Въпреки излишъка НОИ не успя да събере 253 млн. лв. от осигуровки, показва отчетът за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Приходите от социални вноски за 1999 г. бяха разчетени на 2.225 млрд. лв., като са събрани 1.972 млрд. лв. В процентно изражение събираемостта е 88.6% от заложеното в бюджета на НОИ. Най-висока събираемост се отчита през четвъртото тримесечие - със 74 млн. повече от третото. Само за декември са събрани 228 млн. лв., или с 80 млн. лв. повече от средното за месеците преди това. Най-ниска събираемост НОИ отчита при вноските от самоосигуряващите се - 83.1% от заложеното в края на 1998 г. Като цяло изпълнението на приходите е 90.0%, докато разходите са изпълнени на 95.68% от предварително планираните.
Така към началото на 2000 г. НОИ е разполагало по сметките си с 108.8 млн. лв., 74 млн. от които е наследен остатък от 1998 г. (14.5 млн. лв. са приходите на НОИ от външни заеми). Независимо от това общият размер на задълженията към фонд "Обществено осигуряване" по влезли в сила разпореждания за събиране на суми по ревизионни актове за начет е над 120 млн. лв. И данъчният кодекс поема към Конституционния съд
Само месец след като влезе в сила новият Данъчно-процесуален кодекс (ДПК) вече се подготвя атакуването му пред Конституционния съд. От миналата седмица в Народното събрание тече подписка за отмяна на почти половината от неговите разпоредби. Според юристи, работили по подготовката на жалбата, необходимият брой депутати ще бъде събран лесно, тъй като много от атакуваните текстове създават явна неравнопоставеност на различните видове собственост, което директно нарушава конституцията. Изтъква се, че съдът трябва да даде възможно най-бързо ход на делото, тъй като спорните разпоредби вече се прилагат от данъчната администрация.
Един от най-спорните текстове в ДПК е невъзможността да се обжалват по съдебен ред ревизионни актове, когато жалбата по тях е била частично уважена от данъчния орган. Тоест, ако ви бъде съставен акт за 100 лева и вие го обжалвате пред регионалния данъчен директор, той може да уважи частично жалбата и да определи размера на публичното вземане на 99 лева и 50 стотинки. По същество това е вече нов акт, който вече не може да бъде обжалван пред съда, тъй като жалбата е била частично уважена. Според юристите това нарушава грубо правото на защита на гражданите.
Оспорва се и текстът, според който фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по неговото обжалване се считат за "верни до доказване на противното". По мнението на юристи така се създава напълно противоконституционно презумпция за достоверност на констатациите в ревизионните актове. Така от индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, ревизионният акт се превръща в доказателствено средство. Това нарушава принципите на правовата държава и нарушава правото на защита, тъй като данъчният субект ще трябва да оборва необосновано създадени презумпции за истинност, смятат експертите.
Според юристите неприкосновеността на частната собственост е нарушена най-силно с поставянето на държавата в ролята на привилегирован кредитор в процеса на принудителното производство. Този принцип е застъпен в дузина текстове, които най-вероятно ще бъдат отнесени пред Конституционния съд. "За каква неприкосновеност на частната собственост става дума, след като в ДПК е казано, че т.нар. публични държавни вземания ще бъдат удовлетворявани привилегировано за сметка на частните вземания", коментират юристи. Според тях държавата може само да създаде по-бърза процедура, специален ускорен ред и други правни способи за по-ефективно събиране на вземанията си. Друго е обаче, когато реализацията на публичното държавно вземане засяга пряко или косвено частната собственост.
Конституционните съдии ще бъдат сезирани и по предвидената в ДПК възможност данъчните органи да правят обиски и претърсвания, когато има съмнения за укриване на информация от длъжниците. Подобни мерки могат да бъдат постановявани само от съдебен орган, каквато данъчната администрация не е, твърдят юристи. Не е възможно и тяхното приравняване със закон, доколкото съдебните органи са посочени в конституцията.
Ужилване за милиони II
Държавният резерв разреши на "Олимп-груп" да върне горива, вместо пари
Аферата за източване на Държавния резерв, за която в. "Капитал" писа на 22 януари, получи нов скандален оттенък през миналата седмица. В опит да опровергае изнесените факти шефът на фирмата "Олимп-груп" ООД Страхил Димчев изпрати писмо до редакцията на вестника. В него се признава, че фирмата е забавила плащането на горивата, които е получила през периода юни - юли миналата година по договор с Държавния резерв. Посочено е също, че банковата гаранция е изчезнала след представяето й на Балканска универсална банка. Същевременно шефът на "Олимп-груп" твърди, че задълженията му към резерва са разсрочени до 30 април 2000 г. Оттук бившият борец Страхил Дичев прави извода, че "няма никаква афера за източване на 5 614 923 лева", в която да е замесена неговата фирма.
Споразумение за разсрочване на цитираните 5 614 923 нови лева наистина е било подписано, установи проверка на "Капитал". Това обаче е станало на 25 януари (вторник), тоест три дни след публикацията "Ужилване за милиони". Според подписания анекс "Олимп-груп" поема ангажимент да се издължи на три транша - на 18 февруари, на 15 март и на 30 април. Ангажиментът на Държавния резерв е да спре за три месеца заведеното срещу фирмата дело в Софийския окръжен съд (No10/2000 г.). В случай на забава на първата вноска споразумението се разваля и Държавният резерв отново има право да си търси правата по съдебен път.
На пръв поглед след сключването на допълнително споразумение "Олимп-груп" в момента наистина не се явява неизряден платец. Интересно е обаче защо Държавният резерв е приел да подпише анекс при тези условия. Не е ясно например защо шефовете на резерва са приели да разсрочат дълга на фирмата, без да изискат нова банкова гаранция. При наличието на такъв анекс отпадат ангажиментите на Балканска универсална банка, където според думите на Страхил Димчев е изчезнала оригиналната банкова гаранция. Още по-необяснимо е защо в т.нар. споразумение се предвижда "Олимп-груп" да изплати дължимата сума под формата на дизелово гориво. Според шефовете на резерва това е било възприето по искане на самата фирма длъжник. Конкретната клауза в подписания анекс предвижда фирмата на Страхил Димчев и Светослав Танев да внесе в базите на Държавния резерв дизел на стойност 5.3 млн. лева. Записано е също, че доставяното гориво ще бъде на цена 915 лева за тон. За хора, които са запознати с движението на цените на петролните продукти, веднага става ясно защо бившите борци са искали разплащането да стане точно по този начин. За времето от юли 1999 г. досега цената на дизеловото гориво от Нефтохим се е повишила с близо 200 лева за тон. Това означава, че вместо да върне 8.8 хил. тона гориво (колкото е получила навремето) фирмата "Олимп-груп" ще може да внесе в резерва по-малко от 6 хил. тона. При тази схема явно разликата до 8.8 хил. тона ще остане за сметка на Държавния резерв.
Сметката на БУБ в Гърция се оказа празна
По-голямата част от парите, които Балканска универсална банка (БУБ) държеше на депозит в атинския клон на "Бенк ъф Сайпръс", вече не са там. По сметката си в Атина БУБ трябваше да има около 4.5 млн. долара. Преди седмица по настояване на квесторите на БУБ е бил получен документ от гръцката банка, от който ставало ясно, че остатъкът по депозита е по-малко от 1000 долара, съобщи отлично информиран източник.
Засега не е ясно кога са били извършвани плащания от сметката и от кого са били наредени. След получаването на писмото квесторите Желю Добрев и Кирил Коташев са поискали "Бенк ъф Сайпръс" да даде пълна информация за разпореждането със сметките на БУБ. Получаването на тези данни ще отнеме време. По тази причина квесторите не са включили данни за състоянието на атинския депозит в доклада, който миналия петък са връчили в БНБ.
През седмицата от централната банка отказаха да коментират бъдещето на БУБ, тъй като шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова отсъстваше от страната. Служители на централната банка обаче припомниха, че заради същия този депозит БНБ на няколко пъти налагаше през миналата година санкции на БУБ. БНБ настояваше парите да бъдат върнати обратно в България, за да може банката да се разплати с Капиталбанк и Балканбанк. След като това не стана, централната банка изпрати квестори в БУБ. Една от техните задачи беше именно връщането на атинския депозит. В продължение на две седмици гръцката банка отказваше да изпълни нареденото от квесторите плащане с аргумента, че те нямат нужните спесимени, с които да докажат, че законно представляват банката. В крайна сметка след изпращането на спесимените се оказало, че сметката в "Бенк ъф Сайпръс" е полупразна.
Според запознати офшорната фирма "Боденстаум инвестмънт" още не е намерила нужните пари за оздравяване на БУБ. Фирмата продължава да търси купувачи за двата скъпоценни камъка, с които смяташе да попълни капитала на банката до 20 млн. лева. Шефът на БУБ Васко Нинов е заявил, че камъните ще бъдат продадени до дни в Швейцария, и представил пред квесторите документ за сключена застраховка. От БНБ обаче са намекнали, че кандидат-купувачите не разполагат с много време и трябва да побързат с наливането на свеж капитал в банката.
Президентът отново напомни за корупцията
"Поканих ви днес тук, за да отпразнуваме по специален начин датата четвърти февруари, като би ми се искало по-скоро да си поговорим за уроците на четвърти февруари и за това какво отражение дадоха те върху днешното политическо развитие."
Това заяви президентът Петър Стоянов, който покани за разговор журналисти по повод годишнината от подписването на Декларацията за принципите за излизане от кризата през 1997 г. Българският държавен глава заяви, че четвърти февруари 1997 г. е бил ден на българския политически консенсус и ден на българските граждани, които са накарали политиците да изпълнят тяхната воля. Петър Стоянов изрази съжалението си, че духът на този ден днес не е така жизнен както преди три години. Според него много от въпросите, поставени в Декларацията за принципите за излизане от кризата през 1997 г., са намерили своя отговор, като един от тях е въвеждането на валутния борд. Все още обаче има много неща, които стоят на дневен ред за решаване и като пример за това президентът посочи проблема с корупцията. "Нищо не действа толкова деморализиращо на българските граждани както корупцията сред политическите среди, и хората да се питат дали това е демокрацията, за която са се борили", посочи президентът.
Държавата се размина и с банката на Кирил Дунев
"Частна земеделска и инвестиционна банка" (в несъстоятелност) е петата поред фалирала кредитна институция, за която съдът отказва да признае държавата за купувач. Решението на съда е издадено с дата 31 януари.
Бившата банка на Кирил Дунев беше обявена за публична продан на 4 януари т.г. с начална цена 3.545 млн. лева. Единственият кандидат беше държавата в лицето на финансовото министерство. Както и при другите фалирали банки, вместо плащане на цената в брой, държавата поиска да бъде извършено прихващане с нейните вземания от ЧЗИБ, които са на обща стойност 28.547 млн. лева. Това е станало с писмо на финансовия министър Муравей Радев от 7 януари т.г. - само ден преди да влезе в сила новият Закон за бюджета, чрез който подобно прихващане става възможно, твърди съдът. "Ако Министерството на финансите бяха изчакали 24 часа с подаването на молбата за прихващане, всичко щеше да е наред", коментира източник, близък до съда. Според юристите на държавата обаче това не е вярно, тъй като Законът за бюджета действа от 1 януари на текущата година и следователно към датата на търга държавата вече е имала право да не плаща в брой.
За разлика от провалените до момента четири продажби (за Бизнесбанка, БЗК, Елитбанк и Първа частна банка) този път съдът е изтъкнал в отказа си аргумента, че държавата не е била представена по законния начин на проведения търг. На него неправилно е участвало финансовото министерство вместо Агенцията за държавни вземания. Агенцията, макар и под шапката на финансовото министерство, е самостоятелно юридическо лице и се представлява от изпълнителен директор, а не от министъра, посочва в мотивите си към определението съдия Олга Керелска.
През седмицата финансовият министър Муравей Радев изпрати финансови ревизии в три от фалиралите банки - Първа частна, Банка за земеделски кредит и Балканбанк. Ревизорите ще трябва да представят до края на март доклади за дейността на синдиците в периода след 30 септември 1998 г. Австрия разклати ЕС
Хайдер провокира остра криза в ЕС в крайно неподходящ за съюза момент
"Много врява се вдигна в европейския кокошарник, а лисицата още не е влязла вътре" - така Йорг Хайдер коментира европейската реакция за участието на крайнодясната му партия в новото австрийско правителство. Партията на свободата на Хайдер вече подписа споразумение за влизане в правителствената коалиция и заедно с Народната партия получиха мандат от президента Томас Клестил, като канцлерското място ще бъде отредено на лидера на Народната партия Волфганг Шусел, а самият Хайдер няма да участва в кабинета. Така, макар и индиректно, лисицата Хайдер вече е пред прага на европейския кокошарник, а врявата тепърва ще се засилва.
