- В България първо трябва да се наблегне на фирмите, които са динамични, които търсят естетика в обзавеждането. Те трябва да харесват нашата концепция, което значи, че хора, които не са влюбени от пръв поглед в нещата, които правим, няма да могат да бъдат наши клиенти. Никого не убеждаваме - или ще го харесат, или не. Принципът е да създадем доволна клиентела, която да се върне пак или да е част от доброто ни име. Ако някой дойде и каже - аз имам битов ресторант или искам моят щанд да прилича на битова къща - ние не можем. Забравяме и отиваме към следващия клиент. Това е като в музиката - или харесвате KISS, или не ги харесвате - никой не може да ви убеди. В нашия стил е същото и потенциалните ни клиенти са динамични хора, естети, западни или български фирми, които искат да създадат тотал дизайн. Тотал дизайн означава униформеност в мисленето. Визитната картичка, магазинът, каталогът с наши неща - те си приличат, стилът прелива.
- Имаше период, когато не съм се връщал три-четири години поради невъзможност да ръководя дейността на моята фирма от разстояние. От известно време се връщам с удоволствие за ваканция - зимата или лятото, когато е възможно. Сега, ако започнем да работим чрез Интернет, мечтата ми е да създам бюро в България и да живея половин година в България, а останалото време във Франция.
- При всяко идване през шест месеца си мисля, че тук се работи много и, за разлика от преди, всеки има желание персонално и професионално да осъществи някакви мечти или поне да върви напред. Пречките са от финансов характер. В момента Обединена Европа се отваря към страните от Източната част на континента. България не може да влезе политически в ЕС, без да влезе икономически. Това значи, че ще разчитаме на тяхната помощ да вкарат тук производство, което да им носи печалба. В тази концепция нашата фирма се интегрира разкошно, защото сме едни от малкото, които имат възможността да имат позиции, да са стъпили и в двете държави.
На село си имаме наш Великден
От няколко месеца в медиите тече информация за предстоящия Български Великден. Тук не коментираме дали инициативата на премиера е продиктувана от ревност / комплекс / отговор на същата инициатива на президента. В обръщението на премиера на страницата на Българския Великден прави впечатление неговата ангажираност към хората извън страната или работещите в чужди фирми. Редно е да си зададем въпроса какво правим ние, останалите, и особено тези, живеещи на село. От всички анонси в медиите става ясно, че ние, работещите в България и неангажирани от чужди фирми, сме извън сайдера, т.е. аутсайдери, по думите на един реализирал се и в България български творец. По-добре премиерът да си го каже направо, че според него от нас няма нужда и полза - може би за самия него и неговата партия. Прави впечатление още нещо - анонсът е насочен към млади хора. Ние сме в четиридесетте години и с опита, който имаме сега, заявяваме, че възрастта не е порок и има съществено значение за качеството на продукта. Т.е. когато бяхме по-млади, нямахме опита и самочувствието да слагаме алфата и омегата на всичко около нас - да не говорим за преговори за присъединяване. Когато бяхме млади и студенти, нямахме възможността (поради тоталитаризма), но също така и заради малкия си опит да вземаме стратегически за страната решения. Успешната реализация (премиерът търси "успешно реализирали се") почива на традиция, която не е нищо друго освен натрупан жизнен опит - в семейството и на работното поприще. Но така формулиран, казусът губи всякакви разумни рамки. Цялата работа, откъдето и да се погледне, намирисва на популизъм. Ето например тези призиви за помагане на правителството в процеса на преговорите. Премиерът призова всички кадърни да се включат в тях. Няма съмнение обаче, че подборът на кадърни става единствено чрез публично обявен конкурс. Редовно си купуваме български вестници, но така и не успяхме да разберем как да проверим дали ставаме за това. И ако премиерът е искрен в поканата си да работи с най-добрите, просто трябва да направи състезание. Тъй като на село единственият начин да разберем кой какво прави са медиите, никъде не прочетохме за рамките на състезанието, а само за пожеланието да се намерят най-добрите. Така и в старата притча за Ирод се казва "Много са поканените, но малко са избраните". Въпросът за нас е кои са избраните и как са избрани те. Но това е най-вече въпрос за онзи, който отправя публични послания и има морал да ги отстоява. По стара традиция ние ще изкараме Великден с нашите семейства и родители. Убедени сме, че силата на традицията е по-голяма от всякаква партийна или правителствена програма или повеля. На правителствения великденски бал родителите ни няма да отидат, тъй като по дефиниция ние не сме успешно реализирали се и не живеем в чужбина, а на село. However, след няколко месеца ние ще си зададем въпроса дали да гласуваме и струва ли си изобщо да останем тук. Защото според премиера, за да сме успешно реализирали се, трябва да се превърнем в страна на българи, работещи в чужбина или оценени от чужди фирми.
Вие празнувайте вашия Великден, ние си имаме Наш.
Обръщам се към вас с намерение да ви убедя, че младите хора, които напускат България, не го правят, защото искат да емигрират, а защото просто нямат алтернатива на заминаването си. Почти всички, които заминават извън България, го правят с нежелание, защото иначе са обречени да водят мизерен живот до края на дните си. Под мизерен разбирам живот, който не отговаря на представата ми за нормален живот - две двуседмични почивки през лятото и зимата, лична кола за всеки член от семейството, липса на притеснения относно изхранването и физическото оцеляване на семейството. Смятам, че това е така жадуваната да се роди средна класа в България. За съжаление, това едва ли ще стане скоро, ако сегашната икономическа ситуация се запази. В България има много потенциални милионери, хора, за които няма да е проблем да разработят бизнес за 1 милион долара и повече, ако са в някоя друга страна. За мен лично е необяснимо защо те още са тук и се опитват да осигурят задоволителен живот на семействата си с цената на похабеното си здраве и нерви. Но е факт, че го правят. Може би тези същите хора очакват и се надяват нещата да се оправят някой ден. И у нас частният бизнес да има същите условия за развитие, каквито има в другите страни. Но вероятно не осъзнават, че това може да стане едва когато те остареят. Дотогава тяхната държава, за която се трудят денонощно, ще се опитва да ги притисне в ъгъла и нокаутира, когато някой висш чиновник иска подкуп, за да остави бизнеса им и да не го затрие, когато те са принудени, пренебрегвайки личното си достойнство и чест, да крият част от приходите си, за да оцелеят.
Лесно е да се говори отстрани: данъците трябва да се намалят, заплатите трябва да се увеличат, трябва да се отпускат кредити и т.н. Но кой ще гарантира същите данъчни приходи, кой ще гарантира, че бюджетният дефицит ще остане около същото ниво, каквото е отбелязано в бюджета, от кого банките ще вземат парите си, ако повечето кредити не се върнат. Никой не отговаря на тези въпроси, просто защото те са неудобните. И кой политик ще поеме отговорността да извърши гореспоменатите действия, като не е сигурен дали след това няма да се сгромоляса на дъното? Безспорно е, че докато някой не приеме това като работа, която той трябва да свърши, нищо съществено няма да се случи. Но за да поеме някой по пътя, той трябва да има познания, контакти, убеденост, смелост и кураж. Това е риск, който малко хора ще поемат в личния си живот, а какво остава за избраниците на народа... Моето мнение е, че някой трябва да излезе пред аудиторията и да каже точно и ясно: аз ще се опитам да го направя, познанията ми са ограничени, затова ще ви информирам всяка седмица как се развиват нещата и ще търся вашата подкрепа. И защото аз също имам ограничени познания по икономика, ще представя как аз виждам нещата. Относно данъците трябва да се експериментира много внимателно, може би през 1-2 месечни срокове да се свалят постепенно, като се следи дали размерът на приходите остава приблизително същият. Относно кредитирането - кредити и сега се отпускат, но се искат двойни и тройни гаранции в имущество и активи. Това, което е нужно, безспорно е качествено управление на фирмите, желаещи кредити, за да са сигурни банките, че дори да има някакви забавяния по изплащането на кредита, той е вложен, за да донесе приходи на фирмата, а не удовлетворение на нечии амбиции за блажен живот. И третото, според мен най-важно нещо, това е свободният капиталов пазар - фондовите борси. Всеки гражданин трябва да може да отиде и да си купи, ако иска и една акция от някоя компания, по начина, по който си купува хляб всеки ден от магазина. Само по този начин ще се оцени всяка една компания, колко струва и колко добре се управлява. И ще опитаме сладостта на истинската пазарна икономика, защото след като имаш участие в някоя компания, ти ще се грижиш и гледаш тя да печели и парите ти да се увеличават. Тази грижа от своя страна ще доведе до назначаването на хора, които си разбират от работата на управленските позиции, което пък ще открехне хазните на банките за насърчаване на печелившите компании, управлявани от способни и усърдни хора. Но винаги е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Безспорно човекът, който се заеме с тази задача, ще срещне трудности, но аз не се съмнявам, че ако има воля и желание да го направи, ако е искрен и срещне подкрепата на по-голямата част от хората, той ще успее.
Млади американци ни се впечатляват
Делегация от млади американски политически лидери обиколи миналата седмица българските управляващи. Бъдещите сенатори и конгресмени бяха приети от външната ни министърка Надежда Михайлова, от председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов и от министъра без портфейл Александър Праматарски.
Според говорителя на външното министерство Радко Влайков, цитиран от БТА, младите американци били силно впечатлени от "стабилното положение в България на фона на нестабилността в региона".
На срещата с Праматарски гостите пак силно се впечатлиха, този път от етническия ни модел.
