Една история
Седя си на балкона, пуша си, току-що прочел за инициативата "Българския Великден", си мисля за България и за това мога ли аз да помогна с нещо. От океана се носи студен въздух, от Исландия, от CD-уредбата ми - Бьорк:
На терасата излиза черната ми комшийка, не сме близки, разменяме си обичайните учтивости.
Пита ме какво слушам, отговарям й, звучи й странно, обяснявам й защо ми харесва, изслушва ме, опитва се да разбере. По дяволите! В България никой не ме изслушваше, реакцията беше:
"Какво й слушаш на тая, прави се на ексцентрична - при това не особено успешно."
Разказвам й, че се чудя дали мога да помогна на родината си!
Отговаря ми с история за дядо си.
Човекът бил агроном през двайсетте, наел земя в Орегон, посадил двайсет и пет акра черешова градина - специална селекция фиданки. Започнал да печели, черешите му били най-добрите в щата. Дошла голямата депресия, белите му съседи фалирали, не могли да понесат, че на един черен стопанството процъфтява, и го принудили да зареже всичко. Човекът решил, че Америка никога няма да му стане родина и заминал за Африка, надявал се, че там ще го уважават заради образованието. Там го приели като американец, поискал им пустеещи земи, разбрали, че няма пари, отказали му, обяснявал им, че ако той успее, и те ще успеят, ще създаде поминък, ще направи напоителна система, която ще се ползва и от други, и т.н. Говорил им за трактори, за торове, накрая разбрал, че е безсмислено, че е прекалено оптимистичен за песимистична Африка и там никой не му вярва, и че за децата му бъдещето е Америка и се върнал.
Съседката ми се извинява,че трябва да си довърши домакинската работа и ме изоставя сам с мислите ми.
Програмист съм, занимавам се с проектиране и разработване на Enterprise разпределени системи, базирани на CORBA, EJB, Servlets, XML и Oracle с натоварване около 500,000 транзакции дневно и размер на базата данни повече от 50Gb. Запознат съм с идеите за информационна система на финансовото министерство и също така с БИСЕРА. Убеден съм, че опитът, който имам, би бил много полезен за разработването на първата и оптимизирането на втората, която е базирана на файл трансфер два пъти дневно, за да се превърне в модерна Интернет-система.
Значи, мога да съм полезен. Възниква въпросът - бих ли се върнал, при какви условия?
Имам идея какви суми се дават на чужди консултанти в България и какви са качествата на чуждите специалисти, изпращани от фирми от Америка, Европа и Австралия, на които постоянно не им достигат добри специалисти. От друга страна, минималната заплата на чуждестранен програмист в САЩ е $25 на час - това е минимумът, заложен в работната виза, средната е около 30$.
За да успее разработването на сериозен проект с продължителност примерно една година, в Америка се назначават ръководител на проект с поне 4-5 години реален опит и консултанти с опит на ключовите позиции. Освен това се назначават тестери, които по правило не трябва да са обвързани с разработването и да имат минимум директни контакти с разработчиците. Заплащането е на часови принцип, а проектът е разделен на няколко функционални подпроекта, всеки един със срок на изпълнение. В началото се разработва малък прототип, за който се използват нови технологии, за да се намали технологичният риск до минимум.
За да се задържат ключовите разработчици от първия до последния ден на разработката, им се създават всички необходими условия и заплатите им се поддържат конкурентни на тези на пазара.
За да се привлекат добри програмисти в България и да се задържат от първия до последния ден на проекта, без да мислят как да се махнат, мисля, че трябва да се назначат като независими консултанти и да им се дават около 15-20$ на час - изглежда много, но не е. Ако се поинтересувате от държавните поръчки за разработка на софтуер към частни и чужди фирми, ще видите, че са плащани повече пари на човекочас, въпреки че българските програмисти са вземали не повече от $300 месечно. Защо тогава трябва да се дават пари на собствениците на частни фирми? Те не напускат България - напускат я програмистите.
В същото време високите заплати ще засилят конкуренцията за технологичните специалности, а това ще доведе до така мечтания от правителството технологичен парк.
Ще може ли обществото да приеме, че някакви програмисти вземат такива заплати?
Няма ли да се предпочитат свои хора заради високите заплати?
Няма ли адресите ни да се продават на Женския пазар - като адреси, от които има какво да се задигне?
Мислейки си за историята на черната комшийка, тя ми звучи толкова реална, макар 70 години по-късно и макар в Европа.
А Бьорк си пее:
Русия ще екстрадира убиеца на Луканов
Заподозреният в убийството на Андрей Луканов украински гражданин Олег Проценко ще бъде екстрадиран от Русия, но не е ясно кога, съобщиха от пресцентъра на МВР. Решението беше взето от Главната прокуратура на Русия в началото на миналата седмица. В съобщение на руската информационна агенция ИТАР-ТАСС се посочва, че решението е по молба на главния прокурор на България Никола Филчев.
Олег Проценко, който е считан за физическия убиец на Луканов, беше задържан на 20 януари в Ростов на Дон. За да го върнат в България, до Русия бяха командировани шефът на отдел "Тежки престъпления срещу личността" полк. Ботьо Ботев и следователят от Специализираната следствена служба Олег Янев. Проценко ще бъде екстрадиран съгласно договора за правна помощ между България и Русия. От МВР не съобщават официалната дата, когато заподозреният украинец ще бъде предаден на българските власти.
Проценко е част от килърска банда, която е вилняла в България от 1993 до 1997 г. Те съставляват руско-украинска група, която се задържа първоначално в Русе и гравитира около Артур Томасян, арменеца, който беше арестуван за малко през есента на 1999 г. Проценко е родом от Бердянск. През 1994 г. е арестуван в Русе с подозрение, че е участвал в разстрела на таксиметровия шофьор Георги Велинов. По-късно той е освободен, защото имал алиби. Съден е за незаконно преминаване на границата и е експулсиран от страната. След това пак се завръща в България с фалшив паспорт. От началото на юни 1999 г. следствието знаеше името му, но не знаеше къде точно трябва да го търси.
Накратко
Двама гръцки граждани станаха жертва на въоръжен грабеж на автомагистрала София - Варна, в района на с. Долни Богров и бензиностанция "Шел", миналия вторник. Тримата нападатели, облечени с полицейски униформи и маски на лицата, спрели чужденците, които пътували с автомобил "Хюндай". Единият от нападателите бил въоръжен с пистолет. Мнимите полицаи закопчали чужденците с белезници и им отнели 9800 долара, 112 лева и мобилен телефон. След това жертвите били откарани с автомобила им в местността Чакалото, в района на с. Желява. Грабителите избягали, след като спукали гумите на чуждата кола. Според информацията на двамата пострадали гръцки граждани грабежът е станал половин час след полунощ. Криминалисти от СДВР и Пето РПУ издирват извършителите на нападението.
При операция на РДВР - Благоевград, през седмицата беше открит джип, откраднат през есента на 1998 г. Автомобилът е собственост на столичната община. В ранния следобед на 29 февруари служители на група "Престъпления по пътищата" при РДВР - Благоевград, спрели джип "Чероки" заради превишена скорост. Джипът бил управляван от сирийския гражданин Махмуд ал Еид. Поведението на чужденеца събудило подозрението на полицаите и те извършили обстойна проверка на автомобила. Полицаите установили несъответствие в номера на рамата на колата. Срещу ал Еид ще бъде заведено следствено дело. Сириецът имал цветарски магазин в София и твърдял, че е купил джипа от автокъща в Перник.
На 29 февруари в Ямбол беше застрелян Роман Пузантов. Той е бил свидетел по две дела за убийство, съобщиха от РДВР - Ямбол. Роман Пузантов е давал показания по делата за убийствата на Петко Стоянов-Каратиста и на Георги Костов-Акробата. Екзекуторът им Христин Хаджиколев получи доживотна присъда по второто дело в средата на февруари. По първото беше осъден на три години затвор. Засега РДВР - Ямбол, няма официална версия по случая.
На територията на Студентския град ще бъде засилено полицейското присъствие, ще се увеличат служителите на моторизираната група за бързо реагиране "Сигма" и численият състав на звеното за борба с разпространението и употребата на наркотици. Това предвиждат указанията на шефа на СДВР ген. Емил Танев за Седмо РПУ, което отговаря за реда в студентското градче. Специалните указания идват след посещението на вътрешния министър Емануил Йорданов в полицейското управление на 22 февруари. Особено внимание следва да се отделя на охраната в късните вечерни часове и почивните дни около спортните съоръжения, дискотеките и заведенията в общината, смятат в СДВР. Ще има съвместни проверки със служители на Икономическа полиция за предотвратяване и разкриване на търговия с пиратски компактдискове и акцизни стоки без бандерол. Пред сградите на Студентска община и Седмо РПУ ще бъдат поставени пощенски кутии, които ще събират жалби и сигнали на граждани срещу нередности и нарушения в района.
Роко арестуван пак. Пускат го, както винаги
Кърджалиецът Ерджан Рашид-Роко отново беше арестуван миналата седмица, съобщиха представители на РДВР в провинциалния град. Скоро подобни съобщения ще престанат да бъдат новина и ако местните полицаи искат да оповестят информация, която да излезе на вестникарските страници, ще трябва да пускат факс: "Днес Роко не беше арестуван за нищо."
Скандалният "бизнесмен" прибави и опит за изнасилване към колекцията от обвинения, които събра през последните няколко години. Този път Роко не беше прибран на топло от въоръжени до зъби полицаи, а сам се предоставил на разположение на органите на властта, които го задържали в местния зандан. Ерджан излязъл от кауша 24 часа по-късно. Поводът Рашид да преспи в ареста, който напоследък му е като втори роден дом, е подадена срещу него жалба от "пълнолетна млада жена", съобщават кърджалийските блюстители на реда. Самоличността на евентуалната жертва се пази в тайна от деликатност. Жената твърди, че опитът за изнасилване е направен на 27 февруари. Според информации в пресата Ерджан прекрачил границата на невинния флирт в собствения си "нощен бар", който носи гръмкото име "Париж".
Полицейското досие на Роко вероятно вече е дебело няколко педи. Рашид има условна присъда заради престрелка в центъра на Кърджали с бургаски охранители през 1995 г. След това е съден за продажба на акцизни стоки без бандерол в неговия бар "Париж". Третото дело срещу Роко е единственото, заради което той лежа в затвора. После обаче Рашид получи втора условна присъда, което е съдебен прецедент, защото вече има условна и ефективна присъда заради притежаване на незаконно оръжие. След това кърджалиецът си печели ново следствие по подозрения в трафик на фалшива валута.
Краси Стойчев редактира дописки в "Стандарт"
Издателят на вестник "Стандарт" Красимир Стойчев слезе при обикновените репортери и се вживя в ролята на редактор. Промяната се забелязва от две седмици. Стойчев, основател на групировката "Трон" и бивш член на Г-13, се разхождал из редакцията на всекидневника с химикалка в ръка и давал съвети как да се променят заглавията. Най-важният принцип е да отговарят на правилната линия, свидетелстват негови подчинени. "Красимир Стойчев е издател на "Стандарт", но той не е журналист. Така че не може да се очаква да редактира и пише във вестника", заяви главният редактор Юлий Москов. В обновеното преди време каре на всекидневника Стойчев е посочен като основател.
Новото амплоа на приятеля на сем. Костови дава възможност на Москов да изпълнява функциите на главен редактор на спортния всекидневник "7 дни спорт". Причината е преместването на досегашния титуляр Методи Манченко на друга длъжност. Москов заяви, че е възможно да не се назначава заместник. Откакто се върна в оперативното ръководство на "7 дни спорт", той вече промени някои графични елементи по страниците.
