Спорът кое е най-силното първенство в Европа като правило има само едно обективно измерение - представянето в европейските клубни турнири. По този показател през последното десетилетие безспорното първо място държи италианската серия А. Но в последната година от това десетилетие калчото отстъпи първото място на английската Висша лига.
Четири английски състава се класираха за последната фаза на двата европейски турнира. Европейският шампион "Манчестър юнайтед" и "Челси" ще играят на 1/4-финалите на шампионската лига, а "Арсенал" и "Лийдс" ще спорят на полуфиналите за купата на УЕФА. Англия е представена с най-много отбори в тази фаза от турнирите, а това е най-точното доказателство, че футболът на Острова е най-добрият в момента.
"Висшата лига на Англия е най-силното първенство в Европа. Английските клубове винаги са разполагали с мощ, но сега прибавиха и техника. Времето, когато италианските отбори диктуваха модата, вече отмина", заяви мениджърът на "Челси" Джанлука Виали преди мача с "Лацио". Но след загубата с 1:2 на "Стамфорд бридж" добави: "Серия А не е мъртва".
С това поражение "Челси" пропусна да спечели първото място в групата и намали шансовете за постигане на английски финал на шампионската лига. "Юнайтед" обаче остава фаворит номер 1 за спечелването на трофея и този сезон. В последните си мачове отборът все повече демонстрира футбола, с който миналата година стана европейски шампион. Най-убедителното доказателство за това бе победата с 3:1 над "Фиорентина". С този успех възпитаниците на сър Алекс Фергюсън си гарантираха класиране в следващата фаза, което им позволи да намалят оборотите при гостуването на "Валенсия" в последния мач. "Стояхме добре на терена въпреки липсата на няколко основни футболисти", заяви Фергюсън. В тази среща той остави при резервите Райън Гигс, Дейвид Бекъм и нападателната двойка Дуайт Йорк-Анди Коул.
"Челси" пък доказа, че привличането на много чуждестранни футболисти не вреди, а помага на израстването на отбора като цяло. "Нашият отбор е типичният пример, че футболистите от чужбина обогатяват футбола. Това бе примерът на Италия преди години и той трябваше да се последва, за да се навакса по-лесно изоставането", заяви Виали.
Освен английските състави изключително силно този сезон се представят и испанските отбори. И те, както колегите им от Острова, демонстрират красив и ефективен футбол. "Валенсия" например завърши на първо място в "желязната" група в първата фаза на шампионската лига ("Валенсия", "Байерн", "Глазгоу рейнджърс" и "Айнтховен" ), а след това надделяха над прекия си конкурент "Фиорентина" с 2:0 на своя стадион, след като бяха загубили във Флонеция с 0:1. Освен това Испания класира за 1/4-финалите още "Барселона" и "Реал" (Мадрид), което превръща 1/4-финалите в испано-английски сблъсък. Други два състава като "Селта" и "Майорка" прекратиха участието си на 1/4-финалите на турнира за купата на УЕФА. И двата състава направиха впечатляващо представяне до този момент.
Това, което преди години бе запазен периметър за отборите от Апенините като например "италиански" финал за купата на УЕФА, сега започва да става възможно при английските отбори. В тазгодишното издание на евротурнирите почти всички състави от серия А претърпяха провал. Фаворитите за спечелването на първенството - "Ювентус", "Рома", "Парма" и "Удинезе", се препънаха още на 1/4-финалите в турнира за купата на УЕФА. В шампионската лига смятаният за фаворит "Милан" остана на последното място в предварителната група от първата фаза и дори не успя да се класира в турнира на УЕФА. "Фиорентина" отпадна във втората фаза, след като остана на трето място в групата на "Манчестър юнайтед" и "Валенсия". Само сърцатата игра на звездата Габриел Батистута се оказа недостатъчна срещу раздаването на терена на целия състав на "Валенсия".
Единствен римският "Лацио" премина през втората фаза на Шампионската лига, и то с последния си успех над "Челси". "Поздравления за английския футбол, защото там наистина се играе добър футбол. Страната най-после се възстанови напълно от пост-"Хейзъл" годините на изолация", заяви шведският треньор на "Лацио" Свен Горан Ериксон. Според него обаче италианската серия А си остава най-силното първенство въпреки слабото участие в европейските турнири. А то се дължало на лошия късмет. Мачът "Манчестър юнайтед" - "Фиорентина" обаче е типичен пример, че това не е съвсем вярно. "Юнайтед" си почиват, когато играят футбол", заяви Ериксон.
Добре дошли в "Ада" на "Галатасарай"
Турският клуб проби сред богатите европейски отбори
През последното десетилетие Европейската футболна федерация (УЕФА) изготви новия формат на европейските клубни турнири с една единствена цел - разпределяне на големи пари между големи клубове. Докато мощните отбори на Източна Европа бяха елиминирани от разпределението на джакпота, един отбор от една от най-подценяваните доскоро футболни нации на стария континент - Турция, не се съобрази с новия ред. Истанбулският "Галатасарай" се превърна в истинско страшилище за съперниците, а гилотината се стовари със страшна сила върху доказаните европейски футболни колоси "Манчестър юнайтед", "Ювентус", "Милан", "Барселона" и "Борусия" (Дортмунд).
Името "Галатасарай" се появява още през 1481 г. Това е най-престижният колеж в двора на султана. През 1868 г. започва съвместна работа с французи и впоследствие се стига до обединение. Именно студентите решават да направят свой футболен клуб и ФК "Галатасарай" излиза на бял свят през 1905 г. "Галатасарай" веднага става един от най-обичаните отбори. Досега титлата в страната е печелена само от три други отбора - големите истанбулски врагове "Фенербахче" и "Бешикташ", както и от единствения конкурентоспособен провинциален тим "Трабзонспор". В последните години "Галатасарай" излезе от състоянието си на непобедим местен гранд, обречен на неуспехи на европейската сцена. Червено-жълтите са 13 пъти шампиони и имат 11 спечелени купи на страната. На международната сцена обаче най-големият успех е полуфинал за КЕШ през 1989 г., загубен с общ резултат 1:5 от "Стяуа".
Голяма заслуга за успехите на отбора в европейските турнири има публиката на "Галатасарай", а стадион "Али Сами Йен" си спечели славата на истински ад за всеки гостуващ отбор. Затова и прякорът на стадиона е просто "Адът". Съоръжението засега има капацитет от 24 000 седящи места. Дойде ли мач на "Галатасарай", той се изпълва до краен предел няколко часа преди началото. Намиращите се край него блокове също са боядисани в цветовете на "Галатасарай". Турските запалянковци нямат навика да носят големи знамена, както е в останалите европейски страни. Те предпочитат балони или малки кърпички. Полицаите разрешават на определени фенове да носят факли, а по терасата на една от трибуната са наредени една дузина барабани, които не спират да кънтят от първата до последната минута. Невероятната атмосфера се допълва и от изключително организираните фенове. През цялото време отделните сектори на "Али Сами Йен" водят своеобразен диалог помежду си, а последователността е невъзможно да бъде объркана. По трибуните се виждат огромни надписи, като "Добре дошли в "Ада" е най-гостоприемният.
Ръководството на "Галатасарай" вече е направило проект за вдигане капацитета на стадиона. Срещу 70 милиона долара трябва да бъде построено едно уникално съоръжение за 50 000 фенове. Единственият проблем в момента е финансовото положение, в клуба цари криза и вътрешни борби за власт, които пречат за развитието на идеята.
Безспорно голямата звезда на отбора е румънският ветеран Георге Хаджи. Кумецът на Христо Стоичков се превърна в кумир за турските запалянковци и неговият образ стои на почти всяка фланелка или знаме. Треньорът Фатих Терим не е привърженик на скъпоплатените звезди, които повече плачат за пари, отколкото играят. Хаджи няколко пъти се опита да изнуди ръководството и след като остана на трибуните, разбра, че номерата не минават. "Галатасарай" е приютил още един бивш футболист на испанския "Барселона" и негов сънародник - Георге Попеску, който е основен стълб в защитата на отбора. Сред местните звезди No1 е централният нападател Хакан Шукур. Дълги години вече таранът води атаката и на турския национален отбор, но не успя да пробие в чужбина. Той бе продаден на италианския "Торино" за близо 10 милиона долара, но само след четири месеца бе върнат обратно на "Али Сами Йен".
Този сезон "Галатасарай" си позволи да се почувства европейски гранд. За пореден път отборът участва в Шампионската лига, но катастрофалната загуба с 0:5 от "Челси" разби надеждите му за участие в осминафиналните групи. Колкото и парадоксално да звучи, именно тази загуба отвори вратата на "Галатасарай". Футболистите на Фатих Терим трябваше да изиграят един голям мач и те го направиха по най-добрия начин - победиха с 3:2 петкратния европейски шампион "Милан" и продължиха участие в турнира за купата на УЕФА. Впечатляваща бе и победата с 4:1 над "Херта" насред Берлин.
