ЕБВР предлага да стане акционер в дружествата от НЕК
Ако държавата каже "да", бюджетът може да получи 100 млн. долара
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е склонна да осигури до 100 млн. долара, като купи от държавата миноритарни пакети от бъдещите разпределителни компании, които ще бъдат отделени от НЕК. Това е записано в предложение от Ананда Ковиндасами, директор по енергийните въпроси в ЕБВР, до вицепремиера Петър Жотев. Целта на операцията е присъствието на европейската банка като акционер да окуражи повече стратегически инвеститори да подадат оферти за приватизация на разпределителните дружества. Според писмото "участието на банката ще бъде гаранция, че приватизационният процес ще се извърши на състезателен и прозрачен принцип". Ако правителството се съгласи на сделката, ЕБВР предвижда да финализира покупките на миноритарни пакети до 4-5 месеца и по същото време да започне да плаща обещаните средства.
Предложението на Европейската банка вероятно залага на типичната схема, по която големите инвестиционни фондове и банки осигуряват финансиране. Това най-често става чрез покупката на миноритарни пакети - 15-30% от капитала, тоест по-малко от блокираща квота. В дружествата бенефициенти влизат свежи пари, приходите им нарастват и акциите им поскъпват. След това до 3-5 години инвестиционният фонд продава своите акции на мажоритарния собственик или чрез публично предлагане на борсата. В България по този начин работи Международната финансова корпорация, част от групата на Световната банка, а отскоро, по съвместни проекти - ЕБВР и инвестиционната компания "Европа капитал мениджмънт".
Планът за разделянето на НЕК предвиждаше да се създадат седем разпределителни компании на базата на досегашните клонове. Според наскоро подписания меморандум на правителството с МВФ разделянето на НЕК ще стане след приемането на най-важните подзаконови актове и ценови регулации. Буквално същата препоръка - да се отложи разделянето на НЕК, докато не се приеме "качествено законодателство", е записана и в писмото от ЕБВР. Което означава, че въпреки доброто намерение на банката да влезе като акционер в разпределителните дружества до 4-5 месеца това едва ли ще бъде осъществимо преди края на годината.
ЕБВР обещава също заедно с Европейската инвестиционна банка да даде средствата за привеждането на българската преносна система на еленергия в съответствие с европейската енергийна система, а освен това да осигури дългосрочно финансиране за проектите за "Марица-изток 3" и "Марица-изток 1".
Пак в съзвучие със скорошните препоръки на МВФ Европейската банка твърди: "Първите стъпки трябва да бъдат последвани от развиването на енергийната регулаторна комисия като силен, независим и финансово независим орган". Отдавна известният проблем е, че Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР), която няма достатъчно средства, нито експерти, трябва в близките месеци да напише десетина наредби - за разрешенията и лицензите, за образуване и прилагане на цените на електрическата и топлинната енергия, на природния газ, за достъпа до мрежите за пренос и разпределение на еленергия и до тези за природен газ и пр. Отделно ДКЕР трябва да подготви общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, природен газ и топлинна енергия. Миналата седмица комисията се отчете на тържествена първа пресконференция само с готови общи условия за продажбата на еленергия, които предстои да бъдат обявени в Интернет и съгласувани със заинтересованите страни. Подготвянето на документа обаче не дава основание за особени хвалби, защото в него просто са описани обичайните клаузи на един типичен коректен търговски договор, пригоден към спецификата на енергийния бранш.
Най-значителната експертна помощ за енергийния регулатор се очаква да дойде от международни консултанти с финансиране от програма САРА на Европейския съюз. Същата финансира възнагражденията на посредниците в приватизацията на 28 големи предприятия. Въпреки че доста от тези сделки бяха провал заради неяснотите за разпределението на отговорността между държавата и посредниците, сега ЕБВР препоръчва приватизацията на електроразпределителните компании да стане пак с външни консултанти, на които банката ще плати.
Задава ли се нежна революция срещу главния прокурор
Един призрак броди из столичната съдебна палата. Това е призракът на главния прокурор Никола Филчев. Дори когато не присъства телом, споменаването на обвинител номер едно кара косите на голяма част от софийските магистрати да настръхват. Всъщност всички противоречия от времето на Татарчев и клановите борби между съдии, прокурори и следователи са на път да изчезнат и да се трансформират в една-единствена безсмислена война - на Никола Филчев срещу всички останали представители на съдебната власт.
Броженията срещу главния прокурор вече имат неколкомесечна история. Просто до момента почти никой не смееше да се оплаква от действията му на глас. За една година Никола Филчев наложи доста авторитарни методи на управление в прокуратурата, в сравнение с които стилът на неговия скандален предшественик Татарчев изглежда дори толерантен. Главният прокурор започна открито да пренебрегва мнението на своите колеги във Висшия съдебен съвет и започва да повишава и понижава своите подчинени с вътрешни заповеди, което не само е доста спорно от юридическа гледна точка, но е и, меко казано, скандално. По подобен начин бившият главен прокурор Татарчев назначи с вътрешна заповед скандалния обвинител Михаил Дойчев за свой заместник. За жалост Филчев превърна това скандално изключение в принцип. По Закона за съдебната власт всички предложения за повишения, понижения и наказания трябва да се одобряват от Висшия съдебен съвет.
Всъщност войните между Филчев и останалите представители на съдебната система са дотегнали на всички - и на политици, и на магистрати. Премиерът Костов нееднократно е заявявал пред съпартийци, че не желае да се намесва с разприте между магистратите, но иска междуличностните конфликти да престанат възможно най-скоро. Това беше и едно от основните обещания, с което дойде новият министър на правосъдието Теодосий Симеонов. За жалост уталожването на страстите се оказа временно. Няколко месеца след като затихна скандалът с изхвърлянето на Бойко Рашков и неговия подчинен Ангел Александров от Висшия съдебен съвет, Филчев пак влезе в единоборство с противницте си. Този път обвинител номер едно отново се счепка с кръга около председателя на Върховния касационен съд Румен Янков, като образува вътрешноведомствено разследване срещу варненския апелативен прокурор Васил Миков, който беше съдийски фаворит при смяната на главния прокурор миналата година. И така междуличностната война на магистратите пак се върна в изходната си точка.
Най-странното обстоятелство в случая обаче е как Филчев постепенно започва да губи позиции и в средите на хората, които сам е лансирал. Прокурорът Цони Цонев, който дълго време изпълняваше функциите на филчева дясна ръка, без много шум се оттегли във Върховната административна прокуратура, далече от очите и гнева на своя началник. Твърди се, че напоследък двамата имали доста разногласия по въпросите на обвинението. В немилост изпаднал и бившият военен прокурор Митьо Марков, който също се смяташе за близък човек на Филчев. Под ударите на своенравния и непредсказуем главен прокурор попаднаха смятаните доскоро за негови фаворити обвинители от Софийска окръжна прокуратура. Според неофициална информация от столичната Съдебна палата те са били подложени на масиран и в общи линии безсмислен психологически натиск от страна на Филчев по време на делото за наркоаферата "Опицвет" и процеса срещу депутата от евролевицата Цветелин Кънчев.
Един от последните фаворити на Никола Филчев остава бившият и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев, който изгуби позиции по времето на Татарчев, но в момента се смята за една от силните фигури в обвинението, от които много магистрати се страхуват. Колев играе ролята на нещо като доверен човек за особено деликатните поръчки на главния прокурор.
Именно на него беше възложена задачата да проверява варненския апелативен прокурор Васил Миков, който беше един от основните съперници на Филчев в надпреварата за наследството на Татарчев. Миков беше издигнат от съдийската фракция във Висшия съдебен съвет, но за малко не успя да се пребори за поста на главния прокурор. В момента Миков е и единственият прокурор, който дръзна открито да се противопостави на своя началник. Варненският апелативен прокурор се оплака от системния тормоз, на който е подложен, с цел да бъде принуден да напусне. С вътрешна заповед на Филчев той временно беше преместен против волята си от Варна в Кърджали. В жалба до ВСС той обявява, че не изпитва голямо желание да работи в такава прокуратура, но при оказания над него натиск не би могъл да напусне. В жалба до Висшия съдебен съвет Васил Миков се оплаква, че прокурорът Николай Колев директно го заплашвал, че ще му отреже главата. Скандалът с варненския апелативен прокурор би трябвало да намери разрешение тази седмица. Висшият съдебен съвет сформира комисия по случая, която трябва да излезе със становище в сряда. Тогава Миков и Колев ще се изправят един срещу друг и ще трябва да убедят кадровиците на съдебната система кой е прав.
На подобен натиск беше подложен и другият съдийски фаворит за главен прокурор - Явор Бояджиев. Въпреки че си направи самоотвод, той отново стана жертва на Филчевия гняв. Неговият отдел във Върховната касационна прокуратура, "Наказателно-съдебен", беше закрит, а самият той беше натоварен с функциите на редови обвинител. Подобна участ сполетя и бившия зам. главен прокурор от татарчево време Божидар Колев, който беше притиснат и напусна системата, въпреки че също си направи самоотвод от надпреварата. На тормоз беше подложен дори и първият син фаворит за поста на главен прокурор - Огнян Атанасов, който се озова във Върховната административна прокуратура против своята воля. Засега Филчев не дръзна да посегне единствено на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов, който също се бореше за мястото на главния прокурор. Димов обаче се намира под опеката на Владислав Славов, който е председател на Върховния административен съд и се смята за един от най-влиятелните хора в съдебната власт, ако не и най-влиятелния.
Левицата заложи на социалните проблеми на малцинствата
Дебатът, който евролевицата и БСП подеха в парламента по равнището на доходите, бедността, безработицата и др., трябваше да прикове вниманието на българските граждани и да демонстрира наченки на алтернатива на управляващите, с което да се стабилизира и дори да се покачи доверието в левите партии.
Определяйки малцинствата като най-силно засегнати от бедността в страната и обявявайки се в тяхна защита, БСП направи опит за легитимация и пред евроатлантическите институции. Темата за социалните проблеми на малцинствата в България има по-големи шансове едновременно да спечели уважението на Европа, без да стимулира нов отлив на гласоподаватели на столетницата - нещо, което темата НАТО едва ли може да направи. От друга страна, заинтересоваността на Първанов от проблемите на етническите малцинства е съставна част от аргументацията му за необходимостта от коалиране на ДПС и БСП. С подобна позиция се прави опит и за овладяване на негативните настроения към идеята сред гласоподавателите на социалистическата партия.
В средите на ДПС обаче се опасяват, че подобно поведение може би цели кражба на част от електората на Сокола. Но дебатите за етническите взаимоотношения и дискусията за или против мултиетническа България, които предстои да започнат левите партии, търсят най-вече международна оценка. Неслучайно на последния семинар на тема "Националната идея и етническите взаимоотношения от XX към XXI век - българският модел" бяха поканени много западни дипломатически представители.
Георги Първанов бе много внимателен и избегна да посочи конкретната позиция на БСП по искането на Доган за обявяване на България за мултиетническа държава. Лидерът на БСП призова за подмяна на културно-етническото разбиране за нацията с държавническия подход. Според Първанов в идеята за държавата-нация се съдържа и тезата на Доган за "мултиетническа демокрация".
Социалистите се съсредоточиха изцяло върху световната известност на българския модел за решаване на етнически конфликти и преди всичко изтъкнаха ролята на БСП в развитието му. На присъстващите бяха раздадени архивни материали като стенограмата от пленума на ЦК на БКП от 29.12.1989 г. Целта на всичко това бе да покаже "истинската" роля на социалистите, които още преди 10 години били положили основата на българския модел.
За разлика от ръководството на БСП лидерът на ОБТ Кръстьо Петков директно квалифицира България като мултиетническа държава и призова българската левица да подеме първа дискусията за характера на страната. В противен случай СДС щял да ги изпревари и да извлече политически дивиденти. А и подобен дебат можел да породи положителни нагласи сред западните наблюдатели към българската левица.
Къде ще отидат бившите военни
Ще попълни ли армейската реформа редиците на подземния свят
"Искаме да създадем отдолу нагоре една йерархична структура, която да осъществява контрол. Аз дадох идеята, но съм заявил, че няма да участвам в никакви ръководни органи. " Думите са на о.з. ген. Борис Вакавлиев, бивш шеф на ликвидираното управление "Предказармена подготовка" и настоящ председател на съвета на директорите на "Спартак секюрити" АД, новото превъплъщение на застрахователната фирма на бившите барети. Заедно с бившия секретар на МВР и бивш командир на Сухопътни войски о.з. ген. Люцкан Люцканов той е съучредител на странното акционерно дружество "Военхолд", което иска да привлече към себе си напускащите военни от българската армия.
Според източници от Министерство на отбраната о.з. ген. Борис Вакавлиев и "Спартак секюрити" се опитват да получат контрола върху охраната на всички обекти в системата на военното министерство, включително и имуществото, от което армията се кани да се освободи. За целта те са водили преговори с шефа на политическия кабинет на министър Ноев и бивш шеф на военното разузнаване о.з. ген. Чавдар Червенков, твърдят от военното ведомство. "Не е изключено да се мине към охрана от външна фирма, и без това войската е малко и вероятно ще трябва да си седи по поделенията", коментира източник от военното министерство, пожелал да остане анонимен.
Всъщност запасните генерали Вакавлиев и Люцканов са един примери за това в какво биха могли да се превръщат бившите офицери, след като напуснат редовете на войската. Всъщност тепърва ще става ясно какви ще са превъплъщенията на висшия команден състав на Българската армия след драстичната реформа. Преди старта на придобилия доста скандална известност "План 2004" войската ни хранеше 58 (петдесет и осем) войскови генерали. Реализацията на програмата за преструктуриране на армията ще остави на улицата най-малко половината от тях. Големият въпрос е дали ще се повтори феноменът от разформироването на Държавна сигурност след 10 ноември 1989, когато бившите оперативни работници захраниха с жива сила редиците на подземния свят. Това е и едно от сериозните притеснения на западните консултанти, които съветват политиците ни по проблемите на преструктурирането в сферата на сигурността.
