Абсурдите на софийската зима
От общинските наредби следва, че столичани сами са си виновни за заледените тротоари и платна
Няма зима, през която столицата да не е била кошмарно място за живеене. Когато падне сняг, градският транспорт по традиция в първия ден става крайно нередовен, а на големите кръстовища има задръствания. Докато се стопи снегът, автомобилите пълзят по улиците, хората едва кретат по заледените тротоари, а "Пирогов" традиционно съобщава за неколкостотин случая на счупени крайници. Общината и фирмите за чистота взаимно си размахват пръст и обясняват кой крив, кой прав. Накрая всички единодушно (и бездушно) вдигат рамене и обясняват, че нищо не може да се направи, защото нямало пари.
Чисти се там, където има пари, заяви миналата седмица софийският зам.-кмет по чистотата Борис Спиров пред "Дарик радио". Александър Праматарски, министър без портфейл и председател на комисията за бедствия и аварии, обаче заяви в последващо интервю, че всички общини са получили от Главно управление на пътищата значителни суми за почистване на четвъртокласната пътна мрежа.
"Проблемът е заложен в самия план за зимно почистване", заяви пред "Капитал" Красимир Арсов, директор на "Чистота София". Според Арсов планът предвижда отстраняване на снега от улиците, по които се движи градски транспорт, и от важните пътни артерии, каквато е например "Драган Цанков" в отсечката от радиото до телевизионната кула. Общината (чрез фирмите концесионери) задължително почиства и около важни държавни и общински учреждения - каквито са сградите на общината на "Московска", парламентът, президентството, Министерският съвет, а също и тротоарите по спирките, подлезите и надлезите. На някои специални места дори се престарава. По думите на бдителен софиянец: "Московска" е излизана и въпреки това в девет часа вечерта два снегорина пак чистеха пред общината. По останалите улици в центъра като нищо можеш да се пребиеш и да си счупиш колата."
Почистването на всички други улици (като т.нар. вътрешноквартални - между блокове, кооперации и други сгради), както и на тротоарите, зависи от будната гражданска съвест на столичани. В резултат всичко е заледено.
В София за почистването на улиците отговарят частните фирми "Чистота София" (доскоро общинска, приватизирана от работническо-мениджърско дружество), ДИТЦ и "Волф 96". Териториите в столицата са разпределени между тях по силата на концесионни договори. Според тях столичната община възлага на фирмите да почистват града, а в замяна им заплаща от своя бюджет. Най-големите булеварди, които попадат в няколко района, се чистят само от една фирма според предварителен план, приет от фирмите и общината. Например "Цариградско шосе" попада в районите "Средец", "Изгрев", "Слатина", "Младост", "Искър", но с изринването на снега се занимава само "Чистота София". Иначе според решението за концесията в територията на "Чистота" влизат районите "Средец", "Красно село", "Възраждане", "Оборище", "Сердика", "Подуяне", "Слатина", част от "Триадица", "Красна поляна", "Илинден", "Надежда", "Връбница", "Кремиковци" и "Искър".
Държавната организация "Пътища и съоръжения" отговаря за почистването на пътищата към Витоша (шосетата за "Алеко" и "Златните мостове") и за Банкя, а Окръжно пътно управление (към Главно управление на пътищата) - за околовръстния път, за близките до София участъци от автомагистралите "Хемус" и "Тракия", за пътищата към Перник и Мездра и пр. Столичната компания за градски транспорт също има ангажименти в зимното почистване - тя отговаря за отстраняването на снега чрез специални машини по т.нар. обособени трамвайни участъци (които са заградени отстрани и забранени за друг вид транспорт), както и за спирките и подлезите в тези участъци. Отскоро градският транспорт отговаря и за почистването на последните спирки на трамваите, но често не изпълнява този ангажимент с оправдание за недостиг на специални машини.
Срокът, в който фирмите и организациите трябва да почистят улиците, е до четири часа след спиране на снеговалежа. Спирките трябва да бъдат изчистени до 12 часа, след което до няколко дни фирмите трябва да извозят купчините сняг по улиците и спирките. Ако сроковете не се спазят, концесионерите според своите договори подлежат на санкции под формата на удържане на част от парите, които трябва да получат. "Ако например общински инспектор открие, че в наш район не са почистени три спирки, няма да получим нищо от парите си за зимно почистване. При сигнал за непочистена улица в района ще ни удържат примерно 20%, ако са два сигнала - 40%", каза Красимир Арсов. Къде са инспекторите - от първия обилен снеговалеж на 20 декември досега минаха над две седмици, но София си остава заледена и непроходима.
Всички и никой. Фирмите са виновни, защото не са почистили добре. Ако е така, няма да им платим, каза преди Нова година кметът Стефан Софиянски. Което е напълно в реда на нещата, доколкото във всеки концесионен договор има разпоредби за дължими неустойки. Обаче, за да се наложат неустойките, трябва общинските инспектори по райони да са установили къде и колко не е изчистено. Отсега е сигурно, че повечето нарушения няма да бъдат нито доказани, нито наказани.
Виновна е и общината. Преди Нова година Красимир Арсов се оплака неофициално по време на сесия на общинския съвет, че зам.-кметът Борис Спиров, отговорен за чистотата в София, не е свикал нито веднъж зимния щаб, за да съгласува териториите между фирмите и плана за действие в случай на снеговалеж. По думите на Арсов освен това общината никога не е възлагала почистване на малките вътрешноквартални улици. Дори да не влизат по концесионните договори, е възможно да се почистят по специално нареждане от общината, след което фирмите да представят по-високи сметки от предварително договорените. Другият проблем на общинската администрация е, че инспекторите не правят достатъчно проверки и не упражняват видим контрол по почистването.
Виновни са софиянци, които не ринат снега по тротоарите пред къщите, блоковете и магазините. Според наредбата на столичната община за почистването в София за зимното почистване около сградите (ледени висулки и сняг по тротоарите) отговарят тези, които ги стопанисват. Освен това пише, че "магазините, заведенията за общественото хранене и офисите почистват тротоарите в течение на работното си време, не допускайки заледяване на плочника". Ако не чистят (или не плащат на някого да почисти), трябва да бъдат глобени. За целта пак трябва да мине инспектор и да установи нарушение. Според Красимир Арсов обаче "предишната година са наложени само 2000 глоби, което значи на 5-6 човека на ден, а това очевидно е несериозно".
В момента - почти нищо. Снегът по малките улици и по тротоарите вече се е превърнал в десетсантиметрова ледена кора. Въпреки изявленията, че и по-тесните платна ще се почистят, сега това е трудно осъществимо. Единият начин е ледът да се изчисти с огромни количества сол (350-500 грама на квадратен метър при обичайна норма 100-150 грама). Оказва се обаче, че фирмите не са договорили достатъчни количества сол за целта, защото почистването на малките улички не им било възложено предварително. Освен това след стопяването на снега солта ще повреди растенията в съседните градинки. Вторият начин за почистване на дебелия лед е чрез тежки верижни машини. Те обаче могат да начупят асфалта. В общината не пропускат и традиционното оправдание с липсата на достатъчно средства. Според Красимир Арсов в момента зимното почистване отнема 40-45% от общинския бюджет за чистота (той е в размер на около 47 млн. нови лева за 1999 г.). Ако се чистят всички улици, сумата ще скочи до 60-70%. На всичкото отгоре - дали заради посещението на Клинтън или по някакви други причини, средствата, предвидени за чистота, миналата година са били 100% усвоени и даже едва стигнали, твърди Красимир Арсов. Затова вместо тежката техника и химията в момента с леда се борят малки групи роми, въоръжени с метли и лопати.
Имаме си зимна олимпиада!
Ако светът е сцена и всички са актьори, София е пързалка и всички сме кънкьори. Дни наред поледицата ни вкарва в опасни изпълнения на двоен тулуп и троен аксел, оценките вдигат в "Пирогов". Общината пак се изненада, че през зимата вали сняг. Опитни съкооператори започнаха ледоразбиване по график на пространствата пред входовете на жилищните сгради и така столичните улици заприличаха на шахматно поле. Там, където не е къртено, стоят ледените образувания - от коварните плаки по тротоара, през кристалните къдрици под стрехите до матовите възвишения в средата на платното. Добре отгледаният лед е достоен за "Дискавъри ченъл" - замръзнал спонтанно в някаква форма, топил се и пак замръзнал, но вече покрил фасове и амбалажни подробности. Като стереокартичка.
Въобще от десет дни сме като на зимна олимпиада (нищо че официално не се преборихме за домакинство). Едни пешеходци се носят на "рало" по полираните тротоари. Други рипат от мразовитите гърбици със ски-скокове. Шофьорите маневрират в улеи, подходящи за бобслей. Може би само поради липсата на равни терени за полягане биатлонът отпада като дисциплина.
Ако иска да разтопи ледовете, делящи я от данъкоплатците, "Московска" 33 може да използва парите, които те дават като такса "Смет", за да продуцира издаването на саундтрак на белия сезон. С пилотен сингъл "Ice, ice baby" и после може би "...айсберг на две разделен".
Общината има една добра новина: за продавачите на уиски, айс-кафе, пясък и сол.
И една лоша - за Кай, Герда, "Титаник" и всички софиянци.
Харчете адекватно парите за армията
Д-р Джефри Саймън, преподавател в Нешънъл дифенс юнивърсити, Вашингтон, пред "Капитал"
- Някои от моите български приятели ми казаха, че вероятно ще напиша отново тази книга. Наистина имаше седемгодишна загуба на време, но последва много сериозно време от година и половина от гледна точка на реформите. Имате много време да компенсирате тези седем години. Много съм окуражен от това, което в момента става в България, и от това, което прави българското правителство.
- Тези документи трябва да бъдат вкарани в действие. Военната програма 2004 предвижда сериозно редуциране на състава на армията и нейното сериозно преструктуриране. Сега трябва да започне да се изпълнява. Ако това се направи, ще има радикална трансформация на отбранителната система на България.
- Поне така изглежда. Той работеше по време на кризата в Косово, работеше, когато уволниха генерал Марин от ракетни войски, когато генерал Тотомиров напусна генералния щаб. Изглежда, че гражданският контрол над армията работи.
- Според мен това е отличен план и ще проработи. Виждал съм и руския, и румънския план за реформи в армията. Българският е солиден. На пръв поглед изглежда доста амбициозен, но това според мен е негово преимущество. Липсата на амбиция за промяна доведе до загубите от време през последните седем години.
- Въпросът не е в числеността на армията, а в нейното качество. Бих спорил по това, че стохилядната армия, която имате сега, е по-ефективна, защото тя не е добре обучена, няма достатъчно оборудване. Така че една добре обучена и оборудвана 45-хилядна армия със сигурност ще изпълнява по-добре задължението си да защитава страната.
- Модернизация до известна степен ще е необходима, но не съм убеден, че мрачните цифри, които обикновено се появяват в такива моменти, са необходими. Полша, Чехия и Унгария модернизираха малка част от своето въоръжение и оборудване, а то не беше много по-различно от това, което имате в момента. Но засега най-важното е да се инвестира в хората, в тяхното добро обучение.
- Той няма да плати веднага. Смятам, че тези два процента от брутния вътрешен продукт, които се отделят за отбраната, са достатъчни. Трябва просто да се употребят парите, които вече са отделени.
- Фактът, че имате нужда от нови униформи и от реформи, до известна степен отговаря на въпроса. Ако парите за армията бяха харчени адекватно, нямаше да има нужда от реформи.
- Инвестирайте в хората. Обучавайте ги добре. Това е най-доброто, което България може да направи в момента.
- Това е тяхно право. Те влизат в цивилния живот добре обучени и квалифицирани и могат да допринесат за развитието на страната. А ако армията фокусира вниманието си върху своя човешки ресурс, ако се грижи за хората си и тяхното обучение, те ще предпочетат да останат.
- Част от руското въоръжение може да бъде запазено. То е добро и не е задължително да се подменя. Истинският проблем е поддръжката с резервни части, както и модернизирането. Но в много от западните страни част от въоръжението също е руско. Основният проблем са летателните апарати, където, честно казано, въпросът опира до несигурността около доставките на резервни части, смазки и т.н. По-старите самолети ще се наложи да чакат дълго време за тези неща.
- Те искат да продават оръжие. Аз не работя за военновъздушен завод, но предполагам, че ако трябваше да продавам нещо, щях да се опитам да го направя. Но все пак смятам, че това не е необходимо.
- Чух тези слухове за бази, но не и конкретни факти за тях. В реакцията на Русия или на който и да е друг може да се търси само нещо гнило, защото няма взето политическо решение. В сегашните условия няма нужда от бази. В момента Русия, особено след първата вълна на разширяване на НАТО, е фокусирала вниманието си върху своите вътрешни проблеми и външните не са сред приоритетите й.
