В Демократическата партия на мода са сделките
Основните претенденти за наследството на Савов постигнаха изненадващ консенсус
Вътрешнопартийната ситуация в Демократическата партия, белязана от поредица междуличностни схватки на фона на предстоящия конгрес, обещаваше разиграване на класически сценарий. За лидерското място бяха издигнати и самоиздигнати официално кандидатурите на четирима от сегашните петима зам.-председатели, а това подхранваше силно интригата около избора на лицето, което ще определя по-нататъшния политически курс на ДП.
Макар че са част от управляващото мнозинство и доскоро със значително участие в първото правителство на Костов, демократите не могат да се похвалят със значителна членска маса (официално партията претендира да има около 8000 членове, а реално те едва ли надхвърлят 4000). Но по принцип те ползват повече преференции, отколкото земеделците, макар че хората на Мозер носят повече гласове за коалицията ОДС по време на избори. Фактът, че ДП има две министерски кресла както в първото, така и във второто правителство на Костов, е повече от красноречив. За разлика от тях БЗНС-Мозер държи само Министерството на земеделието.
Наследството на Савов логично породи силен интерес от страна на претендиращите да го оглавят. Още в началото главното противоборство между сегашния министър без портфейл Александър Праматарски и бившия вицепремиер Веселин Методиев се пренесе както в медиите, така и в предконгресни събрания на местните партийни организации. И двамата се опитваха да получат подкрепата на структурите по места, а разликата се състоеше в това, че Праматарски започна да го прави методично и агресивно още по времето, когато Методиев бе действащ министър. Главният коз обаче, с който сегашният министър разполага и който най-вероятно оказа своето решаващо влияние, се нарича Анастасия Мозер. Земеделската лидерка нееднократно декларираше своята безрезервна подкрепа и предпочитания спрямо него и крайно отрицателното си отношение към смятания за човек на Бакърджиев ексминистър на образованието. Подозренията, че малко преди местните избори Методиев е съдействал тайно от името на Народен съюз за това кметовете на населените места под 500 да бъдат назначаеми, а не избираеми, откровено разгневиха Мозер. От този момент любимецът на Савов се превърна в персона нон грата за земеделците. Методиев от своя страна разчиташе на предсмъртното завещание на Савов, според което той трябваше да председателства партията до конгреса. На заседанието на Висшия партиен съвет на ДП през януари това пълномощно бе уважено, макар и с условности. Там стана ясно, че има още двама претенденти за поста на покойния лидер - Александър Джеров и Златка Русева. Най-логична изглеждаше хипотезата, че все пак главните фаворити остават Праматарски и Методиев, а другите двама ще изтъргуват своята подкрепа в последния момент срещу съответните вътрешнопартийни дивиденти.
Сделка наистина имаше, но тя стана седмица преди самия конгрес, и то без знанието както на останалите претенденти, така и на самия екип на Методиев. Разочарованието у хората му е най-голямо, тъй като до последно явно и открито работеха в негова полза. След шокиращата новина за уговорката вероятно ще им се наложи да се спасяват поединично. Формалността на предстоящия избор се подсили от случилото се на последното заседание на ВПС в Пловдив, на което стана ясно, че основният опонент на Праматарски се е отказал от кандидатурата си за председателското място. Същото сторил и Джеров, като единствено Златка Русева ще оспорва лидерския устрем на Праматарски. Настоящата зам.- министърка на правосъдието обаче по-скоро ще служи за фон и ще създава впечатление за плурализъм на изборната процедура.
Предизвестеният нов председател на ДП спечели борбата за власт в партията не без намесата на "Раковски" 134. Оттам е дошъл намекът към двамата фаворити, че лидер на демократите трябва да стане този, който е предпочитан от Мозер. И че евентуално разцепване в ДП би било твърде нежелателно.
Освен това официално изявеното желание на Методиев да заеме предвижданата чрез промяна на партийния устав нова длъжност - председател на ВПС, е в пълен унисон с постигнатите принципни договорки между двамата големи в партията. Сериозен проблем би възникнал, ако предложението за странния партиен пост не получи необходимата подкрепа на минимум 2/3 от присъстващите на конгреса делегати. Изгледите това да се случи обаче са малко вероятни.
Кампанията за свалянето на Томов тръгна от София
Евролевицата се разтресе предконгресно
Любовни стихове и песни се ляха при откриването на извънредното общо събрание на Софийската градска организация (СГО) на евролевицата миналия уикенд в НДК. Това обещаваше скучен форум, или както се надяваше Александър Томов, "събранието трябваше да протече в дух на умереност, успокоение и да сплоти организацията". Нищо от това обаче не се случи. Времето не бе достатъчно да бъдат изслушани всички желаещи да вземат отношение към проблемите както на софийската организация, така и на партията като цяло. А самото събрание се превърна в генерална репетиция на конгреса на партията (3-4 юни в София), където сили ще премерят Томов и неговата опозиция в лицето на Росен Карадимов, Андрей Райчев и Андрей Бунджулов.
Главен противник на Томов в надпреварата за лидерското място в евролевицата ще бъде бившият шеф на софийската организация Росен Карадимов, който с изказването си официално обяви начало на кампанията за избор на председател. Поради което дискредитирането му от хората на Томов започна още с началото на деловата част на сбирката. Докладът на Димитър Зидаров, председател на работната група по организацията на събранието, наред с общоизвестните проблеми на София, изтъкна и главната причина за отчайващото представяне на местните избори - слаба и разпокъсана градска организация на партията. А за титуляр на вината бе нарочен бившият й председател Росен Карадимов. За решаване на проблемите в софийската градска организация Зидаров призова за подобряване на медийната политика и избор на ново силно ръководство. В отговор на втория призив делегатите гласуваха доверие на проф. Матей Матеев, който бе избран за председател на СГО. Матеев спечели със 127 гласа срещу 104 за другия претендент - депутата Евгений Димитров. По-интересен е друг факт. Новият председател на софийската организация бе скритият фаворит на Томов, а неизвестният депутат набра популярност след няколко публикации и изказвания в лек критичен тон срещу лидера на партията. И макар Димитров да не е част от "кръга Райчев" гласовете за него могат да бъдат началото на преразпределение на евролевите на "хората на Томов" и неговата опозиция. Общият извод от това събрание е, че софийската организация се разцепи, а както Андрей Бунджулов отбеляза "състоянието на партията в София е огледало на положението в цялата страна". Очевидно и самият лидер на БЕЛ се е стреснал и е проявил по-голямо творчество при подготовката на конференцията в Пловдив и Карадимов го обвини в явното й манипулиране.
Борбата на конгреса и преди него вероятно ще се води в няколко посоки, очертали се на изминалото събрание. Опозицията на Томов определя положението на БЕЛ като дълбока криза, която според Райчев се изразява в абсолютна изолация на партията (както вътрешно-, така и външнополитическа). Друг изразител на кризата той видя в оттеглянето на политическото доверие не само на гласоподаватели, но и на членове на партията. Идеологът на опозицията на Томов изказа опасения, че членската маса се е свила до 3000 в цялата страна. С подкрепата на Бунджулов се оформиха и причините за тази криза. От една страна - погрешното политическо поведение на сегашното ръководство, което с действията си не подплатява и не защитава идентичността на евролевицата. И от друга - абсолютният провал на коалиционната политика на Томов следствие на неговите властови амбиции. Райчев призова сегашния председател да спре да води партията към СДС, като изрази съмнения, че Томов обмисля дори варианта за предизборно споразумение със сините. Александър Томов обаче отрече да има криза в партията и обвини Райчев в натрапване на подобно впечатление, за да отслаби евролевицата и да я тласне в ръцете на БСП.
Но ако опозицията показа далече по-голяма гъвкавост, лидерът на БЕЛ показа неподозирана стабилност на своите доводи. Месец преди местните избори Райчев нададе глас заради неясна финансова политика на Томов, а сега неговите обвинения се разгърнаха до "загуба на идентичност" и "погрешна коалиционна политика". За сметка на това Александър Томов отново започна да втълпява, че "не сега е времето за вътрешни борби". Настъпил е "звездният миг" за евролевицата, когато избирателите не искат нито БСП, нито СДС. Евролевицата се е превърнала в "стратегически партньор, желан от всички политически сили". Все неща, които Томов повтаряше преди местните избори и в които евролевите симпатизанти тогава повярваха. Но сега вече нещата не стоят толкова категорично в негова полза. Показателно беше поведението на участниците в общото събрание на СГО. По време на антитомовските изказвания на Райчев, Бунджулов и Карадимов залата бе изцяло овладяна, а тишината бе нарушавана само от бурни ръкопляскания. А след изказването си Андрей Райчев, видимо доволен, заяви: "при първото ми изказване дюдюкаха, при второто мълчаха, сега ръкопляскат, на конгреса... ще видим".
Гаранцията срещу политизацията на МВР е в спазването на закона
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов пред "Капитал"
- Не бих казал, че е внезапно. По тях се работи доста отдавна. Решихме, че промените трябва да станат поетапно. Много хора трудно разбират термина девоенизация. Това важи както за една част от обществото, така и за голяма част от хората, които работят в МВР. Но е съвсем ясно, че например юристите от правния отдел, журналистите от пресцентъра, хората от международния отдел няма защо да носят пагони.
- Тук се проявява едно неразбиране. Всъщност, когато подхождаме към тези служби, ние ги разглеждаме на базата на техните правомощия и съотношението им към вече приетия закон за администрацията. Бившите административни и оперативно-технически служби минават съответно към общата администрация, а другите - към специализираната администрация. В рамките на специализираната администрация са посочените от вас служби. Спекулацията, която се прави, е, че едва ли не тези служби ще преминат на подчинение само към заместник-министрите, които нямало да бъдат нищо друго освен политически лица. Това е едно грешно твърдение. Първото, което трябва да се знае, е, че подчинението на тези служби не се променя. Не се променят и функциите им. Променя се само структурата на администрацията. А иначе подчинението на тези служби си е на министъра. А дали това подчинение ще минава през заместник-министрите не е толкова важно.
По отношение на онези неща, които вълнуват хората, дейността на специализираните дирекции и гаранциите за тяхната работа са регламентирани не толкова в Закона за МВР. Основното, което съществува като правна регламентация на тяхната дейност, е в Закона за специалните разузнавателни средства.
- Тези опасения почиват единствено на непознаване на Закона за специалните разузнавателни средства. Там е регламентирано как се събират доказателства, как се използват, кога се унищожават... Гаранцията е в закона и неговото спазване.
- От изброените политически лица една част имат само аналитично-съвещателни функции. Те не могат да вземат решения. Отговорността за решенията тежи върху министъра. Заместник-министрите го подпомагат. От другата страна, когато говорим за професионалното ръководство на МВР, имаме освен главния секретар и директорите на национални служби. И тогава се получава балансът. И то се получава не само от това, че всички те са професионалисти. При тях остава и онзи усложнен начин за назначаване с предложение на Министерския съвет и указ на президента. Така че няма опасност.
- Други промени няма да има. С моя заповед беше създадена комисия, която беше натоварена да разработи един закон с работно заглавие Закон за сигурността и обществения ред. Работата по него сега започва.
- Трябва да се направи ясно разграничение на чисто полицейските функции, които се изпълняват от органите на МВР, и онази дейност, която е по-близо до дейността на една типично гражданска администрация.
- Все още няма окончателно решение на този въпрос. Въпросът за създаването на една бъдеща разузнавателна общност трябва да бъде обсъждан в рамките на правителството, парламента и задължително трябва да се вземе мнението на президента. С общи усилия трябва да бъде намерено най-доброто решение за България.
- НСБОП е една служба със специфични функции. Въпросът е дали правомощията й да не бъдат по-добре конкретизирани. Но е съвсем ясно, че НСБОП работи много добре в областта на борбата с наркотрафика например. И това се признава много често и от нашите чуждестранни партньори.
- Според конституцията зам.-министрите се назначават от премиера. Аз вярвам, че крайното решение ще бъде най-доброто и моето мнение ще бъде взето под внимание.
- Досега имаше една наредба, чието издаване нямаше своето законово основание. Именно за това трябваше в закона да залегнат критерии, въз основа на които ще се издават разрешения.
- Не мисля, че тази дейност трябва да бъде извеждана извън рамките на МВР. Тя е много успешна, но нейното реноме се дължи до голяма степен на това, че СОД е част от МВР. Не мисля, че СОД трябва да се приватизира.
- Това са неща, които са станали, преди аз да дойда в министерството. Договорът е подписан от моя предшественик. Става въпрос за доставката на известно количество компютри. Търгът е проведен от комисия. В условията на конкурса са били поставени определени критерии, в които освен цената на компютрите са били включени и сервизната база, осигуреността от специалисти за поддръжка, наличието на клонова мрежа, начинът на доставка... Комисията, преценявайки всички критерии, е стигнала до един резултат, в който малка преднина е имала "Хюлет Пакард". Нещата спират дотам. Моята възможност за намеса след встъпването ми в длъжност е никаква.
- До този момент аз не съм открил съмнителни неща. Имало е достатъчно време, ако някой е имал оплаквания, да ги е направил.
- Целта на тези лепенки е да се ограничат кражбите на автомобили. По отношение на тези стикери отново имаше договор, който заварих. В закона за движение по пътищата има текст, който предвижда такова нещо, и откриването на процедурата е свързано с този текст. Що се отнася до това, че не е имало търг, обяснението е в Закона за обществените поръчки. Тъй като използването на стикерите е свързано с използването на продукт, за който има регистрирано авторско право, не е необходимо провеждането на търг.
- Мисля, че ползата от това ще е обща, защото към идеята се присъедини и Асоциацията на застрахователите. Те също имат желание да участват, дори проявиха готовност да намалят цените на застрахователните полици, ако се въведе този стикер, тъй като смятат, че така ще се намалят кражбите на автомобили.
