Съсипаха бизнеса на свидетел No1 срещу корумпиран
СДС-тата във Варна застанаха едно срещу друго заради затвора на бивш общинар
Само след три седмици осъденият на 18 години затвор за взимане на подкупи Иван Чолаков пак ще застане пред съда. На 21 април варненският апелативен съд ще разгледа отново делото срещу бившия общинар. И още отсега всички "здрави" сили са впрегнати в мащабни действия за оневиняването му. Така сагата с корумпирания общинар във Варна продължава. И има всички шансове да се превърне в холивудски сценарий.
Иван Йорданов Чолаков беше осъден на 21 юли миналата година, след като година по-рано беше арестуван в кабинета си в общината във Варна. Обвинението срещу него беше, че е поискал 50 000 000 стари лева (50 000 нови), за да намали продажната цена на обособена част от "Инжстрой инженеринг" в местността Шашкъна, в която се намира сервиз "Хюндай" на фирма ЕТ "Добромир Добрев 56". Чолаков е провел два разговора, в които е поискал подкуп от Добрев. И двата са документирани със специални разузнавателни средства и приложени към делото. На 8 юли 1998 г. той беше задържан, след като шофьорът му отиде да вземе първата част от подкупа в размер на 10 000 германски марки.
Според Добромир Добрев предложението за закупуването на сервиз "Хюндай" е дошло от Чолаков. Той го посетил заедно с Красимир Ангелов и още един човек в сервиза. След това последвали двете срещи, документирани на запис - едната за искане на подкуп от 50 000 марки плюс един автомобил "Хюндай" на "по-тънки" цени, втората среща е за уточняване на подкупа и подробностите. И в двата разговора осъденият Чолаков говори, че парите са за "групата", а с кмета "Кирчев той щял да се оправя". На базата на тези показания общинарят получи присъдата си миналата година.
Преди това Чолаков беше тежко ранен през октомври 1997 г. пред дома му във варненския квартал "Трошево". Мнозина тогава коментираха, че причина за покушението срещу Чолаков са връзките му със сенчестия бизнес на Варна и възможностите му да се облагодетелства благодарение на поста си в общината. Арестът му през юли 1998 г. и осъдителната присъда на варненския окръжен съд година по-късно подхраниха тези съмнения. Освен 18 години затвор съдът постанови и конфискация на недвижимото му имущество от 2 дка земя в Златни пясъци, два декара земя в местността Галата, 2 дка земя в Бяла, както и автомобил "Опел Вектра", които общинският чиновник беше успял да "спести" по време на службата си за морския град.
Свидетел на обвинението срещу Иван Чолаков е бизнесменът Добромир Добрев. Той е наемател на сервиз "Хюндай". Търгувал е с автомобили от същата марка и заради забавени доставки срещу него се води дело от "Наба ист груп". Общината има искове срещу него за неплатени наеми. Бившият контрагент на фирмата му - ДЗИ, също е завела дело срещу него. Изобщо настоящето му не е от най-розовите.
Добрев е наемател на общинската фирма "Инжстрой инженеринг" ЕООД от 1994 г. През 1996 и 1997 договорът е анексиран на два пъти. Действието на договора е до февруари 1999 г. Междувременно общината предявява претенции към фирма "Добромир Добрев 56" за използването на терен в съседство до наеманите помещения. Искът е предявен три месеца след като Чолаков е арестуван. Три търга за закупуване на сервиза са били обявявани от община Варна за периода 4 март - 17 август 1999 г., но на нито един от тях не се явява купувач. Тръжната цена за сервиз "Хюндай" пада от 437 хил нови лева до 218 хил. нови лева и пак никой не го иска. Между общината и Добрев започва кореспонденция кой на кого дължи пари. Общината има претенции, че Добрев не е плащал наем и затова дължи 17 840 лева за времето от 17 юли 1999 г. до 31 януари 2000 г. Наемателят пък от своя страна твърди, че е направил подобрения за 79 000 лева и т.н. Междувременно наемът на помещението нараства от 300 марки на 3000 марки, докато в средата на март настоящият кмет на Варна Кирил Йорданов издава заповед Добрев да бъде изгонен. Областният управител Добрин Митев спира заповедта на кмета, а районният съд постановява спорът да се реши в съдебната зала.
Според Добромир Добрев тези думи са изречени от настоящия директор на ДЗИ - Варна, Юлиян Гендов, по негов адрес. Бяхме само двамата, когато Гендов ми каза - "Добрев, ще те гоня до дупка", твърди бизнесменът. "Това не е вярно, никога не съм казвал такова нещо", отрича Юлиян Гендов. Вярно или не, месец след тази среща без предизвестие Юлиян Гендов прекратява едностранно договора за автосервизни услуги между ДЗИ и "Черноморска автомобилна компания" ООД, другата фирма на Добромир Добрев. Близо 5 години сервизът на Добрев е обслужвал катастрофирали автомобили, застраховани в ДЗИ. Клонът на застрахователното дружество обаче продължава да праща катастрофирали автомобили на "Черноморска автомобилна компания" и натрупва дължими суми за близо 4 хиляди марки. Отделно пропуснатите ползи, изчислени от Добрев, са за около 9000 марки, поне така твърди Добрев. За случая е уведомена централата на ДЗИ в София и Дирекцията за застрахователен надзор, която изискала писмено обяснение за забавянето на изплащането на обезщетенията, сочи документ от надзора.
Според директора на ДЗИ - Варна, Юлиян Гендов, застрахователното дружество също има претенции към Добрев и затова не е заплатило щетите. ДЗИ - Варна, е дало Доборомир Добрев на прокурор заради една от щетите, в която се съмнява. Той обаче не обясни мотивите си за прекратяването на договора с "Черноморска автомобилна компания". "Това са стари наши отношения с Добрев", каза Гендов.
Така най-важният свидетел срещу корумпирания общински чиновник е на крачка от фалита. Естествено, че Добромир Добрев не е мечтаният от всеки наемател със своите претенции към общината, някои от които и неоснователни. Но съпоставянето на атаките срещу бизнеса му доста странно съвпадат с приближаването на съответното процесуално действие срещу Иван Чолаков. Защото и с нов кмет общината във Варна продължава да функционира с кадрите на Кирчев. А именно хората на бившия вече кмет образуваха тази група, която направи всичко възможно да се облагодетелства от властването си във високата сграда на бул. "Мария Луиза" във Варна и не са забравили шамара в съда, твърдят хора от сините редици във Варна.
Приятелят на Иван Чолаков, Красимир Ангелов, с когото според съдебните показания той е ходил в сервиз "Хюндай", също е от приближените на бившия кмет Христо Кирчев. Той все още е директор на Двореца на културата и спорта във Варна и също беше арестуван с обвинения за злоупотреби през лятото на миналата година, но засега е само следствен. Третият от групата според същите източници е Юлиян Гендов. Гендов е в близки отношения с Красимир Ангелов, с когото бяха в управителния съвет на общинската фирма "Търговски дом" АД, по-известна като дупката в центъра на Варна. Гендов демонстрира добрите си отношения с Ангелов, след като последният беше освободен от следствения арест. В същото време обаче твърди, че не е приятел с уличения от варненския съд в корупция Иван Чолаков. "Аз нямам връзки с Чолаков", заяви за "Капитал" Юлиян Гендов. "Аз съм имал чисто служебни отношения с него и всичко това е минало, там всичко е казано."
Докато Чолаков е началник на управление "Собственост и стопанство" в общината, Гендов е председател на общинската комисия по собственост. Нито едно предложение на Чолаков не би могло да мине без съдействието на Юлиян Гендов и санкцията на тази комисия.
Естествено битката за престоя на Чолаков в затвора има и своята проекция в местната политика. Един срещу друг са изправени двата лагера на СДС. От едната страна стои областният управител Добрин Митев, от другата са хората на бившия кмет Христо Кирчев и хората на новия шеф на СДС - Варна, Благой Димитров. През 1998 и 1999 г. Добрин Митев направи доста, за да пребори Христо Кирчев. В самия полицейски запис свидетелят на два пъти пита Чолаков дали парите са за Кирчев. Присъдата на бившият началник на общинското управление "Собственост и стопанство" беше шамар срещу кликата на Кирчев. След фиаското на общинските избори на Добрин Митев превесът на силите в СДС - Варна, обаче се наклони на другата страна. Митев разполага само с откъслечно влияние, но пък негови хора станаха общински съветници. Групата на Кирчев засили позициите си в местните структури на синята партия. Заместник на Благой Димитров пък е Янко Станев, също човек на Христо Кирчев и свързан с някои варненски "бизнесмени".
И битката във Варна е дали ще победят едните или другите. Свидетелят на обвинението се е появил някъде между тези две масовки, всяка със своя интерес. (Сигурно и свидетелят е търсил своя.) И ако апелативният съд оневини Иван Чолаков, холивудският сценарий ще се превърне в сериал.
"Кръстникът" май имаше 3 серии.
Синият партиен съд не бил толкова страшен
"Още една мъртвородена структура" - коментираха избора на новия Контролен съвет сини депутати на следващия ден в парламента, визирайки недвусмислено сегашния НИС. Те изявиха също така сериозно съмнение относно практическата полза от работата на новосформирания по християн-демократически образец партиен орган. Сигурно е обаче, че за попадналите в него това е сериозен актив в политическата им кариера. Общо споделено сред сините редици е мнението, че макар и изненадващо избран за председател, Иван Куртев е лично необвързан с което и да е от сините лобита. Сегашният зам.-председател на парламента обаче е по-скоро компромисен вариант. Което говори, че Костов, който лично го е предложил на заседанието на НС, желае да се презастрахова. И то не от следващи скандали по местните структури, а от евентуалното задълбочаване на тези, които вече са факт (Варна, Добрич, Стара Загора). Това пък означава, че решенията по споровете ще стават по съвсем друга линия или по-точно казано под личното ръководство на Командира.
Редовият състав на вътрешния арбритраж също е изненадващ. Присъствието на зам.-председателя на софийския СДС Георги Хубенов е категоричен реверанс към Евгений Бакърджиев. При съвместяването на двата поста от Хубенов вероятността да възникнат конфликтни ситуации на някое от следващите заседания на Националния съвет не е за пренебрегване. Макар и в устава на съвета изрично да е упоменато, че когато член на комисията е страна в даден спор, той не участва при гласуването на конкретното становище по случая.
