Руският пратеник за Чечения Николай Кошман обяви, че в Грозни има не повече от 2000 бунтовници. Той съобщи, че в града са останали между 10 и 40 хиляди цивилни граждани, които в момента разполагат с минимални количества храна и гориво за отопление и с всеки изминал ден положението им се влошава.
Според комюнике на военното командване федералните сили са превзели централната гара в Грозни, за да предотвратят всички опити на бунтовниците да напуснат града. Пак по официална информация руските части са достигнали покрайнините на Ведено, един от бастионите на чеченските бойци, южно от столицата Грозни. Зимната обстановка и ожесточената съпротива на сепаратистите обаче правят невъзможно превземането на града.
Боксът затъва по оста София - Пловдив
Скандали и бойкоти за сметка на националите и турнира "Странджа"
Ръководството на Българската федерация по бокс (БФБ) започна да се цепи. Вицепрезидентът Марин Димитров се отказа от домакинството на международния боксов турнир "Странджа" в Пловдив заради скандалите на първия кръг от републиканското първенство. Той заплаши, че няма да пусне в националния единствените двама боксьори с квота за Сидней Юри Младенов (57 кг) и Емил Кръстев (81 кг). Причината е тенденциозното според него отношение към боксьорите на "Тракия" и провинцията като цяло. Индиректното обвинение е към софийския клуб "Левски - Лучано", чийто шеф Васил Иванов е и президент на федерацията.
Като част от този скандал е и проблемът кой да се бие за олимпийска квота в категория до 51 кг - олимпийският шампион Даниел Петров или младият и надежден Севдалин Маринов. Пинчера ще получи последен шанс за виза за Сидней на турнира в Хале. При провал ще бъде веднага заменен за следващата квалификация от Маринов, е соломоновското решение засега.
Цяла есен ръководството на БФБ бе поставено пред дилема кого от двамата да изпрати на олимпийска квалификация и евентуално в Сидней. "Ще отиде този, който победи на личното отборно първенство", бе категоричен старши треньорът Георги Юнаков. Мачът в София между Даниел и Севдалин обаче завърши наравно 2:2, а победата бе присъдена от съдиите.
Разцеплението по върховете идва като логично продължение на скандалите в боксовата федерация. Само преди три месеца националните състезатели обявиха бойкот на старши треньора, което доведе до неговата смяна.
Първият рунд между двамата боксьори бе извън ринга и имаше психологически характер. След като през цялата си досегашна спортна кариера 28-годишният Даниел Петров се биеше при най-леките, само преди няколко месеца той обяви, че повече не може да издържа, и реши да премине в по-горната до 51 кг. Там обаче вече се бе утвърдил 19-годишният му съгражданин от Варна Севдалин Маринов. Освен това младежът се развива под ръководството на баща си - олимпийският шампион от Сеул '88 Ивайло Маринов (обявен за боксьор на столетието в България), което предполага едно изключително сериозно отношение към подготовката.
Дидо се надяваше, че името му ще натежи достатъчно, за да бъде провъзгласен за титуляр в новата за него категория, а за Маринов ще бъде намерено друго решение, но не се получи. С някакво предчувствие за проблема треньори и ръководство правеха всичко възможно да задържат Даниел на успешните доскоро 48 кг. Това само удължи агонията на боксьора, който и бездруго дълго време отлагаше решението за качване на килограмите.
Преломната точка бе сложена след световното първенство в Хюстън, където Пинчера отпадна още в първия кръг. Старши-треньорът на националите Веселин Пашалиев реши, че е дошъл краят на звездата, и го отписа от плановете си за игрите в Сидней. Предложи да му направи бенефисен мач, след който Дидо да си потърси работа в полицията, където е лейтенант, или да му стане помощник-треньор.
Пинчера обаче не се чувстваше свършил за бокса и търсеше възможност да участва на третата си олимпиада. На пътя му се изпречи Севдалин. Тогава боксовите специалисти предложиха двамата да се срещнат в пряк двубой на спаринги в Дианабад, за да се излъчи по-добрият. На Дидо не му се вярваше, че няма да получи мястото без бой. Факт е обаче, че и двамата претенденти отбягваха поканите за двубоя и намираха куп причини той да не се състои. Часът на истината дойде с мача на републиканското първенство, където Дидо и Севдалин завършиха наравно 2:2 и трябваше съдиите да решават кой е по-добрият. Даниел е състезател на БК "Левски" с президент шефът на БФБ Васил Иванов-Лучано и с личен треньор Георги Юнаков, който пък наскоро стана и наставник на националния отбор. Съдиите предпочетоха него.
Истината е обаче, че Пинчера не е същият. Той имаше качества, с които достигна върха в спортната кариера - олимпийска титла, но ги загуби. Запази само силния си удар. Предимството му е, че боксовият свят го познава. Маринов пък е млад, бърз и раздвижен, но заради липсата на смазващ удар той не можа да пробие убедително. И двамата вече се провалиха по един път на олимпийска квалификация. Те може да имат още един шанс да се срещнат помежду си след месец на "Странджа".
"Даваме последен шанс на Даниел да се класира за олимпийските игри в Сидней, като го пускаме да участва в турнира в Хале. Ако не успее, на ход ще е Севдалин", категоричен е босът Лучано.
"След девет месеца Даниел ще е още по-слаб, а бъдещето е пред Севдалин", заяви по този повод вицепрезидентът на БФБ Марин Димитров.
Марин Димитров в качеството си на шеф на боксов клуб "Тракия" взе решение да не пуска в националния отбор своите състезатели и да не провежда турнира "Странджа" заради "скандалното съдийство" по време на републиканското първенство. Най-вероятно е "Тракия" да бъде наказан от управителния съвет с изваждане от държавното първенство и отнемане на медалите и точките, съобщиха от федерацията. Възможно е Пловдив да бъде лишен от домакинството на втория кръг на първенството.
"Няма смисъл да се участва в такива състезания. Мисля, че и други клубове ще излязат от това първенство, но понеже са по-малки отбори, се страхуват да изразят гласно недоволството си. Това не е бойкот срещу федерацията, а срещу съдийството", каза Димитров. Според него точно двамата му състезатели с олимпийски квоти са били ощетени от съдиите. "Ние успяхме да ги наложим с какви ли не средства. Емил Кръстев (81 кг) остана в Америка след първенството в Хюстън и след много разговори му пратих билет да се върне. Той беше отписан за другите, но изпълни това, което ми обеща на мен - да се бие мъжки. Юри Младенов (57) пък никой не го познаваше и всички се смееха, когато тръгнах да го налагам. А той стана боксьор на годината. Надявам се да намерим общ език с федерацията и момчетата да продължат подготовката си в националния отбор, но това ще стане по моя начин, а не по техния", допълни бизнесменът.
"Отдавам решението на Марин Димитров на прекалена запалянковщина. Всеки тегли чергата към себе си. Самият той казва, че първо е президент на "Тракия", а едва след това вицепрезидент на БФБ. Действително той върна боксьорите в Пловдив и ги направи добри", каза генералният секретар на БФБ Андрей Дойчев.
"Сигурен съм, че с г-н Димитров ще намерим общ език. Ако пък упорството му продължи, възможно е да обявим двамата му състезатели с визи за Сидней за болни и да изпратим други да се бият в следващите квалификации", каза собственикът на сладкарска верига "Лучано". Според него отказът за домакинството на "Странджа" много ядосал пловдивския кмет д-р Иван Чомаков, тъй като турнирът можеше да допринесе за добрия имидж на града.
Организаторите на "Странджа" бяха обявили висок награден фонд - 700 германски марки на категория, 1000 за носител на титлата и по 500 за подгласниците. Регламентът е разпратен на страните участнички и ще трябва да се спазва. "БФБ ще претърпи загуби в размер на 15 000-20 000 марки. Опитваме се да направим нещо със спонсори, но ако се получат дупки, ще ги пълним с бюджетни пари. Отсега нататък, който се наеме с организацията на турнира, ще сключва договор с федерацията, за да не се повтаря повече този инцидент", допълни Дойчев.
Вече възникваха и първите трудности по организацията на 51-то издание на "Странджа" в София, тъй като хотел "Диана" се оказа напълно зает за периода на турнира.
Борбата между софиянци и пловдивчани се поведе негласно още по времето на изборите за президент на федерацията преди няколко месеца. Марин Димитров тогава се въздържа и не си подаде кандидатурата, тъй като усети, че Васил Иванов си бе оплел здраво кошницата за поста.
"След като всичко е в ръцете на софиянци, нека турнирът да е в София. Каквото трябва, аз ще помогна", каза Марин Димитров, който призна, че се двоуми дали да не напусне изобщо бокса. Ако той наистина се оттегли, БФБ ще попълни дългия си списък от прогонени бизнесмени с още един.
След като силните боксьори от Европа се класираха вече за игрите в Сидней, дойде ред и ние да се вредим. И докато другите го направиха още в първите турнири и спестиха пари на федерациите си за следващи участия, БФБ ще трябва доста да се охарчи, докато успее да пробута още някой свой продукт. В оставащите три квалификации през пролетта в Германия, Италия и Англия се очаква да се включат освен Даниел Петров или Севдалин Маринов и третият в света при 63-килограмовите Димитър Щилянов, натурализираният осетинец Дмитрий Осагин (71), Павел Сяров (67), Николай Любенов (48) и Сашо Юриев (+91). Най-големи надежди се възлагат на Щилянов и Осагин. Първият пропусна квалификациите досега, тъй като имаше сериозни проблеми с килограмите и мина от 60 на 63 кг. Вторият пък си чакаше българския паспорт.
Накратко
Сърбинът Нешко Милованович подписа договор с "Левски" за две и половина години и започна подготовка с лидера в първенството. През есента халфът игра в "Беласица" и там бе забелязан от селекционерите в синия клуб, които успяха да изпреварят ЦСКА и "Ловеч" в преговорите. Милованович нашумя именно с головете си срещу тези два отбора в домакинските мачове на "Беласица". Другото ново попълнение на стадион "Георги Аспарухов" е защитникът на "Искър" Юлиян Петков. Старши треньорът Димитър Димитров определи за свои помощници Георги Тодоров, досега начело на дублиращия отбор, и Любомир Шейтанов за подготовка на вратарите.
Чедомир Джуинджевич е новият старши треньор на шампиона "Ловеч". Той замести на поста Ферарио Спасов, който ще бъде изпратен на треньорска школа в Кьолн. Джуинджевич, 38-годишен, се смята за един от най-перспективните специалисти в Югославия. Целият треньорски щаб ще бъде изграден от сърби. Засега нови попълнения в тима няма, освободен е нигериецът Ибе Джонсън.
Нападателят на "Мюнхен 1860" Христо Йовов ще се включи в подготовката на "Спартак" (Москва). Българинът ще мине медицински прегледи и до 18 януари треньорът Олег Романцев ще трябва да реши дали да го привлече в отбора. Ако бъде одобрен, Йовов веднага ще подпише договор, тъй като се е договорил за личните си условия. Капитанът на младежкия национален отбор Георги Пеев също е набелязан от "Спартак", съобщи помощник-треньорът Вячеслав Грозни. В трансферния списък е и нападателят на "Левски" Георги Иванов.
Първият световен клубен шампионат стартира в Бразилия с участието на всички континентални първенци, "Реал" (Мадрид) и "Коринтианс" (Браз). Останалите участници са "Манчестър юнайтед", "Васко да Гама" (Браз), "Ал Насър" (С. Арабия), "Раджа Казабланка" (Мар), "Саут Мелбърн" (Авл) и "Некаса" (Мексико). Победителят ще получи шест милиона долара, а дори и последните четири тима ще вземат по 2.5 милиона долара. В първите мачове: "Реал" (М) - "Ал Насър" 3:1, "Коринтианс" - "Раджа" 2:0.
