Захарта, внесена от "Елкабел" е нерафинирана
Това заяви на пресконференция днес Любомир Новаков, заместник-изпълнителен директор на "Елкабел" АД - Бургас. Съдържанието на захарозата е измерено вчера в пловдивска лаборатория в присъствието на трима независими експерти, уточни той.
Рафинираната захар е с най-малко 99,5 процента съдържание на захароза, каза Димо Прокопов, изпълнителен директор на "Бургаски захарни заводи" АД - Камено, Пловдивско. От началото на юли в завода се обработват 7158 тона захар, доставени с кораба "Ладон" от Бразилия. Пробите в завода показват средно 98,67 процента захароза в тази доставка.
В петък бургаските митничари обявиха, че захарта е рафинирана и заводът дължи още 4,1 милиарда стари лева мита. "Елкабел" АД, което част от "корпорацията "Мултигруп", плаща 1 милиард стари лева мито за нерафинирана захар. Според пробите, обработени миналата седмица в централната лаборатория на митниците в София, захарта е с високо съдържание на захароза и се води рафинирана.
Още не сме решили дали ще предявим искове към отделни чиновници, каза вицепрезидентът на корпорацията "Мултигруп" Стоян Денчев. Случаят с тази захар не е нарушил дейността на "Елкабел" и на завода в Камено, без да броим кризата в доверието към дружествата, уточниха неговите директори.
Мултигруп е лоялен към държавата икономически субект, който осигурява работа на близо 20 000 души. Допуснатите в миналото грешки на корпорацията са резултат от "детската болест на демокрацията и пазарната икономика", заяви Стоян Денчев. Ние сме лоялни към държавата и очакваме същото поведение от нейните институции, добави той.
Корупцията - белег за значимост в йерархията
Държавата си дава вид, че води много сериозна бороба с нея, но явно е, че осъдени няма! Защото трябва да се започне ... отгоре.
Ако ли пък държавата ни приложи азиатски методи срещу престъпността, като отрязва пръст или нещо друго - каква ли част от нацията ни би се похвалила, че е опазила всичките си органи? Но тогава би ли се наричало правосъдното ни министерство и на "правната евроинтеграция"?
Ако не обръщаме чак толкова внимание на ритниците между следствието, съда и прокуратурата, налице е кръгооборот на престъпността: едните ги залавят, а другите ги пускат, понякога и с над 20 кражби. Държавата си прибира гаранцията, досиетата на престъпниците набъбват, статистиката отчита увеличена разкриваемост, съдът отчита ускорено съдопроизводство, а крадците и убийците са между нас.
Ако беше жив Маркс - би определил, че е налице възпроизводство на .. престъпността. Отменихме и смъртното наказание и сега закланите са в гроба, а касапите - на свобода. По този начин, при "правораздаване" в областта на обуздаване на масовата престъпност - каруцата е пред коня.
Много често предпоставките, за да вирее престъпност, се създават от изпълнителната власт и веднага давам за пример деноминацията на българския лев и официалните декларации, че цените няма да се покачат нагоре. Истината обаче се оказа друга: като обяви през юни т.г. покачването на цените на тока и парното и на горивата. Правителството даде тон цените на основните хранителни стоки да скочат, някои дори и с 50 % - още преди 5-и юли. Пита се кой даде тон на спекулациите в сферата на масовото потребление?
"Ценообразуването" получи неограничена свобода в условията на благодатна пазарна среда и излезе от полезрението на държавното регулиране и се оказа неподвластно на какъвто и да е контрол.
