Леко влошаване има в показателите за ликвидност на банковата система. Първичната ликвидност е 15%, докато в края на септември тя е била 16.17%. Вторичната ликвидност, която от юни 1999 г. се представя като отношение на високоликвидните активи към привлечените средства, е 35.15%. Намалението спрямо деветмесечието е с 4.6 процентни пункта.
Започва втори рунд за Първа частна банка
След като изпусна питомното, държавата сега ще опита да гони дивото в битката за фалиралата Първа частна банка (ПЧБ). Във вторник, 15 февруари, Министерството на финансите подаде жалба срещу решението на Софийския градски съд, с което беше отхвърлена държавата като купувач на банката.
ПЧБ беше единствената от затворените банки, на чийто търг държавата наддаваше срещу друг кандидат-купувач. Това беше фирмата "Йорсет холдингс" (България) ЕООД, дъщерна на регистрираната в Люксембург едноименна фирма. В хода на наддаването държавата предложи 25 млн. лева за активите на ПЧБ, докато офертата на другия кандидат беше 14.820 млн. лева. Впоследствие обаче съдът отказа да признае финансовото министерство за купувач с аргумента, че предложената цена не е била платена в брой. Заедно с това съдията по делото Алексей Иванов задължи синдиците на ПЧБ да поканят втория в наддаването - "Йорсет холдингс".
Реакцията на финансовото министерство беше очаквана - още преди две седмици юристът Александър Раков (който е и шеф на новосъздадената Агенция за държавни вземания) заяви твърдото намерение на държавата да се бори докрай за спечелване на проваления търг. Интересът на наблюдателите беше насочен по-скоро към аргументацията, с която юристите на министерството смятат да обжалват решението. Фактът, че жалбата беше подадена в последния ден от законовия седемдневен срок, показва, че адвокатите на ведомството са били доста затруднени с намирането на достатъчно убедителни аргументи пред Апелативния съд.
В крайна сметка финансовото министерство е поставило акцент върху факта, че дори и цената да е била платена в брой, парите щяха да постъпят обратно в държавната хазна. Бюджетът е следващ поред кредитор с вземане, което многократно надхвърля достигната цена на търга, посочват адвокатите на финансовото министерство. Според тях целта на прихващането е била да се избегне неоправдано плащане от кредитор на негов длъжник, какъвто е ПЧБ.
В жалбата се твърди също, че прихващането като способ за погасяване на насрещни задължения е допустимо както в изпълнителното производство, така и в производството по несъстоятелност, тоест държавата е могла да прави прихващания на всички проведени търгове. Предстои да се види дали Апелативният съд ще се съгласи с това тълкуване на закона. Засега преобладаващото мнение в юридическите среди е точно обратното.
Според източници от самото финансово министерство гафът с провалените търгове е станал заради забавянето при приемането на специалния законов текст, който разреши изрично плащането на търговете да става чрез прихващане. На практика парламентът прие въпросния текст след скандала около продажбата на ПЧБ и по тази причина неговото прилагане стана възможно едва след като бяха минали цели седем търга. В шест от тях - за Елитбанк, ПЧБ, Бизнесбанка, БЗК, ЧЗИБ и ТБ "Славяни", държавата вече претърпя поражение. Все още се чака произнасянето на СГС по седмия проведен търг - този за Агробизнесбанк.
Северна Ирландия пак се завъртя в омагьосан кръг
ИРА отказа да се разоръжи и британското правителство суспендира ирландското самоуправление
По добре познатия сценарий мирният процес в Северна Ирландия отново се завъртя в кръг. Корените на проблема са печално известни, а механизмът на затъването в препирни и взаимни заплахи, е отработен отдавна. Въпреки хилядите обещания и договорености Ирландската републиканска армия (ИРА) все увърта и не желае да предаде изцяло оръжията си. Опитите за заобикаляне на двустранните споразумения накрая вбесиха британското правителство, което прекрати временно работата на смесеното Северноирландско събрание. С това Северна Ирландия бе лишена от самоуправлението, което бе постигнато със споразумението от добрия петък, а мирният процес навлезе в поредната си криза. ИРА веднага контраатакува и обяви, че се оттегля от международната комисия, която следи и контролира разоръжаването на ирландските екстремисти. Джери Адамс, лидер на "Шин Фейн", политическото крило на ИРА, намекна, че сега ще му е много трудно да убеждава различните полувоенни групировки и радикални фракции да не прибягват отново до насилие. От "Даунинг стрийт" 10 върнаха топката обратно, като заявиха, че работата на политическите институции в Северна Ирландия няма да бъде възстановена, докато ИРА не обещае пълно съдействие и не предаде оръжието си изцяло. Така кръгът се затвори.
Засега позициите и на двете страни са повече от категорични - Джери Адамс обяви, че докато са суспендирани политическите институции в провинцията, и дума не може да става за доброволно предаване на оръжията. След среща с ирландския си колега Берти Ахърн британският премиер Блеър каза, че преди да бъдат възстановени северноирландските органи на самоуправление, правителството трябва да получи ясни доказателства за хода на разоръжаването. Решимостта на Лондон да не прави повече компромиси с ИРА може обаче да се окаже взривоопасна, тъй като и двете страни държат достатъчно силни карти. Джери Адамс пръв започна играта на нерви с Тони Блеър. На първата им директна среща той го предупреди, че има опасност от тотален срив в мирния процес и възраждане на терора. Британският премиер отвърна със заплаха, че ако това се случи, Северна Ирландия ще се прости със самоуправлението си. Това също е доста силен аргумент, понеже британската провинция още не се е нарадвала на независимите си политически институции, които бяха създадени преди по-малко от три месеца.
Безспорно Адамс е прав, че политическият вакуум е твърде опасен, понеже представлява добра среда за действията на екстремистките групировки, които и без това трудно подлежат на контрол. Но точно това е една от причините британският кабинет да настоява ИРА да декларира кога най-сетне ще се отърве изцяло от арсеналите си. Според наблюдателите това няма да стане лесно или бързо. Но все пак съществува една друга възможност за ускоряване на процеса и тя е свързана с американската намеса. Известно е, че мирът в Северна Ирландия е един от външнополитическите приоритети на американския президент. Затова Клинтън прие поредния провал на преговорите едва ли не като лична обида. Говорител на Белия дом бе твърде дипломатичен, когато обясни, че президентът е "сериозно обезпокоен" от поведението на ИРА и "Шин Фейн". Под тази формулировка обаче се крие силното раздразнение на Клинтън, което се очаква скоро да премине в натиск срещу ИРА. Първият знак за това бе полуофициалната информация, че Джери Адамс няма да получи американска виза за честването на Свети Патрик във Вашингтон през следващия месец.
Хаосът в ХДС се засилва
Оставката на Волфганг Шойбле от лидерския пост на Християндемократичния съюз (ХДС) е голяма загуба за германската политика. Като интелигентен и опитен лидер на ХДС той изигра особена роля в интегрирането на обединена Германия в Европа. Въпреки че бе голям привърженик на Европейския съюз, Шойбле винаги защитаваше националните интереси там, където другите се правеха, че не забелязват нищо. Но по време на цялата си политическа кариера Шойбле така и не успя да се откъсне от сянката на ментора си Хелмут Кол. Сега дойде времето да плати цената за тази дългогодишна обвързаност. Оставката на Шойбле беше неминуема и това стана ясно още в момента, когато се появиха първите разкрития за черните каси на Кол. Шойбле принадлежеше към висшите кръгове на партията и не можеше да не бъде засегнат. А това, че се задържа на поста си толкова време в разгара на скандала, се дължеше единствено на липсата на подходящ заместник. И въпреки че такъв все още няма, Шойбле бе принуден да напусне.
Ръководството на ХДС осъзна, че докато партията ближе раните си и се възстановява от скандалите за корупция, няма нужда от временен лидер. ХДС се нуждае от изцяло ново ръководство, което по възможност да е твърде далеч от всичко, свързано с Хелмут Кол. Това е доста трудна задача, като се има предвид влиянието на бившия канцлер, който бе партиен лидер в продължение на 25 години. Почти няма висш партиен функционер, който в една или друга степен да не дължи кариерата си на Кол. Но задачата да се възстановят имиджът и моралът на партията е особено важна. Почти е сигурно, че при предстоящите избори в Шлезвиг-Холщайн и Северен Рейн-Вестфалия ХДС ще загуби. Доста неприятно наистина, тъй като партията съвсем доскоро имаше чудесни перспективи за изборни успехи точно в тези провинции. Тази загуба обаче няма да бъде фатална. Силата на християндемократите е както в централното им ръководство, така и в регионалните структури. Така че обновяването от най-ниските нива на партията ще бъде от изключителна полза за премахването на закостенялата бюрокрация, оставена от Хелмут Кол.
За канцлера Шрьодер и за социалдемократите кризата в ХДС е като неочакван дар. Преди да избухне скандалът в ХДС, правителството не можеше да се похвали с особена популярност, а бавните и непопулярни реформи само засилваха този процес. Това, че канцлерът Шрьодер има насреща си слаба опозиция, не означава, че контролът върху делата на правителството му ще бъде намален. Шрьодер ще бъде съден от собствените си съпартийци по успеха или провала на правителствената политика.
Възможно ли е изобщо многонационално Косово
Сблъсъците в Косовска Митровица показаха, че и НАТО не може да наложи мултиетническия модел
НАТО неведнъж е упрекван в прилагането на двойни стандарти. Пактът води цяла война в защита на албанците в Косово, а след приключването й все не успява да защити сръбското малцинство в провинцията. За какво мултиетническо Косово става въпрос, след като НАТО не може да умиротвори дори единствения град, в който освен албанците все още има и компактно сръбско население? Косовска Митровица е твърде важна точка, защото градът е визитката на НАТО в пропагандата, че сръбската провинция трябва да бъде многонационален регион. От друга страна обаче, Косовска Митровица е една от най-горещите точки в провинцията точно поради този факт. Пресният инцидент, при който войниците на KFOR попаднаха под кръстосания огън на албански и сръбски снайперисти, показва, че НАТО и администрацията на ООН не успяват да приложат на практика концепцията за мирното съвместно съществуване между албанци и сърби, въпреки че точно Косовска Митровица им представя идеална възможност за това.
Косовска Митровица е разделена на две части - сръбска и албанска. Между двата района минава река Ибър, мостът върху която е охраняван от войниците на KFOR. Вместо да ги свързва обаче, мостът се е превърнал в символ на разделението и в арена на остри сблъсъци между двете общности. Списъкът на инцидентите в Косовска Митровица е дълъг, но при последните престрелки за пръв път умиротворители на KFOR бяха нападнати директно, а двама французи бяха ранени тежко. Впоследствие над 40 албанци бяха арестувани, двама албански снайперисти - убити, а 19 сърби и албанци - ранени.
Естествено след временното нормализиране на обстановката в града бяха наложени и извънредни мерки - френският контингент бе подсилен с британски войници, полицейският час бе удължен, а контролните постове - сгъстени. Администрацията на ООН в Косово (UNMIK) добави обещание за полицейско подкрепление от нови 300 души, 100 от които щели да пристигнат още в края на тази седмица. Освен това UNMIK издаде и едно интересно разпореждане. С него на сърбите и албанците се забранява да се обиждат на публични места - това според местните власти било важно, за да се избегнат провокациите и разгорещените емоции.
Погледнато формално, напрежението в Косовска Митровица не е стихвало, а от началото на месеца то постоянно расте. На 2 февруари албанците атакуваха с гранати автобус на ООН, превозващ местни сърби, и убиха двама старци. От този инцидент насам сърбите започнаха кампания срещу албанците, живеещи в сръбската част на града, като ги принуждават да напускат домовете си. Така че местното командване на KFOR едва ли е било изненадано. Ген. Райнхард обаче отказа да посочи кой според него носи отговорност за последното кръвопролитие и дали е можело да се вземат превантивни мерки. Все пак от доста време местните албанци обвиняват френските войници, че симпатизират на сърбите. Полицаи от ООН също се изказаха доста критично за френския контингент, че е действал бавно и непрофесионално при предишния инцидент в началото на месеца.
