Първите 1 200 000 регистрационни формуляра за избор на семейни лекари са отпечатани, съобщи през седмицата и.д. шеф на Националната здравноосигурителна каса Бойко Пенков. Талоните ще бъдат отпечатани в 18 - милионен тираж. Разпространението им ще приключи до края на февруари. От 1 март до 15 май всеки българин със здравна осигуровка може да избере семеен лекар и стоматолог. Процесът на избор обаче ще продължи и след 15 май за хората, които не са успели да се вместят в срока. В кабинетите на лекарите и болничните заведения ще има достатъчно количество талони за регистрация. На практика изборът на семеен лекар ще може да се извършва и на място при възникване на неотложна нужда от медицинска помощ. След като завърши процесът на регистрация, ще започне раздаването на здравни книжки. По данни на НЗОК събраните приходи от здравноосигурителни вноски към 31 декември 1999 г. са 190.694 млн. лева. Стартът на здравноосигурителната система е насрочен за 1 юли т.г.
В зората на мечтаното единство
Сръбската опозиция най-сетне се обедини около искането за предсрочни избори
Съвсем доскоро противниците на Милошевич бяха христоматиен пример за това как не трябва да изглежда една опозиция. Преди няколко дни обаче опозиционните лидери най-сетне се събраха и се договориха за общи действия срещу югопрезидента, поискаха предсрочни избори на всички нива и призоваха света да промени отношението си към Сърбия. След твърде дългия период на междуособици и безплодни солови акции това безспорно е добро начало - въпреки че все още е твърде рано да се говори за генерални политически промени. Макар и в зората си, опозиционното обединение вече представлява вътрешна заплаха за Милошевич. Не случайно социолозите веднага съобщиха, че при предсрочни избори обединената опозиция ще спечели. Вероятно затова и опозицията използва случая да анонсира, че предстои изработването на обща листа за местните избори, които по новия закон за местната власт трябва да бъдат проведени скоро.
След всичко това въпросът е какви ще бъдат ответните ходове на югопрезидента и дали новият съюз ще издържи достатъчно дълго. На практика обединението е базирано върху искането за предсрочни избори и апела до международната общност за вдигане на санкциите срещу Югославия. Във вътрешнополитическата част от споразумението се визира обща стратегия за предсрочни избори, които трябва да бъдат проведени до края на април. В другата част се отправя молба към Европейския съюз, САЩ, Русия и Китай за незабавно прекратяване на изолацията на Югославия в момента, в който властите се съгласят на предсрочни избори. Опозицията иска вдигане на ембаргото срещу Белград, повторно приемане на страната в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и връщане на сърбите в Косово под защитата на ограничени части на югославската армия и полиция. Опозицията обещава новото правителство да изравни статута на Черна гора и Сърбия и да възстанови дипломатическите отношения със Запада. Новият кабинет обещава още да синхронизира югославското с европейското законодателство и да приобщи страната към пакта за стабилност.
След като експресните анкети сред населението показаха, че като абсолютна цифра опозицията има по-високо доверие от управляващите, уместен е въпросът дали партиите, които държат властта, ще се съгласят на предсрочни избори. За момента режимът на Милошевич няма намерение да отстъпва и югославският министър на информацията Горан Матич даде да се разбере, че опозицията няма на какво да се надява. Както и по време на бомбардировките на НАТО, правителствената пропаганда се нахвърли веднага срещу опозицията с епитети като "предатели, командвани от НАТО". "Срещата бе проведена по заповед и под инструкциите на Мадлин Олбрайт и НАТО", съобщи официалната агенция ТАНЮГ. Всекидневникът "Борба" писа, че Вук Драшкович и другите политически дилетанти отново са показали, че могат да целуват ръцете на чуждестранните си благодетели. Все пак интересно е, че засега няма реакции от най-високо ръководно равнище. Пресата в Белград подчертава, че предсрочни избори в Сърбия обикновено е имало само след конгрес на управляващата партия, а конгресът на социалистите е в средата на следващия месец.
Както винаги обаче по-важните съмнения около бъдещето на фронта срещу Милошевич са свързани със съперничеството вътре в самата опозиция. Председателят на партията Нова Сърбия Велимир Илич заяви пред пресата, че се надява споразумението да проработи, но въпреки надеждите остава скептик. По доста формален претекст документът не бе подписан от Момчило Перишич, президента на Движението за демократична Сърбия, а лидерът на демократите Зоран Джинджич така и не присъства на опозиционната сбирка, организирана от стария му политически съперник Вук Драшкович. От негово име споразумението бе подписано от координатора на Съюза за промени Владан Батич.
Коментар
Позорът на Кол
Беше само преди три месеца, а сякаш се случи през миналото хилядолетие. За удоволствие на християндемократите миналата есен се оказа доста неприятна за политическите им противници от социалдемократическия лагер. Партията на канцлера Шрьодер претърпя серия от изборни неуспехи, правителството бе изправено пред силни протести срещу плановете за финансови рестрикции, а самият канцлер се задържа на лидерския пост в партията си като по чудо.
Времената обаче се промениха. Сега Шрьодер е в подем и държи партията си здраво, а икономическите му реформи са на път да проработят. Но безспорно най-приятното съвпадение за Шрьодер и съпартийците му е, че в момента опозицията е изпаднала в абсолютна паника от задълбочаващия се скандал за корупция, в центъра на който е бившият й лидер Хелмут Кол. Този драматичен обрат засилва позициите на германския канцлер, но съществува реална опасност самодоволството да отклони Шрьодер от провеждането на необходимите за Германия реформи.
Не е трудно да се разбере защо социалдемократите потриват доволно ръце от скандала, който разтресе десницата. Германците винаги са знаели, че по време на 25-годишното си лидерство Кол винаги е държал Християндемократическата партия в здрава хватка. Но те бяха объркани, ако не и ужасени, да чуят как могъщият в миналото държавник признава, че е нарушил Закона за финансиране на партиите и че през периода 1993 - 98 г. е приемал тайни дарения в размер на близо 2 милиона марки.
На този етап никой не знае какво точно се опитва да прикрие Кол. Тъй като произходът на парите и начините на изразходването им са твърде неясни, Хелмут Кол няма друг избор, освен да сътрудничи на съдебните власти и да идентифицира т.нар. партийни донори. Кол твърди, че не се е облагодетелствал лично от получените суми и че решенията на правителството не са били повлияни от "волята на дарителите". Освен това той заяви, че е обещал анонимност на дарителите и че думата му е по-важна от закона. Няма да споменаваме, че Кол не е имал никакво право да дава подобни обещания. Но по-важното е, че нито един висш служител в една развита демокрация не може да поставя себе си над закона.
С наближаването на изборите през февруари и май канцлерът Шрьодер може да се изкуши от слабостта на опозицията и самодоволно да наблюдава позора на противниците си. Изкушението ще бъде още по-голямо, като се има предвид, че и икономиката започна да се съживява. Но все още предстоят редица непопулярни реформи и Шрьодер ще направи голяма грешка, ако реши да се наслаждава на гърчовете на опозицията и се отдаде на фалшив политически комфорт.
Добре дошли в света на Интер-медиите
Сближаването между Интернет и масмедиите доведе до най-голямото сливане в историята
В есето си "Следващата информационна революция" бащата на съвременния мениджмънт Питър Дракър се спира на съдбата на печатаря Кристоф Плантен, изобретател на илюстрованата книга. Започнал като чирак подвързвач, той успява да създаде най-голямата печатарска компания в Европа през ХVI век. Символ на неговото могъщество е дворецът му в Антверпен, в който сега се намира музеят на полиграфията. Само че Плантен не успява да се порадва на успеха си, защото към края на века печатарите от представители на елита се превръщат в обикновени занаятчии. Поуката от цялата история - крайните победители от всяка информационна революция не са хората, които разработват и популяризират новата технология, а тези, които предоставят плънката, информацията, разпространявана с нейна помощ.
Може би не и този път. Или поне така се надяват пророците на Интернет-ерата, провъзгласили за мъртъв традиционния бизнесцикъл и очакващи новите фирми да надделеят в съперничеството с "динозаврите" от времето преди Интернет. Последните събития като че ли потвърждават тази теория - на 9 януари най-големият Интернет-провайдър в света America online (AOL) обяви, че ще купи най-голямата медийна компания Time Warner за 177.8 милиарда долара, с около 30 милиарда повече от досегашния световен рекорд. Новата фирма AOL Time Warner ще има 350 милиарда долара пазарна капитализация. Това я нарежда на четвърто място в САЩ след Microsoft, General Electric и Cisco Systems.
AOL и Time Warner са представители на две различни епохи в американската икономика. От създаването и преди 15 години AOL свързва своята съдба с едва прохождащия Интернет и възможностите, които той дава не само на фирмите, но и на обикновените потребители. AOL заложи на обмяната на съобщения в реално време, т.нар. чат, и електронната поща, а в средата на 90-те първа предложи неограничен достъп срещу фиксирана месечна сума. Днес фирмата има 22 милиона абоната, 20% от които са извън САЩ, сайтът на компанията е най-посещаваният в Интернет, а програмата й ICQ е най-популярната за общуване в мрежата. През миналата година AOL погълна Netscape, фирмата, която създаде първия браузър - софтуера, направил Интернет достъпен за всички. Компанията има договори за стратегическо сътрудничество с Wal-mart, най-голямата верига за търговия на дребно в света, General motors, най-големия производител на автомобили, и германския медиен концерн Bertelsmann.
Историята на Time Warner започва през 1923 г., когато Хенри Лус създава списание "Тайм". Днес списанията, издавани от Time Warner, сред които са "Пийпъл" и "Спортс илюстрейтид", имат 120 милиона читатели. В средата на 70-те, все още като Time Inc., компанията създава първата кабелна телевизия в САЩ - Home Box Office. През 1989 Time Inc. купува Warner Communications и получава киностудиото Warner Bros., музикалната фирма Warner music и телевизионния канал Cartoon Network. В средата на 90-те Time Warner приключва поглъщането на Turner Cable Systems, в резултат на което придобива пълен контрол на международния информационен гигант CNN.
В новата компания, чиито годишни приходи се очаква да бъдат над 30 милиарда долара, акционерите на AOL ще получат 55% от акциите въпреки значително по-високата пазарна капитализация на AOL. Досегашният шеф на AOL Стив Кейс, организатор на сделката, ще бъде президент и ще се занимава със стратегическите и технологическите въпроси, а колегата му от Time Warner Джерълд Левин ще бъде изпълнителен директор, отговарящ за текущото управление.
Първата реакция на съобщенията за сделката беше положителна, защото AOL Time Warner изглежда идеалната компания - огромната популярност на Time Warner, достъпът до огромни филмови и музикални архиви и новинарската мощ на CNN се прибавят към възможностите на Интернет и потенциала на AOL, една от малкото Интернет-фирми, успели да получат печалба от дейността си. Time Warner ще донесе на AOL кабелна мрежа, свързваща повече от 13 милиона американци. Оптичните кабели са бъдещето на телекомуникациите и Интернет, защото по тях може да се предават еднакво добре телефонни разговори, телевизионни програми и данни, а скоростта, която се постига, е 100 пъти по-голяма от традиционните модеми.
Всичко това звучи много добре, но практиката показва, че повече от половината сливания и поглъщания завършват с неуспех, което се изразява в по-ниски цени на акциите. Това е основното, което вълнува инвеститорите, а не дали ще могат да гледат филмчетата за тасманийския дявол на компютрите си. В AOL Time Warner се надяват да приключат сделката до края на годината, разчитайки на подкрепата на правителството, но проблемите ще дойдат след това. Корпоративната култура в двете фирми е много различна - Интернет-фирмите придават много по-малко значение на субординацията и формалностите, отколкото традиционните компании. Освен това Time Warner не е единна организация, а група от фирми с различни интереси, чиито ръководители приличат повече на феодални барони, отколкото на съмишленици. На Time Warner се падат 85% от приходите на новата компания, но ролята на мениджърите й в управлението ще бъде значително по-малка, а това е още един източник на напрежение в отношенията с "новобранците" от AOL. Някои аналитици наричат Time Warner "камък на шията на AOL", който ще й попречи да поддържа високите темпове на растеж. През последната финансова година, приключила през септември, Time Warner плати 1.5 милиарда долара лихви по заемите, останали й в наследство от Warner Communications. Идеята за комбинация между Интернет, новини, филми и музика е привлекателна, но зависимостта от скоростта на връзката и заплахата от аудио- и видеопиратство може да отложи изпълнението й. Ако всичко беше толкова лесно, старите компании сами щяха да се възползват от Интернет.
