РВД пак финансира бизнеса на партийни протежета
След като "инвестира" 10 млн. долара за комплекса на "Копитото", управлението похарчи още 2-3 млн. долара за друг хотел на братята Джанкови
След като "приватизираха" 10-ина милиона долара от специализирания фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение", за да си изградят хотел на "Копитото", братя Джанкови намериха нови форми за "бизнес" с Главно управление "Ръководство на въздушното движение" (РВД). Миналата година шефовете на РВД подписали целогодишен договор с хотел "Морска звезда" (в курорта "Златни пясъци"), който едва ли само по стечение на обстоятелствата се оказва собственост на братята Стефан и Красимир Джанкови. Те стояха и зад сделката за хотела на "Копитото", въпреки че договорът формално е подписан с ЕТ "Пламен Найденов".
Двамата братя купиха стария хотел и ресторанта на "Копитото" за 100 000 долара. През лятото на 1997 г. е подписан договор между РВД и неизвестния ЕТ "Пламен Найденов" за преустройване и съвместна експлоатация на хотела. Посредници в сделката са братята Джанкови (известни като близки до ВИС-2), които през цялото време изпълняваха неясни консултантски функции на обекта. Според първоначалното споразумение РВД финансира с два млн. долара преустройството, като получава срещу това правото да ползва 10 от стаите на хотелския комплекс за срок от осем години. Бившият директор на РВД Валентин Вълков, който подписва договора, беше уволнен в началото на 1998 г. Но наливането на пари в хотела на "Копитото" продължи. По времето на Вълков са отпуснати първите 1.5 млн. долара. Впоследствие към обекта са насочени още два транша, съответно по 4.5 милиона и 2.5 милиона долара. Твърди се, че и през миналата година към "Копитото" са прехвърлени още поне два млн. долара, с което общата "инвестиция" на РВД в хотелския комплекс надхвърля 10 млн. долара. Това прави по 342 долара на стая на ден за 365 дни в годината - толкова струва една стая, при положение че инвестицията на РВД трябва да се изплати за осем години. На този фон е само дребен детайл фактът, че РВД отпуска финансирането просто така, без никакъв конкурс или каквото и да е състезание на оферти, както и това, че заради комплекса на "Копитото" бяха погазени екологични правила и норми.
Според шефа на дружеството инж. Живко Желязков парите за хотелския комплекс на Витоша са добра инвестиция. "Преди да се избере самото място, т.е. конкретният хотел, е направено проучване на възможностите за база на Витоша. Правен е подбор на оферти и на възможностите, които определени хотели могат да осигурят. Средствата са били обосновани по задължителна формула за икономическа ефективност", обясни шефът на РВД. Според него договорът за хотелския комплекс на "Копитото" е решение, което гарантира добри условия за отдих и за квалификация на служителите на управлението.
"Нашите отношения по този договор са с ЕТ "Пламен Найденов", той е представил документ за собственост. Той се ангажира не само да осигури стаи, но и съответната инфраструктура - зали за провеждане на конференции и обучение, центрове за рехабилитация и комплексни услуги с високо качество, които да помогнат за бързото възстановяване на служителите в РВД. От практическа гледна точка голямо предимство е близостта до София. Съчетава се почивката в планински условия и комфортна среда с близкото разстояние, което намалява транспортните разходи. Тази сделка е гаранция срещу промени в цените и в други условия", обясни Живко Желязков. Излиза, че в този случай са предплатени услуги, които евентуално ще се извършват осем години напред и евентуално ще бъдат с високо качество.
Едва ли, след като са похарчили парите за строежа на хотела, едноличният търговец и братята Джанкови ще се бръкнат и ще финансират тези скъпоструващи дейности от собствения си джоб. Още повече че междувременно те явно са пренасочили част от парите към други инвестиции. През юли 1998 г. фирмата им "Крапс мел" купи 55% от Мелничен комбинат - София. Пак през юли 1998 г. те купуват чрез фирмата си "Капси турс" хотелските комплекси "Астория" и "Морска звезда" в курорта "Златни пясъци". Цената на "Астория" е 1 810 000 долара, а на "Морска звезда" - 1 756 000 долара. Вероятно около тези сделки се е почувствал обясним недостиг на свежи пари и Джанкови отново се насочват към изпитаната схема с предплащане на бъдещи услуги от фонда на РВД. Хотелът е с две крила по пет етажа и около 10 стаи на етаж на всяко от крилата. Според източник от туристическия бизнес сметката надхвърляла 90 долара на ден на стая. Което значи, че при целогодишен договор братя Джанкови получават между 2.7 и 3 млн. долара. Шефът на РВД обаче заяви, че договорът бил сключен от средата на лятото до края на ноември. Каква е гаранцията, че заради протекциите от най-високите етажи на властта след месец-два РВД няма да сключи нов договор с Джанкови, този път например за "Астория".
"През миналата година подготовката за летния сезон закъсня, тъй като заради конфликта в Косово отпуските бяха ограничени. Сформирахме комисия от наши служители и представители на синдикатите и тя посети хотелите по Черноморието от Слънчев бряг до Златни пясъци. Комисията предложи хотел "Морска звезда". Предимствата са, че е близо до плажа и разполага с всички необходими съоръжения за пълноценен отдих. От Министерството на търговията и туризма поискахме цените по Черноморието. Определящите критерии при избора бяха цените и качеството на услугите. При тези сделки договаряме провизорна цена, която включва не само нощувката, но и ползването на всички процедури, а също така и конферентни зали за провеждане на курсове извън летния сезон", обясни Желязков.
Подобни схеми за източване на пари от бюджета и от държавни структури станаха причина МВФ да постави условие за закриване на извънбюджетните фондове и сметки. В извънбюджетния фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" към Министерството на транспорта в момента има около 120 млн. лв. През годините са прилагани и други схеми за източването му, например кредита за авиокомпания "Балкан". Той беше уреден с приватизационния договор за авиопревозвача, т.е. беше отписан за сметка на държавата. Нито един от останалите разходи обаче не може да съперничи по наглост на сделките с фирмите на Джанкови. Говори се, че двамата братя се ползват с подкрепата на управляващите на най-високо ниво. Факт е, че нито лев от фонда на РВД не може да бъде похарчен без санкцията на министрите на транспорта и на финансите. В неофициални разговори се твърди, че се упражнява натиск върху шефовете на РВД, за да "инвестират" в проектите на партийни протежета.
Наказателният кодекс - кръпка до кръпка
Когато едно управление изпадне в състояние на относителна безтегловност, като последен коз обикновено се изваждат успехите в борбата с престъпността. Периодичното криминализиране на най-различни закононарушения е често използван политически финт, с който всяко мнозинство се опитва да демонстрира решителност в битката с бандитите, да укрепи своя рейтинг и да отклони вниманието на обществото от реалните му проблеми. Този път обаче в действие влиза новото заклинание, което се нарича борба с корупцията. Съвсем логично последваха и съответните поправки в нормативната уредба, които трябва да вдъхнат живот на това в общи линии изпразнено от фактическо съдържание понятие.
В деня, когато мастилото от президентското вето върху промените в Наказателния кодекс все още не беше изсъхнало, поредният проект за прекрояване на въпросния нормативен акт полетя към парламента. Този път основната мишена са държавните служители, които са склонни да се облагодетелстват от служебното си положение. В общи линии управляващите подхождат към проблема по една-единствена линия - завишаване на наказанията, без да измислят нищо принципно ново, което би могло да възпре взимащите рушвети чиновници или онези, които безотговорно пилеят държавни пари.
До три години затвор очаква всички длъжностни лица, които си позволят да употребяват не по предназначение обществено имущество, независимо дали става дума за пари, материални ценности или работна сила, гласят поправките в закона. Ако с действията си държавният служител не е предизвикал значителни щети, то предвиденото наказание е до една година зад решетките. Най-тежко е наказанието за чиновниците, които причиняват вреди на държавата, като пилеят бюджетни средства не по предназначение. Те ще бъдат заплашени от пет години затвор. Когато .с действията си те само са нарушили нормативните актове за използване на парите, но не са ощетили хазната, наказанието ще е до 3 години. За маловажните случаи провинилите се просто ще трябва да плащат глоба 10 на сто от неправомерно изхарчените средства.
Въвеждат се и наказания за неплащане на осигурителни вноски. Чиновник, който дава заплати, без да удържи задължителните вноски към Националния осигурителен институт и Здравната каса, може да попадне "на топло" до три години, ако сумата е в големи размери.
Всички изброени поправки са по-скоро козметични и обикновено попадат в категорията на класическия член 282 от НК, известен повече като престъпление по служба. Наказанието по него е до пет години затвор, тоест нищо принципно не се променя. В случаите на тежки и много тежки последици наказанията дори са занижени. В 282 за това са предвидени съответно от една до осем и от три до десет години лишаване от свобода. Така че единственото нововъведение на практика е затворът за неплатени осигуровки. Целта също е ясна - хората да бъдат принудени да платят вноските, измислени от социалния министър Иван Нейков - 20 на сто от всички доходи - за пенсия, и 6 на сто от всички доходи - за здравеопазване.
По - съществени са промените в Наказателния кодекс по отношение на проблема с взимането на рушвет. Всички максимални наказания за корупция се завишават с 1-2 години, като в повечето случаи се поставя и долна граница от една година затвор. Най-революционното нововъведение е, че за първи път частично се премахва престъплението "провокация към подкуп".
Според промените оперативни работници на МВР, които изпълняват задълженията си в рамките на закона, няма да попадат под ударите на този текст. Досега до три години затвор грозеше всеки служител на полицията или спецслужбите, ако се опитва да задържи престъпник с белязани банкноти.
Всъщност последните поправки в Наказателния кодекс не са чак толкова лоши. Единственият проблем е, че в общи линии са безсмислени, защото се припокриват със съществуващи норми. Премахването на "провокацията към подкуп" за МВР пък ще създаде чудесни условия за многократно преповтаряне на случаи от типа на аферата "Унисон", където шефът на икономическата полиция в СДВР беше задържан със 75 000 долара... И ако последните поправки в НК са просто един излишен разход на енергия, то предишните корекции на закона са направо вредни. Поведението на парламентарното мнозинство при гласуването на новите наказания за наркоманите и за клевета показа съвсем ясно, че депутатите нямат никаква идея за какво всъщност става дума. И ако нормите по отношение на обидата и клеветата могат да се оправдаят с желание за контрол над медиите, то отношението към проблемите с дрогата ясно свидетелстват за един вехт начин на мислене. В случая мнозинството направи страхотна услуга на президента Петър Стоянов, който провокира обществен дебат по въпроса и успя да спечели симпатията на голяма част от българите с цивилизования си начин на мислене. Колкото и популистки да е ходът с отлагателното вето, чест прави на държавния глава, че върна законопроекта за преразглеждане.
Твърде цинична е нормата в законопроекта, която автоматично превръща всеки наркоман в престъпник, вместо да го разглежда като болен човек. До две години зад решетките очаква всеки, който бъде задържан с наркотично вещество, независимо дали става дума за "мека" дрога от типа на марихуаната, или твърд наркотик с висока степен на пристрастяване като хероина, кокаина или различните синтетични опиати. Нелепо е, когато цяла Европа разглежда наркоманите като болни и се опитва да ги излекува от техния порок, българските политици насила да превръщат зависимите към дрогата в криминални типове. Изглежда, никой в парламента не желае да проумее, че въпросните промени не само че няма да изкоренят наркоманията, но ще превърнат "друсащите се" от дребни крадци и мошеници в изпечени рецидивисти.
Достъпът до информацията се отлага
Законопроектът за достъп до обществената информация за пореден път забуксува из административните лабиринти на Народното събрание. Миналата седмица депутатите от правната комисия отново намериха повод да не разгледат по същество нормативния акт, който би трябвало да позволи на българите да искат информация от своите избраници и държавната администрация. След като не можаха да се разберат кое за какво точно се отнася, депутатите решиха да сформират работна група, която да систематизира предложенията по законопроекта.
Още в самото начало народните избраници не можаха да си изяснят точно за коя информация се отнася законът. Според проекта на Министерския съвет това е "всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България". Въпросният текст дава идеална възможност на държавните чиновници съвсем субективно да преценяват какво да изнасят и какво да скрият.
Следващият филтър на информацията между държавната администрация и гражданите е така наречената служебна тайна, която също се определя субективно от чиновниците. Според закона в тази категория попадат всички мнения, препоръки, становища и консултации по изготвянето на всички актове на администрацията. На практика това означава, че процесът по взимане на решенията в държавния апарат ще си остане една "черна кутия" за широката общественост. За служебна тайна ще се считат всички мнения и позиции по настоящи или бъдещи преговори на администрацията, както и всички сведения, свързани с тях.
