През последните десетина години с идването на пролетта на Балканите винаги е избухвала нова война. Тази пролет очевидно няма да направи изключение. Държавният секретар Мадлин Олбрайт вече предупреди за опасна и гореща пролет, която може да въвлече НАТО и САЩ в нов конфликт в Косово. Затова администрацията на президента Клинтън трябва да се задейства максимално бързо и да направи всичко възможно това да не се случва.
През последния месец не стихват сблъсъците между етническите албанци и сръбските сили за сигурност в долината на Прешево, източно от административната граница между Сърбия и Косово. Този район също е населен предимно с албанци и местни екстремистки групировки започнаха въоръжена борба за откъсването му от сръбския контрол.
Досега НАТО основателно се въздържаше от пълна подкрепа за Армията за освобождение на Косово (АОК), която неотдавна бе трансформирана в Корпус за защита на Косово. Сега обаче НАТО трябва да притисне бившите лидери на АОК, а те от своя страна да озаптят екстремистите, които стоят зад новосформираната Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа. Опасността идва оттам, че техните действия в южната част на Сърбия могат да предизвикат ответен удар от страна на сръбската полиция срещу 70-хилядното албанско население в района и да предизвикат намесата на KFOR. Това би вкарало войските на НАТО в нов конфликт и би разбило трудно спечеления мир в Косово. Дотам не бива да се стига.
Наскоро бившият лидер на АОК Хашим Тачи обеща на командващия KFOR ген. Райнхард, че ще направи всичко възможно да прекрати набезите на албанските екстремисти от Косово към Сърбия. Това по всяка вероятност ще си остане само празно обещание, защото Тачи не крие симпатиите си към албанските партизани. Затова задачата на САЩ и НАТО е да накарат косовските лидери да разберат, че важна е стабилността на региона, а не техните националистически амбиции. Именно с тази цел Олбрайт изпрати в Косово близкия си сътрудник Джеймс Рубин, който предупреди албанците, че си играят с огъня. "Всяка новина за малтретирани или убити сърби ще намалява все повече желанието ни да помагаме на Косово", каза Рубин. Той обясни на косовските лидери, че някои конгресмени са толкова вбесени от тяхната неблагодарност, че вече търсят начини за извеждане на американските войски от Косово. А това е последното нещо, което косовските албанци биха искали - да загубят подкрепата на Запада и отново да бъдат оставени на милостта на Слободан Милошевич.
Избори се печелят с добра икономическа политика
Успешните икономически реформи осигуриха втори мандат на испанския премиер Аснар
Това, че Народната партия (НП) на Хосе Мария Аснар за втори пореден път спечели изборите в Испания, не бе изненада. Изненадващ бе мащабът, в който партията на премиера Аснар разгроми основните си съперници, социалистите, и спечели абсолютно мнозинство в двете камари на парламента. За десноцентристката НП гласуваха 44.7 на сто от избирателите, а това е твърде значим резултат за държава като Испания, която до 1996 г. неотменно бе управлявана от социалистите в продължение на почти 14 години.
Всички обяснения на изборните резултати гравитират около една теза, а именно, че през последните 4 години правителството на Аснар направи всичко възможно испанската икономика да заработи, овладя корупцията, намали безработицата и испанците престанаха да бъдат едни от най-бедните западноевропейци. Фактът, че за НП гласуваха почти половината от гласоподавателите, показа, че политиката на Аснар е променила обществените нагласи в полза на умерената десница и че успешната икономическа политика е била основният механизъм в този процес. На практика изборите опровергаха тезата, че изстрадалата от десния диктаторски режим Испания (демокрацията в страната бе възстановена едва след смъртта на ген. Франко през 1975 г.) може да бъде управлявана само от левицата. Вотът показа, че за 4 години НП е увеличила поддръжниците си с около 500 хиляди души, докато левицата е загубила почти 3 милиона.
На изборите на 12 март НП си осигури 183 депутатски мандата в 350-местния парламент и получи възможност да продължи досегашната си икономическа политика. Абсолютното мнозинство ще осигури пълен комфорт на Аснар и възможност да не се съобразява с малките националистически партии, които доскоро го подкрепяха в парламента, но пък често пъти блокираха инициативите му. Типичен пример в тази посока е емиграционното законодателство например. Сега вече НП спокойно може да прокара без проблеми плановете си за рестрикции на твърде либералния според някои емиграционен закон.
Наблюдателите са единодушни, че изборната победа на Аснар се дължи преди всичко на добрата му икономическа линия. Правителство на Аснар наследи безработица от 23% и я намали до 15 на сто, вкара страната в евро-зоната и решително намали корупцията, заради която правителството на социалистите падна от власт преди четири години. През миналата година Испания отбеляза растеж от 3.7%, а според предварителните оценки нарастването през тази година ще бъде близо 3 на сто. Постепенно НП спря държавните субсидии за губещите отрасли и започна мащабна приватизационна програма. Един от първите резултати бе, че металургичната промишленост бе раздържавена почти изцяло, отново стана печеливша и създаде нови работни места. Друг съществен успех на правителството бе оптимизирането на данъчната система. Испанският кабинет успя да постигне важния психологически ефект данъкоплатците да повярват, че получават от държавата повече срещу парите, които са й дали: "Те харчат по-малко средства, за да имаме ние повече пари", твърди един от симпатизантите на НП.
Самият Аснар е привърженик на постъпателното и бавно реформиране наикономиката: "Бързото пътуване не винаги означава да пристигнеш по-рано". Затова по време на предизборната си кампания Аснар се задоволи да набележи само основните насоки на бъдещата си политика - намаляване на данъците, преработване на трудовото законодателство с оглед намаляване на безработицата и по нататъшно либерализиране на икономиката.
Испанските медии твърдят, че Народната партия е направила истински политически пробив, като е заложила на бизнеса и новите обществени настроения. Белег за преориентирането на избирателите и пренареждането на политическите сили била слабата избирателната активност. Според местната преса участието само на 70% от имащите право на глас е твърде далеч от иначе традиционно високата активност на испанците. Това се обяснява с хипотезата, че либералният електорат е бил отблъснат от предизборния съюз на социалистическата партия и комунистите и затова не е участвал в гласуването. Освен това според социолозите НП дължи изборния си успех на гласовете на младите, които подкрепят икономическата политика на кабинета. Аснар заложи на икономическите си успехи и представи социалистите като ретроградни политици от миналото, които под претекст за социална справедливост само повишавали данъците, за да изхранват ненаситната и корумпирана бюрокрация.
Изборите имат и друго важно значение. Въпреки подновената кампания на терор и заплахи баските сепаратисти от ЕТА не успяха да осуетят изборите в баските райони и де факто ЕТА стана втората сила след социалистите, която загуби от НП. Близо месец преди вота ЕТА анулира примирието с властите и поднови терористичните си атаки. Непосредствено преди 12 март екстремистите призоваха за бойкот на изборите в баските провинции. Избирателите там обаче гласуваха както обикновено, а НП дори спечели нови депутатски места от големите баски градове Виториа, Билбао и Сан Себастиян. "С това баските избиратели казаха "не" на ЕТА и това е може би най-важният резултат от изборите", коментира Хайме Майор Ореха, баски политик и бивш вътрешен министър в правителството на Аснар.
"Адиос, Аснар, адиос" - с тези думи лидерът на социалистите Хоакин Алмуня закри кампанията на социалистите. След изборите обаче се случи обратното и Алмуня бе този, който загуби и напусна лидерския пост в партията си.
Не само Алмуня, но и всички противници на Аснар наблягат презрително върху миналото му на бивш данъчен инспектор. Според тях заради ниския си ръст и невзрачна външност премиерът приличал повече на провинциален бюрократ, отколкото на авторитетен политически лидер. Социалистите го обвиняваха, че е заложник на корпоративни интереси, че е краен материалист и дори пуснаха предизборен клип по телевизията, в който Антонио Бандерас обясняваше на испанците, че парите не са всичко. Самият Аснар неведнъж е признавал, че не е голям оратор и затова заложи на презрения от левицата прагматизъм. Това очевидно бе по-силен аргумент, който заедно със съживяването на икономиката се оказа печелившата тактика.
Трудно е да бъдеш богат
Петролните компании се радват на високите цени и се надяват държавата да забрави за тях
Преди две години Русия беше на път да даде на света третата по големина петролна компания "Юкси", продукт от сливането на "Юкос" и "Сибнефт". Въпреки че цените на нефта все повече падаха, а желаната девалвация на рублата изглеждаше невъзможна, фирмите не изглеждаха разтревожени. На тяхна страна беше премиерът Виктор Черномирдин, считан за най-вероятен наследник на Борис Елцин, а петролните барони, част от които притежаваха банки и медии, много добре знаеха как да получат желаното от държавата. Уви, тези добри времена свършиха, въпреки че нефтът поскъпна три пъти. И. д. президентът Владимир Путин още през есента заяви, че петролните компании трябва да разделят с обществото доходите, получени в резултат на високите цени на международните пазари, и за да не бъде голословен, подписа постановление за увеличаване на митото за износ на петрол до 20 евро за тон (около 3 долара на барел) от 7 април. Правителството даде да се разбере, че дори цената на петрола да падне, митата едва ли ще бъдат свалени скоро. В резултат на това решение ролята на "ЛУКойл", "Юкос" и сие в държавните финанси ще се увеличи, нищо че те вече дават 30% от бюджетните доходи и 45% от валутните приходи на Русия. Всички големи фирми са подписали споразумения с данъчните власти да плащат 100% от данъците си, в противен случай те ще бъдат лишени от достъп до експортните тръбопроводи.
"Трийсет фирми имат лицензи за износ, но изнасят десет пъти повече", заяви Путин при посещението си в нефтения град Сургут, с което даде нов стимул на подчинените си да затегнат контрола. Още преди това министерството на енергетиката изпрати писмо до всички компании, с което ги съветва да включват в преговорите с чуждестранни партньори и представители на министерството. Нередовните данъкоплатци вече нямат право да преотстъпват достъпа си до тръбата, което може да засили желанието на най-големите компании да развият плановете си за строителство на частни нефтопроводи. В началото на февруари държавни представители обявиха началото на строителството на Балтийската тръбопроводна система (БТС), която трябва да докара руския нефт до Балтийско море, избягвайки литовските и латвийските пристанища. Изграждането на БТС ще се конкурира с проекта "Северни врати", разработван от "ЛУКойл" заедно с американската Conoco, който трябва да използва находищата в печорския регион, оценявани на 400 млн. тона, и ще разчита на терминали на брега на Печорско и Баренцово море. Амбициите на "ЛУКойл" в района са големи - компанията притежава мурманската корабостроителница, и увеличи запасите си след поглъщането на "КомиТЕК", така че едва ли ще се откаже лесно, особено след като освен на подкрепата на Conoco може да разчита на финансиране от партньорите си Exxon, Texaco и Norsk Hydro. Дори да замре работата по "Северните врати", "ЛУКойл" ще може да компенсира с участието си в строителството на нефтопровода, който ще заобикаля Чечения, и чието изграждане едва ли ще спре след приключването на широкомащабните военни действия.
