Действията на властите предизвикват опасения за свободата на словото в Русия
Шумът, който се вдигна около влизането на Партията на свободата в новото австрийско правителство, е разбираем, след като лидерът й Йорг Хайдер успя да си изгради образ на краен националист, представляващ заплаха за традиционните ценности на европейската демокрация. Същите тези правителства, които се възмущават от изказванията на Хайдер, допреди няколко седмици остро осъждаха войната, която Русия води в Чечения. Сега обаче държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарича руския премиер Владимир Путин "патриот", а освен нея и колегите й от Франция, Германия и Италия отидоха след Нова година до Москва, за да се запознаят лично с и.д. президента и най-вероятен победител на предстоящите президентски избори.
Омекването на Запада беше неизбежно поради липсата на реални лостове за влияние върху руската политика и нежеланието за прекъсване на отношенията с Москва. В подобни дипломатически пируети няма нищо ново, важното е как това ще се отрази на бъдещите действия на Русия, защото в Москва могат да сметнат (напълно основателно при това), че въпреки поетите ангажименти за защита на човешките права и основните граждански свободи, ограничаването им няма да бъде санкционирано по никакъв начин.
След 1991 г. Москва не намери желание и ресурси, за да използва държавните средства за масова информация за пропагандиране на провежданите реформи, което доведе до появата на силни настроения срещу политиката на правителството на Егор Гайдар. Желанието на Путин да създаде дългосрочна стратегия за развитието на Русия, съчетано с искането му за по-голяма намеса на държавата в обществения живот, предопределя особеното внимание, което ще се обръща на медиите. Кремъл се нуждае от рупор, който да представя идеите му по начина, който искат в президентството. Какъв е ефектът от това показва войната в Чечения - силната медийна подкрепа ограничи разпространението на антивоенните настроения и ефектът им върху рейтинга на Путин.
Новите хора в президентството, изглежда, не искат да изчакат президентските избори и вече обсъждат как да намалят медийната си зависимост от бизнесмена депутат Борис Березовски, който контролира Обществената руска телевизия, покриваща 97% от територията на Русия. Въпреки че държавата държи 51% от акциите на ОРТ, повечето мениджъри и най-известни журналисти са свързани с Березовски, който ги използва в собствените си интереси. Като противовес на ОРТ Кремъл ще използва втория по обхват руски канал РТР, който е част от държавната радиотелевизионна компания ВГТРК.
За неин шеф в началото на месеца беше назначен Игор Добродеев, който преди това беше генерален директор на най-голямата частна телевизия НТВ, но според някои слухове е напуснал заради конфликт със собственика Владимир Гусински, който е искал по-критично отношение към войната в Чечения. Още преди парламентарните избори през декември в РТР бяха вкарани много пари за купуването на нови предавания и филми, а за повишаване на качеството на новините за вицепрезидент на ВГТРК беше назначен бившият главен редактор на авторитетния вестник "Комерсант" Раф Шакиров.
Шакиров напусна "Комерсант", след като всекидневникът беше купен от Березовски, и това изглежда като обещание за обективността на РТР, но с това като че ли се изчерпват добрите новини за отношенията между държавата и медиите. Изчезването в Чечения на кореспондента на радио "Свобода" Андрей Бабицки, зад което според преобладаващото мнение стоят руските специални служби, показва, че в Русия има достатъчно влиятелни хора, които гледат на медиите като на дразнител, а не като на естествен коректив. Силни са съмненията, че дори и.д. президентът е бил в течение на операцията, в която според военните Бабицки е бил разменен срещу двама руски войници.
Отношението към Бабицки се дължи на прочеченските му репортажи и съобщенията за големи човешки жертви от страна на руските войски. Нежеланието на парламента да обсъди на пленарно заседание случилото се, омаловажаването му от официалните лица, мъглявите обяснения, че Бабицки е жив някъде в Чечения, и изказването на Путин, че журналистът сам си е виновен, навеждат на мисълта, че държавата не е готова да гледа на медиите като на партньор, а като на пречка за постигане на избраните цели. Затова и слуховете, че се създават специални секретни отдели за наблюдение на медиите, се възприемат сериозно от част от руснаците. Заплаха за свободата на словото може да се окаже въвеждането на лицензи за вестниците, което би позволило да бъдат отсявани "нашите" и "чуждите" вестници. Или както каза помощникът на Путин Сергей Ястржембски: "Когато нацията се мобилизира за изпълнението на някаква задача, всички, дори и медиите, трябва да понесат лишения."
Според Путин в момента условно може да се говори за свобода на словото в Русия, защото собствениците на медиите оказват силно влияние върху политиката им. Това, което пропусна да добави, е, че и държавата има странни критерии за това на кого трябва да помага. В края на миналата година холдингът "Медия МОСТ", в който влиза НТВ, по съдебен път беше принуден да върне 42 млн. долара кредит на държавната Внешекономбанк, която обаче си затваря очите за просрочения заем от 100 млн. долара, отпуснат на ОРТ.
Съдбата на "Медия МОСТ", контролиран от Владимир Гусински, показва колко е неизгодно да бъдат критикувани чиновниците и Кремъл. Преди парламентарните избори НТВ и печатните издания на Гусински подкрепяха бившия премиер Евгений Примаков и кмета на Москва Юрий Лужков, което не се хареса на президентството. В тази ситуация Гусински беше принуден да продаде 12% от акциите на НТВ на "Газпром", който вече разполагаше с 30% дял, и 4.5% на американския инвестиционен фонд SMALLCUP World Fund.
Разширяването на медийното присъствие на "Газпром" е показателно за желанието на големите компании да си осигурят благоприятното отношение на пресата и телевизията, при това не само в Русия. Във връзка с обмисляната възможност за износ на природен газ за Близкия изток се говори, че газовият монополист се интересува от изданията на Гусински в Израел. За да не остане назад, най-голямата руска петролна компания "ЛУКойл" също направи сериозна медийна покупка. Собственикът на бургаската рафинерия купи издателската къща "Преса", която издава около 150 вестници и списания.
Балканите ще влязат в Европа само с ненарушени граници
Егон Бар пред "Капитал"
- Този въпрос изобщо не бе обсъден. Например една възможна ескалация или завръщане към студената война между Европа и Русия. Това изобщо не бе дискутирано, а то е най-опасното развитие според мен. Това първо. Второ, аз съм изненадан и разочарован, че дискусията "Поуките от Косово" по време на Мюнхенската конференция по сигурността бе военна дискусия или по-точно дискусия за това, как военната машинария да се подготви за нови войни и битки. От военна гледна точка това е много интересно, но политически е абсолютно недостатъчно. Хавиер Солана например не се изказа като политик, който трябва да координира външната политика на Европа. Той говори само за взаимодействието между НАТО, Западноевропейския съюз и Европейския съюз, а това изобщо не е достатъчно. Трето, убеден съм, че Пактът за стабилност в Югоизточна Европа е с ограничен периметър, и то защото много добре знаем, че индустрията не инвестира в несигурни региони. Ако това не се промени, пактът ще се провали. Решаващото според мен е, че на Балканите първо трябва да се гарантират всички граници, независимо кога и кой ги е правил - едва тогава може да има сигурност и стабилност в региона. Въпросът е кой да даде гаранциите. Естествено Америка, естествено Европа, естествено Русия. Ако това стане, тогава мисля, че балканският регион ще се развие в европейски регион. Това, разбира се, ще струва време и пари, но трябва да сме убедени, че това е правилният път. Ще сме на този път едва тогава, когато въпросът за границите е уреден.
- Ако съм притежател на фирма, едва ли ще рискувам производството на голяма продукция, ако регионът е нестабилен. Няма да имам сигурност, няма да имам стабилност. Затова сигурността и стабилността на Балканите трябва да са на първо място.
- Вижте, ние решихме въпроса с ненарушимостта на границите още през 1975 г. в Хелзинки. Това обаче не попречи границата между Федерална република Германия и ГДР да падне. Значи общи договорености могат да доведат до тяхната промяна. Да, но това означава, че границите, така както са международнопризнати, трябва да бъдат гарантирани за цяла Югославия. Едва след като това стане ясно, трябва да се види дали има съгласие между всички участници за независимостта на Косово, дали областта ще получи особен статут в рамките на Югославия, дали ще бъде провинция, ще има ли възможности за мултиетнически характер и за съвместно съществуване. Първото и най-важно нещо е да се дадат гаранции за сигурност на балканските държави като цяло.
- Не мисля, че може да се стигне до голямо напрежение. Вижте какво излиза. Малко брутално казано, американците декларираха: "Ние ще правим, каквото трябва. В Европа може да си говорите, каквото искате, ние ще действаме. При това можем само да ви препоръчаме - давайте повече пари за въоръжение и технологически можете малко да наваксате изоставането си. " В действителност проблемът според мен е в това, че Америка технологически и военно не може да бъде догонена. Нямаме и нужда да го правим или да бъдем като Америка. Нямаме и заплаха в стария смисъл на конфликта Изток - Запад. Освен това не можем да обвиняваме Америка, че Европа е твърде слаба. Това е европейска работа, която ние трябва да свършим.
- Естествено, ама разбира се, че е така. Разширяването на ЕС едновременно означава и сигурност.
- Да, така е, но знаете ли, това не е толкова важно. Това няма да реши например проблема Косово, няма да реши и въпросите за стабилността, благоденствието и икономическото развитие на страните от балканския регион. Можете да си представите този въпрос обърнат обратно - могат ли Западът или НАТО да останат равнодушни, ако е заплашена някоя страна от ЕС, нечленуваща в пакта. Например сигурността за Финландия е толкова голяма, колкото и ако беше член на НАТО. Това важи и за България.
През последните години забелязвам една закономерност или поне последователност. Ако оръжията на Балканите замлъкнат, веднага започват да гърмят в Кавказ и обратно. Като гражданин на страна, която е между тези две горещи точки, изобщо не се чувствам уютно.
В момента преживяваме една фаза на нова ориентация, която не е лека нито за Америка, нито за руснаците. Ние преминаваме през етап, в който все още сме неспособни да преосмисляме превантивните мерки в политически план - така, че да няма конфликти. Имаме цяла поредица от силно експлозивни конфликтни полета - Израел и Палестина, Турция, Ирак, Сирия. Имаме още по-бризантния кавказки регион, плюс всички страни около Каспийско море. Тук се намесват петролни, икономически и политически интереси и такива, свързани със сигурността. Според мен най-важното е цялото внимание да се концентрира върху усилията за предотвратяване на нови конфликти.
Vodafone успя да надвие германския национализъм
Поглъщането на Mannesmann от британския мобилен оператор доведе до създаването на най-голямата телекомуникационна компания в света
Малко са сделките, които могат да бъдат определени като исторически. Поглъщането на немската телекомуникационна компания Mannesmann от най-големия британски мобилен оператор Vodafone Airtouch без съмнение попада в тази категория. Продължилата три месеца битка завърши със създаването на най-голямата телекомуникационна компания в света, а сделката на стойност 183 млрд. долара представлява най-мащабното поглъщане във финасовата история. Пазарната стойност на новата компания от 339.7 млрд. долара я поставя на четвърто място в света по този показател.
Безспорно тези факти са впечатляващи. Значението на сделката обаче не се изчерпва само с тях. На първо място тя сигнализира за някои важни промени в корпоративната история на Стария континент. Показателен например е фактът, че това е първото поглъщане на германска от чужда компания. Поглъщанията изобщо са изключение в корпоративната история на Германия. Това е вторият такъв случай, като първият се отнася до завземането на производителя на стомана "Тисен" от "Круп".
В следвоенния модел на развитие на най-голямата европейска икономика бизнесът се намира под силното въздействие на политическите фактори. При установилото се положение правителствата се стремят да ограничават влиянието на акционерите, както и да предотвратяват поглъщанията на германски от чужди компании. Vodafone успя да осъществи пробив именно в тези две направления.
Именно акционерите на Mannesmann, а не политиците или мениджърите бяха тези, към които британците насочиха усилията си. Те оказаха в крайна сметка влияние за сключването на сделката.
Vodafone отправи враждебната си оферта през ноември миналата година. Това беше в известна степен защитен ход, след като Mannesmann купи британския мобилен оператор Orange. Отправянето на оферта за поглъщането на една от най-известните германски компании се определяше като доста смела провокация, чиито шансове за реализация се считаха за нищожни. Независимо от логиката на такъв един ход, компанията се изправяше пред значителни политически бариери, тъй като засягаше националните интереси на страната. Офертата бе категорично отхвърлена както от изпълнителния директор на Mannesmann Клаус Есер, така и от политиците и синдикатите.