- Вие знаете, че преговорите все още вървят. Всичко е въпрос на конкретни договорености. Що се отнася до някаква опасност за националната ни сигурност, мисля, че това е поредната спекулация. България се стреми към пълноправно членство в Европейския съюз, а и двете фирми от консорциума са от държави от ЕС. Може би отговорът се крие в специфичната ни недоверчивост към другите.
- Това е въпрос на преговори, които все още не са приключили. В групата, която води преговорите, участвува и главният секретар на МВР.
- Да. Целта й е да се изясни кои сътрудници вършат нещо полезно за държавата и кои просто се водят на отчет и използват привилегиите, които им дават картите за нещатни сътрудници. Очаквам в най-скоро време тя да бъде приключена.
Операция "Спасение" - хаос и безсилие
Скандалът с aрестуваните българи в Либия може сериозно да разклати правителството
Един български гражданин, осъден на смърт в мрачна арабска страна като Либия, е повече от достатъчен аргумент, за да бъде разклатено креслото на външния министър на страната Надежда Михайлова. Когато са шестима, никак няма да е трудно да се опита същото и с цялото правителство.
Политическото здраве на правителството точно в този момент не е важно. Въпросът ще стане актуален в София, когато в Триполи приключи дело No4479.
На 30 април миналата година временно управляващият българското посолство в Либия Румен Петров се среща с българските лекари и сестри в затвора в Триполи. "На срещата е било установено, че независимо от сравнително дългия период на задържане физическото състояние на българите е добро. Г-н Павлов е занесъл на сънародниците ни пари и цигари и ги е уверил, че се поддържа непрекъснат контакт с техните роднини в България", съобщава БТА. Това е една от общо четирите срещи с арестуваните медицински работници. През останалото време те са абсолютно сами в либийския затвор. Според местните закони (доколкото има такива) задържаните нямат право на свиждания по време на следствието. Периодично официални представители на МВнР правят изявления ту че сънародниците ни ще бъдат обвинени, ту че те са в затвора като свидетели.
Това още не е краят на драмата, но от началото й, когато се появяват първите съобщения за HIV-вирус в кръвта на почти 400 деца и са арестувани медици от Полша, Египет, Филипините, Франция и др., е изминала повече от година и половина. За 23-ма българи тя започва на 9 февруари 1999 г., когато са арестувани. Впоследствие 15 са освободени, после още двама. На съд остават пет жени и един мъж.
В продължение на цяла една година нито една държавна институция не успява да научи нищо повече от това. Нито се знае в какво точно са обвинени българските лекари, нито какви доказателства има. Междувременно сегашният посланик в джамахирията Людмил Спасов, тогава началник на отдел "Близкоизточни страни" в МВнР, беше командирован в Либия, за "да оправи нещата". Как ги е оправил, разбираме сега, но междувременно той замести в Триполи уволнения за "несправяне с работата" Кръстьо Илов - нещо, с което Илов не е съгласен. В същото време другите следствени - поляци, унгарци, филипинци, чехи, бяха пуснати. Как техните правителства са ги измъкнали са догадки, но от чужденците в ареста останаха само българите и един палестинец.
Умишлено заразяване на 393 деца с вируса на СПИН в болницата "Алсати" в Бенгази, което е приравнено на заговор срещу сигурността на Либия, е най-общото, което стигна до София за причината, която изправи нашите медици пред либийския народен съд. Оказа се, че първото заседание по делото е минало на 9 февруари, без българската мисия да разбере, затова и без представител на посолството, който на този етап би бил единственият законен представител на задържаните. Имало е служебен защитник, назначен от съда, с когото нашите власти не са били във връзка. Второто заседание е на 28 февруари. Колко на брой ще бъдат - никой няма представа. Във външно министерство в момента превеждат либийския наказателен кодекс. Същото е положението и с обвинителния акт. Остава загадка какво е правено през цялата 1999 г. Чак на 22 февруари 2000 в послание до секретаря на генералния народен комитет за външни връзки и международни отношения на Великата социалистическа народна либийска арабска джамахирия (това е либийското външно министерство) Надежда Михайлова е поискала пълния текст на обвинителния акт. За това ни информира шест дни преди второто заседание българският посланик в Триполи Людмил Спасов. Както обяснява тези дни друг служител на външното министерство - Димитър Цанчев, шеф на отдел "Близък изток и Северна Африка", "конкретните параметри на престъпленията, които се вменяват на нашите сънародници, засега не са ни известни". Според него основното, върху което са били съсредоточени усилията на дипломатите ни в Либия, е било да осигурят подходящ либийски адвокат. Оторизираният от семействата адвокат Владимир Шейтанов още не е заминал, а неуточненият до момента юридически пратеник на президента, дори да замине, може да бъде само слушател и наблюдател в залата без право на процесуално представителство, каквато е практиката в джамахирията.
След ескалирането на скандала кабинетът взе решение да изпрати в Триполи още правосъдния министър Теодосий Симеонов заедно с главния прокурор Никола Филчев, стана ясно миналия четвъртък. Не е ясно какво ще правят там. С тях ще отпътува и д-р Галин Каменов, зам.-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор, който ще отговаря за експертната част от мисията.
"Най-вероятно здравната експертиза ще реши изхода на процеса", смята министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев. Затова страната ни е поискала тази задача да се възложи на независим международен екип. Ние имаме такова предложение до щабквартирата на Световната здравна организация (СЗО) в Женева, обяви Семерджиев. "Заразени са 393 деца и вече има 23 починали. Това означава, че заразяването е станало отдавна. Ако се види таймингът на заразата, може да се прецени дали докторите са били в страната и дали имат някаква вина", смята той. "Ако страната домакин не желае международна експертиза, няма никакви механизми тя да бъде накарана", застрахова се Семерджиев.
Постъпки за международна експертиза обаче са направени в периода 10-11 февруари т.г. - едва след като е станало ясно, че българските медици ще бъдат привлечени като обвиняеми, а не като свидетели по делото. "Формулата, която се цитираше от либийската страна, е, че те са задържани, за да са на разположение на следствието", каза правосъдният министър Теодосий Симеонов. По всяка вероятност българската държавна администрация е разчитала проблемът да се реши от Световната здравна организация. Впоследствие обаче се оказало, че мисиите на организацията в Либия били просто технически. "Експертите вероятно не са се ангажирали конкретно по случая, а са проверявали какви са условията в либийските здравни заведения", твърди Илко Семерджиев.
За жалост в момента българската страна не е съвсем наясно как ще бъдат съдени българските медици. "В момента очаквам буквално всеки миг да пристигне превод на наказателния закон на Либия. Това ще ми даде възможност да се запозная по-подробно с процедурите... Би трябвало да имат процесуален закон, който да е публичен. Известно ми е, че либийците в голяма част от правото си са използвали италианското. Това ми вдъхва надежда, че има нови, модерни процедури. От друга страна обаче, много от нормите следват принципите на шариата", каза Теодосий Симеонов. Засега се знае само, че сънародниците ни ще бъдат изправени пред нещо като народен съд, който носи името Бюро за народен иск. Не е ясно дали в състава на този правораздавателен орган влизат юристи или не.
"Нашите дипломати не получават никаква информация по случая", оплака се правосъдният министър. "От либийска страна е спуснато було, което от доста време не можем да пробием", допълни той. Единствените данни за съдържанието на обвинителния акт срещу българските лекари са дошли по линия на преводача от арабски, който е прочел документа на подсъдимите. Той не е получил препис, а е можел само да си води бележки и да запаметява написаното. По време на делото са погазени основни моменти от консулската конвенция и договора за правна помощ между България и Либия, който е подписан още през 1984 г. Българският консул в Триполи не е бил уведомен до три дни след задържането, както повелява конвенцията. Освен това дипломатите ни не са получили достъп до задържаните и не са били информирани за правата и задълженията на българските граждани, както повелява конвенцията. Сънародниците ни не са третирани наравно с либийските граждани, както е записано в двустранния договор между Република България и Либийската джамахирия. Доста странно е обаче защо българските дипломати очакват някакво спазване на международното право от човек с репутацията на Муамар Кадафи. Това говори или за пълно безсилие, или за пълна неадекватност на ситуацията.
"Моля ви, не тиражирайте непремерени слова. Една антибългарска истерия в Либия би утежнила страхотно много положението", каза още Теодоси Симеонов. По негови данни там се намират около 5000 наши сънародници. Всеки един от тях би могъл да стане потенциален обект на гонения от режима на Кадафи. "Всъщност отношенията между България и Либия в момента са добри. Освен това няма либийски граждани в български арести или затвори", твърди Теодосий Симеонов.
Броени дни преди следващия етап от процеса изведнъж много държавни институции започнаха да спасяват шестимата българи, като командироват в Либия някакви хора. Дори да са авторитети у нас или с някакви високи позиции в администрацията, те едва ли могат да направят каквото и да било. Какво ще направи Теодосий Симеонов например, когато не знае дали в Либия имат процесуален кодекс, камо ли да го познава?! Какво ще направи главният санитарен инспектор, когато няма информация за конкретния случай?! Всички наши пратеници отиват в Либия, въоръжени с единствения аргумент, че шестимата лекари са невинни, защото са българи и не могат да направят така. Което е вярно, но абсолютно недостатъчно, за да оневини сънародниците ни.
Президентът Петър Стоянов, след като в началото на седмицата призова да не се създава истерия, която може да навреди на задържаните, направи единствения видим полезен ход до момента - позвъни директно на Муамар Кадафи. С това той показа също, че публичността в случая е задължителна - натискът, който оказаха медиите, накара управляващите да се активизират. Стана ясно, че са потърсени различни канали за съдействие, но панически, без синхрон и твърде късно, за да имат тези стъпки животоспасяващ ефект.
В същото време кръгове около социалистите лансираха информацията, че чрез трети страни се водят тайни преговори за опрощаване на либийския дълг към България. Досегашната практика в отношенията ни с Либия показва, че проблемът може да се реши най-добре на държавно и дипломатическо равнище. Няма сфера, в която сътрудничеството или проблемите с тази страна да са решавани по друг начин освен на междудържавно равнище. С междуправителствени спогодби се уреждат въпросите за участие на български инженерингови и строителни фирми в изграждането на обекти в Либия, а също така и сътрудничеството в областта на образованието, науката, културата и здравеопазването. В двустранни спогодби се регламентират и въпросите за работната сила, тоест за изпращането на български специалисти в Либия по колективни и индивидуални договори, в това число и на медици. Дори вземанията на български фирми, в това число частни, сега ще се доказват и преизчисляват от междудържавна финансова комисия. Не е изключено именно сметките за дълга към София да решат съдбата на арестуваните медици.
"Сега ще ни изтъргуват парите, ще видите", заявиха работници от Техноекспортстрой. Те протестираха пред Министерския съвет и парламента в четвъртък заради неполучените заплати от работата им в Либия. Тези хора не са коравосърдечни. Те също имат проблем и той е как да изхранят семействата си, след като години наред не са получавали заплати. "Ние всичките сме потънали в дългове - вземаме заеми, за да живеем, 17 млн. долара ни дължат", обясниха протестиращите. И все пак външният дълг в момента, изглежда, е единственото нещо, което правителството би могло да търгува с Триполи срещу освобождаването на шестимата българи или поне провеждането на нормален и прозрачен процес.
Въпросът е защо пазарлъкът не започна по-рано. И срещу какво в края на миналата година бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев прие либийският дълг да се редуцира почти с две трети. Логично е да се очаква, че българската страна ще получи нещо срещу такава голяма отстъпка. Това нещо би трябвало да бъде гаранция за справедлив съд и дори освобождаването на арестуваните и застрашени от смъртна присъда българи. И преди три месеца това беше най-сериозният проблем в отношенията между София и Триполи, както е и сега. В протокола от двадесет и първата сесия на междуправителствената българо-либийска комисия обаче не личи изобщо да е ставало въпрос за арестуваните хора.
Финансовите вземания на България от Либия са в размер на 290 млн. долара, като 50 млн. долара от сумата са държавният дълг, а останалата част са задължения към 9 български компании, сред които са авиокомпания "Балкан", Техноимпортекспорт", Техноекспортстрой, "Кинтекс", Булгаргеомин, Агрокомплект и др. Това съобщи през ноември миналата година ексвицепремиерът Бакърджиев, който председателстваше двадесет и първата сесия на междуправителствената комисия от българска страна. Той увери, че най-късно до месец ще бъде изготвен списък с имената на работниците, които и до момента не са получили заплатите си от работата в Либия.
Признаването само на 290 млн. долара дълг на Либия към България предизвика недоволство в икономическите среди у нас. Няколко месеца преди сесията наши експерти от финансовото министерство твърдяха, че Либия има да ни връща близо 800 млн. долара. В края на август 1997 г. президентът Петър Стоянов по време на срещата с току-що пристигналия посланик на Либия у нас Фарадж Абделрахим Джибрил ал Саклюл също посочи, че либийският дълг към български фирми и предприятия е над 800 млн. долара. Цифрата, която посочи Бакърджиев, на практика покрива само дълга на Триполи към Техноекспортстрой.
Опит за редуциране на либийския дълг в името на "братското сътрудничество" направи в средата 1995 г. вицепремиерът от правителството на Жан Виденов Дончо Конакчиев. Но и той все пак намали вземането само до 450 млн. долара. Либийската страна естествено твърдеше и тогава, че дългът й е по-малък. В крайна сметка въпросът не беше решен окончателно. Тогава БСП-правителството обясни готовността си да отстъпи близо половината от вземанията с аргумента, че трябва да се съобразим с позицията на Либия, защото от това зависи съдбата на нашите петролни концесии. От 1979 г. досега българската страна е похарчила около 165 млн. долара за оборудване и проучване в двете нефтени концесии, в които имаме участие от 15%. В резултат на това са открити 150 - 200 млн. барела нефт, който се изчислява на на около 1.5 - 2.4 млрд. долара, газов кондензат и природен газ за 1.8 млрд. долара. Споразумението изтича през 2005 г. и ако България не предприеме решителни действия за стабилизиране на позициите си, в края на този срок ще направи подарък на Триполи за около 600 млн. долара (15% от от 4-те млрд. долара).