Въпреки че министърът на енергетиката Виктор Калюжни минава за близък до "ЛУКойл", най-голямата руска компания и сама добре защитава водещата си позиция. Доказателство за това е решението на Европейската банка за реконструкция и развитие да отпусне тригодишен кредит в размер на 150 млн. долара. В замяна на това "ЛУКойл" ще публикува финансовите си резултати според американските счетоводни стандарти и до началото на лятото трябва да обяви кой стои зад кипърската фирма, закупила през миналата есен 9-процентния дял, приватизиран от правителството. Предполага се, че това са хора от ръководството на компанията, но ще бъде чудо, ако това бъде огласено. Големият плюс на "ЛУКойл" е, че около половината му доходи идват от чужбина, където се намират около половината от запасите (Азербайджан, Казахстан, Ирак), 40% от преработващите мощности, сред които са и балканските рафинерии, и 20% от бензиностанциите. Какво е влиянието на "ЛУКойл" извън Русия показаха събитията в Литва, когато по поръчение на парламента контролният пакет на нефтопреработвателния комбинат в Мажейкяй беше продаден на американската фирма Williams International. "ЛУКойл", който заедно с "Юкос" се бореше за рафинерията, отказа да доставя петрол, което доведе до повишаване на цените на горивата, а в допълнение ръководството на правителството, което не беше съгласно със сделката, подаде оставка. Новите собственици бяха принудени сами да потърсят контакти с "ЛУКойл" и според непотвърдена информация дори са му предложили една трета от акциите на "Мажейкяй нафта". В момент, когато 60% от оборудването, използвано в добива, и 80% от задействаното в преработването на нефт в Русия, трябва да бъде заменено през следващите няколко години, "ЛУКойл" е сред малкото компании, които си позволяват големи инвестиции - 600 млн. долара през 1999 г. След финансовата криза през 1998 г. стратегията на "Сургутнефтегаз" да избягва банковите кредити и активното разширяване на дейността си се оказа печеливша и компанията регистрира най-голямата печалба в отрасъла. През 1999 г. тя остана най-рентабилната и с малко отстъпи първото място по инвестиции на "ЛУКойл", но "беззъбото" развитие може да постави "Сургутнефтегаз" в положението на жертва в бъдещо враждебно поглъщане. Освен това желанието на мениджърите на компаниите да променят структурата й, така че да увеличат влиянието си, заплашва фирмата със съдебни дела, заведени от дребните акционери. Възможен купувач на "Сургутнефтегаз" един ден може да се окаже "Тюменската нефтена компания", ако успее да погълне голямото парче, което отхапа от "Сиданко". Държавният департамент на САЩ блокира отпускането на 500 млн. долара от Ексимбанк под въздействие на лобистите на британския гигант BP Amoco, който се обиди на ТНК заради действията му около придобиването на "Сиданко". ТНК, в която държавата запазва 49%, изкупи най-привлекателните активи от нефтените владения на "ОН&?cy;КСИМбанк", въпреки че руското законодателство беше на страната на BP Amoco, притежаващ 10% от "Сиданко". "Кражбата на века", както нарекоха сделката нейните противници, завърши с примирие между ТНК и BP Amoco, която предпочете да подтисне гордостта си, но да се закрепи на руския пазар. За ТНК остава да намери изход от неудобното положение, в което сама се постави, за да спечели вниманието на чуждестранните инвеститори. За да разберат до какво може да доведе пренебрегването на интересите на акционерите, шефовете на ТНК не трябва да гледат надалече. Няколко години "Юкос" не може да консолидира акциите на дъщерните си компании заради съпротивата на група акционери, които подозират, че ръководството, водено от Михаил Ходорковски, се опитва да намали дела им. В схемите от офшорни фирми не успяха да се оправят и три чуждестранни банки - West Merchant Bank, Daiwa Europe и Standard Bank, у които останаха 31.9% от акциите на "Юкос", след като банката на Ходорковски "Менатеп" не си плати взетите заеми, но след неколкомесечно колебание банкерите предпочетоха да продадат дела си на офшорни фирми. Прогнозата е, че ако "Юкос" не успее да запази лобито си в парламента, тя също може да загуби самостоятелността си.
Италия се раздели с най-старата си индустриална легенда
В Рим се е родила поговорката: Sic transit gloria mundi - "Така отминава световната слава". Тези дни на север от Рим, в Торино, е на път да повехне световната слава на един от най-старите европейски индустриални гиганти - компанията FIAT Spa. На 13 март американският автомобилен гигант General Motors (GM) и FIAT обявиха, че сключват договор за стратегическо сътрудничество, но зад клаузите на договора прозира напълно вероятното бъдещо поглъщане на FIAT от страна на американците.
Според условията на договора двете компании ще си сътрудничат тясно в Европа и Латинска Америка при закупуването и производството на тежко оборудване като двигатели, а освен това GM вземат 20-процентен дял от автомобилното поделение на FIAT на стойност 2.3 милиарда долара, в замяна на което италианците получават 5.15 процента от акциите на GM. И въпреки че официалните представители на италианската компания твърдят, че FIAT запазва пълната си корпоративна независимост, сред клаузите на договора фигурира и опцията в рамките на следващите три и половина години GM да изкупи и останалите 80 процента от автомобилното производство на FIAT. Опция, която говори за сериозното намерение на GM да стане мажоритарен собственик в легендата на италианското автомобилостроене.
Всъщност зад сделката не се крие нищо друго освен факта, че американците инжектират свеж капитал в италианската компания, като същевременно получават достъп до ноу-хауто на FIAT за производство на малолитражни автомобили и си осигуряват изключителните права за дистрибуция на автомобилите на FIAT на огромните американски пазари. Или както се изрази Валерио Кастроново, официалният историк на италианската компания: "Тази сделка е годеж, който един ден ще прерасне в брак."
Във FIAT все още продължават да смятат, че сделката с GM е намирането на среден път между пълната независимост на компанията и цялостната й продажба. Но едва ли в Торино не си дават сметка, че със своето производство от по-малко от 3 милиона автомобила годишно компанията може да се справи с конкуренцията на глобалните лидери на пазара като GM, Ford или Toyota или да преодолее мощта на новосформираните автомобилни алианси от рода на DaimlerChrysler и съюза Renault - Nissan.
За един европейски производител на автомобили бракът по сметка с американска компания е повече от изгоден. Автомобилното производство на FIAT например, което през последните 15 месеца акумулира 500 милиона долара загуби, на практика не присъства на американските пазари. От известните марки автомобили на италианската компания в момента единствено Ferrari се продава в Съединените щати, докато Alfa Romeo и Maserati не са представени в Америка. И въпреки че през последната половин година Джани Аниели, почетен президент на FIAT и собственик на 33 процента от акциите на компанията, прекарваше голяма част от времето си в отхвърляне на възможността за обвързване с друга компания, натискът на акционерите на FIAT бе толкова силен, че сливането бе невъзможно да не се осъществи.
Освен че през последните години FIAT загуби американските пазари, позициите на компанията на местните пазари също бавно, но сигурно се влошаваше. Гордият производител на малолитражни автомобили, който навремето държеше над 60 процента от местния автомобилен пазар, вече спадна под критичното ниво от 40 процента от пазара, като делът на автомобилите на FIAT на италианския пазар продължава да спада. Така че основният въпрос, който си задаваха анализаторите на пазара в последните месеци, е дали GM или DaimlerChrysler ще е мастодонтът, който ще погълне задъхващата се компания на Аниели.
Сделката, която бе сключена на 79-ия рожден ден на Джани Аниели, внук на основателя на FIAT Джовани Аниели, всъщност гарантира оцеляването на седмата по големина световна автомобилна компания в условията на един променящ се глобален пазар, доминиран от стратегически съюзи и сливания между най-големите световни производители на автомобили. Но сделката гарантира и оцеляването на фамилията Аниели като една от най-мощните в Италия, контролираща 33 процента от FIAT - най-големия работодател в страната, и притежаваща два от големите италиански национални вестници, футболният отбор "Ювентус", както и дялове от банките Banca di Roma и Sanpaolo.
Пред в. La Stampa, притежаван от FIAT, патриархът на италианската индустрия Аниели заяви, че е отказал да продаде компанията си на DaimlerChrysler и е предпочел сливането с GM, защото иска да прави автомобилите на бъдещето, а не да се пенсионира на някой тихоокеански остров с милиарди германски марки от продажбата в джоба си. По този начин той отхвърли съвета на Енрико Кучия, 92-годишния президент на миланската банка Mediobanca, който дълги години бе най-близкият му съветник и доверено лице на фамилията Аниели. Съветът на Кучия бе Аниели да продаде автомобилния си бизнес на DaimlerChrysler - при това да продаде акциите си с печалба, след което да се оттегли от бизнеса с автомобили.
Самият Аниели обясни мотивите за решението си по следния начин: "Проучих и двете оферти и реших, че предложението на GM е по-доброто. Какво още да кажа? Вярвам повече на американците, отколкото на германците."
Едва ли обаче мотивите на Аниели са били чисто емоционални. Истината е, че дългосрочната тенденция в автомобилната индустрия е по-малките производители да се консолидират около шестте гиганта в автомобилостроенето: GM, Ford, DaimlerChrysler, Toyota, Honda и Volkswagen. Каквото и да твърди Джани Аниели, фактите в автомобилния бизнес показват, че времето на гордите национални производители вече безвъзвратно отминава. След Великобритания сега и Италия се разделя с една от индустриалните гордости на нацията - компанията FIAT. Но нима между националната гордост и бизнеса има нещо общо.
Американските избори набират скорост
Сигурността на Европа и разширяването на НАТО ще зависят от политиката на новия президент
Ерата на Клинтън е към своя край с разрастването на президентската надпревара в Америка. Първичните избори за избор на кандидати на демократите и републиканците вече приключиха. Както мнозина предричаха, вицепрезидентът Ал Гор и губернаторът на Тексас Джордж Буш-младши спечелиха номинациите на своите партии и са готови за съревнование помежду си. И както обикновено - до изборите през ноември голямата политика във Вашингтон ще замре. Не бива да очакваме нови външнополитически инициативи, тъй като очите на всички ще бъдат вперени в надпреварата за Белия дом. Тазгодишното състезание ще бъде особено ожесточено, съперниците ще наблягат на персоналните качества на противниците си, а това ще направи надпреварата доста дълга. При положение че американската икономика е в твърде добра форма, а престъпността вече не е държавен приоритет, общественото внимание ще бъде фокусирано върху индивидуалността, характера и лидерските качества на претендентите. По всичко личи, че американците ще изберат президент, чиито решения ще уважават и чийто морални качества са извън всякакво подозрение. Буш ще се стреми да опише Гор като двойник на Клинтън и заложник на специални групови интереси. Гор, от своя страна, ще обяснява, че Буш е неопитен кандидат, създаден от републиканската партия и радикалната десница.
В тази изключително предизвикателна борба вътрешните и външнополитическите проблеми ще бъдат оставени на заден план. Междувременно екипът на Клинтън ще бъде с вързани ръце, понеже и президентската администрация, и Конгресът ще бъдат ангажирани с кампанията на своите кандидати. Освен това на Америка й предстоят твърде важни събития - изборите през ноември и встъпването в длъжност на новия президент през януари 2001 г. Затова източноевропейските страни не трябва да очакват някакви значими американски инициативи преди лятото на 2001 г. Ако дотогава, разбира се, Милошевич не провокира нова балканска криза. Малко е вероятно въпросът за разширяването на НАТО да бъде повдигнат по време на предстоящите предизборни дебати и може да не бъде дискутиран дори и след изборите. Въпреки това обаче всички заинтересувани страни ще се опитват да изградят стабилни платформи по въпроса за бъдещото разширяване на пакта, така че да окажат необходимото влияние върху новата президентска администрация. Дебатите около дългосрочната перспектива на НАТО трябва да бъдат съсредоточени около комбинирането на четири основни компонента: структурата и подялбата на ангажиментите между Америка и Европа; новата европейска отбранителна доктрина; процесът на разширяване на НАТО и новата мисия на пакта след края на студената война. От друга страна, държавите, кандидатки за членство в пакта, трябва да работят за изработването на широк международен консенсус за бъдещата структура и мисия на НАТО и ролята на САЩ в рамките на алианса. Този подход изисква близко сътрудничество с европейските партньори за постигането на трансатлантическо съгласие по най-важните въпроси, засягащи трансформацията на пакта.
Сенаторът от Аризона Джон Макейн, един от отпадналите вече претенденти за президентския пост, е доказал, че е един от безспорните авторитети по външнополитическите въпроси, включително и по темата за НАТО. Той единствен разбира важността на този въпрос. Сега обаче вниманието се фокусира върху Гор и Буш, които трябва да възприемат политика, която е изключително важна за бъдещето на европейската сигурност. Според Макейн приемането на трите централноевропейски страни в алианса е важна стъпка в усилията за преодоляване на несправедливото наследство от Ялта. Според него тяхното членство е заздравило пакта и е разширило зоната на мир, сигурност и свобода в Европа. По време на първичните избори Макейн потвърди тезата си за по-нататъшното разширяване на пакта и приобщаването на нови централноевропейски демокрации. По неговите думи забавянето на този процес ще има негативни последици, защото ще позволи разделението на Европа, оформено в Ялта, да доминира отново. Освен това забавянето би разочаровало държавите, които ще останат извън пакта, и така би подкопало демократичните и пазарните реформи в тях. Европейската "сива зона" би продължила да съществува, а това отново би изкарало на повърхността старите националистични вражди, които рушат стабилността в региона и подклаждат конфронтацията между Русия и Запада. От друга страна, реваншистки настроената Русия, окуражена от измамния успех, че е спряла разширяването на НАТО, може да възприеме отстъплението на пакта като мълчаливо съгласие за възстановяване на зоните на влияние от времето на Съветския съюз. А това безспорно е рецепта за бъдеща нестабилност, криза и дори конфликт. Обратно, сигурността, която НАТО ще предостави на държавите от Централна Европа, ще им даде увереност да прекратят историческите разногласия с Русия. Такова помирение е една от предпоставките за по-нормални взаимоотношения и сътрудничество между Москва и Запада.
В критиките си срещу политиката на Белия дом Макейн отбеляза, че по време на честванията на 50-ия юбилей на НАТО миналия април президентът Клинтън успя да отложи разглеждането на новите кандидатури за членство в алианса до 2002 г. Тогава отлагането бе обяснено с операцията срещу Сърбия. Но според Макейн определянето на толкова далечна дата е било ясен сигнал за двойственото отношение на Клинтъновата администрация към политиката на отворени врати. Сенаторът вярва, че демокрациите в Централна Европа са сред най-ревностните партньори на Америка и че на тях често пъти може да се разчита повече, отколкото на сегашните европейски съюзници. Неслучайно Макейн отбеляза, че тези страни са изиграли силно положителна роля в косовската операция и в момента помагат на НАТО в усилията му да донесе мир и стабилност на Балканите. Като резултат на всичко това въпросните държави заслужават силна американска подкрепа в усилията им за присъединяване към северноатлантическия алианс.