Приказката продължи въпреки тежкия жребий. Нахъсани от успеха, играчите на "Галатасарай" безпроблемно отстраниха "Болоня", за да им дойде друг бивш европейски шампион - "Борусия". Турците осигуриха успеха си още в първия мач на "Вестфаленщадион" в Дортмунд, побеждавайки с 2:0. И за да докажат още веднъж, че тяхното представяне е закономерност, а не случайност - направиха за смях "Майорка" - 4:1 в Испания.
За настоящия подем голям принос има треньорът Фатих Терим. Бивш защитник, навъртял 13 сезона като футболист в отбора, той стана първият национален селекционер, класирал Турция на европейски финали през 1996. Терим се завърна в "Галатасарай" месеци след това, за да направи истинското чудо. Като футболист и треньор той е спечелил всички възможни купи с "Галатасарай" в родината си и сега се цели в първото евроотличие.
"Този отбор играе бразилски футбол и вкарва фантастични голове", възкликна коментаторът на спортния сателитен тв канал Eurosport след успеха над "Майорка". Тази бомба накара лондонските букмейкъри да обявят "Галатасарай" за основен фаворит за купата на УЕФА, защото вече е трудно да се повярва, че някой от останалите отбори има шанс да излезе жив от ада на "Али Сами Йен".
Австрийците застрашават бъдещето на ските
Херминатора постави нов световен рекорд
Зимният алпийски ски-сезон изтече отново под австрийски флаг. Представители на супертима спечелиха общо 39 състезания (25 при мъжете и 14 при жените) от общо 80 за четирите дисциплини.
При мъжете нямаше никаква интрига в надпреварата за голямата световна купа, тъй като Херман Майер още в началото на януари бе натрупал солиден аванс от точки. Още тогава той обяви, че се цели в рекорд, и го направи. Феноменалният зидар от Флахау записа историческото постижение, като завърши сезона с 2000 точки, което е абсолютен връх за всички времена при мъжете и жените. Досега лидерството държеше шведката Пернила Виберг, която спечели трофея с 1960 точки през 1997 г. Херминатора завърши с победи в десет състезания и завоюва четири кристални глобуса - в спускането, супер Г, гигантския слалом и голямата купа. Двайсет и седем годишният австриец пропусна само първото място в слалома, което стана притежание на норвежеца Киетил-Андре Аамод.
Така Майер влезе в списъка на най-великите скиори за всички времена. Досега само Жан-Клод Кили (Фр), Фил Мер (САЩ) и Пирмин Цурбриген (Швейц) са печелили четири купи в един сезон.
"Най-важната титла за мен беше в спускането, от другите вече си имам", каза Херминатора преди последните стартовете на гигантски слалом в Бормио (Ит). След изключително успешните си изяви по белите писти Майер увеличи банковата си сметка с около един милион долара, спечелени от наградни фондове и рекламни договори.
Инвазията на австрийците тази година продължи и при жените, където 25-годишна Ренате Гьотчел бе недостижима в генералното класиране с 1631 т. Пряката й конкурентка и съотборничка Михаела Дорфмайстер завърши пета в спускането в Бормио, което я лиши от шансове за трофея. Михаела спечели малката световна купа на гигантски слалом и с това затвърди хегемонията на австрийската нация. Ренате взе големия кристален глобус и този на супер Г. Пробив направиха само Регина Хойзл (Гер) в спускането и 27-годишната специалистка в слалома Спела Претнер, която донесе първата купа в алпийските ски за Словения.
Един от най-сериозните проблеми през сезона бяха множеството травми. Тежките контузии започнаха с Александра Майсницер и завършиха с Регина Хойзл. Германката падна и си счупи крака, след като пресече финалната линия в последното спускане за годината в Бормио. Преди злополучния инцидент тя вече си бе осигурила трофея. Хърватката Яница Костелич (Хърв) претърпя сложна операция на коляното, а шведката Пернила Виберг, амбицирана да вземе поне две малки купи, рискува прекалено много и от натоварването стигна до поредната хирургическа намеса. Най-вероятно отминалият сезон ще е последен в кариерата й.
"Сезонът не беше лош, но имаше много инциденти при жените. Ще направим промяна в правилника за дължината на ските и височината на обувките", каза президентът на международната федерация (ФИС) Джанфранко Каспар. Той бе недоволен и от финансовата политика. Шефовете на ФИС ще търсят начини да контролират нарасналите разходи за организиране на състезания. Една от идеите е да има най-малко по два старта във всеки курорт.
Хегемонията на Австрия също застрашава бъдещето на ските и вече не е така лесно да се продават изгодно телевизионните права. Състезанията станаха твърде предсказуеми и не представляват интерес извън Австрия. Обмисля се догодина да се въведе и ограничение за броя на състезателите и на старта да застават само по четирима скиори от една нация за всяка дисциплина.
Олимпийският басейн "Спартак" става баскетболна зала
Елитните ни плувци тренират в Спортната палата и 22-о училище
От тази година големите пари навлязоха и в света на плувците. За пръв път световният рекорд бе оценен за 15 000 долара и първенството в Атина на малък басейн се превърна в арена на жестока битка. В гръцката столица паднаха 15 върхови постижения, за които Международната федерация по плуване (ФИНА) плати 225 000 долара.
В същото време в някои от нашите басейни вместо хора плуват шарани. Други пък ги закриват и преустройват в зали. Малкото водни площи, които функционират по предназначение, са достойни за рекорд, но по брой плувци в един коридор. За историята оставихме олимпийската шампионка от Сеул '88 Таня Богомилова и легендите Антоанета Френкева, Цветан Голомеев и Соня Дангалакова.
Последният основен ремонт на най-големите софийски басейни бе през 1985 г. за европейското първенство. Басейните "Диана", "Червено знаме", "Спартак", "Славия" (50 м), "Академик", "Република" и в Спортната палата влязоха в стандартите. Тогава Таня Богомилова взе първия си европейски трофей, преди да стане олимпийска шампионка в Сеул '88. Радостта от съвременни басейни бе кратка. "Славия" работи половин година и спря. В "Овча купел" остана само старият 25-метров, но и той вече е волейболна зала. "Република" стана частен плаж. "Червено знаме" се руши поради неизяснена собственост. "Октомври" и "Мадара" се използват само от студенти.
Закритият басейн на "Диана", където националите се готвиха за олимпиадата в Сеул, бе затворен заради несъществуващ проблем с конструкцията. "През 1986 г. искаха "Диана" да бъде по-модерно оборудван и направиха експертиза на тавана за вграждане на вентилационна система. За да оправдаят парите, казаха, че всичко е корозирало и няма да издържи. Възложиха нов проект през 1989 г., но парите не стигаха и го зарязаха", каза Анатоли Илиев, който тогава е управител на комплекса.
"В басейна на "Красна поляна", в който тренираше олимпийската шампионка Таня Богомилова, се отглеждаха шарани покрай Никулден. Риба има и в басейна за скокове на ЦСКА", съобщи Лиляна Кръстева, треньор в Спортната палата.
За спортно майсторство в София в момента работят басейните на Спортната палата и 22-о училище.
"Къпем ги, вместо да ги правим плувци. Събираме по 15 деца в коридор. Таланти имаме, но не можем да ги видим и да ги развием", каза Лиляна Кръстева.
Най-експлоатиран е басейнът на Спортната палата, собственост на "Национална спортна база" ЕАД. Там състезателите по плуване, водна топка и синхронно плуване ползват три коридора за шест часа на ден. "Мога да пусна състезателите самостоятелно 6-8 часа, но те не искат. За останалото време ние продаваме карти за граждани, от които се издържаме. Всички искат да плуват в Спортната палата, тъй като температурата на водата не е падала под 27 градуса", заяви Анатоли Илиев.
Най-добрият басейн в София "Спартак" не работи от една година. Шефът на "Левски" Стоян Хранов го затвори през март 1999 г. "Дължим на топлофикация 50 000 лева. Прецених, че всеки момент могат да ме дадат под съд и реших, че по-добре е да го затворя. По-евтино излиза. Реалната цена за един час плуване на човек е между пет и шест долара, а ние задържахме цените до 3 лв., но при промяната на цените на топлоносители изпаднахме във финансова криза. За да не се задълбочават борчовете, община "Триадица" ми помогна, като пусна нашите плувци да ползват басейна на 22-о училище на преференциални цени", каза Хранов.
Преди пет месеца Хранов публично обяви, че пуска водното съоръжение на 6 ноември 1999 г., но не стана. Новият пусков срок е за март 2000 г., но и той няма да се спази. "Очаквахме финансова помощ от една формация, но не я получихме. Затова предприехме спасителен ход, Създадохме сдружение "Спарта 2000" АД, в което влизат фирми и клубове, които използват някои допълнителни помещения на басейна - "Грета спорт" (аеробика), клубът по карате "Атлас", една фирма, която издържа клуба по вдигане на тежести и др. Искаме да включим и "Софийски имоти", защото земята е общинска. С тяхна помощ се надяваме да изплатим борча", допълни Хранов.