По време на срещата с бъдещите лидери Антоан Николов ги призовал да привличат инвестиции за София. Не стана известно дали и на тази среща са се впечатлили от нещо, но шефът на общинския съвет със сигурност ще запомни американците. Както се разбра от вестникарските публикации на следващия ден, младите янки му подарили значка от Дакота и "зъб от кит". Тази информация събуди искреното удивление на хората, които не са забравили уроците по биология. Както е известно от седми клас, китовете се хранят с планктон и просто нямат зъби. Подобни костни образувания категорично не им трябват, понеже планктонът не се дъвче, а направо се гълта. Вместо това китовете имат балени, пише в "Енциклопедия Британика". Това са многобройни гъсторазположени ресни, които едва ли могат да послужат за подарък.
Тогава възниква уместният въпрос какво са подарили младите американски лидери на младия общински шеф. Има два варианта. Предметът да не е зъб, а друга част от тялото на кита, или да е зъб, но от друго животно. Остава открит въпросът и какво символизира подаръкът.
Диалектика
Главно управление "Митници" ще даде отчет пред парламентарната бюджетна комисия и ще отговаря на депутатските въпроси, заяви през изминалата седмица шефът на комисията
От миналата седмица българските депутати се радват на нов вид закуска. В бюфета на Народното събрание вече официално всеки може да си поръча "берберянка" - обикновено добре претоплена. Новият артикул всъщност е популярната баничка със сирене, позната като основен енергиен източник на синята депутатка
Вече бившият член на НИС на СДС
Шефът на митниците
Цялото артистично и музикално войнство се събра миналия четвъртък в столичния клуб Escape (сред чиито собственици е Тодор Живков-младши). Поводът беше връчването на музикалните награди на телевизия ММ. Водещият Роро и Ива посрещаха гостите на червения килим пред заведението. Сред ММ-феновете бяха Мартина Вачкова, Виктор Удобното, Катерина Евро, Наско от БТР, Ирина Флорин, издателят на "Егоист" Мартин Захариев, Петър Курумбашев, продуценти и журналисти. Широките комбат-панталони на Роро контрастираха с малката черна рокля на бившето момиче "Невада", водещата Яна пък си беше закачила пухкава розова опашка. Зашеметени от модното дефиле на последните награди "Оскар" обаче отбелязаха, че родните шоузвезди не си падат по официални тоалети, а залагат на т.нар. спортно-елегантен стил - дънки, суичъри, т-шърти.
Премиера закъсня заради премиера
Кинопремиерата на документалния филм "Вечният любовник" закъсня с близо 10 минути, докато очакваше премиера Иван Костов и съпругата му Елена. Режисьорът на филма Николай Волев лично посрещна от стълбите на Дома на киното министър-председателя и съпругата му и го настани на мястото му. Редът, на който седна Иван Костов, мигом се изпразни. Охраната на Костов беше завардила за премиерското семейство място точно по средата на салона. Веднага след като Костов седна, филмът започна. Зад премиера седеше и министърът на културата Емма Москова. Съседи по място на премиерското семейство споделиха, че Елена Костова доста спонтанно реагирала на пикантните реплики на главния герой на филма бай Стефан. Човекът, за когото режисьорът Николай Волев и операторът Емил Христов бяха направили 40-минутен филм, беше настанен в ложата на киносалона. Той се запозна лично с премиерското семейство по време на специалния коктейл след премиерата на филма. Шефът на правителствения пресцентър Михаил Михайлов по примера на началника си също беше довел своята половинка на кино.
Гриша Ганчев - между СДС и БСП в Ловеч
Областният управител спира проект за отдаване на спортните бази на "Литекс комерс"
Проект на Гриша Ганчев за модернизация на спортните обекти в Ловеч стана причина за скандал между ръководствата на СДС и БСП в града, включително между кмета и областния управител. Президентът на "Литекс комерс" иска да ремонтира залите за борба и джудо, както и хандбалната зала. Общината е одобрила проекта, но той е спрян от областния управител Гето Джурковски за изясняване на процедурата.
"Нашата идея става жертва на политически игри на местно ниво. Едва ли централите на двете партии знаят какво става в града", заяви Ангел Бончев, президент на футболния клуб "Ловеч" и дясна ръка на Ганчев.
"Литекс комерс" се наема да ремонтира и поддържа залите, които са публична общинска собственост. За да не останат инвестициите без покритие, общинският съвет увеличава апортната вноска в акционерното дружество "Ловеч спорт 96". В него съсобственици са общината с 49% и фирмата на Гриша Ганчев с 51%. Същото дружество управлява градския стадион, който бе основно ремонтиран миналата година от "Литекс" и бе домакин на мачовете от квалификациите на шампионската лига.
"Наскоро имахме ревизия, която не откри никакви нарушения. Ако до 1-2 години не се ремонтират, залите ще бъдат в такова състояние, че ще трябва да се разрушат. Те не са ремонтирани, откакто са построени, и сега е моментът да ги спасим", заяви управителят на "Ловеч спорт 96" Христофор Илиев, преди това в управата на футболен клуб "Литекс".
Досегашните инвестиции на Гриша Ганчев в спортната материална база възлизат на над два милиона лева. Стойността на новите ремонтни дейности се оценява на около 700 000 лева. Плановете предвиждат дори изграждане на басейн и детски увеселителен минипарк на по-късен етап.
Кметът на Ловеч Пламен Едрев застава зад проекта и е един от вносителите в общинския съвет на предложението за увеличаване на апортната вноска. "След като се взе решение за отдаване на стадиона, последва ремонт и се получи резултат, който не сме очаквали. Затова направихме още една крачка в тази посока", заяви той.
Според него решението за отдаване на залите на Гриша Ганчев е взето без гласовете на СДС в общинския съвет, но получава необходимото мнозинство. Дни по-късно областният управител Джурковски праща решението в съда, тъй като според поправка в Закона за спорта базите, които са публична общинска собственост, не могат да се апортират в търговски дружества. "За да избегнем тази разпоредба, деактувахме стадиона в частна общинска собственост. Ние спазихме стриктно законите и действахме с презумпцията да се направи нещо добро за Ловеч", заяви Пламен Едрев.
"За да стане това деактуване, трябва да се изпълнят определени изисквания. Съдът ще провери има, или няма нарушение. Мое задължение е при най-малкото съмнение да сезирам съда. Нямам персонално негативно отношение към Гриша Ганчев или фирмата му, защото се видя колко неща направи за града", каза Гето Джурковски. Той обаче отказа да коментира какви са съмненията му в редовността на решението на общината.
Влиянието на Гриша Ганчев в града е значително, особено след двете шампионски титли на футболния отбор. Миналата година името му бе въвлечено в скандалния запис на Надежда Михайлова от срещата й с елита на СДС в града. Тогава тя препоръча Ганчев да бъде привлечен за каузата на синята партия в предизборната надпревара. Впоследствие Пламен Едрев от лявата коалиция "ХХI век" спечели на първи тур.
Изследванията на изборните резултати от централата на СДС показват, че сините са загубили голям процент потенциални избиратели именно заради футболните вълнения в града. През есента най-сериозният противник на "Ловеч" през последните две години, "Левски", се радваше на явната подкрепа на вицепремиера Евгений Бакърджиев. След мача между двата отбора треньорът на ловчанлии Ферарио Спасов обяви "Левски" за отбора на правителството. Тези скандали вероятно са станали причина за отъждествяване на "Левски" с политиката на СДС, което е довело до загуба на гласове.
Ганчев засега заема изчаквателна позиция въпреки слуховете, че ще напусне града и ще спре издръжката за местния спорт. "Не смятаме, че това е някакъв целенасочен удар срещу "Литекс", а сме по-склонни да разглеждаме проблема като противоречие на политическите сили в Ловеч. Искаме да видим как ще се развият нещата, за да определим бъдещите си стъпки", коментира Ангел Бончев.
Накратко
Младежкият национален отбор по футбол победи с 4:1 връстниците си от Беларус в приятелски мач в София. Головете за избраниците на Димитър Алексиев вкараха Тодор Колев (6-а минута), Емил Гъргоров (8-а), Тунчев (56-а) и Бербатов (62-а). "Доволен съм от резултата, но играем на приливи и отливи", заяви селекционерът. За следващия мач се очаква да бъде извикан и Георги Бижев от "Пирин", който направи серия от силни изяви през пролетта.
Старши треньорът на "Черноморец" Иван Кючуков бе освободен заради слабото представяне на отбора в първенството. В първите пет пролетни кръга бургазлии имат само четири точки и в момента се намират в зоната за участие на баражи. Временно изпълняващ длъжността е досегашният помощник Николай Русев-Джангъра.
Двама главни съдии от А група и четирима от Б група бяха наказани за допуснати грешки в ръководени от тях срещи. Валери Петровски няма да ръководи три мача заради представянето си на двубоя "Беласица" - "Черноморец". Момчил Врайков, който свири на ЦСКА и "Спартак" (Вн), ще почива един мач. Заради грешки при отсъждане на засади са наказани Д. Баялцалиев, Кр. Стойчев, Й. Андонов и И. Вълчев.
Христо Стоичков бе изгонен във втория му мач за "Чикаго файър". Бившият директор на националните ни отбори спъна отзад шотландеца Мо Джонсън в 68-ата минута на мача с "Канзас сити уизърдс". След това го настъпи и пое към съблекалнята. "Чикаго" загуби с 3:4.