Бившата звезда на аржентинския футбол Диего Марадона бе приет за интензивно лечение в болницата "Кантегрил" на уругвайския курорт Пунта дел Есте. Марадона е с диагноза хипертонична криза и сърдечна аритмия. Много широко се лансира версията, че състоянието му е предизвикано от свръхдоза кокаин. Според официалните информации пробите на бившия футболист не са показали наличие на наркотика в урината и кръвта.
Българският национален отбор по волейбол (мъже) запазва шансове за класиране на олимпийските игри в Сидней след първите три срещи от квалификационния турнир в Полша. Нашите загубиха с 1:3 от абсолютния фаворит Югославия, но победиха след това с по 3:1 Полша и Латвия. Решаващ на първо време е двубоят за второто място с олимпийския шампион Холандия, който също загуби от Югославия с 0:3. Първите два отбора в класирането играят суперфинал за единствената олимпийска виза. Единият участник в суперфинала е сигурен - Югославия.
Тежки преговори между Израел и Сирия
Американският президент Бил Клинтън се намеси отново в израелско-сирийските преговори в опит да преодолее напрежението между двете страни. Преговорите в Шепърдстаун, Западна Вирджиния, навлязоха в задънена улица, след като двете делегации се впуснаха в процедурни спорове. Президентът Клинтън води последователни разговори с израелския премиер Барак и със сирийския външен министър Фарук аш Шараа, но подробности за срещите не бяха оповестени.
Според говорителя на Държавния департамент Джеймс Рубин атмосферата на израелско-сирийските преговори била "доста хладна". "Двете страни преговарят директно само когато на срещата присъства американски представител", поясни Рубин. Преди това американският държавен секретар Мадлин Олбрайт разговаря с премиера Барак и със сирийския външен министър, за да проучи възможностите за постигане на споразумение.
Преговорите между Израел и Сирия зациклиха заради противоречия по дневния ред на обсъжданите теми. Специални комисии от американски, израелски и сирийски експерти изработиха списък на спорните въпроси. Най-важните сред тях са връщането на Голанските възвишения на Сирия, задълженията, които Дамаск ще поеме, за да гарантира сигурността на Израел, достъпът до водните ресурси и процесът на установяване на нормални дипломатически отношения между двете държави.
Сирийците поискаха като предварително условие за продължаване на преговорите Израел да обещае, че ще се изтегли напълно от Голан. Израел от своя страна настоява разговорите да бъдат фокусирани върху въпросите на сигурността и гаранциите за тяхното прилагане.
В Ерусалим празнуваха православната Коледа
"Чувствам се като светец", заяви бившият руски президент Борис Елцин след пристигането си в Ерусалим за честването на православната Коледа (по стар стил). Елцин присъства на церемонията в гръцката патриаршия в стария град на Ерусалим, където държавни ръководители от Източна Европа бяха провъзгласени за "рицари на светата гробница". Церемонията бе водена от гръцкия патриарх Диодорос, един от доайените на православната църква.
Елцин бе поканен да участва в празненствата още преди да се оттегли от президентския пост и затова бе приветстван при пристигането си като държавен глава. "Това е частна визита, но ние посрещаме Елцин с достойнството, което заслужава - независимо дали е действащ, или бивш президент", заяви говорителят на израелското външно министерство Яфа Бен-Ари. На срещата си с палестинския президент Ясер Арафат Борис Елцин е изразил подкрепата си за създаването на независима палестинска държава. "Русия не е променила становището си и подкрепя усилията на палестинския народ да създаде собствена държава", заяви Елцин.
Във Витлеем представители на 15-те православни църкви честваха 2000 г. от рождението на Исус. Според информационните агенции събитието е изключително по рода си, тъй като представлява безпрецедентен опит за сближаване на православния свят.
В честването участва и палестинският лидер Ясер Арафат. Той бе въведен от патриарх Диодорос в Черквата на Рождеството - пещерата, в която според традицията се е родил Христос.
Междувременно Русия и САЩ оповестиха, че следващия месец в Москва ще бъде организирана многонационална среща, посветена на мира в Близкия изток. "Форумът все още е на подготвителен етап и в момента се обсъждат темите за дискусии и участниците", съобщи говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин. Целта на срещата е да се даде нов тласък на близкоизточния мирен процес и в него да се ангажират колкото се може повече държави, уточни Рубин.
БФС поверява националите на Стойчо Младенов и Стоичков
Велислав Вуцов ще помага на Димитър Димитров в "Левски" от лятото
Тандемът Стойчо Младенов - Христо Стоичков ще бъде избран да води националния отбор по футбол в световните квалификации за първенството в Япония и Южна Корея през 2002 г. Заседанието на изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (БФС), което трябва да реши въпроса, ще се проведе във вторник, 11 декември.
Очаква се този път изпълкомът да се събере в пълен състав. Ръководството на БФС вече е избистрило позицията си относно бъдещия треньорски екип на националите. Едно заседание в последните дни на декември пропадна поради липсата на кворум. Тогава също трябваше да бъде обсъждан въпросът с овакантения от Димитър Димитров-Херо пост. Тъй като заседанието бе насрочено само дни след напускането на Херо, най-вероятната причина за провала му е липсата на изчистена позиция по най-важния въпрос от дневния ред. Предстои да се обсъди евентуално по-строго наказание за "Ловеч" заради инцидента на реванша с "Левски" за купата на България "Форд Мото-Пфое".
"Не ме питайте по футболни въпроси, аз съм президент", заяви шефът на БФС Иван Славков през изминалата седмица. Според близки до генералния секретар Иван Вуцов източници изпълкомът ще се спре именно на двойката Младенов - Стоичков.
Какви са предимствата на този вариант?
Младенов вече работи един квалификационен цикъл на щат в БФС като селекционер на младежкия национален отбор. Ръководството на съюза остана доволно от работата му и преподписа договора му за още две години. Младенов е компромисен вариант с оглед на клубните пристрастия, въпреки че е бивш играч на ЦСКА. Той наложи много млади момчета от сегашния състав на "червените" в младежкия национален тим, но пък е независимо от новото ръководство на Любо и Димитър Пеневи, тъй като минава за човек на предишните управници от Мултигруп.
Вариантът Христо Стоичков - старши треньор на националния отбор, е отпаднал най-вероятно заради липсата му на опит. Според осведомени източници кадровикът Иван Вуцов е преценил, че няма смисъл Стоичков да изгори като национален селекционер толкова рано, след като може да помага от втора линия. Бившият носител на "Златната топка" вероятно ще бъде изпратен на няколко треньорски курса в чужбина за трупане на теоретическа подготовка.
Съществува малка вероятност Херо да бъде оставен начело на националите според източници от обкръжението на Иван Славков. Ясен сигнал за това ще е, ако на заседанието на 11 януари изпълкомът отново отложи въпроса. Доводите на този вариант: в близките няколко месеца първият ни отбор няма да играе никакви сериозни срещи, освен ако не се уредят контроли. Очаква се първият двубой от квалификациите за световното първенство да е едва през септември. Програмата ще се уточнява на среща в Чехия, като главна роля в преговорите ще играе Вуцов. При това положение е възможно да се изчака уталожване на страстите около преминаването на Херо в "Левски" и да се положи основата за преизбирането му за национален селекционер.
Треньор на младежкия национален отбор ще стане Димитър Алексиев, който през последния сезон бе начело на "Беласица" (Петрич). Самият Алексиев потвърди, че е водил съвсем официални разговори в БФС да поеме поста. Президентът на "Бела" Костадин Хаджииванов му търси усилено заместник. Петър Зехтински отпада твърдо като вариант, въпреки че има опит в подготовката на младежките национали.
Стана ясно защо така лесно бе разтрогнат договорът на Димитър Димитров с БФС, който треньорът подписа само месец преди да се прехвърли на стадион "Георги Аспарухов". Цената на сделката е от лятото синът на Иван Вуцов - Велислав да стане помощник на Херо в синия тим. В момента Велислав Вуцов е наставник на "Спартак" (Вн), но отборът върви с променлив успех в А група. Някои приближени на Херо треньори са отказали постове в новия му треньорски щаб в "Левски", защото през лятото ще трябва да си търсят друга работа. Когато подписваше договора с "Левски", Херо не отрече категорично възможността синът на Вуцов да му помага, но заяви, че това не е цената на сделката с Иван Вуцов. Оказва се, че тандемът Херо - Велислав Вуцов е само въпрос на време.
Фил Джаксън промени "Лейкърс"
За два месеца бившият треньор на Джордан направи езерняците лидер в НБА
Когато ръководството на "Лос Анджелис лейкърс" нае Фил Джаксън за треньор, беше ясно, че рано или късно воденият от него отбор ще стане конкурент за титлата в Националната баскетболна асоциация (НБА). Никой обаче не очакваше, че този момент ще дойде толкова скоро. Вместо да експериментира и бавно да налага своя стил на игра, Джаксън бързо предаде своя магнетизъм на скъпоплатените звезди и ги вдъхнови за бързи успехи. След първите 32 срещи от редовния сезон (общо 82 мача) езерняците са абсолютният терминатор в лигата. Те имат 27 победи и само 5 загуби. Последната серия от 12 поредни победи е най-добрата в НБА този сезон и най-успешната на "Лейкърс" от 1990/1991 г., когато за последен път стигнаха до плейофите за титлата и имаха 16 поредни успеха. В последните 20 мача тимът на Джаксън записа 19 победи и убедително води в най-тежката от всички конференции. Въпреки че остава много време до мачовете на истината в плейофите, вече е напълно ясно, че възпитаниците на Джаксън ще се целят в титлата.
"Имаме по-ясна цел и по-добър треньор в сравнение с миналата година. На нас ни трябваше само по-добър ръководен екип и мисля, че Фил Джаксън е подходящият човек", заяви звездата на тима Шакил О'Нийл.
Голямата заслуга за възхода на "Лейкърс" наистина е на Фил Джаксън, който бе в основата на ерата "Чикаго булс" през 90-те години. Той бе човекът, обединил в едно цяло Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман в името на общия успех. Когато стана ясно, че ръководството на биковете няма да продължи договора му, Джордан се оттегли от баскетбола завинаги, а Скоти отиде в "Хюстън рокитс". След година и половина почивка Джаксън прие новото предизвикателство да върне славата на "Лейкърс". Засега успява, което само доказва неговите качества. Въпреки безспорния му треньорски талант витаеше съмнението, че вероятно без Джордан няма да може да постигне същите успехи. В подкрепа на това твърдение са годините, през които Майкъл играеше бейзбол. Тогава "Хюстън" прекъсна серията на "Чикаго" и записа две поредни шампионски титли.
Сега обаче няма друго логично обяснение за поредицата успешни игри на отбора освен присъствието на Фил Джаксън. Няма принципна разлика в състава от миналата година, когато отборът бе отстранен във втория кръг на плейофите от "Сан Антонио спърс". "Вижда се, че "Лейкърс" сега играят много здраво в защита. Това е разликата. Ние направихме максимума срещу най-добрия отбор в момента", заяви треньорът на шампиона "Сан Антонио" Грег Попович след загубата с 93:99 в последните дни на 1999 г. Защитата и колективната игра в нападение бяха основните проблеми на езерняците преди началото на сезона. Смяташе се, че Джаксън ще трябва доста да поработи, докато баскетболистите схванат идеите му за успешната отбрана. Той бързо изгради любимия си триъгълник, като даде повече свобода на Кобе Брайънт. Нещата значително се подобриха след завръщането на Кобе след контузия на 1 декември. Оттогава отборът е претърпял само една загуба.
