В Евробанк и в Юнионбанк са създадени специални отдели за кредитиране на малки и средни предприятия. Предприемачите трябва да се свържат директно с инспекторите в тези отдели. Ако още при подаване на искането се установи, че предприятието не отговаря на някакви формални, обективни причини, клиентът се известява веднага, за да се избегне ненужната загуба на време. При подаване на заявленията за кредит не се заплаща такса. Засега програмата действа само в София и отскоро в Пловдив. Тази година се очаква стартирането й във Варна и Бургас.
Държавен вестник
Махнаха шефа на затворите
Новият правосъден министър Теодосий Симеонов тихомълком освободи началника на Главно управление на местата за лишаване от свобода Здравко Трайков. Заповедта за махането на затворническия шеф е издадена точно преди новогодишните празници - на 29 декември. Това е първата значителна кадрова промяна на новия правосъден министър. Официалната версия за отстраняването на 59-годишния Трайков е навършване на пенсионна възраст. Зад освобождаването му обаче прозират сериозните разногласия между затворническата управа и политическия екип в министерство на правосъдието. Самият Трайков признава, че отдавна е искал да напусне заради разногласия със зам.-министъра на правосъдието Златка Русева.
Всъщност тихата война има дълга предистория и датира още от времето на бившия правосъден шеф Васил Гоцев. Бившият министър и неговите подчинени винаги са гледали с подозрение на работещите в системата на местата за лишаване от свобода. Още през 1998 г. лекарят от Софийския централен затвор подполковник Димитър Маждраков беше задържан в момент на получаване на подкуп и сложи началото на крупен скандал около местата за лишаване от свобода. Полицаите са арестували лекаря, докато е получавал предварително белязани 3000 германски марки от затворник срещу обещанието да му изготви фалшива медицинска експертиза. Димитър Маждраков бе уволнен със заповед на министъра на правосъдието Васил Гоцев. Срещу него бе повдигнато обвинение за злоупотреба със служебното положение. Странното в случая било, че затворниците не знаели, че д-р Маждраков е бил отстранен още през април същата година от началника на Главно управление на местата за лишаване от свобода Здравко Трайков. Той и заместник правният министър Златка Русева тогава са подали сигнал за разследване до НСБОП.
По-късно скандалът около софийския затвор се разрасна, след като Васил Гоцев уволни дисциплинарно неговия шеф Димитър Христозов след изненадваща проверка. Впоследствие обаче Върховният административен съд реабилитира изгонения тъмничар, а главният прокурор Никола Филчев го прибра на работа в обвинителното ведомство.
С това обаче скандалите около затворите не само че не приключиха, но дори се задълбочиха. В началото на декември началникът на затвора във Враца Данаил Николов и неговият заместник Николай Кюпарски бяха уволнени дисциплинарно със заповед на правосъдния министър Васил Гоцев миналия вторник. Двамата затворнически шефове са изгонени, защото неправомерно са използвали труда на лишените от свобода.
Николов е извеждал от затвора опасни рецидивисти, за да извършват строително-ремонтни и бояджийски услуги на различни обекти във Враца. За извършването на услугата не е сключван никакъв договор, а затворниците са работили абсолютно безплатно, сочат данните от две проверки на правосъдното министерство, които са били проведени през септември и октомври. Данаил Николов е създал условия рецидивистите да извършат нови престъпления, като е пренебрегнал задължителната разпоредба, че опасните престъпници задължително се съпровождат от въоръжена охрана, когато работят извън затвора, смятат инспекторите на Гоцев. Уволнението на Николай Кюпарски е за аналогични провинения - неправомерно използване на затворническа работна сила.
Търсенето на банкови карти в България нараства
Банките издават както местни и международни дебитни карти, така и кредитни продукти
По всичко личи, че през 2000 г. може да се очаква бум на притежателите на банкови карти в България. Статистиката на националната организация за разплащания с банкови карти БОРИКА показва, че към края на 1999 г. издадените и валидни карти са почти 264 хил. при 105 хил. в началото на годината. В допълнение рязко се увеличава броят на банкоматите и търговските терминали в страната. Само за седем месеца, от май до края на декември, са инсталирани 92 банкомата (т.нар. АТМ-устройства), като техният брой вече е 279, разпространени в 56 селища. Повече от една трета от тях са съсредоточени в София - 99 устройства. За същия период търговските терминали, или ПОС устройствата, са се увеличили със 102, като достигат числото 497. ПОС- устройствата се инсталират обикновено в търговски обекти, бензиностанции, ресторанти, летища и хотели.
Чувствителното нарастване на притежателите на карти става в условията на сравнително опростените продукти, които предлагат банките. Банките у нас издават три вида карти: местни дебитни (операции могат да се извършват само в страната), международни дебитни (могат да се използват и в чужбина) и кредитни карти.
Местни карти издават ОББ, Булбанк, Българска пощенска банка, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), БРИБ, Биохим, Хебросбанк, Общинска банка, Първа източна международна банка, Централна кооперативна банка, БНП, Дрезднербанк, Хебросбанк, "Токуда кредит експрес", Юнионбанк, Райфайзенбанк и ИНГ-банк. Местните карти не могат да се използват за транзакции в чужбина. Има карти, които, независимо че имат логото на международните организации "Виза" и "Юрокард", се използват единствено на територията на България.
Таксата за издаване на местни карти е средно около три лева. В договора за издаването на картата може да е посочена и такса за месечно или годишно обслужване. Някои банки издават карти на определени клиенти, без да начисляват такса за тяхното издаване. Това най-вече важи за предприятия, които имат договор за обработка на заплатите, тъй като самото предприятие плаща някаква комисиона на банката издател.
Финансовите институции не се различават особено и по отношение таксите за теглене на пари в брой от банкомати - от 0.15 лв. до 0.5 лв. Това важи и по отношение на таксите за плащане чрез ПОС-терминали. Такса за плащане в магазини, хотели, ресторанти чрез ПОС-устройствата не се удържа единствено при картите на Булбанк. Някои банки определят размера на таксите си в зависимост от това дали е използван техен банкомат или търговски терминал (виж таблицата).
Банките издатели изискват различен по размер минимален остатък по сметката към картата, който не може да бъде теглен - той служи за подсигуряване банката за удържане на такси.
Обикновено лихвите по сметките към картите са близки или равни на тези по разплащателните сметки - средно около 0.2% годишно. Единствено в ПИБ лихвата е равна на тази по едномесечните срочни депозити - 3% годишно.
Срокът на валидност на местните дебитни карти обикновено е две години, като след изтичането на този срок някои банки автоматично издават нови карти.
Карти, които могат да се ползват в чужбина, издават ОББ, Булбанк, Пощенска банка, Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк. Картата на Райфайзенбанк е предназначена само за фирми, които са били известно време клиенти на банката. ОББ, Булбанк и Пощенска банка издават карти "Виза електрон". Минималният остатък по сметката към картата е сравнително висок - 50 долара, като при Булбанк той е 500 долара. За сметка на това за плащане през търговски терминали Булбанк не взима такса от картодържателя, каквато такса взимат ОББ и Пощенска банка. Особеното при този вид карта е, че при използването й в България се удържа международната такса, която е висока за българските условия.
Един от критериите за избор на банка - издател на карта, е лимитът, който важи за операции в чужбина. При картите "Виза" лимитите навън са по-високи от вътрешните за страната. От Пощенска банка декларират, че лимитът за "Виза електрон" за 24 часа е 9999 долара. При Булбанк те са шест хиляди и седем хиляди долара съответно за "Виза електрон" и "Виза бизнес".
Държателите на международни карти трябва да знаят, че навън се тегли във валутата на съответната страна. Повечето международни дебитни карти са със срок на валидност една година.
Обикновено за ползването на карта в чужбина нашите банки изискват сметка в чужда валута. Това важи за международните карти на "Виза" и "Юропей". ОББ предлага "Виза електрон" и с левова сметка освен във валутна. Изискването на валутна сметка за карти, които могат да се използват навън, не важи за продукта на ПИБ. Кредитните и дебитните карти на ПИБ могат да се издават и срещу левова сметка, казаха от банката. Това означава, че левовата дебитна карта на ПИБ, която се използва у нас, може да се използва навсякъде по света от банкомати и търговски терминали с логото Maestro.
Все още издаването на кредитни карти от български банки не е достатъчно разпространено явление. В допълнение картите на българските банки нямат типичните характеристики на кредитните карти в развитите страни. Банките у нас изискват гаранционна сума, обезпечителен депозит или предлагат овърдрафт. Три банки - ОББ, ПИБ и Булбанк, издават международни карти Юрокард/Мастеркард, като техният брой към края на годината е 1237. Други 174 са издадените кредитни карти "Виза", които се предлагат от Булбанк и ОББ. Членовете на правителството ползват "Виза" бизнескарти на Булбанк.
Разновидност на кредита овърдрафт се предлага по някои дебитни карти. Такъв продукт е "Маестро" картата на ПИБ. Основните разлики между една кредитна карта и дебитна с овърдрафт са в размера на ползвания кредит и начина на обработване на операциите. При дебитната с овърдрафт картодържателят може да получи кредит до две-три чисти работни заплати. Лихвата по овърдрафта, която се плаща от клиента, е ОЛП плюс 13%. Овърдрафт по дебитна карта предлага и ОББ. Преди време от Банка ДСК и ЦКБ също заявиха, че предвиждат да въведат овърдрафт по картите си.
Размерът на заема по кредитните карти зависи от гаранционния депозит, който внася картодържателят. Депозитите са 3, 5 и 10 хил. долара съответно за стандартна, сребърна и златна карта при ПИБ. Лихвата по гаранцията е като за шестмесечен депозит от съответната валута.
У нас се издават и кредитни карти АМЕКС и "Дайнерс". АМЕКС (AMEX) карти се издават от Международна банка за търговия и развитие. За издаването на картата се плащат 217 долара. Всеки месец картодържателят дължи по 15 долара, която сума замества таксите по операциите с картата. Сумата, която трябва да се депозира като гаранция, варира от 5 хиляди до 50 хиляди долара в зависимост от вида на картата.
Дайнерс карти издава българското представителство на "Дайнерс клъб" (Diners Club). Те са два вида - лична (за физически лица) и фирмени. За операции не се удържат такси, но общата такса за издаване и поддържане е съответно 150 и 200 долара. Обезпечителният депозит е 1500 лв. за лична и 3500 лв. за фирмена карта. Малко по-висок е кредитът, който се разрешава по картата.
Лимити за операции с международната дебитна карта Виза Бизнес на Булбанк в USD (важат за България* и за чужбина)
Обща сума и брой плащания за съответния период
Обща сума и брой плащания за съответния период
Дневен лимит за теглене на пари от банкомат - 400 лв. Седмичен лимит за теглене на пари от банкомат - 2 800 лв. Седмичен лимит за теглене на пари и плащане чрез ПОС терминал - 3 000 лв. Седмичен лимит за операции от банкомат и ПОС терминал - 100 000 лв. Накратко
Незаконен износ на 100 000 DM, 5000 долара и 3000 лева спряха митничарите на ГКПП "Капитан Андреево". Парите били пренасяни от собственика на фирма от Асеновград Орхан Нури Кадир, жена му Адифе и продавачка от пловдивски магазин. Тримата пътували по работа за Турция и били спрени за щателна проверка от митничарите. Валутата била скрита в чантичка и в дрехите на заловените.
