Общината ограничава плащанията със записи
Обсъжда се жилищните вложители да използват обезщетенията си за покупка на акции от ДСК
До 30% от цената на общинско жилище и до 50% от правото на строеж, пристрояване или надстрояване в София ще могат да се плащат с жилищни компенсаторни записи. С тях може да се плаща също до 50% при покупка на обекти на незавършено строителство, придобиване на общински терени при учредено право на строеж в полза на купувача и ликвидиране на съсобственост между общината и други лица. Това предвижда проектонаредбата за общинската собственост, която се очаква да бъде приета на следващата сесия на Столичния общински съвет (СОС). В текста е записано също, че за плащания ще могат да се приемат само записи, издадени като обезщетение във връзка с отнета собственост в рамките на столицата (от отрасловите министерства - за имущество, което влиза в активите на подопечните им търговски дружества) или записи, издадени от областния управител на София. Наредбата предвижда до три месеца след нейното приемане общинските жилища да бъдат извадени от капитала на общинските фирми.
Общината иска да наложи ограниченията за плащане с компенсаторни записи, за да не намалеят драстично приходите й в брой. На юристите на общината отсега е ясно, че ако бъдат приети от общинските съветници, предложените текстове могат основателно да бъдат оспорени от засегнатите, да се търси отменяне по съдебен ред и пр. Както призна неофициално висш служител на общината обаче, разчита се на нежеланието на гражданите да влизат в дългогодишни административни и съдебни спорове.
Ограниченията каква част от цената да се плаща с т.нар. непарични платежни средства (каквито са обикновените компенсаторни записи, жилищните записи, инвестиционните бонове и поименните компенсационни бонове за земя) в известен смисъл противоречат на закона "Лучников" за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Според разпоредбите в него всички тези видове платежни средства са приравнени на един лев. Това означава, че от формална гледна точка не би трябвало да има значение дали се плаща с реални пари или със записи, а следователно и не може да се налага ограничение каква част от цената да се плаща с непарични средства.
В приватизационните среди е известен случаят, когато надзорният съвет на Агенцията за приватизация наложи на "Балканфарма" (купувачът на "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик") да плаща само определена част от цената с компенсаторни записи. Понеже "Балканфарма" държеше да плати с непарични средства много по-голяма част, тя отказа да приеме решението на надзора, като се позова именно на текста за приравняване към един лев. До съдебна процедура не се стигна, но в крайна сметка агенцията прие настояването на компанията да плати по-голяма част от цената с компенсаторни записи.
Текстът, че се приемат записи, издадени само за отнета собственост в София или издадени от областния управител, е още по-дискриминационен. Преди време и в приватизацията спорадично и неофициално се прилагаше принципът "министерството, което продава, приема само издадени от него записи", но купувачите не бяха склонни да се примирят с него. Според юристи такъв принцип може да се тълкува като поставяне на притежателите на непарични платежни средства в неравностойно положение. Текстът дори може да се окаже противоконституционен, доколкото според чл. 19 "законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност".
Дори ако ограниченията се приемат в този им вид и никой не ги оспори, т.нар. неданъчни собствени приходи на общината от продажба на жилища и права на строеж ще намалеят значително. Положението се влошава допълнително от очакваното намаляване на приходи в приватизацията, след като с последните промени в закона "Лучников" непаричните средства вече трябва да се приемат като плащане и в общинската приватизация. За да компенсира намаляването на приходите, общината настоява пред държавната власт да й бъде разрешено да плаща своите вноски към държавния бюджет (тази година за пръв път е предвидена такава вноска) с компенсаторни записи. Аргументът е, че обезщетяването на бившите собственици и приемането на записи от общината е един вид изпълнение на държавната воля (в случая - на закона "Лучников"), следователно държавата трябва да поеме негативите от него евентуално с бюджета за 2001 г. Още отсега обаче идеята не среща одобрението на Министерството на финансите.
Най-любопитното предложение за компенсиране на жилищните вложители е направено от бившия банкер Стоян Александров, общински съветник от Движение "Свети Георги", съобщи пред "Капитал" високопоставен служител на столичната община. Идеята е дългогодишните жилищни вложители да могат да използват записите си за покупка на акции от Банка ДСК. На практика това може да се осъществи със специална законова промяна (допълване на възможностите за използване на жилищни компенсаторни записи). Другият вариант е държателите на жилищни записи да се обединят в частно дружество, което да подаде оферта за ДСК и да предложи да плати със записи, а след това придобитите акции да бъдат разпределени между вложителите. При този вариант има реална опасност дружеството на вложителите да не бъде избрано за купувач, защото не предлага реално плащане. Третата възможност е акции от ДСК да се пуснат на централизираните публични търгове, които организира Центърът за масова приватизация, жилищните вложители да превърнат записите си в инвестиционни бонове и да наддават с тях за акциите на банката. Проблемът е, че тогава може да наддава и всеки друг, който си е регистрирал полагащите му се по закон 250 инвестиционни бона.
Костов в балканската примка
Срещата в Будапеща на страните, граничещи с Югославия, извади наяве разнообразието от езици, на които си общуват "заинтересованите" страни - НАТО, ЕС, държавите съседи на Югославия. Полифоничният балкански Вавилон на неразбиране дойде в момент, когато на всички им се искаше да говорят за "обща стратегия" към Югославия. Обобщението на домакина Виктор Орбан след срещата, че въпреки всичко днес на Балканите няма война, не надскочи настоящето. Въпросите за бъдещето на региона останаха за следващата среща в Скопие.
Скуката в Будапеща разсея единствено Иван Костов, който огласи идея за "преформулиране" на Сърбия. Става въпрос за виждането на социалдемократическата лига във Войводина с лидер Ненад Чанак за вътрешно федерализиране на Сърбия на шест области - Косово, Санджак, Шумадия, Белградска област, Югоизточна Сърбия и Войводина. "Това беше отбелязано от някои от нас, заяви Костов, но не е общо заключение. Макар и да не се коментира повече, тази идея беше отбелязана като една стратегическа идея, която може да се окаже полезна". Тази на пръв поглед радикална схема за бъдещето на Сърбия не е нова. Споменаването й в Будапеща обаче не е случайно. От думите на Костов става ясно, че подобна идея придобива гражданственост в контекста на тоталната липса на "стратегия на международната общност за демократизация на Югославия". Западът все още се надява на естествената смяна на режима на Милошевич, въпреки че признава слабостта и разединеността на опозицията. Явна е липсата на ентусиазъм за нова намеса на НАТО в Черна гора, Косово или Югоизточна Сърбия. "Радвам се, че държавите, съседни на Югославия, са взели бъдещето си в собствените си ръце, заяви генералният секретар Джордж Робъртсън след обяда си с премиерите, надявам се примера им да последва и Сърбия".
Федерализацията на Сърбия е добър вариант за съседните страни, защото така биха се увеличили гаранциите за техните национални малцинства там. И сега международната общност насърчава автономията по места от Белград, а унгарците във Войводина са добър пример за относителна степен на самоуправление в рамките на Сърбия. Иван Костов смята, че подобно решение "ще се отрази добре на българското малцинство в Югоизточна Сърбия". Идеята обаче трудно би се превърнала в реалност. В Будапеща са предпазливи да станат нейни адвокати, за да не ги обвинят в териториални претенции. В същото положение са и Албания, Румъния и България. За да няма нова Ялта, решението трябва да дойде от самите сърби, а освен управляващите и централната опозиция на Джинджич, и Драшкович е твърдо против кантонизиране на Сърбия.
"Има еволюция по посока на възприемане на българската позиция, че санкциите са засилили Милошевич", заяви премиерът Костов след срещата с колегите си. Еволюция обаче съвсем недостатъчна за Брюксел да промени стратегията си спрямо сръбския диктатор. Виктор Орбан заяви като извод от срещата, че "въпреки бремето на санкциите те трябва да се поддържат". "Отношението към Югославия няма да се промени", допълни го Хавиер Солана. За постижение все пак Иван Костов смята признаването от международната общност, че корабоплаването по Дунав не спада към санкциите.
Българският премиер не получи конкретни отговори и на експозето си за загубите на България от санкциите и исканията за компенсации. От Брюксел явно смятат, че страната трябва да се задоволи с поставянето на проекта за втори мост на Дунав сред приоритетните на предстоящата финансова среща на донорите на пакта за стабилност в края на март. И по тази тема разминаването между Запада и засегнатите страни беше очевидно. Присъстващият Бодо Хомбах в разгара на отправените му нови обвинения за корупция препращаше към Интернет-сайтове, говореше на немски без превод на пресконференцията, като изясни само три проекта, които ще бъдат подкрепени на 29-30 март в Брюксел.
С тези думи Иван Костов предостави услугите си на всички заинтересовани страни от положението в Югославия. Премиерът привлече вниманието в Будапеща като носител на посланията на косовските албанци и сърби, които предаде на колегите си и ръководителите на НАТО и ЕС. Чрез него България се превърна в свързващо звено между Югославия и международната общност. Всички адмирираха инициативността на българския премиер повече поради факта, че така самите те са се разтоварили от отговорността, която е поела България в ролята си на посредник.
Авторитетът на Иван Костов като посредник в региона обаче ще се срине в момента, когато дръпне конец, от който може да се разплете цялата черга. Примерът дойде още в Будапеща. Единствено той обяви обсъждането на идеята за федерализация на Сърбия и въпреки изричното подчертаване, че идеята не е негова, че България не я подкрепя, още на другия ден не някой друг, а българската преса излезе със заглавия "Костов разцепва Сърбия". Не трябва богата фантазия, за да се отгатне за какво е ставало дума в сръбските медии.
Тънкият лед, по който се движи премиерът в името на "превантивната" дипломация, може лесно да се счупи в регион със свръхчувствителност към всякакви намеци за промяна на граници, за разцепване или обединение на територии. Гърция, засегната, защото не е поканена да участва в поредицата Хисарски срещи, започва да възражда сценария за раздробяване на Македония. Атинският "Катимерини" я обявява за "мъртвородена държава", а възбуждането на страстите и новата актуалност на въпроса за разделянето й вестникът отдава на действията на България. Политическата нестабилност в Скопие, опасността от нов бежански поток е загрижеността и на бившия македонски президент Киро Глигоров, който твърди, че след Югоизточна Сърбия идва ред и на Западна Македония, където е съсредоточена компактна маса албанци. Сръбски и македонски коментатори започнаха да тълкуват ролята на лидера на Демократическата партия Арбен Джафери, като го заподозряха в план да раздели Македония между Албания и България. Затова били и топлите отношения между него и Костов. Става въпрос за телефонните разговори, както и за посредничеството му между Костов и лидера на косовските албанци Хашим Тачи. Така че ако за едни жестът на Костов е "превантивна" дипломация, за други вече е подмолно кроене на схеми за разделение на Балканите. Блицвизитата на премиера в Косово ден след Будапеща потвърди амбицията му да свърже всички точки на напрежение в изолирана верига. На каква цена обаче София предстои да вади кестените от балканската жарава предстои да видим.
Политически разнобой по югокризата
Дипломатическа активност на българското правителство във връзка с ескалацията на напрежението в Югославия за пореден път обтегна отношенията между парламентарно представените политически сили. Спешно свиканият от президента Консултативен съвет по национална сигурност миналия четвъртък се превърна в истински фарс и за пореден път показа, че политиците ни не могат, а вероятно и не желаят, да излязат с обща позиция по повод събитията отвъд западната ни граница.
"Аз лично съм удовлетворен, защото преобладаваше изключително позитивният, консенсусният тон на загриженост за съдбата на България и възможността да се обсъди една стратегическа външна политика, която отсега да се знае каква ще бъде след година, след две и нещо, което да оставя сигурност както в българското общество, така и у нашите партньори", обяви президентът Стоянов след срещата. Само пет минути по-късно зам.-председателят на БСП Румен Овчаров каза точно обратното и обвини управляващото мнозинство, че се опитва да размие отговорността за своите действия във външнополитически план. "Президентът е прав, когато каза, че правителството трябва да води превантивна и балансирана външна политика. Не сме се обединявали около тезата, че България в момента води такава политика", каза вторият човек в соцръководството. Според него в момента България не води такава политика, политиката е дебалансирана и така наречената превантивна политика не може да се изгражда на импровизации и недостатъчно подготвени действия. "В този смисъл не можем да приемем изявленията на господин Агов за независимостта на Косово или неясно лансираната теза в Будапеща", допълни Овчаров.
Така социалистите директно се противопоставиха на държавния глава, който обяви как "общо взето всички представители на политическите сили застанаха зад действията на българското правителство. Говоря за активните действия през последните два месеца - имам предвид срещата в Хисаря, участието на българския премиер и защитаваната от него позиция в Будапеща". Единственият пункт, по който може да се говори за единомислие е позицията за отваряне на корабоплаването по Дунав.
Въпреки успокоителния тон Петър Стоянов нямаше как да завоалира факта, че напрежението на запад от нас ескалира и България е сериозно замесена. "Рисковете за България и региона са повече от очевидни. При, не дай боже, една продължаваща ескалация на конфликта най-напред сме изправени пред един риск, който се назовава етническа и верска омраза, който се акумулира на територията на бивша Югославия. Това може да се окаже опасен вирус за балканския регион", каза държавният глава. Тази теза на Стоянов обаче някак си не се връзва с факта, че на Консултативния съвет не бе зачетена и позицията на ДПС. Според лидера на движението Ахмед Доган, който не пожела да дойде на срещата с държавния глава, споменаването на идеи за парцелиране на Сърбия и намесата при решаването на проблема в Косово са нещо много опасно, към което неговата партия се отнася резервирано.
