Външната търговия:
Либерализацията продължава, но стратегия все още липсва
Преговорите с ЕС не бива да започнат без предварителен анализ и инвентаризация на режима
Външноикономическите отношения играят определяща роля в развитието на отворената българска икономика и за евроинтеграцията. Картината на външната търговия често и изкуствено се разделя на макроикономически въпроси и практическо фирмено ежедневие. Със започването на преговорите с ЕС това няма да продължава по този начин.
Либерализацията на външноикономическите отношения е задължително условие за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. От формална правна гледна точка тя започна през април 1989 г. с указ 56, с който беше премахнат държавният монопол на външната търговия, продължи с Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) на България, чиято търговска част е в сила от 31 декември 1993; споразумението с ЕАСТ от 1993 г.; членството на България в Световната търговска организация (СТО) от декември 1996 г.; членството на България във Васенаарската договореност от юли 1996 г.; членството на България в ЦЕФТА от януари 1999 г. Сключените споразумения за зона за свободна търговия с Турция в сила от 1999, с Македония - в сила от 2000 г., и предстоящите такива с Литва, Латвия, Естония, Израел, Мароко могат да станат редовен билет за влака за Брюксел.
Зоните за свободна търговия с ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА ще бъдат създадени до 2002 г. Промените в някои от нетарифните мерки - стандартизация, сертификация, акредитация до 2001-2002 г., също ще бъдат значителни в посока уеднаквяване с тези на ЕС. Евентуалното раждане на българска външноикономическа стратегия в рамките на година-две и присъщото за нас технологично време за осъзнаване и пълноценно прилагане от фирмите ни позволяват да твърдим, че преходът в тази област ще приключи през 2004 г. Междувременно остава открит въпросът за
Конкурентоспособността е събирателно икономическо понятие (социологическото и политическото съдържание в него са случайни величини) за оцеляване и развитие на глобалния пазар. Все още има български стоки, постоянно продавани и в годините на преход, на външни пазари. Числата на БНБ за износа през последните пет години са тревожни. Има тенденция на чувствително намаляване на износа. Има и ясна тенденция на слабо увеличаване на вноса, като се забелязва растеж на дела на инвестиционните стоки. За съжаление в инвестиционните стоки са и автомобилите, поради това този факт невинаги е синоним на технологично обновление на производството. Тревожна е тенденцията на отрицателно търговско салдо, което за 1999 г. може вече да надхвърли 1.2 млрд. долара. Преобладаващият дял в българския износ на суровини и материали - почти 50 %, говори само за временни факторни преимущества, износ, който не гарантира устойчиво развитие. Спешно трябва да бъдат задълбочено и професионално анализирани тези факти. Трябва да се отчете, че за периода 1992 - 1999 г. на база обнародвани данни постъпленията от митата намаляват от 3.8% на 2% от БВП на страната. Това спадане ще продължи в резултат на сключените споразумения. Отношението на постъпленията от митата и общия обем на вноса очертава едно намаляващо средно мито за цялата тарифа от 7% на 5% за тези седем години. Числата потвърждават, че митата и митническата тарифа са съществен търговски, а не толкова фискален и пряк бюджетен инструмент.
Проблемите не бива да се подменят с "бисери" и заглавия от сорта, че с еди-кое си споразумение излизаме на 100-милионен пазар, като именно с този пазар имаме дългогодишно отрицателно салдо. Трябват ни дългосрочни национални мерки за конкурентен износ. А за това е необходимо да се анализира и пазарът на българските стоки.
Географската насоченост на външноикономическите отношения се отличава с ясна концентрация. Усреднените статистически данни за последните седем години показват, че България търгува с повече от 185 страни, като първите 70 заемат повече от 97% от българския износ и повече от 98% от българския внос. Първите десет страни, подредени по усреднен намаляващ дял на българския износ, са Италия, Руската федерация, Германия, Гърция, Турция, Македония, САЩ, Украйна, Франция и Югославия. Те общо консумират 61.60% от българския износ. Опитът да се направи връзка между тези страни и дейността на нашите посолства и/или честота на официални/неофициални български посещения, подписвани спогодби и други инструменти на външноикономическата политика не успя. Напротив, засили чувството за случайност и импровизация в изявите на назначените отговорници и още повече за хората, изпращани там да защитават българските интереси (разбира се, има някои малки изключения).
Европейската интеграция и преговорите за присъединяване трябва да почиват на друг стил на работа. Преговорите с една високоорганизирана система с ясна стратегия не могат да започнат по същество без анализи, инвентаризация и дългосрочна българска програма за икономическо развитие. Все пак целта е устойчиво икономическо развитие в полза на хората и на фирмите както у нас, така и в ЕС. Неслучайно Европейската комисия постоянно сравнява действителния български капацитет и развитие както спрямо декларираното, така и спрямо другите страни от ЦЕФТА. Затова експертните обсъждания и диалог у нас и с другите страни, кандидат-членки на ЕС, могат да бъдат само от полза.
1. Анализ и инвентаризация на всичко, свързано с икономическите отношения. Подробен анализ на стокообмена по стоки, страни, периоди. Да се чуе мнението на тези български фирми, които произвеждат изцяло за износ. Сега те дори не са известни. Инвентаризацията на законовите и подзаконовите актове, с които се създават различни регистри, разбира се, и на всички процедури и документи за лицензиране. За това отдавна се говори, има обаче заложен един парадокс - касиерът сам да си прави ревизия. Би трябвало тази инвентаризация да бъде дублирана от такава на екип от независими експерти от цялата страна, които да не са на бюджетни заплати, посочени от основните български производители/износители. Сравнението на двата резултата ще даде истинската картина.
2. Инвентаризация на старите и новите правителствени и неправителствени структури в София и страната, които обслужват фирмите, може да определи българския потенциал за удовлетворяване на някои от икономическите критерии от Копенхаген.
3. Общественото обсъждане, диалог и сравнение. Числата, таблиците и графиките от анализа и инвентаризацията трябва да са предмет на коментар, предложения, изводи. След това да се провеждат професионални обсъждания с цел да изкристализират въпросите, изводите, препоръките за българската външна търговия. Поне така се прави в ЕС.
3. Резултатът от предложеното във вид на цялостна българска външноикономическа стратегия, подобно на обнародвания в ДВ бр.106/1999 г. национален план за регионално развитие 2000-2006, е единствената градивна възможност.
Израел почти се размина с президента Стоянов
Международното положение омаловажи официалното посещение на Петър Стоянов
Представете си, че преди, да кажем, месец сте поканили гости вкъщи. Междувременно в семейството ви избухва скандал, жена ви си стяга куфарите, детето ви има проблеми в училище, а на всичкото отгоре правите и ремонт. Въпреки това обаче трябва да обърнете внимание на госта си. Нещо подобно се случи при отдавна планираното посещение на Петър Стоянов в Израел през миналата седмица.
Еврейската държава в момента е сериозно разтърсена от скандал, в който е замесен президентът Вайцман. Неговите опоненти го обвиниха преди време в корупция и упорито настояват да подаде оставката. Мирните преговори със Сирия са другата сериозна тема, която силно вълнува огромна част от хората в Израел и пълни новинарските емисии. За първи път от създаването на еврейската държава има сериозни шансове за подписване на споразумение и състоянието на война, в което дълги години живеят израелците, да бъде прекратено. Пясъчни бури, силни ветрове и дъжд бяха миналата седмица метеорологичният фон на това сложно вътрешно и международно положение... И така в гореописаната обстановка президентът Петър Стоянов замина на официално държавно посещение в Израел. До последния момент не беше ясно кога ще се проведе най-важната от срещите му - с министър-председателя Ехуд Барак. Ходът на мирните преговори със Сирия променяше на няколко пъти програмата на посещението. Първо, цялата визита беше изместена с един ден напред, защото израелският премиер трябваше да лети за САЩ, които са посредник между двете страни. После се оказа, че той няма да заминава и срещата на Барак с президента беше насрочена за първия ден на посещението. В последния момент обаче тя беше отложена за по-късно, създавайки по този начин вероятно доста грижи на двете протоколни служби. В крайна сметка срещата се състоя и продължи около двайсет минути.
Президентът Стоянов беше официално посрещнат от президента Вайцман в неговата резиденция в центъра на Ерусалим - "единната и неделима израелска столица". Този шаблон за свещения град се повтаря от почти всички еврейски политици. Причината за това, е че според международното законодателство Израел е окупирал незаконно източната част на града. Това става по време на войната на еврейската държава срещу арабските й съседи през 1967 г. По тази причина почти всички посолства на чужди държави се намират в Тел Авив. Само Заир, Коста Рика и Салвадор признават Ерусалим за столица и имат дипломатически представителства там.
Израелският президент Езер Вайцман посрещна Петър Стоянов в градината на резиденцията си. Освен химните на двете държави военният оркестър изсвири "Тих, бял Дунав", докато двамата президенти правеха бавно преглед на строената почетна рота. Бавно, защото възрастният Езер Вайцман едвам пристъпваше по червения килим. По-късно, когато произнесоха кратки протоколни речи, израелският държавен глава трябваше да погледне внимателно написаното в листата пред него име на Петър Стоянов, преди да го произнесе, не без известни трудности. Впрочем същата сцена се разигра и два дни по-късно, когато президентът ни говори пред скромен еврейски бизнесфорум в една от големите местни банки. Домакинът на мероприятието съвсем забрави как се нарича държавният ни глава и се наложи от българската делегация да му подскажат.
Сериозна охрана от израелските тайни служби, полиция, а понякога и войници в пълно бойно снаряжение съпровождаше Петър Стоянов в Ерусалим. Бодигардовете от "Мосад" отстъпиха грижите за сигурността на президента ни на арабски формирования при посещението на президента във Витлеем. В града, край който според Библията се е родил Исус Христос, Петър Стоянов се видя с легендарния палестински лидер Ясер Арафат. В израелската програма за посещението на Стоянов, времето, отредено за тази среща, беше определено като private program - частна програма. Витлеем сега се намира във все още израелските територии, които са дадени на палестинската автономия. Пропускателен пункт на израелската армия, който се намира на десетина километра от Ерусалим, отбелязва началото на може би бъдещата държава Палестина. Съгласно категорично изискване на палестинския протокол след пропускателния пункт охраната на президента ни беше поета от местни служби за сигурност. Наложи се още цялата делегация да се прекачи в други лимузини, които бяха съпровождани от пилотни коли на палестинската милиция. Цялото движение във Витлеем беше блокирано, за да премине българският кортеж. На почти всеки ъгъл стояха въоръжени с калашници арабски войници. Тъй като вероятно отскоро в автономните територии имат собствени номера на колите, мерцедесът, в който беше настанен Петър Стоянов, беше с две табели една върху друга. Срещата се състоя във витлеемската резиденция на Арафат - чисто нова сграда, построена в стила на арабски дворец. В предния й двор за президента ни отново беше строен почетен караул и военен оркестър изсвири българския химн. По-скоро се опита да го изсвири, защото трябваше много въображение, за да се разбере, че това е музиката на "Мила Родино". След това президентът и Ясер Арафат се оттеглиха на разговор, придружени само от преводач. На излизане двамата дадоха кратки изявления, в които говориха за "традиционно" добрите отношения между двете страни или по-скоро между нашата страна и Организацията за освобождение на Палестина, тъй като държавата, за която мечтаят арабите по тези места, де факто все още не съществува. А отношенията между България и ООП наистина са добри от много време насам. Преди 1989 г. страната ни, както и всички останали държави от Варшавския договор, застава на страната на палестинците в спора с Израел и им оказва разнообразна помощ - от обучаване на лекари до трениране на кадрови военни. Заради това, че България подкрепи арабите след 1967 г., оттогава до 1990 г. бяха прекъснати дипломатическите отношения с Израел. През този период нашите интереси в Израел защитаваше австрийското посолство.
След кратко посещение в църквата, построена над пещерата, където според Библията се е родил Христос, президентската делегация се отправи наново към Ерусалим, като по средата на пътя отново беше сменен кортежът и охраната пак беше поета от "Мосад". На следващия ден при разходката на Стоянов из Светите места по идея на съпровождащите израелци президентът премина и през скандалния тунел под Западната стена на Ерусалим. Когато през септември 1996 г. Бенямин Нетаняху реши да отвори съоръжението, останало още от времената на римската империя, мюсюлманите от Западния бряг на река Йордан, ивицата Газа и Ерусалим започнаха масови протести. Причината за тяхната яростна съпротива беше фактът, че тунелът преминава през едно свещено за тях място - стара джамия. При вълненията срещу свободното преминаване през бившия римски аквадукт тогава загинаха повече от 70 души. Малко след това българската делегация отиде на Божи гроб. На излизане оттам всички се спряха за секунда пред дебелата дървена врата на църквата. Там, както е известно, стои дълбоко вдълбан симптоматичният надпис "Нетко от Коприфщица, 1846 г."... При всяка своя официална среща Петър Стоянов поне веднъж напомняше за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Отсрещната страна обикновено изразяваше дълбоките си благодарности за това и не пропускаше да напомни за единайсетте хиляди депортирани евреи от Беломорска Тракия и Македония, които по това време са контролирани от български войски. От тях след войната остават живи само няколко души... Вероятно заради това в мемориала на холокоста "Яд Вашем" няма нито ред за спасените български евреи. Вместо това пише, че седем хиляди от тях са загинали през Втората световна война. Когато президентът при посещението си там попита придружаващия го домакин дали ще бъде оправена тази грешка, той дипломатично отговори, че при някоя от следващите реорганизации на мемориала може би ще се направи корекция. Иначе тази информация стои там вече 30 години.
Депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония бяха споменати и от председателя на израелския парламент - Кнесета, при речта му по случай посещението на президента Стоянов, произнесена пред малцината депутати в залата. Секунди след последната дума от речта израелски народен представител скочи пред един от микрофоните и честити рождения ден на председателя на Кнесета, с което постави началото на весела дискусия, докато българската делегация тихо се измъкваше навън.
Противно на очакванията на нито една от срещите не беше поставен въпросът за еврейските имоти у нас.
Посещението на Петър Стоянов в Израел като цяло остана почти незабелязано за местните медии. Тези, които все пак го отразиха, му отделиха съвсем малко място. Вгледани в собствените си проблеми, израелците не забелязаха как българският президент дойде, видя и си отиде.
ДПС държи ухажорите си в напрежение
Затоплянето между Доган и Костов ще дойде след елиминирането на Тахир
През изминалата седмица стана ясно, че Гюнер Тахир разглежда като много вероятна възможността Националното движение за права и свободи и ДПС да участват на предстоящите парламентарни избори като самостоятелни политически формации, обединени на конфедеративен принцип. Лидерът на алтернативното движение определи тази промяна на отношението си към Догановата чета като "първа стъпка към затопляне на отношенията между СДС и ДПС". Възможността Тахир да се е решил на тази стъпка по настояване на Иван Костов не е за пренебрегване, но по-вероятна е възможността алтернативният лидер на българските турци да е усетил края на своята политическа кариера. Той много добре е преценил, че евентуалното затопляне на отношенията между ДПС и СДС без НДПС като катализатор на този процес ще изстреля Тахир директно в родното му село Самуил.
