Решението на правителството не трябва да ни учудва, ако съпоставим новите приоритети с приоритетите на финансовите институции. Европейската инвестиционна банка финансира предимно инфраструктурни проекти в държавния и частния сектор. В същото време от няколко години насам Световната банка е съсредоточила усилията си върху социалното дело - бедността, пенсионната и здравната реформа и почти не се занимава с проекти от реалния сектор и инфраструктурата.
През последните месеци споровете се въртяха главно около държавногарантираните инвестиционни заеми от СБ. В някои случаи тя се опитваше хем да съветва страната ни при определянето на приоритетите, хем да отпуска заеми. Най-малкото, за да се оправдаят заплатите на целия офис в София (тук трябва да отбележим, че ЕИБ няма постоянен представител за България).
Най-голямата борба беше да се включи заемът от общо 120 млн. долара за модернизацията на топлофикациите в София и Перник. Проектът се финансира почти поравно от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Източници от СБ твърдят, че по неговата подготовка вече са изразходвани значителни суми - около 500 000 долара.
Във връзка с последните разговори с мисията на МВФ обаче беше решено този заем да отпадне. "Няма пречка този проект да бъде включен в списъка за държавните гаранции за 2001 г.", каза Орешарски. Според други източници обаче проектът няма да се класира за следващата година заради високата си неефективност. На практика СБ ще налее пари в бездънна каца и още отсега е ясно, че държавата ще трябва да връща заема. Специална стратегия за развитие на топлофикациите трябва да преразгледа нуждите им и ефекта от допълнителни инвестиции в тях, както и възможностите за затваряне на едно или друго дружество от този сектор на енергетиката. Не се изключва възможността и топлофикацията в Перник да бъде закрита малко след като е получила заема от Световната банка.
Според Орешарски от отпуснатите гаранции през 2000 г. реално ще бъдат усвоени около една трета. Към тях трябва да се прибавят още 122 млн. долара гаранции, които ще бъдат усвоени по проекти от минали години. Заедно с около 130 млн. долара външно финансиране за платежния баланс външният дълг в края на тази година се очаква да стигне 9.3 млрд. долара от 9.06 в началото.
Големият капан за получателите на външни заеми беше заложен още в бюджета за 2000 г. С него бяха утвърдени разходите на бюджетните организации. Онези от тях, които искат да ползват външни заеми, трябва да се вместят във вече гласуваните им лимити. Т.е. ако се предположи, че не са били включени във вече утвърдените разходи, то трябва да се търсят икономии в тях или здравната каса, Министерството на образованието и НОИ да се лишат от някой разход, финансиран от бюджета за сметка на разходите, финансирани отвън. В противен случай ще се увеличи бюджетният дефицит, което е невъзможно по взетото от правителството решение.
Съдът не призна държавата за купувач на ПЧБ и Елитбанк
Както се очакваше, Софийският градски съд е отказал да признае държавата за купувач на фалиралите Първа частна банка и Елитбанк. Определенията на съда са били издадени на една дата - 17 януари. И в двата случая съдиите Алексей Иванов и Боян Балевски са приели, че държавата не може да прихваща предлаганата на търговете цена със свои вземания от банките.
По подобен начин преди около месец държавата не беше призната за купувач и в търговете за Банка за земеделски кредит и Бизнесбанка. По тези два казуса финансовото министерство вече е завело жалби в Софийския апелативен съд. Под въпрос все още са проведените търгове за Агробизнесбанк, ТБ "Славяни" и ЧЗИБ, за които градският съд още не се е произнесъл.
Решението на съда за ПЧБ отново съживи интригата за това кой ще стане собственик на банката, коментираха юристи вчера. Това е единствената банка, за която освен държавата имаше и втори кандидат - наскоро регистрираната фирма "Йорсет холдинг" ЕООД, дъщерна на едноименна люксембургска компания, която предложи цена от 14.820 млн. лева. Офертата на държавата беше значително по-висока - 25 млн. лева, но финансовото министерство не плати сумата в петдневния срок и според определението на съда то е загубило окончателно възможността да стане собственик на банката. В определението си съдията Алексей Иванов е записал, че "синдиците трябва да поканят наддавача, предложил най-висока цена след предложената от неизправния длъжник". Тоест сега всичко ще зависи от желанието и възможностите на "Йорсет холдингс" да плати 14.820 млн. лева за ПЧБ.
Междувременно държавата има право да обжалва определението на съдията пред тричленен състав на Апелативния съд. Александър Раков, шеф на новосъздадената Агенция за държавни вземания, потвърди вчера, че такава жалба ще бъде внесена. Според Раков в случая с Елитбанк това не се налага, тъй като липсва втори кандидат. Агенцията вече е поискала от синдиците да й се възложат вещите и имуществените права на банката като на неин най-голям кредитор.
Сашо Дончев ще подари газопровод за 7 млн. долара на Булгаргаз
Шефът на "Овергаз инк" Сашо Дончев обяви изненадващо, че е готов да построи газопровод за седем млн. долара и да го подари на Булгаргаз. Той съобщи това в сряда на срещата с кмета на Велико Търново. Точно 7 млн. долара ще струва инвестицията за изграждане на отклонението от магистралния газопровод до Велико Търново, обясниха хората на Дончев. Преди четири години "Овергаз инк.", Великотърновската, Горнооряховската и Лясковската община създадоха газоснабдително дружество "Раховецгаз". Дружеството притежава необходимите разрешителни за доставка и ползване на природен газ, проекти и всички документи за газифициране на региона, включително общините Дряново, Габрово и Трявна. "Раховецгаз" има и подписани концесионни договори за изграждане на газоразпределителна мрежа във Велико Търново и Горна Оряховица. Единствената причина за бавенето на проекта е, че Булгаргаз не може да финансира изграждането на магистралното отклонение. Булгаргаз по закон упражнява правото на собственост върху магистралните газопроводи и отклоненията. Изходът според Сашо Дончев е да построи отклонението и да го подари на Булгаргаз. Ако предложението бъде прието, инвестициите на "Овергаз инк." за тази година ще се увеличат двойно и ще достигнат 25 млн. долара, съобщиха от пресцентъра на дружеството. Според хората на Сашо Дончев още през тази есен е възможно да бъдат газифицирани първите абонати от промишлената зона. Президентът на "Овергаз инк." представи и инвестиционната си програма за плевенския район на среща с кмета на Плевен Найден Зеленогорски. По информация от участници в срещата плевенският кмет бил впечатлен силно от проекта и планираните инвестиции.
МВФ даде последна отсрочка за банковата приватизация
Продажбата на двете държавни банки Биохим и Булбанк беше отложена за пореден път със съгласието на МВФ. Според участници в преговорите служителите на фонда са дали да се разбере, че това ще бъде и последната отсрочка за БКК. Големият компромис е удължаването с шест месеца на срока за продажба на 67% от Булбанк, което според новия график трябва да стане до края на годината. Шефът на БКК Петър Жотев обясни това решение с "увеличения интерес" към банката през последните седмици. От неговите изявления се разбра, че освен втория кандидат, за който вече беше съобщено, е бил проявен интерес и от трети потенциален инвеститор. Източници, близки до правителството, потвърдиха, че офертата, която БКК чака, е от консорциум между италианската банка "УниКредито" (UniCredito) и германската застрахователна компания "Алианц" (Allianz). Според неофициална информация третият кандидат, за който намеква шефът на БКК, е "голяма белгийска банка с интереси в тази част на света", чието име засега не е известно. Знае се само, че банката е била една от 38-те финансови институции, закупили информационен меморандум за Булбанк. Преди седмица в БКК е било получена писмо, с което шефовете й информирали за подновения си интерес и възможността да се включат в наддаването. В сряда бордът на директорите на БКК е решил, че нови кандидати ще се търсят до края на април. Официален срок за оферти обаче и този път не беше обявен, което показва, че правителството ще направи всичко възможно за разширяване на кръга от потенциални купувачи.
Единствената истинска оферта, включваща цена за акциите на Булбанк, засега е подадена от консорциум между френската банка "Креди агрикол индосуец" (Credit Agrikole Indosuez) и гръцки фирми, собственост на фамилията Вардиноянис. Представители на кандидат-купувачите направиха дю дилиджънс на Булбанк още преди Нова година. Преди две седмици консорциумът е съобщил на БКК с писмо, че е готов с окончателната си оферта. Сега обаче явно ще се наложи консорциумът да я преработи. При положение че сделката се отлага, държавата най-вероятно ще предпочете да вкара в бюджета голяма част от печалбата на Булбанк (92 млн. лева към края на септември) под формата на дивидент за 1999 г., вместо да разчита парите да влязат като част от цената по приватизационната сделка. Източници, близки до консорциума, потвърдиха през седмицата, че офертата може да бъде променена в зависимост от решението на БКК. Потвърдена беше и информацията, че през следващата седмица представители на консорциума ще започнат преговори в Лондон с Международната финансова корпорация (структура на Световната банка) за евентуално съвместно участие в приватизацията на Булбанк.
БКК и МВФ са се договорили ТБ "Биохим" да бъде продадена до средата на годината. Миналата седмица представители на два от кандидатите - Росексимбанк и Първа инвестиционна банка (чрез наетата консултантска фирма KPMG), са получили достъп до финансовото състояние на банката. На 14 февруари в банката ще влязат и другите два кандидата - Юнионбанк и Нефтинвестбанк. Двете турски банки, които също закупиха информационни меморандуми - "Шумербанк" и "Егебанк", със сигурност ще отпаднат от надпреварата заради поставянето им под особен надзор от турската централна банка. Най-вероятно двете банки изобщо няма да бъдат допуснати до проучване в Биохим. Седмият кандидат - турската "Глобъл секюритис", засега запазва шансовете си. представители продължават да търсят партньор за създаване на консорциум, като не е изключено това да бъде и някой от българските кандидати.
Булбанк и ОББ получиха нов кредитен рейтинг
Кредитната агенция Standard&Poor's определи на Булбанк дългосрочен кредитен рейтинг B с положителна перспектива. Досега Булбанк нямаше рейтинг от S&P. Краткосрочният рейтинг на банката също е B. Рейтингът е пряко отражение на високорисковата икономическа и банкова среда в България, се посочва в съобщението на агенцията. Едновременно с това рейтингът отразява и добрата пазарна позиция на банката, високата ликвидност и нискорисковите активи на фона на развиващия се банков пазар. Като основно предизвикателство пред Булбанк се очертава развитието на кредитните операции и диверсификацията на приходите. Предимство са евтината депозитна база, ниските разходи за труд и нарастващите нелихвени приходи. Ако се подобри икономическата среда и банката разшири своята клиентска база и едновременно с това запази задоволително качество на активите и финансовите резултати, рейтингите могат да бъдат повишени. Първа инвестиционна банка също има рейтинг от S&P. Банката е оценена с рейтинг B със стабилна перспектива.
През изминалата седмица стана известно още, че международната агенция Thomson Financial BankWatch е повишила кредитния рейтинг на Обединена българска банка. Рейтингът на ОББ като емитент е повишен до IC-C. Оценката е положителна, но се подчертава и възможността банката да срещне значителни затруднения. Рейтингът по отношение на краткосрочните задължения в местна валута е повишен от LC-2 до LC-1, който е най-високия възможен. Агенцията ревизира оценката си за ОББ в светлината на подобрените балансови съотношения след преструктурирането на банката, разумното управление и стабилната икономическа среда, в условията на която оперира банката. Евентуалното закупуване на дела на Булбанк в ОББ от страна на международен инвеститор ще подобри позицията на банката. Широката клонова мрежа е основно предимство на ОББ, в резултат на което банката обслужва едни от най-големите български компании. Средната доходност от активите е добра, но възвръщаемостта на акция е слаба с оглед свхръхкапитализацията на банкатал. Общо пет наши банки имат рейтинг от BankWatch. Булбанк е оценена с рейтинг LC-1, ПИБ е с рейтинг LC-2, а БПБ и ТБ Биохим са с кредитен рейтинг LC-4.
Удобството на двупартийното статукво
Поредната сделка между управляващи и опозиция удължи живота на чешкото правителство
Скучно нещо е политиката в Чехия, скучно и без интрига. В страната има две големи партии и независимо че едната е управляваща, а другата - в опозиция, и двете държат властта. По силата на сделката от средата на 1998 г. социалдемократическото правителство на Земан съществува благодарение на парламентарната подкрепа на основната опозиционна сила - Гражданската демократическа партия (ODS) на бившия премиер Клаус. Логиката е проста - едните управляват, а другите получават висши държавни постове. Затова и няма интрига, защото странната правителствена симбиоза лиши останалите партии от шанса да пробият съюза, който ръководи държавата. А последното споразумение между социалдемократите (CSSD) и ODS пак показа, че старите врагове Земан и Клаус са готови на всичко в името на властта.
