Накратко
На 17 април изтича срокът за подаване на годишните данъчни декларации за 1999 г. Данъчните служби ще работят и през почивните дни от 10.30 до 15 часа, а в понеделник - до 19 часа. Глобата, която се налага за неподадени в срок декларации, е 500 лева.
През изминалата седмица експерти от международната кредитната агенция "Moody's Investors Service" направиха преглед на икономическото състояние в страната, който може да доведе до промяна на кредитния рейтинг на българските дългосрочни държавни ценни книжа. Понастоящем рейтингът им е Б2 с положителна перспектива, като очакванията са той да бъде повишен до Б1. През следващата седмица в България ще пристигнат представители и на "Standard & Poor's", които също ще направят годишен преглед на основните ни макроикономически показатели.
Общото събрание на ЗПАД "Булстрад" взе решение капиталът на компанията да се удвои от 4.7 млн. лв. на 9.4 млн. лв. Всички акционери ще се включат пропорционално в увеличението, заявиха от дружеството.
В края на изминалата седмица във Вашингтон започна пролетната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. От българска страна присъстват заместник-министрите на финансите Николай Георгиев и Димитър Радев.
Даниела Конова, която напусна преди седмица Дирекцията за застрахователен надзор, ще стане заместник-председател на управителния съвет на "Орел-Г-холдинг". Очаква се г-жа Конова да бъде избрана на новия пост в понеделник, когато е общото събрание на дружеството. За заместник-председател се очаква да бъде избран и шефът на "Еврофинанс" Симеон Петков.
Три чуждестранни банки са подали оферти за покупка на мажоритарен дял от Обединена българска банка. По неофициална информация това са италианската "УниКредито", гръцката "Пиреас банк" и Национална банка на Гърция. До 21 април офертите ще бъдат оценени в централата на ЕБВР в Лондон и ще бъде избран купувачът. Координацията между акционерите в предстоящата сделка се осъществява от Сали Уорън, член на съвета на директорите на ОББ.
Костов, Ройтерс и мътната вода
Подкрепата на Запада е от значение за изхода от следващите избори
Анализът на агенция Ройтерс за положението в България дойде в деликатен момент, когато управляващи и опозиция вече живeят с основната мисъл за задаващите се на хоризонта избори. В същото време Западът очаква от нас напредък в непопулярните реформи, част от които бяха отлагани три години, а паралелно с това доверието в страната към СДС пада. Това кара мнозинството да пази шансовете си за изборите, като бяга от реформите. Реакцията на Ройтерс е логична на фона на всички популистки решения, взети през последните седмици като това за замразяване на цените на тока и парното. Ако управляващите продължават по този път, зараждащото се недоверие в авторитетните западни медии ще се прелее в недоверие и сред кредиторите ни. Страна като България с толкова голям външен дълг и търговски дефицит около 8% от БВП очевидно не може да бъде независима във вътрешната си политика и да не се съобразява с мнението на институциите, които я финансират. Стабилността на управлението в България зависи не само от вътрешната подкрепа, но и от доверието на международните финансови институции. На правителството оттук нататък ще му е изключително трудно да балансира между популизма, който му е необходим, за да спечели следващите избори, и желанието за бързи реформи на кредиторите.
Успешната борба срещу корупцията и безработицата например е единственото, което може да осигури едновременно и гласове за изборите, и да върне доверието на чужденците. Точно в това обаче правителството на Костов не може да се похвали с абсолютно никакви успехи. Грандиозните планове за откриване на стотици хиляди работни места досега не бяха възприети насеризно от нито един анализатор. Почти всеки ден българските медии намекват за конкретни случаи на корупция и на тях не се обръща почти никакво внимание. Когато обаче от чужбина кажат, че тук управляващите си искат подкупи, целокупният син елит бива строяван пред камерите да опровергава обвиненията. Обикновено с аргумента, че "те не разбират" и "кои са тези, бе". Когато Стив Ханке каза, че корупцията в България пречи, той беше обвинен директно, че не е в час. След анализа на Ройтерс реакцията беше подобна - материалът беше определен като некомпетентна анонимка. А нейният автор е човек, който преди година пусна по Ройтерс магистрално интервю с Иван Костов, в което премиерът отправи сериозни критики към Европейския съюз.
Материалът на агенцията всъщност не казва нищо ново. В него просто са синтезирани тези, които отдавна са станали популярни у нас до степен, че нямат нужда от доказване. Корупцията, бавният ход на реформите, спадът в рейтинга на правителството са все теми, на които българските медии отделиха сериозно внимание през последната година. Новото в анализа на Ройтерс е, че за първи път управляващите се почувстваха засегнати толкова силно от медийна публикация, че да отговорят толкова гневно. Авторитетът на агенцията по целия свят очевидно ги накара да почувстват, че имиджът им в чужбина може да бъде сериозно разклатен. За целия период на синьо управление едва ли е имало материал в българска медиа, който да е бил последван от подобна реакция от страна на политиците.
От реакцията обаче могат да бъдат направени няколко не особено оптимистични извода.
Единият е, че СДС задълбочава практиката да търси вината навсякъде другаде, но не и в себе си (един път е виновна азиатската криза, друг път руската, после косовската, следват социолози, журналисти и гъбари и така до безкрай). Другият, че ескалирането на вътрешното напрежение, скандалите за корупция и все повечето случаи, в които ясно се посочват интересите на конкретни сини лидери не, са проблем, който сам по себе си да тревожи Костов. Ако обаче някой се опита да повдигне завесата какво става в България за западните наблюдатели - тогава става страшно. Правителството, СДС и лично Иван Костов много добре разбират, че шансът да се представят добре на следващите избори е Западът да не оттегля подкрепата си. А за това илюзията, че в България реформите вървят, трябва да се поддържа с всички средства.
Разбирането, че важни са кредиторите, а останалите да си гледат работата, изглежда, прагматично, но е късогледо и няма да проработи. Политиката на МВФ е концентриран израз на политиката на Запада към България. Няма как тези неща да се делят и краят на Виденовото управление показа ясно тази зависимост. Освен това бъдещето на България е да промени представата на света за себе си, да привлече инвеститори, да излезе на международните финансови пазари, а не да лежи на привидно лесните пари от МВФ.
Превъзпитаване на администрацията
Върховният административен съд обяви за нищожна Наредба No 5 на министъра на финансите, която урежда реда за прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (). Значимостта на това решение може да се търси много по-далеч от сферата на специфичните проблеми около спогодбите. Изходът на делото, което претендира да е прецедент в българското правораздаване, дава надежда, че най-сетне данъкоплатците в България получават реален шанс за съдебна защита срещу своеволията на администрацията. И че ние (данъкоплатците), макар бавно и полека, макар един по един, постепенно набираме кураж официално да се изправим срещу държавата, когато тя злоупотребява с монополните си права, накърнявайки нашите.
Преди половин година представител на първия голям чуждестранен инвеститор в България по линия на приватизацията имаше куража публично да разкрие "азиатщината", която цари в част от данъчната администрация. Няколко адвокати пък си плюха в пазвите и вероятно, загърбвайки пренебрежителните усмивки на свои колеги, решиха да се опълчат срещу наредбата на Муравей. Не че това може да претендира за някаква рицарска награда, но определено може да се тълкува като малка крачка по пътя на болезненото раждане на гражданското общество в България. И успяха. Вярно, решението на съда можеше и да е друго. Но дори и тогава хората, които пренебрегнаха максимата "преклонената главица сабя не я сече", щяха да имат пълното право да кажат "поне опитахме".
В решението на Върховния съд може да се търси и друго послание, макар и непряко. В последните години СДС ни проглуши ушите колко бързо хармонизира законодателството с европейското. Всички ние си знаем какво е качеството на тези приемани на юруш закони и наредби и как те се прилагат впоследствие. Сега обаче, когато администрацията получи и публична плесница от Върховния административен съд, дано най-сетне в СДС проумеят, че когато приемаш некачествени нормативи, по-голямото количество съвсем не е актив.
СДС ще бяга от клопката на предварителните избори
НИС ще следи изкъсо съставянето на сините депутатски листи за парламентарните избори
"Предварителните избори са крайно неефективни! " - така най-често коментират сините депутати въпроса около бъдещото им прилагане в СДС. За този извод несъмнено допринесоха десетките скандали, възникнали по време на кампанията за определяне на сините кандидати за кметове. Всъщност стана ясно, че опитът за превръщането на предварителните избори в партийна практика се провали. Грешка, която отчете и самият Костов по време на синия конгрес. Така въпросът най-вероятно ще бъде поставен на едно от следващите заседания на Националния съвет.
При вътрешни избори за излъчването на единен кандидат за президент регламентът е по-чист, защото става въпрос за две или три партийни фигури. Малко преди последните местни избори обаче се проявиха много неясноти около правилата за провеждането им. Те позволиха на местните партийни ръководства да елиминират неудобните им кандидати. В този смисъл бяха отстранени мнозинството от личностите, които имаха реален шанс да бъдат избрани. В Стара Загора например доскорошният кмет Цанко Яблански безцеремонно не беше допуснат до предварителните избори и СДС загуби местния вот там. Във Велико Търново пък предварителните избори бяха касирани от централата в София поради очертаващия се разкол в местната синя структура след обвиненията за купуване на гласове.
Подобни истории доведоха до разделянето на множество местни структури в страната на фракции, на "победители и победени". Стигна се дори до ситуацията "победените" да бламират решенията на собствената си партия в общинските съвети, в които СДС има мнозинство. Ето защо според сини депутати, ако предварителните избори в СДС се запазят, при номинирането на кандидатите трябва да бъдат установени много ясни критерии.
Спорно е дали за предстоящите парламентарни избори ще бъде приложена отново процедурата на вътрешните избори, макар и те по принцип да са препоръчителни. Ако това стане, те биха протекли по следния начин. Низовите структури, в случая общинските, ще излъчват своите кандидатури. Съответно областните съвети ще събират предложените от низовите структури, ще ги пресяват и подреждат. От своя страна Националният съвет ще ги ранжира окончателно. Получава се обаче едно своеобразно "връзване на ръцете". Както общинските, така и областните ръководства могат да намерят начин да заобиколят процедурата и по силата на проведените предварителни избори да прокарат своите хора, макар и на по-задно място в листата. А преминали през тях, те са вече имунизирани срещу вътрешнопартийни критики за недемократичност на избора. По друг начин стои въпросът с избора на водачите на отделните партийни листи за 31-те многомандатни избирателни района. Те допринасят в най-голяма степен за цялостния облик на отделната листа. Ако водачът е компрометиран, цялата листа автоматично става лесно уязвима за критиките на политическите противници. Затова и досега те винаги са били определяни на най-високо ниво.
