Евробанк става банка за микрокредити
Евробанк ще се трансформира в банка за микрокредити, съобщиха през седмицата от банката. Нейните акционери са дали съгласието си за осъществяване на съвместен проект с Международната финансова корпорация и немската компания Ай Пи Си. Предвижда се банката да отпуска само микрокредити в размер до 15 000 германски марки, както и кредити за малкия и средния бизнес. По всяка вероятност тя ще запази и работата си с граждани. Източниците не уточниха дали ще се запазят позицията на банката на паричните пазари и лицензът за първичен дилър на държавни ценни книжа. Още не е ясно и откога ще стартира проектът. Очаква се размерът на кредитните линии, които ще получи банката, да е за най-малко 10 млн. долара.
За осъществяването на проекта МФК, немската банка "Кредитанщалт фюр Видерауфбау" (КВ) и Германската агенция за поощряване на инвестициите ДЕГ ще предоставят кредитни линии. Паралелно с това Ай Пи Си ще предоставят ноу-хау за микрокредитирането.
Евробанк вече ползва кредитна линия от КВ за малкия и средния бизнес от началото на 1999 г. От нея вече са отпуснати 2.5 млн. марки при общо 8.5 млн. марки по целия проект. Според запознати Евробанк е в преговори и с Европейската банка за възстановяване и развитие за получаване на кредитна линия за малкия и средния бизнес.
МФК също има практика в отпускането на кредитни линии за малкия и средния бизнес. През 1998 г. корпорацията даде 5 млн. долара на Българско-американската кредитна банка.
Евробанк е собственост на словашката групировка "Истрокапитал", която купи 92% от нея през 1997 г. от Валентин Моллов. Банката беше създадена през 1994 г. под името ТБ "Моллов", но беше затворена през есента на 1996 г. от БНБ заради лошите й резултати.
По данни на централната банка към деветте месеца на 1999 г. активите на Евробанк са били 61.665 млн. лева, или около 0.8% от активите на цялата банкова система. В същото време обаче банката е предоставила 32% от активите си за кредитиране на частния сектор при средно 18% за банковата система.
Осъществяването на проекта с МФК ще бъде поредното доказателство, че кредитирането на дребния и средния бизнес се осъществява по-добре чрез частни банки. Създадената през 1998 г. Насърчителна банка така и не може да заработи. Неотдавна председателят на надзорния съвет на банката Христо Михайловски призна, че тя е отпуснала десет кредита въпреки множеството кандидатстващи проекти за финансиране.
Нина Будина е новият представител на България в МВФ
От 6 март България има нов представител в Международния валутен фонд, съобщиха от Министерството на финансите. Това е Нина Будина, която ще изпълнява длъжността асистент на изпълнителния директор на холандската група в МВФ Йоханес Вейнхолдс. Нина Будина заема мястото на досегашния ни представител във фонда Николай Георгиев. След като в началото на годината той беше избран за заместник-министър на финансите, отговарящ за Агенцията за събиране на държавните вземания, Главната данъчна дирекция и Главно управление "Държавен финансов контрол", в края на февруари Николай Георгиев реално встъпи в длъжност.
До назначението й на новата позиция Нина Будина е работила по програма за млади специалисти, която е била организирана към Световната банка. Преди това тя е била консултант към СБ по проект, свързан с фискалните проблеми на киргизката република. В периода 1997-1998 г. е участвала като експерт в международна консултантска група към кабинета на румънския премиер.
Будина е защитила докторат по икономика в Холандия, автор е и на изследване, свързано с преструктурирането на българския външен дълг. Специализирала е в управление на външния дълг и фискална политика, икономика на развиващите се страни и страните в преход, финансови кризи, международни финанси, проблеми на паричното търсене. Владее пет чужди езика - английски, руски, чешки, френски и холандски.
Президентската треска обхвана Америка
Ал Гор и Джордж Буш-младши останаха двамата претенденти за поста на Бил Клинтън
Американците обичат думата "супер" - наричат държавата си суперсила, имат супермен, суперкупа и дори супервторник. Този суперден от седмицата е специфичен термин от политическата терминология. С него се отбелязва решителният кръг от първичните партийни избори, в който в 11 щата се провеждат предварителни избори за кандидати и на двете партии. Без да поднася изненади, кандидатът на демократите - вицепрезидентът Ал Гор, надделя убедително над съперника си Бил Брадли, като го разгроми дори и в родния му щат Мисури. Въпреки изключително силната конкуренция на Джон Макейн претендентът от лагера на републиканците Джордж Буш-младши успя да се наложи над сенатора от Аризона. Макейн спечели в четири щата в Нова Англия (без Мейн, в който семейство Буш имат силни позиции), но загуби в ключовите за класирането му Калифорния, Охайо и Ню Йорк.
След като станаха известни резултатите от гласуването, де факто предизборната кампания в САЩ премина в следващия си решителен етап. Официално истинската президентска кампания започва едва след партийните форуми през лятото, на които се излъчват кандидат-президентите. Но това е формална процедура, която следва резултатите от партийния вот, и Ал Гор и Джордж Буш-младши остават водещите кандидати на своите партии, които ще премерят сили на решителните избори на 7 ноември.
Показателна за изострянето на предизборните страсти е метаморфозата, която и двамата претенденти претърпяха. Преди вота във вторник те пледираха за толерантна и позитивна кампания, а след като получиха доверието на избирателите си, веднага смениха тона и започнаха преки атаки един срещу друг. Буш-младши нарече Гор "агент на Вашингтон" и участник в администрация, която е направила доста грешки в управлението на Америка. Буш се провъзгласи за човек, на когото може да се разчита, за политик, "изпробван в битки", когото привържениците на Макейн трябва да подкрепят.
Кандидатът на демократите веднага предизвика съперника си на открит дебат, в който двамата да премерят идеи, а не обиди. Гор заклейми кампанията на Буш с обвинения в скрито финансиране и атаки срещу интересите на хората. В отговор Буш заяви, че "за осем години на партизанщина и късогледо управление" администрацията на демократите е направила нищожни усилия да подобри системата на образованието, отслабила е отбранителните възможности на страната и не е направила нищо, за да съживи пенсионното осигуряване. В реч пред избирателите в Тенеси Ал Гор обяви, че ще докаже превъзходството си пред републиканците, и посочи икономиката, контрола върху оръжията и доброволността при абортите като основни точки в бъдещата му политика като президент.
Според наблюдателите предизборната кампания тепърва навлиза в решителната си част и оттук нататък състезанието ще бъде все по-ожесточено. "Буш ще се представя за консервативен реформатор, който ще оправи социалното осигуряване, ще реши проблемите в образованието и ще намали частично данъците. Гор ще претендира, че е либерален реформатор, който ще проведе финансова реформа, ще оправи здравното осигуряване и също ще се заеме с образованието", твърди Алън Лихтман, професор в American University във Вашингтон.
Успоредно с почти идентичните програми борбата между двамата кандидати ще бъде усложнена и от чисто психологически фактори. Според предварителните социологически проучвания Гор и Буш ще започнат фактическата си кампания при почти еднакви електорални позиции. "Това ще бъде изключително тежка кампания, защото и Буш, и Гор вече показаха, че ще направят всичко възможно само и само да победят", предрича проф. Лихтман.
Обир на магистралата
Когато Марио Монти получи назначение за еврокомисар, отговарящ за конкуренцията, той заклейми държавните субсидии като голямо зло и се закани да ги премахне напълно. Това, изглежда, е дългосрочна задача, но Монти трябва да направи и първата стъпка. Еврокомисарят ще направи голямо добро на европейската икономика, ако вземе строги мерки срещу секторите, известни с това, че успешно бъркат в държавния джоб.
Производителите на автомобили са сред най-упоритите, които злоупотребяват с държавното финансиране. Като един от най-големите работодатели в Европа автомобилната индустрия има солидно лоби, което пази интересите й със завидна вещина. Достатъчно е някоя голяма компания да намекне, че ще затвори или отвори завод за коли и съответните правителства веднага я засипват с привилегии и пари в брой. Всичко това е направило държавните помощи стандартен приход за автомобилната индустрия. През последните години само шепа заводи за коли са построени без държавни пари, а повечето производители редовно калкулират в разходите си за инвестиции и обществени средства.
Това в крайна сметка доведе до сериозно нарушаване на принципите на свободната конкуренция и изкривяване на нормалното бизнесповедение. Компаниите са насърчавани да строят заводите си там, където ще получат повече държавни субсидии, а не там, където биха били по-ефективни. Подобни отклонения принудиха Европейската комисия през последните години да затегне правилата за държавната помощ за индустриалния сектор. Това наистина намали случаите на екстравагантна държавна щедрост и може би ще доведе до истинска промяна в поведението на индустриалните мениджъри. Японските фирми "Хонда" и "Тойота" например не са искали държавни средства за строежа на заводите си във Великобритания, но още много производители са далеч от подобна аскетичност. Еврокомисията вече започна разследване на някои случаи за държавно субсидиране в Германия и Италия. Наскоро тя изрази съмнения относно основанията на BMW да иска пари за реконструкцията на завода на Rover в Лонгбридж, Великобритания. BMW заяви, че ако не получи 240 милиона долара от държавата, вместо да реконструира британския завод, ще инвестира в Унгария. Този случай представлява чудесен тест за Марио Монти. Брюксел е в състояние да поиска от BMW много по-солидно оправдание за исканите средства. Вече е крайно време комисията да спре всички правителства, които наливат пари както в напълно жизнеспособни проекти, така и в безсмислени предприятия.
Ясният статут на Косово не гарантира стабилност
ООН започна подготовка за точно определяне на косовската автономия
Срещу ООН са отправяни какви ли не упреци, но директно обвинение в геноцид световната организация досега не бе получавала. Това направи преди броени дни югославският посланик в ООН Владислав Йованович, който заяви пред съвета за сигурност, че с помощта на мисията на ООН в Косово се извършва етническо прочистване и геноцид. Макар че аналогията е много близка, едва ли официален Белград е търсел повод да си върне на ООН заради югопрезидента Милошевич, който бе осъден от трибунала в Хага точно по същите обвинения. Повод за изявленията на Йованович стана нарастващото през последните седмици напрежение в Косово, което прескочи административната граница на провинцията и се прехвърли в южната част на Сърбия. Пак по същия повод съветът за сигурност свика закрито заседание, на което администраторът на Косово Бернар Кушнер и командващият KFOR ген. Клаус Райнхард докладваха за ситуацията в подопечната им провинция. Хората, които познават отблизо обстановката, директно заявиха, че Косово ще ври и кипи, докато статутът му продължава да бъде неясен. Кушнер бе категоричен - докато местното население не знае какво го чака, ще храни празни надежди и страхове, които ще обезсмислят всички опити за умиротворяване. Шефът на мисията на ООН (UNMIK) безспорно е прав, че след близо година статутът на Косово най-сетне трябва да бъде дефиниран. Но в това се крие друг потенциален проблем - международната визия за бъдещето на Косово със сигурност се различава от неприкритите стремежи на албанците към независимост, от една страна, и нежеланието на режима в Белград да се сдобие с албанска държава в рамките на Сърбия, от друга. Следователно "яснотата" за бъдещето на Косово е необходима, но ще повлече след себе си серия от нови проблеми и едва ли ще бъде панацея за стабилността на региона.
Заслугата на Кушнер и Райнхард е, че директно повдигнаха въпроса за дефинирането на "значителната автономия" на Косово, предвидена в резолюция 1244 на съвета за сигурност, с която бе прекратена войната в Югославия. В съвета дори се заговори за откриване на дискусия, която да определи параметрите на тази автономия. Очевидно двамата управители на Косово са били разбрани правилно, защото след въпросното заседание генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви, че самият той и съветът за сигурност се заемат с този болезнен въпрос. "В момента се намираме в крайно мъглява ситуация, защото бъдещето и политическата рамка на Косово не са изяснени", каза Анан и съобщи, че следващия месец ще изнесе специален доклад, в който ще бъде определена ролята на Косово в балканския регион. Очевидно ръководството на световната организация е решило, че този проблем не търпи отлагане, защото Кушнер пък заяви, че UNMIK няма да чака съветът за сигурност да се произнесе и ще направи собствен проект за значителната автономия на Косово. Според шефа на UNMIK липсата на яснота за бъдещето води до непрестанно напрежение - сърбите се страхуват, че ще бъдат изгонени от Косово, а пък албанците се опасяват, че ако умиротворителите си отидат, те ще попаднат отново под контрола на Белград. Кушнер заяви и още нещо - че докато в провинцията не заработят автономни институции, всички опити за постигане на стабилност ще останат напразни. Следващата значима стъпка в тази насока щели да бъдат изборите в Косово, които според предварителните планове ще се проведат в края на годината.
Фактическите параметри на косовската автономия засега са неизвестни, но е ясно, че ще бъдат базирани върху проектите от преговорите в Рамбуйе. Моделът на "държава в държавата" предвиждаше самоуправление със собствени президент и конституция, независими законодателна, изпълнителна и съдебна власт. За Белград бе оставено правото да охранява границите, да провежда митническата, данъчната и външната политика. Както е известно, югославската делегация отказа да подпише споразумението от Рамбуйе, а това по-късно доведе и до операцията на НАТО. Истина е, че оттогава се промениха много неща и че НАТО има свои войски в Косово, но режимът в Белград си е все същият и едва ли ще се примири с подобно развитие. Белград не спира да протестира срещу всички опити на UNMIK да изгради независими институции, а въвеждането на германската марка като официална валута, независима фискална и финансова система според сръбските власти е прелюдия към отделянето на Косово от Югославия.
