За депутатите-само наши пилета без диоксин
След избухналия миналата седмица международен скандал със заразеното с диоксин птиче месо отново стана актуален въпросът защо внасяме чуждите месни продукти и обръщаме гръб на родното животновъдство. Трябва ли да ядем натъпканата с какво ли не отпадъчна продукция на света, когато българските фермери от години повтарят, че имат нужда от преференции, изгодно кредитиране и добро законодателство, за да заработят за българския потребител и за своята печалба.
Диоксиновите пилета предизвикаха родните птицепроизводители да повторят за пореден път, че вносът ги съсипва и подхранва само неколцина фирми паразити, които стоят на входа и изхода на целия безсмислен трансфер.
Никой не се интересува, че продавам на загуба яйца за 45 лв. Управляващите винаги се оправдават с това, че вносът ще пресече спекулата, каза Благо Джиев, собственик на птицефермата в Костинброд, Софийско. Това означава де факто, че спекуланти сме ние, производителите, допълва още Джиев. С вноса производителите ни са принудени да работят на загуба, надпреварвайки се с ниските цени на вносните продукти. В същност развит птицевъден бизнес у нас няма.
Преди повече от половин година почти 50% от месото, което се продаваше, бе внос и от това месо над 90% бе некачествено. Над 90% вносът е нелегитимен внос. 50% от производството на птиче месо е нерегламентирано. Някои производители работят вече над 1 година, без да са регистрирани.
Има колбасарски цехове и малки кланици в гаражи и селски къщи, които не плащат нито данъци, нито пък има контрол от Държавен санитарен контрол /ДВСК/. Държавата пък натиска останалите птицевъди с такси за лицензи, данъци и всевъзможни изисквания на ДВСК, заяви г-н Джиев.
Европа дотира животновъдството си защото е преценила, че едно такова производство носи печалби, открива работни места и т.н. Когато се прави внос, дотирането е по 200-300 USD на тон. Облекченията за чуждите производители създават затруднения за нас. Това е отдавна известен факт и на политиците, и на техните икономически съветници. Въпреки това срещу спекулата и дефицита се предпочитат шоковите мерки, които помитат и малкото ни читави производители и дават простор на конкурентите, убеден е шефът на най-голямата птицеферрма край София.
От една година американските бутчета са навлезли в Русия. Французите и холандците, които държаха този пазар, бяха принудени да отстъпят. Сега във Франция и Холандия има не по-малка стагнация в птицепроизводството от тази у нас, защото тези страни загубиха голяма част от предишните си пазари. Там съвременно оборудвани кланици бездействат и трябва да бъдат закрити. Американските птицепроизводители навлязоха и в Грузия, която бе приоритетно наш пазар.
Освен Грузия конкуренцията от САЩ ни отне и пазарите в Гърция и Албания, които сега са залети от американски пилешки бутчета. В същото време в Америка от десетилетия се разпространява мнението, че пилешкото бутче е отпадъчен продукт. Оказва се, че това, което хората отвъд океана не слагат на трапезата си, изнасят на по-непретенциозните източни и балкански пазари. Тук е сметището и на продуктите с изтекъл срок на американския държавен резерв, твърди производителят с дългогодишен опит. Бутчетата, които се продават у нас, са точно оттам, казаха запознати.
Месото от държавния резерв на Америка се съхранява до една година след което се бракува и пласира извън Щатите. Нещо повече - често пъти вносната стока пристига и се продава тук непакетирана, със съмнителни сертификати или изобщо без придружаващи документи. В Америка голяма част от месото в магазинната мрежа се продава охладено. Това, което остане след няколко дни зад щанда и е загубило търговския си вид, се презамразява дълбоко на големи блокове, след което се транспортира или към Русия, или за Балканите. В момента в България фирми пакетират пилета и бутчета, внесени в насипно състояние отвън. Нашите производители обаче са задължени от ДВСК да опаковат всяко крилце. В кланиците също се следи трупното месо да бъде пакетирано и защитено от замърсявания. За неспазване на хигиенните норми се налагат жестоки глоби в милиони лева. Освен че застрашава здравето на българския потребител, нелегитимният внос нанася удар на родните производители, които са принудени да продават на загуба.
