Безработицата:
Проблемът не са парите за безработни, а че няма условия те да намерят работа
Докато държава и синдикати се замерят с проценти, българите напират за работа дори в Либия
Сигурно вече знаете, че нито един от 17-те българи, които преди време бяха арестувани в Либия заради СПИН-скандала, не иска да се върне веднага в България. Едва ли обаче знаете, че агенциите, изпращащи българи на работа в чужбина, отчитат все по-голям наплив на клиенти, включително и за... Либия.
Защо ли въпреки печалната слава, която страната на Кадафи придоби, здравомислещи българи са склонни да търсят работа там? Защо не останат тук и не си потърсят добре платена работа в България? Риторичен въпрос.
По данните на Националната служба по заетостта (НСЗ) през миналата година безработицата в България е била 13.8% средногодишно, (над 527 000 души). Процентът на безработица показва броя на регистрираните безработни спрямо общия брой на трудоспособните хора между 15 и 65-годишна възраст. Увеличението спрямо 1998 г. е относително малко - с 1.6%, но по-тревожното е, че тази тенденция има всички шансове да продължи. По последни данни на НСЗ безработицата през януари е 17.19%, като само през месеца безработните са се увеличили с 46 544 души. Сред причините за намаляването на заетостта се изтъкват структурните реформи в икономиката - половината от новорегистрираните безработни са били заети в индустрията (50.7%). Обезпокоително е и удължаването на времето, необходимо за намиране на работа - средната продължителност на престой на пазара на труда вече е 11.5 месеца. Малко по-обнадеждаващо е, че в сравнение с 1998 г. леко намалява делът на безработните млади хора.
Според тези данни състоянието на пазара не изглежда толкова трагично. Това обаче трудно може да бъде обяснено на онези, които от години търсят работа и не успяват да намерят - по всевъзможни (не)основателни причини. Песимист за бъдещето си е Първан Теодосиев, на 54 години, с висше образование, съкратен от държавно предприятие заради преструктуриране. Търси работа активно вече пет години, не намира нищо подходящо и сега просто изчаква да събере необходимите точки за пенсия (което определено няма да е скоро). По-различно, но не по-леко е положението на Елена Алексиева. Тя е на 34 години, с две висши образования (инженерно и икономическо), с педагогически профил. Кандидатства за работа като учителка в провинциален техникум (с брутна заплата 200 лева), но директорът назначава човек с много по-ниска професионална подготовка. Защо - не обяснява. Проблемите на такива хора числата не могат да отчетат.
В момента размерът на безработицата се определя от НСЗ и Националния статистически институт (НСИ). Изследването на НСЗ обхваща единствено регистрираните безработни, но включва и нелегално работещите, които хем получават помощи, хем укриват доходите си. Според Димо Райков, който ръководи отдел "Връзки с обществеността" в НСЗ, голяма част от новорегистрираните през 1999 г. безработни са работели в сенчестата икономика. Като довод той посочва силния наплив към бюрата по труда, когато стана ясно, че осигуровките на регистрираните безработни ще се поемат от държавата, както и големия брой свободни работни места, към които не се проявява интерес.
Извадковото изследване на НСИ за безработицата отчита всички безработни (не само регистрираните), но не се подготвя достатъчно регулярно: през 1999 г. такива изследвания бяха направени три пъти, за тази година се очаква да бъдат четири. За 1999 г. бяха изнесени данни към март (15.9%), юни (14.1%) и ноември (17%). Освен това и тук не се отчитат безработните, които емигрират. Не е ясно колко са обезкуражените безработни, които не виждат смисъл да се регистрират в бюра по труда. Според КНСБ те са близо 300 000 души, което вдига процента на безработицата до 25 на сто.
Отговорът за положението на трудовия пазар се крие някъде по средата - там, където са бюрата по труда и агенциите за търсене, подбор и консултиране на работна ръка. В момента в България има 44 лицензирани посредници за наемане на работа в страната, 20 - за работа в чужбина и 25 - за морски специалисти. Освен тях има консултантски агенции от рода на "Снелинг", "Хил интернешънъл" или "Андра". Според тях пазарът на труда е силно недоразвит, липсва пазарното мислене, държавата не може да координира търсенето на работна ръка и образователната система.
Вина за хаоса на трудовия пазар имат и работодателите, и работниците, и държавата. Според Анелия Гигова, управляващ директор на "Андра", работодателите не познават стандартните изисквания на различните позиции и мястото им в една организация, често не могат да мотивират служителите си, понякога дори се опитват да ги манипулират. Безработните от своя страна нямат опит как да продадат най-добре своите знания и умения. Някои не желаят да се съобразят с динамиката на трудовия пазар, имат нереалистични изисквания към работодателя си, не разбират, че всяка фирма си има собствена култура, с която трябва да се съобразят. Държавата също има принос за объркването, като не планира пренасочването на безработните към сектори, в които те могат да се реализират.
Представители на бюра, лицензирани за намиране на работа в чужбина, споделят, че упорито нараства броят на онези, които заминават да работят навън. Огромен е напливът дори към Либия, която напоследък се ползва с доста печална слава. Над половината от хората просто остават да работят там, за тях животът в България е прекалено объркан.
Мерките, които държавата взема за облекчаване на проблема безработица, са инцидентни, некоординирани и което е най-лошото - усилията и в тази област са насочени към отстраняване на последствията, а не към причините.
Мерките на НСЗ включват квалификация, посредничество за намиране на работа, изплащане на помощи и обезщетения. Те се финансират от фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ), като през изминалата година от него са били изразходвани почти 240 милиона лева, със 70% повече, отколкото през 1998 г. (заради по-големия брой безработни и увеличаването на минималната работна заплата). Нарастването на разходите може и да говори добре за загрижеността на държавата, но откъде ще дойдат всички тези пари? Наличните средства във фонда (близо 27 млн. лева) ще стигнат само за 1.5-2 месеца. Неясно е и откъде ще се намерят парите за изплащането на обезщетенията, които получаваха съкратените при структурната реформа в държавните предприятия. През 1999 г. за тези обезщетения са били изразходвани общо 35 млн. лева. Според Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа", тези пари "биват похарчвани по най-бързия ред, често пъти за неща, за които в никакъв случай не бива да се харчат... Не това е начинът да нахраниш един човек". Очевидно по-важно е да се отчита някаква дейност, пък дали е смислена и има ли дългосрочен ефект (примерно и след като минат изборите), не е от значение.
Все пак от НСЗ съобщават, че миналата година на работа са постъпили 40% от регистрираните безработни. Продължават програмите за насърчаване на работодателите да наемат младежи, инвалиди и продължително безработни (общо по тези програми са били наети близо 3000 души). Интерес проявяват главно частните фирми, като за всяко наето лице те получават суми в размер до минималната работна заплата и дължимите за нея осигуровки за срок между шест и 24 месеца. Според Дикран Тебеян, изпълнителен вицепрезидент на Българската стопанска камара, "мерките са ефективни, когато дадем парите на работодател да наеме безработни".
Решението на повечето от проблемите обаче би могло да дойде едва след като държавната политика в областта на безработицата смени философията си. Тогава, когато управляващите се замислят не откъде да намерят пари за безработните, а защо се уволняват хора в иначе жизнеспособни предприятия, защо самонаемането е авантюра, защо хората избират да работят в Либия вместо в България.
А може ли здравната каса да прави друго освен скандали
Още преди да е започнала реално да работи, здравноосигурителната каса с поразяващо постоянство се забърква в скандал след скандал. Мастилото по вестникарските страници, които описаха новите коли и мобилни телефони на чиновниците в основния стълб на здравната реформа, точно поизсъхна и служителите на касата се заплетоха в нови недоразумения. Касата започна мащабна (но заблуждаваща) рекламна кампания и обяви, че информацията колко струва тя е тайна ().
Освен традиционния аргумент, че това са "нашите пари" и те се разпределят от служители, на които данъкоплатците дават заплата, в този казус има и друг важен момент. Принципът на здравното осигуряване трудно би могъл да функционира, ако няма изградено взаимно доверие между осигуряващите се и касата. Хората не подаряват парите си просто ей така - защото имат повече. Те ги дават на здравноосигурителната каса, която поема грижата да ги инвестира така, че когато се наложи, всеки да получи качествено медицинско обслужване. Именно за това всеки, който е дал примерно десет лева, има право да разбере за какво и как са били похарчени те, защото, когато в поликлиниките рекламните стикери попадат до бележки "носете си ръкавици и катетър", никой не вярва, че касата ще му осигури по-добро медицинско обслужване, а мисли, че парите му пак отиват на вятъра.
И как няма да мисли, когато касата не само че не иска да каже колко пари харчи за реклама, но самата кампания е заблуждаваща. Трябвало да избираме семеен лекар?! Лъжа! Всеки трябва да избере личен лекар, т.е. в рамките на едно семейство всеки може да избере различен лекар. Ако заблудата е умишлена - за какво доверие можем да говорим. Ако не е, единственото възможно обяснение е тотална некомпетентност на здравните шефове. Което и да е от двете - пази боже от здравна реформа.
Съмнения на хората в ефективността на касата ще се разсеят не с някакъв "здравно-политически" документ, какъвто ведомството гордо обещава да изготви в контекста на актуализираната правителствена програма, а със здраво отваряне на затръшнатите врати на касата и точно отчитане за какво се изразходват парите на осем милиона българи, които съвсем не по свое желание плащат именно на касата.
НИС зацикли, преди да заработи
Обществото продължава да очаква новата политика на СДС
Почти веднага след като стана известен новият състав на националния съвет на СДС из кулоарите на НДК прошумоля слухът, че след няколко месеца ще се състои извънредна конференция на синята партия. Нещо като утешителна премия за тези, които освиркаха избирането на политици от типа на Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров във върховния изпълнителен орган на партията.
На втората седмица този слух умря и дойде мълчанието. Две заседания на "Раковски" 134 бяха достатъчни, за да се убедят може би и самите избрани, че националната конференция на СДС не е излъчила работещо ръководство на партията. На етапа никой от новия НИС не може да бъде упрекнат, че не си върши работата, защото никой не знае каква всъщност е тя. Половин месец новият син елит не може да се разбере кой какви отговорности ще поеме оттук нататък, макар и на пръв поглед екипът да изглежда профилиран - спецът по изборите е Евгений Бакърджиев, кадровикът е Христо Бисеров, икономистите са Йордан Цонев и Никола Николов и пр. В стария НИС периметрите на всеки от членовете му не бяха строго фиксирани с изключение на информационната политика, за която грижа имаха Надежда Михайлова и по едно време Александър Божков. Останалите застъпваха няколко тематики. Бисеров отговаряше за банка "Кадри", но негласно и за финансирането на партията, Бакърджиев - за избирателните кампании, но водеше собствена медийна политика, Екатерина Михайлова имаше грижата да поддържа топла връзка с коалиционните партньори, да държи във форма парламентарната група, но и да движи законодателните инициативи на мнозинството. В същото време тя, както и Соколов имаха отговорности за структури по региони. Всъщност не толкова ресорите, а регионите определяха досегашния периметър на работа на членовете на НИС. Сега идеята е това да се промени. И щеше да стане, ако не беше се появила голямата въпросителна кой да движи информационната политика на синята партия след Надежда Михайлова. Това може да се окаже д-р Михаил Михайлов, само и само да бъде елиминиран Евгений Бакърджиев, който атакува тази позиция. Няма интрига само около "личните планове" на Димитър Абаджиев (международни връзки на партията) и Светлана Дянкова (социална политика).
Откъде още идват трудностите по разпределението на ресорите? Едва ли от изискването на Костов всеки да напише свой личен план за действие. Макар че в получената конфигурация нито едно от сините лобита няма абсолютно мнозинство, логично е опасението на Командира да остави цяло направление, като например партийното финансиране, в ръцете само на една фигура, особено ако тя е сред освирканите от сините делегати. Още повече че някои от избраните дължат позицията си на гласове, получени назаем. Така че сега ще има за какво и на кого да се отплащат. Но вероятно операцията по неутрализирането не е толкова лесна, особено ако Костов иска да раздроби влиянието на един или друг, като направи така, че всеки да има по два ресора, за да не концентрира и приватизира власт. На този принцип партията може да се окаже с двама кадровици и двама отговорници по партийното финансиране например.
