СДС готви преврат на Георги Пинчев
СДС готви преврат на новоизбрания лидер на БЗНС Георги Пинчев, съобщиха за агенция "Балкан" депутати от синята парламентарна група. Лидерите на синята партия не одобрявали промените в ръководството на земеделския съюз, извършени неотдавна, и стояли твърдо зад ексглавния секретар Петко Илиев. От СДС замисляли да забавят максимално регистрацията на новото земеделско ръководство в съда. По този начин ще се наложи Петко Илиев да подпише споразумението за местните избори, защото новият лидерски екип на практика няма да е легитимен, коментираха сини депутати. От "Раковски" 134 се опасявали, че Георги Пинчев, който е по-твърд в позицията си към ОДС и ще води политика на по-голяма самостоятелност, ще създаде трудности при преговорите, уточниха от ПГ на СДС.
Сините се надявали да удържат това положение до провеждането на тържествения извънреден конгрес на БЗНС по повод 100-годишнината от основаването на земеделския съюз в края на декември т.г. Дотогава щяла да се подготвя почвата за сваляне на новото ръководство на БЗНС и замяната му с друго, твърдят сини депутати. Според тях от "Раковски" 134 се надявали Петко Илиев отново да оглави съюза.
Възможно е за поста да бъде предложен и някой от по-младите земеделци, коментираха народни представители. За лидерското място се спряга кандидатурата на бившия ЗЕМС-лидер Николай Ненчев, който в момента е шеф на канцеларията на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Ненчев се лансираше като евентуален кандидат за поста главен секретар на последния конгрес на земеделците, който се проведе през ноември м.г. Два месеца преди провеждането му лично Петко Илиев предложил на г-н Ненчев да издигне кандидатурата му за лидер, като гарантирал, че ще се откаже от поста в негова полза, припомнят източници от "Врабча" 1.
Вили Казасян: Факири сме да разваляме, за да има какво да оправяме
- Господин Казасян, Вие сте една от емблемите на на българската естрада, пък и на "Златният Орфей". Какво става с този фестивал?
- Наложил съм си генерално вето по този въпрос. Не ми се говори за "Златният Орфей". Не че нямаше неща, които на ме дразнили, с които не съм бил съгласен. Но това бе авторитетен конкурс, с интернационална известност. Колко имена стартираха именно от тази сцена, кой ли не е гостувал? Разбирам, че за да се поддържа реномето му, са нужни много пари. Е, няма ги. Тогава да не се прави. Сега е просто едно фестивалче, почти провинциално. Когато се намерят средствата и спонсори, да се възстанови. Ако на някого му се ще все пак да организира нещо за изява на българската музика, да измисли друга форма, а не да приватизира вече популярна марка като "Златният Орфей". Има и в момента ентусиасти, сдружения, които организират фестивали, конкурси, но не с претенции, че това е "Златният Орфей".
- В Бургас завърши един музикален конкурс - за детска песен, оттук Вие заминавате за "Албена". В националния ни афиш има доста фестивали, означава ли това, че българските музиканти днес са по-добре?
- В днешно време не вярвам някой от средите на културата, та дори и на образованието, да може да се похвали, че е добре. Не, че преди сме били в по-добро положение ние, музикантите. Но вижте какво става. Не ми се назовават очевидни неща. Всеки ги знае много добре. Много хора от музикалното съсловие са на път да се откажат въобще да музицират. Това все пак е начин на прехрана. А с музициране не може да се осигури дори екзистенц минимумът. Излишно е да споменаваме заплащането, то не е по-различно от това, което получават и в други сфери на културата. И все пак, колкото и да е нищожно, се оказва по-добро на фона на доста колеги, които останаха без работа. Те са на пиацата на свободно търсене. Но и там не могат да се задържат. Този пазар е с ограничени възможности, доста е свит. На него обикновено пробиват случайни музиканти. Търсенето е според вкусовете, наложени от ниски обществени слоеве. За това се дават пари, за друго не. И музикантите са доста объркани. Могат да съществуват днес с компромиси. Но компромисите са донякъде. Човек не може да прави генерален компромис с това, което е учил, с критериите си за изкуство, с това, върху което е работил толкова години.
- Доста песимистично сте настроен?
- Е, по-талантливите музиканти, по-изявените търсят и намират начин да се пласират в чужбина. В това отношение нещата сега са по-улеснени. Преди години ставаше по-трудно. Но и там пазарът е силно стеснен. Няма кой знае какви възможности за реализация. Сигурно все някога ще просветне. Но се опасявам, че дотогава много хора ще се погубят. Злините, които стори тази кичозна музика, може да се окажат непоправими. Факири сме да разваляме нещата, а после да търсим начин да ги оправяме. Това е за мен труднообяснима наша черта. След време няма начин ще се осъзнае драмата, но да не е много късно.