Поредният изблик на етническо насилие щеше да се впише в поредицата от сблъсъци, ако вместо арбитър и умиротворител войниците на KFOR не се бяха оказали пушечно месо. Главнокомандващият KFOR ген. Клаус Райнхард заяви, че е изненадан и озадачен от ожесточението и силата на атаката срещу неговите войници. Някои наблюдатели веднага изтълкуваха това като намек за организирана атака срещу KFOR. Но по-вероятно е изненадата на Райнхард да идва от факта, че в основата на нападението срещу неговите войници бяха местните албанци. Или погледнато по-широко, че косовските албанци са се обърнали срещу своите покровители от НАТО. Това, че пострадаха натовски войници, разгневи силно шефа на пакта Джордж Робъртсън. В специално изявление той директно обвини албанците в нелоялност и им каза, че НАТО няма да търпи такива атаки. Той им припомни, че дължат оцеляването си на НАТО, който е водил война, за да спре етническото прочистване и да ги спаси от терора на Милошевич. Гневът на Робъртсън обаче сякаш потъна без отговор. Дори напротив. След инцидента в редица кореспонденции от Косовска Митровица бе цитиран един от местните албански лидери, според когото "французите са също толкова лоши, колкото и сръбските войници". Като капак на всичко на един от контролните пунктове бе задържана линейка, превозваща нелегално голямо количество оръжие - ръчни гранатомети, автоматично оръжие и амуниции. Любопитно е, че линейката е идвала от албанския сектор на града.
Престрелките в Косовска Митровица станаха добър повод за НАТО, пък и за ООН да си припомнят всичките си неуспехи след установяването си в Косово. Никой не е очаквал, че след края на войната в Югославия сърбите и албанците ще се заобичат изведнъж и всичко ще се нареди мирно и тихо. Затова основният провал на НАТО бе, че след като спря Милошевич да прочисти Косово от албанците, не успя да се пребори с насилието срещу сърбите. И това стана въпреки гръмките приказки за гарантиране на съвместното съществуване на двете нации. Твърде добре дирижиран от превъплъщенията на Армията за освобождение на Косово (АОК), терорът срещу сръбското население в по-големите градове даде "добри резултати" и повечето сърби напуснаха Косово. За връщането им обратно е несериозно да се говори. В по-малките селища останаха малки сръбски общности, които оцеляват единствено благодарение на KFOR. За разлика от Косовска Митровица те не създават проблеми, защото са твърде малки да оказват отпор на албанското мнозинство. Постепенно процесът на прогонване на сърбите от Косово напредна толкова, че сръбското представителство във временните структури на смесено управление на областта (Временния съвет на Косово) вече е почти символично. Да не говорим за деструктивната роля на бившата АОК, която се трансформира в Корпус за защита на Косово и политическа партия (Партията на демократичния прогрес) и овладя всички ключови области в провинцията. Лидерът й Хашим Тачи продължава да води политика, която няма нищо общо с целите на международната общност, продължава да радикализира албанското население и игнорира умерените политици като Ибрахим Ругова например.
Но далеч по-болезнено бе за ООН да признае, че няма средства, за да обезпечи косовската администрация. Без пари UNMIK не е в състояние нито да гради институции в Косово, нито да гарантира сигурност на сърбите или да се бори срещу албанската мафия и ширещата се престъпност. Освен всичко това пактът за стабилност продължава да витае в сферата на добрите пожелания, а мащабните проекти, които трябваше да осигурят поминък и жилища на косоварите, си остават неясен мираж. Неслучайно и ген. Райнхард се оправда, че неговите войници могат само да нормализират ситуацията в Косово, но не и да подобрят социалните или икономическите условия в провинцията. Показателно е, че самият главен администратор на Косово Бернар Кушнер отдавна прави донкихотовски опити да събере обещаните от донорите пари и да получи също така обещаните полицейски подкрепления. Очевидно при тези обстоятелства Косово скоро няма да се промени.
Стоянов поздрави хърватския президент
Дузина президенти на европейски държави и седемдесет делегации присъстваха на инагорацията на новоизбрания хърватски президент Степан Месич.
"Ще бъда президент на всички хърватски граждани и президент-гражданин" - с тези думи шестдесет и шестгодишният юрист тържествено стъпи в длъжност като президент на Република Хърватия. В речта си Месич, който преди няколко дни напусна своята Хърватска народна партия заради надпартийността, която новият му пост изисква, говори за нуждата от това Хърватия да стане демократична и децентрализирана, с курс към ЕС и НАТО.
България беше представена в Загреб от държавния глава Петър Стоянов. Час след кацането си в хърватската столица, той разговаря с новия си колега Стипе Месич. "Опитахме да направим цивилизована кампания и затова спечелихме. Имахме предвид и вашия опит", каза Стипе Месич. И на следващата среща на президента Стоянов с хърватския премиер Ивица Рачан хърватската страна е потвърдила интереса си за работа по съвместен проект в рамките на пакта за стабилност.
Малко преди инагорацията на Месич българският президент проведе среща на четири очи и без преводач с македонския държавен глава. Борис Трайковски е отправил покана към Петър Стоянов да посети Скопие, която той е приел. Обсъждани са съвместни проекти в рамките на пакта за стабилност.
"Химко" пак спря заради дългове
Макар и вече приватизирано, врачанското торово дружество продължава да изпитва проблеми с навременното плащане на дълговете си. През изминалата седмица Булгаргаз спря подаването на природен газ на "Химко" заради необслужени текущи задължения в размер на 7.5 млн. лв. За втори път газовата компания спира подаването, откакто "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" е мажоритарен собственик на торовия завод. От Булгаргаз съобщиха, че междувременно е договорена нова схема за изплащане на старите задължения, както и по-облекчен график за изплащане на текущите дългове. "Химко" ще заработи, когато задълженията се погасят, съобщи шефът на Булгаргаз Кирил Гегов, а от ръководството на завода обявиха, че това ще стане следващата седмица.
Спирането на подаване на газ доведе до изпускане на амоняк, като количествата бяха четири пъти над допустимите. От ръководството на дружеството отрекоха това да е обгазяване, под това твърдение се подписа и кметът на Враца, но междувременно Министерството на околната среда и водите обяви, че ще наложи глоба на предприятието заради обгазяването.
Невъзможността да се обслужват текущите дългове едва ли говори за цветущо финансово състояние както на "Химко", така и на "Ай Би И транс". През последните няколко месеца средната натовареност на мощностите на врачанското дружество беше 75%. Трудно може да се повярва, че при непроменена цена на природния газ рентабилността на произвежданата продукция може изведнъж да се промени.
Благоприятен е фактът, че на международния пазар цената на карбамида се качва. Преди няколко месеца тя беше 70 долара за тон, по-миналата седмица беше 95, а през изминалата достигна 105 долара за тон. За периода от почти половин година от приватизацията в предприятието са инвестирани 1.6 млн. долара.
Широко афишираното споразумение с "Газпром" за по-изгодна схема на доставки засега остава само на думи. Обяснението на ръководството е, че забавянето идвало от постоянните атаки, но едва ли руският газов гигант се ръководи единствено от скандалите около врачанския завод.
За собственост върху купувача на "Химко" вече два месеца претендират два кръга - около американската "Ай Би И трейд", и около украинеца Литвиненко. Първият претендент е с опит в бранша или поне с утвърдени позиции в търговията с торове в региона и разполага със солидни финансови ресурси. За украинеца обаче е трудно да се предположи дали има собствени средства, които при това да е готов да вложи в "Химко".
РМД си присвои името на "Моторола"
Министърът на икономиката Петър Жотев се срещна с Константин Алопис, директор за Югоизточна Европа на американската компания "Моторола", съобщиха от министерството през миналата седмица. Представителят на американската компания, която е един от водещите производители на комуникационно оборудване в света, са посетили все още държавната фирма "Инкомс телеком холдинг". На срещата са присъствали и представители на английската инвестиционна фирма "Лоджик инвест", която в консорциум с чуждестранни фирми досега участва в наддаването за Ефир 2, декларираха интерес към приватизацията на БТК и банка "Биохим", както и към продажбата на "Мобилтел".
Междувременно работническо-мениджърското дружество на бившето ръководство на "Инкомс" обяви в "Демокрация" и "Стандарт" подкрепата на " Моторола" за РМД-то. От международната фирма неофициално дадоха да се разбере, че засега това е чиста спекулация. Въпреки информациите за интерес към бъдещи съвместни дейности засега няма ангажимент на "Моторола" в евентуален консорциум с някой от кандидат-купувачите на холдинга.
Лондон падна, да се готви Париж
Частните банки опростиха една трета от съветския дълг, Москва ще поиска същото и от официалните си кредитори
В сряда в Москва журналисти от 32 издания издадоха петия специален брой на вестник "Общая газета", посветен на изчезналия кореспондент на радио "Свобода" Андрей Бабицки. Показателното е, че предишните броеве са излизали винаги, когато се появявала опасност за свободата на словото в Русия - комунистическия пуч през 1991 г., опитите на последния председател на Върховния съвет Руслан Хасбулатов да контролира медиите, убийството на журналиста Дмитрий Холодов, разследващ корупцията в армията. Предупредителният сигнал за новата руска власт обаче беше заглушен от фанфарите, които озвучиха победата на Москва в преговорите с Лондонския клуб на частните кредитори - важен успех за и.д. президент Владимир Путин и неговия екип. Големите международни банки дадоха да се разбере, че са готови да правят бизнес с Русия независимо от войната в Чечения и неяснотата, обграждаща бъдещата политика на Путин. Опрощавайки част от дълга, Лондонският клуб даде шанс на руската икономика и правителството, което може да си позволи да похарчи така дефицитните долари за инвестиции и подкрепа на производителите.
През 1997 г. Русия вече веднъж реструктурира съветския дълг към Лондонския клуб, когато държавната Внешекономбанк издаде облигации PRIN за 22.2 млрд. долара, в които бяха преобразувани задълженията по главницата на заемите, и IAN за 6.8 млрд., с които трябваше да бъдат компенсирани неизплатените лихви. След финансовия крах на 17 август 1998 г. Москва не беше в състояние да плаща по всичките си задължения и затова обяви, че няма обслужва съветския дълг, който надхвърля 100 млрд. долара. Паралелно започнаха разговори с Парижкия и Лондонския клуб, чиято крайна цел беше опрощаване на част от задълженията. След 11 рунда руската делегация, предвождана от първия вицепремиер и финансов министър Михаил Касянов, успя да убеди западните банки да опростят 10.6 млрд. долара. За останалите 21.2 млрд. ще бъде проведена новация, като вместо PRIN и IАN ще бъдат емитирани 30-годишни еврооблигации. Държателите на PRIN ще получат книжа за 63.5 долара срещу всеки 100 долара номинална стойност на PRIN, а собствениците на IАN ще загубят по 33 долара номинална стойност. Освен това ще бъдат издадени 10-годишни еврооблигации за 2.8 млрд. долара, с които ще бъдат покрити просрочените плащания през последните 18 месеца, към които ще бъдат прибавени 270 млн. долара в кеш. Изгодните условия, които получи Москва, фактически намалиха с около 50% бремето по изплащане на дълга към Лондонския клуб, но емитирането на еврооблигации вместо досегашните PRIN и IАN ще доведе до увеличаване на руския външен дълг, който сега е около 145 млрд. долара.
