Столичната община и държавата:
Сделка "субсидия срещу политическа подкрепа"
Кметът Софиянски поиска съдействие от правителството по инфраструктурни проекти
Премиерът Иван Костов предприе поредна стъпка за затвърждаване на позициите на управляващото мнозинство в местната власт. На среща със сините общински съветници и кмета Стефан Софиянски миналата седмица Костов поиска политически дебат по управлението на София и ускоряване на административната реформа в общината. Аргументите на премиера звучаха като препоръки от учебник по маркетинг: "Нужна ви е силна политическа подкрепа... В противен случай има опасност да хвърлите огромни усилия върху изпълнението на вашите амбициозни намерения, които обаче да не съвпадат с очакванията на хората."
На пръв поглед събитието в общината беше предизвикано от злободневната тема за чистотата в София и споровете около касовите апарати на търговците. Както обаче самият Костов заяви, макар и по друг повод: "Касовите апарати са само върхът на айсберга. " Срещата по-скоро изглежда като част от програмата на премиера да разясни в по-широк кръг новите си идеи за реформи. Наскоро Костов говори пред бизнесмени, срещна се с главните редактори на регионални вестници, а преди Нова година на няколко пъти беше в Народното събрание за консултации със синята парламентарна група преди смените в кабинета. Посещението в общината отново потвърди сближаването между Костов и Софиянски. Факт е, че при промените в правителството доста хора, пряко свързани със Софиянски, заеха ръководни постове в държавни ведомства.
Извън политическия контекст прагматичните препоръки на Костов към общинските управници бяха да подобрят битовите услуги в София, да решат проблемите с чистотата, отоплението, водата, канализацията, градския транспорт. Мотивът обаче освен подобряване на живота на софиянци отново имаше и политически нюанс: "Столицата е лицето на България, особено по време на преговори. " В изказването си за административната реформа обаче Костов акцентира най-вече върху интересите на гражданите, като заяви, че общинарите трябва да си създадат обратна връзка с хората и да опростят сегашните лицензионни и разрешителни режими. Пак като стъпка за популяризиране на правителствената политика в местната власт премиерът препоръча битката със сивата икономика и стремежът за привличане на чужди инвестиции от държавно да се пренесат и на общинско ниво.
Срещата се оказа удобна възможност на Софиянски публично, но много дипломатично да поиска по-висока държавна субсидия за нуждите на столичната община. Кметът помоли да продължи правителствената подкрепа за строежа на метрото (за тази година се планира пускането на отсечката до пл. "Света Неделя"). Другите искания бяха за държавно съдействие за модернизирането на околовръстния път и за проекта на стойност около 100 млн. долара за изграждане на завод за битови отпадъци. Софиянски предложи също и законови промени в полза на работата на общината - примерно в закона за гражданското въздухоплаване (в частност на текста, че летищата са публична държавна собственост и следователно не могат да се дават на концесия) и в уредбата на собствеността (с препоръката притежателите на апартаменти да се обединят в юридически лица, подобни на бившите домсъвети).
Надеждите на Софиянски за повече пари от държавата донякъде се оправдаха два дни след срещата с Костов. Миналия четвъртък правителството прие постановлението за изпълнение на бюджета, според което през 2000 г. столичната община ще получи държавна субсидия в размер на 59 хил. лв. За сравнение през 1999 г. субсидията за София беше 52.5 хил. лв. (около 12% от приходите по предварителни данни), а през 1998 г. - 60.1 хил. лв. (около 22% от приходите). Отделно от субсидията в постановлението са предвидени 5000 лв. за четвъртокласната пътна мрежа, които финансовото министерство ще разпределя по заявки от общините в цялата страна. Отсега обаче е ясно, че София ще получи най-голяма част. Все пак доколко значима е тазгодишната сума от държавната хазна ще си проличи напълно едва когато общинските съветници приемат бюджета на София за 2000 г. ДПС и новият български ред
Ахмед Доган реши да се раздели с ролята си на балансьор и потърси участие в изпълнителната власт
С четвъртата си национална конференция в НДК миналия уикенд Движението за права и свободи откри сезона на конгресите. Интерес трябваше да представляват решенията за промените в устава, програмната декларация и докладът на председателя на партията. Но Доган бе преизбран за три минутки с пълно мнозинство без никаква конкуренция, а промените в устава и програмната декларация въпреки псевдодебата бяха приети във вида, в който бяха предложени. Надежди за лека интрига се възлагаха на избора на Централен съвет, но и там нещата бяха предвидими. Най-вълнуващо за всички делегати бе, че шефът обяви курс за завземане на властта и еуфорията от това бе пълна.
Това бе формулирано от Доган като нещо неизбежно, защото според него която и политическа сила да вземе мнозинство, няма да може да управлява самостоятелно. Евентуалният партньор на бъдещото мнозинство трябва да отговаря на две условия: да разполага с достатъчно електорална подкрепа и да е с добри позиции пред европейските институции. От само себе си се подразбира, че единствено ДПС отговаря на тези условия. Вероятно затова да поздравят Доган с 10-годишнината на движението на конференцията дойдоха лидери от целия политически спектър. Михайлова, Първанов и Томов предложиха на Доган едва ли не предизборно бракосъчетание. А Стефан Личев (БЗНС-НС) и Александър Праматарски (ДП) се опитаха да приласкаят ДПС към голямото семейство на ОДС. Доган обаче изнерви "обожателите" си, които очакваха ясна позиция на ДПС по коалиционната му политика на следващите парламентарни избори. Но той заяви, че ДПС ще се яви самостоятелно на изборите, а с кого ще се коалира след това, ще зависи от това кой ще вземе минималното мнозинство в парламента.
В своя доклад Доган се обърна почти към всички субекти в политическото пространство и ги нарочи за потенциални партньори. Програмната декларация на ДПС даде големи надежди на ръководството на СДС, като се обявява за "преодоляване на кризата на доверие между СДС и ДПС чрез равнопоставен диалог и строго регламентирани отношения". Доган демонстрира отлично познаване на политическите реалности и отгатна, че "СДС с ДПС би гарантирал властта си за още два мандата с намерение да бъде основният политически субект на евроинтеграцията", но постави и условия за европейски правила за партньорство. Друго условие за взаимодействие между двете партии е "преодоляването на вкоренената представа на СДС, че щем не щем ще им пристанем, защото в противен случай е трябвало да подкрепим БСП". Но Доган намекна, че неговият електорат е предимно левоориентиран и движението се ангажира с "подпомагане формирането на стабилна социалдемократическа насоченост в левите политически сили, включително и в БСП". Сокола и тук демонстрира политическа проницателност, като изрече, че чрез ДПС БСП би получила директна европейска легитимност, която е изключително важна за нейната идентичност. Мекият му тон и съществуването на възможност за взаимодействие със социалистите обаче са подвеждащи, защото, ако се говори за коалиционно управление, Доган предпочита да го направи със СДС. Но изнервянето, което Доган събужда сред сините, му дава възможност да изтъргува от победителя на предстоящите парламентарни избори значителна част от управленския ресурс, нещо немислимо само преди две години.
Ахмед Доган обърна особено внимание и на политическия център - той да се превърне в "равноправен субект на левицата и десницата. " ДПС ще работи и за "култивирането на либералната ниша в политическия живот на страната". Но във всички комбинации водещи позиции трябва да има отново движението. В момента, в който техният партньор не се съобрази с това, лесно ще бъде обвинен, че застрашава етническия мир в България.
По-интересното е защо точно сега председателят на ДПС се реши на тази стъпка, макар да имаше някакви възможности и преди. Една от причините за заявката може да се окаже вътрешнопартийна. Всички загуби на местните избори останаха на заден план. Делегатите бяха щастливи и задружни, а минимален дебат се получи единствено при избора на Централен съвет. Не за друго, а защото участието в него предполага големи шансове за превръщането на редовия член на ДПС в редови депутат, а защо не и в министър.
Голяма част от вътрешнопартийните конфликти досега бяха плод на незадоволени амбиции за участие във властта. В момента, в който движението заяви претенции за управлението на България, отцепниците сами изявиха желание да се завърнат, виждайки в това единствения шанс да се доближат до властта. Това вероятно ще мобилизира електората на ДПС, ще реши проблема с партийната дисциплина и ще покачи коалиционната цена на движението.
От тезите на Доган обаче стана ясно, че пред ДПС като политическа сила, "на която й предстои да управлява", стои един голям проблем, който бе формулиран реторично - "Готови ли сме да поемем част от отговорността за управлението". Твърде интересен въпрос, който обаче не получи ясен отговор. Гледната точка бе изместена към вече подготвените кадри, които могат да управляват, и към промените в партията, които ще я направят способна да намери място в държавната администрация.
Идеите и принципните позиции на ДПС за управлението не са известни на обществото, но очевидно за партията това не е най-важното. Ахмед Доган умело измества проблема за предлагането на по-добро управление от досегашните властимащи към вече изтъркани и изпразнени от съдържание фрази като "постигане на национално съгласие", "защита на национални интереси", "преосмисляне на национални приоритети, национални идеи и национална доктрина". Проблемът дали може да управлява и да поеме отговорността за това управление очевидно не стои пред ДПС. Доган представя нещата като вид заслуга за ролята си в развитието на демокрацията в България. По същия начин се набляга постоянно на желанието на Европа за участие на ДПС във властта. Демонстрацията на външнополитическа подкрепа беше и основният търсен ефект от националната конференция, съпроводена от множество поздравителни писма към ДПС и лично към Доган от Петър Стоянов, Сюлейман Демирел и Бюлент Еджевит. Това даде голяма доза самочувствие на Сокола, който в момента като че ли изпробва еластичността на позициите и интересите на другите политическите играчи.
Обстановката на Балканите след войната в Косово и поканата ни за членство в ЕС актуализира българския модел за разрешаване на етнополитически конфликти. В ръцете на Доган той се превръща в мощно оръжие за влияние върху политическия живот в България. Той има ресурса да го представи като опита, който може да бъде мултиплициран и другаде в региона.
Доган отива по-нататък, като го разглежда като продукт на европейското мислене в български условия. Сокола философски поставя българския модел и новия световен ред в зависимост. Мислене в подобни мащаби е чуждо на политическия ни елит, който изпадна в състояние на страхопочитание. И за да изпробва новото си влияние, Доган направи следващата стъпка - поиска поправка в конституцията, според която България да бъде обявена за "мултиетническа държава". Това обърка напълно представите на останалите политически сили за българския модел. Основните лидери засега отбягват да коментират сериозно това искане, но както вътрешната им нестабилност, така и външната им зависимост предвещават болезнени за тях решения.
Убиецът на Луканов -на една ръка разстояние
Как стана така, че един от бандата на украинските килъри се оказа свободен
Ако в нашата държава има някаква строго пазена тайна, тя със сигурност не е свързана с разследването по убийството на Андрей Луканов. След като и руската информационна агенция Интерфакс потвърди, че в Ростов на Дон е бил арестуван предполагаемият убиец на бившия български премиер, всички журналистически скрупули за тайна по следствието отпаднаха. Нищеното от 3.5 години убийство на лидера на БСП се отприщи и така станаха ясни почти всички схеми, по които работят или са работили полиция и следствие. След развитието на разследването става ясно, че е много по-вероятно полицаите да стигнат до физическия убиец, отколкото до поръчителя.
Арестът на един от предполагаемите убийци на Луканов в Ростов на Дон би трябвало да предрича финализиране на схемата, по която е извършен актът на отстраняване на експремиера. Шефът на отдел "Тежки престъпления срещу личността" в полицията Ботьо Ботев и следователят Олег Янев ще разпитват задържания украинец Олег Проценко и ще го докарат в България, както стана известно от прокурора Гиргинов.
Проценко е част от килърска банда, която е вилняла в България от 1993 до 1997 г. Те съставляват руско-украинска група, която се задържа първоначално в Русе и се върти около Артур Томасян, арменецът, който беше арестуван за малко през есента на 1999 г. Проценко е родом от Бердянск. През 1994 г. е арестуван в Русе с подозрение, че е участвал в разстрела на таксиметровия шофьор Георги Велинов, но е бил освободен, защото имал алиби. Съден е за незаконно преминаване на границата и е експулсиран от страната. След това пак се завръща с фалшив паспорт. От началото на юни 1999 г. следствието знаеше името му, но не знаеше къде да го търси.
