СДС и ДПС-възкръсването на един невъ можен съюз
Силните пронатовски настроения на Ахмед Доган за малко заблудиха мнозина, че освен за даването на въздушното пространство ДПС ще подкрепи СДС и на местните избори. Усещането беше твърде кратко, тъй като след няколко дни той обяви в медиите, че едното няма нищо общо с другото и замина за провинцията заради 10-aта годишнина от майските събития. В негово отсъствие премиерът Иван Костов се обясни надълго в парламента за българския етнически модел и ролята на ДПС, но в същото време посъветва Доган да демократизира вътрешнопартийния си режим и да не подкрепя престъпни групировки. Сега лидерът на ДПС внимателно изучава стенограмата от словото - косвено признание на Иван Костов, че е сгрешил преди 2 години, когато драстично скъса връзките с бившия си съюзник. Сините лидери изведнъж се оказаха принудени да търсят път към непредвидимия лидер, който от 7 години насам с малки изключения им създава само неприятности. Цената е запазването на властта, която преди 2 години отказаха да споделят с Доган.
Има грешка, има прошка обича да казва премиерът и лидер на СДС, но тази философия очевидно е чужда на Доган. Възкръснал за пореден път на политическата сцена, той си остава същият - нито отказва, нито обещава нещо. Ясно обаче заявява, че иска да знае какво получава срещу подкрепата си и чака от СДС ясен знак, както той обича да се изразява. Сините, изглежда, още не знаят какво да правят, но е очевидно, че сега за тях Доган е много по-голям проблем, отколкото преди 2 години най-малкото поради факта, че винаги е имал по-голям избор на политически партньори отколкото Иван Костов. За лидера на ДПС не е трудно да влезе в коалиция с която и да е партия в страната, докато премиерът ходи и потушава крамоли вътре в коалицията ОДС. Преди 2 години сините вярваха и искрено се надяваха, че дубликатът Гюнер Тахир ще изхвърли Доган зад борда на политиката, а вицепремиерът Евгений Бакърджиев говореше за политически труп. Сега им останаха плахите опити да поправят нещо, което май е непоправимо. Отношенията между СДС и ДПС никога не се отличавали с особена коректност и от двете страни, но разводът отпреди 2 години остави само неприязън и сложи началото на една тиха война. Истинската война обаче, която започна на запад от нас, постави СДС в положението да поеме сам всичките тежки последици докато за Доган, колкото и да е странно, донесе престиж и признание. Като по чудо само за няколко седмици той успя да получи онзи международен имидж за партията си, за който се бори почти 10 години. Изневиделица лидерът на ДПС гръмко обяви, че партията му е мостът на България към членството й в НАТО или по-просто, че пътят към Брюксел минава през добрите връзки с него. Все пак партията ДПС се приемала добре във всички държави от НАТО, твърди лидерът. Най-силно това май отекна в ушите на премиера Иван Костов, който с ужас установи, че Доган открива нов фронт срещу него. Просто лидерът на ДПС ясно афишира пронатовските си настроения на фона на небивалото колебание на правителството, което не остана незабелязано от никого.
Това ясно се видя по време на майските чествания. Новите обещания за предавания на майчин език звучат по-сериозно след ратификацията на рамковата конвенция за националните малцинства, която СДС беше принуден да приеме след силен натиск от Запада по думите на самия Доган. Вътре в ДПС единствен противник му останаха безработицата и мизерията сред обикновения електорат, която се надява да премахне с чужди инвестиции.
И СДС, и ДПС не са в ситуацията от 1996 година, когато се обединиха повторно след развода от 1992 година, още повече че тогава ги обедини общият им противник БСП. Сега Доган опитва заиграване отново със социалистите. За възстановяването на старите отношения със СДС няма условия,казва лидерът на ДПС. Заради каменното му мълчание все още не е известна цената, на която той би бил готов да преговоря със сините, и трудно може да се разбере дали изобщо има подобни намерения. Както винаги досега той очевидно ще остави най-силните козове за накрая. А дотогава изнервянето между СДС и ДПС ще продължи по добре познатия сценарий - нападки от страна на сините и ирония от мястото на ДПС.