А процесът по съкращаването на практика тръгна с пълна сила, откакто бившият български посланик в НАТО Бойко Ноев зае мястото на бившия военен министър Георги Ананиев. Миналата седмица Министерски съвет изпрати в "заслужен отдих" цяла плеяда от висши военни - шефа на "Оперативно управление" ген.-лейт. Христо Василев, шефа на управление "Подготовка на войски и силите" ген.-майор Иван Томов, шефа на управление "Подготовка на страната за отбрана" ген.-майор Георги Кендеров. С генералите си отиват и доста от техните заместници - полк. Кольо Бъчваров, първи зам.-шеф на управление "Материално-техническо осигуряване", полк. Николай Чобанов, шеф на медицинското осигуряване на Българската армия, полк. Максим Пешев, и.д. шеф на управление "Планиране на финансовите и материалните ресурси", началника на канцеларията полк. Иван Атанасов. Това са все хора, които оставят сериозни връзки в отбранителното ведомство и са абсолютно наясно с това какво става зад завесата на армейската секретност. Те вероятно ще се окажат идеалните служители на всяка фирма, която се опитват да осребри взаимоотношенията си с Министерството на отбраната под прикритието държавната и военна тайна.
Всъщност това е първото сериозно разчистване на военни от доста време насам. Преливане на офицери с висок потенциал към частния сектор може да се очаква и заради преструктурирането на военните специални служби. На подчинение на Генералния щаб остана само чисто войсковото разузнаване, което вече ще си има нов началник - досегашния шеф на разузнаването на Сухопътни войски ген. Тодор Милев. Досегашният шеф на военните разузнавачи ген. Ангел Кацаров ще командва само агентурния апарат зад граница, който минава на подчинение на военния министър в новата служба "Военна информация". Бягство на хора може да се очаква и покрай сливането на военното контраразузнаване и военната полиция. Шефът на първата служба полк. Господин Манолов беше освободен преди няколко месеца, а шефът на военните полицаи беше преместен за началник на инспектората във военното министерство. Доста логично е много от хората от армейските тайни служби да потърсят реализация в охранителни фирми, частни агенции за сигурност и други подобни силови структури. В крайна сметка точно това е нещото, с което те са се занимавали цял живот.
По принцип военните тайни служби са трън в очите на западните консултанти, защото за разлика от Държавна сигурност много-много не са пипани в годините на прехода. Може би точно затова съветниците от натовските държави са склонни да дават мило и драго за преквалификация на бившите офицери, само и само да предотвратят възникването на полустопански, полувоенни формирования. Вероятно точно затова три организации решиха да се заемат с трансформирането на офицерите в цивилни граждани, и то под патронажа на президента Петър Стоянов. Това са "Ресурсен център" на "Отворено общество", както и неправителствените организации на Джон Станчов, бивш външен министър при Ренета Инджова, и Димитър Йончев, ексдепутат от комисията по национална сигурност в парламента. С въпроса ще се занимават и представители на американската администрация, а именно офицерът за свръзка с армията на САЩ ген. Джоузеф Гарет III. Държавният глава пък вероятно ще се опита да заздрави позициите си сред военните, като създаде специален консултативен орган към своето ведомство, който да координира работата по програмите за адаптация. За Стоянов топлите (макар и често леко популистки) отношения с униформените винаги са били един от основните приоритети.
За жалост повечето военни вероятно няма да се поблазнят от перспективата да станат данъчни инспектори, както авангардно предложи преди време военният министър Бойко Ноев, или да заменят полковнишките пагони с прокъсания кожух на треторазряден нощен пазач. Както казва о.з. ген. Вакавлиев: "Не може офицер с 30-40 години служба да ходи на курс за заварчик или парнаджия. " Всъщност това, което искат бившите офицери, е доста просто - да усвояват и управляват държавната собственост, която е предоставена за ползване на армията. Казано с други думи, това означава само едно - част от освободените висши офицери отново искат да посегнат към парите на българските данъкоплатци и да използват бившите си подчинени като средство за постигане на тази цел.
Балканите не са трета Европа
Албанският президент Реджеп Мейдани пред "Капитал"
- Започна да се подобрява - в най-общи линии и от различни аспекти. Продължава институционалната реформа, налице е подобряване на законодателството и адаптацията му към критериите на ЕС. Наскоро Конституционният съд взе решение за премахване на смъртното наказание, което е положителна стъпка към европейската ни интеграция. И в близко бъдеще предстои да ратифицираме конвенцията на Съвета на Европа, свързана с премахването на това наказание. Вярвам, че сега е времето за отскок по отношение на икономическото развитие и прилагането на пакта за стабилност. Това е важно не само за Албания, но и за останалите страни като България, Румъния, Македония, за целия регион. Затова нека да работим заедно за това, което е толкова важно за всички нас.
- Твърдението просто не е вярно. Югоизточна Европа е част от Европа и нищо положително няма да донесе гледането на нея като на трета Европа. А това ще означава да я оставим в бедност и без демократично развитие. Затова вярвам, че е важно процесът на разширяване да бъде ускорен, за да се внуши доверието, че този регион подобно на други европейски региони е едно цяло от Европа, че тази част от Европа много скоро ще стане част от ЕС, от Обединените европейски щати. И това не носи единствено положителен заряд за хората от региона. Това би било положително и за самата Европа.
- Критериите трябва да бъдат различни, но бъдещето на Югоизточна Европа е да бъде част от ЕС и НАТО. Смятам, че процесите на глобализация и произтичащите от тях различни инструменти трябва да доведат до пълноправно членство в двете организации. Аз също съм поддръжник на идеята, че двете интеграции трябва да вървят успоредно. Дори може би интеграцията в НАТО да става по-бързо, а като втора стъпка да стане интеграцията в ЕС. Но това вече зависи и от нашата работа, и от нашито усилия, от общото ни сътрудничество и взаимопомощ. Вярвам, че усилието да се създаде обща военна единица, съставена от различни подразделения на страните от Балканите, е стъпка към интеграцията в НАТО.
- По отношение на пакта за стабилност имаше големи очаквания от страна на хората в региона. Това е един от неговите аспекти, който винаги трябва да се взема предвид. Вторият е, че този процес е твърде муден. Но сега вече е точното време да се тръгне от различните конференции и кръгли маси към пряко прилагане с конкретни проекти и аз се надявам, че това ново лице на пакта ще видим скоро. Но в очакването му не трябва да губим време, защото посредством различните контакти и срещи в региона - в България, Румъния, Албания, можем да избистрим идеите си и да подготвим общите си проекти. Още веднъж подчертавам: сега е времето за скок.
- Да, в най-общи линии. По-голямата част от страните са готови с предложенията си - в частност те са насочени към тежките инфраструктурни проекти за жп транспорта, пътните коридори, енергетиката, телекомуникациите. Паралелно с тях вървят и проектите за софтуер инфраструктури, т.е. за административната реформа, за образованието и квалификациите и т.н. Балканите трябва да работят още повече, за да бъдат подготвени в прилагането на тези проекти на пакта като например в уеднаквяването на митническите тарифи и законодателствата, създаването на общ пазар, за да направят от региона зона за свободно движение на хора и стоки. Трябва да работим повече, за да създадем духа на този мини Шенген на Балканите, който да създаде нови условия за нови проекти и нови инвестиции. Тогава вярвам, ще дойдат наистина сериозните пари в региона, защото само ако сме заедно, това ще означава, че ще имаме по-голямо пространство и повече хора - все условия, търсени от големите инвеститори.
- Не е идеалистично. Вече сме установили контактите при различните срещи, посещения. конференции. Лидерите на региона организираха двустранни, тристранни и регионални срещи, за да подготвим почвата за осъществяването на тези идеи и общи проекти. Така че ние вече сме започнали да работим заедно, а това е важното в случая - да се постави началото. И тук трябва да се подчертае ролята на новото лидерство на Балканите - да работим всички заедно, да споделяме общи идеи за бъдещето и за региона. Сега е моментът да приложим тези идеи. Но без финансовата подкрепа, без подкрепата на ЕС и без подкрепата на различните инвеститори, т.е. без присъствието им на Балканите, прилагането на тази идея ще се забави. А всяко забавяне на Балканите вече може да се окаже фатално опасно.
- Механизмите за финансова подкрепа са различни. И при прилагането на пакта за стабилност трябва да бъдат включени всички механизми. Но от гледна точка на макроикономическата реформа в региона само чуждестранните инвестиции могат да послужат за реално развитие сега. Може би ще трябва да се тръгне като начало от логиката за подобряване на стандартите на живот, а след това да се върви към разнообразието на финансовите механизми. Този ход на развитие би помогнал и на процесите на демокрация и демократизация в региона.
- Идеята на г-н Сорос сме я обсъждали и в Албания и силно я подкрепяме. Като цяло е абсолютно правилна, защото ние се нуждаем от този общ пазар, нуждаем се от свободно движение на хора и стоки в региона, нуждаем се от този тип човешки контакти дори за да се направи национализмът по-малко значим. Но за това трябва да се работи, за да успеем. И аз вярвам, че уеднаквяването на митническата система и на законодателството, съчетани с повече сътрудничество между страните, ще бъде първата стъпка към тази свободна зона, към този мини Шенген. Мисля, че това би могло да се направи. И след като тази идея вече е била приложена в ЕС от създаването му до днес, и то при много по-тежки исторически обстоятелства, защо тя да не проработи и на Балканите. Ние можем да си създадем нашия малък Шенген и това би ни дало правилния отговор за прилагането на пакта за стабилност като интегрална концепция. Но това би ни дало и верния отговор на въпроса: как да привлечем сериозни инвеститори.
- Не. Няма. В региона живеят над 50 милиона жители - а това за всеки сериозен инвеститор са консуматори и работна ръка. Та това е повече от половината от населението на ЕС. Съпоставяйки това съотношение към друго, отнасящо се до БВП, ще видим, че нашият сроден ръст е 0.7 от този на ЕС. Дори само тези съпоставки ни подсказват колко много трябва да побързаме и ускорим всички процеси за създаването на тази обща зона и прилагането на пакта за стабилност.
- Не вярвам в създаването на нови структури и бюрокрации. Вече една е създадена и работата й безспорно може да се подобри. Но нека да работим с нея. Проблемът не е в постоянното създаване на нови структури и търсене на нови хора, а в ефективното използване на вече създаденото.
- Три важни неща е наложително да се направят там. Първо, да се ускори законодателният процес и да се осигурят на хората нови карти за лична идентичност и паспорти. И това да стане под координацията на международните представители на ООН там. Трябва да се направи възможно не само отделните организации да получат легитимност, но и хората да могат да получат правото си на свободно придвижване вътре и вън от тяхната територия. Второ, да се изгради вътрешна финансова и банкова система, за да се помогне в разкриването на предприятия, както и да се реши въпросът с действащата валута. Трето, да се даде точен отговор за обществените, социалните и държавните проблеми в Косово с оглед възстановяването и привличането на чужди инвестиции там. Вярвам, че след положителните резултати на направеното ще се достигне до стабилност и сигурност на косовския народ според принципите на международната конвенция и с отварянето към ЕС ще се положат рамките на тази взаимна зависимост и тук имам предвид не само Косово, но и Черна гора, и цяла Югоизточна Европа, а това от своя страна ще представлява основата за пълната интеграция на региона в ЕС.
- Надявам се повече нови войни на Балканите да няма. Вече е по-добре да гледаме на региона като на място за икономически бум, а не като на поле за бомби. Разбира се, има проблеми в Черна гора, в Косово предстои работа. Но ние трябва да успеем да заработим всички заедно в името на бързия икономически ръст и за бързото приемане на нашите страни в ЕС и НАТО. Що се отнася до тези процеси на интеграция, те не са нито математика, нито статистика на правила, критерии и т.н. Те са бъдещето не само за Балканите, но и за Европа, защото точно тези процеси ще създадат в региона благоприятната атмосфера за сътрудничество и ще ни помогнат да забравим тежките спомени от войната.
Антоан Николов спечели втория рунд срещу Софиянски
Кметът загуби правото да свиква заседания на общинския съвет
Два дни след преизбирането на Евгений Бакърджиев за шеф на СДС - София, неговият политически заместник в организацията и председател на Столичния общински съвет (СОС) Антоан Николов затвърди влиянието си в общинската управа. Миналия понеделник общинските съветници гласуваха в правилника за работата на СОС поправки, удобни за Николов. Както и досега, шефът на СОС ще решава как да се използва бюджетът на общината в частта за общинския съвет, по свое усмотрение ще разпределя докладните между постоянните комисии и ще свиква заседание по най-простата процедура, като само уведомява общинските съветници седем дни предварително.
Новото е, че отпадна текстът от стария правилник, според който заседание на Столичния общински съвет можеше да се свиква по искане на кмета. Сега освен председателят заседание могат да свикват само областният управител (обикновено това става при първото заседание за всеки мандат), една трета от общинските съветници или една пета от избирателите, при това ако заявят предварителен конкретен дневен ред. От Нова година насам се смяташе, че в управлението на столичната община и в неформалната борба за налагане на влияние между Антоан Николов и Софиянски кметът печели превес. Това беше следствие от правителствените промени от края на миналата година, когато доста хора, близки до Софиянски, заеха висши административни постове. На отчетно-изборната конференция на СДС - София, миналата седмица обаче тенденцията не беше в полза на Софиянски. Той дори не беше поканен и според негово изявление пред в. "Труд" това вероятно се дължало на негови скорошни критики срещу СДС - София. Бакърджиев се задоволи да каже, че поканата сигурно още пътува. Като продължение на конфликта на конференцията най-активните опоненти на Бакърджиев бяха именно хора, близки до Софиянски - Иван Сотиров, шеф на СДС - "Средец", и Юлий Павлов, брат на Любомир Павлов, директор на Столичната общинска банка.
Как окончателно са разпределени силите между кмета и Антоан Николов в управлението на София ще стане ясно вероятно през март, когато се очаква СОС да приеме и нов правилник на общинската администрация. От него ще се разбере дали ще се изпълни неофициалната заплаха на Антоан Николов да бъдат отнети правата на кмета да назначава шефове на общински фирми.