Всъщност вместо да обедини политическите сили, Консултативният съвет при президента само допълнително нагнети напрежението на тема "Косово". Премиерът Костов си тръгна сърдит на медиите, че са го интерпретирали неправилно по повод деленето на Сърбия, БСП се разсърди на управляващите, че искат да ги въвлекат във външнополитическа авантюра, а ДПС възропта срещу идеите за делене на Косово на етнически принцип. Крайният резултат е, че СДС добави и вътрешнополитически щрих в задаващата се нова балканска криза.
Кога ще си спомним за уроците на "Хейзъл"
Първият опит да бъде спечелена войната с футболното хулиганство се провали. Министерството на вътрешните работи, футболният съюз, фенклубовете и ръководствата и двата най-влиятелни отбора ЦСКА и "Левски" уж се бяха подготвили по-добре за отпор срещу разрушителната сила на запалянковците, а резултатът беше нулев.
Има известни различия в цифрите на счупените седалки, автобусни стъкла, ранените и задържаните в полицейските управления в сравнение с мача ЦСКА - "Левски" през есента. Но като цяло нищо по-различно не се случи. Футболните варвари бяха на стадиона, чупиха безнаказано и ни приближиха с още една крачка към митичната дума "Хейзъл". Дори по-лошо. Преди мача в сряда имаше някаква воля за съвместни действия между всички заинтересовани страни. След този двубой и това вече не е възможно. Фенклубовете няма да се договорят повече с полицията, служителите на реда пък ще пипат по-здраво. Което с други думи означава - война на трибуните!
"Хейзъл" обаче е не само нарицателно за една човешка трагедия, която доведе до 39 жертви на футболното хулиганство. Белгийският стадион е и символ на началото на новата ера в борбата с този проблем. И той започна с изхвърлянето на всички английски отбори от европейските клубни турнири. Английският футбол остана изолиран на Острова, докато Европа не получи доказателства, включително и от тогавашния министър-председател Маргарет Тачър, че нито един футболен хулиган няма да припари до стадиона.
У нас, както винаги, е различно. Когато дисциплинарната комисия бе на път да вземе най-правилното си решение от години и да задължи ЦСКА и "Левски" да играят без публика, президентът на БФС Иван Славков го спря със заповед по телефона. Според него футболът и спортът са социални феномени и не може да се лишават всички зрители от удоволствие заради изстъпленията на малка група хулигани. Футболът в Англия е не по-малък социален феномен. Но тя премина през своя "Хейзъл" и осъзна необходимостта от въвеждането на образцов ред на трибуните. Ние още чакаме. За сведение - до края на пролетта има още два мача "Левски" - ЦСКА.
Магистратите изровиха томахавката
Висшият съдебен съвет (ВСС) за първи път посмя да се опълчи открито срещу политиката на главния прокурор Никола Филчев. Миналата сряда 25-те кадровици на съдебната система предприеха безпрецедентна стъпка срещу обвинител номер едно и приеха решение срещу неговия най-верен човек - о.з. полковник Николай Колев, който е бивш и.д. шеф на разформированата Прокуратура на въоръжените сили. Според магистратите Николай Колев е упражнявал безпрецедентен психологически натиск над варненския апелативен прокурор Васил Миков, опитвал се е да го принуди да си подаде оставката, и то, използвайки името на Филчев. В решението си ВСС препоръчва на главния прокурор да не възлага повече проверяващи функции на бившия военен обвинител, а председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова дори се закани да го предложи за дисциплинарно наказание тази сряда. Никола Филчев обаче, изглежда, много-много не се интересува от решението на колегите си, тъй като изобщо не уважи съвета със своето присъствие, а вместо това изпрати материалите срещу Васил Миков в парламентарната комисия "Антимафия". Николай Колев също не се яви пред магистратите, които за четвърти път се опитаха да го изслушат очи в очи... Всъщност скандалът между Колев и Миков, който тлее от няколко месеца в прокуратурата, е само видимата част от доста по-мащабен конфликт. Става дума за тоталния принципен сблъсък между главния прокурор Никола Филчев и председателя на Върховния касационен съд Румен Янков, който постепенно придобива катастрофални размери. Във войната вече са намесени не само гореспоменатите шефове на съдебни звена, но и подопечните им структури. В случая варненският апелативен прокурор Миков стана обект на масирана проверка от страна на Върховната касационна прокуратура поради една елементарна причина - той беше фаворитът на Румен Янков за стола на главния прокурор. След сложна комбинация и масиран натиск от страна на управляващите обаче за обвинител номер едно беше избран Никола Филчев, който до този момент беше заместник на тогавашния правосъден министър Васил Гоцев. Въпросният вот беше използван от сините политици като повод да се натрие носът на Румен Янков и останалите съдии, които гравитират около него и бяха започнали да се държат твърде независимо.
Изборът на Филчев миналия февруари беше последван от период на неколкомесечно затишие. Всичко изглеждаше така, сякаш съдийската гилдия е преглътнала поражението. Това обаче се оказа само привидно. Новоизбраният главен прокурор демонстрира пълно незачитане на ВСС и масово започна да повишава и понижава хората с вътрешни заповеди. Първоначално съдебните кадровици си затваряха очите за своеволията на главния прокурор, вероятно надявайки се той да престане. Получи се обаче точно обраното. Единственото наказание, което той успя да прекара през съдебния съвет, касаеше прокурорите Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев, които се водеха хора от най-близкото обкръжение на Татарчев. Магистратите, които не бяха симпатични на Филчев, тихомълком бяха командировани в най-неприятните места на съдебната система. Много от тях просто не издържаха и напускаха системата... Скандалът с Васил Миков обаче се оказа капката, която преля чашата на магистратското търпение. С вътрешна заповед на главния прокурор варненският апелативен прокурор беше командирован в Кърджали, след като не пожела доброволно да си подаде оставката. Паралелно с това Николай Колев тихомълком започна да рови миналото на магистрата и да търси компромати за неговото отстраняване. След жалба на Миков ВСС назначи специална комисия, която да изясни фактите по случая. Според данните на комисията Колев няколко пъти е правил опити да махне Миков. През ноември 1999 г. той е притискал окръжния прокурор на Добрич Милчо Каменски да се самопонижи, за да може Миков да бъде преместен на неговото място. Малко по-късно, на 9 декември, Колев за втори път посетил Добрич и поискал от шефа на РДВР Аргир Спасов да му предостави компромати за Миков. МВР-шефът обаче се възпротивил и го посъветвал да поиска информация по канален ред. Накрая Миков бил обвинен за изчезването на 40 тона пшеница и неправомерно задържане на митничаря Димо Кънчев. Двата казуса обаче са твърде спорни, тъй като всъщност пшеницата е била собственост на бащата на Миков, а въпросният митничар е бил поставен под домашен арест, а по-късно пуснат под гаранция. На практика единственото сериозно обвинение срещу Миков е по повод починалия в килиите на РДВР - Добрич, арестант Съртмачев. Въпросният казус обаче е известен още от времето, когато варненският апелативен прокурор беше номиниран за наследник на Татарчев. То беше и една от причините той да се провали в надпреварата за поста главен прокурор... Така че действията на Колев срещу Миков съвсем спокойно могат да минат в категорията "целенасочен натиск".
Всъщност конфликтите по върховете на съдебната система са само фрагмент в скандала между Васил Миков и Николай Колев. Доста вероятно е и да става дума за сериозни конфликти на интереси във варненския и добричкия регион, откъдето са и двамата замесени магистрати, както междувпрочем и самият главен прокурор Филчев. Бившият и.д. шеф на военната прокуратура винаги е отделял специално внимание на Варна и често се е замесвал в скандали около морската ни столица. Най-шумният случай е свързан с ареста на шефа на варненското Регионално звено за борба с организираната престъпност полк. Стамо Стамов през лятото на 1995 г. Тогава Колев обвини висшия МВР-офицер в покровителстване на варненските пирамиди и лично отиде да постави белезниците на своя съперник. Впоследствие се оказа, че военният прокурор е набедил Стамов във вземане на 2000 германски марки рушвет от украинеца Александър Багаев. Обвинението обаче не издържа пред нито една от трите съдебни инстанции, МВР-офицерът беше пуснат след неколкомесечен престой в ареста и дори започна да съди държавата за нанесени щети... Полк.Стамо Стамов и о.з. полк.Николай Колев са работили заедно във Варна преди години и в случая става дума за лична вражда, твърдят в столичната Съдебна палата. Колев работел тогава в местната военна прокуратура, а полк.Стамов - в криминалния отдел на окръжното управление на милицията. Стамо Стамов има 30-годишен стаж в МВР и през 60-те години работел в нравствения отдел на криминалната милиция и гонел проститутките във Варна. Много хора във Варна обаче свързват делото срещу Стамов с преразпределението на териториите в региона. Преди да бъде задържан през 1995 г., антимафиотът се опита да развали договора на местната групировка ТИМ за охрана на комплекса "Св. Св. Константин и Елена". Името на украинеца Александър Багаев пък се свързва с известния местен "бизнесмен" Христо Асенов-Бацата, който е бивш шеф на охранителните фирми "Марс 92" и "Марс 93" и противник на ТИМ.
Според източници от столичната Съдебна палата името на групировката ТИМ се появява и около настоящия скандал с варненския апелативен прокурор Миков. Твърди се, че той бил в доста обтегнати отношения с въпросните варненски охранители, които имали силно желание да го дискредитират. ТИМ държат значителна част от бизнеса по северното Черноморие, контролират популярната телевизия M SAT, притежават рекламна агенция, верига за бързо хранене, бингозала и какво ли още не... Така че не е съвсем ясно дали в случая с Миков става дума за междуличностни вражди на висшите магистрати, или за интриги между силните на деня във Варна. А може би и от двете по малко. Жалкото е, че в подобни неща се замесва и името на самия главен прокурор Филчев, точно по същия начин, по който неговият предшественик Татарчев се набъркваше в почти всички екшъни в македонския регион.
Програмата на правителството е концептуално погрешна
Проф. Стив Ханке, съветник на президента, пред "Капитал"
- Не съм чел все още програмата изцяло и не бих могъл да направя подробен технически анализ, защото тя не е преведена на английски все още. Това обаче не означава, че не мога да я коментирам. Знам достатъчно, за да направя коментар. Ако се дръпнете назад и погледнете общата концепция на програмата, преди да започнете да се занимавате с детайлите, ще видите общата концептуална рамка и ако тя е грешна, дори няма нужда да четете детайлите. Според мен общата концепция е тотално сбъркана и погрешна. По отношение на тази програма според мен не е нужно да знаете детайлите, защото това е загуба на време. Ето защо е погрешна - всяко правителство прави прогнози, например номинален растеж на БВП, инфлация, реален БВП и т.н. Ако имате валутен борд, тези очаквания за такива икономически данни и прогнози трябва да бъдат пасивно упражнение, защото вие нямате активна макроикономическа политика, може би може да се направи нещо съвсем минимално с фискалната политика, и нямате въобще парична политика. И това, което е страхотно за България - те не могат да дърпат конците и да натискат лостовете, защото това би било нещастие. Това е единият от подходите - пасивен, за това, което мисли правителството, как ще изглеждат основните икономически данни (показатели) и, разбира се, те трябва да правят това, защото трябва да планират бюджета и т.н. Другият подход е активен и тогава вие си поставяте цели, казвате: "ще дръпнем тук и ще натиснем там, за да постигнем такъв и такъв БВП, такова ниво на инфлация". Точно това правят те в "Програма 2001". Това е активен план, който по-скоро прилича на старите комунистически петгодишни планове или на кейнсиански план. Те всъщност вярват, че могат да настроят фино икономиката. Никой не може, но България дори няма инструментите да го направи, защото е в условията на валутен борд. Концептуалният подход на "Програма 2001" е погрешен и дори не е интересно да четеш детайлите, защото, ако имаш валутен борд, не би трябвало да имаш концептуална рамка като тази в програмата. Те определено не разбират какво представлява системата на валутния съвет и използват погрешен подход към представянето на бъдещите икономически данни. Това би трябвало да бъде изцяло пасивен подход.
- Един от съветите, които дадох и който смятам, че не е възприет, е относно приватизацията, защото аз казах, че приватизацията върви твърде бавно и реформите като цяло вървят твърде бавно. Отново подходът е погрешен. Трябва да приватизирате 100% от всичко. Не 51% от телекома например. И причините за това са две. Ако правителството има миноритарен дял в приватизирана компания, това е покана за корупция. Това е като да наливате бензин в огъня. Изследванията, които съм правил, показват, че ефективността на 100% частна компания е най-висока. Тя би произвеждала качество и количество на най-ниска цена. Ако направите сравнение с изцяло държавно предприятие, на практика съотношението е 2:1. За да произвеждате същото количество и качество както в частното предприятие, разходите се увеличават два пъти. Най-интересното е, че ако имате смесена система, където държавата има голям миноритарен дял и е приватизиран мажоритарният, тези системи са по-малко ефективни дори от изцяло държавно предприятие. Тук имате бюрократичен коефициент от около 2.5, така че вместо подобряване на ефективността имаме намаляване на ефективността дори спрямо държавното предприятие. Това е едното нещо, което не са взели под внимание. Другото важно нещо, за което говорих, е установяването на правов ред. Това е във връзка с всичко останало - закона за банковата несъстоятелност, гражданското право, всичко, свързано с корупцията. Без силно законодателство не може да се борите с корупцията. Едно нещо, което направиха, е за втория мост на Дунав. Аз казах на форума за Югоизточна Европа, че пактът за стабилност е една шега, щом дори България и Румъния не могат да се разберат за втори мост на Дунав, който българите ще платят. Как тогава ще реализират тези големи проекти. Мисля, че общото объркване в международната общност беше толкова голямо, че те принудиха Румъния да се съгласи с България.
