Офшорка държи марките на Булгартабак в Русия
Имената на най-популярните наши цигари в ОНД са собственост на швейцарска фирма
Най-популярните марки на "Булгартабак холдинг" на руския пазар от няколко години са собственост на регистрираната в Швейцария фирма "Селектинвест". Това стана известно наскоро от публикации в руската преса. Вестник "Аргументи и факти" съобщи, че преди известно време към Държавния антимонополен комитет на Русия се е обърнала фирмата "Булгартабак холдинг". Оказало се, че в Москва на името на швейцарската фирма "Селектинвест" са регистрирани марките "Вега", Opal и Stewardess, с които "Булгартабак" стъпи и вече 30 години присъства на руския пазар. "Пушачите със стаж добре помнят не само имената, но и аромата на тези български цигари, популярни във времената на застоя и на прехода. Фирмата не само е присвоила тези добре известни имена, но и предложила на българската страна да отстъпи търговските марки срещу определена сума", съобщава "Аргументи и факти".
Около използването на марките цигари "Вега", Opal и Stewardess възникна конфликт между собственика на регистрираните в Русия търговски марки - швейцарската фирма "Селектинвест", и българската "Булгартабак холдинг", се твърди в публикация в списанието "Табак и бизнес". "Селектинвест" регистрирала тези търговски марки в Русия преди "Булгартабак" и е получила изключителни права за използването им на територията на Русия. "Булгартабак" вече няколко години се опитва да си върне собствеността върху известните наименования цигари.
В момента големият проблем на "Булгартабак" е
Холдингът, който преди години изнасяше по 60 хил. тона цигари за бившия Съветски съюз и по 30 хил. тона в началото на 90-те години, в последно време почти няма износ за Русия заради високите мита и акцизи. За да възстанови пазара си, "Булгартабак" изнесе част от производството си на руска територия. Холдингът отвори фабрики в Сочи, Белгород и Твер, които още през тази година трябва да произведат около 15 хил. тона цигари. Оказва се обаче, че в тези фабрики той не може да произвежда най-масовите си марки за Русия, които вече 30 години присъстват на руския пазар и формират основната част от продажбите. Руското патентно ведомство отказва да издаде разрешение на холдинга за серийно производство на тези марки, тъй като те са регистрирани от фирмата "Селектинвест". Оказва се също, че швейцарската офшорна фирма държи не само трите посочени марки, но и "Слънце", "Феникс" и марката "Булгартабак" в английската й версия (Bulgarian tobacco). Това естествено струва скъпо на холдинга. От една страна, "Булгартабак" вече похарчи доста пари за реклама в Русия, включително и на посочените марки. От друга страна, пазарът на холдинга се стеснява, тъй като налагането на нови марки цигари става трудно и трябва време.
Този казус може да се отрази зле и на приватизацията на "Булгартабак", защото холдингът е ценен именно със своите марки и с пазарите си.
По времето на СИВ "Булгартабак" продава цигарите си в Съветския съюз и никой не мисли за патентна защита. Защитата на интелектуалната собственост, каквато са и търговските марки, става актуална след 1990-1991 г., след разпадането на Съветския съюз и появата на пазарни отношения в Русия. Проблемът с използването на търговските марки "Булгартабак" в страните от бившия СССР възниква за първи път през 1993 г. По това време "Булгартабак" и регистрираната в Швейцария фирма "Селектинвест" (в средите на тютюневия бранш се смята, че тя е учредена от български граждани) са предявили претенции по повод използването в тези страни на търговските марки "Вега", Opal, Stewardess, "Слънце" и "Феникс". "Селектинвест" е регистрирала тези търговски марки на 30 декември 1992 г. На базата на получените патентни свидетелства в Русия швейцарската фирма е пререгистрирала марките и в Молдова, Киргизстан, Беларус, Казахстан, Узбекистан и Грузия, но вече на името на руската фирма "Сальдо плюс", в която се твърди, че участват същите хора, които са учредители и на "Селектинвест".
"Булгартабак" също е подала международна заявка за регистрация на търговските си марки, но няколко месеца по-късно - на 7 май 1993 г. Международната заявка се прави по регламентите на мадридската спогодба за регистрация на търговските марки. При нея заявката се депозира в Женева. В този случай регистрацията важи за всички страни, които са подписали спогодбата. Това не важи за страните, в които тази марка вече е регистрирана на името на друг собственик. Такъв е, изглежда, случаят с марките на "Булгартабак". Pуското патентно ведомство отказва регистрация, посочвайки, че тези марки вече са регистрирани на името на "Селектинвест".
"Булгартабак" депозира иск в антимонополния комитет на Русия, който квалифицира действията на "Селектинвест" като недобросъвестна конкуренция, признава марките като общоизвестни и препоръчва на Роспатент да анулира направените регистрации. "Булгартабак" обаче губи и двете дела срещу "Селектинвест" в Апелативната палата на Русия. Ho yспява да регистрира в Москва "Стюардеса" на кирилица, която има различна фонетика от Stewardess (регистрирана от "Селектинвест"). По този начин тя е регистрирана и в останалите страни от бившия СССР. След това регистрира на свое име спорните марки в Молдова. Правата му са признати и в Узбекистан, Киргизстан и Грузия, приемайки принципа на общоизвестност на спорните марки. Този принцип се въвежда с Парижката конвенция, която е подписана и от България, и от Русия.
В момента делото за марките на "Булгартабак" е внесено в най-високата инстанция - Върховния апелативен съд на Русия.
Междувременно е отнета и друга от популярните марки на "Булгартабак" - "Ту", която става собственост на фирмата "Роял флеш" (фирма на шефа на "Фърст файненшъл" Ангел Първанов).
Като "злия гений" на "Булгартабак" по спора със "Селектинвест" се сочи Александър Корчагин, който през 1992-1993 г. е бил шеф на експертизата в Роспатент и същевременно е имал собствено патентно бюро "Искона" за специализирани патентни услуги. Твърди се, че той е в близки роднински връзки с шефа на "Роял флеш" и "Сальдо плюс" Сорталов. Сорталов всъщност е шефът на "Трон" в Москва. Смята се, че с негово участие е реализирана скандалната сделка на "Трон" с полския дълг и износа на огромно количество цигари в Русия. В момента Корчагин е председател на Роспатент. Запознати твърдят, че докато той стои на този пост, "Булгартабак" няма шанс да възстанови правата си върху марките в Русия.
Като един от главните персонажи в конфликта "Булгартабак" - "Селектинвест" се сочи и Александър Найденов - известно име в тютюневия и в петролния бизнес. Той е съдружник и участва в управлението на повече от дузина фирми, сред които са "Петромакс", "Олинеза", "Фърст ориентал табако", "Ваал" и др. Председател е на директорския борд на "Никотиана - БТ холдинг". Бившият приватизационен фонд "Никотиана - БТ", сега "Никотиана - БТ холдинг", стана убежище на цялото предишно ръководство на "Булгартабак" с директор Спас Гелемеров.
В края на 1996 е създаден дистрибуторски пул, чрез който през 1997 и началото на 1998 г. са изнесени около 30 хил. тона цигари в Русия. В пула са включени фирмите "Оптима" (през 1997-99 г. тя поиска от "Булгартабак" и търговското ведомство ексклузивни права върху износа за Русия), "Фалкон", "Сава", "Император", "Грамонт". Александър Найденов е техен генерален пълномощник. Дистрибуторите реализираха износа по специалната преференциална схема на руското правителство специално за Руската федерация на спорта и Руската патриаршия, върху чийто внос не се начисляваха мита и акцизи.
"Ако "Селектинвест" е откраднала марките, тогава какво е това, което прави "Булгартабак" по отношение на марките, собственост на иранския тютюнев монопол", коментира Александър Найденов. През 1998 г. търговският съветник в посолството на Иран му се оплакал, че "Булгартабак" е регистрирал иранската марка ТИР като своя интелектуална собственост. През 1999 г. друга марка, собственост на иранския тютюнев монопол - "Бахман", пак е регистрирана у нас като собственост на "Булгартабак". Най-вероятно аргументът на "Булгартабак" в тези случай е, че Иран не е подписал мадридската спогодба.
Преди няколко години избухна скандалът с BAT, която спря производството на "Кентон", тъй като тази марка била твърде близка до произвеждания от тях "Кент". Тогава "Булгартабак" започна да произвежда цигарите с марка "Кантон". Подобни опити правят и други с международна известност фирми. Германската "Реемсма" направила опит да сложи ръка на руската марка "Прима", но не успяла. В последно време в Москва процъфтява нов бизнес: кражбата на чужди имена и търговски марки, твърди в. "Аргументи и факти". Колкото са по-известни, толкова по-добре. Това се прави тихо, би могло да се каже дори интелигентно. Според някои сметки открадналият може след това да си докара печалба от 50 до 500 000 долара.
Александър Найденов твърди, че няма участие в "Селектинвест", но е упълномощен от швейцарската фирма да води преговорите с "Булгартабак" по спора за марките. Според него шансовете на "Булгартабак" и "Селектинвест" да спечелят делото са 50 на 50. "Булгартабак" според него трябва да заложи на анкетата сред руските потребители, която може да докаже общоизвестността на марките като свързани с българския холдинг. Преди известно време "Булгартабак" е възложил на независима фирма да направи специално проучване на руския пазар. Почти всички анкетирани свързали спорните марки с България, а голяма част посочили, че това са марки на "Булгартабак". "Селектинвест" обаче също има все още силни позиции. Фирмата е започнала да предоставя марките на руски фабрики за производство на лизинг.
Единият от вариантите за решаването на проблема е "Булгартабак" да откупи правото си върху марките. Офертата на "Селектинвест", предадена от Александър Найденов, е за 1.5 млн. долара. Сумата не изглежда голяма за компания от ранга на "Булгартабак", но притеснява чиновниците в държавния холдинг, които са задължени да предприемат всички законови мерки за възстановяване на правата си и вече водят дела срещу решението на Роспатент. Съществува и друг вариант за решаване на проблема, смята Найденов. Той предлага да се регистрира смесено дружество с участието на "Булгартабак" (която ще участва с апорт на техника), "Селектинвест" (ще влезе с ноу-хауто си, тоест със спорните марки) и на фирмите от дистрибуторския пул. Производството на смесената фирма ще се изнесе в Русия, а дистрибуторските фирми ще гарантират пазарната реализация, предвижда схемата на Найденов. Съмнително е обаче, че "Булгартабак" ще влезе в такава сделка точно преди приватизацията.
Теодосий Симеонов разгони съдебните кадровици
И този Висш съдебен съвет може да бъде разпуснат
"Вече бият рефера, значи няма да има мач. Това е липса на държавност... ". С тези думи видимо изнервеният председател на Върховния касационен съд Румен Янков напусна сградата на правосъдното министерство миналата сряда, след като министър Теодосий Симеонов отпрати за неопределено време кадровиците на съдебната система. Миналата седмица топмагистратът и още 14 негови колеги от ВСС така и не успяха да проведат своето заседание, след като предния ден правосъдният министър изненадващо го отмени по телефона, а представителите на прокуратурата и част от хората, избрани с гласовете на парламента, не пожелаха да се появят. Провалът на въпросното заседание осуети две предстоящи ключови събития в системата - изслушването на прокурора от Върховната касационна прокуратура Спартак Дочев и предложението за наказание на неговия колега Николай Колев, който е бивш и.д. шеф на закритата Прокуратура на въоръжените сили и настоящ шеф на инспектората към главния прокурор. Двамата магистрати са известни като едни от най-близките съратници на обвинител номер едно Никола Филчев и се прочуха около скандалите с варненския апелативен прокурор Васил Миков. Магистратът обвини двамата прокурори, че са му оказвали недопустим натиск да напусне съдебната система. Впоследствие комисия на Висшия съдебен съвет потвърди, че Миков е обект на натиск и препоръча на Филчев да не възлага на Колев проверяващи функции.
Формалният повод за отменянето на заседанието на ВСС е докладът на Върховната касационна прокуратура за 62-те следствени дела с особен обществен интерес, които се следят пряко от ведомството на Филчев. Теодосий Симеонов го раздаде за домашно на магистратите, въпреки че документът е готов от поне един месец и циркулира апокрифно в столичната съдебна палата. Всъщност миналата седмица той беше предоставен официално на магистратите в горе-долу първоначалния си вид, но с леки козметични корекции. Така че този аргумент на Теодосий Симеонов звучи леко несериозно. Още по-несериозно звучи и твърдението, че правосъдният министър се кани да ремонтира залата на ВСС. Решението на Теодосий Симеонов да отмени заседанието на ВСС вбеси магистратите. Те решиха да организират следващата си сбирка в новопостроената сграда на Специализираната следствена служба.
Според повечето хора в съдебната система обаче истинската цел на правосъдния министър е по-различна. "Заседанията на Висшия съдебен съвет трябва да се разредят. Магистратите трябва да си гледат делата, а не да се занимават с интриги... Висшият съдебен съвет ще спре да се занимава с клюки, а ще работи за доброто на съдебната власт и за доброто на този народ, който чака правосъдие", обяви Теодосий Симеонов, след като отпрати магистратите. С това свое решение на практика той взе страната на главния прокурор Филчев във все по-мащабния конфликт между отделните съдебни звена. Странното в случая е, че Симеонов заема позиция в спора, вместо да се опита да бъде негов арбитър, какъвто беше първоначалният замисъл на сините. Един от основните аргументи при неговото назначаване беше, че е мек, толерантен и безконфликтен човек.
По всичко личи, че правосъдният министър негласно се опитва да блокира дейността на съвета, доминиран в общи линии от Румен Янков, който не е склонен да толерира методите на главния прокурор Филчев. По закон министърът е длъжен да свиква заседанията на съдебните кадровици поне веднъж на три месеца. Същото могат да направят и една пета от 25-те членове. Заседанието може да започне и решения могат да се взимат само в случаите, когато присъстват най-малко две трети от магистратите, тоест поне 16 човека. Изглежда опонентите на Румен Янков просто ще се опитат да го бойкотират.
Решението за отмяна на заседанието на ВСС би трябвало да означава, че има някаква сериозна промяна в отношението на синьото мнозинство към съдийската гилдия и специално към Румен Янков. Досега шефът на Върховния касационен съд винаги е попадал в категорията на десноориентираните магистрати и дори е наричан от някои "синя каска".
