Според все още непубликувания доклад развиващите се икономики ще отбележат ръст средно от 3.8 процента през 1999 г., като очакванията са този процент да нарасне до 5.4 процента през тази година. Икономиките в преход - предимно в страните от Централна и Източна Европа - ще растат с 3 процента през тази година, а тенденцията е растежът да се ускори до 4.2 процента през следващата година.
Ако данните в окончателния вариант на доклада са същите и ако те се окажат верни в края на годината, това ще е поредното доказателство, че МВФ е както винаги добър в теорията. Нещо, което в много по-малка степен важи за практиката. Експертите на МВФ винаги са били добри в прогнозите, но големият проблем за организацията в момента е да прогнозира собственото си бъдеще. Особено след като Съединените щати хвърлиха най-тежката си артилерия в битка, която може да доведе до рухването на двете бретънуудски институции - Световната банка и МВФ.
Един доклад, спонсориран от американския Конгрес и подкрепен от най-влиятелните републиканци в Конгреса, твърди, че МВФ и Световната банка трябва значително да бъдат орязани, като същевременно финансовата помощ за бедните страни трябва драстично да се увеличи. Цинично твърдение, имайки предвид, че САЩ са един от най-малките генератори на чужда финансова помощ. Но когато докладът е изготвен от Алън Мелцер, професор по икономика в университета "Карнеги-Мелън", и под неговите изводи стои подписът на Джефри Сакс от Харвардския университет, всеки сериозен икономист в света би хвърлил поне един поглед върху него.
Мелцер и Сакс твърдят, че МВФ трябва да концентрира усилията си върху предотвратяването и разрешаването на един основен проблем - ситуацията на финансова паника, при която националните икономики не могат да акумулират заеми. За да могат да получат помощ от МВФ, икономиките в криза трябва да отговарят на четири предварителни условия, сред които адекватна капитализация на банковата система и все още недокрай изясненият критерий за благоразумна финансова политика. Заемите на МВФ трябва да са краткосрочни и с наказателна лихва, като само в условията на систематична криза да се отпускат средства на страни, неотговарящи на четирите условия, и практиката най-бедните държави да бъдат кредитирани при условията на субсидирани лихви да бъде прекратена.
На практика влиятелните световни икономисти са разделени на три лагера относно бъдещето на МВФ. От едната страна са радикалите - такива като Алън Мелцер и Джефри Сакс, които искат МВФ да извършва единствено и само краткосрочно кризисно кредитиране. Някъде по средата се намира Стенли Фишер, все още действащият изпълнителен директор на фонда, който е привърженик на средносрочното финансиране. Третият лагер е този на умерените реформатори като Хорст Кьолер и американския финансов министър Лорънс Съмърс, които виждат бъдещето на МВФ повече свързано с краткосрочното кредитиране, отколкото с дългосрочни програми за финансиране на структурни проекти, но без фондът да се отказва и от подобни проекти, когато се налага. Има и съвсем крайни мнения, особено в Америка, които защитават тезата, че фондът в сегашния му вид просто трябва да изчезне. "Докладът на Мелцер е твърде критичен", твърди Кьолер. "Смятам, че разпространението на идеята за свободния пазар и демократичното общество през последните 50 години до голяма степен е заслуга на МВФ."
Това малко високопарно изявление на Кьолер може да бъде отдадено на особената роля, която трябва да играе изпълнителният директор на МВФ, водещата световна финансова институция. Шефът на МВФ трябва да балансира между набор от противоречащи си интереси - интересите на самата финансова институция, интересите на заемополучателите (предимно сред най-бедните страни в света) и интересите на големите заемодатели и в частност Европа и Съединените щати. А цената, която МВФ трябваше да плати за продължаващото вече десетилетия балансиране между тези интереси, е твърде висока - имиджът на кредитора от последна инстанция се руши по-бързо от имиджа на застаряващ диктатор на бананова република.
От гледна точка на световната левица МВФ е зъл демон, който налага разрушителни оздравителни програми на бедните държави. От гледна точка на традиционната десница фондът е корумпиран инструмент в ръцете на страните от Г-7, който тласка държавите и заемодателите към поемане на неоправдани рискове с ясното съзнание, че отпусканите кредити в крайна сметка няма никога да бъдат върнати.
В момента МВФ е изправен пред може би най-голямото предизвикателство в историята си. Въпреки че през последните години фондът се опитва да се реформира, все още не е даден отговор на фундаментални за бъдещето на институцията въпроси - как да се действа при внезапни финансови кризи и каква роля да играе МВФ спрямо най-бедните страни. Все още изглежда твърде далечно и решаването на кардиналния въпрос - кредити на каква стойност да бъдат отпускани, за колко време да бъдат отпускани и при какви условия.
Международният валутен фонд със сигурност има исторически заслуги към свободния пазар и демокрацията, но Хорст Кьолер ще трябва да се пребори именно с историческото наследство, с историческата обремененост на МВФ, световния кредитор от последна инстанция. Има много гласове в полза на тезата, че Стенли Фишер би бил по-добрият изпълнителен директор на фонда. Така или иначе след по-малко от месец Кьолер - човекът, който направи от източно- и западногерманската марка единна валута - ще бъде една от най-влиятелните личности в световната финансова система. И тогава личните му качества ще имат малко значение, ако основните донори на МВФ, САЩ и големите европейски държави не престанат да плетат византийски интриги във фонда, вместо да фокусират усилията си върху намирането на подходяща формула за реформирането на световната финансова институция. В противен случай Хорст Кьолер може неочаквано да се окаже безработен поради... фалита на Международния валутен фонд.
Държавата ще плаща по 1000 лева на съкратените по структурната реформа
Еднократно обезщетение в размер на 1000 лева ще могат да получат всички уволнени след 1 януари 2000 г. поради преструктуриране или съкращаване на щат в 288 предприятия. Сред посочените в списъка предприятия са варненската корабостроителница, "Видахим", "Мини - Бобовдол", ГОРУБСО - Мадан, "Стомана" - Перник. Това предвижда промяна в ПМСNo100/1998г., което касае изплащането на еднократни парични обезщетения на съкратени от държавни и общински предприятия работници и служители. Основната промяна всъщност предвижда да отпадне възможността съкратените работници и служители да получат допълнително още 1000 лева, ако декларират, че ще започнат да развиват собствен бизнес или представят сключен трудов договор с друг работодател за срок не по-малък от две години.
До края на юни обезщетения от 1000 лева ще могат да получават и лицата, които след 1 март 1998 г. с акт на Министерския съвет или с решение на общото събрание са били освободени от работа от предприятия с преобладаващо държавно или общинско участие, както и съкратените след 30 юни 1999 г. от предприятия, подлежащи на финансово оздравяване или контрол на финансовата дисциплина.
Променя се и източникът на средствата за изплащането на обезщетенията. Те вече ще бъдат отпускани от централния бюджет, а не както досега - от целеви заеми и помощи от международни финансови институции. В разходната част на държавния бюджет за тази година са предвидени близо 176 млн. лева за покриване на разходите по структурните реформи.
Накратко
Министерският съвет прие решение за одобряване на трасето и за полагане на подводен оптически кабел на българския участък от Черно море. Това е част от проекта за изграждане на обща оптическа система по дъното на Черно море от телекомуникационните компании на България, Гърция, Кипър, Русия и Украйна. Целта на проекта е осъществяване на качествени комуникационни връзки, които ще подобрят и разширят съществуващите между тези държави.
С 518 000 лева по-малко от предвиденото са стрували местните избори, проведени през есента на миналата година. Това сочи отчетът по план-сметката за организационно-техническата подготовка на изборите за общински съветници и кметове. Той беше одобрен през изминалата седмица от Министерския съвет. Общите разходи за проведените местни избори са 8 736 039 лева.
Софийските финансови потайности
РМД и групировки източват пари от бюджета на столицата
Парите на столичната община, която вероятно е вторият по големина собственик в България (след самата държава), пак не стигат. Извънредните харчове покрай местните избори и орязаните държавни субсидии тази година отвориха дупка в бюджета на столицата. Според заместник-кмета по финансите Венцислав Николов недостигът е около 50 млн. нови лева. Ако не се намерят варианти за оптимизиране на общинските финанси, към края на годината ще възникне реалната опасност от финансов колапс. Това означава, че няма да има достатъчно пари за почистване на улиците, за издръжка на градския транспорт и за останалите комунални дейности.
Какво предприе общината? На сесия общинският съвет реши, че разходите ще бъдат 416 млн. лева, което е по-малко от миналата година. Прие се, че ще бъдат орязани (поне на хартия) парите за някои дейности на общината. Макар и с нежелание, общинарите посегнаха и на неприкосновените доскоро привилегии за студенти и пенсионери. И толкова.
В същото време истински неприкосновени продължават да стоят множеството кранчета, през които парите на общината биват методично източвани. Странно е общинарите да говорят за икономии и в същото време 100% общинска фирма като "Софийски имоти" да продължава да се изживява като най-големия меценат в държавата и да пръска със замах огромни суми за реклама. Оказва се, че желание да спонсорират имат и губещи фирми като "Ремонтстрой". Няма смисъл да се предприемат каквито и да било действия за финансово стабилизиране, ако подобни пробойни останат и в бъдеще.
Според заместник-кмета Венцислав Николов главната причина е приетата нова методика към Закона за местното самоуправление. Тя предвижда за първи път тази година София да направи 13.180 млн. лева вноска в бюджета, вместо да ползва обща субсидия. Миналата година държавата е отпуснала на града 58 млн. лева, а през тази година субсидията е едва 22 млн. лева. Тази сума е разчетена за инвестиционни проекти и социални разходи, а не за издръжката на кметството.
Общинарите принципно са прави, че има разминаване между ограничените финанси и водената "социална" политика. "Има дейности, които общината не е длъжна по закон да прави, но се вършат по решение на общинския съвет. Преференциите в градския транспорт например струват 48 млн. лева на година", обясни г-н Николов. Освен това голяма част от студентите били жители на други общини, които по този начин били косвено субсидирани от софийския бюджет.
Хубавото на лошите приходи е, че общинарите най-после започват да се замислят над някои излишни разходи или пропуснати ползи като наемите и продажбите на общински имоти по занижени цени. Те бяха въведени с обяснението, че ще се стимулира частният бизнес, но не е тайна, че всъщност отвориха широко поле за корупция сред администрацията.
Премахването на подобни привилегии със сигурност ще донесе някой и друг милион повече в хазната. Ефектът обаче ще е никакъв, ако не се посегне на по-съществените начини за ощетяване на данъкоплатеца. Зад паравана на общинските финанси и сега продължават да се прилагат няколко класически схеми за изтичане на пари - директно от общината или косвено, чрез източване на общинските фирми.
"Когато преди пет години създадохме фирмата, започнах с една секретарка и 10 имота. Никой не вярваше, че от това ще излезе нещо. Постепенно акумулирахме достатъчен брой имоти и сега те са 350 - 400", заяви преди месец в интервю Тошко Добрев, шеф на общинската фирма "Софийски имоти" ЕАД.
Тя беше създадена, за да може обектите, включени в нея, да служат като обезпечение по отпуснати на кметството заеми. Днес фирмата наистина управлява огромен сграден фонд, по-голямата част от който са атрактивни търговски обекти в центъра на столицата. Приходите идват от отдаване под наем и продажби на имотите. На теория само от тази фирма общината би трябвало да си осигурява немалка сума всяка година. Резултатите обаче показват друго.
За миналата година чистата печалба на "Софийски имоти" е 797 хил. лева. Дивидентът, който общината ще получи като собственик, е 359 хил. лева. Това е доста скромно постижение на фона на огромните й активи (имотите, които тя управлява, са оценени на 21 млн. лева, и то по занижени цени). Разминаването в числата нямаше да е толкова видно, ако "Софийски имоти" не пилееше толкова явно пари за реклама и най-различни дарения. Фирмата спонсорира всички по-големи прояви на фондация "Бъдеще за България" и музикалната дейност на издателската къща "Едита". Миналата година "Софийски имоти" беше главен спонсор на 50 концерта в цялата страна "Накъде вървим, накъде отиваме", чиито съорганизатори бяха и фондацията на Елена Костова и Столичният общински съвет. От фирмата обаче отказват да съобщят цената на турнето. "Едита", общинската фирма и фондацията на съпругата на премиера работят и по проект "България 2000", който включва продуциране на документални филми и клипове. Най-новите проекти, за които "Софийски имоти" е дал пари, са компактдиск на Минчо Минчев и Мариана Пашалиева. Те подпомагат и продуцирането на клипове и името им влиза в класациите за българска музика. Безспорен хит са клиповете на Стефан Вълдобрев, Графа и др., чиято стойност никой не знае. С парите на "Софийски имоти" са били финансирани филми за борба с дрогата, националната младежка филхармония, филм за Зографския манастир, художествен албум за Дечко Узунов, проектът "Красива София". Заедно с "Едита" бяха организирани и "сини" изяви като благотворителния концерт "За мир и любов на Балканите" през март миналата година и концерта, когато парламентът гласува нотата за предоставяне на въздушното пространство на НАТО. На такива събития около сцената винаги може да бъде забелязан шефът на СОС Антоан Николов в компанията на Елена Костова.
Да се спонсорира културата е добър ход за поддържане на политически имидж, лошото е, когато това се прави с парите на данъкоплатците.
Още по-лошото е, че това се прави без нужната прозрачност и ясни критерии за разпределяне на парите. Дават се едни суми за организацията на едни прояви, без да се прави сериозна отчетност на похарченото. В крайна сметка не се знае кой пие и кой плаща и дали голяма част от парите не са били отклонени за хора, които нямат нищо общо с културата.
