Стойне Манолов, Наско Сираков и Боби Михайлов присъстват заедно в поне шест фирми, което е абсолютна гаранция, че имат общи бизнесинтереси. Емо Костадинов доскоро е бил част от компанията на приятелски начала, но напоследък е започнал да влага и капитали.
Любо Пенев се е присъединил последен, въпреки че с Емо Костадинов отдавна влязоха като съдружници в "Мултивидеоцентър". Неговата кариера обаче продължи по-дълго и той се въздържаше от участие в сериозни начинания на родна почва. Изключение прави фирмата "Селф Соф", която управляваше дискотека "Нерон", и "Зора холдинг" на Димитър Джамов. Сега, когато се прибра окончателно в България, се присъедини към групата на Божков.
Тясната връзка Божков - Пенев се осъществи в момента, когато се оказа, че бившият нападател е наследил огромни дългове в ЦСКА. Много е вероятно контактът да е направен именно от Стойне Манолов. По-късно към новото ръководство на ЦСКА се присъедини Емил Костадинов, който цяла есен играеше в германския втородивизионен клуб "Майнц 05".
Васил Божков, който държи контрола в ЦСКА, е известен левскар. Той бе член на управителния съвет на "Левски" в първите години на управлението на Томас Лафчис. Тогава Лафчис го извади от ръководството заедно с Кеворк Кеворкян заради подозрения, че иска да завземе властта.
С включването си в разпределението на собствеността в ЦСКА Божков става основен фактор в управлението на двата най-популярни футболни клуба. Той държи пряко ЦСКА, а индиректно би могъл да влияе в "Левски", където Сираков е един от двамата изпълнителни директори. Смята се, че Васил Божков е инициатор за някои от решенията на звездите от САЩ '94.
Връзката между четиримата бивши футболисти е очевидна, а за феновете остават размисли по въпроса каква е стойността на трите дербита "Левски" - ЦСКА през пролетта, когато изпълнителен директор в единия клуб е най-големият приятел на изпълнителния директор в другия. И когато двама от най-големите футболисти на "Левски" са свързали своите капитали в редица фирми с двама от най-големите играчи на ЦСКА. От чисто икономическа гледна точка в това няма нищо нелогично - формулата "нищо лично, просто бизнес" действа с пълна сила и във футбола. Дали обаче феновете ще са склонни да я приемат?
Накратко
Сръбският полузащитник на ЦСКА Иван Литера не успя да разтрогне договора си с ЦСКА на заседанието на арбитражната комисия към футболния съюз. Червеният клуб не изпрати свой представител да присъства на разглеждането на случая, въпреки че техническият директор се въртеше по същото време около сградата на БФС. Според неофициална информация Литера има да получава 15 000 долара по договора. Не бяха разтрогнати договорите още на Стефан Колев с "Ловеч" и Петър Шопов с "Левски".
Бившият председател на контролния съвет към БФС Евгени Горанов беше кооптиран за член на изпълнителния комитет. Той ще отговаря за финансите на съюза и за националните отбори. Горанов решил да остане в структурата на БФС след обстоен разговор с президента Иван Славков.
Една година лишаване от домакинство грози "Миньор" (Перник) за това, че хвърлена от публиката бомбичка обезобрази играч на "Ботев" (Пловдив) по време на мач за купата на България "Форд Мото Пфое". Предложението е на изпълкома. Засега се отлага разглеждането на инцидента на мача "Ловеч" - "Левски", когато Гриша Ганчев преби съдията на почивката. Причината е, че по двата случая се чака решение на апелативната комисия, където отборите са подали жалби за вече наложените им от дисциплинарната комисия наказания. "Миньор" е наказан за три мача, а "Ловеч" - за седем.
Бразилските "Васко да Гама" и "Коринтианс" стигнаха до финала на световното клубно първенство в Бразилия. Европейският първенец "Манчестър юнайтед" претърпя пълен провал, след като стартира с равен и след това претърпя загуба с 1:3 от "Васко да Гама". В другата група "Реал" (Мадрид) остана на второ място след бразилския шампион "Коринтианс", който записа три победи. Победителят в турнира взима шест милиона долара.
Национален спортен съюз бе учреден към профсъюз "Промяна" на 9 януари. Сред основните цели на обединението е да защитава интересите на спортисти, деятели и треньори, да ги подпомага при оформяне на трудовите и осигурителните отношения. Председател на съюза е проф. Иван Стайков, а главен секретар - Борис Николаев.
Волейболният национален отбор на България (мъже) не успя да се класира на олимпийските игри в Сидней. Момчетата на треньора Брунко Илиев стигнаха до суперфинал на квалификационния турнир в Катовице (Пол), но там загубиха от Югославия с 0:3. Решаващ за изхода на мача се оказа първият гейм, в който Югославия се наложи с 25:22. България и Холандия се надяват да получат покана за останалите три световни квалификации, но шансовете са минимални.
Баскетболният ни шампион "Черно море" загуби като домакин с 63:73 от хърватския "Задар" първия си мач от 1/16-финалите на турнира "Сапорта". "Задар" е един от най-класните отбори в турнира в момента. В състава му играят бившият баскетболист на "Бостън селтикс" Дино Раджа и националът Ариан Комазец, завършил с 19 т. Най-резултатен в мача беше Тодор Стойков с 25 т. Войната в Чечения продължи да се затяга
Повече от 30 руски войници са били убити по време на последните сражения в Чечения, съобщи агенция ИНТЕР ФАКС. Според агенцията това е една от най-тежките загуби на федералните сили от началото на войната в кавказката република. По данни на военното командване в момента се водят тежки боеве около столицата Грозни и в южната планинска част на страната.
Продължаващата военна операция на руските войски предизвиква все повече остри реакции от страна на правозащитните организации. Amnesty International и Human Rights Watch подкрепиха апела на френските си колеги от Medecins Sans Frontieres до президента Клинтън за международна намеса и прекратяване на конфликта в Чечения. Правозащитниците съобщиха, че хуманитарната криза в района се засилва, а нарушенията на човешките права са станали масова практика.
Наскоро Москва обяви, че ще задържа всички чеченци на възраст между 10 и 60 години, дори и при най-малкото подозрение за връзки с бунтовниците. През последните дни руските войски започнаха кампания за проверки на цивилното население в контролираните от тях територии. В по-големите населени места бяха проверени документите на всички цивилни и бе затегнат паспортният контрол по границата с Дагестан. Според министъра на вътрешните работи Владимир Рушайло Москва ще действа безкомпромисно спрямо всички бунтовници и техните поддръжници. "Има само два начина да се справим с бандитите - или да ги унищожим, или да ги пратим на подсъдимата скамейка. В момента правим точно това", заяви Рушайло по време на посещението си в Чечения.
Трите правозащитни организации призоваха руските власти да дадат възможност на цивилното население в Грозни да напусне града, тъй като запасите от гориво и храна са изчерпани. Все още няма сигурни данни за броя на цивилните граждани в столицата - според официалните съобщения в Грозни в момента има около 20 хиляди души, докато чеченските източници сочат цифрата 40 хиляди души.
"Майкрософт" има нов президент
Бил Гейтс обяви, че Стив Болмър ще бъде новият главен изпълнителен директор и президент на "Майкрософт" - най-голямата компания за софтуер в света. Гейтс заяви, че остава председател на борда на директорите на компанията и че ще се отдаде на разработване на нови софтуерни продукти. Той оповести, че предава поста си на своя дългогодишен приятел, за да може да се заеме отново с това, което му харесва най-много - технологиите на бъдещето. Освен председател на борда Гейтс ще бъде и главният създател на нови софтуерни продукти на "Майкрософт". Според него това ще бъде в основата на разработването на Интернет-услугите за новия век.
Бил Гейтс, най-богатият човек в света, чието богатство се оценява на 80 млрд. долара, през миналата година и половина вече бе прехвърлил голяма част от задълженията си на Болмър, който бе изпълнителен директор на компанията от основаването й преди 25 години.
Оттеглянето на Гейтс обаче не означава, че той се отказва от всякаква власт в компанията, информират агенциите. Гейтс ще продължи да участва активно в разработването на новата стратегия на "Майкрософт".
Стойчо Младенов бе избран за треньор на националния отбор по футбол
Търсят се съперници за контроли през пролетта, сигурно е само турнето в Чили
Стойчо Младенов бе утвърден за селекционер на националния отбор след седемминутно разискване на въпроса от изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (БФС). Негов помощник за работата с вратарите става Николай Илиев, който помагаше на Георги Василев в шампионския състав на ЦСКА от сезона 1996/1997 г. Мястото на Младенов като селекционер на младежите се заема от Димитър Алексиев, досега старши треньор на "Беласица" (Петрич). В екипа на Алексиев влиза и Петър Зехтински, който преди години беше титулярен селекционер на младежите. Алексиев ще продължи да води още известно време тренировките на "Беласица" до намирането на негов заместник. Изпълкомът е бил категоричен в решението си, че националният селекционер не може да води в същото време друг отбор.
Христо Стоичков остава треньор на всички национални отбори.
Стойчо Младенов бе представен като единствена кандидатура пред членовете на изпълкома. Затова и изборът му премина бързо и безпроблемно. Друг вариант не е предлаган, въпреки че в дните преди заседанието някои негови членове лансираха Димитър Пенев за мястото. Повечето неща около бъдещето на Стойчо Младенов начело на представителния отбор са били уточнени още преди заседанието между него и генералния секретар на БФС Иван Вуцов.
Младенов е бивш полузащитник на ЦСКА, където игра шест сезона. Най-паметни остават двата му гола срещу "Ливърпул", с които ЦСКА отстранява в турнира за КЕШ легендарния английски отбор. Младенов прави силни мачове и срещу "Монако" и "Спортинг" (Лисабон). Играл е на световното първенство в Мексико под ръководството на Вуцов. След това преминава в португалския "Белененсес". Треньорската му кариера започва като помощник на Георги Василев в ЦСКА, където става шампион. След това половин година е старши треньор на "Белененсес". Връща се в ЦСКА, оттам е избран за треньор на младежкия национален отбор.
Младенов ще получи същия договор, какъвто бе подписан с предшественика му Димитър Димитров-Херо. Срокът му е две години, докато траят квалификациите за световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. Финансовата страна не е изяснена.
"Крайно време е да се наложи световната практика за приемственост в националния отбор. Съвсем нормално е селекционерът на младежите след време да поеме поста на националния селекционер", заяви президентът на БФС Иван Славков.
