Безконтролно избиват дивеча в Странджа
Сравнено с данните от миналата година е констатирано драстично спадане на дивеча в природен парк "Странджа", алармират от РИОСВ - Бургас. Анализът е направен по време на проверка в Районно управление на горите - Бургас на резултатите от пролетното таксиране на дивеча през ловен сезон 1999-2000 г. и обзора на състоянието на дивечовите запаси в държавните ловно-стопански райони за тази пролет. Най-тревожно е състоянието в М. Търново и Звездец. Повсеместно е намаляло количеството на благороден елен и сърна, отчасти на дива свиня, заек, фазан, яребица и кеклика. Хищните чакали и лисицата са малко, а вълкът - рядкост.
Причините са много, но най-важната е незаконното бракониерство. Безлимитно се приема в ловно-рибарските дружини, а никой не се грижи за хранителните бази, няма охрана, хищниците увеличават активността си.
Природните ни паркове са се превърнали в пасища на кози и свине през цялата година и без всякакъв контрол, установяват още от РИОСВ - Бургас.
Мирът по-скъп от войната
Мирът ще излезе по-скъп от войната. Не като човешко очакване и облекчение за пацифисти. Мирът ще е по-скъп като финансова калкулация, сочи Центърът за стратегически и бюджетни изследвания на САЩ. По тези сметки войната в Югославия коства на алианса около 3 до 5 милиарда долара. На САЩ се падали по 3 млрд. А за 7000 мироопазващи каски ще трябват по 3,5 млрд. на година.
Както и да се погледнат тези изчисления, зад тях като че ли наднича хлапето. Онова, на Чарли Чаплин. Дето бе решило да помага на окъсалия го приятел-стъклар. Метне изад ъгъла камък, паниката трае малко, защото Чаплин на секундата небрежно минава покрай потрошената витрина. Но сладкият алъш-вериш не трае дълго. Във филма, разбира се, защото великият актьор не си пада по розовите хепиенди. Търси трагичното, заради изкуството.
В живота е по-друго. Днес филмът има нова версия. В ролята на хлапето бе наето НАТО.78 дни мяташе не камъни, а бомби,а чичковците бизнесмени правят точни сметки. За възстановяване. Този път и разходите за войната и парите за мира се обясняват с една дума- бизнес. Поръчки, работни места, инвестиции, раздвижване за икономиката и на САЩ, и на страните от пакта. Все пак "Хлапето" си е американски филм и ролите се разпределят там.
Някъде в този нов филм за секунда се мярка и България, зад гърба на хлапето се сили да хвърли камък. Сега чакаме да ни разпределят поне в миманса. Дали ще поставяме маджуна или ще бъдем с парцал ще бършем прозорци - продуцентите зад океана ще решат. Дано не ни оставят извън кадър. Разпределението на ролите тепърва предстои, да не забравяме че това все пак е чужд филм.
Не сме наясно с професионалния футбол
- Г-н Славков, осем отбора, между които "Литекс", "Нефтохимик" и "Левски" /Кн/, не подкрепиха проекта за създаването на Висша футболна лига. Как си обяснявате това тяхно решение?
- Това е един суров разговор, който се проведе. Тази идея се обсъжда отдавна. Преди всичко ние не сме наясно какво е професионален футбол и какво - аматьорски. Ако погледнем отборите, които сега се наричат професионалните, нямат средства с изключение на един, два. Така че всяко преконструиране в момента /12 или 10 отбора/ е още в един суров етап. Трябва да се направи преценка: кои отбори имат средства и кои - не, да се обърне внимание на социалния елемент и т.н. Така че за момента коментар по този въпрос не мога да направя.
- Как оценявате работата на Димитър Димитров като национален селекционер след мача България - Англия?
- Като много добра. Това се видя и на мача. С малко повече късмет можехме да победим англичаните. Това, което направиха момчетата, също не е за подценяване.
- Очаквахте ли такова класиране на "Нефтохимик" в завършилото първенство на страната ни по футбол?
