Намалявайте дълга, но не за сметка на инвестициите
Питър Стела, постоянен представител на МВФ в България
- Според нашия анализ предоставянето на България на заеми от около 800 милиона годишно не трябва да е проблем. МВФ обаче не настоява за приемането на тези заеми, не ние преценяваме дали са разумни и изгодни - с това се занимава правителството. Основната ни цел е да се намали съотношението дълг - БВП до разумни граници. Според критериите за членство в ЕС то трябва да е 60 на сто. С МВФ няма някаква специална уговорка, важното е за какво ще се използват парите. България се нуждае от много инвестиции, трябва възможно най-голяма част от тях да дойдат от частния сектор. Има обаче важни проекти, в които частният сектор не би инвестирал почти никога - например поддържането на пътната мрежа. Те могат да бъдат осъществени само от правителството - ако то ги смята за необходими, трябва да даде държавни гаранции или директно да вземе назаем средства.
- Мисля, че през следващите години правителството ще бъде по-активно. Условията по брейди-облигациите например бяха договорени по време на голямата криза в България, когато никоя банка не бе склонна да инвестира в страната. Настоящата структура на дълга е била изгодна преди, но сега не е толкова привлекателна, така че може брейди-облигациите да се изкупят обратно, да се използват инструменти с различни падежи. Може да се направи опит и плащанията да се разпределят по-разумно в рамките на годината - да не се превеждат големи суми само през януари и юли, а преводите да са по-малки, макар и да се правят всеки месец. Такава е в общи линии стратегията, която може да спомогне за намаляване на отношението дълг БВП и да увеличи доверието на инвеститорите в страната.
- Има разлика между отпускането и усвояването на дълга. Нарастването на дълга става, когато се усвои заемът, не когато се договаря той. Няма противоречие между нивата на нов дълг, който може да бъде поет, отношението дълг - БВП и правителствените изисквания за разумни инвестиции. Според наши изследвания, имайки предвид плана за усвояване и погасяване на дълга, отношението му към БВП би трябвало да намалее във времето. Агенциите, които определят кредитния рейтинг на страната, се интересуват не само от размера на дълга, но и от икономическия растеж, инвестициите в страната, добрата фискална политика. Всички тези неща са свързани. Когато се инвестира повече, кредитният рейтинг на страната се повишава, макар да се генерира дълг. Ниското отношение дълг БВП не е гаранция за успех, трябва да се направят необходимите стъпки за поддържане на стабилност. За да има растеж, трябва увеличението на инвестициите да надхвърля темповете на декапитализация в държавните предприятия. Намалението на дълга не трябва да става за сметка на спад в инвестициите, тогава няма да има растеж и определено няма да е от полза при кандидатстването в ЕС.
- Печелившите предприятия обикновено не се нуждаят от държавни гаранции, те могат да вземат и частен заем. След раздържавяването на голямата част от държавните активи обаче останаха предимно тези компании, които са на загуба и не представляват интерес за частните инвеститори, или пък такива, които просто не могат да прекратят дейността си - топлофикациите например. Има губещи предприятия, които се нуждаят от големи инвестиции, а възвращаемостта им е с висока степен на риск, или включват и социален елемент - например колко хора могат да си позволят парно, вода, ток. Малко вероятно е да има частни инвеститори в тази област. Едно възможно решение на правителството е да финансира определена част от проектите, а за останалите да се разчита на частни инвеститори. Това е постижимо. Трябва обаче първо да се прецени дали проектите са разумни, икономически изгодни, какво иска частният сектор и ако може да се справи - нека да се ангажира.
- МВФ не прави анализ на проектите, а и вземането на решения е работа на правителството. Наистина поставяме някакви лимити за държавните гаранции, но това стимулира правителството да търси други възможности за инвестиране и да вземе най-доброто решение. Ще е много нечестно да караме бедна страна като България да гарантира нещо, от което полза ще има частният инвеститор. Ако искат големи печалби, трябва да поемат и риска. Разбира се, държавата трябва да отпуска гаранции за необходимите проекти, към които няма интерес от частния сектор - като ядрената енергетика.
- От полза за всяка страна е да се създаде по-просто данъчно законодателство. когато правилата са ясни, е много по-трудно да се извършват данъчни престъпления. Трябва да се улеснят и хората, които искат да бъдат коректни данъкоплатци. Често те не действат правилно или навреме просто защото не знаят какво и кога да правят. Необходимо е да се осигури и сигурност в системата, което ще позволи на инвеститорите да направят своите разчети. С новото данъчно законодателство това може да стане възможно. Другата голяма инициатива, която върви, е създаването на единна агенция за държавни вземания. Когато има много служби, може да има разминаване на данните, което трудно се проверява. С новата агенция това се избягва. Ползите от този проект са много високи в началото, надяваме се да се повиши събираемостта на данъците и така да се намалят ставките. Според МВФ това вероятно е най-доброто нещо, което правителството може да направи сега.
Синята номенклатура
Даже когато строи нова къща, Костов предпочита да използва стар материал - това е изводът от проведените до момента структурни промени в изпълнителната власт. Преди месец и половина от състава на правителството бяха отстранени вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев и още четирима министри, но техните хора продължават да си стоят на ръководни постове, а някои дори бяха повишени. Запазват постовете си и приближените до Христо Бисеров. По всяка вероятност по-сериозни размествания по висшите държавни постове могат да се очакват след партийната конференция на СДС в края на този месец. По това как ще се наредят картите в НИС ще стане ясно кой ще остане и кой не в държавната власт. От извършеното до момента обаче се разбра, че Костов няма желание да уволнява масово, както някои очакваха. Ако трябва да се обобщи, реформата се сведе главно до разместване по етажите на властта - някои отстъпиха надолу, други се качиха на техните места, но (почти) всички останаха в сградата. На повечето от "освободените" пък вече се търси ново място под чадъра на синята власт.
Обяснението за този феномен е сравнително просто. Първо, липсата на достатъчно качествен материал принуждава Костов да търси кадрови решения в рамките на наличното. От друга страна, Командира залага на стари лица, за да създаде илюзия за приемственост във властта. При този подход личните недостатъци на един или друг син кадър отстъпват пред идеята да се съхрани някакъв син властови елит. Затова не е чудно, че след многото приказки и обещания за борба с корупцията и политическия клиентелизъм в новия пасианс, който Костов подрежда, отново попадат повече или по-малко компрометирани фигури. Така започна раждането на синята номенклатура.
Ексминистърът на индустрията Александър Божков зае синекурата главен преговарящ с Европейския съюз. В новото амплоа той си партнира с бившата си заместничка Юлиана Николова, която сега е шеф на дирекция "Европейска интеграция и международни финансови институции" към Министерския съвет. Другият "уволнен" заместник на Божков - Марин Маринов, стана съветник на премиера Костов и също ще работи по въпросите на евроинтеграцията. Маринов дълго време беше спряган за началник на новосъздадената Агенция за събиране на вземанията, но се размина с апетитния пост. Той обаче успя да вкара в новото ведомство своя най-доверен човек - Стилиан Симеонов, който преди това беше началник на управление в министерството.
Новият вицепремиер и министър на икономиката Петър Жотев все още не може да събере екип. За момента той се задоволява със "стари муцуни", доведени или издигнати от Божков. След като Юлиана Николова беше изтеглена в МС, на нейно място дойде нейната заместничка Любов Панайотова. Макар че заместниците на Божков Едит Гетова и Стефан Ставрев не бяха преназначени, Жотев не събра сили да се раздели с тях и малко след като пое поста вицепремиер, ги назначи за съветници. Засега не е ясно какво ще стане с двамата след 29 февруари, когато им изтичат договорите. За Гетова в последно време върви слух, че ще смени приближения до Христо Бисеров Захари Желязков в Агенцията за приватизация.
Трудно е да се определи кое точно повлия за оставането на Христо Михайловски на поста зам.-министър в новото министерство - партийните протекции, роднинството с Йордан Соколов и Иван Костов или активната шетня около сделката за Булгартабак и руските бартери. След създаването на икономическото мегаведомство ексминистърът на търговията Валентин Василев се върна в парламента. Заместниците му Мариана Асенова и Георги Табаков все още са със статут на съветници на Петър Жотев по граждански договори, които бяха до края на януари, а сега са продължени до края на февруари. Засега се говори, че Асенова може пак да оглави туризма, който остана в структурата на икономическото министерство. Георги Табаков пък се спряга за нов шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции на мястото на Илиян Василев, който отива посланик в Москва. Засега няма информация с какво ще се занимава четвъртият зам.-министър на търговията Александър Тасев, който е бивш балетист. Най-вероятно отново ще се върне към преподаването на балет.
Ексминистърът Евгений Бакърджиев се върна в парламента и оттогава непрекъснато вървят слухове, че ще заеме възлови места ту в комисията по енергетика, ту като зам.-шеф на парламентарната група. В крайна сметка Бакърджиев влезе в парламентарните комисии "Антимафия" и по териториално развитие. Оттам той ще направлява дейността на заместника си Евгени Чачев в Министерството на регионалното развитие, който винаги е бил един от най-приближените му хора. За зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на Евгени Чачев преди седмица Иван Костов назначи неизвестното лице Димитър Коевски. Той ще отговаря за планирането и реализацията на инфраструктурни проекти. В министерството бяха направени и други кадрови промени. Главен секретар стана Ярослав Карабойков. Той работи известно време при Валентин Василев в търговското министерство, където се занимаваше с приватизацията, но нещо не се сработи с министъра и Василев го изхвърли. Шефката на програма ФАР - "Трансгранично сътрудничество", Веселина Любенова, която също е много близка на Бакърджиев, оглави новосъздадената дирекция "Европейска интеграция". Създадена беше също Главна дирекция "Регионално развитие" с шеф Бойко Василев, досега служител в министерството. Междувременно Чачев смени обвинения в корупция шеф на ГУП Костадин Таушанов. На негово място е назначен Павел Диковски, който изпълняваше временно длъжността началник на управлението. Срещу Таушанов се води разследване заради сметката от 20 000 лири, която бившият шеф на ГУП имал в "Барклис банк".
Тази седмица дойде новината, че Костов е уволнил заместничката на земеделския министър Валя Савчева, смятана за една от най-приближените и по партийна линия на Бакърджиев, което може да се смята за лош сигнал от останалите негови протежета във властта. Костов отдавна беше нарочил за уволнение Савчева и през септември 1998 г. конкретно я посочи като пример за неадекватна реакция на земеделското министерство. Новият зам.-министър на земеделието е Адриана Тошева от офиса на Световната банка в София. Тя ще се занимава с воденето на преговорите с ЕС и взаимоотношенията с международните финансови институции.
Вилхелм Краус е единственият, който си замина от транспортното ведомство. От отстранените министри само той обяви, че не чака партията и правителството да се погрижат за по-нататъшната му кариера, местейки го по етажите на властта. Краус обяви, че започва работа в частния бизнес. Все още не е ясно в кой точно бизнес - дали в многобройните фирми на свои роднини, които бяха създадени не без негова подкрепа, или ще започне нещо съвсем ново на базата на контактите си в транспорта. За две години и половина връзките на Краус се разпростряха от бизнеса с маршрутки в столицата до морското корабоплаване.
Антони Славински не промени екипа на Краус, само доведе двама от приближените си хора в Комитета за пощи и далекосъобщения. Бившият главен секретар на комитета Гроздан Караджов зае вакантното място на главен секретар в новото Министерство на транспорта и съобщенията. След закриването на КПД на 4 февруари зам.-председателят на комитета Иван Таушанов беше назначен за заместник на Славински и в новото министерство ще отговаря за пощите и далекосъобщенията.
След като си запази поста като министър на финансите, Муравей Радев използва промените в правителството, за да се освободи от заместничката си Дора Андреева, смятана за човек на Александър Божков. На нейно място дойде издърпаният от Андреева от Пловдив Антон Тончев. Финансовият министър елегантно се освободи от хора, с които трудно работи, като ги премести на друга работа. Приближеният на Андреева Ангел Савов беше освободен от Дирекцията по хазарта и прибран обратно като заместник-началник на данъчната администрация. На негово място дойде освободеният шеф на Държавен финансов контрол Тома Жеков. Шеф на новосъздадената Агенция за държавни вземания стана юристът от министерството Александър Раков. За шеф на дирекция във ведомството вече е назначен бившият шеф на Държавния фонд за реконструкция и развитие Тодор Палазов. На ключов пост в агенцията беше назначен и един от бившите изпълнителни директори на фалиралата Елитбанк - Росен Георгиев.
Ексминистърът Петър Бояджиев, когото хората свързват с провалената здравна реформа, беше назначен от Костов за председател на Агенцията за осигурителен надзор към Министерския съвет. Назначението му се приема като жест към коалиционните партньори на СДС. Заместникът му доц. Петър Тенчев беше изтеглен в здравното ведомство от болница "Света Ана" и се връща отново там. Другият заместник на Бояджиев доц. Иван Златаров също се връща към професията и най-вероятно ще работи отново в Медицинския университет във Варна, където е ръководител на катедра "Хигиена на труда". Бившият главен секретар доц. Цанко Пеевски се връща на поста зам.-директор на Националния център по здравна информация.
Илко Семерджиев стана министър на здравеопазването с почти изцяло подновен екип. От заместниците на Петър Бояджиев остана само д-р Стойчо Кацаров. Той е с медицинско образование, но кариерата му е изцяло политическа. Бил е председател на общинския съвет в Дупница, след това е избран за депутат от квотата на СДС в 38-ото Народно събрание, а от средата на 1997 г. е областен управител на Софийска област. Новите лица в здравното министерство са няколко. За главен секретар беше назначен д-р Стефан Сираков. Името му се свързва с кръга около Стефан Софиянски. Сираков беше главен секретар на министерството и по време на служебния кабинет на Софиянски.
Мишо Михайлов - разоръжен, но не безопасен
Някъде в софийския квартал "Банишора" има място, където някой ден задължително трябва да се проведат сериозни проучвания. Там преди около 40 години в един период от пет-шест години в сравнително съседни къщи се раждат три момченца, всяко от които днес е широко известно по един или друг начин. В наши дни единият от тях - Петьо Блъсков, издава в. "Монитор", другият е злият гений на рекламния пазар Красимир Гергов, а звездата на третия изгря сравнително скоро на публичния небосклон - шефът на правителствената информационна служба Михаил Михайлов.
След последните криминовини за него в очите на широката общественост той вероятно изглежда едва ли не като въоръжен и опасен шофьор на черен джип, който кръстосва столицата и слухти за тайни, интересни за секретните служби. Както е известно, преди време "дръзки апаши" откраднаха колата му, полицията я намери светкавично заедно с пистолет ПСМ и карта на нещатен сътрудник към Националната служба за сигурност(НСС). (По-късно пистолетът беше сдаден обратно на НСС.) Медиите прегърнаха с радост тази тема и я разнищиха докрай. Истината е, че Михайлов може и да е въоръжен със смъртоносно оръжие, но не е опасен заради него и със сигурност не докладва слухове на службите, а ги разпространява в големи количества и разнообразни посоки. Малко са хората, които разполагат с повече информация от него за интригите в медиите, а отскоро и в политиката. Той има наблюдения от първа ръка от началните стъпки на частните радиостанции и телевизии. Тогава Михайлов според историята, която сам разказва, вече е бил добре осигурен финансово. Въпросът откъде един държавен чиновник има възможност да си купи джип или да почива далече, далече - чак на остров Бали, всъщност има отговор. Сегашният съветник на премиера е измислил коледните базари в НДК, както сам разказва. В хаотичните посттоталитарни времена през бурната 1991 организира в тогава още Народния дворец на културата първото масово струпване на сергии със стоки за ширпотреба. Един от базарите - "Бъдник '91", се оказал много успешен във всяко едно отношение - маскирани студенти от ВИТИЗ - вузът, който е завършил и самият Михайлов, освен че продават, играят и различни сценки. Спечелените пари осигуряват на бъдещия секретар в комисията, която раздава лицензите на радиостанциите по-късно, спокойно финансово бъдеще. Той ги влага по такъв успешен начин, че по-нататък може да си купи примерно джип и да почива в родината на Сандокан.