Две седмици след националната конференция публиката продължи да стои в очакване поне на наченки на новата политика, с която Костов обеща да спечели още един управленски мандат. Нищо подобно обаче не се случи. Обратно на обществените очаквания "новите лица" на СДС сякаш дадоха обет за мълчание и почти излязоха в нелегалност. Управляващите разрешиха проблема с информационната политика, като я ограничиха до една реплика, с която членовете на НИС се измъкват след всяко заседание: "Нямам какво да кажа. " А за някои от тях това е наистина така, защото още не могат да повярват, че са успели да влязат през парадния вход на "Раковски" 134, камо ли да започнат работа. Други се снишиха, защото въпросите към тях продължават да бъдат застрашително конкретни и свързани с обвиненията на Костов в клиентелизъм, неоправдано висок жизнен стандарт и изкористяване на властта. Бакърджиев освен всичко друго трябва да отговори дали и кога ще напусне шефския пост на софийската синя организация. Всъщност това може и въобще да не се случи, ако бившият вицепремиер се направи, че не е чул или прочел резолюцията на синята конференция, или е пропуснал покрай ушите си доклада на премиера. Или просто да реши, че това не се отнася за него. И така конференцията на СДС излъчи състав на НИС, който в момента се занимава много повече със себе си, отколкото с партията. През това време на долните етажи няма никакви признаци, че страстите утихват. Напротив, в големи организации като в Добрич и Варна сини депутати воюват със сини областни управители. А както е известно от кратката история на СДС, конфронтацията в местните организации дестабилизира партията отвътре. Сега процесът е още по-опасен, защото фигурите, които водят тези войни, вече разполагат със собствен икономически и политически ресурс, достатъчен да нарежда бъдещите парламентарни листи, без да се съобразява с указанията на "Раковски" 134.
Като премиер Костов разполага с достатъчно информация, за да прецени кой политик вече е бреме за партията. Въпреки това остави синия актив да гласува, като цитира думите на предшественика си в партията и държавата Филип Димитров, че ще "хвърли проблема с избора на НИС в ноктите на демокрацията". И наистина, след като изборът излезе от ноктите на демокрацията, се оказа, че новият национален изпълнителен съвет е представителна извадка от всички крила в партията. Ако преди СДС беше коалиция от партии, сега по-скоро е коалиция от клиентели. Именно техните представители заеха кабинетите на "Раковски" 134.
"От избора на НИС ще зависи успехът на СДС", отсече преди националната конференция Костов. Е, сега като че ли е по-ясно какъв е изборът на НИС.
Въвеждат трудова повинност при кризи
В случай на кризисно положение в България всички хора в трудоспособна възраст ще подлежат на гражданска мобилизация. Това предвижда законопроектът за управление на кризи, който беше внесен за разглеждане в парламента миналата седмица. Въпросната гражданска мобилизация ще е крайна мярка, която ще се въвежда със специален закон от Народното събрание, в случай че това е необходимо за овладяването на съответната криза. Под ударите й попадат всички пълнолетни българи, които са в трудоспособна възраст - жените до 55 години и мъжете до 60. По преценка на държавата всеки гражданин може да бъде изпращан на каквато и да е работа. В замяна на това той ще получава заплащане, което е равностойно на възнаграждението на доброволец. В случай на гражданска мобилизация администрацията може да използва за своите нужди собствеността и на гражданите, и на частните фирми. В замяна те би трябвало да получават някакво обезщетение, но не по пазарни цени, а в размер, определен от Министерския съвет, предвижда още проектозаконът. Ръководството и контролът на гражданската мобилизация ще се осъществява от правителството. Към Министерския съвет ще се създаде и специална Държавна агенция за управление на кризи, се казва още в нормативния акт. Най-общо казано, новата структура ще представлява нещо средно между досегашната "Гражданска защита" и противопожарните структури на МВР. Освен всичко друго агенцията ще контролира цялата собственост на Държавния резерв и военновременните запаси. Данните за наличните държавни резерви вече няма да попадат в категорията "държавна тайна", предвижда нормативният акт.
Държавната агенция има право и да поиска всяка нужна за дейността й информация, като данните трябва да се предоставят незабавно. И за да не се усъмни никой в причините за появата на въпросната алинея, законодателят уточнява, че информацията не трябва да създава условия за нарушаването на търговската тайна и да причинява икономически вреди на съответното физическо или юридическо лице. Агенцията е длъжна и да информира населението в пострадалите и застрашените региони за това каква е обстановката и какви действия трябва да се предприемат.
Решенията за обявяване на кризисно положение върху територията на страната или части от нея ще се вземат само от Народното събрание, се казва още в проектозакона. Предложения за това могат да направят както президентът, така и правителството. При обявяването на кризисното положение парламентът е длъжен да определи няколко неща - зоната на кризисната обстановка, срока, за който се въвежда извънредното положение, задълженията на хората и фирмите (тоест ограничаването на техните права), специалните мерки, които ще се прилагат, и действията, с които ще се предотвратяват последствията. Единственото нещо, което много-много не става ясно в законопроекта е що е това "криза".
Шефът на следствието размаха маслинова клонка
"Всички ние в следствието оценяваме, че взаимодействието с МВР-службите и прокуратурата през изминалата година е на много добро ниво. " С тази изненадваща оценка шефът на Специализираната следствена служба (СпСлС) Бойко Рашков замаза продължаващите повече от година люти дрязги между неговото ведомство и Върховната касационна прокуратура. Миналия четвъртък той демонстративно покани на гости всички шефове на правоохранителни ведомства, за да им демонстрира, че желае да зарови томахавката на войната. С този ход Бойко Рашков вероятно се опитва да спечели на своя страна двете нови политически фигури в сферата на правоохранителните органи, вътрешния министър Емануил Йорданов и правосъдния министър Теодосий Симеонов. "Съществена роля за създаване на нормален междуинституционален климат за работа и подобряване на взаимодействието изигра и посещението на 29 декември 1999 г. на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов в СпСлС и срещата с ръководството й", се казва в доклада на Рашков. Изглежда, в момента следственият шеф се опитва да изглади противоречията и враждите с МВР, които бяха натрупани по времето на Богомил Бонев.
Още от самото начало на синия мандат Рашков и Бонев бяха в изключително обтегнати отношения. Техният конфликт достигна връхната си точка, когато МВР обвини шефа на следствието, че прикрива убиеца на Луканов. По всичко личи, че Емануил Йорданов ще бъде призван да поеме ролята на помирител между враждуващите лагери в следствието и прокуратурата. Вероятно чрез него Рашков ще се опитва да убеди синьото ръководство, че атаките към него са по-скоро на личностна основа. Доста показателен е фактът, че името на главния прокурор Филчев нито веднъж не е споменато в доклада на Специализираната следствена служба.
"През цялото време, докато съм тук, една мисъл доминира в съзнанието ми - за необходимостта от взаимодействие и сътрудничество на органите на държавното обвинение, МВР и следствието. Това е една мисъл, която владее залата, владее и моята мисъл. Искам да ви кажа, че констатациите в доклада на прокуратурата и констатациите в доклада на следствената служба са почти едни и същи. Еднаква е неудовлетвореността ни от несвършената работа по определени дела", енигматично обяви след срещата главният прокурор Никола Филчев, който за първи път от доста време насам наруши многомесечното си мълчание. Изказването му обаче определено не прозвуча твърде убедително.
Доколко помирението е реален факт обаче, може да се съди от годишните доклади, в които прокуратурата и следствието си прехвърлят отговорността за забавянето по следствените дела с висок обществен интерес.
Според доклада на прокуратурата, разпространен апокрифно в съдебната палата, следователите от Специализираната следствена служба не притежават достатъчна квалификация и опит, за да разследват тези нови по вид икономически престъпления, поради което се налагало наблюдаващите прокурори лично да указват и изписват правилната квалификация на извършените престъпления от обвиняемите. Според Върховната касационна прокуратура по-голямата част от делата, водени от Специализираната следствена служба, са били образувани и наблюдавани от прокурори в бившата Главна прокуратура в периода 1992-1998 г. и по тях не е работено ритмично. Следователите само периодично са извършвали следствени действия, а наблюдаващите прокурори не са осъществявали ефективен контрол, се казва в анализа на филчевото ведомство. Промяна е имало едва през 1999 г., когато наблюдението на тези дела е възложено на Софийската градска прокуратура, пише още в доклада. "Следва да се има предвид, че в крайна сметка тези следствени дела след толкова много години започват да приключват въпреки нежеланието на ръководството и следователите при Специализираната следствена служба да приключат разследването и, от друга страна - нежеланието на съдилищата да ги разгледат и решат по същество, като ги връщат за доразследване поради несъществени или липса на съществени процесуални нарушения", е крайният извод на Върховната касационна прокуратура.
Въпреки публично обявеното "удовлетворение" от работата с МВР и прокуратурата, ведомството на Бойко Рашков не си спестява пиперливите оценки. "Все още не са редки случаите на оказване на натиск от страна на оперативните служби върху прокуратурата и следователите за образуване на предварителни производства при недостатъчно данни за престъпления и незавършени предварителни проверки. Като пример се привежда дело 141/99, образувано за контрабанда и измама във връзка с внос на употребявани автомобилни гуми. Шест месеца следователите на Рашков ровили по случая, пръскали пари за експертизи и командировки. Накрая се оказало, че няма данни за извършено престъпление. "Същевременно постъпиха данни, че производството е било образувано в защита на интересите на конкурентни фирми", твърдят от СпСлС.
Според шефа на следствието продължават да съществуват проблеми във взаимодействието с прокуратурата, голяма част от които са познати отдавна, но не се решават. "Смущаващо е и явлението "привикване" на следователи от прокурори, и то обикновено "незабавно", без сериозни причини, без съобразяване със служебните ангажименти и без да се уведомяват съответните ръководители", се казва в доклада на Рашков, намеквайки за порочната практика на обвинителите да пренебрегват мнението му.
Следствието атакува ведомството на Филчев, че все още следва вредната практика различни прокурори да наблюдават разследването, да внасят обвинителния акт и да поддържат позицията на обвинението в съдебна зала. Според Рашков в хода на разследванията се сменят по няколко наблюдаващи прокурори, всеки от които дава различни, често противоречащи си указания на разследващите органи. По много от сложните дела се работи едновременно с прокурори от Софийска градска и Върховна касационна прокуратура, които не могат да се разберат помежду си, и това удължава разследването, оплакват се още от СпСлС. Надзорът за законност понякога се осъществявал формално, без да се познава в детайли следственият казус, дори по дела на "специален отчет", като например делото за фалита на Бизнесбанк, върнато за доразследване на 01.05.2000 г. Много следствени дела просто се задържали необосновано дълго в прокуратурата, много повече от фиксираните в закона срокове. Драстичен пример е дело за контрабанда на 6.5 тона марихуана, прекарало 24 месеца в прокуратурата и 3 месеца в съда, смятат в Специализираната следствена служба.
Така че по всичко личи, че противопоставянето между Рашков и Филчев все още е далеч от своята окончателна развръзка. Очевидно е, че шефът на следствието отново се опитва да се помири с политическото мнозинство. Синята партия обаче е принудена да се съобразява и с гледната точка на главния прокурор, който е несменяем на поста си през следващите шест години и освен това не може да понася Рашков. Почти сигурно е, че политическото мнозинство ще трябва да заложи на един от двамата, тъй като на този етап помирението между двете ведомства не изглежда особено вероятно.
Изборът на НИС не бива да се сакрализира
Екатерина Михайлова, председател на ПГ на СДС, пред "Капитал"
- Съвсем нормално е да има време, в което да обсъдим кой къде ще се чувства най-добре с оглед на политическия опит, който е натрупал, и контактите, които има. Интересът в момента като че ли е не толкова към това кой с какво ще се занимава, а по-скоро се създават допълнителни емоции точно какво се случва на заседанията на НИС, какво се говори... Връщайки се три години назад, когато беше избран предишният НИС, си спомням, че нямаше такова вълнение. Пак, разбира се, ни беше необходимо време, за да определим кой какви задачи ще върши, но тогава бяхме в предизборна кампания и всичките ни усилия бяха насочени натам, не толкова към ресорната дейност на всеки от членовете на НИС. Всъщност на тези първи заседания правим анализ на дейността си с поглед напред, как да разпределим и съвместим усилията си, защото не може да се работи много тясно в един ресор - нещата се преплитат. Аз мога да кажа за своята област, за която, предполагам, ще продължа да нося отговорности - междупартийните и коалиционните отношения, парламентарното мнозинство, там нещата не могат да бъдат вършени само от един човек. Контактите с други политически сили никога не се осъществяват само от един представител на политическата партия.
- Обяснявам си го с повишения интерес към състава на НИС, оттам естествено дебатът се пренесе и към ресорите. Но интересът според мен е не толкова към конкретните ресори, колкото към конкретните личности.