Междувременно стана ясно, че във вторник в Красно село при избора на състава на комисията хората на Бисеров са гласували колективно против кандидатурата на Георги Хубенов, лансирана от Бакърджиев. На заседанието са били издигнати още кандидатурите на лидера на СДС - Кърджали, Пламен Иванов и на Васил Гоцев. Двамата обаче са си направили отвод, съобщиха членове на Националния съвет на СДС. Мотивът за отвода на Васил Гоцев бил, че не е получил подкрепа от делегатите на националната конференция на СДС и затова не трябва да бъде член на вътрешнопартийния арбитраж. Васил Гоцев беше предложен на синия форум за член на НИС от областното ръководство на СДС - Перник. При гласуването успя да събере само 443 гласа. При отвода си Пламен Иванов не е изтъкнал мотиви. Сини депутати коментират, че той ще е най-вероятно един от кандидатите за член на НИС след напускането на Евгений Бакърджиев. Пламен Иванов събра на националната конференция 1100 гласа като кандидат за НИС и е вторият под чертата след Илия Петров, който получи 1145. Другите две издигнати кандидатури - на Иван Сунгарски и на шефа на статистиката Александър Хаджийски, са отпаднали от Контролния съвет след гласуването. Марио Тагарински е предложил кандидатурата на депутата от Сливен Димо Петров за член на вътрешнопартийния арбитраж. Синият народен избраник е телефонен техник по образование. В контролния съвет има и икономист. Това е пловдивският депутат Васил Клявков, чиято кандидатура е издигната от народния представител Методи Андреев. Останалите кандидатури - тези на Юрий Юнишев, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Светлана Бончева и Иван Димов (за отбелязване в случая е, че и петимата участват в парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията), са били предложени и гласувани ан блок от шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова. На последвалата пресконференция бе обявено официалното разпределение на вътрешнопартийните ресори между членовете на НИС. Екатерина Михайлова ще отговаря за вътрешната и коалиционната политика, Димитър Абаджиев за международните отношения, Светлана Дянкова за социалната политика, Йордан Цонев за финансовата и данъчната политика, Никола Николов за икономическата политика, стратегии и програми и Михаил Михалов за здравеопазването, политиката по отношение на младежта, демографските и малцинствените въпроси. Председателят на парламента Йордан Соколов засега е без ресор, а за този на Бакърджиев (регионална политика и изборни стратегии) ще се решава впоследствие.
Новая ькономическая Политика* на БСП:
Завладяваме две-три транснационални компании
Еклектика от клиширани лозунги и сочен популизъм лъхат от програмните документи за 44-ия конгрес
Трепери Бил Гейтс и се моли БСП да не дойде на власт с програмата, която е подготвила, защото ти отиде фирмичката - социалистите са замислили да завладеят две-три транснационални компании и нищо чудно изборът им да се спре върху "Майкрософт". "Създаване (или завладяване чрез собственост) поне на две-три транснационални компании, които да се доминират от български капитали. " Такива едни весели неща може да се прочетат при разлистване на проектите за програмни документи на 44-ия конгрес на БСП, в които се прави опит за помирение на несъвместимите идеи, които изповядват различните поколения в БСП.
А иначе всичко си е традиционно - еклектика от клишета и сочен популизъм се усещат още от първите редове на националната стратегия за развитие, която би трябвало да даде основните насоки за изваждането на страната и гражданите от тежкото икономическо състояние.
Първият от трите стратегически ориентира на БСП е: "Свободни граждани - с гарантирани политически и свои икономически права, както и с квалификация, които им позволяват реално и равностойно да участват в стопанския и обществен живот."
Главите на хората, подписали се под това послание, очевидно не са узрели за простата истина, че идеята за равенство е утопия и има смисъл само на полето на равните условия за участие на всички, а не за равностойно участие на всички. Хората се раждаме неравни (някои със сребърна лъжица в устата, други сред оборски тор, някои с талант, други без грам такъв) и именно свободата е предпоставка за доразвиване на природно заложените неравенства. Тъй че да говориш едновременно за свободни граждани и за равностойното им участие в стопанския и общинския живот е, меко казано, противоречие.
Второто основно послание на БСП е: "Справедлива държава - такава е социалната държава, държавата, която се грижи не само за закона и реда, но и за хляба и работата, за здравето и просветата на всички, за достойни старини за всеки."
Държавата в ролята на добрия бащица, който се грижи за всичко - за хляба, за работата и т.н., е позната приказка от едни времена, за които все се надявахме, че са отминали. За БСП обаче очевидно не е проблем да залага на тази теза, успоредно с посланията за "нормално функциониращо пазарно стопанство", "конкурентна пазарна икономика" и "общество на самостоятелни и отговорни участници".
Според социалистите България днес е изправена пред три общонационални задачи - работа, растеж и развитие. От пространните клишета колко важни са тези три Р-та така и не става ясно как точно ще бъдат постигнати те.
Те просто толкова могат
Българите обикновено посрещат с хляб и сол - поне в народното творчество менюто е такова. Гостите, които чака за Великден (българи, живеещи в чужбина), правителството се готви да посрещне с... липса на комунизъм и парче земя. Отдавна пожълтелите страници на проектозакона за българите, живеещи извън България, се превърнаха в нормативен акт, приет набързо и с оскъдни дебати. Пак по спешност на първо четене беше приет и Законът за забрана на комунизма на Панев.
В закона за "трансграничните" българи се казва, че "българската държава създава условия на нуждаещите се българи, установяващи се на нейната територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или общинския поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им". И още: "Министерският съвет определя условията и реда, при които лицата по ал.1 могат да ползват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия."
Малко е тъжно, че вместо да направи условията за живот и работа в България нормални и оттам - притегателни за всички, държавата е решила да "заселва" българите от чужбина обратно по сакарски маниер. Представете си инвестиционния банкер, който ще изостави кариерата си в Лондон, и ще се върне да обикаля с двуколка предоставената му земя. А ние какво да правим? Да се радваме, че комунизмът си отиде по закон и всички магазини са корекоми.
Ако се прояви малко фантазия и се продължи законотворческата логика, може да се предложи на депутатското внимание също така Закон за забрана на глупостта, Закон за забрана на лъжата или въобще един Закон за забрана на лошите работи.
Ако пък народните ни представители бяха чели "Малкият принц", веднага щяха да се сетят за една планета, обитавана само от един цар, който непрекъснато издава заповеди. Сутрин на слънцето да изгрее, вечер - да залезе. И ако това е само безсмислено, приетите през миналата седмица закони са скандално цинични. Но не бива да се заблуждаваме - това не е нарочно. Депутатите ни не са чели "Малкият принц", както вероятно и тъжно много други книжки.
За това нека не им се сърдим - те просто толкова могат. Или по-скоро - толкова не могат... България е на стартовата линия за преговорите с ЕС
София се опитва да излезе напред чрез Agenda setting*
"На 28 март за Брюксел заминаха главният преговарящ за присъединяването на България към ЕС Александър Божков и Юлиана Николова, директор на дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" към Министерски съвет."
Това е дословен цитат на правителствено съобщение с титлите на двамата водещи българската евроинтеграция. Трябва да се свиква с подобни заглавия от времето на Живков, защото началото на преговорите с България ознаменува и навлизането й в дебрите на европейската бюрокрация - един поход към сложното и неизвестното. Както казва самият Божков, предстои ни сблъскване с "брюкселския език, който е нещо като брюкселското зеле, но не съвсем".
Българите обаче не може да ги уплаши лесно човек. Напротив, те вече смело объркват служителите на евробюрокрацията. Още на 15 февруари еврокомисията заяви, че е готова да преговаря с България по шест глави. По същото време българската делегация заяви, че ще предложи позициите си и на още две - "Статистика" и "Телекомуникации и информационни технологии". От българския екип са наясно, че не могат да променят предварително изграденото становище на комисията. Целта обаче е да се покаже на Брюксел, че България има капацитета и възможностите да се движи по-бързо по определената й писта до отваряне на всички 31 теми. От София заявяват претенции да бъдат страната, която прави agenda setting-a в двустранните взаимоотношения със съюза, определя темпото и мащаба на преговорите. "Сега вероятно някъде там, на по-дребното ниво на чиновници, ще внесем малко объркване, но за нас е важно да дадем ясния политически сигнал", изказа се Божков по повод позицията на България.
Стратегията на България е принципно правилна. Особено след като се видя, че въпреки гръмките декларации за готовността на съюза да преговаря едновременно с всички страни кандидатки процесът не върви съвсем гладко. Все още за България не е определен главен преговарящ от страна на комисията. В подобно положение са и Малта и Литва. Засега екипът за България се ръководи от Енрико Паскуарели, който е начело на отговарящите за Румъния. Това може да забави преговорите, защото колкото и позицията на главните преговарящи да е обща и неустановена, тя има една много важна функция. Еврокомисията и излъченият от нея екип начело с главния преговарящ са посредникът, чрез който колективното тяло на 15-те страни членки контактува със страната кандидат. Важната посредническа функция, която има преговарящият, налага установяването на добър личен контакт с него и дух на сътрудничество. Това, че започваме преговори по смятаните за най-лесни теми, не означава автоматично, че те ще бъдат затворени без забележки. Пример е Унгария, която още през 1998 г. отваря главата "Култура и аудио визия", но все още не може да я затвори, защото от евросъюза смятат, че страната не е изпълнила квотите за телевизионно време, отделено за европейски програми по директивата "Телевизия без граници". Унгария от своя страна не е съгласна да примири договореностите си с друга европейска организация - ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), и така преговорите са в застой. За България е важно да се избегне подобно зацикляне до крайния срок 25 май, когато на ниво посланици ще се вземе решение кои глави ще се затворят и по кои нови теми може да се започнат преговори. За това трябва да се получи единодушното съгласие на 15-те страни членки за затваряне на дадена тема.
Унгария е поставила прецедент и в още едно отношение. Стратегията на Будапеща е да се започнат преговори по колкото се може повече теми, които се държат отворени, за да може да се правят сделки за преходни периоди с взаимни компромиси от една за друга глава. Така Унгария е отворила 23 теми, от които е затворила само 7. Този подход изнервя еврокомисията, която се принуждава да води кръстосани преговори по много области едновременно. Въпреки това Унгария е безспорният отличник от първата шестица. Чехия и Полша от своя страна отчитат темпото си не с отваряне, а със затваряне на глави. България също се насочва към този подход. Предварителната подготовка е много важна за успешния финал на този подход - от София вече са готови с още четири глави, които ще предложат на срещата през май, а по време на двете срещи на френското председателство през втората половина на годината ще се предложат още пет. Така по формулата 8 + 4 + 5 до края на годината ще сме отворили общо 17 глави. Именно това ще бъде същността на термина agenda setting за България - поемане на инициативата за смазване на тромавите бюрокрации - наши и европейски.
Илюзия е, че субсидиите от ЕС ще ни решат проблемите
Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, пред "Капитал"
- Преговорите са преди всичко процедура по внос на цивилизация. Първо в администрацията, след това, при успех, и в обществото. Засега тяхното въздействие се свежда до създаване на администрация за водене на преговори. Общата тактика на преговорите по повод втората група (където е и България) е да се започва от нищо незначещи раздели на законодателството: така се получава нещо като обучение в хода на работата. По същество като преговори по най-скъпите и противоречиви области на политиката на ЕС - фискалните трансфери и общата селскостопанска политика, те не са започнали още с никого. Сиреч засега няма договаряне на равноправието в клуба на ЕС. Но за различните страни става дума за различни неща. Всяка страна има различни разходи по присъединяването си. Смята се, че те са по-лесно изчислими от ползите. Допреди сегашното разширяване (т.е. договора от Амстердам и формулирането на т.нар. копенхагенски критерии) практиката в общи линии е, че съюзът компенсира загубите от присъединяването на отделните страни. Сега обаче имаме нещо като регата на страните кандидатки: всички тръгват към една цел, но стигат по различно време. Берлинската среща от март м.г. намали вноските в бюджета на ЕС от 1.27% от БВП на отделните страни до 1.13%. Само 10 на сто от така събраната сума ще отива за покриване на разходи по присъединяването. Иначе казано, при по-малко средства в абсолютна стойност имаме повече страни и еднакви жалони за преценка на готовността за членство. Индивидуалният подход по повод нечие членство в тези условия означава по-малко средства за идващите по-късно и по-дълъг период на нагаждане. Субсидии за компенсиране на загубите не се очакват.