От четири месеца ODS иска промени в кабинета, заплашва, че ще го свали, и отказва да приеме предложения от него бюджет. Очевидно през това време партийните лидери са умували как да излязат от патовата ситуация и да не променят изгодните си позиции. Резултатът стана известен наскоро - партийните централи сключиха нова сделка и всичко е на път да потръгне. ODS оттегли намеренията си да бламира правителството и премиерът Земан ще изкара пълния си мандат до 2002 г. Нещата изглеждат още по-розови, след като в сделката бе включено приемането на отдавна отлагания бюджет за 2000 г. и провеждането на избирателни реформи (които апропо са в услуга на големите партии). Към списъка на условията към правителството влизат ускоряване на приватизацията, либерализиране на цените, контролирани от държавата, промени в пенсионната система и европейската политика на правителството. В замяна кабинетът на Милош Земан ще продължи да съществува с подкрепата на ODS.
Веднага след като политическите мастодонти си стиснаха ръцете, долната камара на парламента прие дълго отлагания бюджет за 2000 г. и бюджетна програма до 2003 г. Средносрочният план предвижда дефицит от 35 милиарда крони (976.3 милиона долара) за тази година, 20 милиона през следващата и 10 милиона през 2002 г. Очаква се по този начин да бъде спряно нарастването на данъците и намаляването на дефицита в обществения сектор до 3 на сто от БВП, съгласно критериите на Европейския съюз от Маастрихт. Дотогава бюджетният дефицит (който за миналата година бе 35 милиарда крони, или 4% от БВП) трябва да бъде сведен до нула.
Бюджетът всъщност бе само една брънка от доста изгодна сделка, която обхваща по-широк кръг от проблеми. Двете партии се договориха, че няма да се подкрепят политически инициативи, които водят към предсрочни избори. До следващия редовен вот обаче трябва да бъдат приети промени в изборното законодателство, които ще са от полза предимно за ODS и CSSD. Избирателните райони ще бъдат увеличени от 8 на 35, а броят на депутатите, избирани от всеки район, ще бъде намален. При пропорционалната избирателна система това ще позволи на големите партии лесно да формират парламентарно мнозинство.
Всъщност малцина вярваха, че ще се стигне до нещо различно - все пак двупартийното статукво е достатъчно удобно, че да бъде променяно. Президентът Хавел бе най-красноречив в оценката на поредната сделка: "Аз продължавам да храня съмнения относно този странен метод на съвместно управление с опозицията. Страхувам се, че това съвсем ще блокира политическия живот на страната. " Хавел е прав, че политическият живот в страната почти е замрял, но зад затишието вече се очертават нови тенденции. Популярността на комунистите продължава да расте, а бившите студентски водачи от времето на нежната революция формираха нова партия. Засега обаче нейният лозунг "Благодарим ви, а сега си ходете" слабо тревожи старите партийни лидери.
Побързайте, оцелелите от холокоста намаляват
За преживелите холокоста решението да се създаде специален фонд за компенсиране на бившите роби на нацисткия режим представлява значимо събитие. Бившите затворници и жертви на холокоста, които все още са живи, ще получат малко материално обезщетение. По-важното обаче е моралното признание за огромната обида и унижение, които тези хора са преживели.
По онова време германската индустрия обслужваше нацистите, а експлоатацията на човешки труд достигна невиждани размери. Именно заради мащабите на това явление и огромния брой роби на режима инициативата на германското правителство да възмезди пострадалите трябва да бъде адмирирана. Но според повечето съобщения от германската столица на Бундестага ще му трябват няколко месеца да легализира новия фонд и да определи процедура за ветераните, които ще имат право да ползват средства от него.
Е, това вече е обезкуражаващо. Парламентът трябва да побърза, защото времето не чака и биологичният часовник на малкото оцелели неумолимо отброява последните им часове. Германското правителство взе достойно решение, но само малка част от компаниите, участвали в експлоатацията на робски труд, се присъединиха към това начинание. Лошото е, че стотици други фирми продължават да се крият зад стена от митове, анонимност и юридически трикове. До момента са известни повече от 250 компании и техни клонове, които са използвали робски труд по време на нацисткото управление. И в това няма нищо чудно, тъй като по време на Втората световна война почти всеки сектор на германската икономика експлоатираше затворниците от концлагерите. Наскоро Американският комитет на евреите публикува списък на компаниите, използвали робски труд. Това предизвика закъснял, но окуражаващ дебат в германското общество, тъй като и фирмите, и обществеността трябваше да се погледнат в огледалото.
Времето не работи за нас. Жертвите на холокоста, които унизително бяха принуждавани да работят за нацистите, вече са между 70 и 80-годишни. Бундестагът трябва да действа колкото е възможно по-бързо, а промишлените гиганти, които още се колебаят да признаят миналото си, да помогнат на тези, които имат нужда от морална и материална подкрепа.
Партия пред фалит
ХДС трябва да доказва произхода на 50 милиона или да върне в бюджета 150 милиона марки
Скандалът с черните партийни каси на германските християндемократи е като дванайсетоглава ламя: щом отхвръкне нечия (политическа) глава, отдолу веднага зейва нова черна каса и бързо израства нов виновник. За непосветения става все по-трудно да се ориентира в плетеницата от поне 5-6 различни подскандала, към които напоследък за капак се прибавиха и нарушенията на социалдемократите от Северен Рейн-Вестфалия, използвали доста безогледно привилегията да летят безплатно със самолетите на местната държавна банка. Но това само в скоби.
За какво точно става дума в централния сюжет на тази - както я наричат в Германия - "ХДС-партийно-дарителска афера"? Най-напред
Според финансовите ревизори на ХДС от 1983 г. насам в партията са се влели 50 милиона марки с неизяснен произход. Тридесет и шест от петдесетте милиона християндемократи държали дълги години на сметки в швейцарски и лихтенщайнски банки. След 1989 г. 15 милиона от тези пари се върнали в Германия, обаче маскирани като дарения от анонимни покойници. Четири милиона от швейцарските сметки са изчезнали бог знае къде, а останалите 17 милиона сега ще бъдат "репатрирани". Според най-разпространеното предположение сметките са открити в началото на 80-те години с "горещи" пари, които християндемократите трябвало бързо да скрият след тогавашния огромен скандал по партийното им финансиране. Други 12 милиона марки според финансовите ревизори с неизяснен произход циркулирали из сметките на ХДС в Германия. За около 2 милиона от тези пари отговорността пое персонално канцлерът Хелмут Кол, който заяви, че ги е получил лично от дарители, настояващи за анонимност.
Още един милион марки, платени през 1997 в брой от сметката на парламентарната фракция и озовали се в касата на партийната централа, се оказват под съмнение, най-вече заради подозрителната схема на трансфер. Тези съмнения напоследък се задълбочиха след смъртта (самоубийство? убийство?) на фракционния ковчежник Хюлен.
Установен беше произходът на милион и сто хиляди марки от 50-те милиона, но това е слабо утешение за християндемократите, защото парите са дадени от бившия шпионин, търговец на оръжие и лобист Карлхайнц Шрайбер, който вероятно не ги е платил току-така, а е искал определени политически услуги. Около името на Шрайбер, който живее в Канада и се издирва със заповед за арест от германските власти, се роят и още имена на негови "колеги", свързани с тайните служби, оръжейния бизнес и крупните военни сделки: синът на Франц-Йозеф Щраус, Макс, Холгер Пфалц, Дитер Холцер и други. Шрайбер, който пръв задвижи лавината на скандала, е тясно свързан с концерна "Тисен", а "Тисен" пък е участник в една сделка, обвита във все още недоказани подозрения.
Те се въртят около приватизацията на източногерманската рафинерия "Лойна" и на десетки хиляди железничарски жилища. Според част от наблюдателите в Германия френският концерн "Елф акитен", закупил "Лойна", вероятно е изплатил сериозни подкупи в Германия (това твърдят френските следствени власти), част от които може би са били дарения за управляващата партия ХДС. Същото се отнася и до консорциума, придобил железничарските жилища след приватизацията им. Печалбите и консултантските хонорари по двете сделки се измерват впрочем в стотици милиони марки.
Това бяха съвсем накратко фактите от ревизията и най-натрапчивите подозрения, за да не кажа предчувствия, за следващи трусове. Редом с тази финансова рамка не по-маловажна е
Този факт от своя страна дава на прокуратурата достатъчно основание да образува и наказателно производство за злоупотреба и вредителство срещу отделни партийни лидери, които - приемайки незаконното финансиране - съзнателно са нанесли въпросните огромни щети на своята партия.
Финансиране, което впрочем според част от наблюдателите се движи на косъм от прането на пари, доколкото част от сумите може би идват от укрити данъци или подкупи. Тъкмо това е и третият важен аспект на юридическия казус: дали някои от милионите не са били дарявани с цел да се постигне конкретен политически резултат. Например - да се избере точно определен купувач на "Лойна" или на железничарските жилища, да се възложи голяма поръчка танкове за Саудитска Арабия на определен производител и т.н. Специална анкетна комисия на Бундестага в момента разследва тези подозрения и може би след година ще представи своите политически изводи. Но аферата има и други
На първо място - защо е било необходимо незаконното финансиране? Според Хелмут Кол в началото на 90-те години християндемократите били в много трудно положение в Източна Германия и остро се нуждаели от повече пари, за да надвият над бившите комунисти от ПДС. Това обяснение звучи правдоподобно и според мнозина наблюдатели води до логичния извод, че настоящата афера е един от заключителните акорди на студената война. Най-радикалните критици отляво стигат дори дотам, че поставят знак за равенство между държавните партии от някогашния Варшавски договор и германските християндемократи с аргумента, че и от двете страни на желязната завеса партийните структури съсредоточавали власт и пари и безогледно потъпквали законите, за да опазят контрола над обществото и позициите си срещу идеологическия противник.
Вторият централен политически въпрос гласи "как ще отрази тази афера на християндемократите". Засега изглежда очевидно, че партията ще претърпи сериозен финансов удар и ще се озове в опасна близост до банкрута - злите езици дори говорят, че по-малката християнска партия, баварският ХСС, може направо да погълне закъсалия голям брат, още повече че лидерът на ХСС Едмун Щойбер показва сериозен апетит към канцлерския пост. Съвсем не е ясно обаче какви ще бъдат кадровите резултати от аферата. Досега оттеглянето на Хелмут Кол като почетен председател и на бившия вътрешен министър Манфред Кантер като депутат са единствено предвкусване на онова, което предстои на конгреса на ХДС през април. Дотогава вторият ешелон лидери в партията може би ще остави сегашното ръководство - Волфганг Шойбле, Ангела Меркел, Фолкер Рюе, да се накисва все по-дълбоко в скандала и да изсмуква като гъба мръсотията. Но дори изцяло да обновят ръководството си през април, християндемократите трудно ще наваксат огромните си загуби досега. В момента техният рейтинг е на рекордно ниско равнище, рязко намаляха шансовете им за провинциалните избори в Шлезвиг-Холщайн и Северен Рейн-Вестфалия, а както посочват демоскопските проучвания, избирателите им масово се насочват към ГСДП, към СвДП и дори към ПДС. Партийният председател Волфганг Шойбле открито говори за "най-тежката криза в историята на ХДС", а един от скритите претенденти за поста му, лидерът на "младите" Кристиян Вулф, с удоволствие оповестява, че в партията се води борба за власт.
На ръба между политиката и морала са други два сюжета в актуалната верига от скандали, които дадоха материал за много коментари, тъй че тук само ще бъдат споменати:
Упоритостта на Хелмут Кол, който отказва да назове дарителите, понеже бил дал честна дума да опази анонимността им. Упоритост, която обаче го вкарва в конфликт със закона и според част от критиците всъщност е просто инструмент за прикриване на някаква нечиста политико-финансова сделка.
И циничното твърдение, че част от швейцарските милиони били всъщност пари, завещани на християндемократите от починали евреи - едно набързо скалъпено, глупаво оправдание, което естествено хвърли в гняв и възмущение евреите по цял свят.
Но най-важното в тази афера сякаш тепърва предстои: финансовите санкции срещу ХДС, евентуалните наказателно-процесуални действия, разместването на политическите пластове в партията, а и в Германия изобщо. Навярно предстоят и нови разкрития, особено ако се вярва на техния "първоавтор" Карлхайнц Шрайбер, който наскоро предупреди откъм Канада: "Ако Шойбле и пред анкетната комисия в Бундестага продължи да разправя същите глупости, които дрънка сега, аз лично ще го катурна в една толкова дълбока пропаст, че никой няма да чуе тупването му долу."