От началото на годината производството на птиче месо е спаднало на половина заради вносните продукти, залели пазара ни, оплакват се птицевъдите. Загубите за страната ни от нереализирано ДДС възлизат на близо 5.5 млрд. лв., тъй като по-малко от 20% от всичко внесено у нас е влязло с платени такси и данъци. У нас в момента масово се внася незаконно птиче месо от Турция и Румъния. И така е във всички браншове на животновъдството в страната. В трансфера на птиче месо и други месни продукти главно място заемат нароилите се през последните години фондации. Продуктите влизат в страната под формата на помощи. Зад този параван са се наредили доста фирми, които опосредстват вноса и прибират големи печалби от ДДС. Схемата е проста - фондациите възлагат на определени фирми вноса на месната пратка, като таксите от ДДС, които фирмата получава, се поделят между нея и фондацията. На практика няма определени квоти за внос на птиче месо отвън. Който си плати, минава през митницата.
Чуждите пилешки бутчета завладяват българския пазар с ниски цени и привлекателен външен вид, постигнат естествено за сметка на вкусовите си качества. Всяко форсирано хранене с високопротеинови смески влошава качеството на месото, коментират хора от бранша. Честа практика е в птичите фуражи да се слага диоксин, потвърдиха те. Той надува пилетата и увеличава грамажа на месото.
Европейските и американските птицекомбинати са се специализирали в добива на максимално количество продаваемо месо от едно пиле. От 1 кг и 800 г живо тегло със съвременните технологии на изхранване се добива 1 кг месо. Рекордът е в САЩ, където от 1 кг пиле се прави 1 кг месо, което се продава за 350 USD. За да се прикрият лошите вкусови качества на изкуствено налятата месна тъкан в пилето, месото и бутчетата се панират най-вече във веригите за бързо хранене, които вече са и в нашите по-големи градове.
В моята фабрика идват и служители на парламента за да зареждат бюфетите си с бяло птиче месо, разказва Благо Джиев. Купуват от мен, не вземат от вносните пилешки продукти. Никой обаче не ме пита как успявам с бизнеса си. От Нова година за три месеца спрях производството, защото имахме загуби, разказва собственикът на фабриката в Костинброд.
Това е може би единственото частно предприятие в птицевъдния бизнес, което има изцяло затворен цикъл на производство - фермите с птиците, фуражен цех, кланици и магазини. В момента има заредени около 400 хил. бройки пилета. Ако не бях направил този цех, нямаше да оцелеем, защото купуването на фуража излизаше с 25% по-скъпо, отколкото произведеният от мен. За качеството да не говорим, добавя още фермерът.
Във фабриката хляба си изкарват 160 работници заедно с други помагачи, на които се плаща надница. Все по-малко са тези, които се залавят с този бизнес. Популярните в края на 80-те и началото на 90-те години малки частни птицеферми отмряха заради ниските изкупни цени, липсата на преференции, скъпите фуражи и липсата на пазар за продукцията. До този момент български производител на птиче месо не е пробил на чуждия пазар и нямаме търговско лоби за пилешкото ни зад граница. Проблемът е и в по-мобилната конкуренция, която завзе руския пазар. Там сега се продават американските пилешки бутчета за по 600 USD за тон. Европейците обаче не допускат в своите магазини USA-пилетата, въпреки че те могат да завладеят с ниската си цена и пазарите на Стария континент.
У нас пък ярките и кокошките са с изкупна цена 1500 лв. Реалната им себестойност е двойно по-висока, защото се гледат около 3 месеца и половина с всички текущи разходи за фуражи, ваксини и т.н.
В петък бе получен факс от Брюксел след двудневно заседание на Европейската комисия. Тя обсъждаше защитни мерки срещу замърсяването с диоксини на някои животински продукти, предназначени за човешка и животинска консумация. В съответствие с препоръките на Европейската комисия министър Венцислав Върбанов издаде заповед за забрана вноса на живи животни, суровини от животински произход, фуражи и фуражни добавки с произход Кралство Белгия, Холандия, Германия и Франция. На органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол се нарежда да поставят под възбрана всички налични количества в страната от забранените за внос продукти. Изпълнението на заповедта се възлага на Националната ветеринарно-медицинска служба.
