Доколко ще издържи Маккейн, ще се изясни на 7 март, когато са предвидени избори в 12 щата, включително и в носещите най-много депутати Калифорния и Ню Йорк, където ще гласуват само регистрираните републиканци. Въпреки значителните дарения и подкрепата на някои влиятелни политици от началото на годината сенаторът отстъпва организационно на губернатора на Тексас, но в момента има значително по-големи шансове да победи през есента почти сигурния кандидат на демократите Ал Гор. "Ние сме най-лошият кошмар на Гор", смята Маккейн, но вицепрезидентът може да се надява, че Буш все пак ще спечели, след като е отблъснал значителна част от избирателите, опитвайки се да привлече по-консервативната част от републиканците, което ще позволи на демократите да се задържат за още четири години в Белия дом.
Популярността на Маккейн се дължи на принципната му позиция по много въпроси, която прави впечатление на фона на лудориите на Бил Клинтън. С гласовете си в полза на Маккейн американците дават да се разбере, че в период на високо благосъстояние за повечето от тях, от важност са по-абстрактни въпроси - отговорност на управляващите, честност, почтеност и откритост на властта, ограничаване на влиянието на лобистките групи, запазването на социалните придобивки, реформа на финансирането на предизборните кампании. Важно за останалия свят е това, че сенаторът от Аризона е претендентът, който в най-голяма степен е готов да използва изключителното положение на САЩ за решаване на международните проблеми. Той беше единственият кандидат, който през миналата година настояваше за въвеждане на сухопътни войски в Косово и обещава по-голяма ангажираност на Вашингтон в световните дела. В момент, когато стават известни все повече подробности около системата за наблюдение "Ешелон", много хора биха приели с подозрение намесата на Вашингтон, но на фона на изолационистките настроения, които никога не са изчезвали в САЩ, това все пак е гаранция, че Съединените щати няма да се затворят в себе си, доколкото (ако) това е възможно.
Мостовете на Ибар
Опитите на КFOR, натовските сили в Косово, да премахнат етническото разделение в Митровица, отдавна загубиха смисъл. Крайната цел на съвместните действия беше да се установи такова управление, при което нито сърбите, нито косоварите да са подложени на етническа дискриминация. Фактът, че това е почти невъзможно, не оправдава разделянето на Митровица между двете народности, които живеят по поречието на реката Ибар. Винаги е съществувала опасност, че сърбите ще разделят Косово, прогонвайки косоварите от северната част на Митровица, и така ще установят контрол върху областите около миннодобивния комплекс Трепка. Има и свидетелства за това - по-рано този месец около 1000 етнически албанци бяха прогонени от града, а тези, които останаха на север от Ибар, са охранявани от КFOR. Прогонването им е дръзко предизвикателство спрямо натовските сили, както и спрямо мисиите на ООН в областта. Няма никакво съмнение, че зад всичко това стои Слободан Милошевич, срещу когото съюзът на два пъти предприема военни действия - веднъж в Босна и Херцеговина, и втори път в Косово.
При крайно напрегната политическа обстановка претърсването на всяка къща от двете страни на реката за оръжие е доста неприятна задача. Съчувстваме на войниците от КFOR, които бяха натоварени с нея. Претърсването обаче трябва да бъде подновено въпреки опасността от нови насилия. Незаконното притежание на оръжие не трябва да бъде допускано. KFOR и международните сили, а не псевдовоенните групи от двете общности, са тези, които трябва да защитават онези сърби и косовари, които се чувстват застрашени. Примиряването на съюзническите сили с това е позорно, а Франция, която отговаря за северно Косово, носи главната отговорност.
Външната намеса на Балканите през последните девет години е доста непоследователна. В началото Западът не бе особено решителен по отношение на Косово. Може би доста късно НАТО предприе въздушна атака над Югославия, разположи военни сили в провинцията, а това позволи Митровица, както Мостар в Босна, да бъде разцепена на етнически гета. Косовска Митровица не трябва да бъде разделен град, свободното преминаване на река Ибар трябва да бъде възстановено, а намеренията на Белград да контролира провинцията да бъдат осуетени. Сега, когато сръбските сили се групират около северната граница на Косово, е моментът Западът да демонстрира решителност. Крайно време е мостовете над Ибар да бъдат свободни за всички. Косово трябва да получи онези полицаи и средства, от които се нуждае, за да бъдат възстановени редът и законът, разрушени от поддръжниците на Милошевич.
Кой кого подслушва в Македония
В тайните служби царят хаос, междуведомствени борби и липса на координация
Няма съмнение, че подслушвателните инсталации, открити в кабинета на Доста Димовска, са стари. Както и недоразуменията между македонските тайни служби. И инсталациите, и кавгите между македонските шпиони само показват, че политическите структури в Македония през изминалите десет години не успяха да установят задоволителен граждански контрол върху полицейско-разузнавателните структури.
Най-новата афера с откритите подслушвателни инсталации в кабинета на министърката на вътрешните работи Доста Димовска повторно отвориха сред обществеността темата за взаимните отношения между македонските тайни служби, тяхното положение и служебни задължения. Дори и повърхностният анализ отново актуализира "старите болежки" в работата на македонските разузнавачи и контраразузнавачи. Част от тази шпионска патология произлиза и от факта, че македонските тайни служби са едни от малкото, които след падането на комунизма не преживяха вътрешно реформиране, както стана с много от сродните им източноевропейски служби. Това допринесе за известна приемственост в тяхната работа, но от друга страна, спомогна вътрешните сблъсъци и паралелизъм в тяхната работа да се запазят, да тлеят и при нужда да се активират при поредната афера. В резултат на това се стигна до взаимно блокиране в работата на службите. Най-драстичната илюстрация за това състояние е тяхната неефикасност при разкриването на подготовката на атентата срещу президента Глигоров, както и при проведеното след това разследване.
Статутът на Агенцията за разузнаване (АР) е определен със Закона за разузнаването като самостоятелна служба за външно разузнаване, която събира информация от т.нар. открити източници, т.е анализира всички обществени информации, които могат да се получат от печата, електронните комуникации, служебните срещи и събрания, други видове средства за обществено осведомяване и извори на информация и т.н. АР обаче работи и по оперативен път, като за целта създава и поддържа шпионски мрежи от класически вид в чужбина. Задача на тази служба е да защити Македония от каквито и да било външни действия, които биха застрашили нейната сигурност, като информациите и анализите, предоставени от нея, трябва да спомогнат за взимането на важни решения от стратегически интерес за Македония. Тя би трябвало също да спомогне за осуетяването на намеренията на чуждите разузнавателни служби спрямо Македония. Правомощията на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване (ДБК) са определени в Закона за вътрешните работи. Неин приоритет е вътрешната сигурност в държавата, към което спада и контраразузнаването. Дирекцията събира данни явно, но и по оперативно-технически път. Третият сегмент от македонските тайни служби представлява Секторът за сигурност и разузнаване (СБИР) при Министерството на отбраната, или военните тайни служби. Тяхната работа е определена от Закона за отбраната като част от военното министерство, а основното им задължение е разузнаването на оперативно-техническо ниво, като в една част от работата си тази агенция е подчинена на Агенцията за разузнаване. Ръководителят на тези служби е с ранг на заместник-министър на отбраната, а под негово командване са и военните специални части.
След идването на новата власт работата на тези служби съвсем се обърка. Агенцията за разузнаване след напускането на шефа й Владо Поповски се ръководи от икономиста д-р Алекса Стаменковски. Подмяната му обаче е въпрос на много близко бъдеще. Публична тайна е, че като сравнително нова служба АР е кадрово недостатъчно оформена, технически зле оборудвана, а и техниката, с която разполага, е набавена от македонски посредници.
В ДБК директор е Боян Бояновски, но истинското удоволствие за обществеността през последната година представлява неговият заместник Любе Бошковски. През изминалия едногодишен период ДБК се занимаваше главно със зрелищни арести за пред телевизионните камери. В СБИР пък първо беше назначен Йордан Миялков, син на покойния министър на вътрешните работи Сашо Миялков. Така бе подготвено влизането в нея на неотдавна сменения подсекретар за международно сътрудничество и издателска дейност на Министерството на отбраната (а след това и съветник на правителството) Никола Костески.
Това, което може да се каже в заключение, е, че на ръководно ниво всички разузнавателни служби страдат от липса на приемственост и кадрови хаос. За кратко време на ръководните позиции в македонските тайни служби се изредиха десетина души с различни професионални и интелектуални способности. Някои от тях вероятно не успяха дори и да се опознаят взаимно, без това да им попречи да си прочетат взаимно полицейските досиета. И за да бъде картината пълна, трябва още да се добави, че за последните непълни две години в Министерството на вътрешните работи се смениха трима министри, а във ведомството се изредиха много текущи скандали.
На по-долните нива нещата са още по-обезпокоителни. ДБК практически не сътрудничи с АР, тъй като хората от АР не се смятат за полицейски орган, а за "библиотекари", които събират изрезки от вестници. АР работи лошо и със СБИР, тъй като първите са шефове на вторите, а СБИР би трябвало да се грижи само за шпионската безопасност в казармите. Но в СБИР смятат, че цивилните не могат да си играят на войници, и затова обикновено действат по свое усмотрение. Обществена тайна е, че в съседните и други държави СБИР формира паралелна агентурна мрежа с АР, затова съществува опасност, доста малко вероятна все пак, поради самото качество на тези мрежи македонските шпиони взаимно да се изтребят в някоя от некоординираните акции за събиране на данни и сътрудници в чужбина. ДБК не взима насериозно работниците на АР, понеже те не били упълномощени да събират данни, следователно "не знаели нищо".
Всички тези служби разполагат с определени технически възможности за различни дейности (подслушване, следене и др.), всички имат тайни фондове със слаб граждански контрол върху харченето им, а значителен дял от работата им се пада на взаимното шпиониране или самошпиониране. На практика парламентарната комисия по контрол на работата на АР и ДБК не трябва да работи много, тъй като контролът помежду самите служби е всеобхватен и детайлен. Всички те разполагат с резидентури в много македонски средства за информация, които могат да пускат и развиват афери в обилни количества. За да бъде иронията още по-голяма, през изминалите месеци някои известни македонски журналисти директно минаха на работа към някои от спецслужбите, а други се присъединиха към партии, формирани и от полицейски структури.
Всичко това дава основание да се твърди, че подслушвателните устройства, намерени в кабинета на Доста Димовска, не са от вчера. Следователно единствената останала дилема е дали кабинетите и домовете на македонските политици все още не са "оборудвани" с жици и микрофони.
Путин + избори = президент
ЦИК регистрира 11 кандидати за президентските избори, но никой не се съмнява чия ще е победата
Когато кандидат-президент заявява: "Може да се каже, че най-некадърната част на обществото се мъчи да стане президент", това има две обяснения - или наистина има нещо гнило, или претендентът няма никакви шансове и се опитва да омаловажи очертаващата се загуба. Според кинорежисьора Станислав Говорухин, а именно той е авторът на цитираното прозрение, на изборите на 26 март ще се решава бъдещето на Русия, което няма да бъде розово, независимо дали ще спечели и.д. президентът Владимир Путин, или лидерът на комунистите Генадий Зюганов. Не е изключено Говорухин да се окаже прав (за нещастие на Русия и целия свят), но няма съмнение, че той ще познае за незначителните си шансове да повлияе на резултатите от изборите. Ситуацията в Русия е такава, че Путин изглежда като Гъливер в сравнение с останалите десет участника в президентската надпревара, последните от които бяха регистрирани официално през седмицата от централната избирателна комисия. Дори мнозинството от избирателите, които ще гласуват за Зюганов, очакват Путин да бъде вторият руски президент, а всички проучвания на общественото мнение показват, че това най-вероятно ще стане още в първия тур.
Защо им е тогава да се напъват на десетте претенденти, които могат да разчитат единствено на чудо, за да победят Путин? Тези, които допълват челната тройка, твърдят, че изборите няма да бъдат безалтернативни и дори ще ги спечелят. Зюганов (за когото ще гласуват 22.2% според проучване на изследователския център РОМИР, член на Gallup International) трябва да изпълнява партийното поръчение, което за пред хората звучи като победа на изборите, но иначе целта на комунистите е да измъкнат допълнителни привилегии от Кремъл за това, че добре са изиграли ролята си на основен конкурент на Путин.
На лидера на "Яблоко" Григорий Явлински (7.5% от гласовете) никой нищо няма да му даде заради критиките към Кремъл особено във връзка с войната в Чечения, но това, изглежда, е големият му плюс, който може да му донесе повече гласове, отколкото получи партията му на парламентарните избори. Явлински е един от двамата либерални политици, твърдо подкрепящи пазарните реформи, които решиха да се конкурират с Путин. Вторият е губернаторът на Самара Константин Титов (0.8%), председател на политическия съвет на Съюза на десните сили, който с участието си на изборите за малко не разцепи СДС. В навечерието на парламентарните избори десните обявиха, че ще подкрепят Путин на президентските избори, но ръководството им предпочете да пасува и няма да се намесва в предизборната кампания. Това е и сигнал за Путин, който след заиграването с комунистите в Думата направи няколко жеста към СДС, които обаче не се оказаха достатъчни да разсеят съмненията около бъдещата политика на и.д. президента.
Освен Зюганов има още трима кандидати, които се намират вляво от политическия център. Въпреки че беше избран в Държавната дума с бюлетината на центристката коалиция "Отечество - Цялата Русия", Говорухин (0.5%) обича да говори за положението на работниците и обвинява ръководството на компартията в предателство на комунистическите идеали. Губернаторът на Кузбаска област Аман Тулеев (2.5%) е редовен участник в президентските избори, като този път и той предпочете да се откаже от дружбата си с комунистите. Бившият член на комунистическата фракция в Думата Алексей Подберьозкин (0%) признава, че няма шансове за победа, но поне се надява да рекламира движението си "Духовно наследство".
От останалите кандидати най-голям интерес представлява Юрий Скуратов, генералният прокурор, който беше уволнен от Борис Елцин, но чиято оставка така и не беше гласувана от горната камара - Съвета на федерацията. В интервю пред "Берлинер цайтунг" Скуратов заяви, че Путин е обещал да не започва разследвания срещу обкръжението на Елцин, преди да бъде определен за негов наследник, и намекна за нови разкрития към края на предизборната кампания. Десетката на тези, които очаквано или неочаквано за тях ще загубят от Путин, допълват председателката на движение "За гражданско достойнство" Ела Памфилова, бизнесменът от чеченски произход Умар Джабраилов и бившият член на президентската администрация Евгений Савостянов, които заедно получават засега по-малко от 0.1% от гласовете. В проучването присъства и лидерът на Либерално-демократическата партия Владимир Жириновски (4.1%), но до редакционното приключване на броя не беше известно дали Върховният съд е подкрепил жалбата му срещу ЦИК за това, че отказа да го регистрира.
