За близо година Косово престана окончателно да бъде сръбска провинция. От регистрираните близо 850 хиляди бежанци в разгара на войната по официални данни само 25 хиляди не са се върнали обратно. Никой не се наема да каже обаче колко са албанците, настанили се нелегално в Косово, но по неофициални данни става въпрос общо за около 1 300 000 души. Междувременно около 230 хиляди сърби и роми емигрираха заради терора и насилието срещу тях. По време на посещението си в Сърбия шефката на Върховния комисариат на ООН за бежанците Садако Огата констатира, че няма реални изгледи за връщането на неалбанско население в Косово. В момента в Косово има не повече от 50-хилядно сръбско население, което с изключение на Косовска Митровица, където сърбите са по-компактна маса, живее затворено в малки анклави, охранявани от KFOR.
Трансформацията на областта има и други измерения. Поради пълния срив на държавността в провинцията UNMIK така и не успя да създаде работещи и авторитетни държавни институции. Косово затъна в анархия и въпреки усилията на UNMIK смесеното управително тяло, Временният съвет на Косово, така и не заработи. Неговите функции бяха иззети изцяло от бившата Армия за освобождение на Косово (АОК). АОК претърпя различни метаморфози, които й позволиха да продължи да дърпа конците в Косово. АОК запази военната си структура чрез трансформирането си в Корпус за защита на Косово и се настани в политиката със създаването на Партията на демократичния прогрес, чийто лидер е бившият лидер на АОК Хашим Тачи. АОК дори тръгна да изнася албанска революция и в Южна Сърбия, където по установения от АОК модел се появи Армия за освобождение на Буяновац, Прешево и Медведжа. Според неофициални полицейски източници АОК стои в основата на организираната престъпност в Косово и трупа финансови ресурси от търговията с оръжие и наркотици. Специалният представител на ООН за човешките права в бивша Югославия Иржи Динстбир нарече Косово мафиотски рай заради тоталното безвластие и анархия. Той цитира данни, според които 40 на сто от европейската търговия с наркотици минава през Косово.
Всъщност косоварите използваха умело неясния статут на Косово и създадоха собствена "държава в държавата". В резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН пише, че Косово получава "значителна автономия" и че UNMIK трябва да подготви самоуправлението на областта. В резолюцията обаче се казва, че Косово остава в рамките на Сърбия. Оттук идва и противоречието, което постави UNMIK между чука и наковалнята - международната администрация трябва да подготви една неясна автономия, която албанците искат да използват, за да се откъснат изцяло от Белград. От друга страна, изясняването на статута само по себе си не означава нищо. Създаването на автономно Косово в рамките на Сърбия ще бъде непрестанен извор на напрежение между Белград и Прищина. Такова съжителство със сигурност няма да донесе нищо добро и само присъствието на KFOR ще предотврати избухването на нов конфликт. Но разминаването между амбициите на косоварите и намеренията на международната общност да не пипа границите на Балканите в крайна сметка обърна косоварите срещу UNMIK и KFOR. Симптомите за такъв процес вече са налице. Доста показателен пример са нестихващите размирици в Косовска Митровица, в които и сърбите, и албанците редовно обстрелват войници на KFOR. Конфронтацията роди обвиненията в нелоялност и албанците вече действително рискуват да загубят международна подкрепа. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин отиде на крака в Косово да обясни на местните лидери да не нагнетяват етническото напрежение и да не рискуват живота на американски войници в твърде деликатната предизборна обстановка. Шефът на НАТО Джордж Робъртсън също предупреди косоварите, че рискуват да загубят доверието на пакта с вироглавото си поведение.
"Западът не действа последователно спрямо Балканите. Фрагментарните инициативи и разпиляването на усилията в различни посоки няма да донесат траен мир и икономически растеж. Няма да разрешим балканския въпрос, ако нашите собствени усилия са под знака на балканизацията", призна в статия в "Интернешънъл хералд трибюн" президентът на Европейската комисия Романо Проди. В доклада си, посветен на годишнината от войната в Югославия, Джордж Робъртсън отбеляза, че международната общност трябва да изпълни докрай ангажимента си към Балканите, и призова за търпение и пълна мобилизация. Далеч по-прям в оценките си бе Иржи Динстбир: "Това, което се случва в Косово сега, е резултат от грешната политика на международната общност - да бомбардира Югославия, без да знае какво ще прави после. " Провалите обаче идват не толкова от стратегиите, колкото от тяхното неизпълнение.
Данъчната битка за киберпространството
Облагането на продажбите по Интернет в САЩ се превърна в политически въпрос
Да се облага или не търговията по Интернет - от известно време този въпрос не може да намери еднозначен отговор отвъд океана. Това е естествен резултат от нарастващите продажби по Интернет и съсредоточаването на много и противоречиви интереси в тях. В САЩ той се усложнява и от различните данъчни системи на отделните щати.
САЩ създадоха феномена "нова икономика". Технологиите станаха движещ фактор на икономическия растеж, което изведе страната в територии, в които никой друг не беше навлизал. Това беше и причината електронната търговия, създаваща значими предимства, да получи някои привилегии. През октомври 1998 г. Конгресът на САЩ наложи тригодишен мораториум върху облагането с данъци на електронната търговия и таксите за достъп до Интернет. Едновременно с това се сформира комисия, чиято задача бе да разгледа въпроса на данъчното облагане на продажбите на дребно по Интернет след изтичане на мораториума. На 21 април тя трябва да представи доклад пред Конгреса на САЩ с препоръки. Проблемът е, че шансовете за постигане на съгласие от самата комисия изглеждат минимални с наближаването на крайния срок.
От едната страна стоят привържениците на идеята за продължаване за неопределен срок на забраната за облагане на продажбите по Интернет. Тезата им е, че макар и развиваща се с бързи темпове, електронната търговия все още е на начален етап от развитието си и че не може да става дума за изместването на традиционните средства за дистрибуция. По данни на Министерството на търговията за последното тримесечие на 1999 г. продажбите по Интернет в САЩ възлизат на 0.6% от общите продажби на дребно. Мораториумът на Конгреса се отнася до облагането на електронната търговия с нови данъци. Дебатите, които се водят обаче, се отнасят основно до традиционния данък върху оборота. Положението при облагането на търговията по Интернет наподобява доста това на продажбите по каталог, а то с една дума е бъркотия. Проблемът е, че всеки щат има отделна данъчна система. В щатското данъчно законодателство има разпореждане, според което търговията между отделните щати не подлежи на облагане с оборотен данък, освен ако компанията няма стабилно физическо присъствие в щата, в който се намира купувачът. Подобно разпореждане е възможност за избягване на данъци при продажбите по Интернет. Съвсем сложно е положението при дигиталните продукти. Един анализатор дава следния пример - какво става, ако нюйоркчанин посети Чикаго и там си изтегли чрез Интернет примерно някаква песен от компания от Кънектикът. Въпросът е данъкът на кой щат се налага в случая и въобще може ли това да се разглежда като продажба.
Привържениците на продължаването на мораториума поддържат тезата, че данъците биха били спирачка за свободното развитие на електронната търговия, която тепърва ще се развива поради очевидните й предимства - спестяване на време, разходи. Стоящите на противоположна позиция пък ги контрират с тезата, че именно тези конкурентни предимства трябва да подпомагат електронната търговия, а не специални субсидии. Значението на облагането на дадена продажба, извършена по Интернет, излиза извън пределите на самата сделка. Освобождаването на електронната търговия означава значим обем пропуснати средства за местните бюджети от данъци върху оборота. Според някои проучвания за тази година те ще възлязат на 2.7 млрд. долара. Освен това много потребители се насочват към покупки по Интернет именно поради по-ниските цени, резултат на освобождаването от данъци. Така очакванията са, че търговията все по-осезаемо ще се пренасочва към виртуалните магазини, което съвсем естествено ще постави в неизгодни позиции обичайните канали за дистрибуция.
Разногласията в комисията започнаха да се появяват още към септември миналата година. Появиха се и становища за постигане на някакво компромисно решение между двата крайни лагера. Те дойдоха от представителите на шест компании, включени в комисията - Time Warner, Gateway, MCI Worldcom, America Online, Charles Schwab и AT&T. На последната среща на комисията те предложиха удължаване на мораториума с още пет години. Що се отнася до оборотния данък предложението е отделните щати първо да опростят данъчните си законодателства, така че търговците по Интернет да могат по-лесно да събират данък върху оборота. Бизнесгрупата предлага освобождаване на продажбите на всички дигитални продукти като софтуер, музика, електронни книги, а също и материалните им еквиваленти - книги, компактдискове, филми. По всяка вероятност комисията няма да може да излезе с единно становище до изтичането на крайния срок. След това Конгресът на САЩ трябва да реши какво става с виртуалната търговия, а най-вероятното разпореждане е в полза на удължаване на мораториума. Двамата кандидати за президентския пост също обявиха, че са за такова разрешение на проблема. Предвид президентските избори увеличаването на данъчното бреме не е особено популярна мярка. Така че проблемът за данъчното облагане, макар и само един аспект на електронната търговия, има сериозни ефекти и доста обхватни последици. Съсредоточаването на множество интереси в него прави крайно наложително намирането на балансирано решение.
Кой изпусна Русия?
Колапсът на Съветската империя през 1989 година и разпадането на Съветския съюз две години по-късно откриха историческа възможност в тази част на света да бъдат създадени отворени общества, но западните демокрации не успяха да отговорят на предизвикателството и целият свят сега търпи последиците от това. Съветският съюз, а по-късно и Русия, имаха нужда от помощ отвън, защото отвореното общество е по-сложна форма на обществена организация от затвореното. Съществува само един модел, по който затворените общества могат да бъдат организирани - онзи, спуснат отгоре и наложен със сила. Докато в отворените общества на гражданите не само е позволено, от тях се и изисква да мислят за себе си. В тях има установени норми и правила, които позволяват на хора с различни интереси, различен произход и различно мнение да живеят заедно в мир.
Съветската система бе може би най-вездесъщата форма на затворено общество, измислена от човека. Тя проникваше практически във всички аспекти на живота. Присъстваше не само в политиката и военните дела, но и в икономиката и духовната сфера. С характерната си агресивност тя дори се опита да навлезе в естествените науки - Лисенко е красноречив пример за това. За прехода към отворено общество бе необходима революционна промяна в режима, която не можеше да бъде осъществена без помощ отвън. Именно това прозрение ме насърчи да побързам да създам фондации "Отворено общество" във всички страни от бившата Съветска империя.
Но отворените общества на Запад не проявиха подобна далновидност. След края на Втората световна война Съединените щати въведоха плана "Маршал"; след разпадането на Съветската система такава инициатива бе немислима. През пролетта на 1989 година предложих нещо от този род на една конференция в Потсдам, който по онова време все още се намираше в Източна Германия, но буквално ми се изсмяха. Най-искрено се смя Уилям Уолдгрейв, министър на външните работи в правителството на Маргарет Тачър. Желязната лейди беше вярна защитничка на свободата - когато посещаваше комунистически страни, тя държеше да се среща с дисидентите - но фактът, че едно отворено общество трябва да бъде съградено и че този градеж се нуждае от помощ и заслужава да бъде подпомогнат, очевидно й убягваше. Като твърд привърженик на пазарните принципи, тя не смяташе, че е необходима намеса. Бившите комунистически страни наистина бяха оставени да се справят сами. Някои успяха, други - не.
По отношение на Русия днес непрекъснато се търсят виновници. Пишат се статии, които поставят въпроса: "Кой изпусна Русия? ". Аз лично съм убеден, че вината е главно у нас, хората от западните демокрации, а историческият момент бе пропуснат най-вече от правителствата на Буш и Тачър. Ролята на Германия от времето на канцлера Кол не е толкова еднозначна. Под формата на кредити и на безвъзмездна помощ страната отпусна най-много финансови средства на Съветския съюз, а след това и на Русия, но Кол бе воден по-скоро от стремеж да си осигури одобрението на Москва за обединението на Германия, отколкото от искрено желание да подпомогне руския преход.
Убеден съм, че ако западните демокрации бяха направили необходимото, Русия вече щеше уверено да върви по пътя на пазарната икономика и отвореното общество. Давам си сметка, че това мое убеждение е в разрез с преобладаващото мнение. То противоречи и на фактите - опитите да бъде проведена реформа в икономиката наистина претърпяха пълен провал. Човек трябва искрено да вярва, че с чужда помощ нещата могат да се променят, за да твърди, че положението би било по-различно. Чуждата помощ обаче до голяма степен е дискредитирана, а идеята, че една намеса от страна на правителството би могла да се окаже полезна за икономиката, изглежда неприемлива за привържениците на пазарните принципи. Затова вниманието е съсредоточено върху въпроса кой и къде сбърка. Но именно прекалената привързаност към пазарните принципи ни докара дотук. Правителството на Кол истински се ангажира да подпомогне Източна Германия, но това беше необходимо за обединението на страната. Никой нямаше подобен мотив да подпомогне Съветския съюз. Хората получиха много съчувствие, но малко реална помощ. Западните демокрации не повярваха, че отвореното общество е цел, за чието постигане си струва да бъдат положени значителни усилия. Именно това е най-голямото ми разочарование и именно тук сбърках в преценките си. Бях подведен от реториката на Студената война. Оказа се, че Западът е готов да подпомогне прехода на думи, но не и с пари, а помощта и съветите, които все пак бяха дадени, отидоха в погрешна посока заради стремежа да бъдат спазени безусловно пазарните принципи. Руснаците с нетърпение очакваха съвети отвън и ги приемаха с желание. Те си даваха сметка, че тяхната система е порочна и мнозина от тях идеализираха Запада. Но направиха същата грешка като мен - решиха, че Западът проявява истинска загриженост.