- Ще трябва да мине много време, преди да бъде постигнато решение за региона. Истината е, че никой не живее вечно. В един момент Милошевич ще напусне политическата сцена. Очевидно въпросите около ситуацията в Босна, сегашното положение на протекторат в Косово, проблемите в Черна гора - всички тези дългосрочни решения не могат да бъдат взети без промяна в Сърбия и докато тя не стане част от възстановителния процес.
- Бавно развитие. Не мога да предвидя какво ще стане в Сърбия, но очаквам след Милошевич Сърбия да стане част от решаването на проблема.
- Българите сами трябва да отговорят на този въпрос. На мен ми се струва, че всички държави, които са извън тези две организации, ги виждат като част от европейската идентичност. Приближаването до НАТО има тенденцията да е по-лесният път, който не е е чак толкова обвързан с приемането на хилядите страници документи, необходими за хармонизиране на вътрешните правни норми на една страна с ЕС.
- Ще бъда доста изненадан, ако покани за членство се отправят преди лятото на 2001-2002 г. Но все пак политиката се променя, така че можем само да спекулираме по въпроса. В момента трябва да се решават проблеми в Косово, да се определи европейската отбранителна система, да се работи в посока на отношенията между Европейския съюз и НАТО. Това са все сериозни неща и не виждам особено голям ентусиазъм за отправянето на покани към кандидати точно сега. Членовете на НАТО със сигурност ще са повече от деветнайсет, но не мога да предскажа точната бройка, до която ще достигнат.
- НАТО се променя политически. Но не ми се вярва да промени вида на структурите си, защото ще се загуби ползата от него. Проблемите със сигурността, които съществуват в Европа и се нуждаят от сигурност, са дългосрочни - Югоизточна Европа, Балканите. Но ще има и регионални проблеми по различни причини, както например може да се погледне на северозапад - прибалтийския регион.
- Нашият основен враг е авторитаризмът, нестабилността. Фактът, че се намесихме на място като Косово, предполага, че НАТО се променя.
- Още е твърде рано да се каже. Това може да се отнесе по-скоро като въпрос за взаимоотношенията между НАТО и Европейския съюз и тогава може да се каже дали те ще бъдат коопериращи и конкурентни структури.
Клиентелизмът е по-страшен от черния шенгенски списък
След коледните и новогодишните празници в делничната политика отново на преден план излизат два въпроса: какви съображения наложиха промените в кабинета и какви ще бъдат последиците от тях. В много-бройните отговори, които премиерът Костов дава на първия, медиите откриха няколко акцента: част от министрите си отиват поради "формирано обществено мнение за клиентелизъм около или зад министерствата им"; част от министрите си отиват, защото приемането ни в Европейския съюз го изисква.
Беше преповторено, че влезлият в крак с езика и морала на Европа министър-председател се свени да говори за корупция и използва нейни европейски синоними. В опита си да образоват българския читател медиите вещо го осведомиха, че според речниците явлението "клиентелизъм" иде от думата клиент и означава вършене на услуги срещу заплащане на най-високо държавно-партийно ниво. Хубаво е да се цитират речници, но още по-хубаво е те първо да се прочетат. Защото в речника на чуждите думи срещу клиент е изписан българският синоним покровителствуван и обяснението "в Древния Рим непълноправен гражданин, който зависел в правно отношение от патрона си".
В историята отношенията между патрон и клиент са известни като патронат. В политическите анализи терминът клиентелизъм е въведен преди десетина години. С него се описват взаимоотношенията между политическите лидери и местния елит в така наречените нецивилизовани общества - там, където няма развито гражданско общество и правова държава. При клиентелизма политическият елит е свързан с местните активисти и подкрепящите партията граждани чрез вертикални отношения на лична зависимост. Те не се подчиняват на законите и при тях няма гаранции за индивидуални права и свободи. Те не се регулират от пазара, защото нямат паричен еквивалент.
Публичните услуги, чрез които в цивилизованите общества държавата гарантира правото на собственост, свободна стопанска инициатива, образование, здравеопазване, работа и всички онези индивидуални свободи, които са основата на просперитета, в клиентелистките мрежи се гарантират срещу засвидетелствана лична преданост към определен политик. Дори и да има много фирми и много партии, пазарът и демокрацията не действат там, където има клиентелизъм.
Клиентелизмът стъпва или върху мафиотски структури, или върху патриархални, феодално-родови отношения. Той е типичен за страни като Бразилия, Индия и Турция, Нигерия и Гана, Тайланд и Филипините. Или като Русия и някои бивши съветски републики.
Клиентелизмът е чуждо за европейската политика явление. Когато един американски политолог го откри в Южна Италия, всички италиански анализатори и политици побързаха да нарекат американеца арогантен невежа. В Европа има корупция, има корпоратизъм, но няма клиентелизъм.
Израждането на комунистическите партии в клиентелистки мрежи в някои бивши съветски републики винаги е посочвано като доказателство, че демокрацията не може да гарантира ред и стабилност в тези общества. На Балканите търсят и намират клиентелизъм само онези, които не считат региона за част от Европа.
Какво всъщност е искал да каже Костов вероятно може да коментира само той. Да се надяваме, че когато обсъжда и договаря приемането ни в Европейския съюз, той не нарича корупцията клиентелизъм. И когато западните бюрократи търсят доказателства за клиентелизъм, българските политици и политолози ще побързат да ги уверят, че клиентелизмът е нещо чуждо на българската културна традиция.
Ако в България лидерите на СДС днес могат да бъдат обвинени в клиентелизъм, а не в корупция, тогава не години, а няколко десетилетия делят страната ни от Европа. Ако бивши министри като Бакърджиев и Тагарински действително са изградили клиентелистки мрежи, тогава премиерът не трябва да ги допуска в парламента и в партията. Нещо повече, Костов едва ли може да се надява, че стабилизира управлението си, като отделя партията от изпълнителната власт. Ако на следващите избори СДС извоюва парламентарно мнозинство, като разшири обхвата на клиентелистките мрежи, партийните активисти действително ще ни качат на машината на времето. Но за съжаление тя ще ни пренесе в Средновековието, а не в челото на прогреса.
Може би не само успехите, а и загубите на СДС в последните избори се дължат на създадени клиентелистки структури. Може би българското общество има съпротивителни сили и не допуска разрастването на тези неевропейски отношения. Въпрос е също доколко клиентелизмът е проникнал в изградената с толкова лични усилия на Костов синя партия. У нас има впечатляващ консенсус по един въпрос - силно негативното отношение към черния шенгенски списък. Но когато свенливо или иронично корупцията бива наричана клиентелизъм, това директно ни причислява към онези несъвместими с европейската цивилизация общества и държави, които винаги са определяни като заплаха за западната икономика и демокрация.
Партийните конгреси - хитът на годината
Със сигурност предсрочни избори няма да има, щом като основните играчи на политическата сцена заплануваха през 2000 г. да проведат конгресите си. На тях едва ли ще бъдат излъчени нови лица, които да освежат поомръзналия текущ персонаж, но със сигурност централите ще използват събитието да потегнат редиците и да пуснат за обществена консумация идеите, с които ще атакуват електората на парламентарните избори.
Още на 29 и 30 януари Движението за права и свободи ще проведе националната си конференция. И докато от централата мъгляво твърдят, че промени в ръководството и в програмата на ДПС ще има, но най-вече да бъде вкарана партията в европейския контекст, в медиите тръгнаха обичайните спекулации за предстоящ преврат срещу Доган, чийто инициатор е Осман Октай. Всеки, който помни общата политическа биография на двамата, вижда в това някакъв тактически ход на Сокола, отколкото на Октай. Но така или иначе въпросът пред движението, който не търпи отлагане, е докъде ще стигне затоплянето между ДПС и СДС.
СДС ще проведе 11-ата си национална конференция само месец след това - на 25 и 26 февруари. И ако лидерът на синята партия удържи на обещанието си, предполага се, че министрите ще освободят постовете си в НИС. От това какви партийни позиции ще заемат бившите министри Евгений Бакърджиев, Марио Тагарински, Валентин Василев ще проличи и какво е последното разположение на силите на "Раковски" 134. Засега Костов каза само, че от тях се очаква да направят сериозна политическа кариера. Но откъм парламентарната група се задават и други сериозни претенденти за постове в НИС, така че интригата ще бъде интересна.
Коалиционните партньори на СДС имат други проблеми. Демократическата партия - най-после да избере наследника на доайена Стефан Савов между новия фаворит Александър Праматарски и ексминистъра Веселин Методиев, а БЗНС да се определи дали ще предпочете самостоятелно участие на изборите за следващото Народно събрание. ВМРО не се бои от конкуренцията на новата партия на Татарчев и залага на представителни мероприятия като срещата на всички бивши и настоящи видни комити, както се титулуват по върховете на партията.
Може би най-предвидим е конгресът на БСП през май. Георги Първанов вече е подготвил промените в устава, които да му осигурят следващ мандат, и там голямата въпросителна ще е как да бъде аранжирана коалиция за парламентарните избори. Във всеки случай няма да е с евролевицата, която след домашните скандали в края на годината предпочита мълчанието.
Световната банка:
Стабилизацията и растежът на икономиката са застрашени
Това пише в резюмето на меморандумa за България, подготвян от банката
"Въпреки че макроикономическите показатели и данните за растеж на България бяха високо задоволителни през последните две години, поддържането на това състояние е застрашено от слабости на външното обкръжение, които влошават конкурентоспособността, както и от забавяне на растежа. " Това предупреждение е записано в предварителното резюме на икономическия меморандум за България, който подготвя Световната банка. Документът ще описва напредъка на страната в стопанския преход и приближаването към евросъюза. Той е възложен на банката от ЕС, който ще го ползва като база за разработване на стратегията си при преговорите с българското правителство.
Резюмето е издържано в лаконичен и дипломатичен тон и е посветено най-вече на това какво ще съдържа анализът и кои показатели ще се оценяват, но в него има и най-обща оценка и препоръки за макроикономиката на България. Основната, макар и не много нова, идея е, че валутният борд, който беше приет като ключ към икономическа стабилизация, позволява на правителството известна гъвкавост в прилагането на инструментите на макроикономическата политика. Затова поддържането на стабилността зависи най-вече от инструментите на фискалната политика. В същото време банката препоръчва да бъде отделено сериозно внимание на политиката на доходи, на структурната политика и на капиталовите потоци. Целта е България да избегне загубата на конкурентоспособност, която според документа често съпътства политиката на фиксирани валутни курсове.
Анализът ще бъде разделен на десет теми, във всяка от които ще се прави оценка по отделни подвъпроси. Първият сектор ще бъде посветен на общото изпълнение на изискванията за влизане в ЕС. В тази глава ще има и оценка на потенциалните разходи за приемането ни в ЕС.
Втората глава ще оценява реформата на публичната администрация. Тук ще се анализира доколко са постигнати целите в правителствената програма "България 2001" и какво предстои да се направи за съгласуване на българското с европейското законодателство. Тук ще се разглеждат въпросите на официалните и неофициалните норми, от които трябва да се ръководи поведението на публичната администрация. Според Световната банка заслужава да се отдели специално внимание на публичната отчетност и прозрачност, спазването на законите и ориентацията в служба на гражданите. Документът ще съдържа и оценка на напредъка в създаването на адекватни бюджетни институции и процедури.
Доста болезнената тема за взаимодействието (или липсата на такова) между публичния и частния сектор ще бъде разгледана специално в отделна глава. Основните оценки ще бъдат посветени на оттеглянето на държавата от производството и услугите, на средата за бизнес (от гледна точка на административните бариери), както и законодателната и съдебната рамка.
Единствената по-подробна предварителна оценка в резюмето - за заплахите към стабилизацията и растежа, ще бъде развита в четвъртата глава на анализа, озаглавена "Устойчив растеж, макроикономическа стабилност и конкурентоспособност". Структурно тя ще бъде разделена на теми за поддържането на фиска (включително проблема за условните задължения), за уязвимостта на страната от външни фактори, за конкурентността и структурната реформа и за сходството между доходите и растежа.
Петата глава е посветена на промишленото преструктуриране; външнотърговската политика и конкурентоспособността на България в рамките на европазара. Тази секция ще анализира сегашната външнотърговска политика и как тя е гарантирана от институционална гледна точка. Предвиден е също анализ на факторите, от които зависи продължаващият процес на промишлено преструктуриране, а също и влиянието на този процес върху износа.
Главата за финансовия сектор ще съдържа анализ на преструктурирането и развитието на монетарните и финансовите пазари след кризата през 1996-1997 г. ще оценява сегашната институционална инфраструктура на финансовия сектор и ще дискутира съответствието на финансовите институции с европейските изисквания.
Ще бъдат анализирани също пазарът на труда и социалната политика, реформата в здравното и пенсионното осигуряване, състоянието и преструктурирането на селското стопанство. Ще бъде направена оценка на екологичното законодателство, проблемите и мерките за тяхното преодоляване. Последната глава ще съдържа оценка на инфраструктурата от гледна точка на нейната регулация и структура. В нея ще се оценяват екологичната и конкурентната рамка за инфраструктурния сектор, включително транспортът, телекомуникациите, водата и енергетиката. Напредъкът ще се анализира за всеки отделен вид инфраструктура, както и ключови моменти и предстоящи разходи за присъединяването към ЕС.
