Основното, което трябва да се постигне, е съответствие на лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, които се прилагат у нас, с тези на Европейския съюз, са аргументите на експертите от МРРБ. Реалните участници в процеса на строителство са на друго мнение. Според тях първото нещо, което трябва да се направи, е
Остава въпросът защо, след като през последните две години всички промени в законовите актове, свързани със строителството, се провеждаха с една-единствена афиширана цел "опростяване на процедурата", се стигна до там, че в момента отново на дневен ред е същият проблем.
Текстилният бранш - територия на жизнеспособните
За последните пет години експортът на дрехи от България е удвоен
Българските готови облекла формират 16.5% от общия износ на страната за ЕС през 1998 г., отчита Европейската комисия. На фона на символичните и низходящи резултати на редица други сектори родната статистика отбелязва количествено удвояване на експорта на дрехи за последните пет години.
Отрасълът изминава дълъг път от 1834 г., когато Добри Желязков-Фабрикаджията създава в Сливен първата българска фабрика за производство на вълнени тъкани, до днес. В годините след Освобождението текстилната и хранително-вкусовата промишленост определят индустриалния облик на страната. След 1944 г. държавата влага много инвестиции в производството на тъкани, трикотаж и готови облекла. Създадени са огромни мощности, заводите работят предимно за износ. По т.нар. първо направление продукцията отива за тогавашния СССР. Срещу това страната получава нефт, памук и прочие суровини по специална листа за доставки. "Не можеше да изнасяме картофи например, а да получаваме нефт. От нас искаха изделия на леката промишленост. Нефтът беше в по-големи количества от необходимото и страната го реекспортираше срещу валута", спомня си генерален директор от това време. Износът по т.нар. второ направление, или за Западна Европа, е почти символичен на фона на огромното бълване на продукция за екссъветските републики. Браншът е известен с множеството "герои на социалистическия труд". Тъкачка и многомашинничка стават синоними.
На вътрешния пазар властва дефицитът. Вносът е символичен. За да се купят изделия на "Арда" - Русе, "Яница" - Елхово, "Биляна" - Петрич, завод "Витоша" или "Вида стил" например, трябват връзки. За нещо по-специално се търсят услугите на професионални шивачи. Кройките на "Бурда" се предават от ръка на ръка.
Секторът не е сред толерираните - по това време на мода са авангардните технологии, микроелектрониката, машиностроенето, химията. По ирония на съдбата след време множество новосъздадени шивашки фирми се настаняват точно в помещения на бивши предприятия на електрониката - доста подходящи за ателиета заради простора и чистотата на залите.
Веднага след 1990 г. благосклонният съветски пазар доста бързо затръшва врати пред български текстилни и трикотажни изделия. По родните сергии и магазини се изсипват вносни изделия от всякакъв вид и за всеки джоб. Производителите са стреснати - няма гарантирани поръчки, а как се търсят пазари на Запад знаят малцина. Някои заводи слагат точка на професионалната си биография. За традиционни центрове на текстилната промишленост, като Габрово и Сливен например, остава само старата слава. Производството на платове е свито наполовина. Изключение правят фабриките за копринени тъкани - там са ангажирани 90 на сто от мощностите. Заводите за производство на прежди са натоварени 45-50 на сто. Произведените през 1998 г. памучни и вълнени платове са около пет пъти по-малко от тези през 1989 г., показва официалната статистика. Десенаторите напускат, уморени от ниските заплати и нищожните инвестиции за обновление. Малцина устояват на промените и успяват да изплуват. "Катекс" - Казанлък, "Слитекс" - Сливен, "Самоковска комуна", "Галатекс" - Варна, са сред неголемия брой добре работещи фирми от подотрасъла. Традициите в производството и добрите специалисти обаче са траен дивидент, който привлича чужди инвеститори. През март т.г. италианската група "Миролио" например се готви да открие в Елин Пелин завод за печат и щампи в текстила. Проектът се оценява на около 50 млн. ДМ. Производството ще е за износ и ще осигурява работа на около 150 души.
И трикотажните фабрики преживяват своите върхове и спадове. Оцеляват само тези, които успяват да затворят цикъла плетене - багрене - готово облекло. Показателна за добрите възможности на отрасъла е продукцията на "Руен" (до неотдавна само търговска марка, но вече собственик на осем производствени предприятия, сред които "Орфей" - Кърджали, и "Етавия" - Кюстендил), "Росица" - Севлиево, "Нора" - Ловеч, признават експерти. Като цяло обаче са натоварени около 65% от мощностите за производство на трикотажни облекла, пердета и чорапи.
Най-голям удар в бранша правят шивашките фирми. И макар че се използват малко над 70 на сто от мощностите за производство на облекла (за спалното бельо процентът достига до 90), този подотрасъл доказа своята конкурентосопсобност. Създадени са стотици частни предприятия, които осигуряват хляб на хиляди семейства. Това, което ги крепи, е работата на ишлеме. Поръчките за работа с чуждо ноу-хау и материали всяка година се увеличават.
Страната ни се превръща в шивашко ателие на Западна Европа, недоволстват противниците на този метод на работа. Много съвети се изсипват за това, как българските производители трябва да предлагат готов продукт. Но за подобно пазарно поведение се изискват доста предпоставки. За средните и големите фирми продажбата на собствен продукт на вътрешния пазар например предполага пласиране на голямо количество изделия. Това изисква конкурентни цени и добре организирана дистрибуторска мрежа. И двете условия засега са утопия за огромна част от дружествата. Няма как цените да бъдат конкурентни независимо колко е модерно оборудването на фирмата и колко висока е производителността й, признават със съжаление производители. Причината е в черния внос и сивото производство на текстилни и трикотажни изделия.
Дори да има потребителско търсене (а то е доста символично в последните години), купувачите трудно предпочитат качествената дреха. При изтънелия джоб на българина по-евтиното е по-примамливо, въпреки че е с по-малко достойнства. Вътрешният пазар не може да гарантира оцеляване, категорични са предприемачи от бранша. Множество шивашки цехове и цехчета бълват дрешки, минавайки покрай закона по всички възможни обиколни пътища - с платове, купени на черно, с труд, за който не се плащат осигуровки, без особени ангажименти към хазната и пр. Затова големите предприятия (чиято дейност се гледа под лупа от контролните органи) често изпадат в ярост пред наглото нелегално присъствие на фирмички, оцеляващи благодарение на сивотата в икономиката.
Нелоялна конкуренция атакува родните производители и по линия на вноса. По данни на НСИ средната стойност на изнесено зад граница българско изделие през 1998 г. е 5.08 лв. - става дума предимно за ишлеме, и то на леки облекла. А вносът на едно ново изделие е със средна стойност... 0.87 лв. Щурмът на денкове и ТИР-ове с дрешки не е от вчера. Близостта на съседна Турция - един от най-големите световни производители в бранша, улеснява наводнението от тъкани и шивашки изделия. Нищо лошо. Проблемът е в това, че в огромната си част стоките или изобщо са заобиколили митниците, или са декларирани на символични цени. "Един търговец на сергия може спокойно да застане пред фабриката или магазина на производителя и да продава подобни стоки, за които обаче не са платени никакви мита и данъци (или те са символични). Така той конкурира успешно цените на производителя. Известни са случаи, когато производител със седем магазина закрива производството си и започва да зарежда магазините си само от внос", коментира Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил.
Като цяло вътрешният пазар (въпреки изобилието от стоки) не предлага от пиле мляко за купувачите. И сега често се губят дни в търсене на съответния размер, цвят или модел дреха. Понякога западни фирми връщат част от произведената на ишлеме в България продукция, изостанала по чуждоземските щандове. Евтините вносни стоки от съседни държави пък доста често са нестандартни като размер. Така щандовете привидно са затрупани със стока, но в повечето случаи тя е еднотипна - дрехите са с еднакви размери и цветове например. "Агресия", "Магда мода" - София, "Мод Мари" - Русе, "Вени стил" - Пловдив, "Мони МСД" - Плевен са само част от множеството фирми, които правят опити да внесат разнообразие на иначе разкрепостения ни пазар.
Износът на собствен продукт е друга възможна стратегия за оцеляване на предприемачите от бранша. Това не означава собствена марка обаче. Собствено изделие ще рече, че българското предприятия предлага модел, купува материалите и ушива дрехата. После я доставя на чужда фирма, която слага своята марка. Някои западни мениджъри предпочитат този начин на работа - те не желаят да се занимават с доставка на платове, кройки, конци, копчета и пр. Класически пример за производство на готов продукт са изделията на "Руен" - фирмата, която от години има лицензни договори с "Пума", "Рийбок", "Квеле", "Некерман". На същия принцип работи и "Ирис" - Русе. Малцина български фирми обаче могат да предложат такъв модел на сътрудничество. Първо, защото това предполага добро познаване на модните тенденции. При това с поглед напред. А у нас никой не предлага подобна информация. Следенето на "писъка на сезона" изисква собствени наблюдения и проучвания, свързани с много пари. Следващото условие са материалите. Не са много производителите на български текстил, които могат да отговорят на европейските стандарти за платове. Обикновено текстилните фабрики изискват авансово плащане на поръчката. Като капак на това сроковете на изпълнение са доста дълги, когато в световен мащаб става въпрос за дни. Пласирането на собствена продукция на запад е доста сложно и заради това, че играчите там отдавна са наместени. Пазарът е преситен, претенциозен, има свои правила. Затова пробивът е скъпо удоволствие. Накратко - собственото производство изисква солиден финансов гръб. Тези средства не могат да бъдат генерирани от традиционната дейност на едно шивашко предприятие, работещо на ишлеме. Необходим е допълнителен оборотен капитал, близък до годишния ти оборот, пресмята собственик на шивашка фирма. "Само 5% от общия ни обем е на ишлеме. Работим собствен продукт благодарение на банките, които са ни осигурили оборотни средства", признава Стефан Колев, изпълнителен директор на "Руен" и председател на Браншовия съюз на трикотажната промишленост.
Докато чужденците могат да се възползват от българските фирми по най-безрисков начин (работата на ишлеме), те нямат особено голяма сметка да допускат по-самостоятелни изяви на български изделия, скептични са предприемачи от бранша.
Строители на капитализма
© Асен Тонев
Ишлемето - последен спасителен пояс за бедняци
Износът на продукция, произведена с материали на клиента, среща значителни трудности, които намаляват конкурентоспособността й
Облекло и текстил на стойност 315 млн. евро е изнесла България за европейския пазар през 1998 г. според данни на ООН и ЕС. Става дума най-вече за експорт на продукция, изработена с материали на клиента (ишлеме).
Западняците вече не налагат квоти за българските тъкани и дрехи. От началото на тази година отпадна и изискването за регистрационен режим на сделките за износ на текстилни изделия за Западна Европа. През 2005 г. евросъюзът ще свали ограниченията върху вноса на текстил и облекло, с които сега укротява производителите от други континенти. Очаква се конкуренцията в този пазарен сектор да стане още по-жестока. Традиции, бързи доставки и атрактивни цени са предимствата, на които залагат българските производители. За да запазят своето място под слънцето, предприемачите трябва да подредят собствения си двор, предупреждават експерти от бранша.
Като правило контактите със западни възложители са наследени. Предприятия с име, които преди 1990 г. са имали позиции на пазара, не страдат от липса на поръчки. Около тях обикновено се образуват множество малки фирми, които стават подизпълнители. В цялата верига успешно се наместват и посредниците. Мненията за тяхната роля са двуполюсни. Факт е обаче, че много чужденци се страхуват от некоректни партньори и предпочитат да възлагат поръчки чрез агентски фирми. Факт е също неумението на преобладаващата част от българските производители да си намерят сами работа на ишлеме. Не е тайна, че има доста некоректни платци и сред чужденците. Някои западни фирми са специализирани в обявяването на фалити след сериозни задължения към партньорите си.
Производители от Далечния изток, от бившите съветски и югославски републики смъкват непрекъснато цената на поръчките, която и без това не е висока и не позволява да се натрупат достатъчно ресурси за обновяване. Най-големият плюс на българските доставчици е сравнително близкото разстояние до основните възложители на поръчки - Германия, Италия, Франция, Австрия, Англия. Дрехите се доставят бързо и при това на закачалка (без необходимост от допълнително гладене). Родните шивашки мощности са доста гъвкави. Предприятията не са автоматизирани, но това се оказва предимство, защото машините бързо превключват от един вид работа на друг (според характера на поръчката). Към плюсовете се прибавя и квалифицираната работна ръка.