- Не е необходимо да се гледа на един партиен избор по толкова сакрален начин. Като че ли това е най-важното нещо, което се случва в държавата. Още повече че много ясно на националната конференция беше дадена заявка за това, че ръководството на СДС ще бъде ръководството на партията, а не ръководството на държавата. Тоест ще върши предимно партийна работа. Държавата със своите институции ще осъществява своята държавна работа.
- Основно се коментират най-актуалните теми, нещата, свързани с работата в рамките на предстоящата седмица, набелязват се конкретни стъпки. Например едно от нещата, които винаги разглеждаме, са законодателните приоритети на парламентарната група. Това означава и политически акценти. Ако предстоят някакви срещи или инициативи, се съобщава или ако са се провели такива срещи - се докладва какво се е случило на тях. Ако трябва да се вземе политическа позиция по някой въпрос, това е мястото, на което тя се обсъжда. Разбира се, НИС е органът, който подготвя провеждането на националния съвет, който всъщност ръководи СДС.
- От самото заседание на НИС не е необходимо да изтича информация. По-важно е да се реализират нещата, за които сме говорили. В рамките на тези първи две седмици имаме доста интензивни действия, които влизаха в новините почти всеки ден. Понякога по няколко на ден. По-важно е да реализираме своите идеи, отколкото да разказваме на медиите, че имаме идеи. Информационните поводи да бъдат в рамките на реална политика.
- Ние и не очаквахме да няма критики... - Много е рано да се говори в подробности за парламентарните избори. Имаме да изпълваме все още споразумението от 1997 г. за създаването на ОДС и излъчване на правителство след изборите. Мисля, че на етапа най-актуално е изпълнението на това споразумение - успешен пълен четиригодишен мандат, нещо, което досега не е правено в най-новата ни история. В разговорите, които имахме със своите партньори, поставихме акцента в тази посока и получихме уверение, че в рамките на този мандат ангажиментите ще бъдат изпълнени. По пътя на диалога, по пътя на партнирането ще намерим формулата, с която да излезем на парламентарните избори. Тя ще бъде записана в споразумението, но каква точно ще е тя, е нещо, което СДС не може да каже сам, защото, когато искаш равностоен диалог, трябва да зачиташ волята и на останалите.
Най-важното в едно споразумение, независимо дали е предизборно или следизборно, да е на принципна основа. Да се споделят общи виждания за приоритетите на страната и за типа управление. Споразумение само заради самата власт, събирайки крайно противоположни иначе политически сили с крайно различни становища за перспективите пред България и начините за реализирането им не може да доведе до добър резултат. Правителството "Беров" беше излъчено именно така - на базата на неясни принципи. Затова в този период се случиха най-негативните неща за България, които все още не сме успели да оправим докрай. Тогава започнаха фалитите на банките, източването, препирането на парите, раждането на мафиотските групировки. Именно защото имахме едно безпринципно управление без ясни правила, без ясна програма, за която да има воля да бъде реализирана от политическите сили, които я подкрепят.
- Да. Такъв беше през 1997 и ние нямаме намерение да се отказваме.
- Появяват се в медиите подобни изявления, но в официалните разговори с колегите от ВМРО не сме стигали до такава заявка. Казвали са пред нас, че има подобни настроения в организацията, но те също смятат, че са коректен партньор в ОДС и са поели ангажимент за осъществяване на "Програма 2001". Така че, както и да се развият отношенията ни, аз съм убедена, че те ще бъдат в рамките на лоялността.
- Този въпрос въобще не седи на дневен ред. Това, че се срещаме с ръководството на ДПС, не означава, че подготвяме предизборно споразумение. На тези срещи искаме да поставим много въпроси, част от които са и за миналото на двете политически сили. Търсим отговор на определени действия, които са предприети в определени моменти от нашите взаимоотношения. Мисля, че най-нормалното е да седнем и да говорим помежду си, а не чрез медиите. Да видим има ли непреодолими пречки пред партнирането в рамките на интересите на България. Не е правена заявка за сключване на коалиционно споразумение. Напротив. На националната конференция на ДПС беше заявено, че те ще участват сами на изборите за разлика от предишните избори, когато участваха заедно с други политически сили. До парламентарните избори обаче има една година и месец. Това е времето, в което политическите партии се оглеждат около себе си, търсят или рушат мостове и никой не отваря или затваря врата прекалено рано. Обикновено преговорите преди изборите продължават до дни преди стартирането на кампанията.
- Националната конференция на СДС не се произнесе по тази тема. Имаше становища в доклада на Иван Костов, имаше анализ и за негативните резултати в някои места и за това, че трябва да се преосмисли провеждането им, защото част от партийните противоречия в СДС бяха засилени или бяха родени в резултат на предварителни избори, които на места се превърнаха от средство за излъчване на по-добрия кандидат в средство за елиминиране, което доведе до тежки рани в някои местни организации. Когато провеждахме първите първични избори - за президент, нещата бяха много по-лесни и по-ясни. Когато обаче се прави местен вот, понякога не се получава най-добрият резултат. Имаме достатъчно време да намерим най-добрия вариант за това какви хора да попаднат в листите.
Говоря за листи, защото в момента имаме този вариант на избирателна система.
- Това беше една от темите, които разисквахме на срещите с политическите сили миналата седмица. Договорихме се промените в Закона за политическите партии и в Закона за изборите да бъдат предварително съгласувани с парламентарно представените фракции. Нямаме желание да приемаме избирателен закон, който да срещне съпротива на първо място от нашите коалиционни партньори в ОДС и на второ място - от останалите политически сили. Имаше доста спекулации на тази тема. Хора, които не са от СДС, си позволиха да говорят от негово име, като заявиха, че ще сменяме бариерата. Това при нас не е обсъждано. Идеята беше съвсем тенденциозно пусната в пространството. Трябваше да отговаряме, че не е така, без някой от нас въобще да го е казвал. Въпросът с изборния закон ще бъде решен по пътя на диалога - на първо място с коалиционните ни партньори. Няма никаква опасност те да се тревожат, че ще приемем закон, с който ще се търсят варианти по някакъв начин да бъдат притискани.
- Преди повече от две години именно от нас беше лансирана тезата за държавното финансиране на политическите партии и тогава не срещнахме много голяма обществена подкрепа. В повечето страни има държавно финансиране на политическите партии с цел те да се предпазят от клиентелизъм. Разбира се, той не може да бъде отрязан напълно, но това е една от формите за създаване на сравнително нормални условия за работа. Оттам следват два въпроса - може ли държавата да отдели пари и на кого.
- Според устава на СДС на всеки три години има отчетно-изборна конференция. А на година, година и половина се прави междинна конференция, на която се очертават политически приоритети, правят се анализи... Националният съвет на СДС трябва да прецени дали ще има нужда от такава конференция. Ако има, не може да се каже отсега кога ще е тя - трябва да е в най-добре избрания момент.
- Не. Няма срок. Практически това е политическо послание и стремеж да бъде реализирана политическа воля. Ако имаше определен срок, можеше да се стигне до сътресения в организацията. Дори може би ще има места, където няма да се наложи да се прави промяна. Картината в страната е много шарена и не може да отсечем навсякъде с еднаква сила всеки един от случаите. Това ще бъде направено, като на всяко място ще бъде преценявано кога и как да бъде прието, за да не се стигне до започване на битки в структурите.
- Мисля, че до края на тази година ще можем да реализираме тези промени. Там, където се налага.
Никога не е късно за диалог
Кемал Еюп, член на Централното оперативно бюро на ДПС, пред "Капитал"
- Първата консултация беше по инициатива на СДС и по взаимно договаряне другата седмица ще има среща на Централното ръководство на ДПС и НИС на СДС. В Пловдив ще бъдат обсъдени въпроси, за които e безспорно, че имаме единомислие, както и такива, които пречат на взаимоотношенията ни. Целта е да изчистим всички пречки, които препятстваха нормалното партньорство между нас. През тези десет години минахме през различни перипетии, но след последните парламентарни и местни избори отношенията ни се изостриха до точката на замразяването. Но десет години са достатъчно дълъг период от време за зрелостта на политическите сили и самите политици. СДС изпробва различни варианти - от опит за разцепване до овладяване на електорат, "бой на местните избори". Нормализирането на политическите сили трябва да доведе до нормализиране на обществените взаимоотношения и икономиката и България да върви във възходяща градация. Но това може да стане само с консолидиране на политици и политически сили, които са от едно тесто, за да се начертае общ път на развитие, който да се следва.
- Не знам дали всички в СДС са узрели за това. Лично аз имам известни съмнения, защото в много отношения те са свикнали да извиват ръце, да диктуват условията. Не са наясно, че могат да постигнат някои неща и без това. Но мисля, че с времето кадрите на СДС ще изживеят това си отношение.
- Не бих казал, че са стигнали дотам. В момента СДС прави първите крачки, защото за липса на европейско поведение говорят и коалиционните му партньори в парламентарната група на СДС и, разбира се, Народен съюз. Ясно е, че управляващите са предприели курс на корекция на своето поведение. Ние одобряваме това отваряне на СДС и затова виждаме смисъл да водим диалог.
- Вярно е. Не е лесно да управляваш в преходен период. Първите две години и половина управляващите се главозамаяха от победата и голямото мнозинство на парламентарните избори и изключиха всякакъв диалог и партньорство. Сега вече ги притискат вътрешни фактори - икономически, социални и политически. След местните избори изтрезняха и си дадоха сметка, че колкото и да тръбят, че не са получили наказателен вот, за тях гласува само твърдият им електорат. Защото безработицата на места е над 50% и социалното напрежение расте. Учители и лекари не могат да си получат с месеци заплатите. На много места има стачна готовност. Много са недоволствата от назначения на директори в държавни предприятия. Предполагам, че външните фактори също влияят на СДС. Европа очаква стабилна България. Европа иска да види успяващо правителство, един мандат до край, защото досега не се е случвало Народното събрание да изкара цял мандат. Но СДС вече имат екип експерти, които правят пълна оценка на ситуацията. Правилен ход е да се търси диалог с другите политически сили, въпреки че малко е закъснял. Но никога не е достатъчно късно.
- На последните местни избори СДС направи опит, прескачайки централното ръководство на ДПС, да работи със структурите ни по места. Имаше опити за овладяване на местни структури, привличане на местни лидери и някои се поддадоха. Но сами се убедиха, че това не е пътят за едно нормално партньорство. Всяка уважаваща себе си политически сила има ръководно тяло и ако то не може да влияе на структурите си, значи не е никакво ръководство. Мога да гарантирам, че нашите структури се вслушват в решенията на централното ръководство. Така че беше абсурд приумицата на СДС, че ще овладеят нашия електорат, заобикаляйки централното ръководство. Мисля, че го осъзнаха, направиха си реални изводи и като резултат са срещите, които предстоят.
- Звучи добре. И би трябвало да бъде, защото ще е добре този нов обществен договор да тръгне от този парламент, от тези политически сили, които могат да се консолидират по национално значими цели. Към това се стремят и политическите сили, които водят тези разговори. Но има и друга цел - следващите парламентарни избори и следващото управление. В това отношение е ясно, че бъдещото управление ще бъде коалиционно, в което виждаме решаващата роля на ДПС. Една либерална партия, вдясно от центъра, поддържаща реформите, с ясна физиономия и твърд поддръжник на евроинтеграцията и НАТО, се доближава до позициите на СДС. Но сме предпазливи, защото винаги ни ухажват преди избори и след това ни забравят. Затова нашето важно условие ще бъде, че всичко трябва да се подплати с европейски критерии, т.е. да се стигне до споразумение.
- Не мисля, че ще повлияе върху консултациите, защото ние нямаме нищо против личността Бакърджиев. С него имаме добри отношения още от 1996-1997 г., но те се развалиха по времето, когато беше вицепремиер. Нашите възражения бяха, че на последните местни избори министрите твърде много залитнаха в пропагандата с неевропейски методи и стил на поведение. Така че не очакваме проблеми от страна на новия НИС, ние сме стари познати.
- Не. Категорични сме, че няма да се включим в управлението на страната под каквато и да е форма в рамките на това Народно събрание. Може да има мераци за възстановяване на ОДС във вида от президентските избори през 1996 г., но няма да стане, защото това време отмина. Засега нашето решение е самостоятелно участие на следващите парламентарни избори. Като либерална партия имаме база за разширяване на влиянието ни в страната и искаме да го направим максимално, за да докажем, че сме третата политическа сила. Но нищо предварително не може да се гарантира.