Създадох фондацията си в Съветския съюз още през 1987 година. Когато Горбачов позвъни на Сахаров в Горки и го покани да се върне в Москва, за да "поднови патриотичната си дейност", осъзнах, че революционните промени вече са започнали. Преживяванията си от онова време съм описал другаде (в книгата "Гаранции за демокрация", Фондация "Отворено общество" - София, 1992). Тук искам да спомена, че през 1988 година предложих да бъде сформирана международна работна група, която да проучи възможностите за създаване на "отворен сектор" в съветската икономика и за моя изненада - по това време имах противоречива слава като финансов спекулант - предложението ми бе прието от властите в Съветския съюз.
Идеята ми бе да се изгради пазарен сектор в плановата икономика - да се избере промишленост като хранително-вкусовата например, която да започне да продава продуктите си на пазарни, а не на държавно регулирани цени (с подходящата система за преминаване от едните цени към другите). Надявах се този "отворен сектор" постепенно да се разрасне. Не след дълго стана ясно, че идеята ми е неприложима - плановата икономика бе прекалено болна, за да износи зародиша на пазарното стопанство. Но дори такова безразсъдно предложение, дошло от незначителен източник, бе подкрепено на най-високо ниво. Министър-председателят Рижков нареди на директорите на големите предприятия като "Госплан", "Госнаб" и други да участват. Аз наистина бях в състояние да привлека икономисти като Василий Леонтиев и Романо Проди да се включат от страна на Запада.
По-късно сформирах група от западни експерти, които консултираха няколко руски икономически екипа, разработващи конкурентни програми за реформа в икономиката. След това уредих екипът на Григорий Явлински, създал водещата програма, така наречения план "Шаталин", да бъде поканен на срещата на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон през 1990 година. Горбачов се колеба известно време и накрая отхвърли плана. Смутиха го две неща: приватизацията на земята и едновременното разпадане на Съветския съюз и създаване на икономическа общност. И до днес смятам, че планът "Шаталин" щеше да осигури по-плавен преход към пазарна икономика.
Малко след това Горбачов слезе от власт, Съветският съюз се разпадна и президент на Русия стана Борис Елцин. Той повери икономиката на Егор Гайдар, дотогава директор на един институт за икономически изследвания, който беше учил макроикономическа теория от стандартния учебник на Руди Дорнбуш и Стан Фишър. Гайдар се опита да приложи финансова политика към една икономика, за която финансовите показатели не означаваха нищо. Държавните предприятия продължиха да произвеждат по план, дори когато нямаше кой да плати продукцията им. Спомням си, че през април 1992 година се обадих на Гайдар, за да му обърна внимание, че задлъжнялостта между предприятията нараства лавинообразно и почти достига една трета от брутния национален продукт. Той си даваше сметка какви са последиците от това, но не взе мерки да ги предотврати.
Когато Гайдар се провали, икономиката пое заместник министър-председателя Анатолий Чубайс, бивш директор на друг изследователски институт. Той съсредоточи усилията си върху прехвърлянето на собствеността от държавата в частни ръце. Той вярваше, че когато държавните предприятия станат частни, новите им стопани ще започнат да се грижат за собствеността си и икономиката постепенно ще тръгне напред.
Но не стана точно стана. Раздаването на бонове, с които гражданите можеха да участват в приватизирането на държавните предприятия, се превърна в състезание без правила, чиято единствена цел бе да се разграби държавното имущество. Директорите наложиха контрол върху управляваните от тях предприятия като прилъгваха работниците да им прехвърлят боновете си или ги изкупуваха на безценица. Те продължиха да източват приходите, а често и активите, на предприятията към холдингови компании в Кипър, за да избегнат данъците, да си осигурят средства за изкупуване на нови бонове, но и да натрупат състояние в чужбина, тъй като не бяха сигурни какво ще се случи в родината им. Мнозина забогатяха буквално за дни, докато страната изпитваше огромен недостиг на паричен и кредитен ресурс, както в рубли, така и в долари.
Именно в този хаос бяха положени основите на новия икономически ред - странна форма на капитализъм, която се разви по много по-различна последователност, отколкото би могло да се очаква при нормални условия. Най-напред бе приватизирана обществената безопасност и в известен смисъл това беше най-успешната приватизация. Появиха се частни охранителни структури и мафиотски формирования, които наложиха контрол навсякъде, където бе възможно. Директорите на държавните предприятия създадоха свои частни фирми, предимно в Кипър, и от тяхно име сключиха договори със същите тези предприятия, които работеха на загуба, не плащаха данъци, бавеха заплатите на работниците и просрочваха дълговете си към други предприятия, докато приходите им изтичаха към Кипър. Появиха се нови банки, създадени от държавни предприятия и държавни банки, а също и от частни икономически групировки. Някои от тях направиха цяло състояние като обслужваха сметките на държавни институции, включително и на Министерството на финансите.
После - във връзка с боновата приватизация - възникна и фондов пазар, който бе създаден преди да бъдат въведени механизми за регистриране на ценните книжа и отчитане на трансакциите и далеч преди предприятията, чиито акции се търгуват, да започнат да функционират като компании. Когато бяха прокарани нови законови актове, съответстващи на настъпилите промени, нарушаването на закона отдавна вече бе станало практика. Приходите от боновата приватизация не влязоха нито в държавата, нито в приватизираните предприятия. Управителите на доскоро държавните предприятия трябваше най-напред да затвърдят позициите си и да съберат средства за обслужване на кредитите, които бяха натрупали в процеса на приватизация. Едва след това предприятията можеха да започнат да генерират печалба. Дори и тогава за тях беше по-изгодно да крият печалбата си, освен ако не възнамеряваха да наберат допълнителен капитал чрез продажбата на акции. Но малко предприятия стигнаха до този етап.
Тази система основателно може да бъде наречена обирджийски капитализъм, защото когато хората не разполагат със средства, най-лесният начин да се натрупа частен капитал е като се присвоят активите на държавата. Разбира се, имаше и някои изключения. При огромния недостиг на услуги в руската икономика човек можеше да забогатее по сравнително честен начин, като започне да ги предлага.
Помощта отвън идваше главно от две международни финансови институции - Международния валутен фонд и Световната банка - тъй като западните държави не бяха склонни да отделят средства от бюджетите си. Бях против тази практика, тъй като според мен Международният валутен фонд като институция не е подходящ за такива цели. Той отпуска средства срещу определени условия, които правителствата трябва да изпълняват - например да гарантират стабилна валута и твърд държавен бюджет - и спира финансирането, когато те не се спазват. Когато правителството е неефективно, този метод на практика обрича програмата на провал. Именно това се случи в Русия. Правителството не беше в състояние да събере предвидените данъци и бе принудено да наруши бюджета. Задлъжнялостта между предприятията достигна колосални размери, бяха натрупани и огромни дългове от неизплатени заплати. Настоявах за по-пряка и по-решителна намеса на Запада и бях убеден, че тя ще бъде приета незабавно. Това обаче предполагаше да бъдат отделени готови пари, а западните демокрации не бяха склонни да ги предоставят.
Когато Международният валутен фонд отпусна заем от петнадесет милиона долара на Русия, в своя статия, публикувана в "Уолстрийт Джърнъл" на 11 ноември 1992 година, изразих мнението, че средствата трябва да отидат за социални плащания, а изразходването им да се следи пряко. Заради девалвацията на рублата пенсиите бяха едва осем долара месечно и парите щяха да бъдат достатъчни, за да се изплатят всички пенсии. Никой не обърна сериозно внимание на предложението ми, защото то не се вписваше в начина на работа на Международния валутен фонд. Затова се заех да покажа, че финансовата помощ отвън може да донесе резултати.
Създадох Международната научна фондация със сто милиона долара (средствата, които бяха дадени за нея, впоследствие достигнаха сто и четиридесет милиона). Първото, което направихме, бе да раздадем по петстотин долара на най-добрите руски учени - близо четиридесет хиляди души - с надеждата да ги насърчим да останат в Русия и да продължат научната си работа. За това бяха похарчени само двадесет милиона долара, които позволиха на тези хора да оцелеят и да се издържат в продължение на една година. Критериите за подбор бяха открити, прозрачни и обективни: единственото условие бе учените да са споменати поне три пъти във водещи научни издания. Разпределението на средствата приключи за няколко месеца, а разходите бяха по-малко от десет процента. Схемата бе разработена така, че всеки учен да получава средствата си в долари, където и да се намира на територията на бившия Съветски съюз. С това доказах, че предложението ми да се контролира изразходването на отпусканите суми не е лишено от логика и може да бъде приложено на практика.
С останалите пари бяха финансирани научни изследвания по препоръка на международна комисия, в която взеха участие бележити учени от цял свят. (Борис Березовски по своя инициатива предостави милион и половина долара за пътуване на руски учени. Това бе единственото дарение от руска страна.) Всички средства бяха изразходвани за по-малко от две години.
Мотивите ми да помогна на учените бяха различни. Исках да докажа, че с финансова помощ отвън може да се постигнат положителни резултати и избрах научната сфера, защото знаех, че мога да разчитам на представители на международната научна общност, които бяха готови да отделят време и усилия за оценяването на изследователски проекти. Но механизмите, по които бе разпределена тази помощ, можеха да бъдат използвани и за пенсионерите.
Имаше и друга причина да бъдат подпомогнати именно учените. По време на съветския режим много от най-добрите умове са насочиха към изследователски институти, в които на свободомислието не се гледаше така строго както в останалите сфери на съветското общество. Там те се занимаваха с наука, съизмерима с най-върховите постижения на човечеството. По-академична и не толкова напреднала в техническо отношение - освен в някои приоритетни области - тя се различаваше от западната наука. Именно учените бяха онези, които застанаха начело на политическата реформа. Андрей Сахаров беше особено популярен и обичан, но като него имаше много други. Освен това съществуваше опасността някои ядрени физици да бъдат привлечени от разбойнически държави.
Цялото начинание се увенча с безспорен успех и издигна авторитета на фондацията ми, която беше подложена на много атаки заради някои свои програми. Например, когато обявихме конкурс за нови учебници, освободени от марксистко-ленинска идеология, бяхме обвинени, че тровим умовете на учениците. Друг път пък Руската Дума проведе разследване по обвинението, че купуваме научни тайни на безценица, но цялата научна общност се надигна в наша защита и в крайна сметка Думата ни изказа благодарност. Затова, когато твърдя, че събитията можеше да се развият по друг начин, ако западните демокрации се бяха притекли на помощ на Русия след разпадането на съветската система, мога да се позова на много доказателства. Представете си колко по-различно би било отношението на руснаците към Запада днес, ако Международният валутен фонд им беше осигурил пенсии, когато гладуваха!
Въздържах се да инвестирам в Русия лично отчасти, за да избегна евентуален конфликт на интереси, но главно защото ситуацията в страната не ми харесваше. Но не спрях финансовите си мениджъри, които искаха да инвестират, и дадох одобрението си за тяхното участие в един руски инвестиционен фонд при равни условия с други западни инвеститори.
Участвах в Световния икономически форум в Давос през януари 1996 година и видях колко добре бе приет от бизнес средите кандидатът за президент на комунистическата партия Генадий Зюганов. Срещнах се с Борис Березовски и му казах, че ако Зюганов бъде избран за президент, той няма да е в безопасност в Русия. Препоръчах му да подкрепи Григорий Явлински, когото смятах за единствения искрен реформатор сред кандидатите, но проявих наивност. Не си давах сметка колко сериозно е замесен Березовски в мръсните дела на семейството на Елцин. Според изявленията на самия Березовски, моето предупреждение за собствената му сигурност го е накарало да прояви повече решителност. Той се срещна с други водещи руски бизнесмени, които присъстваха на форума в Давос, и всички заедно обединиха усилията си, за да работят за преизбирането на Елцин.
Така се превърнаха в олигархия. Политическият успех, който постигнаха, беше забележителен: в началото рейтингът на Елцин беше по-нисък от десет процента, а те успяха да осигурят преизбирането му. Предизборната кампания бе ръководена от Анатолий Чубайс. Не съм запознат с подробностите, но мога да си представя как са се развили събитията. Когато един от сътрудниците на Чубайс бе заловен да напуска сградата на правителството с двеста хиляди долара в куфарче, бях убеден, че това не са случайни пари. Олигарсите поискаха висока цена за подкрепата си за Елцин. Получиха акции в най-ценните държавни предприятия като гаранция за заемите, които бяха отпуснали на държавния бюджет. След като Елцин спечели изборите тези предприятия бяха продадени на търг и олигарсите си ги поделиха.
