Бургас се връща в големия спорт
Вчера мъжките баскетболен и футболен отбор на СК "Черноморец" бяха приети от кмета на Бургас Йоан Костадинов. Главният повод за срещата бе завръщането на тимовете в елитните професионални групи на страната. Градоначалникът прие първо отбора по баскетбол. Вие се изкачихте на върха в момент, когато всички се чудим откъде да свъртаме пари, каза г-н Костадинов. Надявам се, добави той, че това е показател за стремеж възходът ви да се утвърди и в "А" група. Президентът на клуба Венелин Тодоров си спомни, че вододел в играта на момчетата се оказала загубата от "Антибиотик" - Разград, след която напрежението в отбора спаднало и последвала серия от победи. Той отбеляза, че сега селекцията се прави сред младежи от Бургас и че се възстановява работата на детско-юношеската школа. Новината от тази среща е, че в събота и неделя в зала "Изгрев" се играе републиканското първенство по баскетбол за юноши и младежи.
Преди три години в същата тази зала на общината проведохме общо събрание, припомни кметът Костадинов на приема на футболистите от "Черноморец". Тогава влязохме в "Б" група и си поставихме задача след 2 г. да играем при майсторите. Е, не стана след две, но стана, и то в навечерието на 80-годишнината от раждането на клуба. Старши треньорът Стоян Попов не забрави да благодари за изключителната подкрепа и създадените условия от общината за подготовка на футболистите.
И баскетболистите, и футболистите получиха кожен портфейл със заръка да ги пълнят с премии от "А" група. Президентът на ФК "Черноморец" Димитър Терзиев обеща до месец на момчетата си по един златен швейцарски часовник с емблемата на клуба. Поръчката в момента се изпълнявала. Беше им съобщено също, че през време на летния отдих ще бъде организиран курс по леководолазен спорт.
Баскетболното и футболно ръководство на СК "Черноморец" благодариха от своя страна на феновете си от Бургас, без чиято подкрепа успехите им са невъзможни.
Вината за застоя в българо-руските отношения е двустранна
- Г-н Премянов, какви са причините за застоя в българо-руските отношения?
- Още от началото на прехода през 1989 г. България нямаше ясен модел за развитието на отношенията с Русия в условията на сериозна трансформация. Работеше се без ясно виждане и перспектива, както от българска, така и от руска страна. Не се очертаваха видими дългосрочни проекти, които да гарантират стабилно развитие на двустранните отношения. При управлението на Демократичната левица имаше опити да се излезе от това състояние, но отношенията са сложни - налице са натрупани проблеми от миналото и много въпросителни за бъдещето. Само разгледани като цяло българо-руските отношения, с малко повече усилия и с ясно дефинирани проблеми от двете страни, можеха да доведат до устойчива перспектива на връзките. Не ни стигна времето да го направим. Поради това останаха нашите пасиви като част от отговорностите на левицата за недостатъчно динамичните отношения с Русия. Имам предвид най-вече инфраструктурните проекти, отношенията с руската страна за газопровода Бургас-Александруполис, проблема с транзитирането на газ и използването на газопреносната система на България за сътрудничество в тази област, военно-техническото, търговското сътрудничество, уреждането на външния дълг и др. Оборудването на Българската армия със съвременни руски самолети предполагаше да поставим изискването за изгодни условия при изплащането на подобен кредит. Отправихме искане нашият ремонтен завод да получи права да ремонтира руски самолети. Но всичко замря на фазата "решение". Липсваше приемственост между правителството на Демократичната левица и новия екип, който дойде с философията на отрицанието.
- Какво направи за българо-руските отношения сегашното правителство?
- Всички привидни постижения носят декларативен характер. Евгений Бакърджиев отиде в Русия и постигна някакво споразумение за газа, но не виждам движение в тази посока. Стефан Софиянски като министър-председател подписа споразумение с Москва, което следващото правителство - на Иван Костов, отрече. И ефектът е нулев. Фактът, че се създадоха известни благоприятни условия за българския експорт, е плод на усилията на много правителства. Не трябва да се подценява активността на Демократичната левица, но това не е достатъчно.