Към групата, в която е Проценко, са още и Сергей Шанин, считан за техен лидер, Алексей Кичатов-Льохата, Владимир Шевчук, Юрий Кутепкин, Александър Акимов и още няколко, които според следствието нямат отношение към станалите по-късно събития. През 1995 г. групата се прехвърля да работи за Иво Карамански в София. Едно от сигурните убийства, което им се приписва, е на бившия съратник на Кръстника Иван Кудев през септември 1995 г. "Капитал" писа за това още миналата година. За негов автор се смята Владимир Шевчук, арестуван на 23 май 1999 г. на ГКПП "Капитан Андреево". Другото е на Сергей Шанин на 7 март 1996 г. в столичния квартал "Света Троица". Шанин е бил наказан за предателство от своите. Балистичната експертиза доказва, че Шанин е застрелян с два вида оръжие - автомат и пистолет. Със същия пистолет на 2 октомври 1996 г. е убит и Андрей Луканов. Оръжието, намерено 35 дни след покушението, повежда разследващите към украинските килъри.
След като полицията арестува на 23 май 1999 г. украинците Шевчук и Акимов, започва "разплитането на чорапа". Според адресните регистрации на двамата в България те са живели в Елин Пелин. Така на 28 май е арестуван другият член на бандата - Алексей Кичатов-Льохата. Както "Капитал" вече писа, той живеел в Елин Пелин заради своята приятелка, която е българка. На 30 май пак там са арестувани Георги Георгиев-Гопето и Иван Крумов-Ванко Немото, племенници на един от приятелския кръг "Орион", приятел на Румен Спасов и някогашен президент на фирма "Колонел" Ангел Василев. На 1 юни е извлечен от дома си Юри Ленев, шофьор и довереник на Василев. На 4 юни самият Ангел Василев е задържан в Прага. Първоначално той беше сочен за поръчител на убийството на Луканов. Три месеца по-късно той е екстрадиран оттам. Междувременно арестуваният на "Капитан Андреево" Александър Акимов е освободен, тъй като по време на убийствата не е бил в България. Владимир Шевчук е обвинен за смъртта на Иван Кудев. Льохата е подозиран в това, че е застрелял от упор Сергей Шанин. Другото предположение е, че има участие и в убийството на Луканов.
Обвиненият в убийството на Иван Кудев Владимир Шевчук някак си странно се изниза от следствения арест и потъна яко дим на 23 декември, след като прокурорът Венцислав Андреев свали обвиненията срещу него. А той го направи, защото МВР не е дала на следователя Емил Иванов исканите от него още на 12 август доказателства за виновността на украинеца. Седмица след като Шевчук напуска следствения арест, а вероятно и страната полицията дава исканите доказателства, а софийският прокурор Нестор Несторов възобновява дело. Месец след това МВР обявява Владимир Шевчук за национално издирване. Схемата прилича повече на театър. Задържаният с толкова усилия килър изведнъж напуска следствения арест, и то със свалено обвинение. Софийският прокурор отменя мярката за неотклонение на издирван по света убиец и дори не си прави труда да уведоми разследващите. Действията на всички участници в разследването изглеждат доста нелогични. При това всички запазват тайна.
До момента на напускането на ареста от Шевчук само двама от бандата на килърите са в неизвестност - Юрий Кутепкин и Олег Проценко. За труп, намерен на дъното на кладенец край Елин Пелин, се твърди, че е на Кутепкин. За Проценко се знаеше, че е някъде сред необятната руска шир, но не и точно къде. И двете имена са посочени от Льохата. Пак той първо твърди, че убиецът на Луканов е Кутепкин, а след това - че е Проценко. И изведнъж на 3 януари полк. Ботьо Ботев се озовава в Москва, а на 20 януари руската милиция задържа издирвания Олег Проценко в Ростов на Дон. Много вероятна изглежда сделка от типа Шевчук съобщава къде се намира съратника му и получава свободата си.
След като кръгът около вероятния физически убиец на Андрей Луканов се е стеснил до двама-трима - Кутепкин, Льохата или Проценко, следват разкритията и за поръчителя. Както е известно, следствието всячески води нещата към приятелския кръг "Орион". За това свидетелства шофьорът на един от кръга - Ангел Василев, и неговият племенник Георги Георгиев-Гопето. Ако не бяха станали известни действията на полицаите в секретната вила на МВР в Копривщица, където са били водени всички арестувани по делото "Луканов" през последната година и там жестоко малтретирани, обвиненията срещу кръга "Орион" можеха да звучат далеч по-сериозно. Засега е известно, че уликите срещу шефа на "Колонел" Ангел Василев се крепят единствено на показанията на неговия шофьор Юри Ленев. Георги Георгиев оттегля показанията си срещу чичо си и завежда жалба за нанесен му побой. Ленев, от своя страна, също е завел жалба срещу служители на МВР, които са му нанесли побой през нощта на 1 юни миналата година, когато е бил арестуван. Само че той не оттегля показанията си - напротив, на очната ставка с Ангел Василев той твърди, че по негова поръка е казал на племенника му да намери убиец, който да ликвидира Андрей Луканов. После посочва сейфа в банката, от която е взел парите и ги е занесъл в плик на Гопето в Елин Пелин, посочил е и кога и къде е станало това. Показанията му донякъде се разминават с тези на племенника на шефа на "Колонел". По време на самото убийство Ленев е лежал в болница, където Ангел Василев го е посещавал. Шофьорът твърди, че племенникът на Василев му се е обадил и му е казал - ето, ние свършихме работата, къде са парите.
Това са засега схемите, по които работи разследването по убийството на Андрей Луканов. Ако следствието може да защити всички свои твърдения, от пъзела ще липсва само един човек - поръчителят на поръчителя. А той, както е известно, все още е в ЮАР.
Администрацията в София усети "жегата"
Брайън Дженкинс пред "Капитал"
- Престъпността подхранва безредието. Престъпната вълна в Югоизточна Европа е директен резултат от разпадането на държавността. Падането на комунизма не създаде общество с нов морал. То преобърна политическата власт и остави след себе си икономическа разруха. В цяла Източна Европа имаше увеличение на обикновената и организираната престъпност, но ситуацията на Балканите се влоши от почти десетгодишния военен конфликт в бивша Югославия, масивните социални дислокации, разрушаването на инфраструктурата, икономическото ембарго - всичко това допълнително допринесе за криминализирането на региона. Ситуацията е последствие от прехода и, надяваме се, ще бъде временна. Организираната престъпност обаче така дълбоко се вкорени на някои места, толкова обогатена с приходи от кражби и нарко-трафик, толкова политически мощна, че ние се изправяме пред възможността някои страни да станат постоянни престъпни предприятия.
- Режимът на Милошевич представлява връзка между политиката и престъпността, която отива отвъд тази в Русия или Украйна. Тя е символично отношение между политическата власт и престъпниците. Справянето с международните санкции изисква от режима на Милошевич да разшири своята тайна мрежа от поддръжници. Съседните страни трябва да бъдат корумпирани.
- Да. Подновяването на конфликтите където и да е в бивша Югославия ще създаде нови вълни от бежанци, нанасяйки огромни икономически, социални и икономически щети на съседните страни. Дори и без друга война, пак ще съществува един по-малък, но стабилен поток на потиснатите, пренебрегнатите, отчаяните и престъпниците.
- Ембаргото е съвременният икономически еквивалент на средновековните военнообсадни инструменти. Те винаги са една покана за контрабанда, в която жителите на Балканите исторически са изключително вещи. Милошевич и неговите приближени са целите, но обикновените хора са тези, които винаги страдат най-много. На нас ни липсват прецизни икономически оръжия.
- Свързването на някои членове на АОК с организираната престъпност е източник на тревога. Казвал съм и преди, че заедно с освобождението на Косово военната структура на АОК трябва да бъде разпусната. Тогава да се даде възможност на отделни ветерани от АОК да демонстрират патриотизма си, като се присъединят към нова полиция под строгия контрол на НАТО. На решението да продължат в бизнеса като престъпници трябва да бъдат отказани патриотични претенции. Времето за установяване на демократични институции в Косово е сега, но само издигането на политически фасади няма да бъде достатъчно. Трябва отново да бъде създадено едно толерантно гражданско общество в региона. Завършването на този процес може да продължи и едно цяло поколение.
- Нормализирането на ситуацията в Черна гора, в Косово или в Босна ще бъде невъзможно, докато Милошевич управлява в Сърбия. Представете си за момент, че Втората световна война не е завършила с поражение за нацистка Германия, а с оставането на Хитлер на власт - победен, окървавен, лишен от по-голямата част от завоеванията на Третия райх, обременен със санкции, търсен за престъпления срещу човечеството, но все още контролиращ част от Бавария и цяла Австрия, все още агресивен, все още заплаха за съседните страни. Каква бъркотия! Не изглежда обаче толкова невероятно за Балканите в днешно време, независимо какво мислят хората за Милошевич. Щеше ли следвоенната реконструкция да стане възможна? Щяха ли новите политически институции да намерят почва? Или ситуацията щеше да призове във властта същата група от престъпници, военачалници, известни гангстери, корумпирани и страхливи политици, контрабандисти и черноборсаджии, които населяват тази част на Балканите днес?
- Борбата с криминализацията в региона изисква регионален подход. Престъпността днес става все по-глобална, тя преминава отвъд националните граници, докато законът остава ограничен от националната юрисдикция. Това е проблем навсякъде. България вече подписа споразумения, които улесняват международното сътрудничество в областта на прилагането на закона, което може да бъде движещата сила на българската стратегия за прилагане на закона. Очакването на членство в НАТО не трябва да спира създаването на мрежа от многостранни и двустранни споразумения с цел ограничаване на престъпността в региона, която заплашва цяла Европа.
- Малко демократични държави от Италия до Япония избегнаха избухването на някакъв скандал за корупция през изминалото десетилетие. Не че политиците днес са по-корумпирани, отколкото преди 2000 години. Разликата е, че хората днес са по-малко толерантни към корупцията. Те са по-добре информирани и изборите им дават възможност да регистрират недоволството си. Сегашната администрация в София усети "жегата" и като резултат направи драматични промени. Демокрацията проработи. Преходът от комунизъм към капитализъм не беше някакво забавно вечерно парти. Политиката бе хаотична. Икономическата среда бе несигурна. Рисковете бяха високи. Даваха се рушвети. Правеха се сделки. Пиратският тип предприемачи забогатяха. Умните сега реструктурират и изчистват компаниите си, за да оцелеят и успешно да се конкурират в една глобална икономика. Затварянето им или изгонването им няма да помогне на икономиката и може да обезкуражи новите инвестиции. По-добре е да се работи с тях, докато те спазват закона. Утопистите може и да не харесат този развой на нещата, но трябва да бъдем реалисти.
- Корупцията се приема като проблем в България, но е много лесно да стоиш високо в Алпите и да критикуваш корупцията или да правиш индекси на относителната национална честност. Разработването и прилагането на национални и бизнесстратегии, за да се справиш с една корумпирана среда, е доста по-трудно. С намаляването на толерантността се установяват нови стандарти. България получи високи оценки за добрите си намерения, подписвайки новата конвенция на ОИСР, която забранява на компаниите да дават подкупи на чужди правителствени служители с цел получаване на поръчки. Доскоро забраната на подкупите отвъд океана бе нова идея в Западна Европа.
- България страда от това, че се намира в трудно обкръжение, но самата страна успя да избегне крайностите на престъпността и корупцията, които са около нея. Българското правителство остава истински демократично. Гангстерите и олигархията не контролират политиката й. Страната не страда от етнически войни или общонационални пирамидални схеми. Престъпността се увеличи, но в България ги нямаше многобройните убийства на бизнесмени, които видяхме в Русия. Икономическият прогрес ще изисква по-нататъшна приватизация, която от своя страна дава възможности за корупция. Процесът трябва да бъде базиран на ясни правила.
- И най-честният политик се нуждае от пари, за да води политическата си кампания. Финансирането на политическите партии без излагането им на корупция остава труден въпрос във всички демокрации. Вижте скандала в Германия в момента. Финансирането на кампаниите е тема за дебати в текущата президентска кампания в САЩ. Прозрачността е най-добрата защита. Гражданите трябва да имат свободата да подкрепят избрания от тях лидер на партия, но трябва да имат и правото да получават публична сметка на разходите по политическите кампании и да знаят откъде идват парите.
СДС в клопката на проблем "2001"*
В началото на 2000 г. 45 на сто от хората в България очакват силен спад на доходите и потреблението си. В същото време управляващата партия се определя от общественото мнение основно като партия на богатите (46%) и корумпираните (68%). Ситуация, идеална на теория и практика за нарастващи обедняване, популизъм и скептицизъм в обществото. Умножена по ефекта от очакваните догодина парламентарни избори, тя оставя все по-малко възможности за свободно действие пред партийните елити, които независимо дали го желаят или не трябва да дадат бързи отговори на поне няколко основни въпроса и да вземат ясни политически решения, които да удовлетворяват едновременно две условия - ефективност за самите тях и легитимност пред обществото.