Конкуренцията е жестока и между българските производители. По правило фирмите гледат на колегите си от сектора като на противници, а не като на партньори. Ударите под кръста не са малко. "Доскоро цената на една минута труд на ишлеме в България бе 11 пфенига, в Унгария тя е 16, в Полша - 13.5 пфенига. Има фирми у нас, които започнаха да предлагат труда си за 4-5-6 пфенига", твърди инж. Недялко Димитров, председател на Асоциацията на индустриалците от конфекционната промишленост и шеф на "Дружба стил" - Варна. Няма да издържиш дълго на подобни цени, но вече си свалил летвата и за другите, обобщава мениджър на преуспяваща фирма. "Чужденците държат на традициите и не сменят лесно партньора си въпреки по-ниската възможна цена, защото това често крие рискове", опонира Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил.
Освен от цената, възложителят на поръчката се интересува особено много от качеството на изпълнение. Българските предприемачи като цяло не дооценяват някои детайли, които за западняците са част от нормалната търговска практика. В много от родните фабрики липсва добра техника за довършителни операции - подлепване, гладене и пр. Чуждите фирми са безкомпромисни в изискванията си за външния вид на дрехата, за опаковката и т.н. Някои наши производители недоумяват защо например западният мениджър иска дължина на панталона 34 инча. "Не може ли 35 инча, какво толкова, жена му ще го скъси", за съжаление е обичайно мнение. За чужденеца подобно мислене е непонятно. Той просто връща дрехата в магазина.
Възможностите за гарантиране на качество на продукцията ще стават все по-актуални при избора на партньор. Засега само едно предприятие от бранша - бургаското дружество "Ропотамо" - притежава сертифицирана система за контрол на качеството по международния стандарт ISO 9001. Въвеждането на такава система е скъпо удоволствие, но то е по-евтино от загубите, които могат да дойдат дори само от една рекламация, показва практиката. Защото не е тайна, че някои чужди работодатели първоначално предлагат по-високи цени при работа на ишлеме, но после ги избиват от рекламации, като си прихващат за некачествените изделия.
Цената на ишлемето пада в целия свят, а разходите у нас растат. Трудът е евтин, но производителността е ниска. Тези грижи обединяват бранша като цяло. "Мнозина си мислят, че ново оборудване би решило проблемите на фирмата. Но производителността може да се повиши и без инвестиции в техника и технологии. Става въпрос за всичко онова, което влиза в понятието индустриален инженеринг. То предполага добре обучени оператори, оптимална вътрешна организация и пр.", коментира Венцислав Василев, директор в консорциум ФЛАГ. И твърди, че производителността във фирми, където организацията е осигурила американски консултанти, се е повишила от 20 до 40 на сто без особени вложения.
Износът на продукция, произведена на ишлеме, среща значителни външни пречки, които намаляват конкурентоспособността й. Мнозина в бранша се жалват от бюрократични продължителни митнически процедури. Заплащат се мита и ДДС дори при временен внос на безплатно предоставени машини на клиента, с които да се извърши преработката, след което да му се върнат обратно. Новите условия за връщането на ДДС (след доказан износ) поставят фирмите в позицията на виновни до доказване на противното.
При временния внос на материали (тъкани, хастари и конци) производителите са длъжни да предоставят проби за лабораторен анализ на органите на граничния контрол. Изследванията са задължителни по силата на наредба на Комитета по стандартизация и метрология. Страните от ЕС са въвели изключително стриктни (и по-високи от нашите) ограничения за използването на опасни субстанции в производството на текстил (тежки метали, оцветители, формалдехид, азобагрила и пр.). "Тъканите се придвижват от една европейска страна в друга без аналогични на българските процедури. Няма нужда от лабораторен анализ на материалите, ако една германска фирма възложи поръчка на ишлеме на португалска фирма например. Достатъчна е само писмена декларация на доставчика, че изискванията са спазени. На митницата се вземат мостри, но само за да бъдат направени евентуални сравнения при възникване на недоразумение за произхода на материалите", коментира Роберт Александрийски. Процедурата по анализа на нашата граница отнема и време, и пари на българските производители. В асоциацията изчислили, че само за миналата година предприемачите от бранша са загубили около 3 млн. марки от тази експертиза. За отмяна на лабораторните проби, когато материалите се доставят от ЕС, се обявиха браншовите асоциации от текстила, БСК и БТПП.
Жизнеспособността на отрасъла в скоро време ще бъде поставена на изпитание. Текстилната индустрия се нуждае от модернизация, ако иска не просто да запази, а да увеличи позициите си на западните пазари. Гърция и Португалия получиха помощ от ЕС по специални програми за модернизация на текстилната и шивашката им промишленост. Евросъюзът финансира 75% от проектите за строителство и обновяване на фабрики в сектора. България също може да направи опит за подобно преференциално отношение. Но затова са нужни стратегия, лоби и съфинансиране, казват хората от бранша.
Календар на деловите прояви за 16-24 февруари
Държавен вестник
Срокове
Откриването на сметка в чужда банка изисква регистрация в БНБ
Изтича срокът за деклариране на отпуснати или получени кредити от чуждестранни лица
Откриването на сметка в чужда банка ще трябва да се регистрира в БНБ, гласят новите наредби към Закона за БНБ и Валутния закон. Досега за депозиране на пари в чужда банка се искаше разрешение от финансовото министерство. Според Валутния закон преди да бъдат извършени, на регистрация подлежат няколко вида сделки между местни и чуждестранни лица: сделки с ценни книжа, емитирани от чуждестранни лица; дялови участия в дружества, които са чуждестранни лица; предоставяне на финансов кредит между местни и чуждестранни лица; откриване на влогови сметки на местни лица в банки, които са чуждестранни лица; обезпечение от местно лице на задължения на чуждестранни лица. Всички тези сделки не подлежат на регистрация, когато тяхната стойност е до 2 хил. лв. Изискването за регистрация не важи, когато страна по сделката са инвестиционни посредници или търговски банки с лиценз за дейност в чужбина. В останалите случаи регистрацията се извършва чрез подаване на заявление до управителя на управление "Банково" на БНБ. Изискването за регистрация в БНБ се отнася за тези от горните сделки, които се извършват от началото на 2000 г. Каква информация и какви документи БНБ изисква по отделните сделки, са описани в Наредба No 27 от 9 декември 1999 г. за регистрация в БНБ на сделки между местни и чуждестранни лица. Наредбата бе обнародвана в бр.111 на Държавен вестник от 1999 г. Така например необходимите данни за пред БНБ за откриване на влог на физическо лице в чуждестранна банка са: име и постоянен адрес на физическото лице; наименование, седалище и адреса на чуждестранната банка; вид срок на влога; минималeн размер на средства за откриване на влога; средствата, които ще се преведат по влога. На БНБ е даден срок от седем работни дни, в който да се произнесе по заявлението. Срокът започва да тече от подаване на документите. Централната банка уведомява заявителя за регистрацията с препоръчано писмо с обратна разписка.
Регистрацията от БНБ е необходима за изготвянето на регистрите, предвидени във Валутния закон. Според закона регистри ще се водят "за нуждите на статистиката на платежния баланс за всяка сделка, действие или плащане между местно и чуждестранно лице, за износ и внос на чуждестранна валута в наличност, както и за всеки презграничен превод и плащане за сума над 5 хил. лв". Лицата, извършващи сделката, действието или плащането, за които се водят регистри, са задължени да попълват декларации по образец, утвърден от Българската народна банка, които представят на различни органи и институции, в зависимост от сделката (БНБ, търговските банки, нотариусите, пред митническите органи или Централния депозитар).
ЕТ и юридическите лица са длъжни всяко тримесечие да отчитат пред БНБ задълженията си към чужди лица, стига да имат такива задължения. Това се регламентира с Наредба No29 на министъра на финансите и Българска народна банка за условията и реда за предоставяне на отчетите и декларациите за задълженията на местни лица към чуждестранни лица. Наредбата бе обнародвана в бр.113 на Държавен вестник от 1999 г. Декларирането ще става до 15 число на месеца, следващ тримесечието. За последното тримесечие срокът е 25 януари. На практика за януари тази година не е необходимо ЕТ и юридическите лица да декларират задълженията си към чуждестранните лица. Първата дължима декларация ще е със срок на подаване 15 април 2000 г. Юристи коментират, че първо трябва да изтече първото тримесечие за 2000 г., след като в преходните и заключителни разпоредби на наредбата не е регламентирано друго.
По същата наредба No29 физическите лица се задължават ежегодно да декларират пред Българската народна банка задълженията си по финансови кредити към чуждестранни лица. Според Валутния закон финансов кредит е "предоставянето на парични средства със задължение на връщане, стига да не е свързано с продажбата на стоки или предоставянето на услуги". Срокът за деклариране е 25 януари на годината, която следва отчитаната година. Това означава, че кредитите за 2000 г. ще се декларират чак през януари 2001 г. Това става с образец "ЧД 2А", от приложение No3 към наредбата. Юристи уточняват, че не е необходимо физическите лица да декларират финансовите кредити за изминалата 1999 г. Наредба No29 предвижда срок до 31 януари 2000 г., в който всички без регистрационен номер за отпуснат финансов кредит трябва да поискат такъв номер от БНБ. Това изискване не важи за вече погасените финансови кредити, уточниха от БНБ. Срокът се отнася за всички лица - граждани, еднолични търговци и юридически лица. Глобата за неизпълнение на това задължение е от пет до 35 минимални месечни заплати. Заявлението се подава само в централата на БНБ в София. Подаването може да стане и по пощата, уверяват от Централната банка.
Фирмите декларират недвижимите имоти по нов образец
Юридическите лица, едноличните търговци и другите лица, които са задължени да водят счетоводство, декларират дължимия данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци по нов образец, утвърден със заповед No 40 от 17 януари на финансовия министър. Според Атанас Кацарчев, главен данъчен експерт "Регистрация и обслужване на данъкоплатците" при главната данъчна дирекция", не е необходимо тези, които са подали декларация от стария образец, да попълват новия формуляр". Данъчните уверяват, че няма съществени разлики между новия и стария образец на декларацията. "Новата декларация е по-ясна", допълни г-н Кацарчев.
Заповедта на финансовия министър не бе обнародвана в последния брой на Държавен вестник за изминалата седмица от 21 януари. До обнародването на заповедта и изпращането на новия формуляр по данъчните дирекции в страната фирмите могат да намерят образеца в Интернет на страницата на Министерството на финансите www.minfin.government.bg в раздела "Нови документи". От финансовото министерство твърдят, че фирмите могат да подадат в данъчните дирекции формуляра, който са изтеглили от Интернет.
Тази възможност се налага, тъй като срокът за подаване на декларацията е 1 февруари. Глобата за неподадена в срок декларация е от 20 до 200 лв., която се налага на ръководителите и счетоводителите на предприятията.
Въз основа на тази декларация се изчислява дължимият данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Те се плащат на четири равни вноски в следните срокове: от 20 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. Предплатилите пълния размер на данъка и таксата до 31 март ползват отстъпка от 5% от дължимата сума.
Декларацията се подава пред подразделението на териториалната данъчна дирекция по местонахождение на имота. По един екземпляр от формуляра се попълва за всеки отделен имот. Подаващият декларацията ще трябва да удостовери самоличността си на собственик или упълномощен представител пред данъчния орган.
Костов официално даде лиценза на Мърдок
Огнянова напусна НСРТ, отрече, че има ангажименти към "Болкан нюз". Засега
Когато решихме да участваме в конкурса, писахме с господин Мърдок до премиера и получихме вежлив отговор, разказа вицепрезидентът на "Нюз корпорейшън" Мартин Помпадур през миналата година. Няколко месеца по-късно министър-председателят Иван Костов вече официално даде благословията си дъщерната фирма на австралийския медиен магнат да прави първата частна национална телевизия у нас. Миналия четвъртък Министерският съвет одобри "Болкан нюз корпорейшън" АД като победител в конкурса за издаване на индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителната мрежа за телевизионно радиоразпръскване с национално покритие. След като оглави класациите на медийния съвет и на комисията "Костов", "Болкан нюз" очакваше само решението на правителството, за да се поздрави с първия лиценз за частна национална телевизия. До две седмици Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) ще издаде и окончателното разрешение, с което дъщерната фирма на Мърдок получава правото през следващите 15 години да използва честотите на Ефир 2. Правителството одобри и издаването на лицензи за телевизионна дейност с национално покритие на "Болкан нюз корпорейшън" АД, "ТВ 2" ООД и "Медиа броудкастинг сървисиз" АД. Българската фирма на SBS и съвместното дружество на Кеворк Кеворкян и MTG обаче ще трябва да кандидатстват за национално разпространение по сателит или кабел.
