Пътуването до Мексико не бе никак евтино, но едно неучастие щеше да доведе до тежки последствия - финансови глоби и спиране на помощите от страна на международната федерация. "Ако не се явим, губим 10 000 швейцарски франка глоба, парите, които ни се полагат за участие - около 18 000 франка и 10 000 за път, предоставени от ИИХФ. Дали сме заявка, че ще участваме на всички нива, за да можем да получим домакинство на някое първенство, откъдето всъщност идват повечето пари у нас", обясни Пламен Симеонов.
София често е домакин на международни първенства и това, изглежда е, спасявало досега федерацията от фалит. Предимството на столицата ни е, че в Зимния дворец има две пързалки, а сградата е сравнително хубава и модерна. През 1995 г. ни дадоха европейско първенство за мъже. През март пък сме домакини на европейско първенство за юноши до 18 години група Д. Международната федерация отпуска съвсем прилична сума за организацията, след което винаги остават средства за издръжката на родния хокей. "Парите не са малко, но не се влагаха в децата. Отиваха да се поддържа мъжкото първенство. Ще принудим клубовете да потърсят средства сами", допълни генералният секретар.
С нашите три пързалки - "Славия", Зимния дворец и тази на "Етър" във Велико Търново не можем да искаме България да бие отбори от средна ръка като Франция, Дания или Румъния. Затова този спорт у нас трябва да се възроди с мощно начало при подрастващите, а резултатите да се чакат най-малко след шест-седем години, е мнението на специалисти. Има голяма дупка в юношеската възраст, която не може да се покрие, тъй като клубовете с изключение на "Славия" и "Етър" поддържат само мъжки отбори.
България е включена в програмата на международната федерация "Партньорство за прогрес" и вече получи първите 35 чифта ръкавици, каски и кънки за близо 5000 долара и 300 стика, с които трябва да започне обучението на деца. Получени са и 15 000 франка безвъзмездна помощ. Федерацията е изготвила дълъг списък с нуждите си и очаква, след като свърши сезонът, да ни бъдат изпратени излишъците от екипировка в складовете на световната централа. Мотивът за подпомагането на развитието на хокея в Европа е с комерсиална цел. Много европейци играят хокей в канадски клубове, а там им е много по-удобно да вземат готов играч от Стария континент за половината пари от това, което биха платили на свои кадри.
Бойкотът на Робева се пропука
Проблемът с националния ансамбъл, който в последните месеци на 1999 г. подпали страстите в художествената гимнастика, влиза в заключителната си фаза. Ръководството на родната федерация (БФХГ) продължи политиката на толерантност към момичетата на Нешка Робева и им даде последен шанс до края на месеца да се включат в подготовката на националния отбор за олимпийските игри в Сидней. По устав те трябваше да бъдат изключени от състава заради неявяване за тренировка.
Преди месец бившата наставничка на държавния тим Нешка Робева обяви, че момичета й не желаели да я напуснат. Тя започна да готви алтернативен ансамбъл с надеждата, че ще получи шанс да конкурира поверения на Антоанета Занкова отбор. Уставът на БФХГ обаче забранява наличието на алтернативен ансамбъл.
"Дадохме още една възможност на децата да размислят и ако решат, да се включат в подготовката до края на месеца. В случая те са потърпевши от един конфликт, в който без вина са въвлечени. Ще изпратим писма на тях и на родителите им, за да ги поканим отново в националния отбор", каза заместник-председателката на УС на БФХГ Таня Янева.
Контролното състезание за ансамбъла се проведе на стадион "Васил Левски". Нешка обаче остана със своята продукция в залата на стадион "Георги Аспарухов", където бе предвидено само изпълнение на съчетанията на индивидуалните състезателки. Съдийките демонстративно напуснаха залата по време на изпълненията на алтернативния ансамбъл.
"Спортът ни няма да загуби, ако има конкуренция в националния отбор", заяви Робева. Тя обещава клубът й "Левски" да се нагърби изцяло с финансовата издръжка на ансамбъла, в случай че й бъде разрешено да работи за представянето на България на олимпийските игри. "Като имаме предвид затрудненото финансово състояние на БФХГ, заявяваме, че подготовката на ансамбъла ще бъде изцяло за сметката на клуб "Левски". Дори и да спечели право за участие в игрите, клубът няма да има претенции към БФХГ", се казва в писмо до централата, подписано от Красимира Филипова, член на екипа на Робева.
Интересно е, че във федерацията няма нито едно писмо, подписано от Нешка Робева. Има още едно от подчинената й Валя Ганева, в което оспорва решението на управителния съвет за избор на треньор на ансамбъла. БФХГ е отхвърлила и двете писма на "Левски". Имало е предложение от сините Валя Ганева да се включи в треньорския екип, предвождан от Антоанета Занкова, но не е прието.
Твърдата позиция на ръководството вече даде резултати. Три момичета от "Левски" събраха сили да напуснат залата на "Герена" и се включиха в тренировките на разширения национален отбор. Очаква се това да направят още няколко от най-талантливите ни гимнастички и така всички да се подчинят на правилниците.
Момичетата, които ще се борят за единствената, спечелена от България квота в индивидуалното състезание, остават при личните треньорки. Така клуб "Левски" има шанс да подготви фаворитките за мястото Илиана Цанева и Теодора Александрова.
Майкъл Джордан се впуска в нова авантюра
Въздушния се връща в НБА чрез слабака "Вашингтон"
Вторият опит на Майкъл Джордан да се сдобие с отбор от Националната баскетболна асоциация успя. След като преди половин година Въздушния води безуспешни преговори за придобиване на 50-процентов дял от "Шарлот хорнетс", сега той успя да купи част от акциите на "Вашингтон уизардс". Освен това най-великият баскетболист за всички времена става директор по баскетболните въпроси. "Ще се опитам да променя всичко тук. В момента сме доста подценен отбор, а имаме големи възможности", заяви той.
Според NBC Джордан става третият чернокож собственик на отбор от НБА. Суперзвездата Меджик Джонсън държи малка част от "Лос Анжелис лейкърс", а Едуин и Бетиан Гарднър са съсобственици в предишния тим на Въздушния - "Чикаго булс". Засега не е ясно какъв процент от акциите на "Вашингтон" получава Джордан, но делът му може да нарасне до 20%, при положение че мажоритарният собственик Абе Полин реши да продава от своите 56%. Тед Леонсис, изпълнителен директор на "Америка онлайн" (която преди сделката притежаваше 44% от клуба), обаче има правото на първи избор, ако 76-годишният Полин реши да продаде част от акциите си. Ако все пак Майкъл се договори да купи 20% от акциите на Вашингтон, той ще бъде най-големият чернокож акционер в НБА.
Сделката не мина лесно, тъй като шесткратният шампион на NBA с "Чикаго булс" трябваше да купи пакет от миноритарния собственик "Вашингтон спортс енд ентъртейнмънт", воден от изпълнителния директор на "Америка онлайн" Тед Леонсис. Групировката държи 44% от "Уизардс" ("Вълшебниците"), отбора от женската НБА "Вашингтон мистикс", залите "Ем Си Ай сентър" и "Ю Ес еъруейз арина", както и целия хокеен отбор "Вашингтон кепитълс". Наблюдателите в столицата на САЩ забелязаха много голямо сближаване на Джордан и Полин. Двамата изключително бързо се разбраха около бъдещия пост на Въздушния - директор по баскетболните операции, след което обединиха силите си, за да притиснат Леонсис. Само преди година отношенията им бяха твърде обтегнати заради стачката на баскетболистите. Тогава при една от срещите между играчи и собственици на клубове двамата влязоха в остър конфликт и се смяташе, че трудно ще работят заедно в обозримото бъдеще. Сега Джордан като директор по баскетболните въпроси ще се отчита само на мажоритарния собственик Абе Полин.
Защо все пак Джордан се обвързва с тази кауза? Мнозина наблюдатели смятат, че това определено не е най-силният му ход. Както не беше и решението му преди няколко години да остави баскетбола и да се отдаде на бейзбол. На Джордан не му трябват нито пари, нито слава, нито е умрял от скука за тази една година извън баскетбола. Очаква се от връщането му в НБА да спечелят всички други, но не и той, поне на първо време. Дори и да постигне обещаните 20% собственост, Въздушния ще бъде нещо като наемен работник в един традиционно слаб отбор.
Като директор по баскетболните операции Майкъл ще трябва да седи по цял ден на бюро, да вдига телефоните, да подписва договори с играчи, да назначава и уволнява треньори и дори да се занимава с проблема колко безплатни билети за гости да получават баскетболистите. В неговите задължения влиза да посещава почти всички мачове, да държи непрекъсната връзка с останалите генерални мениджъри от лигата и да обикаля летните лагери, за да не изпусне някой талант.
