Владимир Стратиев се среща често в Държавен вестник първоначално като член на ръководството на АСП (Алтернативна социалистическа партия). Той съвместяваше функциите на синдик на две банки - Балканбанк и длъжника й - също несъстоятелната Кристалбанк, Мадан. Същевременно Стратиев представляваше като изпълнителен директор консултантско дружество "Явор Зартов" АД, името на чийто патрон често се среща в Държавен вестник редом с тези на Илия Павлов, Кредитна банка, Дисконтова къща, ЦСКА и т.н. До 1997 г. в някои от тези обявления фигурира и Иван Миронов лично или като представител на Балканбанк.
Известно е също, че "Явор Зартов" АД обслужва правно структурите на Мултигруп в цялата страна, работейки и като синдик на Агробизнесбанк, Кристалбанк, Добруджанската банка и т.н. За получените с одобрението на Пловдивския окръжен съд възнаграждения за добра синдическа работа 1 500 000 деноминирани лева "Капитал" вече писа.
Предшественикът на сегашния синдик Валентин Георгиев - Владимир Стратиев, прекрати договора на КК "Цицерон", за която се знае, че е поела организацията на правната работа и се е ползвала с доверието на първите синдици на Балканбанк - Башева и Стоянов. Същата консултантска компания е избирала и предлагала на банката част от адвокатите, които са поели делата в полза на масата на несъстоятелността. Наскоро СГС уведомил адвокатската колегия за това, че те намалили масата на несъстоятелността. Според съда дори не е имало конкретна нужда от наемането на КК "Цицерон".
Кой и как преценява нуждата от наемането на адвокати и заплащането на адвокатски хонорари по делата, все още е въпрос на преценка от синдика. Той преценява и дали адвокатът си гледа работата, за която му се плаща. Особено важен е въпросът за това чии интереси се нарушават. Възможността да бъдат засегнати интересите на свързани със синдика лица остава открита, доколкото синдикът еднократно (при назначаването си) декларира пред съда по несъстоятелността липсата на отношения с длъжника или кредитора, които пораждат "основателно съмнение" за неговото безпристрастие. В текста на законовата разпоредба прави впечатление отсъствието на споменаване за отношения с длъжниците на длъжника, с лицата, които ги представляват или с лицата, които защитават техните интереси по пълномощие.
За разлика от данъчните закони в Търговския закон и в Закона за банките
Излиза наяве още един проблем, които няма законово разрешение - липсата на контрол и отговорност при противоречието между интересите на масата на несъстоятелността и интересите на самия синдик особено ако е свързан с длъжници на длъжника. Липсата на обмен на информация и сътрудничество между държавните органи, участвуващи в производството по несъстоятелността на банките, усложнява проблема особено ако синдикът не желае да обяви връзките си или да бъде освободен. Най-важна обаче при банките се оказва липсата на независим орган на кредиторите, които да защитава техните интереси, като предпазва синдика и съда от действия, който биха увредили масата на несъстоятелността.
Нишката може да се разплете донякъде, ако въпросът за интересите и връзките и отговорността на синдиците на несъстоятелните банки не бе така размит. Принципно синдиците се поставят в списъци, утвърдени от БНБ, при неясни критерии по отношение на "свързаните лица". После по също толкова неясни признаци и предпочитания те се избират и назначават от съда. Тук възниква проблемът за контрола на действията и по осъществяване на законовите правомощия. Наскоро приетата разпоредба в Закона за банките предвиди контрол на БНБ и възможност за финансова ревизия по искане на министъра на финансите, но така и не се изясни може ли централната банка да иска осъществяване на отговорност за действия на синдика, които ощетяват кредиторите. Императивно остана правилото, че съдът освобождава синдика, ако БНБ го изключи от своя списък. Практиката обаче доказа, че и тази разпоредба на закона не обвързва съда. На законодателя бе необходимо твърде много време да приеме изменението на закона за банките, според което държавата получава вземанията на банките в несъстоятелност, ако те не могат да бъдат продадени като предприятие. Така или иначе най-големият кредитор на тези банки е държавата, която плати и задълженията по влоговете на граждани и юридически лица. Загубеното време, както и несъвършенствата на закона по приемане и оспорване на предявените от кредиторите вземания, доведоха до "институционализиране" на синдическите функции. Твърде голямата власт на някои от банковите синдици и липсата на ясни правила за техните права за запазване и увеличаване на масата на несъстоятелността доведоха до траен резултат - допълнителни разходи за администрация, защита по делата, държавни такси, наеми на сгради и съхранение на неразпиляното имущество. Допълнително объркване внесе и прословутото постановление No 2 на пленума на ВС, което задължи съдилищата да присъждат валутните вземания в тяхната левова равностойност към датата на възникване на задължението. Докато се разбере, че това не се отнася за банковите кредити във валута, доста длъжници се похвалиха, че отдавна са си изплатили задълженията и се отърваха от заведени дела за несъстоятелност поради свръхзадълженост. Липсата на предвидената от Търговския закон фигура "събрание на кредиторите" в това производство прави борбата за това кой управлява и защитава техните интереси особено спорна.
Ключова обаче се оказва функцията на СГС, който въпреки разпоредбите на закона отказва да освободи поредния синдик, еднолично представляващ банката в момента. Или съдията е в отпуск, или просто не се произнася по исканията на БНБ, или просто счита, че те не могат да бъдат уважени. Дори Софийската градска прокуратура не можа да отстрани от длъжност настоящия синдик. По време на неговия престой в ареста СГС не можа да му намери достоен заместник от тези, чиито имена фигурират в прословутия списък. Съдът не се съобрази докрай със заповедта за изключване от списъка на двама от бившите синдици на банката - Снежана Башева и Владимир Стратиев. Първата незабавно бе освободена, но Стратиев продължи да работи едновременно като синдик на Балканбанк и на Кристалбанк, длъжник по валутни кредити на Балканбанк.
На практика
Португалското председателство на ЕС залага на приемствеността
Дни след като зае председателския стол в евросъюза, Португалия поде публична кампания по разгласяване на приоритетите на предстоящото си шестмесечно президентство. Парламентарният дебат, който премиерът Гутериш откри по дневния ред на европрограмата, дойде в подкрепа на общата мобилизация на Португалия да се представи добре на челното място сред 15-те, особено след широко хваленото председателство на Финландия. Резултатите от Хелзинки поставиха високо летвата за ефективност в по принцип мудния съюз. Поставиха начало и на стратегическите инициативи на съюза за следващото хилядолетие. Официално от Лисабон нямат амбициите да повторят успеха на историческия форум във финландската столица. Въпреки това португалските дипломати таят надежди, че с непретенциозния подход, който ще предприемат, могат да постигнат пробив в някои от най-упоритите проблеми, преследващи европространството. Или най-малкото да осигурят "ефективна приемственост" на започнатото от финландските си колеги.
Президентството ще работи за конкретни стъпки по основните точки, изведени във финалния документ от дискусиите в Хелзинки. Изграждането на механизмите от общата защитна и външна политика е приоритетна задача на португалското председателство. Външният министър Хайме Гама предвижда да се положат основите на информационна система в рамките на страните от НАТО. Президентството ще учреди комитет по сигурността, военен комитет и генерален щаб, които да бъдат готови за работа още през март. Идеята е да се осигурят ресурсите пред съюза за осъществяване на военни операции, както и капацитет за вземане на политически решения. Португалия, която в момента председателства и единствения европейски орган, отговарящ за проблемите по сигурността - Западноевропейския съюз (ЗЕС), не смята да ограничава инициативите си само в рамките на страните от НАТО.
"Ние виждаме НАТО като основен инструмент в общата ни сигурност, но ще работим за изграждането на истински европейски стълб в Атлантическия алианс, който да балансира партньорите ни от другата страна на океана и най-важното да стои върху основата на самия евросъюз. " Така Антонио Гутереш обобщи амбициите на португалското председателство в общата външна и защитна политика. Подобряване координацията в триъгълника НАТО - ЗЕС - ЕС и търсене на връзки с държави извън НАТО е особено важно за сигурността на континента. Трите конфликтни точки, които според Гутериш ще бъдат отблизо наблюдавани, са Косово и Югославия, Средиземноморието и Русия. Въпреки това на пресконференция Хайме Гама трябваше да поясни, че не става въпрос за създаване на армия в класически вид, а структура, способна да поддържа сигурността на континента.
Разширяването на съюза, проблемите на безработицата и икономическия растеж са другите основни моменти, по които Португалия ще работи. Себеотрицанието на Лисабон е особено силно, когато става въпрос за приемането на нови членове, защото Португалия ще е между най-засегнатите държави от промените в броя на държавите. Новите страни членки ще бъдат пряка конкуренция за инвестиции като бази с ниски производствени разходи. Но португалците вече са свикнали с тази реалност - и без това икономическата глобализация ще донесе същия конкурентен натиск. В Лисабон са се примирили и с факта, че финансовата помощ през периода 2000-2006 ще е "последният голям пакет", който страната ще получи. Като компенсация Португалия ще се опита да увеличи тежестта на малките държави при вземане на решения на междуправителствената конференция, целяща реформиране на институциите на съюза.
Португалия е и една от държавите с най-ниска безработица в Европа и ще пострада от евентуална дерегулация на трудовия пазар. Въпреки това именно тя ще трябва да намери средния път към обща европейска политика, като примири конфликтните позиции на някои държави. И то да ги примири дотолкова успешно, че евросъюзът да се превърне в реална конкуренция на американската икономика. Което е още една от целите на Португалия за идващата половин година. Дали ще бъде последвана в усилията си и от останалите 14 части на евросъюза?
ЕС и източното фермерство
Не е голяма изненада, че шестте държави, оглавяващи списъка на кандидатите за членство в евросъюза, до една поискаха пълните ползи от общата селскостопанска политика (ОСП). Фермерите в Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Полша и Словения естествено искат да се подхранват от същите субсидии, които получават фермерите в ЕС.
Исканията им са необосновани, но не толкова безсмислени, колкото е самата ОСП. Именно сега е времето, когато евросъюзът трябва да се възползва от предоставената му възможност при процеса на разширяване и да преразгледа основните й принципи. Както и да започне да отменя най-лошите черти от този абсурд. Държавите кандидатки аргументират исканията си с тезата, че без помощ от ОСП техните фермери ще бъдат съсипани от субсидираната западна конкуренция. Според тях това ще разруши Общия пазар и ще провокира политически борби между, да речем, полски и германски фермери, които ще направят англо-френския спор за телешкото да изглежда като детска игра.
За да подсилят позициите си за еврофинансиране, някои страни кандидатки увеличиха собствената си държавна помощ за селското стопанство. Регион, в който субсидиите за земеделието са все още сравнително ниски, рискува да развие зависимост от изкуствено финансиране. Брюксел вече се опита неофициално да съобщи на кандидатите, че няма да успеят да покрият изискванията за получаване на основния елемент в ОСП - 41 милиарда евро на година директни плащания към фермерите. В евросъюза тези пари се дават като компенсация за намаляването на държавно постановените цени на някои продукти. Брюксел има право да твърди, че в Източна Европа не могат да искат подобно финансиране, след като не са страдали от аналогично сваляне на цените. Отговорът на източноевропейците е, че независимо от историята на ОСП реалният проблем е в бъдещата форма на конкуренцията в сектора. На теория понеже директните плащания не са свързани пряко с производството, те не би трябвало да засегнат неговото ниво. Но на практика парите могат да изкушат фермерите да продължат да произвеждат дори когато икономическата логика ги кара да спрат работа. Източноевропейските стопани няма да се радват на този лукс.
За щастие на изток имат предимства като нискоструваща работна ръка и земя. Те ще продължат да бъдат такива дълго след присъединяването на страните, което не се очаква да стане преди 2003 г. и вероятно ще бъде последвано от дълги преходни периоди. ЕС трябва да използва това време, за да сведе до минимум своите директни плащания. Най-краткият път за това е засилването на разговорите в СТО за орязване на субсидиите на селското стопанство.
Философията на Путин - силна държава и здрава ръка
Елцин си отиде, за да гарантира на премиера Путин президентския пост
В търсещата постсъветската си идентичност Русия най-уважаваният празник продължава да бъде Нова година, когато е прието да се правят подаръци и да се очакват чудеса. За да не разочарова съотечествениците си, Борис Николаевич Елцин реши да им поднесе незабравим подарък - по обед на 31 декември той обяви, че подава оставка, половин година преди да му изтече мандатът, и дори се извини на руснаците за несбъднатите мечти, свързани със започнатите от него реформи. Идеята, която стои зад решението на Елцин, наистина е впечатляваща със своята символичност - Русия влиза в третото хилядолетие, управлявана от нов президент, млад и способен, работещ със също толкова кадърни и мъдри политици, ползващи се с обществена подкрепа. В резултат на това ще започне такъв живот, че "само си викам дано, дано, дано", както се пее в песента.
И когато (ако) Русия достигне до бленуваното не само от Елцин щастливо състояние, това ще стане по-скоро не благодарение на решението му да си тръгне предсрочно, а въпреки него. Като начало до започването на следващото хилядолетие остава почти цяла година, така че магията на символа няма как да подейства. Второ - няма гаранция, че и.д. президентът Владимир Путин е търсеният месия, и трето, което е най-важно в случая - ако някой си мисли, че най-накрая доживяхме демократично предаване на властта в Русия, много се заблуждава. Формално всичко е наред, няма абсолютно никакви нарушения на конституцията, но фактически целият този театър с драматичната оставка на Елцин в навечерието на Нова година има една-единствена цел - избирането на Путин за президент. Всички други последици ще бъдат само страничен ефект от това решение.
