Костов забрани на БТК да повиши цените
Националният телеком предлагаше 8.4% средно поскъпване на телефонните услуги
От началото на приватизационната си процедура досега БТК готви трета промяна в тарифите си в посока към изравняване с европейските цени на телефоните. Това означава по-скъпи градски разговори, по-евтини международни. В деня, в който БТК трябваше да внесе тарифите за съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) обаче, премиерът Иван Костов "остро се противопостави не предложението на БТК да се повишат цените на вътрешните телефонни услуги". Според съобщението на правителствения пресцентър това е станало в разговор на Костов с Антони Славински, министър на транспорта и далекосъобщенията, след което Славински наредил БТК да преразгледа предложението си.
Намесата на премиера в ценовата политика на една компания, макар и 100% държавна, в случая изглежда да е недомислен популистки ход. Проблемът е в това, че още отпреди две години БТК обяви политика на ребалансиране на цените - с други думи, поскъпване на вътрешните разговори и на услугите за домашни абонати, поевтиняване на международните разговори и на услугите за бизнесабонати. Това е политиката, която следват повечето европейски телекоми, които се готвят за либерализацията на телекомуникационния пазар. Или както заяви наскоро Славински в интервю пред "Дарик" радио: "Апетитната страна от дейността на далекосъобщителната компания са бизнесабонатите и те ще бъдат предмет на ухажване... Колкото по-бързо тарифите се преструктурират и станат разходно ориентирани, толкова по-лесно БТК ще успее да запази поносимите цени за масовия абонат."
Висш служител на БТК неофициално обясни, че има тенденция към преориентиране на бизнесабонатите към международни разговори чрез системата call-back, а занапред ще се усети и влиянието на Интернет като начин за пренасяне на глас. Затова БТК цели до падането на монопола от януари 2003 г. да прекрати досегашното дотиране на домашните абонати и на градските разговори. "В противен случай с влизането на друг оператор в България служебните абонати ще се отдръпнат, а ние ще останем селска компания", коментира служителят на БТК.
Според предложената промяна общото поскъпване на цялата потребителска кошница от телефонни услуги трябваше да бъде 8.4%, градските разговори да струват повече с 28%, а международните - да поевтинеят с 14%. След приемането на тарифата от ДКД БТК трябваше да предоговори и споразуменията си за взаимен трафик с мобилните оператори "Мобилтел" и "Мобиком", както и с фонокартните фирми в посока към поскъпване на разговорите чрез "Булфон" и "Мобика".
Условията за поскъпване на телефоните (според изискванията на методиката, която отчита инфлацията, БВП и т.н. ) са били налице още през октомври-ноември миналата година. Тогава обаче поскъпването било отложено с идеята да се съчетае с прехвърлянето на контрола над БТК на новите собственици OTE/KPN. Вариантите защо миналата седмица се заговори за поскъпване са противоречиви. Най-вероятно е това да става, защото протаканата от една година сделка с гръцко-холандския консорциум OTE/KPN е пред провал и стъпката към уравняване с европейските тарифи не може да се отлага повече. Възможно е и новите цени да се готвят, за да влязат в сила в момента, в който приключат преговорите.
Горе-долу това беше и препоръката на "Дойче Морган Гренфел", консултант за приватизацията на БТК, от 1998 г. Консултантът направи сравнение, от което излизаше, че западните телекомуникационни оператори постигат годишни приходи над 700 долара на телефонен пост, а средната стойност на сметките за телефон у нас е 48% от тази в страните от ОИСР. Тогава стана ясно, че БТК в средносрочен план трябва да постигне годишни приходи от 525 долара на линия (другите източноевропейски оператори постигат средни приходи между 400 и 600 долара годишно). Такъв висок приход засега изглежда нереален, като се има предвид, че от общо 2.8 млн. абонати на БТК 2.4 млн. са домашни. От тях средният месечен приход е 9-10 лева. От служебните абонати приходът е несравнимо по-висок, но не може да компенсира. Другият дългосрочен проблем на БТК е, че сега един служител обслужва и отговаря за 110-112 линии, докато при западноевропейските и американските оператори коефициентът е 250 линии на служител. Ако за БТК един служител премине към обслужване на 200 линии, това означава персоналът да бъде намален на 16 000-17 000 души вместо сегашните 26 300. Промяната на коефициента обаче не може да бъде постигната, преди да се модернизира оборудването на БТК.
Теория на македонската конспирация
Конституционният съд забрани сепаратистите от ОМО "Илинден"
Сепаратизъм ли е да се подложи на обществен дебат териториалната цялост на една държава? Ако се вслушаме в мнението на правозащитните организации, провеждането на подобен дебат е абсолютно в реда на нещата. Не така обаче мислят българските конституционни съдии. Миналия вторник дванайсетте магистрати забраниха промакедонската политическа партия ОМО "Илинден" - ПИРИН, чиято легитимност беше атакувана в началото на 1999 г. от 61 народни представители от целия политически спектър. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Александър Арабаджиев, Маргарита Златарева и Стефанка Стоянова.
Така Конституционният съд разби тригодишния къртовски труд на българската дипломация по изглаждането на взаимоотношенията с Република Македония. Тълкувателите на основния ни закон безпричинно провокираха антибългарски настроения в югозападната ни съседка, без съществуването на ОМО "Илинден" да се базира на някаква реална заплаха за националната сигурност. Дори напротив, регистрираната на 12 февруари 1999 г. от Софийски градски съд фракция на промакедонски настроената формация се характеризира със своята умереност и се опитва да се вмести в конституционните норми на страната.
Забраната на партията всъщност няма да ликвидира нейното съществуване, а само ще радикализира членската й маса по подобие на другата фракция, която е водена от досегашния лидер Йордан Костадинов и е със седалище в Сандански. Според резултатите от последните местни избори ОМО "Илинден" се ползва с 0.03% подкрепа, което означава около 2500 души. Около 70 на сто от тези хора са безработни и нискообразовани, което ги прави лесни за манипулиране. От гледна точка на нормалния политически живот това е формация с изключително ниско влияние. Ако обаче става дума за конспиративна организация, подобна численост е достатъчно притеснителна.
Всъщност забраната на ОМО "Илинден" е напълно безсмислен и абсолютно емоционален акт. В крайна сметка от доста време дейността на партията се следи под лупа от органите на контраразузнаването и всеки опит да се прекрачи границата на законността би имал твърде сериозни последствия. Конституционните съдии се подведоха по влиянието на общественото мнение и решиха този скандален казус не на юридическа, а на националистическа основа. Затова и страната ни вероятно за пореден път ще попадне в черните списъци на евросъда в Страсбург.
Всъщност повратната точка в хода на делото се оказа датата 25 ноември. Тогава на бял свят излезе писмо на члена на Националния изпълнителен съвет на ОМО "Илинден" Кирил Иванов до "Отворено общество" - Будапеща, в което отправя радикални послания за отделяне на Пиринска Македония. Зад гърба на своите съпартийци македонският деец изпраща копие от материала до служба "Сигурност" на РДВР - Благоевград. Материалът достигна Конституционния съд, шефовете на ОМО "Илинден" и техните адвокати Пламен Богоев и Йонко Грозев двайсет минути преди началото на заседанието и на практика измести центъра на дискусията. Вместо да се проведе обсъждане на тема "свобода на словото в политическия дебат", центърът на дискусията се измести към това кой е патриот и кой е родоотстъпник. Всъщност това е сериозно отстъпление по отношение на решението на съда от 1995 г., според което могат да се изказват мнения в разрез с общоприетите, както и спрямо решението за свободата на сдружаване.
Всъщност решението на Конституционния съд почива изцяло на емоционални, а не на юридически аргументи. С него се поставя под въпрос изобщо възможността в политическото пространство да се повдига като парлива тема "промяна на българските граници". А всъщност въпросът за прекрояването на границите е застъпен и в самата конституция, според която територията може да се променя с решение на Народното събрание за ратифициране на международен договор. След сегашното решение на магистратите обаче излиза, че всяка парламентарна партия, която посмее да повдигне публично този въпрос, трябва да бъде забранена.
Абстрахирайки се от тези теоретични разсъждения обаче, казусът с ОМО "Илинден" изобщо не е такъв. В крайна сметка никой не е предприел преки действия, които да застрашават териториалната цялост на страната. В този случай става дума за обсъждане на тема, която се смята за табу в българското общество. Поведението на повечето конституционни съдии прилича на поведение на хора, които разсъждават с категории от прединдустриалната епоха, където държавният просперитет винаги се е отъждествявал с териториална експанзия. Всъщност членовете на ОМО "Илинден" трудно могат да попаднат в категорията на хората с различно национално съзнание. По-скоро това са бедни хора, които се чувстват отритнати от своята държава и търсят някаква идеология, за която да се хванат - в случая македонската кауза. Търпимостта спрямо тях (разбира се, докато не прекрачат нормите на закона) всъщност е един тест за демократичен начин на мислене.
Точно затова България вероятно ще загуби делото срещу ОМО "Илинден" в Европейския съд в Страсбург. До момента съдът има натрупана стабилна практика по въпроса. Най-близкият казус е делото, заведено от македонското дружество в Северна Гърция, което Атина изгуби през юли 1998 г. Подобен е и случаят с Обединената комунистическа партия на Турция, забранена от конституционния съд и реабилитирана от съда в Страсбург през януари 1998 г. И в двата казуса става дума за политически формации, които не са погазили законите, но са били забранени под претекст, че заплашват националната сигурност. Македонистката ОМО "Илинден" се намира в аналогична ситуация, така че успехът на партията пред евромагистратите е повече от сигурен. За България ще остане само горчивият вкус в устата, че се нарежда в една категория със страни като Турция и Гърция, които определено не са еталон по отношение на човешките права.
Партиите станаха повече от воеводите
Малко преди решението на Конституционния съд за забрана на ОМО "Илинден" - Пирин, друг проблем започна да гложди ръководството на ВМРО. Шепа отлюспени от "воеводите" учредиха Възстановена македонска родолюбива организация - Българско демократично движение (ВМРО - БДД). Според Красимир Каракачанов тази организация се създава от хората, които от 1992 г. насам правят опити да заемат ръководни функции в партията ВМРО. Инициаторите на идеята (проф. Атанас Попов, който бе избран за председател, Живко Палов, Иван Шалев и др.) са на обратно мнение, те заявиха, че организацията се създава с идеални цели - опазване на родовия корен на българите с македонско потекло, активно участие в създаването на културен мост между България и Македония, борба срещу корупцията и тоталитаризма в българското общество. Оказа се, че между целите е и собствеността върху имотите, от които партията на Каракачанов взема наеми. Попов обяви своята организация за истинския собственик и обвини председателя на ВМРО, че е превърнал партията във фирма.
Проблемът доби политическа окраска, след като Попов заяви, че ВМРО - БДД няма да остане извън политиката и вероятно ще се присъедини към коалицията ОДС. Новите македонци обвиниха ръководството на "воеводите" в неадекватна коалиционна политика и алармираха за недоволство на симпатизантите от партийните лидери. Интригата става още по-заплетена, тъй като раждането на новата организация съвпада със засилващите се настроения във ВМРО за самостоятелно участие в парламентарните избори. Появата на втора македонска организация трябва да стресне сегашния коалиционен партньор на СДС и да го задържи в орбитата на ОДС под заплаха от маргинализиране. Другата възможност е управляващите да са взели решение окончателно да се разделят с дружината на Каракачанов и да приемат ВМРО - БДД в коалицията с надеждата новите македонци да успеят да откраднат електората на Каракачанов.
Типично в духа на вече създаваните по модел от "Раковски" 134 алтернативни партии (БЗНС на Пинчев и НДПС на Гюнер Тахир) стратезите на ВМРО - БДД заложиха на механизма за "неразпознаване", т.е. симпатизантите гласуват за алтернативна партия не защото я предпочитат, а защото не знаят, че тя е нещо различно от досега известната им формация. Това обикновено се постига чрез приемането на абсолютно същата или подобна абревиатура. Например едва ли всеки избирател би разбрал, че има разлика между ВМРО - БДД (на Попов) и ВМРО - БНД (на Каракачанов). Друг отигран вече трик е приемането на същите символи - и двете македонски организации имат еднакво знаме, една и съща песен за химн, подобни печати и др. Отчитайки обаче високата партийна дисциплина и ангажираност на членовете и симпатизантите на ВМРО, малко вероятно е те да се объркат и да гласуват за организацията на Попов.
Единственият ефект от учредяването на ВМРО - БДД ще бъде още по-видимо отдръпване на Каракачанов от СДС, тъй като и той самият вижда в появата на дубльорите си синя мисъл. Впрочем в сряда той си направи снимка за спомен с евролевия лидер Александър Томов, след като се договориха за сътрудничество на местните им структури.
Времето работи срещу Милошевич, но и срещу Сърбия
Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"
- В месеците след края на войната Западът се ангажира повече с изолацията на Милошевич, отколкото с активни действия за премахването му. Западът даде военни гаранции и скромна икономическа помощ на Черна гора; пое отговорността за управлението на Косово; наложи санкции на режима в Белград и умерено подкрепи демократичните съседи на Милошевич. Но политиката, която разчиташе предимно на санкции, не постигна нужните резултати. Това, което рискуваме, е превръщането на съседните на Югославия страни в своеобразен санитарен коридор около Милошевич. В моите очи политиката на "сдържане" на Милошевич е другото име на перманентна криза на Балканите. Няма санитарен кордон, който да спре вълните на криминализация и дестабилизация, които ни заплашват. Нужна е друга стратегия, в която демократичните сили в самата Сърбия да играят водещата роля.
- Този скептицизъм е разбираем, но много опасен. Той много лесно може да се изроди в политика на гетоизация на Балканите. Западът се измори да слуша за проблема "Милошевич". Разочарованието от това, което става в Косово, и войната в Чечения накараха Запада да отслаби политическия натиск за премахването на Милошевич. Когато изчезне от първите страници на New York Times и Le Monde, Милошевич започва да прилича на по-малкото зло. Така че не е трудно да си песимист за демократизацията на Сърбия, но този песимизъм води до задънена улица.
Сръбската опозиция се оказа неспособна да излезе с реалистична стратегия и убедително послание за бъдещето, тя има драматичен комуникационен проблем със Запада, но това не е само неин проблем.
- Когато анализира способността на сръбската опозиция да управлява демократично и ефикасно след падането на Милошевич, международната общност трябва да има предвид, че Западът смяташе както българското СДС през 1996, така и македонската ВМРО през 1998 за напълно неподготвени да управляват. ВМРО дори бяха определяни като крайни националисти. Днес всички са забравили тези експертни мнения. Оценките за управленската импотентност и националистическата поквареност на сръбската опозиция са преувеличени и преиграни. Промените в Източна Европа не бяха дело на ангели.
Без да знаем по какъв начин ще бъде отстранен Милошевич, днес можем само да правим догадки за политическите рискове в Сърбия след Милошевич. Нещата се променят толкова бързо, че това, което е било вярно сутринта, следобед е напълно излишно.