Независимо че в момента демонстрира добри отношения с мажоритарния собственик, той все пак остава зависим от него. Освен това не се знае дали Полин няма да продаде своя дял на другия съсобственик Леонсис. И двамата нямат интерес да пуснат Майкъл до контролния пакет. Без шанс в скоро време да получи 51% от акциите, Джордан все ще трябва да работи за някой друг. Той никога няма да има решаващата дума по най-важните въпроси, каквито са привличането на скъпи треньори или играчи, за да успее да изгради един печеливш отбор. И друго нещо - собствениците понякога не се интересуват от успехите на игрището, а от финансовия успех, което означава, че Майкъл може да остане недоразбран в своите амбиции.
Състоянието на самия отбор не е цветущо. Вълшебниците от 12 години не са се класирали за плейофите. Този сезон се движат предпоследни в Източната конференция с 12 победи и 28 загуби, като само "Чикаго" е с по-слаби показатели. Отборът разполага с куп скъпоплатени звезди, които не оправдават заплатите си. Джуан Хауард подписа договор за над 100 милиона долара, но все още не е показал очакваните лидерски качества. Ветеранът Рок Стрикланд, който от 12 години се подвизава в лигата, е с контракт за 40 милиона долара, подобно е положението и с друг ветеран в лигата, Мич Ричмънд. С изключение на един добър сезон в "Маями" 30-годишният Айзък Остин е пълен провал за селекционерите. Комбинацията между възраст и заплати при всеки от тези играчи ги прави практически непродаваеми. И при най-добро желание Джордан трудно ще се справи с обновяването на състава, докато някой от тези играчи не се пенсионира или не бъде освободен след съответното заплащане. Ще трябват години, за да бъде променен обликът на тима. Той заяви, че ще продължи да работи с настоящия президент Сузън О'Мейли и генералния мениджър Уес Ънселд. Това гарантира, че на първо време големи промени сред служителите няма да има. Най-неясно е бъдещето на треньора Гар Хърд.
Твърде е възможно Майкъл все пак да се окаже този магнит, който да привлича амбициозните играчи и треньори. Треньорът на Джордан в шампионския състав на "Чикаго" Фил Джаксън например опроверга спекулациите, че може да смени работата си. През лятото той подписа договор за 30 милиона долара с "Лос Анджелис лейкърс" и сега отборът е лидер в класирането. "Уважавам Майкъл като играч, но аз си имам друга работа в момента", заяви Джаксън.
Истината е, че "Вашингтон" се нуждае от нова цялостна организация, нови играчи, с ново мислене, нов треньор с нови идеи. Засега обаче сякаш всички разчитат на еуфорията от името Майкъл Джордан. Тя обаче не помогна на тима и само часове след обявяването на сделката Вълшебниците претърпяха нова загуба пред погледа на новия си шеф.
Накратко
Христо Йовов ще премине от немския "Мюнхен 1860" в "Спартак" (Москва) за сумата от един милион германски марки. Руснаците искат футболиста за две години и половина срещу месечна заплата от 30 000 германски марки, информира руската преса. Йовов бе на едноседмични проби в Израел и игра в контролния мач на московчани срещу "Макаби" (Тел Авив). Той бе в основата на победата с 3:2. Бившият национал е първият наш футболист, който ще играе в състава на руски шампион. Дебютът му с червената фланелка се очаква да бъде в турнира за Купата на сдруженията в Москва.
Апелитавната комисия на БФС потвърди наказанията на "Ловеч" и "Нефтохимик". Шампионите няма да играят домакински мачове цяла пролет, а бургазлии - три мача(първият от тях вече вече е изигран). Наказанието на "Миньор" за лишаване от домакинство в три срещи бе върнато за преразглеждане в Дисциплинарната комисия. Перничани са наказани за това, че бомичка обезобрази футболист на "Ботев"
Бразилският "Коринтианс" стана първият световен клубен шампион. На финала на шампионата, организиран от ФИФА, той се наложи над сънародниците си от "Васко да Гама" с 4:3 след изпълнения на дузпи. В редовното време и продълженията двата отбора не си отбелязаха гол. Тимът от Сау Паулу бе фаворит на букмейкърите за трофея заедно с "Манчестър юнайтед" и победата му не бе изненада. Освен купата "Коринтианс" получи и шест милиона долара от наградния фонд, а вторият "Васко да Гама" взе пет милиона. Следващото подобно първенство ще е в Австралия.
Националният отбор по волейбол загуби всички шансове да се класира за олимпиадата в Сидней. Международната федерация обяви, че няма да преразгледа становището си и да увеличи участващите отбори от четири на пет в трите последни квалификации, които са през юли съответно във Франция, Гърция и Португалия. Единственият ни шанс е две от участващите в тези турнири страни да се откажат, но това едва ли ще се случи.
Българските баскетболни отбори завършиха участието си в евротурнирите. Шампионът "Черно море" загуби реванша от "Задар" в Хърватия със 70:99 (33:39) и отпадна на 1/16-финал. Баскетболистките на "Монтана" пък отпаднаха от борбата за купа "Ронкети", след като паднаха в мача реванш от 1/8-финалите в Киев от местния "Динамо" с 59:60. Българките водеха в резултата на почивката с 29:28. В първата среща в Монтана украинките на практика си осигуриха класирането на 1/4-финалите с победа със 70:65.
Петролната компания "Марк Рич" стана спонсор на клуба по борба "Левски" и вече внесе 100 000 германски марки в касата на сините. Предвидено е парите да отидат за ремонт на залите и помощните помещения на "Герена". Обмисля се и операция по връщането на световния и двукратен европейски шампион Серафим Бързаков в клуба. Миналата година "Левски" го продаде на "Славия" за 20 000 германски марки.
Националите получиха желаната програма
Националният отбор по футбол получи най-желаната програма за квалификационния цикъл за световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. Разпределението на мачовете по дни и съперници бе направено в Прага от генералния секретар на Българския футболен съюз (БФС) Иван Вуцов и селекционера Стойчо Младенов.
"Програмата е много добра. Изцяло се осъществи моята стратегия, която представих пред националните треньори още в София. Оттук нататък всичко зависи от тях и от футболистите", заяви главният преговарящ Вуцов.
Календарът на нашите национали има няколко силни момента. Първото и основно изискване на Вуцов бе да играем с Чехия и Дания още тази година. Двата отбора са финалисти на европейското през юни и се предполага, че през есента ще са уморени или пък може да са настъпили сътресения сред играчи и ръководство. Програмата започва с домакинство срещу Чехия през септември, от което зависи до голяма степен бъдещето на България в този квалификационен цикъл. През октомври гостуваме на Дания.
През последните години ФИФА и УЕФА наложиха практиката в квалификациите да се играят по два мача в четири дни. Повечето състави изграждат програмата си така, че да срещат последователно по един слаб и един по-елитен отбор. В предишния цикъл нашите национали няколко пъти имаха комбинация силен - силен отбор (например Полша - Англия, Полша - Швеция) и не издържаха физически на подобни натоварвания. "Най-радостното е, че няма да играем последователно с Чехия и Дания", заяви Младенов.
Мачовете с Дания са съчетани със срещи с абсолютния аутсайдер Малта.
Третият силен момент е традицията нашите национали да играят силно есенно време. Затова мачовете с потенциално по-слабите противници като Северна Ирландия и Исландия са изтеглени през пролетта на 2001 г. Те са съобразени с климатичните условия на двете страни - през март ще ни гостуват в София, а през юни българите ще заминат на север. "Нека да натрупаме 12 точки след първите пет мача, пък после да ни стигат", заяви бившият селекционер на националния отбор Христо Бонев по отношение на четирите домакинства в първите пет мача.
Гърция и Турция заздравяват връзките си
Отношенията между Гърция и Турция продължават да се развиват в положителна посока, декларираха в съвместно изявление гръцкият външен министър Георгиус Пападнреу и турският му колега Исмаил Джем. Гръцкият дипломат номер едно е на историческо посещение в Анкара, по време на което бяха подписани редица двустранни споразумения. Двете страни се договориха за съвместни действия в областта на туризма, защитата на околната среда и борбата с организираната престъпност и тероризма.
Турската преса подчертава, че това е първото посещение на гръцки външен министър в Анкара от 38 години насам. Според Исмаил Джем тази визита отбелязва нова ера в отношенията между двете съседни държави, между които десетилетия наред цареше дух на недоверие и враждебност. "Това е нов етап в отношенията ни и това, което сме постигнали досега, ни дава основание са смятаме, че ще стигнем далеч", каза турският дипломат.
Двете страни обаче подчертаха, че някои основни противоречия продължават да смущават климата на разбирателство. "Имаме различия, които не датират от вчера, и можем да си ги повтаряме отново и отново. Но това, което подчертаваме тук, е, че въпреки нерешените проблеми ние можем да търсим пътища за сътрудничество", подчерта Георгиус Папандреу.