Абсолютна заблуда е, че затоплянето на отношенията между ДПС и СДС минава през сдобряването на Тахир и Доган. По-скоро обратното - главата на алтернативния лидер ще бъде едно от условията за завръщането на движението в листата на коалиционните партньори на СДС. И Костов ще я даде, тъй като и той самият съзря провал в идеята за маргинализиране на ДПС чрез създаване на дублираща я структура. Две неща станаха ясни дотук: че ДПС не подлежи на дублиране и е невъзможно да бъде превзета отвътре, тъй като по устав всеки член на движението, който работи против него, може да бъде изключен - и въпреки слуховете не се очаква този член да бъде отменен.
Ахмед Доган също усети "политическата смърт" на Тахир и побърза да покани отцепилите се съпартийци да се върнат в редовете на движението, но уточни, че прошка ще има само за някои от тях. Тахир не е първият отцепил се от движението. Още преди години бяха създадени алтернативни на ДПС партии, които обаче се оказаха неспособни да оцелеят на политическата сцена и постепенно техните членове започнаха да обмислят варианта за завръщане в орбитата на Догановата партия. Пример за това е Партията на демократичните промени на Мехмед Ходжа, която на предстоящия си конгрес вероятно ще гласува своето разпускане и завръщане в редиците на ДПС. Подобно развитие по всяка вероятност ще се случи и с политическата кариера на Гюнер Тахир. Част от неговите поддръжници може би ще бъдат приети отново в партията-майка, но Тахир при всички случаи ще остане извън нея. Абсолютно несериозно звучат неговите думи, че дори коалирането с някои непарламентарно представени организации ще му донесе виза за парламента. Въпреки че той оценява своята електорална тежест на 2.5%, реално тя е по-малко от 1.5%. И това не са ясно преориентирани гласоподаватели, а хора, които не разпознават НДПС като нещо различно от ДПС, т.е. не може изобщо да се говори за промяна на етническия вот. Дори и да има такива избиратели, които да възприемат НДПС като истинска алтернатива, то се дължи предимно на предизборната кампания, спонсорирана от СДС.
Гюнер Тахир посочи възможността за коалиране с Доган като следствие на евентуалното самостоятелно участие на СДС на предстоящите парламентарни избори. Но СДС, както и БСП са единствените партии, които не са съгласни да участват самостоятелно. Всяка една от тях се опитва да привлече по-малките партии за своята предизборна коалиция. Те обаче все по-сериозно обмислят самостоятелното си участие на парламентарните избори. Техните аргументи са, че при едно следизборно коалиционно правителство ще могат да изискват повече властови постове, а техният водещ страх е от досегашната практика големите партии да не изпълняват предизборните споразумения. В коалиции ще се явят само различните граждански обединения. Тахир обаче като че ли не влиза в сметките на нито една от тях.
След заседанието на Националния съвет на СДС през седмицата стана ясно, че синята партия ще търси на всяка цена път към бившия си коалиционен партньор. ДПС обаче постоянно изправя на нокти ръководството на управляващите, като заявява, че е взело решение да преговаря със СДС или ОДС, и в същото време заявява, че е възможно и самостоятелното им участие на парламентарните избори. Ухажването вероятно ще намери изражение в подаръци като областен управител, председателство на парламентарна комисия и безброй обещания. Независимо от причините, поради които Иван Костов отстрани Бакърджиев и Бонев, от ДПС са на мнение, че това е началото на подобряване на отношенията между двете партии. Сега всички със затаен дъх чакат кога Костов и Доган ще се срещнат и какви решения ще вземат двете партии на своите конференции. Помирителните подмятания между Костов и Доган сигурно са стимулирани и от външни фактори като ЕС, който настоява за пълноценно интегриране на малцинствата в управленските структури. Не случаен е и фактът, че сега на дневен ред отново излиза темата за неизпълнението на рамковата конвенция за малцинствата. Процесът на помирение се подкрепя и от хората на Мозер, които се изживяват като свързващото звено между ДПС и СДС. Съществува вариантът при евентуален коалиционен кабинет представителите на движението да получат по-голямо представяне, което обаче едва ли ще бъде отхвърлено от ръководството на БЗНС-Народен съюз.
За да покачи своята цена при самостоятелно участие, Доган трябва да привлече и гласоподаватели извън досегашния си електорат. Лидерът на Движението за права и свободи през последните десет години успя да се утвърди като либерала с най-голяма подкрепа извън България, но в страната много трудно е разпознаван като либерал. Три неща са необходими на Движението за права и свободи, за да има шансове Ахмед Доган да монополизира либералното пространство и да покачи електоралната си сила - ясна икономическа програма, позиция по конкретни случаи на нарушение правата и свободите извън малцинствените общности и ангажиране с реалното управление на страната. Икономическата програма ще утвърди либералната му същност, а реалното излизане извън рамките на малцинствата ще му даде по-големи шансове за борба за привличане на блуждаещия електорат. Но абонаментът на ДПС за опозиционните банки в парламента може да им изиграе лоша шега. Време е хората да видят не само какви балансьори са, а и как се ориентират в управлението на страната, защото хората не възприемат с добро око както тези, които са вечно на власт, така и постоянните опозиционери.
Заедно в лодката?
Нашите политици пак показаха, че застават на нокти, когато наближи моментът да представят пред данъкоплатците и техни избиратели своята състоятелност. Къщата на Бисеров от доста месеци беше емблематичен пример за имущество на показ, после се разбра, че дори не е негово, а май на сина му.
Кой с какво имане разполага е въпрос, от който скача като ужилен - още преди да му бъде зададен - всеки "фактор" в държавата, особено покрай избори. Не отговаряме на такива въпроси. И защо? Аргумент - чакайте закона за публичния регистър. Стига да бъде приет обаче някой ден. Засега отлагането му върви по класическата схема - предположения, комисии, дебати, отлагане. Три опита засега стигат. Не се знае още колко на брой ще бъдат следващите. Може би, докато някой като Лучников каже стига популизъм и проектът бъде класифициран в някое чекмедже да отлежава до новия парламент.
Покрай това обаче на прицел отново са медиите. След присъединяването на Евгений Бакърджиев към комисията "Антимафия" се заговори за това, че тя ще проверява източниците на финансиране на медиите. Как така живеели вестници, за които било очевидно, че не покриват разходите си с приходи от реклама и продажби. Отговорът е прост - няма никакво значение, поне за парламента. Ако някой е решил да налива пари в губещо икономическо начинание, пък било това и вестник, това е проблем единствено за него. Ако пък под въпрос е дали вестниците крият доходи и битуват в тъй наречената сива икономика - това е въпрос на данъчната администрация, но отново не на парламента.
Обяснението на подобна идея може да бъде само едно - след отправените от Командира упреци за липса на медийна политика на СДС някои политици с известен стаж в манипулиране на вестници са решили да създадат медийна политика на принципа на тоягата - аз ще се докопам до рекламодателите ти, а пък ти, ако смееш, пиши.
Ще водим диалог със СДС
Емел Етем, депутат от ДПС, пред "Капитал"
- На сега действащия устав ще бъдат нанесени много малко промени, поне ако се съди по постъпилите досега предложения. Това, което обсъждаме, е дали структурата, която имаме в досегашния устав, е функционираща и доколко всички звена в нея изпълняват своите задължения. Въпросът е дали да фигурират окръжните, вече областни структури или не и дали да бъдат в сегашния си вид. Другият важен момент, с който се занимаваме, е самото конституиране на централния съвет. Това е нашият най-висш орган, който има право да взема решения между две национални конференции - дали да остане същият принцип, който беше заложен на миналата конференция, или да бъде променен. Може би ще има актуализация на целите на партията в зависимост от промяната и мястото, което България иска да намери в Европа и евроатлантическите структури. Има различни мнения, но знаете, че накрая делегатите ще имат думата. Ние сме само комисия, която ще обработи тези предложения и ще ги представим на вниманието им и те съответно след дебат и обсъждания с гласуване ще решат как да бъде.
- Ще имаме местни и общински съвети както досега и по всяка вероятност ще имаме и областни съвети, които по-скоро ще имат консултативен характер. Тази структура се активизира при решаване проблеми на областта и най-вече на парламентарни избори. И затова не би трябвало да е в тежест на партийната организация, а да бъде помощен орган. Това е по-различното, но не става въпрос за коренна промяна в структурата.
- Ние сме по принцип отворена партия. Всички, които желаят, могат да бъдат наши членове. Досега доказахме, че сме за диалог между партиите, не само с парламентарно представените, но и с по-значимите извънпарламентарни партии, които също имат своите привърженици и свое място в политическото пространство. За съжаление, невинаги тези наши намерения и взаимодействия с различни партии се възприемаха нормално и естествено. Чували сте за левия завой, десния завой и за още ред завои, въпреки че е съвсем естествено в политическия живот в зависимост от етапа на развитие и конюнктурата всяка партия да определя своите партньори, с които може да си взаимодейства.
-По всяка вероятност това ще бъде една от темите на дискусия, защото, ако не в края на тази година, то през следващата са редовните парламентарни избори. След всички опити, които бяха правени през последните десет години, да бъдем закривани, разтурени, разбивани и т.н., естествено, че трябва добре да анализираме своите сили и позиции и да си дадем ясна сметка как ще участваме. Самостоятелно ли, нещо, в което съм убедена - или ако правим коалиции, на какъв принцип ще бъдат и какви споразумения можем да подписваме с други политически партии за взаимодействие. Това ще се знае с яснота в неделя, защото тогава централният съвет окончателно ще изготви дневния ред на националната конференция. Въпросът ще бъде от основните в дискусията, защото не е само в правомощията на едно ръководство да взема решение, а е в правомощията на националната конференция, която трябва да ни даде посока за следващите три години на развитие на партията.
- Колкото и нескромно да прозвучи, убедена съм, че позицията, която изрази ДПС като условие за по-нататъшен диалог със СДС, оказа влияние на решението на премиера. Това не го казвам със злорадство, но това наистина бяха хора, които много пречеха на диалога с ДПС. Убедени сме, че ще водим диалог със СДС. Дали искаме или не, длъжни сме да водим този политически диалог, но той не бива да бъде във формата на монолог или не бива да бъде в досегашния вид чрез медиите. Трябва по-често да сядаме на масата на преговори и доколкото можем - да си напаснем позициите и да се съобразяваме най-вече с интересите на избирателите и нашите членове.
- И този въпрос сигурно ще го обсъдим на националната конференция. Твърде малко граждани са запознати с рамковата конвенция за националните малцинства. Знаете колко драматично бе гласувана тя и от момента на ратифицирането й не е направено кой знае какво. Реализирането й визира нещо подобно. Може би това трябва да бъде тема на разговор и на останалите политици. Водиха се някакви частични дебати в медиите. Мненията в общи линии бяха "не" на този квотен принцип. Той има своите предимства, но има и своите негативи. В никакъв случай няма да взривим етнически мир, но ще отстояваме и нашите права. Ще отстояваме нашите места и позиции. Дали чрез квотен принцип или по друг начин, това ще бъде една от основните ни задачи до следващите местни избори или до парламентарните.
- Аз лично смятам, че на този етап Ахмед Доган няма алтернатива и това е много хубаво, защото трудно би се справил който и да е друг политик да бъде лидер на ДПС с всички негативи, с които ни облъчват всички останали партии и обществото, и най-вече с баланса и с умереността, с които ръководи партията. Той безспорно е доказал своите качества не само през последните 10 години, но и в годините преди 1989 г. През последните 10 години остана несменяем и това също е показателно. Не защото той не дава възможност. Дори скоро той спомена, че още не е решил дали ще приеме издигането му за председател. Този същия разговор го водихме и на предишната конференция. Не възприемайте, че Ахмед Доган е узурпирал този стол - той не е никак лек. Просто няма човек, който да се натисне за него. Например през 1996 г. се чуваше за младотурското крило, Гюнер Тахир, който ще поднесе изненада на националната конференция. Никой не посмя да издигне неговата кандидатура от тия хора, които уж го подкрепят. И самият той не посмя. А всеки има право да се издигне сам или да бъде издигнат за някой от ръководните постове.
- Аз много се радвам, че понякога не всички от колегите, които сме в централното оперативно бюро или в ЦС, сме на едно мнение. Хубаво е, че водим дебати, всеки има свои позиции и се опитва да ги отстоява, поднася ги на вниманието на всички, накрая дискутираме и вземаме решение. Но за някакви течения, ядра, лобита не може да се говори. Естествено, че всеки си има свой кръг от партийци, които му симпатизират. Това е съвсем нормално и го има навсякъде, не само при нас.
- Предателите никой не ги обича. Никой никъде по света не обича предателите. Гюнер Тахир доказа, че не е политически зрял да бъде лидер на каквато и да е партия. Това, с което се хвали, е благодарение на всичко, което открадна като името и емблемата на ДПС. Зад него стоят един файтон хора, които бяха на различни постове в ДПС, не само партийни, но и административни, и депутати, които явно са смятали, че доживот трябва да си изкарат на тези постове, и когато не бяха преизбрани, обидено тръгнаха с Тахир. Много уважавам различното мнение, дискусиите и вътрешната опозиция и винаги съм била на мнение, че когато човек вижда някакви грешки в партията, в която членува, и иска да постигне нещо добро, би трябвало да остане и да се опита вътре да промени нещата. Извинявайте, но той за пет години мина през всички възможни постове в партийния живот - до зам.-председател на партия, до зам.-председател на парламентарна група. И то не защото е най-велик и най-умен, а защото отдолу го издигна партията. И затова не смятам за сериозно предложението, което сега правят. От колегите, с които съм разговаряла, няма човек, който да приема сериозно такова предложение.
- Формулата ОНС беше добър политически ход за 1997 г., но не смятам, че през 2000 или 2001 г. ще бъде актуална, тъй като политическото пространство действително се прекрои след последните местни избори. Освен вляво и вдясно се оформи и центристкото пространство - левоцентристко и десноцентристко. Така че ако има някакво коалиране, то ще бъде на друг принцип, а не на този, на който беше ОНС. Когато 1997 г. създадохме ОНС, за пореден път бяхме застрашени от недопускане до избори заради обвинения, че ДПС е етническа партия. Това беше доказателство, че наистина сме много отворени като политици и на едно място могат да се съберат мюсюлмани и християни, монархисти и републиканци. Държахме се като истински либерали и направихме тази коалиция. Не бих казала, че има някакви сериозни проблеми в ОНС като парламентарна група. Естествено, ние сме толерантни и спазваме предварителната уговорка за автономността на всяка от партиите в коалицията. Понякога не сме много удовлетворени от изказванията и предложенията, които правят колегите ни от Зелената партия. Но сме длъжни да приемем, че и те се борят за своето място под слънцето. Но много е рано още да говорим за начина на участие на която и да е политическа партия на парламентарните избори. Най-важно за нас е в следващия парламент нито една политическа партия, включително ДПС, да няма мнозинство. Това е пагубно за България. Партиите трябва да са взаимозависими. Нужен е коалиционен кабинет, който да защитава интересите на целия спектър от граждани, както от ляво, така и от дясно.
