Вторият GSM-лиценз ще бъде даден по правилата
Антони Славински, министър на транспорта и далекосъобщенията, пред "Капитал"
- Най-приоритетен проблем и за транспорта, и за съобщенията е подготовката за преговори с Европейската комисия по условията на присъединяването. В транспорта сред приоритетите са четири закона, оздравителната програма на БДЖ, развитието на софийското летище и на РВД. В съобщенията най-важни са приватизацията на БТК и законът за пощенските услуги.
- Основните приоритети ще продължат да бъдат реализацията на обекти по европейските коридори, националното летище "София", развитие на комбинирания транспорт, рехабилитацията на пътната и железопътната мрежа. Програмата е подробно разписана и е на разположение в Министерството на транспорта и съобщенията. Не бих могъл да коментирам осигуряването на инвестициите, защото това е в компетенциите на Главно управление на пътищата.
- Не е от компетенцията ми решението на този въпрос.
- Не съм запознат с детайлите на сделката и не мога да взема отношение. Мерките ще са тези, които са предвидени в приватизационния договор. Естествено е тези въпроси да бъдат отправени към Агенцията по приватизация, но все пак считам, че "Зееви груп" е сериозен инвеститор, и фактът, че спечели търга за покупката на 75% от акциите на "Балкан", показва, че той е бил купувачът с най-добри параметри по договора. Спазването на поетите ангажименти и изпълнението на договора оттук насетне е сериозен процес и ще се следи от Агенцията за приватизация, разбира се координирано с Министерството на транспорта и съобщенията. В изключителните прерогативи на министерството са функциите да контролира националния превозвач по основния предмет на дейност - въздушният превоз на пътници и товари, летателната годност на въздухоплавателните средства, лицензирането на авиационния персонал и други специфични елементи, касаещи безопасността на полетите. На авиокомпания "Балкан" е отдадено правото да поддържа въздушните линии по основната част от подписаните спогодби за въздушни съобщения между Република България и други държави и това е един от най-сложните ангажименти на превозвача. Всеки немотивиран отказ от поддържането на определена линия може да доведе до назначаване на друг български авиационен превозвач за тази линия.
- Времето ще покаже доколко тези конфликти са сериозни. Ако се наложи, ще се правят промени, но стремежът ще бъде да се търси прозрачна и предвидима нормативна рамка, стимулираща един равнопоставен и балансиран пазарен сектор. Следя реакциите в отделните групи, засегнати от наредбите, а и в цялото общество - това са реакции и на превозвачите, и на общините и браншовите съюзи, от една страна, но и на пътниците, които се обслужват - от друга. Проведоха се доста бурни обществени обсъждания. Не може да се отрече, че с приемането на тези наредби се преодоляха редица конфликти и се създадоха по-ясни правила за провеждането на конкурси и възлагането на обществени поръчки. Залагането на гратисни периоди дава възможност на всички превозвачи спокойно да приведат превозните средства и да организират работата си в съответствие с новите изисквания. Разбира се, тези наредби не са догма и ако практиката покаже някакви пропуски, няма пречка те да се коригират.
- Държавата не проточва преговорите, а се стреми да постигне една справедлива сделка, продавайки една от най-печелившите компании в един от най-перспективните сектори. Не се изчаква никакъв отказ, краят на тези преговори би дошъл, когато се установи невъзможността за компромисна позиция, отразяваща интересите и на двете страни.
- Няма такъв вариант. Вторият GSM може да се даде с търг или конкурс по Закона за далекосъобщенията или на купувача по закона за приватизация. "Мобиком" не е технологично изостанал. По-модерна от технологията в неговия честотен обхват няма.
- "Мобилтел" е частна фирма и промяната на собствеността е в ръцете на нейните собственици. Задълженията им по лиценза се контролират от Комисията по далекосъобщенията.
- Софтуерният пазар е ненаситен, има глад от добри програмисти. "Рила" има обективни шансове да се развива. Има всички условия за успешно развитие, но това не винаги като че ли е достатъчно. Зависи от много неща като мениджмънта, правилната стратегия и други.
- Естествено е редовният конгрес през февруари да реши въпроса с лидерството. Надявам се привързаността ни към разумния избор да ни помогне да го направим. Надявам се Демократическата партия да продължи да играе важна роля като десноцентристка партия със значителен принос в усилията на ОДС и Народен съюз да направят стъпките ни към демокрацията, Европейския съюз и НАТО по-ефективни и необратими.
- Такива оценки са правени (и те са положителни) и очевидно ще продължат да се правят.
- Партиите в Народен съюз са в правото си да вземат самостоятелни решения, но досегашното развитие на коалицията не дава индикации за подобни решения. Но в политиката, както се казва, всичко е възможно.
- С наближаване на следващите редовни парламентарни избори все по-висока е вероятността това да се случи. По-трудно ми е да предвидя параметрите на споразумението и условията в него.
- Не, няма тема, която да предизвиква разногласия. Смятам, че всички се стараят да поддържаме колегиални отношения и добър екип.
Кой ще оцелее в Министерството на отбраната
Ако новият военен министър оглавяваше не българското отбранително ведомство, а някое индианско племе в Северна Америка, той вероятно нямаше да се казва Бойко Ноев, а по-скоро Танцуващия с вълци. За разлика от едноименния филмов герой на Кевин Костнър обаче Ноев попадна не в дружелюбната компания на полуопитомени четириноги и гостоприемни червенокожи, а сред държавни служители, които бранят със зъби и нокти своите трудно завоювани работни места. Миналата седмица военното министерство се превърна в своеобразна арена на брутална битка за оцеляване между военните и цивилните топчиновници от втория ешелон, които чакат предстоящите кадрови промени в системата. Доминиращите фракции в отбранителното ведомство скорострелно размениха по няколко компроматни откоса с надеждата да изпратят в заслужен отдих поне някой от своите съперници и по този начин, ако могат, да запазят позициите си. На практика никой в системата не прие като чиста монета обещанията на Бойко Ноев от неговата първа публична изява като министър, че няма да пипа екипа на своя предшественик Ананиев.
Всички сътресения в Министерството на отбраната започнаха от внезапно плъзналия слух, че Бойко Ноев се готви да отстрани началника на Генералния щаб ген. Михо Михов. По принцип кулоарните информации за предстояща оставка на генерала са твърде често срещано явление от около две години насам. Сега обаче слухът получи изключително широк медиен отглас и на практика лиши новия военен министър от възможност да махне Михов, без да предизвика шумен обществен скандал. По подобен начин преди около две години и половина беше махнат предишният шеф на генщаба ген. Тотомиров.
Според източници от военното ведомство информацията за предстоящото отстраняване на Михов действително е циркулирала твърде натрапчиво в министерството. Всъщност тиражирането й изигра ролята на превантивна защита за генерала. Още повече, че шефът на генщаба моментално получи подкрепата на президента Стоянов. По този начин сините бяха лишени от възможност да поискат главата на Михов, освен ако не искаха да изложат на публичен показ разногласията си с държавния глава по въпроса. Така че министърът на отбраната и шефът на генералния щаб трябваше да се прегърнат публично и да покажат на обществото колко добре могат да работят заедно. Евентуалното отстраняване на Михов се отлага във времето, особено след като Бойко Ноев се ангажира с идеята да предложи удължаване на мандата му. Истината е, че въпреки пререканията си с Генералния щаб управляващите трудно ще намерят по-диалогично настроена кандидатура от Михов. Така че засега Ноев вероятно няма да посегне на първия генерал, освен ако не възнамерява да издигне за неговото място сегашния шеф на политическия си кабинет Чавдар Червенков, бивш шеф на военното разузнаване и бивш вътрешен министър от времето на Ренета Инджова. Голямата
Зам.-министърът по военнополитическите въпроси Велизар Шаламанов например беше най-амбициозният конкурент на Бойко Ноев. Но засега и двамата дават вид, че са забравили за съперничеството помежду си. Всъщност Шаламанов попада под кръстосан огън, тъй като си навлече омразата на военното ръководство още със своето назначаване. В очите на Генералния щаб той е о.з. майор-ренегат и зъл гений на армейската реформа у нас.
Най-сигурната мишена от зам.-министрите се очертава Пламен Радонов - човекът, който отговаря за военно-икономическата дейност. Показателен е фактът, че едно от първите неща, които направи новият военен министър, е замразяването на всички приватизационни сделки в системата до второ нареждане. Ноев не пожела да конкретизира дали този негов ход е свързан с конкретни сигнали за корупция или не. Не се ангажира и с някакъв конкретен срок на възбраната върху раздържавяването. "Не съм убеден, че това, което е планирано за приватизация, наистина трябва да се продава. Аз не желая да се ангажирам с нещо, за което не съм сигурен", дипломатично се измъкна бившият ни посланик в НАТО. Няколко дни по-рано обаче той не пропусна да извади своя ресорен заместник Пламен Радонов от борда на военното предприятие "Терем". "Няма спиране на приватизацията, а по-скоро забавяне. Предприятията ще се продават чрез Агенцията за приватизация, а ние ще подготвяме само документацията", опитва се да замаже ситуацията зам.-министърът.
На практика ситуацията с Радонов е много трудна за отиграване, тъй като зам.-министърът се намира доста високо в синята йерархия. Той беше избран за председател на синята партийна организация в своя роден град Велико Търново и това му дава частичен имунитет срещу търсене на дисциплинарна или наказателна отговорност. Вероятно точно затова прокурорските проверки срещу него и неговия колега Здравко Зафиров приключиха безшумно и безрезултатно. Показателен обаче е фактът, че зам.-министърът не беше издигнат за областен управител, въпреки че дълго време беше готвен за този пост. По всяка вероятност военният министър Ноев първоначално ще предпочете да изолира своя заместник, отколкото да провокира някакви по-остри форми на напрежение в синия лагер. Зам.-министърът Здравко Зафиров успя да се опази сравнително чист от скандали, но вероятно също ще си отиде, тъй като не успя с нищо да оправдае присъствието си в отбранителното ведомство. Твърди се, че той ще запази единствено синекурната длъжност в директорския борд на ВМЗ "Сопот". Може би най-малко проблеми има четвъртият зам.-министър на отбраната - Йордан Йорданов, който беше атакуван единствено от бившия шеф на ОСО ген. Вакавлиев. Той се смята за "сивия кардинал" на ведомството и тайния съгледвач на министър-председателя. Друг
Сега отново предстоят поправки във военния закон, с които функциите на генщаба ще бъдат орязани още. По всяка вероятност те ще бъдат внесени в парламента в края на зимата или началото на пролетта. Те трябва да узаконят окончателното отделяне на всички военни спецслужби от армейското ръководство и превръщането му в нещо като едно голямо "Оперативно управление". Радикалната идея, застъпвана най-често от хората около зам.-министър Шаламанов, е военното министерство да осъществява пряко ръководство на трите вида въоръжени сили. Генщабът трябва да се превърне в структура с планиращи и съветнически функции, към която да се прикачат военни части в случай на учения, военно-политически кризи и война. Тази теза на Шаламанов, която копира щатския модел, окончателно изправи косите на военните, които неофициално го обвиниха, че се опитва да закрие генщаба.
Не е съвсем ясно обаче дали Бойко Ноев ще е склонен на подобни радикални ходове. До промените във военния закон те са не само нецелесъобразни, но и неосъществими. По всяка вероятност военният министър първо ще реорганизира структурите на генщаба и едва след това ще посяга към правомощията на военните. Засега радикални промени няма да има - ще отпадне управлението "Бойна подготовка на войските". Останалите ще бъдат преоформени по натовски образец - "Личен състав", "Войсково разузнаване", "Оперативно", "Материално-техническо осигуряване", "Комуникационно-информационни системи" и "Планиране на отбраната". А какво ще стане с генщаба по-късно засега може само да се гадае. По всичко личи обаче, че военните вече са твърде омаломощени, за да се борят за своите правомощия.
Защо е трудно да се радваме
Защо не можем да се зарадваме като хора, защо всичко се опитва да бъде омаскарено, омаловажено, унищожено дори", разгневи се през изминалата седмица Муравей Радев, изнасяйки данни за "блестящите" резултати на българската икономика през изминалата година. При всичките ни уважения към безспорните макропостижения и водени от желанието не да омаловажаваме или омаскаряваме, а да внасяме полезна доза реализъм, прилагаме някои съображения, поради които е нездравословно да се макроглавозамайваме:
Ако оставим макропанорамата и се приземим до делничните неща, кое да ни даде повод да се радваме като хора? Ледената арогантност на общинарите? Продължаващият рекет на монополите? Обграждащите ни отвсякъде бюрокрация и корупция?
Министър Радев има пълното основание да се радва, защото неговите сметки излизат - растеж на БВП, нисък дефицит, финансова стабилизация и прочие. Сметките на легалния бизнес обаче не излизат - няма условия доходите му устойчиво да растат, бюджетът му все по-трудно се връзва, а колкото и здраво да е стъпил на финансовата стабилизация, данъчно осигурителната преса с убийствена методичност го притиска все по-надолу.