Докато Западът се наумува, Русия ще се навоюва
Войната, която Русия води в Чечения, е едно от събитията, които ще определят развитието й през следващите години и ще повлияе на отношенията й с останалия свят както на Запад, така и на Изток. Не може да се очаква, че общество, в което използването на военна сила е предпочитано средство за решаване на проблемите, ще може да създаде стабилна демокрация. Що се отнася до участието на Русия в международните отношения, то посещението на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) лорд Ръсъл-Джонстън в Северен Кавказ показа, че позицията на Москва не е приемана на Запад.
За голяма радост на руските си домакини лордът възнегодува от "престъпната" политика на чеченското ръководство и последиците й за населението на републиката и обеща да не бъдат налагани никакви санкции срещу Москва. При завръщането си в Страсбург обаче той заяви, че е бил цитиран неправилно, разказа за телефонния си разговор с президента на Чечения Аслан Масхадов и изобщо не изглеждаше изненадан от искането на християндемократическата фракция да бъде замразено членството на Русия в СЕ.
Това навярно се нарича дипломация, но Европа отново показа, че изобщо не й е ясно как смята да развива отношенията си с Москва. Външните министри на Европейския съюз приеха поредната си гневна декларация и дори решиха да прекратят няколко проекта на обща стойност 90 милиона долара. Събитията в Чечения обаче показаха, че Западът не разполага с ефективни средства за въздействие върху руската политика в случаите, когато тя преминава допустимите граници. Вече е късно да се направи нещо в Чечения, защото масираните бомбардировки и така ще спрат след падането на Грозни и окончателното изтласкване на сепаратистите в планините, но активизирането на Русия в постсъветското пространство и опасността от установяването на по-авторитарен ред в страната налагат разработването на единна политика, в случай че на Москва й хареса да решава проблемите си със сила.
Според руското командване в момента федералните части изпълняват третия етап от антитерористичната операция в Чечения, който се отличава от първите два единствено по територията, на която се провежда. Само че, докато в началото на есента руските войски напредваха с по няколко километра на ден и рядко срещаха съпротива, сега, когато военните действия се водят в столицата Грозни и в предпланинските райони, настъплението практически спря, а броят на убитите и ранените рязко се увеличи.
Телевизионният канал НТВ показа репортаж от град Ростов на Дон, откъдето се разпределят по цяла Русия ковчезите на загиналите войници от министерството на отбраната. В него се говореше за 10-15 убити всеки ден, без да се броят жертвите от другите министерства. По оценка на комитета на войнишките майки от началото на операцията в Дагестан през август убитите са 3000 души, а ранените - два пъти повече, докато според официално съобщение от 25 януари съответните числа са 1173 и 3487. Никой така и не обясни как така за месец и половина са били убити между 700 и 800 руски войници и офицери, но общественият натиск все пак накара генералите да признаят увеличаването на жертвите. И което е по-важно - забавянето на настъплението принуди Кремъл да направи промени в ръководството на операцията - сменени бяха генералите, които командваха групировките "Запад" и "Изток", а след смъртта на ген. Михаил Малофеев (първият руски генерал, загинал в Чечения от началото на първата война) беше назначен и нов командващ вътрешни войски. Не е изключено в скоро време да бъде свален и вътрешният министър Владимир Рушайло, който в последните дни често пътува до Чечения и създава впечатление, че е истинският организатор на операцията, така че по-лесно да бъде обявен за виновен за неуспехите й.
С усилването на пропагандните позиции на Русия се нагърби новият помощник на и.д. президента Владимир Путин Сергей Ястржембски. Бившият вицекмет на Москва и още по-бивш говорител на Елцин отговаря за информационното обезпечаване на чеченската кампания и при първото си появяване в Северен Кавказ нарече вестникарска измислица съобщенията за търкания между генералите. На Ястржембски трудно може да се вярва, защото, по собствените му думи, на него често му се е налагало да украсява истината при престоя си в Кремъл, особено когато е ставало въпрос за здравето на Елцин. Неговото завръщане в президентството, както и нежеланието на Москва да признае истинския брой на жертвите, показват, че в Кремъл се страхуват обществото да научи цялата истина за събитията в Чечения, защото това може да отнеме гласове от планирания блестящ успех на Владимир Путин на президентските избори.
В началото на годината Путин подписа новия вариант на концепцията за национална сигурност, в която освен многото верни думи за проблемите, тревожещи руското общество, се съдържат и някои положения, които потвърждават опасенията, че Русия може да се отдалечи от демократичните и пазарните принципи, а на тяхно място ще дойде засиленото присъствие на държавата и налагането на по-авторитарни методи на управление.
Западните медии обърнаха най-голямо внимание на готовността на Русия да използва ядрения си арсенал в случай на агресия срещу нея, а не както беше досега - заплаха за териториалната цялост на страната. Причините за тази промяна не се обсъждат, но без съмнение те са свързани с действията на НАТО в Югославия, разширяването на Северноатлантическия пакт на изток и моноцентризма, който според Москва САЩ се опитват да наложат в международните отношения - основни източници на нестабилност в световен мащаб според концепцията.
По мнението на авторите на концепцията на либерализацията на икономиката и засилването на чуждестранната конкуренция трябва да се отговори с увеличаване на протекционизма. В този дух е и твърдението, че трябва да се засили контролът над чуждите банки, застрахователните и инвестиционните компании, които и така не са се засилили да работят в Русия, но мисълта за допълнителен държавен контрол съвсем ще ги откаже.
Според вестник "Сегодня" за достигането на тези цели ще бъде наложено тотално наблюдение на финансовите операции на гражданите, силовите ведомства ще получат допълнителни пълномощия и ще бъде засилен контролът над пресата. Данъчната милиция вече получи право да подслушва телефонни разговори и да проверява пощенски пратки, а секретарят на съюза на журналистите Михаил Федотов обяви, че в министерството на печата се обсъжда възможността да бъде въведено лицензиране на печатните издания, което ще трябва да усмири непослушните медии.
На фона на тези събития в Москва се проведе среща на държавните глави от Общността на независимите държави - организацията, на която се определя особена роля в плановете на Русия за възстановяване на геополитическото й влияние. На московския форум Русия трябваше да предаде председателския пост на ОНД на Таджикистан, но президентът Емомали Рахмонов отстъпи това право на и.д. президента на "Великата Русия" Владимир Путин. Останалите му колеги, които не се съмняват, че в началото на пролетта руският премиер ще отхвърли съкращението и.д., обявиха подкрепата си за дейността му. Тези, които не слушат, ще трябва да се срещнат с представителите на големите руски енергийни компании като "Газпром" и "Единни енергийни системи", които вече обясниха, че добрите времена, когато за газта, нефта и електроенергията можеше да се плаща с обещания за вечна любов, свършиха. Стопаните на Кремъл се менят, а с тях и правилата на играта, но от това в "братските" столици няма да спят по-леко. Особено след като в Москва са решили да си потърсят вересиите от бившите съюзни републики.
Големите седем са оптимисти за бъдещето на световната икономика
САЩ призоваха и останалите страни да се включат в генериране на световен растеж
Срещата на Г-7 в Токио на 22 януари приключи с традиционните за групата оптимистични оценки и прогнози за развитието на световната икономика. Някои наблюдатели дори се запитаха различава ли се изявлението, с което приключи срещата, от комюникето след срещата през септември. Акцентът на дискусията падна върху необходимостта от стабилен икономически растеж. В изявлението на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-7 и Русия (която има статут на почетен наблюдател) се излага становището им за наличието на хоризонти за постигане на неинфлационен растеж във водещите индустриални държави, както и в света като цяло. Предизвикателството, пред което са изправени, е балансиране на икономическото развитие в световен мащаб.
САЩ, чиято икономика се характеризира с най-голяма стабилност, призоваха другите страни да предприемат структурни реформи, които да доведат до увеличаване темпа на растеж. Американският министър на финансите Лорънс Самърс отбеляза, че с излизането на Азия от финансовата криза, както и с възстановяването на японската и европейските икономики, е време и други страни, не само САЩ, да започнат да участват в генерирането на икономически растеж в световен мащаб. Още преди срещата американците критикуваха Япония и Европа, че не правят достатъчно в тази насока. Самърс ги упрекна, че си поставят недостатъчно високи цели, което видимо подразни европейците. Те отбелязаха, че и САЩ си имат своите проблеми. Факт е обаче, че американската икономика се намира в състояние на безпрецедентен по продължителността си подем, отбелязвайки рекордно ниски нива на безработица и инфлация. Единствената препоръка към тях бе да се предприемат мерки за увеличаване обема на спестяванията.
Изказват се опасения от прегряване на американската икономика и бягство на инвеститорите от Уолстрийт. Европейците съвсем ясно заявиха, че разчитат на председателя на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан при такова развитие.
Най-сериозните предложения, направени на срещата, се отнасяха до положението на домакините. Сред водещите теми бе въпросът за
От известно време силната валута на азиатската икономика създава значителни проблеми на износителите. Миналата година йената поскъпна с десет процента спрямо щатския долар, достигайки до 105 йени за долар. Изказвайки опасенията си от възможността да се стигне до 100 йени за долар, преди срещата Токио призова другите страни да съдействат за девалвирането на японската валута. В изявлението на Г-7 се изразява загрижеността на останалите държави за влиянието на силната йена върху японската и световната икономика. Японците обаче явно се бяха надявали на по-силна подкрепа от страна на водещите икономики в света. Наистина усилията на японските власти бяха оценени, но в крайна сметка отговорността за отслабване на йената трябва да се поеме главно от Токио. Япония ще се придържа към либерална парична политика и ще запази нулевите лихвени проценти, докато не се отчете трайно оживление.
Валутните търговци се отнесоха скептично към уверенията за загриженост на страните от Г-7 от силната японска валута. По време на срещата йената дори поскъпна.
За момента Япония е с най-забавено развитие сред водещите индустриални държави, като критичните бележки към нея бяха в противовес на характерния за срещата оптимистичен тон. Тя бе упрекната за това, че си поставя ниски цели по отношение на развитието си. Независимо от подобренията японската икономика създава тревоги, тъй като тези подобрения все още не говорят за трайна стабилизация. Самърс акцентира върху необходимостта от мерки за повишаване на търсенето като средство за постигане на растеж. Япония освен това трябва да отвори пазара си.
Европа също беше обект на критики от страна на американския министър на финансите. Силно загрижени от нарастването на вноса и значителния дефицит по платежния баланс, резултат от силния долар, американците се опитаха да привлекат вниманието върху
Европейска валута се е обезценила с 15 на сто от въвеждането й преди една година. Европейците обаче нямаха никакво желание да се говори за това. Те контрираха Самърс с аргумента, че еврото ще поскъпне при пълното възстановяване на икономиката на Стария континент. Забележката му, че Европа се задоволява с посредствени резултати, не бе приета от немския министър на финансите Ханс Айхел, който отбеляза, че САЩ трябва да се справят първо със собствените си проблеми, преди да започнат да изнасят лекции на Европа за правилно развитие.
Френският финансов министър Кристиан Сотер пък привлече вниманието върху трипроцентния растеж на Европа, което според него е доста добър показател за динамичното развитие на евро-зоната. Заявлението, с което завърши срещата, отчита, че положението на европейския континент е на път да се стабилизира, но в редица страни безработицата все още е прекалено висока.
Избягването на въпроса за еврото предизвика недоволството на участниците на валутните пазари, които възприеха този ход като проява на незаинтересованост. В резултат в понеделник еврото допълнително поевтиня, а през следващите дни стигна най-ниските си нива, падайки под нивото от един долар. На срещата на Г-7 се обърна внимание и на положението на по-слабо развитите страни. Оценката за азиатските икономики е, че са постигнали по-успешно и по-бързо развитие от очакваното. В латиноамериканския регион се наблюдава подобрение на икономическото положение. Русия също получи подкрепа за правилния ход на реформите в някои сфери, но се отчете необходимостта от по-нататъшни усилия главно в посока постигане на прозрачност и намаляване на корупцията.