Идеологическото избистряне на въпроса каква партия е СДС - християндемократическа или консервативна, или народна и т.н. - безспорно има значение за вътрешната и външната идентичност на съюза, но в обществен план много по-голяма роля играе оценката му по три основни оси - отношение "партия - държава", способност да привлича стойностни хора и политическа перспектива.
Анализите от изследванията на общественото мнение сочат, че СДС преживява може би един от най-трудните моменти в десетгодишната си история. Една аналогия с периода 1992-1994 г., когато сините загубиха властта, показва, че тогава обществената критика произтичаше основно от проявената неспособност съюзът да удържи властта и да управлява. Днес, обратното, тя произтича главно от демонстрираните "способности" в удържането на властта и управлението. Разочарованието е не както преди пет години от това какво СДС не може да прави, а от това какво може. Което определя и задълбочаващите се проблеми пред обществения имидж на Съюза на демократичните сили.
Най-ниските възможни оценки общественото мнение дава за способността на СДС да поставя държавните интереси над партийните (10%). Респективно, девет от всеки десет анкетирани не смятат, че определението "партия от европейски тип" важи за него. Едва 14 на сто смятат, че СДС е способен да привлече кадърните хора, а добре известно е, че именно образът на "притегателния център" е един от най-печелившите за дадена политическа сила. В същата плоскост трябва да се разглеждат и другите две важни измерения по тази ос - "ползва се с доверието на хората" (17%) и "подпомага развитието на частния бизнес" (16%). Умението на СДС да разширява социалната си база, като поддържа балансирани отношения с коалиционните си партньорие, оценено също доста слабо (12%) и като следствие - две години след януари 1997 г. едва 16 на сто смятат, че той няма алтернатива в българския политически живот.
Така силно деградиралият и захабен образ на СДС извежда на преден план не толкова въпроса какви са идеологическите основи на партията, колкото какви са стилът и моралът на асоциираните с нея публични лица. А именно моралното негодувание непосредствено предхожда всяка политическа или идеологическа присъда на обществото.
Местните избори обаче извадиха на показ и още по-тревожен симптом - подкрепата си за СДС оттеглиха най-активните социални прослойки - младите, големите градове, частния бизнес, свободните професии, т.е. онези, които пострадаха не от осъществяването на реформите, а от тяхното неосъществяване. Песимизмът на тези социални групи за близкото бъдеще расте най-бързо в сравнение с останалите. Тук е може би и една от най-големите стратегически грешки на СДС - той започна да губи най-перспективната си социална база, около която би могла да се сформира една модерна и атрактивна партия. Днес общественото мнение смята, че подкрепа за СДС запазват основно хората с реституирани имоти. То изключва от горещите симпатизанти на сините и младежта, и селяните, и частния бизнес, че дори и държавната администрация. С една дума, няма новосформираща се или вече съществуваща социална група, от която да се очаква да притежава икономически или друг мотив да окаже масирана подкрепа за СДС.
За две години с десет на сто (или общо до 65%) нарастват привържениците на тезата, че СДС управлява в интерес на близки до властта кръгове, срещу 25 на сто, които са на мнение, че управлява в интерес на цялото общество. Последните правителствени промени стабилизират рейтинга на правителството и покачват този на министър-председателя, но е още рано да се каже доколко дълготрайни ще бъдат тези нагласи. Усещането за бедност освен обективни има и субективни измерения. То се засилва на фона на арогантно демонстрираното благополучие на властимащите. От своя страна опитите за притискане и противопоставяне на легалния бизнес на социално слабите лишава самия него от икономически и морални основания да оказва безрезервна подкрепа за управляващите. СДС следователно се оказва двойно (или двустранно) губещ от икономическата среда, която частично сам генерира.
Възможен ли е баланс между предизборните очаквания и преговорите с Европейския съюз?
Във времето до парламентарните избори СДС ще бъде изправян непрекъснато пред няколко същностни обществени дилеми:
Как да продължи изискуемите от международните финансови институции и от критериите за членство в евросъюза реформи и същевременно да привлече гласовете на електорално най-значимите социални групи у нас - бедните, пенсионерите, хората от малкия град и селото?
Как да инкасира политическите плюсове от поканата за преговори с Европейския съюз при положение, че макар и Европа да е безспорна ценност за българите, тя не е непосредствено видима и осезаема реалност.
Как да убеди легалния бизнес, че му е нужна неговата подкрепа, след като получава такава от нелегалния. Или как хем да се бори с нелегалния бизнес, хем да си осигурява партийно финансиране?
Реалният практически отговор на тези дилеми ще покаже в много по-голяма степен каква партия е СДС
Макар и разочарованието от СДС да е всеобщо споделяна оценка, особено след изборите, нито една от останалите партии няма изявени харизматични лидери или достатъчно обществен авторитет, за да създаде движение на "новите млади". Само това обаче, че няма формирана алтернатива или че е възможно да бъдат реанимирани страховете от откъсването на България от европейската орбита, по всяка вероятност съвсем няма да е достатъчно на СДС да получи достатъчен кредит на доверие през 2001 г. Показват го местните избори, показват го и процесите в останалите източноевропейски страни. Имам предвид чешкото движение феномен "благодаря ви, а сега си вървете", концентрирало разочарованието от политическата класа, от превръщането на безсрамието в норма, от превръщането на политиката в чиста технология, а не в служене на обществения интерес. Наистина не можем да правим никакви директни аналогии с него, най-малкото поради това, че в България гражданският рефлекс доста по-трудно се събужда, а политическата летаргия се проявява като един от най-устойчивите феномени. И въпреки това позволявам си своеволието да допусна, че ако политическата класа не съумее кардинално да преосмисли съществуването си, то може да намери своите, ако не действени, то поне морални поддръжници и у нас.
Златистия, кошутата и корупцията
Имаше един такъв виц: Полицай спрял шофьор с превишена скорост с думите - караш с 50 лева в час. Та и в сагата с именитите български затворници е така - колкото по-тежка е присъдата, толкова по-болен се оказва и осъденият. Сигурно на въпроса на съдията към медицинските вещи лица "колко болен е подсъдимият" докторите трябва да отговарят: "Ами много е болен, 50 000 марки."
Ето това младо момче Златко-Златистия, който получи 12-годишна присъда за убийство, е толкова болен, че ако ставаше въпрос за обикновен човек, той или щеше да е прегърнал букета, или да се влачи само с инвалидна количка. Вместо това Златистия тича като кошута из големите снежни полета и с полупарализиран десен крак, с тежка дископатия, с болестта на Шойерман и мно-о-го страдащ от синдрома на Браун успя да се измъкне от тежката блокада на кюстендилските полицаи с бърз спринт на финалната права. При това в пресечена местност и в тежки зимни условия.
Но думата не е за Златистия. Иде реч за онези вещи лица, които се кълнат в съда, че ще "говорят истината, истината и само истината". За лекарите, които издават медицински експертизи, с които вещи адвокати и "доверчиви" съдии вадят от затвора доказани бандити и ги пускат на свобода. Ако това не е корупция, здраве му кажи.
Май е крайно време съдът да потърси отговорност на подобни вещи лица, защото те не само мамят правосъдието, получават пари, без да издават касови бележки, както би казал Муравей, повишават криминогенната обстановка... Ех, къде е Филчев с неговото кроше! П.П.
И не на последно място бракониерстват и унищожават фауната на държавата, основно рогат дивеч... Зееви влиза в "Мобилтел"
Чорни ще продаде част от акциите си срещу плащане в кеш и суапова схема
Руският бизнесмен Майкъл Чорни е на път да продаде на израелската компания "Зееви груп" част от акциите на "Мобилтел", съобщи отлично осведомен източник от правителствените среди. Договорът се очаква да бъде подписан не по-рано от края на идната седмица. "Зееви" ще плати отчасти в брой и отчасти по суапова схема, при която ще прехвърли на Чорни свое имущество в чужбина. Знае се само, че става дума за бизнес извън Израел и извън България.
Информацията, която шефовете на "Мобилтел" засега предпочитат да разпространяват, е, че няма да има сделка и избран купувач преди 15 февруари. След тази дата се очаква да бъдат готови одитът на компанията и нейната нова оценка, поръчани от собствениците на дружеството на международна консултантска компания.
Собствениците на "Мобилтел" търсят купувач на дружеството приблизително от година. Според запознати продажбата на мобилния оператор е била инициирана от управляващите с цел телекомуникационният бранш в България най-сетне да бъде изваден на светло и в него повече да не участват капитали с неясен произход.
Другото възможно обяснение защо се продава "Мобилтел" е, че наближава моментът, в който ще се появи втори GSM-оператор (заедно със сделката за БТК или в отделен конкурс за оператор) и дружеството ще загуби благоприятното си положение на монополист. Именно то позволяваше "Мобилтел" да печели, без да прави значими инвестиции в GSM-мрежата.
Запознати твърдят, че не е изключено евентуалното прекратяване на преговорите за БТК да е едно от условията, от които зависи ще има ли сделка за "Мобилтел". Ако това стане, започването на нова процедура за приватизация и на преговори с нови кандидат-купувачи вероятно ще отнеме около година. С толкова вероятно ще се отложи и появата на втори GSM-оператор. Очакванията, че монополът на "Мобилтел" ще продължи, са от голямо значение, защото могат да убедят купувача да сключи сделката или допълнително да повишат цената на пакета.
Детайлите по сделката за "Мобилтел" на практика остават неизвестни. Предполага се, че по някои точки преговорите със "Зееви груп" все още продължават. Версиите за това какъв пакет акции от мобилния оператор се продават например се разминават доста. Източници, близки до купувача, твърдят, че става дума за контролен пакет от поне 51%. Аргументът е, че Гад Зееви, собственикът на 100% от "Зееви груп", никога не купува бизнес, върху който не притежава контрол.
В правителствените среди обаче се споменават вариантите за продажбата на 30 или 40%. Информацията, която разпространяват адвокатите и шефовете на самия "Мобилтел", е за пакет от 30%. Това се вписва в схемата, която в края на миналата година висш правителствен служител неофициално съобщи пред "Капитал" - че вероятно засега ще бъде продаден миноритарен пакет от акциите на "Мобилтел", за да се промени поне отчасти лошият имидж на компанията, свързан с навлизането на капиталите на Чорни. Идеята била по-късно да бъдат продадени още акции на "Мобилтел" чрез публично предлагане на чужди борси.
Според отлично осведомен източник заинтересована чуждестранна компания е оценила 100% от капитала на "Мобилтел" на около 800 млн. долара. Наблюдатели в сектора на телекомуникациите смятат, че това е най-високата възможна цена за дружеството, затова сега е най-подходящият момент за продажба. За сравнение, когато стартираха преговорите с потенциалните купувачи в началото на 1999 г., "Мобилтел" беше обявил цена от 300-350 млн. долара за контролен или по-голям пакет от дружеството при параметри 150 хил. абонати и около 18 млн. марки месечни приходи.
Добрата цена в момента е следствие от отлагането на приватизацията на БТК, в пакет с даването на втори GSM-лиценз. Сред управляващите кръгове полуофициално се говори, че от началото на приватизационната процедура за БТК собствениците на "Мобилтел" чрез представители на правителството всячески са лобирали против успешната приватизация. Причината е, че навлизането на конкурент неминуемо ще влоши финансовите резултати на GSM-оператора.
Най-голямата неизвестна около "Мобилтел" са съмненията, че част от добрите финансови показатели се дължат на изкуствено създаден трафик през БТК (т.нар. крадене на трафик). Това е изключително трудно доказуемо и още по-трудно наказуемо престъпление, но разработките на спецслужбите напоследък загатнаха колко сериозен е проблемът. Ако хипотезите са верни, добрите финансови резултати на "Мобилтел" могат да се дължат именно на фиктивен трафик. Формалното обяснение за високите приходи на дружеството може да бъде миналогодишната политика на "Мобилтел" на преференциални оферти, която доведе до увеличаване на броя на абонатите.
"Зееви груп" е позната в България като купувач на авиокомпания "Балкан". Израелската компания се спрягаше като потенциален купувач на Нова телевизия, освен това беше заявила и интерес да участва и в конкурса за частна национална телевизия, но така и не подаде оферта. Според официалната информация, която Агенцията за приватизация даде преди няколко месеца, "Зееви груп" има изключително разностранна дейност - занимава се с енергетика, строителство и проектиране, информационни технологии, логистика, търговия, управлява две петролни рафинерии и 300 газови станции в САЩ, участва в строежа на електростанции, търговски центрове, летища, а освен това притежава телевизионен канал и радиостанция в Израел.
