Сезон 1999-2000 определено принадлежи на сноубордистите. Броят на състезанията им бележи бум у нас. Стартовете надминаха многократно тези на скиорите, събират много публика, а призьорите си разделят добри наградни фондове, осигурени от мощните спонсори.
Сезонът откриха West и Danska в центъра на София на 28 декември с надпревара по биг-джъмп. Скоковете се извършваха от специално направена конструкция, покрита с изкуствен сняг, а под звуците на техномузика зяпачите опитваха продуктите на спонсорите. По подобен начин протича и веригата на Nescafe с награден фонд 5000 лв., само че в пълна гама от дисциплини. Парите за стартовете на Rossignol по паралелен слалом и биг-джъмп са 1600 долара. Победителите в трите издания на "Мис Каприз" и Аtomic по бордър-крос и ски-крос ще разделят 9000 германски марки. До края на март със свое състезание ще се включи и фабрика "Орион" в Чепеларе. Събират се общо 12 старта заедно с националното първенство срещу четири чисто ски-алпийски прояви за мъже и жени, проведени в шест дни - купите "Рила", "Чепеларе" (1000 лв), "Епоха Попангелов" (бивша "Континент") и републикански шампионат. В началото на януари БФСки, към която е и комитетът по сноуборд, получи 140 000 лв. от спортния комитет, но те, изглежда, са предвидени за други дейности.
"Стартовете у нас по ски са малко заради интензивната международна програма, в която участваме. Затова изтеглихме нашите състезания през март. А колкото до интереса на фирмите към сноуборда, той не е само български. Тенденцията е световна и в последните години нараства много бързо, защото спортът е много по-атрактивен", каза Любомир Коцев, генерален секретар на БФСки.
Въпреки че г-н Коцев е убеден в добрата позиция на сноуборда, ски-федерацията не пожела да подпомогне колегите си от подопечния Комитет по сноуборд в нито една проява. "От три години федерацията не дава пари за сноуборд и няма никаква заслуга за нашия активен сезон. Състезанията от вътрешния календар се провеждат благодарение на спонсори, въпреки че държавата дава пари за национални състезатели, каквито имаме и ние. Боян Гребенчарски спечели осмо място на старт в европейската купа без подготовка. Той спечели и единствения медал за федерацията миналата година - бронз от гигантски слалом на зимната универсиада в Словакия", каза старши треньорът на националите към БФски Кръстьо Сгуровски. Неговите състезатели имат право да се явяват на олимпийски игри и световни първенства.
Големите фирми неслучайно се прицелиха в сноуборда и сами търсят рекламна изява чрез него. Маркетинговите проучвания показват, че групата на практикуващите включва млади хора от 16 до 27 г., отворени към новите технологии и сравнително платежоспособни (в това число и финансирани от родители). Цялостната екипировка на начинаещ излиза най-малко 1000 лева, а един сезон на активен състезател струва около 9000 лева, е изчислил председателят на Българска федерация по сноуборд (БФСноуборд) Драгомир Матеев. Тази организация няма нищо общо със ски-федерацията и е концентрирала дейността си върху сноуборда. Тя обаче няма право да изпраща състезатели на олимпийски игри.
От друга страна, броят на практикуващите нараства бързо, тъй като сноубордът е модерен сред младото поколение. Мотото на фирмите е, че ако тази перспективна група хора хареса продуктите им, ще ги купува до края на живота си.
На световната сцена картината на спонсорите в сноуборда е пъстра. Единствени Nescafe са без конкурент, тъй като Cafe de Columbia се пренасочиха в ските. Комуникационният гигант Nokia обаче се конкурира с Ericsson, при цигарите - West с Lucky Strike, при безалкохолните напитки - Sprite с Pepsi Max. Преди две години в тази група бe и уискито Ballantines, но смени стратегията и се насочи в по-улегналия сектор на 40-годишните клиенти.
У нас шоуто на Luсky Strike може да се тълкува като ответна проява на биг-джъмпа на West, макар че организаторите са на друго мнение. Lucky Strike е международна марка и ние бихме искали да се обвържем с нещо истинско и международно, какъвто е случаят с поканените скиори от Канада и Швейцария. По наше мнение точно това е начинът да поддържаме някакъв нормален имидж на марката. Поне засега нямаме намерение, а и след това шоу не бихме искали да се ангажираме с местни момчета, защото нивото ще бъде много по-ниско. Ние също атакуваме пазара в България, както и West, но с прояви на по-високо ниво", каза Мариан Георгиев, представител на BAT у нас.
И двете страни получават това, което искат - фирмите -шумна реклама в медиите, а състезателите - своите стартове. За шест години организаторите на сноуборд-веригите в България се научиха да съчетават шоуто за зрителите с чисто състезателния елемент. На многобройната публика пък винаги се предлага някаква закачка.
"За да получим пари, се обвързваме с реклама на спонсорите. Тя започва още преди състезанието и продължава с предлагане на шоупрограма за публиката", каза Драгомир Матеев.
Лъчо Танев отрязва опашката си
"Сираков и ко. " излизат от мениджърската агенция
Мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко" ще стане еднолично търговско дружество с единствен собственик Лъчезар Танев. От името най-вероятно ще отпаднат "Сираков и ко" и занапред ще се казва само агенция "Танев". Бившият футболист на ЦСКА ще изкупи дяловете на останалите съдружници Васил Божков, Стойне Манолов и Наско Сираков. Вече е постигната принципна договорка и се очаква пререгистрацията да стане в най-скоро време. Божков и Манолов държат по 20% процента от фирмата, а Сираков - 40%. Досега Танев също имаше 20%.
Официалната причина за промяната са различията в интересите на съсобствениците. Танев, който досега бе единствен управител на агенцията, ще се съсредоточи върху мениджърската дейност. Останалите трима пък щели да имат по-голямо спокойствие, ако не са му съдружници. "И Стойне, и Наско имат достатъчно странични доходи, докато аз съм заложил и съм се отдал на мениджърската работа", каза Танев пред в. "7 дни спорт".
От година и половина Наско Сираков е изпълнителен директор на "Левски", а от два месеца Васил Божков е мажоритарен собственик в ЦСКА. Стойне Манолов също притежава процент от ЦСКА и е член на управителния съвет на клуба. Това създаваше класически конфликт на интереси. Танев трябва да защитава правата на футболистите в преговори със своите съдружници, които са работодатели на същите тези футболисти.
След пререгистрацията официално Лъчо Танев няма да има нищо общо с ръководителите на двата най-големи и популярни български клуба. Неофициално обаче едва ли ще е така. Танев, Сираков и изпълнителният директор на ЦСКА Емил Костадинов са дългогодишни много добри приятели. Освен това бившият служител на "Танев, Сираков и ко" Боби Божинов бе назначен за технически директор на червения клуб. Покрай скандала с правата на Иван Литера Божинов се съсредоточи върху това да обяснява как сръбският футболист е бил представляван от нелицензиран мениджър - Деян Башич. На заден план остана въпросът доколко ЦСКА е изпълнил задълженията си по договора с играча и редовно ли е разтрогнат договорът му с клуба.
Лъчо Танев продължава да е единственият лицензиран мениджър от Световната футболна федерация (ФИФА). Според правилниците на ФИФА лицензът е личен, а не фирмен. Последният баланс, отчетен във фирмените документи в съда, е от 1997 г. Той показва печалба от 6.8 милиона лева. С част от нея тогава е бил вдигнат уставният капитал до пет милиона лева. Не са известни резултатите от дейността през 1998 и 1999 г. Антибългарски протести в Македония
Група неправителствени националистически организации свикаха протестен митинг пред българското посолство в Скопие. Повод за демонстрациите бе решението на българския Конституционен съд за заличаване на регистрацията на сепаратистката партия ОМО "Илинден" - ПИРИН.
Решението на съда бе последвано от остра реакция на македонското държавно ръководство. Президентът Трайковски заяви, че съжалява за решението на българските магистрати и се надява занапред българските власти да бъдат по-внимателни спрямо деликатните двустранни въпроси. Премиерът Георгиевски също критикува действията на съда, посочвайки, че това не е решение в полза на добрите отношения между двете страни. Външният министър Димитров дори обяви, че България няма бъдеще, защото не зачита правата на малцинствата. По-късно македонският парламент прие декларация в защита на членовете на ОМО "Илинден" - ПИРИН. В нея се подчертава, че членовете на партията ще получат пълна подкрепа пред европейските правозащитни институции в усилията им за гарантиране на човешките и малцинствените им права. Парламентът призова правителството да започне дипломатически действия в подкрепа на македонистката партия в България.
Демонстрацията пред българското посолство в Скопие бе организирана от представители на няколко македонски асоциации в Егейска Македония, Световния македонски конгрес и група по-малки националистически партии. Ораторите на митинга се обявиха против "постоянната асимилационна политика на българските власти и отказа за признаване на македонско малцинство в България".
Олбрайт обеща помощ за Югоизточна Европа
Администрацията на президента Клинтън ще внесе в Конгреса законопроект, който в рамките на 5 години ще осигурява на страните от Югоизточна Европа безмитен достъп до американските пазари. Това съобщи американският държавен секретар Мадлин Олбрайт по време на визитата си в Чехия. На конференция "Демократизация на Сърбия", организирана от фондация "Бохемия", Олбрайт заяви, че САЩ вече са осигурили кредитна линия от 200 милиона долара за държавите от региона. Тя подчерта, че правителствената Overseas Private Investment Corp. е започнала формирането на инвестиционен фонд от 150 милиона долара, който ще бъде използван за насърчаване на икономическия растеж на Балканите. Олбрайт похвали бившите югославски републики Словения, Хърватия и Македония, които са постигнали съществен напредък при възстановяването на демократичните институции след разпадането на югофедерацията.