Пилотът на "Ферари" Михаел Шумахер спечели и второто състезание от световния шампионат във Формула 1 на пистата "Интерлагос" в Бразилия и вече има 20 точки. Световният шампион Мика Хакинен от "Макларън" отново отпадна заради повреда в двигателя. Съотборникът му Дейвид Култард, който завърши втори, бе дисквалифициран. Другият пилот на "Ферари" Рубенс Баричело не завърши. В генералното класиране води Шумахер с 20 т. пред Джанкарло Фисикела от "Бенетон" с 8 т., Баричело и Ралф Шумахер от "Уилямс" по 6 т. и др. Тончо срещу Даниел: кой избра правилния път
Единият печели титли и пари при професионалистите, другият се разделя с аматьорския бокс безславно
Четири години след олимпиадата в Атланта двамата най-добри боксьори на България Тончо Тончев и Даниел Петров-Пинчера са на двата полюса. Но не на ринга, а на своята боксова кариера.
В рамките на три дни Тончо спечели втора световна титла при професионалистите, а Даниел приключи безславно пътя си при аматьорите, като пропусна последния шанс да вземе квота за трета олимпиада. И двамата българи имаха почти еднакъв старт от игрите в САЩ. Дидо стигна олимпийска титла в най-леката категория до 48 кг, а Тончев стана вицешампион на 60 кг. От боксьорите ни се заинтересува един от най-добрите мениджъри, Франк Малоуни и им предложи добри пари.
Тогава пътищата на двамата българи се разделиха. Лошото момче Тончо, чиято страст към ротативките бе на път да го погуби, избра риска и стана професионалист. Сега той печели титли и попълва сметката си с хиляди долари. Пинчера заложи на "сигурността" - редовна аматьорска заплата (200 лв.) и офицерски чин от "Левски".
Мениджърите заляха Даниел Петров с предложения веднага след като спечели олимпийското злато в САЩ. Два месеца се колеба дали да приеме офертата. От едната страна му предлагаха несигурна кариера при професионалистите, но с шанс да бъде добре подплатена във финансово отношение. От другата "Левски" го блазнеше със звание младши лейтенант, служебна карта и бъдеща работа в структурите на МВР. Дидо имаше повече приятели и опит при аматьорите и се вслуша в съветите им да остане при тях. Трябваше му само цел и той я намери. "Мечтата ми е да играя на трета олимпиада - нещо, което не се удава на много боксьори в света", обяви Пинчера и се успокои.
Той се довери на федерация и треньори, че ще му помогнат да осъществи плановете си. Нещата обаче не се развиха добре. През 1997 г. взе последния си медал - бронз от световното първенство в Будапеща. Последва неочакван провал на европейското в Минск '98, където отпадна още в първия кръг. Същото се повтори и миналата година на световното първенство в Хюстън (САЩ). Пинчера не можа да премине и четирите олимпийски квалификации за Сидней, последната от които на 27 март във Венеция, и се прости с мечтата си.
За целия предолимпийски цикъл се смениха трима старши треньори на националния отбор. Никой от тях не обясни ясно на вече 29-годишния варненец, че със стари лаври медали и квоти не се печелят. Всички го оставиха да си почива твърде дълго. А той самият се залъгваше, че когато пожелае, може да стигне формата си от Атланта.
Нищо обаче не е загубено. Даниел все още има шанс да се бие при професионалистите, въпреки че мениджърът на българите Филип Фондю го обяви за безинтересен. Специалистите твърдят, че има хляб в профибокса, и от него се изисква само да направи решаващата крачка. Леките категории не са много търсени в Европа, но в Южна Америка и Азия са много добре платени. През януари Дидо имаше предложение да направи аматьорски мач във Филипините за 25 000 долара, но срещата пропадна заради неявяване на противника му. Вероятно Дидо няма да печели толкова добре колкото в най-добрите си години, но пък е изход от задънената улица. Другата алтернатива за олимпийския шампион от Атланта е да се откаже от бокса и да стане действащ полицай.
Четвърта година възпитаникът на сливенската школа Тончо Тончев успешно се катери по стълбицата на профибокса и вече се оглежда за най-престижната абсолютна световна титла. На 24 март той спечели пояса на Световния боксов съвет (WBC) - версия интерконтинентална, в категория суперперо (до 58.967 кг). Тончев победи с технически нокаут Киркор Киркоров в петия от предвидените 12 рунда. Това е втори трофей в кариерата му на професионалист. Първият бе от Световната боксова асоциация (WBA) - версия интерконтинентална, спечелен през 1999 г. Макар и крайно непрестижни, двете световни титли са факт. Втората бе спечелена по доста странен начин. Организаторите на мача не успяха да намерят на Тончо съперник от чужбина и затова се наложи да се изправи срещу дългогодишния си партньор в тренировките Киркор Киркоров. По стара традиция мачовете помежду им нямат особени боксови стойности. В случая вероятно са били подплатени с добри суми. Подверсиите на големите титли се правят изключително за задоволяване на зрителския интерес.
След последния си успех, Тончев вече има 20 победи от 20 срещи и е начело в ранглистата на Европейския боксов съюз (EBU). До два месеца той трябва да защити титлата си на WBA срещу Дин Пети (Вбр). При успех влиза в световната десятка и добива право да играе с шампиона на WBC Лойд Майуедър, където са всъщност големите пари. Това обаче е най-оптимистичният вариант. По-реално би било Тончев първо да играе за европейска титла, което ще го изтласка на четвърто или пето място във WBC.
"Шампионът Борис Синицин (Русия) не е толкова добър, че Тончо да не се справи с него", твърди личният треньор на българина Михаил Таков. Руснакът обаче първо трябва да се срещне с претендента за титлата и едва след това идва редът на Тончев.
"Сега знам добре какво мога и докъде ще стигна. Признавам само една цел - титлите. Сам съм си господар и сам определям начина на подготовка в синхрон с треньора и мениджърите. Като аматьор все имаше разрешени и забранени неща. Вторите бяха винаги по-сладки", спомня си Тончо.
За себе си той твърди, че не се е възгордял от спечелените пари и не харчи повече отпреди. Няма дори кола и шофьорска книжка. Внася всичко припечелено вкъщи и гледа да го запази за семейството и дъщерите си. Освен това за разлика от времето, когато беше аматьор, за неговото настояще и бъдеще се грижат цялб щаб от треньори и мениджъри. А те имат интерес Тончо Тончев да поддържа добро финансово и здравословно състояние.
Скандал за пари в тениса преди купа "Дейвис"
Състезателите заплашват с бойкот мача срещу Гърция
Месец преди най-значимото отборно мероприятие по тенис за годината Българската федерация по тенис (БФТ) и най-добрите ни състезатели се скараха за пари. Между 28 и 30 април на кортовете на тенис-клуб "Левски" България трябва да защитава мястото си във II група на Евро-африканска зона за купа "Дейвис" срещу Гърция. Международната тенисфедерация (ITF) превежда 25 000 долара на нашата централа за организация и премии на състезателите. Само че български национален отбор все още няма, няма и капитан, който да го води. Затова пък има конфликт между тези, които искат, и тези, които дават. Спорът е класически - за пари и влияние.
Треньорският съвет на БФТ предложи на 25 февруари за капитан на отбора за купа "Дейвис" Стефан Цветков, с когото постигнахме значителни успехи в последните три години - европейски вицешампион през 1998 г. и бронзови европейски медали през 1999 г. Малко преди това Цветков подкрепи кандидатурата на заместник-министъра на търговията и туризма Христо Михайловски за председател на БФТ и застана срещу сегашния шеф Красимир Ангарски, икономически секретар на президента Петър Стоянов. Това не се отрази на избора му и остана само да се уговорят условията.
Стефан Цветков обаче не подписа договор, а от чужбина оторизира национала Милен Велев да представи исканията на отбора пред ръководството. Първоначалното условие бе всичките 25 000 долара от ITF да се предоставят на отбора независимо от изхода на срещата и да се осигури бюджет от 42 000 германски марки за целогодишна подготовка и работа с младите попълнения.
Управителният съвет отказа да изпълни тези условия. Цветков предложи втора програма - отборът да си раздели 25 000 долара, а подготовката да се осигури от спонсори. Условието е БФТ да прехвърли правата за купа "Дейвис" на създадената наскоро Асоциация на професионалните тенисисти в България.
Управителният съвет на БФТ обяви, че ще решава проблема на заседание на 4 април. Асоциацията пък събира подписка в своя подкрепа, която най-вероятно ще внесе във федерацията в деня на събранието.
"Със случая е запознат лично Иван Костов. Очакваме зад нас да застанат видни спортисти, не само от тениса, но политици, бизнесмени и други", казаха от асоциацията. Бащите на най-добрите ни тенисисти Орлин Станойчев (74-и в световната ранглиста) и Ивайло Трайков са депозирали декларация в централата от името на синовете си, че застават твърдо зад исканията на Стефан Цветков. Третият ни топиграч, Милен Велев, обаче не го е направил, тъй като е взел пари от БФТ за участие на турнири в Египет и ще трябва да ги връща, ако откаже купа "Дейвис". Той се смята за сигурен в отбора, но не е достатъчен. Ако тримата не играят, победата над Гърция се превръща в сериозен проблем.
