Депутатите и администрацията на парламента очевидно тайно ходят на курсове по английски. В някои от залите на бившия партиен дом бяха забелязани дъски, на които все още стояха "бележките" от последния урок. Нивото явно беше за начинаещи, защото се преподават минало продължително време и елементарни думи. Необходимостта от езиково обучение веднага намира отговор - заради евроинтеграцията.
За честта на фамилия Вуцов
Историята помни случаи, в които цели семейства са се разделяли заради футболни болки. Но че едно футболно семейство ще започне да си разменя обяснения по вестниците заради мач от първенството на А група, не се очакваше. Цяла седмица Иван Вуцов, бивш национален треньор и сега генерален секретар на БФС, и синът му Велислав, треньор на "Спартак" (Вн), изясняваха по странен начин въпроса кой на кого е сърдит.
Всичко започна от два отменени гола на варненския отбор срещу "Левски". Вили Вуцов обсипа с ругатни съдията Георги Нарлев и той бе принуден да го изгони на трибуните. "Срамувам се от поведението на треньора на "Спартак", който се явява мой близък роднина. Ще предложа да бъде наказан строго", заяви Иван Вуцов, който има славата на сивия кардинал във футбола. Без негово знание едва ли някой съдия ще си позволи да свири срещу отбора на сина му.
Вили, за когото между другото се говори, че ще стане помощник в "Левски" от лятото, не закъсня с отговора в медиите: "Искам да кажа на един мой роднина, който се срамува от мен, че аз не се срамувам от него. " Чака се репликата на татко Вуцов.
Феодализмът на Христо Порточанов отива към края си
Президентът на "Нефтохимик" е принуден да се промени, за да оцелее
С действията си през последните седмици президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов е на път да оправдае твърденията, че се държи като феодал, който е проспал настъпването на капитализма. Вкопчил се е в собствеността си (в случая дори не е негова) като удавник за сламка, ругае наляво и надясно и заплашва, че ще си отмъсти. И непрекъснато натяква колко е било хубаво преди. Само че това време, когато Нефтохим е отпускал милиони, за да ги харчи по негово усмотрение, е отминало безвъзвратно. Рафинерията вече е частна, а обществените отношения са се променили. Никой не е склонен да търпи прищевките му само защото Порточанов е значел нещо някога.
Ексцентричният президент е подгонен от новия собственик на Нефтохим - "ЛУКойл", да освободи базата и да върне движимото имущество. Кметът на Бургас Йоан Костадинов отдавна води битка на общинско ниво, която в предишния му мандат включваше финансова подкрепа за местния конкурент "Черноморец". В Българския футболен съюз (БФС) също вече не са склонни да толерират щуротиите му. Засега единствен "Петрол" се притече на помощ на изолирания от всички бургаски президент с обещание да помогне финансово, като в замяна ще получи 34% от акционерното дружество на клуба.
За разлика от предишни времена, когато държавните органи се страхуваха да влязат в откровен конфликт с Христо Порточанов, сега очевидно има промяна на отношението. Предишното ръководство на Нефтохим, докато още рафинерията беше държавна собственост, се опита да го изтласка от своята територия, но безуспешно. Единственото, което направи, бе да спре отпускането на финансова помощ. Собствеността върху стадиона и движимото имущество обаче остана във владение на футболния президент. Самият Порточанов парадираше с позицията си на общински съветник в Бургас и с твърдението, че управляващите имат нужда от него, за да контролират общинския съвет. Порточанов вкара група от осем души в местния парламент и балансира между СДС и БСП.
Сега промяната на отношението към него е очевидна. По проблема "Порточанов" вече няма да се пипа с меки ръкавици, а ще се взимат най-строги мерки. Той трябва да бъде даден на прокурор, ако продължава да се държи хулигански по стадионите, препоръча вътрешният министър Емануил Йорданов. След мача в Сливен Порточанов бе наредил на шофьора на автобуса да кара през полицейския кордон. На същия мач полицейски служител бе ударен тежко по главата с камък, хвърлен от агитката на "Нефтохимик". Тази агитка бе трайно култивирана през годините, в които бургаският президент пускаше публиката без пари на стадиона.
"Нефтохимик" още не е играл тази пролет мач на своя стадион заради лишаване от домакинство за три мача. Наказанието изтича в 19-ия кръг на 18 март, но от 21-ия кръг ще трябва да приема гостуващите отбори някъде. Ръководството на "ЛУКойл Нефтохим България" прави всичко възможно да влезе във владение на стадион "Нефтохимик", където в момента се помещава ръководството на Порточанов. Ако успее да го направи до 1 април, то "Нафтата" ще трябва да си търси стадион за домакинските мачове.
Това обаче е най-лошият вариант за отбора, т.е. "ЛУКойл" да влезе на стадиона. Компанията, която купи 58% от Нефтохим и притежава всички документи за собственост на стадион "Нефтохимик", вече взе мерки, за да си получи своето. Компанията е спечелила три дела, според които са издадени обезпечителни заповеди за запор на стадион "Нефтохимик", движимо имущество в рамките на стадиона и друго движимо имущество, ползвано от Христо Порточанов. През седмицата съдия-изпълнител извърши опис на автомобилите, намиращи се във владение на футболния клуб, и ги предаде на отговорно пазене в МВР. В тази категория влиза и луксозният автобус "Мерцедес", който извозваше отбора. След като при две поредни посещения съдията не успя да установи контакт с Порточанов, запечатването на стадиона и описването на движимата собственост там е отложено за понеделник (20 март). "Искаме цялата процедура да завърши по нормален ред. Ние война на стадион "Нефтохимик" няма да водим. Колкото и да е странно, в момента не можем да попречим на отбора да играе там или пък на Порточанов да прави, каквото си поиска, защото нямаме достъп. Ако иска, той може да запали стадиона, а ние само да гледаме", заяви Диана Дамянова, директор на отдел "Връзки с обществеността" на "ЛУКойл България".
Ръководството на нефтената компания е категорично, че щом влезе във владение, стадионът ще бъде отдаден под наем. Ползвателят обаче няма да е само един, както бе досега. "Ще се обсъдят всички молби на спортни клубове, които искат да наемат помещения и да ги поддържат. Що се отнася до футболни клубове, стадионът ще се отдава само за мачове срещу наем. На него може да играе всеки, дори "Спартак" (Москва)", заяви Дамянова. "ЛУКойл" няма нищо против партньорството на "Нефтохимик" с "Петрол", стига това да доведе до нормални отношения между клуба и собственика на рафинерията.
Защо обаче "ЛУКойл" има такова "по-специфично" отношение към Порточанов, а е благосклонна към останалите спортове с марката "Нефтохимик"? Когато "ЛУКойл" влязъл във владение на Нефтохим, е била отправена покана към всички притежатели на движимо имущество, да го върнат. "Ако бе дошъл, щяхме да му дадем автобуса и останалите коли, да ги ползва. Той обаче започна тази идиотска война", заяви Дамянова.
Освен това Нефтохим се явява 100% собственик на девет клуба "Нефтохимик", в някои от които спортуват служители на комбината. "ПФК Нефтохимик" обаче няма нищо общо с рафинерията освен сходството в името. Това и словесната война, която Порточанов откри, му затвориха вратата към "ЛУКойл".
Накратко
Христо Стоичков подписа официално договор за една година с американската професионална футболна Висша лига. Той ще играе в "Чикаго файър". Преговорите се водиха шест месеца, а сделката стана възможна едва три дни преди първия мач на "Файър" от новия сезон срещу "Далас". Подписването бе извършено на специална церемония в Ню Йорк, в която участваха още 15 звезди на световния футбол - Лотар Матеус, Карлос Валдерама, Тони Меола и др. Засега Стоичков няма да бъде освободен от поста директор на националните отбори на България.
Старши треньорът на "Спартак" (Варна) Велислав Вуцов подаде оставка в знак на протест срещу безобразията в българския футбол, но тя не беше приета от президента на клуба Николай Ишков. Причина за скандала бе съдийството на Георги Нарлев в мача между "Спартак" и лидера в първенството "Левски". Двубоят завърши 1:0 за столичани след два отменени гола на домакините от Варна.
Халфът на "Велбъжд" Бойко Величков получи комоцио при неизяснени обстоятелства в тунела след края на първото полувреме на мача със "Славия" на стадиона в "Овча купел". Изпълнителният директор на гостите Емил Наков заяви, че вратарят на белите Гошо Петков е ударил Величков, който паднал на стълбите и си разбил главата. Никой от полицейската охрана не потвърди наличие на инцидент. БФС разследва случая, но заяви, че няма да накаже "Славия" заради липса на камери в тунела. Те ще станат задължителни за клубовете през есента.
"Барселона", "Манчестър юнайтед", "Байерн" и "Челси" си осигуриха участие на 1/4-финалите на Шампионската лига по футбол. Останалите четири състава ще бъдат определени в последните мачове от групите. Шансове имат в група А - "Порто" и "Спарта" (Пр), в група B - "Валенсия" и "Фиорентина", в група С - "Реал" (М) и "Динамо" (К), в група D - "Лацио" и "Фейенорд"
Молдовецът с български паспорт Сергей Мурейко стана носител на Златния пояс на международния турнир по класическа борба "Никола Петров". На финала в категория до 130 кг европейският шампион пребори олимпийския вицешампион Мат Гафари (САЩ). Армен Назарян пък взе титлата при 63-килограмовите.
Двукратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер и неговият съотборник във "Ферари" Рубенс Баричело завършиха първи и втори в състезанието за голямата награда на Австралия. Триумфът им в първия старт за сезона бе пълен, след като и двамата пилоти на основния конкурент за титлата "Макларън" не успяха да завършат. Пилотът на "Ягуар" Мика Сало завърши шести, но бе дисквалифициран за несъответствие на предния спойлер с техническите изисквания. Освен "Ферари" единствен БАР вкара двама пилоти в първата шестица.
Суперзвездата на алпийските ски Херман Майер (Ав) спечели трета поредна световна титла. Към кристалните глобуси от генералното класиране и супер-Г Херминатора взе за първи път и трофея при спускачите. Регина Хойзъл (Гер) е носителка на купата по спускане при жените.