Освен "Зееви груп" до декември миналата година още трима кандидат-купувачи преговаряха за покупка на акции от "Мобилтел" - испанският телеком "Телефоника", "Лоджик инвест", (британски инвестиционен фонд, който в случая участва заедно с GSM-оператора "Миликом", част от холдинга "Киневик груп") и "Дойче телеком". По неофициална информация, разпространена от шефовете на "Мобилтел" в деловите среди, впоследствие интерес са проявили още един международен инвестиционен фонд, както и британският телекомуникационен гигант "Водафон" (Vodafone).
Накратко
Според Главна данъчна дирекция лекарите, упражняващи индивидуална медицинска практика, не са задължени да използват фискален касов апарат, за да отчитат оборотите от предлаганите услуги. До този извод са стигнали експертите на Главна данъчна дирекция, тъй като съществуващото данъчно законодателство не задължавало тези лекари да се регистрират по Търговския закон и те попадали в категорията на свободните професии. При тези условия те ще трябва да издават касова бележка от кочан. В случай че лекарите се регистрират по Търговския закон, те ще са длъжни да използват касов апарат, уточняват данъчните.
Концернът "Даймлер - Крайслер" иска да открие представителство в България, съобщи пресцентърът на Министерството на икономиката след среща на вицепремиера Петър Жотев с Урсула Зайлер-Албринг, посланик на Германия у нас. Според нея навлизането на концерна ще е политически сигнал и за други големи инвеститори. Зайлер-Албринг освен това заявила, че се надява скоро да приключи проверката по сделката на "Балканфарма" (с мажоритарен собственик Дойчебанк) за фармацевтичните заводи, така че немската банка да запази добрия си имидж в България.
Правителството издаде разрешение на американската компания "Аншутц оувърсийз корпорейшън" за търсене и проучване на нефт и газ в територията "Блок А-Ловеч". Фирмата е избрана чрез конкурс. Срокът на разрешението е три години. "Аншутц оувърсийз" трябва да плаща на държавата по 30 лв. годишно за всеки квадратен метър площ, който проучва, а освен това да инвестира в работна програма на стойност поне 1.5 млн. долара.
Изпълнителната агенция за връзки с българските общности извън страната, досега подчинена на министъра на външните работи, се преобразува в държавна агенция към Министерския съвет. Това реши правителството с аргумента, че "дейността й по административно обслужване на връзките с българите в чужбина не позволява издръжка от собствена дейност". Предстои министърът без портфейл Александър Праматарски да предложи шеф на агенцията и проект на устройствен правилник.
Правителството гласува да отпусне на Главното управление на пътищата заем за финансиране на проекта "Транзитни пътища III" в размер на 60 млн. ЕКЮ. Парите не са от държавния бюджет, а са отпуснати на правителството по силата на споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Проектът предвижда доизграждане и рехабилитация на около 600 км първокласни пътища и магистрали, както и ремонт на част от виадуктите по автомагистрали "Тракия" и "Хемус". Общото финансиране, предвидено за изпълнението на проекта, е 133 млн. ЕКЮ. Извън заема от ЕИБ 30 млн. ЕКЮ трябва да дойдат по предприсъединителната програма за инфраструктурни проекти ISPA, а 43 млн. ЕКЮ - да бъдат собствени средства на българската държава.
Министерският съвет определи "Лесопласт" ООД за концесионер на минералната вода от находище "Вонеща вода" край Велико Търново. Срокът на концесията е 25 години, минималният ангажимент за инвестиции на концесионера е 542 600 долара.
Новата стара оферта на KPN/OTE за БТК
Кандидат-купувачите на БТК - холандско-гръцкият консорциум KPN/OTE, обявиха, че имат нова оферта за покупката на националния телеком. Според оптимистичното съобщение за пресата тя предвижда българската държава да получи до 225 млн. долара над досегашното предложение на кандидатите. На практика обаче не става дума за повишаване на цената, а само за отстъпки от някои от досегашните искания на KPN и ОТЕ. "Досега офертата беше нагла, сега стана прилична и съобразена с практиката на водене на преговори по света. Но това не значи, че е нова", коментира неофициално пред "Капитал" източник, близък до работната група.
В подобрената оферта KPN и ОТЕ се отказват от искането си да имат монопол върху международния пренос на данни и Интернет-услугите. Тоест те вече са склонни да допуснат кабелните оператори да доставят Интернет. Кандидатите освен това приемат, че държавата ще получи полагащия й се по закон дивидент в размер до 30% от печалбата на БТК за миналата година, докато в предишния вариант се предвиждаше държавата въобще да не получи дивидент. Сега според офертата купувачите са съгласни на максимална стойност на дивидента до 30 млн. лв. Другото подобрение, обявено като новост, е, че държавата ще получи 10 млн. долара премия под формата на акции при предвиденото увеличение на капитала с бъдещите инвестиции на кандидатите. Ангажиментът за инвестиции е общо 150 млн. долара, от тях със 75 млн. долара ще бъде увеличен под условие капиталът на БТК, а други 75 млн. долара ще бъдат корпоративен заем от купувачите за БТК с възможност да бъде конвертиран в акции. Кандидатите отказаха да съобщят емисионната стойност на новите акции, както и цената, по която ще ги придобият. Те само поясниха, че от увеличението ще подарят на държавата акции на стойност 10 млн. долара. Третото допълнение е, че ще има схема на подялба на печалбата между държавата и купувачите при евентуално публично предлагане на акции на БТК. В офертата е записана максимална сума от 200 млн. долара, която да получи държавата при реализиране на тази схема.
Въпреки гръмките думи, че "по-добра оферта не би могло да има", KPN и OTE продължават да нямат особено значими шансове да сключат сделката. Неблагоприятното за тях е, че внесоха офертата си в момент, когато доста нови сериозни кандидати за БТК оказват натиск досегашните преговори да се прекратят. Преди две седмици стана ясно, че испанската компания "Телефоника" е подновила интереса си. Наскоро изтече и новината, че Austrian Tellecom (в нея 25% са собственост на Itallian Telecom) ще наддава за БТК на мястото на американската компания GTE в сформирания миналото лято "Телеком България консорциум". В него участваха още британският инвестиционен фонд "Лоджик инвест", австрийският инвестиционен фонд EPIC и WTD. GTE се оттегля заради промяна в стратегията в резултат на скорошното сливане с Bell Atlantic.
МВФ: Отлагаме разделянето на НЕК
Фондът иска силна регулаторна комисия и ясни правила
Реалното преструктуриране на енергетиката се отлага, докато не се приемат най-важните подзаконови документи, става ясно от меморандума, който подписа правителството с МВФ. Юридическото разделяне на Националната електрическа компания не може да започне, докато не е прието вторичното законодателство, е становището на МВФ. "Няма да продължим с разделянето, докато не бъде налице адекватна регулаторна рамка", е записано в меморандума. С тази позиция МВФ показва, че не одобрява самодейните изпълнения на "отличника" Шиляшки и държи преструктурирането да става по естествения и логичен от икономическа и юридическа гледна точка ред - първо да се подготвят правната рамка и ценовите регулации, след това електрокомпанията да се раздели на юридически самостоятелни дружества за производство, пренос и дистрибуция и накрая да се пристъпи към приватизацията на тези дружества.
Не е случайно, че експертите на МВФ наблягат специално на значението на Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Консултантите на фонда и Световната банка защитаваха идеята това да бъде независим регулаторен орган, който да има съответното влияние и независимост - и институционална, и финансова - за да взима решенията по цените или за лицензиране и издаване на разрешения за енергийни обекти и дейности на базата на професионални оценки, а не под диктовката на конюнктурни и политически интереси. Именно тук е най-голямото изкривяване на реформата в енергетиката.
Комисията беше създадена в началото на есента на миналата година към Министерския съвет и оттогава се държи умишлено в пълна финансова и кадрова безпомощност. Наивно е да се очаква, че шест специалисти ще бъдат в състояние с гол ентусиазъм, без необходимата техника и с минимални парични средства (с които се опитват да привлекат някой и друг компетентен консултант) да подготвят за няколко месеца дългия списък от подзаконови актове (над 22). На всичко отгоре в края на миналата година при промените в правителството комисията остана и без началник. В момента функциите й са иззети почти напълно от председателя на агенцията по енергетика Иван Шиляшки.
"Ние ще подсилим независимата регулаторна комисия, за да осигурим добре функциониращ пазар на енергия. Тази комисия беше основана през септември 1999 г., но все още не функционира напълно. До края на март 2000 г. ще дефинираме ясно функциите на комисията и механизма за финансиране на дейността й, ще осигурим бюджетни средства, за да й предоставим възможност да изпълнява същинските си функции, докато заработи нов постоянен механизъм за финансиране, и ще търсим взаимни спогодби с опитни регулаторни агенции от Западна Европа", е записано в меморандума с МВФ. В матрицата е посочено, че до април в парламента трябва да се внесат поправки на енергийния закон, с които да се създадат правила за бъдещо финансиране на регулаторната комисия, основно от лицензионни такси и глоби вместо от бюджетни трансфери.
"След счетоводното разделяне на дейностите за добив, пренос и дистрибуция всички технологични предпоставки за юридическото разделяне на НЕК са налице. Но поради по-дългото от предвиденото време, което е необходимо за подготовката на вторичното законодателство, решихме да отложим юридическото разделяне за втората половина на 2000 г.", се подчертава в меморандума.
Предвидено е да продължи поскъпването на тока, така че цените да покриват голяма част от провежданата инвестиционна програма и печалбата за частните инвеститори. До 1 юли 2001 г. цените на тока за населението и за индустрията трябва да се изравнят и да достигнат 4 цента на квтч. В момента цената за индустрията почти достига тази стойност, но токът за населението е под 3.5 цента на квтч.
В тригодишния план за действие беше предвидено дистрибуторските дружества да се отделят юридически до края на 1999 г., в новата матрица този срок се удължава до юни 2000 г. За отделянето на преносното предприятие (т.нар. единствен купувач) срокът си остава предишният - юни 2000 г. В тригодишния план беше предвидено 7-те дистрибуторски компании да се пуснат за приватизация до края на 1999 г. Според новата матрица към раздържавяване ще се пристъпи след доизясняване на регулаторната рамка и юридическото отделяне на 7-те дружества. Според Шиляшки възможността за енергиен холдинг е отпаднала.
В матрицата има няколко нови момента, които касаят правилата за създаването на бъдещия енергиен пазар. Предвижда се да се съгласуват с МС най-важните части от енергийното законодателство - общите условия на договорите за продажба на електричество, топлинна енергия и природен газ, разрешителните и лицензионни режими, правилата за регулация на цените, включително цените, които ще се плащат на производителите и на дистрибуторските компании. Проектите на тези най-важни подзаконови актове трябва да се внесат за съгласуване в МС до края на март. Правителството трябва да ги утвърди до 15 април.
От средата на тази година, когато се предвижда да започне разделянето на НЕК, до 1 юни 2001 г. ще има преходен период, през който новите връзки и ценовият механизъм ще се тестват в условията на фиксирани цени на тока. Ако системата не покаже съществени дефекти, от 1 юли 2001 г. цената на тока ще се либерализира и ще се определя от пазара. От този момент ДКЕР ще започне да изпълнява ефективно ролята на държавен регулатор при ценообразуването. Централите ще защитават формираните от тях цени пред комисията, която ще определя дали цените на отделните производители отговарят на правилата за ценообразуване, дали се спазва изискването за работа при минимални разходи, ефективна ли е дейността им и т.н. Тогава ще трябва да се покажат и всички договори за смесени фирми с централите от "Марица-изток", които също трябва да докажат икономическата ефективност на проектите и да защитят записаните в договорите цени. По мнението на експерти тези договори трябва да се разсекретят още това лято - регулаторната комисия не може да вземе решение дали да се даде лиценз на дружествата, ако не е в състояние да направи оценка за икономическата ефективност на проекта и влиянието му върху цените на електричеството.
До 15 април т.г. ДКЕР и Световната банка трябва да съгласуват механизъм за мониторинг от регулаторната комисия върху НЕК. Мониторингът ще се извършва чрез Агенцията по енергетика, доколкото тя се явява собственик на електрокомпанията. Наблюдението трябва да гарантира, че договорните връзки и цените, които се определят от единствения купувач (електропреносната компания НЕК), ще бъдат в синхрон с приетите подзаконови актове за времето на преходния период до 1 юни 2001 г. Презумпцията е, че при непрекъснатото наблюдение НЕК ще бъде принудена да се подчинява на правилата на регулаторната комисия.