Двамата министри обявиха тържествено, че процесът на сближаване ще продължи. Исмаил Джем ще върне визитата следващия месец, а гръцкият премиер ще посети Анкара в рамките на една година. Новите отношения между Анкара и Атина ще допринесат за преодоляване на напрежението между две страни - членки на НАТО, които се намират в един взривоопасен район, подчертават световните агенции.
Сръбската опозиция отново поиска вдигане на санкциите
Опозиционните лидери в Сърбия отново поискаха Западът да вдигне санкциите срещу Югославия, наложени заради кризата в Косово. На поредната среща с представители на Европейския съюз и САЩ сръбските политици заявиха, че ембаргото засяга единствено обикновените хора и прави режима на Милошевич по-силен. Представителите на опозицията отново подчертаха единството си и заявиха, че ще продължат да работят съвместно за предсрочни избори.
Западните посредници в разговорите се съгласиха да разширят програмата на ЕС "Гориво за демокрация", според която градовете, управлявани от опозицията, получават гориво за отопление и енергийни нужди. На срещата е била договорена по принцип и доставката на хуманитарна помощ, лекарства и медицински консумативи за пенсионерите и най-бедните слоеве от населението.
Хърватия избира нов президент
Надпреварата за президентските избори на 24 януари в Хърватия започна със серия от предизборни прояви на основните кандидати.
Бившият външен министър Мате Гранич е сочен като основен претендент за президентския пост. Той е представител на Хърватската демократична общност, партията на бившия президент Франьо Туджман, която загуби парламентарните избори от левоцентристката коалиция на социалдемократите и социаллибералите. Гранич е известен с проевропейската си ориентация и е добре познат сред дипломатическите среди на Запад.
Негов главен съперник е Дражен Будиша, лидер на социаллибералите, който според предварителните проучвания се ползва с по-малко доверие от Гранич. Будиша разчита на инерцията, която партията му набра по време на парламентарните избори и според социолозите основната битка ще бъде между него и Гранич.
Третият кандидат е Стипе Месич, представител на старото поколение политици от времето на Югославия. Според повечето анкети сред избирателите Месич може да се окаже изненадата на изборите, въпреки че няма особени шансове за успех. Кампанията му е изградена на популистки лозунги, а медиите не се отнасят дружелюбно към него.
Бившият президент Франьо Туджман почина през декември миналата година, в средата на втория си президентски мандат. Според хърватската конституция новият президент трябва да бъде избран най-късно 60 дни след като предшественикът му почине или бъде в невъзможност да изпълнява задълженията си. До избирането на новия държавен глава президентските функции се изпълняват от председателя на парламента Влатко Павлетич.
Междувременно президентът на Европейската комисия Романо Проди обеща помощ на новото хърватско правителство. Той заяви, че Европейският съюз ще помогне на кабинета в усилията му за икономическо и социално развитие на страната. Според Проди политическият диалог между Загреб и Брюксел ще бъде подновен в средата на февруари. Отношенията между евросъюза и Хърватия бяха прекъснати заради националистичната политика на Туджман и страната бе лишена от достъп до фондовете на съюза.
Наръчник за "бизнес" с държавата
А уж времето на кредитните милионери беше отминало. Уж времето на източването на държавни структури си е отишло с Виденов.
А се оказва, че за да ужилиш държавата с пет милиона марки (), е достатъчно да обещаеш да платиш, да вземеш стоката и да намериш една банка (за предпочитане малка и без особен авторитет), която заедно с теб да обещае, че проблеми с плащането няма да има. После е лесно - забравяш да платиш, а банката загубва документа, според който трябва да плати. Да се чуди човек в кой век живеем.
Или пък друг сценарий () - даваш пари назаем на държавно предприятие, привличаш министерството като гарант и после чакаш. Когато кредитът бъде издължен, забравяш да върнеш обезпечението, което своевременно си продал - за предпочитане на БНБ, защото дава държавни пари. Когато дойде време за разчистване на сметките, е най-добре да си в несъстоятелност и да трябва да плаща пак държавата.
Или пък трети сценарий () - купуваш около 40% от предприятие с много и скъпи активи, но в лошо финансово състояние. Важна подробност е колкото може повече от акциите да са купени от РМД, което дължи пари на държавата. После се сговаряш с представителя на държавата и заедно апортирате всички активи в ново и недостъпно за други дружество. РМД-то не плаща и държавата си взима обратно акциите, но в предприятието вече няма нищо и то фалира.
Примери сигурно могат да се намерят и още. Общото обаче е едно - нито един от тези сценарии не би се осъществил, ако някой висш или не чак толкова висш държавен чиновник не беше пропуснал да си свърши работата както трябва.
А иначе държавната администрация се "реформира" по европейски, комитетите стават агенции, обявяват се публични държавни поръчки с предизвестие, колкото да ахнеш... За корупция и дума не може да става.
За природните и административни стихии
Не са далече времената, които родиха максимата "ти мит ли си или си софиянец".
По-паметливите още не са забравили скудоумните чиновнически обяснения от типа "годината беше сушава, та затова и язовирът пресъхна", опитващи се да прикрият зад природата феномени с чисто човешки лица - кражба, облагодетелстване, корупция.
Не са далеч, но ето, че отново се възражда бюрократичният рефлекс, оправдаващ административните бедствия с природните стихии. Социологически погледнато, този синдром е на път да се превърне в най-отличителната характеристика на българските управленци. Създавайки им опасните илюзии, че рейтингът им пада не от собствените им действия и бездействия, а "от небето" - т.е. според случая от снега, слънцето, дъжда, влагата, студа и пр., и пр. Не така елементарно обаче мислят обикновените пострадавши граждани. Близо две седмици след последния паднал сняг 54 на сто от столичани твърдят, че около мястото, където живеят, нищо не е почистено. Тротоарите са заледени около кооперациите на още 28% от столичани. Преминаването около жилищата само на 17 на сто не рискува да ги отведе директно в Пирогов.
Мненията за това чия е отговорността за почти обсадното положение на столицата се разпределят много категорично между две невралгични звена - фирмите, на които е възложено почистването на София (50%), и общината (46%). С отминаването на епохата на ленинските съботници все по-малко хора са склонни да винят за поледицата обикновените граждани - болни, пенсионери, майки с малки деца, които не са парцелирали тротоарите пред кооперациите, за да ги почистят. Все пак 36 на сто, предимно представители на средното поколение, смятат, че вината трябва да се поеме и от гражданството, което наред с другите приоритети на реформата трябва да приеме за свой и борбата с леда и снега.
При поставянето на въпроса по принцип как трябва да се постъпи при нова опасност от парализиране на движението по столицата над една трета от гражданите са категорични, че почистването трябва да е задължение на онези, на които се плаща за това. Четиридесет и едно на сто обаче биха се включили при почистването на снега около кооперацията където живеят, а още 20 на сто проявяват готовност да помогнат за почистването на целия квартал. Но при едно важно условие - ако бъде създадена необходимата организация и бъде предоставена нужната помощ от общините.
На столичани следователно не им е чужда нито гражданската съпричастност, нито съзнанието за споделена отговорност. За да ги проявят обаче, е необходимо някой поне минимално да се ангажира с изпълнението на собствените си задължения, а не да чака "времето да си свърши своето". Поне така е в нормалните европейски страни, където обществената солидарност само подпомага, а не поема работата на отговорните пред своите граждани служби и власти.
За разликата между минималната и добрата заплата
През изминалата седмица научихме, че синдикатите в България са много добри - поискаха от МВФ рязко увеличение на минималната заплата. И министър Нейков е много добър - и той иска същото.
Ще спечелят ли от това хората с ниски доходи? Не и тези, заети в действително ниско платени отрасли на икономиката като леката индустрия например, чиито заплати са близо до досегашната минимална заплата. Работодателите в тези отрасли ще са принудени да преоценят дейността си и ако се окаже, че повишаването до новия минимален праг на заплащане е неефективно за дейността им, ще трябва да я свият. Така от работници, получаващи минимална заплата, много хора ще се превърнат в безработни, получаващи социални помощи. Тези, които само официално получават минималната заплата, а остатъка от заработеното си - на черно, ще получават новата минимална заплата, но остатъчният им доход вероятно ще намалее заради по-високите осигурителни разходи на работодателите.
Не е нужно да си доктор по икономика, за да си наясно, че няма как да дадеш (да изядеш) нещо, което не си произвел. Или поне не можеш да го правиш до безкрай. Последиците от живот на (външен) заем в края на 80-те години и от кредитното милионерство в средата на 90-те го доказаха и на българска почва.
Ако нещата ставаха с просто записване на хартия, че вдигаме двойно заплатите (а защо не и пенсиите, и печалбите от тотото, и броя на синдикалните членове?), светът щеше да е далеч по-хубаво място за живеене. Тогава и около нас нямаше да гъмжи от толкова много и толкова последователни популисти.
Колкото по-рано всички осъзнаем, че не МВФ и не бюджетът, а бизнесът е този, който дава заплати в България (включително и на бюджетните служители чрез данъците, които плаща), толкова по-малко време ще губим в безсмислени надлъгвания.