Но още преди това да се случи, Йорг Хайдер хвърли Европейския съюз в безпрецедентен смут. От повечето европейски столици предупредиха, че присъствието на Партията на свободата във властта ще легитимира крайната десница. Самият Хайдер е обвиняван в радикализъм, неонацизъм, ксенофобия и расизъм, сочен е за човек, за когото разширяването на ЕС е безсмислено и дори опасно. Всичко това провокира изключително остра международна реакция срещу възможността австрийското правителство да бъде формирано с негово участие. Така за първи път в историята си ЕС бе изправен пред опасността да санкционира изключително строго и дори да суспендира членството на страна от съюза. Кризата става още по-драматична, като се има предвид, че точно в момента тече процес на реформиране на важни механизми в евросъюза, които трябва да го подготвят за разширяването на изток. А освен всичко друго обтягането на отношенията между Брюксел и Виена допълнително усложни твърде безрадостната съдба на общата европейска валута. С други думи, освен че придоби световна известност, Хайдер успя да поднесе крайно неприятен за ЕС казус, който е на път да прерасне в европейска криза.
Това, че партията на Хайдер ще участва в управлението на Австрия, си е чисто вътрешна работа. Макар че самият той няма да влезе в кабинета, партията му ще има 5 министри - толкова, колкото и Народната партия на Шусел. Тези, които познават методите на Хайдер, твърдят, че той е едноличен лидер и всички партийни членове му се подчиняват безпрекословно, т.е. Хайдер е човекът, който ще диктува решенията на половината кабинет. Вторият проблем обаче е далеч по-сериозен и надхвърля рамките на вътрешната политика. Австрия е изправена пред международна изолация и което е по-лошо - кризата е на път да минира ЕС. Съюзът попада в напълно непозната територия по един от ключовите въпроси на реформата - промяната на механизма за вземането на решения. Френският външен министър Юбер Ведрин вече заплаши, че ЕС може да суспендира правото на Австрия да гласува, в съответствие с чл. 7 от Амстердамския договор. В Брюксел продължават да се чудят какво ще стане с участието на австрийските представители в Съвета на министрите и в Европейския съвет. Задълбочаващата се криза с новия австрийски кабинет със сигурност ще урони и имиджа на ЕС в момент на преговори за разширяване. Мнозина основателно се опасяват, че подкрепата за разширяването ще продължи да намалява както в страните от съюза, така и сред държавите кандидатки.
Това, че бъдещите коалиционни партньори Хайдер и Шусел подписаха декларация, в която обещават, че ще спазват европейските демократични ценности, едва ли ще успокои духовете. Европейският парламент вече обяви готовност за сериозни санкции срещу новото австрийско правителство, ако то извърши сериозни нарушения на основните принципи на ЕС. Белгийският външен министър Луи Мишел направо попита за кого е необходимо Австрия да бъде член на ЕС. А лидерът на Зелената партия в Австрия Александър ван дер Белен възкликна: "Шусел и Хайдер хвърлиха Австрия в една от най-големите политически кризи още преди да са влезли в правителството. Какво по-красноречиво предзнаменование за това, което очаква страната ни?"
Урокът на Буш
Резултатите от първичните избори за американски президент в щата Ню Хемпшир винаги трябва да се възприемат с голямо недоверие, защото тамошните избиратели обожават възможността да подложат крак на лидерите. Те направиха това и през тази седмица, когато предпочетоха сенатора от Аризона Джон Маккейн пред фаворита на Републиканската партия Джордж У. Буш. Обикновено се смята, че никой кандидат-президент не може да загуби в Ню Хемпшир и след това да спечели битката за Белия дом, но това вече не е истина. Най-малкото Бил Клинтън опроверга тази теория. Буш продължава да води в проучванията на национално ниво, разполага с много повече пари и подкрепата на ръководството на Републиканската партия. Но неуспехът му в Ню Хемпшир повдига някои сериозни въпроси за неговата кандидатура, на които той ще трябва да отговори през следващите седмици.
Като начало резултатите показват, че съществува силна подкрепа за нов подход към политиката и враждебно отношение към непочтеността, приписвана на администрацията на Клинтън, и човекът, който най-добре изразява това недоволство, е Маккейн.
Буш с неговата дълга семейна история в центъра на американската политика изглежда повлиян от стила Клинтън. На кампанията му в Ню Хемпшир липсваше съдържание и той наблягаше на позирането пред фотографите, избягвайки конкретни изявления. Буш трябва да се ангажира повече. Маккейн се бореше с почти религиозен плам и това се хареса на избирателите.
Що се отнася до програмата му, Буш също стъпи накриво. Той настояваше за голямо намаление на данъците в Ню Хемпшир, който е известен с опозицията си към високите данъци, но това не подейства. Изглежда, хората разбират, че в момент на бърз растеж на икономиката снижаването на данъците би било глупаво.
При демократите вицепрезидентът Ал Гор направи необходимото, за да отрази предизвикателството на бившия сенатор Бил Брадли, но малката разлика предполага, че и него го очакват няколко трудни седмици, през които трябва да покаже, че е достоен да бъде кандидатът на Демократическата партия.
Факт е, че американският електорат се разкъсва между два противоположни импулса - задоволство от състоянието на икономиката и объркване от липсата на политическо лидерство. Затова резултатът от тези избори остава неясен.
Избирането на наследник на Мишел Камдесю разпали националните интереси
Европа все още не може да издигне единна кандидатура за нов изпълнителен директор на МВФ
Глобализацията като трайно установило се явление в световната икономика размива националните граници. Националната гордост и политическа амбиции обаче успяват да се съхранят. Доказателство за това са събитията, последвали обявяването на решението на изпълнителния директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю през ноември да се оттегли. Най-важната позиция в световната финансова система попада в сферата на интересите на повечето развити държави, които се опитват да наложат свой кандидат за наследник на Камдесю.
Камдесю обяви, че ще се оттегли в средата на февруари след 13 години на ключовата длъжност. Все още обаче Европа не може да излезе с единна кандидатура. Необходимостта от избиране на най-добрия кандидат, който ще застане начело на най-важната международна финансова институция, отстъпва пред проявите на национализъм на водещите страни в света.
Европа и САЩ са постигнали споразумение за разпределението на главните постове в международните институции. По договореност САЩ поемат управлението на Световната банка, а европейците получават правото да са начело на фонда. Водещ проблем сега се явява постигането на споразумение вътре в Европа за това от коя от водещите европейски държави ще бъде новият изпълнителен директор на МВФ. Всъщност засега официално има един кандидат - това е немският заместник-министър на финансите Кайо Кох-Везер, бивш служител в Световната банка. Германия обаче ще трябва да използва висши дипломатически умения, за да убеди САЩ, че той е идеалният кандидат за длъжността. Ще трябва да преодолее и съпротивата, идваща от Франция, която има ключова роля на стария континент.
Германските управляващи намират, че е крайно време страната да получи дължимото предвид ролята й в световен мащаб. Най-голямата европейска икономика не притежава нито един от по-важните постове в международните институции за разлика от САЩ (Световната банка), Великобритания (НАТО и Банката за международни разплащания), Холандия ( Европейската централна банка) и Италия (Европейската комисия). Това обаче едва ли е най-основателната причина за получаването на поста от германец. Особено силни противници на подобен род разсъждения са развиващите се страни. Все по-чести стават протестите им срещу второстепенната им роля във фонда, където се налагат интересите на богатите страни. Националността не е от решаващо значение, затова и се настоява за издигането на повече кандидатури, като не е задължително новият шеф на фонда да бъде западноевропеец. МВФ се занимава основно с проблемите на развиващите се страни, така че излъчването на кандидат от тях не е лишено от смисъл. Развиващите се страни имат общо 11 представители в борда на фонда, състоящ се от 24 члена, което не би им позволило да блокират избора на Кох-Везер, по-скоро това е сигнал, че тяхната дума също трябва да бъде чута.
По принцип обединяването на усилията на Германия и Франция досега е било движещата сила на европейската интеграция. Не и този път. Франция елегантно отхвърли кандидатурата на Кох-Везер, като заяви, че длъжността трябва да бъде заета от по-висшестоящ - с ранг на министър-председател или финансов министър. САЩ, които имат най-голям дял в МВФ, също са скептично настроени. Кох-Везер според тях няма необходимата квалификация. Предишният му опит в Световната банка не съответства напълно на изискванията на позицията изпълнителен директор на МВФ. Световната банка се съсредоточава главно върху проблеми на икономическото развитие и там именно е силата на германския кандидат. Като шеф на МВФ обаче от него се изисква задълбочено разбиране на международните финанси. Самият Кох-Везер намира тези твърдения за не съвсем обосновани, тъй като настоящият екип на фонда начело със Стенли Фишер, заместник изпълнителен директор, е първокласен. Освен това предишният му опит би спомогнал за изглаждане на отношенията на фонда със Световната банка.
Първоначално шансовете на германския кандидат не бяха особено големи. Лично канцлерът на Германия Герхард Шрьодер обаче се ангажира с осигуряването на поста на Кох-Везер. Той е изпратил писма до редица водещи фигури в Европа с молба да подкрепят кандидатурата му. Изненадващо силно бе лобирането му по време на Международния икономически форум в Давос. Financial Times съобщи, че Шрьодер се е обадил лично на Бил Клинтън. В разговора германският канцлер заявил, че заемането на поста от Кох-Везер е от първостепенно значение за немско-американските отношения. За да подсили ефекта, той допълнил, че германското правителство ще наложи вето върху избирането на бившия френски министър-председател Лоран Фабиус и англичанина Андрю Крокет (изпълнителен директор на Банката за международни разплащания), чиито имена се спрягат като евентуални кандидати. Това изказване на канцлера бе широко разпространено, но впоследствие от Берлин отрекоха да се е провеждал такъв разговор.
Франция е другата страна, която лансира свои кандидати за поста. Французи бяха начело на поста в продължение на 30 години и не е изненадващо нежеланието им да се откажат от ключовата позиция. Името на Лоран Фабиус се споменава най-често, но самият той не е особено заинтересован от подобна алтернатива. Иначе Фабиус има по-голяма известност и би получил одобрението на САЩ. Британският министър на финансите Гордън Браун също има големи шансове, но и той заяви, че се оттегля от надпреварата за стола на Камдесю. Така шансовете на Кох-Везер се увеличават. Япония също предложи свой кандидат - бившият заместник министър на финансите Еисуке Сакакибара. Сакакибара бе човекът, успял да движи световните валутни пазари със своите изявления в продължение на години и заслужил прозвището Мистър Йена. Самите японци обаче осъзнават, че шансовете им са минимални. Идеята е по-скоро да покажат, че постът не е запазен за европейците завинаги.
Независимо от противопоставянето на кандидатурата на германеца засега тя е единствената официална. САЩ не са убедени, че това би бил правилният избор, но Европа все още не може да издигне единна кандидатура. Американците се опасяват, че налагането на вето от тяхна страна би предизвикало недоволството на Европа от прекомерната им власт. Така че шансовете на Кох-Везер вече изглеждат по-добри.
Избирането на нов директор на МВФ съвпада с необходимостта от промени в ролята на самата институция. Моментът е доста критичен за фонда, който е обвиняван за несправяне с кризата в Азия от 1997 г. Ето защо всички, които проповядват необходимостта от адаптиране към глобализацията, трябва да изходят от собствените си думи и да изберат подходящия лидер на фонда в сегашния критичен момент, като загърбят националните си интереси.
Смутни времена за енергийните монополисти
"Газпром" и "Единни енергийни системи" плашат Кремъл с реформи, които ще намалят влиянието на президентството върху тях
На семинара на Световния икономически форум в Давос, посветен на Русия, най-трудният въпрос за официалните руски представители се оказа питането на американска журналистка "кой е Владимир Путин". След неловко мълчание първият вицепремиер Михаил Касянов се престраши да отговори с няколко общи фрази, които само засилиха впечатлението, че или подчинените на Путин не искат да говорят за него, или не знаят какво да кажат.
В швейцарския курорт особено се интересуваха стои ли някой зад и.д. президента и какви са отношенията му с бизнесмените, които през последните години управляваха руската икономика. Никой все още не е намерил отговора, но руското списание "Експерт" посочи, че в Кремъл и вярната му парламентарна група "Единство" са се събрали прекалено много хора, свързани по някакъв начин с "Алфа банк". Засега те не са помогнали начин на банката и компаниите, свързани с нея, но самото им събиране около Путин поражда съмнения, че рекламираната му независимост от олигарсите е поредният мит, а единствената разлика от миналото ще бъде смяната на силните на деня в Кремъл.
Може би в тази светлина трябва да бъдат разглеждани особените отношения между президентството и ръководителите на двете най-големи руски компании - "Газпром" и "Единни енергийни системи" (ЕЕС), в които държавата остава най-големият акционер. В другите два монополиста - министерството на железниците и "Транснефт", компанията, която притежава руските нефтопроводи - вече управляват бизнесмени, назначени със съгласието на Семейството.
По време на заседанието на колегиума на министерството на правосъдието във вторник премиерът неочаквано нападна ЕЕС като обясни, че ако монополистът успее да събере поне 30-35% от полагащите му се суми в живи пари, а не в бартер или парични сурогати, няма да бъде необходимо да се вдига цената на електричеството. От ЕЕС контрираха, че още през миналата година са събрали 42% от сметките си, но побързаха да обяснят, че думите на Путин са били извадени от контекста и не трябва да бъдат разбирани буквално.