Далеч по-остра обаче бе сръбската реакция след сбирката на съвета за сигурност, посветена на Косово. Чрез посолството си в Брюксел Югославия разпространи меморандум, в който официално обвини съвета за сигурност за неизпълнение на поетите задължения и поиска неотложни действия в Косово. В него ООН бе посочена като виновник за терора срещу сръбското население в провинцията и бе отправен остър протест срещу провеждането на избори в Косово без съгласието на Белград.
В дипломатическия меморандум се казва, че след като ООН и НАТО са поели контрола върху провинцията през юни миналата година, над 350 хиляди сърби са били прогонени от Косово, а в същото време близо 200 хиляди албанци са се настанили незаконно в провинцията. Според данните в документа за този период над 800 сърби са били убити, 700 се водят безследно изчезнали, а над 50 хиляди сръбски къщи са били изгорени или разрушени. Това давало всички основания на Белград да поиска "незабавно и безпрепятствено допускане на частите на югославската армия и полиция до Косово". Това искане всъщност се базира на военния анекс от резолюция 1244 на съвета за сигурност, който разрешава 1000 души от югославските сили за сигурност да се завърнат в Косово. Посланието е ясно - след като KFOR и UNMIK не могат да гарантират сигурността на сърбите в Косово, югославските сили за сигурност трябва да бъдат върнати обратно. Макар и да има основание, никой не би се наел да изпълни такова искане. При положение че обикновените сърби в Косово са обект на терор заради старите грехове на военните и полицията, можем да си представим какво посрещане ще им устроят албанците. С този меморандум обаче Белград обяви намерението си отново да участва при вземането на решенията за бъдещето на Косово, а Бернар Кушнер дори намекна, че това е възможно. Според него за уреждането на косовския въпрос е необходимо поне минимално доверие между Белград и Прищина. Докато това не стане, дори и с дефиниран статут Косово ще продължава да генерира напрежение в региона.
НАТО от Ванкувър до Владивосток
Въпреки спекулациите на Путин, различията между Москва и Северноатлантическия пакт още дълго време ще обезсмислят идеята за членство на Русия в НАТО
"Април 2009 г. По време на тържествената сесия по повод 60-ата годишнина от създаването на НАТО руското знаме беше издигнато за първи път редом с флаговете на другите държави от Северноатлантическия алианс. " Приказка от "Лека нощ, деца"? Сигурно, но в интервю за Би Би Си вероятният бъдещ руски президент Владимир Путин не изключи възможността един ден и това да се случи.
Путин не е първият московски лидер, който демонстрира интерес към задълбочаване на контактите с НАТО и дори членство в Северноатлантическия пакт. И ако желанието на генералния секретар Никита Хрушчов можеше да се приеме като опит за шокиране на западната публика, не е изключено в началото на романтичния период на отношенията си със Запада Борис Елцин сериозно да се е надявал на тясно сътрудничество с бившия враг от времето на студената война.
Отговорът на и.д. президента "Защо пък не? " на въпроса какво мисли за членството на Русия в НАТО всъщност не означава нищо. Путин, който се отказа от публични дебати и предизборни изявления по телевизията, изглежда не се съмнява, че голямата му популярност в страната ще му донесе победата на президентските избори. Колкото и да не им се иска на някои руснаци, той трябва да се съобразява и със западните елити и обществено мнение, затова подобни жестове, които не биха му донесли допълнителни гласове в Русия, са много полезни за изграждането на приемлив образ на политика, когото британското списание "Икономист" нарече "чеченския касапин".
Руските печатни медии унищожиха не една гора, за да публикуват десетките статии, посветени на Путин, но техните усилия вероятно не могат да се сравняват с работата, която провеждат от миналия август разузнавателните служби на всички заинтересувани страни, опитващи се да отговорят на простия въпрос, прозвучал в Давос: "Кой е г-н Путин". За политиците и военните е много важно да знаят на какви действия е готов и.д. президентът, когото дори в самата Русия продължават да приемат като черна кутия. В тази светлина най-вероятно трябва да се разглеждат някои общо взето невинни инциденти, които дадоха възможност да се изпробва реакцията на Москва и на новия държавен глава. Изгонването на осем дипломати от Полша по обвинение в шпионаж и задържането на руски танкер в Персийския залив за контрабанда на иракски петрол приличат на лакмусова проба, която трябва да разкрие дали Москва е готова да си трае, когато са засегнати нейните интереси, както правеше в края на 80-те и началото на 90-те години, или идването на Путин означава по-твърда позиция в международните отношения. Засега светът няма от какво да се безпокои, защото реакцията на Русия беше общо взето адекватна въпреки нежеланието да бъде признато участието на частни кораби в износ на иракски петрол в нарушение на резолюциите на ООН.
Но не само светът пробва Путин. Кремъл като че ли се опитва да определи докъде се простират отстъпените позиции през последното десетилетие и каква част от тях ще може да си върне с минимални усилия. В откритото си писмо към избирателите и.д. президентът уверява, че икономията на сили, наложена от икономическите трудности, не означава, че Русия не провежда външна експанзия в добрия смисъл на думата (каквото и да означава това). Лошото е, че ако все още неопределилата посоката на бъдещото си развитие Русия залитне към някоя крайност, ще повлече със себе си и страните, намиращи се в сферата й на влияние. Това е и главното опасение на Запада, свързано с войната в Чечения, въпреки че лидерите на страните от Общността на независимите държави се чувстват далеч по-спокойно и единодушно утвърдиха Путин като председател на аморфната организация.
По думите на Путин присъединяването на Русия към НАТО е възможно единствено ако мнението й бъде взето под внимание като на равноправен партньор, което едва ли ще стане скоро. По-късно и.д. президентът подчерта, че може да се говори само за политическо сътрудничество, а не за военно, поне докато пактът не се откаже от провеждането на операции като косовската. Другият спорен пункт продължава да бъде разширяването на НАТО на изток, което Путин не подкрепя, основавайки се на основополагащия пакт Русия - НАТО, в който е записано, че бившите съветски републики ще останат извън организацията. В същото време алиансът укрепва позициите си в ОНД, провеждайки съвместни учения в Украйна и Молдова, на които Москва не гледа с добро око. В руската столица считат, че основната мисия на НАТО е сдържането на Русия, и дори се шегуват, че присъединяването към пакта би довело до разпускането му. Все пак Москва демонстрира желание да възстанови отношенията с Брюксел след прекъсването им миналата пролет. Въпреки неофициалните коментари, че генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън е бил приет по милост, по време на посещението му един от главните "ястреби" ген. Леонид Ивашов беше изпратен да чете лекции в Брюксел, което може да се приеме като знак, че Русия съзнава, че конфронтацията не е в интерес и на двете страни.
Скоростта, с която Путин побърза да неутрализира ефекта от интервюто си за Би Би Си, ще блокира рано обществения дебат за отношенията със Запада и НАТО след епохата на приятеля на президенти и премиери Борис Елцин. Съпротивата срещу приемането на нови членове от Източна Европа противоречи на желанието на бившите членове на Варшавския договор и особено на прибалтийските републики и подхранва опасенията, че Русия няма да се откаже лесно от имперското си минало. Затихването на дискусиите ще лиши руснаците и от мнения като това на комунистическия лидер Генадий Зюганов, който покрай познатата риторика за национално предателство предупреди, че сближаването с НАТО заплашва отношенията с арабския свят, които обаче са много повече повлияни от войната в Чечения. След като дори либерални политици от ранга на лидера на "Яблоко" Григорий Явлински твърдят, че призванието на Русия е да защитава Европа от исляма, мюсюлманските държави имат основание да следят с особен интерес събитията в Северен Кавказ. Кремъл прави всичко възможно, за да ги убеди в добрите си намерения, но това може да не се окаже достатъчно. Западът се стреми да засили влиянието си в ислямския свят и ако успее, това ще бъде и за сметка на Русия, която почти няма какво да предложи като идеология, технологии и финансови възможности.
Фокусирането на обществения интерес върху НАТО и неговата същност, което скоро ще изчезне, би било полезно за определянето на баланса между гражданския контрол и военните в ръководството на министерството на отбраната и другите силови ведомства. Добрите отношения с генералите позволяват на Путин да маневрира между различните политически кланове и според вестник "Московски комсомолец" мълчаливата подкрепа на върховното командване не е позволила на Елцин и обкръжението му да свалят Путин в навечерието на сесията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през ноември. Като ответен жест и.д. президентът се съгласи създаването на санитарен кордон около Чечения да прерасне в истинска война и обяви, че през 2000 г. военният бюджет ще бъде увеличен с 80%. Дали обаче тези отстъпки ще стигнат, за да бъдат убедени генералите, че е време за истинска реформа в армията?
За няколко милиона барела повече
ОПЕК се кани да увеличи добива на петрол, но това може и да не успокои международните пазари
Когато преди година представителите на страните от ОПЕК се събраха на редовна среща, с единствената цел да спрат падането на цената на петрола, която по това време се колебаеше около 10 долара, почти никой не вярваше, че те ще успеят. Новите квоти, към които се присъединиха и някои ключови страни извън организацията - Мексико и Норвегия - изтеглиха от международния пазар повече от четири милиона барела дневно (около 6% от добива) и доведоха до трикратно поскъпване на черното злато. Негативните последици вече се усещат в най-големите световни икономики. Инфлацията в евро-зоната достигна допустимия предел, определен от централната банка - 2%, което може да доведе до ново вдигане на лихвите през следващите седмици, а според Центъра за глобални енергийни изследвания, ако цените не паднат, САЩ ще се лиши от 0.8% растеж на брутния вътрешен продукт. Квотите изтичат на 31 март и четири дни по-рано министрите от ОПЕК ще трябва да определят бъдещата си политика. Много е вероятно на заседанието във Виена да бъде постигнато споразумение за увеличаване на добива, след като на 2 март министрите на енергетиката на Мексико и членовете на ОПЕК Саудитска Арабия и Венецуела признаха необходимостта от увеличаване на предлагането. Трите страни наложиха ограниченията, приети през миналата година, но сега приеха доводите на Вашингтон и другите западни столици, които през последните седмици се опитаха да убедят производителите, че по-ниските цени са и от техен интерес, защото ще предотвратят забавянето на икономическия растеж, което би довело до по-слабо търсене.
Опашки за бензин в САЩ? Майтап, Уили. Но не и през тази година. Запасите достигнаха 20-годишен минимум и Белият дом се безпокои, че в началото на отпускарския сезон няма да има достатъчно гориво за всички желаещи, което ще доведе до нов скок на цените. Президентът Бил Клинтън отпусна 125 млн. долара помощ на бедни семейства, за да могат да си платят сметките за отопление, но неочаквано силните студове допълнително влошиха положението. Министърът на енергетиката Бил Ричардсън беше изпратен на специална обиколка в Персийския залив, като междувременно се срещна с колегите си от Мексико и Норвегия, но за ефекта от воаяжа му ще може да се съди в края на месеца.
В годината на президентските избори поскъпването на живота и проблемите с бензина ще се отразят върху шансовете на вицепрезидента Ал Гор, чийто възможен партньор в надпреварата за Белия дом ще бъде Ричардсън, и затова в Белия дом ще направят всичко възможно да не се изложат. Зависимостта на САЩ от доставките от ОПЕК накара някои сенатори да призоват за подкрепа на внедряването на алтернативни горива, а основните противници на Гор от двете големи партии побързаха да огласят собствените си планове за неутрализиране на високите цени, които включват разширяване на нефтените полета в Аляска и използване на стратегическия нефтен резерв (СНР), идея, която не се отхвърля от администрацията. СНР беше създаден след първата петролна криза през 70-те и досега е бил използван един път - по време на войната в Персийския залив през 1991 г., когато барелът поскъпна до 41 долара. Сред критиците на идеята освен министър Ричардсън е и председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан, на когото поскъпването на петрола помага да охлади разгорещилата се американска икономика.
Най-далече отиде конгресменът републиканец Бенджамин Гилмън, председател на комитета за международни отношения, който поиска да бъде прекратена всякаква помощ за страните от ОПЕК, докато те си позволяват да манипулират цените в ущърб на САЩ. За нещастие на Гилмън Вашингтон дава едва 300 млн. долара годишно на Индонезия, Нигерия и Венецуела и тяхната липса няма да повлияе съществено на позицията им.