Досега имаше общ правилник за организация и работа на СОС и столичната общинска администрация. Миналата седмица беше приет поправен вариант на неговия дял първи - само за СОС. Според пресцентъра на СОС новият правилник на общината е съобразен със Закона за местното самоуправление и с правилника на Народното събрание. Този за администрацията се обсъжда и съгласува със закона за държавния служител.
Общинските съветници от листата на малките партии ще могат да се сдружават в политически съюз или да се присъединяват към други групи, пише в новия правилник на Столичния общински съвет. Те обаче няма да могат да се обединяват за общи цели в рамките на мандат и да имат правата на политическа представителна група. Разликата е дребна, но съществена. На практика тя означава, че представителите на евролевицата, Федерация "Царство България", "Гергьовден", "Свети Георги" и БРСП не могат да участват в дискусиите по дневния ред, да се изказват извън дневния ред на общинския съвет, нито да искат почивка (както обичайно се прави за прекъсване на дебат). Чисто формално правата им почти не са накърнени - те могат да гласуват, да предлагат председател на общинския съвет (допреди поправките от миналата седмица това можеха да правят само политически партии и коалиции).
"Не можем да се обединим в политически съюз, защото представляваме партии с различни платформи. Ако го направим, бихме олекнали или станали смешни", заяви обаче при обсъждането на новите текстове Росен Карадимов, представител на евролевицата. От решението са засегнати общо девет общински съветници, сред които Любен Дилов като представител на "Гергьовден", Вежди Рашидов и Стоян Александров от движението "Свети Георги".
Приемането на новия правилник изглежда слага край на флирта между мнозинството и опозицията в общинския съвет. Наскоро, за изненада на самите опозиционни партии, техни представители бяха допуснати като втори заместник-председатели в 11-те постоянни комисии на СОС. Тогава представители на БСП неофициално го изтълкуваха като слабост на управляващото мнозинство или конкретно на Антоан Николов, познат като близък до бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Миналата седмица обаче мнозинството (пак по предложение на Николов) отхвърли няколко дребни предложения на опозицията по правилника. Тодор Модев, лидер на групата на БСП, например предложи текст, според който председателят на СОС "свиква председателите на групи... за консултации по програмата и дневния ред на СОС и по други въпроси на неговата дейност". Мнозинството обаче прие текста, предложен от председателя Антоан Николов - "може да свиква... ", който позволява на шефа на общинските съветници сам да реши дали да се консултира с опозицията или не.
Любен Дилов все пак беше възмезден от отпадането на текста от стария правилник, който гласеше, че "общинският съветник като такъв няма право да дава съгласие или да използва общественото си положение и името си за рекламна дейност". На сесията на СОС Дилов даде идея текстът да се промени в смисъл, че за рекламна цел не може да използва самият статут на общински съветник. Съветничка от ОДС пък предложи името на общински съветник да се използва за рекламни цели само с разрешение на председателя на СОС. Изненадващо Антоан Николов даде тон да се гласува отпадане на разпоредбата. Общинските съветници обърнаха дискусията на шега, най-вече покрай предишно участие на екс научния работник от групата на БСП Бойко Маринков в презентация на крема за бръснене "Каро". В края на сесията обаче стана ясно, че самият Николов съвместява с общинския пост и някои не точно рекламни, но поне PR-позиции - като например председател на организационния комитет за световното първенство по биатлон в София.
В поправките на правилника за СОС отпадна още един важен текст, който даваше право на постоянните комисии от общински съветници да контролират изпълнението на решенията на съвета.
Това беше единственият текст в правилника, който споменаваше, че някой въобще следи дали и как се изпълняват решенията на общинските съветници. Предложението за отпадане беше направено от Антоан Николов и гласувано от мнозинството с аргумента, че комисиите на практика нямат инструменти да упражняват контрол.
Накратко
Американската AES Corporation обяви, че е подписала споразумение с НЕК, според което ще построи, владее и след това ще прехвърли на държавната компания нов завод за еленергия с мощност 2 по 225 мегавата. Срокът на споразумението е 15 години. Заводът ще бъде построен на територията на съществуващия завод "Марица-изток 1". Новата мощност ще използва лигнитни въглища, които ще има ангажимент да осигурява НЕК. Заводът се очаква да струва приблизително 750 млн. долара. Проектът е подготвен от Consolidated Continental Commerce Ltd (3C), в която 88% от капитала държи AES. Строежът се очаква да започне в края на тази година. Влизането в употреба на първата мощност се очаква в края на 2003 г., а на втората - четири месеца по-късно. Заводът е планиран да произвежда близо 10% от електрическата енергия за вътрешно потребление в България.
Столичният общински съвет гласува 200 хил. лева от специализирания общински приватизационен фонд да бъдат отпуснати за реконструкция на банята в Банкя. Общинските съветници освен това преизбраха Иван Димитров за изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация. Пред СОС той отчете за миналата година около 330 сделки, сключени от СОАП, с договорени плащания за около 80 млн. лв. и постъпления в брой в общинския приватизационен фонд около 28.5 млн. лв. Правителството прие устройствен правилник на държавната парично-предметна лотария. Според документа тя е държавно предприятие и е универсален правоприемник на досегашната държавна лотария. Приходът от лотарията, формиран като разлика между постъпленията и начислените данъци, изплатени печалби и издръжката на дружеството, ще се използва изключително за подпомагане на здравеопазването, образованието, културата и социалното дело, пише в правилника.
Корабите ще се вписват в пет регистъра - за малките, за големите плавателни съдове, за наетите без екипаж, за кораби в строеж и за риболовните кораби, предвижда проектопромяна в кодекса за търговско мореплаване, приета от правителството. В кодекса ще има нова глава за морската администрация, която ще въведе държавен контрол на корабоплаването в пристанищата.
Министерският съвет одобри устройствения правилник на Държавната агенция за осигурителен надзор и правилник за дейността на Съвета за допълнително социално осигуряване. В рамките на шест месеца заварените пенсионноосигурителни дружества трябва да поискат разрешение за извършване на дейност от новоструктурираната агенция за осигурителен надзор.
Процедурата по ликвидация на лечебни заведения ще се води от ликвидационни комисии, а разходите за ликвидация ще се поемат от бюджетните сметки на съответните болници и поликлиники. Това пише в наредбата за ликвидация на лечебни заведения, приета от правителството. Комисиите ще приемат оценка на активите на лечебните заведения, после движимото имущество трябва да се осребри чрез продажба на търг, а приходите да постъпят в републиканския бюджет.
"Мобилтел" обяви борсов дебют
"Мобилтел" ще увеличава капитала си и ще пуска акции на българската и на чужди борси. Това става ясно от обявения дневен ред на общото събрание на дружеството на 31 март. Между двете точки обаче няма връзка. Капиталът се очаква да бъде увеличен с 3-4 млн. лв., с колкото натрупаният фонд "Резервен" надвишава минимално изискуемото ниво, съобщи пред "Капитал" Тодор Батков, адвокат на дружеството. По неговите думи публичното предлагане няма да стане за сметка на сега предвиденото увеличение на капитала. На 31 март общото акционерно събрание ще гласува само намерението за първично публично предлагане, но не и конкретните параметри на емисията от акции.
Добре осведомени източници твърдят, че идеята за публично предлагане цели да затвърди позициите на мениджъра на "Мобилтел" Владимир Грашнов пред собственика на GSM-оператора Майкъл Чорни. Доскоро идеята на Чорни беше да продаде пакет от "Мобилтел" на инвеститор от телекомуникационния бранш. Подготвената сделка със "Зееви груп" обаче беше прекратена в последния момент. Сега има вариант Чорни да започне преговори с консорциума между британската инвестиционна компания "Лоджик инвест" и мобилния оператор "Миликом", част от "Киневик холдинг".
По повод на идеята за публично предлагане Батков заяви: "Финансовите показатели на "Мобилтел" са отлични. Има различни варианти, може да се пуснат не акции с право на глас, а облигации, привилегировани акции. Може да се увеличи капиталът и да се предложи новата емисия, или да се предложи пакет от съществуващи акции, но не по номинала от 50 лв., а на по-висока емисионна стойност."
"Моментът не би могъл да бъде по-подходящ, мобилните телефонни компании са модата по световните борси. Колегиалните ми препоръки към "Мобилтел" са да си приведат в добър вид счетоводството, включително по международните стандарти, както и да си намерят добри консултанти", коментира пред "Капитал" Николай Василев, асоцииран директор на лондонската инвестиционна банка "Уорбърг дилън рийд".
"Това е абсурд. "Мобилтел" има изключително слабо управление. Какъв проспект и каква публична информация ще дадат", заяви представител на инвестиционна компания в София.
Информацията от "Мобилтел" е, че още преди общото събрание дружеството възнамерява да внесе проспект за одобрение от комисията по ценни книжа, а до няколко месеца да се създаде и отдел за връзки с акционерите, за да отговаря на евентуални въпроси за приходите и състоянието на компанията. За миналата година се очертава печалба от 50-60 млн. лв., приходите са отбелязали 257% ръст спрямо 1998 г., абонатите са достигнали 193 хиляди. Капиталът на "Мобилтел" е малко над 30 млн. лв. Преди близо две седмици Владимир Грашнов в интервю пред "Труд" заяви, че компанията е оценена от международни консултанти на около 800 млн. долара. Сумата е висока на фона на пазарните оценки на другите публични мобилни оператори в Източна Европа (виж таблицата) и единственото обяснение за нея е, че отразява продължаване на монопола на "Мобилтел" в GSM- услугите за още една и половина - две години.
Румъния - България:
Казахме А. Проблемът е дали и кога ще стигнем до Я
Поне100 млн. долара ще са нужни за привеждането на енергийната ни система към европейската
Ако вторият мост над Дунав и общите енергийни проекти на България и Румъния зависеха само от ентусиазирания Бодо Хомбах, координатор на пакта за стабилност, щеше да е твърде хубаво, за да е вярно. На третата среща на държавните глави на страните от Югоизточна Европа в Букурещ Хомбах заяви, че в рамките на пакта за стабилност се очаква да бъдат финансирани 130 проекта на стойност 10.9 млрд. евро и че проектът за втори мост над Дунав влиза в т.нар. финансов пакет за бърз старт. Той цели да покаже решимостта на пакта за незабавна помощ. Пак в Букурещ Иван Шиляшки, шеф на агенцията по енергетика и енергийни ресурси, съобщи, че с румънците няма да има никаква сделка "мост срещу транзит на ток за Турция", както се говореше преди това. Въобще в резултат на добрите новини българската делегация скромно ликуваше от мисълта за надмощие над румънците.
Нито строежът на моста, нито въобще защитата на българските интереси в отношенията с Румъния обаче са сигурни. Фредерик Алгайер, директор в Европейската комисия за фондовете за развитие на изоставащите региони и на предприсъединителната програма ИСПА, цитиран от в. "Сега", миналата седмица е заявил в Брюксел, че Европейският съюз ще отпусне средства за моста най-рано през 2003 г. По неговите думи преди това двете страни трябвало да бъдат готови с прилежащата пътна инфраструктура.
Неофициално в средите на големите инфраструктурни инвеститори се спрягат две неща, които могат да попречат на строежа на моста над Дунав. Споменава се, че има хипотетичен проект за изграждане на крайбрежно шосе и жп линия по маршрут край Адриатика, през Гърция (Солун), Македония (Дуръс) и Албания. Осъществяването на такъв проект би било изгодно за Гърция. Последната отдавна не е сред най-запалените поддръжници на втория мост. Въпреки това в Букурещ гръцкият пример Костас Симитис поздрави България и Румъния за споразумението за втори мост като "проект, който ще е от полза за целия регион". Друг проблем за моста Видин - Калафат е, че при евентуално падане на Милошевич в Югославия ще се възстанови изгубеният трафик по пътя София - Белград към Западна Европа и ще се намали трафикът през Дунав.
Дори проектът за моста да тръгне към реализация, изглежда Румъния да го е изтъргувала срещу облаги от евросъюза. От предвидените общо 11 млрд. евро финансова подкрепа от пакта за стабилност за Югоизточна Европа над 2.8 млрд. евро са заделени за Румъния. Тя ще кандидатства по проект за финансиране на жп отсечка Букурещ - Констанца, дълга около 650 км, както и на три проекта на пътища за модернизиране, които са свързани с втория мост над Дунав (участъци Нъдлак - Арад, жп участък Куртич - Арад, шосе и жп Търгу Жиу - Петрошани).
Дали пактът за стабилност ще определи втория мост над Дунав за "флагмански проект", който да получи бързо финансиране, ще стане ясно на финансовата конференция в Брюксел на 31 март. По пакета за бърза помощ засега са обещани 900 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, Хомбах се надява друга голяма банка да се ангажира с още толкова. Извън спешното подпомагане САЩ и Европейският съюз се очаква да осигурят по неколкостотин милиона долара, като Европа запази ролята си на най-голям донор. Бодо Хомбах заяви, че ще търси и финансиране от частни фондове примерно от фондацията на Сорос.
"В момента конкретизираме и правим точна оценка на проектите. Обикновено това се случва след една донорска конференция и често трае с години. След конференцията през март обаче проектите ще стартират незабавно", заяви координаторът на пакта за стабилност пред държавните глави на страните от Югоизточна Европа. Той допълни, че "това няма да бъде просто конференция, на която страните донори и институциите просто хвърлят пари в една голяма кофа", а ще се изисква страните от Югоизточна Европа да се ангажират с ясни планове за реформа, както и с прилагане на приетите инвестиционна харта (споразумение за подобряване на инвестиционния климат) и инициатива за борба с корупцията. Усилията за реформа ще бъдат подпомагани чрез специални финансови инструменти, които още не са детайлно разписани. Примерно въвеждането на инвестиционната харта в действие в отделните страни може да стане със средства от специален доверителен фонд, управляван от донорите.