Ако на последните местни избори по отношение на предизборната кампания на сините имаше тотална децентрализация и делата бяха поверени в ръцете на областните съвети, след година ще последва крайна централизация. Още повече че при сегашната подкрепа на управляващите (22-26%) броят на настоящите сини депутати (126) ще намалее драстично. Най-оптимистичните прогнози сред сините редици варират в порядъка на 80-90 мандата. Което пък предполага активизиране на всеки от СДС-депутатите с цел осигуряване на по-челно място в листата и съответно по-голям шанс за преизбиране. Това от своя страна обещава нови моменти на несъгласуваност между отделните структури на партията. Означава също нови скандали, наивни солови акции (като например "закона Панев"), сблъсък на интереси между отделните властови лобита и нищо положително за рейтинга на сините. Не е трудно да се предположи, че най-силна намеса от страна на ръководните органи на СДС ще има по отношение на листите в тези райони, в които управляващите имат шанса да вкарат максимален брой свои депутати в парламента. Това автоматично се отнася за София, Пловдив и Варна. Така противопоставянето на областния съвет на СДС - София, който се дирижира в момента от Бакърджиев, от една страна, и сегашния Национален изпълнителен съвет (НИС), от друга, е неизбежно. А е повече от ясно, че на фона на силно редуцирания брой сини парламентаристи в следващото Народно събрание ще се увеличи и влиянието на групата на софийските депутати. Ето защо бившият зам.-председател на партията ще се опита да вкара в софийската листа максималния брой свои хора. Окончателното съгласуване на листата обаче ще се състои след намесата на НИС. Неясен е въпросът дали на ексвицепремиера изобщо ще бъде позволено да я оглави. И дали пък в крайна сметка предварителните избори няма да се окажат изгодни само за едната страна, или неизгодни и за двете. Ясно е обаче друго - че актьорите от политическия предизборен цирк вече започват усилени репетиции и в най-скоро време ще излязат на манежа да покажат новите си номера.
Съдебната власт винаги е под натиск
Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд и член на ВСС, пред "Капитал"
- Причината според мен идва от различните виждания за това как трябва да работи съдебната система. Най-вече от отношението към хората, които работят в нея, и степента на посегателство върху нейната независимост.
- Аз не мога да ги преразказвам, но като цяло конфликтът се състои в това, че непрекъснато се правят опити несполуките на държавата да се оправдаят със съдебната система. Въобще не казвам, че съдебната система е перфектна. И тя както всичко друго в нашата държава си има своите проблеми и своите недостатъци, но съвсем не тя е в основата на всички неудачи. Недостатъците в законодателството рефлектират много остро върху нейната работа, а пък недостигът на финансови средства изключително много затруднява нормалното й функциониране.
- Аз категорично не приемам такова твърдение. Не трябва да се забравя, че настоящият главен прокурор беше съдия във Върховния съд и тогава г-н Янков му е бил началник. Тогава не се е говорило за никакви конфликти. Г-н Янков е особен човек, чепат човек, непоносимо независим и праволинеен, доста рязък, стигащ до нетактичност. Винаги се е отнасял безцеремонно към всякакви управляващи, които са се опитвали да му се месят в работата и с това си създава много врагове. Иначе е безспорен професионалист и никога не би унижил човек, който зависи от него. Когато беше съдия във Върховния съд, г-н Филчев беше даже пример за сговорчивост. А когато той стана главен прокурор, първите и основните сблъсъци бяха просто различие в светогледа, тъй като вижданията за това как трябва да работи системата и как трябва да се държи един главен прокурор с подчинените си са много различни между тях двамата.
- Съдебната власт винаги е била подлагана на натиск. Дори вчера разглеждахме един случай с поведението на един съдия, за когото бяха събрани много данни, че е нарушил професионалната етика при изпълнение на служебните си задължения. Но успоредно с това прозря истината, че за да се получи тази конфликтна ситуация в един малък град, този съдия е станал жертва на икономическа конкуренция между различните икономически групи в този град. Но това се прокрадна между другото. Освен че винаги се прави опит за политически натиск върху съдебната система, с работата си ние често засягаме и икономически интереси. Така че се забелязва и такова влияние.
- В сряда в края на заседанието 21 членове на ВСС единодушно приеха декларация, че този законопроект е посегателство върху равнопоставеността на властите. Един от колегите дори изрази становище относно абсурдността на тази поправка. Приема се, че ВСС е достатъчно компетентен, за да налага наказания по дисциплинарни нарушения, т.е. да решава по същество един такъв спор, а пък не е достатъчно компетентен някой от неговите членове да прави предложение за наказание.
- Журналистите нарекоха този закон "Антикуцкова". На мен ми е доста смешно да кръщават закон на мен, но такива времената - такива и нравите. Отключващият момент беше това, че аз заявих, че ще направя предложение за наказание за прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Колев. Той си беше позволил по недопустим начин да унижава колеги във Варна и Добрич. Част от тях аз не познавам, но независимо от това смятам, че е недопустимо по такъв начин да се упражнява психически тормоз върху магистрати, и то от техен колега. А това, че е оказан недопустим натиск, е доказано от тричленна комисия, която, след като беше разговаряла с колеги във Варна и Добрич, единодушно стигна до този извод.
- Прокуратурата беше наричана сталинска, според мен не заради главата на прокуратурата. Просто до последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс прокурорът беше не само обвинител, който е господар на разследването, но и имаше право да взема и т.нар мерки за неотклонение, или както се казва по-просто, да задържа под стража. С измененията на НПК от Нова година всъщност се постигна това изискване на Европейската конвенция разрешенията за задържане и всякакви други посегателства върху конституционни права да се вземат от съда. В момента се намираме в една доста абсурдна ситуация, че част от прокурорите са обидени, че са им иззети функциите, а същевременно съдиите са страшно недоволни, че са натоварени с допълнителни функции. Това обаче си е една абсолютно необходима стъпка в европеизирането на нашето законодателство и на държавата изобщо.
- Аз не искам да се включвам в общия хор, който в момента е на вълна масово, яростно критикуване на политическото мнозинство. Правя го не от политическа пристрастност, а защото смятам, че само с викане и критикуване няма да се постигне нищо. Искам да ви кажа, че много хора искат да помогнат нещата да се оправят. От миналата година под егидата на няколко неправителствени организации и по инициатива на делегацията на ЕС се разработи една програма за развитие на правната реформа. В работата участваха над 30 юристи - практикуващи и от университета. Беше създаден един координационен съвет, в който бяха поканени да участват изпълнителната и законодателната власт. Изготвена беше една програма за развитие на правната реформа и тя беше подложена на едно доста широко обсъждане. Но тогавашното ръководство на Министерство на правосъдието зае позицията "зло куче под кисела джанка" - то не яде, но и на другите не дава. Синтезирано казано, реакцията беше: "Откъде накъде ЕС ще дава пари за реформа на неправителствени организации. Тия пари трябва да бъдат дадени на Министерството на правосъдието. Освен това реформата в правосъдието приключи..."
- Разбира се, че не. Тази програма за развитие на правната реформа предвижда различни мерки - както за подобряване организацията на работата, която е безнадеждно остаряла, така за обучение на магистратите и на персонала, работещ в съдебната система, за премахване на някои остарели и безполезни форми, каквито са например този задължителен стаж, който само гълта пари, губи времето на съдиите и няма никаква полза за стажантите.
- Според мен вътрешният конфликт беше заложен още в конституцията. В една обобщена власт се събират три последователни дейности. Следствието и прокуратурата са органите, които се занимават с разследването на престъпленията и те са тези, които заедно с полицията водят борбата с престъпността. Съдът е длъжен да бъде арбитър. Той е длъжен да бъде безпристрастен. Той няма право да се бори с престъпността, защото има опасност да се превърнем в полицейска държава. Съдът е длъжен да осъди някого само ако неговата виновност е доказана по един строго определен законов ред. Когато обаче тези три функции се обединят в едно, вече се създават много конфликтни ситуации, особено когато започне да се обвинява цялата съдебна власт. Когато в една система работите не вървят, всяко едно звено прехвърля отговорността на другото.
Принципно, ако изхождаме и чисто езиково, съдебната власт трябва да се състои от съд. Не може тези, които разследват и обвиняват, да са същевременно и съд. Аз смятам, че мястото на следствието и прокуратурата е в изпълнителната власт и така е във всички развити демокрации.
- Да, ето тук идва голямото "но" - че има опасност следователите и прокурорите да станат жертва на политически и икономически пристрастия. Дори да се промени конституцията в такава насока, че те да излязат от съдебната власт, което според мен е принципно правилно, трябва да се създадат изключително големи гаранции за независимост и безпристрастност. Защото дори когато се бориш с престъпността, ти трябва да действаш само подчинявайки се на закона. Същевременно много се страхувам, че ако в момента тези две структури отидат в изпълнителната власт, то ситуацията би била много рискована и би било много опасен експеримент.
- Работила съм години наред и без имунитет. Лично аз разлика не виждам. За мен обаче магистратският имунитет е абсолютно задължителен за това, за да не бъдат уязвими хората, които по силата на своята работа засягат много политически и икономически интереси. Не трябва да може срещу тях да се образува наказателно преследване за това как си вършат работата. Не трябва да се разбира, че имунитетът е закрила срещу търсене на отговорност, че по този начин ставаш недосегаем и можеш да вършиш, каквото си искаш... Ако ще се правят промени по отношение на имунитета, това би трябвало да засяга и депутати, и магистрати. Всъщност те трябва да бъдат защитени срещу наказателно преследване само по отношение на действия във връзка с работата си. Но когато извършват престъпления като обикновени хора, а не в качеството си на депутати и магистрати, те трябва да могат да бъдат поставяни на подсъдимата скамейка. Аз обаче се притеснявам, че за да покаже как нещо се върши срещу корупцията, българският законодател ще свали имунитета на магистратите, а ще запази своя. Това ще доведе до едно разбиване на съдебната система.
Кой как и защо уби Андрей Луканов
Версията "Орион" трудно ще издържи съдебен процес
След повече от три години слухове и медийни балони МВР и следствието са на път да разкрият авторите на убийството на Андрей Луканов. На правораздавателните органи обаче ще им трябва много късмет, за да стигнат до поръчителите на покушението. Особено след като апелативният съд пусна миналия четвъртък от ареста Юри Ленев, един от основните участници в предполагаемата от следствието схема на убийството.
Преди десетина дни МВР за пръв път от три години насам официално съобщи, че е заловен физическият убиец на Андрей Луканов. Според информацията Александър Михайлович Русов е натиснал спусъка срещу депутата от БСП. Така веригата от участници в покушението на Луканов се е затворила. В ареста на Специализираната следствена служба са задържани още бившият президент на фирма "Колонел" и човек на приятелския кръг "Орион" Ангел Василев - сочен (засега) за поръчител на убийството. Миналата седмица съдът освободи неговия шофьор Юри Ленев, за когото се твърди, че е предал парите за покушението на Георги Георгиев - Гопето. Той е племенник на Ангел Василев и заподозрян, че през него е минала поръчката за убийството към украинците. В ареста са още и Алексей Кичатов и Олег Проценко. За тях се смята, че са организирали убийството на Луканов, а на плещите им тежат още няколко покушения.
Украинската група от килъри започва дейността си в Русе през 1993 г., но след няколко фаула се премества в столицата. Голяма част от тях са от град Симферопол, Крим. Дейността им на територията на крайдунавския град е документирана доста подробно от полицията. Участниците в нея лежат за малко в затвора, екстрадират ги за незаконно пребиваване в страната, подозират ги в убийството на таксиметров шофьор и т.н. След тези случаи част от украинците се преместват в София и се включват в структурата на Иво Карамански. През май 1995 г. Кръстника, както обичаше да се нарича гребецът, излезе от затвора. По време на престоя му там украинците са около тогавашния му бодигард Георги Янков - Жоро Черния. След развалянето на отношенията между Карамански и Жоро Черния обаче те остават при Кръстника. Според обвиненията убийството на съратника на гребеца - Иван Кудев, е било извършено от Владимир Шевчук, член на украинската банда, по поръчка на Иво Карамански. Кудев и Карамански скъсаха отношения и последният го обвиняваше, че е ограбил бизнеса му и му пречи.
