През лятото БФС извади "Металург" от групата, тъй като се установи, че е участвал в уговорени срещи. Като доказателство послужи запис от съблекалнята, направен от тогавашния вицепрезидент Калоян Стоянов. От него ясно си личеше, че играчите са предупреждавани да не си дават зор. Противникът не бе известен, но се предполагаше, че това е "Литекс", сега вече "Ловеч". Решението на изпълкома, който заседава в отсъствието на президента Иван Славков, бе взето според чл.58, ал.2 за доказана симулативна игра.
Съвпадението на тези два случая вероятно ще сложи край на търпението на ръководството на БФС и ще доведе до сериозни последици за пернишкия футбол. В сградата на "Кърниградска" витае идеята да се забрани на Красимир Михайлов да се занимава с футбол. Такава санкция бе взета срещу президента на "Олимпик" (Галата) Страхил Димчев след побой над съдия. Според документите на съюза обаче за действия, настъпили извън рамките на официално провежданите от съюза мероприятия, отговорност не може да се търси. "Единственият вариант е Караканов да заведе граждански иск. Ние не можем да се месим", смята Трендафил Данаилов.
Генералният секретар на БФС Иван Вуцов споделил пред хора от своето обкръжение, че е крайно време ексцесиите в Перник да спрат и че се търси вариант това да стане. Само преди месец в мач за купата на България зрител на "Миньор" обезобрази с бомбичка футболист на "Ботев". Наказанието е само три срещи. Изпълкомът изчакваше решението на Апелативната комисия, за да обмисля по-строго наказание. Тъй като случаят бе върнат на Дисциплинарната комисия, това разглеждане ще се отложи.
Освен това причина за настроенията срещу Красимир Михайлов са публичните му нападки към Иван Вуцов. "От такива като Вуцов българският футбол е на това положение. Скоро сигурно ще играем само селски мачове", заяви Михайлов наскоро. Доколкото от Вуцов зависи нещо в българския футбол, то нищо добро не очаква "Миньор" и неговото ръководство.
Накратко
"Любослав Пенев" ЕООД, което държи 51% от собствеността в "Професионален футболен клуб ЦСКА" АД, се трансформира в ООД, сочи обява в Държавен вестник. Новите съдружници са Васил Божков и Стойне Манолов. Първият е член на надзорния съвет на ПФК ЦСКА АД, а другият участва в управителния съвет. Именно чрез "Любослав Пенев" ООД Божков държи контрола в червения клуб. Седалището, адресът, предметът на дейност, капиталът на фирмата остават непроменени. Управител продължава да бъде предишният едноличен собственик Любослав Пенев.
Сръбският полузащитник Иван Литера разтрогна договора си с ЦСКА. Той обаче остава на стадион "Българска армия" и на този етап няма да подписва договор с нито един клуб. "Разчитам да получа парите, които са записани в договора ми, до 31 януари и тогава ще преподпиша отново с ЦСКА. Моето място е в този отбор, но аз съм професионален футболист и трябва да се грижа за интересите си", каза голмайсторът на тима в евротурнирите този сезон. Мениджърът му Деян Башич уточни, че до този момент Литера не е водил преговори с друг български клуб. Стефан Колев не успя да разтрогне с "Ловеч", а Петър Шопов - с "Левски". Двамата са желани от "Славия".
Бразилският полузащитник на "Барселона" Ривалдо получи наградата за най-добър играч в света на ФИФА за 1999 г. На голяма разлика след него се наредиха Дейвид Бекъм ("Манчестър юнайтед") и Габриел Батистута ("Фиорентина"). В тази класация два пъти (1992, 1994 г.) втори е бил Христо Стоичков. За отбор на годината бе избран тимът на Бразилия, а за най-прогресиращ - този на Словения. Наградата за най-коректен състав получи Нова Зеландия.
Волейболистите на "Левски Сиконко" постигнаха първа победа в европейската Шампионска лига. Те се наложиха с 3:1 като домакини над руския шампион "Изумруд" (Екатерининбург). Това е първи успех от три мача за възпитаниците на треньора Брунко Илиев, с който запазват шансове за класиране в следващия етап на турнира.
Евгения Раданова стана абсолютна шампионка в многобоя на европейското първенство по шорттрек в Бормио (Италия). Двайсет и две годишната състезателка на "Славия" спечели общо три от четирите дисциплини в шампионата и събра общо 123 точки за крайната победа. Българката остана втора единствено на 500 м. В тази дисциплина тя бе изпреварена само от представителката на домакините Катя Зини, която постави нов световен рекорд.
Баскетболистите на "Левски" спечелиха дербито с ЦСКА от осмия кръг на първенството със 73:69 (39:35) и останаха лидери в класирането. Георги Младенов вкара най-много точки за победителите - 23. За червените не игра звездата Васил Стоянов, който напусна отбора 24 часа преди мача. Той е получил само 1000 марки под формата на дневни за 10 дни. Стоянов ще облече екипа на "Академик", който преговаря за спонсорство с "ЛУКойл". Следващата цел на студентите е привличането на Даниел Димитров.
Спортният комитет предлага нова схема за парите от тотото
Клубове, федерации и общини продължават спора кой колко да получава
От тази година спортните клубове в страната ще трябва да участват в състезанието за пари от тотализатора по нова формула, която може да ги въвлече в сериозни конфликти с федерациите. Общините, които досега разпределяха част от средствата, също може да се окажат недоволни от проекта на Комитета за физическо възпитание и спорт (КМФВС) за нова наредба относно тото-парите.
Близо 20 милиона лева предстои да се разделят на 1151 клуба и 59 федерации през 2000 г. Миналата година тотото осигури на спорта над 30 милиона лева, от които четири милиона бяха остатък от 1998 г. В клубовете отидоха 7 531 189 лв., във федерациите - 12 724 803 лв., а пет милиона се вложиха в ремонта на националния стадион "Васил Левски".
Въпросът за справедливо разпределение винаги е създавал взривоопасни ситуации в Спортната палата. Проблемът не е, че парите са малко (средствата вече стигат половината от нивото през 1989 г., когато спортът бе държавна политика), а това, че липсва организация за най-правилното им усвояване.
Старата система действа от 1 януари 1994 г. и въпреки че претърпя няколко козметични промени, за шест години показа много дефекти. Точкогонството се превърна в основна дисциплина в клубовете, което не повиши с нищо качеството. Всяка точка, получена в резултат на някакво участие в състезание и по критерии, спуснати от КМФВС, носеше пари. Те пък се харчеха предимно за заплати на персонала и треньори, въпреки че имаше ограничения това перо да не надхвърля 40% от полученото. В същото време комитетът извършваше контрол само по сигнали.
"Промяната е наложителна, тъй като парите от тотото запазват нивото си, а желаещите да ги получават се увеличиха почти двойно от 1994 г. Досега федерациите не бяха включени в механизма на разпределение между клубовете, а се интересуваха само от националните отбори. Много от тях не знаеха какво става в клубовете и дори казваха, че те не са техни, а на комитета. Сега обаче ще имат право мотивирано да спират парите за клуб, който не отговаря на изискванията им, и това ще ангажира повече вниманието им", каза заместник-председателят на КМФВС Атанас Георгиев.
Новите предложения имат за цел да се осуети невероятната изобретателност, довела до редица парадокси в борбата на клубовете за тото-точки, респективно пари. Например клуб по шахмат от Върбица, състоящ се от двама човека и събрал 7.5 т., е получил над един милион стари лева през 1999 г., толкова, колкото друг клуб от водещ спорт с 500 точки. Тъй като разпределението на средствата зависи пряко от постъпленията в съответната община и броя на спортните клубове в нея, се получават и подобни аномалии. Така шах-клубът от Върбица е имал късмета да се намира в "богата" община, където хората си пускат редовно фиша, но на чиято територия се развиват малко спортове.
Друга позволена нередност е установена в клубовете с ветерани. Оказва се, че те получават средства за участие в едно състезание през годината. "Пари получават и клубове с един състезател като този на четвъртата от олимпиадата в Нагано биатлонистка Павлина Филипова. Тя се отцепи заедно с треньора си и оформиха свой център в Берковица", каза Милко Милев, експерт в отдел "Спорт" на КМФВС.
Основната промяна в новия проект е всеки спорт да си има бюджет за клубовете, определен по критерии от комитета, и той да се разпределя по показателите, които съответната федерация е предложила. Държавният орган е изчислил как да разпредели тото-баницата, като се вземат предвид тежестта на спорта (постиженията в последните години) и броят на клубовете в отделния вид. От друга страна, федерациите ще трябва да си изготвят нормативи за спортно-технически постижения, които ще носят точки, изисквания за минимален брой участници в дадена възрастова група и други показатели. Клубовете сами правят проекти за кандидатстване, които се проверяват от федерацията и се заверяват в бюрото по лицензиране. На тази база ще получават парите. Ако клубовете са в нарушение или имат фантомна дейност, централите предлагат да им се отнемат средствата и да бъдат пренасочени в по-добър клуб в рамките на същия спорт.
Ситуацията ще доведе до постоянен конфликт между двете звена, прогнозират специалисти. Смята се, че малките клубове, които развиват само детско-юношески спорт, няма да могат да се доредят до държавните пари. Налице са предпоставки да започне саморазправа с опърничави центрове, а федерациите да предоставят средствата само на послушни и верни хора. От друга страна, отхвърлените пък биха могли да предизвикват чести общи събрания за подмяна на ръководствата на федерациите и така да се създаде обстановка на изкуствено напрежение в спорта.
"До шуробаджанашко разпределение на средствата не може да се стигне, защото парите няма да стигат до касите на федерациите, както те си представяха нещата. И второ - шефовете им не могат еднолично да решават спиране на субсидиите за даден клуб. Това става само тогава, когато общинската комисия потвърди в КМФВС установената от федерацията нередност", обясни Атанас Георгиев.
Практиката обаче показва, че на хората в КМФВС им е много по-удобно да не влизат в конфликт с федерациите, защото, ако те се разбунтуват, се чува дори в парламента. Клубовете обаче никой не ги чува, затова може да се избере по-малкото зло.