Но доводите на Макейн потънаха в кресливата президентска кампания и не бяха чути нито от обществото, нито от политиците. В крайна сметка новата администрация на Гор или Буш ще трябва да се занимават с тези твърде важни проблеми, повдигнати от Макейн. Тогава от техните решения ще зависи бъдещето на Европа и американско-европейските отношения.
Мания по технологичните акции тресе финансовите пазари
"Новата икономика" обособи нов сектор на фондовия пазар
Изхождайки от традиционната логика на финансовите пазари, акционерите на Rolls-Royce биха посрещнали с радост новината, че печалбата на британската компания преди данъчно облагане е нараснала с 10.8 %. Когато обаче това стана известно преди няколко дни, резултатът не се оказа съвместим с обичайните принципи. В деня, в който финансовият резултат на компанията беше оповестен, курсът на акциите й се срина с 8.2 %. Подобно нещо се случи и на друга утвърдена компания като Ford, която за последните две години може да се похвали с наистина впечатляващи печалби, но не и с успешно представяне на фондовите пазари.
Това, което се наблюдава на пазарите на акции от известно време, е свързано с появата на т.нар. нова икономика, при която растежът се базира на технологиите. Първо САЩ, а по-късно и други страни станаха свидетели на истински бум на акциите на високотехнологичните компании. "Новата икономика" създаде буквално нов пазар на акции, за който най-характерни са високата възвращаемост на инвестицията, и то за изключително кратки периоди, високата степен на нестабилност и коренно различие от обичайния начин на оценяване на акциите. За сметка на това обаче традиционните компании преживяват доста труден момент. Или печалбите им спадат драстично, или пък това се случва с акциите им независимо от нарастващите печалби.
Ако се погледне движението на американския технологичен индекс Nasdaq Composite през миналата година, става ясно, че инвеститорите са обхванати от мания по акциите на компютърните и телекомуникационните компании. През ноември 1999 г. индексът прескочи нивото от 3000 пункта, през декември бе преодоляна границата от 4000, а преди около седмица индексът отбеляза нов рекорд, надхвърляйки 5000 пункта. От началото на 1999 г. той е нараснал повече от два пъти, за 2000 г. нарастването е 24% (за сравнение индексът Dow Jones, включващ акции на традиционни компании, е отбелязал спад от около 13% от началото на годината).
Дори консервативните инвеститори, които досега включваха в потфейлите си считаните от тях за сигурни акции на утвърдени компании, като Procter&Gamble, Johnson&Johnson, DuPont, вече се насочват към акции на компаниите, включени в Nasdaq - Microsoft, Cisco System, Dell Computers, Intel, Oracle, America Online и редица други компании, които могат да се похвалят с наистина успешна дейност. Това пренасочване не е странно, предвид нарастването на приходите от подобни инвестиции, възлизащо на 40-50% годишно, докато цената на инвестицията е достатъчно ниска. Като се прибави и обстоятелството, че курсовете на технологичните акции не се влияят от затяганията на паричната дисциплина чрез покачване на лихвите, тъй като тези компании нямат големи нужди от дългово финансиране, те се явяват доста атрактивен обект за инвестиране.
Манията за технологични акции, която започна да набира скорост в САЩ преди около две години, вече обхвана и другите страни с развити фондови пазари. Във Великобритания например акциите на компаниите на "старата икономика" напоследък имаха доста трудни моменти. Курсовете на някои от тях дори се сринаха до нива по-ниски от тези по времето на Големия удар от 1987 г. Резултатът беше скорошното решение за обновяване на индекса FTSE 100, като промяната е най-драстичната досега от въвеждането на индекса през 1982 г. Акции на Интернет-компании, телекомуникационни и биотехнологични компании бяха включени в индекса, като изместиха някои утвърдени фирми, като производителя на напитки Scottish&Newcastle и на цигари Imperial Tobacco. На тяхно място идват най-големият доставчик на Интернет-услуги в Обединеното кралство - Freeserve, компании като Cable&Wireless Communications, Baltimore Technologies и акции на други високотехнологични компании. Борсите в континентална Европа също бяха обхванати от т.нар. dot.com мания. Още по-ярък контраст между търсенето на "новите" и "старите" акции се наблюдава в Япония.
Ако допреди известно време индексът Dow Jones беше индикатор за това, какво става на пазара, то сега Nasdaq по-успешно може да се ползва за тази цел. Това, което противоречи на финансовата логика е, че често курсовете на акциите на технологичните компании, чийто финансов резултат е загуба или пък ниска печалба, нарастват, докато ценните книжа на традиционни компании не могат да достигнат същия темп на растеж дори при сравнително добри финансови резултати на компаниите. В резултат компаниите на "новата икономика" получават значим по обем капитал, който им позволява да се развиват. Буквално всяка dot.com компания, която предложи акции на широката публика, може да намери купувачи. Инвеститорите почти не правят разлика между тях. Както обаче отбелязват някои анализатори, този подход прилича на конно състезание, при което залагаш на всеки кон, така че това е сигурен начин да загубиш.
В резултат голяма част от тези акции са силно надценени. Това, което създава най-големи опасения, е вероятността от спукване на "Интернет-балона", а то би имало пагубен ефект върху целия пазар. Подобна ситуация се бе създала през 20-те години на века, когато се наблюдаваше подобна мания по акциите на тогавашните лидери, като General Motors и Radio Corp. of America, на които се възлагаха надежди да трансформират цялостната американска икономика. В крайна сметка обаче именно тогава голямата депресия отвя много от играчите в американската икономика, а пазарът на акции тотално се срина. Според някои изследвания 70% от Интернет-компаниите, които са продали свои акции, никога няма да станат печеливши и фактически голяма част от вложените в тях средства са прахосани. Изказват се мнения, че голяма част от тях никога няма да достигнат стабилността на компаниите, които изместват от фондовите пазари.
Изпълнителните директори на традиционните компании определят настоящата ситуация като несправедлива, тъй като пазарната стойност на новите компании се определя не толкова на база дейността им, колкото на оценката на инвеститорите. Според някои анализатори обаче задача на пазара е да оценява различните компании по различен начин, като прилага определен критерий, който се определя като уместен за дадения момент.
Разграничаването между стари и нови акции е пагубно за традиционните компании дотолкова, доколкото те не успяват да привлекат този капитал, който новите компании набират. От друга страна, те осъзнават необходимостта да се адаптират, като започнат по-широко да използват Интернет-технологиите и технологиите въобще в цялата си дейност.
Пазарът на нови акции се отличава с доста голяма нестабилност. Наскоро например спад отчетоха пазарите в Азия, а оттам той се пренесе и в Европа и САЩ. Nasdaq не успя да удържи победата, постигната по-рано, и падна под 5000 пункта. Според някои инвеститори подобни обрати представляват техническа корекция. По-късно обявяването на намерението на САЩ и Великобритания да се направи достъпна информацията, свързана с човешкия генотип, повлече надолу биотехнологичните акции, а оттам и други. Така че тази сфера определено се отличава с доста силна променливост.
Неизбежна е аналогията с минали подобни случаи, при които към крайните етапи се наблюдаваше излизането на преден план на ограничен брой силно надценени акции. А когато балонът се спука, точно тези акции се сгромолясват, повличайки след себе си и всички останали. Именно една подобна ситуация би могла да доведе до новата грандиозна криза на финансовите пазари. Криза, която би имала по-пагубни последици дори от голямата депресия, защото би сринала не само фондовите пазари, но и би спряла развитието на върховите технологии за достатъчно дълъг период от време.
Орязаха преференциите в градския транспорт
От 1 април билетът за единично пътуване поскъпва от 0.25 на 0.30 лв., а безплатното пътуване за пенсионери и учещи отпада, гласува Столичният общински съвет. Пенсионерите и учещите занапред ще ползват т.нар. преференциални карти на по-ниски цени от обичайните. Последният текст на наредбата за превоз на пътници в София обаче гласи, че издаването на преференциални карти може и да се прекрати, ако се изчерпят средствата в бюджета на столичната община.
За да запази старата цена на билетите и картите за транспорт, общината би трябвало да задели в бюджета си 67 млн. лв. за компенсиране на преференциите. Общината обаче може да си позволи едва 48 млн. лв. за компенсиране на преференциите. Така се оказа, че обикновеният билет поскъпва с 20%, месечната карта - с 33% (от 21 лв. на 28 лв.), а еднодневната карта за всички линии - с 50% (от 1 лв. на 1.50 лв.).
Правото на безплатни карти се запазва за ветераните, инвалидите, данъчните служители и офицерите и сержантите от МВР.
Актуализираната програма на кабинета - причини, цели и задачи
Актуализирането се налага поради следните причини:
Ние казваме отговорно, че реално нарастване на доходите на работниците и на служителите, както и на печалбите на фирмите, е възможно само като резултат от нарастване производителността и ефективността.
С актуализираната програма търсим подкрепата на обществото, защото тя е създадена за него, мерките й са ориентирани към неговите очаквания. Правителството очаква мотивацията на хората да дойде най-вече от разбирането, че следваме единствения път за решаване проблемите на страната ни и че най-трудното остана зад гърба ни. Правителството очаква от всеки българин да разбере и възприеме истината, че е изправен пред свой личен избор "как ще живея утре". Отговорът е много ясен. "както работим днес - така ще живеем утре".
1. Силно подкрепяне на макроикономическата стабилност и на нейната основа - валутния борд. Категорично отхвърляне на идеите за преразглеждане на постигнатите с пълен политически консенсус основи на монетарната, финансовата и стопанската политика.
2. Поддържане на курс на контролирана и ограничена инфлация и създаване предпоставки за нисък лихвен процент по кредитите за създаване благоприятна среда за кредитиране на предприемачеството и особено на малките и средните семейни фирми.
3. Активизиране на частните и усилване на публичните инвестиции като основен източник на икономически растеж и фактор за увеличаване на заетостта. Масирано насочване на вътрешни и външни ресурси за ускорено изграждане на важни национални и транснационални инфраструктурни обекти. Отделяне на особено внимание на районите с висока безработица и ограничен поминък, чрез насърчаване на местни бизнеспроекти.
4. Значително нарастване на номиналните доходи, измерени в европейската валута, и увеличение на реалното потребление. На тази основа възстановяване на спестяванията, растеж на депозитите на гражданите и фирмите.
5. Спиране нарастването на най-важните за домакинствата регулирани цени - тези на електроенергията и топлоенергията. Увеличаване и фокусиране на бюджетните енергийни помощи към социално слабите домакинства.
6. Легализиране на частния бизнес и изваждане на светло на сивата икономика. На тази основа по-осезаемо намаляване на общата данъчна тежест.
7. Намаляване на задълженията, които оставяме на следващото поколение, чрез снижаване на относителния дял на държавния дълг в БВП.
8. Съблюдаване на строга финансова дисциплина от всички структури на изпълнителната власт, от другите бюджетни структури и от общините.
Целта е да няма дефлация, която да задуши фирмите
Виктор Йоцов, началник отдел "Макроикономически изследвания" в БНБ
Напоследък много се дискутира обявеният стремеж на правителството за 10% номинален растеж. По наши оценки ще бъде повече от 10%. Ние очакваме някъде 13-14% растеж на БВП в номинално изражение. Напълно правилни са тезите, че номиналното нарастване също е много важно в условия на фиксиран курс. Защото при равни други условия това води до покачване на БВП на глава от населението, измерено в евро примерно. Долара го оставяме, тъй като ориентацията ни е към Европа, към Европейския съюз и трябва да я следваме. Обезценката на еврото в момента не създава особено напрежение в икономиките от евро-зоната, не е повод за някакво безпокойство там. Вярно е, че при тях вътрешнотърговският обмен между страните от ЕС е преобладаващ, примерно 80%, докато при нас 40-45% от вноса е в долари. Естествено това оскъпява вноса. Така че инфлацията не е толкова монетарна, предизвикана от нарастване на паричните агрегати. Причините са, от една страна, в покачването на административните цени, и второ - на нефтопродуктите, които дори още известно време ще продължат да растат.
Едва ли има някакво правителство, което да се стреми да повиши инфлацията - това е мит. Сега има стремеж да не се допусне дефлацията, а това е по-различно. Разбирам стремежа на правителството не да повиши инфлацията, а да не позволи да протекат дефлационни процеси. Защото дефлацията убива реалния сектор. Както имаше миналата година пет поредни месеца дефлация. Това намалява печалбите на фирмите вследствие намаляването на цените, намаляват възможностите за възпроизводство, за отделяне на инвестиции. Сега не сме в такава среда. Темп на инфлация от 0.2-0.3% на месец е съвсем поносимо за икономиката. Като се има предвид натрупаната от началото на годината инфлация, 13% номинален ръст на БВП е напълно постижим, без особено напрежение. Ако стартират и инвестиционни проекти, които се очакват, може още много да се ускорят нещата.