Създаването на AOL Time Warner ще доведе до нови сливания между Интернет, медийни и телекомуникационни фирми. Слухове свързват News Corp. на Рупърт Мърдок със Seagram, канадската компания, която притежава киностудиото Universal и музикалната компания PolyGram. Възможни участници в бъдещите сделки са Disney и Viacom-CBS, които заемат съответно второ и четвърто място сред медийните компании в света. Те могат да се окажат примамлива цел за компании като Yahoo!, които благодарение на високите цени на акциите си разполагат с големи възможности - поне докато инвеститорите продължат да се интересуват повече от обещания и планове, отколкото от такива скучни неща като приходи и печалба. Сред вероятните купувачи е колосът AT&T, който през последните години похарчи 100 милиарда долара за създаването на най-голямата кабелна мрежа в САЩ, но засега я използва предимно за предаване на телефонни разговори. Едва ли ще остане настрана и Microsoft, чийто шеф Бил Гейтс иска да доминира Интернет така, както прави това с Windows на пазара на операционни системи. На първо време в задаващото се преразпределяне на ролите на Европа е отредено мястото на зрител. Фирмите от Стария континент нямат финансовата мощ на конкурентите си отвъд океана, а американците не са вдъхновени от перспективите, които предлага разпокъсаният и прекалено регулиран европейски пазар. Интересът към Интернет набира скорост, но с изключение на Швеция и Финландия все още е далече от нивото в Северна Америка. Затова фирмите, свързани с мрежата, са слаби и са заети не с планове за поглъщания и сливания, а със стабилизиране на положението си.
Кои са Time Warner и AOL
В компанията се оформят отдели за радио, новини, книгоиздаване, петролни и лесопродукти.
Създава се AOL като подразделение на Quantum Computer Services.
Услугите на America Online се пускат за потребители на 8-битовите компютри Macintosh и Apple II.
America Online пуска акции в NASDAQ с начална стойност 11.50 долара.
AOL достига 5 милиона абоната.
AOL купува Netscape Communication Corporation.
AOL достига 20 милиона абоната.
Избори с предизвестен край
Единственият кандидат с шансове за победа е Владимир Путин
Нападенията на чеченски отряди срещу два града, довели до смъртта на повече от 20 руски войници, завариха неподготвени федералните войски. Причината не е в т.нар. примирие, което Москва уж беше обявила във връзка с християнските и мюсюлманските празници в началото на годината. На сайта на Руския информационен център, създаден от правителството, има множество съобщения от дните на "примирието" за проведени акции и убити чеченци. Единствено бяха прекратени бомбардировките и артилерийският обстрел на столицата Грозни, която се оказа костелив орех за руската армия. Дали активността на чеченците е последно усилие да обърнат положението в своя полза, или е начало на партизанска война в тила на руската армия, ще покажат следващите дни и седмици, но акцията потвърди мнението, че освен успехи кампанията в Северен Кавказ може да донесе и неприятни моменти. Затова трябва още веднъж да се отбележи прозорливостта на Кремъл, който се погрижи чрез оставката на Борис Елцин президентските избори да бъдат изтеглени с три месеца напред. Сега дори всеки ден да умират по 20-30 руски войници, пак изглежда невероятно, че някой друг освен Владимир Путин ще бъде новият руски президент. Остава само руснаците да потвърдят това на 26 март или на 16 април. А дотогава премиерът ще наблегне на популистките мерки като увеличаването на пенсиите от 1 февруари не с 12%, както беше обявено, а с 20 на сто.
Постоянният обществен интерес към отношенията между Путин и Семейството, неформалният кръг от приближени на Борис Елцин, принуди и.д. президент да направи някои корекции в правителството и президентството. Николай Аксьоненко, който беше връзката между Семейството и кабинета, вече не е първи вицепремиер, но остава министър на железниците. Павел Бородин, който управляваше президентските имоти по времето на Елцин, ще трябва да се задоволи с поста държавен секретар на съюза Русия - Беларус. Добре е, че Путин отдалечава от себе си чиновниците, които са подозирани в корупция, но начинът, по който го прави, оставя съмнение, че истинската цел е да бъдат скрити от телевизионните камери неудобните лица.
Путин все още не е решил кой ще бъде новият икононом на Кремъл, но вече намери човека, който да го замества, когато не може да ръководи правителството. Това е министърът на финансите Михаил Касянов, който беше назначен за единствен първи вицепремиер и фактически втори човек в държавната йерархия. Силата на Касянов е извън Русия - преговорите с Парижкия и Лондонския клуб, отношенията с Международния валутен фонд и Световната банка, но ще му се наложи да обърне по-сериозно внимание на чисто руските дела, защото доверието на Путин означава, че той е сред основните кандидати за премиерския пост след президентските избори. Друг фаворит е министърът на гражданската защита Сергей Шойгу, който получи вицепремиерско кресло. Според Путин промените в правителството са временна мярка, но в Москва се разпространяват слухове, че това няма да са последните нови назначения - под въпрос е бъдещето на министъра на енергетиката Виктор Калюжни и на министъра на икономиката Андрей Шаповалянц.
Под влияние на еуфорията от резултатите на парламентарните избори Кремъл побърза да заяви че Путин ще спечели президентските избори от първия опит, а вторият тур ще бъде загуба на време. Вестник "Президент" дори излезе със заглавие на първа страница "Путин - той е". Движение "Единство", създадено от президентството и заело второ място в изборите за Държавна дума с около 23% от гласовете, обеща подкрепата си за кандидатурата на премиера още преди Нова година, както и Съюзът на десните сили (СДС). Сред новопокръстените, които без замисляне се хвърлиха в обятията на Путин, са "Нашият дом Русия", оглавяван от бившия премиер Виктор Черномирдин, Аграрната партия, традиционно близка до комунистическата партия, и движение "Цялата Русия", което в тандем с "Отечество" се оказа най-сериозната опозиция на Кремъл на парламентарните избори. Лидерите на "Цялата Русия" заявиха, че премиерът няма алтернатива, и дори предложиха на бившия премиер Евгений Примаков да се откаже от участие в изборите срещу председателското място в Думата. Губернаторът на Санкт Петербург Владимир Яковлев, който влиза в ръководството на движението, вече даде да се разбере какво иска в замяна на подкрепата си - съвместяване на президентските и губернаторските избори. Той се опита да съчетае преизбирането си с парламентарните избори, но Върховният съд не пожела да си затвори очите за грубото потъпкване на законодателството. Сега обаче с помощта на магията "Путин" всичко трябва да бъде наред.
Така си мислеше и председателят на последната Дума Генадий Селезньов, който се канеше да стане губернатор на Московска област. Освен комунистическата партия, в която членува, на негова страна застана и президентската администрация, която се надяваше след победата на Селезньов да обедини Московска област и Москва в една административна единица и допълнително да ограничи възможностите на московския кмет Юрий Лужков. За целта Владимир Путин публично пожела успех на Селезньов и дори дружелюбно го потупа по рамото. Да го беше видял Борис Елцин на 31 декември, може би щеше да си помисли дали си струва толкова рано да подава оставка. Но какво да се прави - жребият е хвърлен. Елцин обаче може да спи спокойно - Селезньов не спечели, но и Путин записа първа вътрешнополитическа загуба. Победи ги Борис Громов, генералът, който изведе съветските войски от Афганистан, член на политическия съвет на "Отечество", подкрепен от СДС и "Яблоко". Засечката на Путин едва ли ще се отрази на изборния му резултат, но може би ще вдъхне малко надежда на конкурентите му.
Съкратената предизборна кампания заради предсрочния характер на изборите би трябвало да ограничи броя на политическите мераклии, борещи се за президентския пост, но сумата, която се отпуска за реклама на всеки кандидат - 1 милион долара - не е за изпускане, така че интересът няма да бъде малък. До 13 февруари всеки желаещ да загуби от Владимир Путин трябва да представи в централната избирателна комисия 500 000 подписа на избиратели, които издигат кандидатурата му. Проблем със събирането на автографите на електората няма да има лидерът на компартията Генадий Зюганов, който напълно според очакванията беше предпочетен да представя делото на марксизма-ленинизма. В момента Зюганов е единственият политик, който може да стигне до втори тур срещу Путин, особено ако процентът на гласувалите не бъде висок. Комунистическият лидер нямаше никакво намерение да печели изборите още преди да се появи Путин, защото няма никаква идея какво да прави с властта, така че ще организира традиционна кампания и ако му провърви, както на парламентарните избори, може и да не се окаже враг No1 на Кремъл.
Това ще зависи от позицията на Примаков, който обеща да участва в изборите, но това беше последен опит да убеди избирателите да гласуват за "Отечество - Цялата Русия". Отцепването на "Цялата Русия" не оставя големи шансове на бившия премиер и той може да се съгласи на сделка с премиера.
"Обичайните заподозрени" в президентски амбиции Владимир Жириновски и Григорий Явлински естествено са на линия, но те да се борят кой от двамата да получи повече гласове и да се нареди непосредствено след фаворитите. Жириновски се надява да укрепи поразклатените позиции на партията си и да покаже на потенциалните спонсори, че все още има с какво да им бъде полезен.
Явлински е в тежко положение, след като парламентарната фракция на "Яблоко" намаля наполовина, а част от съпартийците му се срещнаха с Путин зад гърба му. Въпреки че е сред най-последователните защитници на демократичните права, Явлински държи "Яблоко" изкъсо, което някак се преглъща, когато партията получава достатъчно гласове, но в лоши дни заплашва с разцепление в редовете. Желание да се пробва на президентските избори изяви чеченският бизнесмен Умар Джабраилов, който се намира в добри лични и бизнес- отношения с Юрий Лужков, на когото вероятно разчита, за да събере необходимите подписи. Той едва ли ще бъде последният световно неизвестен кандидат - Кремъл ще се подсигури с няколко претенденти, които да гарантират провеждането на изборите, в случай че конкурентите на Путин решат да се оттеглят в навечерието на гласуването и го оставят като единствен кандидат, при което изборите ще трябва да бъдат отложени. Но това не променя нищо - преднината на Путин е огромна и ако той е жив и здрав през май, ще положи клетва като наследник на Борис Елцин.
Снеговалеж = бедствие
"Зима!... Крестьянин, торжествуя, на дровнях обновляет путь", е написал Пушкин. В София такава идилична картина е невъзможна. Тук всичко е наопаки. Столичани очакват зимата с ужас, а с пътищата не се занимава (почти) никой. Мръсните и хлъзгави улици от Нова година насам основателно разгневиха жителите на София. За пръв път от години хората даже преодоляха обичайното враждебно мълчание и по спирките и автобусите започнаха да се разменят реплики срещу Софиянски и чиновниците.
Инвеститор, пристигнал от Лондон в началото на януари, дипломатично заяви, че София много му харесва, но че европейските градове безспорно били по-добре поддържани.
Общинската немарливост предизвика особено непочтителни реакции сред шофьорите на лади. Тези, които спазваха приличие в изказванията, твърдяха, че "друсането по ледените бабуни направо унищожава ходовата част на колите, а сипването на луга за нула време разяжда външните части на машината". Разказваха се и потресаващи истории: "Един познат си сряза гумите в леда, като се опитвал да излезе от коловоза", "На това кръстовище пред мене един, като се завъртя и като се блъсна в стълба... ".