Арестуваха заподозрян за убийството на пенсионер в плевенското село Рупци. Трупът на 79-годишния Христо Г. беше открит с прерязано гърло на 4 януари. От жилището на стареца липсваха 200 лева. Арестуваният Марин М. е на 20 години и има 5 висящи дела за кражби.
Иракчанин заклал афганистанец в столичния квартал "Панчарево" миналата неделя. Тридесет и пет годишният Адел Бади Хасан намушкал с нож 28-годишния Саид Олем, който починал на път за болницата. Двамата чужденци имат статут на бежанци. Все още не е известна причината за убийството.
Два ромски рода от Чирпан се сбиха заради 14-годишна девойка миналата сряда. Двама младежи се сбили и единият успял да забие нож в гърдите на 18-годишния си съперник, който умрял веднага. Това предизвикало гнева на роднините му, които организирали атака в къщата на убиеца с пушки самоделки. В мелето бащата на момчето бил ранен в гърдите, а леля му - в рамото. Дошлите полицаи предотвратили кървавата разправа.
Двама маскирани нападнаха бензиностанция на "Петрол" в Сандански и задигнаха оборота от 6500 лева миналия вторник. Бандитите нахлули в офиса на бензиностанцията и заплашили служителката Теменужка И. Касиерката отказала да даде доброволно парите и била пребита от престъпниците. След като изчезнали с оборота, жената успяла да алармира полицията.
Сребърен кръст, който е историческа ценност, бил откраднат от църквата на село Косово, Бреговско. Крадците разбили входната врата на църквата през нощта на 5 срещу 6 януари.
Пиян се блъсна с автомобила си в спряла полицейска кола в Бургас. Шофьорът не видял застаналата в засада полицейска патрулка и налетял направо върху нея. Алкохолната му проба показала 2.1 промила. Нарушителят е осъден по бързата процедура.
Косовар се опита да изнесе от страната нелегално 39 000 германски марки. Трийсет и осем годишният Хасан Хайдари от Косово бил задържан за проверка от митничарите на ГКПП Ферибот, Видин. При обиска митничарите намерили парите, които косоварът не бил декларирал.
Трима извършители на грабежи бяха задържани от бургаската полиция. Деветнайсетгодишният Христо Л., връстникът му Венелит Г. и 15-годишният С.П. нападнали двама мъже на 2 януари, завели ги насила във вход на панелен блок в жк "Славейков" и след като ги заплашили, им откраднали бижута и пари.
Горя резервата Ковачевица
Пет къщи горяха в архитектурния резерват Ковачевица навръх Нова година. Четири от къщите са изгорели до основи. Огънят тръгнал от къщата на Стефан Капсъзов, където две компании от София празнували идването на 2000 г. Те, изглежда, са забравили огънят в камината незагасен и пламъците тръгнали оттам. Пожарните коли пристигнали едва след два часа в благоевградското село заради затрупания със сняг път. В една от къщите е унищожена и ценна колекция от картини.
Взривиха двама бизнесмени
Автомобилът на хлебопроизводител от Ловеч беше взривен на 5 януари. Собственикът на мицубишито Орлин К. не е подавал жалба в полицията. За атентата съобщили негови съседи. Бомбата отнесла част от двигателя и предната дясна гума на колата.
Бомба изпочупи прозорците и на врачанската улица "Андрей Николов" същата нощ. В къщата, където била поставена самоделната бомба, живеел под наем шефът на местния винпром Валентин Николов.
Сменят номерата на колите пак
МВР за пореден път сменя номерата на автомобилите. Табелите са произведени съгласно изискванията на Европейския съюз и се състоят от две залепени една за друга части. Върху алуминиево фолио са щамповани номерата на автомобилите. Обозначенията на градовете ще бъдат същите като досега. От лявата страна на номера ще се спуска синя лента, върху която ще са отпечатани трикольорът и знакът BG. Табелите ще се закрепват за автомобилите със специален болт, в който ще има зашифрована информация за колата. Цената на новите автомобилни номера ще бъде 25 лева. Според КАТ вече има готови над 100 000 табели. Най-напред нови номера ще получат закупилите нови коли, след тях тези, които внасят от чужбина, и прекупвачите. КАТ няма да отказва смяна на номерата и на дошлите по собствено желание. За смяната на табелите няма поставен специален срок.
Депутатът Кънчев пак остава зад решетките
Софийският окръжен съд отказа да пусне под гаранция подсъдимия депутат Цветелин Кънчев на закрито заседание миналия четвъртък. Народният представител заедно със своите бодигардове Валентин Георгиев и Никола Джамяров бяха подали молби техните мерки за неотклонение задържане под стража да бъдат променени в по-леки. Основание за искането са влезлите в сила от 1 януари 2000 г. промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Според адвокатите на подсъдимите отпада основанието, според което задържаните трябва да стоят зад решетките, ако с действията си може да осуетят разкриването на обективната истина по случая.
Софийският окръжен съд обаче използва друг текст от обновения Наказателно - процесуален кодекс, за да отхвърли молбата на Кънчев и телохранителите му. Според магистратите "данните по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление". По информация на съда подсъдимите са правили опити да оказват натиск върху двама свидетели по делото и са ги подбуждали към лъжесвидетелство. Вельо Велев и Тодор Александров са били принуждавани да се откажат от показанията си срещу Кънчев, Георгиев и Джамяров, сочат данните от разпитите на Павлина Желева и Илия Александров, се твърди в определението на Софийския окръжен съд. Определението на магистратите може да бъде обжалвано в седемдневен срок пред Софийския апелативен съд.
Депутатът Цветелин Кънчев и неговите хора бяха подведени под отговорност за изнудване и побой на хора от Златица и служители от Медодобивния комбинат - Пирдоп. Народният представител седна на подсъдимата скамейка на 11 ноември. Седмица по-рано Софийската окръжна прокуратура внесе обвинителен акт в единайсет точки срещу бившия сподвижник на Жорж Ганчев.
За прехвърляне на недвижими имоти и коли се изисква нова декларация
От началото на тази година всяко физическо или юридическо лице, което прехвърля или учредява вещни права върху недвижим имот, ще трябва да попълни нова декларация, изисквана от чл. 226 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК), че не дължи публични държавни и общински вземания. Ако лицето има такива задължения, сделката не се допуска, повелява законът. Същото важи и при прехвърлянето на моторни превозни средства. Декларациите ще се изискат от нотариусите при изповядване на сделките. До края на миналата година подобно изискване съществуваше съгласно чл.78 от Закона за събиране на държавните вземания.
Съгласно чл.13, ал.2 от влезлия в сила от 1 януари Данъчно-процесуален кодекс публични са държавни и общински вземания за: 1. данъци, мита и задължителни осигурителни вноски; 2. такси и други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в полза на държавата; 4. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и по наказателни постановления.
Новите образци на декларациите вече са утвърдени от министъра на финансите, съгласувано с министъра на правосъдието. В края на миналата година те бяха изпратени на Нотариалната камара, която ги предоставя на нотариусите в страната. Декларациите са утвърдени със задължителни реквизити и не е необходимо да бъдат получавани като бланки от данъчната администрация, уточниха от Министерството на финансите. Реквизитите при прехвърляне на моторни превозни средства са показани в публикувания образец. Декларацията за прехвърляне на имот е аналогична, но под заглавието й вместо "при прехвърляне на собственост върху моторни превозни средства" трябва да се изпише "при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и наследствени права, включващи недвижими имоти", а вместо "по чл.226, ал.2", да се изпише "по чл.226, ал.1".
Образците се попълват от прехвърлителя или от негов пълномощник, за да се удостовери, че деклараторът, в т.ч. представляваната фирма или едноличен търговец, няма непогасени публични държавни или общински вземания. Ако продавачът има такива задължения, нотариусите не би трябвало да изповядат сделката. При прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот данъчният орган трябва изрично да удостовери в данъчната оценка наличието или липсата на непогасени данъчни задължения. Това също е необходимо условие за изповядване на сделката. Такова удостоверение не е необходимо при прехвърлянето на моторни превозни средства.
Съгласно чл.227 от ДПК, ако нотариусът или съдията по вписванията състави или впише акт без представена декларация или удостоверение, той отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя на вещното право.
Изтича срокът за декларации по патента
На десети януари (понеделник) изтича срокът за подаване на декларация за патентния данък от нерегистрираните по Търговския закон физически лица (граждани). Глобата за неподаден в срок формуляр е един път и половина годишния размер на данъка, предвижда Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Срокът бе удължен с десет дни, от 31 декември, със заповед No 527 на финансовия министър от 21 декември. Чрез декларацията се определя размерът на дължимия за годината патентен данък.
Срокът за подаване на декларацията за регистрираните по Търговския закон, които през 2000 г. ще се облагат с патентен данък, остава досегашният - 14 януари. Декларацията е една и съща - както за регистрираните, така и за нерегистрираните по Търговския закон, въпреки че съществуват два срока за облаганите с патентен данък.
Формулярът се подава в данъчната служба по местонахождение на обекта, а за транспортната дейност, таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии - в данъчната служба по месторегистрация на лицето. Образецът може да бъде подаден в самата данъчна служба или по пощата с обратна разписка.
Декларирането бе удължено с десет дни поради това, че прекалено късно бе изготвен новият образец на декларацията поради забавеното приемане на измененията в данъчните закони. Според чл.42 от ЗОДФЛ при особени случаи финансовият министър може да променя сроковете за подаване на декларациите. Формулярът за патента заедно със самата заповед на министъра предстои да бъде обнародвана в Държавен вестник. Въпреки това от главната данъчна дирекция (бившето Главно управление "Данъчна администрация") увериха, че данъчните по места знаят за удължения срок и няма да бъдат налагани глоби за подалите формуляра между 4 и 10 януари.
Не се нуждае ново деклариране за тези, които са подали образец от старата декларация, твърдят от главната данъчна дирекция, стига лицата да не извършват някои от новите дейности, облагани с патентен данък и да не е променен размерът на данъка за старите дейности. Измененията в облагането с патентен данък в Закона за облагане доходите на физическите лица бяха обнародвани в бр.111 на Държавен вестник от 21 декември.
Декларацията се подава от лицата, които извършват дейност, облагана с патент, имат оборот за 1999 г. по-малък от 75 хил. лв. и не са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност. Трите условия трябва да са изпълнени едновременно. Специално за юридическите лица има още едно условие - да извършват само дейности, които подлежат на облагане с патент (ако извършват и друга дейност, те подлежат на облагане по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане).
Извършващите таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии подават декларацията независимо от оборота и дали извършват друга дейност, различна от облаганата с патент.
Гражданите ще купуват само двегодишни ДЦК
От началото на тази година от целевите емисии за граждани ще се емитират само двегодишни спестовни облигации, съобщиха от финансовото министерство. Досега се емитираха три вида целеви ДЦК - шестмесечни и дванадесетмесечни съкровищни бонове и двегодишни спестовни облигации. Заради обявяваните от Министерството на финансите цени за обратно изкупуване двегодишните облигации носят същия ефективен доход както съкровищните бонове, ако бъдат продадени след шест или респективно след дванадесет месеца. С това Министерството на финансите обяви, че спира двете по-краткосрочни емисии. Капитализираният годишен доход при шестмесечните и дванадесетмесечните ДЦК бе съответно 6% и 7%. Делът на продадените спестовни облигации спрямо всички целеви ДЦК е 92% за последната емисия през 1999 г. от 8 декември. Едногодишните ДЦК имат само 3% дял от всички закупени целеви книжа, докато делът на шестмесечните е около 5%. От тази емисия гражданите са закупили внушителните за годината 1.120 млн. лв. спестовни облигации. Това е най-голямото количество закупени спестовни облигации, откакто те бяха пуснати през 1998 г. Общият обем на закупените целеви ДЦК от емисията достигна 1.214 млн. лв. "По всяка вероятност през годината може да бъде пусната и по-дългосрочна емисия, което зависи от интереса на инвеститорите спрямо двегодишните облигации", коментираха от министерството.