Владимир Шевчук беше арестуван на 23 май 1999 г. на влизане от Турция заедно с друг от бандата Александър Акимов. Акимов беше освободен, но срещу Шевчук беше повдигнато обвинение за убийството на Кудев. В края на декември украинецът тихомълком беше освободен от ареста уж заради неразбирателство между следствието и МВР. Предполага се обаче, че Шевчук е сключил сделка с разследващите убийството на Луканов и е бил освободен, за да съобщи другите от веригата и тяхното местонахождение.
В началото на 1996 г. в София е извършено още едно убийство, чието авторство безспорно е на същата група. На 7 март в жк "Надежда" е застрелян Сергей Шанин. Той е наказан от своите заради предателство, тъй като е пощадил срещу съответното заплащане набелязан за убийство от групата. Срещу него е стреляно с две оръжия - автоматичен пистолет "Скорпион" и пистолет "Макаров". Вероятните убийци са Льохата и Юрий Кутепкин. След покушението Алексей Кичатов се заселва да живее в Елин Пелин. Предполага се, че той е убиецът на Юрий Кутепкин, също от групата, чийто труп беше изваден на 31 май миналата година от кладенец край Елин Пелин. Льохата се влюбва в местно момиче и започва бизнес в града. В същия малък град живее и племенникът на Ангел Василев - Георги Георгиев. Гопето, както е прякорът на младежа, има контакти с подземните структури и е участвал в една-две кражби на коли.
Според основната версия на разследващите Ангел Василев е започнал да търси наемни убийци още през април 1996 г. Той се е срещнал с племенника си в София и му поставил задачата. Тогава Гопето е уговорил съратниците на Кичатов да поемат мократа поръчка. Льохата се е свързал с Олег Проценко и Александър Русов, които са приели да извършат атентата. Уговорена е била и сумата от 85 хиляди долара за убийството. Проценко и Русов започват да следят Луканов. Двамата са не просто съграждани от украинско градче. Те са израснали заедно от деца и си имат пълно доверие. Първоначално се смята, че Олег Проценко е физическият убиец на червения депутат. След неговото довеждане от Русия обаче се установява, че той дори не е присъствал по време на екзекуцията, но че заедно с Русов са подготвяли убийството.
Двамата замислят няколко схеми, една от които е бившият премиер да бъде взривен в колата си. След продължително наблюдение на дома на Луканов разбират, че атентатът би станал по-трудно, затова обмисляли и вариант да бъде застрелян. След последните арести разследващите са категорични, че убийството е било извършено от Александър Русов. Украинецът дори е проявил самоинициатива. Във фаталния ден сутринта убиецът отново е обикалял около дома на Луканов и е проследил движението на депутата от входа до автомобила му. Когато тръгнал да се връща, Русов преценил, че моментът е подходящ, извадил пистолета и изстрелял четирите куршума в Луканов. След това е хвърлил дрипавите дрехи, с които е бил облечен, във входа на бл. 86 на ул. "Димчо Дебелянов", където скрил и пистолета, и изчезнал. Заминал е за Бургас, където е трябвало да си получи парите за покушението. Но не ги е получил. След като поръчителите на убийството са се издължили, Проценко е бил човекът, който е трябвало да занесе парите до Бургас на специална среща. Паят на Русов е 15 хиляди долара. Останалите са разпределени по веригата. Проценко обаче поръчва на друг да отиде на явката в Бургас, но той забягнал с парите.
В разкриването на убийството на Луканов основна роля играе намереният случайно пистолет, с който е било извършено покушението. Оръжието беше открито от пенсионер, който погледнал случайно между радиатора и стената на междинен етаж в блока на "Димчо Дебелянов" 40 дни след убийството въпреки щателните обиски. Балистичната експертиза доказала, че това е същият пистолет "Макаров", с който е извършено убийството на Сергей Шанин на 7 март 1996 г. Според източници от следствието след стрелбата по Шанин убийците му са се скрили при свой ятак и са му наредили да разглоби и унищожи пистолетите. Той обаче не го прави. Когато групата получила поръчката за убийството на Андрей Луканов, се обърнала към същия ятак да им намери оръжие и той им дал стария пистолет (нещо повече, украинците дори заплатили, за да получат собствения си пистолет). Недопустима небрежност, която в крайна сметка става причина за разкриване на физическите убийци на червения депутат.
Следствието засега работи по една-единствена версия - "Орион". Според източници от следствието решението за убийството на Андрей Луканов е взето още в началото на 1996 г., а през април започват да търсят и преки извършители. В основата му стои неприязънта на Румен Спасов към Луканов и убеждението му, че той ще попречи на обогатяването на приятелския кръг "Орион" и че се готви да свали правителството на Жан Виденов. По това време аферата "Орион" е известна на българските спецслужби и по-специално на НСБОП. На няколко пъти Луканов е бил предупреждаван да не "клати" правителството и дори са правени контакти с него за сдобряването му с Жан Виденов. На една от срещите е присъствал и високопоставен служител от спецслужбите, който е бил разпитван от следствието по убийството за тази среща и съдържанието на разговора.
В края на август Андрей Луканов е активизирал хората около себе си и започнал подготовката за свалянето на Жан Виденов на предстоящия партиен конгрес. Според версията на следствието по това време орионци започват да търсят други извършители на убийството. Така се стига до зърнения търговец Райко Петров, който е започнал да издирва килъри във Варна. Той също започва да търси изпълнители на убийството, когато при подслушване по друг случай разследващите попадат на информация за това. Райко Петров остана 2 години в следствения арест и въпреки обвиненията срещу него беше освободен под гаранция. Междувременно украинските килъри се активизирали и така пропаднала необходимостта от други убийци.
Разплитането на връзките на украинската банда получава силен тласък след ареста на Александър Акимов и Владимир Шевчук на 23 май 1999 г. на Капитан Андреево. Двама са разпитани и дават информация за Алексей Кичатов. На 28 май и той е арестуван, а след него и двамата племенници на Ангел Василев - Георги Георгиев- Гопето и Иван Малчев - Ванко Немото. След тях са задържани Юри Ленев, а след това и неговият патрон Ангел Василев е арестуван в Прага. Кичатов посочва и къде е заровен Юрий Кутепкин. След като Акимов е освободен поради липса на доказателства срещу него, следствието отново зацикля. До декември 1999 г., когато Владимир Шевчук напуска ареста и отново изчезва. Месец след това в Ростов на Дон руските власти арестуват Олег Проценко, който беше екстрадиран в България миналия месец. Само две седмици след това е задържан и Александър Русов. МВР твърди, че той е арестуван в Бургас, където се е подвизавал, но съществуват и други версии за начина и мястото на задържане (лишено от логика е човек, който е преследван и е извършил такова убийство, да стои в страната особено след като медиите изписаха всичко за арестите на неговите съратници).
Така разгледани, нещата показват, че разкриването на убийците на Андрей Луканов следва, някаква логика, свидетелски насочвания, сделки с обвиняемите и т.н. И ако физическото убийство, изглежда, може да бъде доказано в съда не само с показания, а и с фактологически материал и улики, то поръчката и пристрастността на "Орион" към това ще бъде подложено на жестока критика в съда.
Засега има само свидетелски показания, че Ангел Василев е поръчал покушението срещу Луканов. Показанията срещу него обаче са били изтръгнати с бой в секретната квартира на МВР в Копривщица, както стана ясно след поемането на разследването от военна прокуратура. В съда свидетелствалите срещу Василев може и да се отметнат. Юри Ленев - един от свидетелите, които подадоха жалба за полицейско насилие, беше освободен срещу 10 000 лева гаранция от съда. А той може да размисли какво е говорил в следствието. Ленев е един от ключовите свидетели по това дело. От неговите показания зависи дали ще бъде доказана вината на Ангел Василев. Ексшефът на "Колонел" от своя страна мълчи. От него се очаква да посочи кой над него е настоявал за смъртта на Луканов, защото досега никой не е казал, че убийството на бившия премиер е поръчано от боса на "Орион" Румен Спасов въпреки множеството намеци.
Така че въпреки успеха на разследването по убийството на Луканов все още нищо не е решено.
Върховният съд обяви за нищожна данъчна наредба на Муравей Радев
С решението си магистратите дадоха надежда, че данъкоплатците вече имат реален шанс да получат съдебна защита срещу злоупотреби на държавата
Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожна Наредба No5 на Министерството на финансите, която урежда реда за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Решението е от 6 април 2000 г. и не подлежи на обжалване. Логичното следствие от него е че спогодбите би трябвало да се прилагат пряко, т.е. не е необходимо допълнително уреждане на режима с подзаконов нормативен акт. Това се потвърждава и от становишето на министерство на финансите (виж карето).
Според известен юрист по финансови дела, пожелал анонимност, това решение е прецедент в българската съдебна практика. "Българските съдилища са отменяли отделни текстове от подзаконови нормативни актове, но нито един такъв акт не е бил обявяван за нищожен", коментира той. Докато отмяната на даден нормативен акт има сила само за в бъдеще, обявяването на нищожност означава, че нормативен акт в нито един момент от своето битие не е имал правна сила. А от това следва, че се открива пътят за търсене на отговорност на държавата за причинени на стопанските субекти вреди. Или с други думи, всеки данъчен субект може да потърси правата си, а администрацията (за съжаление, пак с парите на данъкоплатците) да възмезди причинените от незаконните й действия вреди.
В мотивите на ВАС се посочва, че министърът на финансите не е компетентен да издава наредба по прилагането на данъчните спогодби. Той е овластен да издаде само инструкции по смисъла на чл.7, ал.3 от ЗНА, които за разлика от наредбите нямат нормативен характер. При това тези инструкции не могат да бъдат общи (за всички спогодби), а следва да бъдат издадени конкретно по всяка от общо 41 данъчни спогодби, по които Република България е страна, и то само доколкото съответната спогодба предвижда подобна компетентност за министъра на финансите. Тъй като към настоящия момент нито една спогодба не овластява министъра на финансите да издава указания (инструкции) по прилагането й, следва да се приеме, че и в бъдеще г-н Муравей Радев ще следва да ограничи регулативните си претенции по отношение на данъчните спогодби.
Погледнато по-глобално, значението на това дело може да се разпростре далеч зад границите на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Основното е надеждата, че гражданите могат реално да получат съдебна защита срещу злоупотребите на държавата в лицето на нейните органи. Основание за това дават някои принципни положения от решението на Върховния административен съд. На първо място ВАС даде ясно да се разбере, че авторството на даден нормативен акт не може да бъде основание за компромис със закона и че когато този акт е засегнат от най-тежкия правен порок (некомпетентност на автора на акта), същият следва да бъде не отменян, а обявен за нищожен.