- Да, в едно такова правителство ДПС би участвало. Вече имаме подготвени хора, въпреки че някой се опитва да ни каже, че ни е рано. Но вече имаме достатъчно хора, които са участвали в изпълнителната власт, в администрацията, в законодателството. Можем достойно да работим в името и в интерес на България.
Четирима за стола на председателя
Ексвицепремиерът Методиев все пак ще води Демократическата партия до конгреса
В първия уикенд след погребението на Стефан Савов в клуб "Никола Мушанов" се проведе заседанието на Висшия партиен съвет на Демократическата партия, което да изясни казуса около временното председателство на партията, както и да приеме решения за подготовката на конгреса в края на февруари.
Още първия ден бе потвърдено лидерството на сегашния заместник-председател Веселин Методиев чрез гласуване, което междувременно подсказа кой също ще участва в битката за шефския стол в партията. От присъстващите Методиев получи 35 гласа при достатъчни 32 срещу 28 - за другата кандидатура - на Златка Русева, подкрепена от опонентите му.
Решението на ВПС обаче едва ли може да се интерпретира еднозначно. Точната му формулировка е, че Методиев "ще представлява временно", а не, че ще председателства. Според някои от присъстващите с решението си ръководният орган по-скоро уважил желанието на покойния Савов в знак на почит, според други - това било ясен индикатор за смяна на стратегическите приоритети на партията.
Междувременно понятието "групировката около Методиев" влезе в обръщение, което създаде трайно впечатление за оформяне на вътрешнопартийни лагери. Праматарски, чието предложение за временен управленски триумвират беше отхвърлено, попита индиректно своя основен конкурент за лидерството накъде води партията. Сегашният министър без портфейл бе видимо възмутен от разигралия се сценарий. За лошото му настроение вероятно бе допринесъл опитът на хората на Методиев, макар и неуспешен, да получат оставката на сегашния организационен секретар Владимир Джаферов. Праматарски не пропусна да припомни коя е единствената и правилна посока за ДП и да обвини Методиев, че е станал председател по втория начин. Въпреки това призна избора му за легитимен, макар че самият той дал гласа си за Златка Русева. За разлика от Методиев, Праматарски и Александър Джеров, зам.-председателката на партията обяви, че още не е взела решение дали да се кандидатира за шеф на демократите. След привидно феминистичната реплика "Мъжете ме изпревариха! " и констатацията, че "засега има само самоиздигания", тя заяви, че ще се пробва, ако бъде издигната от някоя местна организация, търсейки по този начин легитимност на своите намерения да се намеси в борбата за председателския стол. Иначе зам.-министърката на правосъдието бе най-конкретна в изявленията си, посочвайки, че по време на заседанията на ВПС ще бъдат създадени работни комисии. Тяхна задача ще бъде изработването на нов адекватен на сегашните политически реалности устав, както и съставянето на комисии по определянето на мандатите за предстоящия конгрес. Освен това ще се работи специално по предложението на някои местни организации на партията за децентрализация на партийните структури. Златка Русева напомни, че в предконгресен период ВПС може да променя решенията на Централното бюро. И че може би ще се разгледа възможността председателят да се избира от ВПС, предложение, което тя нарече старо.
Изненадваща бе самоиздигнатата кандидатура на Александър Джеров. Авторекламата обаче бе единственото запомнящо се в изявленията му.
Според членове на ДП и след това заседание основните претенденти за председателското място продължават да бъдат двама - Веселин Методиев и Александър Праматарски. Останалите кандидати ще преценят потенциалната си подкрепа и ще играят за себе си, като в решаващия момент дадат рамо на един от главните конкуренти. Така борбата за спечелването на всяка регионална или местна структура на партията вероятно ще придобие чисто технически измерения, като важна роля ще изиграе комисията по определяне на мандатите за конгреса.
Макар че и Демократическата партия не мина без партия дубликат, противоречията в нея досега бяха туширани. Авторитетът на Савов беше сякаш имунизирал партията от разцепление. Сега обаче една радикална вътрешнопартийна конфронтация би поставила под въпрос единството на ДП. Тогава вариантът бъдещият лидер да бъде компромисна политическа фигура също не е лишен от логика. Междувременно се очаква с интерес и реакцията на коалиционния партньор в Народен съюз - БЗНС на Мозер. При пристигането си от САЩ тя каза само, че "ще работим с този, който е за каузата на Народен съюз".
Скандал за имунитета на магистратите
Трябва ли съдии, прокурори и следователи да притежават имунитет срещу съдебно преследване? Този въпрос е на път да провокира ново противопоставяне между магистратите и управляващата партия. Причина за напрежението е становището на правосъдния министър Теодоси Симеонов, че имунитетът за представителите на третата власт трябва да отпадне, както и магистратската несменяемост. Той влезе в индиректен спор по въпроса с председателя на Върховния касационен съд Румен Янков. На последното заседание на ВСС Янков, който е нещо като неформален лидер на съдийската фракция в съвета, открито поставил въпроса дали се подготвя премахване на магистратския имунитет. Върховният съдия бил крайно недоволен от факта, че политиците се готвят за такава радикална промяна, без изобщо да се допитат до представителите на съдебната власт. Той поискал Теодосий Симеонов да информира ВСС какво точно готви правителството. Правосъдният министър обаче предпочел да запази мълчание по темата. "Такова отношение към нас понякога ни кара да се чувстваме доста несигурни и дори заплашени", споделя член на ВСС, пожелал да остане неназован.
Съдии, прокурори и следователи, също както и депутатите, не могат да бъдат изправени пред Темида заради закононарушения, които минават в категорията "леки престъпления", тоест, които се наказват с по-малко от пет години затвор. За да бъде разследван един магистрат, неговият имунитет трябва да бъде свален от ВСС. Едва след това следствието може да прецени, че има достатъчно данни за извършено тежко престъпление, а заподозреният блюстител на закона да седне на подсъдимата скамейка и евентуално да бъде арестуван. Проблемът в случая е, че ако главният прокурор (който е вносител на искането за сваляне на имунитет) не успее да убеди поне половината от 25-те магистрати във ВСС в необходимостта от образуване на следствено дело, наказателното преследване изобщо не може да започне. Освен това, след като навършат три години в магистратурата, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Най-тежкото наказание, което може да ги сполети, е временно понижение до най-ниското стъпало на съдебната система.
Премахването на магистратския имунитет и несменяемост може да бъде направено единствено с поправка в конституцията, но за целта управляващото мнозинство трябва да получи три четвърти или най-малко две трети от депутатските гласове.
Костов стяга поход срещу зърнените спекуланти
Държавният резерв ще интервенира на пазара с малки количества пшеница, обяви премиерът
До един месец специална работна група ще направи проверка на търговците на зърно, мелниците и хлебопроизводителите, съобщи премиерът Иван Костов по време на срещата с председателите на седем браншови организации в зърнопроизводството, мелничарската промишленост и хлебопроизводството и ръководството на Софийската стокова борса. Министър-председателят покани браншовиците, за да обсъдят ситуацията на зърнения пазар и цените на хляба и брашното. Ще се проверяват финансовата дисциплина и разчетите за производството по дейности. Целта на проверката е да се вкара в правилата сивият сектор, който създава условия за картелиране и провокира изкуствени кризи със слухове, заяви премиерът. Иван Костов заяви, че държавата ще интервенира на пазара с жито от държавния резерв, но с малки количества и внимателно.
Основните причини за срещата са поскъпването на хляба и сянката на поредната зърнена криза. При разговора с Костов браншовиците обаче бяха по-умерени. Оказа се, че зърнена криза всъщност няма. Има неизвестност какво е произведено и колко е житото на склад в страната. Истината е, че в момента производителите задържат житото с очакване за по-високи цени. Експертите обаче смятат, че равновесната цена вече е достигната и тя е около 190 - 195 лв. за тон.
Хлебарите посочиха като причина за поскъпването на хляба повишените цени на горивата, скъпото брашно и нарасналите социални плащания. Няма мелница или друго предприятие, които да са сключили договор с производители на жито за качество, количество и време на доставка. Такива сделки могат да се сключват на стоковата борса, но такава практика няма. През 1999 г. оборотът със зърно на Софийската стокова борса е само около 50 хил. тона (при произведени три млн. т). " Търговците бягат от търговията на светло, така се продава без документи, спестява се ДДС", заяви шефът на борсата Васил Симов. "Проблемът е в случайните производители и търговци, които дъмпират цените и са неуловими за закона. Има монополни структури в хлебопроизводството, свързани с мелниците. Никъде по света мелницата няма хлебозавод и това не е защото там не са се сетили, че могат да затворят цикъла на производството. С такива затворени монополни структури се диктуват цени, укриват се данъци. Именно те имат сметка да генерират кризи", коментираха от Асоциацията на хлебопроизводителите.
Има смущения на пазара за зърно, но това не е криза. Не е тайна, че истинският оборот на пшеницата се прави в сивата икономика. Ако имаше повече лицензирани и функциониращи публични складове, нямаше да има такова напрежение. Липсва практиката за обвързване на продажбите с фючърсни договори. И тя няма да се създаде, след като липсва морковчето за зърнопроизводителите - да получат срещу този риск кредитиране. Тук е най-големият проблем на зърнопроизводството - тъй като не могат да получат кредити, производителите са принудени да продават житото, когато това им е най-неизгодно. Това може да се промени с механизма на складовите записи, но и той зацикли. На книга са регистрирани пет публични склада, но само два от тях са издали складови записи. И те са за четири хил. тона царевица. А и след аферата "Филчо Колев", когато внесеното в склад зърно се изгуби, хората се плашат да дават зърното на склад срещу записи.
Така че Костов, вместо да стяга редиците за нов кръстоносен поход срещу корупцията и икономиката в сянка, по-добре да нареди да се изпълняват законите, които подготви собственото му правителство. Тогава сенчестият бизнес ще закърнее по естествен път и режисираните кризи ще станат по-редки.
Накратко
Вторият Дунав мост, други инфраструктурни проекти, екологичните проблеми и енергийното сътрудничество ще бъдат обсъдени на шестата сесия на смесената българо-румънска комисия, която ще се проведе на 27 и 28 януари в София. В списъка на темите, които ще се обсъждат, фигурират също търговията, туризмът, промишлеността, аграрният сектор, финансите, транспортът, регионалното развитие и други въпроси от взаимен интерес. Румъния е на първо място в стокообмена на България със страните от ЦЕФТА, на четвърто място в стокообмена ни с балканските страни и сред водещите 16 държави в общия ни стокообмен. В българския износ за Румъния първенство държат продуктите на химическата индустрия, минерали, машини, апарати и електрооборудване, текстил и текстилни изделия. Във вноса от Румъния преобладават стоките за промишлена преработка. В Румъния действат над 250 български и смесени фирми с българско участие с капитал общо над 6.6 млн. долара. У нас са създадени около 20 фирми с румънско участие.
Правителство създаде Надзорен комитет, който ще одобрява изпълнението на проектите по заема от Световната банка за околната среда, предназначен за отстраняване на минали екощети в приватизираните предприятия. Комитетът ще извършва технически преглед на всеки етап от програмите на предприятията за отстраняване на стари замърсявания. Той ще осигурява цялостен надзор по изпълнението на програмата по заема "Подпомагане на околната среда и приватизацията". За председател на Надзорния комитет е определен зам.-министърът на околната среда и водите Нено Димов. Заемът от Световната банка е за 50 млн. евро и ще се получава в продължение на три години. Срокът за изплащане е 20 години с 5-годишен гратисен период. Очаква се бордът на Световната банка да вземе решение за отпускане на кредита през февруари. Със средствата ще се финансират проекти за отстраняване на стари замърсявания в Нефтохим, "Кремиковци" и "Асарел Медет".
Постановление за закриване на Комитета по пощи и далекосъобщения и Устройствен правилник на Министерството на транспорта и съобщенията одобри Министерският съвет през изминалата седмица. Документът урежда правните отношения във връзка със закриването на КПД и определя новите функции на Министерството на транспорта и съобщенията като правоприемник на функциите, свързани с далекосъобщенията и пощенските дейности. Чрез новия устройствен правилник се опростява структурата на държавната администрация в секторите транспорт, пощи и далекосъобщения и се оптимизират функциите на министъра при управлението на двете системи.
Преференциалните квоти за внос на български вина в ЕС ще бъдат увеличени през 2000 г., съобщиха от Министерството на икономиката. Тази договореност е потвърдена на приключилия трети кръг преговори с представители на Европейската комисия за сключване на ново споразумение между България и ЕС за търговията с вина и спиртни напитки и със селскостопански стоки. Брюксел и София стартираха тези преговори в средата на миналата година.
Липсата на складови записи пречи да се създаде нормален пазар
Миналата година започна със сравнително ниски цени на пшеницата - 120-130 лв. на тон (виж графиката). Тя бе предшествана от година със свръхпредлагане в целия свят, което рефлектира върху цените. От началото на май цените постепенно се покачиха и достигнаха до 165-167 лв./тон. С прибирането на реколтата те твърде бързо спаднаха до 110 лв. в началото и през период от два месеца се движеха между 120-130 лв. за тон в зависимост от качеството.
При прибирането на реколтата бе официално обявено, че прибраното количество пшеница е 3 млн. т, с 300 хил. т повече от прогнозираното. Това подтикна търговците да се въздържат от по-високи цени. И така имаше много активно предлагане срещу ограничено платежоспособно търсене. Бързо настъпилите жеги спряха нормалното развитие на зърното и това намери отражение в нивото на глутена. Естествено износителите - главно представители на чужди фирми у нас, се възползваха от благоприятната ценова ситуация и осъществиха през септември - ноември масиран износ на зърно при цени 88 - 96 долара на тон. Тяхното предимство бе, че разполагаха със значителни финансови ресурси, разплащаха се бързо, което може да се приеме като глътка свеж въздух за производителите.
Първият голям въпрос е колко е обемът на изнесеното зърно. Официалните данни от митниците са за малко под 500 хил. т до края на 1999 г. На фона на трите милиона произведено и преходния запас от порядъка на 250-300 хил. т това не би трябвало да доведе до оголване на вътрешния пазар. Числото 500 хил. тона обаче буди сериозно съмнение , като се съпостави с количествата, които декларират, че са изнесли петте най-големи фирми. Оценката е за износ от около 700 хил. т. Предполага се, че е изнесено най-качественото зърно.