Познавам добре Чубайс. Според мен той е истински реформатор, който продаде душата си на дявола, за да се пребори с така наречената от него червено-кафява заплаха - комбинация от национализъм и социализъм, която той бе убеден, че ще завладее Русия, ако не се направи нещо. След преизбирането на Елцин, Чубайс отново пое управлението на икономиката, но му беше трудно да контролира олигархията. Бях много обнадежден, когато Елцин вкара в правителството Борис Немцов, реформаторски настроеният губернатор на Нижни Новгород, и започна да се отнася към него като към осиновен син. Чубайс се беше покварил по време на изборите, докато Немцов беше чист - той можеше да заеме твърда позиция там, където това бе невъзможно за Чубайс. За мен това бе сигнал, че режимът на Елцин, под водачеството на Чубайс, наистина иска да осъществи прехода от обирджийски към законен капитализъм. Бюджетният дефицит и паричното обращение се поддържаха в нормални граници, започнаха да се събират данъци от минали периоди. Инфлацията и лихвеният процент спаднаха. Правата на собствениците на акции бяха по-добре гарантирани и фондовият пазар се разрасна. Чужди инвеститори започнаха да влагат средства в акции и дългови книжа. Руски компании можеха да получават петгодишни кредити при лихва само с двеста и петдесет пункта по-висока от Лондонския междубанков лихвен процент.
Такава беше ситуацията в Русия, когато през 1997 година реших да участвам в търга за "Связинвест" - държавната телефонна компания. Доста мислих над това решение. Давах си сметка за огромната корупция, която цари в Русия. Беше ми много по-лесно да не си цапам ръцете и да продължа да се занимавам само с филантропска дейност, но чувствах, че Русия има нужда от чужди инвестиции дори повече отколкото от филантропия. Ако страната не можеше да извърши прехода от обирджийски към законен капитализъм, цялата ми филантропия щеше да отиде напразно. Затова реших да участвам в търга за "Связинвест", който се оказа печеливш. Това бе първият истински търг, в който държавата не бе измамена. Платихме съвсем справедлива цена - близо двеста милиарда долара, от които почти половината предоставиха моите фондове. Но прецених, че инвестицията ще се изплати, ако бъде осъществен преходът към законен капитализъм.
За съжаление това не стана. Търгът предизвика истинска борба между олигарсите, битка между крадци. Някои от тях бяха готови да преминат към законна дейност, други се съпротивляваха, защото не бяха в състояние да работят законно. Най-големият противник на търга и на резултатите от него беше Борис Березовски. Той се кълнеше, че ще унищожи Чубайс, след като съюзниците му загубят изборите. На няколко пъти разговарях очи в очи с него, но не успях да го разубедя. Казах му, че е богат човек - най-значимият му актив беше "Сибнефт", една от най-големите нефтени компании в света. Единственото, от което имаше нужда, бе да затвърди позициите си. Ако не беше в състояние да се справи сам, можеше да наеме инвестиционен мениджър. Той ми отговори, че нищо не разбирам. Въпросът не бил в това дали е богат или не, а доколко можел да мери сили с Чубайс и останалите олигарси. Бяха сключили сделка и сега трябваше да спазват условията й. Березовски бе принуден да унищожава, за да не бъде унищожен. Така станах свидетел на удивително историческо зрелище. Някои от най-могъщите олигарси се опитаха да провалят не само търга, но и цялостния опит на правителството да наложи контрол над олигархията. Наблюдавах как хората в една лодка се избиват помежду си, докато самата лодка се носи по течението право към водопада. При една размяна на обвинения и контраобвинения Брезовски разкри, че Чубайс е получил по фиктивен договор деветдесет хиляди долара, които останалите олигарси всъщност са заплатили за услугите му като ръководител на предизборната кампания на Елцин. Чубайс бе принуден непрекъснато да се защитава, което отслаби позициите му и ангажира вниманието му почти изцяло. Събирането на данъците обаче изискваше неговата лична намеса и приходите от данъци спаднаха. Икономиката тръгна опасно надолу, точно когато отраженията от Азиатската криза от 1998 година започнаха да се усещат. Кулминацията настъпи през август същата година, когато Русия прекрати плащанията по външния си дълг, хвърляйки в смут международните финансови пазари.
Последиците върху руската икономика не бяха толкова разрушителни, колкото се предполагаше тогава. Прекратяването на плащанията по държавните ценни книжа облекчи бюджета, повишаването на цените на нефта помогна както за фискалния, така и за търговския баланс, а девалвацията, обявена от Елцин през лятото на 1998 година, доведе до повишаване на търсенето на местни стоки. След първоначалния шок, който крахът на банковата система предизвика, икономиката стигна дъното и започна бавно да върви нагоре. Банките и олигарсите претърпяха сериозни загуби, но за една година брутният вътрешен продукт на страната надхвърли стойности от преди финансовата криза. Дори на чуждите кредитори бяха предложени схеми за разсрочване на дълговете, които те бяха склонни да приемат.
Политическата и обществената еволюция в Русия беше много по-незадоволителна. Семейството на Елцин под ръководството на Борис Березовски отдавна търсеше наследник на президента, който да им гарантира, че няма да бъдат съдени след изборите. Такъв човек бе намерен в лицето на Владимир Путин, директор на Федерална служба за сигурност. През лятото на 1999 година той бе назначен за министър-председател и издигнат като кандидат на Елцин в бъдещите президентски избори. Точно тогава чеченците активизира своята терористична дейност. Когато Шамил Басаев, един от чеченските лидери, нахлу в съседен Дагестан, Путин реагира твърдо. Силите за сигурност нападнаха терористите и министър-председателят даде срок на Басаев и хората му да се изтеглят от Дагестан до 25 август. Срокът беше спазен. Руснаците посрещнаха с ентусиазъм начина, по който Путин се справи със ситуацията, и популярността му нарасна неимоверно.
След това неизвестни лица извършиха в Москва серия от терористични актове, при които бяха взривени няколко жилищни сгради и близо трита души бяха убити в съня си. В последвалата паника страхът и гневът на руснаците бяха насочени към чеченците с помощта на внимателно дирижирана кампания в пресата и телевизията. Путин нахлу в Чечня и парламентарните избори протекоха в условията на предвоенна истерия. Малцина от кандидатите дръзнаха да се противопоставят на инвазията.
Григорий Явлински бе един от тях. Той бе подкрепил антитерористичната кампания в Дагестан, но не беше съгласен с нападението над Чечня. Популярността на неговата партия, Яблоко, рязко спадна и тя едва успя да премине петпроцентната бариера, необходима за влизане в Държавната Дума. Набързо сформираната партия на правителството, Единство, която дори нямаше ясно обявена програма, излезе на второ място след комунистите с 23 процента. Десницата, ръководена от Чубайс, Кириенко и други реформатори, застана зад Путин и постигна доста добри резултати на изборите, спечелвайки 8,6 процента от гласовете. Примаков, който с подкрепата на кмета на Москва Лужков, бе смятан за фаворит сред кандидатите за президент, претърпя поражение. Партията му спечели едва 13 процента. Възползвайки се от победата на парламентарните избори Елцин подаде оставка на връх Нова година, с което на практика гарантира избирането на Путин като негов наследник. Примаков се оттегли от надпреварата.
Феноменалният възход на Путин, който дотогава беше съвсем неизвестен, твърде много напомня за политическите машинации, с които Елцин бе преизбран през 1996 година. Тъй като добре познавам Березовски, долавям намесата му и в двата случая. За първи път се срещнах с него във връзка с дарението му от милион и половина долара за Международната научна фондация. Запозна ни изпълнителният директор на фондацията, Алекс Голдфарб. Вече споменах за станалия широко известен разговор между двама ни по време на конференцията в Давос, който според Березовски го е мотивирал да образува съюз за преизбирането на Елцин. През 1996 година на няколко пъти разговаряхме съвсем откровена за предизборната кампания и добих съвсем ясна представа как действа той.
После станахме съперници в търга за "Связинвест", но продължихме да поддържаме връзка. Аз се стараех да го убедя да премине от обирджийски към законен капитализъм, той се опитваше да ме използва в кампанията си за председателското място в "Газпром" - без съмнение най-могъщата групировка в Русия. През юни 1997 година Березовски ме покани в Сочи на среща с Черномирдин, който е бил председател на "Газпром" преди да стане премиер, а после ме заведе в Москва с частния си самолет. Каза ми, че и Чубайс, и Немцов подкрепяли кандидатурата му. Не му повярвах и реших да попитам Немцов. Едва тогава разбрах, че той за първи път чува за това. Отговорът му бе: "Само през трупа ми! ".
После обядвах с Березовски в неговия "клуб", чийто интериор, случайно или нарочно, приличаше на холивудски декор на свърталище на мафията. Бях единственият посетител. Не му казах какво точно ми е отговорил Немцов, но споменах, че сме разговаряли и че Немцов ми е заявил, че не знае за неговите аспирации към председателското място в "Газпром". Березовски се вбеси. Гневът му беше страшен и ме накара да потръпна. Имах чувството, че ще ме убие. Той не ме заплаши пряко, но ми даде да разбера, че съм го предал. Това беше повратен момент в отношенията ни. Продължихме да поддържаме връзка - веднъж Березовски дойде в Ню Йорк специално, за да се види с мен - но след срещата ни в клуба се стараех да поддържам дистанция помежду ни.
Както споменах, битката между олигарсите, и по-специално конфликтът между Березовски и Чубайс, ми се стори странна, но не толкова необяснима, колкото издигането на Путин за наследник на Елцин. Березовски гледаше на света през призмата на собствените си интереси. Той нямаше скрупули да подчини съдбата на Русия на своето бъдеще. Наистина вярваше, че той и останалите олигарси са купили правителството, финансирайки преизбирането на Елцин, и че правителството е нарушило сделката като е позволило да бъде проведен честен търг за "Связинвест". Беше твърдо решил да свали Чубайс, задето го е предал. Когато го предупредих, че реже клона, на който седи, той ми отвърна, че няма друг избор и че ако покаже слабост, ще бъде унищожен.
Тогава не го разбрах, но сега това ми се вижда съвсем логично. Березовски не можеше да излезе на светло. Единственият му шанс да оцелее бе като държи хората около себе си, оплетени в мрежа от незаконни взаимоотношения, която самият той бе създал. Той държеше Елцин с незаконните услуги, които бе направил за семейството му. Беше назначил зетя на Елцин, например, за директор на "Аерофлот", чиито приходи в твърда валута се отклоняваха към една швейцарска фирма, наречена Forus, което, както ми бе обяснено, означавало "for us" (англ., за нас. Б. пр.). Това му даваше власт над Елцин, каквато никой друг от олигарсите нямаше. Березовски държеше и Чубайс, а когато му беше необходимо, не се поколеба да го срази. Деветдесетте хиляди долара, които Чубайс бе получил по фиктивен договор, макар и временно се отразиха на репутацията му.
Именно от тази гледна точка анализирам сегашната ситуация. Березовски и семейството на Елцин търсеха начин да запазят имунитета, на който се бяха радвали по времето на Елцин. Опитаха много варианти, някои от тях доста глупави. В един момент, под въздействието на Березовски, Елцин понечи да уведоми председателя на Държавната Дума, че смята да назначи Николай Аксионенко за министър-председател, но Чубайс се намеси и в официалното писмо до парламента бе вписано името на Сергей Степашин. Впоследствие Степашин бе свален от поста. Положението на Березовски стана безнадеждно през 1999 година, когато избухна скандалът с мръсните руски пари, изпрани в американски банки. Тогава той осъзна, че не може да потърси убежище на запад и беше принуден на всяка цена да намери наследник на Елцин, който да му осигури защита. Точно тогава бе скалъпен планът да се издигне Путин.
По време на полета от Сочи до Москва през 1997 година Березовски ми разправяше как бил платил на антируските военни формирования в Чечня и Абхазия. Затова когато чеченският лидер Шамил Басаев нахлу в Дагестан, нещо започна да ми намирисва. Изчаках да видя дали Басаев ще се изтегли от Дагестан в срока, поставен от Путин. Направи го. Дори и след това не можех да повярвам, че е възможно взривените жилищни сгради в Москва да са част от някакъв план за оправдаване на война с чеченците. Беше прекалено жестоко. Руската история наистина изобилства от престъпления извършени от агент-провокатори - от шпионина Азев по времето на царизма до убийството на Киров, след което започнаха сталинските чистки - но това минава всякакви граници.
И все пак не мога да го отхвърля напълно. За Березовски терористичните актове биха имали смисъл. Те не само биха помогнали на президентския пост да застане човек, който да гарантира имунитета на Елцин и семейството му, но биха осигурили на Березовски власт над този човек. Досега не са се появили доказателства, които да оборват тази теория.
Може би никога няма да разберем истината за експлозиите в Москва, но няма съмнение, че именно войната в Чечня откри пътя на Путин към президентството. Това много ме смущава. Между 1994 и 1996 година по време на предишната война в Чечня руският народ беше потресен от разрухата и страданията, които военните действия причиниха. Протестите на майките на мобилизираните войници и на защитници на човешките права като Сергей Ковальов помогнаха да се стигне до мирно споразумение. Този път реакцията на руснаците противоположна на чувствата им отпреди пет години. Наистина вината за това до голяма степен е на чеченските терористи. Те залавяха журналисти и представители на хуманитарни организации, задържаха ги за откуп, често дори ги убиваха. Така си отиде героят от Сараево Фред Къни. Вече почти няма хора, които се осмеляват да помагат на чеченците или пък да дават гласност на страданията, които техният народ понесе. Общественото мнение беше майсторски настроено срещу тях. Факт е, че отношението на руския народ към войната е коренно различно от онова, което беше преди няколко години.