Поредният опит да се решат проблемите в спорта може да предизвика още един конфликт на комитета с областите и общините, тъй като те ще бъдат изключени от системата. Досега всяка една община разпределяше средствата от тотото, които се изчисляваха на базата на постъпленията на територията й. Клуб, който е в община с по-голям приход, вземаше повече независимо от нивото на спорта, който развива.
"Клубове от Балчик и Каварна например получават много повече пари от баскетболния "Монтана", който има много по-голяма дейност. От друга страна, в тези области се правеха състезания, без те да са валидни за всички останали клубове в страната. Правят си областно първенство по шах във Варненска област, никъде в друга област няма такова, но тези си трупат точки и си делят парите. Искаме всички клубове да имат единен календар. Когато има областни състезания, всички трябва да имат достъп да участват в тях", каза Милко Милев.
В досегашната наредба 50% от постъпленията от тотото, предназначени за спортна дейност, остават на територията на общината и отиват директно в клубовете. Останалите 50% се преразпределяха в рамките на областта. Така се постигаше някакъв териториален баланс. Общинарите сега твърдят, че не е справедливо всичките пари да се разпределят на национално ниво от КМФВС и федерациите, тъй като се отива от едната крайност в другата. Преди пет години всичко се разпределяше на общинско ниво, след това се оформи настоящата система за подялба между общини и области. Новият проект обаче връща всичко пак в едно национално ниво. Очаква се "богатите" общини да настояват средствата да отиват в местните клубове, тъй като фишовете са пуснати в пунктовете на тяхна територия и от тях трябва да се ползват живеещите там.
Шкодрева печели титла след майчинство
Ива Шкодрева-Карагьозова стана първата българка с европейска титла в биатлона. Тя спечели златния медал на 15 км в Закопане (Полша) след година и половина прекъсване поради майчинство и прекаран тежък грип през декември.
Въпреки че гравитира само около четири-пет класни състезателки, българският биатлон се вписва успешно в световните върхове вече трети сезон. Апогеят бе спечелването на олимпийска титла в Нагано от Екатерина Дафовска. Тя на свой ред вече е майка, но планува завръщане още в края на тази година.
На пистата в стартовете за световната купа сега са бившата ски-бегачка Ирина Никулчина (13-а в класирането) и Павлина Филипова (15-а), Радка Попова и Ива Шкодрева. Последните две показват епизодични проблясъци в зависимост от моментната си спортна форма. Отборът ни е на осмо място в подредбата на нациите на много малка разлика от шестото място - 70 точки. Те могат да се заличат само с едно състезание. Българките обаче са в неудобна позиция, защото регламентът ни позволява участие само на три състезателки. Толкова места извоювахме с класиранията си през миналата година. Стремежът е догодина броят им да е по-голям, като това зависи от спечелените през тази година точки. "Пресметнахме, че класирането на третия ни човек до 50-о място и на останалите две между първите 25, би ни донесло необходимите квоти за следващата година", каза мениджърът на отбора Венцислав Илиев.
Успехът на 28-годишната Ива бе приятна изненада, като се има предвид, че тя беше четвъртият ни човек за стартовете за световната купа, т.е. резерва.
"Нашият трети човек беше Радка Попова и ние непрекъснато следяхме нейните изяви. Уговорката беше, ако тя излезе от 50-ицата, да я замести Шкодрева", сподели Илиев.
Започвайки сезона в позиция на изчакваща, Ива направи по-малко стартове до края на 1999 г. Когато пък дойде време да се включи в надпреварата за световната купа, се разболя от грип и принуди ръководството да смени тактиката, за да я съхрани до състезанията в началото на 2000 г. Тъй като Ива не беше възстановена и ранното включване в стартовете можеше да доведе до по-тежки последици от заболяването, Радка Попова остана в основния състав по-дълго. Ръководството реши за компенсация да прати Шкодрева на европейското първенство в Полша. Така щеше да натрупа повече стартове до световното първенство през февруари.
"След заболяването Ива имаше колебливи резултати, но последните й два старта в Италия бяха добри и тя остана на много малки разлики от най-добрите в този спорт. Това бе показателно, че вече е във форма и при добра стрелба би могла да направи призово класиране. Очакванията ни за европейското бяха влизане в шестицата, тъй като в Полша участваха доста силни отбори", допълни Илиев.
Ива има още потенциал, категорични са специалистите. Тя ще участва във всички дисциплини на световното първенство в Холменколен (Норвегия) заедно с останалите три наши биатлонистки. От представянето им зависи кои три ще продължат в стартовете за световната купа до края на сезона.
За първата година в биатлона има голяма доза финансово спокойствие, тъй като държавният орган - Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта, сипе щедро пари. Отшумяха и междуличностните скандали, задушаващи треньори и състезатели преди година.
Младенов забрави любимците на Херо
Новият национален треньор дава шанс на футболисти, с които е работил в младежкия отбор
Националният отбор, който новият селекционер Стойчо Младенов започва да гради с турнето в Чили, е продължение на поставеното от предшественика му Димитър Димитров начало. Но не съвсем. Новата селекция слага край на залитанията на Херо по футболисти от "Нефтохимик" и "Ловеч" и отваря широко вратите за такива, които са се развивали при Младенов в младежкия национален тим. Освен това дава възможност за трето завръщане на Илиян Илиев в представителния състав. Всичко това обещава националният тим да бъде изграден върху стила "Младенов", а не "Димитров", "Стоичков" или "Вуцов".
Димитров се влияеше много от бившите си работодатели в Бургас и Ловеч, колкото и да отричаше този факт. "Избирам най-добрите футболисти, независимо в кой клуб играят. Аз мога да гарантирам, че съм независим треньор", обичаше да казва той. Въпреки това националният отбор по традиция отбелязваше сериозно присъствие на играчи от "Нефтохимик" и "Литекс", като най-шокиращите имена бяха на Митко Трендафилов и Малин Орачев. Стойчо Младенов окончателно се отказва от налагания като либеро сърбин с български паспорт Златомир Загорчич или халфа Драголюб Симонович. "Състоянието на Загорчич не ми позволява да го включа. Засега имаме други идеи за този пост", заяви новият селекционер.
В състава, който ще замине за Чили, има само три имена от любимите на Херо отбори. Две от тях са от "Нефтохимик" - вратарят Йордан Господинов и защитникът Веселин Бранимиров. "Може би името Бранимиров на много хора не говори много, а и самият той не блести, но е най-добрият защитник на "Нефтохимик" и разполага с отлични качества. Както преди време не се говореше за Великов, а сега е несменяем титуляр в ЦСКА, така и Бранимиров в скоро време ще стане звезда", каза Младенов.
Господинов е безспорният заместник на вратаря Здравко Здравков при слабата форма на Димитър Иванков от "Левски".
Шампионът "Ловеч" е представен само от един национал - нападателя Светослав Тодоров. Полузащитникът Радостин Кишишев в момента е контузен и очевидно други имена от този състав засега не влизат в плановете на Младенов.
Освен Бранимиров абсолютен дебютант на турнето в Чили ще бъде и Веселин Великов от ЦСКА. Неговата кариера се развива именно заради Стойчо Младенов. Той го повика при младежките национали от "Етър", веднага след това го препоръча на Димитър Пенев за ЦСКА. Великов пропуска мачове само когато е наказан, а сега е извикан и в първия държавен състав. "Той се представя много по-добре от други по-известни защитници. През годините непрекъснато израства, а тази есен се справи с един от най-силните английски нападатели (Алън Шиърър в мача ЦСКА - "Нюкасъл")", обясни Младенов.
Прави впечатление, че девет от избраниците му са играли при него в младежкия отбор - Великов, Чомаков, Бранимиров, Господинов, Димитър Бербатов, Георги Пеев, Илиян Стоянов, Стилян Петров и Мартин Петров.
Третото завръщане на Илиян Илиев в националния отбор едва се размина със скандал, но не вещае добро бъдеще на атмосферата между него и треньорския екип. Полузащитникът на португалския "Маритимо" преди половин година обвини Димитров, че го е сменил под давлението на Стоичков в мача с Англия на стадион "Българска армия". Херо го забрави и после си отиде, но Стоичков остана. През седмицата треньорът на всички национални отбори обяви пред в. "7 дни спорт", че е необходимо подмладяване на състава и не е редно връщането на по-възрастни футболисти, явно визирайки Илиев. Дни по-късно при завръщането си в България отрече да е в конфликт с Илиян. "Никога не съм имал нещо против Илиев да участва в националния отбор. Ако исках той да не играе, нямаше да бъде повикан", обясни Стоичков.
Нездравите отношения между двамата са факт от години. Самият Илиян два пъти досега късаше отношенията с националния тим - първия път при избора на състава за световното първенство в САЩ, а след това след мача с Англия. Изглежда, сега са се наложили мнението на Стойчо Младенов и фактът, че за поканата на Илиян се разшумя още преди Стоичков да направи своите изявления. На практика Христо бе поставен пред свършен факт. "Всеки има право на мнение. Илиев обаче има място в отбора, защото не разполагаме с играчи, които да задържат топката в средата на терена. Преди години това бяха Лечков и Балъков, сега такъв е само Илиян. Той изнесе много мачове на гърба си и може да бъде много полезен в конструктивен план", каза Младенов.
ЦСКА продаде Милен Петков на гръцкия АЕК
Сагата, наречена "продажба на Милен Петков в чужбина", най-после приключи. Капитанът на ЦСКА подписа за три и половина години с гръцкия АЕК. Трансферната сума според гръцките медии е 800 000 долара. Годишната му заплата ще бъде 60 милиона драхми (180 000 долара). През юни 26-годишният Петков бе обявен за най-добрия професионален футболист на първенството на България за сезона 1998/1999 г. "Получихме много по-малко от това, което Милен струва. Нарочно занижихме цената, за да може националът да се реализира в Европа", заяви изпълнителният директор на червения клуб Емил Костадинов.