В проучването на РОМИР, проведено на 12-13 февруари, 61% от избирателите са готови да подкрепят Владимир Путин, като данните съвпадат с други изследвания. Военните обещават победа в Чечения в навечерието на 26 март, икономиката се държи добре предвид високите цени на нефта и предпочитането на руски стоки пред по-скъпия внос, Западът постепенно омекна, а сделката с Лондонския клуб дори може да доведе до увеличаване на чуждестранните инвестиции в Русия, така че едва ли нещо ще може да попречи на Путин да се нанесе официално в Кремъл. Най-голямата заплаха за него може да се окаже слабата активност на избирателите, която ще създаде условия за политически вакуум в страната. Ако по-малко от 50% от електората гласува или мнозинството гласува срещу всички, изборите ще бъдат обявени за несъстояли се и ще бъдат повторени след четири месеца. В конституцията и законите не е предвидена подобна ситуация, но президентските пълномощия на премиера са ограничени до три месеца, така че ако гласуването на на 26 март се провали, Русия ще остане дори без и.д. президент. Някой политици с по-буйна фантазия предсказват, че пропуските в законодателството могат да доведат до военен преврат, а Обществената руска телевизия, контролирана от бизнесмена и депутат Борис Березовски, дори "разкри" възможните смутители на спокойствието - бившият премиер Евгений Примаков и кметът на Москва Юрий Лужков. Социологическите проучвания обаче дават основание да се очаква висока активност на избирателите, така че в Кремъл няма от какво да се безпокоят. Въпреки това в щаба на Путин се готвят сериозно и досега са събрали най-много пари в предизборния си фонд - 25 млн. рубли (867 хиляди долара) - независимо че и с минимум реклами ще успеят да осигурят победата на своя кандидат. И.д. президентът се възползва от служебното си положение, в смисъл че медиите следят всяка негова стъпка и на него не му е нужно да ги търси, за да предаде поредното си послание към избирателите. След като се съгласи с избирането на комуниста Генадий Селезньов за председател на Държавната дума, премиерът реши да демонстрира, че не са му чужди либералните идеи и дори подкрепи идеята на СДС за референдум, на който трябва да бъде гарантирано правото на собственост плюс ограничаването на депутатския имунитет и използването на наборни войници във военни действия.
Путин не бърза да разгласи икономическата си програма и дори обеща това да стане едва след изборите, за да не му откраднели някои идеи останалите кандидати. Доста странно отношение за публичен политик, който се представя като държавник и твърди, че интересите на страната стоят над всичко. Засега и.д. президентът се опитва да угоди на всички и затова му се наложи да опровергава съобщенията за поскъпване на водката и собствените си изказвания за продажба на всички валутни приходи на държавата, но ако все още не е определил каква ще бъде политиката му , ще трябва да го направи скоро след 26 март. В противен случай ще се потвърдят опасенията на избирателите в големите градове, че идването му на власт няма да доведе до никаква промяна.
Бюджетните заплати се увеличават с 5 до 10% през 2000 г. От 1 януари т.г. средната месечна брутна заплата в бюджетните организации и в общинската администрация се повишава с 5.5 %, в дейностите по образованието - с 9.3%, в здравеопазването - с 8.3%, в културата - със 7.8%. Това гласува миналата седмица правителството по предложение на социалния министър Иван Нейков. Решението засяга общо 480 хил. души, заети в бюджетната сфера. Увеличението на заплатите само в бюджетните организации ще струва на държавната хазна общо около 22 млн. лв. За увеличенията на общинската администрация, здравеопазването и образованието се предвижда да бъдат изхарчени малко над 27 млн. лв. Аргументите за увеличение на заплатите са, че заради закриването на извънбюджетни сметки доста общински и държавни служители са преминали към звена с по-висока средна работна заплата, както и че заради структурни промени се е повишило средното ниво на квалификация.
Както и досега, основната заплата в бюджетните организации ще се определя въз основа на т.нар. единен класификатор. За ръководните длъжности и за изборните длъжности в общини и кметства се запазва режимът заплатите да бъдат определяни в процент спрямо основната депутатска заплата. Най-висока стойност е предвидена за заплатата на Стефан Софиянски като кмет на столична община - до 130 % от депутатската заплата.
Основните заплати на лекарите ще бъдат записани в наредба на министъра на здравеопазването, а на учителите в средните училища - ще се договарят чрез браншово споразумение. Заплатите на военните трябва да бъдат утвърдени с допълнителни постановления на правителството. БНР и БНТ според Закона за радио и телевизия самостоятелно определят броя на служителите, средствата за заплати и средните им стойности.
Според решението на МС през тази година най-високи средни заплати са предвидени в Министерството на транспорта и съобщенията (283 лв.), в Националния съвет за радио и телевизия - административно-техническа служба (275 лв.), в Министерството на финансите (274 лв.) и в Министерството на правосъдието (260 лв.). Най-ниска средна заплата е предвидена в Министерството на образованието и науката (154 лв.), в Министерството на външните работи (157 лв.) и в строителното министерство (169 лв.). В образованието средната месечна заплата за текущо възнаграждение се предвижда да бъде 164 лв., а само на педагогическия персонал - 190 лв. Същият показател в здравеопазването трябва да бъде близо 164 лв., а само за висшия персонал - 253 лв. Решението на МС предвижда, че ако заделените средства за работна заплата превишават реално начислените суми, разликата ще се изплати като 13-а заплата в края на годината.
Синдикати и бизнес излязоха на тепиха на трудовото законодателство
Работна група започва подготовката на проект за промени в трудовото законодателство, обявиха през изминалата седмица представители на изпълнителната власт, на работодателите и синдикатите. "Кодексът на труда не е съобразен с условията на пазарната икономика и спъва естествените процеси на пазара на труда", констатираха официално социалните партньори. Още първите изявления на участниците в нарочната пресконференция през миналата седмица показаха, че до концептуални промени в може би най-архаичната част от българското законодателство няма да се стигне лесно. Синдикатите недвусмислено дадоха да се разбере, че ще бранят до последно наследените от социалистическото право придобивки. Техните представители се обявиха за нов Кодекс на труда, който обаче да защитава по-добре интересите на работниците?!. Бизнессредите от своя страна държат за либерализиране на законодателството и предоставяне на двете страни на равни възможности за договаряне условията на труд. Степента на либерализация, както и въпросите по прекратяването на трудовите отношения и последващите обезщетения се очертават като едни от най-спорните точки при обновяването на Кодекса на труда. Основната част от работата по промените би трябвало да завърши до два месеца.
Започна плащането на местните данъци и такси
Традиционните опашки от нетърпеливи граждани, желаещи да платят дължимите местни данъци и такси за настоящата година, се извиха през изминалата седмица пред данъчните служби. От 21 февруари започна да тече срокът, в който трябва да се плащат данък върху недвижимите имоти, данък върху МПС и такса смет. От Главна данъчна дирекция (ГДД) напомнят, че срокът, в който може да се ползва отстъпката, е до 31 март. По информация на ГДД всички данъчни служби в страната са напълно готови да приемат плащания. Обработени са всички съобщения, които трябва да се изпратят на гражданите. Ако някой все още не е получил това съобщение, може без проблем да внесе дължимата сума в брой или да се обади в данъчното и да разбере колко да плати по банков път (телефоните на данъчните служби в София - на стр.48). Гражданите могат да избират по какъв начин да платят данъка - в брой, по пощата или по банков път. Дължимата сума може да се плати изцяло или на четири вноски. Ако гражданите се нуждаят от консултация, те могат да потърсят помощ в местните данъчни служби или на специално обявените за целта телефони.
С цел подобряване обслужването на гражданите ГДД разкри през изминалата седмица приемна по въпросите на данъчното законодателство и данъчната политика. Тя ще работи на първия етаж в сградата на ГДД на бул."Дондуков" 52 в София, всеки четвъртък от 14:00 до 17:00. Консултации ще дават експерти от ГДД.
Никой не е застрахован срещу рисковете на корупцията
Дори и партията на испанския премиер Аснар не беше отмината от скандал за злоупотреби
Управляващата партия в България може би пак ще трябва да се преориентира към нови задгранични кумири. Доскоро германските християндемократи бяха сочени като пример за подражание в партийното и държавното строителство. ХДС обаче изпадна в дълбока криза, след като се опозори с черните каси на Хелмут Кол, нелегалното финансиране и корупцията. Тогава властимащите в страната ни загърбиха техния опит, пренасочиха се към Народната партия (НП) на испанския премиер Аснар и я обявиха за еталон на десноцентристка политическа формация. Нашенските политици си харесаха НП не само защото е една от малкото управляващи в Европа десни партии. По-актуалната за българските им колеги причина беше, че правителството на Аснар за 4 г. съумя да не се забърква в големи скандали за корупция (за разлика от предшестващите ги социалисти на Гонзалес, които станаха печално известни точно с това). Но и това е на път да се промени. НП загуби част от ореола си, след като социалният министър Мануел Пиментел подаде оставка заради финансови злоупотреби на един от близките му сътрудници. Това се случи в крайно неподходящ момент, само три седмици преди парламентарните избори в Испания, момент, в който партията на Аснар продължава да губи доверието на избирателите.
Версиите за оставката на социалния министър Мануел Пиментел са две. Официалната гласи, че той напуска кабинета заради Хуан Ейкарт, отговарящ за пазара на труда в социалното министерство и един от близките му сътрудници. Медиите съобщиха, че субсидия от 12 милиона евро (близо 11.9 милиона долара) за програми за практическо обучение са били пренасочени към фирма, в която съдружник е съпругата на Ейкарт. След това разкритие Ейкарт бе отстранен, а неговият началник подаде оставка. В мотивите за решението си Пиментел типично по испански го удари на чест. Според него нямало преки доказателства за злоупотреби от страна на Ейкарт, но самият той подавал оставка, защото честта не му позволявала да приеме дори и безпочвени обвинения в корупция срещу служител, на когото той лично е гласувал доверие. Фактът обаче, че Ейкарт изключително бързо бе отстранен, говори, че обвиненията срещу него явно имат основания.
Другата версия е политическа. Твърди се, че Пиментел е използвал скандала като удобен повод да се оттегли от правителството. Испанските вестници припомнят предишни негови изявления, че има намерение да напусне политиката веднага след изборите на 12 март. Според местните наблюдатели това е конфронтирало Пиментел с партийния елит. По-важната причина обаче вероятно е свързана с противоречията относно новия емиграционен закон, който легализира хилядите незаконни емигранти. Пиментел се обяви в подкрепа на закона, докато много от висшите функционери на НП го нарекоха прекалено либерален и поискаха по-големи рестрикции за емигрантите. Повод за нови търкания на партийно ниво станаха неотдавнашните ксенофобски изстъпления в южното селище Ел Ехидо - тогава Пимeнтел поиска правителството да осигури жилища и по-добри условия на живот за нелегалните емигранти.
Ненавременната оставка в кабинета на Аснар сочи, че напрежението в НП расте. Испанските вестници твърдят, че Аснар не е бил известен предварително за намеренията на Пиментел и е бил неприятно изненадан. Пиментел се оправда, че оставката нямало да навреди на партията му и дори щяла да донесе повече гласове. Последните анкети сред избирателите сочат, че НП наистина ще има нужда от нови гласове, защото преднината на народняците пред основните им съперници, социалистите на Хоакин Алмуниа, е спаднала от 5% на 3.6 на сто. Подкрепата за НП е 41.8%, за социалистите - 38.2%, а за доминираната от комунистите обединена левица - 7.3 на сто. Твърде спорно е доколко спадът на рейтинга се дължи на минискандала в кабинета. Все пак това е първото по-голямо разкритие за корупция в Народната партия от началото на управлението й преди 4 години и едва ли е оказало някакво съществено влияние върху обществените нагласи. Но е неприятен факт, при това в предизборна обстановка.
Оставката на социалния министър съвпадна и с друго неприятно за Аснар събитие. За пръв път от 1936 г. насам социалистите и комунистите сключиха предизборно споразумение. То гласи, че ръководената от комунистите обединена левица е съгласна да сформира правителство заедно със социалистите, ако те надделеят над НП. Според експертите обаче тази вероятност е повече теоретична. Лявото обединение несъмнено е доста обезпокоително за НП, защото като абсолютна цифра на последните избори социалистите и комунистите получиха общо 48 на сто от гласовете, т.е., ако действаха заедно, те можеха и да спечелят изборите. Но това не стана и с подкрепата на 39% от избирателите Аснар дойде на власт. Така че, докато левицата не се споразумее за общи избирателни листи, опасността за Аснар е малка. Но социалистите продължават да се надяват, че ще успеят да привлекат обратно симпатизантите си, които им обърнаха гръб заради непрекъснатите скандали за злоупотреби, сложили край на 13-годишното управление на Фелипе Гонзалес.
Преди 4 години НП, когато се бореше да спечели благоволението на избирателите, нейните противници я нарекоха наследник на диктатурата на Франко. Тогава НП се разграничи всячески от миналото, легитимира се като десноцентристка партия и спечели изборите. Сега обаче НП включи в предизборния си арсенал призраците на миналото и почна да предупреждава избирателите за настъпващата комунистическа заплаха. Самият Аснар каза по повод обединението на социалисти и комунисти, че това е опит за "връщане към миналото, за което Испания дори и не иска да си спомня". Лидерът на социалистите Хоакин Алмуниа обвини Аснар, че борави с езика на студената война и се опитва да съживи митовете за червената заплаха. Други функционери на НП пък атакуваха противниците си с голословните обвинения, че левицата щяла съсипе икономиката на страната. Наблюдателите отбелязват, че негативната кампания на НП може да се обърне срещу самата нея. Някои съзряха в това последното убежище от страха от изборен провал. И въпреки че засега всички предричат поредна победа за партията на Аснар, в НП има основания за подобни настроения. Все пак 3.6 на сто не са преднина, на която може да се разчита в реална изборна ситуация.