Съществуваше /неотменено и до днес/ 127 ПМС от 27.09.1975 г., което в чл.1 /1/ предвиждаше тежки наказания за ощетявяне на гражданите - чрез измама в цените и в теглото. Много тогавашни любители на свободното ценообразуване и на олекотен грамаж се бяха сбогували с търговската кариера и се пазеха от това постановление, приемайки го като тежка присъда на обществото. Трудно беше да се помогне дори на добър търговски работник, допуснал неволно прегрешение. Има и днес 169-то ПМС от 24.04.97 г. за пределните надценки в търговската дейност и договорни продажни цени с 269-то ПМС от 19.06.97 г. и други опити да се постави в нормативна рамка допустимата печалба, която трябва да съдържа продажната цена. Но, поради това, че потребителското търсене определя днес цените - стига се дотам, че и покачването на щатския долар вдигна цената дори и на краставиците, а когато се понижи курсът на долара - цените не помръдват!
"Свободното ценообразуване" именно доведе до огромни диспропорции между ръста на цените спрямо ръста на средната работна заплата и разликата е в .. хиляди пъти!
Световноизвестният икономист Джон Гълбрайт отбелязва, че "светът днес е по- богат, но не и по- умен", след като броят на просяците расте. Безсилието на нашето ново общество срещу престъпността в областта на цените дава своето реално отражение в нарастване спада на потреблението, поради масовото обедняване на нацията.
Спадът в потреблението доведе до натрупване на залежали стокови запаси и изходът от тази ситуация е да бъдат коригирани цените надолу. Без такава неотложна мярка хората ще се разхождат в магазините ни като в музеи, а търговците ще понасят загуби вместо да отстъпят част от печалбата си, за да станат стоките продаваеми. Среден път няма, след като покупателната способност на хората зависи изключително от дълбочината на тяхната кесия.
Сеирът на държавата расте, цените - полудяха, а Националният статистически институт съобщава, че няма инфлация. При тази трудноразбираема ситуация - как да не се съгласим, че вървим по правия път?
Не е важен цветът на котката, важното е да лови мишки
Наскоро бургаският бизнесмен и собственик на галерия "Бургас" се завърна от Китай, като между другото донесе в тефтерчето си старата и позабравена напоследък сентенция: "Не е важно дали една котка е бяла или е черна, важното е да лови мишки".
Речем ли обаче да перифразираме сентенцията и да я адаптираме към действителността у нас, навярно ще се окаже, че нашите котки въобще не ловят мишки. Независимо от това дали са сини, червени или оранжеви.
Нашите котки чакат друг котарак да им улови мишката - я МВФ, я Евросъюзът, я Парижкият клуб. Нашите котки в буквалния и в преносния смисъл на думата се изродиха в плъхове, които си поживяха при социализма и сега кротко си мъркат във фотьойлите по разни бордове, управителни съвети, министерства и други правителствени службици. Фактът, че почти всички те успяха да сменят козината си, в никакъв случай не означава, че могат да ловят мишки.
Те даже не се и опитват! Да дремят в задния двор на европейските и световни пазари, да висят по контейнери и олуци на международните стрехи, да търсят ниши из необятните икономически схеми, да чакат да изскочи оттам заек или поне мишка, това вече е прекалено много за тях.
Не е в стила им да гонят Михаля!
Те гонят обикновено проценти!
Затова у нас за котките съдим по цвета, а не по делата им.
Китайците със сентенцията за котките извършиха икономически бум, направиха страната си рай.
Ние, пак със сентенцията за котките, направихме страната пустиня.
Иначе си е наша. Синя пустиня! Не изгаря до болка, както това става, когато ходим по жълтите, до оранжево или дори до червено пясъци.
Но затова пък мишките си изглеждат спокойни и радостно цвърчат из канцеларии и управителни съвети.
Тъй и тъй котараците не ловят мишки!
Пък и да ловят - те просто винаги са в чужбина!
Пожар изпепели 250 дка пшеница
Половин час, след като е било загасено и последното пламъче пристигнали и противопожарните автомобили от РСПАБ - Карнобат. За съжаление обаче 250 дка от общо 500 -те са били изпепелени.