Според официалната легенда, която Кремъл разпространи веднага след изказването на Елцин, той е взел решение да подаде оставка едва на 30 декември, след като е записал първия вариант на новогодишното си послание. Как така изведнъж му е дошло наум, че трябва да си ходи, президентството не пожела да обясни. Но така е с хубавите приказки - все нещо трябва да остане недоизказано, за да не загуби публиката интерес. Единствената версия, която беше отхвърлена от самия Елцин и приближените му, е, че оставката не е свързана със здравословните му проблеми. Според бившия премиер Виктор Черномирдин Елцин е достатъчно здрав, за да издържи не половин година, ами много повече. Истината за оставката е доста по-прозаична и тя постепенно излиза на бял свят. Парламентарните избори показаха, че политиката на Путин, която, общо взето, се изчерпва с военните действия в Чечения, се ползва с подкрепата на избирателите и при скорошни президентски избори той няма да има реални конкуренти. Рисковано е да се чака до юни, когато по конституция трябва да бъдат изборите, защото дотогава я камилата, я камиларят. За реализирането на плана "Предсрочни избори" е необходимо съгласието на президента Елцин. Как Борис Николаевич е бил убеден да седне пред телевизионните камери и да обяви, че се оттегля, е тайна, която скоро няма да бъде разкрита, но в Кремъл, изглежда, не са се съмнявали, че ще постигнат желания резултат. Според източници в президентството няколко дни преди Елцин да "вземе" съдбоносното решение, вече са започнали да му търсят вила, в която да живее, след като предаде властта. Дъщерята на президента Татяна Дяченко заяви, че е разбрала за оставката на баща си едва в последния ден, но месец по-рано е започнала да подозира, че той подготвя подобен ход. Путин разказа, че е научил за подготвящата се оставка около 20 декември, и призна, че с оттеглянето си Елцин е целял да му даде сериозно предимство в предизборната надпревара. Бившият съветски президент Михаил Горбачов назова хората, които са убедили президента да отстъпи властта на Путин - Дяченко, началникът на президентската администрация Александър Волошин и бизнесменът Борис Березовски. Тази троица не се асоциира с понятия като любов към Русия и загриженост за националните интереси, но затова пък много добре знае как да се погрижи за собствените си интереси. Така че Путин тепърва ще трябва да отговаря на един от най-интересните въпроси - какво се кани да прави със Семейството (най-близкото обкръжение на Елцин). Самият бивш президент може да бъде спокоен - наследникът му издаде указ, с който гарантира неговата сигурност и му предоставя съдебен имунитет. Подкрепата, която има Путин в парламента, означава, че скоро може да бъде приет и подобен закон, който ще закрепи привилегиите. Генералният прокурор на Швейцария Бернар Бертоса обаче заяви, че имунитетът на Елцин не действа извън границите на Русия, намеквайки за възможни разкрития в рамките на скандала за корупция в Кремъл, свързан с швейцарската фирма "Мабетекс".
Засега Путин не бърза да сменя чиновниците, които работиха в администрацията на Елцин, и едва ли ще направи съществени промени до президентските избори. Началникът на администрацията Волошин подаде оставка, но веднага беше назначен на същия пост, а негов съветник ще бъде бившият говорител на Елцин Дмитрий Якушкин. Отива си Татяна Дяченко, която досега беше съветник на баща си, и вероятно нейното влияние по коридорите на Кремъл ще намалее, защото тя вече не е нужна на Семейството, което я използваше за пряк достъп до Елцин. Веднага след като Путин получи ядреното куфарче, той назначи за заместник-ръководители на администрацията си Игор Сечин и Дмитрий Медведев, които работиха с него в правителството, и ако един ден Путин реши да се отърве от Волошин, някой от тях ще заеме мястото му.
Путин и Березовски видимо не са в добри отношения, но това все още нищо не означава. През есента премиерът не реагира, когато незаконно беше свален президентът на "Транснефт", компанията, притежаваща всички нефтопроводи в Русия. Операцията беше организирана от заместника на Путин Николай Аксьоненко, за когото се носят слухове, че изпълнява поръченията на другия кремълски бизнесмен, Роман Абрамович, любител на нефта, както и от Березовски. Като цяло деловите среди се отнасят положително към Путин и на 31 декември цените на руските акции подскочиха с повече от 15% след изявлението на Елцин, че подава оставка. Анатолий Чубайс, шеф на енергийния монополист "Единни енергийни системи", и колегата му от "Газпром" Рем Вяхирев вече потвърдиха, че подкрепят президентската кандидатура на Путин. Всички - и олигарси, и обикновени бизнесмени - се надяват, че и.д. президентът ще бъде на тяхна страна, но какво ще предприеме Путин, ако бъде избран за президент на 26 март, продължава да бъде мистерия.
"Той е компетентен, твърд, решителен и ориентиран към действията човек. " Тези добри думи по адрес на Владимир Путин дойдоха от Вашингтон, произнесе ги държавният секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт, която добави, че опитът от работата с него е положителен. И нито дума за войната в Чечения. Може би в Белия дом са разбрали, че не могат да повлияят на ситуацията в Северен Кавказ и затова е по-добре да не си развалят отношенията с Москва. В Брюксел все още се надяват, че ще успеят да убедят Русия да спре настъплението. Президентът на еврокомисията Романо Проди в специално послание до Путин заяви: "Уверен съм, че ще направите всичко възможно, за да сложите край на военните действия в Чечения. " Може би бившият италиански премиер има предвид физическото унищожаване на всички чеченци, защото друг край засега не се очертава. Като цяло Западът изразява оптимизъм за бъдещото си сътрудничество с Путин, така както се отнасяше и към Елцин в началото на 90-те.
Покрай празниците и оставката на Елцин почти незабелязана остана статията "Русия на границата на хилядолетията", подписана от Владимир Путин и публикувана на сайта на руското правителство в Интернет. Тя е писана, когато Путин вече е знаел, че поне три месеца ще бъде президент на Русия, а с голяма вероятност може да се предположи, че това ще бъде програмата на следващия руски държавен глава. Разстоянието между намерения и дела в Русия често е огромно, затова е нормално идеите на Путин да бъдат приемани с недоверие, още повече че част от тях - данъчна реформа, реструктуризация на банковата система, подкрепа за износа на високотехнологични стоки, необходимост от привличането на западни капитали, развитие на гражданското общество, повишаване на авторитета на съдебната система и т.н. - влизаха в задачите на всички правителства след 1992 г., но така и не бяха изпълнени.
Специфичното в програмата на Путин е голямото значение, което той придава на държавата за осъществяването на социалните и икономически реформи. Според него това е следствие и от патерналистките и колективистки настроения, които остават твърде силни в Русия. Държавата ще трябва да определя оптималните цели и параметри на общественото развитие, тя ще координира действията на икономическите и социалните сили. Путин изрично подчертава, че е против тоталитаризма и авторитаризма и всякакви революции и определя годините на съветска власт като движение по задънено отклонение на основния път на развитие на човешката цивилизация. И. д. президентът отделя особено внимание на необходимостта от обща руска идея, която обаче няма да бъде създадена от група мъдреци, както това искаше Борис Елцин, а постепенно ще се появи от недрата на обществото. Путин се надява в нея да се слеят общочовешките и традиционните руски ценности, но не смята, че либералните ценности ще получат същото разпространение, както в САЩ и Великобритания. Путин не вижда необходимост от промяна на конституцията и е пределно лаконичен по отношение на аграрната политика, която според него трябва да включва държавно регулиране и пазарни реформи.
Героят на нашето време
Противоречивата фигура на Борис Елцин премина от политиката в историята
Ако се съди по реакцията на телевизионните канали, оттеглянето на Борис Елцин от президентския пост на 31 декември не беше толкова неочаквано, колкото изглеждаше. Половин час след като новината стана известна, Би Би Си излъчи 20-минутен филм, посветен на първия руски президент, а същата вечер руският канал НТВ показа подробен документален филм за Елцин. Може би те са готвили тези филми за следващото лято, когато Борис Николаевич беше обещал да предаде властта, както това изисква конституцията, може би са искали да се подсигурят, в случай че природата се окаже по-силна от крехкото му здраве. Това вече е без значение, Елцин направи своя избор (с помощта на обкръжението си) и отсега нататък за него като политик ще се говори в минало време. Естествено може да се спекулира с идеята, че когато става въпрос за Елцин, нищо не е окончателно и той все някак ще намери начин отново да се измъкне на политическата сцена, особено ако се разочарова от Владимир Путин. Но подобни възкръсвания стават във филмите, а и там те са приоритет на лошите герои, които все не искат да умират. Борис Николаевич може да има много слабости, за него, както и за другите руски политици от последното десетилетие се отнася фразата на бившия премиер Виктор Черномирдин "искахме да бъде по-добре, а се получи както винаги", но той не е от лошите. Шейсет и осем годишният Елцин е сред хората, които имат най-голям принос за това светът да стане по-спокойно място за живеене в края на ХХ век, но тъй като никой не е пророк в собствената си родина, страната, в която заслугите му най-често се поставят под въпрос, е Русия.
Борис Елцин активно се включи в голямата руска политика в самото начало на горбачовската перестройка. В края на 1985 г. бившият първи секретар на областния комитет на КПСС в Свердловск (днес Екатеринбург), преминал за кратко време през апарата на ЦК, е назначен за първи секретар на Московския градски комитет на КПСС. В първите месеци на промените от този пост зависи много - цялата страна гледа как ще реагира столицата и Елцин се проявява като поддръжник на реформите.
Той се обявява против привилегиите на комунистическото ръководство, сам започва да се придвижва с градския транспорт и на ХХVIII конгрес на КПСС напуска партията. Това става през 1990 г., три години след като е изпратен в държавния комитет по строителството, за да не разбунва духовете, което не му пречи през 1991 г. да стане първият президент на Русия.
Звездният час на Елцин е на 21 август 1991 г., когато, изправен на БТР в центъра на Москва, обявява комунистическата партия извън закона, с което слага край на пуча, организиран от ръководството на КПСС и КГБ. В края на есента е разпуснат СССР, а по същото време група млади икономисти получава задача да проведе икономически реформи, които да спасят Русия от гладна смърт.
Следващият критичен момент в управлението на Елцин е през октомври 1993 г., когато се сблъсква със съпротивата на парламента и решава да употреби сила, за да превземе сградата на Върховния съвет. През 1994 г. започва войната в Чечения, която е отстъпка пред военните, които са му помогнали да задържи властта през 1991 и 1993 г. Неуспехите в Северен Кавказ свалят рейтинга на Елцин до 2% в края на 1995 г., но с помощта на няколко банки и всички медии той е преизбран през лятото на 1996 г., малко след което е подписан договор с чеченците. По време на втория си мандат Елцин прекарва около година и половина по болници и клиники, а в това време икономиката на страната бавно се носи към пропастта. Последният опит да бъде спасено положението е направен през пролетта на 1998 г., когато дългогодишният премиер Виктор Черномирдин е сменен със Сергей Кириенко, но въпреки това на 17 август правителството девалвира рублата и обявява мораториум по вътрешния дълг. Уплашено за съдбата си, президентското обкръжение започва да търси подходящия наследник и година по-късно го намира в лицето на Владимир Путин. Три месеца след това Елцин подава оставка. Завеса.
Когато се обсъжда ефектът, който оказа управлението на Елцин върху развитието на Русия, могат да бъдат представени множество доказателства, но ако трябва да се избира между добро и лошо, оценката безспорно ще бъде положителна. Дейността на Елцин, особено по време на първия му мандат, позволи в Русия да се появят първите наченки на демокрация и пазарна икономика, свободата на словото съществува реално и всеки политик, включително и президентът, може да бъде критикуван (освен ако това не е против волята на собственика). Въпреки голямото си желание Елцин не посмя да забрани създадената отново комунистическа партия и не извади мумията на Ленин от мавзолея, но за сметка на това се постара костите на последния руски император да получат достойно погребение. Няма съмнение, че благодарение на Елцин Русия, която ще получи победителят на следващите президентски избори, няма да прилича на страната от началото на 90-те.
Грешките на бившия президент, за които потомците му ще го споменават с лошо, обаче не са малко. Решението да се кандидатира за втори мандат го направи заложник на малка група бизнесмени, които получиха възможност да решават съдбините на Русия, увеличавайки личното си богатство и блокирайки при това по-нататъшните реформи. Приетата през 1993 г. конституция превърна Елцин в самодържец, чиято огромната власт създаде у него илюзията, че той единствен знае какво е добро за Русия. Избирането на Кириенко в резултат на открит натиск над депутатите, свалянето на генералния прокурор Юрий Скуратов през зимата на 1999 г. заради разследванията на приближени до президента бизнесмени и скандалът за корупция в Кремъл не засилиха общественото доверие в демократичните институции. Елцин не успя да реформира въоръжените сили и много трудно отказваше на своите генерали, но пък свали и двамата премиери реформатори - Егор Гайдар (1992 г.) и Кириенко.
Докато в Русия имат основание да се оплакват от Елцин, извън нейните граници могат само да бъдат доволни. Като се изключи неочакваното превземане на летището в Прищина в края на войната в Югославия, нито едно действие на бившия руски президент не беше насочено към изостряне на международните отношения. Докато ползващият се с огромна популярност на Запад Михаил Горбачов изпращаше специалните части да бият желаещите независимост демонстранти в Прибалтика и Централна Азия, Елцин с един подпис уреди мирната раздяла на съветските републики. Въпреки недоволството на военните и дипломатите той не се противопостави на разширяването на НАТО на изток, за което след това май се разкайваше, но през 1997 г. това беше единственото правилно решение. Затова западните данъкоплатци не трябва да съжаляват, че няколко милиарда долара, предоставени на Русия под формата на заеми от Международния валутен фонд и Световната банка, не бяха използвани по предназначение. Това е доста ниска цена за отстъпките, които направи Русия, но не трябва да служи като извинение за предоставяне на нови траншове. Другият голям подарък, който Елцин получи, беше включването на Русия в Г-7, въпреки че през последните месеци за това се сещат единствено в Москва. В отношенията си със западните лидери бившият руски президент до известна степен проявяваше наивност. Наричайки колегите си приятели, той се надяваше, че отношенията им ще бъдат като между истински приятели, и дълго време нямаше основание да се съмнява в искреността им. Траншовете пристигаха навреме, а каквото и да станеше в Русия, Западът потвърждаваше подкрепата си за Елцин. Когато отношенията с Вашингтон започнаха да се захлаждат, Борис Николаевич направи опит да създаде троен съюз с Германия и Франция, който естествено не сполучи, както и зародилата се във външното министерство идея за коалиция с Китай и Индия.