За щастие на Запада, чийто натиск не е гаранция, че ОПЕК ще се съгласи да увеличи квотите, вече се оформя консенсус, че въпреки видимата изгода от високите цени в дългосрочен план те ще доведат до снижаване на потреблението, както вече се случи в средата на 80-те години. Към привържениците на тази идея се присъедини и Кувейт, който заедно със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства разполага със значителни свободни мощности, които биха му позволили веднага да увеличи добива. В Персийския залив вече се отбелязва увеличаване на трафика на танкери, които в очакване на решението на ОПЕК след зареждане остават в пристанищата и фактически не нарушават миналогодишните споразумения. Министърът на петрола на Кувейт шейх Сауд Насер ал Сабах дори обяви, че след 1 април добивът ще нарасне с един млн. барела дневно, но пазарът прие съобщението като тревожен знак, защото дефицитът е около два млн. барела при търсене 77 милиона и предлагане 75 милиона. Според бившия саудитски министър Заки Ямани необходими са 1.7 млн. барела дневно, за да може цената да спадне до 20 долара за барел, но заради ниските запаси това може да се окаже прекалено оптимистична прогноза. Петролният екип на инвестиционната банка Merrill Lynch повиши прогнозата си за средногодишната цена на барел петрол до 24 долара, което е с близо три долара повече от очакванията на останалите експерти. Най-сериозният довод на страните, които искат да запазят ограниченията поне още шест месеца, е сезонното затопляне в северното полукълбо, което ще ограничи търсенето. Либия, Алжир и Иран припомнят, че през октомври 1997 г. ОПЕК не прецени правилно последиците от азиатската криза и реши да увеличи производството, предизвиквайки падането на цените през следващите две години. Зад нежеланието на тези държави да отстъпят обаче стои най-вече липсата на възможности за увеличаване на добива, която не би им позволила да компенсират спадането на цените с увеличаване на обема.
ОПЕК неведнъж е приемала решения за изменения на квотите при наличието на опозиция вътре в организацията, така че съпротивата на Техеран, Триполи и Алжир би могла да бъде преодоляна, особено когато става въпрос за увеличаване на добива. Но това би унищожило единството в ОПЕК и сериозно би влошило отношенията между водещите държави - Саудитска Арабия и Иран, които се намират в най-доброто си състояние след иранската революция през 1979 г. Затова Рияд вероятно ще предпочете ограничено увеличение на квотите с надеждата, че това ще успокои всички заинтересовани страни, а когато това не стане, ще трябва да избира - дали да настоява за пускането на още петрол на пазара, или да подкрепи съвета на иранския министър на петрола Биджан Замгар Занганех, който препоръча на западните правителства, ако са толкова загрижени за нивото на инфлацията, да намалят акциза върху горивата.
МВФ - благодетел или бреме
Комисия към Конгреса на САЩ препоръчва драстични промени в дейността на институцията
Когато през ноември миналата година Мишел Камдесю подаде оставка като изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ), едва ли можеше да се очаква подобна острота на споровете, които последваха относно ръководния пост на една от най-важните международни институции. Все по-често обаче се твърди, че фондът има нужда от нещо повече от нов шеф. Напоследък МВФ е обект на силни критики поради несправяне с най-скорошните кризи, което налага преосмисляне на ролята и дейността му.
През изминалата седмица комисия, определена от Конгреса на САЩ, представи доклад, който поставя въпроса дали тази институция, чиито условия редица страни досега безусловно са приемали срещу насрещна помощ, облекчава ситуацията, или всъщност допълнително влошава положението. Комисията беше сформирана през 1998 г. с цел проучване ефективността на няколко международни институции. Най-подробно се оценява дейността на МВФ.
МВФ беше създаден през 1944 г. по време на конференцията в Бретън Уудс с цел поддържане стабилността на световната финансова система. Ролята му е да е кредитор от последна инстанция за страни, имащи проблеми с платежния баланс. Според самата институция мисията й се заключава в това да осигурява обществени блага в световен мащаб, а именно - финансова стабилност, свободна търговия и свободно движение на капитали. Допреди известно време фондът успяваше да се справи със задачата си. Скорошните кризи обаче силно влошиха имиджа на институцията. Разширяването на пропастта между бедните и богатите страни налага адекватни реформи в международните институции, призвани да поддържат балансираност в световното икономическо развитие.
Докладът твърди, че МВФ не отделя необходимото внимание за подобряването на финансовите институции в развиващите се страни. Вместо това се предприемат скъпи спасителни операции, като проблемът произтича от това, че мерките са особено драстични, а според доклада - и допълнително влошаващи ситуацията. От известно време фондът е обект на безпрецедентна по рода си критика, насочена към политиката на институцията, която се прилага независимо от спецификите на конкретния случай. Традиционната рецепта на МВФ включва предписание за девалвиране на националната валута, повишаване на данъците и отваряне на пазарите. Появата на т.нар. нова икономика и на нови тенденции в икономическото развитие обаче налага преосмисляне на дейността на международните организации.
Бившият изпълнителен директор на фонда Мишел Камдесю отхвърля критиките за прекалена строгост на институцията, обосновавайки се, че страните се обръщат към фонда едва когато кризата е настъпила. Така е наложителна "операция, когато шест аспирина биха свършили същата работа".
Редица критици сочат като един от най-наложителните за решаване въпроси определянето на ясен фокус на дейността на фонда. Стратегията на Мишел Камдесю бе ръководената от него институция да се намесва в разрешаването на всички важни международни икономически въпроси. Освен с финансовия сектор от известно време фондът се занимава и с проблеми като намаляването на бедността, който традиционно е задача на СБ.
Според критиците на МВФ институцията дава погрешни съвети, предписвайки неадекватни мерки. Още при началото на най-скорошната глобална криза - азиатската, започнала през 1997 г., редица видни икономисти като Пол Кругман например обвиниха фонда именно в неправилност на предписанията. Тогава обаче МВФ беше със силни позиции, правителствата се стремяха към помощта му, така че критиките бяха автоматично отхвърлени. Независимо от паническото бягство на инвеститорите фондът продължи да настоява за по-нататъшно отваряне на пазарите, което допълнително утежни ситуацията. Главният икономист на Световната банка (СБ) Джоузеф Стиглиц, който е сред най-яростните противници на фонда, критикува остро вдигането на лихвите точно в разгара на паниката на финансовите пазари в Тайланд.
По-късно кризата се прехвърли в Латинска Америка и Русия. Неадекватните предписания обаче продължиха да се дават. Бразилия например беше задължена да обезцени валутата си и да фиксира курса й срещу отпускането на заем от МВФ. Така че не са изненадващи хвърлянето на торта в лицето на Мишел Камдесю или пък изказвания, че бившият директор на фонда ще бъде запомнен с това, че е докарал мизерия и безработица.
Изхождайки от горепосочените прояви на фонда, комисията настоява за драстично намаляване на ролята на МВФ, като предлага да се създаде един фонд с много по-малки мащаби, предоставящ само краткосрочни заеми при осигуряване на надеждно обезпечение и при "наказателна лихва" - лихва, която е по-висока от тази, при която страната би получила заем на капиталовите пазари седмица преди започване на кризата. Те трябва да заменят скъпите спасителни операции, провеждани досега, които не са били особено ефективни. Доста драстично е предложението за срока на кредитите - той трябва да е не повече от 120 дни с право на еднократно възобновяване. Един от аргументите в полза на по-малък фонд е обстоятелството, че частните инвеститори са доста непредпазливи в действията си, изхождайки от презумпцията, че фондът винаги е насреща и при опасност би се намесил.
Докладът предизвика доста разгорещени реакции при официалното му представяне в Конгреса. Появиха се мнения, че комисията единствено критикува институцията, без обаче да предлага наистина разумен начин за преструктуриране на световната финансова система. Идеята инвеститорите и правителствата да бъдат оставени сами да се справят с проблемите си според някои е доста нереалистична. Предложението да се ограничи предоставянето на заеми би имало смисъл само ако се прави повече в посока предотвратяване на кризите. Самите заеми пък се предлага да се предоставят при доста строги условия.
За да се извършат предлаганите реформи, е необходимо те да бъдат приети и от другите страни - членки на фонда. Ако това стане, сигурно е, че пластовете на световната финансова система ще бъдат сериозно разместени. Остава въпросът - в каква посока?
Италианската SPEA ще проектира две магистрали
Договор за предпроектни проучвания и проектиране на автомагистралите "Люлин" и "Струма" по направлението Е-79 София - Кулата подписаха в четвъртък министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, посланикът на делегацията на Европейската комисия в София Жак Вюненбюрже и генералният директор на италианската компания SPEA Франко Рапино. Италианците спечелиха международния търг за изпълнение на проекта, който се проведе в началото на септември миналата година. В търга участваха общо шест фирми от Великобритания, Дания и Италия.
Договорът със SPEA беше подписан, след като и Европейската комисия в Брюксел я одобри за изпълнител на проекта. Проектът се финансира от ЕС по линия на програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество с Гърция. Общата му стойност е 3.2 млн. евро, а срокът за изпълнение - 20 месеца.
SPEA е фирма в структурата на холдинга Autostrade Group, който оперира и поддържа 3100 км автомагистрали, работи в повече от 20 страни, годишният му оборот е 1 900 000 000 евро. SPEA работи в областта на транспортната инфраструктура (пътища, автомагистрали, железници и летища), наблюдения и планирано поддържане на пътища и автомагистрали, норми, стандарти и процедури по проектиране, строителство и поддържане на транспортна инфраструктура, водни, хидравлични мрежи и други.
Накратко
Натрупаната от началото на годината до края на февруари инфлация е 3.7%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Потребителските цени през февруари са се повишили с 0.5% спрямо януари, като храните са поскъпнали с 1.7%, а услугите са поевтинели с 1.5 на сто. Повишават се и цените на бензина, горивата, водата и лекарствата. Статистиката обаче отчита поевтиняване на топлоенергията с 13.5% заради затоплянето през февруари.
От НСИ коригираха данните за инфлацията през януари 2000 г. спрямо декември 1999 г. Миналия месец по предварителни данни беше обявена инфлация от 2.4%, но сега се оказва, че повишението на цените е по-голямо (3.1%). Причината е, че не са били готови данните за потребителските разходи през декември, а също и че е имало промяна в отчитането на цените на топлоенергията и топлата вода.
Еврокомисията препоръча България да започне преговори за присъединяване към ЕС по шест глави. Освен по петте теми, които са общи за всички държави от хелзинкската група - Наука и научни изследвания, Образование и професионално обучение, Малки и средни предприятия, Външни отношения, Обща външна политика и политика на сигурност, еврокомисията предлага България да преговаря и по главата Култура и аудиовизуална политика. Броят на темите, по които кандидатките ще преговарят, отразява подготвеността им, обясниха от еврокомисията.
Президентът Петър Стоянов участва в икономическия форум в Кран Монтана, Монако, с доклад на тема "Сигурност и развитие в Югоизточна Европа". Българският държавен глава е специален гост на международната среща на върха, която се провежда в рамките на форума. "Това е добра възможност да призова за повече инвестиции", каза президентът, преди да замине за Монако. Президентът Стоянов получава и награда на фондацията на форума за 2000 г. "Той принадлежи към много тесния кръг на най-уважаваните политици от нова Европа", така председателят на срещите на върха Жан-Пол Картеран представи Петър Стоянов. Икономическият форум в Кран Монтана се организира от 1989 г. и в него участват държавни и правителствени ръководители, дипломати, учени и експерти от над 65 страни.
Министър-председателят Иван Костов ще участва във втората неформална среща на правителствените ръководители на страните - съседи на Югославия. Срещата ще се проведе на 17 и 18 март в Будапеща. Освен премиерите на България, Албания, Босна и Херцоговина, Хърватия, Македония и Румъния в унгарската столица се очакват и генералният секретар на НАТО сър Джордж Робъртсън, върховният представител по общата външна политика и политиката на сигурността на ЕС Хавиер Солана и специалният координатор на пакта за стабилност Бодо Хомбах.
Западна Македония - първата спирка на сексробините
"Може водка", пита около 17-годишна девойка на развален македонски и сяда на ъгъла на масата ни. После кима на колежката си на бара. В заведението няма други клиенти. Казва се Дея, или поне така твърди. Облечена е в къса черна пола и нещо като потник. Румънка. Тъмната чаша с един пръст течност издрънчава върху стъкления плот. Келнерката бавно се връща зад бара. "Може водка" са двете думи, които Дея използва най-често. Прави го през двайсетина минути, но не натрапчиво. Опитът да се завърже разговор се сблъсква в категоричното "Не разбира", плаха усмивка и бързи погледи към газдата (чорбаджията), който се е подпрял на бара и наблюдава подозрително.
Заведението е един от четирите кафана, които предлагат сексуални услуги в македонското село Велеще, на 10 километра от Охрид. В големите неизмазани къщи живеят само албанци. След 21 часа по улиците няма жива душа и навсякъде се носи лепкавата миризма на овнешка лой. Улиците са тесни и кални.
Кафанът представлява помещение 3 на 4 метра с пет маси и бар. Отвън по нищо не личи, че това е заведение. Намира се в сутерена на някаква къща. Така и не разбираме името му. След като внимателно ни е огледал иззад спуснатите щори, собственикът отключва вратата. На масата, до стар калорифер като от съблекалня на строителна бригада, са се скупчили 7 леко облечени момичета на възраст между 16 и 20. Една от тях се изправя и започва да се съблича, като леко се поклаща между хладилника за кока-кола, калорифера и олющената врата към задните помещения. Това, което прави, трябва да е стриптийз. Движенията й нямат нищо общо с такта на музиката. След като разбират, че в заведението са влезли българи, четири от момичетата се изнасят през вратата зад бара. Май и те са българки, но това така и не става ясно. Младият шиптър до бара праща другите да се присъединят към Дея на нашата маса. Едната също е румънка, а другата е молдовка.