В протокола от двадесет и първата сесия се говори в пожелателно наклонение за развитие на търговско-икономическите отношения, за участия в международни панаири и за спогодби за сътрудничество между търговско-промишлените палати на двете страни. Подписани бяха търговска спогодба и спогодба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Отбелязано е, че се работи по спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Засегнати са въпроси за сътрудничество в областта на селското стопанство, социалното осигуряване, младежта и спорта, образованието и културата и т.н.
Всеки от тези въпроси би могъл да изчака, докато не се уреди проблемът с арестуваните български граждани. В крайна сметка скандалът с медиците започна месеци преди сесията и беше ясно, че нещата се усложняват. Нормалната логика е при наличието на такъв сериозен проблем в отношенията между двете страни да не се пристъпва към обсъждането на други въпроси, докато не се намери решение на най-приоритетния. А какво по-важно има от сигурността на българските граждани, където и по света да се намират те. В официалния протокол от сесията обаче няма и дума за този проблем. Наистина Бакърджиев твърди в доклада си, с който обяснява в МС какви са резултатите от сесията, че либийската страна е поела ангажименти относно българските медицински работници. Те били обещали да се ускори процедурата по следствието, да предоставят правото на българска адвокатска защита на нашите граждани, да се осигурят редовни срещи на представители на българското посолство със задържаните, да съдействат на българите с изтекли договори в Либия, които нямат нищо общо със следствието, да се завърнат в България. Ако либийската делегация е поела наистина такива ангажименти, защо те не са вписани в официалният протокол. Отговорът е, че явно никой не е имал намерение да поема официално, а значи и да изпълнява, тези ангажименти. Което се потвърждава и от сегашното поведение на либийските власти.
Правителството е уязвимо от всеки елемент в скандала с арестуваните лекари. Провалът на здравната реформа, мизерията на медицинското съсловие и липсата на перспектива карат тези хора да вземат отчаяното решение да заминат на гурбет в Либия. Както се видя, при тежки условия и без гаранции за свободата и живота им, камо ли за някакви други права. Тоталната безпомощност на посолството ни в Либия е зловещо следствие от практиката на дипломатическа работа да продължават да бъдат назначавани абсолютни непрофесионалисти. От аматьор, който е заминал в чужбина като наказание или компенсация за партийни заслуги и работи с мотивацията да събере пари за нова кола, трудно може да се очакват активни и професионални действия. И ако обикновено това не прави впечатление, защото в крайна сметка дипломатическият мързел и безхаберие не нанасят преки вреди, в случая с Либия реално е заплашен животът на шестима човека.
Всички тези въпроси трябва да бъдат разисквани, но чак след като те се върнат живи и здрави в България.
Държавата определи правилата за договаряне на енергийния пазар
Реалната конкуренция между производителите ще започне едва през 2002 г. Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР) приключи с изработването на общите условия в договорите за продажба на електрическа енергия и през миналата седмица официално представи проекта. Тези условия са един от най-важните поднормативни документи, без които е невъзможно да започне разделянето на Националната електрическа компания. Те определят реда и условията, при които ще се сключват, изменят или прекратяват договорите за продажба на електричество, отговорността за неизпълнението им, правата и задълженията на страните по тях. Засега не е ясно дали това ще бъде вътрешен документ на ДКЕР, или ще се обсъжда и в Министерския съвет. В Закона за енергетиката не е казано изрично, че се изисква одобряване на общите условия от правителството.
В проекта са посочени шест случая на договаряне, при които се прилагат общите условия. Досега съществуваше само един договор - между НЕК и консуматорите на електроенергия, независимо дали те са физически лица, обществени институции или предприятия. Новото е, че се включват нови търговски връзки. След приемането на поднормативната база (включително общите условия за договаряне) НЕК ще се раздели и на мястото на сегашната вертикално интегрирана компания монополист ще възникнат три групи фирми. В първата група ще влизат основните ТЕЦ, АЕЦ "Козлодуй" и някои ВЕЦ, които ще се регистрират като самостоятелни акционерни дружества независими производители. Във втората група е преносната компания НЕК (в този случай познатата абревиатура вече ще означава Национална електропреносна компания), която включва мрежата за високо напрежение, диспечерския център и саморегулиращите се ВЕЦ. В третата група влизат 7-те електроразпределителни клона, които държат мрежата за средно и ниско напрежение и също ще се регистрират като самостоятелни акционерни дружества и ще бъдат пуснати за приватизация. При тази ситуация вече ще се сключват търговски договори между различните играчи на енергийния пазар.
Електроцентралите независими производители ще сключват договори с преносното предприятие "единствен купувач" (мрежата за високо напрежение) за покупко-продажба на произведената електроенергия. Ще има обаче и друга група независими производители, които ще продават електричество само на средно или ниско напрежение. Тогава те ще сключват договор с разпределителното предприятие, към чиято мрежа са присъединени. Като пример могат да се посочат някои ВЕЦ и топлофикационни централи, които използват електричеството по-скоро за собствени нужди и продават остатъка. В този специфичен случай "единственият купувач" на практика се заобикаля.
Третият вид договори са между преносното предприятие и разпределителните дружества. В този случай "единственият купувач" сключва договори за продажба на електроенергия на едро. Освен на седемте разпределителни фирми "единственият купувач" ще може да се договаря и да продава електричество и на някои потребители (главно индустриални фирми), които са включени директно в мрежата за високо напрежение.
Седемте разпределителни дружества ще имат лиценз за разпределението на електроенергията в съответния регион. Предвижда се да се издава само един лиценз за разпределение (т.е. общо 7 лиценза за страната - по един за всяко от разпределителните дружества). Не се предвижда възможност за издаване на два и повече лиценза. По този начин се ограничава конкуренцията и на практика се налага регионален монопол.
Четвъртият вид договори ще се сключват между разпределителните предприятия и крайните потребители, включени към разпределителните мрежи за средно и ниско напрежение. Това са всъщност договорите за търговия с електричество на дребно.
Предвижда се също възможност за сключване на договори между две съседни разпределителни предприятия (главно по линията на обмен на електроенергия при нужда).
Шестият вид договаряне, който е от особено значение за развитието на пазара на електрическа енергия, е сключването на договори между централите независими производители и привилегировани потребители. Според Закона за енергетиката привилегировани са потребителите, които отговарят на определени критерии и ще могат да се договарят директно с избрани от тях електроцентрали. В този случай НЕК ще бъде задължена да транспортира електричеството по мрежата за високо напрежение срещу заплащането на определена такса. В международната практика това се нарича достъп на трети страни до преносната мрежа. Предимството му е, че създава условия за по-голяма конкуренция и допринася за либерализирането на пазара, а оттам и за поевтиняването на цените на електроенергията. Законът за енергетиката предвижда тази практика да се въведе у нас от 1 януари 2002 г. Преносното предприятие на практика ще изпълнява три функции. Едната е търговската и се изчерпва с купуването на електричество от независимите производители и продажбата му на разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към мрежата за високо напрежение, а също така реализирането на износ. Втората функция е технологична - новата НЕК ще получи лиценз за поддръжка и опериране на електрическата мрежа. Третата функция е диспечингът.
Проектът на общите условия предвижда договорите за продажба на електрическа енергия между централите независими производители и преносното (респективно разпределителното) предприятие да се сключват за срок от 1 година освен в случаите, когато Законът за енергетиката предвижда друго. Законът предвижда възможност за по-дългосрочни договори само при строителство на нови мощности. Това може да доведе до криза в отношенията с външните инвеститори, с които вече са подписани или предстои да се подписват споразумения за строителство и рехабилитация на електроенергийни мощности. Инвеститорът трябва да е в състояние да прогнозира възвращаемостта на вложените средства, а това не може да стане с подписването на едногодишни договори за изкупуването на произведеното от него електричество. Този проблем засяга смесените фирми за рехабилитация на "Марица-изток 2" и Марица-изток 3" с участието на немската RWE и американската Entergy. Подобен проблем ще възникне и за АЕЦ "Козлодуй" - коя банка ще приеме за гаранция срещу огромните кредити едногодишен договор, който евентуално би могъл да се продължи автоматично. Известна вратичка има за "Марица-изток 1", доколкото заместващата мощност може да се смята за нова централа.
Сделката с немската RWE за "Марица-изток 2" засега се отлага
Концернът преструктурира бизнеса си заради по-ниските цени на електроенергията в Европа
Сделката с немския енергиен концерн RWE за ТЕЦ "Марица-изток 2" е отложена, докато се изясни новата структура на холдинга след сливането му с VEW AG. Тогава ще стане ясно и кой ще бъде страна по договора с НЕК. В момента това е RWE energie, която е дъщерна фирма на холдинга, специализирана в производството на електроенергия. Най-вероятно преговорите по-нататък ще се водят с "Райнбраун" (Rheinbraun AG), в която ще се консолидират добивът на лигнитни въглища и производството на електричество от тях. Досега концернът "Райнбраун" беше специализиран в производството на въглища и на техника за въгледобива и държеше целия добив на лигнитни въглища в бившата Източна Германия.
RWE продължава да проявява интерес към сделката за "Марица-изток 2", съобщиха от холдинга. Това потвърди и зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски при завръщането си от Дуисбург, Германия. Съмненията, че германците може да се оттеглят от сделката, се появиха във връзка с упреците на концерна за отношението към чуждите инвеститори в България, отправени чрез държавния секретар на германското външно министерство Кристоф Цьопел и чрез радио "Дойче веле". Освен това преговорите между RWE, Агенцията по енергетика и НЕК от известно време практически замряха.
Немският енергиен концерн от две години преговаря с енергийното ведомство и НЕК за създаването на две смесени дружества. Първото е за добив на лигнитни въглища, в което от българска страна ще участват мини "Марица-изток", а RWE ще се представлява от компанията "Райнбраун". Смесената минна компания ще снабдява с гориво трите електроцентрали от енергийния комплекс "Марица-изток", които работят с лигнитни въглища. Второто дружество трябваше да се създаде с участието на RWЕ Eenergie за модернизация и експлоатация на електрическата централа "Марица-изток 2". За останалите две централи от комплекса - "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3", вече са сключени договори между НЕК и външни инвеститори.
Миналата есен шефът на направлението за международни проекти в "Райнбраун" д-р Улрих Йобс обяви, че германският концерн е готов да инвестира в двата проекта един млрд. марки. Според първоначалния проект средствата трябва да се разпределят съответно около 300 млн. марки за въгледобивната компания и 700 млн. марки за централата. Йобс обясни, че германското участие ще бъде с парични вноски и с ноу-хау, а българското - с апорт на активи. RWE взе окончателното решение за реализацията на проекта през септември м.г., въпреки че преговорите се водят от 1998 г. Оттогава изминаха пет месеца, но съществен напредък изглежда не е постигнат.
Последният протокол от преговорите между НЕК и RWE energie е с дата 11 ноември 1999 г. и в него са конкретизирани условията, които предлагат немците за сделката с електрическата централа. От документа става ясно, че офертата на RWE е доста по-различна от условията, при които бяха сключени договорите за другите две централи с "3С" и "Ентерджи".
В протокола е записано, че на 22 октомври 1999 г. директорският борд на НЕК е приел решение четирите стари блока на "Марица-изток 2" да се изключат от джойнт венчъра. Тоест става ясно, че RWE не желае да се ангажира с 8-те блока на "Марица-изток 2", а ще вземе само четирите нови турбини и НЕК е приела това. Една от последните справки на Агенцията по енергетика показва, че първите четири блока на централата са в експлоатация над 30 години и имат нужда от рехабилитация, която би могла да продължи живота им. Блоковете от 5 до 8 не се нуждаят от рехабилитация, но към тях трябва задължително да се изградят сероочистващи инсталации. В момента със заем от ЕБВР и ЕИБ и със собствени средства на НЕК се изграждат сероочистки към 7-и и 8-и блок, които ще бъдат завършени през 2002 г. Такива инсталации трябва да се изградят и към 5-и и 6-и блок и това е част от задължителните изисквания към кандидатите за приватизацията на централата. Засега единственият кандидат е RWE energie, но други всъщност не бяха потърсени. Обяснението е, че за важните централи се търси стратегически инвеститор и германската компания отговаря напълно на това определение. Всъщност най-голямата инвестиция на RWE energie ще бъде за изграждането на сероочистващите инсталации.
В подписания протокол има няколко елемента, които показват сделката с RWE energie за "Марица-изток 2" като доста по-приемлива в сравнение със сделките за "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3". В протокола НЕК изтъква, че целият риск от изпълнението на рехабилитационната програма ще се понесе от RWE energie, с което германците явно са съгласни. RWE също така е готова да поеме изцяло ресурсния риск. При другите две сделки доставката на въглищата по фиксирани цени се поема от НЕК. От протокола става ясно, че в този случай не НЕК, а немската компания ще доставя необходимото количество лигнитни въглища и поема риска от евентуалното им поскъпване. Разбира се, ако се реализира сделката с мините, RWE ще има предимството, че нейна фирма ще произвежда и доставя въглищата от мини "Марица-изток".
Схемата за създаване на смесена компания между НЕК и RWE е като тази при сделката с "Ентерджи" - първо се създава иницииращо дружество, което подготвя създаването на същинския джойнт венчър.
