Ако ставаше, Стоянов би опънал вратовръзката си наместо Дунав мост 2
Въпреки че президентът няма големи функции в икономиката, винаги е играл важна роля за определяне на стратегическите позиции на България. Той непрекъснато води сериозни контакти с финансовите институции. Да се омаловажава функцията на президента и да се говори едва ли не, че той си разхождал вратовръзката, е смешно и обидно за България. Това каза неотдавна в интервю по БНР секретарят на държавния глава по икономическите въпроси Красимир Ангарски в отговор на атаките срещу държавния глава заради Дунав мост II. Явно възелът на съмненията се върти около вратовръзката на президента. Въпреки че той е сред политиците, които често, но демонстративно я свалят.
В профил и анфас
Един слънчев ден президентът Стоянов направи поредната си разходка из центъра на София с две крачки пред бодигардовете. Слисани минувачи по бул. Витоша се спираха да видят отблизо как президентът разпитва продавач на сергия за цената на чорапи и чорапогащници. Сред народа в ролята на човек от народа държавният глава не се свени да купи пакетче фъстъци или пък дълго да избира подарък за малката Фани. Това е той - президентът бате Петьо без вратовръзка. На другия ден ще го видим от екрана със строг черен костюм и възел около врата. Това е другият президент - сериозният държавник. Така ненакърнимият рейтинг на Петър Стоянов здраво е стъпил между реакциите : Наше момче и Ето, това е сериозен държавник.
Без вратовръзка
По примера на западните политици президентът се опитва да запази баланса между двете роли. И да успее да внуши, че самочувствието му не се крепи на възела на врата по последния писък на модата. Затова, когато ситуацията позволява това, той не се колебае да замени официалните костюми със спортното облекло. Връх в президентските постижения в жанра на политици сред народа Стоянов постави наскоро във Врачанския Балкан. Придружаван от 12 души от администрацията на Дондуков 2, дойде в планината, за да извърви една, макар и най-лесната отсечка от похода По стъпките на Ботевата чета. Облечен в спортен панталон и тениска, президентът подрипна по пътечки и поседна на полянки. Президентът дори даде и тон за песен, защото, както обясни: Песента е смърт за журналистите и техните въпроси. И запя Рипни Калинке, да тропнем. В планината го застигна народната любов: Много ви обичаме, много ви обичаме, нали сте Петър Стоянов? Ами на него приличам, засмя се президентът пешеходец.
Така изглежда Петър Стоянов без атрибута на самочувствието на врата, независимо дали върви по стъпките на Ботев, или пък обхожда свлачищата по Черноморието.
С разхлабен възел
Петър Стоянов се стреми поне веднъж месечно да пие популисткото хапче и да наобикаля паството в страната. Отдавна не се броят на пръсти селищата, които могат да се похвалят, че в тях е стъпвал президентският крак. Разбира се, най-посещаваният от него град е Пловдив. С леко разхлабен възел на врата, със свалено сако и прескачащ огражденията, здрависващ се със всички, разговорлив и отзивчив, оптимист или угрижен, както проблемът повелява... Стоянов се стреми да поддържа имиджа, който от първия си ден на Дондуков 2 се зае да отстоява - на обединител на нацията.
С вратовръзка
Често спрягана е аналогията между Петър Стоянов и предшественика му Желев. По всеобщ навик сравнението е в полза на президента от Пловдив. Един от най-тежките аргументи е безспорният факт, че на Стоянов вратовръзката му стои по-добре. Може би по подобни причини държавният глава избягва публично да се появява заедно с вицепрезидента Кавалджиев.
Още преди историята с жълтата вратовръзка на Бил Клинтън, подарена му от Моника, имиджмейкърите около Стоянов осъзнаха важността на мъжкия аксесоар. По стечение на обстоятелствата българският президент още в началото на мандата си започна да гледа на вратовръзката като на свой коз. Докато връзва възела, Стоянов автоматично вади от джоба силната карта Респект. Понякога толкова се престарава с размахването й, че печели заслужени упреци в преиграване. Разликата между президента със и без вратовръзка обаче е доловима с невъоръжено око. С вратовръзка той гледа някак свръхсъсредоточено, не си позволява много усмивки и народни шеги. В обращение остават жестикулациите, но по-отсечени и категорични от фриволното ръкомахане на улицата сред народа. Заедно с вратовръзката Стоянов влиза в ролята на сериозния, представителен и умерено строг държавник. Факт е, че това невинаги го предпазва от дипломатически гафове. Постът обаче го задължава да демонстрира ненакърнимо достолепие.