По същия начин "Софийски имоти" налива пари и в спорта. Името на фирмата се мъдри на всички екипи на футболния отбор "Славия" по договор за реклама, чиято стойност също се пази в тайна. Преди година фирмата стана и основен акционер във футболния клуб с 34%, като участва в капитала с апортна вноска на общинската земя, върху която е стадионът в "Овча купел". Логичният въпрос, който много хора си задават, е защо трябва средства на общината да се наливат в дружество, където съдружници са хора, свързани със силови структури в миналото. Защото е безспорно, че "Славия" в последните години е отборът на СИК. Един от учредителите на силовата застрахователна компания Венцислав Стефанов е председател на футболния отбор. Десет процента от акциите на отбора са собственост на шефа на "Интергруп" Младен Михалев-Маджо, други 20% са собственост на Антон Григоров, негов приближен, Георги Лялев, който има 5%, беше юрист на бившите борци и т.н.. И накрая като се тегли калемът, ще се види, че всъщност контролният пакет на спортния клуб се държи от хората на Маджо, а "Софийски имоти" са само кръводарители на сикаджии.
Очевидно управата на общинската фирма балансира сред съмнителните бизнесмени, защото "Софийски имоти" още през 1997 г. е направила съвместна фирма с противниковия лагер - този на другата застрахователна компания - ВИС-2. Разбира се, може да се спори доколко този вид конкуренция и вражди още са валидни. Дружеството, в което участват Тошко Добрев и небезизвестният Жоро Илиев, се казва "Строителна компания за строителство и развитие". Акционер в тази фирма освен "Софийски имоти" е дружеството "П.А. П.-94" ООД, което е собственост на Диян Георгиев Пачеджиев и "ВАИ - инвест холдинг" АД. Шеф на холдинга пък е братът на убития Васил Илиев. ВАИ беше замислена от братя Илиеви като икономическа структура на застрахователната им компания ВИС-2. Миналата година Георги Илиев поиска от миналия столичен съвет на предпоследното му заседание да замени резиденцията на "ВАИ холдинг" на бул. "Витоша" 119 за жилищни имоти. Поради липса на кворум на сините общинари обаче сделката пропадна.
Хората на ВИС-2 се ползват с особено внимание сред шефовете на фирма "Софийски имоти". Под нейно владение са два доста атрактивни обекта в столицата. Единият е плажът "Мария Луиза", който през лятото е едно от малкото места, където човек може да се скрие от жегата в столицата. Според директора на "Софийски имоти" фирма "Селф Соф" стопанисва имота срещу наем от 15 000 долара годишно. Фирма "Селф Соф" също беше наследена от Жоро Илиев след смъртта на брат му. В нея участие имат близките им приятели Любослав Пенев и Николай Цветин-Близнака. В комплекса, който е оценен за 150 000 лева по балансова стойност, има ресторант, зала за бодибилдинг, два басейна, игрище за плажен волейбол, летни заведения и т.н. Другият имот, който се стопанисва от висаджии, е летният театър в квартал "Лозенец", известен доскоро като дискотека "Нерон-2". Тя пък е отдадена под наем на фирма "Енджел" ООД, която е собственост на Румен Андреев и "ВАИ холдинг".
Това е друга форма на източване на средства от общинския бюджет. Предимството на този бизнес е, че парите идват директно от общинския бюджет. Договорът в град като София гарантира на фирмата твърди приходи за съвсем рутинна дейност, която не изисква кой знае какви предприемачески усилия или борба с конкуренцията. Важното е веднъж да спечелиш концесията, която е със срок 15 години.
Доскоро София се чистеше от общинската фирма "Чистота". От миналата година бизнесът беше разделен. Половината от столичните райони взе пак същата фирма, но вече приватизирана от РМД. Останалата част от територията беше поделена между свързаните фирми "Волф 96" ООД и ДИТЦ АД. Преминаването към частно обслужване не доведе до поевтиняване на услугата, а напротив. През тази година разходите за почистване са определени на 32 млн. лева, като предложеният бюджет е бил 46 милиона лева. Въпреки това качеството на почистването като че ли се влошава. Причината е в неизгодните договори, които общинският съвет е одобрил. Клаузите в тях не дават възможност за търсене на отговорност при неизпълнение. Така концесионерите имат всички основания да завишават разходите. Потърпевши са всички, които плащат честно данъци и газят в кварталната мръсотия.
Скандалите със зимното снегопочистване отново извадиха наяве връзките между фирмите и сенчестия бизнес. Оказа се, че фирмата "Фаст Ком", която се контролира от други двама сикаджии - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, е придобила 33.1% от "Волф 96" ООД. "Волф 96" и ДИТЦ са собственост на Румен Гайтански, по прякор Вълка, откъдето идва и името на фирмата му. Твърди се, че Вълка е бил близък и на Георги Илиев, така че не е ясно дали и висаджии нямат участие в сметопочистването на столицата. Осведомени твърдят, че "Волф 96" и ДИТЦ не били особено доволни от намаляването на бюджета за чистота на София.
Топлата връзка на сикаджии и общината излезе и след друг един скандал с продължение - този за сините павилиони. Преди месец стана ясно, че фирма "Призма лукс" единствена има правото да изработва павилиони за центъра на столицата с твърда цена. Същият скандал се беше разразил преди 5 години, когато фирма "Примекс 89" по същия начин наложи по спирките на столицата сините будки, опита се да рекетира продавачите на вестници и да ги принуди да махнат сергиите си. Тогава стана ясно, че собственикът на фирмата Стефан Николов е човек на мощната тогава борческа групировка СИК. Макар да отричаше такова нещо, контактите му с групировката проличаха от фирмените регистри. Същият човек сега отново разпределя павилионите и май не се е лишил от подкрепата на вече бившите сикаджии.
Софийската община не вярва на търговете като средство за намаляване на разходите. Нормалната логика на всеки инвеститор е обектите да се предлагат на възможно най-широк кръг кандидати, за да се постигнат по-изгодни оферти и да се избере най-добрият изпълнител.
В столицата тази логика не е позната. Вместо тръжни процедури общинарите предпочитат да създават смесени дружества за всеки по-голям обект. Обяснението е, че така се гарантира изпълнението на проектите. В това има известен резон, доколкото в последните години общината сключваше договори предимно със съмнителни фирми. Двата примера за това са ремонтът на халите и строежът на бизнесцентър върху взривената библиотека, които се точат от години.
Сега общината вече твърдо залага на смесени дружества с избрани от нея частни фирми. По този начин хем се заобикалят изискванията за търгове, хем за партньори се избират тези, "които трябва". Проблемът е, че изборът на съдружниците става на тъмно, а критериите остават известни на двама-трима души. В цялата схема интересът на софиянци остава доста неясен. Данъкоплатецът изобщо не разбира, че една фирма бива подменена с друга просто защото покани за преговори с потенциалните кандидати не се публикуват никъде. По този начин преди в дружеството за строеж на хотел "Хилтън" беше включена близката до Евгений Бакърджиев фирма "Главболгарстрой". Така беше и когато се избираше израелската "Ащром" за строител на халите.
Последният пресен пример е с бизнесцентъра на "Гурко". Янчулев взриви библиотеката и даде обекта на неизвестната MNN. После Софиянски прехвърли имота на ползващата се с неособено добра слава в бранша "Риалти" ООД. Тя е собственост на Димитър Рагин, чийто брат Благой Рагин е шеф на Асоциацията на частните хотелиери. След това изведнъж се появи трета фирма - НИКМИ ООД. През миналата година тя е изкупила дяловете на предишния изпълнител и на Българската стопанска камара в проекта. Според хора от кметството това е станало не без оказаната подкрепа от влиятелни фигури в СДС.
Напоследък НИКМИ стана известна като изпълнител на проекти, в които решаваща дума имат държавни или общински служители. Съдружник на нейните шефове Николай Козанов и Милко Благоев е бизнесменът Славчо Христов, за който се знае, че е в добри отношения с повечето СДС-величия. Според софийските общинари "фирмата поне строи добре" и е по-добре, че тя е взела бизнесцентъра. Като компенсация пък на "Риалти" е била дадена реконструкцията на националния стадион "Васил Левски".
Според официалните данни в момента столичната община участва в десет смесени дружества - "Средец" ООД, КАН ООД, "Сламакс" ООД, "Лаборбио" ООД, Герман" ООД, "Спортен център - Кътина" ООД, "Централни хали" АД, "Международен изложбен център - Булгарреклама" АД, "Компания за луксозни хотели" АД, "Бизнесцентър - Гурко 1" АД. Отделно са смесените дружества, в които участват общински фирми. Тук отново шампион е "Софийски имоти", която участва в цели седем смесени дружества.
Критериите за подбор на фирмите, с които общината решава да се сдружи, остават тайна за широката публика. Не е известно и защо общината се захваща с неприсъщи дейности, когато в държавата тече обратният процес - на оттегляне от стопанската дейност.
Кметът на Москва Юрий Лужков обича да се хвали, че всяка година от приватизация в общинския бюджет влизат около един млрд. долара. Макар че копира модела на Лужков, неговият колега Стефан Софиянски не може да се похвали с кой знае какви постъпления от сделки с общинско имущество.
През март миналата година бяха приватизирани десетина от най-големите общински фирми. Сред продадените дружества бяха "Софийски аптеки", "Паркиране и гаражи", "Чистота - София", "Форум", магазинната мрежа "Триадица" и веригата от ресторанти и сладкарници "Средец". Цялата процедура беше така направена, че да спечелят работническо-мениджърските дружества (РМД). Всички сделки бяха осъществени от приватизационни посредници, а освен това методът на продажба беше преговори с потенциални купувачи.
По-атрактивните парчета от баницата тогава бяха поделени между РМД, ползващи се с подкрепата на председателя на общинския съвет Антоан Николов и кмета Стефан Софиянски.
Хората на Антоан спечелиха паркингите и гаражите, чистотата, "Триадица", "Сирена 98". Лобито на Софиянски се пребори за аптеките, БКС "Средец" и др. За да оправдаят предрешените сделки, общинарите изтъкнаха голямата сума, която РМД следва да платят през следващите години - близо 31 млн. лева. След последните промени в закона "Лучников" обаче софиянци ще трябва да забравят очакванията за големи постъпления. РМД получиха правото да изплатят своите задължения наведнъж с компенсаторни записи, които все още могат да бъдат купени евтино на вторичния пазар. Ако това стане, интересът на обикновения софиянец ще бъде силно накърнен заради пропуснатите суми, които можеха да бъдат вложени в инвестиционните планове на града, вместо сега да се теглят скъпи еврооблигационни заеми, които да бъдат плащани от всички.
Столичани плащат висока цена... Стоян Александров, общински съветник от движение "Свети Георги Софийски", пред "Капитал"
- Нашето законодателство дава възможност една община, ако прецени, да състави своя бюджет с дефицит до 10%. Общинският съвет може да приеме такъв бюджет, ако има източници за финансиране на дефицита - дали от постъпления от продажба на общинско имущество, с емитиране на ценни книжа или някакъв друг източник на капитал. По-голямата част от приходите на общините са данъчни, за пръв път от тази година - по прогноза на данъчната администрация, а не на самата община. Възможно е приходите да се окажат по-високи от заложените, защото данъчните имат стремеж да залагат по-ниски приходи, защото така без особени усилия ще изпълнят събирането им и няма да понасят упреците за несвършена работа. Освен това има някаква система за премиране на данъчните при преизпълнение на приходите.
Въпросът е доколко може да си позволи общината да понесе повече разходи, отколкото са й приходите. Тя може или да си състави бюджета с дефицит и да докаже, че това са неотложни разходи, или да финансира неотложните разходи от извънбюджетните средства. Ето, от началото на годината няколко пъти се случва така, че когато влязат средствата от приватизация, отиват за инвестиции, асфалтиране на улици и т.н. Не е много приемливо да имаш бюджет с дефицит, защото това означава да прехвърлиш определено бреме за следващата година. Обикновено такава политика се оправдава, като обещаваш приходи в бъдеще, не само със социален, но и с икономически ефект. Има някои кметове, които ме питаха: каква е далаверата да си съставим бюджета с дефицит? Няма далавера. Наистина, ще покажете едно по-добро положение сега, но какво от това. При това кметовете сега са с нов мандат - ако беше последната година от мандата им, да правят такива жестове - да приключват годината с бюджетен дефицит, да правят показни операции с оглед да спечелят електорат. След една година, след две години, след три години те ще трябва да избият по някакъв начин този дефицит.
За да се влезе в рамките на бюджета и да не се носи отговорност пред Сметната палата и контролните органи в края на отчетната година, остават неразплатени разходи, което си е едно към едно бюджетен дефицит.
Той обаче счетоводно не се показва, тъй като това са търговски отношения с доставчици. Тази година софийската община има 16 млн. лева неразплатени сметки. Същото е в страната като цяло.
- Общините имат някаква възможност за по-голяма самостоятелност по отношение на приходите от даване под наем, продажба и управление на общинска собственост, освен това общинският съвет решава дали такса смет е 1 промил или 2 промила и т.н. Големият проблем е, че се очертава недостиг на средства по принцип. Има действително неотложни проблеми - нивото на заплатите на учители, на медицинските кадри, въобще на заетите на издръжка на общината. Има редица социални програми, които общините биха искали да осъществяват, но не могат поради липса на средства. Има болезнени въпроси - каква да бъде цената на градския транспорт например. От една страна се чудим откъде да вземем тези пари, а от друга страна понякога с лека ръка се лишаваме от средства.
- Общината се нуждае от специален анализ как работят общинските фирми, каква е ефективността им, къде отива това, което влиза като финансов резултат. Общината има редица обекти, които са отдадени под наем, или дейности, които общината упражнява, а някой друг прибира резултата. Аз самият съм бил свидетел как налагат санкции за неправилно паркиране в синята зона, но не дават документ. Каква е гаранцията, че лицето, което налага санкции, отчита тези пари - няма касов апарат, няма нищо. Да се разчита на чиста съвест е абсурд.
