СДС: комунизмът е незаконен
Парламентът прие през миналата седмица на първо четене закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България от девети септември 1944 г. до 1989 г. Внесеният преди години от синия депутат Георги Панев законопроект беше одобрен със 137 гласа за, 60 против и двама въздържали се. "Комунистическият режим е незаконен, защото е дошъл на власт с преврат и е узурпирал властта", твърди Панев.
Народните представители дебатираха повече от четири часа над проекта, в който се изброяват престъпленията на комунистическия режим, обявяват се за незаконни, престъпни и осъдителни режимът и партията, сваля се и давността върху престъпленията на режима. Според шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова законът нямал правни последствия, а бил морална присъда и е трябвало да бъде приет много по-рано. Лидерът на БСП Георги Първанов обаче нарече проекта най-безумния, най-смешния и най-конфронтационния след 1989 г. Депутати от Зелената партия в ОНС и от евролевицата поискаха законът на Панев да бъде отхвърлен, а СДС и БСП да изготвят декларация за отношението към комунизма. Според политолози и социолози, независимо дали го одобряват или отхвърлят, от закона ще се опитат да се възползват и мнозинството, и опозицията. БСП обвини сините, че подменят дневния ред на обществената дискусия, като връщат към "измислен дебат за комунистическото минало".
А какво всъщност отчита НСИ - инфлацията или температурата на въздуха
С новата методика за цените на парното България внася нови моменти в теорията и практиката на статистиката
Ако не друго, Националният статистически институт (НСИ) поне може с пълно основание да кандидатства за участие в конкурса "И ние сме дали нещо на света". От началото на годината Националният статистически институт, оглавяван от геодезистът Александър Хаджийски, прилага нова методика за отчитане на инфлацията, в която умопомрачителният момент е променено отчитане на цената на топлоенергията и топлата вода. Досега в индекса на потребителските цени, който е измерител на инфлацията, се включваха цените на една гигакалория. През 2000 г. обаче на мястото на тези цени вече се отчитат усреднени разходи за топлинна енергия, върху които влияят и външни фактори (основно климатичните условия).
На пръв поглед има някакъв смисъл в тази промяна - направените разходи изглеждат много по-реални, отколкото фиксираните от правителството цени на енергията. Така обаче напълно се променя смисълът при мерене на инфлацията, а именно колко е промяната на цените през дадения период. Така НСИ мери не цени, а разходи. С новата методика излиза, че през зимата, когато топлофикациите подават много повече енергия и респективно растат сметките на домакинствата, инфлацията е висока. Затова и през февруари индексът на потребителските цени на топлоенергията и топлата вода отбеляза спад с 13.5% спрямо януари. За този период цените на топлоенергията не са се променяли, само температурите навън бяха по-високи. По тази логика винаги, когато през даден месец е било по-топло, отколкото в предходния, ще се наблюдава дефлация при цените на топлоенергията. Очевидно от НСИ са забравили, че разходите зависят както от промяната в единичната цена, така и от количеството. Според Георги Чукалев, експерт от Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП), "основно изискване при конструирането на индекса на потребителските цени е той да отчита само промените в цените".
Влиянието на промените в позициите върху размера на инфлацията не е за пренебрегване. Изменението в отчитането на топлоенергията, както и новата структура на разходите на домакинствата доведоха до коригирането на януарската инфлация от 2.4% до 3.1%. Според Гарабед Минасян, професор от Икономическия институт на БАН, драстичното изменение на инфлацията не се влияе особено силно от промяната в теглата на разходите за различните стоки - за да се получи 3.1% инфлация само от корекцията на теглата (от 2.2% за 1999 г. на 2.5% за 2000 г.), трябва енергийните цени да са скочили петкратно. И тъй като миналата година подобни резки увеличения в цените нямаше, очевидно цялото изкривяване идва от промяната при отчитане цената на топлоенергията и топлата вода.
На всичко отгоре цялата процедура по изчисляване на инфлацията зависи и от навременното подаване на информация от топлофикациите. През февруари обаче софийските топлофикации закъсняха с изпращането на данните - затова инфлацията беше пресметната по условен начин и най-вероятно ще се наложи преизчисляването й. Обяснението беше, че проблемите са само организационни и са били преодолени. От Топлофикация "София" обаче казаха, че им е абсолютно невъзможно да предоставят окончателен вариант на подаваните към НСИ данни в искания срок (който е със седмица по-кратък от технологичното време, необходимо за обработката на счетоводните данни в топлофикацията) и че в момента на НСИ се предоставят прогнозни данни. Много неприятно ще се получи, ако тези прогнози не се окажат коректни или пък и в бъдеще има закъснения в данните - тогава инфлацията ще трябва да бъде преизчислявана всеки месец.
Мнението и на теоретици, и на практици е, че замяната на цените с разходи е, меко казано, неудачна и може да доведе до сериозни проблеми. От чисто теоретична гледна точка при цени, които не се променят, инфлация не се отчита. "Ако цената е фиксирана, номинална инфлация няма, макар че може да има скрита инфлация, породена от неуравновесяване на търсенето и предлагането на пазара", обяснява доц. Георги Чобанов, преподавател по икономическа статистика в Софийски университет. Понастоящем в България цената на топлоенергията е фиксирана нормативно и може да генерира инфлация единствено когато бъде повишена по административен път. Това означава, че дори и да има повишение на сметките (например заради студеното време), инфлацията си остава нулева. Преподаватели от УНСС също твърдят , че "в индекса на потребителските цени трябва да се разглеждат само цените, а влиянието на потреблението трябва да бъде неутрализирано". Те добавят, че индексът трябва да отчита единствено промените в цените, а направените разходи да се вземат предвид само при определяне на статистическите тегла при изчисляване на инфлацията.
Практиците също смятат, че подобни промени в методиката за отчитане на инфлацията не са коректни. Новата методика на НСИ обвързва цената на топлоенергията с външни фактори, като по този начин индексът се дестабилизира. Това противоречи на изискванията индексът на потребителските цени да отчита само ценовите промени. Наистина фактори като сезонността например оказват силно влияние при потреблението и цените на много стоки (особено плодовете и зеленчуците) и това влияние трудно може да бъде преодоляно. Какъв е смисълът обаче изкуствено да се дестабилизира даден индекс? Ако наистина има логика в промяната относно топлоенергията, защо тогава не се коригира и методиката за отчитане цените на дървата за отопление или електроенергията например? Експерт от НСИ, пожелал анонимност, обясни разграничаването с това, че гражданите могат да контролират потреблението на електроенергия за разлика от топлоенергията, подаването на която зависи само от топлофикациите.
Оказа се, че от НСИ не са обсъдили намеренията си да променят методиката за отчитане на инфлацията с организации, с които би трябвало тясно да си сътрудничат - например с централната банка, финансовото и социалното министерство, с АИАП, с университетски преподаватели, експерти от неправителствените организации и т.н. Много вероятно е тези институции да повдигнат дискусия относно новата методика. Обсъждането на даден проблем от широк кръг експерти ще намали възможността за допускане на грешки, недоразумения или недоглеждания. Когато методиката постоянно се мени, никой не може да е сигурен какво точно означава дадено число и по какъв начин да го интерпретира, тоест губи се смисълът от изчисляването на подобни индекси.
На практика от НСИ отчитат активност независимо дали в правилната посока или не. Постоянно се говори за синхронизиране с европейското законодателство, за усъвършенстване на статистическите изследвания, за въвеждане на международни стандарти. Затова и сега се правят различни промени в методиката за отчитане на инфлацията, макар тези изменения да са по-подходящи за създаване на индекс на производствени разходи, не на потребителски цени. А междувременно належащи проблеми (например изискването на МВФ за достоверното измерване на индекса на цените на производител) си стоят нерешени.
Слуховете, че продаваме Тексимбанк, не са верни
Мариета Найденова, председател на надзорния съвет на Тексимбанк, пред "Капитал"
- ЧПБ "Тексим" АД приключи 1999 г. с печалба от 1 605 000 лева. Ръководството на банката счита годината за успешна, тъй като наред с положителния финансов резултат ние оптимизирахме разходите, оперативната информация и структурата на банката. В същото време запазихме и много добрите си показатели - обща капиталова адекватност - 63.19%, адекватност на първичния капитал - 53.15%, степен на покритие на активите - 55.69%, възвръщаемост на собствения капитал - 8.99%, сума на редовните експозиции - 95.65%. Броят на клиентите ни постепенно се увеличава. Ние кредитираме, като 100% от предоставените кредити са отпуснати на български фирми, с което смятаме, че сме верни на нашата мисия да подпомагаме средния и дребния частен бизнес в България.
- Вярно е, че към 30.09.1999 г. задълженията на "Трема" и "Аркус" към Тексимбанк по линия на ДФРР не бяха съвсем уредени. Първоначално отпуснатите кредити бяха в размер на съответно 3 милиона и 8 милиона щатски долара. От 1995 г. предприятията изплащаха частично тези задължения, като банката поемаше върху себе си тежестта на вноските към БНБ, които бяха изплащани своевременно. Същевременно Тексимбанк прояви разбиране към специфичната дейност на предприятията и въпреки закъснелите вноски не е предприемала съдебни действия за спиране на работата в тези предприятия. Дългът на "Аркус" към ЧПБ "Тексим" беше погасен изцяло на 7.12.1999 г., а дългът на "Трема" към края на годината остана в размер на 1 145 000 щатски долара. В процес сме на уреждане и на това задължение. ЧПБ "Тексим" е издължила изцяло вноските към БНБ и респективно към ДФРР, като няма да дължи нито долар.
- Oтговорът е категорично не - ликвидни затруднения няма. И в най-тежката криза на банките през 1996 г. ние успяхме да се справим с масовото теглене на влоговете, без да изпаднем в ликвидна криза. А за сегашния период такова твърдение е просто абсурдно. През 1999 г. банката не е продала нито един клон. Може би има оптична измама за някои хора, които виждат, че в клонове като Враца, Кърджали, Стрелча са настанени други фирми. Това са клонове, които нямаха достатъчно дейност и банката ги закри. В тези клонове са настанени наематели на банката, а не собственици. За оптимизиране на разходите приехме и друга схема. Там, където сградите на банката имаха излишни площи, настанихме наематели, които същевременно се ползват от удобството да бъдат обслужени на място. Така беше направено в сградите в Хасково и Варна, които са функциониращи клонове на Тексимбанк. Имаме намерение да продължим с този успешен опит и във Видин и Русе.
- Отново категорично не, що се отнася до мажоритарен пакет. Банката има над 4000 акционери, които са повярвали в идеята на частния бизнес, и ние смятаме, че има възможност да се увеличи капиталът и с пакети до 10%, както позволява Законът за банките. Потенциални желаещи е едно, потенциални купувачи е друго. А що се отнася до потенциалните желаещи, това е потвърждение на доброто ни финансово състояние и чистия ни портфейл. Броят на потенциалните желаещи се увеличи, след като в октомврийския брой на Central European Economic Review бяхме класирани на 6-о място по възвращаемост на активите измежду източноевропейските банки.
- Вярно е. Не успяхме да се подготвим с необходимите документи, които трябва да бъдат представени пред БНБ. Скоро получих документа за платени данъци. Предполагам, че знаете за проблемите с компютрите на данъчните власти след Нова година. Но аз се чудя нужно ли е да се разрешава наследяване. За мен това е човешко право. Нима се иска същото разрешение при наследяване на къща, кола или апартамент? Още повече, че и аз, и семейството ми сме платили дължимите данъци върху акциите, които наследихме. Има нещо неясно в закона, тъй като документите, които трябва да представим, са същите, които се представят и за придобиване на дял. Не знам кой би могъл да разясни и на мене как така наследяването се равнява на придобиване. Разбира се, до 10 - 15 дена аз се надявам да получа и последните документи от Австрия, за да мога да представя целия комплект документи, изисквани ни от БНБ.