Първоначално преобладаващата част от акционерите на немската компания бяха убедени, че в дългосрочен план компанията има по-големи шансове като независима структура. Изгодите, които впоследствие изпълнителният директор на Vodafone Крис Джент обаче предложи, предопределиха края на преговорите в полза на англичаните. Началната цена на акциите на Mannesmann бе фиксирана на 203 евро. В последните дни от изтичането на срока за приемане на офертата тя бе повишена на 350 евро. Тук, разбира се, трябва да се отчете влиянието на нарастване на цените на акциите на Vodafone и все пак се наблюдават значителни отстъпки от страна на Джент. Сделката се реализира изцяло чрез размяна на акции, като за една своя акция акционерите на Mannesmann ще получат 59 акции на Vodafone вместо 54, както гласеше първоначалната оферта. В резултат на тези отсъпки цената на сделката се увеличи със 73.76 млрд. долара. Делът на акционерите на Mannesmann пък бе повишен на 49.5% вместо първоначалните 47.2%.
Практиката на поглъщанията в САЩ и Великобритания сочи, че в повечето случаи изпълнителните директори на поглъщаните компании печелят доста от такива сделки, като те лично получават акции и опции на значителни стойности. Случаят обаче не е такъв. Крис Джент е изпълнителният директор на обединената компания, а Клаус Есер остава в ръководството, но не получава подобни компенсации. Изглежда, че директорът на германската компания се е поддал на натиска от страна на акционерите, които пък, пренебрегвайки дългосрочните интереси, които в началото защитаваха, са се поддали на възможностите за бързи печалби. Това е първият случай в континентална Европа, когато интересите на акционерите са водещи. Малко след като сделката беше финализирана, Есер заяви, че в Mannesmann "акционерът е крал".
Очаква се сделката да доведе до
Vodafone се очертава да бъде компанията за мобилни телефони с най-силни позиции в световен мащаб, контролирайки 10% от телекомуникационния пазар. Клиентите й след обединяването възлизат общо на 42 млн. Компанията ще действа в 25 страни, на пет континента. До края на годината се планира да се направи възможен достъпът до Интернет чрез мобилни телефони, като отново Vodafone се очаква да заеме водещи позиции и в тази сфера. Всичко това се отчита от другите компании от бранша, които очевидно ще трябва да пристъпят към значителни промени с цел повишаване на конкурентоспособността си.
В последните години дерегулацията и глобализацията доведоха до увиличаване на конкуренцията, като това особено силно важи за телекомуникационния и финансовия сектор. Този фактор засилва вълната от сливанията и поглъщанията. Закупуването на американската Airtouch от Vodafone миналата година и поглъщането на Теlecom Italia от по-малката компания Olivetti са само част от примерите. Миналата година Deutsche Telecom закупи британската One2One. Освен сливания и поглъщания за бранша са характерни и сключване на договори за съвместна дейност, като най-близкият пример е съюзът на Vodafone с френската компания Vivendi като част от битката за Mannesmann. Освен това компанията планира и по-нататъшно разрастване, като в краткосрочен план ще се търсят възможности за сътрудничество в Испания. Италианските вестници пък нашироко дискутират възможността гиганти като испанската Telefonica и Deutsche Telecom да проявят интерес към Olivetti.
Vodafone ще трябва да продаде третия по големина британски мобилен оператор Orange, притежаван досега от Mannesmann, тъй като според разпорежданията на Европейската комисия компанията не може да притежава два мобилни оператора. Това предоставя нова възможност за поглъщания в бранша. Кандидати засега са France Telecom, холандската телекомуникационна компания KPN, американската MCI Worldcom Inc. Присъствието на компании с подобен ранг на английския телекомуникационен пазар би усложнило още повече положението на British Telecommunicatios. В резултат на успешното поглъщане пазарната стойност на Vodafone е три пъти по-голяма от тази на BT. Ръководството на най-голямата доскоро британска телекомуникационна компания ще трябва да положи доста усилия да убеди инвеститорите в ефективността на стратегията си. BT наскоро регистрира значителен спад в печалбите си, което налага съкращения на работни места. Друг неблагоприятен момент в състоянието на компанията е фактът, че за разлика от бившите държавни телекомуникационни компании в Германия, Франция и Испания тя не е основен доставчик на Интернет-услуги в Обединеното кралство.
Така най-голямото по мащабите си поглъщане представя сериозен повод за преосмисляне на дейността на телекомуникационните компании. То освен това сигнализира за установяването на нови правила в корпоративната история на стария компонент, при които водещо значение ще имат пазарните сили.
Алиса в града на Софиянски
Щеше да е забавно, ако не се виждаше от прозореца
Алиса е единствената приказна героиня, която би се чувствала на място в София с всичките й абсурди. Столицата прилича на сбор от недоразумения, но не измислени от Луис Карол, а допуснати от Стефан Софиянски и кметовете преди него. Като че ли единственото общо между огледалния и реалния свят е... Алиса Софиянска.
Перото на Луис Карол е повелило Алиса да падне в кладенец. В столицата на България тя пада свободно в улична дупка. И си мисли: "Често съм виждала котка без усмивка, помисли Алиса, но сега видях усмивка без котка - най-чудното, което съм виждала в живота си."
София е неравна и безредна. Не само жълтите павета се надигнаха. Безцветните павета на много места в града отдавна избраха свободата. Разредени като зъбите на първокласник, каменните кубове са образували опасни луфтове и възвишения. Карта на софийските ями би била много полезна за всеки пешеходец, шофьор и Жоро Павето. Снежно-ледената покривка, освен че "издаде" болнични листове на сума хора, с дългоочакваното си стопяване взе, че отлюспи и некачествените пътни кръпки по формулата "водата влиза във фугите, замръзва и изхвърля асфалтовите тапи".
Надупчени от паважна шарка са повечето столични улици, като най-впечатляващо, разбира се, е състоянието на централните маршрути. Ако някой непредупреден чужденец застане където и да било, за да погледа трафика на столична пряка, първият му въпрос без отговор ще бъде защо всички карат на зиг-заг, с артистични виражи по иначе правия път. В колите из столицата сякаш се возят неваляшки - това е впечатлението на незапознатите с разнокалибрените дупки, които шофьорите се стараят да избягват. "Язвите" по платната са с всевъзможен вид и размер - от малък хлътнал участък до ров, в който колата може да падне цялата и спокойно да я асфалтират отгоре. Като застанете на ъгъла на "Гурко" и "Шести септември" (точно пред будката на пазача от МВР) с намерение да пресечете улицата, шансът да се почувствате като целта, върху която трябва да се премине в автомобилен тренажор, е огромен. Всички коли взимат опасен курс право към вас, защото на платното зее кратер.
Столичани се познават най- лесно по синините по краката им, причинени от администрираното съжителство на хора и автомобили. Тротоарите, особено на малките централни улици, отдавна се разпознават единствено по непосредствената им близост до сградите. Въпреки многогодишната практика как се преодоляват препятствия малцина успяват да не трият гърбове плътно о мазилката на къщите и да не лъскат калници и брони. Това би се удало единствено на жената-каучук. Хората се движат по-често по платното като на разходка в парка. Отразената картинка може да се наблюдава в Борисовата градина, където по протритите алеи от време на време с "мръсна газ" прелитат лъскави лимузини. Незаконният начин да избегнат натоварения трафик по софийските булеварди датира от времето на транспортната стачка.
Най-вероятно резултатът ще е ваксина против бяс. Бездомните кучета отдавна са си отхапали място в герба на София. Нито един градоначалник от Каракачанов (оттам - каракачанска овчарка, май) насам не успя да се пребори с косматите скитници. Още по-лошо - те станаха неспасяемо много и често кръвожадни. Днес кучетата, за които никой не се погрижи, обикалят на глутници, предимно вечер. Много от тях са готови за адресна регистрация, защото обитават един и същ вилает. Например в Градската градина отдавна живее семейство с мокри носове, което оцелява благодарение на гевречените подаяния. Входовете и кооперациите обикновено взимат на отглеждане прилежащите клепоухи, за да не плащат на портиер. Някъде обаче е страшно. Освирепели пасажи от лаещи четирикраки "отцепват" улици по-добре от платената охрана на Клинтъновата визита. Вместо безпомощно да ги гледат, общинарите могат да ги оползотворят по схемата "куче влачи рейс".
Стига да не е с трамвай или метро. Мотрисите непрестанно си сменят маршрутите. Вярно, вариантите не са толкова много, но са достатъчно изнервящи. Понеже общината кърти и ремонтира някъде през цялото време, трамваите биват често пускани по различни от номерираните им траектории, като единственото изискване за нарушаване на традицията е да има релси.
Ако пък децата им ги накарат да се качат с увеселителна цел на метрото, столичани рискуват пак да бъдат изплюти не точно там, където планират, защото през изминалата година може да е достроена нова спирка.
Временните спирки станаха постоянни, тълпите по тях - вечни. Гражданите продължават да висят от вратите, да се газят и ругаят в раздрънканите возила, затова е малко странно, че започнаха да дупчат билети.
София е като огромен контейнер за боклук. Сезонно тя е обречена или на амбалажни вихрушки, или на кални бани. Смрад на скара, плющящи по сергиите парцали, преливащи кофи за смет и мандарини с касова бележка - това е описанието на ул. "Граф Игнатиев", а не на събор в Поручик Чунчево.
В центъра кофи за боклук почти няма. Ако има, те са на всеки километър и ако безработни съкварталци не са наклали огън в тях, те са опоскани от клошари или препълнени от индустриален или ресторантски боклук.
И цъфтят в суматохата кестени... Освен с ведрата си усмивка кметът Стефан Софиянски сигурно ще бъде запомнен още с построяването на фонтаните на площад "Славейков" и пред президентството, с пускането на метрото и с реконструкцията на булевард "Христо Ботев". Иначе София е мръсна и пълна с кал, дупки, счупени лампи, бездомни кучета и просяци. От година на година улиците са все по-претъпкани с коли, а пътуването с градски транспорт си остава кошмарно преживяване. На този фон общинските съветници и общинската администрация ту се мразят тайно, ту демонстративно се потупват по рамото за добре свършената работа.
Вечното оправдание за безхаберието е, че няма пари. Какво и как да се направи кметът Софиянски може би трябва да попита любимия си пример за подражание - московския кмет Юрий Лужков. Проблемът е, че българската столица си остана бедна, защото приходите от продажбата на около 80% от общинските активи за шест-седем години достигнаха само жалката сума от няколко десетки милиона долара. Миналата година, когато беше пикът на продажбите, най-атрактивните обекти и дружества в столицата бяха раздадени на РМД, а общинската хазна получи в брой около 13 млн. долара. И на фона на масовите продажби на РМД от страна на държавните органи това даже мина като голям успех.
За да финансира инвестиционните си проекти, София емитира еврооблигации за 50 млн. евро. И почти нищо не се промени. Доколкото може да се съди по проекторазпределението на общината за тази година, парите пак ще се вложат само в козметични подобрения. По случай деня на София на 17 септември се очаква кметът радостно да открие новата отсечка на метрото до Булбанк (осма станция). След около месец в столицата ще се появят и нови чешки трамваи. До лятото общината евентуално ще обнови и жълтия паваж, ще пусне няколко частично реконструирани улици и булеварди. Ако, както се очаква, европейските природозащитни организации дадат пари, може да се построят и повече приюти за кучета. И толкова. За истински значимите проекти като подземните паркинги, строежа на надземни отсечки за облекчаване на трафика или продължаване на метрото до Интерпред и до "Младост" ще се чакат или пари от чужди инвеститори, или чудотворно подобряване във финансите на общината.
По-голямата част от средствата, привлечени чрез еврооблигационния заем, са вложени в ДЦК в Столичната общинска банка. От парите от облигациите през 2000 г. ще бъдат използвани около 60 млн. лв. за т.нар. капиталови разходи (строежи и ремонти в столицата, покупка на оборудване за общината). От тях около 5 млн. лв. ще отидат за плащания по проекти, завършени през миналата година, но останали неплатени. Останалите пари ще се използват най-вече за строежа или реконструкцията на десетина големи улици.