- Ако бъде приватизирана, приходите ще отиват в новия собственик. А ако собственикът е общината, приходите ще си идват в общинската фирма, а тя ще плаща допълнително данък. При продажбата на "Софийски имоти" парите ще дойдат в общината и бързо ще бъдат изразходвани. По-добре е нещо, което може да работи ефективно, да не се приватизира или да бъде със смесено, с общинско участие.
Понеже е общинска фирма, нейните приходи отиват за финансиране на редица дейности, за които принципно трябва да плаща общината - дали за жълти павета, както стана наскоро, дали за друго. Проблемът е доколко ефективно се управлява тази фирма, защото там е съсредоточено невероятно много богатство от качествени имоти. Това е въпросът за контрола върху "Софийски имоти" и другите общински фирми - къде отиват във фактическия смисъл на думата парите, дали тя счетоводно отчита като приходи това, което може да реализира от управлението на тези имоти. Има някои неща, които са странни. Наскоро видях автобус, на който пишеше "Ски-училище "Софийски имоти", микробусчето беше в събота и неделя в Банско. Не знам чие е това ски-училище, на какви принципи работи, дали са карали деца, дали те са платили или не.
Предполагам, че на следващата сесия на общинския съвет ще има доста интересни въпроси за фирма "Софийски имоти" покрай една точка за намаляване на капитала. Видях доста интересни цени на имотите, които искат да извадят от капитала, при това за интересни обекти.
Важен е и въпросът кой реално стои зад тази общинска фирма. Мисля, че в ръководството, в надзорния съвет са голяма част от сините съветници. Заради подобни лични интереси на последната сесия те ощетиха бюджета с решението РМД да плащат с компенсаторни бонове.
- За тези решения на преден план се изтъкват социално-икономически причини, а в основата са дълбоко политически причини. Да не кажа голяма дума, но над 70-80% от РМД са от свои хора, близки до властта, или директно, чрез подставени лица и т.н. Като се взема решение да се плаща с този инструмент, който на пазара върви на цена 5 или 6 пъти по-ниска от номинала, от това се облагодетелстват шепа хора, доближени до властта. Целта е сега да дойдат постъпленията, макар и частични, и в същото време властта да остави колкото се може по-тежко наследство. Само на територията на столичната община това, което трябва да влезе от приватизираните общински фирми по схемата на разсроченото плащане, е 67 млн. Ако сега се платят тези задължителни вноски по 20% средна цена на компенсаторните бонове, това са за 13.4 млн. лева. А представете си какво е в стопански мащаб, тъй като с РМД са приватизирани най-големите заводи. Там далаверата е невероятна, това е престъпно поведение и всичко е под благовидната форма, че ние компенсираме хората, които са малтретирани навремето.
Другият проблем е, че парите, които сега ще дойдат, ще бъдат изядени, а иначе в бъдеще все пак щяха да идват постъпления. Удивих се на изказването на кмета Софиянски, има невероятни противоречия в логиката му. Според него очакваме на общината да бъде разрешено с компенсаторни бонове да придобива държавна собственост, например ВЕЦ-овете край София. А после се гласува да се спре процедурата за тяхната приватизация, защото е безспорно доказано, че са общинска собственост. Софиянски каза също - ако не можем да използваме боновете да придобием държавна собственост, ще ги продадем за 13-15 млн. лева сега, вместо да чакаме 67 млн. лв. за 8 години. Ако средното разсрочване е 6 години, значи само за тази година РМД трябва да платят 11.2 млн. лева, само 2 млн. лева по-малко от тези 13.4 млн. лева. Логично щеше да е сега да получа 13 млн., да ги инвестирам ефективно, при изгодна норма на възвръщаемост, да изчислим бъдещата им стойност, да изчислим настоящата стойност на тези 67 млн. лева. И ако бъдещата стойност за 13 е много по-голяма от настоящата на тези 67, тогава да вземаме решение. Нека да мислим като икономисти.
Обясняват ни също, че инфлация може да изяде разсрочени пари. А къде е прословутият растеж? Отделно бъдещите плащания на РМД са вързани с лихвения процент, при по-висока инфлация той ще е по-висок и постъпленията в бюджета ще бъдат по-големи.
- Всичко е добре премерен ход да се вземе икономическата власт. Ако не беше този жест с боновете, много от РМД и в общината, и в държавата щяха да гръмнат през тази година. Това щеше да означава да се признае пълният крах на приватизацията. И това ще е издънка не само вътре в страната, но ще има и невероятен резонанс в световен аспект.
Плащането с компенсаторни записи не е императивно, в закона се казва "може". Досега въобще по сделки на общината не се приеха плащания с държавни ценни книжа. Все пак не трябва да се забравя, че компенсаторните бонове са държавен дълг, а общината е автономна, тя е самостоятелна. Не може да й вмениш ти по закон, без да я компенсираш, тя да ти поеме държавния дълг. Това е абсурдно и точно тук ще атакуваме наредбата за общинската собственост, защото така ощетяваме общината и всички хора, които живеят в София.
- За мен общинският облигационен заем е голямо недоразумение. Разходите по него са над 10% в евро. Парадоксът е, че отиваме на европазарите с 50 млн. евро и плащаме висока цена, а в същото време стотици милиони евро на нашите банки са предепозирани навън при два пъти по-ниска цена. Радваме се на всеки един милион, който идва отвън, а нашите пари са депозирани навън или бездействат, не правим нищо, за да инвестираме вътре в България. Не можеше ли столичната община да бъде финансирана от консорциум от наши банки за тези три години за тази сума на половин цена? Нито една банка нямаше да откаже да я финансира с 50 млн. евро при тази собственост, която има общината. Парите бяха взети миналата година, обаче основната част се инвестира сега и догодина, междувременно плащаме за тях висока доходност. Веднага възниква въпросът как да бъдат реинвестирани в България. Цената по ДЦК е по-ниска от цената по облигациите. Разбирам този облигационен заем, ако беше инвестиран в нещо, което да се откупи, да създаде работни места. Но инвестициите, които се финансират, са ден до пладне и те сами не носят доходност. Значи разчитаме в бюджет 2002 да заложим равностойността на 50 млн. евро като разход за погасяване на този заем. Представете си, че бюджетът е както сега - 400 млн. лв. Една трета трябва да отиде по обслужването на този заем. Ако емитираме нов, ще се влезе в една спирала.
- Истината е, че улици, които са асфалтирани само преди няколко месеца, са в по-окаяно състояние отпреди това. И си задаваш въпроса - кои са тези, които са спечелили конкурс, каква отговорност се търси на тези фирми, има ли гаранционен срок? Защото тази фирма или не знае технологията, или не е икономична на материали. Също и с този мост, който гласувахме на сесията - пише се авариен, за да се заобикалят поръчките. Всичко е окупирано от властимащите, за да са добре няколко човека. Но доста софиянци не знаят това или са готови да плащат висока цена, че ги управляват демократите.
Синият "Олимп" ражда нова групировка
Как собственикът на ресторант Славчо Христов стана строител, хотелиер и банкер
Нов кръг от фирми, свързани с управляващите политици, напоследък печели все по-големи бизнестеритории. Той вече има две от характеристиките на класическa групировка - политическо лоби и банка. На фирмите, свързани с премиерския познат Славчо Христов, липсва само медийно влияние, за да се превърнат в нещо аналогично на червения "Орион".
Първо се появи информацията, че приятелят на премиерското семейство Славчо Христов стои зад едно от двете РМД в приватизацията на "Златни пясъци". В края на миналата седмица точно това РМД предложи най-много пари за курорта и за момента е най-вероятният купувач. Сделката трябва да бъде сключена до края на тази седмица. Едновременно с момента, в който стана ясно, че Славчо Христов стои зад единия от кандидатите на черноморския курорт, медиите разпространиха и новината, че на предстоящото общо събрание той влиза в надзорния съвет на БРИБанк чрез фирмата на Валентин Златев "Агрохолд" АД. Макар събранието да беше проведено този петък, Христов практически присъства в банката от няколко седмици.
Бай Славе, както наричат собственика на известния столичен ресторант "Олимп", е добре познат сред синия елит. През последните две години неговото заведение се превърна в любимо място на премиера и неговата съпруга, както и за голяма част от актива на СДС. Фактът, че около името на Славчо Христов не се е шумяло достатъчно, не означава, че не се е знаело нищо за неговите бизнесинтереси. Доскоро те бяха съсредоточени главно в строителния бранш. Фирмата му "Балканстрой инженеринг" дори спечели няколко добри поръчки за ремонт на пистите на летище "София", финансирани по програма ФАР. Едва ли това е станало без ползване на добрите контакти с влиятелни хора в синята власт.
В известен смисъл е логично след смяната на властта някои икономически групи да просперират по-бързо от други. Проблемите идват, когато те натрупат достатъчно голям капитал. Просто мащабите на бизнеса са станали прекалено големи, за да останат в сенчестата част на икономиката. Излизането на светло е трудно не само защото изисква доказване на доходи, а и заради нуждата от организационно преструктуриране, сътрудничество с властта и поддържане на имидж.
Публично известните факти за биографията на Славчо Христов са малко. Достъпът до него е силно ограничен и единственото място, на което може да бъде видян със сигурност, е собственото му заведение. Най-често - в обкръжението на СДС-величия. Отскоро за неговите PR-контакти се грижи агенцията "Ди енд Ди", която обслужва медийно БРИБанк, ЛУКойл и структурите на Валентин Златев.
За себе си Славчо Христов обича да казва, че е постигнал всичко благодарение на "приятелите, които са навсякъде". Той не крие, че има само диплома за средно образование, получена от техникума по радио- и телевизионна техника "Александър Попов". Близо десет години Славчо е работил като оператор в БНТ и предаването "Бързи, смели, сръчни". През 1988 г. напуска телевизията и се захваща с частен бизнес. Първоначално се занимава с търговия "на процент" към НАРКООП. Както обяснява самият той, бизнесът се е състоял от продажбата на мартеници до бира и кока-кола на собствената му сергия.
Сред ранните бизнесначинания на Славчо Христов е създаването на колбасарски цех, както и построяването на птицефермата в село Доганово, която по-късно фалира. Според него това е станало заради голямата инфлация в периода 1995 -1996 г. В зората на демокрацията бай Славе наема столичния ресторант "Димитровград", който преименува после на ресторант "Рич" (от англ. - богат). Негов съдружник по това време е съпругът на Маргарита Хранова, който самият Славчо смята за един от своите най-добри приятели. И днес той се гордее с факта, че по това време в "Рич" са пеели Силвия Кацарова, Нели Рангелова и други звезди на българската естрада. От това време датира и любовта на Славчо Христов към ресторантьорския бизнес. "Аз не съм браншовик, никога не съм бил сервитьор, готвач или барман", казва Славчо, но признава, че е създал по-късно "Олимп" по подобие на първото си заведение. Луксозният ресторант с име от древногръцката митология той наема през 1991 г. На обявения от общината търг не е имало друг кандидат, твърдят хора от обкръжението на Славчо Христов. Преди две години той откупи ресторанта от общинската фирма "Оборище" и го реконструира основно, като му придаде сегашния луксозен вид.
За ресторант "Олимп" в политически план се заговори през есента на 1996 г. В него беше свикана срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с представители на бизнеса, на която според запознати е бил обсъждан и въпросът с финансирането на кампанията на СДС. Организатори на срещата бяха Марио Тагарински, Любомир Павлов и шефът на предизборния щаб Евгений Бакърджиев. Сред поканените пък бяха Сашо Дончев, Красимир Стойчев (за когото се твърди, че е много близък със Славчо Христов), шефът на застрахователната компания "Европа" Румен Георгиев и други представители на "националния капитал". В срещата участваха и представители на съмнителни групировки като шефа на СИК Красимир Маринов-Маргина.
Една от причините за популярността на луксозния ресторант е възможността да вечеряш в съседство с някои от сините лидери. Почитатели на неговата кухня са външният министър Надежда Михайлова, председателят на парламентарната група Екатерина Михайлова, земеделският министър, много от сините депутати и шефове на държавни институции.
Пред медиите Славчо Христов категорично отрича да е приятел на премиерското семейство. "Аз нямам лоби. Защо не питате г-н Костов дали съм му приятел", каза в телефонен разговор през миналата седмица Славчо Христов. Хора, които са имали вземане-даване с него, обаче твърдят, че собственикът на "Олимп" умело използва добрите си връзки с властта за развиване на своя бизнес. Според запознати Славчо Христов в повечето случаи спекулира с широкоизвестните си контакти с премиера без знанието на последния.
Справката в Държавен вестник показва, че през 1996 г. Славчо Боянов Христов е участвал като акционер или съдружник в пет дружества - "Транзит инс" АД , "Коко-трейд" ООД, "Медикус - КОЛ Трейдинг" ООД, "Чоби-90" ООД и "Надин - рекламна агенция" ООД. В момента името на Славчо Христов фигурира в над 20 фирми с най-различен предмет на дейност, - от рекламата и издателската дейност през застраховане и консултантски услуги до търговия и строителство на големи обекти.
Фирмата "Балканстрой инженеринг", на която Славчо Христов беше управител до 1998 г., се прочу основно с дейността си на летището. На нея беше възложено да ремонтира част от полосата, както и да извърши цялостен ремонт на перона на летището. Според някои източници "Балканстрой инженеринг" е работила там като подизпълнител на "Главболгарстрой". Според други тя е разчитала на достатъчно силна подкрепа от високо място. Смята се, че за нея е лобирал и лично министърът на транспорта Вилхелм Краус. Оказа се, че по същото време в "Балканстрой инженеринг" работи неговият брат - Борис Краус. Връзката с Краус минава и през "Софстрой комплект" ООД. Дружеството е регистрирано през 1997 г. и е с предмет на дейност внос и износ, производство и търговия с промишлени стоки, хотелиерство, ресторантьорство и др. Съдружници в него са Славчо Христов и Антон Вилхелм Краус, който е син на бившия транспортен министър. Освен със спечелените търгове за софийските маршрутки, Краус-син е известен и със съвместния си бизнес с футболиста Емил Костадинов. Двамата са съдружници във фирмата "Национал 7" ООД и заедно управляват няколко дискотеки в София и по морето. Бившият футболист от националния отбор има съвместен бизнес и със Славчо Христов. Емил Костадинов стана през 1998 г. член на съвета на директорите в една от фирмите на Славчо - "Селекта" АД, която пък заедно с македонската "Гранит" е основен съдружник в "Балканстрой инженеринг".