Около "Спартак" работи всичко, което може да издържа един басейн - хотел, ресторанти, офиси на застрахователни компании.
Предвижда се с помощта на сдружението да се пуснат 25-метровият и бебешкият басейн през април. За 50-метровия обаче и дума не става. Запознати обаче подозират, че там ще се прави спортна зала, така както вече стана в "Славия". Не е тайна, че "Левски" има нужда от помещение за баскетбол. Отборите на сините ползват зала "Триадица", около която има проблеми за собствеността. Възможно е едно от условията за настаняването на баскетбола в "Спартак" е да подпомагат издържането на малките басейни.
В плуването подобно на леката атлетика навлизат големите пари, които се набират от мощните спонсори "Арена" (Arena), "Спидо" (Speedo), "Тойота" (Toyota). От веригата "Супер стар" (четирите най-големи състезания през годината) победителят получава 100 000 долара. Скъпоплатени са вече и световните рекорди на големи първенства, а 15-те най-добри постижения в Атина свариха ФИНА неподготвена за плащанията.
"Причините за рекордите са парите, новите технологии в производството на бански костюми и медицината, която явно в тези страни е доста напреднала. Не е нормално да плуват толкова бързо, но е факт. Не мога да прогнозирам докога ще продължи това", каза старши треньорът на българския национален отбор по плуване Веселин Суров.
Допингскандалите в плуването са често срещано явление и дори имат своя традиция. Китайките си извоюваха славата на химическа лаборатория.
Рекордите падат и заради новия регламент на състезанията, чрез който се осигуряват повече стартове на най-добрите. Олимпиадата в Сидней обаче ще премине по стария сценарий - квалификации, последвани от А и Б финали.
"Арена" и "Спидо" вече са разпределили пазара на екипировка. Цяла Америка и Австралия са облечени в "Спидо", а Европа - с "Арена". Договорът на българската федерация по плувни спортове с австралийците от "Спидо" изтече в края на 1999 г. Сега федерацията трябва сама да купува бански и анцузи за националите. "Спонсорите ни изоставиха, защото нямаме добри плувци (последният бе европейският шампион в малък басейн Денислав Калчев, който сега е в Чикаго), а и ръководството не контактува с тях", заяви Суров. Неговите възпитаници се отчетоха на първенството в Атина с 11-о място на Петър Стойчев на 1500 м свободен стил.
Югославия чества годишнината от бомбардировките на НАТО
Мисията на ООН в Косово е отбелязала скромен успех в усилията си за възстановяване на сръбската провинция, заяви ръководителят на администрацията на ООН Бернар Кушнер. В изявление по повод една година от началото на военната операция на НАТО в Югославия Кушнер призова международната общност да бъде търпелива и посочи, че деветте месеца, през които екипът му работи в Косово, са твърде малък срок за постигане на успехи. "Не съм съгласен, че сме се провалили. За да променим хората и да ги насочим по пътя на демокрацията, ще ни трябват години и дори десетилетия", каза Кушнер. Той подчерта, че мисията на ООН е започнала реконструкцията на областта след 40 години комунизъм и 10 години апартейд.
Командващият силите на KFOR ген. Клаус Райнхард посочи, че най-голямото изпитание за неговите войници продължава да бъде Косовска Митровица. Но според Райнхард вече имало добри изгледи за преодоляване на напрежението в града.
В столицата на Косово Прищина албанците отбелязаха събитията, довели до изтеглянето на сръбските войски от провинцията и създаването на международен протекторат. В Белград годишнината от началото на бомбардировките бе чествана с митинги срещу НАТО и Америка и с концерти, напомнящи за концертите от времето на войната.
Румъния прие програма за влизане в ЕС
Румънското правителство одобри програма, която ще подготви страната за приемането й в Европейския съюз. Според плановете на кабинета успоредно с преговорите за членство Румъния започва подготовка за посрещане на европейските стандарти в пет области. В правителствена декларация, посветена на програмата, се посочва, че става въпрос за външните отношения, общата външна политика и отбраната, малките и средните предприятия, науката и научните изследвания и образованието и обучението.
Междувременно румънският премиер Мугур Изъреску представи в Брюксел правителствената програма, посветена на макроикономическата стабилизация на страната. В нея се предвиждат мерки за намаляване на инфлацията и устойчив растеж, които бяха подкрепени от всички политически партии в румънския парламент и профсъюзите.
Агенциите припомнят, че Румъния, която започна преговори за присъединяване към ЕС, трябва да покрие изискванията на съюза в 31 области.
Все повече бежанци се завръщат в Босна
Броят на бежанците, които се завръщат в домовете си отпреди войната в Босна, се увеличава, съобщи върховният комисар на ООН за бежанците Садако Огата. Тя обаче посочи, че за успешното завършване на този процес са необходими още усилия от страна на световната организация. Огата заяви, че връщането на около 3000 души в района на Приедор в сръбската част на Босна е много положителен факт. Според нея обаче това е твърде малка част от общо 800 хиляди бежанци, които четири години след края на войната още не са се завърнали по домовете си. "Броят на бежанците, които се прибират, нараства и това има огромно значение за стабилността и възстановяването на Босна", заяви Огата по време на визитата си в Сараево. Според върховния комисар на ООН този факт може да се обясни с повишаването на сигурността в Босна и умората от изгнанието, която кара хората да се връщат.
Садако Огата подчерта, че бежанският въпрос в Босна е бил далеч по-сложен от косовския. "За съжаление Косово даде погрешна представа, че бежанските проблеми могат да се решават светкавично", заяви Огата. Според нея бежанската вълна от сръбската провинция само частично е била предизвикана от военните действия. "В по-голямата си част това беше политическа акция. Бежанците напуснаха Косово и се завърнаха обратно толкова бързо под ръководството на политическите си лидери", твърди Огата.
Национализмът доминира в Сърбия
Общественото мнение в Югославия все още е под силното влияние на официалната пропаганда и националистическите идеи. Това сочи проучване на общественото мнение на Центъра за политически изследвания при Института за социални науки, поръчано от опозиционния Съюз за промени. Резултатите показват, че негативното отношение към управляващите, резултат на тежката икономическа криза, се балансира от патриотичната пропаганда на правителството. Според социолозите опозицията е силно уязвима именно по националния въпрос, тъй като повечето от симпатизантите на опозицията не допускат компромиси с националната идея.
Анкетата показва, че в момента нито една политическа сила не може да спечели безусловна победа на избори. Голям процент от избирателите, които са декларирали, че не подкрепят режима, може в последния момент да гласуват за Социалистическата партия на Сърбия, пише в анализа на социолозите. Още по-голям е процентът на онези, които симпатизират на радикалните идеи на националиста Шешел, без да го афишират открито.
Болката на Бакърджиев
Ексвицепремиерът и настоящ депутат Евгений Бакърджиев отново изчезна от общественото полезрение по медицински показатели.
Толкова човешко. И толкова познато... Онези, които следят диаграмата на политическото му битие, няма как да не са забелязали, че в критични за рейтинга му моменти синият предизборен терминатор предпочита болничния лист пред това да се покаже на светло. И да отговори на някои въпроси.
В случая всеки ще го попита дали ще продължи да се крепи на двата сини стола, каквито са председателството на столичната организация и зам. - председателството на партията. Не обаче какво му се иска на него, а какво трябва да направи.
Ако стане изключението в партията така, както в периферията обичат да следват зададената от центъра линия буквално, по места ще се наплодят много, много, умалени жадни и гладни татета. Лошо... Ако пък прегърне само синя София, като нищо някой може да му зловиди, че така, както си лежи на легло - прави завера срещу партията. Лошо... И нездравословно.
Ако пък остане единствено в НИС, май вече не си струва. Дори и тези, които си помислиха, че да станеш член на синьото политбюро е като да спечелиш джакпота от тотото, може вече горчиво да съжаляват. Ако им е просветнало, че точно този НИС няма да обира пяна от гребена на изборната победа. Тъкмо обратното.
Пред толкова злини и да не си болен, ще се поболееш. И в това си има морал.
Други да ти пишат рецептата.
Кризата на Балканите размества рейтингите
Една година след началото на военните удари на НАТО в Югославия ситуацията на запад от България изглежда почти толкова проблематична, неясна и взривоопасна, колкото и през март 1999. Разликата е, че ако тогава управляващите не даваха никакви видими признаци, че правилно се ориентират в обстановката, а посланията, които излъчваха, бяха объркано успокояващи, сега, когато напрежението отново расте, те се ангажират с твърде активна политика, опитваща се да възпре един вече изпитан негативен развой на събитията, чиито последици могат да се предвидят.