За сметка на това обаче в нормативния акт е записано изрично, че той засяга не само информацията на държавните органи и структурите на бюджетна издръжка, но и всички печатни и електронни медии. Включването на средствата за масово осведомяване в тази категория може да се определи като опит за налагане на контрол над свободното разпространяване на информация. Според проектозакона медиите трябва да дават информация за хората, които участват в управлението, както и за целия щатен състав, който участва във формирането на редакционната политика. На отчетност подлежат икономически свързани лица, които могат да осъществяват ефективен контрол върху управлението. Медиите трябва да дават информация и за "направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и за принципите или вътрешните механизми, които то прилага за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация". Собственикът на медиата трябва да се отчита за финансовите си резултати и за разпространението на неговата продукция, каквото и да означава това.
Всъщност ако законопроектът за достъп до обществената информация се приеме в този вид, последствията ще бъдат крайно негативни. От една страна, ще се узакони чиновническият произвол при отказ за даване на информация, а от друга, ще може да се оказва натиск върху всички частни медии и фирмите, които инвестират в тях.
Балканските премиери не постигнаха съгласие за санкциите срещу Белград
Ако срещата беше подготвена по-добре, Костов щеше да осъществи идеята си
Интензивността на дипломатическите инициативи на Балканите расте прогресивно преди финансовата среща в рамките на пакта за стабилност през март в Брюксел. Официални или "без вратовръзки", с конкретна програма или по обща тематика, срещите на балканските лидери имат една обща цел - да се повиши вниманието около негативните последици, които войната в Косово и международните санкции срещу Белград оказват на съседните държави.
С такава амбиция бе организирана и хисарската среща, събрала на едно място всички премиери на съседните на Югославия държави - Албания, Македония, Унгария, Босна и Херцеговина, Румъния, Хърватия и България. Целта бе да се генерира общобалканско съгласие, че санкциите срещу Белград са неефективни и неправилно фокусирани. Премиерът Костов имаше желанието да бъде домакин на събитие - производител на новина, която ще го върне в центъра на вниманието като лидер на балканските държави и ще засили позициите на България пред НАТО и Европейския съюз. Искането за вдигане на ембаргото срещу Югославия е точно от този тип, но не постигна единомислие. Докато всички смятали, че "санкциите дават негативни въздействия върху страните от региона, каза Костов, българското правителство счита, че санкциите не са добре фокусирани. Това обаче остана само наше мнение". Дори Румъния, която страда най-много от преустановеното корабоплаване по Дунав, смята, че санкциите си имат своята пряка и косвена цена, която трябва да се понесе. Така въпреки присъствието на такива компетентни хора като Солана и Баландзино въпросът за премахване на санкциите не беше пряко поставен. По-скоро им е било обяснено според думите на Костов, че "бедните страни от региона участват във финансирането на санкциите срещу Югославия". Централният въпрос е бил получаването на компенсации за понасяните загуби. Но обещания от страна на НАТО и ЕС не бяха дадени.
Еднодневните разговори създадоха впечатление, че са неплодотворни, защото не бяха предшествани от подготовка, сондиране мненията на балканските лидери и опити за предварително съгласуване на позиции, които срещата само да оповести. Без да си напише домашното, дори най-способният политик не може да разчита да съгласува интересите на толкова пъстър регион като балканския. Ако предварителната работа беше свършена по-прецизно, Костов нямаше да остане с чувството, че е останал неразбран. Самият премиер остана изненадан от очакванията и присъствието на толкова журналисти на една "неформална среща". Стигна се дотам, че Иван Костов обяви за "новината на събитието" договорената нова подобна среща, този път в Будапеща, "когато г-н Орбан прецени". Нищо чудно на следващата сбирка Унгария да успее да реализира същата новина за вдигане на ембаргото, за която България има претенции, че е автор.
Изпълнението на пакта за стабилност, който скоро навърши половин година, все още се губи в бюрократично безделие, скандали за корупция около шефовете му и общо чувство за мудност. Неяснотата около това кой и колко ще получи и къде ще бъде отпуснато, кара отделните страни да се чувстват несигурни и да се стремят да бъдат колкото се може по-видими и активни в последните дни преди обсъждането в Брюксел на конкретните финансови пакети. Разбира се, регионът започна предварително да се дели в надеждите си за получаване на по-голям дял от европейската помощ, която засега се равнява на 500 милиона долара. Те ще бъдат разпределяни в конкретни проекти за оздравяване инфраструктурата на региона и сътрудничеството между няколко държави и излизането им с общ проект повишава вероятността той да бъде финансиран.
Опитите да се изяснят приоритетите в лагера на пострадалите от войната реализираха няколко срещи на Балканите. В Скопие бе организиран форум в рамките на пакта за стабилност за премахване търговските бариери и възстановяване на транспорта в региона. Бе решено да се вземат конкретни мерки за улесняване на търговския транспорт, преминаване на границите и намаляване на митата. След това на политическо равнище отново македонският премиер Георгиевски инциира среща с колегите си от Черна гора и Албания. Тримата излязоха с общ апел за реална международна помощ за Западните Балкани. Те смятат за най-засегнат този район и искат приоритетно финансиране за възстановяване на железопътните линии, пътищата и инфраструктурата. Договорена бе и следваща среща, този път в Тирана. Проектите от взаимен интерес според Георгиевски, Мета и Вуянович ще се обсъдят и на предстоящия икономически форум на премиерите от Югоизточна Европа в Скопие през февруари. Интеграционният импулс бе допълнен и от започването на серия двустранни проекти между Албания и Черна гора - от защитата на Охридското езеро до установяване на икономически контакти в някои области. Албания и Черна гора се обявиха и за отваряне на границите помежду им.
На този богат фон срещата в Хисаря наистина може да се окачестви като неуспешна. Въпреки по-големия брой на участниците срещата даде доста по-малко краен резултат. Форматът "без вратовръзки" не попречи събитието да бъде почетено от отговарящия за сигурността на ЕС Хавиер Солана и заместник генералния секретар на НАТО Серджо Баландзино. Дори Тони Блеър изпрати едно от придобилите популярност свои писма да поздрави Костов за тази инициатива, която "стимулира помирението". Факт, помирение имаше, но нещо ново извън декларативния тон не се появи. Обсъждането на въпроси, засягащи сигурността на Балканите като положението в Косово и Черна гора, е изяснило само общото желание за стабилизация в остатъчна Югославия.
"Всички ние изразихме загриженост как да бъде укрепен мирният процес в Косово, как да спомогнем за изграждането на демократични институции в Косово. Стигнахме до извода, че наскоро постигнатото споразумение за създаване на временен административен съвет в Косово ще спомогне за регулиране на обстановката там. " Така албанският премиер Илир Мета обобщи отношението на съседните държави.
Необходимостта от обединяване на усилията преди срещата в Брюксел също бе единодушно призната. Но и тук не се достигна до конкретни инициативи. "Обичайно е всеки да настоява на желанието си пактът за стабилност да премине от думи към конкретни дела, проекти. Смятам, че настоящата среща бе една добра инициатива преди следващото заседание на работната маса по икономическите въпроси в Скопие през февруари", обясни Любчо Георгиевски неплодотворността на срещата.
Освен усмивки и уверения за полезността на форума Хавиер Солана и Серджо Баландзино не произведоха новина с присъствието си. И балканските премиери не оповестиха някое общо решение засега.
Въвеждаме национална система "въпроси-отговори"
Антон Тончев, главен данъчен директор, пред "Капитал"
През последните две-три години се направиха много промени в данъчните закони. Приеха се изцяло нови закони за корпоративното подоходно облагане, за облагането на доходите на физическите лица, за местните данъци и такси и за данъка върху добавената стойност. В края на миналата година се направиха нови промени, чиято основна цел бе да се хармонизира данъчното законодателство с европейското. От 1 януари 2000 г. влезе в сила и Данъчно-процесуалния кодекс, в който за първи път се регламентират ясно и категорично правата на данъкоплатците. Кодексът ще промени организацията на работа в данъчната администрация. Досега тя беше структурирана на принципа на методологията по вид данък. Сега залагаме функционалния принцип. Целта е всеки наш служител да попадне на мястото, за което е най-подходящ. Основните оперативни функции на данъчната администрация ще бъдат структурирани в четири отдела: регистрация и обслужването на данъкоплатците; данъчни ревизии и оперативен контрол; събирането; обжалването. Това е структурата на Главната данъчна дирекция и целта е по този начин да са структурирани регионалните и териториалните дирекции. Стремежът ни е началникът на съответния отдел в Главната данъчна дирекция по методологичен път да ръководи всички работещи в същия отдел по данъчните дирекции в страната. Така ще можем да постигнем еднакво обслужване на всеки един данъкоплатец. По еднакъв ред нашите служители да извършат всяка една процедура, която е изработена от главната дирекция .
Доскоро проблем беше честата смяна на законодателството. Надявам се с последните промени вече да се преустанови тази честа промяна на законодателството в основни принципни параметри. Смятам, че относно основните принципи данъчната реформа е приключила. Друг проблем е, че все още не се прилагат текстовете на чл.255 и чл.258 от Наказателния кодекс, които криминализират избягването на плащане на данъчни задължения в големи размери и противозаконното възпрепятстване на данъчните органи при изпълнението на задълженията им. В момента се следи прилагането на процедурите, които се разработиха с влизането на Данъчно-процесуалния кодекс. Някъде може да сме допуснали слабости и затова смятам, че до началото на февруари е един период на тестване на новата система за организация на работата.
Все още данъкоплатецът е пасивен в процеса на промяната на взаимоотношенията и това е наше задължение той да стане не по-малко активен от гледна точка на взаимодействието между данъчната администрация и данъкоплатците. Това ще се постигне чрез едно позитивно отношение на данъчния орган спрямо данъкоплатеца. Най-големият брой граждани, които посещават една институция, са лицата, които посещават данъчната администрация - във всяка една страна е така. Целта ни е данъкоплатецът да стане клиент, той да получава данъчната услуга, да има право да е взискателен, да има право да е недоверчив към администрацията, ако тя му предлага губене на време, обикаляне по инстанции, бюрократично отношение, мудно, изнервящо обслужване, различно прилагане на закона, но, разбира се, ние търсим начин да игнорираме тези недостатъци.
Изведохме като приоритет за администрацията функцията по обслужване на данъкоплатците. Разработени са процедури по обслужване на големите, средните и малките данъкоплатци, което е породено от различната проблематика, различния размер на задълженията, различията в обхвата на законите. Заложили сме няколко антикорупционни мерки - демонополизация, прозрачност, екипност и взаимодействие на данъкоплатеца само с този данъчен служител, с когото трябва, а не с всички.
Институтът на началника на данъчната служба се демонополизира, т.е. правата отиват там, където са отговорностите. Ако вземем за пример ревизиите: един ще подбира случаите за ревизии, втори ще възлага, трети ще извършва ревизиите, четвърти ще извършва облагане и издава данъчно ревизионни актове, и пети, това ще бъде Главната данъчна дирекция, ще утвърждава случаите, подбрани за ревизия от онзи, който е извършил подбора.
По отношение на оперативния контрол се въвежда възможността всеки един данъчен служител независимо къде и по какъв повод се намира, дори без заповед да може да констатира по законов ред данъчно нарушение.
Всяка една наша процедура, която се отнася до данъкоплатеца, трябва да е прозрачна за него. Точно сега работим по този въпрос - да представим по достъпен начин нашите процедури на данъкоплатците. Последният елемент е данъкоплатецът и данъчната администрация да си взаимодействат само по линия на това, за което данъкоплатецът е отишъл в териториалното поделение.
Мисля си, че ако нарасне броят на лоялните данъкоплатци и ако ние като данъчна администрация променим подхода си към тях, мисля, че тази инвестиция си струва, защото в дългосрочен план ще даде своите плодове. По този начин ще може да се реализира целта от повече данъкоплатци да се взема по малко, а не от малко данъкоплатци да се удържа повече. По този начин и данъчното бреме ще се снижи. Поставяме си за цел чрез целенасочено действие, чрез постоянно присъствие, чрез селектиране на случаите за ревизии, чрез целенасочена промяна в обслужването, чрез прозрачност на действията и зачитане правата на данъкоплатците да се увеличи обхватът на доброволните платци на данъци.
Оттук нататък отговор на всички въпроси ще дава само Главната данъчна дирекция. Съвсем скоро ще бъде изградена една система "въпроси и отговори". Тази база данни ще бъде разпространена във всяка една наша структура. Отговор на въпрос данъкоплатецът ще може да получи от всяка данъчна дирекция, независимо къде е регистриран той. Базата данни постоянно ще се актуализира.