Манченко ще бъде шеф на продуцентската къща, която създават спортният всекидневник и частният спортен телевизионен канал "Ринг+". Те вече имат общо начинание - предаването "Студио 7 дни спорт", което върви по спортната тв. В момента то се излъчва всяка сутрин и се повтаря от 14 часа. Предвижда се да се създаде и новинарска емисия във вечерните часове. "Тази работа трябваше да се поеме от един безупречен журналист, човек с организационни способности, който освен това да има телевизионен опит. Аз например от телевизия не разбирам", поясни рокадите Москов.
Диалектика
В борбата със сивата икономика жертва падна и любимата баничарница на
Ако сърфиращият между телевизионните канали в издирване на полезна информация български зрител е попаднал на програмата на Канал 1 миналата сряда около 9:05 часа, щеше да наблюдава пряко включване от парламента. Извънредно. Вместо познатата шумотевица от залата на НС обаче камерите на БНТ предаваха мълчанието на народните избраници. Депутатите почетоха паметта на царицата-майка Йоанна Българска. Председателят на парламента
С мартеница в традиционното бяло и червено, но с нетрадиционна дължина - около педя, се разхождаше из Министерския съвет на първи март директорът на дирекция "Информация и връзки с обществеността" Мишо Михайлов. Децата от интерната в село Лозица пък подариха мартеничка на началника му Иван Костов. Премиерът от своя страна ги почерпи с бонбони. Подобна размяна беше организирана и в парламента. Там децата закичиха Йордан Соколов и
Бившият министър-председател
Любо Пенев: "Духайте супата" 2
Не че това е новина, но президентът на ЦСКА Любослав Пенев за пореден път се държа грубо и невъзпитано с журналисти. Жертва на липсващите начални години на бившия национал и този път станаха група спортни репортери, които бяха наречени с думи, определено недостойни за публикуване. Така Чичовото, както е известен още бившият футболист, затвърди впечатлението колко всъщност мрази журналистите. Освен че изрази съмнения за сексуалната им ориентация, Пенев ги нахока с думи, за които със сигурност може да бъде осъден.
Причина за този изблик на откровение се оказа желанието на репортери от седем медии да разберат защо ЦСКА е управляван лошо. Докато чакаха управителният съвет на клуба да реши какво да се прави след загубата с 1:4 от "Нефтохимик", случайно попаднаха на смятащия се за "позитивна личност" бос. Той не пропусна да ги обиди.
Преди четири години, когато медиите се опитаха да го попитат защо националният отбор се провали на европейското първенство в Англия, Пенев ги посрещна с репликата: "Който ме уважава, ме уважава, който не ме уважава, да духа супата. " Тогава се опита да се защити с обяснението, че е проявил слабост.
"Чикаго файър" няма свободни пари за Стоичков
Американският футболен клуб трескаво търси вариант да привлече българина
Христо Стоичков иска да поднови футболната си кариера. По-малко от половин година, след като спря да играе за японския "Кашива Рейсол", бившият носител на "Златната топка" реши да се завърне на терена с екипа на "Чикаго файър" от професионалната американска лига (MLS). Стоичков твърдо отива в Чикаго, заяви близък негов приятел. "В момента е в процес на подписване. Доколкото знам, изчаква да му бъде издадена работна виза за САЩ", заяви генералният секретар на Българския футболен съюз (БФС) Иван Вуцов. Има само един проблем - в "Чикаго" няма свободно място за него.
Малко известна промяна на правилата за разпределяне на играчите в MLS заплашва трансферната политика на "огнените", разкри в. "Чикаго Сън-Таймс". Въпреки че всички генерални мениджъри на отбори и треньорите са информирани за промяната още миналата година, някои от тях не са се съобразили с този факт. Новите правила влизат в сила сега, преди началото на сезона на 18 март и, изглежда, един от най-засегнатите отбори ще бъде именно кандидатът за подписа на Стоичков.
През миналия сезон всеки отбор имаше право да използва четирима високотрансферни играчи, чиито трансферни суми се заплащаха от лигата. В състава на "Файър" това бяха поляците Петер Новак, Лубош Кубик и Роман Косецки, както и чехът Йержи Подброзни. С това бе изчерпан и лимитът за чуждестранни играчи за всеки състав от MLS. През паузата между двата шампионата "Файър" реши да освободи Косецки и Подброзни. Сега обаче се оказва, че според новите правила "Чикаго" не може да вземе други играчи с високи транфери. "Въпросът е икономически. Все още можем да се сдобием с чуждестранен играч, но такъв, който не изисква висок трансфер", заяви генералният мениджър на "Файър" Питър Уилт.
Като резултат отборът подписа с 20-годишния Мануел Жуниор Агого вместо с очаквания в Чикаго българин. Агого е роден в Гана, но притежава британски паспорт и няколко години се подвизава в "Шефийлд Уензди". Трансферът му излезе евтино за ръководството на американския отбор.
За да привлече Стоичков, MLS трябва да плати солена трансферна сума на "Кашива Рейсол". "Чикаго" обаче няма право да подписва с такъв футболист. За да получи правото да вземе скъпоплатен чужденец, "Файър" трябва да купи тази своеобразна "квота" от друг отбор, който разполага с такава. "Ако я имахме, още утре щяхме да обявим подписването на един много голям договор", заяви Питър Уилт. Вероятно се касае за Стоичков.
Според новите правила отбор, който не се е класирал на плейофите, получава една подобна квота за скъпоплатен футболист. Същото важи, ако някой отбор загуби ключов играч. "Файър" загуби двама - Косецки и Подброзни. Има обаче една уловка. "Проблемът е как се отказахме от Роман и Йержи. Ако бяхме продали Роман за 200 000 долара, вероятно лигата щеше да ни разреши да купим за същата сума друг футболист. Но сега няма как", заяви Уилт.
Няколко други отбора, които не проспаха новите разпоредби, нямат подобни проблеми. Така например американската легенда Алекси Лалас прекрати кариерата си и "Канзас сити" купи Миклош Молнар от Дания, "Кълъмбъс" продаде Стърн Джон на "Нотингам" и може да вземе друг на негово място. Същото е положението и с "Ню Инглънд революшън", който продаде Джо-Макс Мур на "Евертън". Ако "Файър" бе продал някой от двамата си освободени футболисти, сигурно щеше да освободи място за два по-скъпи трансфера, единият от които например за Стоичков.
Все пак отборът, който има място за още един чужденец, може да изтъргува необходимата му квота с някой друг състав. С такива квоти разполагат "Кълъмбъс", "Ню Инглънд", "Тампа бей", "Ню Йорк/Ню Джърси" и "Сан Хосе".
"Чикаго" прави всичко възможно да си осигури парите за покупката на Стоичков. Една от възможните сделки предвижда тройна размяна на играчи. "Файър" иска да изпрати ветерана Джеси Марш в "Маями". Оттам ще командироват нападателя Рой Леситър в "Тампа бей", а в замяна клубът ще се разплати с "Чикаго" чрез една трансферна квота.
Иначе няма друг проблем Стоичков да заиграе в американската футболна лига. Наскоро президентът на БФС Иван Славков заяви, че няма да прави спънки на Стоичков да продължи кариерата си, въпреки че има действащ договор като директор на всички национални отбори.
Ако сделката се осъществи, първият мач на Ицо за новия сезон ще бъде на 18 март като гост на "Далас" на ст. "Котън Боул". И този, и домакинският стадион "Солджър Фийлд" са му добре познати от световното първенство в САЩ през 1994 г., когато българският национален отбор игра мачовете си в предварителната група именно в тези два града. Пет от първите шест мача на "огнените" през този сезон ще са като гости. Причината е в суровия климат на север.
Накратко
Арбитражната комисия на БФС потвърди решението си от 26 февруари и обяви отново за разтрогнат договора на Иван Литера с ЦСКА. Контрактът е прекъснат по вина на ПФК ЦСКА заради неизплатени суми по договор. Футболистът вече се счита за собственост на "Велбъжд" (Кн) и предстои той да бъде картотекиран в новия си отбор. Възможно е червените да обжалват решението на арбитража и да има ново разглеждане на спора от апелативната комисия.
Старши треньорът на "Черно море" Ради Здравков бе назначен за помощник на селекционера Стойчо Младенов в националния отбор по футбол. Той ще съвместява и двете длъжности. Другият помощник на Младенов е Николай Илиев-Галибата, който отговаря за подготовката на вратарите. Договорите на двамата ще бъдат изготвени за подпис през следващата седмица.
"Ловеч" закупи правата на Христо Йовов от германския "Мюнхен 1860". Нападателят пропусна първия мач от пролетния полусезон, но всичко около трансфера му в тима на шампионите е готово. Посредник по сделката бе бившият изпълнителен директор на ЦСКА Емил Данчев, който в момента работи за мениджърската агенция ЦСКА АС-23. Президентът на "Ловеч" Гриша Ганчев бе дал пълни права на Данчев по преговорите по трансфера на Йовов.
Националният отбор по баскетбол (мъже) загуби с 65:87 (37:46) европейската квалификация с Израел. Най-резултатен от българите бе Тодор Стойков с 22 т. Отборът е на четвърто място след първите пет срещи с две победи и три загуби. Лидер е Израел (5-0), следван от Босна и Херцеговина (3-2) и Финландия (3-2). Само първите два състава от групата се класират за шампионата в Анкара през 2001 г. Весела Лечева бе номинирана за стрелец на века в анкетата на международната федерация (ИССФ). Тридесет и пет годишната българка е спечелила общо 117 медала, от които 89 в индивидуалните дисциплини (49 златни, 21 сребърни и 19 бронзови). Тя е два пъти олимпийска вицешампионка в стрелбата с пушка от Сеул'88 и Барселона'92. Олимпиадата в Сидней ще е четвъртата на която Весела ще участва.
Европейско първенство по лека атлетика в зала
Дойде времето на младите
Шест медала направиха България четвърта на Стария континент
Българските атлети триумфираха на европейското първенство в зала в Гент (Бел) с две титли, два сребърни и два бронзови медала. Предварителните залози за 11-те ни представители в 12 дисциплини сочеха за златни медалисти преди всичко опитните скачачи Ива Пранджева и Ростислав Димитров. Спечелиха ги обаче младоците Петър Дачев (дълъг скок) и спринтьорът Илия Дживондов (400 м). Отличията направиха България четвърта сила на Стария континент след Русия, Чехия и Германия.
Противно на очакванията първенството бе много силно с участието на 594 атлети от 44 страни. Не го пропуснаха и топатлетите за 1999 г. в класацията на европейската федерация Габриела Сабо (Рум) (3000 м) и Томас Дворак (Чех) (седмобой). За нас то бе най-успешното от 1976 г. насам. Но по-значимото е, че състезателите ни оформиха един сериозен отбор за предстоящите олимпийски игри в Сидней.
Дебютантът Илия Дживондов имаше време дори да се оглежда на ляво и дясно, преди да пресече първи финалната линия на 400 м. Времето му от 46.63 сек е далеч от световните постижения. Царете в тази дисциплината са чернокожите американци, но точно в този ден и на този финал Илия използва максимално шанса си да запише пред името си европейски шампион. Изненадата от победата на Дживондов бе толкова голяма, че никой от българската делегация не бе готов да се яви на финала с родния трибагреник.
Другият ни шампион Петър Дачев се появи невероятно амбициран в сектора за дълъг скок след неуспешна година, през която лекува контузии. В това състояние лесно му се отдаде да е най-добър и с 8.26 м да постави и личен рекорд. "Много съм доволен, много съм доволен", бяха единствените думи, които излизаха папагалски от устата на Петър.