Всъщност истинският капитал на Михайлов са отношенията му с огромно количество хора от всякакви области. Ако мислите, че не съществува човек, който да е в сравнително добри отношения едновременно, да кажем, със Стефан Софиянски и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев (те двамата са върли политически врагове), значи не познавате правителствения служител. Депутати, висши държавни чиновници и най-вече огромно количество хора от медиите - собственици на кабелни мрежи от всички краища на страната и журналисти, могат да бъдат вписани в приятелския кръг на Михайлов. Подобна мрежа от контакти се поддържа с много усилия и това е причината понякога, погледнат отстрани, той да прилича на вентрилок (човек, който говори с корема си). Когато постъпи на работа в Министерския съвет, Михайлов разполагаше със следните средства за комуникация - личен GSM, личен мобифон, служебен GSM, безжичен служебен телефон и стационарен телефон. Прекият ефект от всичко това е, че той непрекъснато говори по най-малко един телефон, поне още някой звъни, а когато никой не го търси, той започва да набира... В крайна сметка обаче резултатът за самия Мишо Михайлов е повече от положителен. Ако трябва да се свърши някаква работа и не се знае кой човек може да помогне за това - премиерският съветник може да назове точното име и евентуално да му се обади.
Бившият генерален директор на "Нова телевизия" не пуши, не пие, не яде месо, става много рано всяка сутрин, пости, когато е редно, и се занимава с източни гимнастики. На пръв поглед това звучи подозрително, но може би именно здравословният начин на живот е причината той за ужас на подчинените си да е почти непрекъснато кипящ от енергия и да пружинира из коридорите на Министерския съвет .
И досега едва ли има някой, който да знае със сигурност как Михайлов стана шеф на правителствената информационна служба. Той извървя много дълъг път до сегашната си лична преданост към премиера Иван Костов. Всъщност само преди година СДС и Михайлов бяха смъртни врагове, защото под внушението на Бакърджиев Михайлов беше уволнен два пъти за отрицателно време от "Нова телевизия" и Канал 3. Говори се дори, че докато е бил директор в Канал 3, е имало специално разлепена писмена заповед - който каже нещо добро за Иван Костов, да се смята за уволнен. Пътят от една такава заповед до статута на най-близък премиерски съветник всъщност е най-голямото доказателство за безспорния талант и качества на Мишо Михайлов.
Длъжността е все пак доста близка до министър-председателя и се предполага, че на нея може да бъде назначен човек, на когото премиерът има доверие. А бившият съветник на Софиянски и шеф в телевизии, приближени преди време на Бакърджиев, в никакъв случай не приличаше на приближен до Костов. Малко след назначението му из публичното пространство веднага плъзнаха няколко версии. Според една от тях за Михайлов е лобирал основно Марио Тагарински, но това е твърде сложно за бившия министър действие и следователно предположението едва ли е вярно. Според други хипотези решаваща роля за назначението е изиграла премиерската съпруга Елена Костова. Така или иначе, Михайлов вече почти 100 дни е на работа в Министерския съвет и омайва журналистите с изречения като: "Когато един човек ви казва нещо съкровено и вие искате от това да направите материал, това означава, че това, което е съкровено за мен, не е съкровено за вас."
Световната банка не е оказвала натиск за нови заеми
Томас О'Брайън, постоянен представител на Световната банка в България
- Всичките десет работещи в момента проекти на СБ бяха оценени високо. Те спомагат за повишаването на жизнения стандарт, опитват се да подобрят водоснабдяването, енергетиката и инфраструктурата в страната. Фактът, че сега и десетте проекта получиха положителна оценка, е голям напредък в сравнение с положението отпреди 3 години. Портфейлът ни е сред най-добрите в Европа и Централна Азия. Всъщност имаме три проекта, които са оценени най-високо. Единият от тях е Фондът за регионални инициативи, по който се отпускат малки безвъзмездни помощи и кредити в общините. По този начин се осигуряват и временни работни места. Вторият проект е за институционално укрепване на Националния осигурителен институт. Третият беше свързан с подобряване дейността на БТК и подготовката за бъдещи инвестиции, той вече приключи. Достъпът и качеството на услугите се подобриха. През последните няколко години капацитетът на международните връзки се увеличи три пъти, разшири се цифровата мрежа.
- Правителството наскоро съобщи, че подготвя пакет от инвестиционни кредити с помощта на СБ, ЕБВР, ЕИБ и други институции. Бяха изброени няколко потенциални проекта, подготвяни от СБ - например програма за възстановяване на екологичните щети, причинени от големите предприятия в миналото. Този проект ще бъде разгледан от борда на директорите на СБ в края на февруари. Работим по проекти и в другите области, но наблягаме предимно на социалните програми - образование, здравеопазване, грижи за децата. В здравния сектор имаме съществуващ проект за създаване на нови кръводарителски центрове в Плевен, Стара Загора, София, Варна и Пловдив. Помагаме и при преоборудването на поликлиниките, обучението на лекарите. Международната финансова корпорация (МФК), която е част от СБ, се занимава с финансирането на проекти в частния сектор. През миналата година те се увеличиха почти двойно. Сред проектите на МФК са тези за модернизацията на "Девня цимент" и Целхарт, приватизацията на Пощенска банка, както и две много важни кредитни линии за частния сектор, за малки и средни предприятия. Това също е важен аспект в дейността на СБ и ние се опитваме да разширим тези програми.
- СБ не е оказвала натиск върху правителството за приемане на тези проекти. Всъщност ние получаваме много повече искания за заеми, отколкото можем да разгледаме. Една от причините за този интерес са отличните условия, които предлагаме - заемите са разсрочени за 20-25 години с 5 години гратисен период. Затова трябва да избираме кои проекти са най-полезни. Опитваме се да подкрепим инвестициите, които в средносрочен и дългосрочен план ще генерират растеж. Напълно подкрепяме програмата на правителството да намали отношението дълг - БВП. При всяко искане за заем ние първо се уверяваме, че новото кредитиране ще е съгласувано с тази програма. Разумно е да се намалява делът на стария дълг, но за да има растеж и в бъдеще, е необходимо да се поема и нов дълг, да се правят инвестиции в здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Трябва да се постигне баланс между изплащането и поемането на дълга и правителството се справя добре с това през последните 2-3 години.
- Кредитният рейтинг зависи от набор от фактори, не само от отношението дълг - БВП. Повечето кредитни агенции отбелязаха подобрение на икономическото положение на България. Сега рейтингът е с положителна перспектива, тоест, ако нещата продължават по същия начин, ще има подобрение в бъдеще. Аз съм оптимист, че при разумна икономическа политика това ще се случи. Средствата, отпускани от СБ, също допринасят за това, те дават увереност, че правителството продължава да прави необходимите инвестиции.
- Ние водим различни дискусии по въпроса за намаляване на корупцията в България и Източна Европа. Има множество стъпки, които могат да се предприемат - институционална реформа, подобряване на законодателството, усъвършенстване на съдебната система. Възможно е дори да бъдат премахнати някои регулации и лицензи, ако те не са необходими, или поне да бъдат опростени. Всичко това намалява възможността за развитие на корупцията. Други мерки са усъвършенстване на системата за събиране на данъци и мита, оптимизирането на работата на данъчните и митническите служби. Напоследък правителството се справя доста добре с това - за последната година 35% от БВП бяха приходи от данъци, което е измеримо с международните стандарти и дава възможност тези пари да се ползват за различни социални програми. Правителството се стреми да хармонизира някои от механизмите за събиране на вземанията, за да подобри събираемостта и, от друга страна, да улесни данъкоплатците. Това обаче ще отнеме време, има много техническа работа, която да се свърши.
- Досега нямаме оплаквания за корупция при разходването на средствата по програмите. Всички проекти минават през международен одит, налагат се строги стандарти за контрол, правим и преглед на проектите, след като те са приключили, имаме и гореща линия за оплакванията. Тези мерки се прилагат във всички останали страни и дават добър резултат.
Президентът поиска повече правомощия за спецслужбите
Правителството внедрява унгарски опит за управление на военното разузнаване
Изглежда, крайно време е президентът и премиерът да седнат и да си поговорят какво смятат да правят с така наречените специални служби. Засега обичайната практика е властимащите да се изказват или на раздумка с журналисти, или пътьом (при пристигане или заминаване) за Европа. Така стана и последния път, когато президентът сам си зададе въпроса и сам си отговори за мястото и бъдещето на спецслужбите. И хвана Иван Костов в крачка - на аерогарата на път за Мадрид.
Има поне три причини, поради които президентът предизвиква дебат за мястото и управлението на специалните служби. Първата са предстоящите промени в Закона за МВР. Назначаването на политически лица за заместник-министри на вътрешните работи и създаването на специализирана администрация, която ще бъде на тяхно подчинение, е нещо, което ще предизвика доста спор при парламентарните обсъждания. Според идеята на проектозакона, гласуван от Министерския съвет преди две седмици, службите за подслушване (СОТИ) и проследяване (БОИ) стават съществен елемент от тази администрация. А дейността на СОТИ и БОИ е пряко свързана с работата на Националната служба за борба с организираната престъпност, Националната служба за сигурност и полицията, защото изпълняват техни задачи. По този начин политически лица ще могат да ги контролират. Основният проблем идва от това, че няма достатъчни гаранции за злоупотреба с властта, доколкото НСБОП и НСС се занимават с разследване на корупцията във висшите етажи на властта, организираната престъпност и сигурността и често се натъкват на икономически интереси на управляващите. И не само.
Втората причина се крие във формализирането на Консултативния съвет за национална сигурност към президентството. Петър Стоянов даде заявка съветът, който има само съвещателни функции, да бъде натоварен с повече правомощия по повод ролята, която той е изпълнил на 4 февруари 1997 г. Според него политиците вземали насериозно консултативния съвет само когато имало криза.
И третата причина за изявлението са плъзналите слухове за създаването на държавна агенция, която да координира и ръководи Националната разузнавателна служба, НСС, а вероятно и военното разузнаване и контраразузнаване. Президентът нарече неудачно решението специалните служби да бъдат приравнявани към Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Но покрай отрицанието на лансираната идея за координация и управление на службите той поиска и увеличаване на своите правомощия. Поради липсата на закон за Националната разузнавателна служба, за военното разузнаване и контраразузнаване само в задълженията на НСС е вменено и записано да дава "еднаква по обем и съдържание" информация на президента, премиера и председателя на парламента. Само че, докато последните двама имат механизми за текущ контрол над действията на НРС, НСС и останалите чрез бюджет, Съвет за сигурност, парламентарна комисия и т.н., президентът е ограничен само в подписването на указ за назначаването на техните шефове. "Оттук нататък, разбира се, трябва да бъдат намерени точните механизми, за да бъдат контролирани тези служби, каза Петър Стоянов, въпреки че журналистите не го бяха питали за това. Защото едно е да бъдеш субект на получаване на информация, както е сега. Съвсем друго е да имаш възможност да ги контролираш, като им задаваш неудобни въпроси от типа: защо харчим толкова пари за нашето разузнаване в града Х, а два пъти по-малко в града У, при положение че българската политика е насочена и концентрирана повече към града У, който е столица на държава, от която искаме да имаме по-голяма информация. Става въпрос за така наречения текущ контрол."
Реакцията на Иван Костов по този дебат беше доста сдържана. Службите трябвало да се реформират и приведат в стандартите на НАТО. Което нищо не означава, защото за това НАТО няма поставени стандарти и там разнообразието е доста голямо. Не е много верен и другият коментар на премиера, че няма да се създава агенция, защото в другите страни от Северноатлантическия пакт няма такива. Голямата разлика между България и другите е, че навсякъде специалните служби действат със закони, а нашите със секретни постановления. И освен това имат създадени законови механизми за координация и контрол на действията им.
Именно липсата на публична законова база, която да регламентира действията на специалните служби, в продължение на 10 години след разграждането на структурите на Държавна сигурност поддържа митологията за всевластието на тайните ченгета.
А изпадналата в летаргия парламентарна Комисия за национална сигурност, тайният бюджет, неясното му формиране и непрозрачното му харчене превръщат специалните служби в самостоятелни губернии. Липсата на орган, който да координира дейността им от своя страна създава "действията на самотек" и информационен вакуум в една област и липса на данни в друга. Иначе принципът на обвързаната компетентност - премиерът да предлага, президентът да назначава, а парламентът да контролира, е що-годе най-правилният. Както и е естествено, че именно органите на изпълнителната власт са тези, които трябва да управляват и ползват службите, тъй като те взимат решенията за съдбините на държавата.
Другият конфликтен въпрос - координацията, също вече не търпи отлагане. Засега повечето заинтересувани пестят коментарите си, но действията на Съвета за сигурност към министър-председателя по време на косовската криза и взетите решения, показват, че ефект от подобна координация има. Именно за разширяване на правомощията и на този орган мечтаят някои служители в него, което май не е най-добрата идея.
Не без значение е и фактът, че в лоното на властта се завърна и ген. Чавдар Червенков, който повдигна идеята за разузнавателна общност още през 1993 г. Тогава тази идея се стори еретична и той беше сменен. Военният разузнавач сега е шеф на политическия кабинет на министъра на отбраната Бойко Ноев и едва ли се е отказал от идеята си. Разделянето на разузнавателното управление на генщаба на две - агентурното разузнаване под името агенция "Военна информация" и полевото разузнаване, показва, че българските политици зачитат унгарския опит. Именно Унгария прие през 1995 г. закон, който регламентира дейността на всички специални служби. По силата му военното агентурно разузнаване отиде на подчинение на военния министър, а полевото остана към генщаба. Както реши да стане Министерският съвет и у нас миналата седмица.
Но проблемът е, че за тези неща се говори на крак и некоординирано, което създава впечатление, че всяка власт дърпа службите към себе си. Вместо въпросът да бъде обсъден и най-накрая службите да влязат в рамките на закона.
Войната срещу "Мобилтел"
"Мобиком" се оплака публично от кражба на трафик, БТК тайно си призна проблема в минало време
Джон Мънъри, шеф на "Мобиком" и председател на асоциацията на чуждите инвеститори БИБА, извади първото публично обвинение срещу "Мобилтел" за кражба на телефонен трафик. Изнесената информация гласи, че от апаратите "Мобика" са били натрупани голям брой импулси чрез набиране на GSM-телефони. Според писменото му оплакване това е станало чрез "прикачване към линиите на "Мобика" извън самите телефонни апарати", което означава, че "Мобиком" и БТК губят пари, а "Мобилтел" отчита повече трафик и по-високи приходи. От БТК също съобщиха за засечен случай на генериране на фиктивен трафик от нейна централа към номер, започващ с 088.
Публичната атака съвпадна с нарасналото напоследък неодобрение на голяма част от деловите среди и на управляващите срещу присъствието на същинския собственик на "Мобилтел", скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни. Възможно е "Мобиком" да е решил да използва инерцията на общественото мнение, за да извади на светло обвинението в кражба на трафик. Моментът е изключително удачен, защото съвпада и с вътрешните противоречия в "Мобилтел". Според отлично осведомени източници, откакто преди няколко месеца се заговори за продажба на пакет от GSM-оператора, в компанията се вихри прикрит конфликт. Владимир Грашнов, изпълнителният директор на "Мобилтел", е против продажбата, защото държи да запази поста си. Юридическите съветници на Чорни, начело с Тодор Батков го съветват да продава бързо. "Мобиком" има интерес да задълбочи отслабването на "Мобилтел", защото иска да ускори даването на втори GSM-лиценз (или чрез сделка за БТК, или чрез открит конкурс) и да го получи. Силните позиции на "Мобилтел" досега му позволяваха чрез лобиране и неофициална подкрепа от управляващи лица да запазва монопола си на пазара на цифрови мобилни услуги вече няколко години.