Това е била първата реална оферта за полузащитника от чужбина. Въпреки слуховете за трансфер в най-различни отбори, нито един друг клуб не е проявил официален интерес. Ръководството на ЦСКА, без да се пазари, го продаде. Петков премина във вторник медицински преглед в гръцката столица, след което подписа личния си контракт. На следващия ден направи първа тренировка. Договорът между двата клуба бе подписан преди това по факс. "Петков е много добър футболист. Той може да играе отляво, но при нужда се справя добре и в дясната част на игрището. Гледах няколко касети и съм много доволен от видяното", заяви треньорът на АЕК Янис Патиакакис пред местните медии. С тази сделка ЦСКА реши един от най-големите и болезнени трансферни проблеми. През лятото Петков бе разкарван из Великобритания първо като добавка към продажбата на Стилиян Петров в "Селтик", а само дни след това бе предложен на отбора от Висшата лига "Саутхямптън". До сделка с ръководството на светците обаче не стигна заради разминавания във вижданията за личните условия. Оттогава Петков избягва да говори за свой трансфер в чужбина, тъй като много очаквани сделки за него не се осъществиха.
Защо ЦСКА приключи толкова бързо сделката? Костадинов изтъква тезата, че се дава шанс на играча да се развива. Наистина Милен отдавна е спрял да се развива в нашето първенство и дори в последните месеци играта му тръгна надолу. АЕК в момента е на пето място в класирането с 27 т., без шансове за титлата. Лидер е "Олимпиакос" с 42 т. Като възможност за развитие в момента АЕК не е най-доброто място в Гърция, а самото първенство е далеч от класата на испанското, английското или германското, откъдето не липсваха оферти през годините. Истината е, че ако не го бе продал сега, ЦСКА изпускаше без пари своя капитан. През есента Петков бойкотира гостуването на отбора на "Нюкасъл" заради неизплатени траншове. Треньорите и шефовете на "Ловеч" и "Левски" нееднократно са загатвали, че биха го привлекли в състава си, стига да е без пари. Петков трябваше да поднови договора си с ЦСКА през зимната пауза, но не го направи. Така през лятото при изтекъл договор червеният клуб можеше да получи за правата му най-много 20 000 марки. Освен това правата на играча бяха ипотекирани при новия собственик на ЦСКА Васил Божков като залог за заем. За да си върне парите и за да не изпусне най-старателно и търпеливо подготвяния за трансфер в чужбина футболист, ръководството се реши да го даде на първия срещнат кандидат за каквато и да е сума.
Парите за Косово ги няма
Кризата в Косово не може да бъде преодоляна, защото много страни, които обещаха пари за възстановяването на сръбската провинция, не са предоставили дължимите суми. Това обвинение бе отправено от американския държавен секретар Мадлин Олбрайт, която подчерта, че мисията на ООН не е в състояние да изпълнява задълженията си поради липса на пари. "Без необходимите средства ООН не може да помогне на хората да започнат нормалния си живот отново", подчерта Олбрайт.
Световните агенции припомнят, че след края на операцията на НАТО в Югославия редица правителства обещаха средства за реконструкция на Косово и за създаването на демократични институции. С тази задача се нагърби специалната мисия на ООН в Прищина, която обаче страда от хронични пропуски във финансирането. На срещата на НАТО в Брюксел в края на миналата година ръководителят на администрацията на ООН в Косово Бернар Кушнер предупреди съюзниците от пакта, че сигурността на населението и възстановяването на провинцията са заплашени от острата липса на средства.
Американският държавен секретар подчерта, че страните донори са заявили помощи от 1.25 милиарда долара и само малка част от тях са стигнали до предназначението си. Мадлин Олбрайт призова държавите, участващи във възстановителния процес, да предоставят обещаните средства колкото е възможно по-бързо. "Мисията на ООН не може да възстанови електрическата мрежа, да осигури обществената безопасност, да организира избори и да съживи икономиката само с празни обещания", заяви първият американски дипломат. Олбрайт не назова кои държави продължават да дължат пари и какви суми са просрочени.
Анкара се бори с радикалния ислям
Турция бе шокирана от разкриването на серия от убийства, които се приписват на радикалната ислямистка групировка "Хизбула". До момента са открити труповете на 33 души, предимно кюрди, които според следствието са били измъчвани до смърт, а след това са били погребвани в масови гробове край големите градове.
Според лидера на Отечествената партия Месут Йълмаз екстремистите от Хизбула са действали съвместно с представители на държавната администрация и затова досега престъпленията им не са били разкрити. Междувременно в няколко съдилища в столицата Анкара бяха заведени дела срещу ислямистката Партия на добродетелта по обвинение за саботаж на светската конституция на страната. До момента няма никакви преки доказателства, че съществува връзка между ислямистката партия и екстремистите от "Хизбула". Светската общественост и военните обаче са на мнение, че съществува заговор за промяна на държавната система и въвеждането на ислямските закони в страната. Премиерът Еджевит подчерта, че напрежението между ислямистите и светските власти е поредното доказателство за порочното използване на религията за политически цели.
Румънският министър на образованието подаде оставка
След силни критики от страна на опозицията оставка подаде румънският министър на образованието Андрей Марга. Той заяви, че се оттегля, защото реформата в образованието се нуждае от по-голяма политическа подкрепа, а настоящото правителство не разполагало с толкова високо доверие. Все пак Марга не посочи конкретни виновници от управляващата коалиция за бедственото положение на образованието. Според него оставката му е логичен резултат и протест на един интелектуалец, който не може да приеме фалшификациите и измамите, с които се е сблъскал по време на мандата си. Марга посочи, че ако оставката му не бъде одобрена от кабинета, той е склонен да отнесе въпроса в съда и да действа съобразно законите на страната.
Повечето румънски медии подчертават, че оставката на Марга е пряко свързана със стачката на учителите, която блокира учебния процес в страната. В писмо до парламента опозицията обвинява министъра на образованието в непрофесионализъм и действия, които са довели до колапса на образователната система. Според опозицията нуждите на образованието са били подценени и за сектора са заделени крайно недостатъчни финансови ресурси.
Учителите в Румъния започнаха стачка с искане за повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд. Протестът им съвпадна със стачката на железопътните работници, които поискаха 56-процентно увеличаване на заплатите.
Усмиряване на опърничавите
Уж изборите са чак след година и нещо, а характерните симптоми, че СДС се готви за тях, вече са налице.
По изпитаната технология - чрез новини ментета да се изпробва поносимостта на политическите субекти към идеите - тази седмица се завъртя слухът, че мнозинството възнамерява да промени Избирателния закон, като вдигне 4-процентовата бариера за влизане в парламента - 6 процента за партия и 8 процента за коалиция.
Логичен е въпросът защо точно сега темата се нажежи, при положение че предсрочните избори не са актуални. Отговорът е в другия анонс от седмицата - че синята партия ще разширява управляващата коалиция, като подобрява отношенията си с ДПС и евролевицата.
Подхвърляйки димки, синята партия действа съвсем целево - проверява реакциите на останалите, преди да изработи окончателната си коалиционна стратегия. По-малките партии ще се откажат да задават всякакви неуместни въпроси за управлението, иначе бариерата ще ги изхвърли от лодката.
И много добре ще размислят, преди да откажат поканата за партньорство пак по същата причина.
И тъй като нито една партия освен двете големи не е сигурна за мястото си в новия парламент, а те пък, от своя страна, на цялото си високомерие имат не по-малка нужда също от партньори, започна голямото дебнене. ДПС гледа към Народен съюз, но и към БЗНС на Георги Пинчев. Самият Пинчев ухажва ВМРО и социалдемократите на д-р Дертлиев и дори тези на Йордан Нехризов. За евролевицата остава ОПТ на Кръстьо Петков. ВМРО разчита, че няма да бъде отблъсната от хората на Пинчев, Мозер и от Демократическата партия. ДПС може да избира от цялата тази богата номенклатура. Затова на конференцията на движението в събота ще се нареди дълга опашка от желаещи да поднесат поздравления.
Единствено БСП остава пак сама, освен ако не успее да отхапе голямо парче от евролевицата.
Всички търсят коалиционен партньор, никой не говори за корупция.
КЗОО* - обнародвано в БНТ
Вероятно отново сме изправени като нация пред тежката задача да "догоним" историята, постигайки за петилетка онова, което другите са постигнали Господ знае за колко, след като така набързо и несинхронизирано бе вкаран в действие новият кодекс за общественото осигуряване. Без синхрон - защото още десет наредби, свързани с него, чакат да видят бял свят. А междувременно кодексът вече е в сила (от 1 януари 2000) и всеки би следвало да се съобразява с неговите разпоредби. Ето как се роди поредният български Параграф 22: има кодекс - няма наредби; наредбите определят приложението на кодекса (който го има), но всъщност наредбите, по които трябва да се прилага кодексът, липсват. Можете ли да се ориентирате все още в тази каша? Не е и нужно - по-важното е, че размерът на глобите за несправилите се с кашата вече е определен (от 500 до 1000 лв.). Така че да му мислят счетоводителите!
Именно счетоводителите първи доловиха и дефинираха новите повеи в законодателството ни, а именно: занапред за по-бързо юридическите актове (и чиновническите решения) у нас да се обнародват чрез съобщения в Канал 1 на БНТ например. Как се роди идеята. От прост прецедент - чл.18 от КЗОО изисква обособяване на три фонда, в които се внасят средствата за осигуряване. Обнародването на кодекса обаче изпревари този процес и доколкото към настоящия момент тези три фонда не са създадени, чрез съобщение в медиите бе обявено, че плащането на вноските през януари ще се извършва както преди влизането на кодекса в сила. Подобен абсурд само подчертава още веднъж прибързаността и недомислиците конкретно около въвеждането на КЗОО. Но поставя и по-сериозен въпрос: как чрез съобщение в медиите се обезсилва, коригира или определя действието на вече обнародван закон? И какво е следователно мнението на българския чиновник за законите по принцип, след като си представя действието им като задължително единствено и само до второ нареждане по БНТ?