Отделно според рамката в закона за бюджета за тази година на общината под формата на държавна субсидия са отпуснати 59 млн. лв., от които за капиталови разходи са 37 млн. лв. От тях около 14 млн. лв. са заделени целево за пускането на новата отсечка на метрото, 8 млн. лв. ще бъдат насочени за плащане на новите чешки трамвайни мотриси (пристигнали в края на 1999 г., но предвидени за плащане през тази година). Още от миналата година са заложени също и пари за пречиствателните станции в Кубратово, Самоков, за довършване на станцията в Бистрица. С разходите за тях близо 24 млн. лв. от държавната субсидия вече могат да се смятат за похарчени. Остават 13 млн. лв. за останалите няколко десетки обекта.
Отделно общината е заложила в проектобюджета си за 2000 г. около 18 млн. лв. за капиталови разходи от очакваните си собствени приходи. Сумата им е записана като близо 360 милиона лева, по рамката на бюджета общината може да използва за капиталови приходи до 5% от тях. Най-големият проблем на общинските инвестиции е, че се облагат с 20% ДДС. Тази сума никога не се връща под формата на данъчен кредит, защото общината не е регистрирана по ДДС. "Това е убийствено за инвестициите, би трябвало да се промени законът, макар че е малко вероятно да се случи", каза пред "Капитал" Михаил Виденов, шеф на управление "Инвестиции и контрол" в общинската администрация.
Според едно изследване на КАТ отпреди няколко месеца в София са регистрирани 560 хиляди коли, а местата за паркиране в централната част на столицата са 3800. Огромното несъответствие между броя на колите и мястото за паркиране не е нов проблем, но се задълбочава от година на година. Всъщност още преди десетина години КАТ с оптимизъм съобщил, че "за софиянци не достигат десет хиляди паркоместа". И броят на колите, и броят на пешеходците, и недостигът на място в центъра оттогава нараснаха с пъти и очевидно ще продължат да растат, което не би трябвало да значи, че София е пренаселена, а че просто никой не си прави труда да оптимизира пространството, както се стремят управите на всички големи градове по света.
Паркирането в широкия център на София е ад. Често за придвижването от крайните квартали до сърцето на София са необходими поне 20 минути, а за да намериш място за паркиране са ти необходими още 40. Така градът се задръства с лутащи се безцелно автомобили, които циркулират като старфайтери по главните артерии и страничните им улички. В същото време всеки квадратен сантиметър от тротоарите е зает от наблъскани като сардели коли, а пешеходците минават на зиг-заг между тях и забърсват с дрехите си мръсните им калници.
Проблемът с паркирането в София се решава само с административни мерки. КАТ глобява за неправилно паркиране или нарежда на общинската фирма "Паркинги и гаражи" да вдига колите с паяци. За късмет на шофьорите паяците са само осем, от тях половината са стар модел, тоест не могат да вдигат мерцедеси и джипове. "Паркинги и гаражи" обаче е купила четири нови паяка, за които тези дни се очаква да плъзнат по софийските улици. Най-възмутителното в административния подход е, че засяга най-вече шофьорите, но твърде малко работи за техния интерес. Например не е известно някой да е наказал магазините, които слагат отпред щайги, кашони, кофи и столове да си запазват място, въпреки че нямат платен служебен абонамент. Също както не е известно да са били санкционирани магазини, които изнасят стоката си на тротоара за реклама и пречат на пешеходците, без да са платили за тротоарна площ. Да не говорим каква грозна шарения е. На всичко отгоре паяците вдигат коли не само по нареждане на КАТ, но и по заповед на кмета и на Министерския съвет при официално мероприятие (например посещение на Клинтън). Автомобилите могат да се прибират също при предстоящ ремонт на улицата. В тези случаи шофьорите не дължат глоба. Иначе вдигането с паяк струва 29 лева, плюс такса паркинг, ако колата не е прибрана достатъчно бързо. Сравнително най-евтино и удобно остава да се паркират колите в сините зони. Там паркирането струва 40 стотинки на час. Ако шофьорът не плати, на колата се слагат скоби, а при махането им се налага глоба 9.90 лв. Това общо взето е най-примитивният начин да накараш един шофьор да плаща таксите си. Проблемът и на синята зона е, че не се управлява и контролира по най-удачния начин. На много малко места в столицата има монтирани необходимите апарати за отчитане на престоя в синята зона за разлика от всички европейски градове. За нашенските управници зоната е част от улицата, на която поставяме знак, и с това решаваме проблема, вместо да съществува стратегия и управление на местата. Според изчисленията на представителите на световноизвестната фирма Duncan Industries в България, която се занимава с контрол и управление на паркоместата, приходите от тази дейност в столицата би трябвало да възлизат на над 7 милиона долара. И тъй като сините зони са оставени на самотек, софийската община губи тези пари, а с това и парите, с които трябва да се инвестира.
Общинското ръководство от години лансира идеи за строеж на многоетажни паркинги, дори има определени петна за строеж на такива подземни съоръжения. По думите на Иван Гечев, зам.-кмет на столицата, има 24 предвидени терена. Засега единият голям подземен паркинг в центъра е този под НДК. Въпреки че повечето шофьори обаче го намират за твърде скъп (месечният абонамент струва 76 лв.) и разположен на недостатъчно удобно място, той все пак е пълен през повечето време. Другият, малко по-евтин паркинг "Витоша", близо до Южния парк. Там месечният абонамент е малко над 50 лв. и паркингът също е доста зает. Пак до НДК се намира и най-големият наземен платен паркинг в центъра на столицата, който се стопанисва от общинската фирма "Озеленяване". Тя от своя страна го е дала под аренда на фирма "Джани и ко" още през 1996 г. Фирмата е собственост на небезизвестните братя Джанкови, близки до синята власт не само в София, но и със сериозни позиции в правителството на Иван Костов. Всъщност стопанисването на най-големия паркинг в центъра на столицата се изразява единствено в събиране на такси за паркиране без каквито и да е ангажименти за сигурността на автомобилите, които се намират там. Обичайна практика е на въпросния паркинг някой шофьор да изпищи, че му разбили колата и откраднали касетофона. Договорът между "Джани и ко" и фирма "Озеленяване" е приключил през юли 1999 г., но въпреки това Джанкови продължават да стопанисват паркинга. Сега общинарите са завели съдебно дело, за да получат от "Джани и ко" наемните суми, които те забравили да платят.
Изобщо наемателите гледат на отдадените им паркинги обикновено като на касичка, в която само трябва да се пускат парички, без да се поемат някакви ангажименти. Липсата на пространство в центъра на София превръща всяко заградено място или отдаден под наем ведомствен паркинг в машина за пари, която снася ежедневно.
"В София няма подземни паркинги, защото сметките не излизат. В края на 1997 г. Българско-американският инвестиционен фонд предложи да инвестира в строеж на такива паркинги. Обаче пресметна, че за да му се възвърнат инвестициите за пет години, месечният приход от едно паркомясто трябва да бъде 150 долара", заяви Иван Гечев. Според него единственият начин да се постигне възвръщаемост при строеж на паркинг с два подземни етажа (повече биха били несъвместими с канализацията в София) е да има достатъчен оборот и да не се разчита на месечен абонамент. "Максималната цена, която би платил един шофьор на час за паркиране в центъра, е 2 лв. Ако паркингът има 80% заетост за 8 часа, това прави към 120 долара месечен приход от паркомясто. Значи, за да се осъществи такъв проект, трябва отпреди да се гарантира заетост над 80%", поясни Гечев.
Общината в момента инвестира само в един проект за паркинг между Булбанк и бул. "Христо Ботев". За него не е обявен конкурс по Закона за обществените поръчки, но въпреки това по думите на Иван Гечев се състезават двама инвеститори. По всяка вероятност идеята е те да купят от общината правата върху паркинга след приключването на строежа. Нов паркинг има също при седма станция на метрото до Булбанк. По думите на Иван Гечев Булбанк е дала доста средства за строежа на паркинг при седма станция на метрото, затова е получила 60 места в този паркинг за вечно ползване. В съседство с Булбанк се строи и друг паркинг от частна фирма, която е получила от общината правото да ползва около 40 паркоместа за десет години.
Най-любопитният нов проект за нови подземни паркинги е те да се построят в дворовете на училищата в центъра - примерно на бившата Първа мъжка гимназия на ул. "Стара планина" или "Антим Първи" на ул. "Оборище". Проектът е патентован от архитект и чака съгласуване в кабинета на Софиянски. По думите на общинския съветник Светозар Филипов, член на комисията по транспорт и председател на комисията по строителство и благоустройство, проектът е получил съгласието на образователното министерство. Паркингите би трябвало да бъдат строени по време на летните ваканции, така че да не пречат на учебните занятия, освен това да гарантират безопасност на движението чрез входове извън дворовете, както и чистота на въздуха чрез извеждане на пречиствателните отходи над покривите на училищата.
Новите големи паркинги, когато и ако се стигне до строежа им, вероятно ще се строят съвместно от общината и от частен инвеститор. За избора на такъв инвеститор би трябвало общината или "Паркинги и гаражи" да обявят открити процедури по закона за обществените поръчки. Засега има чужд инвеститор, заявил интерес към строежа на подземен паркинг под терена на паркинга на "Орлов мост" (ъгъла с ул. "Гурко"). Според Светозар Филипов може освен това да се мисли за подземен паркинг с незабележими входове на площад "Народно събрание", в полудъгата "зад опашката на коня", на пл. "Александър Невски" и пр. Проектира се също нов паркинг между ул. "Княз Борис" и "Братя Миладинови", близо до вече съществуващия подземен паркинг на Булбанк. За надземни паркинги има проекти за строежи по пътищата от "Люлин" и от "Горубляне" към центъра.
Другият шанс да се появят нови паркинги е да се строят големи супермаркети и търговски центрове, които задължително се планират с места за коли отпред. Например "Ащром", инвеститорът за халите, предвижда да построи паркинг с 80-90 места на ъгъла на "Пиротска" и "Мария Луиза". Досегашният магазин на "Метро" и новият, който трябва да се открие през март в "Люлин", имат паркинги с по неколкостотин места.
Неприятната истина е, че дори да се осъществят всички проекти на общината и на инвеститорите, те няма да решат, а само ще облекчат проблема с паркирането. Новите паркинги са планирани да имат по стотина, а най-големите - по 600-700 места (примерно този на "Гурко"), с което съотношението на няколко стотици хиляди автомобили към няколко десетки хиляди места за паркиране ще се запази. За това е необходимо към проблема да се подхожда комплексно - от една страна, да се мисли за нови паркинги, а от друга, да се въведе такава организация на движението в центъра на столицата, която максимално да облекчава транспорта.
Ако контролът върху паркирането в центъра се затегне или направо се орежат местата за паркиране, софиянци очевидно ще трябва да се пренасочат към пътуване с обществен транспорт, в резултат на което автобусите и трамваите ще станат още по-претъпкани и нередовни. По данни на столичната компания за градски транспорт в София през делничен ден се отчитат около 2 млн. пътувания. Проучването е правено въз основа на броя на купените билети и карти плюс приблизително и вероятно преоценено отчитане на гратисчиите. Ако средно на ден хората пътуват с три-четири превозни средства, това означава, че 500-700 хиляди души ползват градския транспорт в София. На фона на такова търсене предлагането е малко мижаво - в столицата има малко над 150 маршрута, по които в зависимост от дължината им обикновено се движат от 3-4 до 7-8 коли.
В общината вече има проект на наредба, според която 10% от линиите на автобусите да се дават за управление на частни фирми. Първите частни линии вероятно ще бъдат най-късите и най-лесно управляемите според Светозар Филипов. Добрите намерения за даването на градския транспорт в частни ръце са проектът да започне още тази година. Откритите процедури за това отново трябва да бъдат обявени според Закона за обществените поръчки от името на общината или на "Столичната компания за градски транспорт - холдинг" (СКГТ).
Другата новина е, че шефовете на градския транспорт заради финансовите затруднения най-сетне обмислят ограничаване на преференциите на учениците и пенсионерите. Идеята е примерно родителите на учениците да декларират дохода си и ако той надхвърля 250 лв. на човек в семейството, децата да нямат право на безплатни карти. За пенсионерите се обсъжда, ако работят и имат достатъчен доход, също да бъдат лишени от правото на по-евтини или безплатни карти. За поскъпване на билетите засега не се говори. Ясно е обаче, че ако финансовите проблеми на СКГТ продължат, след време ще се стигне и до по-високи цени, но транспортът няма да стане по-добър.
