Накратко
Министерският съвет откри процедура за конкурс за търсене и проучване на газ метан в Добруджанското въглищно находище. Конкурсът е насрочен за 1 май т.г. Документи за участие в него се продават до 24 март т.г. от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Разрешението, която ще бъде дадено на победителя в конкурса, ще бъде за тригодишен срок с две възможни продължения за по две години. При доказано търговско значение на запасите от метан титулярът на разрешението за търсене и проучване ще получи и концесия върху терена.
Правителството реши близо 11.4 млн. лв. от фонд "Тютюн" да бъдат изразходвани за изкупуване на близо 9500 тона суров тютюн. От тях близо 1500 тона са количества, които не са били предварително заявени за производство според закона за тютюна. Причината за намесата на фонд "Тютюн" е, че в момента минималните изкупни цени на тютюна (определени от Министерския съвет) са с 15%-20% по-високи от цените на международните пазари. Затова Булгартабак и чуждите тютюневи компании нямат интерес да изкупуват, в тютюневия холдинг дори са залежали около 50 хил. тона тютюн, каза зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски.
Столичният общински съвет разреши на общинското дружество "Софийски имоти" ЕАД да финансира ремонта на жълтите павета по бул. "Цар Освободител" с 500 хил. лв. Министерският съвет прие нова класификация и номенклатурна система на петрола и петролните запаси в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Занапред Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси ще отчита петролните запаси и ресурси, след това те ще се включват в национален баланс на запасите и ресурсите, воден от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Класификаторът на петролните продукти също ще се води и отчита в МОСВ. Досега в България се използваше руската система на класификация и инструкцията за нейното прилагане, според която всички находища подлежат на проучване и експлоатация. Европейската система предвижда, че находища се разработват само при доказана икономическа ефективност от тях.
Министерският съвет прие закон за животновъдството. В него се предвижда да се създадат Съвет по животновъдство като консултативен орган към земеделското министерство и Национален животновъден съюз - обединение на животновъдни организации. Съюзът също трябва да консултира земеделското министерство по проектозакони и да изготви стратегия за отрасъла.
Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, и екологичните министри на страните от Югоизточна Европа одобриха регионална програма за екологично възстановяване на региона. Проектите по нея се очаква да получат финансова подкрепа на предстоящата конференция на пакта за стабилност в края на март.
Избори по данъчно време
2001 г., някъде в началото на май. Целокупното гражданство в качеството си на данъкоплатец плаща годишния данък и годишните осигурителни вноски за 1999 г. Плаща и псува, псува и (не) плаща. Броени дни след това същото това целокупно гражданство, но вече в качеството си на електорат, ще бъде поканено да застане пред урните за избор на нов парламент. Как ви звучи?
Както и да ви звучи, това е календарът на събитията, какъвто изглежда към днешна дата.
Дали СДС е поглеждал към него? Дали неговите лидери си дават сметка, че кулминацията на сегашното недоволство ще е именно при годишното доплащане догодина, когато с пълна сила ще ни блъсне увеличената данъчно-осигурителна тежест? Ако в СДС са мислили по въпроса - браво, значи вече гледат по-далеч от носа си, макар и само заради неистовото желание да бъдат преизбрани. Ако не са се сетили сами - да черпят по едно.
Тежките въпроси за синьото управление започват след това. През есента СДС ще намали с някой и друг пункт някой и друг данък (дано най-сетне Муравей проумее, че изборът не трябва да е ДДС) и ще спекулира с това, но на практика през пролетта на 2001 г. ефектът все още няма да бъде усетен. За да се отърве СДС от гнева на данъкоплатеца, има поне две алтернативи. Едната е да разиграе сценарий, който да доведе до предсрочни избори, примерно през март, във всеки случай преди сезона на данъците. Другата алтернатива е тази, от която три години си докарваме хонорари, пишейки еднообразни до безумие коментари. За данъците и осигуровките става дума. И за намаляване на техните размери. Но не в контекста на козметиката, а на шивашка ножица.
Доган тества нервите на Костов
ДПС се отказа от ролята си на балансьор
Демагогията, с която представителите на СДС и ДПС занимаваха публиката покрай партийните си взаимоотношения след срещата на двете ръководства в Пловдив миналия вторник, взе да се разчупва. Явно е, че когато парламентарните избори наближават, не е достатъчно да се говори само чрез медиите за "затопляне на отношенията", "възстановяване на диалога", "декодиране на посланията".
Новата ситуация може да се определи и като смяна на местата. От балансьор - роля, с която ДПС дълго време спекулира, движението предпочете новата формула "генератор на национално съгласие" . Към момента тя е по-правилният избор, тъй като заради обстановката на Балканите ескалацията на етническо напрежение не е в интерес на никого. Освен това с нея е много по-ефективно да бъдат диктувани условия на управляващите, отколкото със стария модел, който правителството на Беров доста компрометира.
Макар че също получи наказателен картон от своите избиратели на местните избори, Доган по-гъвкаво, отколкото на "Раковски" 134 очакваха, разчете протестния вот на турската общност и избра стратегия, а не краткосрочна тактика. Днес отново му личи, че е личността, с която всяка партия преди парламентарни избори е готова да се съобразява. СДС от своя страна стигна дотам да няма чак такъв голям избор на партньори, с които да преговаря поне за следизборно споразумение. Част от сините може още да не го осъзнават, но лидерът им съзря опасността СДС да попадне в нежелана зависимост от партия, чието име доскоро на "Раковски" 134 се споменаваше само в негативен план.
Въпреки това, преди да замине за Пловдив, на Костов му се наложи да скрие във вътрешния си джоб националистическата карта, която развяваше по време на местните избори, и е вфемистично, но все пак покани Доган да споделят отговорността от управлението. Само заради жизненоважната за синята партия политика на "отваряне" беше преглътнат и споменът за ролята на ДПС при свалянето на правителството на Филип Димитров и за подкрепата на правителството на Беров. Двете партии се договориха да напишат версиите си по тази страница от най-новата ни история, но докато това стане, изборите ще са отминали и резултатът може да не е от значение.
Засега единственото сигурно, което Доган отново потвърди, е, че до изборите не може да се говори за каквото и да е споделяне на властта. И то заради една основна причина - СДС сама трябва да понесе негативите на своето управление. Според него властта е довела управляващите до подценяване и елиминиране на опозицията, дори до самовнушение, че изобщо нямат нужда от коректив, от разпределение тежестите на управление. Едно самовнушение, за което СДС сега плаща според него.
Още около октомврийските избори Доган започна да експлоатира темата за нова война на Балканите, за българския етнически модел и за нуждата от национален консенсус по формата, зададен от ДПС. Сега той обърна внимание и на нещо, което сините политици не обичат да им се казва на глас - че гледат на членството в Европейския съюз и НАТО повече като на вътрешнополитически аргументи.
При това съотношение на ресурсите Доган естествено започна да проверява еластичността на позициите и нервите на главните политически субекти. Въпреки твърдението му, че управляващите са изчерпали своя политически и социално-икономически потенциал, заиграването му е преди всичко с тях, защото сините все още имат какво да му предложат. ДПС вече отбеляза полезна точка с включването в актуализираната правителствена "Програма 2001" на текстове за инвестиции в смесените райони. Въпреки че отрече да е имало предварителни консултации, Костов заложи точно на 11-те района, посочени от Доган. В този смисъл поведението на управляващите трудно може да се определи само като израз на добра воля или стъпка към "споделяне на отговорностите". Това подсказва, че лидерът на ДПС вече получава това, което иска. Така че в момента топката е подадена на управляващите. И ако има изнервени, това са те тъй като, от една страна, няма достатъчно сигурни индикатори от Сокола, че след година ще получат възвращаемост на инвестираното в името на общото управление, респективно на втори син мандат. От друга, частичното разтоварване от властови ресурси ще постави под въпрос крехкия консенсус между сините властови лобита, особено в смесените региони. Кърджали е само единият казус, а реалността предполага на движението да бъдат предложени достатъчно властови ресурси. Това обаче не е достатъчно за Доган да прекрати рекламните консултации с останалите политически сили, включително с БСП, които започват още през новата седмица.
Логиката на натиска, който оказва по целия политически фланг Доган, предполага лансиране на претенциите първо в медиите, за да могат сините да се успокоят, да преглътнат накърненото си самочувствие и да достигнат сами до извода, че нямат изход. След известно отлежаване желанията могат да бъдат поставени на масата на преговори. Сега предстои развитие на въпросите, свързани с областния управител на Кърджали и деактивирането на партията на Гюнер Тахир. А на последната среща бе подхвърлено, че след време ще бъде направена заявка не толкова за вицепремиерско, колкото за вицепрезидентско място. Ако се стигне дотам, най-вероятно е ДПС да получи подаръка, който сега си пожелава. Но сините ще трябва много да внимават в поведението си, тъй като с всеки "диалог" лидерът на движението е на път да се сдобие с почти неограничен брой поводи да оттегли евентуалната си подкрепа за СДС, когато той прецени.
Обвързването на Костов с Доган поставя в неизгодна позиция и коалиционните партньори на сините, тъй като лидерът на СДС ще се наложи да жертва техните позиции. Реакциите на Народен съюз засега са спокойни, но на предстояща среща вероятно ще бъде обсъден въпросът с вицепрезидентското кресло.
Следователно проблемът на Доган в момента не е какво СДС ще реши да му даде, а колко големи са възможностите на управляващите да задоволят "скромната кошница" на Сокола. Затова Доган започна да подготвя и БСП за новия статут на ДПС като облагодетелствана политическа сила. Изявлението на Сокола, че не трябва да си правим илюзии и да се подготвяме за "военно сътрудничество на страната ни с НАТО", вероятно е покачило кръвното на всеки социалист. Интересното в случая е, че никой от ръководството на БСП не взе отношение по този болезнен за тях проблем и се направиха, че не са чули. Това поставя нещата на съвсем друга плоскост. Ахмед Доган вече не просто спекулира със слабостта на СДС, а тества - явно успешно - до каква степен може да манипулира цялото политическо пространство.
Нещо като вот, повече като интрига
През изминалата седмица нова интрига се завъртя около евролевицата, която в последно време е еталон за некоординираност между действията и изказванията на свои ръководни членове. Повод бе категоричната заявка на депутата Иван Бойков, че партията му готви вот на недоверие на правителството на Иван Костов заради бедността и безработицата. Той очевидно се е осланял на водените консултации с другите политически сили и е решил да изпревари събитията, като блесне със завидни качества в отсъствието на лидера. Още със завръщането си от околосветска обиколка обаче Александър Томов отрече политическия съвет да е вземал такова решение. Той уточни, че член на ръководството на БСП наистина е правил подобни сондажи, но до решение не се е стигнало. По-късно бе подсказано, че този високопоставен социалист е Румен Овчаров, който от своя страна заяви, че БСП не крие да са водени консултации.
Паралелно с това мълчаливият заместник-председател на евролевицата Николай Камов прояви неподозирана твърдост и инициатива и определи изявлението на съпартиеца си Бойков като "груб политически гаф". Според него никой не може да си позволи импровизации, когато става дума за неща, "засягащи съдбата на българина". Той посочи, че на предстоящото заседание на политическия съвет ще настоява за свикване на националния партиен съвет, за да бъде решен проблемът с творческия порив на евролевите депутати, които "поставят под съмнение отношенията на евролевицата с други партии". Това, което вероятно е имал предвид Камов, са отношенията с ДПС, тъй като амбициите на Томов да привлече Доган като съюзник са известни отдавна. Сокола демонстрира голяма изненада, когато научи, че според евролевицата движението ще подкрепи вота. Лястовиците се уплашиха, че са ядосали Доган, макар че в реакцията му имаше по-скоро нотка на великодушие, отколкото на раздразненост.
Томов обаче подчерта, че наказания за некоординираното поднасяне на информация от евролевите депутати няма да има. И може би това бе основанието Иван Бойков да не изневери на доброто си настроение в кулоарите на парламента. Липсата на наказание може би се дължи на факта, че Бойков досега демонстрира пълна подкрепа за лидера. А на фона на предстоящия конгрес ( 3-4 юни )Томов повече от когато и да е се нуждае от лично лоби. Дори Камов, който се спрягаше за скритата опозиция на сегашния лидер, в последно време стои твърдо зад него.
Бомбастичните декларации, зад които няма нищо, не са изключение за партията на лястовиците и досега те бяха неумело замазвани от лидера. В такива моменти предпочитаната теза на Томов е, че са демократична партия и всеки има право на собствено мнение. Все пак и той осъзнава, че заради некоординираност и липса на дисциплина във воденето на партийните дела е на път да попълни листата на аутсайдерите. И това пролича най-силно на местните избори. Ако тази практика продължи, спадът на електоралната подкрепа почти сигурно ще остави евролевите извън сградата на Народното събрание.
Законът за службите придоби образ и подобие
След 10 години демокрация образът на тайните служби започна да придобива очертания. Тази седмица стана известен работен вариант на проектозакона за сигурността и обществения ред и на практика дълго бавеният дебат за структурата и функциите на специалните служби прие конкретни измерения.