Съответно новите кандидати следва да решават едновременно два проблема - да хармонизират законодателството си и да наваксат изоставането си спрямо другите кандидати. Особено пазарене в преговорите вече няма. Преговорите са намиране на общ език и общоприемливи свидетелства, че и едното, и другото са се случили, че критериите от Копенхаген са изпълнени преди или по време на преговорите.
- Няма да има проблеми по приемането на законодателството на ЕС, те ще възникнат с прилагането. Но не трябва да се забравя, че законодателството на съюза непрекъснато се променя. В същото време по-голямата част от регламента на ЕС е или безсмислен от стопанска гледна точка, или създава протекционизъм в търговията, или увеличава източниците на корупция, на употреба на административна позиция в името на частни изгоди.
Практиката засега у нас е, че се подбират възможният минимум от правила, най-глупавият начин на тяхното приложение, въвеждат се нови административни "услуги" и структури и не се отчитат разходите по прилагане и съобразяване с новото законодателство. Примерите са много. Според програмата "Партньорство за присъединяване" в България бе приет законът за регионално развитие и се пристъпи към разработване на национален план за развитие на основата на регионалните планове. Всъщност подготовката на плана си беше съвършено повторение на процедурите на централното планиране, а местните планове за развитие бяха финансирани и въодушевени от централните власти. През 1994 г. от Германия бе взет назаем моделът за роля на държавата във фондовата борса. (Там той не е продукт на "социалното пазарно стопанство", а има корени в традиции от началото на XV век.) През същата година те (а и повечето страни, членки на ЕС, а още и Швейцария) промениха законите си, доближавайки ги до американската традиция. У нас фондовата борса си остана държавна и като акционерно участие, и като управление, и като официална търговия. Проектозаконът за нестопанските юридически лица също се опира на германски първообрази (правителствено опосредстване на учредяването, управлението и контрола), фактически вече неприлагани в самата Германия от години. Резултатът ще е, че гражданските организации ще се окажат подчинени на министъра на правосъдието, държавният финансов контрол ще им гледа сметките (каквато практика бе наскоро въведена спрямо кооперациите, т.е. спрямо сдружения на частни лица), а правителството ще прибира собствеността им, когато те бъдат закрити. Не си спомням колко пъти писахме за германските по произход разпоредби на закона за автомобилния транспорт (също впрочем никога неприложени в самата Германия). За всяка идиотия в новото българско законодателство може да се намери европейски прототип. Трудно е обаче да се проследи как всяка една от тях си пробива път. Защо в здравните реформи трябваше да се следва най-лошият, а не някой по-малко лош образец - това за мен си остава тайна.
Тези неща могат да престанат да се случват, ако страната следва последователна политика на стопанска свобода, ако обществото има достъп до проектозаконодателството, ако то знае какво му крои правителството, ако самото правителство въведе механизъм на предварителна оценка на стопанските ефекти от регламентите, например чрез промените в закона за нормативните актове, ако има достъп до записите (информацията) на правителството. Съдейки по онова, което се обсъжда в тази област, правителството прави точно обратното на онова, което е нужно. Не мога да кажа докога ще е така.
- При умерени нови заеми, липса на глупости и средно 3 на сто реален ръст към 2002 и външният дълг ще клони към 60% от БВП. Това обаче няма да подобри действителната готовност на страната за членство. Има два проблема.
Първият е, че и съюзът, и първата група няма да подскачат на едно място, докато ние се присъединим. При ръст на реалния БВП от 3% на година на България са нужни около 12-14 години да достигне равнището на паритет на покупателната способност на сегашна Унгария (около 45-50% от този на страните членки). Освен общата селскостопанска политика ЕС има още две-три други свещени крави: стабилност на цените, стабилност на заетостта и стабилен обществен ред. Тези три "с" предполагат, че съюзът се бои от по-евтини стоки и труд и от внос на криминален елемент. Можем да се абстрахираме от обстоятелството, че разширяването към бившия източен блок едва ли носи тези рискове. (Все пак най-големите източни, в това число и български, мафиоти и просто мошеници пътуват свободно из ЕС и дори притежават недвижимост в страните членки. Потенциалът на източния износ е относително слаб - търговията на ЕС с десетте източни кандидата е не повече от 3% от общия търговски обмен на съюза. А източните работници едва след около поколение ще достигнат агрегираната производителност на своите западни колеги.) Но не може да се забравя, че тези три "с" ще мотивират гласуването за или против новите членки на клуба. Вероятно не е справедливо, вероятно зад тези нагласи стои някакъв неомарксистки светоглед, но такъв е животът и такива са политическите виждания.
Вторият проблем е със самата конкурентност, с нейното разбиране в България. За справяне с конкурентния натиск е нужно достатъчно количество (при подходящи разходи) човешки и физически капитал, включително инфраструктура (енергийни ресурси, телекомуникации, транспорт и т.н.), образование и изследвания, както и потенциал за бъдещи развития в тази област. Подходът на българското правителство досега е да не се обръща внимание на съчетаването на тези видове капитал, на обвързването им и на правилата на използване, да не се отчита приносът на частния сектор (защото за него има малко информация) и под формиране на капитал и инвестиции се разбира "брутно образуване на основен капитал", или "придобиване на дълготрайни материални активи" (на езика на статистиката). Въпреки промените в реториката нито програмата, нито законодателните действия на правителството показват, че то схваща мобилността на капитала и ролята на човешкия капитал за повишаване на конкурентността.
- Това не означава, че нищо не се случва. Напротив. През 1998 придобитите от частния сектор дълготрайни материални активи са с 21% по-висока стойност от тези в държавния сектор. През 1996 съотношението е с 26% повече в полза на държавните предприятия. Тоест очевидно частният сектор е локомотивът. Но предприятията практически не инвестират в развойна дейност, програмни продукти, лицензи и ноу-хау или (по-скоро) не отчитат такива инвестиции. А тези инвестиции са условие за нововъведения и конкурентност. Банките са плитко нагазили в реалния сектор, услугите им са бедни и не насочват парите към конкурентни отрасли. Заместителите на недостига на местен ресурс - чуждите инвестиции, засега очевидно срещат институционални пречки. В момента има явно предпочитане на вътрешни купувачи, които са най-бавни в последващи преструктурирания и най-слаби в корпоративното управление. Спрямо конкурентността е заложена мина със закъснител. Особено в сравнение със страните от първата група. Става дума за т.нар. приватизация чрез работническо-мениджърски дружества - фактически получили, а не купили, правото да се разпореждат с предприятията. Промяната в тези отношения ще бъде решаваща за конкурентността на българската икономика, нормалното функциониране на пазарните структури и общата динамика на икономиката през следващите пет години (докато трае вторичната приватизация).
- Бързо подобряване на жизненото равнище едва ли ще има. Ще има фалити на фермери и на неконкурентни предприятия. Ще бъдат по-добре онези, които вече работят за пазара на съюза или в предприятия, дошли в България от ЕС. Накъсо - бързото и пряко подобряване на жизнения стандарт за всички е илюзия. Социологическите сондажи не улавят една друга илюзия. Имам чувството, че всички в България се надяват на субсидии от ЕС. От кметове през областни управители до водещи политици всички смятат да забогатеят или поне да решат проблемите си за европейска сметка. В изказванията на последната конференция на СДС се родиха три напредничави идеи за използване на предприсъединителните фондове: да се помогне на бедните, да се покачи жизненият стандарт и да се включат младите в преразпределението на фондовете. В една община в североизточна България се надяват да съживят по програмата САПАРД поне едно от шестте си предприятия, вече приватизирани, но упорито вървящи към банкрут. Тези неща няма да се случат. Най-много да се подхрани корупцията при разпределяне на фондовете. Смятам, че зад тази илюзия стои особена интерпретация на някои действителни съотношения. Какво имам предвид? През последните седем години БВП на човек в България е бил средно 10-ина пъти по-нисък от този в Гърция. Общо десетте страни кандидатки през 1997 имат 40 пъти по-малък БВП от този на ЕС, а на човек БВП на съюза е 7.5 пъти по-висок от средното за страните кандидатки. В България и другаде политически водачи и избиратели си мислят: "Ще вземем малко - муха ги ухапала, няма да забележат. " Гласуваните в Берлин твърди бюджетни ограничения за предприсъединяване предполагат стриктен надзор върху харчовете. Страните кандидатки ще се съревновават и по прозрачност. Ако са точни сметките на института, през 1999 цялото европейско финансиране за България възлиза на около 4.6% от БВП. Това са доста пари. Около тях възниква напрежение. Те са и основната цел на съревнованието между политическите партии. Избирателите нямат нищо против. Както каза мой приятел хотелиер, "хляб се реже, трохи падат".
Всъщност т.нар. обикновен човек не е лошо да знае какво ще стане и в случай на неприсъединяване към ЕС. Най-вероятните резултати са: по-малко чужди инвестиции, по-скъп износ и по-скъпа конкурентност, липса на натиск за цивилизованост на политиката и обществото. В крайна сметка - по-голяма и по-обидна бедност.
И Бойко Ноев поправя военния закон
Промяната в срока на казармата още се мисли
Докато българските депутати тренираха своето красноречие по въпроса дали комунизмът трябва да бъде забранен или не, през пленарната зала на парламента без много шум и дебат преминаха поредните изменения на Закона за отбраната и въоръжените сили. Миналия четвъртък Народното събрание одобри на първо четене поправки във военния закон, с които министърът на отбраната ще затвърди своите позиции в подопечното му ведомство. Това е вторият ремонт на военния закон, откакто СДС е на власт.
За ужас на хилядите наборници и бъдещи висшисти, които все още не са минали през редовете на армията, и този път в нормативния акт липсваше корекция на сегашното положение с продължителността на казармата. Оказва се, че според предложения от военното министерство проектозакон срокът на наборната военна служба остава такъв, какъвто си е - една година за хората със средно образование и 9 месеца за висшистите. Както изглежда, отбранителното ведомство много-много не желае да дискутира по-нататъшно скъсяване на престоя в армията и чака политическо решение по въпроса. Всъщност военните не роптаят чак толкова много срещу подобен вариант, тъй като след съкращаването на армията има излишък от жива сила. Според правителствената "Програма 2004" войската ни се съкращава от 104 на 45 хиляди. При това положение се оказва, че всяка година има почти два пъти повече от необходимите донаборници.
Според военния министър Бойко Ноев въпросът колко да бъде намалена продължителността на казармата ще бъде изяснен до около половин месец. Най-вероятно ще се върви към изравняване на службата за среднисти и висшисти. По всичко личи, че тя ще стане 9 месеца за всички. Съществува и някаква малка вероятност казармата за висшисти да слезе и до половин година, но шансовете за такова решение не са големи. Това ще стане на базата на ясни разчети, обяви шефът на военното ведомство, противопоставяйки се на предложението на депутата от ОНС Валентин Симов, който предложи срокът на военната служба да се намали до 60 дни. Според него това е срок, който е достатъчен за военното обучение на един човек.