Цялостният меморандум ще бъде подготвен през лятото. Дотогава ще се проведе поредица от мисии на Световната банка, които ще подготвят основните доклади. В момента имало само предварителни доклади по някои от темите, обясниха от Световната банка. През последните години банката следи тези сектори от икономиката отблизо и по различни поводи е подготвяла анализи и препоръки за тяхното състояние и развитие. Бележки по енергетиката има още преди приемането на енергийния закон и много от тези оценки и препоръки все още са актуални. Подобна е ситуацията с оценките за структурната реформа, за макрорамката и за финансовия риск.
Становището и оценките на Световната банка за различните сектори на икономиката са общо взето известни и не се очакват изненади, коментират наши финансови експерти. Според тях основните критики ще бъдат във връзка със структурната реформа, финансовия риск и енергетиката. Един от големите проблеми е нарастващата вътрешна задлъжнялост и външният държавен дълг. След намаляването на субсидиите и скока на цените на нефта и горивата големите потребители на газ (основно топлофикациите) отново задлъжняват към доставчиците и това може да провали оздравителния план на Булгаргаз и да породи проблеми за бюджета, коментират финансисти.
Още по-сложен е проблемът с нарастването на външния дълг през последните години поради безконтролното предоставяне на държавни гаранции по външни кредити. Наскоро министърът на финансите Муравей Радев заяви, че натискът за отпускане на държавни гаранции може да се превърне в един от основните рискове за бюджета през 2000 г. Това наложи да се определи лимит за договарянето на кредити с държавна гаранция, който да се съгласува с МВФ. До средата на януари комисия под ръководството на Александър Божков трябваше да селектира най-приоритетните проекти, които да се финансират с държавно гарантирани кредити. Междувременно Божков беше отстранен от кабинета. От МС обясниха, че това не е проблем, тъй като задачите на Александър Божков ще бъдат поети от новия вицепремиер Петър Жотев. Не е ясно обаче знае ли Жотев за това. От финансовото министерство пък съобщиха, че през следващата седмица пристига мисия на МВФ, с която ще се обсъждат въпросите на държавния дълг и лимитите за държавни гаранции по кредитите.
Другият проблем за България са политиката на доходите и свитият пазар. Ако няма платежоспособно търсене, няма и растеж. "Трябва да се стимулира търсенето, което включва намаляване на данъците и увеличаване на доходите, дори с цената на допускане на някакъв процент инфлация. Това ни съветват и външните консултанти", обясниха експерти от финансовото министерство. Според тях тази препоръка не е формулирана в прав текст от международните финансови институции, но може да се изведе от контекста на техните становища. Очаква се това да бъде включено в анализа на Световната банка за ЕС.
Неатрактивността на предприятията и лошият инвестиционен климат са причината за ниското ниво на привлечените чуждестранни инвестиции. А без инвестиции и внос на технологии конкурентоспособността на българските производства ще остане само илюзия. Сериозен проблем е и недостатъчният напредък по приватизацията на земя и на селскостопанската промишленост, недостатъчната степен на развитие на кредитирането на селскостопански производители и създаването на адекватна законова и регулаторна рамка за стимулиране на частната активност (включително под формата на услуги за селскостопанските производители и износители). В анализа Световната банка ще отдели специално внимание на евроизискванията и на алтернативните възможности за вътрешно производство и търговия по време на предприсъединителния период. В него ще намерят отражение екологичните проблеми, наследени от минала небрежност, липсата на правилни формули за почистване.
Световната банка неведнъж е подчертавала, че моделът "единствен купувач", който беше избран за преструктуриране на енергетиката, ограничава конкуренцията и може да се окаже пречка не само пред създаването на енергиен пазар у нас, но и за интегрирането на българската енергетика в общоевропейската енергийна система и либерализирания европейски енергиен пазар.
Накратко
Правителството създаде работна група за анализ на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими. До 31 януари т.г. групата трябва да предложи кои от сега действащите лицензи и регистрации да бъдат отменени или изискванията по тях да бъдат смекчени. Ръководител на групата е Петър Жотев, вицепремиер и министър на икономиката, членове са Юлияна Николова, секретар в администрацията на Министерския съвет, Любов Панайтова, зам.-министър на икономиката, Валя Савчева, зам.-министър на земеделието и горите, Борис Милчев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Теодор Дечев, зам.-министър на труда и социалната политика, Стойчо Кацаров, зам.-министър на здравеопазването, Димитър Кюмюрджиев от Комисията за защита на конкуренцията, Нено Димов, зам.-министър на околната среда и водите, Димитър Тончев, зам.-министър на правосъдието, и Катя Георгиева, зам.-министър на транспорта и съобщенията.
Министерството на икономиката покани български фирми да участват във възстановяване на Мармара, Турция, след земетресението от 1999 г. Срокът за участие в търга за избор на строители на сгради и пътища е до 18 януари т.г.
Правителството определи "Шато Вале де роз" ООД за концесионер на минералната вода от сондаж номер три на находище "Песнопой" край Пловдив. Срокът на концесията е 25 години. Избраната фирма ще плати еднократно концесионно възнаграждение в размер на 8000 лв. Концесионерът поема ангажимента да инвестира поне 2.9 млн. долара за изграждане на бутилиращо предприятие и инфраструктура и да построи за своя сметка питеен павилион за безплатно обществено ползване на минералната вода.
Немската компания Щадверке Елинген (Stadtwerke Ellingen) предложи да поеме управлението на трафика в Пловдив и да построи многоетажни подземни паркинги. Проектът е за 100 млн. долара и ще се осъществи, ако пловдивската община приеме да създаде смесено дружество с немския инвеститор.
Министерският съвет даде разрешение на фирма "Гравелита" ООД да приведе дейността си за проучване на подземни богатства и индустриални материали в съответствие със закона за природните богатства. Фирмата трябва да прави проучването за своя сметка върху площ с размер 5.83 кв. км и да плаща годишна такса по 12 лв. на кв. км. Срокът на разрешението е двегодишен.
Болничните легла в България са били намалени с близо 30% в резултат на акредитацията на здравните заведения през 1997-1998 г., съобщи Министерството на здравеопазването. В такъв смисъл според ведомството планираното съкращение на лекарите и сестрите с близо 10% за цялата 2000 г. е "адаптация на персонала към извършените вече структурни промени". Министерството обаче изработило критерии, с които да смекчи уволненията. Част от съкратените вероятно ще минат на работа в нови търговски дружества, отделени от болниците и поликлините, като дезинфекционните станции, диетичните столове и болничното хранене.
Вторият ешелон още се композира
Пасиансът на политическите кабинети не е завършен
След смяната на министрите структурните и кадрови промени тръгнаха и в по-ниските етажи на властта. Едва когато приключи този процес, ще стане ясно дали Костов направи истински ремонт на кабинета или симулация. Конфигурацията от нови и стари лица в политическите кабинети на министрите ще покажат наистина ли си отидоха Бакърджиев, Божков, Бонев, Краус и останалите, или продължават да управляват зад кадър, защото Костов разбира политическите кабинети като висша форма на контрол над апарата. Засега обаче чистката върви мудно, бавят се и новите назначения. Има най-малко три обяснения за временния дефицит на шефове в политическия слой на администрацията. Едното е, че новите министри наистина са били изненадани от назначенията си и още не могат да спретнат приличен кабинет. Второто е, че окончателното решение се взима от Костов и той лично разговаря с кандидатите, а това бави подбора и назначенията. Има и трето - все още не е ясна окончателната структура на отрасловите ведомства. Двете нови мегаминистерства - на икономиката и на транспорта и съобщенията, в момента подготвят устройствени правилници. Очаква се в края на януари вече да има яснота по структурата и основните им функции, а това ще определи и какви нужди от нови кадри ще има и кои от досегашните чиновници ще си отидат.
До момента той обяви само двама нови заместници, но изглежда намерението му е да се освободи от заместниците на Божков и на Валентин Василев. Единственото изключение е Христо Михайловски, който запазва поста зам.-министър в новото ведомство и ще отговаря за направлението търговия. От друга страна, Жотев включи в политическия си кабинет хора, близки на Божков. Той повиши в ранг шефката на дирекция "Европейска интеграция и международна дейност" Любов Панайотова и я направи зам.-министър. В политическия кабинет на Петър Жотев ще има и още няколко имена от предишния екип на промишленото министерство. За началник на кабинета е назначена Марина Скачокова, която беше шеф и на кабинета на Александър Божков, а за парламентарен секретар - Мария Харбова. Личен избор на Петър Жотев е може би само Славка Бозукова, доскоро шеф на икономическия отдел на в."Стандарт".
Вече е почти сигурно, че зам.-министрите Стефан Ставрев, Едит Гетова и Марин Маринов, които Жотев завари в промишленото министерство, няма да запазят кабинетите си. Според запознати на първите двама е било предложено да останат на работа, но като съветници на министъра. Марин Маринов пък е назначен за експерт в Министерския съвет и ще работи в компанията на Константин Каменаров и Славчо Босилков (бившия шеф на Дирекцията на национална служба "Полиция"). Маринов ще съветва премиера по въпросите на евроинтеграцията, Босилков - по сигурността, а Каменаров влиза в политическия кабинет на премиера като говорител.
По всяка вероятност нова работа тепърва ще се търси и за заместник-министрите в закритото търговско министерство Георги Табаков (отговарящ за външнотърговския режим и различните видове разрешителни), Александър Тасев (приватизация) и Мариана Асенова (отговаряща за туризма).
Самият Жотев поема всички ресори на Божков, но ще отговаря още за Държавната агенция по стандартизация и метрология, за Агенцията за приватизация, Центъра за масова приватизация, Агенцията за чуждестранни инвестиции, Патентното ведомство и Главното управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Той ще наблюдава и дейността на 154-те фирми с държавно участие от списъка за оздравяване. Сред тях са и монополистите БТК и Булгаргаз, както и Булгартабак, летище София, областните ВиК-дружества и др. Ангажимент на Жотев си остава и банковата приватизация.
Обсъждат се два варианта за администриране на туризма - да се обособи като управление в структурата на Министерството на икономиката или да се трансформира в агенция и да премине на пряко подчинение на Министерския съвет, като се наблюдава от вицепремиера Жотев.
Както може да се очаква, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (бившето ведомство на Евгений Бакърджиев) няма сериозни трусове. Все още се търси човек за овакантеното кресло на новия министър Евгени Чачев. Чачев беше един от най-доверените хора на Бакърджиев и явно все още е такъв въпреки слуховете, че междувременно е минал към кръжока на Софиянски и Любомир Павлов. Заместниците на Бакърджиев Борис Милчев и Ваня Зегова засега остават. От няколко дни върви слух, че Зегова ще бъде отстранена заради близостта й с Бакърджиев - ексвицето си я доведе от столичната община. С уволняването на Зегова Чачев формално ще се разграничи от бившия си шеф, но реално пак ще прави неговата политика с неговите приближени хора. Показателно е, че Васил Гарнизов, най-близкият сподвижник на Бакърджиев, запазва поста си в министерството и влиянието му дори се увеличава. Към ръководената от него Дирекция за териториално развитие и жилищна политика се влива Центърът по строителство. Чачев създаде две нови дирекции. Едната се нарича "Европейска интеграция" и се оглавява от Веселина Любенова, която също беше с добри позиции при Бакърджиев като шеф на програма ФАР "Трансгранично сътрудничество". Създадена е и главна дирекция "Регионално сътрудничество", ръководена от Бойко Ценов. Той е работил в БАН и участва заедно с Васил Гарнизов в разработването на Националния план за икономическо развитие, който правителството прие преди няколко месеца. Тази дирекция ще координира дейностите и основните проекти от плановете за икономическо и регионално развитие и ще контролира тяхното изпълнение. Евгени Чачев ще отговаря не само за териториалното развитие и строежите, но и за Националния компенсационен жилищен фонд.
Антоний Славински успя да включи в политическия си кабинет един от най-приближените си хора в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бившият главен секретар на КПД Гроздан Караджов вече е главен секретар на новото Министерство на транспорта и съобщенията. Според слуховете Славински ще привлече за зам.-министър и бившия си заместник в КПД Иван Таушанов, който ще отговаря пряко за съобщенията. Най-вероятно ще запазят постовете си трима от заместниците на ексминистъра на транспорта Вилхелм Краус - Илко Милушев (който освен зам.-министър е и шеф на направлението автомобилен транспорт), Апик Гарабедян (шеф и на направление авиация) и Петко Табаков. Според някои източници може да бъде понижена зам.-министърът по финансовите въпроси Катя Георгиева, като нейното управление се трансформира в дирекция и тя бъде назначена за директор.