Връзката от апарати на "Мобиком" с номера на "Мобилтел" минава през БТК. По договор приходите от трафика към мобилни оператори и към т.нар. телефони с добавена стойност се поделят между БТК и фирмите в определено съотношение. При информационните услуги то е 50% на 50%, а при еротичните телефони - 60% на 40% в полза на БТК, когато фирмата, която предлага услуга с добавена стойност, ползва телефони на държавната компания. Когато телефонът, на който се предлага информационната услуга, е на друг оператор - "Мобиком" или "Мобилтел", БТК взема 25%, а разликата се разделя между оператора и фирмата, която извършва услугата.
От това следва, че е изключително изгодно да се натрупват импулси от аналогови телефони, като се набират еротични телефони или номера на "Мобилтел" или "Мобиком". Обикновено това са номера на фиктивни фирми, създадени чрез подставени лица, специално за да се насочва към тях фиктивен трафик. Самото генериране на импулси се прави чрез свързване на специални машини към аналогов абонат (или към апарат на "Мобика" чрез извеждане на кабела от апарата и свързването му с машината за импулси, вместо по нормалния начин - с фонокарта). Те набират номера на фиктивната фирма и поддържат линията, докато тя прекъсне автоматично, след което отново набират. В резултат "Мобиком" трябва да плати на БТК за фалшивия трафик по силата на споразумението си с държавния телеком, а също и на "Мобилтел", защото той бе бил крайната точка на трафика. БТК от своя страна също дължи известно плащане към "Мобилтел".
Досега в случаите с кражби от БТК чрез натрупване на импулси от аналогови телефони абонатите не плащаха фиктивния трафик, като обикновено се използваше превъртането на петцифрените броячи в аналоговите централи от 99999 на 00000. Проблемът с кражбите на трафик не е нов, но досега засягаше най-вече БТК. През есента на миналата година спецслужбите правиха дори нарочно разследване за генерирането на фиктивен трафик от абонати на БТК към телефони, които започват с номера 088. Смята се, че това са телефони на фирми, които си делят печалбите с "Мобилтел" и вероятно вършат измамите със знанието на GSM-оператора. Въпреки че безспорно става дума за облагодетелстване на едни за сметка на други лица или фирми, в Наказателния кодекс няма текст, който да дефинира измамите с телефонен трафик като престъпление. На всичко отгоре по технически причини генерирането на фиктивен трафик не е лесно доказуемо, а чии интереси (примерно - тези на "Мобилтел") се обслужват от редовите извършители пък е почти недоказуемо. Затова досега и шефовете на БТК, и спецслужбите избягваха официални коментари.
По думите на Джон Мънъри пред "Капитал": "Откраднати са пари. Никой не трябва да се облагодетелства от такива криминални деяния. Искаме такива измами да се преследват. Като минимум си искаме парите обратно. Още не сме платили сметката и вероятно няма да я платим. Има нов случай с апарати "Мобика", който открихме в Пловдив тези дни. Ще дам подробности за него следващата седмица."
"Категорично отхвърляме твърденията за кражба на трафик и нападките в тази връзка срещу нас. Оставям на съвестта на шефа на "Мобиком" Джон Мънъри тези нападки, българите сами могат да преценят кой е прав", заяви миналата седмица адвокатът на "Мобилтел" Тодор Батков, цитиран от в. "Пари". Пак там Батков е казал, че фирмите за услуги с добавена стойност с телефони с 088 се одобряват от БТК, макар да няма такова законово изискване, както и че "Мобилтел" има автоматична система, която прекъсва обажданията към такива телефони на десетата минута.
Към скандалното оплакване на Мънъри до редица държавни органи, както и до "Мобилтел" е приложена и справка на натрупани импулси през нощните часове в първата десетдневка на декември. От тях се вижда, че в повечето случаи са генерирани импулси от апаратите "Мобика" чрез повтарящи се (примерно 20-минутни обаждания). Набива се на очи, че обажданията са били правени автоматично, защото в справката са се получили колонки от един и същ брой импулси - примерно 254, 254, 254, или 305, 305, 305.
В справката се вижда и номерът на GSM-телефона, който е бил избиран по това време. Той е 088 32 84 81. Хора и от БТК, и от "Мобиком" твърдят, че са се обаждали на него, но никой не отговарял. Проверка на "Капитал" установи, че на телефона отговаря човек, който се представя като Албен. При последващо обаждане женски глас обясни, че Албен го няма и че телефонът е у него временно.
Обяснението защо скандалът се разрази чак миналата седмица е, че тогава "Мобиком" получил от БТК сметката за навъртените импулси към "Мобилтел". Трафикът между "Мобилтел" и "Мобиком" минава чрез техните споразумения за взаимна връзка (т.нар. interconnect agreement) с БТК. По този начин държавният телеком също е загубил от генерирането на трафик от "Мобика" към "Мобилтел".
Неофициално от БТК признават, че кражбите на трафик са намалили с няколко процента балансовата печалба за миналата година (по последни данни се очаква тя да е около 97 млн. лв.). Версиите колко пари и колко процента от приходите са откраднати силно се разминават. Най-повтарящата се е, че "Мобилтел" печели по 25-30 млн. марки годишно от кражба на трафик, или примерно по 2 млн. марки месечно. По груби сметки това прави около 15% от приходите на "Мобилтел". Доказателства няма и не може да има. "Мобилтел" винаги може да заяви, че кражбата на трафик се прави без негово знание и съгласие от ползватели на номера 088. Според висш държавен служител в телекомуникациите приходите на "Мобилтел" може и да са преувеличени. До лятото на миналата година кражбите от БТК били под 1% от обичайния месечен оборот в размер на 50-60 млн. марки месечно, едва след това за кратко нараснали с пъти.
Източници от БТК твърдят, че вместо с превъртане на брояча в аналоговите централи, много по-често трафикът се е генерирал от и по инициатива на самите служители в телефонните централи. За целта те могат просто да откачат броячите, да свързват кабели от секретните зали за връзки по време на война и пр. Пак по неофициална информация от БТК номерът с превъртането на броячите вече не минава, защото са въведени т.нар. детайлизирани системи на отчитане.
Накратко
Правителството определи нови летищни такси. Дължимата сума за прелитане става 57.98 евро, или 0.46% по-малко от миналата година. Таксата за обслужване на летищата обаче се увеличава с 15%. От 1 март за полети на самолети над 10 тона тя ще бъде 404.72 евро, под 10 тона - 116.24 евро.
Минималната месечна работна заплата за страната от 1 февруари т.г. става 75 лв., а минималната часова работна заплата - 0.45 лв. при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица, гласува правителството. Според постановлението от 1 октомври 2000 г. минималната заплата ще се увеличи "в съответствие с темпа на нарастване на средната работна заплата в обществения сектор през първото полугодие на 2000 г. в сравнение с второто полугодие на 1999 г.".
Министерският съвет прие постановление за преобразуване на здравните заведения, според което поликлиниките се отделят от обединените районни и общински болници и се превръщат в самостоятелни юридически лица. Те ще бъдат на издръжка на общините, в които се намират, а бюджетът им за 2000 г. ще се формира на базата на бюджетите на преобразуваните болници.
Правителството отпусна целева помощ от близо 250 хил. лв. на "ГОРУБСО - Мадан" АД. Дружеството е в процедура по ликвидация. Миналата година консорциумът "Родопи инвестмънт" купи 80% от акциите на предприятието. Отпуснатите от правителството средства са по искане на купувача с цел да покрият разходите по поддържане на миннодобивните мощности от началото на август (когато дружеството е спряло да работи) до 17 септември миналата година. На втората дата е влязъл в сила приватизационният договор, въз основа на който вече купувачът поема разходите.
Сметните палати на България и Румъния ще правят съвместен одит на прилагането на Конвенцията за сътрудничество за опазване и дългосрочно ползване на река Дунав. Целта е в двете страни да се унифицират техниките и качеството на одита на околната среда в съответствие с европейските стандарти.
Министерският съвет реши да предложи на парламента законопроект за посевния и посадъчния материал. Новият нормативен акт според официалното съобщение трябва да ограничи използването на семена и разсади, които не отговарят на агротехническите изисквания, и по този начин да доведе до увеличаване на добивите. Новият закон ще отмени досега действащия от 1958 г., който беше съобразен с реда в централизираното планово стопанство, а не с пазарните принципи, нито с изискванията на европейското законодателство.
Правителството определи "Първа ликвидна частна къща" ЕООД за концесионер на част от минералната вода от находище "Гулиина баня" край Благоевград. Срокът на концесията е 30 години. До края на 2003 г. концесионерът трябва да инвестира 3.9 млн. долара за изграждане на балнеолечебен и рехабилитационен комплекс.
Ще пусне ли Мърдок вълка в кошарата
Хора, свързани по различни начини със собственика на скандалната рекламна агенция "Крес" Красимир Гергов търсят пътища към частната национална телевизия, стана ясно миналата седмица. Бившата шефка на "Триада комюникейшънс" - фирмата, през която от БНТ бяха източени милиони долари, кандидатства за шефското място в канала на Мърдок, а пък самият г-н Гергов усилено работи да стане местен партньор на "Нюз корпорейшън", става ясно от интервю с шефа й за Европа Мартин Помпадур ().
С кого и как ще се свърже компанията на Мърдок у нас естествено си е абсолютно негова работа, но оттам излиза наяве друг проблем. Когато някой чужденец дойде в България, както представителите на "Нюз корпорейшън", той не може веднага да разбере кой какъв е и по какъв начин разбира бизнеса. В случая с Гергов емисарите на Мърдок виждат компания, която има над 50% от пазара на телевизионна реклама и чийто собственик е председател на Асоциацията на рекламните агенции. Това може да се интерпретира по различни начини, но в никакъв случай не може да ги наведе на мисълта, че въпросната фирма е задушавала развитието на рекламния пазар немалко време и освен това, заставайки на изхода на БНТ, е прибрала милиони долари.
Всъщност точно такава опасност в случая не съществува - хората около "Крес" този път са се прицелили към входа, и то на частния канал. И може би когато отидат там, те изведнъж ще променят начина си на работа - няма да издават удостоверения за излъчени клипове, които всъщност не са излъчени, няма да четат договорите по странен начин... Или иначе казано, "вълкът" "Крес" не само ще промени козината си, мигрирайки от рекламния в медийния бизнес, но и нрава си. Ще стане честна и почтена компания, която работи не толкова за максимална печалба, независимо от средствата, ами за развитието на целия пазар. Понякога стават чудеса.
"Кремиковци" излиза сух от антидъмпинговата процедура
Евросъюзът наложи формално мито от 7.5% при вноса на горещо валцувани рулони от България
Европейската комисия наложи 7.5% антидъмпингово мито при вноса на горещо валцувани стоманени рулони в Европейския съюз. "Кремиковци", единственият производител на такива рулони в България, обаче е постигнал споразумение да не подбива европейските цени. В замяна комбинатът ще изнася продукцията си без антидъмпингово мито. Това означава, че на практика единственият ефект на митото ще бъде занапред да принуди "Кремиковци" да внимава при износа си. В решението на Европейската комисия не се споменава за срок, в който ще действа митото, а се казва само, че мярката "трябва да позволи на промишлеността в ЕС да се възстанови от нанесените й вреди чрез увеличаване на собствените й цени или обеми на продажби".
Теоретично митото би могло да засегне някакви бъдещи производители на горещо валцувани рулони, но не и другите големи (и засега неработещи) стоманопроизводители в България - "Стомана - Перник" и "Промет - Бургас". "Стомана" не произвежда и няма да произвежда горещо валцувани рулони. И в "Промет" не се произвеждат. Така че митото не ни засяга по никакъв начин", заяви пред "Капитал" Васил Пеев, представител у нас на немската фирма "Метал трейдърс", която взе под наем основното производство на пернишкия комбинат.
"Кремиковци" предизвика антидъмпинговата процедура с износ под цените на европейските производители в средата на 90-те години. Същата процедура беше стартирана за производители от Индия, Тайван, Китай, ЮАР и Китай. Проучването на Европейската комисия за износа на българския комбинат в този период е установило 27.1% дъмпингова разлика, изразена като процент от цена CIF на европейските производители.
Сегашното ценово споразумение на Европейската комисия с "Кремиковци" (според обнародвания текст в официалния журнал на ЕС) ще се прилага под условие. При преминаване на доставка от горещо валцувани рулони от "Кремиковци" през митниците на ЕС стоката ще бъде освободена от мито, ако с нея върви специална фактура. Тя трябва да съдържа изрична отправка към ценовото споразумение между Европейската комисия и производителя "Кремиковци", а също и данни за количеството, цената, условията на плащане и доставка, приложимите отстъпки и името на вносителя, тоест фактурата трябва да докаже, че "Кремиковци" не подбива европейските цени.
Дали комбинатът може да прави нов дъмпинг или не, трудно може да се установи. Търговската политика на "Кремиковци" в момента е изключително непрозрачна. Знае се само, че предприятието има договор да изнася за италианския производител на стоманени изделия "Марчегалия" (Marcegaglia). Точно това споразумение вероятно е спасило "Кремиковци" от антидъмпинговото мито. Според публикацията в официалния журнал на ЕС "Марчегалия" е била привикана да дава нещо като показания пред Европейската комисия по случая "Кремиковци". Италианската компания щеше да участва като партньор с "Дару металс" в приватизацията на "Кремиковци" и да сподели ангажимента за инвестиционна програма, но се отказа. В приватизационния договор обаче залегна задължението на "Дару металс" да се сключи договор за износ на 1.5 до 2.5 млн. тона прокатни изделия от "Кремиковци" за италианската фирма. Казваше се, че на годишна основа ангажиментът на комбината е да продава на "Марчегалия" между 300 и 550 хил. тона, но не повече от 70% от българските квоти, определени от ЕС. В приватизационния договор не беше уточнена цената на изкупуване, а само че тя трябва да не се отклонява от най-добрите пазарни цени на стоманата на италианския пазар. Според осведомен източник от металургичния комбинат за Италия се изнасят не само произведени в "Кремиковци" горещо валцувани рулони, но и реекспортирани от други страни. По неофициална информация през декември миналата година в комбината са пристигнали горещо валцувани рулони от Украйна, които били само дообработени или препакетирани, след което изпратени за износ в Италия.
Шефовете на "Кремиковци" отказват информация за цената, по която продават на "Марчегалия". Източници от комбината разпространяват две различни версии по този въпрос - едната за 260 долара на тон, другата за 280 долара на тон от горещо валцуваните рулони. За сравнение - по данни на български фирми посредници те купуват от "Кремиковци" горещо валцуваните рулони по 290-300 долара на тон. Любопитното е, че по нормите на ЕС се говори за дъмпинг, когато някой продава на европейския пазар на по-ниски цени, отколкото на вътрешния си пазар. Ако данните са верни, в случая "Кремиковци" продължава да прави точно това. А ако Европейската комисия го установи, може и да прекрати ценовото споразумение.
Иначе в учебниците по икономика дъмпинг обичайно се определя като продажба на цени под себестойността. По тази дефиниция "Кремиковци" не подбива цените. Според официални изявления на шефовете на комбината от есента на миналата година себестойността на един тон горещо валцувани рулони е 205-210 долара на тон. Бивши служители на комбината твърдят, че това звучи странно, защото преди две-три години себестойността била 220 долара на тон. Колкото и да е тази себестойност, благодарение на скока на цените на стоманата в световен мащаб през последните няколко месеца "Кремиковци" продава много над нея.