Извън първостепенните въпроси за големи инфраструктурни проекти, които ще се обсъждат на финансовата конференция, пактът за стабилност има още идеи за Югоизточна Европа. Една от тях е например да се подпомагат малките и средните предприятия чрез проект, разработен от Европейската банка за възстановяване и развитие. Друга идея, на която Хомбах много държи, е свалянето или поне намаляването на търговските бариери между страните от Югоизточна Европа, както и на бариерите на ЕС спрямо страните от Югоизточна Европа.
Костов и Шиляшки се споразумяха с румънците, че двете страни ще работят по общи проекти за включване на българската и румънската към европейската енергийна система. През 2002 г. двете страни би трябвало да започнат пробно присъединяване на своите системи към тази на Европа. По думите на Шиляшки за България преструктурирането на енергийната система се очаква да струва около 100 млн. долара. Предвижда се парите да бъдат осигурени от ЕИБ и от ЕБВР. Евентуално забавяне може да дойде от това, че по инвестиционния проект европейските банки се очаква да изискват държавна гаранция, а списъкът на държавните гаранции за 2000 г. вече беше утвърден от правителството и е малко вероятно да бъде допълван.
Отказът за транзит на румънски ток през България за Турция беше обяснен официално с техническа несъвместимост на енергийните системи. Турската система наистина не е част от европейската. Шиляшки заяви, че румънските колеги проявили пълно разбиране и се съгласили, че има технически проблем. Румъния обаче не се е отказала от отдавнашното си искане да транзитира през България ток за Гърция, чиято система е част от европейската и няма да има основание да се говори за техническа несъвместимост. Другият успех, който Шиляшки отчете, беше, че е постигнал принципно споразумение за привеждане на транзитните такси за природен газ от Русия за България в съответствие с европейските, тоест за намаляване. Няколко дни след това Булгаргаз и "Ромгаз" (румънският газов монополист) наистина подписаха протокол за нови транзитни такси, но размерът им така и не беше обявен официално с аргумента, че румънското правителство още не ги е одобрило.
Дела, дела и пак... нищо
Старият лозунг на Тато "Дела, дела и пак дела" напоследък се разбира от администрацията като подтик за водене на все повече съдебни дела на всевъзможни фронтове.
Да вземем например трагикомичните напъни на държавата да национализира фалиралите банки (виж и ). Като погледне човек, в съдебните зали ври и кипи, ангажират се адвокати, обжалват се решения, с една дума - работа се върши. Оттук и измамното усещане, че щом държавата води толкова дела, значи засяга някакви интереси на длъжниците и тези, които бъркат в джоба на данъкоплатеца. Защо обаче някои си мислят, че като води дела за фалиралите банки, държавата защитава интереса на данъкоплатеца. Просто причината за ненужния шум в повечето случаи е проявено чиновническо безхаберие. Затова и ефектът е нова загуба на време и средства на същия този данъкоплатец.
Уж поправките в Закона за банките бяха приети, за да се сложи край на съдебното протакане на делата по несъстоятелност, а резултатът се оказа още по-голям юридически батак. Сега пак виновни били синдиците и съдът за това, че неправилно тълкували и прилагали закона. Може и така да е. Но наличието на толкова много гафове със сигурност говори за зле свършена работа от армията чиновници, които сами написаха същия този закон.
От седем проведени търга за фалирали банки шест вече са отхвърлени от съда. Три от тях пък вече се обжалват в апелативен съд - тоест още харчене на време, пари и човешки ресурс. И всичко това - за да може накрая държавата да национализира десетина ограбени трезора. Ефектът засега не е ясен, освен че със сигурност ще се отворят нови територии за корупция за голяма група чиновници. Докато администрацията се организира да преследва големите длъжници, ще се окаже, че те като Христо Александров отдавна са зад граница. И така идеята данъкоплатците да бъдат възмездени по някакъв справедлив начин за разграбването на банковата система пак ще завърши с едно голямо... нищо.
Цианидът по Дунав
Още един трън в очите на Европа
За България преките икономически щети от румънските отрови ще са символични, засега
Чернобилски спомени и страхове връхлетяха Централна и Източна Европа, след като австралийска рудодобивна компания в Румъния предизвика бедствено замърсяване с цианид по Тиса, втората по големина унгарска река, и по голяма част от течението на Дунав. Екологичните последици вече са апокалиптични - тонове мъртва риба, на места напълно унищожена фауна. Проблемът обаче не е толкова в цианида, колкото в опасността в реката да са били изпуснати и тежки метали, които могат да достигнат и да замърсят и българската част от течението.
За България изтичането на цианидни съединения край румънския град Сасар не носи пряк риск за екологичното равновесие, заявиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Дори това да е така обаче, България като част от засегнатия регион ще усети последиците в преговорите с евросъюза през следващите няколко години. В очите на западноевропейските власти замърсяването на Дунав създава обща представа за Балканите като екологично опасна зона. Отсега е ясно, че Европа ще наложи драконови мерки, за да принуди кандидатите за ЕС да вдигнат екологичните си стандарти и да вложат огромни средства за предотвратяване на нови замърсявания.
Само за Румъния например агенция Ройтерс цитира източник от властите на ЕС да назовава сума "до 20 млрд. долара" за изравняване на екологичните й стандарти с европейските. При такъв аршин инвестициите за България също ще са няколко милиарда долара. Маргот Валстрьом, член на Европейската комисия, миналата седмица заяви, че от екологичната катастрофа в Унгария и Румъния трябва да бъде извлечена поука. "Аз ще започна да работя по план за предотвратяване на такива бедствия и за запълване на пропуските в законодателството", каза тя.
Първото предупреждение за аварията е било изпратено от Румъния към Унгария вечерта на 31 януари. Румънските власти твърдят, че причина за инцидента е силното снеготопене, което е повишило нивото на водите в този район и е довело до аварията. През този период обаче нивото на реките в района е било близо до долната граница на нормалното за сезона. Увеличение наистина е имало, но едва няколко дни по-късно. Има несъответствие и в сведенията, които дават румънските и унгарските власти за времето, по което замърсяването е достигнало до границата между двете държави. Според унгарците това е станало през нощта на 31 януари, а според румънските еколози - едва на 2 февруари. Румъния е третирала замърсените води с натриев хипохлорид, който неутрализира цианида, но при голяма концентрация също умъртвява рибите и другите водни организми.
Еколозите определиха изтичането на цианидните съединения като най-голямата екологична катастрофа по долното течение на река Тиса. След Унгария и Румъния изпуснатата отрова достигна Югославия и се движи на юг по река Дунав към България. Трудно е да се предвиди какви точно ще са пораженията в долното течение на реката, защото не може да се изчисли до каква степен цианидът се е окислил (неутрализирал). Според Константин Цанков, директор на НИМХ, наличието на мъртва риба в Дунав не може да се приеме за сигурен знак за замърсяване в българската част, защото рибата може да е донесена от горното течение. По думите на Цанков за България вероятната концентрация ще бъде около 0.005 мг/л, 20 пъти под горния праг на допустимост. Очаква се цианидът да се разтвори при водохранилищата "Железни врата" 1 и "Железни врата" 2. Експертите считат, че отровите няма да проникнат във водоснабдителната мрежа на крайдунавските градове. Все пак се вземат мерки в случай на наднормено замърсяване: във Видин е забранена продажбата на дунавска риба, в Силистра има алтернативен план за водоснабдяване.
Ако успокоенията не се окажат празни приказки, България няма да понесе преки икономически загуби от замърсяването. Иначе хипотетично, ако цианид или тежки метали навлязат в българската част, може да се очаква за определен период да бъдат забранени риболовът и продажбата на риба не само във Видин, но и в останалите дунавски градове. Риболовът в България според доклада за развитието на земеделието от миналата година създава под 1% от БВП (като се отчита улов не само от Дунав, но и от Черно море и от водоеми във вътрешността на страната). Тоест забраната за риболов няма да предизвика кой знае какви икономически загуби, но производството на риба все пак е чувствителен сектор, защото осигурява заетост на сравнително големи групи хора.
Косвена щета на земеделието край Дунав ще бъде нанесена, ако отровите навлязат в напоителните системи. Това вероятно би унищожило напояваните земеделски култури или би довело до натрупване на вредни вещества в тях. Тук опасността също не е чак апокалиптична. Напоителните системи в България са в толкова катастрофално състояние, че почти не се използват. Най-голямата, но пак хипотетична опасност е, ако в реката има тежки метали, те да проникнат в крайречните почви чрез подземни води и да се натрупат в растенията. Ако се стигне до алтернативно водоснабдяване в дунавските градове и площите около тях обаче, това ще струва допълни разходи на местните общини, а вероятно и на държавния бюджет.
Драмата с изпуснатите отрови, със или без последствия, може да има косвен положителен ефект - поне временно да повиши вниманието и контрола върху отровните отпадъци в България. Не конкретно заради опасността от изтичане на цианид (такъв се използва в българските рудници в "Асарел-медет" и Елешница), а заради стотиците предприятия, за които спазването на екологични изисквания е последна грижа на фона на задлъжнялостта и икономическите проблеми.
Държавата засилва намесата си в производството на тютюн
Държавата чрез планиране и минимални цени ще гарантира на тютюнопроизводителите пълна сигурност, че ще намерят купувачи на продукцията си. Това е предвидено в поправките на Закона за тютюна и тютюневите изделия, предложени на парламента от Министерския съвет. Проектът миналата седмица влезе за второ четене в икономическата комисия, но беше отложен за следващото заседание заради противоречия със Закона за държавния бюджет 2000. Целта на закона, както и досега, очевидно е да се предотврати евентуално социално напрежение в районите край Хасково и Кърджали, като се гарантира сигурен доход на населението. В същото време проектът, както и сега действащият закон въвеждат принципи на държавно планиране, които противоречат на обещанията за ненамеса на държавата в земеделието и търговията със селскостопански стоки.
В проекта като нови разпоредби спрямо сега действащия закон за тютюна са записани текстовете, че изрично "страните не могат да сключват договорите на цени, по-ниски от минималните изкупни цени" и че "купувачите се задължават да изкупят договорените количества тютюн и до 20 % от произведените в повече количества от същите площи". Първото се подразбираше и досега, второто е новост.
Почти навсякъде към текстовете има и предложения на депутатите от ДПС Айруш Хаджи и Лютви Местан, които са дори още по-изгодни за производителите - например купувачите да изкупуват не до 20%, а до 30% от произведения в повече тютюн. Подобна клауза на практика ще узакони една стара хитрина на тютюнопроизводителите - въпреки че са задължени да засяват точно определени площи в конкретен регион с точно определен сорт, много от тях засяват по-големи площи, но не го обявяват. Вместо това те отчитат по-голям добив от декар и настояват той да бъде изкупен при условията на предварителните договори.
"Законът е очевидно написан, за да зарадва турското население в Южна България. Това си личи още повече от предложенията на депутатите от ДПС. Наближават избори, нищо чудно целта е хората там да бъдат накарани да гласуват", коментира неофициално експерт от неправителствена организация след обсъждането на проекта в комисията.
В проекта са записани и нови завишени изисквания за издаване на разрешения за преработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия. Това се говореше още миналата година в правителствените среди, като за причина се сочеха зачестилите нарушения на закона при даването на лицензите и конкретно случаят с разрешението на фирмата "Норт" ЕООД на скандалния харманлийски бизнесмен Тенчо Тенев-Свинаря. В новите текстове пише, че разрешение се издава само на лицата, които имат възможност да осъществяват пълен производствен процес (изброени са и конкретните му етапи) в подходящи помещения и с изправни машини.
Проектозаконът предвижда и нов начин за образуване на минималните изкупни цени на тютюна. Според текста на вносителя това трябва да става всяка година до 31 януари с решение на правителството, по методика, определена от правителството. Досега нови минимални цени се обявяваха два пъти годишно, като методиката на образуването им трябваше да следва инфлацията.
Дойнов - последната връзка на късния социализъм с ранния капитализъм
Когато през 1996 г. беше застрелян Андрей Луканов, негови съпартийци заявиха, че след смъртта му България вече няма да бъде същата. Със сигурност след смъртта на Огнян Дойнов и Виена няма да бъде същата. Или поне представата за Виена като българска финансова столица, Виена като център на прането на парите на бившите комунистически партии и най-вече на БКП. Защото, ако родителите на Надежда Михайлова са свързвали името на Виена с Европа, за настоящите поколения този централноевропейски град е място, където живеят и правят бизнес бившите лидери на комунистическите държави.
Със смъртта на Дойнов си отива физическата връзка между късния социализъм и новобългарския капитал. Бившият член на Политбюро на ЦК на БКП е онази енигматична личност, с която се свързваха както технологичният напредък на социалистическа България в средата на 80-те години, натрупването на колосалния външен дълг, създаването на стотици задгранични дружества и тяхното скрито приватизиране. Името на Дойнов неизменно се споменава при разграбването на ДЗУ, при създаването на Мултигруп и "Трон", преоформянето на собствеността на единствения GSM-оператор у нас и настаняването на скандалния руснак Михаил Чорни в България. През последните десет години почти няма сделка, която да е минала през Виена, където да не е съзряна дългата ръка на Огнян Дойнов.
Пътят на момчето от гара Бов до най-високите етажи на комунистическата йерархия е повече от шеметен. В официалната му биография, която БТА притежава за всички членове на Централния комитет на БКП, има една неяснота - до 10 ноември 1989 г. се твърди, че той е завършил софийска гимназия, а след демократичните промени в биографията му е допълнено, че е завършил средното си образование в ловешката езикова гимназия. Там са завършили още бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, бившият шеф на БЗК Атанас Тилев, соцактивистката Нора Ананиева и много други. След това Огнян Дойнов завършва ВМЕИ и през 1964 г. започва работа като директор на кантора "Внос на кораби" в Техноекспорт. Кантората прераства във външнотърговско предприятие и той става директор на "Корабоимпекс". По-нататък кариерата му го отвежда в Япония, където е зам. търговски представител. Именно в Япония изгрява звездата му и той започва бързо да се изкачва по стълбичката на комунистическата власт. През 1970 г. в Осака се провежда световното изложение ЕКСПО, а Тодор Живков е един от официалните гости на японската страна. Той е първият държавен и партиен ръководител, който забелязва невероятния напредък на японците в развитието на новите технологии и започва да мечтае да реализира подобни начинания и у нас. Заедно с това Първия забелязва и напористия и интелигентен младеж, който също е обсебен от развитието на технологиите, и го изтегля при себе си веднага. Така Дойнов става съветник в Държавния съвет. Три години по-късно вече е член на Централния комитет на БКП и завеждащ отдел "Промишленост и транспорт", а след още 3 става секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро и в продължение на 11 години е такъв. Председател е на Българската индустриална и стопанска асоциация - БИСА (предшественика на сегашната Българска стопанска камара - БСК) в периода 1982-1984 г., министър на машиностроенето до 1986 г., а след това е заместник-председател на Стопанския съвет.