Прегледът на останалите направления на енергетиката не показва съществен напредък. Практически нищо не е направено за оздравяването на въгледобива. Девет рудника и участъка са обявени за ликвидация и ще се предложат за продажба на частни инвеститори. В същото време въгледобивът продължава да работи с много високи разходи и НЕК продължава да субсидира мините, като купува скъпите им въглища. Разходите на мини "Бобовдол" например са над 60 долара на тон условно гориво, НЕК ги изкупува по 52 долара на тон. В същото време международните цени на въглищата от доста време се задържаха под 35 долара на тон условно гориво с доставката до пристанище Варна. Въгледобивът има големи задължения към НОИ - около 45 млн. лв. Според Иван Шиляшки е постигнато споразумение с МВФ те да бъдат отписани и най-вероятно ще се покрият от бюджета. С МВФ е договорено също 2/3 от бюджетните субсидии за топлофикациите да се дадат още сега, до края на отоплителния сезон. До края на март МС трябва да одобри нов план за оздравяване и преструктуриране на топлофикациите. Според сегашния тригодишен план субсидиите за топлофикационните дружества трябваше да спрат от средата на тази година и да се определят регионални цени на парното. Явно е, че този проект ще се отложи, с колко - ще стане ясно от новия план. Шиляшки съобщи, че субсидиите за топлофикациите ще продължат и през 2001 г., но ще бъдат насочени главно за инвестиции.
Shell няма намерения да продава бизнеса си в България
Едриан Лоудер, президент на "Shell Петролни продукти Европа", пред в. "Капитал"
- Когато посетих България през 1995 г. Shell беше пьрвата международна петролна компания, поела предизвикателството да инвестира в България. Сега пред България стоят повече възможности след започването на диалога с ЕС, който дава допълнителна увереност на чуждите инвеститори и задължава българското правителство да ускори промените, за да може да осъществи процеса на хармонизация. Налице са много положителни тенденции като приватизацията на петролния сектор и либерализацията на пазара на течни горива - неща, които през 1995 попадаха в сферата на добрите желания.
- Основно правило в нашата дейност е поставянето на клиента на първо място. 1999 беше година на много постижения и дейности в услуга на клиента, доказани от нашите резултати. Въведохме 24-часова услуга. Миналата година консултативният съвет на Международната агенция за инвестиции награди Shell с наградата "Най-добър чужд инвеститор за 1998 г.". До 1998 г. инвестициите на Shell вьзлизат на над 78 млн USD, от които 34 млн. са инвестирани през 1998 г. Shell инвестира в развитието на мрежа от бензиностанции с първокласно обслужване в цяла България. В момента те са 68. За периода 1995 - 2000 г. Shell доказа и дългосрочните си планове, и своята ангажираност със страната чрез поглъщането на Amoco и договора за структурно сътрудничество с местната частна компания за петрол "Литекс". Голяма част от нашата инвестиция (14 млн USD) беше насочена за опазването на околната среда в комплексите на Shell и за оборудване, което остава скрито за нашите клиенти, но осигурява тяхната безопасност и сигурност при посещението на тези места.
- Shell няма планове да оттегли инвестициите си от България и да продаде бизнеса си на други компании. Засега се радваме на добри отношения с "ЛУКойл" в качеството му на нов собственик на рафинерията Нефтохим. Представителите на "ЛУКойл" с готовност участват при решаването на ежедневните бизнеспроблеми.
Що се отнася до бъдещата им роля на участници в пазара на дребно, ние приветстваме бъдещата им дейност, тъй като конкуренцията е полезна за бизнеса, стимулира развитието и подобрява нивото на обслужване.
- Нашите очаквания са свързани с премахването на бюрократичните бариери и влизането в сила на правилата на пазара. Очакваме, че промените ще създадат адекватни условия за конкуренция на основните играчи на българския пазар на горива, а също и че пазарното определяне на цените ще стане практика. Пазарът на горива ще се развие и ще има повече конкуренция (например независими комплекси ще се присъединят към международни марки вследствие на конкуренцията). Друга положителна тенденция ще бъде пълното фискализиране на пазара на дребно, което ще спре процеса на избягване на ДДС. И не на последно място очакваме, че най-голямата рафинерия в региона "ЛУКойл - Нефтохим" ще създаде основен модел за стандарт на безопасност под ръководството на "ЛУКойл".
- Присъствието на Shell в Централна и Източна Европа е главно в търговията на дребно, въпреки че компанията има и търговски и дългосрочни интереси. Shell е единствената компания за петрол, която присъства във всички страни на региона. Компанията притежава 840 комплекса в Централна и Източна Европа в мрежа от 10 страни - Унгария, Чехия, Полша, България, Румъния, Словакия, Русия, Литва, Латвия и Естония.
Shell вече показа дългосрочния си интерес в тези страни чрез инвестиции за около половин милиард долара за последните 5 години. Смятам, че по този начин компанията разширява възможностите за бъдещо развитие на страните от Централна и Източна Европа. Както вече споменах, ние се ръководим от нуждите на нашите клиенти и от стремежа ни да бъдем техният главен избор. И с гордост можем да кажем, че на повечето от пазарите в тези страни Shell са постигнали това.
Договаряме график за изплащането на либийския дълг
До средата на годината ще бъде изготвен график за изплащане на либийския дълг към България. Това бе съобщено след заседанието на МС в четвъртък, на което правителството одобри резултатите от 21-та сесия на междуправителствената българско-либийска комисия. Сформирана е постоянна смесена финансова подкомисия. Тя ще уточнява сумите, ще издирва, проучва, придвижва и потвърждава документите по тях. До края на март подкомисията трябва да изготви доклад. Положителен прецедент е уточняването на вземанията и задълженията на българските инженерингови предприятия, както и сумата по дългосрочната спогодба от 8 април 1984 г. Над 610 000 либийски динара (конвертируеми) е вземането от българско-либийското смесено дружество "Либутко"(49% участие на СО МАТ). "Агрокомплект" АД има да получава общо над 1.902 млн. динара (конвертируеми), а над 4 млн. динара са дълговете към "Булгаргеомин". Авиокомпания "Балкан" има вземания от либийските авиолинии и нефтената компания BREGA на обща стойност около 1.050 млн. долара. Около 1.230 динара е вземането на "Енергоимпекс", около 450 000 динара - на "Техноимпортекспорт", 662 471 динара - на "Техноекспорт - Булгарпроже". Близо 89 млн. долара има да получава "Кинтекс". Най-големи са задълженията на либийски организации към "Техноекспортстрой". Според справките към протокола от смесената комисия се вижда, че нашето предприятие има вземания по перфектни документи за извършване на разплащане чрез нефт, което е преустановено от 1994 г. и надхвърля 66.835 млн. динара. Вземането е потвърдено от Либийската нефтена компания. Освен това "Техноекспортстрой" има да получава още 36.4 млн. динара за извършени работи за Либийската нефтена компания и над 17.536 млн. динара за извършени от него дейности за Министерството на здравеопазването и социалното осигуряване.
Двете страни подписаха спогодба за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. До юли представители на българската и либийската страна ще се срещнат в Триполи, за да парафират спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.
В областта на търговията и туризма е подписана търговска спогодба и са разменени експортни списъци на стоки, машини и оборудване за различни проекти. Българската страна е изразила готовност да участва в изграждането на железопътната система на Либия и ремонта на пристанища и пристанищни съоръжения, както и в строителството и ремонта на кораби в нашите пристанища.
За шапката на каубоя и куража в дипломацията
Костов прие на "Раковски" 134 Хашим Тачи и Арбен Джафери, но новината се обърна в скандал
Нали си спомняте как е в класическия уестърн? Когато храбрият каубой иска да заблуди противника, закача шапката си на един от пистолетите си и леко я подава от скривалището. Съответно фалшивата цел е надупчена, но каубоят по живо, по здраво се измъква.
Този мизансцен, оцветен в най-драматични краски, преживя председателят на парламентарната Комисия по външна политика Асен Агов от момента, в който излезе от срещата с Хашим Тачи (бивш функционер от АОК, сега лидер на Партията на демократичния прогрес и зам.-председател на Временния съвет на Косово) и произнесе: "Позицията ни еволюира - ако сме демократи, трябва да ги оставим сами (косоварите) да решат своето бъдеще."
Първи залп: Промяна на българската позиция. България се обяви за независимост на Косово. Дипломатически гаф. Българските власти легитимираха терорист. Опасност от Велика Албания и т.н.
Тук нервите на някои участници в срещата не издържаха и Агов получи изстрели по шапката си оттам, откъдето не би трябвало да очаква. Васил Гоцев тръгна да артикулира колко непроменена е позицията на България. По-добре щеше да направи, ако по-сносно беше обяснил присъствието на зам. външния министър Марин Райков на срещата, определена като партийна. Както се полага, и Надежда Михайлова преповтори известната дефиниция за ненакърнимост на границите. Но междувременно нервите на министър-председателя Иван Костов не издържаха и той пусна силен словесен рикошет - нарече случилото се ни повече, ни по-малко "активно мероприятие на сръбските тайни служби".
За да бъде кресчендото доведено до абсурд, представителят на БСП Георги Пирински с реториката от дебата за даването на коридорите поиска от трибуната на парламента спешно заседание на две парламентарни комисии, обяснение от министър-председателя и оставката на Агов.
Целият фарс не може да бъде изчерпан. Но откъснем ли поглед от него, ще забележим и други неща.
Колкото и да не им се иска, българските политици трябва да решат най-после каква политика ще водят на Балканите - краткосрочна, колкото до края на собствения им мандат, или дългосрочна, от която партията най-вероятно ще инкасира загуба на избиратели, но страната ще получи дивиденти, макар и когато начело ще стои следващ екип.
Макар желанието му да беше друго, маниерът, по който Костов на срещата в Хисаря предложи да бъде отменено югоембаргото, носеше белезите на импровизация. И резултатът e нулева подкрепа към иначе полезно за всички решение, което при това предстои под някаква гъвкава форма да бъде взето.
Новината за българското предложение не беше отиграна в наша полза и в Белград, макар че си беше за акламиране.
"Дебатът", който вече седмица продължава да опакова срещата с Хашим Тачи и Арбен Джафери на "Раковски" 134, трябва да подскаже на управляващите, че ако имат амбиция да се включат като самостойни играчи в голямото раздаване на Балканите, трябва да разполагат с ресурса и куража да изиграят докрай поне картите, които имат. Но това е в случай, че избират
В момента статутът на Косово е протекторат на НАТО и ООН, макар че според резолюцията на Съвета за сигурност е малко по-различно - значителна автономия в рамките на Югославия. Но дори сръбската опозиция на порции преглъща истината, че въпросът за "независимостта" на Косово от гледна точка на Прищина вече не съществува. Тя вече се е случила, а от подробности като формата на суверенитета никой албанец в момента не се интересува, още по-малко силен лидер с бъдеще като Хашим Тачи. Албанците са убедени, че все едно някога и независимостта ще се уреди и е въпрос само на време и обстоятелства това да стане по-скоро от очакваното. Също както са сигурни, че няма начин сръбската полиция и войска някога да се върнат в Косово.
Засега решението е формалният суверен на Косово да бъде "международната" общност. За разлика от т.нар. мандатни територии, които на времето обединените народи са давали на Франция и Англия, сега наистина хиляди международни бюрократи или управляващи ще бъдат в Косово през обозримото бъдеще. За местните политици това положение също е много удобно. Защото означава ангажименти - финансови или инвестиционни. За международната бюрокрация пък мястото е чудесно за получаване на стартова позиция в кариерата, доработване до пенсия и т.н. И като че ли има всички изгледи симбиозата да продължи дълго.
Колкото и да им се иска на албанците, никой няма да започне да решава официално независимостта на Косово, преди да бъде решен въпросът за властта в Белград. Но ако процесът там се забави до точката на саморазпадането на Югославия, възможно е "неочаквано" независимостта на Косово да излезе на дневен ред. Във Вашингтон, изглежда, имат собствени дългосрочни планове по темата. Още през ноември на въпроса на "Капитал" реалистична ли е перспективата Косово да остане в Югославия Кристофър Хил, специален съветник по външната политика на президента Клинтън, отговори така: "Реалистично е да не се дискутира сега какво ще стане в бъдеще. Знаем, че окончателният статут на Косово трябва да се разреши чрез някакъв процес, знаем, че този процес трябва да включи хората от Косово, но и хората от региона, защото няма смисъл да се създава нещо, ако то не може да се справи със средата, в която се намира. Не е реалистично да се разрешава сега въпросът за статута, преди да са изградени демократични и икономически институции, които да ликвидират корените на вътрешна нестабилност в Косово."