Според Славчо Христов съвместната му фирма със сина на бившия транспортен министър никога не е имала реална дейност. Тя е била създадена за строителството на жилищна сграда в Лозенец, но проектът се е провалил. "Човек може да направи фирми с много хора. Аз ви казвам, че тази компания не е работила и две минути", обясни за "Капитал" г-н Христов. Според него същата съдба е имало и застрахователното дружество "Транзит инс", в което той е съакционер с футболистите Борислав Михайлов и Наско Сираков. То е било създадено с идеята да продава транзитни застраховки, но бизнесът също е пропаднал.
Пак по думи на Славчо Христов от година и половина той няма нищо общо с "Балканстрой инженеринг". Работата в строителството сега той осъществява чрез няколко собствени фирми, регистрирани през последните година-две - "М и С строителна компания", "Автострой комплект", "Автострой инженеринг" ООД, "Саут" ООД, "Норт" ООД. Според запознати в последните две години в областта на строителството той работи съвместно с друга приближена на управляващите фирма - НИКМИ ООД. Щом чуят това име, много хора от строителния бранш изпитват искрена завист.
НИКМИ е съкращение от имената на нейните собственици Николай Козанов и Милчо Благоев, за които също се твърди, че се ползват с подкрепата на кръгове в СДС. Според някои източници те са хора на Евгений Бакърджиев, а според други - на Елена Костова. Говори се, че не без нейна помощ фирмата е успяла да продаде построената от нея сграда на здравната каса в елитния столичен квартал Лозенец. В последно време фирмата спечели голям брой атрактивни обекти в страната. Тя построи централата на "Мобилтел" и още няколко големи административни сгради в София. НИКМИ извършва и ремонта в националното радио, за който преди време НСРТ за малко да уволни Александър Велев. В момента фирмата строи бизнесцентъра върху взривената столична библиотека на "Гурко" 1. На нея беше поверена и реконструкцията на пътническия терминал на летището, който ще струва 6-7 млн. долара. Предвижда се фирмата да влезе и в консорциума за Дунав мост 2.
Едва ли всичко това е постигнато без съдействието на достатъчно силна политическа подкрепа, коментират хора от бранша. Според тях решаващи в случая са били контактите, осигурени от собственика на ресторант "Олимп", с когото шефовете на НИКМИ не само че не се конкурират, но имат и общи интереси в доста проекти. Николай и Милчо са съдружници със Славчо Христов в основаното през 1999 г. туристическото дружество "Съни дей тур". То е собственик на луксозния хотел "Лилия" на Златни пясъци, за построяването на който Славчо не крие, че е оказал помощ "главно по организацията".
Около бизнесделата на Славчо Христов невинаги всичко е било наред. Неговото име се появи в криминалните хроники на вестниците през 1998 г., когато неизвестни лица поставиха взрив пред "Олимп". Тъй като пораженията не бяха толкова големи, целият случай беше потулен от полицията, а извършителите и истинските им мотиви така и не станаха известни. Пред вестниците тогава управителят на ресторанта заяви, че е изненадан от инцидента и че няма врагове. Тъй като заведението е посещавано от много висши политици, с разследването на случая бяха ангажирани и спецслужбите. Хората, които познават Славчо, обаче залагаха на версията, че това е било по-скоро сплашване за неизпълнен ангажимент от самия него, отколкото сигнал срещу някой от именитите гости на заведението.
Името на Славчо беше намесено и в друг криминален случай през 1998 г. Няколко месеца след бомбата беше застрелян с пет куршума младият бизнесмен Емил Петров. По-късно се оказа, че убитият е бил служител на "Балканстрой инженеринг", на която Славчо тогава все още беше управител. Истината за кървавото покушение отново не излезе наяве, но най-силната версия не изключваше причината да е била намесата на фирмата в бизнеса на други строителни компании.
Самата фирма "Балканстрой инженеринг" винаги е била свързвана с кръгове около застрахователното дружество СИК. Нейният шеф по това време Славчо Христов близо две години беше вицепрезидент на футболния клуб "Славия", в който дял имаше и групировката. След като шефът на "Дискавъри 93" Стоян Николов беше арестуван за невърнати кредити и се отказа от президентския пост в "Славия", логото на фирмата беше свалено от екипите на отбора. След това за известен период спонсор на "Славия" беше точно "Балканстрой инженеринг". Твърди се, че от времето в "Славия" Славчо Христов е добър приятел с Милчо Бонев (известен повече като бай Миле), съдружник в бившата застрахователна компания СИК и в икономическата й структура Интергруп. Самият Славчо Христов отрича да има нещо общо със сикаджии или други представители на силови групировки.
Нови лифтове на Пампорово и Витоша трябва да има до края на годината
Проектите ще бъдат финансирани с държавни пари
Две стари лифтови съоръжения на Витоша и Пампорово ще бъдат заменени с нови четириседалкови въжени линии, като модернизацията ще бъде извършена от швейцарско-австрийската фирма "Гирак Гаравента". Новите ски-съоръжения на Витоша "Романски малък резен" и на Пампорово "Студенец 2", трябва да бъдат открити до декември тази година, като средствата за изграждането им надхвърлят 4 млн. евро, обясниха от ръководствата на дружествата, които ще финансират двата проекта. Средствата за "Студенец 2" са осигурени от "Пампорово" АД, което вече е превело почти цялата сума на чуждата фирма, а за съоръжението на Витоша акредитивът ще бъде открит до края на април, като средствата ще бъдат осигурени от "Консолид комерс".
В по-напреднал стадий е проектът за изграждане на четириседалковия лифт в Пампорово - "Студенец 2". Капацитетът на съоръжението ще е 2400 души в час при условие, че към момента той е четири пъти по-малък. Изграждането му ще струва близо 2 млн. евро, каза изпълнителният директор на "Пампорово" Валери Стоянов. Преди близо година конкурсът за лифта е бил спечелен от фирма "Гирак Гаравента", която пък е избрала за подизпълнител българското дружество "Тобо". Финансирането ще е от продажбата на обособени части от все още държавното дружество. Акредитивът в полза на швейцарско-австрийската фирма вече е открит и строителните работи ще започнат в началото на май. От ръководството на зимния курорт твърдят, че модернизацията няма да се отрази на цените на ски-услугите.
Лифтът на Витоша - "Романски малък резен", ще бъде изграждан пак от австрийската фирма, пак с подизпълнител "Тобо" ООД. Цената на ски-съоръжението, капацитетът му и срокът на изграждане ще бъдат същите като при "Студенец 2". Проектът ще бъде финансиран от изцяло държавната фирма "Консолид комерс", отскоро основен съдружник в "Лифтстрой". Едва ли строенето на ски-лифтове е присъща за "Консолид комерс" дейност. Фирмата, която доскоро обединяваше редица външнотърговски организации, трябваше да продаде всичките си участия и после да бъде ликвидирана, а държавата да прибере парите от продажбите. В края на миналата година със заповед на вече бившия министър на търговията и туризма Валентин Василев "Консолид комерс" участва във вдигането под условие на капитала на "Лифтстрой". Съображенията били, че лифтът на Витоша едва ли ще е достатъчно рентабилен, за да покрие разходите по изграждането и поддържането. Това наложило парите да бъдат инжектирани от друга фирма. Подходящата според Василев била именно "Консолид комерс". Хора от ски-бранша обаче коментираха, че точно съоръжението на Витоша има потенциал най-бързо да възвърне вложените средства.
По договор най-значителната част от сумата за изграждане на "Романски малък резен" е трябвало да бъде преведена до края на месец март. За да бъдат изхарчени средства изцяло на "Консолид комерс", ръководството на фирмата е потърсило съгласието на вицепремиера Жотев. При срещата си с представителите на държавното дружество вицепремиерът е поставил условие парите по договора да не се превеждат директно, а да бъде открит неотменяем акредитив в полза на "Гирак Гаравента", и едва след като новото съоръжение влезе в експлоатация, сумите да бъдат усвоени. Чуждата фирма пък от своя страна е заявила, че вследствие на изменението на някои параметри на проекта и съответното оскъпяване, иска отпуснатите средства да се увеличат. Оттук идва и забавянето в сравнение с пампоровския лифт.
Ски-лифтовете в българските зимни курорти са повече от остарели - съоръжението на "Студенец 2" е на над 30 години, а най-модерното в Пампорово например е 15-годишният лифт на "Помагалски", на Боровец най-новият лифт също е на над 20 години. Има проект и за нови ски-писти и кабинкови линии и на Банско, но проектът не е в толкова напреднала фаза.
Общи събрания
РМД "Златни" е избран за купувач на "Златни пясъци"
Напълно прозрачна процедура на втория кръг от преговорите
Консорциумът между РМД "Златни", "Агрима" и "Кондор и Некерман туристик" (C&N Touristic) е избран за ексклузивен купувач на 76% от капитала на "Златни пясъци" АД заради най-високата цена от 96 млн. долара, която е предложил, съобщиха от Министерството на икономиката. Останалите двама кандидати - фирмата на банкера Емил Кюлев "Демекс корпорация" и РМД "Златни приват 21", подкрепяно от немския туроператор "ТУИ груп", поне засега остават извън преговорите. В деня, в който беше обявено, че министърът на икономиката Петър Жотев лично ще осъществи ръководството по сделките за "Златни пясъци" и за "Бороспорт", тримата кандидати подадоха финалните си оферти в запечатани пликове, които едновременно са били отворени пред конкурентите. Единствено оферираната цена е била от значение при избора на ексклузивен купувач и по тази причина на втория кръг в действителност не е имало преговори. Заради приетите промени в закона за приватизация комисията дисконтира офертите на двете РМД по новата методика, но и след това промяна в класирането не настъпи. Избраният кандидат ще трябва да парафира договор с министерството до една седмица. В случай, че в този срок двете страни не се споразумеят, преговорите могат да продължат по три начина - да бъде подписан договор с втория в класацията, да стартират преговори с двамата останали кандидати или процедурата да бъде прекратена. Последното обаче е малко вероятно.
В заповедта за приватизация на "Златни пясъци" се определя, че минимум 30% от цената трябва да е в кеш. При това условие всички кандидати предложиха да платят точно 30% с реални пари, а остатъкът - с други разрешени от закона платежни инструменти - най-вероятно компенсаторни записи. Предложената цена от 96 млн. долара изглежда доста висока, но заради разсрочването и евтините компенсаторни записи, реалното плащане ще е малко над една трета от сумата. Срещу оферираната цена РМД "Златни" ще придобие 63.8% от акциите на "Златни пясъци", немският туроператор ще стане собственик на 8.36%, а франчайзъра на Пепси "Агрима" - 3.8%.
За класираните на второ и трето място купувачи остава надеждата, че в едноседмичния срок избраният РМД "Златни" няма да постигне споразумение с министерството по приватизационния договор или че в последствие няма да плати. Кандидат-купувачите отбелязаха, че поведението на приватизиращото ведомство е било прозрачно и коментираха, че явно благодарение на намесата на министър Жотев, публичното отваряне на офертите е станало при наистина открити и ясни правила. "Според мен в това министерство за пръв път се извършва процедура по продажба чрез толкова справедлив и прозрачен начин", коментира представител на един от останалите двама кандидат-купувачи. Той допълни, че случаят го изпълва с надежда и за приватизационния процес в бъдеще, поне що се отнася до Министерството на икономиката.
Борсата: Листваме облигационни емисии само над един млн. лв. Само емисии облигации с номинална стойност над един млн. лв. да бъдат допускани до търговия на борсата, ще предвижда новият правилник на борсата. Това решение взе съветът на директорите на Българска фондова борса - София (БФБ), преди седмица. От тържището са информирали единствения емитент на корпоративни облигации - "Прософт", за подготвяните промени и за предстоящото сваляне на емисията. Заемът на "Прософт" е за 200 хил. лв., тоест е далеч по-малък от така фиксирания минимум. Заради промените официално е отказано листването и на облигациите на община Свищов. Общинската емисия е с номинал малко над 370 хил. лв. С подготвяното ограничение пазарът ще остане затворен завинаги за вторична търговия на други по-малки облигационни заеми, на които се възлагаше съживяването на интереса към борсата.
Мотивите на борда на директорите са, че основният принцип за търговия е ликвидността, а тя липсвала при малките емисии. При тях нямало ежедневни котировки, лотовете (минимално допустимият пакет облигации при сделка) трябвало да бъдат доста големи, а за малките облигационни заеми това значело не повече от два-три лота. Според експерти от тържището такива ограничения има и на други места по света. За малка държава като България обаче, където дружествата са с доста по-ниски капитали и обороти, не е логично да се залага на световните модели точно в тази им част. Още повече че пазарът ни е далеч от развит, за да си позволим да отсяваме на база размер на облигационния заем. Друга причина за решението е, че поддръжката на такива емисии била скъпа за борсата.
Едва ли точно фиксирането на минимум е начинът, по който търговията на борсата ще се оживи. Още повече че според Търговския закон една фирма може да заема средства за не повече от половината от капитала си. Законовото ограничение в много случаи прави невъзможно да бъдат издавани по-големи емисии облигации, дори и при дадена фирма да са налице нуждата от повече заемни средства и възможността те да бъдат обслужвани.