Въпросите, на които няма отговор в базата данни, ще се изпращат по най-бързия начин до Главната данъчна дирекция. Ще се стремим в срок до един месец да имаме отговори на тези въпроси. Отговорите ще отиват до всички наши подразделения и структури и по един и същи начин ще се отговаря и по един и същи начин в практиката ще се прилага материалното данъчно законодателство. Нашето желание е тази информация да се разпространява по всякакъв възможен начин.
Идеята ще се реализира окончателно, когато решим два проблема. Първият е информационната система. Вторият е по-малък - трябва да засилим с кадри звеното, което отговаря по материалните данъчни въпроси.
Предвижда се най-късно до края на годината да имаме изградена информационна система поне в основните й модули. Най-вече искаме да формираме данъчната сметка на данъкоплатеца, където ще се отразяват всичките негови задължения и плащания. Следващите етапи са изграждането на модулите за данъчната регистрация и този за ревизиите и изготвянето на ревизионни актове.
Гледам положително на тази идея, защото в крайна сметка приоритетите на данъчната администрация са предоставянето на данъчните услуги, контролната дейност, обслужването, цялото това администриране и обезпечаване на данъчното производство. За мен е неприемливо и неефективно данъчната администрация да бъде един законотворчески орган.
Оказа се, че Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения не може да реализира функцията си, за която беше създадена. В известна степен причина за това е фактът, че тя не беше в системата на основните структури на данъчната администрация. Не можеше един да констатира, а друг да реализира административно-наказателната отговорност. С Данъчно-процесуалния кодекс се предвиждат специализирани органи за контрол, но с много по-големи правомощия и функции на действие. Този орган за контрол, който се предвижда, ще бъде в самата данъчна администрация, т.е. в съответните й структури, а не отделен от регионалните и териториалните дирекции. Идеята е това звено да бъде информационно-аналитично, т.е. да захранва по един най-добър начин облагателния процес.
Какво ни гарантират гаранциите?
По време на предишни свои мисии Международният валутен фонд многократно е подчертавал, че, изхождайки от истинските интереси на страната, фондът се стреми постепенно да изведе България на частните пазари на заемни средства. Това е възможно, ако се подобри рейтингът на страната, което не може да бъде постигнато, ако външният дълг продължава да расте. А той расте главно за сметка на усиленото финансиране от Международния валутен фонд и Световната банка: от 1997 до края на 1999 близо 75% от новонатрупания дълг е дълг към МВФ и СБ. В тази ситуация правителството очевидно не може да бъде напълно самостоятелно при вземането на решения относно дълга, новите заеми и гаранциите и да действа без натиск от страна на двата основни кредитора.
Няма ли обаче противоречие в позицията на официалните кредитори: от една страна, те притискат правителството да взема техните заеми и да предоставя гаранции за тях (), а от друга - твърдят, че се стремят да подготвят България за излизане на частните пазари на заемни средства, за емисия на еврооблигации? Не възниква ли конфликт между личните интереси на служителите на международните финансови институции и тези на България?
При условие че бъдат отпуснати държавни гаранции за всички или за по-голямата част от инвестиционните заеми на СБ (някои от които със съмнителна ефективност), неизбежно ще нарасне и съотношението външен дълг - БВП. Това противоречи на програмата на правителството за намаляване на въпросното съотношение и на един от основните критерии за членство в Европейския съюз.
Ако правителството приеме инвестиционните заеми на Световната банка и осигури за тях гаранции, "бюджет 2000" или ще трябва да бъде коригиран, или, ако неговите параметри по отношение на разходите и дефицита не се променят, ще трябва да се съкрати част от вече планираните разходи, за да бъдат направени разходите по инвестиционните заеми на СБ, т.е. разходите по заемите на СБ ще изместят вече запланувани в "бюджет 2000" разходи. Кои ли са разходите от "бюджет 2000", които са по-маловажни от тези, които са свързани с разходите по инвестиционните заеми на Световната банка?
Партийното финансиране - разделяне на партии и държава
Партийното финансиране за десетте години на прехода успя да се наложи като най-непрозрачната тема на младата ни демокрация. В момента това е тема, изцяло доминирана от митове: на единия полюс - митове за абсолютна корумпираност, на другия - митове за идеалистично спонсорство и работа на обществени начала. Истината не е по средата както обикновено. Просто за нея почти нищо смислено не може да се каже. Единственото, което се знае с положителност, е, че съществуват силни съмнения за нередности и убедителна привидност на корупция. Привидността в политиката за разлика от сънищата и изкуството не е безобидна, например тя беше една от основните причини за сериозни реформи и налагането на ограничения върху политическите дарения в САЩ в началото на седемдесетте години на вече отминалия век. Модерната политика се върши като правило в будно състояние - в този смисъл обществото ни трябва да се събуди от сънищата и митовете на партийното финансиране.
Събуждането обаче е систематично възпрепятствано от опиващата песен на съществуващата правна уредба и практика. За неадекватността на Закона за политическите партии (ЗПП) се изписа доста, но все пак си струва да си припомним някои от неговите провали като основно средство за осигуряването на прозрачност в партийните финанси. Първоначално законът предвиждаше създаването на парламентарна комисия с участието на независими експерти, която да контролира партийните каси. Независими експерти обаче не бяха поканени - партиите предаваха отчетите си до 1995 г. в специална комисия в НС, която не толкова контролираше, колкото оповестяваше информацията, грижливо прецедена от партийните централи. През бурните 1996-1997 г. партиите престанаха напълно да се отчитат. През 1998 г. практиката на "отчитане" бе частично възстановена: частично, защото опозицията отказа да рапортува пред бюджетната комисия. Все пак някакви данни, основно за СДС, бяха изнесени за 1997 и 1998 г. Какво обаче се отчита? Партиите, на първо място, дават информация за общите си доходи и разходи. След това се отчитат приходите по източници: дарения и членски внос. Имената, адресите на спонсорите, както и сумите на даренията остават тайна без значение каква е сумата на дарението. Така че дори партиите да бяха коректни при отчитането, това, до което бихме могли да имаме достъп, щеше да е доста обща и размита картина на истинското състояние на техните бюджети.
Наличието на рехави разпоредби е съпроводено с липсата на санкции и стимули за приложение на закона. Отсъствието на санкции от ЗПП е добре известно - по-малко коментирана е необходимостта от по-тясно обвързване на всички видове държавна помощ със спазването на законите и даването на информация. Абсурдна е ситуацията, в която партиите умишлено прикриват своите финанси, но продължават да се ползват от значителни държавни облаги - финансови помощи при избори, безплатно медийно време, субсидирани наеми и т.н.
Приспивният институционален хор в областта на политическите финанси е значително подсилен от мълчанието на своите тенори - съдебната система, обществените медии и Конституционния съд. Проблемът със зависимостта от политическото мнозинство на първите два от тях достигна чак до Съвета на Европа. Сегашното нежелание и на магистратите, и на журналистите да се намесват в "деликатна" политическа материя очевидно се дължи поне отчасти, на петното върху тяхната легитимност, хвърлено от непрестанните партизански боричкания в тези непартийни по идея институции. Както, разбира се, и на повече или по-малко оправдания страх от политическа разправа, прикрита като кадрова политика.
Историята с Конституционния съд е по-различна. Институционалната независимост на този орган не е под въпрос. Вярно е също така, че съдът не е бил сезиран пряко по отношение на финансовите разпоредби на ЗПП или на други закони, свързани с партийните финанси. Така или иначе обаче той не е дал достатъчно основания да се смята, че дори и да има шанс, би използвал прекалено общи конституционни разпоредби (като "правова държава", "политически плурализъм"), за да наложи ред и прозрачност в тази сфера. Такава съдебна интервенция е наложителна за България.
Самоограничението на конституционните съдии може би намери своето оправдание във факта, че всички основни политически партии успяха през изминалата година да постигнат консенсус по отношението на правилата за финансиране. Този консенсус, чийто основен камък е въвеждането на държавна годишна субсидия за партиите, ще бъде законово въплътен през 2001 г. Междупартийното съгласие едва ли може да е извинение за липсата или забавянето на конституционния контрол в тази област. В крайна сметка партиите нямат интерес сами да въвеждат правила за финансова прозрачност - затова Конституционният съд трябва да стане защитник на обществения интерес по примера на своя немски аналог, който се е намесвал многократно в регулирането на партийното финансиране. Това е още по-наложително за нашата страна поради липсата на какъвто и да било друг външен институционален контрол в тази област - било то от Сметната палата, прокуратурата или някакъв вид омбудсман.
Няколко мита по отношение на набавянето на средства за политическите партии се тиражират от медиите. Повечето от тях рисуват картина на партийна корупция, разбирана най-вече като нарушаване на законите, забраняващи подкуп и злоупотреба с власт. Най-честите обвинения са за вземане на подкупи по приватизационни сделки или други сделки с държавно имущество и средства, подкупи, част от които отиват в партийните каси. Друга голяма група обвинения обвързват подкупите със злоупотреба с власт при даването на лицензи и разрешителни. На условното трето място идват обвиненията за злоупотреба с власт при вдигането на "политически чадър" над престъпни "бизнеси" - контрабанда на акцизни или ембаргови стоки, неплащане на данъци и др. Накрая, съществува голяма група от обвинения за административен рекет - държавни чиновници изискват материална подкрепа от директорите на държавни предприятия или частни бизнесмени, като ги заплашват с уволнение или административен тормоз от рода на чести данъчни проверки и т.н. Характерното за всички тези групи от обвинения е, че те наблягат на масовия характер на определен тип корупция и правят широки обобщения, често на базата на непотвърдени или липсващи факти. Върхът на пирамидата от митове е зает от "приятелските кръгове" и "братовчедите" на управляващите. Това е мит, който представя висшите ешелони на управляващите партии (на държавно и местно ниво) като полу-престъпна групировка, която нарушава или изкривява закона, за да прокара своя частен, теснопартиен интерес.
Тъй като хората не са абсолютно спонтанни същества, зад всеки техен мит или сън се крие по нещо наистина преживяно - някой факт. Кои са фактите на българското партийно финансиране обаче? На първо място, това е чувствителната диспропорция между средствата на управляващата партия и опозицията. Смяната на правителството у нас има драматичен ефект върху партийните бюджети. Както се вижда от таблицата, по официални данни по времето на Виденовото правителство БСП е разполагала с 4-5 пъти повече средства, отколкото СДС. По това време, вестник "Демокрация" често изпитваше остра финансова недостатъчност и ОДС трябваше да търси външно финансиране за предварителните президентски избори (1996 г.). Идването на СДС на власт преобръща нещата - в бюджета на СДС за 1997 г. има излишък, докато БСП бързо натрупва сериозен дефицит. Също така вестник "Дума" изпитва трайни финансови трудности, довели до смяна на собствениците и фалит на издателска фирма - изданието дори спря да излиза за определен период от време. БСП беше принудена да намали щатния си персонал и в определени моменти не бе способна да плаща сметките за отопление и ток на партийната си централа. Тъй като отчетените от партиите суми не могат да бъдат безрезервно приети поради вече споменати причини, заключения за точния размер на диспропорцията във финансирането между управляващи и опозиция не могат да се направят - все пак има достатъчно индикации, че сериозна диспропорция съществува.
Други факти, прозиращи зад митовете, са възможностите всички български правителства досега да осъществяват радикални кадрови реформи в администрацията и "независимите" сфери като съдебната система и обществените медии. Разнообразието от лицензионни режими заедно с широката административна дискреция в области като приватизация, обществени поръчки, данъчен и митнически контрол подхранват съмненията, че управляващите могат да дават "по едно рамо" на приятелски настроени бизнесмени - разбира се, не безплатно. Съмненията се засилват и от някои съвпадения - идването на власт на ново правителство досега е било съпроводено с възход на едни икономически групировки и падение на други.
Всички тези факти не могат да докажат обвиненията в масова корумпираност на политическите партии и особено на управляващите. Тези обвинения засега остават митологични. Фактите са достатъчни да докажат едно обаче: в страната съществува убедителна привидност и основателно съмнение, че управляващата партия използва държавни лостове за партийни цели, в частност - партийно финансиране. А това е частично сливане на държава и партия. Привидността не е безобидна: тя сменя носителя на доказателствената тежест. Не журналисти, прокурори и обществени организации трябва да доказват масова корумпираност, а партиите и най-вече управляващите трябва да се замислят защо такова впечатление се е наложило и какво трябва да се направи за неговото разсейване: какви са структурните проблеми, пораждащи съмнението.
Премиерът Костов сам издигна принципа за разделение на партийното от държавното управление с избора си на новите членове на кабинета: радикалните промени трябваше да се прочетат (в страната и навън) като правителствен отговор на привидността на корупцията. На митологични обвинения - митологичен отговор: това обяснява липсата на конкретни причини за смяната на всеки отделен министър. Митът за масовата правителствена корумпираност срещна мита за радикална правителствена промяна. Ако трябва да се събудим от сънища и митове обаче, не трябва да се ограничаваме до смяната на лица, образи и олицетворени метафори (мистър десет процента), а да се опитваме да променим институциите и обществените практики.