Грък източил милиард и половина от "Нефтохимик"
Вчера в нарочен факс до министър Божков, до съвета на директорите на "Нефтохим" АД и до областния управител Христин Петков, синдикатът "Промяна" настоява за дисциплинарно уволнение на началника на отдел "Продажба на полимери" Христина Станкова Мишева за нанесенио щети. Според данните изнесени в бюлетина на РДВР щетите на рафиненията са около милиард и половина български лева.
Всъщност голямата далавера започва още през 1997-98 г., когато "Нефтохим" подписва договор с представителството си в Гърция, представлявано от фирма, носеща името на нейния президент Парталис Стаматис. За да потръгне бизнесът, гръцката фирма се задължавала да открие банкови гаранции чрез гръцка банка в "Инкбанк" - София, която от този момент се явява посредник.
Дотук, както се казва, нищо нередно. Драмата започва след като президентът на гръцката фирма изпраща банкови гаранции до "Нефтохим" не в оригинал, а по факс. Минава време, изтеглени са огромни количества полимери, но изведнъж се оказва, че пари няма. Очертава се доста грандиозен скандал. Намесва се икономическата полиция, както и ръководството на рафинерията в лицето на покойния Стоян Иванов. Не след дълго се установява, че оригиналите за банковата гаранция са изтеглени от гръцката фирма, а в рафинерията остават копията от факса. Просто банката казва едно "сори", гаранции при нас няма, търсете си парите от гръцката фирма.
Излишно е да се обяснява, че за случая е образувано предварително средствие. Делото обаче е върнато за доразследване. Спори се кай точно е трябвало да потърси финансовото обезщетение на сделката - Мишева или тогавашният шеф на дирекция "Търговия" Николов. Твърди се, че Мишева попитала някой от шефовете дали де стартира сделката при създалата се и неизяснена ситуация, някой и махнал с ръка: "Давай! " - и така стоката се оказала извън пределите на страната.
В момента делото отново се доизяснява. Уточняват се и виновните - кой какъв дял има в голямата авантюра, търсят се нови свидетели и виновни лица.
Сигурно ще се намерят! Иначе нищо чудно да се окаже, че гъркът е невинен, той дори изказал и неодобрението си, че му разстройвали бизнеса, Мишева е некомпетентна поради това, че била нова. Директорът също е бил нов по това време, попаднал там в един от безкрайните кадрили в "Нефтохим".
Не е съвсем ясно защо синдикатите искат и освобождаването на Станислав Морфов от длъжността търговски директор, след като източването на милиард и половина е станало по времето на друг търговски директор.
Но това са, както се казва, подробности от пейзажа!
Последната дума ще има прокуратурата!
Е. Боулън събира кметове на "Боровец"
Ейвис Боулън събира на "Боровец" парламентарни шефове и кметове на конференция за регионалното икономическо развитие, научи агенция "Балкан" от Народното събрание. Форумът, който ще се проведе на 3 и 4 юни, е организиран от Агенцията за малки и средни предприятия и Американската агенция за международно развитие.
Основна тема в дискусията ще бъде регионалното икономическо развитие и политика, и законодателството в тази област. В конференцията ще участват председателят на парламентарната Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството Илиян Попов, на Икономическата комисия в НС Никола Николов, зам.-министърът на МРРБ Васил Гарнизов, столичният кмет Стефан Софиянски и представители на Националното сдружение на общините в България.
Започна процесът срещу Йоджалан
Вчера сутринта в 10 часа на остров Имралъ в Мраморно море започна съдебният процес срещу Абдуллах Йоджалан, когото мнозинството от турците считат за враг и терорист номер едно.
Само турската национална телевизия предаде картина - няколко кадри от извеждането на Йоджалан от килията му до довеждането му в съдебната зала, където бе поставен в стъклена клетка. Разговорите се водят чрез микрофон, като подобен метод се прилага за първи път в Турция. Твърди се, че за оборудването на съдебната зала специално за процеса са похарчени 5 млн. долара.
Много войници, тридесетина близки на жертви на ПКК, 12 адвокати на Йоджалан и още толкова на обвинението, близки на подсъдимия, 12 парламентаристи от чужбина, представители на посолствата на САЩ, Финландия, Гърция, и само 12 турски и 8 чуждестранни журналисти се намират в залата.
В пресцентъра в най-близкия град Муданя са регистрирани 800 журналисти, от тях 240 са от чужбина. Освен турската национална телевизия и Анадолската агенция, само Си Ен Ен имала разрешение да предава от острова, твърдят местни източници. Останалите медии препредават от пристанището на Мудания, което наподобява голямо студио под открито небе поради многото предавателни станции, разположени тук.
