Диалектика
Министърът на вътрешните работи
Военният клуб в столицата се изпълни с бивши и настоящи ченгета и депутати от БСП миналия четвъртък. Поводът за стълпотворението беше представянето на книгата "Българските специални служби с поглед към обединена Европа" на бившия директор на Националната служба за сигурност
Предаването "Нощен магазин" на телевизия "7 дни" беше любима тема на събеседването между членовете на Националния съвет за радио и телевизия и представители на столичната медиа. "Не гледам тези неща, защото предпочитам да ги правя", обясни д-р
Кутия шоколадови бонбони в красива опаковка и с визитна картичка посрещна журналисти от столични медии в стаите на четиризведния хотел "Плаза" в Севлиево. Компанията "Уърпул" избра града на американските инвеститори, за да отбележи четиригодишното си присъствие на българския пазар. Шефът на "Уърпул - България"
Как Мишо Михайлов лобира
Информациите, че Костов не харесва "Хъшове", всъщност били дезинформации, контрадезинформира премиерският съветник Мишо Михайлов по време на концерта "10 години, "Ку-Ку", 10 години демокрация". В главата на министър-председателя се въртяла идеята шоумените да бъдат върнати на синия екран в БНТ и според Мишо това можело да се случи, ако "Каналето" и "Хъшове" се съберат. "Началникът не е далеч от тази мисъл", подхвърли пред журналисти имиджмейкърът на Командира и намекна, че лично ще лобира за идеята. Самият Михайлов не прикри приятелските си отношения с идеолога на кукувците Любен Дилов-син. Премиерският съветник дори изгледа концерта в компанията на жена си и съпругата на Дилов - Илина. Далеч от началника си, Михайлов искрено се забавляваше на кукувските скечове и след един от тях подвикна към сцената: "Любо, виж, че пляскам... ". Както се и очакваше, самият Костов не беше в залата. Шефката на националната телевизия Лили Попова пък се беше скрила някъде в публиката. Минути преди началото на концерта в залата връхлетя със свита от бодигардове Илия Павлов. Сред феновете на "Ку-Ку"-идеята се оказаха и бившият президент Желю Желев, Хачо Бояджиев и Антоан Николов.
Мъртвата хватка на "Танев, Сираков и ко"
Свързани с мениджърската агенция лица се наместиха трайно в ЦСКА и "Левски" и създадоха класически конфликт на интереси
Представете си следната ситуация: Договорът на Георги Иванов-Гонзо с "Левски" изтича. Личният му мениджър Лъчезар Танев сяда на масата на преговорите с Наско Сираков, изпълнителен директор по спортно-техническата част в синия клуб. Двамата трябва да се споразумеят за условията по новия контракт и е нормално да се очаква сблъсък на мненията, тъй като защитават интересите на двете страни. Също така обаче двамата са и съдружници в мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко". От цялата ситуация изникват няколко логични въпроса:
1. Чии интереси ще защитава Сираков? Тези на "Левски" или тези на "Танев, Сираков и ко"?
2. Чии интереси ще защитава Лъчо Танев? Тези на фирмата или тези на футболиста?
3. И може ли Гонзо да бъде сигурен, че неговият личен интерес ще бъде защитен по най-добрия начин при преговорите между двамата съдружници?
Лъчезар Танев отклони поканата да разговаря с журналисти от "Капитал" и посочените въпроси засега остават риторични. Най-сериозният проблем на описаната вече ситуация е, че тя е твърде реална. Ако не Гонзо, то някой друг от играчите на "Левски" с договори с "Танев, Сираков и ко" може да изпадне в подобно положение (или пък вече е изпаднал). А още по-големият проблем е, че на подобен риск вече са изложени и играчите на ЦСКА, където собственик е същият човек, който е съдружник в мениджърската агенция. Оказва се, че отколешната мечта на "Танев, Сираков и ко" да сложи ръка върху играчите на двата най-популярни клуба вече е факт.
Мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко" ООД е основана през 1995 г. Съдружници са Васил Божков, Стойне Манолов, Наско Сираков, Лъчезар Танев и Владимир Стойчев с по 20% от капитала. По-късно Стойчев се оттегля, а неговият дял се изкупува от Наско Сираков, който понастоящем държи 40%. Компанията се представлява от Лъчо Танев, който стана първият лицензиран от Международната футболна федерация (ФИФА) български футболен мениджър. Досега той си остава единствен за нашата страна.
Един от съдружниците - Васил Божков, съвсем наскоро стана мажоритарен собственик в ЦСКА чрез тайна схема, като изкупи 52% от "Любослав Пенев" ООД - дружеството, което притежава 55% от "Професионален футболен клуб ЦСКА" АД. Това означава, че Божков е едновременно съдружник в агенцията, защитаваща интересите на червените футболисти, и същевременно собственик на ЦСКА, т.е. работодател на същите тези играчи.
Според чл.4 на устава на ФИФА за мениджърите те "нямат право при никакви обстоятелства да заемат пост във ФИФА, конфедерация, национална асоциация, клуб или друга организация, свързана с тях". Тъй като членството във ФИФА е индивидуално, по този показател чисто юридически Танев не престъпва правилника. Но дали връзката на съдружниците му в "Танев, Сираков и ко" с управлението на ЦСКА и "Левски" не противоречи на разпореждането е доста спорен въпрос.
Божков засега няма никакво акционерно участие в "Левски", а Наско Сираков е далеч от контрола върху клуба. Бившият национал притежава само 1 акция (0.02%) от "Професионален футболен клуб Левски 1914" АД, но за сметка на това е натоварен да изпълнява всички функции по спортно-техническата част. Освен че се занимава с всекидневните проблеми на "отбора на народа", той води преговори и подписва договорите с футболистите.
Имаше години, когато "Танев, Сираков и ко" можеше само да мечтае да припари до ЦСКА и "Левски". С постоянство и търпение обаче агенцията се добра и до двата клуба. В единия чрез Наско Сираков, а в другия чрез съсобственост.
Пословична е нетърпимостта между кръга "Танев, Сираков и ко" и Андрей Желязков. При управлението на Томас Лафчис на "Герена" всичко - от контактите между клубовете до подписването на личния договор на играча, се движеше от Жужо. Комисионите също оставаха при него. Опитът на Желязков да направи конкурентна агенция под крилото на Николай Гигов засега не е получил реализация.
В ЦСКА пък цялата трансферна дейност се движеше от бившия изпълнителен директор Емил Данчев. В края на управлението на Мултигруп той дори направи мениджърска агенция "ЦСКА АС 23", през която трябваше да минават футболистите на ЦСКА. След смяната на "Мулти" естествено Емил Данчев и неговата агенция също бяха изтласкани от клуба. Сега и там здраво се намества "Танев, Сираков и ко".
Дейността на мениджърите в световен мащаб е разностранна, но все пак два са основните момента:
1. Да търси отбор за някой футболист или обратно - футболист за някой отбор.
2. Да представлява играча при преговорите за договор и да следи за изпълнението му.
Основната цел на мениджъра е да държи близък контакт с клубните босове и да продава най-добре футболистите, с които има договор. Такъве например е Деян Башич, който благодарение на контактите си в България докара много качествени сърби, включително и треньора Люпко Петрович. Има и такива агенти, които се ангажират да търсят най-подходящия футболист за определен отбор. Типичен представител е Ибрахим Куруджу. Той получава поръчка от Турция и намира подходящите изпълнители в България.
Куриозното е, че въпреки монополната си позиция "Танев, Сираков и ко" не може да се похвали с особени успехи в тази част. За да осъществиш контакти с някой клуб, трябват отлични контакти в чужбина, и то не само с чужди мениджъри. Те помагат понякога, но досега за големите родни звезди се е оказвал решаващ или фактът, че играят в ЦСКА и "Левски" (и съответно гастролират по европейските терени), или представянето им в националния отбор.
Дейността на агенцията се изчерпва с това да защитава интересите на футболиста при подписването на договор. Последните два такива случая са със Стилян Петров и Милен Петков, за които Лъчо Танев лично преговаряше със "Селтик" и АЕК. Тази част от един трансфер наистина е изключително важна, тъй като играчите не е нормално да знаят всички юридически уловки в един контракт. За услугата агентът получава комисиона, която обикновено се движи между 10 и 12%.
Представляването на футболистите обаче не се изчерпва само с подписването на договора. Мениджърът би трябвало да следи изпълнението му, а футболистът да рита топката. Като правило нашите играчи, независимо дали имат договори с мениджъри, сами се справят с проблемите си в клубовете. И вместо да мислят за футбола, започват да се притесняват кога ще си получат заплатите и траншовете. В това отношение Башич, който иначе няма лиценз от ФИФА, наистина си върши работата перфектно.
"Неговият" играч Иван Литера въобще не се появи в БФС за разтрогване на договора с ЦСКА. Цялата работа беше свършена от агента му. Пак той водеше преговорите с ЦСКА за нов договор, докато сръбският полузащитник си почиваше в родината си и чакаше вести от София. Накрая му уреди трансфер във "Велбъжд". Българските футболисти за разлика от сърбите не си знаят добре правата, а и рядко си четат договорите, с изключение на клаузата за парите. Затова и няма оплаквания, че не са защитавани добре от агента си. Пък и да са недоволни, на практика нямат алтернатива в лицето на друг мениджър.
Освен това сериозните мениджърски агенции, особено тези в САЩ, предлагат на своите клиенти и услугата управление на капитала. Това е особено ценно за българския футболист, чиято първа работа, като си получи транша, е да си купи златен ланец, яке "Версаче", мобилен телефон и БМВ. Когато парите на съответния спортист се управляват по време на неговата кариера, в края й доста често сумата е удвоена и му гарантира остатъка от живота. Не са редки случаите у нас, когато в зенита си футболистите са получавали добри заплати и траншове, но след последния си мач се чудят къде са отишли парите и какво да правят отсега нататък.