На фона на напрежението на пазара логично се стига до въпроса дали производството действително е било 3 млн. т. Механизмът за набиране на данни за земеделското производство е твърде ненадежден, което естествено подлага получената информация на съмнение. В момента се лансира хипотезата, че има твърде много укрито зърно от производителите. Наистина през последната седмица на борсата (ССБ) изненадващо започнаха да се обявяват количества от 500 - 1000 т. Едва ли обаче тези количества могат да надхвърлят 150 -200 хил. т, което се равнява на двумесечното потребление в страната. Както вече стана ясно, основните надежди са свързани със зърното, съхранявано от държавния резерв. По официални данни то може да покрие 4-месечно потребление. Следователно и при най-песимистични очаквания пшеницата би трябвало да стигне нова реколта.
Това, което тревожи хората най-много, е цената на хляба. Съпоставката между котировките на международните пазари и цените у нас показва, че вътрешните цени се изравняват с тези на вносното зърно. Опитите за предлагане на пшеница на борсата на нива от 220 лв. на тон и нагоре ще срещнат обоснованата съпротива на вносното зърно. Може да се направи заключението, че сегашните цени на брашната вече са достигнали своя таван, доколкото са формирани при цени 195-200 лв. за тон пшеница и не би трябвало да се внушават опасения от драстично поскъпване.
Костов ще размества спецслужбите
Контраразузнаването излиза от МВР. НСС, НРС и НСО може да бъдат обединени в държавна агенция
От два месеца в пресата се опитва да пробие една "новина" и все не може. А тя има всички необходими съставки да стане хит и да продаде тиража, защото вътре са замесени спецслужбите, министър-председателят и президентът. Става въпрос за поставяне под една шапка на Националната разузнавателна служба, Националната служба "сигурност" и Националната служба за охрана. Към тях може да се прибавят и военното разузнаване и контраразузнаване. Евентуално. Проблемът е, че засега това са само идеи, които ще станат реалност през есента.
Специалните служби отдавна дразнят младата демокрация у нас. Най-вече с това, че са тайни и трудноконтролируеми. А те са такива, защото за тях няма закон.
Досега винаги, когато става въпрос за поставяне на специалните служби под единно управление, започват спекулации за конфликти между изпълнителната и президентската власт. Основната търсена интрига е в това кой ще ги командва - президентът или министър-председателят. Макар че и в момента не е ясно на чие подчинение е например НРС. Това естествено е съществен въпрос. Още по-същественият обаче е защо и досега няма закон за функционирането на НРС, НСО, военното разузнаване и военното контраразузнаване, които са държава в държавата. Въпреки многократните съкращения някои шпионски служби продължават да имат доста раздут щат. Затвореността им позволява да правят какви ли не еквилибристики с полезността и ефективността си пред управниците и с използването на информацията, която придобиват и концентрират. Заплахата от възможностите за фабрикуване на компромати или информации винаги е смущавала държавните мъже.
На практика тези служби и досега действат в противоречие на закона. Единствено НСС работи по силата на устройствения закон на МВР, НРС - по секретно министерско постановление от 1975 г., а НСО - по силата на министерско постановление от 1991 г., макар и не секретно. При военните е още по-объркано и забулено в тайна. Прекратяването на това неясно състояние трябва да стане със закон, който да определи точно и ясно на кое подчинение е всяка една от спецслужбите, докъде се простират правомощията им, каква работа трябва да извършват и на кого да козируват. Дано управляващите да са узрели за идеята, че приемането на такъв закон ще направи дейността им по-ясна.
Една от лансираните идеи е контрашпионажът да бъде изваден от структурата на МВР. С приемането на устройствения закон на вътрешното министерство през 1997 г. НСС стана основно информационна служба. Тя няма правомощията да арестува нарушители или престъпници например. Отпаднаха и ангажиментите й към паспортния контрол на ГКПП, съкратени бяха голяма част от отделите й за икономически престъпления. Орязването на тези структури беше измислено основно по две причини - да не се настъпват със служителите на НСБОП, чиято дейност беше аналогична, и контрашпионите да не се занимават с несвойствени дейности, а да се концентрират в противодействие на чуждите разузнавания у нас и опазването на националната сигурност. След изваждането на служба "Пожарна и аварийна безопасност" и обединяването й с "Гражданска защита" с проектозакона за управление на кризите, МВР ще става все по-полицейско министерство, което ще се занимава само с противодействие на престъпността.
В службите усилено четат чуждия опит, за да намерят примери как да бъде изградена една такава структура за управление на тайните служби. В различните държави това е уредено по различен начин, като преобладаващо е подчинението им на изпълнителната власт. Засега са лансирани три основни идеи за поставяне на специалните служби под контрол. Първата е да се създаде специално министерство, в което да влязат всички специални служби, а начело да стои министър. Втората, по-разпространената, е да бъдат разширени правомощията на Съвета за сигурност към министър-председателя и той от консултативен орган да се превърне в управленчески. Опасността тук идва от сливането на политическото ръководство на държавата с управлението на специалните служби, а това намирисва на тотален контрол. Третата идея е да се създаде държавна агенция, в която да влязат НРС, НСС и НСО като отделни служби. Към тази структура ще бъде създадено ново звено по подобие на Службата за оперативно-техническа информация в МВР (подслушване и проследяване), което да ги обслужва. Агенцията трябва да бъде управлявана от председател, както гласи Законът за администрацията, и той да координира действията им. Естествено те ще бъдат подчинени на премиера. Засега и трите лансирани предложения са на фаза идеи. Дискусионно е дали военното разузнаване и военното контраразузнаване не трябва да се разформироват и да станат част съответно от НРС и НСС.
Най-сериозно звучи третата възможност, но и тя е засега на нулата. Най-рано решение на този гордиев възел може да се очаква едва през есента. Ако дотогава от МВР успеят да предложат и толкова бавения Закон за обществения ред, който да замени сега действащия и да девоенизира вътрешното министерство, моментът ще е сгоден да се реши и проблемът със специалните служби.
По въпроса кой да управлява спецслужбите винаги се е спекулирало в медиите. Поводът за това идва от член 100 на конституцията, където пише, че "президентът назначава висшия военен състав на въоръжените сили". Тъй като НРС и НСО са все още военизирани структури, техните директори се назначават с указ на върховния главнокомандващ. Презумпцията е, че след като той ги назначава, той трябва и да ги управлява, което е грешна теза. Президентът назначава с указ и директорите на НСБОП, НСС, полицията, пожарната... а те са подчинени на министъра на вътрешните работи и са част от изпълнителната власт. Всъщност директорите на специалните служби са длъжни да предоставят еднаква информация и на водачите на трите власти - премиер, президент и председател на парламента. Както и трите власти могат да им поставят задачи. Интригата идва от това, че всички подозират Иван Костов в желанието му да контролира всичко в тази държава (което не е далеч от истината). Затова е и въпросът дали ако бъде създадена Агенция за национална сигурност към Министерския съвет, той ще назначава и шефовете на служби или техния координатор без санкция на президента и няма ли така да концентрира прекалено много власт без възможност за контрол.
Но малцина си задават другия въпрос - ако наистина премиерът иска точно това, какво ще стане, ако СДС загуби парламентарните избори през 2001 г. и някоя друга партия дойде на власт на "Дондуков" 2. Не е ли по-прозорливо да се запази статуквото - президентът да назначава директорите на специални служби с указ по предложение на министър-председателя и да се запази формулировката, която съществува - че службите са длъжни да предоставят еднаква по обем и съдържание информация на председателя на парламента, президента и министър-председателя. Поне засега е сигурно, че Петър Стоянов ще повтори мандата си в сградата на "Дондуков" 2. И бездруго конституцията не е дала на президентската институция никакви инструменти да ползва информацията, която й предоставят специалните служби.
Пловдивският кмет спазари летището без търг
Американската Haddon Investors сorporation пожелала Главболгарстрой за партньор
Американската Haddon Investors сorporation проявявала интерес да инвестира в пловдивското летище. Това съобщи преди седмица председателят на управителния съвет на компанията Хедли Доненберг след среща с новия кмет д-р Иван Чомаков. Обявено беше, че след срещата е подписан протокол за съвместна дейност с общината. Идеята на американците била да превърнат аеропорта в Крумово в модерно стратегическо летище на Балканите, специализирано в каргопревозите. Градската управа поела ангажимент до един месец да предостави на американците проект за модернизация на летището и статистика за населението, промишлеността и инфраструктурата в града и региона. За реализирането на проекта ще се създаде смесено дружество между летището, общината и американската компания. Американците поставили изрично условие изпълнител на проекта да бъде Главболгарстрой. Според някои източници Haddon Investors сorporation работил с нашата строителна компания на комплекса Аркутино. Двете фирми планирали да търсят около 150 млн. долара кредит. По-голямата част от него ще се насочи към карготерминала в Пловдив, останалото - в изграждането на хотел в курорта Боровец.
Летище "Пловдив" е публична държавна собственост и негов принципал е Министерството на транспорта и съобщенията. За да се стартира такъв голям проект, касаещ транспортната инфраструктура, трябва да има съгласие от принципала. От ведомството обаче заявиха, че не са имали срещи с представителите на Haddon Investors сorporation. В министерството имало само неофициална информация за интереса на американците и за разговорите в Пловдив. Не е ясно дори дали става въпрос за съвсем нов проект, или ще се работи по стария проект за карготерминал, който екип от министерството е подготвил преди няколко години. За да погледнем сериозно на проекта, е необходимо да получим писмено заявени намерения, коментираха от ведомството на Славински.
През 1995 г. в Пловдивския окръжен съд е регистрирано акционерно дружество, в което държавното летище "Пловдив" ЕООД държи 55% от капитала, а останалите 45% са собственост на инвестиционен фонд "Тракия". Летището участва с апортна вноска, която включва сгради, автомобили, съоръжения и инвентар, а инвестиционният фонд - с парична вноска.
През октомври същата година влиза в сила Законът за концесиите, който казва, че гражданските летища са обект на концесиониране. От 1 януари 1999 г. влиза в сила и Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухо-плаване. Той следва логиката на Закона за концесиите и конкретизира кои точно летища подлежат на концесиониране. Пловдивското е сред тях.
През всичките тези години АД-то не отговаря на дефиницията, която Законът за гражданското въздухоплаване дава за летищно предприятие, и не може да изпълнява такива функции, обясни Елена Костадинова, началник на управление "Правно обслужване и човешки ресурси" в Министерството на транспорта и съобщенията. Със заповед на транспортния министър на летище "Пловдив" ЕООД е възложено да изпълнява функциите на летищна администрация.
Вече трета година текат спорове около собствеността на летището в Пловдив. След раздържавяването чрез смесеното дружество фонд "Тракия" продава участието си на швейцарската фирма TADO. След вдигане на капитала се променя съотношението на участията - швейцарците стават мажоритарен акционер, а летище "Пловдив" ЕООД остава с около 37%.
По документите в Министерството на транспорта може да се съди, че първоначалната идея за джойнт венчъра е била да се апортират всички активи на държавното предприятие и то да се прекрати чрез вливане в АД-то. На практика сделката е целяла приватизация на държавната фирма, без да се плаща за това. От гледна точка на Търговския закон сделката е перфектна. Слабото място, което намерили правистите на транспортното ведомство, е в технологията за внасяне на апорта. По това време държавното предприятие освен дълготрайни материални активи е имало и търговски договори, имало е определен дял на пазара, определени права и задължения, които не са отчетени при апорта.
Предишният транспортен министър Вилхелм Краус атакува в съда именно начина за внасяне на апортната вноска от държавното дружество. Той загуби на първа инстанция, но обжалва решението на съда. През декември миналата година с решение на Пловдивския апелативен съд държавата си върна контрола върху летището. Швейцарците обаче заявиха, че ще обжалват във Върховния съд.
Така или иначе в момента летището е публична държавна собственост и подлежи на концесиониране, обясниха от транспортното ведомство. Според експертите на Славински най-добрата практика е изборът на инвеститор и изпълнител на проекта да става със селекция на оферти чрез международен търг или конкурс.
Схемата за заобикаляне на тръжните процедури чрез смесеното дружество с участие на общината и външен инвеститор напомня за стила на ексвицепремиера Евгений Бакърджиев и приемника му Евгени Чачев. И двамата са известни с толерирането на проекти с участие на Главболгарстрой. Външните инвеститори са склонни да приемат тези схеми, след като им се подскаже, че това ще свали административни бариери и ще облекчи старта на проекта. Протекцията на министрите често се приема и като гаранция срещу риска при все още неразвития български пазар.
По същата схема беше създадена "Компания за луксозни хотели", която изгражда сградата и инфраструктурата на хотел "Хилтън" в столицата. Там Главболгарстрой стана акционер в дружеството с участие на столичната община и френската компания "Сибекс". Подобно дружество беше създадено и по проекта за реконструкция и модернизация на летище "София". В него участваха столичната община, летището, Главболгарстрой, а впоследствие беше привлечена и "Сименс". Замисълът беше проектът за реконструкцията да се възложи директно на смесеното дружество, т.е. на Главболгарстрой. Той се провали, след като във финансирането се включи ЕИБ, която задължително изисква прозрачни тръжни процедури. По подобен начин Главболгарстрой започна да строи и бизнесцентъра на мястото на бившата градска библиотека в София. Там фирмата отново участва в смесено дружество със столичната община, която дава терена.
От известно време се говори, че апетитите на групата около Бакърджиев и Чачев са насочени към участие в строителството на големи инфраструктурни обекти. Например към предоставянето на концесия за изграждане и експлоатация на магистрали или на летище на дружество, в което да си партнират Главболгарстрой и някои от компаниите, свързани с водещи сини политици. По този начин в партньорство с "Карекс инженеринг" (която отдавна се свързва с кръга около Бакърджиев) бяха приватизирани "Енергомонтаж" - Козлодуй, и почивен комплекс в Китен. Може би това ще обясни готовността на новия пловдивски кмет да помага в съмнителни схеми и проекти.
Избраха 38 вносители на безплатните животоспасяващи лекарства
И тази година има недоволни от процедурата и работата на комисията
Приключи процедурата за избор на компании, които ще доставят безплатни лекарства за болните от неизлечими хронични заболявания, съобщи главният секретар в Министерството на здравеопазването д-р Стефан Сираков, който е и председател на комисията за избор на доставчици. Той не посочи конкретни имена на спечелилите с аргумента, че е още рано. Тази информация ще стане публична, след като министър Илко Семерджиев подпише заповедите за възлагане на поръчките. Д-р Сираков обаче спомена, че почти всяка фирма от листата на кандидатите е спечелила по някоя позиция.