Дипломацията на Милошевич срещу дипломацията на НАТО
На 23 март всичко можеше да приключи както преди 5 години в Босна, дори по-добре от тогава. След Дейтънските споразумения Милошевич загуби бившата югорепублика, като отделянето на сърбите в отделна Република Сръбска в новата конфедерация бе малка утеха за Белград.
На 23 март архитектът на същото това споразумение Ричард Холбрук предприе последната си мисия на отчаянието да бъде избегнато най-лошото. Уви, Милошевич не се вслуша нито в гласа на своя колкото противник, толкова и приятел от Дейтънските преговори. Не прие и призива на Европейския съюз от последната минута да приеме споразумение с албанците. Тогава сякаш целият свят бе настръхнал да мисли вместо Милошевич и сякаш единствен той не виждаше какво може да последва, ако откаже.
Трудно е да се повярва, че Милошевич и неговите приближени са дебили и не са могли да възприемат, че НАТО наистина ще започне да бомбардира за назидание. Какво доведе до самоубийственото поведение на белградските управници, кой внуши на югопрезидента да се опъва докрай, той сам ли принуди своите приближени да приемат такова решение - това един ден ще покаже сръбската история. Факт е, че Милошевич допусна поредица от непоправими грешки.
Наистина, надали и най-кръвожадните ястреби от гнездото на пакта в Брюксел са си мислили, че ще стигнат дотам, че да разрушат по доста варварски начин една страна, без да й е обявена война и без да има решение на ООН. Милошевич със сигурност също не си е представял, че ударите ще бъдат насочени не само срещу дислоцираните в Косово военни и полицейски подразделения, които лесно можеха да бъдат скрити, а и срещу цялата гражданска инфраструктура.
Още по време на дипломатическите усилилия в Рамбуйе и след това в Париж Белград не се възползва от обстоятелството, че в голяма степен Армията за освобождение на Косово е организация, която с терористични средства руши държавността на една суверенна страна. Далеч преди бомбардировките Западът бе дал ясен знак на югославските държавници, че налагането на споразумение с албанците няма да наруши териториалната цялост на Сърбия.
Ако Белград бе съумял да убеди великите сили, че АОК е толкова неприемлива като баските сепаратисти от ЕТА или корсиканските националисти, то събитията щяха със сигурност да приемат друг ход. Този шанс обаче бе предварително проигран, тъй като с действията си срещу цивилното албанско население юговластите вече се бяха компрометирали пред света.
Тогава стратезите от Белград допуснаха и още една грешка. В Рамбуйе бе изпратена една политически импотентна делегация. Половината от нея бяха представители на казионни албански и други малцинства в Косово. Нямаше ги нито първите държавници на Сърбия и Югославия, които могат да вземат решения, нито самият Милошевич, докато косоварите бяха представени от всичките си лидери. Това събуди големи съмнения, че Милошевич е приел да преговаря в парижкото предградие не да участва в намирането на изход от създалата се вече крайна ситуация, а да търси протакане. Още едно неправилно решение - то всъщност не му бе и нужно. Американците вече недвусмислено бяха дали да се разбере, че ще бъдат безкомпромисни и няма да допуснат да бъдат надлъгани.
Може би най-голямата грешка на Слободан Милошевич бе начинът, по който той си мислеше, че ще може да разреши косовския проблем. През 1989 година след честванията на 500-годишнината на битката на Косово поле Милошевич се зае да я запази като изконна сръбска територия с отнемането на автономията на областта. Ако тогава преди падането на Берлинската стена тези мерки се връзваха с тогавашната демокрация в Източна Европа, то днес те придобиха съвсем архаичен и несъвместим с времето вид.