На конференцията бяха поканени седем представители от неправителствени организации от Централна и Източна Европа, между които беше и Иван Кръстев, директор на Центъра за либерални стратегии, София.
Гърция кандидатства за членство в евро-зоната
Гърция подаде молба за включването й в европейския валутен съюз в четвъртък. Ако тя бъде приета, страните от зоната с единна валута ще станат 12.
Молбата на Гърция не беше изненада, тъй като страната включи драхмата към европейския валутен механизъм през 1998 г. Министър-председателят Костас Симитис определи този момент като началото на нова ера на сигурност, стабилност и развитие.
Европейската комисия разглежда разширяването на евро-зоната като благоприятен факт. Очаква се лидерите на Европейския съюз (ЕС) да одобрят молбата за членство на срещата си в Португалия през юли. Приемането ще влезе в сила от януари 2001 г. Гърция е член на ЕС, но не беше приета във валутния съюз поради високата инфлация и бюджетен дефицит на страната, но Атина вече изпълни необходимите критерии за членство в евро-зоната. Според анализаторите присъединяването на Гърция ще подпомогне еврото, което претърпя доста поражения напоследък.
В четвъртък, когато Гърция подаде молбата, Дания също започна кампания за присъединяване към евро-зоната.
ЕС поиска законодателни реформи в Турция
Турция трябва да покаже, че ще се придържа плътно към курса на реформи, ако иска да се присъедини към Европейския съюз. Това каза по време на посещението си в Анкара еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген.
Според Ферхойген Турция трябва да ревизира наказателния си кодекс, да изработи ново гражданско законодателство и да засили независимостта на съдебната система.
Целта на визитата на еврокомисаря бе да уточни с турските власти предприсъединителната стратегия на страната. Тя трябва да бъде изготвена до октомври и ще съдържа график на реформите и стъпките за синхронизиране на европейското и турското законодателство. Затоплянето на отношенията между Атина и Анкара през лятото на миналата година даде възможност за придвижване на турската кандидатура и на срещата в Хелзинки през декември Турция получи статут на кандидат-член на съюза. Досегашните опити на Анкара за присъединяване към ЕС бяха блокирани от споровете с Гърция за Кипър и проблемите около спазването на човешките права.
Визитата на Ферхойген съвпадна с посещението на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, който пристигна в Анкара, за да обсъди турската роля в европейската отбранителна стратегия.
Продаваем ли еродният баскетболист
Дори и звездата Тодор Стойков още не може да направи трансфер в чужбина
Когато българският национален отбор по баскетбол пропусне да се класира за поредното европейско първенство, се задава въпросът: Защо? И наред с всички отговори излиза и темата за качеството на родните баскетболисти. Нашият национален отбор е съставен от играчи, подвизаващи се изключително в наши отбори. Ерата на Георги Глушков, единственият българин, играл в НБА, и Любомир Амиорков, който играеше в Европа, е далечно минало. И докато всичките ни конкуренти в европейските квалификации имат по няколко състезатели в качествени първенства, включително НБА, то нашите звезди не могат да преминат отвъд Калотина. А там, дори в Македония, се играе по-силен баскетбол.
Никой не се наема да даде категоричен отговор кой е виновен за това, че баскетболното ни първенство се е капсулирало. Никой не излиза навън, а тези, които идват, не са на ниво, за да могат да променят нещо.
"Нямаме имидж на международния пазар. Нашите момчета, които успяват да пробият до някоя оферта в чужбина, се оказват неподготвени да понесат отговорността и напрежението като професионални играчи. Огъват се. Някои от тях не издържат още на пробите", казва Николай Тенев, представител на международната агенция "Кортсайт" за България.
От няколко години номер 1 в листата на играчите за продан стои 23-годишният атакуващ гард на "Черно море" Тодор Стойков (198 см). За него специалистите казват, че е голям талант и представлява сериозен капитал.
"Стойков отказа да излезе преди две години. За него имаше две добри оферти от Полша и Израел. Заведох го в Италия в Nike-лигата. Израелците бяха готови да подпишат двегодишен договор вместо предвидения едногодишен, тъй като момчето имаше нужда от адаптация. Тогава Тодор се отказа. Не беше готов, осъзна го и не замина за чужбина. Сега е по-готов да направи тази крачка", смята Николай Тенев.
Освен това в желанието си да замине по-скоро Стойков се оплете в договори с различни мениджъри. Миналата година той прекрати договора си с Тенев под претекст, че не му е намерил отбор. Подписа с Марк Флечер, представител на една от най-големите мениджърски агенции в света IMG. Преди месец се обвърза с друга голяма агенция, която се е концентрирала върху европейския баскетболен пазар - "Интерпърформансис", на Лучано Капикьони.
Вторият ни талант, който си търси отбор, е Бойко Младенов. Ботевградчанинът има шестгодишен контракт с "Партизан" (Белград) за 1.2 милиона германски марки. Той обаче не е изиграл нито една среща с отбора по различни причини - в началото се адаптираше, а сега лекува контузия в коленете.
"Това беше най-големият ни трансфер. За един 18-годишен младеж сумата е изключителна. На неговата възраст в Европа има само четирима играчи с подобна заплата. Договорът му е защитен перфектно и той си получава парите независимо дали играе. Клубът му също получи 25 000 марки, въпреки че искаше 50 000", каза Тенев.
Сега Бойко иска да ходи в нюйоркския "Никс" от НБА, откъдето е получил покана за проби. "В Ню Йорк Бойко трябва да мине на прегледи и ако се налага, да му се помогне да се възстанови по-бързо", каза треньорът му и личен мениджър Николай Пеев.
От БФБ не одобряват непостоянството на момчето. "Младенов прекалено често сменя решенията и отборите, което не му помага да се развива. Миналото лято щеше да ходи в Италия, сега в САЩ. Не трябва да се разсейва. Доказано е, че "Партизан" е мястото, което прави супериграчи. Ако те решат да го продадат, тогава да мисли", каза генералният секретар на Българската федерация по баскетбол (БФБ) Коста Илиев.
Подобна разсеяност доста години мъчи една друга надежда - Васил Стоянов. През миналия септември с помощта на лични контакти подписа с израелския "Апоел Елиат". Отборът играеше в европейските турнири, но фалира. Васко стоя два месеца, взе си парите за това време и прекрати договора по взаимно съгласие. След като дълго време тренираше самостоятелно, на зимната пауза в шампионата Стоянов дойде в ЦСКА, но след два мача се премести в "Академик". Шансовете му да заиграе в качествен чужд отбор вече намаляха драстично. Той е типичен пример как може да бъде пропиляна една кариера, започнала с учение в американски университет.
Звездата на ЦСКА Любо Минчев игра за малко в Турция, но и неговият клуб фалира. Капитанът на националния отбор Спас Натов вече не е на годините, с които да привлече окото на чужденците. Като се погледнат останалите момчета от националния отбор, се оказва, че или нямат нужните качества за чужбина, или са попрехвърлили златната възраст.
Доста сериозен проблем се оказват взаимоотношенията между играч и клуб.
Нашите баскетболисти са вързани с договори за три години до шест дори. И когато се опитат да заминат, клубовете ги спират с високи трансферни цени. А много често те не отговарят на качеството на играта. Клубовете искат с парите от един трансфер да се издържат дълго време.
"Когато се заговори за продажбата на Тодор Стойков, се скъсаха да ни упрекват, че изнасяме нашите баскетболисти. Федерацията трябваше да се защитава, че е помогнала на наши момчета да заминат да учат в САЩ. Обявиха ни за враг No1 на баскетбола, когато 19-годишните Филип Виденов (198 см) и Тодор Пандов (205 см) отидоха в университета "Уестън Кентъки", каза Николай Тенев.
Другото, което го спира да работи с българи, е некоректността. Въпреки че играчите подписват, че нямат право да се ангажират с клубовете без негово знание, момчетата все пак сключват такива контракти. "След като цяло лято въртях телефоните и намерих приличен отбор за Петър Петров, в крайна сметка се оказа, че е подписал с "Шумен". Случаят с Веско Господинов е същият. Две години му търся отбор, а той се обвързал с Петко Маринов в "Компакт", твърди Николай Тенев.
Последната спънка е, че по-голяма част от състезателите не говорят английски, а това е основно изискване за всеки един трансфер.
Баскетболните специалисти очакват това лято в Европа да се отвори пазарът за играчи от източния блок. Международната федерация по баскетбол (ФИБА) трябва да се произнесе официално по въпроса на 28 май. Генералният секретар на ФИБА Бора Станкович прави опити да отвори границите вече четири години, но срещаше съпротива от страна на националните федерации. Съюзът на играчите също недоволства, тъй като се чувстват незащитени срещу евтината работна ръка от Източна Европа.
Свобода на движение засега имат само представители на страните на Европейския съюз, а двете места за чужденци в отборите се заемат предимно от американци, сърби и хървати.
"Прогнозирам голямо раздвижване на пазара, но шансовете за нашите баскетболисти пак ще се малки. Големите договори ще ги направят сърби, хървати, та дори и някой от турските национали. Да не говорим за руснаците. Ние идваме чак след тях, ако останат свободни места", каза Тенев.