Засега не е ясно къде ще отиде Главно управление "Пътища". До 1997 г. то беше в Министерството на транспорта, но след това Евгений Бакърджиев го прибра при себе си. Засега се предвижда ГУП да бъде трансформирано в агенция, която може би ще бъде към МС, наблюдавана от Евгени Чачев или от Антоний Славински. Няма яснота и кой ще замести Бакърджиев като ресорен отговорник за енергетиката. Един от вариантите е Държавната комисия по енергетика и енергийни ресурси (ведомството на Шиляшки) и Държавната агенция по енергийна ефективност да минат към МС и Костов да ги управлява директно. Не е известно обаче кой ще бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства за енергийните агенции и ГУП. Според приетия закон за държавния бюджет първостепенен разпоредител и за трите (а също така и за комисията за енергийно регулиране) е ведомството на Евгени Чачев. При преместването им ще се наложи поправка в Закона за държавния бюджет.
Вътрешното министерство все още няма политически кабинет според устройствения си закон, чиито промени бяха отложени през лятото. Новият вътрешен министър Емануил Йорданов засега очевидно не бърза и с промените. Той е абсолютно чужд за системата на МВР и първо ще му трябва време да се огледа около себе си. Кадровият дефицит във вътрешното министерство е известен отдавна. Богомил Бонев управлява МВР близо две години само с един заместник - главния секретар Божидар Попов. Йорданов обаче едва ли ще се лиши засега от услугите му. Новият министър намекна, че вероятно ще назначи на едно от свободните места за секретари свой човек. Дори заяви, че има някого предвид, но това щяло да стане следващия месец. Смятаните за политически длъжности шеф на пресцентъра на МВР, началник на кабинета на министъра и парламентарен секретар също бяха овакантени при смяната на Богомил Бонев. На мястото на полк. Чавдар Крумов застава телевизионната журналистка Нина Селвелиева. Тя е работила в БНТ, а в последно време беше изпълнителен директор на кабелната телевизия "Демо". За началник на кабинета си Емануил Йорданов назначи Галентин Георгиев, който идва от юридическия отдел на Министерството на отбраната. Парламентарен секретар на МВР става бившият парламентарен секретар на Министерството на образованието Елена Кънчева. Промените във вътрешното министерство обаче предстоят. Причината е, че личностите на заместниците на министъра са важни, но по-важни са шефовете на национални служби, а тяхното освобождаване и назначаване става с указ на президента. Завърналият се
Емма Москова изненадващо, но и не без основания обяви мащабна чистка сред своите подчинени. По този начин тя опита (засега успешно) да запази поста си, а и министерството. Заради получени критики от самия Иван Костов малко преди Нова година Москова поиска и получи оставките на целия си досегашен екип начело с тримата зам.-министри - Николай Поляков (отговарящ за театрите, училищата по изкуствата, Националната художествена галерия и др.), Пантелей Цанков (ръководещ националния филмов център и международната дейност на министерството) и Мария Русинова (отговорна за икономическите въпроси). Заедно с тях оставки подадоха и шефовете на кабинета, на пресцентъра и парламентарният секретар на министерството. Според източници от министерството въпросът кои от тях действително си отиват и кои остават все още стои открит и най-вероятно ще бъде решаван в директен разговор между Емма Москова и министър-председателя.
Дотук маневрите по високите етажи на изпълнителната власт не свършват. Предстоят интересни кадрови решения във финансовото министерство, но Муравей Радев заяви, че най-напред ще приключи със структурните промени. Военният министър Бойко Ноев назначи за шеф на политическия кабинет бившия вътрешен министър в правителството на Ренета Инджова и ексшеф на военното разузнаване ген.Чавдар Червенков, но иначе дипломатично изчаква.
Разделянето на "Черноморски солници" отлага приватизацията
За предприятието се канят да наддават Бургаската солна компания, "Канотранс" и РМД
Стачки, опити за уволнения, интриги... На пръв поглед само това се случва от два месеца насам в "Черноморски солници". Малко преди Нова година в солниците имаше протести срещу управлението на досегашния директор Ганка Овчарова и проверка от страна на промишленото министерство, което назначи втори директор - Иво Христов, бивш административен директор на Нефтохим. Освен това от средата на декември от предприятието се отдели ново дружество с почти половината му активи - "Поморийски солници". Подобно разделяне, доколкото може да се съди по досегашната практика, е прецедент за държавно предприятие с открита процедура за приватизация.
След неприятната история на "Плама", "Стомана" и рудодобивните дружества, стачките и юридическите усложнения вече минават под знаменателя "обикновена драма". Уникалното в случая е, че бургаската компания има почти всички възможни проблеми - крайно непоследователно управление, пренебрегнати екологични изисквания, реституционни претенции, остър сблъсък на бизнесинтереси, в резултат на което приватизацията е на път да се провали или да се отложи за неопределено време, "Черноморски солници" да води безкрайни съдебни спорове и дори заради него държавата да влезе в нарушение на международна екологична конвенция.
Драмите около предприятието и сега продължават с обвинения за неизгодни сделки (отбелязани в ревизионните актове на дружеството), с неуспешни опити на бившия мажоритарен собственик "Мартимор" да обяви предприятието в несъстоятелност. Междувременно в Комисията за защита на конкуренцията тече дело, с което Бургаската солна компания иска "Черноморски солници" да бъде обявена за предприятие с господстващо положение на солния пазар и да бъдат санкционирани сделки, които то е сключвало при цени под обичайните пазарни равнища и под вероятната себестойност.
Част от тях вече са елиминирани с отделянето на "Поморийски солници". Досега цехът край Поморие, една от основните мощности на "Черноморски солници", усложняваше управлението и бъдещата приватизация с претенциите на вече възстановените във владение на имотите си десетки бивши собственици. Част от тях се обединиха и регистрираха фирма "Солар". Фирмата на бившите собственици поддържа договорни отношения с "Черноморски солници", като отдава имотите под наем. Други собственици опитват да защитават интересите си без никаква обща стратегия.
Мощностите за солодобив край Бургас, които сега са основните активи на "Черноморски солници", са обременени със спазването на множество екологични изисквания. Зоната за добив на сол е до Атанасовското езеро, което е резерват според Рамсарската конвенция за влажните зони и запазване на орнитологичното разнообразие. За да продължи производството, като в същото време се запазва екологичното равновесие, държавата трябва да инвестира значими средства. Трябва също да се изясни кои активи и съоръжения към езерото да бъдат дадени на концесия. Другият сериозен проблем е, че собственото производство на предприятието е доста зависимо от климатични условия. Така през есента на 1999 г. почти цялото количество добита сол беше отмито от дъжд.
За тях може да се съди по безкрайните дела и медийни атаки около "Черноморски солници". От тях излиза, че сегашното ръководство на предприятието е в конфликт с почти всички фирми, които някога са имали нещо общо с неговото управление или са били бизнеспартньори.
Основният конфликт е между "Черноморски солници" и Бургаската солна компания. Доколкото може да се съди по дела и документи, той е личностна неприязън между Ганка Овчарова и Кирил Стоянов, директор на Бургаската солна компания. Така според Стоянов Овчарова източва предприятието с помощта на фирма "Промар" ООД - Бургас, доставчик на вносна сол за преработка. Овчарова освен това не допускала оценителите, които подготвят приватизацията, и е извършила стопански престъпления. Стоянов също обвинява държавното солно предприятие, че е разпространявало оферта за продажба на сол на вътрешния пазар, с около 20% по-ниска от обичайната цена (0.16 лв./кг с ДДС, докато другите вносители и преработватели имат себестойност над 0.20 лв./кг с ДДС). Според Бургаската солна компания "Черноморски солници" не е обявявало търг за доставчици на сол, а направо е избирало "Промар", инсталацията за преработка на сол в Бургас е работила незаконно в противоречие със заповед на ХЕИ. Лайтмотивът е, че Овчарова иска да намали стойността на дружеството, за да го купи чрез РМД.
"Черноморски солници" от своя страна хвърли не по-малко сериозно обвинение към Бургаската солна компания - че внася и продава непроверена сол за промишлени цели, която е вредна за здравето, ако се използва за хранителна консумация. Пред медиите и двете страни опровергават обвиненията на "врага".
Все пак, доколкото може да се съди по ревизионния акт за дейността на "Черноморски солници" от началото на 1996 г. до края на 1998 г., всички директори през този период (включително Овчарова) са правили по-големи или по-малки нарушения в ущърб на дружеството. Например не са предприели действия да внесат в капитала на "Черноморски солници" голям терен от земя, неправилно са фактурирали приходи, сключен бил неизгоден консултантски договор и прочие, показва ревизионният акт.
Въпреки проблемите за "Черноморски солници" от няколко месеца се очерта наддаване при бъдещата приватизация. Като основни кандидати се спрягат Бургаската солна компания чрез смесеното си дружество Българско-британска компания, работническо-мениджърско дружество на завода (още няма регистрирано такова) и варненската фирма "Канотранс" (станала известна с опитите си да купи "Ален мак"). Според Кирил Стоянов допреди разделянето на "Черноморски солници" очакваната приватизационна оценка е била около два милиона долара. Ценното в "Черноморски солници" от гледна точка на потенциалните купувачи е, че предприятието е монополист в солодобива в България. Иначе в България внос и преработка на сол правят и държавното предприятие, и частни компании.
Създаването на РМД засега само е било обсъждано на заседание на борда на директорите на "Черноморски солници" през юни 1999 г. РМД нямаше право да се кандидатира, защото бургаското предприятие беше в списъка за целева приватизация '99, тоест за него не можеше да се плаща разсрочено и с непарични платежни средства. Още не е ясно кои предприятия ще влязат в целевия списък за 2000 г., затова по този въпрос се разпространяват всевъзможни спекулативни твърдения. Въпреки присъствието на "Черноморски солници" в списъка, в Бургас упорито вървеше слух, че промишленото министерство е забавило приватизацията чрез разделянето точно за да даде възможност "Черноморски солници" да излезе от целевия списък и РМД да получи шанс да участва.
Според запознати Захари Желязков през ноември безрезултатно се опитал да спре разделянето на "Черноморски солници" с аргумента, че това ще попречи на приватизацията. Отделянето на активи при открита приватизационна процедура от технологична гледна точка означава, че трябва да се прави нова оценка, нов правен анализ и нов информационен меморандум. Тоест раздържавяването да се забави с около година.
Костов поиска социална ангажираност от енергетиката
Всички търговски дружества съвместно с Министерството на труда и социалната политика трябва да разработят социални програми, насочени към подпомагане на социално слабите семейства, улесняване на плащането на сметки за парно и електричество от домакинствата и повишаване на качеството на енергийните услуги. Това поиска премиерът Иван Костов при срещата с шефовете на енергийни дружества във вторник. "Монополистите трябва да преодолеят арогантното и бездушно отношение към потребителите", заяви министър-председателят.
В официалното съобщение на правителствения информационен център за срещата се споменава лаконично, че е обсъдено изпълнението на тригодишното споразумение с МВФ по преструктурирането и финансовото оздравяване на НЕК, Булгаргаз, топлофикациите и въгледобива. След като разработи стратегия за развитие на енергетиката, тригодишен план, програма и график за оздравяване на Булгаргаз и прочие документи, ведомството на Иван Шиляшки трябва да подготви до 10 януари и цялостна програма за развитието на енергетиката във връзка с изпълнението на споразумението с МВФ и предстоящите преговори с ЕС.
Енергийната агенция и НЕК са докладвали, че разделянето на електрокомпанията на самостоятелни акционерни дружества за производство, пренос и разпределение на електроенергията ще приключи до средата на годината. Булгаргаз е отчел изпълнението на инвестиционната си програма и подготовката за създаването на самостоятелни газоразпределителни компании през тази година. Премиерът е поискал технически и технологични мерки, които да доведат до ефективна работа на топлофикационните дружества, за да се подобрят услугите за гражданите. Почти е приключило преструктурирането във въгледобива чрез отделяне и консервация на губещите участъци и рудници, е отчел "отличникът" Шиляшки пред премиера. В крайна сметка, докато времето минава в писане на планове и в нарцистични пози, проблемите на енергетиката се умножават.
Регулаторната комисия умишлено се държи в състояние на финансова и кадрова безпомощност и основни нейни функции се изземват от Иван Шиляшки. Деленето на НЕК започва при фиксирани цени на тока, без да са готови общите условия по договорите за покупко-продажба на електроенергия и другите условия за конкурентен пазар. В четвъртък Държавен вестник публикува новата наредба за образуване и прилагане на цените на електроенергията, топлоенергията, брикетите за населението и на природния газ за вътрешния пазар. Регулаторната комисия беше изолирана от подготовката й. Наредбата създава нещо като временни правила за ценообразуване, които дават възможност за подписване на договори между електроцентралите, електропреносната компания, разпределителните дружества и потребителите в условията на фиксирани цени. Механизмът е следният - правителството одобрява фиксираните цени, а по веригата производител - преносна компания-разпределително дружество - клиент се подписват договори с условие цената при покупко-продажбата да е под фиксираната. Това означава, че в някои дейности цените няма да покриват разходите и пак ще се налагат кръстосани субсидии, т.е. компрометира се целият замисъл за реформиране на енергийния отрасъл и ценовата политика.