Свален е от този пост през 1988 г. По същото време на пленум на ЦК на БКП е изваден и от Политбюро и е изпратен за посланик в Норвегия и Исландия. Отношенията му обаче с Тодор Живков започват да се обтягат, според думите на самия Дойнов, много преди това - още през 1985 г. В специално писмо до Народното събрание, което носи датата 13 декември 1989 г., той обяснява атаките срещу него така: "От края на 1985 г. се прояви и открито истинското му отношение към мен. Започна да подготвя свалянето ми. Той (Тодор Живков - бел.ред.) и приближените му се стараха да подготвят общественото мнение с невероятни слухове по мой адрес, разпространявани по тяхно нареждане от центровете за дезинформация на МВР. Говореше се, все от "сигурни източници", че съм притежавал разкошни вили, всяка по за стотици хиляди лева, че имам много пари, чуждестранна валута, вземал съм подкупи и много други. " Прословутото му писмо до тогавашното Народно събрание, всъщност е отговор на нападките, които отправя срещу него Андрей Луканов ден по-рано, като го посочва за един от отговорните за икономическата катастрофа на социалистическа България и натрупването на външния дълг на страната.
"Искам да се обърна и към А. Луканов и да го попитам не се ли чувства и главен виновник за главоломното нарастване на външните ни дългове. Кой ръководеше валутната комисия? В тази комисия се редуваха да я ръководят привилегировани и приближени: Т. Живков, Андрей Луканов, Гриша Филипов, Георги Атанасов. Неизменно ако не като неин председател, то като неин оперативен ръководител беше Андрей Луканов."
Разменените обвинения през декември 1989 г. всъщност стават изразител на едно старо и трайно съперничество и бележат взаимоотношенията на двамата през следващите няколко години напред. Като повечето бивши комунистически величия Огнян Дойнов е поставен под забрана да пътува в чужбина и въпреки това той успява да избяга на 14 април 1990 г. (Както става известно по-късно, с благословията на тогавашния президент Петър Младенов.) Дойнов е привлечен като обвиняем по дело No3 за раздаването на помощи за братските компартии. Делото беше прекратено преди няколко дни от столичната прокуратура. По същото дело обвиняеми бяха още 22 бивши комунистически функционери.
Доколко, след като избира живота зад граница, Дойнов е бил в състояние директно да се възползва от държавни пари, източени по времето на комунизма, е въпрос, чийто отговор само отчасти се съдържа в повдигнатите официални обвинения към него. Факт е обаче, че именно той е бащата на идеята за внос на ноу-хау и достъп до западни пазари чрез купуване и наливане на пари в чужди фирми. Дълго време правителствата след 10-и ноември се опитваха да идентифицират всички такива "държавни инвестиции" зад граница и да осребрят останалото от тях. В повечето случаи обаче направените инвестиции се оказаха безвъзвратно загубени. Минералбанк и до днес се опитва да събере някаква макар и малка част от "инвестираните" в подобни дружества пари.
Истинския свой капитал обаче Дойнов трупа не с пари, а с контакти. Когато си автор на идеята за построяване на завод, "национална гордост", от рода на Комбината за тежко машиностроене в Радомир и необходимите за него над милиард и половина долара се изразходват де факто с одобрението на един човек, този човек е безценен за хората, които ще ги получат.
Службите са били много важна част в технологическото развитие на социалистическата ни икономика. На тях държавните ръководители са разчитали да доставят водещи достижения в машиностроенето, електрониката и биотехнологиите. Една от най-мащабните операции по "внос" на такова ноу-хау безспорно е "Нева".
Проектът "Нева", за чийто баща се смята Дойнов, е грандиозна социалистическа идея, разработена и изпълнявана с помощта на тайните служби от онова време и по-точно - на научно-техническото разузнаване. Това се прави и със съдействието на "братски служби" от други социалистически страни.
Началото на проекта "Нева" датира от 1984 г. със секретното решение на ЦК на БКП да се развива ускорено внедряване на авангардните технологии. Заслугата на Дойнов е, че той е един от радетелите за развиването на високите технологии у нас и превръщането на България в държава, която специализира в тази област в рамките на СИВ. Всъщност едно от основните неща, за които Дойнов е благославян и отричан едновременно, е, че е дал такова развитие на българската електроника през 80-те години. Фактическият старт на проекта "Нева" е през 1987 г. с изграждането на завод за дискове в бившия СССР и с идеята за ембаргов трансфер от ДЗУ към него. Ембарговите технологии се набавят от разузнаването и научно-техническото разузнаване в частност, които са осигурявали технологиите, оборудването, електронните елементи, полуфабрикати и т.н. И тъй като всичко това е попадало под забрана на КОКОМ (Координационен комитет за многостранен контрол на износа от западните държави), били изградени редица задгранични дружества, чрез които са се крадели или купували последните чуждестранни постижения.
"Тогава ние просто бяхме монополисти на целия СИВ-пазар в областта на информатиката и изчислителната техника", казва в едно свое интервю последният шеф на Научно-техническото разузнаване ген. Георги Манчев, който се смята за един от идеолозите на кражбите на високи технологии от Запада. Данните за българските инвестиции по проекта "Нева" са различни, но се смята, че нашата страна е вложила в проекта около 250 милиона долара, а руснаците са участвали с около 350 милиона. Плащанията по проекта са минавали през австрийската "Централ Вексел унд кредит банк" (известна сега от скандалите около "Плама").
След 10 ноември 1989 г. името на ДЗУ и проекта "Нева" се появяват винаги, когато стане въпрос за задгранични фирми и къде са изчезнали парите. В дългата сага около краха на ДЗУ, около холдинга Ем Ди Ай , през чиито фирми минават доста от парите по "Нева", ключовите фирми от него за развойна дейност "Кейлок" и Ди Пи Ей, небеизвестната "Инсист" и т.н. неизменно се споменава името на Огнян Дойнов. Ключови фигури във всички прехвърляния, преобразувания и прекръствания на поне десетина фирма на НТР са приближените на бившия партиен бос Огнян Бозаров и Бисер Димитров. За последния, който лежи в затвора заради финансови измами през 1989 г., Дойнов дори призовава последния комунистически парламент да се застъпи пред съдебните власти.
И досега няма намерени доказателства, че Огнян Дойнов е участвал в разграбването на парите от задграничните дружества на НТР или че е дърпал конците по някакъв начин от Виена на кражбата на средства по проекта "Нева".
"Аз не бих се отрекъл, че познавам г-н Дойнов, казва в свое интервю през януари 1994 г. президентът на Мултигруп Илия Павлов. Още като бях малък, виждах неговия портрет на 9 септември на трибуната на мавзолея. По-късно го видях на живо, тъй като имах възможност да работя известно време с някои от хората на Максуел в Лондон. Огнян Дойнов никога не е имал ангажименти към групировката", казва още Павлов. Запознати с първите стъпки на Мултигруп в бизнеса обаче твърдят, че Дойнов определено е бабувал на фирмата на бореца. След като избягва от България, се установява в Лондон и започва работа при милиардера Робърт Максуел. Първоначално като съветник по африканските въпроси (Дойнов е бил председател на няколко междуправителствени комисии със страни от черния континент), а по-късно става консултант за Източна Европа. Едва ли е възможно обаче зараждащата се Мултигруп да реализира какъвто и да е съвместен проект с британския милиардер през главата на съветника му по източноевропейските въпроси. Както самият Дойнов казва в свои интервюта, той се е срещал с Максуел два пъти преди 10 ноември 1989 г. Други източници твърдят, че Дойнов е предлагал създаването на две съвместни фирми с медийния магнат още през 1987 г. Веднага след промените според осведомени източници се осъществява първата лична среща между Максуел и Павлов в Лондон. През април 1990 са договорени инвестиции на "Максуел комюникейшънс корпорейшън" (Maxwell Communications Corporation) у нас за над 10 млн. долара. Интересите на магната са предимно в медиите. Той иска втори канал на националната телевизия, дял между 30% и 40% във в. "Дума", други български вестници, бизнесцентъра в Бистрица, дял в "Промишлена микробиология" - Разград, дял в националното радио. Два месеца след това посещение на магната у нас във Вадуц е регистриран "Мултинтернешънъл холдинг". Почти е сигурно, че всичко това е осъществено с помощта на Огнян Дойнов.
В чисто финансов план се случват и някои други любопитни неща. За един от източноевропейските фондове на Максуел се твърди, че срещу 5% комисиона е искал да управлява валутния резерв на България. Този фонд се казва "Лондон енд Бишопсгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт" (London and Bishopsgate International Investment Management) с капитал 1 млрд. долара. През септември 1990 г. британският вестник "Гардиън" съобщава за преименуването му в "Максуел - централно и източноевропейско сдружение" (Maxwell Central and East European Partnership), защото "Лондон енд Бишопсгейт" е бил разследван от Имро (Imro), надзорния орган на лондонското Сити. Новият фонд е учреден с 250 млн. долара съвместно с американската инвестиционна банка "Мерил Линч". Целта му са преки инвестиции в източноевропейски смесени предприятия. Според съобщение на унгарската информационна агенция MTI от 27 септември 1990 г. фондът ще финансира проекти в земеделието, енергетиката, туризма, производството на потребителски стоки и строителството. Също така фондът щял да подпомага трансфера на технологии и ноу-хау - дейност, добре позната на Огнян Дойнов. Фондът съществува кратко, като до смъртта на Максуел през ноември 1991 успява да инвестира едва 25 млн. долара, предимно в Унгария. Няма данни дали от фонда са правени инвестиции в България. В тази връзка напълно основателни са твърденията, че едно от местата, от които Мултигруп би могла да получи наготово пари, е последният източноевропейски фонд на магната. За съжаление безкрайната плетеница от фирми, трансформации и пререгистрации на фондовете на Максуел на практика прави невъзможно дори за международните одитори да кажат точно къде са пръснати парите. По същото време обаче като представител на "Мултинтернешънъл" във Виена е назначен братът на Огнян Дойнов - Емил. Запознати с началните стъпки на "Мулти" през онези периоди твърдят, че българската компания е завлякла Максуел с близо 1 милион долара при една сделка, което доста влошило отношенията между Павлов и Дойнов. В крайна сметка "Мултинтернешенъл" закрива офиса си във Виена и Емил Дойнов остава без работа.
След смъртта на Максуел Огнян Дойнов става консултант на небеизвестния Григорий Лучански - президент на скандалната руска фирма "Нордекс". И досега не е изяснено дали е имало връзка между Робърт Максуел и "Нордекс". Дори и да е нямало, тя се е появила по-късно. През 1993 г. немската телевизия ARD заснема със скрита камера среща във виенски хотел на Дойнов, Лучански и двамата сина на Максуел - Кевин и Ян. Какво точно е ставало на тази среща не е ясно. Смъртта на Робърт Максуел затваря следите към изчезналите социални фондове и многобройните преливания от една фирма към друга. В началото на 1996 г. британският вестник "Дейли телеграф" прави връзката, че около 440 милиона паунда от пенсионните фондове на Максуел са изтекли към офшорни компании или секретни банкови сметки, а работата на братята Кевин и Ян и връзките им с "Нордекс" са многозначителни в тази посока.
По-любопитна е обаче самата фирма "Нордекс". В не едно журналистическо разследване се появяват съмненията, че тя е фирма на руската мафия и КГБ. В едно питане в Камарата на представителите на САЩ за "Нордекс" директорът на ЦРУ Джон Дойч отговаря следното: "Тя е пример за руска криминална организация или за организация, свързана с криминална дейност, която от Русия се премества основно във Виена. " Специалисти виждат доста прилика между структурата на империята на Максуел и тази на "Нордекс" - силно диверсифицирана дейност, скрити участия във фирми, невъзможност да се стигне до истинския собственик. Според немския журналист Юрген Рот, който описа структурата на "Нордекс" в книгата си "Руската мафия - най-опасният престъпен синдикат в света", тя контролира 40 компании в Европа и света и над 200 в бившия Съветски съюз. Фирмата е обвинявана от трафик на наркотици и оръжие до търговия с ядрени товари. Григорий Лучански опровергава тези твърдения и твърди, че фирмата си има нормален бизнес, в който участват 8 хиляди работници. Името на "Нордекс" е заличено от книгата на Юрген Рот, както и това на Лучански. Твърди се, че от описанието на важните фигури в структурата на фирмата е било зачеркнато и името на Огнян Дойнов. Там се говори за един бивш български зам. министър-председател, който бил арестуван във Виена през 1993 година (Дойнов по същото време лежи в ареста), обвиняван в пране пари на БТК и т.н.