Освен това Джаксън бързо успя да обедини звездите в името на едно цяло. Прави впечатление, че въпреки двамата много изявени играчи, Шакил и Кобе Брайънт, "Лейкърс" играе като колектив. Тази способност на треньора пролича още в гуру-периода му в "Чикаго", когато основната му задача бе да мобилизира Майкъл, Скоти и Денис Родман за победи. Все още има какво да се направи по отношение на нападението. Специалистът смята, че все още липсва необходимият ритъм, но това ще дойде с времето. "Радвам се, че играем добре през декември. Това означава, че през февруари и март ще бъдем още по-силни, защото ще отработим няколко допълнителни елемента", смята наставникът.
Джаксън успя да издигне на ново ниво играта на Шакил О'Нийл, който се превръща в основен претендент за званието най-полезен играч (МVP). Само в последните два мача срещу съгражданите от "Клипърс" Шак отбеляза 78 точки и овладя 34 борби. Самият той сподели, че играе най-добрия си баскетбол от присъединяването към "Лейкърс" през сезона 1996/1997 г. Шак е втори в класацията на реализаторите със средно 28.1 т. на мач, първи в борбите с 14.6 овладени топки, втори в успеваемостта в стрелбата с 57.7% и трети при блокираните стрелби с 3.23 на среща. Той подобри значително стрелбата си от наказателната линия и през декември успеваемостта му мина 40-те процента. "Целта ни е да стигне поне до 65%. Той още не е готов да изпълнява фаулове в началото на мача, но след това положението значително се подобрява", заяви треньорът.
О'Нийл е и един от най-големите любимци на публиката. Доказателство за това е фактът, че води в гласуването за отбора на Запада в мача на звездите на 13 февруари. Големи шансове да попадне в стартовата петица на Запада има и гардът Кобе Брайънт, който засега е втори в класирането на този пост след Джейсън Кид от "Финикс". Общо петима играчи на "Лейкърс" бяха включени в традиционното гласуване.
След като пропусна първите 15 срещи, Кобе Брайънт се включи добре в титулярния състав и вече е другата основна фигура. "Защитата е това, което ни дава предимство. Миналата година бяхме много непостоянни, но сега вече можем да играем на едно и също ниво всяка вечер, защото имаме здрава отбрана", твърди гардът.
Всички в "Лейкърс" знаят много добре, че 12-те поредни победи не гарантират шампионската титла. Миналата година тимът два пъти записа по 10 успеха, но след това се провали в плейофите. Сега обаче всички изглеждат мотивирани да прихванат от идеите на новия си треньор, с които той донесе на "Чикаго" шест титли в НБА. Основният принцип е, че е важно да се играе качествен баскетбол и само това гарантира успех срещу останалите фаворити.
Фирмите се страхуват да спонсорират БОК по политически причини
Павел Щърбанов, спортен директор на Българския олимпийски комитет, пред "Капитал"
- Комисията функционира. За година и осем месеца тя е провела 19 заседания. Това, че в последните седем представителите на комитета, между които са началниците на финансовото и спортното управление, не са присъствали, си е тяхна работа. Това, че г-н Барчовски спира служителите на комитета да участват в тази комисия, не ни пречи да действаме, тъй като не сме на подчинение на КМФВС. Проблемът е, че БОК не получава никакви субсидии от държавата под никаква форма. Още нещо - той е единственият в света в това положение. За сравнение - най-бедният национален олимпийски комитет, този на Чад, получава 1000 долара годишно от държавата при среден доход от 25 долара за година на човек.
- Мисля, че причината е политическа. Това продължава вече седма година. Смятат Иван Славков едва ли не за последния комунист и затова има отношение на някои хора в правителството и в комитета към него. Всичко, което получаваме от спонсори, както и малката сума от МОК са благодарение на връзките на Иван Славков с някои организации и с позицията му като член на МОК. Само че БОК не е на Иван Славков, а на спорта в България. И някои хора не могат да разберат, че БОК помага само на спорта в държавата, а не помага на Славков. Той си има своите позиции, където трябва.
- Олимпийският комитет работи. Имаме сключен договор с рекламни агенции и някои фирми, които ни подпомагат с малки суми. Очаква се в периода преди самите олимпийски игри да се сключат още спонсорски договори с определени фирми.
- Контролът сега се извършва от самите федерации. Но той е занижен от страна на комитета. Ние не можем да контролираме нито дейността на тренировките, нито медицинското осигуряване, нито парите, както е било и както е в момента в страните със силен спорт. Ние нямаме достъп. Поддържаме само устен диалог с отделни треньори, но това не е контрол.
Комисията може да помогне за правилното разпределение на парите, но тъй като те са в КМФВС и там има създадена някаква финансова комисия с председател Григор Христов, без да има представител на БОК, парите от тотото се разпределят от тях. В цял свят националните комитети отговарят за олимпийската подготовка и те разпределят средствата. За съжаление при нас не е така. Просто някои хора трябва да разберат, че без БОК на олимпийски игри не може да се участва. Без даден от НОК лиценз не можеш да получиш членство в международните федерации по отделните видове спорт. Прокрадваше се идея, че можем да минем без олимпийски комитет, но това няма как да стане на този етап. След като в световен мащаб още не може да се мине без МОК, и у нас не може без БОК.
- Само в едно - поддържаме връзка с МОК и международните федерации. През нас минават всички документи, отнасящи се за квалификациите в различните спортове.
- Комисията за олимпийска подготовка, в която освен представители на комитета влизаха и представители на Националния център по спортна медицина в "Дианабад", се събираше редовно. Всеки старши треньор, генерален секретар и председател на федерация присъстваше на разглеждането на всичките единадесет вида спорт, в които участвахме в Атланта '96. Разривът настъпи през януари 1999 г., когато трябваше да изслушаме националния отбор по художествена гимнастика. Не знам по какви причини не дойде нито един представител на КМФВС. За съжаление останахме в тесен кръг само ние от БОК.
- В самите федерации вече се създаде организация за закупуване на лекарства. Така правят леката атлетика, стрелбата, кану-каякът, гребането и др. Имат си лекари. Нас ни притеснява повече, че в традиционно силни спортове не класираха достатъчно състезатели за олимпийските игри. Такива са боксът, борбата и други. Нямаме представители в спортните игри и плувните спортове. За мен грешката е в организацията. Работи се ден за ден. Няма поглед за бъдещето. Системата на детско-юношеския спорт, който е резерв на високото спортно майсторство, отдавна не е на необходимото ниво.
- Поддържаме непрекъснат контакт с хората от федерациите. Мисля, че от февруари комисията ще се събере отново в пълен състав. Надявам се забраната за участие на представители на КМФВС да бъде отменена, защото никой не може да игнорира БОК.
- Подготовката започна късно. Нито една федерация не можа да използва пълноценно четиригодишния цикъл и затова се стигна дотам рязко да спадне броят на състезателите с квоти за игрите. Освен това един цикъл се води от един треньор, а не се сменят по пет-шест. При нас това много често се случва. Типичен пример как трябва да се работи е присъствието на Иван Абаджиев и неговата доказана методика през последните три години. Друг е въпросът, че няма достатъчно пари за спортистите ни и трябва да ги продаваме в Катар и други страни.
- Който вземе квота - заминава. На олимпийските игри участват 10 300 спортисти. Критериите са направени така, че слаби състезатели няма да има. Кубертеновият принцип за масово участие е заминал още в края на 60-те години и професионализмът навлезе тотално. Вече има скъпо платени хора, които се занимават само със спорт. Аматьоризмът във всеки един олимпийски спорт умря и отстъпи място на професионализма във всеки един спорт. Това си е една професия. Съвсем скоро дойде писмо от социалния министър Иван Нейков, който пита дали сме съгласни да има професия спортист и професия треньор. Да, ние сме съгласни. За Сидней обаче ще се прецизира обслужващият персонал от масажист, лекар и треньор. Разхождачи няма да има. Финансово трябва да сме готови за делегация от около 110 души.
- Ще ни стигнат 180-200 хиляди долара, но ние ги нямаме. Ще ги търсим от спонсори и ще ги намерим.
- Договорите със спонсорите са за малки суми, а "Форд Мото-Пфое" ще даде на всеки олимпийски шампион лека кола. С българския клон "Кока-Кола" се опитахме да направим връзка, но засега не ни отпускат нищо. Имам чувството, че големите фирми се страхуват да ни помагат, за да не ги натиснат политически. Те мислят, че като дойдат парите им в БОК, Иван Славков или някой друг ще ги изяде. И самите фирми се страхуват. Тази година имахме ревизия от Министерството на финансите по нареждане на прокуратурата, която продължи четири месеца и приключи без забележки. Оказа се, че нямаме такава дейност и не разполагаме с такива пари, за да има мисъл за някаква корупция.
- Надяваме се държавата да ни помогне. Ето, например сме се обърнали с молба дали президентът Петър Стоянов и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев ще станат патрон на олимпийския тим на България, както е в цял свят. Чакаме отговора вече три месеца.
- Официалните костюми са задължение на комитета. Ние закупуваме официалните анцузи, а спортната екипировка е задължение на федерациите. Все още нямаме конкретна фирма, с която да работим. Поканили сме и досегашния ни партньор "Пума", но е възможно друг да ни облича. Предстоят разговори и ще избираме. Още нещо - ние ще заплатим престоя на тима в Сидней.
- Договорът с "Олимпик" съществува, не е пропаднал, но имаме известни проблеми. Чакаме офертите още на десетина самолетни компании, за да изберем най-добрата оферта за чартър, както винаги е било.
Англия: Как футболът да остане игра за публиката
Футболът започва да става все по-недостъпен за феновете на Острова, е заключението на правителствената комисия, която имаше за цел да разследва финансовата политика на английските отбори. Зрителите все по-често избягват да посещават стадионите, а клубовете прибягват до все повече и повече трикове, за да изстискат парите на своите привърженици.
Това бе и причината националният фенклуб в Англия и отборите да влязат в остър конфликт по въпроса докъде може да се комерсиализира играта. Разумен изход трябваше да бъде намерен от правителствената комисия, т.нар. "Таск форс", но докладът й не удовлетворява спорещите страни. По мнение и на двата лагера комисията не е успяла да намери необходимия баланс. Преди това фенове и клубове няколко месеца също не успяха да се споразумеят върху икономическото бъдеще на играта. "Таск форс" реши да предостави два независими доклада, които ще отразяват претенциите на запалянковците и клубовете. В първия се предвиждат твърде радикални мерки като намаляване на цените на билетите, а вторият позволява на отборите да бъдат по-оперативни в своите бизнес операции.
Ето и по-радикалните идеи на комисията, водена от бившия министър Дейвид Мелър:
Установяване на футболна комисия за одит, която да изисква от клубовете да спазват някакви изисквания относно запалянковците.
Намаляване на цените на евтините билети и увеличаване на цената на скъпите. По този начин хората, които могат да си позволят скъпи билети, ще субсидират присъствието на стадиона на по-бедните запалянковци.
Цените на най-евтините билети да се увеличават годишно не повече от размера на инфлационния индекс.
Децата под 16 години и студентите да плащат половин билет и за тях да бъдат осигурени не по-малко от 10% от местата на стадиона.
Да се намали броят на сезонните билети, за да се даде по-голям шанс на хората, които не могат да си позволят такъв разход.
