Съучастниците на Саддам
Нищо добро няма да излезе от помощта, която Саддам Хюсеин получи в ООН от Русия, Франция и Китай. Москва, Париж и Пекин помагат на Саддам, като отказват да приемат избора на Кофи Анан, който предложи Ролф Екеус да бъде назначен за шеф на новата оръжейна мисия на ООН в Ирак.
Поставен в почти безизходна ситуация, между чука и наковалнята, генералният секретар на световната организация повече от месец търси кандидатура, която да бъде приемлива едновременно и за петте постоянни членове на Съвета за сигурност. САЩ и Великобритания никога няма да приемат човек, който би позволил на Саддам да развива химическите, биологичните и ядрените си оръжия или пък да усъвършенства ракетните си програми. А както пролича от нежеланието им да приемат Екеус, Русия, Франция и Китай не желаят да одобрят човек, който няма да се хареса в Багдад.
Когато обясняваше руската позиция, посланикът на Русия в ООН Сергей Лавров си позволи да каже, че когато избира ръководител на оръжейните инспектори, Съветът за сигурност трябва да избере приемлива за Саддам личност. Нещо повече, според Лавров иракският диктатор трябвало да одобри лично всички членове на мисията и дори да прегледа въпросите, по които ще работят инспекторите.
Напрежението, което назрява в Съвета за сигурност, представлява твърде сериозна опасност, която не бива да бъде пренебрегвана. Тя заплашва контрола върху оръжията за масово унищожение, авторитета на Съвета за сигурност и в крайна сметка доверието в ООН като световна организация, призвана да решава глобалните конфликти.
В стремежа си да извлекат печалби и търговски изгоди от режима на Саддам Русия и Франция стигат до пълно безсрамие. Те позволяват на един тиран, който е избил хиляди свои граждани, да определя човека, който ще търси неговите страшни оръжия.
Когато си позволяват това, Москва и Париж не си дават сметка, че демонстрират пълно пренебрежение към жертвите на Саддам. Те отричат, че все повече нараства опасността от тайните запаси на отровни субстанции и нервопаралитични газове, които режимът в Багдад трупа непрестанно и няма да се поколебае да употреби при удобен случай. С необмислените си действия Франция и Русия показват презрението си към неоспоримите професионални качества на Ролф Екеус, тотално неуважение към Кофи Анан и обиждат световната организация и нейните резолюции.
Недосегаемите също ги убиват, нали
Милошевич е сред вероятните поръчители на убийството на Аркан
"Аз не се страхувам от нищо. Помнете това", обичаше да се хвали Аркан в компанията на журналисти. Една година след това изявление прочутият войвода на "Тигрите" и един от най-богатите хора в Сърбия свърши с три куршума в главата.
Какво се промени за една година, така че от бос на подземния свят и любимец на управляващите в Белград Желко Ражнятович-Аркан се превърна в пушечно месо? Версиите и спекулациите са много.
Според едни убийството е извършено по поръчка от най-високо място, защото Аркан е станал неудобен лично на президента Милошевич. Ако се приеме този вариант, това означава, че югопрезидентът вече е в слаба позиция и започва да разчиства пътищата си за отстъпление. Все още изглежда малко вероятно, че Милошевич може да се оттегли доброволно от властта. Новите опити на опозицията в Сърбия за обединение обаче представляват сериозна заплаха за режима и Милошевич може би е решил да се застрахова от евентуални изненади.
Но това може да се окаже чисто теоретична постановка, а смъртта на Аркан да е част от обикновена криминална история. Според други версии (и най-вече според правителствената пропаганда) Ражнятович е станал жертва на мафиотска разправа заради мръсен бизнес. Публична тайна е, че в ролята си на един от влиятелните лидери в подземния свят Аркан е имал доста врагове и тази вероятност също не може да бъде отмината. Както винаги при такива мистериозни убийства всяка теория си има основания и всяка теза е атакуема. По една или друга причина обаче в случая "Аркан" привържениците на политическата версия са повече.
Една от най-разпространените теории гласи, че убийството на Аркан е било поръчано от Милошевич. Според някои полуофициални изявления и многото слухове Аркан е направил опити за контакт със съда за военните престъпления в бивша Югославия и е поискал сделка - да даде показания срещу Милошевич, а в замяна да получи имунитет срещу съдебно преследване. Пол Рисли, говорител на съда, наля масло в огъня, като съобщи, че знаел за двама адвокати, представящи се за застъпници на Аркан. Те се свързали със съда и заявили, че Ражнятович, който от 1997 г. е в списъка на военнопрестъпниците, иска да преговаря. От друга страна, главният прокурор на съда Карла дел Понте отрече Аркан да се е свързвал някога с трибунала, за да поиска имунитет срещу свидетелските си показания. В същото време обаче досието и делото срещу него продължават да бъдат пазени в тайна, тъй като били свързани с други важни разследвания.
Тази секретност предизвика много въпроси. Един от тях е дали делото срещу Аркан е свързано с разследването срещу Милошевич и доколко евентуалните му показания биха променили нещо в решението на съда да обяви югопрезидента за военнопрестъпник. Това именно е едно от най-слабите звена на политическата версия. Пак по тази линия издиша и тезата на опозицията, че Аркан е пожертван, защото е знаел твърде много за действията на Милошевич по време на войната в Босна. Смята се, че Ражнятович е бил едно от оръдията на Милошевич за провеждане на етническото прочистване, а сред мюсюлманското население се разказваха ужасяващи истории за жестокостите на войводата.
Противоречивостта на цялата ситуация пролича от объркването на световната преса, която претегляше всички аргументи за и против. Припомнено бе, че преди три години пак при неизяснени обстоятелства в Белград бе убит Радован Стойчич, един от служителите на вътрешното министерство, служил за връзка между Милошевич и Аркан по време на войната. Но ако убийството е било поръчано заради тези контакти, тогава остава неизяснен въпросът защо Радован Караджич и Ратко Младич, едни от главните действащи лица в босненския конфликт, се радват на добро здраве далеч от трибунала в Хага. Може би един от най-правдоподобно звучащите аргументи в полза на теорията, че Милошевич стои зад убийството, е фактът, че през последната година Аркан започна да се дистанцира от югопрезидента заради различните им възгледи за Косово и Черна гора. Наблюдателите припомнят, че твърде често Аркан не е спестявал острите си изявления по адрес на Милошевич и е започнал да контактува с опозиционния лидер Зоран Джинджич. Възможно е комбинацията от нелоялност и опасна информираност да бъде тълкувана и като мотив за поръчково убийство. Но това едва ли ще стане известно, дори когато бъде разпитан съучастникът на убийците, който бе ранен и в момента се намира в болница.
Въпреки че сръбската опозиция няма пряко отношение към цялата драма, тя се опита да извлече дивиденти от нея. Драшкович обяви, че това е държавен терор, а според Джинджич властите не били способни да гарантират сигурността на гражданите. По-скоро обаче зараждащото се опозиционно обединение, предстоящите частични местни избори и исканията за предсрочни избори представляват истинската грижа за югопрезидента, отколкото упражненията в риторика на опозиционните лидери. Освен това според последното проучване на избирателните нагласи на агенция "Медиум" опозицията ще спечели изборите, ако се яви на тях с обща листа. Твърде спорно е дали убийството на Аркан се вписва в политическата ситуация и с него Милошевич "замита следите" след себе си с оглед на евентуална смяна на режима. Но и това е възможно и за подобна спекулация има основания, ако допуснем, че предстоящият конгрес на социалистите може и да вземе решение за предсрочен вот.
Един от най-силните аргументи в полза на политическата версия е поведението на проправителствената преса и полицията. Прави впечатление, че веднага след инцидента в хотел "Интерконтинентал" полицията не излезе с официално съобщение за случая. Друга любопитна подробност е, че властите всячески се опитаха да омаловажат събитието и да го прехвърлят към сферата на обикновената престъпност. Министърът на информацията Горан Матич надълго и нашироко обясняваше, че убийството е печален резултат от криминалната дейност на Аркан и че международната преса и опозицията преувеличават случилото се. Според официозния всекидневник "Политика" задържането на един от съучастниците на престъплението е доказателство, че властите нямали нищо общо със случая. Затова и твърденията, че Аркан е ликвидиран заради хипотетичното му желание да свидетелства срещу Милошевич пред трибунала в Хага, били напълно безпочвени. Но и тази трактовка се пропука, след като главният прокурор Карла дел Понте поиска НАТО най-сетне да се разшета в Босна, да залови Радован Караджич и да го изправи пред съда в Хага. Това искане до голяма степен бе провокирано от убийството на Аркан, но съвпадението едва ли е случайно. Така от Хага още веднъж намекнаха, че при всяка промяна на политическата ситуация в Сърбия ще дойде редът и на Милошевич.
Путин направи услуга на комунистите
Кремъл показа, че е готов да се споразумее дори с дявола, за да укрепи властта си
След като станаха известни резултатите от парламентарните избори на 19 декември, се очакваше, че първият работен ден на третата Държавна дума (долната камара на руския парламент) ще бъде скучен и ще мине по сценарий. Нито една от партиите не получи достатъчно гласове, за да може да наложи своите кандидатури в ръководството на Думата и постоянните комитети, но преговорите между тях започнаха веднага. Eдин месец трябваше да стигне на Кремъл да постигне това, което иска предвид значителното присъствие на лоялните му партии.
Лидерът на прокремълското движение "Единство" Сергей Шойгу обяви, че комунист няма да стане председател на Думата, а и.д. президентът Владимир Путин си хареса за този пост съпартийката си Любов Слиска. Мотивът на премиера - трябва да има повече жени в ръководството на страната. Единствено ръководителят на предизборния щаб на Съюза на десните сили (СДС) Анатолий Чубайс намекна за възможни проблеми, заявявайки, че подкрепата за Путин на президентските избори ще зависи от няколко въпроса, сред които изборът на председател.
Дали Путин и Шойгу са се изказали неподготвени, или след това ги е осенила гениална мисъл, няма значение, важното е, че за председател на Думата с гласовете на комунистическата партия "Единство" и техните сателити беше избран комунистът Генадий Селезньов, който заемаше поста и в предишния парламент. Кремъл нарече решението си "прагматично" ("цинично" според неговите критици), а верните му медии видяха в договорката с комунистите признак за съзряването на изпълнителната и законодателната власт.
Новите съюзници си поделиха постоянните комитети, като дадоха седем от тях на аграрната група и фракцията "Народен депутат", създадени с тяхното активно участие. Това доведе до някои не особено радващи назначения. За икономическата политика ще отговаря Сергей Глазиев, който е един от най-ревностните привърженици на идеята за строг държавен контрол в икономиката, съпровождан с печатане на пари, а комитетът по международните въпроси беше оглавен от Дмитрий Рогозин, известен с националистическите си изказвания.
Действията на Кремъл и парламентарното мнозинство не се харесаха на представителите на "Отечество - Цялата Русия", СДС, "Яблоко" и групата "Регионите на Русия", на които се падат една трета от депутатските места. В знак на протест те напуснаха залата преди избирането на Селезньов, оттегляйки своите кандидати. Без съмнение на тези фракции се пада огромната част от интелектуалния потенциал на Думата и отказът на президентството да им осигури достойно присъствие в ръководството на парламента не говори добре за намеренията на кандидат-президента Путин. На тях бяха дадени общо три комитета - по правните въпроси (СДС), връзките с Общността на независимите държави ("Отечество - Цялата Русия") и бюджета ("Регионите на Русия").
"Отечество - Цялата Русия", СДС и "Яблоко" обявиха, че създават координационен съвет, който трябва да реши какви ще бъдат бъдещите им действия, но едва ли скоро ще се появи широка десноцентристка коалиция. Противоречията между тях са съществени и ще бъде успех, ако те могат да запазят единната си позиция поне няколко месеца. Все още предстои да се види дали поведението на малцинството се дължи на неудовлетворени амбиции, или е осъзната позиция, целяща създаването на алтернатива на сегашната система на управление. Едва ли ще се стигне до обща президентска кандидатура, която да се противопостави на Путин. Лидерът на "Яблоко" Григорий Явлински отдавна има президентски амбиции, кандидатурата си издигна и губернаторът на Самарска област Константин Титов, председател на политическия съвет на СДС, а лидерът на "Отечество - Цялата Русия" Евгений Примаков също не изключва възможността да се включи в надпреварата.
"Ще дружим с комунистите толкова често, колкото ни е необходимо", обясни на всички неразбрали шефът на фракцията на "Единство" Борис Гризлов, който очевидно ще бъде една от връзките между Кремъл и Думата. Минаващият за човек на Путин Гризлов успя да внесе своя принос в развитието на политологическата мисъл, наричайки "либерално-консервативен" пакета от закони, които "Единство" ще внесе в парламента. Може би "либералният консерватизъм" или "консервативният либерализъм" (каквото и да означава това) ще се окаже подходяща идеология за президента Путин, поне зад това недоразумение може да бъде скрито всяко политическо или икономическо решение. Отбелязвайки тенденцията за избиране на председател на Думата с все по-голямо мнозинство, Гризлов заяви, че това е признак на демокрация. В такъв случай дали като отрече категорично намеренията си да въвежда диктатура в Русия, Путин не е имал предвид демокрация, в която решенията се вземат с мнозинство от 99.99% от гласовете. Засега това изглежда невероятно, но съмненията се засилиха.
На Кремъл не му е за първи път да си сътрудничи с комунистите, през 1997 г. Борис Елцин дори връчи орден "За заслуги" на Генадий Селезньов в самата Дума, а зад видимата им конфронтация се крие симбиоза, при която двете страни спокойно могат да реализират своите интереси. Ще бъде глупаво комунистите да бъдат подложени на остракизъм и да бъдат прекратени всички контакти с тях, но ако в Кремъл си мислят, че с прагматизъм от подобен род ще донесат демокрация и богатство на Русия, много се лъжат. А тези, които мислеха, че Путин е дългочаканият месия, е хубаво да се замислят.
При обществената подкрепа, която има, премиерът не се нуждае от подобни съмнителни уговорки. Услугата, която направи на комунистите, му дава възможност да поиска от тях някаква компенсация, но е трудно да се повярва, че левите ще гласуват в подкрепа на новия данъчен кодекс или за законите, уреждащи частната собственост на земята. Обаче те с удоволствие ще гласуват повече средства на армията и военнопромишления комплекс и без замисляне ще подкрепят засилването на ролята на държавата в икономиката, неща, които са по вкуса и на Путин.