От "Нюз корпорейшън" разпространиха кратко съобщение, че фирмата планира да развие в България "една телевизионна мрежа в западен стил, която да предлага качествена местна и международна развлекателна програма и независими новинарски и информационни услуги". От компанията обещават в края на лятото вече да излъчват изцяло по собствена програмна схема под търговското наименование ВTV (Би ТВ). "България, нация от приблизително 8.5 милиона души, няма частен национален телевизионен оператор и затова представлява много привлекателна инвестиционна възможност", лаконичен е Мартин Помпадур. На 11 януари той беше избран за председател на "Нюз корпорейшън Европа". Дотогава Помпадур заемаше поста президент на компанията за Централна и Източна Европа. Той остава изпълнителен вицепрезидент на компанията, но в новата си роля Мартин Помпадур ще отговаря за анализирането, преговорите и управлението на инвестициите на компанията на Стария континент. "Европа е критичен пазар за "Нюз корпорейшън", но тя е пазар, чиято важност ще нараства през следващите няколко години", смята Помпадур.
От корпорацията на Мърдок потвърдиха намеренията си за инвестиции на медийните пазари в Източна и Централна Европа. "България е в центъра на Балканите, граничи с Черно море, Турция, Гърция, Македония, бивша Югославия и Румъния. Ние приемаме тази инвестиция като първа стъпка към развитието на едно значително присъствие в този стратегически важен регион", показва познания по география Мартин Помпадур.
От "Нюз корп." все още не са обявили кой ще е българският им партньор, а междувременно в медиите продължават догадките за разпределението на ръководни постове в управлението на "Болкан нюз". Засега е сигурно, че директор на телевизията ще бъде Уилям Еванс, който е разработвал проекти за стартирането и на други канали на корпорацията.
"Нямам ангажименти към Мърдок. Нямам ангажименти към "Болкан нюз корпорейшън", обясни доц. Нели Огнянова, която миналия понеделник подаде оставка от Националния съвет за радио и телевизия. Тя е посочвана сред вероятните членове на съвета на директорите на българската фирма на Мърдок. Доц. Огнянова коментира, че има разнообразни възможности, които ще обмисля. "Основната причина да приема мястото в НСРТ беше да поема част от отговорността по прилагане на новия тогава Закон за радиото и телевизията. Той вече не е нов и е приложен във всички основни направления", мотивира напускането си Нели Огнянова, която е автор на медийния закон. Според нея ангажиментите й по лицензирането на радио-телевизионните оператори също били изпълнени. Нели Огнянова ще остане консултант на медийния съвет, какъвто беше, преди да бъде избрана за негов член, и е готова да работи по обсъжданите промени в Закона за радиото и телевизията.
Оставката й беше гласувана единодушно в медийния съвет. Единствено Светлана Божилова е направила уговорка. "Ако преждевременното прекратяване на мандата е свързано по-насетне с придобиване на акции или управление на лицензираща организация, аз си запазвам правото да коментирам от гледна точка на професионално-етичните стандарти", коментира оставката Светлана Божилова. Досега обаче Божилова не е намеквала, че има съмнения около избора на победител в конкурса за лицензирането. Самата тя няколко пъти публично хвалеше програмната схема на Мърдок като най-добрата, още преди да е ясно решението на комисията "Костов". "Нейна лична работа е с кого ще работи", коментира оставката шефът на медийния съвет Александър Томов.
В едномесечен срок парламентът трябва да избере нов член на НСРТ. Конкретни номинации все още липсват, но депутати от Комисията по културата и медиите се обединяват около идеята, че човекът, който ще довърши мандата на Огнянова, трябва да е юрист. Според непотвърдена информация една от кандидатурите за мястото е на бившия правосъден министър Васил Гоцев.
"Болкан нюз корпорейшън" АД e предложил респектиращ проект както на концептуално, така и на прагматично равнище като реализация на програмните идеи. Концептуалната рамка въвежда основните функции на програмната политика с добро познаване спецификата на телевизионната комуникация, телевизионното програмиране и най-вече - характеристиките на националната ни аудитория... Водеща в програмната политика е социално-интегративната функция на равнище семейство, като се търсят обединяващи нагласи и общ комуникативен език... Концептуалният подход е разгърнат на моделно ниво, без да е търсена детайлна конкретизация на програмните намерения... Концепцията е разработена като алтернатива на БНТ и внася елемент на "дуализъм" в оформящия се български телевизионен пазар... Най-силната страна на концепцията е филмовата програма, която предлага не само жанрово и тематично разнообразие, но и идентификация на филмовата програма по дни - от комедия, екшъни и сапунени опери до образци на философско-асоциативното кино... Програмната концепция и схема са разработени твърде общо, като залагат на три програмни блока, базирани на много големи часови пояси, което води до недостатъчна яснота и конкретизация на професионално-творческите подходи, на предаванията и целевия им адресат, както и на собствения облик на програмата.
Накратко
"Голямата пречка идва от липсата на професионален модел какво да представляват тези предавания. Освен това в българската журналистика трябва да се случи онази фигура на толерантността, която да може да представи проблемите на етническите малцинства". Така Георги Лозанов коментира липсата на предавания за малцинствените групи. Националният съвет за радио и телевизия се срещна през миналата седмица с парламентарната група на Обединението за национално спасение (ОНС) по покана на депутатите. Тема на разговора беше изискването на Закона за радио и телевизия в програмите на държавните медии да има "предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език". ОНС и НСРТ обсъдиха създаването на работна група по проблемите на предаванията на майчин език. Председателят на НСРТ представи справка от националното радио за предаванията на БНР на турски език. От съвета заявиха, че се надяват скоро да има предаване на турски език в програмата на националната телевизия и че при срещите си с кабелните оператори ще настоява те също да излъчват предавания за малцинствата.
Фондация "Свободна и демократична България" обяви шестия конкурс за журналистическите награди "Паница". Тази година награди ще се присъждат в категориите репортаж, журналистическо разследване, публицистичен коментар или анализ. Публикациите трябва да са поместени в българския периодичен печат през 1999 г. Агенцията за интегрирани маркетингови комуникации М.А.Р.К. ще се грижи за имиджа на софтуерната компания Rila Solutions. Съвместното дружество на БТК и Джордж Сорос Rila Software беше преименувано в края на миналата година заради преориентацията си да разработва решения за електронна търговия, мениджмънт на бази данни и уеб-базирани приложения. Целта на Rila Solutions е да привлече програмисти с идеи за авангардни и предизвикателни софтуерни проекти. PR-кампанията атакува по-младата аудитория, като целта е да наложи фирмата като предпочитано място за кариера в софтуерния бранш.
Националният съвет за радио и телевизия реши, че ако до един месец кандидатите за програмен лиценз, с които съветът е провел среща за отстраняване на пропуските в представените документи, не изпратят поисканите допълнителни приложения, ще им бъде отказан лиценз. През миналата седмица медийният съвет започна срещи и с кандидатите за национална телевизионна програма, разпространявана по кабел и сателит. Тема на разговорите са недостатъците в подадените документи. Съветът прие и допълнителни критерии за оценяването на желаещите да получат лиценз за кабелна или сателитна тв програма. Сред тях са възможност за установяване на съдружниците или акционерите в търговското дружество, възходяща бизнесперспектива пред медиата, възможности за реализация на собствена програма и за пренос на сигнала, гаранция за спазване на Закона за авторските и сродните права, технологически възможности в съответствие със световните стандарти за професионални медии.
Обявиха във фалит "Стандарт нюз"
Фирмата на Красимир Стойчев "Стандарт нюз"АД, която издава и едноименния вестник, беше обявена в несъстоятелност с решение на Софийския градски съд от 17 януари. Съдът е назначил синдик в дружеството, който ще има за задача да осребрява имуществото и да се разплаща с кредиторите. Най-големият кредитор на "Стандарт нюз" е Капиталбанк, която има да си прибира от дружеството на Красимир Стойчев 1 062 402 долара. Капиталбанк води още едно дело за несъстоятелност срещу фирма на Красимир Стойчев - "Стандарт принт" ЕООД. Заседанието на съда по него е насрочено за 18 февруари. Според синдиците на банката много е вероятно и тя да бъде обявена в несъстоятелност. По техни данни "Стандарт принт" дължи на Капиталбанк 2 234 533 млн. долара. Третата фирма, собственост на Стойчев - "Нюз холдинг", също е длъжник на банката. Според синдиците на Капиталбанк нейният дълг е 5 248 712 млн. долара.
Делата на банката срещу две от фирмите на Красимир Стойчев бяха заведени на 30 април 1999 г. На практика дълговете на "Стандарт нюз", "Стандарт принт" и "Нюз холдинг" представляват 99% от вземанията на Капиталбанк. Засега синдиците на банката не знаят в какви юридически отношения са "Стандарт нюз" АД и вестник "Стандарт", тоест не е ясно доколко евентуалният фалит на дружеството ще се отрази на вестника. "Кой е собственикът на вестника ще стане ясно след откриването на процедурата по несъстоятелността, защото тогава се получават балансите на конкретното дружество и цялата документация за собственост", обясниха юристи.
През миналата седмица Красимир Стойчев заяви пред "Капитал", че не се притеснява от решението на съда, тъй като той самият бил кредитор на Капиталбанк. Стойчев показа документи, от които става ясно, че през декември миналата година неговата фирма "Трон" ООД е станала отново главен акционер в Капиталбанк. Това е станало след два поредни договора за цесия, при които "Фърст файненшъл" (фирма на Ангел Първанов, която притежаваше 76% от банката) е продала акционерното си участие (и правата си на кредитор) на офшорната фирма "Консул консулт енд трейд естаблишмънт", регистрирана в Лихтенщайн, която на свой ред ги е прехвърлила на "Трон". След тази операция Красимир Стойчев е изпратил до синдиците на Капиталбанк писмо, в което заявява, че "от датата на получаване на настоящото вашият кредитор е "Трон". Пред "Капитал" Стойчев отново заяви, че неговите фирми не дължат нищо на банката и че това щяло да се докаже при обжалването на решението пред апелативния съд.
Според синдиците на Капиталбанк Добри Тасев и Тихомир Трендафилов обаче изкупените дялови участия от страна на Стойчев по никакъв начин не засягат делата за несъстоятелност на "Стандарт нюз" и "Стандарт принт". Шефът на "Трон" не е искал от тях да извършат прихващане на неговите дългове с вземания от банката (както настояваше например Иван Евлогиев пред синдика на МБИР). В момента синдиците довършват разплащането с фирми от пети ред и предстои да започнат удовлетворяване на кредиторите от шести ред. Това са ТСБанк, която има да взима 2.7 млн. долара, и Първа частна банка с вземания за 25 хил. долара. "Вярно е, че щом е акционер, формално "Трон" се явява кредитор на Капиталбанк. Не забравяйте обаче, че акционерите се удовлетворяват последни, и то ако са останали средства за разпределяне", коментира г-н Трендафилов.
Аз съм длъжник на самия себе си Красимир Стойчев, управител на "Трон" ЕООД, пред "Капитал"
- Най-простото, което следва, е да не протестирам срещу решението на съда по една много проста причина - че кредиторът на Капиталбанк съм аз. Значи с този документ на 11 юни 1998 г. "Фърст файненшъл" прехвърля всичките си акционерни права на фирмата "Консул консулт енд трейд естаблишмънт". Считано от тази дата, би следвало да се очаква, че господин Първанов няма никакво отношение към Капиталбанк. На следващото уведомление, което също е изпратено до синдиците, тази фирма уведомява кой е кредиторът на банката - това е "Трон" ЕООД, т.е. аз съм длъжник на самия себе си.
- Синдиците са изправени пред много тежка дилема, защото е възможно утре аз да поискам от тях някаква отговорност. Второто е да обжалвам, тъй като в решението на съда не е взета под внимание тройната съдебно-счетоводна експертиза, в която недвусмислено се изяснява, че нито "Стандарт нюз", нито "Стандарт принт" дължат една стотинка на Капиталбанк.
- Имало е и е бил погасен. Дълговете са от 1995 г. и те са погасени през целия период 1995-1998 г. - Абсолютно същата ситуация. "Стандарт принт" не дължи нито една стотинка на Капиталбанк, нито на друга банка.