Привържениците на домакина и гостуващия отбор да плащат билети с една и съща цена.
Клубовете и английският национален отбор да сменят модела на фланелките си не повече от веднъж на две години.
Всяка сувенирна фланелка да бъде маркирана със знак за годност, който ще посочва кога този модел ще бъде заменен.
Клубовете да се консултират с феновете относно важни идеи като промяна на стадиона-домакин, емитирането на нови акции и по-значима промяна в собствеността.
Клубовете от Висшата лига и останалите дивизии твърдо отказват да приемат подобни предложения с твърдението, че все още не са стигнали до етап, който да прави футбола недостъпен. В замяна те предлагат спортът да се регулира според ситуацията и пазарните механизми.
Феновете държат най-много на две от идеите - да се намалят цените на билетите и да се ограничи подмяната на фланелките. По всеобщо мнение на фенклубовете билетите за мачовете на някои отбори са неприемливо високи и отблъскват зрителите от стадионите. "Отборите вече не се съобразяват с факта, че футболът е игра, на която всеки има право да се наслаждава", заяви Алисън Пилинг, председател на формацията, наподобяваща национално обединение на фенклубовете.
През този сезон всички отбори от Висшата лига с изключение на "Дарби Каунти" са повишили цената за вход. Билет за всички мачове през сезона на лондонския "Челси" струва повече от 1000 паунда, докато привърженикът на новака "Уотфорд" ще плати 480 паунда. Най-успешният клуб "Манчестър Юнайтед" иска от своите фенове по 400 паунда, но далеч по-слабият "Лестър" е поставил средна цена от 585 паунда.
Проблемът със сувенирните фланелки е също доста сериозен. Откакто притежанието им се превърна в мания, отборите започнаха да сменят моделите на няколко месеца. Като се прибави средната цена от 50 паунда и фактът, че всеки клуб има фланелка за домакински мачове и друга за гостувания, то за средностатическия запалянко покупката на този вид сувенири се превръща в сериозен разход. За клубовете продажбата на фланелки е също толкова сериозно перо, както и приходите от билети. Обемът на този пазар се оценява на 210 милиона паунда.
Резултат от докладите на правителствената комисия засега няма, тъй като никоя от двете спорещи страни не иска да отстъпи от позициите си. Ако не друго, запалянковците се надяват, че шумът ще накара клубните босове да разберат, че футболът не е само бизнес, а страст на милиони англичани.
Нова мисия на МВФ в Румъния
Новият представител на Международния валутен фонд за Румъния започна работа по изпълнението на условията за отпускането на 547 милиона долара кредит за страната. Французинът Стефан Кос съобщи, че новата мисия на фонда ще прави преглед на напредъка на Румъния, ще оценява икономическата програма на правителството и ще фокусира усилията си върху проектобюджета за 2000 г. Бюджетът трябва да бъде изработен до 25 януари, а след това да бъде съгласуван с фонда. От Брюксел съобщиха, че Европейският съюз е помолил ръководството на МВФ да подкрепи Румъния в усилията за постигане на финансова стабилност.
Румъния все още очаква транш от около 200 милиона долара, които според първоначалното споразумение с фонда трябваше да бъдат преведени през октомври миналата година. Първият транш от 75 милиона бе отпуснат през август веднага след подписването на стендбай споразумението с МВФ.
Междувременно министрите от правителството на Мугур Исъреску подписаха декларации, че не са имали връзки с бившата тайна полиция от времето на Чаушеску. Според приетия през миналата година закон за досиетата архивите на "Секуритате" ще бъдат отворени и всеки гражданин ще има достъп до тях. Според същия закон всички кандидати за държавни постове трябва да декларират, че не са сътрудничили на тайните служби. Самият премиер Исъреску бе проверяван щателно за връзки със "Секуритате", преди да заеме премиерския пост през миналия месец. Нареждането за това проучване бе дадено лично от президента Константинеску, за да бъдат премахнати всички съмнения и евентуални спекулации за миналото на новия премиер.
Гърция заплашва с бойкот търговско споразумение на ЕС
В петък Атина официално се присъедини към Италия в опита й да блокира споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Африка. Пактът между двете държави е на стойност 17 милиарда долара (16.48 милиарда евро). Заплахите на Гърция и Италия поставят под въпрос влизането в сила на споразумението, което по законите на съюза трябва да се ратифицира от всички страни членки.
"Нашият парламент няма да ратифицира този договор, защото той не предоставя защита на традиционни национални изрази", заяви Панайотис Ламбирис от гръцката мисия в Брюксел. Ламбирис има предвид спор, който Южна Африка и Гърция водят, засягащ имената на марките на някои вина и спиртни напитки, които Южна Африка иска да използва.
Гръцкият представител допълни, че страната му е много притеснена от лансирането на пазара от страна на Южна Африка на алкохолна напитка под името узо. Узо е анасоново питие, произвеждано главно в Гърция. Ламбирис призна, че Южна Африка е малък производител на узо и не представлява реална икономическа заплаха за гръцкия продукт. "Главната ни тревога е да не се създаде лош прецедент", продължи гръцкият дипломат.
В сряда италианското правителство заяви, че е готово да отхвърли търговското споразумение, ако Южна Африка не се съгласи да прекрати използването на термина грапа, италианско бренди, дестилирано от люспите на винен сорт грозде. Гръцкото допълнение към проблема поставя Брюксел в затруднено положение заради необходимото единодушие на страните при приемане клаузите от търговското споразумение.
Европейската комисия започна да проучва какви правни усложнения могат да последват в резултат на заплахите от Атина и Рим. "Все още виждаме големи проблеми в тази сфера", заяви Грегър Кройцхубер, говорител на комисията.
ЕС въвежда търговски облекчения за Босна и Хърватия
Европейският съюз съобщи, че приема система от облекчения в търговията с Босна и Хърватия. Производителите от двете страни ще могат да изнасят продукцията си в евросъюза при преференциален режим до 2001 г. Европейската комисия подчерта, че търговските връзки с Хърватия, Босна и Херцеговина занапред ще бъдат регулирани от система от правила, които имат за цел да подпомогнат развитието на двете страни. Това е част от решенията в пакта за стабилност, заявиха представители на комисията в Брюксел.
Мечти по Мърдок
Колкото повече време минава, откакто се разбра, че частната национална телевизия ще се прави от компанията на Рупърт Мърдок, толкова по-нервна става огромна група бивши и настоящи тв служители. Сред тях се носят разнообразни слухове за бъдещия канал - кой от кой по-невероятни. Най-весело е да се слушат интерпретациите на тема заплати, които ще се дават там - сред телевизионерите се говори за пари от порядъка на хиляди долари на месец. С всеки ден, след като се разбра, че лицензът ще се даде на Мърдок, заплатите, които в мечтите си журналисти и технически персонал се виждат да получават, стават все по-големи и по-големи. И това прави хората, които искат да отидат на работа там, готови на всичко. Навалицата, която ще се изсипе върху хората, отговорни за кадровия подбор на частната национална телевизия, ще бъде толкова голяма, че дано хората на Мърдок да не се уплашат от огромните претенции... А след това ще дойде разочарованието. "Нюз корпорейшън" не е благотворително дружество и в никакъв случай няма да плаща повече пари, отколкото са нужни, за да се свърши работата. Защо например да дава заплата от примерно 1000 долара, като и 300 ще са достатъчни? И дава ли си сметка някой от вероятно хилядите кандидати, че за разлика от БНТ, Мърдок ще плаща не просто за свършена работа, а за добре свършена работа?
А след това вероятно ще дойде и разочарованието от програмата. За да спечели повече зрители, отколкото държавната телевизия, частният канал за съжаление няма нужда да прави най-добрата програма в света. Достатъчно е тя да е по-добра, отколкото на БНТ. А това не предполага най-новите филми, най-прекрасната техника и пр. Освен това нито една компания няма да вложи повече пари в България, отколкото би могла да спечели тук. При малкия ни рекламен пазар (направо мизерен в сравнение с която и да е страна от Източна Европа) едва ли News Corp. ще инвестира у нас някакви крупни суми.
Не че частната национална телевизия ще бъде лоша - не, ще ни харесва повече от това, което гледаме в момента. Но в никакъв случай няма да изглежда така, както в мечтите на много хора - абсолютно обективната, честна и съвсем, ама съвсем независима от управляващите медиа, от която толкова много има нужда.
Големи очаквания за новото правителство
Очевидностите на политическата и управленска логика се оказаха недостатъчни да обяснят пред обществото направените от Иван Костов промени в правителствения екип. Въпреки че се възприемат като цяло положително, те все още пораждат поредица от въпроси. Защото, ако общественото мнение се раздвоява в оценките си за това дали промените са били навреме, смените на министрите - точни, а избраните заместници - подходящи, то е почти единодушно в едно. Не е получен отговор на въпроса защо са били направени. Вероятно поради тази причина една четвърт от пълнолетните българи все още не могат да определят отношението си към решенията на премиера. Въпреки общото си положително отношение към новото правителство друга една пета са на мнение, че е имало по-добри варианти и е трябвало да се сменят не точно тези, които си отидоха. В най-голяма степен колебанията се отнасят за отстраняването на министър Богомил Бонев и оставането в екипа на министрите Върбанов, Нейков, Москова.
Такива съмнения могат да бъдат преодолени само в процеса на работа на новото правителство. То се възприема като естествено продължение на провежданата до този момент политика от управляващите. Доказателство за такова отношение е и подреждането на приоритетите, които обществеността поставя пред новия правителствен екип. Те не се различават от досегашните. Сред първите задачи са тези, които трябва да осигурят оцеляването на нацията - развитие на икономиката, намаляване на безработицата, повишаване на доходите и жизнения стандарт. Работата по започването на преговорите за европейско интегриране българското обществено мнение поставя на заден план. Преструктурирано заради стратегическата цел за започване на преговорите за членство в Европейския съюз, новото правителство трябва да докаже себе си първо у дома, като се заеме с актуалните за българското население въпроси.
В дългосрочен план от второто правителство на Иван Костов се очаква постигането на три основни резултата - ограничаване на корупцията, съживяване на икономиката, по-ефективно управление. Посочени като вътрешни приоритети, те по същество означават и постигане на изискванията за приемане в ЕС. Такова съвпадение на желана вътрешна и необходима външна ориентация в работата на новото правителство прави усилията трудни, но предопределя добри резултати.
Социална енергетика - няма такава опера
Премиерът Иван Костов нещо се обърка при срещата с шефовете на енергетиката във вторник и поиска от енергийните дружества социални програми за облекчаване на българските домакинства. Или пък прекалено буквално възприема съветите на своите PR-експерти. "Монополистите трябва да преодолеят арогантното и бездушно отношение към потребителите", заяви министър-председателят. Не че има нещо лошо в този призив, напротив - би било прекрасно, ако енергийните монополисти започнат да уважават клиентите си. За какво им е обаче на енергийните дружества да пишат социални програми.
Тяхната работа е да оптимизират структурата и дейността си, да привличат инвестиции и да работят ефективно. Което значи да престанат да разчитат на държавни помощи, да продават продукцията си на цени, които да покриват разходите, и да започнат да печелят. Държавата може да принуди монополите да се държат пазарно и да не надуват цените чрез ефективна регулация, а не със заклинания и писане на социални програми.