Банките искат промени в облагането с ДДС
Асоциацията на търговските банки (АТБ) най-после получи становището на данъчната администрация за това кои банкови услуги са освободени от ДДС и кои не. Новият закон за ДДС, който влезе в сила от 1 януари 1999 г., не посочва изчерпателно всички финансови услуги, които би трябвало да бъдат освободени от данък, и това води до неяснота и спорове при прилагането му. Проблемът е еднакво голям както за банките, така и за данъчните служители.
Още през април миналата година АТБ отправи питане до данъчните как следва да се тълкува законът. Отговорът е бил получен на 28 февруари с писмо, подписано от главния данъчен директор Антон Тончев. В него има по-подробно разделение на облагаемите и освободени от ДДС банкови услуги, но не е посочен ясен законов критерий, по който то е било извършено. По-скоро разграничаването е било направено произволно и необосновано, коментираха пред "Капитал" данъчните експерти Илонка Райчинова и Валери Колчев от "Интертакс" ООД.
В писмото на Антон Тончев например пише, че освободено от ДДС е издаването на банкови гаранции, но в същото време се твърди, че следва да се облагат потвърждаването или промяната на гаранции, издадени от други банки. Подобен критерий - от кого е издадена гаранцията, нито е заложен в закона, нито може да бъде сериозен аргумент, коментират експертите.
АТБ също изрази вече несъгласие със становището на данъчните. Миналия понеделник, 20 март, е било изпратено второ писмо до Антон Тончев, с което се настоява за промени в данъчното третиране на банковите услуги. Според банкерите не е редно да се делят сделките на отделни операции, при което една част от банковата услуга се освобождава от ДДС, а друга - не.
Типичен пример за това е отпускането на кредити. Според тълкуването на финансовото министерство освободено от ДДС е предоставянето на парична сума срещу лихва, както и действията на банката за нейното връщане. Излиза, че би трябвало да бъдат облагани с данък всички други дейности, които са пряко свързани с отпускането на един кредит. Според АТБ би трябвало да бъдат освободени всички кредитни операции, включително проучването на клиентите и ангажимента на средства по договорени кредити.
По същия начин според банкерската асоциация би трябвало от ДДС да бъдат освободени и услугите по приемане, теглене и обработката на парични средства на каса в национална и чужда валута. Те са неразделно свързани с обслужването на сметките и депозитите на клиентите и не може да се разглеждат като отделен вид сделка. "ДДС се плаща върху стоки и услуги, а парите в обращение не са нито стока, нито услуга", изтъкват от АТБ.
Заради наличието на още много спорни въпроси от асоциацията са настояли за изработване на единна тарифа (номенклатура) за освободените от ДДС услуги, която да бъде прилагана от всички търговски банки и от данъчната администрация.
ОПЕК отвори кранчето
Петролната дипломация на САЩ завърши с успех, който може да се окаже недостатъчен
На 109-ата си конференция във Виена страните - членки на ОПЕК, решиха да отменят производствените ограничения, които бяха приети преди една година. На хартия това означава, че на пазара ще се появят допълнително 1.716 млн. барела дневно, но тъй като десетте държави вече произвеждат един милион над досегашните квоти, реалното увеличение ще бъде около 700 хиляди барела. Като се прибавят още 300 000 барела, които ще се появят вследствие на опитите да бъдат надхитрени колегите от картела, може да се очаква, че от 1 април добивът на ОПЕК ще нарасне с малко повече от 1 млн. барела дневно. Мексико обяви, че ще вдигне износа с 4.6% (150 000 барела), по-малко от увеличението със 7%, на което се реши ОПЕК, като се очаква и Норвегия да подкрепи това решение. Русия, третият по големина производител, няма да може да реагира, защото нефтопроводите й се използват максимално, а министерството на енергетиката настоява да бъде намален износът, за да се предотврати традиционният дефицит на горива в северните райони.
Лидерът на ОПЕК Саудитска Арабия оправда искането си за вдигане на квотите с необходимостта от стабилизиране на цената между 20 и 25 долара за барел, след като в началото на март тя прескочи 30-доларовата бариера и достигна рекордни нива за последните девет години. Може да се очаква, че цената ще се задържи в горния край на интервала и вероятно ще го премине, защото през първото тримесечие търсенето превишаваше предлагането поне с 2 млн. барела. Със затоплянето в северното полукълбо търсенето ще намалее, но пролетният ефект вероятно ще бъде неутрализиран от усилията за възстановяването на почти изчерпаните запаси, които се намират на най-ниското си равнище през последните 20 години. Според Центъра за глобални енергийни изследвания новите квоти няма да повлияят съществено на цените, по-скоро те ще им попречат да превишат психологическата граница от 30 долара. Базираният в Лондон център очаква средната цена през второто и третото тримесечие да остане сравнително висока - 26-27 долара за барел. След обявяването на решението на ОПЕК, цената на петрола на Нюйоркската борса падна под 27 долара за барел.
Най-твърдият противник на промяната на квотите, Иран, първоначално отказа да се присъедини към решението, но след това прие предложените му 264 000 барела на ден, "за да запази пазарния си дял". Във Вашингтон изразиха задоволството си от приетото решение, въпреки че Щатите си бяха свършили работата предварително. Те успяха да убедят Саудитска Арабия и Кувейт, че за тях е по-изгодно политически и икономически да спрат растежа на цените. Освен това американският Конгрес се закани, че ще накаже картела за манипулирането на цените, а администрацията на Клинтън разреши вноса на луксозни стоки от Иран и пътуванията до Либия, с което умилостиви двете правителства, с които не поддържа дипломатически отношения.
Третата страна, която гледа враждебно към Вашингтон - Ирак, се опита да повлияе на резултата от преговорите, като обяви, че след два месеца ще увеличи добива със 700 000 барела на ден. Въпреки че членува в ОПЕК, Багдад не участва в споразуменията, защото износът му се регулира от ООН, но нелегалният експорт му позволява да въздейства на пазарите.
Следващата конференция на ОПЕК ще бъде през септември, но на 21 юни ще бъде проведено заседание, на което ще бъде оценен ефектът от промяната на квотите. Саудитският министър на петрола Али ал Наими предупреди, че ако цената на петрол смес "Брент" надхвърли 30 долара, ще бъдат взети допълнителни мерки за задоволяването на търсенето. Важна промяна, която остана в сянката на увеличаването на добива, е определянето на граници, между които ще се колебае цената на петрола. Не е известно какви нива са избрали страните от ОПЕК, но вестник "Уолстрийт джърнал" съобщи, че президентът Родригес е получил право да променя квотите с оглед на средните цени за последните 20 дена, като за целта ще бъде достатъчно да вдигне телефона и да обяви своето решение на партньорите си.
Европейските финанси страдат от много политика
В сравнение с останалите световни финансови институции Европейската централна банка (ЕЦБ) има една от най-тежките задачи. Тя трябва да провежда единна валутна линия сред 11 държави, чиито икономики се движат с различна скорост и имат различна фискална, данъчна и социална политика. Ако американската икономика се развиваше в такива условия, дори и легендарният Алън Грийнспан, шефът на Федералния резерв, щеше да бъде силно затруднен. Следователно няма нищо учудващо във факта, че сравнително новата финансова институция, с опит само от две години, среща трудности при налагане на авторитета си.
Голяма част от проблемите на ЕЦБ произтичат от двойствения й подход при определянето на лихвените проценти. Тя е натоварена със задачата едновременно да следи нарастването на паричната маса и да анализира инфлационните рискове и, изхождайки от двата показателя, да определя лихвите. Точно в момента обаче и двата индикатора сочат в различни посоки и пазарите са твърде объркани от поведението на ЕЦБ - всички се чудят накъде всъщност ще се насочат европейските банкери и кой от въпросните показатели ще натежи при поредното решение на банката.
Трудностите на ЕЦБ се усложняват и от стила на управление на шефа на банката Вим Дуизенберг. Желанието му да постигне консенсус на всяка цена позволява на всички членове на управителния съвет да говорят публично. По принцип в това нямаше да има нищо лошо, ако много често те не си противоречаха един на друг. Това винаги предизвиква верижна реакция, обърква директно валутните пазари и води до поредния колапс на и без това болното евро.
Ако ЕЦБ иска да си извоюва доверието на пазарите, всички членове на управителния съвет на банката трябва да започнат да пеят в един глас. Това важи най-вече за случаите, когато се правят публични изявления от името на банката. Освен това финансовата институция трябва да обясни по-добре как функционира двойната й система за анализ. Необходима е пълна яснота по въпроса на кой от споменатите индикатори банката отдава повече значение, когато определя политиката си.
Досега на ЕЦБ й беше далеч по-лесно, отколкото й предстои. Банката бе създадена, когато европейската икономика бе в добро състояние и тенденцията на растеж бе устойчива. Какво ще се случи обаче, ако нещата се променят и евроикономиката изпадне в рецесия?
Задава се политическа криза в Турция
Кабинетът се пропука заради нелоялността на депутатите от правителствената коалиция
Турският премиер Еджевит претърпя истинско поражение в парламента, след като не успя да убеди дори и собствените си депутати да подкрепят правителствения проект за промени в конституцията. Проектозаконът предвижда изменения, които биха позволили на президента Сюлейман Демирел да получи следващ мандат. Освен че провали плановете на Еджевит за продължаване на политическата кариера на Демирел, гласуването бе тест и за това, доколко правителството може да разчита на парламентарна подкрепа. В момента кабинетът има нужда от политическа стабилност и кредит за продължаване на икономическите реформи, а нелоялността на депутатите постави Еджевит в неловка ситуация, повиши опасността от нова политическа криза и отпуши спекулациите за тежка борба за президентския пост.
Безспорно президентът Демирел е една от най-влиятелните фигури в страната. Политически ветеран и неколкократен премиер на Турция, 76-годишният политик е известен с добрите си отношения с военните. "Еджевит добре познава ролята на Демирел на балансьор между цивилната власт и военните", писа вестник "Хюриет". Това, че Демирел се ползва с пълното доверие на генералитета и като президент е направил достатъчно да държи ислямистите далеч от властта на страната, бе един от основните аргументи на Еджевит да поиска продължаване на мандата му. Това можеше да стане единствено с промяна на конституцията, според която президентът има право само на един 7-годишен мандат. И тъй като мандатът на Демирел изтича през май, премиерът побърза да внесе в парламента пакет от промени в основния закон. Целта е да се промени чл.101, като се предлага намаляване на мандата на президента от 7 на 5 години, но пък му се дава правото да бъде преизбиран за втори път.
Еджевит бе наясно, че трудно ще привлече депутатски гласове, и затова обвърза поправката за президента с две други привлекателни примамки. В едната се предлага промяна на чл.69, който засяга закриването на политически партии - текстът се променя така, че забраната на партии да стане още по-трудна. С това Еджевит искаше да привлече основната опозиционна сила - ислямистката Партия на добродетелта (FP) на Реджай Кутан, която е изправена пред заплахата да бъде закрита от Конституционния съд. Втората примамка бе насочена към всички депутати, защото с нея се гарантират високите им заплати и правото на привилегировани пенсии.
Законът предвижда всички промени в конституцията да бъдат подложени на двойно гласуване. За да продължат за втория тур, достатъчно е при първия вот промените да бъдат одобрени с обикновено мнозинство. При следващото гласуване обаче за приемането на измененията трябват между 330 и 367 гласа (квалифицирано мнозинство). Ако проектът получи повече от 330, но по-малко от 367 гласа, промените могат да влязат в сила само след референдум. При 367 и повече гласа за проекта промените влизат в сила директно.