- Намаляването на безработицата и създаването на тези работни места са по-скоро нещо като списък с пожелания. Това е всичко, което мога да кажа, не мисля, че има много икономическо съдържание в това. По отношение доближаването на доходите - това е по-скоро една абсурдна илюзия за това, че доходите на българите ще достигнат европейските. Европейският потенциал за растеж е около 2.5% най-много. Потенциалът на САЩ например - при цялото дерегулиране на икономиката и вече преминали през тези реформи, които предлагам за България - законодателство, намаляване на данъците и т.н., САЩ направиха това в началото на 80-те и края на 70-те. Необходими са около 20 години, за да се почувстват изгодите. Така че потенциалът на САЩ за икономически растеж е около 3.5% на година. Въпросът е - ако България прави всичко както трябва, какво ще стане. Ако този растеж от 5% е потенциалният и Европа остане на потенциал от около 2.5%, на България ще са необходими около 115 години, за да достигне европейските нива на доход. Това е пожелателно мислене. Те не би трябвало да говорят глупости. Това е мислене на хора, които не разбират как действа валутният борд и свободният пазар като цяло. Оставете числата. Те изобщо не ме интересуват, защото всичко е погрешно.
- Мисля, че популизмът може да бъде използван по много изгоден начин. Например Менем - президентът на Аржентина, който беше избран през 1989, е популист, но установи свободен пазар, проведе либерална икономическа реформа на базата на валутен борд и знаете какво стана. БВП на глава от населението от 1989, когато той започна всичко, до 1999 нарасна с 250%. Защото той беше популист, но беше за свободен пазар. Така че много зависи от това, какво се прави популярно.
- Не съм запознат с детайлите и не знам къде всъщност ще бъдат инвестирани и откъде ще дойдат парите за тази програма. Зависи от това дали ще се инвестират във високопродуктивни дейности и колко от парите ще отидат в нечий джоб.
- Това не може да бъде направено при система на валутен борд. Единственото нещо, което могат да използват, е фискалната политика, но в тази област са ограничени от споразумението с МВФ. Така че не могат да направят това, което казват. То е невъзможно. От една страна, валутният борд е блокирал паричната политика, което е добре, и от друга страна, пазарът е блокирал фискалната политика, защото те не могат да заемат средства, тъй като кредитният рейтинг вместо да се повиши, ще спадне. Освен това има споразумение с МВФ, което ограничава фискалната политика.
- Мисля, че е най-добре да се запази системата на валутен борд, тъй като е важно да запазите своя суверенитет по отношение на паричната политика. Няма нужда да се набърквате в европейската каша. Запазването на валутния борд е начинът да запазите своя монетарен суверенитет и независимост. В същото време получавате всички изгоди, без да е необходимо да правите някакви промени, тъй като левът е фиксиран към еврото. Това е същото, така че вие вече сте вътре. Другите страни от Източна Европа си мислят: "България се унифицира и вече е в монетарния съюз, влизайки през страничния вход."
- Моята прогноза, която е различна от тази активна прогноза на правителството, е много добра за България. Смятам, че кредитният рейтинг ще бъде повишен. Всички портфейлни инвеститори споделят мнението, че ситуацията е доста добра, и мисля, че в краткосрочен план дори директните чуждестранни инвестиции ще бъдат добри, защото всички тези приватизационни сделки, които се договарят в момента, ще се реализират. Така че ще има еднократен приток на чуждестранни инвестиции. Кредитният рейтинг ще бъде повишен благодарение на валутния борд. Макроикономическата картина в момента е добра и това ще доведе до повишаване на кредитния рейтинг. Единственото нещо, което може да повлияе, е корупцията. Всички навън говорят за корупцията. Разбира се, повишаването на инфлацията е реалност. Имате 6% инфлация на потребителските цени и е възможно да имате най-високия ръст на БВП от падането на комунизма - около 5% реален растеж. Между другото, това означава номинален растеж около 11%. Но числата не са важни в програмата. Важна е концепцията. Основното нещо, което трябва да се разбере, е, че вашият потенциален дългосрочен тренд на растеж е около 5%. Но за това е нужно всичко да бъде както трябва - законодателство, борба с корупцията, приватизация на всичко, тогава потенциалният тренд може да бъде дори 6%. В момента обаче, когато икономиката е в период на преход, ние не знаем колко точно е потенциалният темп на растеж, но е много по-нисък от 5%. Това, че тази година ще бъде добра, се дължи първо на факта, че световната икономика като цяло отбелязва по-високи темпове на растеж, и второ - поради забавянето на част от големите приватизационни сделки и парите, които ще дойдат оттам. С други думи, тази и следващата година ще бъдат изключително добри поради цикличния характер на икономиката, но можеха да бъдат много по-добри - около 8-9%, ако през последните две години агресивно бе провеждана правилната политика, и тогава дългосрочният тренд на растежа щеше да бъде около 5%.
- Аз не се интересувам от конкретните личности. За мен най-важно е мнението на пазара, какво мисли пазарът за конкретната ситуация. А мнението на пазара е, че няколко правителствени промени не решават въпроса, че корупцията продължава да бъде сериозен проблем и че новото правителство по същество е същото като старото.
"Гергьовден" - от кръчмарската маса към партията
"Всяка хубава идея се ражда надраскана върху салфетката и умира като правилник за вътрешния ред или партиен устав" - тази народна мъдрост движението "Гергьовден" е издигнало в закон за диалектиката. И това всъщност е само една от заплахите за новите политици в него, защото това, от което спечелиха Дилов-син и неговото обкръжение на местните избори, е, че нито приличаше на партия, нито се държеше като партия. На последната си тайна конференция учредителите на "Гергьовден" взеха решение да излязат на светло. И да станат партия в класическия смисъл на думата.
"Ние сме поколението, което ще плаща сметката" е фразата, която доби вече популярност след края на конференцията. Тя всъщност е и официалното оправдание на иначе успелите шоумени да започнат да се занимават с политика още когато движението се замисляше.
Репетицията за старт в политиката бе участието на "Гергьовден" в местните избори. Без особени напъни, без добра рекламна кампания, с набързо изградени структури движението взе 38 места в общински съвети и 1 кмет. След подобен старт не е необходимо да си особено голям познавач на политиката у нас, за да прогнозираш, че "Гергьовден" ще отиде и на парламентарни избори. Въпросът е как и с кого ще го направи.
Конференцията доста дълго е дискутирала структурата на "Гергьовден", призна Любен Дилов-син. Достигнало се е до консенсуса "Гергьовден" да работи чрез камари на представителите. Структурата на движението се състои от клубове по места. Членовете в тях не е задължително да бъдат партийци. Засега клубовете са 38 в страната, но предстои откриването на още 20. Те излъчват по един представител в долната камара. Тя ще заседава поне един път годишно и ще избира 6 представители за горната камара. В нея ще влязат и петте члена на изпълнителното бюро на партията "Гергьовден". Членове на горната камара ще бъдат и по един човек от гражданското сдружение против корупцията "Гергьовден" на бившия ревизор Емил Димитров и от една фондация, чието име все още се умува. Така работен орган на движението на практика ще бъде горната камара, която ще заседава най-малко един път месечно. Чрез тази конструкция искаме клубовете да контролират и да движат партията, да има натиск отдолу, казва идеологът Дилов. Те приличат доста на дисидентските клубове за гласност и преустройство, които бабуваха на създаването на СДС. В тях се срещат хора с различна класа, пол, занятие, партийна принадлежност и идеи.
77-те учредители на движението "Гергьовден" засега остават скрити за обществеността. Или в по-голямата си част. Това е въпрос на личен избор, казва говорителят Дилов. Затова и последната конференция, на която е бил чертан курс за изборна борба, също остана закрита за журналисти. Всеки от тях си има свой бизнес, свое занимание и не се нуждае от легитимация чрез политиката, смятат в "Гергьовден". Последният, който си призна участието в движението, беше Мартин Карбовски. Нашата тактика през последните две години беше да се чуват идеи, а не имена и лица, казва Любен Дилов-син. Но и тази философия е присъща повече на затворените общества, отколкото на партиите. Така или иначе партийните членове ще трябва да излязат от своята анонимност заради промените в закона. По-трудно ще бъде те да се обединят около една идейна платформа. Ние сме консервативна дясна формация, твърдят гергьовденци. Вместо програма ще предложим на нашите привърженици 99 въпроса, на които ще търсим отговорите, чертае предизборната стратегия Любен Дилов-син. Не е необходимо да сме съмишленици, ние искаме да чуем отговори, диалог, мнение, начин на решение, смята хъшът.
Изобщо в движението има доста противоречия. От една страна, то експонира идеи, в същото време обаче се яви на общинските избори със скандални или популярни лица, присъщо повече на радетелите за мажоритарен вот. Според Дилов е твърде възможно и на парламентарните избори тактиката да е същата. Тоест "Гергьовден" да издигне като кандидатури местни лица, избрани от клубовете. Реални хора, които са популярни в своите градове, които да застават с лицата си пред своите избиратели, а не парашутисти. На въпросната конференция дори се е обсъждал вариантът членове на партията "Гергьовден" да нямат право на участие в изпълнителната власт. Така то щяло да се предпази от напъните на кариеристи в нея. На местните избори случихме с всичките си съветници, хвалят от "Гергьовден" тактиката си.
Всичко това обаче изглежда доста романтично, като се има предвид, че на местна почва винаги могат да се намерят близки платформи или да се сключат сделки, но в парламента това ще е доста по-сложно, а топката - по-висока. Българският политически живот е пълен с разпадания, делби и люспения на хора с еднакви политически или морални позиции, а какво остава за хора, събрани на принципа "политика на взаимния интерес". Засега гергьовденци по-често обясняват защо са се захванали с политика и защо искат да влязат във властта, отколкото какво и как точно ще го направят, ако наистина влязат в парламента. Това в повечето случаи звучи като разговор на кръчмарска маса - "защото политиците ни са изчерпани и не възприемат новите идеи, защото никой не гледа с визия напред в бъдещето, защото сините, които декларират, че са християндемократи, се държат като социалдемократи, защото искаме да живеем богати в тази държава" и т.н.
"Гергьовден" много прилича на родилото се миналата година в Чехия движение, което се събра под апела "Благодарим, а сега напуснете". То беше оглавено от бивши лидери на пражкото недоволство от есента на 1989 г. и за много малко време събра 200 хиляди подписа, които застанаха срещу чешкия политически елит, който води държавата. После също прерасна в партия. Движението "Гергьовден" беше замислено при Виденов, създадено при служебния кабинет на Софиянски и развито по времето на Костов. Лицата в него всекидневно експлоатират атрактивния протест със скандални теми като корупцията, парното, данъците, транспорта. Това, което може да се каже, е, че поне никой не остава равнодушен към това.
"Гергьовден" все още не знае как ще се яви на парламентарните избори през следващата година. Изчакването засега е най-добрата стратегия за тях, защото отношението на "старите" политици към "Гергьовден" ще бъде като на САЩ към севернокорейските ракети - страхуват се от тях, но никой не знае какъв точно потенциал имат.
Дилов-син и компания отдавна са доказали, че знаят как да продават идеите си. Но също показаха, че невинаги уцелват добрия купувач. Това е другата опасност за тяхното развитие. Още едно погрешно сдружаване може да скъси списъка на симпатизантите им. Съществена дилема пред тях е дали заявката им за съществуване като партия може да надскочи опита за концентриране в тяхна полза на потенциалния негативен вот за "старите" политически сили. Примерът на Иван Кулеков и Христо Бойчев от няколко кандидатпрезидентски тура показа, че едната ирония към властта е достатъчна, за да събере внушителен брой гласоподаватели. Изграждането на партийни структури обаче е заявка за прекрачване от сферата на голата критика към предлагането на алтернативни политически решения. Последното "Гергьовден" тепърва ще трябва да доказва. Освен ако крайната цел не е "сдружаване" с друга партия, която може да ги предложи.
Парите за здраве изострят апетита на политиците
Сини депутати и хора от НИС на СДС завладяха "Експомед" и здравноосигурителната каса
"Експомед", която напоследък нашумя със скандала около арестуваните медици в Либия, през изминалата седмица се сдоби с нова структура и ново ръководство. Последваха разкрития за механизмите, с които фирмата е източвана през последните години. Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев най-после напусна ръководството на здравноосигурителната каса. Остави я в сигурните ръце на своя най-верен човек и бивш заместник Бойко Пенков. Почти по същото време МВР-министърът Емануил Йорданов обяви официално, че очаква престъпления в здравното осигуряване.