Тази седмица Януш Бугайски, директор на направление "Източна Европа" в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, каза специално за "Капитал": "Съседните на Косово страни трябва да приемат реалността такава, каквато е след намесата на НАТО на Балканите. Става все по-ясно, че югославската федерация преминава през последните етапи на разпадане и че три нови независими държави ще бъдат създадени до края на годината - Сърбия, Черна гора и Косово.
Дори Гърция и Македония осъзнаха тези факти и търсят начини да се справят с новата ситуация с успех. Ето защо е наложително българското правителство да установи връзки на сътрудничество с новите лидери на Балканите, като по този начин постави основата на сигурни и стабилни международни отношения."
Сходно е и мнението на Джон Хълсман, старши анализатор по европейска политика във фондацията "Херитидж": "Признаването на независимостта на Косово от съседните страни е всъщност признаване на неизбежното. Гърция например отчита факта, че американската и европейската политика доведоха до реална независимост. Косово вече има собствена полиция, валута, банки. Мисля, че балканските страни осъзнават, че признаването на Косово е следващото събитие на Балканите."
И докато анализаторите подготвят общественото мнение в момента, южно от Урушевач се строи военновъздушна база, за която се говори, че е възможно да стане едва ли не най-голямата американска база в Европа. На обекта работят няколко хиляди души. Едновременно се изграждат основите на нещо съвсем различно от досегашното Косово - армия, полиция, банкова, данъчна и съдебна система, телекомуникации, телевизия, образование... Всички компоненти на една нова държава, която няма нищо общо с Югославия на Милошевич. Отделен въпрос е дали и кога прекрасният западен модел ще бъде наситен с демократично съдържание.
Затова тази седмица темата за независимостта на Косово и "ролята на София" за постигането му не развълнува особено медиите в Прищина за разлика от софийските. Тук са наясно, че не София дава тон на музиката, макар че би могла да подскаже как да бъде избран верният тон.
Това е амбициозна и доста трудна мисия. Исторически погледнато краткосрочното планиране и колебанието в българската външна политика не е отсега. Винаги сме се помайвали, докато видим накъде ще задуха вятърът или кой ще даде повече. Последният пример беше миналата пролет, когато НАТО хвърли първите бомби над Косово.
На Балканите никога не е имало полза от летаргия, а сега няма и време. След Косово Черна гора е една от най-горещите теми, които вече застават на дневен ред. Има ли например България позиция, ако Черна гора още през май направи референдум за независимост? Може би този път в София трябва да пристигне Мило Джуканович, да стане скандал и да формулираме нещо извън стандартното. Или пак, като пукне топчето, ще му мислим.
Нашето общество е отглеждано с такива мудни рефлекси, че му е трудно да възприема реалностите наведнъж. Затова, изглежда, от време на време трябва някой да го шокира - не само за да събуди реакциите му, но за да започне да свиква с идеи, които довчера са били ерес. По тази терапия може да се освободим от страховете и фикциите. Идеята за независимо Косово може да не отговаря в пълна степен на българските национални интереси, каквито си ги представяхме досега. Същото може да си мислят и съседите македонци. Но ако режимът в Белград се закрепи неизвестно докога - тогава?
Ако и Костов иска да води "превантивна дипломация", ако иска да защити по-широко интересите на България, е добре, че разговаря с Хашим Тачи и Арбен Джафери. Но следващите, които трябва да покани в София, са техните опоненти.
Тогава няма да има каубойски екшън и шапките на играчите ще останат на главите им.
Кабинетът подготви облекчаването на режимите
Вицепремиерът Жотев назова проблема с истинското му име, остава само да го реши
Над 40 лицензионни, разрешителни и регистрационни режими ще бъдат отменени, а други близо 150 - облекчени. Това предвижда докладът на работната група, ръководена от вицепремиера Жотев по анализа на режимите, който Министерският съвет прие миналата седмица. Документът е обнадеждаващ пример за готовността на вицепремиера Жотев да идентифицира проблемите и да ги назовава с истинските им имена. Проблемът е дали личните интереси на лицата, които се облагодетелстват от съществуващите режими, няма да опорочат добрите намерения, ограничавайки при окончателното утвърждаване отменените режими до символичен брой, и то по-незначителните.
А иначе броят на отменените режими би трябвало да достигне и 50, ако се вземат предвид и предложенията на министри по време на правителственото заседание за допълнително премахване на сегашните административни бариери. Ако предложението се приеме и особено ако се допълни в рамките на разумното, това ще бъде една от най-осезаемите стъпки на кабината за облекчаване на административното бреме за фирмите, премахване на една от предпоставките за корупция и отваряне на по-широки територии за свободна конкуренция.
Основните изводи от работата на групата са, че често се въвеждат режими без законово основание или в противоречие със законите, на чиято основа са въведени; че изискванията за лицензиране се формулират неясно и позволяват субективно тълкуване; че множество международни споразумения (например за данъчни облекчения) остават непубликувани; че понякога едно и също ведомство определя условията за лицензи и същевременно провежда процедурата, и че при приватизацията е възможно монополни права, установени със закон, да бъдат прехвърлени на частни субекти.
През следващите месеци работната група ще продължи да обсъжда близо 330 режима, свързани с предприемаческата дейност. Очаква се правителството до 31 март да вземе окончателното решение кои режими да бъдат променени или изменени. До 15 март финансовият министър Муравей Радев трябва да представи в правителството анализ за размера на таксите по различните режими и за възможностите да бъдат намалени, без това да се отрази съществено на приходите в бюджета. До края на февруари Министерството на външните работи, от своя страна, трябва да внесе списък на необнародваните международни споразумения, които имат отношение към режимите.
Повечето режими, които работната група е предложила да бъдат отменени или облекчени, са в отраслите от структурата на Министерството на икономиката. Например предвижда се лицензионният режим за производство на компактдискове да се отмени след края на 2000 г., като дотогава се засили граничният контрол в съответствие със Закона за авторското право. Лицензионният режим за търговия със скрап се предвижда да бъде заменен с облекчен разрешителен режим и да отпаднат различните видове лицензи, които се прилагат в тази област сега - пълен и частичен. Вместо тях ще се издава безсрочно разрешително за всички видове дейности, а за издадените разрешителни се предвижда да се създаде общодостъпен регистър.
Твърде малко облекчения обаче са планирани за административните процедури в правомощията на Министерството на транспорта и далекосъобщенията, както и на финансовото министерство. Последното дори е предвидило едно-единствено облекчение - разрешителният режим за възстановяване на ДДС на чужди физически лица да стане регистрационен. Препоръката за всички останали данъчни и митнически режими е да останат непроменени. За действащите режими в далекосъобщенията и енергетиката работната група не е дала никакви предложения защото е преценила, че там облекченията на административните процедури трябва да бъдат въз основа на политическо решение.
Турската сделка блокира включването ни в енергосистемата на Европа
UCPTE не допуска схема, при която се дава достъп на Турция до общата енергийна мрежа
Дългосрочният експортен договор с Анкара е пречка пред включването на България към UCPTE (енергийната система на Западна и Централна Европа, която обединява националните енергийни системи), стана ясно през изминалата седмица. Преди година премиерът Иван Костов и бившият турски министър-председател Месут Йълмаз подписаха споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката, според което нашата електрокомпания ще изнася за Турция през следващите 10 години по 4 млрд. квтч годишно. "Сделката на века", както премиерът Иван Костов нарече договора за износ на електричество в Турция, прави невъзможно присъединяването ни към евросистемата, личи от кореспонденцията между UCPTE, Националната електрическа компания и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.
Според шефа на агенцията по енергетика Иван Шиляшки такъв проблем няма. "В споразумението с Турция сме записали, че то ще се изпълнява по начин, който да не противоречи на изискванията за присъединяване към UCPTE. Ние ще изнасяме електроенергията "на остров". Когато се работи при режим "на остров", нашата система не се свързва с турската и не влизаме в противоречие с изискванията на UCPTE", обясни Шиляшки. Оказва се обаче, че в Брюксел не мислят така. Според евроенергетиците износът на електричество "на остров" не изолира влиянието на турската енергийна система.
За да влезе в UCPTE, българската енергийна система трябва да отговаря на определени условия. Най-важно е изискването за надеждност. UCPTE по дефиниция не присъединява системи, чиито технически характеристики (за честота, мощност и напрежение) не отговарят на евроизискванията или нямат достатъчно резерв, който да покрива енергийните нужди, ако се наложи спиране на някои мощности поради авария или друга причина, а също и системи с дефицит на електроенергия. За да бъде включена една енергийна система към общоевропейската е необходима дълга подготовка и този процес се контролира непрекъснато от специална комисия на UCPTE. През това време периодично се правят изпитания, които показват реакцията на енергийната система при различни условия. Оттук се определя и готовността за присъединяване.
Подготовката за присъединяването ни към UCPTE започна през есента на 1995 г., когато нашата енергийна система се включи в паралелна работа със системите на Сърбия, Гърция, Македония и Черна гора, които са членки на UCPTE. Дотогава бяхме свързани с енергетиките на Русия, Украйна и Молдова (последните две и досега са със силен дефицит).
Проблемът е, че UCPTE тества електрическата ни система повече от четири години при едни условия, но сега тези условия ще се променят заради дългосрочния договор за износ в Турция. На практика със старта на десетгодишната експортна сделка към нашата електросистема се прикачва част от чужда - турската, която на всичко отгоре е силно дефицитна. Според UCPTE това със сигурност ще промени характеристиките на българската електрическа система и тя няма да бъде достатъчно надеждна. Истината е, че Европа не желае да допусне отварянето на вратички за достъп на турската енергетика, която е огромна, недостатъчно надеждна и страда от хроничен дефицит. Възможностите при тази ситуация са три - да се откажем от сделката с Турция, да се откажем от евроинтеграцията и покрай Турция да се свържем отново със системите на Русия и Украйна или да се свържем с турската система по начин, който е приемлив за UCPTE.
Изборът е въпрос на сметки. Досега няма доказателства, че страната ни ще спечели от турската сделка. От следващата година НЕК ще продава на Турция електричеството по 3.5 цента на квтч, а ще купува от някои централи около и над 4 цента на квтч. Не е тайна, че Турция се опитва чрез нас да получи достъп до евромрежата.
Ако останем извън UCPTE и се върнем към връзката с Русия, Украйна и Молдова, ще последват допълнителни загуби за икономиката от похабяването на продукция заради променящата се честота на тока и неефективната работа на машините.
При паралелната работа с UCPTE енергосистемата ни ще работи с нормална честота. В резултат намаляват загубите в промишлеността от неефективното използване на производствените мощности, намаляват и загубите на НЕК от износване на оборудването на електрическите централи. Нашата енергетика може да оказва и да разчита на аварийна помощ при аварийно отпадане на големи енергийни мощности. Връзката с UCPTE осигурява качество на електроенергията, което отговаря на международните стандарти. От една страна, това създава предпоставки за модернизиране и повишаване на ефективността на електроенергийната ни система. От друга - значително нарастват техническите възможности за износ на електроенергия и излизане на европейския пазар.
Ако се търси компромис между добросъседските ни отношения с Турция и интеграцията в европейската енергийна система, влиза в действие вариант три - износът да става по начин, одобрен от UCPTE. Комисията на евросистемата е посочила два начина, по които може да стане това. Първият е чрез изграждането на постоянна токова връзка с Турция. Тази връзка позволява да се прехвърля мощност, но изолира влиянието на системата. Тоест ще можем да изнасяме договорените количества електричество, но сме застраховани от негативното влияние на турската енергийна система. Турция обаче категорично отказва да приеме този вариант. Това още веднъж показва, че Анкара всъщност държи не толкова на вноса на ток, а по-скоро разчита чрез дългосрочния внос от България да си отвори вратичката към UCPTE. Втората възможност, която е оценена като приемлива от UCPTE, е да се отцепи една централа от системата на НЕК и да се включи към турската електрическа система (в случая става въпрос за "Марица-изток 3", от която започва електропроводът към Турция). Този вариант обаче не се приема от НЕК, която не желае да поеме риска да се лиши за такъв дълъг период от една от най-важните базови централи.