От наследника на Стефан Савов зависи бъдещето на Народен съюз
От съперничеството между Методиев и Праматарски може да спечели Златка Русева
Смъртта на лидера на Демократическата партия Стефан Савов извади наяве болния проблем кой ще го наследи.
Въпросът трябваше да се реши на редовния конгрес на партията, насрочен на 27 и 28 февруари. Самият Савов приживе посочи двамата най-вероятни свои заместници - ексвицепремиера Веселин Методиев и новия министър без портфейл в правителството на Костов Александър Праматарски. И двамата в момента изпълняват длъжността зам.-председател на ДП. Истинска интрига в започналото по всички правила на политическата игра съревнование между двамата се оформи за спечелване на позиции както в местните партийни структури, така и по отношение на коалиционните партньори.
Интересното в случая е, че след последните правителствени смени двамата претенденти на практика си размениха местата. Докато Методиев изпълняваше министерските си задължения, Праматарски работеше активно за осигуряване подкрепата на собствената си кандидатура. Вследствие на това стана ясно, че болшинството от местните партийни организации в страната ще застанат именно зад него. При това бе номиниран за министър по настояване на парламентарната група на НС. Представителите на БЗНС при всеки повод показваха, че той е техният кандидат и желан партньор. Стигна се дотам дори да поставят въпроса за избора на нов председател на ДП като гарант за запазване целостта на НС. Самият Праматарски много обича да повтаря фразата, че въпросът не е до личностите, макар че те с Методиев не се различавали, а до това ще бъде ли съхранена идентичността на ДП.
За разлика от Праматарски другият претендент е, меко казано, недолюбван от земеделците на Мозер. Нещо повече, той бе лишен от министерския си пост благодарение на усилията на колегите му от ПГ и излезе от Министерския съвет като човек от лобито на Бакърджиев. Обвиненията по негов адрес, че си е поставил за цел да унищожи коалицията НС, превръщайки партията си в присъдружна организация на СДС, му създадоха имидж на партиен предател. Съмненията, че е съдействал самоволно от името на ДП за приемането на измененията в Закона за местните избори, само го затвърдиха. Въпреки това до самата кончина на Савов той се ползваше с пълното му доверие. Това, че именно Методиев бе упълномощен да председателства партията до конгреса, само го доказва. Пълномощното за временно управление, за което другият зам.-председател на ДП Димитър Стефанов съобщи пред БТА, обаче срещна сериозна вътрешнопартийна съпротива. Освен това според юристи след смъртта на Савов документът има повече морален характер и е за печелене на дивиденти от вътрешнопартийно естество, отколкото от него да произтича нещо. Публична тайна е, че срещу кандидатурата на Методиев е настроена по-голямата част от централното бюро на партията. Според слухове в ПГ на НС само един от нейните представителите работи за, а не срещу него - Димитър Стефанов.
Но от всичко това не следва, че изходът от борбата за лидерското място е предрешен. На министър Праматарски вероятно ще му се наложи да се съобрази с възприетата от Костов наскоро тенденция да се отдели партийната от изпълнителната власт, макар подобно изискване да не е упоменато във вътрешнопартийния правилник на ДП. Междувременно Методиев още преди да бъде освободен от министерския си пост, предприе конкретни стъпки по овладяване на позиции в собствената си партия. На 18 декември той поиска от централното бюро на партията да му даде вот на политическо доверие. Бе му отказано, но изненадващо районният партиен съвет на ДП - София, изрази доверие към представителите на партията в изпълнителната власт. Дали това се дължи на лоша координация с регионалните структури или на това, че Методиев ще може да разчита в бъдеще на софийската организация, ще стане ясно едва на конгреса. Но според агенция "Балкан" през седмицата, с посещението си в Благоевград, Методиев е започнал совалките си и из провинцията.
Градусите на битката ще се вдигат още повече, защото председателят на ДП автоматично става и съпредседател на Народен съюз, а там все още са в очакване на бъдещото споразумение със СДС. Демократическата партия досега няма причини да е недоволна от подаръците, които получи във вид на позиции в изпълнителната власт, но за БЗНС не е така. Така че на "Раковски" 134 също не са безразлични как ще приключи състезанието. Засега там имат готовност да имплантират хора от съществуващия на хартия дубликат - ДП на Стоян Райчевски, само за да бъде спасен удобният досега коалиционен партньор.
Ако конфликтът между Методиев и Праматарски обаче излезе извън контрол, няма да е изненада, ако се отиде на компромисен вариант с избирането (поне за известно време) на сегашния зам.-министър на правосъдието Златка Русева за председател на партията. Но това само ще отложи, а няма да разреши, вътрешните противоречия в ДП за това кой да бъде приоритетният политически партньор на партията занапред.
ВМРО е готова за самостоятелно участие
Красимир Каракачанов, председател на ВМРО, пред "Капитал"
- През 1990 г., когато организацията беше възстановена, тя си беше поставила съвсем други цели. Да бъде силна обществена организация, която да формира лоби от симпатизанти в различни политически среди, отстояващи идеята за българщината и за развиване на отношенията с Македония. Времето обаче показа, че българските партии, създадени след 10 ноември, се занимаваха предимно със своите лични интереси. Това наложи още през 1992 г. да ориентираме организацията към едно реално и активно участие в политиката. Оттогава всъщност ВМРО е коалиционен партньор на СДС. За тези 10 години успяхме да изградим сериозна организационна структура, по членски състав и по влияние в обществото организацията е в първата петица на политическите партии в България. ВМРО успя да се наложи като единствената сериозна националноориентирана политическа организация и зае своето място в дясното демократично пространство, където е мястото й.
- Отношенията със СДС започнаха леко да се обтягат след парламентарните избори 1997 г., когато като че ли СДС се главозамая от постигнатия резултат и част от лидерите повярваха, че хората са гласували само заради тях. Постепенно се наложи стил на политическа надменност и пренебрежение към коалиционните партньори. Всички споразумения, които до момента бяха подписани или договорени със СДС, не са изпълнени. Чашата преля, когато СДС не назначи за областен управител на Благоевградска област посочения от нас човек, както предварително се бяхме договорили. Беше назначен човек от ДПС. За нас стана ясно, че трябва да се реализираме самостоятелно в политическия живот на страната. Въпреки общата ни евроатлатическата ориентация имахме и други различия, например по въпроса за смъртното наказание и по конвенцията за националните малцинства, както и в отношението към Българската православна църква. Към това можем да прибавим и пренебрежителното отношение към ВМРО от страна на много местни структури на СДС и факта, че хора, свързани с организацията, бяха уволнявани за това, че ВМРО имаше отделно мнение. Всичко това се натрупа и към момента отношенията ни са съвсем прилични, но има недоверие, което СДС може да изличи само ако промени своето поведение и отношение. Не приемам, че е нормално решенията, за които всички ние като народни представители от ОДС сме отговорни, да се вземат от 2-3 души и да се спускат в последния момент. Това не е демокрация и разбива окончателно всякакви основи на една коалиция. СДС трябва да разбере простата истина, че цялото дясно пространство не може да бъде монополизирано само от нея. След като СДС се определя като християндемократическа партия, и вляво, и вдясно има пространство за други политически формации. Иван Костов трябва да прецени политиката си спрямо тези формации, защото в реалния живот и реалната политика вакуум не може да има. Тези пространства ще бъдат запълнени и е въпрос на време кога и от кого. Ако СДС позволи на своите коалиционни партньори, които имат подобни идеологически виждания, да заемат пространството вляво и вдясно от СДС, партията би могла да спечели сериозни партньори в перспектива. Ако се опита да им пречи, е въпрос на време друг да заеме мястото, но тогава лоялността и коректността на тези политически формации са поставени под въпрос.
- Резултатите бяха доста добри. До тези общински избори имахме само 31 общински съветника, а в момента имаме 6 общински кмета и 132 общински съветници. И това е резултат само от 20% от общините, т.е. там, където сме участвали самостоятелно. В останалите бяхме в коалиции със СДС или с НС. Самостоятелното участие ни донесе около два процента от гласовете в България, при това само в една пета от общините. Това е повод за самочувствие и увереност, че при парламентарни избори 4-процентната бариера няма да е проблем.
- От повече от година поставяме въпроса за нова формула в ОДС, в която всички партньори да се уважават. Но отговор няма, явно СДС не си е взела поука от наказателния вот на българина. Затова е по-добре да се подготвим за самостоятелно участие и да не го оставяме за последния момент. С членската си маса и с развитата структура ВМРО според мен е готова за самостоятелно участие. Това в никакъв случай не означава скъсване на отношенията със СДС. Но се налага да отвоюваме сами политическото си влияние в бъдещия парламент като отделна парламентарна група. След това ще поставим въпроса за нова следизборна коалиция.
- Мисля, че тази възможност не само не е изключена, тя е задължителна, защото едва ли някой ще има мнозинство да състави сам кабинет. Предложихме подобна формула и на общинските избори - споразумение на всички формации в ОДС по време на общинските избори да водим толерантна предизборна кампания помежду си и да се подпомагаме на втория тур. За съжаление СДС не прие този подход.
- Народен съюз има подобни виждания и тяхното поведение на общинските избори беше подобно на нашето, което означава, че и те са недоволни от същите процеси, от които сме недоволни и ние.
- Този вариант не е дискутиран, но също е реален като теоретична възможност. Но дясното политическо пространство тепърва се преструктурира и възникват много въпроси, по които ще има нюанси в нашите позиции. Те са свързани с преговорите, които ще се водят с ЕС. Въпросът е какво може да бъде договорено във вреда на България. Смятаме, че промените в конституцията трябва да се извършат много внимателно, а не набързо само някой да ни хареса. Не виждам какво изискване е да сменяме конституцията в частта й, забраняваща партии на етническа основа. Подобни забрани има в повечето страни от ЕС, а Франция и Белгия не са подписали и ратифицирали конвенцията за малцинствата. Другият въпрос, който е много деликатен, е за продажба на земеделска земя на чужденци. Факт е, че чужденецът трябва да има право да закупи земята под фабриката или жилището, което купува. Това е задължително условие, но въпросът кога да бъде отворен пазарът на земеделска земя у нас е много спорен поради субективни причини в интерес на българския собственик на земя. Поне трийсет пъти е разликата между цената на земята в България и ЕС. Освен това българинът няма право да купува земя в ЕС, което означава, че поставяме българския гражданин в неравни условия. В България липсва реален пазар на земята, което означава, че поне в близките 10-12 години, докато България не стане пълноправен член на ЕС, подобно право не трябва да се дава.
- Пълен абсурд. ВМРО с ДПС не може да направи коалиция. Това е абсолютно невъзможно. Естествените коалиционни партньори на ВМРО са във формациите, които днес представляват ОДС. Извън формациите от ОДС имаме добри отношения както с "Гергьовден", така и с лидерите на движението "Св. Георги Софийски", също така с някои от монархическите формации. Те също са потенциален наш партньор.
- Не, в никакъв случай. Според мен това е опит на група хора, които вече не присъстват в обществения живот, да се върнат по някакъв начин в него, но мисля, че са избрали най-неподходящия начин, като създават поредната, може би 241-та партия в България. Това едва ли ще им донесе общественото доверие и признание, което търсят, но това си е техен проблем.
- Изследванията, които направихме след общинските избори, показват, че освен младите хора за ВМРО най-сериозно е гласувала групата между 30 и 41 години, т.е. тези хора, които вече са завършили своето образование и търсят реализация в обществото. Тези хора, на които обществото не им предлага реализация, са в най-силната си възраст и програмата, която ще им предложим, ще бъде много ясна, насочена към задържане на младите хора в България. Това включва сериозна икономическа програма, нашето мнение е, че данъчната политика в момента е погрешна. Данъците трябва да бъдат намалени радикално. Цялата система на патенти и разрешителен режим трябва да бъде сведена до минимум, защото не само че убива инициативата на частника, но ражда и тотална корупция. В селското стопанство трябва да се направят много сериозни промени и ясно да бъде защитен българският производител, защото той най-много страда от нелегалния внос, който на практика обезсмисля неговия труд и убива печалбата му. Усилията ни ще бъдат насочени точно към тези хора от дребния и средния бизнес и, от друга страна, към интелектуалния потенциал на нацията във възрастта до 40 години.