- Десетгодишният неуспех на демократичните сили в Сърбия да донесат промяна, разпадането на коалицията "Заедно" през 1997 и провалът на протестите на Съюза за промени през есента карат много хора да мислят, че в Сърбия няма потенциал за масови движения, които да свалят Милошевич. Мнозина си представят Белград като нещо средно между трудово-възпитателно училище и дом за бавноразвиващи се, в който преди лягане прожектират партизански филми и интервюта с Мира Маркович. В действителност нещата са по-различни. Истина е, че условията за демократични промени в Сърбия сега не са по-добри от условията през пролетта на 1997 или септември 1999. Социалната енергия е на изчерпване, режимът се справи с косовския шок, възможностите на международната общност да повлияе на ситуацията са по-ограничени отпреди, популярността на опозиционните партии остава ниска, но анализите в стил "дом номер 8" са подвеждащи.
- Положителното е повече, отколкото сме готови да видим. За първи път Милошевич се опитва да унищожи опозицията, а не да флиртува с нея. Новата крайно поляризирана политическа сцена в Белград създава по-благоприятни условия за демократични промени. Възможностите на режима да разшири управляващата коалиция са изчерпани. Милошевич е подложен не само на външна, но и на вътрешна изолация. Очакванията на хората, че режимът може да осигури просперитет и стабилност, са много ниски. Интервенцията на НАТО промени психологическата нагласа на режима - сръбските власти стават все по-параноични и склонни да допускат огромни политически грешки.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че режимът е загубил активната си подкрепа - повече от 70% от населението подкрепя промените, макар че хората не могат да очертаят точните параметри на промяната или да посочат кой би могъл да я предизвика. Консолидацията на режима по време на войната вече е изчерпана. Повече от 60% от населението смята подобряването на отношенията със Запада за основна цел на една успешна политика. Косово не е сред шестте най-важни теми, вълнуващи хората. В началото на 2000 г. общественото мнение в Сърбия напомня това в България през есента на 1996, в Словакия през лятото на 1998 и в Хърватия в края на 1999.
- Начинът, по който повечето сърби обсъждат възможността за промяна, граничи с шизофренията. Всички опозиционни партии изработват стратегиите си с презумпцията, че мирната промяна е възможна. В същото време в лични разговори почти всички опозиционни лидери признават, че не вярват Милошевич да позволи ненасилствена смяна на властта. Това противоречие е напълно обяснимо. В момента опозицията може да предизвика промени само при условие че режимът се придържа към конституционните средства, за да остане на власт. Хората не одобряват насилственото сваляне на режима и не вярват, че улиците могат да разчупят политическата безизходица. Чувството на дълбинна несигурност мотивира както действията, така и бездействията на правителствата и на обществеността.
- Факторът "Хага". Решението на Международния съд в Хага да приведе Милошевич под отговорност прави прехода в Сърбия различен от този в Източна Европа. Във всички посткомунистически държави през последните десет години ключовите фигури на старите режими винаги имаха гарантирана стратегия за измъкване. В Сърбия този модел е неприложим. Милошевич се е вманиачил да открива конспирации срещу себе си и никакви мълчаливи споразумения няма да имат практическа полза. Играта на кадифени преходи тук изглежда трудно осъществима.
Другият фактор, който прави мирния преход и процеса на демократизация проблематичен, е, че в Сърбия изграждането на държавата не е завършило. Днес Сърбия е държава, която не знае границите си, не знае кои са символите й и не може да реши какъв тип държава иска да бъде. Повече напомня България от 1919 г., отколкото България от 1989. Проучванията на общественото мнение показват, че почти всеки втори човек в Сърбия се страхува да не стане бежанец. Несигурността на сръбското общество и проблемът за държавността вече не се идентифицират с косовския проблем. Политическият елит се е примирил с факта, че Сърбия е загубила Косово. Проблемът на сръбския национализъм днес е, че той изгуби проекта са. Всеки разговор за Велика Сърбия звучи като бълнуване.
Другият нерешим проблем е тоталната криминализация на сръбската политика. Почти всички страни на Балканите имат своите мафии, но в Сърбия, мафията има своята държава.
- Отново факторът "Хага" и тоталната загуба на перспектива. В България и Полша Западът направи успешен опит да създаде съюзи вътре в партиите на стария режим. В Белград това не може да стане. Проблемът е, че тази част от лидерите на социалистическата партия и администрацията, които не са отговорни за криминални решения, очакват гаранции не от умерените представители на опозицията, а от радикалите в и извън страната. Особено важно е международната общност да води диференцирана политика по отношение на управляващия елит. Опозицията има нужда от съюзници, има признаци, че режимът може да се опита да завърши процеса на своята трансформация в класическа диктатура. Може дори да прибегне към забрана на опозиционните партии и независимите медии. Основен радетел на тази тенденция е лидерът на Сръбската радикална партия и вицепремиер Воислав Шешел. Неговите изказвания на конгреса на партията му в края на януари, че в Сърбия ще има само две партии - дясна (Сръбската радикална партия) и лява (Социалистическа партия на Сърбия и Югославска левица, последвани от обвинението, че независимите журналисти са виновни за смъртта на военния министър Павле Булатович, демонстрират желанието на режима да криминализира всяка опозиционна дейност.
- Това е основната организационна причина за трудния процес на обединение на демократичните сили. Но единението на опозицията не е утопия. В контекста на нарастващ натиск от страна на режима и по-активна политика на Запада опозицията може да се състезава на изборите с обща листа. Ако има избори.
- След натовската интервенция сръбската опозиция се изправи пред стратегическа дилема - да иска предсрочни избори или направо оставката на Милошевич. Според мнозина искането за нови избори можеше да бъде използвано от режима отново да легитимира себе си. Затова Съюзът за промени настоя за оставката на Милошевич и назначаването на експертно правителство като предварително условие за свободни избори, което беше нереалистично. Но десетоянуарското споразумение на опозицията е илюстрация, че искането за предсрочни избори е единствената платформа, която може да мобилизира обществената подкрепа. Въпросът е дали опозицията може да предизвика предсрочни избори на всички нива (федерално, републиканско, местно), така както е записано в десетоянуарското споразумение, и как да реагира, ако управляващата коалиция реши да насрочи само местни избори.
Резултатите от проучванията на общественото мнение показват, че дори обединена, в настоящия момент опозицията няма силата да накара управляващите да се съгласят на избори. Много малка част от населението е готова да се присъедини към улични протести.
- В общата несигурност, липсата на ясна алтернатива и убеждението, че уличните протести няма да помогнат. Хората са заети преди всичко с проблемите на всекидневното си оцеляване, уморени са и се страхуват от гражданска война. Но пасивността на обществото не трябва да се абсолютизира. Всички помним колко пасивна беше България през есента на 1996.
Статуквото е удивително крехко и всяка по-голяма грешка от страна на правителството може да провокира масови протести и да доведе до радикализация. Въпросът е кой ще сгреши. На този етап опозицията не изглежда достатъчно силна, за да предизвика избори. Най-вероятният сценарий е управляващата коалиция да насрочи предсрочни местни избори и да постави опозицията пред труден избор. Местните избори не представляват голям риск за режима, тъй като след вота през 1996 г. опозицията контролира 14 от най-важните общини, включително Белград. На практика опозицията може да спечели това, което вече има. В същото време може много да изгуби, ако изборите станат инструмент за придаване на политическа легитимност на режима.
Но бойкотирането на изборите крие още по-големи рискове. Според сръбското законодателство изборите са легитимни дори ако само 10% от населението гласува. Така че бойкотът би довел до загубата на основните източници на влияние на опозицията - местните медии и финансовите възможности на местното управление. Освен това бойкотът може лесно да провокира разцепление сред опозицията.
- Опозицията трябва да поеме предизвикателството и да участва в изборите с намерението да ги превърне в референдум за режима на Милошевич. Участвайки в изборите с общи листи и използвайки предизборната борба за атаки срещу режима, тя може да поеме инициативата и да усили натиска срещу режима. Ако издигне общи листи, ще спечели дори ако изборите са нечестни. Това е отправната точка на всяка смислена стратегия за демократизацията на Сърбия. Проучванията показват, че подкрепата за опозиционните групи е по-еднородна, отколкото за управляващата коалиция. Те показват също, че единството на опозицията ще бъде възнаградено - гласовете за единните листи ще са два пъти повече от гласовете, подадени за всяка партия поотделно.
Ако опозицията тръгне с общи листи, което най-лесно може да стане при местни избори, това ще е най-важното условие за промяна в Сърбия. Неспособността й да вземе инициативата и да формулира обща позиция е най-голямата сила на режима на Милошевич. Ограничавайки политическия дебат върху Косово, санкциите и Черна гора, Милошевич успя да изтласка опозицията в ъгъла и да урони обществения й авторитет. Изработването на собствена стратегия е основното предизвикателство за опозицията днес. За първи път през последните десет години времето работи срещу Милошевич, но и срещу Сърбия.
Здравната реформа - играта на сляпа баба започна
И пациенти, и лекари не знаят какво, кога и как ще получават
След фалстарта на здравното осигуряване реформата в здравеопазването е пред втори провал. От 1 март започна изборът на семеен лекар. Оказа се, че на практика изборът е ограничен, защото броят на регистрираните лекари все още е далеч от очакванията. За да избере семейния си лекар, гражданинът трябва да види името му в списъците на регистрираните практики (индивидуални или групови) за съответния район. Те трябваше да са поставени на видно място в районните центрове по здравеопазване и в поликлиниките.
В страната трябва да има 4931 семейни лекари (индивидуални практики), по данни на здравното ведомство към 29 февруари са регистрирани само 2388. Регистрирани са 3342 стоматолози, а са необходими 5426. Специализираните кабинети трябва да бъдат 3976, регистрирани са 2288. Само четири са регистрираните групови практики за специализирана медицинска помощ. В някои столични райони към 1 март се оказа, че няма регистриран нито един общопрактикуващ лекар.
Общо е впечатлението, че засега и гражданите, и медиците нямат особена яснота за акцията "семеен лекар". Вероятно за това помага и недостатъчната информираност. Основната причина обаче са недостатъците на избрания модел и неясната цел на здравната реформа. Заради лошата организация вече се изпускат сроковете, определени в здравното законодателство.
Все още не са пререгистрирани и поликлиниките, които вече трябваше да са превърнати в търговски дружества. Това означава, че лекарите не могат да наемат кабинети, нито са наясно при какви ценови и други условия ще става това. Пациентът също не може да направи своя избор, без да знае при какви условия ще бъде лекуван.
Все още не са подписани и рамковите договори между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации (Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз). Това трябваше да стане през есента, но и досега не е постигната договореност. Точно в тези договори трябваше да се изяснят всички детайли по дейността на общопрактикуващите лекари и специализираните практики.
Липсата на информация и на ясни правила поражда несигурност и у лекарите, и у потенциалните им пациенти.
Според зам.-министъра на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев целта на процеса е да се срещнат интересите на лекарите и на пациентите, да се освободи лекарската професия от администриране, тя да се регламентира много ясно и да се въведат пазарни правила. Ако искаха да постигнат това, здравното министерство и правителството трябваше да се спрат на друг модел. Основната характеристика на сегашния е именно пазарната му недостатъчност.
Държавата се оттегли от организирането и финансирането на здравеопазването. Но запази централизирания модел на набиране и разпределение на средствата. На обществото беше натрапен моделът с Националната (държавна) здравноосигурителна каса - една монополистична административна структура, която по дефиниция не може да бъде ефективна. От една страна, всички работници и работодатели са задължени да правят отчисления за нея и колкото са по-големи доходите, колкото повече и по-добре платени места осигурява работодателят, толкова по-висока е таксата за здраве. От друга страна, съвсем не е ясно какво получаваш срещу парите си. Каквото и да е обаче то, ще бъде еднакво за всички. Каквато и осигуровка да плащаш, получаваш един и същ пакет услуги. На практика здравните вноски са по-скоро данък, отколкото осигуровка.
Освен това изборът на пациента е ограничен от изискването да се запише при лекар от собствения му район. Най-големият проблем за пациента е, че няма критерии за избор на семейния си лекар. Той най-често не познава медиците от списъците и в крайна сметка избира на късмет. Като алтернатива се избира участъковият лекар, с когото поне са се срещали.
Лекарите също са потърпевши. Заедно с пакетите медицински услуги на тях им налагат тарифи, които в никакъв случай не изразяват цената на лекарския труд, защото не отчитат разходите за медицинска помощ и квалификацията на лекаря, а са плод на абстрактни изчисления. Лекарите веднъж бяха задължени да се регистрират, след това - да членуват в казионни съсловни организации, а накрая - да записват огромен брой пациенти срещу неясно заплащане. Единственият начин да се успокоят лекарските протести беше да им се позволи частна практика с пациенти извън кръга на предварително записалите се при тях. Този компромис обаче означава повече пациенти и по-лошо качество на медицинските услуги, тоест, вместо да се срещнат, интересите на лекар и на пациент пак се разминават. В този случай единственият избор, който може да направи пациентът, е отново да плаща по два пъти - един път чрез здравната си осигуровка и втори - за частна консултация и лечение.
Първият фалстарт беше заради липсата на достатъчно пари. Вторият е заради лошата организация. Оттук нататък вариантите са все лоши. Сценарий No1: Стартът на новия модел на финансиране на здравното обслужване отново се отлага. Продължава сегашният хаос в здравеопазването, бюджетът спира финансирането. В същото време касата продължава да се пълни с пари от здравноосигурителните вноски, срещу които хората не получават нищо. Сценарий No2: Здравната каса стартира в определените срокове, но с безброй дефекти в модела и с решаване на проблемите в движение. При този сценарий политическият ангажимент за реформа в здравеопазването формално е спазен. От това обаче не печелят нито лекарите, нито пациентите - напротив, несигурността за тях се засилва. Парите в здравната каса пак няма да стигат, а за икономиката ще бъде все по-трудно да я издържа.
Накратко
От 1 март Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) започна преговори по споразумението за сътрудничество в областта на енергетиката с Румъния. Шеф на работната група от българска страна е Христо Казанджиев, началник на управлението за природен газ в ДАЕЕР. България и Румъния трябва да подготвят съвместен проект за модернизиране на енергийните си системи в съответствие с европейските и да го представят на финансовата конференция на пакта за стабилност в края на март.
Високотехнологичен парк "Екопак" замислят специалисти и мениджъри от предприятието "Технопак - опаковъчна техника" - Пловдив. Идеята е да се създаде хай-тек парк в областта на хранително-вкусовата промишленост, като се интегрират научни, производствени и отраслови възможности с оглед развитието на нови технологии, каза директорът на предприятието г-н Видол Койнов, мениджър на проекта. Според него регистрацията ще стане по Търговския закон, тъй като не се знае кога ще се приеме Законът за високите технологии и високотехнологичните паркове.