Велеще е едно от десетките селища в Западна Македония, където търговията с жени е нещо нормално. Бизнесът в селата около Охрид се държи от Леко, шиптър, чието име македонците произнасят със страхопочитание. Той е около 45-годишен. Твърди се, че контролира каналите за трафик на момичета и наркотици през македонско-албанската граница за Италия. Живее в къща - палат за 500 000 марки и също има заведение, където предлага момичета. Казва се "Еспресо". В сравнение с него другите кафани са като коптори, въпреки че и той се намира в сутерена на четириетажна къща. Локалът е приличен, със сепарета, дансинг и неонови светлини. И момичета. Седемте девойки седят в едно от сепаретата и от време на време се качват на подиума, където танцуват. Зад гърба на бармана има облицована в червено кадифе врата. Тя води към подземния етаж, където се намират стаите на проститутките. Едно от момичетата твърди, че газдата Леко ги държи заключени там, спели по три в стая, когато нямат клиенти. Единственото място, където могат да се разхождат, е ограденият с висока ограда двор. Управител на заведението е синът на Леко.
Според мълвата Леко се криел от полицията, тъй като го издирват за убийството на негов сънародник. Заклал го след някакъв скандал преди 3-4 месеца. Крие се е силно казано, тъй като албанските села са като крепости и там рядко се появява полицай. С изключение на тематичните проверки, които правят униформените, за да търсят отвлечени момичета, принудени да проституират. Акциите са с променлив успех, тъй като обикновено информацията изтича предварително и момичетата се скриват в къщи в покрайнините, където и господ не може да ги открие зад високите дувари.
Местни хора подозират, че корумпирани ченгета предупреждават газдите кога ще има акции. Полицай от службата за борба с организираната престъпност в Охрид, който пожела анонимност, отрича това да е така. "Правим изненадващи проверки - понякога успяваме да заловим някои момичета, но в тези райони се работи трудно", казва той.
Една от българките, която е успяла да се измъкне от робството, обаче разказа, че в Тетово полицай от службата за чужденци контролира един от кафаните чрез фирмата на сестра си. Друга твърди, че е имала клиенти ченгета, които довеждал сводникът й.
Македония буквално е залята от рускини, украинки, българки и румънки, които са във всяко заведение със съмнителна репутация. Зимата е, общо взето, мъртъв период и повечето собственици на такива заведения чакат лятото, когато по родните места се завръщат основните клиенти - шиптърите гастарбайтери от Западна Европа. След настаняването на международните сили в близкото Косово и служителите на KFOR са чести клиенти по заведенията. Сексуслугите са по 100 германски марки на час. Когато плащаш сметката, без да пожелаеш проститутката, която е седяла на масата ти, с почуда разбираш, че всяко нейно "Може водка" ти е струвало по 30 марки. Ако поискаш да я отведеш с теб в хотела, трябва да оставиш 2500 марки на газдата. Нещо като депозит. Чорбаджията те уверява, че когато я върнеш отново в кафана сутринта, ще си ги получиш обратно. Иначе във всеки кафан има стаички, където проститутките водят клиентите си. За стаята се плаща допълнително 20 марки.
Търговците на свежа плът в Македония плащат между 2000 и 3000 марки, за да купят момичето, и исканата от тях сума е като залог, че пленницата им няма да избяга. За няколко седмици тези пари се изплащат и оттам насетне шиптърът само печели. Наскоро германец от KFOR платил сумата и отвел със себе си българско момиче, като му обещал да се ожени за него. Това разказват хора от Гостивар. Тетово и Гостивар са другите два центъра на търговията с жени. Подобни случаи обаче са по-скоро приказки.
В десетки свои разкази жени, които са успели да се отърват от подобни затвори, описват ужасите, на които са били подложени. Дори и такива, които са дошли тук да проституират доброволно, търсят начин да избягат, тъй като не получават нищо от заработените пари. Това разказва българката Мера от Пловдив, която доброволно е била продадена в бар "Еспресо" на Леко.
По-голямата част са докарани в Македония насила. Купуват ги още на границата, където сводници ги прекарват нелегално. При покупката газдата първи пробва стоката си. Ако се съпротивява, следва бой и зверско изнасилване. "Направи го в заведението, където бяха и останалите момичета, зад една зелена завеса", спомня си Жени Т. от Стара Загора. Тя е една от жертвите, успяла да избяга от робството, след като преминала през две такива заведения в Гостивар. В някои села имало практика, при която момичето е насилвано от целия мъжки род на собственика, като първата "чест" се падало на бащата. Другаде връзвали купените жени в едно помещение с вериги и всеки, който иска, се възползва от тях, без да плаща. Докато разберат, че няма накъде да бягат и ги превърнат в машини. Има и парадокси - в един от случаите 70-годишен старец се влюбил в 15-годишна българка и забранил на сина си - собственик на заведение, да я продава на клиенти.
След като ги заставят да работят по кафаните, някои от девойките се алкохолизират, докато правят компания на клиентите си, за да трупат оборот на собственика или да забравят къде се намират. Други правят опити да избягат. Някои успяват. Тези, които не успяват, се препродават от едно заведение на друго. В показанията си избягали разказват географията на своето робство - споменават имената на кафаните "Казабланка" и "Орфей" в Гостивар, "Виолца" и "Два фазана" в Тетово, "Фонтана" и "Пирамида" в Мала речица. След като омръзнат на клиентелата, жените се продават или в Гърция, или в Албания. В последно време част от потока се насочва и към Прищина за обслужване на международния контингент и на завърналите се по местата си косовари.
Само за последните 2 години българското посолство в Скопие е издало над 200 пасавана на момичета, които са се оплакали, че са били отвлечени и принуждавани да проституират. От средата на миналата година македонската полиция периодично извършва акции и екстрадира жени, които са били принудени да проституират.
Македония е една от най-близките спирки на българските момичетата, които по една или друга причина се оказват жертви на сексуалния трафик. Най-честият начин за измама е обещание за работа, но не са редки случаите, когато момичетата биват отвличани още в България от заведения, като се доверяват на случайни мъже или жени. След това пресичат зелената граница с Македония, където ги чакат посредниците. Оттам нататък започва робството - между заключените стени в големите неизмазани къщи, високите огради на селата, миризмата на овча лой и чакането на клиенти в мрачните кафани.
Магистралите на насилието
Трафикът на жени - робство в зората на XXI век
В края на януари в софийското Пето управление на МВР влиза мъж с белези от скорошен побой по лицето. Той е шофьор на ТИР с шестгодишен стаж. Историята, която разказва в полицията, разкрива поредния маршрут на трафика с българки, принудени да проституират в Западна Европа. Десет дни преди да се прибере в България, шофьорът имал курс от Полша за Германия. Малко след като напуснал Варшава, на магистралата за Берлин младо момиче едва не се хвърлило под гумите на камиона му. Шофьорът спрял. Оказала се българка. Единственият документ, с който разполагала и стискала в ръката си, била ученическа карта. Уплашената девойка набързо разказала историята как, излъгана, че отива на екскурзия до Полша с неин скорошен познат, била изнасилена и пребита, след това заключена от български сводници в апартамент край Варшава. От няколко месеца била принудена да проституира на магистралата за Берлин. Преди да свърши припреният й разказ, мощен джип засякъл българския ТИР. От джипа изскочили четирима, измъкнали момичето и шофьора и започнали да ги бият. След това хвърлили девойката в багажника на джипа и офейкали.
Магистралите около Варшава са само едно от местата в Европа, където български жени принудително са карани да проституират. Търговията и трафикът с жени се превръща във все по-голяма индустрия на организираната престъпност и проблем за страните от Източна Европа, показват анализите на специалните служби. Хиляди жени от България, Русия, Украйна, Румъния насилствено са принуждавани да проституират по заведения и магистрали из цяла Европа. Според източници от Националната служба за борба с организираната престъпност само в Полша в момента действат няколко български банди, които контролират проституцията по магистралите край Варшава Е 30 и Е 67. Наши сводници са замесени в експлоатацията на жени по основните пътни артерии на Европа - Е 55, Е 75, Е 26, Е 45, наричани магистралите на насилието.
След падането на желязната завеса България много бързо се превърна в източник на млади тела за публичните домове в Германия, Чехия, Холандия, Полша, Гърция, Македония и Турция. Никой не се наема да изчисли какви са оборотите на тази престъпна дейност, но всички са категорични, че парите, които печелят престъпниците от експлоатацията на жени, са огромни. Сексиндустрията се нарежда на трето място в перата на организираната престъпност след търговията с оръжие и трафика на наркотици.
В момента служба "Национална полиция" издирва 128 жени на възраст между 14 и 30 години, за които се предполага, че са били отвлечени и принудени насила да проституират някъде в България или в Европа. По неофициални данни обаче проституиращите българки в чужбина са около 10 000.
Начините за набиране на момичета са много разнообразни, казва г-жа Розалина Йорданова от националната полиция. Най-често това става чрез обяви във вестниците или в страници в Интернет, които предлагат доходна работа в чужбина или брак с чужденец - под прикритието на импресарска дейност за наемане на изпълнители за шоупрограми, чрез провеждането на конкурси за фотомодели и манекенки с гарантирани договори в чужбина. Точно такъв е случаят с бившият продуцент на телевизионното предаване "Блясък" Пламен Митрев. Той е подсъдим по 23 текста от Наказателния кодекс за изнасилване, блудство, отвличане, склоняване към проституция... Под предлог че ще правят снимки за модни списания, Митрев отвлече 4 манекенки във вилата си в с. Градец, Софийско, през ноември 1997 г. Там момичетата бяха зверски изнасилени от Митрев и неговата охрана и оковани в белезници в стаи с решетки. След заплахи и бой манекенките са били принуждавани да проституират. След като отвлечените бяха открити, полицията намери при обиск в къщата в Градец белезници, вериги, халки, катинари, полицейски палки... Според заплахите му намеренията на Митрев са били да продаде момичетата в чужбина като елитни проститутки. Срещу бившия телевизионен продуцент в момента има и друго разследване - за продажбата на две момичета в Черна гора.
Друг важен "отрасъл" е обещанието за осигуряване на работа в хотелиерския и ресторантския бизнес. Една голяма част от подлъгваните за работа в чужбина си мислят, че отиват да работят като сервитьорки в заведения, и не виждат нищо съмнително в това. В българските вестници се пускат обяви от над 300 фирми, които предлагат "гарантирана" работа в чужбина с добро заплащане. Повечето от тях са фантоми и след кратка дейност сменят офиса си или прекратяват дейността си. На тяхно място се появяват нови. Според справка на Националната служба по заетостта към Министерството на труда и социалните грижи към 14 февруари само 45 фирми имат издаден лиценз за предлагане на работа в чужбина. От тях 20 са агенции, които имат сключени договори за набиране на моряци. Една трета от останалите осигуряват работа на строители. Голяма част от останалите са ангажирани с търсенето на медицински персонал, сондьори и др. специализирани професии.
Затова е странно как повечето жени хващат вяра на тези обяви В социологическо изследване на българския клон на Международната организация по миграцията за "Работата в чужбина и младите жени" се казва следното: "На анкетираните беше предложено да оценят два много разпространени варианти за предлагане на работа в чужбина - обява във вестник за танцьорка в нощен клуб и обява за женитба с чужденец. Критериите са два - доколко подходящи са за тях и доколко рисковани. Непълнолетните момичета смятат, че няма рискове, а голяма част от тях вече са правили опити да си намерят работа по този начин... Търсенето и намирането на работа по този начин са приемливи за повече жени от регистрираното ниво в изследването."
Четири са основните посоки, в които български жени биват мамени да заминат и след това продавани като робини на сводници. Едната е през Румъния за Полша и Германия. Други канали водят към Чехия и пак за Германия и Западна Европа. Третата посока е през Македония за Албания, а оттам за Италия и Испания. Четвъртият път, най-многолюдният, води към съседна Гърция, Кипър и островите.
Каналите за трафик на хора са добре структурирани и ангажират все повече хора от подземния свят заради големите печалби. Те са неразделна част от сексиндустрията. "Стоката" е евтина, без никаква инвестиция, а парите, които една проститутка ежедневно носи от клиенти, не се облагат с данъци. В мрежата са включени сводници, каналджии, фалшификатори на документи, измамници, гранични служители и полицаи. В доклад на МВР по този въпрос за първото шестмесечие на миналата година се посочва следното: "Установени са 376 лица, които в различна степен са били съпричастни към организирането и подпомагането на 1923 души, опитали се нелегално да преминат границите на България. От тях 819 са жени. По експертна оценка около 15% от тях биха могли да станат жертви на сексуална експлоатация. Установени са 32 лица, занимаващи се с извеждането на жени, като от тях 23 български граждани, 5 гърци и 4 македонци."
Обект на трафик са не само българките. Много по-голяма част от проституиращите жени са от страните от ОНД и Румъния.
В този случай България се явява транзитна гара за тях заради близостта си с Гърция и Турция. Само за миналата година "Гранична полиция" разкри 58 канала за трафик на хора, в 17 от които са били замесени чужди граждани, казва заместник-директорът на службата полк. Кирил Кирилов. Двеста и десет души са били осъдени за каналджийска дейност, от тях 30 са чужденци; 22 733 души са били задържани при опит да преминат нелегално границите на България през 1999 г., 58. 8% от тях са чужденци. През 1998 те са били 18 239, а предходната - 11 338, сочи статистиката на "Гранична полиция".