- Не. Но естествено че се чувстваме ухажвани и отляво, и отдясно, т.е., че цената ни расте. Това обаче не ни главозамайва. Напротив, води до още по-голям анализ и отговорно поведение от наша страна. Чувстваме, че много неща в развитието на страната, особено интеграцията с Европа, предстоят, а те твърде много зависят от нас и нашето поведение.
СДС и ДПС ще флиртуват в града на тепетата
Само седмица след приключването на Националната конференция на СДС стартира серията от срещи между ръководствата на сините и Движението за права и свободи. По думите на Ахмед Доган и Екатерина Михайлова това се налага, за да се преодолее дълбоката криза на доверие между двете партии и да се намерят някакви общи допирни точки.
На фона на предстоящите парламентарни избори през 2001 г. внезапното активизиране на взаимоотношенията между двете партии не би трябвало да учудва. Наред с чисто домашните причини - спадащото доверие в управляващите и силно изтънелия електорат на Сокола - зад затоплянето между ДПС и СДС се усеща влиянието и на външни фактори. Въпреки това обаче и двете страни твърдят, че консултациите няма да доведат до сключването на официално предизборно споразумение.
В този смисъл отговорът на въпроса защо все пак започна тази кампания на сближаване на политическите лидери на двете партии може да се крие в няколко насоки. На първо място, Костов и Доган ще се опитат да превъзмогнат личната си неприязън един към друг. Премиерът все още не може да прости ролята, която ДПС изигра при свалянето на правителството на Филип Димитров през 1992 г. А Доган ще трябва да преглътне загубата на местните избори в традиционната му крепост Кърджали, както и синия дубликат Националното движение за права и свободи на Гюнер Тахир, който междувременно успя да подкопае позициите му в разградския регион. В рамките на консултациите най-вероятно ще бъдат поискани конкретни стъпки от управляващите, които да компенсират понесените загуби. Логично би било Доган да получи областната управа в Кърджали и замразяване бъдещето на НДПС в рамките на СДС. Проблеми в разговорите се очакваше да създадат исканията на Сокола за инвестиции в смесените региони. Но още след първата среща между двете ръководства Екатерина Михайлова обяви, че смесените региони не са проблем. В отговор обаче управляващите ще поискат гаранции от Доган, че етническата формула у нас ще продължава да работи. Това означава лидерът на ДПС да даде обещания, че няма да дискредитира външнополитическия имидж на сините. С подобни ангажименти управляващите всъщност ще се опитат да отдалечат трайно движението от едно евентуално коалиране с БСП. Илюзия е обаче да се мисли, че ДПС ще пропусне удобната позиция на изчакване на изборните резултати, които ще подскажат автоматично какъв ще бъде най-печелившият им ход. Ход към реални властови позиции. Така ДПС ще продължава да бъде обект на ухажване в продължение на цяла година. А ухажорите отдавна се знаят. Сините пък ще са принудени да се борят с времето, след като стана ясно, че и след конференцията общественото доверие към управляващата партия продължава да се топи.
Държавата започна да изслушва предприемачите, но дали започна да ги чува
Бизнес в белезници
Кабинетът поиска затвор за неплатени осигуровки, но ще трябва да защитава позицията си в Конституционния съд
"Не ни четете доклада, ние сме го чели. Чакаме от вас коментар какво ще правите с нашите предложения". Така реагира изнервен участник в проведена през изминалата седмица кръгла маса на тема "Неотложни мерки за осигуряване на устойчив икономически растеж до 2001 г.". И имаше защо. От години мнението на бизнеса по въпроси, които пряко го засягат, или не се искаше, или се вземаше само за сведение. Чат-пат предприемачите биваха канени на срещи с управляващите, на които трябваше да изслушват министерските монолози.
През последните месеци сякаш нещата започнаха да се променят - вицепремиерът Жотев сигурно вече няма да може да си спомни всички срещи, които е имал с представители на бизнеса. На кръглата маса през изминалата седмица бе представен доклад, обобщаващ голяма част от направените на тези срещи предложения. Какво ще стане с тях тепърва ще се изяснява, но първоначалният оптимизъм започна да се поизпарява. Основният интерес на бизнеса е концентриран около промени в данъчно-осигурителната система, а точно там управляващите демонстрират диаметрално различна от бизнеса философия. Докато за бизнеса предпоставката за оптимизиране на средата са по-ниската тежест и изясняване на законодателството, за държавата предпоставката са високите данъци и по-суровите санкции за нарушаване на иначе неясното законодателство. Докато бизнесът чака изясняване на данъчно-осигурителната мъгла, парламентът въвежда новите данъци и осигуровки, а администрацията за по-сигурно уточнява, че данъкът се дължи и върху осигуровката, а осигуровката - и върху данъка.
И за капак, докато едни представители на държавата признават, че законодателството е неясно и противоречиво, други предлагат затвор за тези, които не прилагат адекватно неадекватното законодателство.
Да, така е по света и така трябва да бъде и тук - строги закони и строг контрол по спазването им. Само че преди да е строг, един закон трябва да е ясен, да е умен и да е справедлив. Тежестите, които въвежда, да са поносими, а администрацията, която го прилага - професионална, некорумпирана и неподвластна на политическо влияние. А такива нашите закони и нашата администрация не са.
С проекта на правителството за въвеждане на наказателна отговорност при неплатени осигурителни вноски, внесен през миналата седмица в парламента, държавата сама се вкара в един прелюбопитен капан - данък ли са осигуровките, или не са. Такава дилема по принцип няма, но както често се случва, на българска почва нещата имат по-различни измерения.
С искането за наказателна отговорност държавата категорично застава зад твърдението, че осигуровките имат данъчен характер - т.е. те са задължителни, трябва да се плащат от всеки гражданин на държавата и неплащането им трябва да води до затвор. При други ситуации управляващите твърдят, че осигуровките нямат данъчен характер (което по принцип е вярно), защото срещу тях осигурените пряко получават някаква услуга (здравеопазване, пенсии, болнични и т.н.) и затова не било правилно да се смесват данъци и осигуровки и да се изчислява обща данъчно-осигурителна тежест.
На кое да вярваме - ако приемем първото, кабинетът ще трябва да се опълчи не само срещу теорията, но и срещу българската конституция (и по всяка вероятност това ще му се наложи предвид инициативите на русенските адвокати и опозицията), която постановява, че всеки има право на осигуряване, но не споменава нито дума за подобно задължение. Ако приемем второто, държавата ще трябва сама да се откаже от претенциите си за задължителния характер на вноските за лицата, които се самоосигуряват, а следователно и от наказателната отговорност за тях. А също да доказва, че срещу размера на осигуровките всеки получава адекватна услуга.
"Недопустимо е да се криминализира неплащането на вноските, защото това противоречи на конституцията. Става въпрос за право, а не за задължение, нищо, че е подобно на данък. За да се криминализира, трябва да има престъпление, тоест да е налице щета. Ако аз не се осигурявам, ще ощетя евентуално само себе си след време. За работодателите има известно основание, защото има щета за осигурявания, тоест престъпление", коментира адвокат Людмил Павлов.
Според колегата му от русенската адвокатска колегия (която се опълчи срещу задължителния характер на осигуровките за свободните професии) Никола Тентениев "Това означава да няма гражданско право. Самоосигуряването не е данък, то е само право. В такъв случай всеки длъжник по гражданския оборот трябва да бъде затворен".
"Предлаганият текст на чл. 259а от проекта за Закон за изменение на Наказателния кодекс може да изправи пред Темида една значителна част от ръководителите на фирми и главните счетоводители, без да могат да се атакуват причините и условията, които са породили това деяние. Освен това за разлика от данъчните престъпления, които са резултат преди всичко от умишлени действия или бездействия на лицата, текстът на чл. 259а предвижда наказателна отговорност независимо от формата на вината, т.е. дали действията са умишлени", коментира адвокат Галина Петрова от Столичната адвокатска колегия.
Една от най-разрушителните практики, които демонстрира СДС, откакто е на власт, е неумението да признава собствените си грешки и да се учи от тях. Осигурителната и здравната реформа са най-завършените и най-пресни примери за приемане на недообмислено законодателство, последвано от магарешки инат да се признаят грешките и да се потърси тяхното отстраняване. Улисани да приемат закон след закон, самовлюбени, че "СДС не е гласувал нито едно грешно решение", кабинет и парламент утвърдиха лошата практика да защитават калпавите нормативи със заявления от рода "закон е, трябва да се спазва". Да, законът трябва да се спазва, но не амортизира ли СДС вярата на хората в закона, приемайки нормативи без сериозно замисляне за последиците? Държавата с лека ръка въвежда нови тежести, без да ги дооценява, и иска затвор, ако не й се издължиш, но какво прави същата тази държава, когато тя има да връща пари? Дали санкционира някого от своите служители, които забавят примерно възстановяването на данъчния кредит по ДДС?
Моментът покрай актуализирането на управленската програма е подходящ СДС най-сетне да си избистри икономическите приоритети. Дано някой е споменал на премиера Костов, че на кръглата маса за икономическия растеж имаше една и само една тема, която концентрира вниманието на абсолютно всички участници - данъчно-осигурителното бреме. И поне по тази тема е крайно време кабинетът не само да изслушва бизнеса, но и да направи усилия да го чуе, защото затворническият пасианс на държавата няма как да излезе. Не само защото, ако вкарва неплатежоспособните данъкоплатци в затвора, тя ще трябва да им плаща осигуровките. Не само защото държавата и общините са най-големите длъжници в просрочие на осигурителните фондове и финансовият министър и кметовете са първите, които ще трябва да влязат в затвора по този параграф, а най-вече, защото броят на лицата, които не искат да проумеят, че българският данъкоплатец няма как да издържи на това данъчно-осигурително бреме, упорито се доближава до броя на министерските и депутатските кресла.
Накратко
Словакия и България ще търсят възможности за активизиране на търговския обмен и на туристическия поток, заяви словашкият президент Рудолф Шустер, който беше на двудневно посещение у нас. Фирмите от двете страни трудно преодоляват драстичния спад в стокообмена от 1989 - 1992 г., когато бяха прекъснати основните търговски връзки. България изнася основно каучукови ленти и ремъци, необработен цинк, селскостопанска продукция и вина, химически продукти, кари, резервни части. От Словакия внасяме пневматични гуми, плоско валцувано желязо, строителни материали, синтетични прежди, обработени кожи. Двустранният стокообмен ще затрудни допълнително 7-процентната импортна такса, която словашкото правителство въведе в средата на миналата година, както и увеличаването на долната граница по ДДС от 6 на 10%, обясниха наши експерти.
На 9 март в района на Видин - Калафат започват хидрографските измервания за втори Дунав мост, съобщи агенция "Балкан", позовавайки се на директора на Агенцията за проучване на плавателния път на река Дунав Георги Георгиев. Корабите "Каблешков" и "Бургас" на агенцията ще направят хидрографска снимка (картографиране на дъното на реката) от 794-ия километър до км 800 и от 786-ия км до км 789. Вторият участък се проучва като резервен вариант, ако резултатите от хидрографските изследвания в периметъра на 794 - 800 км се окажат неблагоприятни. На 15 март се предвижда нова среща на работната експертна група за втория мост над Дунав. Междувременно министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев обяви, че се създава консорциум от български строителни фирми, който ще участва в международния конкурс за изпълнител на проекта.
На 13 март във възрожденския квартал "Вароша" в Благоевград се открива официално централният офис на дирекцията на национален парк "Рила". Офисът ще бъде открит от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева и от посланика на САЩ у нас Ричард Майлс. Къщата, в която се настанява дирекцията, е купена от Министерството на околната среда и водите. Нейният цялостен ремонт, обзавеждането и оборудването й и автомобилният парк са предоставени от Американската агенция за международно развитие в рамките на проекта GEF за опазване на биологичното разнообразие в България. Националният парк "Рила" е създаден със заповед на МОСВ през 1992 г., от 1996 г. съществува администрация на парка към екоминистерството, а през 1998 г. след приемането на Закона за защитените територии се създаде и дирекцията на парка.
Министерският съвет одобри пакет от нормативни актове по прилагането на Закона за виното и спиртните напитки. Приети са общо четири наредби, с които се уреждат условията, на които трябва да отговарят качествените вина от определен район, условията и редът за регистриране и лицензиране на производителите и търговците на вина и спиртни напитки, означаването и търговското представяне на вината, както и разрешителните за енологични практики и обработки.