Трансатлантическо партньорство за Югоизточна Европа
Томас Пикъринг, заместник държавен секретар на САЩ по политическите въпроси
Свободата, демокрацията и икономическият просперитет са основни ценности, които дават възможност за благоденствие на свободните хора, свободните общества и стабилните държави. Това са принципите, които доведоха до създаването на НАТО и Европейския съюз, те са и основата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която тази година отбелязва 25 години от основаването й. Те са също така и ценностите, които предлагаме на Югоизточна Европа в усилията си да се преодолее исторически дълбоко залегналото етническо напрежение, което се е разпространило върху части от региона. Принципите и ценностите са дълготрайни, докато напрежението и разделението в Югоизточна Европа, срещу които се борим днес, независимо дали са наследство от комунизма, или са в резултат на етнически противоречия, са преходни. Това разделение може да бъде преодоляно с усилията на правителствата, на неправителствените организации и на отделните хора.
В Косово трансатлантическата общност беше изправена пред ясен избор. Щеше ли бъдещето на Европа да бъде моделирано от етническо прочистване и нетърпимост, водеща до жестокости и разделение? Или щеше да бъде оформено посредством демократично интегриране в европейските и трансатлантическите процеси? Отговорът ни беше ясен и действията ни бяха решителни. В Косово действахме заедно, за да защитим една нова атлантическа общност, обхващаща както Запада, така и Изтока.
Ние не искаме никога вече да водим война в региона. Както президентът Клинтън неколкократно е заявявал, Съединените щати са решени да направят за Югоизточна Европа след Косово това, което помогнаха да бъде направено за Западна Европа след Втората световна война и за Централна Европа след края на студената война. Ще работим
През есента нашите партньори от Европейския съюз направиха историческата крачка към процеса по присъединяването на страни от Югоизточна Европа към своята общност. Неотдавна те решиха да поканят България и Румъния да започнат преговори за присъединяване, предложиха на Турция статут на страна, кандидатка за член на ЕС, и обявиха, че след 2003 г. ЕС ще е в състояние да приеме още нови членове. ЕС също така заяви намерението си да предостави близо 12 милиарда евро на региона през следващите шест години. Помощта от отделните страни, членки на ЕС, също така ще е от голямо значение.
Европейският съюз ще участва с по-голям дял, за да подпомогне общите усилия, което е напълно в реда на нещата, но Съединените щати също ще изпълнят своята част от задълженията. Ние осъществяваме ангажиментите, поети от президента Клинтън в Сараево. Внесохме в Конгреса законопроект, наречен Закон за търговски преференции спрямо Югоизточна Европа, който предоставя на страните от този регион едностранен безмитен достъп до американския пазар за срок от пет години. На компаниите в региона е предоставен и инвестиционен кредит на стойност 200 милиона долара, а американската Корпорация за частни инвестиции в чужбина създава инвестиционен фонд на стойност 150 милиона долара за региона.
Следващата голяма възможност да се придвижим към целите, които сме си поставили в Югоизточна Европа, ще бъде на 29 и 30 март на регионалната конференция в Брюксел. Там ще трябва да се придвижим
Пактът за стабилност ще бъде толкова ефективен, колкото го направят участниците в него. По време на последното ми посещение в Югоизточна Европа аз бях впечатлен от усилията както на младите, така и на по-старите демокрации. Словения демонстрира лидерството си в много отношения, включително и в създаването на фонд за разминиране в региона. По същия начин оценявам лидерството на България в създаването на общ сертификат за крайния купувач, така че да може да проследява къде отива изнесеното оръжие. Тези програми, заедно с нашите усилия да предотвратим нелегалния износ на леки оръжия, показва ползите от съвместните действия в интерес на нашата обща сигурност.
Друг жизненоважен въпрос за страните от Югоизточна Европа е подобряване на икономиките им. Планове за действие за осъществяване на необходимите икономически реформи бяха представени на икономическата среща в Скопие на 9 и 10 февруари. Ние приканваме правителствата на западноевропейските страни и западните институции да осигурят необходимото финансиране и експертизи, за да се осъществят целите в тези планове възможно най-бързо.
Гръцкият министър на външните работи Папандреу каза в речта си в Лондонския икономически университет през януари, че в Югоизточна Европа трябва да се създаде едно истинско гражданско общество - общество, което не разделя, а интегрира. За да се осъществи това, е необходимо всички страни да работят заедно, за да бъде премахнато очернянето на съседите. Дали предразсъдъците се задълбочават, или преодоляват зависи от избора, който правителствата и хората правят във всекидневието си. Това се съдържа в думите, които изричаме, и в действията, които предприемаме. В Европа кръвопролитията и разрушенията, които омразата може да причини, са очевидни. И все пак великата история на Европа и това, което вдъхновява пакта за стабилност, е, че омразата може да бъде преодоляна. За това помагат сигурността и икономическият просперитет. Основното обаче са свободните медии, гражданското общество, обективно написаните учебници и добре подготвените преподаватели. Затова към тях са насочени главните ни усилия в пакта за стабилност и затова работата с регионалните неправителствени организации, като тези в Словакия, е толкова важна.
Една цялостна, свободна и мирна Европа е това, което ние почти осъществихме и почти можем да докоснем. По-голямата част от Европа вече го е постигнала, а има и обнадеждаващи признаци за останалата й част. Наскоро народът на Хърватия проведе свободни и честни парламентарни и президентски избори и националистите бяха изтласкани от властта. Демократична Сърбия трябва също да бъде част от едно по-добро бъдеще. Съединените щати и техните партньори от Европейския съюз засилиха сътрудничеството си със сръбската опозиция.
Днес трябва да работим заедно, за да трансформираме Югоизточна Европа, така като преди 50 години помогнахме за възстановяването на Западна Европа. Споразумението, което нашите правителствени ръководители постигнаха в Сараево, ни показва пътя, по който можем да осъществим тази трансформация, а регионалната конференция в Брюксел през март е следващата голяма възможност за постигане на напредък по пътя към целите, които нашите лидери си поставиха. Това, което направим заедно през тези първи месеци на новото столетие, ще бъде от съществено значение за бъдещето на региона.
Чудото американска икономика
Продължаващият 107 месеца подем на САЩ провокира преосмисляне на основните постулати на икономическата теория
Икономиката на САЩ тотално опроверга теорията. Според повечето концепции за бизнесцикъла продължителността му е средно пет години, в това число една година рецесия и четири години растеж. През февруари САЩ навлязоха в 107-я месец на небивал икономически възход, започнал през март 1991 г. Така страната подобри и собствения си рекорд по време на войната във Виетнам, когато експанзията продължи от февруари 1961 г. до декември 1969 г. Освен продължителността впечатляващо е съчетанието на изключително висока производителност, високо търсене и ниска инфлация и безработица. Статистическите данни определено са основателна причина за убедеността на американците, че страната им е суперсила. Безработицата е на впечатляващото 4%-но равнище, което е и 30-годишен минимум. От 1994 г. насам икономиката нараства средно с 4% годишно. Производителността нараства средногодишно с 2.6% от 1996 г. От 1992 г. досега БВП е нараснал с 37%, достигайки нивото от девет трилиона долара. Всичко това дава основание да се говори за американското чудо.
Макар и определян като чудо, американският модел на развитие всъщност е резултат на рационални фактори, а именно - съчетанието на огромни рискови инвестиции в информационни технологии и на преструктуриране на финансовите пазари, преосмисляне дейността на правителствата и компаниите с цел повишаване на ефективността. Резултатът - т.нар. нова икономика. Европейците и азиатците, които преди време бяха скептично настроени към този тип развитие, отчитайки резултатите на американците и вероятността сериозно да изостанат от тях, сега също поставят технологиите в основата на растежа. Именно те предопределят значителния прираст на производителността, стояща в основата на впечатляващата експанзия на САЩ. Те дават основание да се твърди, че става въпрос за структурен, а не циклично обусловен растеж. Разходите на американските корпорации за информационни технологии за миналата година възлизат на приблизително 4.5% от БВП. Бумът на разходите за технологии стартира в началото на 90-те, като инвестициите започнаха да дават резултати преди пет години, когато именно най-силно се почувства експанзията.
Като цяло американците са общество, за което е характерна силната склонност към поемане на риск. Тя диктува и силното нарастване на обема на рисковите капитали. Един от факторите, осигуряващи значителната преднина на американците, е осигуряването на капитали за компании, занимаващи се с новаторска дейност на съвсем ранен етап. Финансовите пазари, насочващи спестяванията към най-добрите инвестиционни възможности, са другият фактор за неинфлационен растеж.
Америка е обхваната от мания за печелене на пари. Скорошно проучване на потребителите сочи, че през 1998 г. 54% от финансовите средства на домакинствата се влагат в акции при 28% през 1989 г. От 1991 г. нови 40 млн. инвеститора са навлезли на финансовите пазари. До 1998 г. 80 млн. американци, което прави близо 50 % от американските домакинства, притежават акции или директно, или чрез взаимен или пенсионен фонд. Индексът Dow Jones се е утроил за последните пет години, а Nasdaq Composite, включващ акциите на високотехнологични компании, само за последната година е нараснал с 80%.
Тези тенденции създават сериозни предимства за американската икономика. Компании, които нямат нищо друго освен бизнесплан, могат да акумулират значим обем средства чрез публична емисия на акции. Американският министър на финансите Лорън Самърс отбелязва този факт по следния начин: "Ние сме единствената страна в света, в която можеш да привлечеш първите си 100 млн. долара, преди да си купиш първия костюм."
Акциите се превърнаха в особено атрактивен обект за инвестиране при падането на лихвите и покачването на печалбите. За това допринесе и фактът, че поколението от т.нар. бейби бум наближава пенсионна възраст и сега започва да предприема мерки за бъдещото си финансово осигуряване. Резултатът е насочване на доста средства към взаимните фондове.
Безспорно САЩ са суперсила. Има обаче някои обстоятелства, които създават опасения за прегряване на икономиката. На първо място това е особено ниското ниво на спестяванията. Разходите на домакинствата надвишават доходите им, като разликата се финансира чрез заемен капитал. Това създава опасност от силно нарастване на задлъжнялостта.
В редовния си полугодишен доклад пред Конгреса миналата седмица Алън Грийнспан, определян като архитект на чудото, отбеляза, че няма изгледи икономическият растеж на страната значително да се забави. Той обаче обърна внимание и на някои обезпокояващи фактори, спрямо които трябва да се предприемат мерки. Грийнспан извежда следната зависимост: нарастването на производителността като резултат от прилагането на технологиите създава нагласа за по-високи печалби на компаниите. Това от своя страна създава стимули за увеличаване на инвестициите, така цените на акциите скачат, от което пък следва нарастване на пазарната стойност на активите, държани от домакинствата. В резултат покупателната им способност се увеличава, но за нея няма създадени стоки и услуги. Все още се наблюдава необичайната ситуация на високо търсене и ниска инфлация. Темпът на търсенето обаче трябва да се приведе в синхрон с темпа на предлагането, за да не се получи прегряване на икономиката.
Сянка върху иначе светлата картина на американската икономика хвърлят и приликите, които се откриват със ситуацията от 20-те години. Тогава също се наблюдаваше висока производителност в съчетание с ниска инфлация. Движещ фактор на прогреса тогава беше автомобилната индустрия, както сега са информационните технологии. Резултатът беше Голямата депресия от 1929-1933 г. Неблагоприятен факт е и огромният търговски дефицит. Вносът посреща търсенето, което не може да бъде посрещнато от националното производство, но евтиният внос от развиващите се страни води до необходимостта от съкращения основно в стоманената и текстилната промишленост. Ниската безработица също е потенциална заплаха, тъй като тя би могла да доведе до нарастване на заплатите, което пък да предизвика инфлация.
Въпросът, който стои сега, е дали ще има падане отвисоко. Повечето американци очакват 2000 г. да бъде дори по-добра от 1999 г. Преобладаващата част от икономистите са на мнение, че депресията от 1929-1933 г. е дала поука на Федералния резерв. На Алън Грийнспан се възлагат големи надежди за успешно приземяване на икономиката. Какъвто и да е изходът, сигурно е, че страната се намира в територии, в които никой друг не е навлизал.
Къде са виновните за банковите фалити
Има поне три неща, които обединяват фалиралите банкери (или по-точно шефовете на фалиралите банки) в България - всички имат висящи следствени дела, всички са на свобода срещу колосална парична гаранция и всички безнаказано харчат парите на своите вложители в произволни точки на света. Горчивата истина е, че и до момента нито един шеф на кредитна институция, която е закопала спестяванията на хиляди българи, не е понесъл заслужения гняв на Темида. И до момента никой не желае да каже кой трябва да понесе отговорността за близо 1700-те милиарда стари лева, които са потънали като необслужвани кредити според данните на БНБ от прословутия списък на кредитните милионери.
За жалост и новият главен прокурор Никола Филчев все още не съумява да намери адекватната формула за борба срещу престъпността на "белите якички". Една година след като обвинител номер едно пое своя пост, нещата изглеждат не по-малко забатачени, отколкото при неговия предшественик Иван Татарчев. Единствената разлика е, че Филчев форсира своите подчинени да работят на по-високи обороти, което засега има твърде ограничен ефект. От една страна, обвинителите надали ще съумеят да наваксат за няколко месеца пропуснатото през последните години. От друга, те са свикнали да придвижват задачите си с доста по-ниско темпо и вероятно ще представят в съдебна зала обвинителни актове, от които косата на юридическите корифеи би се изправила. Не бива да се забравя и фактът, че съдиите по банковите дела, назначените синдици и разследващите прокурори проявяват склонност към симбиотично съществуване, крайният ефект от което е непрестанното отлагане, което вече граничи с отказ от правосъдие.
Все пак окуражаващо е, че една част от банковите фалити наистина скоро ще стигнат до съд. Въпросът е дали прокуратурата ще може да защити своята обвинителна теза в един наистина състезателен процес, какъвто би трябвало да е той по смисъла на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Казано на човешки език, центърът на съдебното дело ще е не толкова разкриването на обективната истина, а способността на всяка от страните да аргументира своята позиция. След неколкогодишното разтакаване обвинението надали ще успее да защити достатъчно добре своята гледна точка, че банкерите сами са източили кредитните си институции.
Главният прокурор и екипът му вероятно предвкусват предстоящо юридическо фиаско в съдебната фаза и подготвят общественото мнение за евентуални оправдателни присъди. Миналата седмица Върховната касационна прокуратура разпространи доклад за работата по т.нар. дела със значим обществен интерес, който в общи линии хвърля вината за забавянето върху Специализираната следствена служба (бивша Национална следствена служба) и прокурорите от обкръжението на Иван Татарчев. Според информацията във вече разформирования отдел "Ръководство и надзор на дела за корупция и други тежки престъпления" са открити 395 крупни дела, по които не се е работило активно. Въпросният отдел се оглавяваше от скандалния прокурор Михаил Дойчев, който беше нещо като дясна ръка на Татарчев и беше направен от него и.д. зам. главен прокурор през главата на Висшия съдебен съвет. При смяната на караула в Главна прокуратура Дойчев и ресорните му подчинени Пламен Цанков и Петър Долапчиев бяха понижени до най-ниското ниво на обвинението и така бяха принудени да напуснат съдебната система.