Булгаргаз също има финансови проблеми въпреки оптимистичния тон на управленския екип на фирмата. Газовата компания поиска 14.6% поскъпване на газа, но правителството кандиса на 10%. Министерството на финансите предлагаше поскъпването да се ограничи до 6 на сто. Булгаргаз има вътрешни резерви за покриване на разликата до предложената от тях цена, иначе ще остане без клиенти или предприятията пак ще спрат да плащат и оздравителната му програма ще се провали, смятат финансистите. Според сметките на експерти от финансовото министерство повечето топлофикационни дружества в момента се намират пред фактически фалит. Причината е главно в скъпия газ. Програмите за финансово оздравяване на топлофикациите са разработени при средногодишна цена на газа за 2000 г. - 220 лв. за 1000 куб м с включен ДДС. След новото поскъпване Булгаргаз ще продава газа на клиентите по 228 лв. за 1000 куб. м, а разпределителните компании - по 253 лв. за 1000 куб.м. И това при всички случаи няма да бъде последното поскъпване за годината. Изчисленията при определянето на бюджетните субсидии бяха правени при прогнози за 6% поскъпване на газа през 2000 г. Общата субсидия през 2000 г. за цялата енергетика е 59 млн. лв., от тях около 30 млн. лв. са за топлофикационните фирми. Най-голяма е софийската топлофикация и за нея са планирани 13.663 млн. лв. Тази субсидия ще покрие само 4.7% от очакваните общи разходи на дружеството. Очакваната финансова загуба за дружеството за 2000 г. от разликата между направените разходи и фиксираните цени е 24.5 млн. лв. Факт е, че топлофикацията има вътрешни резерви за свиване на разходите, но те не могат да компенсират скъпото гориво. Към това се прибавят и огромните загуби при преноса поради амортизираните тръбопроводи и съоръжения. Правителството е склонно да откаже заема от Световната банка за реконструкция на топлофикационните мрежи и абонатните станции и с това да сложи кръст на последната възможност за повишаване на ефективността на топлофикациите в София и Перник. Според тригодишния план от лятото цените на парното се освобождават. При тази ситуация за топлофикациите е все едно дали ще фалират поради загубите от поддържането на ниски (социално приемливи) цени, или от загубата на клиенти, ако цените се повишат, така че изцяло да покрият разходите. Алтернативата е да се продължат държавните субсидии. От финансовото министерство съобщиха, че Световната банка предлага да продължат субсидиите на топлофикациите и след 2001 г. Този въпрос вероятно ще се обсъжда с мисията на МВФ през идната седмица.
Подготвя се закон за генетично изменените организми
Биотехнологичната война между Европа и САЩ се пренася у нас
Хрумвало ли ви е, че може да има нещо общо между "Кока-Кола" и протестите срещу клонирането? Има. И двете са част от движението против генетично изменените организми. Именно покрай изискването на "Кока-Кола" да получи гаранции от доставчиците си, че ползват само генетично "чисти" продукти, наскоро и в България тръгна полемиката "за" и "против" новите биотехнологии. Засега само на експертно равнище, повдигнат от производителя на царевични продукти "Амилум", който доставя фруктоза за българските заводи на "Кока-Кола". През 2000 г. обаче почти сигурно въпросът за генетично изменените растения ще предизвика обществена дискусия. Такава в момента върви между европейските страни и САЩ. Европа ограничава и забранява генетичните модификации, докато Америка почти свободно разрешава навлизането на новите биотехнологии, като разчита на контрол върху качеството на продуктите.
Как ще бъде уреден въпросът в България зависи от
В България досега подобни въпроси се уреждаха само от Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК. Документът е от август 1996 г., издаден като акт на тогавашното Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Според правилника съветът за безопасност издава разрешения на граждани и фирми да разпространяват (т.е. "съзнателно да въвеждат в околната среда") генетически изменени растения. За да получат такова разрешение, желаещите трябва да подадат заявления, към които да приложат оценка на риска от използването на растенията. След експертиза и преценка съветът взима окончателното решение за или против разпространението на съответното растение. Тези, които го продават, от своя страна са длъжни да уведомяват съвета за отклонения от оценката на риска и да предоставят подробна информация на потребителите на генетично изменени растения чрез изписване върху опаковката. В Европа изискването е компаниите да съобщават на потребителите чрез надпис върху етикета, ако над един процент от крайния продукт съдържа суровини от генетично изменени организми.
Малко известен факт е, че през миналата година американската фирма "Монсанто" е сключила с български частни фермери договори за засяване на близо 120 хил. декара с генетично модифицирана царевица. Разликата с обикновената е, че съдържа ген, устойчив на специален вид хербицид. Той унищожава плевелите, а царевицата израства невредима.
Тъй като в България няма официално правителствено разрешение за продажба в търговската мрежа на генетично изменени продукти, "Монсанто" е сключила с фермерите споразумение да им достави пакета от семена и от специален хербицид, след което да им изкупи продукцията за износ. Фермерите обаче са имали право, ако решат да задържат за личните си стопанства част от продукцията си (примерно за изхранване на животните). Което означава, че в България вече има добитък, хранен с генетично трансформиран фураж. Факт, който в някои европейски страни сигурно би предизвикал куп проверки и забрани. Според проф.Атанасов продуктите на "Монсанто" били изпробвани в по-малък мащаб още през 1998 г. и не са показали опасни ефекти върху околната среда, а освен това са многократно тествани в САЩ и други страни по света. В края на януари се очаква и съветът по безопасност въз основа на досегашните експерименти да даде официално разрешение, според което определен процент от площите с царевица в България занапред да се засяват с генетично модифицирано зърно.
Освен "Монсанто" в България засега работят още американската "Пионер" (Pioneer) и швейцарската "Новартис". Изпробва се най-вече генетично изменена царевица. Освен растения с ген, устойчив срещу специален хербицид, са засети известни площи и с устойчивост срещу насекоми. През тази година се очаква "Монсанто" да експериментира и с картофи с ген, устойчив срещу колорадски бръмбари. Иначе в САЩ, Аржентина, Мексико се засяват също и площи с генетично изменени домати, памук, соя, пшеница, люцерна и пр. Завистливите забележки "какво се прави по света" обаче не са съвсем разумни. Най-малкото защото широкото отваряне на вратите за генни трансформации някак не се съвместява с поканата на България да преговаря за евросъюза.
Най-неразумен стопански регламент за 1999 г.:
Здравната реформа, дълговете на Булгаргаз и защитата на потребителите печелят приза
Четиринадесет нормативни акта бяха предложени в конкурса на Института за пазарна икономика
Здравната реформа, Законът за уреждане задълженията на "Булгаргаз" ЕАД към държавата и Законът за защита на потребителите и за правилата на търговия бяха обявени за най-неразумните стопански регламенти на изминалата година в конкурса на Института за пазарна икономика (ИПИ). Участниците в допитването са посочили 14 нормативни акта като "достойни" да заемат призовите позиции в своеобразната класация.
Конкурсът е част от инициативата на ИПИ за предварителна оценка на законодателството. "За да преодолее натрупаното през годините чисто изследователско притеснение за това как недоброто нормотворчество пречи на предприемачеството и за да подпомогне стопанската политика в предотвратяване на вредното законодателство, Институтът за пазарна икономика се зае през 1999 г. с предварителна оценка на законодателството от гледна точка на това кой печели и кой губи от приемането на даден закон и кой в крайна сметка плаща сметката", обясни Красен Станчев, директор на ИПИ.
Предварителният анализ на ефектите от законите е една от най-големите слабости на законотворческия процес през последните 10 години, или казано направо - такъв просто не се прави. В резултат на липсата на достатъчно публично обсъждане на възможните цялостни ефекти някои актове имат непредвидени странични въздействия, други обслужват интереса на малък брой субекти за сметка на обществото като цяло, при трети разходите и загубите при приложението надвишават евентуалните ползи.
Нещата се усложниха през последните месеци заради множеството законови и подзаконови актове, които парламентът и ведомствата бълват на конвейер. Предвид очертаващото се ускоряване на темпото на нормотворчество заради хармонизиране на българското законодателство с европейското проблемът допълнително ще се задълбочи, ако досегашните практики се запазят. Неприятното е, че цената за приемането и приложението на неразумните регламенти се плаща от данъкоплатците като цяло или поне от някаква част от тях.
"Предварителната оценка е анализ на новопредложените регламенти. Един подобен анализ трябва да включи анализ на целите, преките разходи по прилагане, страничните ефекти и допълнителното бреме върху гражданите (фирмите), както и преразпределителния елемент на разпоредбата", обясняват Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Лъчезар Богданов от ИПИ.
Предварителната оценка носи предимството да се избегне (или поне да се смекчи) болезненото преминаване през метода на пробата и грешката. Важността на превантивния анализ от страна на възможно най-широк кръг заинтересовани и експерти нараства и предвид традиционното нежелание на законодателя да признава и поправя вече приетите неразумни норми.
Българският опит от последните десет години в предотвратяване приемането на неразумни регламенти не е особено богат. Президентското вето така и не се оказа особено ефективен механизъм, а отхвърлянето в парламента на недалновидни текстове от различни проектозакони се реализира предимно чрез личностно лобиране, а не толкова заради изводите от анализа на ползите и вредите от предложените текстове.
Слабите резултати се дължат и на непрозрачността в процеса на подготовка на нормативните актове, което възпрепятства заинтересовани лица, експерти, неправителствени организации и медии да имат необходимата информация и време за широко обсъждане за плюсовете и минусите. На този проблем изрично акцентират и почти всички анализатори (български и чуждестранни) на българското законодателство.
С трепет ще очакваме първото съдебно дело, в което ще се доказват вредите, получени особено при "непочтена" реклама. Ищците ще трябва да доказват например вредите по т.2, 3 и 5 на чл. 34 от закона, което ще е доста вълнуващо, още повече че съдът ще има правомощията да изиска рекламодателите да доказват съдържащите се в рекламата твърдения. Сценките, които ще последват в съдебната зала (например продължително дъвчене на дъвка, за да се покаже действително ли рекламираните дъвки правят достатъчно големи балони, или безпаметно пране в легени за изпробване на избелващ ефект на прах за пране и т.н.), ще бъдат незабравими.
Законът за уреждането на задълженията на "Булгаргаз" ЕАД към държавата бе номиниран :
Договорен е 50 млн. евро екологичен кредит от Световната банка
Приключват преговорите със Световната банка за отпускане на екологичен заем от 50 млн. евро, съобщиха от Министерския съвет. В понеделник вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев и министърът на околната среда и водите Евдокия Манева подписаха специален документ (писмо) на българското правителство за политиката му по преодоляването на екологичните щети в приватизацията. С писмото се финализират преговорите по предложения заем от Световната банка в подкрепа на действията за решаването на проблема с екологичните щети при приватизацията.
С това писмо правителството обявява официално политиката и ангажиментите си за решаване на проблема с екологичните щети и задължения, за хармонизирането на българските екологични норми с тези на Европейския съюз, а също така и за създаването на институционалната и нормативната рамка за реализация на тази политика.
Парите от заема ще се отпускат в период от три години, като първите два транша са по 15 млн. евро, а третият - от 20 млн. евро. Срокът за изплащане е 20 години с петгодишен гратисен период. Очаква се бордът на директорите на Световната банка да реши отпускането на заема през февруари.
За отпускането на заема банката постави предварителни условия, които правителството се ангажира да изпълни. Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия трябва да се допълни с текст, който да уточнява отговорността на държавата по старите замърсявания. Друго важно изискване е ведомството на Евдокия Манева да приеме наредба за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация. Едно от условията гласи, че трябва да се подпишат договори за продажба за най-малко три големи промишлени предприятия, в които да има клаузи за очистването на старите замърсявания. Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ трябва да разгледа и одобри докладите за оценка на въздействието върху околната среда за обекти в експлоатация, в които предстои отстраняване на екощети до момента на приватизацията, за които носи отговорност държавата. Трябва също да се изготви примерен график за дейностите по комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването в съответствие с Директива 96/61 на ЕС. Има и изискване за създаване на междуведомствен механизъм за координиране с участието на министерствата на финансите, на околната среда, на икономиката и на Агенцията за приватизация, за осъществяване на надзор по дейностите по отстраняването на екологични щети при приватизацията.
Предстои да се подпишат изпълнителни споразумения с три предприятия, които отговарят на посочените условия. Най-вероятно това ще бъдат Нефтохим, "Кремиковци" и "Асарел - Медет". Във връзка с евродирективата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването се предвижда през 2000 г. да бъдат издадени пилотни комплексни разрешителни за три големи приватизирани предприятия, а през 2001 г. - за още осем предприятия от химическата и металургичната промишленост.