Костов, изглежда, се оказва възприемчив към популистките внушения на своите съветници и това е обяснимо - догодина предстоят парламентарни избори. Не е далеч във времето обаче примерът на Жан Виденов, който през тежките последни месеци от управлението си опита да вмени на Нефтохим социални задачи. Той задължи рафинерията да продава гориво на цени значително под себестойността и ефектът от това бе, че търговското дружество натрупа огромни загуби в опитите си да поеме част от функциите на държавния бюджет. Социалната задача на енергийните дружества изглежда още по-странна и в светлината на декларираните намерения за демонополизация и приватизация на сектора в близко бъдеще. Ако Костов е искал да внуши на монополистите да уважават клиентите си, както прави всеки нормален търговец, това е друга тема, но и тук механизмите са сбъркани. Обикновено мотивът за това е запазването на тези клиенти и в крайна сметка реализиране на печалби. Но в условията на пълна държавна собственост и монополно предлагане заклинания и размахване на пръст едва ли ще свършат работа. По-простият, макар и по-труден път, е точно приватизацията (макар че едва ли може да се разчита самите дружества да подготвят добри схеми за раздържавяване), съчетана с регламентиран държавен мониторинг върху монополите.
Право на отговор
"Метро" и "Петрол" не са инвеститори на годината
В брой 51 на вестник "Капитал" беше публикувана статията на Миглена Манчева . В нея се твърди, че Агенцията за чуждестранни инвестиции е направила класация на чуждестранните инвеститори в България. В действителност АЧИ предостави на пресконференция списък на "регистрирани в България дружества с най-големи преки чуждестранни инвестиции в периода януари - септември 1999". Става въпрос не за чуждестранни инвеститори, а за български дружества, получили чуждестранни инвестиции. Имената на самите чуждестранни инвеститори не са посочени в списъка.
АЧИ традиционно организира конкурс за инвеститор на годината. Той се провежда през месец април на следващата година, когато Националният статистически институт (НСИ) разполага с балансите на предприятията за изминалата година. Размерът на инвестициите е само един от критериите за определяне на призьорите.
В статията се поставят под съмнение данните за чуждестранните инвестиции, публикувани от агенцията. Като основно "доказателство" за тяхната некоректност се привежда "обичайното разминаване с данните на БНБ". В България бе премахната задължителната регистрация на чуждестранните инвестиции. АЧИ се противопоставя системно на всякакви опити за въвеждане на регистрация на инвестиции под една или друга форма не само защото това няма да доведе до желаната цел - информация за капиталовите потоци вътре и навън от страната, а преди всичко защото принципно възразяваме срещу налагането от държавата на нови тежести на бизнеса.
Съгласно Закона за чуждестранните инвестиции агенцията е задължена да събира информация за тях от следните източници: приватизиращи органи (Агенция за приватизация, отраслови министерства, общински приватизационни агенции и отдели) - данни за инвестиции чрез приватизация на държавна и общинска собственост; Централен депозитар - данни за инвестиции чрез купуване на акции чрез капиталовия пазар; НСИ - данни за инвестиции чрез увеличаване на капитала, в т.ч. реинвестиции на печалба, и чрез дългосрочни заеми.
Вярно е, че до края на 1998 г. БНБ винаги е отчитала стойности на чуждестранните инвестиции значително под тези, отчетени от агенцията. Основната причина за това беше ограничаването на БНБ до инвестиции, свързани с банкови плащания. При това бяха игнорирани преките инвестиции чрез апортни вноски на машини и съоръжения, които имат съществена роля за България. През тази година за първи път БНБ започна да отчита и тази компонента по капиталовата сметка, като освен информация за банкови плащания използва анкетни данни от предприятия с чуждестранно участие. В резултат стойността на чуждестранните инвестиции, отчетена от БНБ, се доближи до тази на агенцията. Това беше отбелязано от други средства за масово осведомяване. БНБ отчете за деветмесечието 14% по малко от агенцията, което не е съществена разлика за статистически данни, получени чрез изборно анкетиране. Сближаването на данните е резултат от непрекъснатите консултации и съгласуване на методиките за измерване на чуждестранните инвестиции между агенцията, БНБ и НСИ.
Остават две основни методологични различия. БНБ счита, че плащанията по приватизационни сделки с финансови инструменти следва да се отчитат по тяхната пазарна стойност, а не по номиналната. Това теоретически е правилно, но АЧИ засега не разполага с информация за такова отчитане. Освен това няма логика от гледна точка на външните задължения тези плащания да се разглеждат като номинална стойност, а в приходната част по пазарна. В противен случай би следвало външният дълг на България да се калкулира ежедневно по текущата стойност на пазара на дългови книжа. Което между другото би било напълно оправдано.
БНБ счита, че вместо компонентата "реинвестирана печалба" следва като положителен и отрицателен приток на чуждестранните инвестиции да се отчита реализираната за тримесечието печалба или загуба в предприятие с чуждестранни инвестиции. Това вероятно обяснява и стойността минус 20.5 млн. USD за реинвестирана печалба в данните на БНБ за деветмесечието на 1999 г. Според агенцията и НСИ това е значително отклонение от международното определение за чуждестранни инвестиции и във всеки случай няма причина да се влиза "навътре" в икономическия цикъл на предприятията за периоди, по-малки от една година. Продължават и въпросите за частта от съответната загуба или печалба, която трябва да съответства на чуждестранното лице, за ползата на "моментните снимки" в икономиката и така нататък.
В статията са посочени някои случаи на неправилно според автора отчитане на чуждестранни инвестиции. Инвестициите в "Уърлд трейд къмпани" е приток в капитала на дружеството с чуждестранно участие през трето тримесечие по данни от НСИ и няма пряко отношение към купуването на "Грандхотел София". Аналогичен е случаят с чуждестранните инвестиции в "Плама".
Правилна е бележката относно приватизационни сделки, в които съвместно участват чуждестранни инвеститори и български фирми. Засега агенцията няма информация за разпределянето на участието в плащанията по сделките. Такава информация ще бъде получена и отчетена в края на годината.
Вярно е, че чуждестранните инвестиции в България досега не са достатъчни. Но опитите те да бъдат представени като по-малки, отколкото са в действителност, едва ли ще способстват за тяхното увеличаване. Като че ли най-трудно е да останем реалисти, без да изпадаме в оптимизъм или песимизъм.
Примерът на Полша
Необяснимо е как могат кандидат-купувачите на БТК да диктуват и да прекаляват с претенциите си, когато в момента търсенето на телекомуникационни компании надвишава предлагането и тенденцията е това да се засилва в близките месеци. В този смисъл примерът на Полша (пък и не само нейният) е доста показателен. Само преди дни поляците отхвърлиха офертата на "Франс телеком" за 25 - 30% дял от полската TP SA за цена 3 милиарда долара, защото Полша не е доволна нито от цената, нито от предложенията за инвестиции, а пък и на хоризонта се профилират още желаещи инвеститори да наддават за полската телекомуникационна мрежа от 9 млн. абоната.
Защо ли полският министър на трезора изведнъж отказа на "Франс телеком", още повече че последният притежава вече 34% от мобилния оператор Centertel, другите 65% са собственост на TP SA?
Предвижданията за 2000 г. са оптимистични. Капиталовите пазари направо ще експлодират, очаква се те да се насочат към новите пазари, включително към Централна и Югоизточна Европа. Някои експерти авансират цифрата за скок от 250%. Цената на петрола също ще върви надолу. Чрез пенсионните и здравните фондове се създават големи местни инвестиции и това още повече ще подсили пазара на капиталите. Та няма ли да се възползваме от еуфорията?
Колко е разликата между един лев и един долар
- Колко е разликата между един лев и един долар?
- Един долар!
Виц за разликата между българския и истинския интелектуалец
В икономическата теория съществува понятието дискреционен доход. Това е доходът, който остава, след като хората са покрили всичките си разходи за храна, ток, вода, парно, данъци, лихви, лекарства, дрехи. Дискреционният доход това са парите, които можете да похарчите, за каквото си пожелаете - да си купите нова книга, нова каса бира, да отидете на кино... Връзката между икономиката и културата е в дискреционния доход.
Когато на гражданите на една страна им остава дискреционен доход, тогава културата на гражданите определя развитието на икономиката. А когато в друга страна гражданите са толкова бедни, че не им остава дискреционен доход, икономиката формира културата. Тогава гражданите си сядат на д-то и бачкат, докато се научат да изработват дискреционния си доход. Иначе пари за кебапчета няма.
Колцина си спомнят как почти едновременно със започването на кръглата маса в началото на 1990 г. бе създадена комисия, разследваща не престъпленията (за които се носи наказателна отговорност), а извращенията (за които отговорността е предимно морална), извършени от управлявалите 45 години комунисти.
Слабата обществена реакция на този нагъл отказ от поемането на отговорност за разрухата на България насърчи усилията на десетоноемврийците за налагане в общественото съзнание на изгодни за тях пропагандни клишета. Зад димната завеса от приказки за изграждане на социална пазарна икономика (която по принцип няма нищо общо със социализма, с комунизма пък още по-малко), за демократичен социализъм (нещо като дървено желязо), за модерна лява партия (това и днес не може да бъде обяснено какво е) бе изградена фалшива координатна система на прехода от централизирана командна икономика към законите на конкурентния пазар. Така стана възможна шизофренната ситуация леви "бизнесмени" юнашки да крадат под закрилата на десни закони, приемани от лява партия, а десен политически съюз да дойде на власт с помощта на работнически синдикат и лява фразеология.
Като всяка илюзия тази фалшива координатна система се срина още в мига, в който се свършиха ресурсите за нейното поддържане от лявата пропагандна машина - когато вече нямаше какво да се краде. И всичко си дойде на мястото - и левът започна да струва точно един лев, и българското общество се озова в усмирителната риза на валутния борд, за да не върши повече глупости.
Другият начин да проумеем колко важно е да познаваме истинския смисъл на употребяваните от нас понятия, за да има какво да ядем утре, е да си спомним за Гумен Речев (кой беше този ли!?).
Понятията са от основните инструменти, с които работят интелектуалците по света. Това е основно положение, което би трябвало да се отнася и за българските индивиди, желаещи да бъдат наричани интелектуалци.
Гледайки по телевизията няколко от сериите на кошмарно некадърно сглобената отврат "Дунав мост", човек не може да не почувства колко закономерна е симбиозата между Поразяващата уста на некомпетентността и Поразяващата ръка на рушветчийството.
Ние живеем в свободна (все пак) страна и аз съм далеч от мисълта да се изживявам като цензор, но все ми се струва, че признанието на българските интелектуалци, особено на тези, които се занимават с масовото изкуство кино, ще дойде, когато някой от тях се сети да покаже на чичо Пешо и на леля Пена по удобен за възприемане начин защо светът, в който живеят, е такъв, какъвто е - жесток, груб и лишен от лигавия морал на Молядругарката. Докато това не стане, чичо Пешо и леля Пена ще гласуват по изборите за дървените железа на демократичния социализъм. И отново ще мизеруваме всички, а интелектуалците ще плачат, че няма парички, за да им плащат хонорарите за глупавите пиески, ненужните книжки, убийствено скучните филми и пр. И ще продължаваме да бачкаме, а други ще обират парсата.
Аман!
Режисираха кръщене на новия шеф на МВР
СДВР е застинало в очакване на кадровите промени срещу лагера на Бонев
Всички са вперили поглед във вътрешното министерство и са застинали в очакване нещо да се случи. А засега нищо не се случва. Което е и хубаво, и лошо. Хубаво е, защото новият министър трябва да се огледа, да свикне, пък тогава да размества кадрите. Лошо е, защото, докато се чакат промените, май в МВР малко хора работят, а всички правят сметки - ако си отиде този, кой ще дойде. А като дойде кого ще махне, а ако остане онзи, какво ще се случи и т.н.