А иначе е проста истина, че работните места се създават от предприемачите/работодатели. Или поне така твърди КНСБ в своя брошура за икономическата реформа, издание 1999 г. Чрез "Капитал" до президента
Още една гледна точка за БТК
Моето име е Георги Бъчваров. Понастоящем живея в Джаксон, Мисисипи, САЩ. От 3 години работя за MCI Worldcom. Започнах в тази фирма, когато тя все още не беше известна, и проследих развитието й досега, когато тя е една от най-големите телекомуникационни фирми не само в Северна Америка, но и в Европа и Азия.
В момента съм старши специалист II степен по информационно осигуряване и работя в главната квартира. Участвал съм в проекти както за локалните, така и за националните и интернационалните телекомуникационни услуги в САЩ. В момента работя над система, която подхранва с данни всички бизнес- и технически отдели на фирмата, отговарящи за дейността на фирмата извън Щатите. Всичките проекти, изброени по-горе, ми помогнаха да разбера много добре как работят американската, западноевропейските, също както и азиатските телекомуникационни системи не само от техническа гледна точка, но и като бизнесмодели.
Позволете ми след краткия увод да засегна основната цел на това писмо. То съдържа мнението ми по приватизационната сделка с БТК. Бих искал да ви кажа, че това е АБСОЛЮТНО ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ и по никакъв начин не произлиза и не обвързва фирмата, за която работя. Пиша ви като обикновен българин и ваш избирател, заинтересован за бъдещето на Родината, в която се надявам, че някой ден ще се върна и заживея нормален живот.
С облекчение искам да отбележа, че искрено се радвам за това, че сделката с OTE и KPN пропадна. Аз все още не мога да разбера как някой би искал да продаде монопол. Добре че нашите съседи, гърците, се оказаха толкова лакоми и че някой от мислещите глави в България се усети, че те искат твърде много за нищожната цена, която плащат.
Аз много се двоумях дали да не ви пиша по-рано, но ме спираше фактът, че пресата представяше тази сделка като свършен факт. Приех провала на сделката като знак, че все още има шанс да изразя моето несъгласие с начина, по който се "приватизира" кръвоносната система на икономиката. Тук е моментът да кажа, че според мен БТК не трябва да се продава като монопол. Причините за това са:
1. БТК в момента притежава пълен монопол върху локалните, националните и интернационалните разговори. Продажбата й на която и да е фирма без регулиране от държавата ще позволи на цените да растат без никакъв механизъм за ограничаване на растежа им. Вижте например какво става в съседна Румъния, която направи вече подобна сделка. Хората започнаха масово да използват мобилни телефони просто защото не могат да си позволят кабелни, тъй като поради съществуващата конкуренция цените на мобилните услуги са доста достъпни. Е, друг е въпросът, ако правителството иска да направи същото и в България, но и това, изглежда, ще се окаже невъзможно поради опитите на някого да сведе броя на мобилните лицензи в България до един.
2. Споменатото по-горе нарастване на цените би оставило бизнеса (особено по-малките фирми) без така необходимите им комуникации.
3. Банковите транзакции ще станат много по-скъпи, което сто процента ще доведе до намаляването на скоростта на обращение на капитала. Да не забравяме, че сме се запътили към Европейския съюз, където безкешовите разплащания, които се правят с банкови транзакции, са 95%. Как ще се отрази това на икономиката, не се нуждае от коментар.
4. ИНТЕРНЕТ. Това е моята любима тема и затова позволете ми да я разгърна по-обширно.
4.1. Това ще убие основния бизнес на тези компютърни специалисти, които все още са в България. А това са много добри специалисти! Техният бизнес се нарича outsource, който е много разпространен из целия свят и особено в САЩ и Западна Европа, където има глад за квалифицирана работна ръка. Нека да вземем за пример Индия. Данните за последната година сочат, че тази страна има оборот $4 милиарда само от outsource проекти. Какво би било, ако нашата страна бе успяла да вземе скромните 5% от тези проекти. Пресметнете само колко данъци биха влезли в хазната, но за това са необходими естествено добри комуникации, защото фирмите възложители очакват да комуникират с контракторите по същия начин, както правят това в тяхната страна.
4.2. Не подценявайте така нашумелия напоследък e-buziness. Бумът на този вид търговия помогна на американската икономика, за която от 2 години се предвижда, че ще изпадне в регрес, да заработи на още по-силни обороти.
4.3. Не е за пренебрегване и рекламната сила на Интернет, която би имала възможност да увеличи така желания от нас туристически и инвеститорски поток към България.
5. Създаването на конкуренция в много кратки срокове ще смъкне цените на телекомуникациите. По-важното обаче е, че в желанието за спечелването на повече клиенти конкуриращите се ще повишават както качеството на услугите, така и обслужването. Това ще спре никъде несъществуващото подкупване на телефонния техник, за да сложи телефон в дома или офиса не веднага, а при първа възможност. Срам ме е да казвам на моите колеги тук, че през 1997 нямах и все още нямам телефон в София, въпреки че бях подал молба още през 1993. Обидно е, че моите близки и роднини, за да ми се обадят тук в Америка, трябва да плащат по $1.50 на минута, докато аз плащам едва 34 цента. Като че ли те печелят 5 пъти повече от мен.
6. Истина е, че страните от ЕС са много по-изостанали в комуникациите от тези в Северна Америка, но от няколко години те започнаха да отварят националните и интернационалните, а в края на миналата година и локалните си телефонни системи. При едно бъдещо членство на страната ние също ще трябва да направим същото, което, при съществуващ договор за монопол до определена дата, ще наложи да плащат много големи неустойки по нарушаването му.
Имайки предвид изброеното по-горе, аз не мисля, че $500 милиона сега си струват всичките пари и изгоди, които държавата би изгубила в дългосрочен план. Един заем например би "струвал" много по-малко.
Сега идва ред на конструктивната страна на моето изложение. Ще изложа накратко кой е според мен най-добрият начин за приватизиране на телекомуникационния сектор в България.
1. Страната би трябвало да се раздели на 4 до 6 географски зони.
2. БТК също ще трябва да се раздели на съответния брой фирми. Всяка от фирмите би трябвало да има право да извършва само услуги в рамките на съответния регион. Изрично споменавам, че тези фирми не трябва да имат право да предлагат междузонови и интернационални услуги.
3. Преди фирмите да бъдат дадени за продан е необходим обаче ефективен механизъм за регулиране на тези фирми, защото те ще бъдат абсолютни монополисти в тези региони.
4. Фирмите да се превърнат в акционерни дружества и акциите им да се пуснат на борсата. Съгласен съм, че от една такава разпродажба няма да може да се получи същата сума, която би се получила при евентуална продажба на целия монопол, както и че чуждестранните купувачи ще се отдръпнат от вече не толкова примамливата сделка. Не трябва обаче да се подценява родният капитал. Той по-лесно би се справил с по-малките фирми, получени от разбиването на БТК.
5. Да се отвори свободно пазарът както за междузоновите, така и за интернационалните разговори за български и чужди фирми.
Ефектът от тази реорганизация ще се почувства след не повече от две години. Така създадената конкуренция ще доведе всички положителни ефекти, изброени в т.5. Също така предложената схема ще направи прехода към свободен локален (вътре в зоните) пазар много по-лесен, което скоро ще бъде (ако вече не е) изискване за Европейския съюз.
Предварително ви благодаря и искрено се надявам, че това писмо, дори и да не ви помогне в решаването на този проблем, най-малкото ще ви даде още една гледна точка.
Написаното уронва моя авторитет като обществено ангажирана личност
В брой 2 от 15-21.01.2000 г. на вашия вестник на стр. 9 е поместен материал под заглавие: "". В този материал се споменава и името на моя милост - неправилно изписано, но достатъчно ясно, за да се разбере за кого става дума. В осемте реда, в които се разсъждава относно кандидатите за председател на Общинския съвет в "Лозенец", по мой адрес е отправена една невероятна клевета: "в "Лозенец" Бакърджиев ще издигне Кристиян Кършалъков, който беше общински съветник, но е изключван от СДС няколко пъти за злоупотреби. Срещу него ще застане вероятно кметицата Кина Желева."
Аз не само съм бил общински съветник, но продължавам да съм, при това трети мандат. Член съм на СДС (Радикалдемократическа партия) от 1990 г. и никога не съм бил изключван от СДС. И последното, което вече слага капак на всичко - че съм изключван, и то, забележете, няколко пъти за "злоупотреби". Интересно с какви документи разполага вашата редакция в подкрепа на това твърдение, като се има предвид, че никога не съм заемал каквито и да е държавни или общински длъжности. От 1967 г. и досега работя в Института по органична химия при БАН като ст.н.с. и нямам намерение да напускам. Не съм се кандидатирал за председател на СДС в "Лозенец" и съм подкрепил кандидатурата на досегашната председателка г-жа Кина Андреева (а не Желева, както пише във вашата статия). Следващата лъжа, която сте написали, е че г-жа "Желева" е кметица на район "Лозенец". Искрено съжалявам за отсъствието на професионализъм сред вашите сътрудници, но поне една елементарна справка би ви дала да разберете, че в район "Лозенец" кмет е съвсем друг човек.