Бившите комунисти в Чехословакия успяха да намерят приемлива и за Чехия, и за Словакия, и за Запада форма за раздяла. Бившите комунисти в Румъния, колкото и да не им бе по вкуса, склониха да подпишат договор с Унгария за унгарското малчинство в Трансилвания. Само югославските социалисти не можаха /или не искаха/ да надскочат закостеняло мислене в подхода към тази криза, която не можеше повече да търпи силови решения.
Именно от Косово започна пътят към върховете на властта на Слободан Милошевич и той видя, че с националистическата карта може дълго да се задържи там. В продължение на десет години тази формула бе успешна за него, въпреки че сърбите бяха прогонени от Словения, от Хърватия и от Босна.
Милошевич винаги се опъва, а когато бъде притиснат до стената, дава повече, отколкото му искат, мрачно предрече пред в. ПАРИ владиката на Косово и Метохия дядо Артемий. Така и стана - вместо да запази ограничен контингент армия и полиция в областта, сега Белград ще трябва изцяло да отстъпи контрола на чужди войски. Впоследствие Косово ще се сдобие с албанска армия, което на практика означава не нещо друго, а именно узаконяване на АОК като редовна войска. При това положение как сърбите ще запазят контрола над тяхното изконно Косово, вече не е трудно да се гадае... Друга голяма грешка бе неотстъпчивостта след започването на бомбардировките. В ход бяха пуснати няколко инициативи, всичките от които се оказваха неприемливи за Белград.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан пледираше за край на въздушните нападения, в случай че Белград изпълни следните условия: прекратяване на политиката на прогонване и сплашване; изтегляне на всички военни и полувоенни части от Косово; връщане на бежанците; разполагане на международни сили с мандата на ООН, с цел да се гарантира сигурността на населението; допускане на международни наблюдатели.
Страните от ЕС предложиха незабавно прекратяване на всякакво насилие; изтегляне на всички военни части, специалната полиция и на нередовните формирования; разполагане на международни въоръжени сили, както и връщане на всички бежанци и прогонени; създаване на международно временно управление, което би могло да бъде под егидата на ЕС; сформиране на полиция, в която да е представено населението в Косово; разполагане на международни въоръжени сили, които да гарантират защитата на всички етнически групи в Косово; конференция за Югоизточна Европа.
Всички инициативи бяха отхвърлени, а с уволнението на Вук Драшкович Милошевич недвусмислено показа, че няма да търпи никакво пораженчество пред НАТО.
Какво искаше Югославия? До 3 юни, когато Скупщината и след това самият Милошевич приеха мирния план за Косово, Белград настояваше за незабавно спиране на въздушните нападения на НАТО, отхвърляше предложението за изпращане на международни умиротворителни сили или допускане на невъоръжени наблюдатели от страни, които не са членки на НАТО, след преустановяване на нападенията, отхвърляше също мирните инициативи на държави, които участват в агресията срещу Югославия и настояваше за преки разговори между сърби и косовски албанци без международно участие.
Каква я мислехме, каква стана, сигурно вече си блъскат главите управниците в югославската столица. Защото нито едно от исканията на Милошевич не влиза в новия мирен план. А исканията на НАТО бяха точно пет и всичките са залегнали в схемата на Г-8, договорен с посредничеството на Черномирдин, Талбот и Ахтисаари и официално одобрен от Белград.
Единственото достойнство в поведението на югославския президент е, че още не се е обявил за победител, както стори Саддам Хюсейн след съсипването на Ирак.
Закриха Балканския параолимпийски турнир
С тържествен концерт, маратон и награждаване на първенците приключи вчера 5-дневният Първи открит Балкански параолимпийски турнир в Бургас. Пред сградата на общината на импровизирана естрада пяха и танцуваха младежи и девойки с увреден слух, докато техни връстници с патерици и в инвалидни колички се състезаваха по 5, 10 и 21 км маршрут на маратона. Някъде около обед финишираха първите. Въпреки неистовите усилия и болката лицата им излъчваха щастие. Не, не е чудо, а триумф на живота, да видиш как тези ощетени от съдбата млади хора се връщат в обществото по свой начин.