Хърватия в търсене на изгубеното време
Страната дълго ще преодолява тежкото наследство на покойния президент Туджман
Когато 80 на сто от населението на една държава участва в парламентарни избори, това невинаги означава висока гражданска съвест. Особено на Балканите подобни събития по-скоро са белег на социално недоволство и опит за промяна. Типичен случай представляваха изборите в Хърватия, където управляващата през последните 10 години партия на покойния вече президент Туджман Хърватска демократична общност (ХДО) загуби катастрофално. Нейните позиции бяха спечелени от коалицията на социалдемократите и социаллибералите, а наблюдателите веднага отдадоха пълния разгром на ХДО на желанието на хърватите да се отърват от досегашните си управници.
В началото на възхода си президентът Франьо Туджман и неговата партия разполагаха с ореола на освободители на хърватския народ и за едно десетилетие бяха сочени като неоспорими политически лидери. Но с течение на времето славата на президента избледня и от тачен вожд той се превърна в обикновен тиран. Управлението му бе белязано от тотален контрол върху държавата, от псевдодемокрация и фалшиви пазарни реформи, краен национализъм, агресивност по отношение на съседните държави и конфронтация със световните институции - фактори, които в крайна сметка пратиха страната в международна изолация. Първият хърватски президент инкасира доста прегрешения пред международната общност. Загреб бе обвиняван в незачитане на човешките права, потискане на малцинствата и пълно несъобразяване с решенията на Трибунала за бивша Югославия. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа неведнъж е критикувала хърватските власти заради нередности по време на избори. Европейският съюз бе отблъснат от кампанията на Туджман срещу сръбското малцинство и страната бе отрязана от фондовете на ЕС. След доста противоречия с Международния валутен фонд Загреб бе лишен и от подкрепата на международните финансови институции. Заради деструктивното си влияние върху хърватите в Босна Туджман се конфронтира и с НАТО и държавата остана извън "Партньорство за мир".
В началото на декември миналата година обаче президентът Туджман почина. Опозицията и противниците на режима съзряха в това златен шанс за промяна на системата. Така се стигна до изборите, на които ХДО загуби. Според първоначалните изчисления социалдемократите и социаллибералите ще спечелят половината от местата в 140-местния парламент и с центристката коалиция от 4 по-малки партии може да получат квалифицирано мнозинство в парламента. Това на свой ред ще даде шанс за промяна на конституцията, изработена специално за Туджман, която дава изключителни права на хърватския президент.
Със сигурност смяната на режима в Загреб няма да бъде почувствана скоро от обикновените хора. ХДО остави страната в окаяно състояние, чиято промяна ще отнеме непредвидимо дълго време. Хърватската икономика е в стагнация не само заради международната изолация. Страната страда от хронична ликвидна криза, тъй като правителството спря плащанията по вътрешния дълг. Бизнесът се задушава от нереално високия лихвен процент, който е 10 на сто, при средна инфлация от 4%. Страната има външен дълг от близо 9 милиарда долара, от които 1.5 милиарда трябва да бъдат изплатени през тази година - бреме, което ще легне върху новия кабинет. И това е само част от наследството на ХДО. Въпреки че номинално партията на Туджман провеждаше пазарни реформи, държавата си запази основно място в икономиката. Приватизацията бе провеждана по модел, който твърде често водеше до задушаване на новоприватизираните предприятия поради липса на чуждестранни инвестиции и мениджърски опит. Правителството допринесе за съсипването на доста компании, понеже рядко изплащаше дълговете си към тях, а самите предприятия от своя страна не можеха да погасяват собствените си задължения. Именно държавните задължения представляват основната трудност пред новото правителство. Според експертните оценки малка част от тях може да бъде ликвидирана, като на първо време бюджетът може да бъде орязан със 17 на сто. Една от най-лесните икономии е да се спрат субсидиите за отбрана и помощите за босненските хървати. Новото правителство се надява да намали 20-процентната безработица с привличането на чуждестранните инвеститори в страната. Социалдемократите се надяват, че разкриването на нови работни места и външният капитал ще намалят социалното напрежение и ще побутнат икономиката напред.
Изгледите за измъкване от блатото обаче засега са твърде мъгляви. Това, че бившата опозиция спечели убедително изборите и ще разполага с доверието на повече от половината избиратели, е слабо успокоение на фона на препятствията, които й предстоят. При това има опасност да се повтори и ситуацията от 1998 г. в Словакия, когато дискредитираното дясно правителство на Мечиар бе сменено от коалиционен кабинет. Тогава очакванията за промяна бяха повече, отколкото новата власт можеше да предложи, и неопитността и противоречията в управляващата коалиция пратиха страната в задънена улица.
Несъмнено изборите показаха, че Хърватия се променя, макар че все още остава непредсказуема. Показателна в това отношение бе реакцията на Запада, който не избърза с обещания за подкрепа, а вместо това заяви, че първо иска да види истински реформи. Някои дипломати дори подчертаха, че в замяна на финансовата помощ отвън новото хърватско правителство вероятно ще трябва да се съобрази и с някои предварителни условия. Най-важните сред тях са зачитане на дейтънския мир, завръщане на сръбските бежанци (по различни данни между 75 и 350 хиляди души), промяна на законодателството, борба с корупцията и демократизиране на обществения живот. Загреб получи негласен намек, че икономическите трудности на страната ще бъдат използвани за външен натиск, който да гарантира реформи в желаната от Запада посока.
Позицията на западните държави до голяма степен ще зависи и от президентските избори в края на месеца. Този път ХДО изигра успешен ход с кандидатпрезидентската номинация на бившия външен министър Мате Гранич. Гранич е дипломат, добре известен сред западните си колеги и се ползва с репутацията на умерен, но решителен политик. Към достойнствата му се прибавя неофициалната американска подкрепа и проевропейската му ориентация, а това прави Гранич идеалния политик, способен да извади страната от международната изолация. На фона на Гранич позицията на основния му съперник - лидерът на социаллибералите Дражен Будиша, изглежда доста по-скромна. Но и в президентската надпревара няма нищо сигурно, понеже Будиша най-вероятно ще черпи от кредита, който партията му получи на парламентарните избори, и ще спекулира с пасивите на ХДО.
Който и да надделее в президентските избори обаче, ще се окаже в положението на спечелилата парламентарните избори левоцентристка коалиция. Хърватия е затънала дълбоко в икономически и социални проблеми, чието преодоляване ще отнеме изключително много време. Такава бе и първата реакция на водещия всекидневник "Дело" в съседна Словения: "Хърватия е изправена пред дни, месеци и години, в които и победителите, и победените ще страдат еднакво."
Данъчният кодекс - новото оръжие на администрацията
Граждани и фирми получават права на теория, данъчните органи - на практика
За Данъчния процесуален кодекс (ДПК) се заговори като за последния законодателен акт, необходим за приключване на данъчната реформа. И сега, когато неговите разпоредби вече са в сила, логично е да се потърси отговор на въпроса какво даде и какво отне на данъкоплатеца този кодекс?
Едва ли съвременният Андрешко се е надявал някога да прочете, че като данъкоплатец освен задължения има и права. Даже и право на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчните задължения. Най-сетне може да застане пред данъчния служител или публичния изпълнител и да си позволи да изрече:
Доколко обаче регламентирани с ДПК права ще могат да бъдат реално упражнявани предвид многобройните задължения и засилените правомощия на данъчните органи зависи до голяма степен от самата данъчна администрация и най-вече от отношението й към данъчните субекти, защото това отношение ще бъде възприемано не просто като отношение на един данъчен служител към данъкоплатец, а като отношение на държавата към нейните граждани, включително и към чуждестранните инвеститори в страната.
Основните начала, прокламирани с ДПК, могат да бъдат наистина ново начало, но само при условие че е налице консенсус между всички участници в процеса на реформата, защото на данъчния субект му додея да се лута в избора на подходяща правно-организационна форма, адекватна на всяка промяна, която му вменява все нови и нови задължения или още повече бюрократизира отношенията с обслужващата го държавна администрация. А данъкоплатецът, който иска и се старае да бъде коректен, сигурно ще се запита защо все него проверяват? И няма ли най-сетне оня, дето е "в сянка", да попадне в критериите за оценка на риска или да бъде обхванат от репрезентативните методи за данъчен контрол.
Българският данъкоплатец получи и поредица от изненади, които ще го накарат отново да се замисли
Оказва се, че данъчните имат и правомощия на органите на предварителното производство по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и установяване на данъчни нарушения, или стоки с неустановен произход могат да извършват претърсване и изземване. Съгласно чл.172 и 172а от НПК органи на предварителното производство са следователите от съответните окръжни следствени служби и те осъществяват предварителното производство в следствения район, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. А прокурорът упражнява ръководство и надзор за законност върху дейността на следователите. За данъчните органи обаче такива изрични разпоредби в ДПК няма. А от чл.235 на ДПК е видно, че данъчни органи са данъчни и главни данъчни инспектори, данъчни и главни данъчни експерти, началниците на отдели, сектори и подразделения, териториални и регионални директори. Всички ли те ще имат право да извършват претърсване и изземване по чл.106 от ДПК и всички ли те имат правомощия на органите на предварително производство, при това без каквито и да е териториални ограничения? Кой ще упражнява ръководство и надзор в тези случаи? И по какво данъчните органи в хипотезите на чл.106 от ДПК ще се различават от т.нар. органи за специализиран контрол, чиито правомощия са посочени в чл.241 ал.3 от ДПК? И подготвени ли са данъчните органи за упражняването на такива правомощия?
Липсата на единодействие и решимост на органите на законодателната и изпълнителната власт да се преборят с фирми - "фантоми", "бушони" и други такива, които неправомерно "източват" под формата на данъчен кредит държавни средства, отново и този път още по-тежко се стоварват върху гърба на изрядния данъкоплатец. Защото с чл.109, ал. 11-14 са предвидени разпоредби, които при внимателен прочит ще накарат данъкоплатеца да се замисли защо му е нужно да се регистрира по ЗДДС, защо изобщо му е нужно да произвежда или търгува в страната? След като за всяка сключена сделка с лице, което не може да бъде открито на данъчния му адрес, данъчният орган има правно основание да определи съответния данък или да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на добросъвестната страна по сделката;
Не може да се обжалва по съдебен ред данъчен ревизионен акт в частта, в която жалбата е дори частично уважена с решение на директора на регионалната данъчна дирекция. Значи ако данъкоплатецът претендира за 100 единици по-малко данък, а директорът му признае само една единица, то тогава данъкоплатецът няма право да обжалва за останалите 99! Което намирисва на противоконституционност.
Чл.176 повелява, че за данъчни задължения не може да бъде отнето единственото жилище на длъжника, освен ако е търговец. Или иначе казано, ако сте имали неблагоразумието да регистрирате фирма, например едноличен търговец, то законът ви лишава от тази закрила.
Липсата на концепция и сериозен обществен дебат по въпроси, регламентирани с ДПК, доведоха до ситуация, още преди кодексът да влезе в сила, да се заговори за нови функционални и структурни промени относно събиране на данъчни и осигурителни вноски от отделна агенция, различна от вече създадената Агенция за държавни вземания с ДПК. И отново поради липса на концепция се стигна до законова празнота, като считано от 30 ноември 1999 г. до 1 януари 2000 г. липсваше нормативна уредба относно държавните вземания и тяхното принудително събиране. Едва ли е добър атестат за една реформа, когато вместо да се решават проблемите, се създават нови.
Приемайки промените в Закона за облагане доходите на физическите лица, които да действат през 1999 г., депутатите одобриха грешна таблица (месечна и годишна) за изчисляване на дължимия данък. На последния ред от двете таблици заради нечие недоглеждане бе записана по-висока (макар и нищожно) от реално дължимата сума. Така хората с доход през 1999 г., надвишаващ 15 600 нови лева, ще заплатят 15.6 нови лева данък повече заради депутатската грешка.
Разликата е нищожна, но стана добър пример за склонността на авторите на данъчната реформа да признават и оправят сътворените от самите тях глупости. Началникът на данъчната администрация Дора Андреева и председателят на бюджетната комисия на парламента Йордан Цонев се запънаха като дългоухи на мост и категорично заявиха, че нямало грешка. Така принципността бе погазена в името на това Андреева и Цонев да останат целите в бяло.
В края на изминалата година парламентът прие нови поправки в Закона за облагане доходите на физическите лица и съответно нови таблици, които трябва да действат през 2000 г. Познайте какво има на последния ред от тези таблици? Ами да, разбира се, грешка! Същата грешка, благодарение на която и за 2000 г. лицата с високи годишни доходи ще платят 15.6 лв. повече данък. И това ако не е последователна данъчна реформа... Ще дочакаме ли данъчна пролет
Беше време, когато финансовият министър, шефът на данъчната администрация и председателят на парламентарната бюджетна комисия се кълняха под път и над път, че прословутата данъчна реформа, виждате ли, е приключила, оттук насетне никакви принципи няма да се променят, само ставките, и то в посока надолу. Беше време.