НБА започна да губи зрители
Националната баскетболна асоциация на САЩ, която бе пример за успешна професионална спортна лига, тръгна надолу. Феновете започнаха да обръщат гръб на играта, смятана за най-продаваема и най-успешна от икономическа гледна точка.
Зрителите на всички телевизионни канали, излъчващи баскетбол, намаляват, а проведеният преди три седмици мач на звездите отбеляза най-ниския рейтинг в историята. Шоуто в Оуклънд бе наблюдавано от 35% по-малко зрители в сравнение с предишните две издания. Едновременно с това от самото начало на сезона се забелязва отлив на фенове от залите. В първия кръг бяха изпълнени само едва две зали. НБА отчита един процент намаление на посещаемостта до средно 16 738 души на мач. Всичко това става в момент, когато публиката на останалите три основни спорта в САЩ - бейзбол, американски футбол и хокей на лед, нараства.
Съществуват много възможни причини защо някои фенове спряха да посещават мачовете по баскетбол - високите цени на билетите, възможността да ги следят по платения канал Direct TV, намаленото качество на продукта и миналогодишния локаут, който принуди лигата да отмени голяма част от редовния сезон заради скандал между играчи и собственици на клубове за колективния трудов договор.
Една от версиите е, че някои фенове просто не могат да приемат младите татуирани звезди-милионери. Любителят на баскетбола, който преди години си е купувал билет за цял сезон, за да гледа Меджик Джонсън, Лари Бърд, Айзия Томас или Майкъл Джордан, сега малко трудно може да свикне с новите звезди като Алън Айвърсън или Литрел Сприуел, чиято репутация извън игрището е твърде спорна. Суперзвездата на "Детройт" Грант Хил, който трябваше да заеме трона на всеобщия любимец Майкъл Джордан, играе пред празни трибуни в залата "Палас" в Обърн хилс. Единственият случай, когато залата бе изпълнена, бе в първия мач срещу "Ню Йорк". Мнозина обаче отдадоха този факт на присъствието на поп-групата "Бекстрийт бойз", които изпяха националния химн.
Гардът на "Торонто раптърс" Винс Картър, новата суперзвезда на НБА, е в същото положение. Въпреки че лигата прави всичко възможно да лансира талантливия баскетболист, Картър също играе пред непълен капацитет. Единствената разлика е, че се изявява в нова зала - "Еър Канада сентър", която бе открита миналата година. През първите 24 домакински срещи от сезона "Раптърс" събираха средно по 17 658 зрители при капацитет 19 800 и напълниха залата едва пет пъти. Преди време нова зала в НБА означаваше автоматично изпълване на капацитета. Сега вече не е така.
Играчи смятат, че проблемът е чисто икономически. Алън Хюстън от "Ню Йорк" например твърди, че най-често феновете му се оплакват от цените на билетите. Средно за мач от НБА се плаща 48.37 долара, което е най-много от четирите основни спорта в САЩ. Бейзболният запалянко дава най-малко - 14.81 долара. Сезонният билет за "Медисън скуеър гардън" струва 3010 долара - по 70 долара за гарантирано място на всеки от 43-те домакински срещи, плюс безплатно посещение на две контроли като бонус. "Цените на билетите са непоносими. НБА изгони много хора от залата", заяви гардът на "Детройт" Джери Стекхаус.
Някои от по-слабите състави търсят трескави варианти, за да напълнят залата. Слабакът "Далас" подписа с лошото момче на НБА Денис Родман до края на сезона. Шефовете на тима му позволиха да тренира на особен режим. За Родман общоприетите правила не важат - той може да идва и да си отива, когато си поиска. Това даде резултат. Дебютът на Родман в Далас за първи път напълни залата "Реюнинън арина".
Проблемът обаче не е само в цената, а и в качеството на продукта. Някои специалисти смятат, че лигата се е разраснала твърде много и твърде бързо. НБА прие нови шест тима през последните 10 години и сега общият им брой е 29.
Играта също вече не е толкова атрактивна както преди. В опита си да увеличат резултатността шефовете на НБА въведоха много ограничения относно контакта между играчите. Това доведе до увеличение на прекъсванията и изпълненията на фаулове, което определено не повишава атрактивността.
Всички купувачи са от добрите
Противоречиви сигнали започнаха да изпращат управляващите през последните месеци по отношение на преструктурирането на икономиката чрез приватизация. "Преструктурирането, мислят си властимащите, най-вероятно значи: разпределяне на държавните предприятия между нас и нашите; в случите, когато това надхвърля горните граници на приличие - задоволяваме се само с чистата печалба. " И сякаш като продължение на тази логика една теза се опитва да си пробие път напоследък в публичното пространство - че не всички частни собственици на бивши държавни дружества са добър избор и трябва да се вземат мерки.
Синдикати, лобита в парламента и всякакви формации все по-често повдигат въпроса: Управлява ли Х завода добре, честно ли го е придобил и въобще заслужава ли той да го притежава. И управляващите май са склонни да вземат насеризно тези въпроси. Сделката за фармацевтичните заводи беше вкарана в комисията "Антимафия" на Народното събрание (каквото и да значи това), за да бъде проверявана за нередности. Продажбата на Интерпред била незаконна и няма ли вицепремиерът Жотев да направи нещо по този въпрос, щото правдата да възтържествува. През миналата седмица пък гласът на синдикалисти от "Пектин" беше чут от Агенцията за приватизация () и сега дори ще се разглежда дали да не се развали договорът. Ако последното се случи, това би било опасен прецедент. Практически всяка приватизационна сделка е атакуема заради сключваните договори със следприватизационни ангажименти и непрестанните скандали при самата приватизация. Засега поне всички проблеми мъдро и следприватизационно се предоговарят. И най-добре ще е, преди да се отдадат на популистки настроения за разваляне на тази или онази сделка, сегашните политически величия да си отговорят на въпроса - и какво, като държавата си вземе обратно доведените до фалит предприятия от техните нови собственици. У кого най-накрая ще останат всички негативи, кой ще се занимава с несъстоятелността или ликвидацията. Или ще търсим нови, по-добри купувачи. Нека вместо това веднъж завинаги да приемем, че щом са продадени, предприятията престават да бъдат грижа на държавата. И че всички частни собственици са от добрите.
Здравно осигуряване или осигуряване на здравната реформа?
Да провеждаш здравна реформа, без да я съобразиш с особеностите на средата - здравна култура, навици на населението, възможности за обслужването му, е като да лекуваш болен, без да си запознат с диагнозата на заболяването. В подобна ситуация едва ли някой има колебания относно нуждата от предприемане на мерки, както и никой няма съмнения относно изхода от подобно лечение. Мнозинството (69%) от запитаните пълнолетни българи оценяват здравната реформа като необходима, но неадекватна и объркана. Съвсем основателно, след като, от една страна, самата тя е изтъкана от множество противоречия и недомислици, а от друга - населението проявява ниска степен на заинтересованост за личното си здраве. Седемдесет и един процента от интервюираните посещават лекар само при тежко неразположение или заболяване и също толкова все още не са потърсили информация за новата система на здравно осигуряване, независимо че заплащат осигуровки вече девет месеца.
Поредният епизод от тази българска сага е процедурата по избор на семеен лекар. Поради слабата информационна политика несъобразяването с нуждите на населението и недостатъчния брой регистрирали се общо практикуващи медицински специалисти и тази стъпка заплашва да завърши с неуспех. В началото на кампанията по избор на семеен лекар половината от българите не знаят как и между кои лекари трябва да изберат своя, други 35 на сто имат най-обща представа, но все още се чувстват неориентирани. Едва 15 процента са решили в чии ръце ще поверят грижите за здравето си. Преобладаваща част от тях са най-честите посетители на здравните заведения и тези, които нямат разнообразие на избора - пенсионери, хора над 61-годишна възраст, жители на селата и малките градове.
Още по-сериозен проблем е липсата на яснота относно задълженията на семейния лекар към пациентите и кръга от полагащите се безплатни услуги. Факт, който прави реално възможна бъдеща конфронтация между лекар и пациент. Привикналият на изцяло безплатно медицинско обслужване българин счита заплащането на определена услуга не за необходимост, а за подкуп. И никак не е трудно да се предположи евентуалната му реакция срещу подобно изискване при внесени здравни осигуровки. Дори за най-широко прокламираната безплатна услуга от кръга на семейния лекар - посещението му по домовете - най-голяма част от хората (61%) не знаят дали ще трябва да заплащат.
Не може да се подценява необходимостта и задължението на отговорните за провеждане на здравната реформа институции да обяснят и на лекарите, и на пациентите новия механизъм на взаимоотношения помежду им. Преди да се обяснява обаче, самият този механизъм трябва да бъде създаден така, че да отговаря на нуждите и възможностите на двете страни.
"Комар"-чето на Гоцев
С около три години закъснение експравосъдният министър Васил Гоцев реши да се направи на медиен Рамбо по подобие на своя бивш колега Богомил Бонев. След като отпадна от висшия ръководен орган на синята партия, депутатът се впусна в солова законодателна акция срещу новобогаташите, която обаче може и да се обърне срещу него. В случая бившият правосъден министър предложи извънредни мерки, които са в сериозно противоречие с принципите на демократичното право. На практика Гоцев иска законодателно регламентирано право на конфискация, което се базира единствено на подозрения, а не на доказани факти.