И вратовръзката не е в състояние да стегне емоциите на държавния глава. На фона на един студен, сдържан и самоуверен премиер президентът дори в строг костюм и стегнат атрибут на шията изглежда като леко преиграващ актьор. От погледа на наблюдателните не убягва очевидната разлика в стила вратовръзки на двамата държавни мъже. Докато Костов се придържа към строгия официален стил, Стоянов често приковава погледа в ярко жълт или металнопробляскващ възел. Атрактивните вратовръзки на Стоянов направо крещят, че президентът не е глух за последните писъци на модата. Освен това подсказват за желанието му да бъде ярък дори в задължаващите рамки на протокола. Това вероятно е и начин да напомня, че този е държавният глава с нов стил, че Той е президентът реформатор.
Със затягаща се около врата примка
Колкото и Стоянов да уверява Няма пукнатини между мен и премиера или Нямаме конфликт с Костов, различията между двамата нерядко излизат наяве. И то не само като разлика във вратовръзките. Последната пукнатина се появи в Москва, когато премиерът не скри изненадата си от т.нар. тайна договореност на Стоянов с Примаков за обвързване дълга на Русия с руските имоти у нас. Стоянов, вместо просто да отрече, че е давал подобно съгласие, информира, че Костов още преди повече от година е знаел за тези искания на Москва. Още не е забравен случаят, когато държавният глава отиде в парламента да убеждава синята парламентарна група да отмени лустрационните текстове в Закона за държавната администрация, а излезе оттам убеден, че подобни зачерквания съвсем не се налагат. Така президентът опита да демонстрира силата на другия си атрибут със запазена марка - невидимата волейболна топка в ръцете му. Той показа, че пространството между дланите не е само въздух. От силен удар на топката тогава Стоянов загуби гласа си и остана по безмълвна вратовръзка.
Една бъдеща балканска конференция след края на конфликта трябва да разгледа границите в региона. Това изявление на президента на Австрия Томас Клестил при посещението му у нас се оказа динената кора, на която Стоянов се подхлъзна и не реагира на тезата му. После се наложи Иван Костов да поправя гафа. След подобни черни точки президентът винаги бърза да влезе в амплоато на бат' Петьо и цъфва я на някой стадион, я в някой забутан градец, където обаче задължително го следва камерата на БНТ.
Покрай грижите си за цивилизационния избор на нацията по време на кризата в Косово Стоянов пропусна да се вслуша в гласа народен и после се наложи публично да си признае, че не е бил съвсем адекватен. Добре, че дни след това Бил Клинтън го цитира, та колегиално му понамести възела на вратовръзката. Когато обаче примката около врата му се затегне, Стоянов дори е готов да се откаже от естественото за всякой обитател на Белия дом желание за следващ мандат в тези т.нар. покои.
Спадът в рейтинга му нагледно показва, че е време да се освободи от илюзията, че умело може да жонглира с двете си лица. Президентът трябва да изпълни със собствен смисъл иначе ефектното си клише за политическата воля и да демонстрира характер. За да не се налага съветници от ранга на Красимир Ангарски да обясняват, че всъщност президентът имал стратегически функции, многократно надвишаващи това да си разхожда вратовръзката. Защото, колкото и да е дълга вратовръзката на Петър Стоянов, не може да я опъне наместо Дунав мост при Видин - Калафат.
Васил Илиев: Да направим това, което градът ни заслужава
- Г-н Илиев, за никой не е тайна, че кметското кресло е много горещо. Какви са личните Ви мотиви да се стремите към него?