И.д. президентът заяви, че напускането на депутати е нормална практика в много парламенти, но е останал изненадан, че това се е случило в Думата. Кандидат-президентът Титов заяви, че Путин много добре е знаел за преговорите между фракциите и реакцията на протестиращите не може да е била неочаквана за него. Бившият премиер Сергей Кириенко, лидер на СДС, призна, че се е излъгал в "Единство", смятайки движението, ползващо се с безусловната подкрепа на Путин, за свой съюзник. Според Явлински уговорката между "Единство" и комунистите е мечешка услуга за Путин, а политолози, близки до московския кмет Юрий Лужков, заподозряха в операцията желание Чубайс да бъде изолиран от предизборния щаб на премиера. Въпреки надеждите на опонентите му сериозната парламентарна криза, в която заплашва да се превърне скандалът в Думата, няма да влоши силно президентските шансове на Путин. Двата най-големи телевизионни канала, които покриват 99% от територията на Русия, показаха всичко като нормална демократична процедура, а недоволството на малцинството беше обявено за детски плач.
В първия ден от работата на Думата голямо внимание привлякоха двамата бизнесмени Борис Березовски и Роман Абрамович, членове на кремълското Семейство, което дърпаше конците през последната година от управлението на Елцин и чието влияние остава изключително силно. Березовски, който остана недоволен от менюто в парламентарния бюфет, ще бъде един от сивите кардинали на Думата и на място ще контролира взиманите решения. Бившият изпълнителен секретар на Общността на независимите държави, който няколко пъти поиска забраната на комунистическата партия, гласува за Селезньов, с което потвърди подкрепата на Кремъл за новия стар председател на парламента. Още преди изборите кинорежисьорът Никита Михалков, който е сред недоволните от действията на обкръжението на Елцин, заяви, че въпреки критиките по отношение на Березовски повечето руски политици поддържат редовни контакти с него и в новия парламент бизнесменът ще струва колкото 150 депутати. След което замина да му помага в предизборната кампания.
Идват добри времена за големите икономики
През 2000 г. САЩ, ЕС и Япония се очаква да постигнат растеж на БВП, но от двете страни
на Атлантика инфлацията ще надигне глава
В научните среди министърът на финансите на САЩ Лорънс Самърс минава ако не за гений, то поне за много талантлив икономист. Но в съвета, който той даде на Европейския съюз и Япония в навечерието на срещата на Г-7 в Токио, нямаше нищо изключително. "Правете като нас", беше призивът на Самърс към партньорите на Вашингтон две седмици преди Съединените щати да започнат 108-ия пореден месец, в който ще регистрират растеж на брутния вътрешен продукт, подобрявайки рекорда от 60-те години.
Някои мерки, които Брюксел и Токио трябва да предприемат, са известни отдавна - либерализация на пазара на работна сила, по-голяма откритост на компаниите - но какво от останалото да изберат? За това спорят дори в САЩ, където няма консенсус какво точно доведе до невиждания икономически успех - данъчните реформи на Роналд Рейгън, стремежът на Бил Клинтън да премахне бюджетния дефицит, бурното развитие на информационните технологии или просто късметът. Отсъствието на общо мнение обаче няма да попречи на водещите световни икономики да запишат добри постижения през 2000 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие очаква БВП на САЩ да нарасне с 3.1%, този на ЕС с 2.8% и дори Япония ще постигне растеж за първи път от три години - 1.4%.
Американската икономика е наистина нещо уникално. През миналата година тя нарасна с 3.9% (оценка на "Иконъмист интелиджънс юнит"), средната безработица беше 4.2% (рекорд за последните 30 години), само през декември бяха създадени 315 000 работни места, а инфлацията за 1999 г. без хранителните стоки и горивата беше 1.9% (най-добро постижение след 1965 г.). И така е вече трета година. Икономистите се чудят кога най-после липсата на квалифицирана, а вече и неквалифицирана, работна ръка ще доведе до увеличаване на заплатите и ускоряване на инфлацията. Другият вариант е да пострадат печалбите на фирмите, които не могат да вдигнат цените заради заплахата от страна на конкуренцията, в момент, когато заплатите растат по-бързо от производителността на труда. Но поне засега такава опасност няма - само през последната седмица неочаквано добри резултати обявиха гигантите Intel, Yahoo! и Citigroup.
Инвеститорите, които влагат парите си в акции, са уверени, че добрите времена ще продължат - индексът Dow Jones за първи път премина нивото от 11 700, около рекордното си равнище се намира и индексът на втората по значение борса NASDAQ, на която се търгуват книжата на повечето технологични компании, постигнал невероятния растеж от 86% през 1999 г. "Как да се тревожат инвеститорите, че Федералният резерв ще вдигне лихвените проценти с 25 процентни пункта, когато някои от акциите, в които влагат парите си, поскъпват в пъти за няколко месеца", недоумяват брокерите.
Възможността от възраждане на инфлацията обаче не трябва да се подценява. Даян Суонк, президент на Националната асоциация за бизнесикономикс, смята, че съществуват всички предпоставки за продължителен период на инфлация, което потвърждава и проучване на асоциацията. Доходността на 30-годишните държавни облигации достигна най-високото си ниво от юли 1997 г. - 6.72%, а президентът на Федералната резервна банка в Чикаго Майкъл Москоу заяви, че ръководството на Федералния резерв трябва да запази бдителността си по отношение на инфлацията. Федералният резерв ще се събере на първото си заседание за годината на 1 и 2 февруари и най-вероятно ще вдигне основния лихвен процент (овърнайт репо-лихвата на междубанковия пазар) от сегашните 5.5% до 5.75%, въпреки че част от специалистите не изключват възможността повишението да бъде 50 процентни пункта или да бъде последвано от още едно 25 пунктово увеличение през март. Международният валутен фонд смята, че в края на годината Федералния резерв ще предоставя краткосрочни кредити на банките срещу лихва от 6.5%, но това ниво може да бъде достигнато още в началото на второто полугодие. Теорията твърди, че по-високите лихвени проценти ограничават личното потребление и инвестициите в основни фондове и влияят негативно на котировките на акциите заради очакванията за по-ниски печалби и по-голямата привлекателност на банковите депозити и облигациите. Лошото май е, че повечето американци не четат учебници по икономикс.
"Паричната политика действа най-вече убеждавайки хората, че бъдещето няма да бъде толкова розово. Но сега този сигнал не достига до адресатите", смята Розан Кан от инвестиционната банка Credit Suisse First Boston. Обикновените американци, 50% от които притежават акции, продължават да харчат повече, отколкото печелят, и изглежда не се притесняват, че някой ден ще им се наложи да плащат дълговете си с по-високи лихви. Няма изгледи и за ограничаване на инвестициите от страна на фирмите. Ролята на банковите кредити в икономиката намалява през последните години, ефектът от богатството, което американците натрупаха, е много силен, а и не на последно място те са спокойни, защото над тях бди най-могъщият човек на Земята.
Американският президент Бил Клинтън обяви, че ще предложи за четвърти мандат председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, с което предизвика нова вълна от комплименти по адрес на 73-годишния икономист, избран на този пост още по времето на президента Рейгън. Отличи се сенаторът Джон Маккейн, борещ се за президентската номинация на Републиканската партия, който обеща, че ако Грийнспан умре, докато той е президент, ще го подпре на бюрото му и ще му сложи слънчеви очила, за да скрие нещастието.
Грийнспан е като Делфийския оракул за капиталовите пазари, като изказванията му не отстъпват по двусмисленост на древногръцкия прорицател. Прост пример - в последната си реч председателят на Федералния резерв заяви, че индексът на потребителските цени не отразява точно инфлацията при сегашното технологично ниво на икономиката и високия процент акционери сред американците. Дали Грийнспан смята, че индексът на потребителските цени преувеличава инфлацията и тя още дълго няма да се прояви, или е склонен да разглежда свръхвисоките цени на акциите като съставна част на инфлацията, това знае само той. Лаконичността на Грийнспан е част от магията му, която досега действа без грешка. Той измъкна фондовите пазари от краха през есента на 1987 г. и след кризата с хедж-фонда Long Term Capital Management през 1998 г., но и доказа, че е готов да се бори с инфлацията, вдигайки лихвените проценти в края на 80-те и средата на 90-те.
Сега на Грийнспан му предстои да осигури "меко кацане" на американската икономика и ако се справи с тази задача, ще може да претендира за званието "най-добрият централен банкер" не само на ХХ, но и на ХХI век. За целта поне на него трябва да му бъде ясно какво става с американската икономика - нещо, което засега му убягва. Според него растежът може да е следствие от положителния ефект от масовото въвеждане на нови технологии или просто е резултат от поредното спекулативно увеличение на цените на акциите.
Докато отвъд Атлантическия океан се чудят какво се е случило с инфлацията и дали тя все още има почва в Съединените щати, то в Европейския съюз скоро ще им се наложи да вземат мерки за нейното ограничаване. Всъщност, като се включат хранителните стоки и горивата, чиито цени са склонни към по-големи колебания, инфлацията в САЩ е по-висока от европейската - 2.7% срещу 1.6% в евро-зоната и 2.3% във Великобритания. Само че Банк ъф инглия и Европейската централна банка са задължени да ограничават поскъпването на живота в предварително определени граници - 2% за ЕЦБ и 2.5% на Острова. Определянето на инфлационна цел действа успокояващо за икономическите субекти и повишава стабилността на икономиката, но може да доведе до нежелани последици, в случай че инфлацията се дължи на външни шокове, като например поскъпването на нефта на международните пазари.
Именно това беше причината през декември месечната инфлация във Франция да достигне 0.4%, което ще увеличи с 0.2 процентни пункта инфлацията в евро-зоната, и ако тенденцията се потвърди в другите 10 държави, ЕЦБ ще трябва да вдигне лихвения процент до началото на пролетта. Върху решението на банката ще повлияят и преговорите по новия колективен договор между най-големия германски профсъюз IG Metall и работодателите. IG Metall поиска заплатите на неговите 3.4 милиона членове да бъдат вдигнати с 5.5%, а не с 4%, както беше обявил по-рано.
ЕЦБ може да допусне поскъпването на банковите кредити, защото двете най-големи икономики - германската и френската, постепенно набират скорост, а и това ще помогне да бъдат охладени икономиките на Ирландия, Финландия и Испания. По-неприятното за европейските политици е, че безработицата не иска да намалява и продължава да бъде около 10%, което потвърждава, че причините й са структурни, а не циклични, и без промяна на законодателството няма да се мине.
Банк ъф Ингланд вече вдигна основния лихвен процент от 5.5% до 5.75%, но може да повтори операцията през следващия месец, ако бъдат потвърдени прогнозите за по-голям растеж от очаквания. За разлика от континентална Европа инфлацията във Великобритания се дължи най-вече на поскъпването на недвижимите имоти, което е слабо успокоение за износителите, страдащи от неизгодния курс на лирата. По-важното за правителството на Тони Блеър е, че след като водещи политици в Дания и Швеция заявиха, че подкрепят присъединяването на страните си към единната европейска валута, към 2005 г. Великобритания може да остане единствената страна от 15-те в ЕС, отказваща да приеме еврото. Бизнесмените отдавна обясняват на политиците, че без еврото ще бъдат неконкурентноспособни, но без резултат. Тъкмо обратното - говорителят на Блеър обеща, че лейбъристите няма да се възползват от очакваната си победа на парламентарните избори през 2001 г. и ще отложат референдума за присъединяването към еврото за по-късна дата.
Сливането - правилната рецепта
Glaxo Wellcome и SmithKline Beecham създават най-голямата фармацевтична компания в света
Изминалата седмица даде поредното доказателство за утвърдилата се в световен мащаб тенденция към концентрация на капитала. Двете най-големи британски фармацевтични компании Glaxo Wellcome и SmithKline Beecham обявиха решението си да се слеят, като резултатът ще бъде създаването на най-голямата фармацевтична фирма в света Glaxo SmithKline с пазарна капитализация 189 млрд. долара. Общите й годишни приходи се очаква да възлязат на 25 млрд. долара.
Преговори за обединяване имаше още в началото на 1998 г. Те обаче завършиха неуспешно, тъй като не успя да се стигне до консенсус относно това кой ще управлява новосформираното предприятие. Междувременно засилващата се вълна на консолидации във фармацевтичния бранш възобнови идеята за сливане на двете компании. Миналата година бе създадена най-голямата компания за производство на лекарства - Aventis, в резултат на обединяването на Rhone Poulenc SA и Hoechst AG. Glaxo SmithKline ще бъде със значително по-големи мащаби. С по-слаби позиции ще бъде и компанията, която ще се сформира при успешен завършек на преговорите между американските Pfizer и Warner-Lambert.
Нарастващите разходи за изследователска дейност и маркетинг и увеличаващата се роля на биотехнологиите наложиха обединяването на усилията и средствата на двете компании. Друга причина е новината за оттеглянето на Ян Лешли, главен изпълнителен директор на SmithKline Beecham, през април - шест месеца преди изтичането на договора му. През 1998 г. той не прие да има второстепенна роля при управлението на новосформираната компания.
Управителните органи на фармацевтичните гиганти определят процеса като "обединяване на равнопоставени". Анализаторите обаче смятат, че става въпрос по-скоро за поглъщане на SmithKline Beecham от Glaxo Wellcome. Разпределението на капитала е в съотношение 59/41 в полза на акционерите на Glaxo Wellcome.
Главен изпълнителен директор на новата компания е досегашният заместник на Лешли - Жан-Пиер Гарние. Председателят на Glaxo Wellcome Ричард Сайкс остава в ръководството като директор. Седалището на Glaxo SmithKline ще е във Великобритания, но оперативната й дейност ще бъде в САЩ, където са съсредоточени половината от продажбите на двата производителя на лекарства.
Сливането ще доведе до съкращаването на хиляди работни места - според синдикатите поне 15 000 от общия персонал на двете компании, възлизащ на 107 000 души.
Според оповестената стратегия цел на компанията ще е разработването на съвсем нови лекарствени средства, предназначени да блокират биологичните причини на болестта, а не само симптомите. За целта се предвижда за научноизследователска и развойна дейност (Research and Development) да бъдат заделяни четири млрд. долара годишно, което е значително повече от средствата, изразходвани за тази дейност от конкурентите. Това ще бъде и едно от основните конкурентни предимства на Glaxo SmithKline. Половината R&D ще се извършва във Великобритания, като на новата компания ще се пада една пета от разходите за научноизследователска и развойна дейност, правени от всички британски компании.
Новата компания ще използва постиженията на генетиката за разработването на нови лекарствени средства. Разходите за закупуване на нови технологии могат да бъдат намалени чрез поглъщания и смесени предприятия с фирми, работещи в сферата на биотехнологиите. Широко ще бъде използван Интернет с цел директна продажба на лекарства, без да се използват услугите на посредници, което ще спести значителни разходи на компанията.
Анализаторите сочат, че независимо от трудния ход на преговорите те фактически поставят началото на нови консолидации. Изчислява се, че все пак новосформираната компания ще контролира едва 7.3% от фармацевтичния пазар, който е готов за много по-големи преобразувания. "Настоящите условия налагат промени в нашия бизнес", заяви Жан-Пиер Гарние. Glaxo SmithKline ще бъде на трето място по пазарна капитализация сред британските компании след Vodafone и BP Amoco.