Естествено официалната реакция на сделката във Франкфурт на Майн е приповдигната, защото Путин записа голяма червена точка в досието си, Касянов увеличи шансовете си да стане премиер след президентските избори, а Русия вече обмисля възможността през следващата година да излезе отново на международните финансови пазари. Standard & Poor's вдигна рейтинга на руските облигации до ССС+, от Fitch IBCA също дадоха да се разбере, че и при тях следващата промяна ще бъде положителна. Голяма част от представителите на западните инвестиционни банки и фондове също са доволни, защото успяха да спасят по-голямата част от вложенията си, а не останаха с по няколко цента от всеки вложен долар, както се случи с инвеститорите в държавните облигации ГКО-ОФЗ.
Не всички обаче са във възторг от споразумението. Германският "Берлинер цайтунг" заяви, че с отстъпките пред Русия Лондонският клуб финансира войната в Чечения, а информационната агенция Dow Jones смята, че сделката е една малка стъпка в правилна посока, която не гарантира крайния успех. Неспособността на Русия да се справи с изтичането на капитали от страната, което въпреки (заради) строгите мерки през миналата година беше между 15 и 25 млрд. долара, поставя под съмнение шансовете й да се справи с по-малките плащания, след като сделката с Лондонския клуб бъде финализирана, за което намекнаха двама бивши финансови министри - Борис Фьодоров и Михаил Задорнов.
Веднага след като стана известно споразумението между Москва и Лондонския клуб, Михаил Касянов обяви, че до края на годината Русия ще се опита да получи същите отстъпки и от Парижкия клуб на държавите кредиторки. През миналата година двете страни се договориха да отложат плащанията по главницата на кредитите до 2001 г., като преговорите за новите условия трябва да започнат през есента. Желанието на Касянов предизвика негативна реакция в Германия, на която се падат 19 от 45-те млрд. кредити за Русия в рамките на Парижкия клуб. Главният преговарящ Зигфрид Богрефе заяви, че не е задължително да бъде последван примерът на Лондонския клуб, с което потвърди нежеланието на страната си да опрости руския дълг. Изходът от преговорите с Парижкия клуб много ще зависи от действията на Путин и новото правителство след изборите, но подкрепата, която Вашингтон оказва на Кремъл напоследък, и желанието на Германия да види Кайо Кох-Везер като нов изпълнителен директор на Международния валутен фонд въпреки съмненията на САЩ, са два от факторите, които могат да принудят кабинета на Герхард Шрьодер да смекчи позицията си.
Споразумението между Русия и банките лиши Парижкия клуб от удобно извинение, че не може да реши какво да прави с руския дълг, преди Международният валутен фонд да потвърди, че Москва изпълнява всички поети обещания за реформиране на икономиката. Първо Япония, а след това и Световната банка и Лондонският клуб нарушиха едно от неписаните правила на международните финанси през последните години, че всяка нуждаеща се страна трябва първо да се разбере с фонда, ако иска да получи пари от други кредитори. Опасността е, че това може да доведе до конкуренция между кредиторите, очакващи покрай поредните си траншове и отстъпки да получат някаква неикономическа изгода. Япония се надява един ден да си върне Курилските острови, банките от Лондонския клуб могат да поискат помощ за работата си на руския пазар, чиновниците от Световната банка нямат нищо против да натрият носовете на колегите си от МВФ, а за част от членовете на Парижкия клуб, които нямат чак толкова много за губене, това ще бъде добра възможност да покажат на Русия кои са "истинските" й приятели. Москва може само да бъде доволна от такава надпревара, защото, ако продължи да получава пари, няма за какво да се напъва и да въвежда ред в икономиката.
Глобализацията - нож с две остриета
Разширяването на пропастта между държавите провокира все по-масови недоволства
Понятието глобализация предизвиква различни асоциации. За едни това е пътят към икономически и обществен прогрес. Други приписват именно на глобализацията разширяването на пропастта между бедните и богатите страни. Изгодите от намаляването на значението на националните граници са безспорни. Проблемът произтича от това, че тези изгоди в очите на мнозина започват да изглеждат едностранни и това сериозно нарушава баланса в световното икономическо развитие. В резултат противниците на глобализацията стават все повече, като най-скорошните примери са протестите по време на срещата на Световната търговска организация в Сиатъл през ноември, както и на международния икономически форум в Давос в края на януари.
Подобни събития се наблюдаваха през изминалата седмица и в Банкок, където се проведе среща на ЮНКТАД (Конференцията на ООН за търговия и развитие). Организацията защитава в много по-висока степен интересите на развиващите се страни. Това е първата среща на икономическите министри след провала на опита за нов кръг от търговски преговори в Сиатъл. Тя стана повод за по-нататъшни дискусии относно проблема за световното неравенство като резултат от глобализацията.
МВФ, Световната търговска организация (СТО), Световната банка непрекъснато пропагандират необходимостта бедните страни да отворят пазарите си, като тезата им е, че либерализацията на търговията води автоматично до икономически прогрес. Тази концепция отразява виждането на Запада и по-конкретно на САЩ, които са главният защитник на либерализацията. До миналата година тезата, че свободната търговия е задължително условие за икономически прогрес, не се поставяше под съмнение. В края на 1999 г. обаче протестите по време на срещата на СТО в Сиатъл показаха, че страните от двата полюса имат различни представи за свободно развитие на търговията. Особени спорове предизвиква настояването от страна на СТО условията на търговия да се обвързват с постигнатото равнище на трудови стандарти и на опазване на околната среда. Така се издигат нови бариери пред износа на слабо развитите страни, насочен към развития индустриален свят.
Друг спорен момент се явява прилагането на митнически и немитнически регулатори спрямо вноса на селскостопанските, текстилните и някои промишлени изделия от развиващите се страни, които именно са от най-съществено значение за тях. Едностранното прилагане на подобни правила не само елиминира възможността за равни изгоди, но и допълнително влошава положението на тези, спрямо които се налагат ограниченията. Според някои защитници на интересите на развиващите се страни "тези, които имат, "трябва да се откажат от някои от изгодите си в полза на "тези, които нямат".
Глобализацията на международните финансови пазари допълнително утежнява положението и нарушава баланса. Хуан Сомавиа, генералният директор на Международната организация по труда, определя ситуацията на тази в казино, т.е. финансовите потоци свободно пресичат националните граници, като се насочват натам, където възможностите за печалба са най-големи. Типичен пример е ситуацията в Азия през 1997 г. Като основен виновник за утежняване на ситуацията се сочи МВФ, който продължи да настоява за по-нататъшна либерализация.
Другият основен участник в глобализацията освен финансовите пазари, транснационалните компании, също се сочат от слабо развитите страни като фактор за увеличаване на световното неравенство. Тяхната мощ смазва по-малките местни фирми. Особено силен негативен ефект има ярко изразената тенденция към сливания и поглъщания в световен мащаб. Резултатът е, че голяма част от тези корпорации финансово са по-мощни и стабилни от една страна със средни размери. Навлизането им в бедните страни е полезно, доколкото носи работни места, ноу-хау, нови технологии, оказва конкурентен натиск върху местни монополисти. Отрицателният ефект настъпва, ако, възползвайки се от мощта си, ТНК смазват с нелоялни методи националните стопански структури.
През 1971 г. броят на слабо развитите държави е бил 25. През 1999 г. те наброяват вече 48, като само една страна - Ботсвана, е успяла да излезе от тази категория. За 1997 г. техният дял в световния внос възлиза едва на 0.6%, а в износа - 0.4%, което представлява спад от 40% на дела им в световната търговия спрямо 1980 г. Неблагоприятна е и структурата на износа им, включваща главно основни потребителски стоки, при чиито цени се наблюдава понижителна тенденция. За периода 1990-1996 г. слабо развитите страни са привлекли едва 1% от общия обем на преките чуждестранни инвестиции в световен мащаб. В богатите страни БВП на глава от населението е 25 000 долара, в най-бедните той е едва 100 долара. От тези данни е видно, че изолацията на страните от периферията се увеличава.
По въпроса дали диференциацията се задълбочава заради глобализацията или въпреки нея може доста да се спори. Факт е обаче, че все повече привърженици набира тезата за опасността от разрушителни последствия от либерализация, която се прави в името на самата либерализация.
Майк Мур, генерален директор на СТО, твърди, че проблемът се свежда не толкова до самия процес на глобализация, колкото до факта, че не всички се ползват в еднаква степен от нея. Осигуряването на достъп на развиващите се страни до западните пазари е "както морален, така и икономически императив". Всичко това е така, важното е да не остане само на думи, както стана с обещаните 300 млрд. долара под различна форма на развиващите се държави по време на уругвайския кръг преговори през 1986 г. Интеграцията на бедните страни е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен сега светът. Дали световните лидери са готови за него?
Японската икономика колабира
Вина за това носи и правителството, което не успя да убеди японците да харчат повече
Търсенето на оправдания за допуснатите грешки е сред любимите занимания на политиците, но понякога и те имат право да се оплакват. Въпреки че наля 35 трлн. йени (321 млрд. долара) в японската икономика, Кейдзо Обучи трябваше да научи, че най-вероятно Страната на изгряващото слънце отново е изпаднала в рецесия след половингодишен растеж в началото на 1999 г. След като потвърди, че за третото тримесечие на 1999 г. брутният вътрешен продукт е намалял с 1%, Агенцията за икономическо планиране, която изчислява този показател, прогнозира, че той е спаднал и през периода октомври - декември, което технически означава, че Япония отново се намира в рецесия.
Само че, ако от агенцията кажат "добро утро" на Обучи, основавайки се на статистически данни, не би било лошо той да погледне през прозореца, за да не излезе на улицата посред нощ, защото за разлика от битовата електроника и колите японската статистика е далече от световните стандарти. Показателно е, че месечните данни за икономиката показват растеж, докато тримесечните говорят за спад. Затова съобщенията за лошото здравословно състояние на японската икономика трябва да се приемат със сериозна доза съмнение.
Това, че икономиката не иска да се възстанови от най-тежката си криза след Втората световна война, е тревожен сигнал за Обучи, който трябва да поведе Либералнодемократическата партия (ЛДП) към парламентарни избори до есента. Заемайки премиерския пост, той обеща да постигне икономически ръст от 0.6% през финансовата 1999/2000 г. и 1% през 2000/01. Това най-вероятно ще стане, но само благодарение на бюджетите, приемани през последните години от японския парламент. За следващата финансова година са предвидени рекордни разходи - 85 трлн. йени (779.8 млрд. долара). Според финансовия министър Киичи Миядзава това ще бъде последният стимулиращ бюджет, следващият ще бъде неутрален, след което ще започне постепенното намаляване на вътрешния дълг. Задълженията на японското правителство са огромни - 120% от БВП, а дефицитът на новия бюджет ще бъде около 8%.
Трудностите пред японската икономика обаче засега не са свързани с нивото на държавните разходи, а с недостатъчните потребителски разходи, на които се пада 60% от БВП. През 1999 г. те са намалели с 1.2%, а нежеланието на японците да харчат повече се дължи на несигурността, предизвикана от разпадането на системата за пожизнени трудови договори. Безработицата, която достигна рекордните 4.9% в началото на миналото лято, все още се намира на много високо за съвременна Япония ниво - 4.5%. Затова японците предпочитат да ограничат потреблението за сметка на спестяванията. Притиснати от обстоятелствата, политици от управляващата ЛДП виждат панацеята в създаването на инфлационни настроения сред населението, за да бъде накарано то да посегне на спестяванията си.
В момент, когато японската централна банка провежда политика на "евтини пари", овърнайт лихвата се колебае около 0%, а доходността на 10-годишните държавни облигации е около 1.88%, трудно е да се представи какъв парично-кредитен инструмент може да бъде използван, за да бъде измъкната японската икономика от класическия ликвиден капан, описан от Кейнс. Според него единственият изход е промяна на фискалната политика, което би довело до допълнително нарастване на вътрешния дълг.