Тръгва тв война за Висшата лига
Рупърт Мърдок залага на нова тактика преди преговорите за телевизионните права
Следващата година предстои война в английския футбол. Но тя няма да се води на терените или по трибуните. Това ще бъде войната за телевизионните права на Висшата лига. Договорът на контролирания от Рупърт Мърдок сателитен канал BSkyB за правата върху срещите от шампионата на Острова изтича през 2001 г. Няколко телевизионни компании като BBC, ITV, NTL и Channel 4 вече заявиха интерес към участие в търга. Тази конкуренция обещава, че сумата, постигната от BSkyB през 1996 г., от 670 милиона паунда (1.072 милиарда долара), ще бъде недостатъчна за успех. Самият Мърдок знае добре това и след провала на опита да купи "Манчестър юнайтед" през 1998 г. заложи на нова тактика. Австралийският медиен магнат инвестира в редица елитни клубове, като по този начин си осигурява необходимия гръб при преговорите и вече няма да бъде никак лесно да бъде изхвърлен от надпреварата. Конкурентите му го последваха, но засега изостават с голяма разлика.
Платеният телевизионен канал BSkyB затегна примката около врата на най-големите английски футболни клубове, след като купи част от лондонския "Челси" за 40 милиона паунда (64 милиона долара). Новата собственост дойде като допълнение към серията от дялови участия в други клубове от Висшата лига - "Манчестър юнайтед", "Лийдс", "Съндърланд". Освен това BSkyB има 9.9% от първодивизионния "Манчестър сити" и споразумение с друг лондонски тим - "Тотнъм", за управление и развитие на клубната уеб-страница.
Какво прави Мърдок в тези отбори? От последната сделка с "Челси" Мърдок получава правото да бъде изключителен медиен агент в следващите пет години. Партньорите също така се споразумяха да развиват информационното обслужване на клуба чрез Интернет. Подобни са условията на сделките между BSkyB и останалите отбори. В "Лийдс" компанията на Мърдок вложи 13.8 милиона паунда (22.1 милиона долара) за правото да бъде изключителен медиен агент за пет години. Акционерното участие в "Съндърланд" струваше 6.5 милиона паунда (10.4 милиона долара) и сделката бе сключена в момента, в който отборът бе четвърти във Висшата лига. Освен това BSkyB плати още 7.5 милиона долара, за да стане медиен агент. Още 3 милиона долара ще влязат в касата, ако отборът остане във Висшата лига. Сделката с "Тотнъм" за управление на клубната уеб-страницата е за 3.2 милиона долара.
Въпреки неуспешния опит за покупка на целия пакет акции от "Манчестър юнайтед" Мърдок все още има 10 процента и е тясно свързан с всички медийни проекти на най-богатия футболен клуб в света.
Останалите медийни групировки на Острова се опитват да следват Мърдок по петите, но засега с по-малък успех. Телевизионната компания Granada се намести като медиен партньор на "Ливърпул". Примерът бе последван от NTL, който се обвърза с "Астон Вила" срещу 26 милиона паунда (41 милиона долара). Компанията имаше намерение да предложи оферта за цялата собственост в "Нюкасъл", но се отказа, тъй като се уплаши, че може да последва отрицателен отговор, както в случая с "Манчестър юнайтед". Американският кабелен оператор се задоволи само с 9.8-процентов дял от свраките. Лондонската компания Carlton Communications си е заплюла акции от лондонския "Арсенал".
Освен че изграждат анти-Мърдокова защитна линия, тези клубове си гарантират, че при създаването на евентуална европейска суперлига ще бъдат представени на масата на преговори. Освен това могат да поддържат надпреварата на Интернет-територията, където напоследък Мърдок инвестира 250 милиона паунда (400 милиона долара).
За да не продължава това изкупуване на дялове безгранично, британската Комисия по конкуренцията обсъжда варианта да се ограничи участието на една компания в максимум шест клуба. Така се изключва възможността някоя фирма да се появи като блокиращо малцинство при преговори от различен характер.
Именно спазването на антимонополните закони бе основната причина да се отхвърли евентуалната покупка на "Манчестър юнайтед" от BSkyB през 1998 г. Комисията по конкуренцията прецени, че се нарушават принципите на честната търговия, ако Мърдок застане от едната страна като кандидат за телевизионните права на лигата, а от другата страна като собственик на клуб. Тогава той предложи за "Манчестър юнайтед" смятаната за нереална сума от 623 милиона паунда, а само преди седмица стойността на акциите на червените дяволи бе оценена на над един милиард паунда.
Опитът на BSkyB, който използва футбола като атакуващ продукт за налагане на пазара на платения канал Sky, обещава люта битка следващата година. Според информация на ръководството на Висшата лига BSkyB е готов да плати един милиард паунда (1.6 милиарда долара) за правата за следващите три години, въпреки че настоящият договор не е изтекъл. Това означава да се премине през процедурата по търга чрез продължаване на сегашния контракт. Така ще се елиминират останалите кандидати. Поотделно те не представляват заплаха, но някои от тях могат да се обединят в консорциум, за да спрат нашествието на австралиеца. Ако се осъществи сделката за един милиард паунда, 20-те клуба от Висшата лига ще увеличат приходите си от телевизионни права със 70 процента. Сега те разделят средно по 188 милиона паунда на година.
По-вероятно е обаче да се стигне до нормален търг през лятото на 2001 г. За да се вземе решение относно продажбата на телевизионните права, ще трябва мнозинство от 2/3 от клубовете. Тогава всички клубове могат да се съобразят с изискванията на своите медийни партньори, за да вдигнат възможно най-високо офертата на кандидатите.
Спортът си връща тотото
Петима са кандидатите да управляват новата агенция
Комитетът за физическото възпитание и спорт (КМФВС) предстои да бъде преструктуриран в Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС) към Министерския съвет. От 1992 г. институцията, управляваща спорта в България, смени осем пъти наименованието си, като четири пъти събира и разделя младежта и спорта. Новата институция най-вероятно ще има и нов председател. За поста напират както политически лица, така и хора от спортните среди. Освен ДАМС той ще контролира и разходването на средствата от Българския спортен тотализатор (БСТ). Подготвя се проект, чиято цел е тотото да бъде извадено от Министерството на финансите и да се върне под ръководството на агенцията. Това е залегнало и в актуализираната "Програма България 2001" на правителството.
Преди година със Закона за държавния бюджет КМФВС беше определен за второстепенен разпоредител към Министерството на образованието и науката (МОН). Това означаваше, че всички финансови въпроси трябваше да минават през министъра на образованието, което изключително забавяше движението на средствата. Понякога то се оказваше фатално за някои спортни федерации. Освен това КМФВС изпусна контрола върху парите от тотото и тяхното разпределение. В края на 1999 г. възникна конфликт между комитета и МОН как да бъдат разделени девет милиона лева, натрупани от суперджакпота. Министерството на образованието се опита да отдели три милиона от тях за нуждите на ученическия спорт, но не успя. Сътрудничеството с МОН обаче имаше и своята положителна страна. Беше изготвен и внесен съвместен проект за промени в Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС). След последните промени в кабинета всичко започна отначало.
След като не успя да прерасне в министерство, управлението на спорта пак ще остане второстепенен разпоредител на средствата, но директно към правителството, което в спортните среди отчитат като по-добрия вариант. Новият ръководен орган ще бъде под опеката на министъра без портфейл Александър Праматарски.
"Освен устройствен правилник в агенцията ще има и нови структури - дирекции и инспекторат, който ще контролира изразходването на средствата на клубовете и федерациите. Това беше слабо място в работата на сегашното ръководство, каза заместник-председателят на КМФВС Атанас Георгиев. - Имаме уверенията на министър Праматарски, че БСТ ще премине към агенцията. В момента тотото според Закона за хазарта е държавно предприятие към МФ. Проектът е съгласуван с министъра на финансите, но още е в работната си фаза".
При предстоящите събития председателят на КМФВС Цвятко Барчовски ще има две възможности - да се оттегли или да бъде преназначен. Барчовски обаче не е от хората, които се отказват, затова остава сред кандидатите за ръководния пост в новата агенция.
Желаещи да управляват ДАМС не липсват. В листата на възможните кандидати е самият Атанас Георгиев. През 1992 г. той беше пет месеца титуляр, но оттогава е все заместник-председател. Той разчита на тенденцията заместниците да се придвижват нагоре по стълбата. Още повече че в последно време показва желание да движи нещата в комитета.
Две са политическите фигури, които имат шансове да бъдат назначени за началници на агенцията. Бившият кмет на Пловдив Спас Гърневси още е свободен от ключови постове. В същото положение е и бившият шеф на националната координация на СДС Симон Спасов. След разформироването на отдела му остана единствен, който е губил ръководен пост в СДС и не е компенсиран с място в изпълнителната власт. Спасов искаше да бъде министър на спорта, но КМФВС не се разрасна до министерство. Той е най-близкият човек на Александър Праматарски, сочат информации от управляващите. Двамата са неразделни в парламента и извън него. Спасов обаче натрупа негативи, тъй като се забърка в редица скандали. Последният бе преди десетина дни, когато разби стъклото на частен мерцедес пред дома си.
Специалисти в спорта обаче смятат, че политиците не са най-добрият вариант за ръководители на бъдещата агенция. Като доказателство изтъкват примера с бившия депутат от БСП Христо Христов, който си признаваше, че не разбира нищо в тази област. При неговото управление на комитета спортът изживя най-трудните си години.
От няколко месеца се обсъжда и кандидатурата на бившия ректор на Национална спортна академия Георги Кабуров. Той обаче, изглежда, предпочита да заеме изчаквателна позиция до следващата година. Неофициално е споделил, че няма намерение да приеме. Бившият ректор на Националната спортна академия е човек, който не се хвърля в рискови ситуации, но си остава най-добрият вариант за председател на агенция за младежта, коментират в спортните среди.
