Единственото хубаво нещо от сериала "Дунав мост" - младата актриса
С прием в софийския хотел "Шератон" беше отбелязан националният празник на държавата Кувейт. Целият дипломатически корпус се изреди да поздрави посланика на малката, но богата арабска държава Мохамед Алемия. От българска страна сред гостите бяха забелязани акад. Благовест Сендов и ръководството на Мултигруп -
Феновете на
Костов и Стоянов сред народа
Вторник - среща с граждани. Това е била приликата в програмите на президента и на премиера през миналата седмица. За идеята Петър Стоянов се разходи чак до Видин. На площад "Бдинци" "стотици граждани", според наблюдението на БТА, повече от час посрещали държавния глава. После срещата с обществеността се пренесла в залата на филхармонията. Докато Стоянов обича да трупа имидж, като се ръкува с хората от народа по площади и поляни, Костов предпочита срещите на своя територия. Почти на четири очи миналия вторник премиерът се срещна с граждани в малката заседателна зала на "Дондуков" 1. Рандевуто беше провокирано от "Нощен труд", който събираше въпроси към министър-председателя и после публикува диалози с продължение "народът при Костов". Осем бяха късметлиите, на които Костов отговори live. На останалите - писмено, обещаха от пресцентъра. На една гражданка Командира дори ще намери работа заради "специалната й компетентност". Премиерът почерпи гостите си с кафе и чай, а журналистите отбелязаха липсата на дребни сладки, с каквито ги гощават по време на неформалните срещи с медиите. Премиерът отново не пропусна публично да направи забележка и на имиджмейкъра си. "Тук Мишо ми е написал няколко думи, но аз не ги харесвам и няма да ги чета", пошегува се уж Началника.
Накратко
"Ловеч" оживи футболния трансферен пазар в последните дни преди началото на пролетния полусезон. Шампионът привлече за по-малко от една седмица Христо Йовов ("Мюнхен 1860"), Валентин Найденов ("Локомотив") и Янек Кючуков ("Миньор"). Договорът с Йовов стана факт само ден преди нападателят да замине за окончателни преговори с шампиона на Русия "Спартак" (Москва). Кючуков, който миналото лято тренираше с ЦСКА, а след това цяла есен бе в "Локо" (Сф), в крайна сметка бе картотекиран в "Ловеч".
Още двама треньори от футболната А група се разделиха с постовете си. Наставникът на "Олимпик-Берое" Драголюб Беквалац напусна по свое желание. Мястото му се заема от бившия футболист на ЦСКА Динко Димитров. Новият президент на "Добруджа" Величко Найденов уволни Петър Жеков, а на негово място назначи друг бивш футболист на ЦСКА - Цветан Атанасов.
ЦСКА поиска жълтата карта на бившия футболен национал Любослав Пенев от "Селта". "Искаме да знаем, че е свободен от ангажименти", заяви техническият директор на червените Боби Божинов. Той обаче не уточни дали клубът има намерение да картотекира нападателя в ЦСКА, или има възможност да замине за американския "Чикаго файър", откъдето оферта има и Христо Стоичков.
Волейболистите на "Левски-Сиконко" осигуриха място на България в първото издание на европейската Златна лига през следващата година. Те се класираха на четвърто място в тазгодишното издание на Шампионската лига, което гарантира правото на следващия ни шампион да се бори за разпределението на наградния фонд от 700 000 долара. В последния си мач сините се наложиха като гости с 3:0 над турския шампион "Неташ" и завършиха участието си с четири победи и три загуби.
Трикратният световен шампион Антон Коджабашев стана президент на федерацията по вдигане на тежести (БФВТ). Той спечели в надпревара с досегашния шеф Орлин Ризов с убедителен резултат - 59:16. Генералният секретар Нораир Нурикян бе преизбран с единодушие на поста. БФВТ ще получава по 40 000 долара в следващите пет години по "катарската сделка", отчете досегашното ръководство. Старши треньорът на националите Иван Абаджиев поиска вот на доверие от новата управа.
Най-добрата ни състезателка по шорт-трек Евгения Раданова подобри на два пъти световния рекорд на 500 м в първите зимни Игри на добра воля в Лейк Плесид. Абсолютната европейска шампионка спечели златен медал, като подобри постижението на Катя Дзини (Ит) от 44.572 сек. Още в полуфиналната серия тя преодоля разстоянието за 44.415 сек, а на финала постигна за 43.873 сек. Раданова е първата състезателка по шорт-трек, която слезе под 44 секунди на най-късата дистанция.
Домакинът на европейското първенство по футбол Холандия победи с 2:1 Германия в контролен мач. В други приятелски мачове се получиха следните резултати: Италия - Швеция 1:0, Англия - Аржентина 0:0, Ейре - Чехия 3:2, Хърватия - Испания 0:0.
ЦСКА и БФС забъркаха шашмата с Иван Литера
Сръбският футболист стана жертва на куп нарушения на законите на България и правилниците във футбола
Само година след международния скандал с нередовната картотека на Радостин Кишишев в "Ловеч" Българският футболен съюз (БФС) забърка нова огромна каша. Този път изпълнителите са други - новото ръководство на ЦСКА и апелативната комисия към БФС. За босовете на червените има съмнения, че са извършили документна измама, а за висшият "съдебен" орган в БФС - че я е узаконил. Жертвата в случая е сръбският полузащитник Иван Литера, който през лятото дойде от шампиона "Обилич" в ЦСКА срещу сумата от 350 000 долара.
Твърденията за фалшиво бордеро обаче са само част от проблема. Покрай споровете чий играч е Литера и къде трябва да тренира БФС бе хванат в други нарушения. Той узакони два редовни трудови договора на футболиста. Оказа се още, че сръбските попълнения на ЦСКА са участвали в първенството без разрешението на Националната служба по заетостта. Разрази се и война между лицензирания от ФИФА български мениджър Лъчезар Танев и колегата му Деян Башич, който от години се занимава с делата на сръбски играчи у нас.
Последствията от всичко това са непредвидими. Като начало футболистът няма да започне по редовен начин сезона, което му се случва за втори път в продължение на половин година. Литера не игра почти цяла есен, защото ЦСКА имаше забрана за картотекиране на нови играчи. "Велбъжд" се заканва да си търси правата в Европа. Не е ясно дали някой от българските клубове няма да се поинтересува защо ЦСКА е използвал професионален футболист без работна виза. А в дългосрочен план нищо чудно да стане така, че мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко" да не може да продаде свой футболист в чужд клуб, където треньор е сърбин.
На заседанието си на 21 февруари (понеделник) апелативната комисия на БФС отмени решението на арбитражната комисия от 26 януари, според което договорът на Иван Литера се прекратява по вина на ЦСКА за неизплатени суми. Според устава на футболния съюз решенията на апелативната комисия са окончателни. Те могат да се разглеждат от изпълкома само в три случая: изваждане на отбор от групата, лишаване от състезателни права за една година и отнемане на лиценз. Изпълкомът все пак върна случая за доразглеждане в арбитражната комисия, тъй като там са били предоставени различни документи от тези в по-горната инстанция. В първия случай ЦСКА представя декларация, че има известно закъснение. Във втория (пред апелативната комисия) изважда документ, според който почти всичко е платено пет дни по-рано. Въпреки очевидното несъответствие апелативната комисия приема довода на ЦСКА за меродавен. Любопитен факт е, че три дни преди скандалното заседание делегация на ЦСКА провежда официална среща с генералния секретар Иван Вуцов.
Какво представлява съмнителният документ? Пред апелативната комисия ЦСКА предоставя копие от разходен касов ордер с дата 25 септември 1999 г. Според него Литера е получил 26 000 германски марки от общо 50 000, които клубът трябва да му плати до 30 септември. "Не съм подписвал такъв документ", кълне се футболистът. Оригинал на този касов ордер липсва, довери човек от ЦСКА. Новият технически директор Боби Божинов не показа въпросния оригинал дори на пресконференцията на клуба в четвъртък.
Литера наистина е получил 26 000 марки, но на 17 ноември, т.е. месец и половина след крайния срок. Все пак обаче остават да се изплащат още 24 000 марки, които футболистът така и не получава. За последно той взима 3241.41 лева на 11 януари 2000 г. "Закъснението не е поради виновност на клуба, а поради различия с "мениджъра" на играча. ЦСКА изплати дължимата сума, след като бяха удържани всички предвидени от закона данъци и такси", обяви Боби Божинов. Това е и текстът на декларацията на ЦСКА до апелативната комисия.
"Дори да приемем, че на Литера са му удържани някакви данъци, забавянето на втората вноска по транша е факт и само заради това той може да разтрогне договора си. Но закъснение на плащането има още по първата вноска. Той не е взимал пари преди 30 септември", твърди мениджърът на играча Деян Башич.
Оказва се, че футболистът Иван Литера е уникален случай в българското право. Той работи нелегално в България, т.е. на черно, а му се плащат легално данъците и осигурителните вноски от ЦСКА. Ръководството на червения клуб така и не си е направило усилията да извади разрешително за работа от Националната служба по заетостта за Литера и за другия сърбин в тима, Саша Мъркич. Едно от изискванията на БФС за картотекиране на чуждестранните футболисти е именно наличието на подобна работна виза. На "Кърниградска" обаче въобще не са я изискали. Според чл. 98 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ЗЗБНЗ) издаването на разрешително за работа за чуждите граждани е задължително, и то преди да са влезли на територията на страната. За нарушение на това изискване отговорност носят както работодателят, в случая футболният клуб, така и футболистът.
Ръководството на БФС попадна в капан заради решението на апелативната комисия. Оказва се, че Литера има два редовни договора с български клубове - ЦСКА и "Велбъжд". Подобно нещо в историята няма, тъй като обикновено наличието на два професионални договора води до спиране на състезателните права именно от БФС. В случая обаче играчът и заинтересованите клубове са изрядни, а служителите на "Кърниградска" допуснаха нередността.
След като арбитражната комисия разтрогна договора на Литера с ЦСКА, той още същия ден е включен в трансферната листа. Преди десетина дни сърбинът подписа с "Велбъжд" и новият контракт бе регистриран в деловодството на съюза под номер 329. Литера дори си е получил първия транш, заяви изпълнителният директор на кюстендилци Емил Наков. Само няколко дни по-късно БФС обяви, че полузащитникът трябва да се върне в ЦСКА. "Какво сме виновни ние и как ще бъдем овъзмездени? Ами ако Литера вече е изхарчил парите", заяви Наков.
Според последните разпоредби на БФС Литера е още играч на ЦСКА. Той обаче не иска и да чуе повече за Борисовата градина, където половин година го мотаят - ту с картотека, ту с плащане на транша по договора. Президентът на червените Любо Пенев казва: "Той трябва да се яви на тренировка, иначе ще го глобяваме за всеки ден отсъствие. " Сърбинът обаче иска да остане във "Велбъжд", където се отнесли човешки с него.