За закон за обществения ред се заговори още през лятото на миналата година, когато парламентът върна предложените поправки в Закона за МВР. Тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев съобщи, че ще се създаде работна група, която да напише законопроект за обществения ред, но това така и не се случи по време на неговото управление. През октомври премиерът Иван Костов в Бургас изказа недоволство от работата на "някои служби", а по-късно и президентът заяви, че те работели на самотек. Може би покрай този шум до името на закона е било добавена и думичката "сигурност".
Най-общо според законопроекта службите се делят на две - служби за сигурност и служби за обществения ред. Сред първите са Национална служба за сигурност, Националната разузнавателна служба, Военното разузнаване и военното контраразузнаване, националната служба за охрана и служба "Сигурност на комуникациите и информацията". Неясно защо всички те са прекръстени - НРС в "Информация", НСС в СНС, военното разузнаване вече получи новото си име - "Военна информация", военното контраразузнаване става "Военна сигурност", а НСО остава само служба "Охрана". Това желание за прекръщаване на службите на 4-5 години едва ли върши някаква работа, освен че обърква хората и институциите.
Службите за обществен ред са досегашните полиция, борба с организираната престъпност, жандармерията, гранична охрана, военна полиция, специални операции (баретите). Към тях се добавят и две нови - "Специални разузнавателни средства", която ще обедини досегашната Служба за оперативно-техническа информация (СОТИ) и Бюрото за оперативно издирване (БОИ). Другата нова служба е "Миграционна". С изключение на военната полиция останалите са на подчинение и в състава на МВР.
В проектозакона остава принципът на взаимната обвързаност, т.е. правителството ще предлага, а президентът ще назначава с указ директорите на национални служби, както е и сега.
Непрекъснатият спор кой ще ръководи служби, кой ще ги контролира и кой ще ползва информацията им изглежда решен по соломоновски в този работен вариант. В него е записано, че директорите "предоставят на президента, министър-председателя и председателя на парламента еднаква по обем и съдържание, включително и за дейността на службата, която ръководят". Това изглежда доста разумно предвид непрекъснатите подозрения на различните институции една към друга. И макар да е ясно, че данните на специалните служби се ползват за вземане на управленски решения основно от Министерския съвет, информираността на президента и парламентарния шеф, както и възможността да искат отчети за работата на спецслужбите, е допълнителна гаранция за контрол. (Все пак СДС няма вечно да ръководи и трите институции.)
Предлага се и вариант с отделна парламентарна комисия, която да контролира и следи работата на разведките. Известният досега предвижда всяка служба да бъде на отделна бюджетна сметка, а бюджетът й да не бъде държавна тайна. Той ще се предлага за одобрение от парламента от Министерски съвет, а разходната част ще се проверява от Сметната палата. Естествено по детайлите в закона ще има доста спорове.
Безспорен факт е, че най-накрая трябва да бъде създадена отделна служба, която да се занимава с чужденците. Досега с тях се занимаваха няколко отделни институции и в крайна сметка никой. Но ако за създаването на структура, която да се занимава с емигрантите у нас, едва ли ще има спорове, тъй като за тази дейност най-накрая трябва да има един конкретно отговорен, за служба "Специални разузнавателни средства" ще възникват доста коментари. Причините са няколко - СРС ще обслужва разузнаването, контраразузнаването, полицията и борбата с организираната престъпност по техните разработки. В същото време според промените в новия закон ЗNoа МВР, тези служби ще бъдат управлявани от заместник-министрите на вътрешните работи, които ще бъдат политически лица. Както е известно, те ще се занимават с управлението на специализираната и общата администрация. И макар да е ясно, че Законът за сигурността и обществения ред ще отмени този за МВР, а министерството ще действа с правилник, отсега е добре да се помисли дали новите политически лица в кабинета на вътрешния шеф трябва да имат достъп до информацията, която придобиват СОТИ, БОИ и служба "Свръзки".
От друга страна, е доста спорно дали СРС да не бъде разделена на две. От една страна, да бъде създадена агенция, която да обслужва специалните служби - както всъщност е уредено в унгарския закон, а друга част да остане в МВР и да обслужва полицейските служби. Има и втори вариант - както е в Германия - всяка спецслужба да си има свой отдел за използване на СРС. Но това е въпрос на дискусия и възможности.
Така или иначе с този законопроект, макар и в работен вариант, управлението и контролът на специалните служби започнаха да придобиват някакви параметри. Дали ще бъде добър или лош е важно, но по-важно е, че най-накрая тайните служби ще работят по гласуван от парламента закон. Защото в голямата си част българските служби работят на базата на секретни постановления и укази. А секретността не е най-добрият признак на демокрацията. Вътрешният министър Емануил Йорданов и неговият главен секретар ген. Божидар Попов, който е натоварен с изготвянето на законопроекта, миналата седмица изказаха опасения от изтичането на информация по намеренията на правителството за този законопроект. Напразно. Колкото повече се дебатира тази тема, толкова по-малко ще бъдат страховете и подозренията на обществото за използването на тайните служби за политически цели.
СДС се провали, но още няма консенсус за вот на недоверие
Румен Овчаров, заместник-председател на ПГДЛ, пред "Капитал"
- СДС разчиташе през годините на своето управление на т.нар. вашингтонски консенсус, който включва три елемента - либерализация, наличие на частен сектор, т.е. приватизация, и финансова стабилизация. Тези елементи се очакваше да породят достатъчно мощни пазарни сили, които да развият икономиката. За съжаление този модел в България вече повече от три години не работи. Либерализацията не доведе до отстраняване на държавата от икономиката, а чрез близо 500-те лицензионни и разрешителни режими се постигна тотален контрол. Приватизацията не роди конкурентоспособност, а се ориентира към задоволяване на лични и политически интереси. РМД разграбват предприятията. И трето, финансовата стабилизация в България стана самоцел. На практика тя изхвърли от пазара над 50% от българското население. СДС се провали и в трите елемента на своята политика.
Основното, което предлагаме, е разбирането, че икономиката на страната има нужда от промени в две насоки. Първата е отстраняване на слабостите в досегашната практика и формиране на институционално работеща пазарна икономика. Ние ще елиминираме административните спирачки пред развитието на бизнеса - всички пречещи разрешителни и лицензионни режими ще бъдат отстранени още в най-близко бъдеще. Що се отнася до приватизацията, тя повече не може да бъде заложник на интересите на изпълнителната власт. Планираме да създадем агенция, която ще бъде извън структурите на изпълнителната власт, под контрола на Народното събрание, като е задължително преразглеждането или проверката на сделките, които са сключени главно с РМД. Много важно също така е да бъдат гарантирани и правата на дребните акционери във вече създадените приватизационни фондове, холдинги и инвестиционни дружества от първата вълна на масовата приватизация. Становището на нашите избиратели, които са огромната част от тези инвеститори, е, че неколкостотин човека станаха милионери за сметка на целия български народ и никой не контролира тяхната дейност, нито пък защитава интересите на дребните акционери.
- Икономика като българската не може от само себе си да излезе от рецесията. Тя има нужда от импулс, т.е. от инвестиции и насърчаване на износа към 350-милионния западен пазар. Ще се съсредоточим в насърчаването на инвестициите преди всичко на частните производители. Това означава намаляване на тяхната данъчно-осигурителна тежест и признаването на инвестициите за разход преди облагането с печалба. С оглед нарастване доходите на хората ще стимулираме потреблението. Увеличаването на минималната работна заплата, пенсиите, социалните плащания са задължителен елемент от тази политика. Предвидили сме и начини да бъдат финансирани тези разходи. Определени пакети акции 10 - 20 % от крупните държавни монополи като НЕК, БТК, Булгартабак, Булбанк и други могат да бъдат преведени целево на Националния осигурителен институт. Както и на Здравноосигурителната каса, ако се уверим, че е институция, на която може да се има доверие. Защото до момента тя само харчи пари.
Разбира се, държавното потребление и инвестициите от страна на държавата са много важни. След като намаляваме данъчната тежест, държавните разходи също ще бъдат намалени, но държавата все пак би могла да се ангажира с инвестиции в крупни инфраструктурни проекти. В никакъв случай не може да се отлага строителството на АЕЦ "Белене". Схемата около "Горна Арда" е измислена, защото не носи никаква полза на България. В АЕЦ "Белене" вече има вложени милиард и двеста милиона български лева. Не е проблем да се сформира акционерно дружество с участие на западни фирми, което да построи централата. Два милиарда и петстотин милиона инвестиции в България в рамките на няколко години е нещо, за което можем само да мечтаем, а ние го имаме фактически и неработещо.
- Аз имам три варианта. Те са неофициални документи. В областта на фискалната и данъчната политика има разлика между вариантите. Във варианта от края на месец януари приоритет е осъществяване на данъчна политика, която да поддържа необходимото равнище на бюджетните разходи. В новия вариант се появява нов приоритет - разработване на цялостна концепция за намаляване на индивидуалното данъчно бреме, в това число дребният бизнес, която комплексно да обхване преките и косвените данъци. Не знам дали СДС има добре работеща схема за информация, но явно е разбрал, че с тотална рестрикция върху икономиката и свиване на всички разходи не може да се продължава. Затова тук има буквално преписване на текстове от нашата платформа. Дали са ги преписали, или са започнали да узряват за тях, не знам, но фактът е този.
Иначе идеите в програмата са най-малкото смешни. Не можеш да обявиш, че ще направиш 4 млрд. инвестиции, при положение че само преди година обявяваш, че те ще бъдат 10 млрд, а пък ние всички знаем, че нищо не беше инвестирано. Не можеш да обявиш, че ще откриеш 250 хиляди нови работни места, при положение че само от началото на годината има 70 хиляди нови безработни. Това е чиста демагогия. Както и приказките за замразяване на цените на топло- и електроенергията. След провала на реформата в енергетиката постоянно вдигаха цените, а сега разбраха, че повече не могат да ги вдигат, тъй като социалното напрежение е голямо и никой не плаща. Стигнаха дотам, че не могат вече да затварят губещите предприятия, тъй като и там социалното напрежение е огромно. Кой се оказа, че ще бъде пак виновен - енергетиката. Костов играе тази игра от 1991 г., когато започна първата либерализация на цените и единствените цени, които бяха замразени, бяха на енергийните ресурси. През 1996 г. в най-тежките месеци на правителството на Жан Виденов имаше тези лозунги - да спрем цените на топлоенергията, на електроенергията и т.н. Ние тогава не се поддадохме на тази схема. Костов стигна дотам и цикълът се затвори напълно. Той стигна до същия елементарен популизъм. Това е нагледно доказателство за провала на тази т.нар. реформа, която те уж правят в страната.
- Коментарите са верни. Програмата ще стигне до тях в края на тази седмица. Конференциите вече текат. Но ние ходим и обясняваме за какво става въпрос. Трябва да ви кажа, че тези идеи се възприемат. Дискусия върви също така по въпроса за НАТО. Това също се приема доста спокойно с изключение на организациите, които са подготвени от някои хора в партията. Но и там като че ли нещата могат да бъдат контролирани.
- Не, нямат, разбира се. Това е очевидно и затова е истерията. Темата НАТО се експлоатира неслучайно. Тя се експлоатира от три групи политически образувания в страната. В СДС са недоволни, защото им отнемаме последния коз, с който те клеймяха БСП като антиевропейска, опасна, вредна и т.н. Партията вече излиза с ново лице, обединена и силна, т.е. вече ще бъде реална алтернатива за СДС. Другите донякъде недоволни са във формированията, които са нещо като наши потенциални коалиционни партньори. На тях им отнемаме легитимацията за различие от нас. Затова някои от тях реагират много нервно и неорганизирано. А третите са идейните течения в партията. За две години те не успяха да измислят нито една идея, около която да се обединят. Сега са се хванали като удавници за сламка около темата НАТО и се опитват да разделят партията. Позицията на последните е даже неморална, защото на последния митинг се разпространяваха листовки, в които хората, които са гласували в НС за изпращането на българския инженерен взвод в Косово, са обявени за престъпници. Това го правят същите хора, които през януари 1996 г. гласуваха влизането на България в "Партньорство за мир", по условията на което споразумение тези хора сега заминават. Със своите действия Красимир Премянов се отказва от позицията на ПГДЛ, демонстрирана в размките на миналия парламент. Самият факт, че стигат до такова равнище, говори за пълната им неспособност и тяхната собствена самооценка, че нямат вече никаква преспектива в партията.
- Вотът на недоверие ще бъде силен, ако е подкрепен от цялата опозиция. Ако няма такава подкрепа, не би следвало да го внасяме. Ние нямаме никакъв проблем да го внесем още утре. Има много сериозни теми като социалната политика например. Водят се консултации с колегите от останалите опозиционни партии, но до момента не сме стигнали до консенсус. Когато стигнем до него, ще го внесем.
- Не. Срещаме подкрепа, даже имаме абсолютно еднозначна подкрепа на част от опозиционните партии. Но у част от другите има още съмнение дали е дошъл моментът. Ще изчакаме нещата още малко да поузреят. Вотовете на недоверие в България не свалят правителства. Няма такъв случай поне през последните десет години. Но те създават атмосферата, която води към свалянето на правителството. Затова моментът, в който ще внесем вота, трябва да бъде достатъчно добре избран от гледна точка на политическата ситуация в страната, за да не бъде самоцелен.