Брюксел ще ни учи как да харчим европейски пари
В най-добрия случай България може да разчита на 150 млн. евро безвъзмездно финансиране годишно
Една от най-привлекателните страни на евроинтеграцията е достъпът до богатите структурни фондове на Европейския съюз. Засега обаче никоя от страните кандидатки, в това число и България, няма достъп до формирането и разпределението на средствата от тези фондове. Поне още няколко години те ще останат запазена територия за 15-те членки на съюза. Единственото изключение от това правило е Европейската инвестиционна банка, която финансира инфраструктурни проекти в енергетиката, транспорта, телекомуникациите и опазването на околната среда. Заемите на банката са доста изгодни заради предлаганите дълги гратисни периоди, разсроченото за двадесет години изплащане и относително ниските лихви.
От 2000 до 2006 г. (или до датата на присъединяване, в случай, че е по-рано) България ще може да ползва финансиране по три финансови инструмента: програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Засега се смята, че общо по трите програми страната ни ще може да разчита на безвъзмездно финансиране в рамките до 250 млн. евро годишно. Това означава, че общо за седемте години финансирането за България може да достигне 1.750 млрд. евро. Конкретната сума обаче ще зависи преди всичко от качеството на проектите, които ще предложим за одобрение в Брюксел. Тоест, реално получените грантове могат да бъдат и значително по-малко от тези 250 млн. евро - това ще зависи от самите нас.
Както и досега по програма ФАР ще се финансират предимно инфраструктурни проекти за трансгранично сътрудничество. Най-важното условие за участие в нея си остава наличието на точни, ясни и прозрачни процедури за избор на изпълнителите и за осигуряване на финансиране. Доколкото България вече има опит в работата по ФАР-проекти, очакванията са, че и в бъдеще финансираните по тази програма проекти ще преобладават. В интерес на страната е обаче да се ползват пълноценно възможностите на двете нови програми ИСПА и САПАРД, през които в следващите години се очаква да идва основното финансиране на евросъюза.
Чрез този инструмент ще бъдат финансирани инфраструктурни проекти в две области - околна среда и транспорт. В първото направление приоритетни ще бъдат проектите, свързани с осигуряването на достатъчни количества питейна вода с високи потребителски качества, пречистването на отпадните води, борбата със замърсяването на въздуха и преработката на твърдите отпадъци. Приоритетите в транспорта са разширяването на трансевропейската транзитна мрежа и приобщаването на националната транспортна инфраструктура към нея.
Финансовата помощ по линия на тази програма ще бъде в размер на 1.04 млрд. евро годишно. Разпределението на общия ресурс по държави ще се определя от критерии, включващи население, територия и размер на БВП на глава от населението. Заедно с това ще се търсят и допълнителни източници на финансиране - от частния сектор и международните финансови институции. Значително ще бъде повишена ролята на Европейската инвестиционна банка, която ще разглежда предварително индивидуалните проекти, преди съответният финансов пакет да бъде одобрен от Комисията на ЕС.
За България се очаква финансирането по ИСПА до достига до 100 млн. евро на година. Програмата ще финансира до 85% от разходите по всеки проект. При одобряването на финансовия пакет Комисията ще се ръководи и от допълнителни критерии - интересът на ЕС от реализирането на проекта, възможността от него да се генерират приходи, прилагането на принципа "замърсителите плащат" и др. Комисията изрично си запазва правото да определя тавана на финансиране по отделните проекти от ИСПА, като предимство ще имат проектите, които са с осигурено финансиране от частния сектор или от международни финансови институции.
Специализираната програма за селското стопанство и развитието на земеделието (САПАРД) също започва да действа от тази година. Парите от нея ще бъдат влагани за развитие на аграрния отрасъл и за укрепване на регионите с преобладаващо земеделско производство. Целта е да се постигне сближаване на политиката за развитие на българското селско стопанство към общата земеделска политика на ЕС.
Средствата по САПАРД ще бъдат влагани основно в проекти, които подобряват производството на земеделски и рибни продукти, както и за развиване на пазарната инфраструктура, подобряване на контрола върху качеството в земеделието, уеднаквяване на стандартите за ветеринарен и фитосанитарен контрол и създаване на независими сдружения на производителите.
Евросъюзът предвижда 520 млн. евро на година по програмата САПАРД за десетте страни кандидатки. Критериите за разпределение на ресурса по страни са: размер на БВП, заета работна сила в земеделието, обработваема земеделска земя, други специфични показатели, свързани със земеделието. За България по тази програма се предвиждат по 52.124 млн. евро годишно.
Това ни нарежда на трето място след Полша и Румъния. Следват Унгария, Литва и Чехия, които ще получават годишно по около 38, 30 и 22 млн. евро.
Всяка страна от Централна и Източна Европа е длъжна да представи в началото на 2000 г. седемгодишен план за развитие на земеделието си. Целта на тези планове е да гарантират, че заложените приоритети и съпътстващите ги проекти ще подобрят пазарната ориентация на земеделието. Ако комисията одобри предложения седемгодишен план, тя се ангажира да покрива до 75% от общите публични разходи. Останалите 25% ще бъдат грижа на българското правителство. За проекти, осъществявани от частния сектор, безвъзмездното финансиране ще бъде ограничавано до 50% от инвестицията. Двайсет и пет процента ще бъдат покривани с дългосрочни кредити от фонд "Земеделие", а останалите 25% - от самия предприемач.
До началото на тази година България трябваше да изпълни редица административни, законодателни и други мерки, които да позволят усвояването на парите по трите програми. В институционален план най-важната задача беше приемането на Национален план за икономическо развитие (подобен на плановете, които са разработени от Гърция, Ирландия, Португалия и Испания). Нито един проект не може да разчита на финансиране, ако не е включен в този план и едновременно с това не е съобразен със стратегията за присъединяване. Планът беше приет от правителството през есента и предстои да бъде одобрен окончателно от Брюксел.
Наличието само на национален план обаче не е гаранция, че България ще ползва пълноценно отпусканите средства. За целта трябва да бъде свършена още доста работа по реформиране на администрацията, ограничаване на корупцията и напредък в икономиката, за да може страната успешно да съфинансира големи инфраструктурни проекти и да управлява отпуснатите средства от ЕС.
Ще бъдат нужни и конкретни мерки, за да се навакса изоставането при разработката на рентабилни проекти. Практиката досега показва, че опитът в това отношение е малък, липсват достатъчно на брой готови проекти, годни за кандидатстване пред евросъюза. Именно това често пъти се оказва причината за отказано финансиране, а не съображения от политически и икономически характер.
Предстои тепърва страната да се сблъска и с друг сериозен проблем - липсата на достатъчно квалифициран персонал за работа по правилата и процедурите на европейските институции. Този проблем проличава най-ясно в местната власт, където недостатъчният опит и корупцията на администрацията блокират вече договорени на национално ниво проекти.
Не е за подценяване и проблемът с липсата на единен надежден източник за финансиране на българското участие в програмата, което поражда недоверие в Брюксел. Съфинансирането се осъществява от много на брой бюджетни и извънбюджетни източници (фондовете "Опазване на околната среда", "Земеделие", "Регионално развитие", "Структурна и технологична политика", "Малки и средни предприятия", голям брой по-малки фондове и сметки на ведомства), което ограничава възможностите за прозрачност и контрол на разходите.
Вече е известна структурата, която от българска страна ще придвижва проектите. Координатор по Програма ФАР 2000 ще бъде Министерството на външните работи. Останалите две програми ще бъдат координирани от Министерството на регионалното развитие. Двете министерства ще събират и подбират проекти, кандидатстващи за финансиране. Цялостната координация ще се извършва от дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" към правителството. Приоритетните проекти ще бъдат определяни от Съвета по европейска интеграция. Необходимостта от вътрешна селекция е задължителна не само заради изискванията на Брюксел, но и поради условието за съфинансиране от минимум 25% по всеки отделен проект. Окончателната селекция на одобрените за финансиране проекти ще се извършва от комисията в Брюксел.
Към финансовото министерство ще бъдат създадени две нови звена. Предвижда се създаването на национален фонд, който ще отговаря за финансовото управление на средствата по програми на ЕС. Ще бъде създадено и централно звено за финансиране и договориране. То ще бъде натоварено с провеждането на тръжните процедури, сключването на договори и извършването на плащания по проекти на Програма ФАР. Евросъюзът ще отпуска предварително само пари за проучвания и подготовка на проектите. Средствата за самите проекти няма да се дават предварително, а ще пристигат на траншове според темповете на реализирането им.
Евроскептицизмът на чехите роди нова партия
Четиридесет и два процента от чехите са убедени, че страната им отива наникъде. Една трета смятат, че развитието на обществото след 1989 г. не отговаря на очакванията от началото на промените, показаха данните в едно от последните социологически проучвания на агенция СТЕМ.
През последните три години депресията е типично състояние за Чешката република и различните проучвания само регистрират незначителна промяна нагоре или надолу по скалата на фрустрацията.
На този фон скептицизмът към всичко, абсолютно всичко, може да бъде разбран. Особено скептицизмът към Европа. Всъщност напоследък да се вярва в Европа не е особено модерно. Кой например би искал да вярва в онази Европа на Хелмут Кол? И може ли вече да се вярва в онази Европа? Това е новата дилема, за която изглежда не са подготвени нито живеещите на Запад, нито тези на Изток. За нас българите изглежда по-трудно обясним другият факт - защо след като имат много повече Европа от нас, чехите й вярват точно толкова малко, колкото и ние, ако не и по-малко?
Обясненията всъщност са прости и за тях не трябва да се ходи далеч. В основата на проблема е сбърканата политическа философия на прехода, която циментира постоянно статуквото и не дава възможност на политическата сцена да излезе нещо ново. Недоверието към Европа е пряко следствие от недоверието към собствения политически елит. Но затова след малко.
Чешката политическа сцена е доминирана през последните години от едни и същи лица - бившият премиер Вацлав Клаус, някогашен герой на прехода в Централна Европа, сега председател на парламента, и Милош Земан, сегашният премиер, лидер на социалдемократическата партия. Клаус си отиде след скандали и разцепление вътре в неговата Гражданска демократическа партия, за да даде място на Земан да управлява. Клаус и Земан бяха най-големите врагове и поддържаха с омразата си един спрямо друг разделението на обществото. След победата на социалдемократите обаче се случи невъзможното - двамата сключиха споразумение за обща подкрепа на правителството, на което му липсваше мнозинство в парламента, а в замяна на това Клаус стана председател на парламента. Сделка, оправдана от необходимостта все пак да има някакъв политически договор, върху който да се развива държавата. Но сделка, която две години вече разваля с горчивия си вкус целия живот в страната. За да стане по-ясно - представете си например Костов и Виденов след всичко, което се случи между тях, и след всичко, което бяха изговорили пред обществото, да си бяха стиснали ръцете, все едно е нямало нищо. Трудно можете да си го представите, но горе-долу в подобна абсурдна реалност чехите живеят две години. От тази ситуация изходът не се вижда - ако правителството падне, ще се завърти политическа криза с неясен край, а при евентуални нови избори като нищо могат да спечелят комунистите, чийто рейтинг и без това се покачва драстично. С две думи - тъй като няма алтернатива, ще трябва да се понесе сегашното блато. В името на Европа, бъдещето и други такива неща.
Ето затова хората са безразлични към Европа.
Отношението към Европа е правопропорционално на отношението към собствения политически елит. Защо всъщност трябва се влиза в Европа, ако това ще стане със същия политически елит, който очевидно е изчерпан и омръзнал на всички? С какво влизането в Европа ще промени чешката депресия, след като вътре в страната ще си бъдат все същите? Не знам дали си даваме сметка, но изглежда навсякъде Европа се превърна в много удобното алиби да се правят или да не се правят неща. Хората станаха безразлични, защото Европа беше свързана с насаждането на нови страхове - ако си сменим правителството, ще си изложим имиджа, ако направим това, ще ни отхвърлят зад борда и други такива.
Обърканото отношение към Европа в много голяма степен е личен национален проблем, свързан с непреработените страхове от миналото, които политическата класа експлоатира, твърдейки отново - както често се е случвало, че е единствената способна и че няма друг начин.
Има само един начин да се разбере, че страхът е илюзия и че никога няма една единствена възможност - когато се намерят достатъчно много хора да го кажат на глас. Движението на бившите студентски лидери от 1989 г., което беше спонтанно организирано по време на честванията на десетата годишнина от падането на комунизма, всъщност направи това. Апелът "Благодаря, а сега напуснете! ", под който се подписаха над 200 хиляди души, поиска оставките на целия политически елит - Клаус и Земан на първо място, и ново начало на политическата биография на страната. Никой не очакваше движението да се превърне в партия и никой все още не може да каже доколко сериозна ще бъде тя. Мартин Мейстрик, един от основателите на движението, казва, че решението е било взето, тъй като нито Земан, нито Клаус са приели техния апел насериозно и продължават да гледат на политиката не като служба на хората, а като технология за власт. Ще дадем най-доброто от себе си, за да изтласкаме този тип хора от политическата сцена, казват още бившите студентски лидери. Под мотото на партията може да се подпише всеки чех - "Не искаме да живеем в страна, в която няма нищо срамно".
Така всъщност движението към Европа, която си остава, слава богу, символът на модерността, роди феномен, който е най-важен може би с това, че върна в политиката страстта на идеалите, че внесе малко нова романтика в сивотата на онова "така е, защото няма алтернатива" ежедневие. Дори няма значение дали този феномен ще успее или не. Големият факт е, че именно движението към Европа роди спонтанно една красива и морална идея и че напук на всеобщата летаргия и депресия тя намери отклик в стотици хиляди хора.
Българската евроинтеграция: глава първа
Технологията и политиката на българския модел са ясни
Евроманията от последния месец направи невъзможното. Петгодишният държавен план се завърна триумфално в условията на демокрация и пазарна икономика. Премиерът и външният министър издигнаха лозунга "До 2006 г. да се присъединим към Европейския съюз! ". Вместо конфузно мълчание обаче реакцията на Романо Проди бе "а защо не? ", а Ферхойген го допълни: "Гответе се, не е невъзможно. " И отброяването в модерната петилетка започна.
Експертите са на мнение, че годината 2006 е една реална дата за получаването на членство в съюза. Фактическото финализиране на преговорите е предвидено за 2004 г., като се дава приблизителен период от две години за ратификация на договора от отделните страни членки. Този график е изготвен с презумпцията, че България ще започне аналогични преговори и ще се движи със същото темпо, както страните от т.нар. първа вълна.
