България има прекрасни специалисти. И има много сериозни хора, много успели, които са извън България, и още повече, които са в България. Поставянето на тази бариера България - не-България, това са остатъци отпреди 1989 г. Да вземем Гърция - ами целият свят е пълен с гърци. Те ходят, работят в чужбина, работят и в Гърция, пътуват, както всички останали, но не се притесняват много от това кои са в Гърция и кои не са в Гърция. Имам един приятел - изпълнителен директор на Microsystems - ами той е грък, Пападопулос. Дори да вземем Джон Атанасов. Той не е чист българин, защото баща му е българин, а майка му е ирландка. Ами вземете един Кристо. Миналата години отивам в Музея на модерните изкуства в Ню Йорк и ето, на излизане има 10-15 брошури на известни художници и Кристо е там. Или да кажем една Юлия Кръстева, която е във Франция. За нея Франция отдавна е малка, тя е световноизвестна. Да не говорим за традиционните примери с оперните певци и футболистите. Трябва да си ги пазим тези хора, те са богатство на нацията.
- Да. Поддържаме контакти. Но има бариери. Примерно от английска страна това е бариерата за обучението на млади хора. Когато един младеж от ЕС поиска да следва в Англия, финансирането на неговото следване е равностойно с финансирането на местен младеж. Когато стане дума за студент от държава извън ЕС, цената е умножена по 10. За да дойде един млад българин да направи магистърска степен, за една година трябват много пари. Онзи ден си приказвахме в Техническия университет за това, обсъждахме разни идеи. Напоследък има тенденция за европейски магистърски степени и примерно в областта на компютрите съвсем спокойно можем да си помислим да направим това - Техническият университет в София и Уестминстърският университет в Лондон с, да кажем, още два-три университета от Германия, от скандинавските държави. Имам контакти, налице са, можем да направим съвместно обучение, да кажем, по обща програма, т.е. курсът, който аз чета в Лондон, ще бъде същият, който се чете тук в София. Може би ще може и да обменим студенти. Такива неща си приказвахме, има такива възможности. Такъв тип сътрудничество включва известна степен на подпомагане. Това, което липсва тук на моите колеги, са книги, въобще средства. Да кажем, участието на един специалист от България на международна изява, конференция, симпозиум или нещо такова е по-трудно. Има и нещо друго - ние като че ли не сме свикнали да търсим, да питаме. Не е лесно, но трябва да си намериш парите. Обикновено не ти ги дават. И в Англия е така - трябва да искаш непрекъснато. Трябва да умеем да се "продаваме". Да знаеш колко ти е цената и да кажеш:" Аз струвам два пъти повече", отколкото си мислиш, че струваш. За да стане пазарлък.
- Сигурно има. Но не бих казал, че в момента имам някакви конкретни планове. Чувал съм да се казва: "Всички свестни хора напуснаха България". Това е много голяма глупост и не е вярно. Не искам да изглежда, че сме кой знае какви, гении. Имаме си някакви национални особености. Една от тях е липсата не на лично, а на национално самочувствие. Не точно липса, но трябва малко повече самочувствие. Ние сме повече, отколкото си мислим, че сме. Или ако ще си приказваме в този стил, ами да си умножим цената по две и тогава да говорим. Да погледнем въпроса с премахването на визите. Доколкото разбрах, няма никакви забележки по отношение на България. Индивидуални случаи има всякакви. Но западноевропейските служби си водят статистики и на базата на тези статистики те излизат на преговорите със съответната информация. Така чух вчера - забележки няма. Това значи, че притежателите на български паспорти, които са пътували зад граница, статистически не са създавали проблеми.
- Да, станах неотдавна.
- Да. Двете държави допускат двойно поданство - и България, и Великобритания. Така че от тази гледна точка няма някакви спънки и затруднения. Просто не се занимаваш със същите тези визи, които, дай боже, да изчезнат час по-скоро. Другото е, че ако искаш, можеш да гласуваш на изборите във Великобритания. Други разлики няма като сравняваме със статуса на постоянно живеещи, които имахме преди това. Така че тази разлика не е голяма, не е нещо кой знае какво. Но създава удобство - по-малко бюрокрация.
- Олимпийският принцип - по-бързо, по-далече и по-високо. Това се опитваме да правим с компютърните системи - по-бързо да смятат, по-лесно да се преодоляват разстоянията. Чувствам се част от тази вълна. Моите лични амбиции - имах моменти, когато изпитвах колебание за преминаване в индустриалната сфера, за работа във фирми или нещо подобно. Но мисля, че се чувствам много добре. Обичам да разполагам със себе си. В академичната среда мога да разполагам със себе си, имам свободата да си избирам, дори в изследователската сфера. Така че академичната среда е, което виждам в по-нататъшното си професионално развитие.
Агенция ще подобрява имиджа на Шиляшки
Специална агенция се захвана с неблагодарната задача да се грижи през следващите месеци за медийния образ на Иван Шиляшки, стана известно през миналата седмица. Агенцията "Проспера" има единствен собственик Мирена Петрова, която е и главен мениджър. Според слуховете тя е препоръчана на Шиляшки от СДС-депутата д-р Димитър Иванов, който е и зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика. Непотвърдени информации твърдят също, че д-р Иванов поел и финансирането на сделката. Няма доказателства за това, но през последните месеци прави впечатление неочакваното затопляне на отношенията между Шиляшки и групата около Димитър Иванов.
Предполага се, че това е тактически ход на доктора, който разчита на подкрепата на Шиляшки пред Костов, за да получи поста председател на Комисията по енергийно регулиране. Комисията остана без началник, след като премиерът издигна предишния й шеф Димитър Димитров в министър на образованието.
От агенцията по енергетика твърдят, че е сключен граждански договор не с агенцията, а само с нейната шефка Мирена Петрова. Договорът бил само за един месец и по него ведомството на Шиляшки ще плати само 140 лв. Според г-ца Петрова обаче договорът е за три месеца. Тя не уточни парите, но се съгласи, че месечната сума не е голяма. Всъщност колкото и да платят Шиляшки и хората зад него, все ще е малко. Защото в случая с Шиляшки дори и най-престижната агенция за връзки с обществеността трудно ще успее. Шефът на агенцията по енергетика, разбира се, си има пресцентър. От 1997 г. насам смени две пресаташета. Но въпреки това рейтингът му не мръдва от мъртвата точка.
Диалектика
Кметската съпруга
Заместник-министърът на икономиката
"Михайлов, когато аз говоря, не би трябвало да говориш все пак", обърна се
Сандвичи само със свински колбаси се предлагаха на делегатите на националната конференцията на ДПС миналата седмица. Безплатните специалитети обаче бяха в основата на теорията на един от делегатите, който се бе наел с почти непосилната задача да разясни на свои непросветени колеги "що е то либерализъм". За целта либералът използва хамбургерите, с които делегатите въпреки всичко се тъпчеха през цялото време. Той им обясни, че ако приемем свинската шунка за символ на европейската ценностна система, а кашкавала - за изразител на исляма, то в тяхното вкусно съчетаване се крие тайната на европейския либерализъм.
Величко Найденов все пак си има отбор
Собственикът на столичния телевизионен кабелен оператор "Канал 3" Величко Найденов се оказа, без да иска, президент на футболен отбор от А група. След като още преди три седмици бе избран задочно за шеф на "Добруджа" и дълго време се колебаеше какво да прави с новата си придобивка, в крайна сметка реши да подкрепя отбора през пролетния полусезон.
Пътят на Величко Найденов към президентския пост на "Добруджа" бележи нова страница във футболната история. Той първо се сдоби с безработен треньор в лицето на легендарния бивш нападател на ЦСКА Петър Жеков. След това носителят на "Златната обувка" започна да търси изпаднал във финансова криза отбор, за да се пласира, и го намери лесно в Добрич. Набързо организира общо събрание, прокара без проблеми единствената кандидатура на неподозиращия нищо Величко Найденов, а себе си провъзгласи за старши треньор и спасител.
Телевизионният бос, който миналата година бе мераклия за президент на ЦСКА, разбра за случката няколко дни по-късно. Първата му реакция бе да откаже подкрепа за разпадащия се състав, чиито шансове за оставане в групата са минимални. След дълъг размисъл обаче склони да финансира аваннтюрата на Жеков.
Стоичков стана централен наблюдател
Бившият треньор бе изолиран от националния отбор
Възможно ли е един човек в продължение на една седмица да направи последователно следните неща:
Да твърди в интервю за БНТ, че няма никакви проблеми с националния треньор Стойчо Младенов, а по Канал 3 да казва "Стойчо ме предаде".
Да се откаже от поста треньор на националните отбори заради директорска длъжност с мъгляви функции.
Да обещае на румънски отбор, че ще му стане треньор, и ден по-късно да се отметне.
Да заяви, че остава с националния отбор, за да следи играчите зад граница.
Всички тези събития нахлуха в живота на Христо Стоичков в продължение само на седем дни. За този период бившият носител на "Златната топка" положи огромни усилия да се самоизолира от дейността на националния отбор. С още по-големи усилия ръководителите на Българския футболен съюз (БФС) успяха да запазят имиджа му невредим, като му осигуриха синекурна длъжност със завоалирани задължения. Най-щастлив от цялата ситуация би трябвало да бъде селекционерът Стойчо Младенов, който вече не трябва да се съобразява с прищевките на Стоичков и ще може спокойно да изгражда желаната физиономия на първия ни състав.
Въпреки че Стойчо Младенов и Христо Стоичков се опитаха да прикрият конфликта си в началото на миналата седмица, към края й вече отношенията им бяха тотално прекъснати. Формалната причина за разрива бе фактът, че Младенов не съгласувал списъка на националния отбор за турнето в Чили. Истинската - връщането на изолирания от лятото полузащитник на "Маритимо" Илиян Илиев, както и възможността да бъде поканен отново Красимир Балъков. И към двамата Стоичков не изпитва особено приятелски чувства.