Един свят, една валута
Глобализацията може да доведе до изчезването на повечето национални парични единици
Както твърди Джон Милтън в "Изгубеният рай", парите са източник на всяко зло. Но в същото време те са и едно от най-гениалните човешки изобретения, без което светът щеше да бъде по-скучен, по-малко образован и по-беден. Това не разбраха руските болшевики, които след идването си на власт решиха да отстранят парите от икономиката на страната, печатайки огромни количества рубли. Икономика, в която всички сделки се осъществяват на основата на трудови квитанции, издавани на основата на положения труд, би била интересно зрелище, но в началото на 20-те години в Съветския съюз се усетиха, че това ще бъде катастрофа, и успяха да задържат рублата напълно конвертируема няколко години.
Не по-малко екстравагантна идея дойде 50 години по-късно от другия край на политическия спектър. Един от най-известните либерали на ХХ век, Фридрих фон Хайек, предложи приватизация на парите като средство срещу засилващото се влияние на държавата и чиновниците. Всяка търговска банка получава правото да издава свои пари, в резултат на което биха се появили множество конкуриращи се валути, като единство стабилните ще оцелеят.
Под влияние на глобализацията една нова теория започна да печели последователи - парите ще продължат да съществуват, но отделните видове валути ще намаляват, докато, кой знае, един ден на Земята може да остане една-единствена парична единица.
Отказът от национална валута и приемането на паричната единица на някоя от големите икономики - американски долар, германска марка (евро), йена, са известни в икономическата теория като доларизация, която може да бъде неофициална и официална. Какво е неофициална доларизация знае всеки, който, притичвайки между чейнджбюрата в началото на 1997 г., е проклинал поскъпването на долара, а след това е недоволствал, че левът си възвърна част от позициите. Неофициалната доларизация се среща най-често в страни с нестабилна икономика, особено сред бившите социалистически държави и страните от третия свят, но дори в Гърция и Великобритания на влоговете в чужда валута се пада повече от 15% от паричната маса.
Доброволното премахване на националната парична единица се среща значително по-рядко, но ефектът е чувствителен, защото така се премахва валутният риск и валутните кризи са почти изключени. Според Международния валутен фонд в началото на 1999 г. 28 страни и територии са приели чужда валута, като само шест от тях членуват в МВФ - Кирибати, Маршалските острови, Микронезия, Палау, Панама и Сан Марино. Сред тези 28 има още няколко европейски държави - Андора, Лихтенщайн, Монако, Ватикана.
Ефектът от това решение може да се види най-добре в Панама, която от 1904 г. използва американския долар, а националната валута, балбоа, съществува само под формата на дребни монети. Между 1961 и 1997 г. средната годишна инфлация е 3%, в периодите 1961-71 и 1978-81 икономическият растеж е 8.1%, а в останалите - 2.5%, а реалният лихвен процент не е надхвърлял 5-6%.
Постиженията на Панама са впечатляващи, но отказът от национална валута не е лотариен билет със 100% гаранция за печалба. Страната, която се реши на подобен ход, се отказва от сеньоража (разликата между номиналната цена на банкнотите и монетите и разходите по производството им), който в средноголемите икономики може да достигне неколкостотин милиона долара годишно. Централната банка губи ролята си като кредитор от последна инстанция и е лишена от възможността да реагира в случай на мащабни банкови кризи, но за сметка не може да печата произволно пари и да спасява симпатични й банки. Както и при валутния борд, изчезва независимата парично-кредитна политика, а също и възможността от девалвация като корекция на съотношението между вътрешните и международните цени. Съществен проблем е разликата в състоянието на икономиките, които използват обща валута, защото на някоя може да бъдат полезни високи лихвени проценти, докато за останалите това може да бъде нежелано. В основата на идеята за приемане на чужда парична единица е теорията за оптималните валутни зони, които се характеризират с мобилност на производствените фактори, симетрични шокове (т.е. съвпадение на кризите и бумовете) и голям обем на взаимната търговия. За тази теория Робърт Мандъл получи Нобелова награда през миналата година, а идеите му от началото на 60-те години бяха използвани при създаването на еврото.
В изследването си за ефектите от доларизацията Желко Богетич от МВФ изброява следните преимущества на приемането на по-силна валута - премахване на валутните рискове, намаляване на реалните лихвени проценти, забавяне на инфлацията, увеличаване на дългосрочните инвестиции, подобряване на бюджетната дисциплина и дори по-равномерно разпределение на доходите.
Според Ричард Купър, професор по икономика в Харвард, един от първите, които в средата на 80-те години посочиха възможността от изчезването на отдавна съществуващи парични единици, към 2020 г. дори основните валути ще бъдат принудени да се обединят, което ще позволи да бъдат избегнати кризи като тази, която порази Азия през 1997-98 г. Колегата му Робърт Баро призова Белия дом да поеме инициативата и да направи долара единствената парична единица в западното полукълбо, което ще позволи да бъде създадена зона за свободна търговия на двете Америки.
В началото на 1999 г., след като Бразилия не устоя на натиска на валутните пазари и девалвира реала, тогавашният аржентински президент Карлос Менем обяви, че Аржентина ще се откаже от валутния борд и ще приеме долара като национална валута. Предложението предизвика силна негативна реакция, в това число и от страна на бащата на валутния борд Доминго Кавальо, но ходът на Менем помогна да бъдат успокоени инвеститорите. Далеч по-сложно е положението в Еквадор, където беше сменен пети президент за последните пет години. Бившият държавен глава Хамил Мауад обяви, че смята да въведе долара на мястото на сукрето, но недоволството на синдикатите и индианските племена му струваше поста. Наследникът му Густаво Нобоа потвърди, че Еквадор ще приеме зелената валута в най-скоро време, което изглежда разумно решение предвид опасността от хиперинфлация, заплашваща еквадорската икономика.
Докато в Латинска Америка въпросът за доларизацията е по-скоро част от политическата игра, то в по-спокойната Естония група икономисти и политици обявиха, че искат страната им да замени кроната с еврото още преди да са приети в Европейския съюз. Премиерът Март Лаар засега не се е изказал по въпроса, но външният министър Тоомас Илвес смята, че това е добра идея. В Брюксел не са вдъхновени от възможността някоя източноевропейска държава да се присламчи към еврото, без да е изпълнила условията от Маастрихт, но в Талин не им е за първи път да игнорират чужди съвети. През 1992 г. естонците не обърнаха внимание на МВФ, който настояваше руската рубла да остане единствено платежно средство на територията на бившия Съветски съюз. Естония създаде кроната и фиксира курса й към германската марка, което й позволи да стабилизира икономиката и да постигне най-голям растеж от прибалтийските републики през последните 10 години.
И ако идеята някой неканен гост да се присъедини към еврото звучи невероятно, какво ще кажете за възможността Канада да приеме американския долар? Въпреки че огромната част от канадските политици са против, не на последно място заради засегната национална гордост, интеграцията между двете съседни икономики все повече налага да бъдат минимизирани валутните рискове, а най-сигурният начин това да стане е Отава да се реши да скъса със собствения си долар. В Азия естествен център на доларизацията може да стане Япония, още повече че идеята на Токио за създаване на азиатски валутен фонд беше възродена на срещата на АСЕАН в края на 1999 г. Доларът, йената и еврото са трите основи притегателни центъра, около които ще бъдат създадени големи валутни блокове, но засега сарафите няма от какво да се притесняват - единната световна валута е също толкова невероятна, колкото и световното правителство. Засега.
Трябва да внимаваме с генетичните промени
Красимир Костов, постоянен представител на България в Организацията по прехрана и земеделие (FAO - Food and Agriculture Organization) към ООН, пред "Капитал"
- FAO нито осъжда, нито насърчава. Един от важните документи, по които сега се преговаря във ФАО, е международно споразумение за растителните и генетичните ресурси за прехраната и земеделието. Много сложни преговори, но има общо настроение в света между държавите членки и преговарящите страни до ноември т.г. да се изготви такъв инструмент. Целта е огромното биологично богатство да се използва за прехрана и земеделие и да се въведе механизъм за запазване на биоразнообразието. Нашите експерти казват, че не е правилно генните промени да се наричат технологии "Франкенщайн". Няма смисъл да се спира научното развитие, защото тези технологии са много обещаващи и могат да помогнат за създаването на лекарства. Но трябва да бъдем внимателни и да сме сигурни, че науката и земеделието работят за благото на човека и за по-високото му жизнено равнище.
- Основната цел на FAO, съгласувана на срещата по прехраната на върха през 1996 г., е до 2015 г. да бъде намалено наполовина гладуващото население на света - тогава 800 млн. души. На тридесетата конференция през ноември миналата година беше отчетено, че има статистическо движение към намаляване на броя на гладуващите. По една или друга причина обаче това не става с нужните темпове.
- Привържениците на генната технология смятат, че тя може да бъде магическа пръчка срещу страданията на гладуващите. Вече има становища от много експерти по тези проблеми обаче, че това е по-скоро реклама, която може да доведе до заблуда. И в момента технологиите, които съществуват, могат да изхранват населението, но при друга система на селско стопанство и друг пазар. Напротив, неизвестностите около тези технологии са по-големи и винаги би било по-добре да се препоръча повишено внимание. Разбира се, това е нещо ново и тепърва предстои да се изготвят стандарти за използването на генетично изменените организми.
- По време на заседанието на комитета по селско стопанство към ФАО през февруари м.г. част от държавите членки помолиха FAO да ги информира за американската технология "Терминатор". В САЩ дотогава имаше три патента, а до юни - вече 29 патента за тази технология. Експертите обясниха, че това е технология, осигуряваща стерилитет в следващи поколения. Наистина, благодарение на гени за устойчивост срещу насекоми и пръскане с по-силни хербициди фермерът ще има добра реколта. Но тя не е толкова плюс средния добив, както я рекламират фирмите. Проблемът е, че са вкарани гени от бактерия и още няма информация по какъв начин това растение с неговите семена и прашец ще се вгради във веригата на живота. Затова беше употребено понятието генетично замърсяване. Общото мнение беше, че FAO ще наблюдава отблизо развитието на тези технологии. През пролетта м.г. научният съвет на университета в холандския град Вагениген излезе със становище, че тази технология трябва да остане в лабораториите, тъй като нейните последствия за живота са неопределими на този етап. След това през лятото в Монреал на четвъртата сесия на научния съвет на конвенцията по биологичното разнообразие се потвърди по същество мнението от Вагениген.
- В Европа се работи по тези технологии във фирми и закрити лаборатории, но няма ясна информация какво се прави. В САЩ са издадени патенти. Там логиката на администрацията, която издава патентите, е, че няма доказателства, че тази технология вреди. Независимо че първият патент е получен от фирмата "Делта" в САЩ, по-известен стана патентът на фирмата "Монсанто", може би защото тя е най-големият производител на зърно за посев и на пестициди. По въпроса за патентите генетиците проявяват известно неодобрение. Има тенденция всички генетично изменени организми или редове рекомбинирана ДНК да бъдат патентовани, а учените се опасяват, че това може да блокира научния обмен. Компаниите публично заявяват, че патентоват, за да оправдаят огромните си разходи за научни изследвания. И биха искали, след като патентоват нова зърнена култура, да ангажират фермерите да купуват от тях такова зърно за посев. А цените могат и да се променят.
- Силната реакция беше най-вече на потребителите срещу тези технологии. Те пострадват донякъде от обществения отзвук на случая с лудата крава, с диоксина. Тук хората стават все по-чувствителни по въпроса за качеството на храните. Например другият основен спор между Европа и САЩ е за месото, обработено с хормони. Американските фермери са наясно, че когато има такава реакция от потребителите, в един момент те няма да пожелаят да купуват тяхната продукция. Дори самата разпоредба за етикетирането, която навлиза в Европа, е мярка, която напомня на производителите отвъд океана да бъдат внимателни.
- Миналата година проектите на FAO с България бяха на стойност над 1 млн. долара. В момента се готвят шест проекта. От тях четири са на институтите в Костинброд, свързани с генно инженерство, включително и борба с някои болести по животни. Един проект е за възстановяване на ореховите насаждения, последният е многостранен проект с холандска финансова подкрепа за борба срещу вредител по царевицата. FAO не разполага със средства за пряко финансиране на значими проекти, но предлага своя опит. България е дала също заявка за проекти в областта на информацията и разработването на пазара на земя и за преструктурирането на напоителните системи.
- Отношенията между България и FAO и между България и ЕС са различни. Това, което ние сме заинтересовани да правим, е да затваряме триъгълника.