Красимир Ангарски няма никакво намерение да отстъпва правата на купа "Дейвис". "Няма да се поддадем на никакви принуди. Да не би българският тенис да е само купа "Дейвис" и двама души около нея? Предоставили сме им най-добрите условия от всички години досега - 20% повече премии от миналата. Предложихме договори, но Орлин и Ивайло не са ги подписали. За последните три години сме похарчили за тези трима-четирима тенисисти 266 000 марки , от които 150 000 марки са чист награден фонд. Сега им даваме по 3000 долара на спечелен мач и 2000 за участие. Ако спечелят, може да съберат по 9500 от сингълите и двойките", каза Ангарски.
Президентският съветник е склонен да разгледа предложение за прехвърляне на права, но след като асоциацията получи регистрация. "Преди три години същите тези хора кандидатстваха за правата на купа "Дейвис". Бяхме склонни да ги дадем, но те отказаха, тъй като нямат възможности. Това са някакви амбиции на бащи и дребни журналистчета. Нека първо се регистрират и за следващите кръгове да представят договори и оферти, и ще ги разгледаме", допълни той.
Федерацията има готовност да назначи друг капитан (най-вероятно Руслан Райнов) на националите и има подписани договори със състезатели, които са готови да заместят бойкотиращите звезди. При загуба от Гърция обаче ще се наложи да играем за оставане в групата срещу загубилия мача Норвегия - Израел, където прогнозите са неблагоприятни за нашия отбор.
Василев завари опразнена федерацията по ски
Бившият министър на търговията и туризма и настоящ депутат Валентин Василев встъпи в новата си длъжност на председател на Българската федерация по ски (БФСки) и побърза да поиска финансова ревизия. Той чака за това място шест месеца, докато съдът му даде регистрация. Василев наследи от предшественика си Емил Балев 47 000 лв. и 52 долара, както и задължения от неизплатени от август 1999 г. заплати на служители и треньори за 22 000 лв. В централата липсват и счетоводните документи, които, изглежда, Балев е прибрал на по-сигурно място. "Счетоводителката е подала жалба до районната прокуратура за документите и когато ни бъдат предоставени, ще ги приемем с комисия. Ако всичко е било наред, няма причина те да бъдат изнасяни от Спортната палата", заяви Василев.
В складовете не е останала никаква екипировка. Тепърва пък ще се събират колите, собственост на БФСки, и ще се разследва на кого и защо Емил Балев е раздал 14 мобилни телефона и кой точно им плаща сметките.
Бившият председател обясни, че цялата екипировка е разпределена на състезателите, и обеща да върне документацията още следващата седмица. "Днес (30 март) изпратих генералния секретар Любомир Коцев да занесе документите на Василев, но в канцеларията е нямало никого. Колкото до ските и щеките, те са там, където им е мястото - у състезателите. Ние не бяхме търговско дружество, за да имаме складове. Никой от новото ръководство не ни е потърсил и не е искал нищо от нас", каза Балев.
Пред Василев стоят обещанията, които даде на изборното събрание. Той обяви, че до два месеца ще се знаят новите спонсори на федерацията и сумите, които те ще дадат за следващия сезон. Преговори се водят с "Росиньол" (Rossignol) и "Диел". Предстоят разговори и с "Нестле" (Nestle), които прекратиха договора си с БФСки преди година.
Клубовете в страната обаче се питат как ще се разпределят бъдещите постъпления. През целия изминал зимен сезон центровете в страната се бяха разделили на две - подкрепящи Балев и такива, които очакваха съдебната регистрация на Василев. Зад първия застанаха и скиорите легенди начело с Петър Попангелов. Най-успелият ни алпиец се зарече, че няма да работи с новото ръководство и няма да се занимава със ски освен със своето ски-училище. Бившият министър обаче има намерения да стопи ледовете и покани опозицията на разговор.
Витае страх и сред по-малките клубове, че лъвският пай от парите може да остане в "Славия", чиито ръководители най-активно и докрай останаха верни на Валентин Василев. Новите шефове обещаха подбора за държавния тим да става единствено по постижения, а не както досега - по субективни фактори, което погуби женските ни ски тази зима. Най-добрият ни алпиец Стефан Георгиев ще продължи участието си в състезания на FIS заедно с досегашния си треньор Георги Кочов. Той и колегата му Георги Спасов разгласиха, че подават оставки, но такива все още няма депозирани. "Двамата имат договор с БФСки до 30 април и ние няма да го нарушаваме. След това обаче треньорите ще се избират единствено с конкурс", обясни генералният секретар на федерацията Пепа Мицева.
Бакърджиев отстъпи с ръмжене
"На прощаване" с лидерския пост в ръководството на СДС бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев сподели някои ценни съображения в сутрешния блок на столичната "Нова телевизия". След енигматично начало, в което той обясни колко е удачно предаването, в което участва, да се казва "На четири очи", защото "всички трябва да си отваряме очите на четири", депутатът веднага пусна няколко стрели към премиера Костов. От репликите на Бакърджиев стана ясно как едва ли не министър-председателят е виновен за това, че медиите толкова време са се заяждали с бившия вицепремиер. Костов бил мълчал четири месеца, преди да каже, че доскорошният му заместник е чист. Службите били направили проверки на всички сигнали в медиите и по тези теми Бакърджиев не е корумпиран.
Явно премиерът си е губил времето, когато е направил на синята конференция предложението, с което се забранява съвместяването на партийни постове специално заради Бакърджиев. "С мен е достатъчно да се разговаря откровено", обясни на столичани бившият член на НИС. В крайна сметка вероятно и точно това се е случило. След като пониженият в редови депутат категорично отказа да разбере тежката артилерия от недвусмислени намеци, които му отправи Иван Костов, сигурно се е наложило да му бъде казано в прав текст, че за всички, включително и за него, ще е по-добре да се оттегли от синьото ръководство. Партията печели, защото по върховете й ще има един компрометиран политик по-малко, а самият Бакърджиев получава възможността да се посъвземе и след време да атакува отново НИС.
А дотогава ще има време да "играе между комините със своята кучка" - любимо негово занимание, както се разбира от интервюто; да подреди новия си апартамент и да си приятелства с Владимир Грашнов - дружба, която също беше потвърдена в интервюто.
Първи април не е празник за политиците
Ако носовете на политиците растяха като на Пинокио всеки път, когато излъжат, разстоянието между редовете в парламентарната зала трябваше да бъде около два-три метра.
Или поне така мислят огромна част от хората у нас. Според общественото мнение политиците у нас лъжат винаги и не казват истината по нито една обществено значима тема. Направена дни преди деня на лъжата, тази оценка означава, че от него би трябвало да се възползват само обикновените гласоподаватели. За управляващите първоаприлският дух владее и всеки един от останалите дни в годината.
Самооценката за лъжовността на българина е симетрично противоположна на представата му за искреността на неговите политици. Седемдесет на сто от пълнолетните граждани у нас са убедени,че управляващите в повече от случаите не казват истината. Десет пъти по-малко са тези, които признават за себе си, че лъжат в такъв порядък. Всеки трети българин твърди, че никога не лъже, докато само 3% мислят,че българските политици са винаги искрени. Грешките на другите винаги изглеждат по-големи от собствените ни, но поставянето на управляващи и управлявани на двата полюса по отношение на искреността е тревожен знак за изчерпване на ресурса, с който са се ползвали хората на властта у нас.
В най-голяма степен гражданите не вярват на приказките на политиците за общото състояние на страната в момента. На второ място по неверност на изказванията им е темата за перспективите на българското развитие. Преди управляващите да се наканят да затворят фабриката за илюзии, управляваните вече сами се отказват от нейното "производство". С голямо недоверие се приема и информацията за осъществяването на приватизацията. Малко са тези, които мислят, че публично представяните обяснения за раздържавяването са близо до истината за това, което се случва в действителност.
Според обществеността политиците ни прикриват и факта, че не си вършат работата, както трябва. За сметка на това въпросът за личните доходи и корумпираността им не се посочва често от интервюираните. Може би защото на фона на големите проблеми, по които гражданите се чувстват лъгани, тя изглежда относително маловажна.
Да се казва истината едва ли винаги и навсякъде е печеливш ход за една политика или политик. Общественото мнение не отхвърля, че спестяването й понякога може да бъде и полезно. Но широкият спектър от теми, по които гражданите се чувстват лъгани, показва голямата дистанцираност между управляващи и управлявани в момента и обяснява спада на общественото доверие в днешните български политици.
Рекламният монопол е опасен
В целия хаос и нестабилност на прехода има една идея, която се прокрадва като тънка червена линия през последните години - идеята за рекламния монопол. Всеки път, когато медийният пазар покаже признаци на оживление и раздвижване, отнякъде в публичното пространство се появява предложение за ограничаване по един или друг начин на свободата на търговското слово, както е другото име на рекламата.
Покрай дебата за промени в медийния закон през последните седмици отново се лансира идеята за нова забрана върху рекламирането в най-гледаното време на държавната телевизия. По този начин частният канал на Мърдок би се превърнал в абсолютен монополист на пазара. Само той ще предлага рекламно време в националния ефир и отново ще се създаде абсурдната ситуация, позната ни от монопола на БНТ.
Клиповете по държавната телевизия може да се забранят чак когато стартира вторият частен национален канал. Тогава вече в ефира ще съществува истинска конкуренция и ветото няма да създаде огромните проблеми, които биха възникнали сега. Нещо повече - тогава рекламата по БНТ трябва да се ограничи, за да се подпомогне медийният плурализъм. Мизерният ни рекламен пазар просто не може да издържа три национални телевизионни канала. Още повече че докато стартира третият, би трябвало да е заработила системата за обществено финансиране на БНТ с таксите, които всички трябва да плащат.