128 участника, от които около 40 чужденци, воюваха за награди и престиж в състезания по плуване, вдигане на тежести, тенис на маса, шах за слепи и като финал - маратонът. Организацията на този уникален турнир пое бургаската община под личния патронаж на кмета Костадинов.
Основната грижа за връчване на наградите падна върху д-р Петър Бодуров - председател на комисията по младежта и спорта. Специални сувенири получиха първенците във всички видове спорт на параолимпийския турнир. Бургаското гражданство топло аплодира усилията им и ръкопляска на победителите.
От начина, по който протече това първо балканско състезание, личи, че то ще се увтърди и превърне в традиция.
Започна битката за бургаската рафинерия
Една от най-големите приватизационни сделки на годината може да се окаже битката за "Нефтохим". Почти ежеседмично представители на някои от осемте компании, закупили информационен меморандум за участие в приватизацията, опъват шатри на бивак в "Нефтохим", разглеждайки рафиненията под лупа. От 26 до 28 май дванадесетчленен екип на руската компания "ЛУКойл" посети четири от основните производства на бургаската фирма, включително и нефтопристанището в парк "Росенец". Бяха проведени дълги разговори по търговските и икономическите въпроси с ръководството на "Нефтохим". Според информация на пресцентъра "ЛУКойл" е само една от осемте компании. Сред останалите гиганти са имената на "Шел", "Росбулнефт", френската банка-кредитор "Пари Ба", финансови обединения и консорциуми.
Интересът към бургаската фирма, обект на възход и падение през последните десет години, но която направи Бургас един от най-богатите градове, може да се окаже значително по-голям.
В края на седмицата все във връзка с предстоящата приватизация на посещение във фирмата бе и екип на т.н. Балкански нефтен консорциум. Учреден през април, в него влязоха девет нефтени руски и български компании. Той е с българска регистрация, с участието на "Юкос петролеум", която спечели търга за покупката на "Петрол". Сделката беше стопирана от премиера Иван Костов, който тогава заяви, че "Нефтохим" и "Петрол" ще се приватизират в пакет. Сега на "пакета" със или без "Петрол" откликна Балкански нефтен консорциум. Драгомир Драганов и Йордан Георгиев, консултанти на консорциума за България, са се запознали на място при последната сгледа с цялостната инвестиционна програма, дискутирайки социални, производствени, финансови и търговски проблеми. Целта е пълен анализ преди подаване на офертата в Агенцията по приватизация.
Между другото в петък представители на нефтения консорциум са разговаряли и с премиера Иван Костов, с когото според наш източник са поели ангажименти и за инвестирането в нефтопровода Бургас - Александруполис. Ако се стигне до сделка, очевидно "Нефтохим" ще бъде закупен от тези, които са го строили и осигуряваха доставките на петрол.
Преди няколко дни пред агенция "Балкан" председателят на НПС "Промяна" Велин Дракалиев обеща от името на синдиката да се направи предложение в АП работещите в "Нефтохим" да си закупят акции с бонове от втората вълна на масовата приватизация. Пакетът, според г-н Дракалиев, с преференциални акции, не трябвало да е по-нисък от 10 на сто, за да могат работещите да имат свой представител в управата на "Нефтохим" и да участват реално във вземането на ръководни решения. Нещо, което е значително по-лесно да се обещае, отколкото да се направи. Още повече, че за разлика от народната мъдрост: "За проба пари не вземат", точно тук вземат.
И то - много!
Крупен обир в Созопол
На 6 юни в 1.30 в центъра на Созопол полицията спира за рутинна проверка товарен автомобил "Мерцедес" М 79 96 АВ. Спрян е и придружаващия го джип С 40 70 АА. При отварянето на камиона органите на реда са намерили огромно количество рибарски мрежи, 6 надуваеми лодки и 3 камбани. По думите на оперативен работник мрежите са около 10 тона, напълно оборудвани и стойността им възлиза на стотици милиони левове. Товарът по всяка вероятност е взет от складовете на Държавно риболовно стопанство в Созопол. При оперативно издирвателните мерки се е оказало, че има и фургон, оставен близо до Равадиново, който също е пълен с мрежи. Фургонът бил собственост на водача на джипа.