България също не създава достатъчно благоприятни условия за икономическото присъствие на Русия от гледна точка на нейните възможности и интереси у нас. Има области, в които руската страна можеше по-активно да се включи - в приватизацията, с инвестиции за развитие на тези предприятия, които са плод на дългосрочно двустранно сътрудничество.
- Споменахте, че и България, и Русия имат вина за застоя в двустранните отношения. Променили ли са се интересите на Москва на Балканите и конкретно в България?
- Русия е велика сила, която в момента се намира в криза. Но кризите отминават, а интересите остават. В исторически план в този район Русия е заложила много усилия. Москва не може да бъде оставена на заден план в решаването на балканските проблеми и по отношение на присъствието в общоевропейския процес. Русия има безспорни интереси за пълноценно, зачитащо нейните интереси присъствие на Балканите - в България, Сърбия, Гърция, Румъния. Дълбоко съм убеден, че с войната в Югославия тя е засилила чувствителността си по отношение на собствените интереси в региона. До голяма степен от нея зависи намирането на траен модус на присъствие в решаването на балканските въпроси - икономически, търговски, военни и политически.
- Как България може да си върне руските пазари?
- С умна политика. Икономическите отношения създават солидна база за политическите. Стремежът ни към ЕС е правилен, но това е въпрос на бъдеще. В настоящия момент, ако искаме да възстановяваме пазари и се ориентираме към страни, които са извън сегашните наши европейски външнополитически приоритети, трябва ясно да определим с кои региони, с кои страни на базата на натрупаните активи през последните десетилетия бихме желали да развиваме взаимоизгодни търговски и икономически отношения. Тогава нашата политика към тези държави, към техните интереси трябва да бъде много устойчива и да не е едностранно свързана с бъдещите ни намерения, а съобразена със сегашните реалности. Трябва да имаме уважително отношение към интересите на страните от Изтока - Китай, Индия, арабските страни, Русия, Украйна, за да може на тази база да развиваме икономическите и търговските си отношения.
- Значи ли това, че страната ни трябва да промени външнополитическата си ориентация?
- Просто има икономически реалности, които България трябва да отчита. Страната ни не е най-нужният член на ЕС. Дано да стане в близко време. Следователно, без да променяме ориентацията си към Европа, трябва да търсим компенсиращи, балансиращи мерки за нашето икономическо съществуване. Не знам коя българска стока е желана на европейския пазар. С много страни обаче, които са извън ЕС, България имаше сериозни икономически и търговски отношения и добро присъствие на пазарите им. Но когато водиш едностранна политика, не зачиташ техните интереси и ставаш автоматично солидарен с интересите на другите срещу тях, разбира се, че ще те отхвърлят. Европейският пазар не е голям. Европа в много по-висока степен би желала България, ако тя отиде със своите активи, със своите пазари с трети страни.
- Ще повлияе ли на българо-руските отношения нашата правителствена позиция по конфликта в Косово и подчертаната атлантическа солидарност?
- Налице е съществено разминаване в позициите на българската и руската страна. Това е неблагоприятна база, върху която днес се изграждат взаимоотношенията. Темата за конфликта в Косово и българо-руските отношения има чисто български измерения. България е страна от Балканския полуостров и невинаги интересите на всички останали, дори на воюващите, могат да бъдат тъждествени с нашите.
България е трайно засегната от войната в Югославия. Кризата има приложни точки и включва жълти предупредителни лампички за българските интереси и за териториалната ни цялост. "Открит форум" още през октомври м.г. заяви, че не се вземат нужните мерки за използването на общественото мнение като коректив на намеренията на правителството.
- Какви са очакванията Ви за предстоящото посещение на премиера Иван Костов в Москва?
- Като български политик винаги съм оценявал високо ролята на българо-руските отношения за развитието на България. В този смисъл, независимо кой управлява, всеки контакт на официално равнище от името на България предизвиква моя оптимизъм. Бих желал въпросите от взаимна изгода, които касаят дълготрайно, устойчиво икономическо сътрудничество с Москва да бъдат решени при това посещение. Но икономиката и политиката са тясно обвързани. Затова смятам, че политическите аргументи, на които се основават сега и икономическите, и търговските връзки с Русия, не създават благоприятни предпоставки.