Друг е въпросът за тези 250 000 нови работни места. Просто ми се струва прекалено амбициозно. Не съм сигурен, че икономиката ще може да погълне 250 000 нови работни места в момента. Възможно е, ако дойдат повече валутни инвестиции, които да създадат ресурсите за откриване на тези работни места. Иначе няма откъде, просто няма вътрешни ресурси. Фискалният резерв е доста голям сега, но той е ограничен от споразумението с МВФ. Има строги регламенти за неговото използване и той е един от критериите, които се следят от фонда. Общата конвенция е този фискален резерв да поддържа едногодишното обслужване на външния дълг. Аз се съмнявам, че МВФ ще се съгласи този резерв да падне под един млрд. долара, колкото е годишното обслужване на дълга. Има резерви наистина, но в макрорамката на бюджета не е предвидено харчене на фискален резерв за такива цели. Значи, бюджетът трябва да намери средства от предприсъединителни фондове и други финансирания, за да се осъществят тези инвестиционни разходи.
За реален растеж трябва да се подобри бизнессредата
Според мен има много сериозен потенциал за увеличаване на паричната маса в икономиката, особено ако продължи настъпващото подобряване на кредитирането от банките. Особено ако продължи растежът на чуждестранните банки, ще се получи вътрешно оживление, което ще се отрази и на номиналния БВП. Но защо изобщо споменават за номиналния БВП? Надеждите са, че по този начин ще се подобрят позициите ни за преговори с ЕС, защото ще се намали разликата в БВП на глава от населението, измерен в евро. Ако нашият БВП расте номинално в левове, при фиксиран валутен курс се увеличава и измерен в евро. Това ще облекчи някои елементи от преговорите, намалявайки например разликата в доходите на глава от населението в евро. При паритет на покупателната способност обаче единственият начин това да бъде направено е чрез реален растеж. Те разчитат на 4% реален растеж и тази прогноза все още ми се струва реално изпълнима.
От началото на годината се наблюдава намаляване на лихвите по кредитите. Теоретично това би трябвало да доведе до увеличаване на инвестициите, но на практика ще видим какво ще се получи. Частните инвестиции могат да се стимулират само с едно нещо - намаляване на данъците. Обещанията за разкриване на 250 000 работни места според мен са едно залитане в предизборна риторика. Да се разчита на пряка държавна инвестиция за това е неоправдано. Парите, които ще дойдат от Европа, е много важно как ще бъдат похарчени, за да не отидат в тези джобове, в които не трябва. Ако все пак бъдат направени тези разходи, които предвижда правителството, от около 4 млрд. лева, това ще се усети. Не се знае обаче доколко ще са ефективни тези разходи. Като цяло инвестиционната програма е малко амбициозна.
Колкото до номиналния БВП, не виждам как той може да не стигне 10% ръст при тази инфлация 3.7%, натрупана от началото на годината досега. Дори да сме свидетели на някакво спадане на инфлацията до края на годината, защото за дефлация няма условия. Важното обаче в дългосрочен план е реалният растеж. А за реален растеж трябва да се подобри бизнессредата, за да бъде дългосрочен. Трябва да се подобри структурата на икономиката, за да може да се осигури този растеж. От гледна точка на паричното предлагане и на способността на парите да осигуряват условия за някакъв растеж, това не е голям проблем. Растежът на паричната маса миналата година беше по-бърз от реалния растеж.
Ако се намали депозитът на правителството при едно нормално посредничество, голяма част от тези пари ще влязат като пари в обращение и като резерви на банките. Това, на което се разчита при едно похарчване на фискалния резерв, е да се стимулира търсенето. Въпросът е доколко системата може да го поеме и да го увеличи неколкократно. Защото в противен случай ефектът от едно такова голямо харчене няма да бъде кой знае колко голям.
В общината се развихри скандал заради новите павилиони
Кметът Стефан Софиянски е нервен заради случая с фирма "Призма лукс" и новите павилиони в центъра на столицата, а зам.-кметовете наричат историята направо скандал, съобщи пред "Капитал" високопоставен източник от столичната община. "Призма лукс" е единствената фирма, която има одобрен проект от Управление "Архитектура и градоустройство" (УАГ) за нови павилиони в центъра на столицата. Фирмата продава на търговците един павилион срещу нереално високата цена от 3120 долара. "Призма лукс" е на Стефан Николов, който притежаваше и "Примекс - 89". Фирмата преди няколко години стана известна с това, че контролираше предишните сини павилиони. Точно тя през 1995 г. предизвика скандал с опитите си да изгони продавачите на вестници от районите около "сините аквариуми". Стефан Николов се смята за свързан с бившата застрахователна компания СИК.
"Кой знае как се е случило това. Проблемът е, че главният архитект на София Стоян Янев и началникът на УАГ Илиян Николов са скарани и въобще не си говорят. Изглежда, че за будките е сгафил Николов", каза висш служител от "Московска" 32. Според него все пак е имало конкурс за проекти за павилиони, в който се е явила само "Призма лукс", затова само нейният проект е одобрен.
"Не мога да кажа нищо, питайте Илиян Николов", заяви пред "Капитал" главният архитект Стоян Янев. Началникът на УАГ Николов обаче не беше открит за коментар. Според наредбата за реда и условия за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на столична община схемите за такива съоръжения би трябвало да се одобряват от главния архитект. Наредбата гласи, че контролът по законността на актовете на УАГ и на главния архитект трябва да се упражнява от кмета на столицата.
Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет, също е настоял да разбере дали има нарушения в случая с "Призма лукс". За целта още през февруари е изпратил писмо до УАГ, за да поиска обяснение, но още не е получил отговор. Консултанти на Антоан Николов освен това пресметнали, че един павилион може да струва най-много 1000 долара, следователно "Призма лукс" печели от продажбата на всеки павилион над 2000 долара.
Накратко
Президентът Петър Стоянов ще възобнови редовните си контакти с всички парламентарни групи, съобщи през изминалата седмица заместник-председателят на НИС на СДС Димитър Абаджиев. Това е станало ясно по време на срещата на държавния ни глава с представители на ръководството на Алианса за правно взаимодействие - Иван Димов, Димитър Абаджиев, Мария Серкеджиева и Валентин Георгиев. Целта на срещата е била президентът да бъде информиран за дейността на сдружението и идеите му за тази година.
През изминалата седмица българският външен министър Надежда Михайлова се срещна на работен обяд с посланиците на арабските държави. Обядът се състоя в резиденцията на представителя на Кралство Мароко у нас Абдеселам Алем. На срещата арабските дипломати са проявили особен интерес към актуализираната програма на правителството, подготовката на България за членство в ЕС и НАТО, към регионалната политика на България, както и към позицията на нашата страна по актуални аспекти на близкоизточния мирен процес. Министър Надежда Михайлова и посланиците на арабските държави са били единодушни, че днес контактите на България с арабския свят се осъществяват пряко, без посредници, което ги прави много по-полезни и перспективни. Това е дало основание на участниците в работния обяд за оптимизъм за бъдещето на българско-арабските отношения.
Проектите за преговорните позиции на България по осемте теми - образование и обучение, култура и аудио - визия, наука и изследвания, малки и средни предприятия, обща външна политика и политика на сигурност, външни отношения, статистика и телекомуникации, бяха представени за обсъждане пред Съвета за европейска интеграция, съобщи външният министър Надежда Михайлова след заседание на съвета. Преговорните позиции ще бъдат представени пред Министерския съвет и след като той се произнесе, ще бъдат внесени в съответните парламентарни комисии.
С близо 69 000 души намаляват наетите по трудов договор лица през месец януари, съобщиха от Националния статистически институт. В обществения сектор намалението е с около 76 000 души, главно заради структурната реформа, докато частните предприятия са открили 7000 работни места. Средната работна заплата за месеца е 204 лева, което е с 3.5% по-малко от декемврийските заплати. Причината е, че в края на годината бяха изплатени начислените тримесечни премии, които са 3.72% от средствата за работна заплата. Така заетите в обществения сектор получават средно 221 лева, с 35 лева повече от работещите на частно.
Бутафория на икономическия растеж
Изпълнение на критериите за членство в Европейския съюз ли? Че то било толкова лесно. Малко упражнения по умножение и хоп - критериите за еврочленство почти са достигнати. Това е новата синя нишка, която пронизва поредния програмен документ на управляващата партия.
Повечето от останалите послания в актуализирания вариант на правителствената програма "България 2001", който премиерът представи в парламента през миналата седмица, са познати - механичен сбор от обещания по всички направления. Самокритичният тон и акцентът върху проблемите на заетостта, които също претендират да са "новинки", изглеждат по-скоро популистки. Първото - защото се нуждае и от последващи действия, второто - защото е на принципа след дъжд - качулка, че и чадър отгоре. По всичките фронтове, по които кабинетът обещава поредните успехи в съкратени срокове, тепърва ще се пишат конкретни планове за действие. Тъй че място за "новинки" в тези области и за коментари по тях има, но в бъдеще време.
Номиналният икономически растеж като панацея за икономиката обаче си е "новинка" в реално време. Откъдето и да го погледнеш. Когато преди две седмици премиерът Костов заговори за 10% номинален растеж, коментаторите поразсъждаваха по въпроса що е то номинален и по какво се различава от реалния и всичко постепенно и обяснимо заглъхна. Актуализираната програма обаче разкри по-друга картина - Костов не просто прогнозира висок номинален растеж, той го цели съвършено умишлено, ще го стимулира и се надява по този начин да намали дистанцията между България и страните от Европейския съюз.
Текстовете в програмата, визиращи растежа, идват като дюшеш за всеки скучаещ макроаналитик, който, след като е разнищил американското икономическо чудо и "новата икономика", се чуди има ли вече с какво да се занимава. Оказва се, че има. Актуализираната програма на българското правителство моментално влиза в действие, осигурявайки му работа по специалността (както ще осигури и на още 249 999 души - да се чуди и мае как е възможно номинален растеж на БВП да реши всички проблеми на икономиката).
Обявената цел за постигане на над 10% номинален ръст на БВП е не само напълно възможна, но дори занижена. Отчитайки темпа на инфлация от началото на годината, с голяма доза вероятност можем да допуснем, че годишната инфлация на потребителските цени в края на периода ще бъде около 10%. При изчисляването на номиналния БВП обаче значение има не инфлацията в края на периода, а средногодишната инфлация (и по-точно дефлаторът на БВП, който отчита средногодишното поскъпване на всички стоки и услуги). А инфлацията, измерена чрез дефлатора, очевидно ще е значително по-голяма от инфлацията в края на годината заради по-ниската база от цялата 1999 г., когато регулярно бе отчитано поевтиняване на цените (базата за инфлацията в края на годината е декември 1999 г.). Дотук добре - ще имаме значителен номинален растеж. Въпросът е какви ще бъдат цялостните ефекти за икономиката и за отделните икономически агенти - домакинства, бизнес и държавата. За да си ги представим по-лесно, нека допуснем, че икономиката на България порасне номинално не с 10%, а със 100% (т.е. двойно) и това се случи още утре. Т.е. това, което хипотетично правим, е да умножим двете страни на едно уравнение (за БВП по елементи на добавената стойност) с един и същ множител - две. Порастването на икономиката (т.е. на БВП) двойно, означава, че двойно са пораснали всички доходи и всички цени. Значи до вчера сте получавали 200 марки, от днес 400. Усещате как скоростно приближавате Европа и внимавате да не се блъснете. Когато цените на стоките и заплатите нарастват с едни и същи темпове, относителните цени вътре в страната остават непроменени, тоест нито хлябът, нито нещо друго поскъпва реално. Същото е и при доходите. Хората, които имат постоянни доходи, ще бъдат в състояние да потребяват толкова, колкото преди увеличаването на цените. Не стоят така нещата обаче за онези 600 000 безработни, които разчитат само на своите спестявания. Те веднага се оказват по-бедни, отколкото са били. Силно ще бъдат засегнати и българските износители, защото увеличените разходи за производство ще намалят конкурентни предимства на българските стоки. При фиксиран валутен курс и номинално увеличение на доходите, вносните стоки, чиято цена е в евро, ще станат относително по-евтини и при равни други условия ще се стимулира вносът. Цялостният ефект върху търговския баланс ще бъде по-скоро негативен. Текущата сметка на платежния баланс ще се влоши допълнително, защото ще намалеят нетните приходи от туристически услуги. Това, което прави нашите курорти привлекателни, са ниските цени на фона на сравнително добрите природни дадености. От друга страна, със своите "европейски" доходи, повече българи ще могат да си позволят почивка в чужбина.