В министерството на енергетиката заявиха, че те нямат нищо общо с цитираните данни, което навежда на мисълта, че Кремъл просто си търси повод да се заяде с ЕЕС или с неговия шеф Анатолий Чубайс. Бившият началник на президентската администрация е сред основните фактори на руската политическа сцена и благодарение на финансовата мощ на ЕЕС Съюзът на десните сили успя да се представи успешно на парламентарните избори. Преди Нова година Чубайс беше смятан за възможен шеф на предизборния щаб на Путин, но след това заговори за условия, от които ще зависи подкрепата за и.д. президента.
В Кремъл, изглежда, не са особено доволни от желанието на бащата на руската приватизация да се меси навсякъде, особено в предизборната кампания. Освен това замисълът на Путин за създаване на дългосрочна стратегия за развитието на Русия не може да мине без използването на големите компании като ЕЕС за укрепването на позициите на Русия в чужбина, докато Чубайс се надява да реорганизира компанията, продавайки част от активите й на чуждестранни инвеститори, с което вече предизвика недоволството на министерството на енергетиката.
Разбира се, атаката на Путин срещу ЕЕС и Чубайс може да е свързана с предстоящите избори и преговорите с международните финансови организации. Бившият първи вицепремиер е непопулярен сред лявата част на електората и малко популизъм никога няма да навреди, а МВФ и Световната банка от години настояват за намаляване на бартера в разплащанията. Шансът на Чубайс е, че той може да бъде свален със 75% от гласовете на акционерите, а западните инвеститори, които традиционно го подкрепят, притежават около 30% от акциите. Кремълски източници твърдят, че през тази година Чубайс все още не се е появявал в президентството, което говори за стабилните му позиции там.
Както и Чубайс, шефът на "Газпром" Рем Вяхирев се включи в инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Путин за президент и от газовия гигант дори обявиха, че целият колектив ще гласува за премиера на 26 март. В това няма нищо неочаквано, но пък Вяхирев сътвори минисензация, като обяви, че се обсъжда възможността "Газпром" да бъде разделен на компании, "които печелят пари, и тези, които им помагат да печелят пари".
Какво точно е имал предвид не се разбра, но вариантите са обособяването на добивна и газопреносна фирма или създаването на две компании - едната, работеща за износ, а другата, обслужваща вътрешния пазар. Въпреки че в "Газпром" отричат да има конкретен план за реструктурирането на компанията, Вяхирев обяви, че се създава структура, в която ще работят топмениджърите на компанията, след като я напуснат. В края на миналата година дългогодишният президент заяви, че ще се оттегли през 2000 г., и дори обяви своя наследник - члена на борда на директорите Вячеслав Шеремет.
Според вестник "Время МН" в обкръжението на Путин изказването на Вяхирев за разделянето на "Газпром" е било възприето като знак за подновяване на войната между него и правителството. В отговор на това кабинетът посочи министъра на енергетиката Виктор Калюжни, който е в конфликт с Вяхирев, в разширения си списък от кандидати за съвета на директорите, които трябва да бъдат избрани през юни. Източник в правителството заяви, че "Газпром" работи неефективно и вина за това носи нейният президент. По време на кампанията за парламентарните избори "Газпром" подкрепи финансово телевизионния канал НТВ, който беше главната трибуна на критиците на Кремъл. Вестник "Независимая газета" съобщи за желанието на президентството да създаде нова газова компания "Росгаз". Преди месец в министерството на държавното имущество е било получено писмо с искане да предложат представител за борда на директорите.
"Газпром" е основното геополитическо оръжие на Русия заради зависимостта на много европейски държави от доставките на руски природен газ, което накара някои по-радикално настроени журналисти и политици да заговорят за налагане на санкции на Европа заради критиката във връзка с войната в Чечения. Най-накрая стартира проектът "Син поток", който ще свърже Русия с перспективния турски пазар, а дори се обмисля възможността да бъдат организирани доставки за Израел. Вяхирев е сред руските бизнесмени, които се отличават с геостратегическо мислене, което може да го направи естествен партньор на Путин, но всичко ще зависи от това кой ще взима решенията в Кремъл след президентските избори.
Рем Вяхирев заяви, че ще си тръгне от "Газпром" през тази година и за довиждане може да се опита да раздели газовия монополист на няколко компании.
Трудното бъдеще на глобализацията
Световният икономически форум в Давос не успя да намери отговор на увеличаващата се критика срещу глобализацията
Давос е едно от многото приятни местенца в швейцарските Алпи и затова не е учудващо, че всяка година по време на Световния икономически форум там пристигат стотици политически и икономически величия, желаещи да свършат малко работа покрай почивката. Когато толкова важни личности се съберат на едно място, се получава критична маса, от която могат да се родят нови решения и инициативи с глобално значение, но напоследък това се случва прекалено рядко.
През 1997 и 1998 икономическите проблеми на Азия, Русия и Бразилия определиха основните теми на дискусиите в Давос, но многото приказки не успяха да доведат до видими резултати, които да гарантират, че подобни кризи няма да се повторят. През тази година магията на годината с трите нули, 30-ата годишнина на форума, относителното спокойствие на финансовите пазари и очакваният растеж на световната икономика предопределиха избора на далеч по-абстрактни основни теми - проблемите на глобализацията и бъдещото развитие на Интернет.
Не липсваха и конкретни резултати - индонезийският президент Абдурахман Вахид обяви, че ще свали влиятелния ген. Виранто за участието му в безредиците в Източен Тимор, което би трябвало да приближи най-голямата мюсюлманска страна в света към демокрацията. Американският министър на енергетиката Бил Ричардсън даде да се разбере, че Вашингтон обмисля възможността да използва нефтените си запаси, за да спре ръста на цените на световните пазари, а поредният разговор между Бил Клинтън и Ясер Арафат и призивът на краля на Йордания Абдула за преговори между араби и евреи дават надежда, че мирният процес в Близкия изток ще продължи. Всичко това обаче не успя да разсее страховете, че силната съпротива срещу глобализацията ще надделее над желанието за по-голяма международна интеграция.
Увеличаването на икономическите контакти в световен мащаб, стимулирано от развитието на технологиите, доведе до промяната на множество традиционни понятия в бизнеса и появата на глобални компании, чиито приходи надхвърлят бюджета на много страни, а пазарната им капитализация превишава брутния им вътрешен продукт. Според изпълнителния директор на форума Клод Смаджа сега предстои вторият етап на глобализацията, по време на който ще се обръща по-голямо внимание не на трудностите, които изпитват фирмите, а на проблемите пред отделните личности, и акцентът ще бъде не върху успеха на богатите, а върху нуждите на тези, които са били подминати от увеличаването на богатството в световен мащаб. Стремежът към промяна на фокуса беше подчертан и от проучване сред участниците, което посочи като основен проблем пред човечеството промяната на климата, следвана от финансовата нестабилност и неефективните международни институции.
За немалка част от изказалите се в Давос глобализацията е синоним на американизацията и те подчертаха, че англосаксонският либерален капитализъм не е универсална ценност, към която трябва да се стремят всички. Френският финансов министър Кристиан Сотер повтори тезата, че Франция е за пазарна икономика, но не и за пазарно общество, а за президента на Renault Лу Швайцер напълно свободната пазарна икономика е като свободна лисица в неохраняем кокошарник.
За да успокои тези страхове, американският държавен глава Бил Клинтън обеща медицинска и образователна помощ за бедните страни и призова бизнеслидерите да не забравят обикновените хора. Такива изказвания често звучат на срещи от подобен ранг, както и предупрежденията, че все още около един милиард души живеят с по-малко от два долара дневно, но ефектът е много малък. Затова първото посещение на действащ американски президент в Давос беше разочарование за тези, които продължават да се надяват, че единствената световна суперсила ще поведе процеса на глобализация.
Умните изказвания на политици от различен ранг са си само думи и дори да стават повече, те с нищо няма да облекчат положението на страдащите. Липсата на конкретни действия заплашва да унищожи и малкото останало доверие у страните от третия свят, че развитите държави наистина искат да им помогнат. Провалът на срещата на Световната търговска организация в Сиатъл показа, че опасенията са основателни, особено след като бяха намесени екологията и условията на труд. Президентът на Мексико Ернесто Седильо заяви, че тези изисквания на западните страни са оправдание за протекционизма им и единствено икономическият напредък може да помогне да бъдат достигнати западните екологични и трудови стандарти.
За разлика от Клинтън, който предпочете да не се задълбочава по въпроса за новия кръг от преговори в рамките на СТО, британският премиер Тони Блеър и комисарят на ЕС по търговията Паскал Лами призоваха той да започне още през тази година. Генералният директор на СТО Майкъл Муур е по-песимистично настроен, защото отчита големите различия между членките на организацията. "На нас не ни трябваше помощта на протестиращите, за да се провалим, ние се справихме сами", каза новозеландецът, който е сред тези, които предпочитат да изчакат с началото на новия кръг поне до срещата на търговските министри през ноември следващата година, за да може всичко да бъде подготвено, както следва.
"Глобализацията е необратим процес", заяви Клинтън в традиционното обръщение за състоянието на съюза и тезата му беше подкрепена в Давос от тези участници, които гледат благосклонно на нея. Историята обаче показва друго. В края на ХIХ век международната търговия е била по-свободна, отколкото през по-голямата част на ХХ век, капиталите са се придвижвали достатъчно бързо, а миграцията е била практически нерегулирана. Засилването на протекционистките настроения по време на Първата световна война и особено след нея обаче отхвърлиха човечеството много десетилетия назад. Втората световна война и последвалото противопоставяне между Запада и страните от съветския блок не допринесоха за възстановяването на международната интеграция.
В края на второто хилядолетие победният марш на глобализацията отново изглежда предрешен или поне така смятат много политици. Техните избиратели обаче не мислят така. Демонстрациите в Сиатъл, които бяха повторени в по-малък мащаб в Давос, показват, че противниците на глобализацията, сред които се нареждат леви радикали, крайно десни групировки, екологични организации, синдикати и пр., са достатъчно силни и мощта им само ще се увеличава. В Давос беше обявено, че синдикатите ще използват средствата, натрупани в контролираните от тях пенсионни фондове - около 17 трилиона долара, за да се борят с работодателите, които нарушават правата на работниците. Идването на власт на Йорг Хайдер в Австрия едва ли ще доведе до възраждането на нацизма, но е показателно за засилването на антиимигрантските настроения в Европа.
Може би единствената надежда е, че представителите на големите компании постепенно започват да осъзнават опасността, която представлява увеличаващото се противопоставяне на глобализацията и нежеланието на политиците да подкрепят по-нататъшната либерализация на търговията. Те вече говорят за създаването на неправителствени организации, които да обясняват предимствата от международната интеграция. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показа, че големите чужди компании плащат по-високи заплати, създават повече работни места и инвестират повече в нови изследвания. Остава това да го разберат и тези, които с удоволствие биха потрошили поредния McDonald's.
Полската евроинтеграция:
Когато свършат комплиментите, започва сблъсъкът на интереси
Посланикът на Полша Ярослав Линденберг пред "Капитал"
- Първо, да уточня, че "Изборна акция Солидарност" не е политическа партия, а коалиция от различни формации. Първа от тях е профсъюзът "Солидарност", следва политическото му крило - обществено движение "Изборна акция Солидарност" и няколко по-малки политически партии с различни платформи и насоченост. В един такъв конгломерат е напълно разбираемо, че икономическите възгледи много често се разминават. А освен разногласията по икономическите въпроси вътре в самата коалиция съществуват и противоречия с коалиционния партньор Съюз на свободата на проф. Балцерович.
Искането за оставка на министър Вонсач бе подписано от няколко десетки депутати от AWS независимо от становището на ръководството на парламентарната група. Министър Вонсач е упрекван за това, че му липсва визия за приватизацията, че дава преференции на чуждия капитал при продажбите на държавно имущество и че с масовото чуждестранно участие в приватизацията важни отрасли в икономиката губят националната си идентичност.
Фактът, че представители на правителствената коалиция внасят вот на недоверие към техен министър, означава, че в коалицията съществува криза. Колко сериозна е тя е трудно да се каже, тъй като министър Вонсач все пак оцеля при гласуването в парламента. Какво би станало, ако той не бе получил тези два гласа? Може би щеше да се стигне до разпадане на правителствената коалиция и предсрочни избори.
- Действително от 1989 г. насам това е правителството с най-ниска популярност сред хората. През януари подкрепата за кабинета бе 21 на сто, а лично за премиера 30%. Може да се каже, че епизодът с министър Вонсач е капката, която преля, но по принцип недоволството към кабинета е предизвикано от други фактори. Преди всичко кабинетът търпи критики за това, че през миналата година започна 4 реформи едновременно - в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, реформата на администрацията и системата на самоуправлението и промени в сферата на образованието. Тези реформи вече са закъснели с няколко години, понеже предишният кабинет не искаше да ги осъществи. Но ако те бяха отложени отново, обществото щеше да плати много по-висока цена. Факт е, че хората са недоволни и огорчени, тъй като разходите за реформите надхвърлиха очакванията, парите за здравеопазването не достигат, а в определен момент дори изплащането на пенсиите беше поставено под въпрос.