Всъщност счетоводителите са прави - какво ни пречи да станем държава, която се управлява чрез съобщения по Канал 1 например? И без това 45% от жителите на София черпят информация относно новите правила за социално осигуряване именно от телевизията. А по пътя към Европа възможността за подобно бързо обнародване на законови и подзаконови актове (пък и на по-обикновени чиновнически недомислици) вероятно много ще ни улесни в догонването на "онези" народи. Е, ускореното законодателстване си има и дефекти - понастоящем в София 43% не са наясно какви точно осигуровки трябва да плащат, а 45% са на мнение, че подобни проблеми не ги касаят и не се отнасят до тях. Но какво значение има нечия загуба на ориентация на фона на голямото препускане?
Престъпниците явно имат страх от властта
Има няколко въпроса, които възникват след случката с откраднатия джип на шефа на правителствената информационна служба Михаил Михайлов. Както стана известно миналата седмица, возилото на държавния чиновник беше задигнато и още на следващия ден след мащабна полицейска акция беше открито край София. Заедно с пистолета на Михайлов и картата му на нещатен сътрудник на Националната служба за сигурност.
Първият въпрос е защо правителственият служител има нужда от пистолет. Вторият е защо притежава документ, че оказва или е оказвал помощ на контраразузнаването. И ако за тези два въпроса може да се даде някакъв отговор, то следващият категорично остава отворен. Дали за всяка открадната кола полицията полага толкова усилия?
Преди две години отново имаше подобен случай. Тогава от правителствената резиденция в Евксиноград беше задигнат джипът на приятел на Иван Костов. Варненската полиция веднага контраатакува с масирана акция и колата беше открита. Това, от една страна, е хубаво, защото става ясно, че като поиска, полицията може да върши качествена работа.
Има и друга хипотеза, според която самите крадци се плашат, че са взели колата на влиятелен човек и я връщат сами, за да си спестят неприятности. Но не може ли някак си властта да направи така че престъпниците да уважават не само нея, ами и обикновените хора? Един вид, ако не звучи прекалено нахално, не може ли всички да сме равни в правото си да получаваме полицейска защита? И полицията да полага максимум усилия за всяка открадната кола, за всяко разбито жилище... Отворено писмо
Както знаете, с колеги от института и други частни изследователски центрове се опитваме да оценяваме рационалността и стопанските ефекти от приеманите нормативни актове. С настоящото искам да обърна Вашето внимание върху някои страни на проектозакона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. Нуждата от преброяване на населението с цел осигуряване на актуална информация за структурата и динамиката на населението и условията му на живот в България е безспорна. Демографските и социално-икономическите промени през последното десетилетие са очевидни. Европейският съюз и Евростат изискват хармонизирани статистически наблюдения. Въпреки това преброяването не би трябвало да нарушава основни права, да изисква неразумни административни разходи и да води до вредни за обществото последици.
В тази връзка:
1. Прави впечатление, че голяма част от информацията, която би трябвало да се събере с преброяването, вече е събрана или се събира по други поводи и съществува като база данни.
2. Към момента на преброяването почти половината (10 от 22 точки) данни за лицата, които се събират съгласно чл.5, ал.1, вече ще бъдат събрани чрез заявленията за издаване на български документи за самоличност съгласно чл.18 от Закона за българските документи за самоличност от 1998 г. (например гражданство, адрес, семейно положение, образование, месторабота и т.н.).
3. Данните за жилищните сгради, жилищата и земеделските земи, които би трябвало да се събират съгласно чл.6, 7 и 8 от проектозакона за преброяването, в по-голямата си част се дублират с данните, които се събират в данъчните служби с данъчните декларации по Закона за местните данъци и такси. Такива са например данните за вида, местонахождението, годината на построяване на сградата, застроената площ, типа на строителната конструкция, степента на изграденост на инфраструктурата - електрификация, топлофикация, наличие на водопровод и канализация и т.н.
Както е видно от чл. 26 ал. 2 и 3, данните за обектите на преброяване могат да се получат от съответните общини, райони или кметства.
Дублирането на информацията означава безсмислен разход по нейното събиране и обработване.
2. Задължението на гражданите да осигурят достъп на преброителите до жилището си между 8:00 и 20:00 (чл. 25 ал.2) налага разходи на гражданите, тъй като ги откъсва от служебните им задължения. За 2 млн. работещи по трудов договор при 10 лв. средна заплата на ден общият разход достига 20 млн. нови лв., ако се приеме, че преброителят се чака един ден. Грубо сметнато, това е разход, равен на 0.08% от очаквания през 2000 г. брутен вътрешен продукт.
Имайки предвид казаното по-горе, смятаме, че използването на наличните бази данни би спестило преки разходи на бюджета, както и разход на време за всеки гражданин. Липсата на координация между институциите е проблем на администрацията и законодателят не трябва да допуска това да става извинение за увеличени разходи на гражданите.
3. Според чл. 32 от Конституцията на РБ "личният живот на гражданите е неприкосновен". Неясната формулировка на проектозакона относно част от събираната информация (например "дълготрайни предмети с културно и битово предназначение, ползвани от домакинството", чл. 7 т. 8) позволява тълкуване по усмотрение от Националния статистически институт и оттам може да наруши неприкосновеността на личния живот.
Предлагам в проектозакона изрично да се посочат събираните данни за личния живот и имуществото на гражданите, като така се спази Конституцията на РБ. Освен това дублираното събиране на информация може да има за обяснение подозрението на администрацията, че гражданите масово вършат документни нарушения. За да се избегне такова тълкуване, дублирането или трябва да отпадне, или да бъде мотивирано.
Абсурди в абсурдна държава
Тъй като реших, че ситуацията, в която попаднах, е толкова абсурдна, искам да запозная читателите на "Капитал" с хронологията до момента:
1. През октомври (14.10.99) преведох 60 000 ДМ от Райфайзен до българската си банкова сметка в ОББ (това е един много важен момент!!). Исках да участвам в търг на Агенцията по приватизация.
2. С търга нищо не се получи. Исках да си прибера парите (част от тях) обратно. За целта, като ги теглех от банката в ОББ, помолих да ми издадат документ за границата - издадоха ми бордеро за 30 000 ДМ.
3. На границата обаче се оказа, че от 1.01.00 има нов закон, съгласно който такова бордеро е достатъчно само за суми до 20 000 лв. За по-големи суми се изисквало разрешение от БНБ - от Мартин Заимов или Светослав Гаврийски... Но в банката това не го знаеха. Съответно и аз не знаех, че има нов закон - публикуван е в Държавен вестник през август, но влизал в сила от 1.01.2000.
4. На летището аз си декларирам парите и показвам бордерото, а митничарите, вместо да ми кажат "има нов закон - вашият документ не е достатъчен" и да ми позволят да си оставя парите на някого, направо ме арестуваха. Конфискуваха ми парите и се оказа, че не можело да ме пуснат вкъщи. Самолетът, разбира се, отлетя. Чакаха да дойдат полицаи от I районно управление на МВР, арестуваха ме и ме закараха вечерта там. Оказа се, че ако решат, че съм виновна, могат да ме съдят по Наказателния кодекс (чл.251)!!!!
Общо взето, бях прекрасна жертва за всички полицаи - и, разбира се, всички твърдяха, че съм виновна и че дълго няма да мога да си замина обратно за Австрия!
5. Слава богу, в понеделник се появи един нормален (не корумпиран) човек там - дежурна следователка, която написа, че не съм виновна, и то не защото не съм знаела закона (както и банката), ами защото парите съм ги внесла от чужбина. В същия закон има такава клауза: ако декларираш и внесеш от чужбина сума, колкото и да е голяма - имаш право да я внесеш без специално разрешение. Банковият превод е такова деклариране - в закона не пише, че трябва парите да се внесат непременно в брой... 6. В момента всичко зависи от шефа на митницата Пламен Минев, тъй като той със същото основание би могъл просто да ми ги върне - но той не иска. Явно и на него му се ще да отиде някой при него с плик. Аз такова нещо не мога да направя, моят адвокат очевидно - също. Ако Минев не ми върне парите, ще трябва да се опитвам да си ги получа по съдебен път!
Това е цялата история - звучи доста абсурдно - като цялата държава.
Лош късмет.
МВР маха пагона от едното си рамо
С промените в закона политиците овладяват специалните служби
И Министерството на вътрешните работи се сдоби с политически кабинет след предложените промени в устройствения закон на МВР. Идеята е стара, но този път нещата явно ще стигнат докрай. Почти тихомълком вътрешният министър Емануил Йорданов вкара миналата седмица на правителственото заседание Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР с постоянния от две години мотив - девоенизация на вътрешното министерство. За нея се говори от септември 1998 г. След това понятието беше разширено и Иван Костов заяви, че девоенизацията включва и създаването на политически кабинет на вътрешния министър. През пролетта на 1999 г. в парламента беше внесен проект за промени, който преседя доста време и беше върнат за доработване. Сегашното предложение всъщност е редактиран вариант на старото от екипа на Богомил Бонев.
Няколко са основните промени в предложения проектозакон. Първата безспорно е девоенизацията на административните служби в сградата на ул. "6 септември" No 29. Според нея в специализираната и общата администрация на МВР работят граждански лица, а не сержанти и офицери. Специализираната администрация включва секретните служби (които ще се наричат вече дирекции) - "Оперативно-техническа информация" (старото СОТИ), "Оперативно издирване" (старото БОИ), "Свръзки" и т.н. Под обща администрация се разбират дирекциите "Пресцентър и връзки с обществеността", "Правно-нормативно обслужване", "Международно сътрудничество", "Финансово и ресурсно осигуряване", МТОСО, "Координация и информационно-аналитична дейност" и "Ревизионно". Към специализираните дирекции се прикрепят и "Бойна и мобилизационна готовност" и "Комендатура". Общото между всички тях е, че те обслужват всички служби на МВР, различното е, че в повечето случаи специализираните са секретни, а останалите - не. Първите досега се водеха оперативно-технически служби, а вторите - административни. Целта на тези чисто редакционни промени в наименованията на структурните елементи на вътрешното министерство е по-скоро психологическа, защото особена промяна във функциите на дирекциите няма. Освен че МВР става министерството с най-много дирекции. Девоенизацията на тези служители можеше да стане и без редакторска намеса.