Гордостта на Софиянски в началото на новото хилядолетие ще напредва бавно, но славно. Докато в първите месеци след пускането си броят на пътниците в метрото беше символичен, след удължаването на маршрута на трамвай 20, за да прави връзка с подземния транспорт до "Люлин", пътниците достигнаха около 20 хиляди дневно. Очаква се потребителите на метрото да се увеличат няколко пъти, когато се пусне отсечката до Булбанк, а след това броят им да нараства пак така скокообразно с всяка следваща нова отсечка - до Ректората, след това до стадион "Дружба" (девета станция) и след това до Интерпред (десета станция). От девета до десета станция общината разчита строежът да приключи особено бързо, защото ще се използва построеният преди години (но останал неизползван) подземен тунел за трамвай близо до "Драган Цанков" с дължина около 2 километра. До Интерпред ще се търсят инвеститори или общината ще разчита пак на държавна подкрепа. Последващите отсечки по думите на Светозар Филипов ще струват по-евтино и ще се финансират вече със собствени средства на общината.
Другата новост при метрото е, че занапред фирмата строител "Метрополитен" ще поеме и функциите на строителен надзор (колкото и странно да изглежда това). "Съгласувано е с юристи, няма проблем от правна гледна точка", каза пред "Капитал" Светозар Филипов. Този понеделник Столичният общински съвет трябва да вземе решение да промени предмета на дейност на "Метрополитен", така че тя да има право да контролира строежите на тунели, мостове, подлези и естакади, както и на самото метро.
Общинарите хем са доволни, че маршрутните таксита са поели част от пътниците на градския транспорт, хем са недоволни, че не могат да ги контролират. Проблемът не е само, че не издават билети. Обвиненията са също, че спират и тръгват без никакви правила, нарушават знаци и направо създават опасност за катастрофи. Затова се очаква до няколко седмици СКГТ да поиска от зам.-кмета Ерхард Матеевич да й възложи контрола върху маршрутките.
Малко известен факт е, че гражданите могат по своя преценка да изпращат на общината мотивирани искания за нови линии на маршрутни таксита. "Това определено е за предпочитане, отколкото по някои линии да се движат мръсни, стари и полупразни автобуси", заяви Светозар Филипов.
Преди да се вземат решенията за нови линии, СКГТ ще събира още информация за пътникопотока.
Общинарите говорят за няколко места, където движението на колите може да се облекчи чрез строеж на надземни пътища. Търсенето на решение например за левия завой по "Граф Игнатиев" в посока на НДК ще стане особено необходимо, след като до няколко месеца се пусне новата отсечка "Въртопа" (от "Младост" до бул. "Климент Охридски" в "Дървеница"). В резултат на това се очаква да се засили трафикът по "Драган Цанков" и да се увеличи броят на колите, които чакат да завият по "Граф Игнатиев". Като вариант за облекчаването на трафика общината е стигнала до решение да обвие столицата с криволичещи велосипедни алеи. Начертаните маршрути, по които общината ще трасира велосипедните алеи, са много - някои от тях са от НДК към Южния парк, от пл. "Македония" към Княжево, от ул. "Фритьоф Нансен" към Борисовата градина и др. Това заедно с изграждането на гаражи на възловите места на града безспорно ще облекчи движението. Реализирана, тази идея би изглеждала примерно така: пътувате от "Младост" към НДК, минавате през центъра, където си оставяте колата в подземния гараж на ъгъла на ул. "Гурко", и продължавате на колело по велосипедната алея на бул. "Евлоги Георгиев". Пилотно изпълнение на това намерение е вече очертаната в жълто и щампована със стилизирани велосипеди алея около НДК. Останалите участъци от "спортна" София засега са на етап работно проектиране, но ако и те бъдат изпълнени, както тази при НДК, т.е. картинка на асфалт, ефектът от тях ще е равен на нула. Облекчаване на трафика се предвижда да бъде осъществено и чрез осигуряването на транспортен достъп от всички посоки на столицата до международното летище. Това е предвидено в инфраструктурната програма на общината за тази и следващата година. В момента дотам ходи само автобус 84, а на връщане към града и група крайно меркантилни таксиметрови шофьори. Друг амбициозен проект е разширяването на околовръстния път до размерите на магистрален път (така е и било предвидено преди години да бъде). За изпълнението му ще трябва да се работи съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като шосето е част от републиканската пътна мрежа. Не на последно място ще се решават транспортните проблеми на жилищните комплекси, някои от които са направо откъснати от града. След приключването на всички тези проекти значително ще се облекчи пътуването на софиянци, но докато това стане, задръстванията в София и пороят от упреци към общинската управа ще продължат.
Въпреки добрите намерения и пооправеното осветление през последните няколко години, още има места в столицата, където минаването по тъмно е като преживяване от филм на ужасите. Подобно на почистването и водоснабдяването, очаква се осветлението да бъде отдадено на концесия по райони. Това е записано в решение на общинските съветници, но и досега общината не е направила нищо, за да го изпълни. Според Пачко Шопов, шеф на общинска фирма "Пътна сигнализация", цитиран от в. "Стандарт", в момента работят около 80% от уличните лампи в София. Пак според изявлението на Шопов добре ще е сегашните живачни лампи да бъдат сменени с по-икономични натриеви осветителни тела.
Другите страшни места са все още непоправените подлези. Повечето от тях са отдадени за стопанисване на общинската охранителна фирма "Егида - София" ЕАД. Миналата година общинският съвет отпусна на "Егида" на два транша средства от специализирания общински приватизационен фонд, общо около 2.5 млн. лв. по програмата за реконструкция на подлезите през 1999 г. "Егида" наскоро приключи с реконструкцията на два подлеза по бул. "България" - при Техникума по керамика и на кръстовището с "Димитър Несторов", както и с подлез "Царевец" на Орлов мост. Пред завършване са подлезите на бул. "България" при пл. "Ручей", на кръстовището с ул. "Гоце Делчев", както и подлезът на "Цариградско шосе" при Полиграфическия комбинат. "Егида" през следващите месеци ще започне реконструкцията на подлезите на кръстовището "Ситняково" - "Оборище", на "Витоша" и "Пенчо Славейков", при гара "Подуяне - запад", още два на бул. "България" (при 126-о училище и "Мотописта"), на "Цариградско шосе" на ъгъла с улица "Светослав Тертер" и при музея "Земята и хората". Подлезът на халите, макар че е включен в програмата за реконструкция на подлези за 1999 г., въобще не е предвиден от "Егида" за реконструкция в близко бъдеще. Друг важен подлез - този при хотел "Плиска", също ще си остане непоправен още дълго време, защото общината дори не е решила на кого ще възложи да го реконструира.
Изглежда, ще трябва да минат доста години, преди общината с чиста съвест да твърди, че София е европейска столица.
Откакто е столица, София решава едни и същи проблеми
"Да се облагат всички, които влизат в града с кола или коне, да плащат по нещо, защото те, като минават по улиците, товарят и разтоварват разни стоки, остават нечистотии и развалят калдъръмите. " Така в едно от първите си заседания градската управа на София след Освобождението налага данък за благоустройствени "почини".
Проблемите, които първите управници на София - "опитни в обществените дела люде" - трябвало да решат, за да започне градът да се развива като столица, много приличат на тези, които 120 години по-късно община София решава.
В управите на следосвобожденска София наред с огромното руско влияние се долавя и влиянието на други европейски държави в съставянето на градския ред. В протоколите на заседанията наред с турцизми се появяват и безброй руски понятия и всякакви пригодени по най-различен начин чуждици. В сметките на столицата се споменават ту рубли, ту франкове или турски грошове и много рядко левове. Общината в много случаи се занимава с дреболии, които щяха да изглеждат смешни, но те са били особено важни за прохождането на града.
Първото заседание на градската управа се провело на 13 февруари 1878 г. На него общинарите вземат енергични мерки за издирване на изпокрадените улични фенери на града. На следващото заседание управата решава проблема с настаняването на губернатора и канцеларията му, като за целта трябва да се ремонтира из основи една стара порутена сграда. С този акт управниците поставят началото на модерния сега строителен надзор. После се сещат и за нуждата от градоустройствен план на града и такъв бил набързо изготвен от архитект Колар, пребиваващ в града чех. Планът бил моментално приет от общинската управа и подробно разработен и утвърден от княз Батенберг. Два месеца по-късно бил отхвърлен пак от княза, тъй като претърпял критики по отношение на предвидените в него прави и широки улици, нещо, което би засегнало повечето от застроените вече махали и щяло да доведе до разходи за отчуждаване на сгради. Същата година - 1879 г., е разработен и отхвърлен още един градоустройствен план на София, обсъдени са няколко други идеи за съставянето на такъв, за да се стигне до трети вариант, който е одобрен.
Въпреки липсата на бюджет първите общинари завидно добре са се справяли с проблемите на града. Някои от тях звучат болезнено актуално и до днес. Липсата на средства обаче нито за миг не помрачава ентусиазма. При появата на належаща градоустройствена нужда, градските управници без свян прехвърлят на гражданите или на определени съсловия както труда, така и разноските.
Но още по-голяма напаст от калта били
Друг сериозен проблем за София бил
За начало общинските служители се заели с намирането на подходяща дума, с която да заменят турското боклук. След упорит труд стигнали до решение думата боклук да се побългари с дългото человечески непотребни вещества. Докато градските управници умували над подходящ заместител на думата боклук, полицмейстерът на града, който в онези години бил над общинската управа, издава първите разпоредби за чистотата. Това било през 1887 г. За целта сто каруци целодневно в продължение на 2-3 седмици обикаляли дворовете и изривали натрупаните в тях отпадъци "бързо и без каквото и да е замайване". За да се запази постигнатият от това ефект, следва заповед на градоначалника: "Всички без изключение да метат всяка заран половината улица пред къщата и събраний смет да се изхвърля. Непослушните ще се щтрафуват за първи път по два франка. Този щтраф ще се удвоява и утроява и пр., и пр. при повторителни случаи. " Извозването на събраните "вещества" ставало със специално наети от общината "кола с по тек кон".
Превозването в София ставало предимно с файтони, но файтонджиите се чувствали монополисти и често определяли таксите, както им падне, особено през почивните дни. Това предизвикало недоволството на гражданите и градските управници определили ценова листа, по която да возят файтоните в София, а по късно и Правилник за публичните файтони и брички. Според него всеки файтонджия трябвало да има разрешително. Това на свой ред предизвикало недоволството на файтонджиите, които решили да бойкотират тази мярка. На протестите им общината отговорила с решение "да се подирят и повикат с телеграф файтонджии отдругаде".
Не след дълго се появява ново транспортно чудо - омнибусът (конски трамвай). В общината постъпва прошение от търговското предприятие за превоз "Петров и с-ие" да "устрои омнибуси за евтина и лека ежедневна комуникация". Решението на общината е в полза на нововъведението, като на същото заседание определят и цените на услугата.
Общинските съветници се намесвали при всеки сигнал за нередности в града. Рожба на такава реакция са "Примерни правила за проститутките и публичните домове в София". През 1880 г. тези правила били поправени, като с тях общината определила къде могат да се правят публични домове, техните категории, такси, но отредила щатна длъжност "надзирател на публичните домове", който правил списъци на "публичните жени". Желанието на градската управа било да изнесе порока вън от града в определена за целта сграда. Идеята допаднала на един кюстендилец, който пратил молба в общината да му отпусне "място 2500 - 3000 квадратни метра за построяването на бардак", като приложил към молбата и таксите, които ще взима. Отговорът на общинският съвет бил: "Градското общинско управление само ще строи такива домове и ще ги дава на подобни като него."
Режат привилегиите на РМД
Поредното предложение за промяна в закона предвижда офертите на РМД да се намаляват с норма на дисконтиране, а не само с 10%, както е в момента
Работническо-мениджърските дружества (РМД) са на път да станат купувачи почти като всички останали. Ако действията и изявленията на управляващите бъдат приведени в синхрон, привилегиите, с които този тип дружества се ползват при раздържавяването, значително ще бъдат намалени. В рамките на една седмица, първо, министърът на икономиката Петър Жотев обяви, че няма да се сключват сделки с РМД за предприятия, чиито финансови показатели се влошават точно преди приватизацията, и второ - парламентарната икономическа комисия внесе предложение за промяна в закона за приватизацията. В него текстът, според който офертите на РМД се дисконтират с 10% и тогава се извършва класирането на кандидатите, ще бъде заменен с друг, в който пише, че при класиране на оферта, подадена от РМД, "офертната цена се дисконтира с оглед на установяване настоящата стойност на оферираната сума при норма на дисконтиране 10 на сто съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация".