След избора на Никола Филчев за главен прокурор обаче Румен Янков, изглежда, е станал излишен, а дори и вреден за каузата на СДС. Той демонстрира твърде голяма независимост в своята дейност и може да влияе на по-голямата част от магистратите във ВСС. В съвета има 17 представители на съдийската гилдия, което е малко над необходимите за кворум две трети от гласовете. Твърде вероятно е обаче да се намерят достатъчно съдии, които да тръгнат срещу Янков в името на евентуални облаги при смяна на конюнктурата в съдебната система.
Новият обвинител номер едно демонстрира далеч по-голяма преданост към сините си покровители. Едно от първите неща, които бяха направени по негово време, беше прекратяване на преписката по аферата "Сапио", намесваща и името на премиера Иван Костов. В този смисъл доста странно е изненадващата неофициална среща между Никола Филчев и неговия предшественик Иван Татарчев миналия четвъртък. Така и не стана ясно за какво точно са си говорили двамата юристи. Показателен обаче е фактът, че след нея бившият главен прокурор обяви как според него по аферата "Сапио" е трябвало да се образува следствено дело. Не е ясно дали това трябва да се тълкува като някакъв знак към министър-председателя и дали той има някакво отношение към вътрешноведомствените войни на сегашния главен прокурор.
Всъщност в сегашния си състав Висшият съдебен съвет не работи за сините интереси и вероятно ще има доста сериозни проблеми. Ако се съди по действията на Теодосий Симеонов, може да се стигне дори до неговото разформироване. Ако обаче СДС предприеме подобен ход, това ще е второто разпускане на ВСС в рамките на този син мандат. Мнозинството трудно би могло да оправдае подобно действие с някакви юридически или разумни аргументи. Но ако се стигне до разпускане на съвета, правните аргументи вече надали ще имат някакво значение.
Неправителствените организации ще въртят далавери законно
Неправителствените организации ще имат право да се занимават и с бизнес. Това предвижда законопроектът за юридическите лица с нестопанска цел, който се гледа на второ четене от правната комисия тази седмица. "Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват стопанска дейност, приходът от която е предназначен за постигане на определените в устава или учредителния акт цели", се казва в чл.3 на нормативния акт. Предметът на стопанската дейност ще се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел и ще се извършва по законите, които регламентират съответния бизнес. Държавата ще може да определя специални преференции за неправителствените организации, които попадат в категорията на така наречените "организации за извършване на общественополезна дейност". Те ще се облагат с по-ниски данъци, ще ползват облекчен кредитно-лихвен режим или ще плащат по-ниски мита.
"Организациите за извършване на общественополезна дейност" ще са нещо като по-висш клас неправителствени организации. Те ще се нуждаят не само от съдебна регистрация, но и от вписване в специален централен регистър към Министерството на правосъдието. Така съдебното ведомство ще може да контролира списъка на организациите, които ще се възползват от въпросните привилегии. Всички правомощия по вписването или отказа попадат в ръцете на правосъдния министър или упълномощен от него чиновник. Това създава условия подборът за неправителствените организации с преференции да бъде правен изключително на политическа основа. Отказите обаче все пак ще могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Информацията от централния регистър ще бъде публична, но само в частта й, "която подлежи на обявяване". Какво точно се разбира под този енигматичен израз обаче не е много ясно и по всяка вероятност ще позволи на чиновниците от правосъдното ведомство да засекретят онази част от данните, към която българските данъкоплатци биха проявили интерес.
"И в момента няма никакви пречки за стопанска дейност на неправителствените организации", твърди Йорданка Гинчева от Института за пазарна икономика. Според нея въпросният закон дори ще ограничи възможностите на въпросните сдружения да се занимават с бизнес, тъй като ще ги задължи да използват средствата за целите, фиксирани в устава. В Института за пазарна икономика дори смятат, че това ще бъде нарушаване на чл.19 от конституцията, който дава еднакви права на физическите и юридическите лица.
Проблемът М.М.
Проблемът на управляващите наистина е в станалите магически през последните дни букви М.М. Само че разглеждани не като абревиатура от нечие име, а като абревиатура от Малко Морал. Морал това е, което без никакви условности напълно липсва на цялата политическа класа в България. Вярно, живеем в меркантилни времена, но всичко все пак си има граници.
Как е възможно висш държавен чиновник да бъде замесен в сериозен скандал за корупция и да не се раздели завинаги с идеята за кариера. Костадин Таушанов, шеф на Главно управление на пътищата, беше разследван от службите за едни 21 хил. английски лири (само?!), временно отстранен от поста си, а през миналата седмица успешно възстановен (). Проверката не доказала нищо. Изисква се крайна форма на политическа наглост, за да може същият човек да бъде защитаван с махленските истории, които дори не съвпадаха. В страната, където чиновническият пост, без значение колко голям, сам по себе си е достатъчна причина човек да бъде подозиран във взимане на подкупи, е ясно, че ако става въпрос за конкретни казуси, корупцията е по презумпция, макар законът да казва друго.
Как така с едни и същи скромни заплати едни успяват да правят чудеса, докато други непрекъснато изпитват класическия казус за избора. И понеже всички знаем, но на тези с подкупите ама въобще не им пука, затова, като чете вестници напоследък, човек може да припадне от смях. Шефът на бюджетната комисия на парламента Йордан Цонев щял да си "пусне доходите в Интернет". Марин Маринов от две години си чистел името, що ли се е мъчил. Преди време друг обичаен заподозрян Мишо Михайлов, обясняваше откъде е събрал пари да си купи джип. Христо Бисеров редовно разказва приказката за това как е успял даси построи прекрасната жълта къща в центъра на София... И ако Костов само от християнски чувства и безгранична пиета към буквата на закона уволнява за корупция само след присъда, не може ли да "подаде оставките" на тези, за които е ясно, че ще останат без официална санкция от съда.
Ще се разцепи ли най-накрая БСП
След конгреса може да се окаже, че вече нищо не задържа Премянов и Виденов в БСП
Раздялата между сегашното ръководство на БСП и по-радикалните части от партията месец преди конгреса е като че ли единствената рецепта за оцеляването на столетницата. Досега столетницата винаги успяваше да остане единна в името на самото единство и целостта на партията, което беше експлоатирано като основен фактор за вземането на властта. Социологът Андрей Бунджулов обаче още след 43-ия конгрес сподели, че БСП се нуждае от "активна политика и оттегляне на носталгичната част", за да не се превърне в "организъм със затихващи функции". Първо, защото част от социалистите дискредитират постоянно своето ръководство пред редовите членове. И второ, защото наличието на крайни елементи в партията възпрепятства в най-голяма степен прилива на гласоподаватели от левоцентриското пространство.
Разликата между опозиционерите в БСП е в това, че една част от тях се усетиха и заработиха под крилото на демократичния социалист, докато другите го подцениха и решиха да го заместят. Румен Овчаров - един от основните и яростни противници на Първанов на предходния конгрес и кандидат за неговия пост, вече работи в подкрепа на сегашния лидер. В замяна на това се очаква той да получи поста председател на софийската организация на партията. А миналата седмица се появиха и слухове, че Овчаров е готвеният от БСП човек за поста министър-председател при евентуален кабинет на БСП след парламентарните избори. За разлика от това Премянов и Виденов не успяха да се нагодят към новия "първи" и бяха захвърлени в недостойните редици на редовите социалисти. Идеята на социалистическия лидер е да реформира партията, като отпрати Красимир Премянов, Минчо Минчев, Жан Виденов и техните полуфанатизирани поддръжници към разораното поле на крайната левица. Но най-важното е това да стане по тяхно желание, т.е. на дневен ред е внушението, че единствено създавайки нова партия на "модерния комунизъм" или "автентичния социализъм", те ще могат да се завърнат в политиката. При това като стабилен партньор на БСП.
Премянов подсказа, че си мисли за алтернативно завръщане в политиката, и отказа да коментира "последиците от един негативен конгрес". Жан Виденов наруши мълчанието си и от своя страна също изпробва нагласите вляво, като в интервю за вестник "Труд" каза: "БСП не може да дойде на власт с този прогнил елит. Без нова програма, нова политика, ново ръководство. Дано само не е нужна и нова партия... " Лидерът на "Марксистка платформа" Минчо Минчев бе далеч по-категоричен и заяви, че "разграничителната линия между левица и десница преминава през БСП... и това е основната и постоянно действаща причина за фактическото й разцепване".
Едно от основните оръжия на всички опозиционери в борбата за влияние върху членовете на БСП е постоянното натякване, че ако на конгреса се утвърди линията на Първанов, това вече няма да бъде БСП. Пак от страниците на "Труд" Виденов заплаши. "Ако и на предстоящия конгрес те [ръководството] отклонят БСП от истинския политически дебат, за мен лично ще стои въпросът не за лидерството, а за членството в такава партия. " Минчо Минчев отново бе най-конкретен и спомена, че "ако те [предложените проекти за документи на конгреса] бъдат приети от 44-ия конгрес, ще бъде сложен и формалният край на партията. Тя може да продължи да съществува под същото име, но това няма да бъде партията на Благоев и Димитров; това няма да бъде нашата партия. По дух и функции това ще бъде друга партия".
Открит остава въпросът възможно ли е обединение на крайно левия електорат в една-единствена партия и до каква степен отцепването на няколко идейни течения е обвързано с оттеглянето на критична маса социалисти, които да осигурят преодоляването на изборния праг. Практиката досега показва, че лидерите на известните комунистически партии са неспособни да се обединят в една формация, което разпилява гласовете. А от друга страна, дори когато има отлив на членове или симпатизанти на БСП, те не се ориентират към други леви партии. Те просто не гласуват. За Минчо Минчев това е следствие на наложилото се през последните десет години поведение на "сплотеност около ръководството на партията, независимо какво е то и каква политика води". В тази обстановка соловите изяви на "Открит форум", "Марксистка платформа" и кръга около Жан Виденов само ще увеличат броя на крайно левите партии. А заформящата се жестока конкуренция в това пространство е на път да се сдобие с още един играч. Миналата седмица за първи път публично бе обявено намерението на група напуснали БСП социалисти да създадат нова партия по известния вече маниер на дублиране на името. Партията ще се казва БСП (нова) и за неин лидер се обяви бившият депутат Методи Ташев. Той има претенцията да обедини всички крайно леви сили, както и да привлече след конгреса и част от идейните течения в БСП. Това може би е просто сондаж от страна на някой от трите центъра на опозицията в социалистическата партия, за да разбере до каква степен другите са склонни да напуснат БСП и да се присъединят към нова социалистическа партия, на която няма да бъдат лидери. Почти невероятно е обаче тройката опозиционери на Първанов да притъпят лидерските си амбиции в името на създаването на "автентична социалистическа партия", тоест може да се очаква всеки от тях да си направи партия. А "приятелските" отношения между Красимир Премянов и Минчо Минчев най-много да доведат до някакъв федеративен организъм със съмнително бъдеще. Когато пък Премянов беше помолен да коментира изказванията на Виденов за създаването на нова партия, той нервно заяви "когато той потвърди тази теза, аз съм готов да я коментирам".
Тогава съществен става въпросът възможно ли е да се появи достатъчно силна фигура, която да се превърне в притегателен център за разочарованите социалисти, с което да обезсмисли както обединението, така и съществуването на другите крайно леви партии.
Това обаче в момента е по-скоро утопия. Както между другото и самата крайно лява идея.
Срещата ни с ДПС е знакова
Георги Първанов, председател на БСП, пред "Капитал"
- Бяха обсъдени широк кръг от теми. Приоритетни бяха темите за евроинтеграцията и стабилността на местното самоуправление. Имаме основание да изразим задоволство от добронамерения тон. Очевидно е, че диалогът не просто започва. Той се активизира със стремеж да се търсят реални теми от ставащото в България, а не абстрактни въпроси за взаимоотношенията в политическото пространство. Срещата има преди всичко знаков характер. И в този смисъл аз смятам, че тя може да се оцени като проява на нова политическа култура.
- На този етап не мислим за съвместни действия. Но очевидно има много теми, по които имаме сходни становища и по които успоредно и в съвместни инициативи може да се работи. Като темите за финансовата стабилизация на общините, разширяването на правомощията на общините по отношение на общинската собственост и финанси. И най-вече за предотвратяване на евентуални политически акции за дестабилизацията им, т.е. за снемането на един или друг кмет независимо от какъв цвят е. Това са теми, които са от национална значимост и всяка една от двете партии ще даде своя принос за намиране на позитивното законодателно решение.
- Тревогата за състоянието на общинските финанси е преди всичко в приходната им част. При настоящата деиндустриализация и срив в икономиката много от общините могат да издържат най-много до септември, а други може би дори до май. Как ще реализираме претенциите си към правителството е въпрос на допълнителен разговор. Тази констатация беше обща и вероятно парламентаристите на двете партии ще отстояват обща позиция в парламентарните комисии.
- Иван Костов и неговият екип надминаха всички досегашни управления. Дефектите вече са очевидни. Проблемът на нашето правителство, ръководено от Жан Виденов, беше, че загуби много време в колебание, в търсене на верния път. Това роди най-големите проблеми за правителството като хлебната и банковата криза. Защото не се действаше енергично и своевременно не бяха предотвратени заплахите. Докато, очевидно е вече за всички, екипът на Иван Костов работи само за себе си и отчасти за партията, която управлява. Личното облагодетелстване вече е изведено в ранг на партийна и държавна политика. Това обяснява пълния срив на икономиката, абсолютната социална нечувствителност, пълното неглижиране на проблемите на националната сигурност. Т.е. няма сфера, в която правителството да се похвали с позитивни резултати.
-Винаги може да се иска още в подготовката за управлението на страната. Но ние сме по-готови отколкото бяха СДС през 1997 г. Ние имаме своите управленски разработки, без да твърдим, че са окончателни. Тепърва предстои работа на експертно равнище за изчистване на отделните проекти и тяхното детайлизиране. В хода на контактите, които ни предстоят с политически партии и граждански структури, ще трябва да допълваме. Що се отнася до кадрите в последните месеци се формира кадрова банка, където ние имаме намерение да привлечем един огромен професионален и управленски потенциал. Не само от средите на БСП, а от цялото ляво опозиционно пространство. А и отговорно мога да кажа, че няма да посегнем на онези кадри от СДС, които са доказали своя професионализъм. И това не е гола декларация. Това е извод, който е изстрадан от нашето присъствие във властта.