Подготвя се поскъпване на билета за градски транспорт в София от 0.25 лв. на 0.30 лв., а на месечната карта за всички градски линии - от 21 на 29 лв., съобщи кметът Стефан Софиянски. Промените са обсъждани на заседание на постоянната комисия по транспорт към общинския съвет и се очаква до края на март да бъдат внесени за утвърждаване от Столичния общински съвет заедно с проектобюджета на общината за тази година. Ако бъдат утвърдени, новите цени на градския транспорт се очаква да влязат в сила от 1 април. Според национално изследване на статистическия институт за миналата година 73% от всички пътници, ползвали автотранспорт в страната, са били превозени с градски транспорт.
Работната група за приватизацията на БТК внесе поредния си месечен доклад за работата си през февруари пред премиера Иван Костов. "Това не е препоръка за или против сделката, просто обобщаваме какво се случи досега", каза представител на работната група.
Фонд "Тютюн" няма да изкупува недоговорения тютюн
Въпреки привидно по-свободния режим тютюнопроизводството остава най-регулираният сектор
Фонд "Тютюн" спира да изкупува недоговорения тютюн, но ще организира конкурси за изкупуването на излишъците. Фондът става административна структура към министъра на земеделието и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Към него ще се сформира експертен съвет с участието на представители на производителите на тютюн, преработвателите, търговците и академичните среди. Експертният съвет ще определя квотите, сортовете, стратегията за развитие на тютюнопроизводството, минималните изкупни цени и премиите. Това предвижда проектопромяната в закона за тютюна, който в сряда беше обсъден на второ четене в парламентарната икономическа комисия.
Досегашната практика за изкупуването на суровия тютюн беше следната: Всяка година МС определя минимални изкупни цени за тютюна. Булгартабак и търговците правят заявки за количествата, които са им необходими. Въз основа на тези заявки, на плана на министерството за производството на определени сортове и на прогнозите за добив от декар се определят квоти. Според квотния принцип производителите са задължени да засяват точно определени площи в конкретен регион с точно определен сорт. Фонд "Тютюн" регулира производството и насърчава отглеждането на определени типове тютюн чрез изплащане на премии на производителите. Когато произведеният тютюн надхвърли квотите и търговците откажат да го купят до края на март (по сегашния закон това е срокът за приключване на изкупуването), на пазара излиза държавният фонд "Тютюн". Той купува излишъците на определените от държавата минимални изкупни цени. Фондът не е стопанска организация и няма собствени складове и мощности за преработка. Затова правителството притиска Булгартабак да приеме в складовете си тютюна, а след това и да го купи, въпреки че не му трябват допълнителни количества. Според слуховете през фонд "Тютюни" от години се въртят далавери, като фондът купува тютюна скъпо, а след това го продава евтино на близки фирми.
Производителите хитруват, като засяват по-големи площи, но не обявяват това, а отчитат по-голям добив от декар и настояват той да бъде изкупен при условията на предварителните договори. Много от търговците също не изпълняват договорите за изкупуване, защото знаят, че ще го направи фонд "Тютюн".
Поправката в закона предвижда освен количествата по договора търговците да изкупуват задължително до 20% от свръхпроизведения тютюн. Срокът за изкупуване се изтегля в началото на март. Ако след това остане неизкупен договорен или недоговорен тютюн (стига да е произведен при спазване на квотния принцип), фонд "Тютюн" организира конкурси за продажбата му. Фондът може да отпусне кредити на спечелилите конкурса фирми за изкупуването на тютюна. Срокът за погасяване на тези кредити е до 1 година. Самият фонд няма право да изкупува тютюн за своя сметка на организираните от него конкурси, е записано в проекта. При тези конкурси отпада задължението за спазване на определените от правителството минимални изкупни цени.
Предстои да се обсъждат още две съществени промени в правилата за работа на фонд "Тютюн". Предвижда се фондът да участва във формирането на изкупната цена. Това означава, че в практиката му се пренася принципът за субсидиране, който се прилага в ЕС. Сега цялата изкупна цена се плаща от търговците. Ако се приеме предложението на министър Върбанов, търговецът ще плаща 70 - 75% от цената, останалите 20 - 25% ще се плащат от фонда. Аргументът е, че така нашият тютюн ще стане по-конкурентен на вътрешния и на външния пазар. Предлага се също неизползваният паричен ресурс да не се връща в бюджета в края на всяка година, а да се акумулира във фонда.
Въпреки привидно по-свободния режим за договаряне и изкупуване на тютюна, тютюнопроизводството остава най-силно регулираният сектор. Остава практиката МС да определя ежегодно минимални изкупни цени на тютюна. Чрез фонд "Тютюн", който се финансира от бюджета, държавата пак ще се намесва на пазара, макар и не толкова директно. Законът задължава купувачите не само да купят до 20% от произведените в повече количества, но и да платят още при сключването на договора поне 20% от договорения тютюн.
Заплашват НЕК с прокурор заради задължения към ядрените фондове
Евтиният ток от АЕЦ се оказа мит, дойде времето за плащане
"Ще отнемем разрешенията на НЕК за експлоатация на блоковете в АЕЦ "Козлодуй" или ще сигнализираме в прокуратурата, ако до края на март компанията не изплати дълговете си към двата ядрени фонда", се закани през миналата седмица председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) Георги Касчиев. В случая става въпрос за фондовете "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация", които бяха създадени със Закона за използването на атомната енергия за мирни цели през 1995 г. В него е записано, че юридическите и физическите лица, които в резултат на тяхната дейност получават радиоактивни отпадъци, правят вноски във фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", а юридическите лица, които използват ядрени съоръжения - във фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация". В наредбите за набиране на финансови средства в тези фондове е определено, че операторът, в случая НЕК, трябва да внася всяко тримесечие определени суми, изчислени по формула (според Касчиев това е по 11%) от средната продажна цена на електроенергията от съответния ядрен блок по сметките на двата фонда.
Фондовете обаче стоят полупразни. Допреди година в тях не беше постъпил нито лев, въпреки че от приемането на закона за използване на атомната енергия и наредбите за набиране на средства във фондовете бяха изминали повече от четири години. В Закона за енергетиката и енергийната ефективност, който беше приет миналото лято, като основни източници на средства за двата фонда отново са посочени лицата и фирмите, експлоатиращи ядрени съоръжения и произвеждащи радиоактивни отпадъци. Останалите средства се осигуряват от държавния бюджет, трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции, дарения, помощи и др. В крайна сметка във фондовете започнаха да постъпват някакви пари, но главно от бюджета. Равносметката е, че в момента в двата фонда има само около 5 млн. лв. Според Касчиев само за миналата година заявените пари са около 116 млн. лв. Липсата на пари в двата фонда може да се окаже голям проблем след съгласието на правителството да затвори малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". Изваждането на ядрени реактори от експлоатация е много скъпа процедура и поради това в международната практика такива фондове се създават и започват да се пълнят едновременно с въвеждането на атомните реактори в експлоатация. Обичайният източник на средства са отчисления от фирмите - оператори на ядрени централи, които калкулират бъдещите разходи в цената на тока и правят отчисления в специализирани фондове. Така бъдещите разходи се разпределят равномерно в дълъг период от време (около 20-30 години) и няма драматични сътресения в цените на електроенергията. У нас тези пари трябва да се осигурят за 2-3 години.
Блоковете на АЕЦ "Козлодуй" работят вече няколко десетилетия, без да се отчисляват средства за тяхното спиране и погребване и за безопасното съхраняване на радиоактивните отпадъци. Точно заради това тук все още е разпространено схващането, че токът от АЕЦ "Козлодуй" е най-евтин. Няма да е така, когато в цената се включат всички разходи на централата, включително парите за двата ядрени фонда, за хранилището и огромните кредити за модернизация на блоковете.
Повишаването на себестойността на електричеството от ядрената централа е вторият проблем. Засега няма коректни изчисления с колко ще нарасне себестойността на тока от ядрената централа, когато в калкулацията се включат необходимите средства. Според различни източници изваждането от експлоатация на четирите стари ядрени реактора ще струва между 300 и 600 млн. долара. Междувременно във фондовете трябва да се събират пари и за двата хилядамегаватови блока. Поне още 100 млн. долара ще трябват за изграждането на хранилище за отработилото ядрено гориво. Ако се прибави и кредитът от 370 млн. долара за модернизацията на 5-и и 6-и реактор, както и допълнителната инвестиция от НЕК, цената на електричеството от атомната централа ще се повиши съществено. Според шефовете от НЕК тя няма да надхвърли 2.5 цента на квтч и токът от атомната централа ще продължи да бъде по-евтин от електричеството, произвеждано в топлоелектрическите централи. Изчисленията на някои финансови експерти обаче показват, че при коректно пресмятане с включване на всички кредити и на бъдещите разходи за затваряне на блоковете себестойността на тока от АЕЦ "Козлодуй" може да надхвърли 3 цента на квтч. В разработката на руската "Атоменергопроект", представена във връзка с проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", например е посочена цена на тока около 7 цента на квтч.
Третият проблем е свързан с преструктурирането на НЕК. Въпросът е как ще върже сметките АЕЦ "Козлодуй", след като при отделянето си от НЕК, както изглежда, тя ще наследи ангажимента сама да финансира спирането на ядрените блокове, огромни задължения по кредитни споразумения и... празни фондове.
Принудени сме да предприемем крайни мерки, след като досега не сме получили отговор на многобройните ни питания към НЕК кога ще си изплатят вноските към двата фонда, заяви Касчиев. Той обясни, че такива мерки са предвидени в Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. От НЕК обаче заявиха, че изявлението на шефа на КИАЕМЦ е емоционално и няма никакви правни основания.
Законът за използване на атомната енергия за мирни цели предвижда възможност инспекцията към КИАЕМЦ да отмени или да спре временно действието на издадените разрешения за експлоатация на ядрени централи в три случая: при нарушаване на изискванията за осигуряване на безопасност, когато се изменят или нарушават условията в разрешението или при възникване на нови обстоятелства, които могат да се отразят на безопасността. КИАЕМЦ вероятно би могъл да атакува електрокомпанията по първата и втората клауза.
През последната година НЕК работи на загуба поради силно свитото потребление. Съществува и проблемът с несъбраните вземания, които вече са около 150 млн. лв. Ясно е, че електрокомпанията трудно би могла да осигури в този момент над 100 млн. лв., които ще бъдат замразени в ядрените фондове. Претенциите на КИАЕМЦ обаче също са основателни. При това колкото повече се отлага изплащането на вноските, задължението на НЕК нараства и ще става все по-трудно да се изплати.
Георги Касчиев обяви, че е измислил начин да притисне НЕК, за да започне да внася дължимите вноски. През тази година при издаването на разрешения за въвеждането в експлоатация на ядрените блокове след ремонт КИАЕМЦ ще постави условие всяко тримесечие НЕК (а след разделянето на електрокомпанията АЕЦ "Козлодуй") да представя доклад за произведеното електричество през периода, каква е била средната му продажна цена и кога ще се изплатят вноските за ядрените фондове.
Въпросът е защо КИАЕМЦ не предприе тези мерки още преди година-две, а дори и още по-рано - проблемът с ядрените фондове се точи вече пет години. Отговорът се съдържа в конфликта между двете държавни институции - КИАЕМЦ и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, от една страна, и търговското дружество НЕК, от друга. Той се изостри през последните месеци заради съперничеството кой да управлява атомната централа и съответно да разпределя и насочва стотиците милиони долари по проектите за модернизация и повишаване на безопасността. В момента АЕЦ "Козлодуй" се управлява пряко от директорския борд на НЕК и шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки няма директен достъп до централата. От НЕК естествено искат да запазят колкото се може по-дълго статуквото, а Шиляшки, който се съюзи с Георги Касчиев, бърза да го промени. Именно заради това Шиляшки нареди още през декември атомната централа да се отдели от НЕК и да мине на подчинение на енергийното ведомство. МВФ и Световната банка обаче спряха устрема на Шиляшки и наредиха отсрочка за раздробяването на електрокомпанията, докато не се изяснят напълно правилата за пазара на електричество.
Прозрението на Старата дама: важното е да си желана
Демократическата партия бетонира оцеляването си
Въпреки претенцията на Демократическата партия да бъде една от малкото елитни политически организации в България 16-ият й конгрес миналата седмица разби надеждите на нейното ръководство да демонстрира сплотеност, сила и способност да управлява. В атмосфера на хаос бяха сътворени промени в устава и платформата и бе приета програмна декларация. При гласуването им преброителите не знаеха какво да правят, а голяма част от делегатите - за какво гласуват. Видимата дезорганизация стресна председателстващите конгреса едва когато две предложения за промяна в платформата не получиха необходимия брой гласове и трябваше да бъдат отхвърлени. Естествено бяха прегласувани, като делегатите мятаха своите карти под напевните подкани на Владимир Джаферов "моля ви, гласувайте".
Минути преди началото на конгреса в залата не бяха допуснати близо 200 делегати предимно от местни организации от Бургаска, Ямболска, Хасковска и Сливенска област. Според ръководството на партията те били нелегитимни, тъй като при учредяването им не е присъствал човек от Висшия партиен съвет. За невалидни бяха обявени и техните пълномощни. Един въпрос остана открит - възможно ли е в продължение на няколко месеца да се създават организации и никой от ВПС да не разбере и да не реагира. Според Александър Праматарски и Николай Христов това било "активно мероприятие" на външни сили, за да бъде разцепена Демократическата партия. Но пак според тях "част от тези структури ще бъдат припознати като организации на ДП след конгреса". Защо това не е направено преди конгреса, също не се разбра. Може би защото проблемът е в друго - преди бившият образователен министър да се оттегли от битката за лидерския пост в партията, същите тези делегати заявяваха абсолютна подкрепа за него, но след сделката Методиев - Праматарски се почувстваха излъгани. Вече никой не можеше да гарантира кого ще подкрепят и дали няма да провалят старателно подготвените промени в устава. Малко вероятно е Методиев да е поръчителят на това документно разрастване на партията, за да увеличи подкрепата си сред провинциалните структури на партията, но едва ли е ставало без негово знание.
За разлика от конференцията на СДС, където още в началото Костов сам даде тон за критика, ръководството на Демократическата партия бе залято от цялата критична енергия на своите делегати, без да им бъде подсказвано. Разрушителни критики от залата отнесоха лично Методиев и Александър Джеров заради докладите им за състоянието на партията и парламентарната й дейност. Делегатите отчетоха, че докладът на бившия просветен министър е непълен, защото липсва анализ на местни избори, и се обединиха около мнението, че резултати от тях са тревожни за една партия, която е имала водещо място в управлението на страната. Анализът на Александър Джеров бе определен направо като захаросан, защото всъщност в "парламента ДП има незабелязващо се отсъствие". Издигнатият впоследствие кандидат за председател на партията Георги Тошков обвини депутатите, че "вместо закони плетат интриги и се занимават само с бизнес". Той връчи на Златка Русева приза за бездействие и я нарочи заедно с Праматарски за едни от главните виновниците за ниския авторитет на Демократическата партия. Тошков бе и основният поддръжник на тезата, че "през последните три години партията върви по низходяща линия", като постоянно губи членове. Според него в партията се залага недемократичност и той обвини ръководството, че "не само - че за нищо не става, но и не допуска нови лица да вървят нагоре".