- Кандидатурата ми се издига от 19 клуба на СДС плюс МСДС. Знам калко е трудно и отговорно, но при това гласувано доверие и толкова хора, които ме подкрепят, не мога да пренебрегна моралния си дълг. Ще дам всичко от себе си. Първо, защото мисля, че ще успея. Уверен съм във възможностите си, това го доказва трудовата ми биография до тук. Второ, знам как се правят пари и как се управляват. Прибавям и младостта като генератор на енергия и вродената си способност да общувам с хора и вземането бързо на решения.
- На кои проблеми в града наблягате в програмата си?
- Залагам върху тласъка на регионалното развитие чрез мащабни инфраструктурни проекти, свързани с пристанището, безмитната зона, летището. Искам да се осигурят условия за просперитет на бизнеса. Да се даде тласък на икономиката и създаването на нови работни места. Мисля за бъдещо гъвкаво участие на общината в търговски дружества и добиването на алтернативни приходи. Ще обърна внимание на екологията в три направления - "Нефтохим", промишлената зона на града и транспорта.
Разбира се, ще следвам и приоритетите по закон - образование, здравеопазване, няма да са изоставени социалните грижи.
Извън големите ангажименти ще се захвана с изграждането на 40 - 50 трафопоста и подобряване телефонизацията на града.
- Как ще реализирате плановете си за бъдещето на Бургас?
- Първо, с работеща администрация. Силен екип от професионалисти, които да посрещат хората като клиенти. Второ, чрез прозрачност и борба с корупцията. Затова и девизът ми е "Да направим това, което града заслужава". Трето, разчитам на мощна и безрезервна подкрепа на държавната власт - това, което винаги е липсвало на града. Залагам също на равностойното партньорство на общината с частния бизнес и неправителствения сектор. Слагам особен акцент и върху работата с младите хора.
- Какво различно от досега видяното мислите да вложите в образа на кмета?
- Кмета го виждам, образно казано, като търговски пътник. Където и да отиде трябва да представлява бизнеса на града си, да го рекламира, да представлява същевременно и интелектуалния и научен потенциал.
- На кого ще разчитате в изборите?
- Иска ми се всички да повярват, че младостта не означава непременно неопитност. В управлението без опита на по-възрастните няма да мина. Търся доверие у хората, а ще отговоря с почтеност. Ничий братовчед съм. Нормален ход в предизборната кампания е да се пусне слух, който цели да постави на съмнение личните ми качества и доказани възможности.
Катя Атанасова - изпълнителен директор на "Музикални празници Емил Чакъров":Във всеки театър трябва да се влиза с уважение
- Г-жо Атанасова, организацията на фестивал "Музикални празници Емил Чакъров" е много тежка и в много случаи непосилна по отношение на финанси и подкрепа от институциите. С какво се сблъскахте, докато сформирахте програмата и организацията на фестивала?
- Сдружение "Музикални празници Емил Чакъров" беше създадено миналата година през месец ноември, а председател на управителния съвет е изтъкнатият ни диригент маестро Георги Димитров. В състава на управителния съвет влизат кметът на Бургас - Йоан Костадинов, Юлия Ненова - директор на СМУ - Бургас, Екатерина Дочева, Петър Димов - секретар на клуб "Отворено общество", известният диригент на оркестъра на Българското национално радио - Милен Начев. Тазгодишните организатори на четвъртото издание на музикалните празници са Областна управа - Бургас, Община - Бургас и сдружение "Музикални празници Емил Чакъров". Не мога да подмина и тези, които всъщност реализират фестивала и го подпомагат финансово - това са клуб "Отворено общество" - Бургас, "Нефтохим" - АД, "Слънчев бряг" - АД и "Приморец - турист" - АД.
- До колко гражданите на Бургас проявиха заинтересованост към първата проява, състаяла се миналата седмица - "Стабат Матер" от Росини, с която се откри музикалният фестивал?
- В някои публикации във вестниците прочетох, че тази година откриването е преминало пред по-малко публика. Това е вярно, но ние се стремим да възпитаме бургаската публика, че във всеки театър и във всяка концертна зала се влиза с нужното уважение към изкуството, а не през служебния вход. Сблъскаваме се и с нещо друго интересно, че от четирите майсторски класа, които трябваше да се проведат в рамките на фестивала, точно този, на който най-много държахме - на маестро Масимо Прадела - по дирижиране, трябваше да отпадне. Невероятно, но факт, българите не искат да бъдат обучавани, ако и да са учени от музиканти от такава световна величина. Но пък отчитаме като абсолютен успех това, че класовете по пиано - на маестро Бруно Медзена и по виолончело, воден от Стефан Попов, ще се реализират и са запълнени до максимума, който сме предвидили за фестивала.