Пожарът е бил забелязан в 14,30 часа от местен жител, който сечал дърва в гората. Човекът имал мобифон и по него се свързал с кмета на селото Желязко Ганев. Кметът пък се обадил до пожарната служба в Карнобат и скорострелно събрал кооператорите, с които се отправил към мястото на пожара. Там накъсали вършини от гората, направили си метли и с тях започнали да потушават огнената стихия. В същото време тракторист от кооперацията ограничавал с бразда разпространението на пламъците. След като бедствието било почти овладяно, от близкото военно поделение пристигнал противопожарен автомобил, който доугасил тук - таме останалите пламъчета. Огнеборците по неволя тъкмо били забърсали потни чела и изчислявали щетите, когато пристигнали истинските пожарникари от Карнобат.
Подвис е на 30 км от Карнобат и ние не се надявахме да дойде скоро кола от там, сподели кметът Желязко Ганев. Освен това последният участък от пътя, който водел към пшеничния блок, бил на дупки като лунни кратери, та автомобилите едва можели да се придвижват на първа скорост.
Противопожарните коли не са достатъчни, за да бъдат потушавани подобни пожари, сподели говорителят на РСПАБ - Бургас майор Колев. Нужни били много хора, техника и трактори, които да изорават 5 - 6 - метрова ивица, за да се ограничава огънят.
Причините за възникване на пожара са неизяснени. В блока не се е жънало и за това е изключен най-често срещания начин за запалване - от искра на комбайн. Незагасена цигара също било малко вероятно да е причинила пожара, сподели кметът на Подвис, тъй като от там не минавали хора. Може да се окаже, че е извършен умишлен палеж, смятат местните кооператори.
Вчера полиция, следствие и служители на ДЗИ се струпали на опожареното стърнище, за да изясняват причините и да смятат щетите. От началото на лятото досега в страната са възникнали 41 пожара, които са нищожили около 800 дка. неожънати площи. От тях почти половината - 375 дка са в Бургаски регион. Само за последните 7 дни в Бургаско лумнаха 4 пожара, които изпепелиха 345 дка пшеница и ечемик. На 6 юни в с. Везенково изгоряха 15 дка ечемик, а на 7 юни в с. Факия 20 дка пшеница. След като преди два дни 60 дка пшеница бе унищожена от пожар до село Черноморец, дойде ред и на последния - най-масивен пожар, изпепелил 250 дка.
За това и РСПАБ - Бургас пусна бюлетин, с който апелира към по-голяма бдителност, защото идвал и сезонът на горските пожари. Кооператори, бъдете бдителни, ще апелираме и ние, защото то вече се видя, че огънят ще си го гасите сами.
Сапуненуят сериал: Битката за левицата в София
И то от лошите образци в жанра. Напълно логично ахилесовата пета на левите се оказа битката за София. По техните планове предизборната кампания в столицата трябва да даде националния облик на отделните партии, а и на коалициите. Затова болезненото самочувствие и набързо сметнатите интереси взривиха крехката дружба между социалисти и социалдемократи. След като се оплетоха в собствените си визии за надмощие в обединената опозиция и бъдещо съвместно управление, сега те имат срок до вторник да спасят коалиционните си отношения. Все по-невъзможният компромис обаче им остава единственият шанс след изборите да се види.
Левицата в бяло
Начало на сагата сложи не друг, а столичният градоначалник Стефан Софиянски, който изстреля срамежливо пред журналисти новината, че зам.-председателят на БЕЛ Николай Камов ще бъде вероятно неговият съперник наесен. В интерес на истината преди това Александър Томов със загадъчна усмивка неведнъж споменаваше, че кандидатът ще е фигура с огромен политически престиж на международната и вътрешната сцена. За никого не беше трудно да се досети, че членът на клуба Билдерберг Камов единствен отговаря на подобни критерии, поне в очите на Томов. След като Софиянски елегантно запали фитила, скандалите отляво можеха да започнат. Председателят на Градския съвет на партията Никола Койчев светкавично се изцепи пред медиите, че Камов е ренегат и по недостоен начин бил напуснал БСП. Следователно не можело да става дума софийският соцактив да пуска бюлетини с неговото име. Всъщност Койчев месеци наред разнасяше списъци с 80 /според него достойни/ червени кандидати, но никой не разбра целите и задачите на усилията му. Но след подобен колосален труд шефът на столичните социалисти щеше да се чувства измамен, ако го лишат от изконното му право да определи кандидата на БСП. Соцлидерът Първанов каза дипломатично, че Николай Камов е достойна фигура в лявото пространство и скастри Койчев за неуместните му изявления. Затова пък партийните апаратчици в София намериха убедителни доводи за несъстоятелността на Камов.