- Разцепление няма да има. Няма да има и драматични сътресения. Всеки, който се опитва да провокира напрежение около темите на радикална промяна в БСП, вероятно ще получи сериозен отпор от делегатския състав. Аз съм обиколил голяма част от конференциите и моето впечатление е, че се подкрепя политическата линия между двата конгреса. Много категорична е подкрепата и за новите проекти, които предложихме на нашия партиен членски състав.
- Не бих искал да персонифицирам въпроса, защото тук става дума за политика. Макар че, откровено казано, не се чувствам особено застрашен. Добре е да има сериозна и реална конкуренция. В БСП има кадри, които биха могли да претендират с основание за председателското място. Но нека това да бъде сблъсък на виждания за политика, а не да бъде възможност за компроматна война или омаскаряване на опонента. Което впрочем не е невъзможно. Но подобен стил е недопустим в БСП.
- Новите ни идеи наистина разколебават част от онези, които цял живот са възпитавани в друг дух, други принципи. Но аз смятам, че те ще разберат смисъла на промяната и ще я приемат, защото без тази промяна ние нямаме сериозно основание да претендираме за активните слоеве от населението. За онези стотици хиляди, може би няколко милиона млади хора, които искат да видят не само категорично и ясно отношение към миналото, но и една по-ясна перспектива за себе си и за нацията.
- Единен едва ли ще се появи, тъй като ферментацията там продължава. Много остри са взаимоотношенията вътре между отделните компартии. Но нека поне да се реформират и да станат носители на по-модерно комунистическо виждане. Такива партии има в целия свят. България има нужда от такава компартия, но тя може да не е единна. Не се наемам да кажа кой точно би могъл да олицетвори подобно виждане. Като че ли най-близко до моята представа е ръководената от Александър Паунов комунистическа партия. Наблюдавам с позитивизъм и процесите в БКП "Георги Димитров". Надявам се и там да обърнат погледа си напред.
- Никой не би могъл да създаде по-наляво от нас партия, която да прескочи 4-процентната бариера.
- Не искам никого да гоня от партията и не бих искал тя да бъде напускана от партийни членове. Но понякога заради една малка група ние губим огромен контингент избиратели. Минчо Минчев е точно такава пречка. Нека да реализира своите виждания в друга формация, защото поведението му през последните две години няма нищо общо с идеите, които прокламира.
- Малко е, но нямаме право да отлагаме реформите и дълбоката промяна на партията, която трябваше да стане още през първите 4-5 години на прехода. Много време е загубено, но въпреки това смятам, че за една година бихме могли да обърнем представата за БСП и да върнем представата за нея като силна и автентична лява. Да формираме представата за атрактивна формация. Това е безусловно необходимо в навечерието на парламентарните избори.
- Не бих искал да демонстрирам стремеж за монополизиране на контактите с ГСДП. Тази партия е от водещите в Социалистическия интернационал и е добре да поддържа активни контакти и с другите леви формации. В крайна сметка тя работи за успеха на така наречената Солунска четворка макар в друга форма. Самият аз говорих за това в Берлин. Но без съмнение вече много от нашите европейски партньори преценяват, че ключовият, но не единствен фактор в българската левица е БСП.
- Няма да бъде добре в навечерието на висшия форум на БСП да се предприемат подобни действия. СДС ще изведат като основна контратеза, че го правим заради конгреса си, за да консолидираме партията. Моментът е назрял и има много сериозни теми, по които може да се атакува правителството с искане за вот на недоверие, но аз лично не бих обсъждал този проблем на по-високо от работното експертно равнище до първата десетдневка на месец май.
Шефовете на НЕК обявиха война на Шиляшки
Нов директорски борд ще разделя електрокомпанията в края на април
До края на април Националната електрическа компания ще бъде разделена. Преди това обаче компанията най-вероятно ще се сдобие с нов директорски борд. Председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Иван Шиляшки вече е подредил новия съвет на директорите на НЕК и е получил благословията на партийните функционери, твърдят източници, близки до енергийната агенция. Този слух до голяма степен беше потвърден от зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика Димитър Иванов. Той обясни, че лично е посъветвал Шиляшки да смени борда на електрокомпанията. "Не може да правиш реформа с хора, които са против реформата", убедил СДС-депутатът Иван Шиляшки.
Новият борд ще бъде петчленен. По неофициална информация от сегашния седемчленен състав ще бъдат извадени председателят на борда проф. Константин Шушулов, директорът по инвестициите Димчо Иванов, шефът на правния отдел Сашо Чобанов и Божидар Баджов. Местата си ще запазят само заместникът на Шиляшки Станчо Андреев, главният изпълнителен директор на НЕК Данаил Тафров и финансовият директор Валентин Иванов. За нов член на борда се спряга шефът на "Енергопроект" Милчо Големехов. Втората кандидатура още не е известна.
В петък Съветът по структурна политика при МС одобри програмата за престуктуриране на НЕК. От електрокомпанията още през този месец ще бъдат извадени АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Русе", ТЕЦ "Марица - изток 1" и седемте разпределителни клона. Те ще се регистрират в съответните окръжни съдилища едновременно на 28 април. Вече имало варианти и за борд на атомната централа. Основната работа на хората във ведомството на Шиляшки сега е да смятат колко нови борда ще се създадат след разделянето на НЕК и да редят хора за тях, коментират в електрокомпанията. Преди седмица вицепремиерът Жотев заяви, че преструктурирането и приватизацията в енергетиката ще започнат от есента. Според Жотев до края на април трябва да бъдат одобрени промени в Закона за енергетиката. Освен това досега са готови само пет от общо седемнадесетте наредби. МВФ и Световната банка също препоръчаха преструктурирането да започне, след като бъде готова цялата поднормативна база. Шиляшки обаче заяви, че са готови най-важните документи - общите условия за договорите, наредбите за лицензирането и ценообразуването, наредбата за присъединяване на нови потребители и преструктурирането на НЕК спокойно може да стартира.
Българинът отдавна забрави зимите преди 1991 г., които преживя на тъмно в такт 3:1. Песимистите енергетици обаче предричат, че още през следващата зима може да си припомним какво е това режим на тока. Всички конфликти, които открай време тлеят в енергетиката, се изостриха през последните месеци. Сега позицията е всеки срещу всеки - агенцията на Шиляшки срещу НЕК, лобито на въглищарите срещу ядреното лоби, частните инженерингови фирми срещу държавната "Енергопроект", американските кандидат-инвеститори и консултанти срещу европейските им конкуренти. Освен това миньорите не дават да се закриват губещите мини, електроцентралите протестират, че трябва да купуват от тях два пъти по-скъпи въглища от вносните, потреблението на ток намалява, електрокомпанията не може да си събере вземанията и т.н. В крайна сметка всичко рефлектира в сметките на НЕК, които вече излизат на червено. Като капак дойде крилатата фраза на премиера Иван Костов, че цените на тока трябва да се замразят. После тя беше подета от конференцията на СДС и се превърна в официално партийно решение.
Енергетиката е стар коз на политиците и в момента те отново я употребяват като политически и социален аргумент в кампанията за предстоящите парламентарни избори. Поскъпването на тока е крайно непопулярна мярка, която управляващите обикновено гледат да спестят, особено в навечерието на избори. Кабинетът на Костов под натиска на МВФ и Световната банка беше принуден да повиши цените на електричеството, но поскъпването е доста под нивата, които са записани в договорената с фонда матрица. В резултат от години сме свидетели на патова ситуация - политиците отказват да вдигнат цените на тока, за да не режат от социалната си подкрепа. Ниските цени увеличават загубите на електрокомпанията, затрудняват доставките на енергоресурси и застрашават с режим на тока. Това пък удря веднага по рейтинга и на министрите, и на същите тези политици. Въпрос на дългосрочна политика и разбиране.
Изглежда, тази проста истина още не е стигнала до съзнанието на висшите държавници, след като се лансира идеята за прибързано преструктуриране на НЕК, съпроводено със замразяване на цените на тока.
Централният проблем в конфликта между НЕК и Шиляшки е спорът дали електрокомпанията да се раздроби на множество самостоятелни фирми, както иска Шиляшки, или да се преобразува в холдинг, както настояват набедените за врагове на реформата директори на електрокомпанията. "Ние не сме противници на реформата в НЕК, противопоставяме се на реформа а ла Шиляшки", заяви пред "Капитал" Сашо Чобанов. Групата на Шиляшки е за преструктуриране по британския модел, който е един от най-либералните. При него са разкъсани вертикалните връзки между производството, преноса и разпределението и отделните предприятия са с юридическа самостоятелност. При тази схема всички електроенергийни предприятия ще бъдат на пряко подчинение на агенцията по енергетика.
Повечето от директорите на НЕК са за по-консервативен вариант, при който вертикалните връзки временно се запазват и предприятията остават интегрирани в рамките на холдинг. В този случай енергийното ведомство няма да има директен достъп и контрол върху отделните фирми, които ще бъдат на подчинение на холдинга. Позицията на НЕК е подкрепена с доклад на консултантската компания "Артур Андерсен", в който се прави преглед на електроенергийните системи в Европа. Според оценката на консултанта британският модел не е подходящ за България и НЕК не е готова за такъв тип преструктуриране. Британският модел е приложен, когато английската икономика е във възход, в страната има платежоспособно потребление, цените на електричеството са печеливши и гарантират възвращаемост на частните инвестиции. Българската икономика обаче е в упадък, изобилства с неплатежоспособно потребление, а частните инвеститори са предпазливи заради високата степен на риск.
"Моделът, който иска да наложи Шиляшки, е моделът, който се провали в Украйна, Молдова и Беларус. Ние сме за модела на италианската "Енел" и германската RWE, които са холдингови структури", твърдят шефовете на НЕК. Те припомнят, че двете водещи енергийни компании в Англия - "Скотиш пауър" и "Пауър джен", също започват да изграждат вертикално интегрирани структури на холдингов принцип. Към такъв модел се е ориентирала и Унгария.
Един от най-големите проблеми при преструктурирането на НЕК се очаква да бъдат
В закона за енергетиката се предвижда цените да се определят от правителството и през 2001 г., т.е. те ще бъдат по-ниски от необходимото. В същото време веднага след разделянето на НЕК централите ще имат нужда от сериозни средства - първо, за ремонтите през лятото, а след това и за доставка на горива. Преносното предприятие също ще има нужда от оборотни пари, за да плати електричеството, което ще купи от централите производители. Банките у нас не могат да осигурят такъв кредитен ресурс. НЕК при всичките й проблеми е добре позната в международните кредитиращи институции. Не стоят обаче така нещата с отделните централи.
При холдинговата схема шапката е единственият купувач, който извършва търговската дейност, вноса и износа на електричество. Той ще е приемник и на кредитния рейтинг на НЕК. Централите, преносното предприятие и разпределителните компании ще бъдат дъщерни дружества, в които единственият купувач ще има 100% участие. Тази структура ще съществува само в преходния период до изготвянето на поднормативната база и либерализирането на цените на тока. Отделните дейности в холдинга ще бъдат разделени счетоводно и няма да се допуска кръстосано субсидиране. Предвижда се обаче създаване на специален фонд, който ще се захранва с дивиденти и ще реинвестира в губещите дружества. Това ще помогне да се преодолее спадът в енергетиката и до известна степен да се неутрализира влиянието на фиксираните цени, обясни Сашо Чобанов. Тази идея също влиза в конфликт с намеренията на Шиляшки, който иска да прави резервен фонд по подобие на закрития фонд "Енергийни ресурси". При него се събират отчисления от печелившите енергийни фирми, главно от НЕК, с които се субсидират губещият въгледобив и топлофикациите.
Накратко
Обществените поръчки, които към датата на обявяване на процедурата за възлагане имат стойности без ДДС под 600 хил. лв. за строителство, под 50 хил. лв. за доставки и под 30 хил. лв. за услуги, влизат в категорията малки обществени поръчки. За доставки под 10 хил. лв. държавните органи не възлагат поръчки, а купуват материалите от търговската мрежа. Това предвижда наредбата за малки обществени поръчки, приета с постановление на Министерския съвет. Малките поръчки се възлагат по четири възможни начина - открит конкурс, ограничен конкурс, конкурс за проектиране и пряко договаряне. При открития конкурс за участие се канят неограничен брой кандидати. При ограничен конкурс възложителят трябва да отправи покана най-малко до пет кандидата, като конкурсът се провежда, ако поне двама представят предложения за участие. При конкурс за проектиране възложителят отправя покана до неограничен брой кандидати за изготвянето на проект при предварително обявени условия. При прякото възлагане изпълнението се възлага след преговори с един или няколко кандидата, избрани от възложителя. Минималният 55-дневен срок, в който се приемат оферти по закона за обществените поръчки, за малките поръчки се намалява на 15 календарни дни за откритите конкурси, 10 дни за ограничените конкурси, 30 дни при конкурс за проектиране, 5 дни при директно възлагане.
Правителството прие проектозакон за международните договори, който предвижда промяна на конституцията, ако важен проект за международен договор изисква това. Записано е също, че в определени случаи международните договори могат да се прилагат веднага след подписването им, преди официално да са влезли в сила. Записано е също, че ангажиментите, поети от България, трябва да се спазват добросъвестно независимо кой държавен орган е дал съгласието за обвързване.
Министерският съвет одобри споразумение с немската банка "Кредитанщалт фюр Видерафбау", по силата на което държавата ще получи 1 млн. марки безвъзмездна помощ. Средствата ще бъдат използвани само за плащане на възнаграждения на немски специалисти, които консултират в България проекти, финансирани от Германия.
Преференциалната квота на България за износ на вино в Европейския съюз се увеличава до 680 хиляди хектолитра за вино, стана ясно след преговори на зам.-министъра на икономиката Христо Михайловски за взаимни отстъпки в търговията с вино и спиртни напитки между България и Европейския съюз. Очаква се увеличаване и на преференциалната квота за износ на агнешко месо.
Министерският съвет гласува да се създаде комисия, която да подготви позицията на България при преговорите за определяне на българо-румънската граница по р. Дунав. В комисията влизат представители от външно министерство, МВР, Mинистерството на отбраната, транспортното, екологичното, строителното и земеделското министерство.
Нелегалните лекарства догонват оборотите на пиратските CD-та
Помните ли колко време трябваше на държавата да се справи с проблема с пиратските компактдискове. Близо 8 години. Механизмът, по който се произвеждаха пиратски СD, е точно копиран и при нелегалното производство на фалшиви лекарства. И тук се повтаря играта на котка и мишка, в която държавните институции залавят едни производители, те обжалват решенията им в съда, който отменя отнемането на лиценза, и т.н.