За миналата година в България са били върнати или заловени на границата 1229 чужденки с цел проституция в Гърция. От тях 46 на сто са румънки, 423 молдовки, 139 украинки, 102 от Русия. Пак през миналата година от Турция през България бяха върнати 5000 проститутки от държави от бившия Съветски съюз.
Обикновено жените, които заминават за Западна Европа, живеят с чувството, че там ще работят като прислужници, детегледачки, сервитьорки, чистачки. Неквалифициран труд, който у нас не се заплаща много високо. Някои фирми им обясняват, че там ще се наложи да работят нелегално, за да не дават пари за социални осигуровки, и те се съгласяват да си платят за фалшиви документи, с които да влязат в Шенген. Така търговците на плът подменят самоличността им и полицията трудно ги открива, дори и да ги търси. Един от пътищата минава през Полша, а оттам води към Германия. Някои от жените ги продават още във Варшава и на място започват да проституират, за други Полша не е последната спирка. Най-често заминават за Германия. В Полша "пратката" се посреща от т.нар. schleuseri - хората, които ги превеждат през полско-немската граница. Те обаче от своя страна работят директно за немските zuhalteri - сводници, и предават момичета направо на тях. Така се оказва, че още в Полша девойките са продадени. В Германия момичетата ги въдворяват в публични домове в големите немски градове, откъдето се излиза трудно. Някои от жените ги карат на импровизирани пазари. Според български спецполицаи такъв има в покрайнините на Хамбург. Там сводниците ги оглеждат и препродават. Спасението идва единствено ако немската полиция случайно направи хайка в публичните домове. По родните им места обаче често знаят какво са вършили в чужбина, те са влезли в картотеките на трафикантите и някои отново биват отвлечени и върнати по каналния ред в Германия или в друга държава. Така кошмарният кръг се затваря. Преди две години в Хамбург е имало съдебен процес срещу някой си Борис Момчилов, действал из хан, Софийско.
Един от най-големите трафици за български момичета минава към
Наред с подлъгванията чрез фирми, които осигуряват работа, често момичетата за проституция просто биват отвличани и принуждавани с бой и издевателства. След това ги прехвърлят през зелената граница на Македония и Гърция и ги продават по заведенията в Атина и Солунско. Такава е историята на 18-годишната Т.М. от София. Тя имала среща със своето гадже, с когото е била вече един месец заедно, в заведение в столицата. Той обаче не дошъл. Вместо него пристигнали трима младежи, които се представили за негови приятели, и й казали, че той ги помолил да я закарат на някакъв купон, където щял да я чака. Момичето се качило в колата им. Когато се опомнила, била вече в град, където се чували само македонска реч. Изкарала цяла седмица в къща с решетки на прозорците. След това била прехвърлена в Гърция. След 2 седмици успяла да избяга, като скочила от втория етаж на къщата в Ксанти, където била заключена. Предала се на гръцката полиция и там разказала всичко. Повече не видяла приятеля си.
Миналата година българските гранични власти проведоха една от най-успешните си акции за пресичане на трафик на жени. В България беше заловен 34-годишният грък Нектариус Лазанис от Кукуш. Полицията успя да разплете и мрежата на трафика, който преминава през три фази. Лазанис поддържал връзки със софийски сутеньори и плащал авансово за доставка на момичета. Обикновено сводниците предлагали на гърка свои момичета, които вече се експлоатирали в България. Но не било рядкост и да отвличат по-отворени и доверчиви момичета от дискотеки. Обикновено изолацията в някоя отдалечена къща или апартамент, периодичното групово изнасилване и юмручната обработка са достатъчни аргументи да склонят девойката към сътрудничество. След месец момичетата ставали като пластелин в ръцете на бандитите.
Когато сводниците съберяли достатъчно момичета, те викали Лазанис, който оглеждал "стоката" на голо. Групата се настанявала в хотели и къщи край границата, където изчаквала каналджиите, които ги прехвърляли в Македония и оттам в Гърция. Проститутките стоят заключени в хотелите в Петрич, Сандански и Благоевград или в мотелите покрай селата. Цели семейства от Ключ, Скрът, Самуилово, Коларово, Катунци изкарват прехраната си с каналджийска дейност.
В Гърция Лазанис провеждал нещо като търг и препродавал момичетата на публични домове около Солун и на островите. Сводникът беше заловен в България, но до процес не се стигна. На практика той не е извършил престъпление на българска територия, за това получи само черен печат в паспорта си и беше екстрадиран. Четирима българи от мрежата му в момента излежават ефективни присъди.
В края на февруари Разградският окръжен съд даде 7 години затвор на още един трафикант, който задоволяваше гръцкия пазар - 36-годишния Роман Павлов от Левски. Той беше обвинен в отвличането на 6 момичета по различно време от дискотека "Парио" в село Завет. Той изнасилвал девойките, които са на възраст между 13 и 18 години, и ги продавал в Гърция. Отвлечените криел в апартамент в разградския квартал "Орел", където ги изнасилвал и малтретирал. След това ги откарвал в Петрич или в граничното село Катуница и ги продавал. Само едно от момичетата успяло да избяга и го предало на полицията. Подобни случаи са рядкост, защото момичетата се страхуват да се оплачат в съда, след като знаят на какво са способни техните сводници.
В Гърция проститутките биват продадени основно в три района - около Атина, около Солун и в Кипър. Най-голямо е съсредоточаването на български момичета в района около Солун. Българските специални служби разполагат с дълъг списък на заведения, за които са получили информация, че предлагат сексуслуги и където има българки.
В Солун това са баровете "Потома", "Графия", "Таки", "Дискавъри", заведението "Джакпот" в Килкис, "Сан Пауло" в Катирини, "Фаринда" в Севрия, "Балантер" на остров Крит и др. Макар да няма парцелиране на тази дейност от организираните престъпни групировки, съществува известна зависимост от коя част на страната са българските сводници. В зависимост от това жените, които са принуждавани да проституират, са приблизително от същите райони. Бандата на Цветелин Белчев например, която поддържаше отсечката за сексуален туризъм на магистралата Е 55 Чехия - Германия, прилъгваше предимно момичета от Русе и региона, откъдето бяха тарторът и неговите гардове. Част от проститутките му бяха от близки до крайдунавския град селища - Разград, Враца, Монтана, Шумен. Причината е, че много често сводниците подлъгват момичета след кратко запознанство в някоя дискотека или кафене и обещание за работа в чужбина. Освен това в Северна България безработицата сред младите е сред най-високите в страната.
Според наши полицаи линията Полша - Германия се снабдява със свежа плът най-често от Пловдив, Пазарджик и Добрич. Тъй като трафикът към Гърция е значително по-голям, за там заминават от цяла България.
Засега не е известно само една силова групировка да контролира този бизнес. Дотолкова, доколкото проституцията се държи от бригади на бившите застрахователи от ВИС и СИК и техни местни структури, е намесата и на мутрите в тази търговия. За това е и разделението по региони. В различни градове на страната надмощие има една или друга групировка, която контролира района. Структурата на сексиндустрията в общи линии се доближава до разкритата мрежа на Лазанис. Тъй като има търсене на български момичета, и престъпниците се опитват да задоволят пазара със свежа плът. Българските служби имат информация за специализирали се в трафика организации и фирми, при които цялата мрежа е отлично структурирана. За всяка пратка от момичета заплащането се извършва след преминаването на съответната граница или етап. Всичко това става по различни банкови сметки на фирми фантоми. Трафикът обаче трудно се доказва, защото веригата се къса на определено ниво. Още по-сложно е да бъдат осъдени хората, които контролират тази дейност, тъй като обикновено те остават анонимни. Така в съда попадат дребните риби или изпълнителите на поръчките.
Естествено е наивно да се смята, че всички български проститутки, които работят в чужбина, са отвлечени насила и продадени в робство. Една голяма част от тях още при тръгването си от България са наясно с какво ще се занимават, тъй като идват от публични домове от София, Пловдив, Варна. Те обаче не са наясно с това, че продадени в чужбина, стават просто робини, стока, която се купува и продава.
Адът "Теплице"
Три години след като полицията атакува бардаците на българина Цветомир Белчев в района на Северна Чехия, акцията, наречена през 1997 г. "Удар", си остава най-успешното разследване срещу трафика и сексуалната експлоатация на жени в новата ни история. Бардаците на българина в Теплице, Усти на Лабем и Дуби бяха претърсени от чешките специални части на 7 срещу 8 октомври 1997 г. Арестувани бяха 23 българи и 45 проститутки, 40 от които българки. Бандата на Белчев, от която 9 души бяха обвинени в отвличане, притежаване на незаконно оръжие и сексулна експлоатация, получи общо 61 години затвор. Година след като се укрива в Тунис и Южна Корея, Цветомир Белчев беше задържан в Полша и екстрадиран в Чехия, за да излежи задочната си присъда от 10 години лишаване от свобода. Престъпникът се опита да възстанови сексуалната си империя в Югозападна Полша и да изтегли парите си, натрупани в продължение на 3 години, след жестока експлоатация на 40 незаконно отвлечени български момичета. Интерпол все още издирва по света близкия до Белчев Емил Досев, който е обвинен в жестокото убийство на една от жените, опитала се да избяга от затвора на българските мутри и заровена в градината на къщата на Цветомир Белчев в Дуби.
Ето разказ на един от помощниците му и на част от момичетата, преживели в ада "Теплице":
Имената на свидетелките са променени.
Показанията на 27-годишния чех Властимил Морел са дадени пред съдебния състав в Усти на Лабем, Северна Чехия, по време на процеса срещу бандата на Белчев:
"Фирмата беше основана на 16.12.1996 г. Търговското й име е LA PIOVRA 13 със седалище Усти на Лабем, ул. "Масарикова" 147. Предметът й на дейност беше покупка и продажба с цел по-нататъшна продажба в нает търговски павилион срещу хотел "Спорт" в Дуби. След около половин година Цветомир Белчев купи още един подобен павилион в горната част на Дуби. Павилионите се намират на земя, собственост на "Държавни гори", Литвинов, и фирмата на Белчев плаща за тях месечен наем от 6200 чешки крони.
Беше ми известно, че Белчев е собственик на още една фирма - La Piovra 15. Тези два павилиона в Дуби започнаха да работят през декември 1996. Чак тогава разбрах, че Белчев е започнал да докарва в Дуби млади момичета, български гражданки. Започна да ми става странно, че в толкова малък павилион се събира толкова много персонал. После ми хрумна, а със собствените си очи видях след около месец от започването на работата на павилиона, че момичетата са там с цел проституиране. Белчев остави двата павилиона да се ремонтират, да се подредят и да се достроят, от страната на улицата да се остъклят - с големи витрини, а в задната част и на двата павилиона направи малки стаички с легла.
Сутрин около 8 часа момичетата вече стояха зад стъклената витрина и се предлагаха на клиентите. Зад витрината винаги имаше по шест момичета, двама българи седяха настрани и явно ги пазеха, а друг мъж или жена стоеше зад бара и обслужваше клиентите. В павилионите се работи на практика денонощно, на две смени от 12 часа. Едната смяна беше от 00.00 до 12.00 часа, а другата - от 12.00 до 24.00 часа. Научих, че Белчев има още подобни дейности в Хомутов.
Знаех, че момичетата са настанени в жилище на Белчев в Дуби, което купи от господин Диеполд. В това жилище също бях няколко пъти, удивиха ме ужасните условия, в които живееха момичетата. Спяха всички заедно в една стая, легло върху легло, имаше много малко шкафове, така че повечето им дрехи бяха по земята, както при циганите. И в този апартамент охраната на момичетата беше винаги същата като в павилиона по време на смяната, така че там бяха винаги тези шест души от двата павилиона (по двама души охрана и по един барман от павилион).
Чух само, не помня от кого, че може би някъде в началото на лятото на 1997 точно от този последния апартамент две момичета са се опитали да избягат, като са скочили през прозореца. На едната й се удало да избяга така, а другата се наранила и трябвало да бъде закарана в болница. ...
Видях как Красимир биеше едно от момичетата от неговата смяна с дървен предмет, подобен на крак от маса. Удряше я през гърба. Преди да я набие, й каза, че е дърво, че не е изкарала и една марка. Виждал съм също как Цветомир Белчев малтретира едно друго момиче. Той биеше с ръце - удряше им шамари или ги биеше с юмруци, а когато паднеха, ги риташе. Правеше това по същата причина като Красимир - защото момичетата не са заработили марки. Биеха ги винаги в помещението пред автоматите. На побоите присъстваше цялата смяна момичета, към която принадлежеше и битото момиче. На всяко от момичетата беше предварително определено колко марки трябва да заработи за смяна, като сумите бяха различни - някои трябваше да изкарат и по 500 марки, общо цялата смяна трябваше да заработи 2000 марки. ...
Още веднага след неговото връщане от България през зимата на 1995, когато преди това беше затворен в България, доведе със себе си 4 или 5 момичета, които настани в хотел "Хелена" в Литомнйержице и живееше с тях там. Беше ми известно, че таксата за момиче и стая за половин час беше 70 марки - 50 за момичето и 20 за стаята. Това функционираше така - бяха определени момичета, които заработват добре, и те бяха длъжни да изкарват по 500 марки на смяна, иначе бяха физически наказвани като другите. Ако някое неелитно момиче изкарваше минимума, примерно 70 марки на смяна (един клиент), тя също понякога беше наказвана, според настроението на персонала и Белчев. Между самите момичета нямаше добри отношения, защото тези, които изпълняваха цялата норма, бяха сърдити на тези, заради които се налагаше да работят повече, и ги чух, че в квартирата се бият помежду си."