Сега е дошло друго време. За някои - време разделно, за други - на перестроечно, за трети- триумфално. За редовите данъкоплатци и бизнеса обаче времето си остава същото - тежки данъконосни облаци, а под тях - гъста данъчна мъгла.
Новата година ни дари със сериозно обновени данъчни закони, които пак бяха обосновани с добри намерения и прицелване в Европа. И които пак бяха приети в последния момент, и пак без широко обсъждане, и пак въвеждат редица утежнения, и пак няма яснота как да се прилагат, и данъчната администрация пак се реформира.
За добро или за лошо точно сега търпението на премиера Костов се изчерпа и патърдията около касовите апарати по всяка вероятност ще бъде използвана като удобен повод за смяна на началника на данъчната администрация Дора Андреева. Финансовият министър междувременно утвърди новата функционална структура на данъчните, която едва ли ще е последната предвид предстоящото обединение на данъчната и осигурителната администрация.
Големият въпрос е какво следва от всичко това. И дали ще последва. И кога.
На пръв поглед евентуалният нов шеф на данъчната администрация изглежда в положение цунг-цванг - какъвто и да е ход да предприеме, той ще бъде губещ. Ако приеме принципите на сътвореното през последните две години от своята предшественичка данъчно законодателство - защо изобщо си играем на кадрови решения. Ако пък реши радикално да ги променя - дали ще има воля да го направи, след като неговите шефове обявиха данъчната реформа за приключила? И дали те ще го подкрепят, и дали ще му дадат достатъчно време, за да реализира политика, която се цели малко по-далече и малко по-нашироко от балансиране на тазгодишния бюджет.
Погледнато по-трезво положението не е чак толкова катастрофално. Вагони от влака на финансовата стабилизация все още са на нашата гара, макар най-удобните безвъзвратно да бяха пропуснати. Шансът сега да се подготви почвата за стимулиране на икономиката, включително чрез нормализиране на данъчната среда обаче, изглежда последен.
Защото и тази година започна с данъчна политика, в която липсва ясна концепция, а ако има такава, тя е "всичко на плещите на добросъвестните данъкоплатци". Позитивните промени в сила от 1 януари не са малко - разширяване на дейностите, облагани с патент, намаляване на данъка на животозастрахователните дружества от 5% на 3%, ефективно понижение с 1.8 процентни пункта на корпоративния данък за фирмите с печалба над 50 хил. лв., намаляване на лихвата за данъчни просрочия от ОЛП+18 на ОЛП+10 на годишна база, възможност за доброволна регистрация по ДДС при оборот над 50 хил. лв., увеличение (макар и незначително) на необлагаемия минимум за физическите лица. Всички тези промени обаче се губят на фона на неизпълнените големи обещания и приетите маса други драконовски разпоредби.
Новите законови промени пак станаха публично достояние няколко дни, преди да влязат в сила, а редица разпоредби за тяхното приложение липсват. Като цяло данъчно-осигурителното бреме и през 2000 г. остава неприемливо високо за легалната част на бизнеса, няма индикации за опростяване и изясняване в процеса на приложение на законите, нито пък желание да се отстранят досегашните недоразумения.
Ако евентуалното ново ръководство на данъчната администрация има воля за промени, няма пречка сега да се започне с няколко не толкова сложни неща, за които се говори от толкова време и от толкова места (виж препоръките на чуждестранните инвеститори и FIAS). За повечето от тях дори не са нужни законови промени поне в началото. Какво например пречи подготвяната мащабна реформа в данъчната и осигурителната администрации да бъде обсъдено в по-широк кръг хора от практиката, а не зад затворените врати на Министерството на финансите. Или прословутите ГДУ-та да бъдат пуснати в Интернет-страницата на Министерството на финансите. Ако бъдещият началник успее да приключи с десетгодишната скандална епопея по компютризацията на данъчните - със сигурност ще заслужи място в историята.
От началото на годината Румъния намали данъка върху печалбата от 38% на 25% и въведе единна ставка от 19% по ДДС. Досега масовата ставка по ДДС бе 22%, съществуваха и занижени ставки от 0% и 11%. Данъчната реформа цели опростяване на данъчната система и стимулиране на инвестициите, експорта и създаването на нови работни места.
От началото на годината данъкът върху печалбата бе намален от 35% на 31%.
В сила от 2000 г. Словакия намали данъка върху печалбата от 40% на 29%. Беше повишен необлагаемият доход за физическите лица и увеличени някои от данъчните облекчения за тях.
От началото на 2000 г. данък печалба в страната бе намален от 34% на 30% и бяха премахнати някои от данъчните облекчения. През следващите години данъкът ще бъде намаляван с по два процентни пункта, за да достигне 22% през 2004 г. Предстои парламентът отново да обсъди (след като президентът наложи вето) намаляването на данъка върху общия доход за лицата с високи доходи от 40% до 36% през 2000 г. и до 28% през 2001 г. и на данъка върху общия доход за лицата с по-ниски доходи от 19% на 18%.
В края на миналата година финансовият министър и вицепремиер Лешек Балцерович заяви, че ще подаде оставка, ако не се приеме планът му за намаляване на данъчните ставки.
От началото на 2000 г. компаниите изобщо няма да плащат данък, ако реинвестират печалбата в бизнеса си.
Унгария обсъжда увеличаване на срока за възстановяване на данъчния кредит по ДДС от 30 на 45 дена и възможността той да бъде теглен само веднъж на три месеца.
ДДС - поредните радикални промени
Добросъвестните данъкоплатци пак са ощетени заради безсилието на администрацията да се справи с нарушителите
Измененията и допълненията на действащия само от една година нов ЗДДС са многобройни и съществени и съдържат в себе си както добри, така и прекалено фискални моменти. Наред с това те се предлагат на данъкоплатеца в последните дни на годината, а и препращат към изменения в правилника, които по стара традиция тепърва ще се изясняват. Междувременно данъкоплатецът може само да гадае.
Общо всички тези промени ще окажат положително влияние и ще доведат до частично намаляване на данъчната тежест, стига да не бъдат предмет на стеснително тълкуване в правилника за прилагане на ЗДДС.
Тази изключително фискална мярка касае без изключение всички лица - и регистрирани, и тези, на които подлежи да се регистрират по ДДС, и износители, и изпълнители на облагаеми доставки с 20 на сто.
Наред с тези споменати изменения и допълнения има и други, които не могат да бъдат определени като положителни, защото пораждат нови проблеми, а не решават старите. Съдържат и много грешки и неясно изписани текстове, които пораждат двусмислено тълкуване. Това изправя всички лица пред реалния риск да сбъркат и съответно да понесат по-късно отрицателните последици. В много случаи данъчните органи също ще са засегнати от тях, тъй като и те носят отговорност за своите действия.
Констатации и препоръки на чуждите инвеститори
Намаляването на преките данъци - познатата илюзия
Промените в преките данъци и през 2000 г. не отразиха обещанията и очакванията за по-сериозно намаление на данъчното бреме. Единствено разширяването на обхвата на патентния данък може да се счита като по-радикално решение в правилната посока в настоящия момент, макар да бе провокирано от неспособността на администрацията ефективно да контролира данъчните субекти.
Значителното разширяване на дейностите, които се облагат с патент, е едно от добрите данъчни решения за 2000 г. заради простотата, по-лесното администриране и относително поносимите размери за повечето дейности. От тази година още 88 вида услуги ще се облагат по този начин, а при обсъждането в парламента най-много дискусии предизвика въвеждането на патент за агенциите за недвижими имоти и за услугите със селскостопанска дейност. Остана обаче невъзможността, ако едно лице е заплатило патентен данък примерно до края на годината, но прекрати дейността си преди това, да може да изиска пропорционално възстановяване.
Леко бе повишен годишният необлагаем минимум - до 960 лв. и съответно "повдигнати" етажите на таблицата за облагане доходите на физическите лица. Намалението е символично и практически не покрива увеличените разходи на физическите лица за социални и здравни осигуровки, макар те да се приспадат от облагаемия доход.
Друга промяна поправи недоразумението от миналата година, според което данъчната основа при продажба или замяна на движимо имущество вече се образува от разликата между продажната цена и ревалоризирана цена, за определянето на която обаче не бе въведен регламент. Благодарение на това през пролетта на миналата година при попълването на данъчните декларации за доходи от 1998 г. физическите лица бяха оставени от данъчната администрация в пълно неведение как трябва да изчислят данъчната основа при покупко-продажба на акции. Сега се изяснява, че данъчната основа ще е разликата между продажната и актуализираната цена с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт.
Друга промяна в закона изяснява условията за ползване на данъчното облекчение в размер на 20 на сто от получените доходи от наем на движимо и недвижимо имущество. За съжаление новият текст също е неприцизен и създава предпоставки за двусмислено тълкуване. Така например не се признава данъчното облекчение, ако основният ремонт на имуществото или подобряване качеството на земята е за сметка на ползвателя. Когато ползвателят е лице, което се облага по реда на ЗКПО, намалението от 20 на сто не се прилага, ако ползвателят е приспаднал изцяло или частично разходите си за основен ремонт или за подобряване качеството на земята от наема, арендата или рентата. Това обстоятелство се декларира от ползвателя пред наемодателя, който го декларира с годишната данъчна декларация. Тук неяснотите и противоречията са следните:
Най-облагодетелствани от промените в Закона за корпоративното подоходно облагане са дружествата, които предлагат застраховки "живот". Данъкът за тях бе намален от 5% на 3% от премийния приход. Данъкът за републиканския бюджет за лицата с облагаема печалба за текущата година над 50 000 лв. бе намален с два процентни пункта - от 27% на 25%. Така сумарният данък печалба за тези дружества (за републиканския и общинския бюджет) става 32.5% при 34.3% през изминалата година. За фирмите с по-ниска годишна печалба сумарният данък печалби остава 28%. Така надеждите за по-осезаемо намаляване на корпоративния данък за породен път бяха порязани.
Променен бе и режимът за признаване облагане на разходите на работодателя за доброволно осигуряване на неговите работници. Ако общият размер на вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване или застраховане е до 30 лв. месечно на един работник или служител, включително и по договор за управление, те не се облагат с еднократен данък и не се извършва увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване. Превишението над определения размер 30 лв. месечно на един работник или служител се отразява като увеличение на финансовия резултат, при положение че тези разходи не са оформени като социални по смисъла на чл. 293 и 294 от Кодекса на труда. Превишението над определения размер 30 лв. месечно на един работник или служител се облага с окончателен данък при положение че тези разходи са признати като социални.
Икономиката на апаратите
Легализацията на бизнеса е наложителна, но не започва от уличните продавачи
Има толкова много сергии по улиците по една много проста причина - необходимият стартов капитал там е най-нисък. Затова да се изтъква, че имало касови апарати в Белгия, е цинично. Има, има и в Швейцария, но там един портокал е колкото две кила у нас. От повече сравнения няма нужда.
Ако се погледне лексиката на дебата, ще стане ясно, че управляващите говорят само за събиране на данъци, за контрол, за проверки и наказания. Никой не спомена нищо как да се стимулира плащането на данъци, даването на пари от данъкоплатците към държавата. Тук очевидно става въпрос за две философии, за два подхода. Първият е подходът на принудата и силовото налагане на правила, вторият е на икономическия стимул и повишената мотивация. Всяко развито общество намира своя баланс между двете. Най-силните икономики залагат изключително на икономическата мотивация. Никой управляващ в нормалния свят не подхожда със самочувствието, че може да измисли икономическите правила, да гласува закони и да ги наложи на всички агенти в икономиката. Законите трябва да се спазват, но лошата съвкупност от закони трябва да се променя.
Засега единственият сигурен резултат от офанзивата на данъчните е, че голям бизнес ще направят доставчиците на касови апарати. Нищо от другите ефекти, за които се пледира, не е сигурно. Цялата кампания не дава задоволителен отговор на въпроса какво ще накара търговците да ползват закупените касови апарати. Този проблем много ясно се вижда от обектите, в които вече от година има такива машинки.
Да, вярно е, че голяма част от оборота на уличните търговци не се отчита и че това е канал, по който черната търговия стига до крайния потребител. Този проблем обаче има поне още една страна. Същите портокали или турско бельо, за които не се издава касова бележка, най-вероятно са внесени по нередовен начин. Както е известно, и митницата е в структурите на финансовото министерство и ако там всичко беше наред, нямаше да има нужда от касови машини по улиците. Но за митницата сега не се говори. Нито за контрабандните канали.
Освен това всеки такъв дребен търговец плаща патентен данък, който в голяма степен като подход е адекватен на неотчитането на оборотите. И накрая, ако всичко в икономическата среда беше чисто, работещо и перфектно, нямаше да има аргументи против апаратите. Но то не е. Освен патента търговците плащат такси към общината, подкупи за общинските служители, често отчисляват на мутризирани регулиращи структури и в крайна сметка каквото изкарват не е повече от месечен доход за едно домакинство. Когато се увеличават официалните разходи, без да се намаляват неофициалните, нормално е бизнесът да експлодира. Затова реакцията на търговците беше толкова нервна, дори истерична. Те не могат да бъдат обвинени, че са създали тази полулегална система на търговия. Те просто са се настроили към нея.
Легализацията на бизнеса е наложителна, но не започва от уличните продавачи. Лоялността към държавата не може да бъде въведена по този силов начин със закони и наредби. Постигането на доверие между държава и данъкоплатци е дълъг двустранен процес. Това е същата държава, която се обслужва от корумпирана администрация, в която повече от половината от правителството току-що беше сменено за крупни афери. Това е тази държава, която три години не намалява данъците, за да могат чиновниците да правят луксозни ремонти, да пръскат пари за "информационни системи" и да обновяват с последните модели немските си автопаркове. Това е държавата, която харчи по най-безобразен начин парите на данъкоплатците, възлагайки (де факто) несъстезателно повечето държавни поръчки, в която всеки нов икономически модел или регламент е по-централизиран и по-непрозрачен от предишните.