При отличничките нещата се развиваха в следната последователност - на 31 март 1998 г. официално откриване на преговорите с Чехия, Естония, Унгария, Полша, Словения и Кипър. След първоначален период за преглед на подготовката по началните глави, т.нар. скрийнинг, реалните дискусии започват на 10 ноември 1998 г. по 7 от общо 31 глави европейско законодателство. Германското президентство на Съвета на министрите януари - юни 1999 г. отвори още 8 глави, включително и по-свободното движение на стоки. Така за период от осем месеца половината от областите на аки комюнотер бяха отворени за преговори. Финландското председателство през втората половина на 1999 г. имаше мандат за отваряне на още осем глави, между които социална политика, икономически и валутен съюз и свободно движение на капитал. Четвъртият етап от преговорите започна с португалското председателство през януари 2000 г., което трябва да отвори за преговори последните останали седем области, включващи земеделие, свободно движение на хора, финансов контрол и др. Така до юни 2000 г. всички 31 глави ще бъдат предмет на обсъждане.
България възнамерява да се движи, общо взето, по същата схема. Важно е да се отбележи, че по примера на първите шест, за три години, от 1998 до 2001, са отворени всички глави за преговори. Което не означава, че тези преговори са финализирани. Напротив, принципът на еврокомисията е "Nothing is agreed, until everything is agreed", или че нищо не е договорено, докато по всички въпроси се постигне съгласие. Така пътят до финалната точка в договора за присъединяване на всяка отделна страна е с различна дължина. Ако България има оптимална готовност за започване на преговори, което ще рече достатъчен обем съгласувано законодателство по дадена област с европейското, и положително становище от страна на комисията, в идеалния вариант до края на 2003 г. ще е открила за преговори всички глави. Още отсега е ясно, че това ще е изключително трудно както по обективни причини (например силното ни изоставане в области като земеделието), така и по субективни - желанието от страна на съюза да се забави отварянето на определени глави, например "Свободно движение на хора", която е свързана с безвизовия режим. Ако до 2004 г. сме преодолели тези пречки, можем да се ползваме от някои предимства - когато има спорен въпрос в дадена глава, комисията и преговарящият търгуват с отстъпки по вече договорени области, за да има по-голям шанс за преодоляване на проблема.
Засега е почти сигурно, че ще започнем преговори по 6 или 7 глави. По плана на комисията до 17 февруари трябва да е завършил скрийнингът по култура и аудиовизия, образование и обучение, телекомуникации и информационни технологии, наука и изследвания, защита на потребителите и здравеопазване, обща външна политика и политика на сигурност, малки и средни предприятия и индустриална политика. Преговорите по тези първи теми ще бъдат символични, защото съдържат доста малко правна уредба. Те ще бъдат за загряване на екипите и проверка на механизмите за преговори. През март главите ще бъдат официално обявени, а през май се очаква да започнат реалните преговори по тях. Само около месец е необходим според експерти, за да се затворят условно те, и през юни междуправителствената конференция на новото президентство да вземе решение за отваряне на нови глави. Според източници от външно министерство, България има достатъчна подготовка по 12 от главите, а според главния преговарящ Александър Божков и по 17, включително някои от считаните за трудни, свързани с икономически параметри. Още отсега премиерът заяви желанието на България да започне възможно най-скоро преговори в по-сложните области и да постигне някакъв резултат до края на годината. Една от причините за това би могла да се търси в политически аспект: такива теми са най-конфликтни, засягат много интереси и ще принудят политическите опоненти на СДС да се определят рано за или против евроинтеграцията. Ако тази година се получи този политически ефект, управляващите ще имат силни козове за изборите през 2001 г. От друга страна, от чисто практическа гледна точка българската администрация е доказала, че се задейства само под външен натиск. Добър пример за това са отношенията ни с МФВ, където, ако нямахме тригодишно споразумение, много от замислените икономически реформи нямаше да се състоят.
За да започнем обаче преговори по трудна глава като "Свободно движение на стоки" например, пътят е доста дълъг. Първият етап е скрийнингът. Експертите го оприличават на техническа снимка на моментното състояние в правната уредба на дадена страна. Целта му и на последващите го предварителни разговори между комисията и страната е да се разбере доколко кандидатката е подготвена да възприеме съответната глава от аки комюнотер , ще й бъдат ли необходими преходни периоди, приела ли е съответните закони, изградила ли е административни структури и ако не, кога смята да го направи и т.н. В този диалог изкристализират евентуалните проблеми, които ще възникнат в хода на преговорите.
Тази информация е полезна както за страните кандидатки, така и за комисията. За първите - защото в месеците след скрийнинга, въз основа на нея страната трябва да изготви доклад за национална позиция по дадената глава. В нея се излагат предложенията на страната за приема на правната уредба на ЕС. Един модел за позиция трябва да включва под формата на встъпително изявление, че преговарящата страна е приела известна дата като техническа ориентация за датата на своето приемане към съюза. Това е необходимо от чисто практическа гледна точка, тъй като тези документи често ще се позовават на намерението на страната да транспонира и приложи правната уредба на ЕС преди присъединяването.
Моделът обикновено започва с изречение в смисъл, че страната приема тази уредба в областта на съответната тема на преговори. Това обаче не изключва договарянето на преходен период. Именно това е предметът на преговори. Например до момента на изготвянето на позицията България не е приела определен закон. Тя трябва да определи срок в бъдеще за приемането му, както и за прилагането, създаване на административна основа, структура - сгради, софтуер, обучен персонал - всичко това трябва да е фиксирано точно във времето. Преговаря се върху предоставянето на преходен период за влизането в сила на цялата система от структури. Като цяло комисията не е склонна да дава дълги гратисни периоди, предоставя само кратки, и то само по определени глави. Освен това преходният период не може да бъде повече от 12 години.
Ако претендентите за членство търсят много преходни периоди или временно неизпълнение на правила в сферата на много от темите на преговорите, очевидно е, че ще трябва да има подбор за приоритетите, за да могат преговорите да бъдат успешни. Освен преходни периоди една държава може да реши, че не иска да приеме определена част от законовата уредба и да иска специално изключение за себе си, т. нар неизпълнение. Представлява временно или постоянно разрешение, дадено от ЕС на държава членка или кандидатка, да не прилага акт на общността или да го прилага частично. Пример в това отношение е даденото разрешение на Дания за закупуване на имоти в страната от чужденци и на Швеция за употребата на енфие. Разбира се, за една страна кандидатка е много трудно да докаже нуждата си от подобно специално отношение.
След като изготви позицията си за преговори, страната я изпраща в Брюксел, където комисията, след като я прегледа, изготвя своя проект за "обща позиция". Двата документа се представят на Съвета на министрите, който единодушно трябва да реши да даде мандат за преговори, ако реши, че има основа за постигане на сближаване на позициите. Едва тогава започва реалният процес на преговори.
Държавата кандидатка участва в преговорите официално с министъра на външните работи като ръководител на делегацията, но реално те се водят от определения негов заместник. От страна на еврокомисията това е екип на ниво министри или техни определени заместници, начело с главен преговарящ. Българската делегация за водене на преговори се оглавява от външния министър Надежда Михайлова, а заместници са зам.-министърът на външните работи Владимир Кисьов и ръководителят на мисията ни в ЕС Антоанета Приматарова. Основният екип включва и главния преговарящ, директора на дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции", представители на основните министерства, както и водещи специалисти по въпросите на външната политика, финансите, правосъдието.
Това е външната страна на преговорите. Вътрешната структура, която България е възприела в подготовката си за присъединяване, е доста подробна и се базира на унгарския модел. Началото е в работните групи - те са вече формирани за 30-те области, без, разбира се, главата "Разни" и със специална група по ядрена безопасност. Съставът им е от експерти в съответната област и юристи. Работните групи са "фабриките", където се извършва основният обем работа по изготвяне позицията по дадена глава. Те извършват съпоставяне на изискванията за членство и обсъждат проекти на нови нормативни актове на основата на европейското право. При тях се разглеждат резултатите от скрийнинга и се сравняват с "Националната програма за приемане на правната уредба", документ, отразяващ законите, които трябва да се приемат във връзка с присъединяването към ЕС. Работните групи задължително се консултират с представители на икономическите оператори и социалните партньори, както и с браншови организации като Българската търговско-промишлена палата например, която би могла да даде предложения в своята компетентност.
Изготвената позиция се внася в координационния съвет, който е най-висшето експертно ниво. Този орган избистря евентуални технически проблеми и я предлага в Съвета по европейска интеграция, който е политическото ниво, един вид миникабинет, който взима политическо решение. Председателстващ на съвета е премиерът. След преминаването й през този филтър позицията се внася в правителството, което единствено има правомощия да даде мандат за преговори. Дирекцията "Европейска интеграция и отношения с Международните финансови институции" осигурява организационно и технически работата на Съвета по европейска интеграция и съгласува проекти на актове на изпълнителната власт, имащи отношение към въвеждането правото на ЕС.
Преговорите за присъединяване са във висша степен политически процес за страните кандидатки. Техническата работа, набирането на квалифицирани кадри, синхронизирането на законодателството и изготвяне на перфектни позиции за преговори са базисът за преговорите. Но окончателният успех в тях ще се дължи на умелата дипломация и политическото присъствие на лицата, които представят България на тези преговори.
Факт е, че личната ангажираност на премиера Иван Костов по евроинтеграцията през последните месеци на 1999 г. бе силен мотивиращ фактор вътре в страната. Без подкрепата от такова ниво сработването и ангажирането на министри и държавни служители щеше да е много по-трудно, ако не и невъзможно. Фигурата на министър-председателя има решаваща функция и е последна инстанция и в структурата по взимане на решение за даване мандат за преговори. Пред него се отчитат всички останали и засега това е едно от малкото ясни неща в българската схема. На въпрос кой къде е в структурата външният министър Михайлова и главният преговарящ Божков можаха само да кажат, че и двамата са отговорни пред Иван Костов.
Другите политически лица на сцената са шефката на дирекция "Европейска интеграция и отношения с Международните финансови институции" Юлиана Николова, зам.-министърът на външните работи, отговарящ за евроинтеграцията, Владимир Кисьов и ръководителката на мисията на България в ЕС Антоанета Приматарова. И за тримата се знае, че са подготвени специалисти, имат представа от проблемите, с които ще се занимават, и се очаква да си вършат добре работата.
Политическият екип се допълва от амбивалентната, потънала в тайнствена мъгла фигура на преговарящия с главно Г Александър Божков. Всеки опит да се разберат лично от него функциите на този образ в европейската интеграция се давят в поезия. "Аз ще бъда един самотник", заяви ексминистърът за поста си. Последното нещо, което трябва да бъде един главен преговарящ. На теория той трябва да е човекът с много приятели, висок авторитет и дипломатически умения, свободният електрон, който циркулира вътре в страната и свързва позициите на различните партии и дава разяснения пред парламента. Фигурата, чиято тежест във външнополитически план трябва да накланя везните в българска полза, когато възникнат проблеми в преговорите. Да плува свободно във водите на европейската и българската политика и да е носителят на послания между тях. Дали фигурата на Божков притежава това универсално излъчване и качества, за да пасне на тези изисквания, все още предстои да се види.
Никой от сериозните политически наблюдатели не се заблуждава, че слънчевият еврооптимизъм на българина ще продължи да се излъчва така силно, когато се отворят по-трудните глави от преговорите. Това, което фактически предстои на масовия потребител, гражданин и данъкоплатец, е желязна хватка на срокове, в които животът му ще се обърне на 180 градуса. Получаване на безвизов режим е едната страна на медала - другата е премахването на митата за стоките от евросъюза. Малкият преходен период, преди тези мерки да влязат в сила, ще накара българина да мобилизира цялата си гъвкавост, за да оцелее под натиска на конкуренцията от Запад. Жертви ще има, ще има също и голям евроскептицизъм. А също и избори. Един златен шанс за опозиционните партии да яхнат вълната на обществените настроения, чиято сила да ги отнесе първи през финалната линия. Дали ще се възползват?
Според Любен Корнезов Демократичната левица няма да се изкуши да заложи на тази карта: "В никакъв случай не трябва да бъдем евроскептици. Нашият път и единственият ни път това е семейството на европейските държави. " Мнението му потвърждава тенденциите и в другите държави основната опозиционна партия да подкрепя евроинтеграционните усилия на управляващите. Положително е настроен и Кемал Еюп от ОНС, който залага на обилната информация за борба с евроскептицизма: "Хората няма да почувстват скоро полъха от Европа и високия жизнен стандарт. Ние сме в дълг към обществото, защото трябва да има откритост, подаване на редовна информация. Длъжни сме да информираме максимално, без да се опасяваме от негативна обществена реакция". За хората от евролевицата, обратно, просветата ще доведе до евроскептицизъм. Николай Камов пръв дава заявка, че могат да оглавят политически недоволните: "Просветеният евроскептицизъм не е носталгията по миналото и нежеланието да се приемат евроатлантическите ценности, а е познаване на проблемите и понеже се познават, се преценява, че това не е изгодно за дадените държави. Такъв скептицизъм има в западните държави, такъв у нас все още няма по простата причина, че незнанието е огромно..."
Дали евроскептицизмът ще стане определящ в отношението на българина към Европа зависи както от обективните процеси при преговорите, така и в немалка част от желанието на управляващите да приобщят обикновените хора към заявената кауза. Ако залегналите в програмата за водене на преговори консултации с различни икономически субекти, браншови организации и обединения на потребителя не останат само на книга, шупли в конструкцията на европейската интеграция няма да има. Добър PR-апарат на преговорния екип и транслиране на колкото се може повече информация ще помогне по скалата на скепсиса да не се достигне температура на кипене.
Замислят публичен регистър и за журналисти
Журналисти и издатели на медии да бъдат включени в Закона за публичния регистър за имуществото и произхода на материалните придобивки на висши държавници, обмисляли депутати. Идеята била лансирана от председателя на парламента Йордан Соколов на заседание на парламентарната група на СДС преди Коледа. Тогава сините депутати обсъждали законопроекта за публичния регистър и Соколов предложил в него да бъдат включени и журналисти, които формират обществено мнение, издателите на вестници и шефове на електронни медии.
Пак на Йордан Соколов принадлежала идеята оглавяваната от него комисия "Антимафия" да разследва финансирането на вестници. Засега подобен казус бил обсъждан неофициално в комисията и се правели само сондажи. Според сини депутати било очевидно, че някои вестници не могат да издържат от постъпления от реклами и тираж и трябвало да е ясно кой ги финансира. Според председателя на парламента "Антимафия" трябва да работи с икономическата полиция и данъчните.
Депутатите от правната комисия за трети път отложиха през седмицата разглеждането на законопроекта за публичния регистър.