Идеите за промени при девоенизацията очевидно са претърпели еволюция, тъй като при предлагания от Богомил Бонев механизъм девоенизацията трябваше да засегне всички служби на МВР. Сега концепцията се е сменила - полицаите и другите национални служби като НСБОП, НСС, жандармерията, граничната полиция запазват пагоните. Логиката е, че в повечето държави от Западна Европа полицаите си ходят с униформи и с чинове. Но в САЩ например те са цивилни. Факт е, че на голяма част от личния състав на министерството не му пука дали ще ходи с униформа или не. Тя държи на "честта на пагона" основно заради привилегиите, които той дава. Макар че в промените на закона доста детайлно е обяснено как ще бъдат запазени всички досегашни социални придобивки. Слуховете за отнемане на привилегиите при сваляне на пагоните преди две години доведе до сериозен отлив от редиците на МВР.
Политическият кабинет е третият стълб в промените на закона (по важност е първи). Той цели основно две неща - превръща ръководството на МВР в почти партийно и издърпва леко чергата изпод краката на Петър Стоянов. В досегашния Закон за МВР заместник-министрите, които се наричаха секретари, трябваше да бъдат с поне 5 години професионален или юридически стаж. Сега тези изисквания остават само за длъжността главен секретар, която е висшата професионална длъжност в МВР. Той се занимава с оперативното управление на министерството. Изменените правомощия на заместник-министрите звучат така в член 28 от предлаганите промени: "...Подпомагат министъра при осъществяване на политическата програма на правителството и при изпълнение на неговите правомощия... " Според изявленията на МВР-шефа Емануил Йорданов заместниците му ще бъдат трима.
С така предложените промени се нарушава и статуквото при назначаване на ръководството на вътрешното министерство. Според сегашните норми заместниците на вътрешния министър се назначаваха с указ на президента. Сега това ще важи само за главния секретар и директорите на национални служби, т.е. ръководството на МВР може да мине и без санкциите на Стоянов, което дебалансира равновесието между институциите.
Откак се заговори за промени в Закона за МВР, управляващите непрекъснато повтарят изтърканата фраза, че създаването на политически кабинети е в полза на гражданския контрол върху силовото ведомство. Факт е, че със свалянето на пагоните не се променя манталитетът на един служител на МВР, както е подозрително това, че политическо лице ще бъде гарант на обществото срещу произвола на полицейската машина, а няма да защитава теснопартийни и корпоративни интереси на хората, които са го поставили на този пост. Не и в България. В промените в закона има една съществена уловка - специализираната администрация е на подчинение на политическите лица - зам.-минстрите. Към тази администрация спадат подслушването и проследяването - СОТИ и БОИ. Те обслужват НСС, НСБОП и полицията, които са на подчинение на професионалното ръководство - главния секретар. Така чрез контрола си върху специализираната администрация политическите лица - зам.-министри, ще знаят във всеки един момент къде ровят спецслужбите, каква информация събират и защо. А осведомеността за всяка политическа партия е особено голям ресурс, особено преди избори.
Чаво ...
И когато изгребеш мръсната пяна на времето от повърхността на живота, ще видиш в кипящия казан парчетата на собствената си плът, вече отделена от скелета - сив, с розови ръбчета там, където мускулите са се свързвали с костта... Чаво се събуди, както обикновено, в късния следобед, към четири и нещо. Още не беше отворил очи, а тази фраза отдавна се въртеше в черепа му, та не можеше да си спомни дали идва от съня, или я бе измислил нощес, докато бродеха с пичовете от кръчма в кръчма, а може и когато в една от почивките седяха в колата на Любо и слушаха Led Zeppelin, обвити в сладникавия дим на марихуаната. Най-вероятно беше от колата, защото фразата се размиваше и губеше формата си, а думите се прескачаха и пренареждаха в тътена на Communication Breakdown, който е чувал парчето, знае за какво става въпрос. Също и всеки мъж над 35-годишна възраст, който знае формулата "две бири три водки бърз джойнт една бира две водки бързджойнт" и после до сутринта, както дойде, импровизация... Нямаше какво да го задържа вкъщи днес, всъщност никога не бе имало, затова си хвърли един бърз душ, нахлузи дънките и нагази в топлия октомврийски ден - да си проветри главата, докато се свечери и пичовете се съберат в кръчмата.
Наближи центъра и тъкмо изчисляваше в какъв ред да обиколи кафенетата в Стария град, когато видя детето. Беше русо момиченце на около пет-шест години, с розово яке, виолетов клин и яркооранжеви обувки - толкова разноцветно, че те засърбяват очите, като го гледаш. Хлапето се мъчеше да достигне звънците във входа на блока, но те бяха високо и то подскачаше, напрягайки всички сили. Чаво понаблюдава няколко минути сцената, после приближи и си предложи услугите: "Кой звънец да натисна? " Момиченцето спря подскоците, изгледа го отдолу нагоре и поклати глава: "Я по-добре ме вдигни."
Наведе се, хвана детето през кръста и го повдигна до нивото на звънците... Часове по-късно успя да сглоби в едно всичко, което последва.
Детето протяга ръце и натиска толкова звънци, колкото може. Сетне премества малките си длани нагоре и отново натиска продължително - от вътрешността на входа през заключената врата се чува истеричен звън. Той дори не реагира - стои така, притиснал крехкото телце към гърдите си, усеща тънките ребра под пръстите си и чака, смътно осъзнавайки, че това, което става, е голяма дивотия, а хлапето натиска ли, натиска звънците. Накрая успява да се дръпне назад и бавно оставя момиченцето на земята. То вдига глава към него, засмива се, казва "бягай бе, чичо, какво чакаш" и хуква напряко през градинката.
Чаво стоя вцепенен няколко секунди, скрит под козирката на входа, от балконите се чуха няколко нервни гласа, озърна се безпомощно и побягна след детето. Изпратиха го гневни викове, а той тичаше и се чудеше да се смее ли или какво... Шареното момиченце се скрива зад ъгъла на съседния блок, той го последва и намалява скоростта чак когато почти се сблъсква с две жени на средна възраст и едър мъж, който мъкне някакъв кашон. Едната жена рязко дръпва момиченцето зад гърба си и просъсква: "Изчезвай оттук, педофил мръсен!"
Спря и се озърна объркан. Детето надничаше иззад полата на жената и се смееше. Той пое дъх и понечи да каже нещо, но в това време едрият мъж остави кашона на земята и се приближи... После изведнъж мръква. "... И когато изгребеш пяната на времето от повърхността... " "...викай полиция... ", "...тия идиоти на смърт трябва да ги... ", "...вече отделена от скелета - сив, с розови ръбчета... " Събира останките от силите си, изправя се и отново побягва, без да избира посока, сподирен от виковете на жените... Привечер, когато пичовете още ги нямаше и кръчмата беше полупразна, Чаво си взе една бира и седна на бордюра отпред да я изпие, докато дойдат. Запали цигара и се опита да пие, без да притиска подутата си, морава горна устна. Успя криво-ляво. Пушеше и гледаше замислен паветата пред себе си, когато върху тях стъпиха две малки яркооранжеви обувки.
Вдигна глава. Момиченцето се усмихна широко, седна до него на бордюра и му подаде хартиен пакет с пуканки. Той се поколеба за секунда, озърна се, после бръкна и си взе малко. Нищо не каза. Мълчаха и хрупаха известно време. Сетне той протегна бирата към детето. То погледна първо бутилката, после него и поклати глава: "Не пия, малка съм още!"
И Чаво стана, влезе в кръчмата и й купи портокалов сок.
Какво друго можеше да направи?
Стесненият език
В началото на 1999 г. в рамките на социологическо изследване на бедността, поръчано от Световната банка и наречено "Гласовете на бедните", разговаряхме в цялата страна с десетки мъже, жени, деца, живеещи наистина в страшна мизерия и безпътица. Неоспоримо е, че сред тези хора - жертви на нашето време, е с малки изключения почти цялото ромско население. Какви са различните икономически и социокултурни причини за днешния страшен живот на циганите е отделна и много тежка тема. Но споделената мъка, видяната мизерия по ромските квартали беше навсякъде толкова еднаква, че пътувайки към поредния район на бедността в страната, ние привиждахме до болка познатата циганска махала и дочувахме сякаш мистично настигащия ни общ вопъл и оплаквания.
Този като че ли безкрайно повтарящ се филм на ужасите се подсилваше и от едно вече култивирано театрално поведение на циганите, специализирали се да посрещат социолози, политици, представители на властта и многобройни неправителствени организации. Отделният разговор се превръщаше в някакво странно колективно интервю. Към него се присламчваха, въвличаха и намесваха появяващи се кой знае откъде нови и нови хора, които без подкана и пауза допълваха отделните разкази и покъртителни биографии, сякаш за да ги легитимират и да ги направят по-достоверни. После довличаха и изтласкваха напред още някой, който да разкаже своята, т.е. тяхната, толкова лична и толкова еднаква, тъжна история. Това странно стихийно обрастване на разговора с нови хора сякаш ми помогна за пръв път да разбера какво представлява циганската тумба. Разбрах, че тя не е просто струпване, а специфична колективна биография.
Разказаното от ромите бе, разбира се, твърде сериозно и дори отегчително, както може да бъде тежка, отегчителна и изглеждаща безкрайна само крайната бедност. При все това някои съвсем сериозно поднесени констатации на нашите ромски събеседници едва ни удържаха да не се закикотим неподобаващо.
Първата констатация беше за безработицата. В един от циганските квартали на Димитровград интервюирани споделиха, че доскоро са имали достатъчно работа. "Но откакто сложиха пазач да пази старата фабрика, вече работа не се намира. Няма откъде да вземаме железа да ги продаваме на "Вторични суровини". До 1991-1992 г. бяхме добре - имаше жици да краднеш. След това ги окрадоха и сега нямаме работа. " Втората констатация в подобен дух бе направена от млад ром в София. Питахме за рисковете на циганския живот: "Живеете ли под напрежение?"