Синдикатите в Нефтохим обявиха война на новия собственик
"ЛУКойл" разсърди босовете от КНСБ и "Подкрепа", като поиска да плащат за колите, стаите и телефоните
Месец и половина след като пое управлението на Нефтохим, новият собственик "ЛУКойл" е въвлечен в конфликт със синдикатите. Шефът на КТ "Подкрепа" в рафинерията Дянко Димов заяви през седмицата, че ще съди "ЛУКойл" заради орязани социални придобивки. Във вторник синдикатът предупреди с писмо председателя на управителния съвет на "ЛУКойл - Нефтохим Бургас" Валентин Златев, че ще заведат дело, ако в рамките на едно денонощие не промени поведението си и не спре нарушенията на колективния трудов договор (КТД). Димов аргументира писмото със засилващото се социално напрежение сред работниците в дружеството, след което изброява дузина членове от колективния трудов договор, които според него били нарушени. Обвиненията са за прекратяване на контактите между синдикатите и ръководството, за елиминиране на социалното сътрудничество и ограничаване на синдикалната дейност, че ръководството не разрешава ползването на платен годишен отпуск за 2000 г., че работодателят не съгласува със синдикалистите организационно-производствената, управленската структура и разписанието на длъжностите, както и че е прекратено изпълнението на клаузи от колективния трудов договор, касаещи социалните помощи и осигуряването на безплатни лекарства и лечение и т.н.
Проблемите в Нефтохим започнаха, след като изпълнителният директор Владимир Ракитский предупреди лидерите на КНСБ (Иван Василев) и на КТ "Подкрепа" (Дянко Димов), че трябва да преместят канцелариите си в Дома на нефтохимика и да плащат наем за заетите помещения. Досега те ползваха безплатно стаи в предприятието. Синдикатите ще плащат и за служебните автомобили и телефоните, които също ползваха безплатно досега. Ако искат кофичка кисело мляко (която се полага на работниците в химическата индустрия заради вредните условия, в които работят), синдикалните шефове трябва да си я купят.
Ръководството на "ЛУКойл-Нефтохим" забрани също членският внос да се събира на ведомост. А това е голям проблем за лидерите на синдикатите - обикновено спре ли събирането по ведомост, членският внос драстично намалява. Освен това на събиращия парите синдикален бос се задават неудобни въпроси от рода на "какво си направил за мен, та да ти плащам". Вероятно именно тези действия шефовете на КНСБ и "Подкрепа" в рафинерията оценяват като "ограничаване на синдикалната дейност" и орязване на социални придобивки.
"Социалните придобивки се запазват за хората, които са на щат в рафинерията. Синдикалните структури обаче трябва да се издържат от членския внос, който събират. Предприятието не е длъжно да ги издържа. "ЛУКойл" има сериозна социална политика и това може да се види в предприятията му в Русия и Румъния. Тази политика обаче трябва да бъде реалистична и разумна. Проблемът при бургаската рафинерия е, че в колективния трудов договор са записани много екстри, които са нереалистични за едно предприятие с огромна задлъжнялост и остра нужда от инвестиции, каквото е Нефтохим, обясни Диана Дамянова, която е директор по връзки с обществеността и рекламата в "ЛУКойл България".
За работниците в Нефтохим с КТД е осигурено организирано и рационално хранене, безплатен транспорт, издържат се бази за отдих и лечение, ведомствени общежития и жилища (апартаментите бяха продадени на живеещите в тях работници и служители на ниски цени). В договора са определени също големи социални помощи при временна нетрудоспособност, за ползване на майчинство, при трудова злополука и т.н. Тази картина на грижа за комфорта на работниците е позната в повечето наши предприятия. При мащабите на Нефтохим обаче тя се изражда в мащабни абсурди. Освен че трябва да изплаща 100% от стойността на лекарствата по издадени рецепти, безплатно лечение и зъболекар както на работещите в рафинерията, така и на всички членове на семействата им, работодателят е задължен да осигури на нуждаещите се средства за лечение в чужбина, включително транспорт и виза, а при необходимост и дневни и квартирни пари за придружител - пак за целите семейства. В момента заборчлелият Нефтохим плаща едни от най-високите заплати в страната - средната заплата е над 400 лв. Въпреки това работодателят е длъжен също при ползване на непрекъснат платен годишен отпуск от минимум работни 15 дни да изплаща по 200 нови лева на работник и служител за почивката. При уволнение и съкращение работодателят обезщетява работниците с 9 работни заплати. При пенсиониране обезщетението стига до 12 брутни заплати в зависимост от стажа в дружеството.
Според КТД в Нефтохим работодателят не може да отдава под наем социални обекти, собственост на рафинерията, а трябва да организира експлоатацията им съвместно със синдикатите. Синдикалните шефове се възползвали добре от тази възможност, особено в областта на доставките за столовете и другите ведомствени заведения, коментират хора от рафинерията. Новият управителен съвет сключил директни договори с производители на месо и други хранителни продукти, това развалило бизнеса на синдикалните босове и обяснява защо те са толкова сърдити на "ЛУКойл".
Случаят "Нефтохим" е емблематичен за колизията инвеститор - синдикати. Според приватизационния договор купувачът "ЛУКойл" поема признатите дългове на рафинерията, които са около 265 млн. лв. Новият собственик се задължава да инвестира в рафинерията 268 млн. долара за модернизиране на оборудването през следващите пет години и поне 140 млн. долара под формата на нефтено находище, което ще влезе в капитала на Нефтохим като апортна вноска. В същото време новият собственик наследява подписан от други договор, който го натоварва с огромни харчове и му връзва ръцете при преструктурирането и организацията на производството и управлението на предприятието.
Факт е, че когато е определил инвестиционните си намерения, "ЛУКойл" вече се е запознал и с колективния трудов договор. Тоест, решавайки да инвестира, той е приел ангажиментите по този договор, доколкото подписването на нов зависи изцяло от съгласието на синдикатите. В същото време, ако иска да купи предприятието, инвеститорът няма алтернатива. Алтернативата е заради синдикалния договор да се откаже от сделката. По тази логика цялата ни промишленост щеше и досега да си стои държавна. Известно е, че преди раздържавяването шефовете на държавните фирми откровено флиртуваха със синдикатите с надеждата, че по този начин ще запазят постовете си. Така се стигна до друг абсурд - работниците на вече приватизирана фирма стачкуват, за да се запази досегашният им шеф.
Естествено е инвеститорът да иска сам да определи колко и какви работници да наеме и при какви условия на труд. Точно тук се явява големият конфликт със синдикатите, защото, ако се тръгне по този път, ще бъде нанесен удар по най-ревностно защитаваното синдикално завоевание - колективния трудов договор. Той гарантира неограничени права на определени синдикати (двете официално признати централи КНСБ и КТ "Подкрепа") при взимането на всички ключови решения по управление на дружествата. Новата структура, броят на съкратените работници и кои точно да са те по КТД зависят от съгласието на синдикатите. Понякога е разрешен дори достъпът до документи, които по принцип са предмет на търговска тайна и са обвързани с ангажименти за конфиденциалност.
Дори когато срокът на КТД изтече, както е в случая с Нефтохим, проблемите продължават. Според социалното законодателство договорът продължава да действа, докато не се подпише нов. За да започне договарянето на новия документ обаче, трябва да има съгласие от всяка от страните. Синдикатите имат сметка да протакат, защото по този начин си запазват придобивките. Така процедурата по новото договаряне може да продължи повече от година. Подобна е ситуацията в много от големите приватизирани предприятия. В момента няма механизъм за решаването на този инвеститорски проблем. Вариантите са инвеститорът да преглътне неприятния факт или да заведе съдебно дело за обезсилване на договора. Вече е заведен първият съдебен иск от голям инвеститор. Надеждата е, че при решение на съда в полза на ищеца ще се създаде прецедент, който ще ползват и други инвеститори. "Необходима е промяна в законодателството, така че при сключването на приватизационна сделка колективният трудов договор да не се наследява от инвеститора, а да се прекратява автоматично. След това новият собственик ще има възможност да се запознае с договора по-детайлно и да прецени дали да го продължи, дали да поиска известни промени или изцяло да го предоговаря. Това не касае само Нефтохим - големите приватизационни сделки на БТК, Булгартабак и в енергетиката тепърва предстоят и инвеститорите ще се сблъскат със същия проблем", смята Диана Дамянова. Социалният министър Иван Нейков обеща, че приоритет през 2000 г. ще бъде промяната в Кодекса на труда. Ако трябва да се реши обаче проблемът с колективните трудови договори, вероятно ще се наложат паралелни промени в Закона за колективните договори, а може би и в закона за приватизацията.
Накратко
Правителството гласува нов устройствен правилник на Агенцията за чуждестранни инвестиции, според който ведомството ще има 27 щатни служители и работата му ще бъде организирана в шест дирекции. Агенцията ще бъде второстепенен разпределител на бюджетни средства към Министерството на икономиката.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) може да финансира проекти по преструктурирането на НЕК и ТЕЦ "Марица-изток". Това стана ясно след среща на вицепремиера Петър Жотев и Жан-Марк Петершмит, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие за България. По думите на Петершмит ЕБВР ще подпомага малкия и средния бизнес, но чрез посредничеството на български банки и фондове. Досега европейската банка е финансирала 34 инвестиционни проекта в България на стойност общо 317 млн. евро.
Министерският съвет даде на приватизирания циментов завод "Вулкан" три концесии за 20 - годишен срок за находища на варовици и глина. Предприятието трябва да плати първоначални парични възнаграждения по трите концесии в размер общо на 90 хил. лева, а освен това да прави периодични вноски през целия срок. Концесиите се дават без търг или конкурс, по разпоредба от закона за приватизацията, която позволява раздържавено предприятие или неговият купувач да получат концесия без конкуренция с други кандидати. Френската циментова компания "Симан франсе" купи "Вулкан" за близо 19 млн. долара през 1999 г. "Петрол" купи 17 нови цистерни "Мерцедес" и "Волво", всяка с вместимост по 30 тона, срещу общо 5 млн. лв. Според официалното съобщение целта на "Петрол" е да излезе от досегашната схема на доставка на горива от Нефтохим - чрез жп цистерни и чрез продуктопровод за дизеловото гориво.
През следващите шест месеца ново поскъпване на електроенергията за населението не се предвижда след увеличаването на цената с 10% от 1 януари 2000 г., заяви Иван Шиляшки, председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Според изявлението на Шиляшки мисията на МВФ със сигурност ще се убеди, че "това е обективното и поносимо социално-икономическо решение".
Правителството даде на държавното предприятие "Осогово" ЕАД концесия за добив на оловно-цинкови руди от находище "Руен" край Кюстендил. Срокът на концесията е три години срещу еднократно възнаграждение в размер на 1204 долара и периодични вноски по 0.3% от стойността на добитите метали. През първите пет години от сключването на концесионния договор "Осогово" трябва да инвестира в находището 480 хил. долара.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще усвои 60 млн. долара през тази година за укрепване на бреговете на Черно море и Дунав, съобщи агенция "Балкан". От тази сума 25 млн. долара са заем от Европейската инвестиционна банка, 15 млн. долара са безвъзмездна помощ от социалния фонд на Съвета на Европа, остатъкът се поема от български финансови институции.
Кръгът на Бакърджиев приватизира и Газстроймонтаж
Дружеството получава изгодни договори без конкуренция
Наскоро приватизираното дружество Газстроймонтаж подписа поредния договор с Булгаргаз и ще строи 90-километров газопровод - част от магистралния тръбопровод към Турция, който дублира съществуващия и разширява неговия капацитет. Полагането на тръбите ще започне още през зимата и трябва да приключи за една година, съобщи Петър Гьошев, който завежда направлението маркетинг, проектиране и връзки с обществеността в строителната компания. За да се завърши разширението към Турция, след тези отсечки трябва да се изградят още 120 км. По договора с Газекспорт до 2003 г. трябва да транзитираме за Турция 18-20 млрд. куб. метра природен газ.
След неуспешния опит за приватизация от Мултигруп чрез увеличаване на капитала през последните години Газстроймонтаж се свързва с интереси на ексвицепремиера Евгений Бакърджиев и неговото обкръжение. Не случайно Бакърджиев изпрати в директорския борд на Газстроймонтаж най-верните си хора - Васил Гарнизов и Евгени Чачев. Именно те подготвиха и реализираха сделката по продажбата на дружеството на РМД.
Продажбата на Газстроймонтаж мина подозрително тихо. Със сделката не се занимаваше Агенцията за приватизация, а ведомството на Бакърджиев. Дружеството е с регистриран капитал 324 642 нови лева. От него 33% станаха собственост на "МG елит холдинг" чрез масовата приватизация, 53.4% са купени от РМД Газстрой, а 13.6% са предназначени за преференциално изкупуване от работниците.
За мажоритарния пакет РМД е платило 3.999 млн. нови лева. От тях 60% са при подписването на сделката, 40% се внасят разсрочено. Ангажиментът за инвестиции се изчерпва с обещание за 1.314 млн. лв . за период от година и половина. И досега няма официална информация за финализирането на сделката. Индиректно за нея се разбра около подписването на договора с Булгаргаз.
Дружеството има 3 строителни района - Запад (в района на София), Център (в Горна Оряховица) и Изток (в района на Варна). Разполага и с няколко бази в страната. Истинският капитал на Газстроймонтаж обаче са машините и добрите позиции на строителния пазар, които те осигуряват. Дружеството е създадено по междуправителствената спогодба с бившия СССР за разработването на газовото находище в Ямбург. То е оборудвано специално за изграждането на магистралните газопроводи през територията на Русия, Украйна, Румъния и България. Съоръженията са закупени от българската държава.