Изказването "Стойчо ме предаде, защото е говорил против мен в компанията на мои приятели", извади на показ разрива в националния отбор. Наложи се генералният секретар на БФС Иван Вуцов да въвежда ред на спешна среща. Единственият коментар за резултатите от нея бе конкретизирането на длъжностната характеристика на Стоичков, но вече като директор. А именно:
1. Ще има решаваща дума по планирането и съставянето на програмата преди квалификациите и приятелските срещи на националните състави.
2. Ще има решаващо мнение по стратегията и стила на игра на отборите. Той ще съобщава мнението си само пред селекционерите.
3. Ще работи за осъществяването на контакти с треньорите на нашите и чуждестранните клубове. С контактите си ще защитава интересите на националния отбор.
4. Ще упражнява поетапен контрол върху работата на всички треньори на националните отбори и ще им дава оценки, които ще свежда до знанието на ръководството на БФС.
Още в този момент Стоичков вече бе изолиран от работата на националите. На него се възложи да наблюдава и да дава оценки, тъй като програмата и контактите с клубовете са работа най-вече на международния отдел на БФС.
Стоичков става треньор на румънския "Университатя" (Крайова), съобщиха тамошните медии във вторник. В сряда българинът вече не бил толкова сигурен в желанието си да бъде треньор в Румъния, докато един от най-влиятелните местни мениджъри, Йоан Бекали, гарантираше 99% сигурност на договора. В четвъртък Стоичков се появи на сбора на младежкия национален отбор и обяви, че отказва на "Университатя". Съседите го обявиха за лъжец. Целият шум около евентуалното му назначаване за старши треньор на "Университатя" можеше да мине в графата "рекламен шум", ако зад историята не стоеше Бекали. Това е човекът, който работи с най-добрите румънски футболисти и един от четиримата лицензирани от ФИФА в страната. Бекали посредничил при трансфера на Георге Хаджи в "Реал" (Мадрид), Флорин Радучою в "Милан", Дан Петреску в "Челси" и други. Той е личен мениджър на Хаджи и Георге Попеску. Вероятно оттам идва връзката между Стоичков и Бекали. Българинът е кум на втория брак на Хаджи. "Щом Джовани (Йоан Бекали, бел.ред.) го казва, значи наистина има нещо много сериозно", заяви халфът на "Галатасарай" пред румънския вестник "Гадзета спортурилор".
В крайна сметка Стоичков отказа офертата. "Няма да ставам треньор в Румъния, ще продължа да си изпълнявам задълженията към БФС. Ще наблюдавам националите, които играят в Европа, и ще помагам за по-лесните контакти с тях", заяви той и отказа окончателно да лети с отбора за турнето в Чили.
Националният селекционер Стойчо Младенов вече няма да има неудобен помощник, който да влиза в конфликти с футболистите. В замяна получи наблюдател, който обаче няма да гледа първите три контролни мача на отбора. В Чили Младенов ще може спокойно да експериментира. Единственият проблем бе отказът на германските "Кайзерслаутерн" и "Кьолн" да освободят Мариан Христов и Георги Донков, както и нежеланието на Ивайло Йорданов да се присъедини към селекцията. Милен Петков бе пуснат да се аклиматизира в гръцкия АЕК. След като от предварителния списък от 23-ма футболисти отпаднаха четирима, групата от 20 национали бе допълнена с полузащитника на "Левски" Бисер Иванов.
накратко
Осемдесет и седем процента от анкетираните 1089 работници в Нефтохим гласуваха против бъдещото спонсорство на футболен клуб "Нефтохимик". Анкетата бе поръчана от новия собственик на рафинерията "ЛУКойл". Едва девет процента са подкрепили идеята да се финансира отборът. "Гласували са само предварително обработени хора, които представляват 10-11 процента от всички служители", е мнението на президента на клуба Христо Порточанов. Той продължава да твърди, че ще заведе дело срещу комбината за безплатна реклама през последните три години, от което пропуснатите ползи възлизат на около шест милиона германски марки.
Българската федерация по баскетбол подписа договор за партньорство със "София Франс ауто". Под формата на реклама представителите на "Пежо" у нас ще осигурят провеждането на финалите за купите на България за мъже и жени. "Плевенско пиво" остава официален спонсор на федерацията, а Nike е фирмата, която облича всички национални отбори.
Волейболистите на "Левски Сиконко" загубиха с 2:3 (31:33, 25:20, 18:25, 32:30, 10:15) като домакини мача с лидера в група В на шампионската лига "Байернверк" (Австрия) и имат минимални шансове да се класират сред първите четири отбора в края на турнира. Четвъртото място осигурява директно участие на българския шампион в лигата през следващата година без квалификации. "Левски" има една победа и три загуби в досегашните срещи, но до края ще играе с аутсайдерите в групата.
Нов скандал избухна в националния отбор по стрелба само два дни след като ръководството на федерацията склони да се проведе извънредно общо събрание на 4 април. Националният треньор Цоло Ангелов не включи олимпийската вицешампионка Диана Йоргова в отбора за европейското първенство в Мюнхен, защото е контузена. Самата състезателка заяви, че тренира пълноценно и няма проблеми да се състезава.
Майк Тайсън напомпа сметката и самочувствието си
Динозавъра заработи 12 милиона долара за 243 секунди срещу комедианта Френсис
Лекотата, с която бившият световен шампион по бокс при свръхтежките Майк Тайсън наказа бившия бодигард в бар и настоящ шампион на Великобритания Джулиъс Френсис, напомни за добрите стари години на класическия лондонски театър.
Десен ъперкът - нокдаун.
Десен и ляв прав - нокдаун.
Ляво кроше в тялото - нокдаун No3.
Десен в тялото и ъперкът в главата - нокдаун No4.
Десен в тялото - пети нокдаун и край на боя.
Изпитанието за Френсис приключи на 63-та секунда във втория рунд на ринга в "МЕН арина". В Манчестър Тайсън се върна на пътеката на победата. Този път нямаше дори полъх от скандал, дисквалификация или протест. За изявата си от общо 243 секунди американецът взе 12 милиона долара. Френсис пък получи за жалкото си появяване 570 000 долара. Англия полудя по манията Тайсън, а той от своя страна получи отличен шанс да си върне от позагубеното през последните години самочувствие. Медийният интерес е привлечен и сега вече може да се помисли за някакво още по-доходоносно шоу срещу някой от добрите боксьори.
Приходите на организаторите се изчисляват на около 34 милиона долара. Бившето боксово страшилище събра 21 000 фенове в залата и около 100 милиона зрители проследиха двубоя по платените телевизионни канали. "Бях в настроение да разрушавам. Не очаквах, че Френсис ще става след всеки мой удар", каза Железния.
Целта на пердаха бе да се убеди скептично настроената американска публика, която наблюдава мача на запис по Showtime, че той е сериозен претендент да си върне световната титла.
В актива си бившият абсолютен шампион има 47 победи, три загуби и един прекратен мач. Единствените поражения в кариерата му са от Бъстър Дъглас и два пъти от Ивендър Холифийлд. Статистиката сочи, че за осем години и седем месеца Тайсън е играл общо 70 минути и три секунди.
С появяването си в Англия Динозавъра успя да фокусира общественото внимание върху себе си както никога преди мач зад океана. Въпреки че не можеше да се отдалечава много от имиграционния офис заради криминалното си минало, той се забавляваше през време на двуседмичния си престой в Лондон и Манчестър, харчейки щедро за бижутерия, дрехи и поръчки за спортни коли. Майк гледаше на това като на средство за успокоение от напрежението в Америка. Английските медии само това и очакваха - Тайсън, отдаден на живота и удоволствията.
"Аз съм закован с това петно (присъдата за изнасилване) за дълго време. След като тук ме приеха добре, сега трябва да си вървя вкъщи, където ме третират като чудовище. Голямата ми цел е да се завърна отново и да победя Ленъкс Люис. Той е абсолютен световен шампион и ми трябват още няколко такива мача, за да се изправя срещу него и да си върна световните титли", заяви Железния. Панос Елиадис, който е главен организатор на мачовете на Ленъкс Люис, вече се е свързал с мениджъра му Франк Малоуни и изглежда готов да събере двамата влиятелни противници. Преди това обаче посъветва Майк Тайсън да се дистанцира от Франк Уорнър, който пък организира неговите срещи. Елиадис го ненавижда заради отличните му взаимоотношения с вицепрезидента на Showtime Джей Ларкинг. Showtime е основен конкурент на HBO, която никога не би позволила на Люис да бъде предаван пряко по друг канал. А без излъчване по кабелните канали такъв двубой е безсмислен от финансова гледна точка.
"Преговорите с Тайсън са голям проблем. Аз си мислех, че Шейли Финкел (мениджърът на Тайсън) е ключовият човек, но Джей Ларкин контролира повече от това, което мислех. Отношенията между Франк и Джери са несериозни. Ако успея да сключа сделка с Тайсън, можем да организираме боя с Люис. Проблемът обаче е, че има толкова много хора, които се хранят от това, и някои от тях се интересуват повече да водят Тайсън на турнета по света срещу меки опоненти", каза Елиадис, явно визирайки идеята Тайсън да се бие някъде в Европа на открито, например под Айфеловата кула.
Отговорът на Уорнър бе: "Пази се от гръцки рифове. Факт е, че Тайсън е с по-голямо притегляне от Люис. Люис се нуждае повече от Тайсън, а не обратното."
Лагерът на Тайсън подготвя неговото следващо представление за 25 март. Вероятните му съперници са или Шанън Бригс, или Лу Саваресе, а вероятните домакини - Ню Джърси, Париж, Копенхаген или Амстердам. Люис пък е уговорил за защита на титлата си Майкъл Грант в "Медисън скуеър гардън" през април и едва след изхода на този двубой може да се мисли за среща с Динозавъра.