Накратко
Националния отбор по футбол спечели второ място на турнира във Валпараисо (Чили). Първото място бе за домакините. Момчетата на Стойчо Младенов изиграха три мача и постигнаха една победа над Словакия с 1:0, загубиха от отбора на домакините с 2:3 и едва измъкнаха равен резултат 1:1 с Австралия с гол в последната минута на Георги Иванов-Гонзо. "Положителните неща от турнето бяха повече и аз съм обнадежден за бъдещето. Свалихме доста средната възраст на отбора, но не може да се каже, че това е било недостатък. Слабостите ни са предимно в завършващата фаза на играта", каза селекционерът Стойчо Младенов. Следващият контролен мач на националите е в края на март срещу Беларус в София.
Бившият селекционер на националния отбор Димитър Димитров взе първата си купа като треньор на "Левски", след като неговите възпитаници спечелиха международния турнир "Албена Мобилтел 2000". Във финалния мач те победиха руснаците от "Криля Советов" (Самара) с 3:1 и така в тях остана купата. На трето място се класира "Спартак" (Вн), победил в малкия финал грузинския "Торпедо" също с 3:1. Трофеят на победителите връчи лично собственикът на "Мобилтел" и непряко на "Левски" Майкъл Чорни.
ПФК ЦСКА АД получи лиценз от председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт Цвятко Барчовски. Документите бяха внесени лично от президента на червените Любослав Пенев и изпълнителния директор Емил Костадинов, а комисията с председател Илия Илиев прие, че книжата са перфектни.
Президентът на БФС Иван Славков бе оправдан по делото за невъзстановяване на работа на длъжността генерален секретар на БФС Емил Дачев. Състав на Върховния касационен съд взе решение да остави без уважение предложението на главния прокурор на Република България Никола Филчев за възобновяване на наказателното дело срещу Батето.
Баскетболистите на "Черно море" спечелиха купата на България за трети пореден път, след като победиха на финала "Левски" с 84:74 (44:42). Най-впечатляваща бе играта на Спас Натов, който вкара 26 точки. "Разполагахме с повече равностойни състезатели и приложихме различни варианти на игра", каза треньорът на варненци Симеон Варчев, чиито селекция и тактика се оказаха непреодолимо препятствие за наставника на сините Константин Папазов. Премията за трофея бе 15 000 марки.
Волейболистите на "Левски Сиконко" победиха "Фатра" (Чех) с 3:0 (13, 19, 17) в мач от Шампионската лига и излязоха на четвърто място в група Б, осигуряващо квота на България за Златната лига с награден фонд 700 000 долара. Само още една победа над аутсайдера "Неташ" в Истанбул идващата седмица е необходима на сините да запазят позицията си.
Софийският градски съд отложи за четвърти път регистрацията на Българската федерация по ски с председател Валентин Василев и насрочи ново дело на 1 март. Съдия Мария Кузманова отхвърли жалбата на легендите в ски-спорта Петър Попангелов, Иван Лебанов и Валентин Божичков за нарушения в процедурата на общото събрание, на което бе избран бившият министър.
Колко струва ремонтът на стадион "Васил Левски"
Негоден проект е причината за постоянното нарастване на цената
По прости аритметични сметки може да се изчисли, че сумата за ремонта на националния стадион "Васил Левски" набъбва три и половина пъти повече от първоначално планираната. Проектът, по който се започна работа в края на 1998 г., предвиждаше разходи за 3.9 млрд. стари лева. До момента обаче са изхарчени 6.4 млн нови лева. За да се завърши ремонтът така, че стадионът да придобие европейско излъчване, ще са необходими общо 14. 9 милиона лева.
Всичко това даде основания за съмнения за нещо нередно. Независимият депутат Яшо Минков дори намекна, че може би става въпрос за корупция. Министър Александър Праматарски, който е и председател на федерацията по хандбал обеща, че ще назначи комисия, която да разследва договорите, сключени от Комитета за физическо възпитание и спорт (КМФВС) с единствената фирма изпълнител "Риалти" ООД.
През 1995 г. Международната футболна федерация (ФИФА) задължи стадионите, които приемат международни футболни мачове, да са снабдени със седалки с облегалки. Обекти, неотговарящи на изискването, се лишават от домакинство. КМФВС с председател Христо Христов обявява конкурс за проекти за ремонт на стадион "Васил Левски". Одобрен е план на фирма "Спортстройкомплект" и дотук нещата приключват. Две години по-късно сегашният шеф на комитета Цвятко Барчовски, притиснат от сроковете на ФИФА, се заема да приведе обекта в необходимия за експлоатация вид.
"През лятото на 1998 г. г-н Барчовски ни попита дали има готов проект за ремонт на стадиона. Такъв съществуваше и той нареди да обявим търг за фирма изпълнител, каза шефът на Националната спортна база, Анатоли Илиев. - Нито аз, нито Барчовски, нито който и да е друг между нас не разбираше от проекти и се доверихме изцяло на това, което ни бе оставено от предишното ръководство на КМФВС. Решихме, че щом веднъж е направен проект, той може да се използва".
Осемнадесет фирми участваха в обявения търг за извършване на ремонтната работа на стадиона. Комисията, която бе назначена от Цвятко Барчовски, се спря на офертата на "Риалти" ООД - София. Стигна се до договор на стойност 3.9 милиарда стари лева. В него бе предвидено при промяна на минималната работна заплата с повече от пет процента цените да се актуализират.
По решение на Министерския съвет финансирането на ремонта става със средства от чистия приход на извънредни лотарийни игри, организирани от БСТ.
Още в началото на ремонтните дейности през есента на 1998 г. се оказало, че проектът, който е имал чисто козметичен характер, включващ направата на шестмилиметрова замазка и монтаж на седалки, не може да се осъществи. Няма върху какво да се направи замазката, тъй като от 40-годишната конструкция е останал само чакъл, а в някои сектори са се появили дълбоки пропадания. При създалите се обстоятелства се наложило ремонтът да премине в цялостна реконструкция, за която обаче трябва нов проект.
Първият проект е за седалки с подвижна хоризонтална част, които се монтират на редове с широчина 70 см. ФИФА и УЕФА обаче искат неподвижна седалищна част, а тя се поставят върху 80-сантиметров ред . Затова се налага ново проектиране. В него влиза цялостна преработка на конструкцията на стадиона, геодезичен проект и включване на ВИП-трибуни и пресцентър. Изготвянето му се възлага на фирма "Арикоинженеринг - Андрей Хаджов". Изборът не е случаен, тъй като липсвал архив по строежа от 1965 г. и се търсел човекът, който го е правил преди 35 години (инж. Преслав Хаджов е проектирал тогава рамковите конструкции на стадиона - бел.ред.).
В създалите се обстоятелства ремонтът на стадиона вече струва 5.2 млрд. стари лева. Но този път проектът се ревизира от надзорници. Те пък установяват редица неточности и значителни непълноти при изчисляването, оразмеряването и конструирането на носещите елементи на трибуните. Проектите са били изготвени при липса на изследвания за сеизмичните въздействия. Става ясно, че без тях стадионът няма да бъде приет и пуснат в експлоатация от Държавната приемателна комисия.
Идват нови разходи за изследвания. Те пък са възложени на НИС при Университета за архитектура, строителство и геодезия.
"Обърнахме се към тях, защото са държавно учреждение, а ние държавно предприятие", обясни Анатоли Илиев. Прави се и допълнителен проект за секторите за журналисти и тв кабини, входовете за публиката, тоалетни възли за всички сектори.
На 30 юни 1999 г се сключва нов договор с изпълнителите "Риалти" ООД. Той на практика е продължение на стария, но се възлага допълнителна работа.
Така обобщената сметка вече е 14. 9 нови лева. В нея влизат разходи по направата на озвучителна инсталация за 150 000 лв., осветителна за 1. 2 лв., информационно табло за 1. 3 лв. и пропускателна система за 350 000 лв. Единственият печеливш досега се оказва "Риалти" с шеф Димитър Рагин. Сделката с нея тръгва от четири милиона лева и стига до близо 15 милиона.
Не е ясно дали, ако проектът бе в завършения си вид още в началото на търга, изборът на фирма изпълнител щеше да е същият, а и цените при този обем на работа можеше да са други. Евентуалните нередности в процедурата ще се търсят от комисията на Александър Праматарски.
Иначе пусковият срок на обекта е 1 юни, но ако се осигурят необходимите средства. Засега са похарчени 6. 4 млн лв. С тях са завършени три сектора до етап полагане на хидроизолация и са закупени седалките. Липсва обаче яснота откъде и кога ще дойдат останалите пари.
Изнизването на Орманджиев
Вицепрезидентът на БФС сдаде тихомълком управлението на съдийската комисия
Шефът на съдийската комисия и вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС) Стефан Орманджиев минава в сянка. Това сочат последните събития в управлението на футбола ни. През изминалата седмица самият Орманджиев съобщи, че само ще наблюдава как действа съдийската комисия. Това рязко противоречи на ентусиазма, с който отговаряше за всички съдийски проблеми през есента. "Аз съм един обществен деятел, избран от изпълкома, който ходи в БФС, участва в заседанията на съдийската комисия. Има тригодишна програма, която съм възложил на комисията. И я наблюдавам дали се изпълнява. За всички останали съдийски въпроси се отнесете към добре работещия секретар на комисията Борислав Александров", заяви Орманджиев.