На пръв поглед между тези събития няма много общо, освен че по един или друг начин касаят здравеопазването. Връзка обаче има и тя е съвсем директна и еднопосочна. Това, което става в "Експомед" и в здравното осигуряване, всъщност е симптом за изострения интерес на определени кръгове в СДС към онези структури в системата на здравното ведомство, в които има "приток и движение на парични масиви" (този израз навлезе трайно в речника на някои сини политици). Във връзка със скандала в "Експомед" за пръв път бяха съобщени в прав текст имена на замесени сини политици. Това са д-р Димитър Игнатов, който е председател на Лекарския съюз (тоест основен партньор на здравноосигурителната каса) и колегата му д-р Михаил Михайлов. По една "случайност" тези хора заемат високо положение във властта и в партийната йерархия. И двамата са депутати от квотата на ОДС. На последната конференция на сините Михаил Михайлов влезе в новия НИС на СДС като човек с напълно "чиста кариера". Не е само съвпадение обаче фактът, че той е бивш областен управител на Хасково, което пък е известна твърдина на Христо Бисеров. Близостта му със силните на деня не се изчерпа дотук - сред днешните кумири на психиатъра от Панагюрище са премиерът Костов, президентът Петър Стоянов, Екатерина Михайлова. Те като че ли изместиха (може би временно, а може и завинаги) предишните му приятели Филип Димитров и Марио Тагарински.
Д-р Игнатов пък се котира в политическите среди основно с позицията си на все още избираем шеф на лекарския съюз. Името му се свързва с Марио Тагарински, Стефан Софиянски и обединението "Промяна" на Димитър Диманов. Няма нищо случайно в това, че Михайлов и Игнатов са известни като главните кадровици на СДС в здравеопазването. Смята се, че точно те осигуриха политическата подкрепа за кандидатурата на Софиянски за шеф на управителния съвет на здравноосигурителната каса. След това лансираха Илко Семерджиев за изпълнителен директор на касата, а после и за министър на здравеопазването. Семерджиев беше зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Софиянски. Новият главен секретар на здравното ведомство Стефан Сираков заемаше същата длъжност и в служебното правителство. Семерджиев посочи Бойко Пенков за свой приемник в управлението на здравноосигурителната каса, но това също станало с одобрението на Игнатов и Михайлов и на шефа на управителния съвет Стефан Софиянски. Най-вероятно тези случаи не изчерпват изцяло приноса на двамата депутати кадровици при формирането на управленските екипи в здравеопазването, те просто са по-известни.
Позицията на досегашния управител на "Експомед" обаче е коренно различна. Той заяви в интервю за в. "Новинар", че по отношение на "Експомед" има навързани интереси на най-високо ниво. "Червени и сини интереси тук се преплитат в здраво въже. Важното е да се замита това, което е взето", твърди Христо Димов. Според него основният мотив за промените е политическият натиск над Илко Семерджиев. С преобразуването и назначаването на борд отговорността се размива и следите от извършени финансови злоупотреби по-лесно се прикриват, смята Христо Димов. Той заяви, че знае поне двама политици, които са ангажирани с преобразуването, кадровото "обновяване" и с някои немалки харчове на "Експомед" - депутатите от СДС д-р Димитър Игнатов и д-р Михаил Михайлов. Димитър Игнатов е вписан във всички ревизионни актове на фирмата за командировките в чужбина. Михаил Михайлов пък ходатайствал за изпълнителен директор на "Експомед" да бъде назначено лицето Венцислав Минков - бивш шеф на кантора с начет за около 9000 либийски динара - по тогавашния курс 25 000 долара. Точно тук е срастването на някои бивши фактори със сегашни шефове, които слагат чадър, твърди Христо Димов. Според него през последните години (главно през периода 1994-1998 г.) от дружеството са източени около 12 млн. долара.
Тя обхваща периода от 1 януари 1997 г. до 30 юни 1999 г. Една от схемите за източване на дружеството са щедрите дарения и спонсорства. През ревизирания период "Експомед" е направила парични дарения за Министерството на здравеопазването, фондации, юридически и физически лица с обща стойност над 1.765 млрд. лв. Над 8.549 млн. лв. са похарчени само за задгранични командировки на д-р Димитър Игнатов. През 1998 г. близо 101 млн. лв. са дарени на фондация "Бъдеще за България". С близо 88 млн. лв. се е бръкнало дружеството за спонсориране на ЦСБОП.
Друга схема включва цесиране и дори отписване на вземания. Споменатите 12 млн. долара са парите, които "Експомед" има да получава от Либия по договори, изпълнени до 1994 г. През 1997 г. тогавашният съвет на директорите взема решение за отписването на 15 599 679 лв. вземане от Либия, равняващо се на 431 907 397 либийски динара. Оказва се, че става въпрос не за фирмено вземане, а за държавно вземане по междуправителствено споразумение от 1984 г. и не е в правомощията на "Експомед" да го отписва. Впоследствие е сключен цесионен договор с либиеца Насър Абдалах Ел Малах при 10% дисконт. Прибрана е обаче само около половината сума. След това парите се местят в различни банки, правят се губещи сделки и в крайна сметка се стопяват.
Около 1.5 млн. долара депозит на "Експомед" са блокирани в обявената в несъстоятелност Елитбанк и цесия с "Блек сий шипинг" - Варна. През октомври 1997 г. "Експомед" купува без маркетинг на пазара 209 т сухо мляко от фирма "Витатех" - собственост на бившия шеф на "Маймекс" Цончо Цонев, който сега върти бизнес в Швейцария. Складовете на "Експомед" са задръстени със сухо мляко с изтичащ срок на годност. Накрая основната част от него е купено на половин цена от хасковската фирма "Булгарикум алом", препоръчана от Михаил Михайлов. Купувачът платил само половината от договорената цена. От цялата сделка "Експомед" загубила близо 115 млн. лв. Накратко
Министерският съвет реши Съветът по структурна реформа да се преобразува в Съвет по структурна политика. Той ще координира дейността между отрасловите министерства и ведомства за изпълнението на актуализираната правителствена "Програма 2001". Председател на съвета ще бъде вицепремиерът Петър Жотев на мястото на бившия вицепремиер Александър Божков. Секретар остава Младен Георгиев, а членове са всички министри с икономически ресори, председателят на агенцията по енергетика Иван Шиляшки, Димитър Бъчваров, шеф на дирекция "Икономическа политика" в МС и Юлияна Николова, шеф на дирекция "Европейска интеграция" в МС.
Столичният общински съвет (СОС) забрани строителството по южната дъга на околовръстното шосе. СОС освен това гласува нови цени на тримесечните карти за градски транспорт. За обикновените карти цената е 82 лв. (при 28 лв. за едномесечна), за студенти - 70 лв. Министърът на финансите Муравей Радев се срещна с министрите на финансите на балканските страни в албанската столица Тирана на 24 и 25 март. Целта на срещата беше преди конференцията на донорите на пакта за стабилност на 29-31 март в Брюксел балканските страни да излязат с единна позиция за своите приоритети.
Варненската корабостроителна компания "Корабно машиностроене" спечели търг в Турция за две поръчки - строеж на плаваща болница и на пансион за бездомни деца, съобщи "България аналитика", информационната служба на Българския инвестиционен форум. Фирмата била позната в Турция с предишен проект за плаващ паркинг с 220 места. Плаващите съоръжения стават много популярни в Турция след разрушителното земетресение от 1999 г. Инвестициите на НЕК до края на годината ще бъдат общо 500 млн. лева, съобщи Димчо Иванов, директор по инвестициите. Половината от сумата ще се използва за АЕЦ "Козлодуй". От предвидените инвестиции 60% се очаква да дойдат като собствени средства на НЕК, остатъкът - като кредити от Европейската инвестиционна банка и Световната банка.
Българският посланик в САЩ Филип Димитров подписа Конвенцията за уреждане на инвестиционните спорове, пише в съобщение на Световната банка. Това се смята за стъпка към подобряване на инвестиционния климат. България става пълноправен член на независим орган, който урежда инвестиционните спорове чрез арбитраж или съвещателни процедури.
Строителното министерство обяви, че актуализираната програма на ведомството предвижда 1 млн. долара инвестиции за инфраструктурни проекти. По държавния бюджет са заделени 685 хил. долара, останалите се очаква да бъдат набавени чрез кредити от ЕИБ и ЕБВР. До декември 2001 г. трябва да бъде изграден КПП - Илинден на българо-гръцката граница, дотогава трябва да приключи и рехабилитацията на пътя Дупница - Кулата. През юли 2001 г. ще започне строеж на пътна връзка за прохода "Маказа". Реконструкцията на части от пътя Хасково - Свиленград се очаква да започне през есента на тази година.
Правителството отказва да вдигне димната завеса за БТК
ПАСОК обеща да приватизира ОТЕ, ако спечели парламентарните избори на 9 април
Работната група за БТК внесе в Министерския съвет доклада си по сделката с кандидат-купувачите ОТЕ/KPN за телекома. В документа няма предложение за окончателно решение, а само резюме на спорните въпроси, съобщи източник от групата. Резултатът за прозрачността на сделката е плачевен - хаосът от слухове и факти около БТК не само не се разсея, но и се обогати с нови неясноти.
"Никой не е виждал този доклад, имам чувството, че е виртуален", заяви експерт в Министерския съвет. На всичкото отгоре според депутат от мнозинството не е изключено правителството да се отметне от обещанието си да внесе доклада за широко обсъждане в парламента. Поне засега няма индикации кога и по каква процедура Народното събрание ще обсъжда сделката.
Междувременно Антони Славински, председател на групата и министър на транспорта и съобщенията, замина за Германия заедно с вицепремиера Петър Жотев за среща на българо-германския комитет за коопериране, а според слуховете - за да преговаря за БТК с "Дойче телеком". По същото време гръцката преса съобщи, че "Дойче телеком" има интерес да купи мажоритарния държавен пакет от гръцката ОТЕ, тоест да стане непряк собственик на БТК, ако се стигне до сключване на сделката с гръцко-холандския консорциум.
"Не е вярно. Славински може да се вижда с "Дойче телеком", когато си поиска, няма нужда да ходи до Германия за това", коментира източник, близък до министъра, пред "Капитал".
Идеята за приватизация на ОТЕ, която иначе се спряга от години, сега се лансира като предизборен ход на управляващата в Гърция социалистическа партия ПАСОК. Според изявления на гръцкия финансов министър Янос Папандониу и на министъра на транспорта Тасос Манделис пред атински вестници идеята можела да се осъществи, ако ПАСОК спечели парламентарните избори на 9 април. В допълнение управляващите демонстративно добавиха "Космоте", дъщерният на ОТЕ мобилен оператор, в списъка с предстоящите приватизационни сделки. Обещанията на ПАСОК се тълкуват най-вече като опит за неутрализиране на програмата на основната опозиционна партия "Нова демокрация", която обяви намерение да приватизира всички големи компании.
По думите на Манделис в интервю пред в. "Ексусия" "правителството може да намали своя сегашен пакет от 51% от капитала на ОТЕ, но това, което е важно, не е делът, а компанията, която ще стане партньор на ОТЕ. Това би могъл да бъде "Франс телеком" или "Бритиш телеком", или "Дойче телеком", или някой друг". Всъщност плановете, които споменават информационните агенции, са за продажба на 10 до 15% от акциите на ОТЕ чрез фондовата борса. Въпреки че така държавната собственост ще падне под 51%, ходът се тълкува като насочен по-скоро към привличане на гласовете на дребните инвеститори, отколкото към партньорство със стратегически инвеститор.
На фона на хаоса около БТК кандидат-купувачите ОТЕ и KPN отчетоха блестящи резултати и ръст на приходите и печалбите за 1999 г. Гръцкият телеком обяви печалба преди облагане с данъци в размер на почти 495 млн. долара (19% ръст спрямо 1998 г.), а графиките на цените на акциите на ОТЕ показват почти удвояване от началото на годината. ОТЕ освен това отчита приличен ръст на приходите и печалбата и на дъщерните си телекоми "Арментел" (3.2 млн. долара печалба преди облагане), "Ромтелеком" (16.3 млн. долара) и на "Телеком Сърбия" (29.4 млн. долара). KPN от своя страна отчита печалба преди облагане в размер на 7.4 млрд. холандски гулдена (над 3 млрд. долара), с 12.4% ръст спрямо 1998 г. За 2000 г. обаче холандският телеком прогнозира, че ще постигне 20% ръст на печалбата преди облагане.
В детайлните анализи на финансовите резултати и инвестиционните намерения двете компании не прогнозират предстояща сделка за БТК. В скорошна презентация на ОТЕ пред американски финансови институции между другото се споменава, че компанията заедно с KPN преговаря за покупката на българския телеком. В Интернет-страницата на KPN не само че не се споменава за бъдеща сделка за БТК, но дори се казва, че развитията (в отделните сектори - б.а.), описани по-долу, не позволяват по-нататъшни придобивания на компании, нито продажба на части от групата KPN.
Германската "Рейнбраун" може да се откаже от сделката за мини "Марица изток"
Окончателно документацията по проекта за създаване на смесено дружество между германската компания "Рейнбраун" и мини "Марица изток" е готова отдавна, но сделката е застрашена от провал, съобщи източник, близък до агенцията по енергетика. Проектът предвижда мини "Марица изток" да участват в съвместната фирма с апорт на имущество, а "Рейнбраун" - главно с парични вноски. Първоначално дружеството ще се регистрира с капитал 50 100 лв. Мини "Марица изток" ще притежават една трета от записаните акции, а "Рейнбраун" ще стане собственик на две трети от капитала. След регистрацията на малкия джойнт венчър се предвиждат поне две увеличения на капитала, но съотношението на участията ще остане, както при учредяването. В проекта е записано, че новото дружество трябва да придобие правата за добив на въглища по Закона за концесиите. Според авторите на проекта ползите за българската страна се изразяват основно в инвестиции и ноу-хау за управление на дружеството. От "Рейнбраун" обявиха намерение да инвестират в проекта над 300 млн. марки.