Балев изпрати ски-легенди срещу ексминистър Василев
Борбата за шефското място в Българска федерация по ски (БФС) се развива по класическия модел, в който упорито се гони ефектът на динената кора. Настоящият и засега единствено легитимен президент Емил Балев всячески се стреми да осуети регистрацията в съда на екипа на ексминистър Валентин Василев, който бе избран на алтернативно общо събрание на 25 септември 1999 г. Софийският градски съд (СГС) отложи за трети път делото по вписване на депутата Василев в ски-управата и го насрочи за 16 февруари. Причината бе необходимостта от нови доказателства за редовното свикване на събранието.
Ден преди второто гледане бизнесменът Балев прати тежката артилерия от ски-легенди начело с Петър Попангелов и Иван Лебанов да внесат молба до съдия Кузманова за блокиране на съдебната регистрация на противника му. Именитите ни скиори занесоха и двадесетина страници с документи, които имат за цел да докажат 10 нарушения на закона при провеждане на есенното събрание. Тяхното прошение обаче не бе разгледано на делото на 2 февруари.
"Страшно неетично е да се атакува съдът с подобни писания. Тези лица са странични и не могат да влияят в процеса на вписване. Оказва се невероятен натиск. Единствени, които могат да представят доказателства, са страните по делото. В случая по това искане за вписване единствено Валентин Василев и екипът му се явяват страна като молители. Считам, че нещата от законова гледна точка са изчистени и не би следвало да се откаже регистрация", каза адвокатката на бившия министър на търговията и туризма Искра Ангелова. Представителката на Балев обаче предполага, че съдът ще обърне внимание на документите, предоставени от ски-легендите, на следващото съдебно заседание.
"Не знам защо не е разгледана молбата, при положение че е депозирана. Учуди ме, че не беше коментирана от второто съдебно заседание. Би трябвало да се обърне внимание, но такова нещо не беше направено. Може би на следващото ще се разгледа", очаква адвокат Христова.
Продължителността на агонията по спора за президентското място в ските засилва възможността за провал на състезанията през този сезон. Много от клубовете изчакваха 2 февруари с надеждата, че съдът ще вземе решение и ще стане ясно кой има право да провежда стартове. Повечето клубове нямат картотеки и вероятно ще чакат до 16 февруари, когато е следващото заседание по делото.
Винс Картър е новият No1 за феновете на НБА
Джеф ван Гунди и Фил Джаксън ще водят отборите на Изтока и Запада в мача на звездите
Майкъл Джордан вече е в доброто старо минало, настоящето е Винс Картър. Не вярвате? Погледнете резултатите от гласуването за съставяне на титулярните отбори в мача на звездите от Националната баскетболна асоциация, който ще се проведе на 13 февруари в Оклънд. Крилото на "Торонто раптърс" спечели близо два милиона гласа и категорично се оформя като любимец No1 на баскетболните фенове в пост-Джордан ерата. И ако все пак се чудите защо именно този 23-годишен младеж е толкова популярен зад океана, гледайте поне веднъж класацията на 10-те най-добри изпълнения в НБА по Ефир 2. А ако не сте чували името му, има за какво да съжалявате. Само няколко негови мълниеносни атаки са достатъчни, за да не съжаляваме много за отсъствието на Въздушния. НБА намери своя нов герой и му оказва необходимото внимание, за да го направи всеобщ любимец.
Още във втория си сезон в най-добрата баскетболна лига в света Винс Картър спечели сърцата на зрителите. Освен че ще води отбора на Източната конференция, той е основен фаворит за спечелването на възстановения конкурс за забивки. Винс трябваше да играе и в мача на новобранците, но ще бъде заменен поради натоварената му програма. Цяла Америка чака от него да направи шоуто, за което зрителите са зажаднели от две години. През 1999 г. звездният уикенд пропадна заради стачката на играчите и скъсения редовен сезон (затова в мача на новобранците ще участват два набора).
Картър получи най-много гласове сред кандидатите за участие в мача на звездите, който по традиция е кулминацията на звездния уикенд. Подкрепиха го 1 911 973 души от над 3.9 милиона участвали в анкетата. Компания в стартовата петица на Източната конференция ще му правят Грант Хил, Алън Айверсън, Еди Джоунс и Алонзо Морнинг. "Лос Анджелис лейкърс" вкара двама свои играчи в стартовата петорка на Запада, а центърът Шакил О'Нийл получи най-много гласове в конференцията - 1 807 609. Съотборникът му в състава на езерняците Кобе Брайънт ще бъде титулярен гард заедно Джейсън Кид. Останалите двама са Кевин Гарнет и Тим Дънкан.
Картър и Айвърсън ще излязат за първи път в мача на звездите, докато рекордьор сред десетимата титуляри е Шак със седем участия. Освен това Картър е първият играч на "Торонто" в шоуто, което е постижение за отбора, приет в лигата през сезона 1996/97 г. Треньори на двата отбора ще бъдат Джеф ван Гунди от "Ню Йорк никс" и Фил Джаксън от "Лос Анджелис лейкърс". Те се определят според класирането в НБА до 30 януари. Към тази дата "Ню Йорк" бе втори след "Индиана" и по принцип мястото трябваше да бъде заето от наставника на пешеходците Лари Бърд. Той обаче бе селекционер на Изтока в последното издание на мача на звездите през 1998 г., а правилникът на НБА не позволява постът да се заема два пъти поред. Ван Гунди и Пат Райли от "Маями" бяха с изравнени показатели на второто място, но Райли е водил отбор в звездния мач през 1993 г. и затова се дава предимство на треньора на "Ню Йорк". За Фил Джаксън това ще е трето участие в двубоя. Той бе начело на Изтока през 1992 и 1996 г. заради отличните изяви на тогавашния му клуб "Чикаго булс".
Картър е и основният фаворит в конкурса за забивки, който тази година отбелязва своето прераждане. През 1998 г. конкурсът изпадна от програмата на звездния уикенд може би и поради липсата на достойни кандидати след такива победители като Майкъл Джордан, Доминик Уилкинс и Дий Браун. Сега конкурсът се завръща с нови герои. Естествено Винс Картър е главният от тях, а основният му конкурент ще бъде братовчед му и съотборник от "Торонто" Трейси Макгрейди. Двамата са отлични партньори в шокиращите забивки по време на мачове, но сега ще застанат един срещу друг. Останалите участници са Стив Франсис ("Хюстън"), Антоун Джеймисън ("Голдън стейт"), Лари Хюз ("Филаделфия") и Джери Стекхауз ("Детройт"). Наградният фонд е 65 000 долара, като 25 хиляди от тях ще получи победителят.
Останалите събития в програмата на уикенда са конкурсът за стрелба от тройката, турнирът "2ball", в който отборите са съставени от двама души. Условието е да играят в един град в съответните отбори от НБА и женската НБА.
Висок е 2.01 метра, тежи 97 кг, учил е само една година в университета на Джордан в Северна Каролина. Избран бе под номер 5 в драфта от студентския набор от "Голдън стейт", но веднага бе изтъргуван с "Торонто". Миналата година бе избран за новобранец на годината. Стана най-добър реализатор в отбора си с 18.3 точки на мач, но този сезон вече вкарва средно по 24.0 точки и засега се движи седми сред реализаторите в НБА. Личният му рекорд от 47 точки в мача срещу "Милуоки" е съвсем пресен. Благодарение на реализаторските му качества "Торонто" има шанс да се класира за плейофите, а залата "Еър Канада" се пълни до дупка.
Треньорът Бъч Картър смята, че Винс е постигнал едва 60% от своите възможности, особено в стрелбата с отскок. "Не трябва да забравяме, че той е само на 23 години", казва специалистът. Децата обаче не забелязват тези подробности. Те гледат забивките му, носят фланелките с неговото име, чакат го за автографи, следват го по петите. "Той е всичко, което се изисква от един герой", твърди Дейв Хагит, шеф на отдела за връзки с обществеността в "Торонто".
Михайловски атакува поста на Ангарски в тениса
Заместник-министърът на икономиката Христо Михайловски може да смени икономическия секретар на президента Красимир Ангарски като председател на Българската федерация по тенис. Двамата държавни мъже ще се борят за поста на редовно отчетно изборно събрание на 5 февруари. Ангарски бе избран за водач на тениса през 1996 г. и четиригодишният му мандат изтече. Михайловски бе негов заместник и очаква кандидатурата му да бъде издигната от тенисклуб "Академик". Нито един от двамата няма представена предварително платформа. Въпреки това преброяването на вотовете тече много преди събитието. Емисари ходят да броят кой кого ще предпочете, за да няма изненади при тайното гласуване.
Кандидатурата на Михайловски е изненада, тъй като няма някаква основателна причина за рокадата. Ангарски е събрал достатъчно актив по време на управлението си. Работата във федерацията си вървеше без скандали, мъжкият ни отбор стигна до европейски вицешампион в зала, постигнахме успехи за купа "Дейвис", а най-добрият ни тенисист Орлин Станойчев вече влезе в първата стотица на световната ранглиста.
Очаква се Ангарски и екипът му, в който влиза Юлия Берберян като председател на треньорския съвет, да се опитат да запазят статуквото. Зад гърба им са повечето от клубовете в страната. Секретарят на Стоянов им оказа подкрепа в борбата за базите. Във Варна вече имат свой балон за тенис, решени са проблемите в "Левски", а в ЦСКА чакат подкрепа в борбата с военните. Предполага се, че сега всички те му дължат реванш.
С какво толкова е апетитно лидерското място в тениса? Преди Ангарски на този пост се бе настанил пловдивският брокер Христо Александров, който сега е на Карибите. Той беше известен с това, че надушваше парите и се възползваше с пълни сили от тях. Но и той, и Ангарски не успяха да използват потенциала на голямата популярност на тениса и не осигуриха мощен спонсор на федерацията.
Поддръжниците на Христо Михайловски, който е бил международен съдия по тенис и дори е отсъждал на "Уимбълдън", очакват да получат ключови позиции в управителния съвет. Ангарски, който също е бил тенисист и шампион на двойки на страната при юношите, обаче има по-голям потенциал да продължи управлението на тениса. Той разполага с подкрепата на най-влиятелната тенис-фамилия Берберян и на най-силните ни клубове.