Ролята, която българското правителство поема - на активен участник, вместо пасивен наблюдател на процесите на Балканите, не може да бъде оценена другояче, освен положително. Контекстът, в който попадат обаче усилията както на министър-председателя, така и на външния министър, е силно повлиян от цялостната промяна на отношението към управляващите през последната година. Именно този общ фон, а не конкретните предприемани стъпки (които сами по себе си срещат одобрението на обществеността), може да обясни доста нелогичния на пръв поглед спад на позитивните оценки за балканската ни външна политика - от 57 на сто през март 1999 до 44 на сто през март 2000. Трябва да се подчертае, че в случая не става въпрос за активизиране на някакви отрицателни нагласи, а за нарастване броя на хората, които се въздържат от изказване на мнение. Във всички случаи балканската външна политика се оценява по-високо (44%), отколкото цялостната политика на правителството (32%).
Ако може да се говори за някаква по-значима санкция на общественото мнение, тя е по отношение качествата на българската дипломация като цяло. По всяка вероятност като резултат от критиките, които понесе във връзка с либийския случай, а може би и поради горчивия урок от миналата година, че макар и важна, дипломацията не е всесилна, двойно намалява делът на българите, които твърдят, че биха разчитали на нея, ако страната ни по някакъв начин бъде намесена в конфликт (от 46 на 19 на сто). Преди една година упованието в дипломацията ни е било почти без конкуренция, докато сега армията, макар и с идентичен на миналогодишния рейтинг, заема вече първо място (25%), оставяйки външното ведомство редом с НАТО на второ-трето място (по 19%). Ако за популярността на пакта това е успех, защото доверието в него се повишава спрямо миналата година, за българската дипломация като цяло е чувствително отстъпление.
Именно на фона на тези нагласи твърдим, че посредническите усилия на премиера не могат да бъдат оценени другояче освен положително. От анкетираните през последната седмица софиянци 52 процента твърдят, че правителството полага максимални усилия за запазване на мира в региона. Дали тези действия ще рефлектират върху цялостната оценка за дейността на правителството, ще зависи обаче както от резултатите, така и от постоянството и единността на полаганите усилия.
От земеделските далавери губи земеделието
Ако някой сметне колко пари на данъкоплатеца са били потрошени за помощи в земеделието през последните десет години, ще се окаже, че е имало ресурс не за една, а за две аграрни реформи.
Фалитът на селскостопанската кредитна централа, който стана факт миналата седмица (), нагледно показва защо реформата продължава да върви с пълна пара, а селско стопанство все още няма. Историята повтаря едно към едно съдбата на злополучния фонд "Земеделие" - след добрите намерения обикновено остава дълъг списък от лоши кредити и няколко имена, които плачат за прокурор.
Всеки знае, че най-лесно се краде от проекти, които са обявени за приоритет на държавната политика. В земеделието процесът е най-мащабен, защото злоупотребите са гарнирани с некадърността на всички по веригата - от най-обикновените чиновници до министъра. Това дава силен мотив за размиване на отговорността и прикриване на виновните.
Сегашните управляващи също имат заслуги в това отношение. Изплашено от истериите с хляба по Виденово време, първото правителство на Костов напълни държавните (тогава) складове с излишно зърно. После цените паднаха, зърното взе да мухлясва и бюджетът развърза кесията, за да спаси зърнобазите от фалит. Оставката на земеделския министър беше спасена с цената на стотина милиарда лева, от които някои хора добре припечелиха.
Проблемът не е, че държавата дава пари на селското стопанство, а че тези, които харчат парите, изобщо нямат идея да развиват земеделие. Кой е виновен за това обаче? Първата работа на всеки нов министър беше да смени шефа на фонд "Земеделие". След това започваше натискът за бюджетни субсидии, които да минават през него. Някои даже пробваха (и успяха) да направят с държавните пари земеделска банка. За десет години така и не се проумя простата истина - че капиталистическо земеделие се прави с капитали, а не със субсидии и фонд "Земеделие".
Г-н Ханке срещу г-н Чачев или за валутните и другите бордове... Дами и господа управляващи,
Или може би г-н Ханке греши - държавата се била месила в работите на получастните ни предприятия. Разбираемо да греши, след като в тяхната страна има премного некадърници, дето едвам се оправят с по една корпорация. Я да дойде Джак Уелч, да видим как ще успее едновременно да преструктурира Главболгарстой, Биохим, Бимак, Ескос, Газстроймонтаж, Бивар, Привакон, министерството на строителството... Това да не му е "Дженерал електрик"... Тук бих могъл да говоря за лицензите, за силиконовите долини с държавно участие, за фондовата борса, подхранвана от масовата приватизация, за регулирането на цените, за частните предприятия с държавно участие, за държавата с частно участие, за това как министри и кметове директно ще подпомагат чуждите инвеститори, стига естествено правнуците на Маркс да не потърсят авторските му права. Тези неща са казани хиляди пъти от хора, далеч по-умни и по-знаещи от мен, от скитащи професори до виртуални българи, така че не се надявам някой да ме чуе ... Е, остава единствената утеха, че мога да гласувам за Кире Либерало, поне няма да имам излишни илюзии. Но вас дали ви интересува, то вашите деца няма да гласуват, та ние ли... Накъде върви топлофикацията
Още през 1996 г. беше ясно, че ще настъпи криза, много по-страшна от водната - кризата на топлофикацията. Увлечени в политически борби и икономически афери, отговорните фактори не обърнаха внимание. Вероятно още тогава трябваше да бъде съставена национална програма за битово енергоснабдяване. За такава програма и сега не става дума. Може би се счита, че приетият Закон за енергетиката и подготвената от година наредба за топлоснабдяването ще оправят нещата. Всички сме свидетели как нещата все повече се объркват.
Във "войната за парното" вече участват много страни: държавата, чрез своята агенция по енергетика начело с Иван Шиляшки; общината (в София); "Топлофикация" АД с нейните пет района и срещу тях абонатите, разделени на две - абонатите с работещо и тези със спряно парно.
И топлофикацията, и абонатите се пекат на един и същ огън. И на едните, и на другите парите не стигат. За да се произведе един мегават час топлоенергия, се използва природен газ за 32 лева и това са само 65% от разходите за производството. За да се подгрее водата за радиаторите, понякога на 5-10 километра далече от жилището, се харчат още 18 лева за ел. енергия, вода, амортизации, транспорт, заплати, премии и т.н. Или единият мегават топлина се прави за 50 лева там, в ТЕЦ. Докато пристигне по стотици километри скрити в земята 40-50 годишни тръби, вече ръждясали и пробити, цената му става неизвестна. На всичко отгоре държавата му слага и 20% ДДС. В крайна сметка абонатите нямат пари да си платят парното, а топлофикацията няма пари да си плати дори горивото на Булгаргаз, който също е държавно предприятие.
Какво тогава да правим: 1. Да се огледаме и ще видим, че в градове като Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Ловеч, Нова Загора, Първомай, Монтана, Хасково и др. по улиците вече минават газопроводи. Всеки може да си прекара вкъщи газ и да се топли два пъти по-евтино от парното и да си готви два и половина пъти по-евтино от тока. И да запитаме г-н Шиляшки защо в София се мъчим с тази допотопна и скъпа топлофикация и докога ще бъде така. 2. Да не приемаме общите топломери като наши избавители. Напротив, с тях се мери всичко, което идва от ТЕЦ, но не се казва къде отива, колко отива и с каква температура. Никак не става ясно колко топлоенергия се харчи за топла вода например. 3. Вместо за общи топломери парите, взети назаем от Световната банка, да се харчат за вътрешна топлоизолация на жилища. И за индивидуални топломери. 4. Трябва да стане ясно, че щом бъдат изключени повече от 5 радиатора, отоплителната инсталация не работи нормално. Налага се отново да бъде регулирана цялата инсталация. За такива случаи показанията на т.нар. разпределители с течност не са валидни и не отразяват истинските потребности на абоната. 5. Всички големи сметки - над 50 лв. за едностаен, над 70 лв. за двустаен и над 110 лв., за месец трябва да бъдат ревизирани от независими експерти. 6. Да бъде изискана от отговорните фактори национална програма за битово енергоснабдяване. Социалистическата топлофикация не може да служи при пазарната икономика. Реформата в битовото топлоснабдяване отдавна чука на вратата. И тя няма да стане с помощта на лазерни термометри, откриващи от разстояние бракониерите в парното. Нито с дотации, социални помощи и харчене на милиони долари на вятъра. Макар и късно, трябва да започне радикална реформа в битовото енергоснабдяване.
Бакърджиев може да събуди лавина
Ако не спази препоръката на националната конференция, зам.-председателят на НИС ще обезсмисли решенията й
"Като обикновен член на СДС смятам, че резолюциите от конференцията трябва да са задължителни за всички в партията. " Новоизбраният член на НИС д-р Михаил Михайлов сподели след заседание на ръководната структура във вторник и своите опасения по случая. Според него, ако Бакърджиев запази двете си ръководни длъжности, ще се получи опасен прецедент, който ще има лавинообразен ефект в по-нисшите организационни нива. Затова и негласният вътрешнопартиен натиск върху Бакърджиев е повече от очакван. Концентрацията на сегашните му правомощия го правят автономен, почти независим властови център в СДС.