KFOR откри тренировъчни лагери и оръжие на албански екстремисти
Американски войници на KFOR претърсиха районите по протежение на административната границата на Косово със Сърбия и откриха нелегално оръжие, муниции и униформи на албански екстремисти. От щаба на умиротворителите съобщиха, че са намерени и тренировъчни лагери на албански партизани, които действали в Косово, Македония и Южна Сърбия. Девет души бяха арестувани за връзки с екстремистите.
Франция и Италия съобщиха, че пращат още 1000 войници за подсилване на KFOR, а САЩ още 1000. Част от тях ще участват в започващото в края на седмицата учение на НАТО в Косово. С молба за подкрепление към съюзниците се обърна ген. Уесли Кларк, командващ силите на пакта в Европа. Кларк поиска още 2000 войници заради нарастването на напрежението в сръбската провинция и непрестанните етнически сблъсъци в Косовска Митровица. При последния инцидент в Митровица френските умиротворители бяха принудени да използват сълзотворен газ и гумени куршуми, за да разпръснат сръбски демонстранти, опитващи се да проникнат в албанската част на града. Десетина сърби и двама френски войници пострадаха леко.
Междувременно югославският президент Милошевич обвини ООН, че финансира терористите в Косово, и поиска мисията на световната организация да бъде изтеглена. "Виждаме, че тероризмът не само вирее под закрилата на ООН в Косово, но терористите получават и финансова подкрепа от фондовете на организацията", заяви Милошевич, цитиран от агенция ТАНЮГ. На годишната среща с генерали и представители на военното ръководство, посветена на състоянието и боеготовността на югоармията, президентът поиска замяната на KFOR с части на сръбските сили за сигурност. "Армията и полицията са в състояние да гарантират сигурността на всички граждани в Косово. Настаняването на сръбските сили за сигурност в провинцията ще бъде от полза както за местното население, така и за мира и стабилността в региона", отбеляза Милошевич.
Кризата в "Локомотив" (Сф)
Много пари, малко надежда, a качество?
Павел Панов стана 11-ият старши треньор при президентството на Гигов
Президентът на "Локомотив" (Сф) Николай Гигов отчита с неудоволствие поредния провален сезон. Той би трябвало отдавна да е свикнал, защото за седем години в кв. "Надежда" го преследват само разочарования. Те като правило за "Локомотив" започват по следната схема: скъпа селекция през лятната пауза и назначаване на известно име от българските треньорски среди, което води до вписването на отбора в графата "фаворити за титлата". Още в първите кръгове "Локо" губи гостуването на някой от посредствените отбори в А група, завършва наравно у дома с друг състав и започва да изостава с поне четири точки от лидера в класирането още до петия кръг. Вече с понижено самочувствие следват още няколко "изненадващи" негативни резултата. Треньорът се уволнява. Единствената разлика през годините е кога настъпва този момент. През това първенство Георги Петков издържа 18 кръга. Отборът е на пето място в класирането, но на цели 18 точки от лидера "Левски" и на девет от второ място, което дава право на участие в европейските турнири. Новият наставник Павел Панов е последната засега надежда да промени нещо в закъсалия игрово и психологически състав.
Георги Петков ще остане в историята като първия и засега единствен локомотивец, който стана старши треньор при управлението на Николай Гигов. Официалната причина за прекратяването на договора му бе равният 1:1 при гостуването на слабака "Шумен". "Петков е освободен заради слабите резултати на отбора", заяви изпълнителният директор Бойчо Величков. За 18-те кръга "Локомотив" постигна осем победи, пет равни и пет загуби, като взе само една точка от останалите столични отбори - от ЦСКА. От началото на пролетния сезон "Локо" претърпя загуба от "Пирин" в Благоевград, победа над "Черноморец" у дома и равен с "Шумен". Като се има предвид, че това са три от най-слабите състави в групата, четири точки не е никак много.
Неофициалната версия, лансирана и от самия Гигов пред негови приятели, е, че Петков създавал напрежение и въртял интриги.
Още преди да се изиграе фаталният мач в Шумен, беше ясно, че Петков няма да остане още дълго време на поста си. Той бе смятан за любимеца на публиката, която пък тръгна на открита война с генералния мениджър Андрей Желязков. Интригите, за които Гигов неофициално споменава, вероятно касаят именно отношенията Петков - Жужо. Двамата привидно се понасяха и успяваха да работят заедно. Само че понякога се случваше Петков едновременно да хвали и критикува своя колега. Едно от редовните оплаквания е за липсата на качествени нападатели. След мача с "Черноморец", когато зрителите освиркаха мениджъра и поискаха изгонването му от клуба, треньорът Петков заяви: "Не мога да се сърдя на публиката за нещата, които се чуваха по трибуните. Не знам на какво се дължи това недоволство, феновете знаят, сигурно имат свои причини. Г-н Желязков е доказал своя професионализъм". При това положение не става ясно чия страна заема - на публиката или на Жужо. Това заиграване с двете враждуващи страни, изглежда, бе една от решаващите причини да бъде освободен. В този случай Жужо се оказа в по-силна позиция.
Още преди година, когато Георги Василев пое "Локомотив", алармира, че ще е трудно да направи качествена селекция. Никой от ЦСКА, "Левски" или "Ловеч" не иска да се премести в "Надежда" само заради финансовата сигурност. "Локомотив" стана нарицателно за отбор-средняк, в който плащат добре. Пребиваването там помага за увеличаване на банковата сметка, но не дава големи шансове за напредък в кариерата. Малцина са футболистите през годините, които дойдоха на "Надежда" от по-нискоразредни отбори и успяха да напреднат във футболната йерархия. Голямата надежда на "Локо" Георги Борисов стигна до "Левски", и то само за един сезон. Валентин Найденов успя да изиграе половин сезон в ЦСКА и дори да стигне до националния отбор. След завръщането си в "Надежда" не е викан от селекционерите. Примерите за неудачни трансфери са много. Проблемът не е обаче в самите футболисти, а в манталитета на "Локомотив". Там не се гонят големи цели, но пък има гарантирани плащания. Затова и "Локомотив" се превърна в пристан на футболисти без особени амбиции. Сегашният състав е съставен от най-малко "звезди" в сравнение с последните седем години. Най-голямото име е Георги Марков, Останалите играчи могат да се разделят на два типа: преминали в някой период от кариерата си през "Левски" или ЦСКА или такива, за които "Локомотив" е таванът на възможностите.
"Останахме два вагона хора и няколко правостоящи", бе казал наскоро легендата на "Локомотив" Начко Михайлов, сега назначен за помощник-треньор. С толкова публика на стадиона ЦСКА и "Левски" едва ли биха били това, което са. Само че, за да се стигне дотук, вината не е в зрителите, чакащи нова шампионска титла от 1978 г. Просто и те вече не са склонни да гледат средняшки футбол от футболисти със средняшки манталитет, но с високи заплати.
Паника обхвана гръцките финансови пазари
Неколкостотин души започнаха протести пред Атинската фондова борса, след като в резултат на масови продажби цените на акциите тръгнаха надолу. Протестите съвпаднаха с официалното откриване на кампанията за парламентарните избори на 9 април. С наближаването на изборите управляващата партия ПАСОК и опозиционната Нова демокрация започнаха да си разменят все по-остри атаки. Правителството на Симитис вече обвини опозицията, че е сключила таен съюз с големи брокерски фирми, чиято задача била да започнат масовите продажби и да предизвикат паника на финансовите пазари.
От началото на годината индексът на Атинската фондова борса е паднал с повече от 20%, като особено сериозен спад бе отчетен през тази седмица. Във вторник индексът загуби 6.6% от стойността си, което бе продължение на първия значим спад на 9 март, когато Гърция подаде молба за членство в евро-зоната. Тогава в рамките на половин час бяха реализирани масови продажби. Според проправителствения вестник "Та неа" това е политически саботаж, тъй като продажбите са били извършени само от четири брокерски къщи. Опозиционните лидери пък заявиха, че са жертва на мръсна кампания и грешките на правителството са довели до тези обрати на пазара.
Гръцкият премиер Костас Симитис призова опозицията да не намесва фондовия пазар в предизборната кампания. След неговата реч индексът на Атинската борса се покачи, като според някои търговци това се дължи на засилени покупки на акции на държавни предприятия.
ЕС ще възстановява мостове в Босна
Европейската комисия (ЕК) и Босна подписаха споразумение за възстановяването на два ключови моста на река Сава, разрушени по време на войната в бившата югославска република. ЕК съобщи, че за изпълнението на целия проект Европейският съюз ще отпусне 13.1 милиона евро.
Споразумението предвижда първо да бъде възстановен мостът в град Самач, близо до границата с Хърватия, който според експертите е важен за комуникациите между Централна и Източна Европа. За реконструкцията на този мост ЕК вече е одобрила 11.7 милиона евро. Строителните работи трябва да започнат след един месец и ще продължат година и половина. Изпълнител ще бъде смесена хърватско-босненска фирма. Другият мост е до пристанището на Бръчко, също на границата с Хърватия. За възстановяването на този мост ЕК е предвидила 1.4 милиона евро.
По-добрият популизъм
Втора серия на дебата за корупцията в сините редици се проведе миналата седмица между президента и "елита" сред управляващите. Държавният глава пак каза, че във върховете на партията и държавата има политици, които работят предимно за себе си. Сините депутати пък реагираха с аргумента, че когато констатира подобни болести, президентът трябва да казва едва ли не трите имена, единния граждански номер и точния адрес на корумпираните, както и от кого и колко пари са взели. Ако те доразвият малко мисълта си, може да стигнат още и до извода, че Петър Стоянов трябва да им определи наказанието за това и евентуално да ги затвори в мазето на "Дондуков" 2.
Сините депутати упрекнаха президента, че прави тези изявления в пристъп на популизъм, и увлечени в това, не отрекоха, че сред тях има корумпирани.
Няма спор, че сред мотивите на Стоянов да изрече тази констатация е и желанието му да се хареса на хората. Желязно правило в политиката е, че за да се радваш на електорална любов, трябва да изричаш на глас това, което избирателите мислят. И в това няма нищо лошо. Наистина много хора мислят, че в сините редици имат корумпирани, и няма нищо по-нормално това да се припомня колкото е възможно по-често. Президентът не може да направи повече. Той няма възможността да разследва заподозрените и когато събере достатъчно доказателства, да се изправи и да каже "ето тези трима членове на НИС са извършвали престъпления", примерно. Освен това е напълно възможно те да не са нарушили буквата на закона. Възможно е просто да не са работили за доброто на хората, които са ги избрали, а единствено за себе си.