За да помогне на правителството, финансовият комитет на ЛДП започна обсъждането на идеята за въвеждането на инфлационна цел. Предложението не е ново, но в Япония мисълта за стимулиране на инфлацията е истинска ерес. Друг проблем е, че фиксирането на инфлационна граница се използва за ограничаване на ръста на цените, а не за неговото ускоряване. Освен това такова решение може да вземе единствено японската централна банка, която получи независимост от кабинета през миналата година. Но въпреки призивите да увеличи паричната маса банката се въздържа от проинфлационна политика.
В началото на февруари кабинетът поиска от търговските банки да предоставят кредити за финансирането на местните администрации, което обаче не говори за подобреното състояние на кредитните институции, а по-скоро за желанието на правителството да ограничи емисията на ДЦК, за да скрие размера на вътрешния дълг. Кабинетът на Обучи ще трябва да реши и как да реагира на искането на губернатора на Токио Шинтаро Исихара за въвеждането на 3-процентен местен данък върху банките, който допълнително ще намали възможностите им за печалба. Същевременно лидерът на ЛДП не може да си позволи да отблъсне губернаторите, които могат да решат да последват примера на Исихара, защото го очакват тежки избори.
Въпреки че новият парламент трябва да бъде избран до октомври, не са малко предположенията, че гласуването може да се състои още през април. Шансовете за предизвикването на предсрочни избори се увеличиха, след като ЛДП спечели изборите за губернатор на Осака и Киото. Доскоро се смяташе, че вотът ще се проведе в края на лятото след срещата на Г-7 в Окинава през юли, която би трябвало да донесе няколко процента на не особено популярния напоследък Обучи.
Премиерът постигна важни точки в спора с опозицията, която бойкотира работата на парламента заради промените в избирателния закон, предвиждащи ограничаване на депутатските места, определяни по пропорционална система. Опозицията се върна в парламента, за да не излезе, че е саботирала приемането на новия бюджет, но това беше достатъчно, за да бъде провъзгласена победата на Обучи.
Плюс за министър-председателя ще бъде пропуск на японската статистика, която няма да отчете, че 2000 г. е високосна, и това ще доведе до завишаване на БВП през първото тримесечие. Но подобни хитрувания на дребно могат да имат само временен успех, защото няма да решат големите проблеми на икономиката, както и външнополитическите предизвикателства. Въпреки че си остава втората по големина икономика и една от най-многолюдните държави в света, Япония играе прекалено малка роля в международните отношения. Докато не бъде възстановена икономиката, това едва ли ще прави впечатление, но по-нататък амбициите на Токио би трябвало да нараснат. Неуспешният опит Ейсуке Сакакибара да бъде предложен за наследник на Мишел Камдесю в Международния валутен фонд изглежда като предвестник на желанието на Япония да бъде представена по-адекватно на международно ниво.
Защо ръмжи народът
В началото на милениума тъканта на обществения договор в България внезапно поддаде. От птичи поглед уж всичко е наред. Авторитетни външни фактори хвалят и окуражават реформаторския курс на страната. Бленуваната Европа отвори вратите си за пълноправно членство. Правителството докладва преизпълнение на поетите ангажименти и съвършено справедливо доказва, че поканата за членство в ЕС е реализация на националната програма на българския народ от сто години насам.
А самият народ е все по-изнервен, все по-недоволен и посреща всичко това с все по-отчетливо ръмжене.
Ако в тази картинка някой доказуемо лъже, нещата биха били сравнително прости. Проблемът иде от това, че всички са прави: външните фактори са прави; правителството не лъже в своя отчет и народът - също.
Реакцията на правителството на тази сложна плетеница е на ръба на катастрофата. То е все по-склонно да обяви народа за неблагодарен или недоразвит. Отнасят го и медиите за черногледство - което е друг начин пак да се казват лоши неща за народа. Защо вярва на черногледците, а не на носителите на истината и прогреса?
Народът обаче е онзи, който избира правителството. Нито правителството избира народа, нито пък бива избирано от функционерите на международните институции. А народът е като шопа от вица - може да избере, може и да не избере. Когато адресатът на едно послание - в случая народът - не е разбрал посланието, той никога не е виновен. Виновен е авторът на посланието. Не можеш да представиш нещо, което го няма. Не можеш и да постигнеш подкрепа, когато представиш някакво нещо, докато адресатът ти иска да види действия и информация по други неща.
Общественото мнение е недоволно и крайно раздразнително, тъй като въпреки неопровержимите постижения хората отново се чувстват безпомощни, без ясна перспектива, изоставени, играчки в ръцете на внезапно изсипващи се върху тях бедствия. Отново всекидневният живот, вместо да е арена за постигане на някакви житейски цели, се е превърнал в минно поле и нищо не можеш да направиш. Бъдещето, вместо да се схваща като поле на възможности за собствени постижения, се схваща като заплаха - каква нова беда ще ни донесе.
Под мрачното настроение на всекидневния живот цъка и една политическа ядрена бомба. Обществото е все по-убедено, че няма еднакъв закон за всички - държавата съди себе си по един закон, а върху хората налага друг. Тъй като принципът "един закон за всички" е в основата на държавния градеж, отслабването на този принцип подкопава и основите на държавността.
Не е трудно да се посочат типични примери на непредсказуемост на всекидневния живот. Дълго се говореше за намаляване на данъчното бреме. Пристигнаха обаче формулярите и хората си глътнаха езика: вместо намаляване има гигантско увеличаване на всевъзможните отчисления към държавата. Говори се за стимулиране на заетостта, но работодателите също могат да смятат и вместо да наемат хора, за да разширяват бизнеса, остават на ниско ниво и не наемат нови хора. Не могат да си позволят този лукс. Работещите започват да се оглеждат за втора и трета работа. Не може - и там данъчната хватка е такава, че няма сметка. А и евентуалният работодател се е отказал от наемането на нови хора (вж. горното). Още непреминали през шока на данъчните формуляри, ето ти ги и сметките за тока и парното - с пъти по-големи от предишните. За дребния бизнес, на чието развитие също уж се възлагаха държавни надежди, разликата между 50 и 250 лева за ток е разликата между вдигнати и спуснати кепенци.
Без предварително обяснение какво се прави и с какви цели се взриви и темата "касови апарати по сергиите". От обясненията постфактум се разбра, че ставало дума отдолу нагоре "по веригата" да се стигне до спиране на контрабандния внос. Вносът обаче зависи от митниците, си казва всеки. А там, по границата, от четири години прашасват някакви компютри, които не са свързани в мрежа, която да затапи нелегалния внос още на входа. Значи по митниците - куче влачи рейс, а на продавачите - апарати. И се очаква "нагоре по веригата" притиснатият от закона продавач на сергия да въведе ред в митниците. Как?
Призракът на "двата закона" - един за държавните хора, друг за данъкоплатците, прозира и в системата на вземания и контрол изобщо. Данъкоплатецът се събужда изпотен от ужас как да си плати данъците, а на Булгаргаз му опрощават стотици милиони (т.е. взимат ги от хората, за да ги дадат на началниците).
Необяснени адекватно остават мащабни мероприятия на властта, които имат пряко отношение към всекидневието: смяната на документи за самоличност, реформата в здравеопазването, кредитирането на бизнес, достъпът до правителствени и международни програми за финансиране на разни неща, принципите на социалната политика.
Тази неяснота кара хората да схващат своето битие като разходка из минно поле.
Чувството за изоставеност пък произтича от това, че в минното поле държавата - в лицето на хората, които работят от нейно име - не ти е очевидният съюзник. Не държавата е мястото, където отиваш с твоя проблем, очаквайки да получиш решение. Нито организацията на работата на чиновника, нито самият чиновник (тук се включват и други държавни служители като лекари, полицаи и учители, които не са чиновници, но имат поведението на такива) са станали част от решението - те продължават да бъдат част от проблема.
Върху тази основа се трупа и чувството за липса на справедливост. На най-базисно ниво това изглежда така: не може в момент, в който народът наистина се чувства зле, толкова много управляващи да демонстрират благополучие отвъд нивото на своите заплати. На по-високо ниво на абстракция не може управляващите да демонстрират и по-голяма власт, отколкото имат отпусната по силата на обществения договор. Не може, накратко, да се занимават до такава степен със себе си пред очите на силно раздразнения данъкоплатец: да се вихрят например в кадрови кадрил или в позициониране за партийната конференция в момент, в който хората искат от тях поне да обяснят, че онова, което се случва, всъщност има смисъл и води до нещо добро.
Затова и стана ясно от изследванията още преди два-три месеца, че хората вече не вярват в държавническите обяснения за действията на държавата и търсят скрития, егоистичен подтекст. Например убедени са, че сметките за тока хвърчат нагоре, за да си плащат хората на Шиляшки гигантските заплати, на които (за разлика от средния данъкоплатец) се радват.
Накрая хората постепенно започват да се чувстват и просто експлоатирани. Пред очите на всички на различните нива на бюджетната сфера се размъкват бюджети. Също пред очите на всички се формира трайна прослойка, която живее от маменето на хлабавата система за социално осигуряване. Отново остапбендеровщината очевидно е по-доходно занимание, отколкото личната инициатива на пазара. А и условията за това са налице: нарасналата само за две години от тридесетина до над четиридесет процента бюджетна сфера формира огромен резервоар, от който тарикатите могат да точат, без да се напъват да правят нещо конструктивно.
В своето недоволство хората не правят разлика между СДС, депутатството, правителството, различните министерства и нива на чиновническата йерархия. На най-фундаментално политическо ниво това е правилно. От гледна точка на обществения договор всички те са адресати на доверието на хората - обществото ги е избрало, за да вършат общата работа в името на общото благо. И затова депутатско безобразие се трупва върху образа на правителството, министерско недомислие се таксува за сметка на СДС и така нататък.
Това е картината, която фактически се очертава в станалото почти скандално изследване на "Алфа рисърч", публикувано в "Капитал" преди две седмици. Недоволството е от управляващите като цяло без особена диференциация между нива и сфери на компетентност.
Чувството за безперспективност личи от отговорите на въпроса дали се подобрява или не икономическото състояние в страната. Всички групи са убедени, че става по-лошо. Нюансите идват след тази констатация. Същото е и с личния хоризонт - само най-младите са убедени, че предстои запазване на сегашното ниво на доходите, мнозинствата във всички останали групи чакат спад в доходите си. Отделни оптимисти очакват леко покачване на доходите.
Чувството за изоставеност личи от това като чия партия се схваща СДС. Мнозинствата във всички обществени групи са убедени, че СДС е партия на богатите, тоест обслужва техния интерес, а не интереса на всички. Това е и индикатор за подозрението, че в страната има два закона - един за хората и друг за управляващите. Още по-остро това се вижда във въпроса в интерес на кого управлява СДС. Между 60 и 70 на сто от основните обществени групи са убедени, че СДС управлява "в интерес на близки до властта кръгове", т.е. в собствен интерес.
Чувството за безнадеждност е разкрито в констатациите поради какво хората се отдръпват от подкрепа за СДС. Едно масивно мнозинство е убедено, че подкрепата за СДС пада, тъй като едновременно хората обедняват, вихри се корупция и няма подкрепа за частния бизнес.
И най-дългият поход, както казваше председателят Мао, започва с първата крачка. Правенето на нещо по отношение на гореописаната картина е дълга и изнурителна работа. Първата крачка, за да можеш да направиш нещо по някакъв проблем, е това да вникнеш в ставащото, да си отговориш на класическите въпроси - кой, какво, кога, къде, как, защо.
По повод обществените настроения поредицата би звучала така: Кой е недоволен? От какво е недоволен? (От)кога и (до)кога е недоволен? Къде е недоволният? Как изразява днес (и би изразил при избори) своето недоволство? Защо не е доволен?
Не е работа на отделно взетия анализатор да дава отговор на тази поредица - това е работа на онези, които искат доверие, за да управляват. Струва си обаче да се очертае големият контекст на търсенето, т.е. арената, на която се намират отговорите.