Сдружението на общините е пред разпад
Близо 400 представители от над 250 общини се събраха през миналата седмица на общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Форумът обаче започна със сериозен скандал. След като се разбра, че при избора на 19 членове на новия УС няма нито един представител от СДС, сините кметове напуснаха събранието. Последва декларация на набързо сформирания инициативен комитет за реформа на НСОРБ. На пресконференцията, дадена вчера от комитета, оглавяван от плевенския кмет Найден Зеленогорски, бе заявено, че "при създалата се ситуация не можем да продължим да участваме в работата на общото събрание". Друг представител на комитета, пазарджишкият кмет Иван Колчаков, определи случилото се на събранието като "ситуация, в която се провежда партийна дискриминация на един непартиен форум". Бившият син депутат посочи компромисните кандидатури, издигнати от сините представители - тези на независимите кметове Лъчезар Росенов и Румен Димитров. В крайна сметка за председател бе избран благоевградският кмет Костадин Паскалев. Зеленогорски информира, че за ситуацията своевременно са уведомени посланиците на ЕС и САЩ, всички международни финансови институции начело с Американската агенция за международно развитие, които са донори на Асоциацията на общините у нас. Той смята, че "ако не постигнем съгласие, финансирането на асоциацията ще бъде спряно" и трябва да се търси по-мек вариант на избор на председател. Освен това посочи идеята за ново общо събрание след около 20 дни, на което да се постигне някакъв приемлив и за двете страни вариант. Междувременно стана ясно, че президентът е отказал да се срещне с новото ръководство на НСОРБ.
Накратко
По инициатива на премиера Иван Костов в Хисаря започна среща на министър-председателите на страните, съседни на СР Югославия. Участие в нея ще вземат премиерите на Албания, Македония, Румъния, Хърватия, Унгария, Босна и Херцеговина, както и върховният представител на ЕС по въпросите на сигурността и общата външна политика Хавиер Солана и заместник генералният секретар на НАТО Серджо Баландзино. Срещата ще бъде с неформален характер, без строго фиксирана програма и няма да приключи със заключителна програма. Нейната цел е да предложи автентично регионално послание до международната общност.
Министерството на вътрешните работи отвори приемна за въпроси и жалби на граждани. Досега около 50 граждани са се записали за прием, а през първия ден са изслушани 19 от тях, съобщи Галентин Георгиев - началник на канцеларията на вътрешния министър. Жалбите, постъпили до момента, са свързани със серийни кражби и с кадровото развитие на офицери и сержанти. Галентин Георгиев увери,че всички подадени жалби ще бъдат разглеждани в двумесечен срок и ще им бъде даван писмен отговор.
През изминалата седмица парламентът избра за заместник-председател депутата от парламентарната група на Обединението за национално спасение Юнал Лютфи.
Атаката на сделката за трите фармации:
Много шум за нищо
Парламентарната комисия Антимафия и Комисията за защита на конкуренцията търсят нередности в сделката
"Комисията за защита на конкуренцията не е одобрявала сделката за трите фармации, затова тя е незаконна; прокуратурата е сезирана за продажбата от Агенцията за приватизация на трите фармацевтични предприятия на "Балканфарма"; резултатите от тази приватизационна сделка не са най-обнадеждаващи", това са само част от обвиненията на висши държавни мъже, отправени тези дни към купувача на "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик" - "Балканфарма". От своя страна пък шефът на Агенцията за приватизация отново определи сделката като много добра, предвид че зад избрания купувач стои Дойчебанк.
Най-краен в изказването си беше шефът на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов, който съобщи, че КЗК не е одобрявала сделката, затова продажбата била незаконна. Антимонополното ведомство било разглеждало само вариант за продажба на един завод на цена 54 млн. долара. В правомощията на Комисията за защита на конкуренцията обаче е да проверява има ли монополно положение, а не да се произнася върху цената по приватизационната сделка. Цената е единствено предмет на договора между Агенцията за приватизация и купувача. Още повече че твърдението на Павлов се оказа невярно, тъй като КЗК е одобрила покупката на трите завода от "Балканфарма" и съответната концентрация със свое решение от 29 октомври 1998 г. На заседанието не е присъствал Павлов, но неприсъствието му не оправдава незнанието му. "Продажбата на фармациите явно е компрометирана, но комисията няма право да се намесва", коментира още шефът на КЗК. "Като дългогодишен юрист аз бих търсил основание за разваляне на такава сделка", заяви Павлов и подчерта, че това е негово мнение, а не становище на комисията.
"Прокуратурата е сезирана за продажбата от Агенцията за приватизация на трите фармацевтични предприятия на фирмата "Балканфарма" на 29 юни 1999 г.", съобщи през седмицата председателят на парламента Йордан Соколов след заседание на комисията "Антимафия", на която той е председател. "Има сигнали, че сделката не е извършена при пълно спазване на законите, но това трябва да се провери", каза парламентарният шеф. На заседанието си "Антимафия" е определила двама докладчици юристи, ще бъдат определени и още двама докладчици икономисти, които след две седмици да информират комисията какво ще правят за събиране на съответната информация по сделката. Съмненията на Соколов са, че тъй като сделката се извършва едновременно с три предприятия, т.е. в нови условия, въпросът е дали на предишните участници наистина са били предложени същите условия и дали в нея са участвали всички кандидат-купувачи. До момента единствено "Фармстар", работническо-мениджърското дружество на "Фармация", което участваше в наддаването през 1996 г., се опита да докаже, че сделката е противозаконна, но Върховният административен съд отхвърли иска. Трудно и почти недоказуемо е и дали са участвали всички потенциални кандидат-купувачи за трите фармацевтични завода.
Александър Божков пък на свой ред заяви пред "Дарик радио", че "резултатите от сделката не са най-обнадеждаващи и че неговите притеснения идват от подмяната на чуждите мениджъри със стари български физиономии". А новите назначения са на старите директори на заводите, ръководили предприятията по време на Виденовото правителство, факт, който, изглежда, притеснява част от сините лидери.
Единствено изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков категорично заяви, че застава зад сделката. Той напомни, че решенията по сделката са взети от надзорния съвет на агенцията и от КЗК. "Това е една от най-добрите сделки за 1999 г. и най-прозрачната за периода 1998-1999 г.", похвали се Желязков през седмицата. Ако комисия "Антимафия" иска да провери сделката за трите фармации, Агенцията за приватизация ще й предостави всички документи, свързани с продажбата, допълни той. Защитник на сделката естествено е и изпълнителният директор на "Балканфарма" Петър Терзиев, според когото приватизацията е била напълно прозрачна и твърденията за нередности били неверни. Нямаме никакво обяснение за тези действия, коментираха от ръководството на "Балканфарма".
Странно е раздвижването около сделката повече от половин година след финализирането й. Досегашната практика на комисия "Антимафия" показва, че разследванията й не са породили никакви конкретни резултати, едва ли и този път ще сме свидетели на радикални действия. Още по-необясними са твърденията на Николай Павлов, който дори не е знаел, че подопечното му ведомство е одобрило сделката за трите фармации. Сигурното към момента е, че мажоритарен собственик на заводите все още е "Балканфарма", а бъдещето ще покаже дали е имало нередности в приватизационната сделка.
Накратко
Агенцията за приватизация обяви, че разваля сключената с "МС и ко" АД, гр. София, сделка за продажба на 282 692 броя акции, представляващи 75% от капитала на "Микропроцесорни системи" ЕАД, гр. Правец. Причината е неизпълнение от страна на купувача (работническо-мениджърско дружество) на поетите с договора финансови задължения. Според условията на сделката, сключена на 07.07.1999 г., купувачът се задължава в срок от шест месеца да погаси всички задължения на дружеството към държавата, в размер от близо 1.6 млрд. лева, както и да уреди дълговете към кредитори в общ размер над 740 млн. лева.
Агенцията за приватизация допълни, че ще поиска от органите на държавния финансов контрол извършването на ревизия за периода, през който собственик на "Микропроцесорни системи" АД е бил "МС и ко" АД, гр. София.
Министерството на икономиката обяви, че е подписан договор за продажба на 71.8% от капитала на "Нитекс - 50" АД, гр. София, за сумата от 135 хил. долара. Новият собственик е "Булсер" АД - дружество, регистрирано в София, в което акционери са истанбулските фирми "Бигсер" и "Серко". Двете турски фирми влизат в състава на холдинга "Масер груп", състоящ се от 12 компании, работещи в сферата на строителството, енергетиката и текстилната промишленост. Купувачът на "Нитекс - 50" АД поема задължение да погаси преоформени задължения по ЗУНК в размер на 500 хил. долара и 5 хил. лева в едномесечен срок след подписване на договора, както и да уреди дълга към "Топлофикация" АД, гр. София, в размер на 1 млн. лева (чрез пълно погасяване или постигане на споразумение за разсрочено плащане). "Булсер" АД се ангажира да инвестира в новопридобитото дружество общо 2 135 000 долара за период от три години, както и да осигури 350 нови работни места, от които 150 - до края на тази година.
На проведения в Агенцията за приватизация публичен търг с тайно наддаване за продажба на 26.4% от капитала на "Лотос" АД, гр. Трявна, се яви само един кандидат. "Профитек ентерпрайсис лимитед" с регистрация в гр. Никозия, Република Кипър, придоби остатъчния държавен дял в дружеството за сумата от 245 хил. лева.
От министерството на икономиката съобщиха, че са сключили четири сделки за продажба на обекти в сферата на търговията и туризма за общо 1 875 000 долара. Най-голяма е сделката за продажба на хотелски комплекс "Меркурий" в к.к. "Слънчев бряг", за който "Булинвест" ООД, гр. София, предложи сумата от 1 млн. долара.
"Янтра - интеролимпиконстар" ООД е новият собственик на 78% от капитала на "Янтра турс" ЕАД, гр. Велико Търново. Цената на сделката е 571 хил. долара, от които 108 хил. долара платими незабавно, други 60 хил. долара - в срок от 45 дни, а остатъкът - разсрочено, за период от десет години (купувачът е работническо-мениджърско дружество, в което съакционер е турска фирма).
Обсъжда се поредното подобряване на приватизационния процес
"Няма да се правят промени в нормативната уредба, регулираща процеса на приватизация", заяви Петър Жотев, заместник министър-председател и министър на икономиката. Изявлението му съвпадна с гласуването на второ четене в парламента на промени в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, според които до края на настоящата година работническо-мениджърските дружества ще могат да изплащат задълженията си по остатъка от покупната цена по сключена приватизационна сделка изцяло чрез компенсаторни и жилищни компенсаторни записи. На неприятното противоречие между изявления и действия на управляващите едва ли трябва да се отделя особено внимание, но то е показателно за липсата на координация в действията на някои институции, което в други случаи може да доведе до сериозни проблеми.
На проведената в четвъртък среща представители на Министерството на икономиката и на Агенцията за приватизация обсъждаха варианти за подобряване на процеса на приватизация и увеличаване на прозрачността при сключването на приватизационните сделки. Конкретните действия, които трябва да се предприемат според ръководителите на двете институции, обхващат на първо място промяна в маркетинговата политика с цел привличане на по-добри купувачи. Липсата на достатъчно информация и реклама на продаваните обекти бе посочена като основна причина за слабия интерес към българската приватизация от страна на сериозни чужди инвеститори. "За популяризиране дейността на предлаганите дружества могат да се използват българските представителства в чужбина", каза Петър Жотев.
Другият сериозен проблем според него са твърде кратките срокове, предоставяни на евентуалните купувачи на приватизиращите се предприятия. Тези срокове не предоставят нужното време за запознаване с действителното състояние на дружествата, поради което много от потенциалните купувачи не участват в процеса. Ето защо удължаването в бъдеще на сроковете ще доведе до нарастване на броя на офертите - като пример Захари Желязков посочи продажбата на "Бороспорт", при която след удължаване на срока за набиране на предложения вече има интерес от страна на нови купувачи.
Предлаганите промени несъмнено биха подобрили приватизационния процес - не са редки случаите, в които се предоставят по-малко от две седмици, в рамките на които един потенциален купувач трябва да се запознае с дружеството, да закупи тръжна документация, да подготви оферта, а все по-често - и да подготви бизнесплан. Всичко това ограничава кръга на кандидатите до лицата, които добре познават предлаганото предприятие - а те невинаги разполагат с нужните умения и средства да го ръководят успешно. Показателен е примерът с развалянето на сделката с "Микропроцесорни системи" АД, Правец, поради неизпълнение от страна на купувача на поети с договора задължения. Липсата на сериозен интерес от страна на утвърдени чужди компании също е осезаема. В същото време остава неприятното впечатление, че обсъжданите мерки са твърде закъснели - според твърденията на самите приватизиращи органи над 80% от подлежащите на приватизация активи са продадени.
Активите на "Птиком" са прехвърлени в друго дружество
Действието не е незаконно, но уврежда интересите на акционери и държава
Всички активи на монтанското публично дружество "Птиком" са апортирани в новоучредено дружество "Пи Ес корпорация", като с това действие са накърнени интересите на част от акционерите, на държавата в лицето на Агенцията за приватизация, бюджета и Министерството на земеделието. Решението за прехвърлянето на активите е взето през лятото на миналата година от съвета на директорите на "Птиком", в който са представени само част от акционерите - "Симеон 2" - с 10.79%, "Универсал - България холдинг" - с 11.88%, държавата - с 9% и работническо-мениджърското дружество "Птиком агро" - с 21%. В ръководния орган обаче не е представен най-големият акционер в предприятието - "Еко инвест холдинг", който притежава 34% от капитала на монтанското дружество, както и другият бивш приватизационен фонд "Булхолдинг", държащ 5.65% от акциите. Според устава на "Птиком" решения за участие в други дружества се вземат от съвета на директорите. Единственото условие е решенията да са взети с единодушие.
Историята започва, когато "СТС Слаботокови съединители" АД - Девин, регистрира свое 100% дъщерно дружество "СТС трейд". В средата на миналата година то е преименувано на "Пи Ес корпорейшън" ООД, а като съдружник в него влиза и "Птиком". Месец по-късно дъщерното дружество се преобразува в акционерно, като капиталът е увеличен от скромните 5 хил. лв. на 1.6 млн. лв. чрез апорта на всички активи на монтанската птицеферма. Свързващото лице между "СТС Слаботокови съединители" и "Птиком" е "Универсал - България холдинг", който е миноритарен акционер и в двете публични дружества.
Членът на управителния съвет на "Универсал - България холдинг" Славчо Орозов каза за "Капитал", че новото дружество е създадено с цел по-ефективно използване на активите на двете дружества. Според експертите на отдел "Държавно участие и преструктуриране" в Министерството на земеделието, което е принципал на монтанското дружество, също няма нередности в прехвърлянето на активите.
Има обаче действия, които вероятно ще доведат до сериозно ощетяване на интересите на акционери и кредитори на изпадналото в лошо финансово състояние дружество. След апорта вероятната следваща стъпка е обявяването на дружеството в несъстоятелност като кредиторите му ще трябва да се удовлетворят с парите, получени от продажбата на акциите в новото дружество. Те обаче със сигурност няма да са много, защото уставът му е така приет, че де факто акционерният състав е без значение за управлението му.
При реализираната схема е възможен сценарият работническо-мениджърското дружество, което притежава 21% от "Птиком", да не си плати втората вноска и Агенцията за приватизация да получи обратно акциите. Така описаният ефект от евентуален фалит на "Птиком" се прехвърля и към държавата.