Заради една коза и едно яре в двубой с полицията
Екшън с холивудска гарнитура се разиграл на пътя Българово - Камено. На 5.06. дежурен патрул от III РПУ - Бургас подава сигнал за спиране на л. а. "ВАЗ 2101". Колата обаче не спряла. Шофьорът, изплашен от полицейското присъствие, натиснал педала и отпрашил с пълна газ. Започнало лудо преследване в посока околовръстен път до гр. Българово. Близо до разклона Бургас - Айтос спрели принудително возилото. Един от полицаите се приближил до колата с насочен към водача пистолет, наредил му да слезе и да даде документите си за проверка. Слизайки от автомобила, шофьорът избил пистолета от ръката на ченгето и потеглил с бясна скорост. Служителят на реда обаче успял да го хване за дрехата и колата го влачила няколко метра, след което паднал на земята. При боричкането пушкалото останало във "ВАЗ"-а и след около 30 м бил изхвърлен в канавката. Гонитбата продължила в посока гр. Айтос. Ченгетата изстреляли няколко стоп-патрона във въздуха. Шофьорът обаче не се стреснал и от това. Полицаите произвели още няколко изстрела със стоп-патрони по гумите и задното стъкло. Най-накрая колата спряла. ВАЗ-ът бил шофиран от 42-годишния "състезател" Михаил Т. от гр. Камено. С него са се возили двамата му сина на 15 и 21 г. както и 29-годишният Христо Б., също от Камено. Всички били стари познайници на полицията. Оказало се, че целият екшън бил заради една коза и едно яре, задигнати от гр. Камено. Животните, открити в багажника на колата, са върнати на собствениците с разписка. Екшънгероят и неговите партньори са задържани в ареста на ОСС - Бургас. По случая работи V РПУ - Бургас.
Кметът пише писмо на областния управител за плажа
Липсата на определен към настоящия момент субект, на който да е възложено поддържането на плажа, не позволява да изпълня задълженията си по чл. 5 от Наредбата за водоспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, пише кметът на община Бургас Йоан Костадинов в писмо, изпратено вчера до областния управител Христин Петков. В него още се казва, че кметът е изключително обезпокоен от обстоятелството, че независимо от настъпилия летен сезон бургаският плаж, който е държавна собственост, не е годен за ползване. Плажната ивица е замърсена с отпадъци. Не е започнала подготовката на медицинските пунктове и плажните съоръжения. Липсват и спасителни постове, се казва в писмото. Кметът констатира, че ползването на плажа не може да бъде ограничено, а състоянието му в момента било предпоставка за възникване на епидемии и реална опасност за живота и здравето на гражданите и гостите на града. Той уведомява областния управител още, че съгласно Наредбата за водоспасителна дейност и обезопасяване на водните площи е издал всички необходими индивидуални административни актове. Извършени били и проверките по готовността на водните площи, направени са и нужните констатации.
Кметът Костадинов моли областния управител да го уведоми за резултатите от обявената концесия. При липсата на определен концесионер, считам, че общината е в състояние да стопанисва и поддържа плажа, както го е правила и досега. Кметът счита, че няма пречки за това и предлага да се сключи договор с областта договор. От писмото става ясно, че в бюджета са предвидени 170 млн.лв., средства, които държавата като собственик би следвало да осигури, завършва кметът на Бургас.
Край на войната-кога?
Говори се, че идва вече края на войната в Югославия. Но може ли и как ще се сложи край на нещо, което не е започвало?
Съединените щати не са обявявали война на Югославия. Президентът Клинтън предпочете да наруши открито американските закони и да води война без да я обявява, но не и да изложи открито пред Конгреса и американското обществено мнение истината за действията на САЩ и НАТО. По примера на САЩ и никоя друга от страните членки на НАТО не обяви война на Югославия. Авиацията на пакта просто през всичките тези повече от десет седмици бомбардираше, разрушаваше, избиваше в Югославия и в частност и в Косово. И продължава да го прави. Въпреки че и парламентът, и президентът на Югославия приеха условията на Г-7 и Русия за прекратяване на конфликта.