Нефтохим обърка сметките за инфлацията
Спирането на рафинерията ще позволи да се изчака поевтиняване на нефта
Две събития от изминалата седмица станаха причина отново да се разшуми около "ЛУКойл Нефтохим". Предишния петък бургаската рафинерия вдигна цените на едро на горивата между 10 и 15% - това е второто поскъпване в рамките само на две седмици. От този петък пък рафинерията спира за основен ремонт. Цената на едро за бензин А 91 нарасна с 54 лв. на тон, за А 98 - с 62.50 лв. на тон, за А 95 безоловен - с 54.25 лв. на тон, а за дизеловото гориво - с 16.50 лв. на тон. Котелното гориво също поскъпна с около 15 на сто. Дистрибуторите и този път реагираха автоматично и повишиха цените на основните бензини и на дизела.
Причината за поредното поскъпване са изключително високите котировки, по които се търгува суровият петрол на международните пазари, обясниха от "ЛУКойл Нефтохим". Цените на горивата в съседните страни също са високи и не застрашават рафинерията с конкурентен внос. Има още един фактор, който може да допринесе за задържането на цените на горивата на високи стойности. На 2 март изпълняващият длъжността президент на Русия Владимир Путин подписа указ, с който експортната тарифа за суровия нефт се увеличава от 15 евро на тон на 20 евро за тон. Това ще повиши себестойността на горивата на бургаската рафинерия. От "ЛУКойл" обясниха, че ако указът влезе в сила, компанията няма да внася нефта от Русия и ще се насочи към алтернативни възможности за доставки от Средния и Близкия изток.
Крайните цени можеха да не поскъпват или повишението да бъде по-малко, смятат в рафинерията. Дистрибуторите, особено големите като "Петрол" и "Шел", имат голям марж между цена купува и продава, включително и заради голямата отстъпка, която им дава "ЛУКойл Нефтохим". В него можеше да се стопи 10-процентното поскъпване на цените на едро, твърдят експерти от рафинерията.
"Повишаването на цените на горивата на дребно е в резултат на високото доларово равнище, повишените цени на суровия нефт и на петролните продукти на международния пазар. Ние високо оценяваме усилията на "ЛУКойл Нефтохим" за забавяне повишаването на цените на горивата. Що се касае до нивото на търговската отстъпка и маржа на дистрибуторите, ние го оценяваме като близко до нормалното равнище с оглед поддържането на сериозни и дългосрочни интереси за функциониране и развитие на пазара на горива в България. На практика маржът също е засегнат от високото равнище на долара и нарасналите оперативни разходи (значително нарасналите пътни такси и такси за достъп). Но "Шел България" не прибягна към неговата компенсация през последните две промени на цените на горивата, тъй като ние също смятаме, че цените на дребно са високи за нашите клиенти", коментираха от "Шел България" за "Капитал".
Подобен е и коментарът на "Петрол". "Основен фактор в ценообразуването на продажните цени остава цената на производителя. Не са малки и държавните такси, начислявани към нея. Ръководството на "Петрол" остро реагира, когато се обсъждаха размерите на екологичната и пътната такса. Асоциацията на петролните и газови фирми изрази тогава категорично становище, че конюнктурното използване на ниските по това време международни цени на нефта и определянето на високи абсолютни стойности на държавните такси крие големи опасности", заявиха от "Петрол". При бензин А 91 производствената цена на "ЛУКойл Нефтохим" в момента е 675 лв. на тон, върху нея се начислява акциз 300 лв. на тон и цената на едро става 975 лв. на тон. Върху нея се начислява 180 лв. на тон пътна такса, 37 лв. на тон екологична такса и 20% ДДС. В резултат крайната цена за дистрибуторите без търговските отстъпки става 1430.40 лв. на тон.
Увеличаването на производствените цени на рафинерията стана само седмица преди затварянето на предприятието за основен ремонт. Такъв ремонт се прави за първи път от 30 години и при него ще бъдат спрени всички производствени инсталации минимум за 45 дни. Преди две седмици, когато се проведе последното заседание на надзорния и управителния съвет на "ЛУКойл Нефтохим", още нямаше твърдо решение кога да започне планираният ремонт на рафинерията, не беше сигурно също дали ще се наложи цялостното й затваряне.
Според някои източници заплахата за затваряне на "Нефтохим" е основният коз на "ЛУКойл" срещу чиновническия рекет. Както е известно, преговорите на руския инвеститор с финансовото министерство за разсрочване на стари задължения на "Нефтохим" към бюджета (общо 409 млн. лв.) засега остават безуспешни. През изминалата седмица се проведе поредната среща на шефове на рафинерията с хората на Муравей Радев и отново не беше постигнато решение. Доколкото е известно, "ЛУКойл" иска едногодишен гратисен период и разсрочване на плащанията. Аргументът е напрегнатата инвестиционна програма на рафинерията. Вицепрезидентът на компанията Ралиф Сафин обяви официално, че през тази година ще бъдат инвестирани 70 млн. долара в ремонт и модернизация на инсталациите. Други 20 млн. долара ще се инвестират в разкриването на бензиностанции. Финансовият министър обаче настоява за незабавно плащане на дълга към държавата.
Другата хипотеза е, че с временното затваряне на Нефтохим "ЛУКойл" иска да закрепи рафинерията си в Плоещ, която работи на загуба. В сряда в. "Демокрация" тревожно съобщи, че започва внос на горива от Румъния. Като основен вносител беше посочена "Юкос петролиум". Шефът на фирмата Митко Събев обясни, че наистина е внасял горива, но в малки количества. От "Петрол" отрекоха да внасят горива от съседите и твърдят, че не се усеща натиск на пазара от вносни горива. От "Шел" също не смятат за атрактивен вноса от Румъния. "При преценка на ситуацията на пазара по отношение на цените на едро ние се ориентираме по цените на средиземноморския пазар, които са базирани на Platts. В момента тези цени (включително гръцките) са неконкурентни, в резултат на което ние доставяме гориво от рафинерията "ЛУКойл Нефтохим". Що се касае до румънските горива, то техните цени са доста динамични, така че е трудно да се гарантира тяхната конкурентоспособност", коментираха от "Шел България". Справката от ГУ "Митници" за внесените горива от Румъния от началото на годината до 8 март показва, че са внесени близо 8 хил. т бензини на обща стойност около 3.8 млн. лв. и 5.4 хил. тона дизел за над 2.3 млн. лв. Тези количества са твърде малки, за да се бие тревога.
Каквато и да е причината, спирането на рафинерията едва ли е полезно за финансите на държавата. Около 50% (10-15 млн. лв.) от месечните приходи от акциз в бюджета идват от Нефтохим. Инфлационният ефект от поскъпването на горивата също ще бъде сериозен и вече е ясно, че
В макрорамката на бюджета за тази година е заложена инфлация от 2.8%. Само за януари НСИ обяви инфлация от 2.4%. Според експертните прогнози през февруари и март тя ще е по-висока, включително заради поскъпването на горивата. От друга страна, спирането на Нефтохим може да се окаже добър ход от гледна точка на ценовата политика и на финансите на рафинерията. В складовете й има достатъчно запаси от цялата гама течни горива, които ще се продават на сегашните високи цени. През близо двата месеца ремонт Нефтохим обаче няма да купува скъп нефт и ще може да изчака по-благоприятна пазарна конюнктура.
Първанов в своя лабиринт
БСП се готви за втори десант във властта
Очакваната сензация от пленума на Висшия съвет на БСП миналата седмица по позицията й за НАТО не се състоя. Георги Първанов заяви, че това не е най-важният за партията проблем и постави един от "жизнените въпроси", които конгресът през май трябва да реши - "за какво се борим". Отговорът на всяка уважаваща себе си партия е лесен - за властта. При социалистите обаче тази амбиция минава през необходимостта да заемат категорични позиции по два проблема, които от известно време вървят като взаимозависими - членството на България в ЕС и в НАТО. Но докато отношението към евросъюза е ясно, твърдата подкрепа за членството на България в пакта е необходим лукс, който БСП трудно може да си позволи.
Еуфория около някаква промяна в ориентацията на левицата не липсваше, но с лека редакция "Позитано" преповтори познатата позиция от времето на Виденов, която гласи: "за България интегрирането в европейските икономически, политически и военни организации и евроатлантическите структури за сигурност е основен външнополитически приоритет". Никъде обаче в прав текст не се казва, че социалистите се обявяват и ще работят за членството на България в НАТО. Същата неопределеност лъха от сегашната "Национална стратегия за развитие", която трябва да стане основа на предизборната платформа на БСП и бъдещата й управленска програма. Навсякъде се говори за "адаптиране към стандартите на Северноатлантическия договор", "активно партньорство и взаимодействие със Северноатлантическия съюз", но когато стане дума за реално присъединяване, то винаги е съпроводено от "европейски и евроатлантически структури". Подобен запис позволява на Първанов фриволна игра с дългоочакваната позиция за НАТО, с което да задоволи разнопосочните интереси на електората си, от една страна, и на Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти (ПЕС), от друга.
За европейските социалисти, които са главният адресат на стратегията, евроатлантизмът всъщност е само част от по-обширната идея за северноатлантизма, която обаче гъделичка тяхното самочувствие да бъдат равностойни и независими партньори на САЩ. Предконгресните документи на БСП преливат от похвали към ЕС за ролята му за стабилизирането на Балканите. Заиграването с европейските социалисти на европейската струна е целенасочено изместване на гледната точка. Първанов стигна дотам, че обяви "поканата за започване на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз" като "най-забележителното събитие" от началото на прехода. Въпреки че в същото време БСП убеждава българите, че СДС надценява тази покана.
Когато пристигна вестта от Брюксел за поканата към България, Първанов вдигна невъобразим шум, че управляващите са монополизирали темата "евроинтеграция". Очертаващата се среща с Шрьодер в края на март ще му позволи още веднъж да обвини СДС в негодност за водене на пълноценни преговори с евросъюза. В подкрепа на това Първанов постоянно натрапва и неспособност на сегашното правителство да изпълни критериите, необходими за членство в ЕС. Започна и лансирането на идеята, че БСП ще финализира преговорите, тъй като тя ще бъде водещата партия в бъдещия коалиционен кабинет. За успокоение на европейците обаче Първанов заяви, че ще следва курс на приемственост във външната политика и "не отхвърля сключените от правителството на ОДС международни договорености".
Българските социалисти се похвалиха, че разполагат с необходимите специалисти, и създадоха Съвет по евроинтеграцията, в който ще се изработват механизми за изпълнение на критериите по всички точки от преговорите. Всичко това е недвусмислен сигнал за ПЕС и Социалистическия интернационал, че БСП определя като свой основен приоритет членството в Европейския съюз.
За разлика от това темата НАТО тъне в пълна мъгла. Може би заради мечтаното членство в Социалистическия интернационал в документи, подготвени за конгреса на БСП, никъде не се прави и намек за антинатовската позиция, която социалистите категорично заявиха по време на косовската криза. В същото време обаче Първанов отново тръгна да убеждава хората, че не се отказва от нито една своя дума против намесата на НАТО: "Това бе политическа грешка, но всеки прави грешки."
Пред електората на БСП, който в голямата си част е против членството на България в Северноатлантическия пакт, Първанов трябва да положи повече усилия за тълкуването на "новата позиция". Тук под евроатлантизъм социалистите трябва да разбират "общоевропейска система за сигурност". Идеята е да се убедят хардлайнерите на столетницата, че НАТО не е противниковият военен блок, който е тормозел съня им години наред. Първанов учи, че това дори не е НАТО, което нападна Сърбия. Нова всъщност е тезата, че пактът е на прага на трансформирането си в "ядро на бъдещата европейска архитектура за сигурност". И единствено в този смисъл и насока БСП ще си взаимодейства с него.
Като се има предвид, че темата за национална сигурност особено импонира на редовия социалист, може да се каже, че авторският колектив на "Националната стратегия за развитие" умело спекулира и с реформата на армията, която все не е завършена. Просветителската мисия, подхваната от Първанов, ще представи пред левия електорат НАТО като най-сигурния и единствен засега финансов фактор, който може да стабилизира армията. Това не е записано в стратегията, защото едва ли ПЕС и Социалистическият интернационал ще се зарадват да разберат, че БСП се е ориентирала към НАТО, защото вижда в него и финансови ползи.
Като допълнение към тезата за превръщането на Северноатлантическия договор в система за глобална сигурност Георги Първанов сигурно ще използва и предизборното изявление на Путин за възможно присъединяване на Русия към пакта. На първо време това дава възможност на ръководството на БСП да убеди социалистите, че взаимодействието с НАТО не означава война с "братска" Русия, който бе един от основните аргументи на антинатовците.