Разликата между
Именно вторият вариант да бъде записан настояваше МВФ още при предишната промяна в закона, но тогава председателят на икономическата комисия неволно обърка текста при четенето му в пленарната зала и вместо норма на дисконтиране, каза само дисконтиране. По този начин преференциите на РМД останаха почти толкова високи, колкото и дотогава си бяха, а в резултат тези дружества продължиха да печелят повечето приватизационни сделки.
Предстоящата поправка ще е 22-а поред за почти осемгодишната история на закона за приватизация. Предложението за отстраняване на допусната неточност в текста за дисконтирането е на икономическата комисия, като то се добавя към правителствения проект за премахване на извънбюджетната сметка на Центъра за масова приватизация. Предстои измененията в закона да бъдат предложени в пленарната зала за първо четене.
Притеснен от огромния брой сключени приватизационни сделки с РМД, а вероятно и в резултат на разговорите си с мисията на Международния валутен фонд вицепремиерът заяви, че основен приоритет ще е поставянето на равна основа на стратегическите инвеститори и РМД. "В Министерството на икономиката, а и в Агенцията за приватизация не са добре дошли тези РМД, които с дейността си са показали, че влошават резултатите, че съсипват предприятията. Никъде в Закона за приватизацията не пише, че приватизиращият орган няма право да се съобразява кой купува, независимо от другите параметри на сделката - цена, инвестиции и т.н. Тук ще има съществена промяна и просто ми се иска тези РМД да чуят моето послание и да си оправят предприятията. Иначе няма да купуват, при нас поне", обясни пред Дарик радио министърът на икономиката.
Осъществяването на тази промяна ще зависи предимно от волята на приватизиращите ведомства, тъй като според Жотев нормативната рамка няма да се променя. "Законът не забранява на продавача да анализира финансовите възможности, опита и познанията на купувачите", коментира вицепремиерът.
Трудно обаче ще бъде спазването на този ангажимент. Сериозна доза субективизъм може да има при определянето на факторите, довели до влошаването на финансовите резултати, т.е. дали те са пряко следствие от целенасочени действия на ръководството на дадено дружество, или пък например от влошена стопанска конюнктура. Проблеми могат да възникнат и от факта, че материята няма да е регламентирана законово. Отхвърлянето на офертите на РМД с по-добри финансови показатели от останалите кандидати може да послужи за обжалване на някои сделки и съответно до забавянето им.
Все пак вицепремиерът предприе първата реална крачка в посока намаляване на шансовете на РМД да закупят дадено предприятие. След като издаде редица заповеди за удължаване сроковете за подаване на оферти (в много от процедурите сроковете са скъсени до невъзможност за участие на фирми, които не са разполагали с предварителна информация), в надпреварата за някои дружества вече могат да се включат и други участници. Практиката досега показа, че доста потенциални инвеститори не кандидатстват заради липсата на време да се запознаят с документацията и да подготвят оферта. За РМД късите срокове бяха още едно предимство, тъй като те безкрайно добре познават предприятията, а липсата на конкуренция им осигуряваше евтина покупка.
Вече доста големи и атрактивни предприятия станаха собственост на мениджърските си екипи. Още повече че през последните две години, когато на практика бяха приватизирани най-голям процент от държавните активи, сделките с РМД бяха повече от половината. Макар и малко закъсняло, стига да стане факт, промененото отношение към РМД ще окаже положителен ефект върху приватизацията на оставащите държавни дружества.
Няма стратегически инвеститор за варненската корабостроителница
Няма стратегически инвеститор за варненската корабостроителница, обяви през седмицата министърът на икономиката Петър Жотев. Доскоро офертата на полската шчечинска корабостроителница се считаше за спасителна, но Жотев бързо успя да разсее надеждите за светло бъдеще на варненския завод, като обясни, че получените документи са по-скоро писмо за намерение, а не детайлно предложение. Според запознати въпреки огромната папка с документи, представена от полската корабостроителница в Министерството на икономиката, текстовете, съдържащи реално предложение за варненския завод, са критично малко. Там лаконично се казвало, че срещу един долар поляците искат държавата да отпише вземанията си, и също срещу един долар да покрият останалите задължения към кредитори.
Съдбата на варненската корабостроителница към момента остава неясна. Дружеството е с открита процедура по несъстоятелност. В момента се приемат възраженията на кредиторите по внесения в съда списък с дълговете на корабния завод. Само чрез изготвяне на оздравителен план варненската корабостроителница може да избегне фалита. А срокът за изготвяне на плана ще изтече до два-три месеца. "План за оздравяване ще бъде изготвян само ако има стратегически инвеститор", категоричен е Жотев. Трудно ще се намери купувач, готов да плати целия дълг на варненското дружество, така че кредиторите ще трябва да са готови за редуциране на вземанията си. Дълговете според внесения списък с кредиторите възлизат на 147.7 млн. лв. Ако не бъде приет оздравителен план, процедурата по несъстоятелност предвижда продажба на отделните активи, чиято балансова стойност е около 40 млн. лв. Преди две седмици надзорният съвет на варненското дружество избра Сергей Лазаров за изпълнителен директор, а Иван Бояджиев - за член на управителния съвет. Мотивът за смените е, че двама от членовете на управителния орган работят в чужбина и не могат да изпълняват функциите си. Избирането на Лазаров обаче се оказа неприемливо за собственика в лицето на държавата, тъй като, преди да бъде назначен, той беше представител в България на шчечинската корабостроителница, както и на един от кредиторите на варненския завод - полската "Х. Цигиелски". Самият Лазаров заяви за "Капитал", че веднага след избирането му е прекратил всякакви взаимоотношения с полските фирми. "Принципалът на дружеството не е уведомен за смените в ръководството на корабостроителницата и не подкрепя новите членове на управителния съвет", каза Жотев. "До края на седмицата ще бъдат избрани нови членове на управителния съвет, а до 45 дни ще бъде свикано общо събрание на варненската корабостроителница, на което ще бъдат извършени промени и в надзора", допълни министърът.
"Погребите" повлякоха международен скандал
Проект за болница скара община, банка и японски инвеститор
Миналата седмица е отнет международният паспорт на Румен Сербезов и му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 3000 лева, научи "Капитал". Сербезов, бивш посланик на България в Япония и министър на търговията по времето на Тодор Живков, бивш служител на Мултигруп (началник на отдел "Промишлен"), напоследък стана популярен около скандалите с банка "Токуда кредит експрес" и проваления японски проект за строителството на модерно болнично заведение в София.
Привлечена от благородната идея столицата да се сдобие със супермодерна болница, и общинската управа се забърква в този на пръв поглед странен скандал. Предисторията започва с визитата на японския милионер-меценат Токао Токуда, собственик на фирма "Токушокай медикал корпорейшън", преди около три години. Тогава той заявява намерението си да построи в София болница с 500 легла, спешно отделение и клиника за трансплантация на органи, като инвестира в нея внушителната за страната ни сума от 100 млн. долара.
Първата стъпка е намирането на подходящ терен. Така се стига до сключения на 10 юни 1998 г. между столичната община и "Токушокай - София" с управител Румен Сербезов като представител на японската корпорация договор за продажба на парцел частна общинска собственост. Парцелът е в местността Погребите на площ от 27 000 кв.м и е оценен за сумата от 1 020 000 долара. В договора с общината е отбелязано, че реституционни претенции към терена няма, но е пропуснат фактът, че той е натоварен с други тежести - договор за съвместна дейност с фирма "Интерфорум", собственост на Еди Минасян от 1990 г. Съгласно договора сградата на "Арсенала" в местността Погребите трябва да се превърне в увеселително заведение - дискотека. Това обаче става ясно след сделката. Пълномощникът на "Токушокай медикал корпорейшън" Румен Сербезов, който не е разполагал с нужните средства да плати парцела, потърсил финансиране. Така сумата от 963 000 долара за имота е прехвърлена от лизингова къща "Лейди ВСМ" АД по сметка на "Токушокай- София". По това време лизинговата къща е основен акционер в Кредит експрес банк.
Седмица след сключване на сделката за парцела Сербезов прави предложение за закупуване на 50.01% в капитала на банката. Като основание за това е посочена необходимостта от гаранции за японския инвеститор за надеждна банка, през която да преминават траншовете за изграждане на болницата. А в писмото за намерения са изброени видни политици, които са дали подкрепата си на това намерение. През септември 1998 г. японският инвеститор, представляван от Сербезов, получава временни удостоверения за 50.01% от капитала на банката. Твърди се, че той платил участието си в капитала на банката отново със заемни средства, което е нарушение на Закона за банките.
В договора, който Сербезов подписва с общината, е записан срок от 18 месеца, в който трябва да започне изграждането на болницата, а това все още не е станало.
Накратко
През изминалата седмица парламентът прие на второ четене Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. Доброволни да са данните за етническа група, вероизповедание и майчин език при преброяването на населението, предвижда текст от закона. Той предизвика продължителни спорове в пленарната зала. След гласуването на текста Ахмед Хюсеин от ПГ на ОНС заяви, че в знак на протест парламентарната група напуска заседанието. Според него при следващото преброяване на населението щяло да има манипулации.
Българският президент Петър Стоянов изпрати поздравителна телеграма до Стипе Месич по случай избирането му за президент на Хърватия. Ролята на вашата страна за стабилността на Югоизточна Европа е от изключително значение за бъдещето на региона, пише българският държавен глава и изразява радостта си, че "намеренията на България и на Хърватия за интеграция в Европейския съюз и НАТО напълно съвпадат".
Д-р Константин Тренчев и Димитър Манолов бяха преизбрани за президент и вицепрезидент на КТ "Подкрепа" на петия редовен конгрес на синдиката. Конгресът прие декларация за актуалното обществено-политическо положение в България, с която упълномощава изпълнителния съвет на "Подкрепа" да организира и провежда широки консултации с всички политически сили, неправителствени организации, както и с чужди експерти за проучване на възможностите за създаване на нова общонародна демократична политическа формация за участие в парламентарните избори.
Европейската инвестиционна банка финансира повече проекти
През изминалата седмица финансовият министър Муравей Радев и Валтер Черноя, директор за Централна и Източна Европа на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), направиха преглед на портфейла на банката и обсъдиха възможностите за финансиране на нови проекти. В момента ЕИБ има 13 програми в страната на обща стойност около 700 млн. долара. От банката изтъкнаха желанието си да инвестират в България по повече проекти от тези, посочени в списъка за предоставяне на държавни гаранции. С особен интерес се ползват частните инициативи. Повишеното внимание на ЕИБ към България се дължи на официалната покана за присъединяването ни към Европейския съюз. По молба на Съвета на министрите на ЕС банката ще увеличи подкрепата си за страните членки и така през следващите три години за Централна и Източна Европа ще бъдат отпуснати общо 13 млрд. евро, около 11 млрд. от които са свързани с пакта за стабилност. Около 1.8 млрд. е готова да отпусне ЕИБ веднага, а останалите средства ще бъдат преведени в рамките на три до пет години. Няколко са приоритетните проекти в България, един от тях (за автомагистрала "Тракия") ще започне още в края на този месец. Много важно за запазването на политическото равновесие в региона се определя изграждането на втори Дунав мост. ЕИБ ще поеме половината от финансирането му, за останалите средства се ангажира да намери донори.
"Пламагейт" тръгна отново
Софийският градски съд отне правата на "Плама консорциум" в търговското дружество на рафинерията
След няколко месеца затишие "Пламагейт" тръгна с нова сила през последните седмици. Поредният скандал около плевенската рафинерия е свързан с решението на Софийския градски съд от 2 февруари, с което Емил Хърсев е вписан в търговския регистър като управител на "Рексойл" ЕООД по чл. 46 от Закона за особените залози.