Оригинален обаче е ценовият модел. RWE предлага за обсъждане 4 варианта, при които цената, по която германците ще продават тока на НЕК, се обвързва с цената, която ще платят за четирите блока на централата. При първия вариант се предлага RWE да плати за централата 50 млн. марки, при което ще продава тока на НЕК по 4 пфенига (т.е. под 2 цента - 1 цент е равен на 1.94 пфенига) за квтч. Вторият е с цена 200 млн. марки за централата срещу 4.5 пфенига за квтч. При третия вариант се предлага цена за теца 400 млн. марки при цена на тока 4.9 пфенига за квтч. При последния вариант цената на централата е повишена на 1 млрд. марки и цената на тока скача съответно на 6.5 пфенига (около 3.3 цента) за квтч. В този случай в цената на електричеството влиза и горивната компонента. За сравнение и "Ентерджи", и "3С" предлагат цена около 3.5 цента без горивото. При това "Ентерджи" предлага 40 млн. долара за най-новата централа от комплекса, а не 1 млрд. марки, коментират енергийни експерти. Източник, близък до "Ентерджи", съобщи, че американската компания обсъжда с НЕК нов вариант, при който цената на тока ще се намали значително и ще падне под 3 цента. Засега обаче няма официална информация как ще стане това.
RWE държи на вариантите с по-ниски стойности на тока и централата. Според експертите й при скъп ток продажбите ще намалеят и това ще доведе до отрицателен финансов резултат.
При тези сравнително добри параметри на сделката е логичен въпросът защо преговорите между НЕК и RWE зациклиха. "Преговорите бяха напреднали в края на миналата година, но немците поискаха отлагане на разговорите, защото започна преструктуриране на концерна", обясни председателят на директорския борд на НЕК Константин Шушулов. Според него се очаква представителите на концерна да пристигнат през следващата седмица. "НЕК не е загубила интерес независимо за коя част от централата става въпрос. Не намираме за необходимо да се инвестира в сероочистващи инсталации в 4-те стари блока, тъй като те вече наближават края на експлоатационния си срок", заяви Шушулов. Според него обаче схемата с ниска цена на централата и евтин ток не е приемлива. "Това ще представлява скрито субсидиране на тока с ниската цена на централата, което ще даде възможност на RWE ("Райнбраун") за дъмпинг на пазара на електроенергия", смятат шефовете на НЕК. Като най-приемлив според тях се очертава вариантът с цена на централата около 400 млн. марки и цена на тока 4.9 пфенига (2.5 цента) на квтч.
Държавата се връща на зърнения пазар
Скандалният Красимир Джанков обеща да се бори със сенчестата икономика
Популистката офанзива "Хлябът няма да поскъпне" приключи с подписването на меморандум за свободен и стабилен пазар на зърно между земеделския министър Венцислав Върбанов и шефовете на седем браншови организации. От документа става ясно, че държавата занапред ще опита да се върне към частично администриране на пазара на зърно и хлебни изделия.
Макар че не предвижда фиксирани цени, меморандумът обвързва цената на хляба с цената на зърното и брашното. Те трябва да бъдат в съотношение 4 (хляб) към 2 (брашно) към 1 (зърно). Източник от земеделското министерство каза, че първоначалната идея била за съотношение 5 към 2.5 към 1, но отпаднала заради опасения, че ще предизвика поскъпване на хляба. "Тази пропорция пак ще предизвика поскъпване на хляба, въпреки че целеше точно обратното. Реалното съотношение е 3 и нещо към 2 към 1. При положение че цената на хлебната пшеница гони 200 лв. за тон, това означава хлябът да достигне 80 ст. за килограм. Защо въобще трябваше да се записва такова нещо, при това пожелателно", коментира пред "Капитал" известен експерт в търговията със зърно. Недомислията около пропорцията вероятно идват оттам, че с нея трябваше да се съгласят всички браншови организации - на зърнопроизводителите, на зърнотърговците, на мелничарите, на хлебопроизводителите, чиито интереси не съвпадат. Докато производителите искат да продават зърното си на възможно най-високата цена, мелничарите искат да купуват на възможно най-ниската.
Системата на фиксирани цени и държавна намеса в търговията със зърно официално беше отменена със Закона за зърното от 1997 г. Администрирането беше в очевидно противоречие с принципите на търсене и предлагане и всяка година предизвикваше ту дефицит, ту излишък на зърно.
Въпреки че формално вече действат свободни принципи на пазара, чиновниците все още опитват да влияят и да обясняват поведението на пазара. Земеделският министър Венцислав Върбанов например от няколко месеца упорито твърди, че няма недостиг на хлебна пшеница, нито пък ще се наложи внос на зърно. Факт е обаче, че на Софийската стокова борса почти не се сключват сделки за хлебна пшеница, защото няма предлагане. Според източник от борсата от началото на годината единственото предлагане е било само за малки количества зърно от 1997 г., деблокирани от Държавния резерв. Междувременно вече започна и внос на пшеница - от Франция и Казахстан, а по неофициална информация от търговец на зърно предстои внос и от Полша. Вносната пшеница обаче засега се купува малко, защото цените й надхвърлят 200 лв. на тон, а търсенето в България още се запазва на нива до 170-180 лв. на тон.
Правителството и браншовите организации сключват "обществен договор", пише в меморандума от миналата седмица. Както стана ясно от изявленията на Върбанов и на шефовете на браншовите организации, документът няма юридическа сила и с нищо не задължава тези, които са го подписали. "Това са подробности... Всички ще се стремим да го изпълняваме", поясни земеделският министър Венцислав Върбанов. Шефовете на браншовите организации го подкрепиха, а Радослав Козарев, шеф на Асоциацията на търговците на зърно, дори заяви заплашително: "Тези, които не спазват правилата и са извън браншовите организации, ще фалират страшно бързо". Идеите от меморандума ще получат правен статут, ако бъдат включени в национална стратегия за развитието на зърнения пазар и в законите за зърното и за банките, и такива поправки се предвиждат.
Най-любопитно беше изказването на Красимир Джанков, председател на Съюза на българските мелничари, който ентусиазирано подкани всички да се борят срещу сенчестата икономика в хлебопроизводството. Същият Красимир Джанков заедно с брат си Стефан чрез фирмата "Крапс мел 1" миналата година купи софийския мелничен комбинат след намаляване на цената (в несъответствие с първоначалната оценка) и плащане на 80% от нея чрез компенсаторни записи. Братята Джанкови са замесени също в източване на 12-13 млн. долара от Ръководство на въздушното движение (РВД). Досега РВД финансира два хотела на Джанкови - този на "Копитото" и "Морска звезда" на "Златни пясъци", по схемата на предплащане на бъдещи услуги.
Повечето точки на меморандума изглеждат доста непазарни. Примерно пише, че трябва да се постигнат разумни търговски надценки при продажбата на хляб, обаче липсва определение за разумни. Освен това има идея да се облекчи кредитирането на производителите по веригата зърно -брашно - хляб чрез промяна в Закона за банките. Вероятно идеята е банките (включително частни) някак да бъдат принудени да кредитират земеделските производители. Проблемът със земеделските кредити досега беше, че производителите не могат да осигурят достачъно ликвидни обезпечения, а предлагат само земи, сгради или остарели машини.
Други идеи от меморандума направо са безсмислени по същество. Има идея например да се насърчава взаимната борсова търговия в рамките на Европейския съюз, тоест българските стокови борси да си търгуват с европейските. Според Христо Миленков, зам.-директор на Софийската стокова борса, това е неосъществимо, защото борсите не са търговски дружества и не търгуват помежду си, а осигуряват условия за търговия на своите членове. Друга странна идея е да се приведе в действие системата на лицензирани публични складове (те приемат зърно на влог и в замяна издава записи, които могат да се търгуват и залагат), като се избегне двойният стандарт със зърнохранилищата (само приемат зърно на влог, без да издават книжа). Висш чиновник от земеделското министерство съобщи, че се спрягала идея зърнохранилищата също да получат право да издават записи, независимо че повечето от тях не могат да изпълнят финансовите изисквания по Закона за зърното.
Относително разумните препоръки от меморандума са да не се допуска търговия със зърно и зърнени продукти без документи, да се синхронизира БДС в зърното, брашното и хляба с действащите европейски стандарти, постепенно да се въведе баркод на производителите на хляб (с идеята да се проследи откъде е тръгнал продуктът), да се подобри информационната система на земеделското министерство по въпросите на зърното. Меморандумът освен това препоръчва да се създаде "инфраструктура, която да облекчи търговията, съхранението и транспортирането на зърно и зърнени продукти чрез финансиране по международни проекти". Според неофициална информация тази точка всъщност е идея за строеж на зърнено пристанище и на магистрали за зърно във вътрешността на страната с финансиране от САПАРД, европейската предприсъединителна програма за земеделие.
Времето на една голяма глупост изтече
От тази седмица телевизионният рекламен пазар вече не е толкова уродлив - ако някоя компания иска да популяризира продукта си в националния ефир, вече има възможност за това. Забраната за излъчване на клипове в най-гледаното време на единствената национална телевизия - БНТ, падна миналата седмица. Абсурдното вето беше наложено от управляващите преди повече от година с аргументи, които биха накарали първокурсник от икономически техникум в малък провинциален град да се залива от смях, докато върви между ТКЗС-то и хоремага. Малко са случаите, в които толкова кристално ясно се вижда за чии конкретни интереси работят управляващите. В известен смисъл именно това е клиентелизмът, за който лидерът на СДС обяви, че е толкова опасен за синята партия. В края на 1998 депутатите от управляващата партия пренасочиха със закон приходи от над един милион германски марки от държавната БНТ към столичната "Нова телевизия" за този период. Нямаше друг начин това да се случи.
Това беше жест на Иван Костов към неговия приятел Стефан Димитров, шеф на "Нова". Стефан Димитров направи пък жест към своя работодател - сърбинът Дарко Таминджич. Той пък от своя страна направи жест към съдружника си на рекламния пазар Красимир Гергов, който веднага организира около "Нова телевизия" схема, подобна на тази, която действаше в БНТ.
Междувременно Иван Костов се скара с приятеля си Стефан Димитров, но рекламните приходи продължиха да се стичат по силата на закон в джобовете на Гергов и Таминджич. Жалко. Толкова е жалко, че вече на никого не му прави впечатление. Този законов текст е може би една от най-абсурдните и тъпи промени, приемани от сегашното мнозинство, но понеже го прокара лично премиерът, никой не посмя да се противопостави.
Сега вече ситуацията на рекламния пазар отново придобива вида отпреди година. Тя пак е уродлива, защото в националния ефир засега няма конкуренция и преди есента едва ли ще има, но все пак положението е по-нормално. Остават надеждите, че каналът на Мърдок ще оправдае очакванията, които му възлага рекламният пазар - да създаде нормални условия за компаниите, които искат да продават повече продуктите си и залагат на телевизионната реклама; пазар без монопол и с цени, които се определят от търсенето и предлагането; пазар, където по-добрата агенция ще е тази, която предлага по-добро обслужване, а не по-ниски цени, постигнати посредством множество малки и големи далавери.
Изборът за БТК - по-малкото зло
И последните разяснения на холандско-гръцкия консорциум KPN/OTE по преговорите за БТК, изглежда, няма да доведат до финализиране на сделката. От последните документи по приватизационната процедура става ясно, че кандидат-купувачите не отстъпват от едно от най-неприемливите за правителството искания от първоначалния вариант на приватизационния договор - "Република България да съгласува с консорциума ангажиментите, които ще поема към Световната търговска организация (СТО), ЕС и НАТО". Аргументът за искането е, че кандидатите не искат след сключването на сделката да има законодателни промени, които могат по някакъв начин да ограничат лицензите им за опериране на БТК и втория GSM. Освен това кандидатите продължават да настояват за монополни права върху международния пренос на гласови услуги независимо от начина на трансмисия - в противоречие с ангажиментите на България към СТО.
Чрез финансови схеми за насочване на бъдещи приходи към държавния бюджет консорциумът предлага нещо като увеличение на цената. Според собствените изчисления на KPN и ОТЕ става дума за нарастване със 104 млн. долара по настояща стойност. Министерството на финансите обаче е дало становище пред работната група за БТК, че всъщност не може да се говори за увеличаване на цената.
С навлизането на преговорите в решаваща фаза се разгорещиха и страстите около тях. Редица гръцки вестници подеха темата през седмицата, като някои от тях обявиха, че залог на сделката са междудържавните отношения с южната ни съседка.
Приватизацията на БТК се точи от лятото на 1996 г., когато Агенцията за приватизация откри процедурата. Това беше първата сделка, по която беше определен чуждестранен консултант - инвестиционната банка "Дойче Морган Гренфел" (впоследствие преименувана на Дойчебанк). Целта беше демонстрация на прозрачна приватизация пред международната общност и в резултат - привличане на повече инвеститори. Участието на Дойчебанк в сделката обаче се оказа пълен фарс. Консултантът постепенно загуби влияние върху сделката в полза на групата около бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. В края на 1998 г. все още се водеше битка за надмощие по сделката за БТК между вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев, но при подаването на офертите през март 1999 г. спорът вече беше решен в полза на Бакърджиев. Под една или друга форма големите компании, заявили интерес към БТК, бяха принудени да се оттеглят, а холандската KPN получи неофициален съвет да влезе в консорциум с гръцкия телеком ОТЕ, ако иска да спечели сделката. Наскоро вицепрезидентът на KPN Мартин Питерс заяви по този повод, че не би искал да коментира неофициални съвети, които компанията е получавала във връзка със създаването на консорциума отпреди една година. Така холандско-гръцкият консорциум се оказа единствен кандидат-купувач за БТК чрез процедура, опорочена от управляващите с удивителна последователност. Посредникът за последен път опита да се намеси, като предложи прекратяване на процедурата с аргумента, че единствената оферта е крайно неизгодна за правителството. Едновременно с това имаше и неофициално политическо решение на управляващите да не се продава на ОТЕ заради доказаните й връзки със скандалната фирма "Интраком" на бившия агент на "Щази" Сократис Кокалис.