Развръзката за "Химко" пак се отлага
Повече от три месеца продължава спорът между украинеца Юрий Литвиненко и американската фирма "Ай Би И трейд" за правото на собственост върху мажоритарния пакет от акции на "Химко" - Враца. Историята е на път да се разреши на 16 февруари, когато Върховният съд на щата Ню Йорк ще постанови решението си по спора кой е действителният собственик. Две събития от изминалата седмица обаче направиха "Химко" отново актуално събитие. Първото е, че Литвиненко беше задържан в София, а второто - проведеното в сряда заседание на американския съд, пред който показания в писмен вид е дал и изпълнителният директор на врачанското предприятие Валентин Димитров.
В понеделник Юрий Литвиненко беше задържан на летище София от българските гранични служби. "При проверка на българското Национално централно бюро Интерпол се оказва, че Литвиненко е издирван от украинския Интерпол за измама в особено големи размери - 5.8 млн. долара. За Литвиненко има издадено постановление за задържане и екстрадиране в Украйна. В родината му го очаква присъда до 15 години за кражба на държавно имущество в особено големи размери", се казва в съобщение на пресслужбата на МВР.
Валентин Димитров обяви, че украинецът идвал за срещи с представители на Агенцията за приватизация и Министерството на икономиката. Тази информация обаче беше отречена от държавните институции. Литвиненко не бил издирван от украинския Интерпол, тъй като делото срещу него било прекратено на 10 ноември, твърди още Димитров. Той обаче не споменава факта, че същото дело е подновено от украинската прокуратура девет дни по-късно. Приближеният до Литвиненко Мартин Макариев, който е член на надзорния съвет на "Химко", заяви, че украинският гражданин може да бъде освободен 72 часа след задържането.
Засега ангажираните в спора за "Химко" български институции търпеливо изчакват решението на щатския съд и избягват да коментират събитията около врачанското дружество. Към момента в България няма повдигнати искове срещу украинския гражданин, така че най-вероятно той или ще бъде екстрадиран към Украйна, или освободен, ако в действителност се окаже, че не е издирван.
Като цяло американската фирма обвинява украинеца в издаване на фалшифицирани акции на "Ай Би И транс" (компанията придоби мажоритарния пакет от акциите на "Химко"), в подписването на документи с невярно съдържание (относно гражданство и неосъжданост), както и в незаконно подписване на пълномощно.
Какъвто и да е изходът на спора между двете страни, бъдещето на "Химко" остава неясно. Ако спечели "Ай Би И трейд", не е сигурно дали торовото дружество ще заработи, тъй като акциите на "Химко" са заложени срещу кредит от 4.5 млн. долара, отпуснат от фирма на украинеца. Ако пък кръгът на Литвиненко се окаже реален собственик, трудно ще се уреди въпросът с доставките на евтин газ, тъй като договарянето трябваше да се уреди от "Ай Би И трейд". Инвестициите също трябваше да дойдат от американската компания.
"Интраком" става коз срещу ОТЕ
В стил "Бакърджиев" новата работна група за БТК все отлага развръзката
Докато миналата година бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев се забавляваше редовно да съобщава, че сделката за БТК ще се сключи другата седмица, новите преговарящи със същата честота обещават продажбата да се провали. Ако прекратяването на преговорите с холандско-гръцкия консорциум KPN/ОТЕ най-сетне стане факт, очаква се като обяснение да бъде извадена старата история за връзките на гръцкия телеком със скандалната фирма "Интраком" на бившия агент на "Щази" Сократис Кокалис.
Изненада няма, защото още преди година се заговори, че управляващите са взели политическо решение БТК да не се продава на ОТЕ точно заради "Интраком". Въпреки това започнаха преговори с гърците, които кандидатстваха в консорциум с KPN. Включването на компромата "Интраком" сега показва единствено колко непоследователно държавата водеше приватизацията на БТК и колко старателно в продължение на месеци преговарящите бяха забравили опасността "Кокалис".
Фирмата е позната в България като контролиращ собственик в "Булфон" и покрай прекратения си скандален договор за компютризация на спортния тотализатор. Фирмата се радваше на добро отношение от управляващите по времето на кабинета "Виденов", а в правителството на ОДС компанията намери подкрепа в лицето на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Като за начало през 1998 г. Бакърджиев подписа меморандум за разбирателство с Oracle и друга фирма, свързана с дъщерната на "Интраком" - "Интрасофт". Според този меморандум трябваше да се осъществяват мащабни информационни проекти в големи държавни фирми, които впоследствие останаха само на етап идея. Най-големият успех на "Интраком" в България беше прокарването на оптичен кабел на БТК от София до Петрич, пак с подкрепата на Бакърджиев. Кабелът беше открит през лятото на 1999 г., а проектът с "Интраком" е започнал още през 1997 г. Според представител на ръководството на БТК не е известно да е имало открита процедура за избор на изпълнителя. Първоначално предвидената стойност на проекта е била около 0.5 млн. долара, но при завършването си кабелът е струвал на БТК близо 2.5 пъти по-скъпо.
Обичайната практика на "Интраком", заради която е нежелана в доста страни, е да "извива ръцете на партньорите", като по един или друг начин постига крайно неизгодни за другата страна условия по договорите.
На фона на дългогодишната скандална слава на "Интраком" в Министерството на транспорта и далекосъобщенията едва миналата седмица откриха, че това е опасна фирма и че е близка с ОТЕ. Според изявления на новия зам.-министър Иван Таушанов пред медиите той установил връзките на ОТЕ с "Интраком" по информация от Интернет. Факт е, че в страницата на ОТЕ скандалната фирма се споменава на две места. Първо, казва се, че тя е "един от основните доставчици на ОТЕ". Второ, пише, че "на 5 август 1999 г. "Интраком", производител на телекомуникационно оборудване и един от основните доставчици на ОТЕ, подписа тригодишен договор на стойност над 100 млн. долара с "Арментел" (приватизирана от ОТЕ - б.а.) за цифровизация на кабелната мрежа. Първата фаза на този проект се очаква да бъде завършена през второто тримесечие на 2000 г. и да струва 37 млн. долара".
Всъщност ОТЕ и "Интраком" са свързани по много повече неофициални и полуофициални канали. В Гърция се смята, че "Интраком" получава държавните поръчки за оборудване на ОТЕ по политически причини. Обяснението е във връзките между управляващата партия ПАСОК, назначаваните от нейното правителство шефове на ОТЕ и Кокалис, който подкрепя финансово ПАСОК. Гръцките медии освен това отдавна обвиниха държавния телеком, че чрез агресивната си инвестиционна политика отваря път за доставките на "Интраком". От доста време се вихри скандал за връзката на "Интраком" с приватизацията на румънския "Ромтелеком" от ОТЕ - и за нередности във финансирането на сделката, и покрай договора за доставка на оборудване за 306 милиона долара от "Интраком" за "Ромтелеком". Договорът за доставка за "Арментелеком", макар и радостно отразен в сайта на ОТЕ, също се оспорва.
Припомнянето на любовта между "Интраком" и ОТЕ е нелош публичен ход в полза на провала на сделката за БТК. Факт е, че процедурата за продажбата на националния телеком беше опорочена от самото начало и че консорциумът OTE/KPN като единствен кандидат-купувач впоследствие изнудваше държавата с крайно неизгодни за нея клаузи в договора. Странно е, че сделката продължава да се влачи въпреки демонстративното недоволство на управляващите от напредъка на преговорите и от уж подобрената нова оферта на консорциума. Отпреди Нова година се заговори, че проблемът на държавата е как да изпрати ОТЕ и KPN дипломатично или да ги накара сами да се откажат. Оттогава обаче се появиха куп нови кандидати за БТК и нарасна външният и вътрешният
Антони Славински, министър на транспорта и далекосъобщенията и шеф на работната група за БТК, например неофициално разговаря с представители на испанската компания "Телефоника". Преди десетина дни "Телеком България консорциум", в който участници бяха американската компания GTE, британският инвестиционен фонд "Лоджик инвест", австрийският инвестиционен фонд EPIC и WTD, изпрати поредно писмо до премиера Иван Костов, че има сериозен интерес към БТК. Новото в консорциума е, че мястото на GTE (която наскоро се сля с Bell Atlantic и промени стратегията си) влезе Austrian Telecom.
Най-пикантната новина от миналата седмица е, че пристигна Гад Зееви, собственикът на "Зееви груп" (позната у нас като купувач на авиокомпания "Балкан"), и се срещна с вицепремиера Петър Жотев. Източник, близък до "Зееви груп", съобщи, че Гад Зееви дошъл да заяви интереса си към БТК, както и да ускори сделката за продажба на пакет акции от "Мобилтел" на неговата компания.
Иван Костов : Имаме претенции към Дойчебанк за несвършена работа
Германският държавен секретар Кристоф Цьопел обяви на среща с българската левица, че Дойчебанк може да не инвестира в България поради лошото отношение към немските предприемачи. Според Цьопел германските инвестиции не са защитени добре в България, липсва прозрачност при приватизацията и в сътрудничеството между чуждите инвеститори и държавния апарат. Досега Дойчебанк участва в приватизацията на трите фармацевтични завода "Фармация" - Дупница, "Антибиотик" - Разград, и "Трояфарм", като придоби мажоритарния пакет в купувача "Балканфарма". Сделката с "Балканфарма" обаче в момента се разследва от парламентарната комисия "Антимафия".
"Когато чуете Дойчебанк, мислете за БТК. Ние имаме претенции към Дойчебанк за несвършена работа", заяви премиерът Иван Костов. Според него, след като една сделка девет месеца не върви, някой не си е свършил работата. За Иван Костов това очевидно е Дойчебанк. Цьопел не пожела да коментира евентуален интерес на Дойче телеком към БТК, в случай че пропадне сделката с KPN / OTE. Не беше споменато специално и за проекта на германския концерн RWE за създаване на смесени фирми за рехабилитация на ТЕЦ "Марица изток 2" и за експлоатация на мини "Марица изток". Преговорите с НЕК по този проект се протакат вече две години.
Малко преди посещението на Цьопел шефът на Агенцията за чужди инвестиции Илиян Василев обяви, че ако не се преодолеят някои проблеми, проектите за "Марица-изток 1", "Марица-изток 3", които надхвърлят 1 млрд. долара, ще се провалят. Те са замразени и няма да тръгнат, докато не се раздели Националната електрическа компания, смята шефът на АЧИ.
Според Илиян Василев протакането на преструктурирането на НЕК създава проблеми за финансовото осигуряване на двата проекта. Финансиращите институции (Европейската банка за възстановяване и развитие, американската инвестиционна корпорация OPIC и Международната финансова корпорация към Световната банка) искат гаранции за инвестицията под формата на дългосрочни договори за изкупуването на електроенергията. Проблемът е, че ако сега се сключат дългосрочните договори, а след това НЕК се раздели, формално ще се окаже, че нито едно от новосъздадените юридически лица не е страна по договора за изкупуване на електроенергията.
Проблем е и това, че българското законодателство не допуска международен арбитраж за решаване на правни проблеми между български фирми и чуждестранните им партньори. Забавя се и осъществяването на проекта на "Юнион Миниер Пирдоп Мед" за изграждането на терминал за течни химически продукти на територията на пристанище Варна-запад. Пристанището ще участва в реализацията на проекта със земите си, но двете страни не могат да договорят юридическата формула за запазване на интересите си.
Регулирането на цените на лекарствата е инструмент за социална защита
Д-р Стойчо Кацаров, зам.-министър на здравеопазването, пред "Капитал"
- Има няколко причини да се правят поправки в закона. Една от тях е европейската интеграция и необходимостта от синхронизация на нашето законодателство с европейските директиви. Другата важна причина е необходимостта от ясно регламентиране на различните режими в закона. Поправките в закона са много сериозни. На практика това е нов закон. Има няколко неща, които заслужава да бъдат отбелязани. Много по-ясно в сравнение с предишния закон са дефинирани отделните понятия. В стария закон те бяха доста объркани и неясни, звучаха много общо. Сега има легални дефиниции на цялата терминология, която се използва в областта на лекарствената политика. Второто положително нещо е много ясното отделяне на производството, търговията на едро и търговията на дребно с лекарства. Тук има много ясно разграничаване с изрични забрани да се занимаваш с повече от една от тези дейности. Със закона се въвежда и нова институция - Изпълнителната агенция за лекарствата. Тя има много сериозни регулаторни и контролни правомощия в областта на лекарствената политика.
- Да, институтът по лекарствени средства се преобразува в агенция по лекарствата в съответствие със Закона за администрацията. Там няма вече научни институти, има държавни и изпълнителни агенции. НИЛС става изпълнителна агенция - основен регулаторен орган в лекарствата. Но не всички разрешения са в НИЛС. В него остана разрешението за производство на лекарства. Но разрешенията за употреба на лекарства, за търговия на едро и за търговия на дребно и по новия закон продължават да се издават от министъра на здравеопазването.
Нов елемент за България са и дрогериите, които се въвеждат с този закон. Разрешенията за дрогерия ще се издават от Изпълнителната агенция за лекарствата. В закона много ясно са регламентирани разрешителните и регистрационните режими. В текстовете на закона са описани условията, редът за издаване на съответните разрешения и регистрации, а също и причините, поради които те могат да бъдат отказани, начинът на обжалване. В предишния закон това не беше добре изписано, а беше предмет на подзаконови актове. От една страна, това бързо ориентира хората, които искат да се занимават с такава дейност, а от друга, тези правила не могат лесно да бъдат променяни. Различен е и начинът на формиране на цените. При стария закон в Министерството на здравеопазването се регистрираха производствени цени. В новия закон вече се говори за пределни цени при продажбата на лекарствата на дребно, т.е. сега ние във всеки момент можем да кажем какви са пределните цени за всеки медикамент. Те не могат да бъдат продавани по-скъпо от регистрираните в министерството пределни цени. Това отваря възможност да въведем механизма на диференцираните надценки.
- Досега, а и в момента фармацевтите имат интерес да продават скъпи лекарства, тъй като имаме фиксирана надценка. Колкото по-скъп е препаратът, толкова по-големи са печалбите. Това, което искаме да направим и новият закон го позволява, е да въведем диференцирани (реверсивни) надценки. Колкото по-скъп е един препарат, толкова по-малка ще бъде надценката и обратно. Мога да го илюстрирам с пример. Ако един препарат струва 1000 лв. и има 1% надценка и друг препарат струва 10 лв. и има 10% надценка, и в двата случая фармацевтът печели 1 лев. В този случай той дори ще има интерес да продава по-евтиния препарат, защото печалбата е същата, а ще му трябват много по-малко оборотни средства, за да завърти бизнеса. Това, разбира се, не сме го измислили ние, така се прави в Германия и в някои други европейски страни. Има още един момент в закона, който според мен е важен и който касае българското производство. Това е удължаването с още две години на срока за привеждането на производителите в съответствие с принципите на добрата производствена практика GP.
- Според мен защитата е достатъчно добра. У нас са единични случаите на пиратско производство на лекарства, които са с патентна защита. Проблемът е друг. Чуждестранните фирми желаят да регистрират препарата си, без да представят каквато и да било документация, страхувайки се, че тази документация може да бъде причина някой да направи копие на препарата им. Това е едната страна на въпроса. Другата е, че при цялото ни уважение към тези производители, ние не можем да регистрираме препарат без документация само на базата на това, че той има име, регистриран е и има патентна защита. Това е същността на спора, който възникна в парламентарната комисия по здравеопазване. Аз мисля, че нямат основание за тревога. Още повече че възможностите за контрол, които открива новият закон, са значително по-големи. Едно от направленията, в което министерството ще работи, е засилването на контрола върху производителите и особено върху нелегалното производство. Не можем да си позволим да преговаряме за влизане в ЕС и да вървим с нелегални производства, особено пък на лекарства. Затова контролът в тази област е много по-сериозен, санкциите ще бъдат увеличени значително.