Държавен вестник за миналата година е лабиринт от обяви за общи събрания на "Птиком", често пренасрочвани или отменяни. Вписвания обаче няма почти никакви, а жалби в съда - много. Основанията за обжалването на събранията са неспазване на 30-дневния срок между публикуването на обявата за общото събрание и провеждането му, посочване на неточен адрес и др. Според изпълнителния директор на "Екоинвест холдинг" Олег Прокопиев, управляваният от него холдинг е присъствал на всички общи събрания на "Птиком", но на нито едно от тях не е приеман нов устав. Въпреки това съдът е регистрирал промени в устава и на това основание е взето решението за апорта. Вписването е обжалвано от бившия приватизационен фонд, но решение все още няма.
На запитванията на "Капитал" от аграрното министерство отговориха, че представителката им в общото събрание е действала правомерно, и обясниха, че делът на държавата е прекалено малък, за да се вземат решения. Истината обаче е, че точно гласът на държавната представителка Кристина Гидзавкова е бил този, без който операцията нямаше да сполучи. Активността й при гласуването е възнаградена с място в борда на директорите на "Пи Ес корпорация", който пък може да бъде сменен с невъзможно висок процент от гласовете на общото събрание.
Общи събрания
"Калиман" вече не е публично дружество
Бившият приватизационен фонд "Калиман" вече не е публично дружество поради сливането му с непублична компания. Пътят на фонда мина през инвестиционно дружество, след това се преобразува в холдинг и завърши със сливане на "Калиман" с малката фирма "Сигма" ООД. Решението за сливането е взето на общо събрание на 27 декември и в резултат на обединяването между "Калиман холдинг" и "Сигма" е образувано новото дружество "Финтекско" АД. Съдебната му регистрация вече е минала, като за решението е уведомена и комисията по ценните книжа.
Като причина за преобразуването ръководството на бившия приватизационен фонд посочва нуждата от освобождаване от свръхконтрола на комисията и високите й такси. Според юриста на "Калиман" Даниел Вълчев решението няма да увреди интересите на дребните акционери, дори те можели да спечелят повече от намалените разходи за такси към комисията. Въпросът обаче е, че излизайки от разпоредбите на закона за ценните книжа, за дружеството отпадат редица ограничения и миноритарните акционери може скоро да не притежават почти нищо или поне няма да разполагат с регулярна информация какво става в дружеството.
Като резултат от сливането акциите на новоучреденото дружество ще бъдат налични и няма да се търгуват на борсата. Ако акционер реши да ги продаде, ще трябва да отиде до "Финтекско", откъдето да му се издаде временно удостоверение, което при продажба да се джироса. Факт е обаче, че и преди сливането търговията с акциите на "Калиман" бе символична. За целия период, откакто дружеството е регистрирано на борсата, е била сключена само една сделка.
При учредяването си преди близо четири години "Калиман" бе сред 30-те най-големи приватизационни фонда. В момента няма мажоритарно участие в нито едно дружество, като притежава миноритарни пакети от близо 10 компании предимно от фармацевтичната промишленост. "Калиман" има най-голямо акционерно участие в "Марс - МБ" - Смолян, и "Агрия" - Пловдив, където притежава съответно 34% и 22.5%. Дружеството не е увеличавало капитала си, не е раздавало и дивиденти, тъй като 1998 г. е завършило на загуба.
"Сигма" ООД е собственост на учредителите на приватизационния фонд "Калиман РТ" и адвоката Даниел Вълчев. Малко преди сливането с "Калиман" капиталът на "Сигма" е увеличен от 5 хил. лв. на 105 хил. лв. От своя страна, капиталът на бившия приватизационен фонд е 580 хил. нови лв. По информация от ръководството на дружеството преди сливането "Калиман РТ" е притежавал около 12-15% от капитала на бившия приватизационен фонд.
Механизмът на сливането, вливането или разделянето като начин едно дружество да престане да бъде публично беше открит преди повече от година. Ръководството на "Калиман" обаче хвана последния влак, с който изпревари влизането в сила на новия закон за ценните книжа. Според новите разпоредби, ако едно публично дружество се слее, влее или т.н. с друго, дори и непублично дружество, то новоучреденото също е публично. Това е първият бивш приватизационен фонд, който използва този механизъм. Преди това близо десетина публични дружества се възползваха от преобразуването като схема за затваряне.
Пазарът няма бъдеще, ако държавата не предложи акции от големите дружества
Пеньо Хаджиев, изпълнителен директор на "Българска фондова борса - София" пред "Капитал"
- Според мен проблемът на българския фондов пазар е предлагането на качествени ценни книги. Статистиката показва, че свободна парична маса съществува. Банките непрекъснато предлагат свръхликвидност, в тях има много пари. Има над двадесет пенсионни фонда. Застрахователите непрекъснато се надпреварват да декларират увеличение на застрахователните премии. Те също както пенсионните фондове са създадени с минимален капитал от три милиона лева. Така че свободната парична маса е тук. Ако тя не бъде мобилизирана, според новия валутен закон ще може свободно да бъде изнасяна от страната и ще бъде изнасяна, ако тук не се предложи нещо добро.
- В съвета на директорите разгледахме една примерна програма за действие, която може би ще бъде приета на следващото заседание и която фокусира усилията на съвета на директорите свободната парична маса да бъде насочена към качествени и атрактивни български книжа - например на Булгартабак, НЕК, БТК, Булбанк, Булгаргаз, БМФ. След като тези дружества непрекъснато отчитат растеж в доходите, какъв е проблемът те да се преструктурират в публични дружества на борсата. Всеки би предпочел да вложи парите си в тях, отколкото да ги държи в която и да било търговска банка, защото доходността им ще е поне четири пъти по-висока, особено като се има предвид, че тези дружества ще разпределят и дивиденти. Факт е, че хората искат да инвестират. Виждате във Варна една пирамида гори, друга се отваря и хората пак инвестират в нея, защото получават по-добра доходност. Казвам това като пример, без да звучи грубо. В съвета на директорите смятаме, че ако съумеем да убедим правителството, дори и с един-единствен пример в началото, би било успех. Ние можем да го убедим, че дадена цена, за БТК например, може да се получи много лесно от българския пазар.
- Не бих казал, че зависи от правителството като някаква законова форма. Зависи от правителството дотолкова, доколкото то е собственик. Следователно зависи от собственика и какви са неговите интереси. Аз имам убеждението, че не формата на собственост е в основата, а начинът на управление. Тези големи предприятия, които споменах, показват, че държавата като собственик не е по-лоша от частния собственик и никой не може да ме убеди в противното. Не може да се приеме, че държавата във всички случаи управлява по-лошо. Тя е собственик и като всеки собственик иска да печели.
- Трудно ми е да кажа доколко съм оптимист. Аз приех този пост, защото смятам, че някой трябва да свърши тази работа. Не знам дали ще успея да убедя някого, от когото зависи пускането на тези книжа на пазара, да се реализира този ефект. Но това е нещото, което аз, господин Прохаски и съветът на директорите сме си поставили за задача. Аз приех предизвикателството, защото смятам, че това е правилният път. Трябва да се създаде среда. Тя е в основата на пазара.
- В никаква. Скоро говорих с директора на швейцарската фондова борса. Той ми каза, че много от големите швейцарски компании не са листвани на тяхната борса, а в чужбина. Добре, нека държавата да листва акциите на големите компании на някоя друга борса, например франкфуртската или лондонската. Все едно, ако аз искам да си купя акция на НЕК, ще имам възможност, защото валутният закон е либерализиран. Ще мога да изнеса парите си от страната, да поръчам на брокера си във Франкфурт да ми купи акции от НЕК и ще си реализирам доходността. Процесът ще се отличава по това, че ще изкараме целия този бизнес там. Националният доход, който се заделя, ще се изкара там. Щом така иска правителството, нека направи така.
- Фондовата борса ще продължи да съществува като институция, но пазар няма да има. Ще има отделни сделки. Но това зависи от търсенето и предлагането. Смятам да споделя тези мисли с господин Жотев и имам убедеността, че той ще ме разбере. Аз съм убеден, че това, което ще кажа, не е лишено от основание. Ако той ме убеди в обратното, аз ще се съглася, няма друг избор.
- Ние сме длъжни сто процента да спазваме закона и го правим. Има промени в закона, които трябва да намерят отражение в правилника, и нашите юристи работят по тях. Може би до края на месеца ще сме готови, защото това са дребни промени. Нашият правилник и досега отговаряше на закона, но какво от това? Някои проблеми в закона останаха, така например увеличението на капитала под условие, затварянето на дружествата с капитал до 200 хиляди нови лева. Това са над 600 дружества. Инвеститорите в тези предприятия са над 800 хиляди. По този начин подценяването на въпроса от страна на комисията по ценните книжа, която си движеше сама закона, пък и от икономическата комисия към парламента, всъщност се нанесе сериозен удар на капиталовия пазар. Проблемът не е че книжата, които тези 800 хил. души държат, са страхотно качествени, а в това, че тези хора няма втори път да участват или много дълго време ще им трябва, за да бъдат убедени, че ако инвестират, мениджърите на новото дружество ще бъдат честни спрямо тях. А това можеше да се получи само ако поддържахме някакво регулирано положение на публичност на тези дружества, т.е. да има все пак на общото събрание хора, които да питат съвета на директорите какво става в дружеството.
По света освен разкриване на информация за публичното дружество мениджърите на публичните дружества разкриват информация и за себе си - какви са те. Кой управлява това дружество е много важно за инвеститора и аз смятам, че ние бихме могли да въведем това нещо и в България. Смятаме БФБ съгласувано с комисията по ценните книжа да поискаме това да стане изискване и за българските дружества - мениджърите на българските дружества да са задължени да са публични личности.
- Няма никакви проблеми за пускането на нови инструменти. Целият механизъм е насочен към това всеки, който иска да сключи сделка, да го направи лесно, точно и сигурно. Потенциални емитенти на привлекателни книжа има не само в лицето на държавата, но и при вече приватизираните големи дружества. Цената на кредитния ресурс във всички случаи е много по-висока, отколкото цената на ресурса, набран от публиката. При един проспект, с дивиденти средно 8-10% би могло да се намери ресурс, докато нито една банка не кредитира на такива нива. Освен това с един добър проспект може да се убеди публиката на отложено плащане на този дивидент, не още от първата година, докато лихвата се плаща още от първия месец. Може да има гратисен период по главницата, но не и за лихвите, а дивидент се плаща един път в годината. Предстоят много разговори със собствениците на тези дружества, за да ги подтикнем към такива действия.
Приватизацията на "Инкомс" - намеренията все още изпреварват реалните възможности
"Приватизацията на дружествата от системата на "Инкомс - телеком холдинг" е сред приоритетните задачи на Агенцията за приватизация", е записано в приетата в началото на годината от Министерския съвет програма за приватизация през 2000 г. Липсват обаче достатъчно платежоспособни кандидати за закупуване на не особено атрактивните дружества от холдинга. Според избрания в средата на миналата година посредник по сделката - германското дружество "Норд иммобилиен", определен интерес към дружествата съществува, но е трудно да се прецени доколко сериозен е той. В това отношение показателен е фактът, че за всяко от двете предприятия от системата на "Инкомс - телеком", които са с изтекъл срок за подаване на предложения, има само по един кандидат -купувач. Ако и останалите предприятия от холдинга се радват на подобен интерес, едва ли приватизационният процес ще бъде особено успешен и бърз. Защото, въпреки че са изтекли повече от два месеца от крайния срок за набиране на оферти за Завода за съобщителна техника в Благоевград, сключена сделка все още няма. Обяснението е липса на съгласие между купувача и Агенцията за приватизация по отношение на платежните инструменти, които могат да се използват.
За осем от общо шестнайсетте дружества в момента тече процедура по набиране на оферти, които обаче се отнасят само за прякото държавно участие. Което поражда друг основателен въпрос - ще имат ли възможност потенциалните купувачи да закупят и дела на холдинга в дружествата, за да си осигурят контролен пакет, гарантиращ им пълноценно управление. Решението на проблема по принцип е в ръцете на министерството на икономиката, което се явява принципал на "Инкомс - телеком" и като собственик на над 90% от капитала на холдинговото дружество може на практика да се разпорежда с дяловото му участие в дъщерните компании. Кога обаче ще бъде взето това решение е трудно да се каже - според посредника по сделката това трябва да стане до края на януари, но е много вероятно течащите в момента организационни промени да го забавят.
"Инкомс - телеком холдинг" бе създаден през 1986 г., за да обедини предприятията, развиващи дейност в областта на комуникационните технологии. По това време близо 40 000 души работеха в компанията, която изнасяше 80% от продукцията си в страните от бившия СИВ и заемаше второ място в България по размер на печалбата. Впоследствие СИВ се разпадна, а аналоговите телефони бяха постепенно изместени от цифровите, което лиши българските предприятия от пазарите, на които дължаха развитието си. Липсата на средства за инвестиции и бързото развитие на технологиите в сферата на комуникациите доведоха до влошаване на финансовото състояние в дружествата и натрупване на някои дългове (основно към държавата). Въпреки това в никое от тях не се стигна до откриване на процедура по ликвидация или несъстоятелност - цената бе значителни съкращения и развиване на странични дейности (като производство на хладилници например). Към момента в холдинга влизат 15 дружества, от които в много тежко състояние (практически неработещи) са тези в гр. Рила и в с. Белица. В по-добро състояние според посредника по сделката са предприятията в Банско, в Баня и в Благоевград. Въпреки това всички дружества от системата на "Инкомс - телеком" влизат в публикувания наскоро списък на предприятията - обект на специално наблюдение и контрол, относно финансовата им дисциплина и фискален риск.
Европейската валута плавно, но уверено набира сили
Британската лира поскъпна рекордно, а швейцарският франк отбеляза десетгодишен минимум
Повече политически и по-малко икономически бяха новините, които движеха международните валутни пазари през изминалата седмица. Основното напрежение беше фокусирано около японската йена. Вниманието на играчите бе приковано върху всяко изявление на политик, което да подсказва ще се ангажират ли министрите на финансите от Г-7 да подкрепят Японското правителство в усилията му за по-слаба йена. Основен източник на коментари беше японският финансов министър Киичи Миядзава, който неколкократно декларира, че ще търси подкрепа за поевтиняване на йената. В противовес на неговите изявления обаче дойдоха думите на колегата му от правителството Таичи Сакайя, министър на икономическото планиране, който в петък обяви, че силната йена няма съществено негативно влияние върху износа на страната. В подкрепа на японската валута прозвучаха и изказвания от Европа, които призоваха Япония да се съсредоточи върху постигане на икономически ръст чрез други инструменти. Така или иначе очакванията на дилърите са, че макар САЩ да откажат фактическа помощ за поевтиняване на йената, срещата на Г-7 през уикенда ще изпрати поне вербално послание, което ще доведе до поевтиняване на йената. Наблюдатели на пазара считат, че много търговци вече са се подготвили за това и очакват спад на японската валута през следващата седмица. През изминалите пет работни дни обаче йената остана сравнително стабилна около равнищата от 105 за долар.