Не само че нищо подобно не се случи, но и всички искания на кандидат-купувачите бяха приети без възражения от работната група по преговорите. През пролетта на 1999 г. сделката вече официално беше поета от Бакърджиев. Факт е, че на 18 май Световната банка, която финансира процедурата по продажбата на БТК, е била информирана от българското правителство, че подадената на 18 март оферта от ОТЕ/KPN е "незадоволителна както поради несъответствие със законовите норми, така и за предложената цена" и че "оферентите са предложили законова рамка и пакет от споразумения, които изобщо не съответстват на предварително зададените параметри на сделката".
Вместо да се прекрати обаче, след това сделката в продължение на месеци беше сочена като пример за успешна приватизация, която е въпрос на дни да се финализира. В този период любовта между правителството и "Интраком" процъфтяваше. Първо Бакърджиев посети Харвард по програма, финансирана от Кокалис, впоследствие се подписа меморандум за бъдещи инвестиции на дъщерно дружество на "Интраком" и Oracle. През есента на 1999 г. бившият вицепремиер тържествено откри най-големия проект на "Интраком" - изграден оптичен кабел от София до Петрич на стойност над 1 млн. долара. За да даде добра новина на международните наблюдатели по случай предстоящата емисия на еврооблигации на ОТЕ и като правителствен успех преди местните избори, Бакърджиев стигна дотам, че обяви официално сключването на сделката. Естествено нямаше нищо такова.
Преговорите за БТК през цялото време досега се отличаваха с поразителна непоследователност. Наскоро преговарящите например извадиха на бял свят опасения, че връзките на ОТЕ с "Интраком" са заплаха за националната сигурност, че ще доведат до източване на пари от националния телеком и пр. Най-вероятно заради припомнянето на "Интраком" гръцката преса реагира с публикации за влошаване на отношенията между България и Гърция при провал на сделката за БТК. В. "Вима" съобщи, че отношенията между България и Гърция се влошават заради писмо от Иван Костов, пратено до гръцкия премиер Костас Симитис с молба за съдействие да се разрешат последните осем спорни въпроса между ОТЕ/KPN и българската държава. В "Ексусия" (близък до социалистическата партия ПАСОК, финансово свързана с "Интраком") пък съобщи, че съдържанието на това писмо в гръцките правителствени среди се окачествявало като недопустимо. В същия вестник се появи и конспиративна версия, че "Мобиком" и "Кейбъл енд уайърлес" са в основата на разпространяването на антигръцки публикации, че финансирали евролевицата.
Заради атаките в гръцкия печат българската преса пък лансира хипотезата, че публикациите са поръчани от "Интраком" и Кокалис. "Вестник "Вима" например не би могъл да пуска публикации по поръчка на Кокалис, защото е собственост на друг, далеч по-богат гръцки бизнесмен - Ламбракис", каза Спирос Франгопулос, съветник по печата към гръцкото посолство.
Гръцкият външен министър Георгиос Папандреу опроверга твърденията за влошени отношения между България и Гърция, като заяви пред гръцкия в. "Ексусия": "Отношенията между България и Гърция не могат да бъдат разтърсени изоснови от отделни проблеми... България е приятелска страна. Отношенията ни се развиват още от периода на студената война и бяха модел за двустранни отношения. " Папандреу казва също, че външният министър Надежда Михайлова го убедила, че в България няма предубеждение към ОТЕ.
Нито гръцкият, нито холандският посланик пожелаха да коментират пред "Капитал" възможността за влошаване на отношенията на своите страни с България в случай на провал на сделката с OTE/KPN.
"Отношенията между България и Холандия са много добри", заяви първият секретар на холандското посолство Ерик ван Уум. На въпрос каква е позицията на холандското правителство по сделката за БТК, той отговори, че "KPN е напълно независима компания, бордът на KPN взема своите решения без намесата на холандското правителство". По принцип обаче правителството на Холандия подкрепя холандските компании, които работят на външни пазари чрез своите посолства.
"Публикациите в гръцката преса са проява на нервност. Някой иска да пречи на сделката. Това е потвърждение, че Гърция е против сделката и против Cable & Wireless. Не мога да проумея обаче защо гръцката преса демонстрира негативно отношение срещу холандците", коментира Антони Славински, министър на транспорта и съобщенията, пред "Капитал".
"Досега гръцките вестници не се намесваха по никакъв повод, дори преди взеха от мен едно интервю с много позитивен тон за сделката. Реакцията сега показва, че българската позиция е по-правилна и по-силна. Затова са толкова остро настроени", каза Гроздан Караджов, главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията и председател на борда на директорите на БТК.
"Ако несключването на една такава сделка между две фирми водеше до разваляне на отношенията, досега да не е останал Европейски съюз. Мисля, че една приватизационна сделка, колкото и голяма да е, не може да има отношение към процеса на интеграция на България към Европейския съюз", заяви главният преговарящ с ЕС Александър Божков пред "Капитал".
Това беше всеобщото впечатление от думите на премиера Иван Костов пред НИС на СДС миналия вторник. Веднага след (квази)дипломатическия скандал има ли или няма влошаване на отношенията между България и Гърция премиерът заяви: "Това е сделка, която е пред критичната си фаза. А може би вече е в критичната си фаза. Очевидно започна едно характерно друсане преди излитане. " Все пак Костов каза още, че "купувачите имат едни много претенциозни настоявания за процедурата, по която да се приключи сделката" и че не е лоша идея съотношението в консорциума да се промени в полза на KPN, защото това е "сигурна гаранция, че няма да ни се случи това, което е причинявал "Интраком" на други места".
Гръцкият вестник "Имерисия" от 24 февруари също пусна цитат от Костов в смисъл, че предпочита сделка с OTE/KPN. Според вестника българският премиер казва: "София не иска нови преговори. Нека се запазят в основни линии решенията от споразумението през 1999 г. Може би преговорите за покупката досега са вървели в правилна посока."
Все пак всички изявления на Костов от миналата седмица трябва да се разглеждат най-вече през призмата на предстоящата национална конференция на СДС. Точно преди такова събитие изглежда малко вероятно премиерът да обяви провал на сделката, защото това може да се смята за провал на правителствената политика въобще.
"Всичко, което знам, е, че внесохме нашите отговори, и предполагам, че ще получим отговори и покана. Но още не сме получили такава", каза Хенк Виеренга, представител на KPN пред "Капитал". На въпрос дали е вярно, че KPN се готви отделно от ОТЕ да продължи преговорите за БТК или да участва в нова процедура, Виеренга каза: "Никой не е искал от нас да променим нещо в отношенията си с ОТЕ. Аз нямам отношения с гръцката преса, а с ОТЕ, и нашите отношения с ОТЕ са много добри. Работим заедно, както и през целия процес, и съм положително настроен, че ще можем да запазим тези отношения, докато сделката бъде завършена."
Другият много важен момент, по който консорциумът продължава да спори в осемте разяснения от миналата сряда, е за монопола върху международния пренос на гласови услуги. В тях се казва също, че мобилните оператори ще бъдат задължени да минават през международната централа на БТК, когато се свързват с чужбина.
Държавата и купувачът не са съгласували още дали след приватизацията съветът на директорите на БТК ще може да взима съществени решения (примерно за увеличаване на капитала) с просто мнозинство, ако бъде упълномощен за това от общото събрание на акционерите. По тази точка държавата не иска противоречия с Търговския закон и настоява директорите, назначени от правителството, да могат да налагат вето върху съществени решения. Кандидат-купувачите обаче принципно искат да имат право на съществени решения, примерно бордът на директорите да има право да превръща конвертируеми облигации в акции. Известно увъртане важи и по въпроса за ветото, което представителите на държавата искат да налагат по въпросите на продажба на активи на БТК, свързани с отбранителната промишленост.
Изненадващо това не е първостепенният по важност въпрос в преговорите с БТК. Дори сред 37-те точки на меморандума на българското правителство до консорциума няма пряко отправено искане за повишаване на цената. Едва последната точка предвижда, че при "непостигане на съгласие (по предходните точки - б.а.) Република България ще поиска преразглеждане на финансовите параметри" по сделката.
Основното искане на държавата засяга не размера, а структурата на цената. Досега в договорените 502 млн. долара съотношението на цената за БТК към тази за GSM-лиценза беше 2 към 1. В рамките на същата цена държавата настоява съотношението да се промени като 4 към 1 в полза на цената за БТК. С други думи, досега за 51% от БТК цената беше около 335 млн. долара (две трети от 502 млн. долара), или за 100% от компанията излизаше 656 млн. долара, а цената на една акция - около 90 долара. Последните оценки за стойността на 100% от капитала на БТК обаче били между 1.1 млрд. долара и 1.6 млрд. долара. При промяна на съотношението към по-скъп пакет за БТК и по-евтин GSM-лиценз излиза, че 51% от БТК струват около 402 млн. долара. Въпреки че съвкупната цена не се променя, това означава по-скъпи акции на БТК. Оттам следват повече изгоди за държавата в предложените финансови схеми за инвестиции на консорциума в капитала на БТК чрез записване на акции и чрез издаване на конвертируеми облигации, а също по-висока цена и повече приходи от последващата продажба на преференциални акции за работниците. KPN/ОТЕ обаче са категорично против промяната на съотношението между цената на БТК и GSM-лиценза.
Най-голям брой точки от меморандума са посветени на несъгласието на държавата със скандалния договор за обезщетения. Основната идея, с която КPN/ОТЕ са се съгласили, е да отпадне принципът на кумулативност на обезщетенията. Държавата освен това държи да няма обезщетения в случай на евентуални бъдещи промени на законодателството, както и общата сума на всички възможни плащания на държавата като обезщетения да бъде по-малка или равна на реално платената цена по сделката за БТК.
Протоколът, договорен от Бакърджиев през юли миналата година, предвиждаше, че 100 млн. долара от цената трябва да бъдат отделени в специална доверителна сметка и да се удържат, ако държавата не изпълни някой от ангажиментите си. Отделно държавата трябваше да плаща и конкретни неустойки за неизпълнение, така че се получаваше нещо като двойно наказание. Обезщетение трябваше да се дължи, в случай че държавата не приеме законови промени, които да гарантират куп монополни права на раздържавената БТК, както и да ги защитят срещу евентуални промени на лиценза за втори GSM-оператор. Отделно 10% от цената (32 млн. долара) трябваше да се заделят за покриване на счетоводни дефицити на БТК.
Последното споразумение е, че консорциумът се отказва от искането за ескроу-сметка за 100 млн. долара и предлага сметката за покриване на счетоводни дефицити да се намали на 20 млн. долара. Консорциумът се е съгласил също с искането на държавата ангажиментът за инвестиции в БТК да не бъде обвързан и да не се намалява или отпада в случаите, когато държавата дължи обезщетения (както досега). Правителството от своя страна е поставило изискване купувачът да плаща обезщетение, ако след приватизацията приходите и печалбата на БТК паднат под нивото от 1999 г. Другото обезщетение, с което кандидат-купувачите са съгласни, е, че ако прекратят експлоатацията на мрежата на БТК, дължат на държавата 500 хил. долара дневно. При форсмажорни обстоятелства, довели до прекратяване на оперирането на мрежата, то може да се поеме отново от държавата.. По отношение на собствеността върху РТК (Радиотелекомуникационната компания е собственик на "Мобиком" и е смесено дружество между БТК, РЕС и "Кейбъл енд уайърлес") държавата поставя условието, че ще прехвърли своя дял от РТК, след като консорциумът сключи сделката с "Кейбъл енд уайърлес". Идеята е двете сделки да станат едновременно. За целта трябва да се договори ясна процедура за това.
Не съвсем изяснено в преговорите е останало и искането на държавата "ОТЕ и KPN да гарантират изпълнението на всички задължения на притежаваните от тях дружества". Държавата е предложила и консорциумът се е съгласил неговото годишно заплащане по договора за управление на БТК да бъде не договорените досега 5.5 млн. евро, а 5 млн. евро годишно. Държавата е поискала също консорциумът да поднови депозита си от 1 млн. долара и да внесе друг депозит от 20 млн. долара преди парафирането на приватизационния договор. Това е прието от купувачите, но с известни условия. KPN и ОТЕ са приели, че няма да имат право веднага след сделката да продават до 49% от придобитите от тях акции на БТК (както беше договорено досега). Консорциумът е съгласен също с искането държавата да си получи полагащия й се по закон дивидент от 30% върху печалбата на БТК за 1999 г. (предишният вариант беше държавата да не получи нищо). Кандидат-купувачите са приели и искането на държавата, че компанията, която трябва да бъде формалният купувач на 51% от БТК и да е с 60% участие на ОТЕ и 40% на KPN, не може да бъде регистрирана като офшорна. Досега се предвиждаше такова дружество да бъде регистрирано в Кипър.
Работната група е предложила в случая със сделката за БТК държавата да се възприема като "субект на частното право" Най-вероятно идеята е държавата да бъде поставена наравно с купувачите, така че нейните актове по сделката да не могат да се обжалват пред административен съд, а само пред арбитраж или обикновен съд. Консорциумът е съгласен с поправката. Държавата иска и друга поправка на дефиниция - от понятието "форсмажорни обстоятелства" да отпаднат случаите на действия на съда. Тук възниква известно противоречие с твърдата позиция на купувачите, че техните лицензи за опериране на БТК и втория GSM трябва да бъдат гарантирани по всички възможни начини.
Консорциумът се е съгласил с искането на държавата "изграждането и използването на далекосъобщителните мрежи от МВР, МО, НСС и пр. да не са предмет на договора за обезщетения, освен ако не се предлагат като услуги на трети лица". С други думи, службите по разузнаването да могат, както и досега, да използват специфично оборудване и мрежа на БТК, но ако го правят за търговска цел - това ще се санкционира чрез обезщетение.