Странно е как ЦСКА успя толкова да отблъсне играча, който твърдеше, че в България ще защитава цветовете на този клуб. Причината е в клубното ръководство. "Направих какво ли не, какви ли не отстъпки, за да го върна в ЦСКА. Но излиза, че те искат Литера да си плаща, за да играе. Няма как да стане. Дори предложих да го продадат, но му сложиха цена 800 000 долара. За футболист, който е играл само два мача през есента, и аз не мога да го продам", смята Башич.
В ЦСКА пък казват: "Какво е дал той на клуба. Игра 37 минути срещу "Беласица" и взе 26 000 марки. Къде е моралът? " Само че Литера не игра цяла есен заради неуредиците в клуба. А това, че ЦСКА плати за него 376 000 марки и не му даде още 24 000, за да го задържи, също не е негов проблем. Проблемът е, че на "Българска армия" не се е променило нищо от времето на Мултигруп, когато футболистите бяха лъгани всекидневно и бяха сключени куп нерентабилни сделки.
Международният турнир "Странджа":
Български боксьори от старо време
Димитър Щилянов спечели трофея и малко самочувствие
Ако в последните десетина издания на международния боксов турнир "Странджа" се знаеше кой ще получи купата (тя по традиция остава при българин), още след първия кръг на състезанието, че и по-рано, то миналата седмица в Пловдив фаворитите бяха двама. Дилемата Даниел Петров или Димитър Щилянов трябваше да се реши с последните им финални мачове. Който покажеше по-изявено превъзходство над противника, вземаше трофея. Дидо победи европейския шампион Валери Сидоренко (Русия) в категория 51 кг със съдийско предпочитание. Митко бе по-категоричен срещу Салех Абделбари (Египет) - победа с 5:3. Комисията реши, че Щилянов, бронзов медалист от световното първенство в Хюстън, е новата ни надежда в бокса и има по-голяма нужда от стимул от олимпийския шампион от Атланта '96 Петров, който е печелил "Странджа" вече четири пъти. И двамата обаче не успяха да докажат някаква висока класа. Повечето от нашите състезатели се облягаха на съдийско подпиране, докато гостите показваха съвременните тенденции.
Вече е несериозно да се твърди, че България е една от водещите сили в бокса. Била е някога, но не и сега. Турнирът "Странджа" в Пловдив представи на зрителите букет от различни боксови школи на 13 държави. Невероятно добре подготвени състезатели от Египет, Мароко и Тунис се конкурираха с едни от най-добрите боксьори на Европа. Русия и Украйна доведоха тези национали, които ще ги представят на олимпийските игри в Сидней. Българите впечатлиха само с числеността си - 24 участника. По класа те бяха някъде по средата и фактът, че шестима стигнаха финалите, не е успокояващ.
Стана ясно, че боксьорите, на които можем да разчитаме, са твърде малко. Младите ни надежди нямат голям международен опит, не познават съперниците си и всяка среща на ринга ги поставяше в сериозно изпитание. Те не знаеха и най-елементарното - с какъв гард играе противникът, дали предпочита бой от далечно или средно разстояние, а неизвестността в бокса е опасна и създава неувереност.
"Българският бокс винаги се е отличавал със своята елегантност и техника, а сега на ринга цари агресивност. Ако искаш да спечелиш медал, трябва да си брутален и много силен. Да не се страхуваш от размяна на удари. Нашите не са свикнали да боксират в такъв стил. Опитвам се да променя манталитета им, защото видяхме къде сме. Все още има на какво да разчитаме в леките категории, но в тежките въобще не сме конкурентоспособни", каза старши треньорът на националите Георги Юнаков.
Дори двамата ни боксьори с олимпийски квоти изобщо не са на ниво. Юри Младенов (57 кг) го обзе звездомания и в момента му се провежда интензивно лечение с цел сваляне на земята. По-тежък е случаят с Емил Кръстев-Кокала (81 кг). Освен че е далеч от формата на среден боксьор, реши, че другите са виновни за това. Той демонстрира агресивност към треньора, защото му хвърли кърпата на ринга в мача с Евгени Макаренко (Русия). "Спестих му срама от една тежка и позорна загуба. Макаренко, който е много по-силен от него, водеше с 13:0 и можеше да го пребие на ринга", коментира Юнаков и прогнозира, че руснакът ще е новият олимпийски шампион в категорията.
Не е тайна, че и предишните треньори са изпадали в такива ситуации, но насреща им стояха големи боксьори, като Серафим Тодоров и Тончо Тончев.
Какво всъщност им липсва на нашите момчета, които са се наредили на опашка за олимпийски визи? Силовият бокс се наложи безапелационно на световния ринг. Прилаганите от кубинците тенденции се възприеха скоростно на американския континент, след което се настаниха в азиатските и африканските школи. Затова от решаващо значение се оказва силовата подготовка. Георги Юнаков вече обяви, че започва тренировки с гирички и щанги, защото Даниел Петров, Димитър Щилянов, натурализираният казак Дмитрий Усагин (71) и Спас Генов (67) ще се бият на олимпийски квалификации в Хале, Ливърпул и Венеция. "Ние сме задължени да се подчиняваме на новите изисквания, които поставя компютърната система. В нея се регистрират преди всичко ударите с по-силната дясна ръка", коментира президентът на европейската асоциация (ЕАВА) и вицепрезидент на световната акад. Емил Жечев.
Тази нова тенденция предизвиква много колебания между любителите на аматьорския бокс и е твърде възможно след олимпийските игри основните правила в тази игра да претърпят промяна с оглед хуманизирането на този спорт. "Предложението е да се точкуват не само ударите, тъй като в бокса има богато разнообразие на ударни средства, тактически варианти и не бива да подчиняваме всички действия върху едно - удара. Много специалисти твърдяха и продължават да мислят, че изкуството в бокса е преди всичко защитата", допълни Жечев.
Според него аматьорският бокс се опитва да копира професионалния. Това го потвърждава и смяната на броя на рундовете. След игрите в Атланта рундовете бяха увеличени от три по три минути на пет по две минути. Сега са четири по две минути. "Зрителите искат по-голямо разнообразие. И ако един двубой се провежда 12 минути с еднообразни средства, той става безинтересен. Тенденцията е не да се възстановят трите рунда по три минути, а да останат три рунда по две минути. Смятам, че това ще се наложи, за да се получи желаната атрактивност", заяви Емил Жечев.
Бизнесменският тандем между президента на Българската федерация по бокс (БФБ) Васил Иванов-Лучано и вицепрезидента Марин Димитров даде добър резултат. Само месец след скандала във федерацията, иницииран от Димитров, двамата организираха и проведоха най-добре обезпечения финансово турнир "Странджа". За основен спонсор бе привлечен Българският спортен тотализатор. Френската фармацевтична фирма "Упсарин" и "Петрол холдинг" поискаха правата на турнира за пет години напред. Те биха могли да спонсорират и федерацията, но в момента централата преговаря за това с трета фирма. Новотел "Пловдив" също е в системата и предлага петгодишно сътрудничество. Васил Иванов продаде телевизионните права на УФА до 2005 г. От Валентин Михов, представител на медийната групировка за България, се очаква в края на годината да осигури награда за най-добрия боксьор.
"Най-важното е да се преборим "Странджа" да стане квалификация за олимпиада, световно или европейско първенство. Ако това се случи, всички отбори, които пристигат, ще си плащат за престоя, а не както сега ние да поемаме разноските. В такъв случай ще останат от порядъка на 100 000 долара, които могат да бъдат разпределени в клубовете и боксът да се възроди", допълни Иванов.
Увлечен в боксовите събития в Пловдив, кметът д-р Иван Чомаков пък се вдъхнови да издигне кандидатурата на града на тепетата за домакин на европейско първенство. Възможно е кметската идея да стане реалност, тъй като на централния пост в ЕАБА стои академик Жечев.
Пенев и ВИС-2 не успяха да превземат профилигата
Любослав Пенев и "ВАИ холдинг", наследник на застрахователната компания ВИС-2, направиха неуспешен опит да превземат Професионалната футболна лига (ПФЛ). Отборите, спонсорирани от фирмата на Георги Илиев, лансираха за президент бившето рекламно лице на ВИС Любо Пенев. Той обаче загуби катастрофално от досегашния президент Валентин Михов на редовното отчетно-изборно събрание въпреки сериозната предварителна организация. Михов, който е представител на медийната групировка УФА за България, получи нов тригодишен мандат.
Президентът на ЦСКА Пенев обяви кандидатурата си ден преди изборите, а обработването на делегатите продължи до самия избор. Докато в залата течеше отчетът на Михов за предишния период, Пенев и Асен Димитров "убеждаваха" президента на "Спартак" (Вн) Николай Ишков да гласува за тяхната кауза. Асен Димитров е член на управителния съвет на "Велбъжд", отбора на Георги Илиев. Той непрекъснато звънеше по мобилния си телефон и даваше на Ишков да разговаря с някакви хора.
Димитров, който на събранието представляваше "Искър", издигна кандидатурата на Любо Пенев от името на "Велбъжд", "Искър", "Черно море" и "Металург". Това са все отбори, които гласно или негласно се подкрепят от "ВАИ холдинг". Кандидатурата на Михов бе предложена от "Славия".
Висаджиите загубиха още когато се опитаха да лансират идеята за тайно гласуване. Досегашната практика в профилигата бе да се гласува явно и сега повечето делегати се осланяха на нея. Решаващият удар за загубата им обаче нанесе изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков. "Преди време Любо Пенев каза, че в ЦСКА има голяма дупка. Запълни ли я, че да се занимава и с профилигата? И смята ли, че президентът на ЦСКА или "Левски" е най-подходящ за тази длъжност", попита той.
В резултат Михов получи 19 гласа, а Пенев - девет. Двама се въздържаха. Докато вървеше гласуването, Димитров по телефона диктуваше на някого кой за кого гласува. Зад Михов застанаха всички големи клубове с изключение на ЦСКА - "Левски", "Славия", "Локомотив" (Сф), "Ловеч" и "Нефтохимик". Техните президенти, както дори и самият Пенев, бяха избрани в новия управителен съвет. За Михов гласува и Николай Ишков.
"Всички противоречия с футболния съюз са изгладени", заяви Михов. Доказателство за това бе присъствието на президента на БФС Иван Славков и генералния секретар Иван Вуцов. Допреди година между двете организации имаше противоречия, тъй като БФС искаше да направи профилигата комисия в своята структура.