Красимир Стойчев: Бизнес с часовников механизъм
Някой дебне Красимир Стойчев от засада. Ако австрийските полицаи обаче искат да разберат кой, ще трябва едва ли не да разгадаят тайните на българския преход. Разнопосочните и често конфликтни бизнесначинания на премиерския приятел със сигурност ще затруднят органите на властта. Скандалната история на Стойчев и "групировката" "Трон" започва няколко години преди 10 ноември 1989 във Виена, където по това време започват да се съсредоточават личните и държавни пари на комунистическата номенклатура.
Животът на Красимир Стойчев беше заплашен миналата седмица за втори път през последните четири месеца. Край дома му във виенския квартал Пертхолдсдорф тежко беше ранен баща му - Стойчо. Преди това на 9 декември сутринта пред входа на кооперацията на площад "Народно събрание", където шефът на "Трон" има апартамент, гръмна шашка с динамит минути след като той излезе от входа. По-късно стана ясно, че българските криминалисти работят само по версия за атентат срещу Стойчев.
Покушението срещу 77-годишния Стойчо Стойчев станало на 10 март около 21 часа, след като излязъл в двора на виенската къща на сина си, съобщиха австрийските медии. Бащата на Краси Стойчев видял двамата бандити, когато отивал да заключи вратата на гаража. Единият бил в двора, а другият - от външната страна на оградата. Когато го видели, те изстреляли четири патрона срещу него. Стойчев-старши беше настанен в болницата с опасност за живота, но по последна информация положението му се стабилизира. В двора на къщата е била намерена и бомба с часовников механизъм. Тя трябвало да се взриви на следващия ден по обед. Според австрийската полиция взривът бил от "източноевропейски тип". Нямаше уточнение дали става въпрос за чешкия "Семтекс", който се използва за терористични акции. Според полицаи, цитирани във виенските вестници, атентатът и този път не е имал за цел да убие някого, тъй като мястото, на което е намерена бомбата, е доста отдалечено от къщата.
Българското вътрешно министерство веднага изрази готовност за съдействие на австрийските си колеги, макар разработката по разкриването на извършителите на софийския атентат досега да не е дала никакъв резултат.
Според една от версиите, която беше лансирана веднага след покушението от австрийския канал ORF, причина за атентата най-вероятно е бизнесът на Красимир Стойчев и по-конкретно триъгълната му операция с изплащането на дълга ни към Полша. Самият потърпевш намекна от страниците на собствения си всекидневник "Стандарт" версията, че поръчителят е едва ли не неговият бивш съдружник Ангел Първанов, с когото отдавна са в процедура на оспорван бизнесразвод. Пак чрез същата медиа Стойчев се опитва да внуши още, че между двата атентата няма нищо общо. А общо със сигурност има и това е бизнесът на бившия член на Г-13. При всички положения на австрийците ще им е доста трудно да установят точно коя от неговите скандални сделки е станала причина някой да го заплашва по този начин.
Красимир Стойчев Стойчев е роден на 4 октомври 1955 г. Завършва английската гимназия в София заедно с Филип Димитров. След това го приемат в икономическия институт, специалност статистика. Женен е, няма деца. Още преди да завърши, започва работа в бюджетния отдел на Националния статистически институт. Дипломирането му се отлага, защото не може да вземе изпита си по научен комунизъм. По-късно го повишават до шеф на отдел. Става член на БКП през 1984 г., след като три пъти кандидатства. Малко след това заминава да работи във Виена. Негови недоброжелатели подхвърлят възможността неприемането му за член на партията да е само за да му се създаде подходяща легенда. Още докато работи в статистическия институт, Стойчев пътува често заедно с началниците си в чужбина. Във Виена заминава при приятеля си Стюарт Каралян, който е там от няколко години. Неговият баща е заместник-министър на пощите и далекосъобщенията по това време и с негова помощ Каралян успява да създаде фирма. Според някои източници малко след отиването си във Виена Стойчев се включва в проекта "Нева". Преки доказателства за това липсват, но един от хората, които по-късно му стават съдружници и кредитори - Ангел Първанов, е косвена връзка. Той е зет на секретаря на "партийно-държавната комисия" на ЦК на БКП Шпатов, който е и между основните фигури в проекта "Нева".
Първата си къща в австрийската столица Стойчев купува през 1986 г. Имотът, който сега се опитаха да взривят, е в друг, по-малко престижен квартал, където бизнесменът се премести наскоро.
Първата си фирма в България - "Кони", Стойчев регистрира през 1990 г. По-късно в съдебните регистри се вписва и фирмата "Трон". Седалището й е в жк "Младост", където е апартаментът на родителите му. След това създава едноименна фирма във Виена, която пък е собственост на "Трон Gmbh", регистрирана в швейцарската офшорна зона Цуг. На практика никога не се е знаело със сигурност кой притежава "групировката" "Трон".
Една от първите големи сделки на Стойчев беше уреждането на българския дълг към Полша. Бизнесменът предложи тогава триъгълна операция, в която България изнася цигари за Русия, а пък руски суровини отиват към Полша. По това време на власт е правителството на Филип Димитров и сделката става възможна с одобрението на министър-председателя, на Иван Костов, който тогава е финансов министър, и на търговското министерство, оглавявано от Александър Праматарски.
Медиите са другата сфера, към която Стойчев проявява определен интерес. След създаването на всекидневника "Стандарт" (където междувпрочем в един период икономически коментари пише и Иван Костов) бизнесменът насочва интереса си към електронните медии. Създадената специално за инвестиции в медиите компания "Нюз холдинг" придобива участие в радио "Експрес". Междувременно стартира проектът "Темпо" за частна национална телевизия. Стига се дори до получаване на лиценз от парламентарната Комисия по радио и телевизия, който обаче остава без последствия. Тогава един от основните лобисти за проекта е Михаил Михайлов, сега шеф на правителствената информационна служба, а тогава - секретар на парламентарната комисия.
Създаването на първия български GSM-оператор "Мобилтел" е може би най-големият проект на Стойчев. Той получава лиценза за това почти тихомълком, след като Министерството на отбраната мистериозно бързо освобождава необходимите за клетъчната телефонна мрежа честоти. За първия GSM-лиценз има само още един кандидат - "Детаком", дъщерна фирма на Deustche Bundespost Telecom. Тя обаче не печели, тъй като държавните чиновници решават, че този проект няма да ангажира българската индустрия. Стойчев пък обещава да използва за поддоставчици български заводи и така взима лиценза. Това естествено не се осъществява, а самият проект се реализира с огромно закъснение. Историята с продажбата на GSM-оператора преди около две години е не по-малко симптоматична от тази на създаването му. След множество отричания и увъртания в крайна сметка се разбра, че акциите на Стойчев първо са били продадени на фирма, свързана със скандално известния виенски холдинг "Нордекс" на Григорий Лучански. Негов консултант по някои сделки пък беше не по-малко известният у нас партиен функционер Огнян Дойнов. Междувпрочем той също е един от създателите на проекта "Нева", чрез който от страната бяха източени огромни суми. В крайна сметка собственик на "Мобилтел" се оказа трети скандален бизнесмен - руснакът с израелски паспорт Михаил Чорни.
Почти винаги, когато се заговори за бизнеса на Красимир Стойчев, се споменава и приятелството му с премиера Иван Костов. Топлите отношения между двамата никога не са били отричани. Близки до бизнесмена твърдят, че той често е подпомагал финансово СДС. С негови пари например са били организирани част от концертите на пл. "Александър Невски" около януарските събития през 1997 г. Жена му Славка е в ръководството на "Бъдеще за България". Напоследък обаче семейство Костови се дистанцирали от Стойчев и съпругата му. Това съвпадна и с поредица неуспехи в бизнеса за бившия член на Г-13 - медийните му дружества едно след друго вървят към фалит.
По всичко личи, че австрийските служби сериозно са се заели с разследването на Стойчев. Ако покрай това виенските полицаи се захванат да разберат как бизнесменът е направил "първия си милион", наяве може да излязат и немалко интересни подробности за първоначалното натрупване на капиталите у нас. Времето показа, че заченатите във Виена псевдобизнесмени трудно оцеляват след преразпределянето на парите. Те бяха силни при първото завъртане на червените милиони, след което се оказа, че трудно оцеляват в по-конкурентна среда. Някои избраха лесния начин и се оттеглиха навреме, а за други часовниковият механизъм продължава да цъка.
"Джейлан" си отива, готви се нова "сделка на века"
Шиляшки и НЕК са във война заради споразумението с BNFL
Сделката с BNFL за АЕЦ "Козлодуй" е на път да повтори скандала с "Джейлан холдинг". И в двата случая държавата (чрез енергошефа Иван Шиляшки) брутално се намесва в делата на едно търговско дружество, каквото е Националната електрическа компания, изземва функциите на неговите управляващи органи и му нарежда да подписва сделки, твърде съмнителни от гледна точка на безопасността и на икономическата целесъобразност. Разликата е в размерите - на обектите, на финансирането и на опасните последици. Турската компания все пак трябва да строи само язовири и ВЕЦ - сравнително безопасни за експлоатация, с малък дял в електропроизводството на страната и с размер на инвестиция от 220 млн. долара. В случая с британската BNFL обаче се договаря извеждането от експлоатация на първите два малки блока на АЕЦ "Козлодуй", менажирането и експлоатацията на другите два стари блока, изграждането на хранилище за силно радиоактивното използвано гориво и управлението на радиоактивните отпадъци. Тук става дума за уникални технологии, за много скъпи съоръжения и дейности, които изискват изключителна прецизност и стриктно спазване на международните стандарти. В противен случай последиците могат да бъдат много сериозни.
"Джейлан", както изглежда, ще си отиде окончателно, ако до лятото не намери 33 млн. долара, за да стартира проекта "Горна Арда". За сметка на това се подготвя нова "сделка на века" с британската BNFL.
За преговорите с BNFL се чу за първи път през миналата година, след като беше подписано рамково споразумение с британската компания. Следващата стъпка трябваше да бъде подписване на детайлизирано споразумение между BNFL и НЕК. Известно е обаче, че докато Шиляшки натиска за реализирането на съвместния проект, ръководството на НЕК се отнася твърде скептично към него.
Посещението на Иван Шиляшки в Лондон е приключило с провал, не е подписано нищо с British Nucleаr Fuels plc (BNFL), съобщи източник, близък до Агенцията по енергетика. Шиляшки замина за Англия в понеделник, придружаван от депутата от СДС и зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика Димитър Иванов, от шефа на дирекция "Ядрена енергетика" в "Енергопроект" Иван Хиновски и главния изпълнителен директор на Националната електрическа компания Данаил Тафров. Преди посещението от енергийната агенция съобщиха официално, че ще се подписва споразумение между BNFL и НЕК. Делегацията се върна в сряда вечерта, без да е подписан документ.
От обясненията на енергийната агенция излиза, че цялото пътешествие било, за да се преговорят още веднъж въпросите, които бяха обсъдени и уточнени при посещението на англичаните в София. Самото споразумение щяло да се подпише през април. Още преди да се върне обаче българската делегация, в София вече имаше информация, че BNFL е отрязала Шиляшки. В Лондон били скандализирани от факта, че държавен чиновник е отишъл да подписва споразумение, по което са страни две търговски компании. Вярно е, че в групата присъства и главният изпълнителен директор на НЕК Данаил Тафров. Оказа се обаче, че той няма мандат да се разписва под споразумението с BNFL, тъй като директорският борд на НЕК не е одобрил този проект и дори изобщо не го е обсъждал. Нещо повече, натискът за сключване на сделка с BNFL станал причина за крайното изостряне на отношенията между директорите на НЕК и Шиляшки през последните месеци.
BNFL е една от най-големите компании производители на ядрена енергия в Европа. Има централи в Селафийлд, Хънтерстон, Чапълкрос, Дриг, Спрингфийлдс, Рисли, Кепънхърст, Ментрог, Тросфинид, Бъркли, Олдбъри, Хинкли пойнт, Литълбрук, Дънджнес, Брадуел, Сайзуел. От есента на миналата година обаче името на компанията се свързва с един от най-големите скандали, свързан с нарушение на правилата за безопасност в ядрени централи. Става дума за фалшифициране на данни при проверка за сигурността в един от заводите на BNFL в Селафийлд. Проблемът е дошъл от отклонения от изискванията за точно определен диаметър на топчета от смесен оксид, които се нареждат в дълги прътове като гориво за ядрени реактори. BNFL изменила данните така, че дори топчетата, които били във формата на саксии вместо идеално кръгли, се отчитали като безопасни. И компанията, и британският инспекторат за ядрени инсталации са в общи линии единодушни, че нарушението не е предизвикало опасност за околната среда. Както отбелязва The Economist, пострадало е най-вече името на BNFL. Според доклад на британския Инспекторат за ядрени инсталации, компанията е допускала системни гафове в управлението си.
Заради констатациите в доклада главният изпълнителен директор на компанията Джон Тейлър наскоро бе освободен от поста си. Скандалите са равносилни също на провал на плановете за продажба на 49% от капитала на държавната BNFL.
Другото неприятно последствие е, че някои от най-големите търговски партньори на британската компания са склонни да преразгледат договорите си с нея. Досега BNFL има твърда забрана да продава смесен оксид в Япония, а един от основните й клиенти, японската компания Kamsai Electric Power Company е обявила, че BNFL не може да участва в търгове за доставка на гориво за четири месеца. През есента на миналата година японското министерство за търговия и промишленост е изпратило двама свои инспектори за разговори с Инспектората за ядрена безопасност. Германската компания Preussen Elektra пък обяви, че е открила неточности в документацията на BNFL, свързана с доставка на горива за нейната атомна станция в Унтервезер, Долна Саксония. Последната информация е, че Preussen Elektra ще затвори завода си в Унтервезер и ще предприеме съдебни действия.