- По същия начин. Внесли сме документацията, по която ясно личи, че ние нищо не дължим.
- "Стандарт нюз". Същата фирма прави и предпечатната подготовка.
- Да, разбира се, никога не се е променяла собствеността.
- Пак фирмата "Стандарт нюз".
- Финансовото състояние на вестника е цветущо. В момента "Стандарт" няма просрочени задължения и не дължи никому нито един лев.
Усмивката на Софиянски не стига, за да се разтопи ледът
Епохални открития в областта на метеорологията сподели с гражданите Стефан Софиянски през миналата седмица. През зимата вали сняг, а също така е и студено - това определено досега не е било ясно на столичния кмет, разбира се от изказванията му пред медиите. "Зимата ще е тежка", призна той в ефира на БНР и се извини на избралите го преди няколко месеца софиянци. "Съжалявам за проблемите, които създадохме", пророни той. Сезонът се оказал труден заради падналите снегове и минусовите температури. Всъщност именно те притеснявали кмета, научаваме от неговите откровения. И най-вероятно ще продължат да го притесняват. Защото по нашите географски ширини често се случва през зимата да е студено и заради това да вали сняг. В известен смисъл това е природен закон, който е известен и на малките деца.
"Съсипахте ме с този сняг, аз вече съм един труп. Пожалете ме малко", оплака се кметът пред в. "Сега" по-късно през седмицата. Не е ясно дали гражданството го ожали, но положението по софийските улици през седмицата не се промени особено. Въпреки кметските намерения да се мобилизира военна техника за почистването на снега и леда столичани продължиха нелепия си танц по тротоарите - тъжното фигурно пързаляне е на път да се превърне в национален спорт. Но от това Софиянски не се притеснява и вместо да накаже виновните за пълните коридори пред травматологията в "Пирогов", той анализира кой как се придвижва в София. За хората, които живеят на по-малките улички (тези улички, по които купчините лед обикновено изчезват чак след първа пролет) непочистеният лед не бил проблем, смята кметът. "Вярно е, че те също плащат данъци, но истината е, че те вървят по леда само около 500 метра от дома си до спирката, качват се на рейса и после вървят още най-много 500 метра до работното си място", обясни в ефира на БНР градоначалникът. От дома на кмета до работното му място разстоянието също е около два пъти по 500 метра, но кметът се придвижва до "Московска" със служебен автомобил.
Иначе Софиянски със страх поглеждал термометъра. Всяка сутрин. Проблемът идвал оттам, че общината очаквала нормална зима, обясни кметът. Тя пък изведнъж се оказала ненормална - студена и с превалявания от сняг... И така, ако голяма част от софиянци харесаха синия политик за кмет заради широката му усмивка, сега става ясно, че само тя не е достатъчна, за да разтопи снега и леда.
www.вестници.bg
Българските печатни издания бързат да си запазят място на електронната сергия
"Една сутрин вестникът пристига, както винаги, но нещо липсва. Няма го разносвача, хвърлящ сгънатите броеве пред къщите в сутрешния сумрак. Няма го обичайното глухо тупване на хартията. Изобщо няма хартия. Вестникът е електронен. Цифровата информация - текст, графика, цветни снимки, звук и видео танцува върху малкия екран на портативния компютър. Захранването е с батерии, така че човек може да си го вземе и в банята. " Такова бъдеще на вестниците предсказва статия в американското списание "U.S. News & World Report", публикувана през 1994 г. В навечерието на ХХI век печатните издания не са обявени за изчезващ вид, но почти всяко от тях има електронен събрат. След като четенето на "Малкия принц" вече се заменя със слушане от компактдиск, прегледът на сутрешната преса на екрана на персоналния компютър не е революционно решение. Преди десет години издателите на електронни вестници са били петдесетина. Днес поглед само към българските предложения за
Сайтовете с новини и електронните издания на вестниците изскачат на все по-челни места в класациите на най-посещаваните български страници. Ако на вестникарската сергия изданията на ВАЦ имат монопол и са най-тиражирани, на електронната сергия сред всекидневниците се конкурират "Стандарт" и "Монитор".
Уеб-сайтът на "Стандарт" предлага новия брой часове след като хартиеното издание излиза от печатницата. "Бързодостъпен сайтът става след 23 часа, архивът обикновено зарежда по-бавно", обяснява уеб-мастерът Костадин Костадинов. Той обмисля да разработи чат на страницата, в който посетителите да дискутират новините. Електронният "Стандарт" се предлага на сървъра на bol.bg и залага предимно на текстова информация, за да не затруднява достъпа.
"Зона 168", която е Интернет-вариацията на вестник "Монитор", също спори за номинацията най-посещавано българско електронно издание с новини. Концепцията за сайта е разработена година преди да се появи хартиеният вариант на вестника. Доскоро он-лайн изданието беше пускано в мрежата заедно с отпечатването на вестника. За да не губи "Монитор" аудитория, когато сутрин се предлага на сергията, Интернет-изданието вече също се "разпространява" сутрин. "Имаме средно по 24 000 хита (еднократно влизане във всяка една от рубриките) дневно, но е имало дни, в които надвишават и 30 000. Статистиката ни, която е на базата на регистрационна форма, показва, че най-много са читателите ни от България - над 80%, след това САЩ, Канада, Германия, Австрия, имаме редовни читатели и от Турция", обяснява редакторът на "Зона 168" Борислав Попов. Уеб-мастерите разработват и платен сервиз, който ще предлага база-данни от българските вестници от 1990 г. насам. Електронният абонамент скоро също ще се заплаща. Читателите на електронния "Монитор" проявяват голям интерес и към възможността по всяка от статиите да се разменят коментари.
Издателите на "Труд" и "24 часа" оставиха без коментар въпроса защо нямат уеб-сайтове. Явно засега немците не виждат смисъл да инвестират в електронно издание и залагат на добрата
Изданието на БСП се появяваше като "Дума underground" в Интернет, когато миналата година спря да излиза на хартия заради дългове към държавната печатница, след това обаче не разработи страница. Мрежата пази спомена и за в. "Континент" след фалита му. Синята "Демокрация" също има електронно издание, предлагано от "Цифрови системи". Фирмата поддържа много от уеб-сайтовете на българските местни вестници, въпреки че невинаги информацията в тях е актуализирана.
Вестник "Сега", който също беше поверил електронното си издание на "Цифрови системи", от началото на годината има нов уеб-мастер. "Страницата ни вече се актуализира всеки ден и избрахме по-различен дизайн", обясниха от вестника.
"Имам много добри впечатления от сайтовете на българските издания. Он-лайн вестниците са много гъвкави и комбинацията печатно-електронно издание предполага богати възможности за развитие. Това е бъдещето, а и статистиката показва, че потребителите на Интернет-услуги в България се увеличават", оптимист е Иван Иванов, мениджър в dir.bg.
Според Невена Миленкова от "Нетинфо" аудиториите на големите сайтове в България се припокриват. "Българският потребител все още няма изградени трайни предпочитания, а сърфира из мрежата и Интернет-лидерите се конкурират на две нива. От една страна, се стремят да уголемят аудиторията си, а от друга - да възпитат твърди, лоялни публики, от които в бъдеще ще зависи разпределението на рекламата Интернет", коментира Невена Миленкова. Вестниците обикновено предлагат комбинирана тарифа с отстъпка, когато се рекламира в печатното издание и в електронния му вариант, но интересът все още е малък.
Бъдещето на вестникарския пазар все по-често се разглежда през конкуренцията на он-лайн изданията. "Ние наливаме все повече пари за развитието на нашия бизнес в Интернет", обясни в края на миналата година шефът на "Вашингтон пост" Алън Спун. Инвестициите в електронния вариант на вестниците и списанията се увеличават, като издателите очакват почти двойна възвръщаемост на вложените средства. Засега обаче на Интернет се гледа по-скоро като на партньор на традиционните хартиени издания, отколкото като на враг.
Стоянов поиска по-малки глоби за клевета
Президентът Петър Стоянов налага вето върху поправките в Наказателния кодекс, които заменят затвора за клевета с парични санкции. Миналия понеделник държавният глава обяви, че ще върне нормативния акт за преработка в парламента, тъй като налаганите глоби са твърде високи. Според приетите от Народното събрание поправки в Наказателния кодекс съдилищата трябва да налагат глоби от 5 до 30 хиляди нови лева на хората, които публично обидят или клеветят някого. Според промените за обидите, нанесени чрез печатна или електронна медиа, се налага максималното наказание.
По досегашните текстове всеки, който наклевети или обиди някого чрез средствата за масова информация, може да попадне зад решетките за период до три години. Освен всичко друго законът поставя в неравностойно положение обикновените хора и държавните чиновници. Наказателният кодекс съдържа специален текст, който задължава прокуратурата служебно да образува дело и да разследва всяка жалба на длъжностни лица, които се почувстват "опетнени" от някоя медиа. В категорията "длъжностни лица" попадат всички представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Всички останали граждани трябва да внасят жалба от частен характер, а това означава, че трябва сами да събират доказателства как несправедливо са оклеветени.
Поправките в Наказателния кодекс бяха приети с крайно неудоволствие от управляващото мнозинство под натиска на евродепутатите Гелерод и Аткинсън. Тезата на двамата наблюдатели беше, че въпросните законови разпоредби се използват основно за притискане на журналистите.
Скандалът около Кол все повече се разраства
Скандалът около тайните каси на бившия канцлер Хелмут Кол продължава да се разраства, след като Кол загуби титлата си на почетен председател на партията. Настоящият лидер на християндемократите Волфганг Шойбле призна, че е получил като дарение повече от 50 000 долара от търговеца на оръжие Карлхайнц Шрайбер. Шрайбер бе един от доставчиците на оръжие в сделката със Саудитска Арабия, сключена от правителството на Кол. Твърди се, че той е получил това право, след като е направил дарението. Шрайбер отрича наличието на подобна връзка, а в резултат на новите разкрития Шойбле също може да загуби поста си.
Миналата седмица бившият министър на вътрешните работи Манфред Кантер подаде оставката си като депутат. Той обяви, че по времето, когато е бил председател на партията в провинция Хесен, 6.8 млн. долара от средствата за политически кампании са били прехвърлени през швейцарска банка обратно в Германия. Те са били обявени като наследство от чужбина на евреи, преживели холокоста.
Никой не е предполагал, че 16-годишната блестяща кариера на Хелмут Кол ще завърши по този начин. Той направи някои признания, които компрометират особено силно позицията му. Кол обяви, че през изминалите десет години е ръководел тайна система, през която са минавали средства, получавани от Християндемократичния съюз, като те са били прикривани и разпределяни от бивш член на партията с прякор Пощальона. Средствата възлизат на 1 млн. долара. Бившият канцлер отказа да назове източниците им.
Според немските закони средствата, получавани от политическите партии, трябва да бъдат декларирани. Кол отказва да назове донорите, тъй като е дал думата си, че имената им няма да станат известни.
Израелският президент е обвинен за получаването на подкупи
Израелският президент Езер Вайцман не възнамерява да се оттегли от поста си, след като във вторник срещу него бяха повдигнати обвинения за получаване на големи суми за периода от 1988 до 1993 г., когато е бил министър. Първоначалните разкрития принадлежат на журналиста Йов Ицхак. Той твърди, че има доказателства, че през 1984 г. президентът е получил 3.5 млн. долара, с които е подкрепил Шимон Перес, получил поста на министър-председател. Вайцман призна, че е получил стотици хиляди долари от френския текстилен магнат Едуард Нароси, но заяви, че сумата е много по-малка от обявената от главния прокурор, а средствата са били изразходвани за лечение на сина му.
В четвъртък израелската телевизия съобщи, че президентът е получил и 900 хил. долара от чужд източник, който не бе назован. Според израелските закони всеки, който се намира на държавен пост, е длъжен да обявява получаването на големи суми. Вайцман е първият израелски държавен глава, който е обект на криминално разследване.
Битката при Грозни става още по-ожесточена
Военните действия в чеченската столица Грозни водят до значително нарастване броя на жертвите от улични боеве в резултат на опитите на руските войски да проникнат все по-навътре. Информационната агенция ИНТЕРФАКС цитира руски военни, според които от сряда са убити 23, а ранени - 53. Това е значително повече от официално обявените данни за 8 жертви.