Освен всичко останало обществото е разочаровано и от поведението на политическата класа. От управляващата коалиция се очакваше да спазва определени морални стандарти и да зачита традициите на "Солидарност". Да бъде премахната или ограничена корупцията, държавните постове да бъдат заемани от компетентни хора, а не от политически личности, и т.н. А това не стана и много хора бяха разочаровани. От AWS се очакваше много повече, отколкото от предишните правителства на социалдемократите и селската партия.
Парадоксалното е, че най-ниският рейтинг на правителство от началото на реформите през 1989 г. съвпада със значителното подобряване на икономическото положение на страната. Миналата година имахме нарастване на БВП с над 4 на сто. Инфлацията спадна под 10%, нарастват заплатите и пенсиите. Мисля, че това е най-голямата изненада, дори и за самите участници в политическия живот. Затова от средите на "Изборна акция Солидарност" се появиха искания за промени в състава на правителството и смяна на министър-председателя. Някои от съпартийците му го обвиняват, че не е самостоятелен, а че всички решения на правителството се ръководят от лидера на AWS Мариян Кршаклевски. Затова те казват, че Кршаклевски трябвало сам да поеме отговорността за правителството, т.е. да стане премиер. Подобна промяна бе очаквана и от Съюза на свободата в момента на формирането на правителството. Трябва да очакваме, че през пролетта ще има промени в състава на кабинета. Не се знае дали те ще бъдат в такъв мащаб, както в България през декември, но със сигурност ще има промени и може би нов премиер. Всичко зависи от AWS.
И още нещо за министър Вонсач. Правителството осъществява широка програма за приватизация, а той е само изпълнител. Вече са приватизирани стратегическите сектори като банковата система, телекомуникациите, рафинериите, полските въздушни линии, захарната промишленост. В плановете за тази и следващата година влизат приватизацията на миннодобивната промишленост, металургията, енергетиката, оръжейната промишленост и довършване на започнатите вече приватизационни процедури. Приватизационният процес е критикуван от много страни. Има и много демагогски твърдения, че политическата класа помагала за разграбване на народното имущество и че всяка приватизационна сделка е едва ли не скандална. Разбира се, има и злоупотреби, но има и много демагогия - като твърдението например, че държавата се разпродава на чужденци. Просто се забравя, че капиталът и новите технологии могат да идват само от чужбина.
- Шчечинската корабостроителница е в много добро финансово състояние и е едно от най-добре развиващите се предприятия в тази област в цяла Европа. Нормално е желанието им да инвестират и в чужбина. Знам, че се обсъждат няколко варианта, сред които Варненската корабостроителница заема сериозно място. Шчечинската корабостроителница иска да направи големи инвестиции във варненския завод за обновяване на машинния парк. Известно е, че шчечинските корабостроители имат и международни поръчки за производство на кораби именно във Варна. Но подробностите за тези преговори са, разбира се, търговска тайна, а и Шчечинската корабостроителница засега не се е обръщала към посолството за съдействие.
- В момента, в който започнат преговорите, приключват комплиментите и започва твърд сблъсък на интереси. От март 1998 г. ние започнахме преговори в 23 от 29 области. До настоящия момент временно приключихме преговорите в 9 области. Смятаме да приключим преговорите във всички области до края на тази или до средата на следващата година. Възнамеряваме да сме готови за членство в ЕС в началото на 2003 г. Най-големият проблем в момента е въпросът за свободата на обмена на капитали, услуги и хора. Полша поиска от ЕС приемането на дълги преходни периоди от 5 или 18 години, в които недвижимите имоти в страната могат да бъдат купувани от чужденци. Европейският съюз иска още по-дълъг преходен период, когато става дума за работа на полски граждани в рамките на съюза. И тук преговорите забуксуваха. Към напредъка в евроинтеграцията се отнасят и уеднаквяването на законодателството, и изграждането на институциите. Въпреки че бе позитивен, докладът на Европейската комисия, който бе оповестен през миналата есен, сочи, че имаме закъснение в земеделието, стоманодобивната промишленост и законодателната дейност.
За самите преговори бяха създадени специални институции. Преговорите се водят от пълномощник на правителството, който е държавен секретар в канцеларията на премиера и има ранг на министър. Тази длъжност се изпълнява от проф. Ян Кулаковски, дългогодишен посланик на Полша в Брюксел. Координацията на становищата на отделните министерства е поверена на Комитета по европейска интеграция. Това също е орган, който е подчинен на министър-председателя.
- Имаше опасения най-вече от страна на селската партия, че интеграцията на Полша ще унищожи земеделието ни, което има доста архаична структура. В страната ни не е имало масова колективизация и средната площ на едно стопанство е от порядъка на 50 - 100 дка. Това са малки площи, при които трудно се въвеждат модерни начини за производство. Освен това кредитите са доста скъпи, а възвращаемостта от селскостопанската продукция не е голяма. Земеделието в Полша за разлика от ЕС не се субсидира от държавата и затова внасяната продукция от страните от ЕС често е по-евтина от местните стоки. Всичко това поражда страхове.
Оказа се обаче, че интеграцията в ЕС представлява шанс за земеделието ни. Вече имахме възможност да ползваме средства от европейските фондове. Миналата година Полша получи 200 млн. евро безвъзмездна помощ от фонда САПАРД за модернизиране на селското стопанство. Така до присъединяването към ЕС всяка година страната ни ще получава по 170 милиона евро. А когато Полша стане член на ЕС, ще ползваме много дотации за земеделския сектор. Така че евроинтеграцията за нас е голям шанс, без който земеделието ни не би издържало конкуренцията на европейския пазар.
- Когато Полша стане член на ЕС, нашата граница ще стане външна за съюза и тогава със сигурност ще приемем изискванията на съюза. Можем да кажем, че българите, които пристигат в Полша, са само една малка капка от потока на чужденци, предимно от бившите съветски републики. Сред тях важно място заема Украйна. Както знаете, там има полско малцинство и Полша се стреми да бъде мост на Украйна към Европа. За съжаление обаче с приемането на европейските визови ограничения това ще бъде много трудно. Но за българските граждани едва ли ще има промяна. България вече води преговори за членство в ЕС и в следващите 2-3 години не се очаква промяна на режима за пътуване на българските граждани в Полша.
- Обществената подкрепа за членството на Полша в ЕС преди 3-4 години беше около 70%, а сега е малко над 50 на сто. Този спад през последните 2 години на преговори за членство се дължи на редица страхове. Има опасения, че ще се увеличат цените на стоките, че много предприятия, които не отговарят на определени стандарти, ще бъдат закрити. Това до голяма степен е резултат от недостатъчната информираност на обществото.
- Хората искат точна информация, а не общи приказки, че когато станем членове на ЕС, ще бъдем много добре. Трябва да се обясни какво ще спечели Полша от членството си в съюза. Правителството забеляза този проблем през есента, когато се оказа, че подкрепата за евроинтеграцията стигна опасното ниво от 50%. Опасността идва оттам, че присъединяването ни в ЕС ще бъде подложено на референдум. Ето защо е важно тази обществена подкрепа да надхвърля 50%.
В момента правителството създава във всяко воеводство центрове за европейска информация, а комитетът по евроинтеграция подготвя информационна програма. Освен това доста неправителствени организации подкрепят този процес, като не забравяме и ролята на католическата църква. Важно е да се подчертае, че църквата одобрява евроинтеграцията въпреки страховете, че този процес ще отнеме културната и религиозната ни идентичност.
Белите книги, или как кучетата си лаят, а керванът си върви
За четири години препоръките на чуждите инвеститори си остават почти същите. Защо ли
От 1996 до 1999 г. БИБА (Българската международна стопанска асоциация) всяка година обобщаваше пречките пред бизнеса (и специално пред чуждите инвеститори) в анализ, наречен Бяла книга. Документът беше връчван на правителството, за да предприеме промени и да подобри инвестиционния климат. Четирите издания на този анализ показаха, че ефектът от него е почти никакъв.
Първите две Бели книги даваха повърхностно описание на моментната ситуация и на пречките, докато тези от 1998 и 1999 г. изключително подробно описват къде българските закони си противоречат и къде заяжда административната машина.
Всички анализи повтарят едно и също ключово послание към управляващите в България - че инвеститорите търсят сигурност за своя бизнес и това е най-важното, което правителството трябва да осигури. Няколко думи за необходимостта от сигурност и предсказуемост в средата за бизнес има във всеки секторен анализ на всяка Бяла книга. На фона на тези предупреждения ежегодно правителството и парламентът приемаха стотици законови промени (включително и в Закона за чуждите инвестиции), променяха данъчните, митническите и търговските режими. Още по-често всеки нов министър чрез свои заповеди създаваше нови, дотогава неизвестни на инвеститорите, административни спънки. На следващата година недомислените промени намираха отражение в поредната Бяла книга, която иначе запазваше тона и основните критики от предишното издание.
Типичен за всички Бели книги е дипломатичният израз "ние сме доволни от промените, които се предприеха напоследък, но... ", след което се описват хаотичната политика в сектора и куп сериозни пречки за бизнеса. Думата корупция очевидно се избягва в анализите - като че ли единственото изключение е Бялата книга от 1998 г., където проблемът се споменава в областта на спедицията и транспорта. На фона на неутралните и конструктивни критики има и глави, където си личи, че търпението на инвеститорите се е изчерпало и те предпочитат безцеремонно да опишат грешките на управляващите. Типичен пример в издание '99 е силно критичният обзор на капиталовия пазар, където ясно се казва, че България на практика няма фондова борса.
Най-неприятната оценка за несвършена работа от страна на чиновниците безспорно е краткото съобщение "Тази секция е взета от изданието на Бялата книга от предишната година, тъй като положението не се е променило". В издание '99 това е само главата, в която се описва режимът за лизинга на оборудване. В останалите секторни анализи не се казва, че са копие на текста от предишни години, но де факто се изброяват повечето от същите проблеми плюс няколко нови. Проблемите с регистрацията по ДДС, възстановяването на данъчния кредит и непризнаването на важни инвестиции като разход са лайтмотив във всички Бели книги. По подобен начин в приватизационния обзор постоянно се повтаря, че има несъответствие между закона за приватизация и уредбата на несъстоятелността по Търговския закон, че процедурата "преговори с потенциален купувач" е непрозрачна, че има обременяващи клаузи на приватизационните договори, по които държавата отказва да прави компромиси, че кандидат-купувачите не получават достатъчно информация.
Главата за производството в последното издание пък се повтаря до голяма степен с доклада на БИБА от лятото на 1999 г., подготвен за ежегодното заседание на консултативния съвет по чуждестранни инвестиции, и с изданието на Бялата книга от 1998 г. Повторенията са очевидни и в анализа на телекомуникациите. От 1997 г. във всяка Бяла книга тази част започва с предстоящата приватизация на БТК и значението на сделката за целия сектор. Същото важи и за втория GSM-лиценз. Докато в издание '97 ентусиазирано се споменава, че той сигурно ще бъде даден до края на годината, в следващите две книги въпросът се третира като изключително важен, но без конкретни срокове. Повтарят се и критиките в областта на трудовото законодателство - остарял Кодекс на труда, ограничаващи за работодателя колективни трудови договори.
Така от година на година Белите книги стават все по-подробни и звучат все по-примирено.
Икономика на мрежите или икономика в мрежата
Имаше едно време един партиен и държавен ръководител, който обещаваше да изградим две Българии. После се твърдеше, че го е направил - едната за по-специалните, другата за всички останали. Имаше и един семинар за икономическия растеж през миналата година, на който един световноизвестен икономист обра точките, разяснявайки афинитета си към икономиката на мрежите. Според тази теория (иначе датираща от времето на Адам Смит) в глобализиращия се свят всяка икономика трябва да намери своето място, специализирайки се в определена област.
Положението с българската икономика в началото на 2000 г. прилича на уродливо съчетание от теорията за двете Българии и тази за икономиката на мрежите. Това е, друго разумно обяснение няма - явно живеем в две различни, две специализирани Българии. Едната е на тези, които са се специализирали в оплитането на мрежата, а другата - на тези, които са оплетени в нея.
Първата България е тази, в която Муравей лениво се протяга върху финансовата стабилизация и бюджетния излишък, добрият самарянин Нейков громи змея МВФ, статистиката отчита повсеместен икономически подем, БНБ трупа завиден валутен резерв, приватизацията приключва, инвестициите и доходите растат. Тук всичко е приоритет, дават се обещания, пишат се програми и стратегии, творят се планове, правят се реформи, организират се форуми, сключват се "сделки на века". Хората в тази държава си честитят на "европейци", а любимата им фраза е "ние ще".