Отново директно договаряне без конкурс
Директното възлагане на проекта за четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" е в пълно противоречие със закона за обществените поръчки, твърдят юристи. Управлението и експлоатацията на блоковете може да се възложи директно. Но извеждането на блоковете от експлоатация, проектирането и изграждането на обекти за съхраняване на радиоактивни отпадъци и използвано гориво може да се възлага само чрез открита процедура за възлагане на поръчка, т.е. търг или конкурс.
В този случай тя е елиминирана напълно. Споразумението с BNFL предопределя възлагането на проекта на тази фирма, без да са проучени възможностите за по-изгодни оферти. Аргументите на енергийното ведомство са, че само BNFL има технология за извеждане на реактори от експлоатация, че само тя извършвала такава дейност, както и че никой друг не искал да се занимава с нашата АЕЦ. И трите аргумента са просто неверни. Справката в Интернет показва, че има още най-малко пет компании, които разполагат с такива технологии и имат опит в извеждането на реактори от експлоатация. Такива са Durateck, Аmerican Ecology Corporation, Nuclear Assurance Corporation International (), Stone & Webster (). Stone & Webster например е No 1 в класацията на най-големите инженерингови фирми в енергийния сектор и има голям опит в извеждането на реактори от експлоатация. Представители на тази компания са се срещали с шефове на НЕК и са заявили официално интерес към проекта за АЕЦ "Козлодуй". Някои от другите компании също проявяват интерес. А след като има търговски интерес, най-елементарната логика диктува, че чрез конкуренцията на оферти могат да се постигнат най-изгодни условия за АЕЦ и за НЕК. Известно е, че в САЩ в момента съществуват авангардни технологии, които са с пъти по-евтини от тези в Европа. Това е последица от трансфера на военните технологии в гражданското производство, който доведе до поевтиняване на технологиите в атомната енергетика. BNFL пак може да стане партньор на НЕК, но е добре това да стане в открито състезание на технологии и ценови оферти.
НАТО - все така далече, Сърбия - все толкова близо
Уесли Кларк призова за мир и добросъседство, Македония ни изпраща разузнавачи
С пушка кремъклийка и орден си тръгна от София главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк. В замяна България получи поредната доза признателност за оказаната подкрепа на операцията в Косово преди година. Колкото и да им се искаше на домакините, посещението не можа да надхвърли церемониалния протокол. Генералът бе дори още по-лаконичен относно изгледите за членство на България в НАТО в сравнение с генералния секретар Джордж Робъртсън, който остави отворена вратичка за включването на България в следващата вълна на разширение през 2002 г. Стана ясно, че ако косовската криза трансферира политически активи директно към покана за членство за Европейския съюз, с НАТО това няма да стане автоматично. Не че на генерал Кларк не му се искаше да окуражи българските атлантици с нещо конкретно. В края на краищата той бе награден именно заради личния си принос в развитието на отношенията между пакта и България. Но от поста си на главнокомандващ Уесли Кларк трябваше да се съобрази с реалностите на Балканите. При взривоопасната ситуация в Южна Сърбия за атлантическия пакт едва ли би било подходящо да се обещава членство на една съседна на нея страна. Поне не, докато Милошевич е на власт. И поне докато не минат президентските избори в САЩ.
Дотогава България ще остане в ролята си на "много ценен партньор". На няколко пъти на въпрос какви са шансовете на България за НАТО, генералът предложи предварително подготвен отговор: "Решението за покана за членство в алианса не е военно, а политическо. България трябва да насочи усилията си към спечелване на политическите лидери на страните членки". А за да ги спечели, са нужни "стабилна икономика, устойчива демокрация и реформирана армия". Незаангажиращо изказване с понятия, достатъчно разтегливи по смисъл, за да ни оставят без покана през 2002 г. Показателен бе също фактът, че въпреки присъствието на началника на Генералния щаб Михо Михов на всички срещи, отделни разговори между двамата не са водени. Ходът на военната реформа е бил оценен като задоволителен от Кларк, без да е запознат изрично с нея.
Но истинската причина за "неактуалността" на кандидатурата ни за НАТО в момента е извън нашите граници. Както Уесли Кларк се изрази, Слободан Милошевич е източник на проблемите в региона. Изрично условие за членство в НАТО, което Кларк повтори, е добри междусъседски отношения. Следователно, докато Сърбия не се демократизира и няма стабилност в региона, не може да има и придвижване на българската кандидатура. Тази логика особено вреди на България, защото за алианса е много по-изгодно да поддържа статуквото ни на страна - партньор на НАТО. Както показа случаят Косово, пактът може да се ползва с всички привилегии, без да има конкретни задължения към страната ни. България, от друга страна, не е в позиция да отказва именно заради желанието си да бъде приета в НАТО. Нарастващата тревога на съюзниците в НАТО и ЕС около ситуацията на ескалиращо напрежение в Южна Сърбия бе отчетливо изразена от генерал Кларк.
Посещението му имаше и тази цел - да стимулира българското правителство да използва, доколкото може, контактите си с албанците в Косово и сръбската общност там за избягване на нов конфликт. Въпреки слуховете за евентуална военни удари от алианса в Косово Уесли Кларк заяви, че "нови бомбардировки не са обсъждани". Той обаче се презастрахова, че реакциите на алианса са непредвидими и ако се създаде обстановка, нищо не е изключено. "Милошевич трябва да е наясно с възможностите на НАТО", подчерта Уесли Кларк. Слуховете за нов конфликт в Сърбия се засилиха след разполагането на екипи на CNN преди месец - признати за "лешоядите", подушващи събитията. Оттогава ситуацията се влошава прогресивно. Районът на югоизточна Сърбия с градовете Прешево, Бояновац и Медведжа е под фактическата окупация на юговойските. Албанците там пък създадоха своя Армия за освобождение на Прешево, която открито цели да повтори сценария от Косово. Милошевич, от своя страна обяви, че ще отстоява мира на всяка цена, което говори за готовността му за ново етническо прочистване. Това дойде в повече както на Съединените щати, така и на НАТО. Мадлин Олбрайт се срещна извънредно с Робинсън и с отговарящия за сигурността на ЕС Хавиер Солана. Взето бе решение по искане на генерал Кларк да се увеличи броят на военните в Косово с още два батальона. Спешно в провинцията бяха изпратени помощник държавният секретар Джеймс Рубин и специалният пратеник Кристофър Хил. Основното послание в разговорите им с косовските албанци и сърби бе да се въздържат от всякакви действия, които могат да предизвикат въоръжен сблъсък. Албанците бяха предупредени да не разчитат на помощ от Запада, ако предизвикат конфликт.
Факт е, че НАТО силно се надява да избегне нови военни удари срещу Сърбия. В последните си дни Клинтъновата администрация е прекалено заета с предизборна кампания и не може да рискува загуба на гласоподаватели заради непопулярна наказателна акция на Балканите. "Да не прибързваме", каза Мадлин Олбрайт в Брюксел, последвана от забележката на Хил и Рубин: "Косово беше едно, Прешево е друго нещо. " Ентусиазъм липсва и от европейските съюзници в НАТО. САЩ и НАТО предпочитат да мобилизират всичките си дипломатически контакти за превенция на евентуален конфликт. Това е още една от причините за посещението на Уесли Кларк в София - да са засили натискът от съседните на Югославия страни върху албанците и сърбите, като се имат предвид посещенията в България на лидерите и на двете общности.
В сряда, ден след заминаването на генерала, Иван Костов написа писмо на лидера на косовските албанци Хашим Тачи, в което апелира за сдържаност в името на регионалната сигурност. Премиерът е изразил загрижеността си от напрежението в този район на Сърбия, в непосредствена близост до населени с българи области. В телефонен разговор Костов е помолил Арбен Джафери, лидер на Демократическата партия на албанците и коалиционен партньор в правителството в Скопие, да предаде писмото на Тачи. Същевременно в разговора е засегнал новата стъпка на парламента в Македония, който във вторник прие решение да се разгърне активна разузнавателна дейност на територията на съседните страни. Джафери заявил, че не приема опитите да се въведат негативни елементи в отношенията между България и Македония.
Все пак остава въпросът кой има интерес да се обтягат те точно когато има струпани сръбски войски на границата с Македония и страната е заплашена от нова хуманитарна криза, ако напрежението в Косово ескалира наново. Интересите на България и на Македония са идентични в момента, а от синхрона в действията им спрямо екстремистите в Косово и Южна Сърбия зависи дали те ще бъдат ефективни. Опитите на София да бъде остров на спокойствието в региона, както и модел за добросъседство, също са поставени на изпитание. Негативите в отношенията могат да имат и финансови последици - например пренебрегването на проекта за коридор номер 8 на финансовата конференция на пакта за стабилност в края на март.
След оръжейния скандал може да последват санкции
Междуправителствена комисия ще разследва експорта на спецпродукция
България за пореден път беше замесена в оръжеен скандал, но за разлика от друг път сега нещата изглеждат доста сериозни. Докладът на ООН отекна далеч извън страната. Обвиненията, че България снабдява с оръжие бунтовниците в Ангола, ни застрашават с тежки санкции. Докладът е подготвен от комитета по санкциите на ООН под ръководството на канадския посланик в организацията Робърт Фаулър. Най-тежките обвинения са срещу Белгия, България, Того и Буркина Фасо.
В доклада е записано, че според разследване на Съвета за сигурност през 1995 и 1996 г. фалшиви сертификати за краен получател, обявени за издадени от Замбия, са били предоставени на редица страни, снабдителки на оръжие. Смята се, че сертификатите са свързани с доставки за УНИТА. Експертите отправили запитвания към посочените в сертификатите държави. Българското правителство отговорило, че продажбата е била анулирана след установяване на измамата. Вносител била американската компания Milteks. "Разследването, извършено от съвета, обаче буди съмнение относно точността на отговора, получен от българските власти. Според информация, предоставена на съвета, която обаче той не е в състояние самостоятелно да потвърди, муниции са били всъщност доставени от България на UNITA чрез Milteks, като са били използвани сертификати за краен получател, които българските власти са имали основание да смятат за фалшиви", се твърди в доклада.
Сведенията, събрани от собствените разследвания на съвета, подчертано сочели България за източник на по-голяма част от оръжията, закупени от УНИТА, поне от 1997 г. насам. Съветът разполагал с потвърдени независими показания от различни източници, показващи, че самолети с военно оборудване за УНИТА са пристигнали в град Андуло от България. Тази информация била потвърдена от бивш офицер от УНИТА. Генерал Жасинту Бандуа също потвърдил, че в Aндуло са пристигали от България самолети, превозващи военно оборудване. Той отбелязал също, че в много случаи България се среща в документите като начална точка на полети, внасящи военно снаряжение.
Българското правителство е посочило, че "от началото на 1997 са били издадени 19 разрешения на български компании за износ на оръжие за Република Того". В поне един от случаите вносителят извършва превоза на оръжието чрез Air Cess - компания, за която отдавна се знае, че нарушава ембаргото за УНИТА, е записано в доклада на ООН.
Веднага след огласяването на доклада Канада обяви, че ще преразгледа отношенията си със страните, които са замесени в аферата за доставки на оръжие за бунтовниците от УНИТА, в това число и България. Канадското правителство заплаши с ограничаване на правото за пътуване, замразяване на дипломатическите отношения и забрана за продажба на канадско оръжие за тези страни. България е застрашена също от налагането на тригодишно ембарго за износ на оръжие, ако Съветът за сигурност приеме препоръките в доклада на Робърт Фаулър. Като наказание на провинилите се страни може да се наложат ограничения за избор на техни представители на високи постове в ООН и други международни и регионални организации. Освен това България може да срещне допълнителни трудности за членство в Европейския съюз и НАТО.
В четвъртък към Канада се присъедини и Великобритания. Засега срещу доклада се обявява Франция. Съветът за сигурност ще разгледа документа в средата на април и тогава ще стане ясно дали ще има санкции срещу нас.
България спазва стриктно международните си ангажименти, не сме разрешавали износ за ембаргови райони. Спирали сме няколко сделки, когато имаме съмнения, заяви зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски, който отговаря ресорно и за търговията с оръжие. Обвиненията са безпочвени, у нас всеки лиценз и всяка сделка се гледат под лупа, заяви Стефан Сълков, който е секретар на Комисията за контрол на разрешенията на външнотърговска дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Според Сълков, за да получи разрешение, фирмата износител трябва да представи пакет от документи, които удостоверяват какъв е характерът на сделката и за кого е предназначена доставката. Най-важен е сертификатът за краен потребител, който обикновено е Министерството на отбраната на някоя държава или фирма, която има редовен лиценз за търговия с оръжие. "През 1998 г. отнехме лиценза на българска фирма, която поиска разрешение за сделка с американската фирма Milteks, но сертификатът за краен получател се оказа фалшив. Когато като партньор се появи Milteks, по правило отказваме разрешение за сделката заради лошата й слава", каза Стефан Сълков.