В броя на в. "" от 9 февруари Емил Хърсев съобщава, че са отнети "с незабавно действие всички пълномощия да сключват сделки от името на "Рексойл" ЕООД на управителя на "Рексойл" ЕООД г-жа Мая Михайлова, на упълномощените от нея като представители на "Рексойл" ЕООД г-н Жан-Кристоф Вотрен, г-н Пер Кристиян Нордтомме, г-н Бони Бонев и на всички други лица, упълномощени до момента да представляват "Рексойл" ЕООД". По този начин на практика се отнемат правата на представителите на "Плама консорциум" в търговското дружество на "Плама".
Причината за решението на СГС е необслужването на дълг на "Консорциум Плама" към виенската "Централ Вексел унд Кредитбанк" от 8 млн. долара. Кредитът е обезпечен с учредяването на особен залог върху имущество на "Рексойл" и върху самото търговско предприятие "Рексойл". "Плама консорциум" взима парите през декември 1998 г., непосредствено след сделката с "Евроенерджи".
"Плама" дължи на клиента ми "Централ Вексел унд Кредитбанк" пари. Срещу тези пари е заложено дружеството "Рексойл". То не може да няма имущество, след като е вложило в "Плама" 8 млн. долара. След като "Плама" не плаща, ние пристъпваме към събиране на вземането по Закона за особените залози. Има конкретна процедура, по която става това - описва се цялото имущество на "Рексойл" и се обявяват всички пасиви. Каквото се получи от продажбата на активите, отива за погасяване на дълга по кредита. Чл. 46 от ЗОЗ изисква в заложеното дружество да се назначи управител. Той не е управител по Търговския закон, а има съвсем конкретни функции - да организира събирането на вземането. Не мога да навлизам в подробности, аз само изпълнявам Закона за особените обезпечения", обясни Емил Хърсев.
Първият залог в полза на "Централ Вексел унд Кредитбанк" е вписан в Централния регистър на особените залози на 2 февруари 1999 г. и включва 18 453 метрични тона суров петрол от танкер "Григорий Нестеренко" и 13 962 метрични тона суров петрол от танкер "Владимир Куккинаки". Вторият залог в полза на виенската банка е вписан на 23 март 1999 г. и е върху цялото търговско предприятие "Рексойл".
Справката в Централния регистър на особените залози показва, че както преди "Евроенерджи" залагаше фирмата си "Ангора" по няколко пъти, така "Плама консорциум" прави същото с "Рексойл". Три пъти е заложено цялото търговско дружество - веднъж в полза на "Централ Вексел унд Кредитбанк", и два пъти в полза на "Андре и сие" - Лозана. Още пет пъти е заложено имущество на "Рексойл" - суров нефт и нефтопродукти, в полза на "Централ Вексел унд Кредитбанк", "Плама холдинг лимитед", Международна банка за търговия и развитие (има вписани два особени залога).
В централния регистър е вписан и залог в полза на "Форус" ООД - Никозия (свързвана с Майкъл Чорни). Този залог включва цялото количество суров петрол - 23 500 метрични тона суров петрол от танкер "Григорий Нестеренко", всички готови продукти - базови масла, дизелово гориво, газьол, минерален терпентин и др., собственост на "Рексойл", произведени от нефта, доставен с танкера "Григорий Нестеренко", "независимо дали се намират в складове или в имущество на залогодателя, или на трето лице, или са в процес на преработка от трето лице". В този залог влизат и всички вземания на залогодателя по договори за продажба на суров петрол или горива от тази доставка, както и вземанията от застрахователни и други обезщетения.
Новият собственик на "Плама" непрекъснато иска нещо от правителството - връщане на митническите такси на предишните 25% (те паднаха заради споразуменията ни с ЕС и ЦЕФТА и за тази година са съответно на 6.5% и 3.5%), отписване на дълг към бюджета от около 30 млн. лева, финансова подкрепа и други специални условия. Основният аргумент в този монолог са финансирането, което "Консорциум Плама" осигури, за да тръгне рафинерията, и предстояща инвестиция на френския гигант "Тотал". Жан-Кристоф Вотрен обяви в пресата, че дружеството на "Тотал" "Тоталфина" иска да създаде смесена фирма в България, която ще произвежда и продава масла с търговските марки на "Плама" и "Тотал" в района на Черно и Средиземно море.
Осигуреното финансиране само натрупа нови дългове, за които още не е ясно дали ще се плащат само с активи на "Рексойл", каквито на практика няма, или ще доведат до нова процедура на несъстоятелност за рафинерията. Хърсев твърди, че клиентът му "Централ Вексел унд Кредитбанк" има и други обезпечения, но не уточни какви. В "Тоталфина" пък, както се оказа, не знаят нищо за широко рекламирания у нас проект. Шефът на пресцентъра на френската фирма Ханс Даемс обясни, че тази информация не е вярна - "Тоталфина" няма инвестиционни намерения не само в "Плама", но и в България изобщо.
Правните действия, които предприема Емил Хърсев, отговарят напълно на разпоредбите на Закона за особените залози, но не гарантират събирането на вземанията на представляваната от него Централ Вексел унд Кредитбанк, коментират прависти. "Рексойл" е ЕООД и носи отговорност в рамките на собствения си капитал - 5 хил. лв. Нефтът е преработен и горивата са продадени. Не е изключено при евентуални проблеми с разплащането с кредиторите "Плама Консорциум" просто да напусне рафинерията в Плевен.
Според някои източници изпълнението срещу "Рексойл" е свързано с предстоящата ликвидация на "Централ Вексел унд Кредитбанк". "Общото впечатление е, че целенасочено са давани тези кредити, след което се извършват неуспешни търговски сделки, в които уж потъват парите от кредита. След това се предприемат показни правни операции, но парите така или иначе ги няма. Това е типична схема при каналите за пренасочване на средства. Не е изключено офшорната компания в Кипър да изпълнява точно такава функция", коментират наши юристи.
Общи събрания
Замяната на лева с еврото - изпреварваща стъпка към ЕС
Въпреки че тази статия излиза едва сега, нашите възгледи за необходимостта от въвеждане на еврото като алтернативен паричен режим датират много отдавна. Целта, която си поставяме в настоящия материал, е да обобщим основните изводи, натрупани в дебата за евроизацията през изтеклия период, и да представим нашето виждане през призмата на особеностите на българската икономика и в контекста на процеса й на присъединяване към Европейския съюз.
България започва преговори за присъединяване с ЕС. Сега е моментът да потърсим такива решения, които да ни помогнат да изпреварим останалите преговарящи страни. Това беше посочено и от премиера Иван Костов. Два са основните механизми за това: паричният режим и пълната либерализация на икономиката на страната. Ще разгледаме по-подробно първия механизъм.
Съществуващият паричен режим в България е основно предимство на нашата страна пред останалите кандидат-членки. Въпреки критиките паричният съвет (ПС) създаде стабилност, което доказа, че фиксираният курс е единствената възможна номинална котва за малка и отворена икономика като българската. Централната банка (ЦБ) в България никога не е имала традиции и мащаб за водене на самостоятелна парична политика. Всякакви твърдения за връщане към старата дискреционна парична политика и напускане на фиксираното ниво на курса са безкрайно ретроградни.
Някои процеси обаче ни карат да мислим, че България трябва да върви още по-бързо към модерните тенденции на паричните режими. Така не само че ще можем да парираме "безмозъчните атаки" към ПС още в зародиш, но и ще покажем, че умеем да предвиждаме събитията, а не да оставим те да ни изпреварват. Ние считаме, че е нужно приемане на еврото като официални пари в България. Кои са нашите аргументи?
Преди да ги посочим, трябва да подчертаем, че изборът на еврото е продиктуван от политически и геостратегически съображения. Чистата икономическа логика е в полза на избора на долара като законно платежно средство, с който да се замени българският лев.
В края на XX и началото на XXI век настъпиха дълбоки институционални изменения в паричните режими в света. Глобализацията, новите информационни технологии и развитието на финансовите продукти поставят непреодолими препятствия пред стария и познат национален модел на парично предлагане и парична политика. Сегментът от ликвидността, който ЦБ може да наблюдава и контролира, застрашително се стеснява и поставя под съмнение възможността й да контролира паричното предлагане и да провежда парична политика.
Има всички основания да се счита, че се движим към зонов модел на парично предлагане, когато в близко бъдеще ще останат няколко силни парични единици (долар, евро и някаква обща азиатска валута), управлявани от институции с репутация и традиции като Федералната резервна система или пък Европейската централна банка. Както сполучливо отбелязва Рикардо Хаусман, "нима е възможно, когато живеем в свят, в който има два производителя на безалкохолни напитки и три производителя на паста за зъби, да има 160 производителя на национални валути".
Мина времето, когато на паричната субституция и доларизацията се гледаше като на нещо лошо. Аргументите за официалната подмяна са разбираеми - тя води до: рязко намаляване на общото ниво на риск в страната, стимулиране на спестяванията и инвестициите (национални и чуждестранни), намаляване на лихвените равнища, по-бърз растеж и като цяло по-добро жизнено равнище за населението. Чуждите кредитори и международните финансови институции също печелят от този процес, защото това означава по-малко разходи за тях. В бързото развитие на официалната доларизация или евроизация е естествено да са заинтересувани всички държави - и дебитори, и кредитори.
Кои биха могли да бъдат противници на такъв логичен процес: централните банки - защото ще загубят властта и престижа си; квазиикономистите - националните интелектуалци, чиито ограничени знания за паричните процеси ще станат ненужни; финансовите спекуланти, които ще загубят източника на своите доходи - несигурността; длъжниците (между които и правителствата), които винаги тайно са желаели да върнат по-малко пари, отколкото са взели; политиците, които съзнателно формират погрешни очаквания, оправдавайки се с абстрактни понятия като държавен суверенитет.
България вече направи своя европейски избор. Логичен е обаче въпросът защо, след като ПС функционира добре, е нужно въвеждане на еврото. Тук не става въпрос за подценяване на ПС - дори в този си неортодоксален вид той е гаранция за стабилност. Нека посочим обаче четири аргумента: 1) Има всички основания да се счита, че поради специфичната конструкция на българския ПС, автоматичният му механизъм не функционира добре. При перфектно действие на ПС динамиката на резервните пари трябва да следва състоянието на платежния баланс. Уравновесяванията в икономиката трябва да стават чрез движението на лихвения процент, цените и обемите. Лихвените проценти, които се считат за основен индикатор за състоянието на паричния пазар и динамиката на платежния баланс, притежават определена статичност и не отразяват цялата нужна информация. Движението на цените и обемите също до голяма степен не е свободно. Посоката на движение на резервните пари в повечето случаи е обратна на тази на състоянието на платежния баланс. Това до голяма степен се дължи на присъствието на фискалния резерв в пасива на емисионно управление (43%), чието изменение де факто води до шокове върху резервните пари, а оттам и върху паричната маса. Тогава може да разсъждаваме по-нататък - значи някъде се натрупват неравновесия, които рано или късно ще доведат до процеси на свръхуравновесяване, което в крайна сметка ще резултира като атака на фиксирания курс. 2) Дори и да функционираше перфектно ПС, той винаги носи риска за девалвация и несигурност в поведението на паричните власти - те винаги са били в позицията на стратегически играч. 3) Известно е, че фиксираните курсове могат да бъдат подложени на атаката, независимо от това дали фундаменталните показатели на дадена страна са добри и имат значителни валутни резерви (примерите: Сингапур от 1985 г., Европейският паричен съюз от 1992-93 г., Аржентина от 1995 г. и Хонконг от 1997 г.) - една евроизация окончателно ще премахне риска от спекулативна атака по валутния курс. 4) Петдесет процента от кредита за частния сектор и 66% от квазипарите са в чужда валута. Този факт показва, че населението на страната ни предпочита да получава кредити и да спестява не в националната си валута. Изборът на българина трябва да бъде неприкосновен.
Когато една страна избира своя паричен режим, тя трябва да изхожда от ясни и прости принципи и критерии за избор.
Меродавният критерий според нас е един - стабилност на покупателната способност на парите. Тази стабилност дава възможност за равновесие на относителните цени и удължава хоризонта на икономическите агенти във времето. Освен това никой не бива да бъде ограничаван насилствено в избора си да съхранява своите спестявания и резултатите от своя труд в определен вид пари. В този смисъл правото на избор на пари е част от правата на човека.
Нека разгледаме един по един аргументите против въвеждането на еврото като национална валута.