Най-яростни бяха дебатите около промяната в устава, с която се създава нов пост в партията - председател на Висшия партиен съвет. Обсъжданията бяха изпъстрени от непрестанни обвинения към Методиев в предателство, а към Праматарски - в използване на задкулисни методи за домогване до лидерския пост. По-големи политически негативи понесе бившият просветен министър, който обясняваше оттеглянето от битката за лидерския пост със своята мекушавост и неадекватност в конфликтни ситуации. Весела Рашеева (депутат от 36-ото НС) обедини настроенията на залата с прочувственото: "Сашо, уважавам твоята борбеност. Веско, в тебе вече нищо не уважавам. " Главните опасения на делегатите обаче бяха свързани с напълно възможното очакване двата центъра да се противопоставят, с което да блокират дейността на цялата партия, като никой не постави под съмнение бъдещия избор на Методиев за председател на ВПС. И Праматарски, и Методиев естествено отрекоха да са сключвали споразумение, според тях това е прецедент в българския политически живот и е в интерес на единството в партията и нейния възход.
Иначе като компенсация на усещането за разнобой и политическа немощ демократите не пропуснаха да титулуват партията си като желан партньор от всички други политически организации в бъдещите парламентарни избори. На местно ниво обаче истината е доста по-различна. Почти не мина изказване, в което някой да недоволстваше от отношението на коалиционните партньори СДС и БЗНС. Общото мнение бе, че те не зачитат ДП като равностоен участник в управляващата коалиция, но и ръководството на партия не прави нищо да промени нещата. Обяснението на трибуната бе "малка партия сме, не можем да искаме много", но все пак поеха задължението да защитават интересите на ДП.
Въпреки всички критики и емоции на делегатите изненади при гласуванията нямаше. Бяха приети предимно редакционните поправки в устава и предварително известният лидер беше избран. Председател на Демократическата партия стана Александър Праматарски, който спечели с 610 гласа от общо 889 и остави далеч след себе си Златка Русева (232 гласа) и Георги Тошков (38 гласа). Но не претенциите на Русева, а внесената в последния момент кандидатура на Тошков предостави на делегатите различен поглед върху партията, коалиционната й политика и мястото й в политическия живот. Въпреки това той остана с незначителна подкрепа и не успя да се превърне в лице на недоволните. Различни могат да бъдат обясненията защо след толкова много критики срещу сегашните лица на ДП и тяхната политика делегатите отново заложиха на познатите лица в партията, а не се ориентираха към алтернативни фигури и решения. Може би продължава инерцията от по-добри времена, когато заради авторитета на Стефан Савов се приемаше всичко, предложено от ръководството.
За избора на Праматарски делегатите се ръководиха от лансираната още преди конгреса теза, че единствено с него Демократическата партия има някакъв шанс да се задържи на политическата сцена. Докато в изказванията на Тошков се прокрадваха апокрифни мисли за самостоятелно участие на ДП, Праматарски застана твърдо зад коалицията Народен съюз и нейното място в ОДС. В негова полза е задълбочаващата се криза в СДС, която продължава да няма голям избор от бъдещи партньори. Тъкмо това прави Демократическата партия желан обект на предизборно ухажване. Надделя и мнението, че единствено с помощта на земеделците последователите на Савов ще могат да предявят претенции за част от властта на сините, макар че досега тъкмо демократите, а не хората на Мозер, бяха галените деца на "Раковски" 134. В същото време единствено Праматарски бе посочен от Анастасия Мозер за желания от нея водач на ДП.
Колкото и да изглежда компромисна стъпка, изборът на новия лидер поне не заложи бъдещо разцепление на партията. Най-старата дама в българската политическа история все пак запази стил.
Парите по програма на ФАР - на една река разстояние
"Ние сме големи, красиви и бавни", обобщи същността на Европейската комисия Христос Макридис, съветник в делегацията й в София. Отговарящ за програмите на Европейския съюз за България, на господин Макридис му се наложи на два пъти да прибягва до това оправдание, за да обясни защо по някои важни за България проекти няма никакво развитие. Бюрократичните усложнения по програмите на ЕС и тромавите тръжни процедури, с които се съпътстват, възлагането на определени проекти, са проблеми, "с които трябва да свиквате в общуването си с еврокомисията", продължи Христос Макридис. От друга страна, българската корупция и непрозрачност при някои сделки са проблемите, които са принудили комисията да прави повече проверки и така да се налага да изтече много вода преди одобряване на всеки от проектите от програмата ФАР.
По обновената програма ФАР и по програмите ИСПА и САПАРД България може да се надява на общо 250 - 300 милиона евро на година. Изискванията за получаване на парите обаче са значителни. Еврокомисията трябва да е убедена, че процедурата по възлагането на даден проект е била справедлива и прозрачна. На второ място, българската страна трябва да е приела съответните норми от европейското законодателство, които се засягат в проекта, и да е в състояние да ги приложи. Третото изискване е да са изградени институциите, свързани с администрирането на проектите.
Средствата, предоставени по програма ФАР, са безвъзмездна помощ - те покриват до 80% от даден проект, а останалите българската страна трябва самостоятелно да набере - целта е с участието на ЕС подобни структурни проекти да станат привлекателни и за други чужди инвеститори, било то частни или държавни. Процедурата по възлагане на определен проект е чрез търг, който се обявява по Интернет. В уеб-страницата на програма ФАР за България се дава пълна информация за бюджета и същността на проекта, както и условията, на които трябва да отговаря определена компания или организация, за да кандидатства за него. Оценката на офертите се извършва от смесена комисия на независими европейски експерти и български представители. Тя изготвя доклад, който се връща в делегацията на еврокомисията, която решава дали да възложи изпълнението на проекта на победителя в търга, или да проведе нов, ако няма достатъчно задоволителна оферта.
Националната програма ФАР 1999 за България има продължителност до 31 декември 2001 г. и предоставя финансова помощ в размер на 40.97 млн. евро. Целево те ще се разпределят по осем проекта (виж таблицата).
Програмата ФАР включва още две нови направления - програма за трансгранично сътрудничество и програма за инфраструктурни проекти, които ползват фондовете за сближаване на ЕС. Първата програма е на стойност 30 млн. евро - 25 за проекти по южната граница с Гърция, и 5 милиона за граничния с Румъния регион. С Гърция се подготвят два големи транспортни инфраструктурни проекта на стойност 5.2 млн. - електрификация на железопътната линия Дупница - Кулата (коридор София - Солун), и рехабилитация на основни пътища: Е79 (коридор София - Солун), Е85 (коридор София - Александруполис), път до новия граничен пункт в Илинден (връзката Гоце Делчев - Драма). В областта на телекомуникациите ще се отпуснат 2.5 млн. евро за инсталиране на оптичен кабел Хасково - Кавала. Другата подпрограма ще предостави финансиране от 12 милиона евро за намиране алтернативна заетост при затваряне на урановите мини в Елешница и Доспат. Проектите за Румъния са два - модернизация на граничното оборудване на газовата станция Черна вода на газопровода Румъния - България и рехабилитация на моста на река Дунав между Русе и Гюргево. За опазване на околната среда ще се реализира проектът за съвместна система за контрол на замърсяването на въздуха в румънските и българските градове. По третото направление на ФАР, фондовете за сближаване, България ще разчита на подкрепа за два проекта - първият е за подобряване системата на водоснабдяване в София чрез изграждането на завод за обработка на отпадъчни води на стойност 23 млн. евро. Проектът ще бъде съфинансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Вторият проект цели минимизиране последствията от преструктурирането и приватизацията на предприятията в стоманодобива и въгледобива и е на стойност 12 млн. евро.
Жилищноспестовните влогове - само една илюзия не стига
Държавата спретна на притежателите на лихвоточки пореден епизод от сериала "Прелъстен - изоставен"
Всеки, който през седмицата е минавал покрай общината или клоновете на ДСК не само в София, но и в другите големи градове, е забелязал прилични на митинги опашки от чакащи объркани граждани. Те бяха резултат от поредния неуспешен опит на държавата да реши проблема с неуредените дългогодишни жилищноспестовни влогове, наследен още от времето преди 1989 г. На дългогодишните спестители бе дадена възможност да заменят лихвоточките си с жилищни компенсаторни записи, които обаче за разлика от досега съществуващите книжа по реституцията могат да служат само за закупуване на държавни жилища. За съжаление тези обекти отдавна са раздадени, а и да има останали, ще са крайно недостатъчни да задоволят огромния проявен интерес.
На първи февруари влезе в сила допълнение към Закона за обезщетяване на вложителите с дългогодишни жилищноспестовни влогове, в което се даваше правото на крайно нуждаещите се в едномесечен срок да подадат заявления за замяна на натрупаните лихвоточки до 31 декември 1991 г. с жилищни компенсаторни записи. С това започна нова вълна от проблеми в опитите на законодателите да сложат ред в така обърканата система на жилищното осигуряване. Съвпадането на името на новия инструмент с това на записите, издавани за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти по закона "Лучников", вероятно е главната причина много хора да сметнат, че най-накрая ще получат нещо реално срещу своите спестявания. За разлика от новите записи компенсаторните записи по закона "Лучников" са относително ликвидни инструменти, тъй като могат да бъдат използвани при плащания по приватизационни сделки. И именно смесването на две различни групи хора (бившите собственици и дългогодишните спестители) създаде объркване и проблеми. При условие че с досегашните реституционните бонове може да се участва в приватизацията и се продават за 18-20 стотинки за един лев номинал, докато за всяка лихвоточка се плащат по 3 стотинки от Националния компенсационен жилищен фонд, получаването на бонове изглеждаше доста привлекателно и накара хората да се струпат около гишетата на общините. Спестителите обаче ще са крайно разочаровани, когато научат, че макар двата вида записи да имат едно и също име, те дават
Новите записи (т.е. тези, компенсиращи дългогодишните спестители) могат свободно да се купуват и продават, но използването им е ограничено само до възможност за купуване на предназначени за строителство държавни земи и жилища от общинските фондове, но не и за плащане в приватизацията. Което автоматично прави търсенето на тези инструменти малко (заради силно ограничените строителни обекти), а предлагането огромно. Брокери очакват цената на тези инструменти да бъде в пъти по-ниска спрямо тази на записите по закона на Лучников, във всички случаи не много повече, отколкото Националният компенсационен жилищен фонд плаща на лихвоточка.
За съвсем краткия срок в рамките на един месец никой държавен служител не се нагърби да обясни на заинтересуваните какво всъщност им се предлага с новата поправка в закона. Неяснотите около новите текстове, свързани най-вече с еднаквите имена на две различни категории компенсаторни записи, създадоха объркване сред хората и както обикновено в последните няколко дни от дадения срок пред гишетата на общините се събра огромна тълпа. Служителите не успяха да обслужат всички. Макар че много хора не знаеха всъщност дали искат да подадат молба, незнанието ги беше довело до мястото, където те търсеха взаимно отговор на въпроса какво всъщност е новото им право.
За решаването на проблемите с жилищното осигуряване още през 1991 г. беше създаден Националният компенсационен жилищен фонд, който трябваше да обезщети спестителите. По данни на фонда от началото на работата му през септември 1993 до края на миналата година са обезщетени 49 хиляди от общо 100 хиляди "крайно нуждаещи се" вложители, а плащането е ставало съгласно наредбата към закона, според която обезщетението на една лихвоточка в момента е 3 стотинки.
Всеки от останалите необезщетени 50 хиляди души трябваше в едномесечен срок (от първи февруари) да подаде молба до общинските комисии към Националния компенсационен фонд за получаване на жилищни компенсаторни записи. Комисиите трябва в 14-дневен срок от подаване на молбата да проверят подадените им данни и да съобщят на областния управител броя на лихвоточките, които има съответният заявител. След това областните управители се произнасят по искането в едномесечен срок. Най-същественият пропуск в тази процедура е, че макар областните управители да дават разрешението за компенсиране на желаещите, реалната компенсация става от държавния жилищен фонд, който се управлява по места от общините, а не от самите областни управители. Ясно е, че общините нямат достатъчно жилища и парцели за всички желаещи. Това ще доведе до два проблема. Липсата на достатъчно жилища, от една страна, ще лиши хората от възможността да получат реално обезщетение. От друга, при крайно ограниченото предлагане на жилища и големия брой бонове, които се очаква да се издадат, цените им ще са доста ниски.
Освен това неяснотите около набързо стъкмената поправка са многобройни. Въпреки че срокът за подаване на молби вече приключи, все още не е ясно как точно ще се компенсират натрупаните лихвоточки и какво ще е съотношението между тях и компенсаторните записи. В тази насока беше и изказването на Стефан Софиянски в медиите, че столичната община няма да приема жилищните компенсаторни записи като платежно средство, докато държавата не каже кой ще бъде крайният им осребрител. Не беше направено нищо, за да се разясни на хората в този едномесечен срок какво точно представляват новите бонове и какви права им дават те. Така на опашките от чакащи пред общините се наредиха и много хора, които изобщо не са в групата на крайно нуждаещите се и за които новите изменения изобщо не се отнасят. За непознаването на процедурата от страна на хората говори и фактът, че ДСК, пред която се трупаха тълпите, изобщо не е страна по закона. Въпреки че жилищноспестовните влогове се внасяха в нея, списъците с имената и броя на лихвоточките се съхраняват в регионалните комисии към Националния компенсацонен фонд, които се намират в общините, и при тях хората трябваше да подават молби. За задълбочаване на объркването повлияха и некомпетентните изявления на някои областни управители, които заявиха, че всички подали молби ще бъдат обезщетени. Това бе достатъчно хората да се втурнат към общините, без изобщо да си задават въпроса дали обещанията са реално изпълними.
Възниква въпросът защо въобще беше необходимо внасянето на подобни поправки в закона, когато тяхното действие още от началото бе обречено на провал. На този въпрос Светослав Лучников отговори просто, че текстът е бил приет по предложение на Министерството на регионалното развитие. Сякаш осъзнали кашата, която са забъркали, законодателите заявиха, че сроковете за подаване на молбите няма да се удължават, макар че до последно пред вратите на общината имаше желаещи за подаване на молби и много хора не успяха да се възползват от правото си. А какво ще стане след една година, когато точно около изборите ще трябва да се търси разрешение на ненужно създадения проблем?
АТБ иска ремонт на проекта за банковата несъстоятелност
По всичко личи, че новият закон за банковата несъстоятелност ще разгорещи страстите във финансовите и правните среди у нас. Някои от малцината юристи, имали достъп до проекта, вече заявиха, че той се нуждае от основен ремонт по пътя към парламента. Миналата седмица отрицателно становище по него даде и Асоциацията на търговските банки (АТБ).
Писмото със забележките на асоциацията е било връчено на Милети Младенов, шеф на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, и на Пламен Орешарски, заместник-министър на финансите. Двете институции заедно с БНБ отговарят за изготвянето на закона, който трябва да бъде внесен в парламента до края на март. В момента по него тече обичайното съгласуване между различните министерства и ведомства.