Преди първото гласуване се появиха доста, а както се оказа впоследствие и основателни опасения, че премиерът не може да разчита на лоялността на редица депутати от правителствената коалиция, формирана от Демократичната лява партия (DSP) на Еджевит, Партията на националистическото действие (MHP) на вицепремиера Девлет Бахчели и Отечествената партия (ANAP) на Месут Йълмаз. Въпреки че 65 депутати от ANAP предварително подписаха правителственото предложение, се очакваше поне половината от тях да гласуват против по време на тайния вот. На теория правителството разполагаше с квалифицирано мнозинство, тъй като има 352 депутати, а опозиционната Партия на верния път (DYP) на Тансу Чилер, която също подкрепи правителствения проект, разполага с 85 депутати. На практика обаче повечето представители на ANAP и на DYP не изпълниха ангажимента си. За промените гласуваха само 303 депутати, далеч по-малко от необходимите 330. Независимо от това председателят на парламента Йълдъръм Акбулут реши да допусне проектозакона за обсъждане, като се позова на презумпцията, че за започване на дебати е достатъчно обикновено мнозинство. Въпреки продължаването на процедурата стана пределно ясно, че кабинетът не разполага с достатъчна парламентарна подкрепа.
Премиерът Еджевит предприе рискования ход с промените в конституцията не само заради Демирел. Той се опасяваше, че при евентуална надпревара за президентския пост ще се стигне до вътрешнопартийни борби в коалиционния му кабинет. Еджевит разчиташе, че ще запази президентския пост за Демирел и ще си осигури парламентарно спокойствие, което ще му позволи да продължи икономическата си политика. Това обаче не се случи и експертите вече изразиха опасенията си, че подобно развитие на събитията няма да се отрази положително на турските пазари, валутния курс и икономическите реформи. В началото на годината правителството на Еджевит започна програма за намаляване на инфлацията до 20-25 на сто от сегашното ниво от 60%, за финансова стабилизация и ускоряване на приватизацията. Месец преди това Международният валутен фонд одобри правителствения проект и отпусна на Турция заем от четири милиарда долара.
Другият чисто политически проблем е, че FP попадна в изгодната позиция от нея да зависи съдбата на законопроекта за промяна на конституцията, като заедно с това получи възможност да оказва натиск върху Еджевит. Лидерът на ислямистите Реджай Кутан заяви, че промените не могат да бъдат прокарани без подкрепата на FP: "Сега коалиционните партньори трябва да преговарят с нас. Готови сме за компромис. " Ако обаче не се стигне до сделка с Еджевит и проектът пропадне и на втория вот, ислямистите може да бъдат забранени от Конституционния съд. Това означава, че депутатите на FP ще бъдат изгонени от парламента и ще има избори за техните места. Така достатъчно популярните националисти от MNP ще получат шанс да увеличат депутатите си, да засилят присъствието си в парламента и да променят съотношението на силите в кабинета.
Непосредствената заплаха обаче идва от дестабилизацията на правителството. Премиерът Еджевит замина за Индия веднага след гласуването и предупреди: "В Индия ще мисля за всичко, включително и върху бъдещето на правителството. Нека всички заинтересовани да мислят за същото."
Кой кой е в автомобилния бранш - все по-трудно е да се определи
Производителите на автомобили все по-често се насочват към стратегически съюзи, тенденцията тепърва ще се засилва
Анализаторите предупреждават, че автомобилният сектор трябва да бъде обект на внимателно наблюдение през следващите месеци, тъй като очевидно неговата структура ще става все по-сложна. Напоследък особено зачестиха стратегическите съюзи и закупуването на отделни части от компании, което прави доста неясни границите на собствеността и отношенията между отделните структури.
Най-скорошният пример за съюз между водещи производители е от изминалата седмица, когато Daimler-Chrysler, след като дълго търси азиатски партньор, постигна споразумение с Mitsubishi за закупуването на 34% от японската компания. Загубите на Mitsubishi, отбелязани миналата година, принудиха мениджърите да потърсят решение чрез продажба на голям дял на чужд инвеститор. Според японските закони 34% представляват контролен пакет акции и дават право на вето върху решенията на борда на директорите. Така компанията си осигурява присъствие на азиатския пазар на леки автомобили, който е един от най-бързо разрастващите се. Фактически за момента Европа и Северна Америка не се явяват толкова атрактивни пазари за пласмент, колкото зараждащите се икономики. Предполага се, че този съюз ще увеличи дела на приходите от продажби на Daimler-Chrysler в Азия от 4 на 25% от общия оборот на компанията.
Отново през изминалата седмица Volkswagen закупи 34% от шведския производител на камиони Scania. Това беше предприето, след като наскоро Комисията за конкуренцията на Европейския съюз забрани сливането между Volvo и Scania.
Основният катализатор се явява свръхпроизводството, а оттам и необходимостта от търсене на нови пазарни възможности. Според проучване на PricewaterhouseCoopers в момента в производството на автомобили се ползват средно 69% от производствените мощности при 80% през 1990 г. Предвид обстоятелството, че обикновено тази дейност е рентабилна при натовареност над 80%, настоящата ситуация не е особено благоприятна за бранша. От друга страна, понижителната тенденция на цените налага преструктуриране на производството с цел снижаване на разходите.
Така разместванията в сектора са адекватен отговор на променящите се условия и нарастващата конкуренция. Това, което се наблюдава като тенденция, е, че по-често се извършват стратегически съюзи, закупуване на части от компания, отделна марка, вместо пълно поглъщане. Този подход е по-гъвкав, а и по-изгоден, когато една компания е силно задлъжняла, както е в случая с Mitsubishi.
Освен това автомобилните производители отчитат директивата на Европейския съюз за намаляване на емисиите на вредни газове до 2008 г. Не всички модели на Daimler-Chrysler например отговарят на изискванията и съюзът с Mitsubishi би допринесъл за решаването на този проблем поради системата на производство на двигатели от японската компания. В резултат могат да се очакват
Споразумението между Daimler-Chrysler и Mitsubishi следва цяла поредица от съвсем скорошни подобни съюзи, значително усложняващи структурата на автомобилния сектор. Гигантът General Motors закупи 20% от италианската легенда Fiat, като получи и опцията да придобие и останалите 80% в рамките на следващите пет години.
Решението на немската BMW да се раздели с марката Rover, която придоби през 1994 г., предизвика доста коментари. Закупуването на Land Rover от Ford не беше толкова спорно, колкото продаването на Rover Cars на неособено известната английска фирма Alchemy Partners. Съкращенията се явяват неизбежни в случая, а оттам и протестите. Rover определено имаше трудни моменти напоследък, като англичаните обвиняват BMW в съсипването на един от символите на индустриалната революция във Великобритания.
Независимо от тази активност в автомобилния сектор, твърди се, че промените тепърва предстоят. Наддаването за южнокорейската Daewoo Motors, кандидати за която са GM, Ford, Fiat, Hyundai, вероятно ще бъде доста оспорвано. Доста се спекулира и около бъдещето на BMW, която се освободи от губещата си инвестиция в Rover. Счита се, че сега тя самата се превръща в мишена за поглъщане, въпреки че компанията заяви, че това, което има значение за момента, е нейната независимост.
Остават и други атрактивни обекти, като френската Peugeot и японската Honda. Сделката между лидера GM и Fiat се приема като предизвикателство спрямо други семейни компании, като Peugeot и BMW, тъй като тя представлява нов тип споразумение, при което се разменят акции с цел бъдещи съвместни действия при производството на двигатели и закупуването на компоненти. По този начин се генерира допълнителна изгода, като същевременно се запазва в известна степен независимостта.
Независимо от намаляващия брой на свободните компании, необходимостта от рационализация и преструктуриране остава. Това, което може да се очаква в близките месеци, е засилване на процесите, протичащи усилено в момента.
Окончателна диагноза - миротворец
В залеза на президентската си кариера Клинтън иска да бъде запомнен с външната си политика
Бил Клинтън никога не е криел амбициите си да остане в учебниците по история като президентът миротворец. Според таблоидните издания "Зипър гейт" и сексуалните забежки на президента с Моника Люински са най-значимите събития, маркирали двата президентски мандата на Клинтън. Критиците му твърдят, че вътрешната му политика не е нищо особено и само шансът да управлява държава, чиято икономика вече девет години бележи безпрецедентен растеж, без заслугата за това да е на президента, го е спасила от политически сътресения. При това положение за Клинтън не остана друга възможност, освен да насочи усилията си към външната политика. Не може да се отрече, че 42-ият американски президент направи всичко възможно да запише името си (къде по-успешно, къде не толкова) в ключови дипломатически постижения. В списъка на заслугите му влизат Дейтънският договор, сложил край на войната в Босна, Споразумението от добрия петък, отбелязало пробив в мирния процес в Северна Ирландия, споразумението от Уай ривър, с което започна процесът на създаване на независима палестинска държава, а също и неотменното американско посредничество при преговорите в Близкия изток. Разбира се, бомбардировките на Ирак в края на 1998 г. и войната в Югославия няколко месеца по-късно, извършени без предварителното съгласие на ООН, също са част от външнополитическата му линия. Но те влизат в друг списък - на задграничните акции със съмнителен успех. Този списък наскоро бе продължен от обиколката на Клинтън в Южна Азия и с неуспешния му опит за съживяване на израелско-сирийските преговори. Въпреки че не бива да се генерализират, двете събития се оказаха неприятен провал.
През лятото на миналата година Индия и Пакистан отново подновиха спора си за Кашмир, като вместо аргументи използваха крилати ракети, които за щастие бяха конвенционални, а не ядрени. Под силен международен натиск и с личното съдействие на американския президент двете страни се споразумяха да прекратят конфликта. Проблемът бе, че преди това Индия и Пакистан извършиха редица ядрени опити, за да си демонстрират взаимно, че съотношението на силите в региона е променено. Отзвукът на тези събития бе силно негативен, а САЩ подплатиха възмущението си с налагането на икономически санкции и на двете държави. Близо година по-късно Клинтън направи специално посещение в Южна Индия, както той обясни, за да се опита да намали напрежението в региона и да покаже на враждуващите страни, че те имат икономически и технологичен потенциал и не бива да разпиляват възможностите си в безсмислени конфликти. "Днес Южна Азия е най-опасното място в света", каза Клинтън и подчерта, че е искал да насърчи американските инвеститори да обърнат повече внимание на Индия, Пакистан и Бангладеш. Моментът на визитата не бе подбран случайно, защото Южна Азия става все по-значим фактор в азиатската икономика. По принцип Пакистан не е държава, която може да се похвали с икономически постижения, но за сметка на това Индия и Бангладеш отбелязаха значителен растеж, който според експертите е израз на твърде положителна тенденция за развитието на региона. По данни на Световната банка за миналата година Индия е отбелязала растеж от над 6%, а южноазиатските пазари се очаква да станат едни от най-перспективните през следващите няколко години.
В политически план обаче посещението на Клинтън в Индия и Пакистан бе предварително обречено. Двете страни демонстративно показаха, че не желаят да решат с преговори кашмирския спор, нито пък че имат намерение да спрат ядрената надпревара помежду си. Индия поиска от Клинтън нови равноправни взаимоотношения и отказа каквото и да е американско посредничество по въпроса за Кашмир. Освен това Ню Делхи директно отказа да се подчини на американските искания за спиране на ядреното превъоръжаване. След като нищо от предварителните му цели не бе изпълнено, се оказа, че Клинтън е отишъл до Индия едва ли не само за да види Тадж Махал. Проблемът с Пакистан бе също така нерешим - наскорошният военен преврат, задълбочаването на кризата с Индия и ядрената програма на Исламабад не бяха никак леки теми за разговори. След визитата в Пакистан от президентската администрация сухо съобщиха, че пакистанският ръководител ген. Мушараф не е обещал нищо по въпроса за спиране на ядрените опити.