В тази България да правиш бизнес е сладка работа - достатъчно е да се обадиш на когото трябва и където трябва и всичко е ОК - митниците пропускат твоите тирове безпроблемно (и безмитно); финансовото министерство си затваря очите за данъците, които не плащаш; Агенцията за приватизация ти поднася на тепсия срещу мъгляви обещания апетитна приватизационна хапка; бюджетът ти опрощава задължения за милиони; някое ведомство те избира за изпълнител по мащабна обществена поръчка или ти дава желания лиценз; общината ти връчва вкусна концесия. Тук можеш дори да опоскаш държавния резерв или да си построиш суперлуксозни офиси с парите за безработни.
В тази България хората се возят на луксозни коли (купени с данъците на другите или със спестените свои данъци), а ако случайно пътищата са заледени (все пак двете Българии ползват едни и същи улици поне засега), ги сменят с високопроходими джипове. Жителите на тази част не се редят на опашки, не си плащат сами сметките на мобилните телефони, нямат проблеми с визите и разрешителните.
Тук можеш да демонстрираш холивудско благополучие, без някой да ти потърси сметка с какви пари си го постигнал, платил ли си данъци за тях. В тази част призовават хората от другата България да останат тук (т.е. във втората България) или пък да се върнат тук (пак във втората България), а масово експортират своите отрочета извън пределите на двете Българии.
В първата България е и по-спокойно да се живее - тук се знае, че прегрешилите не ги съдят. Най-много да ги преместят по хоризонтала или временно да им притворят кранчето, докато отмине шумотевицата. Тук никой не ти търси сметка за дадени, но неизпълнени обещания. И никой не се срамува от такива. В тази държава не се притесняват от властите. Тук е самата власт. Тук използват другите власти или просто им слагат намордник. А открадната кола на някой депутат е новина No1.
И нищо чудно хората в тази част на България да си вярват, когато говорят, че имаме ясни икономически приоритети, че реформите вървят по план, че данъчното бреме не е високо, че с приватизацията всичко е наред, че доходите растат, че сме поели по релсите на необратимия икономически растеж. Просто тук всичките тези неща са факт.
Другата е България на излъганите очаквания, на гласуващите със "зелена карта", на корупцията и безработицата, на жестоката данъчноосигурителна преса и мъгла, на монополни злоупотреби, на отказ от правораздаване, на лицензи и разрешителни.
В тази България икономиката е оплетена в мрежа и е нужна солидна доза авантюризъм да тръгнеш да правиш бизнес, щом не разчиташ на нечие висше покровителство. Тук няма икономически приоритети, а има 10-годишно кърпене на дупки и гасене на пожари. Тук реформите започват и приключват. После пак започват. Правилото е, че правилата се променят постоянно. В тази България не можеш току-така да вземеш кредит или да се доредиш до общински терен. Ако ти откраднат колата, не се надяваш цялата полиция да бъде вдигната на крак. Тук, за да имаш ток, трябва да си построиш трафопост и да го дариш на НЕК. Няма и смисъл да си търсиш правата в съда или да питаш чиновника как да си платиш осигурителната вноска. В тази България Нейков ти казва "няма абсолютно никаква пречка да се плащат заплати, хонорари и всякакви възнаграждения. Не е оправдание, че нямало декларации, че минималната заплата не е определена, че не били готови софтуерните продукти на фирмите. Това са залъгалки за удобство на счетоводителите". Тук Илко Семерджиев ти обяснява да оставиш здравното осигуряване на тези, които имат професионална подготовка за него, и че "здравната каса е институция, която чрез парите, с които разполага, улеснява финансово търсенето, а по този начин стимулира косвено и предлагането".
В тази България е необходимо да си луд, за да правиш бизнес, но не е сигурно доколко това помага.
След като сладките (за някои) времена на кредитно милионерство отминаха, махалото отскочи в обратната посока и бизнесът бе налегнат от кредитна суша. Съчетанието с липсата на развит капиталов пазар като алтернатива на банковото финансиране и проблемите при лизинга създава труднорешим ребус пред всеки бизнес, нуждаещ се от свежи пари. Надеждите, че финансовата стабилизация максимално ще улесни достъпа до кредит, все още си остават в бъдеще време.
На пръв поглед нещата не изглеждат толкова отчайващи. По данни на БНБ структурата на вътрешния кредит се е изменила съществено в края на миналата година спрямо периода около въвеждането на валутния борд - кредита за бизнеса (и особено за частния) е нараснал осезаемо. В края на ноември миналата година сумата на предоставените кредити на нефинансови институции и други клиенти е 2.36 млрд. лева, докато през септември 1997 г. е била 1.64 млрд. нови лева. Налице е увеличение с 33% в левово изражение, макар част от него да се дължи на по-високия курс на долара. От общия размер на кредитите към ноември 1999 г. 1.57 млн. лева (66.4%) са предоставени на частни предприятия. Относителният дял на заемите за частния сектор нараства почти двойно (39% в края на септември 1997), като увеличението е за сметка на кредита за правителството. Данните обаче няма как да скрият реалната картина - кредитирането далеч не отговаря на задъхващата се от жажда за свежи пари и инвестиции реална икономика.
Обясненията за това се търсят в различни посоки - прекалено рестриктивното законодателство, липсата на достатъчно добри бизнеспроекти, икономическата несигурност в дългосрочен план, проблеми с обезпеченията и евентуалната им реализация от страна на банките. Специално се акцентира на слабите позиции на кредиторите в съдебната система и на проблемите при придобиване на обезпечението. Длъжниците разполагат с широки възможности, дадени им от закона, безкрайно да протакат тези процедури и да се изплъзват на кредиторите си.
Рестрикциите в банковите закони частично бяха смекчени през миналата година, но за осезаема промяна в активните операции на банките засега не може да се говори. Банките предпочитат да държат парите си на депозити в чужбина или да ги влагат в безрисковите държавни ценни книжа поради липса на разумна инвестиционна алтернатива. Куриозна, но достатъчно показателна за този факт е наскоро въведената от Банка ДСК наказателна такса при предсрочно издължаване на кредит.
Каквато и да е тежестта на всеки от факторите, възпиращи кредитната активност на банките, резултатът от гледна точка на бизнеса е един - финансовите институции се въздържат от мащабно кредитиране, като това отново е най-осезаемо при дългосрочните заеми.
Финансирането от други източници - Българския постприватизационен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Международната финансова корпорация, и по проекти на други институции е светъл лъч, но касае предимно по-големите проекти и няма как да запълни дупката, оставена от търговските банки. Показателно е, че някои от тези институции изрично подчертават, че не финансират стартиращ бизнес.
Капиталовият пазар също не е реална алтернатива за бизнеса, нуждаещ се от финансиране. И в началото на 2000 г. приказките за борса, акции, облигации, законови промени отнемат далеч повече време и ресурси, отколкото реалната търговия и евентуалното осигуряване на финансови средства чрез борсата. Пазарът е неразвит, неликвиден, гъмжи от регулации (без междувпрочем да осигурява адекватна защита на инвеститорите), таксите са високи, няма ги институционалните инвеститори (пенсионни фондове например) и като краен резултат първичен пазар на практика липсва, т.е., ако желаете да си осигурите пари чрез борсата, желателно е да почакате по-добри времена.
Лизингът също не може да отговори адекватно на повсеместната нужда от финансиране най-вече заради проблемите с данъчното третиране.
И през 2000 г. реалното намаляване на данъчноосигурителното бреме не се състоя, въпреки несекващите обещания и уверения в обратното. Формалното намаляване на някои ставки с по няколко пункта през последните години бе компенсирано от драстично разширяване на облагаемия доход чрез премахване на различни облекчения (което само по себе си е правилно) и рязко повишаване на осигурителната тежест. Днес, за да отнесе един работник вкъщи чисти 100 лева, неговият работодател трябва да изхарчи 176 лв. (разликата отива за задължителни осигурителни вноски и личен подоходен данък на работещия по трудов договор). Междувременно данъчната среда си остава перманентно променлива и тотално неясна. В Бялата книга на чуждестранните инвеститори за 1999 г. повече от половината място е посветено именно на проблемите в данъчната област.
Драконовските разпоредби на новия Данъчно-процесуален кодекс (ДПК) (данъкоплатците получават права на теория, а администрацията - в реални граници) може и да са подходящи при определени условия, но не и при корумпирана администрация и мъгляви законови разпоредби. Така заради ДПК новият фискален завой на закона за ДДС и осигурителната каша, позитивните данъчни промени от началото на 2000 г. олекват до неузнаваемост. Разходите за заобикаляне на законодателството остават по-ниски от размера на дължимите данъци и осигуровки, а компаниите, предлагащи офшорни регистрации, продължават да са сред най-последователните рекламодатели в България. В крайна сметка борбата за изкарването на сивата икономика на светло продължава само по метода на тоягата, като дори остава впечатлението, че много често тя бие не точно там, където трябва. Следновогодишната истерия около касовите апарати даде сериозни основания за размисли в тази посока.
Азиатската и руската криза, войната в Косово вече отидоха в историята, а с тях и удобните извинения за проблемите с българския износ. И на дневен ред отново излезе фундаменталната истина, че основна пречка пред експорта на българските компании е ниската конкурентоспособност. Остарели технологии, висока енергоемкост и материалоемкост на продукцията, проблемите с маркетинга и мениджмънта, практическата нефункционалност на Агенцията за експортно застраховане и Центъра за насърчаване на износа - почти нищо от това не се е променило в началото на 2000 г. Напротив, рязкото увеличаване на осигурителното бреме доубива едно от малкото останали сравнителни предимства на българската икономика - евтината работна ръка.
Същевременно практическото надценяване на фиксирания към еврото лев затруднява българските износители, като този ефект се смекчава от обезценката на еврото спрямо долара. Компенсиращият ефект обаче е ограничен заради значимата тежест, която вече заема износът към страните от Европейския съюз спрямо общия износ (над 50%). Освен това дори и износът в долари съдържа в себе си вносна компонента (също в долари).
Споразуменията в рамките на СТО, ЦЕФТА, ЕФТА и с ЕС, Турция, Македония и други са предпоставка за неизбежното либерализиране на търговския режим, но си остават нож с две остриета, защото създават все по-големи проблеми на местните производители, продаващи за българския пазар, особено когато се касае за внос на субсидирана (примерно в рамките на Европейския съюз) продукция. Други проблеми в тази посока са продължаващият контрабанден внос и ограниченото вътрешно търсене.
Освен конкурентния натиск на вносни стоки и ограниченото търсене на вътрешния пазар сериозен удар под пояса за бизнеса е и уклонът по квазимодерни закони.
Законите за защита на потребителите и за защита на конкуренцията звучат много модерно, но доказаните ефекти от тях са само два - затормозяване на бизнеса и осигуряване на работни места за "подходящите" държавни чиновници. За осезаем резултат за потребителите и за фирмите, които страдат от нелоялна конкуренция, едва ли може да се говори. Смехотворните текстове в Закона за защита на потребителите му отредиха призово място в класацията на Института за пазарна икономика за най-неразумен стопански регламент за изминалата година. А заради изявите на своя председател Комисията за защита на конкуренцията прилича не на "малък икономически съд", както обича да я нарича Николай Павлов, а на "голям политически цирк".
Самата държава в лицето на редица свои институции дори вреди на конкурентната среда, като опрощава задължения, провежда търгове при непрозрачни условия, ограничава конкуренцията чрез самоцелни лицензионни и разрешителни режими, допуска злоупотреби на монополите.
Същевременно неяснотата около приложението на редица нормативни актове, множеството административни задължения и доминиращото сред чиновниците враждебно отношение към бизнеса допълнително сгъстяват тъмните краски на средата. Данъчните и осигурителните нормативи са най-крещящите примери за липсата на яснота и универсална практика при приложение на законодателството и непрекъснатата му промяна. Задължението за регулярно предоставяне на данни в Националния статистически институт и Националния осигурителни институт също е издигнато в култ, което на практика означа, че фирмите трябва едва ли не да назначат по един човек, който да контактува с данъчните, един - със статистиката, един с НОИ и т.н. Според изследаване на FIAS (консулантската служба за чужди инвестиции на Световната банка) една средноголяма компания, в чийто предмет на дейност влиза земеделие, трябва да подава в НСИ четири тримесечни, две полугодишни и 34 годишни справки, което общо е около 140 страници за година. Ако същата компания попадне в списъка на НСИ за извадкови изследвания, тя трябва да попълни още четири месечни и четири тримесечни справки, или общо за годината ще трябва да попълни над 200 страници справки само за НСИ. Но докато бизнесът е принуден да захранва най-регулярно НСИ с данни, самата статистика не осигурява адектавна обратна информация - примерно секторни анализи въз основна на предоставените данни, за да може всяка фирма да прецени как е позиционирана спрямо своите конкуренти.
Защитата на имуществените и други права също продължава да е в плачевно състояние. "Съдът е последното място, където бих търсил правата си на територията на България", казва инвеститор, цитиран в доклад на FIAS. Пуническите войни, които СДС води за съдебната система, засега нямат видим практически резултат от гледна точка на бизнеса и на всеки, който реши да търси правата си в съда.