В областта на партийното финансиране това, от което имаме нужда, е закон, защитаващ не само партийния, но и обществения интерес - закон, изискващ прозрачност. Държавното финансиране на партиите е добра идея, която би допринесла за съкращаването на диспропорцията в средствата на управляващи и опозиция, но тя трябва да се осъществи под контрола на извънпартиен орган - Конституционния съд например. Така под внимание ще се вземат не само партийните приоритети, но също и изискванията на правовата държава, партийният плурализъм и равното избирателно право. Все пак демокрацията не бива да се изражда в партокрация.
При изработването на новия закон участие трябва да вземат и неправителствени организации, които впоследствие биха могли да контролират неговото приложение. Време е неправителствени организации да започнат да изнасят систематизирана информация, включително по Интернет, за партийните финанси на централно и местно ниво, за злоупотреби или прикриване на данни.
Това би трябвало да са първите стъпки към легализирането на българските партийни финанси. Добре е този процес да започне сега, а не след някой голям скандал като "Уотъргейт" в САЩ или "Флик" в Германия: добре ще е не само за обществото, но и за политиците.
Наблюдението на България отпада, но догодина ще ни проверят отново
Докладът на ПАСЕ отчете "генерализираща се корупция" в приватизацията и лицензирането
България е предпоследна в групата страни, приети за преговори с ЕС, от която Съветът на Европа снема мониторинга. Тази процедура има за цел да следи развитието на демократичните процеси в приетите след 1989 г. членки на Съвета на Европа и може да доведе дори до изключването на дадена страна.
За държави като Румъния и Словакия, които се присъединяват към Съвета на Европа през 1993, повече от година след България, мониторингът отпадна още през 1997. Единствена страна от новопоканените за преговори с Европейския съюз, за която процедурата продължава и до днес, е Латвия поради неразрешени проблеми като руското малцинство и смъртното наказание.
Новината за гласуваното на 26 януари 2000 от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа снемане на процедурата на мониторинг върху България бе посрещната с облекчение от страна на повечето български представители в Страсбург.
Депутатите на ОДС побързаха да прибавят
Ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Лъчезар Тошев подчерта приноса на управлението на ОДС за отпадането на мониторинга. В изказването си пред асамблеята той си позволи да оспори истинността на част от информацията, изнесена в доклада на наблюдателите, отнасяща се до намесата на управляващата партия и правителството в работата на съдебната власт, средствата за масова информация и органите на местната власт. В същия дух се изказаха и другите представители на ОДС. Юнал Лютфи от ДПС подчерта задоволството на ДПС от отпадането на мониторинга въпреки някои проблеми на политиката към малцинствата. Депутатката от евролевицата Елена Поптодорова се изказа в стила, който упражнява в българския парламент - без категорична позиция за или против премахването на мониторинга, и призова парламентаристите да гласуват по съвест.
Единствено изказването на депутата Евгени Кирилов от БСП по време на дебата преди гласуването би могло да се интерпретира в полза на продължаването на мониторинга. Той настоя да се гарантира и за в бъдеще ролята на арбитър на Съвета на Европа в българското общество, което според него е застрашено от авторитарни тенденции и корупция.
Леви депутати на ПАСЕ наблегнаха в дискусията преди гласуването върху някои от най-фрапиращите части от доклада за България, които говорят за незрелост на демократичните процеси. Като един от най-сериозните опоненти на премахването на мониторинга към България се изяви македонският депутат Х. Поповски. Той се позова на нерешените проблеми в политиката спрямо малцинствата в България, които не могат според него открито да заявяват етническия си произход и да имат политически партии. Християндемократи и либерали изтъкнаха задоволството си от отпадането на мониторинга за България и многократно повториха аргумента: "Ако Проди казва, че България е една демократична страна, то ние нищо не можем да направим" (Мартинес Казан, Испания).
Депутатите от ПАСЕ като цяло се присъединиха към доклада на Аткинсън и Гелерод, както към положителните изводи, така и към проблемите, които остават. Наблюдателите изтъкват проблема за намесата на изпълнителната власт в работата на съдебната власт, следват го въпросите за контрол върху медиите и местната власт, за непоносимите санкции срещу журналисти, за някои нерешени проблеми с малцинствата и за необоснованите административни уволнения. Беше обърнато внимание на контрола върху НСРТ и ДКД, които са изцяло подчинени на правителствената политика в областта на информацията и лицензирането на независимите медии. Параграф четвърти от точка трета от доклада говори за "генерализираща се корупция", свързана преди всичко с незаконни практики в приватизацията и лицензирането.
Като цяло дискусията очерта
Става ясно, че премахването на мониторинга е далече от това да бъде реална атестация за нормално функциониращ демократичен режим, но продължаването му за България се оказа анахронизъм в днешната политическа ситуация. България е официален кандидат за Европейския съюз и Европейската комисия заявява, че сме изпълнили копенхагенските политически критерии. Процедурата на Съвета на Европа последва след политическо решение на Европейския съюз. Този прецедент говори още веднъж за промяна на приоритети и роли в европейските институции.
Особено важно е изказването на Романо Проди пред ПАСЕ ден преди гласуването за България. Той дойде специално за откриването на първата сесия на асамблеята на съвета за милениума. Председателят на Европейската комисия подчерта важната роля на Съвета на Европа и заедно с това наблегна върху желанието на ЕС да състави собствена харта на основните човешки права. Според Романо Проди ЕС трябва да има отделна харта, а не да се присъедини към хартата за правата на човека на Съвета на Европа. Това може да се тълкува като желание на ЕС да постави още една граница пред разширяването си, този път политическа. Процесът на разширение на ЕС в Югоизточна Европа прави пробив в основата на ЕС - икономическите критерии за прием, но съюзът ще направи всичко възможно да увеличи списъка от нови критерии.
Накратко
Холандско-гръцкият консорциум KPN/OTE съобщи, че ще подобри досегашната си оферта за покупката на 51% от БТК и ще отговори на въпросите, зададени от преговарящите от страна на държавата. Преди две седмици новата правителствена работна група по БТК поиска от кандидатите 37 уточнения. Междувременно през изминалата седмица парламентарната икономическа комисия гласува на първо четене проект за промени в закона за далекосъобщенията. Той обаче няма нищо общо с промените, поискани от KPN и OTE, а урежда само сливането на досегашния Комитет по пощите и далекосъобщенията с Министерството на транспорта, както и промени в главата за развитие и модернизиране на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура. В новия текст е записано, че средствата за модернизиране се набират от 5% от първоначалните лицензионни такси, от 20% от годишните такси за радиочестотен спектър, а също от лихви, от дарения и завещания. Записано е също, че модернизирането се финансира при спазването на принципите на прозрачност и равнопоставеност.
Правителството одобри концесионерите на десет морски плажа за срок от 20 години. За концесионер на плажовете "Бургас-централен" и "Бургас-северен" е определен ЕТ "Химойл - Пейчо Димов", за плаж "Обзор-централен" - ЕТ "Рали Пенков", за плаж "Шкорпиловци-север" - "Блак сий холидейс" ООД, за плаж "Шкорпиловци-юг" - "Камчийска гора" ЕАД, за плаж "Моби Дик" - ЕТ "ФЕБ-ХГ-Христо Господинов", за плаж "Романтика" - ЕТ "Лорабел-В-Румен Илиев", за "Офицерски плаж" - "Камбана" ЕООД, За плажовете "Поморие-централен" и "Поморие-юг" - "Строима" ЕАД. Концесионерите на всички плажове трябва да организират дейностите по водното спасяване, медицинското осигуряване и санитарно-хигиенното поддържане.
Министерският съвет даде концесия на "Бутилираща компания - Горна баня" ЕООД за част от минералната вода от находище "Горна баня" и от естествените извори "Домуз дере" и "Хазната". Общо за трите минерални извора концесионерът може да ползва експлоатационен ресурс до 67 хил. куб. м при средногодишен дебит 2.13 л/сек. Срокът на концесията е 25 години. "Бутилираща компания - Горна баня" ще плати еднократно концесионно възнаграждение в размер на 10 700 долара и годишно концесионно възнаграждение върху фактически използвана вода в размер на 2.6 долара на кубичен метър. Минималното годишно възнаграждение не може да е по-малко от 52 520 долара и от 2.6% от нетните приходи от концесионната дейност.
Американската агенция за търговия и развитие предостави безвъзмездно 276 хил. долара на Булгаргаз за проучвателни работи с цел разширяване на Чиренското газохранилище и за изграждане на информационна система. Общата стойност на проекта е 548 хил. долара. Част от разходите се поемат също от Центъра по енергетика "Саркис" в университета в Оклахома и от международната енергийна компания "Енрон", които ще извършват проучвателните работи.
Националната електрокомпания ще прави холдинг
Пълното разделяне щяло да намали кредитния рейтинг на самостоятелните дружества
НЕК да се преобразува в холдингова компания в преходния период до приватизацията предлага директорският съвет на електрокомпанията. Това стана известно на последното заседание на парламентарната комисия по енергетика, на което депутати и енергийни шефове обсъдиха темповете на преструктуриране и стратегията за приватизация на НЕК и топлофикациите.
Холдингът е най-новият от многобройните варианти за преструктуриране на електрокомпанията и все още не е напълно ясен като обхват, структура и механизъм на взаимодействия. Проблемът е, че ако енергийното ведомство и правителството одобрят идеята, това може да отложи реалното преструктуриране на отрасъла за необозримо бъдеще. Освен това приватизацията на централите вече тече след договорите, които НЕК и Агенцията по енергетика подписаха с външни инвеститори.
По нея се работи реално от миналата година, след като МВФ притисна правителството да започне най-после реални действия за преструктурирането на енергетиката и да приеме енергиен закон. Първото и основно изискване на фонда и банката, а също така и на Европейския съюз (заявено по категоричен начин в електроенергийната директива на ЕС), е за разделяне на дейностите по производството, преноса и разпределението на елекрическата енергия. Практиката е показала, че само по този начин разходите на енергийните компании могат да станат прозрачни, да се спре кроссубсидирането и да се създадат конкуренция и пазар.
В момента от Агенцията по енергетика отчитат като приключена работата по счетоводното разделяне на трите дейности на НЕК, в края на миналата година беше приет и окончателният вариант за новите структури. Той предвижда всички централи да се отделят като самостоятелни търговски дружества - независими производители, и да се създадат седем електроразпределителни фирми. Всички те подлежат на приватизация. На мястото на НЕК се създава Национална електроразпределителна компания. В новата НЕК остават електрическата мрежа за високо напрежение, Централното диспечерско управление и хидроенергийните каскади. За тях не се предвижда приватизация в средносрочен план.
Според шефовете на енергийната агенция новите търговски дружества трябва да бъдат регистрирани до края на март. Все още обаче не е извършено окончателното разделяне на капитала, активите и пасивите между НЕК ЕАД, електроцентралите и седемте разпределителни фирми. Няма и разделителни протоколи, които са необходима част от документите за регистрация на новите търговски дружества.
Общият проблем при преструктурирането на енергетиката е, че се залага на модела "единствен купувач", който е по-консервативен и ограничава конкуренцията. Към него сега се прибавя и липсата на готовност да се извършат реални промени, поради което се мислят различни начини и средства, за да се отложи разделянето на електрокомпанията. Това се доказва от идеята за енергиен холдинг. Директорите на електрокомпанията мотивират идеята си с финансови аргументи. Те сочат, че според плановете за действие в енергетиката, които са част от тригодишното споразумение с МВФ, цените на електроенергията за краен потребител остават фиксирани до края на 2001 г. Това на практика определя обема на паричния поток по посока от крайните потребители през електроразпределението и НЕК до електроцентралите, сочат експертите на НЕК. Много от големите консуматори плащат нередовно и със закъснение, а това води до значителни нарушения в ритмичността на паричния поток. Освен това до приватизацията им електроразпределителните компании няма да бъдат в състояние да се справят самостоятелно и бързо с последиците от аварии. Поради това се предлага като преходна структура да се образува холдинг с участието на НЕК и електроразпределителните дружества. Това нямало да попречи на приватизацията на разпределителните компании, но ще даде възможност за образуване на компенсационни фондове и организация за бързо възстановяване на електроснабдяването чрез пренасочване на човешки и материални ресурси, е записано в предложението на НЕК. Според шефовете на електрокомпанията холдингът ще функционира до приватизирането на разпределителните акционерни дружества.