Изгодите от заиграването с номиналния растеж от гледна точка на правителството са ясни - увеличаването на номиналните доходи в условията на валутен борд, при фиксиран валутен курс, означава и увеличение на доходите, измерени в евро. Ако освен това еврото не се обезцени спрямо долара с повече от 10%, ще се увеличи и доларовата равностойност на БВП.
Изгодите за кабинета обаче не са само и не са толкова на почвата на популизма. Всеки месец бюджетът дължи огромни суми за пенсии и социални разходи, за субсидии, за възстановяване на данъци на фирми, за лихви по ДЦК. Номинален растеж от над 10% при очакван 4% реален растеж означава инфлация от поне 6-7%, тоест в реално изражение разходите на фиска ще намаляват. В същото време инфлацията води и до увеличаване на бюджетните приходи и реализиране на бюджетен излишък. Както се казва - нищо лошо. Но за кого? По-високата инфлация наистина ще спомогне за изчистване на междуфирмени задължения и ще позволи на фирмите да се освободят от натрупаните запаси, но дали правителството ще бъде в състояние да поддържа курс на "контролирана и ограничена инфлация"? И ще бъде ли в състояние настина да инициира подобен растеж? В условията на валутен борд, за да дадеш по-големи заплати в национален мащаб, трябва да имаш повече левчета (пак в национален мащаб). А за да имаш повече левчета, трябва да имаш повече валута в борда. Откъде ще дойде тя? Основните възможни източници са чуждестранни инвестиции, положителен нетен експорт на стоки и услуги, външни заеми. Успешното прилагане на всеки един от тези варианти е свързано с ниска инфлация и подобряване на цялостния бизнесклимат. Високата инфлация увеличава разходите за производство, намалява конкурентоспособността на българските стоки и плаши чуждестранните инвеститори. Няма трезвомислещ човек, който да инвестира в страна, в която правителството се стреми към висока инфлация. Парите, които очаква правителството от присъединителните фондове на ЕС, няма да дойдат нито бързо, нито толкова лесно. Ясно е, че ще трябва да се разчита на собствени резерви. Изпомпването на фискалния резерв е такава възможност (при която дори няма нужда от приток на валута във борда), но да се разчита основно на нея е рисковано за доверието в борда. Още фискалният резерв е обект на наблюдение от страна на МВФ и съществуват доста строги ограничения за неговото изразходване.
Най-лесният и естествен начин за провокиране на растеж е да се отпусне данъчно-осигурителната примка, т.е. бюджетът да изземва по-малко пари от бизнеса и домакинствата. Това е предпоставката за генериране не на някакъв импотентен номинален растеж, а на реален растеж, който води до реално подобряване на качеството на живота. Икономиката произвежда стоки и услуги, а не пари. Смисълът на парите е просто да улесняват икономическия оборот. Всичко останало е математика. Самият Костов при представянето на програмата в парламента говореше постоянно за реални доходи. "Реалното нарастване на доходите е възможно само като резултат от нарастване производителността и ефективността на труда. Българите не могат да станат заможни само от преразпределение на ограничените ресурси на страната", каза премиерът. Нито пък с умножение, можем да допълним ние.
Още една изгубена година
Николай Василев, асоцииран директор в инвестиционната банка "Уорбърг Дилън Рийд" в Лондон
За мен това е една предизборна програма, която не е лоша, но би звучала актуално примерно и през 1950 г. Не е работа да напишеш една програма, а да я изпълниш. Акцентът на номиналния растеж според мен е, за да се оправдае високата инфлация. Инфлацията сама по себе си съвсем не е нещо толкова страшно и в България ще я има, най-малкото защото цените на парното и тока неизбежно ще растат.
За да се появи България на инвестиционната карта обаче, би трябвало да се намалят данъците, и то не ДДС, а корпоративният данък примерно, до 20%, като за реинвестираната печалба ставката трябва да е дори по-ниска - примерно 10%. В момента в света има два изключително динамични отрасъла - технологичният и банковият, а и в двата нещата при нас са трагични, ние сме някъде далеч назад и много встрани. Можете ли да кажете кога една българска Интернет-компания ще се листва на борсата и нейната капитализация ще надмине тази на Нефтохим? Или кога ще има истинско развитие на финансови услуги в България? Защото да събереш парите на пенсионерите в ДСК и да дадеш някой и друг заем с тях, е само 10% от финансовите услуги. Само един пример - няма я възможността за младите хора да закупят жилища чрез ипотеки, които постепенно да изплащат, както е нормално по света. Всичко това лишава едно поколение от шанс за професионална и изобщо житейска реализация.
Говори се за по-високи пенсии, за замразяване на цени, за откриване на 250 хил. работни места. Как точно ще стане, и то в такива кратки срокове? Всичко това е популизъм, няма визия за българската икономика, нещо, което аз от няколко години търся. И докато други икономики се движат на четвърта скорост, ние ще продължаваме на първа. Това, което актуализираната програма всъщност осигурява, е още една изгубена година в празни приказки.
Програмата загърбва дългосрочните приоритети
Гарабед Минасян, член на управителния съвет на БНБ
В края на XX век у нас съществуват условия за позитивен икономически растеж. Бизнесцикълът е във фаза на подем и има всички изгледи динамиката на икономическата активност да се ускори. В нашата икономика продължават да съществуват неинвестиционни фактори за растеж (наред с инвестиционните), които могат да дадат положителен резултат в краткосрочен хоризонт. Такива са подобряването на организацията на труда, по-нататъшното затягане на финансовата и трудовата дисциплина, внедряване на организационни мерки за подобряване на ефективността. Това не означава, че растеж (и то висок) ще се реализира независимо от характера на макроикономическото управление. При управлението на Жан Виденов също съществуваха условия за позитивен икономически растеж, които бяха проиграни.
С предлаганата актуализация правителството поема подчертан курс към краткосрочната перспектива при почти демонстративен отказ от дългосрочните приоритети. Практиката недвусмислено доказа, че решаването на краткосрочните проблеми трябва да върви в руслото на дългосрочната перспектива и обратно - решаването на дългосрочните проблеми трябва да започне с избора на краткосрочна траектория. В програмата се предвиждат неудачни решения, замислени като ефективни в краткосрочен план, които в действителност са и ще останат илюзорни. Такова е решението за стопиране цените на енергията. Страната се нуждае от сигурно, трайно и устойчиво законодателство. Подготовката на новите закони и многобройните поправки се извършва недостатъчно отговорно, недостатъчно добре обмислено, твърде често кампанийно. Нито един инвеститор не e склонен да хвърли пари в несигурна среда и единствените, които са склонни да инвестират в несигурна законодателна среда, са инвестиционните спекуланти.
В бъдеще очаквам провеждането на по-активна фискална и бюджетна политика в интерес на икономическия растеж. Приходите в бюджета вече хронично превишават (до 25%!) тези, заложени по закона, докато разходната част остава относително устойчива. Априори се оценява, че един премерен дефицит е здравословен, но след това се преминава от дефицит в излишък. Правителството си създава комфорт с предлагане и приемане на занижени, но лесно изпълними приходи в ущърб на разходите. Така рестриктивното действие на бюджета се мултиплицира във време, когато икономиката се нуждае спешно от всякакъв вид стимули. Вярно е, че така се съкращава дълговото бреме, но въпросът е на каква цена. Вътрешният дълг (нето) на правителството в последните години се закотви на около три млрд. лева, като последното развитие на процесите на първичния пазар на ДЦК показа, че правителството се отказва от евтини пари, защото просто не знае как (а и не иска) да ги използва. Логичният изход е или в намаляването на данъчната тежест, или в разширяването на бюджетните разходи. Правителството проявява колебание, несигурност и неподготвеност да извърши своя ангажиран избор.
Аз виждам проблема с текущото развитие на икономиката у нас не в тежестта на икономическата реформа, нито в силата на външните шокови ефекти (войната в Косово). Проблемът е характерът на макроикономическото управление. То допусна грешки, от които следва да се поучи. "Награждаването" на партийни активисти, допринесли за спечелването на изборите през 1997 г., с високи държавни постове при отсъствие на необходимите професионални умения не бе най-добрата кадрова политика. В определен смисъл правителството трябваше да извърши задължителни ходове (либерализация, приватизация), които то съумя да направи (другите правителства преди това не искаха или не можеха). Трудността дойде в момента, когато задължителните ходове трябваше да се заменят с избирателни, да се поеме отговорността за конкретния избор и да се доведе делото докрай. Тук се появиха колебание, несигурност, дори професионално неумение, което по естествен начин рефлектира в поведението на населението. Към всичко това трябва да се прибавят и видимо неуместни и недобре подготвени решения (данъчна и здравна реформа, пенсионно осигуряване), които много повече внасят хаос, отколкото ред. Съмненията в добросъвестността на немалко от висшите управленски кадри компресират допълнително доверието.
Решението на текущите проблеми не е в демонстративния обрат на курса, който е и не може да не бъде губещ. Ако макроикономическото управление мисли както за своето, така и за страната бъдеще, то трябва да продължи реформите без колебание, но на по-високо професионално равнище. Най-лошото за изтощения турист във високата снежна планина е да се поддаде на изкушението да поседне, да отдъхне. Изходът почти винаги е бяла смърт. В случая отговорността на конкретното управление е много по-голяма, отколкото изглежда от партийни позиции. С подобни действия те могат да провокират събуждане на илюзорни надежди, които биха довели отново до логичната спирала на поредното дълбоко гмуркане към социалното и икономическото дъно. Струва си да се предотврати подобна перспектива.
Бордът загива, фискът оживява, а всичко останало - под ножа
Димитър Ашиков, икономист
Зад тази програма не стоят никакви собствени резерви - на България, на правителството.
Това е нескопосан опит за печатане на марки. Това означава инфлация в условията на фиксиран курс. Какво означава да увеличавате номиналните доходи, да увеличавате контролирано инфлацията. Това означава да увеличавате количеството пари в обращение, за да се реализират тези доходи. Но трябва и в резервите да има увеличение. Откъде? Тия увеличени номинални доходи трябва да съответстват на резервите и структурата на резервите на борда. Как ще стане? Това означава, че трябва да се вземе отнякъде валута, да я вкарате в борда, за да увеличите номиналните доходи на населението. Вкарвате валута, срещу която да емитирате нови левове, да увеличите номиналните доходи и да осигурите тази контролирана инфлация. В противен случай, ако не увеличите резервите на борда, означава, образно казано, да печатате марки. Местни марки, български марки.
Поема се курс на контролирана инфлация, тоест курс към инфлационен растеж. В същото време се говори за растеж на депозитите на гражданите и фирмите. Значи провеждате на курс на инфлация при нисък лихвен процент. Това означава, че вие разчитате на дотацията на всички спестители и депозанти, гражданите и фирмите. И в същото време - растеж на депозитите - значи вие се стремите да превърнете лихвения процент, реалния, в отрицателна величина и по този начин да финансирате така наречения растеж. Значи, една част от фирмите и гражданите трябва да подарят част от своите депозити на една друга част, която да ползва ниски лихви по кредитите.
Тази инвестиционна програма, която така усърдно се пропагандира и 1998, и миналата година, че и сега, по принцип не беше реализирана в по-добрите времена. Между другото не е нужно да се прави такава инвестиционна програма, защото, ако вие дадете средства на общините да си разчистят задълженията, ще живнат всичките им доставчици. Вие искате да създадете нови стимули, а старата стопанска структура, която има да взима пари от общината, не може да си върже сметките.
Програмата е опит чрез инфлация да се изчисти взаимната задлъжнялост в икономиката. Само инфлацията може да разчисти този батак от задължения. Проблемите на плащанията се решават само когато вие генерирате ресурс, работите и произвеждате, продавате и реализирате продажби и с тези средства регулирате плащанията. Когато някой емитира пари и те ви се оказват в повече с течение на времето и тия средства не идват от вашата дейност, а отгоре, тия проблеми с плащанията ще ги решите по същия начин, по който Жан Виденов ги реши с трицифрената инфлация. Нищо ново под слънцето. Това е умишлено търсене на инфлация. Всеки процент инфлация ерозира борда - това е азбучна истина. Значи, нашето управление е стигнало до извода, че бордът трябва да се ерозира ускорено, прилагайки тези мероприятия, и инфлацията да помогне за разчистване на задлъжнялостта и прочие дефицити, които съществуват и в бюджетите - общински и фирмени. Но ако тази година направите 20% инфлация, борда спокойно можете да го забравите, защото 1998 имаше резерви, собствени резерви на правителството, достатъчен таван на квотата за рефинасиране от МВФ.