Няма добри новини за бизнеса и в сферата на трудовото законодателство, което запазва архаичния си фундамент. Защитата на правата на заварените работници е издигната в култ, а в законодателството няма почти нищо в защита интересите на работодателя. Освобождаването или назначаването на работници или служители в много случаи си е цяла епопея, както и предоговарянето на колективни трудови договори и т.н. Специално колективните трудови договори са един от най-болните въпроси на работодателите и особено на новите собственици в приватизирани предприятия. В много от тях фигурират придобивки, от които и радетелите на комунистическия принцип "от всекиго според способностите, всекиму според потребностите" биха се изчервили. Съгласно законодателството обаче, ако не се сключи нов КТД, старият автоматически се подновява. Ако работници или синдикати поискат промяна в КТД, водят се преговори и тя се договаря. Ако работодателят прояви инициатива за промяна в КТД обаче, той може и да не постигне нищо, защото работниците и синдикатите не са длъжни даже да преговарят. Ако например те преценят, че нямат интерес, никой не може да ги задължи да преговарят с работодателя.
Солидна доза оптимизъм е необходима, за да може човек с чиста съвест да обяви, че въпреки проблемите в българската икономика са налице предпоставките за устойчивия неинфлационен растеж. За това очевидно са необходими далеч по-ефективни и решителни управленски действия от досегашните. И най-вече доказателства, че има воля за такива. Обсъжданото в момента от правителството радикално ограничаване на разрешителните и лицензионни режими е може би първата от много време насам недвусмислена заявка за нормализиране на средата за бизнес. От това колко и кои режими ще излязат от списъците ще проличи дали обновеният кабинет има волята не само да говори за оптимизиране на бизнессредата, но и да прави реални и бързи крачки в тази посока.
По-сериозният индикатор обаче ще бъде отчетът на кабинета за досегашното управление. Ако в отчета прочетем, че данъчната, социалната, здравната и енергийната реформа са били успешни и няма какво да им променяме, ако там пише, че имаме действащо законодателство за защита на конкуренцията и за обществените поръчки, че със съдебната система и капиталовия пазар всичко вече е наред - тогава едва ли има нужда да четем актуализираната програма за бъдещето управление. Защото тези, които ще повярват на записаното в нея със сигурност ще се броят на пръсти.
Магията на успеха е да се решат проблемите на големите предприятия
Петър Жотев, вицепремиер и министър на икономиката, пред "Капитал"
- Да, правителството е наясно с приоритетите. Беше направен отчет за изпълнението на правителствената "Програма 2001" с участието на всички заинтересовани министерства и ведомства. Готова е и актуализираната програма на правителството за 2000 - 2001. Утре (3 февруари - бел. ред.) на заседанието на правителството ще се обсъжда и единият, и другият документ. Очакваме бележки по време на заседанието, след което премиерът ще говори вероятно пред парламента, за да представи правителствената програма. Всеки от министрите си знае задачите, Министерството на икономиката също вече си е разписало приоритетите.
- Приоритет номер едно за Министерството на икономиката е икономическият растеж в рамките на мандата на правителството. Вече извършихме подготвителната работа - проведохме срещи с неправителствените организации, предстои да проведем срещи със синдикатите, с представители на науката и с Асоциацията на търговските банки. Ще анализираме пречките за по-голямо кредитиране от банките за реалния сектор.
Вече работим по либерализацията на разрешителните, лицензионните и регистрационните режими. Друг приоритет за нас е промишлеността. Индустрията продължава да има негативен тренд. За нас един от важните приоритети е да поставим във фокуса големите предприятия - без, разбира се, да им се намесваме в бизнеса - да видим какви са им проблемите. Ние започнахме вече да говорим с тях. Получихме покана за срещи с най-големите предприятия. Там е секретът - за да може да се обърне този негативен тренд, трябва да се решат проблемите на големите предприятия. Да престанат поне да генерират загуби и да започнат да печелят. Това е магията на успеха.
- За някои - да, за някои - не. Защото проблемите са различни. Едни са проблемите на ВМЗ, Сопот, други са проблемите на "Кремиковци". Нещата са специфични. Мисля, че и устройственият правилник на министерството е в съответствие със задачите на Министерството на икономиката - силен ресор за евроинтеграция и присъединяване към НАТО, два ресора по отношение на проблемите вътре в страната - преструктуриране, приватизация, ликвидация и високи технологии, анализи на микроравнище, на равнище на отделните отрасли - индустрия, търговия, туризъм... Туризмът остава в рамките на Министерството на икономиката и за нас си остава безспорен приоритет. Приоритет ще бъде и приватизацията. За 2000 г. министерството има ресурс над 400 предприятия. Вече обявихме намеренията си да променим някои от правилата на приватизацията. Повече усилия ще поставяме върху маркетинга, върху рекламата. Вече използваме представителите на министерството в чужбина за генериране на интерес сред стратегически купувачи. Независимо че този ресурс е по-малък в сравнение с миналата година. Но има доста атрактивни предприятия, за които искаме да проведем прозрачна процедура, да привлечем максимален брой потенциални купувачи, без да правим разграничение български или чуждестранни. Единственото разграничение е по отношение на това кой е купувачът, има ли опит в съответния бизнес, така че няма да са еднакво добре дошли всички, които биха желали да си купят едно предприятия или един хотел. Ще ги преценяваме най-вече от гледна точка на техния потенциал.
- Аз смятам, че 4% е постижим растеж. Вие видяхте резултатите за деветмесечието на 1999 г. Вече са готови предварителните резултати за цялата година. Има 2.5% растеж на БВП. Голям дял имат услугите. Вярно е, че там добавената стойност не е много голяма. Но това е факт - вече десет години точно този бизнес се развива успешно в страната - мелничари, търговия, ресторантьорство, хотелиерство... Туризмът преодоля негативния тренд и вече генерира значим процент от БВП. И затова ще си остане приоритет на министерството. Макар че във времето функциите на държавата за подкрепа на туризма ще се променят. Много от функциите по реклама и маркетинг трябва да бъдат ангажимент на различните асоциации на туроператори и хотелиери.
- Не мисля, че това е основният проблем. Данъчните задължения са еднакви за всички. За да се свалят данъчните ставки, е необходимо преди това да се разшири данъчната база. Имам предвид за сметка на сивата икономика най-вече. И мисля, че и това правителство в предишния си вариант вече от две години и половина работи по постепенно сваляне на данъчната тежест. Преди това обаче трябва да се наложи пълна данъчна и финансова дисциплина, тоест всички да си плащат данъците. И в това отношение Министерството на финансите най-вече има пълната подкрепа на целия Министерски съвет.
- Няма какво да добавя. Трябва да се плащат задълженията. Разбира се, трябва да вземем предвид и наследени от миналото проблеми. Има предприятия, които са в процедура по ликвидация или несъстоятелност. Например има региони, където има само едно предприятие, което е жизнено и работи, всичко останало на този етап не работи добре. Разбира се, че го вземаме под внимание с всички социални аспекти. Работим по създаване на алтернативна заетост най-вече с неправителствени организации.
- Не бих казал.
- Всичко това, което изброявате - ето, вие давате отговор на въпроса.
- Ами малките и средните предприятия са приоритет. Либерализацията на бизнесклимата е приоритет. Ако са се събрали много на брой приоритети, значи много неща трябва да се свършат. Приватизацията е приоритет, разбира се, като елемент на структурната реформа. В един момент ще дойдат като приоритет и високите технологии. Аз не мога да изградя една система от приоритети. На този етап мога само да ги изброя.
- Аз съм поръчал анализи на тези две ведомства - как работят и какви проблеми имат, в каква насока биха искали подкрепа от Министерството на икономиката, тъй като те са второстепенни разпоредители към министерството. Насърчаването обаче трябва да бъде пак в рамките на правилата за пазарна икономика. Преференциите винаги са за сметка на някой друг, в крайна сметка са за сметка на данъкоплатеца, на всички нас.
- Мога да кажа само какво ще направи Министерството на икономиката. В споразумението с МВФ е записано, че всички миноритарни дялове ще бъдат предлагани първо на собственика на мажоритарния дял в предприятието. Ако той не желае, ще ги предложим на Българската фондова борса и на Центъра за масова приватизация. Това е ангажимент на министерството - да излезе от тези предприятия, където държавата е миноритарен собственик. Това сигурно ще се отрази положително на фондовата борса. Но за нас това не е самоцел, не ги пращаме тези миноритарни дялове на фондовата борса, за да й създаваме работа. Всяка фондова борса по света - и нашата, трябва да си извърви своя исторически път на развитие, за да се оформи и да докаже, че може да работи ефективно.
- Абсолютно! И затова в устройствения правилник на Министерството на икономиката Дирекцията за следприватизационен контрол минава директно на подчинение на министъра - за да могат хората в тази дирекция да бъдат абсолютно независими и да следят както изпълнението на ангажиментите на купувачите, така и как продавачът си изпълнява ангажиментите. Независимост на следприватизационния контрол. Да, трябва да сме много стриктни към ангажиментите, които се поемат от двете страни, за да уважаваме себе си. За да могат и купувачите да се уважават и да знаят, че когато кандидатстват за едно предприятие, не трябва да мислят как само да си го купят, пък после евентуално да се договарят, да не казвам да се спазарят в рамките на т.нар. следприватизационен контрол и т.нар. анекси към договорите. Двете страни трябва да се уважават.
- Драстични промени не бих правил. Това, което вече направихме, е една среща с Агенцията за приватизация, за да се използва положителният опит в двете ведомства - и в агенцията, и в министерството. Да се поучим от грешките, да не ги повтаряме повече, да има повече прозрачност. Дори не виждам необходимост от някакви сериозни персонални промени. Тъй като все пак наистина приватизацията е към приключване. Мисля, че думата е по-добра координация и прозрачност.. - Не, няма такъв натиск. Миналата седмица Министерският съвет определи всички кредити, по които държавата ще даде гаранции. Общият размер е около 800 млн. долара и това е всичко. Аз не мога да коментирам какво се обсъжда в тези институции, които са готови да предоставят кредити. Това е тенденция, характерна за целия свят - колкото една държава се развива по-добре, толкова нарастват желаещите да й предоставят кредити. Обаче българското правителство защитава интересите на България. Така че ние сме чувствителни към темата за задлъжнялост. Следим параметрите - съотношението между задлъжнялост и БВП. Ние си защитаваме българските интереси и оставяме без коментар всичко друго.
- Зависи в какъв времеви аспект говорим. Колкото по-успешно се развиваме, толкова повече трябва да нараства частното финансиране. Толкова повече ще трябва да се засилва ролята и на банките, които работят в България. Това е нормалният начин за финансиране. Аз ви казах, че ние ще направим каквото е възможно, за да се премахнат евентуални пречки, за да се разшири мостът между реалния сектор и банковия сектор. Аз например с нетърпение очаквам деня, в който България вече ще е достатъчно икономически мощна, така че да се използва именно този нормален инструмент за финансиране: частните банки - български и чуждестранни, да финансират преобладаващия частен сектор в България.
Световната банка ни похвали, че ползваме повече нейни заеми
Подобряване усвояването на заемите от Световната банка (СБ) отчетоха през изминалата седмица директорът на банката за Румъния и България Андрю Воркинк и вицепремиерът Жотев. Воркинк посочи, че всичките десет действащи в момента проекти на СБ в България заслужават положителна оценка, а процентът на усвоените средства по програмите на банката се увеличава от 15% през 1997 г. на 28% за 1999 г. Те възлизат общо на 571 милиона долара. Цялата сума на одобрените до момента програми е в размер на 1.3 милиарда долара, от които 981 милиона вече са разпределени.
Андрю Воркинк се срещна и с президента Петър Стоянов, с когото бяха дискутирани конкретни програми за определяне и изследване на областите, в които корупцията е най-висока, а също и възможността за съвместни проекти за опростяване на данъчното законодателство за малкия и средния бизнес, за облекчаването на лицензионните режими и за работата на митниците, данъчната администрация и Министерството на правосъдието. По време на прегледа, който се провежда два пъти годишно с цел изглаждане на евентуални проблеми по проектите, беше обсъдено и отпускането на няколко заема. Банката потвърди готовността си до края на лятото или началото на есента да договори отпускането на втори заем за структурната реформа в земеделието (АSAL II), който ще е в размер на около 50 милиона долара. В близките два месеца на митническите служби ще бъдат отпуснати 7.5 милиона долара по Проекта за улесняване на търговията и транспорта (TTFP). Подготвят се и проекти за изготвянето на кадастър на земята и за развитие на селските райони, ускорява се работата по втория здравен проект, който цели създаването и разширяването кръга на действие на здравноосигурителната система. Очаква се тази година да ни бъдат отпуснати заеми общо за над 200 милиона долара и това ниво да се запази и за в бъдеще.
Накратко
Премиерът Иван Костов взе участие във Форум на размишлението в Мадрид. На него присъстваха лидери на европейски народни и християндемократически партии, а домакин на форума бе управляващата Народна партия на Испания. Българският министър-председател е получил лична покана от премиера на Испания Хосе Мария-Аснар. Работната заетост, разширяването на Европа, еврото, външната политика, сигурността, социалния статус на гражданите, образованието, инфраструктурите бяха сред темите, обсъждани по време на форума.