- Ако разполагахте с желаните средства, щяхте ли да изпълните цялостната програма, предвидена още от месеци насам, с гостуване на световноизвестни имена от музикалните сцени, а и да се проведат класовете на Масимо Предела и Вадим Бродски по цигулка?
- Ние сме включвали в предишните издания на фестивала и такива имена като Робърт Коен - един изключителен пианист. В по-минали издания ни е гостувал Михаил Хомицер. Да не говорим за концертите на примата на Нюйоркската опера - Стефка Евстатиева, както и на пианиста ни Людмил Ангелов. Разбира се, че имаме желание да поканим много големи имена, но за тази година това са възможностите ни. Все пак едно външно гостуване на оркестъра на БНР миналата година, а тази - на Пловдивска филхармония, дава голямо разнообразие и нов момент за нашата бургаска публика. Днес ще се състои оперната постановка "Лучия ди Ламермур" от Доницети, като гост-солисти са румънските певци Мариана Шарба, Роберт Наги и Георги Могашан. За нас е голяма чест, че след участието им на 22 юни в "Кармина Бурана" в Пловдивските културни празници те ще гостуват и на бургаска сцена. Организаторите направиха така, че да има по нещо за всеки меломан - опери, концерти, камерни концерти, заключителни концерти на учениците от майсторските класове.
- Откривате ли еквивалент между нерадостната съдба на Емил Чакъров приживе и пречките, с които се сблъскавате при организацията на фестивала, посветен посмъртно на диригента?
- Това, че Емил Чакъров не е завършил дирижиране в Българската държавна академия, дразнеше много музикалното лоби в национален мащаб още от първото издание на фестивала.
Самата му съдба беше такава, че той живя много скоростно, много бързо, като че ли наистина знаеше, че трябва да направи всички велики изпълнения, които си беше планирал в живота.
Много тихо и много скромно в България само се писа, че "в Париж гасне" и "в Париж угасна Емил Чакъров".
Но все ми се струва, че той е при нас. Неговият неспокоен дух ще бъде до нас, за да ни помага този фестивал да го има. Неговите приятели също са до нас, за да съхраним и отстоим с цялото си сърце съществуването на фестивала - посветен единствено и само на Емил Чакъров.
- Може би е тежка и сурова констатация, но защо Емил Чакъров приживе се страхуваше да се връща в родния си град Бургас?
- Емил Чакъров беше невероятно скромен човек и не е искал да дразни своите колеги в града, защото той беше име. От имената в България всеки се плаши.
- Посмъртно може ли да се компенсира това, което му е било отнето през краткия му нерадостен житейски път?
- Как може да се компенсира такава огромна болка? Ето нашият диригент маестро Георги Димитров с тъга казва, че никога не е получавал покана от родния си град Бургас, до момента, в който ние се обърнахме към него да бъде диригент на бургаска сцена в рамките на фестивала. Можем да компенсираме тази болка само като отдадем огромната си почит към сестрата на Емил Чакъров, която също като него е един много скромен човек.
Регулировчици направляват пазарните отношения
С един куршум два заека хвана на мушка правителството и със замах ще реши два трудни проблема. Хем да даде рамо на родното производство, хем и да нахрани най-онеправданите си поданици - социално слабите. От май т.г. вече се изпълнява Постановлението на министерския съвет 30 % от сумите за социално подпомагане да се дават в натура. Въпросната натура засега се оказват плодово-зеленчукови консерви. Друг е въпросът на кого посред лято, па бил той и социално слаб, му се ядят мариновани краставички и компоти. Това може да се възприеме, ако човек си затвори очите и се напъне да погледне държавнически на въпроса. Консервните фабрики са задънени с готова продукция - потреблението е символично, пазарите ги няма. По интересен се оказва самия механизъм на тази сделка, която очевидно има за цел да върне малко оборотни средства в мъждукащите предприятия на обработващата промишленост.