И така популизмът, желанието да се харесаш на хората понякога е положителен стимул за политиците. Защото поне може да накара някои от тях наистина да свършат малко полезна за данъкоплатците работа.
А в конкретния случай са малко хората, които не знаят кого има предвид президента. Още по-малко са сините депутати, които не се досещат кои са заразените от вируса на корупцията сред тях. Едно е вярно - докато само президентът говори, а премиерът намеква, нищо няма да се промени.
Дясна политика с ляв ресурс
Три тенденции на промяна в обществените нагласи се очертаха по време на местните избори. Първата - разочарование от управляващата партия заради подозрения в корупция и работа в полза на близки до властта кръгове (както е модно да се казва отскоро - клиентелизъм). Втората - разочарование на икономически активното население от държавната политика, която по-скоро ограничава, отколкото стимулира бизнесактивност в страната. Това усещане допълнително бе засилено в началото на годината с поредица нововъведения, в това число и новият осигурителен кодекс. И не на последно по значение място - завишени до нереалистичност очаквания у част от хората за положителна промяна в доходите.
И ако с първия проблем - клиентелизмът, се разбра, че СДС още няма нито възможности, нито желание да се справи, то по отношение на другите два заявките бяха сериозни. Те даже залегнаха в новата програма на правителството. Съвсем логичен е обаче въпросът доколко е възможно едновременното осъществяване на две толкова противоречиви политики - даване простор на бизнеса, успоредно с бързо увеличаване доходите на икономически пасивната част от населението? Нали само преди два месеца ни убеждаваха, че няма ли касови бележки, няма ли платени данъци и осигуровки - няма и средства за социална политика? Днес се обещава положителна промяна и в едната, и в другата посока - нещо, на което малцина вярват. И с право, защото и пенсионерите у нас разбраха, че личната предприемчивост е единственият генератор на просперитет. И че именно тя може да гарантира лична сигурност далеч по-добре от която и да е държавно "стопанисвана" каса.
Проблемът на СДС днес не е проблем нито само на СДС, нито само на конкретния момент. Това е ребус за всяка партия, която би желала да осъществи реформа с дясна насока, в условията на бедно общество, каквото е българското. Това е ребусът на последните десет години от развитието на България. А разрешаването му вторично се утежнява от генерирането в самия процес на реформи на нови усложнения. Ето само две от тях: как дясната политика ще намира подкрепа и себелегитимация в едно бедно и следователно ляво настроено общество? И в резултат - как търсещо лява легитимация и подкрепа правителство ще се справя с нарастващите претенции от страна на прохождащия (в резултат и на реформите!), по презумпция дясно настроен бизнес?
Никоя партия не е сгодена за реформата, но всяка се стреми да сключи дългогодишен брак с властта. И макар че СДС се обяви за партия на реформата, същевременно тя си остава политически субект, чиято съдба зависи изцяло от изборни резултати. Така се достигна и до настоящата патова ситуация, в която правителството ни убеждава, че хем ще успее да нахрани надеждите на хората за златни яйца, хем при това няма да убие кокошката, която все още ги снася.
Не яжте от халвата
В една от сериите на легендарния сериал "Капитан Петко войвода" дружината на Командира отива на преговори в къщата на Агата.
По време на напрегнатия моабет хубавата прислужница пошепва на Петко "не яжте от халвата". Впоследствие тя се оказва отровна.
Без да препращаме към малко по-различния исторически момент, все пак трябва да отбележим, че уроците са запомнени.
В Пловдив Доган не си направи труда да поднесе баклава на Иван Костов, както направи това през 1997. Този път сините излязоха с тавата баклави и тулумби, но Сокола не им се довери. В не толкова буквален план хората на "Агата" обясниха, че нямат никакво намерение да споделят отговорността за сегашното управление, въпреки че напоследък Костов упорито напомня, че правителството не е само на СДС. Нещо, за което се сети чак когато дружината от "Раковски" 134 прегази безпардонно по пътя си всички, които не искат партийна подкрепа, за да се развиват. И сега Командира и неговата команда са в самота, с изгорени мостове зад себе си и никакви пътеки напред.
Дойде моментът за хитър политик като Сокола да отиде на среща със сините "със скромна, но фундаментална кошница" и да издиктува условията, при които да бъде напълнена. За СДС остава да плати с лихвите за всичката арогантност и високомерие, с които управляваха, въобразявайки си, че са единствени, неотразими и незаменими.
И ако за СДС срещата в Пловдив е жизненоважна за изборите догодина, движението има и други възможности, с които ще разиграва Костов до последно.
За разлика от телевизионния сериал съвременните герои, изглежда, не са черно-бели.
Има и извод. Както каза Доган, в политиката трябва да се уважават знаците. Ясно е, въпреки че седнаха на обща софра - нито Доган ще яде от халвата на Костов, нито обратното.
За Македония, решението на КС и други неща
Ако не друго, решението на КС за забрана на ОМO "Илинден - ПИРИН" показа, че в българо-македонските отношения има неизяснени моменти, които пречат на взаимното разбирателство и често водят до противоречия и конфликти.
Дори такъв важен етап като подписването на декларацията по езиковия спор не успя да преодолее доминиращите стереотипни нагласи. В Македония опозицията веднага обвини управляващата коалиция в предателство на националните интереси и "бугаращина", а в България, където общественият консенсус по македонския въпрос е по-широк, се надигна многоцветен патриотарски вопъл, че това е родоотстъпничество, безхаберие и недалновидност.
На практика и двете страни останаха при началните си позиции. У нас - че македонска нация няма, че македонският език е диалект на българския и че не може да бъде признат директно, а чрез позоваване на конституционните разпоредби, и че всичко това се прави предвид интересите и на двете държави. По-либералното схващане, държащо сметка за процесите, протичащи в тази страна, продължи да се отстоява от сравнително малобройната група на модерно мислещи интелектуалци, журналисти и други посветени. В Македония преобладаваше мнението, че разбирателството с България е опасно за националната самобитност на македонците и за суверенитета на младата държава. Младата република трябва да продължи да развива политиката на лупофобия (страх от вълци), за да оцелее с най-малко загуби.
В този дух беше и последвалото развитие на двустранните отношения. Почти нищо не е направено за развитието на съвместните инфраструктурни проекти, за които бяха изприказвани толкова много приказки. Както и за доизграждането на пословичните 12 км, разделящи жп мрежите на двете страни. Малко по-добре тръгнаха нещата с културния обмен, но и тук често се сблъсквахме с неизживени предразсъдъци - вярно, по-скоро от македонска страна. Македонските медии набедиха организаторите на поредните Стружки вечери, че кумуват на безпрецедентна българска културна агресия само защото бяха поканили Минчо Минчев, Валя Балканска и Теодосий Спасов.
Идването на власт на правителството на ВМРО-ДПМНЕ породи сред част от българското общество, а и сред част от българските политици, сериозната заблуда, че нещата са поели по верен път и повече нищо не може да ги отклони, камо ли да ги върне назад. Установи се недържащо сметка за македонските специфики отношение, което почерпи допълнително вдъхновение от показните жестове на българското правителство: танкове, бежански лагери и т.н.
От македонска страна нещата не стояха така просто. Правителството на ВМРО действително започна да прилага на дело "позитивна енергия" в отношенията с България, но още в началото се сблъска с добре организираната съпротива на главния си политически опонент СДСМ и с косовската криза, която постави на карта съществуването на самата държава. При тези условия всичко, свързано с националната идентичност - език, култура, малцинства и т.н., в Македония придоби особена важност. В македонското общество се появиха и набраха сили схизми по линия на съществуващите-филии и фобии. Най-ясно те се изразиха по време на ударите на НАТО върху Югославия с безредиците и нападенията над посолства на натовски държави в Скопие. Стигна се до безпрецедентен случай - гостуващи турбофолк изпълнители да отправят на висок глас закани срещу правителството. Някои от анализаторите започнаха да говорят за сериозна пукнатина в обществената тъкан и дори за студена гражданска война. Дори да са малко пресилени, тези виждания говорят, че в Македония се създават предпоставки за дълбок обществен конфликт от североирландски тип. Много бързо тези феномени получиха и политическо развитие с неколкократните промени в правителството, предизвикани от нестихващите медийни атаки на опозицията и последвалите ги схватки по върховете на ВМРО. Макар и мнозинство в парламента, ВМРО започна да се лишава не само от политическите си приятели и спътници, но и от подкрепата на големи части от своя електорат.
Това е фонът, на който се появи решението на КС, което без съмнение беше крайно ненавременно и в същото време лошо аргументирано. Тезата, че това е напълно суверенно решение на съдебната власт, не издържа критика не само защото реалиите у нас са различни, но и защото то беше породено от действията на 61 депутати от българското Народно събрание. Забраната на вече регистрираната партия ОМО "Илинден - ПИРИН" наля масло в огъня, на който повече от година се пече младото македонско правителство.
Официалните претенции към България за признаване на македонско малцинство бяха формулирани още от бившия президент Киро Глигоров. Международната им промоция стана в Страсбург през 1997 г. От самото начало те се свързват с дейността на организацията ОМО "Илинден", така че за никого не беше тайна каква щеше да бъде реакцията в Македония независимо от скорошните изявления на Борис Трайковски в Загреб. В тази връзка ми се струва, че редица историзиращи и политизиращи анализатори у нас ако не от глупост и незнание, то от желание за "активна манипулативност" почнаха да търсят вината на друго място, като се отдадоха на твърде екстремни аналогии и догадки за "пряката" връзка между коминтерновските решения и политиката на международната общност като цяло и САЩ в частност на Балканите. Така малко се позабравят и се изтласкват многократно изказваните предупреждения, че "България и Македония не могат да разчитат да влязат в Европейския съюз, преди да решат проблемите помежду си. " А тези предупреждения са важни не само заради амбициите ни да влезем в ЕС, но и заради мира и разбирателството на Балканите.