Регионален център за борба с дрогата бе открит през изминалата седмица в полицейската академия (ВИПОНД) в София. В него по проблемите на противодействието и превенцията на наркотиците ще се обучават полицейски служители, лекари, магистрати, психолози, учители от България и региона. Центърът е създаден по програма за сътрудничества между вътрешните министерства на България и Франция. На церемонията по откриването присъстваха френският посланик у нас Доминик Шасар, министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов, ректорът на полицейската академия полковник Калчо Таушанов.
Пълно съдействие на американското посолство в София в интеграцията на малцинствените групи у нас обеща посланик Ричард Майлс на среща със секретаря на Националния съвет по етнически и демографски въпроси Петър Атанасов. Сред темите, които двамата обсъдиха, особено внимание бе поставено върху Рамковата програма за интеграция на ромите в българското общество и мерките за нейната реализация и изграждането на областни съвети по етнически и демографски въпроси.
Премиерът Иван Костов назначи Димитър Коевски за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Той ще заеме освободеното от Евгени Чачев място, казаха от пресцентъра на министерството. Димитър Коевски ще отговаря за планирането и реализацията на инфраструктурни проекти.
Европейската интеграция, присъединяването на България към Европейския съюз и развитието на икономическите отношения между България и Германия са сред темите, които ще обсъдят членове на българското правителство и държавният министър в Министерството на външните работи на Германия Кристоф Цьопел. Германският министър ще посети България през следващата седмица. По време на визата си г-н Цьопел ще има политически разговори с вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев, с външния министър Надежда Михайлова, с главния преговарящ с ЕС Александър Божков и с представители на Комисията по външна политика и интеграционни въпроси в парламента.
Бедо Доганян се отказа от шефското място в "Петрол"
Бедо Доганян, който от 8 години е изпълнителен директор на "Петрол", подаде оставка. Управителният съвет на дружеството прие молбата му за освобождаване, надзорниците също я одобриха. Новият изпълнителен директор е Марин Петров, който е главен счетоводител на "Петрол" през последните три години. Доганян посочи, че основният мотив за оттеглянето му от оперативното управление на "Петрол" е голямото натоварване. Той обясни, че обмисля оставката си като изпълнителен директор от две години - откакто започна приватизацията на "Петрол".
"Изчаках да се структурират управленските органи на дружеството, да се степенуват задачите и да се уеднаквят вижданията между акционерите за развитието на дружеството. Сега мога да се оттегля спокойно и да се посветя на проблемите на "Петрол холдинг груп", гласи официалната версия на Доганян. Това обяснение обаче не звучи много убедително. Доганян работи 8 години за приватизацията на "Петрол" - трудно е да се повярва, че с лека ръка ще се оттегли от ръководството на дружеството. Въпреки че според добре информиран източник от известно време "Петрол" не фигурира сред дистрибуторите на Нефтохим, а сделките се правят през "Юкос петролиум", това не може да се тълкува еднозначно като източник за противопоставяне между Доганян и Юкос. "Взаимоотношенията с партньорите от Юкос са чудесни, нямаме различия във вижданията си за развитие на дружеството", твърди самият Бедо Доганян. Той остава в управителния съвет на "Петрол" и най-вероятно ще продължи да контролира отблизо дейността на дружеството. Фактът, че наследникът му е негово доверено лице, е аргумент в полза на това предположение. Доганян остава и председател на надзорния съвет на "Петрол холдинг груп". Той заема този пост от година и половина. "Петрол холдинг груп" държи 38% от капитала на "Петрол".
Управителният съвет на "Петрол" прие инвестиционната програма на дружеството за 2000 г. Предвижда се да се реконструират и модернизират 30 бензиностанции. Проектът ще струва 20 млн. долара. Това са повече от половината от инвестициите, които са заложени в приватизационния договор на "Международен консорциум-България", който е собственик на 51% от акциите на "Петрол".
"Кремиковци" продаде тръбопрокатния завод без разрешение от агенцията
Металургичният комбинат замени 8.3 млн. дълг срещу собственост
Регистрираната в Кипър фирма "Ватвас" влезе във владение на тръбопрокатния завод на "Кремиковци", съобщи пред "Капитал" отлично осведомен източник от металургичния комбинат. Официалното влизане във владение е отбелязано във в. "Кремиковски металург" още в края на миналата година. От средата на миналата седмица новото дружество "Фабрика за тръби Ватвас" е поело и поръчките за тръби, които досега минаваха през търговския отдел на "Кремиковци".
"Научих нещо такова, но не знам да сме давали разрешение", заяви пред "Капитал" Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП. Във вестник "Кремиковски металург", който оповестява сделката през ноември миналата година обаче пише, че разрешение от АП има, а на 12 ноември се е очаквало да стане и официалното прехвърляне на собствеността. Божко Бонев, член на УС на "Кремиковци", отказа да даде каквато и да е информация по сделки за продажба на активи на комбината.
Според запознати сделката за тръбопрокатния завод е станала по схема дълг срещу собственост. "Ватвас" е доставила на "Кремиковци" руда на стойност 8.3 млн. долара, но комбинатът не издължил парите. В кремиковския вестник няма информация за цената, а само е записано, че купувачът предвижда (доста пожелателно) да вложи в тръбопрокатния завод пет млн. долара за шест години.
През декември Софийският градски съд е регистрирал акционерното дружество "Фабрика за тръби "Ватвас" с предмет на дейност производство на тръби, профили и ленти, което към днешна дата се занимава с поръчките за тръби, които досега минаваха през търговския отдел на "Кремиковци". Капиталът е 10 010 000 лв., разпределен в 1001 поименни акции по 10 хил. лв. Според регистрацията в надзора на дружеството влизат Васил Антонов, Валентин Дриндолов и Виктор Дем Янюк, а управителният съвет включва Любомир Марков, Александър Въжаров и Пламен Йорданов, бивши ръководни кадри в различни звена в "Кремиковци".
Междувременно "Дару металс" чака от АП разрешение да продаде и феросплавния завод. За неговата продажба са сключени алтернативни договори с двама купувачи - единият с израелски, другият с руски капитали. От двата договора в сила ще влезе този, който бъде одобрен от АП. Такова разрешение АП неофициално е заявила, че ще даде, след като получи от "Дару металс" дългоочакваната банкова гаранция за неустойките при неизпълнение на инвестиционната програма.
Миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, съобщи, че купувачът на "Кремиковци" искал да намали инвестициите от 50 млн. долара на 30 млн. долара за първата година от сделката и вече представил в агенцията банкова гаранция. "Не знам на каква стойност е, но май става дума за 7.5 млн. долара", допълни Желязков. От неговите думи излиза, че купувачът гарантира само половината от неустойката, която пък, според приватизационния договор е наполовина от ангажимента за инвестиции. Странното е, че по договора "Дару металс" би трябвало да гарантира пълния размер на неустойката, освен ако не привлече трета страна (извън купувача и продавача), с която да си подели гаранцията.
По думите на Желязков надзорът на АП ще вземе решение за намаляване на инвестиционната програма, след като се запознае с резултатите от одита на "Кремиковци". Проверката беше направена от "Делойт и Туш" по искане на "Дару металс" заради съмнения за стари задължения, които Агенцията за приватизация и посредникът по сделката "Райфайзен инвестмънт" не съобщили на купувача.
На фона на оправданията, че обективни пречки не позволяват на "Дару металс" да изпълни ангажиментите си по сделката (като да се разплати с кредиторите и да си гарантира инвестиционната програма), сагата "Кремиковци" видимо започна да дразни общественото мнение. Работниците от комбината например масово наричат новия собственик "Дару менталс" вместо "Дару металс". От две седмици и в сайта Гювеч.bg за пръв път се появи и приватизационен виц за "Кремиковци". Анекдотът (римейк на друг известен виц) гласи, че американски инвеститор в България хванал златна рибка и я помолил да построи магистрала от България до САЩ, защото много българи искали да пътуват натам. Понеже рибката отказала, американецът помолил да му се уреди въпросът да си събере едно вземане от "Кремиковци". Рибката въздъхнала и казала: "С колко платна я искаше тази магистрала?"
Накратко
Общо 1224 сделки е сключила Агенцията за приватизация през изминалата година, от които 583 - за обособени части. От 641 приватизирани цели предприятия 32 са продадени на чуждестранни инвеститори. През изминалата седмица ведомството представи окончателния отчет за приватизацията на държавни предприятия през 1999 г. Предпочитан метод за раздържавяване през изминалата година е бил конкурсът (490 сделки), следван от преговорите с потенциални купувачи. Развалени са общо 10 сделки (сред които фармацевтичните "Биовет" - Пещера, и "Софарма" - София, "Винпром - Монтана", "Хемус М" - Мездра, "Българска Кремона" - Казанлък, "Мляко" - Лом, "Биоприборостроене" - Пловдив, "Лъв" - Габрово, "Месокомбинат" - Свищов, и "Интеркварц" - София). По данни на агенцията приватизирани са 47% от всички държавни активи при база от 580 млрд. лв. към 1995 г., което представлява 71% от активите, подлежащи на раздържавяване към края на 1999 г. През януари т.г. са сключени общо 47 сделки, от които 27 - от Министерството на икономиката. За същия период Агенцията за приватизация е сключила четири сделки.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не стигна до единно становище по въпроса за развалянето на сделката за "Микропроцесорни системи", гр. Правец. Бе взето решение за изготвяне на допълнителен правен анализ, тъй като откриването на процедура по несъстоятелност на "Микропроцесорни системи" почти е съвпаднало с приватизацията на дружеството. Основание за разваляне на сделката е неизпълнението на приватизационния договор от страна на купувача. Работническо-мениджърското дружество "МС и Ко" не уреди задълженията на закупеното предприятие в договорения с Агенцията за приватизация срок.
Община Самоков е предявила претенции за собственост върху замята и част от сградите на "Бороспорт" АД и ще сезира Върховния административен съд, стана ясно на пресконференция, свързана с приватизацията на дружеството. Пламен Ицов, адвокат на общината по делото, твърди, че "Бороспорт" няма документи за собственост и право на строеж за някои от сградите и съоръженията си, което прави общината техен собственик, тъй като тя е и собственик на земята. Адвокатът заяви още, че фирмата не плаща наемите за общинските земи, върху които са всички писти на курорта. От Министерството на икономиката отрекоха твърденията на Ицов и заявиха, че земята, на която са изградени съоръженията на "Бороспорт", е публична държавна собственост.
Сключен бе приватизационен договор за продажба на 8801 броя акции, представляващи 7% от капитала на "Зора" АД, гр. Търговище. "Златица експрес холдинг" ЕООД, гр. Враца, се задължава да плати 63 хил. лв. за остатъчния държавен дял в дружеството: 30% от сумата в брой, а останалите - в срок от 45 дни чрез всички разрешени от закона платежни средства. В края на миналата година същото дружество придоби други 24% от "Зора" АД, а пакет от 67% са били раздържавени чрез масовата приватизация.
Фирма на Чомбе превзе "Гергана" - Петрич
Постановката "превземане на дружество от миноритарен акционер" беше изиграна и в благоевградския окръжен съд
Законно ли е общото събрание на акционерите на обувното "Гергана" АД, проведено на 16 януари? Отговор на въпроса трябва да дадат представителите на съдебната власт и от този отговор ще стане ясно възможно ли е все още в България едно акционерно дружество (при това публично) да бъде на практика "откраднато". Защото по всичко личи, че подобна съдба е застигнала предприятието за обувки "Гергана" АД, гр. Петрич.
В Държавен вестник през миналата година бе обнародвано съобщение, според което "Сигма България" ЕООД в качеството си на акционер, притежаващ над 1/10 от капитала на "Гергана" АД свиква общо събрание на дружеството от 10 часа на 16.01.2000 г. В дневния ред са включени точки за промени в управителните органи, в капитала и в устава на "Гергана" АД. В посочения ден и час на съответното място (гр.Петрич, ул. "Ал. Стамболийски"11) се явява Златка Розалинова Стоилова - изпълнителен директор на "Финта" АД, компания, явяваща се собственик на над 70% от капитала на "Гергана" АД. Вратите на помещението, в което трябва да се проведе събранието, се оказват заключени. За този факт е съставен протокол, подписан от присъствалите акционери и от свидетели (но не и от присъствали на мястото правоохранителни органи). По всичко изглежда, че общото събрание просто не се е състояло. Не така обаче стоят нещата според Благоевградския окръжен съд - според удостоверение, издадено на 21.01.2000 г. по фирмено дело 2025/1996 г. са настъпили редица изменения. Акционерно дружество "Гергана" вече е с нов съвет на директорите и с капитал от 150 000 лв., т.е. със 100 000 повече от досега регистрирания. На какво основание? В Благоевградския окръжен съд е представен протокол от провело се на 16 януари общо събрание на дружеството, на което са присъствали трима акционери с общо по-малко от 30% от гласовете. Поради липса на кворум събранието е било закрито и след час е проведено ново, на което са присъствали същите лица. Взето е решение за освобождаване на целия досегашен съвет на директорите и за назначаването на нов. Решено е и капиталът на дружеството да бъде увеличен под условие, като новоиздадените акции за 100 000 лв. бъдат придобити от "Сигма България" ЕООД (с което компанията става мажоритарен собственик на "Гергана" АД). Всъщност решението за увеличаване на капитала, взето на проведеното общо събрание, нарушава разпоредбите на действащия към датата Закон за ценните книжа. Според чл.83 в от него решение за увеличаване на капитала на публично дружество се взема, ако на събранието присъства или е представен поне 75% от капитала, а в случая с падащ кворум - поне 50%. А според протокола за проведеното събрание на него са присъствали по-малко от 30% от капитала. С всичко това обаче проблемите не свършват. В деня след провеждането на въпросното събрание представители на "Финта" АД внасят в съда молба за спиране на вписването на промени, засягащи "Гергана" АД. Подадена е и искова молба по чл.74 от Търговския закон за отмяна на решения, противоречащи на закона и устава на дружеството. Всичко това става, преди в съда да бъдат внесени гласуваните от събранието промени. Въпреки това вписването е извършено, като първата молба е отхвърлена - като основание е посочено неприлагането на искова молба. В същото време по самата искова молба е насрочено съдебно заседание за 28 февруари. По отхвърлената молба е подадена жалба до апелативния съд, подаден е и иск за налагане на обезпечение (който също е отхвърлен).