Заплахата за сигурността на Балканите остава
Сърбия е в основата на проблемите на Балканите и заплашва сигурността и спокойствието на региона - това твърди бригаден генерал Халил Шимшек, началник на турската Военна академия. На форум, посветен на "Генералната визия, политика и стратегия на Турция през първата четвърт на ХХI век", ген. Шимшек подчерта, че в историческото си развитие Балканите са регион на етнически и религиозни сблъсъци, на социални размирици и политическа нестабилност. Според него страните от региона имат навика да търсят помощта на външни сили за различни користни планове. За великите сили регионът винаги е бил арена на сблъсъци и на стремеж за надмощие. Но руското влияние на Балканите намалява постоянно и Москва бе изместена от НАТО, който остана единствената сила с особено влияние върху балканските държави.
Според ген. Шимшек в основата на разпокъсването на региона стои бивша Югославия. Тъй като границите на бившата федерация са били очертани, без да се съблюдават геополитическите фактори, разпадът на югофедерацията стана причина за редица войни. Ген. Шимшек подчертава, че и в момента Сърбия не спира да заплашва сигурността на региона. Подкрепата, която Белград продължава да оказва на сръбските сепаратисти в Босна и Хърватия, по същество е намеса в работите на независими държави.
Другата обективна причина за конфликтите е слабото икономическо развитие на Балканите. Земеделието остава недостатъчно развито, а природните и човешките ресурси са ограничени. Населението застарява масово, а урбанизацията и обезлюдяването на цели области засилва икономическите проблеми на държавите от региона. Освен това пазарите са малки, стокооборотът е недостатъчен, а инвестициите се насочват към сектори, които носят бърза печалба. Според турския военен балканските държави се нуждаят от икономическа и политическа помощ отвън. Ген. Шимшек подчертава, че инвестициите на Европа на Балканите имат за цел спечелването на политическо влияние. Според него освен Германия другите европейски държави не правят сериозни инвестиции на Балканите.
Генералът подчертава, че турската външнополитическа доктрина изисква страната му да бъде отзивчива към страните от Балканите в политически, икономически, социален, културен и военен аспект. Според него България и Румъния заемат важно място във външната политика на Турция било като балкански, било като черноморски държави. В светлината на тази генерална стратегия присъединяването на всички балкански държави към такива важни международни структури като НАТО, ЗЕС и ЕС ще допринесе за укрепване на сигурността в региона.
Трима убити в Косово
Трима души бяха застреляни и 21 бяха ранени в сблъсъци между сърби и косовски албанци в северния косовски град Митровица. Представител на френските миротворци, които контролират града, съобщи, че безредиците са започнали в четвъртък вечерта, след като неизвестен нападател е хвърлил граната в сръбско кафене. По същото време двама албанци са били намерени мъртви от огнестрелни рани. Новите сблъсъци дойдоха ден след като автобус на ООН беше нападнат край Митровица, в резултат на което бяха убити двама сърби и още трима бяха ранени.
Около 15 сърби бяха ранени при взрива в кафенето, след което около 500 техни сънародници се събраха в сръбската част на града и се опитаха да се саморазправят със срещнатите албанци, при което бяха ранени шестима косовари. Жена, за която се смята, че е албанка, но чиято етническа принадлежност все още не е потвърдена, е била открита мъртва в апартамента й.
В резултат на сблъсъците избухнаха няколко пожара, а представителите на KFOR блокираха двата основни моста, за да предотвратят навлизането на сърбите в населената предимно с албанци южна част на града.
Командващият северния сектор в Косово ген. Пиер дьо Саки дьо Сан се срещна с представители на двете общности около полунощ и ги помоли да призоват за спокойствие, след което според говорителя му ситуацията постепенно се е нормализирала.
ЕИБ избра проектите за възстановяване на Балканите
Европейската инвестиционна банка обяви, че е подготвила списък на проектите за възстановяване на Балканите, от който ще бъдат избрани тези, които ще бъдат финансирани от международните донори на срещата им в края на март. Президентът на ЕИБ Филип Майстад заяви, че банката е определила проекти в областта на енергетиката, телекомуникациите, транспорта и водоснабдяването на обща стойност 1.6 млрд. евро, които могат да бъдат реализирани веднага, и дългосрочни проекти за 9.1 млрд. евро.
Списъкът ще бъде обсъден с другите международни финансови институции в понеделник в Брюксел, след което ще бъде представен на срещата на участниците в пакта за стабилност в Скопие на 10 и 11 февруари. Европейската комисия и Световната банка ще потърсят допълнително финансиране за проектите на първата среща на международните донори за Югоизточна Европа в Брюксел на 29 и 30 март.
"Политическата основа вече е създадена. Сега нашата задача е да превърнем проектите за милиарди евро в реалност", заяви координаторът на пакта за стабилност Бодо Хомбах след срещата си с македонския президент Борис Трайковски в Брюксел.
Пактът за стабилност, който беше приет след войната в Косово, обхваща Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Унгария и Хърватия.
Две амбиции - един имидж
В желанието си да трупат полезни точки за своите работодатели имиджмейкърите на нашите първи държавници от номерата 1 и 2 на "Дондуков" започнаха да си скачат по кокалчетата.
Лошото е, че фантазията им стига само дотам как да откраднеш идеята на ближния и съвсем не - как да измислиш нещо ново. Така се случи с поканата към българите, които живеят в чужбина. Не беше чак толкова отдавна, когато президентът ги покани на чеверме на Роженските поляни през лятото.
Сега пък се оказа, че и министър-председателят е с намерение да ги покани по Великден да помогнат с каквито имат идеи за европейските ни цели. И даже почти им е осигурил безплатни билети за мероприятието.
Когато видят накуп честитките, може би адресатите на въпросните покани ще си помислят, че празнуваме Коледата повторно. Със сигурност обаче ще им стане ясно, че Стоянов и Костов отдавна не са пили кафе заедно. Иначе нямаше да се блъскат на една тясна писта, която така или иначе води към една цел. По трибуните ги гледа една и съща публика и не е сигурно дали има желание да аплодира нелепото състезание.
И пак тази седмица докато на "Дондуков" 1 президентът събра представители на културата, премиерът обсъждаше с бизнесмени как да спасяват същата култура.
В надскачането между номерата 1 и 2 няма нищо лошо, но резултатът може да стане като (не)участието в Световния форум в Давос. Дали щеше да ходи Стоянов, както е било друг път, защо вицепремиерът Жотев се подготвяше, но по някаква мистериозна причина в последния момент не се качи на самолета - не е, и няма да стане ясно. А вече няма и значение. Срещата свърши и съседите ни каквото можаха, направиха. Ние - не. Сигурно причината е някакво дребничко ненапасване на елементите на държавния механизъм. А резултатът дори да беше само един кадър с Клинтън или някой друг от големите донори, си струваше.
А така, какво? Да сте разбрали кой печели в момента?
При отворени врати
След дългото чакане на признание от Европа и вдигане на шенгенската бариера вече се питаме какво ще се случи, когато това стане реалност. Песимистите вещаят нова емигрантска вълна. Оптимистите виждат българите по хавайските плажове. Реалистите знаят, че и първото, и второто ще бъдат по-скоро изключения, отколкото масова за българите практика.
Емигрантската вълна отпреди десетина години няма да се състои. Не защото днес българинът намира достатъчно основания да остане в собствената си държава, а защото знае, че навън никой не го чака с нетърпение. Само 5% от пълнолетните българи декларират днес намерение за емигриране при отпадане на визовите ограничения. А едва 13% очакват една от реалните последици от отварянето на европейските граници за нас да е преселване на част от населението.
Българинът разбра, че е по-добре да печели парите си в чужбина и да ги харчи у нас. Ето защо много повече хора предпочитат да търсят работа в други държави, отколкото да живеят постоянно там. Младите хора, мъжете и безработните от малките градове са тези, които най-вероятно ще се възползват от падането на шенгенската бариера. За тази група от българското население това е допълнителна възможност за намиране на работа. Такъв изход от безработицата би бил и първият осезаем икономически резултат от започналия процес на присъединяването ни към ЕС.
Възможността българите да появят по световните курорти също не е реалистична. Въпреки че една четвърт от пълнолетното население има желание да използва новите визови условия за пътувания по света, тези, които ще могат да си го позволят, няма да са много. Всеки четирима от десет българи са убедени, че отмяната на визовите ограничения няма да промени с нищо техния живот и жизнени планове. Това са не само хората, за които има обективни финансови и възрастови препятствия. В тази група са и реалистите, които осъзнават, че общата промяна на досегашното статукво няма да стане лесно и бързо.
Въпреки общия скептицизъм, с който се възприема отварянето на европейските граници за българи, една пета от интервюираните все пак са убедени, че най-облагодетелствани ще са младите хора. Шансове се прогнозират както за хората с пари, така и за останалите без работа.
Икономическата стагнация и разочарованието от дългите години, в които границите на Европа бяха заключени за българите, все още им пречат да видят своите реални шансове в отворените врати на света.
Стоичков козината си мени, но нрава - не
Тъкмо се появи проблясък, че ето, Христо Стоичков най-после порасна, спря да прави лудории и е на път да стане сериозен човек, и той побърза да разсее тези оптимистични мисли. Само за десетина дни успя да разруши имиджа си, който гради цялата минала година. Тогава всичко вървеше по план - Христо планира своето отказване от футбола с ясната цел, че иска да помага на националния отбор в ролята на помощник-треньор. Демонстрира необходимото уважение към по-знаещите в тази професия и уж прие да бъде добър и старателен ученик. Шефовете на футболния съюз Иван Славков и Иван Вуцов се вживяха в ролята на загрижените бащи, които ще отгледат своето отроче.