Българското общество не е обърнало гръб на курса на реформи. Само около една десета са хората, които смятат, че проблемите на управлението идват от това, че се прилага реформа. (Това, че правителството предпочита да мисли, че е наказвано заради реформите, си е негова митология за собствено ползване, не в тази посока лежи решението.)
Не е вярно, че българското общество не оценява историческата покана за членство в ЕС. Всяко изследване демонстрира огромна степен на ангажираност на хората с европейския избор.
Българското общество е дебатиращо общество. С това то рязко се различава от средния балкански и източноевропейски модел. В България нищо не може да бъде приложено, без да е минало през дебат и без значими обществени сектори да са стигнали до заключението, че именно това, а не друго, е онова, което трябва да се прави. Никой не може да разпореди на българското общество нещо, с което то не е съгласно или в ползата от което то не е убедено. Затова българското общество веднага реагира политически, т.е. със снемане на доверие, тогава, когато и най-прекрасното нещо се появява изневиделица и се налага със сила. Информирането на обществото и постоянният диалог с него не е някаква управленска глезотия, а въпрос на политическо оцеляване.
Българското общество е съставено от хора, които се чувстват равни по капацитет и достойнство. То изисква реален диалог - и без друго диалог може да има само между равни (другото е издаване на заповеди).
Бидейки равно, българското общество не се примирява с несправедливостта. За да се прилагат някакви правила и принципи, те трябва да бъдат привидени като справедливи. Когато едно държавно решение не се схваща като справедливо, каквато и сила да стои зад него, то няма да бъде изпълнено. Българското общество винаги наказва практикуването на "два закона": един за хората, друг - за управляващите.
Българското общество, бидейки равно (т.е. не признавайки елити), се развива само тогава, когато са отпушени енергиите на достатъчно количество обикновени хора, т.е. неговото развитие не се получава на принципа, че някакъв свръхдеен аристократичен елит го влачи напред като локомотив. Сегашната данъчно-осигурителна ситуация - както и положението с кредитите, чиновническите джунгли, изкривяването на пазара поради тежестта на държавните монополи и пр., запушва тези енергии. Малките енергии на малките хора нямат хоризонт и това води до голямото буксуване на общата работа.
Българското общество не произвежда (и не признава) елит, но като при всяко друго неговото развитие зависи от дейността най-вече на "активното малцинство". То е съставено от млади градски жители, от енергичните и високообразованите, от предприемачите и от свободните професии. Активното малцинство е онова, което не само произвежда благата и повлича крак за останалите, но и определя настроенията, атмосферата в обществото. Ако това малцинство се чувства перспективно, подкрепяно и третирано справедливо, то произвежда както блага, така и оптимистична обществена атмосфера. И повлича другите в устрема си. Ако активното малцинство се чувства зле - какъвто е случаят днес в България, то спира да действа, започва да недоволства и така дава пример за обреченост и на останалите. Поставено пред избор правителството трябва да откликне на исканията на тези 11-14 на сто, а не например да се води по акъла на пенсионерите (макар те да са три-четири пъти по-многобройни). И за пенсионерите ще има, когато малцинството отново се задвижи. От другаде няма как да дойдат пенсиите. И пенсионерите ще си коригират мисленето, когато техните деца просперират и ги убеждават в правилността на правителствената политика.
Политиците винаги имат избор: да се вгледат в една неприятна за тях действителност, за да й въздействат; или да обявят онези, които я описват, за лоши типове ("ние не вярваме на социологията", "политолозите не разбират душата на народа", "вестниците ни мразят", "всички са комунисти" и пр.). Изборът е: политиците искат или не искат? Ако искат, нещо винаги може да се направи с общи усилия. Ако не искат - да викат неволята.
СДС - партия в криза или партия на кризата
От устата на министър-председател, току-що отчел пред парламента 202 страници преизпълнение на програмата на правителството, което ръководи, тези думи звучат странно. Защо миналата седмица Костов въобще си спомни фиаското на Филип Димитров и Беров? Ако се съди от тона, с който представи рекапитулацията на "Програма 2001", управляващата партия се готви да пожъне подобни успехи и на националната си конференция в края на месеца.
На "Раковски" 134, изглежда, им светна, че са загубили местните избори, когато трябваше да се избира ръководство на националното сдружение на общините. Героичните пози на сините кметове не прикриха истината, че като малцинство не могат да диктуват условия.
Ако сега СДС не си отвори очите за новите тенденции и не локализира източника на тревогата, която се концентрира в обществото, е на път да се набута в схемата, по която досега се сменя властта в България: избори - мнозинство - концентрация на власт в управляващите - начало на реформата - забавяне/имитация на реформа - понижен стандарт - разбиване на мнозинството отвътре - предсрочни избори - ново мнозинство. И пак отначало... Разбира се, този път има различия - в парламента няма да се стигне до фатално роене на групата на ОДС, нито до предсрочни парламентарни избори. Сините могат и да спечелят изборите през 2001, но в никакъв случай с мнозинство като сегашното. И Костов ще се изправи пред парламент, който няма да има ресурс да излъчи нещо по-различно от Берово правителство, както в България е нарицателното име на коалиционния тип кабинет. Не че коалицията винаги и непременно е нещо вредно. В България тя става вредна не защото е алтернатива на еднопартийното управление, а ако се превърне в чадър на клиентелистки интереси.
През 1997 СДС дойде с фанфари на власт не защото елиминира политическите си противници с блестяща стратегия и организация, а защото поради некадърността на червеното управление хората бяха готови да гласуват за всяка политическа сила, от която очакваха почтено управление и радикални реформи. Така че сините грабнаха абсолютната победа служебно. Бунтът на улицата изпревари намерението на Костов да реорганизира коалицията СДС като партия на властта, тъй като беше наясно, че в една шарена коалиция никога не секват претенциите на по-малките членове за дял във властта и битката помежду им. ("Трябва да решим вътрешните си проблеми, преди да сме влезли във властта, за да не попаднем в капана на 1991. ")
На 9-ата национална конференция (февруари 1997) Костов игра ва банк и спечели. Не само го избраха за председател с 3580 гласа за срещу 4 против. Със същото абсолютно единодушие беше финализиран и планът за превръщане на коалицията в партия - с апарат, финансова политика, йерархия и строги вътрешни правила - местни клубове, НИС, НС. Даже бунтът на кинжалите не се състоя, предстоеше редене на депутатските листи. Филип Димитров не само не се опълчи срещу Костов, но напусна Консервативно-екологичната партия, в която членуваше, и се записа индивидуален член в СДС. Впоследствие беше компенсиран с членство в НИС и с дипломатически пост в Америка. Тихото мрънкане на другите опоненти беше елиминирано по същия начин - Сугарев стана дипломат, Светослав Лучников - шеф на правната парламентарна комисия, Иван Куртев - заместник-председател на парламента.
Костов още обеща - няма да допуснем срастване на партия и държава, няма да смесваме властите, ще гарантираме на депутатите си стабилна политическа кариера, за да не се чувстват като еднодневки. Ще наложим здрав политически контрол над кадрите си, за да не затънат в корупция. Сигурно е мислел всичко това искрено. Но преструктурирането на СДС в политическа партия тръгна под пресата на обстоятелствата, а не защото бяха избистрени идеологията, платформата и дори уставът. Тогава бъдещият Командир разсъждава: "Имаме три варианта - либерална, социалдемократическа или народна партия. Идейната ни платформа е въпрос на бъдещи дискусии. " Но поне по символа - синьото лъвче, никой никога не е имал колебание.
Въпреки тази си кондиция СДС спечели парламентарните избори. Медиаторите, които въпреки еуфорията не си правеха илюзии на какво точно се дължи смазващият резултат, пуснаха в обращение фразата "победа на реформаторското мнозинство". Заради авторитета на победителите беше важно да бъдат идентифицирани и като двигатели на успеха. Освен Костов в синята мъгла плуваха още няколко размити образа, за които скачането по площадите беше единственото, което ги легитимираше като лидери. Времето не им стигна, за да натрупат реален актив освен този от стачките и митингите. Нито пък с идеи и поведение да се самоизградят и да се докажат като елита на бъдещото дясно управление. За тях
Вместо в отстъпление държавата премина в настъпление и дори очакваното свиване на разрешителните и лицензионните режими, което Костов обещава от лятото насам, остава в положение - всеки да си каже мнението. Очевидно конюнктурните и партийните интереси са по-жилави дори от намерението да е лидер на партията на пазарната икономика.
Няма никаква случайност или недоглеждане в това, че когато съставяше първото си правителство, Костов пренебрегна широката коалиционна формула и извади хора от синята централа за администрацията, макар да твърдеше, че лидерите на СДС няма да стават министри. Но заместник-председателите и членовете на НИС станаха министри, а държавните въпроси първо се обсъждаха в НИС и после - в Министерския съвет. За назначенията, да не говорим.
Костов не се довери на никакви експерти не защото открай време изпитва яростно подозрение към експерта като такъв. Предпочете партийците от "Раковски" 134. Оттогава в партийната черупка е заложена мина със закъснител - провалят се активистите, губи партията. Затова синият елит нервничи, че хората започнаха да виждат СДС като партия на богатите, която облагодетелства собствения си актив, и че основният проблем е прочистването от корумпираните политици, които забогатяват не чрез честен труд, а с нечестни средства. И никой не може да отрече, че това е провал на първия ешелон на синята номенклатура.
Проблемът не е в това, че СДС плаща цената на непопулярните структурни реформи. А че клиентелните мрежи сред неговия елит белязаха първото правителство на Костов. Тази причина, а не социолозите и медиите създадоха общественото усещане за недостатъчна ефективност и корумпираност.
В края на миналата година Костов се опита да разбие удобното за някои статукво. Тръгна да сменя хора, но се оказа, че и това не е лесен процес. Освен министрите Бакърджиев, Василев, Тагарински, Божков вече има и хора на Бакърджиев, Василев, Тагарински, Божков... Освен тях хора на Бисеров, на този и на онзи. И не е толкова просто да бъдат отстранени, Костов не посмя да сблъска едните с другите и още не смее, защото не знае каква ще бъде тяхната лоялност.
В такава среда Командира не е вече командир. Все по-често изглежда уморен, изнервен, изчерпан дотам, че кори народа, задето не си носи кръста.
Вече няколко години около него кръжат едни и същи образи. Дори скечовете на "Хъшовете", в които те са герои, вече омръзнаха. СДС не успя да излъчи втори ешелон на публични фигури. Затова всеки, който влиза във властта, изглежда случаен. През 1995-1997 г. имаше десетина души, които даваха облика на СДС. По телевизията се появяваше Данчо Цонев да говори за данъците и бюджета. Нямаше впечатляваща политическа биография, но беше ново лице. Младите юристи Иван Димов и Димитър Абаджиев с хъс громяха Татарчев и закостенялата съдебна система. После Цонев изгуби изборите в Бургас, Димов се набърка в Сливен в съмнителни приватизационни отношения, а Абаджиев, като видя колко несигурна кауза е битката с корумпираните магистрати, се пренасочи към международната проблематика. В момента каквото трябва да бъде обяснявано от последна инстанция, е работа единствено на Екатерина Михайлова и по-рядко на Йордан Соколов. С други резервни политически биографии на "Раковски" 134 не разполагат. И няма как да бъде другояче, защото с управлението на Костов дойде
Анонимният депутат работеше като идеално смазана машина, която поема, гласува и предава на следващата инстанция законодателния поток, пристигащ от "Дондуков" 1. Това дисциплинирано мнозинство, пуснато по партийната инерция, устройваше напълно администрацията. Но когато на СДС потрябваха нови хора, се оказа, че те не могат да получат биография, нито публични лица. Изглеждат случайно дори на тв екрана и не стават за промоция на каквато и да било идея.