Среброто бе за Петя Пендарева и Ростислав Димитров. Петя направи това, което никога не бе постигала - медал от голямо първенство. Спринтьорката подчини турнирната си програма на европейското и с време 7.11 сек на 60 м отстъпи първото място само на световната шампионка от Маебаши Екатерини Тану (Гър).
Ростислав Димитров пък въпреки огромния си заряд не можа да надскочи световния шампион Чарли Фредерик (Гер) в тройния скок. Шест сантиметра го разделиха от златния медал, спечелен от германеца със 7.28 м. Двата бронзови медала взе Ива Пранджева. При отсъствието на фаворитката в тройния скок Циамита (Гър) тя беше потенциална шампионка. В първите два опита Петя се приземяваше на 15 метра, но след минимален фаул. Пендарева знаеше, че трябва да реши състезанието с първите си опити, за да съхрани сили за скока на дължина следващия ден, но не го направи. Вместо това записа четири неуспешни скока. Всеки път скачаше хазартно. Разхлаби се психически и завърши с 14.63 м в тройния скок и с 6.80 м в скока на дължина.
Главната причината останалите петима наши да не са в почетната тройка е липсата на психическа устойчивост. Венелина Венева се вбеси, когато съдията махна белезите й на разбега. Инцидентът я извади от строя и тя остана четвърта в скока на височина. Втората в световната ранглиста за сезона вървеше прекрасно до 192 см, когато я оставиха без маркировка. Треньорът Георги Димитров хвърли тебешир от трибуната, за да си очертае отново траекторията за втория опит на 194 см. Упоритият рефер донесе вода и го изтри. Белезите за разбега на останалите скачачки обаче останаха непокътнати. Дебютантката ни при жените Данела Йорданова пък подобри за трети път през сезона националния рекорд на открито на 3000 м и се класира пета с 8.47.45 мин. С нея на старта бе най-добрата в дисциплината Габриела Сабо (Рум).
Първенството в Гент оформи силната група от атлети за Сидней. Младите показаха, че на този етап са по-добри от опитните. В София пък останаха още три джокера - европейската шампионка на 100 м с препятствия Светла Димитрова, първата в света в зала в скока на височина Христина Калчева и Тереза Маринова (троен скок). С такъв потенциал шансовете ни за достойно представяне на игрите са големи.
Пендарева проби в пазара на спринтьорки
Вече всички организатори на турнири по лека атлетика искат да имат в схемата си най-добрата българска спринтьорка Петя Пендарева и през този сезон тя за пръв път можеше да участва където пожелае, съобщи в Гент един от най-добрите мениджъри в този спорт Хари Едлецбергер. "Петя стана световноизвестна атлетка, но отказа много предложения този сезон само за да спечели най-после първия си медал от европейско първенство. С него вдигна още и без това добрата си цена. Тя успя, защото навреме се научи да влага собствени пари в подготовката си. Затова сега печели много", допълни австриецът, с когото 29-годишната казанлъчанка работи от 1993 г. Освен интересите на Петя той защитава и тези на Ростислав Димитров (троен скок) и Даниела Георгиева (400 м). Според него проблемът с българските атлети е, че те чакат всичко наготово и не могат да изхвърлят социалистическия навик да искат издръжка от държавата или спонсори. Първите думи, които Едлецбергер чувал от родните атлети, пожелали да работят с него, са: нямам пари за лагер и медикаменти.
През ноември 1997 г. треньорът на спринтьорката Детелин Маслов взема 1000 долара назаем от приятел в Казанлък, за да заведе Пендарева на лагер в чужбина. Зимите у нас са студени, а условията в залите ни - неподходящи за тренировки. "Двамата с Петя не искахме да продължаваме така, тъпчехме на едно място, показваме резултати в България, а навън се проваляме. Решихме, че трябва да вложим пари в по-добра подготовка и медикаменти. Най-тежкото бе, че в един момент не знаехме дали ще можем да върнем парите", каза наставникът.
Петя дори замислила план как в случай на неуспех ще издължат заема. "Моите родители не са богати, нито пък семейството на Детелин има нещо. Ако бяхме загубили тези пари, щяхме да ги връщаме на части. Щях да продам нещо. Имах старо ситроенче и с него можеше да погася половината от заема", обясни атлетката.
За щастие операцията се оказала успешна и парите започнали да се връщат още през април следващата година. Петя печели първите 5000 долара от участието си във верига от малки турнири, които покриват разходите и подготовката през лятото. Не всичко обаче върви гладко, тъй като името още не говори нищо на организаторите на големи състезания.
"В Карлсруе не ми даваха коридор. Мениджърът ми убеждаваше домакините, че съм много добра спринтьорка. Първоначално не вярваха, но после ме включиха в последните минути преди старта и станах трета", разказа Петя, която след това печели този турнир два пъти.
От тази битка за място при топспринтьорите тандемът Пендарева - Маслов излиза на добра печалба.
Изкараното Петя влага в предмети, купува си кола и апартамент. Останалите суми се управляват от Хари Едлецбергер, който в края на годината й се отчита за печалбите.
В средата на февруари цената на Пендарева се вдигна много. За турнир в Стокхолм шведите и предлагат тройно по-голяма сума от тази, която получава обикновено. Тя обаче отказва, за да отиде на шестото си европейското първенство в Гент, където печели първия си медал от такова състезание.
Детелин Маслов беше единственият българин, дошъл облечен в костюм на финала в зала "Фландърс топспорт арена" в Гент. "Колегите веднага ме попитаха защо съм се наконтил. Бях уверен, че Петя е тръгнала за медал. Знаех, че ще ме срещат мениджъри и приятели, при които ходим на подготовка в Англия, без да плащаме", обясни Маслов.
Факт е, че Петя вече предпочита контакти с колеги от чужбина пред такива със сънародници. Подготовката й е изцяло навън, преди всичко в Любляна.
Българката вече участва в шоуто на голямата атлетика. По време на състезания изглежда невероятно спокойна, уверена и често си прави закачки със следващата я на финала телевизионна камера. Самочувствието й идва от опита (има зад гърба си няколко европейски и световни първенства и една олимпиада в Атланта '96) и финансовата й независимост. Много често тя е единствената бяла жена на старта в обкръжението на черни атлетки. "Когато ги бия, самочувствието ми се покачва. Но в крайна сметка спортът не е само финали и резултати. Аз извличам полза от много приятелства, които ще останат и след кариерата ми, и после, когато реша, мога да им отида на гости", допълни Петя.
Петя вече знае колко е добра и няма нужда да й го казват. Тя е една от фаворитките за финала на 100 м на олимпиадата в Сидней през есента. Този път е съсредоточила подготовката си само в тази дисциплина. Грешката от предишния й сезон бе, че тогава стартира и на 200 м. "Лакомията за повече пари ме накара да пратя Петя и на 200 м в турнирите за Гран при. Тя не можа да издържи тази дистанция", споделя треньорът. В двата месеца, в които стартира на 100 и 200 м, тя излезе от строя и това й попречи да бъде финалистка на световно първенство в Севиля през 1999 г. Михаел Шумахер срещу всички
Легендарни производители се завръщат във Формула 1
След 1994 г., когато за първи път стана световен шампион, Михаел Шумахер започва всеки сезон във Формула 1 като фаворит. А от 1996 г., когато облече червения екип на "Ферари", италианците чакат той да им донесе най-после титла при пилотите. Единственото, което успя да направи Пилето за тези четири години в Италия, бе да помогне за първото място при конструкторите през миналия сезон.
Започващият на 12 март в Мелбърн шампионат във Формула 1 ще има една основна интрига - ще успее ли Шумахер най-после да спечели титла при пилотите с "Ферари" и да оправдае вложените от италианците средства. До края на договора му през 2002 г. те ще бъдат 240 милиона долара.
За първи път от последните години "Ферари" започва сезона с напълно готова кола. В последните сезони италианците все изоставаха на старта и догонваха основния конкурент "Макларън" по средата на сезона. На тестовете в Мугело Шумахер три пъти счупи рекорда на пистата с новия F1-2000. Колата е основно ревизирана - има промени в трансмисията, предни и задни спирачни системи, горивната система и електрониката. Тя демонстрира отлична издръжливост - проблем, който бе решен още през миналия сезон. Двигателят е по-лек от миналогодишния и това прави самата кола максимално олекотена.
Ирландецът Еди Ървайн бе заменен от Рубенс Баричело (Бр), който миналата година завърши седми при пилотите с 21 точки с иначе скромния на "Стюарт". Бразилецът бързо се приспособи към "Ферари". От него се очаква да използва максимално капацитета на F1-2000 и да бъде истински партньор на Шуми по пътя към титлата. Основният проблем си остава обаче фактът, че и тази зима "Ферари" тестваше само на домашните писти в Италия и не можа да сравни възможностите на колата с тези на преките съперници. Така винаги си остава рискът в Мелбърн да се окаже, че очакваното се разминава сериозно с действителността.
Най-сериозната конкуренция и този път ще бъде "Макларън", който изпусна първото място при конструкторите, но първият пилот Мика Хакинен стана за втори пореден път световен шампион. Промени в отбора, който в последните две години диктува модата във формула 1, почти няма. Очаква се новият модел Р4/15 да е отново най-бързата кола в кервана. "Успяхме да подобрим показателите на нашия двигател по отношение на теглото, компактността и разхода на гориво. Не се съмнявам, че МР4/15 ще бъде още по-добра от миналогодишната", заяви директорът на "Мерцедес-Бенц моторспорт" Норберт Хауг.
Няма промени и при пилотите, променено е само отношението им към общата цел. Хакинен и колегата му Дейвид Култард са еднакво амбицирани да спечелят титлата. "Въпреки че след миналогодишния успех имах колебания какво може да ме амбицира отново, сега се чувствам зареден с енергия и желание за победа, както никога досега", заяви финландецът.
По всяка вероятност този сезон всичко ще зависи от първите няколко състезания. Който тръгне по-добре в шампионата, ще получи благословията да се бори за титлата.
Групата преследвачи изглежда по-компактна и способна да конкурира лидерите от последните две години. Всички отбори с изключение на "Минарди" и "Прост" подготвиха навреме колите си за новия сезон и направиха серия от пълноценни тестове. Особено забележителен е напредъкът на "Ероуз", "Заубер" и БАР, които миналата година завършиха във втората половина на таблицата. Тази година амбициите на някои от съставите са подплатени и със сериозната подкрепа на редица автомобилни гиганти, които влязоха във формула 1. БМВ има тежката дума в "Уилямс", "Хонда" захвърли плана за самостоятелно завръщане и предостави своето ноу-хау на БАР, а "Стюарт" бе продаден на "Форд" и в Мелбърн ще се яви на старт под името "Ягуар".
Еди Джордан, който миналата година завърши трети при конструкторите, бе напуснат от Деймън Хил, но на негово място привлече Ярно Трули от "Прост". Това дава значително по-големи шансове на Еди да изпълни мечтата си да се намеси в борбата за второто място. Хил спечели едва седем точки през миналата година. Джордан разви новия си болид на базата на този от 1999 г., който се представи твърде добре. Неслучайно Френцен постигна две победи и общо 54 точки за световния шампионат.
"Стюърт" смени всичко - от името до колата. На практика това не е същият отбор от миналата година, който стана четвърти при конструкторите. Още преди да е изминала половината от спонсорския договор с "Форд", автомобилният гигант купи отбора и върна на пистата легендарния "Ягуар". Собственикът и създател на тима Джеки Стюърт използва церемонията по обявяването на новия болид, за да съобщи, че се оттегля от управлението.