Практическата работа ще се върши от тричленка начело с Никола Дудин и помощници Георги Камишев и Борислав Александров. Тази тройка ще съставя нарядите, както и ще наказва провинилите се арбитри. Всъщност Орманджиев, известен извън футбола като шеф на музикална къща "Джо" с прякора Стиви О, се дистанцира по този начин от съдийските гафове. Сега отговорността, изглежда, ще е на колектива. "Решенията ги взима съдийската комисия, а това са седем-осем човека. Отговорността не може да пада върху един човек. Проблемите са толкова много, че не може да се каже отговоря един или отговарят всички", коментира Борислав Александров.
Твърди се, че тази рокада е направена по нареждане на Иван Вуцов след инцидента с бития от Гриша Ганчев съдия Костадин Костадинов на почивката в мача "Ловеч" - "Левски". Изпълнителният директор на БФС е посъветвал Орманджиев да се дръпне настрани, преди да са му поискали оставката в изпълкома на БФС.
Публична тайна е, че определени отбори този сезон са фаворизирани с пращане на удобни съдии да ръководят мачовете им. С доста услужливо съдийство например могат да се похвалят трите тима на "ВАИ холдинг" - "Велбъжд" (Кн), "Черно море" и "Искър" (сега "Хебър 1920"). Повечето от мачовете в Кюстендил през есента са започвали с дузпа за домакините, сочи статистиката. "Черно море" се прочу още в първите кръгове със случая, когато съдията Апостол Апостолов-Поли бе пратен да помага в мача с "Кремиковци". Той даде съмнителна дузпа на варненци за равенството 1:1. Орманджиев не обясни защо изпрати на това дерби именно Поли, който до този двубой не бе свирил мач в професионалния футбол две години заради наказание.
Точно преди седмица, за първи път през зимната пауза, Стиви О се появи на мач на "Хебър 1920" в Пазарджик, където се провеждаше експеримент с двама съдии.
Чиновник от футболния съюз съобщи, че през пролетта големият проблем не е дали "Левски" или ЦСКА ще стане шампион, а кой и как ще свири мачовете на отборите от трето до шесто място в А група, както и на първите четири в Б група. В първия случай няколко тима - "Нефтохимик", "Ловеч", "Велбъжд" и "Локомотив" (Сф), са кандидати само за едно място, което при определено развитие на ситуацията може да даде право на участие в европейските турнири.
Във втора дивизия положението е още по-сложно - директно влиза само първенецът от четворката "Спартак" (Пл), "Дунав", "Черно море" и "Хебър 1920", а вторият и третият играят бараж. В турнира за Купата на България "Форд Мото Пфое" положението е още по-плачевно - отсега се търсят смелчаци, които ще ръководят четвъртфинала между "Велбъжд" и "Локомотив" (Сф) - далеч по-деликатна задача, отколкото да свириш "Левски" - ЦСКА.
През есента Орманджиев направи скандал с листата на международните съдии. Вместо гласувания от изпълкома списък той изпрати свой вариант в международната футболна федерация (ФИФА). В него русенският съдия Светозар Маринов неизвестно как зае заветното шесто място вместо Антон Гецов, за да може да се включи в отпуснатата за България бройка от шест рефери. По този въпрос вицепрезидентът на БФС не обича да говори.
Първото дистанциране на Орманджиев се усети още преди месец, когато изпълкомът на БФС трябваше да разглежда скандала с бития от Гриша Ганчев рефер в Ловеч. На съдийския шеф точно в същия ден му се наложи да замине в чужбина, което се разтълкува като чиста проба изнизване от ситуацията. Преди да мине в сянка обаче, Орманджиев и тричленката са почнали да орязват съдийските листи. Числото на ръководещите в А група се очаква да бъде сведено само до 17, в Б група остават 25 съдии. Очаква се от списъците да бъдат извадени няколко столични съдии.
Като се знае обаче отколешната практика съдийските шефове в БФС да обещаят класиране в челната тройка поне на пет-шест отбора, едва ли тези промени ще доведат до нещо добро.
Скачачите ни готови за медали на европейското
Ядрото от елитни български атлети стартира зимния сезон много успешно и постигна твърде високи резултати на престижни турнири. Ако състезателите ни повторят тези постижения на европейското първенство в Гент (Белгия) от 25 до 27 февруари, ще спечелят няколко медала, предричат специалистите. Обикновено първенствата на стария континент никога не са били силни. Водещите в атлетиката нации ги пренебрегват по една чисто прагматична причина - Европейската федерация по лека атлетика е бедна и не раздава никакви парични награди. Практиката показва, че повечето държави изпращат вторите състави, докато топатлетите участват с пълна сила в скъпоплатени турнири. Специфичното сега е, че годината е олимпийска и до игрите в Сидней остават седем месеца. Това може да раздвижи елита и той да се яви на старта в Гент. "Българите винаги са подхождали към това състезание с високи постижения и евентуални успехи не трябва да се омаловажават заради липсата на едни или други състезатели", смята генералният секретар на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Добромир Карамаринов. Федерацията определи шест мъже и шест жени да представляват отбора ни в Белгия. За потенциални шампиони се смятат скачачите Ива Пранджева и Ростислав Димитров, сребърен медалист на открито от Севиля. Ива ще е единствената ни атлетка, която ще участва в две дисциплини - троен и дълъг скок. Тя направи само две състезания през този сезон, но постижението й от 6.80 метра е най-доброто, с което е почвала годината. "Двата старта на Ива не са достатъчни за добрата й подготовка. Нещата не бяха благоприятни, тъй като не ни предлагаха това, което търсехме финансово, и сметнах, че по-добре е да си отстояваме интересите", каза треньорът й Румен Йоцов. Според него главният проблем на всички български атлети е липса на екипи от специалисти, които да работят с тях. Така липсва равнопоставеност на състезателите, когато се изправят на старт по време на международни турнири и първенства. "Ние сме сами с ръководството на федерацията, което ни помага финансово, но хората в развитите страни се готвят и участват с големи щабове. С тях вървят подвижни лаборатории. Едни гърци имат бюджет от осем милиона долара. За нашия ме е срам да си помисля, Излизаме срещу хора, поставени при съвсем други условия, и който от българите вземе медал, трябва да има признанието за спечелени два", допълни Йоцов. Освен Ива и Ростислав Димитров също е само с два старта в тройния скок с постижение 16.93 метра. Той няма да е сам българин в сектора, тъй като компания ще му прави Васил Гергов.
С най-много стартове и спечелени пари от турнири тази година е спринтьорката Петя Пендарева, която дори нямаше време да се прибере в България и ще кацне в Белгия направо от Бирмингам.
Даниела Георгиева (400 м) пък направи добро завръщане на пистата с личен резултат 52.44 секунди. С подобно време преди пет години тя спечели бронз от световния шампионат в зала в Барселона. Откритието на този зимен сезон е дебютантката Даниела Йорданова. Тя подобри националния рекорд на Николина Щерева на 3000 метра с постижение от 8:52.44 мин. Венелина Венева бе водачка в световната ранглиста на висок скок със 197 см в Бърно до 15 февруари, когато шведката Кайша Берквист постигна 200 см. Ако повтори резултата си, Венелина ще вземе медал, прогнозира Добромир Карамаринов.
Хърделистката Светла Димитрова, Тереза Маринова (троен скок) и световната шампионка в скока на височина в зала от миналата година Христина Калчева пропускат Гент.
Ако българите спечелят медали и призови места, ще получат добри премии от БФЛА. За злато наградата е 10 000 германски марки, за сребро - 6000, а за бронз - 4200.
Милошевич укрепи властта си
"Всеки, който се опитва да се разграничи от политиката на Сръбската социалистическа партия (ССП), за 24 часа ще бъде напълно изолиран" - заяви партиец в седмицата преди конгреса. По този въпрос от най-високопоставения до най-нискостоящия в партийната йерархия цареше пълно единодушие. След убийството на министъра на отбраната Павле Булатович социалистите са парализирани от страх. Всички те са убедени в безотказното действие на максимата "Опасно е да си близък до двойката Милошевич, Мира Маркович, но още по-опасно е да си против тях. " Преди конгреса бяха премахнати всякакви наченки на низово недоволство. На общинските конференции бяха сменени 80% от председателите на общинските комитети на партията и на всички заседания присъстваше член на изпълнителния комитет на ССП. Новите кадри са млади, неизвестни, но при всички случаи - верни на Милошевич. Този ход на партийния ръководител е най-убедителното доказателство, че партията се готви да атакува местната власт на предстоящите общински избори. Милошевич заздрави партията си и се застрахова с най-преданите си съюзници от югославската левица. Към това трябва да се добави и фактът, че за последната година и половина партията се е сдобила със 170 хиляди нови членове.
Въпреки че конгресът премина под мотото "Обновление, развой, реформи", това в Югославия няма да се случи. Начинът, по който бе проведен, и решенията, които бяха взети, са изключително показателни в това отношение. Конгресът бе закрит, не бяха допуснати никакви представители на свободните медии, Милошевич бе преизбран и решение за избори не бе взето, т.е. Милошевич ще се бори докрай да запази настоящото статукво. Смените по места показват, че може и да има локални избори, но, поставяйки началника на Генералния щаб Драголюб Ойданич на мястото на разстреляния министър на отбраната, нарушавайки и конституцията с този ход, югославският президент ясно дава да се разбере, че ако трябва, ще въведе и извънредно положение в страната, но няма да допусне да бъдат проведени парламентарни и федерални избори.
Европарламентът прие резолюция за Македония
Европейският парламент препоръча на Европейската комисия да започне преговори с Македония във връзка със споразумението за асоцииране и стабилизиране на страната. Евродепутатите оценяват високо политиката на македонското правителство както по време на кризата в Косово, така и в последните месеци и подчертават, че Македония е фактор на стабилност в региона. Според Македонската информационна агенция последната резолюция на ЕП не се различава много от предишния такъв документ. В него се препоръчва по време на преговорите с ЕК да се имат предвид оценките за напредъка на реформите в страната, които ще проправят пътя за пълноправното членство на Македония в Европейския съюз.