Когато същата тази държава излезе и ти каже сложи си касов апарат за 200 долара, нямаш причина да си почтен с нея, защото тя не е почтена с теб.
Чиновници виновни за снежното бедствие в страната
Чиновническата небрежност, липсата на информация и остарялата нормативна база са виновни за снежното бедствие. Това обяви министър Александър Праматарски след заседанието на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в сряда. Комисията беше свикана по настояване на премиера Иван Костов, който поиска да се анализират действията на отговорните институции след падането на снега и да се изяснят причините за бедственото положение в някои райони. Хиляда и двеста селища останаха на тъмно по новогодишните празници заради скъсани електропроводи. Сто и петдесет населени места бяха без вода след спирането на електрозахранването. Цели райони бяха откъснати заради затрупаните пътища. Оказа се, че някои общини не са сключили договори за почистване на четвъртокласната пътна мрежа от снега и заледяването. ГУП обаче превел на общините 1.8 млн. лева за почистването на четвъртокласните пътища. Областните шефове трябва да открият какво е станало с тези пари. На много места имало договори с фирми, които не разполагат с машини за почистване на сняг. Най-големи проблеми са установени във Видинско, Великотърновско и Благоевградско. Няма никакъв синхрон между централните и местните структури на комисията, информациите за ситуацията често били противоречиви, заяви министър Праматарски. Никой не отговори на въпроса докога всеки по-обилен снеговалеж през зимата ще се обявява за бедствие.
Държавата поиска още пари за БТК
Сделката се връща в началото, заради лошите условия договорени досега
Точно преди настъпването на новата година Петър Жотев, вицепремиер и министър на икономиката, обяви, че ще поиска за държавния телеком по-висока цена от сега договорената сума, в размер на 502 млн. долара. Новите преговарящи по сделката искат още пари за БТК, тъй като около 90 -100 млн. марки се очаква да бъде печалбата на дружеството за 1999 г. след облагане с данъци. За сравнение печалбата на телекома за 1998 г. е била около 80 млн. марки. Според източник, близък до работната група обаче, управляващите са решили, че могат да поискат покачване на цената, тъй като България вече получи покана да започне преговори за приемане в евросъюза.
Засега не се знае точно колко ще бъде новата сума, която ще поиска държавата. "Няма знак за равенство между очакваната печалба и очакваното увеличение на цената", заяви пред "Капитал" правителствен източник. Очаква се обаче правителството да поиска 40 млн. долара цена за втория GSM-лиценз (който беше договорен в полза на кандидат-купувачите на БТК) вместо досега обявяваните 8 млн. долара.
Веднага след като беше обявено евентуалното увеличаване от страна на държавата на цената на БТК, по международните информационни агенции изтече информацията, че консорциумът кандидат-купувач (между гръцката ОТЕ и холандската KPN) няма да се съгласи на повече пари. Според говорителя на KPN досегашните параметри вече били договорени в предварителен меморандум по сделката, подписан през юли. Пак по думите на говорителя "топката е в двора на българските власти, всякаква дискусия по цената не е нищо повече от ритуален танц". Такава формулировка от страна на KPN издава тяхното опасение, че държавата просто търси дипломатичен начин да не сключи сделка с досегашния кандидат-купувач.
И без холандците да се бяха позовали на въпросния меморандум, подписан на 9 юли от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев, е ясно, че именно в този документ се състои проблемът пред сделката. И макар двете страни да говорят публично само за параметъра цена, въпросът очевидно не е в това, а в невъзможните условия, които кандидат-купувачът тогава е предложил, а държавата, в лицето на някои свои представители, се е съгласила да поеме. Именно в този меморандум е предвидено в бъдещия договор да залегнат клаузи, които биха дали на консорциума възможност да си получи всичките 500 млн. долара обратно - под формата на компенсации за неизпълнени ангажименти, за които е ясно, че не могат да бъдат изпълнени. Отделно от това Бакърджиев е позволилил на гръцко-холандския консорциум да диктува на българската държава какво да пише в законите, както и да съгласува с купувача евентуални бъдещи промени в различни нормативни актове.
При това положение и след като правителството беше сменено, а досегашните преговарящи по сделката бяха освободени, е ясно, че новият вицепремиер Петър Жотев не би се нагърбил със срамните условия по продажбата, договорени от предшественика му. Освен това е очевидно, че това не може да стане тихомълком и за пред публиката ще трябва да има някакви размени на официални и неофициални изявления за медиите. Така например според съобщение на Жотев кандидат-купувачите щели да бъдат запознати с промяната в обстоятелствата по сделката в началото на януари, когато се очаквало новата работна група да ги покани за продължаване на преговорите.
Новата група за преговорите по продажбата на БТК е с председател Антони Славински, министър на транспорта и далекосъобщенията. Членовете са Гроздан Караджов, председател на борда на БТК и главен секретар на Министерството на транспорта и далекосъобщенията, Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, Пламен Орешарски, зам. финансов министър, Веселин Стойков, председател на ДКД, Александра Цекова, директор на правния отдел в министерството на правосъдието, генерал-майор Атанас Запрянов, шеф на дирекцията по Комуникации и информационни системи в Министерството на отбраната, Божидар Попов, генерален секретар на МВР, и Малина Новкиришка, съветник в правния отдел на Министерския съвет. Веднага след избора на Славински за шеф на групата той даде изявления, че сделката ще бъде приключена само ако се постигнат справедлива цена и взаимноприемливи условия и че е възможно в крайна сметка правителството да започне преговори с друг потенциален купувач.
Накратко
"РМД Каолин - 98" АД, гр. Сеново, бе определен за участник, с който ще се водят преговорите за продажба на 425 404 броя акции, представляващи 75% от капитала на "Каолин" ЕАД, гр. Сеново. Обявената начална цена за държавния дял в дружеството е 5 505 000 лева. Агенцията за приватизация определи срок от 30 дни, в който договорът трябва да бъде сключен.
"Гама проект 99" АД, гр. Габрово, придоби 80% от капитала на "Гама проект" ЕАД, гр. Габрово, за сумата от 707 600 долара. РМД се задължава да инвестира до 2002 г. общо 36 хил. долара в предприятието.
В края на миналата година бяха сключени две сделки за продажба на обособени части от "Агробиохим" АД, Стара Загора. Цех "Бели сажди" бе продаден на "Амосил" АД, гр. Пловдив, за сумата от 406 хил. лева разсрочено за период от 10 години. Купувачът пое задължение да извърши инвестиции в размер от 1 млн. лева. "Ремонтно-механичен завод" и "Електроремонтен цех" бяха придобити от "Ремонтно-механичен завод" АД. Покупната цена на обособената част възлиза на 351 хил. лева, за срок от 10 години. Новият собственик се задължава да направи инвестиции в размер от 345 хил. лв. "Винарна Лясковец 1934" АД придоби 32 263 броя акции, представляващи малко над 18% от капитала на "Винарна - Лясковец" АД, гр. Лясковец. Цената на сделката е 775 100 лева. Купувачът заплаща 10% от сумата в брой, а остатъка - разсрочено за период от 10 години. РМД-то преди време купи 78% от капитала на дружеството.
За Булгартабак ще се плаща само кеш
За Булгартабак ще се плаща само кеш и в евро, гласи съобщението, с което Агенцията за приватизация обяви процедура за продажбата на 51% от капитала на тютюневия холдинг. Продажбата ще се извърши чрез преговори с потенциални купувачи, като 17% от капитала на дружеството ще се продават при особени условия, които са посочени в документацията за водене на преговори. Според стратегията за приватизация на Булгартабак 17% от обявения за продажба мажоритарен пакет, както и съответната част от продажната цена ще бъдат блокирани в доверителна сметка за период от 6 до 12 месеца и ще бъдат освободени едва след като купувачът изпълни определени условия, свързани със запазване и развитието на производството на тютюн и разширяване на пазарния дял на Булгартабак в страната и в чужбина. През този период на инвеститора ще бъдат наложени някои ограничения в правомощията, които той получава от мажоритарното си участие. Това ще стане чрез притежаваната от държавата "златна акция". Ограниченията ще се отнасят най-вече до промени в устава, отнасящи се до преместване на седалището, промени в регистрираното наименование и търговските марки; при вземане на решения за прекратяване на дружеството и за промяна на мястото на консолидиране на неговите резултати. В същото време инвеститорът ще разполага с правото си на глас, съответстващо на 51% от капитала на дружеството, и това ще позволи да поеме оперативното ръководство на холдинга и дъщерните фирми и съответно да изпълнява договорените условия.
За да бъдат допуснати до участие в преговорите, потенциалните купувачи трябва да докажат, че са големи производители на цигари. През 1998 г. те трябва да са произвели и продали цигари за над 186 млн. евро или да са преработили и продали тютюн за повече от 26 млн. евро. До преговорите ще се допускат и други кандидати, включително финансови институции, но те трябва да бъдат в консорциум с производител, който да отговаря на посочените условия.
Определящи при избора на купувач ще бъдат цената и начинът на плащане. Цената ще се оферира и заплаща в евро, като 100% от нея трябва да се преведе по сметка на АП. Кандидатите също така трябва да представят бизнеспрограма за развитие на дружеството за срок от пет години след датата на прехвърляне на собствеността върху акциите. Задължителен елемент от съдържанието на бизнеспрограмата е представянето на инвестиционен план и програма за трудовата заетост в дружеството. Кандидатите трябва да представят и целеви бизнесплан за развитието на дружеството до една година след прехвърлянето на акциите.
Информационният меморандум и документацията за преговорите вече могат да се купуват от АП. Фирмите кандидати могат да ги закупят до 18 февруари срещу 2000 лв. От обнародването на решението в Държавен вестник до 29 февруари кандидатите могат да депозират в АП писма за намерения. На базата на тези писма ще се проведе нещо като предквалификация, при която ще се отсеят подходящите кандидати, които отговарят на условията.
Същинските оферти ще се подават до 20 март 2000 г. Депозитът за участие в преговорите е 1 млн. евро. Потенциалните купувачи ще имат възможност да извършат правен и финансов анализ на дружеството, след като закупят документацията и представят писма за намерения. Още през следващата седмица те ще имат достъп до специално подготвената информационна зала в сградата на "Булгартабак холдинг".
Накратко
Президентът Петър Стоянов ще направи официално посещение в Израел от 18 до 20 януари и ще бъде първият чуждестранен държавен глава, приет в Тел Авив в началото на тази година. Българският държавен глава ще участва и в Международния форум за холокоста, който ще се състои в Стокхолм от 26 до 28 януари.
Съветът за ратификация на Европейската социална харта предлага със съгласие за пълна ратификация 7 от общо 9-те основни члена на документа. Различия има относно ратификацията на основния член 12, изискващ установяване на високи стандарти в социалното осигуряване, което предизвиква възраженията на представителите на организациите на работодателите. Съветът предлага ратификацията на задължителния минимум от текстове да се извърши до 31 март 2000 г. Около 40 млн. лева ще струва предстоящото национално преброяване на населението, съобщи Националният статистически институт. То ще се проведе през март 2001 г. Тестването на методиката ще бъде направено през март т.г. в град Ихтиман.
Безработицата през ноември е 17 процента
Безработните лица през ноември са 577 хиляди, което представлява 17% от работната сила в страната, съобщи НСИ. Най-силно безработицата е изразена при младежите между 15 и 24 години - от всички, желаещи да работят, 37% не могат да се реализират. Една пета от търсещите работа в селата също не са наети. В градовете положението е малко по-добро - там работа нямат 389 хиляди души (15.4%). Тези данни са базирани на изследване на Националния статистически институт, обхващащо цялото население на страната на 15 и повече години. Статистиката сочи, че през ноември икономически активното население в страната (тоест всички, които са в трудоспособна възраст и могат да работят) е 3.388 милиона, или 49.2% от всички, обхванати в извадката. Заетите са 2.811 милиона, от които в селата работят само 673 хиляди (24%).
РМД купи "Металхим холдинг"
Министерството на икономиката продаде 80% от капитала на "Металхим холдинг" на работническо-мениджърското дружество "Металхим - 2000" за 2.05 млн. долара. РМД се управлява от Стефан Улев, досегашен генерален директор на холдинга. Купувачът поема всички задължения на дружеството, ангажира се да инвестира 15 000 долара до 2002 г. и да запази работните места, без да променя дейността на дружеството. Договорената цена е с почти един милион долара по-висока от минималната (1 090 000 долара). Само преди два месеца г-н Улев каза, че цената, предложена от министерството, е доста висока и се съмнява да има интерес към дружеството. Разминаването между думи и дела вероятно се дължи на появата и на други кандидати. Самото присъствие на купувачи, които не са РМД, е нещо ново за отрасъла, като се има предвид, че при всички вече продадени дружества от военнопромишления комплекс липсваше какъвто и да било страничен интерес и те бяха купени от РМД.
Холдингът, който доскоро държеше пакети на предприятията от военнопромишления комплекс, сега се занимава главно с търговска и инженерингова дейност с военна и гражданска продукция. Той беше създаден през 1991 г. с цел да улесни работата на военните заводи, но се оказа неудачна структура, която понякога дори конкурираше отделните производители в пласирането на продукцията и бе основната причина за забавянето на приватизацията в отрасъла. Според правителствената програма за преструктуриране на сектора през миналата година дяловете на холдинга в отделните дружества бяха прехвърлени на Министерството на промишлеността, с което се даде начало на приватизацията в отрасъла. Към момента холдингът държи 25% от капитала на "Аркус" АД - Лясковец, и малки пакети в "Металхим инженеринг" - Сопот, и "Елпром" - Елхово, което е в ликвидация.