Колата е 100 процента обновена. Тя е по-лека, с подобрена аеродинамика и с по-малък разход на гориво, отколкото миналогодишният SF03 на "Стюърт". Отвън е оцветена с класическото зелено на "Ягуар". Целта на тима е да се пребори за третото място при конструкторите, но това ще бъде трудно при очакваното повторно добро представяне на "Джордан".
Друга автомобилна легенда, БМВ, също направи очаквано завръщане като партньор на Франк Уилямс. Това би трябвало да донесе очакваното възраждане на "Уилямс", който след оттеглянето на "Рено" изпитваше сериозен недостиг на мощност с двигателите "Мекахром". БМВ започна тестовете на своя двигател за Формула 1 още през есента, но досега резултатите не са обещаващи. "Уилямс" тръгва неподготвен, без ясна представа докъде се разпростират възможностите на колата. Най-сериозният проблем ще бъде издръжливостта. Освен това сър Франк Уилямс вече втора година няма добър екип от пилоти. Той реши да заложи на 20-годишния Дженсън Бътън като втори пилот. Всички специалисти са на мнение, че младежът няма необходимия опит за формула 1. "Следващите четири-пет години ще са кошмарни за него. Мисля, че трябваше първо да натрупа опит във формула 3000 и да тръгне от по-скромен отбор. Ако аз бях влязъл направо в "Макларън" или "Уилямс", от мен нямаше да остане нищо", заяви световният шампион Мика Хакинен, който дебютира с "Лотус".
Японският производител "Хонда", който бе страшилището на Формула 1 през 80-те и началото на 90-те години, се завръща в сътрудничество с БАР. Тимът на Крейг Полок бе най-слабият през миналата година, но сега ще разчита на целия потенциал на "Хонда", който притежава пет последователни световни титли при конструкторите и общо шест при пилотите. "Новият ни болид е еволюция на миналогодишния", заяви техническият директор на тима Малкълн Оустлър. Двигателят на "Хонда", който е компактен и лек и показва отлично сработване с шасито. Значителни промени има по здравината на шасито, устойчивостта и аеродинамиката - проблеми, които съпътстваха Жак Вилньов и Рикардо Зонта през миналата година.
САЩ атакуват МВФ и Световната банка
Доклад на американския Конгрес, който ще бъде публикуван в началото на март, препоръчва ролята на Международния валутен фонд (МВФ) и на Световната банка (СБ) да бъде значително намалена, като спестените по този начин средства бъдат върнати на страните - членки на двете институции. САЩ предлагат СБ да ограничи отпускането на заеми на бедните страни, а МВФ да промени условията на отпускане на заеми. Според доклада МВФ не прави достатъчно за преструктурирането на финансовите институции в развиващите се страни, като същевременно предприема доста скъпи спасителни операции. Системата на фонда за справяне с краткосрочните кризи отнема прекалено много средства, реакциите му са забавени, съветите, които дава, често са неправилни, а намесата им в политиката на страните е прекалено обвързваща.
Становището на Конгреса относно СБ е, че и нейната дейност се характеризира с високи разходи и ниска ефективност. Докладът оценява действията й в Африка като 75-процентов провал, тъй като само една на четири програми давала задоволителни и устойчиви резултати.
Докладът е продължение на прегледа, който започна през 1998 г., когато Конгресът гласува по-висок дял на САЩ в МВФ. Много членове на Конгреса са особено силни противници на фонда, тъй като действията му според тях само задълбочават финансовите кризи и влошават положението на работниците. СБ също получава много критики, макар и не в такава степен. Според доклада МВФ се занимава и с проблеми като бедността, ограничаването на която е задача на банката.
Счита се, че е подходящо да се създаде един по-малък фонд, който предоставя краткосрочни заеми при "наказателна лихва" - лихва, която е по-висока в сравнение със заема, който би получила страната на финансовите пазари седмица преди началото на кризата. Още по-спорно е предложението СБ да преустанови отпускането на заеми на страни, които имат достъп до кредитни пазари или с доход на глава от населението повече от 4000 долара годишно.
Европейският кандидат за изпълнителен директор на МВФ Кайо Кох-Везер счита, че именно ролята на фонда в бъдеще стои в основата на трансатлантическия спор относно това кой ще е наследник на подалия оставка Мишел Камдесю. Според него основна задача на фонда трябва да бъде предотвратяването на кризите. Американският министър на финансите Лорънс Самърс заяви, че МВФ трябва да изостави в значителна степен досегашната практика на дългосрочна финансова помощ за частния сектор в зараждащите се икономики. Вашингтон не приема кандидатурата на германския заместник-министър на финансите, тъй като според тях той няма нужната квалификация. САЩ издигнаха като свой кандидат Стенли Фишер, който временно изпълнява длъжността директор на фонда. Другият претендент е бившият заместник-министър на финансите на Япония Еисуке Сакакибара.
Еврокомисията затяга вътрешната дисциплина
Европейската комисия (ЕК) е готова с пакета от реформи, които трябва да променят методите на вътрешно управление и да изгладят имиджа й, пострадал от скандалите за корупция и неефективност. Документът, наречен Бяла книга на реформите, трябва да бъде одобрен от ЕК, след което 20-те хиляди служители на комисията ще започнат работа по новите правила.
Преди година ЕК бе обхваната от силна криза, след като комисията, водена от Жак Сантер, подаде оставка заради афери за корупция, необосновани назначения и неефективно управление. Новият президент на комисията Романо Проди обеща, че една от главните му цели ще бъде реформирането на ЕК, така че тя да се превърне в действаща институция. С тази задача бе натоварен еврокомисарят Нийл Кинък, въпреки че той бе член и на предишната комисия.
Планът за реформи предвижда близо 100 конкретни стъпки, всяка от които има определена цел, а изпълнението им трябва да бъде завършено за двегодишен период. Основно място в мерките, предложени от Кинък, заема програма за контрол върху разходите на комисията и промяна в системата за контрол на кадрите - от наемането им на работа до тяхното пенсиониране. За тази цел ще бъдат определени специални контролни органи, които ще се занимават с вътрешната дисциплина и поведението на всички служители.
Междувременно профсъюзите изразиха първите си опасения от програмата на реформи. Синдикатите се опасяват, че реформата може да повлияе отрицателно върху заплатите на еврочиновниците и пенсиите им. Засега профсъюзите в ЕК се въздържат от протестни действия.
Йорг Хайдер се оттегли в Каринтия
Скандалният лидер на крайнодясната Партия на свободата Йорг Хайдер подаде оставка от ръководния пост в партията. Световната преса отбелязва, че той е несменяем партиен лидер от 1986 г. Хайдер обоснова действията си с мотива, че не иска да затруднява дейността на новото правителство. Освен това той отбеляза, че иска да разсее впечатлението, че министрите от неговата партия в кабинета изпълняват личните му нареждания. Лидерът на крайната десница обяви, че няма да престане да се занимава с националната политика, но ще се съсредоточи върху губернаторския си пост на провинция Каринтия. Освободеното от Хайдер шефско място в партията бе заето от Сузане Рийс-Пасер, която е заместник-канцлер в новото правителство. Тя подчерта, че ще положи усилия да разсее предразсъдъците спрямо Партията на свободата.
Въпреки че Хайдер не зае никакъв министерски пост в коалиционното правителство, сформирано съвместно с консервативната Народна партия, Австрия е обект на сериозни критики и международна изолация от идването му на власт на 4 февруари. Европейският съюз оповести, че отношенията на страната с Брюксел няма да се нормализират автоматично като резултат от оставката на Хайдер. В телевизионно интервю Хайдер определи санкциите, наложени от ЕС на австрийското правителство, като "детински".
Австрийският канцлер Волфганг Шусел обаче подкрепи решението на Хайдер и заяви, че това не е тактически ход. Повечето австрийци обаче са скептично настроени, защото според тях Хайдер се измъква от публичността, като същевременно продължава да ръководи поведението на партията си.
Напрежението в Косово нараства
Руски войник от силите на KFOR бе ранен сериозно в град Сърбица в централната част на Косово. Говорителят на KFOR в региона Патрик Шанлио съобщи, че неизвестни лица открили огън срещу руския умиротворител, докато той се намирал пред сградата на местната управа в центъра на града. Пострадалият веднага бил откаран във френска болница в съседния град Косовска Митровица и според лекарите състоянието му вече се стабилизирало. Засега не са известни извършителите на нападението, но според KFOR вероятно атаката е дело на албанците, които обвиняват руските войници, че заемат страната на сърбите.
Ден преди този инцидент служител на ООН бе ранен в южната част на Сърбия, в район, населен предимно с албанци. Ирландецът Марсел Гроган и екип на хуманитарните служби на световната организация пътували с кола, маркирана с инициалите на ООН към Бужановац, близо до границата с Косово. Според говорителя на ООН Фред Екхард екипът на организацията се натъкнал на засада близо до село Добрачане. Селището се намира непосредствено до границата с Косово и е населено само с етнически албанци. Пострадалият бил откаран с хеликоптер на KFOR до болницата в косовския град Урошевац.
Информационните агенции припомнят, че Южна Сърбия и районите около границата с Косово стават все по-опасно огнище на напрежение. Преди няколко дни при село Кончули в същия район бе атакуван сръбски полицейски патрул. Един полицай загина, а трима бяха ранени. Сръбските власти заявиха, че нападението е дело на косовски албанци, преминали нелегално буферната зона със Сърбия. Според полицейски източници албанските екстремисти нападнали полицаите с гранати и автоматично оръжие. При престрелката един от албанците бил убит и по-късно бил идентифициран като член на Корпуса за защита на Косово, легалното превъплъщение на Армията за освобождение на Косово.
Последните инциденти дадоха повод на сръбските власти да обвинят KFOR, че не може да овладее екстремистките действия на албанците. Според сръбски източници цели области в източната част на Косово са извън контрола на умиротворителните сили.
От своя страна редица западни дипломати и представители на НАТО предупредиха, че режимът в Белград струпва военни сили в пограничните райони. Те обвиниха президента Милошевич, че иска да прогони останалото на сръбска територия албанско население и се готви за ново етническо прочистване. Според сръбското правителство засиленото присъствие на военни и полицейски части в района е нормална мярка за пресичане на терористичните акции на косовските албанци.
Румънското правителство представи бюджет 2000
През следващата седмица бюджетът за 2000 г. ще бъде внесен в парламента, съобщи румънският премиер Мугур Изъреску и отбеляза, че вече се забелязват положителни тенденции в основните икономически показатели на страната. На специална пресконференция за представяне на бюджета премиерът обяви, че законът ще бъде рестриктивен и че приемането му от парламента е едно от основните изисквания на международните финансови институции за отпускането на кредити.
Бюджетът на страната предвижда максимален дефицит от 3% от БВП. Това е с 1 на сто по-малко от показателите в ревизирания на няколко пъти бюджет за 1999 г. "Министрите се нагърбиха с амбициозната задача да свършат максимално количество работа с минимални средства", заяви Изъреску и уточни, че окончателните детайли, включващи преразпределението на държавните фондове, ще бъдат изгладени до няколко дни.
При последната си мисия в Румъния представителите на Международния валутен фонд (МВФ) оповестиха, че бордът на директорите на фонда е готов да отпусне нова сума на Румъния в рамките на стенд-бай споразумението за 547 милиона долара. Основното изискване за отпускането на поредния транш бе приемането на бюджета за тази година в съответствие с изискванията на фонда. Съобщено бе още, че МВФ е склонен да продължи сегашното споразумение, което изтича през март.