- Ние имаме 4-5 силни отбора и това класиране е нормално. Според мен всичко си отиде на мястото, въпреки че "Левски" /Сф/ непрекъснато претендира за шампионската титла, без да има качествата за това в момента.
Проектът на ръководството на Професионалната футболна лига за създаването на Висша лига с 12 отбора от сезон 2001-2002 бе приет на Общо събрание на отборите от "А" и "Б" групи. Представителите на 16 клуба подкрепиха проекта, 3 се въздържаха, а 8 бяха против. Сред бунтарите са имената на клубове като "Литекс", "Левски" /Кн/, "Нефтохимик" и др. На Общото събрание интересите на ПФК "Нефтохимик" защитаваше техническият директор Еролин Кючуков. Според него създаването на Висша футболна лига ще увеличи разходите на отборите двойно, многото мачове ще нарушат нормалния тренировъчен цикъл, а футболистите ще натрупат голяма умора.
Открито писмо до президента
В редакцията постъпи лично писмо на инж. Руско Точев до президента на Република България Петър Стоянов. Г-н Точев е известен в Бургас с критичното си отношение към ръководството на местното СДС, което е изразявал сам и в компания, посредством гладни стачки. В сегашното си открито писмо до президента той пише, че ако не получи отговор в едноседмичен срок, отново ще предизвика щафетна гладна стачка.
Писмото е насочено срещу политиката на СДС от името на всички излъгани, гладни и безработни българи. Честният, доблестен и беден българин е необходим на вождовете и гаулайтерите само по време на избори, пише Руско Точев като обикновен човек, поел върху плещите си заедно с 80 % от българите безкрайния ни демократичен преход. "Стига лъжи! Стига голи обещания! ". Омръзна ни да слушаме какво ще стане във втория, третия и следващите мандати на управляващите. Докато се въртяха сини и червени на власт, в България се родиха силовите групировки, приятелските кръгове, кредитните милионери, банковите фалити, хиперинфлацията. Обещаваха ни разплата с всичко това, но покажете ни един осъден кредитен милионер или политически престъпник. Нито една мутра не наднича от затвора. А как стана така, че доларът и марката стигнаха нечуваното в света съотношение почти 2:1. А сега виновни са ни Милошевич и войната в Косово, Жан Виденов и др. България не е СДС или БСП партия, пише още г-н Точев и иска от президента да се обърне към българите като независима личност, поставена на поста си за обединяване на нацията. адаптирал за печат Николай ДИМОВ.
Разчитам на духовността на нацията
Поводът за посещението на Стефан Данаилов в Бургас е участието му в новата пиеса на известния драматург Станислав Стратиев "Празни стаи", която вчера бе поставена на бургаска сцена. Това е смешна и драматична история на един човек, затрупан от парчетата на разпадащия му се живот. Раздялата с голямата любов, бягството на единствения му син, собствените му предателства и компромиси, превръщането му в представител от царството на насекомите.
- Г-н Данаилов след участието Ви в 6-серийна италианска сага имате ли други ангажименти в Италия?
- Не, в момента нямам. Разговори се водят за по-нататък. Те също си имат своите финансови проблеми - всичко зависи от парите.
- Имате ли покана от български режисьор след филма "Краят на света".
- Не. В момента нямам.
- Как виждате бъдещето на младото поколение актьори?
- Гледам на бъдещето с оптимизъм. Иначе не можем да се мотивираме за работа. Във всяка една пиеса във всяка трупа има млади хора. Някои питат за какво учат актьорско майсторство? Винаги за младите хора ще има работа, зависи доколко носят талант в себе си.
- Мислите ли, че те имат възможност за пълноценна реализация в България?
- Разбира се, в България можеш да намериш своята реализация. Нямам колега артист, който е отишъл в тия години навън и да е направил кариера, свързана с театъра. Не говоря за музиканти, за тези, които разбират от компютри и т.н.
В нашата професия можеш да бъдеш силен тук.
- Ще издаде ли Стефан Данаилов един ден книга?
- Много хора ми се обаждат във връзка с това и искат да пишат книга за мен, тъй като аз самият не мога да пиша, но мога да говоря. Засега отказвам.