Дойчев беше сменен с лоялния зам. главен прокурор Цони Цонев (заменен по-късно с още по-лоялния и.д. зам. главен прокурор Христо Манчев) в средата на миналата година. Резултатът бе, че се създадоха така наречените "тричленки" - съвместни екипи от прокурор, следовател и оперативен работник от МВР, които да отговарят за работата по всяко конкретно дело, взето на специален отчет. До момента 31 от всичките 64 дела на специален отчет са приключени, се казва в доклада на обвинението. Само за периода след последното проведено съвещание на 20.12.1999 г. до настоящия момент е приключило разследването на седем следствени дела - за "Бизнесбанк" АД, за банка "Славяни", за Частна земеделска инвестиционна банка, за Кристалбанк - Мадан, за ФК "България" ООД, за "Парм" ООД - Варна, и по едно дело за контрабанда от Районна прокуратура - Сливница, твърдят от Върховната касационна прокуратура.
Оттук нататък обаче започват превантивните оправдания на прокурорския екип. Обвинителите упрекват следователите от СпСлС в недостатъчна квалификация и опит по разследването на икономически престъпления, неритмична работа по делата в периода 1992-1998 г. и липса на ефективен контрол от наблюдаващите прокурори от Главна прокуратура за същия период. Едва през 1999 г. надзорът по банковите дела е възложен на магистрати от Софийската градска прокуратура, които е "трябвало да навлизат в проблематиката им с няколко години закъснение". Освен всичко счетоводните експертизи по пет от делата на специален отчет са се загубили при срив в компютърната система на МВР, което е забавило работата с още два месеца.
Прокуратурата недоволства и срещу действията на съда. Според хората на Филчев съдиите докладчици демонстрират прикрито нежелание да разглеждат банковите дела по същество, прекратявали неоснователно производствата и ги връщали за доразследване, без да има допуснати кой знае какви процесуални нарушения. За жалост и този път се повтаря добре познатият принцип на българското правораздаване - нито едно от трите съдебни звена не желае да поеме своята отговорност и да рискува да се ангажира с някаква конкретна позиция по парливите банкови казуси. Най-често следствието оправдава лошата си работа с гафове на оперативните служби на МВР, прокуратурата - с пропуски на следствието, а съдът не смее да постанови оправдателна присъда, когато органите на предварителното производство са оплели конците, защото ще бъде заклеймен, че оправдава престъпниците с бели якички.
В конкретния случай с банковите дела административната безотговорност според прокуратурата се поделя и с още едно звено - управление "Банков надзор" на БНБ. Най-драстичният пример, който се споменава в отчета на прокуратурата, е по делото за Българска земеделска и промишелна банка (известна още като банка "Орион"). Националната банка останала глуха за молбите на прокурора и следователя по делото за допълнителна разширена проверка. И през октомври и през декември 1999 г. представителите на централната банка игнорирали искането на магистратите, без изобщо да се аргументират защо.
Всъщност вина за нескончаемия батак около фалиралите банки носят не само собствениците на разорените финансови институции, но и магистратите, които до момента не смеят или не желаят да ги подведат под отговорност. Може би най-скандален е случаят с банкера Иван Китов, който е шеф на Бизнесбанк - Петрич, и човекът с най-голямата парична гаранция до момента. Следственият банкер беше освободен от следствения арест срещу рекордната сума от 150 млн. стари лева. Скандалният финансист обжалва мярката за неотклонение задържане под стража пред Софийския градски съд и искът му беше уважен. Аргументите са, че ексфинансистът има чисто съдебно минало и няма опасност да напусне страната. Крайният резултат, разбира се, е, че банкерът безследно изчезна зад граница.
Китов всъщност е следствен по няколко крупни банкови афери - за източване на необезпечените кредити от ТБ "Електроника", Кристалбанк - Мадан, и Бизнесбанка - Петрич. Той беше арестуван при акция на ЦСБОП на 13 юни 1997 г. По първото дело той депозира 50 млн. лв., за да излезе на свобода, но остана арестуван заради следствието в Бизнесбанка. След ново решение на съда бившият банкер беше принуден да внесе още 100 млн. лв. гаранция.
Иван Китов и другите бивши шефове на Бизнесбанка - Богомил Стоянов, Николай Спасов и Захари Захариев, отговарят по чл.282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба с цел лични облаги. От три до десет години затвор очаква банковите чиновници, ако обвиненията срещу тях се докажат. Финансистите са арестувани заради отпускането на повече от 18 милиона долара, 1 милион дойче марки и 500 милиона лева на фирми от тяхното обкръжение. По аферата "Кристалбанк" Китов отговаря за документна измама. Като зам.-шеф на банката той е съдействал за източването на 2.6 милиона долара от ТБ "Електроника".
На съд трябва да отидат и известните пловдивски брокери Христо Александров (известен още като Ицо Салфетката) и неговият съдружник Христо Данов. Александров обаче се намира в Република Доминика, където е потърсил убежище. Банкерът е обявен за общодържавно издирване във връзка със следствено дело No 337/98 на Окръжната следствена служба в Пловдив. Заедно със своята секретарка Александра Чобанова той е подал документи в столицата на републиката Росао. По принцип всеки би могъл да стане гражданин на Доминика, ако инвестира в държавата 50 000 долара. По всяка вероятност Александров разполага с достатъчно средства на свои бивши вложители, с които да финансира подобно начинание. Кандидат-доминиканците обаче не трябва да бъдат съдени или преследвани за престъпления в собствените си държави. За това още на 29 декември 1999 г. от Доминика изпратили запитване до българското бюро на Интерпол дали Александров е "чист". Според съобщението на МВР на 13 януари българските органи са предупредили Доминика и са предприели действия за екстрадиция на ексбанкера. Справка в масивите на МВР показала, че на името на Александров са издадени общо осем задгранични паспорта, от които два служебни. Другият следствен по делото "Агробизнесбанк" - Христо Данов, все още се намира в следствения арест на Пловдив въпреки многократните молби за промяна на мярката за неотклонение.
Почти аналогичен е и казусът със следствения бивш шеф на Балканбанк Иван Миронов, който за ужас на българските правоохранителни органи вече е придобил американско гражданство, има статут на чуждестранен инвеститор и надали ще може да бъде екстрадиран от САЩ. Твърди се, че той е успял да избяга от страната с мълчаливата подкрепа на вече освободения фаворит на Татарчев Михаил Дойчев. Подобно е и положението със скандалната Веска Меджидиева, шефка на орионската Българска земеделска и промишелна банка. В момента тя живее в ЮАР заедно със своя съпруг Румен Спасов и е почетна гражданка на африканската държава. Всички опити да бъде върната у нас удариха на камък, въпреки че тогавашният главен прокурор Иван Татарчев води преговори лично със своя южноафрикански колега. Всъщност, ако се съди по ефективността на българските правоохранителни органи в казуси като бягството на Хиристо Александров, изводът може да бъде само един - всеки от следствените банкери би могъл да се измъкне от хватката на българското правораздаване в момента, когато делото му навлезе в твърде опасна фаза. Потенциални бегълци са всички следствени финансисти от банките, чиито следствия трябва да отидат на съд в следващите 2-3 месеца - Минералбанк, ТСБанк, "Моллов", МОБ "Свети Никола", ЦКБ, "Токуда кредит експрес", МБИР и т.н.
За жалост дори и екипът на Филчев да успее да направи нещо в раздвижването на тези скандални дела, крайният резултат ще е само един - колонията на издирваните български банкери в банановите (и не само) републики ще набъбва в геометрична прогресия.
Фалиралите банки в капана на "Параграф 22"
Страстите около фалиралите банки отново се нагорещиха и от два месеца в тях непрекъснато се вихрят скандали. Поводът този път са провалените търгове, които държавата не успя да спечели, макар че (с изключение на Първа частна банка) беше единствен кандидат. Желанието на администрацията да сложи ръка върху затворените трезори е обяснимо. От една страна, в тези банки е концентрирано значително по размери имущество. По груби оценки то се равнява на 1/3 от активите на банковата система. Очакванията, че тези активи ще бъдат разпродадени бързо и ще започне удовлетворяване на кредиторите, се оказаха илюзорни. През изминалите четири години ясно се видя, че сегашната процедура на банковите фалити е само в интерес на големите длъжници и синдиците. Логично беше да се търси някакъв по-радикален подход за ускоряване на процеса.
От друга страна беше интересът на самата държава, която се явява най-голям кредитор на повечето от затворените трезори. Банките задлъжняха към държавата главно по два пътя - чрез безконтролното рефинансиране от БНБ и бюджета в миналото и от изплащането на влоговете след тяхното затваряне. Вместо да се спре изтичането на ресурси, вълната от фалити даде тласък на нови злоупотреби. След няколко години доразграбване се оказа, че повечето от банките нямат имущество да се разплатят дори само с държавата. Това стана основен аргумент за предприетата от правителството на СДС "национализация" на банките. Политически погледнато, идеята много добре се върза с други начинания на кабинета. Първо, по този начин се осигуряваше евтино банково имущество (сгради, коли, компютри и друга техника) за нуждите на все по-растящата администрация. Второ, влизането в банките даваше възможност за продължаване на възприетата практика за отписване на дългове на държавни предприятия, които трябваше да бъдат "спасявани" с цел избягване на социално недоволство.
Не бива да се пропуска и личната мотивация - идеята за търговете сигурно се е родила, когато някой мъдър чиновник е прозрял сладките възможности, които ще се разкрият с отстраняването на синдиците. Целта беше разпродажбата на това, което е останало от банките, да бъде възложено на изцяло нова държавна агенция. Така се появиха поправките в Закона за банките. Техният замисъл беше да се създаде правен механизъм за еднократно одържавяване на фалиралите кредитни институции. Крайният резултат от упражнението обаче се оказа още по-голям юридически батак. Равносметката към днешна дата показва, че от седем проведени търга шест са обявени от съда за невалидни. С три от възникналите казуси вече е ангажиран Апелативният съд. За останалите четири банки пък изобщо не се стигна до публично предлагане.
Името на незнайния чиновник, родил идеята за търговете, едва ли някога ще стане известно. Знае се обаче, че самият Иван Костов е научил за нея от писмо на управителя на БНБ Светослав Гаврийски, изпратено в края на март миналата година. В него се посочва:
"По груби изчисления... за една част от тези банки (около 12) осребряването на масата на несъстоятелността ще доведе до натрупване на такова количество парични средства, което няма да бъде достатъчно само за покриване на задълженията на тези банки към държавата... При това положение възниква основателният въпрос защо е необходимо да минат години, да се заплащат много средства на синдици и техни екипи, да се провежда скъпа и бавна процедура по осребряване на активите, при която в повечето случаи те се продават на много ниски цени, за да се изплати накрая част от дълга към държавата. Тъй като държавата е сред първите кредитори на тези банки и обикновено е най-големият от тях, на практика всички активи по право й принадлежат. При това положение не е ли по-естествено тези активи след тяхното прецизно оценяване да се предоставят непосредствено на най-големия кредитор. По наше мнение може да се намери законодателно решение на този въпрос."
В края на писмото Светослав Гаврийски иска разрешение за сформиране на работна група, която да изработи съответния законопроект. Поправките в Закона за банките бяха приети само два месеца по-късно и влязоха в сила в средата на юни. Самите търгове се забавиха заради трудното изготвяне на оценките. Първата банка (Елитбанк) беше извадена за продан в края на ноември. След нея на търг бяха предложени още шест фалирали институции - Първа частна банка, БЗК, Бизнесбанка, ЧЗИБ, ТБ "Славяни" и Агробизнесбанк. След това едно след друго започнаха да излизат решенията на Софийския градски съд, с които извършените продажби се обявяват за невалидни (виж хрониката на провалените търгове). Според преобладаващите юридически тълкувания целият проблем опира до въпроса може ли държавата да прихваща предлаганата цена със своите вземания от банката или трябва да плаща на търговете с пари в брой.
Позицията на банковите синдици и съда се основава на следната логика: прихващане може да има само ако кредиторът вече е избран за победител в търга, а това става, след като се внесе цената, достигната при наддаването. Тоест държавата може да направи прихващане и да не плаща, но за да получи това право, първо трябва да плати кеш. Звучи почти като "Параграф 22", но е факт, че по силата на това правило досега държавата не успя да спечели нито една от банките.
В същото време юристите на финансовото министерство продължават да твърдят, че плащането на цената в брой също е абсурдно, тъй като парите би трябвало да се върнат пак в държавата, която е следващ по ред кредитор. В крайна сметка - след като се провали на повечето търгове, държавата прие специален текст в закона за новия бюджет, с който изрично разреши подобно прихващане и по този начин косвено призна, че е сгрешила.
Най-популярното обяснение за гафа е силната съпротива от страна на синдиците и съда. Набива се обаче на очи и явната некомпетентност на чиновниците, работили по законопроекта. Няма логика да обвиняваш синдиците и съда, че грешно тълкуват закона, който ти самият си написал. Специално внимание тук заслужават и недомислените триъгълни схеми на прихващане между държавата, банките и плевенската рафинерия "Плама", лансирани от финансовия министър Муравей Радев. Това отвори възможности за всякакви импровизации на синдиците в затворените банки, оспорвани след това от самия Муравей Радев. Покрай шума около провалените търгове се разбра, че само от две-три такива операции джобът на данъкоплатеца е олекнал с няколко десетки милиона лева.
Оказа се, че някои от банковите синдици са прилагали по странен начин закона, с който се уреждаше тристранната схема за "Плама". С него бюджетът встъпи (а всъщност замени) в дълговете на рафинерията към шест банки, но вместо да плати, извърши прихващане със свои вземания от тях. Изричен текст в закона предвиждаше при тази операция банките да редуцират своите вземания от новия длъжник до една трета от техния номинал (заради което впоследствие беше отменен от Конституционния съд).