В България производството на лекарствени средства се разрешава от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) към Министерството на здравеопазването на основание на Закона за лекарствата. Отделно за производството на всеки един лек се изисква разрешение или съответно отстъпено право от носителя на марката от ИАЛ. Лицензи за производство имат около 70 фирми, но на практика работят едва около 20. И тъй като лекарствата са твърде чувствителна тема, за контрола бдят НСБОП, Икономическата полиция, ХЕИ и ИАЛ.
Само през миналата година има няколко драстични случая на нарушаване на законодателството от производители на лекарства по вече известната схема от компактдисковете. Фирмите получават лиценз за производство, но слагат върху линиите друг продукт, за който нямат разрешително. (Иначе ще трябва да плащат и за отстъпеното право на марката, за легално купени субстанции, да плащат данъци...) Производството на една нелегална поръчка трае приблизително 2-3 дни, като се работи обикновено нощно време, твърдят полицаи от НСБОП. След това фирмите ги изнасят или пласират на вътрешния пазар веднага. На 8 декември миналата година НСБОП залови незаконно производство на лекарството троксевазин във фирма "Врамед" ООД в село Врабево, Ловешко. Спецполицаите откриха и конфискуваха 150 750 тубички, предназначени за вътрешния пазар и за износ за Русия. Троксевазинът е лекарство, чиято търговска марка е притежание на друга фирма. Срещу собственика на фабриката е образувано следствено дело по чл.227 от Наказателния кодекс за използване на чужда търговска марка. Месец по-рано НСБОП и полицията в Казанлък откриха нелегално производство на темпалгин в два завода на фармацевтичния завод "Българска роза - Севтополис" и "Мей Лили фарма". Според проверка на полицията лекарството е било правено с крадена субстанция от завода на "Балканфарма" в Дупница, който има лиценза за производството му. Полицаите открили 235 кг от субстанцията темпидон, които по-рано изчезнали от Дупница.
В края на септември сектор "Икономическа полиция" към ДНП откри друго тайно производство на ацетизал, троксевазин, индометацин и бронхолитин във фабриките на "Фармацевтични заводи - Милве" и фирма "Лектерна" в село Трънак без необходимите за това разрешителни. Скандалът тогава гръмна заради пласираните вече на вътрешния пазар над 15 000 торбички ацетизал. Според съобщение на полицията "Милве" и "Лектерна" са ощетили държавата с десетки хиляди левове, защото за нелегалното производство естествено не бяха платили необходимите данъци и такси. Според в. "Труд", докато течала проверката на полицията, във фабриките продължавало да се произвежда и лекарството бронхолитин, за което отново нямали разрешително. И петте лека, в чието производство са били уличени двете фабрики, са патентовани и се произвеждат от други две български фирми. Със своя заповед No526 от 2 ноември тогавашният министър на здравеопазването доц. Петър Бояджиев отнема разрешителното за производство на лекарства на "Фармацевтични лекарства - Милве" АД по 6 пункта и заличава от регистъра на издадените разрешения за производство. Точно тази заповед "Милве" обжалват пред Върховния административен съд тази седмица и искат отмяната й, за да продължат дейността си.
Друг хитър начин за нелегално производство на лекарства е в безмитните зони, както е постъпила фирма "Интерсебело холдинг" в Русе. Тя била заловена от Агенцията по лекарствата да произвежда близо 300 000 опаковки спазмалгон в периода 11-21 април миналата година в своя фабрика в Безмитна зона - Русе. Регистрираната в Кипър офшорка беше предадена на Комисията по конкуренцията и глобена с 20 000 нови лева. Претенциите на офшорката бяха, че свободните безмитни зони имали особен статут и за тях не важало законодателството на България. Цялото количество спазмалгон трябвало да замине за Русия.
Източници от НСБОП твърдят, че кражбата на субстанции от големите заводи далеч не е най-опасният начин при производство на лекарства. Снабдяването със субстанции на нелегалните става още чрез временен внос или чрез добиване на малки количества от контролирани вещества от чужбина, които се смесват у нас. Никой досега не се е наел да изчислява какви обороти се въртят в нелегалното производство на лекарства у нас. Полицаи от Икономическата полиция твърдят, че става въпрос за десетки милиони долари годишно. Проблемите с фалшивите лекарства не идват само от това, че за произвежданите от пирати лекарства не се плащат необходими данъци и такси. Подобни лекарства, дори и да изглеждат като истински, са със занижено качество и понякога опасни. В средата на миналата година в парламента беше дебатирано въвеждането на изискванията за добра производствена практика на Европейския съюз (GMP), които трябваше да въведат българските заводи до средата на април. Тогавашният шеф на здравната каса, а сега здравен министър, предупреди, че без въвеждането на такива изисквания наше лекарство няма да влезе скоро в ЕС. И май ще се окаже прав.
Договорът за БТК:
Играчка-плачка с конституцията
Три комисии пряко воля гласуваха, че исканите от OTE/KPN промени са "приемливи"
"Изчистихме сделката за БТК от всякакви изненади... Проблемът е дали няма да влезе в противоречие с конституцията и дали после няма да се атакува сделката пред конституционния съд", заяви премиерът Иван Костов на заседание на парламентарната правна комисия. Тя беше свикана извънредно миналия вторник с цел да даде становище по законовите промени, които гръцко-холандският консорциум OTE/KPN поставя като условие за сключването на сделката за БТК. По същото време и със същото задание заседаваха бюджетната и икономическата комисия. Част от исканите промени на пръв поглед изглеждат в противоречие с държавните интереси и с международни ангажименти, поети от България. Основният проблем следва от условието законите, веднъж поправени, да останат без промяна през следващите десет години. С други думи - нито следващият, нито по-следващият парламент да имат право да отменят разпоредбите, удобни за OTE и KPN.
Въпреки че и в трите комисии се разгоряха спорове как така Народното събрание като независим орган ще поема ангажименти заради частните интереси на купувачите на БТК, в крайна сметка депутатите от мнозинството единодушно гласуваха становище, че исканията на OTE и KPN са "приемливи" или "възможни". Формулировката беше подсказана от самия Костов в правната комисия, а другите две комисии някак си отгатнаха да гласуват същото.
"Те не са много за приемане тези промени, ама... При гласуване не личи, но групата на СДС е разединена, има противници на сделката", каза пред "Капитал" депутат от мнозинството. Според неофициална информация главният "противник" е бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев, който при преговорите си с консорциума миналата година заложи бомбите в договора за БТК. Поведението му сега се тълкува като подмолна атака срещу премиера.
"Ние не знаем повече от опозицията, защото нямаме проектопромените в законите. Въпросът е доколко заради съображения по целесъобразност да се съгласим сами да се ограничим като Народно събрание. Или трябва да мълчим и в бъдеще, или ако решим да говорим - цената е 120 млн. долара", коментира пред "Капитал" Юлиян Буров, депутат от групата на ОДС, който направи възражения пред икономическата комисия. Горе-долу същите аргументи привеждаше и опозицията - че не може да се поемат ангажименти извън мандата и че няма правно основание правителството да иска от парламента голословно становище вместо гласуване по законопроекти.
"Ще оспорваме пред Конституционния съд, ако се гласуват противоконституционни текстове", заявиха пред "Капитал" юристите Татяна Дончева и Михаил Миков от групата на Демократичната левица. Факт е обаче, че засега БСП не е взела политическо решение да оспорва законовите промени, свързани със сделката. Дори опозицията да се въздържи, жалба за противоконституционност може да бъде внесена още от главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или пък Конституционният съд да се самосезира.
"Не вярвам народен представител да реши да нанесе на държавата щета от 120 млн. долара. Има някакъв риск, но не вярвам да има такива хора", каза Костов пред правната комисия. Сумата от 120 млн. долара е неустойка, която ще бъде задържана от консорциума, ако до 2010 г. бъдещите парламенти не спазят ангажимента да не пипат законовата рамка в телекомуникациите. Премиерът даже заяви, че е убеден, че никой няма да атакува сделката, "особено ако го има вашето становище". Подобна сигурност може да бъде гарантирана, ако едновременно се изпълнят две условия - мнозинството да изтъргува случая БТК срещу някаква значима отстъпка в полза на опозицията, а независимата иначе съдебна власт да се съобрази с правителствената политика.
Консорциумът иска по думите на Костов безобидни промени в Закона за обществените поръчки - да получи правото да възлага без търг или конкурс договор за управление на свързана с него фирма. Според премиера това съответства на европейското законодателство. Също за безобидна и чисто техническа минава и промяната в закона за приватизацията, която да позволи на дружество на KPN/ OTE (различно от дружеството, което ще купи 51% от БТК) да вземе втория GSM-лиценз.
Според премиера спорните въпроси са около проектопромените в Закона за далекосъобщенията. Там купувачите искат засилване на някои монополни права на БТК до 2002 г. и продължаване на по-малко други монополи до 2005 г. Според досегашния закон и международните ангажименти всички монополи на БТК трябва да паднат от 1 януари 2003 г. Най-важният проблем е, че частните собственици на БТК искат да си присвоят функции на държавата - например с тях да се съгласува позицията на страната в преговорите с ЕС и НАТО, лицензите за дейността на БТК и втория GSM да не бъдат ограничавани при никакви обстоятелства (нито международни, нито вътрешни). В конституцията пише, че "никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет" (чл. 1). Купувачите на БТК освен това искат нещо като привилегии, което влиза в противоречие с принципа за "еднакви правни условия за стопанска дейност" и предотвратяване на злоупотребата с монополизма (чл. 19). Най-неосъществими изглеждат ангажиментите извън мандата. Според чл.67 на конституцията "обвързването със задължителен мандат е недействително", а също "народните представители действат... в съответствие със своята съвест и убеждения".
Трикът, на който управляващите разчитат да прокарат законовите промени за БТК, е договорът за обезщетения (той е част от пакета документи по сделката, в него пише какво трябва да приеме парламентът и какви щети ще понесе държавата в противен случай) да се отчете в категорията "международен договор". Тогава според конституцията той трябва да бъде ратифициран от парламента и ще придобие предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Затова правната комисия (пак по подсказване на Костов) в становището си прие текст, че препоръчва на правителството да внесе договора за обезщетения за ратификация в парламента. Мотивът е чл.85 от конституцията, където се казва, че парламентът задължително ратифицира международни договори, които съдържат финансови задължения за държавата. Някои помнят, че доскоро управляващите защитаваха тезата, че приватизационните договори са като обикновен договор между купувач и продавач. Тогава това беше удобно, за да оправдае отменената от Конституционния съд забрана купувачите да оспорват решения на Агенцията за приватизация пред Върховния административен съд.
Неприятна уловка за управляващите може да се окаже конституционната разпоредба (чл. 149), която предвижда Конституционният съд да се произнесе за съответствието между международния договор и основния закон още преди ратификацията.
Петър Жотев, който отговаряше на въпроси по сделката за БТК пред бюджетната комисия, заяви, че има интерес и от други кандидати. Правителствен източник съобщи, че има писмо за интерес от "Дойче телеком". Тази информация допълва заявения интерес от други "стари" кандидати - испанската "Телефоника" и "Телеком България консорциум" . Писмата за намерение от юридическа гледна точка обаче не съдържат ангажимент. Вероятно затова управляващите силно се притесняват да рискуват и да прекратят преговорите с OTE/KPN.
Ако сделката за БТК се сключи, безспорно ще е добре за бюджета, за инвестиционния климат и за самата компания. Неприятното е, че потенциално противоконституционни условия могат да бъдат оспорени, ако не в този, в следващия парламент. Тогава в дългосрочен план цената за БТК не е 600 млн. долара, а 480 млн. долара. Ако има юридически скандал, трябва да се отчетат също неблагоприятният международен отзвук плюс разходите и усилиятa за арбитраж с купувачите. Оказва се, че принципът на управляващите да мислят в номинални, а не реални стойности надделява не само в актуализираната програма 2001.
Синият партиен съд застава пред първото си изпитание
Новосъздаденият партиен арбитраж в СДС ще трябва да се занимава тази седмица със скандалите в две от най-конфликтните местни организации в синята партия - в Стара Загора и във Варна. Разприте между сините в тези два областни центъра отслабиха сериозно позициите на управляващите и със сигурност спомогнаха за загубата на местните избори там. В сините редици се говори, че това ще бъде своеобразен тест за синия арбитраж.
Миналата седмица Контролният съвет на СДС беше сезиран за двете конфликтни точки в сините местни структури.
И в двата случая партийни активисти оспорват легитимността на новоизбраните общински ръководства. Формално страстите на сините в двата областни центъра се разпалиха след загубата на местните избори, където сочените за крепости на СДС Варна и Стара Загора загубиха.
Партийни активисти от Стара Загора внесоха в Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС своите възражения срещу избора на новото общинско ръководство в града още през декември миналата година. В писмото си те оспорват начина на провеждане на самото общинско събрание и обвиняват СДС-ръководството в града в нарушаване на устава заради изключването на петима сини активисти. Скандалът избухна още на самото общинско събрание, когато част от председателите на местни клубове оспориха решението то да е делегатско, а не общо. На практика от 900 членове на СДС в Стара Загора за делегати бяха избрани 170 човека. Страстите се нажежиха, когато общинското ръководство реши в последния момент да смени мястото на провеждане на събранието, а близо 40 човека, избрани за делегати, не бяха допуснати в залата. Те останаха отвън да протестират, а главният секретар на СДС Христо Бисеров, който като член на НИС присъстваше на събранието, беше освиркан и се наложи да напусне залата през задния вход, за да избегне втора среща с недоволните. Близо 450-те членове на синята партия твърдяха, че общинското ръководство е излъчило за делегати хора от местни клубове с мъртви души. Така или иначе за лидер на СДС - Стара Загора, беше избран неуспелият кандидат за кмет арх. Иван Иванов. Сини страсти в Стара Загора се разгоряха още при определянето на кандидатите, които трябваше да участват в предварителните избори. Тогава изненадващо общинският съвет на СДС в града взе решение до вътрешнопартийните избори да бъдат допуснати само трима от общо 7-те издигнати кандидатури от местните клубове. Ръководството не се съобрази с правилата за издигане на кандидати за кметове на СДС, приети от националния съвет, и без никакви аргументи не допусна четирима от номинираните до участие в предварителните избори, сред които беше и тогавашният кмет Цанко Яблански. Издигането на неподходящата кандидатура на сегашния лидер на СДС - Стара Загора, за кмет и разделението на синята партия се сочат като основни причини за загубата на местните избори.