Дотогава обаче всяка идея за каквото и да е ограничаване на свободата на търговското слово ще обслужва само нечии меркантилни икономически интереси и ще вреди на медийния плурализъм.
Кой подминава реалното положение на нещата
С голям интерес прочетох темата на на в. "Капитал" от 25 - 31 март т.г. В него съвсем обективно са изложени големите затруднения на работодателите поради остарялото ни трудово законодателство, несъответстващо на новите пазарни условия. Повечето от направените констатации и разкритите проблеми са от официалното становище на Българската стопанска камара, изложено от мен пред автора - г-жа Д.Гъркова, и отдавна представено на министър Ив.Нейков и синдикатите.
Това, което ме учуди в общия коректен стил на статиите, е невярното твърдение, че "в БСК и БТПП много от предприятията са контролирани пряко от държавата, че диалогът с държавата се превръща в монолог, при който липсват частните предприятия, при който ги няма малките и средните фирми и при който често се подминава реалното положение на нещата".
Това невярно твърдение завършва с още едно изречение, което всъщност обяснява защо се лансира това твърдение: "Нещата сигурно ще се променят, когато (и ако) се създаде нова организация, в която да влизат повече частни предприемачи."
Позволете да се позова на фактите. БСК е доброволна неправителствена организация, в която членуват повече от 14 000 предприятия. В нейните над 90 колективни членове са обединени преди всичко малки и средни частни предприятия. Няма дори теоретична възможност много от тях да бъдат контролирани от държавата, защото още преди една година беше отчетено, че в страната са останали около 1100 държавни и общински предприятия и при това главно в инфра-структурните отрасли. Нещо повече, техният брой непрекъснато намалява с провежданите приватизационни процедури.
В членската маса и в управителните съвети на 27-те областни стопански камари и асоциации преобладават представителите на частния капитал, включително и на малкия и средния бизнес. В последно време в рамките на тези структури се създадоха сдружения на частния бизнес и в редица други индустриални центрове, които не са областни градове. БСК е единствената организация в България, която създаде 61 браншови съюза и сдружения. В тях също членуват почти преимуществено предприятия на малкия и средния частен бизнес.
В работната група, работеща по промените в трудовото законодателство, по инициатива на БСК и в рамките на нейната квота беше включен експерт на Българската международна бизнес-асоциация (БИБА), която защитава интересите на чуждестранните инвеститори. Безспорно е, че позициите на работодателите - български и чуждестранни, са общи. Истинският проблем обаче е друг - доколко правителството и Народното събрание са готови да реагират на предложенията на частния бизнес. В този смисъл статиите във в. "Капитал" безспорно ще изиграят своята положителна роля.
БНТ работи с всички агенции, които спазват законите
Във връзка със статията "" (бр.12) с подзаглавие "БНТ въвежда по-големи отстъпки за рекламни агенции, подозират давление на "Крес", бих желал да уточня следното:
Фразата, касаеща моята личност - "той е човекът, през когото Гергов за пореден път е пробил в БНТ", със същата логика въпросното име би могло да се замести с имената на собствениците на другите големи агенции. Хубаво е в такива случаи, "Капитал" е един от най-уважаваните от мен вестници, да не се правят внушения чрез голословните твърдения на "засегнати от промяната", но да цитира техните имена.
Моите думи във въпросната статия са извадени от контекста и читателят не разбира истинските причини за увеличаване размера на т.нар. кумулативна отстъпка.
Kaкто пише във всяко джобно ръководство по маркетинг, една стратегия е комплекс от предварително подготвени стъпки и осъществени в определен цикъл от време. Така че БНТ не може да чака старта на бъдещия частен национален канал и едва тогава да промени своята рекламна политика. В тези последни месеци, когато се освобождаваме от монополизма си, ние просто трябва да стимулираме по-добри продажби на по-добри цени и не можем вечно да се грижим за интересите на всички участници на рекламния пазар. Не живеем в 1993 г. Самият пазар постепенно си изгради механизми за саморегулация. Дори наскоро въведената промяна в размера на кумулативна отстъпка не може да направи една агенция монополист.
Медийният закон е достатъчно рестриктивен по отношение на рекламата на националната телевизия, за да си налагаме допълнителни окови. Но явно на някои хора, въвлечени в медийната еуфория, наречена Мърдок, им се иска БНТ да бъде поставена на колене с нисък рейтинг, нищожни рекламни постъпления, рекламни правила, които биха отказали и най-големия оптимист на пазара.
Не приемам чрез вестникарски акции да ни се внушава с коя агенция да работим и с коя не. БНТ работи с всички агенции, които спазват законите на тази страна. От рекламните постъпления печели зрителят. С тези пари се купуват права за скъпи филми и спортни събития, плащат се авторски права на български творци, създава се родно филмопроизводство.
Нека да не стимулираме допълнително процесите на връщане на парите от малкия ни рекламен пазар в чужбина.
Бакърджиев стратегически отстъпи
Синият депутат напусна НИС с мисълта да подготви завръщането си
Стратегическо отстъпление - така може да се определи накратко оттеглянето на Евгений Бакърджиев от Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС. Миналата седмица бившият вицепремиер подаде оставка от ръководството на синята партия и остана лидер на софийската организация на СДС. С това Бакърджиев изпълни резолюцията от националната конференция на управляващите. На форума тогава Иван Костов предложи в устава на СДС да се запише текст, че се забранява съвместяването на отговорни партийни постове. Когато обаче резултатите от изборите за член на НИС започнаха да стават ясни, и се видя, че Бакърджиев ще бъде избран с внушително количество гласове, Костов се изправи пред риска предложението му да не бъде подкрепено от хората на бившия вицепремиер. Затова премиерът оттегли идеята си за промяна в устава и настоя това да се запише само в резолюцията от конференцията.
Близки до Бакърджиев депутати коментират, че в крайна сметка той взе най-доброто решение, като предпочете да остане лидер на столичната синя организация. По този начин приятелят на Грашнов ще има възможност да се концентрира единствено върху работата в СДС - София, и да подготви синята структура за предстоящите парламентарни избори. А сините в столицата по правило винаги печелят, като това в общи линии малко зависи от това кой ги ръководи. На фона на вероятно недоброто цялостно представяне на партията в парламентарните избори от победата в столицата може да се натрупа добър актив. "Ще продължа да помагам на ръководството на СДС, с каквото мога", заяви във вторник Бакърджиев. Помощта обаче не означава отговорност. Тя ще се носи от членовете на НИС. А на това СДС-ръководство му предстои най-голямото изпитание - парламентарните избори догодина. То пое ръководството в труден за партията момент. От една страна, смяната на областни и общински ръководства предизвиква скандали и междуличностни конфликти по места. От друга, сред обществеността расте недоволството от управлението. Всичко това рефлектира върху рейтинга на синята партия, който според последните социологически проучвания е спаднал до тревожно ниски стойности. СДС-депутати предричат, че повече от половината няма да са в следващия парламент, а предстои и битка за това кой ще попадне в листите. Всичко това са все проблеми, които вече стоят на дневен ред и се стоварват върху новото синьо ръководство, което беше прието с доста резерви още на националната конференция. Затова и нито един от членовете на НИС на СДС не желае да отговаря персонално за избори. Както стана ясно, те ще са обща отговорност. Никой обаче не знае върху кого ще се стовари вината за един евентуален изборен неуспех. Може би ще трябва да очакваме колективна оставка на НИС? Иван Костов посъветва да се възприема оставката на Бакърджиев като жест, с който се създава възможност на СДС да се справи с предизвикателствата в този момент. Явно Бакърджиев е решил временно да изчака по-изгодна ситуация, коментират сини депутати. Оттегляйки се, той ще има възможност да избегне критиките, свързани със сегашното ръководство, и евентуален провал на парламентарните избори. От напускането на НИС на пръв поглед печелят и Костов, и Бакърджиев. В дългосрочен план обаче бившият вицепремиер може да спечели повече. Според сини депутати, ако известният като майстор на апаратните игри лидер на СДС - София, си изиграе умело картите и обстоятелствата се стекат добре за него, пътят му нагоре по партийната йерархия на синята партия отново ще се открие.
В стремежа си да не показват публично неразбирателствата сред управляващите и двете страни в този конфликт дадоха помирителни изявления. Костов каза, че според службите засега няма данни Бакърджиев да е корумпиран, а вицепремиерът заяви, че той винаги е мислел да подаде оставка от НИС. Какво му пречеше да го обяви по-рано така и не стана ясно. "Дадох дума и удържах на думата си. " Така Евгений Бакърджиев коментира оставката си след заседанието на националния съвет на СДС. И призна, че е взел решението трудно. С оставката си от зам.председателското място в СДС Евгений Бакърджиев сложи точка на продължилите близо месец коментари дали ще търси начини да съвместява двата отговорни партийни поста, или ще се съобрази с резолюцията на националната конференция. Решението му да предпочете лидерското място в София не беше изненада дори за хората му, които определиха постъпката като мъжка. Депутати от синята парламентарна група обаче коментират, че това е добре премерен политически ход. Едновременно с това се опровергаха версиите, че Бакърджиев се готви да разцепи синята партия, които се лансираха веднага след рокадите в правителството. Неговите противници разпространяват сега друга версия - че ще се бори за лидерски позиции в СДС отвътре.