Всъщност предложението на изпадналия в политическа немилост син юридически спец е чисто популистки ход, който се родее с операциите "Комар" на Богомил Бонев и лютите закани на бившия червен премиер Жан Виденов по адрес на "чорбаджиите". Подобни идеи имат предимно медиен ефект и трябва да задоволят потребностите на масите от хляб и зрелища. Вероятно Гоцев иска да събере имотите на замогналите се през мътните години на преход по същия начин, по който Бонев събра колите на столичните мутри в поделението на СОБТ във "Враня" и насъска баретите срещу тях. За зла участ на управляващите на средностатистическия българин не му е до подобно зрелище, когато държавата облага доходите му с над 80 на сто данъчно-осигурително бреме. Повечето хора вероятно ще изтълкуват начинанието на Гоцев не като удар по престъпността с "бели якички", а като пореден опит на лакоми държавни чиновници и политици да си осигурят достойни старини в екзотични държави. Така че колкото и да се напъва, Васил Гоцев няма да заприлича на Бонев. Нито може да върне в началото на 2000 година отново за СДС популярността от началото на 1997-ма. Просто това време безвъзвратно отмина. В ръцете на толкова корумпирана власт, такава мярка би била единствено инструмент за политическа и лична репресия.
И, как ли гледат на идеята на Гоцев неговите колеги от СДС, които знаят защо бяха освиркани на конференцията на синята партия?
По-добре обаче да се замислим откога пари, преведени по сметка на висш държавен чиновник от "негов приятел за обучението на сина му", са жест, който се толерира официално, без дори да се зададе минимално изискуемият въпрос дали върху тях са платени някакви данъци, пък било то и в Англия.
Часът на "чугуните"
Управляващите и най-вече Костов ще плащат влошаването на българо-македонските отношения
Но и ние, управляваните, има какво да си платим. Убедих се в това още първата ми вечер миналата седмица в Скопие, когато родолюбиво и закичен с мартеница отидох на приема на посланика Ангел Димитров по случай Трети март. Там - както рядко се случва на наш прием в чужбина, не ти става срамно: на вратата - опашка от наконтени гости, вътре - не можеш да се разминеш в трите големи зали на представителния за Скопие "Континентал"; достатъчно и добре поднесени хапки и напитки; момче от посолството дарява всички с мартеници и разпространява българската празнична култура... Таман да отдъхна - и ме светват: "Миналата година имаше много повече народ. Сега заради решението (на нашия Конституционен съд да забрани ОМО Илинден-ПИРИН)... Беше и един министър, вече си тръгна. А друг път... " Разговарям с четирима, после с още петима скопски интелигенти, някои стари, някои нови познати - до един приятели на България. Намират за необходимо да ме утешават: "Какви по-лоши неща са се забравяли... " Същата схема се повтаря и при срещите ми следващите дни, когато почти всичките ми македонски домакини си казват мнението: станало е нещо лошо, което хората с добра воля от Македония и България ще трябва да оправят.
Не съм юрист, не се видях с юристи, затова и може би никой не тръгна да оспорва самото решение на Конституционния съд или мотивите му. Прочее, да ограничим вниманието си върху последствията. Главното е, че в Македония въпросното решение на КС мигновено създаде антибългарски консенсус. Наистина, и в Македония има хора, за които България е права, когато съгреши дори, но те са политически или социални маргинали. Този антибългарски консенсус е нещо ново. Последните години въпреки антибългарската инерция, наследена от времената на Югославия и продължена от социалистите (и те наследени от Югославия), сред политическата класа на Македония беше започнало да се създава едно малцинство от приятели на България. Подчертавам, приятели, не "присъединисти". Това малцинство бавно, но постоянно растеше. Просто защото с времето на югозападните комшии им ставаше все по-ясно, че България се отнася сериозно към тяхната независимост.
Идването на власт на партията на промяната на Любчо Георгиевски и преодоляването на проблема с официалния език засили този вече осемгодишен процес. Решението на КС го върна назад. С колко - това ще разберем по времето, което ще ни потрябва да преодолеем сегашната ситуация и да почнем сближението наново.
Ето редове от - според мен - най-премерения материал, публикуван досега по повода (Зоран Димитровски в официоза "Нова Македония" от 2 март т.г.): "За съжаление, както в политическия спектър на Република България, така и в най-важните държавни и обществени институции като съда и Академията на науките например преобладава националната изключителност, консервативността, ретроградното отношение към човешките права и тесногръдото, балканско разбиране за нацията и националното. Това бе показано и от последното решение на Конституционния съд. Все пак добре е, че отношението към малцинствата в България от историческата константа на твърденията за тяхното несъществуване и откритото им и грубо непризнаване и отлъчване, а на моменти дори гонения и затвор - в по-новото време се превърна в конфликт между силите на старото и новото във връзка с промени в отношението към малцинствата и техния статут в обществото. Разбира се, би било политически неуко да очакваме от общество като българското, набито с толкова силна национална иконография, особено около въпроса за признаването на етническите македонци, да покаже резултати за една нощ. С една дума, трябва да се приеме истината, че закоравелите националистически структури в българския съд и сред опозицията са остатък от миналото, каквито са между другото и техните побратими в македонския съд и македонската опозиция. (...) След решението на Конституционния съд на Република България е ясно едно - дълъг ще бъде пътят до установяване на истината за съществуването на македонско малцинство в България, особено с политиката на позитивна енергия, прокарвана от управлението на Георгиевски. И все пак това е единственият възможен път, защото според съвременната европейска практика реализацията на човешките права и свободи на етническите общности е отговорност на държавите, в които живеят тези малцинства, а не поле за работа на техните патрони от държавата-майка - нещо, което спокойно може да бъде квалифицирано като намеса във вътрешните работи."
От друга страна, македонската неонационална иконография не пада по-долу от българската. Цитираната аргументация е изключение: на нашата медийна патриотарска радост македонците отговарят по правило с медийни патриотарски вопли. Медиите в Македония, независимо дали са дирижирани от бивши комунисти или бъдещи демократи, хорово твърдят, че българският Конституционен съд бил забранил "единствената партия на македонците в България", лишавайки тези люде от шанса да станат политически актьор. Няколко характерни заглавия: "Убийство'в присъствието на властта" ("Утрински весник" от 3 март), "Брутален акт на българските македонофоби" ("Македония денес", същия ден) "България си показа демокрацията" ("Нова Македония", 4 март). Тук има и агресия, и манипулация, и болка. Но във всичко чуто и прочетено не можах да се натъкна на глупост - поне не от калибъра на оная, публикувана в един наш масов вестник: че решението на КС трябвало да подобри отношенията между двете страни.
Тази несвещена глупост ми предизвика асоциация (по сходство) с една среща между българи и македонци отпреди три години, когато България още не признаваше македонския език. И от двете страни имаше академични светила, но и нормални хора; светилата се караха, ние ги помирявахме. Накрая един млад македонец ми стисна ръката и рече: "Хайде да се видим пак. Но - без чугуните!"
Косовските сърби помолиха София за посредничество
България първа в региона изслуша водачите на сръбското малцинство в Косово
На среща с лидерите на сръбската общност в Косово тази сряда на "Раковски" 134 Костов получи предложение да съдейства за започването на политически диалог между тях и умерения водач на косовските албанци Ибрахим Ругова. Признанието, че ръководството на Сръбския национален съвет от четири месеца търси диалог с бившия президент, не прозвуча изненадващо. Преди време Ругова бе желаният и удобен партньор за самия югославски президент Милошевич. Затова идеята именно българската страна да се ангажира по някакъв начин с посредничеството между гостите и Ругова прозвуча като интрига.
Срещайки се с представителната делегация на косовските сърби, премиерът успя до някаква степен да тушира скандала с посещението на албанските лидери Хашим Тачи и Арбен Джафери преди време.
Според главата на църковната власт в бившата сръбска провинция епископ Артемие военната кампания на НАТО в защита на тамошното албанско население "донесе свобода само за един народ - този на албанците". Епископът изрази своята надежда, че "така, както КФОР може за един месец да върне 800 000 изгонени албанци, може да върне и 250 000 изгонени сърби и несърби".
Прогресивно нарастващата агресивност на местното албанско население спрямо етнически различните и ясно изразеното желание на международната общност да създаде едно мултиетническо Косово според сръбския духовен водач са реалност. И в отчаянието си тамошните сърби приемат силите на КФОР като авторитет и последен шанс за защита.
Момчило Трайкович, председател на Изпълнителния съвет на Сръбския национален съвет на Косово и Метохия, обсъдил с Костов идеята за кантонизация на Косово, напомняйки, че е била предложена още по време на конференцията в Рамбуйе. По-късно на пресконференция Трайкович я определи като най-здравата и ефективна отбрана срещу продължаващото етническо прочистване, макар и само като временно решение. Той обясни, че преди военните действия в провинцията мултиетнически са били единствено градовете. Докато в останалите населени места са съществували ясно изразени и диференцирани етнически общности. Сръбският лидер посочи, че ако това предложение е било прието навреме, нямало да се стигне до сегашната ситуация. Под кантонизация според него не трябвало да се разбира разделяне на областта на няколко държавици.