Проблемите с най-твърдия електорат, стимулиран от идейни течения като "Марксистка инициатива" и "Открит форум", са на път да бъдат решени, ако конгресът гласува резолюция, според която "въпросът за членството в НАТО трябва да се реши с референдум". За непримиримите антинатовци в България това е възможност (макар и минимална) да не допуснат членството ни в Северноатлантическия пакт. А пред европейските социалисти ще се изтъкне, че референдумът всъщност е най-висшият израз на волята на народа.
Сега на преден план изниква въпросът дали тази неопределеност на позицията на БСП е чисто конюнктурна, или сегашният лидер на социалистите ще изпълни заявката си чрез него да бъдат убедени и последните антинатовци в България. Всички обяснения, които от известно време Първанов неуморно дава на своите съпартийци, като че ли са в подкрепа на втората линия.
Дойде ли време разделно за топлофикациите
Основният проблем е липсата на конкуренция и на алтернативни възможности за отопление
Хората пропищяха от високите сметки за парното, жилищата са едва притоплени, а всички топлофикационни предприятия са пред фактически фалит - такава е картината в София и в другите градове с централно топлоснабдяване. През последните десет години в топлофикациите потънаха стотици милиони лева като преки държавни субсидии, пак в топлофикациите отиваха голямата част от парите на вече закрития фонд "Енергийни ресурси", други милиони левове задължения на топлофикациите към доставчици бяха отписани с триъгълни схеми за прихващане през бюджета. В резултат проблемите с централното топлоснабдяване не само не се решават, а стават все по-големи. Топлофикациите повишават цените, за да намалят загубите и субсидиите. В същото време загубите им нарастват, защото хората не могат да плащат високите сметки и потреблението намалява.
Екипът за наблюдение на финансовата дисциплина и фискалния риск към финансовото министерство наскоро приключи с прегледа на топлофикационните дружества в страната и одобри програмите им за финансово оздравяване за двегодишен период - до края на 2001 г. В близко време обаче трябва да бъде взето решение за предоставяне на държавни гаранции за получаването на около 150 млн. долара кредити от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за ремонт и рехабилитация на топлофикациите в София и Перник. Това би означавало автоматично нарастване на външния ни дълг, който пък е строго лимитиран в споразумението ни с МВФ.
Големият брой изключени абонати и неплащането на сметките е един от най-големите проблеми на топлофикациите, сочи анализ на Министерството на финансите. Документът, който е адресиран до премиера Иван Костов и до председателя на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки, прави преглед на финансовото състояние и перспективите на топлофикационните дружества и предлаганите инвестиционни проекти за тях.
В момента битовите потребители на топлинна енергия са намалели значително, показват анализите на финансовото и на социалното министерство.
Нарастването на цените на газа и мазута повишават сериозно себестойността на топлоенергията. Над 70-75% от общите разходи на топлофикациите са за горива за производство. В същото време субсидиите намаляват. Това предполага съответното увеличаване на собствените приходи на дружествата, за да могат те да се самоиздържат. Тоест цените на парното трябва да продължат да нарастват. През последните четири години средните цени на топлоенергията нараснаха значително: 1997 г. - 16.94 лв. за мВтч, 1998 г. - 29.04 лв. за мВтч, 1999 г. - 31.77 лв. за мВтч и 2000 г. - 36.97 лв. мВтч. В резултат броят на изключените абонати продължава да нараства, несъбраните вземания също се увеличават.
Платежоспособността на хората е ниска и това е един от основните проблеми, смятат във финансовото министерство. При продължаване на политиката на ограничения върху нарастването на доходите на населението увеличението на цената на топлоенергията ще доведе пряко до увеличаване на несъбраните вземания, предупреждава в доклада си Муравей Радев. Не се прилага предвидената в енергийния закон схема за целогодишно плащане на сметките за парното на равни месечни вноски. В резултат много семейства не могат да платят сметките си за януари и това води до ново свиване на пазара на топлоенергия, показа анализът на социалното министерство. Измерването на консумирана топлинна енергия също поражда проблеми. Монтирането на топломери в абонатните станции, без да има индивидуални средства за измерване, само задълбочи конфликта между топлофикационните дружества и техните клиенти.
В тригодишния план за развитие на енергетиката се предвиждаше през юли тази година да се въведат регионални цени на топлинната енергия. Дотогава всички топлофикации трябва да имат цени, които да покриват преките им производствени разходи. В края на тази година регионалните цени трябва да покриват пълните производствени разходи и да спрат субсидиите за топлофикационните фирми. От юли 2001 г. регионалните цени вече трябва не само да покриват разходите, но и да осигуряват минимална капиталова възвращаемост.
При последната мисия на МВФ обаче стана ясно, че тригодишният план в частта му за топлофикациите няма да се изпълни. От доклада на Муравей Радев пък се вижда, че субсидиите ще бъдат намалени, но ще ги има и през тази, и през 2001 г. През 1999 г. бюджетът субсидира топлофикациите с 50 млн. лв. За тази година субсидията за всички топлофикации е общо 32 млн. лв. Две трети от нея вече са преведени в дружествата, но финансовото им състояние остава тежко.
Към края на миналата година общата сума на несъбраните вземания на седемте най-големи топлофикации надхвърля 101 млн. лв. Над 50% от тях са от миналия отоплителен сезон (за София този процент е 36, но за Сливен и Габрово е около 63). По този начин се формира дефицит на паричния поток, който няма да бъде покрит с определената субсидия и ще се финансира от неплащането на текущите задължения към доставчиците, бюджета и социалното осигуряване. Топлофикация "София" към момента дължи на Булгаргаз 41.850 млн. лв., топлофикация "Сливен" дължи на мина "Черно море" 1.363 млн. лв. и на Булгаргаз - 309 хил. лв., топлофикация "Перник" дължи на мина "Перник" около 7 млн. лв. и т.н. Прогнозираният дефицит на паричния поток за столичната топлофикация към края на март според експертната оценка на финансовото министерство е около 33 млн. лв., а по оценка на мениджмънта на дружеството - 37 млн. лв. Тази форма на скрито субсидиране явно ще получава все по-широко приложение. А това противоречи на ангажиментите, които правителството пое пред МВФ и Световната банка за прекратяване на тази практика и за самоиздръжка на топлофикациите.
За много от топлофикациите това може би ще се окаже единствената разумна мярка. Мерките за събиране на вземанията, в това число по съдебен или административен път, са тромави и най-важното - неефективни поради неплатежоспособността на по-голямата част от потребителите. Би могло, разбира се, да се разреши отново на тези дружества да удължат сроковете за плащане към Булгаргаз. Това обаче ще наруши програмата за оздравяване на газовата компания, отново ще трябва да се търсят бюджетни схеми за компенсиране на Булгаргаз и само ще удължи агонията на самите топлофикации. При сегашното им състояние всички идеи за привличане на инвеститори и продажба на дружествата са безпочвени, смятат финансови експерти.
Ако се затворят голяма част от топлофикационните дружества обаче, възникват два сериозни въпроса: какви са алтернативите за отопление на досегашните им клиенти и как ще се отрази това на Булгаргаз. Потреблението на природен газ и без това вече е свито до санитарния минимум и газовата компания не е в състояние да изпълнява квотите за доставка, договорени с "Газпром".
Най-голям е ефектът от ревизии, чиито резултати стават публично известни
Цветан Цветков, началник на ГУ "Държавен финансов контрол", пред "Капитал"
- През 1999 г. в системата на Държавния финансов контрол (ДФК) работиха 1100 финансови ревизори, които извършиха общо 5030 ревизии. Общо бяха констатирани виновно причинени вреди за близо 306 млн. нови лева, като от тях 83 млн. са от продажба на държавно и общинско имущество по неправомерно занижени цени, 29 млн. са от неизгодно сключени договори, 12 млн. са от преразход на материали, суровини и горива, 9 млн. от незаконно изплатени трудови възнаграждения и средства за допълнително материално стимулиране и т.н. Приходите, които са установени през годината, възлизат на 173 млн., като от тях само 18 млн. се внесоха по принадлежност, което е 11% от установените суми - можете да си представите какво е състоянието на финансовата дисциплина. Предприятията не изпълняват задълженията си към бюджета и не внасят суми, които подлежат на внасяне, приходната част на бюджета не е била попълнена с тази сума. От друга страна, възможностите на ДФК за въздействие са крайно ограничени, за да може да ги застави недобросъвестни платци да внесат тези суми.
- Основният проблем е, че всяка година ние констатираме непрекъснато ескалиране на вредите. През 1997 г. ревизиите са установили вреди за 25 млн. лева, а през 1998 г. - за 97 млн. лева. Както ви казах, за миналата година те са 306 млн, но на практика няма механизми за възстановяване на тези причинени вреди. Единият начин е да се изпрати ревизионният акт на принципала, за да може той по общия исков ред да търси парите от изпълнителния директор на съответното дружество. Вторият начин е да се търси пълна имуществена отговорност, което се осъществява само в случаите на престъпление или на липса. В първия случай трябва да е влязла в сила присъда на съда, да е постановено изрично, че е налице престъпление. Така че от двете хипотези за търсене на пълна имуществена отговорност работи само едната - за липса. Но липсите касаят само материално отговорни лица - касиери и склададжии. На практика остава един широк кръг от субекти, които са причинили вреди на държавата, които не се санкционират, и тези вреди остават невъзстановени на държавата.
- Съвсем естествено е човек да не бъде удовлетворен, когато констатира нарушения, вреди, неизпълнение на задълженията към бюджета и на практика след това няма никакви последствия. Този закон за ДФК, приет през 1996 г., съдържа ред несъвършенства, които изключително много затрудняват работата на ДФК, и това доведе до подготовката на проект за нов закон. Приемането на такъв закон е един от ангажиментите ни към Европейската комисия.
- На 18 февруари министърът на финансите подписа документ за политиката в областта на вътрешния финансов контрол. С него се определи какъв ще бъде обхватът на този контрол. Той ще проверява всички приходи и разходи на изпълнителната власт, включително върху приходите в митническата и данъчната администрация, извънбюджетните фондове и сметки, които всяка година се определят със закона за бюджета. Включват се и общините, които в България все още не са изцяло автономни единици, защото сериозна част от приходите им се формират от държавни субсидии, а от друга страна, общините не определят своите местни данъци, както е в Европа. Търговските дружества също ще се включат в обхвата, като ще има правна възможност да се ревизира всяко дружество с държавно и общинско участие независимо от неговия размер, дори и да е само един процент. Но задължение за редовни ревизии ДФК ще има само по отношение на дружествата, в които държавата и общините са само мажоритарни собственици с над 51%. Обект на контрол ще бъдат и всички социални и здравно-осигурителни фондове - нещо, което досега не беше възможно, тъй като в специалните закони за тях имаше запис, че подлежат на контрол от Сметната палата. На вътрешен финансов контрол ще подлежат и всички приходи и разходи с източник ЕС. Започва се с предприсъединителните фондове и после фондовете на ЕС, а също и средствата, които ще постъпват в България по всички програми и проекти на ЕС. Във всяко министерство ще има наши ревизори, които ще контролират законността на разходите още преди тяхното извършване.
- Предвиждаме да се разшири обхватът на пълната имуществена отговорност за длъжностните лица. Трябва баланс - да се обхванат всички случаи на умишлено причиняване на вреда, когато възстановяването й трябва да бъде в пълен размер, и, от друга страна, да не сковем инициативата на мениджърите и разпоредителите със средствата. Това е много деликатен момент. Защото ние констатираме ред случаи на неизгодно сключени договори, обаче това много трудно може да се докаже. Точно случаите, в които щетите ще се възстановяват в пълен размер, подлежат на дефиниране. Графикът предвижда до 17-18 март да е готов първоначалният вариант на проекта, който да бъде изпратен за съгласуване с всички заинтересовани ведомства. В началото на април окончателният вариант на закона трябва да влезе за обсъждане в правителството.
- В момента се разработва концепция за националната финансова контролна система. Примерно ще се уреди въпросът за координацията между вътрешния финансов контрол и Сметната палата. Тази координация на първо време ще е неформална, а когато се променят законите ще стане и формална и ще се извършва на две нива. Първо ще се съгласуват проверките и ревизиите, за да няма съвпадение по време и място и второ - чрез обмяна на резултатите от извършената контролна работа.
- Според мен - не. Най-вече заради това, че не гарантира независимост на финансовия ревизор. Неговото възнаграждение не бива да зависи от такива подвижни величини като размера на установените от него приходи по време на ревизия. Във времето тази система мотивира някои ревизори да акцентират изключително върху установяването на приходи за бюджета, което беше за сметка на работата по констатиране на вреди. Така че за мен тази система не е ефективна и тя ще бъде променена. По-добрата е да се гарантира точно определено възнаграждение на контролния орган.