Явно всичко е било заблуда. През изминалата седмица Стоичков доказа, че мисли едно, желае друго, а прави трето. За нула време промени няколко пъти мнението си относно работата в националния отбор, без да е ясно какво всъщност в крайна сметка ще прави. Така напомни за едни времена, които би трябвало отдавна да са отминали. Сагата обичам-не обичам Йохан Кройф в съвременен вариант звучи така: имам - нямам проблеми със селекционера Стойчо Младенов, отивам - не отивам треньор в Румъния, пътувам - не пътувам с националите за Чили.
Ако за последните десет години Стоичков не е научил нищо за това как се поддържат сериозни отношения с колеги и партньори, това не говори добре за него. Лошото е, че няма за кога да се учи, а и очевидно трудно променя навиците си. Затова когато следващия път ви каже "добър ден", за всеки случай погледнете през прозореца. И ако се почувствате излъгани, не се сърдете - той не го прави нарочно. Христо си е такъв.
Държавата ще става по-абсурдна, но за нарушителите на закона
На 08.01.2000 г. в митница "Аерогара София" - салон "Заминаване" е съставен акт за валутно нарушение No6 по описа за 2000 г. срещу австрийската гражданка Дениза Герганова. С акта се констатира валутно нарушение по чл.11, ал.3, т.3 от Валутния закон (ВЗ) (ДВ, бр. 83/1999 г.) в сила от 01.01.2000 г. Съгласно чл.16, ал.1 от ВЗ и чл.10 от Наредба No 30/1999 г. на МФ и БНБ в правомощията на митническите органи влиза контролът при внос и износ на левове и чуждестранна валута в наличност. Митническите служители са действали съгласно закона и правомощията си. Поради обстоятелството, че предметът на нарушение е бил в особено големи размери (над 140 минимални работни заплати) и деянието е било извършено от чуждестранно физическо лице, митническите служители са уведомили Първо РПУ на МВР по компетентност, като са предали на негово разпореждане лицето и преписката по случая. В публикацията се твърди, че австрийската гражданка е помолила ОББ да й бъде издаден документ, който да й послужи за износ на валута. Ако това твърдение отговаря на истината, то обстоятелството, че лицензирана по Закона за банките институция не е наясно с действащия към момента на нарушението валутен закон (публикуван в Държавен вестник - шест месеца преди влизането му в сила), говори за липса на компетентност у служителите на тази банка, а не за вина на митническата администрация. В конкретния случай ОББ като лицензирана банка е следвало да се обърне към БНБ и да поиска необходимите документи за износ на валута с равностойност над 20 000 лева (образец, публикуван в ДВ с Наредба No 30/1999 г. на МФ и БНБ) и да ги предостави на своята клиентка. Най-малко е следвало да уведоми клиентката си за новия образец, както и за реда за издаването му, като я насочи към БНБ. Чуждестранната гражданка следва да предяви претенциите си към банката, издала документ, който не дава право на износ на валута в такива размери, като по съдебен ред защити тезата си.
Не е в правомощията на митническата администрация да преценява целесъобразността и да тълкува нормативни актове, касаещи дейността й, и в този смисъл не може да се произнесе относно: "...АБСУРДА... " на новия валутен закон и на държавата.
Несъстоятелно е твърдението, че всичко зависи от "шефа на митницата Пламен Минев, а той не иска да върне парите... " Преписката е предадена по компетентност на СРВ с вх. No 344/2000 г. и само тя и СРС могат да се произнесат относно наличието на престъпление и отговорността за него.
Искрено се надявам, че нашата държава ще става все по-АБСУРДНА за всички нарушители на закона.
Твърденията за клуб "Индиго" за безсмислени
Във връзка с публикация във вашия вестник държа да направя опровержение и да ви отговоря следното:
Ще задържи ли Бакърджиев софийския СДС
Ако успее, ще остане задълго в ръководството на синята партия
Ще загуби ли Бакърджиев най-сигурната си крепост - софийската организация на СДС? От това зависи оставането му по върховете на синята партия и затова е повече от сигурно, че той ще се бори със зъби и нокти за политическото си оцеляване. Неговият стар противник - Стефан Софиянски, също лъска доспехи за решителната битка. Развръзката ще стане през близките дни, когато столичната организация на управляващата партия се събира на отчетно-изборна конференция.
Преди националната конференция на СДС най-неясна се оказа именно интригата за синьото партийно лидерство в София. Евгений Бакърджиев се вписа в партийната история с факта, че сам извървя този политически път отдолу до върха. Преди това той премина през няколко трансформации на БЗНС, но тъкмо чрез градската организация на СДС в София достигна до водещ предизборната кампания на Стефан Софиянски. Победата на "неговия" кандидат го оттласна към най-висшия партиен етаж. Така преди повече от четири години започна строителството на митологемата на бъдещия вицепремиер. Още повече че регионалният съвет на СДС осигурява не само влизането, но и оставането в състава на Националния изпълнителен съвет. И това кастово и партийно положение уставно не подлежи на промяна три години. Затова и борбата за София има преди всичко стратегическо значение за целия съюз.
В София е най-голямата организирана местна структура на СДС в България. По приблизителни данни в столицата има поне 10 хиляди души със сини партийни книжки от иначе 80-хилядната по документи управляваща партия. Затова независимо от трудното съвместяване на функциите на вицепремиера с партийната структура Бакърджиев никога не изпусна контрола над столицата. Малко преди да излезе от изпълнителната власт, започна неговото личностно и партийно демитологизиране. В мига, в който той изпусна изпълнителния лост, вътрешнополитическите му противници в СДС намериха сили да разклатят стабилната конструкция "Бакърджиев". Оцелелите от чистките тръгнаха срещу него. И сега той поема към онази битка, която за него ще е или последна, или ново политическо начало.
Идеята да се издигне опонент пак от средите на доскоро управляващите - Марио Тагарински, постигна ако не друго, поне това, че натрапи тезата колко несменяем е Бакърджиев.
Статистиката показва, че около една трета от общинските организации (общо 24) вероятно ще са зад Бакърджиев. Зад Марио Тагарински се очертаха не повече от три въпреки медийните усилия на неговия политически поддръжник, депутата Симон Спасов.
В контекста за Марио Тагарински изкласи и кандидатурата на друг бивш министър в лицето на Валентин Василев. Но за него в партийните среди по-скоро предвиждат дипломатическа кариера. В публичното пространство срещу Бакърджиев досега беше само образът на Тагарински. Но това по никакъв начин не означаваше печеливша позиция. Зад гърба си бившият министър на държавната администрация има повече загуби, отколкото победи. Един от най-сериозните примери е голямата изборна загуба на лансирания от него (като регионален лидер на партията) кандидат за кмет на Сливен Жоро Марев. Там в СДС настъпи сериозно разцепление не само на местно равнище, но и сред депутатите. Загубен в изборен и разединен в партиен смисъл е и Ямбол, също район на бившия администратор N1. Преориентирането му на софийска почва можеше да се окаже залез в неговата партийна кариера. Липсата на силни лобита в София направи практически неизбираема неговата кандидатура. Затова и последвалият отказ на Тагарински да се издигне в партийните структури на община "Оборище" показва, че той вероятно ще търси друг път за издигане и ще пренасочи амбициите си най-вече пряко към влизане в Националния изпълнителен съвет на националната конференция на синята партия.
Възлов се оказва въпросът с партийния статут и най-вече политическото бъдеще на Стефан Софиянски. Това е единствената достатъчно силна фигура срещу повтарящия се вариант "Бакърджиев". При столичния кмет от решаващо значение обикновено се оказва собствената му амбиция и особено амбициите на неговия екип. Софиянски декларира, че няма да се кандидатира за трети кметски мандат, което вече извежда въпроса за бъдещата му политическа роля в СДС. Тъкмо неговите хора в общинските ръководства се борят срещу хората на бившия вицепремиер Бакърджиев. От тази борба може да се роди единствената реална алтернатива за лидерското място в столичния съвет на СДС. Според някои източници той все пак няма да се кандидатира въпреки големите шансове и сериозната подкрепа на общинските структури, готови да гласуват за силна фигура и най-вече "против" Бакърджиев. За Софиянски няма процедурен и уставен проблем да оглави най-голямата местна организация на СДС. И чрез тази структура да изкачи партийния връх и като член на Националния изпълнителен съвет. Такъв вариант може да се окаже възмездие за Софиянски, който понесе сериозен емоционален удар от Бакърджиев, преди да бъде номиниран за син кандидат-кмет на София. Паметливите ще си спомнят, че в столицата имаше почти паралелни кампании на СДС за кмет и за част от общинските съветници.
Вероятно е, ако Софиянски не се съгласи на явна битка с Бакърджиев, кметските хора да атакуват, като подкрепят трета кандидатура. И в момента вървят консултации за силна алтернатива на Бакърджиев извън възможните широко познати имена. Опонентът се търси сред столичния депутатски актив, а името все още е мъгляво и ще бъде до известна степен изненада. Така явната борба срещу бившия вицепремиер ще се води от друг. Конфликт, който Софиянски би си спестил на драго сърце. Само по този начин ще отпадне софийската демаркационна линия между кмет и партийна власт.
Но Бакърджиев до последно ще е безспорният син титуляр в София. Повече от ясно бе, че опонент като Марио Тагарински може да бъде пометен. Така силната карта си стои скрита в ръката на Стефан Софиянски и вече е въпрос на негов характер, амбиции или честолюбие да реши предрешения избор. Ако Бакърджиев спечели отново партийното лидерство в София, СДС ще се сдобие с трети властови център след президента и премиера. Този трети ще е Бакърджиев, готов за нов старт към върха. Още повече че на бъдещата национална конференция на СДС може да се окаже, че всеки осми човек е негов. И изненадите пак ще предстоят... Срещи с властта
Напоследък разни интелектуалци обясняват как са се чувствали на приема на Иван Костов по случай рождения му ден или как са се чувствали не отивайки. Рекох си и аз да опиша как съм се чувствала.