Професионалните шофьори на таксита, които са се включили в новогодишната надпревара за клиенти, твърдяха още по-ужасни неща за нощта на 31 декември срещу 1 януари. Малките улици станали напълно непроходими, до 4 часа сутринта се забелязвали само единични камиони с гребла, които да почистват навалелия сняг. Едва на разсъмване започнали да обикалят познатите от доброто старо време снегорини по няколко в индианска нишка. Най-късно започнало почистването в кварталите "Младост", "Дружба", "Студентски град" и "Слатина". Междувременно снегът по улиците в кварталите се утъпкал и заледил до състояние, в което вече не може да се почисти с обикновени снегорини.
Номинациите за най-непроходимо място тази седмица обраха "Солунска" (задръстена от паркирали коли и изхвърлен отстрани сняг), "Добруджа" - малката пресечка между "Аксаков" и "Славянска" с огромен заледен трап, и непочистената отсечка на бул "Скобелев" от НДК до Петте кьошета, и пр. Жителите на квартал "Изток", както и доста софиянци с кола, ще запомнят улица "Незабравка", близо до парк-хотел "Москва". По нея се минава след отбивката от Цариградско шосе, за да се влезе в тунела под булеварда в посока към зала "Универсиада". Като се позовават на твърдения на колеги-очевидци, таксиджиите твърдят, че по наклонения заледен участък на тази улица вече са станали няколко катастрофи. Освен това на булевард "България" изненадващо след дълъг сух участък имало заледено платно от близо 100 метра, на бул. "Каблешков" (точно през оградата на почистващата фирма "Волф") пък снегът бил изхвърлен на улицата.... А общинските инспектори все не минават и не минават да накажат абсурдите. "Оня ден возих една инспекторка на общината. Вика - няма да ходя да глобявам никого. Ама разбирам я жената. Каза - плащат ми 100 лева заплата, за какво да се блъскам и да се карам с хората", разказа пред "Капитал" шофьор от приватизираната общинска фирма "Такси-С-Експрес".
Драмата с непочистените улици пак извади на бял свят и леко идеализираните спомени за миналото. Освен редовните пенсионерски възклицания "по Татово време беше по-добре" много се котираха и твърденията, че толкова гаден сняг не е валял от десет години. Шефът на "Чистота" Красимир Арсов заяви, че от шест години не е имало такъв обилен снеговалеж, а шофьорите пък се възмущаваха, че от години не помнят "Чистота" да е проявявала чак такова безхаберие.
"Миналата година например беше супер в сравнение с тази. Тогава, като валя големият сняг, бях на работа нощес. До 4 часа никой не чистеше, след това влязох да пийна едно кафе и в 5 часа гледам - улиците чисти. Тогава пръскаха от цистерни с една специална течност, от която снегът веднага се стопява и отива в каналите", разказа таксиджия.
На първия етаж на "Пирогов", пред кабинетите по травматология, от началото на годината постоянно чакат пострадали от заледяванията. Повечето са възрастни хора, паднали на улицата, сравнително малко - ранените при катастрофи. Леките случаи свършваха само до "дискотеката" и "пистата на Банско" - както на пироговския жаргон наричат кабинета за гипсиране. Заради наплива от пациенти от миналата сряда в Института за спешна лекарска помощ даже отвориха допълнителен кабинет по травматология. Той ще работи до идния понеделник и ще поеме наплива от пациенти в късните следобедни часове и нощем.
"По улицата, която минава край "Пирогов", бившата "Макаренко", е отвратително заледено. Едва може да се върви", оплака се доц. Георги Бонев от Трета травматология. По неговите думи клиниката за тежки травми на 8-ия етаж в "Пирогов" е препълнена, затова лекарите са принудени да изписват пациенти преждевременно още в следоперативния период.
Статистиката на "Пирогов" сочеше увеличаване на пострадалите от началото на годината и дори само в рамките на три дни. На 9 януари журналът на травматолозите сочеше 160 пострадали, от които 94 със счупени крайници, на 10 януари - 215 души (135 счупвания), а на 11 януари - 257 пациенти (116 счупвания). Децата са приблизително 10 - 15% от всички пострадали, над половината са пенсионери на 70 - 75 години. Повечето от тях са пострадали при падане по заледените улици и тротоари.
След 15 дни приключения по столичните писти (в каквито се превърнаха повечето улици) драмата е на път да приключи. Миналия четвъртък пред хотел "Шератон" се появи групичка роми, които изчистиха пътечки в леденото поле на площад "Света Неделя". По нечия заръка бяха изчистени и пътечки на тротоарите по "Съборна" пред американското посолство, по алеите на градинката пред Народния театър и по доста от централните улици. За късмет на общината се очертава снегът скоро да се стопи, а столичани да забравят за ледените бабуни по улицата.
До следващия път.
Хора на СИК участват във "Волф 96"
Големия Маргин и Руснака са били съдружници във фирма, която чисти София
На събирането на сметта винаги се е гледало подозрително. Още от 30-те години на Америка, когато мафията поставя под контрол синдикатите, профсъюзите на събирачите на смет са били един от най-мощните инструменти за натиск на сенчестия бизнес. Причината е, че с една евентуална стачка или избирателно събиране на боклуците контролиращият този синдикат може да докара до фалит всеки индустриалец или собственик на заведение, да вкара в криза и да остави в боклуци цели градове. От друга страна, доходите от този бизнес са гарантирани, защото се заплащат от общината, и всеки нормален бизнесмен може да си направи елементарната сметка колко трябва да инвестира, какви разходи може да си позволи и т.н. Ако не иска да печели неразумно много.
В България естествено нещата стоят малко по-различно. Публично към отпадъците заяви апетити първи Иво Карамански през 1995 г. Той все пак не се наемаше да се включи в събирането и извозването на сметта. Идеята на Кръстника беше да вземе на концесия сметището в Суходол и оттам да извлича метали и други вторични суровини, които попадат сред боклуците. Карамански разчиташе на добрите си взаимоотношения с циганското население, което се е специализирало в такава дейност. Година по-късно хората на Карамански и борците от ВИС се скараха в Перник по същия повод. Конфликтната точка тогава беше сметището за феросплави, което "Корона инс" си беше заплюла, а пернишките борци искаха да контролират. След това около сметищата се замълча, а Карамански загуби интерес. От време на време в медиите се пускаха версии, че събирането на смет е причина за побоя над един или друг общински служител. Такива слухове бяха разпространени, когато беше пребит бившият кмет на община "Младост" д-р Живко Арнаудов. Миналата година, след като беше пребит зам. областният управител на Варна Веселин Динков, в пресата пак бяха тиражирани версии, че причината е търг за сметосъбиране в морския град. Така или иначе нищо не беше доказано, но версиите, че събирането на смет е в зоната на силовите бизнесмени, си остават.
Фирма "Волф" започна експериментално да събира сметта на община "Младост" в столицата през 1995 г. "Обявихме търг", спомни си вече бившият кмет д-р Живко Арнаудов. "Явиха се 4 или 5 фирми, като офертата на "Волф" наистина беше най-добрата. И всички бяхме доволни от дейността й", твърди д-р Арнаудов, който отрича инцидентът с него да е свързан с тази дейност или да е чувал за връзки на фирмата със силови структури. Според него дейността им е била изрядна във всяко отношение. Наистина, когато фирма "Волф" се появява в столичния квартал "Младост" с жълто-сините камиони "Мерцедес" и МАН, с чистите униформи на служителите, с дисциплината на строго спазвания график, повечето хора в квартала си мислят, че фирмата е немска. Заблудата идва от името на фирмата "Волф" (на немски - вълк). Всъщност Вълка е прякор на собственика на мажоритарния дял във фирмата Румен Тодоров Гайтански, човек съвсем не безизвестен в борческите среди.
По непотвърдени данни Румен Вълка е бил близък до шефа на бившата застрахователна компания "Вис-2" Георги Илиев. След като фирма "Волф" построява своята база на "Цариградско шосе" след разклона за Горубляне, отношенията им нещо охладняват. Според съдебните регистри ВИС не е имала нищо общо със сметосъбирането на "Волф" въпреки добрите чувства между Гайтански и Илиев. После обаче Румен Гайтански е забелязван често в компанията на шефове на конкурентната ексзастрахователна фирма СИК. Според информационната база данни "Делфи" има две фирми с едно и също име и с почти едни и същи участници в нея. Първата е "Волф" АД, която, преди да се превърне в акционерно дружество, е била фирма с ограничена отговорност. В нея са участвали братята Румен и Красимир Гайтански и техният баща Тодор. Впоследствие Красимир и бащата Тодор Гайтански са се оттеглили от АД-то. Втората фирма, която носи това име, е "Волф 96" ООД. Тя в момента има договор за концесия със столичната община и е един от основните виновници за ледената блокада на София в момента. Третата фирма, която се контролира отново от Румен Гайтански-Вълка е ДИТЦ АД, която също има договор за концесия за 6 района в столицата. Тя е регистрирана на 6 август 1999 г. и почти веднага получава концесия.
"Категорично отричам фирмата ни да е свързана или създадена с капитали от борчески групировки", заяви на пресконференция миналия четвъртък управителят на вече печално известната фирма "Волф 96" Йордан Илиев.
Съсобственикът на "Волф 96" не беше прав така категорично да отрича, че фирмата му няма нищо с борчески капитали. Защото при по-подробна справка в съдебното досие на фирмата ясно се вижда участието на двама от най-видните представители на силовия застрахователен бизнес, някогашните босове на борческата групировка СИК - Красимир Маринов, наричан Големия Маргин, и Дмитрий Минев, по прякор Руснака. На 17 юни 1999 г. фирма "Фаст Ком" ООД купува 31.1% от "Волф 96". Фирмата се контролира от Маргина и Руснака, показва справка в регистрите. Само две седмици по-късно юридически двамата напускат "Фаст Ком" и поставят на свое място други хора. Според една от версиите един от новите управители на фирмата е бил личен бодигард на Красимир Маринов.
Софийските договори за чистота:
Как се правят милиони от сняг
Всяка година разходите за чистота на софийската община растат. Миналата година те са били кръгло 30 млн. (деноминирани) лева. През тази се предвижда да скочат на 46 млн. лева. За да бъде осигурено допълнителното финансиране, от началото на годината беше завишена такса смет. Плащането на все по-големи такси за чистене на сметта и снега се възприема от гражданството като някаква даденост. Нещо като самия сняг.
С идеята да се сложи край на това миналата година бяха дадени първите концесии за почистване на града от частни фирми. Смисълът на подобен ход беше да се разтовари общината от неприсъщи функции и да се даде път на частната инициатива, която по дефиниция е по-ефективна. Като всяка концесия крайната цел беше да се създаде конкуренция между изпълнителите, която по естествен път да снижи разходите на възложителя. Колко ефективни са обаче частните фирми разбраха всички още след първия паднал сняг - улиците на града приличат на ледени пързалки, но в същото време разходите на общината продължават да растат. Може и да звучи абсурдно, но е факт.
Доскоро София се чистеше единствено от общинската фирма "Чистота - София" ЕАД. Фирмата беше на директна общинска издръжка и отговаряше както за чистенето на улиците, така и за сметоизвозването и зимното почистване. През миналото лято "Чистота - София" беше приватизирана. Единствен кандидат се оказа работническо-мениджърското дружество, чийто шеф е Красимир Арсов - общински съветник от СДС, ползващ се с покровителството на групата около Евгений Бакърджиев.
При разделянето на дейностите по чистотата на частната вече фирма "Чистота" бяха дадени 13 от общо 24-те столични района - "Средец", "Красно село", "Възраждане", "Оборище", "Сердика", "Подуяне", "Слатина", "Триадица", "Красна поляна", "Илинден", "Връбница", "Кремиковци" и "Искър".
Останалите райони бяха поделени между други две частни фирми. "Волф 96" ООД спечели големи райони като "Младост" и "Люлин" заедно с други по-малки като "Витоша", "Овча купел" и част от "Триадица". Останалите райони "Изгрев", "Лозенец", "Искър", "Студентски", "Панчарево" и "Банкя" бяха възложени на фирма "ДИТЦ" АД.