С парите на Максуел се свързва и друга една българска връзка - тази между Атанас Тилев и Огнян Дойнов чрез Банка за земеделски кредит. В някои публикации в медиите се твърди, че още при учредяването на БЗК медийният магнат е имал 5% от уставния капитал на банката. В едно свое интервю от 1996 г. Огнян Дойнов твърди, че тези пари са били вложени в БЗК, преди той да стане консултант на Максуел. И това сигурно е така, защото БЗК е създадена с постановление на правителството на Луканов от 19 февруари 1990 г., а Дойнов напуска България през април. През 1994 г. обаче Огнян Дойнов влиза в съдружие с Атанас Тилев чрез фирма CIS TDS LTD. Фирмата е регистрирана в Никозия. В нея съдружници са "Нордекс", чийто консултант по това време е Огнян Дойнов, и Aquablanca holding, регистрирана на Вирджинските острови, за която се твърди, че е свързана с фондовете на Максуел. БЗК закупува дялове за 700 000 щатски долара, което се равнява на около 30% от CIS. След 2 години, когато Тилев вече започва да има проблеми с ликвидността на БЗК, той опитва да продаде дела в кипърската фирма и получава писмо от Вениамин Левин, вицепрезидент на "Нордекс", който се съгласява да заплати седемстотинте хиляди долара на БЗК. След дълга кореспонденция обаче става ясно, че CIS нямат намерение да изплатят парите на банката, тъй като сумата уж била присвоена от председателя и Джон Макони. След тримесечна кореспонденция в БЗК получават писмо от CIS, че могат да изкупят дела на БЗК за едва 300 000 долара. В същото време Дойнов предлага на БЗК делът да бъде изкупен от потенциален купувач, тъй като другият начин да се върнат средствата е чрез съдебно дело, чиито разноски ще се явят значителна част от исканата сума. В крайна сметка за купувач се явява фирма "Аванти" - Виена, представлявана от българина Тошко Тошков, която предлага да плати между 150 000 и 200 000 долара за участието на БЗК в кипърската офшорка. Близо година след като българската банка предлага дяловете си за изкупуване на "Нордекс", CIS ltd е обявена във фалит и "Нордекс" се съгласява да изкупи дела за не повече от 200 000 долара. Писмото е подписано отново от Тошко Тошков, но този път като представител на "Нордекс". Така завършва сагата между БЗК и CIS Ltd. И макар да не става ясно дали това е била случайна операция, съществуват реалните съмнения, че Огнян Дойнов е участвал и в управлението и фалита на Банка за земеделски кредит.
През септември 1996 г. името на "Нордекс" се появи като посредник при продажбата на акциите на "Мобилтел". Тогава се предполагаше, че фирмата "Глобус", която беше закупена от Лучански, ще препродаде GSM-а на италианската фирма "Стет". Година по-късно стана ясно, че това е само блъф. Сто процента от акциите бяха препродадени на "Глобус инвестмънт" - Лондон, с посредничеството на Огнян Дойнов. Оказа се, че още в края на август 1996 г. тогавашният председател на КПД Любомир Коларов е разрешил продажбата. Дотогава акциите на "Мобилтел" се държаха - 26% от "Трон" на Красимир Стойчев, 26% от "Фърст файненшъл" на Ангел Първанов, 25% от "Дару финанс" на Атанас Тилев, 18% от "Телеком инвестмънт" на Стюарт Каралян, Младен Мутафчийски и Борислав Дионисиев и 5% на фирма "Ликом". Твърди се, че Огнян Дойнов е посредничел при преоформянето на разрешението на "Мобилтел". Точно през 1996 г. се заговори, че е възможно бившият член на Политбюро да се завърне в България, нещо, за което той отдавна си мечтаеше. През тази година Дойнов наруши дълго пазеното мълчание от Виена и даде серия от интервюта в почти всички български медии. Твърди се, че по същото време се е осъществила и среща между неговото доверено лице Тошко Тошков и Красимир Николов - шеф на кабинета на Виденов. Почти година по-късно акциите на "Мобилтел" са били прехвърлени на швейцарския фонд "Истърн маркет телеком" и фирма "Бул Сим" ЕООД на Владимир Грашнов. Така стана ясно, че собственик на GSM-а е Михаил Чорни, което той потвърди официално преди дни. Засега не е ясно дали "Нордекс" и Михаил Чорни нямат много общо и прехвърлянето на акциите да е само формално. Западните служби също подозират Чорни във връзки с руската мафия и КГБ. В едно разследване на швейцарската полиция за връзките на съмнителни руски бизнесмени се посочва, че е много възможно Миша Чорни или негови фирми да са в близки отношения с фирмите "Метро интернешенъл", "ММК технолоджи и Евроазия Канада инк.", където съдружник е другият вицепрезидент на "Нордекс" - Владимир Дворсин.
Връзката на Дойнов с Чорни минава и по друг, съвсем битов път. През 1990 г. известната бизнесдама, съдружничка на Михаил Чорни и съпруга на сегашния президент на "Мобилтел" Лора Виденлиева наема или купува вилата на Огнян Дойнов. Спорът за тази вила предизвика доста полемики и замалко не предизвика ново искане за екстрадиция на Огнян Дойнов от Австрия. Така или иначе тази връзка е доказателство, че Чорни, който е близък приятел на Виденлиева още от 1997 г., не е бил непознат за бившия партиен бос.
В сложните времена и отношения на т.нар. преход двама мъже се извисяваха с качествата си над останалите - Дойнов и Луканов. Лидерите на преразпределението, идеолозите на входно-изходната икономика. И двамата бяха емблема на трансформирането на властта от политическа в икономическа и на това как функционират старите международни мрежи от контакти и позиции, много след като системата се е разпаднала. Всеки от тях избира различна позиция - Луканов да е премиер и лидер в реформиращата се комунистическа партия, да контролира бизнеса изкъсо като сам определя кой да е търговец и кой банкер. Дойнов предпочете да е бизнесмен в сянка и в чужбина, да контролира политиците чрез създавани от него икономически структури.
Луканов беше по-силният и влиятелен от двамата в България. В поведението на Дойнов като че ли има повече мистика.
Както става ясно от горните примери обаче, кръгът от играчи в тази малка страна е практически един и същ. Много от новите български капиталисти просто са прескачали от една сфера на влияние в друга, когато това им е било изгодно. Вероятно измислена от Дойнов, Мултигруп бързо преминава в сферата на влияние на Луканов, защото тогава той е бил синият на деня.
От друга страна, най-вероятно истинската роля и значение на Дойнов и Луканов в процесите на преразпределение е преувеличена. Особено след първите няколко години, когато тяхното ноу-хау престава да е изключително. Не трябва да се изключва напълно и версията Дойнов и Луканов координирано да са играли ролята на полюси. Така пред неособено интелигентните нови български политици и бизнесмени се е поддържало усещането, че имат избор. Нещо като това, което разиграват всеки мандат СДС и БСП пред избирателите.
А както вече всички вероятно са разбрали - избор няма... Дори и след смъртта на Дойнов и Луканов, десет години след началото избор продължава да няма.
Фонд "Земеделие" призна за 27 млн. лв. несъбрани вземания
Заради програма САПАРД финансовата институция демонстрира нова прозрачна политика
Кредитите от фонд "Земеделие" с настъпил падеж и присъдени от съда са за около 24 млн. лв., отделно има още около 3 млн. лв. натрупани лихви, съобщи пред "Капитал" Стоян Христов, изпълнителен директор на фонда. Сумата е равна на над една трета от отпуснатите от фонда през миналата година кредити. Осведомен източник от синдикат "Промяна" посочи, че несъбраните вземания на "Земеделие" дори надхвърляли 28 млн. лв. За сравнение допреди месец официално се съобщаваше сума в размер на 6.5 млн. лв. Новата информация, която идва от фонд "Земеделие", може да се тълкува и като стъпка към прозрачност. Подобен подход, изглежда, има връзка с поправките в закона за подпомагане на земеделските производители, които минаха на първо четене през парламента, а до няколко седмици се очаква да бъдат окончателно одобрени. Промените предвиждат фонд "Земеделие" да стане разплащателна агенция по проектите по САПАРД, предприсъединителната програма на евросъюза в областта на земеделието. Затова от няколко месеца новото ръководство полага грижи да подобри имиджа на институцията чрез активна политика на събиране на вземанията, най-вече чрез съдебни искове към лошите длъжници.
От друга страна, сведението за изведнъж разкритите нови изискуеми вземания на "Земеделие" показва колко верни са били (или са) слуховете за безхаберното раздаване на кредити от фонда. Факт е, че назначеният от септември миналата година директор на фонда Стоян Христов (познат преди като шеф на управление "Приватизация" в земеделското министерство), който заяви намерение да поправи грешките на предшествениците си, не е склонен да каже кои са най-големите длъжници на фонда.
"Водим 1333 дела, има вземания от 1995 г. Има над 1300 изпълнителни листа в полза на фонда, отделно са делата към съхранители на зърно по фючърсните договори отпреди няколко години. Срещу Филчо Колев (скандален зърнен бос в Североизточна България - б.а.) водим шест дела, две вече сме спечелили", каза Христов. По неговите думи почти всички изискуеми вземания са от краткосрочното кредитиране, малко са за инвестиционното кредитиране. Най-големите (като суми) кредити обаче са раздадени за финансиране на именно дългосрочни инвестиционни проекти със срок 5-10 години. Отдавна се знае, че ДФ "Земеделие" е изгоден източник на кредити предимно за едрите производители, особено за инвестиционни кредити, които се получават с 8-9% лихва. Пак като облекчение за инвестиционните кредити отскоро фондът започна да приема за залог и земя и сгради, като в замяна издава гаранция на банката, която дава кредита по проекта.
Въпреки европейските стандарти, на които скоро ще трябва да се подчинява фондът, неговите вземания се очертава да продължат да нарастват, при това сред все по-ограничен кръг длъжници. Това е заложено в решение на управителния съвет на фонда от края на миналата година, според което получателите на инвестиционни кредити ще имат на нови такива още на следващата година. С това за пръв път "Земеделие" официално даде на големите си длъжници правото да продължат да трупат дългове. При различните видове инвестиционни кредити има различен горен праг - примерно до 200 хил. нови лева. Управителният съвет обаче има право да одобрява и т.нар. уникални проекти, за които няма горен праг.
Пак като част от новата политика на прозрачност около Нова година във фонда започнаха и уволнения на районни директори. Досега уволнените са в Перник, Кюстендил, Благоевград, Силистра. "Това не е политическа чистка, дори организацията на БЗНС в Благоевград ми се сърдеше, че съм уволнил директора, защото бил наш човек", каза Стоян Христов.
Все пак съмнителни схеми във фонд "Земеделие" продължават да се прилагат, независимо че се обясняват с добри намерения и топла грижа към дребните селскостопански производители. В края на 1999 г. управителният съвет на фонда прие, че линията за семена в рамките на краткосрочното кредитиране със задна дата се превръща в субсидия. С други думи, производители, получили кредити за есенната сеитба, няма да ги връщат при реколта 2000. Вместо това те са се задължили да продадат по пазарни цени на Държавния резерв хлебна пшеница поне по 120 тона (за всеки производител) от тазгодишната си реколта от пшеница. Според Стоян Христов целта на операцията била да осигури добро зърно за Държавния резерв, а освен това се оползотвори лимитът на фонда за 15 млн. лв. субсидия за 1999 г., която не била използвана. Като прехвърлил в друго перо кредитната линия за семена, "Земеделие" имал възможност по-ефективно да разпредели 34 млн. лв., предвидени в план-сметката за краткосрочно кредитиране.
Странното в тази схема е, че фондът доброволно се е отказал от кредити, които носят 3% годишна лихва, и ги превръща в субсидия. Другото странно нещо е, че Държавният резерв може да се снабди с качествена пшеница като обяви търгове, в които производителите на конкурентна основа да стават снабдители на резерва. Така е логично да се договори най-доброто зърно на най-изгодни цени.
Брюксел иска проверка на хранителната промишленост
До 1 октомври трябва да представим пред Европейския съюз данни за състоянието на всички 1500 предприятия в хранителната промишленост на България, съобщи за "Капитал" Илиян Бъчваров, директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Целта е да се изясни колко и кои от тях могат да отговорят на европейските стандарти в производството на хранителни продукти. Проучването ще засяга производството и преработката на мляко, месо, риба, птици и пр. "Целта е след време всички производители да работят по европейските изисквания за качество и хигиена, независимо дали изнасят или продават на вътрешния пазар. Тези, които имат шанс да станат предприятия по европейските стандарти, ще трябва да си направят бизнесплан", каза Бъчваров. Останалите предприятия, предимно дребни частници, които произвеждат хранителни стоки в неподходящи помещения (гаражи, мазета) и не могат да отговорят на европейските изисквания независимо от размера на бъдещите инвестиции, ще бъдат затворени. Срок няма, но по думите на шефа на НВМС: "Колкото по-скоро, толкова по-добре."
Активността на ветеринарната служба и добрите намерения за засилване на контрола над хранителните продукти у нас вероятно е продиктувана от желанието на НВМС да получи акредитация от европейските власти. Това ще разшири правата на НВМС да проверява и да дава разрешения, които да се приемат в Европейския съюз. Европейската система на акредитации обаче тепърва предстои да се въвежда в цялост.
От края на миналата година НВМС получи само правото да издава разрешения за износ на предприятията в браншове, за които Европа вече е допуснала внос. Например, след като през ноември 1999 г. три български мандри получиха правото да изнасят млечни продукти за страните от ЕС, разрешенията за следващите мандри износители ще издаде българската ветеринарна служба. НВМС освен това има право да спира износа на предприятия, които имат разрешение да продават на европейския пазар, но са започнали да нарушават предписанията за хигиена и качество. По думите на Бъчваров: "Така наскоро затворихме месокомбината в Свищов и гъшекланицата в Добрич".
Възстановяването на износа на риба за Европа (спрян от есента на миналата година) обаче ще стане след проверки от европейските ветеринарни служби. Също както и за износа на млечни продукти, това вероятно ще отнеме над половин година, а след даването на първите разрешения следващите ще издава НВМС. Според Илиян Бъчваров в момента четири дружества, всички с чуждестранно участие, се готвят да кандидатстват за износители на риба и рибни продукти за ЕС.
Финансовото министерство наложи авансов данък и върху осигуровките
Данъкоплатците ще кредитират безлихвено държавата заради Муравей Радев
Новият ред за изплащане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения ощетява данъкоплатците, стана ясно от заповед на финансовия министър Муравей Радев, обнародвана в Държавен вестник, бр.14 от 18 февруари. Нещо повече, записаното в министерската заповед противоречи на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Според разпореждането авансовият данък ще се начислява и върху задължителните социални и здравни осигуровки, които са за сметка на получателя на дохода. Данъчният закон от своя страна предвижда задължителните осигуровки да се приспадат от получените доходи, преди да бъде изчислен данъкът.