Фискът е нетен длъжник. Той дължи ДДС на фирмите и казва, че ще им го възстанови с обезценени левове. Фискът има задължения и към социалното осигуряване, значи в реални пари ще им дава по-малко. Фискът има и да субсидира - значи в реално изражение субсидиите ще са по-малко вследствие на инфлацията. Тия задължения на фиска, които крият риска за самия бюджет, той се стреми да ги тушира чрез инфлацията. Това е втората част на задачата освен задълженията в икономиката. Целият риск, които се натрупва във фиска - че има да плаща, да възстановява ДДС, да плаща гаранции - всичко това намалява в реално изражение. Това е ситуацията, при която бордът загива, фискът оживява, а всичко останало - под ножа. Фирмите горе-долу ще си изчистят задълженията. Монополите ще загиват, защото голяма част от тях имат колосални задължения във валута, а имат тук да вземат. Най-вероятно бързо се разпродават за жълти стотинки.
Европейски доходи и цени сега?! Това е икономически неграмотно
Проф. Иван Ангелов, Българска академия на науките
Такива изявления (за бърз номинален растеж като панацея на икономическите проблеми - бел. ред) могат да правят само икономически неграмотни хора. От най-елементарните учебници по икономическа теория и теория на статистиката се знае, че динамични редове за физически обем се построяват само на базата на съпоставими цени към избрана базисна година. Дори прилаганите у нас "съпоставими цени от предходната година" са нарушение на това фундаментално правило.
Никъде по света не се изчислява прираст на брутния продукт (и изобщо на продукцията) в номинално изражение, т.е. по цени от съответната година. Неслучайно е въведена техниката на дефлирането. Прирастът в номинално изражение няма икономически смисъл, защото е смесица от промени във физическия обем, в продуктовите и други структури, в инфлацията и т.н. Той е негоден като показател за растежа и за изводи по платежоспособното търсене и потреблението, за стимулиране на производството и заетостта, за догонването на развитите страни и т.н. През 1997 г. БВП в номинално изражение, нарасна 975 пъти спрямо 1996 г. Е, и какво от това! Нима животът на хората се подобри! Точно обратното!
България наистина се нуждае от възобновяване на растежа, но правителството не си дава сметка, че липсват икономически условия за постигане на такъв растеж. Обещаното повишение на номиналните доходи не компенсира очакваната инфлация от поне 10% през 2000 г. Като прибавим увеличените централни и местни данъци и такси, нарастващите вноски за социално осигуряване, загубите на спестителите поради отрицателни реални лихви и доходност на ДЦК, растящите цени на енергията и горивата, поскъпването на транспорта, ускореното въвеждане на де факто платено образование и медицинско обслужване, без да е задействала здравно осигурителната система, реалните разполагаеми доходи ще продължават да падат. А те предопределят потребителското търсене, което пълни 80% от кошницата на БВП. Ще продължава рестриктивната бюджетна политика, която ще ограничава другата съставка на БВП - правителственото търсене.
През 2000-2001 г. не може да се разчита на забележим тласък и по линия на инвестиционното търсене - третата съставка на брутния продукт. Обявената нова инвестиционна програма за 4.43 млрд. лв. е също така утопична, както нейната злополучна предшественица. Безотговорни пред нацията са намеренията за трупане на нови външни задължения чрез кредити с държавни гаранции в допълнение на и без това огромния ни външен дълг! Салдото по износа и вноса на продукти и услуги ще продължава да бъде отрицателно през следващите години и то също ще дърпа растежа надолу. През 2001 г. ще има избори. Такива събития обикновено задържат растежа.
В документа е предвидено "доходите да се приближават до европейските нива по-бързо от сближаването на нашите вътрешни цени със средните в ЕС". Това е недомислие, защото:
Съотношението между динамиките на доходите и цените ще се определя на пазара, а не от държавните чиновници.
Така замислената динамика на доходите ще се превърне в източник на изпреварваща инфлация, понеже икономиката е бременна с неравновесия.
Самата идея за такова приближаване на нашите доходи и цени до западноевропейските нива е недоразумение. Нивата на доходите и цените и съотношенията между тях са продукт на нивото на икономическо развитие. Колкото по-развита е една страна, толкова по-високи са доходите и цените. Постепенното приближаване на българските нива на доходите и цените до тези в напредналите страни може да се постигне само чрез значително повишение на нашия брутен продукт на човек от населението, на общата факторна производителност, на производителността на труда, на конкурентоспособността на продукцията. Всякакви други конструкции за сближаване на цените и доходите с европейските чрез "контролирана инфлация" са недомислия. Учудващо е как може да се поставя задача за изравняване на цените и доходите с европейските, след като нашият брутен продукт на човек от населението и производителността са пет пъти по-ниски по паритетни курсове, а номиналните ни доходи са 30-40 пъти по-ниски по пазарни курсове.
Почти война за "Златни пясъци"
Силни сини лобита, забъркани със силови структури и немски туроператори, се очертават като конкуренти за приватизацията на курорта "Златни пясъци". Четири оферти за приватизацията на 76% от капитала на "Златни пясъци" бяха подадени през миналата седмица. Първият кръг от преговорите се проведе в четвъртък, а в петък Министерството на икономиката обяви, че допуска и четирите кандидат-купувача до участие във втория кръг. Както се очакваше, депозитът от два милиона долара отся несериозните кандидати още при подаване на документите. Кандидат-купувачите са фирмата на братя Джанкови "Капси турс" ООД; работническо-мениджърското дружество "Златни приват 21", което е подкрепяно от немския туроператор "ТУИ груп"; консорциумът между РМД "Златни" АД и "Агрима" АД, които обявиха, че са подкрепяни от немския туроператор "Кондор и Некерман туристик" (C&N Touristic); и "Демекс корпорация" АД, фирма на Емил Кюлев. Макар на пръв поглед и четирите кандидата да изглеждат със силни позиции, основните конкуренти като че ли се очертава да бъдат двете РМД, главно заради афишираната немска подкрепа. Освен със силни позиции или във властта, или в туроператорския бранш преднината на РМД значително се подсилва от правото им на разсрочено плащане.
Веднага след подаването на документите изпълнителният директор на РМД "Златни" Николай Недков заяви, че двете фирми са в екип с немската компания "Кондор и Некерман туристик", която щяла да осигури финансиране на инвестицията. Недков не уточни какво значи в екип. ПР агенция D&D разпространи факс от името на немската компания, в който, освен че направи кратка презентация на световноизвестния туроператор, обяви от негово име намеренията му за България.
Привличането на "Некерман" в сделката очевидно е главно за медийни нужди, за да се неутрализира проблемът със съмнителните собственици, които стоят зад РМД "Златни". До момента така и не се разбра точно как участва германският туроператор в сделката. Няма подписан договор за консорциум, а немците не са закупили документи и не могат да подадат оферта самостоятелно.
Единственото официално изявление пред "Капитал" от централата на компанията в Германия даде Герд Лайдингер, старши директор в отдела за връзки с обществеността на C&N Touristic, който каза: "Към момента не можем да дадем никакъв коментар. Повече информация по темата може да има на 29 март, когато ще е годишното общо събрание и ще се обявят бъдещите планове на компанията."
Значително по-ясно и категорично заяви интереса си към българския курорт
Заедно с другото РМД "Златни приват 21" ТУИ (TUI) представиха проекта си пред широката публика още преди седмица. Най-големият европейски туроператор "ТУИ груп" (по данни на Дрезднер-банк) ще финансира сделката и инвестиционната програма на "Златни приват 21", обяви в София директорът на "ТУИ груп" Фолкер Бьотхер. В случай на успешно приключване на сделката немската компания ще стане мажоритарен акционер в българското дружество. представители заявиха също, че ТУИ е предоставила на РМД двата милиона долара, които държавата искаше като депозит за участие в процедурата.
Представител на ТУИ в първия кръг на преговорите беше Детлеф Хьоне, директор за България. След първата среща с четирите кандидата и комисията той заяви, че е разочарован, че предложението им финалните ценови предложения да се дават в запечатан плик и да се отварят публично е било отхвърлено. Само така със сигурност щеше да се гарантира честна игра и прозрачност, заяви в съобщение за медиите г-н Хьоне. Той добави, че ТУИ все още вярва, че това може да се промени до втория кръг от преговорите.
Третата фирма, която подаде оферта, е "Капси турс" на известните братя Джанкови, но те всъщност не са истинският кандидат-купувач. Дружеството е сключило договор за поръчка с "Фонд за реконструкция и развитие" АД, в който акционери с почти равни дялове са три фирми - "Либеро" АД, НИКМИ ООД и "Бултрак" АД, обясни адвокатът на дружеството. Фондът за реконструкция и развитие е учреден на 25 февруари тази година. "Заради забавянето около регистрацията се наложи да бъде използвана формата договор за поръчка с фирмата на братя Джанкови, т.е. "Капси турс", да действа от името и за сметка на кандидата", каза Тихомир Трендафилов, адвокат на фирмата, претендент за курорта. Братя Джанкови станаха известни с това, че печелят конкурси с помощта на скандалния бивш вицепремиер Евгений Бакърджиев. Красимир Джанков заедно с брат си Стефан чрез фирмата "Крапс мел 1" миналата година купи софийския мелничен комбинат след намаляване на цената и платиха 80% от нея с компенсаторни записи. Това беше първото плащане по приватизационна сделка, извършено със записи. Братята Джанкови се споменават също във връзка с източването на 12-13 млн. долара от Ръководство на въздушното движение (РВД). Досега РВД финансира два хотела на Джанкови - този на "Копитото" и "Морска звезда" на "Златни пясъци", по схемата на предплащане на бъдещи услуги.
НИКМИ е строителна фирма, също смятаната за близка до Бакърджиев, и е една от най-активно действащите на местния пазар през последните няколко години. Компанията нашумя през миналата година, когато беше избрана да ремонтира БНР за 2.5 млн. марки. Тогава в средствата за масова информация се заговори за нагласен конкурс с предопределен победител, а Държавният финансов контрол дори препоръча провеждането на нов търг. Фирмата спечели в края на миналата година и търга за ремонт на летище София срещу 7 млн. долара. НИКМИ строи и бизнесцентъра на "Гурко" 1, изградила е и доста от сградите на "Мобилтел".
Вторият акционер в дружеството, кандидат за "Златни пясъци", е фирма "Либеро", която е собственик на четиризвездния хотел "Банско". "Либеро" е съдружник в Първа финансова брокерска къща, която от своя страна е акционер в Първа инвестиционна банка (ПИБ). По всяка вероятност именно ПИБ ще финансира приватизационната сделка в случай на успех. Третият акционер във Фонда за реконструкция и развитие е регистрираната в Добрич фирма "Бултрак" АД. Основният й предмет на дейност е търговия със селскостопанска техника, като фирмата е представител на челябинския тракторен завод. В туристическия бранш стартира със създаване на смесено дружество със "Златни пясъци" за хотел "Явор". Тогава без търг или конкурс фирмата е избрана за партньор на държавното дружество. "Бултрак" е собственик и на вилно селище "Панорама" в курорта "Албена".
Четвъртият кандидат за черноморския ни курорт е
Четирите кандидата, които продължават преговорите и на втория кръг, ще трябва в 14-дневен срок да внесат като депозит 10% от предложената на първия кръг цена. В случая Министерството на икономиката изглежда решено да финализира бързо продажбата на морския курорт, а именно преди започването на летния сезон.
Булгартабак изнася една трета от производството си в чужбина
"Булгартабак холдинг" официално откри в петък (17 март) най-голямата си фабрика в Русия. Заводът се намира в Сочи и е най-голямата инвестиция на холдинга на руския пазар и най-завършен като технология, обясни шефът на дружеството Бойко Кишков. Фабриката е дъщерно дружество на Булгартабак, в което 77% са собственост на "Пловдив БТ", а останалите 23% - на руската "Международная тобачная корпорация". Българската страна участва в дружеството с апорт на технологично оборудване и ноу-хау, а руската - с машини и сгради.
Тютюневата фабрика в Сочи е и най-голямата чуждестранна инвестиция в краснодарския регион. Тя затваря пълния цикъл за подготовка на тютюна, производството и опаковането на цигари. Капацитетът на завода е 10 000 тона цигари на година, което е 3- 4% от местния пазар. В предприятието ще се произвеждат основно най-масовата българска марка цигари в Русия "Родопи", а също БТ, "Стюардеса" и "Интер".
Булгартабак има още две фабрики в Русия - в Калининград и в Белгород. Засега общият им капацитет е за производство на 5000 тона цигари годишно. Във всичките си задгранични дружества холдингът държи над 77% от капитала.
Булгартабак откри през миналата година фабрики в Полтава, Украйна за 2000 тона цигари годишно и в Румъния с годишен капацитет 1500 тона. Общият капацитет на задграничните фирми на холдинга вече е около 19 000 тона цигари годишно, което е над една трета от общото производство на Булгартабак. През миналата година предприятията в системата на холдинга у нас са произвели общо 33 000 тона цигари. От тях 23 000 тона са реализирани на вътрешния пазар, а 10 000 тона са експорт.
Проектите за изнасяне на част от производството на холдинга в чужбина първоначално предизвика остра реакция сред производителите на тютюн, които се опасяваха, че това ще свие още повече пазара за продукцията им.