В началото на процеса бе снета самоличността на Йоджалан. След като поискал да направи изявление, той обвинил Гърция, Русия и Италия, че не са спазили поетите ангажименти към ПКК и към него самия, с което дал да се разбере, че тези страни са замесени в залавянето му. Така Йоджалан побърза да даде международна насока на делото. Не е изключено тези изявления на подсъдимия да внесат ново напрежение в турско-гръцките отношения. Интересно е, че подсъдимият в тази връзка не посочил Сирия, макар че бе изведен от там, след като турската страна заплаши Дамаск. Йоджалан заявил също, че не е бил измъчван физически в ареста, че иска да служи на Турция и поиска извинение от близките на жертвите на ПКК. Това предизвикало протести и освиркване от страна на роднини на жертви на ПКК, които по същото време бяха организирали протестна демонстрация на пристанището в Мудания.
Вчера през целия ден се предвиждаше да бъде четен обвинителният акт. Йоджалан се обвинява за отговорен за смъртта на 28 278 души, за организиране и ръководене на въоръжени действия на ПКК, за сепаратизъм и държавна измяна. Законът предвижда смъртна присъда за тези престъпления.
Двама адвокати на Йоджалан поискаха отлагане на делото, но то бе отхвърлено от съда и те напуснаха залата в знак на протест. Това се коментира като сигурен сигнал, че няма да има отлагане или спиране на делото.
Представителят на обвинението - адвокатът Фетхи Йълдъз, в интервю за турската национална телевизия изрази мнението, че делото няма да продължи дълго, даже определи срок от около 15-17 дни. Предвижда се всеки ден да има съдебно заседание, без почивните дни. Очакванията на обществеността тук са, че Йоджалан трябва да бъде осъден на смърт.
Милошевич и Клинтън
Милошевич, както много от нас вече научиха, е израснал сирак. А майката на жена му спокойно би могла да е главна героиня от гръцка трагедия. Като югославска партизанка тя била заловена от нацистите, изтезавана, издала съдбоносно важна информация, била освободена и накрая екзекутирана от командира на партизанския й отряд, който от своя страна бил не друг, а баща й.
Подобна семейна история очевидно би дошла твърде много на всеки от нас. Въпреки всичко ние я използваме за политически интерпретации. Шикалкавейки между психо-исторически интерпретации и общи психо-дрънканици, нашата добра Хилари бе дочута да казва на Лари Кинг, че семейство Милошевич се опитват да избият личните си трагедии върху косоварите.
Това обяснява дълбочината на нашата мотивация за действията ни в Косово. По-важно е обаче да проумеем не семейните драми на Милошевич или жена му, а как се е изградил той като млад комунист условията на един режим, враждебен към Сталин, но въпреки всичко дълбоко повлиян от съветската ценностна система. Храбрият съветски апаратчик се оказва умел бюрократ, успял да издрапа по хлъзгавата стълбица на партийното израстване достатъчно ловко, за да изпревари останалите млади тигри. Милошевич трябва да е бил едно от най-хитрите, най-коравите, най-вероломните, лукави, безскрупулни, изобретателни човешки същества, които Мадлин Олбрайт някога е срещала. Тя също се е катерила по хлъзгава стълбица, приласкавайки по приеми вашингтонския бомонд. Нейният път също не е бил лек, но изобщо не може да се сравнява с вертикалното издигане на господин Милошевич. Нека си го признаем. Тя не му беше на нивото. Нито Клинтън, нито Уилям Коен.
Никой от тях не е служил в армията. Сражението /за тези, които участват в него/ е странно и тайнствено изживяване като първия сексуален акт. Така че да сложим начело на косовската кампания подобни мъже /плюс Мадлин Олбрайт/, е същото като да поканим някое младо момче, невинно откъм плътските дела, за брачен консултант. Само гений би могъл да се справи.
Нека по-добре да се вгледаме в стратегията на Милошевич. Ако бе извършил преди началото на бомбардировките всички онези отблъскващи дела, които стори оттогава, той вероятно вече щеше да е осъден. Възмущението на целия свят щеше да е огромно. Така че той изчака. Заложи капан. Преди седем месеца, през октомври, заплашен с въздушни удари от НАТО, той даде разни обещания относно поведението си в Косово оттук нататък, които категорично пропусна да спази. Така преговорите започнаха отново. Те достигнаха върховата си точка в Рамбуйе. Милошевич обаче отказа да се появи там. Вбесената Олбрайт реши, че той в крайна сметка е мекушав. И ако не само го заплашваме до безкрай, а най-после ударим,той скоро ще отстъпи. Затова започнахме да бомбардираме съвместно с НАТО. Една смайваща светкавична война щеше да позлати 50-годишния юбилей.
Милошевич бе повече от готов. НАТО стъпи в капана, чиято дълбочина се измерва само с планината от вероломни номера, които Милошевич е усвоил през кариерата си. Дали някой е подозирал, че веднага ще започне тотално етническо прочистване? В рамките на 24 часа колони от бежанци тръгнаха на път, градовете и селата в Косово лумнаха в пламъци. Геноцидът започна.