По време на СДС-управлението в областта на българо-руските отношения се работи много декларативно, а реални резултати няма. България - в лицето на официална София, не можа да намери необходимия баланс, който предполагаше нормално състояние на отношенията със САЩ, страните от ЕС и с традиционните партньори на Изток - на първо място Русия по отношение на членството в НАТО и конфликта в Югославия. На този етап без нужната подготовка, без благоприятни политически условия, без ясна стратегия, която да не поставя Русия на втори план, подобно посещение не може да има успех. То по-скоро ще бъде свързано с конюнктурни политически интереси на управляващите, отколкото с действително трайните интереси на България.
Йордан Соколов запази поста си
С 76 гласа "за", 150 - "против" и един въздържал се парламентът отхвърли искането за предсрочно освобождаване на Йордан Соколов от поста председател на Народното събрание.
Искането бе направено от 81 народни представители от Евролевицата, ПГДЛ, ОНС и независими. Мотивът за него бе "системно нарушаване на правата и задълженията като председател на парламента".
По време на дебата от опозицията обвиниха Йордан Соколов, че Народното събрание се е превърнало в подчинена структура на Министерския съвет и на СДС. Според тях Соколов ограничава правата на депутатите от опозицията и се държи като представител на политическа сила, а не като спикер на парламента.
В обсъжданията участваха само представители на ПГДЛ и Евролевицата и независимият депутат Жорж Ганчев.
По време на дебата заседанието бе водено от заместник-председателя на парламента Иван Куртев. Йордан Соколов напусна председателското място и седна в пленарната зала.
От името на вносителите на искането лидерът на Евролевицата Александър Томов заяви, че се търси не свалянето на Соколов, а промяна на политическото му поведение и чрез него - на характера на работа на Народното събрание.
Непростимо за председател на парламент е да дава оценки как са гласували депутати и да ги сплашва, заяви Александър Томов. Той обвини Соколов, че народните представители са лишени от информация по всички спорни въпроси.
Коалиции се роят и се разтрогват до сутринта
Мозайката на предизборната надпревара все още е разбъркана, но вече се очертават водещите фигури. Раздвижването на политическите пластове около предстоящите местни избори се чувства най-силно в бургаските елитни заведения. Наред с деликантия аромат на изтънчени питиета и мезета и там замириса на избори. По почина на японците и бургаските политици започнаха да решават проблемите на маса, пред чаша добро питие. Коалиции и кандидатури започнаха да се раждат вечер в уютната прегръдка на елитните заведения. След като сините изкараха открито своите четирима номинирани за кандидат - кметове, на "Богориди" настана безкраен празник. Наборът от имена се възприема по-скоро като декор за алтернатива, защото кандидатът бил определен и се знаел от всички. Та нали и г-ца Михайлова го каза.
Засега от редиците на БСП витае само гробовно мълчание. Изненади в предпочитанията почти не се очакват. Макар че официално не е афиширан, за втори мандат се спряга сегашният кмет. Срещу него има както вътрешна опозиция, така и застъпници. По скромно признание на един от местните лидери на БСП Йоан Костадинов нямал алтернатива. Но ако алтернативи не се търсят, то симпатизанти се търсят със сигурност. Представителка на БСП бе забеляна на една маса в нощно заведение с шефа на Евролевицата в Бургас Светослав Динев. Трудно е да се повярва, че са съзерцавали лунния пейзаж в момент, когато масово се сключват сделки за предизборни коалиции и същевременно се провалят. Може да се каже, че надминаха вече браковете по сметка, които не издържат дори и до разсъмване.
Тези дни медиите включиха в надпреварата и Стефан Неделчев. Това засега е по-скоро слух, а самият Неделчев го определя като фарс.
Тези, които определят себе си като евролеви, вече избраха кандидата си - Никола Карагьозов, и може би малко съжаляват. Широката платформа на коалиране на опозицията, която се тръби в медиите, видимо започва да се сплотява в заведенията. В нощните часове се търсят партньорите, но до единни кандидатури още не се и стигнало. Всяка от партиите държи на своя кандидат. Гласът на "Нов избор" може да се чуе скоро и да внесе разместване в центъра. В мозайката се появява името на още един бивш стопански ръководител - Димитър Алексиев. Явно преговорите ще бъдат трудни и болезнени. Ако се заложи и отстоява партийно самочувствие, обединена опозиция няма да има. Ще останат само дебелите сметки в бургаските ресторанти, което все пак е добре за бизнеса.