Първата емисия на целеви облигации ще е с начален ден 12 януари. Потенциалните инвеститори са местни и чуждестранни физически лица без едноличните търговци. Книжата не могат да бъдат продавани на фирми. Очаква се да няма промяна в дохода по книжата в сравнение с емисиите в края на 1999 г. В момента спестовните облигации носят около 10.7% капитализиран годишен доход. Финансите не предвиждат да променят формата, под която се дава доходът - лихвени купони. Купоните са четири и се изплащат на шест месеца. Лихвените проценти са различни, като нарастват с по един процентен пункт през различните купонни падежи - 9% за първия купон, 10%, 11% и 12% за следващите три купона. Процентите са на годишна база.
Всяка емисия от книжата продължава две седмици - емитират се през сряда. Книжата ще продължат да се продават от осем банки (БНБ, Булбанк, Българска пощенска банка, ОББ, Биохим, БРИБанк и Евробанк) и две финансови къщи ("Еврофинанс" и "Елана").
Цените по книжата се обявяват от финансовото министерство и са задължителни за всички финансови институции, които ги продават. Минималното количество, което може да се закупи, е 50 лв. Особеност на книжата е, че те са напълно неликвидни през първите шест месеца от емитирането им. След това книжата могат да бъдат продадени обратно на държавата отново по цени, определяни от финансовото министерство.
БТК разсрочи дълг на вестник "Демокрация"
Синьото издание изплаща без лихви телефонни сметки от 1998 г. Когато получавате сметката си за телефон, на нея са отбелязани срок за плащане и предупреждение, че след съответната дата върху сумата започва да се трупа лихва. Ако прекалено забавите издължаването си към БТК, ви прекъсват телефона и ще трябва отново да си платите инсталационна такса. Правилата обаче явно не важат за вестник "Демокрация". Изданието на управляващите има неизплатени задължения към телекомуникационната компания от март 1998 г. Телефоните на "Демокрация" обаче не са прекъснати и върху сметката не се трупат лихви.
През ноември миналата година главната редакторка на "Демокрация" Невен Копанданова изпраща писмо до БТК, в което моли да се уредят взаимоотношенията с БТК, като за разсрочените задължения не се начислява лихва заради "влошеното финансово състояние, в което е изпаднала "Демокрация" АД". Очакванията на синия вестник за "положителен отговор" са удовлетворени две седмици по-късно.
На 24 ноември единствена точка в дневния ред на заседанието на съвета на директоритена БТК ЕАД, председателствано от Гроздан Караджов, е разсрочване на дължимите суми на "Демокрация" АД. Шефовете на телекомуникационната компания решават задълженията на синия вестник да бъдат разсрочени до 31.12.2000 г. без лихви за закъснялото плащане. Към 22 ноември дългът на "Демокрация" е 63 230.12 лева.
"Не сме уредили още задълженията си към БТК, но ги изплащаме", обясни главната редакторка на "Демокрация" Невен Копанданова. Според нея в момента задълженията на синия вестник към БТК са 51 хиляди лева. Част от телефонния дълг се изплаща чрез публикуване на реклами и обяви на телекомуникационната компания в "Демокрация", както Законът за задълженията и договорите позволява. Друг е въпросът дали този начин на "привличане" на рекламодатели е съвсем почтен и дали рекламите биха се озовали във вестника при други условия.
"Демокрация" беше и сред постоянните длъжници на ИПК "Родина" през 1998 г. През миналата година обаче освен дълга на "Дума" имена на други издания не бяха посочвани. Не е ясно дали влошеното финансово състояние на синия вестник не се е отразило и върху редовните плащания към печатницата. "Има и други длъжници сред вестниците, но те погасяват в уговорените срокове задълженията си", лаконична е винаги изпълнителната директорка на ИПК Теодора Халачева.
Накратко
Членове на Националния съвет за радио и телевизия ще участват в дейността на пет работни групи към Управителния комитет по масмедиите при Съвета на Европа. Медийните експерти ще се включат в работата на групите по европейско медийно законодателство, по медиите в паневропейски план, за авторско право и интелектуална собственост, за плурализъм в медиите, за нови технологии в електронните медии и демократични ценности. Към Управителния комитет по масмедиите има 11 работни групи, които подготвят документи, приемат резолюции и конвенции и формират медийната стратегия на Съвета на Европа. Комитетът заседава четири пъти годишно, а през 2000 г. предстои европейска конференция в Краков. На нея ще бъдат подписани документи на равнище Съвет на министрите към Съвета на Европа в сферата на медиите.
Бюджетът на БНТ за 2000 г. е 33 956.4 хиляди лева (като 904 хиляди лева са определени за капиталови разходи), а субсидиите за БНР от републиканския бюджет са 23 594.8 хиляди лева (1210 хиляди лева за капиталови разходи). В публикувания миналия вторник Закон за държавния бюджет на Република България за 2000 г. е утвърден и бюджетът на Националния съвет за радио и телевизия в размер на 485.7 хиляди лева. В медийния съвет ще обсъдят бюджета, след което ще обявят конкурс по документи за експерти.
Данните на разпространителските фирми и отделите за разпространение на вестниците показват, че и през 2000 г. печатните издания ще разчитат на продажби на сергията. Вестници чрез абонамент си осигуряват предимно юридически лица, а гражданите, които искат да получават вестника у дома, са на изчезване. "Обявихме по-ниска от реалната цена за абониране, но това не доведе до ефекта, на който се надявахме. Искахме да увеличим дела на абонамента, оказа се безуспешно", обясни Явор Марков, който отговаря за разпространението на "Труд" и "24 часа". Според него абонаментът в сравнение с 1999 г. е намалял драстично, но това няма да се отрази на тиража на вестниците, които ще се разпространяват с ръчна продажба. "Има увеличение на обема на оборота, но не и на поръчките", обясниха от разпространителска фирма "Артефакт". Абонатите на "Сега" са се увеличили в сравнение с миналата година, като от вестника отчитат, че това може би се дължи на подаръка, който предлагаха. "Увеличението е от около 30%, мисля, че ако бяхме предложили абонамент само за съботния брой на "Сега", щеше да има много голям интерес", коментира Биляна Иванова, която отговаря за разпространението на вестника.
Валя Ахчиева пази в тайна темата на първото си обновено предаване "Открито", което ще се излъчи на 18 януари. Журналистката спечели място в новата програмна схема на Канал 1 в конкурса за вътрешни продукции. "Открито" има нова концепция и вместо публицистично токшоу ще бъде предаване за разследваща журналистика. "Ако обявя темата, визираните лица може да се опитат да прикрият деянията си", аргументира се пред агенция "Балкан" Валя Ахчиева.
Мърдок започва да събира екип за телевизията си
Треска тресе голяма част от хората, които се занимават с телевизия у нас - номинираната за национален тв лиценз компания "Болкан нюз корпорейшън" ще започне скоро да събира екип за канала, който трябва да се излъчва на честотата на Ефир 2. Бивши и настоящи кадри на БНТ трескаво пишат автобиографии и търсят връзки към хората, които са отговорни за назначенията в телевизията на Мърдок. Основният проблем обаче е, че никой не знае кои са кадровиците на News Corp. за България. Мултинационалната компания все още не е обявила официално нито кой неин служител ще я представлява у нас, нито кой ще осъществява оперативното ръководство на бъдещата медиа. Очаква се това да е българин. Не са ясни също и кадровите решения за останалите ключови постове в канала - шефът на рекламата, програмният и техническият директор, нито кой ще ръководи новините. Скоро в България вероятно ще пристигне официален представител на News Corp., който лично да се занимава с подбора на шефовете в бъдещия тв канал.
Все още не е известно и на коя дата точно правителството ще гласува официално лиценза за частна национална телевизия да се издаде на "Болкан нюз корпорейшън". Според Закона за далекосъобщенията това трябва да стане в срок от един месец, след като комисията, назначена от премиера, избере победителя в конкурса, което в случая стана на 20 декември миналата година. Следващият етап е разрешението за излъчване в ефира да бъде издадено официално от Държавната комисия по далекосъобщения. Телекомуникационният закон й дава две седмици, за да свърши тази работа, така че може да се очаква в началото на февруари компанията на Мърдок да се сдобие официално с лиценза за частна национална телевизия. От тази дата ще започне да тече и шестмесечният срок, за който "Болкан нюз корпорейшън" обещаха пред медийния съвет, че ще съберат екип и ще започнат да излъчват програмата, залегнала в концепцията им.
НСРТ лицензира две радиа
Медийният съвет одобри миналата седмица програмните концепции на две радиостанции, съобщи председателят на НСРТ Александър Томов. Съгласно процедурите на законите за радиото и телевизията и за далекосъобщенията програмните лицензи трябва да бъдат формално издадени от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). За да се излъчват в ефира, радиата трябва да имат също и далекосъобщителен лиценз, който също се издава от ДКД.
Одобрените от Националния съвет за радио и телевизия програмни концепции са на една столична и една пловдивска станция. Радио "Вива" ООД ще получи лиценз за разпространение на програмата си в София, а радио "Веселина" - за разпространение в Пловдив, Сливен и Ямбол.
Медийният съвет е разгледал и одобрил също програмните документи на още шест кандидата. Лицензи за телевизионна дейност за кабелно разпространение ще получат програмите на "Астра" ООД с местно покритие в град Чепеларе, "Око" ООД с покритие в Благоевград, "Геошоп" с покритие в Етрополе и Правец, "Михайлов ТВ" - с покритие във Враца, "Херос комюникейшън" ООД - с покритие във Варна и Балчик, и "Община Кюстендил" с покритие в Кюстендил.
Още не е готов графикът с датите за събеседване с кабелните оператори, които кандидатстват за национално покритие, казаха от НСРТ. Съгласно процедурата, която медийния съвет прие преди време лицензия за излъчване в цялата страна ще се дава след препитване на кандидатите. За разлика от случая с ефирната национална телевизия например, конкурс не се налага, тъй като няма ограничение за това колко тв-програми могат да се разпространяват по кабела из цялата страна. Досега в НСРТ документи са подали 13 кандидата за национална кабелна лицензия, като се очакват още няколко. Сред кандидатите за национално разпространение чрез кабел са "Евроком", "Нова телевизия" (заедно с гръцката "Aнтена"), "7 дни", "Демо", "Диема +", "Верея", "Скат" и "M Sat".
Всекидневниците увеличиха рекламните си тарифи
Прогнозите за влиянието на частната телевизия върху пресрекламата са противоречиви
След като Върховният административен съд направи неочакван коледен подарък на "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ), като отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за забрана на съгласуваната реклама в "Труд" и "24 часа", на вестникарския фронт в България не се очаква нищо ново. Немската групировка запазва монопола си и на рекламния пазар. От ВАЦ все още не са направили официално изявление по твърденията на КЗК, че немската фирма е продала 60% от акциите си в "Медиа холдинг" на австрийска и швейцарска фирма. Засега само може да се гадае ще се промени ли рекламната политика на немската фирма, или идентичната реклама в изданията ще остане, след като ВАЦ запазва само 10% от акциите на "Медиа холдинг".