- Според Вас какъв е пътят за спасение на културата в България?
- Ако знаех какъв е пътят, щях да стана министър. Пътят е наистина сложен, защото няма култура без финанси. Държавата все по-малко субсидира и инвестира в културата. Меценати все още в България няма. Говоря за истински меценати - хора, които могат със свои средства да поддържат културата. Но най-важна е духовността, която носи нацията. Разчитам повече на присъствието на тези, за които правим всичко това - зрителите. Днес все още държавата трябва да подпомага културата за да се преодолее този кризисен момент. Сигурен съм, че ще се родят и меценатите. Много е важно хората на културата, да издържат в критичния момент.
- Какво става с театралната реформа?
- И аз не знам накъде отиват нещата с реформата. За мен е важно, че продължават да съществуват репертоарни театри. Това е най-голямото ни предимство пред Европа. Когато говоря с моите италиански, френски колеги, те бръмват от това. Те нямат репертоарен театър, а това е богатство и трябва да се запази.
- Къде предпочитате да играете - на театралната сцена или в киното?
- Обичам да играя и на двете, но в момента повече работя в театъра, отколкото в киното. Щастлив съм, когато ме поканят за участие във филм, защото това се случва по-рядко. Театърът е мястото, където живея. Чрез него напомням за себе си.
- Как бихте определили НСРТ, някой беше го нарекъл фалос с три презерватива?
- Оказа се, че законът страшно свива рамките на НСРТ. Съветът няма право да се намеси в никаква дейност на телевизията или на радиото. Може да попита само защо са пет минути повече или две минути по-малко рекламите, или за някакво главно събитие. Шестимата, които създадохме НСРТ, мислехме, че вижданията ни могат да бъдат по-различни дори за културата и въобще за политиката на една телевизия. Миналата година нашата работа беше да назначим двама главни директори и да наблюдаваме за спазването на закона. Във всички държави такива органи са посрещнати със страшни ругатни. Негативите са много. Тази година работата на колегите ми се усложнява, защото те трябва да одобряват програмите на всичко, което е свързано с разпространението на телевизионни и радиоканали, програми и т.н., което е много важно и отговорно. Тук застава и моралният момент - да няма политическа селекция. Индивидуалните изцепки бяха много, а моето мнение след заседание объркваше много нещата. Когато ние давахме пресконференции, залата беше пълна с журналисти. Сега чувам, че няма голям интерес, което не ми е приятно.
- Какви са плановете ви за бъдещето?
- Бъдещи планове никога не съм кроил. Актьорът е на повикване.
- Бихте ли станали депутат?
- Като нищо. Много пъти са ми предлагали, но на този етап нямам намерение.
Частни хотелиери от Слънчев бряг искат среща с министерството
Съюзът на частните хотелиери и ресторантьори КК "Слънчев бряг" искат среща със зам.-министъра по търговията и туризма Мариана Асенова, пише във факс от комплекса вчера. Частните стопани от Сънито са недоволни от отношението на съвета на директорите на "Слънчев бряг" АД, където са акционери. Според тях приетият по т. 2 от дневния ред на Общото събрание, проведено на 30 ноември 1998 г. в документ "Информация" е едностранчив, авторът му е анонимен, а анализите и изводите са насочени изключително срещу правата и интересите на собствениците на обособени части от курортния комплекс. При изготвянето му е пренебрегнато ръководството на Съюза на частните хотелиери и ресторантьори, а политиката на бившето ръководство на "Слънчев бряг" АД е била насочена срещу тях. Съобщава се с тревога, че отделни представители на новоизбраното ръководство правят същото. Без съгласие на собствениците се отчисляват суми от фактурираните им договори за поддръжка на общата инфраструктура, не се спазват сроковете за връщане на предплатени от тях суми, продължава мълчаливото изграждане на незаконни обекти.
Съюзът предлага на зам.-министър Асенова да се срещнат преди 18 юни, когато е обявено ново Общо събрание на "Слънчев бряг" АД и да обсъдят вижданията на частниците за спорните проблеми по време на прехода от държавна към частна собственост на територията на Слънчев бряг.