Войната за биотехнологиите
България ще избира между европейското отрицание и американския възторг към генетично изменените продукти
За пръв път в българските магазини през 2000 г. се очаква да се появят храни с генетично изменени съставки. Това трябва да стане с разрешение на Съвета за безопасна работа с генетично изменени организми към земеделското министерство. До две-три седмици на заседание на съвета се очаква да бъдат разгледани заявките на мощните американски компании за семена "Монсанто" (Monsanto) и "Пионер" (Pioneer), които искат да произвеждат трансгенна (т.е. генетично изменена) царевица. Заявка за трансгенни растения е подал също и швейцарският производител на семена и лекарства "Новартис" (Novartis). По неофициална информация обаче засега неговите намерения не се смятат за достатъчно сериозни и е по-малко вероятно да получи от съвета разрешение за производство.
"Монсанто" и "Пионер" работеха в България и досега, но в сравнително ограничени площи. Миналата година "Монсанто" чрез договори с частни земеделски производители (и в рамките на широк полеви експеримент) е засяла около 120 хил. декара с генетично изменена царевица, устойчива на насекоми или на пръскане с хербициди, които унищожават плевелите. По неофициална информация "Монсанто" предвижда през 2000 г. година да сключи договори с фермери за засяване на над 250 хил. декара трансгенна царевица.
"Съветът ще реши за колко декара и за каква част от общата площ, която се засява обичайно с царевица в България, да даде разрешение", заяви пред "Капитал" проф. Атанас Атанасов, директор на Института по трансгенно инженерство в Костинброд и изпълнителен секретар на регулиращия съвет.
От решението на съвета и от закона за генетично изменените организми (включен в законодателната програма на правителството до лятото) зависи накъде ще се ориентира България в световната битка за биотехнологиите.
Засега САЩ са твърдо за генетично изменените растения и въобще новите биотехнологии (включително във фармацевтиката, клонирането, изследването на човешката генна информация и пр.) Европейският съюз пък е твърдо против повечето от модерните биотехнологии и в повечето западноевропейски страни има забрана за насаждане и внос на трансгенни растения, за опити с човешкия ембрион и пр. Официално това противоположно третиране на продуктите на генното инженерство се обяснява с потребителското мнение, както и с културни и ценностни различия. Сближаването на позициите се очакваше миналата седмица, когато на специална среща в Монреал (Канада) се очакваше САЩ и евросъюзът да постигнат разбирателство относно търговията с генетично изменени продукти, като приемат протокол за биологичната сигурност. Срещата завърши на 28 януари, а до приключването на броя на в. "Капитал" все още нямаше официална информация за резултата от нея.
Конфликтът на икономически интереси между САЩ и Европа е в основата на войната за или против генните технологии. Няколко мощни компании (най-големите са познатите у нас "Монсанто" и "Пионер") произвеждат и продават в САЩ земеделски култури, които благодарение на генни изменения са по-продуктивни и по-устойчиви. През 2000 г. се очаква приходите на големите производители на семена (общо за света) да достигнат 100 млрд. долара. Безспорно биотехнологиите са печеливш бизнес.
Европейският съюз обаче има малко по-различни интереси и цели да защити собствените си производители на селскостопанска продукция. За целта в Европа действат регулациите на т.нар. обща селскостопанска политика, а земеделското производство под една или друга форма се субсидира. Затова в търговията със селскостопанска продукция, особено зърно, новият и старият континент почти по дефиниция са врагове. Защитниците на генните технологии твърдят, че спорът би трябвало да бъде разрешен, като се приложи правилото на Световната търговска организация за пълна либерализация на търговията.
Най-важните преговарящи на срещата в Монреал миналата седмица бяха групата "Маями" (САЩ, Уругвай, Чили, Аржентина и Канада), тоест поддръжниците на биотехнологиите, и групата на страните от Европейския съюз, които са противници на генните изменения. Позицията на европейските страни беше да се ограничи вносът на генетично изменени култури чрез различни нетарифни бариери (примерно изисквания да се контролират по време на транспорт като опасни товари и пр.), докато позицията на САЩ беше, че това е прецедент спрямо правилата на Световната търговска организация и че се поставят бариери, които ще изискват много и допълнителни инвестиции в инфраструктура. В срещата участваше още Групата на единомислещите (Like-Minded Group, която обединява предимно африкански страни с най-активен участник Етиопия), и Компромисната група (Compromise Group, с най-важен участник Япония), която пък се стреми да извлече максимална изгода от търговския спор за генетично изменените организми, но без да взима твърдо ничия страна. Групата на единомислещите е относително склонна да приеме новите биотехнологии, но по доста точки се противопоставя на агресивното поведение на американските производители на семена.
Швейцария - като във всяка световна война - има много специално отношение към въпроса, но в случая не и неутралитет.
След като през юни 1998 г. Швейцария проведе референдум за или против новите биотехнологии, той беше спечелен с две трети мнозинство на гласовете в полза на генните изменения. Така Швейцария стана единствената страна в света с един вид обществен договор, който разрешава генните експерименти и продажбата на храни с трансгенни съставки.
В света през 1999 г. са били засадени над 500 млн. декара с трансгенни растения (основно пшеница, царевица, памук, люцерна, домати), а страните, в които най-много се сеят такива култури, са САЩ (с близо половината площи), Аржентина, Канада, Мексико, Китай. В Централна и Източна Европа най-големите привърженици на биотехнологичните култури са Румъния (с близо 1 млн. декара площи, засети с трансгенни растения) и Украйна.
На този фон засетите площи у нас са относително малки. По света практическата дейност на България в биотехнологиите досега се свързваше най-вече с трансгенните сортове тютюн, устойчиви на вирусни и бактериални болести. Те са били създадени от Института по генетично инженерство в началото на 90-те години по поръчка на "Булгартабак холдинг". Сега костинбродският институт работи основно по проект, поръчан от американска фирма (въпреки че името й се пази в тайна, според осведомен източник става дума за "Монсанто"). Целта на проекта е да се създадат различни сортове трансгенни растения. През тази година се очаква освен това "Монсанто" да започне в България експерименти със сортове картофи, устойчиви на колорадски бръмбар.
Истинската битка на интереси и обществени настроения в България тепърва предстои. До няколко месеца правителството според обявената си законодателна програма трябва да приеме закон за генетично изменените организми. По неофициална информация от правителствен източник проектът предвижда обща разпоредба за съобразяване с европейските и световните стандарти. Иначе документът следва духа и уредбата, възприети в досегашния правилник за работа с генетично изменени организми, приет през август 1996 г. Със закона се очаква да бъде създаден Национален съвет за биологична сигурност към правителството (подобен на досегашния регулиращ орган към земеделското министерство). Официалната задача на съвета ще бъде да провежда "официалната политика" по отношение на генетично изменените организми. В отделните текстове на закона обаче контролът не е толкова строг, колкото в европейските директиви. Той дава доста свобода на контролиращия орган да преценява дали да разреши или не генетичните експерименти, както и пускането на продукти с генетично изменени съставки в търговската мрежа. Когато става дума за заявка за производство в големи мащаби, предвижда се решението да се взима на открити заседания, предварително обявени в Държавен вестник и в пресата. Ако съветът получи достоверни сведения за неблагоприятен ефект на разрешените продукти върху хората и върху околната среда, трябва веднага да отнеме разрешението. Очаква се освен това законът да ограничава генетичните изменения на гръбначни животни и т.нар. преминаване на видова граница - предвидено е, че такива действия са допустими само за цели на биомедицината и изследванията.
По неофициална информация в проекта са записани четири принципа - на сигурността (да не се очакват отрицателни последици от гледна точка на съвременното състояние на науката и техниката), на бъдещето (изследванията и резултатите да не се подлагат на неправомерни ограничения), на постепенността (използването и пускането за продажба на генетично изменени организми да става поетапно след положителна преценка за безвредността) и на достатъчната обществена информация (даване на достатъчно сведения на обществеността, която да има възможност за въздействие). Работата с генетично изменени организми, пак според проекта, би трябвало да става при четири нива на сигурност, като за всяко следващо се предвиждат все повече мерки за контрол и по-висока квалификация за ръководителите на проектите. Отпадъците от работата с трансгенни продукти се предвижда да се унищожават или да се съхраняват при специални условия, за да се предотврати размножаването им в околната среда.
Проектът на закона все още се обсъжда само на ниво междуведомствена работна група, в която участват представители на министерствата на земеделието и горите, на околната среда и на здравеопазването. В бъдеще според закона се очаква трите ведомства да осъществяват различен вид контрол. Земеделското министерство ще наблюдава работата с генетично изменени организми и тяхното разпространение, екологичното министерство - ефектите върху околната среда, а здравното - храните и лекарствата с генетично изменени съставки.
И в Европа, и в САЩ има схеми за контрол върху продажбата на генетично изменените организми. Законодателството в Америка по отношение на контрола и етикетирането е различно в отделните щати, но на федерално ниво се изтъква, че няма начин някой да пусне в търговската мрежа продукти, опасни за здравето. В Америка за продажбата на продукти с генетично изменени съставки отговаря орган към правителството, в който най-тежката дума (според официалните твърдения) имат учените. Те оценяват какъв може да бъде ефектът върху здравето и околната среда. Въобще докато въпросите за защитата на потребителите и за качеството на храните в ЕС се разглеждат като политическа отговорност, САЩ заявяват, че разчитат най-вече на мнението на своите учени и изтъкват, че всеки нов продукт, преди да излезе за продажба, минава през строги процедури за проверка.
В Европа досега въпросите на контрола се третираха на ниво органи в различните страни, а общата политика се определяше от директивите за защита на потребителите и от решенията на Европейската комисия какво да се пуска за продажба на общия пазар. Използването на генно изменените организми и продажбата на храни с трансгенни съставки конкретно се регулират от две европейски директиви - 90/220 и 90/219. Те предвиждат строг контрол върху експериментите с генни технологии и специални разрешения за пускането на пазара на продукти с генно изменени съставки. Директивите също предвиждат, че е задължително храни с над 1% трансгенни съставки да се продават със специален етикет, който уведомява потребителя за тяхното съдържание.
Преди две седмици Европейската комисия гласува изменения в регулацията на генно изменените продукти с цел допълнително да засили контрола и да ограничи навлизането на такива продукти на европейския пазар. Прагът от 1% за задължително етикетиране обаче се запази въпреки настояванията на потребителските организации той да бъде снижен до 0.5% и дори още повече. Официалното обяснение за това е, че сегашните уреди за тестване на храни не могат да регистрират трансгенните съставки, ако са под 1%. Почти единствената новост, която следва от леките законодателни корекции, е, че в Европейския съюз се създава независим регулиращ орган, който да контролира общо качеството на храната и в частност продуктите с генетично изменени съставки, които се продават на общия европейски пазар.
Становището на Европейската организация на потребителите (ЕОП) е, че промените в директивите са козметични и че така етикетирането отново няма да защитава интересите на потребителите. Етикетите ще се избегнат за храни, минали през специална преработка, при която се извличат ДНК и протеини. Така отново няма да е задължително да се слагат етикети на храните, които съдържат преработено соево олио, извлечено от генно модифицирана соя, както и на продуктите с модифицирано нишесте, със съставки, извлечени от царевица и зърно - малтодекстрин, фруктоза, глюкоза, и с хранителни добавки - сорбитол и манитол.
Множество организации в Западна Европа настояват да защитят правата на потребителите. Основното е правото на избор - дали да ядат или не храни с трансгенни съставки. Самите потребители обаче не са съвсем наясно с новите биотехнологии и последствията от тях. Според едно изследване на "Икономист", цитирано от ЕОП, една десета от европейците не знаят нищо за генно изменените растения. В САЩ "абсолютно начинаещите" в тематиката са над една трета от пълнолетните граждани. Изследването е показало, че 57% от потребителите, които имат представа за новите генни технологии, не желаят да купуват храни с трансгенни съставки.
Вероятно заради потока от новини и мнения около генно изменените продукти, американските потребители напоследък също проявяват загриженост относно правото си на избор. Това е
Все пак европейците остават най-сериозните противници на генните технологии. По данни на ЕОП в Германия над 80% от потребителите са против генетично изменените храни, във Великобритания - също почти толкова. Британският отпор срещу новите технологии като че ли е особено силен на държавно ниво в рамките на евросъюза. Именно в британска лаборатория е правено специално изследване и са открити косвени данни, че храненето с генетично изменени организми може да причини алергия. На всичкото отгоре и доста църкви се присъединиха към кампанията срещу генното инжерерство, като обявиха, че го намират за несъвместимо с християнските принципи.
Учените и правителството на САЩ обаче категорично отричат възможностите за алергии или увреждане на здравето вследствие на употребата на генно изменени храни. "От 13 години в САЩ се прилагат новите технологии. Никога досега не е имало никакъв проблем". Това повтори няколко пъти посланик Дейвид Аарон на конференция по биотехнологии в Холандия.