Няколко дни преди Нова година обаче Вестникарска група "България" (тукашната фирма на немската групировка) обяви нови цени за рекламата във вестниците си. Предложението за едновременна реклама в "Труд" и "24 часа" се запазва. Новото е, че ВАЦ-овите издания предлагат на клиентите си да публикуват рекламни съобщения само в "Труд" или само в "24 часа", но само в петък. "Идеята на ВАЦ е удачна, защото петък е слаб ден за реклами и така има по-добри възможности да нарасне обемът на рекламата в едно от двете издания", коментира Венци Костов, медиакоординатор "Преса" в рекламна агенция "Пиеро 97". Очаква се, че в петъчните дни може да се увеличи рекламата в "24 часа", защото и предлаганите цени са около два пъти по-ниски от офертата за "Труд".
Прогнозите и на издателите, и на рекламните специалисти са, че основните приходи за пресреклама отново ще са насочени към вестниците на ВАЦ. "Не вярвам, че ще загубят "златното яйце" и за съжаление не очаквам монополът на немците да бъде разчупен, а по-скоро засилен чрез тиражите на вестниците", коментира икономическият директор на "Сега" Максим Майер. Изданието също повиши цената на рекламата си от миналия четвъртък с около 20 процента. От вестника оправдават увеличението с неблагоприятната пазарна ситуация.
Повишението на цените на рекламата е традиционно за началото на всяка година. "Подготвили сме различни форми, с които ще експериментираме в привличането на повече рекламодатели", обясни Максим Майер, но засега изданието пази в тайна изненадите в рекламната си политика.
"Сега" и "Монитор" са вестниците, фаворити по рекламни приходи след изданията на ВАЦ.
Вестникът на Петьо Блъсков промени цените си за реклама в началото на декември и не предвижда повече корекции. От рекламния отдел обясняват, че цената на рекламата реално се е понижила, защото вместо на блоков принцип вече се предлага на квадратен сантиметър. "Интересът продължава да расте и въпреки че изискваме предплащане на рекламите, имаме сключени и годишни договори", каза Боряна Мичева, рекламен директор на "Монитор". Засега новото издание "Планета спорт" не може да се пребори със "7 дни спорт", което привлича най-голяма част от рекламните постъпления в спортните вестници.
Новата рекламна политика на издателите на спортния всекидневник, които издават и "Стандарт", също ще изкушава рекламодателите с атрактивно предложение. Заплатилите за публикуване на рекламно съобщение в "Стандарт" ще могат, ако желаят, да видят рекламата си безплатно и в "7 дни спорт" и обратно. Моделът на екипа на Юлий Москов копира модела на ВАЦ, но тук не се обявява обща тарифа и спецификата на вестниците е различна. Засега "Стандарт" запазва цените на рекламата, а обемът на вестника ще бъде увеличен от 24 на 32 страници. "Рекламен хляб има за всички, но достъпът до него става все по-труден", коментира директорът на рекламата във вестника Александър Късметски. "Стандарт" и "Демокрация" са вестниците, в които преобладава рекламата и обяви на държавни фирми. От изданията обаче отхвърлят твърденията, че са субсидирани чрез тази реклама. Според синия вестник обявите за приватизация просто били част от "прозрачността на раздържавяването". "Демокрация" засега няма да повишава цените на рекламата си.
Другият партиен вестник "Дума" обаче планира нова тарифа. Увеличението е около 25 процента и се предвиждаше да влезе в сила от пети януари. В последния момент от левия вестник отложиха обявяването на новите цени, докато рекламният мениджър на "Европреса" (издател на "Дума" и "Земя") Светлана Шаренкова се завърне от чужбина.
Другото предизвикателство пред развитието на рекламния пазар в България през 2000 г. е стартирането на частната национална телевизия. Рекламните специалисти обаче не очакват то да се отрази на пресрекламата и рекламодателите да прелеят бюджетите си от вестниците към канала на Мърдок или към Канал 1 след възстановяване на рекламата в праймтайма.
"Вестниците и пресата не са директни конкуренти за реклама, защото имат различни цели, така че не очаквам отлив от печатната реклама. Бюджети ще се пренасочат от външна реклама към частната национална телевизия", смята Даниела Осиковска от Асоциацията на рекламните агенции.
"Рекламодателите имат различни целеви групи и тези с опит в рекламата трудно ще се откажат от пресреклама за сметка на телевизионна. ТВ рекламата е имиджова, а във вестниците се използва за промоциране на цени и продукти", аргументира се Катерина Буюклиева от "Медиа клуб".
В рекламните отдели на вестниците също отчитат предстоящата поява на нов медиен играч, но се опасяват, че обемът на рекламата ще се свие и евентуално ще се наложи да понижат цените си. "Не очаквам драстични промени в постъпленията към вестниците, а и големите рекламодатели планират предварително рекламните си разходи", коментира Симона Михайлова от рекламна агенция "Аргент". "Интересът към реклама във вестниците у нас е много по-голям, отколкото на западния рекламен пазар, по-евтино е и едва ли ще има сериозни пренасочвания на бюджети", смята Венци Костов. Във вестниците обаче си спомнят повишението на постъпленията, когато рекламата в праймтайма на БНТ беше забранена и умуват над нови рекламни концепции.
Пак скандал около филм на БНТ
Нов скандал с филм, който се произвежда от БНТ, се развихри през последните дни. В средата на миналата седмица пръв "Монитор" би камбаната, че в държавната медиа призракът на цензурата е изпълзял от мрачните подземия, поизтупал се е от паяжините и се е вселил в хората от програмния съвет на телевизията. Повод за плашещата констатация стана епизод от филма "Големите игри" на сценариста Георги Данаилов и режисьорката Иванка Гръбчева. Според информацията на всекидневника хората от програмния съвет преценили, че една от сериите категорично не трябва да бъде излъчена в националния ефир. Впоследствие се оказа, че всъщност само един от членовете на съвета е бил против и всъщност филмът ще се излъчи. "Шефката на програмния съвет Светла Петрова и вихрещата се все по-мощно на "Сан Стефано" кинокритичка Люба Кулезич наложиха вето над излъчването на епизод от български сериал. Само защото в него се изричали реплики срещу Националния комплекс по културата в Горна баня и вече бившето вице Веселин Методиев", гневи се "Монитор".
Сюжетът на епизода, както се преразказва на следващия ден в "Новинар", трудно може да предизвика у зрителите някаква друга реакция освен репликата "къде е дистанционното", казана с цел по-бързо да се превключи на друг канал. Родителите на едно дете искат то да учи в "елитното" горнобанско училище. Става ясно, че само акъл не е достатъчен и трябват връзки. Намесва се секретарката на някакъв министър, която да уреди работата. В деня на изпита обаче детето решава въобще да не се яви, защото не му се учи там.
И ако сюжетът изглежда почти безобиден на фона на други скорошни творби на родното кинотворчество, аргументите на основния противник на този епизод - члена на програмния съвет на БНТ Кин Стоянов, звучат повече от странно. Според него с епизода училището в Горна баня се показвало в негативна светлина, а пък всички деца там били наречени кретенчета. Още по-любопитно е тълкуванието на Кин Стоянов защо този сюжет нарушава Закона за радиото и телевизията. "Една от героините в епизода казва, че секретарката е много симпатичен човек, който можел да уреди всяко едно дете да влезе в това училище. Това нарушава достойнството на определена група хора и според мен влиза в противоречие с медийния закон, според който БНТ не би трябвало да насажда чувство на нетърпимост към определени групи хора", споделя г-н Стоянов пред "Новинар". Като оставим настрана отново сравнението с "Дунав мост", който насаждаше омраза към горе-долу цялото човечество, възниква въпросът достойнството на коя група хора точно се нарушава. На секретарките? На министрите?
Прочее целият скандал моментално се изроди в съвсем лична кавга на квартална основа. Пак от пресата научаваме, че един от синовете на Кин Стоянов бил учил някога там, а освен това той работел заедно със сина на директорката на горнобанското училище. Люба Кулезич от БНТ не харесвала по принцип някои от авторите на филма. Те пък сигурно имат зъб на други хора от програмния съвет на държавната телевизия, затова преди време някой от тях не е харесал друг техен филм и пр., и пр. И никой не казва и дума за това дали филмът, който се прави с парите на всички ни, е хубав или не. Освен това БНТ, след като плаща за него, е в пълното си право да каже просто, че този сериал е бездарен и няма да го излъчи. И в това няма нищо цензорско. Напротив - има поне няколко филма през последните години, които щеше да е много хубаво, ако бяха цензурирани по този начин. Това обаче не се случва. Кинотворците ни спорят и използват разни абсурдни аргументи като гореспоменатите. Все едно не знаят, че то киното е само наужким - не претендира, че това, което показва, е истина, а чрез някакви измислени работи се опитва да те накара да изпиташ емоции.
Въобще, ако БНТ можеше да цензурира простотиите, които се стичат от националния ефир в домовете ни, щеше да е прекрасно. Най-вероятно обаче нищо такова няма да се случи - филми и предавания със съмнително качество ще продължават да се излъчват, одобрени от хора със съмнителна компетентност да преценяват кое е интересно и кое не.
И вместо хубави ще гледаме скандални филми.
Мистификацията, наречена компютърен проблем "2000"
"Засега сме щастливи да ви информираме, че всички наши системи работят нормално", в един глас рапортуваха доволни повечето национални координатори, наблюдаващи компютърният проблем "2000", известен повече със абревиатурата проблем Y2K. Само ден по рано десетки хиляди хардуерни и софтуерни специалисти по цял свят тръпнеха в очакване на глобалния срив на електронните системи по света. Дигиталният Армагедон обаче така и не се състоя, а градената с години теза за колосалната "невидима заплаха", се пукна като сапунен мехур.
Правителства и корпорации хвърляха луди пари в усилията си да се предпазят от предричания технологичен ад на 2000 г. По последни данни светът е похарчил около 500 милиарда долара. Само в САЩ, безспорно най-компютризираната нация, разходите за Y2K достигат средно 360 долара на глава от населението.
И всичко това защото пестеливите програмисти преди повече от три десетилетия решили да си спестят системни ресурси, записвайки годината само с две цифри, вместо с четири. Наистина ли светът се оказа дотам лековерен и несигурен в развитието на технологиите, за да повярва в едно толкова просто обяснение. Хората по света масово използват компютри и тотално не разбират как работят те. А непознатото плаши, още повече, когато се отнася до пари, сигурност, информация и данни.
Всъщност Y2K e не особено труднорешим проблем. Заплахата обаче се раздухва, а човешкото въображение е изключително богато, особено когато става дума за катастрофи и бедствия. Медиите бързо се ориентират в подобни ситуации и настройват общественото мение на режим "глобален катаклизъм". И всеки разумен бизнесмен, преценил възможните последствия, е готов да инвестира, да се предпази, да се застрахова - изобщо да оцелее. :-) Световната статистика сочи, че компаниите, взели присърце съвместимостта на своите системи с компютърния проблем "2000", само през последните две години са отделили между 2 и 15% от годишния си оборот за неговото предотвратяване.