Четирима отвличат 70-годишен
70-годишен мъж от гр. Берковица бил отвлечен от четирима на 12.6., съобщиха от РДВР Бургас. 29-годишната поморийка Анна С. пуснала в действие чара си и примамила стареца в апартамент. След това обаче вместо да получи порция ласки, дядото бил упоен и приведен в безпомощно състояние от съидейниците на Анна - 27-годишната й съгражданка Ваня С., 29-годишния Христо Х. и Мариян П. и двамата от Шумен.
Освен това те му задигнали 600 хил. лв. Похитителите скроили съвършен план, според който възрастният мъж трябвало да бъде откаран в Шумен, където да им прехвърли своя собственост, под предлог, че им дължи пари. Ако старецът се опъвал, те щели да го принудят да стори това чрез заплахи и насилие. Квартетът от гангстери обаче си направил сметката без кръчмар. Мисията им се оказала невъзможна. На 13.6. около 16 ч. в РПУ - Поморие е получеено анонимно обаждане за отвлеченото лице. При направената проверка на посочения адрес дядото бил открит в банята на апартамента. Ченгетата светкавично щракнали белезниците на похитителите. По време на разпита насилниците си изпели всичко. Лицата са задържани в РПУ - Несебър, което работи по случая.
Чужд сценарий сеел раздори в Приморско
Община Приморско е най-младата в Бургаска област. По волята на жителите на четири селища преди две години се обособи новата административно-териториална единица. Затова може би тук по-лесно се открояват предимствата от местното самоуправление. Приморско и Ново Паничарево, Ясна поляна и Писменово могат да правят сравнения за битността си, защото са били в рамките на две други общини - Царево и Созопол. В края на мандата, който за община Приморско е само две години, вече се готвят за предстоящите избори. Днес е свикано заседание на ОбС и в дневния ред отново фигурира точка за вот на недоверие към кмета на общината. Вече се порвали една извънредна сесия, посветена на това. Защото болшинството от съветниците не приеха тезата, че кметът има само негативи в изпълнението на функциите си.
Демокрацията означава състезателност и условия, при които всеки да разкрие възможностите си да покаже какво може да направи за доброто на общината- такова е виждането на кмета инж. Димитър Димитров. Макар и млада, общинската администрация функционира така, че да има нормални цивилизовани условия за едно състезание на идеи. По-добрите хората ще оценят и ще подкрепят. Пропуски може би има в работата ни, не като оправдание продължава кметът на общината, но престъпления-не. Радваме се на всяка градивна критика. Целият административен апарат трябваше много бързо да се учи. Разчитаме, че на предстоящите избори ще изберем достойните, които милеят за Приморско. Продажните ще бъдат изметени. Дано през следващия мандат не се пилее човешка енергия за дребни неща. Надявам се на един по-ефективен общински съвет и цялата администрация да работи в ансамбъл за общинското самоуправление.
Всеки ден да е по-добър от вчерашния
И мисля ,че това се вижда дори от външен човек. В Приморско се строи. Овладяна е безработицата. Реализират се общински проекти. Подобри се инфраструктурата.
Два лагера в общинския съвет на Приморско има според Иван Леонидов, общински съветник.