В писмото си до НИС на СДС сините активисти настояват да се вземе становище и по случая с петимата членове, които бяха изключени от партията през януари. Решението за това е взето от общинското ръководство, а наказаните са председателите на местни клубове в Стара Загора В случая те са изключени директно от общинското ръководство, което е нарушение на устава, е коментарът на депутати. Мотивът за изключването е нарушаване на партийния устав и работа против СДС. Депутати от региона коментират, че трима от тях са сред кандидатите за областен управител на Стара Загора и това е истинската причина за изключването им. Според лидера Ваньо Цонов всички те са активисти на КТ "Подкрепа" и дори в момента искат да сформират структура на бъдещата партия на Константин Тренчев Демократичен алианс.
Вторият случай във Варна, заради който е сезиран синият партиен съд, също оспорва избора на новото общинско ръководство в града. В жалбата се твърди, че зам.-председателите на ОбС на СДС не са избрани с нужните над 50 на сто от гласовете на отчетно-изборното събрание. Новоизбраният лидер Благой Димитров предложи заместниците му да се избират по "вишегласие", т.е. тези, които спечелят най-много гласове, твърдят депутати от региона. Според тях при гласуването някои от кандидатите са спечелили поста с 200 гласа от общо 1100 присъстващи делегати. Това е накарало част от сините активисти да открият подписка за оспорване на легитимността на новото ръководство, която тръгна по местните структури веднага след събранието.
Вътрешнопартийният арбитраж на СДС е сезиран и заради арогантното отношение на общинското ръководство към членове на партията и неправомерно изключване. С встъпването си в длъжност то започна да сменя председатели на местни клубове със силови методи, а един дори е изключен, коментират депутати от региона. С последно предупреждение бяха наказани 17 сини общински съветници, известни като хора на екслидера Добрин Митев.
Депутати от Стара Загора и Варна са категорични, че проблемите в двата града са сходни и се коренят в конфликти и борба на икономически интереси между вече бившите СДС-кметове и областните управители.
Сега новосъздаденият партиен съд в едномесечен срок ще трябва да реши дали в двата случая е спазен уставът на СДС за свикване на отчетно-изборните общински събрания и дали са спазени процедурите по наказание и изключване на сини членове. Първото разглеждане на жалбите е предвидено за четвъртък.
Скандалът с кражбите на трафик влиза в КЗК
Жалбата е от "Мобилтел" срещу "Мобиком", БТК е нещо като свидетел
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) събира информация по кражбите на телефонен трафик в България заради две жалби на "Мобилтел", съобщи отлично осведомен източник. Жалбите са били внесени на 29 февруари с мотив "увреждане на доброто име и реномето" на "Мобилтел".
Поводът е публикацията от средата на февруари на първа страница на в. "24 часа" със заглавие "Мобиком": "Мобилтел" ни краде". Едната жалба е срещу "Мобиком", другата е лично срещу Джон Мънъри, шеф на "Мобиком" и председател на БИБА, асоциацията на чуждите инвеститори. Източник от комисията потвърди, че има жалба срещу "Мобиком", но заяви, че не знае за такава срещу Мънъри. КЗК трябва да се произнесе до края на април (в двумесечен срок от датата на внасянето им). Адвокатът на "Мобилтел" Тодор Батков не беше открит за коментар, а говорителят на дружеството Константин Каменаров съобщи, че става дума за една жалба едновременно срещу "Мобиком" и Мънъри.
През февруари "Мобиком" изнесе информация за кражба на трафик от апарати "Мобика" в София, Пловдив и Смолян. Изнесената информация гласеше, че от тях са били натрупани голям брой импулси чрез набиране на GSM-телефони. Според писменото оплакване на Джон Мънъри до Държавната комисия по далекосъобщенията, МВР, БТК, "Мобилтел" това е станало чрез "прикачване към линиите на "Мобика" извън самите телефонни апарати". Което означава, че "Мобиком" и БТК губят пари, а "Мобилтел" отчита повече трафик и по-високи приходи. В общия случай GSM-номерата са на частни фирми, които имат договор с "Мобилтел" и си поделят приходите от изкуствено генерирания трафик. "Мобилтел" реагира остро, обяви, че това не е вярно, че самата компания се бори срещу нарушителите и че проблемът е на "Мобиком", защото не си е купил специална система за сигурност срещу кражби на трафик. Седмица след оплакването от "Мобиком" и реакцията на "Мобилтел" Алеко Константинов, вицепрезидент на БТК, чрез платена публикация в няколко ежедневника заяви, че трупането на фиктивни импулси има "характеристики на организирана престъпност", която трябва да бъде пресечена чрез следствена работа, а "Мобилтел" да окаже съдействие на следствието.
От началото на годината "Мобиком" и "Мобилтел" си нанесоха и чисто търговски атаки. През март "Мобилтел" купи "Найва", един от основните дистрибутори на мобифони със силно развита търговска мрежа. "Мобиком" от своя страна през миналата седмица стана дистрибутор и доставчик за България на услугите на сателитната мрежа "Глобалстар". Тя беше една от мрежите, с които "Мобилтел" водеше преговори да стане дистрибутор на техните услуги в България, след като сателитната система за връзки "Иридиум" престана да съществува.
За да установи дали е вярна информацията за кражба на трафик от апаратите "Мобика" на "Мобиком" към номера, започващи с 088 (на "Мобилтел"), КЗК е започнала да събира сведения за измамите. Комисията е пратила запитвания до БТК и "Мобиком". Един от въпросите например е бил "има ли установени и засечени случаи на кражба на трафик". Държавният телеком е отговорил, че е засякъл общо 76 случая с хванати на място измамници в телефонните централи или в частни домове, в близо 80% от случаите с участието на служители на БТК. От тях 21 са номера, които започват с 010 или 0900, общо на десет фирми - доставчици на услуги с допълнителна стойност. Останалите 55 случая са за насочване на трафик към номера, започващи с 088. Специално за втория вид случаи се казва, че когато БТК засече определени номера, към които се генерира фалшив трафик, те се сменят и кражбите продължават към нови номера с 088.
Вероятно като реакция срещу жалбите на "Мобилтел" пред КЗК "Мобиком" покани двама висши мениджъри на британския компания "Кейбъл енд уайърлес" (тя държи 49% от капитала на българския оператор) да разследват кражбите на трафик - Дейвид Ригби, шеф на отдела за системна сигурност, и Марлон Кинг - на отдела за телекомуникационни измами. "Не сме открили нищо ново, просто и ние се убедихме, че става дума за твърде явни измами. Бих казал, че не са направени с особен финес", заяви Ригби пред "Капитал".
За да обсъждат кражбите на трафик, миналия четвъртък за пръв път се събраха Алеко Константинов, Джон Мънъри и Владимир Грашнов, директор на "Мобилтел". Тримата досега са се срещали само при предоговаряне на т.нар. споразумения за връзка (interconnect agreements), чрез които се разпределя цената на разговорите между фиксирани и мобилни телефони или между мобифон и GSM. Според неофициална информация срещата от миналия четвъртък била поискана от "Мобиком" с цел да се оповестят изводите на двамата британци от "Кейбъл енд уайърлес". Грашнов обаче се съгласил, при условие че ще присъства и представител на БТК. Срещата е завършила с подписването на съвместен протокол за взаимодействие между трите оператора с цел предотвратяване на кражбите.
Европейският съд на одиторите ще наблюдава фонд "Земеделие"
Джойс Куин, държавен секретар в британското министерство на земеделието, пред "Капитал"
- Целта е България да хармонизира законодателството си с европейските директиви в земеделието. Най-много внимание ще обърнем на сектори като зърнени храни, зеленчуци, вино, защото са значими за България и е важно в тях да се постигнат европейските стандарти.
- Изтъкнаха ни, че българското земеделие е организирано по региони, затова е нужна агенция, която да има връзка с всички региони. В същото време тя трябва да е ефективна и да съответства на европейските организации в Брюксел.
- В британската система парламентът и одитори могат да наблюдават работата на разплащателната агенция, за да се уверят, че работи правилно. В европейската система има съд на одиторите, който наблюдава дали разплащателните агенции работят в интерес на обществото и в съответствие с надеждни финансови и счетоводни стандарти. Освен това ЕС напоследък беше доста загрижен около някои свои вътрешни финансови въпроси. Затова европейският парламент, съдът на одиторите и общественото мнение в Европа искат финансовите институции, които усвояват парите на предприсъединителните фондове, да работят по прозрачен и подлежащ на отчитане начин.
- В Европейския съюз тенденцията е, че потребителите държат да знаят какво съдържат храните, затова етикетирането и отделянето на продуктите с генетично изменени съставки са важни неща. Важно е за България да наблюдава отблизо тези тенденции. Мисля, че в хода към разширяване на ЕС европейските потребители ще обръщат все по-голямо внимание на качеството на храната и на продукцията от страните кандидати. Затова тези страни не би трябвало да вземат решения, които биха могли да ги изолират от ЕС.
- Ако хората мислят за България, биха се сетили за българското вино. Това, което казах и на министъра, е, че България има потенциал за екологично земеделие. Това означава да се изнася продукция, която е създадена при естествени условия, без изкуствени торове, хербициди, пестициди или поне при умерено третиране. Маркетирането на тази представа за България може да бъде много ценен икономически актив.
Банка ДСК ще внесе около 3 млн. лева в гаранционния фонд
От началото на месец май Банка ДСК ще се включи в системата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, съобщи Милети Младенов, председател на управителния съвет на фонда. Тогава изтича двегодишният преходен период, в който бившата спестовна каса трябваше да се преобразува в универсална търговска банка.
От май 1998 г. досега влоговете на граждани и фирми във втората по големина банка бяха 100% защитени от държавата, а ДСК беше освободена от плащане на вноски във Фонда за гарантиране на влоговете. След изтичането на преходния период обаче Банка ДСК ще трябва да направи първата си вноска.
По закон при включването си в системата на гаранции банките трябва да направят два вида вноски - първоначална (която е в размер на 1% от капитала) и премийна (която се прави авансово всяка година и представлява 0.5% от депозитната им база към края на предходната година). От Фонда за гарантиране на влоговете съобщиха, че встъпителната вноска на Банка ДСК е била направена още миналата година. Така че сега остава касата да направи и годишната си вноска за 2000 г. Тъй като ДСК има втора по големина депозитна база (след Булбанк), очаква се тя да внесе и значителна сума в гаранционния фонд.
Към настоящия момент все още има няколко въпросителни. Най-вече не е ясно коя дата ще се вземе за изчисляване на депозитната база на Банка ДСК. Единият вариант е към края на декември 1999 г. (както се прави и за останалите банки), а другият към края на април т.г., когато отпадна държавната гаранция. Юристите на фонда още не са стигнали до категорично становище по този въпрос, обясни Милети Младенов.
По последните официални данни на БНБ общата сума на депозитите в Банка ДСК е около 865 млн. лева. Това означава, че нейната годишна вноска е близо 4.3 млн. лева. Тъй като е имало известно застъпване с периода на държавната гаранция, банката ще трябва да внесе реално 8/12 от тази сума (за оставащите осем месеца), обясни Милети Младенов. В крайна сметка вноската на бившата спестовна каса във фонда за тази година ще бъде около 2.9 млн. лева.
С близо 20 млн. лева са се увеличили средствата във фонда, след като банките са направили вноските за 2000 г. Така общата сума в него е достигнала 52 млн. лева. По закон вноските се правят до 31 март, след което на нередовните се начислява лихва. Според Милети Младенов само една банка още не е изпълнила задължението си. Други две институции пък дължат начислени лихви за просрочия. Шефът на фонда обаче отказа да съобщи кои са нередовните институции. Той напомни, че краят на юни е последният срок за издължаване, след което фондът е длъжен да уведоми управление "Банков надзор" на БНБ.
Освен Банка ДСК към настоящия момент още четири банки не са длъжни да правят вноски във фонда. Това са клоновете на Националната банка на Гърция, Йонийската и Народната банка на Гърция, Хиосбанк и Хипоферайнсбанк. Причината е, че централите на тези банки гарантират по българското законодателство депозитите в местните клонове.
Фондът за гарантиране на влоговете няма да има проблеми с изплащането на дължимите суми заради фалиралата Балканска универсална банка. Предвижда се да бъдат изплатени 320 000 лева на около 400 граждани и 280 фирми. Самото изплащане започва от 17 април, като обслужваща банка ще е Обединена българска банка, която миналата година изплати влоговете й в Кредитна банка. Вероятно сега тя е била избрана пак и заради това, че има клон в Ботевград, където действаше и БУБ. По закон фондът гарантира изплащането на 95% от размера на всички депозити до 2000 лева и 80% от сумата по по-големите влогове, но не повече от 5000 лева. Това на практика означава, че един вложител не може да получи повече от 6900 лева. Всички суми се изплащат в левове, като валутните депозити ще се преизчисляват по фиксинга на БНБ за 14 април.
Накратко
Йордан Христосков е новият управител на Националния осигурителен институт. Кандидатурата му беше одобрена от Народното събрание миналата сряда. От ПГДЛ предложиха Минчо Коралски за поста, но кандидатурата му не беше подложена на гласуване.
Към началото на март Фондът за гарантиране на влоговете в банките е изплатил общо 8.67 млн. лева покритие по депозитите във фалиралата Кредитна банка. Това представлява 91.2% от цялата дължима на вложителите сума. По брой на сметките от общо 22 000 лица парите си са получили близо 9400 души, тоест около 43%.
Печалбата на двете дружества (общозастрахователно и животозастрахователното) на Застрахователна компания "Български имоти" за миналата година след данъчно облагане и заделяне на резерви е 48.9 хил. лв., съобщи председателят на съвета на директорите Данчо Джиков. Общият премиен приход на двете дружества за 1999 г. е 7.2 млн. лв. Настъпили са промени в управителния съвет на Хебросбанк, стана ясно през изминалата седмица. От стария състав поста си запазва единствено Георги Енчев, а мястото на досегашните директори Стоян Марков и Иван Златарев ще бъде заето от Джейми Гибсън и Дейвид Кърл, управители на новия собственик на банката "Риджънт пасифик груп".