На въпроса дали признават страданията на албанците, когато са били лишени от автономен статут и подложени на репресиите на Милошевич, Трайкович отговори доста уклончиво. От управлението на сегашния режим в Белград според него са страдали не само албанците, но и сърбите, не само Косово, но и цяла Сърбия. Момчило Трайкович не пропусна да напомни интересни факти като този, че Милошевич спечелил последните президентски избори с помощта на 300 000 фалшифицирани албански гласове. Запознатите със събитията в Югославия обаче трябва да си спомнят, че именно косовските албанци бойкотираха демонстративно тези избори.
На въпроса дали сърбите в Косово ще участват на изборите през ноември д-р Рада Трайкович, член на Изпълнителния съвет на Сръбския национален съвет, отговори: "Сърбите не могат да се похвалят, че са под властта на международната общност, че са осъществили дори и едно свое основно човешко право. " Бившата преподавателка в Медицинския факултет в Прищина сподели от името на малкото останало сръбско население в Косово (около 30 000 души), че "нямаме право на живот, на свобода на придвижване, на труд, нямаме право на език". Д-р Трайкович даде много примери до каква степен сърбите са напълно изолирани от всички институции в областта, които важат единствено за албанците. Сръбските лидери заявиха, че ще участват на изборите само когато се създадат нормални демократични условия. В момента сръбската общност не разполага с нито едно печатно издание, докато албанците имат 70-80. Разочарованието им от постоянно прокламираните намерения на международната общност да създаде мултиетническа общност, която да съжителства в мир и разбирателство, е повече от явно.
Иначе не липсваха комплименти от страна на сръбските гости към българската страна. Оказа се, че това е първата отправена покана на официално равнище към техните представители. Молбата им за конкретно ангажиране с посредничество обаче носи своя голям риск. Ако се направи една проста равносметка, веднага ще стане ясно, че подобно начинание би настроило негативно мнозинството от косовските албанци срещу България. Дори само за това, че в момента косоварите са крайно радикализирани под влиянието на командира на "официално" разпуснатата АОК Хашим Тачи и могат да не си спомнят визитата му в София. В крайна сметка не стана ясно дали българските участници в срещата са поели някакви конкретни ангажименти към гостите от Косово.
Този път на "Раковски" 134 не беше поканен председателят на парламентарната Комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов, но отново присъства заместник външният министър Марин Райков.
Вулкан от образи и ноти
В приказна светлина от готика, романтика и ироничен смях черен конник без глава ще разцепи белия екран на зала 1 в НДК. Конникът е от получилия три номинации за "Оскар" филм на Тим Бъртън "Слийпи Холоу" с Джони Деп. С него на 16 март в 20 часа ще се открие шестото издание на София Мюзик & Филм фест. "Купонът на годината", както по традиция го е кръстил неговият основател и директор Стефан Китанов, ще продължи до 31 март. В афиша са включени над 60 филма, които ще се дават в зала 1 на НДК, в Дома на киното, салоните "Люмиер", "Глобус" и "Одеон". Ще има прожекции и в пловдивското кино "Европа".
Филмовата програма е разделена на няколко тематични кръга. Първият включва хитове, извоювали "Златен глобус", претенденти за "Оскар" и носители на награди от завършилия неотдавна фестивал в Берлин. Сред тях са "Човек на Луната" на Милош Форман с Джим Кери, "Краят на аферата" на Нийл Джордан с Ралф Файнс, "Урагана" на Норман Джуисън с Дензъл Уошингтън, "Момчетата не плачат" на Кимбърли Пиърс. В тази категория влизат още "Талантливият мистър Рипли" на Антъни Мингела с Гуинет Полтроу, Джъд Лоу и Мат Деймън, "Кедри в снега" на Скот Хикс с Итън Хоук и Макс фон Сюдов, "Луди години" на Джеймс Манголд с Уинона Райдър, Ванеса Редгрейв и Упи Голдбърг.
Единственият абсолютно сигурен носител на тазгодишен "Оскар" е полският режисьор Анджей Вайда, който на 26 март ще получи статуетката за цялостно творчество. Филмът му "Пан Тадеуш" от 1999 ще може да се види на фестивала.
Киното на големите майстори ще бъде представено и със софийската премиера на "Сибирският бръснар" на Никита Михалков, "До краен предел" на Мартин Скорсезе, ирландската емигрантска сага на Алън Паркър "Прахът на Анжела", "Всяка една неделя" на Оливър Стоун. За първи път в България ще бъде показан и нашумелият документален филм на Вим Вендерс "Буена виста, соушъл клуб", разказващ за старите латино-клубове в Куба.
Фестивалът ще отдаде почит към историята на киното с програмата на Българска национална филмотека "Мъжки род - женски род", селекционирана от киноведа Янко Терзиев. В нея са включени класически филми като "Керел" на Фасбиндер, "Последно танго в Париж" на Бертолучи, "Бягството" на Сам Пекинпа, "Империя на чувствата" на Нагиса Ошима, "Викове и шепот" на Бергман.
Мюзик & Филм фест ще покаже и ретроспектива на знаменития датски режисьор Ларс фон Триер: "Европа", "Порейки вълните", "Елемент на престъпление", "Кралството", "Идиоти".
Две изключителни италиански творби ще украсят екрана - "Легенда за пианиста" на Джузепе Торнаторе и "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини, награден с три приза "Оскар" '98 - за чуждоезичен филм, главна мъжка роля (Бенини) и музика (Николо Пиовани). Композиторът Пиовани, работил още с Фелини и Бертолучи, се очаква на феста.
Специален гост е митичният фронтмен на "Монти Пайтън" Тери Джоунс, който ще представи с българския си колега Теди Москов най-доброто от британската комична група. Отделно Теди с актьорите си ще демонстрира пикови моменти от тв шоуто "Улицата".
Британският ас на музикалното кино Тони Палмър, традиционен гост на Мюзик & Филм фест, отново ще кацне в София. Той, заедно с руската пианистка Валентина Игошина, ще покаже новия си филм "Тайната на Шопен".
От Чехия идва режисьорът Петър Зеленка, когото някои специалисти поставят редом с носителя на "Оскар" Ян Сверак ("Коля"). Той ще покаже два свои филма - черната комедия "Копчари", обрала призовете на доста фестивали, и рокаджийския "Мняга - хепи енд". Македонецът Столе Попов пристига с последния си филм "Циганска магия".
Жак Майо е новата режисьорска надежда на френското кино. Филмът му "Нашият щастлив живот" бе сред сериозните претенденти за "Златна палма" в Кан миналата година. Присъствието на Майо на феста ще бъде представително за панорамата на франкофонското кино '99. Акценти в нея са "Зимна ваканция" на Клод Милер, "Есенна приказка" на Ерик Ромер и спечелилият наскоро "Сезар" за най-добър филм "Салон "Венера" на Тони Маршал.
Музикалното откриване на феста е на 15 март в клуб "Вси светии". Ще свирят четири групи, основали течението "жълта музика" - "Уикеда", "Анимационерите", "Блуба-лу" и "Остава". Закриването на 31 март пък е в ръцете на "Дърти пърчис". Като цяло музикалната част е на принципа "за всекиго по нещо". Ще има джазов концерт на полската група Bobby's band. Предвиден е и технокупон с "Тибетски сърца", диджеи от Франция и "ТрансГлобъл ъндърграунд". За тези, които обичат латиното и страстните ритми на салсата и меренгето, е южното парти "Тропикалипсис сега".
Безспорният музикален гвоздей на феста е на 17 март. Тогава в зала 1 ще изнесе концерт, организиран съвместно със "София мюзик ентърпрайсис", македонската етноформация "Анастасия". Тя озвучи блестящия филм на Милчо Манчевски "Преди дъжда", който й донесе световна слава.
Третата световна война
Новият албум на австралийските ветерани Stiff Upper Liр (тиражиран у нас от "Орфей мюзик") потвърждава, че седемгодишното му чакане си е струвало. Целият е пронизан от характерното за АС/DС високо напрежение. Обложката на диска е закачка с Mannekenpiss - прочутата статуя на пикаещото момче в Брюксел. Неговата стойка е заел Ангъс Йънг в познатата ученическа униформа с вратовръзка и къси панталонки. Съдържанието - взривоопасна смес между рок и блус, която прочу бандата още преди четвърт век. Оттогава до днес, въпреки смъртта на вокалиста Бон Скот, звученето на AC/DC не се е променило. По това те приличат на едни други отявлени купонджии - "Зи Зи Топ" и "Мотърхед", които остаряват престижно, редейки едни и същи сола по един и същ начин, но с огромен успех сред всички възрасти. Сигурно заради откровението, с което е създадена музиката им. Никакви лъжи към публиката! Нито престореност, претенция или пък псевдоинтелектуалност. Право, мощно, шумно - всички инструменти са включени с пълна сила. С други думи - AC/DC дават на почитателите си точно това, което се очаква от тях. Брайън Джонсън, заменил през април 1980 покойния Скот, си тежи на мястото. Какво от това, че някои критици злобно го наричат "давещия се Доналд Дък". Солата на Ангъс Йънг цепят като с брадва, китарите на Крис Уилямс и Малкълм Йънг не падат по-долу, а ударните на Фил Рут са направо гръмотевични. Така е във всичките 12 парчета. Сред тях е и дежурният тежък блус. "Satellite Blues" продължава традицията на "мисисипските хитове" The Jack, Down Payment Blues, You Shook Me All Night Long, Boogie Man, Rocker. А освен встъпителния титулен гръм Can't Stop Rock'N'Roll е парчето, което със заглавие и саунд най-добре изразява позицията на бандата.