Изнасянето на производството е единствената възможност Булгартабак да запази позициите си на руския пазар, смятат в холдинга. Митата за внос на цигари в Русия са много високи и след начисляването им произведените у нас цигари са практически непродаваеми на руския пазар. Преди година Москва ни включи формално в преференциалната си импортна листа. Основните български експортни стоки като цигари и лекарства обаче останаха извън списъка на продуктите, които са с облекчен режим на внос. Производителите на тютюн няма да бъдат ощетени, едно от условията при създаването на съвместните фирми в чужбина е те да работят с български тютюн, обясниха от Булгартабак. В Русия митата за тютюна, който е суровина, са много по-ниски от тези за цигарите, които са краен продукт.
След срива на руския пазар холдингът търси възможности за пробив на нови пазари. Вече има успешни опити за износ на цигари в САЩ, Латинска Америка, Южна Африка, Близкия изток, Израел, както и в републики от бившата Югославия. Търговската стратегия на холдинга е в страните, в които има високи мита и акцизи, да се инвестира в производство на място, а произведените в България цигари да се изнасят на платежоспособни пазари.
По план през тази година мощностите в задграничните дружества на холдинга трябва да се натоварят на 90%, след което производството ще продължи да нараства. Ако дейността на дружествата се окаже успешна, предприятията ще бъдат разширени. Подготвя се също откриване на предприятия в Чехия и в Парагвай.
С колко трябва да се намаляват офертите на РМД
След последната поправка в закона настъпва междинен период, в който няма методика за дисконтирането
Как точно в момента трябва да се оценяват и класират офертите, подадени от работническо-мениджърски дружества? Отговор на този въпрос трудно могат да дадат дори държавните институции. В Държавен вестник беше обнародвана поредната (22-ра) поправка на закона за приватизация, според която офертите на РМД ще се класират, след като бъдат дисконтирани при норма на дисконтиране 10%. Агенцията за приватизация (АП) в рамките на две седмици след обнародването на закона трябва да публикува специална методика, по която ще се дисконтират офертите, подадени от РМД. Засега никой не казва какво става в периода между влизането на закона в сила и приемането на методиката от АП и колко дълго ще продължи той. По всичко личи само, че междинният период ще продължи по-дълго от първоначално предвидените две седмици, а именно докато и ако въпросната методика бъде обсъдена и приета от надзорния съвет на агенцията. Дотогава приватизиращите органи явно сами и според случая ще решават с какъв процент да намаляват офертите на РМД.
Идеята за дисконтиране се основава на теорията за стойността на парите във времето. Очевидно за никого не е безразлично дали трябва да плати една сметка днес, след година или след десет години (какъвто срок на разсрочено плащане имат право да ползват РМД). В общия случай за същото време същите пари биха могли да бъдат инвестирани на друго място и да донесат доход. В резултат на правото си на разсрочено плащане при приватизацията РМД само през миналата година са станали купувачи при около 40% от всички сделки. За да коригира тази несправедливост, което поставя в неконкурентна позиция всички останали кандидат-купувачи, новата методика ще намалява оферираната сума с коефициент, който ще зависи от времето на разсрочване на плащането. Така би трябвало най-сетне да се поправи изкривената приватизационна действителност, която съществува в момента. Единственият въпрос, който остава, е дали самото приемане на методиката (която не е никак сложна) няма да се забави и по какъв начин трябва да класират офертите дотогава министерствата и общините?
"Всичко това е въпрос на практика. Според мен проблем няма", коментира Никола Николов, председател на икономическата комисия в парламента. Проблем обаче може да се появи - причината е в текст на закона, според който стойността на всяка следваща вноска се увеличава с половината от основния лихвен процент (ОЛП) за съответния период. Въпросното увеличение очевидно е част от приватизационната цена и съответно трябва да се има предвид при определянето на настоящата стойност на оферираната сума. Това обаче не е толкова лесно - всъщност няма начин днес да се знае колко ще бъде основният лихвен процент, да кажем, след пет години. Очевидно осъзнали проблема, в Агенцията за приватизация са подготвили два варианта на методика за дисконтиране. В първия изобщо не се отчита увеличението на сумата с половината от ОЛП, а при втория се приема условно, че ОЛП през целия период е 10%. И двата варианта обаче не са оптимални, което поставя агенцията пред трудния избор да избере по-малкото зло.
Всъщност има едно очевидно решение. Точката от закона, според която РМД плащат половината от ОЛП, бе въведена с цел някакво оправдание за огромните предимства, които разсроченото плащане даваше на РМД. След приемането на поправката за дисконтиране въпросният текст губи смисъл - едва ли е необходимо съществуването на два различни текста в един закон, при условие че те решават един и същ проблем. Така че с евентуалното отпадане на тази точка, проблемът ще бъде разрешен, за което отново е необходима намеса на парламента. Ако това обаче стане, след тази намеса отново няма да е ясно какво всъщност народните представители ще приемат. И така приватизаторите ще продължат да се въртят в своя си безсмислен кръг, докато раздържавяването най-сетне свърши.
Само за осем държавни дружества ще се плаща изцяло кеш
БТК и Булгартабак и тази година са в списъка за целева приватизация, отпада КЦМ
Министерският съвет прие списъка с предприятия, при приватизацията на които през 2000 г. няма да се разрешава плащане с непарични средства. Твърде ограниченият ресурс от атрактивни предприятия, останали все още неприватизирани, намали списъка само до осем компании. За сравнение през миналата година в него имаше 49 дружества.
"За съжаление списъкът се състои само от предприятия на АП, нито едно от останалите приватизиращи ведомства не направи предложения и затова днес правителството прие списъка по принцип, като остави отворена възможността той да бъде допълнен", коментира Захари Желязков. Всъщност на заседанието са обсъждани и предложения за включване на предприятия от останалите ведомства, но те не са били приети с мотива, че при досегашните опити за раздържавяването им не е бил проявен сериозен интерес.
Според Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия този списък е в сила до приемането на нов. Той може само да се допълва, но веднъж включени, предприятията не могат да бъдат извадени от него.
Предприятията за целева приватизация за тази година са: БТК, "Булгартабак холдинг, "Черноморски солници", "Енергоремонт - Гълъбово", "Биовет" - Пещера, "Енергоремонт - София", "Геосол" - Провадия, "Завод за добив на варовик" - с. Чернево. Последните две заедно с ТЕЦ - Девня, са включени в пакетната сделка със "Солвей - Соди" за изчистване на държавен дълг към Испания. Повечето от тези предприятия бяха в списъка за целева приватизация за миналата година, но все още не са приватизирани. Тази година от списъка обаче е бил изключен КЦМ - Пловдив. "Причината за това е, че при две поредни процедури след много усилен маркетинг, включително и международен, и проявен сравнително голям интерес към приватизацията му не е получена нито една оферта за предприятието. Поради тази причина смятаме, че то не трябва да присъства вече в списъка за целева приватизация", обясни Захари Желязков.
Приемането на списъка от Министерския съвет дойде едновременно с приемането на отчета за изпълнение на програмата за приватизация за 1999 г. Според нея през миналата година са сключени 22 сделки с предприятия от целевия списък. Договорените плащания са на стойност 357 239 692 лв, което е 29.5% от общия размер на договорените плащания за 1999 г. Макар че сега предприятията са доста по-малко, приходите ще са значително по-големи, защото остава да се приватизират най-големите кампании - БТК и Булгартабак. Разбира се, това ще стане единствено ако сделките наистина приключат. Отново бе подчертано, че изминалата година е била най-успешната досега. Според програмата до средата на тази година трябва да приключи изцяло приватизацията на предприятията от ресурса на отрасловите министерства и да останат големите сделки, извършвани чрез АП.
Вторият кръг от преговорите за "Бороспорт":
РМД срещу Мадона ди Кампилио
На 15 март изтече срокът, в който "Бороспорт - Боровец" и "Боровец спорт" - двамата кандидати, допуснати до втория кръг от преговори за покупка на 60% от капитала на "Бороспорт", трябваше да внесат 10% от оферираната цена в Министерството на икономиката. От петък, 17 март, започнаха преговорите по конкретизиране на инвестиционните им програми. "Основното на втория кръг е да видим доколко всеки от двамата кандидати може да докаже произхода на своите средства и способността си да генерира тези средства, в това число и бизнесплана, който ще защитава. Битката ще бъде голяма, това беше и целта на удължаването на срока. Двата критерия за избор на купувач са цената и това кой е потенциалният купувач - той трябва да познава бизнеса и да има способността да развива дружеството в бъдеще", коментира министърът на икономиката Петър Жотев.
"Бороспорт - Боровец" и "Боровец спорт" бяха избрани за втория кръг сред седем кандидати. Първото дружество е РМД на сегашния шеф на "Бороспорт" Борислав Димитрачков. Смята се, че дружеството се ползва с подкрепата на бившия министър на търговията и туризма Валентин Василев. Той даде началото на приватизационната процедура в края на миналата година само няколко дни преди смените в кабинета и новогодишните празници. Това направи срока за подаване на оферти твърде кратък и очевидно даваше предимство на работническо-мениджърското дружество. С цел да се повиши конкуренцията министър Жотев удължи срока в началото на януари.
Другият преминал първоначалното пресяване кандидат - "Боровец спорт", е ООД, регистрирано в Самоков с единствена цел участие в приватизацията на "Бороспорт". Съдружници в него са компанията с британска регистрация "Паралакс лимитид" (със 70% участие), "Ви Ес Турс" ООД (с 25%) и физически лица от Самоков. Повечето от тях са бивши съдружници от "Боровец - спорт комерс", което е имало най-голямото ски-училище на "Боровец". "Боровец спорт" се представлява от Славейко Хаджимитов, който допреди няколко години заедно с Илия Павлов е бил акционер в хотел "Рила", "Боровец", и "Климати - М". Според самия Хаджимитов обаче той е прекратил всякакви контакти с "Мулти"още през 1998 г., а в момента води няколко дела срещу нея.
Офертата на "Боровец спорт" се свързва и с италианската фирма "Фунивие Мадона ди Кампилио", която държи пистите и съоръженията в известния зимен курорт. Италианците са изпратили писмо до министър Жотев с намерението си да закупят мажоритарния пакет от "Боровец спорт", ако той бъде избран за купувач. Италианската фирма е била привлечена със съдействието на сегашния мажоритарен собственик в дружеството - "Паралакс", който щял да продаде дела си на "Фунивие" след приключване на сделката. Очаква се представители на италианската фирма да пристигнат в София в понеделник за разговори с министър Жотев за уточняване на намеренията им в приватизацията.
По непотвърдена информация работническо-мениджърското дружество е предложило най-висока цена от всичките седем първоначални кандидата. Борислав Димитрачков не пожела да коментира финансовите възможности на фирмата си, както и каквито и да било въпроси, свързани с приватизацията на "Бороспорт", като се позова на устното споразумение между участниците за запазване на конфиденциалност до завършване на преговорите.
Комисията по ценните книжа:
Нотариалните пълномощни за общи събрания трябва да се отменят
Държавната комисия по ценните книжа е уведомила вицепремиера Петър Жотев, че според нея трябва да се направи промяна в текста от закона за ценните книжа, според който се изисква пълномощното за представляване на акционер в общо събрание на публично дружество да е заверено нотариално, обяви председателят й Радослав Цончев. Според юристи желанието на контролния орган законът да бъде променян толкова скоро след приемането му вероятно е свързано с факта, че главно държавата като крупен акционер не спазва тази разпоредба на закона и често нейните пълномощници пропускат нотариуса.
Мненията за нуждата от такава законова разпоредба в публичното пространство са доста противоречиви - от абсолютно отрицание до пълна поддръжка. Факт е обаче, че щом законовото изискване съществува, то трябва да се спазва.
Идеята на текста е преди всичко да се защитят интересите на действителните собственици. Като се подписва пред нотариус, е ясно кой точно е упълномощителят, т.е. собственикът, и каква е волята му по отношение на гласуването. Целта на законодателя вероятно е била защита на дребния инвеститор, но точно той едва ли ще е склонен да упълномощава, след като всеки път трябва да ходи до нотариус, да плаща такса и т.н. Юристи обясниха, че в законодателството на развитите държави нямало такова условие, но заради липсата на инвестиционна култура и нередките опити за измами някои наблюдатели на пазара коментират, че тази мярка е необходима за българските условия.
Защитниците на това изискване на закона твърдят, че в резултат ще намалеят зачестилите през последните години измами с акции. Най-крупните измами ставаха точно чрез подписване на пълномощни, в които между текстове по упълномощаване за участие в общо събрание бяха включвани и клаузи с други права - например за пълно разпореждане с акциите. Доста бяха случаите на обикалящи из страната "емисари", които твърдяха че раздават дивидент, като срещу получената сума принуждаваха акционерите да подписват пълномощни, съдържащи всякакви други права.