ИТАР-ТАСС съобщи, че в момента на улиците на Грозни воюват между 700 и 2000 чеченци. Според руски говорители те "понасят тежки загуби". Бомбардировките обаче не намаляват активността на снайперистите. Агенцията съобщава още, че руските войски са успели да устоят на атаките на чеченците при Дуба-Юрт, намираща се в близост до стратегическата територия Аргун Гордж в южните планински части. Според други източници 20 руски войници са били убити в северозападната част на Грозни, след като са били нападнати в гръб. Регистрирани са изнасилвания и убийства на чеченски жени от руски войници в териториите, контролирани от руските сили.
Чеченците съобщиха, че разпитват заловения генерал Михали Малофеев. Руските военни източници потвърдиха изчезването му, след като е бил пленен при устроена от чеченците засада. Изказват се опасения за положението на хилядите чеченски граждани, които се страхуват да напуснат скривалищата си, където разполагат с ограничени количества храна, вода и отопление.
Какво става в Microsoft
Гейтс сдава властта, антимонополната комисия иска да цепи компанията
След четвърт век на кормилото на гиганта Microsoft мултимилиардерът Бил Гейтс, чието име е синоним на най-успешния бизнесмен на света, реши да сдаде властта. Миналата седмица той обяви, че издига на трона на софтуерния гигант своето протеже Стив Балмър, дарявайки го с титлите президент и главен изпълнителен директор на Microsoft. За себе си Гейтс запази председателството на борда на директорите и въведе длъжността главен архитект на софтуер.
Реално тази стъпка е продължение на промените в компанията, които започнаха още юли 1998 г. Тогава Гейтс обяви Балмър за президент на Microsoft, освобождавайки си повече време за реални технологични задачи.
Въпросът, който мъчи компютърния бизнес през последната седмица, е как това ще промени съдбата на софтуерния гигант и на индустрията като цяло.
Стивън Балмър е син на швейцарски емигранти, отраснал в Детройт, където баща му работел в заводите на Ford. През 70-те години завършва приложна математика в Харвард, където се запознава и сприятелява с Бил Гейтс. Преди да се присъедини към Microsoft през 1980 г., е работил за "Проктър & Гембъл".
Приятелството обаче не е попречило на Гейтс през пролетта на 1985 г. за малко да уволни Балмър за неспазване на сроковете при официалното пускане на първата версия на графичната операционна система Windows. През 1994 г. Балмър кумува на сватбата на Гейтс. Днес 43-годишният Балмър е известен с грубия си стил на управление, прогонил не една и две ключови фигури от компанията. Очаква се той драстично да промени имиджа на Microsoft.
Оттеглянето на Гейтс от властта събуди много въпроси и тълкувания. Някои са склонни да повярват на сърцераздирателните признания, че Гейтс се е уморил да се занимава с административни проблеми и иска да се върне отново при любимите си технологии. Ръководейки своята империя, той пропусна да намеси Microsoft в раждането на езика Java. Докато усъвършенстваше каналите за продажба на софтуерните си пакети, успя да изтърве фронта пред набиращата скорост операционна система Linux. А с перспективата да изгуби позиции в развлекателния пазар, дишайки праха на новоизлюпения гигант America Online - Тime Warner, Гейтс едва ли иска да пропусне следващото събитие в компютърната индустрия, без да се намеси драстично.
За други изненадващата рокада в Microsoft е резултат от развитието на антитръстовия процес срещу "Майкрософт" в Редмън, щата Вашингтон. След като в началото на януари прокурорите препоръчаха разделянето на компанията на три отделни фирми, оттеглянето на Гейтс от прякото управление може да се тълкува като анонс, че той подготвя почвата пред едно бъдещо разцепване, избирайки си най-интересната и перспективна част от бизнеса на Microsoft.
Основните обвинения срещу Microsoft са свързани с това, че компанията злоупотребява с монополната си позиция в областта на операционните системи и Интернет-браузъри, с което създава непреодолими бариери пред конкурентите си и нарушава интересите на потребителите.
Аргументите, които Microsoft представя, се въртят около законността на действията на компанията и наличието на множество конкуренти, което отхвърля монополната й позиция. Силен коз в подкрепа на това становище е наскоро приключилият в полза на Microsoft процес с компанията Caldera. Преди четири години тя заведе иск на стойност 150 милиона долара, обвинявайки Microsoft, че използва монополното си положение като производител на MS DOS, за да съсипе алтернативната операционна система DR-DOS, която Caldera купи от Novell в средата на 90-те години.
Най-големият проблем на компанията днес е да приеме или не разрешение на проблемите си, следвайки примера на AT&T, и да се разцепи на няколко отделни фирми. Според препоръките на комисията фирмата трябва да се раздели на три, като една група обслужва разработването на операционни системи, друга да се грижи за приложенията, а трета да се заеме с услугите.
Гейтс официално заяви, че не очаква антитръстовият процес срещу Microsoft да доведе до разпадането на компанията, а по-твърдо настроеният Балмър директно окачестви подобни предложения като "безразсъдни и безотговорни". Ново развитие на процеса се очаква в края на февруари. Дотогава можем да гадаем какво ще бъде
Както и досега потребителите могат да очакват нещо ново в развитието на операционната система Windows всяка година. Според Гейтс самата природа на софтуера вече се променя и тази индустрия става все по-тясно свързана с Интернет и он-лайн услугите. "Времето на софтуерните пакети свърши, следващите 10 години услугите ще идват от мрежата", твърди богаташът, натрупал състоянието си именно от софтуер.
До април ще е готова стратегията за развитието на фирмата през следващите три години. Яснота може да се очаква през лятото по време на конференцията на професионалните разработчици, ползващи продукти на Microsoft. Тогава се очаква обявяването на новите версии на софтуера за електронна поща Exchange 6.0, сървърът за бази данни SQL Server 7.5 и средата за разработка Visual Studio 7.0. Компанията ще се обедини и около разработването на нова платформа, наречена NGWS (Next Generation Windows Services) или Windows-услуги от ново поколение.
Балмър заяви, че компанията ще срещне сериозни предизвикателства от страна на своите конкуренти, посочвайки в това число компании като Sun Microsystems, IBM, Oracle, AOL-Time Warner и различни доставчици на операционната система Linux. Големият коз на Microsoft са базираните на Windows приложения и тяхната интеграция в новите преносими устройства, смята новият шеф на мегакорпорацията.
За едно обаче можем да бъдем сигурни - със или без Гейтс софтуерът ще продължи да бъде в основата на доминирания от Microsoft бизнес.
Кой какво прави в голбалната мрежа
Глобалната компютърна мрежа е явление, което лавинообразно променя начина ни на живот. Интернет изземва все повече от времето на компютърните потребители по цял свят и се превръща не само във форма на електронно общуване, но и в глобална среда за повечето дейности от нашето всекидневие. Различните националности обаче демонстрират и различна степен на пристрастеност към този комуникационен феномен. Естествено хората в САЩ - родината на Интернет, са сред най-обсебените от глобалната мрежа. За разлика от британците, французите и германците американците прекарват два пъти повече време в Интернeт, или средно 5.3 часа седмично. Най-често те не ровят из мрежата, за да открият полезна информация или да пазаруват, а просто използват електронна поща, сочи изследване на "Прайс уотърхаус Купърс" (PWC) за 1999 г. Около 48% от американците, 39% от англичаните и 14% от французите и германците просто си пращат електронни съобщения, когато са в Интернет.
В последната година и от двете страни на Атлантика се очертава тенденцията, че хората все по-ясно съзнават мястото на Интернет в живота си - да общуват, да пазаруват, да се забавляват, да се учат и да подобряват производителността си на работното място. Големите компании усилено интегрират своите он-лайн и офлайн стратегии, за да останат в цифровото бъдеще, където клиентите вече не откриват разлика между търговия и електронна търговия.
Около 70 % от американците и 67% от европейците твърдят, че ще правят това, което правят и повечето българи - щяха да гледат телевизия или да четат. Французите са единствените, които посочват, че биха слушали музика (22%), биха ходили на кино (12%) или биха прекарвали повече време в спортни занимания, в семейството си или биха излизали вечер да хапнат нещо по-различно.
И докато 32% от американците се вълнуват от въпроса с каква скорост могат да бродят из дигиталната "паяжина", 34% от европейците се притесняват повече от това колко би им струвало удоволствието да посещават мрежата.
Нормалните телефонни линии продължават да са предпочитаният начин за връзка към глобалната мрежа за 71% от американците и 50% от европейците. Единственото изключение тук са 49% от германците, привлечени от далеч по-бързата алтернатива, наречена ISDN-линия.
В Америка са по-склонни да пазаруват по Интернет, отколкото на Стария континент. Въпреки това американските онлайн потребители не са променили значително навиците си в сравнение с 1998 г. и трудно харчат повече от 250-300 долара в Интернет. Затова пък броят на пазаруващите в Интернет рязко е спаднал - 30% от притежаващите достъп до глобалната мрежа през 1998 г. са реализирали поне една покупка, докато през 1999 г. те са едва 19%.
В сферата на електронния бизнес начело са производителите на компютри и друг високотехнологичен хардуер. Над 43% от производителите на нехранителни продукти ще се включат в Интернет-търговията до 2001 г., за да реализират продажби от около 99 милиарда долара, сочат данни на Forrester Research. Фирмите, които продават на едро офисконсумативи, електроника и оборудване, категорично се насочват към търговия чрез мрежата. Планираните продажби през следващата година достигат сумата 89 милиарда долара.
Хардуерът и софтуерът са идеалните сектори за развитието на електронна търговия. Купувачите разбират за какво става дума в мрежата. Не им е необходимо да пробват и да връщат продуктите. Прогнозираните продажби през 2001 г. са 3.8 милиарда долара.
Лекари, адвокати, счетоводители, изобщо професиите, които предлагат услуги, се адаптират доста по-бавно към електронния бизнес. Планираният им оборот трябва да достигне 19 милиарда долара през 2001 г. В транспорта нещата обаче стоят малко по-иначе. Повечето превозвачи, спедитори и транспортни компании вече са добре запознати с алтернативата за електронен обмен на данни, използвайки стандарта EDI. Затова те по-трудно се доверяват на Интернет и през следващата година техните приходи от бизнес в глобалната мрежа има вероятност да достигнат едва 300 милиона долара. Хората, свикнали да пътуват със самолети, непрекъснато изненадват авиокомпаниите и местните агенции за пътувания. Докато се разхождат из Интернет, те постоянно попадат на специални оферти с намаления, отстъпки и пр. Прогнозираните продажби на самолетни билети през следващата година са 7.4 милиарда долара.
Такова е положението и по отношение на храните и напитките. По всичко личи, че супермаркетите едва ли скоро ще затворят врати. Прогнозираните продажби в този сектор са 460 милиона долара - по-малко, отколкото за подаръци, цветя и поздравителни картички. Книгите, музиката и електронните развлечения са сектор, който би могъл да се разрасне дотолкова, че да привлече всички потребители на традиционните книжарници и музикални магазини. Очаква се оборотът в този бранш да достигне 3.8 милиарда долара през следващата година.
Накратко
IBM обяви финансовите си резултати за 1999, отчитайки нетната печалба от 7.7 милиарда долара, което е с 1.4 милиарда долара повече от резултатите за 1998 г. Оборотът на компанията е нараснал със 7% и е достигнал 87.5 милиарда долара от 81.7 милиарда през 1998. Компютърният проблем 2000 се е отразил отрицателно на оборота на компанията през четвъртото тримесечие поради факта, че компанията е сред най-старите производители на компютри. Затова пък оборотът от т.нар. e-business нараства с рекордните 60% в сравнение с 1998 г. Делегацията на Европейската комисия в София откри своя Интернет-страница. На адрес www.EVROPA.bg посетителите могат да се запознаят с основна информация за отношенията между България и Европейския съюз, за разширяването на съюза, за финансовите помощи за България. Интернет-страницата съдържа богат материал по европейските въпроси, програми и инициативи, издания на делегацията, връзки с други страници в Интернет на европейска тематика, както и електронната версия на книга "Европа от А до Я".
Български Интернет-магазин вече поддържа разплащания по електронен път. Посетителите на виртуалния магазин www.bgstore. com вече могат да плащат с български дебитни карти чрез системата за електронни разплащания ePay, обслужваща картите на БОРИКА. Магазинът предлага компютърна литература, игри и игрови аксесоари.