В момента Газстроймонтаж разполага с уникална и много скъпа техника, която му осигурява обекти на вътрешния пазар и в чужбина. Дружеството има две автоматични линии за изграждане на газопроводи, всяка от които струва по 60 млн. долара. С едната работи на възложените й обекти, а другата е дадена под наем на фирма в Германия. "Някои от машините ни струват по 500 хил. долара, имаме 16 такива и това не изчерпва техниката ни", заяви Гьошев. Той обясни, че сега работят на Ямалския газопровод в Полша като подизпълнител на фирма "Пройзак", имали са обекти и в Германия.
От строителството на газопроводи се печели добре. Шефовете на фирмата отказаха да съобщят стойността на сегашния договор с Булгаргаз, защото била фирмена тайна. За миналогодишния договор за изграждане на 10-те км от разширението към Турция и реконструкцията на две компресорни станции Газстроймонтаж получи от Булгаргаз близо 10 млрд. стари лева.
Такава практически няма. През последните години Газстроймонтаж по правило печели всички търгове за строеж на газопроводи, които обявява Булгаргаз. Тя построи и газопроводите към Гърция и Македония, както и предишните тръбопроводи от разширението към Турция. "Разполагаме със скъпа и уникална техника и затова печелим търговете", заяви Петър Гьошев. В строителните среди обаче преобладава мнението, че търговете, на които се явява Газстроймонтаж, са предрешени. Фирмата няма конкурент в България, който би могъл да инвестира в толкова скъпа техника, а чуждестранни компании почти не се явяват. Това е резултат от проста, но много ефективна техника за елиминиране на външната конкуренция, обясняват енергийни експерти. Тази теза се потвърждава от някои отзиви на потенциални чуждестранни инвеститори. "Газовата ви компания обявява международен търг, а подготвя цялата документация само на български. При тази ситуация и при кратките срокове един сериозен чуждестранен инвеститор просто няма шанс да се подготви", коментира представител на чуждестранна компания по повод на последния търг, обявен през есента на миналата година. На този търг Газстроймонтаж се състезава единствено с консорциума на сибирската фирма "Надим" и нашата Енергомонтажи.
Статистиката започва нови изследвания от 2000 г. От 2000 г. Националният статистически институт (НСИ) ще наблюдава шест хиляди домакинства вместо досегашните три хиляди, съобщи Александър Хаджийски, шеф на ведомството. Целта е да се постигне по-голяма достоверност на резултатите. Статистиката освен това ще започне да изучава скритата икономика съвместно с Агенцията за икономически анализи и прогнози. Новата политика на НСИ е в рамките на Националната програма за статистическите изследвания през 2000 г., приета на правителствено заседание през миналата седмица.
В документа е записано, че освен на достоверността, от 2000 г. НСИ ще даде приоритет и на на конфиденциалността и прозрачността. Страхът от изтичане на първична информация е сред основните мотиви стопанските субекти и домакинствата да не предоставят информация за статистически цели или да подават неверни данни. От друга страна, се предвижда "максимална достъпност на всички до резултатите от статистическите изследвания".
Най-голямото статистическо събитие на годината се очертава да бъде пробното преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства. За него в държавния бюджет 2000 са предвидени 1.8 млн. лева. До края на годината НСИ трябва да има окончателен вариант на методиките, които ще използва при преброяването през 2001 г. През 2000 г. се очертава НСИ да изследва и области, в които досега не е правен статистически анализ. До края на тази година ще се публикува изследване за хода на реституцията от началото на 90-те години до 31 септември м.г. В документа за пръв път ще има данни какви и колко имоти са върнати (по вид, райони, стойност и пр.) на бившите им собственици. Изследването за реституцията обаче ще е еднократно за разлика от тези за хода на приватизацията и поземлената реформа, които се правят всеки месец. Догодина НСИ ще започне като експеримент да прави и извадкови тримесечни изследвания на пазара на недвижими имоти и на свободните наеми. За целта статистиците ще разчитат на доброволно попълнени анкетни карти от фирмите за недвижими имоти.
Голям интерес се очаква да предизвика изследването за нерегистрираната престъпност. Целта му е да установи дела на случаите, в които пострадалите не се оплакват пред полицията. Изследването ще се проведе, като НСИ ще прави доброволни запитвания с анкетни карти сред домакинствата.
От 2000 г. НСИ започва да работи и по програма, съгласувана с европейския статистически орган Евростат. Споразумението предвижда специални наблюдения на потребителските цени, на цените на инвестиционните стоки и на строителните обекти, на жилищните наеми. Изследванията ще се правят от експерти на Евростат, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка, НСИ, както и от външни изпълнители. Отделно НСИ ще продължи да изследва макроикономическите показатели и цените по досегашната си методика.
София получи политически кредит -
да готви домашното си за Брюксел
След старта на преговорите на страната са необходими интензивен вътрешнополитически диалог и дългосрочни стратегии за мястото й в ЕС
Преговорите всъщност са процес, по време на който София слага на масата изпълнените европейски изисквания, а Брюксел ги отмята от дневния ред. Ето как се оказва, че същинските преговори с ЕС всъщност се водят вътре в България. Това твърдение само на пръв поглед е оксиморон: и Португалия, и Испания, и други по-нови членове на ЕС от опит твърдят, че 80% от така наречените преговори за членство са уморителна вътрешнополитическа работа по постигане на национално съгласие и изпълняване на критериите. Проблемът обаче е в това, че мнозинството българи, а и част от политическия истаблишмънт, все още мислят себе си не за активен участник в процеса на преговори, а за пасивен получател на някакви блага, които правителството я изтъргува, я не изтъргува в Брюксел. Тъкмо тук е недоразумението, което деликатно посочва цитираният вече германски експерт.
Тъй че, ако трябва в движение да се набележат трите принципни направления, в които да се мисли приемането на България в ЕС, те са:
С вътрешнополитическия консенсус всичко изглежда ясно. Около 80 на сто от българите и всички релевантни политически сили са за членство в ЕС. Споразумението с Брюксел за АЕЦ "Козлодуй" показа, че е налице и част от необходимия реализъм. Тепърва обаче на българските политици и техните избиратели им предстои да се споразумяват по още много деликатни теми, например свободния пазар на земята в България или пък бъдещите временни ограничения за достъпа на българи до трудовия пазар в ЕС и до селскостопанските субсидии. За да илюстрирам драматичната важност на този бъдещ диалог, ще отбележа само, че досега никъде не съм срещнал сериозни разработки или дискусии за бъдещия стопански профил на България като член на ЕС. Като че ли някак всеобщо се смята, че страната ще се настани в някаква ниша на туризъм, услуги, лека и хранително-вкусова промишленост плюс още няколко къде високо, къде нискотехнологични подотрасъла. Но дали това е оптималната схема, дали в тази ниша България я чакат с отворени обятия, дали производителността на труда в страната и съотношението качество - цена ще отговарят на европейските стандарти, дали българите ще издържат на конкурентния натиск и как ще се оправят именно в изброените пренаситени европейски пазари, където част от стоките са дори субсидирани? Всички тези въпроси сякаш все още са извън полезрението на българското общество. Така че правителството тепърва има да върши още доста просветителска работа, докато мнозинството хора в страната разберат какво конкретно означава да се покрият европейските критерии. И докато това мнозинство прекрачи отвъд първоначалната еуфория, убеждавайки се, че така нареченият цивилизационен избор всъщност е пригаждане към определен брой банални правила.
Тези банални правила, прословутите критерии, отдавна са добре известни и всеки може да прочете докъде ги е изпълнила България, ако отвори периодичните доклади на ЕК, ако проследи резултатите от така наречения скрининг или прочете изявленията по въпроса на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. Българското правителство очевидно е наясно с тях, след като възнамерява още през тази година да приключи с 15 глави от целия каталог. Трябва да се отбележи обаче, че българските евроинтеграционни институции поне досега реагират доста мудно на някои нови възможности, каквито са например инструментите за структурна помощ ИСПА и САПАРД, по които в Интернет-страниците на ЕК от няколко седмици насам се предлагат многобройни и изключително интересни проекти. Освен това правителството трябва да си дава сметка за опасността непоправимо да увреди взаимното доверие в преговорите, ако реши тихомълком да нагажда определени цифри или показатели, само за да се вмести в собствения си график. Най-неразработен досега остава теренът на дългосрочните стратегии за членството на България в ЕС. Кабинетът в София и българските политици изобщо през следващите няколко години ще взаимодействат не само с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген, но и със следващата еврокомисия. Освен това до приемането на България главните европейски страни ще сменят поне два пъти своите правителства, така че никак не е зле да се помисли и в перспектива. Само като пример: в Германия, да речем, е възможно след три години канцлер да бъде Едмун Щойбер от ХСС, а той неколкократно изразява сериозни резерви към ускореното приемане на България и Румъния. Политическите мозъчни центрове в България отсега трябва да разработят гъвкави модели, прогнозирайки какви промени могат да се очакват в преговорите, ако Франция избере например Жоспен или Паскуа, ако консерваторите дойдат на власт във Великобритания, ако някои южноевропейски страни усилят сегашната си пасивна съпротива срещу определени аспекти на разширяването и тъй нататък. Споменатите мозъчни центрове трябва да анализират и редица общи процеси вътре в ЕС, за които България може да се окаже неподготвена. Например - работата по така наречената социална харта, стратегиите за съвместна борба срещу безработицата и по въпросите на социалното партньорство, нарастващата роля на екологическата политика, усилията да се европеизира борбата срещу организираната престъпност и много други. Тези досега занемарявани аспекти на влизането в ЕС автоматично вадят на бял свят и други проблеми. България все още няма никакво лоби нито в Брюксел, Люксембург и Страсбург, нито във важните европейски столици. А за добро или за лошо, особено в Брюксел, лобизмът се пише с много голяма буква. Той впрочем струва и доста пари, но такива са правилата на играта, тъй че из еврокоридорите открай време трескаво обикалят хиляди динамични, многоезични и оправни лобисти, които с мравешки усилия осигуряват на своите страни благоприятно третиране край заседателната маса на ЕК. И ако на България в момента не й достигат парите за сериозен лобизъм, то е време поне да се помисли за подготовката на онези (млади) хора, които след десетина години биха могли да се включат в задкулисната, че дори и в официалната, европейска политика. Ако някой се съмнява във важността на този проблем, нека се поослуша из политическите коридори в София, където като много важно качество на главния преговарящ съвсем сериозно се изтъква фактът, че той може да води преговорите на английски... Впрочем и новата българска диаспора зад граница, онези неколкостотин хиляди добре образовани българи, подир които в страната все още се ронят патриархални въздишки, би могла да оправдае своя биографичен избор, помагайки на милионите си сънародници също да заживеят в обединена Европа. Защото логиката "ние да влезем веднъж в ЕС, пък тогава ще видим кой ще работи в Брюксел" е непродуктивна и късогледа, доколкото интересите на България в ЕС не бива и не могат да се представляват от неподготвени политически статисти.
И към този хоризонт, към дългосрочните стратегии, вече трябва да се гледа след старта на преговорите за членство в ЕС. Колкото до такива краткосрочни и с основание популярни проекти като постъпателното демонтиране на обидните визови ограничения, на българите наистина не им остава много да чакат. Графикът може да стане известен в рамките на месеци. И дано.
Визите ще отпаднат с гъвкава дипломация
Средата на януари е, а в София отново се чуват коледни камбанки. Надеждите са, че посещението на Романо Проди ще донесе честитка за отпадане на визите. От позицията си на кандидат за членство в съюза България смята да отправи официално искане към Брюксел за облекчаване на визовия режим. Както каза Надежда Михайлова, ведомството й дори вече имало план как да убеди евробюрократите. Уви, засега добилият известност в медиите визовден си остава синоним на куковден.
Песимизмът на хората отвъд бариерата е свързан с няколко много реални причини. Брюксел е принципно неподатлив към подобно искане от страни извън съюза, колкото и естествено и оправдано да звучат. На форума в Хелзинки хора от еврокомисията не проявиха особено разбиране към проблема на България. И наистина за тях няма достатъчно убедителна възстановка на унижението, на което са подложени ежедневно стотици хора. Фактът, че в момента се готви преразглеждане на шенгенското акй, е поради променената вътрешна обстановка, а не от външен натиск, и идва вследствие на хелзинкските директиви за извършване на вътрешноинституционални промени. Крайният срок за преустройството през 2001 г. е реалният стимул за действие, а не лобирането в тази насока на засегнатите страни, доколкото го има.