Единият се бори за доброто на Приморско, другият е против. Още с отделянето ни като община бяха създадени тези два лагера. В общинския съвет попаднаха хора, програмирани да довършат това, което противниците на новата община не можаха. Никакво джентълменство не им е присъщо. Напротив, не се подбират нито средства ,нито методи. Ние ги познаваме отпреди, сега се проявяват в друга форма. Те изпълняват чужда воля. По всякъкъв начин се пречеше още когато кметът на общината се опита да задържи общинските обекти. Групата на противниците се очерта по време на битката да си върнем кариерата и бетоновия възел. Сладки хапки, които носеха солидни доходи. Кариерата бе продадена за смешната сума от 200 хил. лв. Наемът за бетоновия възел бе за символичните 5 хиляди лева на месец. Все още нашата община се разплаща за чужди грехове. Общините не могат да имат самостоятелност, ако нямат собствени приходи, оборот на свежи пари. Бетоновия възел си го върнахме като общински чрез съда. Когато се преследват общинските интереси, очевидно се засегнаха лични сметки. Почивни станции и колонии, които имат база край морето, оградиха земята, заграбват нови декари. А все пак това е земя на хората от Приморско. При нас реформата в земераздаването се стопира, атакуват се и се отменят решения на кмета. Защо? Населението има отговор, да се отложи във времето,да се задържи заграбеното. Мнозина имат тук интереси. Имат си за това и поръчкови момчета. Някъде другаде се пише сценарият на противопоставянето. Аз като съветник например получих покана за заседание на общинския съвет, написана на гърба на план-скица на имот в София. Стотици километри ни делят от столицата, та да ползваме празни гърбове на документи от там. Обяснявам си го с факта, че просто поканата за прословутата извънредна сесия за вот на недоверие към кмета инж. Димитров е съчинена извън Приморско. Бюджетът ни на общинския съвет за годината вече е изконсумиран. Само командировките на председателя до Бургас са за 500 000 лв., а телефонните разговори - за 1 милион лева. Голямо съгласуване и договаряне, за една самостоятелна все пак инстанция, каквато е общинският съвет.
Като съветник съм в пряк досег с всички избиратели от общината. И знам, пред новите избори всеки ще отговаря за стореното, за изпълнението на чужди поръчки, за спонсорството отвън. Напрежението например в тези дни дойде от пълното затъмнение, с което трима души от общинския съвет проведоха търговете за отдаване на обекти от общинската фирма "Търговия". До този момент и аз като съветник нямам информация, какви договори се сключиха, на какви цени, но знаем, че нито един жител на Приморско не е между тези, които ще развиват търговска дейност през лятото. Защо?
Днес виждаме 20-годишните си мечти осъществени- обобщава кметът на село Ново Паничарево Мария Алагенска. 23 години е стажът й в кметството,през последния мандат е и кмет. Това, което успя да направи кметът на община Приморско инж. Димитров за по-малко от две години, е реално доказателство за упорития му труд. Когато преди четири години в предизборната си програма формулирах 26 приоритетни задачи, бяхме към община Созопол. Изпълнението им обаче, заедно с новите, които изникнаха, стана възможно именно в последните две години в нащата община Приморско. Макар че селото ни е водоснабдено още през 60-те, години водопровод в един от кварталите нямаше. Миналата година го изградихме. Построихме нов трафопост. Ремонтирахме целодневната детска градина. Училището ни, което не бе виждало боя, откакто е построено, също е ремонтирано и подновено. Знам и съм била свидетел как лесно нещо, което изисква усилия, се ликвидира. В Приморско девизът е да не рушим сътвореното. Спецификата на селото е преобладаващото ромско население. Затова тук открихме още една група към детската градина, подготвителен клас за първолаци. Намерихме решение и за намаляване на безработицата. Младите хора от селото работиха в мините, в строителството в Бургас. Днес там няма работа за тях. Специална програма на общината за работа с ромското население търси изход от проблемите. Плюс е и създаването на общински звена по строителство и по чистотата, които осигуряват работни места на мнозина. За първи път селото има самостоятелен бюджет, а не чака на трохи и субсидии. Транспортните връзки и административното обслужване улесняват много хората. Дори само фактът,че имаме общинска аптека в Приморско, означава икономия на 4000 лева, спестено пътуване до Созопол например ,за да се ползва намаление на лекарствата от 2000 лв. Имаме и поликлиника, лаборатория и рентген. Просто хората лесно забравят това, което е било. Забравиха, че за да задържим едни от най-важните общински обекти за общината, да се отделим и обособим, господин Димитров направи всичко дори с риск за живота си. Днес сме с едни гърди пред другите.