Чрез преизбирането му за шеф на столичното СДС преди 11-ата национална конференция в края на февруари той си осигури безпроблемно място в новия НИС. Но тази презастраховка го постави в изключително трудна ситуация. В момента зам.-председателят на НИС е под прицел и почти сигурно ще му се наложи да избира. И в двата случая обаче той ще загуби възможности за влияние, което не е най-добрата позиция на фона на предстоящите парламентарни избори. Лична дилема, която през седмицата прерасна в медийна. Но това, че името на синия функционер е в топновините, едва ли е заслуга само на пресата. Областният съвет на СДС - София, в понеделник приличаше по-скоро на "спешна явка". И то в отсъствието на главното действащо лице, за когото стана ясно, че е болен от миналата сряда. Присъстващите около 40 членове имаха за задача да изявят своето "спонтанно" и "искрено" желание Евгений Бакърджиев на всяка цена да съвместява и по-нататък длъжността си в синьото политбюро с тази на председател на столичното СДС. Конкретният довод, изразен от зам.-председателя на Областния съвет Георги Хубенов, който минава за един от най-доверените му хора, визираше всъщност резултатите от последните местни избори. "СДС-София е голяма и добре смазана машина, която добре си върши работата! ". Синият депутат от София дори направи собствен прочит на решенията от последната синя конференция: "Резолюцията (визирайки станалия вече прословут чл.2) според мен е по-важна за някои, които не си свършиха работата". В крайна сметка стана ясно, че на свиканото съвещание ще се умува как желанието на столичната организация в подкрепа на своя шеф да бъде отправено към НИС. След заседанието на НИС във вторник зам.-председателката на партията Екатерина Михайлова заяви недвусмислено, че подобен въпрос не е бил обсъждан. А и не бил изобщо в компетенцията на ръководния орган. Спорът за бъдещето на Бакърджиев ще влезе в дневния ред на предстоящото заседание на националния съвет на партията другата седмица. Очаква се тогава да бъде приет и правилникът на контролния съвет, другото важно звено в структурата на синята партия. Случаят "Бакърджиев" със сигурност ще се превърне в съдбоносен тест за бъдещото му функциониране. Въпреки че резолюциите от конференцията нямат императивен, т.е. задължителен характер, контролният орган има възможността да контрира донякъде реакцията на столичната структура. Например под формата на послание до Националния съвет, което ще има препоръчителен и превантивен характер, само и само да се запази вътрешнопартийната дисциплина. Според близки до бившия вицепремиер въпросът за невъзможността Бакърджиев да съвместява двата партийни поста не може да се разглежда от вътрешнопартийния арбитраж. Контролният съвет щял да има правомощия да тълкува устава на СДС и решения на националната конференция, но не и резолюции, които имат препоръчителен характер. Ако все пак на Евгений Бакърджиев му се наложи да избира, той ще предпочете лидерското място в София, коментира един от зам.-председателите на столичната синя партия.
В тази връзка зам.-председателят на столичния областен съвет Никола Николов заяви пред "Капитал" : "Ще мога да предположа решението на комисията, когато разбера кои са нейните членове".
Засега се очаква те да бъдат излъчени от състава на Националния съвет, а решенията й, макар и под диктовката на Христо Бисеров, ще бъдат по-скоро експертни. В крайна сметка последната дума ще има Националният съвет.
Ако има казус в случая, той в пълна степен се отнася до тълкуването на т. 2 от приетите на конференцията резолюции. Според Иван Сотиров, лидер на СДС - "Средец", "политик от ранга на Бакърджиев не може да не се съобрази с резолюциите от конференцията". Препоръчителният им характер обаче е основният аргумент, използван от поддръжниците на Бакърджиев. Те не се притесниха да заявят и конкретните стъпки, които смятат да направят по случая. Под формата на специално писмо или декларация до ръководните структури на партията от името на цялата организация ще изтъкнат специалните му заслуги" към партията. Другата вероятна стъпка е областният съвет на СДС-София да се събере на извънредно заседание на 27 март, за да решава дали Евгений Бакърджиев да продължи да оглавява столичната синя партия. Междувременно областното ръководство предложи на общинските съвети в София да внесат становищата си по въпроса.
Подобно поведение обаче е индикатор за това, че Бакърджиев се стреми да получи нещо като специален статут сред сините редици. Но не е сигурно дали останалите властови лобита в СДС ще го допуснат. Показателен беше и коментарът на Екатерина Михайлова относно сравнението между двамата, че съвместяват по два ключови поста - "Аз наистина имам две места, но те не са на различни нива!"
В крайна сметка възелът тепърва ще бъдe разплитан. Според членове на областния съвет Бакърджиев по-трудно би се лишил от председателското си място там, отколкото от членството си в НИС. И не защото столичната структура няма да му бъде подгласна след оттеглянето, а защото предпочита да контролира нещата лично и методично. При това не е ясно дали напоследък може да разчита на доскорошната си дясна ръка Антоан Николов.
От друга страна, евентуалното оттегляне на Бакърджиев от НИС би могло да се интерпретира и като преминаване във вътрешнопартийна опозиция, макар че според депутати да остане само член на синьото политбюро би бил по-мъдрият ход за бившия вицепремиер. Но пък изолацията му там става все по-явна. Ако Бакърджиев откаже да се съобрази с резолюцията на конференцията, каквито и аргументи да изтъкне, ще постави под въпрос авторитета на Костов, който лично я предложи. Засега Командира запазва пълно мълчание по темата. Както и самият Бакърджиев.
Тайфунът "Монти Пайтън"
1942 година - разгарът на Втората световна война. Един сатирик измисля най-смешния виц. Прочита го на глас и пада покосен от собствения си смях. След минути идва майка му, прочита написаното и също умира. И така се случва с всеки, който зърва анекдота. Британските тайни служби научават и решават да го използват като епистоларно оръжие срещу немските войски. След смъртоносни трудности с превода вицът помита вражеските окопи... Скечът е на легендарната британска комична група "Монти Пайтън" от филма "А сега нещо съвсем различно" (1972) и негов автор е Тери Джоунс. Той, заедно с Тери Гилиъм, Греъм Чапман, Ерик Айдъл, Майкъл Пейлин и Джон Клийз, формира в края на 60-те великолепната шесторка на смеха, скандализираща и забавляваща целия свят. Тв сериите "Летящият цирк на Монти Пайтън" (1969), филмите "Монти Пайтън и Свещеният граал" (1975), "Животът на Браян според Монти Пайтън" (1979), "Смисълът на живота според Монти Пайтън"(1983) са тайфун от фантазия, сюрреализъм, абсурд и лудешки анахронизми. Главният сценарист и един от основните режисьори в групата е Тери Джоунс. Въпреки това скромният гражданин от Северен Уелс (впрочем също роден през 1942) не признава лидерството си. "Монти Пайтън" бе анархистична група - всички бяхме равнопоставени автори" - казва Джоунс. След стабилно оксфордско образование по история той започва като момче за всичко в Би Би Си. Освен автор на гегове, актьор, а по-късно и сърежисьор на продукцията на "Монти Пайтън", Тери Джоунс пише и фантастична литература "за всички възрасти". Когато комиците се разделят през 1986, той работи с Джим Хенсън над "Лабиринт"(1986) и сам режисира "Ерик Викинга"(1989) и "Шумът на върбите"(1996).
Тери Джоунс бе в София като специален гост на "Мюзик & Филм фест", където представи панорама на "Монти Пайтън".
- Първо, създавах само трудности, въпреки че бях редактор на програмите. И второ, по традиция поемах ролята на кучето, което пази стадото, защото, както знаете, в Уелс има много овце.
- Да, вълкът бяха всички онези, които не се смеят!
- Имахме много предложения - например "Кон, лъжица и леген". Аз много харесах "Времето на кукувицата", като имам предвид онази разтягаща се птичка в стенния часовник. "Бенд рекет базънс стабълъд бълд" е заглавието, с което стартирахме. То е непреводим нонсенс, който обаче е и име на несъществуващ футболен тим. След като направихме първото си предаване, от Би Би Си ни казаха, че трябва да го сменим с нещо по-разумно и прилично, което да кореспондира с темата за цирка. И ние усилено започнахме да мислим. "Добре де, на кого ще бъде тоя цирк? " Първата ни хрумка бе за една стара аристократична пианистка - Глен Диплис. Тази жена редовно бе канена да свири на соарета, дадени от майката на Майкъл Пейлин. Представяхме си как ще си седим невинно пред телевизора и ще извикаме: "Мамо, дават те по телевизията! " И изобщо - какъв майтап ще му ударим със старите дами. За жалост се отказахме от тази идея, а от Би Би Си ни казаха, че от списание "Редиотаймс" оказват натиск и искат до 24 часа да имаме вече име. И пак се размислихме. Изведнъж Джон Клийз каза: "Абе, какво ще кажете да бъде нещо такова хлъзгаво и гадно като змия, като питон? " А Ерик добави: "Да, нещо, свързано с шоубизнеса, с образа на агент, мениджър. Много подходящо име за такъв тип е Монти. " И така се роди "Летящият цирк на Монти Пайтън".
