Междубанковият пазар на депозити се активизира и през седмицата се наблюдаваше нарастване на търгуваните обеми при по-високи лихвени нива. Според участници на пазара тази тенденция ще се запази, защото ликвидността в системата вече не е толкова голяма. При това краят на март се характеризира с повишено търсене на левов ресурс, най-вече заради плащането на данъците в този период.
Междувременно стана известен и актуализираният календар на емисиите, по който министерството на финансите ще предлага ДЦК. В него влизат редовни емисии на тригодишни ДЦК за сметка на намаления обем на едногодишни и двегодишни емисии. Тази актуализация на календара беше договорена на срещата на заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски с представители на първичните дилъри, която се проведе в края на февруари. По този начин министерството на финансите се стреми да удължи матуритетната структура на ДЦК, които са в обращение, и да отговори адекватно на големия интерес към по-дългосрочни инструменти.
Общият обем на емисиите за едно тримесечие по новия календар ще бъде 165 млн. лева. Досега за едно тримесечие се емитираха ДЦК на обща стойност 209 млн. лева. Предвижда се резерв за извънредни емисии в размер на 50 млн. лева. Непроменен остава обемът на тримесечните книжа, които служат за база при определяне на ОЛП и които продължават да се емитират в обем 5 млн. лева всеки понеделник. Едногодишните, двегодишните и тригодишните ДЦК ще се предлагат веднъж на тримесечие, като обемите са съответно 20, 50 и 30 млн. лева. Досега всеки месец се предлагаха 20 млн. едногодишни и 28 млн. двегодишни книжа. Емисиите на двегодишните и тригодишните ДЦК по новия календар ще бъдат отворени и ще се предлагат на три пъти през тримесечието. Двегодишните книжа ще се предлагат всеки първи понеделник от месеца съответно в обем 15, 20, 15 млн. лева, а всеки трети понеделник от месеца ще се предлагат по 10 млн. тригодишни ДЦК. Най-вероятно купонният лихвен процент по двегодишните ДЦК ще бъде 7%, а по тригодишните - 9%. Разбира се, МФ си запазва правото на промени в този календар, като е възможно например да не бъдат одобрени и изпълнени определени поръчки.
Проспект
Проспектът за публично предлагане на ценни книжа е информационен документ, издаван при първоначална емисия акции на учредяващо се дружество, както и при пускане на нова емисия акции или други ценни книжа на вече съществуващо дружество. Целта му е да информира потенциалните инвеститори за дейността и състоянието на емитента, за условията на емисията и за правата и рисковете, свързани с покупката на новите ценни книжа.
Всеки проспект трябва да се одобри от Държавната комисия по ценни книжа. Тя се произнася дали данните съответстват на законовите изисквания в едномесечен срок от подаването на проспекта, а ако е поискала допълнителна информация - в двуседмичен срок от получаването й. Ако в проспекта има непълноти, комисията го връща на емитента за попълване на необходимата информация. В случай че в едномесечен срок проспектът не бъде приведен към изискванията, държавният орган отказва потвърждаването му, а с това не дава разрешение за издаване на новата емисия от съответната компания. Ако проспектът бъде одобрен, емитентът може да обяви на обществеността за новата емисия чрез публикации в средствата за масово осведомяване. Записването започва най-малко седем дни след датата на обнародването и продължава един месец. Ако в този срок не бъдат записани минимален брой книжа, срокът може да бъде продължен с още един месец. Ако и след неговото изтичане минималният брой не бъде достигнат, емисията се прекратява, а емитентът връща средствата на тези, които са инвестирали, плюс начислената лихва за съответния период.
Макар че комисията следи за съответствието на проспекта със законовите изисквания, тя не носи отговорност за невярна информация. За това отговарят емитентът на книжата и инвестиционният посредник, който ще разпространява емисията. При съществуване на подобни несъответствия всеки, записал акции, има право в тримесечен срок да поиска връщане на парите. Такова право инвеститорът има и ако се удължи срокът за записване на ценните книжа, както и ако се внесат поправки в проспекта поради промяна на съществена информация.
Акциите на "София БТ":
Капиталова печалба от 33% за последната година
Въпреки ниската си ликвидност на фондовата борса акциите на второто по големина дружество в структурата на "Булгартабак холдинг" - "София БТ", донесоха на тези, които заложиха на тях преди една година, капиталова печалба в размер на 33%. След решението на общото събрание през юли миналата година за увеличаване на капитала чрез раздаване на безплатни акции на всеки акционер сега срещу всяка една акция, купена през месец март 1999 г. на цена 17-18 лева, инвеститорите притежават две с настояща стойност 12 лева, което им дава обща доходност от 6-7 лв./акция за периода.
"София БТ" е второто по големина дружество в структурата на "Булгартабак холдинг" след "Благоевград БТ". То произвежда едни от най-широко разпространените марки цигари - "Средец" и "Трезор", както и 100-милиметрово синьо "Виктори", по лиценз на холдинга. Трите марки дават на фирмата дял от 24-25% от пазара на български цигари. Освен тях в предприятието, по лиценз на Reynolds, се произвежда и марката Camel.
Компанията има добър мениджмънт и стабилно финансово състояние. По предварителни данни чистата печалба за 1999 г. е около пет млн. лева, близка до тази от 1998, като инвестициите в производството са се увеличили. Модернизацията на оборудването е сред основните цели на ръководството, което ще доведе до по-висока ефективност и по-добра утилизация на ресурсите.
Въпреки добрите си финансови показатели "София БТ" остава встрани от погледа на инвеститорите. Сделките с акции са редки и в малки обеми. Неяснотите около това кой акционер и към кой момент има право на отпуснатите безплатни акции доведе до понижаване на и така слабия интерес на капиталовия пазар и това е вероятно една от причините за липсата на каквато и да било търговия в периода юли - декември 1999 г. Оттогава са регистрирани осем сделки с акции на дружеството. Макар че тенденцията в цената е положителна, инвеститорите смятат, че тя все още е твърде ниска, за да стимулира продажби. За ниското доверие към компанията в последните седмици допринесе неяснотата около отписването на някои сгради от капитала на дружеството. Все пак основната причина за изчакването на инвеститорите остава приватизацията на "Булгартабак холдинг", с което ще се смени и мажоритарният собственик на "София БТ".
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Участниците ще имат възможност да избират измежду всички възможни финансови инструменти, които отговарят на две условия - да са достъпни до широката публика и да имат точно определена пазарна цена. В тази група влизат:
Поради големия брой акции, регистрирани на БФБ, и ниската им ликвидност изборът се ограничава до най-големите 30 (включени в индекса "БФБ Уорбърг 30") и тези на официалния пазар на БФБ (с уговорката, че към тази група присъединяваме и дружествата от "БТ холдинг"). Като цяло списъкът е отворен и могат да бъдат предлагани и други инструменти, които отговарят на горните изисквания. Добавянето ще става само след изричното съгласие на всички участници.
Обхващат се само инвестиции в страната, т.е. такива, които искат изнасяне на валута, засега не се приемат. Поради изискването за пазарна цена отпадат например компенсаторните записи и всякакви частно пласирани облигации (като тези на "Доверие" например). Отпадат също и брейди-книжата поради невъзможността физически лица да участват и поради високата минимална цена на купуване.
Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, което ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на първите петима участници и неговата реална пазарна стойност в левове към деня на приключване, т.е. сряда. Всички портфейли могат да бъдат намерени в Интернет-страницата на в. "Капитал" (www.capital.bg).
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Значителни промени в стойността на портфейлите
Съществените промени, които настъпиха в цените на акциите на фондовата борса, се отразиха сериозно върху стойността на повечето портфейли. Промените отново не бяха еднопосочни, но основното движение бе надолу. Особено сериозен бе спадът в цените на "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", Нефтохим и "Солвей - Соди". Той доведе и до значителна обезценка на портфейлите, в които тези дружества присъстват. От друга страна, акциите на Златни пясъци и Албена поскъпнаха и тези, които бяха заложили на тях, спечелиха. Всичко това оказа своето отражение върху общото класиране, в което отново настъпиха промени. Те обаче не бяха толкова сериозни за челото на класацията, което се запази.
Развитието на играта като че доста реалистично отразява действителната ситуация на пазара на ценни книжа, а и възможностите за инвестиране изобщо. Липсата на ефективно действаща борса, малките обеми на търгуваните акции и множеството кросови сделки деформират в огромна степен дори цените на онези дружества, считани в България за водещи. Поради всичко това текущата стойност на портфейлите бележи значително колебание. Това колебание обаче не е само субективно и дължащо се на проблемите на българския капиталов пазар. Инвестирането на фондовата борса по принцип е свързано с определена възможност за загуба и всеки, който се занимава с тази дейност, трябва да е наясно с това. Както и всеки, който иска да инвестира средства през нея. Това инвестиране обаче предоставя и добри възможности за печалба на онези, които са готови да поемат разумен и добре обоснован риск.
Седмица под знака на йената
Еврото отбеляза нов исторически минимум спрямо японската валута
Японската йена беше валутата, която беше обект на засилено внимание от страна на участниците на международните валутни пазари през изминалата седмица. Тя продължи да поскъпва - тенденция, очертана ясно още предходната седмица. За това допринесе действащият и тогава фактор, а именно репатриране на капитали преди края на финансовата година в Япония. Към него се прибави обаче и друг, имащ фундаментален характер. Изнесени данни за японската икономика дадоха надежда, че страната е на път да излезе от рецесията. Разходите за инвестиционно оборудване са нараснали за последното тримесечие на 1999 г. с 4.6%. Данните за свиване на БВП за същия период бяха игнорирани от пазара. Висш държавен служител пък заяви, че може да се наложи в скоро време националната банка да преустанови политиката на нулеви лихвени ставки. В резултат на доминиращото оптимистично настроение във вторник йената достигна до най-високото историческо ниво спрямо единната европейска валута - 100.52 йени за евро. Спрямо долара беше отбелязан шестседмичен максимум от 104.55 йени за долар.
Силната йена обаче е в ущърб на износителите, което и наложи нова интервенция на пазара от Bank of Japan - третата за тази година. Акцията оказа известен ефект, като доларът успя да се качи над 106 йени. По-късно отново падна под това равнище поради продажби на долари от японски износители. По-нататъшното покачване на йената обаче се задържаше от изказването на японския финансов министър Киичи Миядзава, че са възможни и по-нататъшни интервенции. Несигурността около изборите в Тайван също оказа известен благоприятен ефект в полза на щатската валута. В петък преди обед доларът се търгуваше на ниво около 106 йени.
Еврото успя да премине 103 йени след интервенцията, но не успя задълго да запази тези позиции. Седмицата отново не беше сред най-добрите периоди за европейската валута. Паритетното равнище за момента изглежда доста далече. Икономическите данни за евро-зоната не са съвсем песимистични, но това, което е обезпокояващо е, че слабото евро излага на сериозен риск стабилността на ценовите равнища. Сред по-важните събития, оказващи влияние върху валутните пазари, беше срещата на Европейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък, но фактически пазарът не очакваше някакви решителни действия от страна на институцията, която все още е в етап на утвърждаване. В действителност срещата завърши с решение, което не оказа никаква подкрепа на слабата валута на евро-зоната. Покачването на лихвата по рефинансиране с 25 базисни пункта на 3.50% фактически според анализатори вече беше изконсумирано от пазара. Както и при предишната аналогична акция на ЕЦБ, се изказаха мнения, че оставянето на лихвите непроменени, но с обещание за по-значимо нарастване след известно време, би имало по-благоприятен ефект.