Страшният съд в синята партия се отлага
Бакърджиев и Бисеров ще създават вътрешния арбитраж
Христо Бисеров може официално да не е оторизиран с ресор в новия НИС, но засега на "Раковски" 134 единствен движи партийните дела. В края на миналата седмица той свика областните управители, за да обсъдят начина на работа на партийния арбитраж - органa, който трябва да решава вътрешнопартийните спорове. Новото звено залегна като поправка в устава на СДС от последната национална конференция лично по идея на Иван Костов. Така контролният съвет, който се занимаваше само с финансовите въпроси на партията, ще бъде и арбитър на вътрешнопартийните конфликти.
Как ще функционира и какви ще бъдат правомощията му ще бъде регламентирано от правилник, който готвят главният секретар Христо Бисеров и зам.-председателят на СДС Евгений Бакърджиев. На първото заседание на НС след конференцията, засега обявено за 21 март, документът трябва да бъде предложен за гласуване.
Откакто СДС стана партия, битките в местните структури стигаха най-много до областния съвет и... до медиите. Колкото и да се вдигаше градусът, всичко беше в ръцете на бившите областни координатори, които по свое усмотрение представяха проблема на Христо Бисеров, той пък го внасяше в НИС. Според депутати досега в повечето случаи хората от бившия отдел "Национална координация" са били страна по спора. И вместо да гасят пожарите, те са раздухвали нови.
Костов разви идеята си за орган на национално ниво, който да взема решения по вътрешнопартийните спорове, месец преди провеждането на националната конференция. Пред членовете на НС тогава той даде за пример германския ХДС, в който всички партийни спорове се решават от партиен съд с независими съдии, които задължително изслушват и двете страни по спора, и цялата процедура завършва с произнасянето на присъда.
Засега е ясно само, че синята партия е далеч от тази практика. Областните председатели на СДС, които се съвещаваха с Бисеров миналата седмица, са били единни само по това, че комисията трябва да се състои от 11 човека и да се оглавява от председател. Спор е възникнал по това кой трябва да влезе в състава на контролния съвет. Някои са предложили това да бъдат всичките 28 областни председатели, като при обсъждането да не участва този, в чийто регион е скандалът. Тази идея е неприемлива, защото навсякъде областният съвет е страна по проблема, коментират сини депутати. Според тях членовете на контролния съвет ще бъдат излъчени от състава на националния съвет на СДС. Те трябва да са юристи, да разбират от партийни структури и което е най-трудно - да са безпристрастни. Спорен е и въпросът за това кой ще има право да сезира партийния арбитраж, сподели областен председател. Според него в никакъв случай не трябва да се допуска комисията да бъде залята от жалби и нерешени спорове, проблемите трябва да минават по всички партийни нива - общински и областен съвет на СДС и ако не се разрешат, чак тогава да се внасят в контролния съвет, добави той. Именно тези партийни структури ще имат право да отнасят неразрешените проблеми в арбитража. Направих предложение контролният съвет да назначава по един или двама докладчици за всеки отделен случай, сподели областният лидер на СДС в Пловдив Йордан Бакалов. По този начин те ще имат възможност да разгледат всички документи, да изслушат спорещите страни и да докладват конкретния случай в съвета, който ще вземе решение, допълни той. Негово е и предложението контролният съвет да се раздели на две крила, като едното да се занимава само с финансовите проблеми на партията, а второто всъщност да осъществява вътрешнопартийния арбитраж. Така според него няма да се губи времето на всички членове на арбитража, а докладчиците ще имат възможност да вникнат по-добре в ситуацията. Предвижда се контролният съвет да е постоянно действащ орган, който да заседава веднъж месечно. Той ще трябва да тълкува устава на СДС и прилагането му в спорните ситуации, както и да отговаря за финансовата дисциплина в партията. Спорно е засега с какво мнозинство ще се вземат решенията, има предложения за обикновено мнозинство или 2/3. Най-вероятно ще приемем варианта с обикновеното мнозинство, защото на практика последната инстанция ще е националният съвет на СДС, коментират депутати. Разногласия сред присъстващите на сбирката при Христо Бисеров е предизвикал въпросът около правомощията на контролния съвет. Някои от областните председатели са предложили арбитражът да има право да наказва и изключва провинили се членове. Предвиждало се той да се явява с решенията си последна инстанция, твърдят присъствали на срещата на "Раковски" 134. Тези предложения обаче биха създали надпартиен орган, който ще разполага с прекалено много правомощия. Затова по всяка вероятност в правилника за работа на контролния съвет ще бъде записано, че той има право да взема решения и становища, които да бъдат предлагани за одобрение на националния съвет на СДС. За по-леките случаи становищата на арбитража ще имат препоръчителен характер, а по-тежките ще се решават окончателно с гласуване в НС, твърдят сини депутати. Някои от тях гледат доста скептично въобще на цялата идея. Те твърдят, че проблемите на синята партия в местните структури са личностни и най-малкото са свързани с устава на партията. Противниците на контролния съвет са на мнение, че когато възникне конфликт, той трябва да се решава на място до ниво областен съвет. В много от тях има комисии по жалбите точно за тази работа.
Скептиците в СДС допускат, че контролният съвет ще бъде затрупан от всякакви незначими спорове и няма да функционира пълноценно. Те припомниха дейността на т.нар. комисия по етика по времето на Филип Димитров, когато СДС беше коалиция от партии, която стана печално известна с незначителните проблеми, в които потъна.
Така или иначе Христо Бисеров и Евгений Бакърджиев трябва да изготвят правилника за работа на контролния съвет и да го предложат за одобрение на НИС на СДС. Едва след това синьото ръководство ще го предложи за гласуване на националния съвет. Предвижда се това да стане на насроченото заседание за 21 март. Времето за изработването на правилника е кратко и едва ли от НИС ще са готови с текста, коментираха сини депутати. Те не изключват възможността заседанието на националния съвет да се отложи с една седмица и да се проведе на 28 март.
Кралете на артрока
Легендарната артрок формация "Йес" ще донесе лично своята омагьосваща музика в България. Концертът на 23 март в столичния Зимен дворец е в рамките на турнето The Ladder 2000. Билетите са по 17 и 30 лева. Групата, която през 70-те наред с "Кинг Кримсън", "Джетро тъл", "Дженезис", "Емерсън, Лейк енд Палмър", "Пинк флойд", "Мууди блус" и "Джентъл джайънт" изкова основните закони на прогресив рока, пристига в почти оригинален състав: Джон Андерсън (вокал, клавишни, китара), Стив Хоу (солокитара, мандолина), Крис Скуайър (бас), Алън Уайт (ударни), Били Шърууд (китара). Няма го обаче маестрото на клавира Рик Уейкмън. В последните два албума на "Йес" неговото място е заето от руския пианист Игор Хорошев.
Турнето на "Йес" е кръстено на новия им диск. The Ladder е приличен проект, но звучи някак си по-поп. Като цяло (с малки изключения) e доста далеч от внушенията и мащабите на албуми като Fragile, Tales From Topographic Oceans, Close To The Edge, The Big Generator. Тук и дума не може да става за хит от ранга на Owner Of A Lonely Heart, завладял класациите през януари 1984. Иначе в пиесите - вече съкратен вариант на някогашните епични саги - може да се чуе всичко, което се очаква от подобен артистичен състав. Характерната бистра бленда на Джон Андерсън, хълцащи фънки-баси на Крис, сочните сола на Стив и Били, многоцветните пана на Игор. Стипчиво приятни са включванията на брассекцията - тромпет, тромбон, алт-саксофон и туба. Текстовете на Андерсън изобилстват от метафори, деликатна мистика и внезапни обрати. Той наистина е един "пораснал Малък принц", както навремето го определи критиката.
Историята на "Йес" започва в малките часове на една ноемврийска нощ през 1968 в клуб "Ла Шаз" на лондонското Сохо. Крис Скуайър свири бас в групата "Син" ("защото изглеждаше по-лесно с четири струни, вместо със шест"), а от ъгъла завистливо гледа чистачът на заведението, и той с известен опит в музиката. Името му е Джон Андерсън. Обединява ги идеята да кръстосат звука на рока и класическата оркестрация в сюити, вместо песни, "рифове от Бах или Вагнер, вместо от Чък Бери и Бо Дидли". Лириката напомня по-скоро за Уилям Блейк и Т. С. Елиът, вместо за Уили Диксън и Карл Пъркинс. За разлика от другите в артистичния рок, "Йес" не кичат изкуствено пиесите си със сложни финтифлюшки. Обратно - захващат се да преоткрият семплия саунд и леката мелодия, характерни за парчета от края на 60-те. Общото изкушение на групата са "Бийтълс", "Бърдс", Саймън и Гарфънкъл, Ричи Хейвънс. Не случайно години по-късно "Йес" ще предложат едни от най-интересните интерпретации на Every Little Thing ("Бийтълс"), I See You ("Бърдс"), America (Пол Саймън).
Още преди да са дебютирали официално с албум, "Йес" обират овациите на публиката, подгрявайки прощалното шоу на супергрупата "Крийм" на 26.11.1968 в лондонската "Ройъл Албърт хол". Близо 12 години по-късно, на 4, 5 и 6 септември 1980, те чупят всички рекорди - продават най-много билети за концертите в нюйоркската "Медисън скуеър гардън". Много албуми и личности трасират кариерата на формацията до тази дата - Рик Уейкмън, кийбордистът Патрик Мораз (с голяма заслуга за албума Relayer, чиято първа страна е базирана на "Война и мир" на Толстой), вокалистът и китаристът Джефри Даунс (по-късно основал със Стив Хоу супергрупата "Ейша"). През "Йес" преминава още южноафриканският китарист Тревър Рабин. Повечето от членовете (Джон, Рик и Стив) вадят солови проекти, в които си сътрудничат един на друг. Звездни от тях са Journey To The Center Of The World и The Myths And Legends Of King Arthur... на Уейкмън, Olias Of Sunhillow на Андерсън, където има сериозни търсения в областта на ню ейджа, както и сътрудничеството му с Вангелис за славния Friends Of Mr. Cairo.