- Единственият критерий, към който се придържахме, беше смешно ли е или не. Но никога не може да се предвиди от какво хората е възможно да се обидят. Ето например следния твърде критикуван наш скеч за третата световна война. Имаше едно разиграване с картофи като в невинната детската броеница "онче, бонче... ". То трябваше да реши кой от персонажите ще нападне пръв. И именно това предизвика масови оплаквания от хора, загубили близките си в други войни. Но пък по-късно в "Смисълът на живота" се постарахме да обидим колкото се може повече хора.
- В първите серии на шоуто нямаше цензура, докато не се появи следната сценка: Джон Клийз отива при погребален агент, като носи майка си в чувал. И агентът дава странно предложение - да я изядат. Джон естествено се шокира, а чиновникът му отговаря: "Е, щом толкова те притеснява и непременно искаш да я погребеш, след това ще изкопаем дупка и ти ще повърнеш вътре. " Този епизод предизвика див скандал в Би Би Си. По онова време там нямаше предварителна редакция на програмите и шефовете пожелаха да гледат сериите на "Монти Пайтън" преди излъчване, след което ни дадоха цял списък с неща, които трябва да изрежем. Например: "Трябва да махнете онзи гигантски пенис, дето Джон го разнася в дъното на сцената. " Опулихме се, защото не можехме да разберем за какво става въпрос. Изгледахме епизода, за който се оплакваха, и се оказа, че единственото нещо, което Джон разнася, е гигантски крак. Просто хората виждат онова нещо, което искат, дори и да го няма.
- "Пайтън" винаги е имал много вярна публика, но тя никога не е била масова. Даже сега сме много по-популярни, отколкото навремето. Сигурно геговете ни отлежават в мозъка на хората така, както отлежава хубавото вино и с годините става по-добро.
- Спомням си, че най-неукият от нас, оня янки, дето не е завършил нито Оксфорд, нито Кеймбридж, Тери Гилиъм, бе направил следната анимация: техник се е покатерил на телефонен стълб. Камерата се отдръпва и се оказва, че това не е стълб, ами разпятие. Никъде не включихме епизода, защото решихме, че не е смешно.
- Много точно определение! Ами "пропилява си таланта", като прави всички тия филми. С тия прекрасни заглавия като "12 маймуни", с тоя успех... Тц, тц, колко жалко за момчето (смее се).
- Мисля си, че не чувството за хумор на хората се променя, а темите. След "Монти Пайтън" дойде хуморът с обидите и ефекта на малтретирането. Хора, които си крещят един на друг - това изведнъж стана много смешно. Голяма мода - няма що.
Забравените от небето
Едни нощви са достатъчни да поберат крехкото тяло на жената с леки като на птица кости; една ракла е събрала цялото й минало; стълбата води нагоре към небето, по единствения път, който й остава. "От порст сме дошли и на порст ще станем. " Другото е суета, останалото е излишно.
Колкото повече се топи плътта на Златина Тодева, толкова повече расте духът й, че да се превърне във вместилище за съдбите на петима родопски столетници от книгата на Екатерина Томова "Забравените от небето". Преди пет години актрисата предприе едно дълго пътуване към тях с ролята на Гривня от спектакъла на Юлия Огнянова в Родопския драматичен театър. Сега вече е сама в едноименния моноспектакъл, сред аскетичната сценография на Даниела Ляхова. Ту ситни, приведена от преживяното, ту полита, понесена от вихъра на спомените, игрива, дяволита, примирена, самотна, изоставена, помъдряла, надмогнала страданието. "Вече съм повече на небето, отколкото на земята", приглася тя на своите героини с напевния родопски диалект. Единствените им събеседници са надгробните камъни на отдавна изтлелите близки. А през това време... ... Мами О'Дугъл на Златина Тодева в "Куцльото от забутания остров" сякаш също е забравена от небето. Злонравната старица се е заинатила и за ужас на сина си не ще да поеме по своя последен път. Независимо от несметните бутилки уиски, които той услужливо й осигурява. В тази роля-хумореска актрисата е напълно променена. Бликащата от всеки жест енергия навява съмнението, че възрастта е само поредната сценична дегизировка на Тодева; че всъщност изпод грима ей сега ще изскочи една лудетина, която едва удържа смеха си. Разположена удобно в сатениран ковчег (сценография Красимир Вълканов), мами О'Дугъл със злорадо удоволствие изрича всичко, което другите не смеят да произнесат, наслаждавайки се на неприкосновеността, осигурена от почтената възраст. Тя също е надмогнала всички земни предразсъдъци, но това само й помага да се наслаждава на забраняваните доскоро удоволствия.
И в двата спектакъла Златина Тодева сякаш говори с небето. И, дай боже, то за още дълго да я забрави при нас.
- Знам ли, още от съвсем млада ми казват така. Накрая даже и моят мъж като че ли забрави истинското ми име и ми викаше мамче. Беше човек със широко сърце. На него пък от уважение му казваха бачо Кольо. Прекрасен човек, прекрасен... Лека му пръст, кости му миросани... Все при нас се събираха, а аз веднага слагах тенджерата на огъня. И до днес така. Младите усещат, когато ги обичаш. Много се ядосвам на онези, които ги ругаят - такива били, онакива били.
- Знаем се много отдавна, чувствам се като негова духовна майка, но само веднъж сме се срещали на сцена. Той у нас си остана неразбран. И досега от Германия често ми звъни. Иначе е затворен човек и мъчно се отпуска, но пред мен си отваря душата. Имаше дори идея да играя шута в "Крал Лир", една от последните му постановки. Беше измислил как да стане, макар да не знам немски. Аз обаче не се престраших. Уплаших се да отида в Германия за толкова дълго. Именно той ми пусна мухата да направя "Забравените... " Е, на стари години за първи път се реших да играя моноспектакъл. Ако сега тепърва ми предстоеше да започна, нямаше да се хвана.
- Аз съм родом от Стара Загора, но сърцето ми е в Родопите. Казват, името му дошло от това, че в него пролетно време са солили добитъка. Тогава хората са имали по билюк животни - сто-двеста овце. През зимата са ги карали на Беломорието - ей къде е границата. А като се връщали напролет, на това място разделяли стадата и ги солили. Давали им големи блокове каменна сол - и аз съм ги виждала - да ближат... Топла планина е Родопа - само бор и ливади. Хората са като избирани - едни такива наивни, чисти. Но напоследък оредяха. Като се върна там през лятото, все някой е умрял или пък аз погребвам.
- Всичко стана съвсем случайно. Отдавна познавах книгата на Екатерина Томова и много ми харесваше. Но тогава бях постоянно заета в пловдивския театър и си останах само с идеята да направя нещо по нея... Когато Юлия Огнянова се захваща със спектакъла в Смолян, всички женски роли е трябвало да играе само една актриса, но текстът й дошъл много. Тогава се сетили за мен. Дъщеря ми беше ученичка на Юлия и тя дойде уж да я види. На мен нищо не казват. Като ми предложиха, отначало се стреснах. Юлия обаче отказа да помръдне, докато не склоних.
- Играх две вечери в малката зала на театър "Моссовет" - през първата бяха повечето българи, а втората - само руснаци. Ако съдя по реакциите на публиката, мина много добре. Едва не ме удушиха - накрая изгубих броя на бисовете. Не го очаквах - това е много текст, пък и на диалект. Но казват, че преводачката намерила някакъв староруски вариант, за да се получи нужният ефект. Имаше много суперлативи и сравнения с най-големите им актриси. Когато играхме големия спектакъл "Забравените... " във Виена, също имаше голям успех.
- Не знам на кое небе ще ме вземе Господ. За мъжа ми съм сигурна, че е на седмото небе. Искам да попадна пак при Тончо Жечев, при Марин Жечев, при умни и добри хора... - Близките ми и всичките млади колеги, с които играя в "Зад канала". С Цветана Манева сме работили и преди, аз за нея съм си мамето. Разбираме се дори само с поглед, ще ми се пак да се срещнем на сцената, макар в Пловдив да сме играли в "Медея", "Босилек за драгинко"... Не мога да се оплача от професионалната си съдба - останах в провинцията, но за сметка на това играх много.
- Та нали леля Мара Шопова ме вкара в театъра! Тя ми беше орисницата на сцената. Почти се бях пренесла да живея при нея. Много обичаше хората и нейната къща също като моята никога не се заключваше.
- Той, милият, отначало беше като попарен. Искаше да стана лекар или аптекар, хуманна професия. Все му казвах, че от моята професия по-хуманна няма. По-късно вече сядаше на първия ред и разправяше наляво и надясно, без да го питат: "Това е моята дъщеря! " Но пък сестра ми стана лекар, та всичко си дойде на мястото.
- Работила съм с много талантливи режисьори, Любен Гройс беше един от тях. Той ме накара да повярвам, че няма малки и големи роли, няма щампа. А на мен ми беше криво, че не винаги играя героини. Но съм благодарна на него и на Тачо Танев, че ме научиха да се откроявам дори в миманса. Писано е за мои роли, които са даже без една дума.