Компанията Hewlett-Packard продаде своя 100-милионен мастилено-струен принтер, съобщават от фирмата. Корпорацията е на пазара от 1984 г. и се смята за технологичен лидер в този бранш. В момента тя предлага на пазара 25 продукта, най-новите от които са принтерите DeskJet 970Cxi и PhotoSmart P1100xi.
"Среднощен експрес" дерайлира на Централна гара
Ъндърграундът пред гарата е опасен за здравето
София има няколко клоаки. Това са места, където бъка от деградета, чалга и бактерии. Градинката до банята, частта на "Мария Луиза" около "Лъвов мост" и Женския пазар с прилежащия му Чайна таун могат да бъдат пренебрегнати само заради една друга, институционализирана, кочина.
Човек колкото и добре да живее, все някога попада на Централна гара. Там всякакви романтични преживявания от типа "Гара за двама" (съветски филм с Людмила Гурченко) се изчерпват с вестник "Лична драма", изложен по сергиите в подстъпите на железницата.
През пролетта трябва да започне ремонт на сградата на Централна гара и потягане на южната фасада. Централна гара - София, ще има нови табла най-рано през септември. За старите, които работят от откриването на гарата през 1974 г., нямало резервни части. Тези дни кметът обеща, че това лято ще бъде оправен подлезът пред Централна гара, "който в момента е в много тежко състояние". В момента около царството на влаковете нещата изглеждат като във вица с
Някой е казал "искам гара! ", а тя е разбрала: "искам скара/в бара/с Мара".
Тревожни сигнали за това, което му предстои да види, невинният наблюдател получава още на път за вилаета на БДЖ. Първо, ако се качите на трамвая за гарата, ще се учудите как доста от пасажерите потвърждават с поведение или вид, че той е шести номер. Спирката се познава по щурмуването на вратите от хора с кашони, кошници, буркани и мушамени пътни чанти. Навън точно поемате въздух, за да изгоните от носа си киселия спомен от трамвая, и ви приветства бриз от кебапчета, скумрия на скара и други НДО (неидентифицирани димящи обекти). За миг може да си помислите, че сте на "Пиротска" или на хилядолетно парти пред НДК, но отсреща ви гледат часовникът и надписът "Централна гара София". Пътят към тях минава през подлеза.
Там всички изглеждат като кастинг за филм на Кустурица. Едни работят на сергиите, други сърбат N-та цедка кафе, трети също работят, но не на сергиите. В този ъндърграунд има всичко, с очевидно разбиране на нуждите на пътуващите. Първо, хранителните стоки. Човек има чувството, че те са специален кетъринг от лаборатория, експериментираща с цветовете и трайността на продуктите. Зелени салами, почернели пушени бутчета, неестествено цикламени меса. Все едно са от хищна хиена (животното, не фолкхита). По витрините има пици и сандвичи, но за да не се отрови (освен ако това не е изричната му цел), решилият да се храни на Централна гара е по-добре да заложи на мекици или вафли. След топлите закуски идват топлите обувки - в подлеза пред гарата е пълно с щандове за ботуши, маратонки "Адибас", по-засуканите и скъпи (25 лева) обуща с пухове. Жертвите на перхидрола, които ги носят като униформа, междувременно стоят в игралните зали, задимените бирарии или "Бинго Рич".
Изборът на книжните сергии е пътнически ориентиран - леки криминални четива, любовни романи, кръстословици и, разбира се, в. "Чук и чук". Асортиментът "мечтата на шофьора" също е на ниво: календар с голи жени, найлонови торби с анатомични щампи и разни канцеларски производни с еротични мотиви.
От колоните се носи
"Котаците и маците" (била по текст на Гео Милев). Единственото цивилизовано парче, което пробива между долари, мерцедеси и мобифони - "Papa was a rolling stone*", също звучи уместно. Гаровият ъндърграунд е приютил немалко просяци и бездомни. Ако може да се говори за нещо хубаво, то е, че безпризорни деца там вече почти не се виждат.
Подземният битак предлага и сувенири за пасажерите. Хит са кичозните икони на цени по договаряне. Те представляват станиолена рамка с изображение на Исус Христос в крещящи цветове. Шокиращото обаче е друго: когато преместиш едно копче, ореолът на Спасителя започва да искри дискотечно, очертан от малки крушки. Сърцето също е "нарисувано" от нервни неонови джаджи, които само предлаганото на съседния щанд пожълтяло помагало "Основи на електротехниката II" може да обясни.
Като подмине веещото се от закачалките бельо, човек вече е в подстъпите на самата гара. Там са ескалаторите, които отдавна не мърдат. И двуетажна конструкция от кашони "Dole", служеща като гише за продажба на карти и билети за градски транспорт на пристигащите. Бизнесът, изглежда, върви - обсадата от клиенти е плътна като на банка "Антинари" навремето.
В сградата на Централна гара е малко по-приветливо, ако не беше кучешки студено. Има каси, електронни табла, "Информация", дори пейки. Има и истинска книжарница (с истински касов апарат). Направо като VIP изглежда горният етаж на гарата - там е кафенето, чиито пластмасови маси са покрити с покривки. В дъното е магазин за оръжие. Чейндж. И потича сладострастна лига. Стига!, както е писал поетът.
В търбуха на гарата е същата мизерия - студено и мръсно. На овехтелите електронни табла е замръзнал набор от черти и резки, римски и арабски числа. Чете се обаче - коловоз "и", което една жена декодира на глас като
Едно от правилата за оцеляване на гарата е "не влизай в тоалетната". Добре, обаче в момента WC-комплексът изглежда цивилизовано. Дамската част е вдясно на тунела - там, където зад стъклена врата са "Фризьорски салон" и "Каса". Мъжката половина е в другия край, където пише, че се предлагат бръснарски услуги. По стените висят официални табелки: "Забранено прането на парцали в мивките! ", "Благодаря, че спряхте водата! " и "С привилегии не се ползва никой! " (?!)
Входът е 0.20 лева - точно толкова, колкото струва малоформатна поздравителна картичка в близката книжарница. Пак като истинска, нищо че вътре се пуши. Край книжарницата правят впечатление двама-трима пътници: те изглеждат делово, носят куфарчета и приличат на бизнесмени от предградията. Долу също има няколко комплекта пейки.
По стените на железницата са подпрени неподвижно разни типажи, които изглеждат странно и никой не знае какво точно чакат. Има например една двузъба баба, със забрадка и няколко ката дрехи. Изглежда здрава и отракана (затова е избрана за пример в този текст). Та, като я понаблюдаваш известно време, виждаш, че тя периодично издърпва от ръкава си омачкана карта за градски транспорт. Приближаваш се и тя ти промърморва: "Вземи, за четиресе ти я давам. Другите по 50 ги продадох. Земи я да се моташ, ма."
Останалите
"В 16.00 часа днес анонимен глас е съобщил за поставен взрив на Централна гара, научи БТА от охраняващата гарата полиция. Не броим за кой ли път поставят взривове на гарата, казаха от полицията", пише често в бюлетина на БТА. Полицията още не знае кои са анонимните бомбаджии. Може да е всеки: ХЕИ, Майкъл Джексън, Комисията по евроинтеграция... България мръсна приказка
Москва не признава малките хора
- От Варна съм. Още уча във варненския Икономически университет. Връщам се за сесиите. Преди това съм учила в математическата гимназия. Завърших я успешно и сега се надявам и ВУЗ-а да избутам някак си. Занимавам се с музика, но не съм учила в никакво музикално училище. Ходила съм на частни учители по солфеж, пеене.
- Всички певци отговарят на този въпрос:"Пея, откакто се помня". Още в училище имахме група. Правехме концерти в града. След това се явих на един фестивал за млади певци открития във Варна. Стана случайно и оттам може би започна моят път. Тогава взех втора награда и награда на публиката и ме обявиха за откритие на годината. След това една година пях като солов изпълнител, после се явих на "Златния Орфей". Това беше най-големият майтап, абсолютно случайно. Изобщо не исках да ходя, защото всички знаеха как стават работите, но ме накараха да отида в раздела за млади творци. Взех трета награда. Там се запознах със "Спринт", с Пейо и по-късно те ме поканиха да пея в групата. Всъщност първото ми отиване в Москва беше със "Спринт". Никой не е планирал да оставаме толкова дълго в Москва или да емигрираме там или нещо такова. Просто отидохме за една-две седмици, след което се върнахме тук. После отидохме за два месеца и пак се върнахме, след което отидохме за четири месеца и пак се върнахме. След това се разделихме - преди година. Всъщност ние тримата - аз, Вальо и Христо, се отделихме от групата, взехме друг барабанист и направихме "Метро". Сега с тази група сме в Москва вече повече от година.
- Първото ни заминаване там беше с една културна делегация за дните на София в Москва. Ние си имахме старите контакти по клубовете. Между другото, страхувахме се да се върнем в Москва, защото точно тогава беше голямата криза, онзи 17-и август, който им срина цялата икономика. А преди това по клубовете беше сладък живот. Имахме по четири-пет концерта на седмица, заработвахме доста добре и беше страшен купон. Веднъж като си го изживял, ти се иска да се върнеш там. Единствено кризата ни плашеше, получавахме различна информация - ту се чуваше, че е добре, ту ни казваха, че клубовете са празни. Когато отидохме с тази делегация и видяхме, че положението не е чак толкова зле, решихме да се върнем. Направихме няколко концерта по клубовете и така нещата се завъртяха. Сега свирим пак главно по клубове, но и готвим в момента един албум, който трябва да излезе едновременно на български, руски и една версия на английски език. Сега търсим руски текстове, това ни е дневният ред. Вече сме говорили със сума ти поети, писатели, текстописци в Москва, които са написали сигурно над сто текста на песни. Всички казват, че правим много сложна музика за руската изразност.
- Да, но периодично го сменяме. Включваме наши парчета, пеем ги на английски и на български, като това, което напоследък наблюдавам, е, че хората много искат да чуят песни на български. Свирим дори едно българско хоро, което се приема страшно добре. Направили сме "Облаче ле бяло" в един малко Ю Ту-вариант и е голям хит.
- В Москва има над 100-120 клуба и дискотеки. Има за всекиго по нещо. В клубовете, в които свирим, ходят предимно младежи и студенти. Цените са по-умерени. Една бира примерно струва два долара. Има много по-лъскави клубове. В тях идват т.нар. "нови руски" - богаташите, и си водят девойки, но такива жени, каквито по улицата не можеш да видиш. Руснаците са много запалени на тема жива музика и страшно уважават музиканти, които свирят на живо. Иначе техните естрадни и рокзвезди изпълняват предимно на плейбек, защото ангажиментите им са повече в казината. Това също е много модерно в Москва - огромни казина, където има по няколко зали, специално направени за музика на живо, дискотека. Там цените на входните билети стигат до 100-150 долара. В клубове, дискотеки за студенти входът е два-три до пет долара. Много модерни са и дискотеки тип хаус, гараж. Напоследък те се позамогнаха малко и започнаха всяка седмица да канят диджеи от Англия, от Холандия, от Ню Йорк.
- По правило руснаците се веселят след втората водка и след това нямат спиране. Луди хора. Има дискотеки, където има безплатен вход за момичета, и понеже питиетата за тях са много евтини, момичетата след втората водка са вече пияни. Диджеят отделно подгрява нещата, всички започват да се събличат, стрийптийз. Такива заведения са много привлекателни за чужденците, които са чували за всичко това, но не вярват на ушите си, защото не е за вярване да влезеш в клуб и девойка да те посрещне по сутиен с възгласа: "Хайде! ". Руснаците са много весели хора.
- Никога не сме имали проблем нито с музиката, която свирим, нито с това, че сме българи. Освен в един клуб миналата Нова година. Вече беше три часа през нощта и след третата песен един човек, вече загрял, че говоря руски с акцент, ме попита откъде е този акцент и аз гордо му казах, че сме българи. Тогава той дойде на сцената, взе ми микрофона и каза, че България е тази страна, която се стреми към НАТО, България е враг на Русия, долу България, след което ми върна микрофона и си седна. Всичко останаха в шах, никой не знаеше как да реагира. Това е единственият проблем, който сме имали. Иначе навсякъде ни приемат много добре и всички се радват.
- Да. Вече имаме постоянна публика, която идва на концертите ни. Във вестниците публикуват програмата на клубовете и те могат да следят. А и аз вече постоянно изпращам и-мейли, хора звънят вкъщи.
- Сега съм по-добре.
- Казва се Бенджамин Киндър и е бил маркетинг-директор на "Полиграм" за Русия. Наскоро подписахме продуцентски договор с руско-австрийска компания, която се казва "WWW Records Group".