Основното изискване на Младенов е повече контроли за обиграване на състава. Свободните дати през годината обаче не са много, а и класните съперници не са чести кандидати да се срещат с България. Международните федерации ФИФА и УЕФА са ограничили броя на свободните дати с оглед натоварената клубна програма. Играещите в чужбина български национали могат да бъдат освободени безпроблемно три пъти през пролетта. В останалото време клубовете им имат право да им наложат вето за участие в представителния ни тим. Свободните дати са 24-25 март, 28-29 април и 4-5 юни. За тях все още не са намерени съперници. Засега сигурно е само турнето на националите от 9 до 15 февруари в Чили, където ще срещнем Словакия, Чили и Австралия.
Програмата на световните квалификации също е строго фиксирана от ФИФА. През тази година ще се играят три мача, през следващата пролет - четири, а през есента на 2001 г. - последните три срещи. Преговорите за конкретната програма в нашата трета група ще се състоят на 19 януари в Прага. "Имаме готова тактика и какво искаме като последователност на срещите, но ще я запазя за себе си", заяви Вуцов.
При всички положения успех за нашата делегация ще е, ако играем с Чехия и Дания още през есента на тази година. Предполага се, че след европейското първенство през юни може футболистите на двата отбора да са уморени или пък в съставите им да се получат сътресения.
Оптимист съм за квалификациите
Стойчо Младенов, селекционер на националния отбор по футбол, пред "Капитал"
- Нито едното отговаря на истината, нито другото. Не е толкова предизвикателство, повече е отговорност. Съгласих се да поема отбора в един много труден период, защото знаем какво е нивото на българския футбол. Но не мога да оставя това поколение, което идва и се утвърждава от мач на мач със своите отлични качества. Надявам се в това време, което ни остава, а то е много малко, тези футболисти да се доразвият положително и да се утвърдят. Това ще ни даде гаранция за успех в квалификациите. Ще се стремим да направим максимум контролни мачове,с които да изградим състава, да се получи синхрон между всички състезатели и да бъдат в своята върхова форма при започването на квалификационните мачове.
- Първото нещо, с което се сблъсках при младежите, е слабата тактическа подготовка и голямата тактическа неграмотност на състезателите. Това ми дава основание да мисля, че в детско-юношеските школи тактиката се пренебрегва. За краткото време успяхме да подобрим много неща в игрово отношение. Преди всичко в отношението на състезателите към тренировъчния процес и естествено към самите мачове, тяхното себераздаване на тренировките и в самите срещи. Мисля, че се получи. Представихме се достойно, имаме загуба само от Англия, и то при по-добра игра от тяхната. Мога да твърдя, че надиграхме Англия и в двете срещи, но нещастно загубихме.
- Всеки един треньор е малко или много тактик. Няма такъв, който да не търси начин да надиграе колегата си от отсрещната страна. Всяка тактическа схема има силни и слаби страни. В момента се набляга на системата с четирима защитници в линия или на 3-5-2. Но те имат своите недостатъци. Например срещу нас Швеция игра с четирима в линия, а аз използвах 3-5-2 и съумяхме да ги надиграем и да парираме техните силни страни. Освен това една схема е неразделна от проблема с какви играчи разполагаме. У нас нито един отбор все още не играе със защита в линия, за да мога да налагам подобна схема и в националния отбор.
- Няколко пъти вече споменавам, че ще бъде престъпление на всеки един треньор да се откаже от услугите и присъствието му. Знаем какво представлява Христо Стоичков за българския футбол. Той си остава треньор на всички национални отбори, ще взима дейно участие както при мен, така и при другите колеги. Естествено всеки път, когато сме на лагер и имаме мачове, той ще присъства както в тренировъчния процес, така и в организационно отношение с идеи за играта и за конкретни състезатели. Той е един от нашия щаб. Другият е Николай Илиев, с когото работих в ЦСКА. Смея да твърдя, че е един от най-добрите, ако не и най-добрият треньор на вратарите у нас.
- Ясно е, че предишното поколение вдигна много летвата. След това обаче проспахме годините, не се готвихме за този преходен момент. Ние забравихме за него, отдадохме се на радост и изживявания. Тежестта от тази грешка падна на Херо, а сега и на мен. Аз се надявам това, което той започна, аз да го продължа, а именно да довърша обновлението и подмладяването на отбора. Същевременно трябва да се готвим най-сериозно за предстоящите квалификации. Идва едно младо поколение, което разполага с качества. Ако се получи хубаво съчетание с опитните футболисти, мисля, че имаме шансове да се представим добре в тези квалификации. Аз съм оптимистично настроен.
- Група с равностойни съперници с превес на Чехия и Дания, особено на Чехия. Напреднали са много в сравнение с нас. Имат изградени и обиграни отбори и са постигнали отличен синхрон. Ние в това отношение изоставаме. В момента ние не можем да кажем, че имаме изграден отбор, например 13-14 състезатели, на които всеки път да можем да разчитаме. Хубаво е, че започна да се работи с едно ядро и аз не смятам да правя генерални промени.
- Ще продължаваме да даваме шанс на всеки. Основното правило за попадане в националния отбор е моментното състояние. Не можем да си позволим да вземем някого само защото има качества, но в същото време е в слаба форма. Търсим най-доброто за момента. И естествено не може да извикаме някого, когото никога не сме изпробвали преди това, само защото е в добра форма. Въпросът е деликатен.
- Това непостоянство би объркало всеки един треньор, въпреки че ние сме ограничени в избора си. Затова казвам, че не бих могъл да направя кой знае какви промени в състава. Ще използвам почти всички състезатели, на които Херо се е спрял, защото това е най-доброто. Нямаме кой знае каква бройка класни футболисти. Не е както по времето на световното първенство в САЩ, когато имаше голям избор. Ще съчетаваме нещата, ще се спрем на определени хора, защото времето е малко, нямаме големи възможности за експерименти.
- В този момент идеята за дългосрочни лагери, които Херо и аз искаме, е трудно осъществима. Първото нещо, което ще направя, е близък и непрекъснат контакт с отборите, които дават национални състезатели. Искам да ги посетя по време на подготовката, да обменим идеи. Искам непрекъснат контакт, за да мога да бъда запознат с тяхното моментно състояние - игрово, физическо и дори психическо. Събирането на националите за по-дълъг период може да стане два пъти в годината, когато българският шампионат е прекъснат. Нашата цел е да не нарушаваме подготовката на отборите, да продължим техния цикъл и вместо да играят със "Слънчев бряг" или други отбори под тяхното ниво, да им осигурим по-сериозни контроли с национални отбори. Аз претендирам контролните мачове да бъдат срещу силни национални отбори.
- Имам готов състав в главата си. За споменаването на конкретни имена обаче е още рано. След като се върна от преговорите за програмата на групата в Чехия ще обявя разширения състав.
Ските ни слаломират между два полюса
Емил Балев плаши клубовете зад ексминистъра Валентин Василев с отнемане на лиценза
Разцепването на ски-клубовете на поддържащи единствената засега легитимна федерация с председател Емил Балев и подкрепящи тази на ексминистъра на търговията и туризма Валентин Василев, която чака съдебна регистрация на 2 февруари, продължава да носи негативни последствия за българските скиори. Половината от центровете в страната начело с най-мощния "Славия" отказаха да се картотекират в Българската федерация по ски (БФС) и бяха заплашени чрез ултимативни писма с отнемане на лиценза и спиране на парите от тотото. Част от най-добрите ни състезатели също отхвърлиха предложените им от БФС договори. Иначе у нас сезонът ще започне на 18 януари с детски състезания на Мальовица.
Борбата на икономически интереси в зимните центрове "Боровец", "Пампорово", Витоша и Банско докара ските до най-ниското ниво през последните години, е мнението на ръководещите спорта хора в Комитета за физическо възпитание и спорт. Оказа се, че председседателското място в БФС е с изключителен принос за успешното развитие на личния ски-бизнес на шефа Емил Балев. От търговец на бяла техника той стана изключителен доставчик на резервни части за съоръженията на най-престижните зимни курорти, единствен представител на фирмата за елитна ски-екипировка "Силви" и междувременно купи хотели в Банско и "Пампорово".
Претендентът за лидерското място, който бе избран за шеф на БФС през септември на алтернативно общо събрание, настоящият депутат от СДС Валентин Василев от своя страна разпореди продажбата на 60% от капитала на "Бороспорт" няколко дни, преди да бъде свален от поста министър на туризма. Той веднага е заподозрян в създаване на условия за приватизация в полза на конкретен купувач заради изключително краткия срок за набиране на офертите.
"Ефектът" от двубоя е пълен хаос. В средата на януари клубовете от опозицията не са получили календар за вътрешното първенство и са в неведение за състезанията, които националната федерация възнамерява да организира. "Календарът е изготвен отдавна и е разпратен до основните клубове. Има някои, които не са получили, но днес (бел. ред. 13 януари) ще им бъдат изпратени", каза генералният секретар на федерацията на Балев Любомир Коцев.
Едни от най-силните центрове начело с гиганта "Славия", следван от Бояна, Драгалевци, Бистрица, Банско, Троян, Паничище и др., отказват да се картотекират в БФС, тъй като не са съгласни с изпратената им наредбата. Тя е придружена от молба-декларация със задължителни четири точки, които клубовете трябва да подпишат. "Карат ни да декларираме, че ще искаме съгласие от БФС за участие в международни състезания за своите състезатели, които не са включени в представителния отбор. Ако "Славия" има средства да си прати скиорите някъде, защо БФС да решава дали това да стане, след като не са вложили нито лев в тяхната подготовка и екипировка", е обяснението на ръководството на белия клуб.
Изглежда, че скиорските клубове изчакват решението на съда на 2 февруари, защото не са сигурни за бъдещето си и не искат да плащат предварително членски внос, равен на една минимална работна заплата, задължителни застраховки по 30 лв. на състезател, а и наказателната такса по три лева на човек за закъснение (срокът за картотекиране бе до 15 декември). Видели се в безизходица, началниците от БФС атакуваха непокорните клубове с ултимативни писма. В тях се поставя срок за картотекиране до 12 януари в 13 часа. В противен случай ще им бъде отнет лицензът и ще им бъдат спрени парите от тотото.
"Нито една федерация няма право да отнема лиценз на клубове. Тя може само да направи предложение до комисията за лицензирането и там да се вземе решение. Лиценз обаче се отнема само при много тежки доказани провинения", обясни Атанас Георгиев, заместник-председател на КМФВС.