Въпреки че в досегашната си практика ВАС трайно е приемал, че правен интерес от атакуване на нормативен акт има на практика всеки правен субект, в мотивите на решението за обявяване на нищожността на Наредба No5 тази практика е категорична и се базира на нова конституционна основа. При преценката за правния ни интерес от обжалване на Наредба No5 ВАС е приел: "Не е необходимо жалбоподателите Георги Събев и Стефан Стефанов да доказват конкретно или потенциално засегнати материални права и интереси Правата, които могат да им бъдат засегнати, са и общи граждански права, включително правото всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да бъдат конституционно и законосъобразни, т.е. да е спазен принципът на чл.4, ал.1 от конституцията". Особено интересна е и решителната позиция на ВАС да постанови правен интерес и на третия жалбоподател, гражданин на Република Кипър, тъй като, съгласно чл.26, ал.2 от конституцията чужденците, пребиваващи в Република България, имат всички права и задължения по конституция, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
"В хода на съдебния процес срещу Наредба No5 редица големи български и чуждестранни фирми ни информираха за огромните проблеми, които този нормативен акт и безобразната практика по неговото прилагане от администрацията са създали в дейността им. Въпреки това никой стопански субект не намери смелост да се присъедини към подадената от нас жалба и да се афишира публично. Този факт е определено тревожен по няколко причини. На първо място, той е индикация за недоверието в съдебната система. На второ място, той разкрива очевиден страх от реакция от страна на данъчната администрация, чиито методи невинаги са законни (а след влизането в сила на ДПК могат да съсипят законно всеки легален бизнес). Въпреки това считаме, че единственият правилен начин за противодействие срещу цинизма на администрацията е атакуването на нейните актове в съда. Правилността на този подход категорично се подкрепя и от решението на ВАС за обявяване на Наредба No5 за нищожна", заяви адвокат Събев.
Бе публикуван материал "Наредба No5 - поредната издънка на финансовото министерство" от адвокатите Георги Събев и Стефан Стефанов от адвокатско дружество "Събев и съдружници". Вземайки повод от писмото, публикувано в предишния брой на "Капитал", адвокатите изразиха своето становище, че Наредба No5 противоречи едновременно на редица нормативни актове с по-висок ранг, включително на множество спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, по които Република България е страна.
Бе публикуван материал "Критиката на Наредба No5 е некоректна" от адвокат Тодор Табаков и д-р по право Сашо Пенов, юристи, работили по сключването на поне две трети от спогодбите и организацията по прилагането им. Пенов е адвокат на МФ за делото пред ВАС. В материала юристите твърдяха, че аргументите на Събев и Стефанов срещу Наредба No5, публикувани в бр. 42 на "Капитал", са необосновани.
Накратко
Министерският съвет одобри проектоспоразумение за заем между България и датския фонд за експортно кредитиране в размер на 25 млн. долара. Заемът е в рамките на датската екологична програма, създадена за инвестиции в екологични проекти в Централна и Източна Европа чрез кредити при облекчени условия. С парите от заема се очаква да се кредитират проекти за пречистване на водите и въздуха, управление на отпадъците, топлофициране, алтернативна енергия. Окончателните параметри на споразумението ще бъдат договорени, след като парламентът даде съгласие за получаване на заема.
До средата на октомври България ще подпише финансов меморандум с Европейската комисия за първите 52 млн. евро, които трябваше да дойдат по предприсъединителната програма за земеделие САПАРД, съобщи Андрияна Сукова-Тошева, зам.-министър на земеделието. Заради забавянето, което е по вина на Европейската комисия, и защото страните кандидати не могат да подготвят достатъчно проекти за усвояване, средствата за 2000 г. могат да се използват за две години.
Правителството взе решение да предостави четири концесии за добив на скалнооблицовъчни материали на "Монолит" АД, Монтана, приватизирана преди година държавна фирма. Тя получава правото да добива от находищата "Челюстница", "Върбешница" и "Горна Кремена" за срок от 35 години и от находище "Монастирище" - за 25 години. За четирите находища първоначалното еднократно възнаграждение, което фирмата общо дължи, е около 6600 долара. Минималната сума, която "Монолит" трябва да плаща по четирите концесии, е около 38 хил. долара на година, а общата сума на обещаните инвестиции в находищата е 1.025 млн. долара. Правителството освен това одобри "Макена" ЕООД за концесионер на минералната вода от находище "Невестино - Топилата" срещу годишна такса от 4.7 лева на кубичен метър и 2.2 млн. лв. инвестиции. "Болкан минерал енд майнинг", дъщерна фирма на "Наван рисорсиз" (купувача на "Челопеч" ЕАД), получи правото да търси метали в находище "Крумовград" за срок от три години. Компанията е поела ангажимент да инвестира близо 1.5 млн. долара.
Министерският съвет реши да създаде координационен съвет за информационно общество, който да разработва програма за въвеждане на нови информационни и комуникационни технологии в държавната администрация, а също ще помага на Националния команден център при кризисни и аварийни ситуации. Председател на съвета е министърът на транспорта и далекосъобщенията.
Правителството гласува нова тарифа за таксите, които се събират в системата на министерството на транспорта и далекосъобщенията. Повечето такси се запазват, промените са според новия Закон за автомобилните превози. Увеличение има за таксите за издаване на целогодишни разрешителни за международни превози за една държава (от 100 на 200 лв.), за издаване на дубликати от разрешения, за такси за изготвяне на корабен план и пр. Пилотен проект в Кърджалийско ще тества Закона за водите
Идеята за четири гигантски района за басейново управление може да се окаже нежизнеспособна
Пилотен проект за управление на водите от поречието на р. Върбица стартира през миналата седмица в Кърджали. Проектът се реализира от Министерството на околната среда и водите и Центъра за социални практики със съдействието на "Джърман Маршал фънд" - САЩ. Това ще помогне някои от недостатъците да се коригират в поднормативните документи или с поправки в закона, обясни Росица Николова, която е експерт в проекта.
Една от най-съществените разлики между новия закон и предишното законодателство в тази област е въвеждането на
Три са основните принципи, залегнали в Закона за водите: за басейновото управление, за солидарността и обществения интерес и принципът "замърсителят плаща". Според закона управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво. На национално ниво Министерският съвет и МОСВ отговарят за единния природен ресурс вода и провеждат държавната политика за интегрираното му управление. Екоминистерството се грижи за балансиране на интересите на ползвателите на вода, за управлението на водите и свързаните с тях екосистеми, както и за мониторинг и контрол на тяхното състояние и на източниците на замърсяване. То съгласува общата политика по водите с други министерства и ведомства.
Управлението на водите на регионално ниво става на базата на речния басейн или на група речни басейни. Тази форма е най-подходяща за съгласуване на местните и държавните интереси и за участие на местните органи на управление и обществеността в управлението на водите. Трансферите на вода между речните басейни и споровете се решават от държавния орган - Министерския съвет и МОСВ.
В Закона за водите се формират
1. Дунавски район с център Плевен. Обхваща водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом;
2. Черноморски район с център Варна. Обхваща водосборите на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;
3. Източнобеломорски район с център Пловдив. Обхваща водосборите на реките Тунджа, Марица и Арда;
4. Западнобеломорски район с център Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма (виж графиката).
За управлението на тези райони се създават басейнови дирекции към МОСВ и басейнови съвети. В басейновите съвети трябва да бъдат представени равностойно всички обществени групи и заинтересовани институции - държавни институции, областни и общински администрации, неправителствени екологични организации, водоползватели и замърсители.
Река Върбица е малка и не съществува като самостоятелен басейн според водния закон. Тя е част от Източнобеломорския басейн, който обхваща Тунджа, Марица и Арда и техните притоци. Експертите от проекта обясняват, че за пилотния проект е избрана нарочно малка река. Специалистите по водите все още спорят доколко е удачно разделянето на страната на четири огромни басейна. Според някои от тях това ще затрудни управлението, разпознаването и решаването на проблемите. Районите за басейново управление трябва да бъдат поне 11, смята Росица Николова. Според нея идеята да се обособяват три големи реки, които не се сливат, и да се правят гигантски басейни може да се окаже неудачна. В пилотния проект за р. Върбица това ще проличи. Тогава може да се наложи
Река Върбица е избрана за проекта, тъй като проблемът с водата в този регион е ключов - от нея пряко зависи основният поминък на населението - производството на тютюн. Целта е с по-голямото участие на хората от региона да се търсят решения на конфликтите, които възникват във връзка с ползването и опазването на водата. Проектът предвижда тук да се приспособи американският опит при управление на водите към българските условия. Река Върбица минава през шест общини - Момчилград, Кирково, Златоград, Бенковски, Неделино и Кърджали. В басейновия съвет ще участват представители на областната управа, на общинските администрации, местното ВиК, което е най-големият ползвател, но и най-големият замърсител на водите, някои предприятия, екологични организации. Басейновият съвет ще издава разрешителни за ползване на вода и за заустване. Той ще се произнася къде да се построи пречиствателна станция, ще търси възможности за привличане на инвестиции, ще определя приоритети и ще контролира ползването на водата, ще организира очистването на стари замърсявания, включително чрез привличане на финансиране. В този район проблемът със замърсяването е много сериозен, тъй като тук се намират мините на ГОРУБСО и хвостохранилището замърсява реката.
Торовите заводи спират, ако поскъпне газът
Европа отваря пазара, Булгаргаз не иска конкуренция
След неколкомесечно затишие Булгаргаз отново е в центъра на поредния скандал. Проблемът е познат - непосилните цени, с които газовата компания е на път да доубие собствените си клиенти. Шефовете на трите най-големи торови завода - "Агрополихим" (Васил Александров), "Химко"(Валентин Димитров) и "Неохим" (Димитър Димитров) обявиха в официално писмо до вицепремиера Петър Жотев, че ще спрат производството, ако Булгаргаз повиши цените на природния газ. Газовата компания поиска от шефа на енергийната агенция Иван Шиляшки цените на газа да се повишат с около 30%. Сметките на Булгаргаз показали, че им трябва повишение най-малко от 24%, за да закърпят финансите - 16% от поскъпването на вноса (заради високите цени на петрола) и 8% от промяната на валутния курс. Най-малко с 30% трябвало да се увеличи цената, за да формира дружеството някаква печалба. А ако трябва да финансира и инвестиционната си програма, поскъпването трябва да е с около 35-36%.
Трите завода ("Химко", "Агрополихим" и "Неохим") ще бъдат принудени да спрат производствените си мощности, а това ще доведе до намаляване на потреблението на природен газ с около 130 млн. куб. м месечно, твърдят шефовете на торовите заводи. В резултат Булгаргаз няма да реализира продажби за около 26 млн. лв. месечно, в бюджета няма да постъпват по 5 млн. лв. месечно от ДДС. Освен това трите завода ще бъдат принудени да съкратят над 5000 работници и специалисти, което, според шефовете на торовите предприятия, ще доведе до непредвидими социални последици в районите на Варна, Враца и Димитровград. Същевременно в бюджета няма да постъпват по 2 млн. лв. месечно от социално осигуряване.