Още при подписването на концесионните договори стана известно, че "Волф 96" и "ДИТЦ" АД са собственост на едни и същи акционери - физически лица. Според общинарите в това няма никакъв конфликт на интереси. Нещо повече, изборът на фирмите беше обяснен с опита, който "Волф" АД (различна от "Волф 96", но собственост на същите акционери) вече е имала като изпълнител на сметоизвозването в столичния район "Младост". Самите фирми също никога не са криели връзката помежду си, както и подкрепата, с която се ползват в лицето на общинската администрация.
Договорите с трите фирми бяха подписани, преди да изтече предишният мандат на кмета Стефан Софиянски, и влязоха в сила от 1 ноември. Интересното в тях е, че съдържат различни клаузи, уреждащи правата и задълженията по поддържането на столичната чистота. Това е доста странно, доколкото и трите договора касаят един и същ вид дейност.
Различия има в размера на депозитите, които фирмите са внесли като гаранция за изпълнение на поетите ангажименти. За "Волф 96" тази сума е в размер на 5 хил. лева, а за ДИТЦ и "Чистота - София" - 200 хил. лева. По-нататък разликите се пренасят и върху конкретните права и задължения на двете страни - общината и съответната фирма концесионер.
Прави впечатление, че тези въпроси са уредени най-изчерпателно в договора на "Чистота - София", където сравнително по-ясно са регламентирани отговорностите и съответните санкции за неизпълнение. Като цяло обаче и трите договора не се отличават с кой знае колко висока степен на юридическа защита, което при евентуален конфликт между общината и някоя от фирмите със сигурност ще създаде доста работа на общинските адвокати.
Колкото и да е странно, в договорите никъде не са изредени конкретните маршрути за почистване и видове дейности, които фирмите са длъжни да извършват. Оказва се, че специално за зимното почистване тези въпроси се уреждат в т.нар. оперативни планове за есенно-зимна поддръжка, които общината е длъжна да утвърждава всяка година. Тези планове се съгласуват с концесионерите, но не се подписват от тях, което прави доста спорен въпроса доколко са задължителни за фирмите и дали при неизпълнение от тях може да се търси отговорност. Договорът, който би трябвало да защити интересите на софиянци, де факто се коригира всяка година от друг документ със съмнителна правна стойност.
И трите договора предвиждат общината да превежда авансово 40% от стойността на извършените дейности по поддръжка на чистотата през предходния месец. Издължаването на останалите 60% става до десет дни след като фирмата е представила на общината месечен акт за дейността си и фактура.
Договорените суми също са различни в различните договори. Причината е, че фирмите са спечелили конкурсите на базата на различни оферти. Така например в договора на "Волф 96" се предвижда общината да плаща 279 хил. лева месечна цена за битово и улично сметоизвозване, 38.7 хил. лева месечно за машинно метене, 70.8 хил. лева месечно за миене на улиците, 220 хил. лева средно на месец за зимно улично почистване и т.н. Изброените цени са без ДДС. Подобни суми са предвидени и в договорите с останалите два концесионера.
Колко точно обаче е длъжна да плаща общината е трудно да се каже, тъй като в договорите пише, че всяка година към тях ще се сключват специални анекси. С тях ще определят обема на възложената от общината работа, обвързана с парите за чистота в общинския бюджет. Тоест, ако парите са по-малко, възложената работа също ще бъде намалявана и някои улици ще остават непочиствани.
Включването на подобна клауза е оправдано, доколкото общината по принцип изпитва недостиг на средства за поддръжка на чистотата. Проблемът е, че по този начин се дава възможност на фирмите да оправдават всяка проявена небрежност с орязаните общински финанси. При тази формулировка интересите на общината пак не са докрай защитени за разлика от интересите на фирмите. В договора с ДИТЦ например е записано, че при невъзможност на общината да плаща цените на услугите, предвидени в офертата й, тя се задължава да предоставя на концесионера 21% от общия си бюджет за чистота.
Оправданието на общинските чиновници е, че парите на кметството са малко. Затова се чистели само основните улици. Покрай скандала със снегопочистването се разбра, че общината е приключила миналата година с около 15 млн. лева бюджетен дефицит. Стана ясно също, че от началото на годината общината не е превела нито лев на трите фирми, независимо че по договор е длъжна да плаща част от сумите авансово.
Въпреки това, за да тушират донякъде недоволството, хората на Софиянски се заканиха, че ще наложат санкции на трите фирми за несвършената работа. Възможните "санкции" в случая се изразяват единствено в евентуално намаляване на дължимите суми до 80% или до 60% от цената на услугите. Дори и да бъдат наложени тези санкции обаче, няма гаранция, че това ще доведе до по-качествено почистване от страна на фирмите. Чак сега общинарите откриха, че две от фирмите - "Волф 96" и ДИТЦ, не разполагат с достатъчно техника или капацитет да се справят с почистването при голям снеговалеж. Въпросът е защо, ако е толкова важно да имат собствена техника, проверката не беше извършена, преди да се сключат договорите за концесии.
Вярно е, че фирмите не изчистиха София и в продължение на две седмици градът остана в леден капан. Вината за това обаче е по-скоро на общината. Фирмите трудно могат да бъдат обвинени, че не изпълняват договорите, след като в тях липсват ясно регламентирани ангажименти. Контролът върху качеството на извършваните дейности и съответно върху разплащането на общинските пари е оставен в ръцете на около 240 общински инспектори. Като се има предвид каква е мотивацията на чиновника, лесно е да се предположи как 240 човека на минимална заплата изпълняват т.нар. инвеститорски контрол върху частни фирми концесионери, които на всичкото отгоре са свързани със силови структури.
Тези инспектори трябваше да контролират и чистенето на тротоарите, което е задължение на собствениците на сгради, и да налагат глоби при неспазването на този текст от наредбата за чистотата. За две години, откакто тази наредба е в сила, кметството не направи нищо, за да информира гражданите, че подлежат на санкции за непочистени тротоари. Досега не е известно да е била наложена глоба на някой домсъвет или фирма за непочистен тротоар. Заниженият контрол в случая пак изигра лоша шега на общината - след първия сняг и тротоарите се превърнаха в пързалки.
Метенето на улици и сметоизвозването са възможно "най-мръсните" начини за правене на бизнес, но въпреки това интересът към тях винаги е голям. Обяснението за това е просто - договор в голям град като София гарантира твърди приходи за дълъг период от време (виж данните за платените през 1999 г. дейности за чистота), при това за съвсем рутинна дейност, която не изисква особени предприемачески качества нито конкурентност, след като вече веднъж си спечелил концесията. Освен това за чистотата се ползват неквалифицирани работници, които са и нископлатени. При липсата на ефективен надзор, както е в случая със столичната община, може да се печели от всичко - най-вече от раздути разходи за горива, за покупка на кофи за смет, за камиони, за пясък и сол и т.н. Така само от един голям снеговалеж печалбата може да достигне няколко милиона лева. Това обяснява апетита на конкурентни лобита в софийската община да изтласкат някои от сегашните фирми и да заемат техните райони.
Кой ще бъде концесионерът не е толкова важно. Факт е, че интересът на изпълнителите на общински поръчки и на данъкоплатците винаги ще се разминава - фирмите искат да печелят повече за по-малко работа, а данъкоплатецът е заинтересован да получава качествени услуги на по-ниска цена. Ролята на общинските чиновници е чрез правно издържани договори, прозрачни търгове, ясно формулирани поръчки и контрол да гарантират ефективното използване на парите от данъци. А не да си заработват комисиони от лобирането за един или друг концесионер.
Таксата смет скочи от януари
От началото на тази година таксата за битови отпадъци (т.нар. такса смет) за граждани, които притежават жилищни имоти в София, стана два промила (две на хиляда) от данъчната оценка на имота при 1.5 промила през 1999 г. Същата такса - 2 промила, важи и за жилищните имоти на предприятия. За офиси, работни помещения и производствени сгради фирмите ще внасят 15 промила (вместо досегашните осем), ако са избрали да плащат на база балансовата стойност на имота. До края на ноември миналата година фирмите можеха да заявят, че ще плащат по другата методика на база на посочване на необходимия им брой съдове за смет. Тогава се дължи определена такса като абсолютна сума в левове за всяка кофа според нейната вместимост. Тази такса също се увеличи драстично (до четири пъти) за някои от столичните райони. Примерно за район "Оборище" таксата за кофа с вместимост 110-120 литра достигна 827 лв. за годината (вместо досегашните 210 лв.).
В края на миналата година при гласуването на новите такси общинарите обясниха, че увеличаването на такса смет е следствие от по-високите разходи, при които работят фирмите концесионери за почистването на София. "Максималната сума, която се очаква да бъде събрана през тази година, е около 15 млн. лв.", заяви заместник-кметът на столицата Борис Спиров.
Ще искаме увеличение на бюджета за чистота с 16 млн. лева
Заместник-кметът по чистотата и екологията на София Борис Спиров пред "Капитал"
- Мисля, че всичко в договорите за концесия е ясно. Гаранциите за изпълнение не са стопроцентови по простата причина, че във всеки договор има предвидени санкции, ако не се изпълнява въобще и ако не се изпълнява по най-добрия начин. В тази връзка са предвидени оценки за извършена работа с намаляване на плащането на 80% или 60% от актуваната от фирмите сума. Това става с помощта на районните инспектори и районните кметове.
- Повечето от оценките за декември дойдоха в столичната община. Ние сме наясно какво не е свършено. Тези оценки са съвсем конкретни - линията на един или друг автобус или кои спирки не са почистени и т.н. Това е документирано и въз основа на тази документация ще си дадем оценката. Ние отсега казваме, че тя няма да е 100% за декември.
- Това е единствената ни възможност за санкция. Сами разбирате, че спрямо частни фирми административни санкции не можем да налагаме. Аз си давам сметка, че над България се изсипа доста обилен снеговалеж. Това е част от снеговалежа, който взе жертви в Европа и който предизвика бедствено положение във Франция. Но в края на краищата, когато се преценяваха фирмите - всяка от тях, за да спечели конкурса, беше преценено, че има опит в тази дейност. Е, този опит явно не е бил стопроцентов.
- Това е в интерес на гражданството, тоест на хората, които плащат данъци, и ние не можем да си затваряме очите. Нямаме никакво основание да предпочитаме или да толерираме която и да е от частните фирми. И ако се създаде рецидив за този зимен сезон, естествено, че ще вземем мерки.
- Това е решение, взето от комисия, която се събра още на 4 януари. Действително ще се стигне до проверка на техниката. Не можем да задължим фирмите да купят техника за този снеговалеж, който ни валя по Нова година. Но е важно те да са сключили договори със собственици на такава техника независимо от коя част на страната.
- Мисля, че реагираме веднага. Този снеговалеж показа, че не се чисти още в първите минути на обилния снеговалеж, положението в някои части на София беше доста драматично. И ако се установи, че техниката е налице, независимо дали е собствена или не, ще обърнем внимание на начина, по който фирмите организират работата с тази техника. Но ако техниката е недостатъчна и ако организацията е недостатъчна и това продължава при следващи снеговалежи, вече ще се замислим дали концесионните договори ще продължават да важат.