В Европа кампанията за потребителското право на избор (известна като "Вашето право да знаете", Интернет-адресът е ) стартира преди две години. Целта е купувачите не само формално да имат възможност да избират между чисти и манипулирани продукти (примерно чрез разграничаване на щандовете в супермаркетите), но и да получават достатъчно информация, за да са сигурни в избора си. В резултат на кампанията множество компании за продажби на дребно са обявили стратегия на "храни без генни манипулации", някои производители са решили да преформулират съставките на продуктите си. Най-важното следствие обаче е, че практическите мерки отдавна са надхвърлили системата на регулиране на генно изменените организми, записана в директивите. В повечето западноевропейски страни има фактически мораториум върху пускането на пазара на нови генно изменени продукти и дори върху новите насаждения и експерименти.
Все пак според ЕОП незабелязаното навлизане на трансгенните храни в супермаркетите продължава да предизвиква неувереност сред купувачите. Причината е, че въпреки строгите европейски разпоредби за поставяне на етикети на храните с трансгенни съставки много от тях не могат да бъдат засечени и доказани. По думите на Джим Мъри, директор на ЕОП, в близо 60-70% от преработените и пакетирани храни могат да се намерят трансгенни съставки. Обикновено те са извлечени от генно изменени растения - соя или царевица. Соевите деривати се използват в множество колбаси, а фруктозата и глюкозата (извлечени от царевицата) се използват при производство на вино, безалкохолни и други напитки.
Заплахи за бомба, лозунги "Спрете противоестествените експерименти"... В такава атмосфера се проведе последната конференция за генни технологии в Хага преди две седмици. Според някои от участниците такива неща се случват при повечето научни или политически срещи, на които се обсъждат генните модификации и биотехнологиите. Инициаторите на драмите обичайно са зелени активисти и общественици, които считат генните експерименти за морално неприемливи. Така биотехнологичната война между Европа и САЩ се превърна в удобна и лесно разбираема кауза за множество зелени партии и екологични организации в Западна Европа, които се стремят към имиджа на рицари на застрашената демокрация. Това се оказва успешен политически маркетинг за страните с висок стандарт на живот.
Новите биотехнологии и проблемите около тях са удобни и за политиците отвъд океана. Едно доказателство за това е, че преди десетина дни американският президент Бил Клинтън обяви януари 2000 г. за национален месец на биотехнологиите в САЩ и препоръча на гражданите да го отбележат с подходящи програми, церемонии и дейности.
Америка оправдава генните експерименти с неоспоримия довод, че в света има 800 млн. души, които гладуват и които биха могли да бъдат нахранени с новите, по-продуктивни и по-питателни земеделски култури. Изявления от рода на "модерната биотехнология ще ни помогне да нахраним гладните деца навсякъде по света" са типични за американските дипломати и политици. Да не говорим за още по-напредничавите и благородни идеи за създаване на генно изменен добитък, устойчив на африканската муха це-це и на различни болести. Или по думите на Клинтън: "Тези технологии, които водят напред нашето разбиране за науките за живота... показват експоненциален прогрес и обещават да дадат безпрецедентен принос за общественото здраве, сигурност, за по-чиста околна среда и за икономически просперитет."
От европейска гледна точка истината отново е обратната. Старият свят смята, че бързото навлизане на генно изменените продукти всъщност увеличава печалбите на няколко големи компании-монополисти. В резултат богатите по света стават още по-богати, а бедните - по-бедни. Европа освен това поставя под съмнение тезата, че новите биотехнологии са в интерес на потребителите, а не на производителите. Доста агресивното поведение на американските производители на семена в Европа предизвиква не само неодобрение, но и присмех. Според един комикс, който разпространяват зелените в Холандия, мощното чудовище "Монсанто" се заканва с пръст на дребничкия потребител и казва "Ние се гордеем с нашите нови технологии. " А потребителят отговаря "Като се гордеете толкова, защо не им слагате етикети?"
Еврокандидатите са на кръстопът
Повечето страни от Централна и Източна Европа нямат законови норми, които да регламентират биотехнологиите. Затова в доста от тях, които разполагат с научна база, се правят множество биотехнологични експерименти, под една или друга форма инициирани и финансирани от големите производители на генно модифицирани семена. В източноевропейските държави почти няма и неправителствени организации, които да изразяват обществената загриженост за новите приложения на биотехнологиите. Само Унгария, Полша и Чехия заради членството си в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) имат приети и работещи регулации за генно изменените организми. ОИСР, с цел премахване на нетарифните бариери пред търговията с биотехнологични продукти, настоява за хармонизация на законите и в другите източноевропейски страни.
Пътят на България досега беше някак да съчетава европейската и американската линия. С пускането на храни с генетично изменени съставки в продажба и с началото на преговорите за евросъюза обаче всички поканени държави ще бъдат изправени пред деликатен избор, който едва ли ще е в полза на новите биотехнологии.
"Ащром" обеща да отвори софийските хали напролет
Халите ще бъдат отворени напролет, преди Великден, обещаха миналата седмица израелската компания "Ащром" и столичната община. Изпълнител на инвестиционния проект за халите е "Централни хали" АД, смесено дружество между "Ащром", която участва с инвестиции, и столичната община, която апортира сградата и парцела. Според обещанията халите ще бъдат на три нива, на които ще бъдат разположени магазини, бутици, ресторанти, щандове за храни. Към сградата освен това се предвижда да има паркинг с 80-90 места. Според шефовете на "Ащром" близо 90% от търговските площи в халите вече са отдадени под наем, като цената за един обект се движи между 600 и 1000 лева месечно. Реконструкцията на сградата и в момента продължава, а подизпълнители на строежа са двайсетина български фирми.
Ако "Ащром" не изпълни ангажимента си да инвестира така, че да приключи проекта успешно, клаузите в договора за учредяване на смесено дружество предвиждат, че общината ще придобие неговите акции от "Централни хали", поясни зам.-кметът на София Иван Гечев. Това на практика е единствената схема, която трябва да гарантира изпълнението на проекта пред общината.
Накратко
Премиерът Иван Костов освободи със заповед Ана-Мария Тотоманова от длъжността заместник-министър на образованието и науката. На нейно място е назначен Борислав Тошев.
В писмо да комисаря по разширяването на Европейския съюз министърът на външните работи Надежда Михайлова е изразила удовлетворението на правителството и на обществеността у нас от предложението на Европейската комисия България да бъде извадена от негативния списък на ЕС. В писмото министър Михайлова подчертава още, че предложението е пример за последователността на засиления диалог между България и ЕК.
На производствено заседание, проведено през изминалата седмица, изпълнителният директор на "ЛУКойл - Нефтохим" Владимир Ракитски, запозна присъстващите с финансовото и производственото състояние на фирмата за 1999 г. и плановете за развитие през 2000 г. Според г-н Ракитски наследените дългове налагат преструктуриране на разходите на фирмата и снижаването им чрез организационно-технически мерки.
Държавата ще субсидира партиите
Петстотин души ще са необходими за регистрация на политическа партия - това е предложението на работната група по изработването на законопроект за политическите партии след проведени в парламента консултации с участието на депутати от всички парламентарни групи. Другото предложение е за участие в парламентарните избори партиите или да са били парламентарно представени, или да имат най-малко 5000 членове, съобщи Драгомир Драганов от евролевицата.
Според Стефан Гайтанджиев от ПГДЛ общо е било мнението, че партиите трябва да се регистрират в Софийския градски съд, като при регистрацията да не се изисква програма на партията, а само устав и подписите на 500-те учредители. Той допълни, че срокът от подаването на документите до разглеждане в съда не трябва да е по-дълъг от 21 дни, а сегашният е седемдневен.
Друг кръг проблеми е изясняване на финансирането на партиите. Дискусията е около това държавата да финансира само парламентарните политически сили и тези, които са достигнали определен праг от проценти на изборите.
През тази седмица работната група ще обсъжда условията за прекратяване дейността на партиите.
Има ли естествено червени домати?
Отговорът е - не, няма. Всички съвременни земеделски култури са постигнати чрез хилядолетни кръстоски, които генетично са изменили растенията, а в природата се наблюдава и естествен трансфер на гени. Тоест напълно чисти от генни модификации организми едва ли биха могли да се открият.
Дивите домати например са дребни плодчета с много семенца и остават зелени, дори когато са напълно узрели. Градинските домати са техни изродени наследници. Любопитното обаче е, че техният червен цвят може да се подобри, ако се добави ген от дивия им прародител. Обяснението е, че облагородяването на растенията за храна на човека е намалило многократно генното им разнообразие. Червеният цвят пък се определя потенциално в един от гените на дивия домат. Затова с гени от прародителите може да се подобри цветът или да се премахнат семките.
Това са в известен смисъл добрите генни изменения, които позволяват съвременните технологии. Доколко въобще може да има добри генни промени е спорно - не само от морална, но и от научна гледна точка. Хилядите гени на растенията и животните са подредени в определена последователност (т.нар. пълна генна информация се нарича геном). Досега биотехнолозите са открили напълно геномите на няколко бактерии и нисши организми. Така истината е, че в повечето случаи генните експерименти се правят почти на сляпо, като се вкарва ген от един вид в ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) на друг вид. Учените са раздвоени по въпроса е или не е генното инженерство 100% предвидима наука. Математически погледнато, когато в едно уравнение не всички параметри са известни и определени като числа, ясно е, че крайният резултат няма да бъде число, а просто описана функция на дадените параметри.
Още по-същественият спор в научните среди е дали е опасно да се смесват геномите на организми, които са далеч един от друг в еволюционното дърво на живота. Малко известен факт е, че зърното, рекламирано като устойчиво срещу насекоми, е с
Обичайно това е т.нар. Bt-ген - съкратено от Bacillus Thuringiensis. Това е почвена бактерия, която произвежда вещество, отровно за множество насекоми, но (доколкото е известно) не и за хората и животните. Това вещество от трийсетина години се използва като успешен инсектицид. Новата технология е, че генът, който при бактерията управлява производството на отровата, е пренесен в самите зърнени култури. В резултат царевицата не става просто "устойчива на насекоми", както се описва в рекламите на фирмите за семена, а направо отровна за тях. Известно е, че покрай вредителите, които кацат по царевицата, загиват и една-две полезни пеперудки. Поддръжниците на генетичните модификации обаче привеждат аргумента, че същите пеперудки са загивали (даже повече) при пръскането с Bt-инсектицида.
Революционната и съществена разлика на изкуствения генен трансфер е, че вече се правят комбинации между гените на растение и животно. В българския Институт по генно инженерство в Костинброд например се правят опити с вкарване на гени от северна риба във винена лоза. Целта е по този начин лозата да стане по-студоустойчива. Вкарват се и гени от вирус в растения, които така изработват имунитет срещу същия този вирус. С други думи, вече има организми, които са кръстоска между растение и животно. Спорно е дали еволюцията щеше да го постигне сама.
Най-лесният начин е, като се наранява тъканта на растенията, след което те се поставят в среда с гени от бактерии. В повечето случаи в ДНК на растението влизат бактериалните гени. Целта е растението да стане устойчиво към иначе вредни за него вещества. Дали опитът е бил успешен се проверява, като след това листенцата от експеримента се поставят в разтвор от антибиотик. Тези, които оцелеят, вече носят гени на бактерия. Има и по-сложен и по-скъп начин Чрез специална апаратура може да се прониква в клетката, като с помощта на хелий се изстрелват малки частици ДНК.
Клонирането, макар да получи огромен обществен отзвук през последните години, е много по-проста процедура от генетичните модификации. То представлява просто копиране на генетичната последователност в друга клетка. В Костинброд например се клонира блатно кокиче, което иначе е рядък вид от Червената книга. Кокичето обаче е изключително ценно за фармацевтиката, защото от него се правят важни лекарства, например срещу паралич.
Влиянието на генно изменените организми върху околната среда е пореден изключително спорен въпрос. Поддръжниците на биотехнологиите твърдят, че създаването на нови устойчиви растения води до намаляване на използваните пестициди, хербициди, изкуствени торове. Официалните данни на САЩ са, че използването на трансгенни култури е намалило тези вещества с близо 90%. В такъв смисъл генно променените организми са разумна алтернатива на замърсяването на околната среда.