Пенсионната реформа в България:
Хронология на трудния избор и опасностите при старта
С приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване България стана третата страна от бившия социалистически блок (след Унгария и Полша), въвела така наречената тристълбова пенсионна система. Първият стълб обхваща обществената пенсионна система, при която работещото поколение издържа чрез осигурителни вноски възрастното поколение. Вторият стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване - е изграден на капиталов принцип, което означава, че пенсията на всеки се определя от онова, което е натрупано от него и работодателя му в пенсионния фонд по време на трудовия живот. Участието в такъв фонд е задължително по силата на закон. Третият стълб - допълнителното доброволно пенсионно осигуряване - е подобен на втория, но участието на работника и работодателя в него е доброволно.
Сега, когато новата система стартира, е полезно да хвърлим един поглед назад към трудностите на избора, както и да помислим отново за възможните опасности от фалстарт.
Погледнато откъм формалната логика, реформата на пенсионната система в България започна отзад напред. Първо бе приет закон за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (трети стълб), а след това се прие социалноосигурителният кодекс, с който се реформира първият и се създаде втори стълб. Прагматичната идея на този избор (различен от формалната логика) бе следната: да се регламентира със специален закон дейността на съществуващите доброволни пенсионни фондове, изградени на капиталов принцип; да се създаде надзорна агенция, която да гарантира сигурността на пенсионните фондове; да се стимулират хората да проявят инициатива и да участват доброволно в осигуряването; да се създадат институциите и се натрупа опит за управлението на пенсионните фондове от задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Подобен подход бе приложен и в Унгария.
Опасностите от този подход се крият във възможните проблеми при изграждането на добре функционираща надзорна институция и кадровото й осигуряване, неразвития капиталов пазар и възможните провали на пенсионните фондове с инвестиционни бонове поради ограниченото предлагане и липсата на атрактивни обекти за приватизация.
По-лесният вариант (прилаган в някои латиноамерикански страни, в страни от Далечния изток, както и в Казахстан) бе да се следва принципът на противопоставянето. Този вариант се прилага в две възможности: 1) всички досегашни пенсионери и хората в предпенсионна възраст независимо от осигурителния им принос преминават на държавна (най-често еднаква за всички) пенсия, финансирана от бюджета. Новата пенсионна система, изградена на капиталов принцип, е само за хората от средното и младото поколение; 2) запазва се разходно-покривната система и старото поколение продължава да получава пенсии, съобразени с трудовия им стаж и получаваното преди пенсионирането възнаграждение. Средното и младото поколение обаче плаща двойна цена - веднъж за пенсиите на възрастното поколение и веднъж за натрупване на средства, от които ще се изплащат неговите пенсии.
Българският избор не противопоставя поколенията. Със съхраняването на общественото социално осигуряване и с въведените механизми за по-тясно обвързване размера на пенсията с осигурителното участие на практика се зачитат натрупаните досега осигурителни права.
Опасностите, които могат да произтекат от този избор, могат да бъдат в две посоки: първо, общественият договор между поколенията, на който се крепи разходно-покривната система, може да се развали под въздействието на демографски, икономически или политически фактори; второ, възможно е да се появят големи трудности с администрирането на разходно-покривната система.
Трудностите при този избор произтичаха от съществуващата практика на почти символично участие на работника в осигуряването и ниските работни заплати. Първоначалните идеи бяха осигурителното бреме да се поеме поравно от работника и работодателя. Увеличената осигурителна тежест на работника можеше да се компенсира чрез едно генерално предоговаряне на работната заплата и намаляване на данъчната тежест чрез промени в скалата за облагане доходите на физическите лица. Социалните партньори (работниците и работодателите) избраха по-плавния преход към тази цел - първоначално отговорностите по осигуряването да се поемат в съотношение 20:80 съответно за работника и работодателя. И тук обаче бяха съхранени принципите на социалната справедливост - вноските за трудова злополука и професионална болест, както и допълнителните вноски за работещите при условията на първа и втора категория труд да са изцяло за сметка на работодателя. Известно отклонение от принципите на солидарното поемане на тежестта при социалното осигуряване са разпоредбите в Закона за държавния служител, според които осигурителните вноски за тази категория лица са за сметка на държавния бюджет. Така държавните служители се освобождават от задължения, а хората извън кръга на държавните служители ще поемат двойно бреме - веднъж с личните си средства да платят своите осигурителни вноски, и втори път - чрез данъчната система да платят и вноските на държавните служители.
Опасностите при това решение се крият в едно постепенно намаляване на нетните доходи на работниците поради плавното нарастване на тяхното участие в осигуряването.
Изборът тук трябваше да ни изведе от порочната система осигуряването и плащането на данъците да става на базата на минимална работна заплата при далеч по-големи реални възнаграждения, умишлено укривани от работника и работодателя поради общите им интереси. Включването в базата на осигуряването и на другите доходи от трудова дейност в краткосрочен план цели да се увеличат постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове и да се премахне порочната практика чисто трудови правоотношения да се представят като граждански. В по-дългосрочен план тази мярка ще доведе до по-голям размер на личните пенсии поради по-високия осигурителен доход, чрез който се осъвременяват пенсиите.
Съществена "подробност" при избраната нова база на социалното осигуряване е наличието на максимален осигурителен доход от десет минимални работни заплати. Този таван ограничава мащабите на преразпределението и изпълнява двойна функция: първо, автоматично да ограничи размера на най-голямата пенсия, и второ, да освободи доходи за участие в доброволното пенсионно осигуряване или за индивидуално инвестиране.
Опасностите тук се изразяват във възможния спад в началото както на постъпленията от осигурителни вноски, така и на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица поради укриване на доходи.
Всъщност в основата на този избор стоеше основната задача да се освободи пенсионната система от натрупващите се като лавина неизпълними обещания за ранно пенсиониране и големи пенсии. Алтернативата да се запазят сегашните условия за пенсиониране и сегашните пенсии, като се увеличава размерът на осигурителните вноски, бе предварително отхвърлен. Той ни вкарваше в порочния кръг с увеличаване на вноските да пада тяхната събираемост, а добрите платци да търсят изход в съкращаването на работници. Съществуваше и предварителна нагласа за използване предимствата на т.нар. точкова система - сборът от възрастта и осигурителния стаж формират точки като необходимо условие за пенсиониране. Многобройни комбинации бяха разиграни в търсене на баланса между социалната поносимост и постигането на финансова стабилност на пенсионния фонд в дългосрочен план. В търсенето на този баланс се открояваха ясно два подхода - експертен и политически. Експертите поддържаха варианти с по-висока възраст за пенсиониране (в това число еднаква за мъжете и жените) и повече точки с цел по-добра финансова стабилност на пенсионния фонд. По този начин се избягва и опасността от половинчатост на реформите и последващо увеличаване на пенсионната възраст. Обратно, политиците и синдикалистите по обясними причини поддържаха по-меките варианти за повишаване възрастта на пенсиониране, включително различна за мъжете и за жените. По този начин се избягваха пък негативните нагласи към реформата. Изборът бе направен в последния момент от Комисията по труда и социалната политика, като бе даден превес на социалните аргументи пред финансовите.
Този компромисен вариант крие опасности от по-трудна финансова стабилизация, което в края на краищата може да доведе до необходимост от нови корекции на възрастта за пенсиониране.
Възможностите за въвеждане на втория стълб на пенсионната система, неговият обхват и начална дата на стартиране до голяма степен зависеха от реформата в първия стълб. Първоначалните виждания за втория стълб само като професионални фондове, предоставящи възможности за ранно пенсиониране на работещите при първа и втора категория труд, бързо се смениха с идеята за постепенно включване на всички осигурени в допълнителното задължително осигуряване, като бяха предпочетени по-големият обхват и по-ранното начало.
Слабите страни на този избор са в ниския размер на осигурителната вноска за капитализация (първоначално тя ще бъде 2%), като има опасност доходите от инвестиции да бъдат изяждани почти изцяло от таксите за управление на пенсионните фондове.
Тук се сблъскаха два подхода: първи подход - някой друг (например работодател и синдикати) да вземе решението за участие във фонда и съответно отговорността да бъде колективна; втори подход - всеки сам да направи своя избор за участие във фонд и отговорността да бъде лична. При капиталовите пенсионни схеми изборът на пенсионен фонд е от съществено значение. От него зависят доходността от инвестирането и размерът на пенсията, която ще се получи. Изборът е и форма на споделяне на риска с пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда и съответно парите в индивидуалните партиди на осигурените. Именно за това вторият подход получи подкрепата на законодателя. Това не изключва естествено възможността синдикати и работодатели да подпомагат хората при техния избор.
Опасностите при този избор се крият в недостатъчната подготовка на хората да определят самостоятелно фонда, в който ще участват. Възможни са манипулации от всички страни, което може да дискредитира системата като цяло.
Зад всеки труден избор естествено се крият компромиси. При подготовката и приемането на пенсионното законодателство компромисите бяха направени в две посоки: първо, търсене на социално по-поносим преход, но за сметка на известни съмнения за бъдещата финансова устойчивост на пенсионната система при наслагване на неблагоприятни фактори; второ, търсене на по-голяма сигурност при управлението на пенсионните фондове за сметка на доходността, която по принцип е по-голяма при по-големия риск.
Тежестта при избора на конкретен модел на пенсионната реформа в България падна върху работната група по пенсионната реформа, а отговорностите за компромисите и за крайния избор естествено носят вносителят и законодателят.
БНБ изпрати квестори в Балканска универсална банка
Акционерите на БУБ гласуваха за продажбата й на офшорна фирма
Вече стана традиция новата година да започва с лоши новини за банковия сектор. През януари 1999 г. спокойствието в системата беше нарушено от фалита на Кредитна банка. В първия работен ден на тази година пък Балканска универсална банка (БУБ) осъмна с квестори. Мярката беше наложена със заповед на подуправителя на БНБ Емилия Миланова от 27 декември - само ден преди общото събрание на акционерите на банката, на което се очакваше да бъде взето решение за нейната продажба на външни инвеститори.
Решението на БНБ не предвижда отнемане на лиценза на БУБ, така че поне засега банката си остава работеща. С тази разлика, че решенията за нейното управление ще се вземат от двамата квестори Желю Добрев и Кирил Коташев (които бяха квестори и в Кредитна банка - бел.авт. ), а не от досегашното й ръководство.
Според заповедта на Емилия Миланова санкциите срещу БУБ са били предприети заради нарушаване на Закона за банките и актове на централната банка. Като основание за наложената мярка е посочено и "възпрепятстване упражняването на банковия надзор". Както предвижда и законът, решението е влязло в сила незабавно и не може да бъде обжалвано по съдебен ред. Квесторите ще изпълняват всички правомощия на управителния и надзорния съвет на БУБ за срок от три месеца. Дотогава би трябвало да стане ясна съдбата на банката. На този етап, изглежда, и в самата БНБ не знаят какво е действителното финансово състояние на БУБ. Според запознати една от основните задачи на двамата квестори в БУБ сега ще е да проверят дали някои от активите, които се водят в баланса й, са били коректно оценени. Заедно с това те ще трябва да потърсят свежи пари за увеличаване на внесения капитал на банката.
В момента записаният капитал на БУБ е 20 млн. лева, като от него са внесени реално около 13 млн. лева. Акционери в банката са няколко фирми, всяка от които държи под 10% от капитала. Неофициално за шеф и основен собственик на банката е сочен шефът на надзорния съвет Васко Нинов, чието име нашумя по времето, когато беше спонсор на футболния клуб "Ботев" - Пловдив. Формално неговата фирма "Ники Стар" ЕООД също държи под 10% от акциите на БУБ, но източници от банковите среди не изключват Нинов да е свързан по един или друг начин с някои от другите акционери, които са предимно офшорни компании. Показателен в случая е фактът, че Васко Нинов водеше всички преговори за продажба на БУБ, след като се разбра, че не всичко около банката е наред.
Първият сигнал за това бяха проблемите около изтеглянето на двата депозита на Капиталбанк и Балканбанк. Първата банка има да си прибира около 260 хил. долара от БУБ, а втората - 2.1 млн. долара. Съгласно последните изменения в закона парите на затворените трезори трябваше още през август да бъдат извадени оттам и прехвърлени в някоя от обслужващите бюджета банки. Въпреки многократните подкани от страна на БНБ това не е свършено и до момента. Според запознати през последните месеци това е създало доста поводи за напрежение и между управление "Банков надзор" и синдиците на двете затворени банки. Те твърдели пред БНБ, че задържат платежните нареждания, за да дадат време на БУБ да се справи с временните си ликвидни затруднения.