Запознавам ви подробно с това мое искане, за да разберете, че да се хвърлят в пресата хей така клевети и елементарни, непроверени неща не е от полза на вашия, неуважаван вече от мене вестник. Написаната клевета във вашия вестник уронва моя авторитет не само като личност, но и като обществено ангажирана личност - общински съветник.
СДС ще се презастрахова от скандали по устав
Явно, защото няма актуална тема, по която да не му зададат неудобни въпроси, бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев се хвана за медийната политика на СДС. На заседанието на Националния съвет на СДС във вторник Бакърджиев директно атакувал Надежда Михайлова, че "СДС няма медийна политика". Външната ни министърка контрирала с обвинението за клиентелистко поведение и тясно сътрудничество с определени медии, визирайки бившия вицепремиер. А един ден по-късно отговорничката за медийната политика на СДС риторично попита "как да говорим за европейско отношение към медиите, когато наши членове ги използват за клиентелистки поръчки". Бакърджиев не остана длъжен и взе думата на отчетно-изборното събрание на община "Лозенец", като обясни резултатите от местните избори с това, че "СДС няма пропагандна политика", тъй като "вестник "Демокрация" не ни подкрепя".
Този нов рунд в отношенията Бакърджиев - Михайлова обяснява защо Иван Костов каза: "Ако е зряла една партия, тя ще решава вътре своите проблеми". Напоследък често му се случва да преглъща сочни вътрешнопартийни скандали, които се вихрят по медиите. След заседанието на националния съвет на партията във вторник синият лидер формулира основните проблеми, които ще станат тема на ХI конференция на СДС в края на февруари, определена като отчетно-изборна. Анализът и предложенията за разрешаването им ще бъдат изготвени от двете временни комисии - първата, оглавявана от премиера, ще се занимава с оценка на резултатите от местните избори, политическото поведение, организационното състояние на партията и подготовката за парламентарните избори през 2001 г. А втората, начело с Екатерина Михайлова - с вътрешната политика и коалиционното поведение на СДС. В комисията на Михайлова, която ще формулира и решенията на конференцията, преобладават "по-нови" лица, докато Костов съзнателно е събрал заедно Бакърджиев, Тагарински, Бисеров, Муравей Радев, Валентин Василев... Изглежда, от една страна, предпочита да държи на близка дистанция фигури, на които предстоят промени в партийната йерархия. От друга - сам да си върши работата. На този етап човекът, с когото Костов работи най-близо, е финансовият министър Муравей Радев. Останалите са на повикване или са разпратени по периферни задачи.
Като потвърждение от извода си, че вътрешната политика на партията е занемарена, Костов лансира идеи за промяна на устава. Най-многозначителната от тях е създаването на структура за вътрешнопартиен арбитраж. "СДС не може да остави такъв сериозен проблем като противоречията в отделните партийни организации без убедително решение", аргументира се лидерът на синята партия.
Както е в образцовите семейства, Костов иска да затвори домашните скандали на "Раковски" 134, за да не потекат към вестниците и най-вече да не компрометират всеки от ръководството на партията, който се ангажира с разрешаването им, както се случваше досега. Затова Командира стяга на първо място партийната администрация. Партийната бюрокрация, както я наричат още политолозите, де факто контролира цялата организационна мрежа и така може да въздейства в решаваща степен върху процедурите и избора на персоналния състав на всяко организационно ниво на партията, налагайки свои хора. Само че това пък води до самозатваряне и отново до спад на електоралното доверие. Така че атбитражът само ще ограничи вътрешнопартийните компромати, но няма да премахне причините за тях. В същата посока е и идеята да се удължи мандатът на партийни ръководства и структури, макар че Костов аргументира промяната с необходимостта да се повиши политическият професионализъм на кадрите (сега председателите на местните клубове се избират за една година, общинските и областните ръководства - за две, членовете на НИС - за три). Ако това стане, нищо чудно да има и друга промяна - увеличеният мандат да бъде за сметка на намаления брой на членовете на НИС. По този начин Костов ще има на разположение по-малко, но по-верни хора и за по-дълго време. Засега само посочи недвусмислено, че предложенията ще ги дава комисията, която той лично ръководи. Най-интересното е, че те ще бъдат гласувани след избора на новия НИС и лидера на партията, с което се дава сериозна заявка за чистка в ръководните структури. Основните точки, които Костов дал "за домашно", били: затвореността на СДС като политическа организация, как да се постигне критичност към всяко ниво на партията, откъде произтича високомерието и арогантността на сините политици, ДПС - коалиционен партньор на следващите парламентарни избори, слабостите в политическото поведение по места, злоупотребата с власт, как да се мотивира електоратът на сините да гласува на следващите избори и т.н.
Недостатъчната избирателна активност на сините беше един от проблемите, маркирани в доклада на общинската организация на СДС в "Лозенец" в четвъртък. Редовите членове на синята партия в престижния квартал обсъждаха пред Евгений Бакърджиев и зам.-председателя на парламента Иван Куртев нуждата от това да бъдат полезни. Мъж от местен клуб "Развигор" пръв спомена за синдрома сините партийни членове да се чувстват пренебрегнати. "Можем да ви помагаме при вземането на решенията, допитвайте се до нас. За каквото и да е, нищо не пречи да ни ползвате като социологическа агенция - Косово, глобата за клевета и т.н. ", предложи той. Водещият на събранието потвърди, че сините гласоподаватели с партийна книжка имат нужда понякога да чуват собствените си идеи "от устата на г-н Костов, на г-н Бакърджиев", но вече на друго ниво, оформени като политически решения.
"Искам да помагам, но не знам с какво. Възложете ми нещо, ако смятате, че ще се справя", помоли по микрофона самата Розалия Ликова, член на общинската структура на сините. Окуражени от емоционалното изказване на литературната критичка, от залата се обадиха и други: "Дайте ни задачи, чувстваме се излишни."
Централата на СДС няма да сбърка, ако разтовари малко задължения на истинските си фенове, на онези, които скачаха по площадите и мръзнеха по шествията. Така или иначе правата са отдавна раздадени.
Светите грешници на Алмодовар
Биографията на испанеца Педро Алмодовар напомня сбъдващо се предсказание на мадридска махленска гледачка - автентична и свободомислеща като типаж на Фелини, непроницаема като героиня на Бергман и опасна като вещица на Шекспир. Филмите на режисьора са шарена персонификация на неговата личност и много приличат на анонимната врачка. Нямат никакви задръжки, а са страшно деликатни. Не се подчиняват на общоприетото, а се приемат от всички. Употребяват киното като панаирджийска въртележка, а докосват най-съкровени кътчета от човешката душа.
През 70-те младежът Алмодовар от Ла Манча се подвизава като чиновник в Мадридската телефонна компания, а извън работно време лека-полека се намества в градския артистичен ъндърграунд. През 80-те става величина с филми като "Лабиринти на страстта", "Матадор", "Законът на желанието", "Жени на ръба на нервна криза", "Ела, завържи ме". През 90-те вече е символ на европейската реабилитация пред американското кино - изключително популярен сред най-широката публика отсам и оттатък Атлантика, неповторим, забавен, човечен и все още предизвикателен. Филмите му стават все по-добри, все по-гледани, все по-признавани: "Високи токчета", "Кика", "Цветето на моята тайна", "Жива плът". С най-новото си, 13-о заглавие - "Всичко за майка ми", Алмодовар закръгли отминаващото хилядолетие, вероятно за да започне някакъв следващ въртел от предначертанията на звездите. Закръгли го по-най добрия начин - с награда за режисура от Кан '99 и тотално признание сред световната критика и публика.
"Всичко за майка ми" разказва историята на шест жени, чиито съдби се преплитат в повратни за живота им моменти. Едната от тях е медицинска сестра, загубила 17-годишния си син при нелепа катастрофа. Тя се връща в родната Барселона, за да намери бащата на детето си - травестит, от когото е избягала преди години. Синът не е познавал баща си, бащата, умиращ от СПИН, не знае, че е имал син. Осиротялата майка трябва да свърже двамата извън живота, така както ги е разделила в него. Не като прошка, не като извинение, а като изпълнение на неизречено обещание. Докато търси бащата на детето си, тя ще срещне две актриси-лесбийки, станали неволна причина за смъртта на сина й.
Ще се сприятели с едната от тях. Ще преживее своя миг слава - в ролята на Бланш от "Трамвай желание". Ще осинови детето на бременна монахиня, която умира от СПИН. Ще помогне на старата си приятелка, също травестит, да намери любовта на живота си. И ще се върне отново в Мадрид, за да започне поредното начало, чието ехо сигурно ще зърнем в някои от следващите филми на режисьора.