Любомир Коцев пожела да се въздържи и не даде изявления по въпроса за картотекирането, тъй като управителният съвет на БФС решил да даде пресконференция по този въпрос в следващите дни. "Нашето дълбоко убеждение е, че на всички трябва да се даде възможност да участват в състезанията от вътрешния календар, защото децата нямат никакво отношение към това кой се стреми да вземе отговорна длъжност във федерацията и кой да управлява ски-спорта", каза той.
Кой и как определя националния отбор по ски - алпийски дисциплини? Според някои специалисти изборът е подчертано субективен. Според г-н Коцев обаче не е. "Националният отбор се определя по известни критерии. Преди всичко резултати в ранглистата в България и чужбина. След обсъждане в съответния комитет се предлага списък на управителния съвет", заяви той.
Държавният тим, който в момента обикаля европейските зимни курорти и се включва в състезанията на ФИС, се състои от четирима мъже и една жена. Първият по точки за ФИС от миналата година Стефан Георгиев е единственият наш скиор, който участва в стартове от световната купа. Следващият - Ангел Пумпалов, е състезател на "Славия" и за него място няма. В състава са третият по точки Иван Гребенчарски, четвъртият Кирил Спасов и шестият Георги Марков. И докато изборът при мъжете може да се приеме за полулогичен, при жените единствената ни представителка Лилия Кочова е шеста и в класацията на ФИС и в родната ранглиста.
"Ангел Пумпалов многократно е канен в националния отбор, както и целият тим на "Славия". Дамският А отбор се крепи също на техни състезателки, но след като не са се картотекирали и не си подписват договорите, значи не желаят да участват. От жените само Лилия Кочова е подписала контракт с нас и има лиценз за международни състезания", обясни Коцев.
Оказа се, че БФС е пращала договорите директно на домашните адреси на скиорите, а не в клубовете им. В листовете са описани задължения на федерацията - да осъществява картотекиране, да заплати таксата на ФИС за участия в международния календар (ФИС удържат директно парите от средствата, които ни пращат като помощ), да организира провеждането на спортната подготовка и осигури екипировка в рамките на финансовите си възможности. Ако задълженията на БФС са свързани с условности, тези на скиорите са строго фиксирани, като има и санкции за тях. Състезателят трябва да пази доброто име на БФС и проявява лоялност към националните треньори и ръководството на федерацията и да не се картотекира и участва в спортни прояви на сродни или близки по дейност спортни федерации без изрично решение на БФС. При неизпълнение, освен че се отстранява от националния отбор, ще се спре и кодовият му номер във ФИС.
"Състезателите не искат да подписват договори с БФС, тъй като за нито един от тях не е организиран подготвителен лагер. Освен това те нямат гаранции, че ако подпишат, ще получат нещо, тъй като вече трета година нищо няма за тях", каза Пепа Мицева от екипа на депутата Валентин Василев. През ноември "Славия" изпрати отхвърлените от БФС мъже, жени, юноши и девойки, а след това най-добрите шест бегачи на 20-дневна подготовка на сняг в Австрия с пари от спонсори.
Федерацията е получила 246 200 лв. за 1999 г., т.е близо шест пъти повече от това, с което е разполагала през 1998 г. В клубовете обаче не знаят с какви пари разполага федерацията и къде отиват, тъй като за тях няма отчетност.
Интересно е, че БФС активира дейността си с наближаването на 2 февруари, за когато е насрочено делото за регистрация на новото ръководство с председател Валентин Василев. Никой обаче не се наема да прогнозира какво ще стане, ако нещата се проточат допълнително или ако бившият министър бъде отново отхвърлен от съда.
Херман Майер се цели в рекорда на световната купа
След коледното прекъсване мъжете, участващи в стартовете за световната купа по ски - алпийски дисциплини, загряха истински с комбинацията "Кандахар" в Шамони (Фр) в началото на януари. Действието продължава със следващите две трасета от календара, които са истинска класика - "Лаубърхорн" във Венген и "Ханенкам" в Китцбюел. Тези състезания ще бъдат велико събитие за годината в ски-спорта, тъй като и двата курорта празнуват годишнина. Трасето в Кицбюел е било домакин на скиорските състезания 70 пъти, а това във Венген - 60 години.
"Всички срещу Херман Майер" ще е мотото на състезанията оттук до края на сезона. Със своите 1020 точки невероятният 27-годишен австриец е вече много напред в класацията за световната купа. Това предполага, че интрига за първото място няма да има, тъй като вторият Киетил-Андре Аамод (Норвегия) изобщо не може да го стигне със скромните си 624 т. Трасето във Венген е любимото за Херминатора, който вече има шест победи - две в спускането, две на супер-Г и две в гигантския слалом. Пистата се смята за най-трудната и отделно от това е най-дългата - 4.2 км. Според специалисти тя приляга най-много на стила на австриеца. Той е участвал три пъти във Венген, като никога не е завършвал по-лошо от четвърто място. През 1998 г., когато стартира за първи път там, впоследствие спечели световната купа. "Трасето притежава места, където ги няма никъде другаде, но аз го харесвам", казва Майер.
Най-силното качество на пистата е, че значително повишава адреналина на състезатели и зрители. Пасажът "Бюгли" е най-бавен в цялата световна купа, максималната скорост достига 70 км/ч, докато следващият пасаж ("Ханнег") е най-бърз и дава възможност на състезателите да се спускат с повече от 150 км/ч.
Майер дотолкова е свикнал с трасето, че реши да не участва в тренировъчното спускане. Това е показателно колко силен се чувства той в отсъствието на миналогодишния победител Ласе Кюс, който пропуска стартовете заради болест. Останалите победители Андреас Шиферер (1998 г.) и Кристиан Гедина (1995, 1997 г.) ще са на старта, а това гарантира сигурна интрига в надпреварата.
Швейцарците имаха трудности в последните години, но показват някакви признаци на съживяване. Михаел фон Грюнинген завърши втори след Бенджамин Раих миналата седмица. И Дидие Плашу вече спечели две състезания през този сезон. Въпреки това австрийската машина остава непробиваема в повечето състезания от белия керван. Йозеф Щробл, Стефан Еберхартер, Вернер Франц (завършил два пъти непосредствено след Майер през този сезон) с всяко състезание доказват, че Австрия разполага със златно поколение в ските.
Освен спечелването на световната купа Херминатора обяви също и амбициите си да счупи рекорда за най-много точки, които е събирал носителят на световната купа. Досегашното му представяне дава добри шансове. Другата му амбиция е да си намери подходяща жена, за която да се ожени. Предвид славата му сред любителите на ските, изглежда, и това няма да бъде толкова трудно.
Докато при мъжете всичко е ясно, жените още нямат изявен лидер. Водачката Михаела Дорфмастер (669 т.) от Австрия е следвана много близо от съотборничката си Ренате Гьотчъл (568) и италианката Изолде Костнер (481).
След шест състезания в технически дисциплини дойде време и за специалистките в скоростните спускания да покажат възможности в Алтенмаркт-Цаухерзе в Австрия на спускането и супер-Г. Гьотчъл и Костнер ще се опитат да изхвърлят водачката в световната купа, която също е специалистка в скоростното каране, но се превърна и в първа класа скиор в гигантския слалом, където има вече четири победи този сезон.
Екзекуцията на Абдула Йоджалан бе отложена
Европейският съюз приветства решението на турските власти да отложат екзекуцията на кюрдския лидер Абдула Йоджалан. Изпълнението на смъртната присъда на кюрдския водач бе замразено, докато Европейският съд за правата на човека разгледа неговия случай. "Европейската комисия приветства това решение, което според нас е единственият правилен начин за решаване на делото "Йоджалан". С това турските власти показаха, че уважават човешките права, демокрацията и международните ангажименти на страната си", заяви говорител на комисията.
Решението на турския кабинет да отложи изпращането на присъдата на Йоджалан в парламента за ратификация бе предшествано от специална молба от страна на Съда за правата на човека в Страсбург. Европейските магистрати поискаха екзекуцията да бъде отложена, докато съдът се занимава със случая, а процедурата може да продължи до две години. "Решихме да задържим делото на Йоджалан за известно време, но този период не може да продължава безконечно", заяви премиерът Бюлент Еджевит след седемчасово заседание с коалиционните партньори в кабинета. Турският министър-председател предупреди, че процедурата по изпълнението на присъдата може да бъде подновена всеки момент. "Ако терористичната организация на Йоджалан или неговите привърженици използват решението ни за действия против държавата, ще подновим делото срещу кюрдския лидер и екзекуцията ще бъде изпълнена", предупреди Еджевит. Според наблюдателите това решение е поредната победа на премиера, който твърди, че страната има задължения спрямо европейските институции и трябва да уважи молбата на съда в Страсбург. В същото време националистите в кабинета настояваха присъдата да бъде изпратена за ратификация в парламента. Ако спорът не беше решен бързо, противоречията в кабинета можеха да доведат до неговото падане от власт, твърдят политическите експерти в страната. Кореспондентите отбелязват, че Еджевит е успял да спечели подкрепата на лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели и така е предотвратил нова правителствена криза.
След като стана известно решението на турското правителство, в Рим бяха запалени светлините на Колизеума. От декември миналата година в Италия стартира кампания срещу смъртното наказание и всяка промяна на осветлението на Колизеума отбелязва отлагането на поредна екзекуция някъде по света и спасяването на един човешки живот.
В Турция обаче над 100 хиляди души протестираха срещу помилването на Йоджалан. В Истанбул двама души, роднини на загинали във войната с Кюрдската работническа партия (ПКК), се самозапалиха, но пламъците бързо бяха потушени, а пострадалите - откарани в болница.
Йоджалан бе осъден на смърт през юни миналата година, а присъдата бе потвърдена през ноември от Апелативния съд.
Опасност от етническо напрежение в Македония
Има опасност от повишаване на етническото напрежение в Македония, след като трима македонски полицаи бяха застреляни във вторник вечерта близо до албанско село в северната част на страната. Група от въоръжени лица открила огън по патрул на пътната полиция по време на рутинна проверка. "При инцидента близо до село Арачиново неизвестни нападатели обстрелваха с автоматично оръжие полицаи, които извършваха проверка на автомобили. Патрулът е проверявал за откраднати коли в областта", се казва в официално съобщение на македонската полиция. Пътните полицаи спрели три автомобила и докато проверявали документите на шофьора в първия от тях, били нападнати от няколко въоръжени мъже, които излезли от другите коли. След кратка престрелка тримата полицаи били убити. Според полицейски говорител след инцидента бандитите избягали към близкия град Куманово.