Освен това целта на посещението на Романо Проди в България не е, за да ни даде нещо. Напротив, той прави обещаната проверка на постигнатия прогрес от България, за да се убеди лично в провежданите икономически и структурни реформи. Това, че българската страна се е подготвила да го посрещне с въпроса за визите, не означава, че той има желание да дава отговори. При посещението му в Румъния преди това проблемът въобще не е поставен на обсъждане. Освен всичко друго председателят на еврокомисията не е човекът, от когото зависи благоприятното развитие на визовия въпрос. Вярно, с еврокомисията е свързан ключовият първи етап по иницииране на действия. Ясно е, че такива ще има в седмицата между 19 и 26 януари, когато комисията ще излезе с предложение за нов визов регламент. Романо Проди само може да потвърди този вече известен факт. Оттам нататък предложението напуска сферата на правомощия на комисията и тръгва по сложната верига на евробюрократичните структури. След като мине през Европейския парламент, проектодокументът ще отиде в Съвета на министрите на ниво министри на вътрешните работи и правосъдие. Механизмът на съюза предвижда единодушие от всички 15 министри при одобряване на промените. Така България трябва да прояви гъвкавост в контактите си с отделните страни членки, ако иска да повлияе за положителната развръзка на проблема. Време засега има - и без това целият процес ще трае най-малко година, въпросът е убедително и целенасочено да се впрегнат в тази цел новообразуваните структури в правителството за евроинтеграция. Комисарят Проди е подходящ слушател и може да се превърне и в много полезен адвокат на България, ако първите ни дипломати правилно му обяснят ситуацията. В края на краищата, както подчерта и министър Михайлова, България не иска преференциално отношение, а изравняване на статута й с този на останалите кандидатки. И все пак освен пред Проди, изнесените от специалистите данни за отлично действащата ни гранична система трябва да се изложат главно пред комисаря по вътрешните работи Виторино и останалите вътрешни министри, от които ще зависи крайното решение. Така ще имаме шанс да доживеем видовден, и то без визи.
Електрокомпанията и AES предоговарят проекта за ТЕЦ "Марица-изток 1"
"3С" се кани да изнася електричество, заобикаляйки "единствения купувач"
Националната електрическа компания е поискала преразглеждане на договора, който подписа преди една година, с офшорната компания "Кънсолидейтид континентал комърс" (Consolidated Continental Commerce или "3С") за изграждане на нова мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1", съобщи източник, близък до електрокомпанията. Вече цяла седмица текат преговори с "Американ енерджи системс" (AЕS), която купи през лятото мажоритарния пакет акции в ирландската офшорка.
Договорът с "3С" беше подписан през октомври 1998 г., след като се проведе търг с иницииращ партньор. Иницииращият партньор се оказа наскоро регистрираната в Ирландия офшорка "3С" и тя елиминира световноизвестни енергийни компании като "Нешънъл пауър", "Ентерджи", "Мицуи" и др. Условията на търга даваха право на иницииращия партньор да подобри офертата си след отварянето на офертите на останалите фирми и това предреши изхода от състезанието. Още тогава тръгнаха слухове, че шефовете на НЕК смятат договора за неизгоден, но са го подписали под натиска на председателя на агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Специалистите предупреждаваха, че "3С" няма да построи централата, защото няма нито умения, нито финансови възможности за това. В крайна сметка се оказа, че "3С" изобщо не е имала амбиция да строи централата, а е искала да посредничи при намирането на инвеститор, който е наясно с енергийния бизнес. Търгът обаче не беше за инвестиционен посредник и единственият ефект от елиминирането на сериозните кандидати и избора на "3С" е, че строежът на централата се отложи поне с две години.
Любопитна подробност по тази сделка е, че "3С" беше доведена от Константин Димитров, шеф на фирма "Омнитех", която се свързва със среди от БСП. Впоследствие се оказа, че той и президентът на "3С" Джакоб Менахем са първи братовчеди. През последната година Константин Димитров често споменава, че от години го свързва лична дружба с Иван Костов, и твърди, че работи за премиера. Ако това е вярно, с тази сделка той направи възможно най-лошата услуга на Костов. През 1998 г. Коко Димитров доведе и "Креди Суиз фърст Бостън" и тя беше избрана за консултант по продажбата на 22-те ВЕЦ. След година консултантът си тръгна с парите от сделката, без да е свършил нищо, а Агенцията за приватизация трябваше да обяви нова процедура за избор на посредник.
Той се състои от два основни елемента - за изграждане на нова мощност на площадката на "Марица-изток 1" и за експлоатация на централата. "3С" се задължава "да уреди финансирането, проектирането, доставката, изграждането, изпитанието, произвеждането на електроенергия и поддръжката в съответствие с европейските стандарти на електроцентрала със съвкупна мощност от 650 мегавата". Първият проблем възниква още тук. Според международните стандарти нормалната цена на 1 мегават инсталирана мощност е 1000 долара. В този случай централата трябва да струва около 650 млн. долара. Менахем обаче направи свои сметки и обяви, че крайната цена на проекта ще бъде 920 млн. долара.
Според договора "3С" получава правото да експлоатира новата централа 15 години след като започне да произвежда електричество. През този период "Марица-изток 1" ще "преобразува въглища в електроенергия", тоест ще работи на ишлеме. Според договора НЕК ще доставя въглищата безплатно и ще плаща на "3С" възнаграждение за преработка, което не включва цената на горивото.
Предвижда се централата да работи на базов режим с максимално натоварване на мощностите (минимум 7000 часа годишно). Договорът е от вида take or pay (взимаш или плащаш). НЕК ще плаща за разполагаемост (за цялата мощност) без значение дали ще вземе електричеството.
В договора е записана специална формула за определянето на цената на електроенергията. Според Джакоб Менахем цената (таксата за преобразуване) ще бъде около 3.2-3.4 цента на квтч. Като се прибави и горивната компонента, която е около 1 цент на квтч, токът, който НЕК ще купува от "Марица-изток 1", ще струва над 4.3 цента на квтч. В практиката на търговския обмен електроенергията се продава на цена, не по-ниска от тази на най-новите централи. И тогава не може да не стане отново дума за сделката за износ на електричество в Турция, при която електрокомпанията ще получава по 3.53 цента на квтч. Очевидно е, че НЕК ще продава тока на загуба.
В договора бившият Комитет по енергетика, представен с подписа на Иван Шиляшки, и НЕК са поели странни ангажименти. Записано е например, че "корпоративният подоходен данък, плащан от "3С", ще бъде изчисляван, базирайки се на хипотезата, че компанията ще бъде освободена от плащането на 50% от общата стойност на корпоративния подоходен данък за период от 10 години". Освен това вносът на оборудване и консумативи трябва да се освободи от вносни мита, такси и ДДС "съгласно Закона за чуждестранните инвестиции". Тези митнически и данъчни облекчения вече ги няма в Закона за чуждестранните инвестиции, но цената на тока е договаряна при хипотезата, че съществуват и се прилагат спрямо "3С". При това положение цената на киловатчас електричество от "Марица-изток 1" ще надхвърли значително прогнозните 4.3 цента. Точно с колко все още никой не знае.
Заложени са и други условия за повишаване на цената. Записано е например, че при "обстоятелства, свързани с правителството" (промяна в нормативната база и в условията) поради увеличаване на разходите може да има поправки в компонентите на цената, "за да се гарантира компанията да има същия нетен, след облагане с данъци, икономически доход, все едно че тези разходи не са били понесени". Тоест при всяка промяна в законите ще се променя и цената, за да се гарантира (увеличи) печалбата. В крайна сметка се оказва, че печалбата от 15-годишната експлоатация ще отива само в "3С", а всички пазарни рискове и загубите по дефиниция остават за сметка на НЕК.
В раздел 6.4, касаещ гаранциите за плащане, е записан дълъг и сложен текст, чийто смисъл с няколко думи е следният: Ако НЕК дължи на "3С" определени суми и те са фактурирани (тоест доказуеми), "3С" ще има опция да продава електроенергията в трети страни, ако българското законодателство позволява това. Ако законът още пази монопола на НЕК при износа, "3С" ще има опция да преговаря за продажбата на електроенергия от НЕК на съседни държави. В този случай "НЕК се съгласява да приеме всички такива предварителни, направени от "3С" уговорености, да ги финализира със сключване на договори", както и да достави електричеството.
По принцип няма нищо лошо, ако се даде възможност за конкуренция при износа - енергетиката ни само ще спечели от това. Истината обаче е, че с този договор не се създава конкуренция, а се привилегирова една фирма за сметка на останалите. На практика с този договор се вкарва посредник в износа на електричество. Правителството и НЕК избраха модела на "единствения купувач" и го наложиха с енергийния закон въпреки предупрежденията на наши и външни експерти, че този модел ограничава конкуренцията. А сега подписват договори с цел да се заобиколи "единственият купувач".
Едва ли би могло да се очаква, че предоговарянето с новия инвеститор AES ще доведе до съществени промени в договора. Най-конфликтните моменти обаче ще трябва да се фризират, защото май ще се наложи секретните договори от последната година да се извадят от сейфовете на енергийните шефове и да се покажат пред комисията за енергийно регулиране. В противен случай тя може да откаже разрешения за строеж и лиценз за производство на електроенергия с аргумента, че не може да оцени стойността на проекта и неговата ефективност. А комисията има за основна задача да не допуска неефективни производства, които ще надуват цените.
    Според информацията от Интернет-страницата на AES компанията притежава множество електроцентрали с общ капацитет 24 076 мегавата. Тези централи доставят електроенергия за обществени нужди и пара - за промишлени компании. Сред притежаваните от AES електроцентрали има както нови, така и вече съществуващи, придобити чрез приватизационни сделки и преговори. По-голямата част от дейността на AES е извън Америка. В САЩ компанията има само девет завода с обща мощност 5025 мегавата. От останалите централи осем (817 мегавата) - в Китай, пет (1818 мегавата) - във Великобритания, три (1281 мегавата) - в Унгария, 41 (6456 мегавата) - в Бразилия, шест (885 мегавата) - в Аржентина, седем (5385 мегавата) - в Казахстан, една (210 мегавата) - в Доминиканската република, една (110 мегавата) - в Канада, две (695 мегавата) - в Пакистан, една (405 мегавата) - в Холандия, една (288 мегавата) - в Холандия, три (282 мегавата) - в Панама, и една (420 мегавата) - в Индия. Активите на AES са на стойност над 8 млрд. долара, още 5 млрд. долара са вложени в централи в строеж.
    В класацията на сп. "Форчън" (Fortune) в САЩ през 1999 г. за 1000-та най-големи компании в отрасъла комунални услуги, газ и електричество AES е на 44-то място сред общо 64 класирани фирми. За сравнение - "Ентерджи", позната у нас със смесеното си дружество с "Марица-изток", е на пето място в отрасъла. Това означава, че AES е сред водещите, но не и сред топкомпаниите в енергийния бранш на САЩ.
    Досегашната работа на AES в Източна Европа обаче не показва нищо добро. В Казахстан компанията не се радва на обществено одобрение. Доколкото може да се съди от различни публикации в казахстанската преса, AES е била обвинена, че е купила тамошните електроцентрали чрез натиск и подкупи за местните чиновници, като в резултат е постигнала цени, значително под първоначално обявените (в един от случаите - 2300 пъти по-ниска цена). Друго обвинение е, че всъщност сделките в Казахстан не били сключени от AES, а от никому неизвестната AES SunTree Power (това се опровергава от информацията на Интернет-страницата на AES). Вестникарски статии свидетелстват, че през 1998 и 1999 г. американската компания е водила в Казахстан политика на т.нар. силов маркетинг, не е изпълнявала ангажиментите си по приватизационните договори, но е изисквала местни компании да купуват електроенергия от нея по неизгодно висока цена. Пак според публикации заради неизпълнение на тези условия AES в края на 1998 г. е спряла топлоподаването за казахстанския град Уст-Каменогорск.
Испанската "Телефоника" подновява интереса си към БТК
Испанската телекомуникационна компания "Телефоника" (Telefonica SA) поднови интереса си към участие в приватизацията на БТК, съобщи пред "Капитал" високопоставен правителствен чиновник. Фирмата беше една от петте, закупили документация по сделката за БТК. В началото на м.г. "Телефоника" дори поиска удължаване на срока за подаване на оферти (той изтичаше на 18 март), но й беше отказано.
Неофициалната информация за подновения интерес от страна на "Телефоника" съвпадна със съобщението, че засега преговорите по сделката за БТК с холандско-гръцкия консорциум KPN/OTE продължават. За кандидат-купувачите обаче, изглежда, надеждите да има сделка намаляват. "Запознах представителите на двете компании с правителствената позиция по проекта за приватизацията на БТК. Обещах да им връча списък с 37 въпроса, по които правителството има специфична позиция или условия", заяви Антони Славински, министър на транспорта и далекосъобщенията и шеф на работната група за БТК, след първата за тази година среща с кандидат-купувачите. Той допълни, че до края на февруари позицията на кандидатите и на правителството трябва окончателно да се изясни. Пак по думите на Славински има няколко телекомуникационни компании, които сега проявяват интерес към БТК.