Ефектът от действието на институцията се елиминира и от очакванията за покачване на лихвените равнища в САЩ на заседанието на монетарния комитет на Федералния резерв следващата седмица. Еврото падна непосредствено след обявяване на решението на ЕЦБ до около 96.80 цента. По-късно успя да се изкачи до двуседмичен максимум от 0.9739 долара, което беше резултат главно на значимите загуби на американския технологичен индекс Nasdaq, след като миналия петък беше стигнал рекордното ниво от 5048.62 пункта. Известна подкрепа оказаха по-добри от очакваните данни за цените на едро в Германия. В четвъртък обаче Nasdaq започна да възвръща позициите си. Същевременно индексът Dow Jones нарасна значително, минавайки отново нивото от 10 000 пункта. Това беше продиктувано от благоприятни данни за цените на производител в САЩ, което пък даде основание да се очаква, че евентуалното покачване на лихвите следващата седмица няма да бъде особено силно. Тези фактори оказаха подкрепа на долара, като еврото падна отново под 97 цента. Данните, че промишленото производство на САЩ е нараснало през февруари по-малко от очакваното и че дефицитът по текущата сметка е достигнал рекордно високо ниво през последното тримесечие на 1999 г., не оказаха съществено влияние в полза на еврото.
Британската лира също отчете загуби спрямо йената, което беше и една от причините за спада й във вторник до седеммесечен минимум спрямо долара от 1.5677 долара. По-късно през седмицата тя успя да се изкачи над 1.57 долара.
Цената на петрола пада в очакване на увеличено предлагане
След продължителното покачване на цените на петрола на международните пазари тази седмица трендът обърна посоката си като резултат от нарастване на увереността, че страните производителки ще увеличат значително предлагането. В Ню Йорк котировката на суровината падна под 31 долара/барел, с повече от 10% по-ниско ниво в сравнение с деветгодишния максимум от 34.37 долара, отбелязан миналата седмица. В Лондон спадът също беше значим, като петролът падна под 26 долара/барел, след като миналата седмица беше минал нивото от 30 долара.
Поводът за обрата беше изявление на държавен служител от Саудитска Арабия - страната с най-силни позиции в ОПЕК, че кралството подкрепя идеята за увеличаване на предлагането от първи април. В това нямаше нищо ново, тъй като страната вече беше дала подкрепата си, но послужи като потвърждение, че повече петрол ще се появи на пазара. Очакванията са за увеличаване на предлагането с около 10%, а за цената - да се движи между 20 и 25 долара/барел. Липсата на конкретна новина беше причина някои анализатори да считат, че става въпрос по-скоро за техническа корекция, резултат от силното нарастване на цените миналата седмица.
Пазарът обаче реагира по доста неадекватен начин на данни на Американския петролен институт. Цената на петрола продължи да пада независимо от информацията, че запасите на страната са намалели миналата седмица с 3.56 млн. барела. Това е признак за доминиращото оптимистично настроение и все по-нарастващата увереност, че производителите ще увеличат предлагането. Окончателният резултат ще стане ясен на срещата на ОПЕК във Виена на 27 март.
Биотехнологиите - потенциална опасност за износа на пшеница от САЩ
Моментът, в който генетически модифицирана пшеница започне свободно да се предлага на пазара, ще бъде началото на доста труден период за американските износители. Това сочи проучване на американската асоциация за пшеницата сред основните купувачи. Все повече селскостопански производители са привлечени от новите биотехнологии. Производството на генетически модифицираната пшеница може да започне най-рано през 2003 г. Проучването обаче сочи, че използването на биотехнологиите би застрашило сериозно американския износ на селскостопански стоки, освен ако не се използва различна маркетингова система от тази за традиционните видове.
Резултатите се различават за отделните страни, но най-негативните реакции идват от най-големите вносители на пшеница от САЩ. От офиса на асоциацията в Япония предупреждават, че вносът на генетически модифицирана пшеница в страната би могъл да доведе до бойкот спрямо американския износ на селскостопански стоки, а оттам и до пренасочване към други производители. Египет, най-големият вносител на пшеница от САЩ, също е доста скептично настроен. Други вносители като Малайзия, Тайланд, Филипините, Виетнам, Сингапур, Бангладеш също биха се пренасочили към други производители.
Резултатите от проучването сочат, че ако американските селскостопански производители започнат да използват биотехнологиите, може да се очаква сериозно разместване в структурата на международната търговия с пшеница. С цел предотвратяване на подобна възможност тази година американските износители получават сертификат, че пшеницата, която изнасят, не е генетически модифицирана, като той се представя на чуждестранните купувачи.
Строителните надзорници изготвиха проект за цените на услугите си
"Възнаграждението на лицето, упражняващо независим строителен надзор в проектирането и строителството на посочения обект, е процент от строителната му стойност, но не повече от 1%. " Обяви с подобно съдържание за възлагане на обществени поръчки за избор на независим строителен надзор започнаха да се появяват, след като инвеститорите се убедиха след провеждането на първите търгове, че оферираните от кандидатите цени понякога се разминават с пъти. Самите надзорни фирми не са наясно как да определят заплащането на труда си, строителите също нямат представа колко струва надзорът. Това съответно поражда редица недоразумения в отношенията между тях и дефекти в съвместната им работа.
Някои от фирмите, упражняващи надзорна дейност, залагат твърде ниски цени, а след започване на работата по обекта виждат, че възнаграждението, което са си определили, не покрива разходите за извършената дейност, което, разбира се, дава отражение върху качеството на услугата, която предлагат. Това обаче може да се установи единствено след проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Инвеститорите също страдат от дъмпинговите цени, тъй като понасят загуби от неспазване на срокове, глоби от дирекцията, спиране на строежа и многократно връщане на доклада на надзорника за разрешаване ползването на обекта. "Не може докладът на независимия строителен надзор да бъде една страничка, това показва непрофесионализъм", недоволстват и от Дирекцията за национален строителен контрол. Органите на дирекцията вече са наложили санкции на надзорни фирми, но от това губи основно инвеститорът. "Фирмите предлагат много ниски цени и след това не могат да изпълняват задълженията си", е мнението на държавните инспектори. Независимо от тези проблеми при избора на надзорна фирма везните на инвеститора се накланят в полза на "най-ниската предложена цена". Финансовата стабилност на кандидата, както и техническите възможности или опитът му остават на заден план в критериите за избор на надзорник.
Именно тези проблеми провокираха хората, работещи в строителния бранш, да искат някаква яснота по отношение на заплащането на надзора. В началото на годината работна група от Асоциацията на лицата, упражняващи независим строителен надзор, започна разработка за минималните цени при договарянето на заплащането на надзора. Документът вече е готов и предстои да бъде обсъден и прецизиран. Според проекта цените на надзор в строителството се определят като процент от строителната стойност на обекта и се отнасят за строежи с време на изграждане от 8 до 12 месеца. Ако времетраенето на строителството е различно от това, възнаграждението на фирмата, упражняваща независим строителен надзор, следва да се коригира. В проекта има заложени и минимални цени на надзора в проектирането. Авторите на проекта очакват най-големите дискусии да се разразят именно за тези стойности, тъй като настроението към надзора в проектирането е негативно.
Безалкохолните напитки:
Градусът на конкуренцията замря на вярното ниво - точката на кипене
Битката за клиенти е на всички нива - цени, цветове, опаковки, рекламни кампании, изнудване на търговци
Минерални води, бира, газирани и млечни питиета, сокове, чай, кафе и прочее напитки всеки ден се надпреварват за "място в стомаха на потребителя". И тъй като човек може да изпие около два литра течности на ден, конкуренцията между търговските марки (разбирай производителите) става все по-ожесточена.
Върхът на консумацията е през 1990 г. Тогава въпреки промените и очертаващия се повсеместен спад (а може би точно заради това) сме изпили 1.893 млрд. литра течности (в това число не влиза само питейната вода). През 1996 г. количествата намаляват до 1.170 млрд. литра. Спадът е особено драматичен за производителите на безалкохолни напитки, защото те винаги са били разглезени от навиците на българина да слага на трапезата си бутилка безалкохолно.
През септември 1966 г. посетителите на есенния панаир в Пловдив виждат за първи път у нас бутилка "Кока-Кола". Същата година в Пловдив стартира и производството на напитката. Това е първият завод за "Кока-Кола" в Източна Европа и на Балканския полуостров. В Гърция например кока започва да се произвежда три години по-късно. През 1971-1972 г. и компанията "Пепси" стъпва на родния пазар. Дълго време България е единствената страна в соцлагера, в която се бутилират и трите лицензни напитки - "Кока-Кола", "Пепси", "Швепс". Правилото - да не се произвеждат в едно и също предприятие вечните съперници - се спазва стриктно.
До 1990 г. в бранша има около 30 големи предприятия под шапката на стопанско обединение "Безалкохолни напитки и минерални води" в системата на ЦКС. Редом с мощните заводи мерят ръст и множество работилнички към кооперациите в страната, които задоволяват нуждите от лимонада, сайдер и етър на жителите в региона. Пазарът е ненаситен. Не достигат мощности, работи се на 2-3 смени. Прословутото ПМС за борба с алкохолизма, наречено още "горбачовско", води до разширение и инвестиции в сектора през 1987 г. През 1989 г. е отчетено най-голямото потребление на безалкохолни напитки у нас - 800 млн. литра, от които 600 млн. литра - газирани.
След 1990 г. по решение на ЦКС предприятията получават статут на кооперации и възможност за самостоятелна производствена дейност. През 1991 г. се извършва преориентация на западните марки към определени региони. Същата година е създадено смесено дружество между ЦКС, компанията "Кока-Кола" и гръцката "Левентис груп". Учредява се "Колина" ООД и започва производството на кока в София. По същото време в Пловдив е регистрирано смесено предприятие за производство на напитката между гръцката "Кларина" (дъщерна на "Левентис"), ЦКС и местната кооперация. По същата схема стартира копроизводство в Търговище, Плевен, Бургас. През 1994 г. и софийският кооперативен завод "Бенакс" (дотогава на пряко подчинение на ЦКС) преминава към групата на "Кока-Кола". Днес "Кока-Кола" се бутилира в шест завода - пет са модернизирани, а през 1995 г. в Костинброд е изградено ново предприятие. Марките на компанията държат около 57% дял у нас от пазара на газирани напитки според проучвания на маркетингови фирми.
През 1991 г. в Благоевград е създадена и първата смесена фирма за бутилиране на пепси. После правата върху марката се прехвърлят на "Агрима" (дотогава те са притежание на "Дипс"). Съвместни предприятия между "Пепси интернешънъл", "Агрима" и местната кооперация се изграждат също във Варна и Велико Търново. Продуктите на "Пепси" в различните години достигат до 12-13% пазарен дял сред газираните напитки според маркетингови изследвания на специализирани фирми. "Агрима" произвежда и собствена серия напитки под марката ДИВА.
През 1983-1984 г. започва настъплението и на английската "Кадбъри" с "Швепс". Напитката се предлага в шест разновидности и много бързо достига 50% пазарен дял. През 90-те години обаче производството затихва. Следва време на затишие и изчакване. Едва през 1997 г. "Швепс" се завърна на българския пазар. Правата върху търговската марка се държат от фирма "Айсико". Напитките се произвеждат на ишлеме в системата на "Агрима". Миналата година компанията "Кока-Кола" изкупи правата върху марката за европейския пазар и "Швепс" се присъедини към ново семейство. През 2001 напитката ще се произвежда в заводите на "Кока-Кола".