- Да. Специално в стопанската сфера - индустрията и търговията, всички обекти се ревизират веднъж на три години. Дори сега има идея да се ревизират веднъж на две години - отново с идеята да се подобри контролът. При ревизии три години по-късно, ефектът е много по-малък, още повече при това текучество на работещите лица.
- Вече приключиха ревизиите в БНТ и БТК, извършваме ревизия и в "Златни пясъци" АД. Предстои до края на март да приключат ревизиите в Балканбанк, Банката за земеделски кредит и Първа частна банка. Предстоят ревизии и на останалите фалирали банки, където ще бъдат проверявани разходите на синдиците.
- Ние направихме това, което беше в нашите правомощия. Оттам нататък предоставихме информацията на другите компетентни органи. Това са съответните принципали - например за радиото ние го предоставихме на НСРТ и съответно на прокуратурата. Не можем да се месим в тяхната работа.
- Да, няма ефект от гледна точка на това, че се причиняват вреди и те не могат да се възстановят в пълен размер. Обществото непрекъснато губи и това, което губи, не му се възстановява. Всъщност най-голям ефект имаше там, където данните за установените злоупотреби станаха публично известни чрез медиите. Тогава и нашите ревизори се чувстваха удовлетворени от това, което са свършили.
- Ще се опитаме да го променим. Целта на новия закон е да елиминираме условията, които водят до причиняване на такива вреди. Една от формите е предварителният контрол, другата е ревизии на по-чести интервали.
Шефът на "Търговска лига" отива на съд за злоупотреби с лекарства
До 20 години лишаване от свобода може да получи шефът на най-голямата дистрибуторска фирма за лекарства "Търговска лига" АД Тихомир Каменов, ако бъде признат за виновен за извършена документна измама в особено големи размери. Обвинителният акт срещу Каменов е бил внесен в съда още преди два месеца, съобщиха пред "Капитал" източници, близки до прокуратурата. Информацията беше потвърдена и от софийския градски прокурор Нестор Несторов, който поясни, че обвинението е по чл.212, ал.4 от Наказателния кодекс. Той се отнася до случаите на "документна измама в особено големи размери, представляващи особено тежък случай", за които се предвижда затвор от 10 до 20 години.
Шефът на "Търговска лига" е обвинен, че е присвоил неправомерно 62 548 354 стари лева. Според обвинителния акт това е ставало чрез използване на фалшиви документи в периода 2 август 1995 - 10 юли 1997 г. "Търговска лига" е доставяла лекарства за държавни и общински болници по търгове, организирани от здравното министерство. Разплащането по тези доставки е ставало винаги на две части, като размерът на начислените митни сборове е бил оформян в отделна фактура. Според близки до следствието "Търговска лига" умишлено е декларирала пред здравното министерство по-висок размер на платени митни сборове, отколкото реално е внесла в бюджета, след което е прибирала разликата за себе си. В документите по извършените доставки били засечени над 40 такива случая. Измамата е била разкрита, когато органите на следствието са съпоставили оригиналните митнически декларации с представените от "Търговска лига" фактури.
"Не знам нищо повече, на мен никой не ми е представял обвинителен акт", заяви пред вестника Тихомир Каменов. Според него обвиненията срещу него са поръчкови и скалъпени и зад тях стоят бивши служители на здравното министерство, които сега били на служба в конкурентната фирма "Балканфарма".
Според шефа на "Търговска лига" доставките на лекарства са били доста хаотични, тъй като в договорите здравното министерство не е определяло предварително количествата медикаменти, които иска да бъдат внесени. Министерството е плащало митните сборове авансово и част от тези суми останали "неусвоени". "Търговска лига" наистина дължала пари на министерството, но те вече били разплатени. В същото време здравното министерство продължава да дължи на фирмата далеч по-големи суми, твърди Тихомир Каменов.
Удължиха срока за оферти за Булгартабак
Агенцията за приватизация удължи срока за набиране на оферти за 51% от капитала на "Булгартабак холдинг" от 20 март на 28 април. Мотивът за отсрочката е, че кандидатите трябва да имат възможност да се запознаят с актуалното финансово състояние на дружествата от холдинга. От удължения срок обаче ще могат да се възползват само трите фирми, които подадоха в агенцията писма за намерения - английската Gallaher, американската Philip Morris и немската Reemtsma. Конкурсна документация беше закупена и от British American Tobacco (BAT), Altadis (получена от сливането на Seita и Tabacalera) и Japan Tobacco (която купи RG Reinolds).
Причините за тяхното неучастие досега са различни - вътрешнофирмени проблеми, свързани със скорошните сливания при два от кандидатите, несъгласие с предложената от българската страна стратегия за приватизация. А стратегията предвижда продажбата на мажоритарен дял - 51%, от акциите на холдинга. Около 16-17% от акциите ще бъдат блокирани след продажбата в специална сметка за период от 6 до 12 месеца. Купувачът ще ги получи само ако изпълни определени условия. Те са свързани основно със запазването и разширяването на пазарните позиции на Булгартабак и развитието на тютюнопроизводството в страната. Налагането на такъв род социално ориентирани условия обаче със сигурност може да отблъсне стратегически инвеститори.
Още преди седмица Агенцията за приватизация прецени, че Gallaher и Philip Morris отговарят на предварително поставените условия, и даде съгласието си двете фирми да извършат собствена проверка на състоянието на дружествата от холдинга. По-различен обаче е случаят с Reemtsma, тъй като от компанията изразиха желание да закупят само част от активите на "Булгартабак холдинг".
Започна прегрупиране на кандидатите за Биохим
БКК иска 12 млн. лева за сградата, в която се намира централата на банката
С наближаването на крайния срок за подаване на оферти все повече се засилва интересът за обединяване на кандидат-купувачите на ТБ Биохим. Разговорите между някои от досега известните играчи за банката отдавна не са тайна и затова в малкото оставащо време до петък, 17 март, могат да се очакват всякакви прегрупирания.
"В момента потенциалните кандидати за банката са девет. Очаквам да бъдат подадени около три оферти от различни консорциуми", заяви в четвъртък Петър Жотев, вицепремиер и шеф на Банковата консолидационна компания, която държи 99.3% от акциите на Биохим. Наши банкери са на мнение, че само обединяването на играчите може да им гарантира успех, тъй като всички български банки, закупили тръжни книжа, са далеч по-малки от Биохим. Някои от вероятните консорциуми вече се очертаха.
Първата група може да бъде създадена между Първа инвестиционна банка и Юнионбанк. Пред "Капитал" представители на двете кредитни институции потвърдиха, че разговори за подаване на обща оферта са били водени, но уточниха, че окончателното решение ще бъде взето в началото на идната седмица. От друга страна, разбра се, че ПИБ има постигнато споразумение с германската финансова и консултантска корпорация DEG (Deutshe Investitions Entwicklungsgesellschaft mbH). В случай че ПИБ спечели наддаването за Биохим, се предвижда двете банки да бъдат слети, при което германците ще получат възможност да станат съакционери в новата институция. Според запознати Европейската банка за възстановяване и развитие, която държи 20% от ПИБ, също е заявила интерес да запази дял в новата банка. Все още не се знае дали ЕБВР ще иска да запази 20% от капитала, или ще настоява за по-голям дял.
Вторият възможен консорциум засега свързва Росексимбанк и "Българска холдингова компания", която все още прави дю дилиджънс в Биохим. Шефът на бившия Българо-холандски приватизационен фонд Хараламби Анчев заяви пред "Капитал", че холдингът при всички случаи няма да участва самостоятелно, а като част от консорциум. Според отлично информирани източници шефовете на БХК са водили разговори още с Общинската банка, холдинг "Света София", Българския пенсионен фонд и ДЗИ. Не е изключено всички тези финансови институции да участват в една обща оферта за Биохим, смятат източници, близки до БКК. Според други източници обаче Общинската банка е била поканена да се включи в надпреварата от страната на Нефтинвестбанк. "Получихме покани от три места и в момента обсъждаме предложенията. Ние познаваме много добре състоянието на Биохим, тъй като бившият й изпълнителен директор Васко Василев отскоро работи при нас. Но ще участваме само ако се създаде достатъчно авторитетен консорциум, разполагащ с достатъчно средства и мениджърски потенциал да спечели търга", коментира пред "Капитал" шефът на надзорния съвет на Общинската банка Любомир Павлов.
От кандидатите, закупили тръжни книжа, засега единствено "Орел-Г-холдинг" е заявил, че ще участва самостоятелно. Според шефа на застрахователната компания Добромир Гущеров присъствието на германския презастраховател "Мюних Ре", който наскоро купи 20% от акциите на българското дружество, е достатъчна атестация за сериозността на неговата оферта.
Вече е съвсем сигурно и че от надпреварата за Биохим отпада консорциумът, който беше създаден от турската финансова групировка "Глобъл секюритис". В него влизаха още британският инвестиционен фонд "Лоджик инвест", "Фрамлингтън бългериън фънд" и базираната в Люксембург банка "Инвик", 100% собственост на шведската групировка "Киневик груп". Тяхната обща кандидатура се оценяваше като една от най-силните. Преди седмица обаче се разбра, че бордът на директорите на "Инвик" се е отказал от проекта, което беше достатъчно за развалянето на самия консорциум. През седмицата представители на "Глобъл секюритис" потвърдиха, че компанията няма да подава оферта под никаква форма. Това е било официално съобщено и на вицепремиера Петър Жотев. Източници от БКК прогнозират, че ако се стигне до появата на нови играчи в битката за Биохим, те ще бъдат с еврейски произход. Неизвестни засега инвеститори от Израел са изпратили преди две седмици писмо до БКК, но не е известно колко сериозни са техните намерения. Показателно в случая ще бъде това дали срокът за подаване на оферти ще бъде отново отложен, коментират банкери.
БКК е поискала от кандидатите за Биохим 12 млн. лева за сградата, в която се намира централата на банката в София. Сега сградата е собственост наБНБ. Ако искат да купят Биохим с нея, купувачите ще трябва да увеличат с тази сума цената в офертите си, съобщиха от БКК.
Накратко
Светломир Баев е новият шеф на Надзорния съвет на застрахователна компания "Левски Спартак". Решението беше взето на общото събрание на акционерите, проведено през миналата седмица. Светломир Баев беше посланик на България в Израел, но мандатът му изтече през декември. Общото събрание реши още дружеството да бъде с двустепенна система на управление и капиталът му да се увеличи на 5 млн. лева.
Италианската банка "УниКредито" официално потвърди, че се интересува от покупка на акции в Булбанк и ОББ. Изявлението на шефа на италианската банка Алесандро Профумо беше излъчено от Би Би Си.
Близо 10 млн. лева данъци за миналата година е платила Хебросбанк. Чистата печалба на банката след облагане е около 17 млн. лева, съобщи изпълнителният директор Иван Златарев. Според него държавата няма да получи дивидент от "Хеброс" и разпределението на положителния резултат ще се реши от новия собственик на банката - "Риджънт пасифик груп". Според г-н Златарев не се налага част от печалбата да бъде отнесена към фонд "Резервен", тъй като средствата в него надхвърлят изискваните по закон 1.25 на сто от сбора на активите по баланс и задбалансовите ангажименти на банката.
Промени в надзорния съвет ще обсъждат акционерите на БРИБанк на 7 април. Заедно с това се очаква да бъдат приети и промени в устава на банката, показва обявата за годишното общо събрание, публикувана през седмицата в Държавен вестник.
Държавната комисия по хазарта разреши през седмицата да се извършва хазартна дейност в 16 зали с игрални автомати и в една бингозала. С това лицензираните зали за игрални автомати стават общо 48, а бингозалите - 20. Досега лиценз са получили и две казина.
Текущият дефицит в републиканския бюджет в края на февруари е бил 127 млн. лева, а в централния републикански бюджет - 167 млн. лева. Към 29 февруари консолидираната фискална програма е със 125 млн. лева дефицит при 1.514 млрд. приходи и 1.639 млрд. лева разходи.
Гаранционният фонд ще плати 1.5 млн. лева за фалиралата БУБ
Общо около 8.3 млн. лева са задълженията на Балканска универсална банка (БУБ), съобщиха синдиците на фалиралия трезор Желю Добрев и Кирил Коташев. От общата сума близо 5.1 млн. лева са задълженията по депозити на Балканбанк (в несъстоятелност) и Капиталбанк (в несъстоятелност). Останалите 3.2 млн. лева са депозити на фирми и граждани. Сред по-известните фирми, кредитори на БУБ, са фирма "Кортес" (с около 950 хил. долара), Булгарконтрола (с около 400 хил. долара) и "Литекс-комерс" (1.7 млн. лева).