И понеже нищо кой знае какво не се случи с превъртането на часовника, световната конспирация отново се задейства. С нумерологична точност, малко суеверие и солидна доза маркетинг вече критичните дати, когато можем да очакваме появяването на проблем "2000", набъбнаха до десетина. Според изследователски компании като "Гартнър груп" едва 25% от реалните проблеми, причинени от грешката на хилядолетието, ще се проявят с настъпването на новата година. Около 10% са вероятните сътресения през първите две седмици от 2000 г., а останалите 65% могат да се очакват епизодично през цялата година. На практика анализите на авторитетни консултантски фирми се използват за допълнително паникьосване на и без това стресирания потребител с цел да се изкопчат още малко пари от добросъвестни и предвидливи бизнесмени.
Гъделичкащ самолюбието на бизнесмените е фактът, че в стремежа си да се справят с проблем "2000", мениджърите се изправиха пред най-голямото в човешката история предизвикателство и го разрешиха успешно. Гигантското упражнение да се предвидят всички възможни ситуации, да се предотвратят сериозните евентуални проблеми, да се прецени рискът, да се планират и осигурят решения за продължаване на бизнеса, направи фирмените ръководители по-склонни към сътрудничество, компромиси и... по-добре запознати със съвременните информационни технологии. Така че да живее конспирацията... Означава ли това, че през новото хилядолетие ще можем да очакваме и по-интелигентно държавно управление. Администрациите в света бяха сред най-щедрите Y2K-платци. Само правителството на САЩ е излязло над 8 млрд. долара в джобовете на хардуерните и софтуерни експерти.
Безспорен е обаче фактът, че за много компании инвестициите в информационни и комуникационни технологии, съвместими с 2000 г., ще се възвърнат многократно. Ако не съществуваше заплахата от Y2K, около 45% от фирмите по света едва ли биха направили инвентаризация на своите системи и комуникационни мрежи. Оказва се, че около 40 % от инсталирания софтуер изобщо не се използва. В стремежа си да се предпазят от надвисналата заплаха много компании тотално променят и отношението си към компютърните решения, които използват.
В крайна сметка резултатите са налице - съвременна технологична база, стабилни системи за сигурност, надеждни комуникации, по-бърз обмен на информация, лесни и удобни за ползване приложни решения - чудесно начало и предпоставка за успешен бизнес през новото хилядолетие и... тотална зависимост от компютрите. :-)
И все пак проблем "2000" не се размина съвсем без поражения, появили се сякаш нарочно, за да оправдаят съществуването на проблема. Компютърът на водопроводна компания в Пенсилвания например започнал да издава сметки на стойност хиляди пъти по-висока от обичайната. Италиански съд невинно удължил присъдите на някои от затворниците с някакви си стотина години. Компютърните системи в пакистанската стокова борса в Исламабад, 3 ядрени централи в Япония също спрели да функционират. Но може би и това е дело на световната конспирация, заложила контрамерки, за да докаже наличието на реален проблем... Някои досадни грешки и технологични проблеми превърнаха Новата 2000 в 3900, 19100 и дори 19200 г. Появиха се дори и зевзеци, които още първия уикенд на новата година колекционираха списъци на Интернет-страници с най-невероятни дати и години.
Например новата Интернет-страница на международното летище в Оукланд, САЩ, гордо и щастливо обявява, че компанията няма проблеми с 2000 г. и летището работи нормално. Странно защо обаче отгоре й се мъдри датата 1 януари 100 г., когато въздухоплаването вероятно е съществувало само в главата на Икар и неговите роднини по пряка и съребрена линия. ;-) Всеки, който е планирал да лети, ползвайки услугите на компанията Американ Блимп (American Blimp Corporation), вероятно сериозно се е замислил дали ще се качи на самолет или на космически кораб, виждайки върху официалната уебстраница датата 3 януари 192000. На видно място върху официалния сайт на феновете на популярния американски сериал "Стар трек" пък можеше да се прочете датата 1/1/1900.
Производителят на игри "Нинтендо" си отнесе доста подигравки, когато върху официалната страница на играта Pokemon, разглеждана със стандартен браузър на "Майкрософт", се изписа датата 1 януари 3900. Подобен гаф не се наблюдаваше с браузърите на "Нетскейп" и това се превърна в един своеобразен триумф за противниците на Бил Гейтс и неговата софтуерна империя. И все пак Дон Джоунс, ръководител на програмата за готовност за 2000 година в "Майкрософт", успял да си измие ръцете. Той обяснил на своите началници, че годината 3900 е резултат от дефект при разчитането на малък програмен код, написан на езика "джава", който, естествено, не е разработен от "Майкрософт", а от неговия най-голям противник "Нетскейп".
Но дори и в "Нетскейп" изглежда не са се престарали с фиксирането на проектите за решаване на проблем "2000". В първия ден на новата година върху официалната страница на латиноамериканския офис на компанията можеше да се прочете, че незнайно как човечеството се е пренесло в далечния 191-ви век.
Цифровото видео в търсене на универсалния стандарт
Както всички останали технологии, и професионалните телевизионни стандарти през последните няколко години се ориентираха към въвеждането на цифровите формати за запис и разпространение на сигнала. В последните няколко години се разрази римейк на познатата ни от близкото минало борба за мястото на практическия хегемон сред аналоговите формати Betacam SP, който безапелационно властваше на пазара през последното десетилетие. С постепенното изместване на битовия видеоформат VHS от цифровите DV и DVD, както и със спирането от производство на полупрофесионалния S-VHS и професионалния Betacam SP, ерата на аналоговия запис практически завършва - окончателно и безвъзвратно. Още преди пет години този бавен, но необратим процес накара всички световни телевизионни компании да се впуснат в търсене на универсалния цифров формат, който да се наложи като еталон на пазара. В момента този процес е във финалната си фаза и аналоговият запис почти напълно е изваден от употреба във водещите електронни медии. Единственото място, където старият начин на запис все още се използва, са може би само видеоархивите.
Сега на пазара на професионалната цифрова техника за видеозапис се води битка, подобна на съревнованието между аналоговите стандарти Betacam SP и MII на Sony и Panasonic. Тогава форматът на Sony успя да засенчи почти напълно своя съперник. MII имаше ограничена популярност, и то само на американския пазар. Подобно сражение се развихри и на пазара на домашните видеосистеми, но в този случай форматът на Sony Betamax изгуби позиции заради далеч по-отворения към производителите на техника формат VHS на фирмата JVC, който и до днес доминира на българския пазар.
Преди около четири години групировка от няколко големи производители на професионална видеотехника се съюзиха с идеята да разработят дигитален формат, който да е базиран на основата на вече популярното цифрово видео DV, но и да е съобразен с изискванията на телевизионните стандарти. Първоначално в съдружението влизат само четири значими имена - Panasonic, Philips, Hitachi и Ikegami. По-късно общият брой на фирмите набъбва до 16, като в групата влизат корпорации от калибъра на Microsoft, Silicon Graphics, Maxell, Fuji, Deutsche Telekom, ECI Telecom, Matrox, Thomson и други. Идеята е да се наложи формат, който да позволи безпроблемо съвместяване на оборудване, произведено от различни фирми. Така се ражда цифровият формат DVCPRO. Благодарение на вътрешната конкуренция в съдружието той се оказва доста гъвкав и универсален. Освен това се постигат много по-ниски цени на техниката и носителите, тъй като нито една фирма няма монополно положение, както беше в началото при аналоговия видеозапис.
Сдружаването на толкова водещи фирми принуждава и фирми с традиционно монополно поведение като Sony и JVC до известна степен да коригират поведението си на този пазар. Въпреки че двете фирми разработват свои собствени цифрови формати - съответно Digital Betacam и Digital-S, те са принудени да предложат на клиентите си и устройства, които поддържат DVCPRO. JVC директно се включва в съдружието със своята система D-9, а Sony за първи път в историята си предлага поддръжка на формат, който не е произведен от фирмата - DSR-2000. Крайният ефект от това начинание е, че DVCPRO успява да се наложи на пазара на професионалното телевизионно и видеоразпространение. Той вече се използва в над 80 на сто от големите електронни медии по света.
Форматът DVCPRO печели популярност и заради изключително компактните носители за професионален запис. По всяка вероятност това са най-миниатюрните носители от този клас, създавани до момента. Компактната касета с габарити 97,5x64,5x14,6 mm може да побере до 63 минути запис, а голямата с размери 125x78x14,6 mm - 184 минути.
Големият брат ме гледа
Компютърните комуникации може да превърнат в реалност антиутопията на Оруел
Отдавна е известно, че техниката и технологиите за нейното приложение имат две страни. Атомната енергия носи топлина и светлина, но оставя неизтребими ядрени отпадъци, може да роди Чернобил, да не говорим за Хирошима. Автомобилите са удобство, но замърсяват атмосферата. Самолетите могат да пренесат на другия край на света не само пътници, но, както се убедихме и ние, бомби и лазерно насочвани (уж) прецизни ракети... Това наблюдение е напълно валидно и за комуникационните технологии. Всяко тяхно ново усъвършенстване е посрещнато с радостни възгласи подобно на велеречивия герой Томас Ман - той нарича пътищата и телеграфите "най-надеждното средство за сближаване между народите, за насърчаване на взаимното им опознаване, за създаване на човечно равновесие". Така е. Но Интернет освен "всеобщо обединение" предлага и възможност за неконтролирано разпространение по информационната магистрала на неща, които съвсем не са безобидни.
Джордж Оруел първи бе направил мрачна прогноза за бъдещето на телевизията като средство за контрол върху индивида - с екрана, който следи всяка стъпка на хората и се опитва да овладее мислите им чрез бълваната оттам пропаганда. Това всъщност е доведената докрай концепция на тоталитарното общество. Но дори Оруел не си е представял, че средството за масова комуникация ще тръгне по този път не по силата на принудата, не под натиска на една тоталитарна машина, а доброволно, в преследване на митичния "рейтинг".
Киното ревниво следи всяка стъпка на своя конкурент още от неговото раждане и не веднъж предупреждава за възможните негативни аспекти в развитието на телевизията. Разбира се, става дума за филми по-скоро от сферата на фантастиката, но тя много скоро се оказа подмината от реалността. В един стар филм на Бертран Таверние с показателното заглавие "Смърт на живо" в окото на героя е монтирана миниатюрна камера. Тя предава на живо последните дни на неизлечимо болна жена. Днес това го има всеки ден в т.нар. real TV. В "Телевизионна мрежа" пак заради рейтинга шефовете на тв канал пускат терористи да осъществят атентат на живо пред камерите.
Новите комуникационни технологии предлагат считани доскоро за недопустими възможности. Те възникнаха с пренасянето на тв сигнал в компютърните мрежи и Интернет. Това позволява прекрачване в интимната сфера на хората, и то доброволно. "Големият брат" отдавна не е извергът, който мрачно гледа от малките екранчета в света на Оруел от "1984" - днес неговите поданици сами предлагат достъп до личния си живот в съответствие с принципите на пазарната икономика.