Във вътрешното министерство винаги се е отдавало огромно значение на това кой е началникът и това е сякаш най-порочното в системата. Смяната на популярния Богомил Бонев, който се ползваше с авторитет сред подчинените си, и назначаването на неизвестния Емануил Йорданов, човек, външен за системата, предполагаше някакви сътресения сред кадровия състав. Очакванията за конфликти може би щяха да са по-малки, ако преди промените в правителството не започна неприятна компроматна война срещу основни фигури в министерството, чийто апогей беше след коледните празници. Първо столичен вестник набеди жената на главния секретар Божидар Попов, че е узурпирала фирма от съдружниците си, заплашвала с мъжа си и т.н. След това друг (уж за да разкрие компромат срещу шефа на НСБОП) пусна анонимна информация за ген. Кирил Радев и за "участието" му във фирми, която той трябваше да опровергае. И накрая цялата преса вкупом гръмна срещу шефа на контраразузнаването за скандала след джебчийския обир на жена му в "Метро" на Бъдни вечер.
Факт е, че през последните си съвместни шест месеца Бонев и Попов почти не са си говорели. Откак обаче Иван Костов пожела докладите за корупция по върховете на спецслужбите да отидат направо при него, без "санкция" от Бонев, и отношението към ген. Атанасов също е охладняло. Изобщо тягостно.
Който и да пали фитила с компроматите, той не желае доброто на МВР.
На другите министри им дават по 100 дни, а на мен ми дадоха само 100 секунди, оплака се новият МВР-шеф веднага след назначението си. Тогава той още не знаеше колко е прав, защото компроматът с ген. Атанасов беше разигран няколко дни след това.
Случаят с ген. Атанас Атанасов и Седмо РПУ беше първото предизвикателство срещу това какво може да му се случи на Емануил Йорданов. Но пък там действащите лица бяха самодейци, затова той се размина само с лек уплах. Причината е, че "активното мероприятие" срещу шефа на НСС не е било замислено предварително. То е плод на стечение на обстоятелствата, които са били използвани, фактите манипулирани, само и само да се удари шефът на контраразузнаването. Който и да стои зад това, е мислил в движение, без да изпипа детайлите. Мероприятието определено не успя. Новият министър се държа принципно, "строго, но справедливо". И предпазливо засега.
Той назначи за шеф на своя кабинет отново външен човек и за шеф на пресцентъра си бивша журналистка. Сякаш се страхува, че ако гласува доверие на някои от системата на вътрешното министерство, може да бъде въвлечен в интригите на сградата на "6 септември" 29.
Емануил Йорданов направи и няколко бързи совалки между правозащитните институции, което се очакваше, след като премиерът Костов обяви, че той ще е помирителят между прокуратура, следствие и МВР. От срещите му с главния прокурор Никола Филчев и шефа на следствието Бойко Рашков произлязоха само тривиалните обещания за съвместна работа, от които не може да се съди дали ще бъдат преодолени различията между полицаи, следователи и прокурори.
Емануил Йорданов малко прибързано заяви, че в началото на министерските си дни не усеща вътрешна опозиция. Случаят със Седмо РПУ и шефа на контраразузнаването го опровергаха. Не защото ударът е насочен срещу него (там целта е бил Атанасов и за това няма спор). Просто отказът да се върши работа от страна на полицаите не е само в нароченото Седмо управление, а е повсеместен. И ако Атанасов носи генералски лампази и може да се обади на своя колега, началника на полицията, който все пак да задвижи машината, то хилядите жертви на престъпления в големия град са безсилни пред мудната, некомпетентна и често арогантна полиция. И което е по-страшното, така хората губят доверие в органите на реда, защото малцина са тези, които отиват в полицията, ако повторно станат обект на престъпление. По-скоро преглъщат щетите, ако могат да си ги позволят, и мълчат.
С уволнението на началника на районното управление Емануил Йорданов още в началото на работата си спечели подозрението на редовия полицейски състав, който е особено чувствителен. Но това е малкият проблем. По-големият е, че не е ясно как новият министър ще мотивира цялата тази огромна машина да работи. Промените в СДВР ще са голямо предизвикателство, защото там връзката Бонев - Танев - шефове на районни полицейски управления е пряка по ред причини.
Те май са и най-наложителни, ако се съди от реакциите по случая "Метро".
Богомил Бонев безспорно беше най-авторитетният вътрешен министър досега. Коментиран, обсъждан, конфликтен, спорен. Това вече няма никакво значение. Няма значение и какъв е бил рейтингът му, намаляла ли е или се е увеличила престъпността по негово време, смачкани ли са силовите групировки. Важното е какво наследство е оставил той на приемника си. Дали механизмите и начините на работа, за които твърди, че е въвел в МВР, действат и без него. Ако това не се случи и борбата с престъпността тръгне рязко надолу, значи нещата, които е направил, не са били достатъчни.
Оргията "Калигула"
На кинофеста във Венеция от 1995 г. насам се повтаря следната история: докато изсипалите се звезди демонстрират скучновато поведенческо лустро, от яхта в морето предизвикателно махат дузина анонимни красавици. Те пък демонстрират физически прелести, разцентроват вниманието на зяпачите и концентрират това на фотографите.
Красавиците всяка година са различни. Но чичкото, който пафка самодоволно пурата си в тяхната компания, е един и същ. Той открива хубавите момичета, на някои им дава и шанс да пробият в киното. Правил го е много преди да измисли номера с яхтата. Негови открития са Серена Гранди, Франческа Делера, Дебора Каприолио, Клаудия Кол... Дори Стефания Сандрели е минала през ръцете му. Този 67-годишен чичо се казва Тинто Брас, по народност е италианец, по професия - филмов режисьор. И то твърде добър. Той отдавна е персона нон грата за официалния протокол на Венеция, Кан и другите грандфестивали, защото киното му не се вписва в консервативните рамки за приличие. Което не означава, че е неприлично. Тинто Брас е от най-големите майстори на филмовата еротика. При него сексуалният разгул не е самоцел, а чертата на естетичното се прекрачва само когато идеята го изисква. Впрочем той снима от 35 години и далеч не всичките му филми са обсебени от карнавала на плътта. В нашите киносалони е гастролирал още през 60-те с невинните комедии "Моята съпруга" и "Летящият диск" (1964), в които играе Алберто Сорди. А през 1996 БНТ излъчи обвеяния със скандална слава "Салонът Кити" (1976) с Хелмут Бергер и Ингрид Тулин, където темата за ада на фашизма е солидно подплатена със сексуални перверзии.
Митът в творчеството на Тинто Брас обаче се нарича "Калигула" (1979, режисиран заедно с Боб Кучиконе и Джанкарло Луи). Едва ли има български киноман, който да не е гледал негова версия на пиратско видео. Двайсет години след своето създаване, технически освежен, в пълния си нецензуриран вариант филмът стъпва легално в нашата киномрежа. Друго си е да го видиш на голям екран - ефектът е внушителен. Но си мисля, че някогашната ножица на цензорите може да е била и за добро. Сега "Калигула" е обременен от дължини - предимно сцени със сексуални оргии и насилие. Те текат мудно, разводняват действието, оттам и емоцията. Все пак филмът си остава мощна метафора на (само)убийствената роля на деспотичната власт. При нея моралният разпад стига дъното си, а човешкият живот не струва нищо. Посланието на "Калигула" е универсално. То прелетява над границите на Римската империя, над календарното отброяване на вековете. А и над сковаващите окови на жанровете - глупаво е да лепнеш на такъв филм етикет "софт порно" или нещо подобно. И хората, участвали в сътворяването му, не подлежат на изкуствено вкарване в графи - в сценарния екип е Гор Видал, актьорският състав е блян и за най-взискателния режисьор: Малкълм Макдауъл (като Калигула), Хелън Мирън, Питър О'Тул, сър Джон Гилгуд. Все едно, че си в Кралския Шекспиров театър! А може фантазията да те пренесе и в Болшой, ако се заслушаш в музиката на "Калигула" - там звучат Хачатурян и Прокофиев.
Това е Тинто Брас. Независимо дали прави кино или позира с разголени мадами, винаги показва добър вкус.
Отново "Бонд, Джеймс Бонд"
"Казвам се Бонд, Джеймс Бонд" - емблематичната фраза на най-известния шпионин в литературата и киното пак е на дневен ред. По световните екрани от два месеца е новият филм от поредицата за агент 007 - The World Is Not Enough. У нас той излиза на 25 февруари под името "Само един свят не стига".
Това е 19-и епизод от най-дългия киносериал в историята, а според някои - 21-и. Разминаването в броя идва от факта, че през 1983 са направени два филма - единият от тях, "Никога не казвай никога", не е на компанията на Албърт Броколи EON Production, снимала поредицата дотогава, а на "Уорнър брадърс". За заснетата през 1967 г. комедия Casino Royale също се спори дали трябва да се числи към Бонд-сериала или не.
В "Само един свят не стига" ролята на Бонд за трети пореден път изпълнява ирландецът Пиърс Броснан. По този показател той отстъпва на Шон Конъри и Роджър Мур, които са се подвизавали по седем пъти като тайния агент от службите на Нейно кралско величество. Броснан обаче вече изпревари Тимоти Далтън (с две участия) и Джордж Лейзънби (с едно).
Първият филм от поредицата се появява през 1962 - Dr. No, а с него изгрява и звездата на Шон Конъри. Той е лицето на Бонд в пет поредни филма, сменен е за един филм от австралиеца Джордж Лейзънби, а през 1971 отново поема щафетата, но само за една серия. От 1973 до 1985 в седем поредни филма Бонд вече е Роджър Мур, сменен от Тимъти Далтън, а той от своя страна от Пиърс Броснан. През 1983 с "Никога не казвай никога" (Never Say Never Again) Шон Конъри записва седмото си участие като Бонд.
Писателят Йън Флеминг е роден през 1908 във Великобритания в заможно и влиятелно семейство. Завършва военна академия, а след това продължава обучението си в Кицбюел, Австрия, където започва да пише разкази. След това работи в агенция Ройтерс, а в началото на Втората световна война преминава на работа във военноморското разузнаване. След края на войната напуска разузнаването и отива да живее в Ямайка, където си построява къща, наречена "Златното око". Там се ражда и първата му творба с главен герой Джеймс Бонд (кръстен на реално съществуващ орнитолог) - Casino Royale. До смъртта си през 1964 тойa успява да напише достатъчно новели и разкази, по които се правят филмите за агент 007 до 1989. След това в сценариите се използват само героите на Флеминг.
В края на 80-те, след разпадането на социалистическата система, на създателите на Бонд-поредицата им се налага да търсят нови противници на 007, от други географски точки - Близкия и Далечния изток, Латинска Америка и пр. В "Само един свят не стига" Бонд се изправя срещу Ренар в изпълнението на Робърт Карлайл, познат на българските зрители от "Трейнспотинг" и "Време за мъже".
В класацията на ветераните е и титулярната изпълнителка на мис Мънипени в цели 14 филма - Лоис Максуел. В последните три епизода ролята е поверена на Саманта Бонд.
Те винаги присъстват в приключенията му. Някои от тях остават в историята на сериала, други биват забравени няколко месеца след излъчването на поредния филм. Но никой не може да отрече, че винаги са много привлекателни. Първата е Урсула Андрес (Dr. No, 1962) - шведката, която става известна с този филм и получава доста роли благодарение на него. Единствената, която играе два пъти в киносериите, е Мод Адамс. Тя има поддържаща роля в Diamonds Are Forever (1971) и главна в Octopussy (1983). Като момиче на Бонд се е изявявала Ким Бейсинджър в "Никога не казвай никога" (1983). Негова гърла е била и "доктор Куин Лечителката" Джейн Сиймор (Live and Let die, 1973). Докато в по-ранните серии винаги са използвани неизвестни дотогава актриси, в "Само един свят не стига" те вече са доста популярни - Софи Марсо, Денийз Ричардс и Мария-Грация Кучинота.