Макар че твърде често се ангажира с международно посредничество, редки са случаите, в които самият Клинтън отива в чужбина с арбитърска мисия. Близкоизточният мирен процес обаче е една твърде важна за Америка тема и Клинтън отиде лично в Женева, за да се срещне със сирийския президент Хафез Асад и да се опита да съживи израелско-сирийските преговори. Същото важи и за президента Асад, който твърде рядко напуска Сирия, а това само подчерта важността на срещата. Тричасовите разговори обаче не донесоха нищо и говорителят на Белия дом Джо Локхарт каза, че "различията между Сирия и Израел са толкова дълбоки, че дори и САЩ не са способни да подновят преговорите". Клинтън бе особено горд от дипломатическия пробив през януари в Шепърдстаун, Западна Вирджиния, когато Сирия и Израел се съгласиха да преговарят. След това обаче сирийците се заинатиха, че няма да продължат диалога, ако Израел не обещае предварително, че ще се изтегли изцяло от Голанските възвишения. Премиерът Барак пък поиска предварителни гаранции за сигурност, споразумение за съвместно ползване на водоизточниците и нормализиране на израелско-арабските отношения. Междувременно се появи една интересна идея за ново американско посредничество. Бившият експерт по външна политика Брент Скоукрофт, съветник по националната сигурност при президентите Форд и Буш, предложи американски войски да заемат Голан и така да гарантират мирната сделка между Сирия и Израел. Идеята обаче остана само на теория, а след неуспеха на женевската си мисия Клинтън заяви, че оттук нататък подновяването на преговорите зависи от доброто желание на Сирия. Известно е, че Дамаск е един от най-важните фактори в Близкия изток и от Сирия зависят до голяма степен израелско-арабските отношения. Затова и Клинтън се опита да окаже натиск лично върху сирийския си колега Асад. Вероятно в Женева е станало дума и за пари, тъй като САЩ са наясно, че ще трябва да се бръкнат дълбоко и да платят за мира. Някои израелски експерти вече изчислиха, че едно окончателно мирно споразумение в региона ще струва около 65 милиарда долара и Вашингтон ще трябва да поеме по-голямата част. Но цената ще си струва, защото евентуална сделка между Израел и Сирия би донесла мир в района и нормализиране на израелско-арабските отношения. Такава сделка би била истински дипломатически подвиг и би поставила Клинтън в учебниците по история.
Според повечето наблюдатели основният проблем пред посредническите инициативи на Вашингтон е недоверието, с което са посрещани американските представители. Въпросът е там, че обикновено спорещите държави гледат на американското участие като на поредния опит за налагане на американското влияние по света и смятат това за експанзия на американските интереси в чужбина. От друга страна, преговарящите страни обикновено се опитват да измъкнат от САЩ обещания за финансова или политическа помощ. Такъв бе и случаят със Сирия. Клинтън съобщи, че е изслушал вариантите за подход към сирийско-израелските преговори и "това, от което Сирия се нуждае, за да ги продължи". "Сега топката е в полето на Асад и ще чакам той да ми се обади с конкретните си предложения", каза Клинтън в Женева.
Междувременно край Вашингтон завърши поредният кръг от израелско-палестинските преговори по детайлите на окончателното мирно споразумение. Президентът Клинтън обяви, че дипломатическите усилия продължават със срещите му с египетския президент Хосни Мубарак и с новия тур на израелско-палестинските разговори, които ще продължат следващата седмица отново в американската столица.
Очевидно Клинтън бърза да постигне някакъв съществен успех по близкоизточния въпрос, преди да е напуснал Белия дом. Според мнозина все още има добри възможности за това. С приближаването на президентските избори в САЩ обаче шансовете за мирно споразумение с помощта на американското посредничество намаляват. През есента Америка ще бъде заета с вътрешните си проблеми и външнополитическите инициативи ще бъдат отложени за следващата година, когато новият президент ще се нанесе в Белия дом.
Готов ли е Старият континент за новата икономика
Европейският съюз се насочва към американския модел за стимулиране на растежа
Ирландия заема второто място в света след САЩ по износ на софтуерни продукти. Париж предлага идеални условия за стартиране на нов бизнес. Хелзинки разполага с най-добрите условия в света за електронно банкиране. Означават ли подобни прояви на икономическа активност, че Европа е усвоила американския модел - т.нар. нова икономика?
От известно време развитието на европейските страни изглежда доста анемично на фона на небивалия възход на САЩ, продължаващ вече девет години. Призивите на американците "правете като нас" първоначално се приемаха с раздразнение от останалите региони, претендиращи за силни позиции в световен мащаб. Американският възход обаче ги накара да преосмислят този модел, насочвайки се към технологиите като катализатор на растежа.
Срещата на Европейския съюз в Лисабон в края на предходната седмица бе определена като повратната точка в развитието именно поради ясно изразеното намерение на евролидерите да увеличат ролята на технологиите. Крайната цел е създаването на най-конкурентната и динамична икономика в света до 2010 г. Въпросът дали това е реална цел не намира еднозначен отговор. От едната страна са защитниците на идеята, че новата икономика вече е навлязла и в Европа, позовавайки се на нарастващия дял на технологичния сектор. Други обаче са доста скептично настроени.
Статистическите данни не позволяват да се направи изводът, че Европа се възползва в същата степен от новата икономика както САЩ, които вече са се утвърдили като модел за развитие. Ако през последните осем години американската икономика е нараствала средно с 3.6% годишно, то в ЕС този показател е по-нисък от 2%. Безработицата в САЩ е на впечатляващо ниското равнище от 4.3%, докато в евро-зоната тя е почти 10%.
От друга страна, налице са предпоставки за преминаването към този нов модел на развитие. Макар и с доста слаби за момента позиции единната европейска валута направи възможно създаването на някои ключови параметри за усвояването му. На първо място позволи обединяването на капиталовите пазари, което значително улеснява набирането на капитали. През 1999 г. компаниите от евро-зоната са привлекли 222 млрд. долара чрез емисии на нови акции и облигации, 10 пъти повече, отколкото през 1995 г. Еврото засили и консолидационната вълна в Европа, допринасяйки за осъществяването на конструктивни размествания. Нарастването на разходите за технологии и облекчаването на данъчните режими също се прибавят към положителните предпоставки за активизиране на европейските икономики.
Евролидерите имат амбицията да изпреварят САЩ, но за целта на първо време е необходимо да се преодолее един доста сериозен проблем - недостигът на квалифицирани компютърни специалисти. За 1999 г. той е възлизал на 9%, а през следващите три години се очаква да нарасне до 13%. Недостигът би могъл да доведе до увеличаване на заплащането на квалифицираните кадри, а оттам и до стартиране на инфлационните процеси. Освен това недостигът на компютърни специалисти води до пропускане на редица бизнесвъзможности.
Евролидерите не могат да се оплачат от липса на суперлативи след завършването на срещата в Лисабон. Комюникето, с което завърши, се определя като нещо много по-различно от всички документи, приемани досега. Осъзнато е, че в основата на прогреса трябва да се поставят добрите условия за развитие на бизнеса и либерализация, като се посочват и конкретни срокове.
Основен проблем в Европа е безработицата. Новата стратегия е постигане на пълна заетост чрез широкото използване на възможностите на Интернет.
Обявената цел за постигане на стабилен растеж, като се посочи и конкретно число - 3%, чрез увеличаване използването на новите технологии, е доста амбициозна задача, но не може да се приеме съвсем без резерви. На първо място трябва да се отчете недостигът на квалифицирани компютърни специалисти. Някои страни вече предприемат мерки в тази насока. Германия например разработва план да допусне на работа 20 000 имигранти от страни, нечленуващи в ЕС. Обучението е другият вариант за преодоляване на недостига.
Ориентирайки се към американския модел на развитие, Европа би трябвало да отчете наличието на привилегировано данъчно третиране на електронната търговия в САЩ. Същевременно в Европа действа системата на ДДС, която е сериозна пречка пред свободното развитие на продажбите чрез Интернет. В бюджет 2000 британският финансов министър Гордън Браун предвиди значими данъчни стимули за развитието на електронната търговия.
Едно от най-сериозните предимства на САЩ пред Европа е наличието на единен пазар, докато в Европа в много сфери може да се говори за сегментирани пазари. Отчитайки това, евролидерите призоваха за по-нататъшна либерализация на телекомуникационния, енергийния и транспортния сектор.
Очевидно новата икономика започва да навлиза и в Европа, налице са доста размествания на пластовете, но все още се намира на доста начален етап. Ако целите, обявени от евролидерите, не останат само пожелание, този нов модел на развитие с доказана ефективност ще може да се приложи и в Европа. Въпросът обаче по-скоро е дали икономическият растеж в резултат от предприемането на новия курс ще бъде достатъчно силен. На фона на американския възход обявената стратегия за превъщането на Европа в най-динамичния и конкурентен регион засега като че ли не звучи съвсем реално. Все пак изразената решителност за реформи е повод за оптимизъм.
Бизнесът прие новия президент със сдържан оптимизъм
Финансовите пазари в Русия реагираха вяло на избирането на Владимир Путин за президент - рублата укрепи с три копейки позицията си спрямо долара, основният борсов индекс "РТС Интерфакс" практически остана непроменен, а търсенето на държавни облигации се увеличи незначително. На Запад победата на Путин също беше посрещната спокойно - след седмици на активни покупки инвеститорите фиксираха печалби по американските депозитарни разписки на най-големите руски компании, които се търгуват във Франкфурт, а доходността по еврооблигациите и книжата, в които е оформен дългът към Лондонския клуб, като цяло запази понижаващата си тенденция.
От една страна, успехът на и.д. президента беше очакван и отдавна беше заложен в цената на акциите и облигациите - от началото на годината "РТС Интерфакс" се увеличи с 40%, а финансовото министерство отново започна да емитира държавни ценни книжа. Централната банка също има с какво да се похвали - през последните седмици руската валута поскъпна с около 2%, а валутните резерви достигнаха най-високото си равнище от лятото на 1998 г. - 15 млрд. долара.
От друга страна, всички инвеститори, които проявяват интерес към Русия, предпочитат да изчакат първите действия на Путин и избирането на новото правителство. Недоверието към Москва намаля, но не е изчезнало напълно, което беше потвърдено от отрицателната доходност по специалната емисия ДЦК, на която се съгласиха бившите собственици на ГКО, облигациите, по които Русия обяви мораториум през 1998 г. Тези инвеститори, чиито средства стояха на специална сметка и не можеха да се прехвърлят в чужбина, предложиха да платят на държавата само за да получат възможност през септември да изтеглят част от парите си.
Путин, който още в началото на 90-те години е работил със западните инвеститори в Санкт Петербург, обръща специално внимание на отношенията с чуждестранните бизнесмени, а те му отговарят със симпатии, поне пред телевизионните камери. Заедно с руските си колеги чужденците се надяват най-накрая да получат нормални условия за развитие и за повечето от тях младият и енергичен президент изглежда естествен съюзник.
Данъчният министър Александър Починок заяви, че в скоро време данъчното бреме може да бъде намалено от 41% до 20% за сметка на отмяната на данък оборот, снижаването на данъка върху печалбата и данъците, начислявани върху заплатата. За да бъдат компенсирани приходите в бюджета, ще бъдат отменени всички привилегии и ще бъдат създадени еднакви условия за всички икономически субекти. Финансовият министър Михаил Касянов засега не е готов да намали данъците, но той може да отстъпи, ако руската икономика се развива с темповете, които й предричат през тази година - 5% растеж на брутния вътрешен продукт след 3.2% през 1999 г. Според Починок поправките в данъчния кодекс ще бъдат обсъдени в парламента до лятната ваканция и дори могат да бъдат приети.
Разработването на закони, които биха ускорили реформите, е само едно от условията за траен икономически растеж в Русия. Особено внимание трябва да се обърне на банковата система, която е твърде неефективна, а банките избягват да отпускат кредити на нефинансови фирми въпреки високите лихви - 60-70% в началото на годината и 40-45% сега. Централната банка свали за три месеца основния лихвен процент от 55% до 33%, което би трябвало да стимулира инвестициите при стабилен курс на рублата и по-ниската доходност на ДЦК.