Ситуацията в случая е обаче малко особена. Въпросът с продължителността на казармата си остава политически, тъй като може да повлияе силно върху политическите пристрастия на младата част от мъжкото население. Намаляването на казармата е чисто популистки ход, с който управляващите се опитват да си върнат доверието на най-активната част от българското общество. Така че срокът вероятно ще бъде съкратен в името на политическия имидж на управляващите, въпреки че и военните, и техният цивилен шеф Бойко Ноев тайно скърцат със зъби срещу идеята. Ноев нееднократно е подсказвал, че по-краткият престой в армията ще направи младите българи негодни за войници. В интерес на истината обаче доста българи и така не стават за войници, независимо колко време ще бъдат прибрани зад високите зидове на поделенията.
Затова е доста странно, че прагматичен човек като Ноев се противопоставя срещу идеята за въвеждане на така нареченото откупуване от военна служба. В крайна сметка подобен вариант е достатъчно приемлив за всички. От една страна, хората без афинитет към армията ще могат да се занимават с това, което желаят, а от друга, министерството на отбраната ще получи така необходимото му за военната реформа допълнително финансиране. Изглежда, хората в отбранителното ведомство не желаят да се лишат от безплатната работна ръка, която се осигурява благодарение на наборниците. Горчивият опит от първата кампания за набиране на професионални войници показва, че когато бъдат третирани показарменому, наемниците просто хвърлят военната си книжка и си заминават.
Всъщност настоящите промени във военния закон първоначално нямаха нищо общо с проблема за наборната служба. Всъщност идеята на тези поправки е министърът на отбраната да получи още по-големи правомощия. Цялата философия на законопроекта се върти около контрола над военните специални служи. Всъщност те узаконяват трансформирането им и тяхното пълно преминаване под контрола на цивилното ръководство в лицето на министъра. Военното разузнаване се преобразува в служба "Военна информация", а военната полиция и военното контраразузнаване (ВКР) се сливат в служба "Сигурност". Малката разлика е, че според досегашната нормативна база тяхната дейност трябваше да се регламентира със закон, а сега такова задължение няма. "Структурата и организацията на дейността на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се определят с правилник на министъра на отбраната", гласят поправките във военния закон. Военният министър ще решава еднолично и какви да бъдат правомощията на извънщатните служители на въпросната мегаслужба. Така на практика военният министър ще решава по какъв начин да действат двете спецзвена.
Всъщност и до момента военното разузнаване, ВКР и военната полиция си правеха оглушки и действаха по старите разпореждания от времето преди приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили. За жалост Министерството на отбраната не се опитва да направи дейността на тези спецслужби по-прозрачна, а просто да ги придърпа към себе си. Всъщност военният министър не спира дотук. Той не само подчинява напълно ВКР и военна полиция, но посяга и към информацията на другите спецслужби. Според поправките в закона военният министър ще получава от националните разузнавателни органи цялата информация, която касае отбранителното ведомство. По всичко личи, че Бойко Ноев се опитва да получи достъп и до данните на Националната разузнавателна служба, която в момента се отчита на президента.
В законопроекта се съдържа и още един доста спорен момент по отношение на военните служби за сигурност. Според нормативния акт наследникът на ВКР и военната полиция ще може да действа и по отношение на цивилни лица, които са действали съвместно с хора от личния състав на военното министерство и армията. Подобна тактика се използваше преди време и от вече закритата военна прокуратура, за да образува дела срещу хора, които нямат нищо общо с армията. Магистратите с пагони просто намесваха в делото някой офицер и взимаха нещата в свои ръце.
Не е ясно обаче доколко прехвърлянето на военни спецслужби и допълнителни функции към военния министър е в синхрон с правителствената политика в тази сфера. Премиерът Костов нееднократно е лансирал идеята за създаване на разузнавателна общност и обособяването на службите в отделно ведомство към Министерския съвет. Така че идеите на Бойко Ноев в тази сфера може и да не бъдат приети чак толкова благосклонно.
Горещият картоф БТК пое към парламента
Гръцко-холандският консорциум OTE/KPN внесе нова оферта за Българската телекомуникационна компания. Основната промяна в нея е, че общата цена по сделката се увеличава от 510 на 600 млн. долара. За сметка на това обаче нараства и сумата, която кандидат-купувачите настояват да могат да си удържат като неустойки и обезщетения. Според доклада за БТК (прословутият документ се състои от три страници), внесен от Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията, и приет на правителствено заседание миналата седмица, новата цена на БТК всъщност е между 210 и 600 млн. долара.
Ако сделката се подпише, държавата на първо време ще получи 460 млн. долара (от остатъка 20 млн. долара ще влязат в доверителна сметка за счетоводен дефицит за 1999 г., други 120 млн. долара в доверителна сметка за законодателни промени в Закона за далекосъобщенията и в лицензите на БТК и втория GSM-оператор). За сравнение - досега за законодателни промени се предвиждаше да се заделят 100 млн. долара. Отделно, пак според доклада на Славински, се предвиждат обезщетения до 250 млн. долара, ако в бъдеще държавата по някакъв начин навреди на БТК и на втория GSM чрез промяна на условията, при които е сключена сделката.
Истината е, че
"ОTE и KPN трябва да регистрират две смесени дружества - едното в съотношение 60 към 40 в полза на OTE, което ще придобие мажоритарния пакет от БТК, другото в съотношение 60 към 40 в полза на KPN, което ще вземе втория GSM. За да стане възможно това, трябва да се промени законът за приватизацията", поясни Антони Славински. В закона за обществените поръчки исканата промяна е купувачът да може да възлага договор за управление на свързано с лице (може би скандалната компания "Интраком" без търг или конкурс. В закона за далекосъобщенията трябва да влязат всички монополни искания на купувачите.
Ако въобще има сделка с OTE/KPN, 1 юли 2000 г. е датата, до която според доклада на Славински трябва да се сключи договорът за БТК и да бъде издаден лицензът за втори GSM-оператор. Аргументът е, че иначе наближава краят на монополния период на БТК и отлагането ще позволи на купувачите да си задържат по-големи суми, т.е. да намалят цената по сделката. "Повече преговори няма да има. Не сме поставяли срокове, просто чакаме правителството да отговори", заяви Хенк Виеренга, който преговаря за БТК от страна на KPN.
В подобрената си оферта консорциумът отново е подчертал, че държи на искането си при евентуална сделка държавата да съгласува с купувачите своята позиция при преговорите с Европейския съюз, Световната търговска организация (СТО) и НАТО - доколкото те засягат телекомуникационния сектор. Източник, близък до купувачите, обясни, че на българското правителство много му се иска да бъде
На въпрос защо консорциумът поставя изисквания, които противоречат на европейските, Хенк Виеренга заяви: "Европейският съюз не е някакъв бог, неговите норми се правят от хора. Тези неща подлежат на обсъждане. За българското правителство ще е добре да се научи да дебатира."
Според доклада на Славински проблеми остават и във връзка с
Като спорни въпроси се изброяват статутът на обектите с отбранително предназначение, за финансирането на системата за наблюдение и контрол на далекосъобщителните мрежи, липсата на достатъчно гаранции за опазване на държавната тайна.
Единственото хубаво, което се запазва в новата оферта, са финансовите обещания, които консорциумът направи при предишното подобряване. Основното е държавата да получи до 200 млн. долара при разпределение между нея и консорциума на приходите от бъдеща борсова продажба на акциите на БТК.
Както и в предишната оферта
Досега консорциумът предлагаше 502 млн. долара за 51% от БТК и за втория GSM-лиценз (общо), плюс 8 млн. долара за РТК. При съотношение две към едно между цената на БТК и GSM се получаваше, че истинската цена за мажоритарния пакет от телекома е 335 млн. долара (две трети от 502 млн. долара), оттам за 100% от БТК - 656 млн. долара, а за една акция - 90 долара. Държавата искаше съотношението между БТК и GSM-лиценза да стане четири към едно, за да се увеличи цената на една акция от телекома. Смисълът е, че така консорциумът OTE/KPN ще придобие по-малко допълнителни акции при планираното последващо увеличение на капитала на БТК. На практика при предишната оферта окончателният пакет на консорциума щеше да надхвърли 60% от капитала на БТК, докато сега OTE/KPN след планираното увеличение на капитала ще имат 57%. По-високата цена на акция означава също, че правителството ще получи повече приходи от продажбата на преференциални акции за служители.
В новата цена от 600 млн. долара се запазва същата цена от 8 млн. долара за пакета на държавата в РТК (тоест "Мобиком", който би трябвало да стане собственост на OTE/KPN и автоматично да получи втория GSM-лиценз като част от сделката). От капитала на "Мобиком" 51% са непряка държавна собственост (12% държи РЕС, фирмата на МВР, а 39% притежава БТК).
Като се извади сумата от 8 млн. долара от новата цена 600 млн. долара, за БТК, плюс GSM-лиценза, остават 592 млн. долара. При запазване на съотношението две към едно излиза, че 51% от БТК струват почти 395 млн. долара. Вторият GSM-лиценз струва 197 млн. долара. Оттам следва, че една акция от БТК става близо 106 долара, а цената за целия телеком е
Сумата все още е под долния праг на ценовото поле, определено наскоро от работната група - между 1.1 и 1.6 млрд. долара за 100% от БТК.
Любопитното в цялата сапунена опера около БТК е, че новата цена доста погъделичка суетата на управляващите. Аргументът е, че миналата година по това време за БТК се предлагаха 415 млн. долара при курс 1.6 лева за долар (тоест 664 млн. лв.), докато със сегашното увеличение цената в левове става почти два пъти по-висока, отколкото при подаването на офертата.
Прехвърлянето на сделката към парламента е опит на правителството да свали от себе си отговорността за решението. Така то няма да се ангажира, както беше в досегашния вариант на договореностите, с ограничения в законодателството. От друга страна, парламентът ще реши, каквото бъде спуснато като директива от СДС, т.е. директивата така или иначе ще трябва да дойде от премиера Костов. Министър Славински се изказа веднага след решението на министерския съвет в по-скоро положителен тон по отношение на бъдещата сделка. Промяната на цената, макар и съществена обаче, прави крайния резултат от сделката равен на стария, доколкото и предвидените, почти неизбежни неустойки се увеличават. Тогава остава въпросът дали това е достатъчно, за да даде Костов зелена светлина на сделка, срещу която досега не без основание се съпротивляваше. Отговорът може би е в необходимостта от очакваните от сделката пари за реализация на амбициозните обещания в ревизираната "Програма 2001", която залага на държавните инвестиции като основно средство за растеж на икономиката и повишаване на заетостта.
Накратко
Министерският съвет реши да запази през 2000 г. минималните изкупни цени на тютюна, фиксирани през 1999 г. Аргументът е, че производствените разходи са се увеличили, но определените цени се доближават до експортните стойности, което прави българските тютюни неконкурентоспособни. Решението цели да съответства на пазарната конюнктура и същевременно да не предизвика социално напрежение.
Правителството прие законопроекта за ратификация на конвенцията за отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Конвенцията цели да повиши безопасността при управление на отработено гориво от граждански реактори (т.е. АЕЦ "Козлодуй") и радиоактивни отпадъци от граждански дейности. Тя обаче не се прилага за гориво или отпадъци, генерирани по военни или отбранителни програми.