Така че в момента ситуацията е патова - UCPTE категорично не приема износа "на остров", защото той не изолира влиянието на турската енергийна система, а Турция и България отказват вариантите, приемливи за UCPTE.
Възможно ли е изпреварващо нарастване на реалните пенсии
Парите за възрастните хора ще зависят от обхващането на сивата икономика
Сравнението между намалението на реалните размери на пенсиите и работните заплати през периода 1989 - 1997 г. показва, че социалната цена, която пенсионерите и наетите лица (особено пенсионерите) заплатиха и продължават да заплащат за прехода към пазарна икономика и демократизация на обществените отношения е многократно по-голяма от икономическия спад, респективно от онази цена, която биха заплатили в резултат единствено на отбелязания икономически спад. Множество социални, икономически и политически факти и съображения поставят въпроса възможно ли е изпреварващо нарастване на реалните пенсии през следващите 5 - 10 години спрямо реалния ръст на БВП - като една от важните задачи за борба с бедността.
Нашите изследвания показват, че отговорът на този въпрос е положителен. Става въпрос за възможностите и необходимостта от ограничаване на сенчестата икономика, снижаване и по-справедливо разпределение на общите данъчните тежести между светлата и сенчестата икономика, възстановяване на ефективна връзка между размера на пенсиите и приноса на осигурените лица през активния период от техния живот; повишаване на пенсионната възраст и снижаване на сегашното рекордно високо равнище на т.нар. пенсионерски товар и най-вече повишаване равнището на събираемостта на приходите от осигурителни вноски.
Разкриването и използването на голяма част от тези възможности са предмет на новото социално законодателство.
Вече бяха предприети законови мерки за снижаване на пенсионерския товар и повишена събираемост на приходите от осигурителни вноски. Възможностите на тези два синтетични фактора - самостоятелно и особено комбинирано - са значителни. Те могат конкретно да се пресметнат на основата на определени хипотези и приведените в таблица No2 данни.
Първи пример: Нека приемем, че нашата цел е била още през 1999 г. да достигнем и гарантираме ново, по-високо равнище на средната пенсия спрямо средната работна заплата от 40% при очертаващата се за 1999 г. ниска и незадоволителна събираемост на приходите от осигурителни вноски от около 70% и равни други условия. Необходимият размер на осигурителната вноска би възлизал на:
Втори пример: (основан на отчетни данни за периода 1995-1997 г.) Приемаме за дадени: 1) Средно равнище на пенсиите от 30%; 2) Коефициент на натоварване на заетите и осигурени лица с пенсионери от 75%; 3) Среден коефициент на събираемост на приходите от осигурителни вноски от 65%.
При тези условия с помощта на таблицата искаме да определим каква би била необходимата осигурителна вноска за гарантиране на възприетото и оставащо непроменено средно равнище на пенсиите от 30%. Отговорът е: 34.62%. Ако при същите условия успеем да повишим коефициента на събираемост на приходите от осигурителни вноски от 65% на 90%, то бихме могли да снижим размера на осигурителната вноска от 34.62% на 25% т.е. с 9.62 пункта.
Ако отново при равни други условия успеем да повишим коефициента на събираемост на приходите от осигурителни вноски от 65 до 90% и едновременно да снижим пенсионерския товар от 75% на 60%, то бихме могли да снижим необходимия размер на осигурителните вноски за задължителното пенсионното осигуряване от 34.62% на 20%, т.е. с 14.62 пункта.
При същите условия - повишен коефициент на събираемост от 65% до 90% и снижен пенсионерски товар от 75 до 60 пенсионери на 100 заети и осигурени лица - бихме могли да разпределим финансовия ефект между двете основни цели на реформата, примерно по следния начин:
За съжаление през последните десет години както равнището на събираемостта на приходите от осигурителни вноски, така и съотношението между общия брой на пенсионерите и този на заетите и осигурени лица се променяше в неблагоприятна посока: за равнището на събираемостта - от около 97% до около 65% - 70%.; за равнището на пенсионерския товар - от около 50 пенсионери на 100 заети и осигурени лица през 1988-1989 г. до около 80-82 пенсионери през 1993-1994 г. и 100 пенсионери на 100 заети и действително осигуряващи се лица, (т.е. лица, който и/или в полза на които работодателите действително правят осигурителни вноски) през 1999 г. Очевидно с подобни негативни промени и особено с подобен пенсионерски товар на гърба трудно ще стигнем развитите европейски страни по равнище на пенсиите и пенсионната защита на населението. Нужен е коренен обрат. Преодоляването на множество законодателни и организационни слабости на системата на пенсионното осигуряване бе сред основните задачи на осъществените до края на 1999 г. законодателни и организационни промени, в т.ч. на новоприетия Кодекс за задължителното обществено осигуряване и предвидената в него качествено нова тристепенна архитектура на системата за пенсионно осигуряване; комбиниране на досегашната приходно-разходна система за финансиране на пенсиите с капиталова; активно участие на частни пенсионноосигурителни дружества в администрирането на системата за допълнителното задължително и доброволно пенсионното осигуряване; постепенно повишаване на установената пенсионна възраст и трудов стаж за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст (наричана досега пенсия за изслужено време и старост) в пълен размер; нова формула за изчисляване и осъвременяване на старите пенсии; нов Правилник за категоризацията на труда, намаляващ неколкократно сегашния брой на осигурените лица по условията на първа и втора категория труд; постепенно разширяване до пълно премахване на съществуващия пряк норматив, ограничител за максималния размер на пенсиите; по-големи и по-ефективни финансови и наказателни санкции за тези, които укриват и/или не внасят дължимите осигурителни вноски и пр. Нека се надяваме, че всички тези законови и организационни промени, утвърдени с новото социално законодателство и най-вече с КЗОО, съчетани с очакваната благоприятна икономическа и политическа среда, ще имат желаните бързи и положителни социални и финансови ефекти.
Ще изпълни ли кабинетът дадените на МВФ обещания
Театрото "минимална работна заплата" завърши с умопомрачителна рецепта
В условията на макроикономическа стабилност набелязваме мерките за постигане на траен икономически растеж - така вицепремиерът Петър Жотев обобщи програмата на правителството, договорена с мисията на Международния валутен фонд.
Главната средносрочна цел остава растеж на брутния продукт по 4-5% годишно. "Считаме, че България е добре подготвена за силно възстановяване. Има набрана инерция при износа и икономическата активност, което ще поддържа растежа през 2000 г. Външните условия в страните - търговски партньори на България, са по-добри от миналата година. По тези причини сме сигурни, че растеж от 4% на БВП за 2000 г. може да се постигне. Очакваме също по-нисък дефицит по текущата сметка и подобрение на търговския баланс", заяви шефът на мисията на МВФ за България Юха Каконен. Прогнозата включва 3.5% инфлация в края на периода, 4% дефицит по текущата сметка на платежния баланс при очаквани 5.2% за 1999 г. Според представителите на МВФ най-важни за стабилизацията са стриктното спазване на бюджета за 2000 г. и строгият контрол върху заплатите в държавните предприятия.
Участници в преговорите с фонда обаче посочват, че в меморандума за икономическата политика на правителството все пак има застраховка срещу влошаване на платежния баланс над очакваното. Предвижда се в този случай фискалната политика да се затегне. Не е ясно какви конкретни мерки ще бъдат предприети. През миналата година, когато заради кризата в Косово платежният баланс се влоши, заплатите бяха увеличени с по-малко, субсидиите на бюджетните организации и общините не бяха отпуснати изцяло.
След епични битки правителството все пак успя да извоюва по-голямо увеличение на минималната работна заплата. От 1 февруари става 75 лева вместо първоначално предвидените 70 лева от 1 януари и 72 лева от средата на годината. "Беше отделено прекомерно внимание на въпроса с минималната работна заплата. Няма страна, в която увеличението й да е двигател на растежа. България има нужда от растеж и важното е да се подобри производителността, да се намали безработицата и бедността", каза Каконен.
От 1 октомври минималната работна заплата ще бъде обвързана със средната. Увеличението на минималната заплата ще е толкова с колкото се е увеличила средната заплата за първото шестмесечие на 2000 г. спрямо средната за второто полугодие на 1999 г. Основното обаче ще бъде да се създаде гъвкав пазар на труда - в областта на назначаването, уволняването, в продължителността на работната седмица. До края на първото тримесечие на 2000 г. ще бъде изработена стратегия за въвеждане на по-гъвкави системи за заплащане и заетост в държавната администрация. Десет процента съкращения ще има в бюджетната сфера през 2000 г. Около 40 000 лекари ще преминат в частния сектор от първи юли.
За гарантиране на приходите особено се разчита на поетапното въвеждане на агенцията по приходите, на уеднаквяване на базата, върху която се начисляват ДОД и социалните вноски. Ще се въвеждат и схеми за избирателни, но не задължителни данъчни проверки на фирмите. Според Юха Каконен не са обосновани опасенията за това, че понижаването на курса на лева ще влоши съотношението външен дълг/БВП, защото плащанията са разсрочени във времето, а и към валутния курс са обвързани ред променливи, които могат да имат положителен ефект върху икономиката на страната - например износа.
През 2000 г. ще продължи приватизацията. В рамките на тази година трябва да бъдат продадени БТК и Булгартабак. През първото полугодие ще се решава проблемът с миноритарните пакети. Ако мажоритарният собственик не иска да купи остатъчния дял, той ще бъде предложен за масова приватизация.
Специално звено в Министерския съвет ще назначава, наблюдава и освобождава ликвидаторите. То трябва да бъде създадено през първото полугодие. Общата политика, която правителството следва в програмата с МВФ, е да ускори процедурите по ликвидация и несъстоятелност, които сега се влачат с години.
Каконен и Жотев признаха, че големите проблеми са били в енергетиката и по-специално в топлофикациите. Заради стръмното нарастване на цените, поскъпването на горивата и оттеглянето на абонатите те натрупаха значителни загуби, които по всяка вероятност няма да бъдат покрити от предвидените в закона за бюджета около 40 млн. лева субсидии. През седмицата енергийният шеф Иван Шиляшки заяви, че ще се изтеглят напред във времето субсидиите за топлофикационните дружества. По-ускорено ще се отпускат и субсидиите на общините и другите бюджетни организации, за да могат те да се разплатят с топлофикациите. Твърди се и че столичната община ще трябва да преглътне и да покрие част от загубите на столичната топлофикация. Самите дружества ще трябва да ускорят продажбата на ненужни активи и стриктно съблюдаване на ограниченията за фонд "Работна заплата".
Специален план за действие, създаден с помощта на Световната банка, ще решава дългосрочните проблеми на топлофикациите. В него ще се преценят алтернативните възможности за отопление и социалният ефект. Ще се направи преценка коя топлофикация ще трябва да остане. Планът трябва да бъде приет от правителството до края на юни. До края на март кабинетът ще одобри и график за спиране на производството в губещите участъци във въгледобивните мини.
Крайният срок за подаване на оферти за Биохим е 17 март, а намеренията - да бъде продадена през първата половина на годината. Април е крайният срок за подаване на оферти за Булбанк, която трябва да бъде продадена до края на 2000 г. От 1 юли ще бъдат намалени минималните задължителни резерви на банките от 11% на 8%. Според представители на МВФ така ще се подобри рентабилността на банките, ще се намали разликата между лихвата по кредитите и депозитите, ще се тушира влиянието на въвеждането на единна сметка на бюджетните организации.
До края на март по препоръките на фонда се очаква да заработи напълно кредитният регистър в БНБ. Така ще се подпомогне кредитирането в частния сектор. До края на март в Министерския съвет ще бъде внесен закон за електронния подпис. Така ще бъдат подпомогнати разплащанията и документооборотът.
Предвидени са и редица конкретни мерки в областта на търговската политика. До края на първото шестмесечие трябва да бъде премахната забраната за износ на суров и непреработен тютюн. За целта трябва да се промени Законът за тютюна. Ще приключим с приватизацията на 33-те външнотърговски дружества до края на 2000 г. Част от тях трябваше да бъдат продадени още преди Нова година, но правителството не успя да изпълни договореността с фонда и получи отсрочка.
Стратегия за управление на дълга ще бъде формулирана до края на март. Тя ще регулира управлението на дълга в средносрочен аспект. Ще се търси замяна на дълг срещу инфраструктура или околна среда с кредиторите от Парижкия клуб. Други операции по управление на дълга ще бъдат предприемани само ако цялата ликвидност е достатъчна и има достатъчно резерви във фискалния резерв.