- Винаги съм разграничавала личните от професионалните отношения.
- Тя не успява да забрави, че съм й майка, което ме дразни. Все се налага да преодолява авторитета ми като майка и актриса, за да работи с мен.
- Тегне ми само, че съм се родила толкова рано.
Мария
По тротоарите стояха купчини черен сняг, но в неделя на обед се показа слънце и ненадейно падна дъжд, капките веднага замръзнаха и градът заприлича целият като направен от стъкло, с искрящи елмазени ръбове. Асен излезе да си купи вестници, присви очи и разбра, че не му се прибира вкъщи, при трохите по масата, при неоправеното легло и пълните пепелници, при торбестия анцуг, който му служеше и за пижама, при ръждясалите гири, при недочетените и потънали в прах кримки на пода, при синеоката десетгодишна сиамка, което си е направо бабичка за една котка, при залетия с кафе и захлупен все на пета страница учебник по бизнесанглийски. Той прескочи ледената планина на тротоара и хлътна в отсрещното кафене. Заведението беше празно. Отгоре на бара имаше телефон. Зад кафемашината едно момче и едно момиче се целуваха.
- Може ли да се обадя? - изкашля се Асен.
Момичето вдигна поглед. Имаше чудно красиви египетски очи, издължени и загадъчни.
- Може - каза то.
Асен грабна слушалката и в същия миг изстина. Защо му беше всичко това? Той погледна часовника си. Един и половина. Най-глупавото време. Постави слушалката обратно в гнездото на апарата и погледна безпомощно към двамата зад бара.
- Една водка - каза.
Изчака да му сипят, отпи от чашата, погледна дългите, боядисани в кървавочервено нокти на момичето, които пак бяха започнали да драскат гърба на момчето, тръсна глава, вдигна слушалката и набра шестте цифри. Мария вдигна на третото позвъняване.
- Добър ден - каза Асен. - Пицарията ли е?
- Кой е? Асене, ти ли си?
Асен мълчеше. Премести слушалката в лявата си ръка, извади цигарите си, запали една и шумно изпусна дима.
- Какво има? - попита Мария.
- Ало, пицарията ли е? Искаме да си поръчаме най-голямото "Калцоне" за вкъщи.
- Откъде се обаждаш?
- От града - отвърна Асен и допи водката. Сетне направи знак с ръка да му налеят още една. Момчето взе чашата му. В косата му имаше бял кичур. Мария мълчеше.
- Там ли си? - попита Асен.
- Там съм.
- Мария, хайде да се видим.
- Сега ли?
- Сега - каза Асен. И проумя защо не трябваше да се обажда. Ако Мария му кажеше не, нямаше да го понесе. Просто щеше да откачи. Беше издържал толкова време, но сега щеше да откачи. Отпи от водката и отдалечи слушалката, за да не се чуе как преглъща. Гласът и дойде до слуха му много далечен, сякаш Мария се беше смалила и можеше да се побере в шепата му. И там, от шепата му, нещо викаше.
- Какво казваш? - попита той, разглеждайки внимателно коловозите на дясната си длан и кафявия от цигарите показалец.
- Асене, аз се омъжих - каза Мария. - Не ми звъни повече. Ало, чуваш ли ме?
- Добре - каза Асен. Онези бяха спрели да се целуват. Затвори телефона, плати водките, без да ги поглежда в очите, и излезе навън. Дъждът беше спрял. Стъкленият град беше изчезнал. Улицата беше черна и мръсна. Фасадите на оградите бяха мокри. Зад стъклото на един прозорец на втория етаж видя лицето на някакъв старец. Старецът го гледаше. Асен се вторачи в него. Старецът веднага се скри, сякаш го обезглавиха.
Долу, на кръстовището, чакаха таксита. Асен си представи как пристига с огромен кортеж при Мария, шофьорите надуват клаксоните, отнякъде се появява и оркестър, трима виолетови цигани с тъпан, акордеон и кларнет, акордеонът се качва пръв по стълбите и диханието му размятва изтривалките, тъпанът подире блъска като чук и цялото стълбище се тресе, а стоманеният лъч на кларнета наднича дръзко и страшно във всяка врата и ето, накрая всички спират пред вратата на Мария. Асен се обляга на звънеца и Мария ще не ще трябва да отвори... Вкъщи Асен си направи кафе, изпи два беналгина, застана прав до прозореца и се загледа навън. Здрачаваше се, пак беше почнал да вали сняг. Сиамката се отърка уморено в краката му.
На вратата се звънна и Асен отиде да отвори. На прага, обсипан със сняг, задъхан и гологлав, стоеше хлапакът с белия кичур от кафенето отсреща.
- Поръчали сте пица "Калцоне". Ето. Внимавайте, че пари. Подаде му кутията и хукна надолу по стълбите.
Загадката на женския часовников механизъм
Никой мъж не може да възрази срещу изневерите на жена си, ако тя не прекалява с разгласяването им. Брачният секс изгражда свои механизми, но начинът, по който го прави един непознат мъж, представлява новост. Изневерите са търсене на нещо ново и невиждано, а донжуанството е заболяване, присъщо по-скоро на жените, отколкото на мъжете. Трагедията на Дон Жуан е, че в тъмното всички жени му се струват еднакви, а те, намирайки нещо непознато в неговите навици и предпочитания, са достатъчно наивни, за да повярват, че физическото откритие е любов. Неговият трагически недостатък е, че винаги избира невинните, които го преследват до смърт. Жените живеят заради новостите и са лесна плячка на модната индустрия. Мъжете предпочитат старите лули и изтърканите сака. Жените обичат подаръците и когато имат възможността, обичат разнообразието в любовта. Неудовлетворението на съпругите, които не са успели да го открият, от Флобер насам е постоянна тема в художествената литература.
Във Великобритания, където случайните изневери задоволяват нуждата от сексуална промяна, няма толкова разводи. Но в Америка аурата на теократичната смъртна присъда при изневяра все още съществува и многобройните разводи, които от гледна точка на европееца изглеждат като серийна полигамия, са моралното разрешение на проблема с нагона. Разбира се, и любовта играе роля, но в Европа ние гледаме на брачната любов по-скоро като на вечност, която обхваща и омразата, и безразличието: когато обещаем да обичаме, ние всъщност обещаваме да зачитаме един договор. Американците, изглежда, гледат на брака доста фриволно, а на любовта и секса прекалено сериозно. Цинизмът за тях е неприемлив. Оказа се, че няма смисъл да завиждам на богатите писатели отвъд океана като Нормън Мейлър или Сол Белоу например, защото всичките им пари отиват за издръжки. Успелите в литературните среди в Америка говорят основно за това къде може да се намери добър бракоразводен адвокат. Писателите тук - като романтици, идеалисти и хора с богата сексуална фантазия - са обречени на многобройни разводи, или поне така излизаше от повърхностните ми наблюдения.
Християнската теология ни учи, че само Бог познава естеството на греха, а човечеството непрекъснато доказва своето падение с неспособността си да оцени прегрешенията си в контекста на ежедневната действителност. Представете си, че Бог е поле, покрито с девствен сняг, което се гърчи в агония всеки път, когато някой човек небрежно се изпикае върху него. Ако аз ям месо в петък или пропусна службата в неделя, Бог започва да се превива от космически зъбобол. Ние не можем да повярваме в това, защото сме човешки същества и сме обременени с първородния грях. Един мъж започва да вярва чак когато без да иска (без да иска ли?) нарани жената в живота си. Между мъжа и жената зее огромна морална пропаст и щеше да е по-добре, ако теологията беше оставена в ръцете на жените, които да използват своята нравствена система, за да обяснят тази на Бог.
Един творец е приемлив за жените само когато е мъртъв - тогава той се превръща в украшение, което могат да закачат на вдовишкия си траур. Но приживе писателите, артистите и художниците са непоносими, защото са се посветили на един съперник. На жените не им е позволено да приемат изкуството сериозно, когато самите те го практикуват, защото осъзнават, че то е просто заместител на истинското творческо чудо - това да раждаш деца. Когато Мери Макарти (американска писателка и литературен критик - бел. прев.) заяви, че романът се приближава повече до клюките, отколкото до изкуството, тя формулираше женската гледна точка. Когато жените се опитат да приемат изкуството сериозно, те рискуват самоунищожение. Трябва да се опитат да се издигнат над физиологията и природата се бунтува. Трябва да бъдат сами, а това е по-лесно за един мъж, отколкото за една жена.