- През 1999 г. общинският съвет гласува 26 млрд. стари лева бюджет за чистота. Те не стигнаха по простата причина, че договорите за концесия влязоха в сила от 1 ноември вместо от началото на тази година. Ние поискахме актуализация на бюджета за чистота с още 10 млн. нови лева. Не ни уважиха това искане и смятам, че това беше логично. В края на миналата година се оказа, че актуализация на бюджетите - такова, каквото имаше по-миналата година, не може да има. И сумата стана кръгла - 30 млн. лева за 24-те района на столицата и 1.5 млн. души, които се намират във всеки един момент на територията на София. Смятам, че тази сума е малка. Това ни изправя пред много затруднения. С тази сума ние не сме в състояние да почистим всички улици на София. С нея се стараем да поддържаме улиците и булевардите, които са носители на масовия градски транспорт и, някои улици, които не са такива, но имат транспортно и социално значение за града. Например улиците пред болници, поликлиники, детски градини и др. - За тази година това, което смятаме, че трябва да бъде отпуснато, е около 46 млн. лева. Значи още 50% плюс това, което е отпускано до този момент, за да можем съвсем спокойно да дишаме, както се казва, защото никой не знае още колко пъти ще вали сняг до месец март. А никой не знае и октомври, ноември и декември, когато ще посрещаме 2001 г., също какви снегове ще валят. Ако няма снегове - да, парите ще ни стигнат. Но ако още седем или осем пъти до март се изсипе такъв сняг, смятам, че ще имаме доста проблеми с бюджета за чистота и за 2000 г. - Логично е да възникне този въпрос. Но гражданите на София трябва да знаят, че от въпросните 30 млн. за 1999 г. постъпленията от такса-смет бяха една трета. Даже не достигнаха и 10 млн. лева. Сега, когато таксата стана два промила, ще се съберат още около 16-17 млн. лева. Това са разчетите при 100% събиране на таксата. Но ако останем само на такса-смет, положението ще бъде много драматично.
- Авансово сме дали суми на всички фирми. Това, което те са извършили през януари, ще се оцени до края на месеца и ще се плати в началото на февруари. Не по-късно от една седмица максимум. Действително не сме се разплатили с две от фирмите - "Волф 96" и Дитц, за декември. В момента преглеждаме всички протоколи от районите, които чистят двете фирми. Инвеститорският контрол към столичната община ще си каже окончателно думата каква част - 60%, 80% или 100% от сумата, която са актували, ще им се плати.
- Мисля, че има капацитет. Имаше БКС-та (Битови комунални стопанства - бел. ред.), които излязоха извън конкурса, имаше и други частни фирми, които не спечелиха конкурса и те чакат такъв шанс.
- Когато става дума за автомобилите - знаем, всички те са застраховани. Искът трябва да е към застрахователната компания, която ги е застраховала. Тя от своя страна вече предявява иск към виновника за случката. Ако общината е виновна за това, съответно ще си понесе отговорността. Гражданин, който няма застраховка за злополука, трябва много внимателно да прецени каква е вината на общината в случая, за да стигне до едно такова решение - да осъди общината, ако тя носи вина за това, което му се е случило. Ако е застрахован, застрахователната компания покрива всичките щети, а пък от своя страна както при автомобилите компанията търси да покрие понесените загуби от виновника.
- Естествено, че ще се преценява какъв е искът. Общината ще прецени и ако мястото на събитието съвпада с район, в който фирмата е била длъжна да почисти, ние от своя страна също ще потърсим правата си.
Кого и как да съдим за щети и травми от поледицата
Да осъдите общината за счупена кола или за счупен крак звучи примамливо, но в България не е лесно осъществимо. Първо, защото има значителни разходи - държавната такса пред първа съдебна инстанция по граждански дела е 4% от размера на иска (и тази сума трябва да бъде внесена още при завеждането на делото), а още 5-6% е обичайният хонорар за адвоката. Второ, пострадалият гражданин има сравнително ограничени възможности да докаже правотата си пред съда. Юристите обаче са единодушни, че общината би трябвало да носи отговорност дори когато тя е отдала почистването на концесия. Формално това следва от закона за местното самоуправление, според който общините трябва да управляват с грижата на добър стопанин и в интерес на гражданите.
Според адвокат Светла Георгиева, която води дела за пътно-транспортни произшествия, най-голям шанс да бъдат осъдени виновниците за непочистените улици има, ако делата се заведат от застрахователните фирми, изплатили обезщетение на пострадалите. Това е и обичайната практика в развитите страни - застрахователните договори съдържат клаузи за изплащане на обезщетения при настъпили случайни събития (включително заради дупки по пътищата), след което застрахователите предявяват иск към държавата или други виновници. Вече има прецедент - преди две години в Пловдив застрахователна компания осъди общината да изплати обезщетение заради дупка на пътя. Има и по-малко известни случаи, когато при автомобилна катастрофа е постигната оправдателна присъда за формалния виновник, защото е доказал, че колата му е попаднала в дупка на пътя. Разпространяват се и любопитни, но труднодоказуеми истории за дупки, спешно запълнени от общински работници, за да предотвратят свидетелство за предизвикани пътно-транспортни произшествия.
От юридическа гледна точка шансовете за спечелване на делото се увеличават, ако застрахователят обедини два или три случая на имуществени и неимуществени вреди, нанесени на негови клиенти, и заведе общо дело. Препоръчително е също да се заведе дело срещу колкото е възможно повече ответници - общината, частната фирма, която е концесионер за почистването в съответния район. Малко е вероятно съдът да признае иск към общината, при положение че тя е отдала почистването на концесия и определена фирма е поела дейностите по чистотата. Според Светла Георгиева делата за непочистени улици е най-добре да бъдат заведени пряко срещу концесионера солидарно с общината. Странното е обаче, че в някои концесионни договори за почистването има клауза, която силно размива отговорността между концесионера и общината. Там пише, че при неспазване от страна на общината на договорното задължение за плащане, "концесионерът не носи отговорност за щети, нанесени на трети лица при събития, възникнали вследствие на неизпълнение на задълженията по зимното улично почистване". Тъй като пострадалият не може да знае дали и как се изпълняват договорните отношения между общината и концесионера, това е още една причина да се застрахова, като заведе иск за солидарна отговорност на общината и частната фирма. Все пак от гледна точка на юридическата практика е по-вероятно да бъде осъден концесионерът, а той от своя страна да предяви т.нар. регресен иск към общината за причинената вреда или да води отделно дело за неизпълнение на договорно задължение за плащане, да иска лихви за забава и пр. Осъждането на преките виновници за непочистването може да стане по член 45 от Закона за задълженията и договорите (според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму) и по чл. 49 от същия закон - "този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа". Първият текст може да се използва при искове срещу физически лица, докато чл. 49 е за случаите, когато отговорността се носи от юридическо лице. По тази разпоредба обичайно се осъждат служители на фирмата, които не са изпълнили задълженията си. Примерно - ако се подхлъзнете и си счупите крака на спирка на градския транспорт, първо ще осъдите фирмата концесионер, която отговаря за почистването на тази спирка, а тя от своя страна ще търси отговорност от чистача, на когото е възложила да почисти.
По-трудно е да осъдите някого, ако паднете на непочистен тротоар. Тогава делото би трябвало да бъде заведено към всички съсобственици и наематели на жилищната кооперация. Ако кооперацията е провела общо събрание по законния ред (с покани и пр.) и на него е бил утвърден график за почистването, делото може да се заведе пряко към лицето или семейството, което в деня на произшествието е било отговорно за почистването пред сградата, смята Светла Георгиева. Според адвокат Галин Попов отговорността би трябвало да носи домоуправителят (ако не е изготвил график) и обитателите на апартаментите (ако не са почистили според графика). И в този случай е най-разумно да се предявят искове към максимален брой лица. Като допълнителни ответници могат да се посочат и общината или конкретната общинска администрация и районен инспектор, който е бил отговорен да направи проверка и да санкционира живеещите в кооперацията, докато не почистят тротоара отпред. Ако непочистеният тротоар е пред магазин, делото би могло да се заведе срещу фирмата, която държи магазина, срещу т.нар. отговорници за обектите и отново срещу общината.
Независимо дали става дума за повредена кола или за телесна повреда в резултат на непочистените улици най-трудният момент е доказването на причинно-следствената връзка между нечия немарливост и вредата. За целта веднага след произшествието е желателно пострадалият да намери двама свидетели, които след това да заявят в съда, че на еди-коя си дата и в еди-колко си часа човекът е паднал на заледеното място на посочената улица. Още по-добре е при катастрофа или сериозно падане веднага да се викат КАТ или Бърза помощ, които да съставят протокол. Добър вариант е също да се изиска фактура за стойността на направените поправки от автосервиза или за разходите за лечение и операция. Размерът на обезщетението, което присъжда съдът, би трябвало да покрие тези разходи. За неимуществени вреди (телесна повреда, причиняване на смърт по непредпазливост) съдът отсъжда сума по справедливост. Така може да има парадокси - като например за счупен крак съдът да отсъди обезщетение от пет млн. лв., а на наследниците на убит човек - само два млн. лв. "Света София" е избраният купувач на "Винекс - Преслав"
Изпълнителен директор на бившия фонд вече втора година е в борда на държавното предприятие
Холдинг "Света София" е на път да стане собственик на държавния винзавод "Винекс - Преслав" АД. В последните дни на миналата година Агенцията за приватизация определи бившия приватизационен фонд за предпочетен купувач на 77% от капитала на преславското дружество. Кандидатите да придобият мажоритарния пакет на "Винекс - Преслав" бяха два. Освен холдинга оферта е подала и варненската фирма "Перинея" ООД.
Според представител на "Света София" в офертата си бившият приватизационен фонд е предложил цена в размер на 1.65 млн. долара, но преговорите с агенцията още продължават. На 28 януари изтича срокът за подписване на договора. Кандидат-купувачът предлага да инвестира във "Винекс - Преслав" минимум 2.5 млн. долара за период от три години, като средствата ще бъдат влагани както в ново оборудване, така и в засаждане на нови лозя. Холдингът е подписал предварително споразумение за финансиране с Европейската банка за възстановяване и развитие и Българския постприватизационен фонд. Планираният размер на инвестицията е 600 хил. долара.
Както често се случва на Агенцията за приватизация, и при тази сделка не мина без намеци за това, че критериите за избора на купувач са неясни. Според изявления на отхвърления кандидат варненската фирма е оферирала по-висока цена от "Света София". Според Борислав Банчев, собственик на "Перинея", цената за мажоритарния пакет, която те са предложили, е била в размер на 1.71 млн. долара, а ангажиментите за инвестиции - 5.5 млн. долара. В първоначалния вид офертата на варненската фирма била за 1.1 млн. долара, а тази на "Света София" - дори по-ниска, каза Банчев. На първия кръг преговори и двата кандидата вдигнали цената, но преговорите спрели дотам. В края на миналата година Банчев изпратил писмо до Агенцията за приватизация, за да бъде уведомен за предложените от другия кандидат параметри, но от приватизиращото ведомство не му отговорили. От пресцентъра на АП обясниха, че тъй като преговорите по сделката още не са завършили и няма подписан договор, публично не могат да бъдат оповестявани параметри от офертите.
Четвъртата приватизационна процедура за "Винекс - Преслав" привлече повече кандидат-купувачи вероятно заради драстично намалената минимална цена. При първите две процедури въобще нямаше инвеститорски интерес, а на третата оферта подаде само РМД. За сравнение - началната цена за мажоритарния пакет преди две години е била близо 10 млн. долара, докато при последната процедура такава въобще не е била фиксирана. На проведения през лятото на миналата година конкурс от купувачите се е изисквало да платят минимум 1.9 млн. долара. Тогава оферта подава само работническо-мениджърско дружество, но офертата е имала пропуски и до подписване на договор не се стига.
Сегашният купувач е подходил към процедурата за приватизация на завода от доста добри позиции. От октомври 1998 г. изпълнителният директор на холдинг "Света София" Борислав Манахилов е и член на съвета на директорите на "Винекс - Преслав". Той е участвал и в ръководството на РМД, което беше кандидат на предишната процедура. Макар че дружеството е 100% държавна собственост, Манахилов, оказва се, през това време е представлявал държавните интереси. Само може да се гадае как така шеф на частно дружество би могъл да представлява държавата в борда на държавно предприятие. В този ред на мисли може с голяма доза вероятност да се предположи и защо гореспоменатото частно дружество така безпрепятствено е спечелило приватизационната надпревара.