Българското правителство ще отговори много точно и ясно на сигнала за нелегален износ на оръжие, след като го получи, заяви премиерът Иван Костов. Според него, ако някой е прекрачил границата на приетите от ООН ограничения за търговията с оръжие, той ще поеме своята отговорност. Но първо искаме да видим дали тези обвинения отговарят на истината, каза премиерът.
В крайна сметка кабинетът сформира специална междуведомствена комисия, която да установи верни ли са обвиненията в доклада на ООН. По този начин
България не за първи се сочи като един от основните източници на оръжейни доставки за конфликтни региони и ембаргови режими. В доклада си от ноември 1999 г., Държавният департамент на САЩ обяви, че "що се отнася до междуправителствените доставки през периода 1994-1999 г. повечето от държавите в Централна Африка са получавали скромни количества тежко въоръжение от доставчици като България, Китай, Русия и Украйна". Докладът допълва, че през същия период държавни и частни фирми са оперирали активно в този регион най-вече в продажбите на лекострелково оръжие, и категорично поставя България в списъка на страните, доставяли оръжие в кризисни региони.
Факт е, че Източна Европа, в това число и България, през последните години е източник на едни от най-големите трансфери на оръжие. След края на студената война и разпадането на Варшавския договор международните пазари на оръжие се пренасищат, като голяма част от оръжието идва от Източна Европа и се предлага на по-ниски от пазарните цени. Водени от желанието си да се присъединят към НАТО, редица бивши варшавски държави продават с отстъпка оборудване, което не отговаря на стандартите на алианса. Тъй като много от това оборудване заминава за африканските военни сили, продажбата му носи твърда валута и представлява значим икономически фактор за редица бивши варшавски държави, изправени пред икономически проблеми, се обяснява в доклада на ООН.
В България има и друг специфичен фактор - почти всички военни заводи вече са приватизирани и станаха собственост на РМД. Нови собственици на военната индустрия са всъщност нейни бивши шефове, които в повечето случаи са хора с минало и с контакти. Те получиха предприятията с огромни дългове, но и със складове, пълни с оръжия. За някои от тези хора, които са отдавна "в играта", не представлява трудност да подготвят схема с реекспорт за кризисни зони, която да изглежда като невинна сделка с приемлив краен потребител. Преди години лицензи за износ на оръжие притежаваха само четирите държавни организации - "Кинтекс", "Армимекс", "Елмет инженеринг" и "Тератон", Министерството на отбраната (само за излишъците от въоръжението) и военните заводи (само за собствената им продукция). През последните няколко години фирмите с лиценз за износ на оръжие са се нароили и вече са над 40. Това може би е добре за предприятията, но може да стане и източник на проблеми.
БТК остава държавна още неопределено време
Точно една година след като гръцко-холандският консорциум ОTE/KPN подаде единствената оферта за БТК, премиерът Иван Костов се срещна с шефовете на двете компании Джордж Симеонидис и Мартин Питърс по тяхно искане. Въпреки че срещата продължи час и половина, резултатът от нея за преговорите е нулев. Нито Костов и министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински, нито представителите на кандидат-купувачите пожелаха да коментират какво са обсъждали. Вместо това всички се обединиха около неопределеното изявление, че преговорите навлизат във финална фаза. Славински обеща, че докладът на работната група за БТК ще бъде внесен в правителството, а след това представен за по-широко обсъждане в парламента. Най-вероятно това означава, че отлагането на изхода ще продължи още неопределено време.
Според изявленията след срещата на Костов с шефовете на OTE и KPN основният проблем остават обезщетенията, които купувачите искат при евентуална неблагоприятна за тях промяна на законодателството в бъдеще в посока към ограничаване на лицензите за различни видове дейност на БТК, както и на втория GSM-лиценз. Точно на обезщетенията бяха посветени най-голям брой точки от меморандума с 37 въпроса, който преди два месеца работната група прати на кандидатите. Другият въпрос, който вероятно не е решен, е настояването на купувачите за запазване на монопола на БТК върху международния пренос на глас (мобилните оператори да бъдат задължени да минават през международната централа на БТК, когато се свързват с чужбина). Такъв монопол би бил в противоречие с ангажиментите на България пред Световната търговска организация (СТО). Във връзка със споразуменията на страната с международни организации е най-наглото искане на консорциума - правителството да съгласува с него ангажиментите, които поема пред Европейския съюз, НАТО и СТО.
Постоянното отлагане на решение по сделката за БТК може да има връзка с наближаващите парламентарни избори в Гърция на 9 април. Изходът от тях може да повлияе на бъдещата стратегия на държавната ОТЕ. След 9 април освен това ще стане ясно дали ПАСОК ще запази мнозинство. Това засяга сделката за БТК, доколкото ПАСОК се смята за партията, която е най-близко свързана и финансирана от скандалната компания "Интраком" на Сократис Кокалис. Наскоро българските управляващи сочеха като пречка за сделката именно връзките на ОТЕ с "Интраком", която е основен доставчик на оборудване за гръцкия държавен телеком.
Търси се: Бил Гейтс в БАН
"В редиците на БАН се крие българският Бил Гейтс, който може да помогне на България", заяви премиерът през изминалата седмица на срещата с учени от Българската академия на науките. "Един човек с един бизнес стана пет пъти по-богат от България за времето, за което ние обедняхме пет пъти", поясни Костов. Според него държавата трябва да създаде условия и да толерира не общи, а определени научни проекти, а хората на науката и на техниката са в състояние да преодолеят сами проблемите, които стоят пред тях.
На срещата академиците се оплакаха, че никой не търси техните разработки, и връчиха на премиера проект за удължаване живота на каскадата "Арда". Той пък ги посъветва да станат по-добри търговци. Като начини за това той посочи публичните поръчки, европейските програмни фондове, контактите с повече бизнесорганизации. Костов обаче обеща, че държавата ще продължава да помага със средства за науката. Той смъмри учените, че не са защитили държавата от злонамерените писания за цианида в Дунав. Костов скастри и присъстващия на срещата шеф на Българска стопанска камара Божидар Данев, който постави въпроса за липсата на пазар на ценни книжа. "Бил Гейтс да не е забогатял от облигации", попита премиерът.
А всъщност какво ли би направил Костов, ако го намери? Бил Гейтс де. Случайно станал пет пъти по-богат от България. Още в първата година на мандата на СДС богатствата на Гейтс и България ще се изравнят, а до края на четвъртата "Майкрософт" щеше да е пред фалит, с четири синдиката и поне две РМД, готови да я "оздравят". Ако правителството намери някой милиардер, знае какво да прави - ще му обложи богатството и ще похарчи парите за допълнителни инвестиционни програми.
Но ако случайно Костов попадне на някой с потенциала на Гейтс? Може ли премиерът да му предложи нещо по-добро от това да замине за Америка?
България чака от пакта за стабилност 1.2 млрд. евро за пътища
Другите проекти са за водоснабдяването на София и за модернизация на пристанища
Колкото повече наближава 31 март - денят на финансовата конференция на пакта за стабилност, толкова по-остри стават критиките срещу европейската бюрокрация, която бави възстановяването на Югоизточна Европа. Видимият проблем е, че разрушенията от войната в Косово предизвикват все по-осезаеми икономически загуби. Например заобикалянето заради разрушените пътища струва близо 70 млн. евро годишно според проучване на евросъюза. Неприятното е не толкова, че се отлага заличаването на преките следи от войната, колкото ограничаването на възможностите за икономически растеж в региона.
Инициаторът на критиките е Америка. "Без да крие раздразнението си, Вашингтон настоява страните, членки на ЕС, да предоставят средствата на срещата на държавата донори", писа миналата седмица в. The Guardian. От гледна точка на международната политика обяснението за това най-вероятно е в опасенията на САЩ да не понесат и моралните, и финансовите негативи от разрушенията в Косово.
Според документите от кръглата маса по икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество в Македония в средата на февруари инвестициите в инфраструктура в седемте страни от Югоизточна Европа (Албания, България, Босна и Херцеговина, Македония, Румъния, Хърватия, Югославия) се очаква да бъдат около 14.4 млрд. долара през 2000 - 2005 г., или по 2.4 млрд. долара на година. Финансирането на тези инвестиции заедно с другите публични инвестиции на седемте страни се очаква да става с външни заеми в размер на 30 млрд. долара или по 5 млрд. долара годишно. Изчислението е правено въз основа на допускане, че страните ще използват за публични инвестиции по 2% от брутния си вътрешен продукт. Проучване на евросъюза отпреди няколко години е показало, че разходите на правителствата в страните с ниски и средни доходи обикновено е около 4% от БВП, около 2% обикновено са за инфраструктура. България се сочи в документите като страна с най-нисък дял на публичните инвестиции в БВП през последните години - едва 1.8% през периода 1991 - 1998 г. България се дава като негативен пример и заради липсата на икономически прогрес. "Страни като Албания и България илюстрират факта, че очевидната воля за реформи не е достатъчно условие за икономически прогрес. Политическата стабилност и сериозната правителствена работа имат еднакво важна роля", пише в доклада от кръглата маса в Македония.
Според документите от кръглата маса за икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество в Македония на финансовата конференция на 31 март България кандидатства общо с 13 проекта на стойност 1.3 млрд. евро. Преобладават проектите за шосейни и жп пътища, които са на стойност общо 1.2 млрд. евро. Предложенията за неотложно финансиране са три - мостът на Дунав, строеж на електропровод за високо напрежение до Македония и проект за рехабилитация на пристанищата по българската част на Дунав, са в групата за първа необходимост.
Останалите проекти са средносрочни и в голямата си част са за строеж или реконструкция на пътни отсечки в рамките на България. Те обаче не са за значителни стойности, въпреки че според едно европейско проучване от 1995 г. на България до 2015 г. ще бъдат необходими 2.3 млрд. долара инвестиции в пътища и 2.1 млрд. евро за железопътната мрежа.
Всички предложени отсечки съвпадат с части от утвърдените европейски транспортни коридори, което би трябвало да означава, че се вписват в европейските интереси. Дали проектите наистина ще се осъществят обаче ще зависи от проучване, което Европейската инвестиционна банка ще организира за транспортната инфраструктура в региона. Според предварителните разчети то трябва да е готово за година и половина.
Двата стари проекта за петролопроводи през България се споменават в проектите на Пакта за стабилност. Според докладите от срещата в Македония Бургас - Александруполис е на етап проучване. Той обаче не присъства сред предложенията за финансиране на нито една от седемте страни в Югоизточна Европа. Другият познат проект - за петролопровод от Бургас до Вльора (като част от петролния маршрут от Каспийско море до Западна Европа), е включен в средносрочните проекти. За него не е посочена информация за стойността. Споменава се обаче, че се очаква да получи подкрепата на американската агенция за търговия и развитие (Trade and Development Agency - TDA).
Единственият български проект за водоснабдяване е за София на стойност 150 млн. евро. Странно е, че тази стойност е приблизително равна на инвестициите, които обеща "Интернешънъл уотър", победител в конкурса на столичната община за отдаване на ВиК-мрежата на концесия. Логичното обяснение е, че или "Интернешънъл уотър" разчита на пакта за стабилност да плати за обещаните от нея инвестиции, или финансирането е за допълнителни вложения към поетия ангажимент.
В доклада пише, че за водния сектор в България са нужни общо 9 млрд. евро инвестиции (според проучване от 1997 г.), от които 870 млн. евро - през следващите пет години. Споменава се също, че е от международно значение да бъде намалено замърсяването на Марица. Според документите по пакта по-голямата част от инвестициите за водни проекти в България би трябвало да дойдат по линия на ИСПА, предприсъединителната програма на ЕС за инфраструктурни проекти. Споменава се също, че Дания има интерес да финансира проекти за водоснабдяване в Троян и Горна Оряховица.
Най-значимите албански проекти са енергийни и средносрочни - за строеж на водна електроцентрала "Скавица" на р. Дрини, която трябва да произвежда 1.3 млрд. киловатчаса (600 млн. евро), и на още една централа на река Виоса (200 млн. евро). Спешните проекти са само за 127 млн. евро общо, повечето за строеж на пътища и рехабилитация на пристанища. Албания очаква около 1.6 млрд. евро по средносрочните проекти.
Босна и Херцеговина кандидатстват почти само с проекти от първа необходимост на обща стойност 402 млн. долара. Най-важните са за доизграждане и модернизация на няколко електроцентрали. Единственият средносрочен проект (30 млн. евро) е за рехабилитация на топлофикацията в район Баня Лука.
Република Хърватия предлага малко спешни проекти (69 млн. евро), докато средносрочните са на стойност над 2 млрд. евро. Най-скъпият е проектът за изграждане на 62-километров свързващ канал между река Дунав и река Сава, който се очаква да струва 700 млн. евро. Другият голям хърватски проект е за строеж на 115 км шосе от коридор 5 (560 млн. евро).
Разчистването на Дунав от останките от мостове е записано като спешен проект за Черна гора на стойност 25 млн. евро. Като средносрочен проект на Черна гора се предвижда строеж на мостове по Дунав на стойност 93 млн. евро.