"Рейнбраун" е дъщерна фирма на немския енергиен концерн RWE и е специализирана в добива на лигнитни въглища. От 1 април в резултат на преструктурирането на RWE "Рейнбраун" поема и всички ТЕЦ-ове на лигнитни въглища в структурата на концерна с обща мощност 10 000 мегавата. Мини "Марица изток" добива между 20 и 25 млн. тона лигнитни въглища годишно за трите електроцентрали в района. В маришките ТЕЦ се произвежда около 33 - 35% от електричеството в страната. "Рейнбраун" има добри технологии и богат опит в рекултивацията и опазването на околната среда и може да достави за мините сравнително евтино оборудване, тъй като произвежда и съоръжения за въгледобива.
Преговорите с "Рейнбраун" се водят вече една година, но финализирането на сделката се отлага няколко пъти по неизвестни причини. Това е един от поводите държавният секретар на германското външно министерство Кристоф Цьопел да заяви при посещението си в София, че отношението към чуждите инвеститори у нас не е на добро равнище. Доколкото е известно, премиерът Иван Костов е проявил интерес към сделката. При посещението си в Хановер през седмицата вицепремиерът Петър Жотев също е заявил, че ще подкрепи проекта. Според източници от енергийната агенция сделката трябва да се подпише до 15 април. Ако бъде отложена отново, "Рейнбраун" най-вероятно ще оттегли офертата си, приемайки като несериозно отношението на българските енергийни власти към проекта. Наши енергетици твърдят, че протакането е плод на колебанията на шефа на енергийната агенция Иван Шиляшки. Напоследък той се замислил дали да не поиска от германците направо да купят нашите лигнитни мини. Това обаче означава всичко да започне отначало. Не е сигурно, че "Рейнбраун" ще се съгласи да преговаря отново при напълно променени условия на сделката. Не може да се разчита и на натиск от евентуална конкуренция, защото в Европа почти няма компании, които все още добиват лигнити и правят електричество от тях.
Смяната на караула в областните управи започна тихо, но болезнено
Христо Бисеров запазва хората си в администрацията
Националната конференция на СДС забави само временно смяната на областни управители, които трябваше да си ходят заради провала на СДС на местните избори. Макар че тази точка не влезе в дневния ред на Министерския съвет в четвъртък, както се предполагаше, процедурата по смяната вече е в ход и се очаква около 10 областни администратори да сдадат постовете си.
Първите, които напуснаха, бяха Румен Петков (Враца) и Величко Йонов (Видин). В мотивите за оставките си те посочиха лични причини. Неофициално обаче се знае, че първият си отива заради изборния провал, а вторият поради несправяне с работата. Пак след местния вот се заговори, че областният управител на Бургас Христин Петков също ще плаща сметката на изборния провал. За поста му се спрягаха неуспелият кандидат за кмет Васил Илиев и сегашният областен лидер на СДС Васил Камберов, който в момента е заместник на Петков в областната управа. Последната версия е, че на Христин Петков по всяка вероятност ще му се размине, след като има могъщо лоби в новия НИС - Христо Бисеров и Йордан Цонев. Слухове почти уволниха и областния управител на Стара Загора Радомир Енев. Там изборите завършиха катастрофално за сините, а различните групички в местната организация периодично искаха оставката му. Още преди националната конференция част от протестиращите изпратиха на Костов пет имена с предложение един от тях да смени Радомир Енев. Ходът им обаче беше разгадан от областното ръководство и от триото Ваньо Цонов, Радомир Енев, Христо Бисеров. В резултат петимата кандидати бяха отстранени като делегати на конференцията и въпросът със смяната на старозагорския областен управител вече не стои на дневен ред. Според депутати от региона човекът на Бисеров има шансове да продължи да оглавява областната администрация особено след като поста си запази регионалният лидер на СДС Ваньо Цонов.
Скандалният резултат на кандидата за кмет на Варна Добрин Митев почти провали политическата му кариера и той сдаде постовете на областен и общински лидер на СДС в града. Но сега най-вероятно ще му се наложи да напусне и шефското място в областната администрация. Новият председател Благой Димитров дойде в името на обединението на СДС - Варна, но на практика докара до война двата лагера в партията. В защита на Митев се обявиха варненските депутати Даниела Николова и Захари Холевич. В отговор Благой Димитров изключи няколко лидери на местни клубове в града и наказа 17 общински съветници от СДС, известни като хора на Добрин Митев, по партийна линия. Въпросът стигна чак до "Раковски" 134 и за да се успокоят страстите, някой пусна в обращение слуха, че гласят Георги Прохаски за стола на Митев. Премиерът Иван Костов, самият Прохаски и още куп други отговорни лица отрекоха. Но протестиращите срещу методите на действие на Благой Димитров варненски депутати са категорични, че войната в местната организация ще продължи, ако бившият народен представител и човек на Евгений Бакърджиев седне на стола на Добрин Митев.
Идентичен е случаят в Добрич. Смяната на общинското и областното ръководство там докараха доста главоболия на областния управител Николай Илиев. Претендент за стола му се оказа шефката на ОбС д-р Жанина Калинкова, която в момента е негова заместничка в областната управа и неуспяла кандидат-кметица. Илиев едва ли може да бъде упрекнат за слаба работа, след като СДС в града регистрира приличен изборен резултат въпреки неуспеха. В ПГ на СДС намекват, че натискът върху областния управител е изцяло дело на Жанина Калинкова и 4-5 човека от общинското ръководство, които я поддържат. На нейна страна е и областният председател на СДС Людмил Бешков. Депутати от региона твърдят, че няма изпратена кандидатура до премиера Иван Костов, а ще оставят решението изцяло на него.
Вътрешнопартийни скандали доведоха и до уволнението на администратор No1 в Благоевград Борис Маскръчки. Не че не си е заслужил смяната, но се твърди, че пръст в бързото уволнение има новата синя шефка Росица Тоткова, която за ужас на благоевградчани лобира за Васил Чобанов от Симитли. Явно тя е надделяла над секретаря на МС Елиана Масева, която гласеше за поста Ивайло Ловджиев. Със сигурност поста си ще напусне областният управител на Търговище Тончо Димитров. Депутати намекват, че той вече е загубил доверието на зам.-председателя на СДС Димитър Абаджиев, който като областен лидер наложи кандидатурата му за кмет на града. За евентуални наследници се сочат общинският председател на СДС - Търговище Иво Иванов и шефът на териториалното данъчно управление Светлан Петков. Иванов може да отпадне, ако се спази препоръката на националната конференция да не се съвместяват няколко поста от едни и същи лица, и тогава за областен управител ще бъде предпочетен Светлан Петков заради протекцията на финансовия министър Муравей Радев. Веднага след загубата на кметското место в Ямбол тръгна атака срещу областния управител и провалил се кандидат за градоначалник Рупен Манавян. Първоначално той беше обвинен от местния лидер на СДС Петко Проданов, че се бави с отчитането на изразходваните средства в предизборната кампания. Но конфликтът се задълбочи, след като окръжната структура на ДПС в Ямбол сезира парламентарната комисия "Антимафия" за далавери на Рупен Манавян от 1998 г., когато е бил зам. областен управител на Бургаска област. Това беше удобен момент за областния шеф на СДС в Ямбол Петко Проданов да поиска снемане на политическото доверие от областния управител. Така че Костов ще трябва да избира между Рупен Манавян и Николай Николов, който е общински съветник и е номинация на местната структура. Две са засега предложенията за областен управител на Силистренска област - сегашният и.д. Димитър Маринов и синият депутат Христо Димитров. Областната администрация е от почти година с и.д., след като премиерът уволни човека на коалиционния партньор БЗНС - Петко Енчев. По всяка вероятност от редиците на коалиционните партньори на СДС ще бъде и областният управител на Пазарджик. Там засега интрига няма, защото постът беше овакантен, след като д-р Иван Колчаков беше избран за кмет. За мястото му се спряга Кирил Александров от ДП. Слухове изпращаха на поста депутата Панайот Ляков, но той едва ли ще напусне парламента, защото следващият в листата е човек на ВМРО, смятат в ПГ на СДС. Нямаме проблеми с областния управител на Пловдив Андон Андонов, коментираха членове на ръководството на СДС в града слуховете, че се готви неговата смяна. Ако Костов прецени, че той не си върши работата, може да го смени, но ние не сме правили и няма да правим предложение за смяна, казаха депутати от региона. Подобна е и ситуацията в останалите области.
Действително единствено премиерът е този, който трябва да прецени дали и кога даден администратор трябва да си ходи, защото той носи отговорността за действията им. Възможно е претенциите на едно или друго местно ръководство да си останат само в сферата на желанията, ащото не е логично областните управители като държавни служители да стават заложници на различните вътрешнопартийни и икономически интереси в СДС. Все пак 4700-те делегати на последната национална конференция гласуваха в резолюцията доверие на представителите на СДС във всички нива на изпълнителната власт.
Селскостопанската кредитна централа фалира
Земеделското министерство крие информация за стари далавери с пари на централата
Несъбираеми кредити за над 290 млн. стари лева ще остави зад себе си фалиралата "Селскостопанска кредитна централа" АД. На 16 март общото събрание на акционерите е гласувало за ликвидацията на кредитната институция. Тази информация беше потвърдена лично от земеделския министър Венцислав Върбанов, макар че пресцентърът на агроведомството продължава да пази пълно мълчание по темата.
"Селскостопанска кредитна централа" беше създадена от държавата през 1992 г. с пари от чуждестранни помощи. Нейната задача беше да осигури достъп до кредитен ресурс за земеделието. Дружеството получи от БНБ ограничен банков лиценз, който му позволяваше да отпуска кредити, без да набира влогове. Член на първия съвет на директорите беше и проф. Любен Беров. След като напусна премиерския пост, той остана в ръководството на централата до 1997 г., когато беше сменен от тогавашния служебен министър на земеделието Румен Христов.
Именно свързването с името на Любен Беров е причината около дейността на централата да се говори винаги с недомлъвки. С историята на нейния фалит и до ден днешен са запознати малцина чиновници в аграрното министерство. В същото време хора, имали достъп до документите на кредитната централа, твърдят, че зад потъването на парите й се крият големи злоупотреби.
Част от тях лъснаха при ревизията, извършена от Държавния финансов контрол през 1997 г. Тя установи, че фалитът на централата е бил предизвикан основно от неадекватни решения на съвета на директорите. По-голямата част от парите на селскостопанската централа потънаха след затварянето на Балканбанк и Първа частна банка. Останалата част са били стопени за кратко време от последвалата хиперинфлация.
Ревизията на ДФК установи, че отпуснатите кредити от централата са 1126 на обща стойност 294 654 673 лева (към 1997 г. - бел. ред.). Част от тях са били отпускани директно от централата чрез нейните представителства в страната. Другите кредити са давани по договор с Балканбанк, която е начислявала комисиона за посредничеството.
При фалита на Балканбанк и ПЧБ земеделската централа губи в тях общо 113 328 424 лева. Вместо да си търси парите от двете банки, съветът на директорите решава да покрие с тях дългове на четири частни фирми - "Агротехинженеринг" ООД, ТМТ "Инвест" ООД, "Хубер Балкан метал" ООД и "Вълна 2М" ЕООД. По този начин аграрната институция става изведнъж кредитор на четири фирми, които нямат нищо общо със земеделието. Впоследствие финансовата ревизия установява, че изброените фирми са неплатежоспособни или направо фантоми.
Единият от длъжниците - "Агротехинженеринг", изобщо не обслужва дълга си и през януари 1997 г. прехвърля своите задължения на "МИМИ" ООД. По-късно проверка установява, че такава фирма няма, а управителят й Димитър Славчев Попов не може да бъде открит на посочения от него адрес. Обезпечение по този кредит липсва и на практика парите потъват безследно.
Шефът на "Вълна 2М" Милен Ганев Калинов пък е обявен за национално издирване. Селскостопанската централа решава да поеме дълга на фирмата към Балканбанк. За обезпечаването на вземането е учреден залог върху 120 тона рафинирана захар, съхранявана в складове на завод "Бартекс кристал" АД, Камено. По-късно се разбира, че захар няма или поне никога не е била собственост на "Вълна 2М". По същия начин са били затрити и парите, с които централата е станала кредитор на другите две фирми.
Ревизията на ДФК посочва като нарушение, че кредитите са отпуснати на ликвидирани, несъстоятелни или фирми, които нямат нищо общо със селското стопанство. Липсвала е оценка за платежоспособността на клиентите, не е имало реални обезпечения, не са били сключени застраховки на имуществото им. Кредитите за "Хубер Балкан метал" и "Агротехинженеринг" пък са представлявали съответно 25.45% и 37.27% от собствения капитал на централата, което е нарушение на наредбата на БНБ за големите експозиции.
"С покриване на задълженията на фирми длъжници на ПЧБ и Балканбанк кредитният ресурс е изчерпан, фактически дейността е блокирана и на практика централата е декапитализирана - общият брутен размер на вземанията от четирите фирми заедно с лихвите надвишава два пъти и половина собствения капитал на централата", пише в ревизионния акт. Няма данни обаче на някого да е била потърсена отговорност за това. Сегашният земеделски министър Венцислав Върбанов също предпочита да крие информация, вместо да положи усилия за изясняване на извършените нарушения. Може би причината за спокойствието на аграрните началници е фактът, че все пак парите за създаването на централата са били от дарения и няма да се налага бюджетът да ги връща.