Най-големите успехи на "Йес" са дело на екипа Андерсън/Хау/Уейкмън/Скуайър. Това са албумите Fragile, Close To The Edge, Topographic Oceans.
Групата не е подмината и от скандали между нейните членове. Стига се дори до съдебен процес за правата върху нейното име, спечелен от Крис Скуайър. Той впрочем е и основният миролюбец в състава - единственият, който никога не го е напускал.
Шоуто на "Йес" в София е организирано от "Би Би мюзик", съвместно с фондация "Бъдеще за България" и със съдействието на "Ара аудио-видео". За купона в Зимния дворец музикантите са приготвили букет от свои произведения: малко от 70-те, малко от 80-те и, разбира се, от The Ladder.
Жега до замръзване
Ако не беше на режисьора Майкъл Ман, "Вътрешен човек" можеше съвестно и по холивудски ефектно да разкаже действителната история на един експерт, който се решава да изнесе на бял свят престъпното безразличие на цигарените компании към хорското здраве. Подобни истории са стари като света на парите и стават за добро кино, дори когато са изложени едно към едно. Но всеки, който се е пекъл на убийствения "Жега", превърнал Майкъл Ман в звезда, трябва да е готов за нещо повече. Защото ще го получи. Ман върви от социалния и кинематографичен навик нагоре. Запазва съспенса на конкретните обстоятелства, но го използва, за да разпали огън, парещ като лед. Ал Пачино е продуцент на популярно тв предаване, пак ловец, този път на вътрешни източници на неудобни сведения. Случаят го среща с Ръсел Кроу, уволнен експерт от тютюнев концерн, който има поне няколко мотива да пропее. За разлика от "Жега" двамата мъже във "Вътрешен човек" вървят не един срещу друг, а един до друг. Филмът от своя страна дълбае навътре в техните характери и в едно приятелство, невъзможно при обикновени обстоятелства. Най-важните неща се случват във втората половина, но тя е невъзможна без първата. Всичко започва от привидната категоричност и яснота на човешките постъпки, от техния морален мотив и цената, която героите ще посмеят или не да платят. Постепенно обаче нещата изгубват своята еднозначност. Отново както в "Жега" драмата на героите е във факта, че имат избор, но той е предопределен. При това не от външните обстоятелства, а от собствените им личности. Всичко е белязано от някаква съдбовност. Само че за Ман и неговите герои съдбата е от мъжки род - не криволичи капризно, а се носи като снайперистки куршум.
Тъй като е основан върху истинска история, със сътрудничеството на действителните участници (с реалните си имена във филма) "Вътрешен човек" разгорещява страстите в Америка. У нас няма опасност вниманието да бъде отвлечено от спорове на тема кой крив - кой прав. Остава най-същественото - траекторията на куршума, пронизващ всички тъкани на човешката способност да се предизвикват и понасят удари. Въпреки че във филма няма нито един изстрел.
Отчаянието на Арман Дюфур
Ненавиждам го този град. Защо ми трябваше да идвам? Заради прищявката на една умираща жена в Париж, която може и да не е била съвсем с ума си. И заради една торбичка златни наполеони, разбира се. Но дори и така да е, не биваше да се съгласявам. Къде е този човек, на когото трябва да предам писмото? Отец Себастиан ми каза, че той е чудовищно обезобразен мъж и затова лесно откриваем. Точно обратното - той е невидим.
С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че той не е стъпвал тук. Сигурен съм, че не са го пуснали митническите власти. В тази страна сякаш се стичат всички бедстващи и нещастни хора. Никога не съм виждал толкова мизерни квартали и унизителни условия; бежанците тънат в нищета в най-долнопробни бордеи и единственото им богатство са парцаливите им вещи. А високо над тях, над нерадото им съществуване се извисява статуята, която ние им подарихме. Жената с факлата. Трябвало е Бартолди да остави статуята си във Франция и да даде на янките нещо по-необходимо. Например хубав комплект речници на "Ларус", поне да си облагородят езика.
Но не, дадохме им символ, който сега се е превърнал в магнит за всеки неудачник от Европа, тръгнал да търси по-добър живот. Quelle blague!* Съвсем са полудели тези янки! Как мислят, че ще изградят нация с всички тези пропаднали типове? Отхвърлените от Англия до Полша и от Норвегия до Италия търсят подслон и спасение тук. Какво очакват? Че един ден от тази сган ще се роди богата и благоденстваща страна?
Отидох при началника на имиграционните служби. Добре, че имаше помощник, който знаеше френски. Каза, че рядко връщали хора, но съвсем болните и недъгавите не се допускали, така че човекът, когото търся, едва ли е в страната. Дори и ако се е вмъкнал някак, оттогава са изминали дванадесет години - може да е къде ли не, във всяко кътче от източното крайбрежие до западното.
Нямам избор, освен да остана тук, в Манхатън, и да издирвам този беглец. Не е много приятна работа за един уважаващ себе си французин! Градската управа има картотеки с хиляди други имена, проверих ги до едно. Ако се казваше Смит, щях наистина да се отчая и вече да съм се прибрал. Ни следа от - Ерик Мулхайм. Данъчните власти не дават сведения. С полицаите се разбирах по-добре. Открих един ирландец, който обеща, че срещу определено заплащане ще направи разследване. Но и той се върна без резултат никой на име Мулхайм не бил имал проблеми с полицията, но разполагал с поне десетина Мюлеровци, ако това би ми било от помощ. Кретен.
Има някакъв цирк в Лонг Айлънд - и там бях. Отново усилия на вятъра. Проверих и в болничните списъци, но не открих да е заведен и при тях. Вече не знам къде още да търся.
Наел съм стая в един доста скромен хотел; храня се с безвкусни манджи и пия блудкава бира; спя на твърда кушетка и единственото, което мога да си позволя, е да си мечтая, че съм се сгушил до нежното и топло тяло на мадам Дюфур. Все по-мразовито става, а парите все повече намаляват. Така ми се ще да се върна в любимия Париж, да се разходя в един цивилизован град, където хората ходят спокойно, вместо да се щурат като луди; да отида някъде, където каретите се движат невъзмутимо, вместо да отпрашват с бясна скорост, от която ти спира дъхът.
Оставям без коментар разваления език на Шекспир, който слушам тук всеки ден - вярно, срещал съм се с английски лордове, които идваха на конните състезания в Отьой и Шантии, но тук всички си говорят през носа си, и то страшно бързо.
Вчера видях едно италианско кафене с хубава мока и кианти. Вярно, не е бордо, но е за предпочитане пред гадната бира на янките. Знам какво трябва да направя сега. Отивам право там да си поръчам едно силно кафе, а след това - да резервирам билет за Париж.
Според светията - тамянът
На Запад папа Йоан-Павел II поиска прошка за всички грехове на християните в миналото.
Доживяхме своеобразен Ренесанс на западната католическа църква след духовната й и светска маргинализация, в която тя бе изпаднала. Не отричаме нито духовните постижения, нито светски усилия на църквата като институция.
Чест прави на тази църква това всесветовно усилие да поеме венеца, да посегне отново към венеца на историческо и духовно творчество. Показателен знак към всяка социална институция, към всяко личностно усилие.
Извинението не възкресява, то предупреждава и макар и късно, то е израз на израстването на едно самосъзнание до критично самосъзнание, за което не само нищо човешко не е чуждо, но че именно заради всичко човешко то действително би се принесло в жертва.
Българинът яде все по-малко хляб (според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите), т.е. българинът все повече и "по-ускорено" гладува.
В историята не са малко примерите за това, че гладът, физическия глад, интегрира гладуващите за определен тип социална активност или агресивност - непосредствена, хаотична, груба, често дори жестока.
Ирония на историята е, че в България гладът се оказва средство за дезитенграция не само на обществото, de facto поляризирано на сити и гладни (полугладните винаги имат самосъзнанието на гладуващи, поради това и не можем да ги приведем към евентуална имагинерна мяра, която би поддържала социалното равновесие), но гладът дезинтегрира и самите гладуващи. Колкото по-гладни, толкова по-пасивни, по-послушни и по-страхливи.
В този контекст маргинализацията на левите партии в политическото пространство на България (защото те вече са загубили или по-скоро са се самооткъснали от общественото си тяло) е очевидна и не се нуждае от коментар. Привидността да изглежда така, че все още ги има (едно действително дейно съществуване на бърборенето), може да бъде метафоризирана с глаголното време бъдеще в миналото, защото ги напуска вече дори и словото - що се отнася до социално творчество, те вече нямат и спомен към какво би могло да се отнесе това понятие.
Поп Минчо Кънчев
Беше оповестено, че реформата в България е свършила с поканата към България за членство в ЕС.
Поканата е знак на канещия за предстоящо съвместно действие, който не е задължително да е предусетил или преценил нагласите на поканения, та дори и да не се съобразява с тези нагласи, ако те са му известни, като например поканата за танц, поканата за вечеря, до многообразието на открито сластните покани (виж и тези на магистралните и друг тип "дами" и т.н.). Една покана може да бъде отхвърлена или приета. Отхвърлянето на поканата касае субектността на поканения. Приемането й изразява отношение и към субектността на канещия, т.е. "реформа" на поведение - формата на поведение в "танца" е процес на синтез, който е нова форма на поведение. Самият танц, поне докато трае, е вечност сама в себе си.
Реформата в България едва сега започва, и то именно тази, която действително трябва да започне.
Думите на политиците едва ли се покриват с устройството (меко казано) на техните намерения.
Защото нека не забравяме, че ВСЯКА една покана може да бъде взета обратно.
Още по-сложна е логиката на ситуацията, когато една покана е изпросена. Тогава непрозрачността на мотивите на желаещия поканата (независимо от политическите декларации) и на отправящия покана става толкова плътна, че реторичната декламация е възможно и да се възприеме като действително съответстваща на действителните желания и намерения. Тук привидността е пълна (пълно слънчево затъмнение) и само времето ще може да разкрие, да осветли действителността на битието, каквото е, от това, което действително се казва за него.
Това е неподражаем символ на големите сполуки на несполуката.