Специалисти от бранша смятат, че най-привлекателното в новоприватизираното дружество е дяловото му участие в "Аркус". Освен това според разпространената от купувачите информация "Металхим холдинг" ще се стреми да активизира дейността си във външнотърговското и промишленото коопериране в областта на специалната продукция. Дали ще може да предложи нещо атрактивно на отделните производители като гарантирани пазари и технологични новости и така да се задържи в бранша, ще зависи изцяло от мениджърските възможности на новия му собственик.
Консултативен съвет ще надзирава 154 държавни предприятия
Списък на 154 предприятия с над 50% държавно участие, които ще бъдат обект на специален надзор, беше обнародван в Държавен вестник в края на миналата година. Със задачата ще се заеме новосъздаденият Консултативен съвет за наблюдение на финансовата дисциплина и фискалния риск, председателстван от Петър Жотев (в качеството си на министър на икономиката). Други членове на съвета ще бъдат по един заместник-министър на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и горите и на транспорта и съобщенията, както и заместник-председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.
Създаването на списъка е свързано с поетите от страна на българското правителство ангажименти пред Световната банка във връзка с отпускането на втория заем за преструктуриране на реалния и финансовия сектор ФЕСАЛ 2. Предмет на наблюдението ще бъдат финансовият резултат, както и видовете и структурата на вземанията и задълженията на дружествата, като за целта след края на всяко тримесечие те ще представят междинни счетоводни отчети. Те ще бъдат анализирани от съответните отраслови министерства и ведомства, след което ще се предоставят на Министерството на финансите. Въз основа на тях Консултативният съвет ще препоръчва на министерствата и държавните агенции мерки за намаляване на просрочените задължения и оптимизиране на структурата им, за намаляване на загубата и за подобряване събираемостта на вземанията.
В списъка за наблюдение влизат големи държавни дружества като Булгаргаз, "Български пощи", ВиК-дружествата, териториалните кадастри, пристанищата и летищата, дружества от ВПК ("Дунарит", "Кинтекс", "Тератон", "Аркус" и ВМЗ, гр. Карлово), някои мини. В списъка са и БТК, "Инкомс - Телеком холдинг", предприятията от системата на Булгартабак и Балканкар - тези дружества са в процедура на приватизация и след продажбата им ще отпаднат от списъка. Сред предприятията за наблюдение попадат и "Стомана", гр. Перник, "Варненска корабостроителница" и "Океански риболов" (и трите в процедура по несъстоятелност), "Неохим", "Агробиохим" и КЦМ, които са със значителни финансови проблеми.
Междувременно бяха направени и някои промени по отношение на онези предприятия от бившата група А на програмата за изолация, които след изтичането на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия бяха задължени да изготвят оздравителни програми. Те вече могат да получават инвестиционни кредити след предварително съгласуване с Министерството на финансите и при определени от министъра условия. Финансовото министерство увеличава възможностите си за контрол върху тези дружества - то дава задължителни указания за разработването и изпълнението на оздравителните програми и извършването на промени в тях и може да изисква допълнителна информация и междинни счетоводни отчети.
"Рубела" обяви "Арома" в несъстоятелност
Делото е продължение на точещия се от година конфликт между собствениците на "Астера холдинг"
"Арома" е в производство по несъстоятелност от края на миналата година. Това пише в решение на Търговското отделение на Софийския градски съд от 2 декември 1999 г., с което е установена неплатежоспособността на "Арома". Делото срещу козметичната фирма е заведено от нейния основен доставчик "Рубела капитал" АД, което през 1997 г. придоби контрола над козметичното предприятие "Рубела" - Рудозем, по схемата дълг срещу собственост. До редакционното приключване на броя на "Капитал" решението на съда не беше обнародвано в Държавен вестник, въпреки че според самия текст на документа това е трябвало да стане в едноседмичен срок.
Делото за неплатежоспособността е продължение на близо едногодишния конфликт между собствениците и учредителите на "Астера холдинг" - Красимир Митев и Лукан Луканов. Двамата държат по 50% от акциите на "Астера холдинг", който пък притежава 98.5% от капитала на "Арома". Доскоро под шапката на холдинга беше и "Рубела" - Рудозем. Последната обаче излезе от "Астера" със скандал преди няколко месеца. Двамата собственици на "Астера" са в конфликт заради интересите на "Рубела" и на "Арома". Митев контролира "Рубела", а Луканов се опитва да овладее "Арома". Още през лятото на 1999 г. Митев обясни, че проблемът бил в дотациите, които "Рубела" правела за "Арома" под формата на продажба на суровини и материали по себестойност. Пак тогава Митев заплаши, че "Рубела" ще заведе дело за несъстоятелност на "Арома".
"Съдебното решение за несъстоятелност е обжалвано пред Апелативния съд и очакваме той да го отмени. То е абсурдно и смешно. През 1999 г. "Арома" беше най-успешната софийска фирма, имаше оборот 23 млн. долара и над 2 млн. долара печалба", заяви пред "Капитал" Лукан Луканов.
Според съдебното решение "Арома" дължи на "Рубела" близо 210 хил. нови лева. "Нарочно не плащаме, вижда се, че това е смешно ниска сума. Страните имат взаимни задължения, които да си издължават чрез прихващане", каза Луканов. Обявената в несъстоятелност фирма е учредила паричен залог в размер на същата сума по специална сметка в полза на "Рубела капитал". Въпреки това съдът е постановил неплатежоспособност с аргумента, че не е ясно дали заложените средства са собствени или кредитни. За синдици първоначално са били определени Георги Дилов и Георги Георгиев, които три седмици по-късно се отказали по лични причини. Междувременно те са докладвали на съда, че "Арома" затруднява изпълнението на задълженията им, затова съдът е лишил "Арома" от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и е предоставил това на временните синдици. Точно на следващия ден, на 21 декември, съдът е издал определение за нови синдици - Владимир Йорданов и Гюро Гюров. Първото заседание на кредиторите е насрочено за 1 февруари.
Несъстоятелността на "Арома" ще предизвика съществени финансови и юридически проблеми за усвояването и връщането на кредита в размер на 10 млн. долара от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). "Имам писмо от представителя на ЕБВР за България Жан-Марк Петершмидт, че банката твърдо вярва в платежоспособността на "Арома" и че е наша страна", заяви Лукан Луканов.
Заемът от ЕБВР беше отпуснат на "Астера" за срок от пет години с едногодишен гратисен период, а според официалната информация залог по кредита бяха 67% от акциите на "Арома". В съдебното решение от 2 декември обаче се уточнява, че "Арома" е била поръчител на "Астера", като е заложила в обезпечение на кредита недвижимо имущество, машини, суровини, стоки в оборот. От получената сума от ЕБВР 3.5 млн. долара са били предназначени за погасяване на краткосрочен кредит от ЦКБ, а останалите - за инвестиции в технологично и продуктово обновление на "Арома". Според изявление на Евгени Иванов, директор на "Арома", през лятото на 1999 г., са били погасени 2 млн. долара от кредита на ЕБВР.
Накратко
Законът за публично предлагане на ценни книжа беше обнародван в Държавен вестник на 30 декември. Той влиза в сила на 30 януари 2000 г., с изключение на изискването за сключване на договор между инвестиционното и управляващото дружество, което влиза в сила на 30 юни 2000 г. Разпоредбите, свързани с отнемането на разрешенията на инвестиционни посредници и с подлежащите на връщане надвнесени или погрешно внесени такси в Kомисията по ценни книжа и фондови борси, имат обратно действие от първи януари 1999 г. Дружествата, които по силата на отменения Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се търгуват без проспект на Българска фондова борса, ще трябва да издадат проспекти до 30 юли 2000 г. Забраната за увеличаване на капитала под условие и с непарични вноски на публичните дружества влиза в сила от датата на обнародване на закона.
На свое редовно заседание на 28 декември Комисията по ценните книжа и фондовите борси потвърди проспектите за публично предлагане на акции на следните дружества: "Дунав" АД - гр. Русе, "Силома" АД - гр. Силистра, "Холдингово дружество пътища" АД - гр. София, "Златни пясъци" АД - гр. Варна, "Велина" АД - гр. Велинград, "Биляна - Трико" АД - гр. Петрич, "Слитекс" АД - гр. Сливен, "Благоевград БТ" АД - гр. Благоевград, "Ритон П" АД - гр. Панагюрище, "Комарс" АД - гр. Пловдив, "СК-13 Пътстрой" АД - гр. Перник, "Марицатекс" АД - гр. Пловдив, "Вратица" АД - гр. Враца, "Ильо войвода" АД - гр. Кюстендил, "Свилоза" АД - гр. Свищов.
Държавата смени шефовете на "Химко" с 18% от капитала
"Химко" посрещна новата година с нов надзорен и управителен съвет, но промените не означават край на споровете около собствеността върху врачанското торово дружество. Новият състав на надзора беше определен на проведеното на 4 януари общо събрание на "Химко". Въпреки че събранието беше свикано от името на американската компания "Ай Би И транс ъф Ню Йорк", закупила 57% от акциите на завода в средата на миналата година, представител на фирмата не взе участие на събранието. Решенията за промените са били взети с гласовете на държавата, която притежава 18% от акциите на "Химко". Общо е бил представен 26.76% от капитала, като различни юридически и физически лица са държали общо 8.76%. С определянето на ръководството на врачанския завод обаче държавата се намесва в спор между две групи лица и поема отговорността върху себе си. Освен това някои от хората, които сега управляват "Химко", са близки до бившата СИК. Старият нов член на управителния съвет на "Химко" Мартин Макариев например има участия в няколко фирми, от които най-известна е "Тераинвест", член е на надзорния съвет на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал". Един от учредителите и шефовете на "Тераинвест" е Димитър Ламбовски, който е участвал някога в доста фирми под една или друга форма, свързани със СИК, но впоследствие, според негови изявления, излязъл от тях.
На събранието акционерите на "Химко" са решили да намалят броя на членовете на надзорния съвет от седем на три, като досегашният зам.-министър на промишлеността Стефан Ставрев и Димитър Дацов остават в състава му, а за трети член е избрана Людмила Лиховска. От надзорния съвет излизат тримата представители на американската "Ай Би И трейд" (която твърди, че е собственик на 100% от капитала на купувача на "Химко") и президентът на руската газова компания "Итера груп" Игор Макаров, както и Юрий Литвиненко. Последният е инициатор на покупката на "Химко" от "Ай Би И транс". Американската фирма се оказа обаче ябълката на раздора. За собственост върху нея претендират "Ай Би И трейд", която твърди, че купувачът на "Химко" е нейно 100% дъщерно дружество. В същото време Литвиненко претендира, че той съвместно с кипърска фирма и още едно физическо лице притежава целия капитал на "Ай Би И транс". Спорът между страните тепърва ще се решава от американските съдилища, а междувременно на българска територия всички заинтересувани институции са залети от документи на ангажираните в спора страни. От гласуването на държавния представител на общото събрание обаче е видно, че поне към момента с повече доверие се ползват твърденията на Литвиненко.
В специално обръщение до акционерите във врачанското предприятие Литвиненко заявява, че на този етап се оттегля от ръководните органи на врачанското дружество, за да престанат спекулациите около торовия комбинат. Оттеглянето му обаче е предимно на думи, тъй като в новоизбрания надзорен съвет на "Химко" фигурира Людмила Лиховска, която според запознати е негова сестра. В управителния съвет остават и близките до Литвиненко Мартин Макариев и Валентин Димитров.
Озадачаващ е фактът, че на общото събрание на "Химко" мажоритарният акционер не е бил представен. До последния момент Димитров е имал пълномощно от Литвиненко за участие в събранието. Той обаче го е оттеглил в последния момент и е прехвърлил отговорността за промените в ръцете на държавата. Причината може да се крие в опасенията, че решенията на събранието може да не бъдат вписани заради споровете около собствеността върху "Химко". За да участва в събранието, акционерът трябва да притежава копие от депозитарната разписка. В случая документът за собственост върху мажоритарния пакет е у Литвиненко от провеждането на предишното общо събрание. С депозитарна разписка не са разполагали в "Ай Би И трейд", затова според тях не е имало как да участват в гласуването.
Засега не е ясно кой в действителност е мажоритарен собственик на "Химко", но със сигурност може да се твърди, че върху пакета акции е учреден залог. Справка от Централния депозитар показва, че 57% от акциите на врачанския завод са заложени от "Ай Би И транс" в полза на кипърската фирма, близка до Литвиненко още на 26 ноември. Според президента на "Ай Би И трейд" Имре Пак кипърската фирма е предоставила заем на Литвиненко, в размер на 4.5 млн. долара срещу акциите на "Химко". "Литвиненко и Димитров са плячкосали парите, вместо да ги инвестират в завода," казва Имре Пак в съобщение до медиите. "Парите вече са инвестирани в "Химко", опроверга това твърдение Димитров.
Общи събрания
Фондовата борса:
Слаб интерес към търговия с акции в началото на годината
С настъпването на новата година търговията на "Българска фондова борса - София" изглежда съвсем замряла. През трите работни дни оборотът на борсата е 360 хиляди лева - число, близко до най-ниските регистрирани обеми в последните месеци. Към 6 януари 2000 г. борсовият индекс БФБ София Уорбърг, отразяващ движението на цените на тридесетте дружества с най-голяма пазарна капитализация, отбеляза увеличение от 2.58%, а този на десетте най-големи компании се покачи с 2.37%, като двата достигнаха съответно 53.73 и 54.79 пункта. Тези показатели остават малко по-ниски от нивата си преди година, когато се движеха съответно около 63 и 56 пункта. Едва ли може да се каже, че за изминалата седмица този индекс бе добър измерител на пазара. От тридесетте включени в него дружества се изтъргуваха акции само на единадесет, а интересът към такива компании като Нефтохим и "Булгартабак холдинг", които обикновено са двигателите на пазара, беше минимален. Целият тютюнев сектор беше замрял. Активна търговия имаше с акциите на "Албена", които се покачиха с около 10%, главно заради обявената печалба за миналата година в размер на около 14 млн. лв. С книжата на "Соловей - Соди" също имаше относително активна търговия. Известен интерес инвеститорите проявиха и към акции на "Химко", но макар цените им да се повишиха с около 20%, те все още са под един лев за акция.