Първото превратно тълкувание на този текст дадоха синдиците на ТСБанк. За банката прилагането на закона означаваше да намали около 40 млн. лева свои вземания от "Плама" на една трета от номинала, тоест на около 13.3 млн. лева. Синдиците на банката обаче извършиха редукцията с една трета от номинала, тоест до 26.6 млн. лева. По този начин излезе, че ТСБанк вече не дължи нищо на държавата, която преди тази проста операция имаше да си прибира около 24 млн. лева. Оказа се, че след извършеното "разплащане" с държавата синдиците са започнали удовлетворяване на по-долен ред кредитори. Най-голямата сума - около 7 млн. долара, е била платена на дружеството "Хърсев и ко". Самият Емил Хърсев обаче официално заяви, че парите не са негови, а на земеделското министерство. Това са парите от прословутия заем за закупуване на американска царевица, за която Хърсев все още е следствен. Така или иначе държавата, която е била "прескочена" от синдиците на ТСБанк, сега едва ли ще си получи своето. Останалата част от платените суми са разпръснати между много на брой по-дребни кредитори, което прави невъзможно обратното им събиране.
Далеч по-авангардно са прилагали схемата "Плама" синдиците на Минералбанк. Преди държавата да предприеме прихващанията с плевенската рафинерия, банката имаше да взема от нея 3.101 млн. долара. След приемането на закона изведнъж дългът на "Плама" към Минералбанк набъбна с още 12.042 млн. долара. Юристите на финансовото министерство дълго време недоумяваха как е станало това. Оказа се, че въпросните 12 млн. долара са част от дълга на "Евроенерджи холдинг" към Минералбанк, който със съгласието на синдиците на "Плама" е бил преоформен като дълг на рафинерията и е бил включен в списъка на приетите от нея вземания. Това е станало няколко дни, преди Плевенският окръжен съд да одобри оздравителния план и да прекрати процедурата по несъстоятелност на "Плама". В замяна рафинерията е получила писмо от "Евроенерджи", с което холдингът отказва да си търси от нея около 20 млн. лева. Очевидно цялата тази суматоха е била, за да се използва дадената възможност в закона за изчистване на "Евроенерджи" и Минералбанк на гърба на "Плама".
С увеличеното си вземане от "Плама" синдиците на Минералбанк Хараламби Кирков и Георги Настев са направили прихващане и така са "изчистили" своите дългове към държавата. При тази схема "Плама" формално нищо не губи, тъй като общият размер на нейния дълг не се увеличава, а само се сменят кредиторите. Не е трудно обаче да се разбере кой губи и кой печели при това положение - "Евроенерджи" излиза на чисто към Минералбанк, тя от своя страна вече не дължи на държавата, която пие една студена вода.
С "Плама" е свързана и операцията, извършена от синдичката на Международната банка за инвестиции и развитие (МБИР) Малинка Атанасова. МБИР засега е единствената затворена банка, за която е известно, че е използвала решението на Конституционния съд по казуса "Плама", за да се "разплати" с държавата. На 29 декември миналата година синдичката Малинка Атанасова е извършила прихващане на задълженията на МБИР към бюджета с пълния размер на вземанията на банката от плевенската рафинерия. Това действие е било одобрено две седмици по-късно и от съда, като по този начин държавата е загубила правото да си търси 4 046 245 лева от МБИР. Юристите на финансовото министерство още недоумяват как съдът е одобрил действията на Малинка Атанасова. Според тях има поне няколко основания, поради които операцията трябва да бъде обявена за нищожна. Синдичката не е могла едностранно да направи прихващане, тъй като това право е дадено единствено на министъра на финансите и това е изрично посочено в параграф 35 на стария Закон за бюджета (който е послужил за основание на извършеното прихващане). Освен това съдът не е взел предвид настъпилите законови промени, вследствие на които държавата престава да бъде длъжник (чрез встъпването в дълговете на "Плама") на шестте фалирали банки. Както е известно, със Закона за бюджет 2000 бяха отменени всички прихващания между държавата, "Плама" и банките. На базата на това финансовият министър още на 12 януари т.г. нареди на синдиците да сторнират (заличат) всички извършени операции. Повечето от тях са се съобразили с писмото на Муравей Радев и вече са анулирали прихващанията. Единствено за МБИР не е ясно какво ще последва, тъй като съдебното определение не подлежи на обжалване. Надеждите на финансовото министерство са съдията Велислав Павков сам да го отмени.
Ако се стигне до отмяна на спорните текстове, този път щетите за държавата ще бъдат далеч по-големи. Знае се, че само валутните задължения на "Плама" към банките надхвърлят 70 млн. долара. Чисто теоретично, ако конституционните съдии отменят сторнирането на операциите, бюджетът ще трябва да върне тези пари на фалиралите банки в техния пълен размер. При подобно развитие на нещата поне две от банките - МБИР и Минералбанк, със сигурност ще излязат начисто към държавата и дори ще могат да се разплатят с останалите си кредитори, твърдят банкери. Според някои по-смели прогнози двете банки можели дори да излязат от несъстоятелност и да си искат обратно от БНБ лицензите. Това обяснява защо Иван Евлогиев събира лоби в парламента за сезиране на Конституционния съд. Заедно с това бившият шеф на МБИР залива публичното пространство с платени интервюта, натрапвайки версията, че банката му е била фалирана от БНБ вместо от множеството раздадени лоши кредити на фирми, близки до нейното ръководство. Феноменът "Евлогиев" всъщност е показателен за морала на бившите собственици на банки, участвали навремето активно в тяхното разграбване. Негови колеги също преживяват добре след прекараните няколко години в мълчание. Оказва се, че не е толкова трудно да се пускат отново познатите легенди за "лошия МВФ" и "целенасоченото унищожаване на банките в България", да се финансират лобита във властта и дори да се иска участие в самата власт.
Подобно поведение е показателно и за това, доколко в България може да има възмездие за извършените кражби. В това отношение държавата има немалка заслуга. С популистката теза, че се защитават интересите на вложителите, навремето БНБ наля милиарди за рефинансиране на необмислени експерименти по спасяването на държавни банки. Заедно с това маса пари от джоба на данъкоплатеца бяха потопени в частни финансови институции, най-често за покриване на кражбите, вършени в тях. Самият факт, че фалираха именно подкрепяни банки, показва, че смисълът от рекапитализациите е бил да се прикрият по-мащабните кражби.
По-големият проблем обаче е, че четири години след като плати сметката за безобразията, данъкоплатецът още не е получил някаква справедлива компенсация, напротив - сметките продължават да идват на негов адрес. Несъстоятелността на затворените банки се оказа просто друга форма за източване - този път чрез неизгодни сделки, сключени от синдиците. Всъщност решението да се сложи край на това доразграбване е закъсняло. Днес от шумно рекламираните в миналото кредитни институции са останали маса непродаваеми активи и огромен брой вземания, чието събиране ще отнеме много време и средства. Дали обаче с тяхното "одържавяване" ще се промени нещо. Единственият сигурен резултат от подобна мярка е, че ще се осигури чиновническа заетост за нова група държавни служители. Ефектът от придобиването на някакви активи пак ще бъде размит в непрозрачността, с която администрацията по правило сключва всички свои сделки. Приходите от цялото начинание по завземането на фалиралите банки в крайна сметка може да се окажат по-малко от разходите за съдебни дела и издръжка на новата администрация.
От друга страна, държавата пак няма да смее да посегне на Балканкар, ВМЗ, "Кремиковци" и други крупни длъжници, чиито лоши кредити тежат най-много в балансите на фалиралите банки, което допълнително обезсмисля начинанието. Единствената истински оздравителна, макар и непопулярна, мярка в икономиката досега беше затварянето на банките през 1996 г. Но когато корупцията е навсякъде, процесът не може да завърши и затова никакви правила или закони не могат да спасят положението.
Фондът за гарантиране на влоговете ще поеме контрола върху синдиците
Правомощията на съда в производството по несъстоятелност на банки ще бъдат силно орязани. Това се предвижда да стане с новия Закон за банковата несъстоятелност, който трябва да бъде внесен в парламента до края на март. Законът беше едно от изискванията на Международния валутен фонд като мярка за подобряване на ефективността при банковите фалити.
В един от предварителните варианти на проектозакона се предвиждаше съдът изцяло да бъде изключен от производството по банкова несъстоятелност. Предлагаше се решенията за откриване на производство и за обявяване на банка във фалит да се вземат директно от централната банка. Този вариант обаче в крайна сметка е отпаднал.
В проекта, който вече е пуснат за съгласуване между различните министерства, се предвижда контролът върху дейността на синдиците да бъде поет изцяло от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той ще назначава синдиците по списък, воден от БНБ, и ще определя възнаграждението им, което ще бъде в процент от осребреното имущество на банката. По този начин се разчита да бъде сложен край на безкрайното протакане на банковата несъстоятелност. Фондът ще има и пълното право да сменя назначените от него синдици, като издадените актове за това няма да подлежат на обжалване пред съда.
Съдът ще запази само правораздавателните си функции - той ще открива производството по несъстоятелност и ще обявява банковите фалити. В кръга на неговите правомощия ще остане и одобряването на списъка на приетите вземания. В проекта, изготвен от юристите на БНБ, се предвижда всички банкови дела по несъстоятелност да се поемат от Софийския градски съд. Целта е да се създаде единна практика, тъй като сега различните съдилища (според седалището на банката) прилагат и коренно различни критерии в производството по несъстоятелност.
На банковите синдици също ще бъдат наложени големи ограничения. Те ще бъдат задължени да правят ежемесечни бюджети за своите разходи, които ще се утвърждават от Фонда за гарантиране на влоговете. Изрично ще бъде посочено, че всички разходи, извършени без такова одобрение, се считат за вреди, причинени от синдика на масата на несъстоятелността до доказване на противното. Предвижда се някои действия да бъдат извършвани само след предварително одобрение от фонда. В това число ще влиза разпореждането с пари и активи на банката, както и продажба на банката като цяло. Тези актове на фонда също няма да подлежат на съдебно обжалване.
Централната банка ще запази всички функции, които има по Закона за банките. Според запознати един от неизчистените все още въпроси в проектозакона е кой ще се занимава с фалиралите до момента банки. Шефът на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов категорично отказал това да бъде неговата институция, което е обяснимо, като се има предвид какви юридически каши бяха забъркани в тях през последните месеци.
Според юристи най-голяма съпротива при приемането на закона ще срещне именно включването в съдебното производство на изцяло нов орган, който няма нищо общо със съдебната система. Това може да бъде тълкувано от заинтересовани лица и като намеса в работата на независимата съдебна власт. Фондът за гарантиране на влоговете все пак е само един от кредиторите на банката и възлагането на толкова широки функции му осигурява привилегировано положение, коментират адвокати. По подобен начин с приетия Данъчно процесуален кодекс държавата беше превърната в привилегирован кредитор, чиито права са по-големи дори от кредиторите с обезпечени вземания - например банка с ипотека или залог върху имущество.
Най-големият недостатък на новия закон за банковата несъстоятелност е в това, че се опитва да реши кадрови проблем с привличането на нов държавен орган в банковата несъстоятелност. Практиката досега показа, че проблемът е по-скоро в повсеместната корупция, а не е в това коя точно институция - БНБ, съдът, Фондът за гарантиране на влоговете, Агенцията за държавни вземания и т.н., се занимава с банковите фалити.
Започна конкуренцията за Булгартабак
Оферти ще се подават до 20 март
Шест компании са потенциални кандидати за 51% от "Булгартабак холдинг". Това стана ясно след изтичането на срока за купуването на информационни меморандуми за сделката. Книжа са купили Philip Morris, British-American Tobacco, Gallaher, Altadis (получена от сливането на Seita и Tabacalera) и Japan Tobacco (която купи RG Reinolds). Тези фирми са производители на най-популярните марки цигари. Шестият меморандум е купен от Credit Suisse First Boston, която е инвестиционна банка и най-вероятно участва от името на свой клиент.
Според правилата на сделката за купувач на "Булгартабак холдинг" могат да кандидатстват само фирми, които са големи стратегически инвеститори от бранша. Допуска се участие и на финансови институции, но те задължително трябва да са в консорциум с голяма компания за производство на цигари. Вероятно случаят с Credit Suisse First Boston е именно такъв.
През седмицата от Агенцията за приватизация съобщиха, че "Галахар" вече е внесла писмо за намерения за покупката на мажоритарния пакет от Булгартабак и е получила одобрение да подаде оферта. Процедурата за продажба на тютюневия ни холдинг изрично изисква кандидатите да подадат писма за намерения, които да ги идентифицират като големи производители и да докажат, че отговарят на останалите условия. Едва след това компанията кандидат може да подаде офертата си. Доскоро "Галахар" беше напълно неизвестна у нас, въпреки че тази фирма е най-големият производител на цигари във Великобритания. "Галахар" има стабилни позиции в Скандинавските страни, а през последните години стъпи и на пазара в някои републики от ОНД.
Дали ще има истинска конкуренция при преговорите ще стане ясно, когато се подадат всички оферти. Писмата за намерения могат да се подават до 29 февруари. Те трябва да съдържат доказателства, че през 1998 г. кандидатите имат производство и продажби на цигари за над 186 млн. евро или преработка и продажби на тютюн също през 1998 г. за повече от 26 млн. евро. Срокът, в който допуснатите кандидати трябва да подадат офертите си, е 20 март. Депозитът за участие в преговорите е 1 млн. евро.
Офертите ще се базират на информацията, получена от информационния меморандум, от информационната стая, която беше отворена в сградата на "Булгартабак холдинг", и на информацията, получена при посещението на дружествата. На базата на подадените оферти ще бъдат избрани един или повече инвеститори, които ще получат статут на "предпочетен(и) инвеститор(и)" и ще бъдат поканени да подадат следващи оферти, или с тях ще започнат преговори.
В структурата на "Булгартабак холдинг" влизат 22 дружества в страната и 6 задгранични фирми. През 1998 г. пазарният дял на Булгартабак на вътрешния пазар е 96%. Реализирани са нетни продажби за 461 737 324 лв. Печалбата на Булгартабак след данъчно облагане е 35.9 млн. лв. В бюджета са внесени данъци и вноски на обща стойност 305.374 млн. деноминирани лева. От тях 155.770 млн. лв. са акциз, 24.011 млн. лв. - данък върху печалбата, 8.947 млн. лв. - местни данъци, 116.646 млн. лв. са други вноски.
През 1999 г. са произведени 33 000 тона цигари, от които 10 000 тона за износ и 23 000 тона са реализирани на вътрешния пазар. Спрямо 1998 г. вносът е нараснал с около 2000 тона, а количествата, реализирани на вътрешния пазар, са се увеличили с около 5000 тона. Общата стойност на приходите е 609.617 млн. лв., разходите са 543.288 млн. лв. Крайният финансов резултат е 66.329 млн. лв. Нетната печалба на дружеството е 41.425 млн. лв. През миналата година холдингът е внесъл в бюджета над 250 млн. лв. от акциз и ДДС.