Македонската информационна агенция подчертава, че ЕП е отхвърлил предложението на някои евродепутати Македония да бъде извадена от списъка на потенциалните кандидати за членство. Според тях все още нямало нито икономически, нито политически причини страната да бъде включвана в списъка на страните, очакващи присъединяване към съюза.
Журналистите - виновни до доказване на противното
Ако любителите на абсурда можеха да изберат своя столица, това безспорно ще е София. А ако случайно поискат да въздигнат паметник на абсурда - няма нужда да строят нещо. Българският парламент постепенно се превръща в монумент на безсмислените и алогични инициативи. Трудно е да се повярва, че родните законотворчески гении, без да искат, са родили толкова безумна идея като тази глобите за клевета и обида да се изчисляват въз основа на журналистическите доходи. Далече по-реално е да се приеме, че зад това предложение стои някой виртуоз, който толкова е усвоил изкуството да се саботира демократичният процес, че с една идея взривява основни постановки на нормалната държава.
Първо е някак си нахално депутатите хищно да броят стотинките в джоба на журналистите, за да преценят колко да им се вземе, ако някой от тях бъде осъден за клевета или обида. После, как точно ще се видят доходите на журналистите? И на кои точно журналисти? На всички? Или само в големите медии? Или само в малките? И как ще се прецени каква част от доходите може да се даде за глоба?
Освен това в края на краищата защо всички говорят за журналисти? Само те ли могат да обидят някого? Ами ако някой даде интервю и в него наклевети другиго "чрез средствата за масова информация", както гласи Наказателният кодекс? Каква глоба ще му бъде наложена, като той не е журналист?
Проблемът идва от това, че голяма част от депутатите искрено мразят журналистите. Те премахнаха затвора за клевета не защото мислят, че това е правилно, а защото "Европа така иска".
Всъщност в този казус се вижда прекрасно един от най-големите проблеми на родните парламентаристи - те не могат да разсъждават абстрактно. Те могат да си обяснят нещо само ако то се е случило и те са били свидетели. А законите са нещо много абстрактно - те очертават рамката, в която трябва да се развива дадена област. В паметника на абсурда обаче рядко имат визия за бъдещето. Депутатите ни обикновено знаят какво НЕ искат да се случи. Ето в казуса с глобите за клевета и обида те вероятно се ръководят от спомени как работата им е била отразена по неподходящ според тях начин, виновни за това са журналисти и те трябва да бъдат вкарани в правия път! За това най-добре е да се напише направо, че за разлика от останалите хора работещите в медиите са виновни до доказване на противното. А ако може да се добави и там нещо за каторга и заточение. Така хем няма да има затвор и Европа ще е доволна, хем депутатите ще се чувстват сигурни.
Твърдо "не" на меката дрога
Подхванатият от ефира на радио "Дарик" и "Хоризонт" дебат за легализирането на леките опиати в България среща единодушното противопоставяне на специалисти (лекари, психолози) и обществото като цяло. Осемдесет и три процента от българите над 14-годишна възраст се обявяват категорично против такова начинание. В известен смисъл въпреки че двете противостоящи си тези са ясно оформени, такъв дебат в България засега е невъзможен и дори безсмислен.
Причината: българинът не прави разлика между леки опиати и твърди наркотици, а ги поставя под общ знаменател. Той не гледа на тях през призмата на медицински обоснованите последици, а от позицията на социалната им (нормативна и морална) санкция. Вещества като хероин, кокаин, морфин, канабис се определят като наркотични от огромното мнозинство от гражданите, а алкохолът и никотинът, които от чисто медицинска гледна точка имат подобно въздействие върху организма, не се възприемат като наркотични поради факта, че са разрешени.
В този смисъл и призивът за легализиране на леките опиати се възприема като призив към легализиране на наркотиците изобщо. Това схващане произтича не на последно място и от настоящата ситуация, в която леки опиати и твърди наркотици се поставят от повечето интервюирани под един знаменател. Не на последно място хората са настроени негативно както към разпространителите на дрога, така и към самите жертви на наркотика.
Интересен е фактът, че именно младежите (които имат и по-често контакти с наркомани) в най-голяма степен (49%) застъпват позицията на законови санкции да бъдат подложени не само разпространителите, но и вземащите опиати. В тази възрастова група обаче са както най-твърдите противници, така и най-откровените привърженици на легализацията на леките психогенни вещества. Радикализацията в мненията на най-младите е резултат от много по-непосредственото познаване на обичайните практики на използване на опиати (за тях това е всекидневна норма независимо от личното им отношение на приемане или отхвърляне), отколкото от хората на средна и по-висока възраст, за които не е характерен личен опит и проблемът съществува единствено под формата на опасност за децата им.
Дали прилагането на холандския опит в България ще ограничи, или ще стимулира разпространението на наркотици, засега би могло само да се гадае. Не е сигурно и дали твърдото не, което обществото казва на меката дрога, няма да води до ориентация към твърдите наркотици. Едно обаче е сигурно: невъзможно е да се води дебат за легализиране на леки опиати, преди обществото да е в състояние да ги идентифицира. Като, разбира се, и след това не е сигурно дали инициативата ще получи подкрепа, или ще предизвика още по-силно негативно отношение.
Усещане за нещо нагло
Все по-грозна става картинката със социалноосигурителния батак, в който мощно нагазихме още през първите дни на годината. След като парламентът ударно прие нова рамка на осигурителното законодателство, пълна с противоречия и неясноти, социалният министър Нейков има наглостта да заяви, че всичките вопли идвали от капризни счетоводители. Притисната от обществения натиск, администрацията се видя принудена да поизясни част от мъглата, но в бързината е на път да задълбочи някои от откровените дивотии (например облагане с авансов данък на осигуровките - виж ).
Но и това не е всичко. Фирмите все по-методично са бомбардирани от реклами на курсове и семинари, на които им се предлагат разяснения като как точно да маневрират в осигурителната мъгла. Дотук всичко е в реда на нещата - има огромно търсене на такъв тип консултации, нормално е да се появи съответстващо предлагане. Усещането за нещо гнило обаче се появява веднага щом човек хвърли неизбежния поглед върху консултантите, които ще гастролират по тези семинари. Авторитетните имена на висши чиновници от Националния осигурителен институт веднага ловят окото на зажаднелите за тълкувания счетоводители и дребни предприемачи.
Тук вече нещо не се връзва. От една страна, социалният министър твърди, че всичко е ясно, а висшите осигурителни чиновници се скъсват да разясняват кое как. От друга, възниква принципният въпрос - дали НОИ не би трябвало първо да изясни на всички заинтересовани чрез чаканите подзаконови актове приложението на осигурителните закони и едва след това неговите служители да се отдадат на частни консултации?
Подобна практика не е нищо друго освен елегантна, но нагла злоупотреба със служебно положение. Познайте на чий гръб? И познайте дали някой някога ще потърси от някого отговорност за подобна злоупотреба с власт, за която иначе Наказателният кодекс предвижда до три години затвор.
Правен абсурд... или нещо друго
В два поредни броя на в. "Капитал" името на ОББ-АД беше споменато в отрицателна светлина, първо от неин клиент, а в следващия брой и от представител на митниците, взел отношение по случая.
Клиент на банката е задържан в митница "Аерогара "София" - салон "Заминаване" и е съставен акт за валутно нарушение по чл. 11 ал. 3 т. 3 от Валутния закон (ДВ бр. 83/ 1999 г.). В серията от нападки срещу ОББ-АД изпъкват няколко неща: некоректно изопачаване на фактите, прехвърляне на отговорност между лица и институции и за съжаление пълно непознаване на закона.
Засегнатият клиент на банката действително е направил превод от Райфайзен банк в размер на 60 000 DЕМ, както твърди в бр. 3 на вестника. Вярно е и твърдението, че ОББ-АД е издала бордеро за сумата от 30 000 DEМ.
Не е ясно обаче защо банката е упрекната в незнание на закона! Издаденото бордеро представлява доказателство за извършена банкова операция, а по-нататък банката не може да знае какви са намеренията на клиента и как ще се разпорежда той с личните си средства. В конкретния случай клиентът е длъжен да се снабди с необходимите документи, които да представи пред митническите органи. Тези документи са различни в зависимост от конкретния казус.
Банката не знае, а и не може да знае, какви пари са внесени в България от нейния клиент, тъй като те са постъпили от сметка в друга банка на територията на страната. Ако клиентът е внесъл парите в страната в наличност, той трябва да удостовери пред митническите органи, че не изнася повече от внесената в страната сума, като представи митническата декларация, попълнена при влизането в България. В този случай не е необходимо разрешение от БНБ за износ на валута в наличност, тъй като се изнася валута до размера на вече внесена такава.
Тълкуваме ли новия валутен закон в съответствие с неговия либерален дух, следва, при условие че парите са внесени в България чрез банков превод, лицето да удостовери размера и произхода им пред митническите служители чрез копие от суифт съобщение и банково бордеро от банката, в която е получен преводът (а това не е ОББ-АД) и свободно да изнесе валута до размера на внесената. При стриктно тълкуване на закона валута в наличност може да се изнесе до размера на вече внесена такава само ако внасянето в страната е станало по митнически път. Но това е въпрос, по който още няма официално становище от БНБ и митниците.
Другата възможна хипотеза е лицето да не е внесло в страната валута, но да желае да изнесе определена сума в наличност. За суми над 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута е необходимо разрешение от БНБ. Съгласно Наредба No30 от 09.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г. (ДВ бр. 113/99 г.), исканията за издаване на разрешение се подават до подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", лично от заявителя, по пощата или чрез пълномощник (чл. 3 ал. 1 от Наредба No30).