Истинското опасение за проблеми на българското разузнаване и отбрана около сделката за БТК обаче идваше от връзката на ОТЕ с "Интраком", фирмата на Сократис Кокалис, бивш агент на "Щази". Точно този въпрос вероятно е бил обсъждан на закритото заседание на правителството миналата седмица. След него Бойко Ноев, министър на отбраната, заяви: "Приватизацията на БТК по никакъв начин няма да застраши националната сигурност. Причините за това са много, но най-важната от тях е, че България и Гърция са много близки приятелски страни, а освен това България очаква скоро да бъде формално съюзник с Гърция."
Обаче няколко часа след изявлението на Ноев висш правителствен чиновник неофициално каза пред "Капитал": "Все пак "Интраком" са си гръцкото разузнаване. Да съгласуваме с ОТЕ ангажиментите си, които договаряме с ЕС или НАТО, е все едно да ги съгласуваме с гръцкото разузнаване."
Въпросът ще има ли сделка или не остава открит. След внесените поправки в офертата на консорциума тя остава трудно приемлива за правителството. Отказ от сделка обаче би предизвикал нови разгорещени дискусии, а и меморандумът, подписан от Бакърджиев през миналата година, може да послужи като повод за съдебни битки между кандидат-купувачите и правителството, които ще отложат продажбата на БТК за неопределено време. Сама по себе си нова процедура за приватизация вероятно ще отложи продажбата с около година, а освен това ще удължи монопола на единствения засега GSM-оператор "Мобилтел". Вариантът за публично предлагане на акции на БТК на фондовите борси също изисква време за подготовка.
Остава правителството да прецени в кой случай ще понесе по-малко негативи - дали като отстои икономическите и стратегическите интереси, застъпени в исканията си към консорциума, и прекрати преговорите, или като продаде БТК. Друг въпрос е, ако бъде избран вариантът за прекратяване на преговорите, как точно да бъде отигран той и дали не може да бъде избран сценарий, при който отказът от сделка да стане чрез регулаторен орган с такива компетенции, като Комисията за защита на конкуренцията например.
Съвсем отделен остава въпросът каква отговорност ще потърси Костов от хората, които доведоха потенциално най-добрата приватизационна сделка на България до сегашната абсурдна ситуация.
Шефове с минало, завод без бъдеще
Близки до СИК лица източват "Химко" за последно, а случките около предприятието добиват все по-криминален характер
Странно е държавата да предложи за продан свръхзадлъжняло предприятие, което е обречено да работи на загуба, а купувач все пак да се намери. При това тя не опрощава достатъчно дългове, а заводът започва работа. Не е странно тогава, че впоследствие се оказва, че шефовете на предприятието по-скоро го източват, отколкото го управляват, а дружеството бива разтърсено от скандали. Първо излиза, че не е ясно кой всъщност е истинският собственик. Впоследствие украинският управител на дружеството купувач Юрий Литвиненко успява сам да придобие собствеността, но е арестуван, защото бил издирван от Интерпол. После пък е пуснат от затвора, защото не бил издирван вече. Заводът внезапно спира работа, след като предизвика обгазяване на града. Накрая през миналата седмица някой се опита (с неизвестен засега успех) да убие член на надзорния съвет на същото дружество.
През миналата седмица Димитър Дацов, член на надзорния съвет на "Химко" - Враца, беше тежко ранен - от непосредствена близост срещу него са били изстреляни девет куршума. Това се случи веднага след поредицата от скандали около завода и точно след като той спря дейността си. От три месеца "Химко" работеше с около 75% от капацитета си. Производство имаше, въпреки че новият собственик не беше намерил нито нови и по-добри пазари за продукцията си, нито беше успял да намери схема, за да плаща по-ниска цена за природния газ. Разумно в този случай звучи обяснението, че при така съществуващите неизгодни условия за производство шефовете на завода всъщност го доизточват. Заради това, че след приватизацията си предприятието започна да работи при условия, сходни с времето от държавната собственост върху него, то затъна с още 8.5 млн. лв. текущи задължения към Булгаргаз и близо 1 млн. лв. към Националната електрическа компания (НЕК). А за това, какво се е случило с парите от продукцията, може само да се предположи с голяма доза сигурност. Според осведомени източници "Химко" сега дължи пари за заплати и има необслужени задължения още към пристанище Варна, БДЖ и Националния осигурителен институт. Картината за средствата, които потенциално подлежат на източване, се допълва от информация, според която при влизането на новия собственик в дружеството, то е имало по сметките си приблизително 10 млн. лв. След покушението срещу член на надзора,
Дали по Димитър Дацов беше стреляно заради "Химко" е въпрос, който, както често се случва, най-вероятно ще остане без отговор. Връзката със завода засега има доста сериозна тежест, като се има предвид, че надзорният съвет се състои само от трима души. Останалите двама са Стефан Ставрев (бивш заместник-министър на промишлеността по времето на Божков) и Людмила Лиховска, сестра на украинеца Юрий Литвиненко.
За Ставрев се смята, че още от времето на приватизацията на завода е тясно свързан със сегашните шефове. По време на общите събрания именно той е гласувал с 18-те процента на държавата.
Криминалната окраска, която всичко около торовия завод придоби след приватизацията, се засилва още повече от бизнеса на членовете на
В бизнесбиографията на Макариев освен някакви неясни "руски връзки" съвсем ясно преобладават участия в ръководства на фирми, приближени до силовата групировка СИК. В тандем с Димитър Ламбовски Макариев е бил в управителните органи на "Тераинвест", Първа източна международна банка (ПИМБ), Общозастрахователно дружество, всичките тясно свързани със СИК. И двамата обаче в един момент са се оттеглили от постовете си в тези дружества. Макариев със сигурност е активно ангажиран и с бившия приватизационен фонд "Труд и капитал", в който акционер и член на надзорния съвет е "Тераинвест" като юридическо лице. Членове на управителните органи на ПИМБ, както и на други фирми, свързани със СИК, са сред ръководството и на още един бивш приватизационен фонд - "Централен ПФ" (сега преименуван на "Стара планина холд"). И двата бивши фонда са известни в бизнессредите със специфичните си силови методи на действие при управлението на предприятия, в които има и други големи акционери.
Изпълнителният директор на "Химко" Валентин Димитров пък е член на надзорния съвет на "Частна земеделска и инвестиционна банка" от 93 г. чак до обявяването й в несъстоятелност. Освен в банката Димитров, заедно с Георги Пиримов придобиват мажоритарен пакет от "Стоманени тръби" - Стамболийски. Въпреки че предприятието през последните няколко години работи на загуба и не е изплащало заплати от септември, двамата намериха средства, за да закупят в началото на февруари пакет от 17% от капитала на "Стоманени тръби" срещу 2 млн. марки. Стамболийското дружество дори подаде оферта за наемане основното производство на "Стомана", но не успя да докаже, че има средства. Според запознати в момента с пари на "Химко" в "Стоманени тръби" се произвеждат цистерни на стойност приблизително 2.5 млн. долара.
Броят на фирмите, в които Валентин Димитров е участвал, е двуцифрено число. Имената на много от тях започват с "Вива" - "Вива арго браво", "Вива строй консулт", "Вива инвестмънт". Най-отдавна създадената е "Вива арго браво". Представители на деловите кръгове си я спомнят като свързана със скандални сделки от началото на 90-те години, организирани в тясно сътрудничество с Асен Мичковски, който тогава беше в ръководството на Алтернативната социаллиберална партия (АСП) и главен акционер на "Селена холдинг". По това време заедно с Мичковски "Вива арго браво" сключва договор за доставки на газ в Нефтохим с количествата, които се оказват собственост на Булгаргаз. Рафинерията практически плаща два пъти - първоначално на "Вива арго браво", а впоследствие се оказва, че истинският собственик е Булгаргаз. Така фирмата на Валентин Димитров получава пари срещу нищо. Според запознати съвсем пресен скандал с горива от Държавния резерв е имало в края на миналата година и тогава отново са били замесени имената на Димитров и Пиримов.
Дацов, Макариев и Димитров влизат в управителните органи на "Химко" заради близостта си до украинеца Юрий Литвиненко, който успя да овладее
Първоначалната идея за покупката на завода е именно на Литвиненко, който предлага на американската фирма с руски капитали "Ай Би И трейд" да участва в приватизационната процедура. Връзките между украинеца и американската фирма датират още от началото на 90-те, когато са имали общ бизнес. През април миналата година учредяват дружеството "Ай Би И транс" специално за проекта в България. Фирмата по-нататък се оказва ябълката на раздора. Според Литвиненко, фирмата-майка не изпълнила предварително договорените условия и не внесла капитала в размер на 1 млн. долара. Според хората, които управляват "Химко" сега, още през месец май Литвиненко, като президент на "Ай Би И транс", продал 80% от дяловете й на кипърската "Ей Ви Ес Ти трейдинг" (която според запознати е негова собственост), на себе си директно и на лицето Олег Ковальов. През септември кипърската фирма придобива и останалите 20% от фирмата, купувач на "Химко". Междувременно процедурата по приватизацията е напреднала, като преговарящ с Агенцията за приватизация е Литвиненко. Той през цялото време си служи с утвърденото в торовия бранш име на "Ай Би И трейд". В подписания през юли приватизационен договор въпросната фирма поема и гаранциите по неустойките, както и ангажимента за договор с Булгаргаз.
"Ай Би И трейд" от своя страна през цялото време е убедена, че купувачът на "Химко" е нейно 100% дъщерно дружество. Първият сигнал за нещо нередно идва, когато през ноември представителите й са отстранени от ръководните органи на врачанското дружество и на тяхно място са поставени хората на Литвиненко. Тогава започват и взаимните атаки между двете страни. "Ай Би И трейд" изведнъж разкрива, че Литвиненко е бил разследван от украинската прокуратура за крупна злоупотреба с държавно имущество точно чрез създаване на ново дружество с идентично име. Американски вестник, издаван от украинци, го обвини че е част от украинската мафия и е подозиран в убийство на местен бизнесмен.
От декември стартира и дело между двете спорещи страни, което се води във Върховния съд на щата Ню Йорк. То продължава и в момента и версиите на адвокатите на двете страни варират от това, че ще се реши всеки момент, до това, че крайно решение може да се очаква едва в края на годината.
Проблемът на всички торови заводи у нас си остава
Акционерите на ОББ търсят купувач за банката
Националната банка на Гърция и италианската "УниКредито" са сред потенциалните кандидати
Третата банка по сума на активите у нас - Обединена българска банка (ОББ), може да смени собственика си до няколко месеца. Решението за продажба е било взето от акционерите в края на януари. Според неофициална информация преди седмица е завършило и проучването в банката на първия потенциален купувач - Националната банка на Гърция. Очаква се до две седмици там да влезе за проучване и втори кандидат. Това е италианската банка "УниКредито" (UniCredito Italiano).
Според запознати интерес към подготвяната продажба са проявили още две големи банки. Очакванията са, че поне едната от тях също ще се включи в наддаването. Очевидно акционерите на ОББ разчитат на силен интерес, тъй като крайният срок за подаване на оферти е 31 март. В случай на успешна сделка това със сигурност ще бъде една от най-големите чуждестранни инвестиции у нас. Сделката по всяка вероятност ще постави и рекорд за цена на контролен пакет от акциите на българска банка, коментират банкери.
През 1997 г. ОББ стана първата приватизирана държавна банка. Купувач на целия пакет акции беше консорциум между Европейската банка за възстановяване и развитие (която получи 35%), Булбанк (също с 35%) и американската инвестиционна компания "Опенхаймер & ко" (с 30%). Впоследствие американската фирма препродаде 17.19% от своя дял на "Джодрел ентерпрайзис лимитид" (Jodrell Enterprises Ltd.), дъщерна фирма на Ей Ай Джи Ню Юръп Фънд (AIG New Europe Fund).
През миналата седмица главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев потвърди информацията за подготвяната сделка, като уточни, че за продажба ще бъде предложен мажоритарен пакет, тоест най-малко 51% от капитала. Възможно е да бъдат продадени и до 100% от акциите, това ще зависи от интереса на кандидатите, заяви пред "Капитал" г-н Вътев. "Търсенето на купувачи не е изненада. Още при самата приватизационна сделка беше ясно на всички, че ЕБВР влиза в банката, за да я преструктурира с намерението да намери нов стратегически инвеститор след това. През последните три години винаги е имало интерес от страна на чужди банки", каза още изпълнителният директор на ОББ.
Според неофициална информация водеща в преговорите е именно ЕБВР. Банката може и да реши да запази дял от 10-15% в ОББ. Всички останали акционери вече са заявили готовност да се разделят със своите пакети. "Целта е да се намери стратегически мажоритарен собственик, който да доразвие големия потенциал на ОББ и да разкрие нови пазарни възможности", коментираха от банката.
Три години след приватизацията ОББ заема трето място по размер на активите (1.026 млрд. лева към края на 1999 г.), но според ръководството й по размер на печалбата банката се нарежда веднага след Булбанк. Положителният резултат за миналата година преди облагане с данъци е 39 млн. лева. Това означава, че по неокончателни данни чистата печалба за 1999 г. ще бъде около 26 млн. лева. "По всяка вероятност тази сума ще бъде изцяло разпределена като дивидент сред акционерите. Показателите за възвръщаемост на активите на банката са едни от най-добрите за Източна Европа", заяви Стилиян Вътев.
Само преди три седмици ОББ получи нов, по-висок кредитен рейтинг от международната агенция Thomson Financial Bank Watch. Рейтингът на банката като емитент беше повишен до IC-C, а показателят за краткосрочните задължения в местна валута беше вдигнат от LC-2 на LC-1, който е най-високият възможен. В анализа си Thomson Financial Bank Watch отбеляза, че повишението на рейтинга е резултат на подобрените балансови съотношения след преструктурирането на банката, разумното управление и стабилната икономическа среда. Като предимство беше изтъкната широката клонова мрежа, благодарение на която ОББ обслужва някои от най-големите български компании. Средната доходност на активите е добра, но възвръщаемостта на една акция е сравнително ниска заради свръхкапитализацията на банката, посочва в анализа си агенцията.