На 5 април Министерството на финансите преведе още 9.67 млн. лв. обща субсидия за общините и 4.84 млн. лв. целева за социални помощи. За първите три месеца на годината са били преведени и 3.67 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи.
На 12 април ЗПАД "Булстрад" свиква общо събрание, на което се предвижда да бъде увеличен капиталът на дружеството, който понастоящем е 124 млн. лв. Също така се очаква да бъдат направени промени в надзорния съвет на застрахователното дружество.
На аукциона за тримесечни ДЦК, проведен от БНБ на 3 април, беше постигната годишна доходност от 3.64%. Това е и новата стойност на основния лихвен процент, считано от 5 април. На аукциона за двегодишни лихвоносни съкровищни облигации, проведен също на 3 април, беше постигната ефективна годишна доходност от 6.84%.
Даниела Конова напуска Дирекцията за застрахователен надзор
През изминалата седмица премиерът подписа заповед за освобождаването на Даниела Конова като директор на Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН). От надзора обясниха, че мотивите за напускане на Конова са изцяло лични и нямат нищо общо с изпълнението на служебните й ангажименти. Обратното твърди депутатът и бивш шеф на надзора Христо Христов, според когото Конова напуска, защото не е съгласна с намеренията за сливане на надзора над хазарта и над застраховането под обща шапка.
Въпросът се свежда до това, че който и да заеме мястото на Конова ще е временно - докато се реши кой ще поеме и надзора върху хазарта. Когато в началото на годината Муравей Радев обяви новата структура на Министерството на финансите, стана ясно, че все още се търси човек, който да поеме Агенцията за контрол върху застраховането и хазарта. Неотдавна Тома Жеков бе преместен от Държавен финансов контрол и пое контрола върху хазарта, но това явно ще трае, докато бъде избран шеф на новата агенция.
След напускането на Даниела Конова (което ще стане на 17 април) нейните функции по всяка вероятност ще се поемат от някой от директорите на управление в Дирекцията за застрахователен надзор. Неофициално се спряга името на Николай Николов, който в момента е началник-управление "Финансов надзор" в дирекцията. Преди да започне работа в ДЗН, той беше на работа в ЗАД "Алианц - България живот".
В застрахователните среди се спряга и името на Димитър Димитров, член на съвета на директорите на ДЗИ ЕАД. По неофициална информация той е доста близък с депутата Христо Христов. По-вероятно изглежда назначението на някого от дирекцията, след като се касае за кратък период от време, защото, за да заеме поста в надзора, Димитър Димитров ще трябва да напусне работата си в ДЗИ.
Според осведомени, след като бъде обединен надзорът върху хазартната и застрахователната дейност, постът ще бъде поет от бившия шеф на дирекцията Христо Христов. "Ще отида там, където премиерът каже", коментира той възможността отново да се върне на работа в ДЗН.
Сред застрахователите се спряга и името на Татяна Чонкова като евентуален заместник на Даниела Конова. От понеделник тя заема поста началник-управление "Лицензиране" в Дирекцията за застрахователен надзор. Тя също е дългогодишен служител на ЗПАД "Алианц - България" с доста сериозен опит и с реноме на много добър специалист в сферата на застраховането.
Славчо Христов влиза в БРИБанк
Собственикът на ресторант "Олимп" Славчо Христов вероятно е новият член на надзорния съвет на БРИБанк. Промяната трябваше да бъде гласувана на общо събрание на акционерите на банката, което се проведе след редакционното приключване на броя. Преди това в телефонен разговор г-н Христов уточни, че се предвижда той да влезе в банката чрез фирмата "Агрохолд", собственост на Валентин Златев. Има и спекулации, че Христов може да стане прокурист на банката. От агенцията "Ди енд Ди", която обслужва медийно банката, не пожелаха да съобщят предварително какви са предвижданите промени в надзорния съвет на БРИБанк. Сега в него са "Агрохолд" АД, "Бост" АД на сегашния прокурист Светослав Божилов и "Алинея" ООД.
Засега не е ясно дали промените в надзора означават и разместване сред акционерите на банката. БРИБанк е публично дружество и акциите й се търгуват на борсата. Доскоро с най-големи дялове в нея бяха казанлъшкото предприятие "Катекс" с 24.8% и компанията "Рефко кепитъл маркетс" (Refco Capital Markets) с 20%. През декември миналата година от БРИБанк обявиха публично предлагане на акции, с които се предвижда да бъде вдигнат капиталът на банката до 25 млн. лева. Преди около седмица беше съобщено, че дял от около 9.9% е придобил ОЦК - Кърджали. Срокът за записване на акции от новата емисия е шест месеца и изтича през май.
Провокацията към подкуп ще се наказва със затвор
Обещанието на подкуп на длъжностно лице, както и провокацията да предложиш, получиш или дадеш подкуп ще се наказват със затвор. Това предвиждат промените в Наказателния кодекс, които парламентът гласува на първо четене миналия четвъртък. "Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години", решиха депутатите. За провокация към подкуп обаче не се считат случаите, когато действията са извършени при сътрудничество на органите на МВР. Криминализирането на тези деяния е във връзка с хармонизиране на законодателството с европейското право.
Според новия чл. 304А, "който обещава или предлага подкуп на длъжностно лице се наказва с лишаване от свобода до една година". Наказва се и този, който се опитва да подкупи чуждо длъжностно лице, а затворът за чиновника, който поиска или се съгласи да получи подкуп, е до пет години.
В новите изменения на НК са криминализирани и най-тежките престъпления на бюджетната дисциплина. Според поправките (чл.259а) длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения или части от тях, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в прекалено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Вносител на измененията в НК е правителството, а парламентът отхвърли предложенията на депутата от ПГДЛ Михаил Миков, свързани с компютърните престъпления и с посегателства върху свободата на словото. Зам.-министърът на правосъдието Димитър Тончев съобщи, че се работи върху нов проект на НК, който се очаква да бъде внесен в Народното събрание през есенната парламентарна сесия.
Данов се срещна с медиците в Либия
Специалният пратеник на президента Петър Стоянов за делото срещу българските медици в Либия - адвокат Христо Данов, се е срещнал през изминалата седмица с шестимата българи, задържани по обвинение в умишлено заразяване на деца с вируса на СПИН. Това съобщиха от прессекретариата на президентството. На срещата са присъствали и българският консул и преводач от посолството. В телефонен разговор с българския държавен глава адвокат Данов е съобщил, че по време на едночасовата среща либийските власти са дали пълна възможност за разговор на пратеника на президента с всеки един от обвиняемите. Сънародниците ни недвусмислено са заявили, че са невинни и че не са направили това, в което ги обвиняват. Христо Данов е запознал българите с процесуалните им права и е отговорил на всеки техен въпрос, свързан с обвинението и с либийското законодателство. Той е предал на българските медици и телефонния разговор между Петър Стоянов и ръководителя на Либийската джамахирия, в който полковник Муамар Кадафи е уверил българския президент, че ще има справедлив процес за българите. Според адвокат Данов шестимата медици изглеждат добре и имат кураж за делото, което бе отложено за 30 април. Той е съобщил още, че е направил и снимки на всеки един от обвиняемите.
Платежен баланс '99:
Износът остава ахилесовата пета на икономиката
Инвестициите и външните заеми продължават да компенсират търговския дефицит и да пълнят валутния резерв
На първо четене данните за платежния баланс за миналата година не изглеждат зле. Дефицитът по текущата сметка в размер на 663.3 млн. долара е изцяло покрит от чуждестранните директни инвестиции в страната, които дори се увеличават спрямо 1998 г. и са в размер на 739 млн. долара. Съотнесен към прогнозния БВП от 12.287 млрд. долара, дефицитът по текущата сметка представлява 5.4%, което е дори по-добро от правителствената прогноза. Валутните резерви на БНБ нарастват и единственото нещо, което буди някаква тревога, е търговският дефицит, надхвърлящ 1 млрд. долара.
През изминалата година българската икономика, беше повлияна от редица външни фактори, като се започне с конфликта в Косово и се свърши със рекордния скок на цените на суровия петрол. Ако изключим войната, тези фактори - валутен курс, цени на петрол, митническа политика, развитие на световната икономика, ще оказват влияние върху нашата икономика и през настоящата година. Тоест в краткосрочен план не може да се очаква някаква изключителна промяна по отношение дефицита по текущата сметка и търговското салдо на баланса. Паралелно с това приходите от приватизация ще секнат, след като бъдат продадени всички активи, предназначени за раздържавяване. В този смисъл салдото по финансовата сметка, дори да е положително, няма да компенсира дефицита по текущата и ще трябва да се търсят източници на извънредно финансиране (освен ако средата спешно не бъде подобрена така, че да стане привлекателна за чужди инвестиции). Изключително наложителни са мерки за стимулиране на износа и подобряване конкурентоспособността на българските стоки.
Нарастването на цените на петрола се отрази неблагоприятно на българския внос, който нарасна в стойностно изражение и това увеличи дефицита. Според експертите на БНБ по-високите разходи за петрол са довели до увеличение с 4.4 процентни пункта на темпа на общия внос на страната. В същото време, ако се елиминира факторът изменение на цените на петролните продукти, спадът в износа би бил по-голям с 1.8 процентни пункта, тоест като цяло цените на петрола реално оказват негативно влияние върху дефицитите по платежния баланс. "Цената на петрола далеч не може да обясни нарастването на търговския дефицит. Това нарастване се съдържа в увеличаването на вноса на потребителските и инвестиционните стоки и в намаления износ на суровини и материали. Контратенденция е намаляването на вноса на горива с около половин милиард", коментира Георги Ганев, експерт от Центъра за либерални стратегии.
Конюнктурата на международните пазари на основни за българския външнотърговски оборот стоки и суровини също оказваше влияние върху данните за платежния баланс. Стабилизирането на цените на стоманата и на цветните метали имаше благоприятно въздействие върху износа през миналата година. Цените на торовете останаха ниски и това доведе до по-ниски приходи от техния износ. Не трябва да се забравят и чисто вътрешните проблеми, които имаше химическата ни промишленост през последните години (например високите цени на природния газ, който е основна суровина при производството на торове, натрупаните задължения, проблемите около приватизацията на торовите дружества). "Експортът беше свит в началото на 1999 (дълго преди кризата в Косово) поради спада в международните цени на основни за българския износ стоки (особено стомана и химикали). Въпреки всичко, през втората половина на 1999 експортът се възстанови и в доларово изражение отчете годишен ръст от 7.5% в сравнение с 1998 г. (тоест, измерен в евро, е още по-голям) поради нарастването на цените", се казва в коментара на инвестиционната банка "Мерил Линч".
Наблюдава се тенденция към преструктуриране на вноса и износа. Едно сравнение със структурата през 1996 показва, че тогава се изнасяха стоки с нисък дял на добавената стойност. Делът на суровините и материалите в износа намалява от 48.56% през 1996 г. до 42.4% през 1999 г. В същото време делът на потребителските стоки се увеличава от 29.69% на 33.8%. Подобна тенденция на преструктуриране се наблюдава и при вноса - намалява делът на потребителските стоки и се увеличава този на инвестиционните. Според Георги Стоев от Института за пазарна икономика именно увеличаването на инвестициите провокира дефицита по търговския баланс. "Положителната промяна на финансовата сметка естествено води до отрицателна промяна на текущата сметка, защото с влезлите пари в България се купуват стоки отвън (най-вече инвестиционни стоки)", заяви той. Подобно обяснение се подкрепя и от връзката между чуждестранните инвестиции и вноса на инвестиционни стоки.
Променя се и географската структура на вноса и износа. Нараства значението на страните от Европейския съюз като външнотърговски партньори на България. Около 52% от износа и около 49% от вноса се осъществява с тези страни. Тази структура предопределя и влиянието, което оказа обезценката на единната европейска валута през миналата година. Същевременно намалява относителният дял във външната ни търговия, който заемат страните от бившия Съветски съюз. Присъединяването на нашата страна към ЦЕФТА, което беше съпроводено от премахване на митата за около 80% от стокообмена ни с тези страни, стимулира увеличения внос от тях. Тази тенденция ще се запази и занапред.
"В момента и дългосрочните (стокова и географска структура на вноса и на износа), и краткосрочната (последните шест месеца) тенденция в търговския баланс са положителни. Примерно, през второто полугодие на 1999 вносът е нараснал с 19 процента в доларово изражение, а износът - с 22 процента", е мнението на Георги Ганев.
Интересна е динамиката на показателите за стабилност на платежния баланс. Съотношението директни инвестиции в страната/дефицит по текущата сметка се влошава спрямо декември '98 и за декември '99 е 111.1%. За същия период се подобрява с 20.1 процентни пункта съотношението директни инвестиции в страната/дългосрочен приток на капитали и в края на декември стойността му е 48.6%. В края на декември валутните резерви са достатъчни да финансират вноса на нефакторни стоки и услуги за 6 месеца, което се приема като добър показател.
Средният осигурителен доход за 1999 г. е 180.05 лева
При преизчисляването няма да бъде намалена пенсията на никого, обещаха от НОИ
Средният осигурителен доход за миналата година е 180.05 лева, обяви Националният статистически институт (НОИ). За 1997 и 1998 г. осигурителният доход е съответно 113 557 и 164 790 неденоминирани лева. Средният осигурителен доход ще се използва от НОИ при еднократното преизчисляване на пенсиите по новата формула съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО). "При преизчисляването на пенсиите по КЗОО ще работим със средногодишния осигурителен доход за 1999 г., тъй като при това преизчисляване няма да се преизчисляват индивидуалните коефициенти на лицата", заяви Антоанета Киркова, директор на дирекция "Пенсионно осигуряване" в НОИ. Освен това осигурителния доход ще се използва и при определянето на индивидуалните коефициенти на тези пенсионери, чиито пенсии ще се отпускат с начална дата след 1 януари 2000 г. За пенсионираните преди тази дата индивидуалният коефициент ще се изчислява на база средната работна заплата за страната, обявявана от НСИ. При преизчисляване на пенсия, когато лицето продължава да работи след пенсиониране и е пожелало преизчисляване на пенсията, също ще се използва осигурителният доход.