Разглеждаме подробно всички възможни хипотези, за да убедим пострадалия клиент на банката и представителя на митниците, че ОББ-АД няма никаква вина за създалото се положение и нейните служители не са нарушили закона. Нещо повече! Банката няма ангажимент, свързан с представяне на документи пред митническата администрация в този случай. Разпоредбата, при която банките издаваха бордеро за суми от 1000 до 10 000 щатски долара, за да послужи пред митниците, е отменена, преди да се приеме новият валутен закон. Не трябва да се забравя и принципът, който възприемат всички съвременни законодателства - ignorantia iuris neminem excusat - незнанието на закона не оправдава никого. Този принцип важи не само за гражданите на съответната държава, но и за чуждите граждани и държавните институции.
Може само да се изрази съжаление за некоректното тълкуване на действащото законодателство от страна на представителя на митниците, В статията в бр. 4 той твърди, че в конкретния случай ОББ-АД като лицензирана банка е следвало да се обърне към БНБ и да поиска необходимите документи за износ на валута с равностойност над 20 000 лв. и да ги предостави на своя клиент. Не знаем на какво основание господинът прави този извод - законът изрично казва, че искането за разрешение се подава лично от заявителя, по пощата или чрез пълномощник. Няма данни банката да е упълномощена да иска разрешение от името на своя клиент, нито засегнатото лице твърди подобно нещо.
Интересите на клиента винаги са на първо място в дейността на ОББ-АД и не е редно върху нея да се прехвърлят отговорности, които тя няма. Не е коректно и от правна и етична гледна точка по такъв начин да се засяга името на банката и да се дават правно необосновани съвети.
България наравно с Румъния по трасето за Европа
Евробюрокрация и изисквания за добросъседство ще спъват София
На 15 февруари евросъюзът официално откри процедурата по преговори с шестте страни от втората вълна - България, Румъния, Словакия, Литва, Латвия и Малта. Церемонията не поднесе изненади, но за сметка на това кулоарите на Брюксел предоставиха истинския лакмус на настроенията в евроцентралата. Оказа се, че след еуфорията на Хелзинки трезвомислието си е върнало инициативата сред евробюрократите. Оказа се също, че с неговото завръщане и проблемите пред новите кандидати за членство са придобили реални и разнообразни измерения.
Опитът на българската делегация да привлече вниманието върху себе си не бе особено успешен. До 28 март, когато ще бъдат обявени първите глави за преговори, Владимир Кисьов ще се опита да прокара пред комисията формулата "пет плюс" - до края на май България да започне преговори по най-малко 7-8 глави. Изказванията на Ферхойген от последните дни обаче не дават надежда, че българските искания ще бъдат взети предвид. Плановете на Брюксел за България са други. "За около половината кандидати от втората шестица до края на 2000 г. ще бъдат отворени около 10 раздела за преговори, обяви Ферхойген. Тези фактически три страни обаче не включват България. Целта на формулировката е Малта и Словакия да приключат преговорите заедно с първата вълна още до края на тази или през следващата година. България и Румъния според комисаря щели да имат определени трудности, а по някои от главите, като екология и свободно движение на хора, доста по-големи проблеми от тези на страните от първите шест. През изминалата седмица в София бе на посещение държавният министър към МВнР на ФРГ Кристоф Цьопел, който заяви, че България трябва да се задоволи с по-бавно темпо: "Съдейки по проблемите, които възникнаха в Полша и Унгария например, считам, че би било възможно по-сложните глави за вас да се отворят едва през втората година. Разбира се, трудностите са различни и това, че може да се прави известна аналогия, не бива да дава фалшиви надежди. " Вторият въпрос, по който България се стреми да срещне утвърждение от комисията, също не бе приет добре. Датата 2006 като година за евентуално присъединяване на България бе наречена крайно оптимистична от Ферхойген.
Въпреки че разширяването и институционалната реформа бяха приоритетните цели, които Проди и Ферхойген декларираха на междуправителствената конференция, те бяха засенчени от скандала на 15-те министри, които нарочно закъсняха, за да избягнат ръкостискането пред камерите с колежката си от Австрия. Освен европесимизма с адрес Виена негативните условия за разширяването се допълват и от хладното обществено мнение в евро-зоната, както и от нежеланието на правителствата на страните членки да реформират органите на съюза, така че да направят място на идващите 12 нови. Големите страни ще трябва да се лишат от правото си на втори представител в еврокомисията, да се откажат от правото на вето в Съвета на министрите (решенията да се взимат с мнозинство, а не единодушно), все неща, за които ще бъдат виновни новопристигналите страни.
Освен чисто евробюрократичните трудности, с които България ще трябва да се справя, все по-явен става един регионален проблем по българския път за членство - Румъния.
Съседството на България с Румъния се оказва повече от териториален белег. Напоследък на София се вменяват отговорности, от които зависи благоприятното развитие на кандидатурата й за членство. Особено тревожно е свързването на двете страни по така болезнения за България визов въпрос. Стана ясно, че Германия не би поела ясен ангажимент за подкрепа на предложението България да бъде извадена от черния списък, ако българският вътрешен министър не посредничи между Берлин, Букурещ и София с цел приближаване и на румънския граничен контрол към европейските равнища. "Би трябвало да използвате идните месеци много интензивно за консултации, от една страна на българския министър на вътрешните работи и румънския му колега, както и между двамата и германския министър. Има проблеми и най-сериозният от тях е осигуряването на границите срещу достъп на лица от трети държави. България има много голям и задоволителен напредък за охраняване на границите си, би трябвало да е възможно и Румъния да достигне такова ниво", заяви пред "Капитал" д-р Цьопел. Защо обаче на България се пада ролята да дърпа румънското законодателство, след като сама си е свършила работата, не става ясно. Ясно е, че за страна с влияние в евросъюза като Германия България ще е неприемлив риск за сигурността, при положение че северните й граници са незащитени. Дали България ще бъде принудена да чака Румъния, за Цьопел не е толкова политически, колкото въпрос на географско положение: "Ето , през лятото всеки добър плувец може да премине Дунава, това е неприемливо."
Лошият късмет на България с географското положение се потвърди и с екологичната катастрофа в река Дунав, която причини Румъния. Международният скандал след заплахите на Унгария и Югославия да дадат под съд Букурещ намали съвсем шанса на България като румънска съседка, да бъде считана за екологично сигурна страна. Отново на региона се гледа като цяло и въпреки че България не е виновна, а напротив, е потърпевша, случилото се ще накара еврокомисията да отлага до последно отварянето на глава "Екология".
Регионалната интеграция и връзките с Румъния в икономическата сфера също са детерминанта за добра оценка от Европа. Въпреки че дори самите европейци признават, че районът не е особено привлекателен за инвестиции, и трудно инвестират в други области освен транспорт, те държат България и Румъния да се обвържат взаимно икономически. Но дали това ще е изгодно за България не е от голямо значение, важното е да има добросъседство - ключовата дума в изказванията на Бодо Хомбах, отговорен за пакта за стабилност. Вместо това между двете страни се поражда конкуренция и ненавист. Първата точка бе в полза на България след договорката за втори мост на Дунав. Румънската преса веднага поде кампания против споразумението. Вестник "Котидианул" пише, че България си е присвоила чрез проекта пари, предназначени за целия регион, и с един куршум е ударила два заека - хем мостът ще е при Калафат, "нещо, което ние не искаме, хем ще го плаща с част от парите за Румъния". Румънците все пак се надяват да си "възвърнат честта" със спечелването на други проекти за сметка на България.
Самият Бодо Хомбах заяви наскоро: "Добре е да сме си от взаимна икономическа изгода. От тази икономическа изгода нататък започваме дори да се обичаме. " Дано икономическата изгода да е решаваща, когато се обсъжда членството на България, а не вменената съседска обич.
За краденето на истории
Във влака София - Бургас малко преди Чирпан се чу цигулка.
(Извънредно спиране: точно на това място, във влака, "малко преди Чирпан" и преди десет години се запознах с Мето от Строителни войски, който ми подари следния монолог. А може и да не ми го е подарил, може да съм го откраднал. Ето го: "...и старшината вика: вий сте чакълът на земята. И ако чакълът се свърши, откъде ще минава експресът София - Бургас? - вика старшината. После плесне един-двама по вратовете и пак: не бойте се, вика, чакълът никога нема да се свърши... И верно, не свършваше. Така свършваше монологът на Мето със същото удивление, което ще видим сега по лицата на пътниците. Край на спирането.)
Всички пътници във вагона погледнаха стреснато вградените радиоточки, които никога досега не се бяха включвали. Мелодията не идваше оттам. След малко към цигулката се прибави и акордеон, а към тях от дъното на коридора се ухилиха двама цигани, единият (цигулката) с бомбе. С Минаха години, Еделвайс самотен нейде и Белите манастири успяха да покрият дъното на бомбето със стотинки и два по един книжни лева. После онзи с цигулката реши да смени темата, даде знак на акордеона да трае и в пристъп на признателност подкара едно неочаквано солово изпълнение. А стига бе, тоя мургав Найджъл Кенеди свиреше "Зима" на Вивалди и се справяше страхотно. Разбира се, преувеличено би било да твърдим, че всички пътници от коледния влак за Бургас можеха да разпознаят Вивалди. Найджъл Кенеди може би имаше повече шансове, тъй като точно по това време беше в България. Един от първото купе се провикна, че ще си прибере обратно парите, ако тоя не спре с изгъзиците. Найджъл сякаш не чу, но аверът с акордеона реагира моментално, сръга го и двамата в движение скършиха Вивалди на "Очи чорн&?cy;е". Забележителен преход, явно отработван в други подобни ситуации. С този ход двамата спечелиха още цели три книжни лева, поклониха се артистично, някой изръкопляска и като утихна всичко, циганинът с цигулката рече:
- Случайно да има човек от Карнобат?