Като единствен смислен аргумент срещу приемането на еврото като пари в България може да се разглежда
Сеньоражът може да се определи като монополен доход, който получава държавата, изчислен като разликата между номиналната стойност на емитираните пари и реалните разходи за отпечатване и поддържане на паричното обращение. Докато инфлационната част от сеньоража няма никакво оправдание, защото тя е данък върху държателите на пари, то за реалната част от сеньоража може де се спори. Загубата обаче е само привидна. 1) В условията на ПС сеньоражът като част от БВП намаля рязко поради премахване на инфлационната му компонента, а също така поради консервативните изисквания за управление на валутните резерви.
2) В последните години тенденциите на съкращаване на резервните пари като процент от БВП правят сеньоража крайно незначителна и затихваща компонента от приходите на държавите в света. 3) Загубата на сеньораж след евроизация ще бъде многократно надхвърлена от печалбите, които ще донесе стабилността на парите и цените. Известно е изследването на нобеловия лауреат Робърт Лукас, според което по-голямата стабилност на цените в САЩ би довела до ежегодно нарастване на БВП с 3-4%. 4) Сконтираните загуби от сеньораж са значително по-малки от сконтираните печалби от намаляване на валутните резерви, които биха се влели в икономиката след въвеждането на еврото. Често срещано възражение е, че тези освободени резерви ще изтекат отново в чужбина. Но дори да е така, това ще бъде направено от частния сектор, който по презумпция ще ги инвестира по-ефективно от публичния. Според Робърт Мъндел (Нобелов лауреат от 1999 г.) валутните резерви съществуват единствено намалявайки националния капитал. По същество загубата от държането на валутен резерв може да се разглежда като специфичен вид данък върху гражданите на дадена страна, който те трябва да платят, за да притежават национална валута. Този данък, който може да наречем "данък национална валута", се плаща от всички граждани, докато от неговото разпределение се ползват само централната банка и държавният бюджет.
5) Съществуват възможности загубеният сеньораж да бъде частично или напълно компенсиран от ЕЦБ, но се пита нужно ли е изобщо да се поставя този въпрос.
Аргументът за
Твърденията за загуба на функциите на централната банка като кредитор от последна инстанция са несъстоятелни, защото са извън контекста на съвременните представи. Трябва да се подчертае, че до момента не ни е известно да съществува икономика в преход, където при рефинансиране централната банка да не е влязла в конфликт с паричната си и валутната си политика. С други думи, навсякъде без изключение рефинансирането от централната банка е било проинфлационно. Това бе и причината за резкия скок на цените и валутния курс у нас през 1996 и началото на 1997 г. Освен това цялата парична история свидетелства, че през по-голяма част от съществуването на банковото дело функцията на КПИ е изпълнявана от частни институции (Англия, САЩ, Австралия, Канада - до 1985 г. и др.). Тази функция може спокойно да се осъществява по най-различен начин: от остатъчната БНБ, от Министерството на финансите (така наречения кредитор от предпоследна инстанция - Германия), от създадена специално за целта публична институция или пък от частно сдружение на търговските банки. Трябва също така да се има предвид, че приемането на стабилна валута би намалило значително възможността за поява на системен риск в банковата система, а оттук необходимостта от КПИ. Не на последно място трябва да се отчита фактът, че липсата на кредитор от последна инстанция изцяло променя поведението на търговските банки, като ги кара да отчитат по-добре рисковете, които поемат (т.е. решава се проблемът с моралния риск).
Четвъртата критика, която е теоретично по-задълбочена, се опира на аргументите от теорията за
Тази теория е от началото на 60-те години и се свързва с имената на Маккинън, Мъндел и Кенон. Според нея при приемането на фиксиран курс, чужда парична единица или пък интегриране в монетарен съюз са нужни свободно движение на капитали, свободно движение на работна сила и финансова и технологическа диверсификация със зоната, към която се прикрепваме или чиято валута приемаме. В противен случай според тази теория страните са изложени на асиметрични шокове и съществува несъвместимост между вътрешно и външно равновесие. Тази теория е статична и като цяло не е вярна, което се потвърждава не само от практиката на паричните зони, но и от съвременните изследвания. Почти всички парични съюзи, които са се формирали в миналото (XIX век - Германия, САЩ, Италия) или в по-близкото минало (ЕС, двете африкански зони и др.), не са отговаряли и не отговарят на изискванията на ОПЗ. Точно обратното - самото присъединяване кьм дадена парична зона стимулира конвергенцията и постига критериите за оптималност.
Разбира се, за постигане на оптималност се изисква пълна либерализация на пазарите на фактори на производство и особено този на труда. Приемането на фиксиран курс и на чужда валута изисква пазарът на труда да е максимално гъвкав, част от което може да се постигне чрез премахването на минималната работна заплата. Ако някой е съгласен да работи за 20 лева, нима трябва да му бъде отказано?
Петият аргумент е, че приемането на еврото е, че
Изтъкването на този аргумент показва непознаване на принципите на изграждане и прилагане на паричната политика в евро-зоната. Статутът на ЕСЦБ и ЕЦБ предписва при вземането на решения за паричната политика членовете на управителния съвет да изхождат от състоянието на цялата евро-зона, а не от икономическото състояние на страната, която представят. В този смисъл, дори България да е член на ЕМС, при вземане на решенията за паричната политика в евро-зоната българският представител (управителят на БНБ) не би могъл да изхожда от състоянието на българската икономика поради малкия й дял в европейската икономика.
Друг чисто политически аргумент срещу евроизацията е, че тъй като такава процедура не е предвидена в официалните документи на ЕС, тя би навредила на присъединяването ни.
Едностранното въвеждане на еврото в България не е пречка в процеса на присъединяване към ЕС. Основният аргумент за това е, че няма конфликт с обявените от ЕЦБ принципи, които ще се спазват в процеса на присъединяване. Те са плурализъм на подходите (plurality of approaches), равенство при третирането (equality of tretament) и най-важното, че няма конфликт с първичната цел на Европейския паричен съюз, а именно поддържане на ценова стабилност (maintaining price stability) в евро-зоната. Не би могло да се очаква, че увеличаването на циркулиращите банкноти в евро ще застраши по някакъв начин паричната политика на ЕЦБ. Нека да припомним, че над 60% от банкнотите в щатски долари се намират в обращение извън границите на САЩ, което не поставя под съмнение антиинфлационната политика на Федералния резерв.
Тук нещата са ясни. Приема се чужда, значително по-добре управлявана парична единица. Формалната логика на разсъжденията е следната: първо - еврото и ЕЦБ са по-добри като пари и институция от лева и нашата ЦБ, второ - рационалният човек избира по-доброто пред по-лошото, тогава следователно трето - рационалният човек избира еврото и ЕЦБ (българинът е рационален човек). Населението ще знае, че държи в ръцете си стабилни пари - това вече е психологически добре. Доверието в паричния режим е по-голямо. Рискът от девалвация ще се премахне и ще се създаде по-голяма сигурност за националните и чуждестранните инвеститори. Лихвените проценти ще намалеят, това ще стимулира инвестициите и растежа. Маржът в ТБ между лихвите по кредити и депозити ще се свива и ще отразява единствено кредитния и пазарния риск. Ще се разширят търговските потоци със зоната, чиято валута сме приели. Ще намалее значително опасността от финансови кризи. Финансовата криза се свежда единствено до банкова, тъй като валутна криза не може да възникне. Прекъсва се връзката валутна криза - банкова криза. Окончателно се създават твърди ограничения за всички икономически агенти, включително и държавата. Освобождава се значителна част от валутния резерв, който отива в частния сектор и който ще се инвестира в по-доходоносни и рискови активи.
С преденоминирането на вътрешния дълг посредством евроизация ще се премахне възможността на правителството съзнателно да монетизира вътрешния си дълг, обезценявайки националната парична единица.
Процедурата ERM II за Българя е абсолютно неприемлива. България трябва най-малкото да запази функционирането на ПС, ако не се намери политическа воля за приемането на еврото като официални пари. В противен случай ЕЦБ трябва да поеме цялата отговорност за връщането ни към ЦБ и напускането на ПС. Ако тя не желае да поеме тази отговорност, то ние трябва да приемем твърда позиция, подобна на тази със затварянето на ядрените реактори в Козлодуй. Разрешаването на всякакво колебание на валутния курс и започването на операции на открития пазар, или т.нар. интрадей кредит, би отдалечило страната ни от вече постигнатото и би я върнало назад. Ако нещо сме постигнали в номиналните и реалните критерии за членство, това е единствено резултат от успешното функциониране на ПС.
Възможностите за евроизация са две -
Ние не смятаме, че ако България реши самостоятелно да се евроизира, то ЕС и ЕЦБ ще приемат някаква крайно негативна позиция. Погрешна е представата, че ЕС и ЕЦБ ще се противопоставят на едностранното приемане на еврото. Делът на българската парична маса като част от европейската парична маса е пренебрежително малък (0.25%), което прави несъстоятелни аргументите за външен паричен шок върху ЕС при приемането на еврото от наша страна. Може да се подозира, че изкуственото напомняне, че ЕЦБ няма да ни разреши да приемем еврото, е просто умишлено разпространяване на твърдения, които обслужват вътрешни интереси.
Напротив, ние считаме, че едностранното въвеждане на еврото от наша страна ще облекчи ЕС и ЕЦБ от отговорност и те биха подкрепили такава инициатива. Още повече че Романо Проди е сложил подписа си под документ, в който черно на бяло се пледира за въвеждане на еврото в Югоизточна Европа - CEPS (1999).
Противно на широката гледна точка процедурата за евроизацията не е технически сложна. Тя може да се осъществи за един месец, но, разбира се, може да се премине през няколко логични етапа. Щом ЦБ има валутни резерви, покриващи резервните пари и дори всички нейни пасиви, то тя може да купи банкноти на същата стойност и постепенно да ги пусне в обращение. Твърдението, че е нужно покритие на цялата парична маса, за да се пристъпи към евроизация, е невярно (това твърдение е аналогично на твърдението, че при провеждане на деноминация е нужно всички депозити в банковата система да бъдат изтеглени и предепозирани наново, като се отчитат вече в деноминирана валута).
Тъй като все още еврото не съществува в банкнотна форма, е възможно първоначално да се разреши паралелното циркулиране на еврото (за безналични плащания) и лева или пък паралелното циркулиране на марката и лева.
Съществува реална опасност процесът по присъединяване към ЕС да се бюрократизира и да се формира специфична българска бюрокрация, която да бъде заинтересувана процесът на присъединяването да бъде възможно по-дълъг и сложен, за да може тя повече да пътува до Брюксел и да получава по-дълго държавна заплата. Тази бюрокрация ще се стреми да запълни всяко квадратче от тъй наречените хармонограми и постоянно ще казва "знаете ли, ние има много дълъг път да извървим, докато сближим нашите институции и законодателство". Приемането на еврото би могло до голяма степен да обезсмисли българската и европейската бюрокрации. Нека не забравяме, че ЕС бълва всяка година по 18 000 резолюции, директиви и нормативни документи (изследване на института "Адам Смит").
Най-добрият вариант за България е да приеме еврото като официални пари във всичките им функции. Няма никакви основания да изоставаме в съвременните тенденции на глобализация на паричните режими в света. Икономическите аргументи за въвеждане на еврото доминират тези за запазване единствено на лева като официални пари. Технически операцията не е сложна и може да бъде лесно осъществена. Опасенията, че ЕЦБ ще се съпротиви на едностранно въвеждане на еврото, не са състоятелни. Логиката диктува тя да подкрепи такова решение. Разбира се, колкото повече питаме някого нещо да ни разреши, толкова повече той ще ни отказва именно защото го питаме.
Фондовата борса:
Съживяване на търговията с най-ликвидните акции
Високи търгувани обеми и повишаване на цените на най-ликвидните дружества - това е обобщението на изминалата седмица на "Българска фондова борса - София. След две изключително слаби седмици високият интерес към капиталовия ни пазар дойде в синхрон с общото покачване на цените на развиващите се пазари, водени от руския. Оборотът на борсата за периода бе 2.337 милиона лева. От тях близо 1.9 милиона идват от единадесет блокови сделки, а останалите 448 хиляди се падат на търговията на пода на борсата. Повишеният интерес беше обаче ограничен само до няколко дружества, които станаха и основната причина за активната търговия, докато останалите позиции бяха все така незабележими за инвеститорите.
Затова и борсовият индекс "БФБ - София Уорбърг" се покачи едва с 0.70% от нивото си за миналата седмица, като достигна 52.93 пункта. Сравнително малко (1.2% на седмична база) бе покачването и при индекса на десетте компании с най-голяма пазарна капитализация, който достигна ниво 54.59 пункта.