"Да - отговори ромът - живеем под високо напрежение. Моят братовчед загина от високо напрежение на стълба, като се качваше за жиците."
Дали сериозността на твърдението, че кражбата е работа, а високото напрежение - професионален физически риск, е плод на природна наивност, която автоматично прикачваме към различния от нас цигански род по аналогия с детската увереност, че Дядо Мраз не е съседът?
Едва ли. За разлика от детската наивност сериозността в казаното от ромите е далеч по-жестока, защото е споделена от възрастни хора, борещи се за своето оцеляване. Тези хора са само езиково наивни. Това означава, че значенията на техния език са се свили поради извънредно тесния хоризонт на възможностите за реализация, които светът им е предоставил и които езикът изразява. Осъзнаем ли това, не бихме могли да се смеем.
За ромите несъмнено работа е било не само краденето на железа и жици, а напрежение не само това по жиците. Безперспективното битие обаче е стеснило така еднозначно възможностите им, че и мисълта, и изразите на това битие са се буквализирали в тесните и затова смешни за нас значения. Струва ми се, че този изкуствен, породен от социални причини наивитет и това само изглеждащо смешно капсулиране на езика са страшен индикатор за последиците от нашия преход.
Намирам, че не са редки и симптомите на една следваща фаза на отчаяната бедност, на пълната безперспективност - на просешкото и вехтошарско свиване на значенията на думите до своего рода обездумяване, свеждането на дори буквалния език до звуци, до желани предмети, в жестове на протегнатата ръка и ломотене от недоволство или радост.
В определен смисъл сега дори считам, че тези два или три "смешни" отговора на ромите ни говорят повече от стандартизируемите икономически показатели на бедността.
Ако Ролан Барт твърдеше, че езикът е фашизъм, защото ограничава богатството от възможности за възприемане на света, то е вярно и обратното - ограничените социални възможности ограбват богатството на езика. Така и бедността на езика от своя страна е показател за кризите в обществото.
Тези дни дариха едно циганско семейство от Пловдивско с храни, детски пелени, лекарства и т.н. за новороденото бебе, изпреварило всички в новогодишната нощ. Оказа се, че многодетното семейство, боейки се, че не ще може да изхрани новото бебе, се готвело да го хариже на грижите на държавата и да го остави в дом за сираци, но след проявения интерес се е разубедило. Разсъждавайки за стеснения език на ромите, се питам с някаква скрита тревога какво ли са си мислели майката и бащата, когато са им казали, че това е "бебе 2000".
Стихията Брегович
В музиката на Горан Брегович към филмите "Циганско време" (на Емир Кустурица) и "Кудуз" (на Адемир Кенович) кипят огън и страст, подклаждани от необузданата първичност на автентичния балкански фолклор. Касетата е вече на нашия пазар (издава "Вирджиния рекърдс").
Песните и пиесите са пример, че музиката в региона не е само повърхностни кафански гюбеци или попфолк. Брегович е посегнал към нея внимателно, воден от дълбоко познаване на музикалните и културните традиции на Балканите, отбрал е най-ценното с тънкия усет на човек, който сам композира мелодии.
Брегович започва кариерата си като рокаджия в бандите "Зверове", "Кодекс", "Мика, Зоран и Горан". Той нашумява в края на 70-те като басист в "Биело Дугме". Оттогава е и приятелството му с режисьора Кустурица. Тандемът се увенчава със слава след появата на "Циганско време", "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд" - както заради самите ленти, така и заради техния саундтрак. Албумите с филмова музика на Брегович са разпродадени в над 4 милиона екземпляра, а композиторът и неговият "Оркестър за сватби и погребения" ги представят навсякъде по света. Автентичните неравноделни ритми на нашия регион (Брегович е дете на майка сръбкиня и баща хърватин, съпругата му е от Босна) обиколиха славно света - от България (два пъти) - до престижния джазфест в Монтрьо (също два пъти).
В сегашните 10 парчета могат да се чуят вехти ромски теми, но интерпретирани от съвременни инструменти. Свирят музиканти от Македония и Южна Сърбия, пее хорът на ортодоксалната Патриаршеска катедрала на Белград. Категоричният апогей в "Циганско време" е Еderlezi. Така се нарича ромският св. Георги. Страхотно настроение дават още Talljanska и Scena. Но и от останалите песни кръвта може да кипне. В сърцето на зимата те осигуряват висок градус на духа и тялото дори без помощта на нито един промил.
Български повей във Виена
Десетгодишнината от падането на Берлинската стена предизвика вълна на значителен интерес от страна на Запада към начина на живот и изкуството на Източна и Централна Европа. В началото на 2000 г. във Виена се представят три големи изложби, свързани с темата. В тях присъства и България, но само косвено.
Първите две са показани в "Сецесион" - галерия, строена в началото на XX век. Едната изложба е на австрийката Йоханна Кандл (наскоро участвала в проекта "Бетавил" в София), а другата - на Ан-Софи Сиден от Швеция. И двете третират темите за настоящето в посттоталитарните общества - проблемите за привнасянето и адаптирането на "демократичния капитализъм" и пазарните отношения, оцеляването на обикновените хора, емиграцията.
Йоханна Кандл предприема пътувания в Румъния, Русия, Украйна и Грузия. Снимките, които прави там, служат за основа на живописните й платна. Те комбинират сцени от твърде познатата ни улична действителност (куфарни търговци, просяци и бездомни кучета) с високопарни лозунги, взети от големи финансови вестници като Financial times и Walstreet journal. Така разкриват абсурдността на ситуацията. Интериорът на склад за евтина конфекция например е съчетан с гръмкото "Твоят достъп до успеха".
Художничката Ан-Софи Сиден живее шест месеца в мотел заедно с проститутки и техните сутеньори в градче на границата на Чехия и Германия. В изложбата й са показани видеозаписи на интервютата, взети от обитателите на това общество, в което всичко е за продан в името на оцеляването и където стремежът към щастие е не по-малко силен от където и да било другаде.
Любопитен момент представляват изповедите на две български проститутки (впрочем най-красивите момичета там), преминали през ръцете на различни мафиоти и трафиканти, преди да се озоват в третокласния мотел.
За разлика от галерия "Сецесион", където посткомунистическата действителност е през артистичния поглед "отвън" на две западни художнички, в "Пале Лихтенщайн" и "Дом XX век" е открита експозиция "Аспекти/позиции", която претендира да обхване изкуството в централния и източноевропейския регион през последните 50 години. Логичните очаквания за българско участие обаче остават напразни, тъй като изложбата проследява т.нар. ъндърграунд, или неформални арт-движения на страните от бившия соцлагер (Унгария, Полша, Чехословакия, бивша Югославия) плюс Австрия. А както е известно, у нас подобни антидогматични "забежки" не е имало. Показани са работи на художници като Марина Абрамович, Юлиус Колер, Херман Нитч, Брако Дмитриевич и по-младите Роза Ел-Хасан, Небойша Серич-Соба, Елке Кристуфек. Доколкото "Аспекти/позиции" разглежда художествената активност в Централна и Източна Европа (включително до наши дни), в известен смисъл отсъствието на български художници потиска самочувствието. Очевидно за повечето западни изкуствоведи България все още се намира твърде много на изток... Войната с тютюна се пренася в съда
Вероятно читателите от епохата на "Дийп пърпъл" си спомнят за Юл Бринър - актьорът, известен в България най-вече от филма "Великолепната седморка", който почина от рак на белите дробове. Бринър беше една от първите личности, предприели фронтална атака срещу тютюнопушенето. По телевизията той определи цигарите като основната причина за болестта си. След смъртта си Юл Бринър остана символ на поколението идеалисти, които вярваха, че могат да водят борба срещу пушенето чрез силата на медиите. Днешните идоли, пострадали от тютюна, водят съдебни процеси. Един от тях е световният шампион по билярд (вариант snooker) Алекс Хигинс, който обяви миналото лято, че ще съди производителите на цигари Benson & Hedges за това, че са причинили доказания при него рак на ларинкса. Хигинс беше известен с маниера си на игра, при който пушеше непрекъснато, и увисналата от устата му цигара се превърна едва ли не в емблема на професионалния играч на билярд. Неговият стил хипнотизираше публиката и брилянтните му изпълнения направиха билярда голяма телевизионна атракция. Най-вече заради него Benson & Hedges спонсорираха световните първенства в тази дисциплина. Днес Хигинс твърди, че "билярдът бе осиновен от производителите на цигари като средство, за да продават смъртта, която произвеждат".
Би Би Си има предаване, наречено "Тютюневите войни", което показва до каква степен цигарената индустрия има капацитет да прикрива научните изследвания, доказващи вредата от тютюнопушенето.
Съдът в щата Флорида достигна още по-далеч. По искане на лекаря Хауърд Енгъл, болен от емфизем и представящ други 500 000 болни пушачи от щата, големите производители на цигари BJ Reynolds, Philip Morris, Brown and Williamson, Lorillard и др., бяха признати за виновни за производството на "вреден и дефектен продукт". Според Съвета за наука и здраве в САЩ (това е организация за защита на потребителите с уеб-адрес http:// www.acsh.org) присъдата е ясна победа за общественото здравеопазване, тъй като за първи път промишленост, причиняваща огромна заболеваемост и смъртност по целия свят, е призната за виновна. Съдът е приел, че цигарите са в основата на редица различни злокачествени заболявания, че водят до пристрастяване - информация, която остава скрита от масовия пушач под въздействие на тютюнопроизводителите. Всяка друга компания, която пусне на пазара вредни или дефектни продукти, носи съдебна отговорност, време е тази отговорност да поемат и големите концерни, производители на цигари, твърдят от Съвета за наука и здраве. Според неговите специалисти поставянето на малка предупредителна лепенка върху пакета цигари не е достатъчно.