Министерството на здравеопазването провежда такива конкурси всяка година и ежегодно те стават повод за скандали и конфликти заради ведомствени уклони към една или друга фирма. И тази година няма да мине без това. Още преди да станат известни резултатите от избора, представители на компании кандидати споделиха негативни впечатления от условията и критериите. Стана известно, че веднага след назначаването му за министър Илко Семерджиев поискал да спре процедурата, но това се оказало невъзможно поради напредналата фаза, в която се намирала. Освен това доставките от предишната година обикновено са разчетени да стигнат до края на януари и отлагането може да доведе до дефицит на животоспасяващите лекарства.
Избраните фирми трябва да внесат лекарства на обща стойност около 40-45 млн. марки, окончателната сума ще се определи от цената на офертите. За тези пари трябва да се доставят 64 позиции, които са предназначени за поддържащо лечение на 11 заболявания. Списъкът на болестите и необходимите лекарства се намира в специално приложение към наредба 46 на здравното ведомство от 1995 г. В него влизат диабетът, онкологичните болести, хемофилията, бъбречната недостатъчност на хемодиализа, паркинсонова болест и др. Неотдавна в списъка под No 12 беше включен и СПИН. Снабдяването на пациентите с безплатните животоспасяващи лекарства става по строга процедура. В специалния списък са посочени конкретно здравните заведения, които могат да издават протоколи и да предписват рецепти, и аптеките, които отпускат лекарствата, изплащани от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Изборът на доставчици тази година става по новия Закон за обществените поръчки и е определен не като търг или конкурс, а като открита процедура. Според закона обществените поръчки се възлагат по три начина: чрез открита процедура, ограничена процедура или процедура на договаряне. Откритата процедура по дефиниция е най-демократична и прозрачна, тъй като позволява участието на всички заинтересовани фирми. При останалите две се прави предварителна селекция на фирмите или се преговаря само с един или двама кандидати. Има още една разлика през тази година - договаря се доставката само за първите шест месеца с презумпцията, че от юли ще започне да функционира Националната здравноосигурителна каса и тя ще договаря останалите количества.
В откритата процедура, която предишният екип на здравното ведомство обяви в края на миналата година, са участвали 38 компании. Представени са всички известни фирми в международния фармацевтичен бизнес ("Глаксо", "Солвей фарма", "Новартис", "Байер", "Мерк Шарп", "Хофман ла Рош", "Рон Пуленк", "Ели Лили", "Ново Нордиск" и др.), но участват и български производители на лекарства.
По мнението на някои от външните компании те се концентрират около няколко принципни въпроса:
- Не е ясно как е направена селекцията на заболяванията. Специалистите смятат, че тази селекция не отговаря напълно на профила на заболяванията в страната. От здравното министерство обясняват, че болестите са посочени още преди пет години с ведомствената наредба No46. Оказва се, че единствената актуализация оттогава е включването на СПИН.
- Не са ясни и критериите за избор на медикаменти. Участници в предишни търгове припомнят, че миналата година например за болните от СПИН е избрана тройна комбинация от медикаменти на "Хофман ла Рош" и е отхвърлена двойната комбинация на MERCK SARP. Пренебрегнато е становището на експертите, че тя е по-добра и намалява дискомфорта на хронично болния, който не трябва да пие шепи хапчета по няколко пъти дневно. По този повод някои от членовете на комисията са подписали заявката с особено мнение. Сега се оказва, че "Хофман ла Рош" спира тройната комбинация от производство.
- Някои медикаменти се заменят с други всяка година. Това води до дискомфорт и стрес при пациента.
- Не е ясно и по какви точно критерии ни оценяват, споделят някои от кандидатите. Според тях се обръща внимание повече на икономическите показатели, т.е. на цената, а медицинските характеристики оставали на заден план. При диабета например с "Гликотрол" на "Пфайзер" прединсулиновият стадий може да се удължи с 8 до 10 години. Българският препарат, който по традиция е предпочитан, е по-евтин, но поддържа прединсулинов период 2-3 години. Тоест пациентът ще живее няколко години по-малко в битов дискомфорт. Друг е по-големият въпрос, че медикаментът не се избира от пациента (по-точно от неговия лекар) - правото на избор е иззето от чиновниците в здравното ведомство.
Освен това през тази година се появила точкова система за оценки на офертите, която не съществувала в обявата за конкурса. Защо една от компаниите - "Хофман ла Рош", беше поставена при специални условия - нейният плик остана затворен, след като другите оферти вече бяха отворени, питат представители на чужди кандидати.
"Всички фирми бяха допуснати при отварянето на офертите. На първия тур отваряхме първия плик, за да се видят референциите и регистрацията, които са доказателства за допустимост. Според условията на процедурата участниците трябва да бъдат производители или да представляват производители на медикаменти. Искаха се и банкови гаранции. На следващата седмица отворихме втория и третия плик (съответно с условията на доставка и плащане и цената). В свободен разговор всички фирми имаха възможност да коментират с комисията условията за доставка и плащане и цената. Възникна въпросът, че офертите могат да се променят в наша полза. В тази връзка на всички фирми беше позволено, ако искат да направят такава промяна в условията, отново да запечатат офертата си и да я оставят. Тя се разглежда, след като вече няма никоя фирма. Направиха го всички, които смятаха, че имат конкуренция. В това число "Хофман ла Рош", "Калиман", "Ели Лили", "Нордиск", "Рон Пуленк", обясни д-р Стефан Сираков. Според него точковата система е въведена от сегашния екип на министерството за по-голяма обективност. "Вариантите, които можехме да приложим, са оценка за най-ниска цена или за комплексно най-изгодна оферта. Предпочетохме второто. В точковата система, която приложихме, качеството и цената са с еднаква тежест. На второ място са условията на доставката и на плащането. Там, където фирмите се доближаваха с разлика до 5 точки, предпочетохме количеството на заявката да се квотира (т.е. да се раздели между 2 или 3 фирми). По този начин се създава възможност за избор от страна на лекуващия лекар, който може да тестува различните лекарства. В същото време не се налага болните да сменят често препарат и да стигат до стрес. Не е без значение и фактът, че по този начин се отрязват възможностите за създаване на монопол върху доставките, който в следващите години ще ни диктува цените", обясни още д-р Сираков. В крайна сметка според него едва ли е останала недоволна компания, тъй като почти всички кандидати са класирани за една или повече позиции.
Правителството в капана на популизма
Няма и месец, откакто премиерът Костов ремонтира кабинета си, за да даде нов тласък на реформите в страната. Сред иначе неизвестните имена на нови министри се открои това на Петър Жотев, на когото българи и чужденци възлагат надежди да поведе реформите в икономиката по "икономическа логика". Новият заместник-министър на финансите Николай Георгиев също има реноме на много добър икономист и назначението му дава надежди за разум в политиката на Министерството на финансите. Логиката на пазарните реформи винаги обаче е била заплашена от по-лесния път за правене на политика - популизма. Примери за това изобилстват и в иначе сравнително бедните на събития първи седмици на годината. При това все по-отчетливо изблиците на популизъм сред управляващите навяват усещането, че през времето до следващите избори ще сме свидетели не толкова на реформи, колкото на флиртове с избирателите.
Още в края на миналата година на безпрецедентна среща премиерът Костов публично разпердушини шефовете на Националния осигурителен институт заради несъбрани осигурителни вноски. Тогава премиерът поиска спешна програма и по-дългосрочен план за действие в социалната сфера. Цялата вина за ниската събираемост бе стоварена върху шефовете на НОИ, които прилагат социалната политика, а не върху тези, които я създават.
И като естествено продължение решението на проблема бе потърсено чрез мерки, насочени срещу следствията (неплащането на вноски), а не срещу причините (високото данъчно- осигурително бреме и липсата на реален стимул за осигуряване).
Истерията с касовите апарати в началото на тази година едва ли ще легализира сивата икономика, но легализира опитите на управляващите да трупат активи, поставяйки каруцата пред коня. Не може да обясняваш как с машинките по уличните сергии ще принудиш търговците да показват реалните си обороти, след като от години складовете на едро масово не издават документи, а контрабандните канали по митниците продължават да си действат. И след това да правиш показно посещение в такъв склад, където пред телевизионната камера министърът чува уверения в лоялност от страна на едрите търговци. Да не би досега данъчната администрация да не е знаела, че там не се издават фактури и касови бележки? Ако е знаела - защо е мълчала, ако не е знаела - каква работа изобщо е вършила? Да не би Главно управление "Митници" да не знае, че по границата далаверите си продължават?
За частично потушаване на проблема с уличните търговци отново бяха потърсени полуадминистративни решения постфактум. Банка ДСК обяви, че ще финансира закупуването на фискалните машинки и ще облекчи достъпа до потребителски кредити. И като нагледно доказателство, че административно-популистките мерки няма как да решат икономическите проблеми, банката въведе наказателна такса за... предсрочно издължаване на заемите!
Както всяка година досега, и тази зимата тръгнаха слухове за недостиг на пшеница. Пак по традиция цените на брашното и на хляба веднага дръпнаха нагоре. Заваляха обвинения за изнесена зад границата пшеница, за лошо качество на зърното, за надуване на цените на брашното и хляба. За разлика от другите години сега имаме свободен пазар и нямаме ограничения при вноса и износа. При това в момента международните цени на зърното са доста под цената, на която се опитват да продават нашите търговци. В крайна сметка няма начин производителите и търговците да не включат, че ако искат да продадат житото си до март (след това то ще е непродаваемо, защото идва новата реколта), трябва да предлагат конкурентни цени и качество.
Правителството, което месеци преди това обяви, че се оттегля от пазара и няма да администрира търговията със зърно и зърнени продукти, и този път не се въздържа и проведе кампания. Това е обяснимо - няма по-убедителен повод от хляба, за да се пофлиртува с електората. Лично премиерът Иван Костов се зае с разнищването на проблема "зърнена криза" и привика при себе си представители на браншовете. Той обеща, че министрите ще се борят със сивата икономика в производството и търговията с жито, която нелоялно конкурирала честните търговци, и нареди да се създаде спецкомисия. Единственото пазарно "зърно" в инициативата му бе да заплаши с интервенция на пазара със зърно от държавния резерв. В развитите икономики при подобни ситуации дори само това е достатъчно.
Повече от две години се подготвя реформата в енергетиката, а отрасълът си остава същият. След като зацикли сделката за 22-та ВЕЦ, се видя, че в енергетиката скоро няма да има продажба на дружества. Вместо това основните централи се приватизират чрез сделки за смесени дружества с външни инвеститори, ползата от които е спорна. През тази седмица стана ясно, че и преструктурирането на Националната електрическа компания няма да е това, което трябва да бъде. Най-новият проект за децентрализиране на НЕК обаче гласи, че централите ще се запишат като независими производители, ще се регистрират и електроснабдителни фирми, ще има и електропреносна компания (т.нар. единствен купувач). Те обаче ще останат свързани в рамките на един холдинг, тоест, остава си сегашната НЕК. Тоест правителството симулира реформа за пред МВФ и Световната банка, но си запазва механизма и възможностите за намеса при определянето на цените на електричеството. Това означава, че ще продължи субсидиране на едни дейности от други и поддържането на ниски цени на тока в името на социалния мир. От друга страна, никога няма да стане безусловно ясно колко струва електричеството на една или друга централа и защо точно тя се включва в мрежата. Това пък осигурява комфорт на НЕК, която така ще може да прикрива щетите от смесените дружества за централите от енергокомплекса "Марица-изток".
Няма икономически мотиви за потискането на цените на тока и парното, които се регулират от МС. През седмицата от агенцията на Иван Шиляшки заявиха, че електричеството и парното ще поскъпват според покупателната способност на населението. Невъзможността на хората да плащат била основната причина да не се изпълнят ценовите равнища, договорени в тригодишното споразумение с МВФ. В Агенцията по енергетика се обсъжда да се отложи с една година въвеждането на регионални цени на парното. Според графика, договорен с фонда, това трябваше да стане от 1 юли. Очакваше се, че ако се въведат регионални цени за отделните топлофикации, топлоенергията ще поскъпне средно с 30 на сто. Според замисъла на правителството трябва да се запази практиката за определяне на фиксирани цени и през юли парното да поскъпне само с 10%. Това ще натовари бюджета да субсидира топлофикациите и през следващата година, въпреки че според матрицата на МВФ субсидиите трябваше да приключат през тази година. Единственият възможен отговор на въпроса защо се прави това е; за да не се губят гласове на избиратели.
По-високите заплати и откриването на нови работни места са другите въдички, на които се лови електоратът. Някои от политиците бяха заложили в предизборната кампания на обещанията за работа и спечелиха в районите с голяма безработица. В този случай попадението беше двойно, тъй като заради работните места обществеността преглътна без усилие дори скандалния проект с участието на турския холдинг "Джейлан". Предприятия, обявени за ликвидация, продължават да работят и да акумулират загуби. Така се стигна до парадокса мини "Бобовдол" да произвеждат въглища по 56 долара за тон и все пак да работят, въпреки че вносните въглища, които са и с по-добро качество, вече струват под 35 долара на тон. Много от топлофикациите вече са във фактически фалит поради огромната си задлъжнялост, но продължават да работят и да трупат нови задължения. За да се спасят губещите мини или топлофикационни фирми, се замислят схеми за обединяване с други дружества, например електроцентрали, които да ги носят на гърба си и да им покриват загубите. В такава обстановка високите заплати остават непостижима мечта, каквото и да казва финансовият министър.
Столичните поликлиники стават ЕООД
Сградите и оборудването, които са общинска собственост, влизат в капитала на новите дружества
Шейсет здравни заведения, собственост на община София, да се преобразуват в еднолични дружества с ограничена отговорност реши столичният общински съвет в четвъртък. Столичната община е собственик на 32 общопрофилни поликлиники, 25 стоматологични поликлиники и 9 зъботехнически лаборатории. В момента те се финансират от общинския бюджет. Решението на столичните общинари е резултат от разпоредбите на Закона за здравните заведения, според който до 1 март 2000 г. публичните здравни заведения за извънболнична помощ трябва да се преобразуват в лечебни заведения - еднолични търговски дружества, и да се регистрират в районните центрове по здравеопазването. Със заповеди от 20 декември 1999 г. министърът на здравеопазването преобразува повечето столични поликлиники в еднолични дружества. За да се реализира обаче процедурата по преобразуването и регистрацията практически, трябва решение от общинския съвет, тъй като се касае за общинска собственост.
След регистрацията вместо сегашните поликлиники в София ще работят четири групи лечебни заведения за извънболнична помощ. Общопрофилните поликлиники ще се регистрират главно като диагностично-консултативни центрове, а някои от тях - като медицински центрове, стоматологичните поликлиники ще станат стоматологични центрове, а зъботехническите лаборатории се преобразуват в медико-технически центрове.
Диагностично-консултативният център е предназначен за диагностика и лечение в областта на определени специалности, за които е открит. Той трябва да притежава необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика. В диагностично-консултативния център работят не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности. Заведението трябва да се управлява от лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.
Медицинските, стоматологичните или медико-стоматологичните центрове извършват специализирана извънболнична помощ. В тези центрове работят не по-малко от трима лекари и и/или стоматолози с различни признати специалности. Управляват се от лекар (стоматолог) с призната специалност.