През 1991 г. 28 предприятия за безалкохолни напитки в системата на ЦКС се обединяват в кооперативен съюз БЕНА. Днес БЕНА се грижи за пазарното присъствие на 25 кооперации. Обединението е по-скоро платонично, защото всяко предприятие е самостоятелно юридическо лице, работи за своя сметка и от свое име. Съюзът се занимава с търговска дейност, пласмент, снабдяване, доставка на суровини и материали, разработка на нови напитки, помага методически, производствено, финансово-счетоводно и юридически на своите членове. Напитките, произведени от кооперациите в системата на БЕНА (сред които хит е боровинката), държат около 10% пазарен дял. Плюс това около 20 цеха към различни ТПК в страната произвеждат годишно около 10 млн. л лимонада, ябълка, малина, ягода и пр. Бизнесът с безалкохолни напитки не изисква първоначални огромни капиталовложения. Затова тази ниша се оказа спасителен пояс за мнозина безработни от първата вълна на съкращения у нас. Хиляди слязоха в мазета и гаражи и се захванаха с производство на лимонада. Някои обаче го правят професионално. Фирма "Мибела" например е собственик на марката "Либела". Заводът е във Велинград и предлага 17 различни напитки по лиценз на немската компания ВИЛД. "Комфорт 2000" - Карлово, и "Шевтура" - Пазарджик, се надпреварват за пазар главно в Южна България. ЕТ "Радулов" - Стара Загора, пък произвежда безалкохолни напитки в оригинални 330-милилитрови бутилки от ПЕТ (полиетилентетрафталат). Напитките на "Радулов" (лимон, праскова и пр.) са безцветни и с витамин С. Фирма "Белово" предлага серия от 14 вида безалкохолни с търговска марка "Белово", произвеждани с беловска минерална вода. За Коледа всяка бутилка с търговска марка "Аспазия" на софийската фирма "Асториа - АВ" бе придружена с картичка на капачката. "Аспазия" се предлага в 12 разновидности, фирмата работи със суровини на немската "Дьолер". Изрядните български производители (извън системата на БЕНА) плюс съчинителите на ментета държат около 20-22% от пазара.
Строители на капитализма
© Живко Ангелов
Безалкохолните напитки:
Как се прави лимонада, или за гаражните алхимици
Браншът отчита увеличена консумация на натурални сокове и минерална вода
Нелоялната конкуренция изправя на нокти сериозните предприемачи от безалкохолния бранш. Никой не знае кой, къде, какви и колко безалкохолни напитки се произвеждат у нас. В гаражи, изби и тавани се бъркат питиета, на които даже цветът е фалшив. Използват се отдавна забравени опаковки. Съдържанието е далеч от написаното на етикета. По правило производителят е неизвестен и не плаща данъци. Цените са доста по-ниски от нормалните. За мнозина търговци и купувачи това е определящо.
Ментетата бяха в стихията си преди три години. След това контролните органи затегнаха режима и редуцираха присъствието им по сергиите. Напоследък обаче нерегламентираното производство отново надига глава, признават предприемачи. Понякога напитките се продават на принципа празно-пълно. Клиентът носи бутилка някъде там, в махалата, за да му я напълнят веднага. Друг път фирмаджията пълни и продава лимонада в кварталната кръчма. И в двата случая става дума за откровена манифактура, която никога не може да гарантира едно и също качество (ако изобщо има такова). На малко по-високо стъпало са гаражните ментета. За тях се изисква по-голяма производителност, която лесно се гарантира с една-две машини.
За да стартира производство на безалкохолни, е необходимо разрешително от ХЕИ и техническа спецификация за всяка напитка, одобрена от здравното министерство. Дори производителят да си изготви такава спецификация (а мнозина я нямат), после никой не следи дали одобрената технология се спазва. На българския пазар присъстват всички фирми, които произвеждат оцветители, аромати, подсладители и пр. съставки за хранителната промишленост. Изборът на суровини, материали, рецепти е много голям. Мнозина обаче, верни на андрешковската си природа, хитруват умело. Фирмите, вносители на суровини, предлагат и технологични инструкции. Българските производители стартират по правилата, но много скоро започват да използват всевъзможни комбинации от евтини суровини и материали, които наподобяват на цвят и мирис оригинала. Това вече не е същата напитка, макар че носи същата марка. Затова лимонадите например не си приличат. Една се прави със захарин, друга - със захар, трета - с аспартам и пр. И в Европа, и в България съдържанието на подсладители е нормирано. Според инструкциите в литър вода не може да има повече от 80 мг захарин (над тези количества той е рисков), не повече от 400 мг/л цикламат (друг подсладител) и т.н. Спазването на нормите обаче не винаги гарантира достатъчно сладка лимонада. Затова се правят комбинации от подсладители. Но понякога това излиза доста по-скъпо. Цената на килограм захарин е 6.30 лв., килограм цикламат струва 4,40 лв., аспартам - 113 лв., ацесулфан К - 130 лв. Захаринът е 450 пъти по-сладък от захарта, останалите - около 200 пъти. Познайте кой е любимият подсладител и защо той се предозира, макар че е опасен в количества над нормата.
"Не се контролират качеството, технологията, кой какви данъци плаща и дали изобщо плаща. Заради пачката пари държавният служител продава интересите и на държавата, и на масовия потребител", категорични са предприемачи от бранша. И сочат битката за касовите апарати като пример за това как правителството, ако иска, може да сложи ред. На практика българският производител, решил да работи почтено, е притиснат от две страни. От едната са големите компании с техните огромни възможности за реклама, дистрибуция, контрол и на моменти силов натиск срещу конкурентите, от другата - супермалките, които се стремят да пробият с евтина и некачествена продукция.
"Ние сме неравнопоставени. И когато големите ни бият шута, и когато ни притискат нелегитимните производители, все сме онеправдани. Никога не сме се страхували от лоялната конкуренция. Кооперацията е особена форма на съществуване. При нея всичко е явно, гласуването е поименно, нищо не може да се скрие. Има кооперации, които нямат и една стотинка печалба на бутилка за миналата година, но не са останали длъжни с един лев на държавата. В същото време излиза, че нелоялната конкуренция се покровителства от държавата", казва инж. Атанас Петров, председател на кооперативен съюз БЕНА.
"Малките български производители са трън в очите на големите. Всеки от нас сам по себе си е смешен за техните мащаби, но всички заедно режем от пазара им. За съжаление обаче ние се самоизяждаме. Пазарът е много стегнат. Карат се напитки в столицата, пропътували стотици километри, и се продават за 35-45 стотинки бутилка от два литра. С тези ниски до безумие цени никой не може да се задържи, но 5-6 месеца мъчи конкуренцията. Така някой се самоубива, но завлича и други", преценява Владимир Владимиров, собственик на фирма "Асториа - АВ".
Група производители се готвят да сезират отново Комисията за защита на конкуренцията за господстващо положение на "Кока-Кола". Твърдят, че търговските представители на фирмата забраняват в складовете на едро да се продават и други напитки (освен тези с марката на компанията).
"Всеки дистрибутор е поставен пред хамлетовски въпрос: или да продава само български напитки и минерална газирана вода, или само "Кока-Кола". Естественият отговор е: и двете. И двете се продават равностойно. И двата вида стоки са част от изискванията на пазара. Да не говорим, че диктатът е повече от унизителен за зачитащия себе си свободен човек - търговец. Тактиката е следната: правят се устни нареждания да се премахнат до определена дата всички конкурентни напитки. При неизпълнение на предписанията се спират доставките на "Кока-Кола". След 10 дни на лунатика се предлага повторно осмисляне на поведението. Следва споразумение или фалит. Естествено войната се води с всички съпътстващи атрибути - армия агенти с мобилни телефони, служебни коли и фотоапарати, които следят за изпълнение на Директивата. Докладва се всичко до командния център - кой, кога и къде е вървял срещу Априлската линия на компанията. Страхът за хляба е верен съюзник на монополиста", се казва в писмо до редакцията, подписано от 11 фирми - произвеждащи и търгуващи с безалкохолни напитки.
По официални данни през миналата година има около 5% спад на цените на безалкохолните напитки. Мярката е временна и е за сметка на бъдещите намерения за инвестиции, уточняват предприемачи. Браншът като цяло отчита около 6% ръст за 1999 г. в сравнение с предходната година, но потреблението на газирани безалкохолни напитки не е помръднало нагоре. "Карбонизираните напитки са напитките на младите. Те са предпочитани от групата на 14-30-годишните, а тя става все по-малобройна с годините. В Ирландия например се потребяват 100 л газирани напитки на глава от населението годишно, у нас - 43 литра. Но Ирландия е страната с най-младото население в Европа", коментира Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки у нас.
Държавен вестник
Срокове
Променят текстовете за рекламата в медийния закон
НСРТ иска по-големи правомощия и да се превърне в държавен орган
Предложенията за поправки в Закона за радиото и телевизията бяха разпратени миналата седмица по министерствата за съгласуване, преди да бъдат официално разгледани на правителствено заседание. Автор на проекта е работна група към Министерството на културата. Министър Емма Москова е преценила, че от нейно име могат да бъдат внесени само предложения, които се отнасят до "хармонизацията" на закона с европейската конвенция за трансгранична телевизия. Миналата седмица стана ясно, че бъдещото синхронизиране ще бъде използвано като повод за по-сериозен ремонт на медийния закон. Членове на Националния съвет за радио и телевизия обясниха, че според тях има нужда от съществени промени. Изброените от тях примери говорят за евентуална промяна на философията на сега действащия закон.
В разпратения от Емма Москова проект се предлагат промени в общо 35 текста от медийния закон. От тях 19 са за хармонизация с европейската директива "Телевизия без граници", а останалите "прецизират" някои разпоредби на закона и "отстраняват правно-технически неточности". Най-много редакции ще претърпят текстовете, които определят правилата за излъчване на реклами по електронните медии, ако парламентът приеме предложените му от правителството поправки. Авторите на проекта предлагат да се забрани показването на непълнолетни, които употребяват алкохол, в рекламите на спиртни напитки. Няма да е позволено още да се "представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина" (има се предвид пак употребата на алкохол). В клиповете на този вид продукти още не трябва "да се създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех". Ако тези предложения бъдат приети, ще се забрани и телешопингът на лекарства и медицински услуги. Авторите на промените искат още прекъсването за реклама на сериалите да може да става най-много по веднъж на 20 минути. Досега медийният закон уреждаше въпроса само за игралните и телевизионните филми, като постановяваше, че те могат да бъдат прекъсвани след първите 45 минути, след още толкова време пак и след това на всеки 29 минути.
Регионалните центрове на БНТ и БНР ще могат да излъчват по шест минути реклама на час, ако парламентът одобри този проект. В сега действащия закон няма таван за рекламата в местните подразделения на държавните медии.
Авторите на предложенията за промени искат да се намали още повече разрешеното за реклама време по БНТ и БНР. Те предлагат в закона да се запише текст, че времето на телепазарните спотове също се включва в общото времетраене на рекламата. Държавната телевизия сега има право да излъчва общо 15 минути реклама на денонощие. В медийния закон в момента пише, че в това време не се включва телешопингът. Ако парламентът приеме предложения текст, това ще означава на практика да изгони фирмите, които в момента пускат телепазарни клипове по БНТ, към канала на Мърдок и по-малките им ефирни и кабелни конкуренти.
Чрез друга предложена промяна в допълнителните разпоредби на медийния закон се отваря вратата към това държавата да контролира и предаването на телевизионни програми по Интернет. Според сега действащото определение програма е система от елементи, която се разпространява на определена честота в ефира. Авторите на проекта за промяна предлагат именно думата честота да отпадне и така ще могат да се прилагат ограниченията на закона и за телевизиите по Интернет.
Публично инициатор за допълнителни промени в медийния закон, стана НСРТ. Както обикновено, членовете му нямат единно мнение по въпроса какво, как и доколко трябва да бъде поправено. Членът на съвета Светлана Божилова например иска промени в правомощията на медийния съвет и в начина за упражняване на надзорните му функции. Тя, както и други хора от НСРТ искат създаване на програмни съвети към БНТ и БНР. Целта на подобен ход е да се отдели програмната дейност от административната. Членове на съвета имат също и предложения за промяна на процедурата по избор на НСРТ, както и на начина за събиране на таксите за радио и телевизия. Механизмът, който е записан сега в медийния закон, така и не проработи. Това поставя под съмнение дали ще успее да се осъществи една от основните му задачи - да отбие държавните медии и НСРТ от държавния бюджет и така те да се превърнат в обществени. В момента всеки, който има електромер, е длъжен да плаща месечна такса. Никой обаче не успя да измисли действащ механизъм за събиране на тези пари и в момента фонд "Радио и телевизия", който по принцип трябва да финансира след време БНТ, БНР и медийния съвет, е абсолютно празен.