Как се казваш, бе
Момичето, с което се запозна в градинката на "Попа", упорито отказваше да го нарича с истинското му име.
- Не ми звучи добре - каза тя. - Прекалено е обикновено.
- А на мене ми звучи съвсем приемливо - отвърна Мишо. - Мое си е. Свикнал съм с него. И да знаеш, че предпочитам обикновените неща. Дори направо имам слабост към тях.
- Аз пък нямам - изрече Стела, тънките й вежди трепнаха. - Нито някога съм имала. Не съм обикновена. И не искам да бъда.
- Предизвикателно обикновена си - каза Мишо и вдигна рамене. - Точно заради това те заговорих.
- Както и да е - продължи свадливо тя. - Марио като име е много по-интересно. Има нещо италианско. Трябва да се съгласиш.
Още когато се запознаха, двамата признаха, че няма какво да правят тази вечер. Разбраха се без много думи. Първата крачка беше лесна. После Стела започна да снове наоколо. Качваше се горе на пейките при чешмата. Оживено разговаряше с някакви. Пак се връщаше. Обясняваше му къде се подготвя евентуален купон.
- Не съм по купоните.
- Защо?
- Ей така! - вдигна рамене Мишо. - Учудва ли те?
- Не ме учудва - отговори тя. - Всякакви съм виждала. Но ти нищо не предлагаш. Чакаш да те заведат някъде наготово.
- Не чакам - възрази той.
Стела видя някакъв нов познат, завъртя си и не го чу. Двамата тръгнаха нанякъде. Скоро се върна и отново застана срещу него.
- Какво, накрая май увиснахме - изрече тя. - Основните тайфи вече се изнизаха.
- Не съм увиснал - отговори Мишо. - Никъде не искам да ходя. Ти увисна. Аз просто си стоя.
- Заяждаш ли се? - попита Стела. - Ясно е, че с тебе няма да се разберем. Не говорим един и същ език.
Мълчаха и скоро щяха да се разделят. Почти без усилие, както бяха се запознали. Тогава се появи Дебелия, идваше откъм "Одеон". Едва ли е бил на кино. Най-вероятно обикаляше гостите. Беше огромно чудовище с увиснали над очите рошави вежди и смачкан нос. Местеше краката си с усилие. Оглеждаше се често и ако не срещнеше любопитни погледи, дискретно подръпваше развлечения между краката си панталон. Огледа се и приближи към двамата.
- Имам цигари - предложи запъхтяно той. - Искате ли?
- Нямам пари - отговори Мишо.
- Е, знаеш как е - усмихна се с безразличие Дебелия. - Ако имаш пари - пушиш. Нямаш ли - зяпаш.
Стела ги слушаше с интерес. Появяването на Дебелия променяше всичко. Нямаше да си тръгне. Вярно е, че Марио направо я дразнеше. Само в началото й се стори интересен. Но вече мислеше за съвсем друго. Дори се усмихна. Искаше й се да попуши.
- Колко лева са нужни?
- Питаш, сякаш ще извадиш бала зелени бележки - ухили се подигравателно Мишо. - И ще платиш тревата.
- Марио! - изрече отчетливо тя.
- Мишо се казвам.
- Казвай се, както искаш - продължи Стела, тънките и вежди трепнаха нагоре. - Но ако ще пушим заедно, трябва да намериш четири нещастни бона. Това е условието.
- Добре де, почакай ме тук - възкликна ядосано Мишо и погледна Дебелия. - Оставям гаджето в залог.
Светофарът светеше червено, но нямаше коли и той на бегом прекоси улицата. Някак всичко се нареждаше. Беше в ръцете му. Заслушан в крачките си, бързо премина разстоянието до тъмната уличка зад пощата. Там преди два дни преби някакъв кльощав нещастник. Повървя зад гърба му, докато онзи го усети. После с два шута между краката го сгъна на две. Натисна го с коляно в гърба и набързо го преджоби. Намери само сто и петдесет лева. Изправи се и го подритна с върха на кубинката. Парите не стигаха за нищо. Поне си направи кефа.
Сви по тъмната уличка и се изтегли плътно до стената на ъгловия жилищен блок. Беше сигурен, че сега ще има повече късмет. Трябваше да има. Стела му харесваше. Държеше се предизвикателно. Имаше щръкнали цици. Надолу също беше добре. И накрая сама му предложи. Пушенето вървеше с пълна програма.
В тъмното се почувства по-спокоен. Промъкна се покрай стената и се скри в първия вход. Облегна се отстрани, бръкна в джобовете на дънките. Постоя, огледа внимателно уличката. После тръгна към паркираните на тротоара коли. Заничаше към таблата с надежда, че ще забележи някой забравен касетофон. Накрая разби с лакът страничното стъкло на бяла лада. Отвори я, претършува купето. На задната седалка дори се поизлегна. Беше му приятно. Правеше, каквото си поиска. Накрая отмъкна парцален палячо с остра шапка. След две-три крачки го подхвърли, опита се да го ритне от воле. Не успя и се изплю през зъби. Доста време мина. Беше ясно, че ако се позабави още малко, онези двамата щяха да му избягат. Дебелия ще се направи на баровец. Не му се чака заради някакви си четири бона. И щом е за готино гадже, няма как, ще прежали една цигара. Бърлогата му беше съвсем наблизо.
Тогава видя силуета от другата страна на колите. Проследи го с поглед. Бързо прецени, че е бабичка. Щеше да е съвсем лесно. Лошото беше, че едва ли ще изкара колкото за две цигари. Но нямаше повече време за чакане. Бавно се сниши, затича зад редицата паркирани коли. Излетя отстрани със страхотен шут в ребрата. Ритникът не попадна плътно. Продължи с две тупаници. Но и те не попаднаха, където трябва. Не е бабичка, съобрази той. Опита отново с ритници. Тогава нещо го блъсна в гърдите. Едновременно със страхотния удар видя пистолета. Не е дори старец, помисли объркан той.
- Как се казваш бе, копеле? - чу над себе си. - Казвай, че ще те направя на решето. Не успя да отговори веднага.
- Марио - изрече накрая.
Опита да се поправи. Не успя. Не му стигнаха силите.
Над него онзи продължаваше да пита.
Чeстно синьо сърце
В маршрутката от Владая до София две медсестри на зряла възраст говореха за тяхна болна колежка. Как лекарката, която я прегледала от горе до долу на ехограф, проявила разбиране и в картона й записала, че изследването е частично, за да може болната медсестра да плати по-малко. Вече се канех да слизам, когото чух една от двете да казва: "Не е честно медицинските работници да плащат за лечението си в болниците, където работят. " Извърнах се и видях едно уморено същество, примирило се пред участта да се роди не когато й трябва и не където й е нужно. Нейното "не е честно" направо ме уби - бях забравил, че съществува този детски начин на протест срещу по-силния физически, който не спазва правилата на играта, която се играе. Колко наивност, чистота, непрестореност, какво възмущение и опит за самозащита блика от вълшебното "не е честно"... Гледах това състарено петдесетгодишно момиченце, пламнал от смущение, и не можех да повярвам на ушите си - откъде изскочи това нацупено, обикновено изричано през сълзи, пълно с безпомощност негодувание? Толкова привикнахме с цинизма на управляващите, с цинизма на всекидневните нарушение на правилата на играта, че станахме част от самите нарушения. Вече десет години стоим и гледаме претръпнали как прииждат на талази всякакви варвари от всички краищата на страната, прииждат и грабят, грабят и прииждат, дооглозват като бесни кучета оглозгания скелет на държавата. И изведнъж - това смазващо със своята невинност и простодушие "не е честно". Да, не беше честно да събереш последните надежди, очаквания, да приемеш на отговорно пазене сетното доверие, последната жълтица на почтеността и остатъците от жалкия национален капитал, за да го оставиш в ръцете на поредните заслепени от алчност мародерчета. Това уморено, сбабичосано момиченце не подозира, че ние, българите, никога няма да се освободим от българско робство. Банката на новата народна партия е фрашкана с пари от заеми, а влогоподавателите и вотоподавателите се чудят какво да правят с хартийките на своите обезценени надежди. И с девалвиралото си за пореден път доверие в управляващите. Не е честно ли? Може да не честно, но е от сърце.
Свещеното писание казва: "Има време за трупане на камъни, има време и за хвърляне на камъни. " Преди три години камъните полетяха... И по чудо се отървахме без жертви.
Днес в Чехия хвърлят яйца. Демократичната преса ги нарече чупливи продукти от естествен произход.
Ние тук, на Балканите, нямаме излишни яйца, за да си ги мяткаме.
Тази зима отново се сетихме за камъните.
Оказа се, че и жълтите павета са налице. А и доларът пак тръгна нагоре, и цената на хляба се размърда.
Дали пък януари няма да пребъде в май?
Превърнаха ни в суровинен придатък към властта. И тя смуче от нас всичко, каквото е останало.
Когато населението изнемогва, когато липсва работа, когато търговията е замряла, данъкоплатецът, потиснат от недоимъка, не устоява на задълженията си, изчаква и просрочва определените дати и държавата харчи много пари за принудителни мерки по събиране на недоборите. Когато работата изобилства, когато страната е щастлива и богата, данъкът се събира лесно и коства много по-малко на държавата. Може да се каже, че обществената заможност и нищета се измерват с един безпогрешен термометър: разноските по събирането на данъците. (Справка: Виктор Юго, "Клетниците" г.I. кн.V, VII, превод Л.Сталева).