Както винаги, но по-добре от всякога, Алмодовар омесва жанровете, следвайки неповторимия си кинематографичен инстинкт. Маха границите между тях, без да разрушава същността им. Превръща мелодрамата в драма, комедията в трагедия, смешното в тъжно, пошлото в красиво, греха в изкупление. И обратното. Предлага ни забавление, което неусетно навлиза в дебрите на човешката природа и ни кара да съпреживеем нежността на житейската жестокост, силата на поражението, безсилието на смъртта и безкрайността на живота. Алмодовар посвещава "Всичко за майка ми" на "актрисите, които играят актриси; актьорите, които играят актриси; жените, които са станали майки, и жените, които искат да станат майки". Но както повечето му филми, и този се прекланя пред жената изобщо, проявявайки разбиране на нейната природа, граничещо с опасните прозрения на всяка анонимна, но истинска гадателка. От Мадрид или където и да е по света.
Джордж Майкъл - път към джаза
Джордж Майкъл - като член на дуета "УЕМ! " или сам - винаги е бил в първата лига на свръхмузикантите. Новият му албум Songs From The Century (изд. "КА Мюзик") пак носи саунд с висок карат. Само че този път певецът се е отдал на джаза. От еталон на ню уейва в средата на 80-те и на белия соул от средата на 90-те днес Майкъл мери ръст със светилата на т.нар. сериозен стил. Вокалистът обаче не е затънал в авангардните му форми, а предлага популярен джаз: от куул и суинг до фюжън. Такива са аранжиментите, с които Майкъл е пуснал да дефилират популярни мелодии на майстори на композициите, сред които Брайън Ино, "Ю Ту", Джони Мърсър и "Полис". Всяка една от десетте песни в диска е тотален и утвърден във времето хит, но гласът на Майкъл ги превръща в нови произведения. Подчертава ги и инструменталният подход на игра с акустиката и електричеството, на бързи и бавни абзаци, на горещи страсти и ледени констатации в текстовете. От една страна, подборът на т о ч н о т е з и парчета превръща проекта в уникален - това са според Майкъл песните на ХХ век. От друга, той печели симпатии с проявената учудваща скромност - сред тях не е класирал нито една своя мелодия. Още Roxanne - сингълът на албума, кавър по магистралното парче на "Полис" - сочи недвусмисленото помъдряване на изпълнителя, известен освен с музикалните си достойнства и със скандалното си поведение.
"Сам създадох типа Джордж Майкъл, който поработи за мен здраво повече от 10 години. Сега е време да убия плейбоя от "Тропикана" и да унищожа това чудовище", отсече преди две години певецът, продал повече дискове от населението на Англия. Новият му албум е свидетелство, че е на път да изпълни заканата си.
Фелини и духовете
Мой Сименон
Преминах през доста мрачен период. Бях притиснат до пълно омерзение от инерцията, тъпченето на едно място. Бях обезкуражен, изпитвах омраза към този филм и ужас от стаената в очакване сензация от страна на всички около мен. Еднотипните нощи отминаваха напълно безполезни, сънувах несвързани безсмислици и през цялото време нещо тягостно ме дърпаше към поетите вече ангажименти. Питах се - какво общо имам аз с тоя Казанова. Познавам ли поне нещо от ХVIII век? Нали никога не съм понасял сладникаво-кичозните гравюри, белите перуки... И изобщо как ще заснема филм на език, който не е моят (б.пр. - английски). Към всичко това прибавям консултациите с адвокатите, километрите договори, които после се унищожаваха с цел да се приласкае поредният продуцент. Яростно избухвах срещу всеки, дръзнал да ме разведри по някакъв начин. Чувствах се затворен, прикован и осъден да направя този филм - дълбоко чужд на моя темперамент, на моето въображение. И то с персонаж, който нито ми принадлежи, нито ми е симпатичен... Една нощ сънувам, че се събуждам от непрестанното тракане на пишеща машина. Задрямал съм насред обширна градина, пропита от влажния аромат на рози. А навсякъде е пълно с цветя и различни растения с внушителни размери и едри листа в наситено зелено. И така - в центъра на една морава се извисява конструкция във формата на кула. Оттам именно идват траканията на пишещата машина. Точно се приближавам и настъпва пълна тишина. Повдигам се на пръсти и крадешком успявам да съзра малко кръгло прозорче. През него се вижда искрящо варосана стая, подобна на килия. А в нея - монах, който нещо прави, но аз не мога да видя какво точно, защото е застанал с гръб към мен. Той е коленичил, заобиколен от дузина деца - сладки момиченца и момченца, които подскачат наоколо, смеят се, закачат се, дърпат сандалите си и коланчетата на абичките. Накрая мъжът се обръща - това е Сименон с бяла брадичка. Веднага разбирам, че е дегизиран. Седя застинал, неспособен да дам някакво обяснение, учуден и в същото време малко разочарован. И така до един прекрасен момент, в който чувам глас, който ми казва "Фалшива е". Естествено, че брадата е фалшива. Сименон да не е някакъв старец. Та той дори е по-млад, много по-млад от преди. "И какво прави сега? " - питам. Отговарят ми: "Рисува новия си роман. Виждаш ли - половината е вече готов. Това е прекрасен роман за Нептун."
Гласът се стапя изведнъж и този път аз наистина се събуждам. Не бих искал да се хвърлям в удобни обяснения (забравих да кажа, че по това време към мотивите за депресията ми стоеше и неприятният факт, че прехвърлих 55-те и неумолимо се хлъзгах към 60-те), но напрежението около неоспоримата реалност бе спаднало на следващата сутрин. Филмът ми се стори по-малко омразен и се захванах на работа. Направих го. Трудностите с английския език ли? Ами след като в моя сън Сименон е почнал дори да рисува романите си, защо пък аз да не мога да заснема филм на чужд език. А що се отнася до това, че персонажът ми е чужд и за онази явна дистанция между мен и Казанова? Да, наистина ми беше странен и далечен. Но същевременно някъде много, много дълбоко живееше в мен. Точно така, както Нептун живее в морските бездни.
Накратко, скъпи ми приятелю, Сименон - майсторът в живота и в творчеството - живееше в света на ониричната митология. И се превърна във вълшебник само и само да направи чудо.
Простете за несвързаното дърдорене и ви благодаря от цялото си сърце, че го изтърпяхте.
Успех.
Федерико Фелини
Скъпи Сименон,
В този малък филм, разбира се, се случват и други неща, които не съм ги сложил преднамерено. Дори не съм ги и искал. В тях се крият други идеи и означения. Това е онази "символика", която отприщва разгорещените полемики, допълнително подхранвани от политици, журналисти, социолози, синдикалисти. Създадох една суматоха, за която не бях подготвен. Тя ме дезориентира и ме плашеше. Спрях да хвърча из облаците и кацнах на земята - тук, в Чинечита, където се захванах с "Градът на жените", който ще бъде завършен около Коледа.
Какъв особен филм. Толкова странни неща ми се случиха с него. За първи път се почувствах така инертен, празен, сякаш е някакъв чужд проект, който аз трябва да реализирам. И в същото време самият филм ми показа, че е безразличен и неприемлив, забулен в димна завеса. Ние не се харесвахме. Избягвахме да се срещаме. Чакайки в студиото, строейки декорите, екипът ден след ден вдигаше обичайния градус на работата. Всички освен мен. Изпитвах непоклатимото усещане, че се занимавам с нещо друго. Обзе ме равнодушието на безотговорното спокойствие. Все едно си давам сметка за нещата, но от името на някой друг. Някой друг, който ще подреди и сложи всичко на мястото си, щом дойде. Ще прояви мигновена решителност и ще отсече "Филмът няма да се снима! ". Това бе някой, на когото се надявах и когото очаквах.
Както и да е - единственото, което изпитвам, сблъсквайки се с цялата тази история, е любопитството да узная как ще свърши. И кой ще направи филма. Аз със сигурност няма да съм. Спирам дотук. Не бих искал да ви отегчавам с моите обичайни вайкания... Ваш Федерико Фелини
Скъпи Сименон,
Много бих искал да ви пиша на ръка, но съм отвикнал. Какъв невероятен опит сте добили, ползвайки дълги години перото пред пишещата машина. С перо или молив мога единствено да драскам малките си порнографски рисунки, да рисувам преливащи от сексапил жени или пък да скицирам миниатюрни пейзажчета. Но ако трябва да изпиша една-единствена линия, ръката ми спира и не може да продължи. Така че - простете ми, че ви пиша на машина, но за мен френският е новост. Благодаря на прекрасната си секретарка Лилиана Бети, която е винаги до мен и ми помага. Тя ви праща поздрави и изчита всичките ви книги. Малко се дразня, защото не ми вярва, че сме приятели. Правилно ли пише на френски? Бих ли могъл да й имам доверие?