Обади се една жена от купето, той влезе вътре, извини се и каза, че майка му живеела там, в махлата, първата къща на асфалтираната улица, синя, със салкъм в двора, Труфка й викали. Та ако минава оттам, само да й каже син ти е добре, много убаво свири, пари изкарва и му имат уважението. В този момент влакът закова на Чирпан и човекът хукна да слиза.
Вече към Стара Загора жената се сети, че не беше питала за името на циганина. Мето, казах аз, Мето му е името. Тя ме погледна изненадано, после реши, че се шегувам и подхвърли, че те всички цигани май точно тъй се казват.
Това е историята за Мето, който между "Белите манастири" и "Очи чорн&?cy;е" можеше да ти пробута на черно и малко Вивалди. С риск да отнесе някой шамар или поне да остане с празна шапка.
На другата сутрин вестниците щяха да пишат, че с виртуозното си изпълнение на "Годишните времена" Найджъл Кенеди скри шапката на софийските ценители снощи в НДК.
Гаустин седеше на пейка в парка и четеше вестник. До него се приближи циганка.
- Виждам те, цял те виждам - рече бързо циганката, - дай си ръката да ти кажа.
- Не, благодаря - кротко отвърна Гаустин, без да вдига глава от вестника.
- Черна магия имаш, бе човек, не ти ща пари, ще ти дам коренче да я развалиш.
- А стига де - рече Гаустин по-твърдо и отгърна следващата страница.
- Кажи барем какво пише за времето - примирено рече жената.
Гаустин потърси с поглед колонката долу вдясно на страницата, където винаги стоеше прогнозата, но този път там нямаше нищо такова. Сети се, че вчера от първа страница съобщаваха как са откраднали прогнозата за времето.
- Няма време. Откраднали са го - мрачно отвърна Гаустин, щеше да добави циганите, но се въздържа.
- А бе, човеко, кажи ми поне колко е часът - примоли се циганката. - Мъж ми пие, децата голи... - 14 и 32!
Е, изкярих пак нещо от тая циция - помисли си циганката, макар полученото да беше твърде малко утешение.
Все успяват да си изкрънкат, лепи им се по ръцете, на - и времето - помисли си Гаустин, извади от чантата малък тефтер и си записа нещо.
Влиза циганката в поликлиниката, отива право на рецепцията и вика:
- Каде е докторът по сиганчетата?
- Чакай сега, ако имаш болно дете, трябва да го доведеш.
- Аз болно нямам. Искам докторът да ми гледа за сиганчетата.
- Искаш да те прегледа?
- Искам, я. Моят да вземе да ми открадне мензишката и да ми тури там сиганчета. Два месеца нямам мензишка, а като я няма мензишката, имам сиганчета. Той много бара моя. Той и на други сиганки им е крадвал мензишката. Много бара, много. Един път от брат си два гюма крадна. Каде е докторът, да ми казва как да си я зема пак мензишката... (Последната история ми я подари моята приятелка Албена. Тя самата я откраднала преди петнайсетина години от една своя съученичка. Но историята не била и на съученичката, а крадена от по-голямата й сестра. Та тази именно сестра била медицинската сестра от рецепцията на онази поликлиника.)
Защо писателите крадат като дърти цигани? Че на кой не му харесва да краде мензишки и на тяхно място да турга по някое хубаво като приказка циганче.
Думите, светът, дните
Срещам на улицата една бодра и весела възрастна дама от нашия квартал и се замислям за репортаж, който прочетох наскоро. Ставаше дума за малтретирането на възрастни хора в старческите домове - такива потресаващи истории, че дори е трудно да ги прочетеш - смесвали им супата и десерта, така че не разбирали какво ядат, събличали ги и ги обличали на отворени врати независимо от срама и протестите им, къпели ги с гумени ръкавици, а ако случайно някой служител си позволял да уведоми управата какво става, тя се преструвала, че не го чува. Характерният белег на съвременната администрация - активен садизъм в основата, безразличие, което в крайна сметка също така е активно, също така е садистично. В последния филм на Дейвид Линч - "Историята на Стрейт'' (Тhe Straight Story), главният герой Алвин Стрейт, който е много стар, по време на своето пътуване случайно се озовава сред група млади спортисти и един от тях, докато ловко си подхвърля топката, нахално и дръзко го пита: "Кое е най-лошото нещо, когато си стар? ". Алвин дава прекрасен отговор : "Това е да си спомняш младостта'' - отвръща той с усмивка и лицето на момчето се разкривява в гримаса. Една интерпретация на тази реплика: ако Алвин беше отговорил така, както се очакваше, посочвайки нещо, което възрастта вече не му позволява - например да играе с топка или да прави любов, младежът би изпитал удоволствие от глупавия си садизъм, тъй като с тези работи засега той се справя отлично. Но топката му беше върната там, където не предполагаше. Наслада от думите, които изненадват, отварят пространства, предизвикват ефект, обръщат перспективата и променят гледната точка, които позволяват, както го е казал Кафка за акта на писане - "да изскочиш извън кръга на убийците ".
Измина почти един век, откакто Фройд публикува "Тълкуване на сънищата". Там той пише: "Всеки сън е реализация на някакво желание" (кошмарът също). Тази мисъл промени отношението ни към света.
Дали Пиночет е човешко същество? Без съмнение. Но фактът, че се е превърнал в грохнал старец (може би), лишава жертвите му и всички нас, хората, от процес и от наказание, които биха ни възстановили тази част от нашата човечност, с която се погавриха престъпленията на един човек, смятащ че всичко му е позволено. Нека си спомним какво казва Робер Антелм в "Човешката раса ": "Вярваме , че това, което бихме искали, е да можем да убием СС. Но ако се замислим, ще видим, че грешим. Това, което всъщност ни се иска, е първо да го обесим с главата надолу. И да му се подиграваме, да му се подиграваме. Такива са хората, такива сме ние, човешките същества - винаги ни се ще и малко да си поиграем. Бързо ще ни омръзне, но точно така го искаме - обесено с главата надолу. Така бихме желали да постъпим с боговете". Да си припомним също, че окървавените ръце на палача Пиночет са заместени и следователно продължават да съществуват чрез чиновници, които създават, трупат и подпечатват своите книжа, седнали зад бюрата си. Престъпленията срещу човечеството са и "престъпления зад бюрото" (думи на Мишел Зауи). "Баналност на злото" е термин, употребен от Хана Арендт по повод на Айхман, който нямал нищо против евреите и на когото му призлявало при вида на кръв. Но това не е баналността на злото в смисъла, в който обикновено я разбира заобикалящата ни религиозност - аз също, ние също можехме или бихме могли да направим това или онова, цялото зло е у нас; вървейки по пътя на изповедта и интроспекцията не се постига нищо повече от съчувствено психологическо изплъзване. Нечовешкото е част от човешкото и то винаги има предел. Чудовището не съществува. Но убийството си е убийство.
Сексът и думите. От 25 години е в сила френският закон "Вейл", даващ право за използване на противозачатъчни и извършване на аборт. Неотложно на дневен ред стои осъвременяването му по отношение на малолетните. Човешката сексуалност независимо от възрастта минава през думите, през желанието, през избора. Има един покъртителен случай с млада жена, която през 1977 г. е била на 17 години. За нейната майка, ревностна католичка, не можело и дума да стане тя да абортира. Жената разбрала, че майка й иска детето и смята да си го присвои. За да избегне посегателството, наложило й се да се омъжи за човек, когото не обичала. Разказът на тази жена е свидетелство за онова, което прикриват забраните, все едно дали се позовават на Господ или на природата, той е и свидетелство, че един разказ винаги е символ - начин да мислиш, да преоткриеш собствената си история, своята идентичност, своя живот.
Но какво казва Тед Търнър в деня, когато АОЛ (America Online), главният световен доставчик на достъп до Интернет, поема контрола върху лидера в света на комуникациите - "Тайм Уорнър"? Тед Търнър, основателят на CNN и бъдещ вицепрезидент на новата групировка, заявява: "Гласувах "да" със същата възбуда и със същия ентусиазъм, с които преди 42 години за първи път правих любов. " Търнър разголва пред нас себе си и интимните си части. Не ни говори нито за световното събитие, предизвикало емоциите му, нито, разбира се, за своята сексуалност. С други думи, кралят на световните комуникации не ни казва абсолютно нищо.
Стара слава
"Арви" е едно от първите заведения в София, които още преди 4-5 години експлоатираха вече широко разпространеното култово обзавеждане за бар - груби маси и столове от тъмно дърво, камина и вита стълба към втория етаж. Днес столичните заведения, които отговарят на това описание, са поне 20, но клубът на ъгъла на ул."Раковски" и ул."Карнеги" (на 20-ина метра от бул."България") продължава да се пука по шевовете от хора.
Основният плюс на "Арви" е невероятният брой бутилки. "Каквото и да напишете, че го има, няма да сбъркате", твърди барманът Румен. Само текилата е около 10 вида. Ромът също, като освен стандартните "Бакарди" и "Кептън Морган" се предлага и страстта на нашенеца от времето на социализма "Хавана клуб".
Уискито също е застъпено във всичките му разновидности - шотландско, ирландско, бърбън, Тенеси, смесено или малцово - общо над 45 марки на различна възраст. Сред по-редките са 15- и 12-годишното J&B, като последното отдавна вече не се продава никъде и може да се пие само там, където са останали бутилки "на доизживяване".
Тези, които след толкова много алкохол все още разчитат на добрата си навигация, могат да си изпробват силите на дартса в ъгъла.
Панирано месо от гъска
Изчистената и измита гъска слагам в голяма тенджера. Към нея прибавям 1 лъжица масло, 2 моркова, нарязани на колелца, 1 стрък праз, също нарязан на колелца, и 1 глава целина, насечена на кубчета. Заливам я до половината с вода и я варя два часа.