Промените в новия закон обаче едва ли ще спрат тази практика, тъй като за участие в конкретно общо събрание се иска изрично пълномощно, а във всички останали случаи на овластяване няма такова изискване. Трудно може да се преодолее и събирането на пълномощни с цел окрупняване на притежавания пакет акции, нужен за вземане на дадено решение на общо събрание, защото, ако някой е решил да събира пълномощни, нотариалната заверка едва ли ще се окаже пречка. Мнението на доста адвокати е, че нотариалната заверка е поредно усложняване и излишна бюрокрация.
Практиката показва, че месец и половина след влизането на закона в сила вече има конкретни случаи на неспазване на тези разпоредби. Незнанието на законовите изисквания обаче не оправдава акционерите. Вече има и доста случаи на оспорване на решения на общи събрания заради липса на заверка, коментират юристи. Честа практика е и недопускането на пълномощници на акционери да участват в събрания заради липса на заверка. Така или иначе законовите разпоредби съществуват и акционерите трябва да се съобразяват с тях. Според юристи обаче най-вероятният резултат от изискването на нотариална заверка ще е, че упълномощаването ще намалее, а дори и ще изчезне.
Съдебната експертиза:
Чешката фирма първа е записала свободните акции от "Орел инвест"
Проблемът с инвестицията в бившия фонд активизира чешкия дипломатически фронт
Поредната проблемна чешка инвестиция в България принуди дипломатите на Чешката република да предприемат енергични действия в защита на своите инвеститори. В края на февруари чешкото посолство е изпратило официална молба до Министерството на външните работи с искане за съдействие по делото, което чешката компания "Мидъл Юръп файненс" води срещу българската "Орел Г холдинг" относно контрола върху бившия приватизационен фонд "Орел инвест холдинг". Поводът за тази дипломатическа мярка е както протакането на делото, така и наскоро приключилата съдебна експертиза, която заключава, че чешките инвеститори са превели парите за акциите от увеличението на капитала на "Орел инвест холдинг" преди "Орел Г холдинг" и следователно имат право да запишат всички платени от тях акции.
Тези факти Добромир Гущеров коментира в смисъл, че в одобрения проспект за реда, по който ще става записването на акциите от увеличението, се казва, че е важно кой пръв е подал платежно нареждане за новите акции. Според него това е именно "Орел Г", понеже датата на техния документ е от предишния ден - 17 август, и това автоматично ги прави първи по време. "Предоставили сме на съда всички документи", заяви Гущеров. Заключението на съдебната експертиза от 9 март 2000 г. е по-различно - първото плащане по сметката на "Орел инвест холдинг" е това на "Мидъл Юръп файненс", а парите на "Орел Г холдинг" са дошли по-късно, на 18 август, а не както твърди Гущеров - ден по-рано. Констатирано е, че платежното нареждане на чешката фирма е подадено в направление "Разплащания", а тези на "Орел Г" - в дирекция "Кредитиране", което говори, че към 17 август "Орел Г" не е разполагал с необходимата сума от 1 млн. нови лева. и това е станало едва след одобряването на искането им за кредит от Булбанк в размер на 1 млн. лева. Поради това номерът на плащането е близо 20 хиляди броя след този на чешката фирма. "Твърденията за извършен превод още на 17 август са неверни, тъй като според банковите стандарти всички нареждания се обработват в рамките на същия ден", каза за "Капитал" Иван Генчев, управител на "ББГ Симекс" ООД. Според него платежното нареждане на "Орел Г" не отговаря на нито едно от изискванията за валидност: на 17.08 1999 г. то не е подадено в отдел "Разплащания", както изискват банковите стандарти; върху него е написано на ръка "прието на 17.08" и е поставен кръгъл печат, какъвто банката не използва поради наличието на компютризирана система; липсват машинно поставяните номер, дата, час и минута на регистрацията; има само един вместо необходимите два подписа на служители на Булбанк; регистрационният номер е дописан на ръка. Всичко това ясно показва, че платежно нареждане на "Орел Г" не е било валидно сутринта на 18.08.1999 г."Всички тези детайли бяха изнесени пред съда и могат да бъдат проверени в протоколите от 9 март", заяви Генчев и допълни, че "Орел Г" и досега отказва да предостави оригинала на платежното на съда, за което е санкциониран с глоба. По повод съмненията за документна измама от страна на служители на Булбанк от банката заявиха, че предоставят документи само на съда и оказват пълно съдействие на съдебното разследване. Освен обслужваща банка на "Орел Г" и "Орел инвест холдинг" Булбанк е и бивш партньор на "Орел Г холдинг" в "Еврофинанс". Чешката фирма е поискала да бъде направена и втора експертиза, тъй като първата според тях не показва пълния размер на извършените нарушения. Вероятно е експертизата да бъде оспорвана и от ответната страна, която да поиска нова експертиза или смяна на вещите лица. Според юристи заключенията на експертизите не се приемат автоматично от съда, но практиката показва, че обикновено съдиите се съобразяват с тях.
Фондовата борса:
Търговията отбеляза поредна слаба седмица
Малки търгувани обеми дори при най-ликвидните дружества и спад в цените при повечето позиции - това е равносметката от изминалата седмица на Българска фондова борса - София. Макар номинално борсовият оборот да бе доста висок - 1.23 милиона лева, той не отразяваше повишено реално търсене, а бе резултат от единична кросова сделка с 69 407 акции на "Габровница" АД на обща стойност 1.07 млн. лв., което представлява 54% от капитала на дружеството. Индексът БФБ София - Уорбърг, отразяващ движението в цените на трийсетте дружества с най-голяма пазарна капитализация, се понижи с 2.60% и достигна ниво от 49.29 пункта. Понижението в цените на десетте най-големи дружества беше още по-голямо - 3.96%.
Най-търгувани през седмицата бяха акциите на няколко бивши приватизационни фонда - "Северкооп Гъмза", "Индустриален холдинг България", "Петрол холдинг груп" и "Доверие обединен холдинг". Докато при първите три нямаше значителни промени в цените, акциите на "Доверие" се сринаха с 43% в сравнение с миналата седмица до 1.39 лв. за акция.
От големите дружества най-атрактивни останаха акциите на "Албена". Високият интерес доведе до покачване на цената до 7.4 лв. в началото на седмицата и въпреки че в края на периода цената отново се доближи до нивото от седем лева, участници на пазара смятат, че в следващите няколко седмици акциите ще поскъпват. Основание за това дава насроченото за началото на месец май общо събрание на дружеството, на което ще се вземе решение за раздаването на дивидент за 1999 г. Сравнително активна търговия и леко покачване на цената имаше и при "ЛУКойл Нефтохим". При всички останали позиции търговията беше твърде ограничена. Липсваше какъвто и да било интерес към акциите на "Булгартабак холдинг" и "Благоевград БТ", което доведе до резки спадове в цените, съответно с 11.6 и 10.2 процента.
Предвижданията на играчите на пазара са, че единствено обявяването на финансовите резултати на дружествата за 1999 г. и евентуалното раздаване на дивиденти може да доведе до раздвижване на замрялата борсова търговия в близките няколко седмици.
Разкриха канал за контрабанда на спирт за Гърция
Над 200 тона са били изнесени през южната граница за една година
Контрабанден канал за износ на спирт към Гърция разкриха полицаи от Националната служба за борба с организираната престъпност, Бюрото за оперативно издирване, Гранична полиция и митниците след специализирана операция миналата седмица. Трафикът бил организиран от гръцки гражданин, който регистрирал своя фирма в България.
Спецполицаите подготвяли операцията от няколко седмици. На 14 март те спрели на гранично-пропускателния пункт Кулата товарен автомобил "Скания" със 24-тона цистерна. Според декларацията камионът трябвало да изнесе обработено масло за Гърция. При щателна проверка обаче се оказало, че в специално изработен тайник в цистерната има около 18 тона спирт. Полицаите открили, че цистерната има два крана - през единия се пълнело обработеното масло за камуфлаж, а през другата -контрабандния спирт. Полицаите установили по пътните листи на ТИР-а, че по този начин в Гърция са били внесени над 200 тона спирт. Каналът е действал основно през 1999 г. Печалбата на контрабандистите от трафика е около 300 000 щатски долара, твърдят от НСБОП. На Кулата са арестувани шофьорът на сканията Георги П. и придружаващия го Георги М. В същото време на съседния граничен пункт Златарево при опит да напуснат страната са арестувани и гръцкият бизнесмен Стаму В., който се смята за организатор на канала, и Илиян Б.
Съставен е акт за митническо нарушение, а на Стаму В. е наложена мярка задържане под стража. Материалите по делото са предоставени на прокуратурата.
Според анализа на спецполицаите след ликвидирането на контрабандния внос на спирт през пристанище Бургас в началото на 1999 г. производството в страната се е увеличило. Контрабандата се насочила към сухопътните граници към съседни държави чрез жп и автоцистерни. НСБОП работи и по други канали за контрабанден износ на спирт.
Накратко
Четирима атентатори бяха заловени в Бургас при специализирана акция на НСБОП и полицаи от Бургас и Пловдив. Те са заподозрени като автори на бомбените взривове пред бинго-зала "Палас" и "Перфект" в Пловдив на 22 декември 1998 г. Предполага се, че те са взривили и гаража на несебърски бизнесмен на 24 август миналата година. Арестуваните са на възраст между 23 и 26 години.
Полицията в Хасково арестува убиеца на известния нумизмат Желязко Демирев-Императора. Той беше застрелян с един куршум в тила в дома си в с. Мрамор. Убиецът е 36-годишен сутеньор от Нова Загора. След като застрелял Императора, той откраднал от дома му златни обеци и гривни и ги заровил в края на селото. Г.М. имал уговорка със 77-годишния иманяр за сделка с антични монети. Арестуваният дошъл на срещата с бяла лада, чиито номера били сменени.
Столичанин бил измамен от двама улични дилъри при смяна на валута. Той бил подманен от високия курс и дал на Николай В. и Николай П. 4800 долара. Двамата обаче изчезнали през заден вход на сградата на "Граф Игнатиев" No 10-12. Полицаи от столичното първо РПУ успели да заловят измамниците.
Данъчен инспектор е бил пребит от неизвестни на 14 март. Петдесет и девет годишният А.К. постъпил в института "Пирогов" с контузни рани по главата, счупен нос и прорезна рана на лявата ръка. Според неговите показания той бил нападнат от двама младежи близо до блока, в който живее в жк "Красно село". Авторите и мотивите на престъплението се изясняват.
Простреляният на 18 февруари член на надзорния съвет на "Химко" Димитър Дацов почина от раните си в "Пирогов". Дацов беше издебнат от убиец на малка пресечка на столичния булевард "Черни връх" в служебната си кола "Ауди" А 6 около 20 часа. Според в. "Труд" врачански полицаи имали подозрения, че Дацов играе двойна игра. Той демонстрирал подкрепа на Юрий Литвиненко, но работил в полза на конкуренцията му от "Ай Би И трейд". Убиецът все още не е открит.
Трима въоръжени мъже извършили дързък грабеж миналия петък в столичен апартамент. Около 9 часа сутринта те позвънили в жилище в жк "Белите брези" в столицата и нахлули вътре. Те пребили 59-годишния собственик на апартамента, съпругата му и дъщеря му. След като ги принудили да отворят личната си каса, те прибрали от нея 4600 нови лева, златни накити, златна гривна и мобилен апарат.
Арестуван антимафиот с подкуп
Столичен служител на НСБОП беше арестуван с подкуп от 1500 германски марки от свои колеги, съобщиха от МВР. Тридесет и четири годишният Филип Г. поискал парите от свой познат, за да уреди връщането на откраднатия му автомобил. Арестът е станал в кафене на столичния булевард "връх" на 15 март, а предаването на подкупа е документирано със специални разузнавателни средства.
Задържат нелегална стока за $ 90 000
Митничари на аерогара "София" са задържали две пратки с внос на офистехника и мобилни телефони, съобщиха от Главно управление "Митници". Стойността на двете е $ 90 000. В първия случай е направен опит безжични телефони, факсапарати и адаптори да бъдат внесени безмитно като лични вещи. Във втория случай пратката е съдържала повече мобилни телефони от декларираните, като за част от тях не е имало и удостоверения за одобрен тип устройство, спецификация и фактури.
По двата случая са издадени актове за митническо нарушение.
Основният лихвен процент тръгна нагоре
Новият ОЛП, считано от 15 март, е 3.48% на годишна база. Това е доходността, постигната на аукциона за тримесечни ДЦК, който БНБ проведе на 13 март. На него бяха предложени две емисии ДЦК - тримесечни с обем 5 млн. лева и двегодишни в размер на 28 млн. лева. За тримесечните книжа бяха получени поръчки за 5.315 млн. лева, а за двегодишните - на стойност 61.368 млн. лева. За двегодишните книжа бе постигната ефективна годишна доходност от 6.95%.