Тук идва първият препъникамък в обяснението на чувствата - що е интелектуалец (и има ли той почва у нас). Изказаха се различни версии: че това са едни мъжкари, които бутат нацията напред; че това са творци; че това са лекари, учители и инженери (очевидно всички висшисти без заетите в администрацията); че това е Слави Трифонов.
Речникът на чуждите думи в българския език определя интелектуалеца като човек, "който се занимава с умствена дейност, образовано лице". Дефиницията не е кой знае каква, защото в нея влиза почти всеки. Напоследък повечето българи се занимават с активна умствена дейност, защото по цял ден си блъскат главата как да изкарат някой лев отгоре. Това не е чак толкова лошо - подклажда необходимата тръпка за нуждите на свободния пазар. Само че свободен пазар аз не виждам, а само разни монополисти, които искат на хората парите. Резултатът е отлично справяне с всякакви тестове за интелигентност и цяла държава от тарикати. Втората част от речниковото обяснение, "образовано лице", внася известно ограничение. В много случаи лесно преодолимо.
Та да се върна на чувствата си. След редките си срещи с властта винаги се чувствам гузна. По чие решение се оказах в списъците на поканените - не знам. Едно е ясно, премиерът със сигурност не ме познава. А пък аз го гледам всяка вечер по телевизията. В такъв случай поканата би трябвало да се тълкува като голяма чест. Или потискащо неравновесие. Изпитах и други разни чувства, които взаимно си пречеха едно на друго:
Въпросите за социалното неравенство отвориха бездна между туристическите ми калеври, проверени в софийската киша, и лачените чепици на приема. С голяма радост забелязах, че и други хора си бяха дошли с алпинките - Румен Леонидов, Стефан Десподов, Руси Чанев, Владо Трендафилов. В случая не ставаше дума за непознаване на протокола, а по-скоро за лична последователност. Човек не може за един-единствен ден в годината да се преобрази само за да е в тон с обстановката.
Ето как протече всичко. Влязохме през един детектор за метали и уредът се разпищя откъм вътрешния джоб на Владо Трендафилов.
- Бавно отворете сакото си - извика с напрежение охранителят, и аз го гледах как си представяше, че е срещу някакъв крайно радикален тип, което (в идейно отношение) не беше много далеч от истината. Стана ясно, че звукът не е от пистолет, а от запалка. Колко символично.
Вътре попаднахме в зала, в която се виждаха наши познати - литератори, наши познати от екрана и разни непознати със знатен вид. Постепенно хората се насъбраха и когато съвсем се насъбраха, по стълбището слезе Иван Костов. Изправи се пред всички и изнесе една, както винаги, интелигентна реч, която би означавала нещо за мене, ако изобщо можех да видя някакво конкретно измерение на заявената загриженост към интелигенцията. Откакто Клинтън дойде, често ме питат поради что се срамя да се наричам българка, всичко това придружено с епитета неразумний юроде. Не ме питат дали, а ме питат защо.
Да издадеш българска книга е ужасен проблем - трябва да търсиш спонсор или издателство, което печата българска литература, и после то да си търси спонсор. Трябва да се погрижиш за разпространението й, пък ако си по-влиятелен, и за рекламата й. А ако си продадеш всички бройки, здраве да е - допечатка не се предвижда, освен ако нямаш възможността да си я уредиш. Българските книги излизат на българския пазар като грешка на семейното планиране. Е поради что да се гордея, че съм българка? Та от Паисий до нас има цяла Гутенбергова епоха разлика и горе-долу същото книгоразпространение.
След речта настана часът на поздравленията. Оказа се, че колкото по-медийна бе една персона, толкова по-дълго седеше до премиера, за да му клати ръката в своята. Някои му стискаха ръката в две ръце, сякаш очакваха от нея да потече някакъв вълшебен сок. Разказваха му разни притчи, анекдоти... Други, явно лични познати, се въртяха постоянно около рожденика като наркомани около аптека. Жужат камери, приклякват фотографи. Колкото по-централизирана е една система, толкова по-охотно губиш достойнството си.
Много хора, предимно тези, които отговаряха и на двете части на речниковото определение, стояха покрай стените и се чудеха как да постъпят. У мен се бореха две души и, както винаги, се избиха помежду си. Бях си донесла превода на Джон Дън за подарък. (Джон Дън е вече важна личност в България - цитираха го по телевизията по случай идването на Бил Клинтън. Нищо че го обявиха като американски поет. Ние си знаем, че е англичанин.) Много време се чудех трябва ли да нося подарък и ако да, какъв да бъде той - все пак това беше първият премиерски рожден ден, на който присъствах. Но докато гледах ръкуващите се хора, съвсем се разколебах какво да правя. Осъзнавах, че Иван Костов, въпреки че изглеждаше все така внимателен, се е ръкувал поне с петстотин човека за деня. Помислих си, че ако си подаря книгата, ще постъпя като подмазвач, който чака своя миг, за да направи впечатление. Ако пък си тръгна просто така, ще постъпя като шушумига. Накрая постъпих и като двете заедно. Отидох, подадох несръчно книгата си в ръката му, като същевременно се опитвах да се ръкувам, казах "благодаря за поканата, честит рожден ден", което и аз самата не чух добре, и хукнах да си излизам.
На другия ден гледах снимки и репортажи от срещата-рожден ден на министър-председателя с екипите на "Хъшове" и "Каналето". Нямаше професори, нямаше мислители. Властта препотвърди себе си. Медиите препотвърдиха собствените си личности. Препотвърди се отдавнашното ми подозрение, че "интелектуалец" означава човек, който весели народа и изказва мнения от политически характер в публичното пространство.
Едва на улицата бях отново в тон с цветовете, с града, с хората. Но това не ми пречеше още дълго след това да се чувствам като участник във фон на спартакиада от осемдесетте.
Лидерите и светът около тях
В желанието да внушава доверие по време на предизборната кампания основен мотив на политика - който е почти императив - е да се опита да бъде незаменим за всички хора. Онова, което в началото е тактика, по време на изнурителната кампания лесно и неусетно се превръща в определяща характеристика. Националното признание се постига с цената на почти задължителна лична несигурност.
Епохата на компютрите и телевизията задълбочава тази несигурност. Когато визуалният образ замени писаното слово като основно средство за възприемане на света, процесът на придобиване на знания се трансформира от активен в пасивен модел, от акт на участие в асимилиране на опростени данни. Човек се учи от книгите посредством идеи, свързващи събития, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си и изискват аналитично усилие и квалификация. Обратното, изображението ни учи пасивно, то извиква представи, които не изискват действие от страна на зрителя, подчертава моментното настроение и почти не оставя място както за дедуктивни разсъждения, така и за въображение. Идеите са постоянни, представите са моментни и отчасти случайни.
Новата техника промени изоснови възприятието на съвременния политически кандидат за ролята, която трябва да играе. Великите държавници на миналото са се възприемали като герои, които поемат товара на болезненото пътуване на техните общества от познатото към още неизвестното. Съвременният политик не се интересува толкова от това да е герой, колкото суперзвезда. Героите вървят сами по пътя, звездите градят позицията си на темелите на одобрението. Героите са стимулирани от вътрешните си ценности, а звездите - от единодушието. Когато вижданията на кандидата се фабрикуват от целеви групи и се одобряват от телевизионния редактор, неизменно той става несигурен и повърхностен. Радикализмът заменя либерализма, а популизмът маскира консерватизма.
Така в съвременната политическа персона се формира любопитна смесица от уязвимост и показност: уязвимост на ръба на раболепието в преследването на масовото одобрение, показност, която преминава в паника, когато общественото настроение се смени. Далеч по-загрижен какво ще каже, отколкото какво мисли, съвременният политически лидер твърде често не успява да изиграе ролята, за която е най-необходим: да бъде емоционално уравновесен, когато е предизвикан от непрекъснато набиращата скорост промяна. Неспособността да задоволи тези емоционални потребности е в основата на любопитен парадокс на съвременната демокрация: политическите лидери никога не са били по-неспособни да определят предпочитанията на обществеността, а в повечето демократични страни уважението към политическата класа никога не е било по-малко.
За всеки изследовател на историята промяната е закон на живота. Всеки опит за ограничаването й гарантира взрив някъде по пътя. Колкото no-строго се придържаме към статуквото, толкова по-неудържим ще бъде крайният резултат.
Тоталитарните ужаси на двадесети век би трябвало да са ни научили колко крехки са ограниченията, които олицетворяват цивилизацията. Опитът от вътрешния мир в Съединените щати, стабилни и доволни, ни пречи да разберем колко крехки са други общества или международен ред. Ощастливени от историята и от благоприятната среда, се изкушаваме да разглеждаме нашата мощ като дар свише и да я използваме, за да налагаме нашите предпочитания. Такъв манталитет рискува да се разглежда като хегемонистичен от останалия свят и той постепенно ще му се противопостави. Прекомерното разчитане на силата и превъзходството може да завърши с корозиране на самите ценности, в името на които тази сила се упражнява.
Затова се притеснявам от външна политика, формирана до голяма степен от идеолози. Защото идеолозите проявяват тенденция да довеждат обществата, както и международните системи, отвъд техните възможности. Измисленото разделяне на прагматизма от морала ми се струва заблуждаващ избор. Прагматизъм без морален елемент води до случайна активност, до бруталност или стагнация. Моралното убеждение, което не е смекчено от чувство за реалност, води до самодоволство, фанатизъм и ерозиране на всякакво въздържане. Винаги трябва да бъдем прагматични за нашата национална сигурност. Не можем да изоставим националната сигурност, като се стремим към добродетелност. Обаче отвъд тази основа на основите на всяка политика нашата задача е да защитаваме принципите си така, че в крайна сметка да не се окажем в изолация.