Тенденцията при търговията евро-долар бе към плавно поскъпване на единната валута. След като в понеделник пазарът все още консумираше благоприятните новини за ниска инфлация в САЩ, съчетана с обещание на шефа на федералния резерв Алан Грийнспан за повишаване на лихвите, в остатъка от седмицата еврото бавно набираше скорост. Предпоставка беше очакването индексът за икономическата активност в Германия ifo, данни за който се очакваха в четвъртък, да надхвърли психологическата бариера от 100 пункта. Това обаче не се случи. Разочарованието на почитателите на еврото обаче се оказа краткотрайно, защото от САЩ излязоха данни за ново нарастване на дефицита в платежния баланс на страната. В допълнение на това вторият прочит на немските данни от аналитиците даде основание за средносрочен оптимизъм относно развитието на най-голямата европейска икономика. Допълнително в подкрепа на европейската валута подействаха и новите благоприятни данни за развитието на френската икономика. Курсът евро-долар в петък бе около най-високите за седмицата равнища от 1.0191 при достигнати равнища от 1.0070 в понеделник.
Рекордът по поскъпване тази седмица постави британската лира, която достигна до най-високите си равнища спрямо еврото от съществуването на европейската валута - 0.6123 паунда за евро. Причината са очаквания за повишаване на лихвите на острова, съчетани с благоприятни данни за развитието на икономиката, оповестени през седмицата. Спрямо долара лирата също отбеляза значителен ръст - в четвъртък бе достигнато равнище от 1.6569 долара - най-високо за последните близо три месеца.
Швейцарският франк пък бе най-пострадалата валута през седмицата. Той отбеляза най-ниското си ниво спрямо долара за последните десет години от 1.6028, постигнато в понеделник и тествано отново през седмицата. Едва в петък официални представители на страната на банките и шоколадите се намесиха словесно, за да подкрепят франка, като заявиха, че затягането на банковите регулации в страната ще помогнат за стабилизирането на валутата.
Фондовата борса:
Липсата на реално търсене намали цените
Изминалата седмица на Българската фондова борса показа, че пазарът ни е все още в застой и прогнозираното от инвестиционните посредници съживяване на търговията остава в бъдеще време. Търговията беше вяла, а оборотът бе главно от кросови сделки, които формираха около 70% от продажбите. За разлика от предходната седмица, когато големите компании поддържаха пазара, сега се забелязва отлив на интерес дори и от тях. Борсовият индекс БФБ София - Уорбърг, отразяващ движението на цените на тридесетте дружества с най-голяма пазарна капитализация, отбеляза спад от 4.92%, като достигна 52.80 пункта. Така той се върна на нивото си от края на миналата година и загуби спечелените позиции през първите две седмици на новата 2000 г. Спад отбеляза и индексът на десетте най-големи дружества, който се понижи с 5.64% до 54.00 пункта.
Оборотът на борсата за седмицата беше висок - 1.7 милиона лева, близо три пъти повече от миналата седмица. Това число обаче не отразява реалната ликвидност на пазара, защото 1.3 милиона лева дойдоха от сключването на една-единствена кросова сделка с 12 625 акции на "Присое" АД, дружество, което определено не е сред най-търгуваните на пазара. На блоковия сегмент също имаше една голяма сделка. Беше прехвърлен голям пакет акции на "Подем" АД на обща стойност 1.8 милиона лева. Ако към оборота на борсата прибавим и сделките от блоковия сегмент, общата стойност на транзакциите става 3.74 милиона лева.
Ликвидните позиции за седмицата бяха няколко, въпреки че при почти всички имаше падане на цената. "Албена" АД остана едно от най-привлекателните дружества на пазара. Въпреки намалените обеми в сравнение с миналата седмица акциите успяха да се задържат на сравнително високи нива около 6.8 лева за акция и спадът в цената беше минимален. "Албена инвест холдинг" обаче не успя да се задържи на нивата си от миналата седмица. След спада на ентусиазма от миналата седмица, свързан с разпространената информация за 14 милиона лева печалба за 1999 г., цените сега паднаха до 1.5 лева. От тютюневите компании Благоевград БТ беше най-ликвидна. Прехвърлени бяха над 3400 акции и цената за седмицата се повиши с 10 стотинки от средната цена за миналата седмица. Булгартабак холдинг не успя да привлече голям интерес. Регистрираха се малки сделки и цената се понижи с 7.6%. "Химко" отново се нареди сред ликвидните позиции за седмицата с общ обем от 2580 продадени акции, като цените в края на седмицата спаднаха с 3 стотинки. Сравнително висока ликвидност показаха Нефтохим и "Солвей - Соди", но въпреки големите търгувани количества цените им спаднаха леко съответно с 5% и 2%. Активни бяха и някои от бившите приватизационни фондове като "Петрол холдинг" и "Мел инвест холдинг", но промените в цените им бяха минимални. Фармацевтичните компании отново останаха извън интереса на инвеститорите. Бяха изтъргувани две акции на "Фармация" на цена с 1.97 лв. по-ниска от предишната и десет на "Софарма", които също паднаха с един лев.
През изминалата седмица на официалния В пазар бяха листвани и акциите на текстилното предприятие "Катекс" АД - Казанлък. За търговия е регистриран 100% от капитала на дружеството, разпределен в 2.44 млн. акции с номинална стойност един лев. Цената на въвеждане е 18.03 лева за акция, а първата дата за котиране беше 18 януари. Все още обаче сделки не са регистрирани.
Намалелият интерес към фондовата борса беше ясно забележим през периода. Индикатор за него е както спадането на индекса БФБ-София, така и оттеглянето на много оферти "купува", което намали възможността за търгуване на по-големи обеми акции. Въпреки че инвеститорите прогнозират съживяване на фондовия ни пазар през годината, изминалата седмица показа, че това е все още прогноза, а не реалност. Докато очакваме външните инвеститори или листването на големи български компании, които да разбудят заспалата ни фондова борса, ще трябва да се примирим с подобна търговия.
Посредниците са оптимисти за бъдещето на фондовия пазар
Българският фондов пазар ще се развива във възходяща посока през настоящата година, показват резултатите от проведеното от в. "Капитал" допитване сред водещи инвестиционни посредници за движението на борсовите индекси БФБ София - Уорбърг, през тази годината. Обобщените данни показват, че въпреки слабите първи седмици посредниците очакват оживление на пазара, което ще покачи цените на акциите. Тези очаквания са в синхрон с повишаващия се интерес към централно- и източноевропейските фондови пазари от страна на външни портфейли инвеститори, което доведе до бум в търговията на тези пазари още в първите седмици на новата година и накара много световни анализатори да сочат годината като година на източноевропейските икономики. Родните борсови посредници очакват, че България няма да остане встрани от общите тенденции за региона.
Индексът БФБ София - Уорбърг, на базата на който е проведена анкетата, не е официален индекс на Българска фондова борса. Той се съставя от инвестиционната банка Warburg Dillon Read съвместно с борсата. В него са включени тридесетте дружества с най-голяма пазарна капитализация: "Булгартабак холдинг", Нефтохим, "Солвей - Соди", Благоевград БТ, Софарма, "Албена", "Петрол", Златни пясъци, Балканфарма - Дупница, Неохим, "Химко", Агрополихим, Биовет, Балканфарма - Троян, "Кремиковци", Слънчев бряг, "Тежко машиностроене", Полимери, "Ален мак", "Стомана", Балканфарма - Разград, "Алумина", ОЦК, "Ямболен", Елкабел, "Свилоза", Пловдив БТ, Варненска корабостроителница, Агробиохим и "Балканкар рекорд". Първите десет от тези дружества формират втория индекс - БФБ София - Уорбърг 10.
Ако вземем предвид сегашните нива на индексите, които са съответно 52.80 и 54.00 за БФБ София и БФБ София 10, прогнозите за средата и края на годината показват постоянно и сравнително равномерно повишаване на цените на акциите, които в края на 2000 г. ще достигнат нивата от лятото на 1998. Това е доста високо ниво, като се има предвид, че 1998 беше година на активна борсова търговия. Дори и прогнозата за края на юни е по-висока от средните нива за изминалата година и половина. Числата изглеждат доста оптимистични, ако се очаква да се достигнат само със силите на българските инвеститори, което идва да подскаже, че голяма роля в развитието на пазара ще има интересът към България от страна на външни инвеститори. Покачващият се тренд в индексите вече се забелязва, макар че до момента той не е подкрепен от повишаване на оборотите на борсата. Въпреки общия оптимизъм на интервюираните прогнозите на отделните посредници се различават значително. За средата на годината очакванията за общия индекс варират между 67.5 и 93 пункта. За края на годината предвижданията са за нива между 75 и 120 пункта. Макар че е обичайно да има разминаване в оценките, големите различия са и доказателство за несигурността и различните визии на отделните анкетирани за развитието на борсовата търговия. Интервюираните обаче са единодушни, че индексът на десетте най-големи дружества ще изпревари общия. Това означава, че и през тази година пазарът ще се води от сделките с акции на най-големите компании, които ще изпреварват общото ниво на пазара, което е и естествено за всяка борса. Ако общата прогноза се сбъдне и цените продължат да се движат нагоре, 2000 може да се превърне в годината на възраждане на българския капиталов пазар - това, което всички очакват.
Към последната седмица на юни 2000 г. Към последната работна седмица на декември 2000 г. Държавни ценни книжа
Едни от най-разпространените и широко търгувани финансови инструменти в световен мащаб са Държавните ценни книжа (ДЦК). Това име обединява голямо разнообразие от дългови книжа, различаващи се по срока, за който са емитирани (т.нар. матуритет), условията на плащане и целта на издаване. Както показва самото име, това са ценни книжа, които се емитират от държавата (у нас - Министерството на финансите). Най-общо тези книжа се издават за финансиране на бюджетния дефицит. ДЦК се смятат за книжата с най-нисък риск, тъй като са емитирани от самото правителство и това ги прави атрактивни за тези, които предпочитат сигурността.
Според срока до падежа държавните ценни книжа са краткосрочни - със срок на изплащане до една година, средносрочни - със срок между една и пет години и дългосрочни - над пет години. Краткосрочните ДЦК са известни и под името съкровищни бонове, а средносрочните и дългосрочните - съкровищни облигации. Всички български ДЦК са безналични. Свидетелството за тяхното притежание е сертификатът за ДЦК, който се издава за фирми и граждани. Когато книжата са притежание на финансови институции, отразяването им е в регистър, който се води от БНБ. Според начина на формиране на дохода им книжата, подобно на облигациите, се делят на сконтови, лихвени и смесени. Сконтови са тези, които се купуват с отстъпка от номинала. Това са обикновено краткосрочни книжа и доходността им се получава от разликата между покупната цена и номинала, който се изплаща на падежа. При лихвените ДЦК лихвата в повечето случаи е плаваща, на базата на основния лихвен процент (например ОЛП + 2%).
Първична продажба на съкровищни бонове се извършва всяка седмица, а на съкровищни облигации на всеки две седмици, на специално организирани аукциони. На тези търгове могат да участват само оторизирани първични дилъри на ДЦК, които се определят от БНБ. Доходността, формирана на аукционите на тримесечните съкровищни бонове е важен макроикономически показател, защото на нейна основа се определя и основният лихвен процент за периода. Офертите на отделните дилъри се класират в низходящ ред според предложената цена. Гражданите и отделните фирми не могат самостоятелно да участват в тези търгове. Те могат да закупят ДЦК от вторичния пазар, където първичните дилъри или други инвеститори предлагат вече купени от аукционите книжа. Също така чрез първичен дилър те могат да участват на самите аукциони с т.нар. несъстезателни поръчки. За тях се заделят 20% от всяка емисия, като цената им е равна на средната продажна цена за търга. Специално за граждани се издават и целеви емисии ДЦК. Те имат по-висока доходност, която е с до 2% по-голяма от доходността на редовните емисии, но като обем могат да са до 20% от общата сума на емитираните книжа.
Акциите на "Балканфарма - Дупница":
Липса на интерес от страна на участниците на пазара
Най-голямото фармацевтично предприятие в България в последните месеци остава извън погледа на инвеститорите на българския фондов пазар. Въпреки че "Балканфарма - Дупница" е сред десетте най-големи компании на борсата, сделките с негови акции са редки и в малки обеми. Ниската ликвидност е свързана и с големи колебания в цените. Докато в началото на 1999 г. акциите се търгуваха около 35 лева, сега те са на рекордно ниски равнища. Последните сделки бяха сключени на 21 лева за акция. Това е спад от 24% за последния месец и 42% от октомври насам. Тези цифри обаче се оказват твърде условни, като се вземе предвид, че за последните три месеца са сключени само седем сделки и са прехвърлени общо 281 акции. Преди този период колебанията на цените са в значително по-малки граници - между 33 и 40 лева. Спадът съвпада с общата криза на борсата през есента, но за разлика от повечето компании "Балканфарма - Дупница" не успя да върне интереса към себе си.
Предприятието беше приватизирано в средата на годината, когато "Балканфарма холдинг" с подкрепата на Дойчебанк купи 55% от капитала на "Фармация" АД за 11 милиона долара. Около законността на сделката тогава имаше известни спорове, някои от които продължават и досега. Това разклаща доверието в компанията и прави акциите още по-рискови. Дружеството няма дългосрочни задължения. То е най-големият производител на твърди лекарствени форми (таблетки и капсули) в България. Продукцията е насочена главно към руския и западноевропейския пазар. Според Петър Терзиев, изпълнителен директор на холдинга, новите собственици са започнали мащабна инвестиционна програма, свързана с подновяване на оборудването и привеждане на производството към европейските стандарти за качество ISO 9000 и GMP&GLP. Основна задача на холдинга ще бъде повишаването на продажбите и създаването на изследователски институт към предприятието за разработване на нови лекарствени средства. По отношение на капиталовите пазари ще се търси интегриране на трите предприятия в структурата на холдинга - заводите в Дупница, Разград и Троян, и листването на техни акции на водещи европейски борси.
Въпреки амбициозните планове на мажоритарните собственици цените на акциите на нашата борса са на рекордно ниски нива. Офертите купува са дори под 20 лева. В това положение всяка сделка в момента ще свали допълнително цената. Малкото сключени сделки за последните седмици показват, че инвеститорите не искат да продават, защото излизането от дружеството сега би представлявало голяма загуба, тъй като те във всички случаи са купили на по-високи цени. От друга страна, инвестиционната стратегия на "Балканфарма" за следващите няколко години ще лиши акционерите от дивиденти, защото печалбата на дружеството ще бъде изцяло реинвестирана. Така ще се повиши стойността на компанията в средносрочен план, но дотогава миноритарните акционери могат да разчитат само на повишаването на пазарната цена. А това ще зависи от доверието в новия собственик и степента, в която той ще може да изпълни поетите задължения и стратегията си.