Докато в Холивуд снимаха "Шоуто на Труман" и "Ед Телевизията", една сръчна и наглед невзрачна девойка от Вашингтон превърна техните идеи в реалност. Дизайнерката на уеб-страници Джени Ригли предложи на сърфиращите по Интернет да надникват в нейното всекидневие. Срещу 15 долара всеки получава на две минути изображение на Джени - в леглото, в банята, на бюрото, пред огледалото... Онези, които не искат да платят, могат да си доставят удоволствието на 20 минути. Твърди се, че посетителите на дома на Джени за един ден са много повече от тези на страницата на "Нешънъл джиографик" за една седмица. Идеята се оказа заразителна - първоначално неорганизирани представителки на нежния пол започнаха да предлагат достъп до личния си живот - млади момичета, по-възрастни домакини, съпруги и майки. После с проблема се заеха "сериозни" хора - за кратко време над 500 Интернет-адреса започнаха да предлагат прелестите на различни дами. Работата не е сложна: момичета си седят разсъблечени, а когато светне камерата, изпълняват пред нея своята "програма". И клиентът си плаща.
Една от големите продуцентски къщи в Европа, "ЕндеМол", реализира в Холандия предаване, наречено в чест на вдъхновителя Оруел - Big Brother. В специално построено помещение се затварят 8 души, които трябва да живеят три месеца наблюдавани непрекъснато от многобройни тв камери. Победителите, издържали до края, ще получат 100 000 марки. Но не е достатъчна само тяхната готовност да предложат на публика всеки миг от своя живот в този период - зрителите гласуват кой от героите на шоуто да остане и кой да бъде отстранен.
Наскоро организаторите на Big Brother широко рекламираха първия полов акт на живо пред камерите. Нищо особено впрочем, любеха се под одеало. Неудобно за едните, недостатъчно интересно за другите. И зрителите гласуваха жената да бъде отстранена. Тя е омъжена, но съпругът й не е сред участниците... Все едно - рейтингът на предаването няма равен. Всяка вечер зрителите имат възможност да гледат подбрани 30 минути от всекидневието на къщата на "Големия брат". Над един милион всеки ден проявяват интерес към страницата на предаването в Интернет. То бе пренесено и в Германия, където сега набират 10 доброволци, които да прекарат сто дни без контакти със света - без телефон, телевизор, 24 часа под зоркото око на камерите. В Холандия кандидатите са били няколко хиляди.
Проблемът вероятно е кога телевизията ще предложи гладиаторски битки, в които зрителите като древните римляни ще гласуват на кого да подарят живота и на кого не. Доброволно, демократично и без стряскащия поглед на "Големия брат" от екрана.
България - мръсна приказка
Сънувам Павлово, събуждам се в Лондон
- Завърших задочно журналистическия факултет на СУ. Учеше се по едни руски учебници - и досега ги помня, някакви безумия. Примерно всичките партизански стенвестници, публикувани някога. Започнах като стажант в "Народна младеж". После работих за малко в едно списание, което се казваше "Проблеми на социалния контрол". Написах статия за един дом за сираци някъде по провинцията, който искаха да затворят. Дадох я на моите редактори. Те искаха да орежат статията или да не я пуснат изобщо. Аз се заинатих и си загубих работата за първи път. После - в. "Априлско дело". Краят на моето пребиваване в "Априлско дело" беше една публикация за филма с Джесика Ланг "Пощальонът винаги звъни два пъти". Тя се казваше "Пощальонът изобщо не звънна", защото този филм го дадоха по българската телевизия изключително орязан. Там има една еротична сцена, която е най-важната в драматургията на филма, но беше махната. И той се появи по телевизията като комедия. След моя текст се случи нещо, което им даде конкретен повод да ме освободят: Карах един запорожец, който паркирах пред редакцията - до областния комитет на БКП. Лазар Причкапов беше шеф на този комитет на партията. И един ден си паркирах запорожеца, оказа се, на мястото на мерецедеса на Лазар Причкапов. Дойдоха едни полицаи, накараха ме да го махна. Казах, че няма да го махна. Лазар Причкапов се обадил на моя главен редактор. Оказа се, че аз съм тази, която е писала скандални статии на всичкото отгоре и така за десет минути бях уволнена и пак останах без работа. 1988 г. беше много страшно време, защото нямаше надежда, че нещо ще се промени, т.е. перестройката в Русия вече течеше, но тук нещата бяха доста тъмни и никога не съм смятала, че нещо ще стане. През 1989 г., след като дойде десети ноември, се събрахме една група хора и решихме да правим един вестник, който да се казва "Демокрация". Междувременно всички мои приятели заминаха. Имаше едни самолети, които минаваха през Канада на път за Куба. Всичките ми приятели се натовариха на тези самолети, слизаха в Канада и оставаха. Тогава надделя изборът да правя с останалите антикомунистически и опозиционен вестник. Останах, защото гъделът да създаваш нещо, вестник, който да бъде свободен и да може да казва всичко, беше много голям. През 1990 г. ми предложиха да стана редактор в културния отдел на втория опозиционен вестник - "Свободен народ". След това американското посолство обяви конкурс за млади журналисти, които биха искали да учат в Америка. Човекът, който беше назначен да ни изпитва в журналистическия конкурс, беше един много голям българин - Дими Паница, с когото се запознах. И досега сме близки приятели с Дими и той е човек, когото аз изключително уважавам. Така заминах.
- Американското правителство беше уредило за група млади българи, не само журналисти, да отидат да учат в Парк колидж, щата Мисури. Оказа се, че трябва да мина през този колеж, защото нашите дипломи не се признаваха. Имах желанието да свърша този колеж колкото се може по-бързо, пък и Мисури беше място, където наистина не знаеха къде е България. Те не са виновни, но се почувствах много изолирана. Все пак идвах от една европейска столица, в която се случваха неща. Моите преподаватели ми предложиха да не си губя времето четири години и да завърша за една. Така и направих. Дипломирах се с отличие, кандидатствах за магистърска степен. Много исках да отида в Ню Йорк. Има три много добри журналистически училища, най-добрите в Америка - на Колумбийския университет, създадено от Пулицър в Ню Йорк. Второто много добро е за мениджмънт на пресата - в Норт Уестърн в Чикаго, и третото, за разследваща журналистика, е в Колумбия, Мисури. Кандидатствах на няколко места и ме приеха, но предпочетох Ню Йорк и там завърших през 1992 г. - Пет години живях в Ню Йорк. Писала съм в различни вестници, списания. Винаги ми е била интересна комбинацията между това да пишеш и с писането си да променяш нещата. Журналистиката, която аз много обичам, е лимитирана от гледна точка на това, че ти оповестяваш нещата, но не успяваш да ги промениш. Длъжен си просто да докладваш фактите. Това е американският вариант журналистика в най-чист вид. Докато мен ме интересува продължението на нещата. Сигурно затова харесвах разследванията по писма на читатели, когато влизаш в съдбите на конкретни хора и се опитваш да промениш нещо конкретно за някой конкретен човек. Струва ми се, че заради това журналистиката ми е била недостатъчна. Затова се ориентирах към работа в организация за защита на човешките права. Това е нещо много близко до журналистиката.
- Първо работих във Freedom House. Всяка година те издават анализи за състоянието на правата на човека по целия свят. Аз написах главите за Източна Европа и за бившия Съветски съюз. След това имаше конкурс, за който си подадох документите, и ме назначиха за координатор на европейската програма на една от големите организации за човешки права. Казва се Адвокатски комитет за защита на човешките права, като аз бях единствената неадвокатка сред моите колеги. Там работих две години и половина - до 1995 г. Пътувала съм много по време на войната в Босна, бях в Сараево по време на обсадата. Тогава много се занимавах със създаването на Международния трибунал за военни престъпления в Югославия. Беше интересно време. Много исках да работя в "Амнести интернешънъл", защото това е най-старата и най-голямата правзащитна организация в света и се занимава с разследване на конкретни случаи. През 1995 имаше конкурс. Издържах го, предложиха ми работата и трябваше да се преместя от Ню Йорк в Лондон, където е щаб-квартирата.
- Събирането на информацията много зависи от личните качества на този, който отговаря за конкретна страна, но има и човешки елемент. Това дали ще приемеш работата си много сериозно, или ще я приемеш от девет до пет, зависи от всеки един конкретен човек. Мога да говоря само за себе си. Например в момента се занимавам с войната в Чечения. Рискът беше доста сериозен. Моите началници ми казаха: ти си прецени, не можем да те заставим да отидеш някъде с риск за твоето здраве и живот. Но аз сметнах, че това е единственият начин да събереш информация - да се срещнеш с очевидци, които са преживели войната. Войната в Чечения се води в атмосфера на цензура и автоцензура. В Москва например почти никой не знае реалната картина на това, което се случва в Чечения. Срещнах се с десетки хора, които лежаха по болниците на Ингушетия по границата, с ампутирани ръце и крака, умиращи. Всичко това - последици от атаки на руската армия по техните градове и села. И този доклад, който току-що оповестихме и който аз написах, е плод на тези разговори, сравняване на десетки истории на очевидци. Тази работа е много тежка, защото трябва да отсееш от десетки разкази и да сумираш инцидентите винаги по часове. Но това е, да речем, подходът при война. Тази година преди войната в Чечения се занимавах с още два проекта - за състоянието на детските затвори в Русия и търговията на жени от Русия за проституция.
- Не знам дали ще ми стигнат силите да се занимавам цял живот с това. Много е тежко, изисква много отдаване от себе си. Никой от нас не е перпетуум мобиле. Ще ми се в един момент да седна и да си пиша нещата, книгите си. Сигурно ще се върна към журналистиката. Имам право на една година неплатена творческа отпуска, която мисля, че ще взема догодина. Тя се дава през известни периоди на хората от организацията, за да си починат. ми се нещо полезно, но ще бъде извън Лондон - в Косово, Москва или Ню Йорк, не знам.
- Живея в чужбина не защото не мога да се реализирам в България. Мисля, че ако се върна, тук бих могла да се реализирам в нещата, които правя. Българите с професия в чужбина не са емигранти. Аз съм с български паспорт, въпреки че това означава да пътувам с трудности. И това е така, не защото не мога да го сменя с друг. Не искам да бъда гражданка на друга страна. Харесва ми да бъда българска гражданка. Единственият проблем е, че това не е лесно. Ако някога си сменя гражданството, това ще бъде не защото искам да бъда американска гражданка или британска, а само защото това е удобство за преминаването на граници. Ако се върна, сигурно ще се занимавам с правата на човека в България, но това означава да се занимавам с девет милиона души. В момента отговарям за 150 милиона. Мащабите са други и провокацията е по-голяма в моята професионална област. Така че въпросът не е дали си тук, или си там. Това, че не се събуждам в леглото си в Павлово, а се събуждам в Лондон, не означава, че не присъствам в пространството на родината си. Организацията, за която исках да работя, се намира в Лондон. Така че изборът да съм в Лондон не е, защото искам да живея в Лондон. Направих абсолютно професионален избор.
- В България ме боли, боли ме за малките неща, за всичко ме боли. Не си почивам, като се връщам в България. Защото ти се ще нещата да бъдат много по-добре, иска ти се всичко да е наред. Това си е твоят къс земя, твоят парцел от света и искаш хората да са много добре, всички да са много щастливи, обхваща те една еуфория и идеализъм. Може би е по-добре, че не съм тук постоянно, защото мисля, че болката щеше да бъде по-нетърпима. Там, като си, все пак си някакъв гражданин на света и нещата преминават край теб.