Романите и филмите, които представят пътя към смъртта и самият край, рядко показват външния свят и тривиалните дейности, които го съставят. А те, като добре смазан механизъм не само не спират, но дори не забавят своя ход, защото какво е угасването на едно-единствено човешко същество в сравнение с мащабите на Вселената? След смъртта на първата ми съпруга животът трябваше да продължи. Но яростта срещу края на светлината е съвсем човешка, макар че на моменти се улавях как вървя към лудост. Гневът, с който се събуждах и който отнасях в леглото си вечер, бе мътно вълнение, невинаги свързано с някакъв обект. Той представляваше по-скоро разтърсваща емоция, която си търси обект. Катализира в сълзлив вой, след това в изтощение и после започва отново. Спомням си как преди много години срещнах в Ланкашир една жена, която току-що бе загубила съпруга си. Тя ми каза: "Цяла сутрин плача и веднага след като направя този оризов пудинг, отново ще се кача горе да плача. " Винаги съществува опасността да започнем да изпитваме удоволствие от сълзите или яростта, да превърнем отчаянието в един продължителен оргазъм.
Латиножега
Латинопартитата бяха "жегата" на миналото лято. С настъпване на по-студените дни голяма част от столичните клубове продължиха да ги организират поне веднъж в седмицата, вероятно за да не се заличат напълно горещите спомени.
Но докато за повечето заведения фиестите с латинохитове са просто екзотика в програмата, за "Карамба" те са отличителен белег. Всяка вечер след 11 часа в клуба на бул. "Цар Освободител" 4 (до сладкарницата на хотел "България") се вихрят буйни танци в ритъма на самбата и салсата.
За по-уравновесените "Карамба" предлага богато меню, в което преобладават мексиканските ястия. От салатите заслужават да се опитат "Мачу Пикчу" - с ориз, грах, горчица, ементал, варени картофи и домати, "Евита" - с маруля, варени картофи, бирена шунка, пармезан и домати, и "Карамба" с червен фасул, царевица, пушено пиле, домати, маруля и печени чушки. В списъка на предястията освен задължителните за този род заведения "Чиканос" (мексиканска питка с чили, пълнеж от месо и зеленчуци) са включени и пилешки филенца с бекон и бразилски зеленчукови и месни кюфтенца. Бразилска нишка има и при основните ястия, сред които присъства "Фейджуада" - традиционно блюдо от Южна Америка, приготвено от четири вида месо и боб. По-гладните могат да опитат също така пияно пиле "Омбре" и пикантни наденички "Карамба", които се сервират с богата гарнитура.
Риба в гъст сос
В малка тенджера загрявам растителното масло, леко запържвам счуканата скилидка чесън, прибавям горчицата и джинджифила и съвсем малко ги задушавам. След това добавям кориандъра, червения пипер, сока от единия лимон и настърганата му кора, плюс доматеното пюре. Доливам с водата и варя, докато бульонът се сгъсти.
Изчистената и приготвена риба поставям в огнеупорен съд, поръсвам със сол и оцет и заливам с гъстия сос. Втория лимон нарязвам на тънки филийки и подреждам върху рибата. Запичам двайсет минути на умерена фурна.
Тъй като рибата продължава да плува, осигурявам й добре охладено бяло вино от крайморски регион.
Тази риба неслучайно е поканена на масата ви. Ако тя не ви проговори - помислете си кой?
Днес е Благовещение (Благовец). Чухте ли някой да изплете люлка от благи думи и да ви залюлее в нея? Да ви каже: "Ти си единственото лъскаво камъче в моето свраче съкровище. Брилянте мой!"
Колкото до свраката, тя често бива споменавана в семейна обстановка, но в по-друг контекст. Май на хората вече им се свидят дори сричките. А това да навържеш няколко топли думи и да ги поведеш към ухото на ближния отдавна го няма. Получи се така, защото оставихме бедността на телата да се разправи с добрината на сърцето.
Благовец е истински пролетен празник. Някои го наричат половин Великден и хората му се радват, защото на сиромах човек цял Великден му идва много. И пак (както в държавата) на празника не е разрешено да се работи. Навярно оня, дето е тъкмял празниците, сигурно отпосле се е докопал (до кокал) до министър на безработицата.
На този ден и птичките не вият гнезда, макар някои пеликани още да не са определили в коя вяра са - тази на ястреба, или на гълъба.
От Благовец нататък идва кукувицата и трябва много да внимавате как ще ви закука. Най-добре е да сте с пара в джоба. Хубаво е също и да чуете предвестницата, облегнати на държавна банка и с писмо в ръка от детето ви, изпратено от някоя натовска държава.
Мен миналата година ме закука на боклук. Ровех с тояга за гъби. И тъй ме Господ помилва - цяла година с гола клечка в ръка! А от църквата се носеше: "Днес е началото на нашето спасение и се открива тайната от века. Синът божий става син на Дева и Гавраил, благодат благовествува. Радвай се, благодатна, Господ е с тебе."
А как ли се е чувствал Йосиф?
За какво да се радваме ние? При по-напредналите демокрации отдавна Благовещение е празник на журналистите. У нас благата вест за журналистите я донасят прокурорите.
А как хубаво го е казал холандецът Йохан Дене: "Нищо не оставя такъв вкус на сладост, както отзвучалата горчилка."
Само дето нашата не отзвучава, а я озвучават с такива викове, че не могат да чуят съвестта си.
Издрасканата душа на художника
Квадратът и кръгът, графитночерното, пепелносивото и изпепеляващият цвят на магма - това са ключовите форми и цветове в паната на Петър Дочев в галерия "Ирида". Единственият сюжет в абстрактната изложба е нейното мото - цитат от Х. Л. Менкън: "Може почти със сигурност да се каже, че всеки художник, който притежава чувство за собствено достойнство, е против своята страна, т.е. против средата, в която Господ го е поставил, както и че страната на художника е против него... " Тази словесност се опитва да положи изложбата в някакъв социално-протестен смислов коловоз. Което в случая е излишно.
Квадратните картини всъщност тежат като бъчви, препълнени с кипящо вино. В тях по особен начин се чувства духа на Балкана - там, където водата оставя дълбоки следи-графити в скалите, а вятърът гравира лицата, но държи снагите изправени. Те са наивно-копнежни - като кръчмата "При Кретлев" в Лесидрен, изрисувана и аранжирана от художника.
Очевидно квадратът е онова силно, чисто и защитено място, в което Дочев се концентрира интелектуално и емоционално. В квадратите той вписва кръгове, а в тях няма горе и долу, ляво и дясно, изобщо липсват посоките. Има едно единствено движение - от картината към зрителя. Там са концентрирани всички енергии - градивни и разрушителни - балансирани, изчистени от случайни примеси.
Цветовете при Дочев са хирургически инструменти. Той не си играе с тях, не флиртува, не им угажда. Използва ги като сугестиращо средство, дозира ги като аптекар, който предпочита чистите субстанции. Помня сивия му период с голямоформатните, асфалтени платна, в които само някой самосвал тук-там напомняше, че художникът е на крачка от абстракцията. Сега дочевското сиво допуска ярките тонове в плътта си и те го правят да изглежда различно, по-богато, по-модулирано Червеното в тази изложба е неописуемо - с дъх на Помпей и Апокалипсис. А графитите върху графит продължават да бъдат най-въздействащите творби на художника. Неговите занимания с този екзотичен материал не са от вчера и отдавна са напуснали зоната на лъчезарното експериментаторство. Те са шлифовани концептуално. Графитът като материал е изваден от обичайната му роля той самият да оставя следи и е поставен в нов контекст - вътре в него, в плътта му са изчегъртани графитни следи. Те са като архаични находки-отпечатъци от "болезнено издрасканата душа на художника". Твърди и крехки едновременно.
Зрелостта на едно пропадане
"Хроника на едно пропадане" е книга на зрял писател и човек. Не само защото Людмил Тодоров има зад гърба си сборника разкази "Да изгубиш Мечо Пух", романа "Хроника на една любов" и три филма като сценарист и режисьор ("Бягащи кучета", "Любовното лято на един льохман" и "Приятелите на Емилия"). И не защото авторът е на 45 години. Зрелостта при него е състояние на духа и вече на начина на писане. Като състояние на духа това означава освобождаване от повърхностните и случайни интереси в живота. От "социално значимите", "актуалните", "парливите" проблеми на съвремието. От трепетите на младостта и изострената чувствителност на детството и спомените. И устремено съсредоточаване в основното, а то във вариантите си условно се свежда до отношенията ни с бога (каквото и да значи това за различните хора) и отношенията със смъртта. Независимо че хрониката обхваща две години (от декември 1996 до октомври 1998), които исторически са свързани с някакви обществени промени, те са само фон за личния път на героя Павел Кисьов към челен сблъсък с абсолютното безсмислие на живота.
Като начин на писане зрелостта на романа е в отказа от заиграване с литературността. От богат език и ефектни метафори. От оригинална конструкция и неочаквани асоциации. Една добре разказана история, дисциплинирано организирана като дневник. Откровена, разголено искрена до самобичуване. Нито героят, нито авторът се опитват да ни се харесат - те искат само да им повярваме. Но автобиографичността на пропадането е подвеждаща - Людмил Тодоров не ни разказва своята история, а историята на своя герой. Детайлно описва мълчанието на Павел Кисьов, предъвква вкуса му, наслаждава се или страда за миговете на прозрение. Толкова познато, толкова просто - и затова така близко и по домашному .