В първите години Бонд остава верен на традицията и неговият автомобил почти винаги е английски - "Астон Мартин". В последните три епизода обаче агентът подкара БМВ. Явно немците са спечелили финансовото наддаване, защото тези филми са възможност за широка реклама, която излиза доста по-евтино от създаване и разпространение на рекламни клипове.
Бонд винаги е бил ценител и на елегантните костюми, а те винаги са скроени от известни майстори в модния бранш - от Джорджо Армани във филмите с Конъри до Бриони, чиито дрехи облича Броснън.
Песните към филмите за агент 007 по правило стават хитове. Редовна изпълнителка в първите серии е Шърли Беси, която пее в три филма - Goldfinger, Diamonds Are Forever и Moonraker. За Бонд са пели знаменитости като Том Джоунс (Thunderball), Пол и Линда Макартни (Live and Let die) "Дюран Дюран" (A View to a Kill), Тина Търнър ("Златното око"), Шерил Кроу ("Винаги ще има утре") и "Гарбидж" ("Само един свят не стига").
Филмите за агент 007 са много печеливши. Повечето имат бокс офис над 100 милиона долара, а "Златното око" и "Винати ще има утре" - по около 350 милиона. "Само един свят не стига" спечели за три седмици в САЩ близо 100 милиона в зелено. Общият касов сбор на Бонд-филмите вече надхвърля 3 милиарда долара.
Каква ще бъде сърдечната медицина на XXI век
Кардиолозите от цял свят имат своята голяма меса - по традиция това е годишната научна сесия на Американската кардиологична асоциация (American Heart Association - АНА, www.aha.org ). По време на сесията в Атланта (Джорджия) около 30 000 лекари, сестри и представители на медицинската индустрия откроиха областите, в които прогресът през последните години е най-осезаем и които дават най-много надежди за следващия век. Това са използването на новите биотехнологии и генното инженерство в лечението на сърдечно-съдовите заболявания, напредъкът на превантивната кардиология и навлизането на Интернет в медицината.
Само допреди 10 - 15 години идеята, че в края на века биопродукти, получени с помощта на генното инженерство, ще се използват в клиничната практика, звучеше еретично дори и за генетиците. Днес в процес на клинично изпитване са няколко биопродукта, получени с помощта на биотехнологиите и намиращи приложение в лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Най-напреднали са проучванията с т.нар. съдов растежен фактор (vascular growth factor, VGF). С негова помощ е възможно предизвикването на растеж на нови съдове и подобряване на оросяването на сърдечния мускул (миокарда) в случаите, когато медикаментите и байпас-хирургията не могат да помогнат. Същият метод се използва и за лечението на заболяване на периферните артерии, когато страда оросяването на крайниците. Засега използването на тези методи за лечение е все още в рамките на предварителни проучвания във водещи клиники на САЩ, но самият факт на тяхното приложение върху хора и постигнатите резултати говорят за невероятен напредък.
Прогресът в лечението на миокардния инфаркт, мозъчния инсулт, успеваемостта на сърдечните операции наистина е впечатляващ. Но голямото предизвикателство пред кардиолозите и обществото е как тези заболявания да могат да бъдат предотвратени въобще. Надежда дават последните постижения в откриването на най-раните фази в развитието на атеросклеротичните плаки в съдовете на сърцето и мозъка и начините за тяхното лечение и обратно развитие. Това е възможно благодарение на навлизането в клиничната практика на един много ефективен клас медикаменти за понижаване на холестерола, известни като статини. Техният най-ефективен представител "Аторвастатин" (Sortis, Parke-Davis) е най-продаваният сърдечно-съдов медикамент в света.
Не по-малко впечатляващо е навлизането на Интернет и информационните технологии в медицината и в частност в кардиологията. Почти всички големи списания вече имат електронни версии, които успешно се конкурират с печатните. Възможностите на мултимедиата за обучението на студентите и специализантите са наистина невероятно големи. Все повече университети предлагат модули от задължителното за САЩ продължаващо медицинско обучение (Continues Medical Education) на специализираните уебсайтове. Там може да бъде намерена и актуална информация за резултатите от клиничните проучвания. Използването на информационните технологии е единственият начин да се разреши конфликтът между хроничната липса на време и експоненциално нарастващия обем информация.
От 1946 г. Аmerican Heart Association функционира като доброволна организация, чиято основна цел е набирането на средства за изследователска дейност в областта на сърдечно-съдовите заболявания. Много важна част в работата на асоциацията е подпомагането на млади изследователи и представители на малцинствата. Годишно се присъждат около 15 престижни награди за млади изследователи. В момента за нея работят над 4 милиона доброволци и има офиси в 2000 населени места в Щатите. Мотото на American Heart Association e "Борба със сърдечните заболявания и инсулта". Нейният принос в намаляването на смъртността от сърдечно-съдови заболявания в Щатите е общопризнат. АНА издава едни от най-престижните медицински списания в света - Circulation, Hypertension, Stroke и др. Авторитетът й в обществото е безспорен и мисля, че това е един добър пример за възможностите и предимствата на гражданското общество.
Разкъсваната от противоречия и изпаднала в необяснима пасивност българска кардиологична общност може само да се поучи от примера на Аmerican Heart Association в борбата й със сърдечно-съдовите заболявания.
Накратко
Ген, предизвикващ рак на белия дроб, вероятно е по-активен при жените, отколкото при мъжете, като неговото действие се засилва от никотина, което обяснява защо смъртоносното заболяване застрашава по-специално жените, които пушат. Това откритие на учени от университета в Питсбърг (Пенсилвания), публикувано в американското списание Journal of the National Cancer Institute, би могло да помогне предварително да бъдат откривани жените, които са предразположени към развитие на болестта. Според учените ген, наречен GRPR, открит в някои клетки на белия дроб и предизвикващ разпространението на клетки, типични за рак на този орган, е по-активен при жените. Освен това те са открили, че действието на гена се засилва под влияние на никотина, погълнат от пушача. Според основния автор на изследването д-р Шарон Шривър "жените рискуват да развият рак на белия дроб, въпреки че са по-малко изложени на тютюнев дим от мъжете, както и това да стане по-рано през живота им независимо какво количество цигари пушат".
Момчетата, които спортуват редовно по време на пубертета, са подложени на завишен риск от рак на тестисите, показа изследване на учени от университета в Торонто, резултатите от което бяха публикувани в януарския брой на American Journal of Epidemiology. Ракът на тестисите е най-често срещаната форма на рак при мъжете между 15 и 35 години, като броят на засегнатите драстично се е увеличил през последните 20 години. Според канадските изледователи при тийнейджърите, които са подложени на голямо физическо натоварване, рискът от коварното заболяване е с 70-85 на сто по-висок, отколкото при тези, които спортуват умерено (в порядъка на не повече от 20-30 минути дневно).
Около 10 на сто от хората, заразени с вируса на СПИН и които се лекуват с антипротеази, страдат от силно увреждане на черния дроб, съобщи в последния си брой авторитетното американско списание Journal of the American Medical Association. Изследването, което е на група учени от медицинския център "Джон Хопкинс" в Балтимор (Мериленд), е показало поражения върху пациентите от такъв размер, че е било необходимо спиране на лечението. Антипротеазът "Ритонавир" е според изследователите най-опасният, като неговият риск от токсичност е около пет пъти по-голям от другите. Антипротеазите, чиято опасност за черния дроб е известна, все пак могат да бъдат използвани за лечение безпроблемно, ако пациентите бъдат постоянно под наблюдение. Въпросната група лекарства, които се използват най-вече при комбинирано лечение, са доказали ефикасността си за продължаване живота на серопозитивните, както и при забавянето на проявлението на СПИН. Изследователите от "Джон Хопкинс" са изследвали в продължение на две години повече от двеста пациенти, които са получавали различни антипротеази като Ritonavir, Saquinavir, Indinavir и Nelfinavir. Заключението им е, че въпреки рисковете по-опасно е да не се предписват антипротеази, защото това би лишило много пациенти от предимствата на тази група медикаменти.
Десет заблуди за грипа
- "Спал си открит, затова си се разболял от грип. " Грешно! Съществува засилваща се тенденция различни прояви на настинка (хрема, кашлица, тръпки) да се определят като грип. Трябва да се знае, че човек може да се зарази само при контакт с вирусоносител, но никога от настинка. Съществуват много братовчеди на вируса на грипа, които предизвикват подобни на гореописаните симптоми.
- "Не е нужно да се ваксинираш, тъй като ваксината отслабва организма. " Грешно! Това твърдение никога не е било доказано. Вторичните ефекти от ваксинирането са много редки и обикновено засягат хората, които имат непоносимост към яйца и/или към яйчени протеини, тъй като грипните ваксини се изработват върху пилешки ембриони.
- "Защо да се ваксинирам, след като през септември вече изкарах грип? " Това е твърде малко възможно. Грипът се разпространява епидемично, като епидемиите продължават около десетина седмици и не се появяват толкова рано през годината.
- "Ваксинирах се миналата година (или миналата година боледувах от грип), затова сега вече имам имунитет. " Това е илюзия. За нещастие ваксината предпазва срещу грипни вируси, които са различни всяка различна година. Така че през всяка следваща година ваксинацията трябва да бъде извършена отново.
- "Един лек грип не е голяма беда. " Това е частично вярно за възрастните с добро здравословно състояние, които все пак губят поне месец, за да се възстановят. Не бива да се забравя изключението на "испанския грип" от 1918 г., който е бил смъртоносен, особено за младежите. Що се отнася до децата, наистина обикновеният грип може да ги накара да покашлят около една седмица. Трябва обаче да бъдем изключително внимателни при болнавите деца и при най-малките: ваксинирането не може да се извършва преди навършването на шестмесечна възраст, а възможни са и усложнения (грипни бронхити и пневмония). Цитираното по-горе твърдение обаче е невярно за много възрастни хора - грипът предизвиква всяка година връх на смъртността при тях, като оздравелите са още по-отслабнали и податливи на усложнения. Особено опасен е какъвто и да е грип и за хората с имунна недостатъчност, с кардиологични проблеми, бъбречни увреждания или с хроничен бронхит.
- "Работя в болнично заведение, знам какви са рисковете от грип и мога да ги поема. " Това е твърде безотговорно - кампаниите по ваксинация срещат доста сериозен отпор сред болничния персонал, както и сред учителите. Но тъй като заразността на вирусоносителите се изразява максимално 24 часа преди първите симптоми, подобни твърдения са илюзорни и опасни - пациентите разпространяват огромно количество вируси. Освен това служителите в здравеопазването и учителите имат максимален контакт с потенциални заразоносители - деца и болни.
- "Грипната епидемия вече започна, много е късно да се ваксинирам! " Грешно! Наистина на ваксината са необходими около две седмици, за да създаде имунитет. Но тъй като епидемията трае близо три месеца, съществува теоретичният риск да заболееш от грип през февруари, както и в края на пролетта. Тоест може да се ваксинираш в края на зимата, но е ненужно, ако вече си болен от грип.
- "Ваксинирах се и въпреки това се разболях от грип. " Това е твърде рядка възможност. Ефективността на ваксината достига 80%. Понякога хората грешат, като приемат за грип настинки, наподобяващи болестта, и правят грешното заключение, че ваксината не е ефикасна или че дори предизвиква болестта.