На страната на холдинга застана и обединение "Промяна". Според неговите експерти основният проблем в преструктурирането на енергетиката е драстичното противоречие между пазарните принципи на реформата и липсата на стабилна пазарна среда. Първият дестабилизиращ фактор на пазарната среда е хроническата и ескалираща несъбираемост на задълженията на потребителите. В момента НЕК има 200 млн. лв. несъбрани вземания, от които 170 млн. лв. са от големи консуматори, а останалите - от бюджетни предприятия и учреждения. Всъщност толерантността към неизрядните клиенти от индустрията и бюджетната сфера от години е държавна политика. Вторият дестабилизиращ фактор според тях е намаляването на кредитния рейтинг на бъдещите самостоятелни централи в сравнение с кредитния рейтинг на НЕК. Това може да лиши електроцентралите от свежи оборотни средства и да доведе до спиране на електропроизводството в отделни дружества и до режим на тока. Поради това от "Промяна" предлагат поне в предприватизационния период централите да се управляват от една или няколко холдингови структури, които ще имат по-висок кредитен рейтинг и по-висока степен на вероятност за привличане на кредитен ресурс.
Тези изводи се подкрепят от много енергийни експерти. Спорът е дали е необходим холдинг, или просто да се отложи преструктурирането на НЕК, докато бъдат създадени необходимите условия за него (включително да се подготвят наредбите с правилата и общите условия, за които законът е дал срок на регулаторната комисия до април т.г.). Основният аргумент на тази част от енергийните експерти е, че реформа, която не е подготвена институционално и хората не са обучени, не може да разчита на успех. Трябваше предварително да се разработят новите правила и търговските връзки в новите структури и те да се тестват в рамките на интегрираната компания. Това можеше да стане още докато се работеше по енергийния закон, тогава беше времето и да се проведе обучение за специалистите. В този случай сега НЕК щеше да е готова за преструктурирането. Сега, въпреки твърденията на Шиляшки, че всичко се подготвя по план, много от условията за създаването на енергиен пазар липсват. В този случай и холдингът не може да помогне. Единственият смисъл на този ход е да заблуди донякъде МВФ и Световната банка, че нещо се прави в енергетиката. Резултатът ще бъде още по-голямо отдалечаване във времето на истинските промени в НЕК.
Кога и как ще се приватизира НЕК
Инвеститорите предпочитат приватизацията чрез смесени фирми
В Стратегията за приватизация на НЕК ЕАД като основни цели на раздържавяването са посочени:
Голямата част от основните централи ще се приватизират чрез създаване на смесени дружества с чуждестранен партньор. Предвижда се впоследствие НЕК да продаде акциите си в тези дружества или да предложи за продажба централата, след като изтече срокът за ползването й от смесеното дружество. Той обикновено е около 10-15 години. Останалите централи ще се продават директно или чрез инвестиционен посредник. Вече е обявена процедура за приватизацията на 22 ВЕЦ. Консултант по сделката след провала на "Креди Суиз фърст Бостън" е консорциум между БРИБАНК и "Делойт и Туш".
Смесените дружества са предпочитана форма на приватизация за чуждестранните партньори, се сочи в стратегията на НЕК. Според председателя на директорския борд на електрокомпанията Константин Шушулов досегашният опит в отношенията на НЕК с кандидатите стратегически инвеститори показва, че те предпочитат определен модел за участието им в приватизацията на българската енергетика и той е смесената фирма с участие на държавната НЕК.
"Независимо от динамиката в положителна посока на политико-икономическия климат в страната ни, в представите на сериозните компании инвестициите в България все още носят риск. Ето защо те не желаят да видят досегашните държавни стопански субекти изцяло дистанцирани от ангажиментите им по отношение на бъдещата производствена и търговска дейност. По този начин те разпределят икономическия риск между себе си и българската държава", смята Константин Шушулов. Според него участието на българския акционер е гаранция за чуждестранните инвеститори, че техният икономически интерес ще бъде защитен както с активното съдействие на българската държава, така и с квалифицирана работна ръка, която е била на разположение до приватизацията на съответния енергиен обект. Поради тази причина всички големи инвеститори в електроенергетиката поставят като условие да има дялово участие от НЕК. В случая това са Entergy, RWE, "Хидро Квебек", "Джейлан", "Аустриан енерджи" и др., е записано в стратегията на НЕК.
"Плама" пак пламна
И след приватизацията, както и преди това "Плама" остава неизчерпаем източник на интриги и скандали. През миналата година около рафинерията се разшумя покрай синдикалните протести, заради които министри и лично президентът Петър Стоянов хукнаха към Плевен да успокояват хората. Последваха процедура по несъстоятелност, конфликти между новите собственици и синдиците, дълги прекъсвания на производството. Паралелно течаха спорове с кредиторите, част от които отказаха да сложат подписа си под оздравителния план на рафинерията, който трябваше да се одобри от съда. След това се стигна до "съмнителната процедура за прекратяване на несъстоятелността без гласуване" (както признават самите представители на "Консорциум Плама"), в резултат на която ОББ оспори съдебното решение и постави под въпрос правния статут на споразумението с кредиторите. В отговор "Плама" заведе контрадело срещу ОББ за анулиране на договорите за кредит. Специфичен рекорд бе постигнат, когато със Закона за държавния бюджет за 1999 г. бяха гласувани текстове, според които държавата поема задълженията на "Плама" към шест банки кредитори в несъстоятелност, като в същото време редуцира вземанията на банките. В края на миналата година Конституционният съд обяви тези текстове за противоречащи на конституцията и обезсили разпоредбите.
От седмица около "Плама" се развива нов сюжет, свързан със задължения на рафинерията (по-точно на търговския й партньор "Рексойл") към бюджета. Скандалът тръгна след публикация във в. "24 часа" за предстояща данъчна ревизия на "Рексойл" и големи суми неплатени данъци.
От писмо на Муравей Радев до ексвицепремиера Александър Божков се разбира, че в късната есен миналата година е правена проверка на "Рексойл". Проверката е предизвикана по сигнал на ексвицепремиера Александър Божков, касаещ цените на горивата и маслата, произвеждани в "Плама". В приложеното становище на бившата шефка на Главно управление "Данъчна администрация" (ГУДА) Дора Андреева се сочи, че към 31.10.1999 г. общите задължения на рафинерията възлизат на 32 524 819 лв. Най-голяма е сумата от невнесени акцизи. Акцизът се дължи от "Плама", а сумите се начисляват въз основа на справка, изготвяна ежемесечно от "Рексойл" на базата на експедираните акцизни нефтопродукти. Сумата на акциза се превежда от "Рексойл" на "Плама". До 31 октомври м.г. за произведените нефтопродукти, собственост на "Рексойл", е начислен акциз от "Плама" за 23 289 695 лв., а от "Рексойл" са преведени само 5 437 166 лв., се сочи в становището на Дора Андреева.
Освен това данъчната проверка е установила, че до края на юни м.г. са продадени на загуба продукти за над 2 млн. лв., но произведената продукция се реализира с печалба. Същото се вижда и във ведомостта за септември, твърди Дора Андреева.
От "Рексойл" са категорични, че плащат данъците. От компанията твърдят, че данъчната ревизия е извършена през декември м.г. и според данъчнооблагателния акт "Рексойл" дължал само 14 732 лв. ДДС и 505.57 лв. лихви. В същото време в писмо от 19.01.2000 г. на пълномощника на "Плама консорциум" Пер Нордтоме до премиера Иван Костов и министрите Петър Жотев и Муравей Радев се сочи, че размерът на задълженията на "Плама" към бюджета в момента не е особено голям - "около 30 млн. герм. марки, натрупани като дългове предимно от началото на несъстоятелността (1.08.98 - 8.07.99 г.).
От "Рексойл" твърдят също, че от самото начало "Плама" работи с финансиране от тях. В същото време източници, близки до плевенската рафинерия, твърдят, че с разрешение на плевенския съд от януари 1999 г. "Плама" е взела 3 млн. долара кредит от МБТР, който е гарантиран от "Рексойл".
Така или иначе става ясно, че сигналът на Божков отговаря на истината - "Рексойл" не плаща всички дължими вноски към бюджета и продава на по-ниски цени. Наредено е да се наложи запор върху вземанията на плевенската рафинерия от "Рексойл". Препоръчва се да се извърши данъчна ревизия на "Рексойл" за септември и октомври по ЗДДС и повторна ревизия за продажбите на загуба.
Ведомството на Муравей Радев странно мълчи по случая "Плама". Едва ли би могло всички тези нарушения в "Плама" да се извършват толкова време скрито от зоркото око на финансист No 1. Особено като се има предвид, че от доста месеци се излъчват сигнали (включително официални писма) за нелоялна конкуренция и неплащане на данъци от петролни и газови компании и в частност за некоректно поведение и нарушения на данъчната дисциплина от "Плама", респективно "Рексойл".
Имало и други трикове за намаляване на плащанията към държавата. Единият например е отчитането на големи технологични загуби. Около 50% е загубата при производството, която калкулирала "Плама". Нормалната загуба при производството за "Плама" е около 12-14%, твърдят хора от рафинерията. Твърди се също, че не се фактурират количествата нефт на входа на рафинерията, а това поставя под въпрос коректността на отчетените горива на изхода. Освен това имало практика за отчитането на дизела като промишлено гориво, което не е акцизна стока (това също не може да се докаже без специализирана проверка). Така се ражда черният пазар, коментират хора от бранша.
От доста време е известно, че "Плама" продава горивата на значително по-ниски цени от тези на Нефтохим (виж таблицата). Няма логично обяснение за това. Нефтохим работи с по-евтини видове нефт. "Плама" е принудена технологично да преработва нефт с ниско съдържание на сяра, които са по-скъпи. Цената на нефта за "Плама" се увеличава и от по-големите разходи за транспорт. Нефтохим разполага с гъвкава технологична схема за горива, която позволява производство на всички видове бензини. "Плама" може да произвежда само автомобилен бензин А 91 и т.н. Тоест всички технологични дадености са безспорно в полза на Нефтохим. Как тогава "Плама", респективно "Рексойл", успява да печели с по-ниски цени от тези на Нефтохим, като при това предлага на клиентите си по-голяма търговска отстъпка. За октомври м.г. например "Плама" е продала дизелово гориво и бензин съответно с 40% и с 20% по-голяма търговска отстъпка.
На този фон са трудно разбираеми все по-големите претенции на собственика на плевенската рафинерия. В писмата до Костов, Жотев и Муравей Радев пълномощникът на "Плама консорциум" настоява за опрощаване на 30 млн. лв. дълг към бюджета. Ако правителството не направи това, консорциумът щял да предяви претенции за вреди, причинени от държавата, заявява пълномощникът на "Плама консорциум" и изброява 3-4 основания, по които биха могли да предявят иск към държавата. В друго писмо се изразява недоволство от промените в митническия режим (България намали митата върху вноса на петролни продукти поради задълженията, които има по споразумението за асоцииране с ЕС и споразуменията с ЦЕФТА и Турция) и настоява митата отново да се вдигнат.
Той беше заложен преди две години, когато премиерът Иван Костов и ексвицепремиерът Александър Божков се ангажираха с рафинерията. Предприятието вече беше минало през процедура на приватизация и мажоритарен собственик в нея беше частната "Евроенерджи". В края на 1998 г. регистрираният в Кипър "Плама консорциум", собственост на швейцарската "Андре и сие" и норвежката "Норведжиън ойл трейдинг", купи 96.7% от капитала на "Плама" от "Евроенерджи". По правило държавата би трябвало да се оттегли по категоричен начин от "Плама" след приватизацията й, а още по-малко - да се ангажира с последвалата сделка между две частни търговски дружества, каквито са "Евроенерджи" и "Плама консорциум". И тогава беше ясно, че "Плама" трудно може да стане рентабилна. През рафинерията не могат да се правят сделки заради големите разходи и лошия й кредитен рейтинг, поради това тя може да работи само на ишлеме и продава евтино само за да продава. Надделяха обаче социалните аргументи - "Плама" дава препитание на над 1500 домакинства в Плевенския регион. При това идваха избори за местни органи на управление (1999 г). Не е случайно, че за кмет на червения Плевен този път беше избран СДС кандидатът Найден Зеленогорски.
Равносметката показва, че за социалния комфорт и изборната победа сега се плаща висока цена. От една страна, се пестят данъци и други държавни плащания, за да се поддържат ниски цени и това ощетява бюджета. От друга страна, с дъмпинговите цени се руши пазарът на течни горива, който все още се структурира след либерализацията на ценообразуването от средата на миналата година и приватизацията на Нефтохим през есента.