Решението за налагане на такова ограничение буди недоумение в участниците на пазара, на който и без това почти липсва какво да се търгува. Трудно може да се намери основателна причина на пода на борсата да са листвани емисии с акции на дружества с капитал няколко хиляди лева, търговия с които никога не се е извършвала, а да се отказва регистрация на облигации с примерно 900 хил. лв. номинал. Още повече, че при този вид дългови инструменти, колкото по-малка е емисията, толкова по-малък е и рискът от неплащане от страна на емитента.
Преди да влезе в сила, правилникът на борсата трябва да се одобри от комисията по ценните книжа. Едва ли обаче регулиращият орган ще се противопостави на желанието на борсата, тъй като до момента не е показал готовност да либерализира пазара. Още повече че точно заради високите такси на комисията, повечето емитенти на облигационни заеми биха предпочели емисиите им да не са публични. И след промените в борсовия правилник вторичната търговия с по-малките емисии облигации ще е възможна, но без да се листват на борсата, търсенето и предлагането ще се срещат по-трудно.
Фондовата борса:
Борсовите индекси достигат петмесечен минимум
Спад на борсовите индекси до най-ниското ниво от пет месеца насам бе регистрирано през изминалата седмица на "Българска фондова борса - София". Индексът на тридесетте най-големи дружества се понижи с 3.31% и достигна 48.10 пункта, ниво, на което беше в края на месец октомври миналата година. Спадът при другия индекс "БФБ - 10" бе още по-сериозен - 3.61%. Тези съществени корекции отразяват поредната слаба седмица на фондовата борса, в която минималният интерес дори към най-големите компании доведе до спад в цените. Обемът на търговия бе 443 хиляди лева, но повече от половината от него отново бе формиран от кросови сделки с акции на неликвидни дружества, които не отразяват реален интерес към пазара. Слаба беше и блоковата търговия. Сключена бе само една сделка за 48 хиляди акции на "Слънце Стара Загора - БТ" на обща стойност 96 хил. лв. Най-голяма заслуга за резкия спад на борсовите индекси имаха тютюневите компании. Акциите на "Благоевград БТ" паднаха с 13.8%, достигайки ниво 24 лева, а тези на "Булгартабак холдинг" се понижиха с 5.5%. Макар обемите на търговия и при двете да бяха ниски, отрицателната тенденция в цените съществува от няколко седмици и анализатори на пазара я свързват главно с изчакване на резултатите от приватизацията на холдинга. Други две големи компании - "ЛУКойл Нефтохим" и "Солвей - Соди" отново бяха встрани от активната търговия, но докато при торовия комбинат цените продължиха плавната си тенденция надолу, акциите на Нефтохим леко се повишиха в сравнение с предишната седмица. Бяха сключени девет сделки за общо 1050 акции на "Химко", като цените останаха без съществена промяна, на нива около 0.76 лева. Единственото голямо дружество, което се радваше на значителен интерес, бе "Албена". Прехвърлени бяха общо 7969 акции на черноморския курорт, а цената достигна нов максимум - 7.5 лв./акция. От бившите приватизационни фондове най-активна бе търговията с акции на "Доверие обединен холдинг", където бяха прехвърлени 17 хиляди акции, а цената леко се понижи.
Слабият интерес към борсата, който се отразява в крайно ограничените оферти купува, е основната причина за спада в цените на акциите. Все повече се утвърждава убеждението, че съживяване на пазара може да се постигне с увеличаване на облигационните емисии, тъй като акциите няма да могат да привлекат съществен инвестиционен интерес.
Нови промени в портфейлите
През първата седмица на април в съответствие с регламента инвестионните съветници имаха право да променят стуктурата на портфейлите си. От тази възможност се възползваха само "ББГ Симекс" и "Етева". "ББГ Симекс" инвестира в ДЦК с левове, неизползвани до момента, а "Етева" продаде ДЦК и закупи с освободените средства акции от фондовата борса.
И през тази седмица всички портфейли без изключение намалиха стойността си. Това се дължи на обстоятелството, че около 75% от всички инвестиции от портфейлите са в акции, а те продължават да понижават стойността си на фондовата борса. По-съществено понижение регистрираха цените на акциите на "Балканфарма Дупница" АД, "Бладоевград БТ" АД и "Булгартабак холдинг" АД, а те са сериозно застъпени в портфейлите на инвестионните съветници. Понижи се котировката и на една от емисиите по ЗУНК, деноминирана в долари.
Засега няма и особени промени в класирането на инвестиционните съветници. Изглежда, че повечето от участниците държат на първоначалната структура на портфейлите си и не се възползват от възможността за промяна. Вероятно се разчита на предстояща доходност на направените вече инвестиции в по-дългосрочен аспект, а не толкова на улавяне на изгодни временни промени в конюнктурата на пазара.
Арестуваха екзекутора на Андрей Луканов
Българските власти арестуваха физическия убиец на Андрей Луканов, съобщиха от МВР. Според информацията украинският гражданин Александър Михайлович Русов бил задържан в Бургас. Според други източници обаче Русов е бил арестуван след сложна оперативна разработка преди седмица.
Александър Русов, по прякор Жестокия, се смята за физическия убиец на бившия премиер на България и лидер на БСП на 2 октомври 1996 г. пред дома му на ул. "Латинка" в столицата. Именно той е лицето от разпространения рисуван портрет от полицията дни след убийството на Луканов. Според описанието той е висок, слаб и рус. След покушението Русов се е покрил в Украйна. Той обаче не получил цялата сума за стрелбата по експремиера и затова се върнал в България. Криминалисти твърдят, че с това се затваря цялата верига по убийството срещу Андрей Луканов.
Преди три месеца в България беше докаран друг от бандата украински убийци, които са извършили серия покушения в България. Олег Проценко беше задържан от руските власти в Ростов на Дон и след това екстрадиран в България, след като в Москва повече от месец стояха шефът на отдел убийства Ботьо Ботев и следователят Олег Янев. Твърди се, че след ареста на Проценко в Ростов на Дон Жестокия е търсил начин да напусне България. Затова в МВР бяха бесни от изтичането на информацията за ареста на Олег Проценко.
За поръчител на убийството се смята Ангел Василев, човек на приятелския кръг "Орион". Той беше задържан в Прага на 4 юни миналата година. Разследването на случая получи силен тласък, след като на 23 май 1999 г. на Капитан Андреево бяха арестувани двамата украинци Владимир Шевчук и Александър Акимов. Акимов беше освободен, а срещу Шевчук беше повдигнато обвинение за убийството на Иван Кудев. Междувременно в ареста бяха задържани шофьорът на Ангел Василев - Юри Ленев, и неговите племенници Иван Крумов-Немото и Георги Георгиев-Гопето, за които се твърди, че са посредничили при намирането на убиеца. Според информация от следствието Василев е предал на Ленев 80 000 долара, които той да предаде на племенниците си. Те от своя страна трябвало да се разплатят с убийците на Луканов. Всички арестувани украинци бяха част от банда убийци, започнала своята престъпна дейност в Русе и продължила в София.
Накратко
Двайсет и една годишен младеж от столицата е бил застрелян с два куршума в главата, съобщи пресцентърът на МВР. Ивайло В., който е бил продавач в денонощен магазин, е починал на място около 23.20 часа миналия четвъртък. Сигналът е получен от анонимен глас на телефон 166. Магазинът, в който се продават цигари и алкохол, се намира точно срещу блок 251 на столичния квартал "Гео Милев", в близост до спирката на автобус 72. Предполага се, че извършителят е млад мъж, около 20 - 25-годишен. Възможно е да е избягал с чакащ го наблизо автомобил. Причините за убийството все още не са открити. Тепърва ще се изяснява дали от касата на магазина липсват пари.
Трима маскирани се опитали да ограбят заплатите на работещите в Научния институт за механизация и електрификация на селското стопанство (НИМЕСС) в София. Около 12 часа в четвъртък те издебнали служебния автомобил, който спирал пред института на ул. "Банско шосе" No3 в столицата и принудили с насочен пистолет шофьора да легне на земята. Те отмъкнали дамската чанта на касиерката, в която имало 5 лева. В суматохата касиерката успяла да избяга с парите от заплатите, които били общо 5000 нови лева.
Крадци откраднаха джипа на министъра на земеделието Венцислав Върбанов миналата седмица. Луксозният "Мицубиши Паджеро" беше откраднат от охраняем паркинг в квартал "Изток" в столицата. Два дни по-късно колата беше намерена от полицаи, изоставена на улица в квартал "Владая" в столицата.
Бомба гръмна в Сливен в четвъртък. Експлозията станала около 4.50 сутринта пред входа на "Йоти маркет" в квартал "Клуцохор". Нанесени са щети на магазини и околни сгради. Жертви и пострадали няма.
Трима души са заподозрени за бомбените атентати в Кърджали преди десетина дни. Тогава през 15 минути бяха взривени павилион, автомобил и заведение в родопския град. Полицията извърши обиски по домовете на заподозрените, а жандармеристи претърсиха околностите на Кърджали за взривни материали. Според министър Емануил Йорданов трите атентата щели да бъдат разкрити.
Петдесет и девет годишен мъж беше застрелян в дома си в село Мечка миналия вторник. Петима цигани от селото са заподозрени за убийството на Найден Тимневски. Според версията ромите влезли да крадат животни от дома на Тимневски, но той ги усетил и излязъл на двора. Тогава въоръжените крадци го простреляли в корема. Два часа по-късно той починал в болницата. Убийството предизвика напрежение между българите и циганската общност в село Мечка.
Съдят убиеца на Карамански
Убиецът на Иво Карамански застана пред съда миналия понеделник. Тридесет и четири годишният Стефан Въжарски е обвинен за смъртта на Кръстника и на неговия бодигард Драгомир Драгнев в столичния квартал "Симеоново" на 20 декември 1998 г. Карамански беше застрелян от упор от Въжарски на купон около 2 часа през нощта пред очите на десетина студенти. Смъртта на Кръстника настъпила веднага.
Първи на свидетелската банка застанаха Георги Чочов-Лестъра и Марин Маринов, които са прекарали цялата нощ заедно с убиеца и неговата жертва. Според Лестъра, който е запознал през септември същата година Карамански и Въжарски, преди да отиде в "Симеоново", компанията се е веселила във вилата на "романтичния бос на българската мафия" в Бояна.
Срещу Въжарски има и предявен иск за обезщетение от четирите деца на Карамански, родителите на Драгнев и другите двама охранители, ранени от убиеца. Общата сума, искана за обезщетение, е 286 665 лева. Въжарски е обвинен в предумишлено убийство на повече от едно лице, извършено по хулигански подбуди. Наказанието може да бъде от 15 до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор. Той е обвинен и за незаконно притежаване на оръжие. "Въздържам се да давам отговори, ще говоря накрая на процеса, за да ви покажа колко смехотворни са тези показания", каза пред съда Въжарски.
Този път срещу бонове се предлагат и атрактивни предприятия
На предстоящия девети централизиран публичен търг на масовата приватизация ще се продават 52 нови дружества
От 17 април започва приемането на заявки за участие в поредния, девети централизиран публичен търг (ЦПТ) на масовата приватизация. Основната разлика с досега проведените осем търга е появата на редица нови предприятия в списъка за раздържавяване чрез инвестиционни бонове. Те са основно миноритарни пакети, останали държавни, след като купувачи са придобили контролния пакет акции чрез касова или масова приватизация. Такива предприятия имат потенциал да привлекат по-голям интерес от досега предлаганите на масова приватизация, защото в тях някой вече е вложил свежи средства (а преди да го направи очевидно, купувачът е направил анализ на дейността на дружеството и е преценил, че то има бъдеще). Разбира се, далеч не всички са на печалба. Въпреки това някои от предлаганите предприятия са доста атрактивни и с добър потенциал за растеж.
Новите дружества са общо 52, което е почти половината от общия брой на предлаганите - 110. В огромната си част става дума за пакети под 10% от капитала на съответната компания (макар че от две от дружествата - "Машино-автотранспорт" и "Истър - ССМ", се предлагат мажоритарни пакети). Сред по-интересните дружества са:
Предприятието произвежда лекарства, превързочни и санитарно-хигиенни материали. Мажоритарен собственик в него е "Доверие обединен холдинг" АД, малки дялове имат и холдинг "Света София" и "Акционер фаворит" (всички - бивши приватизационни фондове). Дружеството е реализирало печалба за 1998 г. от 3 млн. лв., а прогнозите за 1999 г. са за над 2 млн. лв. Отскоро акционери в "Медика" АД са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и инвестиционната компания "Европа капитъл мениджмънт" (ЕСМ). Те придобиха 52 505 броя акции с номинал 1 лев и емисионна стойност 22.36 лв. Това е част от инвестиционната програма на Българския постприватизационен фонд (създаден от ЕБВР и управляван от ЕСМ), според която в "Медика" ще бъдат инвестирани общо 2 млн. ЕКЮ. Остатъкът от средствата ще бъде предоставен под формата на заем, който ще послужи за модернизиране на оборудването и за въвеждане на международни стандарти за качество. Добрите финансови резултати и значителните инвестиции, привлечени от дружеството, го правят едно от най-привлекателните в списъка на Центъра за масова приватизация.
Предметът на дейност на предприятието включва производство на парфюмерийни и козметични продукти. Мажоритарен дял има работническо-мениджърското дружество "Българска роза 21" АД, което през 1998 г. придоби 55% от капитала. Други 20% са собственост на регистрираната в Кипър Rozin investment Ltd. През последните три години дружеството отбелязва положителен финансов резултат, както и сравнително постоянен размер на приходите от продажби. Половината от продукцията се изнася. Предприятието няма дългосрочни задължения, на деветия централизиран публичен търг се предлагат 13 413 броя акции, представляващи 6.33% от капитала.
Предприятието произвежда електроинсталационни изделия, като изнася 45% от продукцията си. "Техномашиниженеринг" ЕООД притежава 34% от капитала, "Златен лев холдинг" АД има 25.8%, а холдинг "Света София" АД - 16.9%. Дружеството няма задължения по отпуснати кредити, счетоводната печалба за 1999 г. спрямо предходната нараства с 30%. Расте и делът на износа - 45% от общата продукция. За масова приватизация се предлагат 7.92% от капитала на дружеството (5708 броя акции).