В самостоятелната медико-технологическа лаборатория се извършват предписани от лекар или стоматолог специфични технически дейности и се произвеждат специализирани медицински и помощни средства. Управляват се от лекар, стоматолог или специалист по профила на лабораторията.
Според Закона за лечебните заведения с преобразуването на поликлиниките предоставеното им за ползване от общините недвижимо и движимо имущество, включено в балансите им, преминава в собственост на дружеството. Новите дружества са правоприемници на здравните заведения, от които са преобразувани.
Лекарите и/или стоматолозите, които извършват извънболнична помощ в помещенията на съответното лечебно заведение или учредени от тях юридически лица, трябва да сключат наемен договор за помещенията до 1 юли т.г. Ръководството на лечебното заведение е задължено да сключи договора до 15 дни от поискването. Според закона цената на наема трябва да бъде до 10 на сто от наемната цена, определена от съответната община по реда на Закона за общинската собственост.
Лекарите, които не са се регистрирали, ще останат извън паричния поток
Д-р Атанас Кундурджиев, зам.-министър на здравеопазването, пред "Капитал"
- Да. Постановлението за окончателното и цялостно разделяне на извънболничната от болничната медицинска помощ е готово за разглеждане в Министерския съвет и предстои да бъде публикувано през следващите две седмици. С приемането на устройствените закони необходимата правна рамка вече е налице. Оттук нататък следва реформа в действие, т.е. процедурата по регистрацията изпълва със съдържание законовата рамка. Може да се приеме хипотетично, че някои лечебни заведения няма да се регистрират - какво следва от това? Несъобразяването с основополагащи закони, които гарантират конкурентна среда и свободна изява на субектите в условията на пазарна икономика, образно може да се сравни с човек, несъобразяващ се със законите за гравитацията, защото тези закони са съобразени с реални потребности на населението да получава качествена медицинска помощ от заинтересовани да я дават медицински специалисти, както и медицинските специалисти имат интерес да работят свободна професия и да получават според това, което дават.
- У нас има 144 поликлиники от четвърти и пети тип (селски здравни служби), 93 стоматологични поликлиники, 51 самостоятелни поликлиники, 28 окръжни болници и 8 градски, приравнени към окръжните (общо 36), и 90 общински болници. Те са отразени в регионалните и националната здравна карта, които представляват копие на съществуващата лечебна мрежа.
- Понятие поликлиника в Закона за лечебните заведения няма. Всички структури на здравната мрежа, извършващи лечебна дейност, са лечебни заведения. Сега стартира преструктурирането на първичната здравна помощ, при което поликлиниките се отделят от болниците и стават самостоятелни структури. Всички поликлиники и здравни служби ще бъдат преобразувани в лечебни заведения като структури съобразно чл. 8 от Закона за лечебните заведения. Целта е всички да имат равни условия за старт. Националната здравна карта определя минималния брой лечебни заведения, с които Националната здравноосигурителна каса ще подписва договори. Преобразуването е до 1 септември 2000 г. Следва регистрация на болниците.
- Процедурата по регистрацията е регламентирана с чл. 40 от Закона за лечебните заведения. Регистрацията се инициира от съответното лечебно заведение и се извършва в съответния районен здравен център, на чиято територия се намира то. Регистрацията се извършва на базата на пакет от документи: съдебна регистрация, учредителен акт на дружеството, удостоверение от Българския лекарски съюз, разрешително от ХЕИ и др. Регистрацията в районните центрове за здравеопазване се предшества от регистрацията в съда, съгласно която стават търговски дружества.
- Преобразуването в търговско дружества предоставя правото на собствеността, която от общинска става собственост на медицинските заведения. Дружеството задължително запазва предмета на дейност, договаря наеми и други взаимоотношения с общината. Регистрацията в районните здравни центрове е режим на получаване право за осъществяване на медицинска дейност.
- За общинските дружества собственик е общината. По закон има възможност за приватизационна процедура, с която се сменя собственикът. За държавните дружества собственикът е държавата, като за някои от тях е възможна приватизационна процедура в редуциран обем. По принцип лекарят може да избира между няколко варианта къде да провежда своята практика - да практикува в лечебното заведение, може да построи ново помещение, може да работи и вкъщи, стига да има условия за това и да отговаря на критериите. Лечебните заведения ще могат да сключват договори с Националната здравноосигуритална каса и с доброволни осигурителни фондове. В лечебното заведение може да се плаща и кеш за някои услуги. Лечебното заведение има свои звена, които издържа, и предлага услуги. Такива са например звената за лабораторни анализи, рентгенологичните кабинети, физиотерапевтичните звена и т.н.
- От 1 март до 1 юли 2000 г. дейностите на лечебните заведения ще се финансират за сметка на общинските бюджети. Това е гарантирано със Закона за държавния бюджет за 2000 г. След 1 юли финансирането ще става от Националната здравноосигуритална каса и допълнителни източници - доброволни здравноосигурителни фондове, наемни взаимоотношения, външни източници и др. Капиталните разходи, инвестициите, технологичното оборудване продължават да се финансират от общината и държавата.
- Има разлика и тя е във философията на закона. Главното в тази философия е именно да се защитят интересите на обикновените хора. Формално в началото разликата няма да се забележи - в лечебните заведения ще са познатите лекари и медицински специалисти, които пациентът е избрал. Разликата е в това, че пациентът има право на избор и сам е посочил кой лекар иска да го консултира и лекува. За лекарите разликата ще бъде в новите отношения с лечебното заведение - те ще се уреждат на базата на договори по новата схема за заплащане от Националната здравноосигурителна каса.
По този начин тук, в лечебното заведение, се срещат интересите на пациента и на лекаря. Пациентът носи със себе си парите за съответните медицински услуги (чрез своите здравноосигурителни вноски), а лекарят ще получава пари от Националната здравноосигурителна каса в зависимост от това колко пациенти са записани за преглед при него. Лекарят, от една страна, има интерес да прегледа повече пациенти, но, от друга страна, интересът му диктува да е добър диагностик и лечител, т.е. да предлага качествени услуги. Ако пациентът не е доволен от своя лекар, след шест месеца той може да прекрати отношенията си с него и да избере друг. По този начин парите вървят с този, който има нужда, при този, който най-добре удовлетворява тази нужда. При тази схема лекарите, които не са се регистрирали, ще останат извън паричния поток.
Държавният резерв може да създаде нови проблеми за БУБ
След проблемите с изплащането на двата депозита на фалиралите Балканбанк и Капиталбанк вече се задават нови неприятности за акционерите на Балканска универсална банка (БУБ).
Още в края на ноември миналата година Държавният резерв е поискал от БУБ да му бъдат изплатени 4 116 015 нови лева. Това е сумата, за която БУБ е издала банкова гаранция в полза на фирмата "Олимп-груп" ООД - Ботевград. Гаранцията е трябвало да покрие стойността на 11 хил. тона дизелово гориво, които ботевградската фирма е купила от главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Тъй като фирмата не е платила в договорения срок горивата, шефовете на резерва са прибягнали до осребряване на банковата гаранция. Това е станало точно по времето, в което "Банков надзор" на БНБ вече е следял отблизо ликвидните проблеми на универсалната банка. Месец по-късно централната банка реши да назначи и квестори в БУБ.
Задачата на квесторите Желю Добрев и Кирил Коташев е да установят реалното финансово състояние на банката. По обясними причини засега те избягват да дават информация за БУБ, включително и по случая с "Олимп-груп". През миналата седмица обаче повечето подробности около сделката с горивата от резерва станаха известни от други източници.
Въпреки проведените няколко срещи с хора от фирмата, Държавният резерв не е успял да си получи парите. Шефовете на "Олимп-груп" заявили, че горивата са продадени на разсрочено плащане и са поискали нова отсрочка за издължаване. Твърди се, че на резерва е била предложена нова банкова гаранция, тъй като срокът за действие на първата е изтичал на 30 ноември. На 29 ноември обаче Държавният резерв е поискал от БУБ да изплати в тридневен срок 4.116 млн. лева. Вероятно шефовете на резерва са били наясно, че изтеглянето на толкова голяма сума може да създаде доста проблеми за малка банка като БУБ. По тази причина с целия случай е била запозната и БНБ.
Най-интересното в цялата история обаче идва след това. Кой знае защо служителите на Държавния резерв са връчили в БУБ оригинала на банковата гаранция. Според източници от резерва документът е бил предаден на ръка в банката заедно с придружително писмо (заведено в БУБ с входящ номер No01-0958/29.11.1999) и други документи. След това обаче оригиналът на
Накратко
Пет нови образеца на данъчни декларации одобри миналия понеделник финансовият министър Муравей Радев. Формулярите са по Закона за местните данъци и такси. С тях се декларират притежаваните леки автомобили, въздухоплавателни средства, пътни превозни средства, плавателни средства и данъкът върху недвижимите имоти и такса смет (виж стр.49). Декларацията се подава в едномесечен срок от придобиването на различните видове превозни средства. Предстои обнародването на новите формуляри в Държавен вестник.
"Смяна на името на компанията от "Феникс" на "Орел - живот" гласуваха акционерите на дружеството на общото събрание през изминалата седмица", съобщи Пенка Баранова, главен изпълнителен директор. Основен акционер на дружеството с около 98% е "Орел Г холдинг". Останалите два процента се държат предимно от физически лица. Компанията отчита двойно по-голям приход от премии за 1999 спрямо 1998 г. или от 2.641 млн. лв. на 5.874 млн. лв. До средата на годината ДФ "Земеделие" ще намали с още два процента (от 35% на 33%) дела си в Централна кооперативна банка (ЦКБ), съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов след срещата си с мисията на МВФ във вторник. След срещата ръководителят на мисията Юха Каконен заяви, че държавният дял в една частна банка като ЦКБ трябва да продължи да намалява.
От февруари Банка ДСК въвежда облекчени условия по отпускането на потребителски кредити. Заем до 1000 лв. ще се отпуска, ако доходът на човек от семейството след изплащането на месечната погасителна вноска по кредита е над една минимална работна заплата (67 лв.). Ако кредитът е до 3000 лв., се иска остатъчен доход от 105 лв. за всеки член на семейството, а за най-големите потребителски заеми (до 5000 лв.) ще са необходими две минимални заплати. Жилищните кредити ще варират между 5000 и 15 000 лв., но при тях ипотеката е задължителна. Друга новост е, че при предсрочно погасяване на повече от 50% от взет заем, кредитополучателите ще плащат наказателна такса от 0.4%, компенсираща лихвите, които иначе банката би получила.
Две нови застраховки предлага застрахователната компания "Евро инс" - застраховка на плавателни съдове и застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на плавателни съдове. Общото събрание на акционерите през изминалата седмица е определило нов състав на Надзорния съвет на дружеството: Кирил Бошов и Георги Денков (заменят Ян Тушим и Петя Лалова) и досегашният член Велислав Христов. Председател на съвета е Кирил Бошов.
МВФ и БНБ обсъждат намаляване на минималните резерви
Размерът на изискваните от банките задължителни минимални резерви ще бъде намален от средата на годината, съобщи през седмицата подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев. Въпросът е бил поставен за обсъждане с мисията на МВФ. До края на месеца ще стане ясно с колко точно ще бъде намалено изискването за минималните резерви. В момента банките са длъжни да държат резерви в размер на 11% от привлечените си средства в левове и валута. Тези средства стоят на разплащателни сметки в централната банка, която не начислява по тях никакви лихви. През седмицата Ройтерс съобщи, че Асоциацията на търговските банки настоява размерът на задължителните резерви да бъде намален до 7%. В писмото на асоциацията до БНБ се изтъква, че предстоящото преминаване към единна бюджетна сметка ще извади от системата значителна сума, което ще влоши като цяло ликвидността на банковата система. Посочено е също, че изискваните у нас резерви в размер на 11% от депозитната база надхвърлят значително условията в еврозоната. Европейската централна банка изисква от банките да поддържат 2% задължителни резерви, като начисляват и лихва върху блокираните средства. Според АТБ значителното разминаване нарушава конкурентните позиции на българските банки. Освен това кешовият характер на икономиката принуждава банките у нас да поддържат висок относителен дял на бързоликвидни, но безлихвени парични активи. "Банките са принудени да поддържат средно от 8% до 10% от депозитната си база в касови наличности за обслужване на икономическите агенти. Прибавяйки към тези съотношения и 11% безлихвени минимални задължителни резерви, се оказва, че 19% - 21% от привлечените от банките депозити се поддържат в безлихвени активи, което трудно би могло да се компенсира и което поставя българските банки в изключително неблагоприятна конкурентна позиция", се посочва в писмото на АТБ.
"Едва ли резервите ще бъдат намалени чак на 7%, колкото иска асоциацията. Знаете, че за целта трябва да имаме съгласието и на МВФ", заяви пред "Капитал" Божидар Кабакчиев. Според източници от централната банка обсъжданите варианти с мисията на МВФ са процентът на резервите да падне на 9 или 8 на сто. Ако се приеме вторият вариант, общият положителен ефект за банковата система ще се равнява на около 150 млн. лева, показали сметките на БНБ. Това е сумата, с която банките ще могат да оперират свободно, вместо да бъдат длъжни да държат като резерви. Според централните банкери това е дори повече от средствата, от които банките ще се лишат заради единната сметка.
БНБ и Министерството на отбраната в конфликт за 2 млн. долара
Парите са потънали в Първа частна банка, два записа на заповед сега могат да фалират военното дружество ТЕРЕМ ЕАД
Странна история за 2 млн. долара даде нов повод да се шуми около фалиралата Първа частна банка (ПЧБ). Парите са били дадени под формата на кредит на дружество от структурата на Министерството на отбраната. Обезпечението по него са били два записа на заповед, издадени от военното ведомство. След време заемът е бил върнат, но министерството не е поискало обратно издадените записи на заповед. По-късно се оказало, че те са заложени от Първа частна банка срещу получено от БНБ рефинансиране. Сега БНБ си търси парите, ПЧБ е в несъстоятелност, а "пропускът" на военните чиновници може да докара до фалит едно от най-големите дружества от военнопромишления комплекс.
Съгласно договора изплащането на кредита е трябвало да стане до края на февруари 1997 г. Справката показва, че имало известно забавяне в издължаването. В крайна сметка обаче кредитът е бил изцяло погасен. Последното плащане по главницата и лихвите е било извършено на 22 декември 1997 г. По това време ПЧБ вече е управлявана от квестори заради поставянето на банката под особен надзор.
Заемът е бил обезпечен първоначално със запис на заповед за сумата 2 млн. долара. Той е бил издаден от управление "Военна промишленост" в полза на ПЧБ. Записът е бил авалиран (гарантиран) от Министерството на отбраната - под документа стоят подписите на бившия заместник-министър ген.-лейт. Петковски и подп. Костадинов, който е главен счетоводител на управление "Военна промишленост".