Юха Каконен заяви, че правителството няма да има проблеми с поредния транш. Окончателното решение ще бъде взето през март след дискусии в борда на директорите на фонда. Досега България получи по тригодишното споразумение шест транша от по 52.3 милиона СПТ (около 71 милиона долара), а общо са договорени 627.62 милиона СПТ (850 милиона долара). Сегашното правителство счита, че дискутирането на въпроса за ново споразумение с МВФ е некоректно, при положение че мандатът му свършва преди изтичането на споразумението през есента на 2001 г. Въпросът дали и при какви условия ще бъде сключено ново споразумение ще се решава след изборите догодина.
Накратко
Активите на управление "Емисионно" в БНБ паднаха под 6 млрд. лева. Към 28 януари те са били 5.944 млрд. лева. Основната причина за намаляването на валутните резерви са изплатените на 27 януари 136.1 милиона долара лихви по брейди-облигациите, емитирани през 1994 г. Депозитът на правителството е намалял до 2.382 млрд лева. Депозитът на управление "Банково" е в размер на 879.8 млн. лева.
Регистрираните по ЗДДС лица ще подават месечните справки-декларации по нов образец, който бе обнародван заедно с промените в Правилника за прилагане на Закона за ДДС в Държавен вестник бр. 9 от 1 февруари. Нови образци са предвидени за годишните справки-декларации, за заявлението за регистрация, за удостоверенията за регистрация и дерегистрация по ЗДДС.
Записаният капитал на Пощенска банка от 51.25 млн. лева беше внесен изцяло през изминалата седмица от акционерите на банката. Преди увеличението на капитала на банката в края на миналата година основен акционер с 78.23% беше ALIKO/CEN Balkan Holdings Ltd. Акционери в банката са още Български пощи, БТК, ДЗИ, Банка ДСК и НДК.
Започнаха назначенията в новосъздадената Агенция за държавни вземания. Шефът на агенцията Александър Раков вече е назначил шефовете на три от общо четирите дирекции в нея. Бившият служител на Елитбанк Росен Георгиев ще отговаря за банковата несъстоятелност, шефът на закрития преди време Държавен фонд за реконструкция и развитие Тодор Палазов ще ръководи събирането на частни държавни вземания, а търговската несъстоятелност ще се оглавява от Стилиян Симеонов, който доскоро ръководеше отдел "Несъстоятелност" в закритото Министерство на промишлеността. Все още се търси шеф на най-важната дирекция - тази за събиране на публични държавни вземания.
18.552 млн. лева е печалбата на Банка ДСК за 1999 г. след облагането с данъци, съобщи председателят на управителния съвет Спас Димитров. В сравнение с 1998 г. положителният резултат е нараснал близо три пъти. Най-голям дял - 39.43%, продължават да заемат краткосрочните потребителски кредити.
"Йорсет холдингс" е регистрирана на несъществуващ адрес
Държавата се готви за тежка съдебна битка за Първа частна банка
Фирмата "Йорсет холдингс (България)" ЕООД, която е на път да спечели фалиралата Първа частна банка под носа на държавата, е регистрирана на несъществуващ адрес, установи проверка на в. "Капитал". В съдебната регистрация на фирмата е записано, че седалището й е на ул. "Узунджовска"17 в София. Такъв адрес в столицата няма. Номерацията на ул. "Узунджовска" (която е пресечка на столичния булевард "Витоша") стига само до номер 13. Едното възможно обяснение на този факт е, че става дума за "печатна грешка", както твърди управителят на фирмата Георги Попов. Това е твърде вероятно, доколкото фирмата е получила регистрацията си в деня на самия търг за ПЧБ - 10 декември миналата година. Така че не е изключено грешката да е станала в суматохата около попълването на съдебните формуляри. Другият вариант е да става дума за умишлен ход на хората, които стоят зад фирмата. Тоест собствениците на "Йорсет холдингс" дотолкова не желаят да станат публично известни, че са посочили фалшив адрес при регистрирането на фирмата в съда. Основания за подобни съмнения също не липсват. От избухването на скандала около ПЧБ досега за фирмата кандидат-купувач не се знае почти нищо. Единственият известен факт е, че "Йорсет холдингс (България)" ЕООД е собственост на "Йорсет холдингс Ес А" ("Сосиете аноним"), Люксембург. Оттам нататък следите се губят, тъй като видът на дружеството не позволява да се разбере кой реално е собственик на люксембургската компания. У нас е известно само, че дъщерното дружество в България (което наддава за ПЧБ) се управлява и представлява от Георги Кънчев Попов. През миналата седмица г-н Попов отказа да съобщи пред "Капитал" кои са реалните собственици на "Йорсет холдингс", като заяви само, че те не са български лица, нито пък са свързани с бивши акционери на ПЧБ. Доказателство за това твърдение на този етап няма как да бъде дадено. В банковите среди у нас от доста време се коментира, че зад загадъчния кандидат-купувач на най-голямата фалирала банка стоят именно лица, свързани в миналото с нейното ръководство. Твърди се също, че зад опита да бъде купена ПЧБ стоят и шефове на действащи в момента български банки, изразили готовност да участват във финансирането на проекта. Тези слухове поне засега също са недоказуеми. Според съдебните регистри Георги Попов е бил собственик или е участвал в управлението на няколко български фирми - "Полет 21" ООД, "Реал финанс" АД, "Аспо" ООД, ИДП ООД, "Пеликан-Експрес" ООД, "Авала" ООД. Засега тези участия по никакъв начин не сочат връзка на управителя на "Йорсет холдингс (България)" ЕООД с хора от бившето ръководство на ПЧБ. Най-вероятно такава няма, както твърди и самият Георги Попов.
"Това обаче не доказва по никакъв начин, че зад "Йорсет холдингс" не стоят бивши шефове на Първа частна. Ако тръгнеш да се бориш с държавата за бившата си банка, най-лесно е да регистрираш нова фирма в чужбина и да назначиш за неин управител в България непознат човек", коментира служител в голяма юридическа кантора. Според него ходът с регистрацията на "Йорсет холдингс" е много добре обмислен, тъй като Люксембург е в Европейския съюз и фирмата се явява "инвеститор от страна-членка". Другата причина да не бъде избрана за целта офшорна фирма е фактът, че България има подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Люксембург и това позволява благоприятно данъчно третиране. Управителят на "Йорсет холдингс (България)" ЕООД също потвърди пред "Капитал", че това е била една от причините за избора на Люксембург при регистрирането на фирмата. Според Георги Попов няма нищо неестествено и в това, че "Йорсет холдингс" е регистрирана специално за участие в търга за ПЧБ, тъй като това е нормална практика при подобни сделки. В същото време източници от финансовото министерство заявиха, че фирмата няма как да стане собственик на ПЧБ, без да бъде щателно проучена от специализираните органи. Най-малкото защото законът за мерките срещу изпирането на пари изисква да се докаже произходът на средствата, с които ще бъде платена цената от 14.820 млн. лева. Едва ли "Йорсет холдингс" ще може да използва за целта само банков кредит, както стана при плащането на задатъка (депозита) за участие в търга. Тогава фирмата изтегли 1.8 млн. лева от Първа инвестиционна банка. След отпускането на този заем БНБ назначи специална проверка в банката, която е установила отклонения от нормалната практика за кредитиране. Разбра се, че "Йорсет холдингс" е получила заема на 8 декември, тоест два дни, преди фирмата да има надлежна съдебна регистрация у нас. Не е изключено заради този случай БНБ да е поискала налагане на някакви санкции за някои от шефовете на ПИБ. Така или иначе до по-големи проблеми не се стигна, тъй като "Йорсет холдингс" върна кредита. Това е станало още на 16 декември, след като преди това синдиците на ПЧБ са върнали внесения задатък за участие в търга.
Месец и половина по-късно служителите във финансовото министерство и БНБ продължават да си блъскат главата над въпроса коя е "Йорсет холдингс" и ще успее ли да отмъкне ПЧБ от ръцете на държавата. Възможността това да стане е съвсем реална, след като Софийският градски съд отказа да признае държавата за купувач на банката. В определението си от 17 януари т.г. съдията Алексей Иванов се позова на факта, че финансовото министерство не е внесло в брой предложената на търга цена от 25 млн. лева. Със същото определение той задължава синдиците на ПЧБ Явор Камбуров и Теодора Стоянова да поканят втория кандидат, тоест "Йорсет холдингс (България)" ЕООД. През седмицата двамата синдици заявиха, че засега не смятат да правят това. "Първо ще видим дали държавата ще обжалва пред Апелативния и евентуално пред Върховния съд", каза пред "Капитал" Явор Камбуров. От своя страна шефът на Агенцията за държавни вземания (която представлява държавата във всички търгове за фалирали банки) Александър Раков вече потвърди, че ведомството ще се бори до последно за ПЧБ. След като допуснаха огромен гаф, сега държавните чиновници остава да разчитат единствено на съда в стремежа си да елиминират неизвестната "Йорсет хол-дингс" от битката за ПЧБ. Решаването на спора обаче може да отнеме години и със сигурност ще бъде нагледен пример за това как администрацията не защитава интересите на данъкоплатците.
Отлага се общата агенция за събиране на данъци и осигуровки
Вместо дефицит от 36 млн. лв. НОИ отчита излишък от 19 млн. лв. за миналата година
С година и половина да се отложи създаването на общата агенция за събиране на данъци и осигуровки е договорило правителството с Международния валутен фонд, стана ясно през изминалата седмица. За общата агенция се заговори още в края на миналата година, като финансовият министър посочи и датата на старта на дейността й - 1 юли 2000 г. Тя бе наречена Агенция за приходите в бюджета поради липсата на ясно виждане как точно ще изглежда и кои дейности от сегашните две администрации ще обединява. Единственото, което се разбра тогава, е идеята агенцията да събира доброволните плащания на данъци и осигуровки, като социалните плащания към предприятия и самоосигуряващи се да останат при НОИ.
Според участник в преговорите за разсрочване във времето на изграждането на агенцията са настояли представителите на МВФ, главно поради множеството неясноти относно дейността й. Основната причина за твърдата позиция на фонда е липсата на изградена цялостна информационна система в данъчната администрация. В допълнение в момента се изгражда информационната система и в Националния осигурителен институт. За тази цел НОИ използва средства от заема на Световната банка за 24 млн. долара. Използването на заема изтича в края на 2001 г. Освен това създаването на обща агенция изисква промени в десетки закони и подзаконови нормативни актове. По този начин трябваше да бъдат изменени приетите в края на 1999 г. Кодекс за задължително обществено осигуряване и Данъчно-процесуален кодекс, на основата на които работят осигурителната и данъчната администрация. Създаването на агенцията от средата на годината означаваше, че служителите от двете администрации в рамките на шест месеца трябваше на два пъти да търпят промени както по отношение на длъжностите си, така и относно задълженията си. В момента дори все още се разработват подзаконовите нормативни актове за събиране на социалните и здравните осигуровки.
Въпреки забавянето на агенцията в най-скоро време ще бъде създадена работна група, която ще трябва до края на 2000 г. да подготви концепция за структурата и дейностите на обединената агенция и да изработи проект за промени в законодателството. Работната група ще се контролира пряко от новия зам.-министър на финансите Николай Георгиев. За момента не е ясно дали обединената агенция ще поеме и функциите по събиране на митническите вземания.
Отлагането за 2002 г. поставя под въпрос изобщо съществуването на обединена агенция, още повече че в страните от Европейския съюз няма единна практика за обединяване на осигурителната и данъчната администрация.
В случай че създаването на общата агенция бе фиксирано на 1 юли тази година, нейното изграждане щеше да става в обстановка на обтегнати отношения между Министерството на финансите и НОИ. Правителството явно завидя на относителната самостоятелност на НОИ от изпълнителната власт. На практика управителят на НОИ се избира от и се отчита пред Народното събрание. Разривът между НОИ и финансовото министерство най-ясно пролича при приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. Представителите на ведомството на Муравей Радев настояваха и успяха да убедят депутатите да приемат по-високи приходи и по-ниски разходи от заложеното от надзорния съвет на НОИ. Седмици преди това, в края на ноември, министър-председателят Иван Костов направи безпрецедентни публични критики към шефовете на НОИ. Своята критика премиерът основа на очаквания (според него) дефицит в бюджета на НОИ от 36 млн. лв., при планиран в края на 1998 г. излишък от 142 млн. лв. Тогава премиерът прие за несериозни твърденията, че месец декември носи най-високи приходи за НОИ и най-вероятно институтът ще излезе на излишък, а не на дефицит. Излишъкът от 19.391 млн. лв. вече е факт в началото на 2000 г., което говори, че премиерът Костов се довери на грешни прогнози от страна на финансовото министерство.