- България в момента е с много премерена и рационална външна политика, тя е най-нормалното място на Балканите. Ние сме обградени от едни луди съседи, обхванати от каузи, от неразрешени исторически фанатизми, от омрази. Не че ние сме светци. Мисля, че българина винаги го е спасявало това, че не е фанатик. Ние не вярваме докрай в нищо, било бог, било комунизъм, било даже демокрация, било даже свобода. Не сме крайни. Дори си мислех какво ни отличава от сърбите или от поляците, или дори от руснаците и ми хрумна например идеята за бога. За българина богът никога не е бил началникът, никога не е бил фигурата на бащата или фигурата на майката, или на някаква святост. За българина богът винаги е бил като комшията, този комшия, с когото ти се караш, завиждаш му, желаеш му да му изгори плевнята. В същото време си пиеш ракията с него, съмняваш се в него непрестанно, обичаш го, защото това е единственият човек, от когото ще поискаш сол, ако се наложи, и къшей хляб. Ей такива едни много комшийски отношения има българинът с бога. Оттам нататък и нашето в добрия смисъл даже неверие. Ние се съмняваме, ние никога не сме приемали нещата едно към едно. Винаги задаваме въпроса защо, което изобщо не е теологичен въпрос. Това е чисто човешки въпрос. Къде беше бог, когато изгаряха евреите в концлагери, или къде е бог в момента, когато убиват чеченците в Чечения. Всъщност това ни е спасявало и продължава да ни спасява. Ние сме най-рационалното място на Балканите в момента и това е бъдещето на България. Мисля, че ние съзнателно вече, а не просто по линия на съдбата, трябва да се опитваме да го превръщаме в държавна политика. Ако щете, във всички области ние да сме тези, които да дадат примера. Ето например в Американския университет в Благоевград ми казаха, че се учат към двадесет различни националности. Там сърбин и албанец делят стая. Трябва да вървим към усвояване на тези уроци. Иначе, мисля, излизаме по някакъв начин от това тежко време и от това тежко наследство и икономически. В момента минаваме през родилни мъки, но съм оптимист за България. За съжаление продължаваме да живеем с едно провинциално чувство за затвореност. Това опира до опозицията - едните, които живеят тук, и другите, които живеят навън. И до въпроса защо избягахте, защо не се върнете. Много категорични въпроси, които например един американец не би разбрал. Но за нас този въпрос е много важен, защото ние идваме от тази затвореност. Аз не съм вярвала, че изобщо някога ще мога да видя света.
Личната карта като лична драма
Вместо последно изпитание Астерикс и Обеликс можеше да получат задача да си извадят нови документи за самоличност в България
Край на старите зелени паспорти - разръфани, с мазни петна, прани с накисване, с подвързии, ползвани вместо портфейл и т.н. Новите български документи за самоличност - европейски и представителни. Това рекламира глас зад кадър в един образователен тв клип, посветен на личните карти. Там един безгрижен мъж снове между общината, районното полицейско управление и фотоателието, за да онагледи процедурата. Поддържаща роля в едноминутката имат служителки, които се усмихват приятелски, и зрителят си представя как напътствията им отекват в канещо празните зали пред гишетата. Но така изглеждат нещата на екрана. На живо е по-друго.
До края на 2000 г. всеки български гражданин трябва да се е сдобил с новата ламинирана карта. Тя струва 10 лева, освен ако гражданинът не плати двойно за експресна услуга, т.е. 3 дни. Така се смятат и паспортът (30 лева при обикновен срок за изготвяне), и шофьорската книжка (18 лева). Изискванията на Закона за гражданската администрация за издаване на нови документи чертаят следната последователност в стъпките на българина. Първо - да си закупи заявление (половин лев) от местното РПУ. Може и още едно - за чернова. Да се запознае с образеца за попълване на "заявление"-то и без да търси обяснение и логика, да запомни, че някои красиво разчертани от нормописеца полета (където се иска ЕГН например) не се попълват. После да отиде да се снима цветно в изрично посочено фотоателие, което прави снимките по специалния стандарт. Портретът трябва да е перфектен анфас. След това гражданинът заплаща таксата за издаване на нови ID в ДСК, срещу което получава бележка.
Преди празниците гражданите се лутаха между общината и полицията, защото различните документи се сверяваха или обработваха и в двете инстанции. За всяко малко уточнение като номер на апартамента или буква от името, предизвикала съмнение у даден държавен чиновник, кандидатът за европейски пасаван трябваше да тича обратно до общината, за да получи поредната бумага. И после с нея пак да се върне в полицията. Така по-чевръстите успяваха да подадат документите в рамките на един работен ден, след като Първият вторник от 2000 г., Трето районно полицейско управление в столицата. Някъде към 4 часа следобед.
Бараката, в която се помещава управлението, е обсадена от кандидати за идентификационната карта на бъдещето. Пред вратата - ломотеща дружина. На вратата - ведомствена лепенка "Вежливост, професионализъм, уважение". Край опашката, мръзнеща на открито, се навъртат двама просяци - просто няма къде да им избягаш, като си стегнат между други два торакса и клошарите знаят това. Попазилите реда си достатъчно време най-после влизат в ниската постройка. Вътре е не по-широко от детска стая в панелен апартамент. Там в болестотворна близост са наблъскани удивителен брой хора. Всички напъват към две гишета, третото е с табелка "Каса" - там се плаща за заявление и някои други услуги. Върху едната стена са се получили тапети от плътно налепените съобщения, образци, инструкции. Гражданите чакат и си подават тематични реплики на висок глас.
"На луди ни направихте" - най-общо казано.
"Стар паспорт искат ли? " - "Не, само пари искат, това са най-важните документи."
"Кой ги измисля тези неща и защо така ги измисля" - анонимен автор.
"Три пъти бъркаш формуляра и накрая пак плащаш, за да ти го попълнят на машина" - изстрадан извод на млад мъж.
"Девизът им е - колкото по-малко обслужени, толкова по-добре" - пак
"Ще изпуснете Европа, като сте толкова бавни" - предупреждение на доброжелател.
"С по-малко от генерал няма да се върна" - заплаха на девойка, долетяла от чужбина, за да получи нов международен паспорт, след като чува, че част от документите й са се загубили.
"А каква ми е голяма пушката у колата, знаете ли" - разлютен мъж реагира на обяснението на служителка, че нейното гише работи до 17.30, а гише "Каса" - до 16.30.
"И министъра ви смениха, и пак не се оправихте" - пустосване без забелязан подател.
И още, и още.
На паспортните чиновници също не им е леко. Освен канското напрежение, децибелите и грипа те трябва да инструктират, да повтарят написаното на стената и да адресират откровени обвинения в тъпота, като не им издържат нервите. Грубостта обаче никога не помага в случаите, когато възрастни хора отговяват на въпроса кога сте родени с "ами било е по жътва". Или пък други чак пред гишето откриват, че някои от документите, прибрани през 1978 г. в протритата опаковка от прясно краве мляко от 36 стотинки, просто липсват.
Канцеларните мъки на българина, изглежда, нямат край. "Проблем 2000" застигна горките жертви на бюрокрацията под формата на загубени папки, затрити формуляри, пропиляно по опашки време, компютърна неграмотност, грешно изписана буква в името им, която ги прави face off, и т.н. Като единствена награда МВР им измисли една екстра - служители на вътрешното ведомство ще обикалят учреждения и търговски дружества, в които работят много хора, и на място ще им издават новите паспорти. Остава само да изяснят какво означава много.
От български на български - без преводач
Диаспората и българите в страната не се разбират - за това трябва да се говори
Дискусията около публикациите във вашата рубрика "България - мръсна приказка" случайно съвпадна с поредния рунд от аналогична дискусия, която трайно водя вече от години със свои приятели в България. Аз самият съм човек, стъпил с единия крак в България, а с другия - зад граница, там, където е работното ми място и постоянният ми адрес. Поради това смятам темата за изключително важна, но, уви, все още обсъждана само на повърхността. Навярно именно вестник "Капитал" е най-доброто място, където сложните и важни за България връзки между страната и нейната (нова) диаспора зад граница могат най-сетне да намерят адекватно тълкуване. Ето защо бих искал от собствен опит да изброя само в няколко изречения най-конфликтните точки в това взаимоотношение с надеждата, че дискусията някой ден ще напусне емоционално натоварените територии на патриотизма, родолюбието, дълга, та чак до лъскавите коли и маратонките:
1. Поради историята си България никога не е имала сериозна диаспора зад граница и едва миграцията след 1990 г. сблъска българите в страната и в чужбина с проблема за общуването помежду им. Общуване, което други нации отдавна са усвоили.
2. Мнозинството хора в България, с които съм говорил по този въпрос, гледат на сънародниците си зад граница като на българи, които някак временно, някак не съвсем сериозно, вероятно незаслужено и всъщност недоброволно са се оказали в чужбина. Така че личният и съзнателен избор да си навън много трудно се обяснява с такива логични аргументи като следния: "Живея в чужбина, защото там имам добра работа, прилични условия на живот, защото там се чувствам по-добре. " Колкото и да е парадоксално, единственият аргумент, който се приема без възражения, е семейният. Тоест патриархалното съзнание на мнозина в България е склонно да оправдае живота навън само ако той е функция на брак или друго роднинство.
3. Новата българска диаспора в чужбина много често забравя - или се прави, че е забравила, или се опитва да забрави - реалността в България. Това високомерие обикновено не е преднамерено - то просто е продиктувано от желанието да се оправдае собственият биографичен избор. Но то реално затормозва диалога с хората в България и се интерпретира като арогантност.
4. От горното произтича и още един ефект. Самозатворили се в своето всекидневие, събеседниците от двете страни на конструкцията "България - чужбина" в общуването помежду си трескаво се надприказват, затрупват се взаимно с информации, които за събеседника са неразбираеми и обикновено безинтересни. С две думи: поради трайните исторически и социални комплекси, когато българин от България срещне българин от чужбина, двамата в повечето случаи се мъчат не да научат нещо един за друг, не да разберат един другиго и своите животи, а най-вече да се самодокажат, да убедят другия, че именно те са направили правилния биографичен избор.
Спирам дотук, защото по темата може да се пише още много, при това - двупосочно. Много бих се радвал, ако чрез "Капитал" намеря нови събеседници.
Където снегът не е шоу и магия в новогодишната нощ
Празненствата на открито в София отново доказаха, че не умеем да организираме зрелища
Докато Париж и Лондон се опитваха да надминат себе си в подготовката на шеметни улични фиести за посрещане на новата година, София правеше първите си плахи стъпки в празнуването на открито по европейския модел. Хиляди столичани напуснаха софрата пред телевизора и с прясно направения си цивилизационен избор под мишница поеха към площада пред президентството или градинката на НДК.
Още в 10 ч вечерта на 31 декември в Люлин импровизирани тумби от по 10-15 човека газеха в натрупалия сняг към подстъпите на метрото. С приближаването към центъра тълпите се сгъстяваха и около 11.30 ч по бул. "Витоша" колите едва си пробиваха път сред групичките, които със затъване и изплуване преодоляваха гигантските преспи.
Едва ли огромното множество, което се събра на площада пред Националната галерия и в района на бившия партиен дом, е влизало в предвижданията на организаторите. Обстановката много напомняше за нощните бдения със свещи, организирани на това място от отец Христофор Събев в зората на демокрацията. За разлика от тогава обаче в новогодишната нощ
Малкото хора, които имаха поглед върху видеостените, четяха по устните на президента Петър Стоянов. Те поне се ориентираха по края на словото му за настъпването на 2000. Останалите разчитаха на случайни съседи с радио в ръка, които ретранслираха думите на държавния глава и оповестиха на околните началото на химна. Междувременно в участъците без радиоточки малко след полунощ продължаваха разгорещените спорове за това чий часовник е точен, прекъсвани от време на време от викове: "Ама тя май вече дойде, бе."