Държавата и общините пак са в шах - пристигна сметката за местните избори
Данъкоплатците отново ще плащат за популизма на управляващите
Всекидневни публикации във вестниците ни убеждават, че общините са в криза. Положението е особено чувствително в по-малките селища, където няма местен бизнес и отчаяно зависят от държавата. Това предизвика и специалната среща на министъра на финансите Муравей Радев с кметове и ръководители на Националното сдружение на общините.
По данни на финансовото министерство приходната част на общинските бюджети върви добре и спрямо първите два месеца на миналата година собствените приходи са със 17 млн. лева повече, а ако изключим софийската община - с 10 млн. лева. Субсидията от републиканския бюджет се превежда редовно. Въпреки това обаче общините непрекъснато се оплакват от недостиг на пари. Спорът кметове - централна власт се засили особено през последните дни, когато общинските съвети усилено гласуват бюджетите за 2000 г. За истерията спомогнаха и започналите учителски стачки заради неполучени заплати. В страната има 8360 учебни заведения на издръжка на общинските бюджети и още 862 училища на издръжка от републиканския бюджет чрез бюджетите на министерствата на образованието, културата, транспорта, земеделието и агенцията по енергетика. В училищата на общинска издръжка работят около 140 000 души, които получават средна заплата 164.42 лв. От тези хора около 93 000 са педагози, които получават 189.81 лв. средна заплата. Средната заплата в бюджетната сфера е 204 лева. За първите два месеца на годината неизплатените заплати в системата на общинското образование са 7.8 млн. лева. Към тази сума трябва да се прибавят и неплатените осигуровки. Като цяло неразплатените разходи на общините към 29 февруари са били 175.5 млн. лева. Голяма част от тях обаче са наследени от миналата година. В края на 1999 г. неразплатените разходи са били 166.4 млн. лева.
На практика
Така че кметовете на практика започнаха годината със 166 млн. лева на червено. Към това трябва да прибавим и традиционно по-слабото постъпление на собствени приходи през първите месеци на 2000 г. Събирането на местните данъци започна чак от 20 февруари, оплака се русенският кмет Димитър Калчев. Допълнително дойде и поскъпването на горивата, топло- и електроенергията, което общините трябваше да посрещнат и което според столичния кмет Стефан Софиянски не е било и не е могло да бъде предвидено при подготовката на републиканския бюджет за 2000 г. и включените в него субсидии за общините.
Друга причина за закъсването на общините е неизпълнението на собствените приходи в размера, предвиден в прогнозата на данъчната администрация. "Прогнозата е правена през лятото на миналата година. Оттогава е минало много време и е възможно да са се променили много неща", обясни министърът на финансите. Според експерти от неговото ведомство картината е много различна в различните общини. Има места, където местната индустрия работи и общината няма проблеми. В други градове обаче предприятията затъват и оттам плащат по-малко данък общ доход, половината от който отива в общинския бюджет. Има места, които разчитат единствено на бюджетните служители, за да закърпят бюджетите си, и които доста пострадаха от планираните съкращения на държавните и общинските чиновници, както и на армията. Бизнесактивността в отделни региони е на много ниско ниво и на практика не е по силите на кмета и на общинския съвет да направят нещо, за да се подобри положението.
На много места кметовете продължават постарому да си харчат пари, без да се съобразяват с предвидените по закон приоритети - първо да се плаща за лекарства и медикаменти, за заплати, социални помощи и т.н., а чак след това за неприоритетните - капитални вложения, ремонти, горива, енергия. Средното съотношение между приоритетни и неприоритетни разходи е 51/49. Това показва, че в общините се харчат и значи остават доста пари за не съвсем неотложни неща. Примерно кмет на община, в която учителите стачкуват за заплати, е дал над 80 хил. лева от собствени средства за капитални вложения. "Не може съвсем да пренебрегнем капиталните вложения", каза пък кметът на Сливен Асен Гагаузов. "Държавата дава луди пари за капитални вложения, а чрез гласуваните субсидии и бюджети ни принуждава да не вложим нито лев по това перо на общинско равнище. Може би точно от инвестиционните програми трябва да се вземе, за да се даде на общините", коментира кмет, пожелал анонимност.
"Средствата за капитални вложения са строго ограничени. Ние разчитаме на тях от приходите от приватизация на общинско имущество", обясни столичният кмет. Именно затова кметовете са против да продават общинско имущество срещу компенсаторни записи. Председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев направи всичко възможно да ги убеди, че те не са задължени да продават срещу компенсаторни записи. "Дори и законът да предвиждаше подобно нещо, щях да поема ангажимента да го променим", обеща той.
Правителството чак сега се сети, че трябва да превежда субсидията не на равни части, а повечето пари да заминат през първото полугодие, когато общините ще плащат за извънболничната помощ. От 1 юли тя се поема от здравната каса. "Затова вече преведохме 9.5 млн. лева на общините през първото тримесечие, а останалите до 19.2 млн. лева ще бъдат преведени на равни части през второто тримесечие", обеща Муравей Радев. Той пое ангажимента след приемането на бюджетите на общините някъде в средата на април да се срещне отново с кметовете и да разгледа нуждите им. "Ако действително има обективни причини за неизпълнението на приходите и за натрупването на големи суми неразплатени разходи, съм готов да преведем авансово субсидията на общината. Тя обаче трябва да си спазва ангажиментите, поети в стабилизационната програма, подписана в края на миналата година", обеща министърът на финансите.
От общините поискаха да се предвиди възможност те да бъдат кредитирани срещу бъдещи данъчни приходи. Министър Радев пък предложи вместо това от временно свободните средства на общините да се формира нещо като взаимоспомагателна каса между общините, чрез която да се покриват краткосрочни дефицити. "Може дори да се създаде вътрешна лихвена политика", обясни министърът. Председателят на Сметната палата Георги Николов обеща проверки на всички общини за това, как спазват законодателството и как използват бюджетните средства.
Дали планираните мерки ще имат ефект не може да се каже. Общините са били и проверявани, и субсидирани допълнително. И пак са си били зле. Положението им обаче се влошава, когато държавата не разполага с достатъчно средства да им помогне. А само след година предстоят избори.
Гневът на Муравей Радев
Защо така безапелационно финансовият министър Муравей Радев и строителният Чачев се нахвърлиха върху президентския съветник Стив Ханке? Защо преди това Радев жално се жалеше колко лошо било да се ограничават кредитните операции на Международния валутен фонд?
Общият знаменател на недоволството на Муравей Радев от професор Ханке и от евентуалните реформи на МВФ е опасението, че ще бъде нарушено уютното статукво - бол кредити отвън, които правителството да харчи с широка ръка за съмнителни програми. Ако идеите за реформи на фонда се приемат - ограничава се приходът на пари. Ако се приемат твърденията на Ханке (за корупция и невъзможност да се решават икономическите проблеми чрез номинално увеличаване на доходите) - трябва да се ограничи тяхното безконтролно и безогледно харчене.
"Коментирам само сериозни световни икономисти", отсече Муравей Радев по повод критиките на президентския съветник Ханке към актуализираната правителствена програма. "Може да прозвучи малко грубо, но имам чувството, че г-н Ханке се изказва неподготвен", допълни и строителният министър Чачев.
След срещата в Киев на холандската група на МВФ и Световната банка Радев обяви: "Ние (? - бел. ред.) смятаме, че за нас е много важно функциите на Световната банка и МВФ да се запазят поне такива, каквито са сега, а не да се ограничават и намаляват. " Причината да бъде изразено подобно становище (между другото за срещата в Киев, още по-малко за някакво общо становище, няма нито дума в "Ройтерс" или в сайта на МВФ) е, че напоследък фондът и СБ все по-често са критикувани за провежданата от тях политика на кредитиране. Очакванията са, че с избора на новия изпълнителен директор политиката на фонда ще претърпи значителна промяна. В доклад на комисия по въпросите на международните финансови институции на Конгреса на САЩ от началото на март тази година се посочва, че "заемните операции (на МВФ) трябва да бъдат ограничени до предоставяне на ликвидност (краткосрочни средства)... МВФ трябва да прекрати кредитирането на страни за дългосрочна подкрепа (както в Африка) и в подкрепа на дългосрочни структурни реформи (както в посткомунистическите страни в преход)", препоръчва още комисията. Тези препоръки нямат задължителен характер, но като се има предвид, че САЩ са най-големият донор на МВФ, докладът няма да остане без последици. Тези тенденции породиха безпокойство сред страните от холандската група, между които е и България. В момента те са едни от най-големите получатели на средства от двете финансови институции и особено от МВФ.
"Дори това да се случи (ограничаване ролята на МВФ, бел. ред. .), за България няма да бъде трагично, но ще бъде зле за много други държави. Всичко това са въпроси, които много сериозно ни засягат, като водеща държава на Балканския полуостров", коментира Муравей Радев на връщане от Киев.
Финансовият министър е прав, че положението в съседните ни страни е важно за България. От една страна, никой не желае в държавите, с които граничи, да има размирици - били те на етническа или социална основа. От друга, това са страни, които са наши външнотърговски партньори и платежоспособното търсене там е от значение за българския експорт. Наличието на икономически дисбаланси между страните от даден регион е негативен фактор за развитието на всяка от тях. Именно затова напоследък се нароиха различни регионални инициативи като Пакта за стабилност и търговската инициатива за Югоизточна Европа.
Това обаче не е единствената причина, поради която финансовият ни министър настоява да не се намалява подкрепата за развиващите се пазари. Защото, каквото и да си говори Муравей Радев, ние също се нуждаем от финансиране от фонда. Данните за платежния баланс за миналата година го доказват. Дефицитът по текущата сметка наистина се покрива от директните чуждестранни инвестиции, но обслужването на главницата по външния дълг на практика се финансира с нови кредити от МВФ.
Освен това значителна част от преките инвестиции са приходи от приватизация или следприватизационни задължения по сключени през минали години договори. Какво ще правим догодина, когато изтича тригодишното споразумение с МВФ, расте обслужването на дълга, а правителството успее да приватизира всичко до края на тази година така, както е записано в програма "България 2001" (актуализиран вариант). Предпочитаният източник на финансиране за запушване на дупката в платежния баланс ще бъде отново МВФ. Най-вече защото е по-лесно и по-изгодно. Освен това нарасналият дълг на страната ще рефлектира в по-висока доходност, която ще изискват инвеститорите поради по-високия риск. Възможно е естествено да се ползва вътрешно финансиране, което обаче ще доведе до покачване на лихвените нива в страната. И по същество представлява изтласкване на частните инвестиции от държавата, ограничавайки възможността на банките да кредитират, тоест пренасочване на ресурс към неефективния публичен сектор. Така че, щем не щем, пак опираме до МВФ и до международните финансови институции.
За добро или за лошо перспективата да бъде ограничена тяхната роля леко поизбледня в края на изминалата седмица. В първа официална реакция на предложенията на комисията към щатския Конгрес финансовият министър на САЩ Лорънс Самърс отхвърли идеите за ограничаване кредитните операции на МВФ. Той предупреди, че американската сигурност, заплати и спестявания могат да бъдат застрашени, ако се ограничи дейността на фонда като световен кредитор, както се предлага в доклада на специалната комисия на Конгреса на САЩ. "Намираме част от по-драстичните предложения за силно обезпокоителни", заяви американският финансов министър. "Ограниченията, които този доклад предлага, ще намалят чувствително възможността на тези институции да оказват подкрепа на страни толкова различни, колкото са Мексико, България и Тайланд", добави още Самърс. Съмнения относно предложените радикални промени и специлано опрощаването на дълговете към МВФ на най-бедните страни изрази и новият шеф на МВФ Хорст Кьолер.
Тези новинки, идващи отвъд океана, сигурно ще дойдат като успокоително за гнева на Муравей Радев. Въпросът е да не би, след като премине опияняващото му действие (на успокоителното, не на Радев), да открием с изненада, че аптеката вече е закрита, а ние сме изгубили още една година в лекуване на симптомите, а не на причините за икономическата импотентност.
Накратко
След като преди три седмици достигна възможно най-ниското си ниво от началото на прехода - 3.03%, основният лихвен процент започна да се повишава бавно. Считано от 22 март, ОЛП е 3.56% на годишна база. Това бе доходността, която беше постигната на аукциона за тримесечни ДЦК, проведен на 20 март.
Застрахователните дружества от групата на ДЗИ учредиха "Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ". Капиталът на дружеството е 2 млн. лева. Акционери са "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД (51%), "ДЗИ - Общо застраховане" АД (34%) и ЗПАД "Армеец" (15%). Председател на надзорния съвет на дружеството е Валери Алексиев, а на управителния съвет - Кою Коев.
Министерството на финансите възложи на фирма "АИ Информатикс" - България, изпълнението на първия етап от изграждане и внедряване на информационната система за финансово управление в бюджетния сектор. Тя ще обслужва единната сметка, която трябва да започне работа в началото на юли тази година.
Софийският градски съд даде ход на делата, заведени от няколко банки, които настояват да бъдат включени в списъка на приетите вземания на фалиралата Кредитна банка. Във вторник съдът разгледа жалбите на Балканбанк и Експресбанк. По-голяма е претенцията на Балканбанк, която търси около 7 млн. долара, обезпечени със запис на заповед, издаден от "Мулти"-трезора. Синдиците на Кредитна банка Господин Кузманов и Павел Павлов отказват да признаят това вземане, тъй като записът на заповед не бил заведен счетоводно в нито една от двете банки и е бил предявен една година след затварянето на "Кредитна".