Това е изтънчено жертвоприношение, чрез което персонифицираната булимия унищожава социалното тяло.
Аперитив за късна любов
Всяка покана за пътешествие е покана от бога, казва Кърт Вонегът. Тъй като в рая изтрезвително няма, защото отсъстват кръчми, бях сигурен, че оттласкването ми от София няма да е изпълнено с равноапостолски подвизи. Давах си също сметка, че изглеждам кръвожаден за кризата, в която са изпаднали хората от моята черга, и това ме потискаше. От птичи поглед личеше, че ям месо и че ми е чуждо постническото самовъзлюбване. Простата идея на добър готвач да ме събере с кисело зеле на тих огън щеше да направи връх в кариерата му. Но от друга страна пък, никога не съм харесвал мъже с физиономии на похитен лунен пейзаж.
Бях наспан, с копринена сухота в гърлото, а заешкото червено в очите ми се връзваше с пуловера. Имах петдесет лева в джоба, мерак над световно равнище и среща с една късна любов. За тази любов още нямаше изпята песен!
Късното прасе се явяваше моята късна любов. Прасето, прескочило Коледата. Мартенското! Сладкото, розовото, тежкото, "сляпото". Очите му затворени, устата му хубава, стопанинът му - о.з. гражданин. Бях помолен да асистирам при прочитане на акта, с който то щеше да премине в друго измерение.
Съветската материална част, в която се намъкнах без видима нужда от обувалка, беше на половината на годините ми, със съкрушаваща звучност в ушите на поувехнали дами - марка "Жигули". МПС-то беше от първите, дебаркирали в индустриализиращата ни се родина - сиво като слон, току-що излязъл от любимата си кална баня. Въпреки всички тежнения на възрастта ауспухът му белееше и изпридаше красива къделя дим, подхвърляйки я за дегустация на околната мартенска пустош. В сенчестите места на пътя се натъквах на подвеждащо предницата заледяване, а за разпускане на нервите завоите се виеха с грациозността на отровна змия.
Кръчмата, пред която спрях с намерение да обслужа телесната си къща, даваше позивни отдалеч - шкембе, чистено с ботуш, и свинска глава, общувала дълго с хладилната площ. Там заварих общество от двама - млад моряк с маймунка. Морякът се казваше Тони, а компаньонката му Марго. Прибавих и себе си - бог обича троица. За да съм по-общителен, взех две бири - чудесен пожарогасител за напалената ми от предишната вечер пещ. Морският видимо се зарадва, а от усмивката му се вееше естествена благодарност към човека, предложил му бряг и вълни с кехлибарена пяна. Имаше стройни като гвардейци на пост зъби, които упражняваше върху пържола с консистенция на трето поколение носена еспадрила. Само гилотината на французите е работила някога по-безупречно от резците му.
Ти ми подаде ръка от гроба - каза с премерен етюд за непознати той, и намъкна цялата бира, сякаш я изливаше в къртича дупка. Погледнах го с десетпроцентова завист. Половината от лявото му ухо липсваше. На втората бира ми обясни. Бил в някакво дълго плаване, вечерта ял диня, но не дал на маймуната, щото нещо го била ядосала. Легнал да спи в каютата, а по ухото му полепнала семка. Събудил се и истеризирал - той в кръв, а маймуната деликатесничи с ухото.
- Но тя съжалява - каза с облекчението на усетила дъното котва. - Я покажи как те е срам!
Маймуната стъпи на бедрото му, опъна се и близна похитеното място. Морският беше щастлив.
Тръгнах си, а те останаха. Чак навън компанията ми замириса на риба и разсрочено бедствие. Виждах гърбовете им и си мислех - сега, когато сме разделени на маймуни и маймункаджии, дали е ясно на чие ухо е полепнала семката.
Селото, в което пристигам, е Поликраище - голямо и разноезично поради това, че някога от всяка къща е излизал човек на гурбет. Ходили са градинари по Австрия, Унгария, Чехия и Румъния. Още докато ме упътват някъде около гарата, изслушвам тази история.
Митьо Нейков - някогашен кмет на селото, решил да построи нова църква, щото старата била под земята и децата пасели кози по покрива й. С никого не съгласувал, харчил от обществените пари, докарал зида до двайста тухла, когато се понесъл слух, че властите ще му търсят сметка. Уплашил се кметът и на крилете на страха се спрял чак в Америка. Тук оставил син на един месец - Нико.
Но сърце не трае далеч от родината - започнал да се придвижва по-насам. Купил градина в Унгария. След година я продал и отишъл в Румъния.
Синът му, вече двайсетгодишен, решил да отиде да поработи при баща си и да подразбере какви са му намеренията - ще се връща ли на село, няма ли... Пристигнал на градината, работил година и един неделен ден се случило газдата да реже зеле, а синът му да го изнася с кош.
Товарил газдата, не жалил, синът подвил крака, паднал и ударил баща си с коша. Замахнал да удари газдата и изпод ръката си чул: "Тежи бе, тате! " Изтръпнал: "Ти ли си, Нико?"
Обяснил му синът, че няма да го закачат в селото, че са довършили църквата, дори на почит го имат. Но газдата останал още две години, да поутихне работата съвсем и чак тогава се върнал.
И аз закъснях! Актът на прасето за преминаването му в отвъдното вече беше прочетен, бяха го положили на висока маса и го пърлеха. Като загледах групата, веднага изчислих, че срещу стокилограмовата късна любов са застанали осемстотин килограма касапи. Ако прибавим и комшулука, който висеше по оградите - навярно на този празник щеше да се дояжда със салам.
Във всичките тези сметки не сложих едно дете, отличен мъжки екземпляр на осем години, когото издебнаха, скръстиха му ръцете на гърба и го поднесоха да целуне прасето на онова многозначително място под опашката. Не видях потоп в очите му, но за тънка влага не ми беше нужно въображение. Напразно плачеш, мили мой! - исках да му кажа. - И с мен са постъпвали така. От тази целувка нататък ти вече ще имаш един избистрен вкус към живота!
Навярно на това дяволско свещенодействие се бяха събрали поклонници от различни школи, защото възникна нежен спор кое е първото месо, което се хвърля на скарата. Попитаха и мен.
- Касапското! - отвърнах. - Вътрешните рибици, които в магазина наричат бонфиле. Месото, от което касапите ослепяват... Щеше да е покана за природен катаклизъм, ако този прекрасен ден не приключеше в селската кръчма. Поръчахме за всички по едно шарденче, три кани вино, а за целуналия за първи път днес мъжки екземпляр - кана с лимонада.
Щом чуя шарденче, не мога да не си спомня за бай Сандьо Гърдев, кръчмар с нецензурирано кулинарно въображение. Беше велик - нека не му тежат тоновете вино, които е изпил. Имаше магично овална снага, корем колкото осемдесетлитров бойлер, готов да съвмести още толкова.
Веднъж правят проверка на кмета от висша инстанция и той ги води в кръчмата да хапнат, защото добре знае, че гладен инспектор си е гърмяща змия. Сипва им бай Сандьо по едно шкембе - лъжицата седи права, заклещена. Хапва началството, мляска доволен, но по някое време една от сътрудничките му изпищява. Веднага искат сведения от бай Сандьо какво е това в паницата? Той бръква, улавя с три пръста нещото, оглежда го на прозореца, подвива му опашката и го лапва. Дъвче сладко, облизва се почти до челото и отвръща на дамата - шарденче!
Навярно съм станал симпатичен на малкия, защото той се е вкопчил в коляното ми, сякаш някой се гласи да му изпие лимонадата. Любопитството му обаче е пред експлозия.
- А защо ослепяват касапите?
Замислям се, за да му се стори отговорът по-верен.
- Защото много надебеляват от рибиците и очите им се затварят!
Усещане за Ирландия
Ирландски пъб е жанр, в който собствениците на столични заведения често се упражняват. Опитите в повечето случаи завършват с бледи подобия на традиционната кръчма от острова, като приликите обикновено се изчерпват с големия дървен бар и най-различни сувенирни изображения на четирилистната детелина, символ на Ирландия.
В това отношение "Дюърс" (в началото на бул. "Патриарх Евтимий", до кино "Одеон") е с едни гърди напред. Клубът се доближава до атмосферата на типичния пъб, като за това допринася не само обзавеждането, но и менюто, в което е наблегнато върху ирландските уискита, а наливната бира е "Murphy's" - черен и червен.
Макар че заведението е сравнително малко, кухнята е доста богата. Предлагат се солени палачинки с шунка, гъби, кашкавал и сосове, клуб сандвич, както и различни видове принцеси - с кайма, кашкавал и сирене. В графата пилешки аламинути спадат хапки, кожички и крилца, като подходящи гарнитури за тях са задушените зеленчуци и печените картофи. За любителите на деликатесите има коктейли от скариди, раци, гъби и пиле.
С централното си разположение "Дюърс" е подходящо място и за дневни посещения, като освен традиционните топли напитки се предлагат и няколко вида торти, палачинки, мелби и мусове.
Люта царевична супа с коктейлни скариди
Изчистените от дръжките и семките люти чушлета нарязвам на ситно заедно с обеления лук. Задушавам ги в маслото, докато поомекнат, добавям оцедените царевични зърна и задушавам още една минута. Добавям млякото и варя на тих огън десетина минути. Половината от супата пюрирам с миксер и връщам отново в тенджерата. Подправям със сол и пипер и кипвам наново заедно със скаридите.
Сервирам супата гореща, поръсена с малки кубчета червени чушки.
Ако от сън каша не става, сещате ли се какво сънува румънското врабче? Без да ви подавам джокер, със сигурност не е Дунав мост 2. Не е и желанието му да се изкъпе в голямата река и така да спести от коафьор за пролетното проскубване на перата си. Румънското врабче сънува мамалига - царевична каша! Българското врабче е с доста по-стресово въображение и в съня му газят котки.
У нас царевицата като храна първо е подхвърлена за дегустация на прасетата и пуйките. Точно в този сезон, когато пуйките са легнали да мътят, в трапезарията им задължително трябва да има царевично бъркано, овкусено с млада коприва.