Дори Клинтън и НАТО да не са постигнали нищо друго, те със сигурност успяха да размият силата на тази дума. В основата й стои холокостът, затова думата трябваше да се употребява предпазливо. В Камбоджа имаше геноцид, в Руанда също, но етническото прочистване със съпътстващата го загуба на домове, паспорти, роден град и земя, произволни насилия и убийства, все още не бива да се сравняват с унищожаването на милиони. Етническото прочистване е по-скоро психологически геноцид. За повечето хора, преминали през неговия ад, миналото е ампутирано от настоящето.
Бомбардировките от своя страна са друга форма на психологически геноцид. Само че в този случай бъдещето е ампутирано от настоящето. Човек вече не знае дали изобщо има бъдеще. Всекидневното състояние на очакване - какво ще правиш утре или следващата седмица, или следващата година - е осакатено като къща с една изкъртена стена. Какво тогава постигнахме дотук? Веднага щом започнаха бомбардировките, жестокостите на Милошевич нараснаха вероятно 50 или 100 пъти в сравнение на това, което бе извършил до този момент.
И все пак хаосът и ужасът бяха допълнително умножени от ужаса на това, което НАТО причинява на сърбите. В крайна сметка обикновеният сърбин не носи за тази война повече вина от обикновения косовар. Така хаосът се наложи върху друг хаос. А военен план за приключване на войната нямаше. Само надежди плюс безсъвестна арогантност в натовската демонстрирация на правилни мотиви.
Дали не се ровим твърде упорито в личните мотиви на Клинтън? Като се има предвид колко омацан излезе той от мръсотиите около импийчмънта, трудно бихме повярвали, че отделно от декларирания мотив да се борим с геноцида навсякъде по света не се опитва също да повиши медийния си образ.
/И наистина, той успя в това./ От друга страна, подробностите, съпровождащи опитите да бъде отстранен от власт Клинтън чрез импийчмънт, така омаскариха президентството, че президентът вече не можеше да иска от американците да проливат кръв. Затова той трябваше да търси друго решение. Ние ще бомбардираме, но няма да използваме сухопътни сили, обяви президентът.
Сега сме изпаднали в изумително национално смущение и объркване. Никога не е лесно да се защити една война. Има разлика обаче между битка, водена само чрез бомбардировки, и сухопътна война. Войната на терена винаги е жестока и не може да бъде възприета и осмислена от хората. Все пак в нея има случайни примери на героична саможертва. Воюващите губят млади мъже. Но наред с всичко останало има и признаци на тъга и скръб от двете страни. С годините и десетилетията това може да доведе дори до помиряване.
Бомбардировките обаче са угнетителни и тиранични. Ако те се извършват с намерението да не се пролива нашата собствена кръв, това е безсрамие. Повечето хора, които са били бомбардирани, никога не могат да простят на агресора. Не ми се иска да размишлявам върху омразата и отвращението от Америка, които ние сеем навсякъде сред бедната част на света.
Обяснявайки нежеланието на Клинтън да изпрати сухопътни сили, Тони Блеър каза: Косово е много далече от Канзас. Да, така е. То може дори и да е много, много по-далече. Ако ние като нация не желаем да проливаме нашата кръв, за да помогнем на косовските албанци, тогава трябва да престанем да се самозаблуждаваме с представата, че можем да предотвратим геноцида - физическия и психическия. Всичко, което можем да направим със сегашните си методи, е да умножим направените вече поразии и разрушения.
Какво тогава да сторим?
След провала на преговорите в Рамбуйе можехме да струпаме сухопътни войски около периферията на Косово и да подчертаваме заплахата, като същевременно разпръскваме над цяла Сърбия листовки, разкриващи безчинствата и жестокостите на Милошевич. Ако Милошевич беше продължил да отказва да преговаря, можеше да се започне сухопътна война с подкрепа от въздуха. Макар че в тази случай от американска и европейска страна сигурно щеше да има значителни жертви, вероятно НАТО щеше да спечели подобна война за кратко време. Разбира се, това би било последното решение, което Клинтън би си позволил.
Понеже този сценарий е илюзорен, реалният въпрос сега е: Какво да правим в момента? Отговорът е: Да правим мир. Да преговаряме.
Проблемите на Милошевич за възстановяването на страната вече са толкова големи, че тласкат югославския президент да се съгласи на неясен краен резултат. Ако той иска да търси финансови кредити - а как да не търси, - тогава не би могъл да си позволи да твърди, че е победител.
От страна на Североатлантическия блок, който не иска да изглежда глуповат и да се съгласи на постигнат с преговори мир, е вероятно да се появят сведения за извършени от Армията за освобождение на Косово жестокости срещу сърбите.