Подгонен от липсата на кадрови потенциал във второто си правителство, Костов тръгна към експертна формула, какъвто е случаят с Жотев например. Но не защото чукаме на вратата на Европейския съюз, а защото СДС няма ресурс от управленски елит. В кадровото си безсилие Командира се принуди да използва идеологически формули - влизането в ЕС, европейската идентичност и т.н. Забрави, че една партия може да спечели с идеологическо ударение, когато е в опозиция, но когато е на власт, печели с решаването на проблемите. Същото е и с другата, продължаваща прекалено дълго време смешка - че всичко е медии. Всичко е медии, когато си опозиция. Когато си на власт, да мислиш така е, като да поставиш каруцата пред коня.
Иначе сегашното мнозинство не е в опасност. В опасност е партията СДС, която губи електорални шансове. Нейната драма е в това, че противно на намеренията на създателя си се разви като
Навремето от "Раковски" 134 обявиха, че организацията ще бъде християндемократическа от народен тип и ще защитава десноцентристките ценности. За пример си избраха Християндемократическия съюз на Хелмут Кол. Откакто това започна да навява неприятни асоциации , на мода са испанските народняци на Аснар. Но в такъв тип партии членува 1% от населението. За мащабите на България това означава между 60 000 и 80 000 души, точно както имаше намерение и Костов - "Ние не искаме да сме масова партия като БСП."
Няма значение колко членове реално ще отчете СДС на националната конференция, щом за половин управленски мандат се стигна дотам държавната администрация да се идентифицира с партията на властта. Затова беше важно за СДС да спечели местните избори - за да устрои все повече свои хора и да увеличи потенциала си за парламентарните избори. Но вотът сигнализира, че от синята идея се отдръпват стойностни социални групи - младите, образованите, активните в частния бизнес, интелигенцията. И то не толкова заради сбъркани послания и арогантността на актива, колкото защото не намират личен икономически мотив да подкрепят управление, което няма против бизнесът да работи, но ако храни и администрацията. Дотам, че да се вози на мерцедеси.
Но ако за да спечели на всяка цена парламентарните избори догодина, СДС се съсредоточи в друга посока - към бедните, пенсионерите и хората от малките селища, ще се сбогува с мечтата си да посади на българска почва християндемократически модел. Но това, че отсега се изкушава да говори това, за което може да бъде харесван, не е добър знак. Наближат ли изборите, на този "реформаторски" популизъм ще стане подвластно всяко управленско действие.
Като управляваща партия СДС влезе в криза, която в перспектива може да бъде много сериозна. Местните избори показаха, че страхът да се гласува за малки партии вече не съществува. И това, което държеше СДС над водата досега - страхът от разпиляване на власт - просто го няма.
Стигне ли се до ситуация, когато не просто голяма част от хората няма да гласуват, а са готови да гласуват за някакви абсолютно неизвестни партии, е вече доста опасно, защото синята партия няма полезен опит в коалиционната си политика. Стремейки се да бъде анти-Беров, СДС заложи изцяло на силови отношения с коалиционните партньори и оттук нататък няма да му е лесно. ДПС и особено Народен съюз ще искат да си върнат поне за част от унижението, което преживяха. И въпросът е докъде СДС може да отиде отвъд собствената си арогантност и да започне да работи с тях или поне да започне да ги разбира.
Депутати твърдят, че Костов бил категоричен - на 11-ата национална партийна конференция следващия уикенд да бъде забравено кой и защо е загубил местния вот, кой е виновен за скандалите и "нездравата атмосфера" в местните структури, какви са нарушенията на устава, защо има изключени. Вместо това вниманието и капацитетът на СДС изцяло ще бъдат съсредоточени към националните проблеми и допълнението на "Програма 2001".
Ще получи ли зелена улица темата за управленския потенциал на партията и в какъв периметър не е ясно. Но са отдавна ясни правилата за избиране на новия НИС - с тайно гласуване и още през първия ден. Делегатите няма да се изказват както преди за един или друг кандидат, а само ще записват на бюлетината по едно име за председател, за главен секретар и максимално до осем за заместник-председатели и членове. Според Костов това е "най-демократичен, либерален, свободен и модерен начин за избор". "Аз не интригантствам, не лансирам, не прокарвам хора. " Познавайки отвътре по-добре от всеки състоянието на партията, Костов има основание да остави закона за естествения подбор този път да си свърши работата, вместо самият той да се заплита в интриги с неясен край.
Няколко седмици преди избора правилата открехнаха портите за лобиране и подмолна борба на основните играчи, но без да прелее в медиите. И титулярите, и претендентите не смеят да си отворят устата дори по периферен проблем, да не би случайно да сбъркат. Само Евгений Бакърджиев използва победата си в софийската организация да метне камък по информационната политика на управляващите, но това си беше, за да напомни за себе си.
Костов неслучайно смени правилата за избор на НИС, органа, който е еманация на властта от първия ден на управлението на сините. Преди време той твърдо декларира, че в него повече няма да влизат министри, макар че ще остане без верните си Надежда Михайлова и Муравей Радев, които стояха като противовес на Евгений Бакърджиев. Отива си Филип Димитров, но с различни мотиви от Васил Гоцев.
Костов лично избра технологията на гласуването и това е стратегически ход. Как ще бъде аранжирано синьото политбюро зависи от това до какво генерално решение в себе си е стигнал Командира - дали ще ръководи партия в опозиция или партия, която трябва да сключва споразумение с други партньори за коалиционния дял във властта. Това определя и профила на новите избраници. Във всеки случай на него не пасват силов играч като Бакърджиев и некооперативен преговарящ като Бисеров (може да се наложи като алтернатива за поста организационен секретар да играе дори Марио Тагарински). Затова пък Екатерина Михайлова и Йордан Соколов отговарят и на двете условия. Най-близко до тях е третият тип кандидати - депутати от регионите, чиито имена тежат в провинцията и не са свързани с компрометирания бизнес. Сигурно някои железни войници от предишния набор се чувстват сериозно застрашени от перспективата от тази група да дойде новото попълнение, защото пласираха компромат, който колективно да ги оклепа като заговорници против ръководството на партията.
Но чак когато списъкът на НИС бъде гласуван, ще разчетем виждането на Костов за политическото бъдеще на СДС - на власт в коалиция или сама в опозиция. Останалите новини от конференцията само ще допълнят пейзажа.
Успехите са налице, но... Тези, които твърдят, че премиерът не е говорил истината, представяйки в парламента отчета за изпълнението на правителствената програма, май наистина гледат с черни очила.
Костов каза истината, само че не цялата. Отчетът за победилите реформи е на принципа казвам нещо вярно и слагам точка. Проблемът е, че на мястото на точката почти навсякъде трябва да фигурира запетая, след която да следва едно голямо НО. А след него и останалата част от истината, онази нелицеприятната.
Всъщност тази тактика - управляващите да казват само тази част от истината, която им е изгодна - се прилага постоянно. И не само от кабинета Костов, и не само в България. Тя обаче обяснява защо критиците и дори добронамерените анализатори акцентират предимно на останалата част от истината.
По-долу посочваме само няколко примера за истината на Костов и за цялата истина, които, без да претендират за изчерпателност, дават идея защо ножицата между самооценката на управляващите и оценката на обществото все повече се разтваря.
Финансовата стабилизация бе използвана предимно за нарастващо централизиране на БВП в бюджета, мащабни инвестиционни програми на правителството, изкуствено натискане на основния лихвен процент надолу, натрупване на свръхликвидност в банките и на валутен резерв.
Паралелно с облекчаването на част от ограниченията пред частната инициатива се издигат нови препятствия, а много от старите остават - сгъстяване на мрежата от лицензионните и разрешителните режими, растящи неформални разходи (корупция), масови злоупотреби с монополно положение (все по-чести са случаите и на злоупотреби от страна на частни монополи), растящо данъчно-осигурително бреме, практическата липса на адекватна защита на права (проблемите със съдебната система), непрекъснато нарастване на времето, което бизнесът трябва да отделя, за да изпълнява ангажиментите си към администрацията (данъчна, осигурителна, статистическа и т.н.), затруднен достъп до финансиране.
Катастрофалното обедняване спря, но доходите се стабилизираха на много ниско ниво при практическата липса на сериозни възможности за търсене на алтернативен приходоизточник - структурната безработица се задълбочава, самонаемането е авантюра, колективните трудови договори пазят заварените работници, но затварят входа за по-младите (и евентуално по-кадърни). "Новата основа" на пенсионната и осигурителната система засега се изчерпва с нарастване на вноските и обзавеждане на администрацията без ясна концепция и реална лична заинтересованост на участниците.
Ако престъпността застигне депутат или висш държавен служител - разкриваемостта наистина е забележителна. В останалите случаи - ние си знаем. Неотдавнашният казус със Златистия, който с хилядите си болежки, включително и потвърдена парализа надбяга полицаите, е показателен. Аргументът, че съдебната система е независима от изпълнителната власт, не върви - в очите на хората всички те са едно (държавата), а и защо тогава СДС води пунически войни за Темида?
Либерализация - да, но контрабандата по митниците продължава, което води до нелоялна конкуренция. Същият е ефектът и от продължаващите злоупотреби с държавните поръчки с монополно положение. Инфантилните нови закони (за защита на потребителите) затормозяват бизнеса, без да дават реална защита на потребителите.
Корупцията е прояла цялата административна машина, тя е всекидневие, а общественото мнение асоциира СДС с корупция.
На политическата система - може би. На свързаните с нея икономически интереси - безспорно. Къде обаче е успехът на българския данъкоплатец, на българския бизнес? Засега предимно в отчетите на кабинета и тези на международните финансови институции. Кабинетът и МВФ имат доказана нужда взаимно да се хвалят и поддържат, просто техният успех е в една и съща лодка. В нея обаче май не остава място за успех и на някой друг. А нали в края на краищата именно този друг - българският данъкоплатец и българският бизнес, а не МВФ и Световната банка гласуваха за СДС преди близо три години.
Американска компания и АКБ се състезават за Балканкар
Агенцията за приватизация трябва да реши дали на части да продаде целия холдинг или на един инвеститор
Американската SDC International, Inc. и "Балканкар ин" ООД, гр. София, са кандидатите, подали оферта за закупуване на "Балканкар холдинг" ЕАД, съобщи източник, близък до продавача. На 15 февруари изтече срокът за подаване на оферти за закупуване на държавното дружество и от Агенцията за приватизация съобщиха, че са получили две предложения за пула като цяло. Други пет кандидата са изявили желание да придобият отделни дружества от системата на "Балканкар холдинг", а за десет от общо 15 компании оферта не е постъпила. По всичко личи, че отделните дружества не се радват на особен интерес. Но ако американската компания спечели в наддаването срещу АКБ, Балканкар може би ще намери онзи стабилен и финансово обезпечен инвеститор, от който се нуждае.
Изглежда, проблемът, пред който се изправя в момента АП, е решението как да се продава Балканкар. Когато се откриваше процедурата за приватизация, в агенцията все още не бяха наясно дали предпочитат да продадат холдинга като цяло на стратегически инвеститор, или ще приемат разделянето му на части. Към момента този въпрос остава открит - решението му предстои да бъде взето през следващите седмици. По всичко изглежда обаче, че везните се накланят в полза на първата възможност. Една от причините за това е липсата на дори една оферта за голяма част от дружествата. По-съществен е обаче фактът, че за тези компании, за които все пак е получено някакво предложение, то идва от работническо-мениджърски дружества, на които приватизаторите не гледат с чак толкова добро око напоследък. РМД кандидатстват за "Балканкар Средец", "Балканкар 6 септември" (най-голямото от дружествата в холдинга), "Балканкар рекорд", а е много вероятно и за останалите дружества, за които е получена някаква оферта, тя да е от РМД. И тъй като по-вероятно е Агенцията за приватизация да избере да продаде холдинга нацяло, тя ще трябва да избира между българското "Балканкар ин", зад което всъщност стои "АКБ корпорация", или SDC Inernational - компания, която въпреки кратката си история демонстрира значителен потенциал. Важно е и какви са намеренията на евентуалния бъдещ собственик за развитието на Балканкар. Не е изключено например интересът към холдинга да е свързан с добре развитата дистрибуторска мрежа в света, а не със самите производствени дружества.