Тримата протестиращи директори са направили сметки и за непреките последици. Според тях спирането на торовите заводи ще има верижен ефект - ще бъдат принудени да прекратят производството си свързаните предприятия "Юнион миниер - Пирдоп", КЦМ - Пловдив, и ОЦК - Кърджали. Ще намалеят постъпленията на НЕК (които напоследък и без това спадат сериозно) от продажбата на електричество, които са около 5 млн. лв. месечно. БДЖ и пристанищните комплекси ще се лишат от товари с обем около 350 000 т месечно. Селскостопанските производители ще бъдат принудени да купуват торове от внос, което ще доведе до повишаване на себестойността на селскостопанската продукция. При тази ситуация ще възникнат сериозни проблеми и за редица предприятия, които работят със суровини, произвеждани от трите торови завода - "Солвей - Соди", "Полимери", "Лукойл Нефтохим", "Свилоза", "Агробиохим", "Агрия", "Напоителни системи" и др. "В Русия газът е 12 долара на 1000 куб. м, в Румъния цената му се субсидира, когато се използва като суровина за производството на торове, и е около 34 долара за 1000 куб.м. В Украйна газът се продава все още на старата цена - около 30 долара на 1000 куб.м. В Западна Европа "Винтерсхал" купува газа на немска граница по 54 марки на 1000 куб. метра", обясниха специалистите от трите предприятия.
В момента Булгаргаз продава газа на клиентите си по 228 лв. на 1000 куб.м. Никой не знае по каква цена купува доставките от "Топенерджи" - това е една от най-големите тайни на държавния газов монополист. Ефектът от високите цени на нефта обаче едва ли би могъл да обясни толкова голямо поскъпване. Още повече че цената на суровия петрол падна значително напоследък. Освен това има значителен запас на газ - около 1 млрд. куб. м, в хранилището в Чирен, който е купуван по евтините цени.
Наскоро представители на "Норск хидро" поискали от Върбанов да съдейства за освобождаването на вноса на украински и румънски продукти. Аргументът е, че цените на произвежданите в България торове са много високи. А те са високи, защото около 75% от себестойността на торовете се формира от газа. "Над 13 долара на 1000 куб. м е чистата печалба на Булгаргаз. Такава печалба няма и при производството на колбаси", коментира шефът на "Агрополихим" Васил Александров.
Торовите комбинати стигнали до извода, че трябва да се изгради терминал за внос на амоняк като алтернативна суровина, при което ще отпадне необходимостта от потребление на газ. В този случай губещият е Булгаргаз, защото се лишава от най-големите си потребители. А държавният монополист и без това не изпълнява квотите, които договори с "Топенерджи", поради непрекъснато намаляващото потребление.
Трите завода предлагат механизъм за компенсиране, при който ще се използват количествата газ - около 1 млрд. куб. м, с които "Газпром" плаща транзита през България. Според шефовете на торовите заводи приемливата цена на природния газ е около 80 долара на 1000 куб.м. Наскоро шефовете на "Агрополихим" поканиха представители на руската "Итера" (която реализира обикновено доставките на природен газ в Русия и работи в партньорство с "Газпром") за обсъждането на схема за директни доставки за девненския торов завод, а по-късно и за други торови заводи. От Булгаргаз обещаха да присъстват на разговорите, но не дойдоха - обясниха хора от "Агрополихим". Обичайното оправдание в тези случаи е, че тръбата е една - тази на "Газпром", и Булгаргаз купува от нея. Вярно е, че тръбата е една, но от нея може да се договаря газ на различни цени и практиката го доказва. Истинските притеснения на Булгаргаз нямат нищо общо с броя на тръбите, а идват от лошия договор, който държавният ни монополист сключи с "Топенерджи", фиксирайки огромни квоти. От години се говори за определянето на диференцирани тарифи на газа на вътрешния пазар - за бита, за големи потребители, за газа като суровина. Това беше и едно от обещанията на екипа на Иван Костов и неговото протеже Иван Шиляшки. Диференцирани цени още няма. Няма и пазар.
На 10 август всяка от страните, членки на ЕС, трябва да отвори за конкуренция 20% от газовия си пазар. Това означава, че всички потребители, които консумират над 25 млн. куб. м газ годишно, могат да избират своя доставчик. (За сравнение - нашите торови заводи харчат между 30 и 50 млн. куб. м газ месечно.) До 28% от всеки национален пазар да бъдат отворени до средата на 2003 г. Тогава прагът за обема на потреблението, който разрешава да се избира доставчик, ще спадне на 15 млн. куб. м годишно. Най-малко с 33% трябва да се отвори пазарът до 2008 г. и тогава прагът ще спадне на 5 млн. куб. м годишно Най-значимият ефект от либерализирането на пазара е, че в резултат на конкуренцията газът поевтинява значително.
Ако България либерализира пазара си според изискванията на газовата директива на ЕС, всички по-големи потребители, в това число топлофикациите, торовите заводи (всеки от тях консумира между 30 и 50 млн. куб м месечно), металургичните предприятия, стъкларските заводи, "Лукойл Нефтохим", циментовите предприятия и др. ще могат да избират сами доставчика си и да договарят възможно най-благоприятни условия. Дали това ще бъде "Газекспорт", "Топенерджи", "Итера" или "Винтерсхал" ще зависи от това какви ценови и други условия предлагат тези доставчици. Тогава Булгаргаз ще стане това, което отдавна трябваше да бъде - транспортираща компания, която ще поддържа газопроводната мрежа и ще получава определена такса за преноса на доставките до отделните потребители.
Според последната матрица с МВФ в края на март трябваше да започне създаване на регионални газоразпределителни компании. През април трябваше да се подготвят тръжните документи за създаването на компании за разпределение на природен газ. Това е отложено за юни - юли. В същото време са стопирани вече две години проектите на вече съществуващи разпределителни компании с участието на частни фирми и на общини.
Износът осигурява 31% от заетостта в България*
Изкуственно потдържане на работни места не може да продължава прекалено дълго
Връзката структурни промени - заетост съществува във всяка пазарна икономика. Тя е налице сега в българската икономика, ще е налице и в по-далечното бъдеще, когато пътят към пазарната икономика и към интегрирането в ЕС ще е изминат. От началото на прехода и понастоящем структурните промени са много силни, като може да се приеме, че върхът на драматичните структурни сътресения (сриване на мащабни позиции в износа, затваряне на големи предприятия "по списък") в основни линии е преминат. Като част от прехода към пазарна икономика и към европейските производствени и икономически структури интензивните структурни промени ще продължат и занапред. Заетостта ще продължи да изпитва интензивни въздействия, предизвиквани от структурните промени в икономиката.
Данните общо за икономиката и по отрасли показват, че влиянието на производството върху заетостта в България през наблюдаваните три години - 1997, 1998, 1999, е в рамките на теоретично известни връзки и зависимости и се нюансира силно от особеностите на преходната икономика:
Крайното потребление е продукция на изхода на производствената система на националната икономика; тази продукция не се потребява в рамките на системата, а извън нея. Крайното потребление, междинното (производственото) потребление и брутната продукция са свързани помежду си: брутната продукция се разпределя на продукция за производствено и за крайно потребление; производственото потребление плюс крайното потребление е равно на брутната продукция.
Крайното потребление е целта на производството. Производственото потребление е междинен етап в постигането на тази цел. При дадени разходи за производството на единица продукция (които на свой ред зависят от технологии, производителности и други фактори) обемът и структурата на крайното потребление предопределят обема и структурата на производственото потребление и на брутната продукция.
Инпут-аутпут методологията извежда една фундаментална зависимост между крайното потребление и заетостта: пълната заетост, пораждана от крайното потребление, е равна на фактическата заетост в икономиката. Изразено по друг начин, заетостта в икономиката това е трудът, който се ангажира за постигането на резултата на изхода на производствената система.
Инпут-аутпут методологията дава отговор на въпроси от рода на:
1. Колко заетост създава (поражда, поддържа) крайното потребление?
Въпросът може да се постави общо за крайното потребление и поотделно за всеки от компонентите му: потребление на населението, износ и т.н. Крайното потребление, разглеждано като краен резултат на икономиката, поддържа цялата фактическа заетост в нея. Общият брой на заетите в икономиката през 1998 г. е 3 106 169. От тях 1 655 600 са ангажирани за производството (като краен резултат) на продукцията, която отива за потребление на населението, 975 511 - за производството (като краен резултат) на износа и 475 058 - за производството (като краен резултат) на продукцията, отиваща за другите видове крайно потребление. Изразено в проценти, това означава: 53.3% от заетостта се поддържа от потреблението на населението, 31.4% - от износа, 15.3% - от останалото крайно потребление.
Въпросът може да се постави също за всеки конкретен отрасъл - общо за крайното потребление на продукция на отрасъла и поотделно за всеки от компонентите на крайното потребление, т.е. за продукцията на отрасъла, потребявана от населението, за износа на отрасъла и т.н. Например крайното потребление на продукция на отрасъл "Производство на храни, напитки и тютюн" ангажира 445 351 заети, в т.ч. потреблението от населението на продукция от отрасъла ангажира 239 598 заети, износът на отрасъла - 203 307 заети, другите видове крайно потребление на продукция на отрасъла - 2446 заети.
2. Колко от ангажираните са заети в производството на крайното потребление и колко - в производството на продукцията, потребявана за производството на крайно потребление.
Въпросът може да се постави общо за крайното потребление и поотделно за всеки от компонентите му. От всичко 3 106 169 заети 1 768 707 са ангажирани пряко за производството на крайното потребление; 1 337 462 заети са ангажирани индиректно (непряко, косвено) - те произвеждат продукция, потребявана за производството на продукцията, отиваща за крайно потребление. От всичко 1 655 600 заети, поддържани от потреблението на населението, пряко са ангажирани 1 005 733 човека и косвено - 649 867. От всичко 975 511 заети, поддържани от износа, пряко са ангажирани 458 123 човека и косвено - 517 388. Аналогичен въпрос може да се постави също за всеки конкретен отрасъл. Например за отрасъл "Производство на храни, напитки, тютюн" отговорът на въпроса е: от всичко 445 351 човека (средногодишен брой), които ангажира крайното потребление на продукцията на отрасъла, 94 594 са заети в производството на това крайно потребление и 350 757 - в производството на подсигуряващата го продукция (подсигуряваща продукция се произвежда в други отрасли); от всичко 239 598 човека, ангажирани чрез потребление от населението на продукция на отрасъла, 50 891 са ангажирани за производството на потреблението на населението и 188 707 - в производството на подсигуряващата го продукция; от всичко 203 307 човека, ангажирани чрез износа на отрасъла, 43 126 са ангажирани за производството на този износ и 160 181 - за производството на подсигуряващата го продукция.
3. Колко заетост поддържа единица крайно потребление общо и по компоненти?
Средно за икономиката 1 млрд. лв. крайно потребление поддържа 139 заети; от тях 79 - заети по линията на пряката ангажираност и 60 - по линията на индиректната. Един милиард лева потребление на населението поддържа 170 заети; от тях 103 - заети по линията на пряката ангажираност и 67 - по линията на индиректната. Един милиард лв. износ поддържа 114 заети; от тях 54 - заети по линията на пряката заетост и 60 - по линията на индиректната.
4. Какво въздействие върху заетостта оказва изменението на крайното потребление?
При хипотеза за пропорционална зависимост между крайното потребление, респективно неговите компоненти, и заетостта 1% изменение (увеличение или намаление) на крайното потребление оказва въздействие върху заетостта в размер на около 31 000 човека; за потреблението на населението и износа въздействията от 1% изменение са съответно около 16 500 човека и около 9700 човека.