"Кремиковци" продължава да си играе с агенцията и кредиторите
Новите собственици пак опитват да продадат феросплавния завод, този път за 9-10 млн. долара
"Кремиковци" от месеци не плаща на част от кредиторите си и някои вече заплашват, че ще го обявят в несъстоятелност. Това сочат писма на няколко разгневени доставчици до металургичния комбинат. Драматичното нажежаване на отношенията противоречи на официалната информация при приватизационната сделка от миналата година, че купувачът "Дару металс" е сключил споразумения с всички кредитори. Точно подписването на такива споразумения се сочеше като успех на сделката. То беше и един от аргументите държавата да джироса контролния пакет акции на купувача, въпреки че той не беше изпълнил всички поети ангажименти.
Пак в пълно противоречие с клаузите на приватизационния договор "Дару металс" и досега не е внесла изискуемата револвираща банкова гаранция, с която да гарантира неустойките си в случай на неизпълнение на ангажимента за инвестиционната си програма, съобщи пред "Капитал" добре осведомен източник от Агенцията за приватизация. Новият собственик беше обещал да инвестира по 50 млн. долара годишно, а банковата гаранция, която се очакваше да внесе, беше за 12.5 млн. долара годишно (половината от дължимата неустойка при неизпълнение на инвестициите). Това първо трябваше да стане до 16 септември, после - до 1 октомври, после - до 31 декември... Историята формално почти приключи с това, че в края на 1999 г. "Дару металс" внесе гаранция за едва 2.5 млн. долара. АП учтиво повярва на твърденията на купувача, че съвсем скоро ще гарантира пълната сума. Ако държавните служители четяха приватизационния договор, отдавна трябваше да са го развалили при толкова нагло неизпълнение на ангажиментите по него. "Все още водим разговори с агенцията, тъй като се оказа, че задълженията са много повече, отколкото ни бяха информирали при сключването на сделката", заяви пред "Капитал" Божко Бонев, член на ръководството на "Кремиковци".
Докато води разговори с АП обаче металургичният комбинат предизвиква дълъг
Покрай тази история става ясно също, че през лятото на 1999 г. "Дару металс" е заблудила АП за наличието на споразумение с всички кредитори. В случая с жп стрелките "Кремиковци" всъщност е дължал средства на едно поделение на транспортни войски (като пряк изпълнител на проекта), а то от своя страна - на доставчика "Металимпекс". През пролетта на миналата година обаче комбинатът е сключил споразумение да плаща директно на частната фирма. Впоследствие след влизането на "Дару металс" в "Кремиковци" чрез обратен противоречащ протокол комбинатът се е споразумял с поделението, че пак ще плаща директно на него. Точно това споразумение (успешно оспорено от "Металимпекс" в съда) е било представено в АП като валидно. През есента на 1999 г. купувачът на "Кремиковци" все пак е предложил на частната фирма да й плати, но само 750 хил. лева.
За друго неизпълнение на задълженията към търговски партньор от миналата година се точи дело на регистрираната в Кипър фирма "Инпайпекс" в Арбитражния съд към търговско-промишлената палата. Случаят е за неголяма сума - около 50 хил. долара, но също показва некоректност в търговските отношения. "Инпайпекс" е имала поръчка за "Кремиковци" за стоманени тръби, които да достави в Сирия. Металургичният комбинат обаче изненадващо предостави договореното количество на друга фирма. На първоначалния поръчител било обяснено, че не е платил навреме. "Инпайпекс" обаче поддържа тезата, че вината е у комбината, който не е изпратил фактура за плащане, а без нея то не би могло да се осъществи. Софийското "Влабекс" ООД, свързано с "Инпайпекс" чрез общи собственици, миналата година настояваше и за разследване на икономическата полиция по тристранни протоколи на "Кремиковци" за прихващане на вземания.
Колкото и недоказани да са част от оплакванията срещу "Кремиковци", показателно е, че зачестяват. Междувременно на фона на заплахите с прокурор и с обявяване в несъстоятелност "Дару металс" преговаря с
Иначе погледнато отвън, приватизацията на комбината е успешна. Заради скока в цените на стоманата на световните пазари "Кремиковци" работи почти на пълна мощност и продава продукцията си на печалба. Новият собственик вероятно ще се стреми с всевъзможни ходове да запази комбината работещ поне до настъпването на цикличната за всички отрасли рецесия и спад на цените. Дали Агенцията за приватизация има идея за плановете на "Дару металс" после?
Туризмът остава в Министерството на икономиката
Министерството на икономиката ще бъде ведомството, което занапред ще наблюдава ресора туризъм. Това реши правителството миналата седмица с приемането на устройствения правилник на икономическото министерство. През последните седмици почти официално се допускаше възможността туризмът да бъде отделен като ресор на специална агенция като Комитета по туризъм, който съществуваше до 1997 г. Аргументът, който вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев обаче е посочил за оставането на туризма към неговото ведомство, е, че така ще се запази провежданата досега държавна политика в туризма.
Идеята е, че ако туризмът се наблюдава от ведомство с достатъчно висок статут (т.е. министерство), ще има по-добра координация в отрасъла. Жотев е отправил до премиера Костов предупреждението, че ако на този етап "туризмът ... се обособи като агенция, това може да доведе до отлив на туристи от България и до намаляване на чуждестранните инвестиции в туристическата индустрия". В структурата на Министерството на икономиката с туризма занапред ще се занимават три дирекции - "Национална и международна политика в туризма", "Продуктова политика, анализи и прогнози", "Туристическа комуникация и реклама".
Новият устройствен правилник на Министерството на икономиката го превръща на практика в трудно управляемо мегаведомство с множество подструктури. Според аргументацията на Жотев обаче точно такава структура е изключително удачна, защото "включва новите изисквания и приоритети... свързани с предстоящите преговори по присъединяването на България към Европейския съюз и осигуряване на растеж на икономиката в страната".
В правилника е записано, че ведомството ще има петима зам.-министри. От тях засега известните са само Христо Михайловски и Любов Панайотова. За назначаването на другите трима заместници на Жотев (един от които да отговаря само за туризма) няма срок. Засега няма и официална информация с кого се преговаря за свободните постове.
Министерството на икономиката ще бъде разделено на 21 дирекции, от които пет са към т.нар. обща администрация (протокол, канцелария, счетоводство и пр.), останалите се водят като специализирана администрация. Щатните бройки на служителите са определени на 681 души. За сравнение предвидената в бюджет 2000 обща численост на бившите (сега слети) Министерство на промишлеността и Министерство на търговията и туризма беше 747 щатни бройки. Това е нова стъпка към намаляване на администрация, този път с 8.8%, след като миналата година от промишленото министерство бяха съкратени 76 чиновника, а от търговското министерство - 17. В новото Министерство на икономиката най-многочислена ще бъде дирекцията "Външноикономически служби", в която ще работят 80 души.
Москва блъфира с инфраструктурните проекти
Русия определя Югославия за нов енергиен център на Балканите
След като България показа трайна и стабилна евроатлантическа ориентация, Москва отговори с дипломатично охлаждане на отношенията и дори ни наложи нещо като икономически "санкции". Митата върху българските стоки остават непосилно високи, независимо от решението да бъдем включени в листата за преференциално третиране. Изплащането на руския дълг и сега е толкова далече от реализацията му, колкото беше преди пет години. В последно време е проблем дори събирането на българо-руската междуправителствена комисия.
В същото време Москва още опитва към страната ни познатата тактика с моркова и тоягата. Последният случай е интервюто на първия зам.-министър на външните работи на Русия Александър Авдеев за държавната телерадиокомпания на Сърбия РТС преди седмица. Въпреки че България не се споменава, то касае страната ни, доколкото вероятно става въпрос за
Според руския зам. външен министър при реализирането на този проект Югославия ще бъде "диспечер" при разпределението на руския газ и нефт за съседните страни и това ще помогне за икономическото възраждане на СРЮ и за стабилизиране на целия регион.
След това по повод на изискването на Запада за политически промени в Сърбия като предварително условие за отмяна на икономическите санкции зам. външният министър на Русия обявява, че е категорично против определянето на срокове за демократизиране и на Русия, и на другите страни от Източна Европа, включително Югославия. Според него агресията на НАТО срещу СРЮ е предизвикателство към световния обществен ред. Глобалната визия на общочовешките ценности и световният обществен ред на практика е само фон, на който се лансират
Изявлението на Авдеев явно тепърва ще се разшифрова от представителите на бизнеса в собствената му страна. "Газпром", на който се пада водещата роля в новия руски проект, не е заявявал в последно време нови намерения в политиката си на Балканите. А интересите на "Газпром" тук са добре известни, не по-малко известни са и проектите, с които концернът има намерение да ги реализира.
Едното направление на "Газпром"-овския интерес е увеличаването на транзитните възможности през България и разширяването на достъпа до почти девствените все още пазари (като потребление на газ) в Гърция, Македония, Албания и, разбира се, Югославия, с надеждата да стъпи на тях и да ги разработи. Това става чрез три лъча тръбопроводи, които започват от транзитния газопроводен пръстен в България и се насочват. Според инвестиционната програма, която договориха Булгаргаз и "Газпром", предстои разширяване на капацитетите за пренос на газ към Гърция и Македония, независимо от факта, че потреблението им засега е по-скоро символично.
Другото направление на интереса на "Газпром" е към Турция, която е най-големият потребител на енергия в региона и чиито нужди от природен газ се увеличават ежегодно. В момента над 65% от доставките на природен газ в Турция са с източник "Газпром" и руският концерн полага огромни усилия да задържи водещите си позиции на този пазар. Включително със сложни проекти като "Син поток", който много газови и финансови експерти оценяват като невъзможен не защото е технически неизпълним, а защото ще бъде много скъп и транспортираният газ няма да бъде конкурентен. Най-прякото, най-евтиното, а оттам и най-реалистичното трасе все пак остава през България. Затова през последните месеци на миналата година "Газпром" отпусна на Булгаргаз кредит от около 50 млн. долара, за да се финансира ускореното разширяване на тръбопровода към Турция.
Колкото до петролопровода, Вече осем години се работи по проекта Бургас - Александруполис, в който участват Русия, България и Гърция. Този проект е пред провал главно заради невъзможността на Москва да гарантира достатъчни количества собствен нефт (около 15 млн. т годишно), които да го направят ефективен. Не може да се разчита и на насочване на каспийски нефт по евентуален трансбалкански тръбопровод с участието на Русия, тъй като политиката на всички прикаспийски държави и на международните компании, които експлоатират находищата, е да се изградят алтернативни трасета за транспортиране на газ и петрол, които да заобикалят Русия. За това, разбира се, допринася и конфликтът в Чечения. Това силно разрежда инвеститорския интерес. В крайна сметка неотдавна именно шефът на "Газпром" Рем Вяхирев заяви, че не се интересува от този проект, тъй като го смята за неефективен.
Преди пет-шест години Москва омайваше нашите правителства с формулата "България - енергиен център на Балканите". След поредица от безполезни визити и споразумения България като че ли разбра простата истина, че една държава не може да бъде енергиен център, след като над 75% от енергоресурсите й идват от внос. Сега формулата енергиен център се изпробва в Югославия.
При всички положения за България е важно да запази добри политически и икономически отношения с Русия. Тезите на Авдеев може би навреме подсещат, че България трябва да е готова за диалог след смяната на управлението в Москва. В този диалог нашата дипломация трябва да покаже по ясен начин насоката на своя интерес, за да не бъде принудена после безуспешно да търси противовес на традиционните претенции за влияние на Москва.
Строежът на втори Дунав мост може да се реши до три месеца
"Най-много до три месеца трябва да решим проблемите и най-вече тези, свързани с трудните зони за преговори с Европейския съюз, така че след този срок да можем да говорим на един и същ език", заяви в четвъртък румънският министър на транспорта Траян Басеску. Той оглавява румънската делегация на шестата сесия на Смесената междуправителствена българо-румънска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Съпредседател от българска страна е министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. В работата на сесията участваха зам.-министрите - на икономиката Христо Михайловски и на финансите Пламен Орешарски, експерти от различни ведомства.
Според Траян Басеску има зони в обсъжданите въпроси, където националните интереси на двете страни се различават. Този тип интереси са свързани най-вече с проблемите за транзитиране през Румъния на руски природен газ за България, възможностите Румъния да изнася електроенергия за Турция и Гърция през територията на нашата страна, преноса през Румъния на ядрени отпадъци от АЕЦ "Козлодуй" и, разбира се, строежът на втори мост над Дунава.