Според бюджет 2000 годишната инфлация трябва да бъде намалена до около 27 на сто. В закона е заложен растеж на БВП от минимум 1.3%, с което трябва да бъде сложен край на трите последователни години на икономическа рецесия. Мугур Изъреску посочи, че предварителните статистически данни показвали спад на инфлацията до 2-2.5 на сто, за разлика от нивата от 4.3% през януари. Румънският премиер заяви, че повечето от неговите министри са настоявали отделните ведомства да получат по-големи суми от предвидените. Според Изъреску тази сума възлизала на 17 трилиона леи. Той уточни, че приходната част на бюджета ще разчита повече на индиректните данъци и такси, които ще бъдат въведени с реформите в данъчното законодателство. Премиерът съобщи, че заплатите в сферата на образованието и отбраната ще бъдат вдигнати частично, а парите за това ще бъдат набавени от съкращаването на работни места в двата сектора. В бюджета са предвидени средства за регионално развитие и инвестиции в ключови отрасли на икономиката.
Протести срещу строежа на ядрена централа в Турция
Турският кабинет започна обсъждането на предложението за строеж на нова ядрена електроцентрала в последния момент преди изтичането на последния срок от офертите. Правителството дълго време отлагаше вземането на решение за строеж на атомна централа в южната част на средиземноморското крайбрежие на страната. Разглеждането на този въпрос бе отлагано няколко пъти от 1997 г. насам, когато започна събирането на оферти. Междувременно проектите за строежа предизвикаха бурна реакция сред населението и разгорещени публични спорове.
Противниците на правителствените планове твърдят, че Турция няма нужда да рискува с развиване на ядрената енергетика, тъй като страната не е използвала всички алтернативни източници на енергия. Освен това според тях евентуалното място за строеж на централата било район на повишена сеизмична активност, а това криело сериозна опасност.
Властите опровергаха тези твърдения и публикуваха сателитни снимки на южното крайбрежие на страната. Позовавайки се на тези карти и на допълнителни проучвания, сеизмолозите обадиха, че районът е един от най-безопасните в Турция.
Офертата за строежа на атомната електроцентрала принадлежи на консорциума Westinghouse Electric Co., формиран от британската компания BNFL, канадската AECL и френско-германската Nuclear Power International (NPI). По предварителните разчети проектът трябва да струва не повече от 5 милиарда долара и трябва да бъде изпълнен до 2007 г. Костов, който живее на покрива
Там, върху горещия покрив на държавната и партийната власт, Костов е сам. От време на време като един Карлсон прави няколко виража надолу и току надава жизнерадостни викове: "Спокойствие и само спокойствие!"
От долните етажи не знаят какво точно прави премиерът, а още по-малко защо го прави. Костов също не знае съвсем какво правят хората под него. А те, в символиката на детската книжка, се занимават активно с "гнервиране, мразнене и фигуриране" - трите кита, върху които се крепи стратегията на Карлсон за дестабилизиране на всеки човек.
От височината на своята къщичка между комините на държавната сграда Костов явно не вижда как на долните етажи неговите уж съратници методично прокопават стените и основите с усърдието на освирепял от глад западноафрикански термит. Изнасят от мазето и тоалетните всичко, което не е здраво завинтено за пода, и дълбаят тайни тунели и проходи. Костов от време на време позапълва нещо, пляска някого нежно по ръцете, но от ден на ден конструкцията на сградата става все по-крехка. И след не- много време, ако премиерът не намери начин да спре пъкления ентусиазъм на своите другари, къщата на неговото управление тъжно ще рухне.
А под димящите руини ще останат погребани почти всички надежди за нормално бъдеще.
Корупцията - реферът на българския футбол
Изглежда, първенството на страната ни по футбол приключи още в началото на втория си дял. Проблемите обаче остават, защото не са свързани нито само с пролетния дял, нито само с настоящата година. Те по-скоро са на път да станат "вечни", концентрирайки се в няколко ключови зони: скандалите и постоянните разправии на различни равнища, насилието по стадионите; ниското качество на онова, което се предлага на терена, корупцията извън него; решенията на съдиите, наказанията, които БФС налага.
За 71% от интересуващите се от случващото се в шампионата скандалите са се превърнали в норма на самото му съществуване. И макар че повечето са на мнение, че първенството ще завърши успешно, не по-малко са онези, за които и тази година, както винаги, то се разкъсва от проблеми и противоречия. А че въпросните разправии са омръзнали на всички, личи и от отношението към конфликта между Славков и Барчовски. Най-голямата част от хората (44%) не подкрепят нито единия, нито другия. Останалите се разделят в съотношение три към две в полза на Славков.
Следващият, набиращ скорост проблем, е насилието. Две трети от интервюираните поддържат тезата, че то вече надвишава границите на нормалното и е нужно да се вземат решителни мерки срещу него. Въпросът обаче е какво го поражда? И не е ли напълно нормално броят и сериозността на въпросните прояви да нараства на фона на цялостната атмосфера, царяща в самия шампионат. Тридесет и пет процента от интервюираните любители на футбола например твърдят, че има мачове, които не биха посетили никога - изцяло движени от съображения за лична безопасност. Вината за проявите на бруталност и агресия се стоварва основно върху съдиите (61%) и запалянковците (54%). Следват БФС (37%) и ръководствата на отделни клубове (32%). Що се отнася до БФС - една от най-сериозните критики е насочена към наказанията, които налага на клубове и играчи. Едва 17% смятат, че те съответстват на провиненията, по-често наложените наказания се мислят като по-леки от необходимото (29%).
Според две трети от интервюираните корупцията в шампионата е толкова сериозна, че в крайна сметка определя цялостния му ход. Много по-слабо е застъпено мнението за разпростиране на влиянието й само до изхода на отделни срещи. Ако към това добавим и мнението на 68% за наличие на опити за натиск и влияние от страна на политици (настоящи и бивши), картината придобива тотално балкански колорит. Мили родни дивотийки, както се казваше. Само дето никой не им се радва вече.
При толкова пациенти здравната реформа е обречена на успех
Хубаво рече тези дни премиерът Костов на касово-апаратните търговци, че езикът, на който са написани законите, е твърде далеч от обичайния език, на който общуват хората. И хубаво реши конференцията на СДС, че не може да има трудности и неясноти за българските граждани при извършването на здравноосигурителната и пенсионната реформа.
Каза премиерът, реши конференцията, ама... Слуша чичо Пешо и се мае. И сега, като въведат системата на ко-пеймънт-а, здравната каса щяла да плаща по капитационен принцип на лекарите и да реимбурсира животоспасяващите лекарства, а "джи пи"-тата ще поемат доболничната помощ. Как се чува? Людете пациенти се чудят те ли са толкова прости, че нищо не разбират, или нещата са неизбежно сложни, реформа все пак е туй, не е шега. И медицинското съсловие е сащисано, но поне му е ясно, че по принцип нищо не е ясно, та си спестява съмненията в персонална некомпетентност ().
Докато здравната реформа прегазва срок след срок, едни други патиланци - тези с многогодишните влогове, са на път масово да се влеят в редиците на пациентите. Кой с инфаркт, кой с инсулт, кой с друго ().
А иначе има едни хора в България, които от известно време разправят едни работи - да правим предварителна оценка на ефектите от законите. Хубаво разправят, но кой да ги чуе. Макар, че не е лошо премиерът, че и Муравей да нададат по едно ухо. Иначе някак конфузно може да се получи. Пример - щели да слагат по един дневален (пардон, данъчен) на стоковите тържища и борси да гледа кой какво изнася и има ли си касова бележка за него. За тържищата - браво, ама за борсите - някак смешновато звучи. Борсата си е една зала, дето тъй наречените брокери само си сключват сделки, макар и рядко. Представете си как дневалният (данъчният) стои на пост и чака някой брокер да излезе с чувал зърно на гръб или щайга портокали в ръце, за да му изиска касовата бележка.
Обаче защо да се косим - да погледнем от оптимистичната страна. Здравната реформа ще тръгне, няма как да не тръгне, при толкова много пациенти.
Мисия "Невъзможна"
Достатъчен ли е месец отсрочка за българските медици в Либия
"Само помислете какво би станало, ако 400 български деца бяха заразени тук от либийски граждани... " Тази реплика, изпусната неволно от правосъдния министър Теодосий Симеонов на летището миналия вторник, може би най-точно илюстрира безсилието на българската държавна администрация в кризата със заплашените от смъртна присъда български медици в страната на Муамар Кадафи. Отлагането на делото за 3 април беше промоцирано като голям успех за българската дипломация. Нашите политици, изглежда, наистина си вярват, че едномесечното забавяне може да e повратна точка в преговорите с либийските власти.
"Министърът на правосъдието на Либия Мохамед Белгасем Зуаи се оказа един сериозен и отговорен човек, който пое ангажимента оттук нататък да контактува с нашия посланик Спасов. Това е една сериозна гаранция, знае се, че той е един от най-приближените хора на полковник Кадафи и на неговите думи може да се вярва", обяви след завръщането си Теодосий Симеонов. С това правосъдният министър на практика призна, че до момента официалната комуникация по случая на практика не е имала ефект. Ако се съди и по останалите негови изказвания, дипломатическата совалка в Либия граничи с пълно фиаско. Теодосий Симеонов не е разговарял със задържаните медици, не е получил възможност да види на място оригиналния обвинителен акт, не е успял да уреди въпроса с независимата медицинска експертиза по случая. От думите на Симеонов излиза, че правената от Световната здравна организация (СЗО) експертиза на ситуацията в либийското здравеопазване е интелектуален продукт на алжирската държава, "която си го е платила и си го е прибрала". Обреченост лъха и от изказването на правосъдния министър, че след процедурата в либийското Бюро за народен иск "следва втора инстанция и ако има смъртна присъда, има трета, извънредна инстанция и докато не бъде одобрена от техния парламент, не може да бъде изпълнена". Не е ясно и дали процесът ще бъде публичен. Формалният повод е, че няма къде да се съберат роднините на всичките 393 заразени със СПИН деца. Така че посещението на българските държавници в Либия се намира на границата на пълния провал. Не се разбра и дали е имало някакъв ефект от присъствието на главния прокурор Никола Филчев и зам.-министъра на здравеопазването д-р Галин Каменов, които предпочетоха да запазят пълно мълчание. Впоследствие се оказа, че те са успели да се видят със задържаните ни сънародници, но не са имали право да разговарят с тях по същността на делото.
Така че "спечелената" едномесечна отсрочка всъщност е един не много дълъг период, в който българската администрация ще трябва да прецени срещу какво може да изтъргува живота на шестимата медици. За жалост възможностите за дипломатическо уреждане на кризата изглеждат твърде ограничени, тъй като режимът в Триполи е, меко казано, непредсказуем и рядко се поддава на международен натиск.
Допълнителен шамар за българската кауза се оказаха изненадващите промени, които Муамар Кадафи предприе в своето правителство и във формата на управление в страната миналата сряда. Либийският ръководител разпусна цялата централна власт и прехвърли функциите й към местните органи. Дванайсет министерства се закриват напълно. На централно ниво се запазва само малък секретариат, който ще движи жизненоважните държавни дела като отбрана, външна политика, вътрешен ред и правораздаване. Радикалното преструктуриране на либийската държава допълнително усложнява ситуацията на българските медици, тъй като по всяка вероятност българската дипломация ще трябва да започне всичко отначало. Тепърва ще трябва да се изучават новите органи на либийската държава, да се установяват контакти с новите "силни на деня" в джамахирията. От друга страна обаче, административният хаос в страната на Кадафи ще даде допълнителна отсрочка на задържаните ни сънародници.