Дружеството се занимава с производствена и търговска дейност на зърнени храни и фуражи. "Мел холдинг" АД притежава пряко 34.05% от капитала, но чрез дъщерното си дружество "Фуражна холдингова компания" АД контролира още 24.77%. По предварителни данни дружеството е завършило 1999 г. с печалба. Задължения по дългосрочни кредити няма, а краткосрочните се обслужват без забава. Приходите от продажби през последната година обаче спадат с повече от 1 млн. лв. (40%). На деветия ЦПТ се предлагат 9770 броя акции, представляващи 26.13% от капитала.
Предметът на дейност включва производство и търговия с пластмасови изделия за бита и строителството. "Българска холдингова компания" е основният акционер в дружеството, ТБ "Биохим" притежава малък пакет (1.61%). Дружеството няма дългосрочни или краткосрочни кредити, но очакваната печалба за 1999 г. е символична (както и делът на износа). Нетният размер на приходите от продажби за последните три години е относително постоянен. За раздържавяване чрез инвестиционни бонове се предлагат 2469 броя акции - 3.96% от капитала.
В активите на дружеството влизат 2 хотела и ресторант. Собственик на 98% от капитала е физическо лице - Георги Тодоров Гергов. Дружеството няма задължения по дългосрочни кредити, а само по краткосрочни - към Росексимбанк в размер от 1.2 млн. лв. Счетоводната печалба за 1999 г. е два пъти по-малка от тази за предходната, но приходите от продажби растат. За масова приватизация са предвидени 22 513 броя акции - 0.7% от капитала.
В активите на дружеството влизат три хотелски комплекса, два къмпинга и търговски комплекс. Основен акционер с 64.76% от капитала е ЕТ "Кейт континентал", гр. Благоевград, "Булгарчех инвест" АД притежава 10%. Дружеството няма задължения по кредити, а основната част от технологичното оборудване е въведена след 1985 г. За масова приватизация ще бъдат предложени 27 672 броя акции, представляващи 14.85% от капитала на дружеството
Инвестиционен посредник
Според българското законодателство инвестиционният посредник е банкова или небанкова финансова институция, която се занимава с извършване на инвестиционни услуги. Те могат да са както за собствена сметка, така и за сметка на клиенти. Инвестиционните посредници могат да извършват сделки и да поемат първични емисии ценни книжа, да управляват индивидуални портфейли и да съхраняват парични средства на свои клиенти.
Дейността на посредниците може да се раздели на две основни части: извършване на отделни сделки и операции с ценни книжа, както и цялостно управление на портфейли на свои клиенти. При първия тип инвеститорът посочва конкретно вида и количеството ценни книжа, които иска да придобие, цената, която е склонен да плати, а посредникът просто извършва сделката. Този механизъм се налага от факта, че до капиталовите пазари обикновените инвеститори нямат пряк достъп и участието им трябва да стане през оторизиран посредник. При втория вид услуги - управление на портфейл, инвеститорът дава определена сума на посредника, който избира в какво да вложи средствата на клиента, като целта е да се получи максимална доходност. В зависимост от сключения договор може да се конкретизират някои параметри на инвестицията като например рискът, който е склонен да поеме клиентът, респективно видът на ценните книги, които той иска да придобие. Има и вариант посредникът сам да взима решения с цел постигане на дадена доходност или други условия, фиксирани в договора.
Поради спецификата на дейността си, свързаните с нея рискове и с цел запазване правата и интересите на инвеститорите инвестиционните посредници трябва да спазват редица законови изисквания - да поддържат определени резерви, да разграничават собствените си средства от тези на клиентите си, да не използват поверените им средства за различни от договорените цели, да спазват конфиденциалност и да не разкриват за собствени цели информация, свързана с управляваните от тях портфейли и извършвани сделки.
Следприватизационният контрол е сбъркана концепция
Бъдещите ангажименти за купувачите са резултат от "закритите процедури" на раздържавяване
Констатациите и препоръките, изложени по-долу, се базират на проучване, проведено съвместно от Центъра за социално-икономически анализи (CASE), Полша, и Института за пазарна икономика през периода октомври 1999 - януари 2000. За да разберем какви са приватизационните ангажименти и какви са следприватизационните отношенията на вече частните фирми с държавата, изследвахме приватизационните договори и проведохме срещи в 11 бивши държавни компании, приватизирани преди 1998.
"Закритите" техники на продажба - конкурсите и преговорите - позволяват включването на неценови бъдещи ангажименти. Те са били и все още са преобладаващи в практиката на приватизиращите органи. Основна черта на тези приватизационни техники е, че офертите се класират не само според цената, но и според оценката на бизнесплана, който всеки кандидат е длъжен да предложи. Бизнеспланът обикновено има комплексна структура, чиито главни компоненти са работните места и инвестициите в определения бъдещ срок. Тъй като няма формални правила, които да дефинират принципите за избор на процедура, изборът на приватизационна техника е изцяло зависим от индивидуалното усмотрение на приватизиращата администрация. Главният мотив за използването на закрити процедури е, че те, изглежда, помагат за "по-добрия" избор на купувач, защото оценката на офертите се прави на базата на повече от един (например цената) критерий. Също така закритите техники в общия случай изискват от новия собственик ангажименти поне по отношение на работните места и бъдещите инвестиции.
Сред служителите на приватизиращите органи преобладава мнението, че приватизацията е процес, който цели развиване на предприятието, т.е. тяхната работа не е просто прехвърляне на собствеността, но и намиране на добрите нови собственици, които се задължават да развият компаниите. Това естествено води до голямото разнообразие на неценовите бъдещи ангажименти.
Няколко вида неценови бъдещи ангажименти са общи за всички изследвани компании без оглед на вида приватизационна процедура (конкурс или преговори) и купувача (РМД, друг местен инвеститор или чуждестранен инвеститор):
Най-често срещани при сделките на АП и Министерството на промишлеността (МП) са задълженията за запазване или постепенно увеличаване на средния брой работни места. Тези задължения се поемат за период от пет години при сделките на АП и от 3 до 6 години при сделките на МП. Просто приватизиращите органи считат, че клаузите за заетост са част от борбата с безработицата.
Бизнесплановете, които кандидатите представят по време на процедурата за приватизация, съдържат и обем бъдещи инвестиции, понякога разпределени по видове и години. След одобрението на продавача размерът на инвестициите, отразен в неговия бизнесплан, става бъдещо задължение. Всички изследвани нови собственици бяха задължени да запазят предмета на дейност на приватизираното предприятие. Една стандартна клауза за опазване на околната среда по силата на закона за околната среда също присъства в приватизационните договори. Освен това собствениците не могат да намаляват дела си в компаниите под размера, определен в договора.
Новите собственици изброиха следните неценови ангажименти като такива с най-негативен ефект върху приватизираните предприятия - или като пречат на преструктурирането, или като застрашават оперирането на компаниите:
Използването на закрити процедури, както и неясните правила за избор на купувач са причината за пропастта между формално предлаганите (за пред приватизиращите органи) бизнеспланове и действителните бизнесстратегии на новите собственици. Действителните бизнесстратегии в повечето случаи предвиждат преструктуриране на предприятията, което цели по-висока производителност и по-големи печалби. Ангажименти като запазване на дейността, поддържане на определена заетост и забрана за разпореждане с активи на компанията очевидно пречат на подобни намерения.
Освен неценовите ангажименти, които са пряк резултат от предложените бизнеспланове, открихме редица ангажименти, които са били предложени (или наложени) от продавача и в повечето случаи са били приети от кандидатите (особено когато е имало силна конкуренция между кандидатите). Обаче приемането на определени ангажименти по никакъв начин не означава съвместимост с действителната бизнесстратегия на купувача. При силна конкуренция за приватизиране на даденото предприятие кандидатите трудно могат да откажат ангажиментите, предложени от продавача.
Самото съществуване на неценовите бъдещи ангажименти предполага и оправдава съществуването на следприватизационен контрол. Обаче правната рамка на приватизационните договори е Законът за задълженията и договорите, с други думи, общото гражданско право. Така държавата чрез АП и останалите приватизиращи органи се превръща в страна по двустранно частноправно отношение. В такъв случай обаче не може да се поставят граници на властта на администрацията - приватизиращите органи могат да определят правилата на играта, процедурите, санкциите както при всяко договорно отношение.
Изглежда, най-много искания за промяна на приватизационните договори има по отношение на клаузите за заетост. Това може да се разглежда като пряка последица от непоследователната политика на приватизиращите органи да поставят ангажименти както за увеличаване на заетостта, така и за нови инвестиции. Едновременното нарастване на инвестициите и заетите е възможно само ако има ръст на пазара на съответната продукция, при равни други условия подобрената технология изисква по-малко труд. Обаче общото усещане от срещите в АП и МП е, че служителите разбират необходимостта от гъвкавост в приватизационните договори. Те, изглежда, разбират, че наемането на повече работници от една определена граница може да застраши самото съществуване на компанията и така да увеличи безработицата в дългосрочен план.
Изглежда, приватизиращите органи са призвани да изпълняват различни и непоследователни задачи. От една страна, съществува дълбоко вкоренено разбиране, че държавата може и трябва да запази контрол върху икономиката чрез приватизационните договори. От друга страна, приватизиращите органи и правителството като цяло осъзнават невъзможността на това "социално инженерство". Те, изглежда, разбират, че, първо, собствениците най-добре вземат решения за ефективността на дадена компания, и второ, пазарните условия се променят и никой не може да предвиди бъдещето за 5 години (междувременно представители на МП твърдят, че след 1998 г. задължения се поемат за 3 години). Следователно все по-лесно се договарят промени в задълженията. Тогава обаче основанията, било политически или икономически, за поставяне на бъдещи ангажименти за новите собственици стават безпредметни. Посланието, което получават потенциалните купувачи, е следното: "ние ще проверим дали заслужавате предприятието според вашия бизнесплан; спазвайте обещанията си, иначе ще ви накараме да платите или ще ви отнемем данъчната преференция; от друга страна, ние, но само ние, можем да ви позволим да промените задълженията си, ако имате проблеми".
Един от най-странните факти, свързани с неценовите задължения и санкциите по тях, е, че ако заетостта падне под договорените нива, новият собственик трябва да плати компенсация на държавата (обикновено 150% от средната заплата за страната). Това очевидно не решава социални проблеми, които биха могли да произтичат от съкращенията. Съкратените хора, а не държавата са тези, които страдат; би било далеч по-рационално (или справедливо), ако те, а не държавата получават компенсация от новите собственици. От сегашната практика излиза, че работодателите, които намаляват работните места, вредят на държавата, а не на тези, които губят работата си; това още повече оправдава намесата на държавата в корпоративните стратегии по отношение на заетостта.
Приватизационният контрол следователно се превръща във формална процедура и възможност за натиск при необходимост. Проверките на място са рядкост, повечето отчети се събират и складират като доказателства и само посочените суми се проверяват за аритметични грешки. Понякога контролиращите органи помагат на предприятията да изготвят отчетите. Изследването показа, че процедурите по контрол сами за себе си не представляват изключителна тежест за фирмите. Освен това, изглежда, разумните искания за промени на договорите имат шанс за успех. Следователно приватизационният контрол не може да осигури перфектно изпълнение на всички договори, не може и да спре уволненията, когато стопанските условия ги налагат. Единствената функция, която му остава, е да бъде инструмент в държавната политика за намеса в икономиката, средство в играта на "тояга и морков".
Наблюденията по-горе поставят под въпрос самата основа на съществуването на следприватизационния контрол. Идеята, че правителствените органи трябва да имат думата, когато един инвеститор планира дейността си за следващите 5 години, няма икономически смисъл. Ясно защо законодателят не е предвидил разпоредба, която изрично да допуска приватизационните органи да контролират дейността на частните компании. "Инвенцията" на приватизационните органи да се организира следприватизационен контрол следователно може да бъде обяснена единствено с желанието за поддържане на държавната намеса в икономиката.
Идеята за следприватизационен контрол е да се запази средство за правителствена намеса в икономиката. Тази философия изисква преосмисляне. Ако контролът трябва да бъде задържан, той трябва да следва ясни и прозрачни правила. Приватизационните агенти трябва да се осланят предимно на откритите техники за приватизация - търговете и публичното предлагане (не само за продажба на обособени части, но и за цели предприятия). Очакваните положителни ефекти са:
Когато се използват конкурси или преговори, критериите за оценка на офертите трябва да са: изчерпателно изброени в решението за откриване на процедура; количествено измерими и сравними един с друг; с оценъчна тежест, предварително оповестена на кандидатите. Това ще: 1) намали възможностите за оценка по усмотрение и 2) помогне на кандидатите да предлагат бизнеспланове, които съответстват на техните действителни намерения.
Препоръчваме също бъдещи ангажименти, различни от цената и условията на плащане, да бъдат избягвани. Тази препоръка може да бъде приложена и към вече сключените договори, като се използва уеднаквена процедура за анексиране на договорите при заявено желание. Липсата (или значителното намаляване) на неценовите ангажименти ще резултира в отсъствието (или значителното свиване) на дейностите по контрол на приватизиращите органи. Вероятни са следните резултати:
Фондовите пазари на фокус
Нестабилността на американските борсови индекси прави несигурни и валутните пазари
През изминалата седмица участниците на валутните пазари съсредоточаваха вниманието си основно върху движенията на фондовите пазари, отличаващи се с особено силна нестабилност и рекордни равнища. Курсовете на водещите световни валути се намираха във висока степен на корелация с движенията на курсовете на акциите.