Секретарят на НСРТ Иво Драганов пък смята, че съветът трябва да получи правото да издава наказателни постановления, както и да издава и прекратява лицензи. В момента той може само да предлага на Държавната комисия по далекосъобщенията да извършва тези процедури. Смисълът на този сложен механизъм е, че по замисъл НСРТ е обществен орган, а постановления за глоби например може да издава само държавата. Според Светлана Божилова обаче съветът е "държавен орган с обществени функции". "Няма недържавен орган, избран от президента и парламента", твърди тя.
През тази седмица членовете на НСРТ ще трябва да изясняват позициите си и евентуално да излязат с единно становище по въпроса за промените. Дискусията обаче е на твърде начален етап и засега единствено сигурно е, че до две седмици в парламента ще влязат предложенията за хармонизация на медийния закон с европейските директиви. Те ще минат през законодателната манифактура по бързата процедура, която депутатите приеха преди време за проектите, които се отнасят до преговорите с Европейския съюз.
Накратко
Рекламна агенция Swing communications се грижи за новата рекламна кампания на вафла "Мура". Кампанията е национална и ще продължи до края на годината, като целевата група е 18-22-годишни жители на големите градове, студенти или млади хора на тяхната първа месторабота. Промоциите стартираха с дразнещото послание "Животът е... " Две седмици след началото новото рекламно послание за шоколадовия продукт беше довършено - "Животът е хрускав". То е свързано и с променените вкусови качества на вафлите. Освен традиционните средства за реклама Swing communications е предвидила телевизионна и радиоигра, нестандартна пресреклама и кинореклама. По музикалния канал ММ всяка неделя ще се излъчва едночасово шоу "Мурамания". Част от кампанията беше и електронното парти "Мура технополитън", организирано в столичното метро. Телевизионният клип за кампанията е реализиран в сътрудничество с лондонския офис на Lowe, Lintas&Partners и външните кадри са заснети в английската столица.
Новата рекламна агенция на Kraft Jacobs Sushard - България, е Ogilvy & Mather, стана ясно миналата седмица. Доскоро бюджетът на агенцията се обслужваше от Шампионите - Young & Rubicam.
Центърът за развитие на медиите представи през миналата седмица новото си издание - "Медии и преход". Съставители на книгата са Георги Лозанов, Орлин Спасов и Лиляна Деянова, а сред авторите са Александър Кьосев, Боряна Димитрова, Ивайло Знеполски, Румен Димитров, Ивайло Дичев. "Медиите, които през последните години се превърнаха в събитие и се самоописват, в тази книга са обект на интерпретация", каза Георги Лозанов. Сборникът е разделен на три части ("приближения") - "Процеси", "Фигури" и "Феномени". Сред десетте тези, които отвеждат към лабиринта на книгата, съставителите посочиха: преходът направи видима борбата между журналисти и интелектуалци; журналистите не желаят истински свободата си; преходът даде възможност за изпиране на биографии и капитали, които да се трансформират в други капитали. Само три почерка се откроиха - Кеворк Кеворкян, Нери Терзиева и "Ку-ку". Книгата ще бъде преведена на английски език и разпространена в университетите и библиотеките в Западна Европа и САЩ. "АБВ на радиото" и "Наръчник на радиоводещия" са следващите две заглавия, които подготвя за издаване Центърът за развитие на медиите.
Да се създаде Балканска асоциация на броудкастърите решиха участниците в конференцията за регионално сътрудничество на националните асоциации на частните радиостанции от страните в Югоизточна Европа. Форумът се проведе между 10 и 13 март в Опатия, Хърватия. България беше представена от Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO). Участниците дискутираха възможностите за засилване на информационния обмен и развитието на радиобизнеса в региона.
Ford купува Land Rover
Американският автомобилен гигант Ford е постигнал споразумение с BMW за покупката на Land Rover, придобита от немската компания през 1995 г. Малко преди това тя продаде британския си филиал Rover Cars на английската компания Alchemy Partners, което предизвика силни опасения от драстични съкращения. BMW обяви, че продажбите на Rover са "успешни", но са били затруднявани от силната британска лира. Цената на сделката, която ще бъде финализирана най-вероятно през третото тримесечие на годината, е 3 млрд. евро. Тези средства ще покрият в голяма степен разходите на немската компания за преструктурирането на Rover Cars.
Сделката бе определена като особено печеливша за компанията Ford, която няма особено силно присъствие на британския пазар на автомобили с висока проходимост. Продажбата бе осъществена година след като Ford купи автомобилното подразделение на шведската компания Volvo. Американският автомобилен производител проявява интерес и към южнокорейската Daewoo Motor Co.
Ръководството на BMW обяви, че след разделянето с Rover компанията ще се съсредоточи върху производството на нов по-малък модел, който ще заеме една от нишите в средния клас автомобили и ще отговаря на бъдещите стандарти на Европейския съюз за икономия на гориво.
Делото срещу тръгването на частната тв чака подпис от Кеворкян
"Болкан нюз корпорейшън" свиква общо събрание тази седмица
Тричленен състав на Върховния административен съд е постановил, че исковата молба срещу издаването на разрешението за частна национална телевизия трябва да бъде подписана и от бившия тв журналист Кеворк Кеворкян. Преди време консорциумът между шведската компания MTG и британската Logic Invest - "Медиа броудкастинг сървисиз" (МБС), подаде жалба за това, че правителството е нарушило процедурата по лицензирането.
Като адвокат на МБС по това дело се явява проф. Кино Лазаров, съобщи миналата седмица информационната агенция "Балкан". Юристът е един от най-добрите специалисти в областта на административното право, твърдят негови колеги. Проф. Лазаров обясни за "Капитал", че делото в момента е внесено в тричленен състав на Върховния административен съд, който трябва да се произнесе по допустимостта на жалбата и да даде ход на делото или да отхвърли искането на МБС. Магистратите са преценили, че под молбата на консорциума освен подписа на изпълнителния му директор трябва да стои и подписът на Кеворк Кеворкян. Съдиите са дали срок на бившия водещ от "Всяка неделя" да изпълни това условие до миналия петък.
Ако тричленният състав на Върховния административен съд не даде ход на делото, МБС най-вероятно ще обжалва това решение и тогава с жалбата ще трябва да се занимава петчленен състав.
Адвокатът на консорциума проф. Кино Лазаров смята, че евентуално решение на висшите магистрати може да се очаква през април.
Междувременно местната фирма на Рупърт Мърдок "Болкан нюз корпорейшън" свиква общо събрание на акционерите си този понеделник. В официално обявения в Държавен вестник дневен ред пише, че ще се избира нов състав на борда на директорите, както и ще се променя седалището на компанията. В момента фирмата е регистрирана на адреса на адвокатската кантора, която защитава правата й. Очаква се още в борда на директорите да влязат двама чужденци - Уилям Еванс, който ще е също и изпълнителен директор, както и Мартин Помпадур. Той по всяка вероятност ще бъде председател на съвета на директорите. Възможно е в управителното тяло на "Болкан нюз корпорейшън" да има и един българин.
За няколко продупчени билета повече
Повишаването на цените на билетите за градския транспорт в София би зарадвало само момчето от старата габровска шега. То се похвалило на баща си как спестява пари, защото вместо да ги дава за билет, тича след автобуса. Добрата новина за него е, че ако тича след трамваите и тролеите в столицата, икономисаните стотинки вече ще са по 30. Увеличението гласува Столичният общински съвет (СОС) миналата седмица.
По-любопитната новина за медиите обаче беше отнемането на привилегията за безплатно пътуване на студенти, пенсионери, ученици. Вестниците реагираха апокалиптично - "Край на безплатния транспорт в София", проплака "Монитор", "Край на трамвая без пари", тъжен беше "24 часа". Лишаването на пенсионерите от безплатни екскурзии с градския транспорт най-силно разстрои "Дума". Левият вестник, чиято аудитория се припокрива с тази на издания като "Трета възраст", съвсем логично избра за водеща лошата социална новина. "Осем пъти по-скъпи картите за пенсионери", пресметнаха от "Дума". "Никой не казва какво влиза в черната дупка "Градски транспорт", за да излизат по релсите раздрънкани мотриси, в които хората пътуват на куц крак", предаде "Дума" гласа на общинската опозиция.
Софийският градски транспорт със сигурност не е място, на което може да се посвети или където да се изпълни "Одата на радостта". Всеки чужденец би помислил, че българите изпитват някакво особено удоволствие да се натъпкват плътно в трамваи, автобуси, тролеи, да висят по вратите на превозните средства, да се блъскат и да си разменят изрази, които не са включени в разговорниците. Пренаселени са дори и маршрутните таксита. Освен че е тясно, правостоящите в тях трябва да стоят сгънати на две. Въпреки това си плащат по 80 ст. за "удобствата". Метрото, което дълго беше недолюбвано от жителите на "Люлин" и техните гости (защото тръгваше отникъде и свършваше наникъде), също беше топ-новина, когато се напълни. Преди месец фотографското око на "24 часа" отбеляза на първа страница събитието.
Новите ограничения, според някои обаче ще регулират безпредметното използване на градския транспорт от пенсионерите. Преди време се наложи кметът Софиянски публично да помоли хората от третата възраст да се качват в превозните средства след 10 часа, за да не затрудняват придвижването на бързащите за работа. Въпреки това пенсионерското присъствие се запази. Очевидци разказват, че по определени линии си има пътници, които са като талисман на съответния автобус. Возят се по цял ден, приказват си със съседите по седалка, четат. Въпреки, че сега феновете на Софийски градски транспорт могат да продължат със спорта "возене" и с по едно билетче на ден. Според "Дума" отнемането на безплатните карти било "геноцид срещу интелекта на нацията" и "безродник е този, който закрепостява родителите ни в студените им жилища и отнема възможността им да видят децата и внуците си". Единственото удовлетворение на пътуващите безплатно беше, че поне не инвестират в "удобства" като закъсняващ или липсващ градски транспорт, блъскане, скандали, скъсани копчета, откраднати пари. С платените услуги ще се увеличат гратисчиите и изобретателността на софиянци да пътуват без пари. Вестник "Стандарт" дори препечата от Интернет съветите на "Боби, който пипа, където не трябва" как да се пътува гратис.
Председателят на парламентарната комисия по външна политика Асен Агов се опита да използва решението на СОС, за да си осигури малко рекламен шум. Агов предложи депутатите да не пътуват гратис, а да си плащат билетчетата. Той редовно си купувал карти, обясни синята "Демокрация", но пропуска да спомене в кои превозни средства може да бъде забелязан депутатът, който "само при крайна нужда, изключително за служебни цели" ползвал депутатския мерцедес. (Агов живее на около пет минути пеша от парламента - бел. ред). Други депутати също разясняваха, че си плащат за карти. В телевизионна анкета обаче никой от случайните пътници не си спомни да се озовавал в притеснителна близост в претъпкания трамвай с депутат. Ако искаше да има достатъчно ефект и медийна реакция, Асен Агов трябваше да предложи депутатите задължително да се возят поне по веднъж на ден в градския транспорт. Така поне можеше да има някаква надежда, че ще направят нещо, за да оправят положението му. Защото народните ни представители по принцип трудно разбират нещо, ако не са го видели с очите си.
Любопитството, с което се очаква следващото заседание на СОС обаче, не е дали ще бъдат отменени безплатните билети за депутатите, а ще разрешат ли качването на кучета в градския транспорт. И дали на домашните любимци ще им трябва билет?!