"Една от версиите, по които работят органите на реда, е, че нападателите са членове на организирана криминална групировка, която се занимава с нелегален трафик на наркотици и оръжие между Македония и Косово", се посочва в полицейското комюнике. В него се уточнява, че село Арачиново, в северната част на страната, е населено предимно с албанци.
Хърватски войници на съд за военни престъпления
Международният съд за военните престъпления в бивша Югославия ще се произнесе по процеса, заведен срещу шест босненско-хърватски войници, обвинени в участие в избиването на мюсюлмански граждани през 1993 г. Прокурорите твърдят, че поне 100 човека, в това число жени и деца, са били убити при едно от най-жестоките масови убийства по време на войната в Босна.
Шестимата обвиняеми - братята Зоран и Мириян Купрешкин, братовчедите им Влатко Купрешкин и Владимир Сактин и Драго Йосипович и Драган Папич са отхвърлили повдигнатите срещу тях обвинения.
Масовото клане в Ахмици през 1993 г. бе определено от прокурорите като една от най-жестоките операции по етническо прочистване. По време на нападението над селището от босненско-хърватските войници, невъоръжените жители били избивани с картечници, а домовете им са били ограбвани и опожарявани.
Собствеността на хърватите е била оставена непокътната, докато нито един мюсюлмански имот не е бил пожален. Сто и три граждани са били убити, в това число повече от 30 жени и деца.
Британските войски на ООН, които посетили селището след масовата екзекуция, открили изгорени къщи и овъглени тела. Техният командир, полковник Боб Стюарт, е помогнал с осигуряването на доказателства за следователите. Шестимата босненско-хърватски войници са обвинени в организиране на убийствата.
Този случай в бивша Югославия е особено важен за трибунала в Хага. Около 30 от заподозрените са на свобода, а от тези, които бяха изпратени на съд, само осем са признати за виновни.
Синдикатите да си научат мястото
След толкова чакане и увещания голямата приватизация най-после тръгна. На частните инвеститори се разчита да изпълнят предписанията, с които МВФ и Световната банка притискат правителството без успех, и да започнат да преструктурират предприятията и да закриват губещите дейности. Тогава насреща застават синдикатите. Те много добре си дават сметка, че имат силни позиции само докато предприятието е държавно. Затова се опитват да съхранят максимално дълго държавните порядки и в приватизираните дружества. Инструментът, който прави това възможно, е колективният трудов договор.
Приватизацията на големите фирми и бездруго се спъва от множество проблеми, които държавата трябва да решава в движение. Всички искания на купувачите за опрощаване на дългове, преференциални цени на енергийните доставки и монополни позиции на вътрешния пазар обаче могат да се окажат елемент от пейзажа в сравнение с проблемите, които може да създаде колективният трудов договор. И без това инвеститорите ги посрещат с изискването да запазят работните места и дори да ги увеличават. Оценката за приватизационните сделки най-често се определя не от стойността и ефективността на инвестицията, а от това изпълнил ли е купувачът ангажимента да не уволнява работници. При наследения колективен договор от държавната фирма новият собственик не може да направи крачка, без да бъде ревизиран от синдикалните босове. Това бави преструктурирането и намалява шансовете на предприятията да оцелеят.
Управляващите най-после трябва да изпълнят обещанието за промени в трудовото законодателство и да покажат на профсъюзните деятели къде им е мястото. Всъщност у нас проблемът не е в синдикатите, а в това, че няма истински синдикати. Има синдикална аристокрация, която зад паравана на социалната защита работи за собствените си облаги.
От пазарите ли започва пазарната логика?
Изискването за въвеждане на касови апарати по пазари и сергии рефлектира както върху търговците, така и върху потребителите. Не е трудно да бъде разбран бунтът на уличните търговци, за които касовият апарат е още едно финансово бреме наред с патентния данък, наемите за площи и поредицата от официални и неофициални общински такси.
Обикновеният гражданин обаче преценява ефекта от предприетите мерки чрез конкретно засягащите го последици. Първата от тях е възможността от нарастване цените на стоките. Петдесет и три на сто от хората са на мнение, че касовизацията на уличните сергии ще има такъв ефект. Тази позиция обаче се споделя преди всичко от възрастните, нискообразованите, безработните, пенсионерите, т.е. хората, които принципно имат по-ниска покупателна способност. Докато представителите на групите с по-висок социален и материален статус виждат в значително по-малка степен подобна опасност в предприетото от управляващите начинание.
Въпреки това обаче общественото мнение по проблема за или против въвеждането на касовите апарати остава поляризирано. Четиридесет и един процента считат, че търговците трябва да използват апарати и да издават касови бележки, защото всеки е длъжен да спазва законите. Но по-голямата част от запитаните - 52 на сто, са на мнение, че налагането на подобни мерки трябва да започне в обратния ред - от по-крупните търговски звена: митници, прекупвачи, складове на едро. Тук всъщност става ясно, че основният проблем не е във възможността на касовите апарати да издържат при определени атмосферни условия. Напротив, същността на спора се съсредоточава около въпроса това ли е начинът за пресичане на незаконната търговия. Едва ли - дори и само поради факта, че 55 на сто от запитаните столичани заявяват, че нямат навик да изискват от продавачите касова бележка.
Това е и пресечната точка, която обединява мненията на търговци и потребители. Двете крайни звена в търговската верига се съмняват, че въвеждането на касовите апарати по пазарите ще доведе до прекратяване на незаконните сделки. Процесът на легализация трябва да започне с прекратяването на далеч по-мащабните злоупотреби по митници и складове на едро. Тогава пазарната логика сама ще заработи и ще обхване всички по търговската верига. Дори потребителят ще се научи да си тръгва от магазина с касова бележка в ръка.
Make love, not war*
"Между Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия няма никакви различия. " Това е натрапчивата теза, която новият шеф на военното ведомство Бойко Ноев се опитва да вмени на общественото мнение у нас. Ако обаче се вгледаме в българските медии, веднага ще забележим, че тази изведнъж избухнала "любов" между цивилни и военни придобива доста гротескни измерения. За по-малко от една седмица на бял свят изплуваха компромати буквално за всички зам.-шефове във военното министерство. Началникът на генщаба пък беше преждевременно уволнен, а подресорното му ведомство беше нарочено за закриване.
За пореден път чиновниците в Министерството на отбраната поставиха на първо място собственото си оцеляване в системата пред желанието да се направят някакви смислени промени. За жалост и Бойко Ноев надали ще успее да принуди цивилните и военните да работят като екип. В случая с Министерството на отбраната тези противоборства излизат твърде скъпо на българското общество - и в пряк, и в преносен смисъл. От една страна, военното ведомство е може би най-крупният потребител на бюджетни средства в страната и под маската на секретността и опазването на държавната тайна се превръща в най-голямата пробойна в държавната хазна. Вероятно точно затова (а не от някакъв криворазбран патриотизъм) повечето служители във ведомството са склонни по матросовски да бранят с гърди своите работни места в системата на отбранителното ведомство.
Освен това тежко и горко на страната ни, ако точно тези хора трябва да застанат рамо до рамо в защита на националната ни сигурност. В крайна сметка длъжен ли е българският данъкоплатец да става заложник на болните амбиции и феодалните табиети на държавни служители в сферата на сигурността, които са убедени в собствената си незаменимост и непогрешимост?
*Правете любов, а не война.
Право на отговор
Изнесените факти не отговарят на действителността
Аз съм един от редовните читатели на в. "Капитал" от неговото създаване. Поради това бях неприятно изненадан от изложеното в статията "" в броя от 8 януари.
В статията няма нищо лошо казано за мен, но просто фактите не отговарят на действителността. От много време не участвам в управлението на упоменатите дружества, свързани с Мултигруп (Балкантурист, "Бартекс", "Арес", "Ем джи трейд" и пр.). Във фирмения регистър това е написано черно на бяло. Доколкото някога съм участвал в управителни органи на такива дружества, това е ставало в качеството ми на адвокат, т.е. действал съм като повереник на мои клиенти, което е нормална практика във всички държави.
От 1997 г. дейността на фирмите, които са носили наименованието "Сиела", е съсредоточена в ИК "Сиела", където основен съдружник с решаващ глас е най-голямото издателство в света за юридическа и специализирана литература "Волтърс Клувър", което - надявам се да ми повярвате - не е дъщерна фирма на Мултигруп. Именно поради изключителния авторитет на издателството в него издават книгите си едни от най-бележитите български юристи и учени.
Освен всичко останало Валентин Георгиев от много време не е акционер в дружеството "Георгиев, Тодоров и ко" АД. Искам изрично да отбележа, че когато двама души са акционери в едно и също дружество, те не са съдружници, както това недобронамерено е написано в статията.
Ако една статия е добронамерена или поне обективна, в нея би следвало да се напише, че понастоящем (а не преди доста време) консултирам АМРО Банк, Банк ъф Австрия, Европейската комисия и т.н., и да се предположи, че може би управлението на Балканбанк е свързано с тези организации. Но не би... С умишленото даване на неверни факти в материала се цели да се създаде представата, че едва ли не Мултигруп управлявал Балканбанк. Тогава възниква въпросът защо именно сегашният синдик Валентин Георгиев заведе дело за разваляне на сключеното от съвсем други хора споразумение между Балканбанк и свързаната с Мултигруп "Дисконтова къща". Очевидно е, че фактите се разминават с твърденията във въпросната статия.
Бих искал да отбележа, че по мое мнение адвокатите трябва да си вземат заработените хонорари, и поради това нямам нищо общо с атаки срещу мои колеги по този въпрос.
Надявам се, че както трябва да е в един съвременен вестник, опровержението ми ще се публикува, без да е придружено с коментар, защото всеки засегнат има право на последна дума.
В заключение ми се иска изрично да кажа, че написаното по никакъв начин не може да се отрази на факта, че "Капитал" е един добър вестник, който ще продължавам да чета, защото голямата част от материалите са обективни и интересни.
Засега само не гласувах
В самия център на София от здрач до ранни зори (например в момента, в 06.57 сутринта) работи широко рекламиращият се клуб "Индиго". Това е чудесно - за всички, които не живеят наблизо, разбира се. Живеещите до въпросното "Индиго" определено не се чувстват щастливи от това, че от децибелите му треперят стените на техните жилища. Чувството за безплатна приобщеност към цялата веселба не помага много на онези от нас, които все пак биха искали да имат известна тишина и спокойствие през нощта. При това става дума не за една нощ - въпросната дискотека работи от три до пет дни в седмицата.