Текущият дефицит в републиканския бюджет към 17 март е бил 69 млн. лева, а в централния републикански бюджет - 147 млн. лева. Към същата дата март консолидираната фискална програма е с 43 млн. лева дефицит при 1.990 млрд. лева приходи и 2.033 млрд. лева разходи.
Синдикатите се събудиха от зимен сън
Миналата сряда КНСБ организира митинг-шествие срещу бедността, безработицата и срочните трудови договори. От конфедерацията обясниха, че не искат оставки и вотове на недоверие, а само зачитане на правата им. В специална декларация, адресирана до президента, премиера, председателя на парламента и работодателските организации, синдикалистите искат увеличение на заплатите в бюджетния сектор поне със 7.5% този юли и с още 16-18% догодина. Те настояват също така безработицата тази година да падне под 15%, а през 2001 г. тя да не надхвърля 12 на сто.
На митинга присъства и социалният министър Нейков, който първоначално беше бурно освиркан. После обаче той покани синдикалното ръководство да започнат разговори с правителството по разширяването на контрола за спазване на трудовите закони, намаляването на срочните договори и засилване на следприватизационния контрол, с което спечели овациите на публиката.
Опозиция и управляващи се разминаха и за актуализираната правителствената програма
"Днес ще се опитаме да ви убедим, че тази програма е изпълнима. " С тези думи на Екатерина Михайлова започна парламентарният дебат по актуализирания вариант на правителствената програма "България 2001". Тя беше представена пред депутатите от Иван Костов на 16 март, но дискусията по нея бе отложена с една седмица. "За мен дебатът по актуализираната програма е дебат за отговорността", заяви Светлана Дянкова от СДС. От опозицията определиха програмата като предизборна. Програмката не е лоша, но тя е от друг жанр", заяви Румен Овчаров от ПГДЛ. Той констатира наличие на обществен консенсус по отношение на програмата, защото просто никой не се интересува от нея. "Вашата програма никой няма намерение да я изпълнява", заяви още депутатът. "Мерките са слаби, нерешителни и ако бъде постигнат този растеж, няма да бъде благодарение на тези мерки", коментира Венцеслав Димитров от ОНС. "Съмнявам се, че в условията на борд икономическата активност ще бъде съживена с заклинания", продължи той. Според него "една сериозна програма би изисквала сериозна промяна в бюджета" и освен това на много места тя надхвърля времевия хоризонт на настоящото правителство. Ако правителството наистина иска да стимулира бизнеса, е необходимо ударно понижение на данъците, а Муравей Радев и Иван Костов да разглеждат социалната политика като инвестиция, а не като разход, призова Венцеслав Димитров.
Държавата се отказа да пуска генетично изменена царевица за продажба
Съветът за генетично изменените организми към земеделското министерство отказа искането на американската компания "Монсанто" за пускане на генетично изменена царевица за официална продажба, съобщи пред "Капитал" източник от ведомството. Очаква се решението да бъде официално съобщено едва в края на март. Доскоро се смяташе за почти сигурно, че тази година "Монсанто" ще получи разрешение за комерсиализация. Според запознати предпазливостта на съвета била заради остро писмо, пратено наскоро от неправителствената организация "Екоюгозапад" до премиера Иван Костов. В него се споменава, че организацията е направила изследване, установила е безконтролно засаждане на генетично изменена царевица в България и възнамерява да публикува резултата в доклад на английски език и да го разпространи в страните от Европейския съюз. Генетично изменени селскостопански растения се произвеждат в САЩ, Аржентина, Мексико, Китай, но са забранени за производство и внос в страните от Европейския съюз. Затова разпространяване на информация за производство на генетично изменени растения у нас може да доведе до затваряне на европейските пазари за българска земеделска продукция.
Съветът към земеделското министерство обаче е разрешил да се увеличат площите за експерименти с генетично изменена царевица, която е устойчива срещу вредители и специални хербициди. През 1999 г. площта, на която "Монсанто" (в много ограничени терени - и американската компания "Пионер") експериментираше с царевица, беше около 120 хил. дка. Това се равняваше на близо 2.5% от земеделските площи, които се сеят с царевица в България (477 хил. хектара по данни от 1998 г.). Възможно е през тази година експерименталните площи да достигнат 200 хил. дка, каза служителят на земеделското министерство. Въпреки че се говори за опитни терени, де факто става дума за площи на частни земеделски производители, които купуват генетично изменени семена от "Монсанто" и "Пионер" и ги засяват, след което доставчиците на семена имат ангажимента да изкупят продукцията и да я изнесат. Частните фермери обаче, ако решат, могат да задържат част от продукцията си за собствена употреба (не за продажба) и за фураж за животни.
Външният дълг - преход към евро и фиксирани лихви
Да се намали рискът за дълга от промяна във валутния курс и лихвата предвижда стратегията за управление на държавния дълг, приета от правителството през изминалата седмица. До края на април Министерството на финансите след консултации с Българската народна банка ще внесе в Министерския съвет концепция за закон за дълга, обяви министърът на финансите Муравей Радев. Предвижда се до края на годината законът да бъде приет.
В документа е обяснено направеното до момента. Като главен недостатък се посочва пасивната позиция по отношението на управлението на външния и вътрешния дълг. Няма лимит за размера на дълга, липсват критерии за съотношението дълг с плаваща - дълг с фиксирана лихва, не е ясно каква е целта по отношение на матуритета.
Като основна задача оттук нататък стратегията посочва минимизирането на риска от промяната в лихвата и във валутния курс. Около 84% от дълга е с плаваща лихва. 1% повишение в доларовата лихва ще коства допълнителни 28 млн. долара на бюджета за 2000 г. и по 66 млн. долара и 63 млн. долара за 2001 и 2002 г. Външният дълг е и с доста неблагоприятна структура по отношение на разпределението му по видове валути. 10-процентна обезценка на лева спрямо долара ще коства на бюджета допълнителни 140 млн. лева, изчислили експертите на Муравей Радев.
В тази насока са и целите, които правителството си поставя в стратегията. Стремежът е постепенно да се намали делът на деноминирания в долари дълг и постепенното му деноминиране в германски марки (евро). Правителството ще се опита новият външен дълг да бъде с фиксирана лихва. Друга цел е погасяването да става равномерно в годините, а не както сега със струпвания на падежи в определени години. Друга задача, която правителството си поставя, е да следи общинския и частния негарантиран дълг.
В областта на вътрешния дълг целта е да се увеличи обемът на т.нар. бенчмарк емисии, за да се подобри ликвидността им и да се привлекат инвеститори. Намеренията на правителството са и да емитира повече 3- и 5-годишни книжа, за да посрещне нарасналото търсене от страна на пенсионните и застрахователните фондове.
Стратегията предвижда и приемането на закон за дълга. В него трябва да бъде уредено кой ще е емитентът от името на правителството, какви видове книжа ще се пускат на пазара, как ще става това и как ще се осъществява изплащането му.
Със закона ще бъде законодателно потвърдено, че дългът е на държавата, че е гарантиран от нея без никакви условия, че се обслужва с приоритет. Особено важно е да се предвидят тавани за дълга, както и начини те да се контролират. Ще се уреди и кой ще плаща при активиране на държавна гаранция и че правителството има право да си търси парите от кредитополучателя при активирането й.
В момента вътрешният дълг е регулиран със съвместна наредба на БНБ и МФ, а по отношение на външния действа единствено изискването на конституцията всяко негово увеличение да бъде потвърждавано от парламента.
Пощенска банка отчете малка печалба след приватизацията
Американската животозастрахователна компания ALICO, която купи през 1998 г. 78.23% от акциите на Българска пощенска банка (БПБ), е внесла 20 млн. долара за увеличението на нейния капитал, както предвиждаше приватизационният договор. В момента акционерният капитал на "Пощенска" е 51.250 млн. лева, а собственият капитал - 65 млн. лева, съобщи председателят на управителния съвет Владимир Владимиров. В резултат на вдигането на капитала е нараснал и делът на мажоритарния собственик - ALICO/CEH Balkan Holding Limited, който вече притежава 85.64% от акциите на Пощенска банка. От по-малките акционери на банката дяловото си участие са запазили Банка ДСК (5.03%) и ДЗИ (5.47%), докато участието на "Български пощи" ЕАД, НДК и БТК е паднало.
През миналата седмица официално бяха обявени и финансовите резултати на банката за първата година след нейната приватизация - чистата печалба към 31 декември 1999 г. е 313 000 лева. На фона на балансовото число на БПБ, което е в размер на 452 млн. лева, подобен финансов резултат изглежда доста скромен, което беше отчетено и от ръководството. "Досега печалбата на банката винаги е била голяма и обикновено се измерва в пъти над основния капитал", заяви Владимир Владимиров.
Приватизационният договор, сключен през 1998 г., предвиждаше в продължение на пет години 10% от чистата печалбата на Пощенска банка да бъде предоставяна на правителството. Това означава, че по тази клауза за миналата година кабинетът ще получи само 31 хил. лева.
Според шефовете на Пощенска банка ниските резултати се дължат на факта, че през миналата година в банката са били направени големи структурни промени. В съответствие с новата стратегия на собствениците са били създадени две нови управления. Те ще работят по реализирането на приоритетите на банката за тази година - развиването на банкиране на дребно и корпоративно банкиране. В тази насока са били направени и промени в управителния съвет на БПБ. На мястото на напусналия Теодор Каракасис е бил избран Константинос Константелос. Причините за тази промяна са необходимостта от специалисти по банкиране на дребно (какъвто е Константелос) и невъзможността на Теодор Каракасис да живее в България, обясниха от банката.
През тази година БПБ ще въведе нови услуги и продукти, които ще бъдат насочени към дребните клиенти. Една от тях е възможността за отпускане на овърдрафт - всички, които получават заплатите си чрез банката, ще имат възможност да получат авансово до 50% от месечните си заплати. Ще се активизира и отпускането на потребителски кредити - за закупуване на жилище, за преустройство на жилище и за закупуване на обзавеждане. Банката ще разшири дейността си в областта на дистанционното и телефонното банкиране, в близко бъдеще финансови услуги ще се предлагат и по Интернет. Особено внимание ще се обърне на разплащанията с дебитни карти. БПБ планира да издаде левова дебитна карта "Виза електрон" и в близките няколко години да увеличи рязко броя на търговските си терминали в страната (които от 150 да станат 2000). На пазара вече е новият продукт "1000+", предлаган съвместно със застрахователното дружество AIG Life (България). Условията за неговото ползване са да бъде открит депозит на минимум 1000 лева за срок от поне един месец. Чрез него вложителите автоматично получават безплатна застраховка, която покрива риска от смърт или трайна нетрудоспособност вследствие на злополука за времето на престоя на депозита в БПБ. Обезщетението е равно на три пъти размера на остатъка по депозита, но не повече от 50 000 лева.
Ситибанк се кани да поиска лиценз от БНБ
До няколко седмици американската Ситибанк (Citibank N.A.) ще поиска официално от БНБ разрешение за извършване на банкова дейност, заяви наш финансист, запознат с плановете на финансовата институция. Изглежда, проектът за разкриване на клон в България вече е получил одобрението на шефовете в Ню Йорк, тъй като от няколко дни усилено се подписват договори с хората, които ще влязат в бъдещия мениджърски екип.
Според запознати документи за работа в клона на Ситибанк са подали някои от най-добрите наши банкери. Сред тях са главният дилър на Райфайзенбанк Кирил Георгиев и Силвана Грънчарова, която доскоро беше шеф на оперативния отдел в същата банка. Спесимените на двамата вече са били прекратени заради преместването им на новата работа, съобщиха банкови източници. Преди седмица пък договори са подписали голяма група бивши служители от клона на "Сосиете женерал" в София, който предстои да бъде закрит, след като френската банка купи държавната Експресбанк. По неофициална информация оферти са получили още няколко топмениджъри, но те все още не са дали отговор.
Официално с кадровия подбор е натоварен местният офис на "Snelling", която е една от големите международни компании за подбор на човешки ресурси. Още от края на миналата година от нейно име във вестниците започнаха да излизат обяви за търсене на банков персонал. В банковите среди се коментира, че събирането на екип за "Ситибанк - България" вече е принудило шефовете на някои от големите банки у нас да вдигнат заплатите на своите служители.
От офиса на Ситибанк в Интерпред засега се въздържат от коментар. Представител на банката у нас е бившият подуправител на БНБ Пламен Илчев. Ако всичко е наред, Ситибанк ще може да започне дейност през втората половина на годината. Вече се знае, че ще бъде искан лиценз за клон, а не за дъщерно дружество. Така България ще стане 58-ата страна, в която втората по големина американска банка стъпва. Досега ние бяхме на практика единствената страна на Балканите (с изключение на страните от бивша Югославия), където Ситибанк нямаше разкрита дейност. Обяснението е в сравнително ограничения финансов пазар у нас, макар че банката е агент по споразумението ни с частните кредитори от Лондонския клуб и през нея минават всички плащания по брейди-облигациите. Според наши банкери причината за навлизането на Ситибанк най-после и в България е стартирането на някои големи инвестиционни проекти в енергетиката, в които се очаква да участват и американски компании. Предполага се, че банката ще обслужва проектите за модернизация на електроцентралите "Марица изток" 1 и 3, в които участват компаниите AES и "Ентерджи". Ситибанк вече беше одобрена като източник на финансиране и за проектите, свързани с АЕЦ "Козлодуй".