В първите години след Горбачов руснаците определено имаха отрицателно отношение към насилието. Тогава почти не бе пролята кръв, а в редките случаи, когато имаше загинали хора - в Тбилиси, в Литва, а по-късно и при обсадата на Държавната Дума през октомври 1993 - общественото мнение се насочваше срещу онези, които бяха използвали сила. Това вече не е така. Ако през март руснаците изберат Путин за президент, ще станат съучастници на кръвопролитията в Чечня, повече от когато и да било преди.
Съществува теория, според която жертвите, подложени дълго време на мъчения, често се превръщат в насилници. С нея могат да бъдат обяснени действията на много жестоки престъпници, а по всичко личи, че тя донякъде се отнася и за етническото насилие. (Вж. Richard Rhodes, "Why They Kill: The Discoveries of a Maverick Criminologist", Knopf, 1999). Сърбите отдавна се смятат за жертви, а Милошевич успя да експлоатира тези техни чувства в политиката си на етническо прочистване. Нещо подобно изглежда се случи в Русия.
Путин ще се опита да изгради силна държава и може би ще успее. В много аспекти това е желателно. Досегашните събития в Русия сочат, че слабата държава може да бъде заплаха за свободата. За да функционира пазарната икономика, трябва да има власти, които да въвеждат правила. Като извърши прехода от обирджийски към законен капитализъм, Путин може да направи много за възстановяването на икономиката. Моите инвестиции в Русия - включително и тази в "Связинвест" - може и да се изплатят най-после.
Но държавата на Путин едва ли ще бъде основана на принципите на отвореното общество. По-вероятно е тя да се възползва от нравственото падение, унижението и разочарованието на руския народ и да продължи да експлоатира страха, който хората изпитаха, когато бяха взривени жилищните сгради в Москва, за да се опита да наложи властта си у дома и да възстанови славата на Русия по света. Нищо не може да се предскаже със сигурност, но по всичко личи, че новото правителство най-вероятно ще бъде авторитарно и националистическо. Показателно е, че едно от първите неща, които Путин направи, бе да отхвърли сътрудничеството на партиите на Явлински, Гайдар и Чубайс и да сключи сделка за подкрепата на комунистите. За мен е ясно едно: изправени сме пред перспектива, която можеше да бъде избегната, ако западните демокрации бяха застанали по-твърдо зад принципите на отвореното общество.
В прощалното си обръщение Елцин поиска прошка от руския народ "за това, че много от надеждите ни не се сбъднаха, за нещата, които изглеждаха прости, но се оказаха трудни. Искам да поискам прошка за това, че не успях да оправдая надеждите на някои хора, които вярваха, че ще можем изведнъж да преминем от едно мрачно и тоталитарно минало към светло, богато и цивилизовано бъдеще. Аз самият също го вярвах. Но не стана точно така. В известен смисъл проявих наивност."
Онова, което Елцин не каза, е, че той и мнозина други заложиха на Запада, но той не отговори на наистина високите им очаквания. Аз лично отначало мислех, че Западът просто не съзнава какво се случва. Това, че Горбачов има намерение да промени системата, изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина, и западните държавници искаха да го подложат на изпитание. Те поставиха препятствия, а когато Горбачов ги прескочи, летвата бе вдигната по-високо. В крайна сметка западните държавници трябваше да признаят, че промяната наистина е факт, но междувременно бяха престанали да гледат на Русия като на суперсила. Започнаха да се отнасят към руснаците като към просяци. Намериха средства, за да им помогнат с ядреното разоръжаване, но за друго пари нямаше. Спомням си за един руски икономист, който ми разказа, че през 1990 година в продължение на петчасов полет до Сиатъл е молил държавния секретар Джеймс Бейкър за съдействие - без какъвто и да било резултат. Спомням си също и за разговора ми с Александър Яковлев, движещата сила зад Горбачов, който години по-късно ми сподели колко унижен се е чувствал при срещите си с американците.
За съжаление, стигнах до извода, че Западът се интересува особено от отвореното общество като универсална идея. Иначе преходът пак щеше да бъде болезнен за Русия с много сътресения и разочарования, но поне щеше да тръгне в правилна посока. Русия можеше да стане наистина демократична страна, истински приятел на Съединените щати, точно както стана с Германия след края на Втората световна война и въвеждането на плана "Маршал. Днес обаче това е твърде малко вероятно.
Моята фондация продължава активно да работи в Русия и получава силна подкрепа от руското общество. Създадохме тридесет и два компютърни центъра в университетите в провинцията и това много помогна за разпространението на Интернет в Русия. Вече има руски информационни сайтове, които са алтернатива на все по-боязливата преса. Повечето от новите ни програми изискват местните власти да участват във финансирането. Например предоставяме книги на пет хиляди местни библиотеки, като условието е те да осигурят 25 процента от разходите през първата година, 50 процента през втората и 75 процента през третата. Още по-показателно е, че наистина получаваме тези средства. Когато решихме да въведем програма за образователна реформа в шестнадесет области в Русия, петнадесет от тях предложиха да участват във финансирането.
Ще продължа да подкрепям работата на фондацията си дотогава, докато тя получава подкрепа от руското общество и има възможност да функционира. Стремежът към отворено общество е пламък, който дори сталинския терор не можа да угаси. Убеден съм, че той ще продължи да гори в Русия, каквото и да е нейното бъдеще.
Сателитите падат, падат от небето
С ликвидацията на Iridium завършва първият опит за изграждането на сателитна телефонна мрежа, оцелелите му конкуренти ще трябва да докажат, че идеята има бъдеще
Миналата година Пако Рабан проглуши ушите на всички с предсказанието си, че в деня на слънчевото затъмнение, 11 август, космическата станция "Мир" ще падне в Париж. Дизайнерът естествено не позна, но той отново има причина да бъде неспокоен, защото към Земята в скоро време трябва да се насочат 66 изкуствени спътника, част от глобалната комуникационна система Iridium. Въпреки че 66 доста прилича на дяволското число 666, един от най-впечатляващите проектни крахове в историята не се дължи на намеса от отвъдното, а е плод на човешки грешки. Което дава надежда, че идеята за космическа връзка е осъществима и има бъдеще. Бизнесмени, които прекарват повече часове в самолетите и на летищата, персоналът на нефтени платформи в морето, алпинисти и любители на екстремални спортове, военни, служители на хуманитарни организации и бежанци, всички те не биха се отказали от възможността да могат да се свържат с когото искат независимо от местоположението си.
Iridium World Communications беше създадена през 1991 г. по идея на американската компания Motorola, която получи най-голям дял от капитала - 18%. След като през 1997 и 1998 г. в околоземна орбита бяха изведени 66 спътника, в края на 1998 се появиха и първите абонати на Iridium, платили по 3000 долара за телефон с размера на тухла, за да могат да говорят от всяка точка на земното кълбо за 7-9 долара на минута. Или поне така твърдяха създателите на Iridium, които обаче не бяха обърнали внимание, че апаратите не работят на закрито и дори в някои градски райони, което не беше особено приятно за купувачите. В резултат на това вместо очакваните 1 милион абоната до началото на 2000 г. Iridium успя да привлече само 50 000 и през миналия август подаде документи в американски съд за започване на процедурата по фалит. Motorola обяви, че няма да влага допълнителни финансови средства, докато не се намерят други инвеститори, и съдът й отпусна време до 17 март, за да се опита да намери подобни смелчаци. Усилията на телекомуникационния гигант не доведоха до резултат и компанията обяви, че 66-те спътника ще бъдат унищожени, изгаряйки в атмосферата, а останките ще паднат в океана (дали Рабан ще им повярва?).
Примерът на Iridium беше подробно изучен от международния консорциум Globalstar, 45% от който принадлежат на Loral Space & Communications, а дялове притежават големи телекомуникационни компании от Европа, Русия и Китай, сред които Vodafone Air Touch, France Telecom, Alcatel, Qualcomm. Globalstar разполага с 48 сателита и от началото на март започна да предлага услугите си в САЩ, като през следващите месеци те ще станат достъпни в Европа и Бразилия. Телефонът струва 1500 долара, а базовата цена на минута е 1.69 долара. Globalstar се надява да намери своите клиенти сред хората, работещи и живеещи в труднодостъпни места. Особено внимание беше обърнато на факта, че проблемите на Iridium дойдоха от неконкурентоспособността спрямо обикновените мобилни оператори, използващи наземни предаватели. Затова Globalstar говори за телефони с три режима на действие - аналогов, цифров и сателитен, като космическата връзка само допълва другите два вида, когато те са недостъпни.
Освен фалиралия Iridium и надяващия се да не последва примера му Globalstar още една фирма иска да се пробва в бизнеса със сателитни телефони. Базираната в Лондон ICO Global Communications, която беше купена миналата година от предприемача Крейг Маккоу, ще разчита на по-малък брой спътници - 12, намиращи се на по-висока орбита, като засега нито един от тях не е изведен в Космоса.
Първият опит беше през февруари, но руско-украинската ракета "Зенит", изстреляна от космодрума в Тихия океан "Морски старт", не успя да напусне атмосферата и пусковият срок бе отложен за 2002 г. Освен от телефонни разговори предприемачът се интересува от възможността спътниците да бъдат използвани за достъп до Интернет. След влизането му в ICO фирмата реши да свърже с оптични кабели 12-те си наземни станции, което ще й позволи да предава данни чрез сателит със скорост 144 000 бита в секунда. Не е изключено, че Маккоу ще слее ICO с другия проект, над който работи в момента - Teledesik. Той се очаква да стартира през 2004 г., стойността му е 10 млрд. долара, ще бъдат използвани 288 спътника за безжичен достъп до световната мрежа. Както и сателитните телефони, наземните конкуренти на спътниковия Интернет се развиват много бързо и след четири години, когато най-рано може да заработи Teledesic, супербързите кабелни връзки вероятно ще доминират на основните пазари и потребителите трудно ще бъдат заинтересувани. А тези, които най-много биха спечелили от всякакъв вид сателитни комуникации - бедните държави, едва ли ще бъдат в състояние да си платят.
Правата на работодателите - епопея на забравените
Kогато една държава допуска да бъдат възстановени на работа почти всички митничари, уволнени заради корупция и шуробаджанащина и при това им плаща значими (според мерната система на редовия данъкоплатец) обезщетения, има нещо гнило в нея. Това или са законите й, или е начинът на прилагането им. А най-вероятно - и двете.
Смисълът на трудовото законодателство е да осигурява формирането и спазването на разумни отношения между различните агенти в икономиката и така да стимулира нейното и на държавата развитие като цяло. Не и в България. Сегашното трудово законодателство е либерално, когато става дума за защита правата на наетите, но за правата на отсрещната страна почти никой не се грижи. И май няма изгледи нещата да се променят в обозримо бъдеще.
Проблемите пред работодателите се появяват още от момента, в който решат да наемат дадено лице. По принцип има въможност за избор дали трудовият договор да е срочен или безсрочен - в зависимост от спецификата на предприятието и вижданията на работодателя. Основната разлика между двата вида договори е във възможността за уволнение на работника - когато договорът е безсрочен, това е почти невъзможно. "Почти няма случай в българската съдебна практика, когато съдът да е признал като основателно уволнението на работник затова, че не е изпълнил ефективно своите задължения", казва заместник-председателят на Българска стопанска камара Дикран Тебеян. Какво се получава в крайна сметка? Реално работодателят трябва или да спре работа за повече от 30 дни (при което по закон може да съкрати работниците, заети в даденото производство), или да закрие звеното (при което работата си губят всички) и после да търси начини да възстанови кадърните работници отново на работа.
Дори някак да реши проблема с вида на договора, работодателят се сблъсква и с въпроса какви условия да бъдат застъпени в него, например при определянето на работната заплата. В момента важен фактор, който влияе върху размера й, е квалификацията: образование, трудов стаж, надбавки за клас квалификация, което си е отживелица.
Някаква мотивация все пак произтича от възможността за участие на работниците в управлението. И тук често се получават недоразумения - трябва ясно да се посочи, че не става дума работниците или техни представители да вземат управленски решения, а просто да бъдат запознати с тях, да имат възможност да изразят мнението си. Всъщност участието в управлението засяга точно достъпа до информация, при това само дотолкова доколкото тя ги засяга. Абсурдно е да се иска работниците да имат достъп до търговските тайни на предприятието, в което работят. Единственото, за което е задължен работодателят, е да ги изслуша.
Работодателят трябва да осигурява условия за квалифициране на заетите при него работници. "Икономическото състояние не позволява обучението на работниците да става за сметка на работното време, както и да се удължат сроковете за работа след навършване на пенсионна възраст, още повече когато младите хора не намират работа тук, а търсят в чужбина", казва Божидар Божинов, председател на БТПП. Глупаво е подобни изисквания да бъдат вменявани по административен път. Как законодателят си представя, че предприятия като "Химко", "Плама" и "Кремиковци" ще плащат за подобряване квалификацията на своите работници, при положение че им липсват дори пари за заплати?