Ако не е в херметическа тенджера, доливам вода и обръщам гордата птица.
Щом уври, я изваждам в тава и след като изстине, я нарязвам на порции. Потапям порциите месо в разбитите яйца, овалвам ги в галетата и ги изпържвам в сгорещена мазнина.
Запържвам отделно 1 лъжица брашно с 2 лъжици масло и го разреждам с две чаши бульон от гъската. Прибавям 3 скилидки скълцан чесън и оставям соса да се сгъсти на бавен огън. Преди да го сваля от огъня, прибавям чаша сметана и го разбърквам.
Подреждам панираното месо в елипсовидна чиния и го украсявам със сварените моркови.
Соса поднасям в отделна сосиера.
Признайте си - вълнувате се! Това е една трогателна среща с една от рода на тези, които някога са спасили Рим.
Гъската е известна още от еоцена, сиреч повече от 55 милиона години. Минават още толкова милиона години, докато тя си направи рандеву с човека.
Отначало тази среща е за добро. Отношенията между двата екземпляра са крайно учтиви.
Според египетската митология гъската е снесла яйцето, от което е произлязъл светът.
За китайците гъските са били посредници между небето и земята.
Жителите на Месопотамия изобразявали своя бог Бан възседнал гъска.
В Индия една гъска помага на Брама да съчини свещените веди.
Скоро обаче тези отношения били смутени от човешката лакомия и свещената птица престанала да украсява газените лампи в качеството си на "майка на света".
Дори по стенописите на египетските гробници започнали да изобразяват бедната гъска оскубана и опечена.
Древните египтяни първи опитомили гъски и започнали да ги отглеждат на големи стада.
Гъската се превърнала в празнично ястие, а също и в жертвена птица.
Египтяните дори назовавали галено дъщерите си гъска, без да влагат обидния смисъл, който това име добива по-късно.
(Опитайте се да наречете най-милото си така и ще видите, че жена ви нищо не разбира от египетски отношения.)
Но щом египтяните са посегнали на символите си, бъдете сигурни, че те са вкусни!
Ако не вярвате, направете една сравнянка с "пълнен лъв с праз". Ще се получи страхотно кулинарно сафари, ако лъвът не ви изпревари. А изпревари ли ви - ще му гарантирате цяла седмица киселини в стомаха!
Последното изкушение на Йълдъз
Йълдъз Ибрахимова изпя 14 от песните на циганина. Той ще се топли с тях и по-малко ще студува в зимата. Проектът - във формат аудиокасета и компактдиск, се нарича "Марчанджа" и вече е на пазара като първия български албум в каталога на "Вирджиния рекърдс".
Певицата е нарисувала идеалния портрет на рома, фаворизирала го е. Невероятно стилно. И с подобаващата чувственост. Близо петте октави на гласа й дирижират страстта на акустичните инструменти. Цигулката е прегърнал Венци Такев, китарите са в ръцете на Александър Симов и Симеон Симов, Васко Пармаков разхожда пръсти по пианото, Еко дърпа плътните струни на баса, а перкусиите са на Стоян Янкулов. С този репертоар Йълдъз и музикантите обиколиха с огромен успех Турция миналата година. Сега, от 19 до 24 февруари, е турнето им у нас: София, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна и Русе.
Йълдъз пее на руски и турски еднакво убедително. Гласът й се лее - от най-скритото ъгълче на тъгата и разочарованието до най-широката приемна на радостта и удоволствието от дишането. Майсторка на внезапните обрати (това й е от джаза), с наситена бленда тя подрежда "Пусть гитара звучит неустанная", "Marcanja", "Karavano", "Не пробуждай воспоминаний", "Две гитар&?cy;", "Ц&?cy;ганский табор", "Дорогой длинною"... Експериментира с "Унгарска рапсодия N 2" на Ференц Лист, "Унгарски танц" на Брамс, "Цигански напеви" на Сарасате и "Чардаш" на Монти. Резултатът е изключителен - разпределен поравно между необузданите страсти на циганите и тяхната рационалност. Примата бърка в душите. Нежно. И естетски. Огънят реве, святкат ножове и полупразни бутилки, вибрират шумовете на катуна, но всичко е любов. Това е картината, към която всяка следваща мелодия на Йълдъз прибавя по един пищен щрих. Финалният принадлежи на дизайна: великолепната обложка с фотографиите на Симон Варсано и текстовете на песните. А цялата философия на албума е изразена в думите на Садетин Давран: "Циганите са неизбеляващият шал, в който е загърната земята, и гънките по него се множат от векове... Една сълза, една перлена усмивка, а понякога просто едно завъртане... Циганите са украсата на този свят..."
Бандерас като режисьор
"Люси-и-и-ил! Не си отивай, Люсил, върни се при мен! Люси-и-и-л."
Обаче колкото и прочувствено да пее Литъл Ричард в този хит от края на 50-те, Люсил си вдига такъмите и заминава. И нищо не може нито да я спре, нито да я върне. Защото тя е жена, която устоява на всичко освен на изкушението да реализира мечтите си. Мечти с цвят на кинолента, които се оглеждат в котешките й слънчеви очила. Мечтите й струват - според Лусил (Мелани Грифит) - колкото главата на един мъж, тоест колкото скъпа дамска шапка в лачена кутия, или $ 500.
Когато Антонио Бандерас, актьор на испанските филмови великани Алмодовар и Саура, беше отнесен от вихъра на Холивуд, той нерядко бе критикуван за спад в работата си. И дори бе дамгосан с комерсиалния знак на еднотипния латинолюбовник. Но именно сред хълмовете на Ел Ей той направи режисьорския си дебют "Луди в Алабама" (1999, представен директно на видео от "Мей стар"). Заснет по истински случай, описан в романа на Майк Чалдрес, филмът на Бандерас на пръв поглед изглежда като весела диаболична история. Но основната сюжетна завеса постепенно елегантно се разтваря, за да покаже фалшивия блясък на Америка. Онази Америка, известна с дискриминацията и расизма, с издевателството на властите, със сексизма и горчивата система на звездите. Обаче, както казва през смях и сълзи Лусил, можеш да закопаеш свободата, но не и да я убиеш.
Бандерас е изпълнил филма с южняшка чувствителност, примесена с няколко молекули лудост. А към целия този коктейл е добавил почитта си към магията на киното. И към Хичкок.
Черното подхожда на "Сфумато"
Появата на спектакъла "Черното руно" в "Сфумато" беше неизбежна и предопределена. Идването му можеше да се предусети, макар и само като смътно догаждане, още с очертаването на избраната от театралната работилница естетика. Явлението "Апокриф" - първият авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев - не биваше да остава глас в пустиня, след направената крачка се очакваше и втора, за да се види пътят. Дори заради предизвикателството от създаване на спектакъл, равен по вдъхновение и съвършенство на "Апокриф". Колкото и невероятно да изглеждаше на пръв поглед това. За целта Младенова и Добчев трябваше да се състезават със самите себе си, да повторят мига просветление, без да го копират.
"Черното руно" тръгва от каракачаните - овчарите номади, които живеят подир черните си стада, без стряха, без гробище за своите мъртви. Спектакълът обаче не спира дотам, нито се върти единствено около поредното безумие от близкото ни минало, когато по силата на държавно решение те са насилствено лишени от стадата си и по принуда започват уседнал живот. С "Черното руно" "Сфумато" гради собствената си митология, продължава притчата за своето съществуване. Историята на каракачаните символизира и съдбините на театралната работилница - номадският й начин на живот, невъзможността тя да уседне, нейното непрестанно придвижване, духовно и физическо.
Черното руно и сребърният диск на луната са двата основни символа във визията - съвършена в своята простота - на новия спектакъл (сценография Иван Добчев и Даниела Ляхова). Тя е изчистена от ненужни подробности, както действието е пестеливо на слова, и напомня по-скоро ритуален танц, подклаждан от трескавия ритъм на тъпана. В думите е изкристализирала само чистата поезия от песните и преданията на каракачаните. Останалото е заложено във внушението на телодвиженията и подсъзнателното въздействие на символите. Луната слиза от опънатия в дъното екран, през чийто филтър всичко изглежда някак нереално, и се спуска в сребърните тави, които въртят актьорите (Владимир Пенев, Жана Рашева, Мирослава Гоговска, Диана Добрева, Чавдар Монов, Йосиф Шамли, Даниел Рашев, Радко Савов). От техните дъна струи единствената светлина в този мрачен спектакъл, наметнат с черно руно, което се гъне, пълзи като живо, диша и ражда хора.
После тази безмълвна приказка е агресивно прекъсната с документални кинокадри от 50-те: бригадири с колички, миньори, площадни митинги, ококорени срещу камерата каракачани. И над всичко това оглушителният шум от препускащ влак. Накрая идват и първите стъпки на човек върху Луната. Това обаче не е триумфът на всемогъщото човечество, а поругаване светинята на каракачаните. С тези няколко крачки Армстронг сякаш стъпква поезията на душата им, тяхната вяра, бъдещето им.
За съжаление в нашия театрален живот "Черното руно" стърчи самотно, лишен от подкрепата на равни нему спектакли и може да се съизмерва единствено с другите явления от биографията на "Сфумато" - "Луда трева", "Апокриф" и "Квартет".