"Представили сме добра оферта за закупуване на Балканкар и се надяваме, че ще бъдем избрани за купувачи, защото имаме сериозни намерения относно бъдещето на дружеството", заяви Стефан Досев, управител на "Балканкар ин" ООД. Съществен остава обаче въпросът разполага ли скандална фирма като АКБ с нужните средства, контакти и желание да възстанови поне отчасти загубените позиции на Балканкар.
В същото време информацията за офертата на втория кандидат е повече от оскъдна. Знае се, че Роналд Адамс, изпълнителен директор на SDC International, е посещавал някои от дружествата от Балканкар. Не е ясно дали американската компания участва сама или в екип с друг инвеститор.
Някога Балканкар беше сред водещите производители на електрокари и мотокари в света, но това е минало. През изминалата година всички дружества от Балканкар са предложили общо около 1200 кара - 80 пъти по-малко от обемите, достигани преди 15 години. Обяснението е просто - Балканкар, както много други български предприятия, страда от липсата на инвестиции и загубата на пазари.
Накратко
"Съобщителна техника" АД, Благоевград, е новият собственик на "Завод за съобщителна техника" АД, обособена част от "Инкомс телеком холдинг" АД, София. Цената на сделката е 5.5 млн. лв., платени изцяло в деня на сключване на договора. Купувачът се задължава в срок от три години да извърши инвестиции в размер от 800 хил. долара, както и да запази числеността на персонала.
Агенцията за приватизация обяви, че прекратява договора за продажба на 75% от капитала на "Микропроцесорни системи" АД, Правец. Причината е в неизпълнение от страна на купувача "МС и ко" на поетите с договора задължения за уреждане на дълговете на дружеството.
Новият собственик на хотел "Мимоза", обособена част от "Златни пясъци" АД, е "Еврокомерс" ООД. Цената на сделката е 625 хил. долара, от които 30% се заплащат в деня на сключване на договора, а останалите - в срок от 45 дни. Купувачът се задължава да инвестира в обекта общо 150 хил. долара през следващите 18 месеца. "Еврокомерс" ООД е с предмет на дейност туристически услуги, външно- и вътрешнотърговска дейност.
Гражданското дружество "И Груп - 99", създадено от РМД "ИНКО 99" ООД и "Еврогруп 99" ООД е новият собственик на външнотърговското дружество "ИНКО" ЕООД, гр. София. Купувачът заплаща сумата от 390 хил. долара, 11% от които в деня на сключване на сделката.
"Стилимпекс" ЕООД, гр. София, придоби пакет от 47 418 броя акции, представляващи 78% от капитала на "Хемус - М" ЕАД, гр. Мездра. Цената на сделката е 90 хил. лв. и се заплаща 100% в деня на подписване на договора. Купувачът се задължава да уреди всички задължения на дружестото и в срок от три години да инвестира общо 2 млн. лв. Мотел "Горублянско ханче", обособена част от "Сердиком" АД, София, бе продаден на "Балканстрой" ООД за сумата от 285 хил. долара. Купувачът се задължава да плати 30% от сумата в деня на сключване на сделката, а остатъка - в 45-дневен срок, както и да инвестира в новопридобитото дружество други 170 хил. долара.
"Дюн" - 95" ЕООД купи къмпинг "Врана", обособена част от "Сердиком" АД, за 470 хил. долара. Новият собственик се ангажира да инвестира в дружеството 400 хил. долара през следващите пет години.
"Доверие" ООД, Казанлък, придоби остатъчен пакет от 24.89% от капитала на "Долината на розите" АД за сумата от 75 хил. долара. Двайсет процента от сумата се заплащат в деня на сключване на договора, а остатъкът - в срок от 30 дни. След сключването на договора "Доверие" ООД вече притежава 84.89% от капитала на казанлъшкото дружество.
Бизнесът пак обяви своите проблеми и предложения
На поредица от срещи през изминалата седмица различни бизнесасоциации представиха своите проблеми и предложения на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев и на председателя на икономическата комисия в парламента Никола Николов.
Жестоки мерки срещу корумпираните чиновници обеща Жотев на среща с БИБА (асоциацията на чуждестранните инвеститори). Вицепремиерът призова бизнесмените да му предават оплакванията си и гарантира дискретност. Жотев обещал на инвеститорите, че констатациите и предложенията, отразени в Бялата книга на БИБА за условията за бизнес в страната, ще бъдат анализирани и после отчетени при актуализиране на правителствената програма.
На друга среща през изминалата седмица - със Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата, на Жотев бе представено искането за намаление на данъчните ставки до 15-20% и признаване за 50% от инвестициите като еднократен разход.
Проблемите с данъците и банковото финансиране бяха разисквани и на среща между председателя на парламентарната икономическа комисия Никола Николов и представители на браншови организации - колективни членове на Българската стопанска камара (БСК). "Всеки от присъстващите подчертаваше, че не е проблем плащането на данъците, нито размерът на данъчните ставки. Проблемът е всички да ги плащат", коментира Николов.
Той е поел ангажимент за приемане на закон, който да урежда статута на браншовите организации. Този закон трябва да уреди принципно как процедурите по някои разрешителни и лицензионни режими ще бъдат прехвърлени на неправителствени организации.
Накратко
Делото в Софийски градски съд за несъстоятелност на "Стандарт принт" ЕООД беше отложено за 21 април. "Стандарт принт дължи" на Капиталбанк 2 234 533 млн. долара. В края на януари другата фирма на Красимир Стойчев - "Стандарт нюз", която е издател на вестник "Стандарт", също беше обявена в несъстоятелност и е назначен временен синдик. Иск за обявяване на несъстоятелност на "Стандарт принт" внесоха и синдиците на Кредитна банка през миналата седмица.
Идеята заплатите и хонорарите на водещите журналисти да са критерият, по който ще бъдат определени глобите за обида и клевета в Наказателния кодекс, ще бъде обсъждана в Правната комисия на парламента, съобщи председателят на Народното събрание Йордан Соколов. Депутатите щели да искат данните за доходите на журналистите от данъчните служби, допълни той.
Започва разпродажба на активите на Добруджанска банка
До края на месеца ще започне разпродажба на обособени части от Добруджанска търговска банка (ДТБ), след като се провалиха опитите тя да бъде продадена като цяло, съобщи синдикът на банката Антония Ганчева. Най-голям интерес ще предизвикат няколкото свинекомплекса, административните сгради и почивните станции в района на Балчик и Каварна, които банката притежава. В момента се води дело за осем големи зърнобази, които са били придобити по схемата "дълг срещу собственост". През 1994 г. силозите са били продадени на дружеството "Добрич мел" за 361 млн. стари лева със съгласието на мажоритарния акционер на ДТБ Красимир Михайлов. Синдичката на банката атакува сделката пред добричкия съд с аргумента, че реалната стойност на силозите е била много по-висока от платената. По същия начин се иска отмяната и на сделка за имущество, прехвърлено на свинекомплекса "Пигимпекс", част от който е собственост на Красимир Михайлов.
Според Антония Ганчева събраната при продажбата на отделните активи сума ще надхвърли 12.085 млн. лв., за колкото беше оценката на банката като цяло. Най-голям кредитор на ДТБ е Министерството на финансите, което изплати влоговете на граждани и фирми при фалита на банката. До сега държавата е получила 1.2 млн. нови лева и има да взема още 7.3 млн. Срещу банката има и предявени вземания от Банка ДСК и ТСБанк - съответно за 1.2 млн. лв. и 1 млн. долара. Синдичката обаче е оспорила вземанията и във Варненския апелативен съд още се води дело за включването им в списъка на приетите вземания. Кредитор е и фирмата на Красимир Михайлов "Кембароу ММ 5", която е заместила ДТБ в дълговете й към БНБ и Стопанска банка. Михайлов отделно е предявил вземания за 12 млн. стари лева, от които синдичката е признала само половината.
Съдът развали приватизацията на "Мак турс" АД
Неясният според магистратите произход на средствата става причина за отмяна на сделката
Върховният административен съд отмени сключената през юни 1999 г. сделка за продажба на държавния дял в "Мак турс" АД, гр.Благоевград. Като мотив е посочено нарушение на параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на закона за приватизация, според който кандидат-купувачите подават декларации за произхода и основанието за притежаване на средствата, с които се участва в приватизацията. Това е първата приватизационна сделка, която е отменена от съдебна инстанция с подобен мотив. Представители на агенцията за приватизация заявиха, че ще обжалват взетото от IV отделение на ВАС решение пред петчленен състав. Ако обаче то бъде потвърдено, ще се наложи агенцията да върне цялата сума, заплатена от купувача (ЕТ "Кейт континентал - Катя Калъмбова"), и да открие нова процедура за продажба на "Мак турс".
Производството е образувано по жалба, подадена от работническо-мениджърското дружество "Мак турс инвест" АД, представлявано от Андон Ичев. Конкретните нарушения, посочени в решението на съда, са неспазване на срока за подаване на оферти и липса на информация относно цялата сума, с която се участва в приватизацията. "Решението на съда страшно ме изненада", заяви Методи Калъмбов, изпълнителен директор на "Мак турс" АД. "Ние представихме нужната декларация едновременно с останалите документи от офертата. След като бяхме избрани за купувачи, Агенцията за приватизация поиска от нас да я заверим в районното данъчно управление и ние го сторихме", допълни той. Несъответствието между предложената сума от 1 812 000 долара и посочените в декларацията 1 268 400 долара г-н Калъмбов обясни с разликата между текущата пазарна цена на дългосрочните държавни облигации и номиналната стойност, по която те се оценяват при участие в приватизационния процес. Тази разлика обаче очевидно не е направила впечатление на съда, който с решението си връща в начален стадий една сделка, практически приключена преди половин година. "Мак турс" АД е наследник на ТП "Балкантурист", Благоевград. Извършва дейност в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Първата процедура за набиране на оферти за дружеството е открита през декември 1998 г. На нея обаче се явява само един кандидат и по предложение на посредника по сделката KPMG е открита нова процедура. Тя се радва на по-сериозен интерес - подадени са четири оферти за закупуване на държавния дял в дружеството (който в този момент е 58%, тъй като 25% от капитала са предложени и изкупени на първата вълна на масовата приватизация). Кандидати са ЕТ "Кейт континентал", Благоевград, "Дифенс индъстриз груп" АД, София, "Сигма България" ЕООД и РМД "Мак турс инвест" АД, Благоевград. За купувач е избран ЕТ "Кейт континентал - Катя Калъмбова", чиято оферта според посредника по сделката е несравнимо по-добра от всички останали. Предложена е цена от 1.8 млн. долара, половината от която се заплаща в брой, а остатъкът - чрез държавни облигации. Като източник на средствата е посочен банков кредит от Банка ДСК. Договорът е сключен и средствата са платени в посочения в него срок - 45 дни, след което "Кейт континентал" става собственик на мажоритарния дял - до 11.02.2000 г., когато съдът отменя приватизационната сделка.
Общи събрания
Накратко
Капиталът на "Балканфарма - Дупница" и "Балканфарма - Трояфарм" не беше увеличен на проведените през изминалата седмица общи събрания на дружествата. Увеличението е отложено заради новите изисквания към емитентите в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, обясниха от мажоритарния собственик "Балканфарма". Извършени са промени в надзорния съвет на фармацията в Дупница. Мястото на Майкъл Уорт се заема от финансиста на "Балканфарма" Скот Бейкър, а бившият зам.-министър на промишлеността Петър Тенчев е заменен от Мария Шекерджийска - представител на Министерство на икономиката. "Балканфарма - Трояфарм" се преименува на "Балканфарма - Троян", са гласували акционерите в троянското дружество.