Друга пречка за развитието на бизнеса в Русия е голямата корупция и зависимостта на частния сектор от чиновниците. Преди изборите Путин обеща тотална борба с корупцията, но само добрите му намерения няма да стигнат, а и президентът досега с нищо не е показал, че корупционерите няма да се делят на свои и чужди. Миналата година Путин, който по това време беше директор на Федералната служба за сигурност, взе активно участие при свалянето на главния прокурор Юрий Скуратов, който опита да арестува бизнесмена Борис Березовски, обвинен в източване на средства от авиокомпания "Аерофлот".
Широко рекламираното желание на Путин за усилване на ролята на държавата в икономиката едва ли ще допринесе за провеждането на реформа на държавния апарат и чиновниците ще запазят ключовата си роля. Просветена бюрокрация в стил Макс Вебер няма да се появи скоро в Русия и интересите на чиновниците ще продължат да спъват реформите, което ще се отрази на доверието към Путин и неговата политика.
5.8 млрд. лева е дългът на държавните предприятия
Към края на миналата година общата задлъжнялост на нефинансовите предприятия в обществения сектор е била 5.762 млрд. лева. От тази сума 1.306 млрд лева са просрочени краткосрочни задължения. Най-много просрочия имат производителите на кокс и нефтопродукти, плътно следвани от металургичните комбинати, показват даннита на НСИ. Изследването сочи, че счетоводната печалба на нефинансовите предприятия от обществения сектор за 1999 г. е 196 млн. лева. В периода януари - март на миналата година предприятията имаха загуба от 42 млн. лева, но през останалите тримесечия те успяха да я компенсират. Счетоводната печалба за последното тримесечие е 60 млн. лева, а след приспадането на данъците възлиза на 14 млн. лева.
От изследваните 2264 предприятия през периода октомври - декември печеливши са 38% с обща печалба от 290 млн. лева. На загуба излизат 52% от предприятията, като сумата на загубите е общо 276 млн. лева. Останалите 222 предприятия имат нулев финансов резултат. По традиция най-добри финансови резултати има сектор "Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода" - там реализираната чиста печалба е 53 млн. лева, от която 52 милиона са резултат от пряката производствена дейност. Печалба от производствена дейност имат и предприятията, произвеждащи кокс и нефтопродукти, но заради големите си финансови и извънредни разходи приключват със загуба от над 50 млн. лева.
Три оферти за Биохим
Три оферти за покупка на държавната банка Биохим бяха подадени до крайния срок, който изтече в 17 часа в петък, 31 март. От Банковата консолидационна компания не пожелаха да уточнят кои са играчите на финалната права. Според неофициална информация първата оферта е подадена от Нефтинвестбанк. Тя предвижда участие и на чуждестранен инвеститор, когото шефът на банката Митко Събев засега не пожела да разкрие. При успех в наддаването схемата предвижда Нефтинвестбанк и Биохим да бъдат слети, а чуждият инвеститор ще придобие дял чрез участие във вдигането на капитала на новата институция.
Втората оферта е от консорциум между българските Юнионбанк и Първа инвестиционна банка. Двете банки също предвиждат да се слеят с Биохим, ако спечелят наддаването, заявиха източници, близки до консорциума. ПИБ има и споразумение с германската финансова корпорация DEG (Deutshe Investitions Entwicklungsgesellschaft mbH). При успех в търга се предвижда германците да станат съакционери в новообразуваната банка. Според запознати Европейската банка за възстановяване и развитие, която държи 20% от ПИБ, също е заявила интерес да запази дял в новата банка.
Третото предложение е от застрахователното дружество "Орел-Г холдинг", в което акционер отскоро е германският презастрахователен гигант "Мюних Ре". Според шефа му Добромир Гущеров офертата е била подадена няколко часа преди да изтече крайният срок.
В последния момент от надпреварата се отказа "Росексимбанк". Според източници, близки до шефа й Емил Кюлев, причината за това е голямото разминаване между одитирания от "Делойт и Туш" баланс на Биохим и данните, предоставени в информационния меморандум. От Българската холдингова компания (бившия Българо-холандски приватизационен фонд), която беше един от допуснатите в банката кандидати, също заявиха, че твърдо няма да участват в надпреварата за Биохим. Сред отказалите се е и "Глобъл секюритис". Турската групировка смяташе да се включи в консорциум с британския инвестиционен фонд "Лоджик инвест", "Фрамлингтън бългериън фънд" и базираната в Люксембург банка "Инвик", която е 100% собственост на шведската групировка "Киневик груп".
Накратко .
Левон Хампарцумян бе назначен в края на изминалата седмица за заместник-министър на икономиката. Новият заместник на Петър Жотев е работил последователно в няколко от най-големите консултантски фирми и е почетен консул на Канада от 1997 г. Владее английски, френски, руски и арменски и има завиден авторитет сред бизнессредите.
В Министерството на финансите се създава нова дирекция "Данъчна политика". За неин шеф е назначен Атанас Кацарчев. Дирекцията ще реализира единна данъчна политика и ще анализира въздействието на данъчните актове. Правителството гласува и да се създаде управляващ комитет по процеса на създаване на единна агенция за приходите с шеф зам.-министъра Николай Георгиев.
Посланичката на Германия в България Урсула Зайлер-Албринг опроверга информациите, че министър Надежда Михайлова е предала на колегата си Йошка Фишер разработка на българското разузнаване за сръбския план за етническо прочистване на Косово - "Подкова". "В началото на април 1999 г. госпожа външният министър Михайлова обърна внимание на федералния министър на външните работи Йошка Фишер върху известни на нея сведения. Всички други въпроси в тази връзка бяха проследени по-нататък на ниво компетентни служители", заявява Урсула Зайлер-Албринг.
Русия довери бъдещето си на Владимир Путин
На 26 март 1989 г. се проведоха първите алтернативни избори в Съветския съюз. Единадесет години по-късно на същия ден при първия опит за демократично предаване на властта в съвременната руска история никой не се съмняваше кой ще спечели президентските избори. Въпреки този парадокс в двата случая голямата част от руснаците, които отидоха да гласуват, а вероятно и част от тези, които останаха вкъщи, се надяваха, че след изборите животът им ще се подобри. Как завърши десетилетието на реформите е добре известно, затова и сегашните избори имат толкова голямо значение за Русия.
В момент, когато Европейският съюз обещава до 2001 г. да предостави достъп до Интернет на всички училища на неговата територия, както е в Съединените щати, когато въпреки всички трудности Източна Азия се развива с бързи темпове, Русия трябва да разбере, че няма много време за мислене, ако желае и през ХХI век да бъде считана за велика сила в областите, които тогава ще имат най-голямо значение - икономика, наука и технологии и култура. Защото Москва още дълго ще остане основен военен фактор в света, но използването на ядрения арсенал и голямата армия за самодоказване ще бъде акт на отчаяние, а не доказателство за големите възможностите, които Русия притежава.
Руснаците минават за апатични хора, що се касае до тяхното отношение към политиката и управлението на страната им, но, гласувайки за Владимир Путин, те поеха голям риск. Който и от основните му конкуренти (ако изобщо може да се говори за такива) да беше дошъл на власт, включително неучаствалите в изборите Евгений Примаков и Юрий Лужков, развитието на Русия до голяма степен можеше да бъде предсказано. Сега то зависи от човек, който все още не е изяснил за себе си какво е да бъдеш политик и лидер и затова понякога се лута между различни идеи. А когато капитанът не знае накъде да води кораба, той може да заседне в плитчина или да се превърне в Летящия холандец.
В началото на миналия август Путин получи заповед от тогавашния си главнокомандващ Борис Елцин да спечели президентските избори и се справи блестящо с нея. И ако се съди по подкрепата, която получи, Борис Николаевич трябва да получи паметник приживе затова, че си намери такъв способен приемник, когото мнозина смятат за спасителя на Русия. Освен това различните избиратели откриха в Путин силната ръка, която ще въведе ред в страната, защитника на либералните ценности и свободата на словото, бореца за националните интереси, но и приятеля на Запада и всичко останало, което искаха да видят.
Като огледало Путин отразяваше всички отправени към него сигнали: желаете освобождаването на журналиста Андрей Бабицки - ето ви го; не искате продажба на всички валутни приходи - още по-добре; уважавате Йосиф Сталин - и аз бих пил за него; страхувате се, че синът ви ще бъде убит в Чечения - и аз съм за преговори, но не и с тези, които искат да взривят дома ви. Какво се крие зад огледалото така и не се разбра.
Ограничените възможности на съперниците на Путин му позволиха да запази неутралитет, без да отблъсква нито една от основните социални групи. Лидерът на комунистите Генадий Зюганов привлече огромната част от протестния електорат, което му донесе традиционните 30% плюс по-добро от очакваното представяне в Москва. Но ако комунистическата партия иска да остане за по-дълго на политическата сцена, не е лошо да се замисли за възприемането на някои социалдемократични елементи, още повече че не останаха много комунисти, които да се надяват, че ще доживеят връщането на централизираното планиране и отмяната на пазарната икономика.
Колективистичното начало и идеите за социална справедливост са достатъчно силни в Русия и лявата партия, която се възползва от тях, без да използва наследството на Маркс и Ленин, ще може да разчита на стабилна подкрепа.
Според бившия първи вицепремиер и настоящ депутат в Държавната дума Борис Немцов в момента тече борба за влияние върху Путин между олигарсите и либералните икономисти. Това е малко условно, защото Анатолий Чубайс, един от най-известните реформатори, като ръководител на монополиста "Единни енергийни системи", спокойно може да бъде посочен сред най-големите руски бизнесмени. В навечерието на изборите Борис Березовски, считан за един от сивите кардинали на Кремъл, даде голямо интервю, в което коментира и изказването на Путин, че олигарсите трябва да бъдат държани на разстояние от властта. "Това е правилно, но никога няма да стане. Иначе думите му звучат добре. За избирателите", заяви депутатът, който обясни, че големите бизнесмени са подкрепили и.д. президента, защото правилно са разбрали накъде духа вятърът. Сред тези, които не са се ориентирали навреме, Березовски посочи групата МОСТ, собственост на Владимир Гусински. "Ще има разпределяне на тяхната собственост, те имат дългове", е прогнозата на Березовски.
Друга влиятелна група, която се надява да спечели благословията на Путин, са регионалните лидери, особено в районите, разчитащи на финансова помощ от бюджета. За да подчертаят добрите си чувства, губернаторите се постараха да осигурят максимално количество гласове в подкрепа на премиера. В Татарстан и Башкартостан, където на парламентарните избори антикремълската коалиция "Отечество - Цялата Русия" спечели повече от 60%, Путин получи същото количество гласове благодарение на местните президенти. Още преди изборите трима губернатори предложиха мандатът на държавния глава да бъде удължен до 7 години, което се хареса на държавния глава, но според него това може да стане след изборите през 2004 г. След обиколката из Русия Путин обяви, че е срещнал разбиране за желанието си да се намали данъчната и бюджетната независимост на регионите, но ще бъдат необходими големи усилия да бъде ограничено влиянието на местните лидери, повечето от които са заприличали на средновековни феодали. Президентът видимо се колебае дали е по-добре губернаторите да бъдат избирани или назначавани, но засега е склонен да не променя процедурата.
Едно от най-важните събития, които ще определят отношението към Путин в първите месеци на неговото управление, ще бъде изборът на нов премиер. Очаква се, че официалните резултати от изборите ще бъдат съобщени в началото на седмицата, което означава, че новият президент ще встъпи в длъжност в първите дни на май. Тогава правителството ще подаде оставка и Държавната дума ще гласува кандидатурата на предложения от Путин министър-председател. Според запознати със ситуацията боричкането за постове прилича на съставянето на кабинета на Сергей Степашин миналата пролет с тази разлика, че сега всичко протича тайно от медиите и обществото.
Списание "Комерсант Власт" съобщи, че в Кремъл има осем министерски списъка, начело на седем от които е финансовият министър Михаил Касянов, който от началото на годината фактически изпълнява функциите на премиер. За него се твърди, че е приближен на бизнесмена Роман Абрамович, но добрите му контакти на Запад са голямо предимство. Анонимен кремълски източник заяви пред агенция "Интерфакс", че само неочаквано кадрово хрумване на Путин би попречило на Касянов да оглави кабинета.