От всички страни в Югоизточна Европа спешните проекти на Македония са с най-голяма стойност - 505 млн. евро. Най-значимият сред тях е за модернизация на рафинерията в Скопие (наскоро приватизирана от рафинерията в Солун) и за строеж на петролопровод между Скопие и Солун. Цената на проекта е 130 млн. евро. Другите големи проекти на Македония са в жп пътищата - за строеж на 35-километрова жп линия през албанската граница (400 млн. евро) и на 85 км линия Куманово - Дере баир (240 млн. евро), както и за строеж на ВЕЦ Чебрен (373 млн. евро).
Румъния е заложила предимно на проекти за шосейни и жп пътища. Най-скъпият проект е средносрочен, за модернизация на жп път от Букурещ до Констанца, част от коридор 4 (643 млн. евро). Най-големият румънски проект от първа необходимост е за довършване на шосеен път от Букурещ до Черна вода (340 млн. евро).
До 2003 г. всеки радиатор трябва да е с индивидуален топломер и регулатор
Правителството ще обсъжда специална програма за доставка и монтаж на уредите във всички жилища с централно парно
До края на тази година трябва да започне монтирането на индивидуални уреди за измерване и регулиране на топлоенергията в първата група от 80 хиляди топлофицирани жилища в страната. Това предвижда програмата за енергоефективни услуги, внесена за обсъждане в Министерския съвет от Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за енергийна ефективност. Програмата обхваща всички потребители на топлинна енергия в страната (около 500 хиляди), които са абонати на топлоснабдителни и топлопреносни предприятия. Документът регламентира условията за доставка, монтаж и сервиз на индивидуални регулатори, а също така включва и график с конкретни срокове за изпълнение.
Много енергийни експерти смятат, че не е възможно да се изпълни фиксирания в закона срок за доставка и монтиране на индивидуални регулатори-измерватели (1 януари 2001 г.), така както не беше изпълнен и срокът за сключване на писмени договори между потребителите и топлопреносните предприятия. По закон всички потребители трябваше да подпишат договори с топлофикациите до 1 януари 2000 г., но това не е възможно, докато Държавната комисия по енергийно регулиране не приеме общите условия, при които ще се сключват тези договори. Очаква се, че това ще стане до края на април. Тогава топлофикационните фирми ще подготвят конкретните договори, като към общите условия прибавят своите специфични изисквания. Едва след това ще започне договарянето между клиентите и топлофикациите.
Монтирането на индивидуални уреди за регулиране и измерване ще даде възможност потребителят да отчита и съответно да плаща точно толкова енергия, колкото той лично е консумирал. Освен това чрез разпределителя той може да намалява подаването на топлина или временно да спре един или няколко радиатора. Така всеки може да консумира толкова енергия, колкото му е необходима или колкото може да плати. Индивидуалните уреди за измерване и регулиране обаче имат смисъл само когато в сградата има топломер. До момента всички абонатни станции в провинцията са снабдени с топломери, но в София при повече от 13 хиляди абонатни станции са монтирани топломери само в 4000. Затова вече се говори за поправка в Закона за енергетиката, с която да се удължат сроковете за сключване на договорите и за монтиране на индивидуалните средства за регулиране и измерване.
В програмата на социалното министерство и Агенцията за енергийна ефективност при стартиране на проекта през 2000 г. крайният (реалистичният) срок за реализирането му е декември 2003 г. Тогава всички абонатни станции трябва да бъдат снабдени с топломери, а всеки потребител трябва да има на радиаторите си разпределители и термостатични вентили.
Предвижда се програмата да се реализира на четири етапа. Първият етап е до края на 2000 г. и през него ще се доставят и монтират индивидуалните уреди в 80 хиляди жилища. След това през 2001, 2002 е 2003 г. с индивидуални уреди ще се оборудват по 140 хиляди жилища годишно. За реализирането на програмата ще са необходими общо 47.292 млн. лв. - 7 566 720 лв. за първия етап и около 1 324 760 лв. за всеки от следващите три етапа. В тези суми влизат и 4.4 млн. лв. за социално слаби лица и семейства от целевата парична помощ за отопление.
Сериозно предимство на програмата е, че с изключение на целевата помощ за социално слабите държавата няма ангажимент към финансирането на проекта. Агенцията за енергийна ефективност ще координира изпълнението на програмата и естествено ще има грижата да се популяризира тази възможност (за топлинно счетоводство) сред потребителите на топлофикациите. На практика обаче програмата ще се реализира чрез доброволно договаряне между потребителите и предприятиято за енергоефективни услуги (така наречените ЕСКО-компании, които са широко разпространени в международната практика за енергоспестяване при централното топлоснабдяване). Услугата се предоставя на крайните потребители чрез общ договор към договора за продажба на топлинна енергия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите. Те могат да бъдат индивидуални и колективни. Практиката е всички потребители към една абонатна станция (например хората от един вход) да сключват договори с една фирма за енергоспестяващи услуги.
Финансирането на програмата ще се извърши със средства на предприятията за енергоефективни услуги, предлагащи финансов лизинг за индивидуалните уреди за регулиране и измерване на топлинната енергия. Договорът се сключва за срок, не по-малък от три години. Предприятието за енергоефективни услуги извършва индивидуалното отчитане и пресмятане на топлинните разходи по системата "топлинно счетоводство". Това означава, че на базата на показанията на уредите то води точна сметка за показанията на топломера в абонатната станция и на индивидуалните разходи на топлинна енергия във всяко жилище и предлага възможности за намаляването им. ЕСКО-компанията изчислява колко енергия (и съответно пари) ще спести абонатът при намаляването на температурата с няколко градуса при спиране на няколко радиатора или временното им изключване, както и колко разходи могат да се спестят с подобряване на изолацията. Тя следи и за показанията на уредите за разходите на енергия. Така потребителят, излизайки сутрин, може да настрои уредите за автоматично поддържане на по-ниска температура, а също така да изключи един или няколко радиатора за времето, когато е извън дома. Целта е сметките на съответния потребител да се намалят и да се реализират икономии. ЕСКО-компаниите си възвръщат инвестираните средства в рамките на три години от момента на монтиране на индивидуалните уреди именно от постигнатите икономии на крайния потребител. Индивидуалното отчитане и пресмятане на топлинните разходи по системата "топлинно счетоводство" се заплаща от потребителите като годишна такса за всеки отчитащ уред, разпределена на месечни вноски.
Икономията на топлинна енергия по експертни изчисления е в рамките на 20% до 30% в зависимост от индивидуалното потребление (колкото повече топлина се консумира, толкова по-голяма е и икономията). С част от тази икономия (до 30%-40% от спестените средства) съответният абонат изплаща в рамките на три години индивидуалните уреди за измерване и регулиране. Тоест, ако в резултат от топлинното счетоводство сметката на съответния потребител, който досега е плащал 100 лв. на месец, се намали с 20 лв., той ще плати 80 лв. на топлопреносното предприятие, на което е абонат, плюс 8 лв. за ЕСКО-компанията. В този случай чистата икономия, която ще реализира потребителят, е 12 лв. Възможностите за разплащане с енергоспестяващото предприятие са две. Първият случай е, когато ЕСКО-компанията е избрана и има сключен договор с потребителите да бъде техен топлоснабдителен агент. Тогава тя събира парите за общата сметка, след което превежда сумата за консумираната енергия на топлопреносната фирма и си задържа средствата, които й се полагат като вноски за изплащане на уредите и таксата за услугата "топлинно счетоводство". Ако ЕСКО-компанията обаче не е топлоснабдителен агент, месечните вноски за изплащане на уредите и за таксата "топлинно счетоводство" се събират от топлопреносното предприятие (съответната топлофикация) като отделен ред в сметката за топлоенергия и топла вода, след което ги възстановява на предприятието за енергоефективни услуги. Крайните потребители придобиват право на собственост върху уредите след изтичането на срока на договора и изплащане на дължимите суми. ЕСКО-компанията поема ангажимент и за сервиз на уредите. За социално слабите ще се осигури целева парична помощ.
У нас вече има представителства на западни компании, които са производители на такова оборудване и предлагат енергоефективни услуги. Системата "топлинно счетоводство" се тества за първи път във Варна и по мнението и на експерти, и на потребители дава добри резултати. Алтернативата на организираната доставка и монтаж на индивидуалните уреди за регулиране и измерване е всеки потребител сам да търси и да си доставя необходимите уреди. Това на пръв поглед няма да е трудно - няколко фирми - производители на такава техника и имащи опит в топлинното счетоводство, вече имат представителства у нас. Необходимите уреди ще се появят бързо на пазара, стига да има търсене.
Мнение
Контролната система се нуждае първо от концепция, после от закони
Липсата на публичен дебат по проблема е предпоставка пак да се приемат неефективни разпоредби
Причината за тези редове е професионалният ми сблъсък със законодателните недомислия в нормативните актове, регламентиращи дейността на органите, чрез които държавата упражнява властническите си правомощия в областта на финансовите правоотношения. Поводът - интервюто с началника на Главно управление "Държавен финансов контрол" (ГУ ДФК) към Министерството на финансите г-н Цветков в брой 10 на в. "Капитал" и споменатите от него предстоящи промени във финансовия контрол, включително разработваната в момента концепция за национална финансова контролна система и проект на нов закон за държавния финансов контрол.
Трудно е да се постави точната "диагноза" на държавната финансвоконтролна система, резултат от законодателната бъркотия, примесена с извършваща се или предстояща структурна реформа на контролните органи. Но крайно време е "симптомите" на болестта да се изрекат на глас - разточителство на бюджетни средства за издръжка на няколко държавни структури, които си прехвърлят все в съответствие със закона преписките една на друга, при това всяка, твърдейки че си е свършила работата, а като резултат - контролна немощ на държавата и прилагане почина "защо да се напрягам, след като няма ефект". И в същото време - непостъпване в бюджета на значителни за него приходи, разпиляване и неефективно управление на държавно имущество, засегнати права на лица или ревизирани обекти, които няма пред кого да се жалват, или създаване на условия за рекет от страна на контролни органи, а в някои случаи и използване на последните за освобождаване от неудобните за деня. И всичко това за сметка и все в "интерес" на данъкоплатеца.
Напълно съм съгласна с г-н Цветков, че Законът за държавния финансов контрол от 1996 г. съдържа ред несъвършенства, но личното ми мнение е, че бедата не е там. Големият проблем е в
С изложеното съвсем не бих желала да омаловажавам труда на работещите в сферата на финансово контролната система, но и тяхната неудовлетвореност, за която говори в интервюто си г-н Цветков показва, че наистина е време за диалог. Нещата биха могли да си дойдат на мястото, ако има управленска нагласа за такъв диалог с цел най-сетне
Швеция ще ни подкрепи за ЕС
Във вторник по покана на премиера Иван Костов в София на двудневно посещение пристигна шведският му колега Йоран Першон. Това е първо посещение изобщо на шведски премиер в България от установяването на дипломатически отношения между България и Швеция през 1914 г. "Въпреки различията между нашите две държави ние вече имаме една голяма прилика - позициите ни към Европейския съюз. Тази визита ми даде реалното усещане за близост и партньорство", заяви Першон на съвместната си пресконференция с Иван Костов. Шведският премиер се срещна и с председателя на Народното събрание Йордан Соколов, кмета Стефан Софиянски и президента Стоянов.
Швеция е готова да подкрепи България както в аспирациите й за членство в НАТО, така и в преговорите за присъединяване към ЕС, стана ясно след разговора на четири очи с Иван Костов. Йоран Першон заяви, че от позицията си на една от последните страни, присъединила се към евроструктурите, Швеция има специалисти, които могат да споделят своя опит от водените преговори, които според него представляват "много сложен и дълъг процес". Шведският премиер добави, че един от основните проблеми пред България в бъдеще ще бъде поддържането на стабилна икономика, което е ключов фактор за успешното приключване на преговорите. Рецептата, която той предложи, е "сигурност, растеж и ниска инфлация". Само така според Першон България ще може да привлече чуждите инвеститори, които да внесат така необходимия обрат в икономиката. Що се отнася до шведските инвестиции, премиерът заяви, че има интерес към България специално в областите на телекомуникациите и банките, но че те са независими от правителството, което не ги контролира.
Швеция ще застане и зад искането на България да бъде извадена от негативния визов списък.
Муравей Радев посегна и на банковата тайна
Възможността за безконтролен достъп до сметките може да отблъсне клиенти от банките
Банковата тайна да не важи за Бюрото за финансово разузнаване (БФР) към Министерството на финансите, когато възникнат съмнения за изпиране на пари. Това предложение беше включено в проект за изменение на Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари, който правителството прие по принцип в четвъртък.
"Основната цел на бюрото е да пречи за изпирането на мръсни пари. Това понякога изисква да се действа много бързо, а сегашната практика отнема доста време. Трябва да се чака за съдебно разрешение", обясни министърът на финансите Муравей Радев. Според него практиката изисква да се търсят някакви начини да се разкрива банковата тайна. "При всички случаи ние ще съгласуваме окончателното решение на проблема с Българската народна банка и с Асоциацията на търговските банки", каза Муравей Радев.
Според проекта при наличие на данни за изпиране на пари БФР може да поиска от банките, застрахователните дружества, инвестиционните посредници и т.н. информация за съмнителни операции, сделки и клиенти, която не може да бъде отказана или ограничена от съображения за банкова или търговска тайна. Предвижда се и промяна в чл.52, ал.4 от Закона за банките, с която на Бюрото за финансово разузнаване (преименувано в агенция) се дават дори по-големи права, отколкото на БНБ по отношение на разкриването на банковата тайна. Докато централната банка може да изисква информация от търговските банки само за кредитния регистър и за целите на анализа, то за бюрото е достатъчно в него да възникнат съмнения за изпиране на пари, които в закона са доста мъгляво описани. Законът за банките предвижда нарушаване на банковата тайна само с изричното съгласие на клиента или по решение на съда. Това важи за всички държавни органи, включително за прокуратурата, данъчните власти и т.н.