Аргументът против обаче залага на потенциални дългосрочни опасности за околната среда. Засаждането на трансгенни растения в съседство с обикновени земеделски култури обичайно води до пренасяне на новия имплантиран ген чрез естественото опрашване. Така според някои изследвания, ако една до друга (на разстояние по-малко от 300-400 метра) има две ниви с царевица - трансгенна и обикновена, близо 10% от конвенциалното насаждение ще бъде засегнато от т.нар. генетично замърсяване. Пренасяне на изкуствената генна модификация може да премине и в дивите видове. Такава опасност има в страни, в които успоредно с облагородената култура вирее и нейният предшественик. В България генетично замърсяване може да засегне дивата пшеница, а в Латинска Америка има опасност за дивата царевица. В дългосрочен план се смята дори, че генетичното замърсяване може да промени хода на еволюцията. Примерно, ако Bt-генът стане масов, той ще доведе до изчезване на някои видове организми, ще се наруши екологичната верига и пр. Неприятни неща, за които поддръжниците на генните технологии споменават само мимоходом.
Доста учени компромисно допускат възможността, че генните технологии просто влияят по различен начин на околната среда в Европа и САЩ. На Стария континент определена територия съдържа повече растителни видове и на нея се прилагат по-разнообразни стопански техники, отколкото в големите пространства на американските ферми. Тоест, като се избягват териториите с разнообразни видове, може да се постигне мирно съвместно съществуване между трансгенните и обикновените растения.
Като се изключи неизвестността за еволюцията в дългосрочен план плюс неблагоприятните аспекти от морална и социална гледна точка, иначе генното инженерство постига успехи, които дори надхвърлят очакванията на научната фантастика. В САЩ например тече грандиозният проект за разкриване на пълната последователност на човешкия геном. Според обещанието на компанията изпълнител "Селера дженетикс" (Celera Genetics) генната информация на човека ще бъде 100% известна до края на тази година.
Отделно от това има мащабни проекти във фармацевтиката, свързани с разработването на нови биотехнологични лекарства. Идеята е примерно чрез вкарване на лекарства на основата на генни модификации в организма на човека да се спира развитието на раковите клетки. Има проекти на биотехнологични лекарства срещу болестта на Алцхаймер и СПИН. Това, което е вече факт, е, че се произвежда генно изменен ориз, обогатен с витамин А и желязо. Целта е да се подобри хранителната му стойност, така че бедните в развиващите се страни да получават достатъчно необходими за живота вещества дори при малки количества храна.
Изглежда обаче, че и доста хора вярват в поговорката "Много хубаво не е на хубаво". Дори и в научните среди теоретично се допуска възможността да се създаде нов Франкенщайн, примерно страховито растение, които да причини големи вреди на околната среда.
Промените в закона "Лучников":
РМД ще могат да изплатят вноските си наведнъж с компенсаторни записи
Облекчението важи само до края на 2000 г. Дотогава държавата ще продава срещу книжата всички незавършени строителни обекти и парцели
Третата седмица от работата на парламента през новата година донесе добри новини за лицата, пряко заинтересовани от отдавна анонсираните промени в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, известен повече като закона "Лучников". Макар крайният резултат да е малко по-различен от първоначалните амбициозни замисли за превръщане на компенсаторните записи в държавни облигации, собствениците на компенсаторни инструменти определено могат да бъдат доволни. Гласуваните промени затвърждават и разширяват употребата на компенсаторните записи като средство при приватизационни плащания и изясняват досега едва загатнатата в закона възможност за тяхната употреба - при продажбите на държавна собственост (най-вече незавършено строителство и парцели в регулация), която според новите текстове ще трябва да се извърши изцяло до края на 2000 г. Една от най-важните промени в закона "Лучников" засяга разсрочените плащания на работническо-мениджърски дружества (РМД). Целта на поправката, която е резултат на политическите лобирания в полза на РМД и на притежателите на записи, е допълнително облекчаване на тези дружества при плащането на закупените предприятия и повишение цените на записите. Съгласно приетия текст тези дружества ще получат възможност да изплатят до края на тази година оставащите годишни вноски по приватизационните договори наведнъж. Това плащане може да бъде извършено със записи (т.е. на 20-25% от номинала при сегашните пазарни стойности). В определянето на сделките, при които може да се използват плащания със записи, законът не споменава общинските предприятия - т.е. техните нови собственици остават изключени от изгодната схема. Интересна особеност е, че новоприетата привилегия ще важи само за заварените приватизационни договори, но не и за бъдещите - обстоятелство, което предполага, че тази промяна в закона далеч няма да е последната.
От новите облекчения при плащането поне на пръв поглед
Що се отнася до другата отдавна обсъждана тема - незавършеното държавно строителство и изоставените парцели в регулация - според новия закон ведомствата трябва да предоставят пълен списък с всички обекти - частна държавна собственост (незавършени строежи, жилища, магазини, складове, ателиета, кантори, сервизи и парцели в рамките на регулационните планове) на министъра на държавната администрация заедно с базисните цени, на които те ще се продават. Допълнителен "стимул" за държавните ведомства да изпълнят този замисъл, изглежда, ще е фактът, че функцията на министър на държавната администрация след последните правителствени промени играе не кой да е, а министър-председателят. С други думи, държавните ведомства ще докладват на Иван Костов за изпълнението на закона, а не на Центъра за масова приватизация (ЦМП) или на някоя междуведомствена комисия например. До 30 юни този списък трябва да бъде обнародван в Държавен вестник, а търговете следва да бъдат обявени до 31 юли и да бъдат проведени до края на 2000 г., а на тях ще може да се плаща и с компенсаторни записи. Макар и не по най-пазарния начин, тези мерки изглежда най-сетне ще решат проблема със стоящото и
Освен защитниците на пазарните механизми в приватизацията, недоволни от гласуваните промени в закона "Лучников" със сигурност ще са и всички, които очакваха законодателите най-сетне да въведат ясни принципи при търговията и регистрацията на компенсаторните записи. Сегашните промени препращат бъдещия единен регистър на неизползваните записи към ЦМП - дейност, която едва ли е присъща на тази институция. Отново беше пропусната възможността за изкарване "на светло" на търговията с тези записи чрез задължителна регистрация в специализираната за това институция - Централния депозитар - и търговия чрез изградената търговска система на "Българска фондова борса - София". Така отново собствениците на записи бяха лишени от справедлива пазарна цена, прозрачност и гаранции при плащането. Това по всяка вероятност ще бъде направено при следващите промени в закона - тези очевидно не са последните.
Жестока конкуренция се очертава за приватизацията на "Бороспорт"
Седем са кандидатите за покупка на 60% от капитала на "Бороспрот" АД. "Дружеството се радва на изключителен интерес", беше коментарът на министър Жотев при официалното отваряне на офертите в Министерството на икономиката през изминалата седмица. Процедурата по приватизацията на мажоритарния пакет на "Бороспорт" стартира в началото на годината, но беше удължена от вицепремиера Жотев, за да се даде възможност за участие на повече кандидати. "Надявам се да постигнем добра цена, но ако това не стане, може да се наложи подновяване на конкурса", беше становището на министъра.
"Бороспорт" е инфраструктурното дружество в курорта Боровец. То стопанисва всички писти и ски-съоръжения в комплекса с изключение на "Ястребец" - 2 и 3, има собствено ски-училище и гардероб, както и един хотел и четири бунгала с общо около 40 легла. Оферти за покупка му подадоха "MG Елит холдинг", "Българска холдингова компания" АД, "Албена инвест холдинг", "Норам България" ЕООД, "Електроимпекс" АД, "Боровец спорт" ООД и "Бороспорт - Боровец" АД. От тях първите три вече имат участие в комплекса. "MG Елит холдинг" и "Българска холдингова компания" притежават съответно 13% и 8% от капитала на дружеството по линия на масовата приватизация, когато се продадоха 25% от акциите на "Бороспорт". Освен това "MG Елит холдинг" са собственици и на хотел "Рила" в Боровец. "Албена инвест холдинг" пък притежава три хотела в комплекса - "Соколец", "Бор" и "Еделвайс". "Боровец спорт" е съставено от хора, работещи в курорта и се занимава с туристическа дейност. "Бороспорт - Боровец" АД е РМД на сегашния директор на фирмата Борислав Димитрачков и в него влизат около 40% от персонала на дружеството. Желание за участие в приватизацията прояви и второ РМД, ръководено от бившия директор на "Бороспорт" Валери Гигов, но то не успя да подаде навреме документите си за участие в министерството и отпадна от конкурса. Освен него информационни меморандуми са закупили още три кандидата, но те не са се явили за подаване на оферти. Общо закупените меморандуми са били единадесет.
Това, което привлича купувачите в дружеството, са определено ски-пистите, защото те са и основното за притока на туристи в един зимен курорт. Отделните кандидати обаче схващат тези писти по различен начин. За вече споменатите кандидати те са туристически обект. Това е ясно от факта, че тези участници вече притежават хотели в "Боровец" или по някакъв начин са свързани със стопанисването на курорта. За един друг участник обаче - "Електроимпекс", дружеството, обявено за приватизация, е главно инженерингово. Най-важната част в него са съоръженията по ски-пистите и това е нещото, което трябва да се усъвършенства, за да може в курорта да се привлекат повече туристи - както български, така и чуждестранни, е мнението на "Електроимпекс". И в израз на сериозните си намерения през седмицата те подписаха договор с френската фирма "Помагалски" за създаване на консорциум за съвместно участие в приватизацията на фирмата. "Пома" е сред световните лидери в строителството и поддръжката на въжени линии. Нейни са около 65% от лифтовете и ски-влековете в страната. Според господин Марк Велу, изпълнителен директор на фирмата, интересът на "Пома" е дългосрочен и е свързан не само с подновяването на сегашните линии, но и с тяхната поддръжка и възможно строителство на нови съоръжения.
Тепърва ще проличи кой от кандидатите ще успее да убеди министерството в правотата на своето виждане, защото от момента на отваряне на офертите започват преговорите с всеки от кандидатите. От министерството не уточниха крайна дата за избиране на купувач и финализиране на сделката. Министър Жотев обаче недвусмислено показа, че ще следи строго развитието на преговорите. Въпреки че сам призна, че цената на една компания се определя от пазара, той допълни, че при незадоволителни оферти е готов да поднови конкурса. "Такава ще е практиката ни и в бъдеще и ако се получат условия за намаляване на конкуренцията, ще действам по същия начин", бе становището на министъра. Така сделката за "Бороспорт" може да се окаже начало на нов подход на министерството в процеса на приватизация.
Накратко
РМД "Елените - инвест" АД, Несебър, придоби 51 112 броя акции, представляващи 15% от капитала на "Елените" АД, Несебър, за сумата от 1.75 млн. долара. След сключването на сделката купувачът вече притежава 75% от капитала на "Елените" АД (през юни 1999 г. бе сключен договор за продажба на други 60% от капитала на дружеството). Работническо-мениджърското дружество ще се възползва от правото си на разсрочено плащане за период от десет години, като 30% от сумата трябва да се плати в брой, а остатъкът - чрез всички законни платежни средства.
Министерството на икономиката съобщи, че е подписан договорът за продажба на 80% от капитала на "Периферна техника - холдинг" ЕАД, Пловдив. Новият собственик е "Технологичен център - Периферна техника", консорциум между РМД "Периферна теника" ООД, "Фернет България" ООД и лизинговата компания "Лидер" АД. Цената на сделката е 1.2 млн. долара, от които 30% се заплащат в срок до три дни, а останалите - разсрочено за период от десет години. Купувачът е поел задължение през следващите три години да инвестира в дружеството общо 69 хил. долара, както и да разкрие шест нови работни места.
Изтекоха сроковете за подаване на оферти за закупуване на прякото държавно участие в пет от дружествата от системата на "Инкомс - Телеком холдинг". На публични търгове се предлагаха миноритарни пакети (до 4.5% от капитала) от три дружества - "Инкомс - Далекосъобщителна техника" АД, Враца, "Инкомс - Инструменти и механика" АД, София, и "Инкомс - Електронна и съобщителна техника - Милин камък" АД, Враца. На посочените дати не се яви нито един кандидат за закупуване на дял от предложените дружества, поради което търговете ще бъдат проведени отново. Чрез преговори с потенциални купувачи се предлагаха други две дружества. "Контактни елементи '99" АД, с. Зверино, е единственият кандидат за закупуване на 51% от капитала на "Инкомс - Контактни елементи" АД, с. Зверино. Една оферта бе получена и за 51% от капитала на "Инкомс - Електроакустика" АД, Монтана. Кандидатът е друго работническо-мениджърско дружество - "Електроакустика" АД, Монтана.