Дружеството, което водеше пазара, бе "Албена". За периода 4-10 февруари беше изтъргувано внушителното количество от 13 765 акции, а цената достигна нива над седем лева. Интересът към "Албена инвест холдинг" следваше този на черноморския курорт. Бяха регистрирани прехвърляния за общо 14 326 акции при увеличение от 12% за седмицата. Повишено търсене имаше и при "Индустриален холдинг България", където собственика си смениха над 16 хиляди акции, но цената не се промени значително. От другите големи дружества активни за седмицата бяха тютюневите компании. Акциите на "Благоевград БТ" се покачиха с един лев и достигнаха нива 29.2 лева, за което спомогна и блокова сделка с 29 хиляди акции на ниво, близко до пазарното. При "Булгартабак холдинг" имаше лек спад въпреки сравнително високия обем на търговия. Останалите позиции обаче не регистрираха висока ликвидност и на практика запазиха състоянието си от миналата седмица. Макар че при дружества като "Солвей - Соди" и "Софарма" имаше повишение в цените, те бяха в резултат на сравнително слаба търговия.
Засиленият интерес и големите търгувани обеми с акциите на няколкото споменати компании се обясняват от наблюдатели на пазара като резултат от прехвърляне и преразпределение на портфейли на големи инвеститори, които, водени от повишаващия се интерес към развиващите се пазари през седмицата, са се отнесли оптимистично и към нашия фондов пазар. Повишеното търсене, което се запази през последните дни на търговия, дава надежди, че възходящата тенденция ще продължи и следващата седмица.
Първичните дилъри разграбиха тригодишните ДЦК
Основният лихвен процент продължава да пада
На проведения извънреден аукцион за тригодишни ДЦК в понеделник, 7 февруари, беше постигната средна цена от 101.2 лв. за 100 лв. номинал. Това се равнява на ефективна годишна доходност от 8.54%. В аукциона участваха 23 първични дилъри, като бяха одобрени поръчките на 5 от тях. За предложените книжа с общ номинал 5 млн. лева бяха подадените заявки за ДЦК с номинал 34.765 млн. лева. Средната предложена цена на поръчките беше 98.78 лв., а минималната одобрена цена - 100.7 лв. при 100 лв. номинал.
Същия ден се проведе и аукцион за тримесечни ДЦК. За участие бяха допуснати поръчки на обща номинална стойност 19.672 млн. лева. Постигнатата средна цена за 100 лева номинал бе 99.16 лв. Тя се равнява на годишна доходност в размер на 3.4%. Това е и новият ОЛП, считано от 9 февруари, което е ново рекордно ниско ниво от въвеждането на борда.
За икономика, която се стреми към растеж, ниските лихви не са нещо лошо. По принцип това позволява на фирмите да ползват кредитен ресурс от банките срещу по-ниска лихва, стимулират се инвестициите и се създават предпоставки за генериране на икономически растеж. Всичко това звучи добре, но ще бъде вярно само ако банките са склонни да кредитират бизнеса. А поне за момента те предпочитат да не отпускат кредити. Рисковата премия е твърде висока и независимо от ниските стойности на ОЛП лихвите по банкови кредити остават високи. Не трябва да се забравя и азбучното правило, че се кредитира проект, а не обезпечение. В този смисъл липсата на стойностни проекти, които да осигурят връщането на отпуснатите средства, също е пречка пред кредитните операции на банките.
Големият интерес към тригодишните ДЦК беше очакван. Свръхликвидността се превръща в сериозен проблем за банковата система. Показателно е, че заявените количества надхвърлят седем пъти предложените от МФ, докато за тримесечните ДЦК съотношението между заявените и предложените обеми е 4 към 1. Напоследък заявените количества превишаваха предложените 2 до 3 пъти. Същевременно не трябва да се очаква Министерството на финансите да емитира по-големи по обем емисии само за да се решат проблемите на банките. По-големите емисии означават да се натовари допълнително бюджетът с разходи по обслужването на вътрешния дълг. Увеличаването на дълга ще доведе и до влошаване на дълговите индикатори. Още повече че в момента бюджетът няма нужда от допълнителни средства.
В понеделник, 14 февруари, БНБ ще проведе аукцион, на който ще се предложи редовна емисия двегодишни ДЦК. Емисията е в размер на 28 млн. лева. Книжата ще носят фиксирана лихва от 7% годишно, която ще се изплаща на всеки шест месеца.
Видове инвестиционен риск
Една от основните характеристики на финансовите пазари е неизвестността от тяхното бъдещо състояние, или техният риск. Той представлява вероятността цената на дадена ценна книга да се покачи или да падне или емитентът й да не е в състояние да изпълни поетите по емисията задължения, като например плащането на лихвите по облигационен заем. В зависимост от риска, който носят, финансовите инструменти могат да се разделят на няколко основни групи. Най-безрискови са краткосрочните държавни ценни книжа, тъй като вероятността държавата да не изпълни задълженията си са нищожни. След тях идват дълговите книжа, издавани от различни държавни агенции и общините, а най-накрая са корпоративните ценни книжа. Как даден инвеститор ще разпредели портфейла си, вземайки предвид различните степени на риск, зависи от това доколко е запознат със ситуацията на конкретния пазар, както и от риска като цяло, който е готов да поеме. Тясно свързана с този показател е доходността, която инвеститорът ще получи, защото по-рисковите инструменти носят по-голяма "рискова премия", изразена в по-висока евентуална печалба. В зависимост от причините, които ги пораждат, рисковете могат да се разделят на две основни групи - системни, които произлизат от вътрешните характеристики на системата като цяло, и несистемни или уникални, които се определят от външни на системата фактори или индивидуални характеристики на емитента.
Основен системен риск е пазарният. Той отразява неизвестността от общия интерес към финансовите пазари и общото движение на цените на финансовите инструменти в бъдеще, което значително влияе на привлекателността, а следователно и на цената на конкретната книга. В основата на очакванията на инвеститорите за състоянието на пазара стои едно огромно многообразие от фактори, по-важните сред които са: състоянието на икономиката, отразено в някои важни макроикономически показатели, промените във валутния курс, очакваното ниво на инфлация, линията на държавна политика и др. Друг важен системен риск, особено за слаборазвити пазари, какъвто е българският, е ликвидният риск. Това е опасността в даден момент да не успееш да продадеш вече закупена ценна книга поради липса на адекватно търсене. Тази възможност може да доведе до значително понижаване на цената на иначе добри книжа.
Уникалните рискове отразяват неизвестността от състоянието на самата компания. Това са възможни финансови или мениджърски проблеми или промени в политиката на компанията, които се групират в т.нар. фирмен риск. От друга страна, промените в конюнктурата на пазарите, на които компанията реализира продукцията си, както и тези, от които зависят доставките на суровини, също са важни за бъдещата дейност на всяка компания и са известни като отраслови рискове.
Акциите на "Биовет":
В очакване на новия мажоритарен собственик
След като през 1998 г. акциите на "Биовет" АД - Пещера, бяха едни от най-търгуваните на "Българска фондова борса - София", в последните месеци интересът към тях постепенно спадна. Цената в момента е на най-ниските нива от пускането на дружеството на пазара през май 1998 г. Следвайки общия спад в цените, акциите на фармацевтичната компания паднаха от 24 лв. в началото на 1999 г. до 13 лв. през декември, което прави 45% общо за годината. Все пак през последните месеци цената постепенно се стабилизира, макар и на доста ниски нива, като от септември насам се колебае в границите между 13 и 14 лева. Последните сделки бяха сключени на ниво 13.5 лв. за акция.
"Биовет" е най-големият български производител на ветеринарномедицински продукти и има почти монополно положение на пазара. Над 85% от продукцията е предназначена за износ, като основни пазари са страните от Европейския съюз, Канада, Русия. Дружеството цели навлизане на нетрадиционни пазари като южноамериканския и индийския, където има големи потенциали за развитие. Въведени са международните стандарти по качество ISO 9001 и в момента се работи по другия важен за фармацевтичните фирми стандарт - GMP (good manufacturing practice) - система от правила, обхващащи всички аспекти от дейността на една компания. Те ще дадат по-големи възможности за навлизане на висококонкурентните пазари на Западна Европа и САЩ. По предварителни данни чистата печалба на дружеството за 1999 г. е 7 милиона лева, което прави 7.22 лева за акция. Компанията няма дългосрочни задължения и в момента работи при пълно натоварване на мощностите.
"Биовет" бе предложено за приватизация още на първия централизиран търг, когато бяха раздържавени 25% от капитала му. От тях 2.5% бяха заделени за привилегировани акции на служители, а останалите 22.5% бяха разпределени между няколко приватизационни фонда.
Една от основните причини за намаления интерес към предприятието са проблемите около приватизацията му, които продължават вече втора година. След като в началото на 1999 г. избраният купувач на 54% от капитала на дружеството отказа да плати договорената в приватизационния договор сума, портфейлните инвеститори се оттеглиха от компанията. Показателен е фактът, че в продължение на три месеца - от февруари до май, не бе регистрирана нито една сделка с акциите му. В момента тече втора процедура за приватизация, като интерес са заявили две фирми, в една от които има италиански капитали. Протакането на продажбата обаче кара портфейлните инвеститори да изчакват, което води до слабо търсене и сключване на единични сделки с малки количества акции на ниски нива. От избирането на нов собственик ще зависи и отношението на пазара към акциите на компанията, които имат потенциал за растеж, ако успеят отново да спечелят доверието на инвеститорите.
Вашите десет хиляди лева
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Правила за управление на портфейла
Участниците ще имат възможност да избират измежду всички възможни финансови инструменти, които отговарят на две условия - да са достъпни до широката публика и да имат точно определена пазарна цена. В тази група влизат:
Поради големия брой акции, регистрирани на БФБ, и ниската им ликвидност изборът се ограничава до най-големите 30 (включени в индекса "БФБ Уорбърг 30") и тези на официалния пазар на БФБ (с уговорката, че към тази група присъединяваме и дружествата от "БТ холдинг"). Като цяло списъкът е отворен и могат да бъдат предлагани и други инструменти, които отговарят на горните изисквания. Добавянето ще става само след изричното съгласие на всички участници.
Обхващат се само инвестиции в страната, т.е такива, които искат изнасяне на валута, засега не се приемат. Поради изискването за пазарна цена отпадат например компенсаторните записи и всякакви частно пласирани облигации (като тези на "Доверие" например). Отпадат също и брейди-книжата поради невъзможността физически лица да участват и поради високата минимална цена на купуване.
Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, което ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на първите пет участника и неговата реална пазарна стойност в лева към деня на приключване, т.е. сряда. Всички портфейли могат да бъдат намерени в Интернет-страницата на в. "Капитал" (www.capital.bg).
Изчисляване на пазарна стойност на портфейла
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Портфейлите възстановяват позициите заедно с покачването на цените
Раздвижването на цените на "Българска фондова борса - София" бе основната причина за повишаването на стойността на портфейлите на инвестиционните посредници в играта на "Капитал". Акциите са и частта от портфейлите, която спомогна досега средната доходност на портфейлите да е около 5% за един месец и половина. Държавните ценни книжа, достъпни за граждани (т.нар. целеви емисии), не могат да осигурят подобна доходност, а те са по-малко желани и заради ниската си ликвидност. Банковите депозити също са изключително непривлекателни.
При оценката на печалбата от акции обаче трябва да се има предвид и ниската ликвидност на търговията с корпоративни акции. Това може да намали доходността на отделните индивидуални участници поради малките количества, за които по правило търсенето е по-малко.
Освен това засега по оценката на мнозинството от участниците на пазара едва ли може да се говори за някаква трайна тенденция за покачване на цените и търсенето на фондовата борса, което говори, че сегашното движение се дължи на леко активизиране по една или две позиции, а не на промяна в цялостното търсене на пазара.
През изминалите дни повечето от портфейлите на участниците в играта възстановиха позициите си, които бяха загубили през последните две седмици. В най-голяма степен това е валидно за играчите с висок относителен дял на акциите. По-слаб е ефектът, който има върху портфейла движението на курса на долара (този ефект се проявява чрез промяна в цената на облигациите по ЗУНК). Всъщност разликата в текущите стойности на повечето от портфейлите е минимална, което навярно ще доведе до нови промени в близките седмици.