По предварителни изчисления на квесторите сумата, която следва да се изплати на вложители по Закона за гарантиране на влоговете в банките, е около 1.5 млн. лева. Точната сума на обезщетенията ще стане ясна до 15 март, когато изтича 15-дневният срок по закон, в който квесторите трябва да дадат тази информация на Фонда за гарантиране на влоговете. След това в срок от 15 дни фондът трябва да съобщи откога започва изплащането на влоговете и коя ще бъде обслужващата банка. Според шефа на УС на фонда Милети Младенов критериите ще бъдат банката да е голяма и да има добри показатели за капиталова адекватност. Не е задължително тя да има широка клонова мрежа, тъй като за разлика от фалиралата преди година Кредитна банка БУБ имаше само четири клона - два в София, и по един в Банкя и Ботевград, поясниха от фонда.
Големият проблем на бъдещите синдици е откъде ще намерят пари за разплащане с кредиторите на банката. Според запознати в момента в нея имало само около 13 хил. лева. Както вече се разбра, парите от двата депозита в атинския клон на "Бенк ъф Сайпръс" - около 4.3 млн. долара, отдавна не са там. От осребряването на останалите активи на банката (сграда, 27 кг цирконий и отдавна просрочени кредити) също не могат да се очакват кой знае какви приходи. Според квесторите свежи пари могат да се получат само от продажбата на хотел "Здравец", който се намира на столичния бул. "Мария Луиза" 30. От нея могат да се вземат 3-4 млн. лева, които ще стигнат за разплащане с част от кредиторите, включително и с Фонда за гарантиране на влоговете, смятат квесторите. Самата продажба обаче няма да е лесна, тъй като собствеността на имота е спорна. Квесторите са установили, че сградата е била продадена на 9 април 1999 г. от банката на лицето Румен Димитров Костадинов, но по необясними причини тя е останала да се води в баланса на БУБ чак до декември миналата година. Според квесторите бъдещите синдици трябва да атакуват продажбата пред съда с аргумента, че върху имота е имало наложен съдебен запор по дело, което се води от наследници на бивши собственици.
"Нова Деница" откри първите бюра за връщане на ДДС на чужденци
Другият лицензиран агент - "Братя Василеви", иска промяна на режима
Първите бюра за възстановяване на ДДС на чуждестранни физически лица за закупени от тях стоки на територията на България бяха открити през изминалата седмица, но съмненията доколко ефективен ще е процесът засега остават. "Нова Деница", която е едната от двете фирми, лицензирани като агенти за възстановяване на ДДС, откри осем бюра и осем пощенски кутии, чрез които чуждестранни физически лица могат да подадат искане за възстановяване на платен ДДС. Бюрата са на граничните пунктове пристанище Бургас, Дунав мост - Русе, Кулата, Гюешево, Капитан Андреево, летище София, Връшка чука, ферибот Видин.
"Това е една много добра инициатива, едно нещо, което България и българското правителство съвсем сполучливо прилагат, изпълнявайки своето намерение да се уеднаквява с европейските принципи и стандарти час по-скоро", заяви финансовият министър Муравей Радев при откриването на бюрото на летище София.
Другата лицензирана фирма - "Братя Василеви" ООД, все още не е открила бюра в очакване на евентуална промяна на режима. Главният данъчен директор Антон Тончев заяви през изминалата седмица, че лицензът на фирмата може да бъде отнет, ако процедурата не стартира реално до 2-3 седмици. В момента от "Братя Василеви" имат готовност да открият пет бюра - на Кулата, Гюешево, Калотина, Капитан Андреево и Дунав мост - Русе, и още едно след края на ремонта на летище София. От фирмата обаче заявиха, че няма да започнат реално да възстановяват ДДС, ако не бъде променена наредба N2 за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица. Според управителя Васил Василев наложените нормативни ограничения не позволяват реално да се възстановява данък на чужденци. "Държавата не е демонстрирала, че проявява реална загриженост за възстановяване на ДДС на чужденци", заяви той.
От "Братя Василеви" настояват за намаляване на минималната сума на ДДС по една фактура, за която може да се иска възстановяване (изискването е за 200 лв.), намаляване на долната граница за оборота на търговците, желаещи да продават стоки с право на възстановяване на данъка (500 хил. лв. за година), и увеличаване на комисионата за агентите (сегашната горна граница е 10%). Още през есента на миналата година от фирмата са изпратили писмо до тогавашния шеф на данъчната администрация Дора Андреева, в което са настоявали за сваляне на тези прагове, и са помолили за среща, на която да мотивират предложенията си, но такава не се е състояла. В момента предстои среща на Васил Василев с главния данъчен директор Антон Тончев, на която ще се обсъдят предложенията на фирмата. "Аз съм оптимист, че нашите искания ще бъдат приети, защото те са в съответствие с европейската практика", заяви Васил Василев. "Минималната стойност на стоките, за които се възстановява ДДС в Западна Европа, е около 200 долара, а комисионата е около 35-45%", твърди той.
Процедурата по възстановяване на ДДС, определена с наредбата на МФ, наистина не е в съответствие с практиката на страните от Западна Европа. Възстановяването на данъка там е много по-лесно, а агентите, извършващи възстановяването, не подлежат на лицензиране. В този смисъл исканията на "Братя Василеви" са основателни, но буди интерес въпросът защо, след като при тези нормативни ограничения бе ясно, че процесът няма да върви, фирмите са кандидатствали за лиценз.
Първоначално в отменения вече Закон за ДДС се предвиждаше възстановяването на данъка да започне още от 1 юли 1998 г., но това така и не стана. С новия Закон за ДДС и наредбата към него началото бе отложено за 1 юли 1999 г. След това в договорите на двете фирми, лицензирани за агенти, беше записано, че трябва да започнат реално възстановяване на данък от 15 ноември.
На възстановяване подлежи данъкът за стоки, закупени от определени търговци, които имат разрешение да извършват продажби на стоки с право на възстановяване на ДДС. До момента седем търговци са получили такова разрешение. Това са "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Нова Деница" АД, "Импас 56" ЕООД, "Колхида" ЕАД, "Топ видео" ООД, "К енд К електроникс" ООД, "Индекс България" ООД. В Главната данъчна дирекция има постъпили искания от още две фирми. Полученото разрешение важи за всички търговски обекти (магазини) на съответната фирма.
Съвсем скоро ще бъде готова и наредбата, която определя реда, по който ще се възстановява ДДС на чуждестранни юридически лица за ползвани от тях услуги в България, стана ясно още на откриването. "Трудно ми е сега да кажа дали и за този режим ще има лицензиране. По-скоро в изпълнение на тази тенденция за намаляване на лицензионните режими ще отидем към един регистрационен режим, но това ще го уточняваме допълнително", заяви финансовият министър Муравей Радев.
Проектозакон за електронния подпис ще е готов до три седмици
До края на месеца ще бъде готов окончателен вариант на законопроекта за електронния документ и електронния подпис, стана ясно след заседанието на Националния съвет по платежни системи във вторник. Съветът е помощен орган към управителния съвет на БНБ и се председателства от подуправителя на централната банка Божидар Кабакчиев. Приемането на подобен закон е важно, тъй като без подходяща нормативна база практически не може да се осъществява електронна търговия, домашно банкиране или създаването и използването на електронни документи.
Основната идея, залегнала в законопроекта, е електронните подписи и документи да имат същата правна валидност, както и писмените. Предвидена е възможност по електронен път да се извършват дори и нотариални заверки. Технически още не е ясно как на практика ще става това и дали ще се наложи създаването на нещо като електронен нотариат.
Ефектите от приемането на закона ще бъдат няколко. Ще се засили конкуренцията между банките, ще се облекчат значително клиентите и ще се даде възможност за развиване на качествено нови видове услуги, които ще пестят време и разходи. Фактически ще стане възможно по Итернет да се извършват банкови преводи, да се сключват търговски сделки и да се подават данъчни и митнически декларации. По света вече има Интернет-банки, които нямат нито един клон, а всички техни транзакции се извършват по електронен път. Общите изисквания на Европейския съюз са електронният подпис да гарантира отговорността на участниците в информационния обмен, да има правно значение като останалите форми за идентификация, да има удостоверяващи органи (трети лица, които потвърждават "ключа" на разменяното между двете страни кодирано електронно съобщение) и взаимно признаване на сертифицирането между отделните държави.
Работата по изготвянето на българския законопроект започна още миналата година, когато беше създадена експертна група към Центъра за изследване на демокрацията. Създаването му беше наложително, тъй като досега банките всъщност действаха на ръба на закона - практически те предлагат услуги (например управление на фирмени сметки по ТЕЛЕБАНК), за които е необходим електронен подпис, без да съществува съответна правна уредба. Досега това ставаше с мълчаливото съгласие на БНБ.
Според Спас Димитров, председател на Асоциацията на търговските банки (АТБ), законът може да бъде приет преди края на пролетната сесия на парламента. Самият проект не регламентира подробно техническата страна за осъществяване на електронните подписи, което е донякъде и невъзможно поради бързото развитие на технологиите.
АТБ засега е отправила и най-сериозните критики по проекта. Според асоциацията в сегашният си вариант той залага на държавното регулиране, което може да доведе до въвеждане на нови административни такси и бюрокрация, както и до опити за монополизация на бизнеса. Според АТБ законът трябва избегне свръхрегулацията и да съдейства за насърчаване на бизнеса. Банкерите са и против възлагането на контрола върху прилагането на закона на Държавната комисия по далекосъобщения, което на практика е отнемане на функции на БНБ, която е единственият орган, който лицензира банките и упражнява надзор върху дейността им. С този закон те ще подлежат на сертифициране от други органи, което ще затрудни банковата дейност, са изтъкнали от АТБ.
Булбанк продава дела си в Корпоративна банка до края на март
Румънската "Джелсор" може да купи банката чрез българското си дружество "Капман" АД
Сезонът на годишните общи събрания в банковата система беше открит през миналата седмица от "Корпоративна търговска банка" АД. По всяка вероятност акционерите на банката нарочно са избрали по-ранна дата за отчет на миналата година, тъй като в момента текат финални преговори за нейната продажба. "Сделката може да приключи до края на март", коментира източник от Булбанк, която държи 99.9% от акциите на "Корпоративна".
Най-сериозен кандидат купувач на банката засега е румънската групировка "Джелсор файненшъл груп" (Gelsor Finansial Group). Нейни представители още в края на миналата година заявиха, че желанието за покупка на мажоритарен пакет акции в българска банка е част от плановете за по-трайно присъствие на българския финансов пазар. Според запознати "Джелсор" отдавна е приключил проучването си в "Корпоративна" и в момента се преговаря по цената и останалите параметри на договора. Затова все още не е искано разрешение от "Банков надзор" на БНБ за извършване на сделката.
Почти сигурно е обаче, че купувач на банката ще бъде не GFG, а лицензираният инвестиционен посредник "Капман" АД, в което румънската групировка наскоро придоби 67% от акциите. Останалите 33% са собственост на Билян Балев, бивш акционер в ТБ Юнионбанк и финансов директор на "Нюз холдинг" АД. През миналата седмица г-н Балев не пожела да коментира от чие име ще бъде искано разрешението на банковия надзор. Източници от банковите среди обаче смятат, че българското дружество може да получи разрешение много по-лесно, отколкото румънската групировка.
Според непотвърдена информация интерес към "Корпоративна" са заявили още турски инвеститори и една руска компания, но няма данни с тях да са били водени конкретни преговори.
Общото събрание на Корпоративна банка е решило цялата печалба за миналата година - 3.550 млн. лева, да бъде разпределена като дивидент. Банката е платила 1.8 млн. лева данъци за миналата година. От няколко месеца всичките й нематериални активи са превърнати в пари по сметка, за да може банката да бъде продадена по-лесно, заяви главният изпълнителен директор Венцислав Антонов.
Ако до сделка не се стигне, "Корпоративна" може да бъде влята в Булбанк, която също трябва да бъде продадена до края на годината, твърдят източници, близки до Банковата консолидационна компания. Вариантът "вливане" е бил обсъждан в БКК, но банкери смятат, че е малко вероятно да се осъществи, тъй като това ще увеличи и без това големия собствен капитал на Булбанк преди приватизацията й. Освен това е много по-лесно да бъдат продадени отделно активите на "Корпоративна" в пакет с действащ банков лиценз, отколкото без него.