Като най-сериозен негов конкурент се смята заместник-министърът на финансите Андрей Кудрин, представител на петербургската група в президентството и правителството, който минава за протеже на Чубайс. Шефът на "Енергосистемите" също е смятан за потенциален премиер заедно с още двама петербургци - антимонополния министър Иля Южанов и заместник-министъра на държавното имущество Герман Греф. Минимални шансове имат депутатът Александър Жуков и губернаторът на Новгородска област Михаил Прусак, който привлече значителни чуждестранни инвестиции в региона си и беше един от авторите на предложението за седемгодишния президентски мандат.
Почти сигурно е, че ще бъде променена структурата на правителството, като някои ведомства може и да изчезнат. Това ще даде възможност на Путин да се освободи от неудобни чиновници като министъра на енергетиката Виктор Калюжни, който твърде открито защитава интересите на своите благодетели.
Представителите на левицата отново заговориха за коалиционен кабинет, но едва ли президентът ще си спомни за думите си, че е готов да работи със Зюганов и с лидера на "Яблоко" Григорий Явлински. Според "Комерсант власт" Путин ще подбира свои хора в правителството и въпреки че първоначално може да му се наложи да се примири с кадрите на различни групировки, през есента ще последва чистка, след която в началото на 2001 г. ще бъде съставено първото истинско правителство на Путин.
Вестник "Ню Йорк таймс" съобщи, че Белият дом нервно е очаквал резултатите от президентските избори в Русия, но или авторитетното издание нещо си измисля, или американските шпиони не заслужават парите на данъкоплатците. Ако се съди по реакцията на лидерите на всички по-големи страни, никой от тях не е останал изненадан от победата на Путин и сигурно отдавна са били приготвили поздравленията, които изпратиха в Москва. Държавният секретар Мадлин Олбрайт нарече новия руски президент сериозен човек, който трябва да бъде оценяван по делата му, а не по миналото му в КГБ.
Руският лидер разговаря по телефона с Бил Клинтън и Тони Блеър, с когото имаше възможност да се срещне лично в Санкт Петербург. Визитата на британския премиер до известна степен наруши дипломатическия протокол, защото той можеше да изчака да минат изборите, но вероятно Блеър се надява да установи добри контакти с връстника си Путин. По времето на Елцин главните партньори на Русия в Европа бяха Германия заради отпусканите кредити, и Франция - поради резервираното отношение спрямо Вашингтон, но на Путин би трябвало повече да му хареса прагматичната политика на САЩ и Великобритания.
Първото посещение на Путин в чужбина ще има символично значение и то ще се състои най-късно в началото на юли, когато в Япония ще се съберат лидерите на Г-7 плюс Русия. Москва беше допусната в елитния клуб като отстъпка за разширяването на НАТО и стимул за бъдещото развитие, но досега се чувстваше като просяк, поканен на царски пир. Кога (дали) ще се промени това положение не е известно, но поне руснаците няма да се срамуват за залитанията и заваления говор на своя президент.
За съседите на Русия победата на Путин има по-голямо значение, отколкото за Запада, защото те бързо ще усетят всяка промяна на руската политика.
Нестабилната ситуация в Беларус, където при последните протести пострадаха руски журналисти, влияе отрицателно на идеята за интеграция между двете страни и няма да бъде учудващо, ако Путин временно замрази проекта. На последното заседание на финансовите министри от Общността на независимите държави, организацията, която наследи СССР, в Москва беше обсъждана идеята за въвеждането на обща валута на цялото постсъветско пространство с изключение на Прибалтика. Засилва се сътрудничеството между силовите министерства във връзка с общите проблеми с тероризма. Това едва ли ще доведе до възстановяването на Съветския съюз под каквото и да е форма, но отсега нататък гласът на Москва ще звучи по-силно от Бишкек до Минск.
Чеченският препъни камък
Военните успехи допринесоха за победата на Путин, но не и за подобряване на отношенията между чеченците и руснаците
Сред малкото конкретни послания, които отправи Владимир Путин в предизборната си кампания, беше моделът, по който трябва да се решават всички проблеми в Русия. Той се казва "Чечения". Естествено новият президент нямаше предвид, че при възраждането на икономиката и укрепването на демократичните институти ще бъдат използвани реактивна артилерия и авиация. За него Чечения е символ на това, че може да се победи само когато открито се посрещне отправеното предизвикателство. Подобно на огромната част от изказванията на Путин идеята за преодоляването на предизвикателствата е необорима и под нея би се подписал всеки един от неговите конкуренти. И ако досегашният премиер бъде последователен при реализацията й, руснаците и светът могат да му бъдат благодарни. Но какво се получава, ако проблемът бъде определен неправилно, след което бъде направен опит той да бъде решен? В такъв случай най-вероятно положението ще се влоши. Което може да бъде потвърдено в Чечения, чието усмиряване се представя като най-големия успех на Путин.
Унищожаването на бандитите или сепаратистите (в зависимост от гледната точка) така, както опитва Москва, настройва мнозинството от чеченците срещу Русия и по никакъв начин не допринася за бързото приключване на войната. Затова федералната армия не успя да приключи военните действия за своя празник (23 февруари), нито за 8 март, както и за президентските избори, въпреки че генералите вероятно са се надявали да поднесат такъв подарък на Путин. Започналото изтегляне на военни части не означава, че краят е близо.
Неколкократното превъзходство в жива сила и тоталното артилерийско и авиационно надмощие позволиха на федералните сили да изтласкат чеченските части от равнинните райони и да заемат ключовите позиции в планините. След превземането на Шатой всички районни центрове се намират под руски контрол, а според генералите вече не може да се говори за съществуването на единно чеченско командване и организирани подразделения. Така е през деня, а през нощта неизвестни лица обстрелват военни и граждански обекти. Нападението срещу колона на специалните милиционерски части в Грозни, при което загинаха повече от 20 души, и завземането от сепаратистите на село Комсомолское, където боевете продължиха близо три седмици, подчертават несигурността на положението на руските войски. Въпреки че загубиха голяма част от базите и бойците си, не е известно каква ще бъде тактиката на чеченските полеви командири. Според чеченци, живеещи в Грузия, в близост до руската граница са складирани оръжие и продоволствия, които ще стигнат за още пет години военни действия. Стопяването на снега и разлистването на дърветата ще позволи на сепаратистите по-лесно да се крият от федералните войски и да преминават руско-грузинската граница. Изтеглянето на авиацията и артилерията ще поизравни силите, особено ако започне партизанска война с използването на немногочислени отряди. Според военния експерт на списание "Итоги" Александър Голц, ако в републиката останат единствено предвидените 18-хилядна мотострелкова дивизия, две дивизии на вътрешни войски и милиционерски подразделения, най-вероятно ще се повтори ситуацията от първата война - руските войници ще стоят в укрепените си пунктове, а останалата част от територията ще бъде под контрола на чеченците. Президентът на Чечения Аслан Масхадов вече обяви началото на партизански действия срещу Русия, но това заявление засега има повече пропаганден характер, което пролича от сравнително спокойната обстановка по време на изборите.
Другата възможност пред чеченските лидери е предприемането на опит за пробив, след който оцелелите чеченци и наемниците, сражаващи се заедно с тях, ще потърсят убежище в Афганистан или сред мюсюлманските военни групировки в Централна Азия. Руски военни източници съобщават, че чеченски отряди се групират около границата с Дагестан, откъдето могат както по-лесно да преминат в Азербайджан, така и да отвлекат вниманието преди нанасянето на основния удар на грузинското направление.
Напускането на територията на Русия може да се окаже по-добрият вариант за предводителите на сепаратистите, които са издирвани от руското правосъдие и едва ли могат да бъдат спокойни, след като един от най-известните полеви командири, Салман Радуев, прочул се по цял свят с кървавия си поход в Кизляр и Первомайское през зимата на 1996 г., беше арестуван след провеждането на специална операция. Скоро няма да стане известно как Радуев е бил подмамен от Федералната служба за сигурност, но затова пък може да се прогнозира, че той ще получи максималното допустимо наказание, особено ако се потвърди участието му в организирането на взривовете в Москва и провинцията миналата есен. При действащ мораториум над смъртните присъди Радуев трябва вече да свиква с мисълта, че ще прекара останалата част от живота си в затвора. Той едва ли може да се надява, че "колегата" му Шамил Басаев ще дойде да го измъкне от следствения арест, както предположиха представители на службите за сигурност. Единственото, на което би могъл да разчита Радуев, са последиците от няколкото ранявания в главата, които, ако са повлияли на психическото му състояние, ще му донесат по-лека присъда.
Останалите чеченски командири продължават да се укриват. Според вестник "Век" Масхадов се намира в командния пункт на предшественика си Джохар Дудаев, разположен в пещерите край село Харсиной, които не могат да бъдат разрушени дори от пряко попадение на авиационна бомба. Твърди се, че Басаев, който, ако се вярва на руските военни, на три пъти се измъкна от обкръжение - в Бамут.
Грозни и Шатой, се намира около границата с Дагестан, с него е и йорданецът Хатаб, заедно с когото се намират в списъка на издирваните лица от Интерпол.
Положението в Косово година след края на войната трябва да послужи като сериозно предупреждение за Москва, която се надява бързо да възстанови Чечения. За разлика от сръбската провинция обаче в Северен Кавказ липсват неутрални миротворци, а всеки руски войник, колкото и да е добронамерен, ще бъде приеман за враг. Дори да стане чудо и Чечения най-накрая да се успокои, Русия няма финансовите възможности на Запада и едва ли ще си позволи да отдели големи суми. За нефтената промишленост ще се погрижат частните фирми, но кой ще даде пари за строежа на хилядите унищожени къщи, да не говорим за Грозни, който дори може да бъде изоставен, ако бъде преценено, че това е по-изгодно икономически и политически. Като възможно решение се предлага въвеждането на пряко президентско управление, което означава, че новият държавен глава лично ще се погрижи за щастливото бъдеще на Чечения. Представителите на всички райони на републиката подкрепиха идеята, въпреки че не успяха да се договорят колко време Путин ще ръководи Чечения - две или четири години.
Като възможен негов наместник се сочи командващият чеченското опълчение Бислан Гантемиров, който е лежал в затвора за финансови злоупотреби и беше амнистиран от Борис Елцин, за да може да помогне на федералните войски. Той е само един от представителите на промосковския чеченски елит, замесен в съмнителни и незаконни сделки след първата война, който много добре знае как да се възползва от предоставяните субсидии. Затова Путин не трябва да се учудва, че парите за пролетната сеитба все още не са получени в Чечения. Неприятното за него е, че няма голям избор на кого да се опре. Както съобщи МВР, всички желаещи, подали молби за работа в милицията във Ведено - около 20 души, са се оказали роднини на Шамил Басаев и естествено им е било отказано. Това специфично тълкуване на презумпцията за невинност е част от сериозния проблем за възстановяването на доверието между чеченци и руснаци. Не са малко чеченците, които трябва да понесат наказание за отвличанията, убийствата, мъченията и терористичните акции, но правосъдието трябва да потърси сметка и от прегрешилите руски войници и офицери. Въпреки екскурзиите, които бяха организирани за журналисти и дипломати във филтрационния лагер в Чернокозово, остават съмнения, че затворниците и пленниците не само там се подлагат на мъчения и унижения. Все още не е ясно какво се е случило в предградието на Грозни Алди, където според местните жители руски войници са убили повече от 60 души.
Трудно е да се повярва,че враждата между Чечения и Русия ще приключи скоро. Затова не е лошо в Москва да обърнат внимание на думите на Дмитрий Фурман, представител на Института за Европа в Москва и съветник на центъра "Андрей Сахаров", който смята, че демокрацията в Русия е невъзможна без независимостта на Чечения. "Аз не мога да си представя мирната интеграция на чеченците в руското общество. Затова мисля, че в дългосрочен план независимостта на Чечения е неизбежна."