    Както в повечето случаи, забавената приватизация води до влошаване на финансовите показатели на предприятието. "Винекс - Преслав" все пак не е свръхзадлъжняло - дължи на бюджета 1.5 млн. нови лева, а заедно с неизплатените към държавата дивиденти, данък печалба и др. дълговете му приближават 2 млн. долара. Преславското дружество има и краткосрочни задължения към "Райфайзенбанк" и ОББ, но кредитите се обслужват. През периода 1997-98 предприятието има добри финансови показатели, като отчита печалба съответно от 1.26 млн. нови лева и 400 хил. лв. През миналата година състоянието му се влошава, като по предварителни данни дружеството завършва 1999 г. със загуба от 200 хил. нови лева. Преславското предприятие е сред по-големите български заводи за производство на бели вина и винено бренди (познато сред българите като коняк). По-известните марки бели вина са "Траминер от Хан Крум", "Шардоне от Преслав" и "Шардоне от Нови пазар", а от коняците - "Преслав", "Плиска", "Слънчев бряг" и др.
"РМД Каолин - 98" АД, гр. Сеново, придоби 425 404 броя акции, представляващи 75% от капитала на "Каолин" ЕАД, гр. Сеново, за сумата от 7.2 млн. лв. Работническо-мениджърското дружество ще се възползва от правото си на разсрочено плащане, като половината от сумата ще бъде платена в левове, а другата половина - чрез всички разрешени от закона платежни средства. Купувачът се задължава в срок от три години да инвестира 3 482 000 лева и да увеличи числеността на персонала с 40 души.
През изминалата седмица бяха сключени три сделки за продажба на обособени части от курортен комплекс "Слънчев бряг". "Елеонора транс" ЕООД, гр. София, придоби хотел "Метеор" за сумата от 960 хил. долара, като се ангажира да направи инвестиции в размер от 200 хил. долара през следващите 18 месеца. "Актива Приват" ЕООД, гр. София, е новият собственик на хотел "Балкан". Купувачът се задължава да заплати 870 хил. долара и да инвестира още 90 хил. долара през следващите година и половина. Новият собственик на хотел "Тунджа" е "Либра 4" ООД, гр. София. Цената на сделката е 360 хил. долара, а размерът на договорените инвестиции - 50 хил. долара.
"Виниса травъл" ООД, гр. София, е новият собственик на ваканционно селище "Малина", обособена част от "Пампорово" АД, гр.Чепеларе. Новият собственик се задължава да плати в брой цената от 957 хил. долара и да инвестира през следващите 18 месеца общо 60 хил. долара.
В посочения от Агенцията за приватизация срок за подаване на оферти за закупуване на 2685 дяла, представляващи 76.43% от капитала на "Силед" ЕООД, гр. Силистра, се яви само един кандидат - "Трейд груп 2000", гр. Силистра. Посочената от приватизиращия орган минимална цена за държавния дял в търговското дружество е 841 хил. лева.
"Хотел Здравец - 98" ООД, гр. Пазарджик, придоби 75% от капитала на "Здравец Велинград" ЕАД, гр. Велинград, за сумата от 201 хил. долара. Работническо-мениджърското дружество ще се възползва от правото си на разсрочено плащане и ще инвестира 120 хил. долара през следващите три години. "Здравец Велинград" ЕАД включва един хотел, три самостоятелни търговски обекта и незавършено строителство.
Продадени бяха две обособени части от "Туристимпекс - Торгокомплект" ЕАД, гр. София. Работническо-мениджърското дружество "Туристимпекс - 2000" ООД, гр. Пловдив, предложи 100 хил. долара за "Търговска база", гр. Пловдив. За сумата от 5950 долара "Гранд Попиванов и Уулуърт" ООД, гр. Бургас, придоби "Ремонтна работилница", гр. София. Друго РМД - "Туристимпекс - Торго"АД, гр.София, придоби 80% от капитала на самото дружество "Туристимпекс - Торгокомплект" ЕАД за сумата от 100 хил. долара. В активите на дружеството влизат централно управление със седем сгради, части от сгради, терени, складове и други обекти в София, Хасково, Сливница и Разград.
Започва приватизацията на "Бороспорт" и "Златни пясъци"
Потенциалните купувачи са работническо- мениджърски дружества
След като "Боровец" и "Златни пясъци" бяха почти изцяло приватизирани чрез продажба на обособени части, дойде ред да се продаде и това, което е останало от тях - "Бороспорт" АД и остатъчното дружество "Златни пясъци" АД. От "Бороспорт" за приватизация е обявен пакет, който представлява 60% от капитала. Дружеството стопанисва всички писти и съоръжения в района на Боровец (с изключение на "Ястребец" - 2 и 3), има собствено ски-училище и гардероби. Освен това включва един хотел и четири бунгала с общо около 40 места. По време на първата вълна на масовата приватизация бяха раздържавени 25% от акциите на "Бороспорт". Тринадесет процента станаха собственост на "MG елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигруп елит"), 8% - на "Българска холдингова компания" (бивш "Българо-холандски приватизационен фонд"), а останалите 4% са придобити от дребни акционери. От "Златни пясъци" АД за продажба са обявени 76% от капитала, които представляват целия държавен дял в него. Около 5% са в ръцете на дребни акционери, а останалите 19% са заделени за преференциални акции на служителите и за удовлетворяване на реституционни претенции. В дружеството влизат шест хотела, инфраструктурата на курорта, ресторанти и магазини. Най-атрактивното в остатъчното дружество са всъщност концесията върху плажната ивица заедно с всички заведения около нея и главната алея на Златни пясъци, които дават отлични възможности за развитие на търговска дейност. Към тях интерес проявяват собствениците на вече приватизираните хотели от комплекса.
Продажбата на "Бороспорт" ще стане чрез преговори с потенциални купувачи. Заповедта на ексминистър Василев беше обнародвана в Държавен вестник на седми януари, но срокът за подаване на оферти бе удължен от новия министър Петър Жотев. Кандидатите могат да закупят необходимата документация от Министерството на икономиката до 21 януари, а оферти ще се приемат до 24 януари. За участие в преговорите всеки от кандидатите ще трябва да депозира в Министерството на икономиката сума в размер на 80 хиляди долара. До момента интерес към комплекса е проявило само работническо-мениджърското дружество "Бороспорт - Боровец". То е създадено с единствена цел приватизацията на комплекса. Ръководи се от сегашния директор на държавната фирма Борислав Димитрачков. По негови думи в РМД влизат около 40% от сегашния персонал. Към момента "Бороспорт" няма дългосрочни задължения. Уредени са дълговете от 2.5 млрд. стари лева, натрупани през 1997 г., когато след незаконно увеличение на капитала Мултигруп придоби контрол над дружеството.
Не толкова ясна е ситуацията около продажбата на "Златни пясъци" обаче. До редакционното приключване на броя заповедта на министър Василев за продажба на дружеството не беше обнародвана в Държавен вестник, а само в някои всекидневници, смятани за официози. Тази продажба също ще стане чрез преговори с потенциални купувачи. Най-малко две РМД са изявили желание за участие. Едното се ръководи от генералния директор на "Златни пясъци" АД Николай Недков. В другото участват бивши служители на комплекса и се представлява от Милен Миевски. Възможно е в надпреварата да се включи и "Златни пясъци 2000" АД, което е създадено от собственици на вече приватиризирани хотели в курорта.
БСП учредява фондация "Николай Добрев"
На дискусия миналата седмица на тема "С насилие или съгласие в новия век" председателят на БСП Георги Първанов обяви решението си за създаване на фондация на името на Николай Добрев. Учредители на фондацията ще бъдат партията, семейството и приятели на Добрев. Формално своята подкрепа за това дадоха лидерите на останалите леви партии Александър Томов, Кръстьо Петков и Петър Агов, представители на граждански обединения като банкера Стоян Александров и Христо Порточанов. На срещата, която бе уважена и от писателя Николай Хайтов, официално беше представена и книгата на Добрев "Избрах съгласието и разума".
Дискусията се развиваше около оценката на януарските събития от 1997 г. , процесите в лявото пространство и отношенията с управляващите. Общо беше мнението, че преди три години се е извършила полуконституционна смяна на управлението. Георги Първанов призова всички към помирение по история, без което консенсусът между политическите партии в България е невъзможен. Кръстьо Петков му опонира, като заяви, че в момента диалогът с управляващите не само е възможен, но и необходим. Според лидера на БСП в страната има консенсус единствено по принципите за развитие на обществото, залегнали в конституцията, което налага тя да не се променя, а да се отстоява. Той посочи като възможни територии за търсене на консенсус здравеопазването и образованието. Присъстващите политици отново разтълкуваха резултатите от местните избори като "глас за лявото ОДС", който трябва да се ползва, за да не се промени вотът на избирателите.
Накратко
С пълно единодушие комисията по мониторинг към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие решение, с което препоръчва да бъде свалено наблюдението от България по време на предстоящата сесия на асамблеята в края на месеца. Решението е било продиктувано от постигнатия от страната голям напредък във всички области, наблюдавани от комисията.
Заместник-председателят на ПГ на демократичната левица Румен Овчаров съобщи през изминалата седмица, че БСП подговя вот на недоверие към правителството. Той отказа да назове темата, преди тя да е съгласувана с партньорите на социалистите в опозицията. Румен Овчаров съобщи още, че БСП ще направи оценка на правителствената програма "България 2001" и до месец ще представи алтернативна програма за управление.
В писма до президента на България Петър Стоянов и премиера Иван Костов американският президент Бил Клинтън благодари за топлото посрещане, чудесно прекараното време в България и получените красиви подаръци. Клинтън е подчертал, че за него е било чест да бъде първият президент на САЩ, посетил България.
Три мажоритарни пакета на осмия централизиран публичен търг
Центърът за масова приватизация (ЦМП) оповести през изминалата седмица имената на предприятията, които ще се предлагат за раздържавяване чрез инвестиционни бонове на осмия централизиран публичен търг. Липсата на атрактивни дружества в списъка ЦМП се е опитал да компенсира с големия брой предлагани компании - общо 94 с обща стойност на акциите по номинал близо 1.4 млн. лв. За съжаление имената на повечето от тях са добре познати на тези, които следят процеса на масова приватизация, защото повечето вече многократно са били предлагани за раздържавяване срещу бонове, но инвеститорски интерес няма. От сегашния списък с предприятия само 18 не са били предлагани на предишни търгове. Този факт нито е изненадващ, нито дава основания за внезапен оптимизъм относно бъдещето на и без това едва кретащия процес на боново раздържавяване.
В четири от предлаганите за пръв път предприятия държавата е единствен собственик, като за три от тях ("Компласт" ЕАД, гр. Берковица, "Автомобилни превози - Каварна" ЕАД и "Автомобилни превози" ЕАД, гр. Балчик) се предлагат пакети от акции, които надхвърлят 70% от капитала на съответното дружество. Значителни пакети (40 - 50%) се предлагат и от "Агромикрон" АД, "Белоградчик - пътнически превози" АД, "Ер Слайд" АД, "Кубрат - автотранспорт" АД.
Сред новите предприятия е "Велбъжд" АД, гр. Кюстендил (предложени 12.15% от капитала), акции от което сравнително често се търгуваха на фондовата борса през изминалата година. Предлагат се и 15.35% от капитала на "Латекс" АД, гр. Бяла (собственик на над 50% от капитала на дружеството е "Българска холдингова компания"). Пуснати са около 2% от капитала на "Завода за хартия - Белово", в което мажоритарен акционер е гръцката фирма Thrace Papermill S.A. С добри финансови резултати за 1998 г. са "Унипак" АД, гр. Павликени, "Велбъжд" АД, гр. Кюстендил и "Електроника" АД, гр. Варна.