Френската фирма "Семан франсе" е увеличила нетния си доход за миналата година с 30% основно благодарение на увеличените продажби във Франция, Мароко и България, съобщи информационната служба към Българския инвестиционен форум. Френската фирма е мажоритарен собственик на "Девня цимент".
Започна масовото "затваряне" на публичните дружества
И предприятията от втората вълна на боновата приватизация се отказват от публичния си статут
За първите две седмици от влизането в сила на новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа повече от 60 публични дружества вече са насрочили общи събрания с проекторешения за отписване от регистъра на Държавната комисия по ценните книжа. Справката в Държавен вестник показва, че между дружествата с желание за отписване са предимно малки и средни предприятия, които се възползват от даденото им по новия закон право да поискат отписване от регистъра на публичните дружества, ако броят на акционерите им е под 50 лица или ако капиталът им е под 200 хил. лева.
Най-големите дружества от засега заявилите желание за отписване са "Бимас" - Русе, (акциите на което се търгуват на официален пазар на фондовата борса), "Изида" - Елин Пелин, "Ваканционно селище Русалка" - Каварна, "Панайот Волов" - Шумен, "Новотел Пловдив", Кораборемонтен завод Бургас. Основните мотиви, които ръководствата на тези компании изтъкват, са бюрокрацията и високите такси, събирани от институции като фондова борса, Комисия по ценни книжа и Централен депозитар. Не са за пренебрегване и по-големите права, които новият Закон за ценните книжа дава на миноритарните акционери, като например те да могат да търсят съдебна отговорност от ръководството на компаниите в случай на лошо управление.
"Досега в комисията има подадено само едно заявление за отписване, но има много запитвания относно процедурата и скоро очакваме напливът да стане голям", заяви по този повод председателят на комисията Радослав Цончев. "Нормално е дружествата да се отписват, при условие че те фактически не се търгуват на борсата", допълни той.
Отписването на дружества от публичния регистър ще намали значително постъпленията от такси, които получават институции като комисията, борсата и Централният депозитар. Може да се очаква, че ще загубят и голяма част от дребните акционери, ако след отписването ръководството на дружеството реши да "размие" акционерното им участие чрез увеличение на капитала под условие. В списъка от дружества - кандидати за отписване от регистъра на комисията, има и такива, чиито акции се предлагаха съвсем скоро от Центъра за масова приватизация срещу инвестиционни бонове, което означава, че занапред предлаганите акции от непублични дружества ще са значително повече.
Кои са компаниите с право да размиват капитала си
Засега само две публични дружества информираха комисията, че имат такава клауза в приватизационните договори
Новоприетият Закон за публичното предлагане на ценни книжа забрани на публичните дружества да увеличават капитала си под условие и с непарични вноски, освен ако вече сключен приватизационен договор изрично не го предвижда. В понеделник, 14 февруари, изтече срокът, в който публичните дружества трябваше да информират Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦКФБ) и фондовата борса за наличието на такъв договор. Само две дружества от общо над 1000 публични обаче са уведомили комисията. Желание да изкарат на светло приватизационните си договори показаха само "Дунав турс" - Русе, и "Алумина" - Шумен, в които мажоритарен акционер е "Индустриален холдинг България". Единствено "Дунав турс" - Русе, пък е информирал борсата за такава клауза в приватизационния договор.
Едва ли само в два договора се предвижда такова увеличение на капитала. Новите собственици на предприятията обаче се направиха на разсеяни и не разкриха нормативно определената информация. Спокойствието им идва от факта, че в новия закон за ценните книжа не се предвижда санкция, ако не се изпрати уведомление. Юристи на комисията обясниха, че (ДКЦКФБ) наистина няма права да налага административни наказания. Според тях липсата на уведомление не е пречка за вписване в търговския регистър на осъществено такова увеличение на капитала. От борсата също коментираха, че е абсурд в бъдеще да се оспори общо събрание на дружество, което не е уведомило комисията и борсата.
Седмицата доказа, че законовият текст не работи. Липсата на уведомление със сигурност не означава, че даден приватизационен договор няма такава клауза и отново само може да се гадае в кои договори е заложено увеличение на капитала под условие или чрез апорт. Основно публиката разчиташе чрез този законов текст да разбере в кои дружества капиталът ще бъде разводнен. Невъзможно е и комисията самостоятелно да следи в кои договори има такава клауза, тъй като няма съответните правомощия. Следователно и контролният орган няма да успее да следи за спазването на забраната за увеличение на капитала под условие или с непарична вноска. Текстът би работил по-удачно, ако задължение за уведомяване имаше Агенцията за приватизация и останалите приватизиращи ведомства, тъй като по този начин като държавни органи би трябвало да изпълнят по-добросъвестно волята на законодателя.
Целта на разпоредбата беше да защити интересите на потенциалните инвеститори, като им даде възможност предварително да бъдат запознати, че след закупуване на акции от такова дружество участието им впоследствие може да бъде намалено заради клаузи в приватизационен договор.
Въпросът касае предимно големите публични дружества, които са сред по-търгуваните. Яснотата около бъдещите намерения на собствениците би улеснила развитието на капиталовия пазар заради гарантираната сигурност на институционалните инвеститори, както и на всички дребни акционери. Остава единствено успокоението, че капиталът може да бъде увеличаван под условие само във вече приватизирани дружества, т.е. при предстоящите големи сделки за "Булгартабак холдинг", "Златни пясъци", "Софарма", "Биовет" и други няма да има разводняване на дяловото участие.
Фондовата борса:
Поредна слаба седмица в очакване на външен интерес
Изминалата седмица на "Българска фондова борса - София" показа, че единствено повишен външен интерес може да я извади от летаргичното й състояние. С приключването на предходната седмица отмина и краткият интерес към капиталовия ни пазар. Търговията се върна към обичайните си минимални обеми в очакване на следващото преструктуриране на портфейли на големи инвеститори, а цените леко тръгнаха надолу. Оборотът на борсата беше 485 хиляди лева, но 327 хил. от тях бяха реализирани в петък, 11 февруари. Слаба бе и блоковата търговия, където оборотът бе едва 142 хиляди лева, резултат от две сключени сделки. Така общият оборот на борсата за периода е 627 хиляди лева. Борсовите индекси БФБ - София Уорбърг отбелязаха спад от 1.34% и 1.45%, съответно за индекса на тридесетте и десетте най-големи дружества, като достигнаха 52.22 и 53.80 пункта.
Основна за седмицата бе търговията с акции на бившите приватизационни фондове и сделките с акции на неликвидни дружества. Главно чрез кросови сделки бяха прехвърлени общо 42 хиляди акции на "Индустриален холдинг България", тенденция, която се появи още предходната седмица. Активна беше търговията с акции на "Албена инвест холдинг", но въпреки високите обеми цената леко спадна. За разлика от холдинговото дружество курортът "Албена" успя да се задържи над границата от седем лева, като последните сделки бяха сключени на ниво 7.1 лв. за акция. Сериозна търговия имаше при Нефтохим, където бяха продадени 8500 акции. Основните количества бяха търгувани още в началото на периода при низходяща тенденция в цените. Спад имаше и при тютюневите дружества. Търсенето на акции на "Благоевград БТ" беше изключително слабо в сравнение с минали периоди за разлика от "Булгартабак холдинг". И при него обаче високото търсене не успя да попречи на спада в котировките.
Всъщност спад имаше в акциите на почти всички големи дружества. Той беше съпътстван от слабо търсене и малки изтъргувани обеми. Явно интересът от миналата седмица е бил само краткотраен, породен от няколко големи поръчки, които не успяха да раздвижат търговията за по-дълъг период от време. Участници на пазара смятат, че цените ще продължат да се движат около сегашните си равнища в очакване на следващото подобно раздвижване. Според тях по-сериозен интерес се очаква едва през месец март. А дотогава ще сме свидетели на още слаби седмици.
Класация:
Банки с най-високи лихви по левовите депозити
Ако търсите високи лихви по депозитите си, ще трябва да се насочите към по-малки банки. Там можете да получите между 3 и 4 процента лихва за едномесечните и до 7.5% за едногодишните депозити (процентите са на годишна база). Това сочи изследването на в."Капитал", проведено сред търговските банки. От финансовите институции с развита клонова мрежа в страната единствено ДСК предлага сравнително високи лихви и се нарежда сред първенците в класацията, като изостава единствено при едногодишните депозити. Останалите значително изостават. Те разчитат на своя авторитет и контакта с повече заемодатели в страната, което до голяма степен елиминира конкуренцията на банките, които предлагат високи лихви, имат малко офиси и са ограничени в София и големите градове. Лихвеният процент на по-големите банки за едномесечните депозити е около 2.75%, докато на водачите - Международна банка за търговия и развитие, Национална банка на Гърция и ДСК, те са от 3.5 до четири процента. При по-големите срокове разликата в предлаганите равнища се повишава. При едногодишните депозити тя достига 4.5% като най-ниската лихва е 3%, а най-високата 7.5%, предлагана от Първа инвестиционна банка.
В изследването се включват и клоновете на чужди банки в страната, но от тях само четири работят с граждани. Те въвеждат различия в процентите в зависимост от вложената сума, някои дори приемат само краткосрочни депозити до един или три месеца. От тях сред банките, предлагащи най-високи лихви, се нарежда Националната банка на Гърция.
Ако се направи сравнение с други спестовни алтернативи за граждани, например с държавни ценни книжа, ще се види, че доходността на книжата надминава дори най-високите предлагани лихви от банките. При последната целева емисия, която беше пусната през изминалата седмица, купонните плащания за четирите периода са 7, 8, 9 и 10 процента (целевите ДЦК са двугодишни, а купоните се изплащат на всеки шест месеца, като след шестия месец подлежат на обратно изкупуване, което дава възможност да се сравняват с шестмесечните и едногодишните депозити). При условие че сега книжата се продават на нива около номинала, тези купонни плащания представляват и доходността за съответното шестмесечие. Освен това ДЦК са напълно безрискови, докато депозитите са гарантирани до размер седем хиляди лева.
Въпреки тази разлика депозитите в банковата система остават основният начин за спестяване на граждани. Намалението на основния лихвен процент през последните седмици може да накара някои банки също да намалят лихвите си, но тези промени едва ли ще са значителни.
Инвестиционен портфейл
Всеки инвеститор, когато влага своите пари в ценни книжа или други финансови инструменти, е заинтересован да получи възможно най-добро отношение между доходност и риск. Подборът от различни инструменти и съответно техните количества представляват инвестиционният портфейл. При изготвянето му трябва да се имат предвид няколко основни фактора. Първо инвеститорът трябва да е наясно с риска, който е склонен да поеме. В зависимост от него финансовите инструменти трябва да бъдат подбрани по начин, който да осигурява максимална доходност. Задачата се усложнява заради факта, че по принцип колкото по-голяма доходност дават дадени инструменти, толкова по-голям риск носят.
Ако целта на инвеститора е да получи постоянен доход за дълъг период от време, той трябва да търси по-сигурни и респективно не толкова високодоходни инструменти като ДЦК, банкови депозити и други. Ако инвеститорът иска да спекулира със своите средства, т.е. да ги вложи за кратък период и да търси висока доходност, рискът става по-голям и той трябва да търси инструменти като корпоративни облигации или акции.
Колкото по-малък риск иска инвеститорът, толкова по-голяма диверсификация (разпределение на средствата в много по брой и различни по риск инструменти) трябва да търси. Това е принципът "да не се носят всички яйца в една кошница". За постигане на по-добре диверсифициран портфейл най-подходящо е да се изберат инструменти с различни доходности, чиито движения на цените са независими. Целта е внезапен спад в цената на един от инструментите да не повлече надолу и останалите. Резултатът от диверсификацията, разбира се, е двупосочен, защото тя намалява и възможността за получаване на висока доходност. Все пак този вариант е за предпочитане, когато се търси ниска, но сравнително стабилна възвръщаемост за определения период.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