Освен това се оказва, че сред приоритетите на държавата явно дейността на клуб "Индиго" е доста пред правата на онези средностатистически граждани, които се опитват да си изкарват хляба и отиват на работа след като цяла нощ са били подложени на инквизиторското лишаване от сън. Не мога да проумея как нито една институция не може да направи нищо, при положение че проблемът е известен отдавна. В общината под сурдинка ми се казва, че собственикът финансирал предизборни кампании на управляващите. Мисля си, че в скоро време в държавата ще отпадне необходимостта от финансирането на тези кампании, защото ще оцелеят само собствениците на дискотеки, приближени до ръководството. Останалите граждани засега само не гласуват. После за радост на властите и приближените до тях мутри - собственици на дискотеки, гражданите ще почнат да мрат предсрочно и масово поради съсипаното си здраве. Тогава най-сетне ще имаме една нормална, демократична и правова (най-вече!) държава.
В САЩ, които толкова често са посочвани от нашите управници за модел, прояви като тези на клуб "Индиго" се спират незабавно, тъй като се квалифицират като престъпление и по-конкретно спадат към категорията "престъпления спрямо качеството на живота". Очевидно у нас качеството на живота се измерва по броя разрушени мавзолеи на глава от населението, изпити бири на бирфеста и др. предизборни акции, пряко насочени към добруването на населението във всички възможни насоки. Всичко останало според нашите управници е крайно ненужно. Както не са им нужни и онези, за чието съществуване те се сещат само когато наближат избори.
Така че и този път не гласувах. Недоволството все още е в цивилизована форма. Не ми се иска да помисля какво ще направя следващия път.
Пътищата на писмата
В началото бе загадката: защо, по дяволите, едно писмо трябва да пътува една седмица от България до Америка, а цели три седмици от Америка до България? Нима българските високи сини планини са се качили в хубавото ясно небе, та е необходимо самолетите да си пробиват нови въздушни коридори? И то само в едната посока? А след това дойде просветлението: толкова примитивно, грозно, цинично, та чак не можахме да повярваме, че това е възможно в устремилата се към Европа съвременна България. С недоумение и притеснение родителите и приятелите ни от три града на България - София, Добрич и Габрово, споделиха, че писмата пристигат при тях закърпени след отварянето, със съдържание, увито в найлон. Както разбрахме от наши приятели в САЩ, това става и във Велико Търново и Стара Загора. А може би в цяла България?
Благодарим за загрижеността да поставяте нашите писма и снимки в найлончета, скъпи сънародници от "Български пощи". И все пак великодушно се отказваме от нея, защото имаме право на личен живот и това, което изпращаме - споделената ни обич, съкровените ни преживявания и снимки - е предназначено за хората, чиито имена са написани върху адресирания от нас пощенски плик, и за никого другиго. Мъчно ни е и обидно обаче, че докато бяхме в България, данъците върху нашите заплати са отивали и за вас. Ще се опитаме да не допуснем отново тази грешка. Искаме обаче да подчертаем, че чуждата Америка, която не ни е Родина, не ни следи кореспонденцията и показва завидно уважение към зачитане на правото на личен живот. Писмата се преглеждат на скенер пред нас, преди да бъдат изпратени, колкото да се установи тяхното съдържание, но в наше отсъствие никой няма право да ги отваря. Докато за липсата на подобно уважение България не пропуска да ни напомни.
Подобно отношение от страна на българските пощи все повече ни стимулира да прибягваме до техните конкуренти Интернет и куриерските фирми.
Данъчните имитират дейност
През последните няколко дни масмедиите не спират да ни занимават с проблемите около въвеждането на касовите апарати в употреба. Проблем наистина съществува, но той е изцяло свързан с некомпетентната, мързелива и корумпирана данъчна администрация в България.
Наредбата за касовите апарати е с давност 6-7 години. Ние всички всеки ден пазаруваме и добре знаем в колко от магазините и дюкяните има касови апарати, ако ги има, в колко от тях те се ползват и ако случайно се ползват, на колко места получаваме касова бележка. Познайте кой носи отговорност за това състояние на нещата. Познайте и защо почти нищо не се прави, за да се накарат търговците в магазините (където са големите обороти) да ползват касови апарати.
Корупцията е разнолика и не се изразява само в пликчета с пари или пликове с продукти, корупция е и нежеланието да се конфронтираш с познати и роднини, а това е масовият случай в по-малките населени места. След толкова години импотентност господата от ГУДА решават да имитират дейност, като съчиняват поредната "наредба". Оказва се, че големите укривани обороти не са в магазините, а в уличните търговци. Там е парата и там са резервите за фиска.
Другият "бисер" в същата тази "наредба" е изискването всяка фактура да се придружава и от касова бележка. Това е истински шедьовър на глупостта. С него можем да шашнем не само Европа, но и населението на остров Тамбукту. Фактурата, на която са изписани всички данни за фирмата продавач, всички данни за купувача, всичко за стоката (включително и данни за печатницата, където е отпечатана), фактурата, която в целия цивилизован свят е документът за собственост - същата тази фактура трябва да е придружена и от касова бележка!? Няма никакво значение, че всеки месец носим в районната данъчна служба пълен опис (в два екземпляра на хартия и отделно същото на дискета) на всички входящи и изходящи фактури, няма значение, че водим счетоводство и движението на всяка стока може лесно да се проследи (ако не си прекалено мързелив), важното е да възтържествува глупостта на чиновника, който си получава заплатата от нашите данъци.
Занимавам се с бизнес и плащам данъци в България. Не желая както да плащам в повече данъци заради некоректните търговци в магазините и дюкяните, така и тези данъци да се харчат за заплати на една крайно неефективна администрация.
Министър Радев да си потърси по-интелигентни и по-разтропани хора, които да не ни занимават с глупости, а да си заработват заплатите. А когато започнем да получаваме касови бележки в девет от десет посетени магазина, тогава нека се хванат и за уличните търговци, ако дотогава ги има още. Всичко друго е имитация на дейност за пред третокласна публика.
P.S. И през ум не ми е минало, че е възможно да има връзка между висши данъчни чиновници и фирми, вносителки на касови апарати.
Пътят на Бакърджиев към НИС минава през София
Бившият вицепремиер и Марио Тагарински в битка за Столичната организация на СДС
Заедно с колегите си - уволнените министри Марио Тагарински, Валентин Василев, Веселин Методиев и Васил Гоцев - Евгений Бакърджиев се върна на депутатските банки и с това събуди подозрението, че ще заплете подмолни интриги в парламентарната група на СДС. Самият Бакърджиев се постара предварително да лансира чрез медиите, че най-малкото ще замести Благой Димитров като зам.-шеф на ПГ или Илиан Попов като председател на Комисията по местно самоуправление. Сериозни източници от "Раковски" 134 обаче видяха в това акция в типичен негов маниер.
Всъщност грижата на Бакърджиев е в съвсем друга посока - да запази позицията си в НИС на предстоящата конференция на партията в края на февруари. Има сериозни индикации, че Костов държи факти, които ще правят бившия вицепремиер предпазлив в ПГ, освен ако не иска да се окаже с отнет имунитет. За него по-безопасният път към оставане в ръководството на партията е да успее да съхрани поста си в софийската организация, която е най-голямата в страната и с най-голямо влияние върху политиката на синята партия, и по този начин да продължи да бъде дистрибутор на реална власт.
В столицата предстоят районни конференции, а след тях и градска, на която освен ръководство на организацията ще бъдат избрани и делегати за националния форум на 25-27 февруари. Ако Бакърджиев успее да се задържи на шефското място в София, няма защо да се страхува от гласуването за НИС. Още по-добре за него лично ще бъде, ако окопае лично преданите си хора в районните ръководства.
Силата му досега винаги е била в държавната и общинската собственост чрез назначаване на негови хора на ключови постове и ползването на това влияние за лична употреба. Достатъчно е да се припомни какво се случи в софийската община, където на Софиянски беше наложен намордник не само чрез шефа на общинския съвет Антоан Николов, но и чрез областния управител Маринчев.
Засега сякаш Бакърджиев няма изявен конкурент за поста, който е в състояние ловко като него да дърпа конците в общините. Но това е само на пръв поглед. Без същия кадрови ресурс, но по поръчение "от горе" за поста може да тръгне да се конкурира Марио Тагарински, който се ползва както с подкрепата на Костов, така и на Софиянски. Не че Тагарински досега е свършил нещо докрай, но поне ще елиминира Бакърджиев по легалната процедура.
От общо 24 общински ръководства в София Бакърджиев може да разчита на твърда победа в около девет. Изходът в останалите засега е неясен. Затова в момента по райони се извършва тиха инвентаризация на приближените на единия или другия лагер. Изборът на общински председатели ще е драматичен, защото ще предопредели избора на шеф на софийското СДС.
Най-вероятно във "Възраждане" Бакърджиев ще издигне за председател досегашния областен управител Васил Маринчев, а хората на Костов (Софиянски) - заместник-министъра на образованието Венцислав Панчев. В "Оборище" засега е известен Божидар Бояджиев от НЕК като човек на Бакърджиев. От обратния лагер кандидатурата още не е ясна. В "Триадица" Софиянски най-вероятно ще се изправи срещу Валентин Василев. В "Слатина" виждат като сигурно преизбирането на сегашния председател, който е от групата на Софиянски. Същото е в "Средец" и в "Кремиковци". В "Сердика" Бакърджиев ще издигне депутата Георги Хубенов. Срещу него ще застанат заместник-министърът на търговията ПеткоТабаков, човек на Софиянски, и бившата кметица Ваня Цанева. В "Подуене" ще се състезават кандидатурата на Бакърджиев Даниела Дакова, шеф на ЦУМ, срещу неизвестен все още човек на Софиянски. В "Искър" са твърдо зад Софиянски, като вероятният кандидат ще бъде Едуард Клайн, близък на Божков. За "Младост" се споменава името на депутата Георги Панев, но изходът е неясен. В "Лозенец" Бакърджиев ще издигне Кристиян Кършалъков, който беше общински съветник, но е изключван от СДС няколко пъти за злоупотреби. Срещу него ще застане вероятно кметицата Кина Желева. В "Надежда" се очертават като кандидати Аглая Конова или Красимир Арсов (шеф на "Чистота" - София) от групата на Бакърджиев срещу сегашния кмет д-р Кирил Стоянов, човек на Софиянски. Във "Връбница" кметът Димитър Савов от лобито на Софиянски ще се състезава с човек от лобито на депутата Петър Георгиев (небезизвестният Пепи Шарана), близък до Бакърджиев. В "Люлин", една от най-твърдите крепости на Бакърджиев, председател вероятно ще стане Георги Цонков, около когото имаше скандал, че е изключил 180 души от партийната организация, за които се знае, че не подкрепят Бакърджиев. В Банкя кметът Милор Михайлов и депутатът Александър Пиндиков са срещу хората на Софиянски, но е възможно сегашният председател на СДС там Александър Костов да се обърне срещу Бакърджиев, ако това ще му осигури преизбиране. Във "Витоша" досегашният председател Васил Василев от групата на Софиянски ще бъде издигнат срещу човек на Антоан Николов/Бакърджиев. В Панчарево нямат съмнение, че който и да стане кандидат на Софиянски, ще спечели, защото кандидатът на Бакърджиев е бившият каратист и досегашен председател Емил Додов. В "Овча купел" остават твърдо зад Бакърджиев и кандидат ще е сигурно Николай Николов, сега председател на фракцията на СДС в общинския съвет. Другата възможна кандидатура е на бившия зам.-министър Александър Тасев, но той е от същия кръг. В "Изгрев" също остават зад бившия вицепремиер. В "Красно село" Лора Николова от групата на Софиянски трябва да спечели срещу зам. областния управител Александър Янакиев. В "Красна поляна" срещу фаворита на Бакърджиев може да излезе дори Иван Шиляшки, близък до групата на Софиянски. В Искър казват, че Георги Георгиев, човекът на Бакърджиев, е много силен, изключвал нелоялните на шефа и затова по всяка вероятност ще спечели.