Държавният резерв ще деблокира 160 хил. тона зърно от реколта '97 г., съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. По неговите думи причината била необходимостта от подмяна със зърно от нова реколта. По-важната причина може да е липсата на предлагане на зърно, заради която не се сключват сделки, коментира обаче експерт на Софийската стокова борса. През последния месец се предлагаше само вносна пшеница на цена над 200 лв. на тон, докато търсенето се движеше при цени 180-190 лв. на тон.
Британската компания "Таймс уотър Юръп" (Times Water Europe), италианската компания "Амга" (Amga), немската "Берлинер васер" (Berliner Wasser) и британската Биуотър (Biwater) имат интерес да получат концесията за водоснабдяване в Североизточна България, съобщи Лъчезар Русинов, кмет на Добрич.
Зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски проведе преговори на 30 и 31 март в Брюксел за взаимни отстъпки в търговията с вино и спиртни напитки между България и Европейския съюз. Михайловски е преговарял и за допълнителна либерализация на търговията със земеделски стоки. Предстои да се съгласува списък на стоки, в търговията с които ще се прилагат нулеви мита. България настоява до получи допълнителни отстъпки за стоките, за които изпълнява 100% от преференциалните квоти на ЕС.
Съветът за безопасна работа с генетично изменени растения разреши площите за производствено изпитване на генетично изменена царевица на американските "Монсанто" и "Пионер" да се увеличат от досегашните 12 хил. хектара на 20 хил. хектара. Съветът за пръв път е разрешил производствено изпитване на генетично изменени картофи, устойчиви на колорадски бръмбар, на площ 300 хектара.
Министерският съвет даде концесия на "Невестино" ООД върху част от минералната вода на находище "Невестино - Топилата" в землището на село Невестино край Кюстендил. Минималното годишно концесионно възнаграждение е 50 000 лв., но не по-малко от 2.5% от приходите от концесионна дейност. Правителството освен това разреши на "Магма - 97" ООД, Тополовград, да търси и проучва неметални подземни богатства в района "Сакарски батолит" на площ от 80 кв. км.
Кой ще плаща за предизборния обяд с тока и парното
След около месец мълчание Международният валутен фонд даде сигнали, че обявеното замразяване на цените на тока и парното не му се нрави особено. "Не е невъзможно, но бих поспорил за причините защо цените трябва да бъдат по-високи. Но искаме да направим това, да го извършим по един сериозен начин", каза представителят на фонда у нас Питър Стела по "Дарик" радио.
Източници от Вашингтон потвърдиха пред "Капитал", че ръководителят на мисията на МВФ за България Юха Каконен е изразявал съмнения около необходимостта от подобни мерки. Притесненията са главно от това, че даденото на националната конференция на СДС в края на февруари обещание за замразяване на цените не е резултат от някакви конкретни мерки, а повече предизборно обещание.
Как точно ще се замразят цените ще се решава тепърва. Шефът на енергийната агенция Иван Шиляшки аплодира обещанието на премиера, позовавайки се на някакви хипотетични вътрешни резерви на енергийните фирми. Министърът на финансите Муравей Радев в радиоизявление обясни, че запазването на цената ще стане за сметка на преструктурирането на разходите. От топлофикациите намекнаха, че замразяването ще стане със субсидии от бюджета, но не се ангажираха с отговора дали Муравей Радев е склонил да им ги даде. От министерството на финансите също не пожелаха да коментират дали изпълнението на бюджета позволява допълнителни субсидии, които се оценяват на 100 - 150 млн. лева само за топлофикационните дружества.
Цената на тока може да се закрепи на сегашното ниво, но след изборите ще трябва да има двойно по-голям скок. От друга страна, приходите от данъци от НЕК ще намалеят, което пък ще постави бюджета в затруднено положение, когато трябва да се търсят допълнителни средства за топлофикационните дружества.
По-големият проблем е цената на парното. При последната мисия на МВФ у нас беше решено графикът на поскъпването на парното да се реши в средата на лятото. Дотогава Агенцията по енергетика и финансовото министерство с помощта на Световната банка трябва да подготвят анализ за финансовото състояние на топлофикационните дружества и стратегия за тяхното преструктуриране. Това условие беше записано в актуализираната матрица. Представителите на фонда биха могли да се съгласят на някаква отстъпка от предвидения през 1998 г. график, но трябва да се убедят срещу какви стъпки от наша страна ще направят това - примерно радикално преструктуриране, включително закриване на топлофикации, съкращаване на разходите им и т.н.
Към трудностите по фиксирането на цената на парното се прибавиха и обявените през седмицата намерения на ръководството на Булгаргаз да увеличи цената на газа с 25 - 30%.
По експертни оценки по този начин загубата на топлофикациите ще нарасне с допълнителни 80-100 млн. лева. Булгаргаз аргументира искането си с по-високия курс на долара и с по-високата цена на природния газ на международните пазари заради поскъпването на петрола.
Като възможност за неутрализиране на ефекта от поскъпването на природния газ в правителствените среди през последната седмица се обсъжда възможността да се освободят от ДДС вносът и сделките с газ. Това ще облекчи топлофикациите, които ще купуват газа без ДДС и ще им трябват по-малко оборотни средства за плащанията към Булгаргаз. Топлофикационните фирми обаче ще продължат да начисляват данъка в цените за краен потребител и при равни други условия те ще останат същите. Преди време енергийната агенция предложи да се освободи от ДДС парното за населението. Муравей Радев обаче беше против подобно решение.
Освобождаването от ДДС противоречи на заявената от правителството политика да налага еднакви данъци на всички субекти и да не прави изключения, а съществуващите да премахва. Освен това Булгаргаз е основният вносител на ДДС в бюджета и това на практика го превръща в може би най-големия данъкоплатец, тъй като делът на приходите от данък върху добавената стойност в бюджета е 2-3 пъти по-голям от този на останалите данъци. От тази гледна точка едва ли освобождаването на природния газ от ДДС ще бъде приемливо решение за фиска. Всъщност ако топлофикациите успяват да си събират всички вземания, то постъпленията от ДДС в бюджета би трябвало да останат същите, просто вносител на цялото ДДС ще са топлофикациите.
Друга възможност е да се емитират облигации на Булгаргаз с постъпленията, от които той да изпълни инвестиционната си програма, а с икономисаните собствени средства да посрещне загубите от по-високата цена на природния газ и фиксираната цена на парното, а оттам и намалената платежоспособност на топлофикационните дружества. Емисията обаче няма да реши основния проблем с неефективната дейност на топлофикациите и натрупаните от тях загуби. С влошаването на състоянието на топлофикациите се нарушава и платежоспособността на Булгаргаз.
Друга възможност, която се дискутира в енергийните среди, е да се създаде фонд по подобие на фонд "Енергийни ресурси", само че отчисленията в него ще се правят не от печалбата, а на база постъпленията, независимо дали предприятията реализират печалба или загуба. Средствата от фонда ще отиват главно за субсидиране на губещите дружества. Това само ще влоши финансовото състояние на останалите фирми от отрасъла, които ще трябва да правят вноски, за да спасяват неефективните топлофикации.
Софиянски запазва правата си в общинските фирми
Кметът на София няма да загуби правото да назначава и освобождава членовете на управителните и контролните съвети на общинските фирми, както се очакваше. В проекта за нов правилник, който се очаква идната седмица да бъде гласуван на сесията на Столичния общински съвет (СОС), е записано, че "СОС възлага на кмета да сключи договорите за управление с ръководните органи на търговски дружества с общинско имущество (надзорен съвет, съвет на директорите, управителен и контролен съвет)". Според юристи, специализирани в областта на корпоративното управление, текстът е неясен и може да бъде тълкуван двусмислено. За сравнение - в досегашния правилник ясно и кратко се казваше, че кметът има право да назначава и освобождава шефовете на общински фирми.
"Правото на кмета се запазва на общо основание, защото в предходен текст на правилника се казва, че той представлява общината при управлението на дружествата с общинско имущество. Има въпроси, за които кметът трябва да иска разрешение от общинския съвет, но назначаването не е сред тях, коментира пред "Капитал" Асен Дюлгеров, секретар на общината. Кметът трябва да има разрешение от СОС, за да гласува т.нар. съществени решения - промяна на капитала, продажба на акции или активи от общински фирми и пр. Отделно от правата на Софиянски като представител на общината се запазва и текстът, че упражнява правомощията на работодател в качеството му на орган по назначаването или страна по трудово правоотношение."
Антоан Николов, познат като близък до бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, намекна неофициално, че СОС ще отнеме кметското право на назначение още в първите дни на мандата на новите общински съветници след местните избори през октомври миналата година. Вероятно заради смените в кабинета, когато доста хора на Софиянски бяха назначени на ключови позиции, Николов не побърза да изпълни заканата.
Според проектоправилника за общинската администрация общинските чиновници занапред работят "при спазване на Закона за държавния служител". Най-любопитното е, че от текста на правилника е отпаднала старата разпоредба, че "служителите в общинската администрация не могат да участват в управлението на повече от едно дружество с преобладаващо общинско участие". Понеже такава забрана няма и в Закона за държавния служител, изглежда, че занапред избрани общински чиновници ще бъдат назначавани в по няколко надзорни съвета. Другите нови неща са, че се прави разделение на обща и специализирана администрация, както и че висшите общински чиновници (в лицето на Софиянски и районните кметове) занапред отговарят за опазването на обществения ред в столицата, както е според Закона за местното самоуправление и администрация.
Правилникът на общинската администрация освен това урежда подробно и отношенията между УАГ и главния архитект на София и процедурата, по която се приемат и съгласуват архитектурни проекти. Заради специално приложение към правилника неговото гласуване беше отложено на предишната сесия на СОС. Ясното разписване се налагаше, след като наскоро в общината стана скандал заради новите павилиони в центъра на столицата, които се изработват от една-единствена фирма - "Призма лукс", и се продават на търговците на нереално високата цена от 3120 долара. Според запознати след приемането на правилника за администрацията Софиянски възнамерявал да разпореди да се обяви конкурс, за да се одобрят и други фирми, или да се преразгледа договорът на "Призма лукс".
Каса върху горещ ламаринен покрив
Ще разсее ли някой съмненията за преливане на пари от здравната каса към фирмите доставчици и изпълнители
Скандалите със здравната каса нямат край. Още не е напълно ясно колко са стрували лимузините и другите скъпи покупки, които бяха направени миналата година, а хората на Илко Семерджиев отново демонстрират склонност към разточителство. Този път поводът са луксозните ремонти, които здравните босове поръчват за сметка на данъко-платеца (без значение дали парите са директно от здравните вноски, или от бюджета, който пак се пълни от редовия данъкоплатец).
"На тази цена (530 лв./кв.м) може да се реализира чисто ново строителство, естествено не луксозно, но ново. Аз не знам какво точно включват ремонтите, но тази цена ми се струва много висока. Ако са използвани наистина български материали - дограма, бои и т.н., тази цена е невероятно висока", коментира инж. Пламен Бенински, строителен предприемач и ексшеф на Българската строителна камара.