Разследват Бодо Хомбах за финансови злоупотреби
Прокуратурата в Дрезден започна разследване срещу Бодо Хомбах, бивш близък сътрудник на канцлера Шрьодер и настоящ координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Прокурорът Йоханес Мокен започна разследване по подозрение, че Хомбах е получил незаконно 150 хиляди долара от компанията Preussag Handel, когато е бил директор във фирмата. Разследването ще започне с проучване на документите от одита на фирмата, която в момента се нарича Salzgitter Handel. Прокуратурата ще се опита да докаже обвиненията, че парите са платени на маркетингова агенция, собственост на приятеля на Хомбах Хари Валтер. Твърди се, че оттам средствата са получени от самия Хомбах. Говорител на социалдемократическата партия се опита да омаловажи скандала, като заяви, че Хомбах вече не е важна фигура в германския политически живот.
Бодо Хомбах бе ключов сътрудник на Шрьодер по време на предизборната кампания през 1998 г. Сред социалдемократите се твърди, че победата на Шрьодер над Хелмут Кол до голяма степен е заслуга на Хомбах. След изборите Шрьодер назначи Хомбах за шеф на канцеларията си, длъжност, равна на министерски пост. По-късно, пак под натиска на германския канцлер, Хомбах стана специален координатор на Европейския съюз за възстановяването на Балканите.
"Говорeщото" радио бавно изчезва
Конкуренцията в ефира ще предизвика "поправки" в програмните профили
Телевизионната програма от медийното семейство на Мърдок Fox Sports и третата по големина в САЩ радиоверига Premiere Radio Networks обявиха през миналата седмица сътрудничеството си за създаване на Fox Sports Radio Network. Новата радиомрежа ще разпространява 24-часова спортна програма с много коментари и включвания на слушатели. "Радваме се, че чрез партньорството ни с Premiere ще предоставим на спортните фенове нова информационна и развлекателна програма", коментира начинанието президентът на Fox Sports Дейвид Хил. В идеята на двете големи медийни фирми няма нищо революционно. Това не е нито първата, а едва ли ще бъде и последната станция за спортна информация отвъд океана. Спортната програма на "Нюз корпорейшън", която има лидерски позиции на телевизионния пазар, атакува и радиопазара. Форматът "спортно радио" е сред най-популярните и печеливши стратегии в радиопрограмирането. Според повечето хора, изкушени от радиобизнес в България, точно това е неизползвана възможност у нас и ако може да се очаква появата на нов формат на радиопазара, това ще бъде спортна програма.
Осем години след началото на частното радиоразпръскване само няколко станции в България могат да включат във визитната си картичка какъв е форматът им според световните стандарти. Прогнозите обаче са, че радиата ще изяснят формата си, а може би и изцяло ще го променят. "Форматите ще се изчистят и ще се опростят, защото всяка радиостанция ще трябва да заеме съответната ниша на пазара, който се развива много динамично. Нашият пазар е малък, а конкуренцията е все по-голяма. Само в София има над 20 станции, а още 15 искат лицензи. Не е възможно всички да се издържат, ако предлагат подобни програми", каза президентът и програмен директор на радио "ФМ плюс" Петър Пунчев.
В първите години, когато се раждаше частният ефир, повечето от новите радиа можеха да бъдат наречени
Не само защото се реализираха от бивши кадри на БНР. Програмата на държавното радио и днес печели слушатели с българския "информационно-музикален" профил. Въпреки опита да създават нещо различно, новите радиоиграчи често клонираха схемата на "Хоризонт". Програмите претърпяха много промени, но представянето "ние сме информационно-музикална радиостанция" остана. Само се преобърна на "музикално-информационна". Програмната рецепта най-често е новини на кръгъл час, много музика, игри и няколко по-специализирани предавания. В момента най-сигурно е българските станции да се делят на излъчващи попфолк и на такива, които не пускат чалга. Вторите обаче намаляват. "Ако можех сега да направя промени в програмната схема, веднага щях да вкарам попфолк. Това е хитът в момента, това се купува и за съжаление няма начин да се избяга от чалгата", обяснява собственикът на радио "Вива" Борис Павловски. Нищо че иначе радио "Вива" се рекламира като "стопроцентовия денсадреналин". Всъщност не съществуват проблеми да се промени програмната схема, с която е получен лиценз от Националния съвет за радио и телевизия, трябва просто да се подаде молба до медийния съвет.
Радио "Сигнал плюс" пък кандидатстваше с различни програмни идеи за ефир, но после стана първата станция за чалга, създавайки по този начин и специфичен български формат - попфолк радио.
"Когато за първи път пристигнах в София, чух много, но еднакво звучащи станции. Успях да помогна на радио "Витоша" да открие своята ниша и да направи добра форматна станция, която да се отличава коренно от общата гама и, надявам се, успешно да диктува модата в София", обяснява Майкъл Притънс, специалист по стартиране на нови радиостанции, който работи за Cyberradio Group. Колегата му Джордж Дък, който също консултира радиото, споделя, че не е било лесно да убеди хората, които ръководят станцията, че има необходимост от строг формат. Радио "Витоша" изчисти формата си към CHR и "завърта" в ефира песни, които са потенциални хитове. "Ако не ви е омръзнала "Пустинна роза" на Стинг, ще си пуснете радио "ФМ плюс", но ако искате да сте първите, които ще я чуете, трябва да слушате "Витоша", така представя новия облик на радиото Стела Вълева, която отговаря за маркетинговите проучвания. "Радио плюс" също се определя като CHR-станция, докато други го отнасят към АС-формат.
Музикалната биография на собствениците на радио "Тангра" Константин Марков и Кирил Маричков пък предопределя избора на формат за станцията им. Бившите "щурци" създадоха първото форматно радио в България - рокрадио "Тангра". "Имаше един момент, в който в програмата се появиха и много други жанрове музика, но след това отново се върнахме към печелившата формула - рокрадио. У нас пазарът постепенно ще наложи всяко радио да си избере ясен формат. Липсва спортно радио, радио talk and news, радио за джаз музика. В САЩ форматът може да бъде разгадан още от името на станцията", обяснява Константин Марков. В България форматът се познава по името - например на "Класик ФМ радио". Успешно формата Hot AC избра и наложи радио "ФМ плюс". От началото на тази година девизът е променен на "хитове и ретро" вместо "най-добрата музика от 60-те години до днес". Песните от ерата на "Бийтълс" пак могат да бъдат чути в ефира на станцията, но ретромузиката вече е основно от 80-те и 90-те години.
Повечето радиостанции обаче вкарват в програмния си профил елементи, характерни за различни формати, с желанието да привличат по-голяма аудитория. Затова най-общо характеризират профила си в нещо като "развлекателно-музикално-информационен". Смело с музиката експериментира радио "Веселина", което смесва от всичко по малко - българска (народна, естрада, поп), балканска, европейска, латино, славянска музика, хитове, но преобладаващ е попфолкът. "Съобразяваме се 90% с желанията на нашата аудитория", обясняват от радиостанцията и се разпознават като станция с "музикално-информационен" формат.
"През август миналата година сменихме формата си, в смисъл че олекотихме програмната схема - по-малко говор и повече музика. Променихме и музикалната ориентация, изключихме попфолка, който преди присъстваше в едно предаване, сега залагаме на поп", обясни програмният директор на радио "Експрес" Радослав Бимбалов.
"Дарик радио" се представя като news and talk, но радиото излъчва и много музика, която пък, ако се търсят форматни характеристики, е смесица между CHR и AC. "Не мисля, че чисто talk радио би било успешно в България", твърди програмният директор на "Дарик радио" Владимир Танев.
НСРТ също е изготвил своя типология за радио- и тв операторите в зависимост от тематиката, адресата, обхвата. Ако са музикален профил, радиостанциите биват: общ профил, класическа музика, популярна музика, джаз музика, хит-радио, рокмузика и фолкмузика. Според собствениците на радиостанции засега не е възможно да се направи радиостанция, която да излъчва само българска музика, защото няма достатъчно качествен продукт, който да захранва такава програма. Почти всички обаче са единодушни, че с процеса на лицензиране и прелицензиране развитието на радиопазара не свършва. В конкуренцията за всеки слушател предстоят още промени, много от които ще са свързани с поправки в програмните профили.
Как фирмената Интернет-страница се превръща в бизнесинструмент
По неофициални данни у нас около 8% от населението има някакъв вид достъп до Интернет. Днес броят на българските Интернет-страници се доближава до 25 хиляди. Голяма част от тях са дилетантски, недотам професионални и далеч от нивото на една прилична бизнесстраница в Интернет. С развитието на глобалната мрежа все повече нараства делът на бизнесприложенията и професионалният подход към киберпространството. Няколко са условията, които със сравнително малко усилия и средства могат да гарантират успеха на бизнеспредставянето на всяка фирма в Интернет.
Глобалната мрежа има свои изисквания за съдържанието на информация, която се помества в Интернет-страниците. Тук текстовете трябва да са кратки, конкретни и интересни, грабващи от първите думи.
Основна характеристика на глобалната мрежа е интерактивността - старайте се да използвате максимален брой връзки към останалите страници в сайта. Не е лоша идея да се поддържа списък с актуални връзки към подобни по тематика страници или страници с допълнителна информация по същата тема, макар те да не са съставени от вас.
Задължително е дублирането на информацията на поне още един чужд език. Езикът на мрежата е английски, затова не пропускайте да го добавите.
Добре подредените страници се разглеждат лесно. Като стандарт в глобалната мрежа се налагат лентите с бутони за навигация. Обикновено те са в горната, дясната или долната част на екрана. Понякога навигацията е комбинация от няколко ленти - правило няма. Всичко зависи от количеството информация, която съдържа Интернет-страницата. Основната идея е посетителите винаги да знаят къде се намират, откъде са дошли и как да се върнат обратно. В по-обемните и сложни страници е добре да се добави страница със структурата на сайта. Прибавянето на възможностите за търсене по произволна дума или комбинация от думи е изключително удобна, но понякога доста оскъпява изработката на страниците.
При графичната подредба на информацията трябва да се спазват няколко изисквания. Страницата трябва да се зарежда лесно, да не е тежка и претоварена от ненужни графични елементи. Понякога с много семпли решения се постига изумителен ефект. Все пак сайтът не бива да е и съвсем безличен и постен. Посетителите на глобалната мрежа имат възможност да обикалят киберпространството и ако вашата страница не ги впечатли с нещо, едва ли ще я запомнят, камо ли да се върнат отново на нея. Важно условие е графиката да се съчетава с идеята на съдържанието. Тук вече може да проличат професионализмът и истинските творчески решения.
Добавянето на звук, анимация, видео на живо, безспорно е ефектно и привлича публиката, но невинаги е оправдано. Всичко зависи от тематиката. Препоръчително е оптимизирането на размера на Интернет-страниците - дори и да са изпълнени с прекрасни ефекти, ако зареждането им отнема повече от 1-2 минути при нормална скорост на връзката към мрежата, едва ли ще се намерят шепа търпеливи Интернет-сърфисти, които да дочакат резултата. В случай че използването на анимирани ефекти е неизбежно, добро решение е интегрирането на т.нар. динамичен код (DHTML) или придобилия популярност flash формат на Мacromedia.
Глобалната мрежа предоставя отлични възможности за обратна връзка с посетителите на Интернет-страницата. Максимално честото посочване на фирмената електронна поща и друга контактна информация се насърчава. Добре е да се добавят форми за обратна връзка, за допълнителна информация, място за мнения, книга за посетители и коментари. Ако можете да си го позволите, не пропускайте интегрирането на форуми или т.нар. чат-области - места за публични дискусии в реално време.
Разположете страницата си на сървър, който е леснодостъпен от всяка точка на света. Старайте се да изберете доставчик, който е по-близо до опорната мрежа, има бързи връзки и свободни канали. В този случай цената на услугата по поддържането на активна Интернет-страница трудно би могла да служи за ориентир, тъй като почти не се различава при отделните сървъри.