Търговията на пазара като цяло беше доминирана от продажбата на пакети от по 40 000 и 80 000 акции на традиционно ликвидни компании, бивши приватизационни фондове - "Северкооп - гъмза" и "Индустриален холдинг България", и от няколко прехвърляния на акции на слаболиквидни дружества. Липсваше търговия на приватизационния сегмент. На блоковия сегмент, където продажбите често надхвърлят по обем търговията на пазара, беше сключена само една сделка.
Очевидната липса на интерес към борсата като цяло е обичайна за началото на годината. Като добър знак обаче може да се спомене, че цените на акциите успяха да се задържат на нивата си отпреди Нова година.
Недоволството и протестите на инвестиционните посредници от несъвършенствата на новия Закон за публично предлагане на ценните книжа и свързаната с него възможност голяма част от листваните в момента на борсата дружества да се оттеглят от пазара също оказа негативно влияние върху търговията.
Готова ли е България да се гмурне в световния финансов океан
Рисковете идват от притока на капитали и евентуалното им последващо оттегляне
Посрещнахме 2000 г. с нов валутен закон. Премиерът Костов обяви, че правителството обсъжда сериозно дали главата за либерализация на капиталовите потоци да не бъде сред първите, по които страната да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Възниква въпросът готова ли е България да постигне съгласие с Брюксел по въпроса за либерализация на капиталовите потоци? Представлява ли новият валутен закон добра база, с която да се демонстрира силен старт на преговорите? Има ли и какви са рисковете?
Свободното движение на капитали е една от четирите свободи, гарантирани от Европейския съюз, крайъгълен камък на единния европейски пазар и съществено условие за функционирането на икономическия и паричен съюз (EMU). В този смисъл пред България не стои въпросът ДАЛИ, а КОГА и при какви условия да постигне пълно освобождаване на движението на капитали навътре и навън от страната. Същността на преговорите ще се състои в това да се постигне съгласие за точен график и последователност от наблюдаеми стъпки, които България трябва да извърви до постигане на пълна либерализация на капиталовия режим.
Постепенността (което не означава непременно бавност) в либерализиране на капиталовия режим по принцип не би трябвало да създаде затруднения при преговорите. Самите страни - членки на съюза, са изминали подобен път, и то съвсем неотдавна. Франция и Италия например не са освободили движението на капитали преди 1990 г. Едва на 1 януари 1994 г. свободният капиталов режим по отношение на трети страни става задължителен за страните членки. И едва от 1 януари 1999 г. успоредно с въвеждането на еврото се премахва правото на страните да прибягват до ограничаване движението на капитали в случай на сериозни затруднения по платежния баланс. Така че по принцип Брюксел не би трябвало да има проблем, ако България предложи позиции на поетапна либерализация.
С началото на преговорите всъщност България влиза в схема на поетапна либерализация с предварително предупреждение. Тази схема се състои в разбиването на процеса на либерализация на относително обособени и предварително оповестени етапи. Всеки от тях предполага постигането на минимално необходим набор от вътрешни предпоставки. Този подход предложих в публикувания през 1998 г. от Центъра за изследване на демокрацията сборник "България и Европейският съюз: Институционална инфраструктура."
Проблемът се състои в самото дефиниране на етапите. Тук опитът на страните от Европейския съюз, макар и не толкова отдавнашен, не може да ни служи за модел. Този опит се състои с последователно либерализиране, като се започне от най-дългосрочните финансови инструменти и се завърши с най-краткосрочните като краткосрочни финансови кредити и право на резиденти да откриват банкови сметки в чужбина. Причина за недостатъчност на този опит като модел за България се състои в това, че международната финансова сцена претърпя драстични изменения в профила и структурата си точно през 90-те години. Едно от следствията е размиване на разликите във финансовите инструменти по срочност. Така портфейлните (в т.ч. в дялови участия) инвестиции, класифицирани през 80-те години като дългосрочни, на практика показаха не по-малка "летливост" от банковите кредити, стига да е налице достатъчно дълбок и ликвиден вторичен пазар.
В каква стартова позиция за преговори ни поставя новият валутен закон? Нека започнем с това, че този закон е крачка напред в регламентирането на режима в сравнение с бозата, която замени и която включваше многократно ремонтирания Закон за сделките с валутни ценности, датиращ от 1966 г. Законът и изискваните от него наредби на БНБ е прогрес и от гледна точка на това, че елиминира безсмислените ограничения за малки суми, пренасяни в наличност през граница, нещо, за което "Капитал" вече писа. Законът потвърждава свободата на осъществяване на преки инвестиции.
Това обаче не означава, че той е достатъчна база за постигане споразумение с Брюксел. Законът предполага контрол главно върху износа на капитал от България под формата на задължителна регистрация в БНБ. Регистрацията като форма на контрол, при това без ясни критерии, по усмотрение на БНБ, е възможно най-неприязнената към пазара форма на контрол. При това ефективността на контрола съвсем не е гарантирана. Този резултат не е случаен. Новият валутен закон е резултат на компромис. Компромисът в областта на валутния режим не води нито до свободно движение на капитали, нито до валутен контрол с шансове за ефективност.
При определяне на най-добрата за България последователност на либерализиране на режима на капиталовите потоци би следвало да се вземат под внимание уроците от няколкото валутно-финансови кризи, които светът или различни региони изпитаха само през последното десетилетие. Азиатската криза от 1997-98 разклати изглеждащия да се налага преди това консенсус сред икономическата професия за предимствата на свободното движение на капитали за всяка отделна страна.
Аргументът, че в България няма толкова значителни капитали, че да се стремим да ги опазим чрез контрол, не е професионално издържано. Рисковете не идват толкова от бягството на капитали, колкото от притока им, който впоследствие по зависещи или независещи от страната причини може да обърне посоката си и да навлече финансова и икономическа криза с тежки социални последици. И ако Азия ни се струва далеч, макар от гледна точка на презграничното движение на капитали географските разстояния да са без значение, нека не забравяме опита на Италия. През 1990 г. страната завърши либерализацията на капиталовите потоци, а през 1992 г. италианската лира бе принудително извадена от европейския валутен механизъм. И това - в резултат на успехите на Италия - висок растеж, стабилен валутен курс и положителен лихвен диференциал за потискане на инфлацията. Мислимо е продължаваща политическа стабилност, съчетана с перспективата за приемане в Европейския съюз, да създаде очаквания за нарастване на цените на български ценни книжа, които да привлекат повече капитал, отколкото финансовата система на страната е в състояние да канализира към продуктивни инвестиции и да влезем в "италианска" схема точно в навечерието на приемането ни за член на ЕС. Това не е прогноза, а възможност, макар и да изглежда теоретична. Би било безотговорно да не се подготвим за нея, пък дори и да не възникне нужда. По-евтино ще е!
Другият риск е свързан с опасността от либерализиране на капиталовите потоци у нас без успоредни мерки за съответстващо укрепване на институционалната база и отчитане на нарастващите изисквания към макроикономическата (в случая главно фискална) политика. Примери на такива несъответствия вече имаме. Единият е свързан с обявяването на вътрешна конвертируемост на лева през 1991 г., непоследвано от макроикономическа и структурна политика, осигуряваща ценова стабилност. Последва валутната криза от 1994 г. Механизмът - чисто вътрешен, валутен арбитраж. Освобождаването на капиталовия режим дава същите възможности този път навън. Вторият пример за несъответствие е свързан с модерния закон за БНБ от 1991 г., последователно и ежегодно суспендиран до 1996 г., включително от всяко Народно събрание чрез законите за държавния бюджет.
Премиерът Костов посочи убедителното стартиране на преговорите с Брюксел като първостепенна задача на правителството през новата 2000 г. Убедителността предполага две неща: първо, ясна, аргументирана и логична позиция на преговарящия отбор по въпроса кога и как България ще постигне стандартите в съответната област, и второ, консенсус вътре в страната по въпросите за европейската посока, последователността и скоростта на придвижване към нея. Тези две прояви на "убедителност" от своя страна имат една обща предпоставка - професионална подготовка и дебат. В областта на либерализиране на капиталовите потоци професионалната подготовка изисква поне следното:
При добра организация и пълна мобилизация на наличния експертен потенциал такава професионална подготовка може да се осъществи за време примерно от три до шест месеца.
България има всички възможности да започне преговори с Европейската комисия по либерализиране на капиталовите потоци убедително и добре подготвена още през 2000 г. Започнаха плащания по главницата на ЗУНК-облигациите
В първия работен ден на 2000 г. Министерството на финансите извърши плащания по емитираните през 1994 г. облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), чрез който бяха изчистени необслужвани кредити на държавни предприятия към български държавни банки отпреди 1990 г. По-голямата част от извършените плащания бяха за погасяване на главницата на дълга (44.812 млн. лева), която се плаща за първи път след петгодишния гратисен период и ще се амортизира на равни части от по 5% от номиналната цена до датата на падежа през януари 2019 г. През изминалата седмица финансовото министерство плати на банки общо 67.733 млн. лева главници и лихви по емитираните в долари (част от които по-късно бяха преобразувани в евро) ДЦК. Лихвите по тези книжа се изчисляват на 11.753 млн долара, или 22.921 млн. лева, а главниците - на 23.017 млн. долара (44.812 млн. нови лева).
Плащанията на лихвите и първите плащания по главницата не се отразиха на цената на валутните ЗУНК-облигации и пазарната им цена се запази на нива около 65.70-66.50 цента за долар след плащанията по лихвените купони. Според наблюдатели на пазара това запазване е знак за траен интерес към този дългов инструмент и очакванията са за стабилна и дори леко покачваща се цена след започването на първите плащания. През последните три месеца на изминалата 1999 г. се наблюдаваше трайно стабилизиране на цената между 62.00 и 65.00 цента за долар както поради увереността в безпроблемното обслужване на дълга, така и заради появилите се тогава слухове за обратно изкупуване на книжата.
Въпреки изявленията за отказ от обратно изкупуване от страна на държавата цената на ЗУНК-книжата остава стабилна и поради все по-слабото им предлагане на пазара. От емитираните през 1994 г. ценни книжа на обща стойност 1.8 млрд. долара сега те са на стойност, по-малко от 500 млн. долара, главно поради използването им като платежно средство при приватизационни сделки. Още по-ниска е общата стойност на останалите на пазара свободнопрехвърляеми книжа извън тези, закупени от най-големите банки - не повече от 100-150 млн. долара.
Очакванията за "европроблем 2000" преминаха в неочакван еврооптимизъм
Силно начало за единната валута през първите дни на годината след колебливо движение на борсовите индекси в САЩ
Заразителното за много участници на валутния пазар бягство към доларови позиции в последните дни на изминалата 1999 г. е на път да се окаже също толкова безсмислено, колкото и така нареченият компютърен "проблем 2000". Опасенията относно позициите в евро при преминаването в годината с трите нули се оказаха силно преувеличени, което успокои пазара и през първата работна седмица на новата година беше регистрирана най-висока стойност на еврото спрямо щатския долар за последните два месеца - 1.0414 долара/евро.
Ако трябва движението на европейската валута нагоре да се обясни с едно изречение, това без съмнение ще е връщането към базисните макроикономически показатели след повече от успешното преминаване на теста "2000". Първият силен тласък за еврото дойде още в първия работен ден с обявяването на резултатите от традиционното следновогодишно допитване до 1500 мениджъри от страните от евро - зоната, според които новата година започва с рекордно висок обем на регистрираните поръчки и следващо от това увеличение на заетата работна ръка. След тези позитивни новини, подкрепени от не по-малко оптимистични прогнози за увеличаване на трудовата заетост в Германия, еврото отчете своя малък рекорд към щатския долар и японската йена (108.71 йени/евро) и даде повод на преживелия доста главоболия през 1999 г. шеф на Европейската централна банка Вим Дуизенберг да заяви задоволството си от сегашните позиции и от видимото отдалечаване на еврото от психологически нежелания курс едно към едно с щатската валута.
Еврооптимизмът от първите работни дни на 2000 г. все пак не беше толкова заразителен, колкото изглежда от изявления като тези на Дуизенберг. През втората половина на седмицата все повече анализатори на пазара започнаха да изказват мнение, че силните позиции на еврото спрямо щатската валута всъщност са леко преувеличени поради сравнително слабата търговия на валутния пазар в първите дни след празниците. Като логично продължение на изказаните съмнения възстановяването на борсовите индекси в САЩ в последните два дни от седмицата беше тълкувано като пръв сигнал за възстановяване на позициите на долара, вследствие в четвъртък еврото загуби част от набраната преднина и регистрира спад от 1.0414 до 1.0319 долара/евро.
Възстановяване на борсовите цени обаче имаше само при индекса Dow Jones, докато цените на NASDAQ, където се котират повечето от американските хай-тек и Интернет-компании, запазиха колебливо движение, потвърждавайки отдавна изричаните (но досега все още несбъднати) прогнози за предстоящ срив на цените на Интернет-компаниите в САЩ. Неочаквано за повечето участници на пазара към групата на губещите от миналата седмица се присъедини и Лондонската фондова борса със спад от 3.8% спрямо цената на отваряне в първия ден на 2000 г. Очевидно уморени след новогодишните празници, мнозинството от наблюдателите обясниха движението надолу от двете страни на океана с обичайно за първите дни на годината изтегляне на печалбите и преструктуриране на портфейли - твърдение, което следващите седмици могат лесно да опровергаят.