Година и половина по-късно е издаден втори запис на заповед. Той също е в полза на ПЧБ и също е гарантиран от министерството, но вече за сумата 1.5 млн. долара. Никой от военното ведомство не може да обясни защо е имало нужда от два записа на заповед, знае се само, че във втория е била приспадната издължената към момента на подписването част от заема.
Неизвестно защо при издължаването на кредита шефовете на управление "Военна промишленост" и КРЗ "Флотски арсенал" не са поискали да им бъде върнато обезпечението. Междувременно, за да отпусне кредита, ПЧБ е била рефинансирана от БНБ, като е джиросала (прехвърлила) записите на заповед в полза на централната банка. Оттук нататък нещата се подреждат така: въпреки че кредитът е погасен, ПЧБ не се издължава към БНБ, БНБ продължава да държи гарантираното от Министерството на отбраната обезпечение и предявява законните си претенции към издателя на въпросните записи на заповед. В случая това е правоприемникът на управление "Военна промишленост" - ТЕРЕМ ЕАД.
ТЕРЕМ ЕАД е едно от най-големите дружества към Министерството на отбраната, в което по оценки на наши военни попадат около 30% от всички активи на военнопромишления комплекс. След преобразуването на бившето управление "Военна промишленост" в структурата на ТЕРЕМ попаднаха 12 завода, специализирани в ремонт на различни видове бойна техника. Най-важните от тях са пловдивският авиоремонтен завод "Георги Бенковски", кораборемонтният завод "Флотски арсенал" - Варна, и завод "Хан Крум" - Търговище, специализиран в ремонта на танкове и бронетранспортьори.
Въпреки че дружеството провокира интереси, финансовото му състояние съвсем не е цветущо. Това твърдят хора, имали достъп до счетоводните документи на ТЕРЕМ. Дейността на заводите зависи почти изцяло от поръчките на военното министерство, чийто бюджет е твърде ограничен. За да оцелее предприятието, трябва да излезе на външните пазари и да търси поръчки от чужди контрагенти. Това обаче е изключително трудно заради конкуренцията на руснаци и украинци, твърдят хора от бранша. В последно време надеждите за оцеляване на ТЕРЕМ се свързват изцяло с подготвяния рамков договор с "Даймлер Крайслер аероспейс" за ремонт на самолети МиГ-29 в пловдивския завод "Георги Бенковски". Ако този договор бъде подписан, в дружеството ще влезе значителна за българските мащаби сума и това ще го изправи на крака, твърдят военни. В момента обаче ТЕРЕМ е със свита до границите на възможното дейност и без оборотни средства. Затова мнозина смятат, че всяка по-голяма финансова претенция може да доведе предприятието до фалит.
Ако се следва нормалната практика - да. След джиросването на двата записа на заповед БНБ е станала действителен кредитор на военното предприятие. В случая Първа частна банка и ТЕРЕМ (като правоприемник на управление "Военна промишленост") са солидарни длъжници. Това означава, че всеки от тях дължи пълния размер на сумата и при плащането й има регресен иск срещу другия длъжник. Тъй като ПЧБ е в несъстоятелност, много по-вероятно е БНБ да си търси парите от действащото дружество. Министерството на отбраната, което е гарантирало кредита, също би трябвало да носи отговорност солидарно с другите длъжници.
Изглежда, министерството е наясно какви биха могли да бъдат възможните последствия, защото в дните, преди да бъде сменен министър Георги Ананиев, между ведомството и БНБ е била разменена огромна кореспонденция. Хората на Ананиев са поискали БНБ да "върне" двата записа на заповед, като са се позовали на безспорния факт, че кредитът е бил погасен. Вместо това централната банка е настояла да се подпише тристранно споразумение между нея, ПЧБ и ТЕРЕМ, в което да се определи срок за издължаване на сумата. Юристите на военното дружество тълкуват това като капан. Според тях с подписването на подобно споразумение ТЕРЕМ ще се задължи да изплати (за втори път!) сумата, която ПЧБ не е върнала.
Според източници от ТЕРЕМ документацията по случая с изчезналите милиони е внесена в прокуратурата и тепърва ще се изяснява кои са виновните. В цялата бъркотия има най-малко три смущаващи факта.
Първо, не е ясно защо висши служители на Министерството на отбраната са сложили подписи под двата записа на заповед. Министерството е бюджетна организация и е под въпрос дали има право да се ангажира по кредит за дружество, независимо че е негов принципал.
Вторият неясен момент е защо е бил издаден втори запис на заповед и защо не е бил върнат първият. На практика обезпечението е за 3.5 млн. долара и, формално погледнато, за тази сума би могла да бъде претенцията на БНБ.
Най-голямата загадка в случая обаче е защо, след като заемът е бил погасен, военните шефове не са поискали да им бъде върнато обезпечението по него. Нормалната практика изисква след погасяването на кредита да бъдат унищожени и записите на заповед, с които е бил обезпечен. В случая с ТЕРЕМ това не е било извършено. Следствието ще установява дали в това е имало умисъл, или причината е непознаване на финансовата практика и законодателството в страната. Факт е, че парите са потънали във фалиралата Първа частна банка, а последствията сега ще носи Министерството на отбраната.
Тома Жеков поема контрола върху хазарта
Правителството освободи шефа на дирекцията за контрол върху хазарта Ангел Савов и на неговото място назначи бившия шеф на държавния финансов контрол Тома Жеков.
Официалната причина е подаването на оставка от страна на Савов по лични и здравословни причини. Неофициално се спрягат няколко версии. Първата е неразбирателството между Савов и членовете на комисията по хазарта (дирекцията за контрол е изпълнителният орган на комисията по хазарта). Втората е известни подозрения за превишаване на пълномощията. Третата е, че Савов е отстранен заради близостта си с ексшефката на данъчните Дора Андреева, освободена от поста си в началото на годината.
Савов застана начело на дирекцията по контрол върху хазарта през юли. Факт е, че оттогава до края на годината бяха проведени по-малко от десетина заседания на Комисията по хазарта и бяха дадени едва пет лиценза - 2 за бингозали и 5 за игрални автомати. През изминалата седмица разрешение получиха още 2 казина, 13 бингозали и 20 зали за игрални автомати.
Не беше спазено изискването на закона за хазарта до края на годината всички фирми да се прелицензират. Наложи се да се допълни законът. На фирмите беше позволено да продължат да работят при условие, че са подали документи.
Новоназначеният шеф на Главната дирекция за контрол върху хазарта, 61-годишният Тома Жеков, дълги години е работил като финансов ревизор. Преди десетина дни финансовият министър го смени като началник на ДФК с доста по-младия от него Цветан Цветков. Жеков се смята за принципен човек с добре изградени качества в държавната администрация. Не е ясно дали след предстоящите структурни промени в Министерство на финансите, които предвиждат създаване на единна агенция за контрол на хазарта и застраховането, Жеков ще заеме поста на неин началник.
За разлика от Тома Жеков Савов има около две години стаж в държавната администрация. Той беше привлечен за началник на правния отдел, а после и за заместник-началник на Главното управление на данъчната администрация от тогавашната му шефка Дора Андреева. Не е изключен вариант Савов отново да се върне като заместник на главния данъчен директор.
Евгений Бакърджиев - член на комисията "Антимафия"
Бившите министри от СДС Евгений Бакърджиев, Марио Тагарински, Валентин Василев и Васил Гоцев бяха избрани през изминалата седмица за членове на постоянни парламентарни комисии. Единственият от депутати - доскорошни членове на правителството, който не бе предложен за участие в комисия, бе Веселин Методиев от Народен съюз.
Бившият вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев бе избран член на парламентарната Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството и на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Доскорошният министър на търговията и туризма Валентин Василев бе избран за член на Комисията по икономическа политика, а бившият министър на държавната администрация Марио Тагарински - за член на Комисията по външна и интеграционна политика.
Депутатите одобриха бившия правосъден министър Васил Гоцев за член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
От ПГДЛ протестираха срещу избора на Евгений Бакърджиев за член на комисията "Антимафия". Според депутата Янаки Стоилов въпросът не е персонален, а е крайно неуместно лице, което доскоро е било министър, да бъде включено в състава на комисия, чиято работа е да разглежда случаи на корупция.
Топлофикациите - основният
проблем при преговорите с МВФ
Юха Каконен отхвърли безпочвеното искане за драстично повишение на минималната заплата
Енергетиката, държавните гаранции и просрочените задължения ще са в основата на преговорите с Международния валутен фонд през последната седмица от посещение на мисията на фонда начело с Юха Каконен в България.
Нямаме различия по бюджета за 2000 г. и по изпълнението за 1999 г., каза Каконен през изминалата седмица. По-нататък стана ясно, че е постигнато споразумение и по макрорамката за 2000 г. Според участници в разговорите МВФ е склонил да останат първоначално записаните 4% икономически растеж. На база постигнатите 2% за деветмесечието на 1999 г. и прогнозите за 2.6% за цялата година представителите на фонда са смятали, че БВП ще се увеличи тази година с над 4%, като дори е имало оптимистични прогнози за 8%. При по-висок растеж би трябвало да се получат повече приходи и правителството да има възможност да направи повече разходи. За 2000 г. макрорамката предвижда и относително ниска инфлация. В края на годината тя ще бъде 3.5-4% при 6.2% за 1999 г. Държавните гаранции са може би най-сериозният проблем. Тригодишното споразумение изисква всяка година да се поставя таван на нарастването на външния държавен дълг и държавните гаранции. За 2000 г. няма такъв показател и той задължително трябва да се постави преди заминаването на Каконен от България.
Кандидатстващите проекти са на обща стойност над 1.5 млрд. долара. От тях трябва да останат най-много половината. Различните източници посочват различен таван на държавните гаранции от 300 млн. долара до 800 млн. долара за тази година. Не трябва да се забравя, че заемите за АЕЦ "Козлодуй" задължително трябва да влязат в сметката, а те са на обща стойност около 380 млн. долара.
Представител на финансовото министерство каза за "Капитал" през изминалата седмица, че въпросът с държавните гаранции трябва да се разглежда много внимателно, одобрените проекти да имат действителен ефект върху прираста на икономиката на България и да не изискват допълнително финансиране от бюджета. Подобна била и позицията на МВФ. В същия момент обаче натискът България да вземе заеми за енергетиката, образованието и здравеопазването е особено голям. Световната банка, която е основният кредитор по тези проекти, силно настоява те да бъдат осъществени през 2000 г. Заемите за образованието и здравеопазването ще се връщат изцяло от бюджета, въпреки че предназначението на средствата не е съвсем прозрачно. Финансовото състояние на топлофикационните дружества също подсказва, че парите ще се връщат от държавата и съответно от данъкоплатеца.
Нещо повече - на срещата си във вторник с представителите на МВФ ръководителите на енергетиката заявили, че топлофикационните дружества се нуждаят от още 40 млн. лева субсидия. В противен случай те ще трябва да фалират. По експертни оценки въгледобивните мини пък са поискали 100 млн. лева извън предвидените в бюджета общо 35 млн. лева за въгледобива и топлофикацията. Допълнителните средства не са предвидени в бюджета.
Разрешаването на този казус се търси в няколко посоки. Единият изход е цените на топлоенергията да се увеличават не толкова стръмно, колкото е предвидено в тригодишното споразумение. Основният проблем е, че цените на парното нарастват с пъти по-бързо, отколкото доходите на домакинствата и все повече от тях изключват радиатори или напълно се отказват от използване на централно парно.
Все повече взе да се говори обаче за затваряне на топлофикации и особено в по-малките градове като Перник и Сливен. "Хората от енергетиката явно не могат да намалят разходите си, макар че имат много резерви. Възможно е затварянето на топлофикациите да ги стресне и да ги накара да намалят загубите", обясни участник в преговорите с МВФ.
Невъзможността на топлофикациите да си събират вземанията и големите им загуби увеличават риска от натрупването на просрочени задължения към държавата и към основния им кредитор Булгаргаз. Още не е ясно дали сме спазили критерия за просрочените задължения по данъци, мита и към НОИ, предвиден в тригодишното споразумение. По всяка вероятност и в бъдеще той може да бъде основен проблем в отношенията с МВФ. По просрочията основният проблем е Нефтохим, който дължи около 350 млн. лева на държавата.
Една от основните мерки за намаляване на просрочените задължения е създаването на Агенцията за държавните приходи. Съществуват опасения, че при създаването на агенцията, предвидено за средата на годината, ще има известен риск от първоначален срив в приходите. Макар и доста мъгливи, идеите за бъдещата агенция предвиждат НОИ само да изплаща пенсиите и обезщетенията, а да бъде отстранен от доброволното и принудителното събиране на вноските.
КНСБ ще настоява пред МВФ за минимална работна заплата от 120 лева, съобщи в сряда председателят на синдикалната организация Желязко Христов. Разчетите за минималната заплата и базовият доход за получаване на социални помощи (който според исканията на КНСБ трябва да достигне 80 лева) вече са били изпратени до мисията на фонда. Размерът на минималната работна заплата (МРЗ) и средните възнаграждения бе основният въпрос на срещата на Юха Каконен със социалния министър Иван Нейков в петък. Този проблем е от особена важност, тъй като размерът на заплатите е основен разходен елемент в бюджет 2000, а МРЗ е база за изчисление на редица обезщетения и осигурителни вноски. Досега от МВФ отказват да коментират вижданията си за това дали заплатите трябва да бъдат увеличени. На въпрос на журналисти в понеделник Юха Каконен заяви единствено, че за да се повишат заплатите, е необходимо първо да има растеж на икономиката. Ден преди срещата си с мисията Иван Нейков заяви, че възнамерява да предложи МРЗ да надхвърли 80 лева. В момента тя е 67 лева, в бюджета за 2000 г. са заложени очаквания тя да достигне 70 лева за първото полугодие и 72 за второто. Социалният министър каза, че 100 лева долна граница на възнаграждението би изглеждала по-приемливо. Малко вероятно е обаче мисията да приеме исканията за подобно драстично увеличение.
Нито едно официално лице не пожела да коментира какво ще стане след изтичането на сегашното тригодишно споразумение в средата на май 2001 г. През същата година предстоят избори, които ще направят МВФ по-резервиран в зависимост от прогнозата за изхода им. Ако е ясно, че сегашното правителство ще се запази под някаква форма, фондът би имал основания да започне разговори за ново тригодишно споразумение. Ако перспективите са по-малки, е възможно да се отиде на едногодишно споразумение от типа стенд-бай. При голяма неяснота обаче МВФ ще предпочете да изчака резултатите от изборите в годината, в която България има да плаща 1.2 млрд. долара по външния си дълг.