Както се предполагаше, проектът срещна твърдата съпротива на банковите среди. Проблемът идва и от факта, че законът дава много мъгляво понятие за изпиране на пари, а тълкуванията на БФР са доста неконкретни и на практика не е трудно за фирма или гражданин да попадне под съмнение, а банките трудно биха влезли в конфликт с клиентите си.
Централната банка също се противопостави остро. "Банките следва да представят информация, включително такава, която представлява банкова тайна, единствено в случаите, когато съответната банка има съмнение за изпиране на пари. Смятаме, че не е правилно за агенцията да се създава такава привилегия, каквато няма никой друг орган в страната, по силата на която банките да са длъжни да й предоставят информация при нейно съмнение за изпиране на пари, която представлява банкова тайна, без да се спазва процедурата по чл.52, ал.5 от Закона за банките - с разрешение на съда", пише в становището на централната банка. По-нататък юристите на БНБ твърдят, че предоставеният неограничен достъп на БФР до сведенията за операциите и наличностите по сметките е неправилен и трябва да се запази досегашният вариант. "Предлаганата промяна противоречи на основни принципи на правото, в т.ч. и на Конституцията на Република България, тъй като не е оправдано едновременно законът да предвижда съдебен ред за разкриване на банковата тайна при наличие на данни за извършено престъпление, а само при съмнение за изпиране на пари да допуска отклонение от този ред. Такъв неограничен достъп може да доведе до отлив на клиенти, подкопаване стабилността и доверието в банковата система", пишат юристите на централната банка.
Макар и по-дипломатично, както е прието между правителствени институции, срещу разкриването на банковата тайна е и Министерството на вътрешните работи. "Като по принцип не възразяваме на БФР да се дадат правомощия за събиране на информация, посочените ред и условия и императивен характер не съответстват с действащото в страната законодателство - с конституцията и съществуващата правна регламентация по този проблем в европейските страни", пише, в становището на МВР. Недопустим е безконтролен достъп до информационни фондове, още повече когато се касае за лични, особено чувствителни данни, които са защитени във всички европейски страни. Очевидно с достъпа до такива данни в една или друга степен се засягат законни права и интереси на граждани и юридически лица, но ограниченията на тези права следва да бъдат разписани в закон, с определена процедура и съдебен контрол върху този вид дейност. В този смисъл изрази като "не може да й бъде отказана" очевидно са в разрез не само с нашето, но и с европейското законодателство, смята вътрешният министър Емануил Йорданов.
Министерството на икономиката подкрепя банките и твърди, че предвидената промяна заобикаля закона и противоречи на основните принципи за добро банкиране. Експертите на вицепремиера Жотев препоръчват да се представят доказателства за наличие на данни за изпиране на пари, а не да се дава безусловен достъп до банковата тайна на БФР.
Министерството на правосъдието също е против. С предлаганите правомощия се получава неравнопоставено положение на агенцията спрямо съдебните органи. "Предоставянето на исканите правомощия на БФР, без да има контрол върху основателността на искането и наличието на законовите предпоставки, накърнява правата на гражданите и юридическите лица и създава условия за произвол. В случаите, когато бюрото има данни за изпиране на пари, то трябва да предаде тези данни на прокуратурата, която разполага със съответните процесуални възможности да поиска и събере необходимата й информация", изтъкват от правосъдното министерство.
На насрочената за вторник среща представители на БНБ и АТБ ще се опитат да убедят хората на Муравей Радев да не посягат върху банковата тайна. Вероятно един от съществените им аргументи против идеята на финансовия министър ще е опасността от изтегляне на пари от банковата система и нарушаване на нейната стабилност. Ако не успеят, данъкоплатецът ще трябва да се задоволи с ролята на зрител - служители на БФР ще могат да му отворят сметките винаги, когато отиде няколко пъти зад граница или пък си купи къща, дори и да го е направил с честно изкарани пари. За фирмите да не говорим - те винаги са виновни.
Накратко
Върховният касационен съд не даде ход на делото, заведено от Иван Евлогиев срещу БНБ. Бившият шеф на Международната банка за инвестиции и развитие претендира, че лицензът на банката му е бил неправилно отнет, и настоява за изваждането на МБИР от несъстоятелност. Според самия Иван Евлогиев той е бил упълномощен да води делото от името на всички акционери с изключение на Българската търговско-промишлена палата и реално представлявал 81.5% от капитала на МБИР. Съдът обаче поиска справка за актуално съдебно състояние на фирмите и насрочи следващото гледане за 12 април.
Само 320 хил. нови лева ще бъдат изплатените влогове на фирми и граждани в Балканска универсална банка, съобщи председателят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Милети Младенов. Сумата е доста по-малка от тази, която квесторите обявиха преди седмица като размер на обезщетенията, които следва да се изплатят по Закона за защита на влоговете в банките. Според техните оценки фондът трябваше да плати около 1.5 млн. лева. Фондът за гарантиране на влоговете още не е избрал коя банка ще изплаща влоговете на близо 680-те вложители в БУБ.
Заем в подкрепа на приватизацията и подобряването на околната среда (EPSAL) подписаха в петък министър Муравей Радев и постоянният представител на Световната банка за България Томас О'Брайън. Заемът, който е в размер на 49.5 млн. евро, беше одобрен от борда на банката в края на миналия месец.
Българска делегация, оглавявана от главният преговарящ с Европейския съюз Александър Божков, обсъди във Вашингтон работния вариант на меморандум за икономическото състояние на България. Целта на меморандума е да се анализират предварително всички очаквани ефекти от приемането на европейското законодателство в различните сектори на икономиката ни.
Анализаторите на инвестиционната банка "Дрезднер Клайнуърт Бенсън" очакват скоро кредитните агенции Moody's и Standard&Poor's да повишат кредитния рейтинг на България с една или две степени. В момента рейтингът на нашата страна, присъден от двете агенции, е съответно B2 и B.
Отлагането изнерви кандидатите за Биохим
Банковата консолидационна компания отложи за пореден път срока за набиране на оферти за Биохим. Този път крайната дата е 31 март. Решението за отлагането е било взето "на подпис" от борда на директорите на БКК на 10 март, петък, след което за него са били информирани потенциалните купувачи. Според вицепремиера и изпълнителен директор на БКК Петър Жотев отлагането се налага заради одиторската компания "Делойт и Туш", която не е била готова с одитирания баланс и отчета на Биохим за 1999 г. Отлагането на сроковете винаги е лош знак при приватизацията на държавните банки. Затова решението на БКК беше изтълкувано в банковите среди като жест към новопоявили се кандидат-купувачи. За това намекна и шефът на Биохим Цветан Цеков. Някои от досега известните играчи като шефа на Росексимбанк Емил Кюлев дори упрекнаха БКК в непрозрачност. "Удължаването на сроковете по-скоро показва, че няма да има състезание, и това не е добре", заяви г-н Кюлев в интервю за "Монитор".
До края на миналата седмица обаче нови кандидати не бяха подписали писмо за конфиденциалност с БКК. Малко вероятно е това да стане и в следващите дни, тъй като времето за изготвяне на офертите е много малко, а нито един сериозен инвеститор няма да рискува без подробно проучване на Биохим, коментират банкери. До изтичането на предишния краен срок, 17 март, дю дилиджънс в банката бяха извършили Росексимбанк, Нефтинвестбанк, Първа инвестиционна банка, Юнионбанк, "Орел-Г холдинг", "Българска холдингова компания" и турската "Глобъл секюритис", която обаче не успя да направи консорциум и едва ли ще подаде оферта.
Очаква се през следващата седмица в банката да влезе и американската компания "Сийборд корпорейшън" (Seaboard Corporation). Компанията, чиято регистрация е в офшорната зона на щата Делауеър, се занимава с производството на селскостопанска продукция и пренос на товари по море. Преди година "Сийборд" купи чрез схема за увеличение на капитала основния пакет акции от "Винпром" - Русе, но участието й в банковата приватизация у нас се възприема като изненада. През миналата седмица нейният представител у нас Адам Хопсън, който е и управител на русенския винпром, отказа всякакъв коментар. Според неофициална информация фирмата преговаря за съвместно участие с някои от българските кандидати.
МВФ не хареса проекта за банковата несъстоятелност
Заради закона фондът коригира сроковете в матрицата по тригодишното споразумение
Шефът на мисията на Международния валутен фонд за България Юха Каконен е изпратил преди седмица писмо до финансовото министерство и Българска народна банка, в което настоява законопроектът за банкова несъстоятелност да не бъде внасян сега в парламента. Според ангажиментите към фонда и матрицата със Световната банка това трябваше да стане до 31 март. В писмото си представителят на МВФ е настоял за отлагане с половин година, като сега срокът е до края на септември. Юха Каконен специално е отбелязал, че отлагането няма да бъде отчетено като "черна точка" на правителството при поредния преглед на ангажиментите по тригодишното споразумение с фонда.
Причината МВФ да иска отлагане на проектозакона е несъгласието на чиновниците от Вашингтон с предлагания нов режим за банковите фалити. Проектът, който беше изработен от фонда за гарантиране на влоговете в банките и експерти на "Баренц", предвижда значително орязване на правомощията на съда. В един от първоначалните варианти се предвиждаше дори да бъде изключено напълно участието на съда, а обявяването на банки в несъстоятелност да се извършва само с акт на БНБ. Последно в проекта, разпратен на министерствата за съгласуване, остана правилото, че съдът единствено открива производство по несъстоятелност и обявява банковите фалити. В неговите правомощия остава и одобряването на списъка на приетите вземания. Предвижда се с това да се занимава само Софийският градски съд (независимо дали регистрацията на банката е в друг град), тъй като в него има вече наложена юридическа практика. Всички правомощия по назначаването, смяната и контрола върху синдиците трябваше да бъдат възложени на Фонда за гарантиране на влоговете. Предвиждаше се той предварително да одобрява всички сделки с активи на банката и да определя и възнаграждението на синдиците, което да бъде процент от осребреното имущество.
Една от причините МВФ да иска отлагане на закона е, че в последния вариант се предвижда той да не важи за вече затворените трезори, а само за бъдещите банкови фалити. Това е странно, доколкото идеята за такъв закон беше именно да се решат проблемите в затворените банки, отбелязват юристи. Делата по несъстоятелност в тях се точат четвърта година и досега единственият видим ефект е продължаващото разграбване на банките. Докато кредиторите чакат да си получат обратно част от потъналите милиарди левове, длъжниците живеят необезпокоявани, а отговорността за разпореждането с банковите активи се размива между синдиците и съда. Това създаде условия за голяма корупция, чиито измерения лесно могат да се проследят по безкрайните скандали, съпътствали процеса от 1996 г. досега. Ясно е, че всяка законова промяна на сегашното статукво ще засегне много интереси. Затова и очакванията, че законопроектът ще срещне сериозна съпротива, сигурно са оправдани.
От друга страна, юристи вече изразиха съмнения, че в този вид законът предлага най-доброто решение на проблема. Сред институциите, дали отрицателни становища, бяха Асоциацията на търговските банки, Министерството на правосъдието и правният отдел на Министерския съвет. На първо място не е ясно защо функциите за контрол над синдиците се възлагат на Фонда за гарантиране на влоговете, който е само един от кредиторите на банката. На практика той става привилегирован кредитор на всички затворени трезори, и то със закон, което може да се тълкува като нарушение на конституцията, която гарантира равнопоставеност на всички граждани и юридически лица. При това проектът не дава възможност да се търси отговорност за едно или друго решение на фонда - в него изрично е посочено, че неговите актове не могат да се обжалват по съдебен ред. Ако пък се допусне такова обжалване, ще възникнат други проблеми. Парите във фонда, които идват от вноските (встъпителни и годишни) на "здравите" банки, лесно могат да се стопят от успешно водени искове на засегнати кредитори за причинени вреди поради едно или друго негово решение в хода на банковата несъстоятелност.
Според запознати в предстоящите разговори с МВФ може да се стигне пак до старата идея банковата несъстоятелност да бъде заменена с нещо като принудителна ликвидация, която да следва винаги щом БНБ отнеме лиценз на действаща банка. Щом няма несъстоятелност за банките, няма да се налага и тя да минава през съда. Експерти на фонда предлагаха преди време подобно решение за проблема с дългото протакане на банковите фалити. В този случай обаче някой трябва да поеме активите и пасивите на затворените банки. Това няма как да е Фондът за гарантиране на влоговете, тъй като се рискува с парите в него да се удовлетворяват претенции към фалиралите банки.
Търговете за фалиралите банки заседнаха в съда
Банкови активи за близо 37 млн. лева са без реален собственик от няколко месеца насам. На тази сума беше оценено имуществото на седем фалирали банки - Елитбанк, Бизнесбанка, Банка за земеделски кредит, Първа частна банка, ТБ "Славяни", Частна земеделска и инвестиционна банка и Агробизнесбанк. Банките бяха предложени от синдиците на търгове още миналата година, но впоследствие съдът не призна държавата за купувач и оттогава съдбата на това огромно имущество остава доста неясна.