Така гръмването на бутилките напомняше за мексиканска вълна, като малцина бяха тези, които успяха да се синхронизират с първите фойерверки. Иначе илюминациите бяха на ниво, макар че самодейни пиромани успешно конкурираха общината с пиратки колкото цяла кофа, от които на един метър височина се виеха спирали от розови и зелени светлинки.
Въпреки неуредиците обаче настроение на площада не липсваше. Цели семейства с бебета и кучета бяха излезли под обилния сняг и в 12 ч си раздаваха парчета баница с късмети и пластмасови чаши с шампанско. Възгласи от типа на "я стига с тия глупости, дай да си ходим вкъщи да пием" се чуваха рядко. В общи линии преобладаваха усмивките и пожеланията за дълъг живот и щастие. Така празнуващите на открито, без да знаят, изпълниха основната препоръка от обръщението на президента - не очаквайте чудо, направете си го сами.
Странна приумица бе дистанцирала държавния глава по време на словото му от събралите се хиляди навън. Така и не се разбра по каква логика мястото пред ротондата "Св. Георги" е избрано за център на новогодишните тържества. В тясното дворче успяха да влязат само дошлите няколко часа преди полунощ. И те обаче не можеха да се похвалят с непосредствена близост до президента, тъй като от естрадата ги отделяха разкопките на паметници от римско време. Разпределението на пространството напомняше за
Имиджмейкърите на президента се отчетоха и с друга оригинална идея. По план-график Петър Стоянов трябваше да раздаде на множеството 2000 чаши за шампанско. Сценарият обаче явно не беше уточнен с подробности, защото част от кашоните в крайна сметка се оказаха стъпкани в кишата.
В градинката на НДК положението беше сходно. Тонколони липсваха и в тази точка на купона, може би защото проявата се рекламираше като светлинно шоу, което предполага наблягане върху зрелищата, а не върху саунда. Не стана ясно обаче дали парите от безумните реклами на таблото компенсират разочарованието на хората от това, че часовникът, който месеци наред отброяваше дните до 2000, точно в новогодишната нощ угасна и всяка от празнуващите групички определи настъпването на 12-ия час по собствено усмотрение.
След полунощ се извиха импровизирани хора и компаниите сами си озвучиха фиестата с позабравени възрожденски песни. "Светлинното шоу беше гола вода, но ние си направихме шоуто", каза 22-годишен младеж.
Равносметката е, че да се направи празненство на открито явно не е толкова лесно. Формулата "достатъчно празно пространство и няколко лазерни лъча" далеч не е достатъчна. Имаше един виц: На среща с граждани Софиянски се усмихва широко, както той си може. "Кметът се усмихва, значи всичко е наред", мислят си гражданите и се усмихват. "И гражданите се усмихват, значи всичко е наред", мисли си Софиянски. Фактът, че в новогодишната нощ хората се усмихваха и по някакъв свой начин се веселяха, не оправдава липсата на елементарна организация и изстраданите атракции. Репортажите, които БНТ излъчи от различни точки на света, показаха едно - неуместно е в края на ХХ век да залагаш на принципа "бучни пръчка, пий вино". Просто вече никой не го прави. Личеше си, че всички програми - били те добри или по-лоши, бяха внимателно обмислени и дълго репетирани.
"Тук става въпрос за много пари, ще каже някой. Не можем да се сравняваме със световните столици. " Едно сравнение на тържествата в София с тези във Видин обаче също не дава повод за утеха. В дунавския град светлинните ефекти бяха далеч по-пищни от тези в столицата. Присъстващите на градския площад имаха възможността без бой да опитат от неколкоетажната баница с късмети и да си налеят чаша червено вино от огромните бъчви. След което да се приберат спокойни по домовете си.
А столичани ги очакваше още едно премеждие. Такситата в София сякаш се бяха изпарили в новогодишната нощ.
И въпреки това след идването на новата година почти всички фирми не вдигаха телефона или даваше перманентно заето. Ощастливените от ведър операторски глас най-често бяха отблъсквани с обяснението, че няма свободни коли - освен ако маршрутът не е от летището до "Люлин 6".
Към 5 ч сутринта група младежи се бе качила върху паркирана лада близо до НДК и оттам се опитваше да спре приближаващото такси. В процеса на слизане обаче те бяха изпреварени от друга компания, което отпуши бурен спор, завършил с дърпане и късане на дрехи.
Изхвърлянето на вече настанили се "натрапници" от таксито на калния сняг беше често срещана сцена и в други централни райони на столицата. Само няколко часа по-рано 60-годишен мъж беше казал пред репортери на БТА: "София е една бяла приказка: нека да е бяло и на душите ни."
Софиянски седна в мерцедеса на Бакърджиев
Столичният кмет Стефан Софиянски нанесе малък, но ефектен удар в задочния двубой със своя доскорошен враг Евгений Бакърджиев. В навечерието на нова година кметът беше забелязан да се вози в бронирания "мерцедес 300 SE", който доскоро обслужваше само бившия вицепремиер. Със същата кола допреди две седмици Бакърджиев печелеше завистта на своите колеги от СДС и кабинета. След като беше изваден от състава на правителството обаче, Бакърджиев загуби и правото да ползва толкова специално возило. Източници, близки до софийското кметство, съобщиха, че Софиянски отдавна чакал да получи от НСО нова служебна кола. Едва ли обаче и самият кмет е очаквал подобен коледен подарък. По този начин той успял най-после да се отърве от очуканото беемве, което ползваше, откакто напусна поста служебен премиер. Гардове твърдяха доскоро, че това е една от най-пострадалите от януарските събития през 1997 г. коли на НСО.
Софиянски получил лимузината само два дни след като Бакърджиев напусна изпълнителната власт, което според хора от обкръжението на кмета не е случайно. Някои дори са склонни да тълкуват този факт като отмъщение на ген. Владимиров. Шефът на НСО също има да си връща много на Бакърджиев. Вицепремиерът поиска отстраняването на генерала заради скандала с кражбите, извършвани от служители на НСО в къщи на сини политици, сред които беше и Бакърджиев.
Източници, близки до Бакърджиев, твърдят, че уволненият вицепремиер бил най-бесен от начина, по който Софиянски направил промоция на новата си придобивка. Кметът се появи за първи път с мерцедеса на организирана от него обиколка из столични строителни обекти, на която бяха поканени журналисти от всички централни медии.
Диалектика
Художникът
Директорът на БНР
Финансовият министър
Седял си Иван Шиляшки върху един клон и го режел с трион. Отдолу минал Иван Костов и му казал:
- Шиляшки, защо режеш клона, на който си седнал? Ще паднеш!
- Няма, няма, г-н премиер - отвърнал шефът на енергетиката.
Костов подминал, но Шиляшки продължил да реже клона и като го срязал, естествено паднал. Погледнал след Костов и си казал:
- Брей-й-й, магьосник е шефът!
Попитали радио "Ереван" колко вица има измислени за Шиляшки.
- Нито един - отговорило радиото. - Всичко е истина.
Новият министър без портфейл Александър Праматарски стоял спокойно в кабинета си и четял Инструкцията за действия при кризисни ситуации, когато влетял развълнуван чиновник.
- Господин министър, пет села в Шуменско останаха без ток заради снега.
Праматарски вдигнал глава и дал да се разбере, че е чул казаното. Продължил да чете. След малко в кабинета му се втурнал друг запотен служител:
- Господин министър, още десет села в Шуменско останаха без ток.
Новият член на кабинета погледнал отново, кимнал и продължил да чете. Минути по-късно трети негов подчинен почукал и докладвал, че нови 35 села в Северна България са останали на тъмно. Праматарски побутнал книжата настрана, поклатил глава и заключил:
- Ясно-о-о-о! Налице е тен-ден-ци-я.... Филип Харманджиев се ожени!
Неочаквано за всички свои приятели единият от двамата издатели на "Капитал" Филип Харманджиев се ожени навръх Нова година в Берлин за чаровната си приятелка - архитектката Ива Платиканова. Сегашният шеф на винпром "Дамяница" замина за германската столица малко след Коледа със скромните амбиции да посрещне в центъра на Европа приятно новата, кръгла година. Ден преди да се проведат грандиозните шествия пред Бранденбургската врата, спонтанно беше взето решение да се осъществи отдавнашната идея връзката им да бъде обявена и пред закона. В първия ден на 2000 година беше отворено българското посолство в Берлин с любезното съдействие на неговите служители. Така семейство Харманджиеви реализира първата българска сватба в последната година на века.
В ролята на кумове до младоженците застанаха другият издател на "Капитал" - о.з. главният редактор Иво Прокопиев и политологът Иван Кръстев, който според близки до събитието и надеждни източници понесъл тежестта по организацията и катализирал спонтанността на решението. Традиционен германски ресторант приюти компанията след подписването.
Освен че очаква с нетърпение тържеството по случая, екипът на "Капитал" пожелава на младоженците много години семейно щастие.
Руското настъпление в Чечения спря пред Грозни
Федералните сили съобщиха, че търпят сериозни загуби в жива сила и техника при опитите си да превземат чеченската столица Грозни. Според агенция ИНТЕРФАКС през последните 10 дни в Чечения са загинали над 80 руски войници, а близо 180 са ранени. Руската агенция се позовава на неофициални армейски източници, според които чеченските бунтовници се отбранявали ожесточено и отблъсквали руските атаки независимо от численото превъзходство на противниците си. По данни на очевидци при поредната офанзива една рота от специалните руски части била разбита напълно, а бронираната техника - унищожена. "Руският триумфален марш през Чечения свърши и вече сме пред прага на повратната точка във втората чеченска война", заяви пред ИНТЕРФАКС Апти Баталов, представител на президентската администрация в кавказката република.
Официалната руска позиция е, че досега в кампанията са загинали 544 войници, а 1513 са ранени. В същото време военното командване твърди, че обръчът около Грозни продължава да се затяга, независимо от жертвите и временния застой на операцията.
Световните агенции припомнят, че атаката на федералните сили бе спряна малко след като бившият президент Борис Елцин предрече пълния разгром на чеченските бунтовници в рамките на два месеца. "Само два месеца и руският флаг ще се развява над Чечения", каза Елцин преди посещението си в Ерусалим. Преди изявлението на бившия президент редица руски генерали обявиха, че войната ще бъде приключена до три месеца.
Междувременно положението в чеченската столица продължава да бъде неясно. Според сведения на очевидци сепаратистите са си възвърнали квартали от северната част на града. Съобщава се за тежки боеве в други райони на Грозни, за които руските медии информираха, че са под контрола на федералните войски.
Командващият западното крило на руските сили в Чечения ген. Владимир Шаманов изключи всички варианти, свързани с прекратяване на огъня и преговори с бунтовниците. Според Шаманов проблемът е временен, тъй като зимното време затруднявало военната операция и намалявало възможностите за комуникация и маневри. "Лошото време не ни позволява да използваме всичките си ресурси. В момента се занимаваме само с разузнаване и инженерни работи. Видимостта е изключително лоша, не повече от 50-100 м", заяви по руската телевизия ген. Шаманов.