В момента има предложение да бъде създаден и специален фонд, с който да се гарантират вземанията на работниците - нещо, което не само ще натовари допълнително работодателите, но и ще бъдат накърнени и интересите на работещите в печелившите предприятия. Другото недомислие е задължението на работодателя да плаща от своя джоб (който не е държавен) за политика, която е инициирана и касае единствено и само държавата, нейната демографска или социална политика. Защо например работодателят трябва да осигурява 12 дни платен отпуск на младежи, които отиват в казармата? Нещо повече, защо работодателят трябва да плаща и първите три дни от обезщетението за временна нетрудоспособност, особено ако не може да го насочи към свой доверен лекар? Фактически всеки работник ще може да отиде при своя личен лекар и да си вземе болничен лист, а лекарят няма да му откаже, защото има икономическа изгода от него. На фона на здравната реформа подобни разрешения просто изкушават работниците да симулират.
Колективните трудови договори (КТД) са поредният камък на шията на работодателя и специално на големите предприятия. Целта им е да осигуряват по-добри условия за всички страни, но невинаги става така. Особено остър е проблемът в наскоро приватизираните предприятия, които наследяват от старото ръководство КТД, включващи всевъзможни социални придобивки за работниците. Добра илюстрация на проблема е добилият публичност скандален КТД в Нефтохим - Бургас. Той предвиждане на работниците да се осигуряват храна, безплатен транспорт и пълно покриване на стойността на лекарствата по издадени рецепти. При нужда от лечение в чужбина на работника и неговия придружител се поемаха всички разходи поддържаха се почивните бази, дори се издържаха ведомствени общежития и жилища. На всичко отгоре не можеха да се отдават под наем социални обекти на рафинерията без специалното съгласие на синдиката, заплатите се поддържаха на несъответстващо на резултатите на рафинерията високо ниво. "В един момент за работниците на Нефтохим беше по-изгодно да не ходят на работа, но след нелеки преговори със синдикатите успяхме да стигнем до колективен трудов договор, който дава възможност на предприятието да оцелее", заяви Дияна Дамянова, директор по връзки с обществеността и рекламата за "ЛУКойл България"
Подобно беше и положението в "Плама", където работодателят нито можеше да плаща заплатите на всички заети, нито можеше да уволни ненужните работници заради огромните обезщетения, които трябваше да плати. Като вземем предвид, че заплатите според тези договори не могат да падат под определено равнище и като включим и данъчно-осигурителното бреме (за да отнесе един работник вкъщи чисто 100 лв., неговият работодател трябва да се бръкне за 175 лв.), единственият въпрос е как изобщо вирее бизнесът в страната.
Поредното недомислие на сегашните закони е неравнопоставеността между двете страни при носенето на отговорност за причинени щети. Работодателите носят безвиновна отговорност, тоест дори и да не са виновни за дадена трудова злополука, те трябва да плащат обезщетения. При това има възможност работникът да иска все нови и нови актуализации на присъдените обезщетения при влошаване на стопанската конюнктура. Не че работодателят не трябва да си понесе отговорността, но не може обезщетенията да се преразглеждат непрекъснато. Те са платени под формата на еднократни суми, които са били значителни към дадения момент и оттогава решенията за управлението на тези пари зависят само от работника. "Една от причините за финансовите затруднения на минните предприятия не е само влошената конюнктура, но и плащането на огромни обезщетения на работници, които някога са претърпели някаква злополука", твърди Дикран Тебеян. От друга страна, отговорността на работниците е ограничена, и то до минимални размери. За щети, причинени от груба немарливост, работникът може да бъде задължен да плати обезщетение в размер до една брутна заплата. В кодекса са залегнали възможности за дисциплинарно уволнение при провинение от страна на работниците. От всички тях обаче няма особена полза, тъй като всички могат да бъдат атакувани в съда и доказателствената тежест пада върху работодателите. Например, ако работник дойде пиян на работа, той може да бъде уволнен. Само че сега просто никой не може да докаже, че е бил в нетрезво състояние - работодателят не може да го принуди да даде алкохолна проба, а свидетели може и да не се намерят.
Освен това има и няколко категории работници, които се ползват със специална защита от държавата. Тук почетното място е за профпредседателите. Ако са на безсрочен договор, защитените лица могат да бъдат уволнени само с разрешението на инспекцията по труда (или на синдиката, когато се касае за профпредседател). "Когато работодателят трябва да намали персонала, той ще трябва да запази работници и служители, които по-малко могат да вършат неговата работа, защото другите попадат в защитените от закона категории", казва Красимира Средкова, професор по трудово право в Софийския университет. Подобна ситуация може да бъде законно предотвратена само със сключване на срочен трудов договор, с изтичането на който правоотношението да не бъде продължено. Другият начин работодателят да реши подобен тип проблеми е при наемане на нов работник, той просто да го накара да подпише молба за напускане, без да посочва конкретната дата, и просто да попълни датата, когато реши да го уволни. Сигурно подобни вратички могат да се измислят много, но защо трябва да се стига до подобни "решения"? Пък и какъв е смисълът от закони, които карат работодателите да се чудят как да ги заобиколят (или престъпват), за да могат изобщо да останат в категорията работодатели?
Здравословни и безопасни условия на труд са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. (ЗЗБУТ)
При нощен труд работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (чл.140 ал.3, КТ)
Работодателят самостоятелно или съвместно с други органи и организации осигурява на работниците и служителите:
Работодателят полага постоянни грижи за осигуряване жилища на работниците и служителите и техните семейства, като използва средства от определените за тази цел свои фондове и усилията на трудовия колектив. (чл.297 ал.1, КТ)
При работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазването на здравето и работоспособността на работещите лица. (чл.12, ЗЗБУТ)
В търговските дружества и в другите предприятия и организации се учредяват комитети или групи по условия на труд. (чл.27 и чл.28 от ЗЗБУТ)
Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина. Службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. (чл.25 от ЗЗБУТ)
Изстъпления на ЦСКА - "Левски"
"Левски" победи с 1:0 ЦСКА в първи 1/4-финален мач от турнира за купата на България, но отново футболният елемент отстъпи пред вандалските изстъпления по трибуните и около ст. "Българска армия". Нападателят на сините Георги Иванов-Гонзо вкара единствения гол в 77-ата минута от два метра. Двата отбора си размениха по един удар в гредата - Димитър Иванов от ЦСКА в деветата минута и Александров в 26-ата. В последните минути на двубоя халфът на домакините Георги Кьосев бе изгонен за удар на противников играч без топка. През първата част на мача двата отбора бяха равностойни, но през второто полувреме "Левски" контролираше изцяло играта.
Именно тогава сините фенове са разбесняха по трибуните. С подновяването на играта те започнаха да чупят и хвърлят седалки по полицаите на пистата. Това било отговор на навлизане на полицаи на трибуните, съобщи националният фенклуб на "Левски" в декларация. "Изрично бяхме уверени, че между публиката няма да има полиция и тя няма да навлиза сред агитката... С безпричинното и брутално нахлуване сред привържениците на "Левски" полицията наруши предварителните обещания", се казва в декларацията. Министър Емануил Йорданов обясни, че полицаите се опитали да изгасят горящ шал.
Общо 1038 са изпочупените седалки в този мач (предварително бяха демонтирани голям брой остатъци от предишния погром). Българският футболен съюз задължи "Левски" да плати щетите в 30-дневен срок. Изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков заяви, че клубът му няма да плаща, тъй като седалките били застраховани. ЦСКА като домакин на двубоя е глобен със 7760 лв. за хвърлени бомбички, димки и факли.
Седемдесет и трима запалянковци бяха арестувани преди, по време и след мача. Повечето от тях са освободени още същия ден. Петима са осъдени по бързата процедура. В седем е намерена дрога.
Накратко
На своето заседание в четвъртък надзорният съвет на НОИ одобри предложения за промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Предлага се докторантите редовно обучение да бъдат извадени от кръга на самоосигуряващите се лица. Другото предложение засяга задължителността на осигуряването за самоосигуряващи се лица, които имат навършени години за пълна пенсия. За тях също отпада задължението да правят осигурителни вноски. Промяната няма да се отнася за пенсионери, работещи по трудов или по граждански договор.
Трима ще бъдат заместник-министрите на вътрешните работи според приетите на второ четене от парламента промени в Закона за МВР. Те ще бъдат назначавани от министър-председателя. Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов съобщи, че имената на неговите заместник-министри ще станат известни през следващата седмица.
MS-болните получиха дарение от център "Космос"
"Това беше любов от пръв поглед", казва млада жена с букет рози в ръцете. Това можеше да е начало на роман, а не на вестникарска дописка, ако не се знаеше, че жената е управител на учебен център "Космос", а цветята са от Фондацията за множествена склероза и миастения гравис. Центърът предостави на MS-болните едногодишно безплатно обучение по английски език, за да могат да ползват пълноценно чужди информация, знания и опит.
Миналогодишната статистика сочи, че с диагноза "мултипленна склероза" са 35-40 на 100 000 българи. Множествената склероза, или MS, е болест на младите, проявява се в 20 - 40-годишна възраст. Това е хронично възпаление на централната нервна система, чиито причинители са още неизвестни. Заболяването е неповторимо в своето развитие, за всеки е индивидуално и все още нелечимо. Протича на пристъпи с периоди на подобрение и никой не е в състояние да каже дали болестта ще прогресира бързо или бавно. Обикновено води до смущения в двигателната дейност, координацията, зрението. MS засега не се лекува тотално, но хигиената на живот и специалните медикаменти в повечето случаи могат максимално да отложат инвалидизацията. "Опитваме всички начини, за да спрем болестта, подкрепяме се, помагаме на сериозно засегнатите да придобият нови умения, да не се чувстват изолирани и в тежест на близките си и обществото", обяснява Таня Иванчева от MS неправителствената организация.
Ще се научи ли ракът да върви напред
Популистките настроения и личните интереси на преговарящите поставят под съмнение приемането на разумни поправки в трудовото законодателство
За икономиката на България е важно да съществува стройна и гъвкава система за уреждане на трудовите отношения, която да стимулира бизнеса и в същото време да защитава интересите на наетите лица в рамките на възможното. Създаването й обаче все се отлагаше и накрая се оказа, че това май е единствената област, в която не са били правени опити за фундаментални промени в близките десетина години. Накрая проблемите станаха толкова остри, че просто не можеха да бъдат подминати - така започнаха разговорите на социалните партньори по промяната на трудовото законодателство.
В обновяването на трудовото законодателство освен държавата участват и представители на работодателите и на заетите. Идеята е добра и има икономически смисъл, но само доколкото се представят реалните интереси на широката маса работници или работодатели, а не само на избрана част от тях. В България нещата май не стоят съвсем така. От страна на работниците в дискусията участват двата най-големи синдиката - КТ "Подкрепа" и КНСБ. Те претендират, че представляват по-голямата част от трудещите се и сигурно е така. Често обаче те защитават собствените си интереси повече, отколкото интереса на работниците. Доказателство за това например е нежеланието им да направят разумните компромиси в разговорите си с работодателите (от които в крайна сметка ще спечелят и работниците), като вместо това залагат на чиста проба демагогия. Пък и синдикати има само в държавните и наскоро приватизираните предприятия. Просто на частно условията се договарят с отделния работник, а не се диктуват от синдиката.
При представителите на работодателите също не липсва определено изкривяване на реалността. В Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) много от предприятията са контролирани пряко от държавата. Диалогът работодател-държава се превръща в един вид монолог, при който липсват частните предприятия, при който ги няма малките и средните фирми и при който често се подминава реалното положение на нещата. Нещата сигурно ще се променят, когато (и ако) се създаде нова организация, в която да влизат повече частни предприемачи.
Третият участник е държавата, която май се опитва да попретупа нещата: наскоро беше предложено да не се реформира Кодексът на труда изцяло, а само в няколко основни спорни момента. Обосновката: желание да бъдат направени промените по-бързо и стремеж за избягване на социално напрежение сред населението (особено с оглед на идващите избори). Въпреки опитите си да прехвърли всички пасиви върху синдикати и работодатели държавата все пак създава и трябва да отговаря за законите, които се приемат.
По някои от обсъжданите теми вече е бил постигнат консенсус. Всеобщо е мнението, че участието на тристранните партньори в обсъждането на социалните закони трябва да нарасне. По този начин ще се ограничи приемането на закони, които после се оказват толкова зле обмислени, че се налага многократното им допълване и коригиране. В обновения кодекс се предвижда възможност всички нормативни актове, които не са били предварително съгласувани със социалните партньори, да могат да се атакуват по съдебен ред и да бъдат отменяни. Идеята тук е не партньорите да създават законопроектите, а да бъдат запознавани с тях преди внасянето им в Министерския съвет и да могат да изявят своето становище. Доколко правителството ще се съобрази с това становище е друг въпрос, негово конституционно право е да взема крайните решения. Сега обикновено даденият проект първо се внася в Министерския съвет, а после се информират тристранните партньори (например така се случи при решението за промяна на бюджетните заплати).
Другият въпрос, по който е постигнат консенсус, е този за колективното трудово договаряне. Първоначално имаше две възможности - да се приеме американският модел, според който свободата за договаряне на отношенията беше предоставена изцяло на работник и работодател, или да се избере европейският модел, при който се подписват колективни трудови договори. Социалните партньори са постигнали съгласие, че е добре да бъде сключен национален трудов договор - така, както е в повечето членки на ЕС. С този национален договор се регламентира необходимият минимум права, които да се гарантират на работниците. Целта е разтоварване на държавата от неприсъщи за нея функции като регулирането на трудовите отношения. След подписването на този договор всички работодатели и работници ще трябва да се съобразяват с неговите клаузи. Спорно е дали договорът трябва да важи за абсолютно всички участници на трудовия пазар, или само за членовете на работодателски или синдикални организации. Най-вероятно работодателските организации ще искат той да бъде задължителен за всички, тъй като в противен случай всеки, който има интерес да не се съобразява с него, може да напусне тяхната организация.