На свой ред Клинтън ще гледа да си запази фасона, като даде възможност на своите пропагандисти да извлекат точки и за него. След като създаде впечатление, че c голямото си сърце Клинтън страда толкова много за всички нас, той може да си позволи да направи и подобен ход.
Но за НАТО нещата стоят по-зле. Основната роля на тази организация свърши с края на студената война. Блокът се прояви като пропагандистки и показа своята безсмисленост чрез стремежа да си създаде втора функция. Може би щеше да е по-добре, ако НАТО бе преустроена като сериозна сила за нанасяне на удари, един международен чуждестранен легион, който е готов, ако се наложи, да загине в служба на Европа и Америка. И ако се окажеше, че няма достатъчно доброволци за такава специална, посветена и явно по-уязвима от смъртта армия, тогава поне можехме да признаем, че когато се изправяме пред случай на геноцид, ние не сме готови да жертваме своите синове и дъщери. Защото сме далеч по-готови да говорим, отколкото да проливаме кръвта си.
Такова самоосъзнаване би ни било полезно в бъдеще, когато пак се опитаме да усмиряваме и унижаваме. То може да бъде спирачка за действията на прагматично състрадание, за които толкова малко хора сред нас мислят, че се предприемат твърде бързо. Всъщност емоциите, манипулирани на национално и на международно равнище, предизвикват катастрофа.
Отбелязаха Денят на загиналите за освобождението на Македония
Вчера православната църква празнува Свети Дух. По традиция на този ден ВМРО от деситилетия отбелязва Деня на загиналите за освобождението на Македония. В тази връзка в храм-паметника "Св. св. Кирил и Методии" вчера представителите на ВМРО в Бургас се събраха и със запалена свещ и "Бог да пости" почетоха мъртвите. На панихидата присъстваха като гости г-жа Снежана Пренерова, директор на Регионалния инспекторат на МОН и от броени дни номинирана за кандидат-кмет във вътрешните избори на СДС, и Иван Григоров - зам.- председател на Общинския съвет. В проявата на ВМРО взеха участие още ученици от специализираната паралелка по история от училище "Кирил и Методий".
Представителите на ВМРО за днес са решили пък да уважат празника на питомците на бургаския интернат. В 14.00 часа те ще отидат при тях с торти и други лакомства да ги почерпят за Първи юни - Денят на детето.
Руснаците анулират първите си полети
Анулирани са първите полети на "Аерофлот", Пулковските авиолинии и на частната руска авиокомпания "Атлант съюз", съобщиха за вестника от служба "Планиране на полети" при Летище - Бургас. Тези авиолинии трябваше да докарат вчера туристи за нашето Черноморие. Днес също няма да има полет от Санкт Петербург. Отказът на първите полети нямал никаква връзка със събитията в западната ни съседка. Обичайна била практиката в началото на активния туристически сезон, преди приключването на учебната година за децата, да се получават откази, коментираха от планиране полети. Такава била наложената практика от години. На 3 юни очаквали на летището вече полет от Москва на руския национален превозвач "Аерофлот".
От следващата седмица щяло да стане цялостното нормализиране на полетите от Русия и другите републики на бившата ОНД.
С 23% повече са заявките за полети от там в сравнение с миналогодишните реално извършени, сочи статистиката на летището.
Стотина бургаски студенти ще работят в британски ферми
И последната група студенти от Бургаския свободен университет замина за Великобритания да работи през летните месеци. От 1994 г. по линията на организацията "ХОПС" бургаски студенти се трудят по полетата на Англия, Шотландия и Уелс в различни ферми, заедно с връстници от страните на Източна Европа.
Имиджът на студентите от Бургаския свободен университет с всяка изминала година растял, заявиха от ръководството на университета, защото девойките и младежите се представяли много добре. През 1994 г. там са били 15 души, а през тази година близо 100. Условията, които определя организацията "ХОПС" за бургаските студенти, е да не са от първия, нито от последния курс на университета, както и да владеят достатъчно английски език. Вътрешностудентските критерии обаче са по-строги. Студентите трябва да нямат невзети изпити и да са с висок успех. Онези, които са преминали през летните бригади, са доволни от отношението на местните жители към тях и най-вече от заплащането. Според тях за една бригада можело да се спестят над 1000 паунда, независимо от разходите. Тази сума стигала да се заплатят таксите на студента до края на обучението му. Пребиваването във Великобритания си има и друга положителна страна, споделиха заминаващи, защото им дава възможност за контакти и реализация след завършване на обучението.
"Булгаргаз": Не ние каним Рем Вяхирев
Не мога да кажа за какво идва председателят на "Газпром" Рем Вяхирев у нас, не сме го канили ние. Това заяви изненадващо изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов вчера по повод предстоящото посещение на шефа на Газпром в София. Не знам кой го е поканил, засега не са предвидени и срещи на г-н Вяхирев с хора на "Булгаргаз", каза г-н Гегов.