Дори и да сте създали шедьовър по отношение на съдържание, дизайн и полезност, ако не се постараете да оповестите адреса на Интернет-страницата си, тя ще остане никому неизвестна и абсолютно ненужна като бизнесинструмент. Затова регистрирайте страницата си в най-популярните портали и машини за търсене. В повечето случаи трябва да се попълни заявка с адреса, описание на съдържанието и дейността - на един или повече езика.
В кода на основните си страници използвайте така наречените метаетикети (metatags), които оптимизират индексирането на страниците в Интернет и позволяват на различните търсещи машини да разпознаят тематично съдържанието на вашия сайт.
В Интернет съществуват множество услуги за безплатна размяна на рекламни ленти (банери), които отвеждат към вашата страница. Свържете се с тях и уточнете условията. Разбира се, може да се постави и платена реклама върху популярни и често посещавани сайтове.
Интернет-технологиите позволяват точно да се следи кой, как, откъде и колко чете страниците в световната мрежа. Огромно по количество и разнообразие данни се съхраняват в т.нар. дневник (logfile) на сървъра, върху който е поместена страницата. Няма друга медиа или маркетингов похват, който да осигурява толкова пълна, достоверна и на практика евтина информация за интереса към вашия бизнес, за нивото и типа на посетителите. Внимателният анализ на тези данни може да доведе до множество ценни идеи за развитие на бизнеса.
Накратко
Тази седмица бе сключена най-голямата софтуерна сделка на стойност 9.3 млрд. долара между доскоро никому неизвестната компания за разработка на Интернет-бизнесприложения i2, която обяви намеренията си да закупи още по-неизвестния си конкурент "Аспект дивелопмънт". Основният бизнес на новозакупената "Аспект" е разработването на технологии за управление на доставките на системи и компоненти. На практика това е най-сериозната продажба на софтуерна фирма, която далеч изпреварва сливането на Ай Би Ем и "Лотус" или продажбата на "Нетскейп". i2 прикова вниманието на бизнессредите в началото на март, когато сключи стратегически съюз с Ай Би Ем и компанията "Ариба" за разработването на Интернет-бизнесрешения. Само седмица преди решението за сключването на сделката "Ариба" обяви, че ще разработва система за обмен на туристически услуги съвместно с няколко големи туроператора, а i2 заяви, че ще подпомага японския гигант "Тойота" да разработи система за доставка на автомобили и резервни части подобна на тази, която компанията "Оракъл" прави за "Форд". С последната си покупка i2 на практика затваря кръга от сделки за формирането на обща фирма, специализирана в постоянно нарастващия пазар на софтуер и услуги, които свързват фирмите с техните доставчици и потребители.
От 14 март в електронните книжарници започна продажбата на новия трилър на Стивън Кинг със заглавие "Да яхнеш куршума". Романът е уникален по рода си, тъй като няма да се разпространява във вид на книжно тяло, а единствено в електронен вид. За все още непривикналите към електронното четиво книгата е достъпна и във формат, подходящ за разпечатване (pdf).
Бил Джой, един от авторите на операционната система "Юникс", на съвременния език за програмиране "Джава" и основател на компанията "Сън майкросистемс", разкритикува развитието на технологиите и призовава учените да ограничат "жаждата си за знания" в някои особено опасни направления. Като такива той посочва разработването на изкуствен интелект, генното инженерство и нанотехнологиите. Според Джой през следващите 30 години ще възникнат тотално нови проблеми, свързани с натрупване на грешки в тези три области. Бързо еволюиращи роботи ще достигнат в интелектуалното си развитие човешките същества. Нови генетични болести ще покосяват "неудобните" раси. Най-страшното според Джой е това, че дори самотен екстремист, въоръжен с нови технологични играчки, би могъл да предизвика криза и разрушения, равняващи се на локален военен конфликт.
Новоучреденият клуб на българските електронни потребители внесе предложение със специален текст в Закона за защита на потребителите да се забрани изпращането на нежелани от получателя рекламни съобщения. Според членовете на клуба изпращането на рекламни по своето съдържание текстове може да се третира като изкуствено генериран трафик в глобалната мрежа, разходите за който принудително поемат потребителите. Предложената глоба за нарушителите е в размер между 10 и 50 лева за всяко нежелано съобщение. За сравнение - в САЩ тези глоби са от 10 до 50 долара, а при повторен опит наказанието е затвор, твърдят от клуба.
Цифровите подписи - ключ към електронната търговия
Електронната търговия е завладяла умовете на съвременните бизнесмени с преимуществата, които осигурява за бърза доставка, широки пазари и сравнително ниски разходи. Нейната реализация обаче поражда на пръв поглед тривиални и несъществени проблеми като липсата на сигурност в публичните мрежи, проблеми с удостоверяването самоличността на страните по сделката, признаването на правното значение на елек-тронните волеизявления, платежните механизми при неприсъствения обмен, защитата на личните данни и пр. Основните пречки за осъществяване на сделки по електронен път без присъствието на страните са тяхната идентификацията, гарантирането на целостта и автентичността на предаденото съобщение и удостоверяване на верността на различни елементи на съобщението като дата, час, място на подаване и пр. Използването на цифров подпис е най-ефективното в техническо отношение решение за осъществяване на сделки в Интернет или всяка публична мрежа, без да е необходимо физическото присъствие на страните по сделката. Използването на други методи като интелигентни карти, биометрия - разчитането на пръстови отпечатъци, очни ириси и пр., за момента са твърде скъпи за осъществяването на масови сделки като сключване на договори, предаване на документи, отправяне на едностранни волеизявления и пр. Целта на цифровия подпис е да замести саморъчния подпис като форма за гарантиране авторството на направените изявления в цифрова форма. В българското право, а и в много други правни системи единственото валидно средство за идентификация на документите е именно саморъчният подпис. В момента бизнесът в световен мащаб търпи огромни загуби поради необходимостта различни документи - търговски, административни, гражданско-правни и пр., да се траснформират от цифров в аналогов вид единствено поради невъзможността да се подпишат по електронен път.
Цифровият подпис идентифицира автора на съобщението и гарантира непроменеността на съобщението след неговото цифрово подписване. Полагането на цифровия подпис включва две стъпки - поставяне на подпис от подателя и удостоверяване идентичността на подписа от получателя.
Технологията на цифровия подпис се базира на криптографията - област от приложната математика, която се занимава с преобразуването на данните в кодиран вид и съответния обратен процес по декодиране, т.е. привеждането на нищо незначещите символи в първоначалния им смислен вид.
Цифровите подписи използват т.нар. криптиране с публичен ключ, при което се използва алгоритъм за създаване на два различни, но математически свързани ключа - публичен и личен. Всеки ключ представлява поредица от символи, генерирани от приложния криптиращ софтуер.
Основен стълб в сигурността на този вид кодиране е фактът, че единият ключ не може да бъде извлечен от другия, но за правилното разчитане на съобщенията са необходими и двата ключа. Т. нар. личен ключ е известен единствено на собственика и най-често е защитен с парола. Той служи за цифровото подписване на дадено съобщение, т.е. за привеждане на дадена информация в нечетим вид. Публичният ключ е предназначен за нейното декодиране и удостоверяване на целостта и коректността на дадено съобщение. По принцип публичният ключ е общодостъпен и се разполага в сървъри за бази данни и Интернет-страници.
В основата на цифровия подпис е т.нар. хеш алгоритъм. Той се базира на математическа функция, която от дадено съобщение създава код, представляващ уникално умалено копие на това съобщение. Всяка следваща промяна на съобщението води до различен резултат след прилагането на хеш-функцията. Смисълът на тази операция е алгоритъмът на кодиране да се прилага не върху цялото съобщение, а върху по-малък обем от данни, като резултатът е валиден за цялото съобщение. Ако съобщението е било променено след полагането на цифровия подпис или пък е било подписано от личен ключ, който не отговаря на използвания публичен ключ, криптиращият софтуер ще даде съобщение за недостоверен цифров подпис.
На практика всеки приложен софтуер за кодиране може да генерира двойка ключове, които да идентифицират по произволно име, e-mail или друг белег участниците в процеса на кодиране. Възможността страните да си разменят по сигурен път публичните ключове не отговаря на изискванията за развитието на електронната търговия и пренос на документи в Интернет. Това налага в правоотношенията между страните по сделката да се намеси трето лице - гарант, което да направи схемата използваема в средата на Интернет и мрежите със свободен достъп. Тази трета страна се нарича сертификационен орган или трета доверена страна. Нейната задача е да удостовери, че даден публичен ключ принадлежи на физическото или на юридическо лице, което твърди, че притежава съответния личен ключ. Затова потвърждение, издадено от сертификационен орган, осигурява много висока степен на сигурност.
Основната функция на сертификационния орган е да издаде цифров сертификат на своя клиент и да го направи публично достъпен. Сертификатът е електронен документ, който съдържа данни за собственика на публичния ключ като: име или фирма на потребителя, дата на издаване на сертификата, срок на валидност на сертификата, вид на сертификата, особени условия за конкретния сертификат и публичния ключ на потребителя.
Всеки издаден сертификат е подписан с личния ключ на съответния сертифициращ орган, за да се осигури защита срещу неоторизиран достъп и промени в сертификатите. Потребителят може да провери валидността на даден сертификат, като използва публичния ключ на самия сертификационен орган.
За още по-високо ниво на сигурност сертификационните органи могат да подпишат собствените си публични ключове.
Сертификационните органи предлагат различни нива на проверка за самоличността на собственика на сертификата.
При най-ниската степен на идентификация, която е и най-евтина, потребителят предава данните си по е-мейл или попълва форма в Интернет-страница.
Най-високите сертификати се издават след лична проверка. Когато се подписват договори за предоставяне на сертификати, в тях често се предвиждат клаузи за разваляне на договора при констатирани неверни данни или в случай, че потребителят загуби контрол върху личния си ключ. Тогава съответният сертификат се премахва от базата данни или се обозначава като невалиден.
Някои от световно признатите сертификационни органи са "Верисайн" (), "Юросайн" (), "Ентраст" (), "Екссерт" () и др. У нас Българска стопанска камара предлага сертификационни услуги по договор с компанията GlobalSign ().
Според действащото българско право, когато се изисква форма за валидност или доказване на сделките, се разбира хартиен носител и съответния саморъчен подпис. От една страна, това означава, че ако дадена сделка е формална, то сключването й в електронна форма, дори и с цифров подпис, ще доведе до нищожност. Ако сделката е неформална, то цифровият подпис няма да бъде приет като еквивалент на саморъчния в евентуален спор пред съд, макар да представлява далеч по-надеждна защита.
Първият закон за цифровия подпис е гласуван в щата Юта, САЩ през 1995 г. Днес в Америка почти всички щати имат разпоредби в тази област. В Европа Италия и Германия имат правни норми за цифровите подписи, но с различен подход. В рамките на Европейския съюз на 13.12.1999 г., след неколкогодишни обсъждания бе приета Директива 1999/93 за общностната уредба на цифровите подписи. Документът задължава страните членки да възприемат във вътрешното си законодателство признаването на правната сила на цифровите подписи.
България - мръсна приказка
Географското преместване не решава проблемите
- Още като студент доста активно навлязох в професията. В България се занимавах почти само със сценография. Винаги ми се е искало да се занимавам и с други неща, но просто имах толкова работа като сценограф, че нямах време за странични занимания. Натрупах някакъв актив, плод на близо десетгодишно активно ангажиране в театъра. Бил съм в Търновския театър, в Сливенския, след това работих в театър "София", бях един от създателите на Малък градски театър зад канала. Работех постоянно и всъщност това си беше много интересен период. Наградиха ме няколко пъти, въобще минавах за известен сценограф. Дори все още - и се радвам да го установя, всичките ми приятели и колеги режисьори, с които съм работил по-рано, продължават да искат да работят с мен и това сигурно ще стане, ако си дойда за по-дълго.