Така или иначе засега драма между Евгений Бакърджиев и лидерите на синята партия не се получи или поне не придоби публичност. Бившето вице прие мъжки текста на резолюцията, която го задължи да избира между зам.председателското място в партията и лидерството в столичната организация. Остави цял месец медиите да се занимават с личността му и с това какво ще е най-добре да направи. Никой няма да узнае какво точно са си казали Иван Костов и Евгений Бакърджиев в продължилия близо 40 минути разговор непосредствено преди началото на националния съвет на СДС. Очевидци обаче твърдят, че Командира е влязъл в залата доста угрижен. Е, на първо време премиерът спечели. Прави впечатление, че изтласкването на Бакърджиев от всяка една позиция става изключително трудно. Лидерът на софийската организация не сдаде без бой вицепремиерския пост - тогава се говореше, че приближените до него депутати няма да подкрепят предложенията за ремонт на кабинета. Въпреки в общи линии категоричното изказване на Костов по време на партийната конференция, Бакърджиев успя да влезе в НИС не без подкрепата на Христо Бисеров. Дългото мълчание на бившия вицепремиер след форума на СДС също изнерви обстановката и категорично не създаде впечатление, че решенията на конференцията ще бъдат спазени.
И така Бакърджиев изигра възможно най-полезния за политическата си кариера ход. Той просто прави крачка назад, за да може после, ако има възможност, бързо да пристъпи с две напред.
Матрицата на пола
"Мъжът, дори и двеста шибани години да живее с една жена, пак няма да разбере истинската й природа" - това казва Марлон Брандо в "Последното танго в Париж". Този и още 13 големи и самотни филма са в класическата ретроспектива към "Мюзик & Филм фест" от 31 март до 6 април в столичното кино "Одеон". Подборката е не по обикновените в такива случаи сходства - жанрови, стилови, исторически, авторски. Сега заедно са все филми - сталкери в загадъчната зона, където управляват първичните начала в човека - мъжкото и женското.
Тези филми не налагат истини, а като светкавици вадят от мрака на битието моментни картини от най-старата битка - тази на половете. В тях контурите на красивото и уродливото, греха и възмездието, любовта и смъртта са размити. Персонажите им са хвърлили маските на привичните житейски роли - семейни, социални, класови. Така се виждат по-ясно оголените същности на главните герои на пиесата живот - Мъжа и Жената. Това са все класически филмови опити за границите на самотата и недостатъчността дори на бягството в сексуалното.
Някои от филмите правят разрези на старата като света мъжко-женска игра на доминация ("Укротяване на опърничавата" на Франко Дзефирели и "Девет седмици и половина" на Ейдриън Лайн).
Други се забавляват да размиват границите на половете ("Тутси" на Сидни Полак и "Керел" на Фасбиндер). Трети се спускат през джунглата на подсъзнателното по бързеите на мъжката ("Избавление" на Джон Бурман) или женската ("Викове и шепот" на Бергман) психосексуалност. Понякога скритите насилия в мъжко-женското съжителство се смесват с потисканите желания ("Този неясен обект на желанието" на Бунюел и "Жената от пясъците" на Хироши Тешигахара). По-смелите успяват дори да докоснат естетически гранични и затова тайнствени предели по темата, като "Империя на чувствата" на Нагиса Ошима и "Последната жена" на Марко Ферери. Има и просто корави парчета кино ("Бягството" на Сам Пекинпа и "Опасни връзки" на Стивън Фриърс), където мъжкото и женското се проверяват в обвързано докрай действие.
Филмите от ретроспективата "Мъжки род - Женски род" потвърждават старата истина, че в киното винаги е по-лесно да покажеш действието, отколкото чувствата, които го пораждат и следват. Тези филми могат и двете. В сегашните виртуални киновремена те ни връщат към най-базисната матрица. Тази, в която всички (и мъже, и жени) сме хванати в капана на общото дело - живота.
Звезден прах
Всяка година след Международния ден на театъра - 27 март, осъмваме с утехата, че традиционните награди от Съюза на артистите, слава богу, не са българският "Златен глобус", предвестник на фаворитите за "Оскар". И че все още има надежда талантливите, но забравени или пренебрегнати, да вземат "Аскеер". Надеждата обаче често повяхва на 23 май.
Справедливостта повелява да се каже, че повечето отличени на церемонията "Звезди 2000" наистина заслужават наградите си. Едва ли някой би се усъмнил в силното актьорско присъствие на Златина Тодева (награда за играта й в моноспектакъла "Забравени от небето"). Нито може да се каже, че и без Красимир Вълканов (награда за сценография) пак щеше да съществува омаята на нереалния свят в спектакъла "Ноев ковчег" или свитите като юмрук скали от "Куцльото от забутания остров", събрали в шепа целия свят на своите обитатели. Кой ли би оспорил, че Георги Калоянчев заслужава да бъде почетен за приноса му към българската сцена. САБ продължава единствен да отличава изкуството на вариететните артисти (награда за дуо "Мнемоник"), цирка (статуетка за Мадлен Романова), пантомимата (Петя Тончева), кукленото актьорско майсторство (Теодора Гълъбова) и труда на техническите екипи (признание за Централния куклен театър, София).
Но да се държиш така, сякаш на наша сцена изобщо не съществува спектакъл като "Черното руно", е, меко казано, непрофесионално. Да номинираш за режисура, драматургия и женска роля "Самолетът беглец" е късогледство. В тези случаи изборът на съдниците от САБ прилича на откровено фаворизиране. И най-разсеяният наблюдател би забелязал, че натежават наградените от редиците на армейския театър - Крикор Азарян (за режисурата на "Буре барут"), Вълчо Камарашев (за ролята му в "Руска народна поща"), Камен Донев (за текста на "Самолетът беглец").
Според правилата на академия "Аскеер" тези, които връчват наградата, нямат право да бъдат номинирани за нея. Обидно е обаче техните колеги при всеки удобен случай да ги компенсират. Защото не се знае дали скоро ще се случи в един сезон един и същ режисьор да направи два толкова силни, макар и различни като стил и изказ спектакъла, каквито са "Арт" и "Куцльото... " на Пламен Марков (номиниран за режисура). Едва ли скоро пак ще видим Владимир Пенев (номиниран за актьор на годината) извън "Сфумато" в така съвършено улучена роля, изиграна с толкова актьорска мощ. След като от САБ дават награда за критика (този път на Ани Топалджикова), то поне нека се вслушват в нейното мнение. И като става дума за награди, как ли САБ би оценил церемонията в Народния театър, навързана от несполучливи гегове и плоски шеги (сценарий и режисура Съни Сънински)?
Вероника решава да умре
На 11 ноември 1997 г. Вероника реши, че най-сетне е дошъл моментът да се самоубие. Почисти старателно стаята в женския манастир, където живееше под наем, изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.
Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспивателни. Вместо да стрие хапчетата и да ги разбърка с вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй като между намерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше да бъде в състояние да се разкае посредата. Но след всяко погълнато от нея хапче убедеността й нарастваше - пет минути по-късно опаковките бяха празни.
Понеже не знаеше колко време точно ще мине, докато изгуби съзнание, бе оставила на леглото си едно френско списание - "0м", от този месец, току-що пристигнало в библиотеката, където работеше. Въпреки че не се интересуваше особено от информатика, прелиствайки списанието, откри една статия за някаква компютърна игра (един от онези оптически дискове), измислена от бразилския писател Паулу Коелю, с когото случайно се бе запознала по време на една конференция в кафенето на хотел "Гранд юнион". Двамата бяха разменили няколко думи и след това неговият издател я бе поканил на вечеря, но компанията бе голяма и нямаше възможност да разговарят по-обстойно върху някаква тема.
Фактът, че се бе запознала с автора, я навеждаше на мисълта, че той е част от нейния свят и ако прочетеше някакъв материал за работата му, времето щеше да мине по-бързо. Докато чакаше смъртта, Вероника започна да чете за информатиката - тема, която ни най-малко не я интересуваше, но това отговаряше на начина й на живот - тя винаги бе търсила онова, което е най-лесно, най-достъпно. Като това списание например.
За нейно учудване обаче първият ред на текста я извади от обичайната й пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да повярва на една фраза, която беше на мода сред приятелите й: "Нищо на този свят не става случайно."
Защо точно този първи ред, и то в момента, когато бе започнала да умира? Какво послание се криеше в това, което бе прочела, ако наистина съществуват скрити послания, а не просто обикновени съвпадения?
Под картинката, илюстрираща въпросната компютърна игра, журналистът започваше статията с въпроса:
"Къде се намира Словения?"
"Никой не знае къде се намира Словения - помисли си тя. Дори това не знаят."
Но въпреки това Словения съществуваше, беше навън, вътре, в околните планини и на площада пред очите й - Словения беше нейната родина.
Захвърли списанието, не искаше точно сега да се възмущава от един свят, който не знаеше, че съществуват словенци: честта на нацията й повече не я засягаше. Бе настъпил часът да се гордее със самата себе си, да разбере, че е в състояние да напусне този живот, че най-сетне се е осмелила - каква радост! И вършеше това по начина, за който винаги бе мечтала - с хапчета, които не оставят следи.
Вероника бе търсила хапчетата почти шест месеца. Тъй като все не успяваше да си ги набави, накрая бе започнала да обмисля дали да не си пререже вените, макар и да знаеше, че стаята и щеше да се напълни с кръв и монахините щяха да се смаят и притеснят. Но самоубийството изисква от хората първо да помислят за себе си, а после за другите. Бе склонна да направи всичко възможно смъртта й да не причини голяма суматоха, ала щом като единственият начин бе да си пререже вените, не й оставаше нищо друго - а монахините щяха да почистят стаята и скоро след това да забравят историята, защото в противен случай щеше да им е трудно да я дадат отново под наем. Дори и в края на XX век хората все още вярват в призраци.