Може би САЩ и НАТО предвиждат така да бъде отсега нататък - т.е. през двайсет и първи век. Който има средства за това ще бомбардира, рарушава, ще убива. Без да обявява, че води война. Това ще прави излишно и да се слага край на войната и установява мир. След като война няма да се обявява, как да се установява мир?
Войната, която водят срещу Югославия, САЩ и НАТО наричат хуманитарна операция, удари и други подобни. Когат те смятат, че тези неща - операция, удари - ще завършат? Дали при подписване на някакъв мирен договор, или при приемане на някаква резолюция от Съвета за сигурност на ООН? Подписване на мирен договор те въобще не предвиждат. Всъщност как да предвиждат мирен договор, след като не са обявявали война? Как резолюция на Съвета за сигурност да сложи край на нещо, което САЩ и НАТО не признават, че съществува?
САЩ и НАТО твърдят, че щели да прекратят нещото /ударите срещу Югославия/, когато всички косовари - бежанци се завърнат в Косово. Това, според започналите войната, щяло да бъде доказателство, че е установен мир. С други думи, докато бежанците не са се завърнали, САЩ и НАТО ще се чувстват в правото си да продължават да бомбардират, разрушават и убиват.
Завръщането в Косово на бежанците-косовари е най-несигурното в сегашната драма. Ако се зачита волята им, навярно мнозина от тях няма да пожелаят да се върнат. Ако завръщането им ще се налага със сила, не е трудно да се въобрази какви проблеми ще възникнат. И в единия, и в другия случай над Македония и други балкански страни сълго ще тегне заплахата от непридвидима по последиците си дестабилизация.
Ето с това нещо, което ще бъде трудно да се определи - война ли е, мир ли е, ще трябва в продължение на години да се съобразяваме и да му носим товара. Защото обещанията за компенсации, инвестиции и други подобни от Запада в балканския регион, са засега още по-неуловими и от проблематичния мир.
Новото лице на ОДС след местните избори
Остават дни до приемането на новия избирателен закон. Очакванията на политиците са безспорно големи, надеждите също. Не може да се отрече старанието на управляващите да сондират намеренията за съдържанието на новия закон поне с политическите си партньори в ОДС. Поетапно бяха проведени консултации между ръководството на СДС с почти всички организации в коалицията. Резултатите от тях обаче се оказаха нож с две остриета. Желанието на СДС за централна регистрация на политическите формации преди местните избори без право на произволни местни коалиции предизвика силно негодувание, както сред опозицията, така и сред партньорите на Иван Костов - БЗНС, Народен съюз, ВМРО, БСДС. В отговор на несъгласието си коалиционните партньори на СДС получиха пожелание за успех на местните избори, потупване по рамото и отписване от финансовия списък на сините любимци. Проведените консултации имаха много по-дълбок смисъл. Битката на коалиционните партньори в ОДС за местните избори очевидно не притеснява толкова синия лидер. Неговата тревога е друга.
Консултациите на СДС не бяха проведени с всички коалиционни партньори в ОДС. Разговорите със социалдемократите на Йордан Нихризов са последните официални консултации на СДС за съгласуване на стратегиите преди местните избори. Това е ясен показател за намерението на управляващите да извършат промени в Обединените демократични сили, макар и козметични. НДПС на Гюнер Тахир и ХАП на Иван Глушков не бяха поканени за разговори, така че е ясно кои ще напуснат ОДС след изборите.
Доказателство за бъдещи промени в синята коалиция дават и предварителните индикации, че местните избори наесен ще бъдат последвани от ново коалиционно споразумение в ОДС. Факт е, че на този етап СДС държи да запази формулата и смисъла на ОДС, че синята партия все още не смее да води самостоятелна политическа борба на двуполюсния фронт, че банка-кадри на СДС все още не е комплектована в качествен вид. От друга страна СДС не може да продължава да пази под крилото си и да храни безперспективни структури.