Тенденцията започна да се очертава в понеделник, когато стана ясен резултатът от делото срещу "Майкрософт". Според решението на съда гигантът нарушава антимонополното законодателство. Това предизвика незабавен спад в технологичния индекс Nasdaq, който беше обусловен и от технически фактори, изразяващи се в силната надцененост на акциите на компании от технологичния сектор. Най-драстичен той беше във вторник, когато индексът в един момент беше спаднал с повече от 500 пункта, или 13%, най-големият дневен спад, преди да се възстанови в известна степен и да приключи при ниво от 4148.89 пункта - по-ниско от това при затварянето в понеделник с 1.77%. В четвъртък индексът успя да възстанови в известна степен загубите, покачвайки се над 4200. Dow Jones, макар и не в такава степен, също беше повлиян от напрежението на пазара.
Силните флуктуации бяха причина еврото да успее да се задържи над 95 цента. То обаче не успя да се възползва напълно от спада на Nasdaq. При хаоса, обхванал пазарите във вторник, който беше причина дори да се заговори за спукване на Интернет-балона, общата европейска валута успя да се изкачи едва до 0.9755 долара. Тя обаче не успя да удържи тези позиции за дълго. До четвъртък еврото се движеше предимно над 96 цента, за което допринесоха и очакванията, че на срещата на 15 април на Г-7 във Вашингтон ще се предприемат по-решителни мерки за стабилизиране на слабото евро. Покачването на американските индекси в четвъртък обаче притисна еврото надолу.
Това, което може да се очертае като тенденция, е, че валутните играчи не купуват евро при неблагоприятни новини за американската икономика. Още по-обезпокояващо обаче е игнорирането на позитивни новини за евро-зоната. Покачването на индекса на мениджърите по покупките имаше съвсем скромно влияние върху валутните пазари. Изказването на президента на Бундесбанк Велтке, че не е изключено по-нататъшно затягане на паричната политика поради опасността от инфлация, също нямаше предполагаемия положителен ефект.
За разлика от еврото японската йена отново имаше добри позиции на международните валутни пазари. Силната йена обаче е неблагоприятен фактор за японските износители, което наложи решителна интервенция от страна на Японската национална банка. В понеделник тя закупи около 10 млрд. долара. В резултат доларът се покачи до 105.60 йени, а еврото мина 100.50 при по-малко от 98 йени миналия петък. Възходът им обаче, от друга страна, се ограничаваше от добрите резултати от т.нар. танкан проучване, провеждано от Bank of Japan. Индексът за основните производители е нараснал за първото тримесечие до -9, при -17 през декември. Това притискаше еврото, което в сряда успя да се изкачи до 101.96 йени, но бързо спадна под 101.
Интересен момент е, че курсът на долара спрямо йената не успя да се възползва от стабилизирането на американските индекси в четвъртък и доларът се котираше при нива, по-ниски от 105 йени. Анализаторите считат, че доларът ще е с несигурни позиции до по-ясно очертаване на посоката на движение на фондовите пазари.
Слух за предсрочни избори понижи цената на българския дълг
През последната седмица пазарът на български външен дълг се раздвижи от чисто български новини. Сред банките маркетмейкъри в Лондон и Ню Йорк се въртяха слухове за предсрочни избори, които са готвени от СДС поради спадащата им популярност в България. Идеята била, че изборите догодина, очаквани през април, са в доста неподходящо време и това застрашава СДС да изгуби мнозинството си в парламента. Това изглеждаше доста логично сред търговците на български външен дълг и се оцени като негативна новина. Макар да е трудно да се прецени доколко тази новина допринесе за спадането на цените на българските брейди-облигации, нивата на най-търгувания инструмент IABs се понижиха до 76.5-77.0 долара на 100 долара номинал в сряда и четвъртък от нива 80-82 на сто седмица по-рано.
Все пак основната причина за спада както на българските, така и на всички останали брейди-книжа бе рязкото понижаване на щатския технологичен индекс NASDAQ с над 15% през изминалата седмица до четвъртък.
В самия край на седмицата - петък, българските книжа възстановиха частично нивата си до 78.5 долара на 100 долара номинал за IABs както поради общия ръст на дълговите инструменти на развиващите се пазари, така и поради оптимистичните новини, идващи около приватизацията на БТК. Тази сделка е ключов фактор в оценката на платежоспособността на България по външния й дълг и нейното разсрочване или неприключване ще доведе до по-ниски цени на брейди-облигациите независимо дали това става в името на по-добра приватизация по-късно.
В тази ситуация цените на доларовия ЗУНК у нас се понижиха слабо - с около един пункт до 68.5-69.5 долара на 100 долара номинал. Цените на ЗУНК са в пряка зависимост от цените на българския външен дълг, но са значително по-малко волатилни.
Доларът сваля цените на имотите
В левово изражение обаче те остават без промяна
Високата цена на щатската валута постепенно започва да дава отражение върху цените на недвижимите имоти, които плавно се понижават. Това намаление обаче е привидно, защото, като се преизчислят в левове, цените са по-високи, отколкото преди два-три месеца. Независимо от това в момента пазарът на имоти е сравнително динамичен. За разлика от зимните месеци, когато търсенето на жилища беше сведено до минимум, сега посредниците не могат да се оплачат от липса на интерес от страна на купувачите. Този интерес обаче много рядко се покрива с интереса на продавачите. Реални сделки стават с жилища, които са на ниска цена, а такива трудно се намират, е мнението на посредниците. Въпреки многото обяви за продажби на жилища в София обикновено там, където наистина се търсят, се оказва, че няма оферти или ако има, цената, която собствениците са обявили, прави жилището непродаваемо. Платежоспособното търсене в столицата е до 20 000 долара. До тези нива се доближава единствено търсенето във Варна, където клиентите са склонни да заплатят до 18 000 долара за жилище. На пазара на имоти в морската ни столица също се наблюдава леко раздвижване, но според Валентин Градев, управител на агенция "Градев", то не е свързано с появата на свежи пари, а по-скоро със затоплянето на времето. Още няколко са градовете в страната, където са възможни сделки с жилища над 10 000 долара. В по-малките населени места обаче стойността на сделките рядко надхвърля 7000 долара. Ако трябва да се направи някакъв извод за търсенето на апартаменти в цялата страна, според посредниците това е, че се търсят предимно евтините жилища.
Въпреки множеството новопостроени административни сгради интересът на фирмите към наемане на офиспомещения в тях е доста по-слаб от очакваното, коментираха посредниците. Независимо от луксовете, които им предлагат офиссградите, потенциалните наематели засега предпочитат да заложат на по-ниската цена, като се възползват от предлаганите под наем свободни жилищни площи.
От средата на март започна да се усеща и станалото традиционно търсене на свободни търговски помещения. Това е свързано най-вече с благоприятните условия за започването на ремонтни работи през пролетните месеци, а целта е да се използва активно помещението за работа през лятото. В София цените на търговските помещения в определен брой райони все още се диктуват от наемодателите. Така еднакви като квадратура помещения, намиращи се близко едно до друго, могат да се наемат с разлика от два до три пъти в цената. Във Варна също се наблюдава интерес към наемането на търговски помещения, но там трудно се намират свободни обекти. Идентично е положението и в град Пловдив. Запазва се и интересът към закупуване на терени за складово и промишлено строителство. Примамливи за инвеститорите са терените в близост до магазините "Метро". В София цената на земята в тази район се е повишила в пъти, като някои оферти достигат до 40 долара на кв.м. Във Варна също имаше голям интерес към закупуването на терени около "Метро", каза Валентин Градев, но очакванията за повишаване на цените там не са оправдаха. Както преди година, така и в момента цените на парцелите около магазина се движат в границите от 8 до 10 долара на кв.м.
Календар на деловите прояви за 25 - 29 април
Държавен вестник
Срокове
Предстоящо
Как се поставя екомаркировка
Специалните знаци удостоверяват, че стоката е екологично чиста или че не замърсява околната среда
Въвеждане на знак за екологично чиста продукция и финансово подпомагане на нейното производство обещава правителството в актуализираната си програма за управление. Екопродуктите са хит на западните пазари. Изделията са маркирани със специални знаци и по правило са по-скъпи. Какви възможности за екомаркировка има българският предприемач?
Екознаците са създадени в условия на пренаситеност на пазара, когато всеки бизнесмен търси да предложи допълнителни бонуси към своите стоки. Това е начин да се ухажва купувачът, за да се поощри покупката на стока, която не влияе толкова разрушително върху околната среда.
Най-разпространени са означенията върху екопродуктите, които са резултат от т.нар. органично земеделие. Става дума за зеленчуци, плодове и храни, произведени по начин, близък до естествения. Второто възможно значение на екосимволите е, че изделието при своето производство, употреба и последващо депониране (изхвърляне като отпадък) щади околната среда. Казано другояче - хладилници, перални, прахове за миене и пр., които по своята същност не са екопродукти, са проектирани така, че консумират по-малко вода и енергия например или съдържат по-малко вредни вещества. Така те въздействат по-малко негативно върху природата.
Заявлението е най-разпространеният начин българският производител да съобщи, че неговата стока отговаря на допълнителни екокритерии. В този случай предприемачът може сам да заяви (изпише), че неговият продукт е произведен по начин, щадящ околната среда. Марката "Безоловен бензин" е класически пример за това. Отговорността за декларираното е изцяло за сметка на производителя. Ако информацията е подвеждаща, той евентуално би могъл да понесе последствията, предвидени в Закона за правилата на търговия и защитата на потребителите.
Втората възможност е върху стоката или нейната опаковка да бъде нанесен подходящ символ.
Прословутата зелена точка например е немски патент и означава, че след употреба опаковката на изделието ще бъде рециклирана. Подобен символ се появява понякога и върху български продукти, но той не означава абсолютно нищо, защото (както е известно) у нас няма система за събиране и преработка на отпадъци. Няма и утвърдена българска екомаркировка. Тъкмо обратното на практиката в ЕС, където съществуват много системи и знаци за маркиране. По правило те са разработени от неправителствени организации. "Предприемачите трябва да знаят, че няма екомаркировка въобще. Задължително е да бъде определена групата от продукти и да са изработени конкретните критерии за тези продукти. Специални стандарти от серията ISO 14 020 фиксират общите принципи, на които трябва да отговаря екомаркировката върху изделията. Но те са доброволни. В евросъюза действат и административни актове, т.нар. регламенти, които определят долната граница от изисквания. Оттам нататък схемата е отворена и летвата може да се вдигне", уточнява Иван Мастиков, главен експерт в Министерството на околната среда и водите.
Правото за маркировка се дава или от група неправителствени организации, които са разработили и обявили съответни екокритерии, или от специално акредитиран орган, който сертифицира изделието - доказателство, че то щади околната среда. През август миналата година у нас излезе специална наредба No15 на земеделското министерство за биологично производство на земеделски и хранителни продукти и неговото означаване върху тях. Наредбата забранява (макар че едва ли много хора са чували за нея) използването на синтетични пестициди, изкуствени торове и растежни регулатори, както и тяхното наличие в съответното стопанство. Специален отдел по етикетиране и сертифициране на земеделските и хранителните продукти към Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия организира и ръководи системата за контрол върху биологичния начин на производство. Надзорът се осъществява от териториални поделения и от оправомощени юридически лица. Хранителен продукт, който отговаря на посочените в наредбата изисквания, се означава като "произведен с биологични съставки". Използва се и означението "биологично производство - система за контрол", при условие че са изпълнени съответни точно формулирани условия. Ако отговарят на посочените изисквания, нашите продукти получават сертификат за износ за Европейския съюз ("зелен сертификат"). Документът се издава от отдела по етикетиране и сертифициране на земеделските и хранителните продукти. Ако се установи, че са нарушени правилата за биологично производство и/или неговото означаване, контролният орган забранява партидата или производството, обект на нарушението, да носят съответното означение и отнема сертификата. Така производителите на растителна продукция имат яснота за правилата, критериите и органите у нас, които дават право на "зелените знаци".
Не е същото обаче за животинската продукция. Екокритериите за нея и механизмите за сертифицирането й все още се уточняват. У нас липсва и сертифициращ орган, който може да разрешава екомаркировки върху нехранителни стоки. Специален регламент на ЕС определя 17 групи промишлени изделия, за които са изработени конкретни критерии. Ако тези изисквания са спазени, продуктът получава знак, че е "дружелюбен" към околната среда. Този символ (най-популярният е зелено цветенце със звездички) се връчва за определен срок, а не завинаги. След изтичането му производителят отново трябва да доказва екосъобразност. Критериите за присъждане се ожесточават всяка година и на практика не повече от 30% от изделията могат да претендират за подобна маркировка.
Няма пречки, ако български производител на промишлени стоки поиска да получи правото да слага върху тях екомаркировка на Европейския съюз. За целта предприемачът трябва да подаде молба до съответния сертифициращ орган в страна, членка на евросъюза, и да плати такса от около 500 евро. Ако изделието бъде одобрено, родният бизнесмен ще плаща годишна такса, изчислена като процент от сумата на годишните продажби в рамките на ЕС (на база производствени цени). "Ориентировъчната стойност е 0.15%, но не по- малко от 500 евро, като процентът може да се изменя плюс-минус 20% от определената ориентировъчна стойност", уточнява Иван Мастиков.
Няма проблем неправителствени организации у нас (например федерации на потребителите или браншови структури) да изработят критерии за група изделия, да ги обявят и да присъждат знак за екопродукция. За втора поредна година консорциум "Еледия" организира изложението ИНТЕРЕКО, на което се представят производители на продукти с доказани екологични качества и намалено вредно влияние върху околната среда. Организаторите връчват специален приз "Зелена ябълка". "Изделията, кандидатстващи за отличието, се оценяват от експертен съвет. В състава му са включени експерти от МОСВ, МЗ, ХЕИ, БАН. Разработени са критерии за всяка група продукти. Предприемачите представят документи, доказващи, че продуктът отговаря на предварително обявените условия", уточнява Елена Янева, президент на "Еледия". Засега "Зелена ябълка" е само отличие. Идеята е да стане българска екомаркировка. Когато схемата е напълно готова обаче, тя ще трябва да получи признание от международна акредитираща организация.