Третият фундаментален въпрос, по който позицията на страните съвпада, е този за решаването на трудови спорове. Съществува идея да се създаде специализиран трудов съд. Необходимостта от подобна институция се диктува от факта, че трудовите спорове се решават прекалено бавно, делата се проточват с години. Ако се ускори процедурата по вземане на съдебни решения (за което настояват всички социални партньори), създаването на такъв трудов съд може да се отложи за в бъдеще, когато има финансова възможност. Друга възможност е съществуването на комисия за помирение и арбитраж, която да урежда съществуващите спорове (макар съществуването й да е проблем на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, а не на Кодекса на труда).
Все още съгласие не е постигнато по няколко основни проблема - за срочните договори, отговорността на страните, обхвата на защитените категории труд, възможността за уволнение, създаването на специален фонд за гарантиране вземанията на работниците. Въпросът за срочните трудови договори очевидно няма да бъде решен скоро. Синдикатите настояват, че така работодателят манипулира своите служители, създава у тях чувство на несигурност и използва тези договори, за да се отърве от попадащите в защитените категории работници. Работодателите пък заявяват, че има нужда от подобни договори, особено когато става дума за сезонна работа. Възможните решения са две: или по някакъв начин да остане възможността за сключване на срочни договори, или да се либерализира силно режимът за уволняване на работници. Работодателите настояват да им бъде давано право да решават сами дали и кога да уволнят даден служител, когато налице са обективни причини за това. Това означава, че ако икономическото състояние на предприятието изисква съкращения или преструктурирания, ако даден работник не изпълнява своите задължения или пък ако не е квалифициран, тогава работодателят ще има право да го уволни. Ако обаче причините за уволнението не са обективни (например свързани с дискриминация), тогава работодателят трябва да плати сериозно обезщетение, обяснява Чавдар Христов от КНСБ.
От КТ "Подкрепа" обясняват, че са склонни да направят някакъв компромис в тази насока, но в замяна ще искат либерализация на възможността за започване на законна стачка. Те се позовават на световния опит - подобна либерализация имало в Италия, в Израел синдикатите решавали дали една стачка е законна или не. Така отново може да се получи патова ситуация от типа "ако ти уволниш, аз ще стачкувам" (или обратното).
Другата ябълка на раздора е въпросът за отговорността, която се носи от работниците. Работодателите твърдят, че не е справедливо те да носят пълна имуществена безвиновна отговорност, а служителите им да са задължени да покриват щетите само до размера на една брутна работна заплата (когато става дума за висши ръководни кадри - и до три заплати). Тук отново се проявява неравнопоставеността в трудовото законодателство и трябва да се предприемат някакви мерки за балансирането на нещата.
Дискусии се водят и по проблема за създаването на специален фонд за гарантиране вземанията на работниците по трудовите им правоотношения. Това е част от Конвенция 173 на Международната организация по труда, която предвижда вземанията на работниците да се ползват с приоритет при несъстоятелност на предприятието и да бъдат гарантирани от специален фонд. Синдикатите, разбира се, настояват конвенцията да бъде ратифицирана изцяло, тоест да се създаде и гаранционна институция. Работодателите смятат, че е желателно да бъде ратифицирана само частта за приоритетност на вземанията, тъй като в момента осигурителното бреме в България е сред най-тежките в Европа. Те предлагат ратификацията на тази точка да стане едва след приключването на преходния период до 2007 г., докогато това бреме трябва да намалее.
При промяната на кодекса ще се разглеждат допълнително и въпросите за квалификацията на работниците, за участието им в управлението, за регламентирането на отпуските (например възможността работодателят да накара свой служител да си вземе неизползваната миналогодишна отпуска), за гъвкавостта на работното време, за размера на работната заплата. "В никакъв случай не може да се очаква началото да се постави с повишаване на заплатите, преди да са се увеличили приходите във фирмата. Това в държавата води до инфлация, а в предприятията - до фалит", казва председателят на БТПП Божидар Божинов.
Досега разговорите между държавата, синдикатите и работодателите напомняха баснята за орел, рак и щука (макар да не е особено ясно кой е щуката, още по-малко орелът, и дали раците не са повече от един). Баснята, както е известно, не свършва добре - теглена в различни посоки, колата не помръдва. И в баснята, и в българския случай, за да тръгне тя, са необходими не евфемизми за "балансиране на интересите", а съобразяване с грубите реалности. А те налагат ракът (раците) най-сетне да се научи, ако не да лети, то поне да върви напред.
На смачкан бизнес - чифте синдикати
"Искам всичко, и то сега" е безперспективна позиция, на нея обаче залагат профсъюзите
Настоящото трудово законодателство е структурирано така, че да дава максимална защита на интересите на трудещите се. Синдикалните организации обаче не смятат, че тази защита е достатъчна. "Слабата страна в трудовото правоотношение е работникът и той се нуждае от защита", твърдят в хор всички профсъюзни лидери. Отделният работник наистина изглежда в неприятна позиция - с оглед на растящата безработица пазарните правила диктуват, че редовите служители ще трябва да се примиряват с все по-неизгодни условия. Бизнесът обаче със сигурност е последният, който има вина за статуквото. А и ако нещата се разгледат на макрониво, тогава всичко е по-различно. Синдикатите имат огромни права и в стремежа си да защитят членовете си реално спъват развитието на бизнеса и в дългосрочен план страдат и работници, и работодатели, и икономиката като цяло. Май само синдикалните лидери остават извън този списък.
Основното поле на действие на синдикатите би трябвало да е защитата на работниците от уволнение и договаряне на по-добри (включително финансови) условия на труд. В тази връзка е и борбата за премахването на верижните срочни трудови договори. И КТ "Подкрепа", и КНСБ твърдят, че не е нормално толкова широко да се използват срочни трудови договори (по техни оценки около 680 000 от работниците са на срочни договори) и че те автоматично трябва да се трансформират в безсрочни.
Да, не е нормално, въпросът е защо този тип договори масово се наложиха в практиката. Отговорът е прост - защото това е единственият относително безболезнен начин бизнесът да се освободи (при изтичането на срока на договора) от наетите лица, когато отива към фалит заради растящите осигурителни разходи за персонала или влошена пазарна конюнктура. Така че искането на подобни мерки означава, че или пак се поставя каруцата пред коня, или че това е част от синдикалната стратегия при разговорите за промяната на кодекса.
Другата голяма тема е въпросът с уволненията. Работодателите искат свобода, работниците - сигурност; всеки е готов на компромиси, но не на достатъчно големи, за да се разрешат проблемите. Според изпълнителния секретар на КНСБ Чавдар Христов "пълната свобода на един работодател да прекрати трудовото правоотношение, когато желае, не е реализируема в нашите условия. По наше мнение ние не сме узрели за това". Синдикатите желаят да бъде запазено статуквото що се касае до възможностите за уволнение на работниците, тоест работодателите пак ще се чудят каква вратичка в закона да намерят, за да уволнят някого. Подобно положение наистина е добро за малкия човек, но само в краткосрочна перспектива. Когато фирмата работодател закъса, на улицата ще се окажат не десетина, а всичките работещи в нея.
Получава се едно пълно разминаване между представителите на работодателите и синдикалните организации просто защото профсъюзите също като политиците залагат на популизма, не на здравия разум. Добре е да се защитават правата на заетите, но икономическите условия в страната са такива, че привилегиите на западните работници ще си останат мечта още дълго време. Не може да има нормална защита на работниците, когато не са налице нормални условия за развитие на бизнеса. Подобни привилегии струват скъпо, а българският работодател няма пари да си позволи осигуряването им. Алтернативите най-грубо казано са две: или всички да получаваме, колкото искаме (и колкото работодателят не може да даде) и накрая предприятията да фалират, или да се направят радикални промени в интерес на работодателите, за да може бизнесът да се развива и по този начин да генерира повече работни места и приходи за заетите. Лошото е, че синдикалните лидери, изглежда, не са готови да направят отстъпките, необходими за стимулиране на българската икономика, която да генерира заетост и по-високо заплащане.
Процедурата за "Бороспорт" - фалстарт на финала
Кандидатът, който афишира, че има подкрепата на "Фунивие Мадона ди Кампильо", не внесе депозита и отпадна от надпреварата
"Боровец спорт", един от двамата кандидати, избрани след първия кръг от преговори за продажба на 60% от акциите на "Бороспорт", е отстранен от по-нататъшно участие. Дружеството не е представило официални документи, които да показват съществуване на превод по сметки на Министерството на икономиката на необходимия депозит в размер на 10% от предложената цена. Това е наложило то да не бъде допуснато до втория кръг преговори. Така за покупката на мажоритарния пакет на "Бороспорт" остава само един кандидат - РМД "Бороспорт Боровец". В същото време във вторник, 21 март, Българска холдингова компания, един от отпадналите на първия кръг от преговорите кандидати, е внеслa във Върховния административен съд жалба за нарушения в процедурата по приватизацията на "Бороспорт". Жалбата е срещу министерството на икономиката, тъй като то провежда приватизационната процедура.
Жалбата не спира автоматично приватизационната процедура, е становището на министерството, но ако тя бъде уважена от съда, вносителят може да иска допълнителна компенсация за нанесени щети. Тя обаче допълнително ще усложни приватизацията, която и без нея се разви по доста странен начин.
Въпреки гръмките съобщения на "Боровец спорт" за намерен стратегически инвеститор в лицето на италианската фирма "Фунивие Мадона ди Кампильо" той не е успял да събере необходимата сума за депозит. От дружеството заявиха, че са смятали да платят цялата предложена от тях цена чрез Италианската агенция за експортно застраховане (САЧЕ) и известието да се внесат 10% от предлаганата цена ги е заварило неподготвени. Това обяснение обаче трудно може да послужи за извинение, защото още при първия кръг от преговорите всички седем първоначални кандидати са били запознати с изискванията на министерството и са се подписали, че приемат тези условия. От "Боровец спорт" са представили договор за продажба на 51% от акциите на дружеството на "Фунивие Мадона ди Кампильо", подписан и заверен на английски език от италианските власти на 14 март. Договорът е трябвало да влезе в сила три дни след подписването му на български език, но тъй като български вариант не е бил представен, комисията не го е приела.
Неяснотите около офертата на "Боровец спорт" не свършват дотук. От Министерството на икономиката съобщиха, че на крайната дата, определена за внасяне на депозита - 15 март, и двамата кандидати са представили нареждания за превод на необходимите суми по сметките на Министерството на икономиката и затова са били допуснати до втория кръг. На датата за преговори обаче "Боровец спорт" не са показали официални документи, които да доказват реален превод на необходимата сума. Това е било достатъчно основание работната комисия, отговаряща за приватизацията, да ги дисквалифицира. Така преговори са водени с единствения останал кандидат - РМД "Бороспорт Боровец". Дали те са преминали успешно, ще стане ясно след представяне на доклада на работната комисия пред министър Жотев.
Създалата се ситуация до голяма степен изкривява първоначалната идея за водене на преговорите. Целта на десетпроцентния депозит бе кандидатите да докажат, че те наистина могат да гарантират предложената от тях цена, а не тя да се окаже без реално покритие, с което да се гарантира висока отговорност от страна на всички участници, да се постигне възможно най-конкурентна среда и на втория кръг от преговорите да останат само двете най-добри предложения. Невнасянето на депозита от "Боровец спорт" разруши всички тези добри пожелания. То може да отразява или празните обещания на кандидата, или пълно разминаване между неговата позиция и тази на министерството за приоритетите при сделката. Като санкция за неизпълнените от "Боровец спорт" ангажименти комисията е решила да задържи внесения преди първия кръг от преговори депозит от 80 хиляди долара в полза на държавата. Това обаче няма да обезщети другите некласирани кандидати, които са най-потърпевши от създалото се положение.
Крайното решение за сделката трябва да вземе министър Жотев, след като бъде запознат с доклада на работната комисия. Според уверението на представители от министерството това ще стане възможно най-скоро. До редакционното приключване на броя обаче министър Жотев не се бе произнесъл. Какво ще е решението му е трудно да се предвиди, особено след внасянето на жалбата и като се имат предвид думите му при отварянето на офертите на седемте кандидата на 25 януари, че ако се създадат условия за намаляване на конкуренцията, може да се наложи подновяване на процедурата.
Накратко
Създадена бе работна група, която ще координира действията на държавните органи и посредниците по приватизацията на 51% от капитала на "Булгартабак холдинг". Тя ще се ръководи от министъра на икономиката Петър Жотев. В състава й влизат Христо Михайловски (зам.-министър на икономиката и председател на СД на "Булгартабак холдинг"), Пламен Орешарски (зам.-министър на финансите), Златка Русева (зам.-министър на правосъдието), Божидар Попов (главен секретар на МВР), Захари Желязков (изпълнителен директор на АП), Бойко Кишков (изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг") и Галя Маринска (държавен съветник в дирекция "Правна" на МС). Работната група ще проведе преговори с допуснатите за участие потенциални купувачи и ще направи предложение за избор на купувач и за проект за приватизационен договор.