Според АТБ идеята за създаване на отделен закон за банковите фалити е навременна и необходима. Като неправилно и необосновано обаче банковата общност определя предвижданото рязко свиване на правомощията на съда за сметка на Фонда за гарантиране на влоговете. "Това превръща съда от централна фигура в производствата по несъстоятелност в орган със строго ограничени компетенции, подлежащи на контрол от фонда, с което по същество се заменя съдебното производство с административно", изтъкват от АТБ.
Според банкерите, след като фондът ще има вече всички правомощия по несъстоятелността, би трябвало да бъдат изрично определени и неговите отговорности, както и да се даде възможност за контрол върху действията му с възможност за обжалване по съдебен ред. "Поставеният от нас въпрос е изключително принципен и ако в проекта не бъде възприет подходът, който ние изложихме по-горе, се обезсмисля внасянето му за обсъждане от съответните компетентни органи", заключават от асоциацията.
Изглежда, спорните текстове в проектозакона не са малко, тъй като остри забележки срещу него са направили и държавни институции, включително правните отдели на правосъдното министерство и Министерският съвет. Тълкуванието на експертите е, че не може да се отнемат със закон правораздавателните функции на съда и те да се възлагат на един административен орган, какъвто е Фондът за гарантиране на влоговете. Съдът не може да бъде задължен да приема като безусловни действия и актове на други органи в хода на съдебното производство. Това според юристите може да се тълкува като намеса в работата на съдебната власт, която по конституция се подчинява само на закона.
Фондът на практика става единственият кредитор, допуснат да управлява производството по банковата несъстоятелност. По мнения на юристи това му дава статут на привилегирован кредитор и нарушава възприетия принцип на равнопоставеност на гражданите и юридическите лица. Още повече че според проектозакона повечето от решенията на фонда, които пряко могат да засегнат правата на останалите кредитори на банката, не подлежат на съдебно обжалване. На практика фондът се превръща във всемогъщ фактор, на който никой не може да търси отговорност за едно или друго решение.
Според запознати при един от първоначалните варианти на закона е било предвидено контролът върху банковите синдици да бъде възложен на изцяло нова държавна агенция. Впоследствие се е решило тази роля да бъде дадена на фонда, тъй като това ще спести част от разходите за създаване на нова администрация. Не е изключено обаче идеята за агенция пак да бъде лансирана при прокарването на проектозакона, смятат юристи.
Накратко
Столичната община ще емитира втори еврооблигационен заем през 2003 г. Сумата на новата емисия ще бъде 70-100 млн. евро. Очакванията на кметството са, че успешното изплащане на сегашния заем от 50 млн. евро през 2002 г. ще вдигне кредитния рейтинг на София, което би трябвало да направи новия заем по-изгоден.
Министерството на финансите работи по закон за държавния дълг. Проектът ще е готов до края на годината, заяви министър Радев. В закона ще се определят принципите за събиране на информация за дълга и механизмите за погасяването му. Предвижда се законът най-после да регламентира ясен механизъм за получаване и държавно гарантиране на приоритетните за правителството външни заеми.
Общо 300 банкомати и 570 ПОС-терминали (устройствата за безналични разплащания в магазини, хотели и т.н.) са били инсталирани в България през февруари, съобщи агенция "Балкан". Разширяването е в резултат от нарасналия интерес към разплащанията с дебитни карти, които крият по-нисък риск от злоупотреби.
Текущият дефицит в централния републикански бюджет към 17 февруари е 253 млн. лева, а в републиканския - 170 млн. лева. Планираният в закона за държавния бюджет годишен дефицит е 540 млн. лева.
Банковата консолидационна компания избра събирателното дружество "Легаком" за правен консултант по продажбата на трите незавършени кораба, които банковият холдинг придоби като обезпечение по закупените лоши кредити за "Варненска корабостроителница". Очаква се идващата седмица бордът на директорите на БКК да одобри договора с фирмата.
От 1 до 14 март БНБ, БПБ, ОББ, Булбанк, Биохим, Експресбанк, БРИБ, Евробанк, ФК "Евро-финанс" и ФК "Елана" ще продават двугодишни ДЦК от целева емисия, предназначена за граждани. Минималното количество, което може да се закупи, са ДЦК на стойност 50 лева. Книжата са лихвоносни, с купонни плащания на всеки шест месеца. Купонният лихвен процент на годишна база е 7% за първото плащане, 8% за второто, 9% за третото и 10% за последното плащане. Обратното изкупуване на книжата ще започне на 31 август 2000 г. Купувачите на Хебросбанк вдигат капитала й в края на март
"Риджънт пасифик груп" още чака разрешение от БНБ за финализиране на сделката
Капиталът на ТБ "Хеброс" ще бъде вдигнат на 29 март, стана ясно от обнародваната в Държавен вестник обява за свиканото общо събрание на банката. По неофициална информация увеличението ще е с левовата равностойност на пет млн. долара. Заедно с това се предвижда да бъде приет нов устав и да бъде сменен надзорният съвет на пловдивската банка. В надзора на "Хеброс" сега влизат бившият заместник-министър на промишлеността Марин Маринов, шефката на Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова-Амар и Милан Петров.
От централата на Хебросбанк в Пловдив потвърдиха през седмицата, че на общото събрание ще бъдат сменени и тримата членове на надзорния съвет. На тяхно място ще бъдат избрани представители на новия собственик "Риджънт пасифик груп". Регистрираната на Каймановите острови компания беше избрана за купувач на Хебросбанк в края на миналата година. Според подписания приватизационен договор тя трябва да плати 23.5 млн. долара за 97.572% от акциите на банката и да увеличи капитала й с 10 млн. долара. Предвижда се това да стане на три пъти - пет млн. долара през първата година, три млн. - през втората и два млн. през третата. "Риджънт" се задължи също да не продава акциите си от пловдивската банка в срок от пет години.
Според подписания приватизационен договор остатъкът от цената по договора трябва да се плати до края на март. В деня на плащането Банковата консолидационна компания (БКК) ще прехвърли и собствеността върху своя дял от пловдивската институция. Доскоро това не можеше да стане по чисто формална причина, тъй като Хебросбанк беше публично дружество и съгласно закона за ценните книжа прехвърлянето на неговите акции може да стане само през борсата. Този проблем беше решен през миналата седмица, когато Централният депозитар отписа банката от регистъра на публичните дружества. Сега предстои "Хеброс" да направи своя книга на акционерите и да подмени досегашните депозитарни разписки с временни удостоверения или акции, които да бъдат джиросани в полза на "Риджънт".
Другото условие за финализиране на сделката е БНБ да одобри кандидат-купувача. Това изисква малко повече време, тъй като централната банка е поискала от "Риджънт" пълни гаранции, че парите, с които ще бъде платена Хебросбанк, са с доказан произход и не са заемни. Даването на разрешение се усложнявало от факта, че структурата на холдинга има много на брой дъщерни дружества в Азия, което бави проверката на балансите. Според данни на "Риджънт пасифик груп" нетните активи на компанията са около 100 млн. долара. Основната дейност на групировката включва управлението на фондове, корпоративни инвестиции и брокерски сделки. Покупките на ЦУМ и Хебросбанк засега са двете по-големи инвестиции на "Риджънт" в Източна Европа. Сделката за пловдивската банка се определя като доста успешна инвестиция на компанията, тъй като договорената цена покрива около 93% от стойността на нетните активи (акционерен капитал плюс резерви) на "Хеброс", които към края на миналия октомври бяха 48 375 000 лева (25 327 225 долара). Засега не е ясно как ще бъде разпределена печалбата на пловдивската банка за 1999 г. По предварителни оценки положителният резултат на "Хеброс" преди облагане с данъци е 28 млн. лева, което е около три пъти по-добър резултат в сравнение с 1998 г. Въпросът е дали печалбата ще бъде раздадена като дивидент и кой ще го получи - държавата или новият собственик.
Кой се страхува
Тази седмица отново репортер на "Капитал" стана обект на бруталност. Осем месеца след нападението на Алексей Лазаров неизвестни досега извършители запалиха колата на Момчил Милев.
И досега не знаем нито конкретния виновник, нито причините или мотивите, заради които маскираните мъже миналата година пребиха Алексей.
Някак си няма да се учудим, ако в същата задънена улица стигне и разследването на палежа на колата на съдебния репортер Милев.
Но едно е пределно ясно - и двата инцидента не са плод на случайност. Авторите са избрали нощта и са подготвили и обмислили добре своите деяния. Така че след тях да остане страхът.
В "Капитал" не просто работят млади репортери, от създаването си редакцията стана второ училище за талантливи, свободни, активни личности. Не всички остават в професията, но всички са искали да бъдат честни в нея. Да не се съобразяват с тези, които са на върха в момента, а да дефинират обществените интереси и доколкото могат - да ги защитават.
Какво да им кажем сега? Да не се страхуват, да продължават да пишат остро и по съвест, да разследват до дъното независимо до кого от силните на деня ще стигнат? Малко е трудно, когато сами видяха, че много малко се е променило - никой не е защитен и никой не е виновен.
Когато не си приятелската медиа, с която политици и "спонсори" от бизнеса си пият кафето, има още едно изкушение - автоцензурата. Колкото повече "съобщения", подписани с кръв и огън получаваме, се засилва чувството, че обръчът се затяга. Увереността срещу това ни идва не от институциите, а от читателите. Те ни подсказват, че сме прави. Затова що се отнася до автоцензурата, и този път няма да стане.
Банката на Васко Нинов не дочака руските изумруди
Големият губещ от фалита на БУБ е Държавният резерв, следват фалиралите Балканбанк и Капиталбанк
Опитите за спасяване на Балканска универсална банка (БУБ) приключиха миналия вторник. В последния ден на февруари управителят на БНБ Светослав Гаврийски издаде заповед за отнемане на лиценза на банката поради неплатежоспособност. Според запознати в началото на седмицата БУБ вече е имала натрупани седем-осем просрочени плащания, които не е могла да изпълни.
По закон сега БНБ би трябвало да поиска от съда обявяване на БУБ в несъстоятелност, след което в нея ще влязат синдици. Дотогава банката остава под управлението на квесторите Желю Добрев и Кирил Коташев. През миналата седмица двамата не пожелаха да коментират какво е състоянието на трезора. От "Банков надзор" на БНБ също се въздържаха от повече коментари. По-странното е обаче мълчанието на Васко Нинов и другите акционери на БУБ, които, изглежда, са се примирили с тази развръзка. Въобще затварянето на банката стана толкова безшумно, че чак поражда съмнение дали намеренията за спасяването на кредитната институция са били истински.
БУБ е втората банка след "Кредитна", на която БНБ отнема лиценза след въвеждането на валутния борд. Нейният пазарен дял е толкова малък, че затварянето й едва ли ще създаде някакви проблеми за системата. По данни към края на септември 1999 г. активите на БУБ са били 21.6 млн. лева, което е около 0.28% от активите на цялата банкова система. Привлечените от банката депозити пък представляват малко над 0.1% от общите.
Още от създаването на банката през март 1994 г. дейността на БУБ винаги е била свързвана с няколко по-големи клиенти. През последните години това са фирми, приближени на Васко Нинов, който беше преди години президент на футболния клуб "Ботев" - Пловдив, и на баскетболния отбор на "Левски". Неговата собствена фирма "Ники-Стар" ЕООД получи през август 1997 г. разрешение от БНБ да придобие 40% от акциите на закъсалата банка. През 1998 г. БУБ беше една от трите банки, които имаха сериозни проблеми около попълването на по-висока капиталова база до 10 млрд. лева. След вдигането на капитала делът на Васко Нинов официално падна под 10%, а акционери на банката станаха девет офшорни фирми.
Макар че няма доказателства, в банковите среди винаги се е смятало, че тези фирми са свързани помежду си, както и че истински собственик на БУБ е Васко Нинов. Твърди се също, че увеличението на капитала е станало с помощта на забранени от закона методи и още тогава банката е трябвало да бъде затворена. Подозрението е, че за целта акционерите са използвали заемни средства, като обезпечението по тях са били двата депозита за 4.5 млн. долара на БУБ в атинския клон на "Бенк ъф Сайпръс". Доказателства за това също липсват, но е факт, че парите от гръцката банка, които формираха близо половината от активите на БУБ, отдавна не са там. Според официалното писмо, което квесторите са получили по сметките на банката, в "Бенк ъф Сайпръс" има само около 700 долара. Кой и кога е извършвал преводи от тези сметки - засега не е известно. Според запознати гръцката банка продължавала да отказва по-детайлна справка за извършваните разплащания, което засега не давало възможност да се направи пълна картина за състоянието на БУБ.
И без тези данни обаче е ясно, че в банката няма пари. Всички по-големи активи на БУБ са доста спорни и това ясно ще проличи при бъдещото им осребряване. Притежаваният от банката 27 кг цирконий, който беше придобит като обезпечение по невърнат кредит за 4 млрд. стари лева, ще бъде продаден много трудно, тъй като пазарът за такива редки метали е силно ограничен, твърдят експерти. Освен това имало съмнения, че въпросният цирконий е фалшив, което ще се установява при бъдещата техническа експертиза. По подобен начин стоят нещата и със сградата на бившия хотел "Здравец" на бул. "Мария Луиза", която също беше водена доскоро в баланса на банката. Този имот също беше придобит срещу отпуснат кредит, но впоследствие се оказа, че е бил продаден от бившия му собственик и банката реално не разполага с него. Според запознати квесторите вече са отписали сградата от баланса. Само от тази операция банката е загубила три милиона лева. Общо за миналата година загубата на БУБ е около 15 млн. лева. Банката има силно отрицателна капиталова адекватност и голям брой неизпълнени плащания. Точно просрочените задължения предопределиха затварянето на БУБ, макар че нейните активи най-вероятно ще се окажат по-малко от задълженията й и това също би било основание за фалирането на банката.
Според някои източници
Проблемите на БУБ лъснаха ясно в края на януари, когато се разбра, че банката не може да плати 4.116 млн. лева на Държавния резерв. Това е сумата, за която БУБ е издала банкова гаранция в полза на фирмата "Олимп груп" ООД по сделка с горива от резерва. След като фирмата на бившите борци Страхил Димчев и Станислав Танев-Камилата не се разплати, резервът поиска парите от банката. Това обаче пак не доведе до автоматичен фалит за БУБ, тъй като се оказа, че оригиналът на банковата гаранция е изчезнал малко след внасянето му в банката. В момента с целия случай се занимават прокуратурата и спецслужбите, което по никакъв начин не топли шефовете на резерва - след като банката беше затворена, държавната институция се оказа най-големият губещ.
Сред по-големите кредитори на БУБ има и други държавни фирми и ведомства като Булгарконтрола с над 400 хил. долара и Фонда за гарантиране на влоговете с около 14 хил. лева. Близо 1.7 млн. лева пък имала да взема от БУБ и фирмата на Гриша Ганчев "Литекс комерс". Сумата е дължима по два записа на заповед, издадени от Васко Нинов и гарантирани от банката в полза на Гриша Ганчев. Срокът за изпълнение на тези три плащания е изтекъл също през миналата седмица, твърдят източници от БУБ.