Антони Славински подчерта, че по време на проведените разговори е съществувала добра воля от двете страни за идентифициране на проблемите и за търсене на път за тяхното решение. Някои от акцентите, които българската делегация е поставила в хода на разговорите, са в областта на стокообмена между двете страни. Двамата министри заявиха, че ще се търсят възможности за активизиране на двустранните търговско-икономически връзки и за търсене на нови възможности за преодоляване на спада на стокообмена от последните няколко години. В областта на автомобилния транспорт българската делегация е повдигнала въпрос за различните такси, събирани от румънските гранични власти. По настояването на Румъния да изнася електроенергия за Гърция и Турция през нашата страна българската позиция е, че искането на северната ни съседка за преференциални условия за износ на тази електроенергия е икономически неизгодно за Националната електрическа компания. В областта на екологията според българската делегация основните краткосрочни и дългосрочни цели за сътрудничество са създаване и функциониране на система за единен мониторинг на трансграничното замърсяване на атмосферния въздух на градовете по Долен Дунав, създаване на система за мониторинг на емисиите от промишлените предприятия и взаимни инспекции на предприятията по Долен Дунав, хармонизиране на нормите за качество на въздуха и емисиите от промишлените предприятия с директивите на Европейския съюз и препоръките на Световната здравна организация.
Нов казус "Плама" поема към Конституционния съд
Иван Евлогиев събира депутатско лоби за атакуване на спорни текстове в закона за бюджета
Вече е започнало засилено лобиране в парламента за ново сезиране на Конституционния съд във връзка със спорни текстове, уреждащи взаимоотношенията между държавата и банките - кредитори на плевенската рафинерия "Плама". Организатор на подписката е депутатът от ОНС Димитър Луджев, но според отлично информирани източници в основата на акцията стои бившият собственик на фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие Иван Евлогиев. През седмицата Димитър Луджев потвърди пред "Капитал", че се подготвя питане до конституционните съдии, като уточни, че преди това ще бъде подадена жалба във връзка с текстове от приетия неотдавна Данъчно-процесуален кодекс.
Казусът "Плама 2" е логично следствие от първото решение на Конституционния съд и последвалите законодателни импровизации на държавата. Всичко започна с приемането на закона за "бюджет '99", където парламентът разреши предложената от финансовото министерство тристранна операция. С нея държавата встъпва (а на практика заменя) в дълговете на "Плама" към шест фалирали банки, но вместо да плати, извършва прихващане със свои вземания от тях. Заедно с това беше прието, че при тази операция банките редуцират своите вземания от новия длъжник до 29% от номинала. В края на миналата година по искане на 54 депутати Конституционният съд отмени последните две алинеи от спорния параграф 35, чрез които се уреждаше точно това редуциране. В мотивите към решението беше посочено, че държавата недопустимо се е намесила в частноправни взаимоотношения, нарушавайки конституционните права на собственост и договаряне. От решението на съда следваше, че държавата продължава да дължи на банките задълженията на "Плама", но вече в пълния им размер. В отговор на това парламентът на бърза ръка отмени целия параграф 35, при това със задна дата - от 1 януари 1999 г. Поправката беше вкарана буквално в последния момент при приемането на новия закон за бюджета. В допълнение депутатите от мнозинството приеха, че извършените прихващания се сторнират (заличават), което означава, че "Плама" отново има да дава пари на шестте банки, а те - на бюджета. Още тогава юристи оспориха законността на подобен текст и прогнозираха, че ще се стигне до ново сезиране на Конституционния съд. Най-общо техните аргументи се свеждат до въпроса може ли държавата да отменя със закон сключени вече сделки. И доколко това е допустимо постфактум. Според повечето юристи това е също толкова противоконституционно, колкото и текстовете, които съдът вече отмени. "Когато държавата има неблагоразумието да се меси в частноправни отношения, поне да бъде така добра да си плаща. Важното в случая е, че има породени правни действия. Все едно аз да купя вашия апартамент, да го ползвам цяла година и накрая да ви го върна, но без половината мебели", коментира столичен адвокат, ангажиран с изготвянето на новата жалба до съда. Според Димитър Луджев депутатите от мнозинството са отменили с лека ръка цялото прихващане, защото "Плама" вече не е в несъстоятелност и в Плевен няма социални проблеми за решаване.
Засега е рано да се каже какъв ще бъде крайният резултат от поредния юридически ребус около "Плама". Теоретично, ако съдът отмени спорния текст, държавата ще трябва да връща старите дългове на плевенската рафинерия в пълния им размер. Според юристи при това развитие на нещата поне две банки - МБИР и Минералбанк, ще излязат "на чисто" към хазната и даже ще се разплатят с останалите си кредитори. Теоретично дори е възможно двете банки да излязат от несъстоятелност и да искат обратно лицензите от БНБ. Това обяснява защо е толкова голям ентусиазмът на Иван Евлогиев и неговите "съмишленици" в парламента. Друг въпрос е дали централната банка ще прояви чак такава благосклонност и дали ще се стигне до "възкръсване" на фалирали трезори. Дори и да не последва такава развръзка обаче, скандалът няма да е по-малък. Някой ще трябва да обясни защо се налага бюджетът с парите на всички данъкоплатци да плаща за всички далавери, които са били извършвани някога в "Плама". С какво собствениците на фалиралите банки и новите шефове на плевенската рафинерия са заслужили такъв подарък от страна на държавните чиновници? И дали зад цялата каша, която държавата забърка, не стоят личните интереси на хора от изпълнителната власт?
Накратко
На 27 януари бюджетът плати 136.1 милиона долара лихви по емитираните през 1994 г. брейди-облигации. Следващото лихвено плащане по тези облигации трябва да бъде направено на 28 юли. Към края на миналата година дългът на България към Лондонския клуб е бил 4.977 милиарда долара.
В сряда финансовият министър Муравей Радев и Ерки Кармила, изпълнителен вицепрезидент на Нордик инвестмънт банк (НИБ), подписаха рамково споразумение за сътрудничество. Банката, която е създадена в края на 1975 г. като съвместна финансова институция на скандинавските държави, отпуска дългосрочни заеми за проекти в енергетиката, телекомуникациите, инфраструктурата, индустрията и екологията. Досега банката е отпуснала на страните от Централна и Източна Европа заеми за около 1.2 милиарда евро.
ДЗИ обяви годишните си лихвени проценти за 1999 г. по различните видове животозастраховки. По застраховки "живот" и пенсионни застраховки лихвата е 9% за левовите суми, докато за валутните е 4% и 5% съответно за клаузите в германски марки и щатски долари. При застраховките "живот", свързани с инвестиционен фонд, когато премиите се инвестират във високодоходни ценни книжа, гарантирани от държавата, начисляваният лихвен процент е 11.2 на сто. За продукта с валутен инвестиционен фонд (валутни ЗУНК, валутни дългови книжа и валутни депозити) ДЗИ определя лихва от 6.2%.
Квесторите на Балканска универсална банка ще внесат следващата седмица доклада си за състоянието на трезора в БНБ. В него обаче няма да има информация за депозита от 4.5 млн. долара, който банката има в атинския клон на "Бенк ъф Сайпръс". В началото на януари БНБ поиска парите, които формират близо половината от активите на БУБ, да бъдат върнати в България. Гръцката банка обаче продължава да бави превеждането им, независимо че исканите спесимени на двамата квестори са били изпратени отдавна. Съдбата на БУБ едва ли ще стане ясна през следващата седмица, тъй като шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова ще отсъства от страната, заявиха от БНБ.
Клоновете на чужди банки няма да поддържат минимален капитал у нас
БНБ няма да изисква от клоновете на чуждестранни банки в България да поддържат минимален капитал от 10 млн. лева. Това е най-съществената промяна в новата Наредба No2 за лицензите и разрешенията, издавани от централната банка. Наредбата все още се доуточнява от юристите на БНБ и предстои в близките дни да бъде обнародвана. В нея е записано, че капиталовото изискване ще важи вече за чуждестранните банки, които искат да разкрият свой клон у нас, а не за самите клонове. "Поддържането на минимален собствен капитал е с цел да се поемат евентуалните загуби на банката. Но клоновете не са отделни юридически лица и затова е спорно дали трябва да се изисква от тях поддържането на капитал. Въпросът беше обсъден в управителния съвет и беше решено това изискване да отпадне", коментира Румен Симеонов от "Банков надзор" на БНБ.
В момента седем чуждестранни банки имат разкрити свои клонове у нас - ИНГ банк, "Йонийска и народна банка на Гърция", "Национална банка на Гърция", "Сосиете женерал", "Те-Дже зираат банкасъ", "Хиосбанк" и "Хипоферайнсбанк". Досега те също бяха задължени да държат внесен капитал от 10 млн. лева. След приемането на новата наредба тези вече лицензирани клонове също ще получат възможност да не покриват капиталовото изискване на БНБ, поясни Румен Симеонов. Според главния юрист на БНБ Димитър Ананиев това ще наложи и известни промени в Наредба No8, която регламентира капиталовата адекватност на банките.
През миналата седмица повечето централни банкери обясняваха отпадането на капиталовите изисквания за банковите клонове с аргумента, че БНБ по закон е длъжна да дава лицензи само на реномирани чуждестранни банки. Доколкото големите чуждестранни банки имат далеч по-голям капитал от 10 млн. марки, може би наистина изглежда безсмислено да държат минимален капитал у нас. Освен това наличието на внесен капитал не е показател за сигурността на банката - платежоспособността на банките се измерва главно с процента на капиталова адекватност (съотношението на собствения капитал към рисковите активи на банката). У нас този процент е 12, което значително надхвърля Базелския стандарт за капиталова адекватност. Проблемът е по-скоро в това, че с отпадането на капиталовото изискване БНБ поставя в неравнопоставено отношение различните играчи на банковия пазар, коментираха неофициално наши банкери. При положение, че липсва ангажимент за представяне на капитал, откриването на банков клон ще излиза доста по-евтино, отколкото регистрирането на банка като дъщерно дружество. Това от своя страна ще направи по-ниска цената на привлечения ресурс и ще създаде условия за нелоялна конкуренция спрямо местните банки. Още повече че финансовото състояние на българските финансови институции е такова, че трудно издържат на конкуренцията на западните им конкуренти и без подобни преференции.
Започна лобирането за парите на здравният фонд
Касата щяла да инвестира 150 млн. лева в банки и ДЦК
Битката за парите на здравната каса започна. В сряда управителният съвет на касата е обсъдил Стратегия за управление на свободните средства от осигурителни вноски. По данни на финансовото министерство в края на 1999 г. касата е имала по свои сметки около 107 млн. лева. Разчетите за 2000 г. предвиждат като приходи от вноски да постъпят допълнително 535 млн. лева В същото време разходите за цялата 2000 г. не трябва да надхвърлят 256 млн. лева, тоест свободните средства от осигурителни вноски в края на годината ще достигнат внушителната за българските представи сума от 383 млн. лева. Това е "резервът", с който касата смята да посрещне 2001 г., когато плащанията ще обхванат и медицинските услуги в болничната помощ. Правилната политика изисква тези пари да бъдат управлявани възможно най-ефективно, като същевременно се гарантира сигурността на средствата.
Едно от взетите решения предвижда 150 лева от свободните пари на касата за 2000 г. да бъдат заделени в инвестиционен портфейл, съобщиха от касата. Засега не е ясно в кой момент ще бъдат заделени средствата за инвестиционния портфейл - дали след като свободните средства достигнат 150 млн. едва в края на годината или пък пропорционално през годината.
Сумата е по-малка от първоначално предвидената поради лошата събираемост на здравните вноски и рискът в даден момент бюджетът на касата да се пропука. В същото време става дума за доста голям ресурс, с който касата смята да оперира през годината. Според добре информирани източници това вече е предизвикало интереса на повечето наши банки и от няколко седмици е в ход усилено лобиране за парите на касата. Твърди се, че е имало и неофициални разговори с шефовете на Булбанк, Банка ДСК и още няколко от големите банки да поемат част от свободните средства. Според шефовете на касата обаче управителният съвет засега не е взел решение по този въпрос. "Кръгът от банки ще бъде определен, след като решим каква част от свободните пари да останат на депозит в БНБ", каза Стефан Софиянски, председател на УС на касата. Според запознати здравните шефове били недоволни от ниския лихвен процент, който централната банка предлага (около 1% годишно). Въпросът е бил специално дискутиран с мисията на МВФ. "В крайна сметка фондът се съгласи специално за парите на касата да се направи изключение. Те ще бъдат олихвявани по специален режим от БНБ", заяви Софиянски. Според него по този начин касата ще получава по-добра доходност от нормалните лихви, които централната банка плаща по депозити на други бюджетни организации.