Другият голям губещ от седмицата беше японската йена, която достигна най-голямото си обезценяване спрямо щатския долар за последните месец и половина - 105.31 йени/долар, или с 2.5% по-ниско от отварянето в първия ден на новата година. Освен интервенцията на централната банка през първия ден причина за ниския курс беше и падането на японския борсов индекс Nikkei 225 с повече от 2%, породено както от сигнали за спиране на сегашния приток на чужди капитали в Япония, така и от изявлението на президента на Sony Нобиюки Идеи, че акциите на много от японските компании, включително и на управляваната от него фирма, са силно надценени от пазара.
Бразилия ще купува американска царевица
Бразилия обмисля възможността да внесе значително количество царевица от САЩ с доставка през януари и февруари, съобщиха американски износители. Подробностите са неизвестни, а според различните източници, количествата варират между 30 и 80 хиляди тона.
"Не знам дали те не искат да кажат на аржентинците, че цените им са прекалено високи, но със сигурност проучват цените в САЩ", заяви представител на американска фирма. Според негов колега причината за интереса на Бразилия са незначителните свободни количества, останали от реколтата в Аржентина, откъдето Бразилия обикновено купува царевица.
Аржентинското министерство на селското стопанство съобщи, че към 3 януари са продадени 7.49 милиона тона от реколта 1998/99, от които на Бразилия се падат 725 000 тона.
"Все повече се налага мнението, че през следващите 60-90 дни бразилците ще купят определено количество царевица от САЩ", допълни представителят на втората фирма, който заяви, че е чул за запитване за 30 000 тона, но смята, че количеството може да бъде и по-голямо. "Ако търсенето надхвърля 100 000 тона, те неизбежно ще дойдат тук (в САЩ)."
От трета американска компания, която се занимава с износ на царевица, потвърдиха, че през следващите няколко месеца Аржентина няма да има достатъчно останала царевица, за да задоволи търсенето в Южна Америка. "Без съмнение, до април бразилците ще купят американска царевица, но колко и по каква цена все още е неизвестно", заявиха износителите.
Русия ще изнася метали от платиновата група
В четвъртък влезе в сила поправка в руското законодателство, която ще позволи да бъде подновен износът на метали от платиновата група. Според първоначалния вариант на закона за приоритетните мерки на бюджетната и данъчната политика, приет през декември 1998 г., право да продават в чужбина тези метали имаха единствено федералните министерства, на които обаче е забранено да осъществяват търговска дейност. Новата редакция предвижда с износа да се заемат "държавни предприятия, които представляват 100% държавна собственост, в съответствие с руското законодателство". Това ще даде възможност на "Алмазювелирекспорт", единствената фирма, която се занимава с износа на благородни метали и скъпоценни камъни, да се завърне на пазара на платина и родий.
Досегашната забрана не засягаше единствено паладия, чийто износ се урежда с президентски указ, издаден преди декември 1998 г. За да стигнат металите от платиновата група до международните пазари, държателите на подобни метали - Централната банка, държавният резерв "Гохран" и металургичният гигант "Норилски никел", трябва да получат квоти за износ за 2000 г., които обикновено се предоставят със секретен президентски указ. Засега не е ясно дали и.д. президентът Владимир Путин е подписал този указ заедно с поправката на закона.
В края на декември шефът на "Норилски никел" Юри Котляр заяви, че очаква руската платина да се появи на международните пазари до края на януари.
До 1999 г. Русия осигуряваше около 20% от доставките на платина в света.
Подготвя се методика за формиране на цената на строителния надзор
Наситени с емоции и указания бяха първите няколко месеца от работата на независимия строителен надзор в проектирането и строителството. Дори и тези от фирмите, получили лиценз, които бяха в основи запознати със задълженията си според Правилника за задълженията на независимия строителен надзор, бяха изненадани от все по-широкия обхват на работа, която поемат, но вече според разяснителната кампания на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Въпреки множеството указания и разяснения все още нерешени остават основни казуси за упражняването на надзорна дейност. Фирмите, получили лиценз за извършването на независим строителен надзор, работят въпреки неясните моменти, като се подсигуряват за всяко едно нещо с договора, който сключват с инвеститора. Законодателните пропуски подтикнаха независимите строителни надзорници да учредят своя асоциация, която да защитава интересите им и да осъществи взаимодействие между държавните органи и тях самите за решаването на трудностите.
Едно от най-важните неща, което остава нерегламентирано до този момент от законовите разпоредби, са гаранционните срокове в строителството. А в крайна сметка това е важно не само за инвеститора, строителя или пък за независимия строителен надзор на даден обект, но и за неговия краен потребител. "Повечето фирми се придържат към сроковете, които бяха регламентирани в отменената вече Наредба No5 за държавно приемане и въвеждане на обектите по капиталното строителство", каза арх. Марин Бакалов, председател на Асоциацията на лицата, упражняващи независим строителен надзор. Но според него това не е достатъчна гаранция за нито една от страните в строителния процес. Гаранционните срокове в строителството трябва да бъда държавно регламентирани.
Друг проблем, с който се сблъскват фирмите, са дъмпинговите цени, а оттам - създаването на некоректни взаимоотношения между тях. В един от първите варианти на правилника за дейността на строителния надзор имаше заложени минимални цени на всяка една строителна операция, въз основа на които да се изчислява възнаграждението на надзорните фирми. Впоследствие законодателят се отказа от въвеждането на минимални цени на строителните услуги, тъй като методиката за изчисляването им беше доста тромава и остави пазара да регулира сам тези стойности. "И без тези цени се стигна почти до същите проценти, които предлагаха от министерството", обясни арх. Бакалов. В законовия акт остана текстът, според който заплащането на фирмите се определя като процент от строителната стойност на обекта.
Търговете, които се проведоха през последните месеци за възлагане на строителен надзор на различни обекти, показаха, че фирмите не са наясно как да определят стойността на своя труд. Разликата в оферираните цени понякога е в пъти. А единственият начин да си проличат дъмпинговите цени на надзора е проверката от ДНСК. Това може да стане на базата на протоколите и актовете, които надзорникът е съставял по време на строителството или въз основа на върнати непрецизни доклади по предаване на обекта.
"Напоследък се появиха и обяви за търгове, в които самия инвеститор определя максималния процент на независимия строителен надзор", каза арх. Бакалов. От Асоциацията на лицата, упражняващи независим строителен надзор, в момента разработват методика за определяне на цената на строителния надзор. Основните фактори, които определят цената на надзора, са както типът строеж, така и стойността на обекта, времето на неговото изпълнение и отговорността. "В наредбата са изброени 27 типа обекти, но всъщност са много повече и ние ще се опитаме да ги групираме по някакви критерии", обясниха идеята си от асоциацията. До момента това, което може със сигурност да се каже като реална стойност на услугата на надзорниците, е за жилищните сгради, които са и най-често срещаните строителни обекти. Цената на надзора при тях е между 3% и 5% от строителната стойност на обекта. За промишлените обекти при образуване на цената на надзора освен строително-монтажните работи надзорникът трябва да отчете и монтажа на оборудване.
Междувременно от ДНСК съобщиха, че вече има наказани фирми и фирми, предложени за отнемане на лиценз.
Цифров сертификат улеснява сделките по електронен път
Документът гарантира достоверност на информацията, макар България все още да няма закон за електронния подпис
Не е необходимо непременно да се срещнете с вашия контрагент, за да сключите договор или да обмените информация. В ерата на Интернет това може да стане и по електронен път. Цифровият сертификат ще ви гарантира, че партньорът от другата страна е именно този, на когото искате да се доверите.
От началото на тази година цифрови сертификати за електронен подпис у нас издава Българската стопанска камара (БСК) като изключителен представител на "Глобал сайн" - официалната сертифицираща институция на Европейската комисия.
Персоналният цифров сертификат удостоверява идентичността на физическото или юридическото лице. Този документ замества паспорта (личната карта) или съдебното решение за регистрация на фирмата. "За разлика от случаите, когато се разменят лично писмени документи, при електронния обмен на данни не виждате вашия партньор. Той не е срещу вас. Нужно е друго средство, с което да идентифицирате лицето отсреща. Това е трета доверена страна - фирма или организация, която ще потвърди, че именно това е вашият контрагент по Интернет", обяснява Вили Франс, директор "Международни продажби" в "Глобал сайн".
Заедно със сертификата клиентът получава и собствен ключ (комбинация от цифри), който му гарантира изпращане на информация, защитена от чужди набези. Така данните са кодирани и предпазени от нежелани очи. Нещо повече - освен поверителност на информацията, цифровият сертификат гарантира и нейната достоверност и цялост. Ако при движението на данните в мрежата някой се опита да ги промени, отсрещната страна получава сигнал, че пълнотата и точността са нарушени. Ако е сбъркана дори само една буква, цифровият код удостоверява, че нещо не е наред.
Всички цифрови сертификати са застраховани и в случай на грешка се изплаща обезщетение на засегнатата страна. Така рискът е гарантиран. Това е предимството на "Глобал сайн" пред други фирми по света, които също издават цифрови сертификати. Повечето от тях не изискват физическо присъствие на притежателя, документът се издава по електронен път след превеждане на необходимата сума.
За да получат персонален цифров сертификат чрез БСК, физическите лица трябва да представят личен паспорт. От фирмите се изисква съдебно решение за регистрация и свидетелство за актуално състояние. Документът важи за срок от една година. След това трябва да се издаде нов. За услугата се плащат такси, чийто размер зависи от вида на сертификата.
БСК издава три вида персонални цифрови сертификати. Първият е от т.нар. клас А - документът се ползва безплатно и важи за един месец. В този случай камарата не поема гаранция за идентичността на лицето и не изплаща застраховки в случай на грешка. Сертификатите от втория клас са с ограничена гаранция за идентичността на притежателя и струват 19 евро. За издаването им БСК се доверява на копия от официални документи, изпратени по пощата. Употребата на този документ е ограничена - с него може да пазарувате по електронен път, но не може да играете на фондовата борса например. Третият клас персонални цифрови сертификати е с най-голяма степен на гаранция на идентичността. Издават се само след лична среща с притежателя и проверка на оригиналните документи и струват 60 евро.
У нас няма закон за електронния подпис. Затова от БСК препоръчват на фирмите да включат в договорите си клауза, че когато ползват информация, изпратена по електронен път, признават нейната задължителност и достоверност. "Това е необходимо, в случай че и двете дружества са български. Всички спорове между страните ще могат да бъдат разглеждани и решавани от Арбитражния съд при БСК. Ако родно предприятие общува официално по електронен път с белгийски, германски или италиански партньори например, това също е задължително условие, определено от вътрешните законодателства на тези страни, които признават и регламентират електронния подпис. Специална директива на ЕС по въпроса за електронния подпис очаква ратифициране от всички страни, членуващи в евросъюза", уточни Таня Иванова, експерт в БСК.
Камарата издава и други видове цифрови сертификати (освен персоналните). Ако си направите виртуален магазин например, трябва да имате сертификат за сървър. Издаването му ще ви струва 210 евро. С този документ клиентите ще са сигурни, че пазаруват точно от вашия магазин. Освен това информацията за купувачите ще минава само по кодирани канали и няма опасност някой да се добере до номера на кредитната карта на ваш клиент например. В същото време, ако някой има право на специална отстъпка от магазина, той трябва да си е купил персонален цифров сертификат, за да удостовери идентичността си.
"С издаването на цифровите сертификати ние изпреварваме законодателството и очакваме то да бъде формирано въз основа на практиката. Използването на електронния подпис е революция в обмена на данни, документи, фактури. Електронното подписване на договори, бездокументната търговия, разплащанията по мобифон ще бъдат всекидневие в третото хилядолетие. Този, който не е в електронното пространство, ще бъде извън бизнеса", заяви Божидар Данев, председател на БСК.
Предстоящо
Немска банка отпуска кредити за малкия бизнес
Немската банка за развитие "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (KfW) стартира програма за кредитиране на малкия бизнес в България. Кредитната линия е предназначена за микро- и малки предприятия и е на обща стойност 8 500 000 DEM. Евробанк и Юнионбанк са българските партньори по програмата, които управляват оперативно средствата.
За заем могат да кандидатстват регистрирани по Търговския закон частни юридически лица и еднолични търговци, занимаващи се с производство, услуги и търговия. Ако искате кредит за оборотен капитал за търговска дейност, фирмата ви трябва да работи най-малко от три месеца и заетите служители в нея да са не повече от 20. Ако търсите друг вид кредити (за инвестиционни нужди например), във фирмата трябва да са не повече от 50 човека, а предприятието трябва да е работило вече най-малко шест месеца.
Не се отпускат средства на дружества, заети с производство на оръжия или военно оборудване. Нямат шанс за заем и тези, които се занимават с производство или търговия, включващи застрашени животински и/или растителни видове. Програмата не финансира производство на тютюн и алкохол с алкохолно съдържание, надвишаващо 22%, хазартни игри и игри на щастието, валутни спекулации, инвестиции в ценни книжа.
Всеки надежден бизнеспроект може да разчита на заем до 50 000 DEM за срок от две години. Ако сте теглили кредит за оборотен капитал за търговска дейност, срокът на връщането му е от 2 до 24 месеца. Възстановяването на друг вид кредит става в срок от 3 до 24 месеца. Лихвеният процент е 12-18% и се определя конкретно за всеки проект. Заемът се погасява седмично, на две седмици или месечно на равни вноски, като начинът се договаря конкретно. Допуска се и гратисен период от един до три месеца. За гарантиране на кредита се приемат всички видове обезпечения, разрешени от законодателя - залог на ДМА, оборотен капитал, ипотека, поръчителство и пр. Обезпечението може да се приеме както от кандидата за кредит, така и от трети лица - юридически и физически.