Въпреки това българската държавна машина надали ще успее да се адаптира достатъчно бързо към ситуацията. С присъщата си бюрократичност висшите администратори създадоха оперативна работна група към външно с ръководител зам.-министърът на външните работи Марин Райков, който вече веднъж е говорил по случая с Муамар Кадафи през юни 1999 г. През тази седмица въпросната група трябва да прерасне в междуведомствена, която да има две подгрупи - по здравните и по правните въпроси. Колкото и тъжно да звучи, ситуацията напомня стария чиновнически виц, че "когато искаш да забатачиш даден въпрос, трябва да създадеш комисия за решаването му".
Побратими и посестрими
Когато едно дете на село боледуваше дълго време, и не помагаха усилията нито на лекари, нито на врачки и народни лечители, то се препоръчваше детето да се овърже със синджири, синджирите да се заключат с катинар и всичко това да се остави рано сутрин насред пътя. Родителите на детето се скриваха наблизо, чакаха да видят кой ще се зададе по пътя, ще спре ли при овързаното със синджири дете и ще се опита ли да го освободи от синджирите. Докато освобождава детето, човекът вика в тъмното: "Чие е това дете, ей? Чие е детето? " Скритите наблизо родители излизат на пътя и на свой ред викат: "Това дете е наше! Наше е!"
Непознатият човек продължава да пита защо детето е овързано с тия синджири и на това отгоре е и заключено с катинар, а родителите обясняват, че детето е болно от някаква си болест, за която няма лек, затова по-стари хора ги били посъветвали да вземат да го овържат със синджири, да заключат синджирите с катинар и да го оставят на пътя, за да може, който го намери, да го отключи и по този начин да го освободи от болестта или болката. Така човекът, отключил детето, поема болестта или болката на детето върху себе си и става негов побратим, както побратим и на цялото семейство... На село това се знаеше от всички хора и който човек имаше състрадателно и добро сърце, посягаше да отключи детето и да го освободи от синджирите. По този начин хората в селото се сродяваха допълнително.
Тези хора се наричаха побратими, ако са мъже, а ако са жени - посестрими.
Всички членове на семейството се отнасяха с голямо уважение към своите побратими и посестрими. Те бяха на особена почит. Ако някой трябва да бъде поканен на гости, то първи се канеха побратимите и посестримите. Понякога ще се случи побратимът да е съвсем непознат човек, другоселец, тръгнал с биволска кола, натоварена с мливо за воденица. Като вижда заключено дете насред пътя (ако мливарят е състрадателен човек), то той спира биволите, за да освободи детето от синджирите, а ако е някой саможив човек, отбива колата от пътя, повежда биволите встрани и задминава заключеното дете - страхува се от болката, бяга от нея и гледа час по-скоро да стигне до воденицата. Понякога по пътя може да мине голяма група хора, тръгнали на пазар в града, кираджии или продавачи на пчелен восък, и макар всички да се спират при заключеното дете, то само един човек посяга да го отключи и тъкмо този човек става побратим на детето. А понякога може и някой скитник да мине и да види детето насред пътя, да го освободи от синджирите и да стане негов побратим. Когато хората заключват детето си и го оставят на пътя, никой не знае какъв човек ще изпрати съдбата - милостив и добър, или някой разбойник, преследван от закона. Какъвто и да е пътникът обаче, родителите на детето го приемат като свой най-близък човек, щом като е отключил боледуващото им дете и е поел доброволно неговата болест или страданието му върху себе си. Смята се, че щом някой непознат човек е съгласен да се нагърби с нашето страдание, той е не само състрадателен, но и благороден човек, затова ние с радост приемаме да ни бъде побратим... Всичко това, колкото и наивно да е, очовечава хората!
Семейството ни на село имаше двама побратима и една посестрима. Когато ги канехме у дома (това ставаше по празници), пращаха мен, като най-малък в семейството, с бъклица с вино. На шийката на бъклицата се туряше венче, оплетено от здравец и босилек. Тук-там из венчето се промушваше цъфнало мушкато, та когато човек отпиеше от виното, той вдъхваше и аромата на здравец, на босилек и на мушкато. Като отпиваха от бъклицата, поканените благодаряха и приемаха поканата... Да те поканят с бъклица да идеш някому на гости се смяташе за особено голяма чест. С бъклица обикновено се канеше на сватба или когато се роди дете.
Та ето на каква почит бяха нашите побратими и посестримата ни! Идвайки ни на гости, те ни засвидетелстваха своето уважение и внасяха радост и оживление в нашия дом. А и всички наши съседи се оживяваха, обличаха си новите дрехи и гледаха как да прескочат до нашия дом, за да вземат участие в събирането, да опитат виното и да чуят още веднъж кога, по какъв повод и как именно е станало побратимяването.
При усилена полска работа, по вършитба, коситба и гроздобер, първи на помощ се притичваха побратимите и техните роднини, на сватба и на погребение пак първи ще дойдат побратимите и нашата посестрима, защото каквото и да се случи в едно семейство - за добро или за лошо, винаги, има нужда от нечия подкрепа!
Единият от нашите побратими имаше много добра котка. Мине се не мине някое време и побратимът пристигаше у дома с голяма кошница, пълна с малки котета. Той казваше, че щом сме побратими, то ние първи трябва да си изберем коте от котилото, па чак след това той щял да мине и при останалите съседи да им предложи котета. Разказваше, че котката му като се окоти в плевнята, първата й работа била да пренесе и да скрие цялото котило в някой отдалечен ъгъл на плевнята. Тя, неговата котка, всъщност само и с това се занимавала, да пренася и да крие малките котета на различни места из плевнята. Но понеже котетата постоянно мяукат, и като мяукат, издават къде е скривалището им, а побратимът само това и чака, пристига при скривалището, за да напълни кошницата с малки котета, и тръгва да ги раздава из махалата... И да ме пита човек защо съм се заловил тъкмо сега да разказвам всичко това за побратимите и за посестримите, ми е трудно да кажа. Разказвам го, за да го съживя, защото го намирам за много красиво, и мисля, че трябва да се знае от повече хора. Все си въобразявам с моя прост акъл, че едно макар и суеверно напомняне за побратимите и за посестримите прави по-поносима голямата самотия, в която живеем!
А че самотията е голяма - голяма е!
Кучката на Хитлер отново е разгонена
През април 1995 г. петдесетата годишнина от края на нацисткия режим в Австрия даде повод за невероятно събиране на площад "Хелден" в центъра на Виена. Под балкона, от който някога Адолф Хитлер е приветствал с реч ревящата тълпа свои привърженици, се бяха събрали австрийски хора на изкуството, интелектуалци, политици. Множество техни приятели и сподвижници, дошли отвсякъде, се бяха събрали да празнуват падането на Хитлер и да прочистят символично това историческо място от неговата обвързаност със злото. През тази нощ имах привилегията да съм сред ораторите и ясно разбрах, че истинската цел на тази проява беше да се позволи на добрата Австрия - тази основна група избиратели, които органически не понасят Хайдер и за които странно защо се говори толкова малко извън страната - да се оформи и да издигне гласа си. Впрочем привържениците на Йорг Хайдер възприемаха точно по този начин събитието и бързо го превърнаха в мишена на крайнодесни подигравки. А след това за съжаление започна да вали.
Дъждът беше силен, непрекъснат, неумолим. Един неонацистки, авторитарен, нетолерантен дъжд, твърдо решен да си проправи път. Организаторите на вечерта не криеха безпокойството си. Присъствието на малко поддръжници щеше да зарадва привържениците на Хайдер и можеше да обърне ситуацията в тяхна полза. Защото след една седмица всички щяха да са забравили за лошото време, но видът на почти празния площад дълго още щеше да се помни от всички. Събирането трябваше да продължи на всяка цена, а дъждът продължаваше да се лее като из ведро.
Все пак, когато дойде моят ред да се кача на сцената, гледката беше незабравима: площад "Хелден" беше почернял от хора - изпълнен като "Таймс скуеър" при посрещането на 2000 година. Тълпата, мокра до кости, беше лъчезарна, ентусиазирана, невероятно млада. Дъждът се ля върху тези млади хора през цялата нощ, но те не му обръщаха внимание. Дошли масово, за да изразят нещо, което дълбоко ги вълнува, на тях им бе необходимо нещо по-сериозно от един дъжд, за да отстъпят.
Това беше може би най-вълнуващата тълпа, която съм виждал през живота си, и през тази нощ изпитах абсурдното усещане на оптимизъм за бъдещето на Австрия. Целта на такива събирания се състои точно в това - да се засили надеждата на хората. Във всеки случай това събиране укрепи моята.
В светлината на тази вечер на площад "Хелден" през 1995 г. неустоимият поход на Хайдер към властта събужда в мен мрачни спомени за пътя, който извървява хитлеристкият главен герой от "Устоимото възкачване на Артуро Уи" на Брехт - все неща, които оставят горчив вкус в устата. Нарастващата популярност на Хайдер отбелязва поражението на всички тези млади хора, които рамо до рамо защитаваха под проливния дъжд един и същ идеал.
Но би било жалко да отъждествяваме триумфа на Хайдер само с победата на Злото над Доброто. Успехът на екстремистките водачи е неизбежно свързан със слабостите на системата, която те се опитват да подменят или поне да контролират. Тиранията на шаха в Иран предизвика тази на аятоласите. Многовековната корупция на стария Алжир доведе до създаването на GIA и FIS.
В Пакистан злоупотребата с властта на Науаз Шариф направи възможни новите злоупотреби на наследника му - генерал Мушараф. Некомпетентността и корупцията на партията "Индийски национален конгрес" позволиха на националистката индуска партия BJP в съюз с фракцията "ШивСена", прочута с бруталността си, да вземат властта. Неуспехите на старата английска лейбъристка партия обслужиха радикалния консерватизъм на Тачър. А в Австрия "голямата коалиция" - стара система, стъпила на облагодетелстването на близки и роднини, дотам разочарова избирателите, че ги накара да се обърнат към Хайдер. Когато политическите наследници на Бетино Кракси вдигат рамене и приемат черната каса на триото Кол - Митеран - Кракси за незначително количество, те покваряват още повече ситуацията. Колкото повече Европа заприличва на голям сбор от арогантни лидери, за които целта оправдава средствата, толкова повече аргументи ще предоставя тя на европейските хайдеровци. За разлика от Бал Такере, който властва в Бомбай, Хайдер претендираше, че няма да участва в правителства - наистина какво по-лесно от това, да дърпаш конците чрез подставени лица, оставайки удобно скрит в сянка? Но подкрепата, с която се ползва Такере, идва главно от най-бедните граждани. Докато Хайдер, ако вярваме на теоретика Карл-Маркус Гаус, е успял да постигне същото, но по европейски. Както Льо Пен във Франция и Боси в Италия, той е спечелил симпатиите на издигналата се буржоазия. И пак според Гаус това, което тази социална категория мрази в имигрантите, не е расата, а бедността им.
"Тази система е корумпирана", крещят от афишите противниците на Хелмут Кол. Те са прави, но битката срещу тази корупция и борбата срещу Йорг Хайдер трябва да се обединят. Европейският съюз трябва да хвърли толкова сили за общ отпор на Хайдер и неговата "Партия на свободата", колкото отделя за изгонването от редовете си на "майсторите" на черни каси.
В края на пиесата на Брехт актьорът, който играе ролята на Артуро Уи, излиза напред и се обръща към публиката, като я предупреждава за рисковете от нейната снизходителност. Уи/Хитлер е може би изпаднал в немилост, напомня ни той, но кучката, която го е носила в утробата си, отново се е разгонила. Европейският съюз трябва да побърза с помитането пред вратата си, ако не желае историята да си спомня за него като за по-съвременно превъплъщение на тази улична кучка.