През март Евгений Бакърджиев и Рем Вяхирев се разбраха в Москва, че председателят на "Газпром" ще дойде у нас за подписването на актуализирана инвестиционна програма. Това съобщиха от правителството вчера. Според проведените през март разговори идеята е транзитът на руско гориво през България да се увеличи на 30 млрд. куб. м годишно до 2010 г., вместо предварително предвидените 19 млрд. куб.м. Няма забавяне в строителството, всичките количества руски природен газ, които "Газекспорт" е доставил до нашата граница, са транзитирани за съседните страни. Така г-н Гегов коментира твърденията, че шефът на "Газпром" бави визитата си заради проблеми с транзита. Сегашният капацитет на тръбите бил достатъчен за количествата, предвидени за пренос през следващите две години. Освен това сърбите съобщили, че заради войната няма да са в състояние да завършат газопровода си до България в предварително уговорените до 2002 г. срокове. За 155 млрд. лв. е инвестиционната програма на "Булгаргаз" за тази година, 90% от тях ще отидат за транзита. Освен собствени средства ще поискаме от правителството да използваме за целта част от транзитните такси и парите от продажбата на получавания по Ямбургската спогодба газ, съобщиха от фирмата.
"Нефтохимик" е вечен. Порточанов също ... - Г-н Порточанов, футболното първенство вече приключи. Как оценявате представянето на "Нефтохимик" в него?
- Като задоволително. "Нефтохимик" се класира там, където предполагах, че ще се класира - на шесто място. Преди време Ви казах, че състоянието на "Нефтохимик" е такова, че не позволява по-предно класиране. Въпреки всичко според мен можехме да бъдем четвърти, ако не бяха идзънките на момчетата срещу "Септември". Това е реалното представяне на "Нефтохимик" в това първенство.
- Какво попречи на "Нефтохимик" да влезе в тройкаат.
- Първо, без това да звучи като оправдение, много контузии на състезателите. Второ - не това беше духът на "Нефтохимик" през цялата година, това не беше отборът, който сме свикнали да гледаме. Сега предстои да анализираме първенството като цяло, за да разберем защо се получи този срив, като дух и манталитет на игра. Надявам се, че ще намерим правилния отговор, за да коригираме пропуските в следващото първенство.
- Според Вас, кой беше най-тежкият мач за "Нефтохимик"?
- Не съм се замислял над този въпрос. Мисля, че всеки мач е тежък, щом излизаш за победа.
- Коя беше най-болезнетата загуба?
- Тази от "Септември", която все още ме боли и може би още много дълго ще ме боли. Не може да се забрави такава загуба в такъв ден.
- Вие лично кои състезатели бихте отличил за добрата им игра в първенството?
- Тошко Янчев, Саид Ибраимов, Малин Орачев, Данчо Господинов и Веско Бранимиров. Това са фуболститите, които играха почти отлично през цялата година. Сама разбирате, че от 11 състезатели, петима не могат да направят чудеса.
- Предвиждате ли някакви промени в треньорския състав? Митко Стойчев ще остане ли треньор на "Нефтохимик"?
- Ще трябва първо да направим един сериозен анализ на представянето на отбора през цялата година. Нямаме сериозно основание за треньорска промяна, но това е въпрос, който ще обсъждаме в недалечно бъдеще.
- Преди време бяхте споделили, че смятате да разпродадете отбора. Имате ли още такова намерение?
- Мисля, че само 4-5 футболиста са достойни да бъдат трансферирани. Трябва да Ви кажа, че сам човек не може да се справя с такъв клуб като "Нефтохимик". Никой не ми помага, напротив пречат ми. Един от тях е Йордан Цонев, знаем защо пречи. Н есъм допусал обаче, че Йоан Костадинов също ще спъва "Нефтохимик". От това много ме заболя и съвсем скоро заявих, че оттеглям подкрепата си за него. На Йоан трябва да му е ясно, че той не може да бъде кмет на Бургас, и неговото кметуване свършва през октомври. Не може да се делят спортовете на сини и червени. Не може да се отделят средства само за клубовете с марката "Черноморец". Не може да има такива симпатии към един бивш фашистки клуб или отбор тогава "Черномор", след това комунистически, сега пък на една група съветници. През последните 10 г. спортната слава и гордост на Бургас се разнася от спортистите на "Нефтохимик", като се започне от акробатиката, гребането, волейбола, баскетбола и се свърши с футбола. Най-големите успехи на бургаския футбол са в "Нефтохимик" - сребърни медалисти, два пъти носители на купата на професионалната лига, голмайстор от "Нефтохимик" и т.н. Не може аз да спасявам "Черноморец" /да не казвам какви сили и човешки ресурс съм дал/ и накрая да ми... с мълчаливото съгласие на Йоан Костадинов.
- Къде виждате изхода от това абсурдно положение?