- Преди време живеехме всички в една квартира и беше голям купон, защото се събуждахме по едно време, заспивахме по едно време и изобщо бяхме неразделни. Сега всеки си има отделна квартира. Аз се събуждам най-рано, с което се гордея, а пък момчетата се събуждат към обед. После репетиции. Преди да се появи фирмата, ние се занимавахме с концертите, сами си ги организирахме. Сега се срещаме с най-различни поети, писатели, текстописци. Те също отнемат голяма част от времето ни. Момчетата учат английски. Аз ходя на уроци по руски. И на фитнес.
- Контраст има, определено. Навсякъде го виждаш, и денем, и нощем, и в центъра, и в крайните квартали. Там хората се спасяват с това, че всеки си има своята Москва, т.е. своето си кътче от Москва, в което си живее, труди се. На много от хората времето им минава така: събуждат се, влизат в метрото, отиват на работа, работят, след това пак на метрото и се прибират като лисиците в хралупите си, гледат телевизия, за да научат какво ще им каже първи канал и Путин, пият водка и си лягат. Всъщност те пият по две-три водки още в метрото, това е задължително. В метрото е пълно с пияни хора. Толкова пияни хора и проститутки не съм виждала никъде. А там са на всяка крачка. Та тези хора, които се движат между работа и къщи, те сигурно с месеци не виждат Червения площад, Кремъл. И за нас в началото Москва беше Кремъл, Червеният площад, ЦУМ, ГУМ, Мавзолеят на Ленин, църквата "Василий Дългорукий", хотел "Русия". А след това, като се разживяхме там, в един момент разбрахме, че не е само това. За нас се появиха и много други места. Нашата Москва е малко по-голяма от тази на трудещите се. Опитваме се да живеем колкото се може по-активно в града. А Москва е много гаден град понякога, защото много може да те потисне. В смисъл, ако си на Червения площад, през деня усещаш един простор, една широта, всичко е лесно, светът е твой. В следващия момент разбираш, че това е измамно. Тогава виждаш, че всъщност в Москва хич не е лесно и там трябва страшно много да се трудиш, ако искаш да постигнеш нещо. И всичко това просто те убива. Ако нямаш някой в Москва, който да те подкрепя, тогава е страшно. Ако нямаш такъв човек, който да те поддържа морално, който да ти казва, че ще успееш и да вярваш в себе си, просто можеш да се побъркаш. Аз мисля, че това е една от причините, поради която руснаците пият толкова много. Ако си гледала филма "Москва не вярва на сълзи", нещата стоят точно така. Москва не признава малки хора. Ако искаш да останеш в Москва, трябва да си силен, да си голям, иначе просто умираш. Ако не си голям в Москва, няма смисъл да си там. Какъв е смисълът да казваш, че живееш в Москва и да си стоиш в комуналната квартирка.
- Истината е, че има много скъпи места, а има и такива по-малко скъпи места, а има и места, ако ги знаеш, на които стандартът е какъвто е и в България. Ако решиш да се храниш само в ресторанти и да живееш в хотел, да си купуваш дрехи от централните магазини, в Москва определено ще ти се стори много скъпо. Това е третият най-скъп град в света след Токио и Ню Йорк. Там има страшно богати хора и страшно бедни. Навсякъде виждаш просяци. В същото време виждаш тези супер богати казина, които светят като коледни елхи, и виждаш огромни лъскави хотели, където могат да отседнат само хора с лимузини.
- Преди животът ни в Москва беше много труден. Докато си намерим мястото там, аз все се питах: ние ли сме най-тъпите, защо сме се вдигнали от България и сме отишли в тая Москва, където никой не те чака и никой не те иска. Трябва да ги убедиш, че са чакали точно теб и точно ти си им нужен. Но вече не разсъждавам така. Мисля, че сме там, защото имаме възможност в най-голям мащаб да правим това, което искаме да правим, и защото за момента можем да се издържаме по-добре в Русия, отколкото в България. Чувствам се щастлива на сцената, въпреки че тя никога не е била цел в живота ми. Просто това си е в мен. Публиката ми дава някаква особена енергия, която е като наркотик. Моето желание е да съумея така да си планирам нещата напред, че сцената да не изчезва от живота ми. А за групата - много разчитаме на този албум, който правим, и сме заложили много доверие на хората, с които работим. Надяваме се това доверие наистина да се оправдае и най-сетне наша продукция да излезе на диск. С момчетата също така имаме желание да направим едно турне в България.
- Всеки е изкушен от западните сцени. Изкушението идва от мащабите и от организацията. Но ако видим Русия в истинския й мащаб... става дума за огромни територии, огромни стадиони, огромни тълпи от хора, които, ако успееш да ги впечатлиш по някакъв начин, западните сцени и мащаби с нищо не могат да те привлекат.
- Смятат ме за малко ку-ку, защото всички си мислят за Канада, за САЩ, за Франция. А ние като последните идиоти се хванахме и отидохме в Москва, където студът ще ни умори. Но са се поуспокоили приятели и съмишленици тук, защото явно, че като не се връщаш вече година, там сигурно е добре. За всички Москва е екзотично място. Ние все още я свързваме с доскорошното управление, но българите все още не познават Москва. Нещата там са толкова променени. Моята мечта е да направя в София концерт на млади руски групи, които сега започнаха да стават популярни. За мен е малко жалко всички да си мислят, че Москва е Филип Киркоров и Алла Пугачова. А истината е, че Москва не е сред най-големите им фенове.
- Да.
Кой е номерът на Господ Бог?
Българска Божия църква, изглежда, разполага с мобилния телефон на Всевишния. Или на някой добър специалист по маркетинг и реклама
Зала 11 на НДК е пълна като на кинопанорама. Специфичната миризма от толкова много човешки тела накуп прави запушването на носа почти неизбежен жест. И много неуместен, защото наоколо се виждат само сияйни усмивки. Всички лица са разтопени от някаква неестествена благост, непрекъснат френетичен шепот разнася из салона "Божията воля" и "името Господне". Човек започва да се чуди дали Светият дух въпреки своята безплътност и вековечност няма да се задуши, витаейки из наситения с потни изпарения въздух.
Неделя сутрин е и около 500 души са се събрали в подходяща за обмяна на микроби атмосфера на служба на евангелистката Българска Божия църква.
В един от последните броеве на продаващото се отвън списание "Благовестител" има публикувана статия "Какво се случи в Горна Баня". Там фактът, че след падналата натовска ракета нямаше човешки жертви, е обяснен така: "На 500 метра от поразената къща живее пасторът," който сутринта преди инцидента отправил "специална ходатайствена молитва за този дом(...) Случилото се е крещящо послание в ушите на вярващите. Ние имаме огромно значение, ние сме защитата на нашата нация, ние имаме властта да спрем силата на смъртта и ада. " И разпространението на вируса "Сидни", ако се съди по безметежните братски целувки, които се разменят по време на богослужението.
По ирония на съдбата ежеседмичните сбирки на "забраняваната от комунистическия режим" Българска Божия църква са заимствали по нещо от стила на комсомолските събрания и забавите
Идеологическото облъчване е заменено с религиозно, но в добре премерени дози. Проповедите и четенето на пасажи от Библията се редуват с песнички и организирано скандиране "Алилуя". Три изпълнителки придружават с леко джазирани стъпки изпълнението на мелодии, подбрани по признака "лесни за запяване, създаващи настроение". Текстовете са тематични и се запомнят от едно слушане: "Песни, весели слова, пълнят с радост вечността. Исус е победител. Той е на трона, да, той е на трона."
Колкото и прост и на пръв поглед смехотворен да е този сценарий, ефектът от него е налице. Хората, които идват в зала 11, се връщат всяка седмица, защото, както по всичко личи, им е създадено чувство на принадлежност. И то не към какво да е, а към една "свята кауза". Поднесени леко и с обилна музикална гарнитура послания като: "Вие сте Божиите деца. Вие сте стражите, запълнили пролома, тези, които ще задвижат Божията ръка да защити и избави" попиват дълбоко. Тук няма огън и жупел. Няма и неразбираеми чтения с остарял речитатив. Докато в православната църква рядко се осъществява общностен контакт и единение и усещането за братство липсва, на евангелистките богослужения съвършено непознати се усмихват и прегръщат като близки роднини.
Психологическо въздействие оказва и
Оказва се, че и най-елементарното инкасиране на пари може да е придружено със специален църковен ритуал. В един момент пасторът приканва "братята, които събират даренията", да се качат на сцената. След кратка благословия на фона на жизнерадостна музика те тръгват из редовете с малки пластмасови купички, които в края на тура преливат от хартиени левчета.
Следващото включване от "амвона" е по същата тема. На аудиторията се съобщава, че Българска Божия църква първоначално се е събирала в "подпокривното пространство на една циганска колиба. Тогава, спомня си пасторът, получих видение. Господ ми се яви и ми каза: "Един ден ще се събирате в дворец". И Той изпълни обещанието си. " Факт.
Недостатъкът на Националния дворец на културата обаче е, че "всяка седмица трябва да напускаме залата точно в 12 ч и не можем да бъдем заедно, колкото ни е необходимо. " Затова в момента църквата строи собствен молитвен дом, за който са нужни 100 000 лв. "В София ние сме около 2000 души, така че ако всеки от нас даде по 50 лв., ще можем да се събираме под собствен покрив. " За по-голяма тежест бакалската сметка е придружена с подходящи цитати от Библията и успокоението: "Знам, че не ги даваме от имането си, от нямането си ги даваме."
Сбирката продължава в по-лек тон с покана към начинаещите във вярата да посетят "алфа курс" в "офиса на църквата". Целта на занятията е тези, които посещават от няколко месеца богослуженията, да бъдат въведени по-дълбоко в материята, тъй като "Бог е алфата и омегата, но за да го познаете в Неговата омега, трябва да сте наясно с Неговата алфа". Добре дошли са и всички приятели и роднини, които имат нужда от просветление, но които "по някаква причина не смеете да доведете на неделна служба."
Специално време пред микрофона е отделено на
Едни откликват свели глава в безгласна молитва, други повтарят в хор думите на пастора. Млад мъж с блясък в очите е избрал да се обърне към Бога в собствен текст. Сред логоретичния порой от думи се откроява изречението: "Господи, благослови тази аудиокасета."
Освен отличниците на трибуна се радват и станалите свидетели на някакви чудеса. Бивш военен служител разказва как от бюрото му изчезнала една страница от важен документ. Въпросът бил представен за разглеждане на църковна сбирка и едно момче получило видение. В съня си то проследило как документът е изваден от червена папка. "За мен това беше знак от Бога, тъй като не бях разказвал с подробности къде е стояла тази страница. Тогава аз разбрах, че Той ще ми помогне. " Така и станало: вината за случая била поета от по-висшестоящи колеги.
За неубедените в необходимостта от собствен молитвен дом богослужението завършва с 10 минути закъснение. С дълбока въздишка пасторът съобщава на публиката, че е време да се разделят и напомня, че отвън чака сестра Таня, която ще записва имената на пожелалите да направят дарение.
Разнородната тълпа от старци, цели ромски фамилии и млади двойки с пеленачета тръгва към изхода, щастлива след неделната си порция общуване с Бога. Без отговор остава единствено въпросът, след като тази църква държи запазената марка "Божия", другите чии са.
Грашнов стана радиоводещ
Може би поуморен от бизнеса с мобилни телефони, шефът на Мобилтел Владимир Грашнов реши да смени амплоато си и за час влезе в ролята на радиоводещ в деня на седмата годишнина на радио "Дарик". По случай рождения ден на столичната медиа нейното ръководство реши да предостави възможността на най-големите си рекламодатели да изявят своите журналистически способности. Вместо обичайните гласове и предавания миналия петък аудиторията на "Дарик" успя да се наслади на медийните изяви на такива фирми като "Кока-Кола", "Александра видео", "ЛУКойл", "Прософт" и др. За всяка от тях беше отреден по половин час за собствено радиопредаване, като единствено програмата на Мобилтел в лицето на Владимир Грашнов продължи 60 минути.
"Искахме поне за ден да си сменим ролите и да покажем на нашите рекламодатели, че радиото е трудна работа", пошегува се програмният директор на столичното радио Владимир Танев. Той съобщи още, че е приключило гласуването за избора на българска песен на столетието и за такава е обявена "Моя страна, моя България" на Емил Димитров, следвана от "Излел е Дельо хайдутин" на Валя Балканска и "Притури се планината" на Стефка Съботинова.