Принципният проблем с парите на касата е в това, че сега те не носят никакъв доход, тъй като стоят на текущи (разплащателни) сметки в БНБ. След фалстарта на здравната реформа чиновниците на касата трябваше да прибавят към проблема с недостатъчните постъпления и въпроса какво да се прави със свободните ресурси. Истината е, че възможностите за избор не са кой знае какви. По закон касата може да държи парите си в държавни ценни книжа или в банки, определени от БНБ и Министерството на финансите. Проблемът е, че предлагането на ДЦК е силно ограничено. Бюджетът няма нужда от вътрешно финансиране за покриване на текущия си дефицит, тъй като ползва достатъчно финансиране от МВФ. Това деформира пазара на ДЦК и държи ниски лихвите. В края на миналата година здравните шефове са поискали касата да получи статут на първичен дилър на ДЦК, но им е било отказано. Финансовият министър Муравей Радев категорично отказал и издаването на целеви емисии за нуждите на касата. Позицията на финансовото министерство е, че касата трябва да играе със свободните си пари на вторичния пазар на ДЦК. Засега не е срещнало подкрепа и другото предложение на касата - част от парите да бъдат дадени за доверително управление в чужбина. За това са лобирали шефът на касата (сега министър на здравеопазването) Илко Семерджиев и заместникът му Димитър Илиев. Според запознати касата вече е водила преговори с представители на американски пенсионни и застрахователни фондове, които предлагали 7-8% годишна доходност. Срещу идеята обаче били представителите на финансовото министерство и Софиянски. "Няма да разрешим касата да оперира директно със свободните си средства, защото така рискът остава изцяло в нея. Ще настоявам свободните пари да бъдат разпределени в пул от няколко банки, които ще купуват от наше име ДЦК, като ни гарантират някаква минимална доходност", заяви Софиянски.
БНБ не бърза да продава златото
По-голямата част от метала ще бъде депозирана в чужбина
"БНБ обмисля сериозно възможностите за продажба на златото от резерва си. Засега обаче няма решение за това, така че въпросът остава открит", заяви пред "Капитал" служител на централната банка.
Поводът да се мисли за продажба на златните запаси в резерва са загубите, които БНБ понесе миналата година в резултат на спада в цената на златото и ниската му доходност.
БНБ притежава 1 282 000 тройунции (около 41.176 тона) злато във валутния си резерв. По закон златото се води осчетоводено по 500 германски марки за тройунция в баланса на управление "Емисионно", когато пазарната му стойност е по-висока, и по пазарна стойност, когато тя е по-ниска от 500 германски марки. През миналото лято цената на метала претърпя най-големия си срив за последните двадесет години, достигайки в началото на август рекордно ниската цена 464 германски марки за тройунция. Очакванията за засилени продажби на централните банки в Западна Европа задържаха за дълго време цената на златото под границата от 500 марки. Това принуди БНБ да преоцени златните си запаси, което повлия върху намаляване на депозита на управление "Банково" в баланса на управление "Емисионно". Този депозит е известен като буфера на валутния борд, тъй като това е свръхпокритието на паричните задължения с ликвидни активи.
В момента цената на златото е по-висока от 500 марки за тройунция - главно заради взетото в края на септември миналата година решение от 15 европейски централни банки, че в следващите пет години продажбите на злато от техните резерви няма да надхвърлят 2000 тона. Очакванията на повечето търговци обаче са цената на метала в дългосрочен план да върви надолу. Причината е, че златото отдавна вече не се смята за най-сигурния и ликвиден актив. Покрай сътресенията на пазара миналата година се появиха дори мнения, че "златото вече не е актив, а стока".
За България въпросът какво да се прави със златните запаси винаги е бил актуален, независимо че в последните години техният дял във валутния резерв рязко намаля*. В сегашния си вид монетарното злато почти не носи приходи на страната, тъй като по-голямата част от него (около 80%) стои на съхранение в трезора на БНБ и само малка част служи за извършване на търговски операции в чужбина. Приходите идват предимно от предоставени срочни депозити на злато в други банки - главно в Лондон и Цюрих. Годишната печалба от такива сделки се движи в границите на 1-1.5%.
"Въпросът е трябва ли изобщо да има злато в резерва на БНБ, при положение че в днешно време има по-доходоносни активи", коментира източник от централната банка. През миналото лято, когато цените на метала паднаха критично, подуправителят на БНБ Мартин Заимов обяви, че ако златото бъде продадено, ще бъдат купени деноминирани в евро държавни ценни книжа. Тяхната доходност е почти два пъти по-голяма и освен това управлението им е свързано с по-малки разходи.
"Продажбата на златото е свързана с два проблема - негативните нагласи в обществото срещу подобна стъпка и това, че винаги ще се намерят хора, които да твърдят, че избраният момент не е бил най-подходящ", коментира служител на централната банка.
През тази година БНБ предвижда по-активно управление на златните си запаси. Все още не е решено обаче каква част от кюлчетата ще бъдат извадени от трезора и ще бъдат дадени на депозит. "Има предложение за тази цел да бъде използвана половината от монетарното злато", заяви източник от БНБ.
През 2000 г. централната банка и правителството трябва да решат дали да се запази и сегашната валутна структура на резерва. Тенденцията вероятно ще бъде към увеличаване на деноминираните в долари активи (доколкото законът за БНБ го допуска), които сега са само 13% от активите на управление "Емисионно". Основание да се мисли за подобна промяна е сривът на еврото в края на миналата година. Обезценяването на еврото намали в доларово изражение резервите ни, около 70% от които са инвестирани в евровалути и/или ценни книжа, деноминирани в общата европейска валута. Ако и през 2000 г. обменният курс на еврото спрямо долара остане неблагоприятен, това ще оскъпи обслужването на външния ни дълг, който е основно в долари. Според финансисти ефектът вече е бил почувстван от правителството заради големите плащания на лихви по брейди-облигациите, които бяха извършени през миналата седмица.
Според данните на БНБ за първите девет месеца на годината постигнатата доходност при управлението на валутните резерви по тримесечия е била съответно 2.46%, 1.8% и 2.3% (преизчислено на годишна база - бел.ред.). От началото на тази година БНБ ползва нов бенчмарк (стратегически рисково неутрален портфейл, който служи за база при определяне доходността и риска на закупуваните инструменти). По закон централната банка е длъжна да работи само с книжа на първокласни емитенти, които имат дългосрочен кредитен рейтинг, не по-нисък от АА. БНБ може да влага на депозит в една банка не повече от 10% от портфейла си, като средствата в нея не могат да надвишават 10% от собствения капитал на институцията. За да се гарантира висока ликвидност на инвестициите (която е особено важна, защото БНБ е длъжна да обменя по всяко време левовете срещу резервната валута), емисиите трябва да бъдат в размер над 500 млн. евро, като централната банка не може да притежава повече от 10% от цялата емисия. Остатъчният срок до падежа на ценните книжа, в които БНБ инвестира, трябва да е максимум 10 години.
МВФ засега удържа правителството от популизъм
Минималната заплата и енергетиката остават основните спорни моменти
Основните проблеми в разговорите с мисията на Международния валутен фонд през изминалата седмица бяха съсредоточени върху увеличението на минималната работна заплата и енергетиката. Повече от година преди парламентарните избори правителството започна с популистките искания и срещна сериозната съпротива на хората от Вашингтон.
Увеличението на минималната заплата се превърна в най-обсъжданата тема в медиите през последните десет дни. Представителите на правителството поискаха нещо, което им се отказва от 1-2 години насам. Този път обаче всички бяха единни в исканията си. Социалният министър Иван Нейков стигна дори дотам, че заплаши с оставка и още по-драматично заяви, че независимо от това дали ще получи одобрението на Юха Каконен, ще внесе в правителството нова минимална заплата. Както и преди, представителите на мисията отказаха. "Българската икономика има много по-важни проблеми от увеличението на минималната заплата", каза Каконен.
През изминалата седмица Иван Нейков предложи минималната заплата да стане 80 лева със задна дата - от 1 януари, 90 лева от 1 юли и 100 лева от началото на 2001 г. До редакционното приключване на броя на в. "Капитал" позицията на МВФ беше неизменна към вече договореното - 70 лева от 1 януари и 72 лева от 1 юли 2000 г. Нейков посочи, че по съотношение между минимална и средна заплата България далеч изостава от страните от Централна Европа и че редица работодатели осигуряват служителите си на минимална заплата, от което страдат постъпленията в осигурителните фондове.
Според представителите на фонда увеличаването на минималната заплата ще накара редица работодатели да спрат да осигуряват служителите си или още по-лошо - да ги уволнят. Увеличаването на минималната заплата също би дало лош сигнал за работещите и синдикатите, които ще увеличат исканията си за увеличаване на заплатите. Нарастването на доходите в условията на фиксиран валутен курс би увеличило би стойността на продукцията и затруднило износа, ако, разбира се, не е свързано с адекватно увеличение на производителността. Друга възможност е то да предизвика дисбаланс в отношенията между търсене и предлагане, което да увеличи натиска за нарастване на цените.
Друг аргумент срещу увеличението на минималната заплата е, че то на практика ще доведе до увеличаване и на данъчно-осигурителната тежест.
Състоянието на топлофикациите и свързаните с тях въгледобивни мини също беше предмет на спорове в разговорите с мисията на МВФ. Така заложеният в тригодишното споразумение график на увеличаване на цените на топлоенергията при липсата на мерки за преструктуриране и намаляване на загубите доведе единствено до увеличаване на просрочията на топлофикациите по задълженията им към бюджета, НОИ и "Булгаргаз". Нещо повече - продължи частичното или пълното изключване на радиаторите от населението, което постави сериозно въпроса за затваряне на топлофикационни дружества в по-малките градове.
Шефът на енергийната агенция Иван Шиляшки обаче отдавна се противопоставя на идеята за закриване. Той предложи няколко мерки, с които бюджетът да подпомогне топлофикациите и мините срещу тяхната приватизация в неясното бъдеще.
Една от идеите на Шиляшки беше да се отпуснат пари от фонда за неотложни нужди в бюджета, за да могат да се платят просрочените задължения. Друга възможност била да се капитализират задълженията на топлофикациите и мините. Това означава по схемата, приложена на "Булгаргаз", държавата да увеличи капитала и собствения си дял в дружествата за сметка на задълженията им към бюджета. Тази мярка обаче едва ли ще бъде възприета от МВФ, защото на практика не решава проблемите с цените, потреблението и няма да спре натрупването на загуби.
Най-осъществимата идея на енергийния шеф е да се преразгледа графикът за увеличаване на цените на парното и поскъпването да става с по-бавни темпове или изобщо да се замрази.
Шансът да се постигне компромис за минималните заплати сега е по-голям. И друг път представителите на МВФ са отстъпвали макар и малко в края на мисията си. Вероятно проблемът с топлофикацията ще се решава при следващото посещение на Юха Каконен през пролетта. Според участници в преговорите дотогава Шиляшки ще трябва да подготви поредната стратегия - този път за преструктуриране на топлофикациите и да започне нейното прилагане.
Държавните гаранции - нови приоритети, нови донори
Къде сбърка Световната банка в политиката си спрямо България
След почти три години управление правителството, изглежда, е намерило приоритетите си и според тях и донорите си. Ако се съди по списъка с проектите, по които ще се дават държавни гаранции през 2000 г., на преден план са енергетиката, транспортът, екологията и социалната сфера. Новата обстановка доведе до промяна в позициите на основните донори. Някои от тях станаха актуални, а други с труд пласират и най-дребния проект.
Кабинетът в четвъртък гласува списък със 17 проекта на обща стойност 799.9 млн. долара. Първоначалните заявки бяха за проекти на обща стойност 1.460 млрд. долара.
Почти половината от гаранциите ще бъдат за модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Общо около 380 млн. долара отиват за тази цел, каза заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски.
В списъка влизат още заемите за здравната каса - 60 млн. долара, за образование и култура - 40 млн. долара, за администриране на социалното осигуряване - 5 млн. долара, за реформа за подпомагане на децата - 8 млн. долара. Значителен дял от отпуснатите гаранции са за транспорта - 80 млн. евро за изграждане и електрификация на линията Пловдив - Свиленград и за изграждане на автомагистралата от Оризово до Бургас - 100 млн. евро. Около 70 млн. долара отиват по няколко проекта в областта на екологията.
Oт 1997 до края на 1999 г. около 75 % от новонатрупания дълг е към МВФ и СБ. В тази ситуация правителството очевидно не може да бъде напълно самостоятелно при вземането на решения относно дълга, новите заеми и гаранциите и да действа без натиск от страна на двата основни кредитора. При сегашната мисия на фонда трябваше да бъде уточнен критерият за нов външен и гарантиран от държавата дълг. За цялата 2000 г. той е 1.1 млрд. долара, но в него не се включват траншовете на МВФ.
Заемите, за които СБ се бори да бъдат одобрени от правителството, заемат около 1/3 от въпросния критерий. 100 млн. долара са за подкрепа на платежния баланс, а останалите са държавно гарантирани инвестиционни заеми.
За 2000 г. от одобрените проекти най-голям е делът на отпусканите от Европейската инвестиционна банка - около 226 млн. долара по три заема главно в областта на транспорта. Следва Европейската комисия само със заема за "Козлодуй" от 223.5 млн. долара. Световната банка, макар и по пет проекта, отпуска едва 123.5 млн. долара.