Нямаме повече време за губене
Проф. Андрей Мелвил, декан на политологическия факултет на Московския държавен институт за международни отношения, пред "Капитал"
- Не мисля, че сега може да се отговори на този въпрос, въпреки че изказванията, публикациите и някои действия на Путин дават някакъв ориентир. Независимо от това, за мен той до голяма степен продължава да бъде "черна кутия". Нека погледнем катастрофалното наследство, което получи Путин. Основният проблем и противоречие на епохата на Елцин беше това, че Елцин не успя или не поиска да изгради необходимите демократични политически институции, за поддържане на пазарната икономика и системата за социално осигуряване. Вместо създаването на институции и институционалния подход управлението на Елцин се характеризира с персонален подход, в чиято основа беше поставено известно фамилиарничене и лично отношение. За мен не е ясно в каква степен Путин ще успее и ще поиска да провежда самостоятелна политическа линия, разграничавайки се от клана, който го изведе до властта. В икономиката той се представя като привърженик на умерения либерализъм, но не може да се каже какво означава това. Кадровите промени и изявленията все още не ни дават възможност да видим очертанията на икономическата му политика. Ясно е само, че ще се заложи повече на държавното регулиране, което според мен само по себе си не е лошо. Идеята за усилване на държавата е една от най-важните задачи, които стоят пред страната, защото държавата беше разрушена и не беше възстановена в епохата на Елцин, а останките от нея бяха приватизирани от един определен клан. Затова напълно подкрепям идеята за създаване на силна и ефективна държава, но трябва да сме наясно какво стои зад тази сила и дали тя ще служи на интересите на демокрацията.
- Олигарсите в Русия се различават от олигарсите по света, защото по времето на Елцин те не бяха независими от държавата. Те станаха олигарси, приватизирайки държавна собственост и механизми, позволяващи им да се обогатяват. Без държавата те не могат да съществуват. Ако строго използваме термина, те са псевдоолигарси. Видя се, че определена олигарахическа групировка допринесе за идването на Путин на власт, но той от своя страна два пъти открито заяви, че няма да съществуват никакви предимства за тях, и дори каза, че епохата на олигарсите е приключила. Засега това са само думи и с интерес може да очакваме дали те ще бъдат подкрепени с дела.
- С оглед на руската история и сегашните обстоятелства пълното изкореняване на корупцията е невъзможно в краткосрочен период. Ако Путин не успее да проведе ефективна борба с корупцията, обхванала обществото отгоре додолу, и не постигне значително намаляване на нивото й в политиката и икономиката, него го очаква провал.
- По този въпрос аз съм по-песимистично настроен. Мисля, че е рано да се говори за успокояване на Северен Кавказ. Едва когато бъдат задействани в пълна степен механизмите на политическото регулиране, това ще бъде доказателство, че е постигнат напредък. Военните трябва да изпълнят задачата си, но те не могат да свършат работата на политиците. Затова преходът към политическата и икономическата фаза е неизбежен. Без политическо урегулиране на положението в Чечения и създаването на ефективни механизми за икономическото възстановяване на републиката изобщо не може да се говори за мир в Северен Кавказ. Най-опасният сценарий е започването на продължителна партизанска война. Световният опит показва, че подобни войни много трудно се печелят, а в отговор на действията на партизаните се предприемат масови репресии. В Чечения това е изключено, защото ще се наложи да воюваме с целия чеченски народ. Единственото решение може да бъде създаването на икономически и политически стимули за чеченците, които да доведат до изолирането на радикалните сили.
- Въпреки известната националистическа риторика може да се счита, че Путин е прозападно настроен или поне не е антизападно настроен. Ако се съди по изказванията му, особено в статията "Русия на границата на хилядолетията" и откритото писмо към избирателите, той твърди, че основното постижение на предишните десет години е излизането на Русия на магистралата на развитието на световната цивилизация, която той асоциира със западната цивилизация. За него историческият избор на Русия е Европа. Ако изключим проблема с Чечения, реакцията на Запада и реакцията на Путин на реакцията на Запада, аз бих го възприел като прозападно ориентиран политик, въпреки че не е ясно дали това се базира на философски убеждения, или е прагматичен подход, защото без помощта на Запада Русия не може да се измъкне от кризата.
- Путин даде ясно да се разбере, че подкрепя нормализирането на отношенията с НАТО и това беше демонстрирано от посещението на лорд Робъртсън в Москва. Мисля, че фразата, че той не изключва възможността Русия да се присъедини към пакта, е случайност и не отразява политическата му линия. По-скоро тя трябва да сигнализира за готовността на Путин за диалог със Запада. Трудно ми е да прогнозирам реакцията на възможното разширение на НАТО. Надявам се, че на НАТО ще му стигне тактичност и политически усет, за да не предприеме тази стъпка. Ако все пак алиансът се реши на този ход, може да се прогнозира крайно отрицателна реакция от руска страна, която ще бъде напълно разбираема и обоснована.
- Балканите са традиционен обект на интересите на руската външна политика. Геополитическите причини и обстоятелства за това са разбираеми. Сега, когато ресурсите на руската външна политика са ограничени, оправдани са сравненията със ситуацията след края на Кримската война през 1856 г. Въпреки това Русия съсредоточава усилията и въпреки малките ресурси няма причина да се говори за изтеглянето й от регионите, които имат стратегическо значение за националната й сигурност. В същото време в рамките на новата външна политика по-вероятно е да бъде избран прагматичен подход, който ще бъде различен за отделните страни и ще се базира на икономическите критерии, определящи изгодата, която ще получи Русия от определени международни акции.
- Независимо дали ще победи Ал Гор или Джордж Буш, външната политика на САЩ спрямо Русия ще претърпи незначителни промени. В двустранните отношения се натрупаха реални проблеми, които трябва да бъдат решени - договорите за ограничаване на ядрените ракети, неразпространяване на ядреното оръжие и противоракетната отбрана. Ако САЩ решат да създадат система за противоракетна отбрана, това ще предизвика асиметричната реакция на Русия, което психологически ще доведе до влошаването на фона на руско-американските отношения.
- Има много варианти. Някои говорят, че вследствие на псевдоизборите на власт е дошъл новият Милошевич, Пиночет или Иван Грозни, който ще стегне страната в железен обръч и ще въведе еднолично управление. Това е песимистичният сценарий, защото в такъв случай страната ще се насочи към затворено общество и автаркия. Това е пътят на стагнацията, но той е малко вероятен, защото в момента няма политически, силови и организационни ресурси за осъществяването му, без значение дали Путин желае това или не. Според мен той не иска. Оптимистичният сценарий гласи, че Путин вътре в себе си е съгласен с десните сили, готов е за радикални икономически реформи и усилване на държавата като условие за провеждане на ефективни промени. Това обаче представя желаното за действителност. Най-вероятно през следващите четири години, доколкото може да се съди в момента, ще се провежда прагматична и умерена политика. Надявам се, че ще се увеличи подкрепата за националния капитал и производителите, ще бъдат създадени юридически и икономически предпоставки за чуждестранни инвестиции в Русия, ще започне борба с корупцията. Мисля, че ще се запазят демократичните права и свободи, които се намират на ембрионален стадий на развитие, но Путин не винаги ще се съобразява с тях. Не е известно дали той ще създаде политическите институции на съвременната демокрация, които подкрепят пазарната икономика и гарантират минимална социална защита. Това ще бъде основният критерий, по който ще бъде оценено президентството на Путин. Ако това не бъде направено, може да загубим четири години, което в нашето положение е твърде много.
Проблемната продажба "Биовет":
АП опитва да прехвърли отговорността за сделката на Жотев
Оказва се, че за да се сключи приватизационната сделка за "Биовет", не е достатъчно да има парафиран проектодоговор между Агенцията за приватизация и избрания купувач, а и одобрение от Министерството на икономиката. Не защото така трябва (да го пише в закона например), а защото е по-добре друг да носи отговорността, когато две силни лобита се сблъскват около приватизационната сделка. Макар че в средата на февруари АП избра за ексклузивен купувач Българска фармацевтична компания (БФК - дъщерна на бившия приватизационен фонд "Напредък"), а проектодоговорът е парафиран на 12 март, последният и до момента не е внесен в надзорния съвет на АП. Вместо това се очаква министърът на икономиката Петър Жотев да даде мнението си по сделката на базата на доклад от агенцията.
Макар да има избран купувач, проблемът се поражда от това, че вторият кандидат - италианската "Синтофарм", опитва всякакви методи да упражни влияние върху приватизационната процедура, а проектодоговорът със сегашния купувач да не бъде подписан. Начинът за това очевидно е чрез Жотев да се повлияе на надзора на агенцията, който от своя страна да не даде разрешение за продажбата.
А шефът на АП Захари Желязков е изпаднал в позиция да се чуди кое е по-важното - купувачът да има опит в бранша или да дава повече пари. В офертата си българската фирма БФК предлага цена от 10.639 млн. долара и инвестиции в размер на 10.3 млн. долара, а предложението на "Синтофарм" е съответно за 10 млн. и 9 млн. долара.
Едновременно с това забавянето на продажбата вече изнерви участниците в нея и те започнаха атаки един срещу друг. Изпълнителният директор на БФК Кирил Домусчиев обяви, че представляваната от него фирма е атакувана и от "Синтофарм", и от изпълнителния директор на "Биовет", и от кмета на община Пещера. Според българската фирма между "Биовет" и "Синтофарм" са били сключвани неизгодни договори, в които са давани преференциални цени на италианската фирма и най-дълъг срок на отложено плащане в сравнение с останалите клиенти на предприятието. Изрядността на "Синтофарм" е поставена под въпрос и в ревизионен акт на Държавен финансов контрол, според който италианската фирма е изнесла, но не е платила продукция на стойност 850 хил. долара.
Ако надзорният съвет на АП одобри договора с БФК, най-вероятно от италианската фирма ще обжалват решението, обяви пък представителят й за България Димитър Азлалиев. Мотивът е, че в заповедта за приватизация изрично се изисква купувачът да има опит в бранша. А за новосъздаденото българско дружество ветеринарно-медицинският бранш наистина ще е нов. Иначе основният акционер в БФК (бившият приватизационен фонд "Напредък") има опит в управлението на дружества, тъй като има мажоритарно участие в над 10 предприятия. От БФК са подписали договор с американската Fountain Agricounsel, специализирана в консултациите в областта на фармацевтичната индустрия, която да ги подпомогне в управлението на фармацевтичното дружество. В момента представителите на "Синтофарм" ползват всички възможни канали за въздействие върху сделката - срещи с Жотев, дипломатически канали, адвокатски техники. Фирмата дори заплаши, че ако БФК стане собственик на завода в Пещера, най-вероятно ще спре да дистрибутира продукцията на завода. Според българския кандидат-купувач пък покупката на "Биовет" от негов настоящ клиент ще наруши баланса в търговската политика на предприятието.
Между участниците в надпреварата се прокрадва и идеята, че целта на забавянето е да бъде обявена нова приватизационна процедура и с мотива, че двата предишни опита са се провалили, да извадят "Биовет" от списъка за целева приватизация. По този начин би станало възможно участието на работническо-мениджърско дружество в наддаването и плащането с компенсаторни записи.
Накратко
В Агенцията за приватизация е постъпила една оферта за закупуване на 80% от капитала на КЦМ - Пловдив. Кандидатът е РМД "КЦМ 2000". Това е третата поредна приватизационна процедура за най-големия български производител на олово и цинк. От приватизационния посредник "Експандия" заявиха, че кандидатът има детайлна инвестиционна програма и стабилни банкови гаранции за плащанията си. Очаква се следващата седмица Агенцията да изпрати покана до "КЦМ 2000" за започване на преговори.
Представители на "Приста ойл" АД заявиха, че на 3 април предстои подписването на договор с Texaco. В резултат на него американската компания ще придобие 25% от капитала на русенското дружество, занимаващо се с производство и търговия с моторни масла.