Според запознати освен за "Телефоника" вероятно става дума също за американската GTE, която от лятото на миналата година заявява намерение да купи БТК. Висш правителствен чиновник в края на миналата година спомена също за интерес от страна на американския телекомуникационен гигант AT&T. По неофициална информация правителството храни надежди отново да привлече и "Дойче телеком" (тя също като "Телефоника" се интересуваше от БТК в края на 1998 - началото на 1999 г.). Немската компания наскоро проучваше в България дали да купи пакет от единствения GSM-оператор "Мобилтел". Това означава, че "Дойче телеком" не е изключила напълно възможността за инвестиция в страната.
    Миналата седмица "Телефоника" обяви изключително амбициозна инвестиционна политика, чрез която предвижда да стане един от телекомуникационните гиганти в света, съобщиха международните агенции. Испанската компания предвижда да увеличи капитала си с 21 млрд. евро (21.7 млрд. долара), като издаде 922 млн. нови акции. Крайната цел е да вземе стопроцентов контрол върху четирите най-големи телекомуникационни оператори в Латинска Америка - "Телефоника де Аржентина", "Телефоника дел Перу", "Телесп Партисипакос", оператор на фиксирани линии със седалище в Сау Паулу, и бразилския мобилен оператор "Телесудесте Селулар Партисипакос". Идеята на плана е четирите компании и техните дейности да бъдат консолидирани в общ бизнес, като се създадат нови глобални линии за мобилни телефони и пренос на данни. Според изявления на шефове на "Телефоника" и на борсовите наблюдатели това се смята за най-важната операция в историята на компанията досега. Веднага след съобщението акциите на "Телефоника" поскъпнаха с близо 9%.
Предприемачите поискаха държавна стратегия за развитие на бизнеса
Вицепремиерът Жотев получи пакет от конкретни предложения за законови промени
През изминалата седмица две от най-големите представителни организации на бизнеса, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата, излязоха с общ документ за това какво от българското законодателство пречи на икономиката да се развива. Документът съдържа конкретни предложения за промяна на редица закони, предимно данъчни и митнически. Исканията на бизнеса бяха подкрепени и от две държавни агенции - за икономически анализи и прогнози и за малките и средните предприятия. Предложенията на предприемачите бяха връчени на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев, който от своя страна обеща съдействие за необходимите законови промени.
Представителите на бизнеса определят срок от шест месеца за поправяне на законите. "Настояваме за дискусия с изпълнителната и законодателната власт. Където нашите предложения не бъдат приети, искаме отказът да е мотивиран, а не просто отказ", каза Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара (БСК). Според г-н Данев българската икономика не може да бъде конкурентна на останалите, когато два от пазарите не работят - капиталовият и този на труда. "Очакваме държавата да изработи стратегия за развитие на бизнеса", допълни Божидар Божинов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Вицепремиерът Жотев се съгласи, че вече е назрял моментът да се изработи национална стратегия за развитие на бизнеса. Министърът на икономиката обеща да организира среща на представителите на бизнеса с Асоциацията на търговските банки, на която да се разисква как да се подобри кредитирането у нас. Председателят на държавната Агенция за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова потвърди необходимостта от законови промени. Според нея данните за икономиката през последните месеци на годината са положителни. "През 1999 г. е завършена приватизацията на 70% от активите, предназначени за раздържавяване", каза г-жа Ненова.
Стопанската камара и промишлената палата поискаха и мерки за подпомагане на малките и средните фирми. Божидар Божинов цитира изследване, според което 90 на сто от всички предприятия в страната са малки и средни фирми, като те осигуряват между 50 и 75 на сто от националния доход. Според изследването печалбата на 72% от малките и средните фирми е до 1000 лв. "Браншовите организации заедно със синдикатите ще участват в обсъждането на актуализацията на "Програма България 2001", съобщи социалният министър Иван Нейков след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. През идващата седмица се очаква да има нова среща на бизнеса с вицепремиера Жотев, този път относно предложенията за осъвременяване на правителствената програма. Премиерът Иван Костов е поискал от социалните партньори да представят мерки и инициативи как да се решават проблемите на безработицата, бедността и децата. От своя страна синдикатите настояват ефективно да участват в преговорите с Европейския съюз. Социалното министерство ще преговаря по две точки от първоначалната програма за присъединяване - социалната политика и заетостта и свободното движение на хора.
Да не се блокират оборотните средства на предприятията:1) да се измени чл.112 на Данъчно-процесуалния кодекс и предприятията да получат право без санкция на данъчния орган сами да прихващат данъци за възстановяване от всички други свои данъчни задължения, като уведомят този орган и представят изискуемите документи; 2) да се въведе заплащане на законната лихва във всички случаи, когато държавата не възстанови в законоустановения срок средства на данъкоплатците; 3) да се прегледат изключително дългите срокове за прихващане и възстановяване на данъчния кредит по ДДС и рязко да се съкратят.
Да се преустанови ощетяването на коректните данъкоплатци и да се стимулира вносът: 1) да се възстанови досегашната уредба по чл. 64 от ЗДДС до изграждането на компютризиран публичен регистър на данъчнорегистрираните лица.
Да се предотврати ощетяването на износителите с продължителен цикъл на производство или преработка: 1) при предстоящото изменение на правилника за прилагане на ДДС да се посочи, че до снабдяване с документите, доказващи износа, износителите не дължат авансови вноски.
Да се разширят възможностите за доброволна регистрация по ЗДДС на инвеститорите: 1) да се измени чл. 124 на ЗДДС и да се даде възможност за доброволна регистрация за български юридически лица с ефективно внесен основен капитал от 75 хил. лв. Да се подготвят промени в Закона за корпоративното подоходно облагане за стимулиране инвестициите и обновяването на дълготрайните материални активи: 1) отмяна на чл. 26 от ЗКПО за регулирането на слабата капитализация; 2) преразглеждане на данъчнопризнатите амортизационни норми в чл. 22, ал. 3 и особено за компютри, софтуер и товарни автомобили.
Размерът на патентния данък да не се определя според броя на заетите лица: 1) да се отмени ал. 3 на чл. 33 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
Въвеждане на нетарифни ограничения за вноса в България: да се въведат у нас изискванията на ЕС за сертифициране на вноса от страни извън ЕС с цел неговото ограничаване чрез нетарифни мерки.
Костов избра провалил се министър за шеф на осигурителния надзор
След петмесечно закъснение Министерският съвет назначи председател на Държавната агенция за осигурителен надзор. Премиерът Иван Костов се е спрял на Петър Бояджиев, който заемаше поста министър на здравеопазването до 21 декември 1999 г. и бе сменен най-вече покрай неуредиците със здравната реформа. Изборът на осигурителния шеф се очакваше с интерес, тъй като той ще ръководи агенцията, която ще лицензира доброволните пенсионни и здравните фондове и фондовете за безработица. Очаква се след време пенсионните фондове да управляват ресурс, който да надвишава привлечените средства от банките.
На практика лицензите за доброволните фондове ще дава съветът за допълнително социално осигуряване, който е прикрепен към агенцията. В състава на съвета влизат министрите на труда и социалната политика, здравеопазването, финансите, правосъдието, вътрешните работи; председателят на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и председателят на агенцията. Шеф на съвета по закон е социалният министър. Същият този съвет ще определя банките, в които пенсионните фондове ще могат да си държат парите.
Според Закона за допълнителното доброволно осигуряване, министрите трябваше да са избрали шефа на осигурителния надзор до 23 август 1999 г. С избора му се свърза началото на лицензирането на доброволните фондове. В момента вече работят пенсионни и здравни доброволни фондове. Тяхното лицензиране бе забавено именно поради закъснелия избор на шеф на агенцията.
В средите на пенсионните фондове Петър Бояджиев се приема като неподходяща кандидатура за председател на Държавната агенция за осигурителен надзор. "Много е важно какви заместници ще си избере Бояджиев", коментира директор на голям пенсионен фонд. По всяка вероятност за зам.-председател на агенцията ще бъде назначена Росица Велкова, експерт от Министерството на финансите. Именно тя бе предложена за председателското място на надзора на заседанието на Министерския съвет от 30 декември, но кандидатурата й не бе приета с аргумента за липса на достатъчен опит. Преди това в продължение на два месеца за председател на надзора се спрягаше кандидатурата на Калин Желев, който е директор на отдел в ДЗИ и член на управителния съвет на Български пенсионен фонд, където ДЗИ държи 40% от акциите. Според източници, близки до Министерския съвет, срещу кандидатурата на Желев е застанал тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев.
Накратко
Спорът между БНБ и Софийския градски съд по определената за оценител на Балканбанк фирма ЕТ "Текла консултинг - Виолета Касърова" ще бъде гледан от апелативен съд. Делото вече е насрочено за 16 февруари, съобщи източник от централната банка. През октомври миналата година градският съд отстрани фирмата и задължи БНБ да определи друга на нейно място. Съдийката Лилия Илиева се позова на заведено дело от Балканбанк за 300 млн. стари лева срещу "Текла консултинг", което според нея означава конфликт на интереси.
Квесторите Желю Добрев и Кирил Коташев са поискали удължаване с десет дни на срока, в който трябва да дадат на БНБ доклада си за състоянието на Балканска универсална банка (БУБ). Квесторите в момента изяснявали и съдбата на 4.116 млн. лева, за които банката е издала гаранция миналата година в полза на частната фирма "Олимп-груп" ООД - Ботевград. Фирмата е купила горива на тази стойност от държавния резерв, но е имала проблеми с издължаването и резервът е поискал от банката да изплати сумата. Съдбата на БУБ, чието ръководство временно беше отстранено преди Нова година, ще стане ясна в края на януари.
Министерството на финансите и БНБ са определили банките, които имат право да изпълняват касовото обслужване на бюджета. Банки кореспонденти остават Биохим, Булбанк, Експресбанк, ОББ, "Хеброс" и Общинска банка (само за общинските бюджети). Към тях е добавена и Банка ДСК. Банките ще могат да обслужват бюджетните разплащания до 1 юли, когато официално ще трябва да заработи т.нар. единна сметка на бюджета в БНБ, съобщи Светослав Гаврийски.
Мисията на МВФ за България пристигна за третата поредна проверка по изпълнението на тригодишното споразумение. До края на януари работната група ще обсъди показателите от макрорамката на бюджета за 2000 г. и ще проведе консултации по оказваната от фонда техническа помощ за развитие на информационните системи. След приключване на разговорите мисията трябва да изготви доклад до съвета на директорите на МВФ. От него ще зависи отпускането на поредния транш от заема за България в размер на 70 млн. долара.
Банка ДСК планира да започне от февруари отпускане на микрокредити, чийто размер ще варира от 3 до 20 хил. лева. Лихвата ще е 14.5% годишно, като изплащането й ще става на равни вноски. Според Константин Караджов, шеф на дирекция "Малък и среден бизнес", в банката за тези заеми от кредитоискателите няма да се изисква представяне на бизнеспланове. Изискванията за обезпечение също ще са по-облекчени.
Министерството на финансите започва преговори за сключването на договор с канадската фирма CRC SOGEMA за внедряване на Стандартна интегрирана система за данъчната администрация (SIGTAS) в България, съобщиха от ведомството. Канадският продукт е предпочетен пред предложението на IBM.
Нейковизмът в действие
Противоречията и пропуските в социалните закони предизвикват хаос сред фирми и граждани
"Намразих си професията", лаконично и с горчилка заключава счетоводител с 30-годишен стаж. Само съдържанието на последните три-четири държавни вестника да изчете човек и ще му се замае главата. А когато се зарови в детайлите на всеки един закон, се оказва, че дяволът настина е там и дори не е само един. Е, няма как, членството в Европа изисква хиляди нови закони. Дали обаче повече дават или повече вземат такива закони, приети на юруш в последния момент, с драстични противоречия, с тотални празноти.
Приетите под вещото ръководство на министър Нейков и шефката на социалната комисия Дянкова закони - Кодексът за задължителното обществено осигуряване и Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2000 г., само затвърдиха натрапеното от данъчните закони впечатление, че къмто днешна дата държавата не съумява да произвежда качествени закони. Все пак социалните закони имат свой почерк - освен пропуски има и крещящи противоречия, видими още на първи прочит. Прието само преди месец, социалното законодателство вече плаче за промяна. В по-спешните случаи Националният осигурителен институт ще трябва да разясни на фирмите кое да приемат за чиста монета и в крайна сметка да прилагат.
Две са най-фрапиращите различия между кодекса и закона за бюджета.
В ал. 5 на чл.6 от кодекса е записано, че осигурителната вноска върху социалните разходи за работодателя е 25.6%, а за работника - 6.4%. Законът за бюджета на ДОО обаче е на друго мнение. Алинея 12 на чл. 5 от него казва, че същата тази вноска е 32% и е изцяло за сметка на работодателя. Само от тези текстове възникват два въпроса - трябва ли работникът да плаща за своя сметка осигуровка за социалните разходи и какъв е размерът на осигуровката за сметка на работодателя.