Сред предприятията, които за пореден път намират място в списъците за боново раздържавяване, впечатление прави "Вамо" АД, гр. Варна, с активи за над 31 млн. лв. и загуба за 1998 г. от 2.7 млн. лв. Значителни загуби за същата година са отчели и "Буря", гр. Габрово, "Филтекс" АД, гр. Пловдив, "Латекс" АД, гр. Бяла и "Българска захар" АД, гр. Долна Митрополия. Значителни количества от акции на последното дружество бяха изтъргувани в края на миналата година на блоковия сегмент на "Българска фондова борса - София".
Новият закон за ценните книжа:
Старите неуредици си отиват, за да отстъпят място на нови
Неяснотите и противоречията ще продължат и занапред, ако дори и половината от критиките към вече гласуваните текстове се окажат верни
Публична тайна е, че във все още действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества имаше и продължава да има текстове, които поради една или друга причина просто не се спазваха. Обяснението за това беше и продължава да е, че въпросните текстове са явно неадекватни и че се очаква изцяло нов закон, който да отмени остарелите правни норми. Неясностите и откровените противоречия между отделни текстове на набързо приетия Закон за публичното предлагане на ценни книжа май ще продължат и занапред, ако се окажат верни дори и половината от все по-честите критики, някои от които са достатъчно сериозни, за да затъмнят дори и неоспорваните положителни моменти в новия закон.
Юридическите неясности в новия закон започват още с дефинирането на това кои ценни книжа влизат в неговия обсег и кои - не. Не са малко юристите, които твърдят, че определението на ценни книжа по смисъла на закона (виж чл.2 ал.1 в карето) е формулирано по начин, който не включва такива инструменти като държавните ценни книжа, ЗУНК-облигациите (които са безналични, но не са регистрирани в ЦД) и компенсаторните записи (свободно прехвърляеми, но също без регистрация в ЦД). Ако това се окаже наистина така, практическият проблем от тази неяснота ще е изключително сериозен поради изричната забрана за лицензираните посредници (освен банките) да извършват сделки с ценни книжа извън посочените в закона, т.е. инвестиционните посредници няма да имат право да извършват сделки с тях и дори трябва да бъдат санкционирани - нещо, което противоречи на всякаква логика и на това, което става на пазара.
Сериозните проблеми, които възникват от предстоящите да влязат в сила текстове от новия закон, продължават с определението за това що е системно нарушение, за което ще трябва да се отнема лиценз. Според допълнителните разпоредби на закона това е "три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок до една година". Ако това бъде прилагано точно, не е трудно да се предвиди, че в най-близко бъдеще броят на посредниците ще намалее значително, тъй като и сега не е проблем да се натрупат три дребни нарушения на текстове, особено в силно рестриктивните наредби. След 31 януари контролните на комисията по ценни книжа субекти ще могат с основание да претендират за най-регулираната стопанска дейност в страната - по новия закон наредбите, които тепърва предстои да се напишат, ще са около 20 на брой! В същото време глобите за нарушаване на наредби, които са предвидени, са между 2 и 10 хиляди нови лева, което няма аналог в нашето законодателство.
Серията от бъдещи неприятности или поне неясноти продължава с негласното отменяне на Наредба No 5 на Министерството на финансите и Българската народна банка. Тази наредба урежда емитирането, придобиването и изплащането на ДЦК, но не е спомената между наредбите, които остават в сила и след приемането на новия закон. При сегашната ситуация съгласно Закона за нормативните актове тази наредба следва да бъде отменена, а операциите с държавни ценни книжа да останат без законово уреждане, т.е. да бъдат прекратени. Ето как се ражда пореден юридически абсурд.
На този фон далеч по-невинно изглежда очевидното недоглеждане, в което се говори за заповед за проверка, издадена от фондовата борса (която няма и никога няма да има такива правомощия). Или пък че председателят на Държавната комисия по ценни книжа трябва да се самонакаже, ако случайно наруши този закон. Да, точно така трябва да направи, ако случайно не спази търговските тайни, които са му станали известни във връзка с изпълнението на служебните му задължения. (виж чл.10 и чл.222). А какво ли трябва да направят законодателите, ако има нещо вярно в тези критики към току-що приетия закон, освен, срам не срам, да го върнат за поправка в парламента?
Чл. 2. (1). Ценни книжа, предмет на този закон, са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично като: 1. акции; 2. облигации и други дългови ценни книжа; 3. други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа.
Чл. 10 (5) Председателят, членовете на комисията и служителите от административната служба са длъжни да пазят търговските тайни, които са им станали известни във връзка с изпълнението на техните функции.
Чл. 54 (8). Лицата по ал. 1, с изключение на банките, които са получили разрешение за извършване на сделки при условията и по реда на Закона за банките, не могат да извършват по занятие други търговски сделки.
Чл. 71 (5) Освен на комисията или на фондова борса, на която е член, за целите на контролната им дейност и в рамките на заповедта за проверка, инвестиционният посредник може да дава сведения по ал. 2 само: 1. със съгласие на своя клиент или 2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на ал. 6 и 7.
Допълнителни разпоредби: параграф 1 т.16. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок до една година.
Накратко
Изтече срокът за подаване на оферти за закупуване на 25 500 броя акции, представляващи 51% от капитала на "Инкомс - възли и детайли" АД, гр. София. Агенцията за приватизация съобщи, че "Емко - 98" ЕООД, гр. София, е единственият кандидат за закупуване на държавния дял в дружеството.
"Панхим" ООД, гр. София, е новият собственик на производство "Акрилати", обособена част от "Агробиохим" АД, гр. Стара Загора. Цената на сделката е 700 хил. лв., платими в брой в деня на подписване на договора. Купувачът се задължава в срок от три години да инвестира общо 2.1 млн. лв. и да увеличи с 36 броя на работните места.
РМД "Търговска база 98" АД, гр. Русе, придоби 70% от дяловете на "Търговска база Русе" ЕООД за сумата от 230 хил. долара.
Общи събрания
Фондовата борса:
Големите компании поддържат пазара
Докато в Централна и Източна Европа новата година дойде с бум на капиталовите пазари, рекордни търгувани обеми и високи цени, на Българската фондова борса премина още една слаба седмица. Единствено атрактивни бяха акциите на сравнително ликвидните дружества и то в малки обеми. Оборотите бяха малки, а повечето участници изчакваха покачване на цените. Седмичният индекс "БФБ София - Уорбърг" отбеляза повишение с 3.39% и достигна в четвъртък ниво от 55.53 пункта. Индексът на десетте най-ликвидни дружества го изпревари и се покачи до ниво 57.23, което е увеличение от 4.45% за седмицата. Оборотът на борсата скочи до 750 хиляди лева, но той не трябва да заблуждава. Цифрата не показва голям интерес и висока ликвидност на пазара като цяло, тъй като тя се дължи на две особено големи прехвърляния на пакети акции на Булгартабак холдинг на обща стойност 572 хиляди лева, които съставиха 75% от оборота за седмицата. Ако изключим тези две сделки, оборотът остава 178 хиляди - един доста смущаващ обем.
Интересът към тютюневия холдинг беше постоянен през целия период. Информацията за 60 милиона чиста печалба за миналата година повиши цената на акциите му с 13% и те достигнаха 33 лева. Значителна търговия имаше и при "Благоевград - БТ", което поскъпна с близо 9%. Сред най-ликвидните акции бяха тези на "Албена". От началото на годината към черноморския курорт има постоянен интерес, който го превръща в най-търгуваното дружество на борсата. Тази седмица бяха продадени над 4500 негови акции, като цената им стигна 6.95 лева. Това представлява увеличение със 7% от началото на годината. Седмицата беше добра и за "Кремиковци". Бяха прехвърлени общо 900 акции, а цената в понеделник се покачи до 0.85 лева за акция, максималната възможна за борсовия ден, като имаше търсене и на по-високи нива. Сравнително голяма беше и търговията с акциите на "Солвей - Соди". Сключената във вторник блокова сделка за 51 хиляди акции на комбината на цена, по-ниска от пазарната, доведе до спад на цената на дружеството на пазара. Нефтохим имаше втора слаба седмица, с малки обеми и спад от 3% в цената.
Макар че повечето от големите дружества се радваха на повишаване на цените на акциите си, сравнително ниските търгувани обеми показваха липса на интерес от страна на инвеститорите. Според участници на пазара обаче се очаква интересът към борсата от страна на портфейлните инвеститори да расте, а с него и цените на акциите. Това кара много от притежателите на акции да изчакват по-високите цени, което води до намаляване на предлаганите обеми и свиване на оборота.
Брейди-книжата достигнаха рекордни стойности за последната година
След като през последното тримесечие на 1999 г. поскъпнаха с между 8 и 12%, през първите дни на 2000 г. българските брейди-книжа достигнаха най-високите си нива от последната една година. Обезпечените облигации с отстъпка DISC достигнаха нива от 81.375 цента - най-висока цена от една година насам. Цените за останалите книжа бяха съответно 80.25 цента за IAB и 71.50 - 72.25 цента за FLIRB.
Възстановяването на цената на нива, близки до исторически най-високите досега (регистрирани през последното тримесечие на 1997 г.), предизвика противоречиви оценки сред наблюдателите на пазара. Анализаторите на френската банка Paribas отбелязаха пред Ройтерс, че българските книжа и най-вече облигациите IAB са достигнали своя връх и сега е моментът да бъдат продавани, като бъде инвестирано в по-доходни и по-малко рискови инструменти, като например виетнамските брейди-облигации. Като аргумент за тази препоръка банката изтъква и все по-малката вероятност за обратно изкупуване на българските книжа.
В същото време темата за забавената приватизация на Българската телекомуникационна компания продължава да държи собствениците на български брейдита под напрежение. "Новината за искането на по-висока цена от кандидатите за Българската телекомуникационна компания достигна до пазара и вчера (13 януари - б.а.) българските книжа загубиха малко от цената си", каза за "Капитал" Марчин Вишневски от инвестиционната банка Morgan Stanley Dean Witter. "Въпреки това ние препоръчваме да се купува при всеки спад в цената, тъй кaто не смятаме, че ако бъде провалена сделката за БТК, това ще е фатално", добави той и потвърди, че оценката на неговата банка засега остава трайно положителна.
Трите емисии брейди-облигации с номинал 5.1 милиарда долара бяха емитирани на 28 юли 1994 г. при преструктурирането на 8.16 милиарда долара дълг към Лондонския клуб. Номиналът на брейди-книжата в обращение през последното тримесечие на 1999 г. е намалял до 4.911 милиарда долара поради използването им като платежно средство в приватизацията.
school's brief
Фондова борса
Организираната търговия с ценни книжа за пръв път е започнала да се извършва на фондовата борса. Тя е основният вторичен пазар, на който се прехвърлят книжа, а с тях и капитал между инвеститорите. Чрез борсата се осъществява пряк контакт между спестители и инвеститори. Така тя се превръща в основен механизъм за разпределение на ресурсите в икономиката и спомага за нейната ефективност.
Типичната фондова борса представлява институция, при която търговията се осъществява в специален салон в сградата на борсата, известен като под (англ. floor). Сделките могат да се сключват само от оторизирани лица, които чрез офертите купува и продава формират и цената на книжата. Тези участници могат да са брокери, които свързват купувача и продавача и вземат процент от прехвърлените книжа, или дилъри, които купуват и продават за своя сметка и на собствен риск. На борсата могат да се търгуват само книжа на компании, които фигурират в нейния списък. Всяка борса има свои изисквания за допускане на акции до котировка, по-важните от които са: размер на приходите на компанията преди облагане с данъци, нетна сума на активите, пазарна стойност на акциите в обращение, обществен интерес към компанията и др. В последните години с все по-голямото развитие на информационните технологии се появяват виртуални борси, при които контактът между посредниците се извършва по електронен път. Най-успешният пример за такава борса е американската NASDAQ.
Обикновено капиталът на борсите се държи от участниците в тях. Съществуват различни механизми за търговия на борсата. При т.нар. дилърови борси, каквато е NASDAQ, офертите купува и продава се съчетават от специални дилъри (market-maker), докато при търговите - като франкфуртската, тези оферти се съчетават електронно. Една от най-големите борси - нюйоркската, е комбинация между двете.