... На 22 август 1996 г. се срещнах в моето жилище с братовчед си. Той ми предложи работа в Чехия като барманка, с което се съгласих, тъй като бях без работа. За мен дойде майката на Белчев и с нейния автомобил Nissan заминахме за Чехия. Пристигнахме в Дуби, в голяма вила, където се срещнах с Цецо, знам, че се казва Белчев. Той ми каза, че няма да работя като барманка, а ще работя за него като проститутка. Тогава ми взе задграничния паспорт. Разбрах от останалите момичета, че не мога да се противопоставя и че трябва да работя като проститутка, иначе ще си имам проблеми, които биха се изразявали във физическо наказание. После бях закарана в павилиона със стъклените стени в Дуби, до гарата, където танцувах и привличах клиенти. За един ден бях принудена да заработвам 400, дори 500 марки, които предавах на охраната, която се състоеше от двама бодигардове, а моята заработка биваше записвана във финансовата тетрадка. За неизпълнение на нормата бях бита с палка, винаги във вилата. ...
Повод за пътуването ми до Чехия беше предложението да работя като сервитьорка или барманка в Чехия с месечна заплата 2000 ДМ, което ми направи майката на Белчев. Пътувахме от България през Унгария и Словакия направо за Дуби... След като пристигнахме в Дуби, отидохме във вилата, където Белчев ме попита дали ще работя доброволно като проститутка. Не се съгласих. Реакцията на Белчев беше, че ме наби страшно, с ръце и ритници в павилиона срещу "Спорт". Риташе ме с подковани обувки. Рита ме по гърба, използва и стол. По радиостанцията извика Краси и Емил (Черния), на които нареди също да ме бият. Откараха ме в мазето, където двамата отново ме ритаха и биха, най-много по корема. Емо ми държеше главата и ме удряше по нея с юмруци. Припаднах, заляха ме с вода и като се свестих, ми вързаха едната ръка с белезници за тръбата на парното. Страшно ме болеше. Стоях вързана целия ден... Преди да ме отведе в посочения апартамент, в една от стаите във вилата Белчев ме изнасили.
За неизпълнение на нормата бях бита с по пет-десет удара няколко пъти дневно от Белчев, така биеше и останалите момичета, което видях със собствените си очи. Когато започнах да проституирам, изкарвах за Белчев 15 000 марки, но след първия месец заработката ми стана двойна - около 30 000 на месец. ...
Преди мен едно момиче с прякор Трамбовка се опита да избяга от същия бар. Хваната била от Росен. Преди да бъде отведена в павилиона, успяла да избяга на шосето, където в този момент минавала полицейска кола със зелена лента. Не получила от полицаите никаква помощ, нито защита. Чух това от момичетата. Освен това чух, че това момиче са го били в мазето на Белчевата вила Емил Досев, Красимир и Белчев. Впоследствие, след някое време, Белчев казваше, че това момиче е умряло. ...
Имах разговор в Русе, където живея с моята позната. Тя ми каза, че работи в Чехия като продавачка и че и аз също бих могла да работя тук в много добър магазин, където бих могла да изкарвам до три хиляди марки месечно... Когато пристигнахме в Дуби, спряхме в един бар, където работеше майката на Белчев. После отидохме в апартамента на някакъв блок в Дуби. Изненада ме, че на всички прозорци има решетки. Тук бях за кратко сама, после дойдоха от смяна другите момичета, едно от тях познавах от Русе. От нея и от другите момичета разбрах, че всъщност всички се занимават с проституция и че и аз съм тук за същото... Не можех да поддържам връзки със семейството си с изключение на един телефонен разговор месечно, когато той присъстваше и можех само да казвам, че съм добре.
Аз съм била общо в три бара, които принадлежаха на Белчев - два в Дуби и един в Хомутов. В Дуби условията бяха такива, че ако някоя от нас не изкараше 2000 марки, не й се полагаше почивка, а в Хомутов работното време беше до двайсет часа дневно. Когато беше случаен клиент, в бара имаше две стаи, които се използваха, а ако беше постоянен клиент, се отвеждаше в дома на Белчев, т.е. в Дуби. Определената тарифа в бара беше 50 марки за обслужването и 20 марки за стая за половин час. За час таксата беше 140 марки. Плащаше се винаги предварително и трябваше веднага да предадем парите на пазачите, които бяха на смяна с нас. Изкарвах средно по 15 000 марки на месец, а ако не изпълнех лимита, ме биеха.
Около седмица след като пристигнах в Дуби Белчев ме избра да спя с него и аз отказах. Това беше в Дуби, в неговото жилище, той ме би с ръце, с гумена палка, с тояга. После продължиха и тези, които ме пазеха. Така беше винаги, когато разберяха, че Белчев ме е бил. Това се повтаряше всяка седмица и това се отнасяше и за другите, която от нас му се приискваше, просто я измъкваше. Най-лош в наказанията беше Красимир, но и другите не бяха по-добри с нищо. Наказанията се изразяваха в жесток побой и завързване в мазето за тръбите на парното. ...
Опитах да избягам като помолих един немец да ме откара оттук. Друга възможност нямаше, пазеха ни непрекъснато. Хванаха ме, когато се качвах с немеца в колата, откараха ме в бара в Хомутов, където ме биха Белчев и един Емил. Това е българин, шеф на хомутовския бар. Там беше и Красимир, биха ме с ръце и ме ритаха, бях с белезници, счупиха ми носа и ме биха, докато загубих съзнание. В Хомо-бар има една Милена, българка, която биха така, че две седмици не можеше да стане от леглото.
Три пъти бях проверявана от полицията в Дуби, това беше в самия бар, в присъствието на пазача, който винаги показваше нашите разрешения за пребиваване, с които разполагаше само той. Белчев също така ни даваше безплатно на полицаите, най-вече от Теплице, защото ни возеха в районното управление. Возеше ни един полицай на име Бенеш. Всички полицаи ни познаваха, така че трудно можеше да се избяга.
През м. август 1996 г. се запознах в Сливен с Красимир, който ми предложи да ми намери работа в Чехия като сервитьорка. ...
Когато не изкарвах достатъчно пари Белчев ме биеше на бара с дебела дървена палка, на която пишеше "Шинка" (става дума за момиче с това име, в което Белчев счупил тази палка и което успяло да избяга). Трябваше да се свия и да се подпра на масата, получих пет или шест удара по задника, но в момента, когато пуснах масата, последва голям бой и порой от удари. Бях цялата насинена, при този побой ме би с тояга по гърба... Известно ми е, че лично Цецо е продавал някои от своите момичета на други българи в Дуби. Българинът просто идва и отвежда момичето. Цецо ги продаваше за по 2000 марки, може и повече, не зная точната сума... Според мен Цецо продаваше момичетата в Германия, така се говореше, но го потвърдиха и някакви немци, които обикаляха павилионите в Дуби и купуваха момичета.
Бях в жилището, когато момичето с прякор Трамбовка беше наказано, за което вече споменах. Казваха, че било, защото се готвела да избяга, нещо се била уговорила, че някакъв немец ще й уреди някакви документи и ще я отвлече от Цецо. За това Цецо разбрал от С., която беше информаторката на Цецо сред момичетата и му докладваше за всичко, което научаваше от нас. Така че в мазето Емил Досев я наказа физически, чувах виковете и плача на Трамбовка, после утихна. По-късно Цецовата майка и Черния Емил или Емил Досев ни съобщиха, че "Трамбовка вече я няма", от което разбрахме, че не е преживяла това наказание. После казаха, че са откарали тялото някъде в гората, така че Трамбовка трябва да я е убил Емил Досев."
Започва трудната сделка за "Златни пясъци"
С наближаването на 13 март, когато изтича срокът за подаване на оферти за "Златни пясъци" АД, започна и активната дейност на кандидат-купувачите за спечелване на обществената подкрепа. Досега 16 фирми са закупили конкурсна документация, като от ведомството отказаха да обявят имената им. Кандидати обаче предпочетоха предварително да обявят намеренията си, с което вероятно всеки от тях се опитва да добие поне минимална преднина. Сделката се очертава да бъде трудна, предстои сблъсък между силни местни лобита и реномирани чужди имена в бранша.
Сигурен претендент за черноморския курорт е РМД на настоящите му шефове -
Изпълнителният директор на РМД и на все още държавното дружество "Златни пясъци" Николай Недков твърди, че в "Златни" участват 90% от работниците и служителите, които били 100% собственици на капитала на РМД. Според осведомени източници обаче най-голям процент от капитала контролира небезизвестният Славчо Христов. По Черноморието той лично разпространявал мълвата, че е много близък човек на премиера Иван Костов и че сделката е сигурна. За Славчо Христов също се знае, че е собственик на столичния ресторант "Олимп", в който освен самия министър-председател и неговата съпруга често минават и много от СДС-величията. Славчо Христов е и шеф на "Балканстрой инженеринг" и е член на управителния съвет на футболен клуб "Славия". Оттам е в добри контакти с Милчо Бонев (известен като Бай Миле) от хората на бившата застрахователна фирма СИК. Осведомени твърдят, че туристическите подразделения на бившата борческа групировка също можело да участват финансово в сделката. Самият Недков пък е смятан за близък до вече бившия министър на търговията и туризма Валентин Василев. Сделката за "Златни пясъци" приличаше да е предварително нагласена за това РМД с висока цена и много къс срок за подаване на оферти. След като вицепремиерът Жотев удължи срока, повече кандидати се включиха в състезанието.
Вторият сигурен участник в надпреварата е РМД.
Дружеството е учредено от 47 души, по-голямата част от които са и настоящи средни и висши мениджъри в курорта. Тук поне е ясен произходът на средствата, с които РМД ще участва. Най-големият германски туроператор "ТУИ груп" ще финансира сделката и инвестиционната програма на "Златни приват 21", обяви в София директорът на "ТУИ груп" Фолкер Бьотхер. На среща с вицепремиера Жотев Бьотхер е поискал гаранции за честна игра и прозрачност на процедурата.
В случай на успешно приключване на сделката ТУИ ще стане мажоритарен акционер в българското дружество. Представителите на немската компания обявиха и че те вече са предоставили на РМД изискваните два млн. долара депозит за участие в процедурата. Включването на стратегически инвеститор от класата на ТУИ в надпреварата за дружеството е добър знак за бъдещото развитие на северния черноморски курорт, защото гарантира потока туристи. Годишно с немската туристическа компания пътуват близо 7 млн. души, като оборотът на фирмата е над 7 млрд. марки.
Като първа проява на конкуренцията от страна на РМД на сегашния шеф Недков на "Златни приват 21" вече бяха създадени проблеми в Добричкия окръжен съд. Зам. окръжния прокурор на Добрич заведе иск, с който да се отмени регистрацията на РМД. Според мотивите му не можело едни и същи акционери да участват в две РМД. Юристи определиха това твърдение за абсолютно несъстоятелно. Ръководството на "Златни приват 21" вече е получило становището на Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация, че няма законови или административни пречки за участието в приватизацията. Писмено подобно правно становище е дал и международният одитор на ТУИ - "Прайсуотърхаус Купърс". Върховната касационна прокуратура пък реши да започне проверка за корупция в действията на добричкия прокурор, съобщиха оттам.
Публично заяви интерес фирма, която се представи като
И според представителите си е регистрирана в Стокхолм. Организаторите на пресконференцията на въпросната компания обаче не можаха да дадат някаква презентация на фирмата си и описаха само с думи дейността й. Според тях шведската компания имала огромни капитали и възнамерявала да инвестира поне около 50 млн. долара в България. Те освен това признаха, че засега нямат Интернет-страница, което в съвременния свят звучи повече от странно за голяма и надеждна западна компания.
Не е ясно дали шведите ще участват, защото са поискали вместо депозит да представят само банкова гаранция. От Министерството на икономиката им е било отказано. Депозитът в размер на два млн. долара ще бъде лакмус и за сериозността на
На посещение в курорта "Златни пясъци" е била и българската фирма "А и В консултинг". Представителите на дружеството обясниха, че първоначално те са били посредници на банкера Емил Кюлев, като са закупили документацията вместо него. Впоследствие обаче е взето решение за директно участие на фирма на Кюлев - "Демекс корпорация" АД, като тя от своя страна също си е закупила меморандум. По-вероятно е Емил Кюлев да внесе изисквания депозит. Офертата ще бъде подадена от името на "Демекс корпорация". Кюлев вече е собственик на "Интерхотел Сандански" и комплекса "Ривиера". Той има участие и в сделката за "Слънчев ден".
Мултигруп също е проявила интерес към "Златни пясъци". Те се пробваха и в приватизацията на "Бороспорт", но без голям успех. Заради враждата с управляващите групировката няма голям шанс и при тази сделка. По-вероятно е Мултигруп да не внесе депозит.