Предвид тромавата процедура за промени в законите може да се наложи НОИ да укаже в Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, че работникът ще плаща осигуровки върху предоставените му суми като социални разходи. Което обаче ще означава, че наредбата противоречи на Закона за бюджета на ДОО.
По-нататък: В Закона за бюджета на ДОО има текст (чл.6 ал.9), според който осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане се изчислява от минималната работна заплата за страната. За разлика от него Кодексът за ЗОО в ал. 5 на чл. 9 постановява, че тази осигурителна вноска се определя от паричното обезщетение за периодите за временна неработоспособност или бременност и раждане. Оставяме настрана чисто терминологичното разминаване в двата закона между "временна нетрудоспособност" и "временна неработоспособност". В повечето случаи паричното обезщетение надвишава минималната работна заплата, понякога и в пъти. Още повече, тук отново се разминават размерите на осигуровката. Кодексът държи на 25.6%, докато бюджетът определя 32%.
Експертите се разминават относно мнението кой от двата закона трябва да се прилага. Една част поддържат тезата, че Законът за бюджета на ДОО е специален закон по отношение на размерите и той следва да се прилага. Когато се отнася за базата или дохода, върху който се изчисляват вноските, трябва да се вземе предвид кодексът. Други смятат, че кодексът е по-висш нормативен акт от Закона за бюджета на ДОО и затова неговите текстове тежат повече. От осигурителния институт твърдят, че проблемите идват от Закона за бюджета на ДОО, който бе приет въз основа на проекта на Министерството на финансите. Министерството на финансите от своя страна смята, че трябва да се прилага законът за бюджета, тъй като той се отнасял за съответната година - 2000 г. Така или иначе социалното министерство или НОИ ще трябва допълнително да обяснят какво да се прилага, докато бъдат променени двата закона.
Депутатите обаче не са спрели дотук. От текстове на кодекса излиза, че работещите в първа и втора категория труд (по данни на НОИ около 120 хил. души) трябва до 31 март да изберат професионален фонд, в който да им се внасят осигуровките за ранна пенсия. По всяка вероятност до тази дата няма да има лицензирани подобни фондове, тъй като все още не е създадена агенцията, която ще раздава разрешенията за извършване на дейност. Едва през изминалата седмица бе назначен нейният шеф (виж стр.18). По този начин държавата пречи на работещите в тези категории труд да спазят закона. Първоначалният вариант на кодекса предвиждаше много по-дълъг срок за избор на фонд - до края на септември 2000 г. Според експертите това е пропуск от недоглеждане в кодекса, но синдикатите заподозряха целенасочено нарушение на правата на осигуряваните, за да може НОИ служебно да разпределя работещите, примерно в първите два или три лицензирани фонда. Негласно е било решено НОИ да прави това след жребий, тъй като няма законови критерии как да се разпределят служебно работещите, които не са избрали професионален фонд.
Счетоводителите ще трябва да следят за неясни срокове за плащане на осигуровки и подаване на декларации и да прилагат сложни методи за изчисляване на вноски от обезщетения. Сроковете за деклариране ще се определят с нова наредба, която по всяка вероятност няма да бъде приета до края на януари (виж стр. 41). В чл. 41 от кодекса е заложена новата мъка за счетоводителите - за да определят обезщетенията, изплащани за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или майчинство, те ще трябва да изчисляват нетно среднодневно парично възнаграждение за шестте месеца преди настъпването на неработоспособността.
В момента не е изяснен и механизмът, по който ще се следи дали доходът, върху който се изчисляват задължителните вноски, не надхвърля десет минимални заплати, каквото право дава кодексът. Все още не са изготвени служебни бележки, въз основата на които работещият ще декларира, че се осигурява на друго основание и че неговият доход, върху който се начисляват осигуровки, вече надхвърля прага от десет минимални възнаграждения. Това ще му е необходимо, за да не се облага с осигуровки всичко, което получава над десет минимални заплати за месеца.
Проблемът е още по-сериозен с липсата на нови формуляри на сметка за изплатени суми по граждански договори. Без този образец, който трябва да бъде одобрен от министъра на финансите, практически в България в момента не може да бъде изплатен нито един хонорар. Досегашният формуляр, одобрен със заповед No 49 от 1998 г. на министъра на финансите, не върши работа, защото в него не са отразени осигурителните вноски, които са за сметка на изпълнителя по договора и които възложителят трябва да удържи.
Кодексът за задължителното обществено осигуряване въвежда солидни глоби дори и за най-малките нарушения. Един ден закъснение за подаване на декларация или изплащане на вноски с десет лева по-малко от дължимите, може да струва на осигуряващите се глоба от 500 до 1000 лв. За разлика от това никакви санкции не се задават за виновниците за неразбориите в социалните закони. Формално погледнато, социалният министър следеше приемането и на двата закона, веднъж като вносител на кодекса и втори път като шеф на надзорния съвет на НОИ, където бе разработен Законът за бюджета на ДОО. Въпреки пропуските на Иван Нейков той излезе сух от промените в кабинета.
Основна роля в изготвянето на социалните закони се падна и на Светлана Дянкова в качеството й на шеф на социалната комисия към Народното събрание. Г-жа Дянкова успя да спечели симпатиите и на синдикати, и на работодатели, като ги допусна да участват в приемането на законите в самата комисия. Само че точно тя допринесе най-много да се забави изборът на осигурителен шеф, което е причината сега да няма лицензирани пенсионни фондове. Въпреки това г-жа Дянкова успя да запази мястото си на зам.-председател на синята парламентарна група. Изглежда, цялата вина ще бъде стоварена отново на НОИ, чиито представители винаги присъстваха на заседанията на комисията и е трябвало да коригират текстовете. Премиерът Костов вече предизвика оставката на шефа на НОИ Николай Николов, макар и по други причини.
Друго е по-сигурно, че отново обикновените граждани ще изсърбат попарата на надробена от изпълнителната и законодателната власт. Още по-сигурно е, че за това никой няма да ги компенсира.
Започна разпродажба на активите на Кредитна банка
БНБ и финансовото министерство пишат нов закон за банковата несъстоятелност
Синдиците на Кредитна банка Павел Павлов и Господин Кузманов са започнали осребряване на активите на фалиралата институция. Банката на Мултигруп беше затворена от БНБ на 12 януари 1999 г. Две седмици по-късно съдът обяви "Кредитна" в несъстоятелност. Задачата на синдиците беше да потърсят кандидати за покупка на банката като предприятие. По закон това може да стане до шест месеца от одобряването на списъка на приетите вземания. Кандидат-купувачи обаче, изглежда, не са се намерили и затова синдиците са били принудени да започнат осребряване на активите поотделно.
На 29 декември е бил обявен първият търг за 31 автомобила, сред които и няколко джипа "Чероки", собственост на банката. Вторият насрочен търг е също за автомобили и бронирани коли. Обявата за него е била изложена на 5 януари в централата на банката на ул. "Ангел Кънчев". Продажбите ще се извършват по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Купувачите имат един месец за изготвяне на оферти и внасяне на задължителния депозит от 10% в обслужващата банка Биохим. Миналата седмица беше насрочен и трети търг. Той е за продажба на бургаския хотелски комплекс "Бриз", чиято минимална цена е определена на 1.8 млн. нови лева. Синдиците са обявили 12 февруари за краен срок, в който кандидатите за него могат да правят предложения.
По всяка вероятност в следващите дни ще бъдат обявени търгове и за по-големи активи на банката. С парите от продажбите синдиците трябва да започнат удовлетворяване на кредиторите на "Кредитна". През миналата седмица от кабинета на двамата синдици заявиха, че двамата са много заети и не могат да разговарят с журналисти. Така че поне засега остава тайна какъв е общият размер на приетите вземания, както и реалната стойност на активите, които се водят в баланса на банката. По данни отпреди една година задълженията на "Кредитна" са за около 127 млн. нови лева, а активите й - около 99 млн. лева.
Един от големите кредитори на банката е Фондът за гарантиране на влоговете, който по закон пое изплащането на блокираните депозити на граждани и фирми. Според председателя на управителния съвет на фонда Милети Младенов до началото на тази година на вложители в Кредитна банка от него са изплатени 8.6 млн. лева. Това е близо 90.3% от общата сума, която според закона подлежи на изплащане. "Кредитна банка има общо 22 хиляди вложители - физически и юридически лица. Досега при нас са се явили около 41% от тях. Това означава, че остава да бъдат изплатени още много на брой влогове за малки суми", коментира Милети Младенов.
В момента Фондът за гарантиране на депозитите разполага с около 31 млн. лева. Очаква се сумата да нарасне с още около 15 млн. лева в края на март, когато изтича срокът за внасяне на годишните премийни вноски от търговските банки за 2000 г. По закон тези вноски се внасят авансово и са в размер на 0.5% от депозитната база на съответната банка за предходната година. Освободени от задължението да правят такива вноски са само клоновете на чужди банки у нас и Банка ДСК. Бившата спестовна каса ще стане "клиент" на фонда в началото на май т.г., когато изтича двегодишният преходен период за преобразуването й в търговска банка и съгласно закона отпада 100% гаранция по влоговете в нея.
"Една от банките все още не е изплатила дължимата вноска за 1999 г.", заяви Милети Младенов, но отказа да съобщи коя точно. Според източници от БНБ това е Балканска универсална банка, в която преди няколко дни централната банка изпрати квестори. Ако неизрядната банка е наистина БУБ, това може да създаде допълнителни проблеми за нейните акционери. По закон забавянето на дължима вноска във Фонда за гарантиране на депозитите е вече основание, за да се иска отнемане на лиценза й, коментират банкери.
Фондът за гарантиране на влоговете, БНБ и финансовото министерство вече са изготвили предварителен вариант на закон за банковата несъстоятелност, съобщи Милети Младенов. Внасянето на такъв законопроект в парламента до 31 март е един от ангажиментите в тригодишното споразумение с МВФ. Фондът многократно е критикувал тромавите и неефективни процедури у нас, които водят до проточване на банковите фалити с години и размиване на отговорността между синдиците и съда. Според запознати новият проектозакон предвижда значително ограничаване на ролята на съда. При това положение контролът върху процеса по несъстоятелността ще бъде възложен на Фонда за гарантиране на влоговете. Според запознати в централната банка се обсъждали два варианта. В единия фондът може да бъде трансформиран в глобален синдик на всички затворени банки в бъдеще, като назначава свои представители в тях за осребряване на имуществото им и удовлетворяване на кредиторите. Проблемът при този вариант е, че фондът ще трябва да поглъща активите и пасивите на всяка банка в несъстоятелност, което в бъдеще може да създаде доста проблеми. "Не бива да се допускат претенции към фалирала банка да се насочват към фонда", коментира пред "Капитал" един от авторите на законопроекта. Вторият вариант предвижда фондът, а не съдът, да получи правото да назначава, контролира и освобождава синдиците в процеса на банковата несъстоятелност.
Появи се нов кандидат за Булбанк
Дойчебанк отрeчe слуховете, че се готви да подаде оферта
"Още един потенциален инвеститор официално заяви интереса си към приватизацията на Булбанк". Това съобщи в четвъртък пред Ройтерс вицепремиерът и шеф на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев. Както обикновено името на потенциалния купувач не беше съобщено. Разбра се само, че засега интересът е бил изразен единствено в писмо за намерения, постъпило в БКК малко преди Нова година. По всяка вероятност в близките седмици новият кандидат ще подпише писмо за конфиденциалност, след което ще започнат преговори между него и БКК.
Заявеният интерес все още не означава подаване на оферта. Така че и след изявлението на Петър Жотев на практика ситуацията около приватизацията на Булбанк остава непроменена. Единственият кандидат, който официално е подал оферта до момента, е международният консорциум "Кановас" (Canovas Consortium). Участници в него са френската банка "Креди агрикол индосуез" (Credit Agrikole Indosuez) и фирми, собственост на гръцката фамилия Вардиноянис. В желанието си да привлече интереса и на други потенциални купувачи БКК на два пъти отложи срока за подаване на оферти. В момента набирането на оферти продължава без официално обявен краен срок, което се случва за първи път в банковата приватизация у нас. Единственият валиден срок е този за окончателната продажба на банката. Според матрицата по заема ФЕСАЛ 2 от Световната банка това трябва да стане до 30 юни.
Липсата на фиксиран срок за оферти беше изтълкувана от наши банкери като сигнал за проявен интерес от голяма западна банка, която има нужда от време за изготвяне на оферта. Тези слухове бяха подкрепени от направеното преди Нова година изявление от финансовия министър Муравей Радев, че се чака включването на стратегически инвеститор в надпреварата. В началото на миналата седмица български вестник дори написа, че "най-вероятният купувач на Булбанк е германската Дойчебанк". Тъй като изявлението на шефа на БКК последва няколко дни по-късно, мнозина възприеха съвпадението като неслучайно. Поне засега обаче информацията за интерес от страна на Дойчебанк изглежда силно преувеличена.