Със заповед No104 от 10 февруари министър Радев утвърди образци на формулярите, въз основа на които се изплащат доходи на упражняващите свободна професия, за дейности и услуги по извънтрудови правоотношения (граждански договори), при изплащане на наем от предприятие-наемодател, доходите на нотариусите и частните медици (когато определят данъчната си основа по ЗОДФЛ). Авансовото облагане се отнася и за съдружниците в търговско дружество, когато полагат личен труд при дейността на дружеството, но не са на трудов договор и са избрани по решение на общото събрание на съдружниците.
Въпросната заповед трябваше да определи технически как да се изчислява авансовият данък през годината. Само че заповедта изменя самия Закон за облагане доходите на физическите лица. В закона се предвижда авансовият данък от 15 на сто да се начислява върху брутния доход, намален с нормативно признатите разходи, предвидени в чл.22 от ЗОДФЛ. В тези разходи попадат следните четири групи: разходи за дейността; задължителните социални и здравни вноски; доброволните вноски за пенсионно, здравно и социално осигуряване; даренията. Във формуляра, одобрен от финансовия министър, е записано, че брутният доход се намалява само с разходите за дейността. Оказва се, че при авансовото изчисляване ще се плаща данък и върху задължителните социални и здравни вноски, които са за сметка на работещите. В най-голяма степен ощетени са получаващите доходи по граждански договори (когато не са самоосигурявщи се), по които договори те ще плащат социални и здравни вноски за своя сметка (виж стр. 48). В примера към таблиците е показано какво се дължи при доход от 100 лв. (възнаграждението получава член на управителен съвет, като за по-голяма яснота размерът е 100 лв.) според заповедта на Муравей Радев и според Закона за облагане доходите на физическите лица, след като е надхвърлен годишният необлагаем минимум. Авансовият данък започва да се удържа, след като сумата от всички доходи на едно лице превиши годишния необлагаем минимум. За тази година той е 960 лв. Разликата от 1.5 лв. в размерите на дължимите данъци в двата случая при 100 лв. възнаграждение се явява безлихвен кредит към държавата, което кредитиране може да продължи повече от година. Сумата не е голяма, но проблемът е принципен. На практика може да се получи така, че този данък да е удържан за февруари 2000 г., а годишното изравняване на реално дължимите суми да стане едва през април-май следващата 2001 г. През следващата година ще се получи, че държавата дължи данък за възстановяване, но без лихвите за периода. От разликата в данъчно-осигурителната тежест със и без приспадане на задължителните осигуровки става ясно, че при всеки 100 лв. доход данъкоплатците ще кредитират безлихвено държавата с около един лев и половина.
За обяснение на допуснатата грешка данъчните посочиха, че този режим се е прилагал и през миналата година. От Главна данъчна дирекция приемат, че нормативно признати разходи са само разходите за дейността, въпреки че това понятие никъде не е уточнено. Но за разлика от 1999 г. сега отпадна възможността да не се начисляват социални вноски върху доходите по извънтрудови правоотношения, стига лицето да е осигурено на друго основание.
На практика заповедта на финансовия министър лишава данъкоплатците от гарантираното от закона право да приспадат от месечния си доход задължителните осигуровки и вноските за доброволна пенсия и доброволен здравен фонд. Излиза, че част от данъкоплатците ще внасят както социални вноски върху данъка, така и данък върху социалните вноски. Логичното е едното да отпадне.
Накратко
Осем зали за игрални автомати и шест бингозали получиха разрешение за извършване на дейност от Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет. Разрешенията са дадени на фирмите: "Рич М" ЕООД (за Варна); "Бинго елит" ООД (за Русе, Благоевград и Хасково); Ем Би Си ООД (за София) и "Бора - 3000" ООД (за София). До 17 февруари лицензираните бингозали са вече 19. С разрешения за извършване на дейност са две казина и 32 зали с игрални автомати.
Премийният приход за 1999 г. на общозастрахователното дружество ДЗИ е 66 млн. лв. срещу 52.678 млн. лв. за 1998 г., съобщиха от дружеството. Около 20 млн. лв. са приходите от премии на животозастрахователното ДЗИ ЕАД срещу 21 млн. лв. през 1998 г. В края на миналата година бе открита процедурата по приватизация на ДЗИ, като в момента се извършва оценката на компанията.
Министерският съвет одобри промени в Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2000 г., които премахват някои от несъответствията между закона и Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Преди да станат факт, промените трябва да бъдат приети от Народното събрание.
На свое заседание през изминалата седмица управителният съвет на Асоциацията на търговските банки (АТБ) обсъди лихвената политика на банковата система. Поводът за срещата е рекордният спад на основния лихвен процент, който достигна 3.23%. Решено е било да се свика разширено заседание на членовете на АТБ. Според председателя на УС на АТБ Спас Димитров на него ще се обсъжда възможността за съгласувано намаляване на лихвите от страна на банките.
Софийският градски съд е отказал да признае държавата за купувач на фалиралата ТБ "Славяни". Както и при останалите провалени досега шест търга, мотивът на съда е, че финансовото министерство не е платило предложената цена в брой, а е искало прихващане.
Конституционният съд образува дело срещу текстове от Данъчния процесуален кодекс, който влезе в сила от 1 януари т.г. Делото е заведено по жалба на 55 депутати от опозицията. За докладчик е определен съдията Тодор Тодоров. Срещу текстове в ДПК се обявиха и членовете на Асоциацията на търговските банки.
"Глобъл секюритис" направи консорциум за приватизацията на Биохим
Турската финансова групировка "Глобъл секюритис" (Global Securities) ще участва в наддаването за Биохим чрез консорциум, в който ще влязат още британският инвестиционен фонд "Лоджик инвест" (Logic Invest) и "Фрамлингтън бългериън фънд". Водеща в консорциума пък ще бъде базираната в Люксембург банка "Инвик" (Invik), която е 100% собственост на шведския холдинг "Киневик груп" (Kinnevik Group).
Според източници от БКК представители на консорциума вече са информирали вицепремиера Петър Жотев за желанието да участват в приватизацията на Биохим. Очаква се в близките седмици те да влязат за изготвяне на т.нар. дю дилиджънс на държавната банка. Според наблюдатели шансовете на "Глобъл секюритис" се нараснали значително, след като в консорциума са влезли инвеститори с вече установено присъствие в България.
Както е известно, "Лоджик инвест" в консорциум с GSM-оператора "Миликом" (който е част от "Киневик груп") кандидатства за покупка на българския мобилен оператор "Мобилтел". Същият консорциум участваше и в приватизацията на албанския телеком. По-важното е, че "Лоджик" участва и в консорциум, който вече заяви интерес към БТК. В него влизат още австрийският инвестиционен фонд EPIC и Austrian Telecom (австрийският телеком влезе на мястото на американската компания GTE, която наскоро се сля с Bell Atlantic и промени стратегията си). Общата стратегия за инвестиции в региона на "Лоджик инвест" и "Киневик груп" включва и интереси в областта на телекомуникациите - компанията MTG (Modern Times Group), която е собственост на шведския холдинг, беше сред кандидатите за частна телевизия у нас.
Турската групировка "Глобъл секюритис" пък вече участва в наддаването за Експресбанк. Тогава турците също бяха подали оферта като част от консорциум, в който участваха българската Първа инвестиционна банка и "Авразия холдинг".
Срокът за подаване на оферти за Биохим е 17 март. Другите кандидати за банката засега са българските Нефтинвестбанк, Росексимбанк, Първа инвестиционна банка и Юнионбанк. Все още не е ясно дали оферти ще подадат застрахователната компания "Орел-Г-холдинг" и Българска холдингова компания. От наддаването със сигурност отпадат турските "Шумербанк" и "ЕГЕ банк", които наскоро бяха поставени под особен надзор.
По неокончателни данни Биохим завършва 1999 г. с печалба от 5.7 млн. лева. По-голямата част от нея се дължи на преоценка на валутните ЗУНК-облигации, които банката държи в портфейла си, заявиха от БКК.
Събуди ли се инфлацията от продължителния сън
Януарското поскъпване не е толкова драматично. Ако не вярвате, питайте бюджета и търговците
Всъщност официалните данни за инфлацията в България не впечатляват широк кръг от хора. Правителство и опозиция, група икономисти и анализатори, външните институции, следящи развитието на България, кредитори и длъжници с вземания или задължения, зависими от темпа на инфлация - с това май се изчерпва кръгът, който борави с данните, предоставяни от Националния статистически институт (НСИ). Вярно, така е по цял свят, но в България, освен че не се приемат безрезервно от широката публика, данните за индекса на потребителските цени не провокират и традиционните за теорията и практиката последствия. Ако например в САЩ темпът на инфлация осезаемо превиши прогнозите, това моментално ще нагнети очакванията за повишаване на основната лихва с всички последици върху валутните курсове, капиталовите пазари, кредитирането, заетостта. В България няма опасност от задействане на подобна причинно-следствена верига. За добро или за лошо тук левът е фиксиран (към еврото), основната лихва се определя по т.нар. пазарен начин и няма връзка с инфлацията (докато НСИ отчита отчита пик на инфлацията, БНБ регистрира рекордно нисък ОЛП от девет години насам), капиталовият пазар е по-скоро химера. Числата на НСИ имат значение предимно за политически спекулации и за анализатори (повечето от които боравят с кредитни карти, а не с левове в брой).
Данните на НСИ за януарска инфлация от 2.4% (поскъпване на хранителните стоки с 3.2%, на нехранителните стоки с 0.3% и на услугите с 3.7%) едва ли впечатляват и средностатистическия български потребител. Той отдавна е свикнал да се доверява на джоба си, а не да се вълнува дали е прав НСИ, обявявайки, че инфлацията е Х процента, или пък е прав анализаторът Петров, който смята, че инфлацията всъщност е Х+3 процента.
Безусловният печеливш от високата инфлация е опозицията, която получава аргумент да заклейми политиката, допускаща намаляване на доходите в реално изражение. Вода в тази мелница налива и пестеливата правителствената прогноза за цялата година - 2.8 на сто поскъпване на потребителските цени в края на периода и средногодишно.
За правителството осезаемото поскъпване на цените играе в две посоки. В краткосрочен план кабинетът става уязвим за критики, макар да разполага с аргументите, че през следващите месеци може да станем свидетели на дефлация, че януари е традиционно инфлационен месец (2.1% инфлация през януари '98 и 1.5% през януари '99 г.) и че движението на цените нагоре може да се окаже живително за бизнеса. В малко по-дългосрочна перспектива по-високата инфлация е добре дошла за правителството, осигурявайки повече приходи в бюджета от данъци, такси, осигуровки и т.н. при фиксирани по закон бюджетни разходи.
За официалните външни анализатори на българската икономика (МВФ, Световната банка, Европейският съюз, инвестиционни банки и т.н.) данните на НСИ за януарската инфлация имат тежест и ще бъдат отчетени негативно, макар тези институции да са склонни да пренебрегват еднократните пикове.
За бизнеса ефектът от инфлацията не е еднозначен. "Въпреки че повишихме цените, налага се да компенсираме по-високите си разходи за газ и горива със съкращаване на работни места и за сметка на печалбата", казва Захари Бочев - търговски директор на заводите "Хан Аспарух" - Исперих, и "Хан Омуртаг" - Шумен, производители на теракота и фаянс. Въпреки поскъпването на стоките на дребно много от производителите не могат да си позволят да повишат цените заради конкуренцията и свитото търсене. "Не можем да реагираме на инфлацията и да вдигнем цените, защото пазарът не ни разрешава", казва Стефка Младенова, изпълнителен директор на "Булпапер", производител на санитарно-хигиенни хартиени изделия.
За други поскъпването няма пряко значение, но рефлектира през намаляването на платежоспособността на потребителите. "Цените на нашите изделия не зависят пряко от цените на ток, горива и пр. в страната, защото нямаме производство тук, нашите продукти са вносни", казва вносител на бързооборотни потребителски стоки.
Увеличението на цените през януари намалява реалните доходи и в най-голяма степен засяга социално слабите слоеве от обществото, за които храната и поддръжката на жилищата представляват почти 100% от разходите.
По-високата инфлация в началото на годината се счита за нормално явление и има сезонен характер. В случая обаче са налице и допълнителни фактори, които действат в посока повишаване на цените. От една страна, това са външните фактори - валутен курс и конюнктура на международните пазари. Поевтиняването на еврото (и съответно на лева с 4.64% през януари) спрямо долара директно внася инфлация, доколкото около 40% от българския внос е деноминиран в долари. Рекордните равнища на международните пазари на редица основни стоки (петрол, метали) действат в същата посока.
Ценовият скок през януари се дължи и на вътрешни фактори, някои от които са с еднократен ефект - поскъпването на тока, увеличените осигурителни разходи, избиването на разходите на търговците за касови апарати.
Инцидентна ли ще остане високата инфлация през януари или може да се очаква устойчиво поскъпване на стоките и услугите? От гледна точка на външните фактори оценките са противоречиви. Като цяло тенденцията е за по-високи цени на основните борсови стоки през настоящата година спрямо изминалата, което означава и натиск нагоре върху цените в България. По отношение на валутния курс преобладават очакванията, че в средносрочен период еврото ще успее да възстанови своите позиции спрямо долара, но в краткосрочен ще се задържи на сегашните нива под и около USD 1. Продължаващата и през 2000 г. либерализация на външната търговия е предпоставка за намаляване на цените предвид нарастването на конкурентния внос.
Във вътрешен план сред основните фактори, които ще влияят на инфлацията, е поведението на монополите. "Продължават да съществуват много монополни групи, които, след като доста по-трудно вече могат да си позволят да монетизират или фискализират загуби, започват да вдигат цени", коментира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Основно влияние върху инфлационните процеси през годината ще имат цените на енергоносителите.