Тя би могла, разбира се, да се хвърли от някоя от малкото високи сгради в Любляна, но нали подобна постъпка щеше да причини допълнителни страдания на родителите й? Освен че щяха да бъдат шокирани от смъртта на дъщеря си, щеше да им се наложи да идентифицират обезобразеното й тяло: не, това разрешение на въпроса бе по-лошо, отколкото от нея да тече кръв, докато умре, защото щеше да остави неизлечими травми у двама души, които желаеха единствено нейното добро.
Постепенно ще приемат смъртта на дъщеря си, но сигурно ще им е невъзможно да забравят размазания й череп.
Да се застреля, да скочи от сграда, да се обеси - всичко това противоречеше на женската й природа. Когато решат да се самоубиват, жените избират по-романтични начини - прерязват си вените или гълтат свръхдоза приспивателни. Изоставените принцеси и холивудските актриси са дали много примери в това отношение.
Вероника знаеше, че в живота винаги трябва да изчакаш най-подходящия момент, за да действаш. Случи се така: двама нейни приятели, трогнати от оплакванията й, че напоследък не може да спи, я снабдиха - всеки поотделно - с по две опаковки от някакъв силен наркотик, който вземаха музикантите от едно местно заведение. Цяла седмица Вероника държа четирите опаковки на нощното си шкафче, като флиртуваше с наближаващата смърт и се сбогуваше без никаква сантименталност с това, което наричат живот.
Хляб и зрелища
Преди много години имах щастливия шанс да се срещна лично и да разговарям с носителя на Нобелова награда Гобин Корана на семинар в Mасачузетския технологичен институт (МIT). След като свършихме с конкретните научни проблеми, заговорихме на по-общи теми. И внезапно установих, че човекът, чиито научни приноси тласнаха молекулярната биология десетилетия напред, се затрудни, когато бяха засегнати по-общи въпроси. Бях млад и неговото становище по някои от тези въпроси беше от значение за мен.
С отминаването на годините установих, че за истинския учен говоренето за наука изобщо, за живота изобщо понякога е трудно. Докато определени научни въпроси, поради тяхната прецизност и точност, могат с лекота да бъдат дискутирани, ученият винаги разумно се дистанцира от силни обобщения, особено при липса на твърда експериментална или логична основа.
За да бъде дискусията на точна научна основа, е редно да се започне с дефиниране на някои от понятията. И в опита си за това се натъкваме на въпиюща неточност. Много често четем или чуваме за наука и култура. Инерцията във възприятието вероятно не позволява да бъде поставен въпросът защо все пак тази словесна двойка е така устойчива на годините.
Терминът култура е събирателен за цялостната интелектуална дейност на човека. Тази интелектуална дейност включва всяка степен на образованието, всички науки и всички изкуства.
На второ място идва въпросът кой печели от терминологичната, а оттук и житейски разделяща творците неточност "наука и култура". В изказванията на артисти, художници, писатели, поети, че даже и журналисти правят впечатление две неща: първо - всички те са "творци". Това се повтаря непрекъснато както от медиите, така и от самите тях. И второ - как стриктно тези "творци" отстояват никой освен тях да не бъде включен в групата им на "творци". Или поне не и учените.
Тази терминологична неточност беше оставена в наследство от миналото. Това е разбираемо - представителите на "културата" бяха много важни за предишния тоталитарен режим, за всеки тоталитарен режим. Защото те можеха, а и много често пееха химни за тези режими. А учените не можеха да докажат, че при капитализма 2+2=3, а при социализма е равно на 5 (някои опитваха и вече са забравени). Сега, когато демокрацията би трябвало да отхвърля всяко химнопеене, защо неточността остава и се повтаря като преди?
Това е, изглежда, отговорът на въпроса кой печели от тази сегрегация на интелектуалците.
Научната информация е наистина твърда "храна" за масите. Техният стомах е така изнежен от днешните медии, че не е в състояние да смели подобна информация. Освен това такава информация не е "вкусна". Заглавието на тази статия е "Хляб и зрелища" (panem et circensеs). И докато медиите, водени от комерсиални интереси, следват този принцип, познат от Римската империя, сериозните учени (за несериозните не става дума) никога няма да са добре дошли по страниците на вестниците, пред микрофоните или камерите. Съществуват страни, където това не е така, но нашата не е от тях. С един журналист споделих неудоволствието си от тази тенденция, която считам вредна за обществото. Той се съгласи привидно с мен, но даде следното обяснение - за медиите зрелище (след като хлябът не стига) е всичко, което е за директно възприемане. Това, което дразни повече инстинктите, нежели интелекта.
Това вече считам за опасно! Хиляди години майката природа е водила еволюцията от инстинктивното към интелектуалното възприятие и дейност. И внезапно някои медии, следвайки принципа за продаваемост, започват да тласкат еволюцията назад!
Ще завърша и с още едно препятствие, което стои незабележимо между учените и медиите - политиците. Повечето от тях не само не разбират ролята на науката, но и се побояват от учените, от аналитичното и самокритичното мислене на учените. Всяко сравнение на начините на мислене на политиците и този на учените не е в полза на първите. Силно се съмнявам дали това препятствие ще бъде преодоляно. Дотогава - panem et circensеs.
Бирария за възрастни
На пръв поглед не е трудно да направиш добра бирария - дълги дървени маси с пейки и голям избор на наливна бира са достатъчни условия. Собствениците на подобни заведения в София отдавна са преписали тази удобна формула от немските и чешките аналози. Проблемът обикновено идва няколко месеца след отварянето, когато се оказва, че отначало привлекателната кръчма се е напълнила с тълпи от бесни тийнейджъри и валма цигарен дим. Понякога се стига и до парадоксални комбинации като меню, в което са включени предимно вносна наливна бира и предимно европейска кухня, но пък музиката е предимно български попфолк, разнообразяван от време на време със сръбски такъв.
Бирария "Енгел" на ъгъла на улиците "Панайот Волов" и "Чаталджа" печели с по-изисканата атмосфера и ценовата бариера, която отбива невзискателните клиенти, готови да се задоволят с каква да е бира и полусурови кебапчета. Заведението, което се рекламира като първата немска бирария у нас, предлага четири вида наливна бира и традиционна кухня от Германия. В менюто са включени предимно бирени мезета като плато "Байерн" с четири вида баварски наденици на скара, пилешки хапки по оригинална вестфалска рецепта, запържени в зехтин и сусам, пилешки дробчета с пармезан и лук, пържени картофи с бекон, лук и пикантен сос и ребърца на скара с кисели краставички и картофи соте.
Сред плюсовете на "Енгел" също така са добрата вентилация и ненатрапчивата музика.
Фазан по бохемски
Опърлям на газовия котлон фазана и го изчиствам. Измивам го добре, почиствам краката с четка и му правя педикюр - изрязвам ноктите. Слагам главата под крилото, опъвам краката назад и ги връзвам за тялото.
Посолявам корема и гърба и нареждам върху тях (повивам) тънки резени сланина, които завързвам като едра плетена мрежа.
Сгорещявам мазнината и запържвам фазана първо откъм гърдите, а след тях гърба.
Прибавям ситно нарязания лук, подправките и като го обливам често, пека го около един час във фурна. Половината от времето за печене фазанът е покрит.
Щом се зачерви до цвят на череша, изваждам фазана, прецеждам соса.
В соса добавям сметана и го подправям с бялото вино.
Сервирам го с картофи, червено зеле и бяло изстудено вино.
Спомням си, веднъж имах висока покана да отразя подборен отстрел в ловно стопанство. Първо разгледахме трофеите в къщата. И кошутите не са били съвършени, си помислих тогава, захласнат по рогата на благородните елени.
И масата им не беше съвършена - върху нея изсипаха рога на изобилието. Ястията ухаеха пикантно, а ракията мека като намек за шише на изпроводяк. От това състоянието на духа ми се оформи като агресивна леност. По ми се хвърляха едни карти, отколкото да плаша дивеча със уважилите ме с пушка домакини.
След чешката бира обаче чувството ми за разстановка еволюира и бях сигурен, че не бих уцелил и спряла товарна композиция. Отказах се от пушката, но разходката с файтон приех, защото я ми се случеше друг път, я не!
Заведоха ни до едно чакало и се качихме в него. То представляваше нещо като боксониера над дивечова нива. Горският извади една тетрадка и ни смая. На всяка минута знаеше от кой край на нивата какво животно ще се появи.
Кошутата с двете малки закъсня само три минути и грациозно нагази в люцерната. Дивата котка беше точна. Горският каза, че главата й е за сребърен медал.
Колегата фотограф така се настърви, че пожела медала на часа! Разрешиха му да стреля. Той доста се цели и като "хвърли", куршумът запуши на двайсетина метра от нещастницата. Помолих се на бога котката да не фурладиса и да се качи при нас за самоуправство. И тогава погледнах фотографа. Едното му око постепенно се оцветяваше в патладжанено синьо. Той се беше отстрелял! Сложил оптиката на пушката до окото си, като да снима, и откатът едва не му отнесе главата.
Когато слязохме от чакалото, един фазан тръгна да се бие с мен. Горките фазани. Те бяха хранени от ръка, преди да ги разселят, и много искаха да си общуват с някого.