С най-дълбоки приятелски чувства, с надежда, че ще се видим скоро
Френска връзка
За човека, роден в полето, планината винаги е била "далеч", а когато той се е докосвал до нея, в ръката му е имало брадва. Значи, отношението му към планината е наситено с арогантен практицизъм - дърва за огрев, дъски за под и таван... И ако някой седне да си губи времето, обяснявайки му с възхита качествата на буковата вода, как тя се е цедила през корените на дървото, как тези корени са й прошепнали вкуса на вечното, и как всяка глътка минава през жадния с мекотата на хладна коприна, то полендакът непременно ще попита: "А колко хора загинаха в планините?!"
И сега, ако искам от спомена да не падне и косъм, непременно трябва да погледна небето... Видях я на пейката. Зад нея имаше чаталест като харманска метла кипарис, а от него нагоре тръгваше пътека. Пътеката изглеждаше чудесна за хора, които мразят изкачването.
Жената беше млада, красива, имаше дълга къдрава коса и ми се стори - неподвижна.
Неподвижна не беше точното определение - тя беше вързана.
Любителите на възли можеха да открият поне три, майсторски усукани, от които нямаше отърване. Господи - казах си - трябва веднага да я освободя и да избягаме. С такава жена мъж би полетял... Тя обаче не изглеждаше никак притеснена. Спокойно съзерцаваше някакво облаче, от което въобще нямаше да падне дъжд, нито пък ангел-спасител.
Спасителят се появи зад кипариса. Носеше скъпо раздърпано яке, в ръкавите на което шаваха мускули като откраднати зайци. С такъв човек си струваше да си разменяте пощенски марки, ако стане дума за агресивна ревност.
Той я целуна по челото и я развърза за секунди. Трите връзки окачи на косата й. Изглеждаше като елха, на която са свалили играчките.
- Гледай я - обърна се към мен, а ръката му беше на корема й. - Шести месец е, а въобще не и личи.
Запознахме се - Дани и Милена.
Дани не престана да я връзва и отвързва. Тя седеше като кукла. Стана ми интересно.
- Защо си играе с тебе така? - попитах, когато той се отдалечи и взе да се катери по едно дърво. Милена се засмя.
- Няма какво да прави, пробва възли.
Възлите отдавна ме интересуваха. Помолих Дани да ми покаже "самозатягащ" се.
- Ще се бесиш ли?
Показа ми възела и ми даде визитната си картичка. Пещерняк, делтапланерист, алпинист и накрая - боядисване от въже. Помислих си за полендака. Аз имах страх дори от равното... Сигурно съм изглеждал напористо учуден, защото Дани добави: "Какво си мислиш ти? Аз съм препикаван от тигър!"
За изядени бях чувал, но неговото произшествие ми се стори доста интригуващо.
Тегли ме интересното, непознатото, има тръпка - завърза ме с приказката си Дани. - Знаеш ли какво е да се качиш на някоя стена? Просто преоткриваш малките неща. Никога не би ти направило впечатление да изядеш сандвич на улицата. Но ако го хапнеш на стената... След Монблан западната стена на Пти Дрю е най-сериозното нещо, което съм правил като катерач. Една нощ се спи на стената. Хиляда и триста метра денивелация. Преди години там загинаха група испанци... Много шубе брах. Просто няма къде да се скриеш. А качваме с багаж. Едно кило на стената тежи колкото двеста "долу". Там спах във фолио, само да не влача багаж. Обаче сън не ми дойде в окото. Замръзнах като светкавица във фризер. Върнах фолиото тука и Милена ми пече два месеца пилета в него.
И с "крилото" е страшничко. Веднъж влязох в парчета мъгла и гледам - ще се приземявам в дърветата. Едва не изтърбуших една къща. Паднах в двор. "Къде съм, бабо? ". "В Бистрица, сине! ".
- А кога те е препикавал тигър? - реших да го приземя, защото взе да ми се вие свят от неговите височини.
Дани се засмя. Имаше чудесни зъби, с които можеше да прегризе въжетата на всякакъв страх.
Бачкахме трима дърводелци в един цирк в Германия - продължи той. - Единият колега много се престараваше и го сгази трактор. Другият му падна чук на главата и останах сам. Голяма мизерия беше, но тук пък безработица и глад... Та за тигрицата. Стоя около клетките да ги пазя, защото германецът като види животно, тича да му дърпа мустаците. И изведнъж тя вдигна опашка и ме окъпа. Бая далеч бях, но сигурно е нагнетила 20 атмосфери. Ония, само това чакат - мислят, че е номер от програмата. Аз се правим сериозен. Мигам си, все едно че ме препикава всяка вечер. Какво ще им правя удоволствие!
Когато се прибрахме в София, Дани ме покани на работната си площадка. Боядисваше "от въже" фасадата на един хотел.
Погледнах от покрива и като видях как го суче вятъра на трийсет метра височина... Обясни ми, че и това е тръпка. Една жена го зърнала от прозореца и припаднала. "Ти знаеш ли кой етаж е тука? " Дани й отвърнал, че от дванайсетия и от седмия - все едно. Тук се пада само веднъж! Важното е да е от високо, защото от ниско само ще се осакати.
Слязох от покрива и си спомних за вързаната Милена. Скоро се бяха оженили и дано връзката им не е "френска". При "френска връзка" единият, като полети, повлича и другия. Чукнах на дърво - те имаха много време в очите си.
На клуб не като на разстрел
След първоначалния бум на клубовете с музика на живо преди няколко години настъпи затишие. Старите заведения се пръскаха по шевовете, а нови почти не се появяваха. Напоследък попълненията са по едно-две на година, като никоя от новооткритите кръчми не успя да постигне популярността на ветераните "Библиотека", Mr. Punch и Swinging Hall въпреки очевидните им недостатъци.
Сред продължаващите да се опитват е клуб "Жако", който отвори врати преди няколко месеца. Заведението на ул. "Цар Асен" 2 (на десетина метра от Съдебната палата) има всичко необходимо, за да събере клубната публика, плюс малки екстри.
Интериорът е разчупен и бяга от утвърдените стандарти за подобни барове - каменен под, дървени маси и никакви цветове.
Асортиментът на алкохол е доста добър. Освен по-известните марки уиски, водка и джин заведението предлага и традиционната немска напитка "Йегермайстер", която е изготвена на основата на 56 билки и натурални съставки. Добра закалка в зимните студове срещу върлуващия вирус "Сидни".
Менюто за храна е с дължината на ресторантско, като акцент са ястията от пиле - дробчета по селски и в бекон, хапки и крилца. Внимание заслужават шишчетата и пържолите, които са специалитет на готвача.
Засега в "Жако" свирят няколко групи - "Биг мама скендъл", "Олд фешънд" и Мишо Грозданов.
Малките екстри са в обслужването. За разлика от нашумелите клубове, които разчитат на постоянна тълпа от клиенти, в "Жако" посетителите не се чувстват като на разстрел. Келнерките и барманите не са с изкривени от досада лица, не се бавят цяла вечност и не си удържат бакшишите самосиндикално.
Пиката от телешко месо върху доматен сос
Запържвам на слаб огън ситно нарязания лук и чесън в зехтина. Добавям едро нарязаните домати и задушавам похлупено с капак около 10-15 мин. Подправям със сол, пипер и захар. Готовият сок миксирам и прецеждам.
Медальоните начуквам с обърнат настрани сатър на тънко. Разбивам яйцето с пармезана до хомогенна смес. Овалвам шницелчетата в брашно, отупвам ги, потапям ги в яйцето с пармезана и ги пържа в маслото и зехтина на среден огън до златисто-кафяво. Сервирам месото, залято наполовина с горещия доматен сос и спагети.
Една италианска любов
Ако ви остане малко неинвестирано време, запитайте се къде ни води с тази рецепта маестрото? Към един слънчев "ботуш", в който светлината струи от подметката и откъм саята. Забелязвате ли как дискретно, съвсем на финала на телешката направия с целия си тестен блясък се появяват спагетите?
"Ева е съблазнила Адам не с ябълка, а с чиния спагети", казват италианците. А българската Ева, съвсем целенасочено - с гроздова и джуркан боб.
И днес слабото място на всеки италианец е блюдо макарони, а на българина - главата и паричните доходи.
Италианка, която умее да приготвя спагети по всички правила на изкуството, се ползва с голямо уважение. Дори деловите мъже, седнали в някое кафене, обичат да си разменят рецепти за спагети.
Българка, която не умее да приготвя спагети, съвсем не притеснява персоналното си чувство за светица. Дори безработни мъже, седнали делово в някоя кръчма, обичат да си разменят информация за нея.
Спагетите са кулминация на всяко ядене в Италия. Ние, чужденците, често грешим, като ги смятаме за предястие. Италианците ги наричат "примо пиати", тоест - главното ястие.
Ние - липсващото ястие!