Оранжевият кандидат-кмет Стоян Проданов не смее да предприеме нищо. Той може и да си остане само с номинирането, но нагласата да се предвиди балотаж в новия закон за изборите му дава шансове. Умълча се и независимият академик Иван Тагавов, който първи застана на предстартовата линия. Затишието сигурно е пред буря, защото академикът е човек, който държи на обещанията си. А той обеща лавина от гласове. Да видим дали ще остане в надпреварата и обявили я се за кандидат Христо Порточанов.
Мозайката на предизборната треска ще продължи да се бърка по събрания и ресторанти. Ще се подрежда бавно и мъчително. Но дали тя ще мотивира гласоподавателя, е тема, която може и да вълнува партиите, но изглежда не им влияе. Амбициите им са несъизмерими с доверието на избирателя. СДС губи подкрепата на електората. БСП също. Оттеглилите се от тях обаче не подсилват близо 1.2-та процента на Евролевицата, нито 3,8-те на ДПС, нито 0,01-ят на БББ.
Одобриха мирния план за Косово
Сръбският парламент одобри вчера мирния план за Косово, представен от пратениците на Русия и Европейския съюз Виктор Черномирдин и Марти Ахтисаари, предадоха информационните агенции, като се позоваха на парламентарни източници. Документът, бе изработен в Бон от косовската тройка Черномирдин, Ахтисаари и първият заместник държавен секретар на САЩ Строуб Талбот. Според частния белградски всекидневник "Глас", който се позовава на високопоставени дипломатически източници, планът предвижда приемане от Съвета за сигурност на ООН на резолюция, която ще даде на НАТО зелена светлина да организира мирна операция в Косово.
Мирният план за Косово предвижда "изтегляне от областта на всички военни, полицейски и полувоенни сили" на Белград и разполагане там под егидата на ООН на "присъствие за сигурност със съществено участие на НАТО", съобщи АФП. Агенцията се позовава на копие от текста на плана, който е получила. Само от сръбската Радикална партия било изказано несъгласие с плана. Преговорите на Черномирдин и Ахтисаари с югославския президент Слободан Милошевич били прекъснати по време на парламентарното заседание, но щели да се възобновят, щом това бъде възможно, казал говорител на финландското външно министерство.
Официални визити на турски дипломат
Новоназначеният временно изпълняващ длъжността генерален консул на турското консулство в Бургас г-н Халдун Отман вчера бе последователно приет от кмета Йоан Костадинов и областния управител Христин Петков.
Г-н Отман има дългогодишен стаж в информационния отдел на външното министерство на Република Турция. Бил е говорител на министър-председателя. Завършил е икономика в Анкара. Не е семеен. До назначаването му на тази длъжност е преминавал през България само транзитно.
На срещата си с кмета Костадинов г-н Отман го е запознал с предстоящите административни реформи в неговата държава. От своя страна кметът Костадинов е представил икономическото, социално и културно статукво на Бургас и мястото му в България. Воден е разговор и по предстоящите след няколко месеца избори за местна власт.
Пред областния управител Христин Петков г-н Отман е заявил, че "не бива да се чака някой от стотици километри да решава проблемите ни", визирайки събитията в Югославия. Според него трябва последователно да се работи за осъществяване на политиката за сътрудничество между държавите на Балканите. Като пример са посочени България, Турция и Румъния.
Приватизацията в "Слънчев бряг" - в ход
И през летния сезон ще продължи приватизацията в "Слънчев бряг", съобщиха вчера за агенция "Балкан" от МТТ. Причината е в предварително заложения график, въпреки техническите затруднения по влизане в собственост, уточниха експерти от МТТ. Въвеждането на собствениците във владение ще става след края на сезона, уточниха от Слънчев бряг. Около 45 на сто от собствеността на курорта вече е приватизирана. Над 20 са частните хотели в комплекса. 4 500 летуват в момента в държавния сектор на курорта. Туристите през май бяха около 25-30 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година. И все още са в повече.