Наскоро Булгартабак промени схемата за дистрибуция. Доскоро дистрибутори бяха около 30 фирми, много от тях се свързват с бившия министър на търговията Валентин Василев. Източник, близък до холдинга, твърди, че много от така наречените дистрибутори не могат да се открият на посочения адрес, предполага се, че става въпрос за подставени лица и фирми. Сега до дистрибуцията се допуска всяка фирма, която заяви желание и отговаря на критериите. Основните критерии са компанията кандидат да няма задължения към Булгартабак и към бюджета и да разполага с необходимия складов капацитет. Кандидатите също така трябва да са получили лиценз за продажба на цигари от съответната община. Кандидатите се отсяват във фабриките, които сключват и дистрибуторските договори. В момента дистрибуторите на цигарите на Булгартабак са повече от 200.
"Това решение е временно. Практиката показа, че едрите търговци крият цигарите и оказват натиск на пазара. Затова бяха допуснати повече фирми", обясниха в цигарените фабрики. Специалистите от бранша обаче смятат, че по-добрият вариант е да има една компания за търговия с цигари на едро, която да е в постоянен контакт с търговците на дребно. Такава е практиката в повечето европейски държави. Предимствата на този модел са, че се създава постоянен поток на информация от потребителя през търговското дружество към производителя. В същото време това позволява да се формира потребителски вкус. Другото предимство е, че се пресичат възможностите за изкуствено създаване на дефицит и спекулации с цените. В същото време може да се планира разпределянето на цялата номенклатура цигари. При множеството дистрибутори липсва обратната връзка и по-трудно може да се осъществява контрол, коментират браншовици. Очаква се посредникът по продажбата на Булгартабак "Кредит Анщалт" да предложи схема за създаване на дистрибуторско дружество. Ако това не стане скоро, практиката с множеството дистрибутори ще продължи до финализирането на сделката за мажоритарния пакет акции от "Булгартабак холдинг", след което новият собственик ще избере модела за търговия с цигари на едро и на дребно.
Наблюденията на специалистите от холдинга са показали, че основният потребител през последните години са млади хора и жени. Поради това производството на предприятията се насочва към по-леки 100-милиметрови цигари с по-ниско съдържание на никотин и други вредни вещества. През последните три години номенклатурата на Булгартабак се обогати с нови марки от групата лайт, суперлайт, уптралайт и медиум. Започна производството на "Средец" лайт, суперлайт и медиум, "Ориент експрес", "Трезор", освен традиционното "Виктори" вече се произвежда и 100-милиметрово медиум и суперлайт и др. Булгартабак вече има готов капацитет за производството на 15 000 тона цигари в Русия, 2000 тона в Украйна и 1500 тона в Румъния. През тази година се предвижда да се натоварят 90% от мощностите и производството да започне да нараства. След срива на руския пазар започна преструктуриране на експорта на холдинга. Правят се опити за стъпване на нови външни пазари - в САЩ, Латинска Америка, Южна Африка, Близкия изток, Израел и републиките от бивша Югославия. Принципът е: на пазарите, където има високи мита и акцизи, се инвестира в изграждане на мощности, а износът се насочва към пазарите с платежоспособно търсене.
Накратко
Общи събрания
Издават земеделските бонове, но с тях не може да се търгува
Не се внася промяната в наредбата, която трябва да освободи пазара на записи с около 1 млрд. лв. очакван номинал
Въпреки че свободното прехвърляне на поименните компенсационни бонове (издавани за обезщетения на собственици на одържавени земи) беше разрешено с изричен текст в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи още преди една година, това все още съществува само на хартия. Причината за абсурдната ситуация е липсата на промяна в наредбата за приложение на закона, според която прехвърлянето все още продължава да става само след доказване на роднинска връзка между продавач и приобретател. В резултат на този "забравен" текст пазар на практика няма, въпреки че поземлените комисии вече започнаха издаването на такива бонове. Общата стойност на тези книжа по данни на земеделското министерство се очаква да достигне един милиард лева. За сравнение общият размер на компенсаторните записи по закона "Лучников" се оценяват на около 500 млн. лв. Дали заради чиновническо безхаберие, или по някаква по-сложна причина, промяната в наредбата, която се очаква да освободи пазара, от дълго време е готова, но не се внася за разглеждане в Министерския съвет.
"Сегашното юридическо положение противоречи на духа на закона и на практика пречи за справедливото обезщетяване на собствениците на одържавени земи", каза за "Капитал" Чавдар Драгиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Асоциацията вече е подала жалба до Върховния административен съд с искане за отмяна на текстовете в Наредбата за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименните компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и плащанията с тях.
Двете институции, от които зависи промяната, са земеделското и финансовото министерство. Тяхната координация обаче едва ли може да служи за пример на останалите: според земеделското министерство проектопромяната на наредбата ще влезе в Министерския съвет, след като дойде становище от финансовото министерство. Оттам пък заявиха, че ведомството вече е дало становището си на земеделското министерство, но нямат информация кой и кога ще го внесе за приемане. При това становището не е насочено срещу проекта за промяна, а уточнява само някои детайли в процедурата по издаване на земеделските бонове.
Другите подобни инструменти - компенсаторните записи - са измежду най-евтините средства за плащане при приватизационни сделки (цената понастоящем е около 24-26% от номиналната стойност). Поименните бонове също ще могат да се използват за такива плащания и тяхното излизане на пазара със сигурност ще смъкне цената и на записите, смятат наблюдатели на пазара.
Макар и да не са ценни книжа по смисъла на наскоро приетия Закон за публичното предлагане на ценни книжа, поименните компенсационни бонове заедно с компенсаторните записи представляват голям интерес за посредниците поради голямото им търсене за плащане при приватизацията. Тяхното значение се засилва още повече заради скорошна промяна в закона, с която беше позволено до края на тази година цялата цена по приватизационни сделки да бъде плащана със записи. Търговията с тези книжа обаче е недокрай уредена от юридическа гледна точка, тъй като според новия закон за ценните книжа инвестиционните посредници могат да извършват сделки само с безналични ценни книжа, регистрирани в Централния депозитар, а компенсаторните записи и компенсационните бонове не са регистрирани там. От комисията по ценни книжа заявиха, че въпреки това посредниците могат да извършват сделки с тях, но "трябва да се въздържат от публичното им предлагане". Това очевидно не пречи вестниците да са пълни с обяви за покупка или продажба на компенсаторни записи.
Проблемите с приватизацията на "Ален мак" продължават
Агенцията за приватизация обяви, че удължава срока за приемане на оферти за държавния дял в "Ален мак" АД, Пловдив, с две седмици, считано от публикуването на обявата в Държавен вестник. Официалният мотив за това удължаване е изявен интерес за участие в приватизацията от страна на чуждестранен инвеститор. В същото време тече съдебна процедура, предизвикана от "Канотранс" - дружеството, което два пъти бе избирано за купувач на "Ален мак". Твърде вероятно е тази процедура да се окаже пречка за бързата и успешна приватизация на пловдивското предприятие.
"Процедурата трябва да бъде спряна, защото купувач вече е избран", заяви Тони Икономов, собственик на "Канотранс". Той се мотивира с решение на Върховния административен съд, с което се обявява за нищожно писмото на АП за прекратяване на преговорите с "Канотранс". В момента в съда има заведени две дела: едно за спиране на процедурата по набиране на оферти и второ - за влизане в сила на парафирания договор от август 1999 г. По силата на този договор "Канотранс" трябва да закупи 51% от капитала на дружеството за сумата от 6.3 млн. долара. Договорът обаче не е подписан от Агенцията за приватизация с мотива, че купувачът е кредитен милионер - твърдение, оспорвано от г-н Икономов.
От откриването на поредната процедура до сега са закупени четири информационни меморандума за "Ален мак". Интерес към дружеството е проявен от ЕПИК - компания, специализирана в инвестиции в Централна и Източна Европа, която към момента контролира 22% от капитала на "Ален мак". С ЕПИК е свързано и името на кандидата, станал причина за удължаване на срока за подаване на оферти. За пловдивското дружество кандидатстват и местното РМД, както и българско-английска компания.
Приватизацията на "Ален мак" има дълга история. Началото бе сложено през пролетта на 1997 г., когато пловдивското предприятие за пръв път бе предложено за продажба. За купувач бе избран "Канотранс" ЕООД, предложил 18.3 млн. долара, и надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди договора. Той обаче не бе одобрен от правителството, а по това време "Ален мак" бе в списъка на дружествата, чиято продажба се утвърждава от Министерския съвет. Ето защо агенцията отказа да сключи договор и "Канотранс" обжалва това решение по съдебен ред. Върховният административен съд се произнесе в полза на купувача, но междувременно в началото на 1999 г. бе обявена нова, втора процедура за приватизация. В един момент изглеждаше, че проблемът ще бъде решен - водеха се нови преговори с "Канотранс" (при това за цена, близо три пъти по-малка от договорената първоначално). Договор обаче не бе сключен, а "Ален мак" продължи да се обезценява - главно поради загубата на руските пазари, поемали някога близо 75% от продукцията му. Липсата на яснота относно собствеността върху 51% от капитала на дружеството доведе до известен период на бездействие, който приключи с обявяването на последната (поне засега) процедура за набиране на оферти за покупка.
Говорителят на правителството подаде оставка
Константин Каменаров подаде оставка от поста говорител на правителството през миналата седмица. Гласът на Костов не посочи никакви основателни мотиви за напускането си. "Няма нищо драматично. Не е свързано с неудовлетвореност от работата ми в правителството. Човек на моменти взема разни решения, прави някакви стъпки", аргументира се Каменаров. Говорителят, чийто пост го нареждаше сред съветниците на премиера, е връчил оставката си лично на министър-председателя. "Премиерът ме помоли да премисля решението си, но аз вече бях решил. Оставам с уважение към Иван Костов", коментира Коко Каменаров. Директорът на дирекция "Информация и връзки с обществеността" Мишо Михайлов не беше открит за коментар. Шефката на пресцентъра Албена Ивайлова обаче твърдеше, че нито тя, нито шефът й знаят за напускането на Каменаров. Премиерът е приел оставката на Каменаров.
За три месеца като говорител на кабинета Каменаров имаше няколко епизодични изяви. Той остана в сянката на Мишо Михайлов и може да бъде запомнен като мълчаливия говорител. Когато пое поста, Коко Каменаров заяви, че едва ли някой ден отново ще се върне в телевизията. Бившият вече глас на Костов потвърди, че няма да извърви обратно пътя към "Сан Стефано" 29, нито ще се включи в екипа на телевизията на Мърдок. "Имам страшно много предложения за работа, но първо ще взема жената и децата и отивам на почивка", каза Каменаров. Слухове свързват името му с поста шеф на пресцентъра на СДС (ръководен сега от Мира Белчева) или друга длъжност в синята партия във връзка с новата информационна политика на СДС, която ще бъде приета на ХI национална конференция на сините. Бившият новинар от "По света и у нас" влезе на "Дондуков" 1 в средата на ноември с екипа на Мишо Михайлов.
Накратко
Проектът за втория мост над река Дунав е включен в проектите за незабавно стартиране, които координаторът на пакта за стабилност Бодо Хомбах ще представи на конференцията на донорите на пакта на 29 март в Брюксел. Г-н Хомбах е обявил това в телефонен разговор с министъра на финансите Муравей Радев, съобщиха от ведомстмото.
Изпълнителна агенция "Дипломатически имоти в страната" ще поеме функциите на съществуващото досега БОДК. Решението е взето от правителството през изминалата седмица. Агенцията ще стопанисва имотите на бившето БОДК и ще ги отдава под наем на дипломатическите мисии, акредитирани у нас. Тя ще стопанисва и почивната база на МВнР, а издръжката й ще се формира от бюджетните средства и приходи от собствена дейност. Шефът на агенцията ще се назначава от външния министър за пет години.
Световната банка ни отпусна 49.5 млн. евро екозаем
Общо 49.5 млн. евро ще бъдат отпуснати на България по заема за подкрепа на околната среда и приватизацията (EPSAL), реши в четвъртък бордът на директорите на Световната банка (СБ). Парите ще постъпят в държавния бюджет и ще помогнат за отстраняване на старите екологични щети, причинени от вече приватизирани индустриални предприятия. Средствата ще бъдат отпуснати на три етапа - първите два транша ще бъдат по 15 млн. евро всеки, а последният ще бъде в размер на 19.5 млн. евро. Първите три предприятия, които ще получат пари за екологично оздравяване, са Нефтохим, "Кремиковци" и "Асарел-Медет". Според експертна оценка те се нуждаят от 25 млн. долара, като част от средствата се предоставят с първия транш по EPSAL, а за осигуряването на останалата част отговаря правителството. Вторият транш вероятно ще бъде преведен през следващата година, а третият - през 2002. Заемът от СБ цели и насърчаване на екологичната политика в страната, както и хармонизиране на законодателството със стандартите на ЕС. Той е с падеж 20 години с петгодишен гратисен период.
Испанската "Идом" става консултант по програма САРА
Фирмата ще разпределя три млн. евро между 40 до 70 частни предприятия
Испанската фирма "Идом" (Idom) е избрана за консултант по проекта "Стратегическо преструктуриране и финансови консултации" на програма САРА на Европейския съюз, съобщи неофициално пред "Капитал" източник от консултантските среди. Финансирането е на обща стойност три млн. евро и по предварителни разчети трябва да бъде насочено към 40 до 70 български предприятия с преобладаващо частно участие. Според общите конкурсни условия на проекта той трябва да осигурява техническа помощ и консултации в пет основни области - бизнесуправление, финансов мениджмънт, маркетинг, кадрова политика и оперативни технологични подобрения - включително сертифициране по ИСО. Неофициално проектът се нарича следприватизационна помощ, защото се очаква да е в помощ на приватизирани предприятия, най-вече с купувачи работническо-мениджърски дружества (РМД), които търсят чужди партньори.