Според запознати проблеми с изтеглянето на парите си е имала и частната фирма "Кортес", на чиято сметка в БУБ синдиците на Капиталбанк са изплатили около 950 хил. долара. По неофициална информация това са пари, които Капиталбанк дължи на фирми, свързани с бившия й собственик Ангел Първанов. Така или иначе "Кортес" също не е успяла да си получи парите, заради което според отлично информирани източници е била информирана и БНБ. Това обаче е станало по всяка вероятност устно, след което "Кортес" се е договорила с Васко Нинов вземането й да бъде преоформено като депозит. Изглежда, в БНБ няма постъпило официално оплакване, че БУБ задържа повече от седем дни наредени плащания (иначе централната банка трябваше да отнеме лиценза й).
Самият Васко Нинов твърдял пред БНБ, че усилено търси купувач, който да влее свеж капитал в банката. Преди около два месеца бил представен и потенциалният инвеститор - офшорната фирма "Боденстаум инвестмънт". Собственици на фирмата били руски физически лица, които се представяли у нас като притежатели на скъпоценни камъни. Според запознати кандидат-купувачите смятали да изкупят дяловете на някои от сегашните акционери на БУБ и да вдигнат капитала й, като по този начин придобият до 87% от банката. За целта те смятали да използват парите от продажба на два камъка от рода на изумрудите. Решението за продажбата трябваше да бъде взето на общо събрание, насрочено за 28 декември миналата година.
Според източници от БУБ събранието все пак е било проведено въпреки намесата на БНБ. Квесторите също са присъствали, но без да влияят на взетите решения. Акционерите са решили да продадат повечето от акциите си на "Боденстаум инвестмънт", при условие че фирмата осигури пари за увеличение на капитала до 20 млн. лева. Крайният срок за това според решението на общото събрание е 15 януари. БНБ едва ли би имала нещо против подобна сделка, доколкото тя може само да оздрави банката. Друг въпрос е дали централната банка ще одобри новия собственик и дали ще му даде разрешение за придобиване на мажоритарен дял в БУБ.
Според запознати, докато кандидат-купувачите търсят пари, квесторите ще опитат да върнат двата депозита на обща стойност около 4.5 млн. долара, които БУБ държи в гръцкия клон на "Бенк ъф Сайпръс". Тези депозити формират близо половината от активите на банката. През миналата година БНБ на няколко пъти настоя парите да бъдат върнати в България, за да може БУБ да подобри ликвидността си и да върне депозитите на Капиталбанк и Балканбанк. Неизпълнението на това искане принуди централната банка да наложи серия от санкции на БУБ, включително и да ограничи лиценза й.
Квесторите ще трябва да изяснят и собствеността върху сградата на бившия хотел "Здравец" на бул. "Мария Луиза" в София. Сградата беше придобита преди време от БУБ като опезпечение на невърнат кредит и е заведена в баланса й, но според някои източници БНБ разполагала с документи, които показвали, че преди това имотът е бил продаден от бившите му собственици. Засега не е ясно какво ще стане и с друг голям актив на БУБ. Става дума за 27 кг цирконий (рядък метал, който се използва в строителството на атомни електроцентрали - бел.авт. ), които банката придоби през 1997 г. също като обезпечение за невърнат кредит от 4 млрд. стари лева. По закон металът трябваше да бъде осребрен от БУБ в срок от две години, но досега това не е сторено. Според експерти продажбата на циркония ще бъде много трудна, тъй като редки метали от този вид се търгуват по специален режим и намирането на купувач най-малкото ще отнеме много време.
В момента Желю Добрев подготвя мемоарна книга под заглавие "Голямото източване", която смята да издаде един ден, "за да се знае кой окраде банките в България". Според източници от БНБ той може да бъде полезен и в бъдеще, тъй като в днешно време подходящи хора за квестори се намират много трудно. В централната банка съжалявали, че с една от последните поправки в закона беше решено квесторите да бъдат избирани според критериите, които важат за членове на управителни и надзорни съвети на банките. "Хората, които могат да управляват банка, обикновено не стоят без работа. А пък кой ще се съгласи да си зареже банката за два-три месеца, за да стане квестор в друга. Освен това работата на квестора е много конфликтна и малцина се решават да застанат между чука и наковалнята. Добре ще е да имаше повече такива хора като Желю Добрев", коментира служител на "Банков надзор".
Накратко
Булбанк е на 45-о място в класацията на най-големите банки в Централна и Източна Европа в изследване, проведено от "Deloitte&Touche". Общо три български банки попаднаха сред стоте най-големи финансови институции в региона. Банка ДСК е поставена на 80-о място, а ОББ - на 92-о.
Частна земеделска инвестиционна банка беше продадена на Министерството на финансите за 2.836 милиона нови лева, което представлява 80% от оценката на банката (3.5 милиона лева). Според финансовото министерство вземанията на държавата от банката са за 28.5 млн. нови лева. Освен министерството на проведения на 30 декември търг не са се явили други кандидати. Очаква се документите по продажбата да бъдат внесени в съда в понеделник, съобщи източник, близък до синдика на ЧЗИБ Станислав Лютов.
Обявената под особен надзор турска банка "Егебанк" не е искала да купи от свое име МБИР като предприятие, съобщиха от фалиралия трезор. Според запознати кандидат-купувачът е акционерно дружество, регистрирано у нас. В него наистина участвали фирми на турската фамилия Гарипоглу, която е собственик на "Егебанк". Турците се надявали, ако купят МБИР, да получат впоследствие лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност у нас.
БНБ, Пощенска банка и Обединена българска банка ще обменят без ограничение в количеството и без краен срок старите левове. За 1000 стари лева ще се дава 1 нов. Все още могат да се обменят в БНБ и банкнотите от 20 и 50 лева, емисии 1991 и 1992 г. Крайният срок за тяхната подмяна е 31 юли 2000 г. Великотърновската фирма "Дервент" пък е спечелила търг на БНБ за претопяване на 400 тона стари монети.
Синдиците на МБИР, Минералбанк и Елитбанк са провели среща точно преди Нова година, на която са обсъждали какво да предприемат, след като със закон бяха отменени операциите по прихващане на вземания на шест фалирали банки от "Плама" с техни задължения към държавата. Синдиците на Първа частна банка, ТСБанк и Балканбанк също са били поканени, но не са могли да присъстват. Според Малинка Атанасова, синдик на МБИР, тези дни предстои втора подобна среща, на която ще се съгласува единна стратегия на шестте трезора. Засега е малко вероятно да се иска събаряне на оздравителния план на рафинерията, макар че и тази възможност не се изключва. Възможно е синдиците да поискат от шефовете на "Плама" нови условия за плащане на нейните дългове. Друг вариант бил банките да обявят вземанията си от рафинерията за продан със съгласието на съда.
Седем банки са на загуба за деветмесечието
Общият финансов резултат на банковата система за периода е 170 млн. лв. печалба
Седем от общо 35 банки са на загуба към септември 1999 г. В средата на изминалата година 12 финансови институции отчитаха отрицателен финансов резултат. През изминалата седмица БНБ разпространи индивидуалните баланси и отчети за приходите и разходите за деветмесечието на миналата година на всички банки работещи в България. На текуща загуба са "Сосиете женерал", Национална банка на Гърция, "Демирбанк", "Токуда кредит експрес банк", "Зираат банкасъ", Интернешънъл комършал банк (бивша Българска инвестиционна банка) и Балканска универсална банка. Повечето от тези банки са клонове на чужди банки и няма опасност те да изпитат реални затруднения. Като цяло банковата система реализира текуща печалба от 170 млн. лева за деветте месеца на миналата година. Сто трийсет и три милиона от положителния резултат са реализирани от банките от т.нар. първа група. В нея влизат банките с балансово число над 500 млн. лева, а в момента такива са само Булбанк, ОББ и Банка ДСК. БНБ разделя банките на пет групи. Във втора група са банките с балансово число между 300 и 500 млн. лева, в трета - тези с балансово число между 100 и 300 млн., а в четвърта - под 100 млн. лева. В пета група са клоновете на чужди банки.
Общо активите на цялата банкова система са в размер на 7.79 млрд. лева, като са се увеличили с 300 млн. лева спрямо полугодието. Повече от половината активи се падат на банките от първа група. В тях са съсредоточени и 45% от кредитния портфейл на търговските банки. Общо отпуснатите от банките кредити за три месеца са се увеличили с 516 млн. лева, а като цяло доходоносните активи на банките са нараснали с 485 млн. лева. Най-значително е увеличението на кредитите за частни предприятия и на тези, отпуснати на нефинансови институции и други клиенти, показват данните на БНБ. Трите банки от първа група държат и 52% от всички депозити в банковата система. Тази концентрация на депозити ясно показва назрялата необходимост от консолидация на по-малките банки. Навлизащите на пазара чужди банки, както и предстоящата приватизация на Булбанк и Биохим би трябвало да катализират тези процеси.
Най-много лоши кредити има в портфейла на банките от втора група, в която влизат Експресбанк, Биохим, ТБ "Хеброс" и Пощенска банка. При тях 25% от отпуснатите кредити се класифицирани като загуба и едва 66% - като редовни. Поради това те са заделили провизии в размер на 23.6%. Заделените от цялата банкова система провизии са в размер на 10.7%.
Капиталовата адекватност на банковата система като цяло е в размер на 41.62%. Общият рисков компонент на активите е нараснал спрямо края на юни със 153 млн. лева, но това нарастване е компенсирано от нарастване и на капиталовата база. Най-висока е капиталовата адекватност на банките от четвърта група - 56.19%, което е увеличение с 4.94 процентни пункта в сравнение с първите шест месеца на годината. Изискванията на Наредба N 8 на БНБ са за 12% капиталова адекватност. Явно банките все още предпочитат да инвестират в нискорискови активи и освен това начисляват минимална лихва за привлечените от тях средства. Банките от четвърта група поддържат и най-добри съотношения на високоликвидните активи към привлечените средства (18.7% за първичната ликвидност и 47.4% за вторичната).
От данните на БНБ прави впечатление, че най-значима е промяната в резултатите на ИНГ банк, която от 2.07 млн. (деноминирани) лева загуба в края на юни излиза на 4.3 млн. печалба за деветмесечието.
МВФ идва за първа мисия при новото правителство
Министрите ще трябва да отговарят за неизпълнени ангажименти на своите предшественици
Мисия на Международния валутен фонд пристига на 11 януари, а ръководителят на мисията Юха Каконен - на 14 януари. Очаква се хората от Вашингтон да стоят до края на месеца. Те ще прегледат показателите към 31 декември и ще направят редовния годишен преглед на икономическата ситуация в България.
Първата задача при преговорите ще е да се докаже, че правителството в новия му състав ще се придържа към вече договореното от предишния кабинет в тригодишното споразумение. Като се има предвид, че Иван Костов остава премиер, едва ли могат да се очакват големи изненади. От друга страна обаче, вече преговорите ще се водят от вицепремиера Петър Жотев, чийто стил на работа се различава коренно от този на Александър Божков. Докато Божков беше щедър на обещания и с лекотата на политик поемаше ангажименти, Жотев е доста консервативен и поема само ангажименти, които сам може да изпълни.
Според източник от правителството структурните критерии в тригодишното споразумение към 31 декември 1999 г. като цяло са изпълнени, но пак не липсват и издънки. Една от тях е неосъщественото одържавяване на повечето фалирали банки към 31 декември 1999 г. Мисията на МВФ ще отчете, че досега не е продадена и нито една външнотърговска организация. Друг пропуск е, че в Министерството на финансите не е създадено звено по данъчната политика извън системата на данъчната администрация. Не е ясно и как е изпълнено обещанието през декември 1999 г. да бъдат компютризирани данъчната и митническата администрация.
Засега няма данни за изпълнението на конкретните критерии - бюджетен дефицит, фискален резерв, държавен дълг към края на годината. Част от следените показатели едва ли ще станат ясни до края на престоя на мисията - данъчните просрочия, задълженията на фирмите и т.н.
По време на престоя на мисията обаче ще бъде решен друг наболял проблем - за размера на лимита за държавните гаранции и натрупването на нов държавен дълг. При подготовката на бюджета за 2000 г. бюджетните ведомства и държавните монополни предприятия представиха заявки за гаранции срещу външни заеми на обща стойност 1.4 млрд. долара. Правителството реши да отсее част от тях. По неофициална информация МВФ е склонен да даде лимит между 300 млн. долара и 500 млн. долара.
В резултат на прегледа МВФ трябва да отпусне на България поредния транш. По предварителния график това трябваше да стане някъде в средата на февруари. По-вероятно обаче изглежда бордът на директорите на МВФ да се събере някъде през март.
Рязък обрат в отношенията между България и МВФ при тази мисия е малко вероятен, защото подкрепата отвъд океана е повече на политическа основа. Въпреки това не трябва да се забравя че проблемите в икономиката остават заедно с нуждите от външно финансиране за запълване на дупката в платежния баланс, за компенсиране на непроизводителния реален сектор, слабия износ, недостатъчните чужди инвестиции.