Случаят с отцепването на Гюнер Тахир от ДПС и привличането на неговите привърженици в ОДС не доведе до никакъв реален резултат. Единствената полза от този акт бе, че Гюнер Тахир получи регистрация на НДПС, което без подкрепата на управляващите щеше да остане несбъдната мечта на новия етнически лидер. Той се опита да заеме авторитетното място на Сокола в ОДС и си навлече не само подигравките на бившите си съпартийци от ДПС, но и дълбокото огорчение от страна на СДС. Голямото разочарование за Гюнер Тахир обаче едва сега започва. Очаквания за сериозна политическа кариера под крилото на управляващата партия ще бъдат попарени веднага след изборите. СДС не търпи при себе си съюзници, от които няма полза т.е. електорална подкрепа. Същото се отнася и Християнаграрната партия - никой в България вече не си спомня за организацията на Иван Глушков.
Чест прави на премиера, че толкова отрано подаде сигнала за жълт картон към някои от политическите си съотборници. Прагматичното мислене, че всеки глас на изборите за ОДС е добре дошъл, позволява решението да бъде взето и след изборите. Така ще бъде и обосновано заради провалът на най-малките в ОДС. Ползата от това изчакване е двупосочна - съвестта на сините ще бъде чиста, а аутсайдерите няма да се превърнат в герои.
От друга страна обаче стои въпросът защо изобщо се налага промяна в наличния политически състав на ОДС. Реално присъствието на НДПС и ХАП в синята коалиция ако не помага, то и не вреди. Очевидно стратегията е друга. Идеята е в ОДС е или да се отвори свободна ниша за разширяване на политическото пространство за някой от партньорите на ОДС или за привличане на съвсем нов политически елемент. Решаващо значение за избора на Иван Костов ще играят резултатите от вота за местна власт. Засега тенденциите са за даване на зелена светлина на политиците в социалдемократическото кътче на ОДС. Те, за разлика от СДП на Иван Куртев, все още държат на собствена политическа физиономия. Не случайно наскоро регистрираният БСДС на Йордан Нихризов е получил и благословията на сините за водене на предварителни преговори с БЗНС на Георги Пинчев и ВМРО на Красимир Каракачанов с цел съставяне на местни коалиции в регионите, където трите формации няма да участват самостоятелно или няма да дадат подкрепата си за сините кандидати.
Въпреки привидната подкрепа на Иван Костов към също толкова привидните успехи на социалдемократите от БСДС, синият лидер все още е силно резервиран към идеята за прекалено толериране на БСДС. Причините за това се коренят основно в неписаното правило, че в ОДС с особен приоритет се ползват политическите структури с международна легитимност. Все още този мотив не може да надвие над "позитивните" постижения на социалдемократите, както и над недоволството на премиера от неотдавнашната раздяла на сините социалдемократи с техния доскорошен лидер д-р Петър Дертлиев, твърдят сини лидери. Не за друго, а заради факта, че БСДП е международно признатата партия. Разбира се спасителната вратичка за спечелване на чувствата на СДС в полза на социалдемократическата идея има - БСДС на Нихризов да успее да спечели симпатиите на политическите си колеги от Германия, които в момента са и управляваща сила. Наивно е да се вярва, че тази дребна подробност е убягнала от погледа на премиера.
Не е изключено плановете на синята партия да надхвърлят очакванията за бъдещия политически изглед на ОДС. От началото на годината в синята централа се забелязва особена чувствителност към една безкрайно деликатна сфера на вътрешната ни политика наречена "български модел за запазване на етнически мир". Приемането на Рамковата конвенция за правата на малцинствата в България бе един малък реверанс към някогашните дейни участници в сформирането на Обединените демократични сили - ДПС на Ахмед Доган. Този жест показа две неща - че СДС има нагласата да забрави дръзката постъпка на Ахмед Доган отпреди 7 години да напусне още непроходилата синя коалиция. И второ да провери готовността на Движението за компромис в полза на доброто старо време, когато Доган седеше на една ръка разстояние от днешния министър-председател. Хвърлената синя ръкавица на политическата арена свърши работа. Ахмед Доган разбра предизвикателството и отговори подобаващо с реверанс към управляващите заставайки твърдо зад правителствената позиция по кризата в Косово и необходимостта за България да подкрепи натовските операции там.