За митичните скъпоценни камъни се заговори още когато се разбра, че Васко Нинов търси спешно купувач на банката. Става дума за два камъка от рода на изумрудите на стойност съответно 4.8 и 13 млн. долара. Според хората на Нинов изумрудите били собственост на руския гражданин Александр Иванченко, който ги бил дал на доверително управление на офшорната фирма "Еврофайнаншъл инвестмънт". Първоначално идеята на мистериозните "инвеститори" вероятно е била да апортират камъните в увеличението на капитала на БУБ, това да подобри показателите за капиталова адекватност и БНБ да спре надзорните проверки в банката. От централната банка обаче категорично отказаха да разрешат подобно попълване на капитала и дадоха срок на кандидат-купувачите да намерят пари в брой. В края на януари двата изумруда напуснаха България и оттогава никой не е чувал нищо за тях. Твърди се, че техните собственици опитват да ги продадат на борсата в Антверпен. Така или иначе времето за оздравяване на БУБ очевидно изтече. Не се осъществи и идеята на Васко Нинов по-малкият от камъните да бъде даден на Балканбанк вместо дължимите 2.2 млн. долара. Синдикът на банката Валентин Георгиев настояваше за сключване на бартера с аргумента, че по този начин Балканбанк все пак ще получи нещо. От неофициални източници обаче се подразбра, че няма никакви данни как руският гражданин Иванченко се е сдобил с камъните и дали въобще те са негова собственост. Подозренията са, че зад интереса към БУБ са стояли руски сенчести групировки - нещо, което трудно може да бъде доказано. А и едва ли има значение, след като БУБ така и не успя да дочака парите от руските изумруди. Сега специализираните органи ще имат далеч повече работа с разнищването на мистериите около самата банка и нейните досегашни собственици.
И банковата асоциация оспори текстове от данъчния кодекс
Асоциацията на търговските банки (АТБ) е изпратила във финансовото министерство обобщените си предложения за промени и разяснения на текстове от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), съобщи главният секретар на асоциацията Ирина Марцева. Според банкерската общност някои разпоредби на кодекса ще създадат сериозни пречки пред кредитирането, ще увеличат разходите за дейността на финансовите институции и ще предизвикат отлив на клиенти, което ще извади допълнителна част от паричната маса извън банковата система.
Най-големи притеснения предизвиква даденото в ДПК право на данъчната администрация да събира своите вземания с имущество на длъжника, което вече е било заложено или ипотекирано пред банка. На практика това ще доведе до несигурност в кредитната дейност на банките и ще ограничи още повече тяхната активност. Отделен въпрос е, че така се нарушават права на кредитор за сметка на друг.
В становището на АТБ е посочено, че данъчният кодекс поставя кредитната дейност на банките в пряка зависимост от публичните задължения на кредитополучателя. Всяка банка при отпускането на заем ще трябва да разполага с пълната картина на публичните задължения на клиента си. За нея обаче е практически невъзможно да има точна информация за вида и размера на неговите задължения към данъчните и осигурителните фондове, дали те са установени с акт на държавен орган, или са спорни и т.н. Банките могат да искат единствено декларация от кредитоискателя и да се основават на данните, които той е посочил. Дори той да посочи всички известни нему задължения, те може да се окажат по-малко от тези, които държавата е установила. Това се отнася най-вече за големите предприятия, при които публичните задължения са твърде динамична величина и са в големи размери. А именно тези предприятия са основни клиенти на търговските банки, се изтъква в становището на асоциацията.
От АТБ настояват за промяна на чл.180 от ДПК, който обявява за недействителни всички сделки за учредяване на залог, ипотека или друг вид обезпечение след назначаване на данъчна ревизия в даденото предприятие. Този текст внася огромна несигурност в работата на банките, които няма как да знаят дали и кога данъчната администрация е връчила акт за започване на ревизия. Освен това банките не биха кредитирали фирма, на която е връчен такъв акт, което практически ще блокира за времето на ревизията дейността на въпросното дружество.
Големи проблеми за банките може да създаде и текстът, който казва, че след започване на данъчна ревизия фирмата може да извършва разпоредителни сделки със свои активи само със съгласието на данъчния орган. Това означава, че дружеството може да спре и погасяването на свои задължения към банка, без тя да е могла да го предвиди.
Данъчният кодекс влезе в сила от началото на годината, но някои от разпоредбите му все още се оспорват. Преди седмица Конституционният съд допусна за разглеждане по същество делото, образувано по искане на 55 депутати от опозицията. Според вносителите ДПК дава големи привилегии на държавата като кредитор в нарушение на принципа за равнопоставеност на правните субекти. Като заинтересовани страни по делото са призовани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на правосъдието, главният прокурор, АТБ, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара. В момента тече 14-дневен срок за предоставяне на писмени становища от всички засегнати институции.
Данъчните ще дежурят постоянно на стоковите борси и тържища
Екипи от данъчни инспектори ще дежурят постоянно на стоковите борси и тържища и ще извършват проверки дали търговците на едро издават фактури с точно отразени в тях вид, количество и цена на продадената стока. Освен това ще се извършват и проверки дали стоките, напускащи тържището, се придружават от необходимите документи. Данъчните ще подновят и масираните проверки по търговските обекти на закрито. Това стана ясно на проведената през миналата седмица среща на министър-председателя Иван Костов и финансовия министър Муравей Радев с представители на търговците на едро и дребно от цялата страна по повод използването на касови апарати. На срещата присъстваха още главният данъчен директор Антон Тончев и Васил Панов, началник-отдел "Оперативен контрол" в Главна данъчна дирекция. На срещата бе договорено създаването на междуведомствена комисия по обсъжданите въпроси. Тя трябва да се занимава с изчистване на неясни понятия в нормативните актове, да проверява подадени сигнали от фирмите и "да зашива джобовете" на корумпираните държавни служители.
"С вас сме естествени съюзници в легализиране на българския икономически оборот", заяви Иван Костов на представителите на търговците. "Една голяма част от правилата и законите се нарушават поради обикновеното им непознаване, поради това, че езикът, на който са написани законите, е твърде далеч от обичайния език, на който общуват хората в сферата. Моето дълбоко убеждение е, че ако се познават добре законите, те ще се превърнат в приятели, в сигурна опора за вашата дейност. Те не са писани враждебно, те не са написани със желание някой някого да смачка", заяви министър-председателят.
Нерегламентираната търговия нанася големи щети на българските производители, създава сива икономика и прави невъзможно държавата да събира своите данъци и такси, унищожава български работни места и изнася български вътрешен продукт, са констатациите на правителството. "Ние, слаби и бедни, пълним джобовете на други държави", възкликна Иван Костов. Той поиска съдействие от страна на фирмите за разкриване на тези, които извършват нелегален внос и на корумпираните служители на митниците, за да се разбият каналите за нелегален внос.
Според търговците проблемът е в липсата на култура у потребителите да си искат касова бележка. "Преди да изградим тази култура у потребителя, което ще бъде един продължителен процес, е необходимо да му създадем интерес към фискалния бон", заяви Александър Йоцев, изпълнителен директор на "Слатина-Булгарплод" и вицепрезидент на световния съюз на тържищата. Бяха предложени конкретни мерки в тази насока, като например на определени социални групи да се възстановява частично платеният ДДС. Според финансовия министър подобна възможност се обмисля, но е твърде сложно нейното приложение поради необходимостта от специална защита срещу фалшифициране на касовите бележки, за да не се стигне до изсмукване на средства от бюджета. "Трябва да има сигурна гаранция, че тези документи - касови бележки, ще бъдат по надежден начин защитени", заяви Муравей Радев.
Залезът на старата гвардия
Големите партии в Чехия губят доверието на хората, които искат нови лица в политиката
"Да си внесем политици отвън" - този почин звучи изключително примамливо в държавите, чиито граждани са разочаровани от собствените си политици. Подобна идея според американското списание "Тайм" била лансирана от чешкия президент Вацлав Хавел, който предложил на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт да се кандидатира за негов наследник на президентския пост. Както е известно, Олбрайт е от чешки произход, владее перфектно родния си език и се ползва с големи симпатии в Чехия. Идеята на Хавел би била чудесна, ако "разкритията" на "Тайм" не бяха опровергани дипломатично както от американска, така и от чешка страна. Фактът, че на чешка почва виреят подобни спекулации, говори, че старата гвардия на чешките политици все повече губи позиции и подмяната й е въпрос на близко бъдеще. Макар и хипотетична, "идеята на Хавел", че страната вече не разполага с авторитетни личности, които да я оглавят, пряко кореспондира с възникналото в края на миналата година движение на бившите студентски лидери от нежната революция. Те поведоха недоволните и разочарованите от политиците чехи и издигнаха лозунга "Благодарим ви, а сега си вървете".
Доказателства за политическата стагнация има много. Но най-важното от тях е това, че основните политически сили в страната са се окопали във властта по изключително изобретателен начин. Става въпрос за т.нар. опозиционно споразумение, което скрепи властта на Социалдемократическата партия на Земан (CSSD) и Гражданската демократична партия на Клаус (ODS). По взаимно съгласие Земан стана премиер в правителство на малцинството, а Клаус - председател на долната камара на парламента. Напрежението между двамата бивши политически противници продължава да избива на повърхността, а напоследък бюджетът за 2000 г. е непрестанен повод за скандали между CSSD и ODS. Преди месец двете партии се договориха той да бъде одобрен в замяна на правителствени промени. Такива обаче няма и досега и от лагера на ODS пак подхванаха познатите атаки срещу социалдемократите. Но въпреки искрите помежду им, Земан и Клаус нямат изгода от промяна на статуквото и полезната партийна симбиоза ще бъде запазена до края на мандата им през 2002 г. Паралелно с вътрешнополитическите проблеми като шамар за чешките политици дойде докладът на Европейската комисия от края на миналата година. В него евросъюзът предупреди Чехия, че изостава в подготовката за членство. Оказа се, че Прага има още много да наваксва в синхронизирането на законодателството, в приватизацията и структурната реформа. На порицанието за неизпълнение на въпросните изисквания чехите отвърнаха с евроскептицизъм и отдръпване от европейската тема.
Според социолозите чехите страдат не толкова от проблемите на прехода, колкото от психологическата липса на алтернатива в политическия живот. Според последното проучване на социологическата агенция STEM три пети от чехите вече искат правителство, което да управлява със здрава ръка. Това се дължало на икономическите трудности на страната, но най-вече на разочарование от управляващите партии. Шейсет и един на сто от запитаните са поискали здрав кабинет, който да направи "това, което трябва". Социолозите обаче правят изричната уговорка, че не става въпрос за авторитарно управление, а за кабинет, който да промени сегашната икономическа и политическа ситуация.
Именно отдръпването на чехите от онези лица в политиката, които се свързват с досегашния модел на управление, роди партията, която призова старите политици да се оттеглят. Показателно за настроенията на хората бе първото проучване на STEM. През декември, когато движението на студентските лидери още беше в зародиш, подкрепата за него беше повече от 70 на сто. Миналата седмица на "Вацлавския площад" отново бяха издигнати лозунгите "Благодарим ви, а сега си вървете", "Гражданското общество е единствената опозиция" и "Споразумението между ODS и CSSD е скрита диктатура". Спекулациите около поканата на Олбрайт за президент само допълват впечатлението, че романтизмът на нежната революция е изживян, а с него и времето на старата гвардия в чешката политика.
Престъпление и наказание
Не се знае с точност колко души са били убити, откакто Русия започна офанзивата си в Чечения през септември миналата година. Още по-неясен е и броят на чеченците, били те цивилни граждани или въоръжени партизани, които са били тероризирани или затваряни в т.нар. контролни лагери. Тази неизвестност е резултат на информационното затъмнение и преднамерената политика на Москва, която отряза достъпа на Чечения до международните институции и правозащитните организации.
Западните политици, пристигащи в Москва, за да изразят загрижеността си за кавказката криза, също участват в тази задкулисност. Владимир Путин и съветниците му осъзнават необходимостта посетителите им да изразяват недоволството на техните страни. Научили са се да запазват спокойствие, докато Мадлин Олбрайт, Робин Кук, Йошка Фишер, шефът на НАТО Джордж Робъртсън, еврокомисарят Крис Патън, представителите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и всички останали се оплакват пред камерите на световните медии. За разлика от Елцин Путин и обкръжението му учтиво изслушват оплакванията, след което правят необходимите, но изкуствени жестове. Те са наясно, че противопоставянето и догматизмът няма да са полезни. Повечето от ВИП-гостите им също са наясно с това. След като лимузините напуснат Кремъл и потеглят към летището, отново идва ред на избиването на чеченци. Всичко това е съпроводено от протоколни усмивки и не оказва влияние нито върху заемите, които Западът отпуска на Русия, нито върху нерешените въпроси, които се отлагат за далечното бъдеще.
Сега, когато войната почти е приключила и злините са сторени, забраната върху информацията, налагана от Москва, не се прилага с предишната строгост. Алваро Хил-Роблес от Съвета на Европа е първият западен висш служител, който бе допуснат в разрушената чеченска столица Грозни. Освен това той получи доста съмнително обещание - руснаците принципно се съгласиха да позволят на група правозащитници да изпрати своя мисия в Грозни.
Това безспорно е необходимо, но още по-нужно е да започне пълно разследване на сведенията за нарушаване на човешките права в Чечения. Има все повече убедителни доказателства, че руските сили са извършвали престъпления срещу личността. Лагерът Чернокозово, на север от Грозни, може да стане позорно известен с ужасите, извършвани в него - подобно на лагера Омарска от войната в Босна. Затова провеждането на пълни и независими разследвания на всички случаи на военни престъпления е от изключителна важност.
Путин и неговата команда
Постепенно се оформя екипът, с който Владимир Путин се кани да управлява Русия
На 24 февруари десетки хиляди руснаци отдадоха последна почит на бившия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, представител на първата вълна демократи в най-новата руска политика. Сред тях беше и.д. президентът Владимир Путин, който на два пъти не можа да сдържи сълзите си по повод преждевременната смърт на бившия си преподавател и шеф в администрацията на втория по големина руски град в началото на 90-те. Това, че фаворитът в президентската надпревара може да плаче, е почти сензация, защото досега той избягваше да показва публично емоциите си.
В едно от последните си интервюта Собчак изрази задоволството си от сътрудниците, които събира около себе си Путин. "Това са все млади хора, някои от които дори не са били членове на комунистическата партия", заяви той пред испанския вестник "Ел Паис". "За разлика от обкръжението на Елцин те не обичат да пият водка и да ходят на сауна. " Още малко и - рицари на кръглата маса, готови за подвизи. С какво ще се занимават тези богатири зависи от предводителя им, който като че ли взе да гледа на себе си като на мъдър крал, който знае какво е правилно. Юристът Путин публично заяви, че смята за неподходяща мярката задържане под стража, наложена на кореспондента на радио "Свобода" Андрей Бабицки след повторното му арестуване в събота в Дагестан. За да раздава справедливост, и.д. президентът се нуждае от помощници, затова не е излишно да се знае с кого тръгва той на кръстоносен поход за спасяването на Русия. Компанията е странна, засега в нея има абсолютно непознати лица, кадрови офицери от тайните служби и немалко оцелели от обкръжението на Борис Елцин.