Но в горната рецепта става дума за супа. Супата - нещото, в което водолазите не могат да плуват, но пък съвсем откровено в нея се гмуркат лъжиците.
Върхът на царевичните супи се намира някъде в тенджерите на мексиканските съпруги. Мексиканецът залага кон и царевична нива срещу жена, която може да му сготви най-вкусната посоле - супа от царевични зърна, червени чушки, лимон, риган, лук и обрезки от свинска глава.
Както фасулът и оризът в някои страни по света, така в Централна Америка царевицата се радва на вниманието да е основен продукт. Няма съмнение, че индианците първи са огрухали царевицата, замесили са я и направили най-популярните тортиляс - царевични питки, тънки като крокодилско чувство за хумор - изпечени върху нагорещен от слънцето черен камък. Щом са овладели техниката между остри камъни да мелят брашно, след питките им е било съвсем лесно да минат на палачинки и катми. А палачинката е като нощна шапчица - в нея могат да се завият парчета от всякакво месо, сирене, сварен зеленчук, боб и каквото е имало по това време в индианската хранителна култура.
И тъй като душевната мексиканска култура вече е тук в сериали, дълги като великденски пости, навярно и царевицата ще навлезе в мелодраматични контакти с деловия ни стомах. Бъдете подготвени и си повтаряйте преди ядене, че мексиканецът не консумира повече от сто килограма царевица на година. При това - не с кочаните!
Всички козове за "Веселата вдовица"
След като обиколи доста сцени в Германия, "Веселата вдовица" от Лехар се появи и в ДМТ "Стефан Македонски". Немската преса пише, че с класата си българските артисти накарали тамошната публика да се чувства като в парижкия "Максим". У нас зрителят е по-скептичен и трудно се вживява. Картината в родния салон извън премиерните представления обикновено е следната: празен балкон, организирано приобщаване на седмокласници към изкуството, викане, тропане, шумолене на чипс в целофанова опаковка... В такава атмосфера попаднах на "Веселата вдовица". За да ми стане ясно какво се случва на сцената, ща не ща се пренесох на първия ред. И забелязах, че това е един по-различен спектакъл. Преди всичко заради артистите. Те са млади и отговарят на възрастта си по либрето, без това да струва много грим. Добрина Икономова, Марчо Апостолов, Мария Арсенова, Ивайло Гюров, а с тях Николай Петров и всички останали изпълнители се чувстват уверено в кожата на своите герои. Певци, едновременно и актьори, и танцьори - това, което априори жанрът оперета изисква, най-сетне го има във "Вдовицата". А тя наистина е весела. Усеща се как Светозар Донев е стягал и разпускал режисьорската примка, докато се получи спектакъл, в който стълпотворението от различни похвати се превръща в игра на стилове. И където всичко е коз. А импровизацията в изграждането на образите се схваща като самата естественост. Руслан Райчев е старият лъв на пулта, който чрез своя оркестър впръсква ту розовата атмосфера на романтичните излияния, ту червената буйност на кан-кан-предизвикателствата.
"Веселата вдовица" е спектакъл, който наистина може да те пренесе в "Максим". Особено ако не се взираш придирчиво в сценографията, където полистилистиката се е взела съвсем насериозно. Отделни атрибути са привнесени така наготово от конкретността, че насила те връщат обратно в прозата извън театъра.
Галоп в димна завеса
- Първо - моята собствена биография. Второ - фактът, че тази история отлежава в бюрото ми вече 30 години. Не заснех "Големият галоп" веднага след падането на социалистическата система, а няколко години по-късно, когато атмосферата бе по-спокойна, а и имах сигурността, че "врагът" не дебне някъде наоколо. За мен бе абсолютно ясно, че нямаше да имам възможност да заснема филма по време на комунистическия режим, тъй като не можех да отбягна лошите критици от онази епоха, които със сигурност щяха да ме линчуват. Но след падането на стената ме обзе дивото желание да разказвам истории от детството си. Още повече че всичко си дойде на мястото - негативите на комунистическата идеология бяха осъдени, така както и марксическата философия. Ето защо не бе вече нужно да им се противопоставяш по онзи минал маниер. Сега ми се щеше просто да разкажа една история от онова време ей така, с усмивка. Така или иначе - колкото и драматично да бе детството ми, то бе същевременно и смешно. Детството винаги е смешно, такава му е природата. И още нещо - аз много обичам конете и до ден днешен яздя. За мен това е най-съкровеният акт и символ на свободата. Иначе можех да заснема и други истории. Имам например един нереализиран сценарий върху епизоди от живота ми, когато бях 4-5 годишно хлапе.
- Какво е истината? Просто израз на интелектуалния ни мързел, удобен образ, наследство от европейската ни цивилизация. Понякога хората мечтаят да се освободят от паметта си, но същевременно осъзнават, че животът им в миналата система ги е научил прецизно да оценяват стойностите. Тези, които са живели от раждането си в демократична страна, никога не са чувствали онази дебела преграда, която ти пречи да познаваш хората около себе си. От тази позиция нашето комунистическо минало носи и позитивизъм. Защото приятелството бе поставено под вечно подозрение, а разделението цареше във всеки клас и всяко училище. А когато във вихъра на всички тези условности все пак избуяваше истинското приятелство, то приемаше съвсем друга стойност. То ставаше съкровено.
- Това за мен е не толкова Брехт, колкото изразяване на постмодернизма. С други думи - аз вярвам в измислицата, но своевременно трябва да кажа, че измислицата не винаги е преднамерена. Ето защо реших, че това е много добър претекст да се закачам с условностите на киното. Изведнъж да видиш, че зад персонажите на филма стоят други персонажи - реални, тези на живите актьори.
- До този момент май няма някаква нова генерация, която да снима нещо особено различно. Много добре знам какво става сега в полското кино, а и не само там. Това, което ми прави впечатление като някакъв универсален белег е, че младите много бързо напипват занаята. Чувстват се комфортно в кинореалността. Обаче какво се получава на практика - вместо да ми разказват собствения си жизнен опит, те ми преразказват онова, което е вече видяно по телевизията. И това е знак за голяма опасност. Защото, ако някой тръгне да ми твърди, че изкуството се захранва с изкуство, ще отсека: това е илюзия. Изкуството се пълни с живот, с уникалното преживяване, със субективната преоценка, със страданието. И това е най-важното, без него не може. Младите, които снимат филми в Полша, изпадат в имитация. Появява се поколението на вторичното кино. Вярвам, че това ще отмине и след няколко години ще се появят кинаджии с така нужното търпение и нерви, които ще направят прекрасни филми.
- Да, наистина, от 30 години снимам не само в Полша, но и в Европа. Бях първият поляк от моята професия, излязъл навън. Започнах да работя с абсолютно всички разрешителни, защото тогава комунистическият режим в Полша бе малко или много еластичен. Включвам се в много копродукции, но предпочитам да живея в Полша, макар че имам апартамент в Париж. Защо я избирам пред Франция? Ами животът в Полша е много по-интересен и вълнуващ, това е страна, намираща се в преход. Ето един пример: в Париж стоя два месеца и всичко си е по старому. Стоя две седмици в Полша и за този период всичко се обръща на 180 градусаq и то по няколко пъти. Богати стават бедни, бедните - богати, онзи, който е имал власт, изведнъж става безсилен... Невероятно е да видиш как един поток от хора, едно цяло общество се трансформира пред очите ти. Тази живописност винаги ме омайва и учудва.
- Аз съм не само суров реалист, ами и методичен циник. Но една уговорка - цинизмът е приемлива за мен форма на отбрана срещу фалшивия идеализъм. Но всъщност дълбоко в себе си съм оптимист, изпълнен с вяра, с преклонение пред християнските ценности. Цинизмът е димна завеса. Тя те защитава и ти помага да се браниш от набезите на лесните илюзии.
Ти пак си пръв, макар и само дух*
Годината беше 1972. На третия етаж във варненската печатница се помещаваха Държавното издателство и редакцията на единствения тогава местен всекидневник "Народно дело". Почти всеки ден се разминавах по стълбите с поета (редактор в издателството) Петър Алипиев - мълчаливо. Няколко години ми трябваха, за да го помоля за интервю. Отказа. Имало толкова много поети, които само чакали такава покана. Безсмислена и суетна била тази работа.
"Я, по-добре аз да те попитам, момиче, ти какво четеш сега, кои поети харесваш? И вместо да ти дам интервю - че кой се интересува от моята поезия и мен? - ще ти кажа нещо от Заболоцки. Него чела ли си? Голям поет! Слушай сега!"
И възторжено започна да рецитира.
Помня и разговора ни в една снежна вечер. Докато вървяхме от печатницата към автобусната му спирка, не спря да рецитира: и пак Заболоцки, когото след години преведе блестящо, Далчев, Блок, Кавафис... Мисля, че винаги е знаел цената си, но се предпазваше от провинциалните мащаби, оценки и критерии. Повтаряше Чехов: "Най-досадни са провинциалните знаменитости."
Годините минаваха. Реших да направя последен опит - този път за телевизионно интервю. И през юни 1998, няколко дни преди Петровден, той се съгласи. "Да опитаме пък - каза. - А и времето напредна... Аз съм си набелязал темите: живот, смърт, любов, изкуството и властта..."
Снимките направихме на вилата му, в подредената градина с овошки, цветя - сред тях.
"Човек като навърти 50-60 години, в душата му се поражда любов към земята, започва да я засява, да я копае, да бере плодовете й. И се питам: откъде се поражда тая обич, това желание да я копаем тази земя? Може би заради това, че се подготвяме за вечното си сливане с нея?"
Когато интервюто беше излъчено, Петър Алипиев се обади да благодари. Малцина го правят.
На следващата година той си отиде от този свят. Никога не направи компромис със себе си и със словото. И цял живот писа и допълва с по едно-две стихотворения една единствена поетическа книга с най-точното заглавие - "Лирика".
На 17 март Варна отбеляза 70-годишнината от рождението на Петър Алипиев (роден на 14 март 1930 г.). Мнозина за първи път чуха, че в техния град е живял, съвсем близо, редом с тях, един от големите поети на България.