Не му обърнах внимание, но фазанът, който е приготвен по-горе, навярно е с мека душа и благоуханни насядания. Какъвто вид всъщност са изчезващите бохеми.
Пролетни морета
Усещането при влизане в утринно море, когато слънцето се е разтворило във водата, е онова сребристо и галещо нещо, което щедро струи от картините на Райна Рачева. Светлината е поразяваща. Тя е в очите на портретите, в натюрмортите с цветя, в неповторимо фосфорните морета и във всяка положена мазка. Оттам стилът на художничката някак лесно се именува импресионистичен, макар емблематичната светлина да е по-скоро душевна, отколкото природна.
В юбилейната изложба на Райна Рачева на "Шипка" 6 всички картини си приличат, генетично са свързани - независимо дали са рисувани през 60-те или през 90-те. Променя се опитът, избистря се гамата. Постоянна остава любовта на авторката към красивото.
В плътта на изложбата е вписана малка експозиция от детски мозайки. Вече 20 години художничката преподава в прочутата бургаска школа. Паната на малчуганите са подкупващо ведри и допълват жизнеутвърждаващия тон в картините.
Райна Рачева е художник на чистия жанр, а такива са на изчезване. При нея пейзажът, портретът и натюрмортът са отгледани грижливо, с нежност. Цветята в натюрмортите насищат изложбата с уханно усещане за празник. Портретите са с изящна, монументална композиция, изчистени силуети в искрящи цветове. В тях ярко присъства личността на портретувания, неговият свят.
Пейзажите на Райна Рачева са преживяване. Обтекаемостта на лодките винаги успокоява, а рояците гларуси ловят мига в морската вечност. Бургаските улици са пълни с носталгия, а Охридският цикъл събира в едно родовите корени на художничката и страстта й към морето. Живописта на Райна Рачева е ненатрапчива, спокойна и съвсем истинска... Напомня седефенорозова раковина, изрисувана с възторжена четка в пролетна гама, без капчица претенция. Като влюбена жена художничката приема риска да изглежда старомодна, оставайки вярна на фигуративното рисуване и хармоничната живопис. Деликатният й пластичен език е изкласявал с годините така естествено и плавно, сякаш е растение, което от семето до цвета се стреми към светлината.
Очи различни
"От очите" се казва изложбата на шестима студенти, специалност "Художествена фотография" в НАТФИЗ, и на техния преподавател доц. Иглена Русева. Асен Емилов, Венцислава Василева, Виктор Стоилов, Лора Чолашка, Мирослав Стойчев, Снежа Трангьозова представят по пет авторски фотографии в залата на Чешкия център в София. Те проявяват интерес към различни жанрове - пейзажи, портрети или предметна фотография, както и към разнообразните възможности, които предоставят съвременните фототехники.
Творбите на Асен Емилов и Мирослав Стойчев притежават най-голяма зрелост и вглъбеност. Първият използва черно-бялата фотография като естетическа метафора на паметта. Неговият колега, с помощта на цветната макрофотография, претърпяла допълнителна обработка, превръща детайла от даден предмет в самостоятелен обект на изследване и съзерцание.
Портретът очевидно вълнува артистичното око на нежната половина от курса. Венцислава Василева и Снежа Трангьозова представят портрети, както и документални сцени от бита, съответно на ромите от Шекер махала в Пловдив и на помаците от село Рибново. В тях присъства колоритът в живота на хората там, но не е избегната и болезнената острота на проблемите им.
Лора Чолашка е насочила вниманието си към артистичния портрет на един млад човек. Авторката се представя и с два драматични зимни пейзажа от Охридското езеро. И последният от младите участници - Виктор Стоилов, се изявява в полето на пейзажната фотография, влагайки в снимките любовта към родния си Бургас. А присъствието на Иглена Русева с изключителния цикъл "Пролет" е ненатрапчива, приятелска подкрепа в първите изяви на младите фотографи.
Британски прелести
Когато миналия август тръгнах към залата на "Студио 54" на Бродуей, за да видя най-новата версия на "Кабаре" (четири награди "Тони", в това число за най-добра възстановка на мюзикъл), нямах представа, че отивам да гледам спектакъл на режисьор, който само месец по-късно щеше да взриви кинодуховете в Америка. Нито пък знаех, че точно това представление е накарало Стивън Спилбърг сам да потърси театрала Сам Мендес, за да му предложи сценария на "Американски прелести".
Потопих се в атмосферата на спектакъла в оформената като истинско кабаре зала с чаша коктейл в ръка. И още в първите мигове се избавих от носталгията си по филма на Боб Фос ("Оскар" за режисура 1972) и по очарованието на Лайза Минели ("Оскар" за най-добра женска роля). Защото Сам Мендес явно не бе останал на нивото възстановка на култов мюзикъл, а търсеше онези значения, които имат смисъл за публиката тук (или там, на Бродуей) и сега, в края на 90-те. Очевидно основният закон на театъра - спектакълът да говори тук и сега, е в кръвта на Мендес, който коментира филма си "Американски прелести" преди всичко като "филм, направен през 1999, с герои от 1999, създаден от хора на 1999 за хора от 1999".
Всъщност, преди да атакува Бродуей, Мендес вече е поставил "Кабаре" през 1993 в лондонския театър "Донмър Уорънхауз", където е артистичен директор. Може би затова американският вариант се гради толкова уверено върху равновесието между отделните сюжетни линии и тънките преходи в разгръщане на действието. Мендес не разчита на атрактивното присъствие на суперзвезди и впечатляващи сценични ефекти. Така Сюзън Игън като Сали Боулз се отказва да подражава на Лайза Минели и да доминира над спектакъла, но за сметка на това придава по-голяма дълбочина и непреходен смисъл на малката трагедия на героинята си. В "Кабаре" на Мендес двете любовни линии - на Сали и Клифърд Брадшоу (Майкъл Хайдън) и на госпожица Шнайдер (Карол Шели) и господин Шулц (Скот Робъртсън), са равнопоставени от усета за трагизма на ежедневието. Защото режисьорът умело конфронтира зрителите не само с романтиката на обречената страст, а и с тихата трагедия на постепенното примирение.
Върнах се към това си усещане от представлението няколко месеца по-късно, когато гледах филма "Американски прелести" в София. И си спомних, че Сам Мендес е дебютирал в театъра през 1987 с постановка на Чеховата "Вишнева градина" и веднага е получил наградата за дебют на английската театрална критика. Явно от самото начало на кариерата си той се концентрира върху способността да разказва "много голяма история, разиграна на много малко място". И ще благодари именно на театъра за това си умение, когато трябва да коментира пред CNN осемте номинации за "Оскар" на първия си филм.
Сега, когато пет от тези номинации са вече потвърдени отличия, е редно да се запитаме с какво английският дебютант в Холивуд успя да спечели толкова рядкото единодушие на публика, критици и членове на Американската филмова академия. Може би с това, че от позицията и дистанцията на наблюдател превърна обикновената американска история в универсална. Потапяйки ни в нарицателния за Америка живот в предградията, Сам Мендес ни убеди не само на думи, че в този филм "нищо не е такова, каквото изглежда" и че "всичките герои са много сложни човешки същества".
Разказът равносметка на вече мъртвия Лестър Бърнам (Кевин Спейси) започва фриволно-комично, постепенно придобива гротескни измерения, за да бъде изведен до нелепо (но закономерно) трагичната си развръзка. Тук се изкушавам да спомена, че между 1990 и 1992 Мендес работи в Англия с Кралския Шекспиров театър и поставя трагикомедиите "Троил и Кресида" и "Бурята". Очевидно интересът му към граничните жанрове е дълбок и траен. Привлечен от предизвикателството на "Американски прелести" отново да балансира между на пръв поглед несъчетаеми елементи и похвати, режисьорът залага на култивираното в театъра умение "да задържа интереса на публиката в продължение на два часа, без да използва близки планове, просто като разказва историята". Отхвърля сатирата като твърде елементарен подход към трагедията на изгубения смисъл. Залага на подмолните течения и потиснатите копнежи, на нежността и жестокостта, с която героите му рушат границите на самодоволния, добре подкастрен живот. Мендес е убеден, че е създал не просто мозайка от културни клишета, а "филм за затворничеството и за бягството на хората от техните затвори".
Болезнено ревнивият към собствената си култура Холивуд присъди оскари за най-добър филм и режисьор на един английски кинодебютант, на европейски театрален режисьор с диплома от Кеймбридж. Нека погледнем този факт като част от същия стремеж към прекрачване на границите и противопоставяне на инерцията, който клокочи под повърхността на добре фасонираната американска действителност.
Трудно е да отгатнем дали това признание е само случаен проблясък или начало на тенденция, но със сигурност може да го тълкуваме като признаване правото на киното, дори в самия Холивуд, да бъде нещо повече от развлекателна индустрия. Колкото до Сам Мендес, той се връща към театъра, който никога не е напускал. След няколко седмици го очаква премиера на Бродуей - новият мюзикъл на Стивън Сондхайм Wise Gyus ("Мъдри момчета"). Ако вярваме на "Дейли телеграф", Мендес е особено щастлив, че след премиерата ще успее да се завърне в Англия точно навреме за началото на крикет-сезона. Иначе отчаяно му се иска да направи нов филм, но му е трудно да се ангажира емоционално с историите, които му предлагат, така както преди две години се е влюбил в сценария на "Американски прелести". Да се надяваме, че нощта на оскарите вече е променила нещата. И че щастливият роман на Сам Мендес с киното няма да остане кратък флирт през антракта между две театрални премиери.