Акциите на "Златни пясъци" АД:
13% доходност за последните три месеца
Акциите на най-големия черноморски курорт "Златни пясъци" през последната година показаха, че са едни от най-търгуваните на Българската фондова борса. Въпреки сравнително високата ликвидност цената им се колебаеше в доста широки граници - между 5.8 и 2.43 лева за акция. След спад от почти 30% преди два месеца цената беше възстановена и последните сделки бяха сключени на нива 3.89 лева за акция. Това е увеличение от 30% за последния месец и 13% за тримесечието. Въпреки очевидното поскъпване акциите са все още под нивата си от началото на 1999 г., когато се търгуваха 4 четири лева.
"Златни пясъци" е един от курортите, в които приватизацията е в най-напреднал стадий. От 65-те хотела в комплекса само пет не са приватизирани, като те остават в активите на "Златни пясъци" АД. Приходите от продажби на обособени части за последната година са 40 милиона лева. За изминалия туристически сезон от курорта отчитат 18% ръст на нощувките и 11% ръст в броя на туристите. Чистата печалба на дружеството за 1999 г. по прогнозни данни е 10 милиона лева. Базата е почти напълно обновена и нивото на туристическите услуги се повишава, което дава добри надежди за новия туристически сезон.
Въпреки това през последния месец се наблюдава спад на търговията с акциите на дружеството. Намалената ликвидност, въпреки повишаването на цената, се обяснява с изчакването на инвеститорите на резултатите от приватизацията на дружеството. През следващите месеци основно влияние върху цената на акциите, които според анализатори на пазара в момента са подценени, ще оказват както новият туристически сезон, така и интересът към пазара на ценни книжа като цяло.
Класация на най-добрите инвестиционни съветници през 2000 г. В първия брой на "Капитал" за 2000 г. беше обявено началото на новата инвестиционна игра, наречена "Вашите десет хиляди лева", при която през цялата 2000 г. десет инвестиционнни посредника ще управляват един виртуален портфейл от десет хиляди лева по начин, който ще бъде максимално близо до реалната ситуация.
Участниците ще имат възможност да избират измежду всички възможни финансови инструменти, които отговарят на две условия - да са достъпни до широката публика и да имат точно определена пазарна цена. В тази група влизат:
Поради големия брой акции регистрирани на БФБ, и ниската им ликвидност изборът се ограничава до най-големите 30 (включени в индекса БФБ Уорбърг 30) и тези на официалния пазар на БФБ (с уговорката, че към тази група присъединяваме и дружествата от "БТ холдинг"). Като цяло списъкът е отворен и могат да бъдат предлагани и други инструменти, които отговарят на горните изисквания. Добавянето ще става само след изричното съгласие на всички участници.
Обхващат се само инвестиции в страната, т.е. такива, които искат изнасяне на валута, засега не се приемат. Поради изискването за пазарна цена отпадат например компенсаторните записи и всякакви частно пласирани облигации (като тези на "Доверие" например). Отпадат също и брейди-книжата поради невъзможността физически лица да участват и поради високата минимална цена на купуване.
Всеки участник разполага с 10 хиляди нови лева в първата седмица на годината и изпраща своето първоначално разпределение, коeто ще има право да променя веднъж месечно, отново с изчисляване на разходите. Всяка следваща седмица в сряда се изчислява текуща пазарна цена на портфейла и постигната доходност от началото на годината. Изчислява се нетна доходност, т.е. приспадат се транзакционните разходи по всяка отделна сделка. Вестник "Капитал" ще публикува всяка седмица разпределението на портфейла на всеки участник и неговата реална пазарна стойност в левoве към деня на приключване, т.е. сряда.
Поради различията при транзакционните разходи се приемат усреднени стойности. При сделка на БФБ - София се начисляват 5.00 лв. на всяка сделка плюс 2.24% от цената (средната комисиона за посредник и БФБ). За сделки над 5000 лв. се начислява по-ниска комисиона от 1.74% (1.5% плюс 0.24% комисиона на БФБ). За ДЦК комисионата е 0.25%, за ЗУНК е 0.50%. За валута не се изчислява комисиона и се приема за пренебрежимо малка. За инвестициите в ЗУНК и ДЦК се изчислява акумулирана до момента доходност, а при желание за продажба се използва последна цена на сделка, ако има такава. За целеви ДЦК се ползват цени на обратно изкупуване, определени от Министерството на финансите (има ги в бюлетина на БНБ). Акциите се оценяват по средната цена към сряда всяка седмица, ако не е имало такава - последната средна цена. При инвестиции във валута се използва курс на БНБ, който се определя в 16 ч в сряда и е валиден за четвъртък. За депозит също се изислява акумулирана до момента доходност.
Опасенията за инфлация в евро-зоната разклатиха единната валута
Втората седмица на 2000 г. премина при възстановен баланс на ниво 1.025 - 1.030 долара/евро
Когато през последния месец на изминалата 1999 г. немският канцлер Шрьодер обяви, че ще намали данъците в страната с цел стимулиране на местната икономика, песимистите определено бяха мнозинство. Първото потвърждение, че това е напълно възможно, дойде през току-що изминалата седмица с обявените данни за спад в бюджетния дефицит от 1.2% от брутния вътрешен продукт (при 1.7% през 1998 г.). Както можеше и да се очаква, добрите данни за немската икономика бяха основната поддържаща сила за еврото през първата половина на изминалата седмица и помогнаха през далеч по-трудните последни дни на седмицата да удържи нивата от 1.0248 - 1.0252 долара/евро.
Най-често спряганият израз на финансовите пазари и от двете страни на океана през изминалата седмица беше "ценова стабилност". Към това призова главният икономист на Европейската централна банка Отмар Исинг, която заяви, че тази стабилност е по-важна, отколкото курса на еврото спрямo останалите валути. "Ценовата стабилност ще има благоприятен ефект върху пазарната цена на еврото рано или късно", заяви Исинг в отговор на основния натиск срещу еврото през седмицата - искането на най-голeмия немски профсъюз IG Metal за увеличение на заплатите с 5.5%. Според наблюдатели на пазара логичният отговор на такова увеличение ще е намеса на Eвропейската централна банка чрез увеличение на лихвените проценти.
Докато проблемите на немската икономика бяха във фокуса на вниманието на пазарите за първата половина от седмицата, данните за американската икономика бяха основен движещ фактор през втората половина на седмицата. Срещата на Групата на седемте най-развити страни на 22 януари в Токио и слуховете, че Япония ще успее да убеди, партньорите си за по-слаба йена, успяха все пак да повлияят на пазара и през изминалата седмица японската йена се движеше на нива между 105.10 и 106.00 йени за долар.
Горива от резерва повишиха оборота на Софийска стокова борса през 1999 г. Два пъти по-голям обем на търговията отчете Софийска стокова борса (ССБ) за 1999 г. в сравнение с 1998 г., но въпреки това обемите все още остават скромни. Сключени са 405 сделки на стойност 44 млн. лева.
Водеща роля имат нехранителните стоки - те държат 78% в структурата на оборота, 20% са сделките със зърно и 2% -хранителните стоки. Разпределението по видове затвърждава ориентацията на ССБ към типични и световно търгувани борсови стоки, заяви Васил Симов, изпълнителен директор на борсата. Челното място държат горивата - дизелово гориво, бензин, керосин, масла, чийто оборот за миналата година е 31 млн. лева. По-голяма част от тях са от Държавния резерв. Следват химикали, дървесина, метали, автогуми, хартия. Металите отстъпват с една позиция назад в сравнение с 1998 г. Вяла спорадична търговия и липса на интерес към хранителните стоки показва анализът на борсата за 1999 г. Хранителните стоки и през 1999 г. запазват последното място, въпреки че обемът им е скочил двойно в сравнение с 1998 г. Най-търгувани са варивата - 69.37%, следвани от ориз (23.75%), сирене (5.39%), захар (1.48%). Захарта, която в предишни години достойно защитава позицията си на основна борсова стока, през миналата година претърпя значителни сътресения в ценово отношение и отблъсна търговците. Наситеността на пазара, необоснованото покачване на цените от производители монополисти и спадът на международните цени доведоха до отсъствие на крупни сделки, пише в годишния отчет на борсата.
Хлебната пшеница запазва водеща роля в структурата на търгуваните зърнени стоки - 85%. Останалите 15% са разпределени между фуражен ечемик, царевица, пивоварен ечемик, фуражна пшеница. Маслодайният слънчоглед отсъства от борсовия пазар през цялата 1999 г. Пазарът на хлебно зърно и през 1999 г. остана нестабилен, слабо активен, силно дебалансиран, показва анализът на търговията на ССБ.
Агенциите са в позиция "изчакване"
В началото на годината чувствително намаля броят на офертите за търговия с имоти
Разлиствайки специализираните вестници за търговия с имоти, любителите на статистика се чудят къде изчезнаха многобройните оферти за продажби и отдаване под наем на недвижими имоти. Най-вероятният отговор е - агенциите се отдръпнаха от активна дейност, докато намерят решение на проблема "патентен данък". Това решение определено не е в повишаване на комисионите, тъй като и при сегашните комисиони пазарът едва крета. Въпреки това корекции в комисионите може и да има, но с колко - това всяка агенция ще реши сама за себе си, коментираха посредници.
След като в края на миналата година брокерите на недвижими имоти се разходиха пред парламента в знак на протест срещу размера на предвидения за тях патентен данък, първите дни на новата година прекараха в канторите си в търсене на решение каква промяна да направят, за да решат проблема "патентен данък". Ясно е, че всеки е намерил някаква вратичка за собственото си спасение и надали ще сме свидетели на масово затваряне на офиси и закриване на фирми. А иначе пазарът на имоти е спокоен като по неписано правило в началото на годината.
Намаляването броя на офертите за търговия с недвижими имоти не означава, че е намаляло предлагането или са се изкупили десетки жилища преди коледните и новогодишните празници. Реално предлагането не е претърпяло някакъв крах, просто в момента някои фирми изчакват и не пускат офертите си. Това има и своята положителна страна, тъй като на практика се оказва, че броят на недействителните оферти, които пълнеха страниците на вестниците, е сведен до минимум. Това пък от своя страна дава възможност за една по-точна оценка на имотите. Ако се направи преглед на офертите, човек може да си помисли, че по-малкият брой обяви рефлектира върху средните цени на предлаганите за продажба жилища и те чувствително са се покачили от нивата си преди Нова година. На практика това са действителните цени на офертния пазар и те не са се променяли драстично през последните месеци, коментираха брокери. По-ниските средни стойности на жилищата се получаваха от "рекламната кампания" на няколко фирми, които зарибяваха потенциалните купувачи с чувствително по-ниски цени, но на несъществуващи жилища.
Противно на очакванията на пазара, че в началото на годината ще отсъства интерес към сделки с имоти, клиенти има, обясниха брокери. В момента като основно търсене посредниците отчитат интереса към офиси и търговски помещения както за наемане, така и за покупка. Все по-рядко обаче интересите на купувачите се покриват с предлагането на пазара. Фирмите, които търсят да наемат или закупят помещения, вече не се съгласяват на каквото и да е. Предпочитанието към новото по-луксозно строителство надделява над претенциите за район. В най-скоро време тази тенденция ще изостри нуждата от строителство на административни сгради, а когато това стане, на пазара ще излязат много жилища, които досега се даваха под наем за офиси. Затвърждава се и още една тенденция в развитието на пазара, а именно интересът към наемането на халета и складови помещения. Тъй като това е един все още неразработен пазар, трудно може да се изведат някакви средни цени. В момента те варират от 1-1.5 долара на кв.м до 4-5 долара на кв.м месечен наем и продажна цена над 100 долара за кв.м. Офертите обаче са инцидентни и в крайна сметка инвеститорите предпочитат да закупят терен за промишлено строителство и сами да изградят нужните помещения. Интерес представляват свободните места около новооткритите хипермаркети и на изходните артерии на градовете.