Новият данъчен шеф обеща единно прилагане на законите
Досегашният ни представител в МВФ Николай Георгиев става зам.-министър на финансите
"Въвеждаме демонополизация на правата на данъчните служители", обяви на първата си пресконференция Антон Тончев, главен данъчен директор. Отсега нататък всеки данъчен служител ще отговаря за определена функция. Пример: един ще подбира фирмите за ревизии, втори ще възлага ревизиите, трети ще ги извършва и четвърти ще облага. Досега голяма част от тази дейност бе концентрирана в ръцете на началниците на териториалните данъчни управления, което създаваше предпоставки за корупция.
С влезлия в сила от началото на годината Данъчно-процесуален кодекс се премахва териториалната ограниченост на действията на данъчните инспектори. Всеки от тях независимо къде се намира ще може да констатира нарушение на данъчните закони, без да е необходима заповед на неговия пряк началник. "Предстоят проверки за наличието на касови апарати на обектите на открито. Искаме да дадем време на данъкоплатците да изпълнят задължението си", каза Антон Тончев. От началото на годината до 17 февруари са извършени 7717 проверки за касови апарати предимно в търговски обекти на закрито, като 852 са случаите на неиздаване на касова бележка и 33 са регистрираните липси на касови апарати. Проверките си данъчните инспектори ще могат да извършват и на база на изготвения към 30 ноември миналата година каталог на търговските обекти. Каталогът позволява една фирма да бъде ревизирана за всички нейни обекти, а не само за обектите на територията на данъчната служба, в която е регистрирана. В каталога са влезли 450 - 500 хил. търговски обекти, 25 хил. от които са на открито.
Новата структура на данъчната администрация включва: пет регионални данъчни дирекции (София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново), 28 териториални данъчни дирекции в сегашните областни центрове и пет териториални данъчни дирекции "Големи данъкоплатци" (София, Пловдив, Варна, Бургас и Враца). Всички те са под шапката на Главната данъчна дирекция. Дейността й ще контролира един от петимата заместник-министри на финансите. През изминалата седмица стана ясно, че това ще е Николай Георгиев, който досега беше представител на България в МВФ. Той ще отговаря за Агенцията за събиране на държавните вземания, Главната данъчна дирекция и Главно управление "Държавен финансов контрол". Заповедта за назначението му вече е подписана от премиера, но Николай Георгиев официално ще поеме поста си в края на февруари.
Данъчната администрация се структурира по функционален принцип, а не, както доскоро, по видове данъци. Отделите в данъчните дирекции ще обхващат осем функции: регистрация и поддържане на данъчни досиета; обслужване на данъкоплатците; приемане и обработка на декларации; отчитане на приходите и обслужване на плащанията; данъчни ревизии; оперативен контрол; действия по принудителното събиране и обжалване. "След време ще се премине към отдели по видове данъкоплатци", каза Антон Тончев. В Главната данъчна дирекция ще се оформят четири отдела: "Регистрация и обслужване на данъкоплатците", "Данъчен контрол", "Събиране"; "Обжалване". Г-н Тончев демонстрира желание Главната данъчна дирекция да се превърне в единен методологичен център. Идеята е всички подразделения на данъчната администрация да прилагат еднакво данъчните закони. Сега редовна практика са различните тълкувания на данъчните закони по места.
Като знак за стремежа за подобряване отношението на данъчните служители към данъкоплатците е откриването на телефон за жалбите от действията на данъчната администрация. Номерът му е 987 02 54 и отговаря пряко в Главната данъчна дирекция.
Румен Георгиев бе отстранен от управлението на МЗК "Европа"
Новият прокурист на дружеството е брат на експрезидента Желю Желев
Спорна смяна в управителните органи на Международна застрахователна компания "Европа" раздвижи скучния в първите дни на януари пазар на застраховане у нас. Досегашният изпълнителен директор на дружеството Румен Георгиев бе сменен от Стоян Желев, брат на бившия президент Желю Желев.
Смяната в управлението нямаше да предизвика такъв интерес, ако не бяха принудителните действия от страна на основния акционер на компанията "Рей холдинг" (така поне твърди Румен Георгиев). На 18 януари външни за компанията охранители принудително извеждат г-н Георгиев от кабинета му. Това става, след като на 30 декември миналата година двама от членовете на съвета на директорите на компанията решават да отнемат правото на третия член, същевременно председател на борда, Румен Георгиев да представлява дружеството и го свалят от поста му изпълнителен директор. Явно несъгласен със законността на решението, Румен Георгиев отказва да напусне кабинета си и да го предостави на новоизбрания прокурист Стоян Желев. По думите на г-н Георгиев върху него не е употребено насилие, както бе споменато в публикации в пресата. Пред "Капитал" Стоян Желев отрече да са нарушени законът и уставът на дружеството. "На г-н Георгиев му се предоставя нов кабинет, съседен на моя. Запазват му се служебната кола и мобифонът", допълни г-н Желев.
Сегашният спор между Румен Георгиев и Стоян Желев явно е израз на противоречията между акционерите на компанията. Разрешение да притежават повече от пет на сто от капитала на компанията имат Електроапаратурен завод ЕАД, "Металик" АД, ФБК "Логос" ТМ, Техноинвест ООД и Енергокабел АД. Запознати твърдят, че около 67% от акциите се контролират от "Рей холдинг" и свързаните с него заводи. Управители на "Рей холдинг" са Иван Павлов и Елена Иванова. Румен Георгиев има контрол върху 25% от акциите, което му дава право на вето върху решенията на общото събрание. Съгласно устава на дружеството повечето решения на общото събрание се приемат с гласовете на три четвърти от капитала. По всяка вероятност в подкрепа на Румен Георгиев ще се обявят "Логос" ТМ (шеф на финансовата брокерска къща е синът на Румен Георгиев), Гиньо Ганев и Светослав Славов. Последните двама са депутати от Великото народно събрание заедно с Румен Георгиев (Ганев е и в настоящия парламент) и акционери в МЗК "Европа".
Явно спорът ще бъде решен от съда. Още повече че на 17 януари Софийският градски съд вече е вписал промените в управителните органи. По всяка вероятност в спора ще се намеси и Дирекцията за застрахователен надзор, след като в четвъртък имаше среща на прокуриста Стоян Желев с директора на застрахователния надзор Даниела Конова. От надзора са дали седемдневен срок, в който да им бъдат представени промените в управителните органи на дружеството. Застрахователният надзор е направил проверка на място в офиса на дружеството още в сряда (19 януари), но оттам им е било казано, че няма промени в управителните органи.
Международна застрахователна компания "Европа" има 2.034 млн. лв. приходи от застрахователни премии през 1998 г., което е един процент от застрахователния пазар в България. За 1999 г. приходите са се увеличили със 140%. За шестте години на дейност компанията е сключила около 170 хил. застрахователни договори.
Текущата сметка остава с хроничен дефицит
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс достигна 479.3 млн. долара за периода януари-октомври 1999 г. според предварителните данни, разпространени от БНБ през изминалата седмица. Дефицитът се е увеличил с 26.2 млн. долара през октомври и освен това са коригирани данните за септември (дефицит от 12.2 млн. долара). На практика за първите десет месеца на 1999 г. салдото по текущата сметка е било положително само през август. Сравнението с десетте месеца на 1998 г. показва увеличение на дефицита с 567 млн. долара.
Отрицателният търговски баланс е основната причина за негативния резултат по текущата сметка. За периода януари-октомври чувствително нараства вносът на потребителски стоки - с 36.7%, и на инвестиционни стоки - 45.7%, спрямо същия период на 1998 г. Отново за десетмесечието вносът на суров петрол и природен газ представлява 17% в структурата на вноса и нараства едва с 5.9% спрямо съответния период на предишната година. Внасяните обеми газ и нефт ще нараснат през ноември и декември и това ще влоши още повече търговския баланс. Обезпокоителен е спадът с 6.4% за периода януари - октомври в износа за страните от ЕС, които заемат 53% в структурата на износа. Тенденцията е тревожна, защото в момента икономиките в евро-зоната се развиват добре, но е налице слабо търсене на български стоки, най-вече суровини и материали. Салдото по услугите е положително за десетте месеца на миналата година (336 млн. долара), но не е в състояние да компенсира дефицита по търговския баланс.
Финансовата сметка е положителна с 300 млн. долара за първите десет месеца на 1999 г. За същия период в страната са влезли директни инвестиции в размер на 493 млн. долара, което е със 75 млн. долара повече спрямо същия период на 1998 г. Портфейлните инвестиции в чужбина са се увеличили пет пъти през периода от януари до октомври в сравнение с първите десет месеца на 1998 г. Увеличението е главно в резултат на инвестициите на търговските банки в чуждестранни облигации, осигуряващи по-висока доходност, а и по-добра ликвидност от тази, която банките биха могли да реализират в България.
Дефицитът по общия баланс е 123 млн. долара и е финансиран за сметка на ползвани кредити от МВФ в размер на 90 млн. долара и извънредно финансиране в подкрепа на платежния баланс от 134 млн. долара. Със 101 млн. долара номинално са се увеличили валутните резерви на БНБ. С отчитане на курсовите разлики резервите обаче намаляват със 152.3 млн. долара.
Спорът за фалиралите банки се пренася в апелативния съд
В конфликта около одържавяването на фалиралите банки предстои втори рунд. Арена на спора този път ще бъде Софийският апелативен съд. Министерството на финансите вече е завело жалби срещу двете определения на Софийския градски съд, с които държавата не беше призната за купувач на фалиралите Бизнесбанка и Банка за земеделски кредит. Това съобщи пред "Капитал" Александър Раков, юрист на финансовото министерство и шеф на новосъздадената Агенция за държавни вземания.
В случая с Бизнесбанка държавата беше единственият кандидат, явил се на търга, организиран от синдиците. СГС обаче отказа да признае финансовото министерство за купувач с аргумента, че държавните вземания са по-малки от оценката на банката, която е 5.7 млн. лева. Според съда и синдиците на Бизнесбанка вземанията на държавата са едва 2.1 млн. лева, а не 8 млн. лева, както твърди Министерството на финансите. Разминаването в случая идва главно от различните начини, по които се смятат в левове валутните задължения на банката към бюджета, които са на обща стойност 2.885 млн. долара. Според финансовото министерство превалутирането трябва да стане по курса на деня, в който съдът е обявил банката в несъстоятелност (1 октомври 1997 г.), когато един долар е струвал 1765 стари лева. Синдиците твърдят, че валиден е курсът в деня на затваряне на банката от БНБ (30 септември 1996 г.), когато доларът е струвал 229 лева. Според независими юристи държавата има право да протестира, тъй като действията на синдиците я ощетяват. Проблемът е, че финансовото министерство е пропуснало да оспори в срок списъка на признатите от синдиците задължения.
По друг начин стоят нещата с другото заведено дело. Решението за БЗК беше първият и единствен засега случай, в който СГС отказва да признае държавата за купувач с аргумента, че тя не може да прави прихващания на предложената цена от размера на своите вземания. На обратното становище бяха юристите на финансовото министерство и БНБ. Спорът сега ще бъде решен от тричленен състав на апелативния съд. От неговото решение ще зависи и изходът на другите аналогични казуси с търговете за Елитбанк, ТБ "Славяни", Агробизнесбанк, ПЧБ и ЧЗИБ, коментират адвокати.
Интригата в случая идва и от факта, че съдия по делото на БЗК е Алексей Иванов, който води и делото на Първа частна банка. Това беше банката, която създаде най-много напрежение между финансовото министерство и съда заради появата на втори кандидат. В крайна сметка синдиците признаха държавата за купувач. Съдията Иванов обаче още не е издал възлагателно постановление в полза на финансовото министерство.
Според юристи решението на съдията в случая с ПЧБ може да бъде различно от това за БЗК, тъй като вече е в сила специалната поправка, която държавата вкара в Закона за банките. С нея беше изрично разрешено прихващането, за което настоява финансовото министерство.
Възстановяването на Балканите помръдна напред
Европейската агенция за реконструкция на Косово започна работа
След твърде много приказки и обещания за възстановяване на Балканите и след повече от половин година от приемането на пакта за стабилност, ето че най-сетне се появи нещо реално. Европейската агенция за реконструкция на Косово започна редовна работа с встъпителната си среща в Солун. Това събитие мина някак незабелязано на фона на останалите балкански инициативи (като срещите в Охрид и Хисаря например), в които основни теми бяха пактът за стабилност и регионалните проекти. Първото заседание на агенцията за реконструкция е значимо дотолкова, доколкото с него де факто стартира изпълнението на пакта за стабилност. А това не е малка новина, като се има предвид, че агенцията е структура на Европейския съюз, който не се слави с бързина и експедитивност.
Първото решение на агенцията за реконструкция бе, че тя поема контрола върху работата на TAFKO (Task Force for Kosovo), специалната структура за първоначалното възстановяване на сръбската провинция. TAFKO се сдоби с нов шеф - френският дипломат Иже Мигарели, и с нова функция - да оказва оперативна помощ на агенцията при възстановителните проекти. Посочени бяха и конкретни цифри - на този етап ЕС ще отпусне 500 милиона долара. Първата фаза на възстановяването ще стартира с определяне на проектите, а обявите за конкурсите за изпълнители ще бъдат публикувани в медиите и Интернет. Към агенцията ще бъдат съставени комитети, които ще контролират офертите и тяхното класиране. По-нататък агенцията ще създаде бизнесцентрове в страните, които са включени в процеса на реконструкция, като за начало такива пунктове ще бъдат открити в Черна гора, Хърватия, Албания и Македония. С това бе подчертано, че в момента приоритет на агенцията е възстановяването на Косово, но че става въпрос само за преход към цялостната реанимация на региона.
Безспорно новината от Солун сама по себе си не означава нищо. Както измина половин година от приемането на пакта за стабилност, така можеше да бъде пропуснато още време. Но това, че агенцията вече работи и има средства, които тя трябва да усвои, вече е някаква гаранция, че тъй чаканите възстановителни проекти ще потръгнат в обозримо бъдеще. Срещата на премиерите на Македония, Албания и Черна гора в Охрид преди няколко дни отново напомни за този проблем. Тримата излязоха с общ апел за реална международна помощ за Западните Балкани. "Живеем в толкова малък район, а имаме усещането, че сме далеч един от друг и откъснати от света. И всичко това заради изключително лошата инфраструктура", заяви македонският премиер Георгиевски. Илир Мета, Филип Вуянович и Георгиевски подчертаха, че пактът за стабилност за техните страни в този момент означава подобряване на транспортните връзки и инфраструктурата. Едва ли е съвпадение, че срещата в Охрид бе предшествана от подобен форум в Скопие, посветен на премахване на търговските бариери между страните от Югоизточна Европа.
Несъмнено натрупването на събития, свързани с пакта за стабилност, сочи, че скоро ще има и реални резултати. Съвсем наскоро в Берлин заседава и икономическият консултативен съвет към пакта за стабилност. Тази среща бе доста по-важна от политическите декларации, защото на нея бяха набелязани контактите с потенциалните участници в процеса на възстановяване и начините за набиране на средства.