До тук с етикецията. На ход е политическото счетоводство, а главният счетоводител в случая не е Иван Костов. СДС ще трябва да чака търпеливо за определянето цената на политическия договор от хората на Ахмед Доган в безкрайно неудобна позиция. Ако ДПС все пак се реши на самоубийствения акт да се върне на синята театрална сцена, в която може да получава само номинации за поддържаща роля, то очакваните компенсации от СДС ще трябва да бъдат повече от щедри. Ахмед Доган поиска участие за малцинствата в силовите ведомства и държавната администрация по примера на добрата стара Америка, където мечтите на Мартин Лутър Кинг са на път да станат безусловна реалност. Нищо чудно Движението да заяви претенции за участие и в редиците на правителството. Все пак ДПС вече знае какво е това още от времето на Беровия кабинет. Естествено едно подобно сътрудничество между СДС и ДПС ще бъде скрепено с бурни аплодисменти от цяла Европа и най-вече отвъд океана и може би "естественият мост" на САЩ към България най-после ще бъде отворен официално.
Прекалено натрапчив остава въпросът защо е необходимо всичко това. Повече от ясно е, че за момента всякаква политическа сделка между Иван Костов и Ахмед Доган е невъзможна, защото нито един от тях не знае доколко вдигането на мизата ще бъде от полза. Така ще бъде поне до парламентарните избори. Играта на нерви до тогава ще определи правилата и цената на споразумението. Тогава един от двамата лидери - етническият или християндемократическият ще бъде победител, въпреки, че в тази игра е трудно да бъде определен фаворит.
Пирамида от горчиви истини
Войната в Югославия върви към развръзка.
Държави, които десетилетия проповядваха мирно уреждане на конфликтите, изпратиха бомбардировачите си да решават един локален вътрешен конфликт. Без значение е, че НАТО се представя за отбранителен съюз, а в устава на ООН войната е изключена от инструментариума на международната политика.
Оказа се, че международната политика си остава жестока монополна дейност на могъщите държави, основана на юмручното право. Защото, ако трябваше да се освобождават малцинствата, то АОК остава далеч по ред зад ВМРО, ИРА, ПКК, ЕТА /в родината на натовския шеф Хавиер Солана/ и т.н.
Малко са в света държавите, в които с кръвта от етнически междуособици да не може да се напише смъртната им присъда. Достатъчно е заинтересована сила да наеме, въоръжава и субсидира стотина екстремисти, които с жестоките си теоретични "освободителни" акции да предизвикат местната власт към ответни мерки. Поводът за намеса е готов!
Югославия отказа да изпълни командата "излез от Косово" и беше изпепелена /дано не последва команда "излез от Делиормана! "/.
Натовската дипломация и пропаганда успяха да изолират Югославия от съюзниците и подкрепа на световното обществено мнение. Но то не донесе на албанците никакво решение, а само ги направи бежанци и превърна земята им в пустош. Не по-малки са страданията и на сръбския народ. И всичко това срещу въображаемо щастие в неопределеното бъдеще!
Стратезите на НАТО, стреснати от съпротивата, за да спасяват престижа си, преминаха към бомбардировки на инфраструктурни и граждански обекти по цяла Югославия.
Обективните резултати няма да донесат слава на НАТО. То обрича на мизерия и албанците, и сърбите. Връщането на бежанците ще бъде трудна и скъпа операция. АОК няма да постигне целта си за втора албанска държава и ще продължи да дестабилизира региона. Настаняването на САЩ и Германия на Адриатика ще създаде противоречия с Италия.
От Втората световна война победителите придават легитимност на собствените си деяния чрез международен съд против военнопрестъпници. В Нюрнберг бяха съдени нацистите, но не бяха съдени тези, които избиха 15 хил. полска интелигенция във Виница и Катин. Значи военнопрестъпник ставаш само ако изгубиш война, ако бъдеш победен, но не и ако си победил! Така е сега и с Милошевич.