"Златни пясъци 2000", в което акционери с равен брой акции и гласове са досегашните собственици на хотели в курорта, също ще се включи в приватизационната процедура. Те ще кандидатстват предимно заради инфраструктурата - централната алея, концесията върху плажа и земята в курорта. Подобно АД на кооперативен принцип обаче трудно ще вземе каквото и да е решение и при най-малкия сблъсък на интереси. Документация за участие са закупили и от "Българска холдингова компания". Преди около месец пък курортът е бил оглеждан от мажоритарния собственик на авиокомпания "Балкан" "Зееви".
Държавното участие в капитала на
Общите приходи от продажбите на обособени части в северния курорт възлизат на 70.9 млн. нови лева. С част от тях са погасени задължения към банки и доставчици в размер на около 10 млн. долара. Към момента туристическото дружество няма никакви дългосрочни задължения. От друга страна, очакваната печалба за 1999 г. по прогнозни данни е 23 млн. лева преди облагане с данъци, като основната част е получена от продажба на обособени части. За сравнение - миналата година положителният финансов резултат е бил 21 млн. лв. Причината за огромния интерес към продажбата на дружеството е именно в липсата на кредити, съчетано с наличие на много активи на дружеството, само част от които са сумите по сметките на "Златни пясъци".
Бившият фонд "Български железници" не иска да е публично дружество
Когато собствениците на бивше държавно предприятие решат, че ще им е по-лесно да го управляват, ако то не е публично дружество, това е по-скоро добре за него. По-малко държавна регулация - по-добри резултати за предприятието. Но ако управляващите на един бивш приватизационен фонд решат, че за него е по-добре да стане затворено дружество, това едва ли значи нещо хубаво за многото му дребни акционери. Макар че последните като че ли винаги са с огромни шансове да останат излъгани. Вече има бивш приватизационен фонд, който е обявил, че ще става затворено дружество. На 29 март предстои провеждането на общо събрание на холдинг "Български железници", на което по предложение на съвета на директорите ще се гласува отписването на холдинга от регистъра на публичните дружества. "Не мисля, че акционерите ни ще пострадат от отписването ни от регистъра. Според мен защитата на интересите им зависи в много по-голяма степен от моралните качества на управителните органи, отколкото от буквата на закона", коментира Николай Станчев, изпълнителен директор на холдинга.
Всъщност дребните акционери едва ли могат да разчитат на абстрактни понятия като морал тогава, когато става дума за икономически интереси. Истина е обаче, че и законът трудно може да им осигури някаква реална власт. А онези около 4000 човека, които са придобили акции от холдинга, сигурно засега са относително доволни от управлението му - той е сред фондовете, раздали най-висок дивидент за 1998 г. Към момента холдинг "Български железници" има в портфейла си акции от три дружества: ЗММ - ИММ Сливен АД (50% от капитала), "Родопи - Лес" АД (34%) и "Вели лак" АД (7%).
Началото на процеса на отписване от регистъра бе сложено с влизането в сила на новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа. Една от множеството промени спрямо стария закон засяга възможността едно дружество да престане да бъде публично. Според новия закон общото събрание на всяко дружество може да вземе решение за отписването му от регистъра при условие, че броят на акционерите е под 50 лица, или капиталът е под 200 хил. лева. Изискването за минимален капитал предоставя идеална възможност на всеки, който не желае да спазва твърде стриктните (в сравнение с Търговския закон) изисквания на закона за ценните книжа. За целта просто трябва да се вземе решение за намаляване на капитала на дружеството. Всъщност много от публичните дружества и в момента се вместват в рамките на въпросното изискване и това не е случайно. В резултат на значителните инфлационни процеси, протекли в страната ни през последните 10 години, и липсата на възможности за ефективна преоценка на капитала днес балансите на много от публичните дружества са твърде подвеждащи. Това с пълна сила се отнася за дружествата, които бяха раздържавявани по линия на първия кръг на масовата приватизация. А всички те са публични (в резултат от поредната промяна в стария закон за ценните книжа). Много от въпросните дружества никога не са предлагали акциите си за продажба на борсата и за тях публичният статут бе само източник на допълнителни разходи и задължения, които в общия случай или се изпълняваха със закъснение, или изобщо не се изпълняваха. Ето защо възможността за отписване от публичния регистър със сигурност представлява известно облекчение за тях. То обаче означава, че миноритарните акционери се лишават от предвидените в закона за ценни книжа предимства (не само от възможността свободно да продават акциите си на борсата, но и от правото на по-стриктен контрол върху дейността на управителните органи). Проблемът е особено значим за онези дружества, в които миноритарните акционери са много на брой, каквито са бившите приватизационни фондове.
Споровете за "Пектин" водят предприятието към фалит
Разваляне на сделката за продажбата на 79% от капитала "Пектин" АД - Перник, поискаха от Обединение "Промяна" на среща с председателя на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров. Мотивите на вносителите са неизпълнение на ангажиментите по приватизационния договор от страна на купувача и пълна незаинтересованост към предприятието, което ще доведе до неговата ликвидация. Кампанията се ръководи от председателя на "Промяна" Димитър Диманов и регионалния председател на сдружението за Перник Здравко Милушев.
"Пектин" АД е предприятие за преработка на плодове, производство на плодови сокове и концентрати. То е единственият производител на пектин на Балканите - ябълков продукт, използващ се в консервната промишленост и като лекарствено средство. Финансовото му състояние от години е лошо, техническата база е крайно амортизирана и компанията работи на загуба. На 18 март 1999 г. предприятието бе продадено на австрийската фирма ЦАНКЛ (ZANKL GmbH), която купува 67% от акциите и на РМД "Пектин инвест" ООД, които закупуват 12%. Основната дейност на австрийския инвеститор е търговия с машини за пивоварната промишленост. Цената на сделката е 60 000 долара. Купувачите трябва да направят инвестиции в размер на 600 000 долара за следващите три години, като 100 хиляди от тях през 1999, 200 хиляди - 2000 г., и 300 хиляди през 2001 г. Освен това те се задължават в шестмесечен срок от подписване на договора (т.е. до 19 септември 1999 г.) да представят документи за уреждане или погасяване на всички задължения на предприятието към момента на подписването в размер на 1 156 289 лева.
Отговорът на тези обвинения от страна на ЦАНКЛ е, че те са продиктувани от желанието на Милушев да запази контрола си върху дружеството. Оказва се, че Милушев е шеф на РМД и бивш директор на предприятието от 1992 до 1995 г. Въпреки това на всички пресконференции той се представя само като регионален председател на "Промяна", но не и като пряко заинтересован от дружеството. Така на практика развалянето на сделката се иска от единия от купувачите, като се използва параванът на "Промяна". Към Милушев и главния счетоводител на фирмата през 1997 г. са били предявени два граждански иска от Държавен финансов контрол - Перник, за злоупотреби в предприятието по време на управлението на Милушев. И двата иска са прекратени поради некомплектуване на преписките от ДФК. Подновяването им през 1998 г. отново не води до резултат поради непредоставяне от страна на "Пектин" на необходимите за делата документи. Тогава директор на предприятието е съпругата на Милушев Ваня Милушева.
Официално Агенцията за приватизация не разрешава отсрочката на задълженията. На практика обаче тя е дадена, макар и негласно, защото чак сега се прави проверка за изпълнението на приватизационния договор. Според съобщение на АП от 6 март проверката е установила, че задълженията на предприятието към Министерството на финансите и НОИ са били уредени едва в началото на 2000 г. вместо до 19 септември. Освен това неуредени остават задължения на стойност 96 387 лева към доставчици. На базата на неизпълнението на тези задължения АП начислява лихви за забава на стойност 23 688 лева, които собствениците трябва да платят в десетдневен срок. Този срок тече в момента. След неговото изтичане според приватизационния договор АП има право да развали сделката.
Въпросът обаче е какво ще се постигне, ако договорът наистина бъде развален. Предприятието няма да започне да работи, а финансовото му състояние ще се влоши още повече, защото постигнатите споразумения за разсрочване на задълженията ще отпаднат. Намерението на РМД е да търси друг стратегически инвеститор, но такъв до момента не се е появил. Така остава единствено възможността за ликвидация - резултат, който едва ли е от полза за когото и да било. Развалянето на една приватизационна сделка обаче може да има много по-големи последици. От една страна, възниква социалният проблеми. След закриване на мини "Перник" дружеството е един от основните работодатели в града и съществуването му е жизненоважно за региона. От друга страна, може да се очаква отрицателна реакция от страна на други чужди потенциални инвеститори, за които подобно отношение би намалило доверието им към България като цяло.
"Приста ойл" купи дружеството за поддържане чистотата на морските води
Министър Антони Славински е подписал договора за продажба на "Поддържане чистотата на морските води" ЕООД (ПЧМВ) въпреки забавянето на сделката. Информациите за сериозен натиск, оказван върху приватизиращия орган от страна на пренебрегнати кандидати, даваха основания за някои съмнения относно успешния край на процедурата.
Договорът между "Приста ойл" АД и Министерството на транспорта и съобщенията бе парафиран още в средата на миналата седмица. Избраният купувач внесе по сметка на министерството половината от договорената цена, но договорът не бе подписан. Като обяснение се посочваше ангажираността на министър Славински с продажбата на БТК. По-вероятно обаче звучи забавянето на сделката да е свързано с факта, че останалите назад в класирането кандидати не искаха да се откажат толкова лесно от апетитно дружество като ПЧМВ. Големият интерес, на който се радва варненското дружество, е нещо не особено характерно за българската приватизация. Той се дължи на уникалния предмет на дейност на дружеството - то единствено в България се занимава с поддържане чистотата на морските води и с почистване на нефтени петна. В предмета на дейност влиза и приемане и преработване на твърди нефтени отпадъци, получени при експлоатация на морски съдове. Въпросната дейност е достатъчно печеливша сама по себе си. Освен това тя е свързана с определени задължения, поети от страната ни по силата на няколко международни конвенции (в т.ч. "Марпол" - международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, конвенция за опазване на Черно море от замърсяване и т.н.). Ето защо в парафирания договор е залегнала клауза за запазване на предмета на дейност на дружеството за период от 10 години (обичайният срок в такива случаи е три години). Освен това в устава на бъдещото АД ще влезе клауза, според която решение за промяна на предмета на дейност ще се взима с мнозинство от над 90% от капитала.
Интересът към дружеството се материализира в общо пет подадени оферти за придобиване на 80% от капитала му. За него кандидатстваха "Приста ойл" АД, гръцката "Джон Полихронополус ентърпрайсиз", РМД "ПМЧБ - Еко", "Интрасим" АД, София, и "Чакъров" ЕООД, Варна. Избраната за купувач русенска компания "Приста ойл" предложи цена от 2.5 млн. лв. (при обявена първоначална цена от 1.2 млн.), като се задължи да плати в брой половината от сумата, а остатъка - с държавни облигации. Поети са и ангажименти за инвестиции в размер от над 1 млн. долара за период от три години. Представители на купувача заявиха, че обмислят варианта да възложат на специализирана компания управлението на ПЧМВ.
На капиталовия ни пазар има положителни очаквания, но не и реален интерес
Макар че повечето инвестиционни посредници непрекъснато говорят за очаквано повишаване на интереса към капиталовия пазар, такъв реално липсва. Изминалата седмица бе поредната на слаба търговия, малко сделки и падащи цени. Индексът БФБ - София Уорбърг, отразяващ движението в цените на тридесетте дружества с най-голяма пазарна капитализация, падна за четвърта поредна седмица, достигайки ниво 50.61 пункта, с 0.96% по-ниско от миналата седмица. Спадът при индекса на десетте най-големи дружества бе значително по-голям - 1.81%, и той достигна ниво от 51.59 пункта. Дневните обороти през по-голямата част от периода бяха под 30 хиляди лева, като общият борсов оборотът е 155 хиляди. Блоковата търговия също не беше активна. Сключени бяха три сделки на обща стойност 680 хиляди лева.
От големите дружества единствено "Албена" успя да се задържи на стабилно ниво около седем лева и търговията беше сравнително активна. "Булгартабак холдинг" и "Благоевград БТ" също запазиха нивата си от миналата седмица, но на практика търговия при тях нямаше. Продължи плавният спад при "ЛУКойл Нефтохим" и "Солвей - Соди". Цените на рафинерията паднаха с 5%, а тези на девненския комбинат - с 13%. Сравнително висок интерес имаше към хотел "Шератон". Изтъргувани бяха общо 1030 акции, като цената се покачи с 1.49 лева до 24 лева за акция. Покачване от един лев отбелязаха акциите на "Софарма", което бе единственото фармацевтично дружество, търгувано на борсата през седмицата. За разлика от повечето компании през изминалия период се засили интересът към "Кремиковци". Бяха сключени пет сделки за общо 8300 акции, като цената се повиши с 21%. Слаб интерес имаше към холдинговите дружества на бившите приватизационни фондове, които обикновено формират голяма част от оборота.
Слабите резултати отново се отдават на изчакване от страна на инвеститорите. Прогнозите са, че оживление може да настъпи в следващите няколко седмици. За съжаление тези очаквания съществуват още от началото на годината, но реален резултат от тях няма. Цените продължават да падат, а търгуваните обеми спадат все повече. Създава се убеждението, че капиталовият ни пазар трудно ще може да отбележи значително раздвижване без външна намеса - било то от страна на чужди инвеститори или чрез пускане на по-атрактивни акции на пазара.