"Зависи от състоянието на сградата. Ако сградата е с остарели инсталации, трябва да се подменят настилки, да се оправя покривът и т.н., при реконструкция е възможно да се стигне до такава стойност на ремонта. Говори се обаче, че някои от сградите са нови, и тогава вече тази цена е висока", заяви Красимира Петкова от Русенската строителна камара, която е член и на Асоциацията на независимите строителни надзорници.
"По градовете мнението е, че това е безобразие. Хората се чудят как се взима решение да се похарчат толкова много пари именно за такива нужди и не е ли по-добре тези средства да бъдат насочени към закупуване на медицинско оборудване", коментира пред "Капитал" строителен надзорник от Русе, пожелал анонимност.
Мнението на повечето строителни експерти е, че цитираните суми са приемливи само ако се касае за ремонти из основи, включващи смяна на покрива, пълна подмяна на ВиК и елек-троинсталациите, нови дограми и прозорци, подови настилки, прокарване на външни инсталации и вътрешни реконструкции като местене на стени и т.н. Сигналите от цялата страна обаче по-скоро показват, че парите се харчат за излишен лукс, стигащи до поставяне на италиански плочки, специални мозайки и други глезотии.
За да оправдаят повечето от харчовете за нови сгради и скъпи ремонти, шефовете на здравната каса изтъкват липсата на време до 1 юли, когато 28-те районни каси ще трябва да поемат обслужването на системата. През миналата седмица Бойко Пенков обясни, че още има градове, където касата няма сгради, като Враца, Варна и Ямбол, и ако общините не отпуснат помещения, също ще се купуват сгради. Окачените тавани не били излишен лукс, а изискване за работата на компютърните системи, докато приказките за италианските плочки били само митове, тъй като имало определени лимити. "Ако някъде са намерили италиански плочки - няма лошо, но лимитът е даден за български плочки", каза наследникът на Илко Семерджиев.
Сметките на касата показват, че до момента за ремонти са похарчени 14 299 500 лева (без ДДС). Общо за придобиване на имоти и други активи касата е похарчила около 80 млн. лева. През миналата седмица от нейните разходи се заинтересува и парламентът. Група депутати от опозицията внесе предложение за създаване на временна комисия, която да проучи целесъобразността на извършените харчове.
"Главната задача на националната и районните здравноосигурителни каси е да оборудват за милиони левове сгради и луксозни кабинети, независимо че много общини и областни управители могат да предоставят сграден фонд, ненуждаещ се от капитални ремонти. Закупиха се скъпи автомобили, провеждат се скъпоплатени реклами, от които не става ясно каква е целта на здравното осигуряване", пише в мотивите на 26-имата депутати, внесли предложението. Заговори се, че през следващата седмица сигналите за далавери около здравното осигуряване ще бъдат проверявани и от парламентарната комисия "Антимафия". Възможно е интересът на депутатите да е предизвикан от
До момента от здравни вноски са събрани 278 млн. лева. От касата признават, че изпълнението на приходите не е добро, като основната причина според шефовете й е в общините, които не плащали вноските на социално слаби и безработни. Оказало се, че изрядни били едва 5% от общините. Останалите нямали дори съставени списъци на лицата, които подлежат на осигуряване от общинския бюджет. До 15 дни здравни чиновници и служители на НОИ ще започнат масови проверки и кметовете, които не превеждат осигуровките, ще бъдат глобявани, заканиха се от касата. Отсега може да се каже, че ефектът от тези акции няма да е голям. Общините не плащат вноските, защото нямат пари - главно заради мащабни разходи, извършени от местните администрации по изборите. По същия начин шефовете на здравната каса побързаха да пръснат милиони за луксозни покупки, без да е ясно ще проработи ли изобщо финансовият механизъм на осигурителната система и дали средствата ще позволят изпълнението на централизирания и скъп модел на здравна реформа. Да не говорим, че е цинично да се обзавеждат шефски кабинети по последна дума на модата, докато болниците страдат от елементарна липса на средства за издръжка.
Взимаме 190 млн. лв. кредит за втория мост на Дунав
Съоръжението няма да осигури конкуренция на трасето през Сърбия
Три от проектите, които представи България на донорската конференция в Брюксел, бяха одобрени за финансиране в рамките на пакта за стабилност и влизат в групата на т.нар. пакет проекти "бърз старт". Класираха се вторият мост над Дунав, реконструкцията на летище "София" и реконструкция на речните ни пристанища, съобщи финансовият министър Муравей Радев след приключването на финансовата конференция на страните донори по пакта за стабилност на 29 и 30 март.
Като средносрочни и дългосрочни проекти остават строежът на високочестотен далекопровод за електроенергия между България и Македония и строеж или реконструкция на отсечки по Коридор 8 и Коридор 4.
На България се падат 21.4 процента от всички инвестиции, одобрени на Донорската конференция на пакта за стабилност. На най-голямата страна в района - Румъния, се падат 28.5 процента, а на Македония - 10.5 процента.
От предвидените общо 827 милиона евро за България са осигурени 474 милиона. Предстои да се търсят източници за останалите 353 милиона евро. Осигурени са 85 процента от средствата за стартиращите веднага проекти и 80 процента - за краткосрочните проекти.
Проектите в района, които стартират веднага, са 35 на обща стойност 1131 млн. евро. От тях 724 млн. евро вече са договорени, предстои осигуряването на останалите 407 млн. евро. Краткосрочните проекти са 50 на обща стойност 2735 млн. евро. Осигурени са 1272 млн. евро и предстои договарянето на 1463 млн. евро.
Голямото разочарование обаче е, че няма да има без-възмездни помощи, а всички проекти ще бъдат финансирани като заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Допреди седмица все още неофициално се разпространяваше хипотезата, че до 20% от сумите по пакта за стабилност може да бъдат отпуснати като безвъзмездни помощи. Всъщност целта на пакта за стабилност не е да осигури нови източници на финансиране, а по-скоро да координира съществуващите схеми за финансиране по линия на различни програми за оказване на съдействие на балканските страни от фондовете на ЕС, Европейската инвестиционна банка, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, отделни правителства.
Официалната информация след приключването на срещата в Брюксел е, че засега ще бъдат отпуснати 2.4 млрд. евро по пакта за стабилност, докато поставената минимална цел беше за 1.8 млрд. евро.
Финансирането на този проект отдавна е договорено с ЕИБ (60 млн. евро), Кувейтския фонд за арабско развитие (40 млн. долара), програмата ФАР на ЕС (8 млн. долара) и холандското правителство (близо 1 млн. долара). Още преди година беше гласувана държавна гаранция за кредита от ЕИБ, а преди месец беше обявена и преквалификация за избор на изпълнител.
Проектът е за изграждане на нов пътнически терминал за 2.5 млн. пътници годишно, строеж на нови перони и паркинг, разширяване на сегашната писта и удължаването й с 800 метра, а също и изграждане на нова писта. Общата стойност е 184 млн. евро. Още миналата есен транспортното ведомство обяви, че вече има яснота откъде ще дойдат недостигащите средства. Летището ще участва в проекта със собствени 1.5 млн. долара. Още около 60 млн. долара се очакват от предприсъединителните фондове на евросъюза. Засега не е ясно точно колко ще струва рехабилитацията на речните пристанища. Проектът е важен за страната, тъй като речното плаване е един от най-изгодните начини за транспортиране на стоки към Централна и Западна Европа.
Високочестотният елек-тропровод между България и Македония, който беше класиран на предни позиции в българското предложение, изпадна от групата на проектите "бърз старт". Проектът предвижда изграждане на 400-киловолтов електропровод, който ще свърже електроенергийните системи на двете страни, ще засили тяхната сигурност и надеждност и ще помогне за интегрирането им в общоевропейската енергийна система (UCTE). Съоръжението е с обща дължина 190 км, като 80 км от тях са на българска територия, а 110 км - на македонска. Според предварителните изчисления за реализирането на нашата част от проекта са необходими 20 млн. долара, а за македонската - 35 млн. долара. В края на предишната седмица в Охрид беше подписано двустранно споразумение между енергийното стопанство на Македония и нашата Агенция за енергетика с идеята, че това ще придаде по-голяма тежест на проекта при кандидатстването за финансиране по линия на пакта за стабилност. През последните етапи на обсъждането на този проект се предвиждаше в него да се включи и Албания и 400-киловолтовият електропровод да свързва енергийните системи и на трите страни. По време на срещата в Тирана обаче се разбра, че Албания се оттегля и ще строи собствен електропровод от 220 киловолта, който ще я свързва с Македония. Албания сама щяла да кандидатства с този проект за финансиране от пакта за стабилност.
Необходимостта от втори Дунав мост все още не е доказана убедително, а проектът за мост при Видин - Калафат е спорен от гледна точка на възможностите му за привличане на трафик. Никак не е случайно, че за този мост се говори много, но никой не показва прогнозите за очаквания трафик. Кризата в Косово отново го направи актуален като алтернатива на транспортните връзки през Югославия. Само че както спряха бомбардировките в Сръбско, така трафикът отново потегли през територията на западната ни съседка, защото пътят оттам е най-кратък. Дори по време на кризата автомобилите минаваха инцидентно по фериботната връзка при Видин - Калафат.
Съмненията в ефективността на проекта се засилиха след срещата на Костов и Изъреску. Тогава стана ясно, че бъдещият мост не може да осигури конкурентно на сръбското трасе към Централна и Западна Европа. Букурещ обяви, че подписва за моста само ако пътят през него върви през Карпатите. Това щяло да отвори работни места в райони с голяма безработица и слабо развита икономика. Оказа се, че трасето на румънска територия ще минава през Крайова, Търгу Жиу, Петрушани, Дева, за да стигне до Арад и границата с Унгария. Това е с около 120 км по-дълго от сегашния път Калафат - Крайова - Турну Северин - Тимишоара - Арад, който е най-прякото трасе през Румъния. А дори и той не може да се конкурира с много по-кратките и хубави пътища през Югославия. Всъщност щеше да е все едно, ако бяхме договорили мост при Оряхово - Бекет.
"Трасето през Румъния не е най-добрият вариант, но е по-добър от този при Русе. Може би той ще е удобен за превозвачите, които пътуват от Северна Европа към Солун. Превозвачите обаче предпочитат да пътуват през Югославия, защото трасето там е по-късо. Ако ситуацията в Югославия се стабилизира, малко автомобили ще минават по маршрута през Румъния. Освен дължината на трасето има и друг проблем - отношението на румънските митничари и контролни органи. Решението за втория мост над Дунав и трасето през Румъния се свързва с трансевропейския коридор No4. ГУП е правил проучвания с вариантни прогнози за трафика до 2020 г.", коментира Христо Лозенов, началник на отдел "Информация" в Асоциацията на международните превозвачи (АЕБТРИ).
Освен това Румъния изчисли, че за строежа на магистралата през Карпатите ще й трябват 1 млрд. долара. Букурещ разчита на 300 млн. долара само по линия на пакта за стабилност. Ако парите не бъдат осигурени, аутобанът няма да бъде построен. Румъния, както изглежда, няма намерение да харчи пари и за сегашния път през Турну Северин и Тимишоара. Ако няма добри аутобани и железница, няма да има и трафик. Тогава ще си имаме мост за 190 млн. евро, който не може да се изплаща.