При определянето на средния осигурителен доход се обхващат по-широк кръг осигурени лица и много по-тясно се обвързва доходът, върху който идват приходите на НОИ, с разходите, които прави осигурителният институт. "Тоест всяка година ние можем така да разчитаме финансовото състояние на фонд "Обществено осигуряване", че ако нашите приходи в системата са по-високи, веднага да можем да реагираме за едно по-високо равнище на социалните плащания - както краткосрочни, така и за пенсиите", обясни Христина Митрева, главен актюер на НОИ и главен директор на дирекция "Анализи, планиране и прогнози" към осигурителния институт. Освен това от НОИ ще бъдат в състояние да следят по-добре тенденциите в броя на осигурените лица и размера на осигурителния доход.
Осигурителният доход ще се обявява от НОИ месечно. Той се изчислява на база подадените в НОИ месечни декларации от работодателите и самоосигуряващите се лица. Проблем за НОИ е, че има хора, които плащат осигурителни вноски, но не подават декларации. Броят им е между 320 и 350 хиляди души. Техният доход е изчислен на база експертни оценки и е включен в обявения от НОИ осигурителен доход. Средномесечният осигурителен доход има по-широк обхват от средната работна заплата и съответно е по-нисък. Това облагодетелства лицата, които започват да получават пенсия след 1 януари 2000 г., защото техният коефициент ще бъде по-висок поради по-малкото число в знаменателя на коефициента. Разликата между средногодишния осигурителен доход и средногодишната работна заплата е между 20 и 25 лева за трите години - от 1997 до 1999. Ощетени са лицата, които се пенсионират в края на 1999 г. - защото при изчисляването на техния индивидуален коефициент се използва средната работна заплата.
При еднократното преизчисляване на пенсиите увеличение ще получат около половината от пенсионерите в България. Ако новият размер на пенсията е по-нисък, лицето ще продължи да получава стария размер на пенсията си. Тези, чиито пенсии се увеличават, ще получат увеличението от началото на годината накуп през юли, обещаха от НОИ. По експертни оценки максималното увеличение на пенсията ще бъде с около 17-20 лева, но такова ще получат много малко хора. Средно за всички пенсионери увеличението ще бъде около 3-4 лева.
Обсъжда се възможността тютюнопроизводителите да плащат половината от дължимата осигурителна вноска, а останалата част да се поеме от НОИ или от сдружение на тютюнопроизводители. "Идеята е да привлечем хората в кръга на осигурените лица, специално тютюнопроизводителите", заяви Христина Митрева. "Тези хора първо ще започнат да се осигуряват. Освен това те ще дойдат при нас. Вече ще бъде открита тази заетост, а не както сега ние не знаем колко са тютюнопроизводителите и колко от тях получават доходи", заяви още тя.
"ЛУКойл" прави собствен пенсионен фонд
"ЛУКойл - Нефтохим" ще създаде пенсионноосигурително дружество в България. Акционери в дружеството ще бъдат още "ЛУКойл - България" и пенсионният фонд "ЛУКойл - Гарант". Последната компания е дъщерна на руската петролна компания "ЛУКойл" и е най-големият пенсионен фонд в Русия, а нейният шеф Михаил Бережской е председател на руската Асоциация на пенсионните фондове. Това съобщи Диана Дамянова, директор "Връзки с обществеността" на "ЛУКойл - България". Капиталът на новото дружество ще бъде 3 млн. лева.
Това, че "ЛУКойл" има намерение да придобие акционерно участие в пенсионен фонд, стана ясно още в края на миналата година. По този начин работниците в Нефтохим, за които съществува задължението за допълнително пенсионно осигуряване (работещите първа и втора категория труд), ще бъдат осигурявани в пенсионен фонд, собственост на компанията. Едната възможност беше създаването на нов фонд, а другата - купуване на вече съществуващ. Екип от експерти на "ЛУКойл - Гарант" е идвал в България и е проучвал различните варианти. Водени са разговори с акционери на няколко фонда, за които е било известно, че желаят да продават своите дялове. Наложило се е мнението, че създаването на нов фонд е свързано с по-малко разходи и е по-лесно изпълнимо. Освен това крие и по-малко рискове. В момента все още се уточнява акционерната структура на новото дружество.
Нов премиер, стари проблеми
Реформите в Япония нямат алтернатива, но дали това е по вкуса на Йоширо Мори Инсултът, който доведе до смяната на японския премиер Кейзо Обучи, не само прекрати преждевременно политическата му кариера, но може да доведе до забавяне на икономическите реформи в момент, когато Страната на изгряващото слънце отново се оказа в рецесия. Наследникът на Обучи, 62-годишният Йоширо Мори, който беше одобрен без проблеми от долната камара на парламента, минава за консерватор и не е известен с лидерски качества или особени постижения в досегашната си кариера.
Бившият генерален секретар на Либералнодемократическата партия ръководеше Комитета за преосмисляне на последствията от либерализацията на икономиката, който настояваше правителството да се въздържи от част от предвидените промени. "Сърце на мравка, мозък на акула", това е характеристиката за Мори в японските политически среди. Той беше избран за министър-председател, защото ЛДП се надява по този начин да подчертае приемствеността с правителството на Обучи, още повече че новият премиер се отказа от смяна на досегашните министри.
Политолози в Токио смятат, че идването на власт на безличния Мори ще засили влиянието на ръководството на ЛДП, в което ключовите постове бяха заети от консерватори, които не са във възторг от реформите, провеждани от Обучи. Това, което може да попречи на Мори и неговите съмишленици да спрат либерализацията на японската икономика, е нейното нестабилно състояние, което може да бъде влошено при отказ от реформите.
За последното тримесечие на 1999 г. брутният вътрешен продукт регистрира спад с 1.4% и може би няма да бъде достигнат обещания от Обучи растеж от 0.6% през финансовата година, приключила на 31 март. През февруари безработицата достигна рекордно ниво - 4.9%, и през следващите месеци може да премине границата от 5% след дипломирането на поредния випуск във ВУЗ-овете. Поредното тримесечно проучване на очакванията на японските компании (Танкан), организирано от централната банка, беше публикувано на 3 април и предизвика противоречиви реакции. Като цяло резултатите са по-добри от декемврийските, но се оказаха по-лоши от прогнозите. Сред големите компании съотношението между оптимисти и песимисти е 100:109, сред малките и средните разликата е по-голяма в полза на песимистите. Единствено малките фирми смятат да увеличат основния си капитал, но общо за икономиката спадът на инвестициите се оценява на 1%.
Важно събитие за правителството на Мори ще бъде срещата на Г-7 плюс Русия в Окинава през юли. Тя трябваше да се превърне в триумф за Обучи, който за две години успя да установи добри контакти с лидерите на останалите развити държави и допринесе за затоплянето на отношенията с Русия и Южна Корея. За разлика от бившия външен министър Обучи, Мори не е достатъчно запознат със състоянието на международните отношения и в Токио съществуват опасения, че въпреки усилията на помощниците му премиерът няма да се представи на необходимото ниво.
Значението на срещата на Г-7 е по-скоро вътрешнополитическо, защото до 19 октомври в Япония трябва да се проведат парламентарни избори. По времето на Обучи се очакваше те да се състоят след разговорите в Окинава, които биха допринесли за възстановяването на популярността на ЛДП. Възможното слабо представяне на Мори в Окинава и най-вече естествените симпатии към управляващата партия след нещастието, сполетяло нейния бивш лидер, увеличава шансовете за провеждане на предсрочни избори до края на пролетта, като според някои прогнози парламентът може да бъде разпуснат до началото на май. През 1980 г. след смъртта на тогавашния премиер Масайоши Охира ЛДП успя да постигне убедителна победа на изборите, но сега успехът би дошъл по-трудно.
Либералдемократите се намират в трудно положение в парламента, след като основната част от подкрепящата реформите Либерална партия реши да напусне коалицията с ЛДП, просъществувала шест месеца. Мнозинството на ЛДП зависи от подкрепата на "Ново Комейто", партия, свързана с една от будистките секти, която е против предсрочните избори. Против скорошното разпускане на парламента е и фракцията на Мори в ЛДП, която се страхува, че при неуспех премиерството му ще завърши много бързо. Тепърва новият министър-председател ще трябва да докаже, че заслужава подобно доверие.
Тихият кръстоносен поход на Обучи
Никой никога не е очаквал от Кейзо Обучи съществено да промени Япония. Обучи страшно се боеше от свития хоризонт на политическата власт в страната си. "Аз съм 84-ят министър-председател на Япония в последните 114 години", казваше той с усмивка миналата пролет. "Не съм диктатор. " Но това не му попречи да си постави амбициозни цели - да вдигне на крака икономиката на Япония и да я изведе от едно продължило цяло десетилетие икономическо тресавище. Той готвеше рамката за финалния спринт по този път преди инфарктът да го покоси миналата седмица и преждевременно да сложи край на дълго отлаганото национално възраждане.
Япония премина от една ера, когато всичко изглеждаше розово, ера, когато страната разширяваше икономическата си и технологична мощ, в ера, в която нищо не изглежда наред. Няма политическа криза или паника на финансовите пазари след инфаркта на Обучи, твърдят японските вестници. И добавят, че замяната на Обучи с нов премиер няма да има голямо отражение върху всекидневния живот в страната. Това поведение на японските медии е плод на една политическа система, която е твърде различна от идеята за харизматичен лидер с ореол на герой. Личните чувства към националните лидери и отъждествяването с тях са рядко явление в Япония за разлика от Съединените щати и Европа.
Пазейки спомена за разрухата и ужасите, които управляващите в Япония донесоха по време на Втората световна война, японците искат да са сигурни, че техните министър-председатели ще бъдат сменени, преди да са съсредоточили в ръцете си твърде много власт или преди медиите да са им създали хипнотичен образ. Обучи разбираше как стоят нещата, когато пое властта през 1998 г. Всъщност той искаше да се възползва от тази система не толкова за да промени Япония, колкото начина, по който самите японци и останалият свят възприемат страната му.
В разговора ни миналия май Обучи на няколко пъти се върна към психологическото измерение на продължителната рецесия на страната му. Опасявайки се, че глобализацията ще доведе до покачване на безработицата, банкови кризи и редица други проблеми, японците започнаха масово да спестяват, вместо да вземат заеми, да увеличават потреблението си, което щеше да ги изкара от рецесията. "Японците имат склонност изведнъж да се настройват песимистично, коментира Обучи. Трябва да докажем, че нещата ще се оправят, ако възвърнат увереността си. " Обучи определено ще липсва на онези, които благодарение на него повярваха в потенциала на Япония.
Залезът на една четиривековна легенда
Водещият световен застраховател Lloyd's е обвинен в грандиозни измами
Миналия месец Робърт Флесвиг се изправя пред британски съд по обвинение в неплажоспособност. Ищец по делото е легендарният британски застраховател Lloyd's. Флесвиг не е в състояние да изплати сумите по исковете за обезщетение, отправени към институцията в качеството му на неин член. Първо му отнемат къщата. Остават обаче неизплатени още 1 млн. долара. Флесвиг е един от индивидуалните членове на Lloyd's - т.нар. имена (Names), които инвестират на застрахователния пазар срещу съответни премии, като с тези средства се посрещат исковете, отправени срещу застрахователя. Той обаче е и един от многото, които не разполагат със средствата, изисквани от него.
Последното десетилетие на ХХ век определено не е особено добър период за застрахователната институция с 312-годишна история. Обвинявана в грандиозни измами, легендата Lloyd's е на път да понесе жесток удар. Загубите на застрахователя от края на 80-те и началото на 90-те разоряват голяма част от членовете му. Според Associated Press 30 от тях са се самоубили поради неспособност да понесат своя дял от застрахователните искове. След поредица от опити за стигане да компромисно решение част от имената заведоха дело срещу Lloyd's с обвинение за прикриване на истинската ситуация при присъединяването им към пазара, за укриване на катастрофални загуби в продължение на 10 години и за това, че не са взети необходимите мерки за регулиране на пазара.
През 80-те години Lloyd's е на върха на славата си. Известен е като една от най-почтените институции. Да си сред имената на базирания в Лондон застраховател е въпрос на чест, но само най-богатите могат да си го позволят.
Идва обаче един момент, когато критериите за членство значително се снижават. Редица хора с по-скромни доходи виждат в това възможност да станат част от легендарния застрахователен пазар, като влагат и последните си спестявания в него. Зад всичко това обаче се крие добре обмислен ход от страна на управителния съвет на Lloyd's. Именно в този период се наблюдава истински бум на застраховки от страна на американски азбестови компании, определян като най-сериозната криза в историята на застрахователния бизнес. Причината е откритието, че азбестът предизвиква рак и други заболявания на белия дроб.
Lloyd's решава да привлече нови членове, за да може да посрещне азбестовите искове. Същевременно институцията е наясно, че ако сериозността на ситуацията стане известна на широката публика, това би било почти невъзможно. Така - твърдят имената, завели делото, чрез фалшифициране на документи и издаването на брошури с цел прикриване на проблема, както и чрез снижаване на критериите за членство, Lloyd's успява да привлече много нови членове. Към преднамереното намаляване на критериите се прибавя и резкият скок на цените на недвижимите имоти в Лондон и в югоизточната част на Великобритания, в резултат на което редица не дотам заможни хора вече успяват да преминат теста за членство. Така броят на индивидуалните членове от около 6000 в началото на 70-те достига рекордните 34 000 през 1992 г. Версията на застрахователя пък е, че този бум се дължи на невероятните данъчни облекчения, които се предлагат на членовете.
Цената на това да си част от застрахователния гигант е неограничена отговорност, т.е. те отговарят с пълния размер на движимото и недвижимото си имущество. В добрите времена това не означава нищо. Членовете просто получават по пощата чека с премията си. Те обаче са задължени да посрещнат всички искове за обезщетения, независимо от размера им, които идват до тях чрез застрахователните синдикати, в които членуват.
В началото на 90-те години започват да стават известни мащабите на катастрофата. Lloyd's разкрива, че в периода 1988 г. - 1992 г. са натрупани загуби, възлизащи на близо 8 млрд. британски лири. Половината от тях се дължат на исковете от американските азбестови компании, а останалите - на искове, резултат на пораженията от урагани, както и на разливането на петрол от танкера Exxon Valdez. Сумите, които се изискват от имената, далеч надхвърлят представите им, както и финансовите възможности на някои от имената да покрият сумите по застрахователните искове. Започват да се водят процеси за измама и прикриване на проблемите на пазара, повечето от които завършват в полза на Lloyd's.