След оставката на Елцин в Кремъл рязко се увеличи броят на представителите на Санкт Петербург. Разбираемо е желанието на Путин да разположи на ключови постове свои съграждани, хора, които познава от дълго време и на които може да разчита. Част от тях са специалисти, завършили Ленинградския държавен университет, без заявени политически пристрастия, издигнали се през последните години благодарение на подкрепата на Путин и сега заемащи ръководни длъжности в апарата на президентството и правителството. Сред тях е 34-годишният шеф на предизборния му щаб Дмитрий Медведев, който, ако не обърка нещо в почти спечелената кампания, може да разчита, че ще наследи Александър Волошин като началник на президентската администрация. Важно място в обкръжението на президента ще има Игор Сечин, който е с Путин от 1991 г. и в момента ръководи секретариата му. От петербургците, напуснали по-рано родния си град, с особени симпатии се ползва първият заместник-министър на финансите Алексей Кудрин, бивш колега на Путин от времето му на вицекмет. Слуховете са, че той има шансове дори да стане министър-председател след победата на и.д. президента на изборите, но по-вероятно ще наследи министерството на финансите, ако се потвърдят прогнозите, че настоящият титуляр Михаил Касянов е готвен за премиерския пост.
Друг зам.-министър с добри перспективи е вторият човек в министерството на държавното имущество Герман Греф, на когото се падна честта да оглави работата по изработването на 10-годишната програма за развитие на Русия, въпреки че в проекта участват известни икономисти и бивши министри. Други двама известни представители на Санкт Петербург - бившият премиер Сергей Степашин и шефът на енергийния монополист "Единни енергийни системи" Анатолий Чубайс, също се опитват по някакъв начин да се възползват от положението на съгражданина си Путин. Степашин почти сигурно ще се кандидатира за губернатор на Санкт Петербург и вероятно се надява на подкрепа от страна на Кремъл. Чубайс, който е сред най-влиятелните политици и бизнесмени в Русия, може би си прави сметката, че при наличието на толкова много свои съграждани във властта, за издигането на част от които и сам е помогнал, ще се справи с олигарсите като Борис Березовски, с които се бори за надмощие в президентството.
Вливането на свежа кръв в руския политически елит може да има положителен ефект, още повече че много от новите лица минават за либерали и привърженици на пазарните реформи. Проблем би се оказал личният фактор при подбора им, защото едва ли в кръга от познати и приятели на Путин влизат всички способни руснаци. Засилването на влиянието на петербургското лоби крие опасност от търкания с чиновниците в Москва, а и увеличава вероятността от вземане на решения в полза на определени приятелски кръгове. Може би е съвпадение, но Путин подкрепи искане на Касянов за връщането на лиценза на най-голямата петербургска банка "Промстройбанк", която беше обявена за фалирала през ноември миналата година. Едва ли и.д. президентът се е ръководел от това, че притежава 23 акции в банката (0.00025% от капитала й) и в нея се намират повече от 10 хиляди долара лични спестявания, но според съобщения в медиите централната банка вече е готова да върне лиценза, въпреки че това е извън нейните пълномощия.
"Групата, изпратена от вас да поеме управлението на страната, успешно се справя със задачата", заяви Путин на среща с офицери от Федералната служба за сигурност, която ръководи до началото на миналия август. Реакцията на по-критично настроените медии - във всяка шега има известна доза шега. Група от кадри на специалните служби, съвсем неслучайно свързани със Санкт Петербург, първоначално бяха прехвърлени в ръководството на ФСС, а след това за тях се намериха работни места и в Кремъл. Номер пет в държавната йерархия - Сергей Иванов, получи от Путин секретарското място в Съвета за сигурност, което го прави един от основните автори на руската външна политика. В момент, когато и.д. президентът не може да напуска страната поради особения си статут, Иванов е довереният човек, който трябва да представи вижданията на Путин за международните отношения и той успя да направи това при посещението си във Вашингтон. След връщането му в Русия се появиха съобщения, че той е дал да се разбере, че Москва може да смекчи позицията си в преговорите за промяна на договора за противоракетна отбрана, за което настоява САЩ. Първият заместник-директор на ФСС Виктор Черкесов, за когото се говори, че е сред най-доверените хора на Путин, е спряган за ръководител на някое от силовите ведомства след изборите, но не е изключено да се пробва в губернаторските избори в Петербург. Генералът е обвиняван от някои дисиденти, че е участвал в преследването на политически противници на съветския режим и дори е помогнал за осъждането на някои от тях. Много близък до и.д. президента е и завеждащият кадровите въпроси в Кремъл Виктор Иванов, от когото зависят назначенията на всички висши чиновници в Русия, въпрос, на който Путин придава особено значение. Все пак кадрите решават всичко, както учеше бащата на народите.
Въпреки промените напоследък в Кремъл, по неговите коридори все още се срещат достатъчно познати физиономии. Някои от тях са част от неофициалния, но много по-влиятелен, предизборен щаб на Путин, в който влизат част от членовете на най-близкото обкръжение на Елцин. Докато в Кремъл обсъждат подготовката за изборите, бизнеспредставителите на Семейството не си губят времето.
Депутатите Борис Березовски и Роман Абрамович закупиха няколко пакета акции, които им дават контрол върху 70% от алуминиевата промишленост на Русия и 20% от световното производство.
Путин смята, че няма създаване на монопол, защото не се е променила структурата на пазара, а само дяловете са сменили собственика си, но проверката е задължителна. Антимонополното министерство обеща да проучи фактите, но предупреди за трудности във връзка с очакваното използване на офшорни фирми. Продавач на акциите е по-малкият брат на Майкъл Чорни - Лев, а според губернатора на Красноярския край Александър Лебед вероятният купувач е Абрамович, а не пообеднелият напоследък Березовски. Сделката разсърди другия голям алуминиев играч, Олег Дерипаска, собственик на "Сибирски алуминий", който е близък до Чубайс и е сред спонсорите на Съюза на десните сили. Най-вероятно двете страни ще стигнат до някакво мирно споразумение, както това направиха бившият премиер Евгений Примаков и предприемачът Александър Мамут, също смятан за един от членовете на Семейството. Преди парламентарните избори Примаков заведе иск срещу Мамут за това, че се е опитал да подкупи кандидати от листата на "Отечество - цялата Русия", за да ги накара да се оттеглят от надпреварата. Бизнесменът отрече обвиненията и отговори с контраиск. В края на февруари двамата се съгласиха да оттеглят исковете, оставяйки публиката да гадае кой от тях е излъгал и защо другият се е съгласил да се помири.
Нов конфликт между САЩ и ЕС заплашва да взриви правилата на международната търговия
Банан с часовников механизъм
СТО постанови премахване на данъчните привилегии за американските износители
Глобализацията отново е поставена на сериозно изпитание. Твърдението, че националните граници вече нямат значение, започва да граничи с илюзорност. Редица примери напоследък доказват това. Липсата на съгласуваност в интересите на водещите в света осуети преговорите на неотдавнашната среща на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл в края на миналата година. Пак миналата година Европа получи санкции от страна на организацията за привилегиите спрямо вноса на банани от някои страни, както и поради забраната на вноса на генетически модифицирано говеждо от САЩ. Споровете относно последните два проблема обаче изглеждат тривиални на фона на най-скорошния търговски конфликт от двете страни на Атлантика, който вече не касае отделен сектор, а икономиките като цяло.
САЩ претърпяха най-голямата си загуба в битката за надмощие с чуждестранните конкуренти, след като през миналата седмица СТО постанови окончателно, че системата на страната, която позволява на американските износители да се освободят в значителна степен от данъчното бреме, противоречи на правилата на международната търговия. Това решение, определяно като най-важното в историята на организацията, представлява потенциална заплаха за ескалиране на напрежението между САЩ и Европа.
Според СТО тази система, която позволява на американските компании да създават подразделение за външни продажби в офшорни зони и така да намалят в много голяма степен разходите си за данъци, представлява форма на субсидиране на износа, нарушаваща правилата за свободна търговия.
Според горепосочената система всяка американска компания, при която поне 50% от износа има американски произход, може да създаде офшорно подразделение за външни продажби и чрез него да ползва благоприятно данъчно третиране в САЩ. Според ЕС разходите за функционирането на такива фирми възлизат едва на 2000 долара годишно. Сред тях са гиганти като General Electric, Microsoft, Monsanto, Exxon/Mobil, Motorola, Boeing, Procter&Gamble. Ефектът от преминаването на износа през офшорните компании е значим - 65% от печалбите се освобождават от данъчно облагане в САЩ, останалата част се облага в офшорната зона, където данъчните ставки са минимални. Освен това дивидентите, плащани от поделението на компанията майка, не подлежат на облагане. Така, ако една компания се възползва от тази система, тя може да намали общото си данъчно бреме с 15 до 30%, което дава сериозно предимство на американските износители пред компаниите от другите страни.
Пак според изчисления на ЕС, който поиска разглеждане на системата от СТО, половината от американския износ преминава през офшорните зони. За 1999 г. спестените по този начин данъци възлизат на 3.5 млрд. долара. Ако системата остане да функционира, през следващите пет години тази сума ще възлезе общо на 25 млрд. долара.
Този начин на стимулиране на износа беше предшестван от системата на компании за външни продажби, намиращи се на територията на страната, която бе установена през 1971 г. с цел ограничаване на търговския дефицит. Няколко години по-късно обаче тя беше забранена поради противоречията с Генералното споразумение за митата и търговията (ГАТТ - предшественик на СТО). Така през 1984 г. беше въведена системата на офшорните компании за външни продажби. Целта беше да се осигурят аналогични данъчни преференции на тези, от които се ползваха европейските конкуренти. В резултат конкурентоспособността на американските износители силно нарасна. Така например, ако тази система не съществуваше, Boeing, който е един от най-облагодетелстваните от нея, през 1998 г. би платил 130 млн. долара данъци повече, което представлява стабилно конкурентно предимство спрямо европейския му конкурент Airbus Industrie.
Решението на СТО се приема като сериозна победа за ЕС. Появяват се обаче и мнения, че това може да се окаже пирова победа. Твърде голяма е опасността от
Според разпорежданията на СТО САЩ трябва да променят тази система в съответствие с правилата за международна търговия до октомври. Решението на организацията ще има доста сериозни последици и за двете страни по спора. То представлява удар за всички американски компании, действащи на международния пазар. Невъзможно е системата да се промени така, че да се удовлетворят изискванията на организацията и същевременно износителите да си запазят изгодите. Предвид изтичането на крайния срок пет седмици преди изборите в САЩ промяната на системата е крайно непопулярна мярка сред американските политици. Ако обаче тя остане в настоящия си вид, страните от ЕС ще са в правото си да наложат наказателни митнически ставки върху редица американски продукти. Такава мярка предприеха САЩ миналата година, когато ЕС не се съобрази с разпорежданията на СТО, наложени при разрешаването на споровете относно вноса на банани и забраната за внос на генетично модифицирано говеждо от САЩ. Според американците именно тези мерки от страна на САЩ са предизвикали реакцията на ЕС. Европа обаче отрича да става въпрос за отмъщение. Все пак опасенията, че този конфликт може да предизвика поредица от търговски войни и в крайна сметка банановата война да се окаже бомба с часовников механизъм съвсем не са необосновани.
Има и друго обстоятелство, поради което загубата може да се разглежда двустранно. Редица европейски транснационални компании не са доволни от решението на СТО, тъй като те самите са облагодетелствани от тази система чрез филиалите си в САЩ. Тук влизат компании от ранга на Daimler-Chrysler и Phillips.
Според САЩ обвиненията на организацията не са обосновани. Тезата им е, че тази система има същите ефекти, както системата на отстъпки от ДДС, с които се ползват европейските износители. Според правилата на СТО обаче последното не представлява субсидия.
Този конфликт усложнява значително въпроса относно гласуването от Конгреса на САЩ тази година за това дали страната да остане член на СТО. Безспорно отказът от продължаването на членството би оказал силен ефект върху световната търговска система. Така че разрастването на конфликта би имало крайно негативно влияние не само за САЩ, което налага полагане на сериозни усилия за постигане на компромисен за САЩ и Европа вариант. В противен случай последното решение на СТО може да се окаже фитилът, от който започва взривяването на правилата на международната търговия.
Сърбия и Черна гора:
Дългото сбогуване
Подгорица е на път да стане столица на самостоятелна държава в рамките на Югославия
Наскоро един черногорски политолог попита западните си колеги колко време биха издържали да живеят в една държава с Милошевич. Естествено въпросът бе риторичен и любопитният политически наблюдател няма да получи отговор. По същата логика едва ли ще намерят скорошно решение и напразните опити на Черна гора да се откъсне от опеката на Белград. Перспективите не изглеждат никак благоприятни - САЩ и Европейският съюз отказват да подкрепят отцепването на Черна гора от Югославия, а режимът на Милошевич продължава да заплашва Подгорица с поредната юговойна.
От година насам обаче прозападното черногорско правителство и президентът Джуканович са на друго мнение. Следвайки логиката, че вече нищо не ги свързва с банкрутиралата Сърбия, те започнаха да градят независима държава в рамките на Югославия. Така бившата югодържава се превърна в доста абсурдна федерация. В нея де юре все още действат федерални закони и институции, които обаче Подгорица не признава. Черна гора се изолира от Сърбия, като се обяви срещу политиката на Милошевич, въведе германската марка като паралелна валута, започна да гради собствени финансови институции и поведе независима от Белград външна политика. От съюзния регламент за Сърбия остана единствената привилегия да поддържа части на югоармията в Черна гора. С това Милошевич задържа най-солидния аргумент за запазване на югославската държава. Вариантите за промяна на статуквото са два - или нова война, или смяна на режима в Белград. И двата зависят единствено от югопрезидента - нещо, което се знае както в европейските столици, така и в Подгорица. Затова Черна гора няма друг изход, освен да чака.
Разривът между Черна гора и Сърбия настъпи с изострянето на отношенията между Милошевич и Джуканович. Това се случи още преди да започнат бомбардировките на НАТО срещу Югославия, а операцията на пакта само задълбочи процеса. След редица напразни искания за повишаване степента на автономия във федерацията властите в Подгорица се задействаха. Най-напред приеха собствено визово и митническо законодателство, а на 2 ноември миналата година германската марка бе въведена като паралелна на обезценения динар валута. Обяснението бе просто - Черна гора отказва да инкасира щетите от управлението на Милошевич и да поеме рисковете от хиперинфлация и срив в икономиката. Заедно с това бе създаден валутен съвет, който пое финансите на страната и изолира Югославската централна банка. Миналия месец представители на съвета започнаха подготовката на закон за независима черногорска централна банка. Подчертано бе, че банката няма да печата пари, защото е невъзможно германски марки да се печатат в Черна гора. Затова според представители на валутния съвет законът нямало да се различава много от принципите на валутния борд.
Президентът Джуканович съобщи и още една новина в тази посока. Правителството планирало през април да стартира приватизационна кампания, която ще включва масова приватизация с ваучери и привличане на стратегически инвеститори при продажбата на по-големите предприятия.