- "Предпочитам да използвам хомеопатични средства. " Да, но на равнище на предпазване всичко, което повишава защитните сили на организма, е полезно. Когато обаче грипът се появи, хомеопатията няма никакво доказано въздействие върху него.
- "Както всяка година грипът е един и същ и не е толкова опасно. " Грешно. Всяка година грипните вируси са различни. Невъзможно е да бъде предвидена както тяхната сила, така и тежестта на последиците за различните групи от населението. Последиците от вируса могат дори да променят интензивността си по време на епидемията.
Бяла приказка за егоисти
За тези, които се опитват да си пробият път през кишата навън, едва ли това е най-романтичното време на годината. Но заснежена София наистина може да изглежда като бяла приказка - ако я наблюдаваш през сводест френски прозорец на чаша топло мляко с мед и канела например.
Стъклената фасада и хубавите напитки са сред основните преимущества на новооткрия бар "Его" на столичната ул. "Стефан Караджа" зад Централна поща. Както името загатва, заведението вероятно е насочено към новата порода млади градски хора - носещи маркови дрехи и скъпи мобилни телефони, радващи се на адекватна професионална изява и добро заплащане, съответно достатъчно самоуверени и малко егоисти.
Но тъй като у нас не всичко е изцяло такова, каквото трябва да бъде, поради привлекателния си интериор и добрия асортимент и обслужване "Его" не е застраховано от посещения на дебеловрати момчета с дългокраки придружителки. Засега обаче концентрацията им е ненатрапчива.
И съответно не те са тези, които поръчват музиката. За разлика от много други подобни заведения, чийто европейски външен вид с нищо не подсказва, че вътре се въртят последните фолкхитове, "Его" не готви музикални изненади за посетителите.
Огромното огледало зад бара създава оптическа измама за простор, но и така мястото е достатъчно за уютно разположените маси с удобни дървени столове или диванчета и големия бар.
Освен топлите напитки за студени дни "Его" предлага над 20 марки уиски, няколко вида водка, джин и текила. Почитателите на ликьори също ще останат доволни, тъй като асортиментът е по-богат от обичайното. В менюто присъстват и няколко вида мартини и (рядко срещано явление) персоналът е наясно кое в каква чаша се сервира. Други на пръв поглед елементарни екстри като лед в отделен съд и редовно сменяне на пепелниците също са налице.
Филета пъстърва върху картофи с праз
Измитите и обелени праз и картофи нарязвам на тънки филии. Запържвам ги в горещото масло на среден огън за кратко време, добавям бульона и сметаната, подправям внимателно със сол и пипер и варя похлупени на тих огън около 20 мин до омекване. Подправям с няколко капки лимонов сок и индийско орехче.
Филетата от пъстърва подправям със сол и ги пържа в горещата смес от масло и зехтин на среден огън до готовност. Сервирам пъстървата легнала върху картофите с праз. Отгоре поръсвам с на ситно нарязания копър. Сухо бяло вино е подходящата напитка за това лесно, но много вкусно ястие.
Празът - коронованият лъв сред зеленчуците
Забелязвате ли колко деликатно в рецептата се разполага празът? Истинският ценител не би забелязал баналните филета от пъстърва. Празът - другият вариант на влизането ни в ЕС. Той е съвършен! Жените го обичат не само заради формата, а защото не изтръгва сълза от окото им. Спрямо родата си (лукови) - кръгли, сплескани и тантурести - той е духовит, източен и елегантен. Прилепва към всички, а всички прилепени към него му правят елегантно пикантен фон. Той е най-сладкият от луковете. Той - негово високо чревоугодие празът!
Французите му разбират най-много. Французин зарязва любовницата си, ако не може да му сготви риба с праз. Французин напуска и жена си, ако някоя друга приготвя праза по-добре. После шампанското галите най-много произвеждат и продават в света праз. В кой национален герб лъвът е пренебрегнат заради праза? Кое е коронованото в герба, без да е лъв? Всъщност празът е лъвът на зеленчуците и го има в герба на Уелс!
Като див и нетитулован в кухните празът се е мотал из Средна Азия и Средиземноморието. По-късно египтяните са го наредили сред най-важните зеленчуци на масата си. В древна Гърция и Рим не са замръквали без праз. Калигула е израсъл със снопове изяден праз. От джобовете на Клавдий са стърчали парчета праз. Владетелите са знаели, че витамините в него са повече, отколкото в складовете на фармацевтичен тръст. В праза са установени 18 аминокиселини, от които животът ни през 2000 г. ще се вкисели повече само като си помислите, че за много хора единствен той е останал по джоба им.
Но ние сме ощетени откъм празовата страна. Познаваме само зимен праз и като го привържем към сланината, получава се "домашен борд". Докато години наред се радвахме на красивите си стъпки в пустинята, други страни и народи култивираха пролетен праз. Лятото и есента го нагъват в салати, а българинът чака да "клъвне сняг" и чак тогава да го сприятели със свинското. С корона или без праз - не е все едно. Отдавна не съм навит да останем и без лъва на зеленчуците.
След марксизма - популизъм
"Популистки проект" е провокативното заглавие на изложбата в АТА Център за съвременно изкуство - София. Неин автор е Урош Джурич - белградски художник, ди джей и активен сътрудник на независимото радио В92. Изложбата се дели условно на три части. Първата е озаглавена "Господ обича сънищата на сръбските художници". Тя е с фотографии, разпечатани на цветен принтер, на които авторът е заснет в компанията на световноизвестни футболисти като Лотар Матеус и Алън Шиърър. Втората част, "Знаменитости", показва художника увековечен с кинозвезди, политици или техните съпруги. Последната част представлява кориците на несъществуващо списание - Hometown boys - First Serbian Porn, Art&Society Magazine. Според идеята на създателя му списанието е абсурдна смесица между изкуство, теория, социология и порнография. Същият коктейл от балкански нрави е и обществото, в което живеем, смята Урош Джурич. Използвайки иконите на попкултурата, той гради изложбата си върху идеята, че след краха на марксистко-ленинската идеология нейното място е заето от популизма. Знамето на социалната еманципация е в ръцете на самозвани демократи, независимо от коя страна на политическия полюс се намират. Стремежът за надмощие е превърнал популизма в подходяща територия за прокарване на всякакви спекулативни идеи в борбата за човешки права, западни стандарти и нов световен ред. "Популистки проект" от своя страна е иронична артистична спекулация, в която художникът прокарва "популистката" идея за собствената си значимост. На посетителите е предоставена "изключителната възможност" да се снимат с автора на фона на традиционен балкански ковьор.
Смях без цървули
Смехът, с който БНТ забавлява народа от десетилетия насам, е закотвен в един-единствен десен. Някъде между "Криворазбраната цивилизация" на Хачо Бояджиев, повтаряна до втръсване по Коледа, и битово-анекдотичната веселост на "НЛО". Екранният ни хумор е от регионално-аграрен тип - униформени, политици, кръчми, стари ергени, стари коли, стари жени. По едно време "Каналето" взриви спокойствието и внесе глътка въздух, но не издържа бремето на собствената си слава и се разпадна. Ехото му заглъхва безвъзвратно в дебелеещите вратове на "Хъшове" и безпомощното вдетиняване на "Каналето" 2. Доста смешен се оказа "Дунав мост", но не защото искаше да разсмива, а поради изпадането на авторски кахъри до абсурден комикс. Парен каша духа - готови бяхме за поредната издънка. Вместо нея обаче "Клиника на третия етаж" поднесе приятна изненада. Сериалът пребори резонния зрителски скептицизъм със съвременното си чувство за хумор, еднакво далечно както от дебелашките казармени майтапи, така и от псевдоинтелигентското остроумие. Основно качество на поредицата е професионалното здравомислие. Никакви напъни да се открива велосипеда. Точно обратното - авторите откровено признават, че копаят в нивата на класики от жанра като "Бар наздраве". На затъпелия от разумност зрител се предлага за първи път от години насам съвсем простичко нещо - забавление без възпитателен подтекст. Този тип разтуха, отричан в предишни времена като упадъчно-буржоазен, между другото е най-трудно постижим. "Клиника на третия етаж" лежи върху стабилна основа. Характерните основни герои са достатъчно конкретни, за да бъдат припознати като нашенски, като в същото време притежават необходимата доза условност, за да се движат от ситуациите, а не от предполагаемите си биографии. Под пъргавата режисура на Николай Акимов актьорският квартет Александър Косев (д-р Топалов), Стефания Колева (психоаналитичката), Рени Врангова (сестра Доковска) и Христо Мутафчиев, който би могъл съвсем леко да смири изпълнителския си ентусиазъм в престилката на д-р Томасян, работи леко и синхронно. Краткостта на отделните серии действа като балсам за сетивата. Слава богу, няма време за много излишни неща. Много по-често, отколкото сме свикнали, диалогът наистина е смешен. Има движение, има темпо, има хумор и великолепни гостуващи актьори от позабравения ранг на Мария Русалиева и Никола Рударов.
Разбира се, за да не забравим, че все пак сериалът си е български, звукът е ужасен. Идеята за смях на плейбек е пълна глупост, на места заглушава репликите на героите. Сценариите на отделните епизоди не винаги са равностойни. За подобен род поредици постоянството е от изключително значение. Фиксирано присъствие в телевизионната програма, редовно зареждане с качествен сценарен материал, запазване на типа режисура (независимо че може режисьорите на отделните серии да са различни) биха направили от "Клиника на третия етаж" един наистина успешен сериал. Готовите 13 епизода са добро начало.
Оттук нататък да мислят изпълнителните продуценти Владимир Андреев и Георги Балкански от БЪРЪ ФИЛМ и съответните фактори в БНТ. Потенциалът за останалото е налице.
Кръстникът на комичната мафия
"Застреляш ли го, ще го ядосаш! " - тази реплика може да се чуе само в едно малко градче на име Рок Ридж. То се намира в Дивия запад и е силно обезпокоено. Проблемът в микроклимата обаче не се крие в индианците, които учтиво казват "ауфидерзин". Не е в кръчмата, в която има повече крави, отколкото пиячи. Не е и в губернатора сексманиак. Всичко това не прави впечатление, защото е част от колорита. Причината за безпокойството е новостроящата се железница, която трябва да мине точно оттам. И както си му е редът - разни лоши типове са заинтересовани да прогонят жителите и да им гушнат земята. Но както в почти всеки уестърн има и печен шериф (какво от туй, че е черен), който оправя работата... "Пламтящи седла" (представен от "Александра видео") не е класическият вариант, а бурлесковата имитация на каубойския жанр. И единственият човек, който може така майсторски да го направи, е Мел Брукс ("Младият Франкенщайн"). Защото Брукс не е просто режисьор, а е един от големите асове на американското кино. Наричат го "Кръстника на еврейската комична мафия", Уди Алън го признава за свой учител. Брукс смесва с лекота принципите на класическата гротеска, навързва безпощадно политически гегове и смело бърка в клишетата на пародирания жанр. На места кипящият му хумор достига до критичната точка на грубостта, но Брукс успява да избалансира провокациите си. "Пламтящи седла" не е само дженк с уестърна (т.нар. пастиш - или съзнателно подражаване на определен стил). Брукс отявлено (още с първия си филмов успех "Продуцентите") пародира самото кино - като индустрия, като история, като брънка от веригата на американската култура. В "Пламтящи седла" има свежи цитати от "Синия ангел" и закачка с Марлене Дитрих, каламбури с Брехтовото отстранение, с Били Хлапето, с Германия, с Щатите, с расизма. И всичко се обръща в смях.