Аз съм работила с пет кмета на общини, мога да направя сравнение. Сигурна съм, че няма да видите това, което става всеки ден в общината. Пред кабинета на кмета всеки ден чакат хора. Идват тук, при него, защото той познава проблемите им, и помага при решаването им. Общинската администрация също е в течение на въпросите, които вълнуват отделните кметства,всяко тримесечие началник-отделите на общината идват по населените места, участват в общите събрания на селата. Това е една работеща форма. Успя да ни сплоти всички, за да изпълним поетите ангажименти, да работим за неговата програма, а това е програмата за просперитет на общината.
Местното самоуправление е факт, за което спомогна община Приморско - заявява кметът на с. Ясна поляна Дафина Тодорова. Ние, за разлика от другите селища сме били община. Но Ясна поляна бе едно съсипано село, когато обособихме община Приморско. Днес имаме отделен бюджет и собствена сметка,развихме местната инициатива. За две години успяхме да ремонтираме и асфалтираме улиците, решихме проблема на уличното осветление. Ремонтирахме читалището, открихме музейната сбирка "Българската Ясна поляна". Изобщо заприличахме на Ясна поляна. С усилията на г-н Димитров започна и ремонтът на Социалния дом ,в който домуват възрастни хора от цялата област. Получихме и целева субсидия от Министерството на социалните грижи.
Приоритет е селският туризъм в Писменово - най-малкото кметство и обособено самостоятелно заедно с новата община Приморско разказва кметът му Янчо Николов. С години трупани проблеми по инфраструктурата решихме за тези две години. Нямахме дори автоспирка, настилка по улиците. С подкрепата на г-н Димитров възстановихме закрития фелдшерски участък. Нямахме магазин и дори селска кръчма. Наскоро открихме новия търговски център- с магазин, с кафе-аперитив, дори малка библиотека с книги и периодичен печат имаме в него. Тече в момента процедура по учредяване и на читалище. Хората ни за първи път почувстваха, какво е местно самоуправление, решихме и проблеми по електрификацията. Понеже приоритет е селският туризъм, разработена е общинска програма по биологичното пречистване на битовите отпадъци и въпроси по канализацията. Не е пресилено, но хората възприемат постигнатото като оазис.
Населението не възприема противопоставянето, споделя Георги Маринов, пенсионер от Приморско, и продължава: Процесите на разделението не са от вчера, имат по-дълги корени. Започнаха още през 1995 година. Лошото е, че нямаме мажоритарен принцип в изборите. Така покрай програмата и самия авторитет на кмета в пропорционалната листа се нареждат и хора, които не споделят неговите виждания. Често те се заемат с обществена работа, докато се реши личният им проблем. Ако това не стане, те са от другата страна на барикадата. Ние знаехме, че СДС е с амбиции, и то апетитни към този кът, наречен Приморско. Как става сега така, че частни парцели се одържавяват. В Царево хората си върнаха земята в къмпинг "Нестинарка", от Несебър си вземаха парцели в центъра на Слънчев бряг, а тук заграбеното от софийски фирми и министерства да не може да се върне на хората? Но тези, които имат интереси, са далеч. Те не се явяват пред нас, гражданите на Приморско, защото си имат изпълнители тук. Подкрепяме тезата на кмета инж. Димитров за общинска собственост, Царево си я разпродаде. А дотациите от държавата понякога се бавят. Тогава общината ще остави без заплати учители, здравни работници и т.н., както научаваме, че е по други общини.
От споделеното става ясно, че за две години могат да се направят много неща, но както казват в Приморско лошото става само за 2-3 дни. Разбираемо е, че идат избори. Ясно е, че Приморско е апетитно място на българската карта. Не само като география, но и като перспектива за печеливш бизнес. Дали подозренията за дирижирани и инсперирани отвън интереси раждат напрежение сред населението, е въпрос отделен, трудно доказуем. Но много въпросителни остават и заради неприключилата поземлена реформа и спорни терени, за разпределени търговски обекти. Но когато хората почувстват, че могат да се самоуправляват, сами да определят приоритетите си, трудно ще се върнат назад. Те са убедени, че от вота им зависи кой ще направлява съдбините им, макар и накъсани на мандати. На заден план остават партийни пристрастия, защото ги обединява едно-желанието както редят собствения си дом, да подредят и общината си. Нали затова я и създадоха.