Агенцията за приватизация определи WCG HOLDINGS, САЩ, и свързания с бившия фонд АКБ "Балканкар - ин" ООД за ексклузивни купувачи, с които ще се водят едновременно преговори за продажбата на дружествата от пул "Балканкар". Освен това за ексклузивни купувачи в преговорите за продажба на 65.79% от капитала на "Балканкар рекорд", Пловдив (в ликвидация), и 69.6% от капитала на "Балканкар Руен", Асеновград, са избрани съответно "Рекорд кар" АД и "Руенкар" АД. Срокът за подписване на договор при всички сделки е 14 дни, считано от датата на уведомлението на купувачите.
На 24 март изтече срокът за подаване на оферти за продажба на 85.56% от капитала на "ЗММ Победа" АД, гр. Сливен. Предложение за закупуване на държавния дял са подали "Победа 2001" АД, гр.Правец, и СД "Кибо - Йорданов, Дичев и сие", гр. Сливен. Предприятието се занимава с проектиране, производство и внедряване на металорежещи машини.
Няма постъпили оферти за продажбата на 75% от капитала на дружеството от ВПК "Струма - С" ЕАД, гр. Сандански. Предприятието произвежда горивно оборудване за машини с вътрешно горене, измервателно и инструментално оборудване, прецизни стоманени отливки, експлозиви и др. Методът за приватизация е публично оповестен конкурс.
Министерският съвет взе решение за отписване на 2 149 394 долара задължения по ЗУНК на ЕАЗ ЕООД - Перущица, във връзка със заявен интерес за приватизация на 77% от дружеството. Отписването ще стане след продажбата на мажоритарния пакет. Към 30 ноември 1999 предприятието има 1.168 млн. лв. краткосрочни задължения и 3.341 млн. долара задължения по ЗУНК.
Продаден бе остатъчен пакет от 15 898 броя акции, представляващи 7.1% от капитала на "Формопласт" АД, гр. Кърджали. Купувачът, "Формопласт - 98" АД, гр. София, се задължава да плати 98 хил. лв. за държавния дял в дружеството. РМД ще се възползва от правото си на разсрочено плащане и ще плати в брой само 10% от сумата.
Приватизацията на "Бороспорт" започва отначало
Ще има нова процедура за приватизацията на "Бороспорт", съобщи министърът на икономиката Петър Жотев, след като на втория кръг от преговори беше отхвърлена офертата на единствения класиран кандидат - РМД "Бороспорт - Боровец". Макар че РМД предложи най-висока цена от всичките седем първоначални кандидата, неубедителната инвестиционна програма и промени в предложения начин на плащане са довели до отказване на офертата им. "Няма да раздаваме компаниите си на безценица и ще търсим единствено стабилни инвеститори", каза Жотев. Новата процедура ще започне, след като се изготви нов информационен меморандум за 60% от акциите на "Бороспорт".
Вторият кръг преговори се води преди повече от седмица, но решението на Жотев, който лично следеше процедурата, излезе този понеделник. Според доклада на работната комисия по сделката на втория кръг преговори РМД се е опитало да промени условията на плащане, като е поискало половината от вече внесения десетпроцентов депозит да бъде изплатен с непарични средства, а парите да му бъдат върнати. "Това би опорочило направената след първия кръг класация, затова подобна промяна не можеше да бъде приета", е становището на министерството. Борислав Димитрачков, шеф на РМД и настоящ директор на "Бороспорт", отрече да са правени каквито и да било промени в офертата им. Жотев официално заяви, че не може да е бил подведен от работната група.
"Разочарован съм от офертите на кандидатите. Най-сериозните от тях влошиха предложенията си на първия кръг и това доведе до изключването им от по-нататъшната надпревара. Няма да поставяме срокове за приватизация и няма да допусна прибързани решения. Сделката е много важна и само истински стратегически инвеститор ще може да вземе курорта. РМД имат шанс само ако са заедно с подобен инвеститор", обясни министърът. В новата процедура ще могат да участват всички желаещи. За нея ще се подходи по-сериозно и ще има стабилен маркетинг, който по думите на Жотев е липсвал в предишната процедура поради кратките срокове.
Въпреки добрите намерения досегашният опит в приватизацията показва, че повторните процедури невинаги са толкова успешни, колкото се очаква. Участниците в приключилата процедура са готови отново да участват в приватизацията, но едва ли офертите ще са по-добри от досегашните.
Офертите на РМД ще се намаляват пропорционално на разсрочването
Методиката за преизчисляване на офертите на работническо-мениджърските предприятия беше обнародвана в Държавен вестник през миналата седмица. Тя определя с колко да се намаляват цените в офертите, подадени от РМД, преди да бъдат класирани. Тази промяната в закона за приватизацията беше обнародвана още на 14 март, но методиката се забави заради трудност при определянето на настоящата стойност на разсрочените плащания.
С подготвената методика най-накрая се цели да се сложи край на предимствата спрямо останалите кандидат-купувачи, на които се радваха работническо-мениджърските дружества. РМД имат право на разсрочено плащане по сделките за период от десет години, което поставяше всички останали кандидати в твърде неизгодно положение. Според новата методика предложенията, дошли от РМД, ще се намаляват с норма на дисконтиране 10% според периода на разсрочване. Получената сума ще се коригира с коефициент, отразяващ усреднения основен лихвен процент (ОЛП) за годината, предхождаща подаването на офертата (последното се налага поради един текст в закона за приватизация).
За улеснение на кандидат-купувачите, а вероятно и на чиновниците от приватизиращите ведомства, Агенцията за приватизация е изчислила и коефициентите за всяка година разсрочено плащане (виж таблицата).
Така например, ако дадено РМД е подало оферта за закупуване на дадено дружеството за сумата от 10 млн. лв. и иска да плаща разсрочено за период от десет години, настоящата стойност на офертата му е 10 млн. х 0.693 = 693 хил. лв. Тази сума се използва при класирането, за да се определи кой е избран за купувач. При новата методика за РМД е от значение какъв период на разсрочване предлага. Колкото по-къс е той, толкова по-висока е настоящата стойност на оферираната цена.
Както става в нашето законодателство обикновено, появява се обаче следният въпрос - какво става със заварените процедури, които са в напреднал етап на преговори (какъвто е примерно случаят със "Златни пясъци"). "Всички оферти на РМД трябва да минат през методиката", коментира Асен Дюлгеров, член на надзорния съвет на АП. Което означава, че ако в резултат на някакви предварителни класирания за купувач е било избрано РМД, сега офертата му трябва да се преоцени (намали) и съответно да се извърши прекласиране. Това обаче също не би било особено коректно - кандидат-купувачите са подавали оферти при едни условия, а ще бъдат класирани при други. Ето защо може да се стигне до набиране на нови оферти, което естествено ще забави процеса на приватизация.
Хранителни стоки София става собственост на шефовете си
По-високата цена не беше достатъчна, за да спечели второ РМД, подкрепяно от "Хърсев и ко" и "Спортстройкомплект"
Работническо-мениджърското дружество "Хранителни стоки - София" ще е новият собственик на 80% от акциите на общинската фирма "Хранителни стоки" ЕАД. Столичните приватизатори предпочетоха офертата на РМД на членовете на съвета на директорите на фирмата въпреки по-високата цена и по-сериозните ангажименти на конкурентното РМД - "Хранителни стоки приват 2000". Мотивите са, че цената е неизгодна за общината при разсрочено плащане от пет години, както и че ангажиментите за повече инвестиции и работни места са нереалистични. "Хранителни стоки" ЕАД управлява 80 търговски обекта в София, предимно в крайните квартали, и реализира доходи предимно от отдаване под наем, а не от собствена търговска дейност.
Предпочетената от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) оферта предвижда плащане в размер на 900 хиляди лева, 33% от които веднага при подписване на договора, а останалите до края на годината. "След дисконтирането на двете оферти се получават близки по размер стойности, но предложената схема [от предпочетения купувач - бел.авт. ] означава, че на практика купувачът се отказва от преференциите си на РМД", казва комисията в мотивите към решението си. От столичната общинска агенция отказаха да коментират как точно се извършва дисконтирането на паричните потоци. Според Закона за преобразуване и приватизация на държавна и общинска собственост при наличието на оферти за касов купувач и на такъв с разсрочено плащане втората се дисконтира с 10%, което поставя под съмнение твърдението за близки по размер оферти. Въпросният текст беше поправен наскоро и заменен с далеч по-реалистична схема на изчисляване, но тя не е била в сила към момента, когато е било извършено класирането.
Разликата в цените (дори и след дисконтирането с 10%) предизвиква протестите на загубилия кандидат "Хранителни стоки приват 2000". Дружеството включва предимно персонал на общинската фирма и се финансира от две външни фирми - "Хърсев и ко" и "Спортстройкомплект". "Тези фирми са гаранция за нашата много по-сериозна инвестиционна програма за 2 млн. лева (срещу 700 000 на избраното РМД) и за 200 работни места (срещу 50 на избрания купувач)", заявиха пред "Капитал" представители на дружеството и допълниха, че тяхното искане за трети кръг на преговори със затворени оферти не се е приело от тримата членове на комисията, двама от които са гласували за, а един против.
Учредяването на РМД "Златни" е оспорено в съда
Процедурата за приватизация на "Златни пясъци" може да последва съдбата на "Бороспорт"
Пет акционера в работническо-мениджърското дружество "Златни" АД (което е един от кандидатите за закупуване на 76% от капитала на "Златни пясъци") са депозирали в Софийски градски съд искови молби за обявяването на дружеството за недействително и заличаването му от търговския регистър, съобщи адвокатът им Илия Златев. Според Златев мотивите са, че петте лица не са присъствали на учредителното събрание, не са уведомени, че такова е проведено, не са се подписвали на учредителните книжа (протокол и декларации), а техните подписи са били фалшифицирани. Делото за обявяването на РМД "Златни" за недействително е насрочено за 3 май тази година. Срок, който е твърде отдалечен във времето при условие, че в момента текат преговорите за приватизация на "Златни пясъци", с който приватизиращият орган очевидно ще трябва да се съобрази. От пресслужбата на Министерство на икономиката обявиха, че единствено на база съдебно решение институцията може да предприеме някакви действия. Изпълнителният директор на "Златни" Николай Недков, който е и директор на все още държавното дружество отрече обвиненията и заяви, че петте лица всъщност са били упълномощили други да ги представляват в учредителното събрание и затова техните подписи липсват.
Същите физически лица са подали жалба и в Софийска районна прокуратура. На 15 март е сигнализирано за извършено престъпление - подправяне на подпис, уточни Златев. По случая се извършва проверка, която все още не е завършила. Ако прокуратурата прецени, че има извършено престъпление, то тя ще внесе в съда обвинителен акт. Процедурата може да отнеме месец - месец и половина. Заради приватизацията на "Златни пясъци" АД от прокуратурата са изпратили писмо до Министерство на икономиката, в което уведомяват министър Петър Жотев, че по жалба на пет физически лица се извършва предварителна проверка.
Адвокатът на обжалващите лица прави аналогия между този случай и нередностите при учредяването на "Българска земеделска и промишлена банка" АД (т.нар. Орсова банка). Тогава тя беше заличена от регистъра по искане на бившия главен прокурор Иван Татарчев. Мотивът му беше, че голям брой земеделски кооперации бяха посочени като акционери, без те да знаят за това, подписите им в учредителните документи са били фалшифицирани, а парите не са били внесени. В случая също се твърди, че има фалшиви подписи на учредители. Предвид факта, че сега въпросното дружество участва в приватизационна сделка, най-вероятното развитие оттук нататък е да бъде последвана съдбата на процедурата за "Бороспорт", където тя ще започне отначало. Съществува, разбира се, и вариант РМД "Златни" просто да отпадне от надпреварата.
Пак можем да поемем същите приватизационни ангажименти
Кабинетът изхарчи парите от Световната банка, но не изпълни ангажименти по ФЕСАЛ 2