Юристите са на мнение, че присъдата на съда във Флорида ще доведе до верига от процеси във всеки американски щат (в САЩ се практикува т.нар. прецедентно право). Това вероятно ще причини големи загуби за производителите. Парадоксално е, че те ще ги компенсират със сериозно увеличаване на цената на цигарите, което е може би единственият реален начин за ограничаване на тютюнопушенето.
Неслучайно големите американски производители на цигари правят опити да изнесат производствата си в страни, в които обществените настроения срещу пушачите не са толкова остри. Това даде повод на остроумни наблюдатели да отбележат, че както и другите световни войни, Третата световна война (войната с тютюнопушенето) отново ще се води далеч от територията на Щатите и отново ще бъде спечелена от САЩ. Но и в тези страни съпротивата е сериозна.
В щата Рио де Жанейро (Бразилия) на 13 юли 1999 също беше заведен съдебен процес. Губернаторът на щата твърди, че бразилската здравноосигурителна система е претърпяла тежки икономически щети при грижата си за усложнения от тютюнопушенето. Обвинителите (щатът Рио де Жанейро) се обслужват юридически от голяма американска адвокатска компания. Подсъдими са както големите производители на цигари в САЩ, така и в Бразилия, най-вече ВАТ. Процесът се води за получаване на голяма, но все още необсъждана сума пари за подпомагане на здравноосигурителната система на щата.
От друга страна, Бразилският онкологичен институт пое от есента контрол върху производството на цигари. Той се базира на данни от Британския имперски фонд за изследване на рака (UK Imperial Cancer research fund), според които производителите на цигари добавят субстанции към тютюна, водещи до привикване с него.
Именно в това се състои проблемът на пушачите, решили да оставят цигарите. Голяма част от тях осъзнават много добре, че пушенето не само е вредно за здравето. Този навик днес в развитите страни все по-често е пречка за постигане на добра професионална кариера поради елементарния факт, че във все повече офиси на престижни компании пушенето е абсолютно забранено. Малко са вече и авиокомпаниите, които дори и в презокеанските си полети предлагат места за пушачи.
Проблемът с познатия никотинов глад може би за първи път е бил осъзнат от командването на Шведските военноморски сили в началото на 60-те години, когато безопасността на подводниците е направила напълно неприемливо наличието на пушачи на борда. Това е довело до започване на изследователска програма за намаляване на зависимостта от цигарите. Крайният и успешен продукт на тази програма е създаването на никотинова дъвка. С нейна помощ и подходяща подкрепа от психолози зависимостта към тютюнопушенето може да бъде намалена значително, при това - без да бъде увеличено теглото на отказалите се пушачи.
Ако общопрактикуващите лекари имат правото да предписват никотинова дъвка, това ще доведе както до намаляване на смъртността от тютюнопушене, така и до намаляване на разходите на общественото осигуряване за заболявания, свързани с цигарите - това показва сериозно фармаикономическо проучване, публикувано в авторитетното британско списание "Ланцет" (www.thelancet.com) и свързано с протеста срещу невъзможността в Англия общопрактикуващите лекари да предписват лечение срещу тютюнопушенето, което да се поема от здравната каса. Активното предлагане и предписване на тези дъвки е увеличило живота на пушачите в различните възрастови групи с 2-7 години. При това превантивни разходи от 50-75 долара за пациент биха спестили 400-800 долара на пациент за по-късно лечение на усложненията от тютюнопушенето. Установява се, че предписването на дъвка и активните консултации имат ефект при около 15% от пушачите, като 40% от тях възстановяват тютюнопушенето в рамките на една година. Дори този малък процент дава такива сериозни здравни и икономически резултати.
Битката на супераспирините
Ревматоидните заболявания (ревматизъм, артрит и др.) са отдавна в групата на благодатните за фармакологичните компании - те засягат много хора, практически човек не може да оздравее от тях и имат неблагоприятен изход, ако своевременно не бъдат лекувани. Засегнатите от тези страдания са потенциални доживотни консуматори на медикаменти, които доскоро имаха нестабилен лечебен ефект и поредица от странични реакции. Този факт обяснява защо налагането на пазара на лечебен продукт с оптимален ефект без нежелани действия е равносилно на финансова манна небесна за фармацевтичните производители. Затова в рамките на една година два колоса на фармацевтичната индустрия - "Монсанто" (с фармацевтично поделение Searle) и Merck, Sharp & Dohme (МСД) предложиха два конкурентни супераспирина, което веднага се отрази на цените на акциите им по световните борси.
Препаратите се наричат в пресата така, тъй като имат аспириноподобен ефект, но са поне 100 пъти по-мощни и практически без никакви странични действия в сравнение с вековния продукт на "Байер". Продуктът Celebrex на "Монсанто" достигна пазарен оборот от един млрд. долара в рамките на 9 месеца и това отчасти спаси акциите на производителя, които имаха постоянен тренд надолу поради лошите резултати на селскостопанското поделение на корпорацията.
От своя страна препаратът Vioxx на МСД постигна продажби в рамките на 208 млн. долара за 20 седмици, което повиши цените на акциите на фирмата с 14%. Интересът към лекарството в САЩ е толкова висок, че производителите се съгласиха да го регистрират и като обезболяващо при стоматологични процедури. Продуктът измести Celebrex от класацията на най-предписвани медикаменти при пациенти с ревматоиден артрит. Засега Vioxx се продава само в САЩ, но предстои появата му в 22 други държави, сред които е и България.
За разлика от успехите в маркетинга на двете големи американски компании друга - SmithKline Beecham (СКБ), отбеляза сериозни загуби на фондовия пазар. Продуктът Avandia, създаден за лечение на диабет при възрастни, не получи одобрение за регистрация от Европейската комисия за контрол на лекарствата (EMEA), въпреки че от лятото на 1999 беше одобрен от Комисията за лекарствата и храните (FDA) в САЩ като средство на избор при лечение на диабета при възрастни. Това се дължи най-вероятно на хипотетичната възможност лекарството да повлияе негативно на състоянието на черния дроб при лечението. Въпреки че очакванията за продажби в Европа на Avandia не бяха така големи, цените на акциите на СКБ на борсите паднаха с 12-15%. Допълнителен стрес за компанията беше и фактът, че предстои маркетиране на генерична версия на един от най-продаваните продукти на СКБ - Seroxat, регистриран като антидепресант.
Въпреки че съществува теоретична възможност СКБ да се пребори за регистрация на Avandia в Европа, успехът на препарата вече е помрачен. Фирмата няма право на повече грешки в маркетирането на продукти, в противен случай би станала апетитна хапка за по-големите от нея в бизнеса.
ООН и СЗО предупреждават за костно-ставните заболявания
На 24 януари в София беше открита декада (десетилетие) на костно-ставните заболявания. Това е инициатива на ООН и Световната здравна организация, посветена на профилактиката и лечението на болестите на опорно-двигателния апарат. Най-често срещаните от тях са остеопорозата, остеохондрозата, ревматоидният артрит, подаграта и болестта на Бехтерев.
Българската програма започва само десет дни след официалното обявяване на световната инициатива от Кофи Анан в Женева. Целта й е да бъде разширена образователната кампания, което да доведе до намаляване честотата на тези заболявания, които са голямо перо в разходите на здравноосигурителните фондове по света. Откриването на декадата в София беше организирано от Граждански форум "Българка", съвместно с Българската асоциация по остеопороза, фондация "Жени без остеопороза", клуб "Зонта". За България инициативата е особено полезна от гледна точка на активизиране на просветителската дейност сред рисковите групи за костно-ставни заболявания, както и стимул за това диагнозата и лечението на остеопорозата да бъдат поети от здравната каса, както е в почти всички развити държави. От полза би било и създаването на един регистър на тези болести, който ще даде ясна представа за размера на проблема в България. Допълнителна информация за заболяванията може да бъде намерена в: , , , aya@sf.icn.bg, II АГБ "Шейново" и в Центъра за превантивна медицина "Свети Георги".
Една от шефките (по избор)
"Баскервил" напомня за добрата стара Англия не само с името си. Заведението е издържано в стила на лондонски пъб от средна ръка, където обикновено си правят срещи влюбени двойки. За да има ред, до всеки един от столовете в малките сепарета виси табелка Ladies или Gentleman. А за тези, които не търсят уединение с любимия човек, около огромния елипсовиден бар също има достатъчно места.
Асортиментът от напитки на "Баскервил" е доста добър. Освен стандартните уиски, водка, джин, ром, бира и ликьори, се предлагат и десетина алкохолни коктейла.
За въздържателите има специален безалкохолен бар с няколко столчета, зад който се приготвят фрешовете и детските коктейли.
За разлика от менюто за пиене, което е подобно на предлаганото в повечето софийски заведения, някои от предложенията за ядене в листата са гарнирани със закачки с еротичен привкус. Сред сладоледите "за горещи сърца" например има такъв, който носи името "Една от шефките (по избор)". А ако искате да си вземете плодове, трябва да попитате "келнерката за наличността, в случай че някой от клиентите не се забавлява в момента".
За тези, които просто са гладни, клубът предлага няколко вида тост - "Баскервил", с шунка и кашкавал и с различни сирена, както и клуб-сандвич.
Оризова салата
Сипвам ориза в 2 л вряща подсолена вода и варя 20 мин на слаб огън, след което го слагам в гевгир и го изстудявам под течаща вода. Оставям го да се отцеди в гевгира. Измитите чушки нарязвам на малки еднакви кубчета. Шунката нарязвам по същия начин.
В една малка купичка сипвам оцета, добавям сол и пипер и бъркам с тел, докато се разтвори солта. Добавям зехтина и бъркам до хомогенна смес. Слагам ориза, чушките, шунката, отцедената царевица и ситно нарязания магданоз в купа, заливам го със заливката и разбърквам внимателно. Слагам сместа за 1-2 часа в хладилника, преди да поднеса.
Омайните превъплъщения на оризовото зърно
Сещате ли се, че тази оризова салата се явява една кулинарна агресия да станем по-общителни с азиатците? Ние, европейците (по междинните гари), се залъгваме с бобец, картофи, качамак, а лятото - с домати. Но три пети от братята по земята слагат на масата си главно ориз. Някъде дори оризът не е главно, а единствено блюдо - сутрин, обед и вечер.