Независимо от удържаните победи, репутацията на Lloyd's е поставена на сериозно изпитание, което налага и някои отстъпки. През 1996 г. е създадена компанията Equitas с цел управление дълговете на застрахователя, включително и тези отпреди 1992 г. Освен това инвеститорите получават предложение за компенсация на стойност 3.2 млрд. лири, като срещу това те се задължават да не съдят Lloyd's. Предложението е прието от 94% от членовете на Lloyd's.
Остават обаче около 1700 имена, които не се съгласяват на поставените условия. Около 230 от тях - англичани, австралийци, американци, канадци и южноафриканци, наскоро заведоха дело срещу застрахователя. Те твърдят, че ръководството на Lloyd's е било наясно, че се очакват множество азбестови искове, но съзнателно е прикрило това от членовете, което е довело до огромни загуби. То е отговор на делото, водено от Lloyd's срещу тях поради отказа им да изплатят дължими обезщетения, възлизащи на 51 млн. лири. Управителният съвет на Lloyd's твърди, че първо не е имало причина да се очаква, че членовете няма да разполагат с необходимите средства за покриване на сумите по исковете, а освен това, че е дадена възможно най-подробна информация.
Очаква се делото да продължи поне шест месеца. Шансовете за победа на имената се оценяват като не особено големи. Те обаче са решени да се борят докрай, заявявайки, че "това ще е гибелта на Lloyd's". При победа Lloyd's ще трябва да се откаже от 51 млн. лири, които имената дължат. Според тях институцията ще трябва им изплати обезщетения на стойност стотици милиони лири - сума, която ръководството на Lloyd's определя като нелепа.
Lloyd's все още има най-съществения принос към платежния баланс на Великобритания в раздела за услугите. Откакто обаче скандалът излезе наяве, британският застраховател не може да се похвали с онзи митичен образ, който допреди известно време притежаваше. Ако през 1992 г. броят на индивидуалните членове възлиза на 34 000, сега те са едва 3300. Застрахователят разчита предимно на корпоративните членове, осигуряващи в момента около 80% от общите средства.
Имиджът на Lloyd's - символът на застрахователния бизнес, навлязъл в четвъртия век на своето съществуване, е жестоко накърнен. Дори да спечели делото, Lloyd's никога вече няма да е същият. Робърт Флесвиг не е единственият, за когото това вече не е предишната почтена институция.
Слаби банки спъват руската икономика
Възстановяването и укрепването на банковата система е основна задача пред екипа, който ще управлява Русия
Три дни след изборната си победа, когато още не бе успял да прочете всички пристигнали поздравления, новият президент Владимир Путин покани в Кремъл ръководителите на ведомствата, които по някакъв начин са свързани с банковата система на Русия. От развитието на кредитната сфера в немалка степен зависи бъдещето на руската икономика - ако Путин и неговият екип наистина желаят реформи, успехът им до голяма степен ще зависи от състоянието на банковата система, която при слаборазвития капиталов пазар ще остане основен източник на финансиране за фирмите.
Ако се потвърдят мрачните прогнози, че наследникът на Елцин ще остане заложник на обкръжението на бившия държавен глава и новопоявилите се олигарси, то някои банки, които са симпатични на властите, ще могат да разчитат на евтини кредити и работа с държавни средства, останалите ще трябва да се спасяват, както могат, а мечтите на Путин за траен 8-10-процентен годишен икономически растеж трябва да бъдат забравени. На срещата в Кремъл всички присъствали разказаха на Путин за своите проблеми и направиха предложения, чиято основна цел е увеличаване на бюджетните приходи от банките, тема, която е от особено значение за всеки президент.
Единственият, който се въздържа от предложения, беше председателят на Централната банка Виктор Герашченко, на когото бяха дадени десет дни, за да подготви предложения за реструктурирането на банковата система. Срокът изглежда малък, но ЦБ имаше достатъчно време, за да разработи план след финансовата криза, започнала на 17 август 1998 г. Тенденцията за намаляване на броя на руските банки, която беше стимулирана от финансовата криза, се запазва и към 1 март функционираха 1338 организации срещу 2295 на 1 януари 1996 г. Въпреки декларираното намерение да се помогне на закъсалите банки, държавата в лицето на Агенцията за реструктуриране на кредитните организации успя да обърне внимание едва на 19 банки. Председателят на АРКО Александър Турбанов поиска от Путин увеличаване на капитала на ведомството му и президентът нареди на ЦБ да намери 1-2 млрд. рубли (35 - 70 млн. долара) допълнително финансиране за АРКО през второто полугодие. Освен това банковите спасители искат да бъде променен законът, който регламентира дейността им, така че те да могат да се занимават и с по-стабилни банки, което теоретически би струвало по-малко на данъкоплатците и би довело до по-бързи резултати.
Според доклад на ЦБ един от най-големите проблеми на банките е намаляването на капитала им, който през миналата есен номинално надмина докризисните нива, но за достигане на реалните равнища вероятно ще са необходими няколко години. Отношението на балансовия капитал към активите в провинциалните банки спадна до 16%, а в столичните се увеличи минимално до 14%, след като увеличаването на капитала на повечето банки не успя да надмине нивото на инфлацията. Освен това руските банки продължават да бъдат неефективни и през 1999 г. операционните разходи надхвърлиха приходите с 1%, което обаче не се отрази фатално на финансовите им резултати заради големия марж между лихвите по кредитите и депозитите.
Вечната болка на руските правителства през последното десетилетие е нежеланието на частните банки да отпускат кредити на производствените фирми. Нарасналата ликвидност в сравнение с 1998 г., ниската инфлация и падащата доходност по държавните облигации все още не могат да предизвикат желания кредитен бум. Около 40% от банковите активи са депозирани в банковата сфера, докато на отпуснатите заеми в производството се падат около 12%, като близо 60% от тях са краткосрочни - до 12 месеца. Като средство за стимулиране на кредитирането министерството на икономиката предложи да бъде създаден пул от първокласни (по руските стандарти) банки, които ще получат гаранции в размер на 15 млрд. рубли по заеми, отпуснати за развитие на промишлеността и услугите, но засега големите банки не бързат да се включат в пула.
Неособено високата инфлация (4.1% за първото тримесечие) позволи на ЦБ три пъти от началото на годината насам да намали основния лихвен процент, сваляйки го до 33% от 55% в края на 1999 г. Председателят Герашченко обещава до края на годината той да достигне 18%, което ще бъде най-ниското му ниво от началото на реформите през 1992 г. Досегашният рекорд е 21%, който се задържа само пет дни през есента на 1997 г. Тъй като банките, които дават кредити или приемат влогове срещу лихви по-високи от ОЛП, трябва да плащат данъци върху разликата, действията на ЦБ естествено водят до снижаване на всички лихви, което би трябвало да се хареса на Кремъл и кабинета, но не е достатъчно, за да се разсеят окончателно облаците над главата на Герашченко.
Председателят на ЦБ се избира от Държавната дума и с мнозинството, на което може да разчита Путин, не е много трудно да бъде сменен настоящия титуляр, ако това бъде сметнато за необходимо. Освен това правителството в лицето на първия вицепремиер Михаил Касянов даде да се разбере, че ЦБ може да бъде освободена от задължението да отговаря за банковия надзор, който евентуално ще бъде предаден на новосъздаден специален орган, както е например в Германия. Герашченко заяви, че това не е разумно решение, защото единствените подготвени кадри се намират в ЦБ, но нежеланието му да влиза в конфликт с изпълнителната власт вероятно ще го принуди да се съгласи.
Като свое голямо постижение Герашченко може да изтъкне тоталния контрол над валутния пазар, което позволява на ЦБ да изменя курса на рублата в желаната от нея посока. В навечерието на изборите националната валута поскъпна, а след тях тя беше оставена да се върне до февруарското си ниво, за да не бъде засегната конкуретоспособността на износителите. Междувременно ЦБ успя да увеличи валутните си резерви до 15.1 млрд. долара и спокойно може да си позволи да отпусне на правителството милиарда, предвиден в бюджета за обслужване на външния дълг, въпреки че кабинетът не бърза да използва заема предвид достатъчните приходи.
Балансът на силите в банковата система като цяло се запази през последната година. На върха продължава да бъде гигантът Сбербанк , който уверено лидира в класацията по чисти активи и печалба, а така също по собствен капитал, влогове на физически и юридически лица, отпуснати кредити на фирми. Едва ли положението ще се промени до момента, в който държавата се откаже да гарантира всички влогове, но това е почти изключено в близко бъдеще. На второ място е държавната Внешторгбанк, която през миналата година предприе най-голямото увеличение на уставния капитал - 7.5 млрд. рубли.
От банките на олигарсите в челната десетка се задържаха "Алфабанк", "ОН&?cy;КСИМбанк" и СБС-Агро, въпреки че последните две регистрираха огромни загуби и бъдещето им е под въпрос. Кредиторите на ОН&?cy;КСИМбанк трябва да решат до 1 юли какво ще правят с банката, а на базата на погълнатата от СБС Агробанк ще бъде създадена държавна структура - Росагробанк, която ще отговаря за инвестициите в селското стопанство. Благодарение на разумната си инвестиционна политика през 1998 г. и стабилните си позиции в Кремъл "Алфабанк" няма от какво да се безпокои. Случайно или не, през "Алфа" ще минат половината средства, отделени от правителството за финансиране на селското стопанство.
Ново явление след отшумяването на кризата е влизането в първата десетка на "Газпромбанк" и "Сургунефтегазбанк", които разчитат главно на връзките си с основалите ги енергийни компании - "Газпром" и "Сургунефтегаз". При тях трудно може да се говори за диверсификация на дейността и съдбата им до голяма степен зависи от успехите на компаниите-майки, които в момента се намират в добро състояние.
Чуждестранните банки продължават да играят незначителна роля в руската банкова система, въпреки че много от местните им колеги се отнасят със симпатии към разширяване на присъствието им. Филиалите на големите международни банки предпочитат да работят с местните представители на международните корпорации и някои по-големи руски компании, като само Raiffeisenbank и Bank Austria демонстрираха желание да работят с физически лица, откривайки по три клона в Москва.
Eвропа опрости дългове на Африка
Скандал около Проди избухна на срещата в Кайро
Старият континент винаги е бил ръководен от егоистични подбуди в отношението си към Африка въпреки обявяваните високохуманни цели. За да бъде обаче преходът от времето на колонизацията към глобалната политика на новото хилядолетие успешен, европейците трябва да се изправят пред проблемите на африканските държави.
За пръв път на среща от формата Европейски съюз - Африка рутинните декларации от политическия фолклор бяха изместени от конкретни обсъждания на икономически проблеми. Африканските държавни глави надделяха в искането си за анулиране на по-голямата част от дълговете си към Европа. Победата не бе точно африканска. По съвсем прагматични причини инициативата бе подкрепена от германски експерти, според които дългът на най-бедните африкански държави трябва да бъде напълно опростен, защото така или иначе е несъбираем.
Заключителните декларации от форума са доказателство за променения курс на Брюксел. Въпреки отправките за духа на демокрацията и човешките права, обобщаващият документ от Кайро започва с възможни модели на адаптация на африканската икономика към световната, пътища за увеличаване на частните инвестиции и въпроса за външния дълг. Европейците не са настроени благотворително - те са заинтересувани от спечелване на благоприятни инвестиционни условия за евроикономиката в глобалното съревнование със САЩ. Африка се опита да използва създалите се условия, за да поиска пълно опрощаване на дълга си, но срещна положителен отговор само от някои западни държави - Франция, Германия, която намали дължимите суми с 350 милиона долара, и Испания - с 200 милиона.
За краткото време на срещата обаче не можаха да бъдат засегнати същинските проблеми на африканския континент. Фактът, че почти всички опити за демократизация се израждат в корумпирани режими, не можа да бъде заличен от опитите на африканските лидери да вдъхнат доверие на европейските си кредитори. Свободата в европейския смисъл на думата все още е далеч от съседния континент. А при съмнителните правителства, с тъмните и корумпирани страни от дейността им Европа не може естествено да наложи обективните пазарни механизми, които действат на нейна територия. И ще продължи налагането на търговски блокади от ЕС както при скорошния скандал за търговски марки между Южна Африка и Италия.
Вместо Африка обаче акцентът на тази среща бе откраднат от вътрешни проблеми на съюза и колоритната личност на Муамар Кадафи. В разговор с австрийския канцлер Волфганг Шюсел либийският полковник е разкритикувал бойкота на ЕС върху участието на Партията на свободата на Йорг Хайдер в австрийското правителство. Опитите на Триполи да си възвърне благоволението на евросъюза са свързани и с името на Романо Проди, който покани Кадафи да посети Брюксел, без да се допита до колегите си, и си навлече доста проблеми през януари. По време на срещата в Кайро пък германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг" разви тезата за организиран задкулисен комплот на английските комисари Кинък и Патън да свалят Проди от председателския пост в комисията. Публикацията предизвика силна реакция в Брюксел, което само по себе си говори за чувствителността на темата. Говорителят на комисията Джонатан Фаулс заяви, че подобни слухове са абсолютно неверни, че комисията работи чудесно, а Романо Проди е ефективен неин ръководител. Но случилото се привлича вниманието към лошата вътрешна организация на комисията, заради която курсът на еврото на международните пазари падна отново. Показва и още един път слабите лидерски качества на Проди, който търпи критики за балканската си политика и позициите за европейското разширяване и дава достатъчно храна на спекулации за бъдещето на централния европейски орган.
Ще фалира ли МВФ
Бодър оптимизъм ще струи от редовния полугодишен доклад на Международния валутен фонд за състоянието на световната икономика. Окончателният вариант на доклада ще бъде публикуван следващата седмица и в него МВФ е заложил очакван стабилен ръст от 4.2 процента за световната икономика през 2000 г. - доста по-добър показател от ръста от 3.3 процента през миналата година. Очакванията са, че през следваща година темпът на растеж на световната икономика ще се забави, спадайки до 3 процента годишно.
В МВФ смятат, че ръстът в евро-зоната ще бъде 3.2 процента през тази и следващата година, като инфлацията ще остане под определената от Европейската централна банка граница от 2 процента годишно. През следващите две години най-висок растеж се очаква да отбележат азиатските икономики, които започват да се съвземат от убийствената рецесия през 1997-1998 г. Тайван, Хонконг и Сингапур ще дръпнат нагоре с около 6 процента през тази година, а икономиката на Южна Корея ще нарасне с внушителните 7 процента.