5. Какво въздействие върху заетостта оказва фактическото изменение на износа?
Заетостта е силно зависима от износа; погледнато откъм крайното потребление 31.4% от заетостта се поддържа от износа! През 1998 г. износът е намалял с 13% спрямо 1997 г.; това означава натиск за свиване на заетостта в размер на около 126 000 човека. През 1999 г. следва ново намаление на износа спрямо 1998 г. - при 10% намаление натискът върху заетостта е от порядъка на 100 000 човека. Състоянието на външните пазари на страната и на износа поражда тежки проблеми за заетостта.
6. Как влияе върху заетостта изменението на производството на конкретни отрасли?
Металургията например намалява през 1999 г. производството си с около 20% спрямо 1998 г., което означава натиск за свиване на заетостта в отрасъла с около 7300 човека. По линия на междупроизводствените връзки спадането на металургичното производство оказва също натиск за намаляване на заетостта в другите отрасли с около 10 500 човека.
След отровите съседите ни изненадаха с наводнение
Румъния и Сърбия пуснаха язовирите Железни врата
През изминалата седмица река Дунав отново стана център на общественото внимание, след като нивото на водите й рязко се покачи. Подобни процеси са нормални за тази част от годината заради снеготопенето и силните валежи, но този път нивото на реката се покачи рязко, като само за три дни (от 6 до 9 април), повишението беше с повече от метър.
Две са основните причини за "високите" води по Дунав. Едната от тях е силното снеготопене и обилните валежи в Централна и Източна Европа, които доведоха до тежки наводнения в Унгария и Румъния. В северната ни съседка например досега са наводнени над 9000 къщи и са отнесени 700 моста, в Унгария са останали под водата близо 500 000 акра, щетите се оценяват на милиони долари.
Другата причина за повишеното ниво е изпускането на големи водни маси от язовирите Железни врата 1 и Железни врата 2, които се намират съответно на около 100 км и 17 км по реката над българската граница. Управлението на водните потоци, които се изпускат от язовирите, се извършва съвместно от румънски и сръбски специалисти. Лошото е, че българските власти не са били предупредени за изпускането на водите и не са успели да предприемат необходимите мерки. В момента няма междудържавно споразумение за получаване на информация за диспечерските планове на Железни врата 1 и 2, тоест винаги можем да очакваме подобни неприятни изненади. "Много наши правителства са правили опити по чисто официален път да получат информация за работата на тези водохранилища и масите вода, които се изпускат, но досега опитите са завършвали безуспешно", обяснява проф. Емил Маринов, заместник-министър на околната среда и водите. Сега ще бъде направен пореден опит в тази насока с надеждата този път да бъде успешен. Сръбските и румънските власти трябва да започнат да подават регулярна информация за количествата, които ще се изпускат от двата язовира, чиято обща вместимост е над 3 млрд. кубически метра (само Железни врата 1 може да произвежда толкова електроенергия, колкото двата големи блока на АЕЦ "Козлодуй").
На 6 април започва изпускането на водни маси от язовир Железни врата 1 най-вероятно заради нарасналата нужда от енергия при захладняването на времето. В резултат нивото на река Дунав се повишава, като максимумът се достига през уикенда (8-9 април). Водите край Ново село са най-високи на 9 април и достигат до 780 см (при положение, че на 1 април са били 626 см). Службите на гражданска защита и районните инспекции по околната среда постоянно наблюдават нивото на водата и предприемат предохранителни мерки. Във вторник наобяд е забелязано началото на пробив на дигата на река Вит в околностите на село Милковица, но дигата е възстановена до края на деня. Край Дунавци и Ботево около 200 дка обработваеми площи са наводнени заради просмукалите се води, макар че отводнителните системи работят с пълен капацитет. Понастоящем наводнени са и 3750 дка гори край Никопол и 2325 дка тополови насаждения при устието на Осъм, покрита е площадката на пристанището в Лом. Нивото на реката обаче започва да спада и според специалистите от Националния институт по хидрология и метеорология тази тенденция ще продължи и през следващата седмица.
Реална опасност няма, твърдят експертите. Общата дължина на дигите по Дунав е 259 км, атомната централа също е надлежно защитена. "Сегашната висока вълна е изцяло в рамките на нормалното, щом се е побрала между двете диги на река Дунав", обяснява Емил Маринов. От екологичното министерство смятат, че е нормално участъкът между руслото на реката и оградните диги да бъде залят при пролетното пълноводие на реката. За да се говори за опасност, трябва или да се скъса дига, или реката да прелее над дигата, а досега информация за подобни пробиви не е постъпвала. Това, че в момента нещата са под контрол обаче не означава, че проблеми липсват. При Видин например има един уязвим участък от около 200-300 метра, при който трябва да се повиши нивото на оградните съоръжения. За надграждането му са необходими над един милион лева. Министерството на околната среда и водите вече е отпуснало близо 350 000 лева, с които до един месец ще стартира работата по надграждането на дигата. Още не е ясно обаче откъде ще бъде намерен остатъкът от парите.
Като цяло средствата за поддръжката на дигите и прилежащите им съоръжения са крайно недостатъчни - за цялата минала година фирма "Напоителни системи" е изразходвала само 3.82 млн. лева за стопанисването и поддръжката на обекти с общонационално значение (към които спадат и дунавските диги). Щетите при евентуално наводнение обаче могат да бъдат огромни (Унгария е заделила почти 140 млн. долара за преодоляване на последиците от наводненията), така че на държавата би излязло много по-евтино просто да предприеме мерки за ограничаването на опасността от подобни катастрофи.
Държавата загуби втория рунд за ПЧБ, Бизнесбанка и БЗК
Неизвестната фирма "Йорсет холдингс" може да купи "Първа частна" след решението на Апелативния съд
Финансовото министерство загуби съдебната битка за три от фалиралите банки. На 10 април тричленен състав на Софийския апелативен съд е определил, че държавата не може да придобие активите на Банка за земеделски кредит, Бизнесбанка и Първа частна банка. Това бяха трите казуса, по които държавата реши да обжалва пред по-горна инстанция предишните решения на Софийския градски съд. Решението на апелативните съдии е окончателно и на практика потвърждава дадения вече отказ. Оттук нататък никой не може да каже какво ще стане с банките, тъй като казусите са много различни, коментират юристи.
Най-ясен може би е случаят с Банка за земеделски кредит. Търгът за нея се проведе на 1 декември 1999 г. Държавата, която беше единствен кандидат-купувач, предложи 14.288 млн. лева. Вместо плащане в брой финансовото министерство поиска прихващане с вземанията на бюджета от банката, които са 45.389 млн. лева. И градският, и апелативният съд обаче смятат, че това прихващане е недопустимо. Държавата вече е поискала от синдика на банката Татяна Стефанова възлагане на активите като на неин най-голям кредитор. Възлагането може да стане по реда на член 382 от ГПК, както стана и в случая с Елитбанк преди две седмици.
Случаят с Бизнесбанка е по-заплетен. Скандалът тук беше свързан с размера на дълга към държавата, който изведнъж се оказа по-малък от оценката на банката - 5.7 млн. лева. Според финансовото министерство държавното вземане от Бизнесбанка е 8.357 млн. лева, а според синдиците и съда - 2.170 млн. лева. Огромната разлика идва от пресмятането на валутните задължения към бюджета, които са общо 2.8 млн. долара. Според държавата за дата на превалутиране трябва да се приема 1 октомври 1997 г., когато съдът е обявил банката в несъстоятелност. Тогава един долар е струвал 1765 лева. Според синдиците и съда пресмятането трябва да е по курса към деня на затварянето на банката - 30 септември 1996 г., когато един долар е струвал 229 лева. Това противоречи на Търговския закон и нарушава правата на всички кредитори, смята Александър Раков, шеф на Агенцията за държавни вземания. Аргументът на съда пък е, че всеки засегнат е можел да обжалва списъка на приетите вземания и щом държавата не го е сторила в срок, значи е приела по-малкото вземане.
След решението на Апелативния съд правото за разпореждане с активите на банката е в ръцете на синдиците. На държавата не й остава друго, освен да чака удовлетворяване по общия ред - чрез получаване на средства от осребреното имущество. Възможно е синдиците сами да организират втори търг за цялото имущество на банката по примера на Добруджанска банка. В този случай, ако иска да я придобие, държавата ще трябва да извади няколко милиона лева в брой - колкото е разликата между признатото й вземане и оценката. Последното би било пълен абсурд, тъй като държавата на практика ще плати два пъти за едно и също нещо - веднъж чрез изплащане на влоговете в Бизнесбанка и втори път - като цена за това, което е останало от банката.
Най-интересно отново ще е около Първа частна банка. Това беше най-голямата частна банка, предложена на търг. Освен държавата на него се яви и втори кандидат - частната фирма "Йорсет холдингс (България)" ЕООД, която е дъщерна на едноименна компания, регистрирана в Люксембург. Финансовото министерство спечели с оферта от 25 млн. лева, но не плати в законния петдневен срок цената в брой, а отново поиска прихващане. Съдът отхвърли искането като недопустимо. С аргумента, че това "би засегнало правата на кредиторите с поредност преди държавата" същото са сторили и апелативните съдии. Сега пред неизвестната люксембургска фирма, зад която се твърди, че стоят български интереси, се открива реална възможност да купи ПЧБ, при това за далеч по-малка сума - 14.820 милиона лева. Това е последната оферта, която фирмата е предложила на търга. Синдиците на ПЧБ Явор Камбуров и Теодора Стоянова са длъжни да поканят веднага втория кандидат да плати цената. Най-вероятно това ще стане още в понеделник, заяви пред "Капитал" Явор Камбуров. "Йорсет холдингс" ще има седем дни, за да отговори още ли иска да купи ПЧБ. След това започва да тече петдневният срок за плащане на обявената цена. Ако загадъчните кандидати не намерят парите, търгът се проваля и държавата пак може да иска възлагане. В случай, че ПЧБ стане собственост на "Йорсет холдингс", държавата ще трябва да се задоволи само с въпросните 14.820 млн. лева. А тази сума е далеч по-малка от 60-те млн. лева, които бюджетът има да взема от ПЧБ.
Делото на българите затъва в либийския пясък
Несигурност, неориентираност и неосведоменост. Това послание излъчваха през изминалата седмица ангажираните с делото на българските медици в Либия лица и институции. Въпреки значителния им брой действията от българска страна в подкрепа на задържаните ни сънародници все още оставят впечатлението за куршуми, изстреляни напосоки. Почти сигурно е, че на 30 април делото ще бъде отново отложено. Това обаче не може да компенсира закъснението от една година на институциите, длъжни да защитават правата на българските граждани в която и точка на света да се намират.