Навярно, преди китаецът да състави извънредно любопитната си писменост, е имал проблеми с култивирането на ориза. Според близък до китайския двор, пожелал за информацията чувал с ориз, легендарният император Шеншун, който се смята за основател на китайското земеделие, трябвало да засее оризови зърна при религиозна церемония. И така е тръгнало. При нас без церемонии го сеехме по пловдивско, но както знаете, Водниятт дух така си вдигна цената, че навсякъде пуснаха саваците. И мочурляците се окъпаха с "хурки" и бурени.
От Китай оризът е прескочил в Корея и Япония, а през Индия - във Филипините. Италия е първата страна в Европа, която е почнала да сее ориз.
Но както знаете, от китаец до китаец понякога се наслагва разлика като тази между таралеж и телена четка. Подобна е и разликата между сортовете ориз. Има сух ориз, полусух, воден, откраднат, прегорял и взет назаем. Прогресивно кулинарстващото човечество обаче не познава друго зърно, което се гуши и надува шест пъти спрямо теглото си. Ако познавате такива подобни зрънца, нямам желание да си говоря с вас за митничари... Оризът е богат на нишесте, но там, където ядат само ориз, страдат от възпалителна дегенерация на мускули, нервна система, кръвообращение. Там, където не могат да си позволят дори ориз, страдат от политическите сили.
Но това са болести, а за веселите неща не бива да се премълчава.
Чували сте за саке - оризова ракия. Освен дето е три пъти по-силно от бирата, пие се леко затоплено. Затова и самураят, като дръпне две канчета, изважда студен меч.
За баш пиячите мимоходом споменавам (без да ги дразня), че съм пил арак - нещо като мастика, в която също участва ориз, захарна тръстика или палмово вино.
Така че съвсем непрофесионално е, щом си броите парите за пиене, да не изпитвате уважение към сепукуто.
"Тоска" в черно-белия свят
- Тази творба не може да остарее. За музиката на Пучини това е невъзможно. Тя самата е театър. Партитурата му е натоварена с драматизъм, образите са ярко изведени, те извират от нотния текст. Освен това темата за любовта и жестокостта си остава вечна. И днешният свят за съжаление е все така черно-бял - има добро, но също толкова и зло.
- Не, аз не обичам веризма. За веризъм смятам оперите на Леонкавало, на Джордано и винаги съм отбягвала да пея този репертоар. Просто не намирам достатъчно музикални основания за това. Пяла съм всички опери на Верди, на Пучини. Преди всичко търся музиката. Това ме кара да отказвам големи партии, в които има благодатна театралност, но твърде малко музика.
- Всички опери на Пучини са много различни. До "Манон Леско" и "Тоска" композиторът е свързан с традицията и едновременно с това ползва всички модерни средства в хармонията и оркестрацията. А после с "Бътерфлай" извършва революция в оперния език. И така, докато се стигне до новаторския стил на "Турандот". Пучини е олицетворение на непрекъсната еволюция. Защо навремето "Едгар" на младия автор се е провалила? По принцип новото стряска и трудно се възприема. Освен това си има и субективна причина - като либрето "Едгар" е самата сложност и неяснота.
- В операта напоследък се задава не легенда, а мизерия. Големи таланти не се очертават. Може и да съществуват, но нашето време не предизвиква тяхното проявление. Това не е времето на музиката и мелодрамата. Твърдението ми не е израз на песимизъм - такава е действителността. Лично аз вярвам, че в епохата на високите технологии човек затваря сетивата си за изкуството. Но все пак съм сигурна, че някой ден ще удари часът и на дарованията в културата.
- По отношение на съюзяването на изкуството с комерсиализма тази страна все още не е заприличала на Щатите, далеч е и от механизмите на фестивали като този в Залцбург. Но забелязвам, че постепенно музикалните къщи и звукозаписните фирми налагат този стил.
- Светът е тръгнал натам. Това е истината и трябва да я погледнем право в очите. Коментарът е субективен. Изкуството не е това, което беше вчера. Моята кариера се осъществи щастливо през 60-80-те години, в период, когато изкуството респектираше. Беше прекрасно двайсетилетие на разцвет. Какво ще ни донесе бъдещето е неясно. Но духът също има нужда да бъде подхранван с красота. Така че остава надеждата.
- В театъра се чувствам прекрасно. Там под друга външност имам възможност да изкажа себе си. В живота често е трудно да изявиш собственото си аз, а на сцената, макар и в роля, това е позволено. Затова чувствам театъра като мястото на моята най-голяма свобода. Сега подготвям две много трудни опери: "Човешкият глас" от Пуленк - музикален монолог за един-единствен сопран, и "Йенуфа" - от Яначек. Това са две роли, към които се привързвам и които ме карат да се учудвам от себе си. Преди месец и половина навърших 65 години и тези творби бяха тест за музикантския ми мозък, който все още добре работи. Още повече че ще пея на оригиналния език - френски и чешки.
- Непрекъснатото търсене на автентичния музикален текст напоследък бе последвано от вглеждане в авторските ръкописи, от търсене на изначалната истина за творбата. Много опери бяха обект на изследвания, за да се възроди оригиналът. "Тоска" все още не е подложена на подобен "рентген", но сигурно й предстои. Може би това ще се случи в обсъжданията на критиците в родния град на Пучини - Лука. Това се отнася и до оригиналния текст, защото се отчита, че композиторът е свързал особеностите на езика с музиката.
- Мисля, че преди всичко трябва да се разбира за какво се пее. Защото операта е една история, разказана с музика. Вярно, напоследък преводът се прожектира над или встрани от сцената. Но тогава зрителят слуша, разбира, а не следи сценичното действие. Трудно ми е да понеса тази гледка в залата на изопнати нагоре глави и погледи, втренчени високо над хоризонта на сцената, където се ниже текстът.
- Например тази, че човечеството ще узрее и ще помъдрее. А се оказа, че във века на технологичния прогрес то дава заден ход с възраждането на фанатизъм от национален и религиозен характер. Бедността става непоносима в световен мащаб. Само една девета част от човечеството сме тези, които сме нахранени. И понеже аз не мога да нахраня 40 хиляди сираци, реших да помогна чрез фондацията на мое име на талантливите деца без родители. Споменавам за това, за да привлека съмишленици. Иначе смятам благотворителността за много съкровен акт.
- Донякъде. Някога, преди 10 години, бяхме заредени с ентусиазъм. Той идваше от внезапно избухналата свобода след голямото мълчание. Сега, когато направихме голямото откритие, че всичко ни е позволено, дойдоха самозабраните. Видяхме и колко много неща зависят от самите нас. А ние се оказахме неподготвени за такава отговорност. Казвам това като човек, който живее вън, но не гледа отстрани. Съпреживявам всяка болка на България.
- Много се надявам на младите. Целият свят е тръгнал надолу. Дано те и сега проявят своя опак характер.
Укротяване на опърничавия
Режисьорът Пламен Марков втори сезон присажда на наша театрална почва чепатия и непокорен ирландец Мартин Макдона. Настойчиво каръщисва опърничавия му дух със своенравния балкански характер, решен да е все наопаки на останалия свят. Оказа се, че сме си лика-прилика. Макдона се разположи като у дома най-напред в Народния ("Бившата мис на малкия град"), а сега и в МГТ "Зад канала". От пиесата му "Куцльото от забутания остров" се е получил прекрасен спектакъл, който уж разсмива, пък изневиделица подлютява до сълзи; уж трогва с почти мелодраматична история, пък се подхилва подигравателно, че си се хванал. Сюжетът подвеждащо започва като приказката за Пепеляшка, когато на забравен от бога остров - по-скоро купчина камъни, пристига снимачен екип от Холивуд, а куцльото на селото изведнъж е отведен отвъд океана да става кинозвезда. След година обаче той се връща, защото не е успял да пусне корени в тази оранжерия за мечти.
Пламен Марков е укротил и непокорния актьорски талант на Христо Мутафчиев (куцльото Били), който иначе все успява да си покаже рогата. Тук Мутафчиев е изненадващо събран и вглъбен, балансиращ на ръба между комично и трагично, изоставил ефектните мимики и жестове. Актьорският състав е наистина звезден - Илка Зафирова, Георги Русев, гостуващите Цветана Манева и Златина Тодева, партниращите на ниво Стойо Мирков, Василена Атанасова, Иван Петрушинов и Илия Раев. Дуетът Георги Русев и Златина Тодева не е за изпускане за колекционерите на театрални събития. Освен това за първи път в този театър сценичната среда (сценография и костюми Красимир Вълканов) е едновременно толкова адекватна на драматургията, кореспондираща с равнището на актьорската игра и въздействаща като самостоятелно произведение.
С "Куцльото... " създателите му, сред които има доста носители на "Аскеер", дават сериозна заявка за нови театрални награди.
Три пленера - една традиция
"Три пленера - една традиция" се нарича изложбата, организирана от галерия "Леседра" в залите на НДК. Тя обединява художествените резултати от пленери в село Лесидрен през зимата и лятото на 1998 и лятото на 1999. В тях са участвали живописци, скулптори, графици и фотографи от различни поколения. Всички те са достатъчно известни и могат да бъдат определени като представителни за българското изкуство от края на 90-те. Сред внушителния брой автори (55) и двойно повече работи се открояват изключителните графитни композиции на Петър Дочев (доайен сред участниците), както и творбите на двама от чуждестранните гости - германката Моника Нелтинг и кореецът Ли Ду Шик. Част от произведенията присъстват само в документацията към съответните пленери, тъй като междувременно са били продадени. Именно върху арт-мениджмънта и пазарната реализация на българското изобразително изкуство акцентира собственикът на "Леседра" Георги Колев в галерийната си политика. Като част от нея той вижда издаването и разпространяването на каталози. В тази своя дейност галеристът е постигнал значителни по количеството си резултати, с които се надява да разшири кръга на потенциалните купувачи.