Оттогава БФС прие идеята за въвеждане на висша лига от 12 отбора, която ще стане факт в началото на шампионата 2001/2002 г. Сираков предлага след изиграването на мачовете по системата всеки срещу всеки отборите да се разделят на две шестици и така да продължат битката за първото място и за изпадане. "Ще мислим сериозно върху това предложение", заяви Михов.
"Манчестър юнайтед" и "Водафон" счупиха рекорда за спонсорски договор
Най-богатият клуб сложи началото на нови принципи в отношенията с рекламодателите
Най-големият футболен клуб в света "Манчестър юнайтед", чиято пазарна стойност в момента е 760 милиона паунда (1.216 милиарда долара), постави нов световен рекорд. Този път постижението е за спонсорски договор във футбола. Европейският клубен шампион и носител на Междуконтиненталната купа подписа с най-голямата телекомуникационна компания в света "Водафон" (Vodafone AirTouch) договор за четири години срещу сумата от 30 милиона паунда (48 милиона долара). С това бе сложен край на 18-годишното лоялно сътрудничество между "Юнайтед" и японската компания за електроника "Шарп" (Sharp), което в последните години не донесе особено големи изгоди и на двете страни.
Новото пазарно положение на червените дяволи изисква и партньорство на съответното ниво, е най-логичното обяснение на сделката. Всъщност решаващо при избора е била не конкретната сума, а възможността най-големия отбор да влезе в следващия век на скорост. И тъй като се предполага, че идва ерата на комуникациите и Интернет, то и изборът на спонсор отговаряше на тази тенденция.
"Манчестър юнайтед" ще получава по 7.5 милиона паунда на година (12 милиона долара), което е три пъти повече от изтичащия през май договор с "Шарп". Досега в касата на клуба влизаха по два-три милиона паунда на година. Това бе малко по-малко от новия договор на "Арсенал" с компанията за електронни игри "Сега" (Sega Dreamcast), заменила дългогодишния партньор на артилеристите - JVC. Досега рекордът за най-голям спонсорски договор се държеше от италианския "Ювентус", който получава по около 9.5 милиона долара на година от платения телевизионен канал "Телепю" (Telepiu). Футболистите на Старата госпожа носят на фланелките си надписа D+, заменил друга японска компания за електроника - "Сони" (Sony).
"Водафон", който преди две седмици купи германския гигант "Манесман" срещу 183 милиарда долара, се пребори в яростна конкуренция с други сериозни кандидати. Сред тях бяха "Емирейтс еърлайнс", близкоизточна авиокомпания, и Yahoo!, една от водещите американски Интернет-компании. От "Емирейтс" дори бяха съгласни да платят сумата от 30 милиона паунда.
Договорът с "Водафон" предвижда логото на компанията да бъде изписано върху фланелките в следващите четири години, компанията получава правото да използва емблемата на отбора при всички свои рекламни прояви, както и запазени територии на 61-хилядния стадион "Олд Трафорд".
Въпреки че на пръв поглед изглежда като обикновена сделка, при която една фирма изписва своето име върху фланелките на един отбор, този път се касае за нещо повече. Договорът между "Юнайтед" и "Водафон" всъщност поставя ново начало в този вид сътрудничество. Идеята е от него да печелят и двете страни - нещо, което не се е случвало в подобни мащаби досега. Практиката спонсорът да излива известна сума, като в замяна получава реклама, няколко безплатни билета и възможността на шефовете да си бъбрят на стадиона с президента на клуба, вече е в историята.
"Решихме, че нашият следващ партньор трябва да е свързан с медиите, защото в дългосрочен план този вид индустрия ще ни донесе най-много ползи и ще има най-голямо значение за привържениците ни", заяви Питър Киниън, заместник изпълнителен директор на футболния клуб.
Въпреки че телекомуникациите не са чист вид медиа, те са част от огромната група нови технологии, които са се превърнали в част от ежедневието и ще имат все по-голямо значение в следващите години. Всъщност договорът е типичен пример за брак по сметка - "Юнайтед" е огромен източник на клиенти, докато "Водафон" - технологичен. "Манчестър" има около шест милиона привърженици във Великобритания и вероятно около 30 милиона по света. Приятелският мач срещу Китай миналата година бе наблюдаван на живо от 200 милиона зрители. Само 18 месеца, след като бе усъвършенстван уеб-сайтът на клуба в Интернет, той регистрира по 75 милиона посещения на месец. Клубът обаче се цели по-напред във времето. Там се вижда технологията WAP (Wireless Application Protcol), която ще позволи сърфиране в Интернет от мобилния телефон. "Още от август ние ще можем да предложим повече и по-добри услуги за нашите фенове. Може не само да изпращаме информация по телефона, но до две-три години с мобилните апарати от трето поколение феновете ни ще могат да получават и клипове на головете", заяви Кениън.
"Не трябва да се заблуждаваме, че само футболният отбор печели от подобна сделка. "Юнайтед" разполага с огромен потенциал. Всеки, който иска да стигне в най-голяма степен до хората, ще трябва да изхарчи неимоверно по-голямо количество средства за реклами. А чрез спонсориране на "Манчестър" това става по-лесно и по-евтино", твърди Тим Кроу от консултантската фирма "Карен Ърл".
Най-голямото предимство все пак си остава фактът, че двата партньора ще делят печалбите от безжичните Интернет-услуги, ползвани от фенове на отбора. И именно тук партньорството излиза от типичния модел на спонсорство. "Това бе и нашата идея. Да не се интересуваме толкова от конкретната сума, а от бъдещите възможности за печалби чрез сътрудничество с точната компания в точния сектор", твърди Кениън.
Въпреки че годишният оборот на "Юнайтед" е 178 милиона долара, парите от "Водафон" ще помогнат на клубното ръководство да посрещне нарастващите разходи по заплатите на футболистите. Наскоро отборът преподписа с Рой Кийн за рекордните за Острова 3.2 милиона долара на година, което коренно ще промени цялостната политика на клуба. Повечето футболисти се ориентират към подновяване на договорите си на нови, по-високи нива. Увеличението на заплащането принуди "Мерил Линч", клубният борсов агент, да намали очакваната печалба за 2000 г. от 32 милиона на 20.8 милиона долара.
Европейска квалификация по баскетбол:
Холандия отново препъна националите ни
Холандия отново се оказа неподходяща страна за изява на българския баскетбол. Лалетата нанесоха второ поражение на националите ни и отново както пред четири години мачът имаше изключително голямо значение за класирането ни на европейско първенство.
Тогава нашите баскетболисти бяха водени от треньора Росен Барчовски, сега същата участ сполетя и тима на Петко Маринов. В зала "Ротердам топ спорт арена" българите загубиха с 66:85 (32:47) най-възловата среща от първата фаза на квалификациите за европейско първенство през 2001 г. в Анкара.
Групата, в която освен Холандия влизат още Швеция, Финландия и Босна и Херцеговина, има един изявен фаворит - Израел. При това положение двубоите с лалетата имат голямо значение за второто място, за което кандидат е и Босна и Херцеговина. В момента положението в групата е доста объркано и твърде е възможно да се получи въртележка.
Досега възпитаниците на Петко Маринов регистрираха драматична загуба от Босна като домакини, последва вдъхновяваща победа при гостуването на Финландия и успех в Плевен в третия мач с Швеция.
В същото време Финландия победи Швеция и Босна. Ясно е, че всичките пет отбора след лидера Израел имат възможност за второто място. България може да се класира, но може и да се свлече така, както никога не ни се е случвало в историята (последните два тима отиват на предквалификации).
Загубата от Холандия бе типичен пример на малшанс. Отборът бе сполетян от фатална поредица от контузии, която ни лиши от центрове. Бойко Младенов (211 см) пристигна на лагера с болки в коленете, Николай Балев (207) претърпя спешна операция от апендикс, а Тенчо Банев (207 см) продължава да лекува травма. Освен това Бранимир Тотев (207) излезе от строя след двете загубени контроли в Бирмингам преди пътуването за Холандия.
Черната серия стигна апогея си още в 17-ата секунда на мача с Холандия. Капитанът Спас Натов (203 см) бе премазан от Майк Нахар и остана да лежи на терена с извадено ляво рамо. "Усетих, че ме хвана за крака и после се строполи върху мен", каза Натов, смятан за барометър на националния тим.
Единственият ни боеспособен център в мача остана Петър Петров, който въпреки отличната си игра не успя да спре холандските великани. В тази ситуация мачът вече нямаше как да бъде спечелен. "Загубихме още в първите минути след нещастието със Спас Натов, който е всичко за нашия отбор. Мисля, че тимът на Холандия игра много силно и се възползва максимално от отсъствието на Натов. От 1963 г. съм в баскетбола, но такъв малшанс от контузии никога не ме е преследвал", каза Петко Маринов.
Центровете Герд Хаминг (210) и Майк Нахар (212) ни смазаха под кошовете и отбелязаха 40 от общо 85-те точки за домакините.
До края на първата фаза на квалификациите остана само гостуването на Израел, но шансовете за успех са минимални. Втората фаза на борбата в групата ще продължи през ноември, когато са реваншите.
"От ден на ден ни става все по-трудно да отидем на европейско първенство. Много ни изпревариха всички състави. Холандците почти нямат баскетболисти, които да играят в местни отбори. Всички национали се подвизават в чужди клубове, и то в класни първенства", заяви Петко Маринов.
KFOR получава подкрепления
Министрите на страните от НАТО се събраха в Брюксел, за да обсъдят искането за изпращане на допълнителни подкрепления на KFOR в Косово. Генерал Уесли Кларк, командващ силите на пакта в Европа, поиска числеността на мироопазващите сили да бъде възстановена до мащабите от миналата година. В момента в Косово има 30 хиляди войници, а според първоначалните планове техният брой трябваше да бъде около 49 хиляди. На първо време НАТО възнамерява да изпрати в Косовска Митровица още около 2000 войници.
Искането на ген. Кларк е свързано както с междуетническите сблъсъци в Косовска Митровица, така и със съобщенията, че югоармията е започнала прегрупиране по границата с Косово. Кларк отново предупреди президента Милошевич, че пактът няма да допусне провокирането на напрежение от страна на сръбските власти и ще направи всичко възможно да умиротвори провинцията.
Командващият трета югославска армия ген. Владимир Лазаревич опроверга информациите за струпване на федерални войски в южната част на Сърбия и заяви, че това е поредната инсинуация на НАТО. В интервю за белградския всекидневник "Вечерни новости" ген. Лазаревич обяви, че "твърденията на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън за прегрупиране на югоармията в южна Сърбия са поредната безсмислица от богатия с лъжи арсенал на НАТО". Според генерала тези обвинения имали за цел да отклонят вниманието от напрежението в Косовска Митровица, където KFOR не може да се пребори с насилието срещу сръбското население.