При това съотношение на силите в самото навечерие на конференциите Бакърджиев запазва достатъчен ресурс, за да предреши в своя полза резултата от гласуването на градската конференция, за която засега се знае, че е непосредствено преди националната конференция (25 и 26 февруари). Там право на глас за избор на председател имат представителите на 24-те районни организации и 19-те софийски депутати. Но ако Бакърджиев не събере достатъчно смелост да застане срещу волята на Костов, за кандидат от неговия лагер може да бъде издигнат ексминистър Валентин Василев, за когото не е тайна, че е в близки отношения с доскорошния вицепремиер.
В момента и двете групи в СДС трескаво работят за затягане на своите лобита. Бакърджиев може да разчита твърдо на седем депутатски гласа - Петър Георгиев, Мария Стоянова, Георги Хубенов, Борис Спасов, Христо Христов, Александър Пиндиков и на своя собствен. Останалите софийски депутати по-скоро ще предпочетат верността към Костов и ще подкрепят кандидатурата на Тагарински за шеф на СДС - София.
Интригата обаче ще бъде предрешена от гласовете на общинските делегати, те ще изберат новите председатели, които пък от своя страна ще детронират или не досегашния си шеф Бакърджиев. Суматохата е пълна и никой от столичната централа на синята партия още не може да посочи точния график на събранията. Колкото и да са режисирани предварително, на тях ще бъде много по-интересно от националната конференция.
Салонът на смеха
Годишните изложби на карикатурата, организирани от секцията при СБХ, напоследък са все в началото на януари. Случва се така, че аз ги гледам около 10-и, когато всички медии и ефир са запълнени с коментари и спорове за събитията от 1997 г.: дали са революция или само вандалщина, дали са спонтанни или режисирани, дали са променили нещо или не и т.н. Нагласата за равносметка е налице, но самата тя все нещо не излиза - може би защото спомените и пристрастията са още твърде живи.
Същата нагласа обаче, пренесена върху изложбата на карикатурата, дава твърде противоречиви резултати - предимно по посока на нейната умряла изложбена актуалност. Тук перспективата, разпростряна вече върху изминалото десетилетие, ще открои естествено възхода на политическата карикатура и особено на шаржа. "Естествено", защото точно те липсваха в комунистическото ни минало и впоследствие доведоха до еуфорията от изложбите на Тодор Цонев. Те осмиваха Тато и това беше най-важното - никой не се интересуваше от качествата на самите карикатури.
Днес цялата политическа върхушка подлежи на свободни художнически интерпретации и публиката въобще не се впечатлява от това. Напротив, тя търси прилика, синтез на личностните и политически прояви, занимателност - т.е. качествата на произведението. Вероятно затова цикълът "Спортна рота" на Ивайло Цветков е удостоен с първа награда. Макар и не всички шаржове да са еднакво добри (някои от образите трудно се разпознават), като цяло серията е добра - зрителят успешно се забавлява с пробитите маратонки на президента, с ръгби-стойката на премиера, с изящния във фигурното пързаляне лидер на опозицията с червена роза в ръка и т.н. И в цикъла шаржове на Николай Попов има попадения - особено ми допадна Бакърджиев, който се самоизвайва от камък.
Носителят на втора награда Чавдар Николов също има политически карикатури (и между другото много добре стилизира лицата) - президентът Клинтън с "неразумния юрод", гушнал зелена карта, или Иван Костов с Любчо Георгиевски. Което напомня, че залисани в родните управляващи, карикатуристите съвсем са зарязали тези в околните и в по-далечните страни. Ако не броим Клинтън, чието посещение е развълнувало и художническите духове, сред малкото изключения е Елцин с ракета в панталона, представен от Алла и Чавдар Георгиеви. Между другото Чавдар Николов като че ли единствен в изложбата представя шаржове на интелектуалци - Димитър Аврамов, Христо Бойчев и др., което може би е симптоматично за нещо... Значимите вътрешнополитически събития по правило са представени вяло и безинтересно. Диалогът на сгради по повод корупцията и почистването на парламента са донесли трета награда на Минчо Минчев - може да се каже, че тя има връзка повече с темите, отколкото с художеството. Жално усещане предизвиква работата на Лазар Коцев, посветена на взривяването на мавзолея - това, че изпопадалите трудноузнаваеми политици се радват, разбираме от широките им усмивки. Деноминацията е застъпена широко и по правило нескопосано. Смешното например трябва да е, че олимпийските кръгове, знакът на Ефир 2 и вратата с двете нули не подлежат на този процес.
Последното насочва към карикатурите с делничен хумор, който сякаш е в пълен застой, за да не кажа упадък. Рогоносци в съответния интериор, пълен с рогати трофеи, работи за (т.е. против) алкохола и още мацки, моряци и прочие - до съвсем отвратителни картинки. "Пи, пи, пишка" на Георги Чалъков например ни представя милата сцена на педофил, примамващ детенце в парка - много бих искала да знам какво тук трябва да ме развесели.
Разбира се, не всичко е за отхвърляне. Харесах разговора на опашката за рая: "Господ е българин, приготви си 100 бона" на Христо Комарницки; харесах птицата, която се кара на самолета, кацнал в гнездото й, и други неща от Илийчо Алексиев; харесах змията на Ивайло Никодимов, която влиза със "С-с-с" в "Школа по английски" и излиза със "S-s-s"; харесах човечеца, притиснат между двама просяци на улицата (защото често ми се случва да не мога да мина от тях) на Генчо Симеонов и още няколко карикатури. Но всички тези попадения, които могат да предизвикат усмивка, потъват в една друга група от работи, които се опитват да философстват не много успешно. Най-вече защото повтарят твърде изтъркан мотив: например, доближавайки се до Сизиф, върху камъка му виждаме друг малък Сизиф; или пък редовните давещи се в капка, лъжица или друг малък съд и т.н.
И като добавим постоянното присъствие на произведения, които странно как попадат в карикатурна изложба, експозицията съвсем се разводнява. Това, с което тя ще се запомни, е странният плакат: под надписа, обявяващ 25-ата национална изложба на карикатурата, е поместена снимка на разголена девойка с кожено елече, а няколкото реда долу ни призовават да участваме в коктейла, да събираме капачките и да спечелим кожено яке. Така е, когато изложбата не е достатъчно примамлива за публиката.
Глътка марково шампанско
Няма нищо по-досадно от чуждата любовна история. Затова истински хубавите филми за любов съвсем не са толкова много. Любовна боза, колкото щеш - кога по-резлива, кога съвсем блудкава. Но истинското марково шампанско в жанра си остава рядкост. Един от неговите неизменни производители е Сидни Полак, отрупан с "Оскар"-и и номинации за тях. Равнището, под което Полак никога не пада, са първокачествените актьори - Робърт Редфорд, Барбра Стрейзанд, Мерил Стрийп, Дъстин Хофман, Том Круз, Харисън Форд, Джулия Ормънд, Кристин Скот Томас. Самият режисьор стартира като актьор и до днес си доставя редовно удоволствие с поддържащи роли в чужди и собствени продукции. Той никога не употребява изпълнителите в своите филми като звезди, въпреки че в повечето случаи те са такива. Полак има нюх към сценарии, които са напипали двойствеността на красотата и тъгата в живота. Той може да съхранява тази двойственост във филмите и героите си, без да я превръща в натрапчива и назидателна идея. В същото време държи на старомодното си убеждение, че едно от малкото неща, които си струват в твърде илюзорния ни живот, е истинската любов - намерена или загубена, извоювана или предадена, очаквана или забравена. Във филмите на Сидни Полак ("Уморените коне ги убиват, нали? ", "Такива, каквито бяхме", "Трите дни на кондора", "Тутси", "Отвъд Африка", "Сабрина") чувствата не са салонни пируети от типа "опасни връзки". Героите му никога не си играят на любов и не я употребяват като хапче екстази.
"Иронии на съдбата" не прави изключение. Трагичен случай среща Харисън Форд и Кристин Скот Томас. Той е полицейски инспектор, тя - член на Конгреса. И двамата овдовяват след самолетна катастрофа, която им нанася удар, много по-жесток от смъртта на хората, които са обичали. Половинките им са пътували в злополучния самолет като любовници. "Иронии на съдбата" е странен кентавър от два филма. Единият - обстоятелствен, обяснителен и донякъде скучновато подробен, другият - загадъчен, импулсивен и много по-истински. Първият филм е по-скоро на писателя Уорън Адлър и на сценариста, адаптирал бестселъра му за екран, Курт Людке. В него се обиграват всевъзможните обстоятелства от биографиите на двамата герои, конкретните им реакции, средата и кариерата им. Вторият си е вече само на Полак и чувствените му актьори - тяхната любовна история. Той започва в момента, когато са привлечени един от друг. И е по-хубавият. Каква е тази любов - самозащитен рефлекс на дълбоко наранени човешки същества? Акт на неосъзнато отмъщение? Истинската? Голямата? Случайната? Сидни Полак не дава обяснения. Допуска утвърдителен отговор на всеки въпрос, но оставя финала отворен, защото по-важното е друго. Не битовото бъдеще, не житейските обстоятелства, а красотата на мига, неговата спасителна мощ и... неизбежност. За щастие.