От една страна, синдиците нямат право да извършват никакви разпоредителни сделки с активи на банките, тъй като не е ясен изходът от забърканите сложни юридически казуси. От друга страна, забавянето на съдебното произнасяне вече буди подозрения. Най-фрапиращият случай е с Агробизнесбанк, където Пловдивският окръжен съд вече три месеца бави произнасянето по търга. От всичките седем финансови институции единствено банката на пловдивските "брокери" е регистрирана извън София и поради това несъстоятелността й не се гледа от Софийския градски съд. Протоколът за проведения търг (на който финансовото министерство беше единствен кандидат) е бил внесен от синдика Огнян Герджиков на 15 декември 1999 г. и досега пловдивският съд още не е решил дали да възложи или не активите на държавата.
В останалите шест казуса съдът вече отхвърли правото на финансовото министерство да придобие затворените институции. Навсякъде основният аргумент беше, че държавата не е могла да прихваща цената от своите вземания, а е трябвало да плаща в брой. Резултатът обаче пак не е ясен. В три от случаите - за Елитбанк, ЧЗИБ и "Славяни", държавата не пожела да обжалва съдебното решение и поиска активите да й бъдат директно възложени по силата на чл.382 от ГПК като на най-голям техен кредитор. До този момент това не е станало в нито един от случаите. Наистина в закона няма срок, в който съдът трябва да се произнесе по подобно искане. Според независими юристи обаче казусите са съвсем ясни и няма основание за протакане. Според други пък доскоро това не е било възможно, тъй като новосъздадената Агенция за държавни вземания нямаше влязъл в сила устройствен правилник.
По-сложна е ситуацията с останалите три банки, чиято съдба е в ръцете на Апелативния съд и това естествено ще забави развръзката. За Бизнесбанка и БЗК вече бяха образувани дела, но до края на миналата седмица все още нямаше насрочени дати за заседание на съда. Според неофициална информация засега двете дела са оставени без движение с изискване държавата да отстрани нередности по жалбите. По едно от делата съдът дори е поискал Агенцията за държавни вземания да потвърди, че поддържа жалбата на принципала си - финансовото министерство. В случая с ПЧБ пък още не е образувано дело, тъй като едва миналата седмица градският съд внесе документите по жалбата.
В правните среди най-коментираният въпрос сега е дали забавянето около търговете няма да създаде допълнителни проблеми. Изготвените оценки на банките са валидни за срок от шест месеца, който вече изтича и това може да бъде допълнителен аргумент за оспорване на резултатите от търговете. Не е много ясно и дали следва банките да бъдат заличени от търговския регистър веднага след като съдът възложи техните активи на държавата. От Елитбанк например заявиха, че във времето след изготвянето на оценката банката е имала известни постъпления от наеми и сега въпросът е кой ще се разпорежда с тях. Според адвоката на банката Константин Пенчев тези пари, които не са част от оценката, трябва да останат на разположение на синдиците, за да могат да се разплатят със служителите и да покрият натрупаните междувременно други разходи.
По-големият въпрос е какво следва, ако държавата в крайна сметка не придобие една или няколко банки. Такава хипотеза не беше предвидена с поправките в закона за банките, които имаха за цел решаване на проблема чрез еднократни търгове. Според някои юристи в такъв случай би трябвало да се възстанови статуквото отпреди търговете. Това означава синдиците да получат пак правото да осребряват активи, като с парите да удовлетворяват следващия по ред кредитор, тоест бюджетът. Подобна хипотеза се отхвърля от юристите на държавата. Според шефа на Агенцията за държавни вземания Александър Раков, щом като не е имало други кандидати и държавата е поискала възлагане срещу нейните вземания, съдът трябва да приложи закона. Едното изключение от това правило е ПЧБ, където има и втори кандидат - частната фирма "Йорсет холдингс". Другият особен случай е Добруджанска банка, чиито активи надхвърляха вземанията на бюджета и държавата можеше да я придобие само ако плати разликата с пари в брой.
Инвестициите покриха дефицита по текущата сметка през 1999 г. Салдото по платежния баланс за 1999 г. е положително в размер на 86.4 млн. долара, докато за 1998 г. то беше отрицателно (-94.7 млн. долара). Неокончателните данни за цялата 1999 г. бяха разпространени от БНБ в края на изминалата седмица. Положителното салдо е обусловено от резултата по финансовата сметка, който е 628.3 млн. долара за 1999 г., или подобрението спрямо 1998 г., е със 135.5%. Основната причина са преките инвестиции в България (739 млн. долара). Не е без значение обаче и необхванатият от статистиката приток на капитали, отразен в статията "Грешки и пропуски", която е положителна със 123.8 млн. долара.
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за миналата година е 663.3 млн. долара, което представлява 5.4% от прогнозния БВП за 1999 г. (12.287 млрд. долара). Увеличението на дефицита спрямо 1998 г. е с 601.9 млн. долара. Влошаването на показателите се определя от отрицателното салдо по търговския баланс и по-ниските нетни приходи от услуги. Търговският дефицит за 1999 г. е в размер на 1.0682 млрд. лева, което показва увеличение с 687.5 млн. долара спрямо 1998 г., когато той е възлизал на 380.7 млн. долара.
Значително нараства обемът на вноса по цени fob, като спрямо 1998 г. увеличението е с 9.9%. Само за последното тримесечие на годината вносът е нараснал с 14.9% спрямо съответния период на 1998 г. В същото време за дванайсетте месеца на миналата година износът отбелязва спад с 5.6% спрямо 1998 г. Най-голямо е увеличението във вноса на инвестиционните и потребителските стоки. От друга страна, увеличените цени на суровия петрол на международните пазари бяха може би най-важният фактор, който определи нарасналата стойност на вноса. Само през декември вносът на енергийни ресурси нараства значително - с 45.2% спрямо същия месец на 1998 г., главно поради увеличената стойност на вноса на суров петрол (110.7% спрямо декември 1998 г.). За периода януари-декември 1999 г. значително нарастване отбелязва износът на енергийни ресурси (с 50.8%) главно поради увеличения износ на петролни продукти.
Директните чуждестранни инвестиции в страната се увеличават с 202 млн. долара спрямо 1998 г. и достигат 739.2 млн. долара. Характерно за тяхната структура е, че намалява относителният дял на дяловия капитал - от 93.9% през 1998 до 60.5% през 1999 г., докато се увеличава относителният дял на статията "друг капитал". На практика преките чуждестранни инвестиции финансират напълно дефицита по текущата сметка за миналата година. През 1999 г. българските портфейлни инвестиции в чужбина се увеличават с 207.7 млн. долара.
През миналата година валутните резерви на БНБ са се увеличили с 517.4 млн. долара, без да се отчита изменението в резултат на курсови разлики. Ако това изменение се отчита, увеличението е със 165.5 млн. долара. През годината са ползвани 285.6 млн. долара кредити от МВФ и същевременно са изплатени 124 млн. долара главници. През 1999 г. е получено извънредно финансиране в размер на 269.5 млн. долара. Само през декември е получено финансиране от ЕС в размер на 40.2 млн. долара и средства от Световната банка по заема FESAL-2 в размер на 95.9 млн. долара.
В края на 1999 г. се подобрява съотношението краткосрочен дълг/валутен резерв на БНБ. От 32.1% за декември 1998 г. то спада на 16.1% през декември 1999 г. Най-значимо обаче е подобрението на индикатора директни инвестиции в страната/дългосрочен приток на капитали който се подобрява с 20.1 процентни пункта и нараства до 48.6%, най-вече поради нарасналите директни инвестиции в страната.
Формулярът за изплатени хонорари ще бъде оспорван в съда
Представители на "Програма за достъп до информация" оспорват пред Върховния административен съд (ВАС) заповед No104/ 10.02.2000 г. на министъра на финансите, обнародвана в Държавен вестник, брой 14, от 18 февруари 2000 г. С нея се утвърждават "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка", издадени на основание на чл.39 ал.2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Във формуляра е предвидена и декларация, с която лицата, определени в заповедта, трябва да декларират своя доход от началото на годината и размера на дохода, върху който се дължат осигурителни и здравни вноски. Жалбата е пусната в Министерството на финансите и оттам е препратена към ВАС. В момента се очаква да бъде насрочена дата, на която да бъде разгледана жалбата.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, тъй като е постановена при липса на компетентност на съответния издаващ орган, в случая министъра на финансите. Според вносителите на жалбата никъде в ЗОДФЛ министърът на финансите не е упълномощен да утвърждава подобна декларация. В чл.39 на ЗОДФЛ са посочени само сметката за изплатени суми и служебната бележка, но не и декларацията. Нещо повече - във формуляра е посочено, че за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по силата на чл.313 от Наказателния кодекс. Предвидената в този член отговорност се отнася за декларация, която е предвидена в закон и която се подава пред орган на властта. Нито утвърдената с обжалваната заповед декларация е предвидена в закон, нито съответното физическо или юридическо лице, пред което трябва да се декларират доходите, е орган на властта. Самото задължение да се декларират доходите пред друго физическо или юридическо лице също е посочено като незаконосъобразно. "Не може да се изисква гражданите да декларират своя доход пред други физически или юридически лица. По закон гражданите са длъжни да декларират своя доход само пред служители на данъчната администрация, които имат задължение да опазят в тайна декларираните сведения. Това задължение се обезсмисля, ако доходът се декларира пред лица, които не са данъчни служители", коментира юристът Александър Кашъмов от "Програма за достъп до информация".
Консенсус за всички
Герхард Шрьодер лансира своя кандидат за президент на МВФ, светът стиска палци да е за добро
Новият изпълнителен директор на Международния валутен фонд ще се казва Хорст Кьолер, 57-годишен, досегашен президент на Европейската банка за възстановяване и развитие. За тази чест той ще трябва да благодари единствено на федералния канцлер Герхард Шрьодер, който като булдог захапа идеята негов сънародник да оглави фонда след оставката на Мишел Камдесю, за да компенсира липсата на германски представители по върховете на големите международни организации. Шрьодер с прусашка праволинейност достигна целта си въпреки съмненията на САЩ и част от европейските му партньори.
Изключителното право на Европа да предложи новия шеф на най-важната финансова организация в света предотврати варианта с разделянето на мандата между двама души, както стана в Световната търговска организация и вероятно ще се получи в Европейската централна банка, но това не позволи да бъде проведен пълноценен дебат по основните въпроси - доколко е подходящ Кьолер за този пост и как ще се отрази избирането му върху наложителните реформи във фонда?
Дори за своите критиците Кьолер изглежда по-подходящ от първото предложение на Шрьодер - заместник-министърът на финансите Кайо Кох-Везер, отхвърлен от САЩ, защото не отговаря на критериите за силна кандидатура. Кьолер натрупа немалко опит като бивш съветник на Хелмут Кол, подготвящ участието на Германия в срещите на Г-7, и непосредствен участник в две от най-мащабните икономически събития в края на ХХ век - обединението на Германия и създаването на единната европейска валута.
Но въпреки това, ако той се окаже необходимият човек, това ще бъде късмет, а не закономерност. Вашингтон прие президента на ЕБВР, защото втори отказ щеше да влоши отношенията с Берлин, а някои европейски правителства, най-вече италианското, което се надяваше да издигне финансовия си министър Джулиано Амато, трябваше да преглътнат кандидатурата му в името на единството в ЕС.
Идеологическата близост на Кьолер с германските християндемократи и антиинфлационните "ястреби" в Бундесбанк, германската централна банка, карат мнозина да мислят, че новият директор ще провежда по-консервативна политика, която няма да бъде толкова щедра към изпадналите в беда. Той вероятно ще подкрепи част от идеите, огласени в американския Конгрес и обкръжението на Бил Клинтън, целящи ограничаване на предоставяните кредити. Освен че ще трябва да убеди в правилността на подобно решение страните - членки на МВФ, много ще зависи от това как Кьолер ще се сработи с досегашния екип, който ще бъде запазен по настояване на Вашингтон. Бъдещият му колега в Световната банка Джон Улфенсън вече изрази задоволството си, наричайки го много подходящ човек да поеме МВФ.
Една от първите реформи, които могат да бъдат предприети след идването на Кьолер, е промяната на процедурата за избиране на изпълнителен директор. Според представителя на Ангола в МВФ Жозе-Педро де Мораиш специално създаден комитет ще състави регламент, който да гарантира откритост на изборите, участие на всички членове и издигане на няколко кандидатури.
Що се отнася до по-мащабните решения за мястото и ролята на фонда в международните финанси, някакви идеи за тяхното съдържание могат да се появят по време на пролетната сесия на МВФ и Световната банка в средата на април, но едва ли нещо ще се промени преди президентските и парламентарните избори в САЩ, предвид противопоставянето между доминирания от републиканците Конгрес и демократическата администрация, намерило израз в доклада на специалната комисия, който беше подкрепен и от проф. Джефри Сакс, участвал в комисията от квотата на демократите. Засега единственото сигурно за сесията във Вашингтон е, че на нея се канят да пристигнат много противници на глобализацията, демонстрирали своите възможности в Сиатъл и Давос. Дали техният брой ще намалее вече зависи и от Хорст Кьолер.
Косоварите си играят с огъня