Ръководството на ОББ също е сметнало, че собственият капитал на банката е доста висок - в момента той е 257 млн. лева. По тази причина бордът на директорите на банката е решил да не гласува поредното му увеличение с левовата равностойност на 15 млн. долара. Според приватизационния договор това трябваше да стане до края на 1999 г. "Преценихме, че няма нужда от ново увеличение, тъй като и сега съотношението капитал-активи на банката е едно от най-високите за българския банков сектор", каза Стилиян Вътев.
Според шефовете на ОББ цената на нейните акции се е повишила значително през последните години в резултат на доброто управление и успешното въвеждане на нови продукти. Банката вече приключи първия етап от изграждането на интегрирана информационна система, лидер е в издаването на дебитни карти и планира скоро да въведе т.нар. телефонно банкиране. Като "справедлива" минимална цена неофициално се приема размерът на нейните нетни активи (акционерен капитал плюс резерви и неразпределена печалба), които към края на миналата година са били около 130 млн. долара. Пазарната цена на контролния пакет ще бъде определена от интереса на потенциалните купувачи. Във всички случаи обаче тя значително ще надхвърли първоначалната инвестиция на консорциума, коментират банкери.
Продажбата на ОББ ще бъде показателна и по отношение развитието на банковия пазар у нас. Конкуренцията в сектора ще се засили значително покрай продажбата на големите държавни банки и навлизането на играчи от ранга на "Сосиете женерал" (която първо откри клон, а после купи Експресбанк) или "Креди агрикол", "УниКредито" и KBC Bank (кандидати за Булбанк). От банкерска гледна точка моментът за трансформации вече е настъпил и затова няма да е чудно, ако продажбата на ОББ се окаже начало на по-голям процес на навлизане на нова вълна чужди банки.
Накратко
Представители на белгийската банка KBC Bank са подписали писмо за конфиденциалност с Банковата консолидационна компания и са получили в началото на миналата седмица достъп до документацията на Булбанк, съобщиха отлично информирани източници. В продължение на около две седмици те ще извършат правен и финансов анализ на банката (т.нар. дю дилиджънс). С това потенциалните кандидат-купувачи на банката стават двама - другият е консорциум между "Креди агрикол" и фирми на гръцката фамилия Вардиноянис.
Петстотин четиридесет и три физически и юридически лица са подали в законния срок документи за регистрация на обменни бюра. Те ще извършват дейност в общо 843 пункта за обмяна на валута. Според Наредба No16 от 1999 г. на министъра на финансите всички действащи бюра трябваше да подадат документи за пререгистрация по новия валутен закон до 15 февруари 2000 г. Квесторите на Балканска универсална банка (БУБ) Желю Добрев и Кирил Коташев са имали в петък среща с управителя на БНБ Светослав Гаврийски. По неофициална информация на нея квесторите най-после са предали доклада си за състоянието на банката.
Външният дълг на страната нарасна с 15 млн. долара, след като парламентът ратифицира кредитно споразумение от 1993 г. С него Корпорацията за стокови кредити на САЩ отпуска на България кредит за закупуване на царевица. С парите от продажбата й трябваше да се подпомогне селското стопанство у нас. Средствата обаче потънаха в ТСБанк и "Стомана" - Перник. Сега заемът и лихвите по него ще се връщат от държавата, т.е. от данъкоплатците.
Министерският съвет прие устройствения правилник на Агенцията за държавни вземания, която беше създадена съгласно Закона за събиране на държавните вземания.
На своето заседание в четвъртък кабинетът прие Наредбата за пенсиите и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
Германската DG Bank може да вземе 15% от ЦКБ
Правителството обмисля два сценария за намаляване на държавното участие в кооперативната банка
Германската банка Deutsche Genossenschaftsbank (DG Bank) може да купи до 15% от акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Това вероятно ще стане при предстоящото увеличение на капитала на ЦКБ, съобщиха източници от българската кредитна институция.
Влизането на нов акционер в банката се налага заради изискването на МВФ и Световната банка правителството да намали своя дял в ЦКБ. В матрицата по заема ФЕСАЛ II беше записано, че до края на юни държавното участие (пряко или косвено) трябва да падне под 33%.
Сега чрез фонд "Земеделие" (35%) и ДЗИ (14%) държавата държи общо 49% от капитала на ЦКБ. Влизането на агрофонда, който миналата година откупи дела на Булбанк, създаде доста напрежение между правителството и международните финансови институции. Световната банка дори заплаши, че ще спре одобрения заем за селското стопанство АСАЛ (75.76 млн. долара), ако държавният дял не падне под 50%. Това условие беше изпълнено в края на миналата година, след като ДЗИ прехвърли малка част от своите акции на ЗПАД "Булстрад".
Според запознати до този момент в правителството са били обсъждани два сценария за намаляване на държавното участие в ЦКБ под 33%. Единият вариант е това да стане чрез приватизацията на ДЗИ, чиято процедура беше официално стартирана в края на миналата година. Ако сделката бъде сключена до средата на годината, кабинетът ще може да отчете изпълнение на ангажимента си към МВФ и Световната банка за ЦКБ.
Проблемът е, че както и при останалите големи сделки продажбата на ДЗИ може да се забави. По тази причина от ЦКБ вече са започнали търсенето на външен инвеститор, на който да бъдат предложени около 15% от акциите на банката. В края на миналата година е било изпратено писмено предложение за стратегическо сътрудничество с DG Bank. Едно от предложенията в него предвижда именно германската банка да придобие дял в ЦКБ. В случай че DG Bank прояви интерес, тя може да закупи част от новата емисия акции, с които ЦБК планира да увеличи капитала си от 15 на 25 млн. лева, заявиха от българската банка. Влизането на германците може да стане за сметка на дребните акционери в ЦКБ. Понастоящем те притежават над 20% от акциите на банката и някои от тях вече са заявили, че няма да участват в увеличението на капитала.
DG Bank е централната кредитна институция на германските кооперативи и е една от десетте най-големи банки в Германия. Банката е член на съюза UNICO, в който са представени най-големите кооперативни банки в Европа - френската Credit Agricole, холандската Rabobank, италианската ICCREA, финландската OKOBANK и австрийската Raiffesen. Асоциирани членове на този алианс са испанската Banco Cooperativo Espanol, белгийската KBC Bank и швейцарската Union of Swiss Raiffesen Bank.
Изпълнителният директор на ЦКБ Тенчо Тенев заяви през седмицата, че DG Bank е предпочетена като потенциален акционер заради големия си опит в земеделското кредитиране. "Целта ни е и след юни ЦКБ да остане инструмент за провеждането на националната аграрна политика", заяви Тенев. Според него делът на отпусканите аграрни кредити от банката е скочил от 30% на 46% след влизането на фонд "Земеделие" в нея. За това помогнали въведените различни схеми за кредитиране, по които държавният фонд е поел частични гаранции. Друг въпрос е доколко средствата на самия фонд "Земеделие" са гарантирани, след като преди седмица официално беше заявено, че несъбраните му вземания от минали години надхвърлят 27 млн. нови лева. Именно големият риск в отрасъла и масата натрупани лоши кредити от минали години караха МВФ и Световната банка да гледат скептично на идеята за създаване на "земеделска" банка преди година. Според Тенчо Тенев обаче идването на фонд "Земеделие" е действало стабилизиращо на банката, което се е изразило и в значително подобряване на нейните показатели.
ЦКБ ще приключи 1999 г. с печалба от около 370 хил. лева. Според Тенчо Тенев положителният резултат е бил намален доста след провизиране на някои от рисковите експозиции на банката. Сред тях е и кредитът за "Варненска корабостроителница". Целият заем за обявеното в несъстоятелност дружество е 5.2 млн. лева, като до началото на миналата година той беше провизиран едва 50%. За покриване на останалите 50% са били заделени 2.7 млн. лева от печалбата за 1999 г. "До няколко месеца БКК ще продаде кораба, който служи като обезпечение по този кредит. Това ще осигури на банката значителен приход от реинтегрирани провизии", каза Тенчо Тенев. Други 4 млн. лева от печалбата на ЦКБ за миналата година са били заделени за покриване на старите задължения към фирми на Майкъл Чорни. Приетата съвместно с одиторската компания "Делойт и Туш" програма предвижда за целта по-малки суми да бъдат заделяни и през следващите години. Както е известно, миналата година банката сключи извънсъдебно споразумение с Чорни. То предвижда банката да плати 5 млн. долара на три равни вноски през 2004, 2005 и 2006 г. Жалби в съда бавят списъка на кредиторите на Кредитна банка
Една година след обявяването на Кредитна банка в несъстоятелност "Мулти"-трезорът още няма одобрен от съда списък на приетите вземания. Причината за това е, че шест от кредиторите на банката са подали възражения в съда. Повечето от жалбите са за размера и поредността на задълженията, които банката има към други банки, съобщиха синдиците Господин Кузманов и Павел Павлов.
Най-голямо е оспореното вземане на Балканбанк - около седем млн. долара. Сумата е дължима по издадени от бившите изпълнителни директори на Кредитна банка записи на заповед. Балканбанк е представила въпросните записи на заповед след затварянето на "Мулти"-трезора и според синдиците Кузманов и Павлов не е ясно правното основание за признаване на това вземане. Жалба е подала и Експресбанк, която настоява да бъде признато допълнително нейно вземане за около млн. долара. Останалите възражения са от Банка ДСК, Стопанска банка (в несъстоятелност) и БЗК (в несъстоятелност) и за далеч по-малки суми.
Шестата жалба е от синдика на Добруджанска банка Антония Ганчева, която настоява вземането на банката да бъде поставено в първи ред (на обезпечените вземания), а не на шести (където са вземанията на останалите банки). Нейният аргумент е, че по задължението от 776 932 долара Кредитна банка е сключила договор за залог върху акциите си от "Гранд-хотел Варна". Нейните колеги Господин Кузманов и Павел Павлов обаче са оспорили валидността на този договор. Според тях той е бил заверен нотариално едва на 20 януари 1999 г., тоест седмица след затварянето на "Кредитна".
Обжалването на списъка на приетите вземания ще забави поне с няколко месеца разплащането с кредиторите, заявиха синдиците. По техните сметки задълженията на Кредитна банка са 79.339 млн. лева. Най-големите кредитори са Стопанска банка (с около 10 млн. долара) и Банка ДСК (около 18 млн. лева). На трето място по размер на вземането (но не и по поредност на удовлетворяване) се нарежда Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който има да взема около 9.6 млн. лева заради изплатените през миналата година депозити на граждани и фирми.
Най-голям длъжник на банката са фирми, свързани с Мултигруп - на тях се падат около една трета от всички вземания на "Кредитна". Според синдиците за една година в банката те са събрали 3.615 млн. лева (което надвишавало извършените разходи с 1.306 млн. лева). Около 2.707 млн. лева били погашенията по отпускани кредити. В общата сума на приходите не влизали постъпленията от провежданите в момента търгове за разпродажба на небанкови активи на банката. Първите търгове по осребряване на имуществото, сред които беше и този за бургаския хотел "Бриз", бяха обявени в средата на януари. Предстои в следващите месеци да бъдат извадени за продан прословутите ливади в Смолянско, които Мултигруп апортира преди години в капитала на Кредитна банка. За продан ще бъдат обявени къща и магазин в Русе, както и голям брой апартаменти в София, придобити при вливането на БТИБ в банката на "Мулти". Ще се търсят купувачи и на акциите от "Банксервиз", "Елкабел" и други дружества, в които Кредитна има дялово участие.
Синдиците се надяват подписаното от Русия споразумение с кредиторите от Лондонския клуб да вдигне цената на руския дълг, което би направило по-изгодна и продажбата на дълговите инструменти, които Кредитна банка притежава. Книжата са емитирани от руската "Внешторгбанк" срещу просрочения дълг на СССР и са на стойност 31.5 млн. долара. Те бяха водени по номинал в баланса от бившите шефове на Кредитна банка, макар че по тогавашни оценки на БНБ тяхната пазарна стойност е била около 6 цента за долар. Рязката обезценка на тези книжа заради кризата в Русия беше изтъквано от "Мулти" като причина за фалита и на Кредитна банка. В момента тези книжа се търгуват на цена около 22 цента за долар, но според синдиците цената може да скочи още след президентските избори в Русия.
Проявяваме интерес към приватизацията на ДЗИ
Джонатан Улет, директор "Небанкови финансови институции" в ЕБВР*, пред "Капитал"
- Застрахователният пазар в България е много слабо развит и има голям потенциал. Ако изключим задължителните застраховки, българите много малко се интересуват от застрахователните продукти. Пенсионните фондове в страните от Централна и Източна Европа набират скорост. Парите, които се акумулират в тях, ще бъдат инвестирани на местния капиталов пазар - за първи път в региона ще има приток от дългосрочни вътрешни спестявания и местният пазар няма да е толкова силно зависим от външни инвестиции. Възможно е да се разработят и нови инструменти на капиталовия пазар. Мисля, че в бъдеще пред българския застрахователен и осигурителен пазар има добри перспективи за развитие, подобно на някои по-напреднали в тази област страни. Пример за такова развитие е Полша: там се предлага цял кръг от общи и животозастраховки, годишните премии са четири млрд. долара, докато в България са около150-200 млн. долара.