- Заминах във време, в което всички си спомняме какви бяха настроенията - 1991 г. Тръгнах, воден от любопитство и от усещането, че ако ме няма известно време тук, няма да загубя кой знае колко, нито пък близките ми ще загубят кой знае колко. Защото това беше много неприятен период, в който почти нищо не ставаше. И аз, и други мои колеги и приятели, връстници, всички преживяхме някаква криза и много голяма част се махнаха, заминаха. В един момент ме обзе паника: "вече няма никой около тебе, с кого ще дружиш, какво ще правиш, твоите хора вече ги няма". Някой ми открадна приятелите и ги прати някъде си. И точно тогава използвах повода, че бях поканен в Германия да бъда сценограф на една пиеса, и оттам прескочих до Испания за известно време. Това известно време се проточи вече девета година. Всъщност никога не съм си поставял за цел да се махна завинаги, напротив - през цялото време живея с усещането, че това е временно. Още повече като нямам проблем да се връщам. Т.е. изборът да бъдеш в чужбина или да бъдеш в България вече съвсем няма фаталистичен оттенък, което е много удобно, поне на мен ми помага да бъда спокоен. Проблемът е, че имаш избор, но все пак трябва да решиш къде да се задържиш, за да можеш да работиш сериозно. Не може да си вечно прехвърчаща птичка. И това е причината, да кажем, че 9 години живея предимно в Испания и работя там. Самите ангажименти те обвързват, за да успееш да си стъпиш на краката и да навлезеш сред колегите. В Испания продължавам да се занимавам с театър, но започнах и с илюстрация, с графичен дизайн. Всъщност, ако нещо ме задържа в момента там, това са професионалните ангажименти. Това е единствената пречка да идвам за по-дълго. Сигурно това ще стане съвсем скоро, защото го планирам - искам да се прибера в България за малко по-дълго време и да си възобновя контактите и работата.
- Мисля, че имаше. В Германия бях успял да направя така, че да дойде и жена ми. Тя пристигна и заедно отидохме в Испания - с два куфара, образно казано, с пет лева в джоба и без да знаем нито дума испански. С два телефонни номера в джоба, които бяха на познати българи. Така че в този смисъл сигурно има известен авантюризъм в цялата тази работа, защото не знаехме къде отиваме, нито какво ще стане и как ще се развият събитията. Това от житейска гледна точка си е интересно. И започнахме фактически от нула. От нула дотолкова, доколкото трябваше да научим език, да се установим в един град, да намерим къде да живеем, да си намерим бързо работа, ама бързо, защото нямахме никакви пари. Единствените контакти, които имахме, бяха с българи. Попаднахме на добри хора, с които после станахме приятели. Хората, на които истински мога да разчитам в Испания, когато, не дай си боже, има някакъв проблем или се случи някаква беля, са точно българи. Щампата, че българите в чужбина не си помагат, странят, пречат си един на друг, е доста относителна. Може да има хора, които имат и такъв опит, но поне в моя случай това не беше така.
- Липсват ми старите приятели. Новите не са по-малко истински, но онези не може никой да ги замени цял живот. Там е работата, че те са пръснати по разни страни и ако не се уцелим лятото в България, няма как да се видим. Когато си в чужбина далеч от близките си, разбира се, се притесняваш за тях. Всеки от нас горе-долу на моята възраст е оставил тук възрастни родители, които имат нужда от помощ. Неведнъж си давам сметка, че като се ядосам на испанците, си казвам: "Защо трябва да стоя тук да плащам вашите данъци и да издържам вашите пенсионери, когато българските пенсионери имат много повече нужда от това".
- И си отговарям, че това ще трае още известно време и че всъщност това е цената, за да си там. Слава богу, испанците се оказаха доста толерантни като хора, самата държавна политика може би не е чак толкова толерантна, но испанците на ниво личен контакт са ни много близки като манталитет, имаме много общи черти.
- Абсолютно всичко от авантюрата, решението и след това е лично, всеки случай е индивидуален и всичко е въпрос на конкретна личност. Въобще няма смисъл нещата да се генерализират, защото винаги се бърка. Просто за всеки трябва да се говори поотделно. Познавам хора, които се чувстват добре и познавам други, които не се чувстват толкова добре. Познавам някои, които са относително успели и са доволни от това, което са направили, и познавам други, които не успяват да го постигнат. Познавам хора с качества и професионален опит, които успяват да работят това, което са искали, и други, които не успяват,. т.е. има всякакви. Всичко е възможно да се случи. Жена ми и аз, слава богу, имаме късмета да успеем да си намерим място и да се занимаваме с рисуване, да се занимаваме най-общо казано, с това, което е наша професия. В Испания правенето на сценография далеч не е единственото ни и постоянно занимание. Като отидеш там, неминуемо научаваш много нови неща и се сблъскваш с някакви нови дейности, които може би не си правил тук, било защото не ти се е налагало, било защото не си можел. Когато правя личната си равносметка и сложа нещата и "за", и "против", мисля, че тя е положителна. Защото научих нови работи, нови неща, запознах се с други хора, навлязох в друга култура, научих един език. Учиш се да се движиш, да си търсиш работа в условията на т.нар. свободен пазар. И това са ценни придобивки, мисля, полезни за всекиго. Ако можеше да се установи в идеалните пожелания една форма на стажуване: 3-4 години в Германия, 2-3 години в Америка, ама оставен абсолютно на свобода, и после да се върнеш - ще е много полезно за всички. Ако можеше така някой да ни праща, да поживеем, да опитаме... - Живеем в Мадрид, по-скоро в едно село край Мадрид. Можем да си позволим да живеем на село, защото сме на свободна практика и не сме свързани с ежедневно ходене на работа, с работно време и т.н. Това, с което се занимаваме - илюстрация на книжки, сътрудничество към студии за анимационни филми, не изисква присъствие. Работим вкъщи, като веднъж или най-много два пъти седмично ни се налага да ходим до Мадрид. Селото е като наше село. Ако снимат репортаж и изключат звука, може и да не се разбере, че е в Испания. Защото бабите са си с черните забрадки, има две-три магарета и т.н. И така си живеем идилично и от време на време имаме проблеми, които нарушават идилията.
- Не биха ми липсвали много неща. Може би, което най-много би ми липсвало, е сръчност, бързина в комуникациите, някои чисто технически възможности, свързани по принцип с по-високия стандарт на живот. Биха ми липсвали подобен род неща, техническото ниво. Самият аз там се научих и се запознах с работата на компютър, там започнах да рисувам с компютър и това е една от личните ми придобивки. Макар че и тук навлизат тези неща, и то много здраво, все още на България й липсва инфраструктура, за да може животът да бъде улеснен в този смисъл.
- За тези девет години се мина през много етапи. Всички ние ги знаем, помним как постепенно политическата еуфория затихна, пак се появи, мина се през най-различни кризи. Имаше период, в който хората бяха по-оптимистично настроени, след това ги цапардосаха нови кризи, пак настъпи песимизъм, след това се възроди някакъв оптимизъм. Сега също ми се струва, че е един доста нерозов период, но все пак се получи някакво преминаване на други релси. Говоря за хората, с които аз имам личен контакт, които са моите близки приятели и които може да се каже, че са средният човек, обикновеният човек. И в този смисъл особени промени не настъпиха - вечно беше трудно. Нашите родители, възрастните, изживяха и продължават да живеят една трагедия, защото някак си животът ги излъга. Те блъскаха, цял живот живяха в едни идиотски условия, а са главните загубили от цялата тази игра. Защото на всичкото отгоре те са в края на дните си и нищо не могат да поправят. А пък останалите, мисля, че се оправят някак си, някои даже не зле. Това е, което ме радва - че мнозина се оказаха достатъчно жизнени, достатъчно упорити и достатъчно гъвкави да успеят да си създадат някакъв нов модус вивенди и да се оправят. Аз самият не водя много по-различен живот от техния тук. Даже в много отношения може да се каже, че животът им в България е духовно по-богат от моя там, в Испания, може би поради факта, че съм по-сам, изваден съм от средата си. Тук имам някои приятели, на които им завиждам за начина, по който живеят - динамично и интересно. Или може би на мен така ми се струва, защото съм отстрани и за малко тук. Когато човек иска да се прибере, може би преувеличава. Може би, ако ме хване тук сивото ежедневие, няма да мисля по този начин. Но в момента сигурно леко идеализирам живота в България, което е същата грешка, като да идеализираш живота на Запад. Абсолютно същата грешка, защото той далеч не е идеален и си има същите проблеми, човек може да се сблъска и със същите и с още по-големи несправедливости, зависи как му се стекат обстоятелствата, зависи колко късмет ще има и т.н. Нещата не се решават с географско преместване. Географското преместване трябва да е и духовно преместване.
- Ще ти кажа една македонска поговорка, която съм чувал от мой приятел, голям чешит. Като се започнат оплаквания, приказки, като изпаднем в любимата тема колко ни е виновен животът и как всички останали са виновни, а пък ти не си и как заминаването трябва всичко да оправи, та тоз македонец казва: "Колкото и да се въртиш, задникът ти все ще е отзад". Тя резюмира точно това, че човек не може да си решава житейските проблеми само местейки се географски, защото си ги носи.
Хората започнаха отново да се връщат, което доказва, че те всъщност не напуснаха тази страна, защото я мразят. Една част се връщат, защото не успяха навън, друга - защото го искаха. Говоря за онези, които искаха да се върнат. Други са забравили или се правят, че са забравили за България - има хора, които, за да могат да продължат напред, имат нужда да са затворили вратата зад себе си, това им дава друг вид стимул. Може би аз самият не съм чак толкова амбициозен там, където живея - в Испания. Просто за мен е естествено да знам, че съм там за малко и това ме лишава от определена доза амбиция. Може би, ако ми беше забранено да се върна или аз самият си го бях забранил: "България - край! ", може би тогава щях да бъда по-амбициозен там. Засега приемам, че съм амбициозен в приемливите граници, в смисъл достатъчно, за да мога да си намирам работа, да си я отстоявам и да върша горе-долу това, което искам.
България - мръсна приказка
Толкова ли е мръсна приказката
Не зная дали ще публикувате този материал. Той трудно се вписва в общия тон на вашата рубрика. Във всеки случай следващите редове не са опит за възхвала на това или някое от предишните български правителства - и днес, и преди няколко години по-често ми се е случвало да бъда сред опозиционно настроените българи.
Роден съм през 1976 г. Родителите ми са сред най-обикновените български висшисти - с добра квалификация и някаква работа, повече или по-малко отговаряща на интересите им, и с ниски заплати - и преди, и сега. През 1990, когато настъпиха промените, те се разведоха. Аз бях на 14 години. Тогава изкарах първия си хонорар с една вестникарска публикация. През същата година завърших френския езиков курс в Центъра за изучаване на чужди езици и като един от отличниците бях награден с триседмична екскурзия във Франция, спонсорирана от Credit Agricole от Лион.
Докато учех във френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин", се занимавах и с журналистика - пишех и работех за в. "Ехо" и няколко други седмичника. Бях сред редакторите на училищния вестник "Ами" - едно събитие в училищната журналистика след 1990 г. През 1993 г. съм награден за принос в туристическата журналистика. Все във френската гимназия имах възможност да се срещам с наши връстници от Франция, Швейцария и Белгия и отначало с изненада установих, че знанията, които те получават на нашата възраст, ние бяхме усвоили година или две по-рано. Още като ученик, през лятото на 1994 г., станах екскурзовод в една частна туристическа фирма. В продължение на 5 години работех с френски и белгийски туристи. Част от хонорарите ми беше достатъчна, за да си позволя по едно пътуване в Европа или Близкия изток всяка година.
Междувременно през 1995 г. завърших с отличие френската гимназия и бях приет в специалност "Международни отношения" в УНСС - редовно, държавна поръчка. Миналата година бях награден от академичния съвет на УНСС като най-добрия студент в специалността. Имам две научни публикации в сп. "Международни отношения". Работил съм и продължавам да работя в няколко неправителствени организации, като през 1997 бях ръководител на проект, съфинансиран от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта.