Единствено работническо-мениджърско дружество е подало оферта за приватизацията на 80% от "Бургаски корабостроителници" ЕАД. РМД беше учредено три дни преди изтичането на крайния срок за подаване на оферти, но явно за него не се е оказало пречка толкова бързото изготвяне на оферта и намирането на 400 хил. долара за депозит.
Агенцията за приватизация трябва да определи до 5 април класирането на участниците в приватизационната процедура за "Балканкар холдинг" и дъщерните му дружества. Оферти за целият пул "Балканкар" подадоха американската фирма WCG Holdings и близката до АКБ корпорация компания "Балканкар - ин". За четири от дъщерните дружества оферти подадоха и РМД.
Министерският съвет прие промени в наредбата за поименните компенсационни бонове, с което книжата за обезщетяване на собствениците на земеделски земи стават свободно прехвърляеми. Те ще могат да се използват както в приватизацията, така и за закупуване на земи и гори от държавния и общинските поземлени фондове.
Поради проявен инвеститорски интерес Агенцията за приватизация удължи срока за подаване на оферти за ВЕЦ "Попина лъка", "Сандански", "Пасарел", "Кокаляне", "Спанчево" и "Пирин" от 30 март до 28 април.
Насроченото за 28 март събрание на акционерите на "Химко" е отменено от управителния съвет на врачанското дружество, като едновременно с това е насрочено ново редовно годишно събрание за 29 април, стана ясно от петъчния брой на Държавен вестник. В дневния ред на събранието не е включена точка за промени в надзорния съвет, въпреки че един от членовете му, Димитър Дацов, почина. Проблемът е, че според устава на "Химко" някои решения се взимат с пълно единодушие на членовете на надзора.
Изтекоха сроковете за подаване на оферти за няколко дружества от системата на "Инкомс телеком холдинг". Не бе подадено нито едно предложение за закупуване на държавния дял в "Инкомс - Иенто" ООД, Благоевград, "Инкомс - релета" ООД, Рила, и "Зиено" АД, Шумен. Един кандидат се появи само за "Инкомс токоизправители" АД, Перник.
Три кандидата за "Ален мак" пак
Пловдивското фармацевтично предприятие "Ален мак" продължава да е държавно и за него продължава да тече незнайно коя поред приватизационна процедура. Този път има три кандидата, които са проявили интерес към закупуване на 51% от капитала на "Ален мак" АД. Това са "Аленма" АД, "Магнолия - 99" ЕООД и международен консорциум между "Космогар" (Испания) и ЕПИК - България. Все още обаче е твърде рано да се твърди, че сагата с приватизацията на парфюмерийното предприятие е приключила. Провалилите се две предишни процедури и воденото съдебно дело пораждат сериозни съмнения относно успешния край на приватизацията на дружеството.
Основните кандидати едва ли са особена изненада за някого. Интересът на ЕПИК - България, филиал на международния фонд за консултантски услуги и инвестиции ЕПИК, датира отдавна - към момента пряко или косвено (чрез бившия приватизационен фонд "Надежда") той контролира около 22% от капитала на парфюмерийното предприятие. Името на другия участник в консорциума "Космогар" обаче е ново. Дружество е регистрирано в Барселона, Испания, и се занимава с производство на козметични и почистващи препарати. Присъствието му може да се обясни с демонстрираното от Агенцията за приватизация желание купувачите на "Ален мак" да имат някакъв опит в бранша.
Не е изненада и офертата от "Аленма" АД, София. Става дума за работническо-мениджърското дружество, регистрирано в началото на тази година, начело на което стои Антонина Хекимова. Г-жа Хекимова е изпълнителен директор на "Ален мак" и според някои информации има роднински връзки със скандално известния син депутат Христо Бисеров. Ако това е вярно, това несъмнено може да повлияе върху изхода от приватизационната процедура.
Не толкова ясно е положението с третия кандидат - "Магнолия - 99" ЕООД. Дружеството е регистрирано в Пловдив в края на миналата година от Виктор Дрехемов и се занимава с множество дейности, между които продажба на козметични продукти.
Тъмната страна на приватизацията
Чиновническият произвол при преговорите за "Златни пясъци" е в апогея си
Ако предложенията за цени се подават в затворени пликове и се отварят публично, ще се опорочи приватизационната процедура за преговори с потенциални купувачи, е казала на кандидат-купувачите за курорта "Златни пясъци" Едит Гетова, председател на комисията, която води сделката. С тези думи и още малко обяснения в смисъл, че преговорите са нещо различно от търговете и конкурсите, бившият зам.-министър е дала да се разбере, че няма да има такова нещо като едновременно публично обявяване на цената, която предлагат всички кандидати. Формално предложението за наддаване в запечатан плик е било отхвърлено с мотива, че не всички кандидат-купувачи са съгласни. Иначе се водят разговори с кандидатите за уточняване на разни несъществени подробности, но единствено цената има значение, защото така е обявил в заповедта си тогавашният търговски министър Валентин Василев. И тук идва разликата с търговете например - в случая преговарящият екип събира всички оферти, гледа си ги известно време тайно и накрая обявява коя всъщност е била най-висока.
От описания приватизационен механизъм се излъчва всичко друго, но не и вяра в обективността на държавния чиновник. И отговорът на въпроса "открийте десетте разлики между преговорите и търговете" е, че тя е една. В първия случай има място за корупция, за фаворизиране на определен купувач, а във втория пак може, но е значително по-сложно.
През миналата седмица два от кандидатите, "Демекс корпорация" (фирма на банкера Емил Кюлев) и РМД "Златни приват 21", са изпратили писма до Министерството на икономиката с искане процедурата да стане по-прозрачна. Конкретно това включва две неща - предложение на втория кръг от преговорите цените, сроковете и начините за плащане да бъдат разпечатани и обявени едновременно. Другото искане пак в тази връзка е изпълнителният директор на "Златни пясъци" да бъде отстранен от длъжността му на държавен чиновник. Мотивите са, че той е едновременно и шеф на държавното дружество, и шеф на кандидат-купувача РМД "Златни", което очевидно значи по-добра позиция за участие в наддаването. В писмата до министерството се настоява всички кандидат-купувачи да бъдат поставени при равни условия, тъй като това е основен принцип, възприет в закона за приватизацията.
В писмото на "Демекс корпорация" до Министерството на икономиката и по-конкретно до Едит Гетова ясно са изразени тревоги за предопределеност на процедурата по раздържавяването. Очевидно РМД "Златни", свързано с настоящия шеф на курорта Николай Недков и със Славчо Христов (самоопределящ се като близък приятел на премиера Иван Костов), е поставено в значително по-благоприятни условия спрямо останалите три кандидата.
В първоначално предоставения меморандум по сделката информацията е към дата 31 септември 1999 г. Балансът на дружеството към 31 декември е бил представен едва два дни преди провеждането на първия кръг от преговорите, се казва в писмото на "Демекс". "В същото време, видно от посочените документи, те са били изготвени още на 15 февруари 2000 г. и очевидно са били известни на съвета на директорите на "Златни пясъци" АД (респективно поне на единия от останалите потенциални купувачи)", пише Даниел Вълчев, адвокат на дружеството. Другите тревожни факти, изброени в писмото, са, че сегашното ръководство на курорта (а именно отново хората, свързани с РМД "Златни") междувременно е извършило продажби на над 48 декара от най-атрактивните парцели в дружеството. Тази информация останалите кандидати са получили отново два дни преди първия кръг на преговорите. Третият изключително съществен въпрос, който се поставя от адвоката на "Демекс", е свързан с това, че държавата избягва да даде ясен отговор на въпроса дали има намерение да свиква общо събрание преди края на приватизационната процедура, на което да разпределя дивидентите за 1999 г. Очевидно е, че тази информация е със значителна тежест при оферирането на цена, защото разликата е няколко милиона долара.
"Практически единствено хората, за които се твърди, че са на Костов, имат представа за какво в действителност подават оферта. Останалите сме принудени да кандидатстваме за котка в чувал", коментира представител на един от другите кандидат-купувачи.
Девети централизиран публичен търг:
Този път нещо друго, като че ли След повече от година, прекарана в симулиране на и без това безсмислена дейност, пред Центъра за масова приватизация (ЦМП) като че ли се открива шанс да свърши нещо наистина полезно. На поредния, девети, кръг най-накрая ще бъдат предложени предприятия, които могат да събудят някакъв интерес сред хората, направили грешката да регистрират в съответните бюра своите 25 инвестиционни бона. Става дума за остатъчни пакети от дружества, които по-рано са били раздържавени касово и са намерили своите нови притежатели. Част от собствеността в тях по различни причини е останала държавна - факт, който държавата "бърза" да поправи. "Ускорената продажба на миноритарни пакети от акции или дялове от частично приватизирани предприятия, която ще консолидира собствеността, е важен аспект от развитието на процесите през 2000 г.", е записано по този повод в приетата от парламента програма за приватизация. И още: "Министерствата и ведомствата предвиждат да предложат на централизираните търгове акции на търговски дружества в размер най-малко на 93 259 000 лв. по номинална стойност."
Всъщност именно включването на остатъчни пакети е посочено като причина за забавянето с близо месец на деветия централизиран търг. Началото му бе предвидено за 20 март, но според последната информация заявки ще се приемат едва след 17 април. Ще се предлагат пакети от около 110 предприятия, но за съжаление в ЦМП още не знаят кои точно ще са те. В Държавен вестник обаче вече бяха обявени имената на някои дружества, миноритарните дялове от които ще се продават срещу бонове. В списъка влиза "Медика" АД, Сандански, в която средства ще инвестират Европейската банка за възстановяване и развитие и инвестиционната компания "Европа капитал мениджмънт" (за целта те ще придобият част от капитала на дружеството). Там са и два хотела - "Парк-хотел "Москва" АД, София (мажоритарен дял в него има Българската холдингова компания) и "Парк-хотел Санкт Петербург", Пловдив, които несъмнено са доста атрактивни . Сред предлаганите дружества са и "Дунавска коприна" АД, Русе, "Българска роза Пловдив" АД и "Подем" АД, Разград. В списъка намира място и "Мак турс" АД, Благоевград. Продажбата на основния пакет от дружеството приключи преди почти година, но наскоро Върховният административен съд отмени сключената сделка. Ето защо към момента не е ясно кой точно е собственик на мажоритарния пакет от капитала на бившия филиал на Балкантурист. ЗММ Сливен, както и "Реймекс" също са предложени за раздържавяване чрез инвестиционни бонове (последното дружество е от системата на "Инкомс телеком холдинг" и доскоро се предлагаше за касова продажба). Държавата ще се опита да се раздели по пътя на масовата приватизация и с дела си в "Месокомбинат Петрич" АД, в "Агро еър" АД, Стара Загора, в "Булгарцветинвест" АД, гр. София, и "Вратица" АД, гр. Враца.
Освен остатъчни пакети на централизирани публични търгове ще се предлагат и някои нови акции на дружества, които към момента са изцяло държавна собственост. Такъв е случаят с "Мошино автотранспорт" ЕАД, Перник, както и с "Мобил 91" ЕАД, Плевен.
Доколко атрактивни са тези дружества е трудно да се прецени на пръв поглед. Факт е обаче, че те са пробудили реален интерес от страна на купувачи и държавата е получила в замяна на дела си в тях определени средства. Ето защо те като че ли ще внесат глътка свеж въздух в иначе безкрайно скучните списъци на ЦМП, приличащи на мексикански сериал.
"Дару" преговаря за продажбата на дял от "Кремиковци"
Турската "Ердемир" обяви, че не се интересува от феросплавния завод
"Дару металс" води преговори с чужд инвеститор за продажба на част от капитала на "Кремиковци" АД. "Става дума за достатъчно голяма и мощна финансово фирма", заяви Валентин Захариев, изпълнителен директор на "Дару". Той обаче отказа да съобщи повече подробности за компанията, проявила интерес към наскоро приватизирания комбинат. Междувременно в международното издание за стоманодобив Steel Week е било публикувано съобщение, според което "Дару" търси стратегически инвеститор. Очевидно новите собственици полагат сериозни усилия да привлекат необходимите им средства, за да посрещнат сериозните задължения на "Кремиковци". На този извод навежда и твърдението на г-н Захариев, че в напреднал стадий са сделките за продажба на някои обособени части от дружеството. Тежкото финансово състояние на "Кремиковци" и скромните възможности на "Дару" обаче поставят под въпрос бъдещето на металургията в България.
Всъщност продажбата на тръбопрокатния завод е почти приключила, въпреки че собствеността още не е прехвърлена. Агенцията за приватизация вече е одобрила сделката и купувачът - "Ватвас" (с регистрация в Кипър, зад която стоят украински капитали), вече управлява производството. Бъдещето на феросплавния завод обаче далеч не е толкова ясно. Въпросното съоръжение е с капацитет, надвишаващ неколкократно нуждите на "Кремиковци", поради което новите собственици на комбината възнамеряват да го продадат или да създадат смесено дружество за управлението му. "В процес на преговори сме с "Ердемир" във връзка с него", каза г-н Захариев и допълни, че фирмена делегация е посетила Турция по този повод. Във връзка с това обаче Илхами Аджар, координатор от страна на "Ердемир", при преговорите за "Кремиковци" отпреди година заяви: "Още не сме дали отговор на г-н Захариев, но преценихме, че нашият интерес не е във феросплавите. " Изглежда "Дару металс" ще имат сериозни проблеми с продажбата на части от дружеството. Засега към останалите производства интерес са проявили италианската компания "Марчегалия" (която е и основен клиент на "Кремиковци") и "Фьост Алпине" (доставчик на оборудване), с който е подписан само протокол за намерения.