Миналия вторник специалният пратеник на президента, адвокатът Христо Данов, даде пресконференция, на която оповести резултатите от мисията си в Либия. Той я нарече "успешна", но не успя да убеди събралите се журналисти в нещо повече от констативния й характер. Установено е било, че срещу българите е използвано насилие. Гаранции за справедлив процес за българите обаче не са били получени. Христо Данов подчерта големите различия между либийското и българското процесуално право. Възможно е съдът да постанови присъда на човек, имал обвинение, което не е предявено, обясни миналата седмица адвокатът. Иначе казано, ако обвиняемите се признаят за виновни, делото се прекратява и се постановява присъда. Тези неща се е опитал да обясни адвокат Данов на задържаните българи. Според него умелото лавиране из завоите на либийското право ще е от решаващо значение за хода на делото. Затова възлага изцяло надеждите си на либийския защитник на българите Осман Бизанти, който бил амбициозен и си разбирал от работата. За краткия си престой обаче опитният юрист все пак е успял да напипа някои насоки, които биха могли реално да помогнат на българите - например идеята стратегията на защитата да се съсредоточи в медицинските аспекти на делото, да се изискат международни експертизи, които да потърсят източника на заразата. Дали обаче адвокат Бизанти ще вземе този съвет предвид, зависи изцяло от него. Данов подчерта изрично, че със завръщането си от Триполи ангажираността му по случая приключва - че е отишъл в Либия предимно заради голямото си уважение към президента и че повече няма да ходи там поради натоварения си график. "Нямам никакво желание да отида да ги защитавам" заключи юристът.
Не така стоят обаче нещата с другия български адвокат в случая - наетият от роднините специалист по международно право Владимир Шейтанов. Той все още тъне в неведение какви ще бъдат неговите правомощия като помощник на Бизанти и как ще ги прилага. Дано непрофесионалното начало не се превърне в по-нататъшна практика - законът, с който се е запознал Шейтанов при престоя си в Либия и който позволява участието на чужди адвокати в дела, се оказва невалиден. Христо Данов оповести новите разпоредби, според които право могат да упражняват само либийски юристи. Така надеждите на Шейтанов са в разрешителното писмо, което ще му позволи да участва в процеса. Много е важно там да се опишат и правата му, за да могат отношенията му с Бизанти да са поставени на ясна основа. Засега нещата са само в сферата на пожеланията. На конкретния въпрос на "Капитал" как ще се разбират двамата, Владимир Шейтанов каза "Между нас с Бизанти трябва да има пълен синхрон. " Да, трябва и дано Осман Бизанти е съгласен. Шейтанов не отрече, че ако писмото не конкретизира правата му, сътрудничеството ще е на основата на "личния контакт на място". Доколко адвокат с авторитет като Осман Бизанти ще допусне българската "помощ", ако не е задължен писмено, си остава негова лична преценка.
Другият въпрос е как точно български адвокат, незапознат с либийското процесуално право, може да помогне в случая освен като посредник и доверено лице на задържаните. Владимир Шейтанов се надява "подробно да обсъжда елементи по обвинителния акт". Засега обаче 15 дни преди делото българският адвокат не е получил нито страница от масивното "досие" с обвиненията. За сметка на това Шейтанов твърди, че по време на престоя си в Либия е събрал "добри доказателства за невинността на българските граждани", които Бизанти "не е имал възможност да събере". Скрит коз ли е това и защо либийският адвокат не би могъл да ги събере Шейтанов не пожела да разкрие.
Външно министерство реагира с досада на развитието на събитията от седмицата в Либия. На въпрос какво се прави за по-бързото издаване на разрешителното писмо на Шейтанов, говорителят Влайков отговори: "Не мога да си представя някаква още по-голяма дипломатическа активност".
За съжаление българите от килиите на либийския затвор нямат право на дуплика.
Ситибанк внесе документите си в БНБ
Американската Ситибанк (Citibank N.A.) внесe официално молба за получаване на лиценз от БНБ. Новината за това беше най-коментираната тема в банковите среди през изминалата седмица, макар че поне засега представителите на американската финансова институция у нас се въздържат от официални изявления.
Както се и очакваше, Ситибанк кандидатства за разкриване на клон у нас, а не за свое дъщерно дружество. Според запознати с дейността на кредитната институция това е нейна обичайна практика в Централна и Източна Европа. Единственото изключение е може би Украйна, където законодателството не позволява това. Ако БНБ даде разрешение, в което едва ли някой се съмнява, България ще стане 58-ата страна, в която Ситибанк стъпва.
Това ще бъде и третата чуждестранна банка, която получава разрешение за дейност у нас след вълната на банковите фалити през 1996 г. През 1998 г. лиценз получи турската "Те Дже Зираат банкасъ", а през 1999 г. - "Демирбанк". При последните промени в Закона за банките беше записано, че разрешения ще получават само реномирани банки на световния финансов пазар или банки, получили гаранции от тях. В случая със Ситибанк, която е втората по големина американска кредитна институция, няма никакво съмнение, че става дума за една от най-реномираните финансови институции в света.
Поначало БНБ трябва да отговори в срок до шест месеца на молбата за банков лиценз. През миналата седмица обаче от централната банка намекнаха, че лицензът на Ситибанк може да бъде даден още до края на април. Според запознати главен изпълнителен директор на българския клон ще бъде Пламен Илчев, който е бивш подуправител на БНБ. По неофициална информация в ръководството ще влязат още представители на "Сити - Турция" и "Сити - Унгария". За офис на банката е избрана наскоро ремонтираната сграда на ЦУМ. Очаква се скоро там да бъде настанен и клон на Хебросбанк, която беше купена от собственика на ЦУМ "Риджънт пасифик груп".
Според наши банкери стратегията на Ситибанк в България ще бъде насочена към големите корпоративни клиенти. По всяка вероятност банката ще поеме обслужването и на някои от големите инфраструктурни проекти в енергетиката и транспорта. В плановете на финансовата институция засега не влиза банкирането на дребно.
"Велик е нашият войник" закънтя и в ушите на президента
Военната служба трябва да е с еднакъв срок за всички независимо от тяхното образование и този срок трябва да е девет месеца. С тази своя позиция президентът Петър Стоянов изненадващо се изправи срещу позицията на синьото мнозинство и по-голямата част от българското обществено мнение. Само седмица по-рано председателят на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров тихомълком и зад гърба на военното министерство внесе предложение казармата за висшисти да бъде намалена на половин година.
Това ненадейно разминаване в позициите на държавния глава и партията, която го издигна, има своята вътрешна логика. Петър Стоянов съвсем целенасочено се опитва да спечели военните за своята кауза и да утвърди позицията си на върховен главнокомандващ. Със сигурност президентът е абсолютно наясно, че СДС ще предприеме такива корекции във военния закон, каквито му е угодно. Ситуацията малко напомня старата схема за "доброто и лошото ченге", където Стоянов демонстрира сговорчивост, а политическото мнозинство удря военните през ръцете. В този смисъл държавният глава може да развива каквито си иска тези на тема "национална сигурност" и "необходимост от пълноценно обучение на войниците". За Стоянов е много по-важно запазването на колкото се може по-големи президентски правомощия по отношение на Въоръжените сили. В този смисъл той съвсем недвусмислено показа, че не би останал равнодушен към евентуалното изваждане на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана от състава на Въоръжените сили. В момента ръководителите на двете спецслужби се водят подчинени на президента и той разписва указите за назначаването им.
Всъщност големият дебат е около това кои структури да влизат в състава на Въоръжените сили, тоест кои размествания в рамките на силовите ведомства да се съгласуват с държавния глава. В момента с парафа на Стоянов се назначават всички висши началници в системата на МВР, военното министерство и разузнаването. При евентуална девоенизация на вътрешното ведомство и при промените на военния закон обаче Стоянов може и да се окаже лишен от тези свои функции.
От своя страна СДС се нуждае от спешно реставриране на своя обществен имидж. Точно затова синята партия прокарва идеята за по-късата казарма, което определено ще даде някакви политически бонификация на предстоящите избори догодина. Точно затова управляващите едва ли ще се съгласят да приемат настояването на Генералния щаб промяната да бъде въведена от октомври 2001 г. Просто в този момент това не би имало никакво значение, тъй като вотът за народни представители отдавна ще е минал.
Ангарски излезе от ръководството на БРИБанк
Президентският съветник Красимир Ангарски беше освободен от управителния съвет на БРИБанк. Решението за това беше взето във вторник от новия надзорен съвет на банката. Ден преди това за председател на управителния съвет беше избрана Росица Лисичкова. Досега тя беше само член на управителния съвет. След освобождаването на Красимир Ангарски съветът остава четиричленен, уточниха от агенция "Ди енд Ди", която обслужва медийно банката. Преди седмица банкови слухове спрягаха като нов член в него Катя Михайловска, съпруга на заместник-министъра на икономиката Христо Михайловски.
Общото събрание на акционерите на БРИБанк освободи на 7 април от надзорния съвет фирмата "Алинея" ООД. На нейно място беше избрано дружеството "Медикус-КСЛ трейдинг", в което е съдружник собственикът на ресторант "Олимп" Славчо Христов. Неговата фирма е изкупила 1.5% от увеличения капитал на БРИБанк. Самият Славчо Христов пък беше избран за председател на надзорния съвет. Общото събрание е приело промени в устава на банката, според които нейният капитал може да бъде вдигнат до 50 млн. лв. през следващите пет години. Това може да стане, след като надзорният съвет вземе за целта съответното решение.
Чистата печалба на БРИБанк за 1999 г. е 470 хил. лв. Според решението на общото събрание тя ще бъде раздадена изцяло като дивидент. За одитор на годишния отчет е било избрано дружеството "Бул одит" ООД.
28 април - денят Х за електрокомпанията
Отговорността при неуспех първо ще понесе ръководството на НЕК - веднага. След това ще се търси отговорност от ръководството на агенцията по енергетика. Ако остане още отговорност, нея ще я поеме Министерският съвет, заяви премиерът Иван Костов в интервю по "Дарик" радио. Иван Шиляшки обяви, че ще раздели НЕК на 28 април. След което директорският борд на електрокомпанията и енергетиците от КНСБ и "Подкрепа" обявиха, че започват всекидневни протести срещу модела за преструктуриране на НЕК. Протестите започнаха с едночасова блокада на международния път Русе - Свиленград и ще продължат, докато не се изпълнят исканията реформата да не се прави по модела на Шиляшки, а самият той да бъде отстранен от поста, заявиха синдикатите. През седмицата отпадна най-важното формално основание да се отлага преструктурирането на НЕК - липсата на необходимите поднормативни документи. В четвъртък МС прие пакет от четири документа, с който се отваря пътят за разделянето на електрокомпанията. Цените на тока ще се образуват на базата на пределни разходи, които ще се одобряват от Държавната комисия по енергийно регулиране, предвижда наредбата за цените, която ще влезе в действие от 2002 г. Дотогава енергийните предприятия ще договарят помежду си цените в рамките на определените от МС цени за крайни потребители.
Холандия ще подпомага български екопроекти
Холандия ще финансира екологични проекти, насочени към постигане на енергийна ефективност и усъвършенстване на горивните и производствените процеси в български предприятия, гласи меморандум за разбирателство, подписан от министър Евдокия Манева и министъра на външната търговия на Кралство Холандия Герит Ибема. Министър Ибема бе на официално посещение в страната. По време на тридневната си визита той се срещна със заместник министър-председателя Петър Жотев и други представители на правителството, откри официално новата фабрика на "Шел газ България" в град Бенковски и имаше срещи с холандски фирми, работещи вече в България.
Бизнесделегацията, придружаваща министър Ибема, включваше представители на 36 водещи холандски фирми, сред които ABN AMRO Bank, KPN, Tebodin и др. Холандският министър се е ангажирал да съдейства за подобряване на кредитния рейтинг на България в експортното застраховане. Евентуално преразглеждане може да има през месец май на срещата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж.