Общи събрания
НСБОП залови 80 кг хероин за Чехия
Националната служба за борба с организираната престъпност залови 80 килограма хероин, скрит в български автобус. Стойността на дрогата е около 8 милиона германски марки. Според първите тестове той е с много висока чистота. Наркотикът пътувал от Турция към Чехия, а оттам пътят му продължавал към Западна Европа.
Акцията по разбиването на канала е съвместна с турските специални служби, похвали се директорът на НСБОП ген. Кирил Радев. В Турция са били задържани 7 организатори на трафика на хероин, между които имало и двама български граждани. Други двама българи са арестувани в София. Те са с инициали Петър Д. и Иван М. Автобусът е преминал през Капитан Андреево около 3 часа на 9 март. Според антимафиоти турските полицаи са изчакали трафикантите да натоварят дрогата, а автобус на фирма "Глобус 96" да замине за България и след това са ги арестували. След това рейсът е бил следен от полицаи и след влизането им в България те са били задържани. В България хероинът е трябвало да бъде претоварен на друг автобус, на друга фирма, който го прекарвал до Чехия. В Чехия на специално определен паркинг трябвало да го поемат шиптъри, които го прехвърляли в държави от Западна Европа.
Хероинът бил укрит в специално направени тайници в стените на автобуса, зад парното. "Отне ни няколко часа, докато успеем да отворим скривалищата и да извадим хероина", признаха спецполицаите. Информация за канала нашите полицаи имали и от чешките специални служби.
Собственик на задържания автобус е Александър Александров. Той е притежател на три пътнически агенции "Мега-транс", Глобус 96" и "Булес 98". В "Мега транс" съдружник е и турски гражданин. Александров засега не е арестуван, но е обявен за общодържавно издирване. Засега няма информация дали съвместната акция на българските и специалните служби има отношение към задържането в Истанбул на турския наркотрафикант Хикмет Серджан, който живее в България от 13 години.
Сто и два килограма хероин са задържани от НСБОП само от началото на тази година, каза ген. Радев. Според изчисленията на експерти трафикът през България ще бъде особено оживен, тъй като близо два пъти е нараснало производството на хероин в Турция и Афганистан през годината. Очакваните количества, които трябва да бъдат прехвърлени по различни канали, са около 5800 тона хероин.
Арестуваха турски мафиотски бос с български паспорт
Турската полиция арестува един от най-издирваните босове на мафията миналата седмица. Хикмет Серджан, известен в подземния свят като Заза, е един от най-издирваните турски мафиоти през последните няколко години. Той е бил задържан в автомобил "Рено" в Истанбул. Заза Хикмет два пъти е обвиняван в трафик на наркотици. В началото на 90-те години той е уличен, че е транспортирал 300 килограма хероин, предназначен за Холандия, но успял да избяга. Втори път Серджан бил арестуван отново за трафик на наркотици, но и този пъти изчезнал.
Според източници от турските спецслужби през последните 12-13 години Хикмет Серджан се е укривал в България. Той е бил задържан с български паспорт. Заза Хикмет е получил българско гражданство през 1991 г. Той е женен за българка, която има регистрирана фирма "Мусси" у нас, през която действа Серджан, и имал ресторант на столичния булевард "Витоша". Според бивши служители на Държавна сигурност Хикмет Серджан е бил в близки отношения с "Кинтекс" и преди 10 ноември 1989 г. се е занимавал с трафик на оръжие и наркотици за българската държава. Твърди се, че Серджан е бил агент на ДС, но не е известно на кой отдел. Като благодарност е получил и българско гражданство по това време. Заза живеел в Източен Берлин преди 1989 г. и след това се преместил в България.
През последните години обаче повечето време прекарвал в Турция, където строял хотел на магистралата Истанбул - Капитан Андреево. Предполага се, че Заза е собственик на още два хотела чрез подставени лица в Турция. Серджан се смята за един от най-приближените съратници на арестуван във Франция известен турски мафиот Хикмет Серджан ще бъде изправен пред Съда за национална сигурност, който преди няколко месеца осъди на смърт лидера на кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан.
Докараха заподозрян за убийството на Луканов
Миналата седмица в София беше екстрадиран заподозреният в убийството на Андрей Луканов Олег Проценко. Той беше задържан в руския град Ростов на Дон. По молба на българските власти Русия екстрадира украинеца. От МВР отказаха да кажат по кое точно дело е изискан Проценко. Украинецът е част от бандата за мокри поръчки, която започна дейността си от дунавския град Русе, а след това се прехвърли в столицата. Подозренията са, че Олег Проценко е физическият убиец на Луканов, но той е заподозрян и в съучастие за убийството на съратника си Сергей Шанин.
Застреляха Императора в дома му
Известният нумизмат Желязко Демирев-Императора беше застрелян миналата седмица в дома си в хасковското село Мрамор. Седемдесет и седем годишният иманяр притежава една от най-ценните колекции на древноримски монети у нас. Тялото на Императора било открито от негов съселянин миналата сряда в коридора на къщата му. Той е застрелян с един куршум в тила, калибър 6.35. Никой от съседите не е чул изстрел. Къщата на легендарния нумизмат е била цялата изтарашена. Засега една от версиите на полицията е, че става въпрос за обир.
Как да инвестираме на външните пазари
След облекчаването на валутния режим българските граждани вече могат да станат част от глобалната икономика, като вложат средствата си в акции на чужди компании. За целта българският инвеститор, първо, трябва да се осведоми кои инвестиционни посредници имат лиценз от комисията по ценните книжа за извършване на услуги в чужбина. Към момента те са осем, но броят им със сигурност ще се увеличава. Потенциалният инвеститор също така трябва да се информира какви точно услуги предлагат посредниците и в случай, че приеме някоя от тях - да сключи договор с избрания посредник, след което да внесе по новооткритата си сметка съответната сума, която иска да вложи в дадени книжа.
Минималната сума, която трябва да бъде инвестирана, варира значително - при инвестиционния посредник "Елана" например е 2000 долара, докато при "Еврофинанс" - 150 - 200 хил. долара. Инвестирането на по-малко средства по принцип предполага доста високи транзакционни разходи, което обезсмисля вложението - резултатът е високи разходи при малък доход.
Клиентът може сам да определи кои точно акции иска да закупи, може да получи и съвет, но в никой случай посредникът няма да му гарантира определена печалба - т.е. рискът от инвестицията е изцяло за сметка на инвеститора. Предлаганите акции са от почти всички добре развити капиталови пазари, някои посредници обаче предлагат по-ограничени и специфични продукти. "Хеджър" например предлага инвестиция в акции на фондове от отворен тип. При такъв тип инвестиция рискът за клиента е диверсифициран, тъй като фондът притежава акции от голям брой компании.
Комисионите при сделките са различни - варират от твърда сума до процент от реализирания доход. Няма забрана индивидуалният инвеститор сам, а не чрез посредник, да участва в търговията на международните пазари, например чрез Интернет. Предимството на посредника е в по-професионалното и по-сигурно обслужване. Той също е мотивиран да реализира по-голяма печалба за клиента си, тъй като комисионата му е обвързана с постигнатия доход. По-голяма сигурност дава и фактът, че има законова регулация (местната комисия по ценните книжа следи дейността на посредниците), още по-добре регулирани са и международните пазари. Съществува и валутен риск.
Повечето от посредниците предлагат и възможността за марджин-търговия. Това означава покупка на даден финансов инструмент, без да се заплаща напълно неговата стойност. За целта се внася само определена гаранционна сума, която служи като обезпечение при търговията с ценни книжа. По този начин инвеститорите могат да купуват различни акции, без да заплащат пълната стойност на сделките. Макар и малко позната сред българските инвеститори, в световен мащаб марджин-търговията е широко използван инструмент за търговия с акции на ликвидни дружества.
Инвеститорите могат да купуват и други финансови инструменти - корпоративни и държавни облигации, фючърси и др. Ликвидността, многообразието на финансовите инструменти, значителният обем информация за дадена компания са сред основните предимства за инвестициите в чужди, а не в български акции.
Общо събрание
Според българското законодателство общото събрание е основният орган на управление на дружествата с ограничена отговорност (ООД) и на акционерните дружества (АД), както и в командитните дружества с акции (КДА) и кооперациите. Събранието е колективен орган, който решава всички основни за работата на дружеството въпроси. Право на глас в него имат всички акционери (за АД), членове на кооперацията или съдружници (за ООД), а при командитното дружество с акции - всички ограничено отговорни съдружници. Всеки акционер или съдружник участва във вземането на решения съобразно броя акции или дела в компанията, които притежава, докато при кооперациите всеки член има един глас независимо от участието си в кооперацията. Неограничено отговорните съдружници на КДА, както и членовете на управителния или надзорния съвет, ако не са акционери на АД, участват само със съвещателен глас.
Общото събрание приема устав, с който се конкретизира редът, по който дружеството ще бъде управлявано. Разбира се, текстовете в устава не могат да противоречат на Търговския закон, съответно Закона за кооперациите, които определят основната рамка на дейността. В устава се определят структурата на управление (при АД - дали ще бъде едностепенна или двустепенна), правомощията както на събранието, така и на органите за управление, детайлизира се начинът, по който ще се взимат съществени решения. Освен това общото събрание при АД избира членовете на съвета на директорите (респективно надзорен съвет при двустепенна система на управление) или управителя на дружеството (ако то е ООД), приема годишния баланс и отчета, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане, назначава експерт-счетоводител и др. Събранието гласува всички основни въпроси, свързани с дейността и съществуването на дружеството, като например промяна на капитала, издаване на облигационни заеми, решения за прекратяване или за преобразуване и т.н. За разлика от АД при ООД и кооперациите събранието разрешава приемане на нови и изключване на настоящи съдружници, както и прехвърлянето на дялове от един съдружник на друг.
Решенията на общото събрание се приемат с обикновено мнозинство с изключение на тези, свързани с изменението и допълнението на устава, увеличаване и намаляване на капитала, както и преобразуване и прекратяване на дружеството. За тях се изисква мнозинство от 2/3 от представения капитал и единодушие при ООД. В някои от случаите е възможно уставът да предвиди по-строги изисквания за взимане на дадени решения, но само ако това не противоречи на закона.
Общото събрание се свиква поне веднъж годишно, но управителят на дружеството или съветът на директорите могат да свикват и извънредни общи събрания. Такива могат да се свикат и по искане на всеки акционер или съдружник, притежаващ повече от 10% от капитала. За неговото провеждане трябва да бъдат информирани всички участници. При ООД това става чрез покани до съдружниците, които те трябва да получат най-малко седем дни преди датата на събранието. За АД този срок е един месец, а обявата се обнародва в Държавен вестник.
Акциите на "Балканфарма - Троян" остават извън интереса на купувачите
Акциите на четвъртата по големина българска фармацевтична компания - "Балканфарма - Троян", наследничка на "Трояфарм", отбелязват спад от 50% за последните три месеца. След като в края на 1999 г. те се търгуваха на нива около 30 лева за акция, в началото на февруари цената спадна до 15.68 в резултат на единична кросова сделка и оттогава остава на това ниво. Спадът за последната година е дори по-голям, защото в началото на 1999 акциите на троянската компания се търгуваха на нива около 39 лева. Разликите в цените обаче са резултат на единични сделки с малки количества акции, което прави промените доста условни.
В края на 1998 г. компанията бе купена от "Балканфарма холдинг" с подкрепата на Дойчебанк. Купувачите тогава платиха 7.35 милиона долара за 55% от капитала и се задължиха да направят инвестиции в размер на 8.33 милиона долара за следващите пет години. Продължителните скандали и изявления за незаконността на сделката са вероятно една от причините за отблъскване на портфейлните инвеститори. От друга страна, малките търгувани количества са резултат от малкия брой акции, които потенциално могат да се предложат на борсата. Когато чрез масовата приватизация бяха продадени 10% от капитала на компанията, те бяха разделени между няколко приватизационни фонда, а за физически лица останаха 1.63% от капитала. Това е реално частта, която може да се търгува, защото холдингите на приватизационните фондове не продават акциите си, освен при преструктуриране на портфейлите. Върху цените влияе и фактът, че поради мащабната инвестиционна програма на новия собственик цялата печалба на компанията в следващите няколко години ще бъде реинвестирана. Това ще подобри показателите на дружеството в средносрочен план, но ще лиши акционерите от дивиденти.
Както при всички български фармацевтични компании, основният проблем на дружеството е липсата на международни сертификати за качество, които са задължителни за търговия на пазарите на Европейския съюз и САЩ. Въвеждането на GMP стандарт е сред основните приоритети на новия собственик, което се очаква да спомогне за подобряване положението на компанията. Целта на "Балканфарма" е връщане на позициите на руския пазар и повишаване на износа за Западна Европа. По отношение на капиталовите пазари ще се търси интегриране на трите дружества в структурата на холдинга - заводите в Дупница, Троян и Разград и листването на техни акции на водещи европейски борси, което според участници на капиталовия пазар би повлияло положително и на цените им на нашата борса.
Въпреки мащабната инвестиционна програма и добрите намерения на новия собственик интересът към компанията на фондовата борса е минимален. От началото на февруари не са сключени никакви сделки с нейни акции. Липсата на интерес се обяснява с факта, че инвеститорите не са склонни да продават акциите си поради очакванията за покачване на цените. А това може да стане единствено с повишаване доверието и реалния интерес към компанията.