- Това е едно уточняване на терминологията и нищо повече. Старият режим, който в закона се наричаше регистрационен, си беше типичен разрешителен режим. Регистрационният режим означава да отидеш, да си подадеш документите и регистрацията не може да ти бъде отказана. Докато тук регистрацията се извършваше от министъра, той можеше да откаже регистрация, отказът можеше да бъде обжалван, т.е. това беше типичен разрешителен режим. В новия закон вписахме коректното име, но това е в синхрон и с европейските директиви. При употребата и производството на лекарства ЕС не иска да облекчим режима, а да засилим и режима, и контрола.
- Това напълно съответства с директивите на ЕС. Това, разбира се, е един от мотивите да бъдат регулирани цените, но истинската причина е друга - че лекарственият пазар не е като всеки друг пазар. Лекарствата се купуват след изписване на рецепта. Ако искаме домати например, отиваме в магазина и ги избираме в зависимост от парите, с които разполагаме, и от качеството. На нормалния пазар е валиден изборът на купувача. Лекарството обаче не го избира купувачът, изборът е опосредстван от лекар. Всъщност лекарят изписва рецептата и прави избора, а купувачът плаща. Пазарът е доста по-сложен и освен това става въпрос за лекарство все пак. Регулирането на цените е още един инструмент за социална защита. Всъщност цените са по-скоро на регистрационен, а не на разрешителен режим. Ние регистрираме всички цени. Имаме основание да откажем единствено ако не представят необходимите документи, с които да обосноват повишената цена. Единственият ни сериозен мотив за отказ е, ако има регистриран препарат със същото генерично наименование с по-ниска цена. Това е основание да откажем регистрация на цена.
Румънската сделка: втори Дунав мост срещу транзит на електричество
Иван Костов ще предложи в Букурещ енергийните проблеми да се решават пакетно
Румъния се съгласи незабавно да започне подготовката за строежа на втори мост над Дунав. Министърът на финансите Муравей Радев и на транспорта и съобщенията Антони Славински се споразумяха за това с румънския транспортен министър Траян Басеску по време на специално организираната от координатора на пакта за стабилност Бодо Хомбах среща в Брюксел. В петък министър-председателят Иван Костов излетя за Букурещ, където ще участва в третата среща на високо равнище на страните от Югоизточна Европа. Муравей Радев съобщи, че в Румъния премиерът ще предложи пакетна сделка за решаване на енергийните проблеми между двете страни.
Румъния се опъва за моста вече десета година. След намесата на Хомбах и Гюнтер Ферхойген Румъния най-после даде съгласието си да се строи втори мост, но отказва да участва във финансирането на проекта.
Новият мост над Дунав ще бъде комбиниран - за автомобилен и за железопътен транспорт. В протокола от Брюксел е посочено, че мостът ще бъде изграден в южната част на коридор No4, който свързва Германия с Гърция и Турция през Унгария, Румъния и България. Съоръжението ще бъде в района на Видин, окончателният избор на мястото ще бъде направен до 28 март. Строителството на самия мост ще струва 120 млн. долара. Още около 35 млн. долара ще са необходими за изграждането на прилежащата инфраструктура. Нашата страна декларира, че ще осигури тези пари сама. Европейската инвестиционна банка съобщи през миналата седмица, че ще осигури 50% от парите за Дунав мост и ще помогне да се намерят донори за останалата част от средствата. Според Муравей Радев за този проект България може да разчита на пакта за стабилност, финансиране може да се осигури и по линия на програмите ФАР и ИСПА на ЕС. Строителството ще продължи 2 години. До десетина дни трябва да се представят проучвания за автомобилния и железопътния трафик и да започнат геоложки проучвания по двата бряга, за да се определи точното място, на което ще се строи съоръжението.
Румънците и този път направиха опит да провалят проекта, разказаха участници в преговорите. Отначало хората на Басеску поискали съоръжението изобщо да не се строи, а вместо това да се пуснат нови фериботи. След това отново поставили условие мостът да се строи по на изток, така че трасето през него да прекосява по-голяма територия в Румъния. Следващото предложение било съоръжението да се строи след 15 години. Последното изискване на румънците е да получат компенсация за това, че се съгласяват за моста с аргумента, че той ще отнеме голяма част от трафика през пристанище Констанца. Муравей Радев заяви, че той и Славински отказали да участват в пазарлъци за каквито и да е компенсации, и протоколът, който са подписали, визира само новия Дунав мост и не включва никакви други ангажименти на България към Букурещ.
След като беше решен въпросът с новия мост над Дунав, големите ни проблеми с Румъния остават главно в енергетиката. Румъния има голям излишък на мощности и отдавна настоява да й разрешим да транзитира електричество за Гърция и Турция. Отстъпката за моста е удобен повод да засили натиска. Това обяснява защо Иван Костов именно сега ще носи в Букурещ предложенията за разрешаване на енергийните проблеми между двете страни. Сделката Дунав мост срещу транзит на румънски ток през България не е лоша, като се има предвид, че България рано или късно трябва да разреши трансфер на румънско електричество към трети страни - за това ни задължава Европейската енергийна харта, която е ратифицирана от нашия парламент. Тук въпросите са два. Първият е свързан с икономическата ефективност на новия мост, тоест ще може ли той да привлече трафик, който да го направи рентабилен. Според проучването на "Сър Александър Гиб" прогнозите за привличането на трафик по трасето през Видин - Калафат не са особено оптимистични. Антони Славински обясни, че сметките за привличането на трафик и за икономическата целесъобразност на проекта са правени на базата на проучване на европрограмата ТИНА, което е от края на миналата година. Данните от това проучване обаче не са огласявани. Другият проблем е, че пусне ли транзит на електроенергия, правителството ще трябва да преразгледа инвестиционната програма в електроенергетиката. Ние също имаме излишни мощности, а Румъния ще ни бъде силен конкурент на пазарите в съседните държави. Тя произвежда по-евтино електричество, а също така има възможност да пренася изключително евтин ток от Русия и Украйна, при което ще печели от транзитни такси. Освен това Румъния иска да й се позволи транзит при преференциални условия. Българската страна засега държи на такса 9% от пренесеното електричество.
Според източник, близък до МС, Костов ще поиска енергийните проблеми между двете страни да се обсъждат само в пакет. Единият голям проблем е свързан с поддръжката и експлоатацията на два електропровода - 400 киловолта и 750 киловолта, които свързват електрическите системи на България и Румъния с руската електросистема. Съоръженията са строени по междуправителствени спогодби и се намират на територията на Румъния. Нашата електрическа система се откачи от руската и от 1995 г. работи в паралел с Гърция, Македония и Сърбия, които са членки на UCTE (общоевропейската енергийна система). В същото време спогодбите ни с Румъния за експлоатация на тези съоръжения продължават да действат. Поради това, без да пренасяме електроенергия, ние плащаме на Румъния по 200 млн. квтч гарантирана годишна транзитна такса за електропренасяне по далекопровода 750 киловолта (около 6 млн. долара при 3 цента на квтч) и около 700 000 долара за експлоатацията на електропровода 400 киловолта.
Нашето предложение е да се построи вставка за постоянен ток на Исакча на базата на 400-киловолтовия електропровод. Правотоковата вставка е съоръжение, което позволява да се прехвърлят мощности, но изолира влиянието на системата. В случая с България и Румъния тя ще позволи да се изнася електричество към Молдова, но молдовската система, която не отговаря на изискванията на UCTE, не може да оказва негативно влияние и да променя характеристиките на нашите системи. Това ще даде възможност за обмен на електроенергия между Русия, Украйна и Молдова, от една страна, и UCTE (включително България и Румъния, които са кандидатки за присъединяване в общоевропейската система), от друга. Нашата НЕК би могла да участва в този проект с апорт, който да й осигури дялово участие в бъдещото дружество за изграждане и експлоатация на правотоковата вставка.
Румъния също има интерес от този проект. От една страна, той открива възможност за износ на елекричество на изток, главно към Молдова (в която има хроничен енергиен дефицит), дори и след присъединяването на румънската система към общоевропейската. Освен това тя ще получава транзитни такси при преноса на електроенергия от вставката и пряко ще участва в нейното обслужване и управление. Нашата страна обаче настоява този въпрос да се разглежда само в пакет с другото ни предложение - за преразглеждане на спогодбата за експлоатация на електропровода 750 киловолта и отпадане на транзитната такса, тъй като по него вече не се пренася електроенергия.
Построяването на правотоковата вставка на пръв поглед противоречи на интереса на България, защото ще поощрява трансфера на електроенергия от Русия и Украйна, която ще конкурира българската. От друга страна обаче, проектът ще има положителен икономически ефект, показва проучване на фирмите Verbund (Австрия) и Bayernwerk (Германия). Икономическата целесъобразност се обосновава с ниските цени на тока от Русия и Украйна и либерализирането на енергийния пазар в Европа, включително в България и Румъния. Дори при добавяне на транзитна такса през правотоковата вставка дружеството, експлоатиращо вставката, ще може да участва на борсата и да продава електроенергия. Тя наистина ще конкурира българската, но в същото време осигурява допълнителна възможност за НЕК да печели от транзитни такси при преноса на енергията. В същото време вставката отговаря напълно на изискването на UCTE за отделяне на електроенергийните системи на България и Румъния от източните им съседи след присъединяването им към общоевропейската система.
Сериозен проблем имаме с Румъния при транзита на руски природен газ. Според подписаната през 1970 г. междуправителствена спогодба България изцяло заплаща изграждането на газопровода и съоръженията към него, както и обезщетения за причинените загуби при неговото построяване. Нашата страна заплаща също годишна тарифа за транспортиране на природния газ през румънска територия на база на проектния капацитет и принципа "пренасяш или плащаш". Румънската страна придобива собствеността върху газопровода и съоръженията към него и осъществява неговата експлоатация.
Договореностите за транзитните такси, последната от които е от 1995 г., са много неблагоприятни за нашата страна. Транзитната такса не е процент от пренасяните обеми газ, а е конкретно число в долари, което нараства ежегодно. Този принцип е добър, ако нараства и количеството на пренасяния газ. В нашия случай обаче той води до големи загуби, защото потреблението, а оттам и транзитът през Румъния, намаляват. През май 1995 г. Булгаргаз е платил транзитна такса 14.196 млн. долара при транзитирани около 7 млрд. куб м газ за България. През миналата година таксата е нараснала на 22.404 млн. долара при транзит на около 3 млрд. куб м. В същото време всички разходи за осигуряване на тръби, съоръжения, апаратура, модернизация и разходи за инспекция и капитални ремонти са за сметка на Булгаргаз. Програмата максимум за българската делегация е да поиска преразглеждане (намаляване) на таксата за периода 2000 - 2004 г., както и да се договорят условия за съвместна дейност на Булгаргаз и "Ромгаз" по експлоатацията, рехабилитацията и поддържането на транзитния газопровод през Румъния. Това ще бъде изключително трудно, като се има предвид, че действащият сега договор изтича едва през 2003 г. Ще подсилват енергийния регулатор със закон
Приходите по бюджета на Държавната комисия за енергийно регулиране да се набират от лицензионни такси, лихви, глоби и имуществени санкции (предвидени в закона за енергетиката), дарения и други приходи от дейности, извършвани от комисията. Това е предложено в проекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, внесен за обсъждане в Народното събрание от председателя на парламентарната комисия по енергетика Кирил Ерменков. Според действащите в момента текстове на Закона за енергетиката регулаторният орган трябва да се издържа изцяло от бюджета. При това комисията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и парите й ще идват през Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е първостепенен разпоредител.
Комисията има право да харчи парите от бюджета си за издръжка на собствената си дейност, за финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на енергийния пазар, и за други разходи. Неизразходваните средства по бюджета на комисията в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от комисията през следващата година.
В проекта се предлага средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по енергийно регулиране да не бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в енергетиката.
Проблемите при подготовката на подзаконовите актове в енергетиката показа, че са необходими промени в енергийния закон, сочи в мотивите към проекта Кирил Ерменков. Според него има недостатъчна яснота и пълнота в някои законови текстове, отнасящи се преди всичко до работата на Държавната комисия за енергийно регулиране. Комисията ще изпълнява изключително важни функции в областта на регулирането на енергийните цени и лицензирането на енергийните предприятия. Предпоставка за успешното изпълнение на тези функции е осигуряването на условия за независимост на регулаторната комисия и безпристрастност при взимането на решения, е становището на депутата Ерменков. Тези промени съответстват напълно на изискването на МВФ за създаването на силен и независим регулаторен орган в енергетиката, което правителството се ангажира да изпълни в последния меморандум с фонда.
Проектът предвижда също да се добави текст, с който законът ясно ще задължи операторите на преносната мрежа да осигурят работа на електроенергийната система при минимални разходи. Това означава, че диспечерите трябва да включват в работа тези електроцентрали, които предлагат електричество на най-ниски цени - т.нар. икономичен диспечинг. Това касае пряко потребителите, защото гарантира, че системата се управлява по икономичен начин и в разходите за електроснабдяване (респективно в цените) не са калкулирани нецелесъобразни разходи, които не отговарят на икономическите критерии.
Останалите промени се отнасят до преходните и заключителни разпоредби. Предвижда се промяна в сроковете за изпълнение на някои законови изисквания, така че те да бъдат по-реалистични и да са съобразени със степента на готовност на институциите и предприятията. Предлага се например срокът за изкупуване на измерителните уреди от енергийните предприятия от двегодишен да стане тригодишен. Аргументът е, че по този начин ще се предотврати рязкото покачване на разходите на енергийните фирми. Предлага се също срокът за изготвяне на наредбите за прилагането на енергийния закон да се увеличи от 9 на 15 месеца. Според Кирил Ерменков въвеждането на новите търговски отношения също трябва да се отложи и да започне не след 12, а след 15 месеца след приемането на общите условия по договорите. В проекта се предвижда топлофикационните фирми да сключат задължителните договори с потребителите до 1 септември 2000 г. Според Закона за енергетиката това трябваше да стане до 1 януари 2000 г., но все още не е подготвена нито наредбата за определяне и прилагане на цените на парното, нито общите условия на договорите, които топлофикационните дружества ще сключват с потребителите. Шефът на парламентарната комисия по енергетика предлага да се удължи и срокът, в който потребителите на централно парно трябва да се снабдят с разпределители и термостатични вентили и водомери за топла вода. Предвижда се уредите да се монтират от топлопреносното предприятие до 1 септември 2001 г., а не както е записано в закона до 1 януари 2001 г. Договорите за аренда ще се вписват в регистър
Поземлените комисии по райони ще вписват в регистри всички договори за аренда на земеделски земи и оборудване за земеделско производство, предвижда наредба, приета от колегиума на Министерството на земеделието и горите (МЗГ). Това е първата стъпка към създаването на т.нар. информационна система за подпомагане на пазара на земята, обявена през есента на миналата година. Тя трябваше да допринесе за превръщането на земята в ликвиден актив, който след години да започне да се приема като залог при отпускане на кредити на земеделските производители. Както беше записано в годишния доклад за развитие на земеделието за 1999 г., системата трябваше да "стимулира чуждите инвестиции в българското земеделие".
Най-настоятелните поддръжници на прозрачността на пазара на земя обаче са брокерите на недвижими имоти, а не толкова потенциалните (и засега липсващи) крупни купувачи. Обещаната информационна система трябваше да позволява даването на обяви за търсене и предлагане на земя за продан и на аренда, както и извличането на справки чрез Интернет. Въпреки добрите намерения обаче от месеци няма особен напредък по създаването на база данни, освен че от миналата година областните управи започнаха да попълват регистър на земеделските производители.