Сведенията на пакта обаче бяха приети сериозно в съседна Македония, където войските по границата с Косово бяха поставени в повишена готовност.
Междувременно главният администратор на Косово Бернар Кушнер се срещна с Оливър Иванович, представител на сръбското малцинство в Косовска Митровица. Иванович е подкрепил плановете на ООН да върне около 2000 етнически албанци, които напуснаха домовете си в сръбската част на града при последните сблъсъци. След срещата Кушнер заяви, че "е изминат първия милиметър от пътя на съвместното съществуване и мира между двете общности". Иванович подчерта, че KFOR трябва да признае, че в момента не албанското, а сръбското население е обект на заплахи и насилие. Сръбският представител критикува плановете на администрацията на ООН да строи нов мост над река Ибар и заяви, че в момента е необходимо усилията на световната организация да се насочат единствено към защитата на сръбското население. Според източници на ООН от Прищина администраторът на провинцията обмислял възможностите за намиране на политическо решение на проблемите в Косовска Митровица. Според Кушнер запазването на мира със сила било временен процес, а трайното решение било свързано със започването на преговори между двете общности.
Започна кампанията за общинските избори в Босна
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) призова гражданите на Босна да гласуват масово на местните избори на 8 април. "Посланието ни към гласоподавателите е много просто. Това е възможност за промяна. Промените могат да настъпят в резултат на изборите", заяви Робърт Бари, ръководител на мисията на организацията в Босна.
Бари припомни случая в съседна Хърватия, в която през януари националистите за първи път от началото на свободните избори през 1990 г. загубиха мнозинството в правителството. Организацията, която организира и наблюдава изборите в следвоенна Босна, пусна видеоклип под надслов "Гласувайте за промени". Бари заяви, че априлските избори предоставят възможност на гражданите на Босна да вземат бъдещето в ръцете си и да променят всичко, което не им харесва в страната.
Според досегашната практика четири години след войната националистите от трите народности в Босна - хървати, мюсюлмани и сърби заемат повечето места при местни избори. Според статистиката на ОССЕ босненските гласоподаватели са 2.5 милиона души, а регистрираните кандидати са 21 000.
Вторите местни избори след войната от 1992-1995 г. бяха първоначално планирани за октомври 1999 г., но впоследствие бяха отложени за 8 април заради кризата в Косово.
Турция удари партията на кюрдите
Турските власти започнаха масирана кампания срещу основната прокюрдска партия в страната, като арестуваха 18 души от ръководството й. Трима кметове от Народната демократична партия (Хадеп) бяха обвинени в незаконни връзки с кюрдски терористични организации. Лидерът на Хадеп Ахмет Туран Демир, бившият ръководител на партията Мурат Бозлак и още 16 партийни функционери бяха осъдени от съда в Анкара на над 3 години затвор. Те бяха обвинени в нелегални връзки и престъпно сътрудничество с поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Тримата кметове бяха задържани и изправени пред съда за национална сигурност в Диарбекир. Срещу тях бе повдигнато обвинение, че са изпълнявали поръчки на ПКК. Ако бъдат признати за виновни, те ще получат до пет години затвор.
Решението на турските власти подтикна редица европейски дипломати да поискат от турското външно министерство обяснение за обвиненията и причините за процеса срещу лидерите на Хадеп. Те призоваха властите да освободят тримата кметове, чието задържане провокира силни протести. Според информации от турската столица засега евродипломатите се въздържат от коментар на случилото се, но изразяват опасение, че положението на кюрдите в страната се е влошило, откакто Турция получи статут на кандидат член на Европейския съюз (ЕС). Според някои наблюдатели репресиите срещу кюрдите са преднамерен опит на антиевропейските кръгове в Анкара да попречат на процеса на евроинтеграция на страната.
Прокюрдската партия Хадеп предизвика подозрението на управляващите в Анкара заради призивите си за мирно решаване на необявената война с ПКК. През последните месеци военните сблъсъци с ПКК намаляха и дебатът около кюрдския въпрос стана по-открит, отбелязват информационните агенции.
Растеж по американски
През този месец американската икономика отбеляза най-продължителния в историята подем (). Макар преките аналогии да не са препоръчителни, едно бегло сравнение с българската икономическата политика, чиято генерална цел е именно устойчивият неинфлационен растеж, може да е както любопитно, така и полезно.
Президентът Клинтън сега събира плодовете на деветгодишната икономическа експанзия, но сред основните причини за небивалия бум анализаторите посочват понижаването на данъците от Рейгън, ограничаването на държавните разходи по времето на Буш и тоталната либерализация (включваща и функционираща антимонополна политика) в сферата на телекомуникациите и информационните технологии.
Особено показателен е мораториумът в САЩ върху данъчното облагане на електронната търговия. Администрацията на Клинтън възприе принципа: нека оставим един бизнес да се развие, а след това ще разсъждаваме кой е оптималният начин да го обложим. У нас нещата са обърнати на 180 градуса - нека обложим до дъно един бизнес, пък той после да търси оптималния начин да оцелее.
Българското правителство либерализира голяма част от икономиката, но не пожела и/или не успя да се справи със заварените и нововъзникналите монополи. Бюджетът реализира излишък, но основната причина за това не е оживление в икономиката, а рязкото намаляване на лихвените разходи по обслужването на дълга. Същевременно кабинетът отказа реално да намали данъчно-осигурителната преса върху бизнеса, а централизирайки все по-голяма част от БВП в бюджета, предпочете да увеличи държавните разходи тук и сега.
Всъщност в това може би е и основната разлика - американското икономическо чудо от края на XX век се дължи (и) на факта, че хората, които определят икономическата политика, разсъждават не само в контекста "тук и сега", а и в плоскостта "утре и вдругиден".
У нас, за съжаление, рефренът "утре започва от днес" отдавна не е на мода в средите на СДС.
Без интерес към политическата сцена
Версията за политиканските страсти на българите напоследък звучи неубедително. След емоционалните бури на политическата сцена през последните години атмосферата в обществото днес изглежда почти апатична. Мъжете по-често от жените поддържат жив интереса си към актуалната политическа хронология. Работещите и живеещите в градовете проявяват по-силно любопитство към политическите събития, отколкото хората, живеещите в селата. Младите до 25 години остават по-хладни към политическите страсти в сравнение с хората от другите възрастови групи.
Интересът към политиката все още се провокира най-силно от парламентарния живот. Българите държат под око както международните изяви на политическите формации, така и междупартийните им контакти, опитвайки се да разчетат целия подтекст на политическото им поведение. Подробностите от личния живот на лидерите и публичните им изяви все още не се признават за достатъчно важни, за да предизвикат силен обществен интерес, който да стане реален механизъм за въздействие и контрол.
За разлика от времето, когато партийните конгреси бяха основни събития в страната, днес само 16 на сто от пълнолетните българи декларират интерес към вътрешнопартийните форуми. Те разбраха, че политиката не се прави в рамките на тяхното провеждане, а във времето извън тях. Ето защо само една седма от българите признават силна заинтересованост към конференцията на СДС. Това естествено са главно твърдите привърженици на партията. Сред тези, които не отдават голямо значение на събитието - около 40% от пълнолетните българи, са както симпатизантите на опозиционните формации, така и привържениците на коалиционните партньори на управляващите.
Съдейки по градуса на обществените настроения, единственият шанс форумът на СДС да се превърне в национално значим е да успее да даде ясни отговори на натрупаните след местните избори въпроси. Само тогава и останалата част от гражданите могат да бъдат провокирани и да проследят събитието.
Няма съмнение, че спадът на интереса към политическия живот е един от признаците за неговото нормализиране. Но опасността от преминаване на границата между аполитичност и апатия може да бъде контролирана само от умението на политиците да задържат погледа на гражданите към действието на политическата сцена.
Талант, морал и власт не са синоними
Парламентът някак набързо и тихомълком избра в четвъртък със сините си гласове Ивайло Петров за член на НСРТ. Вкарани от Стоян Райчевски в капана на упорството, управляващите така постигнаха почти невъзможното - направиха едновременно лоша услуга на талантливия писател, на линеещия дух на закона и на електронните медии.
Литературните среди повече съжаляват Ивайло Петров, отколкото му завиждат, за високоплатения пост, защото мнозинството българи, които четат многотиражните вестници и не са отгръщали "Хайка за вълци", ще запомнят за писателя, че бил талантлив, но е необщителен, възрастен, живее почти цяла година в Балчик, не разбира от медии, няма университетска диплома, но ползва привилегии от зората на социализма. Това ли заслужаваше Ивайло Петров? Властта използва прекрасно факта, че все по-малко хора на таланта могат да устоят на фаустовските сделки, които тя им предлага. А и кой е казал, че талант, морал и законност са синоними? Как ли всъщност новият член на НСРТ Ивайло Петров ще следи безкомпромисно дали електронните медии спазват закона, след като съществува съмнение дали изборът му е законен? Още по-неприятно е, че именно депутатите допуснаха целесъобразността (чрез категориите талант и обществен престиж) да конкурира законосъобразността.
Оттук нататък засегнати би трябвало да се чувстват хората, които преподават и учат в руините на българското образование. След като целта на усилията им - университетската диплома, в очите на сините депутати е с тежестта на един указ от Вълко Червенков. А какви ли претенции биха могли да имат и данъкоплатците за това, че техният обществен интерес в органа за наблюдение на най-важните медии се представя от несведущи по темата хора. И всъщност дали това не е целта - НСРТ да заприлича на почивна станция на творчески съюз край морето. Там особена критичност към властта и облагите й не е била наблюдавана. Дори напротив... Сърбия: опозиционните журналисти на мушката
Напоследък режимът в Сърбия страда от своето реформаторско минало. Нещо повече, той страда от либералното минало на Югославия от последните петдесет години. Хора като Милошевич и Шешел са вероятно изключително недоволни от факта, че са наследници на Тито, а не на Тато. Защото заедно с една невиждана в "социалистическа" страна средна класа те наследиха и една професионална журналистика. Професионалната журналистика, която винаги ги е тревожела, последната година започна просто да им пречи. Професионалната журналистика в днешна Сърбия е опозиционна. Например вестник "Политика", до неотдавна може би най-добрият политически ежедневник на Балканите, днес е на партийно-държавна служба, а това е изключително ефективен депрофесионализант. Но опозиционните издания продължават да информират хората, а точната информация отдавна не е от полза за режима. След убийствата на Аркан и Булатович режимът нападна опозиционните журналисти с настървеност, граничеща с истерия и криеща страх. В отговор журналистите тръгнаха и по двете алтернативни линии: да игнорират нападащите или да разкажат открито за своя страх като професионалисти и граждани.