"Общо събрание имаше и на него не присъства г-жа Златка Стоилова", каза Василка Сальотова, управител на "Сигма България" ЕООД. Тя заяви още, че смята увеличението на капитала, както и провеждането на самото събрание за напълно законно. Същевременно г-жа Сальотова изрази съмнение относно това дали "Финта" АД е акционер в "Гергана" АД, позовавайки се на информация от Централния депозитар. Потърсени за обяснение, представители на "Финта" АД потвърдиха наличието на проблем в миналото с регистрацията в депозитара, който обаче към момента е изчистен.
След цялата тази поредица от "странни" факти човек започва да си задава въпроса какво всъщност става в Петрич. Навярно отговорът на този въпрос се крие в това кой всъщност е собственик на "Сигма България" ЕООД. Става дума за лице, което преди време стана широко известно - Иван Кочев, по-популярен с прякора си Чомбе. Кочев е съдружник на В. Сальотова при основаването на "БДВ груп" ООД - дружеството, което до септември 1999 г. притежава миноритарния дял в "Гергана" АД. През този период между него и Златка Стоилова неколкократно се стига до сериозен конфликт, а на 27.03.1999 г. е провалено общо събрание на дружеството. Източници от Петрич твърдят, че името на Чомбе стои и зад "Сигма България" ЕООД - компанията, която към момента се явява (според Благоевградския окръжен съд) мажоритарен собственик на "Гергана" АД. Но ако то дава някакво обяснение за методите, с които е проведено общото събрание, то недоумение будят действията на окръжния съд в Благоевград. Те очевидно за пореден път поставят въпроса способна ли е българската съдебна система да се справи с ролята, отредена й от обществото.
Наемателите на "Стомана" пак отлагат създаването на смесено дружество
Страничните дейности на металургичното предприятие са обявени за продажба
Българската фирма "Еврометал" и немската "Метал трейдърс", които бяха избрани за наематели на основното производство на "Стомана" - Перник (в несъстоятелност), искат отсрочка за създаване на смесено дружество, съобщиха от ръководството на пернишкото предприятие. Мотивът за исканото удължаване на срока е, че двете фирми били влезли късно във владение на наетите активи. Забавянето дошло от продължителните преговори със синдикатите. Двете фирми трябваше да имат съвместно дружество още през октомври, т.е. преди подписването на договора за наем, но такова юридическо лице не беше регистрирано тогава и създаването му беше отложено. В наемния договор беше фиксиран срок до 31 януари за учредяване на смесено дружество, което, при условие че бъде утвърден оздравителен план за "Стомана", да стане собственик на вече наетите активи. Явно и този срок обаче не се оказа подходящ за "Еврометал" и "Метал трейдърс".
Липсата на смесено дружество не дава гаранции, че в бъдеще наемател и собственик ще са и двете фирми. При сегашното състояние не е ясно и какво ще е дяловото участие на двете компании, въпреки че първоначално се твърдеше, че то ще е равно. Опасенията идват предимно от възможността да се повтори нереализираното съдружие между "Дару металс" и италианската "Марчегалия". По уверения на ръководството на "Стомана", въпреки че основно "Еврометал" се занимава с ръководството на стоманодобивното предприятие, собственикът на немската компания е прекарал миналата седмица в "Стомана". Иначе останалите клаузи от наемния договор се изпълняват - в края на декември двете фирми преведоха авансово сумата за тримесечния наем, както и договорената гаранция за обезпечение при евентуално неспазване на наемния договор.
Новото от седмицата е и че седем обособени части от страничните производства на "Стомана" бяха обявени за продажба. Офертните цени за предлаганите обекти са на обща сума 24.5 млн. лв. За някои от обособените части има интерес, но на доста по-ниски от обявените цени, съобщиха запознати. Методът за продажба е конкурс, но срокът за подаване на оферти е твърде къс - от 3 до 11 февруари. Тезата на ръководството на "Стомана" е, че ако не се намерят кандидати при тези цени, то впоследствие могат да се проведат преговори и на по-ниски ценови равнища. Договорите с избраните купувачи ще влязат в сила само ако бъде приет план за оздравяване на "Стомана", тъй като при откритата процедура по несъстоятелност не могат да се продават активите. Кратките срокове били и заради малкото време до изготвянето на плана за оздравяване. Той ще бъде внесен в съда от ръководството на "Стомана", синдиците и наемателя на основното производство. Намеренията им са до края на февруари планът да е изготвен.
Списъкът с кредиторите вече е внесен от синдиците в съда, но още не е утвърден. Най-вероятно впоследствие ще има и допълнително приети вземания, които също трябва да бъдат утвърждавани от съда. Едва тогава ще започне да тече едномесечният срок за внасяне на план за оздравяване. Още от сега обаче може да се прогнозира, че планът ще предвижда значителна редукция на дълговете, тъй като наемателят се ангажира да плати 13.5 млн. долара за основното производство, от останалите обособени части едва ли приходите ще надхвърлят 10 млн. долара, а дълговете на "Стомана" ще надвишават 100 млн. долара. Така че дали планът за оздравяване ще бъде приет, т.е "Стомана" ще излезе от режима на несъстоятелност, ще зависи от готовността на кредиторите да се съгласят със значителната редукция.
Общи събрания
Черноморският фонд ще инвестира в "Делта"
Черноморският фонд, чиито основни акционери са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация, ще инвестира около 3.5 млн. долара във варненски завод за сладоледи "Делта". Инвестицията ще е под форма на акционерно участие и вече е одобрена от борда на Черноморския фонд. Все още конкретната форма на акционерно участие не е уточнена. Преди седем години гръцката фирма "Делта" регистрира в България две дружества "Делви - П" АД и "Делви - Т" АД. Първата се е занимавала с производството на сладолед, а втората - с дистрибуцията на продукцията. Към момента цялата дейност е съсредоточена в "Делви - П". Според Миролюб Вутов, представител на Черноморския фонд в България, пазарният дял на сладоледи "Делта" в страната е около 65-70%. Освен на българския пазар варненските сладоледи се продават и в Русия и Албания. През 1998 г. реализираните от "Делви - П" приходи от продажби са на стойност 16 млн. долара. "Делта Груп" включва шест предприятия в Гърция и по едно в България, Румъния и Сърбия.
Предстоящата инвестиция е втората на ЕБВР в производството на сладоледи "Делта" в България. През 1994 г. европейската банка придобива 30% от капитала на "Делви - П", като инвестира 3.4 млн. долара в производствено оборудване за варненския завод. Останалите акционери в сладоледеното предприятие са гръцката "Делта", "Виталакт" (приватизирано от "Делта" предприятие) и "Ел Би булгарикум". На насроченото за средата на март общо събрание на "Делви - П" се предвижда смяна на фирменото наименование на "Делта - България".
Черноморският фонд се управлява от гръцката финансова компания "Глобал файнанс". Фондът трябва да вложи 62 млн. долара в България, Румъния и Украйна. "Глобал файнанс" има опит в управлението на друг фонд за инвестиции чрез дялово участие - "Юромърчант Болкан фонд", в който акционери също бяха Международната финансова корпорация и ЕБВР. Гръцки фирми са съакционери и в двата фонда. От ноември 1994 г. до края на 1999 г. "Юромърчант" инвестира 27.3 млн. долара в 11 проекта в България и Румъния. Досега фондът има дялово участие предимно в инвестиции на "зелена поляна" в България, които се правят от гръцки компании - "Чипита" (фабрика за производство на кроасани), "Гудис" (ресторанти за бързо хранене), "Дружба" и "Стинд" (стъкларски предприятия) и др. "Юромърчант" изчерпа капитала си.
Практиката досега показва, че и двата фонда реализират инвестиции само във фирми с гръцко участие, въпреки че при създаването им се твърдеше, че този критерий няма да е съществен. Черноморският фонд съществува вече повече от година, но едва сега е на път да реализира първата си инвестиция в страната. Междувременно в Румъния има вече два реализирани проекта за финансиране. Като потенциална следваща инвестиция в страната е участието на фонда в приватизацията на дружество от фармацевтичната промишленост или в създаването на ново предприятие от този сектор.
Поправките в Търговския закон бяха приети на първо четене
Предстои обсъждането на нови текстове за регистрацията, увеличаването на капитала, разкриването на информация и несъстоятелността на търговските дружества
Четири месеца след внасянето му от правителството парламентът одобри на първо четене предложенията за поправки в Търговския закон (ТЗ). Това, което тепърва предстои на законодателите, е обсъждане на отделните текстове, които засега са 113 на брой. Мотивът за изработване на този проект, който на практика представлява основно преправяне на ТЗ, е необходимостта от привеждане на търговското законодателство с това на Европейския съюз. Основните области, към които са насочени сегашните промени, са в три основни групи: увеличаване на прозрачността на дейността на търговските дружества, уреждане на многобройните практически проблеми при учредяването и увеличението на капитала и не на последно място допълване на въпросите около обявените в несъстоятелност дружества.
Очакванията към работата на депутатите обаче са по-високи от привеждането на ТЗ в съответствие с аналогичните му текстове от европейските директиви. От законодателите се очаква и решаване на натрупаните многобройни практически проблеми в съдебната практика през последните десет години. За тези години пропуските, неяснотите и откровените противоречия в ТЗ ставаха и продължават да стават причини за многобройни съдебни проблеми и сега е моментът за детайлно обсъждане на тези текстове, коментират юристи от практиката.
Производството по несъстоятелност както се очакваше, предизвика най-много обсъждания при първото четене на поправките. Предложенията на вносителя са насочени най-вече към поправяне на текстове, които дават възможност за протакане на процедурите - липсващи срокове, неуточнени правомощия на институциите, възможност за прекъсване на разглеждането на делата (при отсъствие на съдия например - особено често срещан практически случай) и т.н. Друг практически проблем - протакането чрез допълнително предявяване на вземания, се решава чрез нов механизъм на съставяне на списъците на вземанията.
Най-сериозни критики срещна предложението на вносителите всички дела по несъстоятелност на държавни предприятия да се гледат от Софийския окръжен съд, което може и да успее да ускори гледането им, но със същата сила може да се тълкува и като признаване на безсилието на съдебната система. Не се приема и възможността Агенцията за приватизация да бъде назначавана за синдик, като тя е оправомощена да предлага план за оздравяване от името на държавата, когато има купувач за предприятието или част от него - обстоятелство, което се тълкува като изместване на функциите на съда от орган на изпълнителната власт.
Не толкова злободневни, но не по-малко значими са другите поправки, които опитват да въведат повече прозрачност при дружествата съгласно европейската Първа директива за публичността (68/151/ЕИО). Предвижда се предоставяне на заверените счетоводни документации в съда, както и на заключенията на вещите лица по оценката на непаричните вноски, списъци на лицата, записали акции при учредяване на дружеството и увеличение на капитала му, дружествени договори, устави и т.н. Предложенията, идващи от т.нар. Втора директива за капитала (77/91/ЕИО) са свързани с учредяването на търговските дружества и увеличението на капитала им, вноските на акционерите включително и апортните вноски. Според водещи юристи от практиката (а и многобройните съдебни конфликти доказват това) съществува огромна празнота в процедурите за увеличаване на капитала, което създава юридически проблеми особено при спорещи помежду си акционери.
Съгласно новите предложения правото на т.нар. разрешено увеличаване на капитала (когато общото събрание делегира права за това на ръководните органи) се прехвърля от надзорния съвет на управителния съвет с цел повече гъвкавост при финансирането. Важно предложение, което със сигурност ще предизвика и по-различни мнения, е прекратяването на учредяването на търговски дружества чрез подписка. Ако предложението бъде прието, единственият начин за учредяване остава учредително събрание на акционерите. Практическото значение на този текст ще е при дейността на публичните дружества, при които ще се наложи първо те да бъдат регистрирани, а впоследствие да предлагат публично свои ценни книжа.
Вашите десет хиляди лева
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г.