- Инвестициите, които правим, са две. Едната е в Пенсионно-осигурителната компания "Доверие", другата е в наскоро приватизираното ЗПАД "Булстрад". Дяловете в тези компании ще се държат от нова структура - холдинга "Българско застраховане и пенсионно осигуряване" ООД, чийто капитал е 32 млн. лева. Участието на ЕБВР е над 5 млн. долара, което представлява 30% от капитала на холдинга. Другите 70% се държат от израелско-германското дружество Ти Би Ай. Новият холдинг ще притежава 85% от ПОК "Доверие" и 51% от ЗПАД "Булстрад". Не изключваме възможността по-късно холдингът да направи нови инвестиции в небанковия сектор, например в областта на здравното осигуряване
- Започнахме дискусиите си с Ти Би Ай преди около две години. Ние добре познаваме компанията, считаме, че техните цели са близки до нашите, те също инвестират в Централна и Източна Европа. Преди две години, предвиждайки предстоящите пенсионни реформи, спряхме вниманието си върху няколко вече функциониращи осигурителни фонда и решихме, че "Доверие" е сред най-добрите от всички заинтересувани да ни партнират компании. Тя беше постигнала много по отношение на прозрачността и натрупаната информация, което е от полза за клиентите.
- Силно се интересуваме от това кога ще се осъществи тази приватизация, тя ще има положителен ефект върху застрахователния пазар. Ние дадохме на правителство да разбере, че се интересуваме от приватизацията на ДЗИ. В момента обаче не сме предприели някакви конкретни мерки. Независимо че на пазара вече има някои добри инвеститори, мисля, че има нужда и от нови участници на пазара.
- Основна цел на нашите инвестиции е привличането и на други чужди инвеститори и мисля, че нашето участие в българските пенсионни и застрахователни компании ще стимулира развитието на пазара и ще привлече капитали. Мисля, че при застраховането конкуренцията ще се засили. Мисля, че ще има интерес от чужди пенсионните фондове, но те първо трябва да видят каква е конюнктурата в страната. Те трябва да са сигурни, че има добра законова база, като намесата на държавата е в рамките на необходимия минимум.
ФАР дава 2.5 млн. евро за борба с корупцията
Програма ФАР на Европейския съюз отпусна 2.5 милиона евро на митниците за борба с корупцията в администрацията. Парите ще бъдат използвани за допълнително подпомагане на специфични слабости, посочени в становището на Европейската комисия за България, Литва, Латвия, Румъния и Словакия. Проектът на ГУ "Митници" е първият одобрен в Източна Европа. Параметрите по него бяха подписани на 18 февруари в Париж с договор за тристранно сътрудничество между българските, френските и британските митници. Предвижда се парите по програма ФАР ще бъдат разпределени в три направления.
Един милион евро ще бъдат използвани за структурно развитие и укрепване на управление "Инспекторат", което ще следи за спазването на митническото законодателство и ще извършва проверки по сигнали на различни институции. Предвижда се пълен анализ на сегашната правна уредба и практиката на борбата с корупцията и неправомерните действия на митничарите в администрацията на страните от ЕС и в борбата с контрабандата във Франция. Основната задача на този първи панел е чрез обмяната на опит да се засили контролът върху българската митническа администрация с цел намаляване на корупцията. Според Пламен Минев след извършването на анализа ще бъде разработено второ и трето ниво на законодателство в тази област. Усилията по проекта щели да бъдат съсредоточени върху създаването на статут на митническия служител, който да включва задължения и права, както и задължителните административни и наказателни санкции.
Второто направление на проекта е изграждане и развитие на вътрешна информационна система. За нея ще бъде изразходван още един млн. евро. Техническото обезпечаване на проекта ще се наблюдава от евромитницата. Идеята е инспекторът да наблюдава работата на митническата администрация по разработени ясни критерии и оценъчни параметри. Това ще стане след въвеждането на централизираната митническа информационна система, чието внедряване се бави от години. В момента се изграждат мрежите на локално ниво, следващият етап е създаването на пълна интегрирана информационна система. Според шефа на митниците внедряването се забавя заради проблеми с преносната мрежа из страната и необходимите средства. Най-рано нейното внедряване може да се очаква в края на 2000 г., каза за "Капитал" Пламен Минев. Понастоящем към инспектората има създадени пет районни управления, които осъществяват предвидения контрол. От началото на годината до този момент за злоупотреби са били уволнени 6 човека - от митници Радомир, аерогара София и Пловдив. В момента тече и ежегодната проверка на имуществените декларации, които по закон трябва да представят всички митничари. Тяхната проверка на практика е с нулев ефект заради изключителната ангажираност на данъчните служители, твърди Минев. Декларациите от предишните две години обаче не показали несъответствие между обявените доходи и притежаваното от митничарите имущество.
Останалата част от средствата по проекта - 500 000 евро, са за създаване на специален фонд за стимулиране на митническите служители. Този фонд ще се попълва и с приходите от митническите проверки.
Основната лихва все повече губи връзка с реалността
Асоциацията на търговските банки няма намерение да иска промяна в методиката
Когато дефицитът по търговския баланс расте, цените на основни стоки, като петрол и метали, удрят тавана, инфлацията надига глава, а правителството обявява увеличаване на доходите, икономическата теория е категорична - следва обезценка на националната валута и/или увеличаване на лихвените проценти. И тъй като левът е фиксиран към еврото, значи всички доводи сочат в една посока - лихвите ще се повишават. Не и в България.
Ново рекордно ниско равнище на основния лихвен процент (ОЛП) бе регистрирано през изминалата седмица, но индикации, че това ще провокира някаква реакция - например промяна на методиката, по която той се определя, засега няма. На проведения в понеделник, 21 февруари, аукцион за тримесечни ДЦК доходността по тях падна още и достигна 3.11% на годишна база. Това е и новата стойност на ОЛП, считано от 23 февруари. По всичко личи, че и през следващите седмици тенденцията към спадане на ОЛП ще се запази.
Междувременно на проведеното разширено заседание на Aсоциацията на търговските банки (АТБ) не беше взето решение за обща промяна в лихвената политика на търговските банки въпреки очакванията в тази посока. В рамките на дискусията за лихвената политика е бил разискван и въпросът с методиката за определяне на ОЛП. "Не бяха изразени становища за желание АТБ да се обърне към съответни държавни органи, с което да поиска промяна в методиката за определяне на ОЛП", заяви Ваня Василева, главен изпълнителен директор на Общинска банка и член на УС на АТБ.
Низходящата тенденция на ОЛП е обусловена от множество фактори. От една страна, свръхликвидността продължава да бъде проблем за банковата система. От друга страна, бюджетът поддържа отрицателното нетно вътрешно финансиране - размерът на новоемитираните ДЦК е по-нисък от тези, по които настъпва падеж. Така ограниченото предлагане и високото търсене на такива книжа предопределя по-ниската доходност (респективно ОЛП), постигана на аукционите. Всъщност в момента губещи са и вложителите, и банките, а печели само бюджетът. Банките не могат да си позволят да плащат високи лихви по привлечените средства, защото доходът от инвестициите в ДЦК е нисък. Проблемът е в изкривената структура на активите на банките с голям относителен дял на инвестициите в ДЦК. Бизнесът също не е сред печелившите, защото банките продължават да поддържат относително високи лихви по кредитите.
Така единственият печеливш от ситуацията остава държавата. Ниската основна лихва в момента е изключително изгодна за бюджета, защото държавата ползва евтин ресурс от банките и бюджетът не се натоварва с разходи по обслужването на вътрешния дълг. Може би затова финансовият министър Муравей Радев смята, че "в рекордно ниската лихва няма нищо тревожно за икономиката ни". Друг въпрос е защо банките не потърсят нови инвестиционни възможности, а продължават да повишават цените, които предлагат на аукционите за ДЦК, смъквайки по този начин ОЛП още повече. Все пак при тази рекордно ниска доходност по тримесечните ДЦК за тях е по-изгодно да инвестират в чужбина, където лихвените нива са по-високи.
При така създадената ситуация на пазара все по-злободневен става въпросът за нова методика, по която да се определя основният лихвен процент. Доста спорно е твърдението, че в момента той се определя пазарно, като се има предвид административното (и в случая крайно ограничено) предлагане. Когато през 1997 г. бе разработвана настоящата методика, пазарът на ДЦК беше съвсем различен от този в момента. Тогава се емитираха включително и седемдневни ДЦК, тримесечните имаха най-голям относителен дял в срочната структура на емисиите, а бюджетът все още имаше нужда от солидна емисия на дълг. С течение на времето се удължи матуритетната структура и в момента средния срок до падежа е около 20 месеца. В този смисъл тримесечните ДЦК не са достатъчно представителни за пазара. Друг въпрос е защо изобщо трябва да се определя някакъв ОЛП. Идеи за неговото отпадане се лансират отдавна и съвсем не са лишени от смисъл. Защото в сегашния си вид ОЛП не само е изгубил онова значение, което имаше преди няколко години, но сякаш вече няма никаква връзка с реалните процеси в банковия и реалния сектор и с икономиката като цяло.
Търговският дефицит доближава $ 1 млрд. 157 млн. долара чужди инвестиции през ноември отчита БНБ
Натрупаният дефицит по текущата сметка на платежния баланс за първите единадесет месеца на миналата година е 543.7 млн. долара. Неокончателните данни бяха разпространени от БНБ в средата на миналата седмица. За същия период на 1998 г. салдото е било положително в размер на 62 млн. долара. За ноември дефицитът по текущата сметка е 107 млн. долара, като само през януари е отчетен по-голям месечен дефицит. Влошаването е резултат най-вече от отрицателния търговски баланс. По-ниските приходи от услуги също оказват негативно влияние.
Дефицитът по търговския баланс за периода януари-ноември е 925.3 млн. долара, което представлява 7.6% от прогнозния БВП за годината. За цялата 1999 г. търговският дефицит вероятно ще надхвърли един млрд. долара. Прогнозата на правителството беше за търговски дефицит за годината в размер на 667 млн. долара. За единадесетте месеца вносът по цени fob нараства с 9.8% в сравнение със същия период на предходната година. В същото време износът за периода януари-ноември отбелязва спад със 285 млн. долара (7.4%). За единадесетте месеца на 1999 г. вносът на инвестиционни стоки нараства с 45% спрямо периода януари-ноември 1998 г. главно поради увеличението в групите на транспортните средства и на машините, уредите и апаратите. Нарасналият внос в тези две групи стоки се дължи на извършвани инвестиции, основно в частния сектор и преди всичко в дружествата с чуждестранно участие. Трябва да се отбележи, че вносът на суров петрол е нараснал с 36.3% за периода януари-ноември, но част от това увеличение се дължи на повишените международни цени на петрола през миналата година в сравнение с 1998 г. Дефицитът по текущата сметка се компенсира от положителното салдо по финансовата сметка в размер на 459.3 млн. долара. Директните инвестиции в страната възлизат на 665.5 млн. долара за първите единадесет месеца на 1999 г. Увеличението спрямо единадесетте месеца на 1998 г. е със 182 млн. долара. Най-голямо е нарастването на предоставените вътрешнофирмени кредити от чуждестранните предприятия, които също се отчитат като директна инвестиция. Само през ноември в страната са влезли директни инвестиции на обща стойност 157 млн. долара, в това число приходи от приватизацията на Нефтохим в размер на 80 млн. долара и на Експресбанк - 29.2 млн. долара. Нарастват българските портфейлни инвестиции в чужбина, като за периода януари-ноември те се увеличават с 211.4 млн. долара. С оглед на ниската доходност по държавните ценни книжа през първите два месеца на тази година банките най-вероятно ще увеличат още портфейлните си инвестиции в чужбина. Тази тенденция обаче ще намери отражение в данните за платежния баланс за 2000 г. Общият баланс за периода януари-ноември е отрицателен и е -14.2 млн. долара. През месец ноември не е ползвано външно финансиране в подкрепа на платежния баланс. За целия период от януари до ноември са получени средства в размер на 223.2 млн. долара, от които 89.8 млн. долара - ползвани кредити от МВФ. Валутните резерви на БНБ са се увеличили със 108 млн. долара през ноември, без да се отчитат измененията в резултат на курсови разлики. За единадесетте месеца увеличението е 209.1 млн. долара, но с отчитане на курсовите разлики резервите намаляват със 130.4 млн. долара.
Нека силата да бъде с теб
Сенаторът Маккейн се изживява като борец със силите на Мрака, но хепиендът не е гарантиран
Обичан или не, Роналд Рейгън ще влезе в американската история като един от най-добрите президенти на ХХ век, най-малкото защото имаше шанса да бъде държавен глава по времето, когато Съветският съюз започна да губи студената война, а в икономиката бяха положени част от основите, които й позволиха да постигне невероятния подем от края на 90-те години. Едно от първите големи постижения на бившия губернатор на Калифорния на национално ниво обаче беше победата му на първичните избори на републиканската партия през 1980 г., която му откри пътя към Белия дом, въпреки че ръководството на партията подкрепяше Джордж Буш.
Двадесет години по-късно пътя му се надява да повтори сенаторът от Аризона Джон Маккейн, който на първо време ще се опита да победи "железния триъгълник" в републиканската партия - лобистите във Вашингтон, членовете на законодателните органи и щедрите пожертвования във фонда на съперника му Джордж Буш-младши. "Чувствам се като Люк Скайукър, опитващ се да се измъкне от Звездата на смъртта", заяви Маккейн по повод на тихата съпротива вътре в републиканската партия срещу кандидатурата му на предварителните избори. Затова сенаторът трябва да разчита на подкрепата на демократите и независимите избиратели, които в част от щатите могат да участват в определянето на републиканския кандидат за изборите през ноември. Досега тактиката му носи успех и след двойната победа в Мичиган и Аризона във вторник той отстъпва незначително на считания за неоспорим фаворит Буш: 95-105 делегати на националното събрание след шестия щат, като и двамата все още са далече от заветната граница от 1034 гласа, която ще им донесе републиканската номинация.