На пресконференция на десети февруари не друг, а заместник-председателят на СР Югославия очевидно си изпусна нервите и нареди следните държавнически бисери: "Сваляме ръкавиците. Стана кристално ясно: който вади нож, от нож умира, помнете го всички вие [опозиционните журналисти]. Не си мислете, че ще се оставим да ни избиете като зайци, а ние ще ви гледаме като цвете в саксия! Внимавайте! Вие от Б-92 и другите предателски канали, да не вярвате, че ще оцелеете, ако екзекутират нас. " В добавка няколко дни по-късно ТАНЮГ и "Борба", подвластни на режима, обвиниха журналиста Александар Тиянич за убийството на министър Павле Булатович.
Опозиционните журналисти решиха да "накажат" зам.-председателя Шешел с информационна завеса. Независимата Асоциация на сръбските журналисти заяви, че няма да присъства на прояви на Радикалната партия на Шешел, нито ще публикува думи на водачите на партията. Журналистическата асоциация беше последвана в бойкота от Асоциацията на независимите електронни медии и Асоциацията за развитие на частно радио- и телеразпръскване.
Като всеки бойкот и този е нож с две остриета и още не е ясно кое от тях реже по-дълбоко. Погледнато отвън, изглежда, че е важно опозиционно настроените сърби да знаят точно позициите и намеренията на такъв значим и потенциално опасен политически актьор като радикалната партия. А след като знаем, че могат да бъдат опасни, а не знаем какво правят, шансът самите ние да реагираме неадекватно расте.
На този фон по-адекватно стои личната реакция на отделно нападнатия журналист Александар Тиянич. Но официалната заплаха против него си има история.
Александар Тиянич и Славко Чурувия са двама от най-известните сръбски журналисти . През октомври 1998 г. те написват, подписват и обнародват открито писмо-обвинение против режима на Милошевич и лично против диктатора. Половин година по-късно, когато започват натовските бомбардировки, Чурувия е обвинен от Милошевичевия всекидневник "Експрес политика" в предателство. Седмица след обвинението, на 11 април 1999, Чурувия е убит на прага на дома му от извършител, останал и до днес публично неизвестен.
Когато на 7 февруари 2000 г. бе застрелян Павле Булатович, военен министър на Милошевич, официалната версия за убийството беше бързо оформена: убийци са САЩ ведно със сръбските им помагачи. Само дни подир това ТАНЮГ обвини и Александар Тиянич в предателство. Тиянич, изглежда, е особено отявлен предател, защото в материал, публикуван месеци преди убийството на Булатович, бил прогнозирал, че както е тръгнало, няма да мине без убийства по върховете на Милошевичевата мафия-държава.
В отговор Александар Тиянич публикува в опозиционния всекидневник "Данас" на 15 февруари т.г. открито писмо. Цитирам някои характерни пасажи.:
"Вчера в коментара "Кой стреля в своя народ" на официалната телеграфна агенция бях обвинен, че със своите текстове съм бил хулил сръбската държава, че съм бил знаел отнякъде, че Павле Булатович ще бъде убит, че съм бил заявил това в своя редовен коментар в банялушкия "Независими новини" и че съм бил обвинявал сегашната власт за политическите убийства в Сърбия, всявайки сред сърбите недоверие, страх и раздор.
Каква оскъдица откъм въображение, талант и ум. Същият сценарий беше приложен и при убийството на Славко Чурувия: първо го обвиниха по вестниците в предателство, после тайно го осъдиха и демонстративно, открито и жестоко го погубиха. Като него и аз не съм влюбен в жертвите, изпитващи страхопочитание към собствените си палачи. Но макар и да не възнамерявам да живея вечно, бих избегнал - ако мога - да стигна без време на собственото си погребение, обявено вчера от страна на автори, които май точно знаят колко ще живеят определени сръбски журналисти. Затова питам ония, които са поръчали и написали тази обява за главата ми: е ли това смъртна присъда за мене - метеоролога с единствената вина, дето позна, че и в този сезон по сръбската земя ще валят трупове?
Нямам право да бъда наивен или мъдро сляп, или морален паралитик, за да мълча: моят приятел Славко лежи в гроба, защото не вярваше, че стават и такива работи. Друг мой приятел - Желко (в неговия вестник публикувам пророчествата си), днес е без един крак, защото мислеше, че времето на бомбите е отдавна минало. ...
Дори ако смазаните от грижи сърби спечелят при гласуването, а изгубят при броенето на гласовете (което вече се случи, нали), дори ако се окаже, че мирното предаване на властта е невъзможно - и това няма да е завинаги. Колцина ви вярват още, че Сърбия и занапред трябвало да изяжда децата си, за да не останела без бащица? Колцина още граждани приемат за нормална една държава, която основава валутата си върху системата "кръпка до кръпка", политиката си - върху страха на собствените поданици, а стратегията си - върху разделянето на нацията на патриоти и предатели, противопоставени в един постоянен предвоенен стан? ...
Прочее сърбите ще понесат това, което следва, и ще свършат работата, която трябва да се свърши. И аз така - правя онова, което трябва, а вие - онова, което сте си наумили. Затова не ми предлагайте ролята на Драйфус, в тази пиеса аз съм Зола. И ничия смърт няма да промени това положение, другарчета. За сметка на това аз знам кой стреля в своя народ."
Струва ми се, че този анализ, макар изпълнен с емоция, е много точен; той дава възможност да надникнем в душата на сръбското общество днес.
НИС се променя, заСДС ще се разбере по-късно
"Новите лица при новия избор на новия НИС. Отговорът го дава националната конференция" - коментира лаконично Иван Костов предстоящите персонални промени във висшия орган на партията. Очакванията от ХI конференция на СДС, насрочена за този уикенд, придобиха почти култов характер не толкова че ще бъдат взети жизненоважни за партията решения, а по-скоро заради напрежението какви персонални промени ще настъпят в синьото политбюро. Влиянието на отделните лагери в партията ще получи чисто техническо измерение при сравнение на подадените делегатски гласове за отделните кандидати.
Досега бе обявено, че от сегашния състав автоматично отпадат действащите министри - Надежда Михайлова и Муравей Радев, което съвпада с новата концепция на "Раковски" 134 представителите на изпълнителната власт да не заемат ръководни партийни постове. Дни преди конференцията ексвицепремиерът Божков сам се отказа от подобни стремежи. Може би прагматично е преценил, че с твърде ниския си вътрешнопартиен рейтинг няма шанс, както и това, че ангажиментите му като главен преговарящ с ЕС реално го правят част от изпълнителната власт.
Ако остава интрига, то тя на първо място е дали най-оспорваните напоследък представители на висшия син апарат - Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров, запазват същите позиции. Самият Бакърджиев заяви на общинското събрание в "Лозенец", че "сега има сериозно разместване на пластовете в СДС". Това полупублично признание бе знак, че синият функционер се е заел сериозно със задачата да се подсигури откъм преизбирането си за шеф на столичното СДС. И го направи безапелационно, без да срещне пречка от опозицията, гравитираща около столичния кмет Софиянски. Бисеров пък се опита да стои максимално настрани от медийния интерес, въпреки че пресата периодично се занимаваше или с новата му къща в София, или със скандалните изказвания на брат му Марио. И двамата обаче се държаха по начина, който бе най-подходящ за случая - пълно мълчание. В същото време като че ли успяха да осигурят оцеляването си. В подкрепа на това впечатление е издигането на кандидатурите им през седмицата от доста областни партийни организации в страната. Едва ли е случайност, че организационният секретар на СДС и ексвицепремиерът вървят в пакет при повечето от конкретните предложения за новия НИС. Организационните структури на сините в Русе и Стара Загора са само част от примерите. По тази логика Бакърджиев има силни позиции в софийското СДС, в Монтана, Видин, Добрич и т.н., а Бисеров разчита на подкрепата на структурите, които го номинираха - в София, Габрово и Хасково.
Но Бисеров засега успява да промоцира и доверения си човек Светлана Дянкова като бъдещ член и ново лице за заветния ръководен орган, което пролича чрез нейното присъствие на последната пресконференция на НИС миналата седмица. Друга кандидатура, която вероятно ще бъде наложена от ръководството, е тази на Димитър Абаджиев. Досега той няма съществени политически изяви, но няма и фаулове. И за двамата е сигурно, че без спорове ще изпълняват, каквото им се каже.
От провинцията категорично предпочетоха председателя на икономическата комисия в Народното събрание Никола Николов и областния управител на Кърджали Пламен Иванов. Едновременното избиране на Николов и Иванов ще бъде значителна промяна на сегашното статукво в НИС. За двамата се знае, че представляват значителен брой местни организации и със сигурност ще държат на мнението си.
В последния момент към групата провинциални кандидатури изненадващо се прибави и тази на Йордан Цонев. Но макар да бе издигнат от бургаската организация, шефът на бюджетната комисия към парламента като цяло няма достатъчно силен рейтинг, за да заличи спомена от загубата на кметското място в Бургас. За по-актуална се счита кандидатурата на председателя на младежката организация на СДС Велислав Величков. За лансирането му на конгреса под мотото "да дадем път на младите" важна роля би могъл да изиграе не кой да е, а вторият човек след Костов в партията - Екатерина Михайлова.
Афинитет към НИС проявяват и ексминистрите Валентин Василев и Марио Тагарински, най-малкото заради това, че се броят за верни поддръжници на премиера въпреки преждевременното им изпадане от правителствения екип. Те обаче едва ли се вписват в сериозните сметки на тези, които ще бъдат главните действащи лица на конференцията. Всъщност на форума сериозни изненади не се предвиждат. Емблематично може да се окаже само докъде ще стигне Костов в изказването като "обикновен делегат", според собствените му думи.
Със сигурност основна тема за дебат ще стане информационната политика на партията. Eдин от конфликтите вероятно ще изникне от силните подозрения, че лобито на Евгений Бакърджиев се опитва да елиминира конкурентите му посредством контролираните от него вестници. За това говорят основно два факта от събитията преди местните избори - гафът с дипломата и кампанията срещу варненския кандидат-кмет Добрин Митрев, и ловешката касета с изказването на Надежда Михайлова. Следствието около това как и от кого е била записана предизборната среща на външната министърка, която отговаря в НИС на СДС за информационната политика, не е приключило, но вече станаха известни някои подробности около техническата експертиза. Източници от Института по криминалистика и криминология към МВР, които трябваше да изготвят експертизата, твърдят, че записът е направен от човек на масата, на която Надежда Михайлова е давала съвети как да се провежда предизборната кампания. Отпаднали са всички съмнения, че записът е направен от външен микрофон. Според тях касетата е направена от човек, който е бил помолен да се присъедини към групата, тъй като записът постепенно се изчиства и до края на разговора е ясен. Това показала гласовата експертиза и изолирането на шумовете в записа. Освен Михайлова на срещата са присъствали и трима депутати от СДС - Владислав Костов, Васил Мандев, Кирил Баев, кандидат-кметът Иван Арабаджиев.