Един финансист, изживяващ се и като кандидат за политик, може би следващият министър по данъците в правителството на Любен Дилов-син, предсказва в печата надигащото се гражданско неподчинение. С камъни? Не. С неплащане. С неплащане на данъци, такси, глоби, лихви, заеми, задължения, топла, студена и вряла вода, парно, домсъвети, пари за чистачки, партиен членски внос и други вноски... А се оказва, че нещата с данъците били прости - стига финансовият министър да е чел като малък поне "Клетниците" от Юго. Бих предложил на г-н Костов веднага да размени местата на министър Москова с министър Муравей Радев, ако бях сигурен, че някогашната специалистка по реставрации на паметници на културата навремето внимателно е чела "Клетниците". И е запомнила този пасаж. Защото във филмовата версия на същото произведение тъкмо този цитат липсва. Поне до пълната му реставрация у нас.
У нас непрекъснато демотивират съзнателното население да осмисли с полезност дните си до неизбежната си кончина. Така и така не случихме на държава, но като се налага да им живеем, поне да придадем на чакането някакъв здрав смисъл. Уви! Отговорът е известен отдавна: трето качество избира трето качество.
Идат нови избори. А качеството ни е същото.
Дигиталните изображения навлизат в мамографията
Един от основните проблеми в медицинската диагностика остава адекватното пренасяне на видяното от лекаря върху носител, който да е информативен и за други лекари, като запазва качеството си дълго. Нерядко интерпретациите на едни и същи изображения, съхранени върху рентгенова плака или хартия от термопринтер, се различават, понякога са дори коренно противоположни. Архивирането им е трудоемко, често образите избеляват с времето, а с това губят и информативността си.
Съвременните технологии навлизат обаче неминуемо и в медицинската техника. Неотдавна Регулаторната агенция за храните и медикаментите на САЩ (FDA - Food and Drug Administration, ) съобщи, че е одобрила използването на дигитални мамографи за скрийнинг.
Мамографията е рентгенов метод за ранно откриване на заболявания на млечната жлеза при жени (и мъже) и е основен инструмент в борбата за намаляване на рака на гърдата. Всяка държава има своя програма за предпазване от това заболяване, като профилактичните мамографии са задължителни след възрастта около 45 години. В резултат от тази до известна степен агресивна политика нарастването на заболяванията на млечната жлеза (предизвикани от различни причинители) не води до нарастване на смъртността от рак на гърдата - все повече заболявания се откриват в ранна и лечима фаза.
Дигитализирането на мамографиите разкрива нови възможности за борба с тези тумори. Възможно е максимално ефективно архивиране на данните, както и консултации между колеги след изпращане на изображението по мейл или чрез друг електронен носител. Дигиталните записи могат да се изчистват от преекспониране или недостатъчно експониране на органа, както и многократно да бъдат разглеждани за съмнителни зони. Същинското дигитализиране на рeнтгеновите образи става чрез технологията PACS (Picture Archiving and Communications System). Това са системи за архивиране и пренасяне на изображения, на които се базира цялата комуникация в дигиталната образна диагностика. Счита се, че интегрирането на PACS-системите е ключът за успеха в проектите за дигитализация. До този момент използването на информационните технологии в управлението на потоците данни в медицинските клиники беше фрагментарно и базирано на различни по същество системи. Използвайки своя дълъг опит в образната диагностика, основан на конвенционалните филми и на дигиталните решения, отделът на "Кодак" за медицински изображения () представи цяла серия от материали и системи, базирани на RIS (Radiology Information System) и PACS. Най-новото е тоталната синхронизация на двете системи, позната като концепцията Кodac PARIS. Така перспективата пред диагностичната медицина се изяснява - настъпва ерата на изображения без филми и плаки.
Качеството на записа е от огромно значение при оценка на находката от мамографията. В броя от 5 февруари т.г. реномираното списание "Лансет" () съобщава за проучване на изследователи от Швеция, които доказват, че мамологичната находка при жени с рак на гърдата има изключително важно прогностично значение по отношение изхода на заболяването. Размерите, по които се класифицират прогностично туморите, са от порядъка на милиметри (1-14 мм), което още един път показва, че времето на прегледи само с опипване на гърдата безвъзвратно е отминало.
От гледна точка на пациентите двата метода за архивиране на данните не се различават особено. За лекарите обаче дигиталното архивиране има огромни предимства.
Уют в зелено
С просторния си сенчест двор "Пасажът" беше едно от популярните заведения през лятото. Сега част от външното пространство на ресторанта в един от безистените на бул. "Патриарх Евтимий" (на 50-ина метра от нотариата) е превърнато в зимна градина с елегантни столове и маси от ковано желязо в пастелно зелено. В нея се предлагат всички ястия от менюто, но тъй като обстановката предразполага по-скоро към разговор на чашка, от кухнята се поръчват основно салати и мезета.
Заслужава си да се опитат тостът с гъби, сметана и бекон, както и солените палачинки с бри и рокфор. Тези, които предпочитат нещо по-леко, могат да избират между 15 салати, всяка от които се сервира с препечени филийки. Ценителите на изисканата кухня вероятно ще се изкушат от "Ан-Мари" с гъши дроб, молре и кайзер, "Кремие" с домати, яйце и четири вида френски сирена или "Цезар" с аншоа, домати, хапки и сос винегрет.
Асортиментът на алкохолни напитки е стандартният за подобен род заведения. Предлагат се 16 вида уиски, десетина марки водка и по няколко джин и текила.
Впечатление прави големият брой коктейли на винена основа, които са доста популярни във Франция, но не и по нашите ширини. "Кир" с бяло вино и крем касис и "Фрез роял" с газирано вино и крем ягода са подходящи към пълнените ананас или пъпеш, които се предлагат за десерт.
Спагети със сос Арабата
Бекона нарязвам на малки кубчета. Съдържанието на консервата миксирам. Лука нарязвам на ситно, а чесъна на шайби. Лютите чушки цепвам на кръст по дължината. Запържвам на среден огън лука, бекона и чесъна в маслото. Добавям миксираните домати и цепнатите чушлета. Подправям със сол и пипер и варя на тих огън до сгъстяване. Когато сосът е готов, изваждам лютите чушки и добавям вече сварените спагети към него. Разбърквам добре и сервирам горещи, поръсени с пармезан и ситно нарязания магданоз.
Ако ви се стори, че в тази рецепта пушените гърди подлагат крак на спагетите и те с превишена скорост цопват в соса, вие положително не сте вегетарианец! Не сте и активист на дружеството "Наскърбения нож", което защитава прасетата от естествените им вредители - вълците, кланиците, втория ден на Коледа и механично увредените поклонници на пържолата. Вие положително сте месояд и имате завишена склонност към спор. Самата архитектура на насипаните в чиния спагети показва тенденция към отсъстваща праволинейност, с аплауз към кавгаджийски привкус. Тази рецепта освен калории и романтичен вкус ви предлага и участие в един много стар азиатско-европейски спор.
Освен спора за Тайланд при китайците стои още една неизясненост. Тя е подклаждана от известната на "тихите жертви" на тестените изделия легенда, че спагетите са тяхно откритие. Художествен ръководител и двигател на легендата е Марко Поло. Твърди се, че през 1295 г., идвайки от Китай, той донася спагетите в Европа.
За да се бранят (не ми е известно, това нужно ли е?), италианците посочват някои съществени разлики в направията на "глистите" - китайските макарони се месят от оризено брашно, а италианските от пшеничено. Тестото за китайските първо се сварява, преди да се пресова във формите, а италианските се приготвят от сурово тесто. Италианците намират също и писмени доказателства, които опровергават китайската легенда за произхода на спагетите.
В държавния архив на Генуа е издирен документ от 1246 г., в който някакъв италиански лекар съветва пациента си, страдащ от възпаление на устата, да не яде нито зеле, нито спагети. Още по-важен е документът от 1270 г., в който генуезкият нотариус Уголино Скарпа споменава, че в наследството на войника Тонцио е записано - и... "кошничка, пълна с макарони". Следователно, когато Марко Поло се връща от Китай, италианците отдавна вече ядат своите спагети.
Това обаче все пак не обяснява произхода им. Вероятно те са известни още на римляните. За сигурно се смята, че още етруските ядат нещо, подобно на макарони.
Така някогашното луксозно ястие за привилегировани постепенно става народна храна. Особено след като в средата на XIX век спагетите започват да се произвеждат фабрично. В Неапол спагети и макарони се приготвят на улицата и се ядат с ръце. Изключение не правят дори и кралете. Разбира се, когато някой не ги гледа.
Фердинанд II, крал на Неапол, не искал да се отказва от любимото си ястие дори когато го посещавали чуждоземни гости, на които яденето на макарони с "мамината" вилица можело да се стори противно.
А сега, сещате ли се колко спагети изяжда за седмица оня леко мургав симпатяга, дето пее "Соно симпатико" на майчиния език на София Лорен и Орнела Мути?!