"Дойчебанк никога не коментира пазарни слухове. Но няма особени основания за подобни предположения". Това беше краткият коментар на Детлеф Рамсдорф, заместник-началник на пресслужбата на Дойчебанк, даден през седмицата в телефонен разговор с представител на "Капитал".
Според наши банкери най-вероятният втори кандидат за Булбанк е италианската банка "Уни кредито" (UniCredito SpA). Специално за тази сделка банката водеше преди време преговори със застрахователния гигант "Алианц" (Allianz). Същият консорциум купи преди време 52% от втората по големина полска банка "Пекао".
Според източници от БКК интересът към Булбанк може да нарасне, след като станат известни окончателните резултати на банката за 1999 г. По данни към края на септември печалбата на банката е била 92.106 млн. лева (около 48 млн. долара), което е близо 58% от печалбата на целия банков сектор. Освен това Булбанк държи активи за 2.102 млрд. лева (около 26% от активите на системата).
Дора си отиде, данъците остават
Муравей Радев подреди новата структура на Министерството на финансите
Дора Андреева и Тома Жеков са сменени с Антон Тончев и Цветан Цветков в качеството им на началници съответно на Главно управление "Данъчна администрация" и управление Държавен финансов контрол (ДФК), съобщи финансовият министър Муравей Радев. Дора Андреева е освободена и от поста й на заместник-министър на финансите. Преди седмица премиерът Иван Костов поиска кадрови промени в ръководството на данъчната администрация. Антон Тончев става директор на Главна данъчна дирекция, която наследява досегашното Главно управление "Данъчна администрация", и ще оглави бъдещата агенция за приходите в държавата. Тя освен данъци ще събира социалните и здравните вноски. Правителството пое ангажимент пред международните финансови институции тази обединена агенция да бъде създадена до началото на юли.
Според министър Радев най-вероятно през март ще има нов закон за ДФК. Досегашното звено за ДФК може да поеме функциите на агенция за предварителен финансов контрол за парите, които ще идват от Европейския съюз.
Директор на създаващата се агенция за събиране на държавните вземания е Александър Раков, досега зам.-началник на юридическото управление в министерството и председател на държавната комисия по хазарт. Останалите четирима заместници на Муравей Радев запазват местата си - Димитър Радев, Кирил Ананиев, Пламен Минев и Пламен Орешарски.
От четиримата с най-големи правомощия е Димитър Радев. Той ще е човекът, който ще координира всички групи в Министерството на финансите по преговорите с Европейския съюз. Кирил Ананиев ще продължи да отговаря за държавните разходи. Пламен Орешарски е натоварен с взаимоотношенията с международните финансови институции, външния дълг, банковата система, дълговите инструменти.
Сегашният шеф на митниците ще остане само зам.-министър, като до април ще бъде определен новият началник на митниците. Няма да има смяна на шефа и на Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансовото министерство. На практика след рокадите във ведомството си Муравей Радев търси още един зам.-министър, шефове на митниците и на обединения надзор върху хазарта и застраховането.
Единна и целенасочена данъчна политика - успешна реформа*
Несъмнено, когато говорим за данъчна реформа, имаме предвид реформа, която да създаде законов и икономически климат, който да привлича инвестиции, да дава възможност не само за реинвестиция на първоначалния капитал, но и за увеличаване на инвестициите. Аксиоматична истина е, че капиталите се насочват натам, където са добре дошли, и че бюрокрацията, неяснотата, рестриктивността не са от привлекателните страни за капитала.
Несъмнено е също, че когато говорим за данъците като за политика, корпоративният данък е определящ за инвестиционния климат в страната ни и структурата, насоките и темповете на развитие на икономиката ни, но и е неразривно свързан с насоките в останалите данъчни закони.
От направения анализ на европейските данъчни системи могат да бъдат изведени общовалидни качествени характеристики на законите им и да бъдат сравнени с българските данъчни закони:
Това е реалността, в която данъчните ни закони са пълна противоположност на това, което трябва да бъдат. Каква обаче трябва да бъде промяната в данъчната политика, подчинена на либералното пазарно стопанство, и то при основно ограничително условие за доста години напред - наличието на валутен борд?
Купен е първият меморандум за "Булгартабак холдинг"
"Към продажбата на "Булгартабак холдинг" има силен интерес и вече е закупен първият информационен меморандум. Кандидатът е сред най-големите световни компании в бранша. " Това каза генералният директор на холдинга Бойко Кишков на официалното откриване на нова информационна зала в сградата на компанията. В нея всеки кандидат-купувач, закупил информационния меморандум и внесъл депозит в Агенцията за приватизация, ще има свободен и неограничен достъп до документацията на холдинга. Тук ще са финансовите и счетоводните отчети, икономическият и правният анализ на фирмата. Стаята ще е отворена до 20 март, когато изтича срокът за подаване на оферти за покупка на 51% от дружеството. Посредник по сделката е консорциумът Dresdner Kleinwort Benson. Целта на този център е да се създаде максимална прозрачност в процеса на приватизация и така да се повиши интересът към компанията. Поради тези съображения кандидат-купувачите ще могат да посещават и отделните фабрики в структурата.
По предварителни данни чистата печалба на Булгартабак за 1999 г. е 60 милиона лева, а ефективността на компанията по думите на г-н Кишков е повишена. Към момента в структурата на холдинга влизат 22 български дружества и пет извън страната, като от тях три са в Русия, едно в Украйна и едно в Румъния. В процес на подготовка е отварянето на нови три дружества - в Чехия, Словакия и Парагвай. Износът на производство навън, близо до пазарите, е част от дългосрочната стратегия на холдинга. В момента Булгартабак има договор с R. J. Reynolds за производството на три марки цигари по техен лиценз, а до месец ще започнат преговори с втора фирма за лицензионно производство в България.
Кредитът за американската царевица става държавен дълг
Правителството реши да предложи на Народното събрание да ратифицира кредит в размер на 15 млн. долара, отпуснат през 1993 г. от американската Корпорация за стокови кредити. Това означава, че кредитът ще стане държавен дълг. "Това е най-неприятното предложение, което внасям, откакто съм в правителството. Парите обаче са отдавна преведени, няма какво да се прави", заявил финансовият министър Муравей Радев на заседанието на кабинета. През 1993-94 г. споразумението така и не било ратифицирано от парламента, но въпреки това американската страна превела парите. Излиза, че от формално юридическа гледна точка България не е длъжна да плаща, но ще го направи като жест към американската страна.
Заемът бил отпуснат на България на два пъти (с траншове от 10 и след това 5 млн. долара) с цел покупка на американска царевица. Те били използвани от държавната фирма "Хрансервизинженеринг" за покупката на над 150 хил. тона царевица. Според предварителните планове зърното трябвало да бъде продадено на преференциални цени, а приходите да бъдат използвани за развитие на земеделието. Вместо това царевицата била продадена над средната цена. След това 7 млн. долара от постъпленията на "Хрансервиз-инженеринг" с решение на тогавашния земеделски министър Георги Танев били дадени за управление на командитното дружество "Хърсев и ко". С парите са купени записи на заповед, издадени от "Стомана" - Перник, в полза на ТСБанк като обезпечение по вече отпуснат кредит за металургичното предприятие. Впоследствие обаче банката-гарант ТСБанк фалира, а записите на заповед влизат в масата на несъстоятелността, въпреки че "Хърсев и ко" води съдебен спор с ТСБанк за собствеността върху ценните книжа. Сега земеделското министерство съди Танев и Хърсев за нарушения в управлението на парите.
В момента в България изискуеми по американския кредит са около 3 млн. долара главница плюс лихви. Ратификацията от парламента и превръщането в държавен дълг се налага, защото американската страна не можела да чака изхода от заведените дела.
Оптимизмът за растежа надхвърли самия растеж
Управляващите отчитат 2.6 на сто повишение на реалния БВП през 1999 г. Миналата седмица Националният статистически институт (НСИ) изнесе данните за растежа на БВП за третото тримесечие и деветмесечието на 1999 г., с което предизвика бурна реакция сред икономическите среди. След като през цялата минала година очакванията за развитието на икономиката бяха относително песимистични главно заради неблагоприятната външна конюнктура, статистиката даде повод за радост. За тримесечието тя отчете 4.5% растеж на БВП спрямо същия период на предходната година, а за периода от януари до септември - две на сто. Сега изглежда почти сигурно, че прогнозираното увеличение от 1.5% ще бъде надминато, като най-вероятно показателят ще достигне около 2.5-3 на сто. Разбира се, това е по-малко от първоначалните предвиждания на правителството за 3.7%, които залегнаха в макрорамката на бюджета за 1999 г. На фона на всички проблеми в българската икономика изнесените резултати изглеждат прекалено добри, за да бъдат възприети безрезервно. Дори финансовият министър Муравей Радев възкликна "защо не можем да се зарадваме като хора" на пресконференцията, на която бяха представени данните за изпълнението на макрорамката на бюджета за 1999 г. Относителният дял на частния сектор в брутната добавена стойност през третото тримесечие възлиза на 72%. "За цялата година този дял обаче ще бъде не повече от 60-65 на сто", твърди Тодор Тодоров, началник отдел "Национални сметки" в НСИ. Добра новина е, че 70% от активите са раздържавени според НСИ, а частният сектор обикновено има повече стимули да се стреми към ефективност от държавния.
Основните фактори, които се изтъкват като причина за растежа на БВП, са увеличението на инвестициите и потреблението, както и нарасналата производствена ефективност в резултат от преструктурирането на икономиката. "Растежът на икономиката идва именно от прехвърляне на дейности от един непроизводителен и нискоефективен държавен сектор към един високоефективен частен сектор", заяви Мариела Ненова, шеф на правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози.
Растежът на брутния вътрешен продукт е главно за сметка на потреблението. Делът на крайното потребление в БВП е 91.6% за деветте месеца на миналата година и отбелязва увеличение от 7.7 процентни пункта спрямо същия период на 1998 г. Според Виктор Йоцов, началник-отдел "Икономически анализи и прогнози" в БНБ, все още се наблюдава отложено потребление след кризата от 1997 г., когато то беше свито до стоки от първа необходимост. Всички експерти отбелязват, че този ръст на потреблението е на фона на спад в продажбите на дребно. Едно от обясненията е, че статистиката отчита увеличаване на натуралното потребление, тоест стоки, които домакинствата сами са произвели. Това обаче разбива на пух и прах твърденията на Агенцията за икономически анализи и прогнози от миналата година, че натуралното потребление намалява, което е показател за нормализиране на икономиката. Другото възможно обяснение е, че има неточности при отчитане на продажбите от страна на НСИ.
Вторият основен фактор за нарастването на БВП е увеличението на инвестициите. Инвестициите в основен капитал са 14.4% от БВП за деветте месеца на годината. "За страните от Западна Европа този процент е около 20-25%. Принципно колкото по-малък БВП като абсолютна величина има дадена страна, толкова по-голям процент от него се пада на инвестициите", заяви Тодор Тодоров. Според повечето експерти може да се очаква, че БВП ще продължи да нараства. Основание за това дава и увеличеният внос на инвестиционни стоки. Въпреки че инвестициите и потреблението са основните двигатели на растежа на БВП, все пак пред тях съществуват определени ограничения в дългосрочен план, тоест ще се стигне до определено насищане. Все още има възможност да се реализира растеж за сметка на потребление, е мнението на Виктор Йоцов от БНБ. В дългосрочен план обаче растежът е възможен само за сметка на експорта. Коригираните прогнози за 2.8% растеж на БВП на страните от евро-зоната за 1999 г. и особено положителните тенденции, които се наблюдават за икономиките на Италия и Германия, са предпоставки за стимулиране на износа, макар всичко да зависи от неговата конкурентоспособност. Нарастването на БВП на фона на по-малкия брой заети лица може да се разглежда като доказателство за повишената ефективност на производството. "Увеличаването на безработицата обаче би могло да доведе до социални и политически сътресения и представлява риск за икономиката", смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Поне за момента фиксираният курс също не би трябвало да се разглежда като пречка за износа. "Правили сме модели, които показват, че за България няма връзка между динамиката на реалния ефективен валутен курс и динамиката на износа", заяви Виктор Йоцов. Показателно е, че независимо от обезценката на лева спрямо долара износът не беше стимулиран.
    Инфлация средно за периода 1.8% и 6.2% в края на периода. По данни на НСИ са намалели цените на хранителните продукти (с 4.7%), облеклото (също с 4.7%), както и на жилищното обзавеждане и домакинските уреди. Поскъпнали са транспортът (16.9%), здравеопазването (13.6%), образованието (28.9%), а също и някои акцизни стоки (алкохол и цигари). Увеличили са се и цените на водата, тока и горивата.
Отпечатват талоните за избор на семеен лекар