Проектът беше обявен миналата година и по него кандидатстваха някои от най-големите консултантски фирми в България като Кей Пи Ем Джи, "Делойт и Туш" (в консорциум с Ди Еф Си), "ПрайсуотърхауcКупърс", "Райфайзен инвестмънт". "Не мога да коментирам коя е избраната фирма, докато не получа официално потвърждение от Брюксел", заяви Георги Папломатас, шеф на звеното на САРА към Министерския съвет. По неговите думи проектът ще бъде насочен и към РМД, и към всички частни предприятия, които отговарят на критериите за финансиране. Очаква се да има няколко основни изисквания към дружествата бенефициенти - поне 50 работни места, жизнеспособност в пазарни условия и създаване на продукция, която не е морално остаряла, определен минимален оборот. Фирмите, които ще получат финансиране, ще бъдат избрани по процедура на няколко етапа. Въз основа на базата от данни на Министерството на икономиката и българското звено на САРА ще бъде разпратен въпросник на предприятията. След това ще бъдат избрани около 150 фирми, които формално отговарят на основните критерии по проекта. После избраният консултант ще посети всяка от тях и ще предложи 50-60 компании за финансиране пред изпълнителния комитет към САРА. По решение на комитета ще бъдат избрани тези, които ще получат финансиране и техническа помощ. Едва тогава избраният консултант на САРА ще се заеме да дава на фирмите съвети за разпределение на средствата с цел подобряване на ефективността, изграждане на пазарна мрежа и пр. Програма САРА на евросъюза вече финансира няколко проекта в България, но без блестящ резултат от тях. Наскоро програмата започна избор на консултант, който ще работи с Държавната комисия по енергийно регулиране за изработване на вторично законодателство и общи условия на договорите в енергетиката. До лятото САРА трябва да обяви и търг за посредници за приватизацията на седемте разпределителни дружества, които ще бъдат създадени от досегашните клонове на НЕК.
Мениджърско дружество иска Неохим
без пари и почти без дългове
Социалният проблем и връзки с властта могат да направят сделката възможна
Шест месеца след като подаде оферта, консорциумът "Неохим инвест" (между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл") бе определен от Агенцията за приватизация за ексклузивен купувач на Неохим - Димитровград. Приватизационният договор трябва да бъде сключен до 10 март. Консорциумът беше единственият кандидат за 51% от капитала на димитровградското химическо предприятие. Проблем пред сключване на сделка обаче е искането на купувача държавата да опрости дълговете на химическия завод към Булгаргаз. Освен това кандидат-купувачът иска да плати цена в размер само на един лев. Мотивът на консорциума да си помисли, че подобна сделка е възможна, произлиза от факта, че на практика тази е схемата, по която беше приватизиран Агрополихим - Девня. С тази разлика, че дълговете бяха опростени след подписването на сделката. В случая с Неохим има обаче и още едно обстоятелство - към завода няма проявен интерес от друг инвеститор и в случай че сделката не се реализира, дружеството ще трябва да поеме пътя на ликвидацията.
Дълговете на Неохим към Булгаргаз са в размер на 30 млн. лв. Според ръководството на димитровградския завод останалите задължения са само краткосрочни. Въпросът е, че срещу оферираната цена от един лев и отписване на задълженията към Булгаргаз купувачът иска да придобие всички активи на завода. През шестте месеца на приватизационните преговори Министерството на финансите явно не се е оказало благосклонно към отписване на огромния дълг. Така към момента кандидат-купувачът е обявил, че е склонен и на отписване само на 2/3 от дълговете, т.е. около 20 млн. лв. Засега финансовото ведомство не е отговорило дали е съгласно с този вариант. Дори да останат задължения от порядъка на 10 млн. лв., които да обслужва новият собственик, плащането им ще е разсрочено през следващите 3-4 години.
Участниците в консорциума между мениджърското дружество и ливанската фирма не разкриха дяловото си участие. "Нямаше нужда от създаване на РМД, тъй като предлаганата от нас цена е символична и няма причина да се търси разсрочено плащане. Затова 30-40 човека от Неохим създадохме обикновено акционерно дружество", обясни Тошо Димов, член на съвета на директорите на "Евро ферт". Димитър Димитров, изпълнителен директор на Неохим и на мениджърското дружество, е с добри позиции в местното СДС и поради тази причина според запознати сделката за химическия завод може и да има успешен финал. Другият партньор в консорциума, ливанската "Каримекс", е търговски партньор на Неохим от 10 години. Ливанската компания обаче е с твърде малки размери, така че напълно възможно е именно мениджърското дружество да се окаже движещата сила в приватизацията на Неохим.
Най-значимите проблеми около димитровградския завод, който произвежда основно амоняк и амониева селитра, са липсата на пазари и високата цена на продукцията му. Дружеството реализира продукцията си предимно на вътрешния пазар, където основните му конкуренти са Агрополихим - Девня, и Агробиохим - Стара Загора. Те също произвеждат азотни торове, но консумират и част от произвеждания в Неохим амоняк. Агрополихим вече стана собственост на "Асид енд фъртилайзърс" (смесено дружество между "Хардланд инвестмънт" с 99% и "Юнион миниер" с 1%), а азотното производство в Стара Загора също е на път да стане негово притежание. Ако новият собственик на двете дружества успее да доставя по-евтин газ, бъдещето на Неохим съвсем няма да е лесно. Съществува възможност и "Химко" да увеличи производствените мощности за амоняк, което отново би утежнило състоянието на димитровградския завод.
В момента мощностите на торовия завод са изцяло натоварени, тъй като сега е периодът, в който земеделските производители най-активно закупуват торове. Сезонът обаче ще свърши до месец и през април заводът отново ще спре, обясниха от ръководството. В края на миналата година Неохим е изпълнил поръчка на фонд "Земеделие" на стойност 9 млн. лв. и това е повлияло съществено на финансовия резултат на дружеството. По предварителни данни загубата за миналата година е 3.5 млн. лв., което е доста под отчетената за 1998 г. загуба в размер на 20 млн. лв. Мениджмънтът на "Балкан": Плюс 13% пътници, минус 40% персонал
Раздържавената авиокомпания внесе бизнесплана си в Агенцията за приватизация
"Авиокомпания Балкан" е внесла бизнесплана и инвестиционната си програма в Агенцията за приватизация (АП), съобщи пресцентърът на приватизиращото ведомство. В приватизационната практика бизнесплан обикновено се изисква от купувачите още преди сключването на сделката с цел държавата да има информация как ще се развива продаденото предприятие. Според високопоставен източник от "Балкан" като принципна стъпка за развитието на авиокомпанията се предвижда, пътниците да се увеличат с 13%, а персоналът да бъде съкратен с около 40%. Предвижда се също "Балкан" да стане регионална компания с полети до Средния Изток и Африка. Основното конкурентно предимство в този трафик ще бъде ниска цена на билетите. Най-вероятно дългите линии до Банкок, Коломбо, Лагос (Нигерия), Акра (Гана), Мале (Малдивски острови) ще бъдат закрити за дълъг период. За Ню Йорк се твърди, че може и да бъде възстановена през лятото.
Израелската компания "Зееви груп", купувач на "Балкан", придоби контрола над авиокомпанията през лятото на 1999 г. и впоследствие прехвърли акциите си на регистрираната в Холандия "Болкан еърлайнз холдингс БВ", без да представи стратегията си за развитие на дружеството. От сегашния бизнесплан става ясно, че "Авиокомпания Балкан" ще запази основната си дейност, а страничните дейности - като наземно обслужване, кетъринг и ремонти - ще бъдат отделени в дружества, дъщерни на "Балкан". Заедно с отделянето на страничните дейности предстои дружеството да промени и вътрешната си структура. Ще бъдат създадени две нови звена - "Вътрешен одит" и "Сигурност и безопасност", пряко подчинени на изпълнителните директори. Останалите дейности ще бъдат разделени в направления "Администрация и информационни технологии", "Финанси и планиране", "Техническа дейност", "Обслужване на клиентите", "Дейност по полетите" и "Търговски отдел - маркетинг и продажби".
В бизнесплана е записано, че линиите на авиокомпанията също се преструктурират, като целта е поне 65% от местата във всеки полет да бъдат заети. За сравнение се посочва, че при повечето европейски авиокомпании заетостта на полетите надхвърля 70%. Освен с евтините билети "Балкан" е заявила доброто намерение да привлича пътници и чрез подобряване на обслужването и чистотата в самолетите. Засега обаче единствените видими промени в обслужването са, че пътниците могат да се оплачат чрез анкетни карти за полета, както и че от края на миналата година в "Балкан" не се пуши (подобно на практиката на всички големи западни авиокомпании).
"Балкан" ще има ежедневни полети до дестинациите в Западна Европа, нощни полети до Тел Авив, Кайро, Триполи. До Варна ще се лети 20 пъти седмично, до Бургас - веднъж дневно. За да се минимизират разходите, в бизнесплана се посочва, че "Балкан" занапред ще залага на групиране на две или повече дестинации в един полет (примерно от известно време авиокомпанията лети с един и същ полет до Виена и Амстердам, лятото ще има обща линия Киев - Хелзинки, Алжир - Казабланка). Подобно групиране на слотове се правело също от унгарската авиокомпания Malev и от румънската Tarom.
В краткосрочен план се предвижда "Балкан" да работи с три малки самолета "Боинг" 737-500, два по-големи 737-300 и два френски от типа ATR за регионалните полети (до Белград, Атина, Варна, Бургас). Чартърните полети ще бъдат отделени в дъщерно дружество и ще разполагат с парк от 12 самолета ТУ-154. Персоналът на "Балкан" трябва да бъде намаляван поетапно, докато останат 1900 души. В момента служителите на авиокомпанията надхвърлят 3000 души.
Според източник, близък до ръководството на "Балкан", проучването на британската компания "Спийдуинг", което трябваше да установи кои дейности на авиокомпанията си струва да се запазят, е установило спад на приходите по европейските линии през 1999 спрямо 1998 г. със 7-8%. Освен това изчисленията показали, че средният приход в "Балкан" през последните години е бил под 140 долара на пътник. През 1999 г. най-силно е намалял пътникопотокът от/към Югославия, Унгария, Чехия, Франция, Украйна, Финландия и Русия. В случая с Югославия това вероятно се дължи на войната в Косово, в Украйна и Русия се обяснява с кризата в тези страни, а в останалите случаи "Спийдуинг" предполага, че пътниците са се пренасочили към по-конкурентни авиокомпании.
Кредиторите на варненската корабостроителница:
Ще подкрепим оздравителен план само ако има инвеститор
Представителите на най-големите кредитори на варненската корабостроителница (която е в открита процедура по несъстоятелност) в лицето на Банковата консолидационна компания (която придоби дълга към Експресбанк), ЦКБ и Министерството на финансите обявиха, че подкрепят идеята за изготвяне на план за оздравяване на дружеството, но при условие че бъде намерен стратегически инвеститор за предприятието.
До момента интерес към варненското дружество са проявили шчечинската корабостроителница, британската "Венчър мениджмънт" и италиано-швейцарски консорциум.
За да бъдат привлечени инвеститори за корабостроителницата, синдикът на дружеството ще изготви специален меморандум в срок до 10 март. Целта на документа ще е да се информират инвеститорите за точното състояние на корабния завод, както и да се осигури равен достъп до информация на всички потенциални кандидати. Меморандумът ще бъде придружен от списък с изисквания какви точно документи относно финансовите си възможности трябва да предоставят потенциалните инвеститори.
На срещата с кредиторите вицепремиерът Петър Жотев категорично е заявил, че кандидатите не трябва да са представени от посредници, а директно да заявят своя интерес. Условието е продиктувано от факта, че през миналата година неуспешно беше сключен договор за отдаване под наем на активите на варненското дружество, като тогава инвеститорът беше регистрирал специално кипърско дружество за проекта - "Варна навал", и действаше чрез посредничеството на "ПрайсуотърхаусКупърс". В момента точно акционерите във "Варна навал" - английската "Венчър мениджмънт" и италианската "Еко навал", проявяват интерес към корабостроителницата, но този път всяка поотделно.
Изготвянето на план за оздравяване ще е възможно чак лятото заради оспорването на списъка с приетите вземания на някои от кредиторите на корабостроителницата. Дотогава всички потенциални инвеститори трябва ясно и категорично да са заявили намеренията си. Ако не бъде приет оздравителен план, другата алтернатива е обявяване на дружеството в несъстоятелност и продажба на отделните активи.
В началото на изминалата седмица бяха избрани и двама нови членове на управителният съвет на варненската корабостроителница. За председател на съвета е избран представителят на Министерството на икономиката Стефан Найденов, изпълнителен директор става Милко Златев, а като трети член на ръководния орган остава Иван Бояджиев. За 31 март пък е насрочено акционерно събрание на дружеството, на което ще бъдат извършени промени в надзорния съвет. Възможно е в предвидените за събранието промени в устава Министерството на икономиката да предложи корабостроителницата да мине на едностепенна форма на управление, за да се постигне по-добра оперативност.
Фондова борса:
Инцидентно съживявне на търговията с акции на неликвидни дружества
След дълъг период на застой през изминалата седмица на Българска фондова борса се появиха признаци за съживяване на търговията. Докато през първите дни на периода на пазара цареше обичайното спокойствие, в сряда и четвъртък бяха сключени много на брой сделки с акции на малки и рядко търгувани дружества. Седмицата беше слаба за големите компании, които регистрираха малка търговия при низходяща тенденция в цените. Борсовият оборот за седмицата не бе голям - 364 хиляди лева, за разлика от блоковия сегмент, където три сделки покачиха оборота на 1.13 милиона лева.
Въпреки високия интерес към нетрадиционни позиции големите компании останаха извън вниманието на инвеститорите. Борсовите индекси БФБ София - Уорбърг и БФБ -10 се понижиха леко - с 1.71% и 1.77%, достигайки съответно нива от 51.33 и 52.85 пункта, и така се върнаха на позициите си от средата на декември. Бяха сключени малко сделки, като цените продължиха плавното си падане от миналата седмица. Изключение бе единствено "Албена". За периода бяха продадени 1600 акции на черноморския курорт, а цената успя да се задържи сравнително стабилна около седем лева, за което спомогна и блоковата сделка на цена 7.3 лева за акция. Традиционно активни дружества като "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ" и "Солвей - Соди" бяха слабо търгувани през целия период, което запази цените почти без промяна. Значителна търговия на нива около 20 лева имаше при "Шератон хотел" - София, като активността на инвеститорите бе свързана с очаквания за раздаване на дивиденти от дружеството. Интересна бе ситуацията с две отдавна забравени компании - "Химко" и "Кремиковци", където бяха продадени съответно 3821 и 3206 броя акции. Високите обеми обаче бяха съпроводени с големи спадове в цените - 34% при "Химко" и 24% при "Кремиковци". Оферти продава се задържаха и при ниските нива, което може да доведе до още по-големи спадове през следващата седмица.