20 художници пред ХХI век
Група "Вар(т)на" и компания се опитват да осмислят настъпващото ново хилядолетие в изложбата "20 художници пред ХХI век" във варненската галерия "Борис Георгиев". В ядрото на артистичната формация, създадена през 1996, са Веселин Димов, Владимир Иванов, Цветан Кръстев, Бранимир Антонов, Ангел Ангелов и Иван Русев. Част от тях са сред първите, дръзнали да разчупят принципите на соцреализма в началото на 80-те. Това навремето доведе до тяхната изолация от официозните изложби на СБХ. Клубът, както го наричат неговите членове, досега има 10 изложби. Основната му цел е да се създаде пространство за изява на свободни артисти, занимаващи се със съвременни визуални форми - инсталации, обекти, пърформанси, видеоарт.
Сегашната експозиция обединява творци от различни поколения, които работят в София, Шумен, Димитровград, Варна и Габрово. Сред тях са Илиян Лалев, Кирил Златков, Величка Игнатова, Стела Инчовска, Веселин Начев, Орлин Дворянов, Дан Тенев, Румен Богданов, Явор Цанев. Често при подобни общи изложби с много участници творбите са в дисхармония помежду си, с големи амплитуди в качеството. Но в случая е постигнато равностойно представяне на различните автори и хармонично общо звучене. То обаче е далеч от еуфоричните настроения, свързани с идването на ХХI век. Българските художници се сблъскват с проблеми от всякакъв характер, които дават отражение в творчеството им. Показателни са някои от заглавията: "В очакване" - видеоинсталация на Илиян Лалев, от която лъха песимизъм; "Апокалипсисът се отлага за утре" - компютърна графика на Кирил Златков; "Въпреки всичко, независимо от всичко, независимо и въпреки всичко. Автопортрет" - метафизична инсталация от стъкло и метал на Ангел Ангелов.
Изложбата потвърждава тезата на "Вар(т)на", че в рамките на нашето изкуство не съществуват център и периферия. И че границите, които се поставят между София и т.нар. провинция, са изкуствени.
Танц на ангел между масите
- Експерименти извън класиката винаги е имало. Те са необходимото зло, защото по този начин танцът се обогатява в търсене на нов път. Мисля, че класическият балет никога няма да умре, тъй като от него са останали най-гениалните постановки - като хореография, музика и драматургия. Всяка година на сцената излизат нови и нови балетисти, които внасят в танца душевността и темперамента на съвременния човек. В този смисъл класиката пак се обновява. Така или иначе никой не може да продължи да танцува така, както се е танцувало преди 100 години, нали? Друг е въпросът, че балетът е много скъп. Скоро само най-богатите оперни театри ще си позволяват да имат класическа трупа. Един такъв състав има ужасно много разходи - от разкошните костюми до стотиците чифтове палци (балетните пантофки) за всяка балерина, независимо дали е прима или от последния ред на кордебалета. И още нещо - с 15 души можеш да направиш перфектна съвременна постановка, но с 15 танцьори не става нито "Жизел", нито "Лебедово езеро", нито "Спящата красавица".
- Тогава бяхме прелели от пищни спектакли, а на мен ми беше интересно да правя малки, камерни балетни форми, искаше ми се да се танцуват миниатюри и по-съвременни неща. Не само на мен, но и на останалите - като моя сценичен партньор Ичко Лазаров. Бяхме една група от луди, неудовлетворени артисти. Събрахме се, подбирахме интересните идеи, започнахме да каним различни хореографи. Станахме танцьори номади - пътувахме всеки почивен ден до провинцията, защото "Арабеск" бе нашата вътрешна необходимост.
- Мога, ама не съвсем. Когато с години партнираш на един човек, превръщате се в едно цяло - еднакво чувате музиката, с еднаква вътрешна нагласа сте, еднакво флуидът на жеста преминава през тялото ви. С Бисер Деянов и Ясен Вълчанов също сме имали прекрасно партньорство, но най-силно бе с Ичко. С него бяхме едно дишащо тяло. До такава степен, че всички ни мислеха за женени, а децата на Ичо са мои деца. Може би причина за това бе фактът, че в балета доминира любовта, а ние много истински я изразявахме на сцената.
- Историята е малко раздута. Всъщност ние танцувахме още на абсолвентския концерт, когато аз завършвах московското балетно училище, а той ленинградското. Иначе с Рудолф бяхме в приятелски отношения. Той два-три пъти ме кани да танцувам Жизел с него в големите театри, което означаваше, че мога да стана прима, където искам. Но аз нямах право. В противен случай никога нямаше да се върна в България.
- О, да, особено в случая с Нуреев - той беше първият избягал и руснаците открито го наричаха "подлец". При едно от първите излизания на руския балет на Запад Нуреев се обадил на колегите, с които е учил и танцувал толкова години, а те извръщали глави и процеждали през зъби "подлец" вместо "здрасти". После Рудолф се майтапеше и казваше: "Давай сделать операцию "Подлец" - тоест "хайде да бягаме"... - В Куба, с техния балет, който беше един от най-добрите в света. Балетистите им носят особена, взривна емоционалност, ярък темперамент - смесица от испанска, негърска и индианска страст. Когато Алисия Алонсо бе тук, много ме хареса и ме покани. Така аз гастролирах в Хавана - най-балетния град - в продължение на 12 години: от 1966 до 1978. Там получих и най-хубавите си критики. Имах си и почитатели, които ме аплодираха, дори нещо да не беше брилянтно. Например у нас, когато се правят прословутите 32 фуетета (пируетите на върха на палеца), публиката почва да пляска на 16-тото и после им омръзва. Докато там публиката е затаила дъх до самият край и когато направиш и последното завъртане, всички вълнообразно стават във възторг и реват все едно "Левски" е вкарал гол.
- Да, в Китай, при една постановка на "Мелодия" по Глук. Бях в абсолютен шок и попитах какво става. Тогава преводачът ми каза, че било заради короната на главата. За следващия спектакъл я махнах и аплодисментите вече бяха бурни.
- Всъщност работих главно с мъжа й - Фернандо Алонсо, и с Алберто Алонсо. У нас за нея като личност не се знае много. Когато била на 18 г., веднъж Алисия Алонсо танцувала с много висока температура, след което я откарват в болницата. Треската поразява зрението й. Тя продължава да вижда, но разфокусирано, за нея предметите са диспозицирани в пространството. Докато била в болницата, Фернандо вижда, че въпреки болестта Алисия продължава да опъва краче в позиция, да рисува фигури с ръката си. Тогава решава, че тя трябва да танцува, защото това е животът й. Алисия е балерина с изключителен талант и воля. В пространството се ориентира само по вътрешен усет. И затова, когато я гледаш, имаш чувството, че е нереална, че се носи над сцената. С нея съм правила заедно класически екзерсиз и сме обсъждали много роли. Много съм научила от нея.
- Да, обожавам приятната приказка, и то с хора вън от балетния кръг. Винаги казвам, че формирането ми като личност е получено по кафенетата. Като почнем от кафе "Опера", после "Бамбука" до Народния театър, "Славянка", Руския клуб. Нямаше начин след спектакъл да се прибера вкъщи. Отиваш в Руския клуб, ако ще да нямаш пари дори за една водка. Там обезателно ще намериш хора, които току що са те гледали и ще те поканят на масата си. И така - когато ни изгонят, купонът завършваше у нас.
- Най-различни. Бяхме една весела компания с артистите Йордан Матев и Спас Джонев. Много съм получила от тях. Те идваха на всички мои спектакли, а аз ходех на техните. После се събирахме и обсъждахме представленията. И Спас, и Йордан много обичаха балета.
Тук трябва да отбележа нещо - аз съм от поколението балетисти, което е учено на актьорско майсторство от Анастас Петров. След нас дойде призива "Да не се вживяваш много-много" - т.е. от балетиста единствено се изискваше висше техническо изпълнение. И това доведе до отлив на публиката. Защото обикновеният зрител не го интересува колко перфектно си изпълнил плието, алесгона и т.н. Ако не го затрогне драмата - остава хладен и неразбиращ. А Анастас Петров знаеше много - и от руската класика, и от пластичния немски танц - и изискваше от нас да внесем истинския театър в балета, всеки да изгради образ. Спомням си, когато за първи път излизах в "Жизел", той ми каза "Знам, знам - и по-високо ще скочиш от Лили Берон, и повече ще си вдигнеш крака от Люба Колчакова, но пак има да се учиш от тях, защото освен балерини те са и артистки."
- Към 1965-1966 г. се появиха плочите й у нас - точно по времето, когато бяхме много близки с Йордан Матев и Спас Джонев. Тогава танцувах, така, между тях, на песента "Милорд". Танц - състояние, емоция, усещане за Пиаф. Не ми е хрумвало да я пренеса на сцена. Идеята дойде години по късно от Хикмет Мехмедов - главен балетмайстор на Русе. Той дойде да ме гледа на прощалните "Жизел" и "Силфида" (1991) в Софийската опера. Между другото бях единствената балерина с отпечатан афиш в тия гладни времена. Даже исках програмка с имената на състава, а един от многото директори ми каза: "Красимира, за какво са ти. То надали някой ще дойде". А салонът щеше да се пръсне... Но да се върна на Едит Пиаф - беше ме страх как ще се получи. Имам чувството, че духът й витаеше около нас, окриляше ни с любов и вяра.
- Не, ревнивите французи не биха допуснали българи да танцуват тяхна певица.
- Да, с Хикмет Мехмедов. Спектакъл - любовна драма, по разкази на Максим Горки - "Кварталът свети Яков" ("Нунча"). Много обичам този автор. Още от дете съм една фраза: "И тя танцува, танцува, танцува и умря в танца.