Всяко поколение трябва да открие само това чувство за съразмерност. В това отношение сегашното поколение и дори още повече неговите приемници са изправени пред особено предизвикателство. Защото ние преживяваме не само изключителен период на променливост в международните отношения, а дори на поврат в начина, по който обществеността и лидерите виждат света наоколо си. По своя обсег и евентуално въздействие тази интелектуална промяна е сравнима и вероятно надхвърля последиците от изобретяването на книгопечатането преди пет века.
Ако не направим хубави вина, ще внасяме чужди
- На "Винария" вината се представят по два принципно различни начина. Първо се провежда дегустация на конкурсни начала и според резултатите от нея се определят носителите на медали и награди в различните категории напитки, не само вина. Това е един доста сериозен форум и провеждането му се осъществява благодарение на общите усилия на много организации, фирми и личности. Това е единственото място, където може да се състави съвсем ясна представа за характера на новата реколта у нас и да се прецени потенциалът й. Тук може да се види ясно кой е успял да закупи или произведе свястно грозде, кой какви техники прилага или е изявил собствения си стил, ако има такъв. Има производители, които представят по над 30 различни вина, което е почти цялото им производство. Това е нашето вътрешно мерило за постигнатите от индустрията стандарти.
Международното изложение е не по-малко интересно събитие. Там вината и другите напитки се излагат в завършен търговски вид. Навярно опаковките ще са два вида. Едните са фирмени и са за вътрешния пазар. Другите са оригиналните, с които продуктите се предлагат на външните пазари - с етикети на съответния език. Така е, защото винарската ни индустрия е експортно ориентирана. Там може да се разбере и кой на какви пазари и с кои клиенти работи. Друг е въпросът доколко имаме пазарите. Да, на "Винария" даже и зад раздадените награди и лъскавите опаковки може да се доразбере моментното състояние на винарството у нас, но по-важното е какво ще стане след това.
- Те са толкова много и толкова разнообразни. Но имат много ясна логика в подредбата си - всички започват с не. Не е върната земята, не могат да бъдат обособени заслужаващи внимание масиви и т.н. - все не и не. Това не може да привлече инвеститори, ако те изобщо имат намерение да идват.
Липсата на пазар от типа на Русия беше едната беда. Поради свитото производство на грозде и невероятната конкуренция за него започна една пагубна практика - изкупуване на недобре узряло грозде, понякога на всяка цена. Не стига, че себестойността е висока, но от това рязко спада качеството на произвежданите вина в сравнение със страните, с които се конкурираме на външните пазари. Така печалбите често клонят към нула и не е възможно да се заделят пари за нови лозя.
Всички беди идват от лозарството и от липсата на връзка с винарството. Но не телефонна връзка. Чрез собствеността. Лозарството е скъпо удоволствие. Засаждането на един декар ново лозе излиза около 1000-1200 долара и изплащането става след седмата година. Проблем е и политиката спрямо лозарството. Освен като отрасъл в селското стопанство лозарството дава суровина за цял отрасъл в хранителната промишленост, той пък ползва продукти и услуги от други отрасли. Така че развитието на лозарството има и силен социален ефект чрез разкриване на нови и запазване на съществуващи работни места. Но като няма пари, каква политика може да се прави? Липсва ясна национална стратегия, в която ясно да са формулирани реалните ни възможности на глобалния пазар и пътищата за реализацията им. Стана ясно, че макар и българин да изобрети компютъра, ние така и не можахме да се превърнем в световни лидери в тази област. И в лозарството и винарството няма да станем, но поне да защитим интересите си. Съзнавам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но нали пак трябва да се каже: финансиране, изследвания, трансфер на технологии и модерно мислещи специалисти.
- Много са причините. България не съумя да стане по-атрактивно място за инвестиции в този очертаващ се като безкраен преходен период. И инвеститорите, след като се дивиха на природните ни красоти, вложиха капиталите си другаде. Чили и Аржентина са едни от заслужаващите внимание примери в лозарството и винарството. Някои експерти ги оприличават така: "Чили е също като България, но с повече вложени капитали", а инвеститорите казват "Аржентина ще бъде следващото Чили". Тези страни продължават да заемат все по-големи пазарни дялове на важни за нас пазари. Така е, в този бизнес няма място за сантименталности и вакуум. Освободените от нас позиции, особено при сегашните тенденции на нашето развитие, най-вероятно никога няма да се възвърнат. При това тези две страни са с турбулентно политическо минало и развитие. Предстои и силна атака от потъналата в забрава доскоро заради апартейда Южна Африка. А за страни със стабилна политическа и финансова система и вече утвърдени лидери като Австралия и САЩ е просто въпрос на време да получат своя дял. Те провеждат умерена данъчна политика, която не поставя непреодолими препятствия пред винарската индустрия.
Лозарството и винарството ни са с ниска ефективност, която не може да се компенсира и с прословутото ниско заплащане у нас. Ще можем ли да се конкурираме със страни, където отделни фирми произвеждат повече вино, отколкото в цяла България, търгуват с много повече и се грижат за десетки хиляди декари лозя със 130 души персонал? Всяко едно сливане на компании повишава ефективността, а това е свързано с подобрена организация и съкращение на служители. И Робърт Мондави след влагане на 6 милиона долара за разширение и реконструкция съкрати 36 работни места, за да бъде конкурентоспособен.
Маркетинговата стратегия на вината ни също не е перфектна. Колкото и гениални да са търговските ни компании, те с почти нищо не могат да компенсират липсата на национална маркетингова стратегия. Това е въпрос не на фирмена активност, а на национална политика.
- Най-сериозният елемент от имиджа на българските вина беше цената - сравнително ниска, за сравнително добро качество. Все още има значителен брой потребители с такава нагласа. Но в тази ценова група влезе и новата вълна от страни производители: Чили, Аржентина, Южна Африка. По-ефективната им индустрия позволява често да предлагат по-добро качество на същата цена. А консуматорът е безпощаден. Ами в класацията на 100-те най-добри вина в света има австралийски вина по 9 долара!
Трябват ни вина от добре гледано и узряло грозде на умерени цени. Вече може да се винифицира по класически или модерни технологии, но при потенциала на нашите суровини е почти задължително участието на дъбови бъчви и строг минимализъм. В опаковките и особено в етикетите има още много да се желае. Умерено агресивен маркетинг на вина под търговски марки. Не че нищо такова не се случва, но и малко ускорение няма да навреди. Трябват ни вина с характер. Това е!
Най-кратко казано - хора с философия. Даже много от самите винари едва ли си представят колко сложни детайли има в модерната работа от избирането на място за лозето до плащането на виното от клиента. И при това не задължително в този ред! Нужен е широк поглед, за да вижда перспективата и да бъде достатъчно концентриран и прозорлив в детайлите. Трябва виждане за света, за продукта, смелост и нюх за експериментиране и какво ли още не. Изобщо дяволски трудна професия.
- Ние имахме много добра база за времето си. Винарската индустрия беше сравнително добре оборудвана и с достатъчен капацитет. Негативните тенденции през 80-те години у нас съвпаднаха с революционни промени в индустриите на други страни и вече сме твърдо в групата на изоставащите. Даже и двете грандиозни за мащабите ни инвестиции в Сливен и Русе едва ли ще променят тази тенденция. Защото в много от останалите винарски изби техниката, а оттам и технологиите, са далече от съвременните. Засаждането на нови лозя неоправдано много закъснява. Много важно за индустрията, пък и за държавата, е новите заводи да реализират главните елементи на модерното лозарство и винарство и да върнат България на картата на представляващите интерес винарски страни. Защото, ако не си направим хубави вина, ще трябва да си ги внасяме. Вече поне има откъде.
Вино сердце веселит
Асеновград - свински възхищения на скара, и Бакхусова кръв по снега! Беше празник на местните винопроизводители и дегустационна комисия класираше вината им. "Къща без изба огън да я гори! " гласеше девизът им. Защото какво струва една красива любов без вино? Нали то очиства от заблуди тялото и ни целува душата. Когато говорим за любов и вино, трябва да поискаме прошка от французите. Те са много напред. За любовта имат устни, а за виното молитва:
Има руси вина, червени, има леки вина, млади и стари. Има вина, дето правят приятелство, изпращат войници и посрещат новородено. Няма вино, дето прави раздели, скандали и кариеристи. Ако срещнете зъл човек - той не пие вино.
Виното е отговорно! То ще те омае, а като усети, че прекаляваш, ще ти върже езика. Ако е нужно, ще ти върже краката, ще те приспи - било на спирка, било в пряспа, и няма да изчезне подло, а ще остане в теб да те топли. А когато се събудиш под бисерна роса или слана, пак то, виното, ще ти осигури едни пружиниращи стъпки към къщи.
Един от дегустаторите беше известният "нос" Атанас Бабаев. Доколкото знам, единствено този нос, надвесен над чаша, седи на етикет на вино, което ние продаваме в чужбина. До него седна знойна хубавица и стана ясно, че вече я напъва за женитба, защото го попита (като познавач на виното и любовта) кои пиещи мъже стават добри съпрузи.
Бабаев не се замисли много:
"Проучи какво пие, пък тогава го омагьосай да ти поиска ръката. Ако е въздържател, господинът не става дори и за венчило. Който хич не вкусва, е конфликтна личност. Всякога ще се разбереш с човек, който почита масата и приятелите около нея. Не е саможивец онзи, който предпочита виното - защото виното се пие задължително с компания. Да е виждал някой някого сам с чаша вино?
Ракиджиите не ми ги хвали. От тях се пръкват най-отявлените алкохолици. Съпруг алкохолик е жива болест, непоносима тежест за крехките дамски плещи. Ако все пак много, много си хлътнала по мъж, който предпочита спирт, стискай палци поне да отбира от добрите ракии.
Защото ракията за разлика от водката оставя подир себе си пъстрота от впечатления, комплекс от аромати, както скъпа дама с деликатен парфюм.