Като част от отпразнуването на седмия си рожден ден радио "Дарик" бе подготвило и изложба с картини от собствената си колекция. Всички творби от нея са на съвременни български художници, а самата изложба бе поместена в Националната галерия за чуждестранно изкуство.
По традиция по случай рождения ден бе организиран и празничен коктейл, на който бяха поканени президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, председателят на парламента Йордан Соколов, депутати, министри, интелектуалци.
Диалектика
Идеята за спешна смяна в екипа по присъединяване към Европейския съюз тръгна в спортните среди тази седмица. Предложението е
На чаша вино, хапки и дребни сладки покани медийните репортери шефът на БНР
Със завръщането си в парламента като обикновен депутат бившият вицепремиер
С приятен тен made in остров Бали
Самолетът на президента - без касов апарат
В президентския самолет няма касов апарат, стана ясно покрай посещението на Петър Стоянов в Израел. Какво продават в българския "Еър форс 1", може да попита някой. Оказва се, че и там, както при редовен полет на обикновена авиокомпания, има "безмитен магазин", от който могат да се купят по-евтино цигари, алкохол или козметика. Безмитният магазин всъщност е една количка, от която стюардесите (тези въздушни домакини, както преди време трябваше да бъдат наричани) предлагат гореизброените артикули. Приема се плащане само в долари и марки, и то в брой.
Съгласно разпоредбите на данъчните ни закони при извършването на подобни сделки задължително трябва да се издава касова бележка, категорични са оракули на Муравеевите закони и наредби.
Един от бизнесмените, които придружаваха президента - адвокат, също обясни, че това не е много редно, още повече че от известно време насам той също бил длъжен да инсталира в кантората си "апарат с фискална памет" и да издава от него бележки на клиенти, които плащат на ръка.
"ЛУКойл" се кани да отбие Порточанов от яслата Нефтохим
Социалният мир в Бургас - това съм аз, твърди шефът на ФК "Нефтохимик"
Новият собственик на Нефтохим "ЛУКойл" ще се присъедини към компанията на бивши комбинати-гиганти, които спират издръжката за скъпоструващи спортни дейности. Преди време същото сториха "Кремиковци" и "Плама", а "Соди" прекрати рекламния си договор с "Черно море", двукратен шампион по баскетбол при мъжете.
Бургаската рафинерия, която преди месец и половина бе приватизирана, няма намерение да отпуска средства за футболния клуб "Нефтохимик", съобщиха осведомени източници. Решението ще бъде взето на заседание на управителния съвет в най-скоро време. Тази информация не е новост за президента на "Нефтохимик" Христо Порточанов, който не очаква помощ от нефтопреработвателния комбинат. Големият проблем се очертава да се завърти около собствеността на базата и движимото имущество, което в момента се използва от клуба. От "ЛУКойл" държат да си го приберат, докато Порточанов заплашва, че ще даде Нефтохим под съд, ако посегнат на стадиона и колите.
"ЛУКойл" категорично отказва да подпомага финансово футболен клуб "Нефтохимик", тъй като основната цел на този етап е оптимизиране на дейността и редуциране на излишните разходи. Подобна позиция бяха заели преди приватизацията назначените от Министерството на промишлеността изпълнителни директори. Може да се направи компромис само за някои спортни клубове.
Новите шефове на комбината няма да предявяват претенции към името на футболния отбор, в което е вписано името на многогодишния благодетел Нефтохим АД, и са готови да отпуснат стадиона под аренда. Издръжката му само през миналата година е струвала три милиона германски марки. През последните години Нефтохим е плащал както обслужването на стадиона, така и консумативи от най-различен характер - за автобуси, офиси и дори телефонни сметки. Ръководството на "ЛУКойл" ще предложи на Порточанов да вземе стадиона под наем срещу задължението да поеме цялостната му поддръжка и да заплаща известна арендна вноска. Мустакатият президент обаче няма такова намерение. Той продължава да настоява, че стадионът е собственост на клуба - спор, който се води от няколко години и очевидно скоро няма да затихне. Документите обаче са категорични.
Стадион "Нефтохимик" е изцяло собственост на комбината, сочи констатация от ревизия на ГУ "Държавен финансов контрол" за периода 1994-1997 г. Той е основно ремонтиран с 3.6 милиона долара, отпуснати от рафинерията. Според ревизията счетоводно стадионът се води на комбината, но през 1994 е предоставен за безвъзмездно ползване от футболния клуб. Оттогава досега взаимоотношенията са неуредени, а "Нефтохимик" не плаща наем.
"Всичко, което Нефтохим АД е закупувал, е предоставено безвъзмездно на спортните клубове, в това число и на ПФК "Нефтохимик" (Бургас). Това е ставало със съгласието и решенията на съответните ръководства на Нефтохим през годините. Нефтохим АД и "Нефтохимик" винаги са били третирани като свързани лица", пише Порточанов в писмо до изпълнителния директор на "ЛУКойл - Нефтохим - България" Владимир Ракитский. То е по повод покана от новия административен директор на Нефтохим Енчо Стоев да бъдат върнати автобус, линейка и товарно камионче.
Нарушената комуникация между шефовете на Нефтохим и Порточанов не е новост. Тя датира от времето, когато собственик беше държавата, и сега, изглежда, подобрение няма. Футболният бос е изпратил още на 19 юни 1999 г. нотариална покана до тогавашните изпълнителни директори на комбината, за да се разберат кой какво държи и при какви условия ще се ползва. "Едит Гетова (бел.ред. тогава зам.-министър на промишлеността) отложи въпроса и го остави за разрешение от новите собственици. Досега те също не отговарят на моето желание за среща, а само ми изпратиха писмо да върна автобуса и линейката", каза Порточанов. Той твърди, че очаква коректни взаимоотношения с "ЛУКойл" и разрешение на проблема в рамките на диалога.
Според някои добре осведомени източници обаче повишената активност на председателя на КТ "Подкрепа" в комбината Дянко Димов напоследък има пряка връзка с отказа да се отпускат средства на футболния клуб. Димов е вицепрезидент на "Нефтохимик". Той поискал известна сума от "ЛУКойл" за футбола с обещанието да гарантира социален мир. "Да си го избият от главата, че има нещо такова между Дянко Димов и Порточанов. Ако имаше, знаете ли колко пъти щяхме да сме затворили фабриката досега. Не ни е минавало през акъла да връзваме тези неща", каза Порточанов.
И все пак какво ще стане, когато управителният съвет на "ЛУКойл" официално обяви, че няма да отпуска средства за футбола?
"Ще ги дам под съд и бургаският съд ще присъди делото в моя полза, дори само от шовинизъм, заяви Порточанов. - Ще ги съдим за неизплатена реклама в продължение на няколко години. В нотариалната покана посочвам, че през тези години продължавахме да изпълняваме дейностите си, а именно реклама на Нефтохим и възстановяване спадналия авторитет в обществото с носенето на името "Нефтохимик" и с добрите си резултати". Той смятал дори да смени името на отбора.
Вероятността от съдебно дело за неизплатена реклама едва ли притеснява новите собственици на Нефтохим. Излишните спорове с Порточанов обаче могат да се окажат не особено здравословни, защото, както той твърди, "ако трябва да има социален мир, човекът, който може да им го осигури, съм единствен само аз". И още: "Те не знаят, че сега управляващите са с мен, а премиерът така внимателно гледа какво ще стане от тази сделка". За ръководството на "ЛУКойл" остава да си направи сметката дали ще може да се пребори с фактора "Порточанов", който в Бургас наистина има голяма стойност. Другият вариант е да сложат край на безкрайното източване на средства в една бездънна яма, каквато е по принцип всеки футболен отбор.
Ще оцелее ли родният хокей на лед
Оптимистите предричат евентуално възраждане, но след шест-седем години
Представете си ледена площадка в центъра на София, а на нея два хокейни отбора играят оспорван мач пред пълни трибуни. Подкрепя ги сериозна група шумни запалянковци. Това вече се е случвало през седемдесетте и началото на осемдесетте години, а мястото е стадион "Юнак" (бивш "Дружба"). "Пързалката работеше от шест сутринта до полунощ, от септември до март. Тренировките започваха от ранни зори и имаше време за всички - от най-малкия хокеист до мъжете", разказва Пламен Симеонов. Сега той в качеството си на генерален секретар на Българската федерация по хокей на лед (БФХЛ) заедно с малкото останали специалисти води битка този спорт да не изчезне у нас.
Около шестдесет картотекирани състезатели, разделени между пет мъжки отбора (средно по 12 души), оформят държавното първенство. С настоящия треньор Андрей Забунов или с нов наставник, ако се наложи, националите ще трябва да защитават мястото си в група С на световното първенство в Китай, което минава през победа над Корея или Югославия. При провал българският отбор ще се върне в аутсайдерската група Д, където от години има запазено място.
През 1975 г. българският национален отбор си извоюва място в Б група, което е най-високото постижение в историята на българския хокей. Следващата 1976 г. мъжете от най-талантливото ни поколение играха на олимпийските игри в Инсбрук с още 11 отбора.
За добър български хокей спря да се говори след глобалните промени през 1990 г., когато руските републики се оформиха като самостоятелни държави и извадиха свои отбори на леденото поле. Въпреки че тръгнаха от квалификации и от най-ниската група, те набързо изтласкаха от елита отбори като нашия. Промени се и държавната политика в спорта и хокеят от професионалния път, по който вървеше, зави по аматьорска пътечка. "В първенството играеха осем отбора в А и Б група. Държавата даваше пари за три пързалки в София, една в Перник, Русе, Стара Загора. Бяхме професионалисти. Като влезехме в лагер през септември, та до март, както сега щангистите. Имахме и лагери в Русия всяка година, където ни помагаха местни специалисти. "Левски" гостуваха на "Динамо" (Москва), а ЦСКА - на ЦСКА (Москва). Играеха в силни турнири. Нямахме проблеми с екипировката. В същото време хокеистите на Запад си бяха аматьори, такива, каквито сме ние сега", обяснява Пламен Симеонов.
Още тогава знаменитият руски треньор Тарасов е предупреждавал, че в България трудно ще се прави хокей, защото се намира на юг и я няма естествената среда както в Русия, Швеция, Финландия и др. "Сега малките момчета ги насочват във футбола, където има пари. А при нас, когато те удари шайбата, боли. Падне детето на глава, няма каска и майка му го спира."
Българският национален отбор проби стената в група С преди две години и само късметът помогна да останем на тази позиция и през 1999 г. Мъжете загубиха всичките си мачове на световното първенство в Холандия, но останахме в групата само заради отказа на домакините да издадат визи на югославяните заради войната в Косово. Международната федерация остави и Югославия, тъй като отборът нямаше вина за неучастието. Часът на истината обаче наближава със световното първенство в Китай през март. Тогава държавният тим трябва да победи отборите на Корея или Югославия. В противен случай се връща в група Д, откъдето по-ниско ниво няма.
Преди това обаче ръководството на БФХЛ трябва да прецени дали да смени старши треньора Андрей Забунов, тъй като настроенията срещу него от страна на състезатели и колеги нарастват лавинообразно. Практически за този пост е годен всеки един от наставниците на петте отбора в първенството. Засега обаче никой от тях не е показал апетити към него.
"Ако има нов треньор, най-важното е да бъде уважаван от състезатели и колеги, защото вече не е лесно да задържиш добър играч в националния отбор, каза Георги Миланов, наставник на "Славия". - С пари не можем да ги привлечем, защото няма премии. Хокеистите ни ще търпят финансови загуби заради пътуването до Китай. Момчетата не отиват за пари, а за да се изявят. Затова трябва да има подход към тях. Хем да им извадиш душичката на тренировка, хем да не си тръгнат. Не може треньорът да ги обижда и да иска от тях да играят. Затова е важно старши треньорът на националния отбор да е човек с респект. Чехи и канадци знаят за какво им избиват зъбите. С пет сезона в професионалния хокей си оправят живота."
Спецовете смятат, че няма да е удачно да се доведе треньор от Русия, тъй като хората там имат друг стил на работа. Ако дойде такъв, то той ще иска да работи по свой стил, но той обикновено е пригоден за професионалисти.
Положението никак не е цветущо при младежите, които пък играха слабо на световното първенство в група Д в Мексико. Резултатите са три поредни загуби от ЮАР 1:7, Хърватия 1:22 и Австралия 1:7 и една победа над Исландия със 7:1.