Междувременно стана ясно, че общият размер на задълженията на "Кремиковци" възлиза на 850 млн. лв. (при оповестени при подписването на приватизационния договор 540 млн. лв.). Разликата между двете числа се дължи на големия брой непредявени вземания от страна на доставчици, станали известни след влизането в сила на приватизационния договор. Разминаването очевидно променя условията на договора, поради което в момента текат преговори с Агенцията за приватизация за неговата промяна. То дава и някакво обяснение за скромната сума, инвестирана до момента от купувача - около 25 млн. лв. за първите 9 месеца при договорени съгласно приватизационния договор общо 300 млн. за следващите пет години.
До момента от "Дару" са погасени 80 млн. лв. дълг, други 183 млн. са били изплатени от държавата съгласно приватизационния договор. Задълженията към ДФРР (35 млн. долара) и австрийската банка (70 млн. долара) са разсрочени за 15 години с петгодишен гратисен период. Сключени са споразумения и с НЕК и НОИ, както и с бюджета.
На фона на многобройните проблеми, с които очевидно се сблъскват новите собственици на "Кремиковци", оптимизъм донякъде внася ситуацията на международния пазар. Търсенето на продукцията, произвеждана от комбината, нараства, поради което финансовите резултати на дружеството се подобряват. "Купуваме 70 хил. тона месечно от "Кремиковци" и се надяваме да увеличим това количество до 100 хил. тона", заяви Стено Марчегалия, изпълнителен директор на едноименната италианската компания. "Марчегалия" обаче засега предпочита да си остане само търговски партньор на "Кремиковци" и не желае да се ангажира с бъдещето на комбината.
Държавната комисия по ценните книжа:
По-ниските такси се бавят заради несъгласия на институциите
Предложените от комисията по ценни книжа нови такси не срещнаха пълното одобрение от институции на пазара на ценни книжа въпреки сериозното намаление на някои от събираните досега такси. "Тарифата все още се доработва с оглед направените предложения", заявиха от комисията и не уточниха кога ще бъде готова за внасяне в Министерския съвет. Таксите все още са високи и са твърде много на брой - това са основните забележки на фондовата борса, банките и инвестиционните посредници. Едва ли ще е положително отношението и на най-важните участници на пазара на ценни книжа - публичните дружества, които ще продължават да са в абсурдната позиция да плащат такса всеки път, когато разкриват допълнителна информация за инвеститорите.
Според предложената от комисията нова тарифа най-сериозна промяна има в таксите за обработка на проспекти за публично предлагане на ценни книжа. Тези такси бяха нееднократно критикувани като
В новите предложения на комисията по ценни книжа обаче остава основният принцип -
Не по-малко критики има и към предложението на комисията за годишни такси инвестиционните посредници, фондовата борса и Централният депозитар да плащат процент от приходите си, а не фиксирана сума както досега. Фондовата борса критикува и таксите при спиране на търговия за повече от 3 дни. Според ръководството на БФБ такава такса изобщо не би следвало да има, при положение че целта на това спиране е защита на интересите на инвеститорите. Въвеждането на много допълнителни такси като изброената е очевидно дори и при простото сравнение между позициите на старата и новата тарифа.
Фондовата борса:
Седмица под знака на приватизационните фондове
Активна търговия с акциите на бившите приватизационни фондове и слаба активност при големите компании бе регистрирана през изминалата седмица на "Българска фондова борса - София". Прехвърлените акции на холдинговите дружества представляваха повече от половината от общия брой изтъргувани ценни книжа, но поради ниските си цени те не успяха да регистрират големи обороти. Това повлия на общия борсов оборот за седмицата, който остана сравнително нисък - 176 хиляди лева. Блоковата търговия не беше активна. Регистрирани бяха само две сделки - с акции на "Балканфарма - Дупница" и "Слънце Стара Загора - БТ", на обща стойност 549 хиляди лева и цени, близки до тези на свободния пазар.
Най-търсени сред холдинговите дружества бяха акциите на "Албена инвест", "Акционер фаворит", "Петрол холдинг" и "Доверие". От тях най-голям ръст (32.6%) имаше при "Акционер фаворит", където цената се покачи с 0.3 лв., докато при останалите поскъпването бе слабо. Високото търсене и възходящата тенденция при акциите на тези дружества до голяма степен са резултат от предстоящото раздаване на дивиденти.
От големите компании единствено акциите на "Албена" бяха сравнително ликвидни. Бяха прехвърлени 1168 акции на черноморския курорт, а цената се покачи до 7.28 лв./акция. Повишен интерес, макар и при по-скромни регистрирани обеми, имаше и към акциите на "Златни пясъци", които достигнаха ниво от 4.25, най-високото за последните девет месеца. При останалите големи дружества търговията беше слаба. За разлика от миналата седмица, когато минималният интерес доведе до спад в цените, сега положението беше точно обратното. Повечето компании регистрираха леко повишаване на нивата на сключване на сделките. Борсовият индекс "БФБ - София Уорбърг" отбеляза растеж от 1.56%, а този на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация се покачи с 4.02% и достигна ниво 51.54 пункта. На фона на слабия интерес към компаниите като цяло обаче този ръст не може да отразява някаква положителна тенденция на пазара, а само поредна седмица на изчакване на по-добра конюнктура.
Вътрешният министър получи политически кабинет
Вътрешният министър ще има вече политически кабинет. Той ще се състои от трима заместник-министри, началника на кабинета му, парламентарния секретар и шефа на пресцентъра. Това стана, след като парламентът прие промените в Закона за МВР миналата седмица. Висшата професионална длъжност в министерството остава тази на главния секретар. За него ще важат изискванията за професионален или юридически стаж, както досега. Подобни изисквания няма за заместник-министрите. До 10 дни ще научите имената им, обеща министър Емануил Йорданов. Със сигурност един от тримата му заместници ще бъде финансист, който да се занимава с бюджета на МВР.
Според промените в закона администрацията на МВР се разделя на две - обща и специализирана. Към нея спадат различните служби в министерството, които сега стават дирекции. Освен това полицаите в тях се девоенизират, като запазват привилегиите си за пенсиониране и допълнителните социални придобивки. Общата и специализираната администрация ще се ръководят от заместниците на Йорданов. Спор предизвика казусът, че зам.-министрите ще отговарят за специализираната администрация, в чийто състав влизат Службата за оперативно-техническа информация (подслушването) и Бюрото за оперативно издирване (проследяването). Двете служби изпълняват задачи на НСБОП, НСС и полицията, свързани с оперативни разработки, борба с организираната престъпност, корупцията във високите етажи на властта, а в същото време тяхната дейност ще бъде контролирана и докладвана на политически зависими лица.
Промените в закона премахнаха специализираните полицейски звена за охрана, защото нямало извънбюджетни сметки за финансирането им. Договорите за охрана ще се сключват със служба "Сигнално-охранителна дейност". Според новия закон всички частни фирми за охрана ще трябва да се прелицензират.
Накратко
Студенти - пласьори на марихуана, заловиха след акция антимафиоти от Шумен. Четиримата арестувани са задържани в полицията. Те продавали цигари с канабис от квартирата си или в заведения в града. Сред местата, където пласирали ганджата, били сладкарница "Груев стил", "Синята лампа", "Пъб клуб" и др. Групата се снабдявала с дрогата от София и Велико Търново, но имала намерение да засее площи с канабис в района на Шумен. Около 30 ученици и студенти били клиенти на пласьорите. При обиск в квартирата им били открити 300 грама марихуана и приспособления за свиване на цигари, съобщиха от МВР.
Изпълнителният директор на "Балканфарма" Георги Иванов беше ранен с нож миналата седмица. 43-годишният мъж бил открит в безпомощно състояние от полицейски патрул на ул. "Бистрица" в Благоевград в автомобил "Тойота". Раненият е откаран в болница без опасност за живота. Предполага се, че става въпрос за битов скандал или случаен инцидент. По случая се води следствие.
Стойчо Стойчев, баща на шефа на "Трон" Красимир Стойчев, почина от раните си в болница във Виена. 77-годишният мъж беше тежко ранен от двама престъпници на 10 март в дома на бизнесмена във виенския квартал "Пертхолсдорф". Стойчо Стойчев забелязал двама мъже около гаража в двора на къщата, които изстреляли 4 патрона срещу него. По-късно полицията откри и взривно устройство, което било нагласено да гръмне за следващия ден. Предполага се, че атентатът е бил насочен срещу Красимир Стойчев и е свързан с бизнеса му или с негови задължения. Срещу шефа на "Стандарт нюз" беше извършен още един атентат на столичния площад "Народно събрание" на 9 декември миналата година.
Втори атентат беше извършен срещу директора на РДВР - Плевен, майор Валентин Цоновски. Миналата сряда избухна още една бомба, поставена пред гаража на полицейския шеф, без да нанесе значителни щети. Преди 19 дни пак пред гаража на майор Цоновски избухна бомба. Атентатът беше извършен ден, след като той беше назначен за директор на РДВР в Плевен. Засега не са известни авторите на бомбата, въпреки че при първия инцидент бяха разпитани около 70 човека.
Чешки гражданин беше обран в столицата, докато сменял гумата на автомобила си "Шкода Фелиция" на булевард "Найчо Цанов" до Трета градска болница. Крадците задигнали от чеха лична карта, задграничен паспорт, видеокамера, 950 долара, 100 марки, фотоапарат, GSM- апарат и документите на автомобила.
НСБОП освободи китаец
НСБОП освободи в началото на миналата седмица отвлечен китаец. Тридесетгодишният Дзън И. се обадил на домашния си телефон и съобщил на семейството си, че е отвлечен, а похитителите му искат 30 000 марки в брой, за да го освободят. Антимафиотите открили къде е скрит отвлеченият и атакували апартамента в столичния квартал "Младост". Заложникът бил освободен и няма опасност за живота му. В полицията е арестуван сънародник на Дзън И. Предполага се, че той е организатор на отвличането. Дзън И. се занимава с търговия и имал сергия на тържището в "Илиянци".
Въоръжени ограбиха 2 автобуса
Маскирани като полицаи бандити ограбиха 2 автобуса с туристи през миналата седмица. Тримата престъпници спрели с полицейска кола автобус "Мерцедес" с 38 босненци край Ихтиман на магистрала "Тракия". Те били въоръжени с автомати и нахлули в рейса, след като заплашили шофьора му. Бандитите откраднали около 200 000 марки от босненците.
Малко по-късно престъпниците повторили удара си в началото на столичния бул. "Европа". Рейсът бил спрян по същия начин. От втората кола бандитите ограбили 38 000 германски марки, 350 грама злато и мобилни телефони.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, което ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на първите петима участници и неговата реална пазарна стойност в левове към деня на приключване, т.е. сряда. Всички портфейли могат да бъдат намерени в Интернет-страницата на в. "Капитал" (www.capital.bg).
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Агенцията отчете 755 млн. долара чужди инвестиции през 1999 г. Топинвеститор е "ЛУКойл", изненадата е вторият - "Юнион миниер"
Чуждите инвестиции през 1999 г. са 755.3 млн. долара, обяви Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). С това преките външни капиталовложения в България от началото на 1992 г. до края на 1999 г. достигнаха 2.78 млрд. долара. Данните на агенцията за миналата година са леко завишени в сравнение с информацията на БНБ, според която преките чужди инвестиции през миналата година са 739.2 млн. долара. Разликата се дължи най-вече на отчитането на плащанията по приватизационни сделки. Централната банка брои само реалните постъпления, докато АЧИ приема за инвестиция целия размер на договорените плащания, включително частта, платена с непарични платежни средства. Например при сделката на Дойчебанк за трите фармацевтични завода над една трета от общата цена (виж таблицата) е платена с компенсаторни записи.
Все пак в сравнение с данните за деветмесечието на 1999 г. и за предходни години при отчитането за цялата минала година АЧИ е намалила разминаването си с БНБ. Това се дължи отчасти на факта, че агенцията е започнала да отделя чуждестранното от българското участие, когато става дума за приватизация чрез смесен консорциум (както в случая с "Петрол"). Точността се повишава допълнително от договора, който АЧИ е сключила с Националния статистически институт да получава подробни данни за всяка отделна чужда инвестиция въз основа на данните от формулярите, които попълват компаниите.
От обема на чуждите инвестиции за миналата година според АЧИ 53 млн. долара са през капиталовия пазар, 305 млн. долара през приватизация, остатъкът - на зелено (за започване на нов бизнес), допълнителни инвестиции и реинвестиции (в предприятие, вече притежавано от инвеститора). От тези изчисления най-странно изглежда перото "през капиталов пазар", защото на фондовата борса повече от една година се регистрира нищожен оборот. Всъщност според източник от ведомството АЧИ включва в тази категория не реални сделки на борсата, а всички препродажби на акции от български частни собственици на чуждестранни компании.