В обратна посока ще влияе ограниченото вътрешно търсене предвид намаляването на разполагаемите доходи (заради растящото данъчноосигурително изземване и структурната безработица). Този ефект обаче се очаква да бъде смекчен заради идващите догодина избори. В такъв момент политиците (по цял свят) имат навика да развързват обществените кесии. А валутният борд в България може и да върза ръцете на БНБ да влияе на паричния пазар, но не и на правителството, което е скътало около два млрд. лева резерв за черни (предизборни?) дни.
БУБ предложи изумруди вместо пари на Балканбанк
Квесторите на универсалната банка още бавят доклада си до БНБ
Балканска универсална банка (БУБ), в която преди месец БНБ назначи квестори, е предложила да погаси задължението си към фалиралата Балканбанк със скъпоценни камъни вместо с пари. Това съобщиха пред "Капитал" източници, близки до шефа на БУБ Васко Нинов. Информацията беше потвърдена и от синдика на Балканбанк Валентин Георгиев, който уточни, че става дума за един камък берил от рода на изумрудите, оценен на 4.8 млн. долара. "Засега това е само оферта, която ни беше направена от Васко Нинов. Ние сме поискали мнението на БНБ и Министерството на финансите дали са съгласни на подобна сделка", заяви синдикът на Балканбанк.
БУБ все още дължи около 2 200 000 долара на Балканбанк. Това са пари, които синдикът Валентин Георгиев беше събрал от осребряване на имущество на фалиралата банка. По закон тези средства отдавна трябваше да бъдат прехвърлени в някоя от обслужващите бюджета банки, но заради ликвидните проблеми на БУБ те все още не са върнати на Балканбанк. По същия начин универсалната банка продължава да задържа пари и на обявената в несъстоятелност Капиталбанк.
Според запознати изумрудът, който е бил предложен на синдика на Балканбанк, е един от двата скъпоценни камъка, с които потенциалните инвеститори смятаха да увеличат капитала на БУБ. Твърди се, че камъните са добити в Горен Алтай и са собственост на руския гражданин Александр Семенович Иванченко, който ги е дал за доверително управление на офшорната фирма "Еврофайнаншъл инвестмънт", регистрирана на Маршалските острови. Същата фирма водеше преговори с шефа на БУБ Васко Нинов за покупка на банката и увеличаване на нейния капитал. БНБ обаче не разреши това да стане чрез апортиране на скъпоценните камъни в капитала на БУБ. Затова през последните няколко седмици хора от обкръжението на Васко Нинов твърдяха, че се подготвя тяхната продажба в чужбина.
Вестник "Капитал" научи, че двата камъка наистина са напуснали България на 23 януари. До този момент изумрудите се водеха на режим "временно складиране" в митницата на аерогара "София". Разпореждането с тях беше невъзможно до липсата на т.нар. митническо направление. "Собствениците на двата изумруда имаха срок до 29 януари да изберат между два варианта - преоформяне като редовен внос или реекспорт. В случай че не бяха получили митническо направление в законовия срок, камъните щяха да се считат за "изоставени в полза на държавата", обясни пред "Капитал" шефът на митницата Димитър Маринов. Според запознати двата камъка са били транспортирани до Белгия. Идеята е била те да бъдат продадени на диамантената борса в Антверпен. До този момент обаче няма данни парите от продажбата им да са пристигнали в България. Затова не е чудно, че потенциалните инвеститори предлагат подобни странни схеми за разплащане с кредиторите на БУБ.
Доколкото бъдещето на универсалната банка е все още неясно, такива сделки не са лишени изцяло от смисъл. От друга страна, подобни "бартерни" разплащания противоречат на закона за банките, който задължава синдиците да разпродават активи на фалиралите трезори, а не да придобиват нови. В писмото, което е било изпратено на 10 февруари до финансовото министерство, синдикът на Балканбанк посочва, че би възникнал проблем, ако се приеме, че плащането с изумруди е "даване вместо изпълнение". Подобна сделка може във всеки момент да бъде обявена за нищожна от съда. Затова синдикът е поискал БНБ и финансовото министерство (като най-голям кредитор на Балканбанк) да дадат съгласие за сключване на сделката. Като предимство на предлаганата схема Валентин Георгиев е изтъкнал, че по този начин Балканбанк ще получи актив, който е оценен на два пъти по-голяма сума от вземането на Балканбанк. Вторият му аргумент е, че така ще се избегнат по-нататъшни усложнения за връщане на парите, в случай че БНБ реши да наложи по-тежки санкции на БУБ.
Засега обаче няма индикации, че държавата ще даде разрешение за подобна сделка. "Едно такова разрешение няма да има никаква правна сила", коментира пред вестника Александър Раков, изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания. Според запознати във финансовото министерство и БНБ имало съмнения, че пазарната стойност на предлаганите камъни е доста по-ниска от декларираната. Оценката на изумрудите е била извършена през юли миналата година от руската лаборатория "Геоман". В съпътстващия сертификат се твърди, че стойността на камъка, който е бил предложен на Балканбанк, е 184.72 карата. Това, умножено по цената на един камък, прави 4.8 млн. долара. По думите на наши експерти обаче оценката е била направена доста механично. Според тях реалната цена на такива редки скъпоценни камъни може да се определи само при продажба. Освен това БНБ и финансовото министерство не разполагали с достатъчно информация по какъв начин представящият се за собственик Александр Иванченко е придобил изумрудите.
През миналата седмица в централната банка отново не беше получен доклад от квесторите на БУБ Желю Добрев и Кирил Коташев. Те са поискали още малко време, тъй като имали проблеми с получаването на информация от атинския клон на "Бенк ъф Сайпръс", където БУБ държеше на депозит около 4.5 млн. долара. Преди две седмици се разбра, че по тези сметки са останали само 700 долара, но не беше ясно кой и кога е нареждал прехвърляне на суми от тях. Очаква се докладът на квесторите да бъде предаден през следващата седмица, най-вероятно още в понеделник, съобщиха от БУБ.
Импровизациите в МБИР вбесиха Муравей Радев
Държавата оспори прихващането, с което банката "изчисти" 4 млн. лева дългове към бюджета
Министерството на финансите е поискало от Софийския градски съд да отмени определението от 17 януари т.г., с което бюджетът беше лишен от правото да си търси 4 046 245 лева от фалиралата "Международна банка за инвестиции и развитие" АД.
МБИР засега е единствената затворена банка, за която е известно, че е използвала решението на Конституционния съд по казуса "Плама", за да се "разплати" с държавата. На 29 декември миналата година синдичката Малинка Атанасова е извършила прихващане на задълженията на МБИР към бюджета с вземанията на банката от плевенската рафинерия. Това действие е било одобрено две седмици по-късно и от съда.
Подробностите по извършеното прихващане станаха известни преди седмица. Тогава юристите на финансовото министерство недоумяваха как съдът е одобрил действията на синдичката Малинка Атанасова и изтъкваха правните основания, поради които прихващането трябва да бъде обявено за нищожно. "Капитал" научи, че още в петък, 11 февруари, финансовият министър Муравей Радев е изпратил молба до съдията по делото Велислав Павков, с която се иска отмяната на въпросното определение.
В мотивите си до съда финансовият министър сочи, че предложената от синдичката частична сметка за разпределение е съдържала само данни за размера на вземането, но не е бил посочен начинът, по който се предвижда удовлетворяване на кредитора. Прихващането в производство по фалит на една банка е средство единствено за попълване на масата на несъстоятелността. То не може да се използва от длъжника (МБИР) за разплащане с негов кредитор (Министерството на финансите). Освен това синдичката не е могла едностранно да поиска прихващане, тъй като това право е дадено единствено на министъра на финансите. Това е изрично посочено в параграф 35 на стария закон за бюджета, който е послужил за основание на извършеното прихващане, изтъкват юристите на финансовото министерство.
По-нататък се оспорва и правото на съда да одобрява подобни операции. Съдът е трябвало да вземе предвид настъпилите законови промени, вследствие на които държавата престава да бъде длъжник (чрез встъпването в дълговете на "Плама") на шестте фалирали банки. Както е известно, със Закона за бюджет 2000 бяха отменени всички прихващания между държавата, "Плама" и банките. На базата на това финансовият министър още на 12 януари т.г. нареди на синдиците да сторнират (заличат) всички извършени операции. Според юристите на министерството повечето от синдиците са се съобразили с писмото на Муравей Радев и вече са анулирали прихващанията. Копие от това писмо е било изпратено и на СГС, но кой знае защо само пет дни по-късно съдът е одобрил действията на синдичката на МБИР. Това постави държавата пред свършен факт, тъй като определението на съдия Павков не подлежи на обжалване. В резултат на него пък БНБ беше принудена да спре конкурса за избор на оценител на МБИР, което засега отлага за неопределено време продажбата като цяло на нейните активи. Единственият начин да се промени тази ситуация е съдията сам да отмени своето определение, смятат юристите на финансовото министерство. Практиката досега обаче не познава много случаи, в които съдът се е съобразявал с подобни искания на държавната администрация.
Бюджетът ще пуска нови емисии тригодишни ДЦК
Министерството на финансите започна пласирането на останалите книжа на обща стойност 45 млн. лева от емисията тригодишни ДЦК, която пробно беше пусната в началото на месеца. Това ще стане на три пъти по 15 млн. лева. В четвъртък, 17 февруари, се състоя първият от трите аукциона. Следващите са на 24 февруари и на 2 март. По-рано, на проведения на 7 февруари аукцион, бяха предложени само 5 млн. от тази емисия, а заявените количества бяха седем пъти повече. Огромният превес на търсенето над предлагането се обяснява с ограничените възможности на банките да влагат свободните си средства и с все по-ниската доходност на краткосрочните ДЦК.
След успешния аукцион в петък - 11 февруари, се осъществи и очакваната среща на първичните дилъри със заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски. Той заявил, че МФ разглежда тригодишната емисия като тест и при нейния успех може да се очакват още емисии тригодишни ДЦК. При сегашната ситуация на пазара успехът на емисията е сигурен и тя ще бъде изкупена изцяло. На проведения на 17 февруари аукцион бяха получени заявки на обща стойност 59.465 млн. лв. Според първоначално обявените намерения на Министерството на финансите бяха реализирани ДЦК с номинал общо 15 млн. лв. при чиста цена (без натрупаната до момента лихва) 101.25 лв. Реално банките платиха по 101.47 лв. В същото време на проведения в понеделник, 14 февруари, аукцион за тримесечни сконтови ДЦК беше постигнат нов минимум на доходността по тези книжа. Съгласно методиката, съгласувана с МВФ, тази доходност се използва за определяне на ОЛП. Основната лихва от 16 февруари е 3.23% на годишна база. Това е най-ниският ОЛП не само от въвеждането на валутния борд, но и от 1991 г. насам.
Очаква се през април да излезе нов календар на емисиите, в който редовно да залегнат тригодишни емисии. Те ще са за сметка на намаляване на обема на едногодишните ДЦК. Поне за момента МФ не предвижда емисии на ДЦК с по-дълъг матуритет (например петгодишни), както и на ДЦК, деноминирани в чужда валута.
Едно от важните неща, които станаха ясни след срещата, е, че до средата на годината ще се завишат критериите, на които трябва да отговарят първичните дилъри на ДЦК, и ще се намали техният брой. В момента 24 лицензирани инвестиционни посредници са първични дилъри и имат право да участват със състезателни и несъстезателни поръчки на аукционите, които БНБ организира. Състезателните поръчки се правят от първичния дилър от негово име и за негова сметка, а несъстезателните - от името на първичния дилър, но за сметка на негов клиент, и се плащат по друга цена. В момента определен процент от всяка емисия се заделя за несъстезателни поръчки. Присъствалите на срещата са изразили общото мнение, че несъстезателните поръчки трябва да отпаднат и на първичния пазар да останат само първичните дилъри. МФ гледа положително на подобна промяна.
Печалбата на банките за 1999 г. е 207 млн. лева
Банковата система е с обща печалба след данъчно облагане от 207 млн. лева в края на миналата година, става ясно от разпространените от БНБ данни към 31 декември 1999. Общият финансов резултат на всяка от петте групи банки по класификацията на БНБ е положителен. Най-голяма печалба са реализирали банките от първа група - тези с балансово число над 500 млн. лева. Към 31 декември в тази група бяха само Булбанк, ОББ и Банка ДСК. Тяхната печалба е общо 141.3 млн. лева, или 68.25% от общия положителен резултат на банковата система.
Банките от първа група притежават активи на стойност 4.24 млрд. лева, от които 3.5 млрд. - доходоносни. Това са 52.3% от доходоносните активи и 51.8% от всички активи на цялата банкова система. Общо активите на всички банки са на стойност 8.19 млрд. лева, от които 4.6 млрд. са във валута. Доходоносните активи на банковата система са 6.69 млрд. лева, като 2/3 от тях са във валута. За последните три месеца на миналата година депозитите в банките са нараснали с 372.9 млн. лева и са достигнали 6.11 млрд. лева. Отново Булбанк, ОББ и Банка ДСК са с най-голям дял - 3.17 млрд. лева (52%).
Трите банки от първа група са отпуснали кредити в размер на 2.24 млрд. лева, което е 44.4% от кредитния протфейл на цялата банкова система. Като цяло качеството на портфейла е добро - 86.2% от кредитите са класифицирани като редовни. Само 7.2% от кредитите са определени като загуба. Най-много лоши кредити има в портфейла на банките от втора група - 24.4%. Съответно те са заделили най-много провизии - 23.3%.
Общата капиталова адекватност (отношението между рисковия компонент на активите и капиталовата база) на банковата система е 41.78%. Единствено при банките от първа група това съотношение намалява поради по-голямото нарастване на общия рисков компонент на активите на тези банки в сравнение с нарастването на капиталовата им база. При банките от останалите три групи (за клоновете на чужди банки не се изчислява този показател) е налице увеличение. Като цяло всички банки са с много по-висока капиталова адекватност от изискваните от БНБ 12%. Най-висока е капиталовата адекватност на банките от четвърта група - 55.37%.