Според експертите записът е бил направен през плат, т.е. касетофонът е стоял в джоба на някой от присъстващите, а след това записът е бил допълнително манипулиран. Записващият е седял много близо до Надежда Михайлова и много рядко се е намесвал в разговора. Експертизата не може да посочи точно кой е записвал. Съществуват обаче подозрения за определен, малък кръг от хора. Безспорен е фактът, че шумът около ловешката касета тушира крайните изказвания на Бакърджиев в Лом.
Иначе освен лидера Иван Костов, който вече обеща, че остро ще говори срещу клиентелизма, срещу изкористяването на властта, важна отправна точка за бъдещата политика на СДС ще даде и Екатерина Михайлова, която оглавява временната комисия по коалиционните въпроси. Тя ще трябва да очертае основните моменти в стратегията на сините към бъдещите си партньори година преди следващите избори за Народно събрание. Шефката на синята парламентарна група бе натоварена със задачата да тества настроенията у политическите сили, считани за потенциални съюзници.
Сините ще се опитат да дадат отговор и на въпроса за идентичността на партията. В тази насока стремежите са по-скоро пожелателни, отколкото основателни, защото чисто идеологическият образ губи всякаква стойност на фона на обедняването, корупцията и загубата на доверие. Когато една партия се свързва в съзнанието на обикновения избирател с успешни реформи например, то представителите на тази политическа сила едва ли ще изпитват каквито и да било интелектуални угризения за това кои са и за какво са на власт.
Убежището на Платон
Когато бях малко момиче, обичах приказката за дванайсетте танцуващи принцеси. Принцесите, които си лягат в леглата като добри момичета, но на сутринта техните кожени обувки са вече износени напълно, защото те са танцували през цялата нощ. Моето писане прилича на тази приказка. Можех да водя най-пуританския живот, но моите книги издаваха износените ми кожени обувки, издаваха слънцето, морето, прасковеното дърво, сокът между бедрата ми. Живях по този начин едно лято - или по-скоро две седмици от това лято. Бих живяла по този начин завинаги, ала се страхувах, че това не е възможно.
Съвършеният партньор, дори когато си убедена, че това е той, може да не се окаже съвършеният компаньон. Страстта трябва да си остане незаплатена в обикновения живот, за да си бъде страст.
За първи път открих секса, когато бях на тринайсет години. Силно желаех едно високо червенокосо момче (чието име така и не научих), което тичаше, намотало на врата си дълъг харвардски шал, към станцията на метрото по посока на Природонаучния музей край Сентрал парк уест. Когато момчето се появи в моите сънища, лицето ми пламваше, бедрата ми се овлажняваха, а сърцето ми започваше да бие лудо дори когато го виждах отдалече. Тези неща се повтаряха отново. Никога не научих името му, нито го видях отблизо. И все пак го обичах. Това момче пробуди у мене сексуалността.
След първата учебна година в лицея аз повече не го видях, докато веднъж, в Бърт, Англия, където се подготвях за написването на "Фани Хъкабаут-Джоунс", моята имитация на роман от осемнайсти век, един къдрав червенокос бандит от осемнайсти век с присвити зелени очи влезе в балдахиненото ми легло и прави перфектна любов с мене. Мечта ли беше това същество, звяр ли някакъв или разбойник? Никога не узнах. Но го трансформирах в любимия на Фани, Ланселот, и го направих герой на книгата си.
Сексът е нещо, с което винаги съм се борила. Той има толкова голяма власт над мене, че трябва да воювам с него, за да продължа да живея, както си искам. Като тийнейджърка, когато открих мастурбацията, си казах: "Опазвам себе си от мъжете!"
Желаех мъжете в секса, но не исках да имат власт над мене. Това бе нещото, което мъжете не можеха да приемат. Повечето от тях обичат властта повече от секса и ако им дадеш едното, без да им дадеш другото, те в края на краищата се бунтуват.
Затова най-големите любовници имат склонността да изчезват. Те не желаят да бъдат постоянно на разположение, не искат да бъдат предсказуеми. Веднага щом откриеш своя лунен партньор, приготви се да го загубиш. Той не обича горещината на слънцето.
Съществуват толкова много видове любов, които ни задоволяват по различни начини. Съществува любов към говоренето, любов към готварството, към гушкането в прегръдките на другия и някои от тези видове любов са придружени със силен и триумфален оргазъм. Но не в това е работата.
В сърцето на всяка жена съществува един бог на горите. И този бог не се появява в брака, нито в домакинството у дома, нито в грижите за децата.
Мъжете, без съмнение, си имат също такъв еквивалент - Лилит. Не Ева. Но за мъжете има написани достатъчно много книги. Не се налага да добавям моя дял в тази литература. Въпросът е в това, че жената винаги е двуженка. Тя е омъжена за един (или една) в сърцето си и за друг (или друга) в утробата си. Понякога сърцето и утробата се сближават за нощ или две. След това отново се разделят.
Моето въображение е един menage a troi (любовен триъгълник): лунен съпруг, слънчев съпруг и самата аз. Все още не съм открила начина, по който можем да живеем заедно. Но когато го открия, ще ви разкажа за него. Зная, че съществуват много жени, които също желаят да го открият. И само страхът и принудата да живеят в някаква безполезна добродетелност ги карат да заявяват, че това не е така.
Във всичките книги за любовта и секса, които съм поглъщала, има някакъв усет за тази мистерия. Понякога нощем щраквам копчето на телевизора и попадам на секспрограми. Набираш номер 1-900 В00В1 или 1-900-STUDS, или ВАLLS. И попадаш на тях. Мъжете изглеждат цинични и груби, а всички жени говорят с акцента на Бронкс. Мъжете са самовлюбени и сред тях няма място за никого другиго. Това не са моите измислици.
Веднъж отидохме със съпруга ми в "Платос ритрийт" ("Убежището на Платон", този вече замрял сексклуб). Влязохме в качеството си на сексуални репортери и държахме малки бележници с телени спирали в ръцете си. В началото не си свалихме палтата, но по-късно се разсъблякохме, защото искахме да изглеждаме правдоподобни.
Блуждаехме от залата с минералната вода (пенливи води и пъпчиви тела) до закусвалнята (фъстъчено масло и желе, салам и горчица - също като на някое треторазрядно ученическо класно парти), ходихме и до помещението с рогозките (зъболекари от Ню Джърси енергично чукаха хигиенистките си). Най-накрая възбудата спадна и ние се прибрахме у дома. Оказа се отново, че тази атракция няма нищо общо с моята фантазия. Въображението ни би приело черен хайвер, не кървавица, но работата не беше само в това. Исках да участвам в някоя оргия, която се доближава до онези сънища, дето ме преследват непрекъснато. "Убежището на Платон" не беше моята мечта.
О, колко много неща се правят в името на Платон! Целомъдрената любов вече се нарича платонична любов. Но тя наистина е идеалната любов, която всички търсим така, както търсим и изтънчените любовници на провансалския юг. Физическата връзка е последното нещо тук, което има някакво значение. Идеалът е копнежът - любовникът, който никога не може да бъде обладан напълно, и това е същината на провансалското съвършенство.
Умно и безумно гледане
Революция в света на слепите?! Така ли трябва да разбираме откритието, за което световните медии съобщиха наскоро? Възрастен незрящ човек, загубил преди десетина години зрението си, прогледна чрез мозъка си. Подадени към зрителния център на мозъка импулси отвън го принуждават да вижда. Той се е превърнал в голямо набръчкано око. Какъв странен вътрешногледащ циклоп! И ето, старецът взема една шапка и я поставя на главата на някакъв младеж. И младежът, и шапката изглеждат като точкови контури, които съответствуват на реда подавани към мозъка импулси. Погледът на стареца се е геометризирал. Каква странна метаморфоза... Древните гръцки философи се стремяха да освободят мисълта си от зрението, за да постигнат абстрактните геометрични фигури - линии, триъгълници, точки. Казват, че Демокрит се самоослепил, защото слънцето пречело на мисълта му. По някакъв изумително абсурден начин неговата мечта за чисто мисловно гледане се сбъдва в мозъка на нашия старец. Може би за щастие на хиляди незрящи това геометризирано виждане ще бъде за тях изход към света, макар и единствено възможен. Те ще гледат само по този "умен начин". Но не иска ли нашият, някога виждал с очите си старец, да съзре не контурите, а лицето на съпругата си? И няма ли да предпочете да се взира зад линиите и точките още по-навътре, т.е. по-навън - в гледащия спомен?
Наши алпинисти изкачиха южноамериканския планински първенец - връх Аконкагуа (висок 6960 м). Знае се, че той не е нито от най-високите в Аржентина, нито от най-недостъпните. И други българи са стъпвали на него, а и на по-ниски, но по-предизвикателни от спортна гледна точка върхове на Андите. В този смисъл физическото му преодоляване, както признаха алпинистите ни, не представлявало особена трудност. Висината се оказа трудно достъпна по съвсем други причини - липсата на пари за начинанието. След като знаем този общ проблем за страната ни, можем да предположим, че още много върхове по света ще останат засега непокорени.
Българските мъже се справиха с тази трудност, припечелвайки пари, като изкачиха един друг връх. Те боядисаха и ремонтираха високата сграда на общинския съвет в Димитровград. Мисля си, че висейки по стените на бившия партиен дом, спортистите сякаш са гледали отвисоко не димящите комини на Химическия завод, а прекрасните върхове и вечните снегове на Южните Анди.
Ужасна и страшна е вестта, че пет българки и един българин могат да бъдат осъдени на смърт и обесени в Либия по обвинение, че са заразили със СПИН 392 деца, от които 23 вече починали. Тази вест е вече сама по себе си рядко събитие. Изреждам елементите на шоковата ситуация:
1. Шестима "убийци", при това лекари, чието призвание е да спасяват от смърт, а не да убиват.
2. "Престъпниците" са българи (не се знае какви са обвиненията срещу останалите либийци). Това е достатъчен мотив за ксенофобия и от едната, и от другата страна.
3. Много са жертвите, и то беззащитни и наивни - деца от кърмаческа възраст до 15-годишни.
4. Оръдие на смъртта - заразата на СПИН, която за Сюзан Зонтаг е болест - метафора на днешния упадък.
5. Екзекутиране чрез обесване - средновековен начин, който по време на Великата френска революция отхвърлиха като плебейски, мъчителен и бавен.
Сам бих се заподозрял в перверзност, ако пишех роман на ужасите, а не четях ежедневниците. Откъдето и да погледнем - от страна на заподозрените, на жертвите или на осъждащите, горната комбинация е изключителна, почти несрещана в наши дни. Тя е Събитие с главна буква. То се набива в очите, тотално прониква в мисълта, разбива морални нагласи. То се натрапва, шокира, не просто не може да не се забележи, не може да не е видимо.