От 25 юни ще започне активният сезон в Слънчев бряг. Очакванията са за 90 на сто заетост на базите в комплекса.
Черномирдин срещу Черномирдин
На 27 май в. Вашингтон пост публикува сурово и направо заплашително послание на Виктор Степанович към Запада. "Ако въздушните нападения на НАТО в най-скоро време не се прекратят, ще препоръчам на президента на РФ да замрази руското участие в преговорния процес, да прекрати всички видове военно-техническо сътрудничество със САЩ и Западна Европа, да отложи ратифицирането на договора СТАРТ-2 и да използва руското вето при обсъждането на резолюцията за Югославия в ООН", се казваше в статията.
Всички достъпни днес за Русия заплахи бяха събрани на едно място. Не е ясно само защо те бяха адресирани към Запада, от когото прекратяването на въздушните нападения не зависи.
Изглежда, отговорът е, че нещата опират до съветниците. Очевидно един тегли към конфронтация, друг - към миротворчество. И вероятно съветниците на Виктор Степанович са били подбрани така, че да се угоди и на антизападните "патриоти" в Думата, и Русия да не се скара окончателно със Запада. С една дума, да успее да се задържи на два стола. Но резултатът от тази дипломатическа еклектика беше, че в действителност Черномирдин се изправи срещу Черномирдин.
Това нелепо раздвоение в изключително отговорен момент от преговорите хвърли сянка върху цялата позиция на Русия по кръвопролитния косовски конфликт. Що за позиция е тази, при която на 27 май Черномирдин обвинява Запада във всичко, а на 28 май представя Запада в Белград?
Ако Виктор Степанович се ръководеше само от здравия разум, подбирайки съветниците си, това странно раздвоение на руския специален представител нямаше да го има. Тъй като за нормалния, нераздвоен човек, в такава минута може да има само една повеля: да се прекратят, по възможност незабавно, смъртта и убийствата.
И за слепеца е ясно, че прекратяването на въздушните нападения срещу Сърбия зависи напълно и само от един човек - от Милошевич. Ако той беше започнал да изтегля войските си от Косово, щяха да се прекратят и въздушните нападения. Но в статията на Черномирдин това решаващо обстоятелство липсваше.
Това не е чудно, като се има предвид нейния финал, в който се твърди, че натовската въздушна кампания в Сърбия "върна руско-американските отношения няколко десетилетия назад". Което би означавало - към съветско време, в епохата на ядрената конфронтация. В този смисъл духът, с който е пропита злополучната статия на Черномирдин - никакви преговори под бомбите! - е напълно уместен. Именно така, навярно, би формулирал в аналогична ситуация съветската позиция Громико. И ние знаем защо - защото е бил заинтересуван от засилване на конфронтацията.
А на 28 май по телевизията видяхме съвсем друг Черномирдин - който убеждаваше Милошевич в Белград да приеме мирните предложения на Г-8.
Кой е истинският Черномирдин? Не може един и същи човек един ден яростно да заплашва Запада с най-сурови наказания в стил Громико от "преди няколко десетилетия", а на другия да говори като пратеник на Русия и - на Запада!
Шефът на "Газпром" на посещение у нас
Премиерът Иван Костов е поставил на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, който пристигна на посещение вчера по обяд, въпроса за възможностите част от доставките на природен газ за България да се плащат с наши стоки, съобщи правителственият пресцентър след среща на Костов с Вяхирев.
Вяхирев е отговорил, че "Газпром" има готовност да обсъди този въпрос.
Вяхирев и Костов са обсъждали и въпроса са готовността на "Булгаргаз" да осъществи необходимите разширения на транзитната газопроводна мрежа, за да се увеличат транзитираните за трети страни количества природен газ до 11 милиарда кубически метра годишно през 2000-та година, до 13-14 млрд. кубически метра през 2001 година и до 18 млрд. кубически метра през 2004 година.
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев бе категоричен, че "няма нито един кубически сантиметър природен газ, който да не е бил транзитиран навреме за трети страни". Според него различията между "Газпром" и "Булгаргаз" са свързани със сроковете за реализацията на различните етапи за разширенията.