Булбанк постигна рекордна печалба преди приватизацията
Офертите за покупка на най-голямата държавна банка се приемат до 19 април
Оперативната печалба на Булбанк за миналата година е 164.1 млн. лева, обяви през изминалата седмица шефът на банката Чавдар Кънчев. По-голямата част от положителния резултат се дължи на операции с ценни книжа и приходи от такси и комисиони. В сравнение с минали години има известен спад на приходите от лихви, който се дължи на ниските лихвени равнища по лева и еврото. Според дадената справка за 1999 г. Булбанк е платила за данъци внушителната сума от 53.5 млн. лева. Така чистата печалба на най-голямата българска банка достига 101.5 млн. лева. По груби оценки това представлява близо 50% от общата печалба на банковата ни система и е добър знак за предстоящата приватизация на банката.
Ръководството на Булбанк ще предложи целият положителен резултат да бъде раздаден под формата на дивидент. Общото събрание на акционерите е насрочено за 16 май. Това означава, че Банковата консолидационна компания, която е собственик на 98% от Булбанк, ще получи по 61% на акция. "Не познавам друга банка в Източна или Западна Европа, която да дава толкова висок дивидент", коментира Чавдар Кънчев. Той допълни, че за първите три месеца на тази година също е била постигната печалба от 41 млн. лева.
Данните от баланса на Булбанк показват увеличение на общата сума на активите. Ако в края на 1998 г. те са били 2.007 млрд. лева, година по-късно вече са 2.165 млрд. лева. Приблизително това се равнява на 26% от общите активи на банките у нас. В сравнение с минали години върху баланса на Булбанк не е влияло толкова силно преуреждането на външни задължения на правителството. Според Чавдар Кънчев в сметките на банката продължават да се водят все още държавни дългове за 4.3 млн. долара. Това са остатъци по салдата към страните от Парижкия клуб, които не са били разсрочени.
Делът на отпуснатите кредити в общата сума на активите също е нараснал от 6.6% на 10.9% за година. За сметка на това банката е опитала да изчисти голяма част от деноминираните в долари облигации по ЗУНК и да ги замени с по-ефективни вложения. Според Чавдар Кънчев в края на 1998 г. Заради предстоящата приватизация банката ще продължи да продава свои участия в други финансови компании и фирми. През миналата година бяха продадени дяловете в ЦКБ и финансовата къща "Еврофинанс". До две-три седмици ще стане ясно дали ще се стигне до сделка за дела в Корпоративна банка. Освен с дружество "Капман-Джелсор" на Билян Балев преговори се водят с още един кандидат. Ако не се стигне до продажба, много е възможно "Корпоративна" да бъде влята в Булбанк. В рамките на месец може да бъде продаден и делът на банката в ОББ. Булбанк е започнала да се оттегля и от застрахователното дружество "Орел-Г-холдинг". Чавдар Кънчев съобщи, че делът на банката в него вече е паднал от 40% на 29%. По-късно шефът на дружеството Добромир Гущеров уточни, че е взето решение за вдигане на капитала от 5 на 35 млн. лева. Според запознати Булбанк няма да участва в това увеличение, което ще свали нейния дял до около 4%. Банката все още остава акционер в други финансови институции като "Булстрад" и "Баерише-булгарише Ханделсбанк".
Малко изненадващо Чавдар Кънчев съобщи пред журналистите, че до 19 април е крайният срок за подаване на оферти за Булбанк. Засега кандидати да купят банката са белгийската финансова група KBC, италианската банка UniCredito в консорциум с германския застраховател Allianz, както и друг консорциум, обединяващ френската Credit Agricole Indosuez и гръцката фамилия Вардиноянис. Шефът на Булбанк също даде да се разбере, че няма нови играчи, и заяви, че очаква три оферти. Той обаче намекна, че цената на банката в доларово изражение е по-малка отпреди една година заради обезценката на еврото. Кънчев потвърди желанието на мениджмънта да купи част от нейните акции. Преди година БКК заяви, че ще предложи 9.3% до 9.5% от акциите на шефовете и служителите й по преференциални цени.
Спас Димитров засега остава шеф на Банка ДСК
Кабинетът мисли варианти за решаване на проблема с липсващия стаж на сегашния председател
По-малко от месец остава до превръщането на бившата Държавна спестовна каса в нормална търговска банка. В началото на май изтича действието на пълната гаранция по влоговете в Банка ДСК и от този момент тя ще трябва да отговаря на всички действащи банкови регулации.
Един от проблемите е, че занапред нейното ръководство трябва да отговаря на всички изисквания в Закона за банките. Досега това не беше нужно, тъй като бившата спестовна каса работеше по специален закон. Деликатният момент е свързан с мястото на главния изпълнителен директор. От известно време в банковите среди се пускат различни слухове, свързани с оставането на сегашния шеф на банката Спас Димитров. Той беше избран от Министерския съвет за председател на управителния съвет на ДСК през пролетта на 1997 г. Според много банкери г-н Димитров се е справил успешно със задачата да запази стабилността на касата в преходния период и трябва да запази поста си. Миналата година той беше избран и за шеф на банкерската асоциация, което е доказателство за доверието, с което се ползва в гилдията. Проблемът е, че Спас Димитров не може да изпълни изцяло изискването за стаж, за да получи сертификат за изпълнителен директор. Според Наредба 20 на БНБ за това трябва опит в банковия или финансовия сектор най-малко пет години, от които поне три години на ръководна длъжност. Не е тайна, че Спас Димитров, който е адвокат по професия, има зад гърба си само трите години като шеф на Банка ДСК. В последните няколко седмици този проблем е бил обсъждан на най-високо ниво в правителството и БНБ. Според източници от кабинета централната банка е възприела принципна позиция да не се променя Наредба 20 и затова са били обсъждани различни варианти как да се реши проблемът. Единият вариант е Спас Димитров да остане в управителния съвет, но да не бъде изпълнителен директор. В този случай той може да остане реално шеф на банката и без да има петгодишен стаж. В банковата практика у нас вече е имало подобни примери. Това обаче ще създаде известни трудности, тъй като единствено изпълнителните директори могат да се подписват под документите на банката. Другият вариант е Спас Димитров да бъде избран за председател на надзорния съвет. За тази длъжност не се изисква никакъв стаж в банковата дейност.
От БНБ засега отказват категорично да коментират как ще бъде решен заплетеният казус. Не е ясно и дали след изтичането на пълната гаранция ще се запазят по-строгите надзорни изисквания за Банка ДСК. Според сегашния меморандум с БНБ кредитният портфейл на банката не може да надхвърля 75% от капиталовата й база. В това ограничение не попадат кредитите, отпуснати с държавна гаранция. Те обаче не могат да бъдат повече от 10% от общата сума на активите. Сега са в сила и ограничения за големите кредити, които са съобразени с по-големия собствен капитал на банката. За голям кредит се счита всеки кредит, надхвърлящ 1% от капиталовата база. Отпускането на по-големи заеми (но не повече от 5%) пък става само с единодушно решение на управителния съвет.
Борбата за пазарен дял ще остави тарифите за автозастраховки ниски
ДЗИ няма да увеличава каско-застраховките с 35% въпреки увеличените кражби
Никой вече не отрича факта, че от началото на годината в България се крадат повече автомобили от обичайното. След като застрахователите повдигнаха въпроса, МВР си призна, че има известен ръст в кражбите на коли.
Всички застрахователни компании са единни по въпроса, че се крадат повече автомобили, само че се разминават относно вида на откраднатите коли. Според едни се набляга на скъпите автомобили, а според други - на по-евтините.
Почти стана традиция в началото на всяка нова година кражбите на коли да се увеличават, а информацията за това да се премълчава. Миналата година бумът беше с грабежите на луксозни автомобили в столицата. Тогава за кратко време бяха откраднати близо 20 луксозни коли, в повечето случаи чрез въоръжена заплаха и на известни хора. Кражбите на лимузини предизвикаха мобилизиране на полицейските сили и ръстът на посегателства през февруари 1999 г. е най-ниският за последните четири години - само 499 изчезнали коли. Спорадичната акция беше придружена с убийството на Ганчо Въчков-Ганеца, който беше набеден от вътрешното министерство за автокрадец No1 на републиката. След март миналата година обаче кражбите отново заеха устойчиви стойности между 560 и 630 изчезнали автомобили на месец.
Тази година сценарият се повтори - откраднати бяха няколко скъпи джипове, но както стана и миналата година, автомобилите бяха открити, но престъпниците не. И това създава реален проблем за анализ на повишаването на криминалната активност в този доста чувствителен за хората сектор.
Всъщност увеличението на кражбите на коли започва още през ноември-декември 1999 г. През ноември 1998 откраднатите автомобили са били 608, а за същия месец на следващата година вече са 736. Съответно декември 1998 г. те са 697, а декември 1999 са 717. През първите три месеца на 2000 г. обаче скокът е значителен, макар и не с пъти.
Причините са няколко и те не са много извън засилващата се слабост на управляващите и организацията на полицията. На първо място е оттеглянето на силовите групировки от този вид престъпна дейност и зараждането на нови, малки групи, които са извън контрол. Причините за оттеглянето на известните мутри от този вид бизнес не се крият в особено големите успехи на властта срещу тях, а най-вече заради трансформирането и инвестирането на престъпно натрупаните пари в приватизацията и печеливши легални дейности не без "съучастието" и знанието на управляващите естествено. Така кражбите на коли бяха оставени на самостоятелни бригади, които гравитираха около силовите застрахователи, и на нови образувания, които са недотам мощно структурирани и немного зависими от тези структури.
Оттук идва и разнообразието във видовете на откраднатите коли. Лекото увеличаване на посегателствата върху скъпи автомобили и джипове се свързва със зараждащия се пазар в Косово, където високопроходимите коли са особено търсени, а държавна уредба на практика липсва. Авторите на кражбите на този вид коли са сравнително добре структурирани и са отдавна в бизнеса, който пострада от затегнатия режим по границата и намали оборотите за износ на коли за бившия Съветски съюз и Близкия изток. Отвореният пазар към Косово и Албания отново ги активизира.
Крадците на не особено скъпи коли от своя страна се делят на две - тези, които крадат колите за откуп, и други, които ги разфасоват на части, за да ги пласират по автоработилници и търговци на дребно. Характерното за тези бандити е, че нямат стройна организация. Това са по-скоро малки банди, чиито интереси не засягат силовите бригади. За това от тях страдат повечето хора и остават ненаказани.
Според справка на службата за контрол и анализ на информацията на МВР ръстът на динамиката на издирвани автомобили в сравнение със същия период на миналата година е цели 47%.
Друга от причините е хроничната криза в правосъдието. Около 45-50% от уличените крадци на автомобили са на свобода, въпреки че имат по 3-4 висящи дела. Не на последно място е и слабата организация на полицията, която се занимава с този вид кражби. Особено през последните седмици полицията се активизира (когато не се занимава с охрана на футболни мачове), но това не доведе до особени резултати. И от птичи поглед е ясно, поне за столицата, че полицаите патрулират все на места, където могат да получат рушвет, а не да открият престъпник.