Целта на новата наредба за вписване на договорите в регистър е да се въведе прозрачност в арендните отношения, заяви Наньо Нанев, съветник на земеделския министър Венцислав Върбанов. По неговите думи информацията от регистъра ще бъде публична, въпреки че това не е изрично записано в наредбата. Там пише само, че информацията ще се ползва от звената на земеделското министерство и от Националния статистически институт за нуждите на агростатистиката. Данните за арендните договори в цялата страна ще се обобщават в главна дирекция "Структурна политика" на МЗГ, което ще води информационна система на три нива - общинско, областно и централно.
В регистрите по поземлени комисии ще бъдат записвани каква земя или имущество се отдават под аренда, кои са страните по договора и какъв е срокът му. Всеки арендатор трябва да представи тази информация до десет дни от вписването на договора за аренда в нотариалните книги. Когато обект на арендата е земя, договорът се представя на поземлената комисия, на чиято територия е земята. Когато се дават на аренда селскостопански машини, договорът се вписва в комисията по адрес на арендатора. Всеки арендатор трябва освен това в едномесечен срок да съобщава за всяка промяна на договора. Вече съществуващите договори за аренда също трябва да бъдат представени на поземлените комисии в тримесечен срок от влизането на наредбата в сила.
В момента най-големи площи се дават под аренда в Добруджа, защото има най-голямо търсене на земеделска земя и защото поземлената реформа там беше относително най-напреднала.
Синдиците пак импровизират във фалиралите банки
Съдът реши, че банката на Иван Евлогиев не дължи 4 млн. лева на държавата
Международна банка за възстановяване и развитие (в несъстоятелност), изглежда, ще е единствената от фалиралите банки, която ще се възползва от решението на Конституционния съд по казуса "Плама", за да се "разплати" с държавата. В последния работен ден на миналата година - 29 декември, синдичката на банката Малинка Атанасова е направила счетоводно прихващане на дължимите към бюджета 4 046 245 лева. Прихващането е било извършено с вземания на банката от плевенската рафинерия в техния пълен размер, независимо че решението на конституционните съдии по това време още не беше влязло в сила.
Не е тайна, че в края на миналата година подобни прихващания са опитали да направят и други синдици на затворени банки. За разлика от тях обаче прихващането, извършено от Малинка Атанасова, е било одобрено и от съда. Това е станало на 17 януари тази година, когато съдията по несъстоятелността на МБИР Велислав Павков е издал съответното определение. С него се одобрява "частична сметка за разпределение", предвиждаща "погасяване чрез компенсация" на остатъка от задълженията на банката към най-големия й кредитор - Министерството на финансите. Това означава, че вместо да получи в брой 4 046 245 лева от МБИР, от този момент нататък бюджетът може да се счита за "удовлетворен". По-важното в случая е, че определението на съда не подлежи на обжалване. Това е посочено изрично от съдията по делото и според няколкото запитани от вестника юристи това отговаря на разпоредбите на Търговския закон.
Източници от финансовото министерство разкриха, че новината за одобреното прихващане в МБИР е вдигнала кръвното на юристите във ведомството. През миналата седмица те недоумяваха как съдът е разрешил подобна операция при очевидни нарушения на закона. "Откриването на частична сметка за разпределение означава, че синдикът е събрал пари от осребрено имущество на банката и тръгва да се разплаща с нейните кредитори. Не може да се открива такава сметка, без да има налични средства за разпределяне", коментира пред "Капитал" юрист от министерството. Негови колеги пък недоумяваха как прихващането е било извършено еднолично от синдика, след като параграф 35 от Закона за държавния бюджет изрично посочва кой може да прави това - министърът на финансите. Не е ясно също и как така съдът одобрява вече извършени от синдика действия. Най-голямото нарушение според адвокатите на министерството обаче е в това, че прихващането е било извършено на 29 декември. Макар че към тази дата Конституционният съд се е произнесъл, решението му още не е било влязло в сила. То беше публикувано в Държавен вестник на 28 декември и заради новогодишните празници е влязло в сила едва на 4 януари. Освен това към датата на произнасяне на съда - 17 януари, вече е бил в сила новият Закон за бюджета, с който се сторнират (развалят) всички операции по прихващане между "Плама", фалиралите банки и държавата. "Съдията по делото е бил длъжен да се съобрази с това обстоятелство, чудно защо не го е сторил... ", недоумяваха адвокатите на финансовото министерство.
През миналата седмица съдията по делото не беше открит за коментар. Пред "Капитал" синдичката на МБИР Малинка Атанасова заяви, че е била принудена да направи прихващането в последния работен ден на 1999 г., тъй като Законът за бюджета, който даваше това право, спира да действа след края на годината. Тя обаче така и не можа да даде обяснение на какво точно правно основание е поискала прихващането да бъде със 100% от дълга на "Плама", при положение че решението на конституционните съдии е влязло в сила няколко дни по-късно. Според г-жа Атанасова, ако не е била извършена операцията, тя е можела да бъде обвинена от други кредитори на банката, че нарушава техните интереси. "Обявата за откритата сметка за частично разпределение беше изложена 14 дни в съда и министерството не пожела да я обжалва", посочи Малинка Атанасова. Според нея финансовото министерство няма защо да се притеснява, тъй като операцията е била сторнирана от самата нея малко след определението на съда.
Вестник "Капитал" обаче научи, че преди около седмица Малинка Атанасова е изпратила писмо до БНБ, с което предлага да бъде спрян конкурсът за избор на нов оценител на банката. Като мотив било посочено, че държавата не може да участва в него, тъй като вече няма вземания от МБИР. Източници от "Банков надзор" потвърдиха, че конкурсът наистина е спрян до изясняване на "случая МБИР". Това означава, че търгът за активите и имуществените права на банката ще бъде отложен за втори път. При предишния това се наложи заради нереално високата оценка, която избраната оценителска фирма "Агейн-такт" ООД беше дала на банката. Фирмата оцени бившата банка на Иван Евлогиев на близо 12 млн. лева, което според БНБ многократно надхвърля реалната й цена. Тогава синдичката също заяви пред журналисти, че оценката е нереална, и дори добави, че "Агейн-такт" е свързана с Иван Евлогиев. По думите на г-жа Атанасова съдружничката в оценителската фирма Стефка Стоицева е била одитор на "Компакт" ООД, чийто управител навремето беше собственик на фалиралата банка. Въобще при всичките си медийни изяви досега синдичката на МБИР правеше опити да се разграничи максимално от Евлогиев. Малко след решението на Конституционния съд двамата си размениха взаимни обвинения от страниците на вестниците, което създаде впечатлението, че помежду им има вражда. Сега обаче се оказва, че с извършените в края на миналата година действия синдичката на МБИР на практика е подкрепила Иван Евлогиев в опитите му да "си върне банката". Това не означава непременно, че Атанасова и Евлогиев имат общи интереси. Практиката досега показа, че обикновено синдиците в затворените банки си имат своя игра. Балансирайки между интересите на кредитори и бивши собственици, те в повечето случаи успяват да извлекат полза за себе си. Трудно е да се каже доколко това правило важи за МБИР. Фактът е, че докато юристите на държавата сега търсят правни способи да блокират съдебното определение, синдичката Малинка Атанасова може спокойно да продължи преговорите за продажба на банката като цяло предприятие.
Накратко
Росексимбанк е завършила 1999 г. с 2.268 млн. лева печалба преди провизиране и данъчно облагане. Крайната печалба на банката за миналата година след заделяне на провизии и данъчно облагане е в размер на 419 хил. лева. Това е седем пъти по-добър резултат в сравнение с 1998 г., заявиха от кредитната институция. По официални данни реално внесеният капитал на банката към 31 декември е 20 млн. лева. Делът на високоликвидните активи във всичко привлечени средства е 70.75%, а общата капиталова адекватност е 43.8%.
Първа инвестиционна банка също е завършила 1999 г. с положителен финансов резултат. Според изпълнителния директор Божидар Григоров печалбата на банката за миналата година след облагане с данъци е 7.095 млн. лева.
Текущият дефицит в централния републикански бюджет към 31 януари 2000 г. е бил 142 млн. лева. Дефицитът по републиканския бюджет е бил 58 млн. лева, съобщи Министерството на финансите. Приходите за същия период са съответно 410 млн. лева и 483 млн. лева, а разходите - 552 млн. лева и 541 млн. лева. Към 31 януари 2000 г. общинските бюджети са реализирали излишък в размер на 15 млн. лева. Собствените им приходи са 71 млн. лева, а нетните трансфери - 31 млн. лева. Разходите на общините до 31 януари 2000 г. са били 87 млн. лева. Излишъкът по консолидираната фискална програма е 81 млн. лева, приходите - 964 млн. лева, а разходите - 883 млн. лева.
Дългосрочните кредитни линии, които наши банки ползват от чужди финансови институции, вече няма да влизат в базата за определяне на минималните задължителни резерви (МЗР), съобщи подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев. БНБ се е отказала от идеята размерът на МЗР за депозити със срок над една година да бъде 5%. Според г-н Кабакчиев причината е, че те представляват само 8% от всички депозити в банковата система. Одобреното от МВФ намаление на МЗР от 11% на 8% ще влезе в сила от 1 юли, след като БНБ приеме нужните промени в Наредба 21. Според БНБ общо за системата това ще освободи около 150 млн. лева, които банките могат да пренасочат в отпускането на кредити или други активни операции.
Белгийската KBC Bank ще участва в наддаването за Булбанк
Банката се готви да подаде оферта у нас, след като купи дялове в полската Kredyt Bank, унгарската Kereskedelmi es Hitelbank и чешката Ceskoslovenska Obchodni Banka
Втората по големина белгийска банка KBC Bank по всяка вероятност ще се включи в наддаването за Булбанк, съобщи пред "Капитал" източник от банковите среди, пожелал анонимност. До този момент банката е заявила само предварителен интерес към приватизацията на 98% от най-голямата държавна банка у нас, но очакванията са, че в следващите два месеца белгийците ще подадат и конкретна оферта. Ако това стане, за държавния пакет в Булбанк по всяка вероятност ще се състезават поне две оферти - на KBC Bank и на консорциум, включващ френската банка "Креди агрикол индосуец" (Credit Agricole Indosuez) и гръцката фамилия Вардиноянис. Към кръга на потенциалните купувачи вероятно ще се присъедини и още един консорциум, обединяващ италианската банка "УниКредито" (UniCredit Italiano SpA) и германския застрахователен гигант "Алианц" (Allianz). Разбира се, не е изключена и появата на други кандидати в оставащото време до края на април, когато изтича необявеният официално краен срок за набиране на оферти.
Информацията за проявения интерес на KBC Bank към Булбанк не е изненада за банковите среди у нас. След като правителството успя да уреди с МВФ поредна отсрочка за продажбата на банката, последваха няколко изявления на вицепремиера и шеф на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев за засилен интерес към Булбанк. Желанието на правителството да привлече повече кандидати стоеше в основата и на предишните няколко удължавания на сроковете. Очевидно за малкото време до април правителството ще разчита на появата на възможно най-голям брой оферти с цел вдигане цената на Булбанк. Доколкото белгийската банка е един от най-агресивните играчи в банковата приватизация в Централна Европа, включването й в наддаването за Булбанк при всички случаи ще бъде добра новина за БКК.
Групата на KBC Bank е основана през 1998 г. от сливането на третата по големина белгийска банка Kreditbank и седмата CERA Bank. Новообразуваният холдинг, в който влиза и застрахователната компания ABB Insurance (45% от която са собственост на CERA Bank), стана вторият по големина в Белгия с активи за около 172 млрд. евро, собствен капитал от 5.2 млрд. евро и чиста печалба за 1998 г. от 797.8 млн. евро. След поредица от успешни приватизационни сделки в Централна Европа само за няколко години KBC Bank стана най-голямата банка в региона (по данни на международните рейтингови агенции), изпреварвайки по размер на активите други големи инвеститори като Bank Austria, Creditanstalt, ING Bank, Hypovereinsbank и UniCredito.
Първата голяма инвестиция на KBC Bank беше закупуването на миноритарен дял в петата по големина полска банка - Kredyt Bank. През 1997 г. белгийците участваха в консорциум при приватизацията на една от най-големите държавни банки на Унгария - Kereskedelmi es Hitelbank (K&H). Консорциумът плати общо 90 млн. долара за 57% от акциите на банката. В момента KBC Bank продължава да е най-големият акционер в унгарската банка с дял от 32.6%. В края на миналия месец шефовете на банката обявиха намерението си да инвестират нови 10 млрд. форинта (39.8 млн. долара). Предвижда се това да стане чрез увеличение на капитала на K&H, която обяви загуба от близо 8 млрд. форинта за 1999 г. вследствие на руската криза. До този момент останалите по-големи акционери в банката (ирландската застрахователна компания Irish Life и португалската Banco Espirito Santo) не са заявили желание да участват в увеличението на капитала. Това кара наблюдателите да смятат, че след 20 април белгийската група ще държи вече над 50% от акциите на K&H.
Най-голямата сделка на KBC Bank засега е покупката на чешката външнотърговска банка Ceskoslovenska Obchodni Banka (CSOB). На 24 юни миналата година белгийците платиха за 66% от нейните акции 40.5 млрд. крони (1.1 млрд. долара). Сделката беше обявена за най-голямата инвестиция в Чехия за 1999 г. и втора въобще след продажбата на чешкия телеком за 1.4 млрд. долара на TelSource Consortium. По данни на Ройтерс с тази покупка общият размер на инвестициите на KBC Bank в Централна Европа вече надхвърлят 1.5 млрд. евро, което според наши банкери може да се окаже голям плюс, в случай че банката наистина реши за участва в наддаването и за Булбанк.
БКК ще чисти Биохим от лоши кредити
Банковата консолидационна компания (БКК), която е собственик на 99.3% от акциите на ТБ Биохим, може да изкупи някои от необслужваните кредити на банката преди нейната приватизация. Според източници от консолидационната компания ръководството на Биохим е представило списък на десет проблемни кредита, които фигурират от години в портфейла на банката, но не се обслужват. Идеята е БКК като мажоритарен собственик да поеме събирането на тези вземания, както стана с кредитите, които Експресбанк беше отпуснала на фалиралата "Варненска корабостроителница". Тогава БКК изкупи чрез договор за цесия вземането от корабостроителницата, като получи и обезпечението по него - три недовършени кораба. Шефът на консолидационната компания Петър Жотев още миналата година заяви, че подобна схема може да бъде приложена и при приватизацията на Биохим. Тогава се имаше предвид, че на потенциалните купувачи ще бъде предложено да изберат - да купят банката със или без вземането й от "Плама". Според запознати опцията, която БКК е предложила на кандидат-купувачите, важи не за цялата кредитна експозиция към плевенската рафинерия (около 38 млн. долара), а само за непровизираната част от нея (6 млн. долара), за която Биохим има обезпечение. Това е прословутата ипотека върху всички съоръжения на "Плама", която новите собственици на рафинерията толкова настояваха да бъде свалена.
През седмицата източници от БКК потвърдиха, че дългът на "Плама" е включен в списъка, предложен от ръководството на Биохим. Освен него са включени и кредити за "Свилоза" АД, "Барбуков-Зографски" ООД, "Добрич" АД, "Камъшит" ЕАД и др. Засега не е ясно дали в списъка са включени и експозициите към "Кремиковци" АД (около 15 млн. долара), "Арсенал" АД (12 млн. долара) и "Хотелска верига Хранков" АД (7 млн. долара). Тези кредити от години тежат в портфейла на Биохим и според запознати за тяхното изваждане оттам са настоявали някои от самите потенциални купувачи на банката.