Вече няколко години живея и се издържам сам. Завършвам магистърска степен на специалност МО и едновременно работя като преводач във фирма "Братя Василеви". Освен с френски език работя с английски и италиански. Работя със стандартните приложения на MS Office и съм дипломиран екскурзовод за България с френски език. Имам предложения за работа след дипломирането си в системата на Министерството на финансите, на МВР и в една частна фирма.
И се питам толкова ли е мръсна приказката България... Здравейте,
Аз и съпругът ми живеем и работим в Милано от 20 години и заобичахме този град, а и Италия като цяло, още от първото ни стъпване тук. Имали сме проблемите на всеки един чужденец и винаги сме разчитали само на себе си и сме успели да ги преодолеем (да очакваш българин да ти помогне в чужбина е лудост). Сега имаме чувството, че живеем тук, откакто сме родени, с пълното съзнание за всички преимущества и недостатъци - които не са малко - на тази страна. Самите италианци я критикуват непрекъснато и ако слушаш тях, Италия трябва да бъде закрита като държава. Естествено проблемите тук са доста по-различни от тези в България, но все пак са проблеми. Да живееш в една чужда държава не означава само да пресмяташ дали ще печелиш повече пари, отколкото в България, а активно да се интересуваш и евентуално дори да участваш в политическия и икономическия й живот, а не да оставаш пасивен зрител. В никакъв случай не мога да кажа, че сме били по-нископлатени от италианците, а и никой не е имал към нас отношение като към чужденци. Италианците не са расисти, но е съвсем нормално да не искат в страната си чуждестранни престъпници и бандити (те си ги имат достатъчно), така че всяко пристигане през последните години в Италия на млади хора от Източна Европа без определена професия се посреща с подозрение и неодобрение. Вярно е, че колкото и да са близки до нас като характер и колкото и да са любезни, услужливи и симпатични, не могат да ти бъдат приятели, както един българин - приятел от детинство, но пък за сметка на това има много други положителни страни, които компенсират тази липса. А и ние вече нямаме приятели в България, всички живеят и работят в чужбина със семействата си от повече от 15 години (голяма част от тях са музиканти - съпругът ми е виолист). Когато се връщаме в България, съпругът ми - по-често, аз - по-рядко, без съмнение ни е много приятно, но след 10 - 15 дни ни се иска "вече да се прибираме вкъщи". Ако един млад човек сега реши да отиде да работи и да живее в чужбина, трябва да е сигурен преди всичко, че му се работи, че професията, която има, е търсена в съответната държава и да е готов да научи нещо ново, за да може евентуално и да се преквалифицира. В противен случай ще остане много разочарован, защото тук никой не подарява нищо на никого, но всяко добро желание и усилие е възнаградено и оценено.
Това е само мое мнение, базирано на личен положителен опит и свързано с една определена държава.
Ето че поканата на премиера Костов към българите от чужбина вече постигна една цел - да ги скара с множеството недоволни (и неосъществени) в България. Интересно, че последните насочиха гнева си към непознатите "отвън" вместо да се сърдят на правителството. В някои от критиките има истина - ако толкова са успели, "българите отвън" би трябвало сами да си купят билет. Факт е и, че сред хилядите емигранти не всички са успели. Но успехът е субективна величина. От сериозно успелите в Европа никой не кара джип например. Защото те не са крали пари от държавни предприятия, нито са ограбвали спестяванията на българина от фалирали банки и ненужни девалвации. Нека по-добре се огледаме наоколо - все още има млади и успешни хора и в България, които тепърва могат да бъдат полезни. Те също са учили в чужбина или работят в западни фирми у нас.
На "Дондуков" 1 пушек се вдига - готвят "Български Великден"
"Подготовката е на доста напреднал етап, имаме страшно много работа", казват от офиса на работната група, натоварена да организира великденската среща на премиера Костов с млади българи. До момента потвърдилите участие в априлската "мозъчна атака" са около 400 успешно реализирали се в страната и извън нея наши сънародници. Попълнените в Интернет формуляри пристигат непрекъснато, данните влизат в базата на правителството. Конкретно ангажираният с "Български Великден" екип заедно с пресцентъра на "Дондуков" 1 и студенти по публична администрация обработват попълнените форми за пряко участие и за дистанционно сътрудничество. Авторите на идеята са щастливи, че великденските им гости са мотивирани да дойдат "не заради това, че ще получат конкретна служба, а от усещането, че това е първата стъпка по посока на създаването на нов тип информационно общество, което за първи път няма да си е самодостатъчно и затворено в себе си, а ще помогне на България по-бързо и безболезнено да се интегрира в Европа". Намерението на управляващите е да насърчат новия тип общуване, като направят подобни срещи "запазена марка".
Спонсорите на двудневния форум ще бъдат обявени на пресконференция в началото на следващата седмица. Пак там ще разберем и колко от участниците са отказали любезността на кабинета да покрие пътните им разходи. Засега е ясно, че спомоществователите на инициативата не са държавни фирми, щедри по задължение. А що се отнася до сградата домакин на априлския brainstorm... май се задават силни дни за търговците в НДК.
Идеята за brainstorm съвпадна по време с проучването, което правя - дали мога да изнеса в България част от производството на компанията, в която работя. Компютърният бизнес е изключително динамичен. Интересни и агресивни компании има по целия свят - работата, която трябва да се върши, е безкрайна. Всеки кадърен програмист може да си намери работа, където си ще - в Добрич, в София, в Пакистан, в Южна Африка, в Калифорния. Идеята да се върна в България и да организирам софтуерно производство там е стара моя мечта. Ако успея, ако нещата тръгнат добре, ще си свиркам и ще ходя ухилен до края на живота си. Лошото е, че сантименталните ми блянове трябва да се подчинят на строгия прагматизъм на бизнесправилата.
И тук нещата се смачкват. Ако кажа на президента на компанията какви са данъците в България върху една нормална програмистка заплата и че купуването на софтуер се облага с данък, сигурен съм, че ще ме прати при доктор с касов апарат. От тази гледна точка идеята brainstorm прилича на изцепка на осмокласник натегач, който иска да го забележат и да му пишат шестица. Какво е необходимо на софтуерната индустрия в България отдавна е известно: нормална среда за работа и по-ниски данъци. Колегите от БАИТ много пъти говорят за това. И вместо мозъчна атака очакваме от властите в България да действат в тази посока. Или поне да получим отговор на съответните предложения. Ако това не стане, и то скоро, българските програмисти ще продължават да работят в чужбина и големите компании ще отварят филиали в Русия, Китай, Индия, Шри Ланка, но не и в България. А аз ще трябва да загърбя своите мечти и ще продължа да скитам - светът е голям.
Аз съм юрист и живея все още в България. Надявам се, не за дълго. Животът тук ме кара да потърся щастието си другаде. Можете да си представите за какво говоря, след като се има предвид, че моята професия се смята за добре платена и престижна, както и че с нея е трудно да се реализираш извън страната. Но положението тук е отчайващо. Само наивник може да вярва на прогнозите за бързо интегриране в ЕС, да не говорим за жизнения стандарт. И така, щом аз се реших да поема нелекия път на емигранта, какво остава за другите специалисти и амбициозни хора в тази страна.
Макар и малки, доходите тук са натоварени с огромна данъчна и осигурителна тежест. За какво да се осигурявам, като осигурителната каса няма да ми осигури нищо. Ако спестявам парите си и никой не ми ги взима насила, бих се осигурил по-добре.
Още нещо - в тази страна правосъдие няма. Казвам го като юрист. Това, че имате право на нещо, в никакъв случай не означава, че ще се ползвате от него и че ще получите ефективна защита от съда. Като адвокат се срамувам да вземам парите на хората и не мога да направя нищо, защото Гражданско-процесуалният кодекс например с нищо не способства за това.
С процесуални еквилибристики правото ви ще бъде блокирано и с години няма да можете да го реализирате.
Лично аз, като студентка в Германия, смятам, че идеята "Български Великден" съвсем не е лоша и в никакъв случай не се отнасям към нея жлъчно и ядно или най-малкото песимистично. Не е тайна, че повечето обикновени български граждани не разбират нищо от водената политика на България по отношение на ЕС, което до известна степен се дължи и на недостатъчната информация от страна на българското правителство. Но в тази насока се напредва бързо и всеки интересуващ се може да се снабди с нужната информация най-малкото чрез Интернет, например в страницата, специално създадена за отношенията между България и ЕС - www.evropa.bg.
Целта на срещата "Български Великден" е чисто прагматична, а именно чрез контактите и взаимодействието на българите, живеещи в чужбина, и на основния преговарящ екип и на работните групи по преговорите с ЕС да се създаде общество, което рано или късно да лобира за България, защото, за да бъдем приети в ЕС, България трябва да има млади и готови специалисти в чужбина, които да защитават идеите на страната във всяка една държава, членка на ЕС. Е, защо просто българите не погледнат реално на нещата - самото финансиране на разходите от държавата сега по-късно ще се превърне в обратна инвестиция. И защо толкова се опъва българският данъкоплатец - та той е подложен на какви ли не данъчни унижения, за които не смее дори да говори, а сега, когато става въпрос за самите нас, за всички, се вдига едва ли не на бунт.
Аз лично с удоволствие бих се възползвала от поканата на министър-председателя Иван Костов да участвам пряко в срещата, но се опасявам, че съм все още млада за подобна инициатива - на 20 години съм. Това обаче не ми пречи да се възползвам от възможността за т.нар. дистанционно сътрудничество и дори вече си подадох молбата в страницата на българското правителство в Интернет.
Мога само да пожелая успех на срещата в София, защото мисля, че тя е нужна и че българите я заслужават.
С кого пие кафе Кеворкян
Бдителни граждани забелязаха миналата седмица в сладкарницата на японския хотел в София легендарният телевизионен водещ Кеворк Кеворкян оживено да беседва със "злия гений" на рекламния пазар Красимир Гергов. Любопитното в случката е не само това, че двамата са сред безспорните шампиони в източването на БНТ - единият откъм рекламата, другият откъм външните продукции. И Кеворкян, и Гергов в момента са се впуснали в енергична битка за завземане на позиции в частната национална телевизия. Собственикът на рекламната агенция "Крес" атакува отвсякъде хората на Рупърт Мърдок, който спечели лиценза за частна национална телевизия. Бившият водещ на "Всяка неделя" пък работи за едни от загубилите в конкурса - консорциума МБС, който в момента обжалва решението на правителството за издаване на лиценза. За какво са си говорели двамата не е известно. Знае се обаче, че благодарение на жалбата срещу решението на Министерския съвет частната национална телевизия не може да стартира и така Красимир Гергов продължава да печели немалко пари от големите обеми реклама, които минават през него, за да отидат в БНТ и "Нова телевизия".
Други бдителни граждани пък припомнят, че по време на конкурса за частната национална телевизия Кеворкян беше забелязан в друга сладкарница да беседва, вероятно по различна тема, с Христо Бисеров и Йордан Цонев.
По тези случки може също така да се състави логическа задача: Ако един човек се вижда с гореизброените хора, с кои други политици може да е пил кафе? Възможните отговори са Евгений Бакърджиев/Антоан Николов, а в предишни години и Красимир Премянов, Любомир Коларов и пр. Диалектика
Бившият министър на търговията и туризма
Фундаментален коментар на срещата между ръководствата на СДС и ДПС направи новият член на синьото политбюро
Весело минава времето на народните представители. Миналата седмица например парламентарните репортери станаха свидетели на своеобразно литературно четене. Депутатът от евролевицата
Aко героят на тази микроода пожелае да отговори и се заформи своебразен диалог, може да се получи цяла пиеса - символ на разностранния гений на родния политик.
Уникален