Ценителите на хубавите вина са хора естети. Те обичат да се наслаждават на питието, мезето, раздумката около софрата и на жената, разбира се, без да бързат. За тях рубинената или кехлибарената течност на веселието и радостта е също тъй допълнение към отбраните ястия, както капелата към красивата дамска главица. Почитателите на Бакхус са също тъй търпеливи ухажори, каквито и пиячи са. С тях никога не можеш да скучаеш - по лакардиите съперници са им само рибарите. Но пък въдичарите не разтягат надълго и нашироко преживелиците си, без да ги полеят, с каквото се полага. Мъжко вино е червеното - не само заради здравината и плътността му, но и защото който пие червено вино, прави мъжки деца. Е, практиката често опровергава древната легенда, но нали изключенията потвърждават правилото.
Така че, мили дами, насочете ласкавите си погледи към кавалери с рубинени чаши. Такива мъжки екземпляри никога не посягат към нещо дефектно - особено вино и жени. Ако пък съпругата държи силната й половина да няма тайни от нея, задължително е да има до себе си пияч на вино. То отпуска душата, разтваря сърцето, развързва езика. Бавно, но сигурно. Нали във виното е истината..."
Асеновград - вино по снега и разсрочени съпружески задължения. Защото в мъжкото писание е казано "Вино сердце веселит! ", а в житейското - "Жената тотално отрезвява мъжа!"
Армада звезди на "Берлинале"
С футуристичен блясък на неон, алуминий и стъкло "Потсдамер плац" завладява човек. Той е не само център на новата/стара столица Берлин, но и най-красивата перла на града. Площад "Марлене Дитрих" е притихнал сред изисканата урбанистичност на околните сгради в очакване на грандиозното събитие - 50-ия юбилеен кинофестивал, от 9 до 20 февруари. Въпреки сантимента досегашният дом на "Берлинале" - "Цоо паласт", изглежда умилително архаичен и провинциален в сравнение с модерния, импозантен комплекс на "Потсдамер плац", отреден за нова къща на фестивала.
Червеният килим ще бъде разстлан на тържествената церемония с откриващия филм на Вим Вендерс "Хотелът "Милион долара", в който играят Мел Гибсън и Мила Йовович. Вендерс празнува и личен юбилей - това е неговият 20-и филм за 30 години в киното. Режисьорът признава, че докато е снимал "Криле на желанието" на "Потсдамер плац", не е могъл и да си представи, че 15 години по-късно на това място ще се открива Берлинският фестивал, и то с негов филм.
С почетната награда "Златна мечка" за цялостно творчество ще бъде удостоена френската актриса Жана Моро. Специално участие в "Берлинале" ще вземе Робърт де Ниро с ретроспективна програма от 12 свои филма. Сред тях организаторите поставят особен акцент върху "Ловецът на елени" на Майкъл Чимино. Още се помни огромният скандал преди неговата прожекция през 1979. Тогава делегациите от бившия соцлагер и някои страни от третия свят пуснаха протестна декларация срещу "антидемократичния" филм и бойкотираха работата на фестивала.
Атракция на "Берлинале" ще бъдат и звезди като Ал Пачино, Джим Кери, Дани де Вито, Къртни Лав, Мат Деймън, Гуинет Полтроу и Джордж Клуни.
В конкурсната програма са включени 21 филма, някои от тях на знаменити режисьори: Милош Форман ("Човек от луната"), Оливър Стоун ("Всяка взета неделя"), Кенет Брана ("Напразни усилия на любовта"), Фолкер Шльондорф ("Тиха нощ след изстрел"), Джънг И Моу ("Пътят към къщи"), Норман Джуисън ("Ураганът"), Антъни Мингела ("Талантливият г-н Рипли"), Дани Бойл ("Брегът").
Според експертните прогнози изненади в борбата за главния приз, "Златна мечка", могат да поднесат "Небесна кука" (реж. Любиша Самарджич), "Боса нова" (реж. Бруно Баретто), "Обичай ме" (реж. Летиция Мейсън), "Руският бунт" (реж. Александър Прошкин, по "Капитанската дъщеря" на Пушкин), "Дъждовни капки по горещи камъни" (реж. Франсоа Озон, по пиеса на Фасбиндер, писана, когато е бил на 19 години).
Председател на журито е най-популярната китайска актриса Гонг Ли. Негов член е и големият полски режисьор Анджей Вайда.
Друга възлова проява в рамките на фестивала е конкурсният Форум на младото кино, който включва авангардни филми от цял свят. За наша радост в него има и българско участие - "Стъклени топчета" на Иван Черкелов.
Стълба към небето
Тринайсет магистрални парчета на "Лед Цепелин" са събрани в касетката Led Zeppelin: Early Days/ The Best. Това е първата част от поредицата на роккласиците, издавани за България от "Орфей мюзик".
За феновете на англичаните всяка една песен от компилацията изглежда толкова вечна, колкото и света. От първата до последната нота се тананика и насън. Обаче така подредена, лентата като че ли разлиства по нов начин началните страници от историята на Робърт Плант (вокал, хармоника), Джими Пейдж (соло китара), Джон Пол Джоунс (бас, орган) и покойния барабанист Джон Бонъм-Бонзо. Още повече че хитовете са ремастерирани, изчистени от шумове и съобразени докрай с изискванията на звукозаписната индустрия от 2000 година. По този начин уникалната "обърната хармония" на Пейдж, неповторимата бленда на Плант, бомбастичните ударни на Бонзо и авторитетните баси на Пол Джоунс още по-ярко напомнят защо "Лед Цепелин" е една от най-влиятелните групи на всички времена. Защото в песните й винаги има "на склад" нова, непозната дума и нота за почитателите - колкото и добре да познават любимите си парчета. Тук те са от Good Times Bad Times, Black Dog и Rock And Roll до Immigrant Song, Whole Lotta Love и Dazed And Confuzed. Не са пропуснати и двата зашеметяващи блуса Babe I'm Gonna Leave You и Since I've Been Loving You. Селекцията логично затваря вратите си с великата балада Stairway To Heaven.
Изобщо - стълба към небето... Отвъд алеята, на ъгъла
Поради това, че напомня за Planet 088 надписът "088" над заведението, известно просто като "Ъгъла", предизвиква съвсем определени асоциации - скъп алкохол, консумиран от дългокраки дами в "официалното" или иначе казано най-оскъдно облекло и техните дебеловрати кавалери в кожени униформи на фона на оглушителна музика и стелещи се вълма цигарен дим. Въоръжен с тази предварителна представа на случайния посетител в "088" в някои дни от седмицата му предстои истински културен шок - джаз, и то на живо.
Собствениците на клуба зад стъклената "Марая" (добре известна на тези, които си разхождат кучетата по алеята на бул. "България", малко преди ъгъла с "Граф Игнатиев") са уцелили добър баланс между достатъчно луксозна обстановка и съвсем непринудена атмосфера.
На наземния етаж, без да се бият, си съжителстват елегантен триъгълен бар-плот с високи столчета и широки летвени маси тип рибарски пикник. На долния етаж пък е наблегнато върху свободното пространство, уединените маси и голямото пиано. Във вечерите, когато никой не свири, музиката е приятна и ненатрапчива, като акцентът отново е върху джаза.
"088" изненадва и с приемливите цени на марковия алкохол. Асортиментът е доста добър, като малкото, независимо дали е водка, джин или уиски, струва 2 лева.
Салата от гъби и авокадо
Гъбите изчиствам посредством четчица и влажна кърпа. По принцип гъби мия само в краен случай, защото поемат вода. Обелвам авокадото, разполовявам го по дължината и извеждам костилката му. Нарязвам гъбите и авокадото на тънки шайби и веднага ги поръсвам с лимоновия сок, за да не потъмнеят. За приготвянето на салатната заливка разбърквам оцета със солта и пипера, докато се разтворят. Добавям счукания чесън, магданоза, копъра, пресния лук и зехтин и разбърквам много добре. Подправям с малко табаско. Заливам с така получената смес гъбите и авокадото и разбърквам внимателно, след което оставям да престоят 15 мин в хладилник. Сервирам салатата в купички върху нарязаните на ивици листа от маруля.
Подходяща напитка е добре изстудена маркова водка.
Живей така, че вълците да плачат
Преди няколко броя си направихте рецептата гъби със заквасена сметана. Там се опитвах да ви убедя, че гъбите са трогателното лоби на босилека. Но както виждам, желанието на маестрото е да провери доколко напористи са оцелелите и ще опитат ли пак с тава вещерско послание от земята - красиво като самодива и диво като кантонерски петел.
Затова бързам да ви кажа, че освен химни на държави, химни на обречени на любов и изчезване има и химн на отровените от гъби. Той се изпълнява от полунатровени и най-добре му ляга мелодия за обой и китара. Химнът се нарича "Живей така, че гробарите да плачат"... Някои се опитват да прекъснат земното си благуване с въже, други с ток, трети отдават плътта си на пълно изтощение, за да оставят на близките си един красив блаженопочивш, четвърти, както във вашия случай - с гъби.
С въже е несигурно, пък и по Франсоа Вийон, щом вратът ви разбере (по тежестта) колко са се налели седалищните ви части за негова сметка, едва ли би ви дал прошка. С въже не ви се полага опело, а душата на неопетия не намира покой.
Чували сте оня лаф "кво се моташ, като душа на неопят".
При скъпотията на тока (тук може да се каже нещо поетично за Шиляшки), ако не го направите по нощната тарифа, така ще си озверите електромера, че родата ви до трети лакът, щом види инкасатор, ще го кръщава на ваше име.
Погиване чрез пълно изтощение не се признава, защото според статистиката две трети от зорлем героизирания ни народ е на тази терапия.
Едва 200 калории има в един килограм гъби и те са равни на същото количество изядена салата или спанак.
Ако кулинарната ви писта не е настроена да отчита калорични рекорди и не ви е танцувал скоро слон върху езика, попитайте се какво сънуват вълците през дългите зимни нощи? Всъщност аз директно ви препоръчвам печено агнешко с гъби.
Гъбите хвърлете на кокошките. С останалото ще извадите сълза от окото на кръвожадния.