Наследството на Билдербергови
Световното правителство в сянка искало на всяка цена да разбие софийската организация на партията и им налагало насила Камов. Тази теза споделят будните червени активисти, без да държат сметка, че са жертви на собствената си параноя. И тъй въпрос на чест за Койчев и компания беше да осъмнат със свой кандидат след вечерния пленум в понеделник, та дори и да е... Никола Койчев. В края на бурното заседание бе избран зам.-председателят на ПГ на демократичната левица Румен Овчаров. Преди гласуването на неговата кандидатура Овчаров многократно се дърпаше от борбата, страхувайки се да не го употребят за вътрешнопартийни козни. Негови конкуренти на пленума бяха Янаки Стоилов, Младен Червеняков, Тодор Модев, Никола Койчев, арх. Христо Генчев и Александър Каракачанов. В интригите не пропуснаха да вземат участие и управляващите страната фактори. Още преди месец, след редовната седмична спявка на синьото ръководство, вицепремиерът Евгений Бакърджиев обяви, че залага на Румен Овчаров. Бакърджиев никога не е подозирал, че породените от скука закачки с червеното ръководство ще го направят политическата.
Касандра на годината. След номинирането на Овчаров бракониерството в политиката няма да може да бъде реално и Евролевицата ще трябва да реагира адекватно, защото няма да може вече да открадне гласове от БСП, заяви тези дни Бакърджиев, видимо доволен от пророческите си дарби.
Преди седмица Овчаров категорично заяви на среща със ръководствата на ОБТ и БСДП, че няма да се кандидатира за кмет, разкри учуден проф. Кръстьо Петков. И в началото на самия пленум Овчаров си направи самоотвод, като твърдеше, че нямал амбиции за кметския стол. Дори след номинацията той заяви, че ситуацията за него е много тежка. Мога да бъда елементарно употребен и след това изхвърлен на политическото бунище, мрачно предположи Румен Овчаров. Тези политически лупинги са на път да му създадат име на човек, който не си спомня какво е казал преди час. Иначе при други обстоятелства би била любопитна битката между войнствения левичар Овчаров и усмихнатия Софиянски от десницата.
Спасители на миража че в България има само два полюса - комунисти и антикомунисти. Номинацията на бившия енергиен министър от кабинета Виденов отприщи нови вълни на почти битови скандали сред коалиционните партньори. Кръстьо Петков заяви, че с избора на Овчаров всъщност започва борбата за властта в БСП. Александър Томов пък похвали Румен Овчаров, че е достоен кандидат. Но заедно с това евролевият лидер предупреди столетната партия, че ако продължава по този път, я очакват сто години самота и изолация. Дертлиев остава засега единственият от солунските братя, който не е загубил вярата си, че левицата ще се яви на изборите единна и силна. Соцлидерът Първанов замълча, раздразнен от временните провали на общите им усилия. Румен Овчаров лансира тезата, че най-добрият вариант е на първия тур на изборите да има две леви кандидатури. А след това на втория да се обединят около по-печелившата. Че това твърдение е лишено от здрав смисъл, показват и най-беглите социологически проучвания. Софиянски почти сигурно ще спечели повече от половината гласове на столичани още на първото гласуване. И на Овчаров и Камов ще им остане единствено горчивият вкус от провала. Николай Камов, който се надяваше да обедини левите и дори всички опозиционни формации около своята кандидатура, се оттегли показно. Той остана верен на девиза, с който обясни желанието си да се кандидатира: Ако спечеля срещу Софиянски - печели цялата левица. Ако загубя - печеля само аз. С самоотвода си Камов остави Георги Първанов, Александър Томов, проф. Кръстьо Петков, д-р Петър Дертлиев и Петър Агов да решат дилемите около единния кандидат помежду си.