Значителни обороти отбелязаха обичайно активните холдингови дружества на бившите приватизационни фондове "Албена инвест", "Доверие обединен холдинг", "Северкооп Гъмза" и "Индустриален холдинг България", но цените се движеха в различни посоки, като най-голямо покачване (23%) имаше при "Доверие".
Макар броят на сделките през тази седмица да се повиши значително, покачване на цените нямаше. Причината за това беше, че оборотът бе ограничен до търговия с акции на неликвидни компании, което за много играчи на пазара не отразява реален интерес, а прехвърляния между отделни собственици вътре в самите дружества. Ако изминалият период се погледне от страната на големите компании, той бе поредното слабо представяне на борсата ни.
Спадът в цените на акциите отново намали стойността на портфейлите
Изтеклата седмица отново донесе спад в цените на повечето акции, участващи в портфейлите на участниците в инвестиционната игра. Най-значителен бе този спад за тези, които рискуваха с акции на "Кремиковци" и "Полимери". Впечатляващ ръст регистрираха акциите на "Софарма", покачване се наблюдаваше и при "Булгартабак холдинг", както и при "София БТ". Всичко това оказа своето въздействие върху текущата стойност на портфейлите на участниците в играта и повечето от тях загубиха част от стойността си. За някои от тях спадът бе значителен, други почти не усетиха промяната. Имаше обаче и посредници, които се радват на ръст в моментната стойност на портфейлите си. Това доведе до ново разместване в челото на класацията, след като миналата седмица бе лишена от всякакви промени.
По-съществено развитие може да се очаква през следващата седмица, когато участниците в играта отново ще имат право да внесат корекции в портфейлите, на които залагат. Преди месец се наблюдаваше определен ръст в дела на акциите в портфейлите (въпреки че и от самото начало този дял бе най-голям). Дали и през този месец тенденцията ще се запази, или посредниците ще потърсят алтернатива (ако има такава) ще стане ясно след седем дни.
Разбира се, всеки, който следи играта, трябва да има предвид, че организираният пазар на ценни книжа в България не функционира ефективно. На "Българска фондова борса - София" се търгуват малки обеми от акции, поради което лесно може да се оказва влияние върху цените на акциите. Ето защо в общия случай те не дават ясна представа за истинската стойност на дружествата. Всичко това несъмнено дава своето отражение върху стойността на портфейлите, създадени от нашите участници. Целта на играта обаче е да отрази реалните възможности, с които обикновеният човек разполага при управление на средствата си. А въпреки многобройните си несъвършенства фондовата борса дава някаква възможност за реализиране на печалба. Разбира се - и на загуба.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Вестник "Капитал" публикува всяка седмица разпределението на портфейла на първите пет участника в инвестиционната игра, както и неговата реална пазарна стойност в левове към деня на приключване, т.е. сряда. Всички портфейли могат да бъдат намерени в Интернет-страницата на в. "Капитал" (www.capital.bg). Пазарна стойност на портфейлите се изчислява всяка седмица, а веднъж в месеца е възможно да се правят промени в портфейлите. Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона, от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Брейди-книжата остават стабилни на най-високите си нива за последната година
Макар и не толкова бурно като през последното тримесечие на 1999 г., цените на българските облигации по външния дълг продължават стабилно да се движат в посока нагоре и достигат най-високите си нива за последните 12 месеца. Най-ликвидните български книжа, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, в средата на изтеклата седмица се търгуваха на нива 81.25 - 81.75 цента за долар, а през първия работен ден на 2000 г. отвориха на 78.75-79.00 цента за долар. По-малко ликвидните облигации с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се търгуваха на нива около 75.125-75.375 за долар, а най-слаб ръст регистрираха обезпечените облигации с отстъпка DISC.
Спадът на индексите на "Уолстрийт" от началото на седмицата почти не успя да смути пазара на книжа по външния дълг. През почти цялата седмица вниманието беше погълнато почти изцяло от пласирането на емисия бразилски 30-годишни облигации на обща стойност един милиард долара. Засиленото предлагане на нови и нови емисии обаче продължава да поддържа търговията в по-ниска от обичайната ликвидност. "По-ниските обеми по традиция облагодетелстват облигациите на страни като България, които в такива ситуации се представят значително по-добре, отколкото латиноамериканските книжа например", смятат анализаторите на "Морган Стенли Дийн Уитър", които обясняват това пазарно поведение с подкрепата, която европейските играчи традиционно оказват на тези книжа. Повишеното предлагане, изглежда, ще продължава да определя тенденциите на пазара в средносрочен план - новините от източноевропейски емитенти, изглежда, скоро няма секнат. Словашкото финансово министерство потвърди емисия на стойност 500 млн евро, а сред следващите кандидати за нови емисии е и Казахстан. Най-многобройна е групата на изчакващите - Полша, Словения, Хърватия и Унгария.
Трите емисии български брейди-облигации с номинал 5.1 милиарда долара бяха емитирани на 28 юли 1994 г. при преструктурирането на 8.16 милиарда долара дълг към Лондонския клуб. Номиналът на брейди-книжата в обращение към края на 1999 г. е намалял до 4.911 милиарда долара поради използването им като платежно средство в приватизационни сделки.
Извънборсова търговия
Търговията с ценни книжа се извършва на два основни пазара - борсов и извънборсов. Докато при борсовата търговия съществуват много регулации и изисквания към листваните компании, извънборсовият пазар е по-свободен и разнообразен и съответно по-рисков. Към този тип пазари спадат както някои електронни системи за търговия с акции, така и продажбата на ценни книжа на гише (over the counter). Исторически това е първият възникнал извънборсов пазар, при който банки или компании продават свои книжа или книжа на клиенти директно на индивидуални инвеститори. Тази практика не е широко разпространена поради голeмия риск и липсата на контрол върху продавача.
Основният съвременен извънборсов пазар са системите за дистанционна търговия. Тяхното развитие се засилва през последните години с развитието на информационните технологии и те вече започват да изместват традиционните фондови борси поради по-голямата свобода и мобилност на капитала, възможността за сделки без директен контакт между купувач и продавач и по-ниските транзакционни разходи. На тези извънборсови пазари се търгуват както акции на малки дружества, които нямат необходимия капитал и не могат да покрият критериите за листване на борсите, така и големи компании, които се търгуват и на други пазари, но използват възможностите за достигане до повече инвеститори. Доказателство за развитието на тези пазари е фактът, че над половината от общата търговия с акции се извършва точно тук. Пример за такъв пазар е американската NASDAQ, създадена още през 1971 г. Това е система от терминали, разположени главно в САЩ, чрез която специални дилъри - маркетмейкъри, обявяват своите оферти купува и продава, валидни за цялата система. Извънборсовата търговия е най-развита в САЩ, докато европейските страни значително изостават. В момента се подготвя отварянето на обща европейска система за електронна търговия, подобна на NASDAQ.
Акциите на "Петрол":
Периоди на стабилност, следвани от резки колебания
Запазване на цената на постоянни равнища за голям период от време и резки колебания до установяване на ново равновесно положение - това е поведението на акциите на "Петрол" АД - най-голямата българска компания за търговия на дребно с нефтопродукти. За последните три месеца цената е сякаш фиксирана на ниво 13 лева, което е с четири лева по-ниско от предишното подобно ниво, на което акциите се задържаха повече от пет месеца. Причината за това поведение са поръчките от единични купувачи, които са фиксирани на дадено равнище, независимо от предлагането.
В средата на миналата година мажоритарният пакет от компанията беше купен от "Международен консорциум - България", в който влизат "Юкос петролиум България", "Петрол холдинг груп" и OMV. Консорциумът има инвестиционна програма, която се очаква дори да превиши договорената в приватизационния договор сума от 60 млн. долара, което означава, че в следващите няколко години собствениците на акции не трябва да очакват печелби от раздаване на дивидент. Планираните инвестиции за тази година са 20 млн. долара.
Въпреки развитата дистрибуторска мрежа и добрите финансови показатели обаче "Петрол" не е сред ликвидните позиции на борсата. От началото на 1999 г. са изтъргувани само 8546 акции на дружеството. Причината за слабата търговия и стабилните цени е най-вече фактът, че интерес към акциите проявяват само единични инвеститори - обикновено такива, които вече имат дял в компанията, и те точно са определили нивото, на което искат да купуват. Така се поставят в неприятна ситуация продавачите, за които предложените цени са твърде ниски и непривлекателни и те държат акциите си в очакване на покачване на цената. А при съществуващото ограничено търсене тази ситуация може да трае дълго. Положението ще се промени, когато компанията привлече интереса на повече инвеститори, което може да стане, когато напълно се изяснят намеренията и политиката на новия собственик.
Цените на бензина автоматично ще следват котировките на петрола
"ЛУКойл Нефтохим" се отказва от практиката да поддържа едни и същи стойности за продължителен период
"ЛУКойл Нефтохим Бургас" вдигна цените на едро и горивата автоматично поскъпнаха и в бензиностанциите. Най-големият дистрибутор на горива "Петрол" вдигна цените на най-масовия бензин А 91 и на дизела с 5 ст., съответно до 1.17 лв. и 0.97 лв. за литър. Цената на безоловния бензин скочи с 4 ст. до 1.21 лв. за литър. "Шел" го последва със същото увеличение. Най-малко е поскъпването при бензин А 98 - и при двата дистрибутора цената му беше повишена само с 1 стотинка.
Ръководството на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" наблюдава близо две седмици драстичния скок на международните цени на петрола в очакване за тяхното снижаване, след което в петък вечерта (18 февруари) повиши цените на едро. Безоловният бензин поскъпна с 35.75 лв. до 640.75 лв. за тон, а дизеловото гориво с 47.50 лв. до 522.50 лв. за тон. Всъщност у нас увеличението дойде, след като петролът започна да поевтинява.
Миналия вторник беше отбелязано най-високото равнище от войната в Залива, когато цените бяха стигнали до 40 долара за барел - котировките на мартенските фючърси на нюйоркската борса стигнаха 30.45 долара за барел. По-късно през седмицата цената падна, но се задържа над 29 долара. За сравнение в края на 1998 г. цената беше паднала под 10 долара за барел. Нарастването й през 1999 г. е последица от въвеждането на ограничения върху производството от ОПЕК, които първоначално се предвиждаше да важат до март 2000 г. В началото на тази година министри на петрола от страни от ОПЕК обявиха, че производствените тавани няма да бъдат премахнати и след срещата във Виена. Това, заедно с данните за силно намаляване на световните петролни запаси, доведе до покачване на цената на суровината и котировките се задържаха над 25 долара на барел. Предишната седмица обаче се появиха надежди, че съкращенията все пак ще бъдат премахнати. Министърът на петрола на Саудитска Арабия, който е с най-силно влияние, заяви, че оптималната според него цена е между 20 и 25 долара за барел и трябва да се работи в тази посока. Така че може да се очаква спад до нива в този диапазон.
В сряда в Риад се проведе среща на шест страни, производителки на петрол, включени в Съвета за сътрудничество в Залива - Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ, Катар и две страни, които не са членки на ОПЕК - Оман и Бахрейн. На нюйоркската борса априлските фючърси първоначално паднаха до 28.72 долара на барел поради очаквания, че производителите на петрол ще увеличат предлагането.
Срещата на шестте страни в сряда обаче не даде конкретни резултати. Ясно е, че няма да се знае със сигурност дали ще се увеличи предлагането до официалната среща на ОПЕК на 27 март във Виена. Шестте страни, членки на Съвета за сътрудничество, направиха изявление, че ще си сътрудничат с другите производители в посока стабилизиране на цените. В изявлението обаче не стана въпрос за това дали подкрепят бъдещо увеличаване на производството. В четвъртък след обяд цената отново започна да се качва и петролът на нюйорската борса се търгуваше по 29.33 долара за барел.
Ако производствените съкращения не се премахнат, цените на бензина силно ще се повишат. Наскоро министерството на енергетиката на САЩ направи прогноза, че ако ограниченията на производството останат, средната цена на дребно в страната през летния сезон ще стигне рекордните 1.43 долара на галон. При дизела също се очаква нарастване на цената, включително и поради тенденцията за използването му от собствениците на автомобили.
Според прогноза на Economist Intelligence Unit средната цена на брент-петрола през 2000 г. ще бъде средно 20 долара за барел. Напрежението на пазара все пак явно ще остане поне до срещата на ОПЕК във Виена.
У нас дори се заговори, че в понеделник "ЛУКойл Нефтохим Бургас" отново ще намали цените до предишните равнища. Бързата реакция на международните цени на горивата е един от важните елементи в търговската политика на новите собственици на рафинерията. Те отхвърлиха практиката за задържане на ценовите равнища през дълги периоди и обявиха, че ще следват максимално близко международните цени на петрола и горивата и веднага ще променят цените на едро в зависимост от тяхното движение. Това е особено важно при спадане на международните цени на горивата, защото предпазва "ЛУКойл Нефтохим Бургас" от конкуренцията на евтин внос.
За последен път цените на дребно на някои горива у нас претърпяха промяна преди Нова година. Цените на едро на горивата останаха непроменени през лятото, защото базата на Нефтохим беше достатъчно висока и позволи да се задържи поскъпването. След пика през ноември обаче рафинерията обяви поскъпване с около 15%, дистрибуторите вдигнаха цените с около 5 ст. на литър. В началото на декември се проведе общото събрание на Нефтохим и купувачът ЛУКойл влезе в правата си на собственик. Производствената и инвестиционната политика на новия собственик и търговските му отношения с дистрибуторите стават важен фактор при формирането на ценовите равнища.
На последното заседание надзорниците и управителният съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" решиха, че през тази година в рафинерията ще бъдат вложени 70 млн. долара. Още 20-21 млн. долара са планирани за изграждането на 40 бензиностанции. Плановете на ЛУКойл са да разшири дела си в продажбите на дребно на вътрешния пазар до 35%, което може да стане, ако рафинерията има 120 бензиностанции, каза през седмицата вицепрезидентът на компанията Ралиф Сафин. В края на месеца "ЛУКойл" ще открие нови бензиностанции в Благоевград и Кулата.
Планира се през тази година рафинерията да преработи 7 млн. тона суров нефт. В момента на денонощие се преработват по 19 000 т петрол. При по-голямото натоварване на мощностите себестойността на горивото намалява. През последните години един от основните проблеми на Нефтохим беше ниската преработка, която на моменти падаше под 2800 т дневно.
През следващата седмица ще стане ясно и кога ще започне плановият ремонт на рафинерията, който може да доведе до 40-дневно спиране на работата й. От юни пък започва 100% производство на безоловен бензин, ще се запази обаче и производството на А 92 и А 95 по югостандартите.