"Орбита - Рила 2000" АД, гр. Рила придоби ВМТ "Орбита" ЕАД - клон гр. Рила за сумата от 234 хил. долара. Обособената част от ВМТ "Орбита" ЕАД, гр. София се състои от хотел-ресторант "Орбита" и павилион в района на Рилския манастир. Купувачът ще заплати 10% от сумата в брой, а остатъка - разсрочено за период от пет години и ще инвестира в обектите общо 25 хил. долара.
СД "Бонев и съдружие" придоби кино "Стамен Панчев", Благоевград, обособена част от "Искър филм" ЕООД за сумата от 60 хил. долара.
Срокът за продажба на "Златни пясъци" е удължен
Министърът на икономиката Петър Жотев удължи срока, в който ще се продават документи и ще се подават оферти за закупуване на държавния дял в "Златни пясъци" АД, гр. Варна. Г-н Жотев, изглежда, има твърдото намерение да се откаже от доскоро много популярната методика на приватизиране в подозрително съкратени срокове, с която много негови колеги открито се гордееха. И в резултат на която много български предприятия се оказаха в ръцете на хора, които разчитаха предимно на политически контакти, а не толкова на финансови и организаторски способности, за да ги управляват.
Принципното решение за удължаване на сроковете за подаване на оферти вече бе приложено за друго дружество, работещо в сферата на туризма - "Бороспорт". В случая със "Златни пясъци обаче това решение бе особено наложително, тъй като в издадената от Валентин Василев (в качеството му на министър на туризма) заповед за приватизация бе посочен едва 20-дневен срок за подаване на оферти, считано от датата на публикуване на обявата в Държавен вестник. Срок, който едва ли може да се определи като достатъчен за запознаване със състоянието на дружеството и за изготвяне на достатъчно добре обосновано предложение за бъдещото му развитие. В това отношение новите срокове (35 дни за закупуване на тръжната документация и 50 - за подаване на оферти) като че ли дават някакъв шанс и на тези, които не работят (или не са работели) в черноморския комплекс, но пък имат желание да вложат средства в него. Разбира се, ако той все още е способен да привлече достатъчно сериозен интерес. Защото приватизацията на "Златни пясъци" е всъщност в доста напреднала фаза - от общо 65 хотела са продадени 59. Все пак към момента основните активи на дружеството включват 20 ресторанта, 8 вилни селища и къмпинги, 19 магазина, 11 плувни басейна, 8 спортни игрища. И естествено това, което е най-атрактивно - концесията върху плажната ивица и главната алея в комплекса. Те всъщност са причината за вече заявения интерес към продажбата на хотели от страна на новите собственици на някои от хотелите в него, както и от страна на поне две работническо-мениджърски дружества. Развитието на приватизационната процедура (информация за която се появи в пресата далеч преди публикуването на заповедта в Държавен вестник) намери своето отражение и в движението на цените на акциите на "Златни пясъци" на фондовата борса. След значителния спад те сравнително бързо възстановиха равнищата, достигнати към средата на годината, и в момента се търгуват на 4.09 лева за акция.
Интересен елемент от активите на дружеството са и акциите от "Златни пясъци - сервиз" АД. Курортният комплекс всъщност държи 99% от капитала на тази компания, в която другият акционер е "Комплект сервиз" ООД. Високият дял в дъщерното дружество е формиран чрез апортна вноска на техническа инфраструктура - алеи, пътища, както и по-голяма част от паркингите.
Към момента мажоритарен собственик с 95% от капитала на "Златни пясъци" АД е държавата. Останалите 5% са разпределени между дребни акционери.
Накратко
Холдинг "Света София" АД, София, е новият собственик на 134 623 броя акции, представляващи 77% от капитала на "Винекс - Преслав" ЕАД, Велики Преслав. Цената на сделката е 1.65 млн. долара, от които 40% се заплащат в деня на подписването, други 10% - в тридесетдневен срок, а остатъкът - до 45 дни. Половината от сумата се заплаща в брой, а другата половина - чрез всички разрешени от закона платежни средства. Купувачът се задължава да инвестира в новопридобитото дружество общо 2.5 млн. долара през следващите три години, както и да поддържа средна численост на персонала от 200 души.
"Глобал турс" АД, гр. Бургас, е новият собственик на пакет от пет обособени части от "Слънчев бряг" АД, гр. Несебър. За хотелите "Рила", "Люлин", "Витоша", "Пирин" и "Хемус" купувачът ще заплати общо 2.6 млн. долара, от които 30% - в брой в деня на подписване на сделката, а остатъка - в 45 дневен срок. "Глобал турс" възнамерява през следващите 18 месеца да извърши инвестиции в обектите в размер от 600 хил. долара.
Ръководството на "Бимас" иска отписване от регистъра на публичните дружества
Съветът на директорите на русенското предприятие "Бимас", акциите на което се търгуват на официалния сегмент на "Българска фондова борса - София", е насрочил извънредно общо събрание на акционерите на дружеството, на което една от основните точки е решение за отписване от регистъра на публичните дружества на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Според информация от Държавен вестник събранието ще се проведе на 29 февруари 2000 г., а останалите обсъждани въпроси включват промени в числеността и състава на ръководството, промени в устава, както и стандартният отчет за изминалата 1999 г. По непотвърдена от ръководството на русенското дружество информация необслужваните задължения към банки кредитори са станали причина за влизането на съдия-изпълнител и разпродажба на имущество с цел покриване на задълженията. В самото дружество ръководството не беше открито за коментар. От Министерството на икономиката (наследник на Министерство на промишлеността - принципал на държавния дял в "Бимас") също заявиха, че дружеството върви към ликвидация. В същото време на приватизационния сегмент на фондовата борса от 28 януари ще се предлага остатъчният държавен дял в дружеството, който е 3.37%. Когато миналата седмица за първи път беше обявен новият пакет, минималната покупна цена беше12.04 лв. за акция. През тази седмица обаче минималната цена беше коригирана на 7.83 лв. "Бимас" произвежда смазочни масла, охлаждащи течности, горива и други горивни материали. Общо 67% от капитала е продаден на първия централизиран търг на масовата приватизация. В началото на 1999 г. държавата продаде остатъчен дял от 16.6% през фондовата борса. След трансформацията на портфейлите на приватизационните фондове, основни акционери в "Бимас" останаха "АКБ корпорация" (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес - социален") с 32%, "Полимери Ин" (дъщерно дружество на "Полимери" - Девня, мажоритарен собственик на което е също "АКБ Корпорация") със 17% и петролната фирма "Еко петролиум" - 29%. За последните две години дружеството е на загуба (600 млн. стари лева за 1998 г.).
Общи събрания
Две компании "изведнъж" проявиха интерес към варненската корабостроителница
Съдът отмени решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност
Две компании заявиха интерес към продажбата на "Варненска корабостроителница" АД. Корабостроителницата в град Шчечин, Полша, представи в Министерството на икономиката оферта за закупуване на държавния дял в дружеството, като дори обяви срок - 30 юни 2000 г., в който се надява да влезе във владение. Междувременно представители на регистрираното в Англия "Венчър мениджмънт шипинг" също демонстрираха желание за участие в раздържавяването на варненската корабостроителница. Така, след като в продължение на дълги месеци липсваха всякакви изгледи за подобряване на състоянието на задлъжнялото дружество, към момента шансовете му да оцелее, изглежда, растат въпреки проблемите на най-голямата корабостроителница у нас - натрупаните огромни дългове, липсата на оборотно финансиране и на поръчки за строеж на нови кораби.
Сергей Лазаров, представителят на полската корабостроителница, се въздържа от коментар относно конкретните параметри на предложената оферта, но заяви, че водените до момента разговори с два корабособственика са в напреднала фаза. Постигната е предварителна договореност за построяването на седем кораба, които биха гарантирали нормалната дейност на корабостроителницата. Всъщност шчечинската корабостроителница и по-рано демонстрира интерес към варненското дружество, но за първи път той придобива формата на конкретна оферта. Според представителя на полската компания разговори за придобиване са водени и с корабостроителници в Германия, Хърватия и Украйна, но те ще бъдат продължени само ако предложението за закупуване на варненската корабостроителница не бъде прието.
Не е новост и името "Венчър мениджмънт шипинг" - компанията стоеше зад регистрираното в Кипър дружество "Варна Навал", с което на 2 август 1999 г. бе сключен договор за отдаване под наем на основното производство на варненската корабостроителница. Договорът обаче не влезе в сила, тъй като наемателят не предостави в нужния срок предвижданата гаранция в размер на 13.5 млн. долара, необходими за построяването на два кораба. Повод за подновяване на интереса стана предоставянето пред Експресбанк и Банковата консолидационна компания (БКК) на банкови референции на стойност 56 млн. долара, издадени от Лойдс банк - Лондон. Тези референции са задължително условие за участие в търга, организиран от БКК, за продажба на три незавършени кораба. Върху въпросните кораби някога бе учреден залог в полза на Експресбанк като гаранция срещу получени кредити, но като условие за приватизацията на банката тези кредити (а с тях и учреденият залог) бяха прехвърлени на БКК.
"Не мога да се ангажирам с мнение кой от кандидатите е по-добър", заяви Димитър Смиленов, синдик на варненската корабостроителница. "Всъщност до момента не съм уведомяван официално за съществуването на каквито и да е оферти и научавам за тях от вестниците или по неофициални канали", допълни той, което е напълно нормално съгласно действащото към момента българско законодателство, въпреки че той бе човекът, който досега самостоятелно управляваше дружеството. Изминалата седмица обаче доведе до настъпването на някои промени в правния статут на корабостроителницата. Варненският апелативен съд уважи искането на два от чуждестранните кредитори на корабостроителницата - полската компания "Х. Цигиелски" и холандската "Чукого бейнтс", за отмяна на решението от 8 юни 1999 г., с което дружеството бе обявено в несъстоятелност. От чисто юридическа гледна точка с това решение обаче не се прекратява самата процедура по несъстоятелност, открита на 12 май 1999 г. Ето защо към момента корабостроителницата във Варна се управлява и представлява от Владимир Фелдманов и Евгений Чаушев, избрани за изпълнителни директори с решение на общото събрание от 2 юли 1999 г. В същото време синдикът продължава работата си съгласно Търговския закон, като осъществява контрол върху дейността на управителните органи на дружеството.
Приемането на решение за отмяна на обявената несъстоятелност ще позволи на евентуалния нов собственик да състави оздравителен план, в който да бъде уредено едно бъдещо разсрочване на задълженията на дружеството. Това е необходима стъпка по пътя към финансово оздравяване на варненската корабостроителница, намираща се в момента в твърде тежко състояние. Според списъка на приетите от синдика вземания дълговете на дружеството възлизат на 147.7 млн. нови лева, от които 43 млн. - към БКК. Не са сключвани нови сделки за производство на кораби (законът изрично забранява сключването на подобни сделки от дружества с обявена несъстоятелност). В самата корабостроителница работят 4 500 души, но пряко свързани с нейната дейност са близо 50 000, което прави проблема особено значим.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 година десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Правила за управление на портфейла.
Участниците ще имат възможност да избират измежду всички възможни финансови инструменти, които отговарят на две условия - да са достъпни до широката публика и да имат точно определена пазарна цена. В тази група влизат:
Поради големия брой акции, регистрирани на БФБ, и ниската им ликвидност изборът се ограничава до най-големите 30 (включени в индекса "БФБ Уорбърг 30") и тези на официалния пазар на БФБ (с уговорката, че към тази група присъединяваме и дружествата от "БТ холдинг"). Като цяло списъкът е отворен и могат да бъдат предлагани и други инструменти, които отговарят на горните изисквания. Добавянето ще става само след изричното съгласие на всички участници.
Обхващат се само инвестиции в страната, т.е. такива, които искат изнасяне на валута, засега не се приемат. Поради изискването за пазарна цена отпадат например компенсаторните записи и всякакви частно пласирани облигации (като тези на "Доверие" например). Отпадат също и брейди-книжата поради невъзможността физически лица да участват и поради високата минимална цена на купуване.
Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, което ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на всеки участник и неговата реална пазарна стойност в левове към деня на приключване, т.е. сряда.
Изчисляване на пазарна стойност на портфейла.
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 5.00 лв. на всяка сделка плюс 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
Инвестициите в британски лири водят засега по доходност пред акции и ДЦК
Всеки лев, вложен в британски лири по курса на БНБ към 5 януари 2000 г., е донесъл на собствениците си близо 4 стотинки само за три седмици, което на годишна база прави повече от 100%. Това прави тези инвестиции далеч по-изгодни от държавните ценни книжа. По-добра е доходността само по отделни акции, но обобщената доходност от корпоративни ценни книжа също е по-ниска.