Вярно, открай време победителите не ги съдят. Тяхното възмездие обаче идва от историята и от бъдещите поколения. Затова днес никой не казва добра дума нито за Версайските договори от 1919 г., нито за Европа, която "Тримата" стъкмиха в Ялта през 1945 г. След "лудата крава" ни погна диоксинът
Тъкмо забравихме за кошмарната "луда крава", която се появи преди година-две някъде от Америка, и сега ветеринарните ни служители отново са вдигнати по тревога. На 1 юни Европейската ветеринарна комисия засече наличие на диоксин в пилешкото месо, продуктите от него и яйцата, идващи от Белгия. Още на другия ден Националната ни ветеринарномедицинска служба издаде заповед да се започнат проверки и пробите да се изпращат в София. В последващите дни до вчера се оказа, че опасният химикал, влаган във фуражните смески, е открит и в месата, и колбасите. Последваха още две заповеди, в които се забрани вносът и от Холандия, Германия и Франция.
В момента текат масирани проверки, съобщи по този повод шефът на специализираните служби в Бургас д-р Илия Илиев. Колбасите и месата са влезли в страната с редовни документи и имат съответните етикети. Те обаче са пръснати навсякъде в различни количества. Има ги в складове и магазини, къде по малко, къде - повече. Чакам четвърта заповед от министъра и от генералния директор.
Вярваме на д-р Илиев, доколкото можем да вярваме и на митническите ни служби. Ако вносът навсякъде е фиксиран и документиран, пътят на месата и колбасите може да бъде проследен и те да бъдат унищожени. Но минаването на границите ни не винаги става по изряден начин и тогава не се знае нито колко е влязло, нито къде е заминало. Такава работа ще наподобава търсене на игла в купа сено.
Диоксинът предизвиква ракови заболявания, когато е предозиран, алармираха европейските ветеринари. Ние не знаем как навън е регламентиран контролът и как се справят с унищожаването на заразените продукти. Но доколкото сме тръгнали да се интегрираме с държавите в стария континент, ще се научим да ядем и "луди крави", и диоксин.
А може би и други суперфабрикати, които ще ни отдалечат съвсем от традиционната българска кухня, но ще ни дават правото да се наричаме европейци. Макар и раково болни.
На което дедите ни биха само цъкали с език.
БСП-депутати се отчетоха в Бургас
Нито едно друго име освен името на Йоан Костадинов не било коментирано от червените за предстоящите избори, внесе яснота вчера на пресконференция Стойко Танков, председател на Общинското ръководство на БСП. Към това д-р Марангозов добави, че едва ли имало друг действащ в момента кмет в страната освен Йоан Костадинов, който да се ползвал с такава висока оценка от Висшия съвет на БСП.
По Черноморието всичко било измамно спокойно, констатира депутатът Любомир Пантелеев. Но то вече се превръщало в една огромна психиатрична клиника. Утешаващо било според него, че номинираният за кандидат - кмет д-р Лорис Сайян имал шансове в изборите на СДС. Така Бургас можел да бъде първият подложен на нормализация град, прокоментира червеният депутат.
Бургаските депутати коментираха и отминалата парламентарна седмица. Като цяло те я определиха като сива. Малко раздвижване имало около исканата оставка на Йордан Соколов. Ние знаехме, че тя няма да мине, каза д-р Марангозов. Основната цел била да се покаже, че не бива да се защитават тяснопартийни интереси.
Законът за здравните заведения докторът нарече закон-убиец, особено за населените места с жители около 30 - 40 хиляди души. Не ставало ясно тези търговски дружества, в които щели да се превърнат здравните заведения откъде щели да печелят средствата си. Законът за лекарствените средства пък се градял в разрив с Конституцията, защото по него излизало, че частната, държавната и общинската собственост не били равнопоставени. Специално за Бургас, д-р Марангозов коментира, че в момента имало около 90 аптеки, а дипломираните магистър - фармацевти били около 45 -50. А по новия закон аптека можел да притежава само магистър - фармацевт.