Но парадоксът е, че макар и видимо, събитието не е явно. То просто е, но зад него няма нищо, няма защо и как. Не се знае дали въобще е имало престъпление. Ако е имало, дали престъпниците са българите, или само някой от тях. Не е налице пълният обвинителен акт. Не се знае какво са правили със сънародниците ни по време на едногодишното следствие в затвора. Не се знае каква е била активността на нашите дипломатически органи в Либия, както и кой стои зад обвиненията. Заедно сплетени, се смесват пълната показност и нищото зад нея, видимостта и невидимостта, събитието и тайната. И тази потресаваща симбиоза се подсилва от удължаването на тайната от нашите политици, от съветите да не прибързваме с изводи и коментари, от историческите ни предразсъдъци (асоциациите за либийския Народен съд с лошата слава на нашия след 9.IX.1944 г.), и не на последно място от собствената морална презумпция за виновност (ами ако действително е било така...).
Така събитието, което всички бихме искали да не се бе случвало, се самомистифицира. Включени сме в някакво мистично гледане през нищото, в натрапливото случване, но на липсващ фон.
Когато съобщаваха по БНТ за обвиненията срещу сънародниците ни, на екрана показваха кадри на играещи либийски деца... Както съобщи в сряда Ройтерс, 34-годишната Дарва Конгърс, която преди седмица спечели публично състезанието "Кой ще се ожени за мултимилионер", заявила, че се отказва от "печалбата" си независимо от телевизионната сватба. Била направила ужасна грешка, като се появила в шоуконкурса само на шега. Бракът, споделила Конгърс, не бил консумиран.
Е, да, бих коментирал, за да се консумира такъв задължаващ акт, не е достатъчно да те гледат, но и да се вглеждаш. В това е разликата между демонстрацията и консумацията.
Цветно петно в Лозенец
"Аида" се забелязва отдалеч сред стари сиви сгради в една част на Лозенец, която малко се е променила от Втората световна война насам. Стъклената фасада на заведението на ъгъла на ул. "Милин камък" и ул. "Крум Попов" открива добре премерено съчетание на ярки и пастелни цветове, напук на еднотипните тухлено-дървени барове, залели София.
"Аида" се отличава не само с обзавеждането, но и с това, че комбинира две неща в едно - виенска сладкарница и заведение с достатъчно голям асортимент на алкохол. Освен торти по оригинални виенски рецепти и други сладки и солени специалитети тук се предлагат девет вида смесено уиски, четири вида ирландско и два "единствено по рода си отбрано малцово уиски". Присъствието на последното в менюто е придружено от кратко обяснение на какви условия трябва да отговаря едно уиски, за да се нарича така. Оказва се, че то задължително се дестилира единствено от малц, само в една дестилационна фабрика, която непременно се намира в Шотландия. Класиралите се в случая са "Кардю" и "Гленфидич".
Ликьорите в листата също са гарнирани с образователна бележка, разясняваща, че производството им се провежда по тайни рецепти на средновековните монаси, включващи масла, билки, цветя и уникални подправки.
Леща с къри
Лещата накисвам предварително, като я заливам с половин литър студена вода и я оставям да преседи три часа.
Кипвам я в същата вода и добавям едната глава ситно нарязан лук. Така я сварявам.
Втората глава лук нарязвам също ситно, счуквам скилидките чесън и заедно с надробената чушка, карамфилчетата и канелата запържвам в продължение на три минути. След това намалявам огъня, прибавям кърито, и задушавам три-четири минути на слаб огън. Всички подправки, запръжката и доматеното пюре смесвам със сварената леща.
Ястието може да се приготви гъсто или рядко в зависимост от количеството прибавена вода. Сервирам с препечен хляб и нарязани на лентички пушени гърди или сланина. Не забравям да поднеса отделно и сурова туршия.
Знаете ли тази зависимост, че колкото е по-бедна една държава, толкова повече празници има тя? И нашият случай е такъв. Спомняте ли си откога сме запразнили?
Откакто пуйката клъвна сняг и споменахме Христа! Настана време за отдъхване и да смирим красивата си неприязън към лещата. Очистващо и опрощаващо.
Това ситно вариво има мотивацията да се присламчва към старото културно растително богатство на земята.
Американецът, като млада нация, не го тачи много, но бедната част на Европа, за да не се чувства терсене от дебелите бифтеци на другите, е обявила лещата за деликатес. А народът казва "прост като леща". Дали това не е дало идеята за постижимост на световноизвестните деликатеси?
Родината на лещата се пилее някъде между Средиземноморието и Азия. И ние на село произвеждаме леща. Миналата година я сяхме в бахчата и се пръкнаха едни шушулки, малко по-тънки от губерка и леко по-дебели от етаминска игла. А олющеният зеленчук се държеше като великан пред подигравките на просеното зърно. В замяна на това пък два кубика дърва не стигнаха да уври едно котле.
Иначе светът познава седем вида леща. Лещата минава за тънката пържола на сиромаха, защото съдържа 32 на сто белтък, а с мазнините съвсем е скарана - 1 на сто.
Най-много леща сеят в Индия, Пакистан и Испания.
Наскоро ме гостиха с една леща, която увира по-бързо от зеленчуците, дето плуват край нея. Стопанката не знаеше този й мек характер, така че лещата беше станала на пюре, а зеленчуците дрънкаха.
Този древен боб, който се родее с граха и нахута, не е чист вегетарианец. И той, както много други, обича да си прави сив фон от мръвки и всякакъв род зеленчуци. Ако в голям казан, де вари вол, и в него попадне лещено зърно, то манджата непременно ще се нарича леща с вол. За да се избегне натрапчивостта на бобеното мъниче, волът трябва да е чеверме. Също тъй, както и ние сме дадени на въглените от онези, които въобще не помислят за леща. Не става дума за вегетарианци!
Джеймс Бонд - Барби за момчета
Старомодна романтика лъха от агентурната сага за Джеймс Бонд. Старомодна, но не за изхвърляне. Филмите за неудържимия, неподкупен и неустоим 007 старателно отстояват добрия консервативен вкус на средната кинокласа. Типично по английски. Бондиадата открай време си е за момчета. От всякакви възрасти. Поредният чаровен актьор методично, но задължително, сменя грижовно подбрани и бързо забравими красавици. И не толкова бързо забравими коли. Както се подменят избелели от слънцето календари в кабините на водачи от всякаква категория. И по стените на тийнейджърски и (старо)ергенски квартири.
"Само един свят не стига" е 19-ият филм за Джеймс Бонд. Този път с режисурата се е заел англичанинът Майкъл Ейптид, между другото завършил в Кеймбридж история и право. Ейптид е старо куче ("Нел", "Агата", "Дъщерята на миньора"). Поддържа високо равнище и притежава безотказен нюх за съвместимостта актьор -роля. В "Само един свят не стига" наред с предопределения избор на Пиърс Броснън той е събрал Софи Марсо и Робърт Карлайл ("Трейнспотинг"). Те двамата са наясно, че да си във филм за Бонд е като покана за аукцион на "Сотби". Не е задължително да купиш нещо, но е добре да те видят, че си там. Енигматичната Софи и зловещо безчувственият босненски терорист на Карлайл оформят демонична любовна двойка, до която благоприличният Броснън прилича на манекен-епизодик. Не е много честно, защото той както винаги свършва цялата черна работа на специалния агент, по начин ефектен и ефективен, в съответствие с най-добрите традиции на темата. Обаче в изкуството честност няма. Софи си е Марсо. БМВ-то си е БМВ. Джуди Денч (в ролята на М) е Джуди Денч. Легендата от "Монти Пайтън" Джон Клийз (като R) си остава Джон Клийз. Само Пиърс Броснън, горкият, още дълго ще е просто Бонд.
Господарят на мрамора
С ретроспективна изложба Националната художествена галерия отбелязва 40 години от смъртта на големия скулптор Андрей Николов (29.IV.1878 - 17.XII.1959). Тя включва както внушителен брой негови творби, така и архивни материали - документи и фотографии - свидетелства за различните етапи от дългия творчески и житейски път на художника. Уредник на експозицията и автор на съпътстващия каталог е Николай Бошев.
Андрей Николов е роден във Враца. През 1896 постъпва в първия випуск на Държавното рисувално училище в София. Негови състуденти са такива имена на родното ни изобразително изкуство като Цено Тодоров, Стефан Иванов, Марин Георгиев и Александър Божинов. От периода на студентските му години е запазен и показан в изложбата един талантливо нарисуван академичен етюд на мъж.
След дипломирането си през 1903 Андрей Николов заминава на специализация в Париж, където прекарва четири години. От този период датира показаната в експозицията бронзова глава на старец, в чиято експресивност се долавя влиянието на великия френски скулптор Роден.
Но за окончателното оформяне на стила на младия художник най-вече допринасят класицистичните скулптурни и живописни образци на ХIХ век с тяхната плавна и изчистена линия.
Андрей Николов става член на Съюза на южнославянските художници "Лада", а след завръщането си у нас и на Дружеството на художниците в България. През 1910 е назначен за преподавател в Държавното художествено-индустриално училище. По-късно, през 1937, е избран и за негов ректор.
Времето на най-пълното творческо съзряване на Андрей Николов е свързано с продължителния му престой от 13 години в Италия. Той е изпратен в Рим през 1914 като представител на Министерството на финансиите по наблюдение приготвянето на клишетата за пощенски марки, поръчани от българското правителство. Избухването на Първата световна война го задържа като частно лице там чак до 1927. Малцина чужди художници са се радвали на толкова радушен прием от италианските си колеги. За кратък период Андрей Николов успява да се утвърди като активен участник в местния художествен живот, спечелвайки си славата на един от най-добрите майстори на мрамора. От тези плодотворни години датират показаните в НХГ класически за българското изкуство скулптурни композиции: "Дух и материя", "Торс", "Детски сън", "Майчина милувка", които се отличават с изключителна деликатност на линията и съвършена обработка на карарския мрамор. А характерното за портретите, изпълнени в същия материал, е известната идеализация на образа, в който обаче е уловен духът на портретувания. Сред моделите на Андрей Николов са видни интелектуалци и политици като Иван Вазов, Александър Стамболийски, Александър Малинов, Стоян Михайловски. Значително по-голяма експресия носят в себе си бронзовите бюстове на Александър Балабанов, Александър Оббов, Кръстю Раковски. И до днес съществуващото ателие на художника в Рим, на улица "Маргута" 53, по онова време се превръща в средище на българската култура в Италия. Там се събират български стипендианти, италиански писатели, политически дейци, начинаещи художници и изтъкнати критици.