Не само за фенове
"Формула 1" е може би първият клуб в София, който прилага успешно модела на тематичните заведения. Отвъд океана едва ли не всеки фен на нещо, било то бейзбол, ръгби или култов филм като "Криминале", може да разчита на кръчма, посветена на неговите интереси. У нас опитите на собствениците на барове в тази насока обикновено се изчерпват с инсталиране на телевизор, около който всяка седмица запалянковците от квартала се събират да гледат мачовете от Шампионската лига например.
Клубът за маниаците на тема Формула 1 (намира се на ул. "Веслец", на 20-ина метра от пресечката с бул. "Дондуков") е класи над подобни импровизации. Интериорът, асортиментът на алкохол и обслужването в заведението ще задоволят и най-взискателните. Всичко тук е подчинено на култа към високите скорости - от столовете, имитиращи седалките в болид, до системата от десет монитора и видеостена, които, когато има кръг от шампионата на Формула 1, предават нон-стоп тренировки, квалификации и състезания. Традиционните за столичните барове снимки на холивудски звезди са заменени с лицата на пилотите - световни шампиони, а някои от популярните алкохолни коктейли са прекръстени на писти и състезатели от формулата.
И въпреки това непросветените също могат да се почувстват комфортно, защото клубът е рядко срещано явление за София - добре изпипано, луксозно заведение, където навалицата не е като в индийски трамвай, а присъствието на дебеловратите момчета не е доминиращо.
Шкембе чорба
Поставям изчистеното и измито шкембе в съд със студена вода и го възварявам. След 15 минути изливам водата и наливам студена. Варя още 15 минути и пак изливам водата. Наливам студена вода и добавям половината от лука и супена лъжица сол. Така сварявам шкембето до готовност - да не "хапе" вилицата.
В друга тенджера задушавам в маста втората половина от лука, прибавям брашното и правя златиста запръжка. Разреждам я с костния бульон и бульона от шкембето. Подправям с кимион, черен пипер, счукан със сол чесън, и я варя половин час. Изваждам свареното шкембе, нарязвам го на лентички и го прибавям към запръжката-бульон. Често разбърквам чорбата, да не загори. След прибавянето на шкембето варя още 10 минути.
Сервирам я с препечени, намазани с чесън филийки.
В това заглавие може да има лека запръжка с политически елемент. Важното е, че има такава шкембе чорба - с лук и без мляко. Номерът тук е да си намерите подходяща лъжица за нея. Защото от многото скокове в различните ниши на демокрацията и главно от социалните нови скокове по-добрата част от милия ни народец заприлича на кенгуру. Не му беше трудно - просто си премести торбичката от корема на гърба. С този ход получи естествени новобедняшки колики и започна да подскача. Можехме да си подскачаме като местните зелени жаби, но това не беше достоен отскок за финализирането ни в Европа. Така скок подир скок направихме нещо, с което за пореден път учудихме нормалните, вървящи към хляба си - надскочихме си лъжицата. А тя е първият уред за хранене, използван още през каменния век. Овална или продълговата, за нас сега е важно да е пълна. Снабдена с къса или дълга дръжка, тя е била изработвана от глигански зъби, рога на диви животни, дърво (неръждавейка), а по-късно от глина.
В Египет лъжицата е позната 5000 години преди Христа. Предимно от дърво или камък, но пък е толкова артистична и секси, че мъжът "подсява" доста с ръка, докато я заведе до устата си.
Имах аналогичен случай. Лъжицата представляваше изящно изработена от дърво девойка във восъчна зрялост, с всички интригуващи мъжкия туризъм форми. В ръцете си държеше онова, с което трябваше да ровя в супата - минилегенче. По-скоро ми се искаше да събудя дървото и да се пренесем на подобаващо място, отколкото да я давя в чорбалака. Но както е казано - това не беше лъжица за мойта уста!
И гърците, и римляните са използвали лъжици, но по-скоро да загребват от течните ястия за поливане на хляба или месото. Никога не са ги слагали в устата си. Да сте видели гъркиня в устата като щука?
Бумът в модата на лъжицата идва в края на Средновековието - тя се превръща в луксозен предмет. Истина е, че лъжицата помагаше за класовите разслоения. Като трудовак-отличник се хранех с алуминиева лъжица. Пъргава и хищна, тя успяваше светкавично да улови единственото бобено зърно в моята и съседната паница. Офицерите сърбаха с алпака, а когато дойдеше проверяващ генерал, до агнешката му чорбичка поставяха сребърна лъжица.
Днес, когато ни е все едно от какво тенеке ни е лъжицата, хубаво е да се вслушаме в немеца: "Не се изхвърляй над лъжицата! " С "изхвърлянето" е имал предвид да не се наденем на вилицата и да се самоподнесем чеверме на трапезата на Великите.
Семеен портрет отвъд интериора
Светослав Овчаров дължи своя престиж най-вече на документалните си филми ("Коста Паница", "Стефан Стамболов - съзидателят и съсипателят", "Фердинанд Български"), но има опит и в игралното кино ("Юдино желязо").
Новият му филм "България - това съм аз" не е нито документален, нито игрален. Смесил е естетически гени на различни киновидове като кръстопътната кръв на всеки българин. Това е много личен филм - жест на синовна и бащинска обич. Но както обикновено става с искрените жестове в изкуството, те надхвърлят автопортретните граници и се превръщат в свидетелство за ценностите, мисленето и възможностите на цяло поколение, пък и на цял народ в някой момент от неговото съществуване.
Светослав Овчаров (сценарист и режисьор на филма) разиграва една обикновено-необикновена вечер от живота на двете си момчета. Хлапаците са сами в завардения с алармени системи стандартен софийски апартамент. Токът спира и те не могат нито да си изпържат предназначения за вечеря шаран (който внезапно оживява, когато решават да го измият), нито да излязат да си купят хляб (ключалката е електрическа), нито да включат компютъра. Поносимо гладни, леко стреснати от тъмнината - единственото, което им остава, е да развържат бохчата със старите семейни вехтории, хартисали от поколения наред. Потребни и непотребни вещи, принадлежали на дядовци, баби, прадядовци и прабаби. И... миналото се събужда. От старите фамилни снимки по стените, от латерна-магика, от един калпак, един фес и една библия.
Овчаров не иска да впечатли зрителя с уникалността на фамилната си история. Точно обратното - тя много прилича на семейната сага на всеки от нас. Освобождението, свободата, първоначалните илюзии, балканските войни, германските войски, съветските войски, 1989-а. Всичко това е пречупено през документални кадри, през погледа на децата, които ту са самите себе си, ту - баща си и чичо си. Но прескачането във времето - сега, преди и по-преди - става леко, видимо, естествено. Не затруднява нито разказа, нито публиката. В същото време филмът разчита на внимание. Изисква съпричастие и предразполага към него с премерената изповедална интонация, с елегантното смесване на измислица и реалност. Ако му се доверим, "България - това съм аз" ще ни разкаже няколко истории. Нищо чудно между тях да открием и своята.
Легендата "Казабланка"
"Чуй съвета ми, дете! Върни се обратно в България. " Това казва Хъмфри Богарт на едно хубаво момиче с топли бадемови очи, което е готово на всичко за транзитна виза към Щатите и свободата. Филмът е "Казабланка" (1942, реж. Майкъл Къртис), времето е военно, градът от заглавието е кървав кръстопът на шпиони, предатели, нацисти и Съпротива. Сърце на нощния му живот е клубът на Рик Блейн (Хъмфри Богарт) Cafe Americain. Там на черно се търгуват визите, за които българското момиче е готово на всичко. На всичко значи да преспи с корумпирания и циничен френски префект (Клод Рейнс), който пък е единствената сродна душа на Рик в този свят на ръба на хаоса. Самият Рик е препатил и отчаян хемингуеевски авантюрист, лишен от всякакви илюзии. Когато германският патрул го спира с въпроса "Вашата националност? ", той отговаря с онази усмивка - "Пияч".
В такава среда на декаденс и разпад разцъфтява най-красивият романс, който киното познава. Тук Рик ще срещне за втори път любовта на живота си Илза (Ингрид Бергман), вече придружаваща съпруга си (Пол Хенрид) - герой от Съпротивата. Старата искра пали новото чувство, докато разбиращият всичко негър (Дули Уилсън) свири на пианото As Time Goes By.
Това е "Казабланка" - един мъж и една жена се обичат, но трябва да избират между любовта си и една по-висока морална кауза, като спасяването на човечеството например. Ако тука сменим "човечеството" с "децата", "семейството", "работата"..., ще разберем, че пред дилемата на Боги и Бергман е заставал или ще застане някога в живота си всеки човек. Ето я и тайната на дълговечността на този филм, с който киното се идентифицира като медиум за пренасяне на общовалидни чувства.
Но "Казабланка" (издаден у нас на DVD от "Александра") отдавна не е само надживяло времето кино, от което и днес струи стил, магнетизъм и ретрошик. От много цитиране и позоваване той се е превърнал в попкултурна икона на века си, неделима част от фолклора на цивилизацията, в която живеем. "Казабланка" е достойнството да си сантиментален, но и корав мъж едновременно. "Казабланка" е когато си наивно благороден срещу самия себе си и целия здрав разум на света. "Казабланка" са паузите в екшъна живот. "Казабланка" е когато Брус Уилис отпуска спусъка, за да погали жена. "Казабланка" изобщо е всичко онова, което мръсният свят ни пречи да сме, но ние си знаем, че живеем фактически заради него.
Има един стих на Микеланджело Буонароти: "Ако е вярна мъдростта старинна, сеньор/тоз, който може, той не иска. " Затова "Казабланка" е за мъжете, които като флорентинеца знаят, че не уловените мечти са важните - разбиращо пропуснатите да отлетят са всичко. Най-накрая "Казабланка" е за всички, които продължават да помнят, че "няма смисъл за вечност да питаме/преди да изчезнем, в земята зарити,/където рядко се чуват гърмящи копита./А може би ще ги чуем -/не зная;/но дай да залагаме и да играем до края. " - подписано "Хемингуей, Париж, 194... " Времето на "Казабланка".
Рицарят на архитектурата
"Земният рай е покварен от правата линия", заяви през 1958 в първото от многото си послания до човечеството австрийският художник-архитект Фриденсрайх Хундертвасер и осея света с веселите си сгради, преди да го напусне преди няколко дни на 71-годишна възраст на борда на яхтата си "Регентаг" край брега на Нова Зеландия. Цял живот се бори срещу "оптическото замърсяване на природата, което е най-опасно, защото уврежда психиката на хората по-бързо и масово от химическото". С дървета и трева по покривите, с пъстри фасади и луковидни куполи той тръгва - талантлив и смел Дон Кихот - на поход срещу тиранията на рационалистичната архитектура, затворила човешката красота зад решетките на правоъгълни и безцветни жилища. Обикаляйки по суша и вода планетата, той открива през 60-те години в България особена хармония на багри и форми, среща актрисата Ирина М. и създава полихромния си цикъл "Земята на Ирина край Балкана", оценен като вододел в творчеството му - синтез между любовта, земята и изкуството.