- В един нормален, човешки разговор с тези, с които сме създали "Нефтохимик". Вярно, те не са управлението на "Нефтохим", но в комбината има хора, които милеят за клуба. Имам предвид единия от изпълнителните директори - Пламен Райчев, който се оказа човек болеещ повече за Бургас, в това число за спорта на "Нефтохимик", отколкото колегата си. Радвам се, че двата най-големи синдиката в комбината твърдят и категорично застават зад проблемите на клуба и настояват те да се решат. Щом носим марката с емблемата "Нефтохимик" - трябва да се грижат за нас, а не сега да си дърпат косите и да се чудят как изтърваха футболния клуб, т.е. не са в управата на акционерното дружество и нямат процентно участие. Но както казват хората: Докато умните се наумуват, лудите се налудуват".
- В новото първенство Бургас ще има два отбора в "А" група. Какво очаквате от един двубой между "Нефтохимик" и "Черноморец"?
- Надявам се това да бъде сблъсък в рамките на правилата и да победи по-добрият. Не ме притеснява един такъв двубой, защото знам, че "Нефтохимик" ще определи съдбата на "Черноморец", оставането му в "А" група. Но ще се замисля дали да помогна, ако това се наложи, имайки предвид всичко това, за което говорихме досега.
- Преди време Йордан Цонев каза, че е открил модела, по който общините да управляват клубове. Какъв е вашият коментар?
- Да, зная какво имате предвид. Това според мен е поредният цинизъм на Йордан Цонев. По кой закон преди 3 г. Община - Бургас е получила 51 % дялово участие във ФК "Черноморец", когато Цонев е бил негов президент. "Черноморец" е сдружение с идеална цел и не може да има дялово участие. Такова има само по Търговския закон. Този модел, за който говорим - издръжка на общината, съществува само за любимия син "Черноморец", а за врага в зелено "Нефтохимик" - не. Защо? Времената са трудни за всички. Щом искаме да има спорт в този град, трябва да създаваме условия на младите хора да изпомпва държавата. Най-лесно е държавата да плаща. Какъвто е моделът на "Черноморец", т.е. за тези две години, като народен представител Цонев има достатъчно пари да издържа и да спонсорира и двата клуба. Тогава на фланелките на футболистите ще сложим надпис "Цонев".
- В името на какво правите всичко възможно ФК "Нефтохимик" да оцелее?
- В името на това - в Бургас да има нещо добро. Никога не съм крил, че в основата на всичко стои "Нефтохим". И ако той е осигурил финансите, то аз съм осигурявал човешкия потенциал. В един момент на "Нефтохим" беше наредено да срине това, което е направено. С ФК "Нефтохимик" се води една война, чудя се защо и докога ще продължава. Ако разумът не наделее, ние ще продължим да се разделяме с най-добрите си футболисти. Радостно е, че сред по-малките има много добри състезатели. Искам да кажа на всички врагове на "Нефтохимик" и на тези, които му мислят лошото /в това число кмета и Йордан Цонев/, че "Нефтохимик" ще го бъде. "Нефтохимик" е вечен, той е доказал, че е вечен. Порточанов също ще го бъде. Порточанов няма угризения на съвестта и спи спокойно, защото не е ограбил никого, не е завлякъл никого. На Порточанов дължат, и то много.
- Колко дълго може да издържи Порточанов така?
- Колкото е необходимо.
- Имате сили?
- Надявам се, да! Но при всички случаи това може да се отрази на представителния отбор и на базата. Това е една огромна империя, с която човек трудно ще се оправи. В чужбина има закони, които освобождават спонсорите от данъци. При нас е голям цинизъм. Не само че не се поощрява спонсорството на спортните клубове, а трябва да се плаща данък на държавата. По-голямата беда е, че тези пари, пристигайки в клубовете, се приемат за търговска дейност и трябва да се отчита печалба към държавата. Най-голямата глупост е, че върху трансфера - основното нещо, от което клубовете могат да се издържат, съответно искат да се начислява данък печалба. Тогава как да има спорт? И ми говорят за някакви 10 % от хазарта. Кой обявява печалбата си от хазарта? Нима Васко Божков или Илия Павлов обявяват печалбите си от хазарта?
- Все пак Вие ще разчитате ли на някаква подкрепа?
- Разбира се. Иначе не бих се амбицирал да продължа. Ако знам, че ще остана сам, нормално е да се замисля дали да го правя. Най-лесно е да продам контролния пакет акции и новият собственик да се оправя. Това е нормална практика в света, но новият собственик може да смени седалището на клуба.
- Какво си пожелавате занапред?
- Повече здраве искам да имам. Това най-много ми трябва. През последните години се уморих от тормоза и натиска, на който съм подложен, вече не така директно, а задкулисно. С наближаването на местните избори ударите под кръста ще зачестят. Аз искам да кажа на управляващите "демократични" сили да забравят Бургас, просто нямат шансове. Трябва да кажа, че аз харесвам Иван Костов като политик, не обкръжението му.