Главна данъчна дирекция отговаря
Отговор:
Отговор:
Отговор:
Отговор:
Отговор:
Отговор:
Ирландци с американски средства стоят зад "Кейбъл България"
Фирмата планира инвестиции за 50 милиона долара в следващите три години
"Не си губете времето в Ирландия или в Европа, за да търсите добър партньор за джойнт венчър, който разбира динамиката и изискванията на времето. Няма да стане. Отидете в Ню Йорк, Бостън или Сан Франциско", съветва Деклан Дж. Генли начинаещите в Интернет-бизнеса през октомври миналата година. Публикации в пресата от Острова свързват първоначалното натрупване на капитал от Генли с приватизационни сделки в Източна Европа, а в родината му прогнозират, че той ще бъде първият ирландец, който ще стане Интернет-милиардер. Според Генли най-голямото изпитание на ирландските бизнесмени е да намерят пари, особено ирландски капитали. За икономиката на високите технологии, в която инвестира Генли, е още по-трудно да се осигурят български капитали. Така българска национална кабелна мрежа ще се изгражда от ирландци с американски пари.
Шефът на Ganley Group International представи през изминалата седмица стратегията на "Кейбъл България" АД, чийто президент е. Компанията беше заподозряна в преврат срещу българското правителство в средата на март, когато стана ясно, че купува кабелни мрежи. Загадките около мистичната фирма "Кейбъл България" и дейността й на телевизионния пазар намаляха след официалната промоция на чуждестранните партньори и мениджърския екип. Останаха очакванията, защото "Кейбъл" обеща да работи по няколко много амбициозни проекта - дигитален високоскоростен достъп до Интернет, видео по поръчка, дигитална телевизия, интерактивна телевизия, канал по системата pay per view, електронна търговия и различни Интернет-услуги.
Деклан Генли обяви, че фирмата ще вложи през следващите три години около 50 милиона долара в проектите си в България, а дългосрочните инвестиции ще бъдат над 200 млн. долара. Планът за инвестиции включва модернизация на съществуващата кабелна мрежа. Фирмата вече поставя оптичен кабел в районите, където има закупени оператори. По такъв проект преди работеше "Глобо" ООД, която е първата фирма, закупена от "Кейбъл" през миналата година. По-късно, когато "Юниън телевижън" АД взема решение за увеличение на капитала си, новите акции се купуват от "Кейбъл" и така компанията има телевизии в 22 града. Зад ирландския инвестиционен холдинг обаче стоят американски капитали. Като собственици на "Кейбъл" бяха представени Ganley Group и инвестиционният фонд Catamount Partners L.P., в който Comodities Corp. e основен акционер. Корпорацията пък е собственост на една от най-големите инвестиционни банкови фирми Goldman Sachs Group със седалище в Ню Йорк. Най-вероятно в случая тя играе посредническа роля за свои клиенти.
Ganley Group е инвестиционен холдинг със седалище в Ирландия с интереси в създаването на нови компании за електронна търговия и безжични комуникации. Компанията е основател и притежава 37.5% от един от най-големите безжични оператори в Европа - Broadnet. Другият собственик на фирмата Broadnet е третият по големина кабелен оператор в САЩ - Comcast Corporation.
В мениджмънта на "Кейбъл" са Дон де Марино (председател на борда на директорите), Деклан Генли, Кенет Фийлдс (директор), Брандън Куин, който влиза в съвета на директорите още на общото събрание в началото на февруари тази година. Той ще е и постоянният представител в България. Шефката на "Юниън телевижън" Денка Иванова е избрана за генерален мениджър, а Пламен Петров, с чиято помощ "Кейбъл" влиза в България, е назначен за директор "Инвестиции и контрол". През май предстои общо събрание, на което се очаква да се изяснят окончателно акционерите в "Кейбъл". Според последните промени от началото на годината съдружник освен Пламен Петров е офшорна компания, регистрирана в Кипър - "Форестхил холдингс енд инвестмънт лимитед".
"Ние сме само кабелджиите. Ще купуваме телевизионни продукти, които да предлагаме по нашата мрежа. Ще има съчетание на международни програми и местни продукции, но редакционната дейност ще бъде независима", обясни Генли. Според Кенет Фийлдс не е изключено да бъдат закупени авторски права за разпространението на някои американски канали, но това ще решат българските партньори, които по-добре познават пазара. Въпросите за това дали ще нарушат монопола на БТК в предоставянето на Интернет-услуги инвеститорите отклониха с обясненията, че искат да са най-големите и най-добрите, но ще работят с местните партньори.
В момента според различни източници абонатите на кабелни мрежи в България са между 700 хил. и 1.2 млн. домакинства. При средна месечна такса от около седем лева това прави внушителен пазар. Той обаче се разпределя между огромно количество малки кабелни оператори. Именно това е привлекателната страна на този сектор - компанията, която успее да изгради национална мрежа, ще обедини разпилените сега приходи.
Накратко
Агенциите "К+К" и "S Team Bates" спечелиха конкурса за цялостна рекламна концепция на "Еврофутбол" през 2000 г. и поделиха рекламния бюджет на букмейкърската къща. Екипът на "S Team Bates" сe наложи с творческата си разработка, а "К+К" със стратегическото планиране на рекламната кампания. "Еврофутбол" възложи на "К+К" и разработката на три проекта в областта на PR и рекламата.
Министерският съвет одобри на заседанието си миналия четвъртък законопроекта за изменения и допълнения в Закона за радиото и телевизията. Предложенията бяха представени от министъра на културата Емма Москова и от авторката на закона Нели Огнянова. "С предложените изменения и допълнения процесът по привеждане на българското законодателство в съответствие с това на ЕС ще бъде окончателно завършен", се казва в съобщението на правителството. Хармонизацията е във връзка с изискванията на директивата на Европейската комисия "Телевизия без граници".
"Кока-Кола" промени девиза и стратегията си. Седем години компанията използваше като основно рекламно послание "Винаги Кока-Кола" (Always Coca-Cola), а новият рекламен "вик" е "Насладете се" (Еnjoy). Представянето на девиза в България съвпадна с рекламната кампания за новата двулитрова контурна бутилка, която "Кока-Кола" пусна на пазара.
Организацията "Аудиовизуална Еврика" към Европейския съюз представи миналия петък програмите "Медиа II" и "Медиа плюс". Да засили конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални програми и да създаде благоприятна среда за професионалистите са целите на "Медиа II". Програмата приключва в края на годината и ще бъде наследена от "Медиа плюс", която има бюджет от 400 млн. евро за пет години и задачата й е да укрепи европейската филмова, телевизионна и мултимедийна индустрия.
На 24-ото заседание на Постоянния комитет по трансгранична телевизия към Съвета на Европа (СЕ) беше приет документ, че изключителните права за значими спортни и културни събития с национално и международно значение се предоставят на телевизии с национален обхват и безплатен достъп до програмите. Ако те откажат, правата могат да бъдат закупени от кабелни мрежи, които имат покритие в над 75% от домакинствата. Безплатни триминутни репортажи се предоставят на регионалните и местните радио- и телевизионни станции. Медийните експерти обсъждаха и възможностите за премахване на митническите бариери при разпространение на аудиовизуални произведения в страните, членки на СЕ.
ДКД одобри три проекта за общи лицензи за далекосъобщителна дейност: чрез мобилни спътникови терминали, чрез спътникови терминали за репортажни цели и чрез репортажни радиорелейни линии. До 21 април проектолицензите са предложени на обществена дискусия и пълните им текстове могат да бъдат открити в уеб-страницата на телекомуникационната комисия ().
Зрителите на БНТ - отново жертва на глупост и безотговорност
Всеки път, когато от екрана на БНТ ни залее непрофесионализъм, той сякаш изглежда повече от предишния път. След като миналата седмица в националния ефир излязоха кадрите с екзекуцията на руския войник в Чечения, е страшно даже да се помисли как ще изглежда следващият гаф на телевизионерите.
Единственото обяснение, което дават виновните журналисти за решението си, е едва ли не, че "това излязло по международния обмен", което доказва освен липса на професионализъм още и че излъчването му е плод на нечия пълна глупост, макар двете да вървят ръка за ръка.
Поради това, че повечето всекидневници приключват редакционно броя си преди емисията на "По света и у нас", в деня след злополучните централни новини във вестниците не беше отбелязано нищо. В сряда обаче нямаше издание, което да не отдели голямо място на скандала. Той вече беше станал основна тема за разговори по автобусни спирки, магазини, тролеи, пенсионерски събрания, учреждения и пр. Телефоните на самата БНТ бяха атакувани от огромно количество потресени зрители. Вестниците също отнесоха доста от гражданското недоволство - възмутени потърпевши от журналистическата глупост решиха да изкажат на техните телефони протеста си срещу излъчването на скандалните кадри. Парадоксалното в случая е, че самият откъс от филма беше толкова потресаващ, че въобще не произведе търсения от Москва ефект. Видеокасетата беше разпространена като част от кампания срещу чеченските терористи. След излъчването на кадрите никой не обсъждаше зверствата на фанатиците - всички бяха възмутени от самото показване... Почти всички вестници ден след скандалната емисия бяха извели новината на първата си страница. Въпреки разнообразните коментари никой от БНТ не успя да даде членоразделно обяснение защо това беше излъчено в националния ефир. Очевидно то е излязло просто така... Нещо пристига по обмена, дежурните редактори виждат нещо Чечения, убити руски войници и си казват "защо ли пък да не го пуснем това". Твърде вероятно е никой да не го е и гледал, преди да се излъчи в ефир, защото едва ли може да се намери човек, който да види подобно нещо и да не му направи впечатление, че то някак си преминава всякакви норми.
Вътре в самата телевизия след излъчването на материала също замириса неприятно. По всички медии се появиха коментари от тв служители, с които те запрехвърляха вината помежду си. Не бил виновен отговорният редактор, не била виновна водещата, защото отгоре имало началници. От всички само шефът на новините Константин Кисимов пое вината и подаде оставка, а водещата на емисията и шеф на новинарския екип Милена Милотинова дори се възмути, че искат да я накажат, преди да са прочели "писмените й обяснения". Ако глупостта оневиняваше, наистина всички, които са видели кадрите преди излъчването им в ефир и след това са решили, че те могат да бъдат пуснати десет минути след "Сънчо", са абсолютно невинни.
Покрай излъчените по БНТ кадри стана ясно, че те са част от филм, разпространен от руския говорител по въпросите на Чечения Сергей Ястржембски още преди два месеца. Оказа се, че малко след това той е бил излъчен почти целия и по софийската телевизия "7 дни", само че с предупреждение, че кадрите съдържат насилие.
В известен смисъл скандалът от миналата седмица е революционен за БНТ. Доскоро тя причиняваше вреди много повече с бездействието си, с липсата на качествени предавания и пр. През миналата седмица тя показа, че глупостта и пълният непрофесионализъм могат да вредят и "активно".
Големият бум на малките телевизии
През миналата година националният медиен пазар оставя впечатление по-скоро за статичност. Само четири телевизионни канала събират големи аудитории и запазват позициите си непроменени през последните 12 месеца. Това са двете програми на БНТ - Канал 1 и Ефир 2, следени през март съответно от 81 и 40 процента от зрителите, "Нова телевизия" с 18-процентен аудиторен дял, и Евроком с 10%. Останалите телевизии формират по-ниски от 5% средногодишни дялове и често разменят позициите си в класацията.
Лидерското статукво на програмите на БНТ изглежда ненакърнимо. Но това е така, що се отнася до националната телевизионна аудитория. Зад привидното спокойствие на националния медиен пазар обаче остава скрита силната регионална конкуренция. Не е пресилено твърдението, че регионите в страната се превръщат в своеобразни "медийни анклави", където силните регионални телевизии позволяват високо, фокусирано аудиторно облъчване. Пример за това са успехите на ТОП ТВ в Северозападна България, на СКАТ и Rent TV в Бургас, на "Верея кабел" и "Ст. Загора" в Ст. Загора, на M SAT, "Варна", "Диема+" и "Мустанг" във Варна и т.н. Най-показателен е случаят в София, където повече от половин година лидер е частната "Нова телевизия".
Нарастващата популярност на по-малките телевизионни канали, успоредно с очакването за промяна в статуквото след евентуална поява на нов играч на национално равнище, води до обща тенденция към покачване на съвкупната аудитория на програмите с регионално покритие и популярност. През февруари по-малките кабелни телевизии заедно с регионалните ефирни програми са привлекли вниманието на 54% от зрителите. Това е с 10 пункта повече, отколкото преди година, когато аудиторията им е достигала 44%.
Но успоредно с регионалната си популярност малките телевизионни канали непрекъснато увеличават и своята национална аудитория. Благодарение на развлекателния характер на програмите си и най-вече на удачния филмов подбор, програмите M SAT, "Диема+" и "Мустанг" трайно заеха места в групата на национално популярните медии. Техните аудитории бележат непрекъснат ръст в големите градове, където мрежата от кабелни оператори е най-плътна. Новогодишната нощ се превърна в "зимата на нашето недоволство" - през януари зрителите санкционираха програмите на БНТ, като пренасочиха интереса си към по-малките ефирни и кабелни канали. И макар че от началото на годината националните медии възстановяват аудиторните си дялове, предупреждението остава - независимо от статуквото, възможност за избор вече съществува.
Съветът на Европа заплашва да изключи Русия
Съветът на Европа предупреди Русия, че страната ще бъде изключена от организацията, ако не спре военните действия в Чечения. На срещата в четвъртък, провела се в Страсбург, съветът призова за незабавно прекратяване на атаките и започване на мирни преговори с чеченски лидери, които руснаците определят като терористи. Съветът прикани страните членки да заведат дело срещу Русия пред Европейския съд за човешките права заради избиването на цивилни граждани.