Капитанът на сериалите
В последните години Неделчо Чернев живееше сам в къщата си във вилна зона "Китката" край София. Малко хора го посещаваха. Всъщност той не беше съвсем сам, а с кучето, с котката, с книгите, със снимките, с филмите на Чаплин, Милош Форман и Спилбърг, които бе събрал на видео. И със спомените си. А той имаше безброй спомени. Щом отвореше вратата към тях, изцяло се пренасяше в други времена, на други места: какво се случило, докато снимали "На всеки километър", "Капитан Петко войвода" или "Дом за нашите деца"; как работели и се забавлявали заедно с Гришата Вачков, Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Коста Цонев; що за номера си погаждали в екипа... Разказваше простичко, малко наивно и с много страст. Така правеше и сериалите си. И зрителите му вярваха. Нещо повече - зрителите полудяваха по филмите и героите му.
"Носеха ме на ръце по градове и села, кръщаваха новородени на Деянов, децата си играеха на Митко Бомбата и Капитан Петко... " Очите на майстора се насълзяваха. После се усмихваше. Беше горд с народната любов, на която малцина други български режисьори са се радвали.
Освен със спомени Неделчо Чернев черпеше и с гроздовица. Вълшебна гроздовица. Сигурно от нея се е родила онази песен: "Петко льо, капитанине... ".
Снегът на спомена
"През 1945, бях 22-годишен, постъпих в Държавната театрална школа. Идвам аз в София, едно дребно, черничко селянче, син на бръснар, което на всичкото отгоре понякога заеква. Веднъж правим етюд по "Престъпление и наказание" на Достоевски заедно със Стефка Кацарска. Тя играе Соня, аз - Разколников. Усетих, че нищо не се получава, взех да пелтеча. По едно време учителят ми Боян Дановски не издържа и скочи: "Момче, от теб режисьор не става, от теб става само бръснар! " Аз излязох и се разревах. И сигурно щях да се върна в Мъглиж, ако ректорът Д. Б. Митов не ме бе видял в коридора. Той си размаха бастуна и ме вразуми.
След години, когато работех във Врачанския театър, Боян Дановски дойде на мой спектакъл по "Снаха" на Караславов и каза: "Аз имам към Неделчо голям грях. Преди 7 години го изгоних и му казах, че от него става само бръснар. Сега се гордея, че той е мой ученик."
"Звъни ми другар от ЦК, искал да ме види. Мен ме хвана шубето, в ЦК да ме викат. Отидох, всичко ми се свило, а оня: "Другарю Чернев, бях с делегация в Москва. Прие ни Брежнев и в една от паузите във вид на шега ми каза: "Абе какво направихте вие, българите!? Опразнихте улиците на Москва с "На всеки километър".
"Когато се въртеше "Капитан Петко войвода", и аз, и Хайтов, и Васил Михайлов получавахме много писма. Имам папка със стотици писма. Една баба Чина от Чепеларе пише: "Когато ще има по телевизията "Капитан Петко", аз си почиствам одаята, слагам на масата паница с орехи, дюли, ябълки, защото тази нощ ще ми дойде на гости капитан Петко."
"Веднъж пътувах в автобус No94 и един човек стана и ми даде място. Гледам го, малко по-млад от мене, ама пак възрастен. Слязохме заедно и му викам: "Господине, извинявайте, защо ми сторихте място, след като също сте възрастен? " А той ми отвърна: "Защото вие сте бащата на "Капитан Петко войвода" и ме карате да се гордея, че съм българин. Благодаря ви за това!"
"Шефът на идеологията в ЦК ме праща в едно шуменско село, което се казва Капитан Петко войвода. То е турско село и от ЦК искали да видят как това население реагира на филма и как ще ни посрещне. Ние не знаехме, че ни изпращат с такава цел, чак после разбрахме. Пътувахме с две коли към селото и на няколко километра от него чуваме да се носи песента "Петко льо, капитанине... " А! Приближаваме се и виждаме народ, облечен в празнични турски носии, с българско знаме и с пита хляб! Тези хора бяха излезли да ни посрещнат с любов! Това никога няма да го забравя! Турци!"
Млечен бар вместо ганджа
От няколко месеца едно ново заведение в началото на ул. "Иван Асен II" (на десетина метра от "Орлов мост") стряска минувачите с името си. Културният шок за осмелилите се да влязат в "Марихуана" е двоен, тъй като отвътре клубът напомня повече за куклена къщичка, отколкото за сборен пункт на тревопушачи.
На фона на нароилите се напоследък в София еднотипни заведения "Марихуана" е глътка свеж въздух. Клубът е решен изцяло в светлосиньо напук на превърналите се в стандарт дървени маси, тухлени барове и снимки на холивудски звезди. На въпроса защо са му дали това необичайно име, което изобщо не отговаря на интериора, собствениците отговарят: Ами, за да провокираме хората. Обикновено минаващите си казват "я, какво е това", влизат да видят и ни стават редовни клиенти.
Асортиментът на напитки в "Марихуана" не е особено богат, но е добре подбран. Предлагат се всички видове уиски - скоч, ирландско, бърбън и тенеси, макар и представени с по един-два вида. Освен това - няколко марки водка, джин, текила и ликьори. Студената кухня включва сандвичи с шунка, филе, пушено пиле, кашкавал и зеленчуци, както и три-четири салати. За тези, които предпочитат нещо топло, има доматена и гъбена супа, панирани кашкавал и сирене, огратен и яйца с бекон. Освен последното ястие, известно още като английска закуска, "Марихуана" предлага на утринните си посетители corn flakes и богат избор от топли напитки. За разлика от много други софийски заведения тук капучиното, млякото с нес и какаото не съдържат 30 г течност и четири пръста пяна, така че могат да се пият достатъчно дълго за провеждането на един нормален разговор.
Точки за оригиналност печели млечният бар, в който влизат бананово, портокалово, морковено и орехово мляко.
Другият плюс на клуба е музиката. Тя често е българска, без това да означава чалга. Пускат се новите парчета на Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, както и филмовата музика на Горан Брегович - "Аризонска мечта" , "Ъндърграунд", "Кралица Марго".
Телешки дроб с дюлев сос
Почистения от ципи и подсушен дроб запържвам в маслото на среден огън до златистокафяво, като по време на пърженето подправям със сол и пипер. Слагам готово изпържения дроб в чиния на топло. Сипвам в същия тиган виното и вермута и варя на силен огън, докато се редуцира течността наполовина. Добавям сладкото и бульона и варя до леко сгъстяване на течността. Подправям соса със сол и пипер. Сервирам дроба залят с горещия сос. Подходяща гарнитура са картофено пюре и задушени моркови.
Дреболиите - най-едрите неща в живота ни
За дюлята вече си говорихме - зъбен тест за невръстен бобър. Но виж, поведението й в соса е много близко до поведението на пийнал моряк в девичи манастир.
Телешкия дроб някъде го предпочитат нарязан на дълги локуми, овкусен и завит в агнешко було. Нататък отговорността поема скарата. Но на дроба трябва да се гледа не само така, а по-мащабно - като на дреболии!
Ако е вярно, че малките камъчета обръщат колата, то тогава гигантите са израснали от дреболии. Дреболия ли е голямото и любящо телешко сърце? А езикът - със и без грайфер. Той така ще ви остърже портмонето в някои ресторанти, че ще го намерите за необщителен. А коя дреболия е по-общителна от езика? Черният дроб всъщност е кафяв, но напоследък стана звезден, особено ако е от гъска. Близки хора от правителствения протокол на някои развити държави упорито твърдят, че той помага при сексуална апатия. Ако пък го обичате алангле, не носите никаква вина за женското вървище към квартирата ви.
Далакът се бута също при дреболиите, макар напоследък към него да се забелязва усилена хирургична страст. Ако добре го приготвите, можете да излъжете някого, че му поднасяте черен дроб. Телешкият далак много прилича на раздрънкан скейтборд, но кулинарно разрязан и издут с плънка дава графичната идея на Екзюпери за "боа, глътнала слон".
И оттук: не е ли днес българинът един огромен бял дроб, вързан за ауспуха на красивата си мечта?
Бъбречето си е хапка отвсякъде и заради формата. То прилича на детско басейнче. Прилича също на колежката, която минава права под мишниците ви, а всъщност ви разбива сърцето.
Няма никакво съмнение, че свинското краче може да отведе душата ви по-далече от десет чифта маркови обувки.
Защото отдавна българинът разбра, че дреболиите са най-едрите неща в живота му.
Бална рокля от ноти
На границата между 1999 и 2000 Новогодишният музикален фестивал се опита да се върне в някогашната си прелестна кожа. Междувременно метаморфозите, през които бе преминал - от пищността по времето на Емил Чакъров и Георги Йорданов през инфарктите до болезненото кретане през последните години - го бяха изменили дотолкова, че само името му бе останало. Затова сега амбицията му тъжно напомня на поувехнала дама, която се опитва да се намести в роклята от първия си бал.
Минало е доста време, откакто е била измислена фестивалната конструкция, но и днес тя не изглежда демоде: концертно изпълнение на опера - сега бе избрана "Кармен", първоянуарски фойерверк и грандиозен финал като тазгодишната Девета симфония на Бетовен в двоен състав. Между тези опори се наместват камерната инструментална и хорова музика и непременно българските премиери. Възвръщането на този модел сега доказа неговите предимства: той е всеобхватен и едновременно с това с ясно очертани ограничителни линии, които обединяват разнородностите в стилна общност. Така че за разлика от ценностите, които преживяха своята демитологизация през последните десет години, този фестивал се оказа дори самотно избързал напред - с формата си, със спонсорското съучастие, с ангажираността на музикантите за определен проект и със заявената авторска воля при съставянето на програмата.
Тази година за пръв път Емил Табаков се подписва като музикален директор на фестивала. Благодарение на това Софийската филхармония участва три пъти в програмата и получи предимството да партнира на изпълнители като Сара М'Пунга, Божидар Николов, Красимира Стоянова, Люба Карабели-Рибарска, Натела Николи Волфганг Милграм, Владимир Кубовчик, Никола Гюзелев, Минчо Минчев, Николай Минчев и Петя Иванова. В общи линии музикалният директор бе на пулта като диригент приблизително толкова време, колкото му се наложи да присъства и сред публиката като слушател. За онзи, който познава изискания му вкус и професионалната му безкомпромисност, не е гатанка кои артисти са били препоръчани от него и с кои се наложи да се запознава на мига. Така първият му фестивал бе нещо като поемане на кормилото в движение и до известна степен при заварено положение. Реанимирането все отнякъде трябва да почне.