Роден през 1928 във Виена с името Фридрих Стовасер, той не само заменя славянското числително във фамилията си с немския му еквивалент "хундерт", но допълва със символика цялото си име, подобно на ренесансов рицар, за да се получи Хундертвасер (сто води) Фриденсрайх (царство на мира) Регентаг (дъждовен ден) Дункелбунт (тъмно пъстро). Учи за кратко в академиите на Виена и Париж, без да обръща внимание на модернизма и постмодернизма, убеден, че правите линии и ъгли са примитивни архитектурни сечива. Възхищава се на чувствените форми на Климт, на ярките багри на Шиле, абстрактната хармония на Клее и Матис, а и светът на Шагал му е близък. Родее се с Антонио Гауди заради неговата декоративност и заоблени фасади на сградите му в Барселона. Изворите на архитектоничната функционалност търси в изкуството на Средновековието, в Индия, Япония, Африка, в индианските пещерни рисунки и скулптурата на маорите, в багрите на Таити. На консуматорството противопоставя хармонията и красотата: "Какво ли би станало, ако вместо повече, поискаме да имаме по-малко? " Надява саморъчно направени сандали и дрехи и сам работи по старата черупка "Сан Джузепе - Т" в лагуната на Венеция, докато я превърне в яхта, с която кръстосва океаните, орисан сякаш от името си.
Градоустройствената му философия не се ограничава само с ексцентрично (според опонентите му) жилищно планиране. Той се грижи за транспорта, канализацията, преработката на отпадъци и води, съхранението на енергията, изхранването на населението - изобщо за достойното съществуване на човека по висшите закони.
За да "изплати наема" на ощетената от престъпленията на модерната архитектура природа, озеленява покривите на обществени сгради и жилищни комплекси. Освежава безличните булеварди на Виена и други големи градове. Посажда дървета в специално извоюваните за това пространства между етажите. Убеден е, че стените са третата обвивка на човека след кожата и дрехата му - следователно между тях той трябва да се чувства удобно. Заобля ги и ги покрива със светла и ярко обагрена керамична облицовка. Воюва за "прозоречното право" - надвеси ли се човек от прозореца си в многоетажния блок, трябва да може да внесе своята индивидуалност в пространството, докъдето стига протегнатата му ръка. Засмените като слънца или плачещи с дъждовни капки прозорци не са кич, а обикновен стремеж към романтика в бита.
Признат е най-напред във Франция и Италия, но и Австрия му отдава почит с държавна награда и с пространства за жилищен комплекс, курортно селище, църкви. А енергийната станция с комини-цветя и Домът на изкуството във Виена, чийто тавански етаж обитаваше между пътешествията си, отдавна са познати на туристите. Американските градове го приемаха свойски, французите му дадоха почетен орден, академии му присъдиха степени. Пътувайки с изложбите си, някъде между Токио, Хамбург, Лондон и Осло, той отново спира в София през 1982. На ядрените опити се изпречва с плакати, за международни организации прави марки, националната идентичност на малки страни защитава с проекти за знамена.
Не утопист, а вестител на бъдещето, Хундертвасер бе изпълнен с оптимизъм, че хората заедно ще противостоят на всяка заплаха, щом вече около масата за преговори заедно сядат художникът с брада и банкерът с връзка, свещеникът и политикът, лекарят и градинарят, а дървото съжителства с бетона.
Ореолът на жената
"Когато те няма" е цикъл графики - антре към изложбата на графичката Галина Павлова на "Шипка" 6. Това, което за щастие отсъства в нейните работи, е болезненият феминизъм - онова торфено блато, в което потъват нежността, негата, виталността и екзотиката на женствеността. Колкото и да ме отвращава сексисткият подход при анализа на артефакти, тук женското начало е заявено и заложено още в първия слой, в кората на ябълката. Тематично и сюжетно, пък и чисто формално, като изящна, онирична цветност, линеарна гъвкавост, утробна затвореност и обтекаемост на пространството, тези графики не могат да бъдат мъжки. А най- сериозното им качество е, че не го искат. Това са фигуративни графики - изречения, които, свързани в контекста на изложбата, зазвучават със звуците на лютня, арфа и флейта... Извиват се в танц-орнамент. Разкриват ореола на жената като прародителница, тотем, желание, като струна, вълшебница, японско хвърчило, като риба... Екзотични и мистични приказки за женската същност.
Художничката нито за миг не противопоставя този мек и топъл свят на мъжката вселена. Те не полемизират. Не се жалват един от друг. Не влизат в единоборство. Нейният свят не изключва другия, очаква го в обятията си. Не го анализира - обича го.
Графиките на Галина Павлова печелят с искреност. Те си стоят, или са полегнали, или се полюшват в танца на собственото си дихание, в една естествена, самодостатъчна и дори самонаслаждаваща се поза - "хубава съм". Много са далеч от всякаква натоварваща претенция, на ръба на сантиментализма, на крачка от шехерезадената сладост. И въпреки това отвъд. Там, където лиричното не е презряно евтино. И където тъгата е сумрачната половина на радостта.
Слънчево с гръмотевици
Катя Динева стъпва на сцената едва тригодишна. В края на 1999 навърши 70. И пак е на сцената. Има 117 роли в театъра и над 10 в киното. Когато съществуваха звания, тя притежаваше най-високото в своята професия - народен артист. Била е лауреат на Димитровска награда, има множество отличия от някогашните национални театрални прегледи, три пъти е удостоявана с наградата "Варна".
Актрисата e завършила Висшето театрално училище през 1952. Първият й сезон като професионална актриса е във варненския театър. Следват четири сезона в Бургас и само два-три месеца в Русе. От 1958 до днес е в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна. Различни поколения зрители я помнят като Надя във "Врагове" от Горки, Луиза в "Коварство и любов" от Шилер, Елка в "Гераците" по Елин Пелин, Милкана в "Майстори" от Рачо Стоянов, Симона Машар във "Виденията на Симона Машар" от Брехт, Сара в "Иванов" от Чехов... В момента играе Етел в "Слънчево с гръмотевици" от Кен Лудвиг.
Катя Динева е дъщеря на големия актьор Христо Динев. Тя също има дъщеря - актрисата Юлияна Чернева. Има и внук - Александър. Той няма да става актьор.
Най-големият урок от баща ми - Христо Динев, е безкрайната му обич и привързаност към театъра. Не ми е казвал: "Ти трябва да обичаш театъра, да се отнасяш отговорно към него. " Това не става с фрази, а с поведение. Баща ми беше болезнено дисциплиниран човек, амбициозен - не. Аз съм по-амбициозна. Едно нещо обаче научих от него за цял живот. Този случай е етап в отношението ми към театъра. Не бях отишла още да следвам, но от 11-годишна играех във варненския театър. И тогавашният му директор Стефан Николаев, светла му памет, бащата на Орфи и на Николайчо Николаев, без да пита татко, решава да ме назначи. Та така крастата, която си е била зародиш в мен, се разви... Именно тогава големият режисьор Хрисан Цанков беше дошъл във Варна да прави "Пигмалион" на Шоу. Баща ми играеше Хигинс, Ана Феликсова, светла й памет, играеше блестящо Илайза Дулитъл - друга такава Илайза не съм видяла... Аз играех една малка роля. Като сега си спомням... Следобедна репетиция. Току-що бе открита варненската опера. За първи път имах възможност да слушам опера. Бях станала опероманка... Знам, че репетицията ни е в два часа, аз отивам точно на минутата, но върви "Мадам Бътерфлай", влизам в директорската ложа и се зазяпвам в спектакъла. Не се обаждам, че съм дошла, само по едно време отварям вратата на репетиционната, виждам, че не са стигнали до моята сцена, баща ми нещо ми махва с ръка, аз правя жест в смисъл "много важно, тук съм" и пак си влизам в ложата. Така два пъти. Нали не е моята сцена, спокойна съм. А се оказва, че те заради мене връщат няколко пъти, защото не ме знаят къде съм. И накрая Хрисан Цанков, който беше на солидна възраст, каза: "Г-це Динева, това е безобразие! Трети път връщам заради вас. " Докато кажа нещо, баща ми ме наби пред всички. Такъв бой ядох, то не е един шамар... Скочиха актрисите: "Бе, Ичко, бе, какво правиш!?"
Оттогава не съм закъснявала за репетиция или спектакъл нито веднъж.
Аз съм от оня клас на Висшето театрално училище, известен като "класът Дановски - Сърчаджиев". На един чин седяхме с Георги Калоянчев, Вили Цанков, Рангел Вълчанов... Помня - в четвърти курс сме, януарска сесия. Ще имаме изпит по марксистко-ленинска естетика, нещо като дипломен изпит.
Вечерта преди него тръгваме си няколко души. Тогава по някои софийски улици продаваха вино в бъчви. Та гледаме нея вечер - перущенско вино. Купуваме си, отиваме в моята квартира - уж ще учим по записките ми. Нямахме учебници и аз много старателно водех записки. Калата казва: "Ох, боже, дали да пием перущенско вино или да учим? " Решихме да теглим чоп, падна се перущенско вино. Колко ще сме пили... Смяхме се до два-три през нощта.
И се оказа, че сутринта нито един от целия клас не се е явил на изпита. Боян Дановски беше много огорчен. Чак на юнската сесия се явихме на изпит при проф. Александър Обретенов - подредени в редички, ще пишем по тема. Калата седи пред мен, аз започвам да пиша - записките, разбира се, на коленете ми. По едно време Калата се обръща: "Катьо ма, диктувай ми... Айде, ма... ". "Добре, казвам но да перифразираш! Чу ли? ". "Ще перифразирам... Диктувай. " И аз диктувам, той пише.
След няколко дни идва проф. Обретенов, един изключително ерудиран човек, съобщава оценките - по петобалната система - и накрая казва: "А Катя Динева и Георги Калоянчев са мислили еднакво. Четворка."
Мине не мине време и Калата ще ми каже умолително: "Катьо ма, айде да напишеш едно писмо на мама... Тя няма да разбере, че не е моят почерк."
Добро другарче. Фукарии... Винаги ми казват: "Ти си патриотка, остана вярна на града си. " Не, не искам да се правя на патриотка. Просто не ме назначиха в София. Няколко пъти опитвах да се прехвърля и не го крия. Това ми беше амбиция - не за да печеля повече, нито за халтура, никога не съм била по тая част. Исках да се преборя с големите асове на българския театър, да сменя климата, но така стана, че не ме назначаваха. Не знам защо. Получих много награди - държавни, сега те не са модерни, но не ги крия, дали са ми ги за моя труд. Не се хваля с тях, но и те не ми отвориха път за София. Не можах да се преборя. Какво да правя - не бях нито парашутистка, нито подводничарка, разбирате какво искам да кажа... Моят баща беше патриот на тема Варна и ми казваше: "Ти не си за София. С твоята дръзка уста няма да ти дават да играеш... " И казваше още: "Важното е, татко, да можеш. Защото, като се вдигне пердето, ще лъсне дупето. Никой не може да изиграе ролите ти, да ти открадне таланта. " Може би е така. Всяко зло за добро. Това, което съм получила във Варненския театър, е много.
Защо да крия възрастта си? Всички знаят на колко съм години. Ако ги крия, те няма да станат по-малко, нали? Важно е как изглеждам. Е, може би малко кокетнича сега... От млада възраст, бях на 30-32 години, започнах да играя възрастни жени. Така направи и баща ми. Аз не преживях криза, че остарявам. Мои колежки - не назовавам имена, много се страхуваха да изглеждат грозни, стари, а не знаеха колко губят с това. Да играеш само млади е твърде еднообразно. На млади години играх баби, жаби, момченца, момиченца... Е, сега вече играя само баби... Когато бях ученичка, исках да следвам литература. Мои съученички казваха: "Ау, артистка ще ставаш... Те всички са с един морал... " Аз съм отраснала в театъра и много добре зная, че това са глупости.
Има неща, за които съжалявам. Например че не можах да направя добра кариера в киното. С него се разминах именно защото бях извънстолична актриса. В личния ми живот има много нещо, за които мога да съжалявам. За моя женски, интимен свят говоря. Но такава ми била съдбата.