Задържаният в центъра на Созопол товарен автомобил е с регистрация от град Монтана, а джипът бил собственост на созополия. Имената на извършителите на кражбата не бяха упоменати от органите на реда, мотивирайки се със следствената тайна.
Митничарско подкрепление има Бургаският аеропорт
Четири полета на българската авиокомпания "Еър Виа" от Англия бяха приети и обработени на летище - Бургас вчера. Общият брой на пътниците, ползвали услугите на нашата авиокомпания е 580, съобщиха за вестника от "Планиране полети". Още три самолета на чужди превозвачи бяха обслужени в почивния ден. Те докараха туристи от Минск, Прага и Ленинград.
От години се знае, че неделята заедно с четвъртъка са най-силните туристически дни в седмицата за бургаското летище. Средно по 30 самолета дневно щели да се обслужват през летните дни, гласи обобщената справка. В тази връзка Главно Управление Митници със заповед на Пламен Минев е командировало 10 митничари от вътрешността на страната на митнически пункт Летище - Бургас. Това подсилване е поискано от шефа на РМУ - Бургас Иван Цанев, съобщават от пресцентъра на митницата. Целта била през летния сезон, когато пътникопотока е много голям, да се извършва по-бърза и ефикасна проверка на багажа. Командированите митничари ще работят по един месец, след това техни колеги ще заемат местата им - така щяло да бъде през целия сезон, обобщават от митницата.
Митническият пункт на летище - Бургас разполага със скенери за проверка на багажа. Това дава възможност на проверяващите митничари да не отварят багажа на пътниците и нарежда митническия пункт сред най-модерните в страната.
Набират се предложения за литературния конкурс "Яворови дни"
Набират се предложения за литературния конкурс "Яворови дни" в Поморие, чието 41-o издание ще стартира на 29 юли, научи вчера агенция "Балкан" Маргарита Чухлева, секретар на читалище "Просвета" в Поморие. Националният поетичен конкурс ще премине под наслов "От заник слънце озарени, алеят морски ширини". Официалното откриване на тазгодишните "Яворови дни" ще бъде в летния театър на Поморие.
Все още не е ясен паричният еквивалент на наградата, която ще получи победителят в престижния поетичен конкурс, тъй като това зависи и от щедростта на спонсорите, обясни г-жа Чухлева. По време на "Яворовите дни '99" ще се проведе и конкурс за любители рецитатори, уточниха организаторите от читалище "Просвета".
Общински съветници в Приморско не подкрепиха вот на недоверие към кмета
Истинско словесно торнадо се развихри още в първите минути, след като в читалищния салон на Приморско бе открито извънредното заседание на Общинския съвет. Единствената точка от дневния ред: "Системно неизпълнение на функциите на кмета на общината" се оказа достатъчно заинтригуваща, за да препълни залата със слушатели, някои от които се оказаха доста емоционални в разсъжденията си дълго след преждевременното приключване на заседанието.
Вдигнатият мерник за гласуване на вот на недоверие не е от вчера. Греховете кметски нищеха ревизори на няколко нива от различни институции.
Председателят на общинския съвет Тодор Савов трябваше да разкаже и убеди колегите си, че с поведението си градоначалникът обезмислял цялата дейност на местния парламент, че управлявал общината самоволно само със свои актове, без да се съобразява с решенията на общинския съвет.
Предварително настроените общински съветници от БСП и БЗНС /тези от БСДП, чийто избраник е инж. Димитър Димитров, не дойдоха на заседанието/, чрез внесени предварително декларации отрекоха старателно подготвените за показ кметски кусури и напуснаха заседанието. Според тях не е намерено подходящото време за подобни равносметки, за да се прецени кой колко е газил лука.