Найджъл Кенеди беше безспорната звезда, която се приземи на софийския подиум като дар от небето. За каузата на елитното изкуство сред най-ценните му качества е атрактивността, която не само се вижда, но се и чува, и усеща. Позволява си я там, където е постигнал такава стабилност и дълбочина на познанието, които му разрешават да нарушава по инерция възприети неприкосновени канони. Паралелно с това е и умението да разрушава митовете в интерпретацията - дори и тези, които сам е изградил.
Такъв видяхме и чухме Кенеди в края на 1999 с Бах и Вивалди в партньорство със "Софийски солисти". И никак не е сигурно, че при следващото му гостуване, дай боже, ще бъде същият. Защото той е като живак - най-трудно му е да направи репродукция на самия себе си.
Ако за Георги Василев работи реклама на същите обороти, както за Кенеди, концертът му можеше да бъде една от поантите в програмата. Онзи, който го е пропуснал, би трябвало да си скубе косите, защото виртуозният китарист не живее в България, рядко може да се чуе на нашия подиум. Но не се е сетил да спекулира с този факт. От него се излъчва някаква безпределна музикантска безхитростност. А може би това е неговият коз. Притежава чара на майсторите, които превземат публиката си без агресивност, с финес и с артистична невинност. Той е музикант, който те отказва от манията да анализираш кое как става. Репертоарът му е съвкупност от много епохи, в които китарата е била на сериозна почит. И с една соната на Душан Богданович, писана през 1978 г., доказва, че е от музикантите, които инспирират днешния ренесанс на този инструмент.
Деница Лафчиева бе другата млада прелест на фестивала. Ученичката на Петко Радев притежава такъв музикантски заряд, воля и култура, че кокетирането с факта, че е единствената жена у нас, която е избрала кларнета, е просто излишно.
Една от тях бе изградена от Дезире Н'Кауа - френски пианист с много титли, една от които Посланик на френската музика в чужбина, анонсиран като първи и единствен изпълнител на клавирния интеграл на Равел. На живо. Това означава почти три часа свирене на трийсетина пиеси, всяка от които е със свой собствен цвят в палитрата на Равел. Пианистът проигра тази възможност за музикално приключение, като го превърна в удремващ маратонски пробег, в който механиката работи безотказно, но душата е излязла във ваканция.
Ансамбълът за електроакустична музика доказа безсмислеността на заниманието: адаптиране на класиката към ограничените възможности на синтезатора. Алтернативата е в създаването на специален репертоар.
На фестивал е интересно да се ходи дори и за да попълваш художествената си информация или да установяваш със съжаление, че царят е гол. Така се случи с кумир като Анатолий Вапиров и неговия проект "Славянска мистерия". Към сърцатите си съмишленици - Владимир Волков - контрабас, Юрий Кузнецов - пиано, и Стоян Янкулов - ударни, Вапиров бе присъединил и "Мистерията на българските гласове" - формално, сякаш заради модата, дотолкова неорганично, че през цялото време очаквах като на конкурсите за мис да се спусне завеса пред хористките, за да слушаме онова, което си струваше.
Новогодишният музикален фестивал прилича единствено на себе си. Започва в края на една година и завършва в началото на друга. Разпрострял се по никое време в календара, той поставя на изпитание чувствата на меломана, като го разпъва на кръст между сладките грижи в празничната битност и възвишените страсти по изкуството. Сега премина и през звездни мигове, в които целият дворец бе огрян в негова чест, и през епизоди, в които бе изпитание да намериш залата сред базари или тъмна пустош. Просто фестивалът влезе в естествения си контекст.
История с китара и сърце
Георги Минчев връхлетя в 2000 с буги-вуги стъпка. И с актуалния си албум "История с китара". Това е първият проект на патриарха на родния рокендрол от "Равносметка" (1995) - тавата му с кавъри от златното наследство на блуса, изпети на български. Сегашните 13 "истории" на Гошо са изцяло авторска музика, композирана за фронтмена от неговите приятели. "Първоначалната идея беше дискът да се казва "Приятели". Когато бяхме за Коледа с Васко Кръпката във Виена, Кирил Калев ме убеди, че е по-добре албумът да носи името "История с китара", обяснява бардът. В нея главно действащо лице е самият той, тоест емблематичният български групар, отдаден на блуса, рокендрола, буги-вугито. Музика хем купонджийска, хем романтична и нежна, залагаща не на някакъв усукан звуков дизайн, а на откровението. Затова удря право в сърцето.
"Давам си сметка, че това е един от най-дълго записваните албуми в историята на българския рок. Спомням си разговорите с Тошко, братът на Иван Лечев. Той ме убеждаваше, че не трябва да изчаквам "муцуните", че трябва да направя нещо ново, мое! В крайна сметка музикантите се оказаха същите, с които обикновено работя: Иван Лечев -китари, Ивайло Крайчовски - бас, и Георги Марков ("щуреца") - барабани и перкусия. Липсва само Пеци Гюзелев и "Старите муцуни" щяха да бъдат в пълен състав", разказва Гошо. Но солоасът на "Щурците" се е отчел пред своя приятел с чудесното парче "Въпроси". Песни за "Историята" са творили още Васко Кръпката, Мишо Шишков, Коцето Бахаров, Иван Лечев. А с два майтапчийски анонса Джони Пенков е обобщил "казармените" хитове на ветерана "Пред щанда за кефали" и "Хляб и мармалад".
Всички текстове на песните са написани от Георги Минчев. За музиката в "История с китара" те са това, което е кубчето лед в марковото питие. Завършеното удоволствие. На или под масата. Или между чаршафите - задължително с чуждо гадже.
Език свещен... Преди няколко години и независимо един от друг литературен критик и издател твърдяха, че българското Възраждане още не е приключило. Появата на първия наш "Старобългарски речник" (том I, издателство "Валентин Траянов", София, 1999) добавя нови аргументи в полза на този възглед. Одисеята около отпечатването му продължи повече от десет години. Академичното издателство "Марин Дринов" така и не събра сили да го издаде. С речника трябваше да се захване малък частен издател, въодушевен от ясното съзнание за голяма кауза. Вече можем да поставим първия том от тази изключително важна книга на нейното запазено място - до речника на Найден Геров, който започва да излиза през 1895 г. в Пловдивската печатница "Съгласие". Ето какво е написал той в своето предисловие, без да щади чувствата на съвременниците: "На език, на който има книжнина, може да се стъкми речник по книги, които има на него. На език, който няма книжнина, за да се изработи речник, трябва да се съберат речите му из устата на народа, който го говори."
"Старобългарски речник" е изработен тъкмо на обратния принцип. Той се занимава с археологията на книжовния език и отразява научното схващане, че старобългарският е езикът на българската народност от IХ до ХI век. Всъщност това е славянският български език, прабългарските думи в него са съвсем малко. Периодът IХ-Х век е известен като Златен век на българската литература, но речникът не борави с текстовете на най-важните му представители Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, цар Симеон и др., защото те са достигнали до съвременността в по-късни преписи на черковнославянски. Авторите на "Старобългарски речник" се ограничават с 52 класически старобългарски паметника - книжовни и епиграфски, написани на глаголица и кирилица. Най-големият между тях е Супрасълският сборник, а сред най-екзотичните вероятно е надписът върху глинен прешлен за вретено, намерен през 1930 г. Речникът, посветен на паметта на големия езиковед проф. Кирил Мирчев, е резултат от многогодишния труд на едни от най-изтъкнатите специалисти в старобългаристиката под ръководството на проф. Дора Иванова-Мирчева. Прецизните му статии разкриват семантиката, употребата и съчетаемостта на думите, проследяват съдбата им в съвременния български език. Някои от тези думи са напълно изчезнали, други леко са се променили. Много са се запазили до днес такива, каквито са били преди хиляда години. Откриването им е вълнуващо, даже леко мистично занимание.
Оцелелите като излишни
"Излишните" стигна до премиерата си, вече като носител на Специална награда от миналогодишния фестивал на документалното кино "Златен ритон". Бях член на журито и си спомням как след прожекцията всички възкликнахме: "Ето я едната награда! " Качествата му бяха толкова безспорни, че ни направиха така (не)прибързано категорични. Препрочитам формулировката на наградата - "авторите разказват открито и с кинематографичен професионализъм за човешки съдби, осакатени от политическата система", но не откривам в нея конкретната причина, поради която филмът вълнува толкова дълбоко.
Темата му - последствията от насилственото преименуване на българските турци - макар и болезнена, не е нова. Работейки в копродукция с немския канал ZDF/ARTE (и още куп фондове), екипът е избягнал обичайните клопки на подобно сътрудничество - черната балканска екзотика и угодливата тенденциозност. Сценарият на филма е израснал от внимателно и продължително наблюдение над трите героини. Авторите (сценарий Светослав Овчаров и Адела Пеева; режисура Адела Пеева; камера Жоро Недялков) извеждат образите от материала, без да налагат предварително излети клишета върху хора и съдби. Без да съдят и без да оправдават. Изискват се изключителни умения в общуването и способност да създаваш доверие у персонажите си, губили се и оцелявали в нелепото етническо прочистване, за да ги накараш сами да се съдят и опрощават пред камерата, за да ги уловиш в онази дълбочина на саморазкриването, която заличава границите между покаяние и невинност и връща човека към целостта му.
Минимална аранжировка на действителността, разкадровка и осветление, които внушават силна правдоподобност и някаква кротка повторяемост в монтажа, създават доверието на зрителя към историята. Конфронтират го със страшното, безгласно примирение. Отвеждат го до смразяващо простия извод, че не професионалните и политическите амбиции тласкат героините да търпят насилие и да го упражняват. Трите жени са негови съучастници и жертви заради отчаянието си, заради убеждението, че насилническата система е вечна, че друго няма и няма да има. Филмът надмогва срамния исторически факт и фокусира вниманието на зрителя върху собствените му осакатявания. Преодолявахме униженията на диктатурата с жилавото си желание да оцелеем, но вече е време да се запитаме каква част от идентичността си загубихме така. И нещо повече стана ли най-после излишна способността ни да оцеляваме независимо от цената?