Незабравимата петорка - непрежалима. Председателят на БСП Първанов явно предусещаше, че нещата в собствената му, раздирана от идеологически блъфове партия скоро могат да излязат извън контрол. В неделя на съвместния пленум на Висшия съвет и ПГДЛ бе решено да се създаде специална комисия, която да решава конфликтите на местно ниво около избирането на червените кандидат-кметове, както и при споровете с партньорите от левицата. Начело на комисията застана зам.-председателят Георги Божинов, който е и дясната ръка на Първанов. Комисията на практика ограничава правата на местните организации на БСП свободно да номинират кандидат-кметовете си без съгласието на ВС и Изпълнителното бюро. Комисията Божинов ще привиква всички регионални секретари на партията и ще им налива акъл в главите кой е правилният човек.
Маринова Клара
Според шефа на Открит форум Премянов централизацията на местните избори е посегателство срещу демокрацията в БСП. Той коментира, че Първанов е по-лош и от Тодор Живков, тъй като такава свръхцентрализация не е имало дори по татово време. Премянов дълбоко не е прав, защото в момента столетницата е партия, в която всеки говори каквото му падне и върши каквото си поиска. На тази база обаче Георги Първанов няма как да преговаря с БЕЛ, ОБТ и БСДП за общи кандидатури на изборите. Защото преди това ще се наложи да преговаря с местните си партийни босове. Които пък не са никак малко, пък и никак не са сговорчиви. Сега Първанов трябва да реши до вторник дали да използва новото оръжие срещу своя заместник Румен Овчаров. По всичко личи, че това няма да стане. Лидерът на БСП обеща преди дни да застане твърдо зад партийния кандидат, който и да той. Като компромис той предложи на партньорите си да се проведат предварителни избори между четирите партии. Друг изход от заплетената ситуация пък лансира шефът на столичната организация на Евролевицата Росен Карадимов. Той смята, че трябва да се възложи на три независими агенции да направят социологически проучвания за Камов и Овчаров. По-избираемият от двамата да стане общ кандидат на левицата. Вчера Томов изненадващо заяви в Народното събрание, че има нов алтернативен вариант за обща кандидатура на левите партии за столичен кмет. Той отказа да назове име, като обясни, че не иска да натрапва мнението си на никого.
Скандалите и неочакваните обрати
На всеки километър от общите действия на левицата издават колко далеч са от жадуваната власт. Само когато се спомене името на Иван Костов, противоречията изчезват като с магическа пръчка. Във вторник четирите леви партии представиха пред журналисти и експерти окончателния вариант на Политическите алтернативи на българската опозиция. Този документ ще бъде основа на предизборната им кампания за местните избори през есента. В алтернативите е дадена безпощадна оценка на управлението на СДС. Първанов, Томов, Петков, Дертлиев и Агов са единодушни, че това управление е пагубно и вредно за страната и трябва да се прекрати. Единственият им обединителен лозунг беше формулиран сполучливо от д-р Дертлиев: Всички срещу партията на корупцията СДС. Явно това, което засега сплотява социалисти и социалдемократи, е общият враг.
В латиноамериканските сериали по закон след потоците сълзи и битови трагедии се стига до сватба. Колкото по-невъзможен е хепиендът на моменти, толкова катарзисът на зрителя е по-голям накрая. Пък и сапунените сериали се ползват с масовата обич на българския зрител. През есента ще се разбере дали и избирателите мислят така.