- Г-н Порточанов, кога ще обявите официално кандидатурата си за кмет на Бургас?
- В рамките на два дни проведох няколко разговора с лидери на политически сили, които чакат да кажа "да" или "не". Искам наистина да видя закона за местните избори, защото се готвят промени, с някои от които не съм съгласен. Единствено бих приел да се намали броят на съветниците. Не е нормално град като Бургас да има 51 общински съветници, а Ню Йорк - 14. Това са парадокси. Има и много други уловки. Трябва да се дадат много по-големи права на кмета, а не на областния управител. В крайна сметка кметът се избира пряко от народа, а областния управител се избира от много и малко хора. Не може областният управител да има по-големи правомощия за решаването съдбините на общината, от тези на кмета. Ако е така, нека този областен управител също се избира от народа.
- Кой ще застане зад Вашата кандидатура за кмет на Бургас?
- Трябва да кажа определено и категорично, че местната партийна организация на БСП, с която ме свързват, ще бъде разделена. Не е тайна, че там са хора, които са обвързани с лицето Костадинов по една или друга причина, но Костадинов няма подкрепата на централата. А нито една местна организация няма да тръгне срещу централата си. Просто тя ще се обрече на гибел. Целият този ляв блок би подкрепил моята кандидатура като независима личност. Но всяка една независима личност е длъжна да се съобразява с историята и с времето. Не може да тропаш по масата и да блъскаш с главата в стената само, за да кажеш, че си независим. Сигурно тези хора, които ще ме подкрепят и ще имат принос за успеха ,ще имат право да поискат нещо в интерес на града, не за политическата сила, не за политическата партия, още по-малко за личността.
- Много хора смятат, че сте с доста чепат характер. Това ще бъде ли полезно на един кмет на Бургас?
- Мисля, че за Бургас ще бъде полезно, и това се оценява като една от положителните ми черти. Някои смятат, че характерът ми е едва ли не непредсказуем, а в действителност съм доста последователен за хората, които ме познават. Аз няма да се спра пред нищо, когато се отнася за интересите на Бургас и ще ги защитавам ревностно. Не е тайна, че тук ще се инвестират много средства за пристанището, летището. Аз мисля, че мога да се разбера и с Краус, и с който и да е друг като кмет на града, всичко това да става в името на Бургас. А не за втора или трета политическа партия или фирма. В момента става едно жестоко изпомпване на капитали за тези предизборни битки. Има комисари, които трябва да събират пари.
- Какви ще бъдат приоритетите във Вашата работа като кмет на Бургас?
- Бургас трябва да бъде над всички и над всичко. Ще се постараем да стане по-добър и по-красив, основно по-красив. Градът има сериозни проблеми с екологията. Един от комплексите - "М. рудник", няма поликлиника - това е цинизъм. Нито един от кметовете не е обърнал внимание на това по време на мандата си, та там живеят около 70000 души. Може би едно от първите неща ще е именно решаването на проблема с поликлиниката в "М. рудник", както и газификацията на Бургас, универсалния магазин, библиотеката. Мисля, че характерът ми е доста интересен, за да накарам хората, тези, които мислят, че могат да правят нещо за себе си, а не за Бургас, да се съобразяват с мен. Мисля, че мога да се оправя с тези хора, независимо че в момента управлява СДС. В никакъв случай обаче няма да седна на разговори с Йордан Цонев. С всеки друг от тази политическа сила мога да говоря, в това число и с Христо Бисеров, но с Йордан Цонев - никога, за нищо на света.
- Какви хора ще влязат в екипа Ви? С какви хора ще работите?
- Със знаещи и можещи. Нито един обаче от сегашната общинска администрация до ниво началник на отдели няма да остане там, защото не знам какви професионалисти са и са много обвързани с настоящия кмет. Ще предложа на съветниците си, т.е. на бургаските съветници, да утвърдят екип от знаещи и можещи хора в ресорите. Най-важното ще бъдат хора опитни и няма да имат какво да кажат за тях. Мисля, че ще успеем. Екипът ще бъде много добър, ако аз съм кмет. Ако аз подкрепя друг човек, но не Йоан Костадинов, мисля, че той ще постъпи по същия начин.
- Вярвате ли в успеха си на изборите за кмет на Бургас?
- Това е едно сериозно предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата, и ако не вярвах не бих се захванал с това. Дори и да не спечеля изборите, аз няма да загубя нищо. Ако изгубя - ще спечели семейството ми, ако спечеля - ще спечели целият град. В това хората трябва да са убедени. Един мандат определено не е достатъчен, за да се видят истинските възможности на една личност или на един общински съвет. Ако този екип наистина работи като екип само за Бургас, то и 4-годишният мандат е достатъчен като за начало.