Едно от най-значителните произведения на Андрей Николов, което също е правено в Италия, е лъвът от паметника на Незнайния воин в София.
След завръщането си в България художникът продължава активната си творческа дейност, за която на няколко пъти е удостояван с ордени и медали, включително и след 9.IX.1944. Участва в множество изложби на българско изкуство в чужбина, като неговите произведения винаги получават високата оценка на критиката.
Изложбата в националната галерия представя трите основни линии в творчеството на художника - лиричния дамски и детски портрет, философско-поетичните му композиции, вдъхнали живот на мрамора и портретите на видни личности от неговото време, сред които са и Елин Пелин, Владимир Димитров-Майстора, Александър Божинов. Събраните работи (около 80 на брой) представят достойно една от най-значимите личности в историята на българското изкуство след Освобождението.
Преследването на "Златната мечка"
Както обикновено се случва, очакването на празника е по-голямо от самия празник. Това може да се каже и за 50-ото юбилейно издание на Берлинале от 9 до 20 февруари. Рационалният германски дух надделя и този път - извън шеметните партита за избрани VIP гости, атмосферата като цяло беше делова. Дори традиционният коктейл за пресата за първи път от толкова години не се състоя. Затова пък журналистите участваха в четири-пет пресконференции на ден и се чудеха как да съчетават програмата, за да попаднат навсякъде - да видят и чуят режисьорите Вим Вендерс, Анджей Вайда, Милош Форман, Оливър Стоун, Джан Имоу; да се порадват на актьорското съзвездие, сред което блестяха Гуинет Полтроу, Мила Йовович, Алиша Силвърстоун, Джордж Клуни, Мат Деймън, Дензъл Уошингтън... Истинска психоза се разрази сред феновете на Леонардо ди Каприо, която телевизионните екипи подклаждаха допълнително: Ще дойде ли Леонардо, няма ли да дойде? Къде ще отседне? Накрая той пристигна, придружаван от мама и баба, а площад "Марлене Дитрих" бе обсаждан денонощно от екзалтирани тийнейджърки, очакващи да зърнат своя любимец. Само че службите за сигурност не решиха да рискуват и Лео се движеше в пълна конспирация. Затова пък един манекен от Норвегия, негов двойник, пожъна голям успех - раздаваше с охота автографи наляво и надясно.
За да намери място в новия фестивален дом "Берлинале палас", човек трябваше да дойде поне половин час преди началото на прожекцията. За неуспелите да влязат организаторите бяха монтирали няколко монитора и огромен видеоекран навън. На него по няколко пъти на ден се въртеше специално подготвен филм за юбилея с най-интересното от историята на фестивала. Показваха се и всички пресконференции.
В конкурсната програма имаше няколко наистина много добри филма. Европейското участие обаче, като изключим "Хотелът "Един милион долара" на Вим Вендерс, копродукция със САЩ (специална награда на журито "Сребърна мечка") и отчасти "Обичай ме" на Летиция Мейсън (Франция), изглеждаше доста аматьорско. Добре замислени, но лошо направени филми. Или сръчни и претенциозни, но затова пък безпомощни като връзка с публиката. Моето разминаване с мнението на журито е "Тишина след изстрела" на Фолкер Шльондорф (Германия) - наградата "Синият ангел" и "Сребърна мечка" за най-добра женска роля, поделена между Бибиана Беглау и Надя Ул. Историята на бившата терористка Рита и нейната група някак не успя да ме трогне освен с много точно пресъздадения от Шльондорф източногермански соцбит. Затова пък 100 процента адмирирах решението на журито да връчи "Сребърна мечка" на китайския "Пътят към дома" на Джан Имоу. Изящен като източен орнамент, в който народопсихология, дух, приемственост между поколенията се пречупват през призмата на любовта.
Също за връзката между поколенията, по-скоро за скъсването на тази връзка, за тоталното неразбиране между деца и родители е "Магнолия" на Пол Томас Андерсън, известен у нас с "Буги нощи". Той бе удостоен с Голямата награда "Златна мечка". "Магнолия" е изненадващ за пуританския американски дух радикален филм. Той е мрачен и шизофреничен, направо безпощаден, с повествование, решено в естетиката на MTV.
Докато Дани Бойл ("Трейнспотинг") разочарова с инфантилното търсене на рай за своите млади герои в "Плажът". Нито Ди Каприо, нито френската актриса Виржини Ледойен, успяха да ме накарат да повярвам в копнежите и драмата на тяхната комуна от неохипита.
Много повече размисъл за проблемите на младите хора провокира "Американски психо" (извън конкурса) на Мери Харон. Героят на филма е от проспериращите юпита на Уолстрийт - млад мъж, погълнат от лукс и светско безделие, чието съзнание е болезнено извратено и се лута между реалност и фантазия. Затова пък жестокостта в стремежа да живееш живота на някой друг, по възможност богат и чаровен, е напълно реална в "Талантливият мистър Рипли" - на също толкова талантливия, но с положителен знак Антъни Мингела ("Английският пациент"). И с "Рипли" режисьорът остава верен на своя стил и прави зрелищен, увличащ с изострената си криминална интрига филм.
Като става дума за атрактивно кино, то Any Given Sunday на Оливър Стоун е замислен точно така. Американският футбол и психозата около него са благодарна тема и Стоун разточително, в рамките на 160 минути, разработва собствените си вариации върху нея. Без да пропусне да се самоцитира, да се появи в кадър и най-вече да се наслаждава на онова, което прави, и на умението как го прави... Това пък прави иначе динамичния и атрактивен филм на моменти скучноват и безсмислено протяжен.
Още един филм е с герой от спорта - "Урагана" на Нормън Джуисън, който разказва действителната история на боксьора Рубин Урагана Картър. Той е обвинен несправедливо в убийство и прекарва в затвора повече от 20 години. Дензъл Уошингтън е изключителен в тази роля. Той получи "Сребърна мечка" за най-добра мъжка роля, която добави към номинацията си за "Оскар". Но за мен "Урагана" е прекалено еднолинеен, ненадхвърлящ шаблона и клишето на такъв род морализаторски филми, твърде архаичен като стил. Докато Милош Форман в "Човек на Луната" (наградата за режисура) прави едно завладяващо, истинско шоу в шоуто. И с помощта на актьорите Джим Кери и Дани де Вито пресъздава живота на телевизионната звезда Анди Кауфман - познат от популярното предаване "Събота вечер на живо" и сериала "Такси". Също толкова брилянтно шоу, но в друга условност, разиграва Кенет Брана по пиесата на Шекспир "Напразни усилия на любовта" (извън конкурса). Той е ситуирал действието в края на 30-те години и е направил изящен, елегантен и с изискан хумор филм - реверанс към епохата на мюзикъла и преклонение пред самия Шекспир. Това бе моят филм на Берлинале - и като духовно съпреживяване, и като завладяващо развлечение.
Сантана - герой на "Грами"
Карлос Сантана бе главен герой в 42-ото раздаване на най-известните награди в света на музиката. На церемонията на 24 февруари в Бевърли хилс той спечели 9 приза "Грами" на Американската академия за звукозаписна индустрия, включително в най-престижните категории като албум на годината (Supernatural), песен на годината (Smooth, заедно с Роб Томас), запис на годината (Smooth). До мига на триумфа си Карлос не бе имал хиталбум в класациите от времето на "Santana III" - цели 28 години. Членовете на Академията отдадоха дължимото и на Ерик Клептън, записал със Сантана инструментала The Calling. Стинг също се нареди сред призьорите, като отнесе статуетка за попалбум (Brand New Day), мъжко попизпълнение на титулната му песен.
Модните герои на латиното, Рики Мартин и Марк Антъни, не взеха статуетка.
Какво показаха тазгодишните номинации и призьори? Те просто потвърдиха известното от предишните години, че всичко е въпрос на прецизни сметки на кого какво да се даде. Кой ветеран и кога е бил на върха, кой от младите какви награди вече е прегърнал, ако щете - кой с какви банкови сметки разполага.
Да се поощрява всичко американско - това е позицията на Академията. Затова и американката Кристина Агилера например бе предпочетена в категорията "изгряваща звезда" пред австралийката Бритни Спиърс.
"Отличията не са обективни, обяви миналата година Томас О'Нийл в книгата си "The Grammy: For The Record". Почти всичко става ясно още в предварителните номинации. Годишно се появяват над 50 хиляди албума, които трудно могат да бъдат изслушани внимателно, за да се оценят по достойнство. Този хаос идва от голямото напрежение преди всяка церемония и от тежестта и авторитетността на призовете."
Казионността на всичко се крие и във факта, че не съществуват категории за актуалните електронни стилове. И то при положение, че се раздават награди в 98 категории.
Пързаляне по "Идиот"
Героите от сценичната версия на "Идиот" през повечето време зиморничаво зъзнат в шубите и се носят по пустата сцена, сякаш са върху ледена пързалка. Дълбоко под дебелия слой лед остава полифоничният роман на Достоевски - безбрежен и необхватен като Северния океан. Спектакълът на тандема Десислава Шпатова (режисьор) и Снежина Петрова (адаптация, костюми и в ролята на Настася Филиповна) на сцената на Младежкия театър бяга от сюжетността, разчита на подчертано експресивната актьорска игра, залага на емоцията и подсъзнателните внушения. При добро желание в избора на "Идиот" може да се съзре приемственост с предишната работа на Шпатова - Петрова - "Опасни връзки", в Сатирата. Там те изследваха пределите на тъмната страна в човешката природа. Тук се занимават с оцеляването на доброто във враждебна нему среда. Но последният спектакъл се плъзга по повърхността, без да навлиза в дълбокото на "Идиот". И в него не е избягната обичайната клопка при сценичната адаптация - отделните части въздействат сами за себе си, без да образуват цяло.
Шпатова не е успяла да надмогне слабите страни на "Опасни връзки". Тя започва силово и интересно, но режисьорските й идеи и енергия не издържат до края, затова след първите шейсет минути спектакълът започва да работи против себе си. От постановките на Шпатова личи, че е избрала да се присъедини към отбора на Иван Станев, Лилия Абаджиева и Явор Гърдев. В нейната работа има откровено заимстване от по-силните образци, но то не е преработено творчески, а въздейства като недодялан опит за цитат. За сметка на това при актьорите няма нито един фалшив тон. Диалогът между Светлана Янчева (Лизавета Прокофиевна) - едно от имената на "Сфумато", Александра Харитонова (Аглая), Снежина Петрова и Велислав Петров (Рогожин) е напълно равностоен. Въпреки оскъдната си творческа биография Пьотр Кшемински напълно се слива с образа на княз Мишкин и е едно от най-добрите попадения на Шпатова, на която все още предстои да намери своето собствено лице като режисьор.