Посредници прибраха 672 000 лева от сделка със спецпродукция
Офшорки продадоха на тройна цена резервни части на Министерството на отбраната
Офшорна фирма прибра над 600 000 лева от Министерството на отбраната, като утрои цената на резервните части, които достави от Украйна. От посредничеството се е възползвала и частна казанлъшка фирма. Схемата за източване на пари от армията беше разкрита от митничари от новата служба "Митническо разузнаване" на ГКПП Дунав мост в Русе. Схемата е станала известна още през декември миналата година, но едва сега беше оповестена в медиите. Според доклада на трима митничари до Министерството на отбраната и прокуратурата офшорната фирма Unisistem Group Corp. е препродала на дирекция "Управление на доставките" към Министерството на отбраната пратка от 108 сандъка с резервни части за специално оборудване. Камионът влязъл в Русе на 22 ноември миналата година. Митничарите забелязали странното поведение на шофьора, който твърдял, че превозва стока за министерството на отбраната. Проверката показала, че купувач е офшорната фирма Unisistem Group Corp., а мястото на получаване е "Свободни митнически складове" - Русе. Три дни камионът стоял запечатан в склада и на 26 ноември стоката е била манифестирана като резервни части за специални горива. Изпращач на стоката е "Експериментален машиностроителен завод 45", гр. Виници, Украйна. Стойността на стоката, декларирана при вноса в България, е 98 653 долара. След манифестирането стоката е била оформена под режим "Митническо складиране", като получатели стават "Строителна механизация" ООД, Казанлък, и "ПФК Инвект" - Украйна. Прехвърлянето на собствеността е било извършено още в митническия склад с три фактури на обща стойност 622 218 германски марки; 607 000 марки минават през първата фирма, а 15 000 през "Инвект". Последните две фирми от своя страна учредяват внос на въпросната стока, като краен получател се явява Министерството на отбраната, в частност дирекция "Управление на доставките".
Цената, на която вече плаща армията, е достигнала 654 768 германски марки. Според митническия доклад през цялото време, докато стойността на 108 сандъка със спецпродукция е растяла на фактурна стойност, на мястото е присъствал и представител на Министерство на отбраната. Цялата операция с тройното повишаване на цените за един ден е станала пред неговия поглед. Осведомени източници твърдят, че представителят на дирекцията е показал заверено пълномощно от тогавашния началник Николай Цонев.
Митничарите си направили труда и установили, че същата схема със същите фирми е била използвана един месец по рано. Тогава украинският военен завод е доставил спецпродукция с производствена цена 68 041 германски марки, след което преминава по познатата схема Unisistem Group Corp. - "Строителна механизация" - Министерство на отбраната. Цената нараства до 250 280 лева, или чрез посредниците резервните части за армията са скочили близо 4 пъти. Според митническия доклад тази конструкция, но с друг производител, е била използвана и след като вече е била засечена схемата.
На 12 декември фирмите "Бакардо", "Рикос" и "Авиа техмас" внасят през офшорката спецоборудване за 18 493 лева, които Unisistems продава на дирекция "Управление на доставките" за 42 861 лева.
От гледна точка на митническата администрация няма нарушение на закона, твърдят от ГУ "Митници". Напротив, митниците трябва да са доволни, тъй като са платени по-високи такси от нарасналата фактурна стойност на стоката. Само че не е ясно как така производствената цена набъбва три-четири пъти за един ден, а парите отиват директно в джоба на посредниците, и не е ли било възможно държавата сама да си купи нужните й резервни части.
Засега не е ясно кой стои зад офшорната компания Unisistem Group corp., която всъщност е прибрала огромните комисиони. Според доклада на митническото разузнаване, който беше изпратен в Главна прокуратура и в Министерството на отбраната, тя е регистрирана в офшорна зона Невис под британска юрисдикция. Другият посредник - "Строителна механизация" ООД, Казанлък, е регистрирана през 1996 г. с предмет на дейност търговия с машини и съоръжения за минодобива и строителството. Неин собственик е 34-годишният Стефан Желязков, който има още една регистрирана фирма, "Балкан ойл", със същия предмет на дейност.
Според зам.-министъра по военноикономическите въпроси на МО Пламен Радонов сделките са направени на базата на процедура по Закона за държавните и обществените поръчки, разпоредена от него. Договорите обаче били подписвани от вече бившия шеф на дирекция "Управление на доставките" Николай Цонев. Той обаче е бил освободен през януари.
Пламен Радонов получил сигнала от митниците в началото на декември. Три часа по-късно той го е дал на на служба "Военна сигурност". "Дали сме пълна справка и на окръжната прокуратура, която ще прецени има ли престъпление. Смятам обаче, че Министерството на отбраната е действало законно от гледна точка на Закона за държавните и обществените поръчки", коментира за "Капитал" заместник военният министър. "Не мога да кажа дали в случая има взимане на рушвет. Просто не мога да се ангажирам с такава позиция. Ако кажа такова нещо, автоматично се превръщам в свидетел и трябва да кажа за кого става дума", каза още Пламен Радонов. Той не отрича обаче, че и във военната система има корупция, като навсякъде другаде.
Радонов твърди, че има водена кореспонденция между българското министерство на отбраната и Украйна. В крайна сметка украинците насочили военните към фирма "Строителна механизация" - Казанлък. Радонов вече говорил по въпроса с военния аташе на украинското посолство у нас. Той заяви пред вестника, че нито познава, нито се е срещал с управителите на "Строителна механизация" Стефан Желязков и Ганка Минкова.
Според другия заместник-министър по финансовите въпроси на Министерството на отбраната Йордан Йорданов схемата е така направена, че при нужда да изгърми офшорната фирма, а не друг от посредниците. Г-н Йорданов отказа повече коментари по финансирането на сделката. "Не искам да си мешаме ресорите. Има си министър, той да каже за какво става дума", допълни зам.-министърът по финансовите въпроси на армията.
Това е поредната далавера, която се разкрива в министерството на отбраната. Колкото пъти обаче се вдигне завесата на злоупотребите в армията, толкова пъти някой началник се изправя и казва - тихо, тихо. Така и досега няма случай висш военен да е осъден за злоупотреби в Министерството на отбраната.
Нефтохим се колебае за ново поевтиняване на горивата
Около 59% от цената на дребно на бензина и дизела са косвени данъци и търговска надценка
Спадът на цената на суровия петрол на международните пазари трябва доведе до поевтиняване на течните горива и у нас, смятат хора от бранша. От "Лукойл Нефтохим" преди няколко месеца обявиха официално, че се отказват от предишния начин за промени на цените от директорския съвет по неясни критерии и задържането им на определени нива за дълги периоди. Според сегашната формула директорският борд пак определя цените, но те следват отблизо международните цени на суровия нефт и на горивата. Как става това на практика видяхме през последните месеци, през които "Лукойл Нефтохим" на два пъти вдигна производствените си цени заради рекордно високите стойности на суровия петрол. Предходната седмица обаче рафинерията намали цената, след като котировките на нефта на международните пазари паднаха в очакване на решение за увеличаване на производството на срещата на ОПЕК във Виена.
Заради начина на ценообразуване на горивата, който отчита стойността на нефта за няколко месеца назад, цените на дериватите по принцип следват цената на петрола с известно закъснение. Целта на тази формула е именно да се избягват рязкото поскъпване и поевтиняване на горивата и да не се допуска напрежение на пазара. Експертите смятат, че ако международните цени на нефта тръгнат надолу и се запазят ниски, бензинът и дизелът в бензиностанциите също ще поевтинеят, но не толкова рязко и бързо.
Според източници от Бургас последните доставки за "Лукойл Нефтохим" са купувани на цена 32 долара на тон. Рафинерията на практика затвори по времето на пика в международните цени на нефта и ако се наложи отново да понижава цените, ще реализира загуби. В същото време обаче тя не може да се изолира от международните ценови тенденции и равнища, защото това ще предизвика евтин внос, който ще стесни пазара й и ще доведе до още по-големи загуби. В Нефтохим смятат, че цената на дребно може да се намали за сметка на маржа на дистрибуторите. Според някои изчисления той е над 140 лв. на тон за дизела и около 180 лв. на тон за бензина без отстъпките на Нефтохим, които в някои случаи достигат до 25 лв. на тон. Дистрибуторите обаче твърдят, че и те са затруднени поради големия дял на косвените данъци и начинът за тяхното начисляване и събиране.
"Продажните цени на "Нефтохим" се определят от Съвета на директорите и не са съобразени с динамиката на международните цени на петрола. Това е и причината да се получават периодични сривове във вътрешната реализация на горивата, произвеждани от българската рафинерия", коментираха от дистрибуторската фирма.
"Петрол" предлага цената на производител да се определя гъвкаво, на базата на всекидневните международни котировки на нефта и договорена премия за "Нефтохим".
"В България сега не е подходящо да се прилага формула с всекидневна смяна на котировките, това ще доведе до хаос и напрежение на пазара", коментира Александър Чаушев, зам.-директор на "Лукойл България". Той подчерта обаче, че ценовата политика на "Лукойл Нефтохим" е да се следват максимално международните цени на нефта и горивата, като се търси баланс на ценовите равнища. Според някои дистрибутори практиката за всекидневни котировки на горивата в Румъния не е показала добри резултати и увеличава риска при сделките.
През миналата година Асоциацията на петролните и газовите фирми в България реагира остро срещу поправките в Закона за таксите върху течните горива. С тях екологичната и пътната такса вече не се определят като процент от произведените или внесени горива, а са посочени в абсолютна стойност и се плащат при купуването на горивата от Нефтохим (при внос на границата).
Въпреки това механизмът с авансовите плащания и твърдите суми на таксите беше утвърден окончателно през тази година с приемането на новия Закон за пътищата.
При продажбите на дребно делът на цената на производителя (в случая "Нефтохим") е само 41%. Останалото са 11% търговска надценка на дистрибутора и 47-48% данъци (акциз и ДДС) и такси (пътна и екологична).
Справката за структурата на цените на течните горива в някои европейски страни показва, че в евросъюза относителният дял на държавните вземания в цената на дребно на горивата е по-висок от този в България, както са по-високи и цените на горивата на дребно (виж таблицата).
"Това е така, защото в структурата на цената на дребно на горивата в международен план елементите цена на производител и доход на търговците на дребно са съпоставими. Елементът цена на производител тук е съпоставим с този в останалите европейски страни в зависимост от текущите международни цени на петролните продукти - от търсенето и предлагането както на вътрешните, така и на международните пазари. Доходът на търговците на горива е съпоставим, от една страна, от гледна точка на необходимостта за изплащане на инвестициите в модерни търговски комплекси и от друга, по линия на конкуренцията, в зависимост от търсенето и предлагането и от качеството на предлаганите продукти на съответния пазар", обясниха специалисти от "Шел България".
На практика държавните вземания варират в зависимост от конкретното икономическо състояние в страната и държавата се явява в ролята на балансьор точно по отношение на размера на калкулираните в цената данъци и такси. Там, където има висок жизнен стандарт, държавата може да си позволи да увеличи размера на данъците и таксите. Ако обаче балансът се постига за сметка на производителите или на търговците, това ще доведе до отлив на инвеститорски интерес и до упадък в петролната промишленост.