Засега БКК не е взела решение кои точно проблемни вземания на Биохим да изкупи. Пред "Капитал" Петър Жотев заяви, че този въпрос не е обсъждан в борда на директорите на БКК и че той ще чака да види първо офертите на кандидат-купувачите. Някои от тях още миналата година заявиха, че са готови да купят Биохим, но ще поставят свои условия за изчистване на кредитния й портфейл. Явно въпросът за прехвърляне на отделни лоши кредити върху държавата ще бъде елемент от предстоящите преговори за банката. Мълчанието на БКК е разбираемо, доколкото подобни схеми противоречат на мита за силния инвеститорски интерес към държавните банки. През последните месеци БКК многократно отчиташе голям брой купувачи за Биохим, но този интерес може да се окаже измамен, ако в крайна сметка броят на подадените оферти зависи от отписването на един или друг лош кредит от баланса на банката.
Ако тези кредити са изцяло провизирани, след продажбата им на БКК Биохим би трябвало да реинтегрира провизии, което може да подобри рязко финансовия резултат на банката точно преди нейната приватизация. Спорно е обаче доколко подобна счетоводна операция ще улесни приватизацията на Биохим. В същото време на БКК ще остане да си блъска главата със събирането на необслужвани от години заеми. Освен това някак си не е редно парите от приватизацията на други държавни банки да се харчат за изкупуване на лоши кредити на Биохим, вместо да постъпят в бюджета и да отиват за далеч по-оправдани цели. Ако приходите от продажбата на банките постъпваха директно в хазната (както става при всички останали приватизационни сделки), едва ли на шефовете на БКК щяха да им хрумват подобни идеи.
Банка ДСК отлага валутните влогове за април
БНБ: Спас Димитров може да не получи сертификат за банкер
Банка ДСК отлага с два месеца приемането на валутни влогове, съобщиха от бившата спестовна каса. В края на миналата година шефовете на банката изпратиха писмо до "Банков надзор" на БНБ, с което поискаха разрешение да стартират с валутните операции през февруари т.г. Очакванията в банковите среди у нас бяха, че банката ще получи без проблеми исканото разрешение. Сега обаче от самата Банка ДСК са поискали отсрочка с два месеца. Времето до април ще бъде използвано от бившата спестовна каса за осигуряване на необходимите технически условия, обясниха от БНБ.
Втората причина за отлагането е твърдата позиция на централната банка, според която валутните депозити в Банка ДСК трябва да бъдат гарантирани по общия ред, валиден и за останалите банки. От "Банков надзор" са заявили, че разрешението ще бъде дадено от април, когато изтича двегодишният срок на пълната държавна гаранция по влоговете в Банка ДСК. По този начин БНБ явно е решила да избегне упреците, че дава предимство на касата пред останалите търговски банки, които и без това виждат в нейно лице голям конкурент за привличане на валутните спестявания на населението. От "Банков надзор" вероятно са искали да видят и как ще се отрази отпадането на пълната гаранция върху клиентската маса, въпреки че според ръководството на касата това няма да доведе до голям отлив на депозити. Според шефа на Банка ДСК Спас Димитров голямата маса от депозитите се формира от много на брой малки сметки, които попадат в лимитите, защитени почти изцяло в Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Пред "Капитал" Спас Димитров заяви, че първоначално влогове във валута ще набират само трите софийски клона. Намеренията са постепенно новите операции да бъдат въведени във всичките 30 районни клона на банката. Според одобрената програма това трябва да стане най-късно до края на 2000 г. Засега не е обсъждан въпросът за започване и на валутно кредитиране, за което ще трябва отделно разрешение от БНБ. Според първоначалния график, договорен с централната банка, това трябваше да стане факт от първото тримесечие на 2000 г. От БНБ обаче са намекнали, че валутното кредитиране ще бъде възможно най-рано след въвеждането на единна информационна система на касата. Нейното изграждане все още е в начален етап, тъй като още тече конкурсът за покупка на необходимия софтуер.
В разговорите с БНБ е било отчетено, че касата изпълнява предписанията за постепенно трансформиране в универсална търговска банка. Според официалните данни през последната година леко е нараснал делът на фирмените кредити за сметка на потребителските. Структурата на активите като цяло се запазва непроменена - кредитният портфейл продължава да заема 49% от тях (28% са в ДЦК, 17% - в парични средства и банкови депозити, 4% - в нефинансови активи). През миналата година обаче активите на банката са нараснали с около 10%, което означава, че се е увеличил и абсолютният размер на раздадените заеми. Според шефовете на касата това не се е отразило на качеството на портфейла - около 90% от отпуснатите заеми на касата са класифицирани като "редовни".
Въпреки това от "Банков надзор" са поставили въпроса за необходимостта от подписване на нов меморандум между банката и БНБ. Сегашният е в сила от юли 1998 г. и изтича заедно със Закона за преобразуване на ДСК, тоест след два месеца. Позицията на БНБ е, че повечето от сегашните ограничения на Банка ДСК за кредитиране ще трябва да се запазят и след април. За запазване на по-строгите надзорни изисквания са настояли и експертите на МВФ при последната си мисия у нас. Те са мотивирали това с нуждата от ограничаване на рисковете и гарантиране на достатъчна ликвидност в преходния период до окончателното превръщане на ДСК в нормална банка.
Според източници от "Банков надзор" предстои да се реши дали в новия меморандум да бъдат смекчени ограниченията за кредитиране, за което настояват шефовете на Банка ДСК. Според сега действащия меморандум кредитният портфейл на банката не може да надхвърля 75% от капиталовата й база. В това ограничение не попадат кредитите с държавна гаранция, които обаче не трябва да бъдат повече от 10% от общата сума на активите. Освен това през 1998 г. БНБ реши на наложи допълнителни ограничения върху големите кредити, които трябваше да отчетат несравнимо по-големия размер на собствения капитал, който касата има. За разлика от останалите банки за Банка ДСК беше записано, че всеки кредит, който представлява 1% от капиталовата база, се счита за голям. За отпускането на по-големи кредити (но не повече от 5%) пък сега е нужно единодушно решение на управителния съвет на банката.
Един от проблемите, на които ще се търси спешно разрешение, е кой да стане шеф на банката след април. След изтичането на специалния закон за касата тя вече ще трябва да отговаря на всички банкови регулации. Това означава, че нейните шефове ще трябва да изпълнят всички изисквания по Наредба 20, за да получат банкерски сертификати. Едно от условията за това е предложените лица да имат най-малко пет години стаж в банковия сектор, от които минимум три години на ръководна длъжност. На това условие не отговаря именно сегашният шеф на банката Спас Димитров, който беше назначен от Министерския съвет за председател на управителния съвет на ДСК през пролетта на 1997 г. "Не е тайна, че единственият банков стаж на Спас Димитров са двете години и половина, в които управлява ДСК", коментира през седмицата служител на БНБ. Според запознати от централната банка вече са намекнали, че най-вероятно ще бъде отказан сертификат на сегашния шеф на банката. Деликатната позиция, в която БНБ е поставена, се допълва и от факта, че Спас Димитров беше избран наскоро за шеф на Асоциацията на търговските банки. Това кара някои банкери да смятат, че в крайна сметка БНБ ще направи компромис и ще разреши на Спас Димитров да запази поста. В тази връзка централната банка вече има прецедент. През 1998 г. в нарушение на Наредба 20 беше издаден сертификат за банкер на представителката на Европейската банка за възстановяване и развитие в ОББ и Българска инвестиционна банка Сали Уорън, припомнят банкери.
Две банки още не са дали данни за кредитния регистър
БНБ чака информация от Българо-американската кредитна банка и Банка ДСК
Дългоочакваният кредитен регистър най-вероятно ще стартира през март, съобщи подуправителят на БНБ и шеф на управление "Банково" Божидар Кабакчиев. Идеята за създаването на регистъра възникна след банковите фалити през 1996 г. Целта беше в него да бъде събрана цялата информация за отпусканите от банките големи кредити. По този начин би трябвало да се ограничи рискът от натрупване на нови лоши кредити в мащаби, които в един момент да застрашат системата. Това беше и една от препоръките на Международния валутен фонд като мярка за оздравяване на банковия сектор при подписването на тригодишното споразумение. Последната мисия на фонда в София е настояла регистърът да заработи напълно най-късно до края на март, съобщиха служители на БНБ. Всъщност регистърът работел и в момента, но само в рамките на централната банка.
Според Божидар Кабакчиев информацията още не е събрана напълно, тъй като две от банките не са дали данни за своите заеми. Според запознати става дума за Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и Банка ДСК. Причините за забавянето не са известни. Най-вероятно се касае за технически проблеми, тъй като и в двете банки в момента вървят проекти за изграждане на интегрирани информационни системи. През миналата седмица изпълнителният директор на БАКБ Димитър Вучев заяви пред "Капитал", че скоро ще бъде въведен нов софтуер, който отговаря на изискванията на БНБ, и ще позволи данните да бъдат изпратени на централната банка. От Банка ДСК не пожелаха да коментират проблема. Не е тайна обаче, че все още е в ход конкурсът за доставка на софтуер, който да свърже огромната клонова мрежа на бившата спестовна каса в единна система.
Всъщност вина за голямото забавяне на Централния кредитен регистър не носят само двете неизправни към днешна дата банки. Наредбата за създаването му беше приета още преди две години. Според нея първите данни трябваше да бъдат подадени в края на септември 1998 г., но окончателният вариант на инструкцията за прилагането на наредбата беше получен от банките едва през юли 1999 г. Действащите търговски банки трябваше да започнат редовно подаване на информация от септември 1999 г., а обявените в несъстоятелност трезори - от 31 март 2000 г. Поначало БНБ би трябвало да играе само ролята на разпределител на информацията - тя получава данни от банките за всички кредити над 10 хиляди нови лева, систематизира ги и ги предоставя на търговските банки. Първото объркване беше свързано с въпроса кои кредитни инструменти ще се включват в регистъра. В крайна сметка БНБ обяви, че ще се събират данни за кредитите, гаранциите, акредитивите и авалите. По-големият проблем дойде от приетото със закъснение решение в регистъра да се централизира и информацията от фалиралите банки (първоначалният проект не предвиждаше те да бъдат включени в системата). Наистина няма логика да се прави кредитен регистър, без той да включва точна информация от тези банки. За систематизирането на тези данни обаче са нужни време, хора и средства, с каквито синдиците на фалиралите трезори не разполагат. Така че и след края на март не е сигурно, че регистърът ще дава очакваната пълна и точна информация на своите клиенти. От БНБ са решили въпроса, като към всяка справка се предвижда да бъдат посочвани банките, предоставили информация. А данните от останалите - кой откъдето ги намери. Подобна ще е процедурата и ако някоя банка има технически проблеми - просто ще се обявява, че от нея не е постъпила информация за периода, обясниха служители на БНБ.
Сигурният ефект от създаването на кредитния регистър е, че извади на бял свят недостатъците в информационната поддръжка на банковата система у нас, коментират експерти. В някои банки информацията за кредитите е стара или непълна и първо трябва да се изчистят неточностите (като банките се свържат директно с кредитополучателя - естествено, ако могат да го издирят) и тогава да се изпращат данните в регистъра. Например при тестването на системата се оказало, че в някои банки са били отпускани кредити, без да се изискват кодовете по БУЛСТАТ на кредитополучателите. Отделен въпрос е, че все още има големи банки, които не разполагат с обща софтуерна мрежа. Други пък, които са технически обезпечени, установяват, че софтуерът на клоновете е несъвместим с този в централата.
Забавя се връщането на ДДС на чужденци
С повече от три месеца ще се забави планираният старт на възстановяването на ДДС на чужди граждани, стана ясно през изминалата седмица. Новият данъчен шеф Антон Тончев вече е издал заповед за проверка защо "Братя Василеви" и "Нова Деница" не изпълняват договорите си. Двете фирми са агентите по възстановяване ДДС на чужди физически лица. По договор те трябваше да са започнали възстановяването до 15 ноември миналата година. За тази цел трябваше да са изградили бюра за връщане на данъка по някои митнически пунктове. "Договорите с двете фирми са възлагателни и са със срок пет години, но може да бъдат прекратени", обясниха от данъчната администрация.
Досега има седем лицензирани фирми, които могат да продават стоки с право на възстановяване на ДДС. Това са: "Индекс България" ООД, "К енд К електроникс" ООД, "Топвидео" ООД, "Колохида" ЕАД Ямбол, "Импас 56" ЕООД, "Нова Деница" и "Метро кеш енд кери". Постъпили са още две молби, които все още не са разгледани от данъчните. ДДС няма да се възстановява за ползвани услуги от чуждестранни физически лица.
Данъчните вече не изпълняват и предписаното в Закона за ДДС - връщането на ДДС на чужди юридически лица да започне от началото на тази година. Досега трябваше да е излязла наредбата, която да регламентира по какъв начин и кога чуждите фирми ще могат да искат връщането на платено от тях ДДС в България. Въпросната наредба все още се подготвя. Според Симеон Симеонов, данъчен експерт в Главна данъчна дирекция, обнародването на наредбата след 1 януари 2000 г. няма да попречи на нормалното възстановяване на данъка, тъй като на практика връщането на ДДС ще става в началото на следващата година. То ще се отнася за услуги, извършени през тази година. "Наредбата ще влезе в сила при обнародването й, но на практика ДДС на чуждестранни юридически лица ще се възстановява за услуги от началото на 2000 г.", каза г-н Симеонов. Това означава, че чуждите фирми ще трябва да пазят данъчните фактури за ползвани от тях услуги от първите месеци на годината, тъй като те ще се изискват като доказателство за пред данъчните. Според експерти в страните от Европейския съюз чуждите фирми могат да си възстановяват ДДС текущо през годината, а не да се чака да изтече финансовата година. Единствено в Швейцария чуждите фирми искат възстановяване на ДДС в началото на следващата година. За сметка на това ДДС се връща в рамките на две-три седмици. От данъчната администрация поясниха, че все още не е ясна процедурата, по която чуждите фирми ще си искат обратно ДДС - дали ще се търсят агенти подобно на ДДС за физическите лица, или исканията им за възстановяване ще се отправят директно към данъчната администрация. Данъчните ще изискват от чуждите фирми да подадат искане за възстановяване и декларация, че не са извършвали стопанска дейност в България. Освен това чуждите компании ще трябва да предоставят удостоверение от данъчната служба на съответната страна за регистрация по техния закон за ДДС. При определяне за какви услуги чуждите фирми ще могат да искат връщане на ДДС ще важи принципът това да са услуги, за които български фирми имат право на данъчен кредит в България.
Властта в Белград под знака на тероризма
Убийството на Павле Булатович ще остане загадка
На 28 октомври 1999 г. седмичникът "Нин" отпечата пророческата статия "Кой е следващият? ". Поводът бе атентатът на 3 октомври на Ибърската магистрала срещу лидера на Сръбското движение за обновление Вук Драшкович, при който загинаха четирима функционери на партията. Няколко седмици след това лидерът на Демократическата партия (ДП) Зоран Джинджич публично заяви, че е предупреден от службите за сигурност за подготвяно покушение срещу него.
Хронологията на показните убийства в Югославия на хора, свързани с властта, през последните 9 години е дълга: Бранислав Матич Бели - един от създателите и финансистите на Сръбската гвардия, убит на 4 август 1991 г., Владан Ковачевич Треф - личен приятел на сина на Милошевич Марко, убит на 20 февруари 1997 г. , Радован Стойчич Баджа - заместник-министър на вътрешните работи по въпросите на държавната сигурност, убит на 11 април 1997 г., Зоран Тодорович Кундак - генерален секретар на югославската левица, директор на "Беопетрол", убит на 24 октомври 1997 г., Славко Чурувия - издател на няколко частни вестника, близък с хората във властта, убит на 11 април 1999 г. Всички те са застреляни демонстративно - също като федералния министър на отбраната Павле Булатович, който бе убит на 7 февруари. Преди неговата смърт обаче в черния списък не бива да се пропуска екзекуцията на Желко Ражнятович-Аркан.