Направената аритметика от повторното преброяване показа, че трябва да се спазва правилникът и поради липса на кворум и заседанието да бъде незабавно прекратено. Така извънредната сбирка на общинските съветници завърши безрезултатно. По всичко обаче личи, че приморската община я чака горещо предизборно лято.
Сини и червени атакуват кметове в Несебър
След като пропуснаха една сесия на общинския съвет, съветниците от коалиция БСП се върнаха в местния парламент и подновиха атаките си към местната изпълнителна власт. Те бурно протестираха заради късното приемане на наредбата за лятната търговска дейност и организацията на движението. На сесията се разбра, че кметът на общината Янаки Стоянов вече е раздал местата за търговия без в комисията да се включат съветници. От 15 юни в старата част на града ще се влиза само с пропуск, а 90 полицаи и "паяци" за коли ще разчистват неправилно паркиралите автомобили.
Системното незачитане на общинския съвет и превишаването на правомощията от кмета Стоянов бяха повод червените съветници да направят предложение за предсрочно прекратяване на провомощията му. Допълнителен повод за това бе получената констатация от Сметната палата в Бургас, че кметът системно е нарушавал Закона за общински поръчки, отдавайки обекти за строителство без търг.
За втори път в последните две години с подписка жителите на с. Паницово поискаха да бъде остранена кметицата Димитринка Антонова, която дори не ходела на работа. Взе се решение в селото да се проведе общо събрание с участието на съветници, след което предложението отново да се обсъди на сесия. Инициатори на подписката този път бяха сините активисти в Паницово, въпреки че кметицата бе избрана с бюлетина на ОДС.
Съветниците приеха и курортната такса за 1999 година. За Слънчев бряг и Елените тя ще бъде 1 000 лева за човек на ден, за Несебър - 800 лева, а за останалите курортни селища - 300 лв. От процедура на приватизация бяха изведени помещения на общинските фирми "Възраждане" и "Черно море", които ще се използват за административни цели. Приета бе и методика за изчисляване наемите за общински обекти и терени, която ще се използва през лятото.
Две трети от приетия дневен ред не бе обсъден поради напредналото време. Горещата атмосфера на заседанието не попречи след него съветници от различни групи и общинари да се почерпят с ракийка и салатка.
3000 гледаха танц върху жарава в Българи
Близо 3000 души пристигнаха на панаира в странджанското село Българи, чиято очаквана кулминация бе танцът на нестинарите в събота срещу неделя. Михаил Иванов - електрозаварчик от Ясна поляна, и Веселина Илиева - секретар на читалището в Бродилово, бяха приемниците на прочутите нестинарки от Българи, за които още се разказват легенди. Неочаквано се появи и непознатата за всички 21-годишна Гергана от Граматиково, която влезе в огнената стихия за пръв път на такъв голям събор.
Нестинарите играха прочутия си танц с икони на Богородица с Младенеца, след като неотдавна вандали откраднаха свещеното изображение - реликва на Св. св. Константин и Елена, завещано на поколенията от нестинарките на Българи. Единствен Михаил държа в ръце репродукция на отнетата икона, направена още преди 15 г. Ритуалната игра продължи 15 минути под съпровод на два тъпана и две гайди. Плътният кордон от зрители видя как 50-годишната Веселина няколко пъти разрови до дъно по диагонал пламтящия 3-метров кръг, но върху босите й нозе не остана и следа от изгаряне. Преди да влезе, Гергана се прекръсти и макар че на лицето й се изписа болка, издържа докрай на голямото си изпитание. Тримата играха върху въглените с характерните за нестинарство ритмични привеждания и изправяния с ръце, разтворени към небето. След танца поведоха хоро.
Това беше част от организираната програма за празника на селото. Два дни преди тази дата - на самото честване на Св. св. Константин и Елена според стария църковен календар, в огъна влезе само Веселина от Бродилово. Няколкото още нестинари, съхранили древната религиозна българска традиция, не се появиха на нито една от двете вечери. Гергана и 15-годишният син на Михаил са новото поколение, което продължава уникалната традиция на танца върху жарава.