Стратегията на Ситибанк в Централна и Източна Европа е била винаги насочена към големите корпоративни клиенти и напълно изключва банкирането на дребно. Типичен пример за това е Унгария, където още през 1986 г. Ситибанк стана първата чуждестранна банка, получила лиценз за банкова дейност. По официални данни сега Citibank Budapesh (80% от която са собственост на Citibank overseas investment corp, а 20% - на National bank of Hungary) работи с шест от десетте най-големи компании в Унгария, като общо над 33% от стоте най-големи унгарски компании ползват услугите на банката. Клонове на Ситибанк има в Турция, Гърция, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Украйна, Казахстан. Последен в региона беше открит клонът в Румъния, който отвори врати през ноември 1996 г. За България стъпването на толкова реномирана международна институция у нас със сигурност ще означава още по-силна конкуренция и начало на процес за преструктуриране пазара на финансовите услуги.
Появи се трети кандидат за ОББ
Гръцката "Пиреас банк" реши да се включи в наддаването
Още един потенциален купувач е проявил интерес към продажбата на Обединена българска банка, съобщиха за "Капитал" източници, близки до акционерите. Според запознати става дума за гръцката "Пиреас банк" (Piraeus Bank SA), която вече е подписала документи за конфиденциалност и през следващата седмица нейни представители ще влязат в ОББ, за да извършат собствена проверка на финансовото и правното състояние на банката (т.нар. due dilligence). С това потенциалните купувачи на ОББ стават три. В продължение на един месец проучванията си на ОББ извършиха италианската "УниКредито" (UniCredito Italiano) и "Национална банка на Гърция" (National Bank of Greece SA).
"Пиреас банк" е частна гръцка банка, чиито акционери са физически лица. По официални данни тя има активи на стойност 2.393 млрд. долара*. Банката притежава изцяло или частично голям брой свързани финансови и застрахователни компании. "Пиреас банк" е основен акционер и в други две гръцки банки - "Xiosbank SA", Атина, и "Macedonia Thrace Bank SA, Солун.
Вторият кандидат - "Национална банка на Гърция", е най-голямата гръцка финансова институция с активи за 34.552 млрд. долара. Присъствието й в България води началото си от 1995 г., когато банката откри свой клон у нас. Преди година и половина тя беше сред кандидат-купувачите на "Пощенска банка".
Името на италианската "УниКредито" пък се свързва главно с предстоящата приватизация на Булбанк. Доскоро се смяташе, че италианската банка ще участва в нея в консорциум с германския застрахователен гигант "Алианц". Не е ясно обаче дали преговорите за ОББ ще повлияят на тези намерения. По официални данни това е седмата по големина банка в Италия с активи за над 153 млрд. долара.
Източници, близки до ОББ, не изключват възможността в следващите седмици интерес към банката да проявят и други потенциални купувачи. Засега е сигурно, че срокът за приемане на оферти (31 март) ще бъде удължен. Отлагането ще бъде поне с една седмица, за да може "Пиреас банк" да извърши собствено проучване, уточниха от ОББ. Ако не настъпят някакви изненади, банката може да смени собственика си до средата на годината. Според предварително заявените намерения за продажба са обявени дяловете на всички акционери, като оферти ще бъдат приемани за най-малко 51% от капитала на ОББ.
ОББ е третата по големина банка у нас (след Булбанк и Банка ДСК) с 257 млн. лева собствен капитал и активи за около 880 млн. лева. За миналата година банката отчита около 26 млн. лева чиста печалба, която по всяка вероятност ще бъде раздадена като дивидент между акционерите.
Време за промени на европейските фондови пазари
Сливането на три европейски борси създава най-голямата фондова борса в евро-зоната
Консолидационната вълна заля и финансовите пазари. Три европейски борси - парижката, амстердамската и брюкселската, обявиха плановете си да се слеят. Новата институция - Евронекст, ще бъде с най-голяма пазарна капитализация в евро-зоната и на второ място по този показател в Европа след Лондонската фондова борса.
Настоящите условия налагат обединяване дейността на европейските борси. На първо място идва конкуренцията по линия на електронната търговия с акции. Намеренията на американския извънборсов пазар Nasdaq да навлезе на европейския континент в началото на 2001 г. също представляват доста сериозна опасност. Въвеждането на единната европейска валута пък прави логично създаването и на единна европейска борса.
Началото на опитите за обединяването на европейските борси бе през 1999 г., когато лондонската и франкфуртската борса създадоха обща електронна платформа. По-късно други шест европейски борси се присъединиха към начинанието с намерението за създаване на обща европейска борса. Твърде високите разходи обаче наложиха преминаването към компромисен вариант. През септември 1999 г. борсите в Лондон, Франкфурт, Париж, Брюксел, Амстердам, Милано, Мадрид и Цюрих се споразумяха до ноември 2000 г. да преминат към общ електронен интерфейс.
Участниците в Евронекст остават отворени за нови попълнения, като най-вероятни нови съюзници се очертават Люксембург и Мадрид. Първоначалната идея за създаване на обща европейска борса за момента не е съвсем реална поради редица културни и технически бариери. На скорошната среща на представители на осемте борси в Брюксел стана ясно, че до ноември ще се работи в посока създаване на хармонизирана система за търговия.
Евронекст ще бъде учредена през септември в Холандия. Първите четири години изпълнителен директор ще бъде Жан-Франсоа Теодор, който е изпълнителен директор на парижката борса. Общият брой на компаниите, чиито акции ще се котират, е 1300 с пазарна капитализация, възлизаща на 2.38 трилиона евро. Намеренията са да се премине към обща търговска, клирингова и сетълмент система в началото на 2001 г. Сливането е адекватна реакция на изискванията на инвеститорите за улесняване на търговията през граници, за снижаване на разходите и повишаване на ликвидността. Трите борси ще разпределят помежду си дейностите на новата институция. Парижката ще поеме отговорните функции по отношение на търговията с акции, Амстердам - с деривати, Брюксел - клиринговата система и сетълмента.
Евронекст става третата значима борса в Европа освен лондонската и франкфуртската, което със сигурност предполага сериозни по-нататъшни размествания на Стария континент. Най-непосредствен се очертава да бъде ефектът върху франкфуртската борса - Deutsche Boerse, която обмисля публично предлагане на свои акции. Създаването на Евронекст се определя като фактор, който би повишил значително цената им. Подобно решение вече взе Лондонската фондова борса. Досега 200-годишната институция беше притежавана от членовете й. Скорошно решение на общото събрание ще я превърне в публично дружество.
Предприетите реформи от европейските борси не представляват пробивът, който моментът изисква, но все пак са адекватен отговор на променящите се условия.
Какво означава хуманитарна интервенция
Макар че се намират в три различни района на света, конфликтите в Чечения, Косово и Тайван имат нещо общо помежду си и това е териториалният спор. Загубените земи са най-честият повод за конфликти и националистично съперничество. Загубата на територии повдига въпроси като тези дали Косово да бъде сръбско или албанско, Чечения ще остане ли руски сателит или ще си извоюва независимост, Тайван ще продължи ли да съществува самостоятелно или отново ще влезе в границите на Китай. Тези конфликти винаги прерастват в по-сложни проблеми от сферата на демократичните ценности и спазването на човешките права. В Косово за демокрация и човешки права е трудно да се говори, в Чечения те просто не съществуват, в Русия това е въпрос, който буди много съмнения, Тайван безспорно е демократичен, а Китай е твърде далеч и от двете.
Водена от желанието да помогне, международната общност обикновено действа противоречиво в зависимост от историческите специфики на всеки конфликт. Затова и практиката на хуманитарната интервенция е обект на оптимистични, но често пъти спекулативни дискусии в западния свят. Така например съществува реална опасност интервенцията в Косово да се провали. В резултат на това НАТО също ще пострада. Редица влиятелни конгресмени настояват САЩ да изтеглят контингента си от Косово, ако европейските партньори в алианса не увеличат войските си в провинцията и не поемат финансирането на мироопазващата мисия и възстановяването на региона. Вашингтон е убеден, че Европа не изпълнява ангажиментите си. Междувременно и двете страни в Косово се опитват да постигнат собствените си цели. Албанските екстремисти се надяват да привлекат на своя страна американските войници, като нападат полицаи в Южна Сърбия, която е в непосредствена близост до сектора, охраняван от американските части. Сърбите пък искат да въвлекат американците в конфликта с идеята, че ако даде жертви, Америка ще изтегли войниците си от Косово, НАТО ще изпадне в криза, а Косово ще бъде готово за нова сръбска интервенция.
Всички са единодушни, че за разлика от Русия, която смята Чечения за своя провинция, Сърбия има по-големи основания да претендира, че Косово е нейна територия. Въпреки това обаче на преговорите в Рамбуйе всички велики сили единодушно гласуваха за автономията на Косово. Чечения, която има по-голямо право на независимост, не получи никаква международна подкрепа за това. Дори напротив, Европа и САЩ ще бъдат дълбоко облекчени, когато Москва най-сетне успее да покори чеченците.
Китай гледа на Тайван по същия начин, по който Сърбия държи на Косово. Но такива примери на загубени територии има навсякъде. Мексико например може да претендира за югозападните щати на САЩ. В Европа и предимно в централната и източната й част има толкова области, които могат да станат обект на нови спорове. Въпросът е в това, че няма общо правило, което автоматично да решава всички проблеми. Но пък не бива да си затваряме очите за абсолютно безпринципната политика на Запада - да предлага автономия на Косово и да пренебрегва Чечения. По същата логика Западът призна китайския суверенитет над Тайван само за да не развали отношенията си с един опасен и недемократичен режим.
Косово: година на провали
Западът отбеляза годишнината от юговойната с признания за неуспех на балканската си политика
Неясна политика и празни обещания, прилагане на двойни стандарти, липса на стратегия и последователност, които водят до нарастващо напрежение и нестабилност, или с други думи - провал. Това са най-често срещаните внушения в повечето опити за анализ на западната политика спрямо Балканите през изминалата година от началото на войната в Югославия. Ако на 24 март 1999 г. мнозина бяха наистина шокирани, че без да има мандат от ООН, НАТО бомбардира не някоя страна в Близкия изток или третия свят, а европейска държава, то година по-късно същите тези хора недоумяват за какво беше всичко това.
Номинално погледнато, НАТО постигна целите си - върна бежанците обратно в Косово, настани в сръбската провинция свои войски и така ограничи възможностите на югопрезидента Милошевич да дестабилизира региона. Де факто обаче международната общност е също толкова далече от шумно прокламираните си цели за стабилност и траен мир на Балканите, колкото и преди една година. Вместо в Косово да се възцари мир и любов, сърбите бяха прогонени, а провинцията затъна в хаос и безвластие. Оставена без пари, цивилната администрация на Косово се оказа безсилна да гради държавни институции, а силите на KFOR се оказаха неспособни да спрат насилието срещу неалбанските малцинства. Сърбите в Косово намаляват все повече, а с това окончателно ще бъде погребана и идеята за многоетническо Косово. Югославия продължава да бъде далеч от стабилността, след като отношенията между Белград и Черна гора съвсем замръзнаха, а албанците в Южна Сърбия се опитват да разиграят същия сценарий, довел до миналогодишния косовски конфликт. Междувременно пактът за стабилност си остава митичен документ, в който ангажираните с балканските проблеми западни дипломати продължават да се кълнат, без това да носи конкретен резултат. Редица представители на НАТО, Европейския съюз и ООН признаха, че не са постигнали много от това, което са искали, т.е., че изминалата година е била един провал.
По време на 78-дневните бомбардировки влиятелни политици се надпреварваха да обясняват, че след края на войната към Балканите ще потекат несметни суми. После обаче щедростта им се изпари. Реконструкцията на Косово бе оценена на 5 милиарда долара, а пактът за стабилност бе замислен като дългосрочна стратегия за икономическо стабилизиране и приобщаване на Балканите към Европа. На първата донорска конференция в Брюксел бяха обещани 2.1 милиарда долара само за възстановяването на Косово. След това се оказа, че обещанията са останали само на думи и администрацията на ООН UNMIK остана без пари. Стигна се дотам шефът на UNMIK Бернар Кушнер да моли за средства, а генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън да призовава донорите да изпълнят ангажиментите си. Фактът, че Западът мина тънко с парите, се превърна в главен проблем за умиротворяването на Косово. В провинцията бяха настанени около 30 хиляди души от KFOR, при положение че първоначалните планове бяха за 50 хиляди. Обещани бяха около 4500 полицаи, а бяха осигурени по-малко от половината. Плановете за реконструкция, които щяха да осигурят възстановяването и сигурността на Балканите, не надскочиха празните приказки. В последния доклад на координатора по общата външна политика и сигурността на ЕС Хавиер Солана се прави тъжното заключение, че съюзът се е провалил в политиката си към Балканите заради лоша организация, бюрократичен подход и фрагментарност. Според Солана липсата на координация между институциите, ангажирани с балканския процес (UNMIK, KFOR, ЕС и ръководството на пакта за стабилност), е основният проблем. Някои дипломати в Брюксел вече намекнаха, че възстановяването на Балканите трябва да бъде централизирано, като специални пълномощия за това ще бъдат делегирани на Солана и на комисаря по външните работи Крис Патън.