Завещание в образи
"Рисунки от едно завещание" се нарича изложбата на "Шипка" 6 в памет на Борис Денев (1883 - 1969). Фондът "Поддържане на изкуството в България" към СБХ е собственик на цялото имущество на големия художник и дъщеря му Славка Денева (1929 - 1984). В изпълнение на завещанието им съюзът е уредил постоянно действаща къща-музей на Деневи на ул. "Шипка" 18. Наред с голямото количество живописни произведения на двамата - около 900 картини, тяхното наследство включва и над 7000 рисунки, скици, скицници, бележници, които с малки изключения не са били достояние нито на колегите им, нито на ценителите на изобразителното изкуство. След смъртта на Славка Денева между 1985 и 1993 цялото богатство се е съхранявало при доста лоши условия в депата на Националната художествена галерия. Това се е отразило пагубно върху състоянието на произведенията. След като фонд ПИБ поема грижите за тях, са реставрирани над 300 творби, част от които са в настоящата изложба.
Представени са графични цикли от различни периоди в творчеството на Борис Денев - "Военен цикъл", "Търновски пейзажи", "Из пътуванията из Германия и Италия", както и поредица илюстрации към произведения на поета Кирил Христов. Творбите са изпълнени с различен материал - молив, туш, пастел и акварел. Най-многобройни са рисунките от трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, в които художникът е участвал отначало като доброволец, а по-късно, между 1914 и 1918, като военен художник при Генералния щаб на българската армия.
С голямо майсторство Борис Денев предава угнетяващата атмосфера на войната, съпътстващата я смърт и трагедията на хората, участници в нея. С точна ръка и без излишни детайли художникът е документирал местата на бойните действия, градовете, през които са минавали войските, и гробищата, останали след тях. Забележително е как само с няколко линии авторът постига дълбочина и обемност на изображението. Не напразно Борис Денев е признат майстор на пейзажа, на историческите композиции и баталните сцени.
Много по-светли и изпълнени с ведро настроение са пейзажите от пътуванията на художника в странство. Някои от тях датират от обучението му като студент в мюнхенската академия, други представят в романтична светлина величествените архитектурни останки на Римската империя. С любов са нарисувани пейзажите от родния град на Борис Денев - Велико Търново, където той е учителствал, преди да замине за Мюнхен.
В експозицията на "Шипка" 6 са показани и рисунки от най-мрачния период в живота на художника - 1944 - 45, когато без съд и присъда е задържан в Централния софийски затвор, а след това изпратен в концлагера в Дупница. С остър драматизъм са наситени и илюстрациите, правени по произведения на Кирил Христов.
"Рисунки от едно завещание" е още едно докосване до значителното наследство на Борис Денев. Изложбата е част от поредицата прояви, организирани с цел популяризирането на творчеството на баща и дъщеря Деневи, които в изкуството си винаги са стояли настрана от кухите идеологически лозунги на т.нар. социалистически реализъм. Културната ни общественост все още им дължи реабилитация.
Границите на личното
"Толкова малко знаем един за друг. По-голямата част от нас е под повърхността, подобно на ледени късове и само видимият ни, обществен образ се подава отгоре уверен и бял. " Противоречията между публичен образ и интимна сфера са двигателят на конфликта в романа "Амстердам" от Иън Макюън (превод Веселин Иванчев, "Кротал", София, 1999). Текстът проблематизира границите на личната сфера и изследва обстоятелствата, при които едно дългогодишно приятелство може да се обърне в смъртна омраза. Авторът владее перфектно класическото "бавно" писане, най-изисканите гами на черния хумор и мимоходом си прави концептуална гавра с постмодернизма, споменавайки "някакъв роман за храненето". Можем само да гадаем дали не става дума за "Дългът към удоволствието" на Джон Ланчестър - една от по-новите звезди в британската литература.
Погребението на неотразимата Моли е събрало бившите й любовници. Всеки от тях има блестяща кариера - Гармъни в политиката, Халидей в медиите, Лайнли в изкуството... Клив Лайнли пише симфония за отминаващото гадно столетие с надежда, че най-сетне ще се окаже британският Бетовен. Върнън Халидей се е издигнал до поста главен редактор на "Дъ Джъдж" благодарение на някакъв Косъмгейт. Няколко неприлични снимки на преуспяващия Джулиън Гармъни, направени от сладката Моли по време на палав изблик на травестизъм, обещават да сринат политическия му възход, да вдигнат тиража на "Дъ Джъдж", изобщо - да освободят всички народи. Обаче нещата тръгват в съвсем друга посока. Романът започва с едно, а завършва с две погребения. И трите са организирани от Джордж, законния вдовец на Моли.
"Амстердам" излезе на български в края на миналата година, след като беше спечелил британската награда "Букър" за 1998. И въпреки че е перфектен отвсякъде, има един малък проблем - експозицията му обещава многократно повече, отколкото романът успява да направи до края. Виртуозната полифония от първа глава (погребението) се разпада на отделни партии, които по-нататък продължават да се преплитат в точките на основния конфликт, но удивителното богатство на първоначалното многогласие безвъзвратно е отлетяло. Романът някак набързо се свива до сатира на пресата и политическия живот. Дори сложната сюжетна линия с недоправената симфония не успява да го възвиси достатъчно над ниските сатирични пластове. Сякаш текстът внезапно е решил, че му е достатъчно да бъде злободневен. И той е - през последните години английският политически елит беше разтърсен от няколко шумни сексскандала.
Имало едно време в България
Има един такъв познат синдром. Например българинът Динев се пързаля фигурно и въпреки че тренира в студени зали и сам си остри кънките, е на път да вземе медал на европейското. Точно в този момент българинът Велчев, който е съдия на изпълнението му, вдига най-ниската от всички оценки и се прави на по католик от папата. Нищо, че той единствен от съдиите знае, че това, което прави нашето момче, си е практически подвиг и че ако то имаше и половината от условията за трениране на останалите, медалът си беше негов... Когато съдим публично "Данъ Коловъ - Царят на кеча" ортодоксалните естетически аргументи са възможни, но не са достатъчни. Критикът в случая е изправен пред феномена не само на самия филм, който може да бъде хулен или хвален и аз уважавам това право, но и пред феномена на самото му правене. А то е без аналог във филмовата ни история. Подобно на героя си и Мишо Гецов бе оставен сам срещу всичко и всички. Сам срещу безпаричието, бюрокрацията, недоверието. Сам срещу държавния си продуцент - телевизията, където за 10-те данколовски години какви ли ветрове не вяха и след всяка промяна Гецов започваше пак отначало да търкаля филма си нагоре по хребета. А за това се искаше талант, повече отколкото за един мизансцен.
Тъжно е да се каже, но той бе оставен сам и срещу недоверието и скрития присмех на колегията. Мнозина се питаха не е ли луд да продължава да не се отказва. След времето на Гендов и Грежов друго такова индивидуално усилие киното ни не познава. За себе си знам, че материала, от който бе направена мечтата на Мишо Гецов за "Данъ Коловъ", го има и там - в темелите на Холивуд.
Така за добро или лошо Мишо бе оставен сам с мечтата си. Годините се сменяха заедно с календарите-афиши на филма, които той неизменно отпечатваше с трогателния наивизъм, че всичко трябва да е както там, в голямото кино. А под голямото кино, филма-пример и "майка" на "Данъ Коловъ" Мишо разбираше "Имало едно време в Америка" и нищо по-малко. И подобно на мореплавателя Джамбазов, който сам построи яхтата си и сам обиколи света, напук на всичко и всички Михаил Гецов направи в края на краищата един достоен филм, с атмосфера, усет за спектакъл и така рядкото в българското кино емоционално единство на разказ, визия и музика. Иначе е права естетически взискателната критика. И за ритъма, и за драматургическите луфтове, и за втория актьорски план. Той и фигуристът Динев падна на един от задължителните скокове, но после продължи да играе, както никога в живота си.... Затова поддържам, че да имаш характер в умиращото ни днешно кино също е талант. Както е талант и да не се отказваш от мечтата си. За да бъдат възможни приказки като тази на Серджо Леоне някога и в България.
Нация новинарска и техническа
Как се нарича пълзяща по всички телевизии болест с шест букви? Новини! По различно време и от различни места различните телевизии представят еднакви новини. Без значение дали говорим за национална (ефирна или кабелна) или за малка локална телевизионна станция.
Всяка нова телевизия първо се хвърля устремно върху новините. Те, като тръгнат, и сякаш програмата е готова. Представата за новинарска емисия е свързана с пелтечещи момчурляк или девойка, които с времето започват да гледат все по-самоубедително. Те задължително трябва да стоят в кадър по същия начин, както в Канал 1. Най-голямото нововъдение, донесено ни от частните телевизии, е близкият план на водещите, който ги превръща в събратя на говорещата глава на професор Доуъл. И това не е плод на режисьорска фантазия, а нерядко на прозаичната липса на качествено студио и техника. За да не се осъществи пълно припокриване между телевизионерите от БНТ и от малките телевизии, последните често използват диалекта и лошата дикция като отличителен знак. Изглежда, само дотук са разликите.
Новините по Канал 1 са официозни, защото политиците искат да гледат в тях себе си, а не подопечните си граждани. А защо тогава по-малките телевизии също дават по 15 минути (от 30 налични) на трите власти и свързаните с тях организации? Много просто - защото всеки има какво да търси. Я лиценз (в зависимост от типа му се полагат акценти в една или друга посока), я политическо спонсорство, я прикриване на осъдителни недостатъци. Какъв по-лесен начин от това да изтипосаш на челно място в новините човека, от когото зависиш. Ако не се смили окончателно, то ще го направи далеч по-благосклонен.
Има още един много силен прийом в телевизиите ни. Той е предпочитан от Канал 1 и вече почти няма уважително световно разпространение. Фронтът продължава да се държи от малките телевизии. Става дума за новини, четени на фона на телефон, производство - българско, отдавнашно. Докато постепенно телевизионният и компютърният екран се сливат в едно за по-пълно използване на силата на картинката, нашите телевизии се връщат към началото, когато телевизията не е била по-различна от радиото. Е, не сме ли нация техническа?!