До 7 февруари обикновеният сърбин си обясняваше тези чистки сред хората, свързани с властта, с разчистване на сметки. От понеделник обаче страната е обхваната от страх, защото бе посегнато към самите върхове на властта. В деня на убийството Булатович отишъл в ресторант "Рад", който от години е едно от любимите му места за срещи с приятели. Заедно с него са били о.з. генерал Вук Обрадович, който е директор на "Ю гарант банк" (банката, създадена, за да оперира с парите на армията), и управителят на заведението Мирко Кнежевич, който е роднина на Булатович. Около час по-късно откъм гърба на ресторанта през прозореца, който гледа към масата на Булатович, с автоматичен откос са простреляни и тримата. Единият от куршумите, засегнали министъра, е в сърдечната област и той умира във Военномедицинска академия. Убиецът изчезва безследно.
Фактът, че за първи път в историята на съвременна Югославия обект на покушение е министър, е безспорно значим, но още по-значим е фактът, че поне досега никой не поставя и не отговаря на въпроса защо бе убит Булатович. Медиите безрезултатно се опитват да достигнат до някакво обяснение. Изтъкват се черногорският произход на Булатович и предаността му към Милошевич. Отбелязва се, че Булатович е един от основателите на Социалистическата народна партия на Черна гора и един от най-отявлените противници на президента Джуканович. Затова една от версиите за убийството е именно противопоставянето му на официалната черногорска политика. Другите две - че покушението срещу него е отмъщение за разстрела на Аркан или предстоящо поемане на поста директор на "Ю гарант банк", са просто несъстоятелни. Няма убедителни данни за връзки с подземния свят, като се изключат роднинските му връзки с убития преди година Дарко Ашанин, видна фигура в мафиотския свят на Сърбия. Твърдението на Воислав Шешел, че убийството е дело на западните тайни служби, е, меко казано, несериозно. Както и да бъдат разработени тези версии, засега те не дават убедителен отговор на въпроса защо бе убит Булатович, който за разлика от министъра на вътрешните работи, началника на генералния щаб и президента на федерацията не е призован от трибунала в Хага. Едно е сигурно - както и при останалите случаи убиецът на Булатович също ще остане неразкрит.
Гневът на Израел
Давайки нов тласък на насилието в Ливан, Сирия, изглежда, си е правила сметката, че така ще постигне по-добра сделка с Израел за Голанските възвишения. Затова тя без съмнение е била окуражена от очевидното нежелание на Израел да продължава войната на изтощение на север и предизборното обещание на премиера Ехуд Барак да изтегли войските до юли. Въпреки това реакцията на правителството в Ерусалим на убийството на шестима войници от "Хизбула" през последните две седмици показва, че Дамаск си е направил грешно сметката. Барак изпрати самолети да бомбардират ливански електроцентрали и обяви извънредно положение. Външният министър Давид Леви заяви, че ливанската земя ще гори, ако партизаните изстрелят ракети срещу Галилея. Продължавайки да се надява, че ще спаси юлския срок, който сам си постави, Барак очевидно иска да покаже сдържащата сила на Израел на "Хизбула" и сирийските им покровители. Лесно може да бъде разбран гневът му от съсед, който, от една страна, изпраща външния си министър във Вашингтон за мирни преговори, а от друга, контролирайки положението в Ливан, позволява на партизаните да разширяват военните действия.
Изпращането на Фарук аш Шараа отвъд Атлантическия океан беше прието като потвърждение на сериозните намерения на президента Асад да постигне споразумение за Голан в момент, когато Израел има нов лидер, желаещ да сложи край на войната между двете страни, и ключовият посредник Бил Клинтън иска близкоизточно мирно споразумение преди края на президентството му. За съжаление не трябваше да мине много време, преди да се появи отново старата комбинация от застой на преговорите и насилие. И макар амбициозните срокове на Барак на палестинския и сирийския фронт да изглеждат все по-нереални, той не е единственият губещ. С неотстъпчивостта си на масата за преговори и мълчаливото одобрение за действията на партизаните в Южен Ливан Сирия пропилява може би уникална възможност да си върне загубената територия. Барак получи категоричен мандат на миналогодишните избори, но колкото повече продължават преговорите без видим резултат, толкова по-слаба ще става вътрешната му позиция. Израел е демокрация с пропорционална избирателна система, което задължава лидерите му постоянно да внимават да не се разпаднат коалициите им. Позицията на премиер, който не може да донесе мир и сигурност, скоро ще бъде поставена под въпрос. Ако това е, което Сирия иска, така да бъде. Но ако тя иска мир, ще трябва да промени курса.
Приеха нови правила за фонд "Републиканска пътна мрежа"
Да се създаде специализирано звено към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което ще поеме административното, счетоводното и касовото обслужване на фонд "Републиканска пътна мрежа", реши правителството в четвъртък. Министрите одобриха поправки на Наредбата за набиране, разходване и управление на средствата по фонда.
Фондът е създаден със Закона за таксите върху течните горива от 1996 г. Средствата по него са предназначени за строителство, ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и железопътната инфраструктура. През юни миналата година парламентът гласува поправки в Закона за течните горива. С тях бяха направени две съществени изменения: промени се размерът на дължимите пътни такси и те се уеднаквиха за всички основни видове моторни горива; промени се и редът за внасяне на пътните такси, които се внасят от дистрибуторите по сметките на фонд РПМ преди доставките. Авансовото отчисляване на пътните и екологичните такси предизвика силно недоволство сред дистрибуторите, тъй като натоварва сериозно разходите им. Българската петролна и газова асоциация дори подготви проект, с който да се промени този режим на събиране на таксите. Промените в наредбата за фонд РПМ обаче показват, че правителството не приема тази идея. Основната цел на тези промени всъщност е да се отразят промените в Закона за таксите върху течните горива и да се улесни прилагането му в практиката.
Нов текст в наредбата гласи, че средствата, постъпили по Закона за таксите върху течните горива за фонд РПМ и за Националния фонд за опазване на околната среда с решение на УС на фонда, се разпределят целево за пътната мрежа в планинските райони, третокласната и четвъртокласната пътна мрежа, за Министерството на териториалното развитие и благоустройството, за ГУП, за НК БДЖ и за други нужди.
"Кинтекс" отново замесен в оръжеен скандал
"Кинтекс" отново бе замесена в оръжеен скандал, след като Би Би Си съобщи в четвъртък, че оръжие, внесено от нашата фирма, е открито у турски терористи. Това станало преди няколко дни при откриването на тайни оръжейни складове на ислямистите от "Хизбула". В тях било намерено оръжие, внесено в Турция от България, САЩ и Китай през 1994 г. Според турските власти компаниите "Кинтекс", "Моторола" и "Омнилоун" са внесли нелегално оръжие в Турция. То било поръчано от тогавашния валия на град Батман, Югоизточен Анадол. По това време там се провеждала акция срещу ПКК. Вносът обаче не е регистриран в митниците. Той бил направен с разрешение на тогавашния премиер Тансу Чилер и за сделката били използвани пари от безотчетния премиерски фонд, съобщава Би Би Си. Властите в Турция се опитват да разберат как част от внесеното през 1994 г. оръжие е попаднало в "Хизбула". "През 1994 г. е имало такава сделка с участие на "Кинтекс", но тя е била абсолютно прозрачна. Транспортирането е станало със самолети на турската авиация. Цялата сделка е била под контрола на турската страна", заяви за "Капитал" зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски, който е и член на Междуведомствения съвет по ВПК и мобилизационна готовност. До края на производството на вестника шефът на "Кинтекс" Петър Караангелов не беше открит за коментар.
Нарастването на заплатите постепенно настига инфлацията
По данни на Националния статистически институт (НСИ) средната работна заплата през декември е 211.47 лева, което е с около 3% повече от предишния месец заради начислените тримесечни премии на заетите. По предварителна оценка средната годишна заплата през 1999 г. е 2460.60 лева, тоест средно около 205 лева месечно. От 1995 г. до 1999 г. тя е нараснала 28 пъти, като постепенно темповете на увеличаването й се доближават до растежа на цените през този период. Според изнесените от НСИ предварителни данни инфлацията през януари тази година спрямо декември 1999 г. е 2.4 на сто. Най-голямо повишение бележат цените на услугите (с 3.7%) и хранителните продукти (3.2%), докато при нехранителните стоки изменението е под един процент. Изчисленията са направени на база на данните за паричните разходи на населението за периода януари-ноември миналата година, като окончателните резултати ще бъдат готови след отчитане на информацията за декември. Статистиката също отчита 10.5% спад в приходите от продажби в промишлеността за изминалата година, както и 6% намаление на продажбите на дребно на вътрешния пазар.
Австрия тласна ЕС в неподозирана криза
Няма лесен или елегантен изход от европейската изолация на Виена
Четиринадесет страни от Европейския съюз (ЕС) замразиха дипломатическите си отношения с Австрия в знак на протест срещу влизането на крайнодясната Партия на свободата в новия австрийски кабинет. Либерална Европа се уплаши, че лидерът й Йорг Хайдер ще възроди носталгията по нацизма, войнстващата ксенофобия, антисемитизма и расизма. И реши да намали заплахата, като я изолира.
Ако това се беше случило с държава, която не е член на съюза, щеше да бъде по-лесно, но с Австрия въпросът е друг. Евросъюзът изпадна в деликатната ситуация да санкционира страна партньор, и то заради това, че в законно и демократично избрано правителство присъства крайнорадикална партия, която не се нрави на Европа. Така ЕС се сблъска с неприятната констатация, че между заплахите за санкции към съюзник и прилагането им има голяма разлика.
Извън дипломатическия скандал и охладняването на отношенията между Виена и Брюксел обаче засега нищо няма да се промени. Австрия си остава пълноправен член на съюза и в тази си роля ще продължи да участва в работата му. В противен случай ЕС е заплашен от неподозирана криза, а според някои дори и от разпадане - така че никой не би се наел да изолира напълно Виена и да рискува толкова сериозно. Докато съюзът е на ръба на кризата и продължава да се тресе от противоречията между морални и прагматични аргументи, вероятно ще се засилват и критиките към твърде острите реакции и може би прекалено прибързаните решения. Истина е, че мотивите в полза на заплашените европейски ценности са твърде силни, но доколко тази опасност идва точно от Австрия е спорен проблем. От другата страна остава деликатното затруднение да се отговори на въпроса докъде свършват междуправителствените отношения и къде започват общите европейски дела. От намирането на баланса между политическия бойкот и участието на Австрия в работата на евроструктурите зависи функционирането на ЕС. Вероятно затова Брюксел и протестиращите срещу крайната десница в австрийското правителство европейски столици вече показаха, че макар и неохотно, са склонни на компромис. Първият тест за новата ситуация бе неформалната среща в Лисабон на социалните министри. След доста умуване португалското председателство все пак реши да покани австрийския социален министър Елизабет Сикл, която на всичкото отгоре е член на Партията на свободата на Хайдер.
Франция и Белгия безспорно имат всички основания да се чувстват емоционално засегнати от "бирената реторика" на Йорг Хайдер. Въпреки публичните му извинения белгийците едва ли ще забравят скоро, че бяха наречени от него корумпирана държава, а френският президент ще помни дълго квалификациите, че бил "мегаломан, който не знае какво говори". Вече се появиха и първите твърдения, че емоциите са били твърде силен мотив на страните от евросъюза при решението им да изолират новия австрийски кабинет. Неслучайно президентът на Европейската комисия Романо Проди призова партньорите от ЕС да загърбят емоциите и да изработят стратегия за случаи, подобни на австрийския. "В 15, а по-късно и в 20 държави, членки на съюза, практически ще има избори почти всеки месец. Как можем да очакваме, че всичко ще върви в правилната посока? Със сигурност ще имаме и други подобни примери", отбеляза Проди. Това според него щяло да засили опасността от вето при вземането на важни решения и щяло да застраши целия процес на реформи в съюза.
Комисарят по външните работи Крис Патън също се опита да внесе нотки на успокоение в атмосферата на крайно възмущение. Той се опита да убеди колегите си, че крайната политическа изолация може да оправдае в очите на австрийците демагогията на Хайдер. "Да внимаваме да не засилим ксенофобските настроения и да накараме австрийците да повярват, че имат право да не обичат чужденците. Нека да не правим от мухата слон", прикани британският дипломат. Впрочем противниците на Хайдер вътре в Австрия също се опасяват, че негативната реакция на Европа ще има обратен знак в страната и че популярността му ще расте още повече. "Заради вас, чужденците, Хайдер вече е герой. Оставете го да греши и да не изпълнява обещанията си към избирателите", съветва една от политическите противнички на Хайдер. Прави впечатление, че в разгара на международния скандал рейтингът на Партията на свободата е нараснал до 33 на сто, т.е. в момента партията на Хайдер е най-популярната политическа сила в страната.
Новият канцлер Шусел вложи всички сили да убеди останалите европейски държави, че нищо драматично не се е случило и че кризата ще отшуми без последствия. Плод на тази политика е едно от първите му изявления: "Аз съм гаранцията, че в този кабинет няма да се случи нищо против моята воля и против принципите и договорите на ЕС. Австрия си остава пълноправен член на Европейския съюз. " Междувременно външният министър Бенита Фереро-Валднер заяви, че на първото съвместно заседание в Брюксел ще прикани останалите външни министри да променят отношението си към страната й и да дадат шанс на Австрия да изпълнява задълженията си в ЕС. Аргументи за това имало много - от гаранциите на канцлера Шусел до ненамесата на Хайдер в работата на кабинета. Преди това еврокомисарите Франц Фишлер и Гюнтер Ферхойген предупредиха Австрия да не се опитва да блокира решенията на ЕС в отговор на политическите санкции. Любопитен е фактът, че те бяха изпреварени от самия Хайдер, който обяви, че би било твърде погрешно страната му да използва правото си на вето в ЕС. Комисарят по земеделието Фишлер дори заяви, че ако това се случи, евросъюзът ще се разпадне.
Засега страните членки демонстрират неудоволствието си да контактуват с австрийските представители, като подчертават, че правят подобен компромис само и само да не застрашат работата на съюза. Така на първата неформална среща в Лисабон, за да не бъде всичко постарому, португалските домакини отмениха традиционната обща снимка на евроминистрите и другите съпътстващи светски прояви.
Очевидно в момента ЕС няма друг избор. Тази дипломатична формулировка в името на общото благо директно кореспондира с общата декларация на 14-те, с която бе осъдена Австрия. В нея се посочва, че функционирането на съюза няма да бъде променяно и Виена ще участва в него. Освен ако австрийското правителство наруши ангажиментите си към съюза "да съблюдава принципите на свободата, демокрацията, спазването на човешките права, както и върховенството на закона". Но на този етап, когато австрийският кабинет е притиснат отвсякъде, трудно е да се каже дали подобна заплаха съществува. Сигурно е обаче, че емоциите няма да стихнат скоро. Ако европейците се почувстваха засегнати от възхода на Хайдер, австрийците също има на какво да се сърдят. "Ние не заслужаваме да се държат с нас като с черната овца на европейската политика. Австрия е била и си остава отворена и толерантна европейска държава", каза канцлерът Шусел и обобщи: "ЕС ни вкара и нас, и себе си в твърде сложна ситуация. Сега не ни остава нищо друго, освен заедно да търсим изход".
Като говориш с мен, ще мълчиш