Престъпността намаляла с 14% през 1999
Полицейските служби отчетоха дейността си за миналата година
С 14 на сто е намаляла престъпността през 1999 г., отчетоха полицаите миналата седмица на национално съвещание. Общо 136 838 са регистрираните престъпления. От тях 71.8 на сто са против собствеността - кражби, грабежи, присвоявания; 6.6% представляват убийства, изнасилвания, блудства. Разкриваемостта на престъпленията е 60.3 на сто, което е най-високата величина през последните 10 години. Данните са коректни и няма манипулация, гарантира новият министър Емануил Йорданов по повод съмненията за намаляване на престъпността. Работим по усъвършенстване на отчитането на заявителския материал, каза още МВР-шефът.
Няма случаи на полицейско насилие в годишния отчет на Национална служба "Полиция", каза нейният директор ген.Васил Василев. През миналата година са били заведени 4 дела в Страсбург срещу България заради полицейски произвол, но те не били отбелязани в отчета, тъй като не са значима статистическа величина.
Положителни тенденции в борбата с престъпността отчете и СДВР, която е най-голямата дирекция на вътрешните работи в страната. Според отчета на ген.Емил Танев криминалната активност в столицата е с 18.9 на сто по-малка в сравнение с 1998 г. От престъпни посегателства са пострадали 14 216 столичани. Полицията е задържала 6659 бандити, като всеки шести от тях се е оказал гастрольор от провинцията. Всички видове престъпления са отбелязали спад с изключение на кражбите на автомобили в София. Те са нараснали с 8.4 на сто в сравнение с предходната година. Според отчета на ген.Танев нараснал е процентът на откритите автомобили с 16.5 на сто. Задържани са били и 17 крадци на коли, които са поискали откуп от собствениците им; 243 наркоразпространители са били арестувани в столицата през миналата година при 140 операции на полицаи. Иззети са 600 грама кокаин, 2.2 килограма хероин и над 28 килограма канабис.
Натискът върху границите на България през последните години се увеличава, каза на пресконференция след съвещанието на Национална служба "Гранична полиция" полк.Вячеслав Димитров. От нарушителите на държавната граница 58.8 на сто са чужденци, каза полк.Димитров. Най-много са румънците, турците и молдовците. Трийсет служители на гранична полиция са били дисциплинарно наказани заради корупционни действия, от тях 13 са уволнени.
България е подготвила пилотен проект за интегрирана сателитна система, чрез която да се наблюдава регионалният граничен сектор край Любимец. Неговата стойност е 12 милиона евро, а гранични очакват финансиране по програма ФАР.
Накратко
Контейнер с радиоактивно вещество е иззет миналия четвъртък при специализирана операция на НСБОП и "Бюрото за оперативно издирване" - МВР. Източникът на йонизиращото лъчение е открит от антимафиотите в купето на лек автомобил "Мерцедес" в момент, когато е бил превозван от Дупница за София, информира НСБОП. Задържани са пътувалите в колата Миладин Д. (45) и Темелачко М. (38) от Дупница, които са пренасяли опасния товар. За случая веднага е била уведомена "Гражданска защита", а контейнерът - предаден на КИАЕМЦ, където експерти ще изследват радиоактивния източник.
Криминалисти от Първо РПУ - Плевен, задържаха престъпна група, извършила над 20 кражби от автомобили в града, съобщиха от РДВР. Автокрадците разбивали както скъпи западни автомобили, така и обикновени лади. От тях те взимали автокасетофони, тонколони, резервни части, гуми и други вещи. Задържаните са непълнолетни, ученици от плевенски техникум. Двама от тях вече имат регистрация за кражби, останалите ще влязат в отчетите на Детска педагогическа стая.
Кървав инцидент стана в бл.525 в столичния квартал "Младост" миналата седмица, съобщиха от СДВР. Граждани сигнализирали в Седмо РПУ, че в апартамент в блока се е развихрил скандал и има ранени. При извършената полицейска проверка в жилището са открити с множество прободни рани Бойко Й. (46), обявен за общодържавно издирване, рецидивистът Атанас М. (43) и малолетната Ю.Х. (15 години) от София. Изяснено е, че двамата насила завели момичето в апартамента и блудствали с нея. Междувременно избухнал скандал и тримата си разменили удари с нож. На място им е оказана спешна медицинска помощ, Атанас М. е настанен във ВМИ. Бойко Й. е задържан за 24 часа. Работата по случая продължава.
Вашите десет хиляди лева
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционни посредници ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Участниците ще имат възможност да избират измежду всички възможни финансови инструменти, които отговарят на две условия - да са достъпни до широката публика и да имат точно определена пазарна цена. В тази група влизат:
Поради големия брой акции, регистрирани на БФБ, и ниската им ликвидност изборът се ограничава до най-големите 30 (включени в индекса БФБ - Уорбърг 30) и тези на официалния пазар на БФБ (с уговорката, че към тази група присъединяваме и дружествата от "БТ холдинг"). Като цяло списъкът е отворен и могат да бъдат предлагани и други инструменти, които отговарят на горните изисквания. Добавянето ще става само след изричното съгласие на всички участници.
Обхващат се само инвестиции в страната, т.е. такива, които искат изнасяне на валута, засега не се приемат. Поради изискването за пазарна цена отпадат например компенсаторните записи и всякакви частно пласирани облигации (като тези на "Доверие" например). Отпадат също и брейди-книжата поради невъзможността физически лица да участват и поради високата минимална цена на купуване.
Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, което ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на всеки участник и неговата реална пазарна стойност в левове към деня на приключване, т.е. сряда.
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на "БФБ - София" се начисляват 5.00 лв. на всяка сделка плюс 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. Със съгласието на участниците в играта за инвестициите в ЗУНК се използват котировки на ING Bank - клон България, а за ДЦК - тези на Българска пощенска банка. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната такава цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изчислява акумулирана до момента доходност.
ДНК-експертиза за обвинения по делото "Кънчев"
ДНК-експертиза по делото срещу депутата Цветелин Кънчев доказва, че в автомобила на неговия бодигард Валентин Георгиев са намерени белезници, по които действително има кръв от свидетелите Недялко Милев и Тодор Александров. Това стана ясно на заседание на Софийския окръжен съд миналия четвъртък. Според адвокатите на Кънчев и неговите хора обаче въпросните белезници са намерени едва три дни след ареста на Георгиев, и то не на посоченото в обвинителния акт място. По искане на защитата публично беше извършен и преглед на пострадалия Вельо Велев.
Петролът достигна рекордни нива след войната в Залива
Изявления на ОПЕК вдигнаха цените до 29.68 долара за барел
През изминалата седмица цената на петрола достигна най-високото си равнище след войната в Залива преди десет години. На 19 януари на нюйоркската борса цената на лекия суров петрол бе 29.68 долара за барел. В Лондон мартенските контракти достигнаха до 26.30 долара за барел. Цената на петрола нарасна повече от два пъти за последните 12 месеца. През декември 1998 г. бе достигнато ниво от 9 долара за барел. Не се изключва вероятността цената да стигне 30 долара. По време на кризата в Залива през 1990 г. тя се повиши до 40 долара за барел.
Няколко са основните фактори, които доведоха до тази ситуация на петролния пазар. Традиционно единият от тях е свързан с изявления от ОПЕК. През месец март миналата година организацията взе решение да намали производството от 75 милиона барела на ден с 4.32 милиона. Причината бяха силно спадналите цени на петрола. Предвиждаше се това ограничение да важи до март 2000 г. Венецуелският министър на петрола Али Родригес обаче обяви, че най-вероятно то ще остане до края на 2000 г. Министърът на петрола на Саудитска Арабия, който е с най-силно влияние в ОПЕК, заяви, че е доволен от конюнктурата на пазара и че не вижда причина да се променя производствената политика на организацията. Анализаторите считат, че целта на ОПЕК е да поддържа цената на нефта на ниво от 25 долара за барел. Някои производители на петрол предложиха експортните ограничения да останат до септември. Окончателно решение по въпроса ще бъде взето по време на срещата на ОПЕК във Виена на 27 март.
Джордж Беранек от консултантската компания Petroleum Finance Company заяви, че ако ОПЕК не увеличи доставките през второто тримесечие на годината, цялата 2000 г. ще се характеризира с голям недостиг на суровината и това ще поддържа цените на високо равнище.
В САЩ се появиха опасения, че високите цени на енергийния ресурс ще предизвикат инфлационни процеси. Беше предложено като противодействие да се използват стратегическите запаси от петрол на САЩ. Министърът на енергетиката Бил Ричардсън обаче засега се въздържа от подобна стъпка, тъй като смята, че запасите трябва да се използват при недостатъчно предлагане, а не с цел контролиране на цените. Той заяви, че пазарът трябва сам да стигне до равновесно положение. Ричардсън ще се срещне с министрите на петрола на Саудитска Арабия, Венецуела и Кувейт на международния икономически форум в Давос в края на януари.
Междувременно през изминалата седмица бе публикуван доклад на Американския петролен институт, от който става известно, че запасите на САЩ от петрол през изминалата година са драстично намалели - отчетено е понижение от 13 процента, като е достигнато нивото от 1996 г., когато запасите спаднаха до рекордно ниско равнище. При запасите от суров петрол се наблюдава спад от 30 млн. барела до 293 млн., а при горивото за отопление и дизела намалението е от 31 млн. до равнище от 125 млн. Причината за това са ограниченията в обема на доставките и високите цени, които наложиха лимити на вноса.
Другият неблагоприятен фактор, действащ в посока нарастване на ценовото равнище на енергийните ресурси, е студената зима в североизточните части на САЩ, най-големият пазар на гориво за отопление. Тя обуслови покачването на цената му с 24 на сто (15 цента) само за осем дни, като в сряда нюйоркската борса затвори на ниво от 80.03 цента за галон. Рекордно високото равнище по време на войната в Залива бе 80.30 цента за галон.
Изказват се опасения, че решението на ОПЕК да поддържа производството на ниско равнище ще окаже неблагоприятно влияние върху световното икономическо развитие. Съчетаването на рекордно високите цени на петрола с покачването на алуминия и медта на Лондонската борса може да доведе до необходимостта от покачване на лихвените равнища в САЩ и Европа.
В късния следобед в четвъртък се отбеляза известно понижение на цените на петрола в резултат на изявленията, че САЩ ще упражнят политически натиск върху производителите за повишаване на доставките. В четвъртък цените отново продължиха да намаляват поради продажби с цел прибиране на печалби.
Котировките на алуминия отбелязаха двугодишен максимум
Най-големият производител в света обяви, че ще увеличи предлагането
През изминалата седмица цените на алуминия достигнаха най-високото си равнище от две години насам, като причината бяха опасенията от недостиг на метала, както и действията на борсовите спекуланти. Малко след това най-големият производител на алуминий в света, американската Alcoa, обяви, че ще увеличи предлагането с 200 хил. тона до края на годината, като за целта използва запасите си в САЩ и Австралия. Очаква се като резултат от изявленията на компанията да се намали участието на спекулантите, които са на губещи дълги позиции и да се стигне до установяване на равновесие на пазара, който се характеризира с повишено търсене. Една от причините за превишаването на търсенето над предлагането е експлозията на фабрика за алуминий в Луизиана миналата година. Преди обявяването на решението на компанията се изчисляваше, че недостигът в световен мащаб за 2000 г. ще възлезе на 300 хил. тона. Президентът на компанията заяви, че именно повишеното търсене на алуминий в САЩ и Европа е довело до увеличаване на предлагането от страна на Alcoa. Миналата година доставките на Alcoa възлязоха на 1.13 млн. тона. Компанията ще следи конюнктурата на пазара и при необходимост ще използва и останалите си запаси от 250 хил. тона.
В четвъртък се отбеляза леко намаление на цените. Повечето анализатори обаче заявиха, че предприетата от компанията стъпка няма да доведе до съществена промяна на прогнозите им за цените на алуминия за 2000 г. Alcoa се стреми към налагане на използването на алуминия в сферата на производството на автомобили, като за целта е необходимо цената му да не достига до особено високи равнища или да се колебае в големи граници.
Цените на захарта паднаха под себестойността
Трайното превишаване на предлагането над търсенето и нарастващите запаси със сигурност водят до провал във всяка една сфера, независимо от първоначалните изгоди за потребителите.
В резултат на тези фактори в момента на пазара на захар се наблюдава спад на цените под разходите на производителите. През 1995 г. бе достигнато най-високото равнище за последните 10 години от 15.75 цента за либра. През 1999 г. след като Бразилия - най-големият износител на захар - девалвира валутата си, се стигна до равнището от 3.93 цента. Последва известно повишаване, но през изминалата седмица захарта стигна равнище от 5.43 цента за либра.
Очаква се на определен етап производителите да свият производството. Засега обаче те не отговарят на сигналите на пазара. Проблемът на Бразилия, Австралия и Тайланд - най-големите производители и износители на захар в света, е, че захарната тръстика има петгодишен производствен цикъл. Според Джон Бърд, мениджър на австралийския концерн Queensland Corp., от теоретична гледна точка реакция може да се очаква по-скоро от производителите в САЩ, ЕС и Япония, тъй като тяхното производство се основава на захарното цвекло, което се прибира всяка година. Освен това те получават експортни субсидии. Според проучване, направено в Австралия, именно протекциите, с които се ползват производителите от тези страни, са довели до спад на световните цени на захарта и до намаляване приходите на производителите.
Дискутират се промени на разрешителните и лицензионните режими в строителството
Който не се е захванал със строителство, той не е разбрал колко многобройни и труднопреодолими са всички процедури по започването, провеждането и пускането в експлоатация на една сграда, била тя и хамбар.
От получаването на виза за проектиране до разрешението за строеж. От откриването на строителна площадка, през сключването на договор с независим строителен надзор, получаване на съгласие за влагане на вносни материали в градежа до разрешаване на ползването на обекта. И всяко едно от тези действия е свързано с тичане по различни институции, правомощията на които в повечето случаи се припокриват. Такива са например част от функциите на ХЕИ, ППО, общината, Дирекцията за национален строителен контрол и Независимия строителен надзор.
През ноември миналата година правителството взе решение за създаване на програма за облекчаване на лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими в Република България, които са основна пречка за нормалните икономически взаимоотношения с чуждестранните инвеститори и за реализацията на инвестиционните намерения. За никого не е тайна, че почти всяка една инвестиционна инициатива малко или много е свързана със строителството или преустройството на вече съществуващи сгради. В тази връзка експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) са направили преглед на съществуващите режими, които касаят строителството, като са маркирали принципни идеи за облекчаването им. Повечето от тях, но вече в изчистен вид и след обществена дискусия, ще залегнат в Закона за устройство на територията, който ще замени Закона за териториалното и селищното устройство. В предложенията на МРРБ от разрешителните режими се