За първи път от две години Петър Стоянов присъства на тържествен водосвет
По случай празника Богоявление в двора на ротондата "Свети Георги" в столицата през миналата седмица бе отслужен тържествен водосвет на българските бойни знамена. На него за първи път от две години присъства президентът и върховен главнокомандващ на армията Петър Стоянов. Досега българският държавен глава отказваше на поканите за подобни тържества поради разкола в българската православна църква. Водосветът бе отслужен от настоятеля на катедралния храм "Александър Невски" епископ Галактион и епископ Борис от Пловдив. На тържествения ритуал присъстваха висши военни, дипломати и военни аташета, акредитирани у нас, както и много граждани. Президентът Петър Стоянов бе посрещнат от министъра на отбраната Бойко Ноев и от началника на Генералния щаб генерал Михо Михов.
От старите бойни знамена със светена вода бяха поръсени прабългарската конска опашка, Самарското знаме и знамената на 1-ви пехотен Софийски полк, 10-и Родопски пехотен полк и 31-ви Силистренски пехотен полк.
В деня на Богоявление десетки столичани се събраха и пред патриаршеския храм "Свети Александър Невски", където епископ Иларион заедно с храмовото духовенство отслужи Велик богоявленски водосвет.
По стара българска традиция софийският митрополит Инокентий хвърли кръст в леденостудените води на езерото в квартал "Дружба" 1. Кръстът бе изваден от двайсетгодишен младеж. До езерото също бе отслужен тържествен водосвет.
Първа частна банка все пак ще стане държавна
Синдиците на банката признаха финансовото министерство за победител в търга
Държавата изглежда все пак ще надделее в спора за фалиралата Първа частна банка. "Подписахме протокола от проведения търг и утре (7 януари - бел.ред.) ще го изпратим в съда", заяви в четвъртък синдикът на банката Явор Камбуров. Според него документите, които ще бъдат внесени в Софийския градски съд, предвиждат за купувач на банката да бъде обявено Министерството на финансите. Сега думата ще има съдът, който може и да не издаде възлагателно постановление в полза на държавата. Това може да стане, ако съдията отхвърли възможността министерството да плаща чрез прихващане.
ПЧБ беше единствената затворена банка, за която се явиха два кандидат-купувача. Освен държавата в наддаването в последния момент се включи и фирмата "Йорсет холдингс" ЕООД, дъщерно дружество на регистрираната в Люксембург едноименна компания. Финансовото министерство спечели самото наддаване с оферта от 25 млн. лева, но в петдневен срок не плати цената в брой. Вместо това държавата поиска да се извърши прихващане от нейните вземания от ПЧБ, които са за около 60 млн. лева.
По това време обаче се разбра, че такова прихващане е недопустимо и след като цената не е била платена в срок, за купувач може да бъде обявена люксембургската фирма. Докато юристите си разменяха противоречиви тълкувания на възникналия казус, синдиците на ПЧБ решиха да изчакат с вземането на решение. Според запознати в един момент те наистина са били склонни да обявят "Йорсет холдингс" за купувач, но след това явно са били разколебани. Твърди се, че за това е помогнал оказаният силен натиск от страна на държавната администрация. Само за няколко дни преди Нова година в ПЧБ са били извършени няколко проверки и ревизии, включително от Държавен финансов контрол и управление "Банков надзор" на БНБ.
Централната банка е назначила и спешна проверка в Първа инвестиционна банка (ПИБ), откъдето "Йорсет холдингс" е взела кредит, за да си плати задатъка (депозита) за участие в търга. Според непотвърдена информация кредитът, отпуснат от ПИБ, е за четири млн. лева и е бил обезпечен със залог върху материалните активи, които фирмата е щяла да придобие при закупуването на Първа частна. Проверката на БНБ обаче е установила отклонения от нормалната кредитна процедура. Според източници от централната банка кредитът бил отпуснат на 7 декември, докато фирмата "Йорсет холдингс" ЕООД била регистрирана от съда на 10 декември, тоест три дни по-късно. По всяка вероятност БНБ е отправила предупреждение към ПИБ, че може да й наложи някаква санкция.
Така или иначе още преди Нова година синдиците на ПЧБ са върнали задатъка на втория кандидат, който пък на свой ред върнал парите на ПИБ. Това вероятно означава, че до ново напрежение около ПЧБ няма да се стигне и държавата в крайна сметка ще придобие банката. Окончателната развръзка обаче ще настъпи едва когато по резултатите от проведения търг се произнесе и съдът.
Засега под въпрос остава и съдбата на останалите няколко фалирали банки. Законът за бюджета, с който се разреши изрично на държавата да прави прихващания в търговете за банките, беше обнародван в бр. 1 на Държавен вестник. Това ще позволи на финансовото министерство да не плаща в брой на предстоящите търгове за Добруджанска банка, ТСБанк, МБИР и Балканбанк. За Елитбанк, Бизнес банка, БЗК, "Славяни", Агробизнесбанк и ЧЗИБ пък държавата вероятно ще поиска пряко възлагане на техните активи като най-голям кредитор.
НСИ отчита 2% растеж до края на септември
Растежът на брутния вътрешен продукт за първите девет месеца на 1999 г. е 2%, обяви Националният статистически институт (НСИ). По текущи цени БВП почти достига 16.121 млрд. лв., което означава, че от него на глава от населението се падат по 1952 лв. (1072 долара). Прави впечатление, че след края на юни статистиката отчита рязко нарастване на този показател. За третото тримесечие увеличението на БВП е с 4.5% в сравнение със същия период на миналата година. За сравнение - през второто тримесечие нарастването беше едва 1.6%, което беше обяснено с влиянието на косовската криза. Това накара правителството и МВФ да коригират прогнозите си за очаквания ръст на БВП за цялата 1999 г. от 4% на 1.5%. Ако зад данните на НСИ към деветмесечието стои реална тенденция за възстановяване на икономиката, тази прогноза в крайна сметка може и да бъде преизпълнена.
За периода юли - септември реализираният БВП по текущи цени е бил 6.430 милиарда нови лева. Тази стойност, преизчислена в средногодишни цени за 1998 г., възлиза на 6.307 млрд. лв. Статистиката отчете и размера на създадената от различните отрасли и сектори на икономиката брутна добавена стойност (БДС), която бележи повишение с 1.6% за периода януари - септември. С 4.7% нараства тя за тримесечието спрямо същия период миналата година (и представлява 88.6% от БВП). Разликата до 100% се дължи на косвените данъци и митата при вноса. Според данните на НСИ за тримесечието особено силно изглежда представянето на аграрния сектор, който е дал над 26% от добавената стойност. Обяснението е, че през периода юли - септември се събира реколтата. При това увеличението се дължи не толкова на повече произведена селскостопанска продукция, колкото на подобрено съотношение между продукцията и направените разходи. Все пак резултатите в сектора се подобряват - добавената стойност расте и за тримесечието (с 6.8%), и за деветмесечието (6.7 на сто) спрямо същите периоди за миналата година. Услугите също бележат развитие и отчитат нарастване съответно с 6.3% за тримесечието и 2.7% за първите девет месеца на 1999 г. Представянето на индустрията обаче не е толкова обнадеждаващо. За тримесечието добавената стойност в промишлеността бележи спад от 1% главно заради негативното влияние на предприятията от преработващата промишленост, а за периода януари - септември намалението достига 4%. Прави впечатление, че все по-голямо влияние върху промените в добавената стойност има частният сектор, на който вече се падат 72% от цялата добавена стойност в националната икономика.
Новите данни на статистиката затвърждават тенденцията за запазване на отрицателно външнотърговско салдо. През периода юли - септември вносът е превишавал износа с 88.6 млн. лв., а общо за деветте месеца на годината - с 1139 млн. лв. Въпреки увеличението на експорта за тримесечието като цяло до септември той е намалял с 9 на сто спрямо 1998 г. Вносът на стоки и услуги обаче бележи стабилен възходящ тренд и нараства с 3.9% в сравнение с миналата година.
Протестират срещу концесирането на софийската вода
Националният комитет за подобряване на водоснабдяването на България (НКПВБ) с председател Ганчо Хитров е изпратил протестни писма до областния управител на София Васил Маринчев и до Министерския съвет във връзка с отдаването на концесия на столичната водоснабдителна мрежа на компанията "Интернешънъл уотър" и покачването цената на водата. Според членовете на комитета преминаването на софийските води в ръцете на англо-американската фирма ще доведе в бъдеще до още по-драстично нарастване на цената на водата, до 45% съкращение на персонала на столичното ВиК и потъпкване интересите на българските производители на специализирани пречиствателни съоръжения и ВиК материали. Председателят на организацията предупреди, че след изтичането на концесионния договор ВиК ще се намира в критично състояние и обвини общинските съветници и администрация, че са продали водата и интересите на столичани. Членовете на организацията заявиха, че през изминалата година са изпратили множество алтернативни програми за столичната ВиК до общината, без да получат отговор. Комитетът смята да поиска публичност за клаузите на договора, засягащи интересите на гражданите и ако това не стане, ще търси правата си на гражданска организация във Върховния административен съд.
"Левски Спартак" взе лиценз за застраховане
Националният съвет по застраховане даде разрешително за извършване на застрахователна дейност на ЗАД "Левски Спартак", стана ясно през изминалата седмица. Дружеството е собственост на две израелски компании "Рахити Меир ласик" ООД и "Яад Пирзул 1984" ООД, които държат равни акционерни дялове. Членове на съвета на директорите на компанията са Румен Цонков - председател на съвета и изпълнителен директор, Лозана Славчева - финансов директор, Велислав Велев - главен юрист и Валентин Суроджийски - директор "Ликвидация". Очаква се в управлението да влязат и представители на израелските компании.
Според Румен Цонков дружеството ще акцентира на развитието на имуществените и автомобилни застраховки. Капиталът на "Левски Спартак" е три млн. лв., като израелските акционери планират той да бъде увеличен, за да може дружеството да извършва и презастрахователна дейност. "Предвиждаме да стартираме с агресивна пазарна политика. През 1997-1998 г. държахме 12-о място на застрахователния пазар в България от 140 компании", каза г-н Цонков.
Лицензът на "Левски Спартак" се приема като изненада от застрахователите. На 21 декември 1998 г. Националният съвет по застраховане отказа да издаде лиценз на компанията, след като през септември същата година бе разрешено на двете израелски компании да притежават по 50% от дружеството. По-рано те притежаваха по 5% от акциите. Очаква се след лицензирането на "Левски Спартак" да настъпи ново разпределение на застрахователния пазар особено в автомобилното застраховане. Досега бяха лицензирани седемнадесет дружества за общо застраховане, седем за застраховки "Живот" и четири взаимозастрахователни кооперации.
Балканбанк - кой управлява несъстоятелността
Пак не е ясно може ли БНБ да търси отговорност за действия на синдика, ощетяващи кредиторите
Откакто бе съобщено за възобновяването на следствието срещу бившия управител на Балканбанк Иван Миронов, а БНБ започна поредната битка за правомощия по назначаване на оценители на банката със Софийския градски съд (СГС), започнаха да се появяват сигнали за източването на средства и от адвокати. Твърде рядко адвокатите биват обвинявани в престъпления публично, особено за размера на техните хонорари. Този факт дава възможност за размисъл кому и защо са виновни адвокати, чиито имена, свършена работа и получено възнаграждение са документирани, могат да бъдат проверени по всяко време от този, който им е възложил работата, от съда, пред който те се явяват, или от данъчните служби.
Отговорът на този въпрос трябва да се търси първо в интереса на възложителя на работата. Противоречието в Балканбанк на пръв поглед възниква от факта, че адвокатите по заварените от някои синдици дела не се ползват с тяхното доверие. Това няма особено значение, доколкото синдикът по всяко време може да оттегли пълномощията на защитника или да предприеме всякакви самостоятелни действия пред съда. Всичко щеше да бъде просто, ако прицел на обвиненията в некадърност и неоснователно получени високи хонорари не бяха адвокатите по дела на банката за събиране на задължения на търговци, пряко или косвено свързани с Мултигруп.
През февруари т.г. начело на обявената в несъстоятелност Балканбанк застана Валентин Любенов Георгиев - адвокат от Софийската адвокатска колегия. Преди него този пост заемаше състудентът му - Владимир Стратиев. Името на първия се свързва с две-три синдически длъжности ("Езтур", Правец, "Ратола" ООД, София) и с участието му в управлението на "Георгиев, Тодоров и ко" АД, където е съдружник с Иван Тодоров Тодоров. Докторът по право Тодоров е известен като създател на "Сиела" ООД и нейните дъщерни дружества. Заедно с Илия Павлов Найденов той управлява Кредитна банка, "Мултигруп България" АД, "Бартекс трейдинг" ООД (сега "Ем джи трейд АД) "Арес" АД - Пловдив, с бащата Павел Найденов Найденов - "Бартекс-кристал" АД, а със сестрата Славка Павлова Найденова е съдружник в "Сиела-Р" ООД. Интересно е, че "Сиела" е заместила Иван Миронов като член на съвета на директорите на "Бартекс"-АД. Тодоров участва и в управлението на "Балкантурист", "Булмонт" и "Булмонт приват", "София инс" и др.