Има обаче съществена разлика в структурата на данъците и таксите и механизма на тяхното събиране у нас и в евросъюза. В Западна Европа данъчната структура е по-проста и ясна и се състои от акциз и ДДС. Механизмът на събиране на данъците е много прост и прозрачен. Нито търговците, нито производителите могат да финансират данъците за собствена сметка. Това става за сметка на крайния потребител. Търговецът на дребно взима пълната цена на горивата от крайния потребител и след разумен гратисен период се разплаща с производителя и с държавата, обясняват експертите на "Шел".
У нас системата за начисляване и събиране на данъци е значително по-сложна. Според дистрибуторите най-големият проблем са пътната и екологичната такса, които, противно на икономическата логика, се предплащат от търговеца на дребно.
Съдът даде Елитбанк на държавата
Държавата най-после успя да "вземе" една от фалиралите банки. На 24 март Софийският градски съд е взел решение за Елитбанк, с което се възлагат на Агенцията за държавни вземания активите и имуществените права на затворения трезор.
Това е първият от десетината заплетени казуса, които чакат решение на съда. Все още без ясен изход са провалените търгове за Първа частна банка, Банка за земеделски кредит, ТБ "Славяни", Частна земеделска и инвестиционна банка, Агробизнесбанк, Бизнесбанка, Международна банка за възстановяване и развитие, Балканбанк и ТСБанк.
Случаят "Елитбанк" ще бъде прецедент и поради факта, че за пръв път се пристъпва към пълно заличаване на някоя от затворените банки. С решението на съдията Боян Балевски е било прекратено производството по несъстоятелност и е била заличена Елитбанк от търговския регистър.
До края на миналата седмица решението на съда още не беше официално връчено на двете заинтересовани страни - синдиците и държавата. Съдебни източници заявиха пред "Капитал", че забавянето е по технически причини. Решението трябва да бъде обнародвано в Държавен вестник. След това всеки, който се чувства засегнат от него, може да го обжалва пред Апелативния съд. Оспорена може да бъде обаче само частта за прекратяването на банката. Решението за възлагане на активите в полза на държавата не подлежи на обжалване, обясни адвокатът на Елитбанк Константин Пенчев. Това означава, че кредиторите на банката от по-долен ред - фирми, други банки и др., няма да получат нищо от осребряването на нейното имущество.
Елитбанк беше първата от фалиралите банки, предложена на публичен търг още на 25 ноември миналата година. Единствен кандидат-купувач беше държавата, която има да си прибира от банката около 15 млн. лева заради изплатените навремето влогове на граждани и фирми. Финансовото министерство предложи за Елитбанк 1.2 млн. лева, което беше равно на 80% от оценката на нейните активи (1.617 млн. лева). Впоследствие синдиците Христина Стамова и Емил Раковски отказаха да признаят министерството за купувач, тъй като предложената цена не беше платена в законния срок. Юристите на държавата държаха това да стане чрез прихващане вместо с плащане в брой, но съдът отхвърли техните аргументи. Така се стигна до искането на държавата за директно възлагане на активите по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В полза на държавата ще бъдат прехвърлени две сгради в Ловеч и Русе, собственост на банката, както и 72 декара земя в местността "Камбаните" до София. Това са ливадите, върху които Соломон Анжел обещаваше да строи "Град на мечтите". Елитбанк ги придоби като обезпечение срещу невърнат кредит от неговата фирма "Анжел" АД. Преди време вещи лица оцениха имотите на 1.8 млрд. стари лева. Сега те ще бъдат прехвърлени за управление на Агенцията за държавни вземания.
Шеф на агенцията е бившият юрист на финансовото министерство Александър Раков. Той ще отговаря и за събирането на лошите кредити на Елитбанк. Един от големите длъжници е от фирмата "Блек сий шипинг", която има да връща кредит за близо 9 млн. долара. Сред по-големите вземания са и тези от фирми около "Макском холд", повечето от които са обявени отдавна в несъстоятелност. Малко преди търга миналата година синдиците успяха да обявят в несъстоятелност и пловдивската фирма за производство на кроасани "22 карата". Според тях от реализацията на обезпеченията - автомобили и поточна линия за кроасани, може да бъде събрана немалка сума.
След като съдът е решил да отпише Елитбанк от търговския регистър, не е ясно какво ще стане с предлаганата частична сметка за разпределение, която синдиците изложиха на 14 март в търговското отделение на съда. С нея се предвиждаше да бъдат платени 177 028 лева като разходи за несъстоятелността на банката. По-голямата част от тази сума са предвидени плащания за наем на сградата на ул. "Христо Белчев" 7, в която е централата на Елитбанк. Имотът е реституиран, като собствеността е поделена между наследници на фамилията Дюстабанови и столичната община. Според някои юристи при това положение плащането на парите няма как да бъде извършено. Не се изключва и възможността това да послужи като основание за оспорване на съдебното решение за заличаване на банката.
Накратко
"Демирбанк (България)" АД вече е пълноправен член на Асоциацията на търговските банки. Молбата за членство на банката беше разгледана и одобрена от управителния съвет на АТБ на 27 март.
Полици на ДЗИ и Българската агенция за експортно застраховане ще се приемат като обезпечение за отпускане на заеми от Насърчителна банка, решиха членовете на надзорния и управителния съвет на банката. До края на април ще е готово и кредитното споразумение с немската Кредитанщалт фюр видербауфбау (KfW), според което още в началото на юли в Насърчителна банка ще започнат да постъпват средства за инвестиционно финансиране на малки и средни предприятия.
Капиталът на Общинска банка към 24 март е 15 млн. лева, а печалбата преди данъчно облагане за миналата година е 2.703 млн. лева (с 20% повече, отколкото през 1998 г.), обявиха през изминалата седмица от банката. Кредитният портфейл на банката, основен акционер в която е Столична община, възлиза на 53.5 млн. лева, от които 0.71% са просрочени кредити. Общата капиталова адекватност е 44.25%.
Срокът за подаване на оферти за ОББ се удължава до 7 април поради големия интерес от страна на инвеститорите, съобщи "Ройтерс". Капиталът на ОББ е 75.96 млн. лева и в момента се търси стратегически инвеститор или група инвеститори, който да придобие между 51 и 99% от капитала на банката. Кандидат-купувачи засега са италианската банка "УниКредито" и гръцките "Пиреас банк" и "Национална банка на Гърция". ОББ завърши миналата година с печалба от 26.7 млн. лева (13.1 млн. долара) след данъчно облагане и ще раздаде дивидент от 34% върху номинала на акциите.
Шефът на "Риджънт пасифик груп" Джейми Гибсън съобщи, че офшорната компания е имала намерение да участва в наддаването за ОББ и е била заделила за целта 100 млн. долара. Впоследствие обаче компанията се е отказала от покупката на втора банка у нас.
"Риджънт" взе Хебросбанк с 9.3 млн. долара зестра
"Риджънт пасифик груп" влезе официално в Хебросбанк, след като плати 21.15 млн. долара (остатъкът от договорената цена) и получи акциите от Банковата консолидационна компания (БКК). Ден по-късно новите собственици на пловдивската банка проведоха и първото си общо събрание. На него беше гласувано увеличение на капитала на банката с левовата равностойност на 5 млн. долара. Срокът за неговото попълване е шест месеца, заявиха от "Риджънт".
Гласувана беше и очакваната промяна в надзорния съвет на "Хеброс", която отразява смяната на собствеността. На мястото на досегашните му членове Марин Маринов, Мариела Ненова и Милан Петров бяха избрани представителите на "Риджънт" Джейн Сатклиф, Андерсон Уамонд и Доминик Рокор-Инграм. От страна на купувачите беше потвърдено, че предстои и промяна в управителното тяло на банката. Със сигурност в бъдещия управителен съвет ще влязат Джейми Гибсън и Дейвид Кърл, които вече са получили банкерски сертификати от БНБ. Третият член на УС още не е известен. Възможно е той да бъде някой от досегашните шефове на "Хеброс", намекнаха източници от "Риджънт". Досега изпълнителни директори на банката бяха Иван Златарев, Георги Георгиев и Стоян Марков.
През седмицата окончателно се потвърди информацията, че държавата ще преотстъпи цялата печалба на Хебросбанк за миналата година на новия собственик. Според думите на г-н Гибсън положителният финансов резултат след облагане е 19 млн. лева (около 9.3 млн. долара). Сумата ще бъде отнесена към резервите на банката и ще послужи за разрастването на "Хеброс". Стратегията предвижда преориентиране на дейността към по-дребни клиенти, обясниха от "Риджънт".
От страна на БКК не беше даден никакъв коментар на решението за преотстъпване на печалбата и финализирането на сделката беше отразено само с кратък факс до медиите. В него отново бяха припомнени основните ангажименти на "Риджънт" - цена 23.5 млн. долара за 97.57% от акциите, ангажимент за инвестиране на други 10 млн. долара в капитала на банката в срок от три години и забрана за препродажба на акциите през следващите пет години. В края на миналата година, когато се подписа договорът за приватизация, тези показатели бяха многократно изтъквани от шефа на БКК Петър Жотев като доказателство, че сделката е успешна. Ако се гледат обаче и допълнително поетите ангажименти (какъвто е разпределението на печалбата за годината, в която банката е била все още държавна), нещата изглеждат по съвсем различен начин.
Преотстъпването на печалбата ще позволи на новите собственици само с приключването на годишния отчет за 1999 г. да изпълнят приватизационния си ангажимент за увеличаване на капитала на "Хеброс" с 10 млн. долара почти без да се налага да инвестират нови средства. Ако реши, "Риджънт" дори може след месец-два да си върне част от похарчените пари за приватизацията, като разпредели печалбата за 1999 г. под формата на дивидент. Даже и да не стане така и с печалбата да бъде увеличен собственият капитал на банката, компромисът на БКК значително променя финансовите параметри на сделката. Обективно погледнато реалната цена за акциите на Хебросбанк пада под 15 млн. долара, ако от нея се извади неразпределената печалба за миналата година. Даже и да не се правят подобни сметки, цената (23.5 млн. долара) е по-малка от стойността на нетните активи (акционерен капитал плюс резерви) на банката, които към края на миналия октомври бяха 48 375 000 лв. (25 327 225 долара).
Правителството отмени 31 разрешителни режима
Министерският съвет гласува да се отменят 14 наредби и постановления. С това отпадат общо 31 разрешителни режима. Сред отменените актове е ПМС No15 за изменение на валутния режим, специалната уредба и ограничения при износа на черни метали за Европейския съюз, две наредби за контрола върху работата със злато и сребро, постановлението за вноса и износа (за регистрацията на външнотърговски сделки и забрана за износ на определени стоки), за оценяване на безопасността на продуктите и за създаване на компенсационни фондове за вложителите на зърно в лицензирани публични складове. Аргументът за отмяната на част от нормативните актове е, че няма записано в закон изискване Министерският съвет да приема такива наредби и постановления. Другите мотиви са, че е отпаднало правното основание, че е отменен закон и следователно трябва да отпадне и правилникът към него, или че определена правна уредба е била заменена с нова. Oт особено значение e отмяната на компенсационните фондове за лицензираните публични складове за зърно. Това ще позволи да заработят повече такива складове и в резултат да се стабилизира зърненият пазар в страната. До месец се очаква кабинетът да отмени още над 100 лицензионни и разрешителни режима.