Общините в Бургаска област, както и в другите, си получават регулярно дотациите от държавния бюджет. Тук по силата на въпросното постановление без коментар и бавене се калкулират въпросните 30 % за натурата и с платежни нареждания се привеждат сумите на фирмите - доставчици. Тези средства естествено са различни заради менящата се картина на броя на лицата, получаващи социални помощи. Доставчиците са избрани от Министерството на труда и социалните грижи. Имало е някакви списъци за заводите производители, но нито един от тях не е бил предоставен на общините. Какви са клаузите и вида на сключените договори не знаят дори в териториалните поделения на министър Нейков. Те си работят според наредбите и указанията, т.е. да получат консервите и да ги разпределят.
И точно тук пропълзява тъмната сянка на съмнението, която се опитва да засенчи инак светлото начинание. Например в община Айтос пристигат консерви от Пловдивско, в Бургас и Царево от Сливен. А консервният завод в Айтос е хлопнал врати и от началото на годината не работи. Може би за да се поддържат в равновесие двете съставки в името на въпросното министерство - труда и социалните дейности, работниците от "Кетчуп" се нареждат за помощи. Така поне създават работа на колегите си в други общини.
Ще оставим настрана и въпроса, че например от Айтос е къде по-близо да се носят консерви в Царево например, а не от "Фрукто" - Сливен. И кой и по какви критерии е избрал и определил предприятията, които ще оцеляват, а други ще се закриват?
Сумирани въпросните 30 % по селища и общини дават една доста крупна многомилионна сума. А тя кой знае защо в общественото съзнание се свързва с прословутите 10 %. Но на това вече никой не обръща особено внимание. То се възприема като част от правилата на новата игра. А дали тя има нещо общо с пазарната икономика е тема явно от друга история.
Очевидно засег пазарните отношения се въртят в орбитата, посочена от пръста на държавен чиновник.
"Черноморец" ще избира играч на 80-летието
На своето последно заседание УС на ОФК "Черноморец" утвърди окончателно треньорския щаб на отбора за новия сезон. Още веднъж да припомним имената на специалистите, които ще водят "акулите" в елитната група. Това са Иван Кючуков - старши треньор, помощници ще му са Владо Стоянов и Николай Русев - Джангъра. Селекционер е Стоян Попов. На рабта в клуба остава и Любомир Борисов.
По време на заседанието са били обсъдени и проявите, които ще ознаменуват честването на 80-годишнината на клуба. Ето някои от тях накратко.
На 30 юли в 19.30 ч. в Летния етатър ще се проведе концерт. В събота, на 31 юли, от 16 ч. ветераните на "Черноморец" ще играят най-вероятно срещу колегите си от "Левски" /Сф/. В 17,15 ч. ще се срещнат представителните отбори на "Черноморец" и "Локо" /Сф/. Празненствата ще завършат с коктейл в ресторант "Приморец", където с почетни медали и значки ще бъдат наградени стари играчи и деятели на клуба.
Предстои да бъде проведена анкета, която ще избере най-добрия футболист на отбора за изминалите 80 г. Ще бъде издадена брошура с богат снимков материал. Като част от празненствата е предвидено провеждането на футболен турнир с участието на детски отбори от областта. Като реверанс към миналото е взето решение един от резервните екипи на "Черноморец" да бъде в жълточерен цвят.
Новата селекция на отбора ще стане ясна на 30 юни, когато ст. треньорът Кючуков свиква футболистите за новия сезон. До този момент сигурно попълнение е Петър Костадинов от Димитровград. Напреднали са преговорите със Стефан Трайков от "Етър". Миро Косев е подписал договор с клуба, а до дни същото ще направят Иван Тенев и Иван Куртев. Най-вероятно Ангел Стойков ще бъде продаден на "Локо" /Сф/ при изгодна оферта. В напреднала фаза са и преговорите за Станимир Георгиев. Политиката на ръководството е да се привличат млади и перспективни футболисти, на които да се разчита не само през новото първенство.