Музей на лука, боба и картофите (почти националните ни продукти) няма, но музей на спагетите италианецът се е сетил да направи. Той е на семейство Аньези и е единственият музей на макароните в света.
Всеки жител на полуострова консумира по 75 грама дневно - една пълна чиния.
Нашият жител всеки ден става по-сит - с една празна чиния!
Освен стандартните видове спагети, макарони талиатели има и много местни разновидности. Дизайнери като Джорджето, който проектира конфигурацията на "Фолксваген Голф", или дизайнерът на "Фиат Панда" се забавляват да предават нови форми на любимия тестен продукт.
Нашите законно избрани "дизайнери" съвсем сериозно са на път да направят "Музей на телето" - върху доматен сос.
Случаят "Полковникът-птица"
На 21 януари в Солун Националният театър на Северна Гърция представи премиерния спектакъл на "Полковникът-птица" от Христо Бойчев. На 8 декември 1999 парижкият театър "Комун д'Обервил" вдигна завеса за същата пиеса. Постановката на французина Дидие Безас бе включена и в миналогодишния театрален фестивал в Авиньон заедно с "Майстора и Маргарита" на Теди Москов. На 11 ноември миналата година в Рим Бойчев взе награда за драматургия, присъдена му от фондация "Енрико Мария Салерно". Фондацията е поела ангажимента да финансира поставянето на "Полковникът-птица" в Италия. Режисьор е Тони Бертолини.
Триумфалният марш на пиесата започна от Лондон през 1997, когато тя получи Голямата награда на Британския съвет за чуждестранна драматургия, връчена на Бойчев лично от Харолд Пинтър. В момента се играе в Прилеп и Велес (Македония), Белград, Прага, Виена, Лондон, Париж. Договори за поставянето й са сключени с театри от Брюксел, Осло, Стокхолм и Лос Анджелис.
В България пиесата вече два сезона е в репертоара на театрите в Бургас, Пазарджик, Плевен, Перник, Кърджали, Варна, Ловеч, Велико Търново, Силистра и Пловдив. В София обаче все още нито един театър не се е решил да я постави. По покана на драматурга Наташа Колевска в Театъра на Българската армия се е състояло авторско четене на пиесата. С Бойчев са разговаряли представители на ТБА и на Народния театър, но до постановка така и не се стига. Режисьорът Борис Панкин има намерение да я прави в театър "София", но работата е на съвсем ранен етап.
Ето няколко отговора на въпроса защо една българска пиеса, получила признание в чужбина, отсъства от столичните ни сцени.
"Радвам се, че пиесата на Христо Бойчев има успех по света. Не смятам, че са прави някои от моите колеги, които поставят под съмнение качествата й. Не е възможно хората, които я поставят, да са глупаци, а ние да сме най-умните. Подчертавам обаче, че говоря само от свое име. Аз също се интересувах от "Полковникът-птица" - заради метафората, която съдържа тя. Естествено, имах и резерви - в нея са останали не съвсем добре изведени неща, а други са недовършени. Освен това нейната публицистичност я прави по-скоро злободневна. Проверката на времето ще направи несъстоятелни всички препратки към конкретни събития. Затова предпочетох да поставя "Буре барут" на Деян Дуковски.
"Проблемът с "Полковникът-птица" не е само наш, а световен - размитите граници между изкуство и масова култура. В случая става дума за масова култура и конюнктурно заиграване с темата за приобщаването на малки държави към ЕС. Чиновниците, които се занимават с култура в Западна Европа, са длъжни да мислят популистки и естествено такъв тип текстове им вършат чудесна работа. Нямам нищо против масовата култура. Лошото е, когато тя започне да претендира, че е самото изкуство. Малкият скандал, който предизвиках, тръгна от Авиньон. Г-н Бойчев си позволи да се сравнява с Радичков и да доказва, че е по-преводим и по-четлив за света. Аз се опитах да обясня, че преводимо е онова, което е познато и банално. Уникалното е непреводимо. Неслучайно пиесата се играе много в провинцията - това е текст-еднодневка. Допускам, че не е поставена в София, защото тук повече се държи за нивото на драматургията въпреки немалкото изключения. Факт е, че нито един сериозен режисьор не се е захванал и няма да се захване с тази пиеса.
Дори да се играе много в провинцията, това не е гаранция за добра драматургия. На мен лично ми беше предложен този текст още преди някой да го е поставил. Отказах, защото нямам какво да правя с него, нито ме провокира да мисля."
"Три-четири от извънстоличните постановки на "Полковникът-птица" гостуваха на нашата сцена. Когато говорих с Христо Бойчев обаче, той ми каза, че тя вече е заявена в Народния театър. А той е достойно място за пиеса, отличена с награда от Британския съвет. Ето защо прецених, че сме малко позакъснели с нейното поставяне. А иначе при тоя дефицит на съвременни наши сатирични текстове именно "Сатирата" е мястото за "Полковникът-птица".
"Нашият театър има едно основно правило - кани режисьори с избрани от самите тях пиеси. Достатъчно дълго колегите работиха по поръчка, та и сега да им се налагаме.
Има още едно важно нещо - авторът сам избира театъра, на който да предложи пиесата си. При нас "Полковникът-птица" никога не е предлагана. Освен това "Зад канала" е много специфичен като пространство за една толкова населена пиеса. Но ако Бойчев беше преценил, че именно нашият театър е мястото за нея, тогава щяхме да положим всички усилия, за да я направим."
Изкуство в четири рамки
"Доближаване" се казва изложбата на "Шипка" 6 на четирима от най-изявените български графици - Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Захари Каменов и Иван Димов. Творческата им среща е по идея на Албена Спасова и изкуствоведката Весела Ножарова. Тя е в рамките на съвместната инициатива на Евробанк и СБХ "Партньори в изкуството".
Общото между авторите е, че принадлежат към едно и също поколение - на родените през 40-те, което в значителна степен оформя лицето на изобразителното ни изкуство днес. Самите те работят и експериментират в областта не само на графиката, а и на живописта (Иван Димов, Стоимен Стоилов) и керамиката (Захари Каменов). Но тяхното "доближаване" в конкретната изложба се случва на базата на графичните им творби, създадени през последните 20 години.
Всеки от художниците се представя с по 15 работи, изпълнени в класическите графични техники - литография, офорт, суха игла, акватинта. Интересно е да се проследи развитието и промяната в стила на авторите в различните периоди от творчеството им. Най-категорично това се вижда при Стоян Цанев, който тръгва от черно-бели, полуфигуративни образи, за да достигне в по-новите си творби до пълна абстракция и ярка цветност. Захари Каменов съзнателно е подбрал отпечатъци, които показват само една страна от графичните му търсения, но напълно характеризират авторския му почерк. Произведенията на Стоимен Стоилов са запазили през годините духа на фантастичните, често кошмарни съновидения, плод на подсъзнанието. Докато Иван Димов ни отвежда в един привидно по-спокоен, почти приказен свят.
"Доближаване" е изложба, която не поема риска на провокацията. Тя разчита на утвърденото в течение на годините творческо присъствие на подбраните художници.
Следобедът на един абстракционист
Следобедът е протяжно време. Време, в което по-съзерцателните натури медитират, пренасят се в "другото място", спасяват се от обичайната неумолимост на делника.
Един следобед абстракционистът Атанас Парушев се намерил в подходящи за медитация места - планинското село Ичера и морския Балчик. Следобедът му чудодейно се удължил до месец-два, а самият той се върнал с около век назад - в импресионизма. Това бягство на художника от абстракцията в рисуването от натура, при това с класическите изразни средства на живописта, на пръв поглед е подозрително. Защото съвпада с модното при авангардите течение към усвояване и трансформиране традиционния език на живописта за концептуални нужди. Обаче Парушев, който живее в града на воеводите Сливен, е генетично чужд на подобни хитрини и маньоври. На въпроса за целта на начинанието си той отговаря изчерпателно: "Кефих се!"
Наистина, пленерната му изложба в столичната галерия "Арт 36" показва как художникът като рак пустинник може да сменя стиловете - черупки. Оказва се, че стилът не е много повече от още едно вместилище за духа. И тъкмо духът е този, който придава стойност на картината. Парушев респектира с умението си да сърфира по формулата на импресионизма, без да подражава на нито един импресионист. Рисуването му може по-засукано да се нарече автоматизирано. Но всъщност то е по-близо до наива - толкова е изначално любовно и старателно, непретенциозно и неспекулативно. Любопитното е, че е акт на професионалист, намерил в себе си достатъчно свобода да направи тези пейзажи и да ги покаже. В подобна необичайна ситуация изкушеният зрител застава нащрек и не съумява да се наслади поради вродено недоверие. Защо е направена тази изложба? Какво иска да ни каже и дали не ни се подиграва? Ами къде остава отстранението, постмодерната задявка? Отговорът е в непукизма на картините. Те просто са естествени, еднозначни и отчуждени от претенциозните определения. Понякога следобедите раждат и такива изненади.