След като Черна гора узакони германската марка като своя валута, Белград блокира всички разплащания с Подгорица, а като допълнително наказание сръбските власти наложиха търговска блокада на съюзната република. Търговията не бе забранена официално, но това не попречи на сръбската полиция да връща обратно всички търговци, опитващи се да преминат сръбско-черногорската граница. В средата на миналия месец югославският конституционен съд обяви финансовата независимост на Черна гора за противоречаща на всички федерални закони и даде на Подгорица 15 дни да промени решението си. Постановлението на югомагистратите потъна без отговор.
По-ефективен метод за въздействие обаче си остават заплахите за сигурността на Черна гора. През последните месеци напрежението не спада заради нескончаемите инциденти и слухове. Смяната на командващите на Втора югоармия, която е дислоцирана в Черна гора, бе изтълкувана като сигнал за подготвян от Белград преврат в черногорското ръководство. Неотдавна летището в Подгорица бе блокирано от армията и замалко не се стигна до сблъсъци с лоялната на Джуканович черногорска полиция. Миналата седмица, без да пита Белград, Черна гора отвори границата си с Албания и това стана повод за поредната доза спекулации. Появиха се съобщения за прегрупиране на армейските части по албанско-черногорската граница, а по-късно при граничния пункт Божай югоармията постави два контролни поста. Напрежението се повиши и отново се заговори за поредния опит за дестабилизация на Черна гора.
След като стана ясно, че Подгорица не разполага с международна подкрепа за отделянето си от Белград, Черна гора прибягна до палиативен политически вариант. Тя поиска повече самостоятелност в рамките на федерацията. Черногорското ръководство отдавна твърди, че ако това не стане, ще бъде принудено да проведе референдум за независимост. Засега обаче няма индикации, че това ще се случи скоро. По време на визитата си в Лондон президентът Джуканович заяви, че още било рано за референдум. Той все още се надявал Белград да преосмисли и да приеме исканията му за разширяване на автономията. Но черногорският президент обяви новата си стратегия - докато Белград промени позицията си, най-добре Западът да започне да налива пари в страната му. С такъв призив излезе и специалният пратеник на ООН за Балканите Карл Билд. Пред Съвета за сигурност на ООН той също призова международната общност да окаже по-голяма икономическа подкрепа за Черна гора. Подобни призиви могат да означават, че Западът е решил да компенсира с пари отказа си да подкрепи независимостта й. На всичките си международни срещи Джуканович слуша едно и също - не бързайте, ние ще ви подкрепим финансово, но НАТО няма да ви спасява, ако напуснете Югославия на своя глава. Извън дипломатическата риторика обаче не става ясно как ще бъде осъществена тази помощ, ако изобщо има такава. Западът съветва Черна гора да не бърза, защото се страхува от нов балкански конфликт и от по-опасния прецедент - разбиване на съществуващите балкански граници. Освен това, ако се даде повод на Милошевич да окупира Черна гора, това ще означава, че западната политика спрямо Балканите търпи провал, защото, вместо да действа превантивно, Западът отново е следвал действията на югопрезидента.
Един Костов пролет не прави
Костов разбра обществото.
Партията не разбра Костов.
Партията следователно се размина с обществото.
Това е впечатлението, което се налага от медийните обобщения за националната конференция на сините. Факт е, че ако преди по-малко от месец лидерът на СДС квалифицира проблемите, повдигнати от социологическите изследвания (нарастващо недоверие към СДС, дискредитация на имиджа, клиентелизъм, увеличаващо се недоволство от начина на провеждане на реформите и т.н.), като продукт на лоша чуваемост между управляващи и общество, то в доклада му същите тези проблеми бяха вече изведени като резултат от реалните недъзи на синята партия. Необходима и достатъчна промяна ли беше това?
Необходима - да. Достатъчна - не. За разлика от вълшебните приказки, в които изричането на сакралните слова разваля магията, в случая само наивник би могъл да повярва, че старателно култивираните в продължение на години отношения вътре в СДС биха могли да бъдат разрушени чрез послания, колкото и силни да са те. Защото съвършено очевидно става дума за интереси. Има ги централното ръководство, имат ги и местните структури. Затова, когато и едните, и другите казват "ние" (ние демонстрирахме необясним жизнен стандарт, ние се самозатворихме и т.н., и т.н.), всъщност казват (или чуват) "те" ("те" демонстрираха необясним жизнен стандарт, "те" се самозатвориха... ). Което обяснява и иначе необяснимия феномен на ръкопляскането при най-изобличителните пасажи от речта на Костов. Този разрив обаче не остава без отражение в обществото.
Също както и преди месец половината от симпатизантите на СДС виждат вината за хала на партията в низините й, другата половина - във върховете й. Друг индикатор за същото - доверието към правителството сред столичани, е също толкова висок (46%), колкото и към СДС (44%). Недоверието - също. Дивиденти от станалото следователно не е извлякъл никой. Ако на фона на рушащото се доверие към СДС верният ход е бил разчетен като спасяване рейтинга поне на Костов, чрез дистанцирането му от емблематични публични лица, това частично е осъществено. Мнозинството от анкетираните софиянци твърдят, че членовете на новия НИС не се ползват с доверието им (42%). Самите симпатизанти обаче в съотношение 48%:19% твърдят, че новото ръководство заслужава доверие.
Разминаването следователно съвсем не е само между лидер и партия. По-сериозният проблем е, че вътре партията е сериозно поляризирана. В нея отдавна вече има оформени групи - по интереси, на чисто икономическа основа. Любопитен е дори само фактът, че едва 11 на сто от делегатите на Единадесетата национална конференция декларират, че се занимават единствено с политическа дейност. При такова равнище на разделеност на икономически от политически интереси възможно ли е да се мисли, че лявата ръка ще гласува за отсичането на дясната? Освен това съвместяването на постове и дейности беше не самоинициатива на низините, а целенасочено култивирана практика в продължение на последните три години. Всеки що - годе грамотен социален анализатор знае, че в една социална среда избуяват и виреят онези качества, които тя самата поощрява. В този смисъл стои въпросът можеше ли промяната, действието (т.е. изборът на ново поколение НИС) да се състои, ако предварително не са променени принципите на съществуване на самата партия. Независимо от апелите самите делегати поставят избора на НИС на последно място (22%) сред значимите проблеми на СДС - след политиката по управлението на страната (64%), доходите на социално слабите (61%), разрешаването на вътрешните конфликти (37%), взаимоотношенията с коалиционните партньори и бизнеса (по 27%), информационната политика (23%). Проблем на всички български партии е, че в тях непрекъснато се извършва съвместяване-преход от партийни към административни или стопански постове. Затова докато нормалната политическа кариера за техните членове не замени уродливото партийно кадруване, няма да е направена никаква съществена крачка към преодоляването на така заклеймявания клиентелизъм.
Ако случилото се на конференцията може да се мисли в две логики - за обществено въздействие (докладът) и за вътрешнопартийна употреба (неназоваването на конкретни имена), събитията оттук нататък във все по-голяма степен ще заличават различията помежду им. Обществените реакции са реакции преди всичко на икономическата и социалната политика на управляващите, а тя съвсем не е за вътрешнопартийна употреба. Отсега може само да се гадае как ще протече икономическото развитие на страната в оставащата една година до изборите. Дори и само в рамките на София обаче направените заявки в рамките на конференцията се посрещат силно скептично. Като най-безпроблемно за управляващите се допуска увеличаването на пенсиите и заплатите (36%). Намаляването на данъците и замразяването на цените на тока и парното се смята за реалистично от всеки четвърти столичанин, а успешното осъществяване на здравната и пенсионната реформа, както и феноменалният ръст на брутния вътрешен продукт от 10% - едва от всеки осми. Не може да се направи друг извод от подобни настроения освен този, че и най-силните социални послания се посрещат от гражданството твърде резервирано. Какво остава за собственопартийните, а след тях - и за предизборните обещания.
Наистина, съвършено справедливи са думите, че няма по-сигурен начин една партия да спечели доверие от този да води успешна политика. Историята има време, тя може да проиграе различни варианти, да ги повтори, да ги промени. Отделният човек обаче има един - единствен живот. Затова не може да приеме, че трябва да работи за реформата, ако тя не работи за него. Още по-малко - че трябва да следва не своите, а някакви, вменени му като неизбежни, користни лични интереси. Ако елитът на управляващата партия осъзнава това, трябва да е наясно, че най-трудната му битка - да накара самозадвижилите се партийни структури да срещнат интересите на обществото, тепърва предстои.
"Новата" икономическа рецепта:
"Copy", "Paste", добавяме директна държавна намеса и популизъм на вкус
А.Н. е на 33 години. Преди няколко месеца той напусна България в търсене на начин да изхрани семейството си - съпруга и четири момиченца. Дипломираният инженер, отличникът на елитен столичен техникум не знае какво стана на XI национална конференция на СДС, а и това вече съвсем не го интересува.
Дали А.Н. ще получи покана от премиера Костов за срещата "Български Великден"? Едва ли, най-малкото защото още не се е "реализирал извън страната", пък и едва ли тази инициатива сега го интересува. Дали четирите момиченца могат да разчитат на подкрепа от десетките фондации с галещи ухото имена, за да имат бъдеще в България? Засега не.
Ако погледнем през призмата на тази непретендираща за уникалност човешка съдба, може би ще разберем защо решенията на националната конференция на СДС дрънчат на кухо. Почтеност, отговорност, подкрепа на бизнеса, намаляването на безработицата, администрация в услуга на хората, насърчаване на земеделието и чуждите инвестиции, намаляване на данъците, реформа в армията, интеграция на малцинствата, успешно развитие на здравноосигурителната и пенсионната реформа. Да ви звучи познато? Най-вероятно да. Но дали с тези изтъркани обещания някой би имал куража да се изправи пред А.Н. и четирите му невръстни деца и да им заяви в очите, че ето сега вече няма шега, държавата поема правилния курс и си струва да останеш в България?
За трите години, откакто е на власт, СДС бързо усвои писането на програмни документи по метода "Copy - Paste" (маркирам използван в предишен документ текст и го копирам едно към едно в "новия" документ). За разлика от СДС А.Н. няма възможността да направи "Copy - Paste" - нито на своята заплата, нито на изядения вчера от децата му шоколад.
Буквалното прехвърляне на пасажи от един в друг програмен документ не би било толкова неприятно, ако си положил усилия да изпълниш обещанията си, но не си успял да го сториш изцяло и си признаеш неуспеха. Лошото е, когато това се прави, защото почти нищо не си свършил (но твърдиш обратното) по маса параграфи и когато освен пасажите се копира и духът на основополагащите документи - вътрешната противоречивост, липса на ясна концепция за реализиране на набелязаните цели, всичко което се сетиш, да е приоритет. СДС очевидно може да си позволи подобно нещо. А.Н. не може. Той не може едновременно да обещае: на децата си - нови книжки, на съпругата си - ново палто, на майка си - нови обувки, на себе си - едноседмична почивка, на приятелите си - че днес той черпи.
Всъщност, ако има нещо ново, което да се набива на очи в решенията на конференцията, това е категоричното послание, че на икономическите проблеми ще се търси решение чрез директната намеса на държавата и/или на нейните органи. Съдете сами - директна подкрепа на предприемачите, пряко стимулиране на критичните региони, лично министрите и кметовете трябва да съдействат на чуждите инвеститори, директно и сериозно да се стимулира икономията на горива и енергия.
"Основна задача на СДС е укрепването и разширяването на доверието и неговото възвръщане там, където то беше загубено, на основата на почтена и отговорна политика."
Какво точно ще направи СДС, за да разшири и върне доверието, след като делегатите на конференцията, гласувайки за тотално компрометирани личности, показаха, че водещото за тях са не интересът и посланията на обществото като цяло, а някакви техни си, лични интереси. На каква почтеност и отговорност може да се надяваме, след като в ръководството на СДС намират място фигури, които са асоциирани с противоположните на почтеност и отговорност понятия. И кой приятел на А.Н. на въпроса какво става в България ще има куража да му каже - върни се, тук управляващите вече са отговорни и почтени?
"Подкрепа на предприемачите. През настоящата година чрез законодателството и работата на правителството трябва да бъдат намерени механизмите за оказване на директна подкрепа на тези, които създават работни места, произвеждат продукция, особено за износ, плащат данъци и осигуряват приходи в бюджета."
Изричният акцент върху директната подкрепа навява притеснения, че СДС не е проумял основната си грешка по отношение на бизнеса - да дава (макар в повечето случаи да не го признава) някому преференции и привилегии, вместо да премахне пречките (бюрокрация, разрешителни, корупция, монополни злоупотреби, високо данъчно-осигурително бреме), валидни за всички. И понеже А.Н. не е част от нито един кръг около висшите партийни функционери, той очевидно не може да разчита на директна подкрепа.
"Намаляване нивото на безработицата. Икономическата политика трябва да се обвърже с активизиране на пазара на труда на регионално ниво. Структурните, социалните и регионалните фондове да се насочват в тези региони, където са най-големи проблемите на бедността и безработицата и има готови решения за преодоляването им. Необходимо е и пряко стимулиране на критичните региони, както и широко използване на експертна помощ за усвояване на всички средства, предложени от всички възможни източници."
Активизирането на пазара на труда е част, но съвсем не най-важната, от решението на проблема безработица. Когато бизнессредата блокира икономическата инициатива и като резултат няма предлагане на работни места, нито пък смислени възможности за самонаемане, клишета от рода на "активизиране на пазара на труда" дрънчат на кухо. Всъщност май не е точно така - политиката на управляващите на практика и досега активизира пазара на труда, но предимно в частта износ на квалифицирани кадри. А.Н. е само един от хилядите примери.
"Намаляване на данъците. Новите по-ниски данъчни ставки, които ще влязат в сила от 01.01.2001 г., трябва да стимулират предприемачеството. Успоредно с това трябва да се гарантира подобряване на събираемостта на данъците и социалните вноски чрез изграждане на новата ефективна администрация, облекчаване на процедурите и изваждане на светло на сенчестия бизнес."
В частта за данъците СДС ще трябва да положи доста усилия, за да избяга от синдрома "лъжливото овчарче". И тук не става дума само за намаляване на ставките, а до изясняване на законодателството и неговото приложение, до компютризиране (най-сетне) на данъчните и митницата, до избистряне на концепцията (най-сетне) каква ще да е структурата на данъчната администрация (ту ще има единна агенция по приходите, ту няма да има, ту пак ще има, но се отлага за по-късно) и до промяна на нейния имидж (на корумпирана и враждебно настроена към данъкоплатците). Ако допуснем, че ставките бъдат намалени, че нормативите бъдат изяснени, а администрацията се превърне в "приятелска" за бизнеса, А.Н. пак няма да има стимул да се върне в България. Дори и да си осигури солидни доходи тук, той пак ще плаща много висок данък, защото в България няма и не се предвижда да има семейно облагане на доходите. Така, макар А.Н. да осигурява доход и за останалите петима от своето семейство, той не може да ползва данъчни облекчения за това.
